НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
13
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
13
:
196
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев направен през 1982 г. във вилата на Сава Калименов, Софийско, Горна баня
,
ТОМ 30
Характеристика
на общинарите. 34.
Колонията на „Възражданци” в България. Първата несполука в Бяла Слатина. 32. Колонията на „Възражданци” в България. В Алан Кайряк. 33. Колонията на „Възражданци” в България.
Характеристика
на общинарите. 34.
Колонията на „Възражданци” в България. Практическо осъществяване на нашите задачи. 35. Колонията на „Възражданци” в България. Заключение. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев. 36. Рудолф Щайнер.
към текста >>
2.
3. Максим Горки и Леонид Андреев
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
Но, освен това, тия спомени имат и друга цена - написани с рядко спокойствие и обективност те, като ни говорят за две големи и противоположни по
характер
личности, като ни рисуват някои инак скрити подбуждения на техните души - представяйки ни ги в ред изключителни, трагични и интимни настроения - ни дават ценни указания за благодатни психологични заключения.
Истината, за жалост, идва късно. Нея ние, може би, няма да научим. В предлаганите спомени на Максим Горки няма политика. Те са чиста литература: и с техния обект, и с начина по който са написани, и с истините, които носят. На ония, които имат по при сърце делото на Анреева и Горки, те ще кажат много нещо.
Но, освен това, тия спомени имат и друга цена - написани с рядко спокойствие и обективност те, като ни говорят за две големи и противоположни по
характер
личности, като ни рисуват някои инак скрити подбуждения на техните души - представяйки ни ги в ред изключителни, трагични и интимни настроения - ни дават ценни указания за благодатни психологични заключения.
Като ни разкриват душите на тия две големи личности, те разтварят и нашите, разширяват кръгозора ни. В тях ще намерите и красивата външна, словесна игра и рядката понякога дълбина на мисълта и настроението, които така характеризират Андреева - изразявани тъй често не само в разговорите му, но и в произведенията му, с рядка, внушителна сила. В тия спомени вие ще почувствувате и голямото спокойствие, хладината, разумния и практичен поглед на Максим Горки. Оная ненавист към Горки, която Андреев така силно и с присъщия му хиперболизъм е изразил в горните думи, ще си обясним най-добре чрез тия именно данни, които Горки изнася с похвална правдивост. Рядко писател към писателя е бил тъй искрен - дори и като се знае по аксиома, че за умрелите се говори или добро или нищо.
към текста >>
В тях ще намерите и красивата външна, словесна игра и рядката понякога дълбина на мисълта и настроението, които така
характеризират
Андреева - изразявани тъй често не само в разговорите му, но и в произведенията му, с рядка, внушителна сила.
В предлаганите спомени на Максим Горки няма политика. Те са чиста литература: и с техния обект, и с начина по който са написани, и с истините, които носят. На ония, които имат по при сърце делото на Анреева и Горки, те ще кажат много нещо. Но, освен това, тия спомени имат и друга цена - написани с рядко спокойствие и обективност те, като ни говорят за две големи и противоположни по характер личности, като ни рисуват някои инак скрити подбуждения на техните души - представяйки ни ги в ред изключителни, трагични и интимни настроения - ни дават ценни указания за благодатни психологични заключения. Като ни разкриват душите на тия две големи личности, те разтварят и нашите, разширяват кръгозора ни.
В тях ще намерите и красивата външна, словесна игра и рядката понякога дълбина на мисълта и настроението, които така
характеризират
Андреева - изразявани тъй често не само в разговорите му, но и в произведенията му, с рядка, внушителна сила.
В тия спомени вие ще почувствувате и голямото спокойствие, хладината, разумния и практичен поглед на Максим Горки. Оная ненавист към Горки, която Андреев така силно и с присъщия му хиперболизъм е изразил в горните думи, ще си обясним най-добре чрез тия именно данни, които Горки изнася с похвална правдивост. Рядко писател към писателя е бил тъй искрен - дори и като се знае по аксиома, че за умрелите се говори или добро или нищо. Своята жестока правдивост Горки и тука е проявил в голяма мяра... И още колко нещо друго, което мъчно се изразява, ще има да намерите в тия спомени. С една дума: от тях вие може да почувствувате онова потайно, странно внушение, което ще ви разкрие загадката, основата в настроенията и мислите на две големи личности... А, струва ми се, това не е малка печалба.
към текста >>
3.
4. Как се ражда атеизма и анархизма
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
Зная една руска песен, която е
характерна
и която съм научил от баща си.
Тогава беше Батемберг и понеже Батемберг е бил непосредствено до войниците си. Той не е стоял в София, а е бил с тях и затуй те са го обикнали и този го много обичаше, и го възхваляваше, а пък постоянно говореше против Фердинанда. Туй ми са спомените и те са детински. В семейството ни изобщо имаше заложено една симпатия, една любов към Русия, към славянството, която и този ми чичо и баща ми, аз от баща си съм я приел. И той боготвореше русите и така сме учили и песни руски от баща си, песни, които се отнасят до Освобождението.
Зная една руска песен, която е
характерна
и която съм научил от баща си.
Тя я пееше дълго време сестра ми Иванка. Аз може да бъркам малко, но тя е така: Ще я пея. Може да има и други куплети, но аз това съм запомнил. За българите и за Балкана, и за преминаването на генерал Гурко през Балкана. Нея русите са пеели.
към текста >>
4.
5. Анархистични групи
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
Имаше един необикновен
характер
, много дързък, много силен, много смел, запознат с много работи.
Та във връзка с туй, Келифарево и Дебелец, големи центрове на анархисти, бяха обикаляни често от други анархисти, от други места и особено един специално, който е много известен в редовете на анархизма, който е един от големите техни хора, който е млад загинал, убиха го след 1925 г. или 1923 г. ли година. Може би след 1924 г., когато дойдоха тези тогаз, след юни 1923 г. Живял е, казваше се Георги Шейтанов от Ямбол.
Имаше един необикновен
характер
, много дързък, много силен, много смел, запознат с много работи.
Той имаше някакъв псевдоним, не си го спомнях, но хайде да се спрем на името му - Георги Шейтанов, то е пак турско /шейтан - дявол/. Христо ми е говорил много за него, щото той пък беше влюбен в него, той беше за него идеала. И той често е идвал в Дебелец и един от случаите по таз тема ми разправя така: Сега дошъл веднъж Георги Шейтанов в Дебелец и те там групата, които са се събрали всички така нали, понеже голям човек идва. Той млад и той човек, ама за тях той по- възрастен ще е бил малко и е бил нещо като идеал, който стои високо и те се строили така по военному, другарчетата анархисти-младежи, строили са се по войнишки, застанали и той като ги гледа, разправя после на Христа. Вика, аз като ги гледам, чудя се на акъла им, строили са се, а ние нали сме за свобода, за равенство такова, те заели една такава строева линия така и той като видял, че няма какво да им въздействува, така просто и той е постъпил, пак така и не знам какво им казал: да се снабдявате с оръжие, че дяволите ще ви вземат.
към текста >>
5.
6. Република или царство?
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
В.К.: Кое е било
характерното
?
Една година не учих. По селата бяха учили и като дойдоха учениците от селата ни застигнаха. Спомням си Колю Нанков ме достигна, щото той е бил на село, там са учили. Но случая е такъв, който заслужава да се отбележи. Тогаз, значи хората и специално тия по-будните, по-интелигентните, по-издигнатите, не е имало страх така в тях.
В.К.: Кое е било
характерното
?
С.К.: Сега този случай илюстрира тогавашното състояние на хората, че те не са треперели така пред власт, пред тази сила, физическа сила на насилието, не само пред тези цивилните власти, но и пред самите военни. Случаят е такъв. В Севлиево, на площада главния, имаше едно кафене централно. То беше единственото място където, нали имало е по краищата разни кръчми, това-онова, но тука вечер се събираше интелигенцията, елитът на града, там се е събирал. Това е мястото досущ срещу паметника, който сега си стои там.
към текста >>
Това е един
характер
, защото такива работи.
този мой учител Захари Златев, тогава интелигенцията ходеха с бастунчета. Сега аз не съм видял, но съм слушал тоя случай. Моят учител Захари Златев, който ме е учил в трето и четвърто отделине бидейки в това кафене „Централ”, то през лятото и вън имаше маси както и вътре, къде точно е било не зная, обаче непосредствено след обявяването на войната, той е влязъл в стълкновение с един от военните там и се обявява против войната. Той протестира и се обявява против войната, разбираш ли и става спор и идва работата до бой. И той с бастуня, кого е ударил, не зная, но този случай ми е разказан, че моя учител Захари Златев се е бил там с един от офицерите, един от по-големите чинове, като се е обявил против войната.
Това е един
характер
, защото такива работи.
B.К.: А след като загубват войната интересно е как са реагирали тогава. C.К.: Кои? В.К.: Вашият учител. С.К.: Моят учител, виж какво, аз след като съм напуснал четвърто отделение, почти не съм го и видял вече, може би е пратен на друго място, не знам. Ами как ще раеагира, той си остава със своите лични убеждения.
към текста >>
6.
7. Анархистична група в Севлиево
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
Трябва да съм бил в пети клас, да, в пети клас съм бил, защото има нещо
характерно
, което стана в мене тогава и което определя класа.
7. АНАРХИСТИЧНА ГРУПА В СЕВЛИЕВО Като влязох в прогимназията вече, там имахме учител по вероучение един възрастен човек, но същевременно в четвърти клас дойде този историка, който бе атеист, републиканец. Онзи ни разправя за вяра, четяхме и молитви, разбира се, в началото, това-онова, а пък другия другояче. Та сега, ако е въпроса да се върви по една линия, аз съм бил увлечен в анархизма чрез книгите, които четях.
Трябва да съм бил в пети клас, да, в пети клас съм бил, защото има нещо
характерно
, което стана в мене тогава и което определя класа.
Ето какво е то. В четвърти клас бях един от първите ученици, значи първи гимназиален клас. Имах повече шесторки и няколко петорки. Аз съм слаб изобщо по математиката, имах по-слаби бележки по геометрията и по алгебрата, иначе другото беше 5 и 6. И изглежда през ваканцията след четвъртия клас, аз изглежда съм потънал в тази литература и за мене всичко друго губи значение.
към текста >>
7.
8. „Пряма акция
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
И той прие най-подир, нали сега, туй за мен е
характерно
нещо, човек след като така реши да играе и той се отпусна в един танц така, ръченица, ръченица.
И между другото този Табаков почна да настоява, понеже Христо други път им е играел там, то от село си носи там такива народни хора и играе, танцува сам. Пред всички Табаков настоява, настоява и Христо най-подир се съгласи. Значи можеш да си представиш, макар, че такава тежка работа беше работил, две качета беше изпръскал и той почна. Туй ми беше първото виждане на този, тогаз се запознах с Кузманов. До тогаз не го познавах, там се запознах.
И той прие най-подир, нали сега, туй за мен е
характерно
нещо, човек след като така реши да играе и той се отпусна в един танц така, ръченица, ръченица.
В.К.: Кой свиреше? С.К.: А, нямаше. В.К.: Той свири с устата си. С.К.: Нямаше нещо инструмент, така. Той си игра така.
към текста >>
8.
9. Собствена революция
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
Това се дължи на това, че аз първо по
характер
не съм бил някой тип така пропаднал, туй едно и главно, че моите родители са били уважавани от всички и в дадения случай са ги съжалявали всички.
Сега мисля, че и двамата са преродени, но чрез кого не знам. Вероятно ударите с брадвата да са ударили завивките и раните не бяха смъртоносни. Спомням си само туй, че след като ме хванаха и ме изправиха на съд, то вероятно под молбите на майка ми и на баща ми, но те са заявили, че ми прощават. А аз щях да ги убия за пари. Та бяха казали на съда, че ми прощават за деянието ми.
Това се дължи на това, че аз първо по
характер
не съм бил някой тип така пропаднал, туй едно и главно, че моите родители са били уважавани от всички и в дадения случай са ги съжалявали всички.
Аз си спомням даже старши сержант един от стражарите, когато ни разследваха и ни разпитваха за случая, ме оглеждаше внимателно. С какво съчувствие ме гледаше, с каква мъка ме гледаше така, като съм в туй положение. А той беше близък на баща ми. Пък друг един стражар имаше един звяр, той имаше съвсем друго отношение. Зависи от човека.
към текста >>
Не искам да пропусна и тоз случай, защото и той е
характерен
.
После ме разпитват учудено. „А, бе какво правиш ти? Как смяташ тъй, нали знаеш, че ще те застрелям? ” Викам: „Застреляйте ме бе! ” Та тъй беше работата и тогаз ме прибраха на сигурно място.
Не искам да пропусна и тоз случай, защото и той е
характерен
.
Тогавашният прокурор, който е бил точно по това време нали, сега за лицето, което непосредствено така на него се докладва, казват му така, че бягам от ръцете им и т.н. А той нарежда да ме сложат в една много тежка верига. Те веднага ме прехвърлиха в затвора, понеже участъка по-има възможност да се избяга. Там почти няма огради никакви.
към текста >>
9.
11. Прехвърляне през Дунава в Румъния
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
Той е тъй да се каже с окултен
характер
.
Разбрах, че починал доста рано и то при едни такива странни обстоятелства, както и да е, с него се свършва. Да, той тогава е бил студент в Русе. В Русе е бил, не знам може би някакво педагогическо ли, щото той учител стана после, може да е бил пак в някакво педагогическо училище за учители пак, междинно де, не висше училище. И интересното е, че ний слязохме на русенската гара. А от Горна Оряховица до Русе пътувахме по влака необезпокоявани така тримата, облечени в нови дрехи, с връзки това-онова ни бяха наредили така и слизаме, и имаше един много интересен случай, но аз съм го забравил.
Той е тъй да се каже с окултен
характер
.
Защото той, зет ми, го е разправял на сестра ми, ама изчезна от съзнанието ми. Той почина и той отдавна и сега няма как нито от нея, нито от него да си спомня какъв беше точно случая. И въпроса е в това, че ний явявайки се на русенската гара е имало една почти 99% възможност да останем там сами, разбираш ли. И само поради някаква случайност туй е нещо иначе, някаква пречка се превъзмогна, за да може той в момента да ни посрещне там. Защото сигурно той не е знаел с кой влак ще тръгнем.
към текста >>
10.
18. Среща с окултизма
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
Аз например имах няколко романа така с подобен
характер
.
Тази книга има един предговор, който е много силен. Много силен е тоз предговор и който именно изтъква реалността на духовното и несъстоятелността на материализма. Сега, виж какво да ти кажа, мен сестра Цанка ми е казвала, че Учителя казал, че това Дук де Помар е псевдоним и че тази книга е написана от големия френски астроном Фламарион. Че истински автор на книгата бил Фламарион. А пък Фламарион, че е писал неща подобни, писал е.
Аз например имах няколко романа така с подобен
характер
.
„Лумен”, единия е „Лумен”. Другият какъв беше? Два-три романа имаше с такъв характер, в който той описва извънземни светове. В.К.: Аз съм чел само „Тайнственото”. С.К.: Но то е съкратено, то е много съкратено.
към текста >>
Два-три романа имаше с такъв
характер
, в който той описва извънземни светове.
Че истински автор на книгата бил Фламарион. А пък Фламарион, че е писал неща подобни, писал е. Аз например имах няколко романа така с подобен характер. „Лумен”, единия е „Лумен”. Другият какъв беше?
Два-три романа имаше с такъв
характер
, в който той описва извънземни светове.
В.К.: Аз съм чел само „Тайнственото”. С.К.: Но то е съкратено, то е много съкратено. Аз го имам на френски, много по-голямо нещо и такова, та пише там, че е съкратено. То е много старо издание от 1900 г. Те са го издали пак теософите, пак са го издали, но то е много съкратено.
към текста >>
11.
22. Александър Кръстников. Бележки на съставителя д-р Вергилий Кръстев
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
Та съм имал на ръце всичката негова дейност и негови прояви, обаче може да се каже, че никога не съм срещнал нещо, което е, как да кажа, от извънреден
характер
, нещо така за мене, нещо като ново, като разкриване на някакви големи работи.
Ограничен в такъв смисъл, той няма тая пълна, голяма широта на един абсолютно духовен човек. Той пак е духовен, верующ и т.н., но той пак има едно ограничение, няма проникване в духовния свят. Понеже аз получавах неговата „Витлеемска звезда”, той издаваше вестник в осем страници от 1921 г., обаче не в цял формат, а долу-горе в такъв формат намален. „Витлеемска звезда” издаваше в Бургас, нали аз си я получавах, ний я получаваме в замяна. Аз му пращам вестник „Братство”, той ми праща „Витлеемска звезда” и така, нали има и други вестници и списания са получавани в Севлиево, за редакцията на вестник „Братство”.
Та съм имал на ръце всичката негова дейност и негови прояви, обаче може да се каже, че никога не съм срещнал нещо, което е, как да кажа, от извънреден
характер
, нещо така за мене, нещо като ново, като разкриване на някакви големи работи.
Той изглежда знаеше френски, този човек и голяма част от съдържанието беше преводи от разни френски такива списания, пак окултни. Не, той превеждаше и въвеждаше вътре за събуждане на интереси и някои светски работи от по-външен характер. По съображение, че читатели разни има, такива, които и на външни работи държат. Обаче той не беше от, как да кажа, такава величина духовна, както той си е въобразявал и може би до много късно, защото лично аз четох ли, не четох или други беше ми казал, обаче той имал някаква ясновидка, някаква медиумка, която се проявява така и му услужва на него. И един факт е важен в туй отношение, че той някъде пак в тази „Витлеемска звезда”, аз не мога точно да си спомня, чел ли съм го туй, обаче той е категоризирал духовете, в смисъл на тези, духовните водачи на човечеството от някога си.
към текста >>
Не, той превеждаше и въвеждаше вътре за събуждане на интереси и някои светски работи от по-външен
характер
.
Понеже аз получавах неговата „Витлеемска звезда”, той издаваше вестник в осем страници от 1921 г., обаче не в цял формат, а долу-горе в такъв формат намален. „Витлеемска звезда” издаваше в Бургас, нали аз си я получавах, ний я получаваме в замяна. Аз му пращам вестник „Братство”, той ми праща „Витлеемска звезда” и така, нали има и други вестници и списания са получавани в Севлиево, за редакцията на вестник „Братство”. Та съм имал на ръце всичката негова дейност и негови прояви, обаче може да се каже, че никога не съм срещнал нещо, което е, как да кажа, от извънреден характер, нещо така за мене, нещо като ново, като разкриване на някакви големи работи. Той изглежда знаеше френски, този човек и голяма част от съдържанието беше преводи от разни френски такива списания, пак окултни.
Не, той превеждаше и въвеждаше вътре за събуждане на интереси и някои светски работи от по-външен
характер
.
По съображение, че читатели разни има, такива, които и на външни работи държат. Обаче той не беше от, как да кажа, такава величина духовна, както той си е въобразявал и може би до много късно, защото лично аз четох ли, не четох или други беше ми казал, обаче той имал някаква ясновидка, някаква медиумка, която се проявява така и му услужва на него. И един факт е важен в туй отношение, че той някъде пак в тази „Витлеемска звезда”, аз не мога точно да си спомня, чел ли съм го туй, обаче той е категоризирал духовете, в смисъл на тези, духовните водачи на човечеството от някога си. И сега така като ги категоризира на духовни степени, иерархии някакви и изкарва Учителя така някъде, към края го изкарва така. Пък виж да ти кажа сега, като да речем Кръстников, какво сега виждам, зная, абсолютно, никакво сравнение няма между едното и другото, между Учителя и Кръстников.
към текста >>
12.
24. Списание „Всемирна летопис, Бележки на съставителя д-р Вергилий Кръстев
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
Този Иван Толев, той беше все пак човек със силен
характер
, което личеше по неговата външност, добре оформена брада, което значи, че е волева натура, интелигентно лице и т.н.
Понеже се виждаше там, че той получава писма от различни места тогава, по различни въпроси, от хора, които даже са вън от Братството. Но ще кажа следното. Иван Толев, макар окултист, макар и ученик на Учителя да се смяташе, той положително може да го смятаме, че имаше някои качества в себе си, които как да кажа, които са станали причина той да се подаде на някои отрицателни влияния. Това е един факт, който не се отнася само за него, той се отнася за много хора, щото ний ща кажа, обикновенните хора почти никога не можем да знаем кой може чрез нас да се прояви, да ни обсеби и да ни тикне в тази или онази насока. Както аз знам, че през моя, тъй да го нарека терористически период, този убитият Христо Илиев положително се е проявявал чрез мене, независимо от това, че аз съм ходил в квартира дето е живял той, но и такива отрицателни сили са ме обсебвали и са се проявявали независимо от моето убеждение.
Този Иван Толев, той беше все пак човек със силен
характер
, което личеше по неговата външност, добре оформена брада, което значи, че е волева натура, интелигентно лице и т.н.
човек със самочувствие така, сам се чувства като нещо по-високо от другите, в сравнение с обикновените слушатели на Учителя. Обаче, аз не знам коя е била точно причината, но допускам така следното. Допускам, понеже все пак списанието не е могло да има достатъчно абонати, за да го закрепят материално, понеже е било доста скъпо тогаз, то не започва да излиза мъничко, както аз започнах с вестник „Братство” с едно парцалче тъй да се каже, но то почва така богато, скъпо, с хубава хартия. Аз така допускам и си го обяснявам само, че той ще е искал от Братството, може би лично от Учителя така, те да поемат финансовата грижа за списанието. И изглежда, че му е било отказано и той на таз база се обявява срещу Учителя, става враг вече.
към текста >>
13.
27. Лев Толстой и България. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
Това, което
характеризира
неговите писания - то е техния боеви патос.
Това издателство пръсна проповедническата литература на Толстоя в стотици хиляди екземпляри. Г. Шопов написа и една биография на Толстоя /"Как живя, работи и умря Лев Толстой”, София, книгоиздателство „Мисъл”, с. 306/, която е единствена на български език. Макар и да е комплексен труд, тая биография, поради искренния патос на автора е ценен принос в българската толстоистка литература. Същият Шопов все в духа на Толстоевите завети, преведе и други големи от към нравствено значение книги, като: „Живота на Исуса” от Папини, „Произход и значение на Библията” от Съндерланд, „Бягството на Толстоя” от Чертков и др.
Това, което
характеризира
неговите писания - то е техния боеви патос.
Неговият отказ от военна служба става достояние лично на Толстоя. Толстой по този повод, чрез своите задгранични приятели влиза в писмени отношения с Шопова. Две от писмата, които Толстой е изпратил до Шопов, когато последния е в затвора, печати и П. Бирюков в биографията на Толстоя /вж т. 4 с.
към текста >>
За неговия живот и
характер
вж.
С Толстоя той живее повече от една година и спомените си от тоя живот е изложил в една книжка, която излезе неотдавна: „Близо до Ясна Поляна” - 1907-1909 г. /София, издава коопер. др. Посредник/ От 1909 г. той почти непрекъснато живее в Русия, гдето се и оженва. Там и почина в 1919 г.
За неговия живот и
характер
вж.
предговора към съчиненията му т. 1 - „Разкази и статии” /книгоиздателство „Възраждане”/. В същия том е напечатана и обширната му статия за колонията „Възраждане”, гдето могат да се намерят много любопитни и важни подробности за Толстоевото влияние у нас. Хр. Досев вземаше участие в редактирането на сп. „Възраждане”. Освен това, той написа и отделна книга „Етика на храната или пионерите на вегетарианството”, /т.
към текста >>
Колко много мечтателни младежи оформяват
характерите
си под благотворното влияние на Толстоя, колко омраза, колко зло в помислите и желанията е предотвратил той!
- „Какво разбирате вие, се обажда някой авторитетно: - Вие мислите, че това е било истина? Това иначе трябва да се разбира. Това е казано за нашия живот. Трябва да има човек ум, за да го разбере”. Влиянието на Толстоевите идеи не спира при неговите отявлени последователи - то отива далеч в семейния и личен живот на гражданите, особено на интелигенцията, гдето мъчно може да се наблюдава.
Колко много мечтателни младежи оформяват
характерите
си под благотворното влияние на Толстоя, колко омраза, колко зло в помислите и желанията е предотвратил той!
Няма интелигент, мечтателен идеалист, който да не е живял с Толстоя. Неговото влияние, постоянно или временно, върху личния и семеен живот на българския интелигент е почти несъизмерно. В България има издигнати общественици и политически водачи, които не само не скриват, но дори и манифестират привързаността си към Толстоя. Найчо Цанов, една рядка, цялостна личност, която играе голяма роля в политическата история на нова България, представя от себе си странно съчетание на християнин - толстоист и деятелен политик. Той, който тъй много е озадачен от духовната нищета на интелигенцията, който мечтае за една по-осезателна човещина и справедливост, под влиянието на Толстоя, дохожда до една концепция, до една идея за предназначението на издигнатата личност в общество като българското, която идея и до сега е неразбрана и чужда на българската интелигенция - това е идеята за самопожертвуването.
към текста >>
Своя
характер
и светоглед Найчо Цанов отразява и в политическата си дейност, а и цялата Радикална партия, на която той е създател, дължи много за своята идейност и политически морал лично на Цанов.
Ангелов, Плевен 1912 г./ Доколко Цанов е повлиян в светогледа си от Толстоя показва и факта, че толстоистите го считат за свой човек и говорят за него с дълбока почит. Той е бил в постоянни връзки с тях, безпокоил се за всяко закъснение на сп. „Възраждане”, защищавал младежите - толстоисти, отказали се от военна служба. Когато Георги Шопов, поради отказа му е арестуван, Найчо Цанов пише специална статия „На тихо пристанище”, с която го защищава. Тази статия, печатана във видинския вестник „Народен лист”, попада у Толстоя и чрез нея той влиза във връзка с Шопова.
Своя
характер
и светоглед Найчо Цанов отразява и в политическата си дейност, а и цялата Радикална партия, на която той е създател, дължи много за своята идейност и политически морал лично на Цанов.
В нея той събра за активна политическа дейност почти всички идеалисти-интелигенти, които в негово лице виждаха призвания народен трибун... Друг голям политически деец на съвременна България, Димитър Драгиев - един от създателите на Българския земеделски народен съюз, идеалист, който тъй си прилича Цанова, също не скрива школуването си при Яснополския отшелник. В своята политическа изповед, като полемизира със Стамболийски, тогавашния министър председател на България, Драгиев казва: „Един морал има само, който е необходимия цимент на високата материална, на високата веществена култура човешка - той е християнския морал: никой друг не може и няма да бъде. Аз зная, някои ще ми кажат: християнски морал! Християнският морал е останал 2000 години след днешното човечество. На тях аз ще отговоря с думите на великия Толстой: не християнският морал е останал 2000 години след днешното човечество, а човечеството е още 2000 години назад, далеч от християнския морал /гласове: „вярно”, ръкопляскания/.
към текста >>
Толстоизма, като обществено явление у нас, не е останал незабелязан от българските писатели, и не са малко произведенията, гдето героите са Толстоеви последователи или пък гдето явления от обществен и психологически
характер
са осветлени от гледището на нравствената философия на Толстоя.
Но трябва да подчертаем това влияние е крайно повърхностно. Едно дълбоко проникване в художническата стихия на Толстоя и у нас липсва. Изключение прави, може би само Йордан Йовков, чиито първи разкази напомнят Севастополските разкази на Толстоя, а великолепната му легенда „Шибил” по своя спокоен епичен замах и със сюжета си е родствена с „Хаджи Мурад”. П.Ю. Тодоров подозира, че и Антон Страшимиров е повлиян от Толстоя - в произведенията „Смутно време”, „Среща” и „Вампир”. Но все пак много по-интересно е да се наблюдава какво е отношението на нашите писатели към Толстоя, изразено в изповеди или статии, отколкото да се търси някакво несъществуващо художествено школуване у него.
Толстоизма, като обществено явление у нас, не е останал незабелязан от българските писатели, и не са малко произведенията, гдето героите са Толстоеви последователи или пък гдето явления от обществен и психологически
характер
са осветлени от гледището на нравствената философия на Толстоя.
Както вече отбелязахме, известността на Толстоя в България датува от времето, когато той е минал почти всички нравствени кризиси, когато на няколко пъти се е отрекъл от миналото си, от художественото си дело и е известен повече като апостол, отколкото като художник. Ето защо нашите писатели и общественици определят отношенията си към Толстоя като имат предвид и двата дяла на неговото творчество и на неговия живот. Някои от тях като че не правят разлика между Толстой след осемдесетте години и Толстой - автора на „Война и мир”, „Анна Каренина” и пр. - и то с тенденция да държат сметка повече на неговата нравствена проповед, отколкото за неговия художествен гений. Иначе не бихме си обяснили как Ст.
към текста >>
14.
28. Запознанството с Толстой
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
Чувството на милост и болка към близките в повечето случаи сломява волята и
характера
у оня, който чувства злото и иска да се бори с него.
Настъпи време да ни обучават с пушки. С така събудена и осветлена съвест аз не можех да живея в такова страшно противоречие. Почнах да измервам силите си за една борба и за едно примирение с най-тежкото наказание. Знаейки силата на милитаризма от една страна и неподготвеността на обществото да разбере такава една постъпка, аз очаквах най-тежкото наказание - смърт. Има моменти, когато човек не се бои за собствената си кожа, но страшно много страда за своите близки.
Чувството на милост и болка към близките в повечето случаи сломява волята и
характера
у оня, който чувства злото и иска да се бори с него.
След дълги вътрешни мъки аз реших да откажа от военна служба. И един ден аз напущам казармата, идвам в София, срещам се за пръв път със Сава Ничев, преводача на прочетените от мен книги, и му казвам, че съм се отказал от военна служба. Запечатвам дрехите в колет, изпращам ги на командира по пощата заедно с едно писмо, че аз не мога да служа военна служба по религиозни съображения и давам адреса си. Вече на свобода, аз продължавам да чета и други преведени съчинения на Толстоя, докато на третия ден един стражар на ул. „Леге” ме покани в градоначалството.
към текста >>
Тия сведения, които имат биографичен
характер
, ще дам по-късно, а може би ще ги оставя след своята смърт, за да се ползват бъдещите негови биографи.
Трябва дебело подчертано да кажа, че ако политическите мъже поне у нас имаха нещо що-годе от добродетелите на дядо Найчо, животът би бил несравнено по-добър. И аз вярвам, че колкото повечето времето ни отдалечава от него, толкова повече неговият ореол на добър човек ще расте в нашите очи. Освободил, както много други свои ученици, така и мене от властта на авторитета, Толстой често пъти ставаше жертва и на критиката на своите ученици. В такива именно случаи той разкриваше величието на своята душа повече от всеки друг път и даваше израз на велика любов и велико смирение. Ако не бях изгубил известни писма, аз още сега бих документирал още веднъж неговото смирение и неговата любов към истината, която за него бе едничкият кумир.
Тия сведения, които имат биографичен
характер
, ще дам по-късно, а може би ще ги оставя след своята смърт, за да се ползват бъдещите негови биографи.
Едно мога да кажа, че след Христа аз не познавам човек, който така, без остатък, да е служил на Бога и на истината. С умиление си спомням сега всички ония щастливи минути, които съм преживял във връзка с тоя велик човек при неговия живот и след неговата смърт. С умиление си спомням посещението на неговия гроб в Ясна Поляна; с умиление си спомвам разказите на неговите живи сподвижници за неговата личност и неговия достоен за подражание живот. И аз съм твърде благодарен, най-малко, че съм съвременник на такъв велик титан на духа и мисълта, аз съм твърде много радостен, че делото на човека, който обяви кръстоносен поход на лъжата, измамата и насилието и чиято уста не се затвори пред всяка коронована лъжа, расте от ден на ден, за да награди бъдните поколения с една по-висока общественост, при която мирът и братството да са ръководни стимули. Калта, която закъснели в своето духовно развитие хора, са хвърлили някога върху Толстоя, хвърлят някъде още и сега, в бъдеще ще се превърне в злато и ореолът на Толстоя ще порасне до размерите на ореола на светеца.
към текста >>
15.
30. Колонията на „Възражданци” в България; Задачите на колонията на „Възражданци“,
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
Да се съединим всички заедно да работим общо и да се поддържаме един друг в моменти на умора и униние - ето кое ни тласкаше, заедно с побужденията от съвсем друг
характер
, към комунален живот.
По този начин, ние не ще бъдем вече длъжници на обществото и ще можем смело и открито да гледаме в очите всеки трудящ се и обременен. И това преминаване в редовете на трудящите се, и това, че ние ще слезем на основната степен на човешкия живот ни се виждаше толкова значително, толкова важно, че ние вървяхме към този живот със затворени очи, като само се възхищавахме, без да обмисляме нищо и без да се страхуваме от нищо. Но да осъществим този важен преход към истинския, честен, прозаичен, трудов човешки живот, всеки поотделно, на всички ни се струваше страшно, рисковано, почти невъзможно. Ние не се надявахме на своите отделни, лични сили. Ние се страхувахме, че живота, с всичките си многочислени и непредвидени трудности може да сломи всеки от нас отделно, да разбие нашите най-добри стремежи и желания.
Да се съединим всички заедно да работим общо и да се поддържаме един друг в моменти на умора и униние - ето кое ни тласкаше, заедно с побужденията от съвсем друг
характер
, към комунален живот.
Струваше ни се, че тази форма най-много подхожда за нас с нашата слабост - тя дава духовна сила, за да се надвият всевъзможните препятствия и в същото време, облекчава физическия труд на всеки член, като го прави по-продуктивен. Най-сетне тя е и по-радостна, така ни се струваше тогава. Но не само това ни говореше в полза на колонията, тя имаше и друга страна, която повече от всичко ни примамваше и увличаше. Да се съберем заедно, да работим общо, без да държим сметка нито за силата, нито за работоспособността, нито за нуждите на отделните членове на колонията. Да нямаме собственост, да не считаме нищо за свое, да се отнасяме с пълно доверие към тези, които биха водили паричните или въобще материалните работи на колонията.
към текста >>
16.
31. Колонията на „Възражданци” в България. Първата несполука в Бяла Слатина.
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
Аз ще разкажа това приключение, понеже то е
характерно
за реда в „свободната страна”.
Печатарски букви заръчахме, всичко за 400 лева. Оставаха у нас още 500 лева, които щяха да се похарчат за първите нужди при устройството на печатницата и за нашите разходи на първо време. Но съдбата бе определила друго. Случи ни се едно приключение, което ни коствуваше няколко стотин лева. Тъй, че когато ни се отдаде да се наредим, окончателно в джоба ни останаха само 20-30 лева.
Аз ще разкажа това приключение, понеже то е
характерно
за реда в „свободната страна”.
Местните власти узнали, че близо до Бяла Слатина ще се поселят интелигентни толстоисти с намерение не само за обработване земя, но и да печатали всевъзможни брошури и позиви, в които ще водят пропаганда против властта, църквата и военщината. - Трябва да се освободим от тези нежелани гости - казал на един наш приятел местният околийски началник. Но как да се освободят? От всяко положение има изход. Също се намери изход и от това затруднително за началника положение.
към текста >>
17.
33. Колонията на „Възражданци” в България. Характеристика на общинарите.
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
ХАРАКТЕРИСТИКА
НА ОБЩИНАРИТЕ Досев, Христо.
33. КОЛОНИЯТА НА „ВЪЗРАЖДАНЦИ” В БЪЛГАРИЯ.
ХАРАКТЕРИСТИКА
НА ОБЩИНАРИТЕ Досев, Христо.
Съчинения. Т. 1, Разкази и статии. София: книгоизд. Възраждане, [1923], с. 101-111. Христо Досев Ние, членовете - основатели на общината бяхме всичко пет души.
към текста >>
Имаше голямо разнообразие и във възрастите и в
характерите
и до известна степен в разбиранията.
Възраждане, [1923], с. 101-111. Христо Досев Ние, членовете - основатели на общината бяхме всичко пет души. Стефан Андрейчин, Димитър Жечков, Цонко Николов, Ташко Коматов и аз. Имаше още няколко временни членове и гости, но те немаха голямо значение и влияние на нашия общ живот, затова аз нема да говоря за тях. Най-старият от всички ни беше Андрейчин - 32 годишен, а най-младия Коматов - на 19 години.
Имаше голямо разнообразие и във възрастите и в
характерите
и до известна степен в разбиранията.
В главните работи - разбира се, всички се схождахме. На задачите и целите на колониалния ни живот гледахме също еднакво. Имаше разлика само в разбиранията на някои второстепенни въпроси, но те никога не предизвикаха бурни спорове или усложнения в нашия живот. Тези усложнения /такива имаше много/ възникваха преимуществено на лична почва: от взаимна взискателност, от противоположностите на характерите, привичките и т.н. Андрейчин изглеждаше човек мълчалив и до нейде суров, но в душата си той беше мек, нежен и чувствителен.
към текста >>
Тези усложнения /такива имаше много/ възникваха преимуществено на лична почва: от взаимна взискателност, от противоположностите на
характерите
, привичките и т.н.
Най-старият от всички ни беше Андрейчин - 32 годишен, а най-младия Коматов - на 19 години. Имаше голямо разнообразие и във възрастите и в характерите и до известна степен в разбиранията. В главните работи - разбира се, всички се схождахме. На задачите и целите на колониалния ни живот гледахме също еднакво. Имаше разлика само в разбиранията на някои второстепенни въпроси, но те никога не предизвикаха бурни спорове или усложнения в нашия живот.
Тези усложнения /такива имаше много/ възникваха преимуществено на лична почва: от взаимна взискателност, от противоположностите на
характерите
, привичките и т.н.
Андрейчин изглеждаше човек мълчалив и до нейде суров, но в душата си той беше мек, нежен и чувствителен. С невисок ръст, сух, със слабо остро лице със сериозни сини очи и малка руса брада - Андрейчин беше винаги бодър и подвижен; той можеше да ходи много и да тича продължително, без да изгуби физическата си бодрост. В храненето и в начина на живота си той се бе опростил дотолкова, че понякога се чуди човек с какво живее тоя човек. В облеклото си беше всякога чист и спретнат. Андрейчин беше поет на нашето направление.
към текста >>
Но в
характера
му имаше една черта, която причиняваше и на него и на нас не малко тежки минути - той беше много обидчив.
Знанията и разбиранията на Андрейчина бяха резултат на дълги и тежки търсения и преживявания. Затова у него имаше нещо такова, което нам, горещи и неопитни младежи, ни се струваше самоувереност и извикваше понякога лошо чувство към него - имаше дълбока увереност в правотата и несъмнеността на своите разбирания. Сега, като си спомням всичките му възгледи, съвети и предупреждения, които тогава ни се струваха неподходящи и неправилни, аз виждам, че една от грешките на нашата община беше това, че ние малко се прислушвахме към неговите думи. Във физическата работа Андрейчин беше незаменим - неговата работа беше всякога сръчна и акуратна. Той можеше да работи без да сгъне ръце, по цели дни.
Но в
характера
му имаше една черта, която причиняваше и на него и на нас не малко тежки минути - той беше много обидчив.
Ще кажеш или направиш нещо както не трябва, а нему вече му домъчнява, той си обяснява по своему, обидно за себе си твоите думи или твоята постъпка. Но като човек, който умее да се справя с чувствата си, той скриваше това. Само понякога го казва. Но ние знаехме тази му слабост и всякога чувствувахме мъката му. Съвсем от друга категория човек беше Ташко Коматов.
към текста >>
Тази неприятна черта в неговия
характер
внасяше много недоразумения и тягост в нашия общ живот.
Правеше със себе си разни опити, рискувайки често със здравето си. И правеше го така, че всички да видят. Стремеше се към външна святост, към суров живот /например ядеше много малко и веднъж в денонощието/ и изискваше същото и от другите. Постоянно изискваше и критикуваше. И мислеше, че да се изисква от другите и да се обвиняват те, е важно християнско дело.
Тази неприятна черта в неговия
характер
внасяше много недоразумения и тягост в нашия общ живот.
Коматов много обичаше да говори и да разказва разни анекдоти и случки из живота си. И често, благодарение на своя весел характер, той внасяше много свежест, радост и смях в нашия живот. Случвало се е седим изморени, отпаднали, а Коматов не отпада духом, разказва нещо си, жестикулира смее се, пее. И неговата жизнерадост се предаваше и на нас. Цонко Николов беше човек строг и с голяма воля, целна натура.
към текста >>
И често, благодарение на своя весел
характер
, той внасяше много свежест, радост и смях в нашия живот.
Стремеше се към външна святост, към суров живот /например ядеше много малко и веднъж в денонощието/ и изискваше същото и от другите. Постоянно изискваше и критикуваше. И мислеше, че да се изисква от другите и да се обвиняват те, е важно християнско дело. Тази неприятна черта в неговия характер внасяше много недоразумения и тягост в нашия общ живот. Коматов много обичаше да говори и да разказва разни анекдоти и случки из живота си.
И често, благодарение на своя весел
характер
, той внасяше много свежест, радост и смях в нашия живот.
Случвало се е седим изморени, отпаднали, а Коматов не отпада духом, разказва нещо си, жестикулира смее се, пее. И неговата жизнерадост се предаваше и на нас. Цонко Николов беше човек строг и с голяма воля, целна натура. Той не знаеше и не признаваше вътрешно разногласие. Роден в Балкана, той беше висок и як.
към текста >>
18.
35. Колонията на „Възражданци” в България. Заключение. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев.
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
Че всичко това са прости и дребни търкания вследствие на разните
характери
.
Християнинът трябва всяка минута да изпълнява само изискванията на любовта. Това беше един неправилен възглед, който имаше много тежки последствия за нашия общинен живот. Аз даже съм склонен да мисля, че в него беше основната причина за разпадането на колонията. Много подобни случки правеха нашия живот все по-тежък и по-тежък. Но ние се надявахме, че всичко това ще премине, че нашите отношения ще се подобрят.
Че всичко това са прости и дребни търкания вследствие на разните
характери
.
Ние не виждахме своята основна грешка. Често ние всички живеехме в ужасно напрежение. Но случваха се периоди, когато всички ние сваляхме от себе си това лошо настроение. Най-често това ставаше вечер, когато ние, захвърляйки всичката работа и грижи, насядвахме около колибата, под красивото и тихо звездно небе, греейки измъченото си тяло на топлината на огъня или слушайки в общата стая ту замислено, ту весело, игривото свирене на Жечков. Той свиреше като истински артист, влагайки в звуците на своята цигулка всичката сила и широта на своята чиста и възторжена душа.
към текста >>
19.
41. Статията „Ново човечество” / Сава Калименов
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
Той знае, че от днес нататък пред него се явява едно бъдеще, пълно с борби и страдания, че в тях всекиму ще бъде изложена на изпитания, твърдостта на неговия
характер
и вярата в неговия идеал, че още хиляди трудности и препятствия му предстоят.
И вече - полусънни и полупробудени - те засияват, сладка усмивка пробягва по тяхното лице: струва им се, че някаква светла, нежна девица, като че ли цяла изплетена от лъчи, тихо приближава и кротко ги целува по челото. „Аз съм Истината”, прошепва тя и изчезва, оставяйки след себе си очарованието от нещо неземно, нещо недосегаемо, нещо, което веднъж почувствувано, никога не може да се забрави. Тя изчезва, но радостта и светлината и топлината, които тя донася със себе си, остават, и спящите чувствуват, как бавно, бавно почват да се топят, да отслабват, да изчезват тежките вериги и после, внезапно откъсвайки се, с глух грохот полетяват някъде надолу... Очите се разтварят - на мястото на тъмнината светли безкрайни простори се разтварят пред тях. Изток цял светлее, гори, разлива по всички страни буйни потоци светлина, оцветена с най-нежните краски на слънчевия спектър. Човека става: незнайни сили изпълват цялото му същество, в гърдите му трепват устрема към светъл възход, неговия взор се опива от лъчезарните простори разкриващи се пред него, ласкаво го мамят сините, далечни планини, впили в небесна синева снежните си върхове и той бързо отправя стъпките си към тях, воден през лесове и долини през пропасти и реки, през всевъзможни препятствия - от своя идеал.
Той знае, че от днес нататък пред него се явява едно бъдеще, пълно с борби и страдания, че в тях всекиму ще бъде изложена на изпитания, твърдостта на неговия
характер
и вярата в неговия идеал, че още хиляди трудности и препятствия му предстоят.
Той вижда всичко това, вижда го ясно; вижда се гонен, хулен, преследван, като че ли изоставен и от самото Провидение, как пътува през тъмната, пълна с хиляди опасности долина в която се преплитат хиляди лъжливи пътища, в което пътника е дебнат непрестанно от хиляди неприятели и която той трябва да премине непременно преди да поеме стръмния нагорен път, който води там, където, във висините блести неговия Идеал. Той знае всичко това и все пак неговата вяра не изчезва, не изгасва неговата любов, защото той чувства, че Истината е с него, че тя го следва при всяка стъпка и не ще го остави да се заблуди и сбърка пътя завинаги в долината на сенките, която му предстои да мине... Човекът радостно поема своя път! А след него мнозина още, един по един, надигат глава, изправят се и чувствайки същото, което и той, усещайки лекостта от свалянето на веригите, като че са им израсли крила, тръгват смело и бодро по неговите стъпки. И все повече и повече се увеличават те - навсякъде движение, навсякъде шумът на пробуждането, радостни въздишки на пръв път почувствувалите свободата хора... Рано пробудили се, още преди светлината на Истината да озари техния ум, те закопняха с болка по Свободата, която е само нейно следствие, по новия, волен и радостен, без вериги и тъмници живот, по светлия Идеал, който в тъмна нощ им се бе вестил, когото те бленуваха, но когото те не разбираха както трябва, закопняха и движени от светлия стремеж, с непросветено съзнание, с ярост почнаха да удрят главите си о стените на мрачния затвор, който сами са си изградили, да късат месата си в отчаяни усилия за скъсване на веригите, които са си изковали сами, но - напразно! Те мислеха, че тия вериги са вън от тях, че някой друг им ги е изковал и сложил, затова искаха да ги скъсат с насилие, с проливане на кръв и когато с безумни крясъци викаха „Трошете веригите” и се нахвърляха върху ония, които смятаха за свои палачи, те не знаеха, че се бореха и убиваха също такива, като тях, самооковали се роби.
към текста >>
20.
44. Статията „Ново учение” / П.Г.
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
Вън от това, различните хора, имайки различни
характери
, различен идеен багаж, различна опитност, ще имат и съответното схващане и ще видят от различни страни, под различно осветление това, което в своята цялост, представлява Новото Учение.
Пишем тъй, както ние разбираме, според малката светлина, която ние имаме, без никаква претенция за непогрешимост, без никакво желание да представим нашето схващане като единствено правилно и единствено походящо за всички. Иначе е невъзможно, иначе не може и да бъде. Знаем: по най-различен начин действува и по най-различен начин се използува светлината от различните същества. В едни тя събужда мощни пориви към възвишеното, на други е неприятна, че нарушава спокойния им, привичен сън, а трети озлобява, защото отнема условията нужни за спокойното извършване на тъмните им дела. Безсъмнено е, че по същия начин ще бъде възприета и светлината на Новото Учение и по същия начин ще се реагира на нейното въздействие.
Вън от това, различните хора, имайки различни
характери
, различен идеен багаж, различна опитност, ще имат и съответното схващане и ще видят от различни страни, под различно осветление това, което в своята цялост, представлява Новото Учение.
А Новото Учение има по нещо, и то по нещо много хубаво, за всички: за силните духом то има стръмна, скалиста пътека, изискваща безброй усилия, които утоляват техния несдържан порив към висини; за по-слабите то има по-леко бреме и редица методи, чрез които да закрепнат, да заздравят плещите на своя дух и тяло и така да се подготвят за другия, тесния път; за проницателните, за дълбоко разумните то има неизчерпаем извор от мъдрост, има безграничен простор, който се разкрива пред ума и в който са ясно доловими, вплетени в чудна хармония причините, последиците и взаимните връзки между нещата, които съществуват, които са станали, които стават и които ще стават; за по-повърхностните умове, за тези, които се задоволяват с това, което на пръв поглед долавят в себе си и около себе си - то има редица способи, които те да използуват за своите нужди, за това, което ги интересува, има и начини, чрез които да засилват и задълбочават своята мисъл, като по такъв начин все повече и повече разширяват своя хоризонт; за здравите - истински здравите, тялом и духом - то има работа, работа, работа... работа, която е радост, от която човек още по-здрав става и която дава благословени плодове желани и нужни всекиму; за болните то има разумни, естествени методи за лекуване, диктувани от самата природа и водещи направо към целта -пълно физическо и духовно оздравяване на индивида. В Новото Учение има всичко, т.е. всичко, което по един или друг начин може да способствува за напредъка, както на отделния човек, така и на цялото общество. И всеки ще вземе от него това, което нему е подходящо, него ще забележи най-ясно, него ще усвои и него, може би, ще смята за същност на Новото Учение. Това е напълно естественно: Новото Учение е тъй многостранно, тъй всеобгръщащо, толкова много има в него, че едва ли някой ще може да го обгърне всецяло, еднакво във всичките му подробности и да усвои всичко, без да отдава предпочитание и да обръща повече внимание на нещата, които са по-тясно свързани със самия него... И затова на пишущия е известно, че по същия начин, и той ще даде и неволно ще обърне повече внимание на това, което е най-близко до сърцето му, това, до което неговия разум може да проникне и ще го даде тъй, както позволяват неговите средства т.е.
към текста >>
21.
45. Печатница „Житно зърно”
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
3/ Целите му ще бъдат: оставайки непричастен в инициативата на каквито и да било предприятия, било от общ или от частен
характер
в Братството, в кръга на чисто просветното и то специално книжовно дело, да подпомага това братско начинание в пътя на реализирането му със средствата, които ще се втичат в касата от всички доброволни вноски, от страна на братята и сестрите и от възможните приходи от самото дело.
Предоставяме ви 4 съобщения в „Житно зърно” от различни години: а) До братята и сестрите в гр. /село/.................................... Н.Л.К.Б.Л. /Няма любов като Божията любов/ Любезни братя и сестри, За нуждата от просветен фонд се доста говори на Младежкия събор, тая година, и вярвайки, че представителите на всеки град са осветлили по тоя въпрос останалите братя и сестри в провинцията, не ще излагаме надълго причините и обстоятелствата които го създадоха, и целите, които ще се преследват с него, а само бегло ще ги очертаем. 1/ По обстоятелствата, които го създадоха: липсата на сплотеност при просветната работа в цялото братство, което обстоятелство препятствува за бързото и ясно ориентиране в посоките на общия идеал и в последствие за последователно формиране на един общ по принцип мироглед, базиращ се на тоя идеал. Причините за това са вътрешни и външни 2/ В стремежа си да намали по възможност до минимум влиянието на тия причини, които са често и от материално естество, Братството, чрез представителите си, основа просветен фонд, който за чисто външни удобства, носи името „просветен фонд „Житно зърно", оставайки си обаче независим от това последното.
3/ Целите му ще бъдат: оставайки непричастен в инициативата на каквито и да било предприятия, било от общ или от частен
характер
в Братството, в кръга на чисто просветното и то специално книжовно дело, да подпомага това братско начинание в пътя на реализирането му със средствата, които ще се втичат в касата от всички доброволни вноски, от страна на братята и сестрите и от възможните приходи от самото дело.
Не ще и съмнение, че една от най-важните цели ще бъде подпомагане по възможност по-бързото излизане на съборни книжки, беседи, брошури и пр. За да се улесни технически както оформяването и засилването, тъй и правилното функциониране на този фонд и поставянето му на разположение на всяка благородна инициатива в просветния път, биде избран по общо съгласие на събора подходящ касиер, а младежкия клас в София, от своя страна избра просветен комитет от трима братя и три сестри. Както биде вече уговорено на събора, всеки град - център си избира местен касиер, който ще има грижата, след като събере вноските от околията си, всеки три месеца да ги внася на централния касиер, брат Жечо П. Жеков в София. За да може веднага да почне да функционира и да могат да бъдат посрещнати някои основни и от първостепенна важност нужди, необходимо е, както се каза на събора, първата вноска да постъпи по възможност веднага.
към текста >>
22.
46. Защо се създаде печатница в Севлиево?
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
Защото изобщо
характера
ми е такъв, че не мога да живея под команда, да ти кажа.
46. ЗАЩО СЕ СЪЗДАДЕ ПЕЧАТНИЦА В СЕВЛИЕВО С.К.: И аз след туй постепенно се оформи у мене, че няма какво да правя тука, че аз си отивам в Севлиево и там ще работя, на чиста плоскост ще си работя, да няма кой да ме командва.
Защото изобщо
характера
ми е такъв, че не мога да живея под команда, да ти кажа.
Аз почти никога не съм служил на държава или на каквото и да е друго такова. Само една година в партийна книжарница бях след като ми национализираха издателството и там ми беше тежко, изобщо не мога да ме командват. Мога да работя, обаче самостоятелно, аз да съм си, аз да се командвам. Както и да е, туй ме много огорчи наистина, но аз с никого не съм имал пререкание. Даже и на Влад не съм направил ни най-малката забележка, когато стана така, че печатницата вместо да я основем като една комуна, стана на „Житно зърно”.
към текста >>
23.
58.1. За белите братя / Димитър Станев. - В: Братство, Севлиево. Г. 1, бр. 4,1.03.1929, с. 3,4
,
II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ
,
ТОМ 30
Тъй наречените „бели братя" в България са само ученици или по-право, кандидати за ученици на Великото Бяло Братство, защото самото понятие „ученик на Бялото Братство” или окултен ученик изисква един висок морален и духовен ценз, съответствува на един закрепнал и непоколебим в стремежа към доброто
характер
.
Всички Учители на човечеството, от памти века и до днес, основателите на великите религии, които имат един и същ Божествен произход, са членове на Великото Бяло Братство, глава на което е Христос, и което има за цел да ръководи човешката еволюция. Вторите, т.е. учениците на Бялото Братство, са хора като всички, с почти същите слабости и и възможности да грешат. Това, което ги отличава от другите хора, то е, че те съзнателно стъпват в пътя на еволюцията, тласкани от искрено желание да се усъвършенствуват и да работят за доброто на другите. За тази цел те употребяват различни методи, дадени им от техните учители, в зависимост от времето и условията.
Тъй наречените „бели братя" в България са само ученици или по-право, кандидати за ученици на Великото Бяло Братство, защото самото понятие „ученик на Бялото Братство” или окултен ученик изисква един висок морален и духовен ценз, съответствува на един закрепнал и непоколебим в стремежа към доброто
характер
.
към текста >>
24.
65 3. Предисловие в книгата „Великото учение“ от В. Т. Благодумов.
,
II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ
,
ТОМ 30
На тоя
характер
на поменатото учение се дължи странния факт, че то продължава и до днес да бъде по същество непознато, не само за голямото болшинство на ония, които се наричат християни, но и за болшинството от техните високопоставени духовни водачи.
Напредъкът на ученика се мери не с онова, което е чул, запомнил или заучил наизуст, а по онова, което е посял и отгледал в себе си, т.е. което е приложил и опитал в своя живот. Неприложено - Великото учение е едно нищо; приложено - то е мощна сила, извор на необикновен и чудно красив вътрешен живот. Следователно, да бъде един човек ученик на Великото учение или християнин не ще рече да знае, какво пише в Евангелието, или да може да изрича наизуст казаното от Исуса, или от Дънов, или от който и да било светия, а да приеме и да приложи в себе си като свой вътрешен закон на живот великия закон на Любовта, на Мъдростта и на Истината; с други думи да опита учението така, както се опитва животворната сила на въздуха, хляба и водата. Оттук става очевидно, че един неучен смирен човек, който се сили да прилага правилата на Великото учение в живота си, ще се ползува от благата на живота много по-реално, и ще постигне да познава великите закони на живота много по-добре, отколкото други, който например завърши богословски факултет, а живее по закона на своя егоизъм.
На тоя
характер
на поменатото учение се дължи странния факт, че то продължава и до днес да бъде по същество непознато, не само за голямото болшинство на ония, които се наричат християни, но и за болшинството от техните високопоставени духовни водачи.
Следователно, онзи, който иска да познае същината на това учение, трябва да постъпи не като един любопитен, който си купува вестник, и след като го прегледа повърхностно, го захвърля, а като един жаден за наука ученик, който със смирение влиза в една школа, за която предварително знае, че ще го изучи на едно велико знание. След горното необходимо предисловие да минем към въпросите, които представляват предмет на настоящата книга. В. Т. Благодумов [- Васил Томов Ангелов]
към текста >>
25.
82. Статията „Каква трябва да бъде първата Трудова Братска Задруга“ / Сава Калименов.- В: Братство, Севлиево. Г 5, бр. 61
,
III. БЕЛИЯТ КОМУНИЗЪМ - КОМУНИ, КООПЕРАЦИИ И ЗАДРУГИ.
,
ТОМ 30
Но човек се нуждае от всестранно развитие, освен интелект /който трябва да бъде подпомогнат от интуицията и духовния, висшия ум/, той има още и сърце, извор на любовта, хармонията, извор на всичко възвишено и красиво в живота, той има още и воля, която също трябва да се развие за да създаде един стабилен и мощен
характер
.
С разрастването на това заселище, което не трябва да надмине известни определени размери, се явяват все нови и нови нужди и така се създават и нови производства, за да се намали числото на тия, доставяни от вън. Не ще закъснее да се яви и въпроса за истинско ново възпитание и образование, съобразно с дълбокото проникване в естеството и законите на човешкото развитие, съобразно с новия дух и новите нужди на живота. Така, постепенно, ще се създаде истинско ново училище, не отделено от живота и природата - трудово, свободно, практическо училище, което ще създава творци на нов живот, разпространители и апостоли на новите идеи, труженици на ново изкуство и наука, а не кандидати за държавни, общински и други служби. Днешното училище, не е ли наистина „мъчилище”, в което систематически се изнасилва природата на младежта, като се превръща в жалък зубрач на непотребни в грамадната си част знания и с това се притъпяват, убиват се други, много по-важни от механичната памет и повърхностната логика, страни на неговото същество? Днешното училище работи и то отчасти, само върху една от трите страни на човешкото същество - интелекта.
Но човек се нуждае от всестранно развитие, освен интелект /който трябва да бъде подпомогнат от интуицията и духовния, висшия ум/, той има още и сърце, извор на любовта, хармонията, извор на всичко възвишено и красиво в живота, той има още и воля, която също трябва да се развие за да създаде един стабилен и мощен
характер
.
И училище, което се занимава само с едната страна на човешкото същество, неглижирайки всецяло другите две, е училище едностранчиво, ограничено и не такова трябва да бъде новото училище, което ще се създаде при Трудовата Братска Задруга и в което ще се обръща еднакво внимание на ума, волята и сърцето, на знанието, характера и морала. Най-после, не е ли днешното училище фабрика за материалисти, за ограничени в своите схващания хора, които не познават живота, не познават себе си и света, а живеят с жалките материалистични илюзии - „реално е само видимото, това което можем да видим и пипнем". Кой ще разтвори на младежа необятните простори на истинското знание, кой ще му разкрие потайните дълбочини на древната като света мъдрост, кой ще му покаже живота - човека и света такива, каквито са си, сваляйки покривките на материализма? - Естествено, това ще може да направи само новото, свободно училище, ползващо се от източниците на Великата Окултна Наука, скрита за всички, които в своята надменна гордост на големи учени и просветени хора, изучават само повърхността, само външното покривало на великия живот. В трудовата задруга ще се създадат всички условия за потънкостно изучаване скритите тайни на живота, за разкриване пред всички истините на древната мъдрост, за да се популяризира и разпространи навред светлината на истинското познание за човека и света.
към текста >>
И училище, което се занимава само с едната страна на човешкото същество, неглижирайки всецяло другите две, е училище едностранчиво, ограничено и не такова трябва да бъде новото училище, което ще се създаде при Трудовата Братска Задруга и в което ще се обръща еднакво внимание на ума, волята и сърцето, на знанието,
характера
и морала.
Не ще закъснее да се яви и въпроса за истинско ново възпитание и образование, съобразно с дълбокото проникване в естеството и законите на човешкото развитие, съобразно с новия дух и новите нужди на живота. Така, постепенно, ще се създаде истинско ново училище, не отделено от живота и природата - трудово, свободно, практическо училище, което ще създава творци на нов живот, разпространители и апостоли на новите идеи, труженици на ново изкуство и наука, а не кандидати за държавни, общински и други служби. Днешното училище, не е ли наистина „мъчилище”, в което систематически се изнасилва природата на младежта, като се превръща в жалък зубрач на непотребни в грамадната си част знания и с това се притъпяват, убиват се други, много по-важни от механичната памет и повърхностната логика, страни на неговото същество? Днешното училище работи и то отчасти, само върху една от трите страни на човешкото същество - интелекта. Но човек се нуждае от всестранно развитие, освен интелект /който трябва да бъде подпомогнат от интуицията и духовния, висшия ум/, той има още и сърце, извор на любовта, хармонията, извор на всичко възвишено и красиво в живота, той има още и воля, която също трябва да се развие за да създаде един стабилен и мощен характер.
И училище, което се занимава само с едната страна на човешкото същество, неглижирайки всецяло другите две, е училище едностранчиво, ограничено и не такова трябва да бъде новото училище, което ще се създаде при Трудовата Братска Задруга и в което ще се обръща еднакво внимание на ума, волята и сърцето, на знанието,
характера
и морала.
Най-после, не е ли днешното училище фабрика за материалисти, за ограничени в своите схващания хора, които не познават живота, не познават себе си и света, а живеят с жалките материалистични илюзии - „реално е само видимото, това което можем да видим и пипнем". Кой ще разтвори на младежа необятните простори на истинското знание, кой ще му разкрие потайните дълбочини на древната като света мъдрост, кой ще му покаже живота - човека и света такива, каквито са си, сваляйки покривките на материализма? - Естествено, това ще може да направи само новото, свободно училище, ползващо се от източниците на Великата Окултна Наука, скрита за всички, които в своята надменна гордост на големи учени и просветени хора, изучават само повърхността, само външното покривало на великия живот. В трудовата задруга ще се създадат всички условия за потънкостно изучаване скритите тайни на живота, за разкриване пред всички истините на древната мъдрост, за да се популяризира и разпространи навред светлината на истинското познание за човека и света. Тук ще дойдат и ще работят хората, които ще станат творци на новата, по-дълбока наука.
към текста >>
26.
89. Статията „Основите на братската задруга”, продължение / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 6, бр. 86, 4.03.1934, с. 1.
,
III. БЕЛИЯТ КОМУНИЗЪМ - КОМУНИ, КООПЕРАЦИИ И ЗАДРУГИ.
,
ТОМ 30
Духовните основи на Братската задруга се крепят върху балансирането, хармонирането на различните човешки
характери
, с техните различни навици, стремежи, потици.
89. СТАТИЯТА „ОСНОВИТЕ НА БРАТСКАТА ЗАДРУГА” ОТ САВА КАЛИМЕНОВ ОСНОВИТЕ НА БРАТСКАТА ЗАДРУГА Братство, Севлиево, Г. 6, бр. 86, 4.03.1934, с. 1.
Духовните основи на Братската задруга се крепят върху балансирането, хармонирането на различните човешки
характери
, с техните различни навици, стремежи, потици.
Не винаги може да се направи съвършен подбор на всички членове на задругата. Родени и откърмени от стария свят, израстнали всред него, ние всички носим по нещо от неговите отрицателни черти. Тия именно недостатъци са, които могат да ни опълчат едни срещу други, и да нарушат, за по-късо или за по-дълго време, хармонията в Братската Задруга. Те са именно, които, при липса на една здрава обединяваща идея, могат да разрушат напълно делото на една братска задруга. И тук е именно изкуството в ръководството на братската задруга - да се примирят вътрешните противоречия.
към текста >>
27.
93. Статията „Кооперация или задруга” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 6, бр. 10il 14.10.1934.
,
III. БЕЛИЯТ КОМУНИЗЪМ - КОМУНИ, КООПЕРАЦИИ И ЗАДРУГИ.
,
ТОМ 30
Дейността на кооперацията в кредитната област, която се упражнява чрез кредитните кооперации в селото и чрез популярните банки в града, също така е една малка стъпка напред, която се достига чрез регулиране и ограничаване на лихварството и зеленичарството, чрез парализиране до известна степен на безбожната дейност на лихварите от стария тип, тъй ярко
характеризирани
от народния поет с прозвището „пара на грош на ден”.
Потребителната кооперация, в ръцете на честни и способни хора, т.е. когато това име не служи за параван, зад който се охраняват интересите на функционери, може да донесе една минимална справедливост в разпределение печалбите от консумацията, т.е. една малка икономия за консуматора; тя би могла, ако това се желае от върховете на управата й, да помогне за регулирането цените на пазаря, за избягване свръхпечалбите на безбожни спекуланти, и за изнасяне на по-доброкачествени продукти на пазаря. Но вън от това, общо взето, потребителната кооперация не може да допринесе нещо повече. Нека я подкрепяме за доброто, което тя носи, нека бдим над нейното правилно ръководство и насочване, нека я пазим от посегателства и от ловки използвачи, но да не очакваме от нея някакво спасение, да не очакваме от нея разрешението на световните стопански проблеми.
Дейността на кооперацията в кредитната област, която се упражнява чрез кредитните кооперации в селото и чрез популярните банки в града, също така е една малка стъпка напред, която се достига чрез регулиране и ограничаване на лихварството и зеленичарството, чрез парализиране до известна степен на безбожната дейност на лихварите от стария тип, тъй ярко
характеризирани
от народния поет с прозвището „пара на грош на ден”.
Но популярната банка, но кредитната кооперация е също така едно учреждение, което не само че не може да задоволи крещящите искания за повече справедливост в стопанския живот, не само че не може да излекува болките на тоя живот и да проведе реформите, нужни за неговото възраждане и които да му дадат огромен тласък напред, но тя не може да отговори дори както трябва и на нуждата от евтин и леснодостъпен за цялото население кредит - област, в която е нейното специално предназначение. Неотдавна един познат в София ми се оплакваше, че като направил точно изчисление на това, което дал като лихви, такси и т.н. в замяна на получения кредит от една популярна банка, то се е получавал почтения процент 15 на сто. Това не е извънредно много далеч от прочутото „пара на грош на ден”. Явно е, че популярната банка не само измести старите лихвари, но и до голяма степен върви в техните стъпки.
към текста >>
28.
95. Статията „Кооперация или задруга”, продължение / Сава Калименов - В: Братство, Севлиево. Г 6, бр. 102, 28.10.1934.
,
III. БЕЛИЯТ КОМУНИЗЪМ - КОМУНИ, КООПЕРАЦИИ И ЗАДРУГИ.
,
ТОМ 30
Както навсякъде тъй и тука ще се намерят рушители, в повечето случаи несъзнателни проводници на известни отрицателни сили и затова подбора на хората, които ще влязат като постоянни и редовни членове на трудовата задруга трябва да бъде извънредно строг като при това се предвижда известен стаж - една, а при нужда и повече години за опознаване и проучване наклонностите и
характера
на кандидата.
Истинската трудова задруга е именно братска задруга, защото трябва да представлява едно истинско братство по подобие на семейството. Без това братско чувство и братско съзнание, трудовата задруга е невъзможна. Ето защо, налага се извънредно голямо внимание и бдителност за тези, които започват опитите за реализиране на трудовата братска задруга. Не всички хора са годни да изнесат успешно този жив, труден и често дори мъчителен опит. Малцина са тези, които ще могат да отъждествят своето съзнание със съзнанието за колективитета и така да станат строители, непоклатими стълбове в новостроящата се сграда.
Както навсякъде тъй и тука ще се намерят рушители, в повечето случаи несъзнателни проводници на известни отрицателни сили и затова подбора на хората, които ще влязат като постоянни и редовни членове на трудовата задруга трябва да бъде извънредно строг като при това се предвижда известен стаж - една, а при нужда и повече години за опознаване и проучване наклонностите и
характера
на кандидата.
За членове на задругата, която, до колкото това е възможно, трябва да представлява и едно общежитие, трябва да се подбират хора, които си хармонират по характер и които имат еднакъв мироглед и разбиране по най-важните въпроси на живота. При това положение ясно е, че за сега, трудовата братска задруга се намира в своя първоначален етап - в периода на опита, на пробването нейната жизнеспособност. От резултатите на този именно опит ще зависят нейното бъдеще развитие и успехи. Затова не трябва да се бърза - осъществяването на идеята за задругата трябва да бъде плод на дълъг процес от предварителни проучвания и обмисляне. Пречки ще има, и неуспехи ще има, но една жива вяра и една непоколебима воля, ще преодолеят всички трудности.
към текста >>
За членове на задругата, която, до колкото това е възможно, трябва да представлява и едно общежитие, трябва да се подбират хора, които си хармонират по
характер
и които имат еднакъв мироглед и разбиране по най-важните въпроси на живота.
Без това братско чувство и братско съзнание, трудовата задруга е невъзможна. Ето защо, налага се извънредно голямо внимание и бдителност за тези, които започват опитите за реализиране на трудовата братска задруга. Не всички хора са годни да изнесат успешно този жив, труден и често дори мъчителен опит. Малцина са тези, които ще могат да отъждествят своето съзнание със съзнанието за колективитета и така да станат строители, непоклатими стълбове в новостроящата се сграда. Както навсякъде тъй и тука ще се намерят рушители, в повечето случаи несъзнателни проводници на известни отрицателни сили и затова подбора на хората, които ще влязат като постоянни и редовни членове на трудовата задруга трябва да бъде извънредно строг като при това се предвижда известен стаж - една, а при нужда и повече години за опознаване и проучване наклонностите и характера на кандидата.
За членове на задругата, която, до колкото това е възможно, трябва да представлява и едно общежитие, трябва да се подбират хора, които си хармонират по
характер
и които имат еднакъв мироглед и разбиране по най-важните въпроси на живота.
При това положение ясно е, че за сега, трудовата братска задруга се намира в своя първоначален етап - в периода на опита, на пробването нейната жизнеспособност. От резултатите на този именно опит ще зависят нейното бъдеще развитие и успехи. Затова не трябва да се бърза - осъществяването на идеята за задругата трябва да бъде плод на дълъг процес от предварителни проучвания и обмисляне. Пречки ще има, и неуспехи ще има, но една жива вяра и една непоколебима воля, ще преодолеят всички трудности. Бъдещето е на задругата.
към текста >>
Пречките и трудностите при изграждане на братската задруга са преди всичко вътрешни - лежат в съзнанието,
характера
и склонностите на хората.
Бъдещето е на задругата. Въпреки всичко тя е, която ще се наложи в живота, защото само тя може да установи хармония в него и да разреши крещящите му противоречия. Дали по-рано или по-късно ще стане това, зависи от нас, хората - т.е. от нашето съзнание и постъпки. Но ако ние се противопоставяме на изискванията на живота, ограждайки се в тесните граници на личното егоистично съзнание, животът ще намери пътища, по които да наложи своето.
Пречките и трудностите при изграждане на братската задруга са преди всичко вътрешни - лежат в съзнанието,
характера
и склонностите на хората.
Натам трябва да бъдат насочени всички усилия. Издигането на съзнанието, приобщаване личното, индивидуалното съзнание към колективното, към космичното дори, съзнание - това е днес най-важната задача на живота. Външните трудности и задачи, пътищата, по които ще се формира, организира и легализира достигнатото като резултат и на колективното съзнание, на общия идеал и стремежи, са неща, с които, сравнително леко ще се справим. Трудовата задруга е едновременно резултат на издигнатото съзнание и средство за неговото по-високо издигане. Тя е разрешение на болния социален въпрос и отговор на належащите нужди на времето.
към текста >>
29.
98. Зов за реализиране / 98.1. Зов за реализиране на Трудова Задруга „Братство”
,
III. БЕЛИЯТ КОМУНИЗЪМ - КОМУНИ, КООПЕРАЦИИ И ЗАДРУГИ.
,
ТОМ 30
В тази твърде обикновена форма обаче ние ще се постараем да внесем нещо ново - да влеем един нов дух, отговарящ на нуждите на времето, в което живеем, което ще се изрази, както в общото ръководство на предприятието, така също и в
характера
на неговата работа и в разпределението на печалбите, добити от неговата дейност.
Ние трябва да съдействуваме за избистряне и правилно оформяне на идеите - творческите сили, които ще го изградят. Ние трябва да съдействуваме за проправяне верните, сигурни пътища към него. Водими от тази мисъл, ние основателите на книгоиздателство „Братство” в Севлиево, решихме да поставим нашата работа на по-широка основа, за да могат да вземат участие в нея повече хора и за да може да се заработи в по-голям обхват, съобразно нуждите на времето, за реализиране на великата идея за Братството и Любовта между хората и народите, за обединение на враждуващото досега човечество, за изграждане новите форми на живота, за изпълването им с новия дух на Божествена разумност, красота и свобода, за разпространение свещеното Слово на Учителя навред из нашата страна и по целия свят. За да можем да изградим едно по-здраво, по-мощно и по-сигурно средство за работа в тая насока, ние решихме да превърнем досегашното предприятие книгоиздателство и печатница „Братство” в едно дружество с ограничена отговорност, под название ТРУДОВА ЗАДРУГА „БРАТСТВО” О.О.Д-во за печатарство и книгоиздателство като с течение на времето ще се стремим да разширим неговата дейност и в други области. Що се отнася до формата на предприятието, то нейното функциониране и ръководство са определени от съществуващите в страната закони.
В тази твърде обикновена форма обаче ние ще се постараем да внесем нещо ново - да влеем един нов дух, отговарящ на нуждите на времето, в което живеем, което ще се изрази, както в общото ръководство на предприятието, така също и в
характера
на неговата работа и в разпределението на печалбите, добити от неговата дейност.
Едно от основните положения в трудова задруга „Братство” е това, че в нея ще влезнат преди всичко работниците и служащите, вземащи непосредствено участие в работата на предприятието. За да засилим, обаче нейната дейност, като увеличим капитала й и привлечем повече сили, необходимо е в нея да влезат като участници колкото се може повече хора, съчувствуващи на идейната насока, в която ще бъде отправена нашата дейност. Ето защо, ние ви поканваме да станете член на нашето дружество „трудова задруга „Братство”, като внесете известна сума във форма на дялове, за увеличаване основния капитал на задругата. Според закона за дружествата с ограничена отговорност, най-малкото участие в тези дружества е със сумата 10 000 лева. Ние апелираме към вас да вземете участие в задругата, макар и с най-малкото, макар и само с един дял.
към текста >>
30.
100. Братският живот в страната и чужбина.
,
IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?
,
ТОМ 30
В.К.: Любомир Лулчев от този брой започва статии „Изучаване на човешкия
характер
”.
С.К.: Белгиец обаче идвал е тука, запознал се е с Братството и пише така едно писмо. В.К.: Вестник „Братство”, брой 170, „Грижа от другия свят” от Benit-ta. С.К.: По истинска случка е писано. Това е от Невена Неделчева. Неин псевдоним.
В.К.: Любомир Лулчев от този брой започва статии „Изучаване на човешкия
характер
”.
С.К.: Те продължават и в брой 171, 172, 173, 174 175, 176 и 180. В.К.: Сега тука продължават тези статии в брой 172, „Изучаване на човешкия характер”. С.К.: От Иван Антонов има статия, този който е направил първия контакт с оня от Централния затвор със Стоил Стефанов. В.К.: Кой е тоя Светослав от брой 173, „Основи на възпитанието ? С.К.: Не мога да ти кажа.
към текста >>
В.К.: Сега тука продължават тези статии в брой 172, „Изучаване на човешкия
характер
”.
С.К.: По истинска случка е писано. Това е от Невена Неделчева. Неин псевдоним. В.К.: Любомир Лулчев от този брой започва статии „Изучаване на човешкия характер”. С.К.: Те продължават и в брой 171, 172, 173, 174 175, 176 и 180.
В.К.: Сега тука продължават тези статии в брой 172, „Изучаване на човешкия
характер
”.
С.К.: От Иван Антонов има статия, този който е направил първия контакт с оня от Централния затвор със Стоил Стефанов. В.К.: Кой е тоя Светослав от брой 173, „Основи на възпитанието ? С.К.: Не мога да ти кажа. В.К.: За Димитринка Антонова, какво ще ми кажете за нея? Вестник „Братство”, брой 174.
към текста >>
31.
102. Полемика с проф. Стефан Консулов. Бележки на съставителя д-р Вергилии Кръстев. Статията „Научни и ненаучни обяснения на живота“
,
IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?
,
ТОМ 30
Нарекоха го ентелехия, нещо, което дава
характерното
на живота.
Какво е отношението между съзнанието за моето „аз” и химическите процеси в моето тяло? Поставят ли се така въпросите с материализма по-напред не може да се отиде. Той си остава за нас само една основа за разработка на достъпното в живота, но с него не можем да се доберем до крайната същност на живота. А тя е нашата цел. На наше време видни хора на науката, като изследват възможното за изследване в живота по пътя на материализма, приемат логически съществуването там и на нещо в повече отколкото в мъртвата природа, без обаче да могат да кажат какво е това „нещо”.
Нарекоха го ентелехия, нещо, което дава
характерното
на живота.
Това са неовиталистите. С неовитализма някакъв особен напредък не се прави, с него, обаче, се подчертава вече по научен път, че ние трябва да правим разлика между това, което става в мъртвата природа от една страна и в живота от друга и че не бива да очакваме разрешението на въпроса за живота само по пътя на изследване на материалните процеси. Така хората на науката стигнаха днес до скромното признание, че поне на наше време, науката не може да ни даде отговор на най-големия въпрос, който вълнува всеки човек. Хората с научен дух се примириха с това признание. Но онези, които стоят далеч от нея, търсят отговор на въпросите, макар и да не съдържат те нищо научно в себе си.
към текста >>
32.
104. ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. Някой си стотник, 29 неделна беседа, държана от Учителя на 1 май 1938 г.,
,
IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?
,
ТОМ 30
Бог е онова същество, което иска да индивидуализира човешката личност, да създаде една личност с такъв
характер
, който да има дух в себе си, да разсъждава правилно; да има любвеобвилна душа в себе си, че да могат всички Божествени сили, кои го излизат от душата, да бъдат за благото на цялото.
„... Кои са отличителните черти на живота? Отличителното нещо на живота се заключава в това, да се създаде човека. Животът има смисъл само тогава, когато се създаде човек. Щом живота не служи за създаване на хората, този живот е безпредметен. Какво нещо е Бог?
Бог е онова същество, което иска да индивидуализира човешката личност, да създаде една личност с такъв
характер
, който да има дух в себе си, да разсъждава правилно; да има любвеобвилна душа в себе си, че да могат всички Божествени сили, кои го излизат от душата, да бъдат за благото на цялото.
Умът на тази личност да бъде проводник на Божествена светлина. Сърцето на човека да бъде проводник и изпълнител на всички блага, които сега човек притежава. Ние не сме изпратени в света да го оправяме. Всеки от вас е изпратен да реформира себе си. Всеки от вас е изпратен да реформира своя дух, своята душа, своя ум, своето сърце и своята воля.
към текста >>
Казвате, че трябва да се създаде човешкия
характер
, трябва да се направи едно преобразование в човешкия дух." Из Някой си стотник.
Сърцето на човека да бъде проводник и изпълнител на всички блага, които сега човек притежава. Ние не сме изпратени в света да го оправяме. Всеки от вас е изпратен да реформира себе си. Всеки от вас е изпратен да реформира своя дух, своята душа, своя ум, своето сърце и своята воля. Това е една задача, дадена на всички хора.
Казвате, че трябва да се създаде човешкия
характер
, трябва да се направи едно преобразование в човешкия дух." Из Някой си стотник.
29 неделна беседа, държана от Учителя на 1 май 1938 г., София-Изгрев.
към текста >>
33.
115. Статията „За невежеството на учения”, отговор на статия на психиатъра д-р Кирил Чолаков срещу Учителя Дънов / Сава Калименов.
,
IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?
,
ТОМ 30
Как най-лесно ще обориш вярата в действителността на окултните истини и да всееш недоверие и предубеждение срещу всички възможни прояви на една свръхсетивна и непозната теб действителност, освен като обявиш всички, които говорят за нея или твърдят, че имат известни опитности от тоя
характер
за маниаци и душевно болни?
Защо да не допуснете, че „невъзможното” за вас е такова, само защото не го познавате? Лесно е да се отрече, да се обяви за невъзможно и да се остави без всякакво внимание всичко, което е от естество да подкопае и събори основите на материалистическия мироглед. Трудно и много трудно е, обаче, да се разделим с идолите на ума си, да скъсаме сърдечната си, емоционална връзка с това, което с десетки години сме леляли и пазили като наш възлюблен мироглед и отказвайки се от всеки предразсъдък, от всяко предубеждение, ставайки напълно независими и безпристрастни, да отидем до край след стъпките на истината. Към това убеждение ни довеждат писанията на някои наши и чужди учени, които са обявили под строга „научна” възбрана областта на окултното и които не пропускат всеки удобен случай не само да отрекат неговата действителност, но и да хвърлят срещу личността на изучаващите окултизма всички възможни обвинения и нападки. Какво по-лесно и удобно средство да постигнеш целта си от това, да припишеш ненормалност и психопатичност на всички, които приемат и поддържат едно учение, противоречащо на твоя материалистически мироглед?
Как най-лесно ще обориш вярата в действителността на окултните истини и да всееш недоверие и предубеждение срещу всички възможни прояви на една свръхсетивна и непозната теб действителност, освен като обявиш всички, които говорят за нея или твърдят, че имат известни опитности от тоя
характер
за маниаци и душевно болни?
Подобни писания, вместо да са „научни изследвания”, за каквито претендират, всъщност, не са нищо друго, освен едно майсторско, умело и самоуверено замаскиране на едно голо „учено” невежество, на една неспособност да погледнем по-далеч от това, което е под носа ни, на една непростена за учения закостенялост, предубеденост и ограниченост. От този характер са и претендиращите за голяма авторитетност писания на д-р Кирил Чолаков в последния брой на сп. „Душевно здраве”, който в своята галерия от „Именити психопати", наред с цяла редица велики представители на човечеството, е поставил и Учителя на Всемирното Братство, Петър Дънов. В следния брой на в. „Братство” ще разгледаме, въобще доколко основателни са тия твърдения за психопатичността на гения и изобщо на надарения човек и в частност, дали наистина склонността към изучаване на „окултното” е белег на психопатичност.
към текста >>
От този
характер
са и претендиращите за голяма авторитетност писания на д-р Кирил Чолаков в последния брой на сп.
Трудно и много трудно е, обаче, да се разделим с идолите на ума си, да скъсаме сърдечната си, емоционална връзка с това, което с десетки години сме леляли и пазили като наш възлюблен мироглед и отказвайки се от всеки предразсъдък, от всяко предубеждение, ставайки напълно независими и безпристрастни, да отидем до край след стъпките на истината. Към това убеждение ни довеждат писанията на някои наши и чужди учени, които са обявили под строга „научна” възбрана областта на окултното и които не пропускат всеки удобен случай не само да отрекат неговата действителност, но и да хвърлят срещу личността на изучаващите окултизма всички възможни обвинения и нападки. Какво по-лесно и удобно средство да постигнеш целта си от това, да припишеш ненормалност и психопатичност на всички, които приемат и поддържат едно учение, противоречащо на твоя материалистически мироглед? Как най-лесно ще обориш вярата в действителността на окултните истини и да всееш недоверие и предубеждение срещу всички възможни прояви на една свръхсетивна и непозната теб действителност, освен като обявиш всички, които говорят за нея или твърдят, че имат известни опитности от тоя характер за маниаци и душевно болни? Подобни писания, вместо да са „научни изследвания”, за каквито претендират, всъщност, не са нищо друго, освен едно майсторско, умело и самоуверено замаскиране на едно голо „учено” невежество, на една неспособност да погледнем по-далеч от това, което е под носа ни, на една непростена за учения закостенялост, предубеденост и ограниченост.
От този
характер
са и претендиращите за голяма авторитетност писания на д-р Кирил Чолаков в последния брой на сп.
„Душевно здраве”, който в своята галерия от „Именити психопати", наред с цяла редица велики представители на човечеството, е поставил и Учителя на Всемирното Братство, Петър Дънов. В следния брой на в. „Братство” ще разгледаме, въобще доколко основателни са тия твърдения за психопатичността на гения и изобщо на надарения човек и в частност, дали наистина склонността към изучаване на „окултното” е белег на психопатичност. Сава Калименов
към текста >>
34.
121. Наука или ограничение. Статията „Наука или ограничение” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 13, бр. 272
,
IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?
,
ТОМ 30
са все от същия
характер
, както и беседите на Учителя - те всички са лишени от външната систематика и привидната логичност на днешните „научни съчинения”.
Защото само едни слепи фанатици и маниаци биха подържали, че съвременната наука има някакви положителни знания за същината - за скритите пружини на живота. Щом е така, днешните учени не могат да обхванат живота в неговата същина и целокупност, естествено е, че те не могат и нямат право да се произнасят с пълна сигурност и за това - кое е логично и кое е нелогично. Авторът на поменатата статия, както и мнозина други, отричат стойността на учението на беседите на Учителя, защото те били „без форма и без догма” - защото в тях не проличава някаква стройна системност, някакъв установен ред, какъвто те са свикнали да виждат в научните съчинения на нашето време. Обаче, неоспорима истина е, че всички свещени писания, от най-дълбока древност до днес, всички велики откровения на човечеството, без никакви изключения, са му давани винаги в тази същата „безсистемна”, „нелогична” и „нестройна” форма. Живото знание, духовният хляб на народите, който е бил и продължава да е неговата насъщна храна за хилядолетия и чиято творческа сила е изградила великите цивилизации на цялата човешка история - свещените писания на браманисти, будисти, християни, мохамедани и т.н.
са все от същия
характер
, както и беседите на Учителя - те всички са лишени от външната систематика и привидната логичност на днешните „научни съчинения”.
Разбира се, това ни най-малко не може да опровергае факта, че в „безсистемните”, „нелогични и изпълнени с противоречия” откровения на човечеството се съдържат вечни, безсмъртни и скъпоценни истини за живота, докато често стройните и логични системи на учените са само кухи постройки, без никакво вътрешно съдържание и устойчивост, които рухват при първия удар на изпитанието. Защо това е така? Защото „нелогичните" и „противоречиви" откровения на Божествения дух съдържат в себе си вечните истини на живота, които са източник на творчество и безсмъртие, докато „логичните" и „стройни” научни системи на „учените” - невежи, съдържат отровни заблуждения, чийто резултат е разрушение и смърт. Ние, разбира се, ни най-малко не се опълчваме против науката. Нейното предназначение е да носи светлина за човека и ние твърдо вярваме, че по-рано или по-късно, тя ще разбие тежките окови, в които е окована днес и ще приеме ролята на своето истинско предназначение.
към текста >>
35.
123. Основа на новото учение. Статията „Основа на новото учение” / Сава Калименов. Г. 13, бр. 272, 15.02.1941, с.;1, 4.
,
IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?
,
ТОМ 30
Чолаков, лекар по душевни болести и редактор на списание „Душевно здраве", със свои приятели по схващане се заели да намират грешките и слабите страни на великите люде - фаровете на човечеството и да ги
характеризират
като психопати.
СТАТИЯТА „ОСНОВА НА НОВОТО УЧЕНИЕ” ОТ САВА КАЛИМЕНОВ ОСНОВА НА НОВОТО УЧЕНИЕ Братство, Севлиево, Г. 13, бр. 273, 9.03.1941, с. 1, 4. Г-н К.
Чолаков, лекар по душевни болести и редактор на списание „Душевно здраве", със свои приятели по схващане се заели да намират грешките и слабите страни на великите люде - фаровете на човечеството и да ги
характеризират
като психопати.
Зер, като лекари, които постоянно се занимават с болни и ненормални люде, те намират и в напълно здравите болезнени и ненормални симптоми. Обаче, това тяхно занимание и проява в живота е напълно погрешно, а да търсят психопатичност в здравите люде е маниящина и болезнено състояние по две причини: 1. Или те страдат от манията, че са най-здрави, а всички други ненормални,и 2. Или те, като наблюдават в лудниците си болните, са до такава степен заслепени, че виждат същите прояви и навън в обществото и даже в проявите на великите люде, в ония светилници, които пръскат светлина, които чертаят прави пътища и показват изходния път от заблужденията и кривите схващания. Действително великите люде не са като обикновените.
към текста >>
36.
127. Русия и Славянството.
,
IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?
,
ТОМ 30
За мене
характерно
е туй, че аз, за мене да ти кажа разграничение нямаше.
Той е бил голям комунист и сега как се е прехвърлил в Братството, май че Влайчо Жечев веднъж, като че във връзка с него, той така му е отворил очите за нещо и той идва в Братството. Но той и той като мене, даже повече от мене, щото аз съм малко по-широко скроен, а той така си остава, хем в Братството, хем комунист, разбираш ли. Но остава си комунист по идея, прави връзка с Учителя, обаче и от комунистите не може да се откъсне. Аз формално не съм бил свързан с партията никога. Аз бях с анархистите.
За мене
характерно
е туй, че аз, за мене да ти кажа разграничение нямаше.
Аз бях анархист, обаче за мене всички комунисти и соцалисти, и революционери бяха еднакво братя и близки, както и анархистите, и смятах че всички тия противоречия, едни против други са голяма грешка и особено тогаз когато комунистическата партия, така много нападаше широките социалисти и други, за мен туй беше голяма грешка. Щото аз казвах така: предстои и трябва да се върши революция. Революцията трябва да се върши с обединени сили, а не едни други да се ядем така. Всички, които са за новото, поне временно трябва да отхвърлят разногласията, за да може да се проведе революцията. Сега да не се отклонявам.
към текста >>
37.
1. Мисията на славянството. 1.1. Статията „Мисията на славянството” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 7, бр. 98, 22.09.1934, с. 1
,
V. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО.
,
ТОМ 30
Той даде това, което можеше да даде - една висока култура, която, въпреки всичко, си остава култура на малцинствата; една наука, която, въпреки своята точност, прецизност и свръхстарателност в разработката на подробностите, въпреки своите големи резултати в чисто материалната област на живота, все пак, не може да каже нито една свястна дума в отговор на основните проблеми, които вълнуват човешкия дух; едно изкуство, което, въпреки всичките му постижения, не може да възпитава, да претворява душите, да пресъздава
характерите
, да издига, и в което напротив, имат днес надмощие нисшите, отрицателно действуващи тенденции; една висока техника, огромните достижения на която не може никой да отрече, но която вместо да се яви като източник на всеобщо благоденствие и напредък, вместо да осигури материалната страна на човешкото съществуване за всички, и с това да освободи грамадно количество сили, да създаде условия и да даде огромен тласък за духовен напредък, напротив, явява се като истинско проклятие за грамадната част от човечеството, явява се като източник на глад и мизерия, като спирач на човешкия прогрес, създавайки днешния хаос в економическия живот, с милиони безработни и измиращи от глад, докато продуктите на произвоството се унищожават, за да се повиши цената им.
Век след век, както историята ни учи, едни народи се издигат, други са на върха на своята слава и величие, трети почват постепенно да западат, да губят силата и значението си, и най-после, има още една, четвърта категория народи, които още не са дали на света най-ценното, на което те са способни, още не са казали своята последна дума на световната сцена. Към тая четвърта категория народи спадат преди всичко славянските народи. Те са именно днес народите на бъдещето. Над тях Провидението бди непрестанно, водейки ги, през всички опасности и изпитания, през всички превратности на живота, към изпълнението на великата мисия, която им е предназначена, и която естествено им се пада по силата на основните черти и заложби на славянската душа. Западът вече каза своята дума.
Той даде това, което можеше да даде - една висока култура, която, въпреки всичко, си остава култура на малцинствата; една наука, която, въпреки своята точност, прецизност и свръхстарателност в разработката на подробностите, въпреки своите големи резултати в чисто материалната област на живота, все пак, не може да каже нито една свястна дума в отговор на основните проблеми, които вълнуват човешкия дух; едно изкуство, което, въпреки всичките му постижения, не може да възпитава, да претворява душите, да пресъздава
характерите
, да издига, и в което напротив, имат днес надмощие нисшите, отрицателно действуващи тенденции; една висока техника, огромните достижения на която не може никой да отрече, но която вместо да се яви като източник на всеобщо благоденствие и напредък, вместо да осигури материалната страна на човешкото съществуване за всички, и с това да освободи грамадно количество сили, да създаде условия и да даде огромен тласък за духовен напредък, напротив, явява се като истинско проклятие за грамадната част от човечеството, явява се като източник на глад и мизерия, като спирач на човешкия прогрес, създавайки днешния хаос в економическия живот, с милиони безработни и измиращи от глад, докато продуктите на произвоството се унищожават, за да се повиши цената им.
Западът вече се изчерпа. Каквото и да прави, каквито и усилия да се полагат, каквито и системи да се прилагат, той не може да даде нещо повече. По силата на неговите възможности, по силата на основните тенденции, които доминират в неговия дух, по силата на историческата съдба, той вече прекрачи апогея на своята слава и величие и започва бавно, но сигурно, да слиза от световната сцена. Идва вече реда на славянството, взето в неговата цялост, което трябва и което днес едничко може да внесе нещо наистина ново в живота, във всичките му области. Задачите, които живота днес поставя, могат да бъдат разрешени само от славянството.
към текста >>
38.
1.8. Статията „Русия, славянството и човечеството” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 17, бр. 318, 15.10.1944, с. 1.
,
V. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО.
,
ТОМ 30
Изчерпва ли се с това нейното съдържание и
характеризират
ли тия откъслечни сцени истинската същност, истинския смисъл и истинската цел на революцията?
Може би това, за сега, ще ни бъде достатъчно, макар че по-нататък, ще подкрепим мисълта си и с цитати от Смирненски. Какво представлява, по своето съдържание, по своя смисъл и по своето крайно заключение поемата „Дванадесетте” на Ал. Блок? - По форма и съдържание, тя представлява, външно погледнато, откъслечни картини от една буйно развихрила се стихия - стихия на необуздани, почувствували се за момент неспирани от нищо страсти; нисши, най-обикновени, дори граничещи с животинство човешки чувства, инстинкти и страсти, които, при моментното, временно тъй да се каже безначалие, безцарствие, в дните, когато все още се води една жестока борба между две сили, и когато все още нито едната от тях не е извоювала окончателната победа, все още нито едната от тях не е окончателно повалена, използуват възможността да се проявят свободно, неспирани от нищо. В мрачните, студени, мъгливи, лишени от слънце октомврийски дни, редица тъмни човешки нагони използуват смутното време, използуват временната възможност, липсата на всякакви външни спирачки (поради това, че старата власт, старият ред почти не съществува, а новата власт и новият ред не са още оформени) - да се проявят на воля, при пълна свобода, във всичката своя голота и грозота. Обаче, това ли е, всъщност, истинският лик на октомврийската революция?
Изчерпва ли се с това нейното съдържание и
характеризират
ли тия откъслечни сцени истинската същност, истинския смисъл и истинската цел на революцията?
Не! По никакъв начин. Отделните, стихийни, необуздани прояви на тъмни човешки инстинкти, дремещи винаги в глъбините на нисшето човешко естество, и дебнещи всеки момент възможност за свободна проява, по никакъв начин не могат да бъдат отъждествявани с истинския дух, с истинската същност на революцията, по никакъв начин те не могат да лепнат срамно петно върху нейното чисто и свято чело. Това е видял добре Александър Блок. Видял го е, затуй, защото той не е обикновен човек, не е дори учен и философ, а е поет.
към текста >>
39.
2.5. Статията „В стране роз. в гостях у великаго Учителя” / Ел. Кидалова. - В: Братство, Севлиево. Г. 10, бр. 212, 3.04.1938, с. 3, 4.
,
V. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО.
,
ТОМ 30
Оно не только философия, но практическая система, школа опита, в которой созидается новый человеческий дух и новый человеческий
характер
.
Это опять великое дело Учителя. Он не только философ, писатель, оратор, музыкант, непересыхающий источник из котораго вытекает все новая и новая живая вода, в виде его Слова, но еще и прекрасный реформатор людей. Блестящий знаток человеческой души, проницателный дух, он нашел способ и возможность всех этих различних мужчин и женщин соединитю вместе, в большую семью. Поистине, он был прав, когда сказал, что никакие внешные социальные реформы невозмжны, пока человек прежде не произведет реформы в своей собственной душе. На этом основано Учение Учителя.
Оно не только философия, но практическая система, школа опита, в которой созидается новый человеческий дух и новый человеческий
характер
.
Любовь - основа всего. Эти слова сказал Христос, но они до сих пор не приложени. Любовь - это грамадное, широкое понятие, обнимающее собой все вещи и все возможности прогресса и эволюции. Ел. Кидалова - Белград --------------------------------------------------- [1] Учитель Донов в действительности зовется „Дънов", букви „ъ” нет в руском языке [2] Буквально: „Пан ев /или еу/ ритм" означает Всеобщий космический ритм". Ето великая всемирная гармония движения.
към текста >>
40.
2.6. ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ. 2 6.1. К великой цели. Условия обединения славян. - В: Братство, Севлиево. Г. 17, бр. 318 (3)
,
V. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО.
,
ТОМ 30
Независимо от костей, мускулов и желудка, человек-духовное существо, в нем есть постоянноестремление чувства высшего
характера
, которыми созданы внутренния отношения его семейного быта, а это есть проявление закона любви.
Но только жизнь природы показывает нам настоящый путь. Когда мы посадим яблочное семечко в землю, самым важным для его роста является не почва, а слой земли, которым нуждно его покрыть и количество влаги ему необходимое. И смысль роста яблони не содержится в пускании корней, росте и листев, для поддержания своего рода она должна непремнно разцвести, завязать и дать плод. По качеству этого плода и можно будеть определить отношение яблони к тому, кто ее посадил. Это имеет следующее приложение: каждый человек не создан только из материи - он не толюко материальное существо, чтобы иметь только внешния материальные нужды.
Независимо от костей, мускулов и желудка, человек-духовное существо, в нем есть постоянноестремление чувства высшего
характера
, которыми созданы внутренния отношения его семейного быта, а это есть проявление закона любви.
этот великий закон создал днхательную систему и кровообращение в человеческом организме, показывающия, что жизненные соки не должны находться в сердце, артериях и венах человека, а должнн распространяться по целому телу, таким образом, чтобы все органы пользовались получаемыми благами. Это ее показывает, что блага не только должны разпределяться, но что и излишки должны изгоняться. Но чтобы уловить этот широкий план живой природы, человек должен иметь ум. Следовательно, человек это мыслящее существо. Природа создала голову человека с мозгом внутри, вложила в его организм мозговую систему, при помощи которой ум действует и управляет всеми процессами тела.
към текста >>
41.
3. Югославянско братство и Балканска федерация 3.1 Статията „Балканска федерация / Сава Калименов. – В: Братство, Севлиево. Г 2 бр 19
,
V. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО.
,
ТОМ 30
Ние имаме макар и приблизителна представа за големината и
характера
на тия жертви, които ще трябва да се направят от всички, и затова, на зададения по-горе въпрос сме наклонни да отговорим - не!
Следователно, това общество, тия народи, които искат да облекат своя живот в една по-висша, по-целесъобразна форма, трябва да бъдат готови на жертви. Това е закон. Без него не може да се осъществи идеализираната по-висша форма на обществен живот. За да се отхвърли старата форма и да се приеме новата, необходимо е да се пожертвува, да се отхвърли съдържанието, което е изпълняло и изградило старата форма. Ето защо, пред нас изпъква въпроса: готови ли са балканските народи, готови ли са всички тия, които са блазнени от величието и красотата на идеята за Балканска Федерация, да направят нужните за нейното реализиране жертви?
Ние имаме макар и приблизителна представа за големината и
характера
на тия жертви, които ще трябва да се направят от всички, и затова, на зададения по-горе въпрос сме наклонни да отговорим - не!
Балканските народи, балканското обществено мнение не е още достатъчно назряло, за да може да поеме върху себе си жертвите, които е нуждно да се положат като фундамент за изграждане на величественото здание на Балканската Федерация. Но като казваме това, като отговаряме отрицателно на този въпрос, ние не искаме да кажем, че той трябва да се изостави за „когато му дойде времето”. Напротив, заедно с това ние искаме да изтъкнем и подчертаем нуждата от незабавна, усилена и непрестанна подготовка на общественото мнение, на общественото съзнание, за да стане то способно да разреши правилно подигнатия въпрос, т.е. да стане способно да направи нуждните жертви. Ние знаем, че в основите на бъдещето величествено здание на Балканската Федерация, което ще даде подслон и щастие на всички балкански народи, трябва да бъде погребан, като изкупителна жертва, националния егоизъм, който съществува във всички един от тези народи.
към текста >>
42.
7. Отговорност / Пламен.- В: Братство, Севлиево. Г. 12, бр. 253, 14.01.1940 с.1.
,
VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”
,
ТОМ 30
Всяка лоша, нечестна, егоистична и подла постъпка, безразлично от кого е извършена и от какъв
характер
е тя, представлява едно малко буреносно облаче, а милионите такива, събрани заедно, образуват бурята, която помита всичко.
Никой, бил той малък или голям, няма право да си умие ръцете като Пилата и да каже: „Това не ме засяга, защото то става против моята воля! ” Не! Когато злото идва, то неговата действителна причина не е само в решенията и постъпките на големите - тя представлява съвокупност от хиляди и милиони други по-малки причини, които са: нашите мисли, нашите постъпки, нашите дела. Мислите и постъпките на милиони дребни същества, които може би без ни най-малко да подозират, изплитат заедно огромната мрежа на злото, създават колективната отговорност за всички нещастия, падения и катастрофи, които разтърсват човечеството. Малките и слаби по отделно капки, произтичащи от съзнанието на отделния човек, образуват заедно бясно бушуващия океан, който поглъща живота на милиони.
Всяка лоша, нечестна, егоистична и подла постъпка, безразлично от кого е извършена и от какъв
характер
е тя, представлява едно малко буреносно облаче, а милионите такива, събрани заедно, образуват бурята, която помита всичко.
Всяка такава постъпка, всяка мисъл или чувство, раздвижва една сила на злото, чийто краен резултат е разрушението. Да не мислим, че това, което ний в частния си живот вършим, да не мислим, че това, което ний мислим и чувствуваме в душата си, няма връзка със световните събития. Не! Има такава връзка! Природата държи точна сметка за всеки един от нас и делата на големите, на водачите на народите, винаги са само един резултат от съвокупността от делата на милионите. Никой да не мисли, че е без значение.
към текста >>
43.
8. Съвременният морал и това, което стои над него. - В: Братство, Севлиево. Г. 12, бр. 255, 18.02.1940, с. 1, 3.
,
VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”
,
ТОМ 30
Само един малък пример е достатъчен да
характеризира
несъстоятелността, двойствеността и голямото вътрешно противоречие на това, което хората наричат морал: Да убиеш човек, това е най-голямото престъпление според днешните схващания, но да убиваш във време на война, това може да бъде добродетел!
И все пак, ние живеем във време, когато е близко вече Новата Пролет за човечеството, която ще се ознаменува с разцъфтяването на човешката душа. Изпод нестопилите се още снежни преспи на дългата зима на човечеството, тук таме подават главички нежни пъпки, които са готови да цъфнат при първия топъл лъч на пролетното слънце. Всред студа на умразата, в тъмнината на ограничението, заблуждението и сковаващите догми, има тук таме будни души, които са подготвени, които са способни да разберат нещо повече от това, което е било досега общочовешка и сковаваща максима и догма. Именно за тях, и само за тях, ние искаме да кажем тук няколко думи за една нова максима, която дава свобода, а не заробва, която регулира нещата, която хармонира отношенията между хората, без да си служи с насилието, а като издига и одухотворява. Това, което хората досега са наричали морал, е тъй относително, тъй ограничено, тъй подчинено на късогледите и противоречиви схващания и интереси на огромната маса на човешкото общество, че не би могло да издържи никаква по-сериозна критика от гледището на един светъл разум, свободен от пристрастие и предразсъдъци.
Само един малък пример е достатъчен да
характеризира
несъстоятелността, двойствеността и голямото вътрешно противоречие на това, което хората наричат морал: Да убиеш човек, това е най-голямото престъпление според днешните схващания, но да убиваш във време на война, това може да бъде добродетел!
Разбира се, това не е единственото противоречие в днешния морал. Всичките наши съвременни схващания за морала носят в себе си своето отрицание. Всичките ни понятия за добро и зло, за справедливо и несправедливо, за истина и лъжа, са относителни, са лишени от една абсолютна мярка, от една всеобща приложимост. Кое например ний днес според нашите правни и морални схващания, считаме за кражба и кое не? - Не считаме ли за кражба само най-видимата, външна форма на отнемането на една вещ, а всички други, умело скрити, но действуващи много по-ефикасно и в много по-голям размер форми на кражбата считаме като една нормална проява на напълно честни и благонадеждни люде!
към текста >>
44.
32. Старата и новата култура. - В: Братство, Севлиево. Г 14, бр. 287, 15.12.1941, с. 1.
,
VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”
,
ТОМ 30
Учителят казва: „Търпението е основа на човешкия
характер
." С търпение и твърда вяра ще дочакаме утрешния светъл ден.
Като знаем това, ние трябва да се въоръжим с търпение, любов и мъдрост, за да дочакаме с вътрешен мир всичко, което има да стане. С нетърпение, с прибързване, ние нищо не можем да постигнем. С нетърпение и прибързване ние можем само да се съблазним и да изгубим почвата под краката си. И Христос по-нататък казва: „Който претърпи до край, той спасен ще бъде." Търпението е едно качество, едно важно условие за големи постижения. Без него е немислим напредък.
Учителят казва: „Търпението е основа на човешкия
характер
." С търпение и твърда вяра ще дочакаме утрешния светъл ден.
Но от нас се иска още непреривна връзка с извора на живота, връзка с божественото, за да не изпадаме в дребнавост, връзка жива с Христа, за да не бъдем съблазнени и да не послужим за съблазън на другите. Изхода от днешното бедствие, лъка на язвата, от която света днес страда, е Любовта. Само тя може да помири озверилите се един срещу друг хора; само любовта може да сложи мост над пропастта, която зее между тях и да ги свърже. Защото любовта прощава. Затова основният камък на бъдещата култура е възвишената, божествената любов.
към текста >>
45.
51. В ръцете на Бога. - В: Братство, Севлиево. Г. 15, бр. 311, 25.07.1943, с. 1.
,
VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”
,
ТОМ 30
Отношението на Провидението към нас като личности и колектив, а така също и
характера
, стремежите и дейността на нашите водачи, ще се определят, именно и преди всичко от нашето собствено поведение, от възприетите от нас разбирания и насоки в живота.
Съзнавайки, че те наистина са проводници на други сили, лежащи вън от тях, но действуващи чрез тях, истинските водачи са винаги скромни. Те съзнават своята роля. Те знаят, че тяхната сила, тяхната мощ, тяхната гениалност, всъщност, не са техни. Най-после, те знаят, че както са дошли, така също могат и да слезат от сцената на живота, ако това е волята на Провидението. От всичко това ний трябва да извадим заключението, че туй, което е най-важно за нас, като отделни личности и като народ, това е нашето собствено поведение, нашето собствено правилно разбиране и правилна насока в живота.
Отношението на Провидението към нас като личности и колектив, а така също и
характера
, стремежите и дейността на нашите водачи, ще се определят, именно и преди всичко от нашето собствено поведение, от възприетите от нас разбирания и насоки в живота.
Затова е толкова важно да съзнаваме всеки момент, че сме под окото и в ръцете на Бога. Никой не може да ни повреди, ако това не е Неговата воля, и никой не може да ни спаси, ако Той ни изостави. С други думи: ние по никакъв начин и с никакви средства не можем да избегнем следствията от нашия съзнателно избран и предпочетен от нас път в живота. Защото, това е Неговата воля: да се поучим от следствията на делата си - да благуваме, ако вървим по Неговия път, и да страдаме, ако искаме да се противопоставяме на Неговите вечни закони. Да осъзнаем това, значи да се новородим, като народ и като личности.
към текста >>
46.
52. Благодарност. - В: Братство, Севлиево. Г. 16, бр. 313, 15.10.1943, с. 1, 3.
,
VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”
,
ТОМ 30
Една от най-
характерните
черти на човека, една черта, която го отличава от по-нисшите форми на живота, е неговата способност за съзнателна благодарност.
52. БЛАГОДАРНОСТ Братство, Севлиево. Г. 16, бр. 313,15.10.1943, с. 1, 3.
Една от най-
характерните
черти на човека, една черта, която го отличава от по-нисшите форми на живота, е неговата способност за съзнателна благодарност.
Защото и растението благодари, когато го поливат и когато се грижат за него, и животното благодари, когато го нахранват или му помагат по някакъв начин, но тяхната благодарност е повече инстинктивна, отколкото съзнателна. И затова, доколкото човек е възпитал в себе си чувството, способността за съзнателна благодарност, дотолкова той може с пълно право да се нарича човек. Има един израз, според който „няма по-неблагодарно същество на земята от човека". Наистина ли това е така? И така ли трябва да бъде?
към текста >>
И най-
характерното
в случая е това, че не само невярващите, но и тия, които се наричат религиозни и вярващи, дори в тяхното съзнание, обикновено, не минава нито сянка от благодарност за изобилните, неизчерпаеми блага, с които са заобиколени и от които се ползуват всеки ден, всеки час, всяка минута.
Какво е нашето отношение към Първоизточника на живота - към Първоизточника на ония безбройни блага, с които сме заобиколени, с които сме отрупани, които в един безконечен поток се разливат над земята и без които нашето съществуване не би било възможно нито миг? Какво е нашето отношение към Бога? И не сме ли ний, хората, почти също така несъзнателни, както растенията и животните, по отношение на ония блага, с които сме отрупвани, нямаме ли ний почти същото несъзнателно, лишено от чувството за благодарност отношение към Първоизточника на живота и благата, както тия „по-нисши твари"? Понеже ние, обикновено, сме свикнали да разполагаме безпрепятствено и всекидневно с тия блага, те не ни правят никакво впечатление и нам се струва, че ние не дължим никому благодарност за тях, или пък погрешно отправяме нашата благодарност към земни фактори, към земни личности и сили. Понеже ние, с всичката си дълбока наука и философия, до които сме достигнали днес, си мислим, че всичко това, с което разполагаме, е станало и става от само себе си, ей така просто си съществува като нещо отначало дадено или пък е достигнато по силата на някакъв механически развой на нещата, по силата на една механическа, несъзнателна, неръководена от никого и от нищо еволюция, то ние забравяме или по-скоро не чувствуваме нужда да благодарим за това, което непрестанно ни се дава.
И най-
характерното
в случая е това, че не само невярващите, но и тия, които се наричат религиозни и вярващи, дори в тяхното съзнание, обикновено, не минава нито сянка от благодарност за изобилните, неизчерпаеми блага, с които са заобиколени и от които се ползуват всеки ден, всеки час, всяка минута.
Първото нещо, за което ние трябва непрестанно да благодарим на Бога, това е въздухът, който навсякъде и винаги дишаме и чрез който частички от Неговия живот, от Неговата сила, от Неговата любов непрестанно, всеки ден, всеки час, всяка минута, се вливат в нас, поддържат нашия живот, осмислят нашето съществуване. Ако ние не съзнаваме, че с всяка вдишка, с всяко поемане на частици въздух, ние поглъщаме в себе си частици от Божествения живот, ние възприемаме в себе си „частици от Неговата плът и капки от Неговата кръв", то ние не заслужаваме напълно названието мислящи и съзнателни същества, ние не заслужаваме напълно името „човек". Човек, мислящо и съзнателно същество, е този, който съзнава, който познава Източника, от който непрестанно черпи живот и сили, тъй, както бозайничето познава своята майка, която го кърми със своето мляко. Няма никакво значение, съвършено безразлично е в случая, дали ние ще се наричаме и считаме за религиозни, за вярващи или не. Можем да бъдем православни, протестанти, католици, мохамедани, езичници, окултисти, и какви ли не още, но ако ние не съзнаваме и не благодарим непрестанно за непрестанния поток от Божествен живот, който безспирно се влива в нас, то ние все още не сме напълно съзнателни и мислящи същества, все още не сме истински човеци, съзнаващи ясно връзката със своя Първоизточник... Второто нещо, за което ние непрестанно трябва да благодарим, това е слънчевата светлина, която непрестанно, безспирно слиза към нас, която непрестанно целува, прегръща и оплодява нашата земя, а с нея заедно и всички живи същества, намиращи се на нея, която влива живот в нашия живот, защото е живота на живота ни, силата на нашата сила, свещеният, небесен хляб, който се разчупва, за да можем да живеем ний - великата жертва на Бога за нас.
към текста >>
47.
56. Правото на силния в ново осветление. - В: Братство, Севлиево. Г 17, бр. 322, 1.12.1944, с. 1, 4.
,
VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”
,
ТОМ 30
Ясно е, че насилника, с
характера
на своето поведение, обединява всички против себе си, той подига срещу себе си всичко.
И колко време може да трае неговата сила и неговата власт над слабите и беззащитните, които той с презрение и с безумна самоувереност тъпче? Историята ни дава блестящ отговор на този въпрос: Насилникът не е в действителност силен, защото в противен случай той не би се нуждал от насилието за закрепване на своята власт. Властта на насилника е временна, краткотрайна. Тя няма здрави основи. Тя е отречена преди всичко от съзнанието на подтиснатите, а след това и от съзнанието на всички обичащи свободата, правдата и истината, тя е отречена и от съзнанието на всички, чиито интереси са засегнати или заплашени, а чии интереси не са засегнати или, най-малко, заплашени, от действията, от явните стремежи и домогвания и от скритите и оставяни за по-сетнешно реализиране планове на насилника?
Ясно е, че насилника, с
характера
на своето поведение, обединява всички против себе си, той подига срещу себе си всичко.
Той подига срещу себе си самия живот... Ето, това е истинската логика на живота, логиката на живия, на действителния живот, а не на ограничените, късогледи човешки схващания, според които, щом веднаж сме почувствували силата в ръцете си, ние можем да правим всичко, което пожелаем. Животът отрича правото на „силният" насилник. А тук, на земята, не съществува нищо по-силно от живота. Следователно, насилникът, бидейки отречен от живота, не е и не може да бъде силен. Насилникът, заедно с неговите действия, е осъден от живота.
към текста >>
48.
1.6. Учителят. Денят на Учителя и мястото на Учителя.
,
VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ
,
ТОМ 30
Такъв е
характера
на Божественото: то бавно /за нашите, човешки очи/ постепенно се разкрива.
Най-великото богатство, което днес човечеството притежава! Няма значение, че засега малцина го виждат, че малцина го ценят и разбират. Няма значение, че и ний, самите, последователите на Учителя, само малка частица от това велико Съкровище можем да усвоим! Няма значение, че бавно проникваме, бавно усвояваме, бавно се учим да живеем Учението! Такъв е великият процес на живота.
Такъв е
характера
на Божественото: то бавно /за нашите, човешки очи/ постепенно се разкрива.
Светлината обаче расте! Ще продължава да расте! Винаги ще расте! Светлината на Великото Учение ще обгърне цялата земя, цялото човечество! Божественото назад се не връща!
към текста >>
49.
3.2. Светлината. Любовта на Бога.
,
VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ
,
ТОМ 30
Защото основната, първичната черта, която
характеризира
човека, това е именно способността му да мисли.
Изгубил е склонността си, способността си да мисли. /Можем ли да смятаме за мисъл преповтарянето на чужди думи? / Дотолкова човек е станал тъп, несъзнателен, невъзприемчив. сляп по отношение на природата, че, в това отношение, в известна степен, той наподобява безсловесните същества. Това е най-страшното убийство, самоубийство, най-страшното осакатяване и унищожаване на човека като такъв.
Защото основната, първичната черта, която
характеризира
човека, това е именно способността му да мисли.
За това обезличаване, за това унищожаване на човека като такъв, за най-страшното престъпление спрямо човека - за отнемане способността му да мисли - е виновна съвремената наука, в лицето на тези нейни представители, които считат и налагат своите разбирания за природата и живота като абсолютна истина, която останалата част от хората трябва безкритично и безропотно да приемат и повтарят... Под влиянието, под хипнозата на „авторитетни учени", хората са престанали да мислят. Затова природата е затворена, заключена, запечатана книга за тях. Затова природата в своята целокупност за тях е само съвкупност от материя, а животът - сбор от механически, без цел, без план, без разум действуващи сили. Как човек може да види, да открие смисъла, съдържанието, целта, същината на природата и живота, и на отделни дадени явления в тях, когато предварително му е внушено, че те не съществуват, т.е. че - „няма разум в живата и мъртва природа"?
към текста >>
50.
4.4. Учителят.
,
VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ
,
ТОМ 30
Такъв е
характера
на Божественото: то бавно /за нашите, човешки очи/, постепенно се разкрива.
Най-великото богатство, което днес човечеството притежава! Няма значение, че засега малцина го виждат, че малцина го ценят и разбират. Няма значение, че и ний самите, последователите на Учителя, само малка частица от това велико Съкровище можем да усвоим! Няма значение, че бавно проникваме, бавно усвояваме, бавно се учим да живеем Учението! Такъв е великият процес на живота.
Такъв е
характера
на Божественото: то бавно /за нашите, човешки очи/, постепенно се разкрива.
Светлината обаче расте! Ще продължава да расте! Винаги ще расте! Светлината на Великото Учение ще обгърне цялата земя, цялото човечество! Божественото назад се не връща!
към текста >>
51.
Прераждане
,
1. Що е окултизъм?
,
ТОМ 30
Но при това този случай не е единствен, а има много такива от подобен
характер
, които се схождат в това, че говорят ясно в полза на прераждането.
Всичко казано от Здравка е съвършено вярно. само че жена ми боледува от тежката болест, когато бе живо момчето ми Колю и то именно пазеше мухите й с флагче. Чували бяхме за прераждането на душите, обаче през едното ухо ако влизаше, от другото излизаше, но сега тия декларации на нашата Здравка силно ни озадачават по въпроса за прераждането и вярвам, че тоя въпрос интересува цялото образовано общество". Съобщава: Рачо Г. Даскалов Ако само този случай бъде сериозно и безпристрастно разгледан, струва ни се, че никой разумен човек не може да отрече съдържащите се в него доказателства за действителността на прераждането.
Но при това този случай не е единствен, а има много такива от подобен
характер
, които се схождат в това, че говорят ясно в полза на прераждането.
Такива случаи имаме приведени в съчиненията на Ани Безант и Ледбитер, в окултните списания, а нерядко те намират място и в колоните на ежедневната преса. И ако хората не бяха такива скептици, и обръщаха по-сериозно внимание на думите на децата си, те щяха да открият още много подобни доказателства. Причината, поради която именно децата най-често си спомнят своето минало, е тази, че в тях още миналото не е напълно изличено и заглушено от новите възприятия, особено когато две прераждания следват непосредствено едно след друго. Защото, според окултистите-ясновидци, спомените за миналия живот се задържат най-сигурно тогава, когато едно дете е умряло и веднага след това се е преродило, тъй като в такъв случай то се връща на земята, запазвайки същото си етерно тяло, което е носител на паметта. И тъй прераждането е една истина.
към текста >>
С прераждането, най-сетне, си обясняваме това, че ние, с всичките ни недостатъци и добри черти, с всичките ни слабости и способности сме творци сами на себе си - като сме изградили в миналото
характера
, който притежаваме сега и продължаваме да го доизграждаме.
Защото, според окултистите-ясновидци, спомените за миналия живот се задържат най-сигурно тогава, когато едно дете е умряло и веднага след това се е преродило, тъй като в такъв случай то се връща на земята, запазвайки същото си етерно тяло, което е носител на паметта. И тъй прераждането е една истина. То е един велик закон на живота, който ни дава възможност да продължим започнатото отдавна дело на нашето усъвършенствуване, връщайки се последователно много пъти във великото училище за човешкия род, каквото представлява от себе си нашата земя. С прераждането именно се обясняват много случаи от живота, които закона за наследствеността не е достатъчен да обясни. С прераждането, с миналата дейност на човешката душа, се обясняват предразположенията и способностите на човека, с които той се ражда, а също така не много редките случай на необясним страх от нещо, на внезапно привързване към хора, които за пръв път виждаме, на чувството, че ни е познато едно място, където за пръв път в този си живот отиваме и т.н.
С прераждането, най-сетне, си обясняваме това, че ние, с всичките ни недостатъци и добри черти, с всичките ни слабости и способности сме творци сами на себе си - като сме изградили в миналото
характера
, който притежаваме сега и продължаваме да го доизграждаме.
И чак когато завършим това изграждане, когато изработим един възвишен, съвършен характер, развием всичките си спящи в нас способности и разчистим сметките си със земята, последната ще престане да ни привлича и ние ще се освободим от колелото на земните прераждания, за да заживеем при други условия, в други, по възвишени светове. В това именно се състои „спасението” на човека, което тъй лесно мислят, че постигат привържениците на официалните църкви. До тогава, обаче, много работа ни чака!
към текста >>
И чак когато завършим това изграждане, когато изработим един възвишен, съвършен
характер
, развием всичките си спящи в нас способности и разчистим сметките си със земята, последната ще престане да ни привлича и ние ще се освободим от колелото на земните прераждания, за да заживеем при други условия, в други, по възвишени светове.
И тъй прераждането е една истина. То е един велик закон на живота, който ни дава възможност да продължим започнатото отдавна дело на нашето усъвършенствуване, връщайки се последователно много пъти във великото училище за човешкия род, каквото представлява от себе си нашата земя. С прераждането именно се обясняват много случаи от живота, които закона за наследствеността не е достатъчен да обясни. С прераждането, с миналата дейност на човешката душа, се обясняват предразположенията и способностите на човека, с които той се ражда, а също така не много редките случай на необясним страх от нещо, на внезапно привързване към хора, които за пръв път виждаме, на чувството, че ни е познато едно място, където за пръв път в този си живот отиваме и т.н. С прераждането, най-сетне, си обясняваме това, че ние, с всичките ни недостатъци и добри черти, с всичките ни слабости и способности сме творци сами на себе си - като сме изградили в миналото характера, който притежаваме сега и продължаваме да го доизграждаме.
И чак когато завършим това изграждане, когато изработим един възвишен, съвършен
характер
, развием всичките си спящи в нас способности и разчистим сметките си със земята, последната ще престане да ни привлича и ние ще се освободим от колелото на земните прераждания, за да заживеем при други условия, в други, по възвишени светове.
В това именно се състои „спасението” на човека, което тъй лесно мислят, че постигат привържениците на официалните църкви. До тогава, обаче, много работа ни чака!
към текста >>
52.
Карма
,
1. Що е окултизъм?
,
ТОМ 30
И от
характера
именно на тази ни работа, от пътя, който изберем и по който тръгнем в живота, зависи нашето бъдеще - нашите способности, и условията, при които ще бъдем принудени да работим утре.
Нека сега оставим на страна другите области на живота и да видим как действува, как се проявява тази причинност в живота на човека. Човек е сам творец на съдбата си. Неговото настояще е точно следствие на причините, които той сам е вложил в своето минало. А неговото бъдеще ще бъде резултат на неговата настояща и минала дейност. Макар човек да не е сам творец на основния капитал, с който разполага - Божествения Дух, който го ръководи отвътре, и дарбите и способностите, придобити при неговата дейност, все пак нему е дадено право и възможност да работи с тоя капитал.
И от
характера
именно на тази ни работа, от пътя, който изберем и по който тръгнем в живота, зависи нашето бъдеще - нашите способности, и условията, при които ще бъдем принудени да работим утре.
С други думи казано: „Каквото посеете, това и ще пожънете" и „каквото постелите, на това и ще легнете". Всеки човек се ражда на земята при такива условия и с такива способности, възможности, заложби и връзки, каквито той е обусловил със своята дейност в миналите си животи. Ако в продължение на миналите си животи той е работил дълго и настойчиво в една област на живота, като дойде наново на земята, той ще има вече готов капитал в тая област, с който ще може свободно и лесно да действува. Например, ако той е работил дълго време в областта на музиката, той ще се яви сега на земята с ясно очертани музикални склонности и дарби и т.н. Всяка способност, всяка добродетел, всяка положителна черта, с която се ражда човек, са плод на продължителната му дейност, и на ценните му опитности от миналите му животи.
към текста >>
Но тъкмо тия ни страдания са най-голямото благо за нас, защото с изживяването им ний се освобождаваме постепенно от тежкото бреме на миналото ни и получаваме велика и ценна опитност, която служи като материал за изграждане на нашия
характер
.
Но това е така само за нашия ограничен поглед, защото ние не познаваме миналото, за да свържем правилно тия неща с техните причини, а не можем да знаем и бъдещето, когато с тяхната карма ще се ликвидира. „Бог забавя, но не забравя” - е не само дълбока народна мъдрост, но е и един абсолютен закон на живота. Според големите окултисти - ясновидци, човешката карма е много тежка, защото миналото на човека е мрачно, несъвършено, пълно с престъпления и грешки. И понеже не можем да я изплатим, да понесем следствията на това ни минало в течение на един живот, то „господарите на карма” я разделят на части и ни дават само това, което можем да понесем. Това е една горчива чаша със страдания, която човек не може да изпие освен на малки глътки.
Но тъкмо тия ни страдания са най-голямото благо за нас, защото с изживяването им ний се освобождаваме постепенно от тежкото бреме на миналото ни и получаваме велика и ценна опитност, която служи като материал за изграждане на нашия
характер
.
Що се отнася до въпроса за свободата на волята и предопределението, във връзка със закона за Кармата, той стои така: Човек разполага с известна, по-голяма или по-малка, свобода, в зависимост от степента на неговото развитие. Защото човек сам пази свободата си и сам се заробва. В даден случай той има право на свободен избор, той може да постъпи както иска, но веднъж взел решение и направил простъпката, той е вече зависим от нейния резултат, който може или да го освобождава или да го заробва, според това дали постъпката е разумна или не. Който постъпва разумно, в хармония със законите на живота, той се движи към все по-голяма и по-голяма свобода. Който постъпва неразумно, противопоставяйки се на тия закони, той сам се обрича на все по-голямо ограничение и робство.
към текста >>
53.
Вселена
,
2. Човек и Бог
,
ТОМ 30
Всички военни и борчески настроени хора се намират под влиянието на тази планета, което все пак е много различно по
характер
и по сила за различните хора, в зависимост от съвкупността на другите влияния, на които те са подложени.
От това пък може да се извади заключението, че всяка една форма, макар тя да ни се струва мъртва, представлява от себе си едно оръдие, жилище на един дух. Така например всяка една планета, всяко едно небесно тяло е жилище, на един велик дух за чието съзнание ний можем да имаме представа почти тъй-слаба, както и за Божественото Съзнание. Все пак, ние можем да си съставим понятие за състоянието на живота в една планета, според влиянието, което тази планета оказва на нашата земя. Да вземем запример планетата Марс от нашата слънчева система. Всички войнствени влияния, всички подтици към борба и към усилена дисциплинирана дейност на земята идат от тази планета.
Всички военни и борчески настроени хора се намират под влиянието на тази планета, което все пак е много различно по
характер
и по сила за различните хора, в зависимост от съвкупността на другите влияния, на които те са подложени.
Така, в сравнително благородния човек, тия влияния ще се изразят във формата на потик към борба за правда, за защита на другите, за възтържествуването на една идея, заради която той жертвува своя живот; а грубия егоист ще възприеме само по-низшите марсови влияния, които ще го подтикнат към безогледна и жестока борба с всичко и всички. Влиянията на Юпитер са такива на благородство, великодушие, душевно величие, а също и такива на тщеславния й стремеж към заемане на високи постове в обществения живот. Влиянията на Венера са такива на сърдечните проявления, на любовта в човека, в различните нейни форми. Без да изброяваме всички, ще кажем, че най-висшите, най-благоприятните влияния, които идат на земята са от самото слънце. Слънцето непрестанно ни праща живота си, то е непосредствения извор на живота, както за нашата планета, така и за цялата наша слънчева система, но то може понякога да ни праща и нещастия, страдания и смърт.
към текста >>
54.
Прераждане
,
2. Човек и Бог
,
ТОМ 30
Ний знаем, че едни хора се раждат с вродени престъпни наклонности, а други - с възвишен
характер
и високо морално съвършенство.
ПРЕРАЖДАНЕ Мнозина мислят, че за пръв и последен път идат на земята - че преди раждането си те не са съществували и след смъртта ще престанат да съществуват или пък живота им ще продължи в съвсем друг свят, без да имат възможност да посетят друг път нашата земя. Ако бе така, това би значило, че всяка човешка душа се създава при своето раждане като получава наготово едни или други предразположения, едни или други качества, способности и наклонности. Това вярване е пълно противоречие, пълно отрицание на Божествената Справедливост.
Ний знаем, че едни хора се раждат с вродени престъпни наклонности, а други - с възвишен
характер
и високо морално съвършенство.
Знаем, че някои хора се раждат идиоти, сакати, с най-различни недостатъци, тъпи, със слаби умствени способности, с хилави тела и т.н., а други още от детинство проявяват гениални способности, имат здрави тела и всички други условия за добър живот. Знаем още, че едни още от рождение са поставени в най-благоприятни материални условия, предмет на най-нежни грижи, а други още от най-ранната си възраст са изложени на мизерия, изоставени, лишени от грижи. Как бихме могли ний да хармонираме всичко това с Божествената Справедливост? Нима Бог ще бъде тъй несправедлив да обсипе едни с всичките си щедрости, да им даде материални и духовни условия, да ги надари със способности, с възвишен характер, а други да сътвори идиоти, престъпници, неспособни, и да ги постави в най-лоши материални и духовни условия? - Очевидно не, още повече като се вземе предвид, че всеки един човек е длъжен да отговаря и отговаря за делата си както в тоя.
към текста >>
Нима Бог ще бъде тъй несправедлив да обсипе едни с всичките си щедрости, да им даде материални и духовни условия, да ги надари със способности, с възвишен
характер
, а други да сътвори идиоти, престъпници, неспособни, и да ги постави в най-лоши материални и духовни условия?
Това вярване е пълно противоречие, пълно отрицание на Божествената Справедливост. Ний знаем, че едни хора се раждат с вродени престъпни наклонности, а други - с възвишен характер и високо морално съвършенство. Знаем, че някои хора се раждат идиоти, сакати, с най-различни недостатъци, тъпи, със слаби умствени способности, с хилави тела и т.н., а други още от детинство проявяват гениални способности, имат здрави тела и всички други условия за добър живот. Знаем още, че едни още от рождение са поставени в най-благоприятни материални условия, предмет на най-нежни грижи, а други още от най-ранната си възраст са изложени на мизерия, изоставени, лишени от грижи. Как бихме могли ний да хармонираме всичко това с Божествената Справедливост?
Нима Бог ще бъде тъй несправедлив да обсипе едни с всичките си щедрости, да им даде материални и духовни условия, да ги надари със способности, с възвишен
характер
, а други да сътвори идиоти, престъпници, неспособни, и да ги постави в най-лоши материални и духовни условия?
- Очевидно не, още повече като се вземе предвид, че всеки един човек е длъжен да отговаря и отговаря за делата си както в тоя. така и в оня свят. Защото, какво е виновен родения с лоши наклонности човек, затова че той не може да победи със слабата си воля злото, ако той е създаден мимо неговата воля такъв? Или пък, каква е заслугата на добродетелния, на съвършения, щом добрите му качества са вложени в него от рождение? Явно е, че да упрекваме Бога в такава несправедливост, която не отговаря даже и на човешките понятия за право и справедливост, е абсурд.
към текста >>
55.
Съзерцание
,
2. Човек и Бог
,
ТОМ 30
Разбира се, то може да бъде повече или по-малко успешно, в зависимост от
характера
, качествата, и преди всичко от чистотата на този, който го практикува.
На някои то се струва като напраздно прахосване на времето и употребяване силите на човека за достигане на въображема, несъществуваща цел. Разбира се, тези, които мислят така, съвсем не познават предмета. Същността на съзерцанието се състои в концентрирането, съсредоточението на съзнанието върху известен обект, при което последния придобива за нас истинска реалност, тъй като само по такъв начин ние се свързваме с него с една реална връзка. Тогава ний можем да се приобщим, да се слеем с този обект, да привлечем към себе си, да придобием неговите качества, или пък да придобием или реализираме самия него. Най-възвишеното съзерцание е това, което има за обект или което е отправено към извора на космичния живот, към Първоизточника на всяка сила - Бога.
Разбира се, то може да бъде повече или по-малко успешно, в зависимост от
характера
, качествата, и преди всичко от чистотата на този, който го практикува.
Самоизмама и глупост би било да мисли човек, че може „лице с лице” да съзерцава Бога. Преди всичко, както видяхме в началото на тази книга, Бог не е някаква личност, Той няма някакъв определен образ, който да може да се съзерцава. Що е Бог? - Както видяхме, Бог е Любов, Бог е Мъдрост, Бог е Истина... И, следователно, в своето съзнание ученикът ще се понесе по вълните на безграничната Божия Любов, ще проникне в потайните глъбини на Божията Мъдрост и ще се издигне до шеметните висини на абсолютната Божия Истина... Ученикът, пророкът, светията, в своето съзерцание, или, по-право, в своите опити за съзерцание и постигане на Бога, паралелно със своите усилия, ще черпят все повече Любов, Мъдрост и Истина от техния Първоизточник и ще развиват все повече и повече силата си да действуват и влияят по подобие на Бога; да развиват вредом, за благословение на всички около тях, почерпените от Първоизточника Божествени сили. Така някога Мойсей придобиваше силата си, която му бе необходима да води през пустинята и да заведе до Ханаан своя избран народ.
към текста >>
56.
Една религия
,
2. Човек и Бог
,
ТОМ 30
И даже ние ще подчертаем, че колкото повече една религия претендира за изключителност, колкото по-силно настоява, че тя е единствено правата, толкова по-силно подчертан е нейния сектански дух, нейния сектански
характер
!
ЕДНА РЕЛИГИЯ Какво представляват от себе си днес съществуващите религии? -Те не са нищо друго освен секти, отклонения от единствената Религия на единствения Бог! ... Че всички днешни религии са секти, много ясно ни показва факта, че всички те си приличат по своята изключителност, по своите претенции, че те са единствено правите, единствено истинските религии и представителки на Бога на земята. Всяка религия претендира, че тя е най-правата, че тя е единствената истинска религия, и тъкмо това и твърдение показва, че тя не е нищо друго освен една секта, една от многото взаимноизяждащи се отклонения от Единната Божествена Религия.
И даже ние ще подчертаем, че колкото повече една религия претендира за изключителност, колкото по-силно настоява, че тя е единствено правата, толкова по-силно подчертан е нейния сектански дух, нейния сектански
характер
!
И какво е спечелило до сега човечеството от всичките тия религии-секти? Какво са му помогнали те? - Само това, да замъглят в него съзнанието за Единствения, еднакъв за всички Бог, да го раздробят на голямо число постоянно враждуващи помежду си части; да проливат „в името Божие” и без това много проливаната човешка кръв. Вземайки това предвид, много ясно става, че всички тия секти са вредни, опасни, и разрушителни елементи за общочовешкото обединение, и следователно, за общочовешкото щастие. Те, поради своята едностранчивост и изключителност, водейки към разделяне на човечеството, са пълно отрицание на Новото, което иде да завладее живота, са пълно отрицание на елемента на обединението, който ще бъде основата, върху която ще се изгради новия живот!...
към текста >>
57.
5.2. Предговор на книгата на Лодж, Оливър Дж. Защо вярвам в безсмъртието на човека. Севлиево: книгоизд. Братство, [1932]. 122 с.
,
ОКУЛТИЗМЪТ В ТВОРЧЕСТВОТО НА САВА КАЛИМЕНОВ
,
ТОМ 30
Третото му и последно съчинение от тоя
характер
е настоящата книга.
Започнал като скептик, той, след редица експерименти, правени заедно с Гътри, се убедил първом в реалността на телепатията. Но той не спрял тук. Опитите били продължени. Направени били множество експерименти и като техен резултат се появява неговото първо съчинение по този въпрос: „Survival of man", в което той заявява, че безсмъртието на човека е научно установен факт, който може да се докаже опитно. Друго важно съчинение из тази област е: „Раймонд, или живота след смъртта", в което той описва начина, по който е влязъл във връзка с духа на сина си Раймонд, убит през световната война, и с това доказва преживяването на човешкия дух след смъртта на тялото.
Третото му и последно съчинение от тоя
характер
е настоящата книга.
В днешното време на краен материализъм и пълно безверие, сър Оливър Лодж е оня могъщ фар на неподкупната научна мисъл, който ни води към познанието на истината за безсмъртието на човека. Той възкресява изгубените надежди на обезверения човек, мислещ себе си за жалка еднодневка, чийто живот завършва завинаги в гроба. Той ни доказва, че ние сме били, сме, и ще пребъдем като индивиди и след разпадането на физическото ни тяло, и ни сочи истинския смисъл на живота в непрестанния стремеж към съвършенство. С това той обезсмъртява завинаги своето име в историята и си спечелва безкрайната признателност и благодарност на човечеството, които заслужава само един истински учен. Преводача Сава Калименов
към текста >>
58.
5.3. Предговор на книгата на Купър, Ървинг С. Прераждането, надеждата на човечеството. Севлиево: книгоизд. Братство, 1941. 112 с.
,
ОКУЛТИЗМЪТ В ТВОРЧЕСТВОТО НА САВА КАЛИМЕНОВ
,
ТОМ 30
Макар че, изобщо, те са рядкост в живота, все пак, събрани заедно, тия факти броят с милиони-милиони, странни, „невероятни", „чудни”, „необикновени” опитности в живота, преживяни от хора като нас, констатирани и доказани по най-различни начини, имащи най-различен
характер
, но схождащи се в общата тенденция - да докажат съществуването на невидимия за обикновеното око свят и безсмъртието на човешкия дух.
Тя е съществувала и ще съществува винаги, макар и забулена с покривалото на тайнствеността, защото за нея красноречиво говорят хиляди и милиони факти, извлечени из опитността на безброй поколения, свидетелствуващи ясно, в своята съвокупност, че „душата" съществува независимо от тялото, че човешката индивидуалност е безсмъртна, вечна същност и че, след смъртта на тялото, тя се възвръща отново на земята, въплощавайки се в ново, детско тяло, за да започне отново своята еволюция. Ний не можем да изброим тука тия факти. Те не се побират в нашите страници. Но разумният човек не може да не ги вземе пред вид при изграждането на своя светоглед. Защото те ясно като бял ден говорят какво велико заблуждение и каква безкрайна глупост е вярването, че „всичко свършва в гроба".
Макар че, изобщо, те са рядкост в живота, все пак, събрани заедно, тия факти броят с милиони-милиони, странни, „невероятни", „чудни”, „необикновени” опитности в живота, преживяни от хора като нас, констатирани и доказани по най-различни начини, имащи най-различен
характер
, но схождащи се в общата тенденция - да докажат съществуването на невидимия за обикновеното око свят и безсмъртието на човешкия дух.
Накъдето да се обърнете в живота, все ще намерите такива случаи. Независимо от изследванията на учените: Крукс, Аксаков, Лодж, Рише, Фламарион, Уолес, Барет, Майсерс, Де Роша и много други, събрани в десетки томове, всекидневният винаги заобикалящ ни живот е изпълнен с такива случаи, които можем да чуем, стига да дадем ухо, и да проверим, стига да си направим труда за това. Ако ли пък искаме съзнателно да си затваряме очите, никой не може да ни попречи да си останем завинаги слепи за действителността. Последната си съществува независимо от нас и от нашите схващания, но от нашата доброволна слепота губим само пие. За да видим нещата, нужно е да се вгледаме в тях.
към текста >>
59.
6.3. Що е човек. - В: Братство, Севлиево. Г. 3, бр. 37, 20.10.1931.
,
ОКУЛТИЗМЪТ В ТВОРЧЕСТВОТО НА САВА КАЛИМЕНОВ
,
ТОМ 30
всичката ни работа за изграждане и облагородяване на нашия
характер
, за придобиване на едни или други способности и качества, придобива дълбок смисъл, защото ний вече знаем, че това, за което днес работим, няма да се изгуби, но ще остане наше притежание и занапред.
Болшинството от хората „вярват" или „не вярват” без да са мислили сериозно някога върху този въпрос, без да са чели и проучвали. Обаче тъкмо от отговора на този въпрос зависи дали човек ще може да осмисли своя живот на земята. Ако нашия живот свършва завинаги в гроба, то колко безсмислени и безцелни биха били всичките ни усилия и стремежи към усъвършенствуване и към достигане на някакъв възвишен идеал в живота ни! Колко суетно би било всичко и как жалка би била съдбата на човека! Ако пък нашия живот и нашата еволюция се продължава и след гроба, то всички наши усилия към самоусъвършенствуване.
всичката ни работа за изграждане и облагородяване на нашия
характер
, за придобиване на едни или други способности и качества, придобива дълбок смисъл, защото ний вече знаем, че това, за което днес работим, няма да се изгуби, но ще остане наше притежание и занапред.
Жертвата, самоотречението, възвишената любов, стремежа към истината, доброто и красотата имат смисъл и са възможни само поради дълбоко скритото във всяка човешка душа съзнание - че тя е безсмъртна. Мнозина обаче казват, че „никой не се е върнал от гроба”, че няма никакви доказателства за безсмъртието на човека, и даже нещо повече - че това било нещо невъзможно да се докаже Това не е вярно. Не един, а хиляди хора са се връщали от гроба. Има начини да влезем във връзка с тях и да установим тяхното съществуване. Доказателства и то научни доказателства за безсмъртието на човека вече има.
към текста >>
60.
6.4. Човек е безсмъртен. - В: Братство, Севлиево. Г. 3, бр. 37,20.10.1931.
,
ОКУЛТИЗМЪТ В ТВОРЧЕСТВОТО НА САВА КАЛИМЕНОВ
,
ТОМ 30
От неговия прием ще зависи по-скорошното излизане на следващите съчинения от същия
характер
.
Материалистическия мироглед е едно заблуждение, което сковава днес умовете и духа на хората и това заблуждение трябва да се премахне. За да може да набележи правилен път за своята дейност и стремежи, човек трябва предварително да узнае, какво представлява от себе си сам той, какво е неговото бъдеще, какво е неговото място и положение във вселената и между другите същества. В тъмнината не може да се върви напред, не може да се намери правия път в живота. А днес по тези въпроси от първостепенна важност за всеки един човек царува пълна тъмнина. За да може да се разпръсне тази тъмнина, ний се обръщаме към всички да ни подкрепят като се абонират и като абонират свои познати за предлаганото от нас съчинение на сър Оливър Лодж.
От неговия прием ще зависи по-скорошното излизане на следващите съчинения от същия
характер
.
Няколко думи за автора на книгата. Започнал научната си дейност с редица изследвания и открития в областта на електричеството, сър Оливър Лодж скоро се издига до степента на първостепенен учен. Става професор по физика първом в Лондон, после в Ливерпул, а след това в Бирмингамския Университет, на който е бил главен ректор в продължение на осемнадесет години. Член е на Кралското Общество в Англия, състоящо се от бележити учени, на Обществото за психични изследвания и т.н. В продължение на своята научна дейност, сър Оливър Лодж е написал около 30 научни съчинения, повечето от които са от областта на физиката.
към текста >>
Съзнавайки всичко това много добре, ний си поставихме за задача да издадем няколко научни съчинения от тоя
характер
, написани от учени с голям авторитет и световна известност, като Оливър Лодж, Уилям Крукс, Камил Фламарион и т.н.
И поради това, когато ние отидем да им говорим за окултизъм, за Ново Учение, те често посрещат нашите думи със смях и подигравки. Днешните хора, са като неверния Тома - те искат да видят с очите си, да пипнат с ръцете си, да се уверят сами. Но те вярват в науката. Тя е техния идол. Ето защо, безсмъртието на човека трябва да им се докаже научно, чрез опити и научни изследвания, и то от авторитетни хора на науката, защото само на тях ще повярват.
Съзнавайки всичко това много добре, ний си поставихме за задача да издадем няколко научни съчинения от тоя
характер
, написани от учени с голям авторитет и световна известност, като Оливър Лодж, Уилям Крукс, Камил Фламарион и т.н.
Ний знаем много добре колко трудни са условията у нас за издаване на книги от подобен характер. Знаем, че това издаване е придружено с голям риск и жертви. Но ний сме решени да проявим нужната настойчивост и в повече или по-малко време, според получената подкрепа, да изпълним набелязания план. Като първа стъпка в това направление ние ще издадем книгата на сър Оливър Лодж - „Защо вярвам в безсмъртието на човека”. Във връзка с това ви изпращаме покани за записване абонати и ви молим да проявите най-голямата възможна дейност за това.
към текста >>
Ний знаем много добре колко трудни са условията у нас за издаване на книги от подобен
характер
.
Днешните хора, са като неверния Тома - те искат да видят с очите си, да пипнат с ръцете си, да се уверят сами. Но те вярват в науката. Тя е техния идол. Ето защо, безсмъртието на човека трябва да им се докаже научно, чрез опити и научни изследвания, и то от авторитетни хора на науката, защото само на тях ще повярват. Съзнавайки всичко това много добре, ний си поставихме за задача да издадем няколко научни съчинения от тоя характер, написани от учени с голям авторитет и световна известност, като Оливър Лодж, Уилям Крукс, Камил Фламарион и т.н.
Ний знаем много добре колко трудни са условията у нас за издаване на книги от подобен
характер
.
Знаем, че това издаване е придружено с голям риск и жертви. Но ний сме решени да проявим нужната настойчивост и в повече или по-малко време, според получената подкрепа, да изпълним набелязания план. Като първа стъпка в това направление ние ще издадем книгата на сър Оливър Лодж - „Защо вярвам в безсмъртието на човека”. Във връзка с това ви изпращаме покани за записване абонати и ви молим да проявите най-голямата възможна дейност за това. Братя и сестри, Тази задача е обща - на всички ни.
към текста >>
61.
15.4. Папа Йоан XXIII за Учителя
,
СПОМЕНИ ЗА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ. /Записани от Сава Калименов/
,
ТОМ 30
Преди всичко той се постара да извади, да освободи Католическата църква от многовековната инерция, от тази закостенялост, реакционност, които са били
характерни
за нея в миналото.
Сестра Анина Бертоли, италианка, е слушала по радиото встъпителната реч на Йоан XXIII, след провъзгласяването му за папа, отправена към всички католици в света и към цялото човечество. Според нея, цялата тази реч е била изцяло проникната от духа на Учителя. Мислите, идеите, които той изказвал, самите изрази, напомняли Словото на Учителя. Тя имала впечатлението, че чрез устата на папа Йоан XXIII говори сам Учителят. Известно е на всички, които са следили внимателно световната преса по времето на Йоан XXIII, че той внесе нов, съживителен и обновителен дух в Католическата църква, в нейните прояви и отношения към световните събития и към живота въобще.
Преди всичко той се постара да извади, да освободи Католическата църква от многовековната инерция, от тази закостенялост, реакционност, които са били
характерни
за нея в миналото.
Той се постара да я освободи от нейната откъснатост, от нейната незаинтересованост от живота, от парливите въпроси на деня, от световните събития и да я направи заинтересован участник във всичко, от което зависи съдбата на народите и на човечеството. И тогава ние чухме, за пръв път в историята на Католическата църква, да се заговори за нейната инициатива за обединението на Християнските църкви. /За целта бе свикан събор в Рим, в който участвуваха представители на всички християнски църкви/. Тогава видяхме Католическата църква, в лицето на своя папа, да се проявява като активен борец за мир в света, като застъпник за по-голяма социална справедливост, като противник на всички видове насилия в света. Под влиянието на този обновителен дух, на много места в света се появиха католически водачи, които вземат живо участие в живота на народа и са проводници на прогресивни идеи и инициативи.
към текста >>
62.
XI. ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ - беседа от Учителя, държана на 11.09.2013 г., София / дешифрирана от Паша Теодорова.
,
,
ТОМ 30
Задоволите ли се с водата, която е вече към края на този извор, вие сте човек с низък идеал, човек без
характер
.
” - Щом първият лъч не си видял, щом първият плод не си вкусил, останалите лъчи са последните плодове на великото дърво. От тебе човек няма да стане! Качвате ли се на планината, не се задоволявайте с всякаква вода, не казвайте, че пиете каква и да е вода. Щом сте на планината, намерете най-хубавия, най-чистия извор, намерете центъра, главата на този извор и от там пийте вода. Постъпите ли така, вие сте човек с висок идеал.
Задоволите ли се с водата, която е вече към края на този извор, вие сте човек с низък идеал, човек без
характер
.
Каквито мъчнотии да срещате по пътя си към този извор, те трябва да се преодоляват. Един идеал трябва да има ученикът: да пие вода от центъра, от главата на извора. По това трябва да се отличава той! Постъпи ли така, той е човек с висок идеал. Качва ли се човек на някой планински върх, пак същият закон ще спазва.
към текста >>
Не, човек е дошъл на земята да се опита и познае, да види, какъв е
характерът
му, какво е неговото сърце, неговият ум и неговата воля.
- Чрез изпити, на които подлага всички живи същества, а главно хората. За да изпита какво се крие в гънките на човешката душа и на човешкия дух, както и в неговото сърце и в неговия ум, за да разбере „От нас човеци няма да станат! ” - Това са хора без висок идеал. Питам: защо е дошъл човек на земята? За угощение ли е дошъл?
Не, човек е дошъл на земята да се опита и познае, да види, какъв е
характерът
му, какво е неговото сърце, неговият ум и неговата воля.
Той ще се познае при всички случаи в живота, при разни положения, в които природата ще го постави. Седне ли той да яде на трапезата на природата, тя веднага започва да го наблюдава. Природата има очи, гледа как той постъпва: как държи вилицата, лъжицата си; после гледа дали кърпата, с която яде, е чиста. Природата всичко вижда и от това съди какво може да стане от всеки човек. Ако тя ви покани на угощение, на своята богата трапеза, дето участвуват много хора, и вие останете на втора смяна и веднага започнете да ядете от чиния, в която друг някой преди вас е ял, мислите ли, че природата не забелязва това?
към текста >>
63.
7.5. Разговори за боб и леща
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
Аз отново защитавах тезата си, и понеже тя беше от общ
характер
, най-накрая се съгласявах донякъде.
7.5. РАЗГОВОРИ ЗА БОБ И ЛЕЩА Така, че тези т.н. приятели на Борис Николов, бяха наистина понякога уплашени от моето присъствие там. Накрая Борис взимаше думата, изказваше своето съгласие с мен, или не се съгласяваше.
Аз отново защитавах тезата си, и понеже тя беше от общ
характер
, най-накрая се съгласявах донякъде.
Но им казах, че това не е вярно и ще си го проверят след време. Онези ме гледаха озадачено, и след това ме питаха: „Абе ти така ли разговаряш с Борис? " Казвам им: „Така, дори се караме понякога! " Те се кръстеха, и казваха: „Това никой от нашето поколение не може да го стори! " Да, съгласен съм.
към текста >>
64.
1. Двата черни тефтера. 1.1. Как беше направен записа на Мария Тодорова. Противодействията
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
Особено беше
характерно
за Никола Нанков, той събираше различни беседи, различни документи от историята на Братството.
беше пометен и там вече започнаха да се строят Посолствата на чуждите Легации. Така че аз, когато отидох при Борис и Мария, Изгрева беше започнал да се разрушава. Вече се знаеше, че връщане назад няма и че всичко е разрушено, за да няма никаква следа и помен от Изгрева, от Школата на Учителя Дънов. Беше унищожена цялата литература и претопена, т. е. не трябваше да има никаква следа.
Особено беше
характерно
за Никола Нанков, той събираше различни беседи, различни документи от историята на Братството.
Таман ги събере, наклеветят го и докладват, че ги е събрал, отиват при него и ги оберат. Т.е, те го чакаха и всяка година му правеха по един-два обиска. Те го чакат да си събере нещата, отидат и приберат нещата, и си заминат. И тези неща къде отиваха? Ами те ги, или требва някъде да са ги укривали, или да са ги унищожили.
към текста >>
65.
8. Бележки към материала на Минчо Сотиров от „Изгревът, том 25
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
Изказвания на Учителя за човешките страдания: „Страданията идват, за да шлифоват
характера
.", „Сега ви калайдисват, за да влезете по-късно в употреба." 8.7.
Виж „Изгревът", том XI, с. 758 - Първото събрание в Новата епоха. От с. 759 до с. 766 е отбелязано за „Добрата молитва". 8.6.
Изказвания на Учителя за човешките страдания: „Страданията идват, за да шлифоват
характера
.", „Сега ви калайдисват, за да влезете по-късно в употреба." 8.7.
Димитър Сотиров разказва: „През 1967 г. бях на операция на простатата. Прочистиха и извадиха много гной. Опериращият Д-р Михайлов ми каза: „Ако издържиш тази нощ, то ще прескочиш." Веднага се свързах с Учителя и Го видях като светлина на стената, и видях образа Му до кръста. Яви ми се.
към текста >>
66.
1. Земетресенията в България
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
35) съобщава, че „то има друг
характер
, и че има Божествени закони, които трябва да спазват постоянно в душата си".
То е публикувано в „Изгревът", том XXI, с. 538-541 към кореспонденцията на Учителя до Величка Стойчева. Ние го публикуваме и тук. 6. В писмо на Учителя Дънов до Величка Стойчева от 21 април 1913 г., публикувано в „Изгревът", том XXI, с. 539 (т.
35) съобщава, че „то има друг
характер
, и че има Божествени закони, които трябва да спазват постоянно в душата си".
Съобщава, че няма да ги забравя и ще ги посещава. Разбира се не само физически, но и по духовен път чрез небесата. Той Се излъчва от тялото и за секунди пристига на точното място. 7. Писмо на Учителя Дънов до Кънчо Стойчев, който е съпруг на Величка от 11 май 1913 г., публикувано в „Изгревът", том XXI, с. 540 (т. 36).
към текста >>
67.
1.1. „Изгревът, том XXI, с. 538-541
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
Моето писмо, отправено до вас, което ви е произвело тъжни мисли има съвсем друг
характер
.
ПИСМО ОТ УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ ДО ВЕЛИЧКА СТОЙЧЕВА ОТ 21.4.1913 ГОДИНА София 21 април 1913 Любезна В. Стойчева, Получих последното ви писмо от 17-того. Всяко добро дело се възнаграждава и приноси добри плодове отпосле. Вий нема освен да се радвате, че Господ е бил с вас през всичкото време на вашата работа за Него. Желая да имате твърда и непоколебима вяра и да не падате духом.
Моето писмо, отправено до вас, което ви е произвело тъжни мисли има съвсем друг
характер
.
То съдържа общи истини, които не се отнасят лично до никого. Вий мислете тъй както децата - когато някой голям облак засени слънцето, те мислят, то не е вече разположено да свети и се радва на тях. Имайте онова търпение, което дава мир на душата. Има Божествени закони, които трябва да спазваме постоянно в душата си. Законът е: Любовта Любов ражда, но Любовта в която Бог се проявява има за задача спасяването на света.
към текста >>
68.
4. Място и време на земетресенията в България.
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
Следователно, когато Духът и Битието са постигнати от човека във всичките им възможности, такъв „човек" може, щом стане необходимо, да прати чрез своите „пълномощни представители", до материята (почвата) „нота" с ултимативен
характер
, чиито резултат, наречен землетресение, (според сегашното познаване и разбиране на света), ще бъде считан не само за невъзможен, но недопустим и немислим като възможност на разумни и съзнателни сили, въплотени в човека, т.е.
Та колкото до сравнителното твърде малкото число на жертвите, взети при двете катастрофални землетресения у нас през 1913 и 1928 години, може би едни да помислят, че така се е случило, а според други, че съдбата и провидението са се оказали много милостиви. А, че има милост, това е да, но тази милост ни най-малко не е нито случайна, нито по каприз на съдбата и провидението. Тъй че, когато г. г. учените делят материята на жива и мъртва, нека помнят, че по лицето на Земята има „хора", за които мъртва материя не съществува; за тях цялото Битие е живо. А само нещо, което е „живо", може да се подчини на разума и волята поради това, че и в него има разум и воля само, че в пасивно, в спяще състояние.
Следователно, когато Духът и Битието са постигнати от човека във всичките им възможности, такъв „човек" може, щом стане необходимо, да прати чрез своите „пълномощни представители", до материята (почвата) „нота" с ултимативен
характер
, чиито резултат, наречен землетресение, (според сегашното познаване и разбиране на света), ще бъде считан не само за невъзможен, но недопустим и немислим като възможност на разумни и съзнателни сили, въплотени в човека, т.е.
невъзможно е, според днешния уровен на обикновените човешки знания и сили, подобно явление да бъде дело на човек. -Да! - Немислимо и недопустимо е за обикновения, за ограничения, но не забравяйте, че Светото Писание казва: „Че невъзможното за човека, е възможно за Бога в човека!..."
към текста >>
69.
7. Вярата и Святият Дух. беседа, държана от Учителя на 11 август 1913 г.
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
Това няма да ви препоръча в Небето за хора със солиден
характер
-
характер
, на който Небето не може ни най-малко да разчита, когато ний, трябва така да се поставим, щото Небето да разчита на нас.
Затова застанете на страната Христова, и Той ще бъде силата, за да побеждавате лошите духове. Застанете, казвам на страната Христова, затова, защото подозирам за вас голяма опасност. Ако Господ рече и постави на изпитание вашата вяра и готовността да Му служите, дотолкоз ще се почувствувате обременени, щото някои от вас не ще много да му мислят, за да си теглят куршума. Но питам ви тогава: „Така ли лесно напущате бойното поле? " Мнозина, като дойдат натясно, казват си: „Хе, щом Господ не ни помага, ще отидем в друга посока, ще отидем в тройния съюз, напушаме тройната антанта." Обаче, това ще бъде гибелна слабост във вас.
Това няма да ви препоръча в Небето за хора със солиден
характер
-
характер
, на който Небето не може ни най-малко да разчита, когато ний, трябва така да се поставим, щото Небето да разчита на нас.
Но всичко това не е чудно. Слабост у хората е да се подкупват от външните работи. А вий, понеже сте в единадесетия час, напълнете маслениците си, за да може да изчакате Младоженеца. Колко още ще живеете тука? Още по 20, 30, 40, та най-много още по 50 години.
към текста >>
70.
17. ПОЛОЖИТЕЛНИ И ОТРИЦАТЕЛНИ СИЛИ В ПРИРОДАТА.
,
1 школна лекция на Общия окултен клас (2 година), 6.Х.1922 г.
,
ТОМ 31
" - „Аз го направих." И когато направиш някое зло, пак да си доблестен да кажеш: „Да, аз го направих." Да излезеш
характерен
.
И когато дойде Божественият глас, извика: „Адаме". Адам слушаше, но се престори, че не чува, а то е лъжа. И втори път той пак мълча - пак лъжа, и на третия път, той каза: „Тук съм Господи, но не смея да изляза." И след това Адам нямаше доблестта да каже истината. Истината може да се каже по два начина. Когато направиш едно добро, питат те: „Ти ли направи това добро?
" - „Аз го направих." И когато направиш някое зло, пак да си доблестен да кажеш: „Да, аз го направих." Да излезеш
характерен
.
А ние, когато дойдем до доброто признаваме го. Питат ни: „Ти ли съгради това жилище? " - „Да, аз го съградих." - „Ти ли подигна този народ? " - „Да, аз го подигнах." А когато дойде до сторени престъпления, няма ни, отказваме ги. А, не, сега всички съвременни хора минават все за праведници.
към текста >>
Те ще имат по-научен
характер
: методи за развиване на съзнанието, за концентриране, за изучаване природните сили, начини за лекуване на болести, как се лекува коремоболие, главоболие, запичане, треска, хрема и тем подобните, изобщо, как да давате първа помощ.
месечна заплата, и с колата. Сега, ще имате пред вид тия думи. Ще се дешифрира тази лекция, ще вземете, и ще си я препишете. Ще разсъждавате върху нея, и което може да се приложи, цялата година ще го прилагате, и като свършим годината, идущата година ще видим какви са резултатите. Пък в другите лекции ще има други въпроси.
Те ще имат по-научен
характер
: методи за развиване на съзнанието, за концентриране, за изучаване природните сили, начини за лекуване на болести, как се лекува коремоболие, главоболие, запичане, треска, хрема и тем подобните, изобщо, как да давате първа помощ.
Сега, на учениците, аз ще дам методи, но няма да злоупотребявате. И комуто от вас се случи да давате първа помощ, няма да обяснявате как става това, вътрешните методи няма да ги изнасяте. Няма да учите другите. Който е от Братството, който е от нас, ще му поверим, а който е отвън, ще му помогнем, ще го облекчим. Тъй щото, ще имаме една своя медицина.
към текста >>
71.
2. Любомир Лулчев като офицер. Очерк
,
Светозар Няголов
,
ТОМ 31
Слънцето му е в 10 дом в знака Скорпион, което му дава голяма енергия, смелост при всички изпитания и крайно независим
характер
.
Той е слаб, с ниско тяло и тесни гърди. В детският му период говорът му е бил спънат. Има Меркурий опозиция Плутон. Понеже господарят на хороскопа му Сатурн е в тригон със Слънцето и Венера, Любомир скоро излиза от това мъчително детство, заяква и отива на училище. Завършва гимназия в град Русе.
Слънцето му е в 10 дом в знака Скорпион, което му дава голяма енергия, смелост при всички изпитания и крайно независим
характер
.
Мисълта му е много активна и го насочва към медицината или военното дело, където ще има успех. Слънцето в 10 дом му дава благоразположението на издигнатото общество - царя, където ще има служба, свързана с голямо доверие и отговорност. Ще бъде много ценен от околните и ще бъде удостоен чрез избор на висок пост. Такова е избирането му от 1 000 офицери само той да отиде в Англия и да се учи за авиатор. Понеже дядо му Андрей Лулчев е бил народен лечител и билкар, той предава на внука си тази способност и Любомир учи медицина в Букурещ.
към текста >>
72.
II. Писма от затвора: магнетофонен запис
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
И те ще приемат Учението на Бялото Братство.” „В предстоящите няколко години ще има големи събития от духовен
характер
.
И това ще причини явяването на едно съвсем ново човечество. Хората ще бъдат други. Ето защо предстои голяма работа. Учителят казва: „От къщи ще ви изкарват навън, и ще ви заведат при хората, които ще искат да им говорите.” Човеците казват: „Ние нищо не знаем, вие знаете много, говорете ни сега.” Учителят ни казва в 1943 г. насаме в Горницата: „Всички движения ще дойдат при нас и най-последни ще дойдат поповете.
И те ще приемат Учението на Бялото Братство.” „В предстоящите няколко години ще има големи събития от духовен
характер
.
Иде една мистична епоха” казва Учителят. Която ще бъде по-мистична от мистичната епоха на първите християни. Вие скоро ще излезете на свобода от затвора. В това бъдете напълно уверени! Аз чувствам вътрешно това.
към текста >>
73.
III. Мисли на ученика
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
Природата често съчетава противоположни
характери
, които проявяват различията си в борба.
Смисълът на живота Да бъде човек път на Божията мисъл, път на Божествените чувства, проявление на Неговата Воля. Нашето свидетелство Ние свидетелствуваме за Бога с нашия живот. Храни душите ни със Твоето Слово! После е казано: „Хлябът наш насъщни.” Биологичен закон Противодействията, мъчнотиите, страданията повишават жизнеността. Ако човек избягва мъчнотиите, неблагоприятните условия, жизнеността му намалява.
Природата често съчетава противоположни
характери
, които проявяват различията си в борба.
Това повишава жизнеността. Когато човек свикне с известна среда, жизнеността му почва да намалява. Трябва да излезе от тази среда, за да се повиши жизнеността му. Борбата на огранизъма с външната среда повишава жизнеността. Не всяка промяна, обаче, води към повишена жизненост.
към текста >>
Човек Като гледаш хората като
характери
, като ги анализираш, ще разбереш какви култури съществуват в Космоса, какви човечества живеят по неизброимите небесни тела.
Той ги ръководи в техните препитания. Те не се ориентират зрително, но те са свързани със земния магнетизъм, т.е. със Земята като цяло. Органическата и неорганическата природа са обединени със закони и сили, които действат в тях. Животът на Земята като планета и органическия живот върху нея, те са едно цяло.
Човек Като гледаш хората като
характери
, като ги анализираш, ще разбереш какви култури съществуват в Космоса, какви човечества живеят по неизброимите небесни тела.
Може ли да анализираш чертите на едно лице, линиите, плоскостите, израза на лицето? - Това е сложно писмо. Смисълът на живота Божията Любов е реалност. Ние трябва да я покажем чрез живота си. Всеки, който дойде до нас да може да я опита.
към текста >>
Погледнете лицето на един човек, анализирайте чертите му, овала, израза, погледа, разгледайте
характера
му.
С него трябва да имаме жива, реална връзка. На Земята си дават среща същества от различни светове на Вселената. Те пътуват безпрепятствено. Те преодоляват неизмеримото пространство по законите на духовния свят. Каква култура представят те?
Погледнете лицето на един човек, анализирайте чертите му, овала, израза, погледа, разгледайте
характера
му.
Това е проекция на един живот във Всемира, живот на далечни светове, на далечни човечества. Животът е един и всички човечества в Космоса общуват помежду си. Времето и пространството Времето е движение, сложно, многоизмерно движение. Пространството е съдържание. Времето е изявление на съдържанието.
към текста >>
Три съществени неща Три съществени неща, трябва да придобие човек:
характер
, мироглед и сила.
От нея черпят сила елементарните частици. Тя обединява и свързва атома с целокупния и Божествен живот. Велико единство има във Всемира. Благодарността Защо искате да бъдете повече от едно цветенце, което е цъфнало в храстите и свидетелствува за Божествения живот? Благодарете на Бога за Живота, благодарете на Бога за Светлината, благодарете за всички условия, които ви е дал.
Три съществени неща Три съществени неща, трябва да придобие човек:
характер
, мироглед и сила.
Или на езика на Учителя: чисто сърце, светъл ум, воля диамантена. Това е задача на ученика. Злото ще бъде слуга на доброто. Злото ще събори старото, ще очисти местото, ще приготви материалите. Доброто ще гради, то е творческата сила.
към текста >>
Човешкият
характер
се изпитва в мъчнотиите, в трудностите, в лишенията.
Духът Божии Божият Дух носи всички блага на живота. Присъствието на Духът, това е огън, светлина, сила. Върви по стъпките на Духа. Онова, което Духът носи, то е същественото, то е важното. Който е срещнал смъртта и е разговарял с ангела на смъртта, той се е освободил от страха.
Човешкият
характер
се изпитва в мъчнотиите, в трудностите, в лишенията.
При добрите условия той често пъти остава скрит. Молитвата Всеки ден ние се молим, за да си припомним, която е най-важната ни работа, защо сме дошли на Земята. Преглеждаме програмата на живота си, внимаваме да се не отклоним от нея. Бялото Братство Бялото Братство указва благотворно морално влияние. То е център на здраве, на здрав и трезвен, хигиеничен живот, живот съобразен със законите на природата.
към текста >>
Цитирането не е израз на основните мисли.” Малко преди да си замине, Учителят каза на Паша: „Знаеш ли, ти най-малко грижи си Ми създавала.” Туй е
характерно
за Паша.
Добрите хора са клоните, нагоре отиват, плодове принасят. Едните ще живеят и другите ще живеят, това е примирението. Докато Бог е с тебе, Той те кредитира и пази. Отдръпне ли се, идват лошите духове на които дължиш и те ще си вземат всичко до последната стотинка. Учителят за Себе си „Когато проучавате Беседите, няма да цитирате, но със свой език ще изнесете основните мисли.
Цитирането не е израз на основните мисли.” Малко преди да си замине, Учителят каза на Паша: „Знаеш ли, ти най-малко грижи си Ми създавала.” Туй е
характерно
за Паша.
Хваление „Велик е Господ! Велик е Бог на всички времена! ” Какви чудни и прекрасни хора са живяли на Земята! Във всяка добра постъпка живее Бог. Във всяко хубаво чувство живее Бог.
към текста >>
За да живее човек в планината и да се ползва от условията там, трябва неговите мисли, чувства и
характер
да съответстват на онзи свят.
Излезе от едно Слънце, отива към друго, към други център. Обаче, за да се върне към първия източник, трябва да направи четириизмерно движение, т.е. да мине през съзнанието на едно живо същество, което да я насочи отново към първия център. Божията Любов Божията Любов, която ни се е изявявала в толкова много и толкова обикновени образи, тя е живота на любящите души. Когато човек живее в Божията Любов, трябва да бъде много внимателен с всяка дума, която казва.
За да живее човек в планината и да се ползва от условията там, трябва неговите мисли, чувства и
характер
да съответстват на онзи свят.
Няма ли това съответствие, ще се измъчва той, ще измъчва и околните. За да живее човек на една височина, трябва характерът му да отговаря на тази височина. Неговите мисли, чувства и отношения тогава може да използват условията на планината. Земното притегляне Има колебание в земното притегляне. То се мени през годишните времена, при фазите на Луната.
към текста >>
За да живее човек на една височина, трябва
характерът
му да отговаря на тази височина.
да мине през съзнанието на едно живо същество, което да я насочи отново към първия център. Божията Любов Божията Любов, която ни се е изявявала в толкова много и толкова обикновени образи, тя е живота на любящите души. Когато човек живее в Божията Любов, трябва да бъде много внимателен с всяка дума, която казва. За да живее човек в планината и да се ползва от условията там, трябва неговите мисли, чувства и характер да съответстват на онзи свят. Няма ли това съответствие, ще се измъчва той, ще измъчва и околните.
За да живее човек на една височина, трябва
характерът
му да отговаря на тази височина.
Неговите мисли, чувства и отношения тогава може да използват условията на планината. Земното притегляне Има колебание в земното притегляне. То се мени през годишните времена, при фазите на Луната. Следователно, предметите на Земята стават ту по-леки, ту по-тежки. Силата на земното притегляне ту се увеличава, ту се намалява, и ние ставаме ту по-тежки, ту по-леки.
към текста >>
Като проявиш една негова черта, една добродетел
характерна
за него, той е при тебе.
Кръвта Кръвта е сложна, магическа смес. Тя има свой живот, но много поколения живеят в нея. Бъдещето Ако природата е скрила бъдещето от човека, то е за негово добро, нема защо да му го откриваш. Но човек, трябва да изучава законите на живота. Христос казва: „И по-големи чудеса от тези ще правите.” „Синовете Божии заповядват на стихиите.” „Не моята воля да сторя Отче, но Твоята.” Заминалите Има начин да извикаме заминалия от другия свят.
Като проявиш една негова черта, една добродетел
характерна
за него, той е при тебе.
В този смисъл ние постоянно общуваме с нашите обични заминали. По-добре е да си свързан с тях чрез добродетелите им, отколкото чрез недостатъците им, чрез слабостите им. А освобождението от този свят на заминалите е в Любовта към Бога. Хората и не подозират каква голяма част вземат заминалите в техния живот. Те се проявяват чрез тях като се сменят.
към текста >>
74.
2.2. Тошката
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
И между кучетата има
характери
и темпераменти.
Тук можеше да се видят и всички пози на отчаяние, на озлобление, на безразличие - кучетата предчувствуваха какво ги очаква. Направи ми впечатление едно куче. То не се суетеше, то беше застанало на хълмчето сред двора-смело, решително, стройно мускулесто, с нисък лъскав косъм. Изчакваше нещо, следеше зорко, в позата му имаше напрежение и буйна примиримост. Изведнаж то се затича, засили се, скочи на гърба на голямо рунтаво куче, оттам с един прекрасен скок се озова на оградата, радостно излая и полетя навън.
И между кучетата има
характери
и темпераменти.
Приближих се до вратата, за да потърся пазача и да откупя Тошката. Жал ми беше за всички кучета - знаех каква участ ги очаква! Пазачът го немаше, вратата не беше заключена, а само подлостена отвън. Отворих я и бързо се отдалечих. Кучетата не чакаха покана - като пъстър поток те се устремиха навън, и всичко отиде по своя път.
към текста >>
75.
2.44. Скворчето
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
И между скворците има различни
характери
и темперамент.
Скворчето иска да му се каже някоя дума или леко подсвиркване, което имитира техния глас. Бях направил на скворчетата 20 къщички, и ги бях покачил на дърветата. Те всички бяха заети веднага. Скворчето обича къщичката си - радва се на нея, както човек на новия си апартамент. То си седи на клечицата и пее благодарствена песен - влиза, излиза, пази си къщичката.
И между скворците има различни
характери
и темперамент.
Някой са по-интелигентни, други са по-сърдечни, но всички се привързват и сприятеляват лесно. Между петдесетината скворчета в моята градина имах един приятел - възторжена птичка, истински артист. То идваше щом го повиквах, ако беше в къщичката си или на двора на дървото между другите. Кацваше на близко клонче и почваше да пее - крилцата трепваха, гушката вибрираше, то се изливаше в песен, като забравяше всичко. Но след това изведнаж се опомняше и като че се засрамваше - скриваше се в къщичката си.
към текста >>
76.
2.48. Пусак
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
И по
характер
беше добър - чист, любезен, с нищо не дразнеше, почти не се усещаше присъствието му.
2.48. ПУСАК Имахме ангорска котка - Пусак. Какъв косъм и каква опашка - красота! Приятно беше да го гледаш.
И по
характер
беше добър - чист, любезен, с нищо не дразнеше, почти не се усещаше присъствието му.
Пущахме го в градината - там живот много. Веднаж хванал пойна птичка и донесъл като трофей - оставил я пред краката на другарката ми - очаквал похвала. Но тя го натупала хубаво, като му показвала птичката. От тогава не поглеждаше птичките, обръщаше главата си на другата страна - не смееше вече да хване нищо живо. Веднаж в кухнята гонеха мишка.
към текста >>
77.
1. Борис Николов Дойнов. Роден на 30.12.1900 г.
,
Светозар Няголов
,
ТОМ 32
По
характер
роденият е умен, честен и почтен.
Дава му условия да работи на скрито, далеч от публиката, като лаборатория, болница, затвор или самостоятелно в строителството. Това последното стана след като бригадата се разтури, след свършване на министерството на транспорта и хората се пръснаха. Той ходеше да работи няколко години в Пазарджик сам - Слънцето в зодиакалния знак Козирог. Това е сигурно указание, че роденият ще се издигне в обществото с помощта на високопоставени личности. Роденият е достоен за уважение и с чест ще изпълни своята доверена работа.
По
характер
роденият е умен, честен и почтен.
Ако е станал съдия с това положение на Слънцето, ще бъде неподкупен. Той раздава правосъдието, както разбира, че е правилно и справедливо към всички. Проявява се прямо и искрено в живота. С тези си качества той спечелва високата оценка на околните. (Слънце в перихелий полусекстил Венера) дава на родения развитие в артистична насока и музиката, изкуствата и поезията.
към текста >>
Характерът
му е прям и открит, но често груб и недодялан, понеже изцяло е погълнат от целите, които преследва, като не си губи времето в любезности и учтивости.
Също той може да понася лесно по-високите температури, които са фатални за живота на други хора - над 41 °С. Той получава от аспекта свръхизобилие на жизнена енергия, която му осигурява бликащо здраве, през целия му живот, ако сам не го развали. Тялото му е крепко и годно да се справи и с най-тежки задачи. Той притежава несъмнена смелост и сила да посреща и най-големите трудности в пътя си. Ако му се даде план за изпълнение, може със сигурност да се каже, че той ще преуспее, ще превъзмогне всичките физически пречки, защото той притежава едновременно изпълнителни и градивни способности, а също и непобедима воля, която не признава никакво поражение.
Характерът
му е прям и открит, но често груб и недодялан, понеже изцяло е погълнат от целите, които преследва, като не си губи времето в любезности и учтивости.
Без стеснение той пренебрегва условностите в отношенията поради което не се нрави много на по-изисканите хора. Той е човек на действието, пионер на светските начинания и без такива хора с такъв предприемчив дух и енергия, светът ще напредва много по-бавно. Това положение подобрява здравето му и увеличава броя на кръвните му телца - залог за отлично здраве. (Слънце в перихелий паралел Юпитер.) Дава му добро здраве, богатство и щастие. Аспектът го надарява с изобилна жизнена сила, която лесно превъзмогва и най-тежките болести.
към текста >>
Това почти непоклатимо здраве се допълва и от весел
характер
, голяма жизнерадост, която прави всички, които са в близост с него, да го обичат.
Това положение подобрява здравето му и увеличава броя на кръвните му телца - залог за отлично здраве. (Слънце в перихелий паралел Юпитер.) Дава му добро здраве, богатство и щастие. Аспектът го надарява с изобилна жизнена сила, която лесно превъзмогва и най-тежките болести. Даже когато и най-злотворните планети, например Сатурн влияе да сломи неговата съпротивителна сила, излекуването става толкова бързо, че изглежда почти невероятно. Това става, както споменах по-горе, когато се връща от комуната с тежък задух.
Това почти непоклатимо здраве се допълва и от весел
характер
, голяма жизнерадост, която прави всички, които са в близост с него, да го обичат.
Всички са доволни около неговото усмихнато лице, но той спечелва любовта на хората, не само с усмивката си, а със своите добри дела, съчувствие, добра воля и подкрепа, които в зависимост от случая проявява към околните си. Всички имат доверие в него, защото той не е излъгал никого. Роденият има ясно съзнание, здрав разсъдък, голяма деловитост и е създаден хармонично да помага на другите хора. Аспектът благоприятства и за неговото лично благосъстояние и той постепенно забогатява. Богатството му не е опетнено, защото не произлиза от загуби, претърпени от други хора.
към текста >>
Той трябва да промени
характера
си.
Каквито и планове да прави за уреждането на своите лични дела, той ще срещне много пречки, забавяния, които ще препятстват желанията му. Бракът е злочест и ще доведе до развод или до преждевременната смърт на единият от съпрузите. (Сестра Мария си замина на 18.07.1976 г., а брат Борис - на 22.12.1991 г. - петнадесет години по-късно.) Роденият мъчно ще си намира работа, ще има много неприятности с началниците си. През целият си живот ще се чувства изоставен и лишен от всякаква свобода.
Той трябва да промени
характера
си.
Има склонност да се затваря в себе си, ще бъде песимист, враг на радостта, ще проявява слабо внимание или няма да се интересува от чувствата на другите хора. Ще се проявява понякога доста опърничаво. Аспектът показва понякога завещание, придружено със спорове и трудност за влизане във владение или пък получава стойността и тя бързо се изхарчва. Този аспект го правеше да не проявява човешката правда в работата с бригадата. Той обичаше много габровците и всичко правеше за тях, на нашия гръб.
към текста >>
„Аз съм габровец, обичам нашите планини големи, габровец да се наричам първа радост е за мене.“ Така го
охарактеризирах
в 1963 г., когато Пенчо Кубадински възложи на Борис Николов да създаде бригада и да изпълни работата по мозайките на новостроящото се министерство на транспорта.
Има склонност да се затваря в себе си, ще бъде песимист, враг на радостта, ще проявява слабо внимание или няма да се интересува от чувствата на другите хора. Ще се проявява понякога доста опърничаво. Аспектът показва понякога завещание, придружено със спорове и трудност за влизане във владение или пък получава стойността и тя бързо се изхарчва. Този аспект го правеше да не проявява човешката правда в работата с бригадата. Той обичаше много габровците и всичко правеше за тях, на нашия гръб.
„Аз съм габровец, обичам нашите планини големи, габровец да се наричам първа радост е за мене.“ Така го
охарактеризирах
в 1963 г., когато Пенчо Кубадински възложи на Борис Николов да създаде бригада и да изпълни работата по мозайките на новостроящото се министерство на транспорта.
Той събра майсторите от Изгрева и повече от десет лежали в лагера Белене, включително и неговият брат Николай, бивш министър Кожухаров и други. Борис им даде 7 разряд, макар че не можеха да работят, но да взимат много пари, а ние от Изгрева се ядосвахме от тези некадърни „майстори“. Борис взимаше специални обекти от БДК и пращаше габровската група да изкарат повече пари, но те закъсаха и се наложи да отидем и довършим жилищата на дипломатите, за да могат да получат парите си. Много пъти той заради габровците си разваляше отношенията с нас и правеше много магарии, специално към мене. Веднъж Борис добре облечен минава покрай салона, където на пейките са насядали много братя и сестри от провинцията и разговаряли с Учителя.
към текста >>
до средата на коридора и каза: „Мозайката е приета с отлично качество.“ Понеже планетата Сатурн е в зодиакалния знак Козирог, показва, че Борис в края на живота си ще промени
характера
си, ще обикне хората, ще престане да мисли, че някои му са врагове, и всички му станаха приятели и той приемаше всички и разговаряше с тях като им разправяше някоя от многобройните си опитности.
Виках бетонджийската бригада и те ми помагаха. Предадох обекта. Дойде Пенчо Кубадински с 50 архитекти, министри, комисия по приемането. Мозайката беше полирана и блестеше. Кубадински, който беше с гьонени обуща, се засили малко и се плъзна по мозайката и отиде на 30 м.
до средата на коридора и каза: „Мозайката е приета с отлично качество.“ Понеже планетата Сатурн е в зодиакалния знак Козирог, показва, че Борис в края на живота си ще промени
характера
си, ще обикне хората, ще престане да мисли, че някои му са врагове, и всички му станаха приятели и той приемаше всички и разговаряше с тях като им разправяше някоя от многобройните си опитности.
(Слънце в перихелий паралел Уран). Прави родения твърде докачлив, нервен, избухлив и понякога без самоконтрол, готов да изпадне в пристъп на истерия при най-малък спор или дори и без причина. Може да премине през много психически болести или състояния. Роденият е импулсивен, не почита обществените условности, крайно нетърпелив и не може да понесе никакво ограничение на свободата си. Привърженик е на учението на сродството и братството на душите, на свободната любов, поради което роденият ще се явява като нежелан съпруг и ще има разправии ако прави нарушения.
към текста >>
Това е причината, че много пъти Борис проявява един детински
характер
и непознаване на живота.
(Слънце в перихелий съвпад Хирон.) Показва, че той слуша вътрешното си ръководство, на своя ръководител, Учител и лекар, като винаги когато е слушал интуицията си, е имал отлични резултати. Виждаме колко много паралели има Слънцето на брат Борис, с Меркурий, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун. В него са свързани природният ум (Меркурий) с ангелската мъдрост (Юпитер) и Божествата мъдрост (Уран) също с правдата (Сатурн) и Божествената любов (Нептун). Това показва, че Борис дълго време е живял в ангелският свят и скоро е слязъл на Земята, на която законите му са непознати и непонятни и не може да се оправи и затова не зачита физическите закони и принципи, понеже знае и прилага тези на духовния свят. Мария Тодорова, обратно на него е стъпила здраво на Земята, много инкарнации е прекарала на нея и притежава богати опитности и сега започва да се изкачва нагоре.
Това е причината, че много пъти Борис проявява един детински
характер
и непознаване на живота.
Затова Учителят ги кара да живеят заедно и да се допълват. На събора в Търново 1922 г. Учителя при разговор с групата младежи се обръща към Борис и му казва, сочейки Мария: „На теб ти я давам да я пазиш.“ (Луна в перихелий точен тригон Меркурий, тригон Юпитер, секстил Нептун, латитюд Марс). Луната във втори дом говори за колебания в материалното му състояние. Подкрепена от Юпитер, се стабилизира материалното му положение.
към текста >>
По
характер
е амбициозен, нападателен, но липсата на предвидливост ще му причини много несполуки.
Учителя при разговор с групата младежи се обръща към Борис и му казва, сочейки Мария: „На теб ти я давам да я пазиш.“ (Луна в перихелий точен тригон Меркурий, тригон Юпитер, секстил Нептун, латитюд Марс). Луната във втори дом говори за колебания в материалното му състояние. Подкрепена от Юпитер, се стабилизира материалното му положение. Луна в Овен му придава независим дух, който има за цел да си проправи път в живота на всяка цена. Роденият е готов винаги да се гневи на тези, които се месят в неговите работи.
По
характер
е амбициозен, нападателен, но липсата на предвидливост ще му причини много несполуки.
Притежава неустрашима смелост, която мъчно може да се победи. Ако загуби някое сражение, и е победен, той веднага обръща и опитва друго начинание, с което компенсира загубата. Упоритостта му е голяма и осигурява успех във всичките му начинания. Притежава много нежна и чувствителна душа с отлично и правилно отношение към жените и сестрите. Луната му е най-добре аспектирана планета в хороскопа му и душата му е омекотена, но е под силното въздействие на разрушителните животински сили на Марс, понеже е в Овен и латитюд с Марс.
към текста >>
Това е един от най-добрите духовни и материални аспекти, понеже му дава весел оптимистичен
характер
, способност да гледа на добрата страна на нещата и да не пада духом в часове на несполука.
Дава на родения схватлив ум, добра памет с твърде редки способности. Това е много добър указател да успех в живота, особено в Меркуриевите занятия, като литература, духовенство, пътуване. Общо взето роденият е доста бъбрив, разговорлив и притежава хубава дикция. Има склонност да вижда хубавата страна на живота, обича удоволствията и особено пътуванията най-вече в планината. (Луна в перихелий тригон Юпитер в перихелий).
Това е един от най-добрите духовни и материални аспекти, понеже му дава весел оптимистичен
характер
, способност да гледа на добрата страна на нещата и да не пада духом в часове на несполука.
Умът му е с голям кръгозор, гъвкав, способен да разсъждава правилно и да установява твърдо мнение след зряло размишление. Роденият не взима никога прибързани решения, а изисква време, за да размисли, но щом стигне до известно заключение, то е неотменимо. Ще има успех в литературата, правосъдието и ще бъде много уважаван поради своята почтеност и искреност. Аспектът е много благоприятен за човек, който пътува било по работа, или за удоволствие, защото едновременно добива полза и наслада от подобен начин на живот. Ще притежава здраве, богатство, мъдрост.
към текста >>
Дава весел
характер
, оптимистичен, способен да гледа на добрата страна на нещата ида не пада духом в часове на несполука.
Ограничава се в рамките на закона и обществения ред, поради това хората с такъв Меркурий са много уважавани в обществото. Има склонност към пътуване с цел да се наслаждава на природата и опознаване на чужди народи и местности. Има любов общо към животните, към любими животни, като кучета, котки, птици. (Меркурий в перихелий паралел, точен съвпад Юпитер в перихелий). Това е един от най-добрите показатели за успех в живота.
Дава весел
характер
, оптимистичен, способен да гледа на добрата страна на нещата ида не пада духом в часове на несполука.
Умът му е с голям кръгозор, гъвкав, способен да разсъждава правилно, да установява твърдо мнение след зряло размишление. Роденият не взима никога прибързани решения, но изисква време да размисли и щом стигне до известно заключение, то е неотменимо. Ще има успех в литературата, правосъдието и ще е уважаван поради своята почтеност и искреност. Осигурява му достатъчно здраве, богатство, мъдрост и хората се привързват към него поради жизнените трептения, които се излъчват от неговата личност. Този аспект е едно от най-хубавите условия за плодоносна работа със Словото и в братството.
към текста >>
Говори за весел и оптимистичен
характер
, отзивчиво, добро, благородно сърце.
При това положение на Венера, той има способност да избягва грижите за съществуванието си и да изтръгне същината на всички удоволствия при всички възможни случаи. Щастието му ще се усмихне и ще поддържа оптимизма му във всичко. Наранена, показва, че ще бъде гледан с лошо око от околните и каквото и да прави за да излезе от това положение, ще получава само груб отказ. Прибързана и неразумна женитба ще го доведе до още по-голямо объркване на нещата. Венера в Стрелец е много благоприятно положение, защото качествата на Венера се свързват с тези на Юпитер - планетата на благоволението, за да подхранват в него любов и благосклонност към хората.
Говори за весел и оптимистичен
характер
, отзивчиво, добро, благородно сърце.
Любов към Бога, изразена в посвещение в служба на Бога - братството с голямо човеколюбив и милост. Има влечение към драматичното изкуство и музиката. (Венера квадрат Марс). Дава твърде сладострастен и чувствен характер, способен да се отдаде на прекаленост, за да задоволи своите долни страсти. Това го прояви към края на живота си след заминаването на сестра Мария Тодорова.
към текста >>
Дава твърде сладострастен и чувствен
характер
, способен да се отдаде на прекаленост, за да задоволи своите долни страсти.
Венера в Стрелец е много благоприятно положение, защото качествата на Венера се свързват с тези на Юпитер - планетата на благоволението, за да подхранват в него любов и благосклонност към хората. Говори за весел и оптимистичен характер, отзивчиво, добро, благородно сърце. Любов към Бога, изразена в посвещение в служба на Бога - братството с голямо човеколюбив и милост. Има влечение към драматичното изкуство и музиката. (Венера квадрат Марс).
Дава твърде сладострастен и чувствен
характер
, способен да се отдаде на прекаленост, за да задоволи своите долни страсти.
Това го прояви към края на живота си след заминаването на сестра Мария Тодорова. Целуваше и прегръщаше жената на Вергилий Кръстев - Милка Кралева и желаеше да се ожени за нея. По тази причина Вергилий се разведе с Милка. Това бяха изпълнението на думите, които сериозната сестра Мария ми каза преди да си замине: „Светозаре, аз си отивам вече, понеже свърших работата си на Земята, а Борис ще остане да разреши проблемите си с жените.“ Роденият е доста щедър, специално към другия пол. Той е извънредно своенравен и харчи повече от възможностите си.
към текста >>
Роденият ще бъде много ценен заради способностите си, но рядко ще бъде обичан, тъй като аспектът прави
характера
му жесток и упорит.
Това положение подтиква родения към лакомия, от което следват чревни разстройства (каквито той имаше и в затвора му направиха операция в стомашния тракт и стомахът му стана малък). (Марс тригон Сатурн в перихелий). Дава подвижна природа на родения, решителност, способност за напрегната работа и продължителна деятелност, поради което лицето ще добие необикновени резултати. Изпълнителните му способности и издръжливостта са забележителни и му позволяват да осъществи това, което за много други би било невъзможно. Винаги се издига в живота на висока служба.
Роденият ще бъде много ценен заради способностите си, но рядко ще бъде обичан, тъй като аспектът прави
характера
му жесток и упорит.
Роденият ще има устойчива физика и общо взето добро здраве. (Марс квадрат Уран в перихелий). Дава непочтен характер, безскрупулност и извънредно буен темперамент. Пристъпите на гняв са внезапни като гръм, който изтощава напълно лицето. Проявява се ексцентрично и гледа на всички неща от свое собствено гледище.
към текста >>
Дава непочтен
характер
, безскрупулност и извънредно буен темперамент.
Изпълнителните му способности и издръжливостта са забележителни и му позволяват да осъществи това, което за много други би било невъзможно. Винаги се издига в живота на висока служба. Роденият ще бъде много ценен заради способностите си, но рядко ще бъде обичан, тъй като аспектът прави характера му жесток и упорит. Роденият ще има устойчива физика и общо взето добро здраве. (Марс квадрат Уран в перихелий).
Дава непочтен
характер
, безскрупулност и извънредно буен темперамент.
Пристъпите на гняв са внезапни като гръм, който изтощава напълно лицето. Проявява се ексцентрично и гледа на всички неща от свое собствено гледище. Проявява се понякога като лукав и ленив. Аспектът говори за хронически и неизлечими болести на червата и стомаха (Марс в Дева). Правиха му операция на стомаха, както отбелязах по-горе.
към текста >>
Дава на родения общителен
характер
и наклонност към удоволствия.
Понеже Плутон е ретрограден, то се намаляват наполовина неговите разрушителни енергии и се дава ход на Божествената мъдрост - на Уран в десети дом, да се прояви положително. Разбира се, че тук се е намесил Учителят и му е направил нов позитивен хороскоп след създаването на школата, да излезе благополучно от тези тежки аспекти (Марс квадрат Уран и Марс квадрат Плутон). Роденият ще има постоянна борба между духа и плътта, ума и сърцето, доброто и злото. (Юпитер в перихелий тригон Луна, точен съвпад Меркурий, опозиция Нептун, опозиция Плутон, паралел Слънце, Меркурий, Сатурн, Уран, Нептун, латитюд Меркурий, съвпад Хирон). Юпитер в единадесети дом - говори за богати и влиятелни приятели, на които роденият може да се опре за помощ при осъществяването на своите надежди, желания и амбиции.
Дава на родения общителен
характер
и наклонност към удоволствия.
(Наранен Юпитер.) Роденият ще срещне добри приятели, искрени и с желание да му помогнат, но не ще могат да сторят това, или ще привлече приятели, които ще идват при него с користни цели. В този случай роденият трябва да разчита само на своите собствени сили при постигане на целите си. Юпитер в собствения си знак Стрелец, показва богатство и успех в живота му. Наранен Юпитер го прави разсипник, обичащ фалшивия блясък, своенравен и готов да рискува и залага на каквато и да е игра. Следва - загуба на обществено положение, неприятности със законите и парични затруднения.
към текста >>
Придава на родения общителен
характер
, проницателен ум, главно в областта на философията, благоговейно и дълбоко чувство за справедливост.
Юпитер в собствения си знак Стрелец, показва богатство и успех в живота му. Наранен Юпитер го прави разсипник, обичащ фалшивия блясък, своенравен и готов да рискува и залага на каквато и да е игра. Следва - загуба на обществено положение, неприятности със законите и парични затруднения. В религията (официалната източноправославна) минава за сектант. (Юпитер в перихелий паралел Сатурн в перихелий).
Придава на родения общителен
характер
, проницателен ум, главно в областта на философията, благоговейно и дълбоко чувство за справедливост.
Съединени са добрите качества на двете планети и Борис ще има печалби, почест и уважение в своята обществената среда. Считат го за стълб в обществото и неговото благосъстояние ще се увеличава при досега му със средата, в която се намира. Аспектът му дава здрав разум и способност да хване случая за косите. Притежава голямо доброжелателство, силна преданост към дълга, религията и всяка благородна цел. (Юпитер в перихелий паралел Уран в перихелий).
към текста >>
По
характер
роденият е почтен, искрен, общителен, гостоприемен и способен да се възползва от приятели, които заемат официални длъжности.
Аспектът му дава здрав разум и способност да хване случая за косите. Притежава голямо доброжелателство, силна преданост към дълга, религията и всяка благородна цел. (Юпитер в перихелий паралел Уран в перихелий). Означава, че роденият има широка душа, милостиво сърце със склонност към изкуствата и окултните познания. Покровителства и работи в тайно общество с идеална цел (братството).
По
характер
роденият е почтен, искрен, общителен, гостоприемен и способен да се възползва от приятели, които заемат официални длъжности.
Може да има и голям успех в педагогическите науки. Можеше да бъде един отличен професор по естествените науки. Този аспект прави връзка на Божествената мъдрост - Уран, с Ангелската мъдрост - Юпитер, а и двете планети са в перихелий и там той е изключително активен. Това е неговата най-силна връзка с Бялото братство и силно покровителство, което спасява него и братството от гонение. Комунистите в делото срещу братството бяха решили да дадат смъртни присъди на подсъдимите Борис и Жечо Панайотов, но не намериха никаква връзка на братството с чужда държава, за да ги обвинят в шпионаж и в последния момент преди прочитането на присъдата измениха присъдата на 12 години, а Борис излезе от затвора след 4 години, заедно с Жечо на 1.01.1963 г.
към текста >>
Действието на аспекта ще бъде с отблъскващ и застрашителен
характер
.
Това е неговата най-силна връзка с Бялото братство и силно покровителство, което спасява него и братството от гонение. Комунистите в делото срещу братството бяха решили да дадат смъртни присъди на подсъдимите Борис и Жечо Панайотов, но не намериха никаква връзка на братството с чужда държава, за да ги обвинят в шпионаж и в последния момент преди прочитането на присъдата измениха присъдата на 12 години, а Борис излезе от затвора след 4 години, заедно с Жечо на 1.01.1963 г. Борис през цялото време прекарано в затвора, работеше по строежите, като организира от затворниците голяма мозайкаджийска бригада. (Юпитер в перихелий опозиция и паралел Нептун ретрограден). Показва липса на контрол на чувствата в родения, който е много чувствителен към граничните области, към видимия и невидим свят.
Действието на аспекта ще бъде с отблъскващ и застрашителен
характер
.
Роденият може да прояви всички видове психически смущения придружени от отрицателна психика. В материално отношение може да бъде измамен в сделките и да бъде наклеветен. (По нареждане на Кубадински работехме мозайките на един министър, като бяхме уговорили цените на частно. Когато да ни плаща, той каза, че го изнудваме и ни показа държавните норми, които са 3 пъти по-ниски и ние почти нищо не взехме.) Затова той трябва да избягва всякакви сделки, в които има елемент на случайност или са забранени. Неправилните чувства на Борис се контролираха и регулираха от сестра Мария Тодорова, която докато беше Учителя на физическото поле, тя постоянно се допитваше до него за състоянията на Борис и точно прилагаше това, което я съветваше.
към текста >>
Придава на родения оригинален ексцентричен
характер
, презиращ всичко условно в живота и следва своите идеи без да се грижи какво мислят другите за него.
На вас го предавам да го учите и напътствате в живота му.“ - „Хубаво“ - му отговорил Учителят. От този момент нататък Борис се включва активно в братския живот и Учителят му прави нов хороскоп, като променя много отрицателни аспекти в радикса му. Постепенно Борис навлиза в един нов непознат за него живот, изграден върху принципите на доброто и любовта. Учителят обаче не го освобождава от тежките му кармични полици, но намалява силите на отрицателните му аспекти наполовина, да бъдат поносими и той да работи за братството. Уран в перихелий в 10 дом.
Придава на родения оригинален ексцентричен
характер
, презиращ всичко условно в живота и следва своите идеи без да се грижи какво мислят другите за него.
В семейството обикновено го смятат като крастава овца, която прави каквото си иска и затова го държат малко настрана. Но това уединение за Борис не е нещастие, защото той е готов да жертва всичко, за да има пълна свобода. Това често води до дискредитиране в обществото и немилост. Животът му е пълен с внезапни промени от добро към зло (понеже Уран е тежко наранен). Мъчно ще успява в живота, с голям труд и много работа, ще среща много скърби, разочарования и несполуки.
към текста >>
Наранен, Уран дава своенравен и непостоянен
характер
в областта на човешките закони и религията.
Показва, че роденият има силно развита интуиция със склонност към блянове и много будно въображение. Дава му склонност към другарство и практикуване на окултните науки. Може да схваща добре проблемите на деня, относно религията и образованието. Има човеколюбивото желание да работи за развитието и напредъка на човечеството. Има склонност към пътувания, за да придобива знания.
Наранен, Уран дава своенравен и непостоянен
характер
в областта на човешките закони и религията.
Често се бунтува срещу обществените условия, извор на неприятност с властите и особено с военните и казармата. Желае да наложи на света своите лични възгледи, въпреки всичките противодействия и рискове, което води до провали и неблагополучия. (Уран в перихелий опозиция Плутон ретрограден.) Роденият ще има много умствени и духовни противоречия, голяма борба между духовната и материалната си същност, между любовта към всичко велико и прекрасно и лошите, атавистични неща, които той носи от миналите инкарнации. Роденият минава през големи изпитания, изкушения, противоречия, ограничения, лишения, заблуждения, поради това, че в миналите инкарнации не е слушал тихия глас на Бога, нашепванията на Уран - Божествената мъдрост, а е попадал под въздействието на разрушителните идеи и сили на Плутон. Благодарение, че Плутон е ретрограден и проявява наполовина лошите си влияния, а и с помощта на Учителя почти се премахват напълно лошите му влияния в живота на Борис.
към текста >>
Този аспект дава една чиста, безкористна платонична любов и приятелство от най-висш
характер
, ако е изработен духовно.
Нептун ретрограден в зодиакалния знак Близнаци - наранен, причинява трудности на родения да съсредоточава ума си в дадена полезна цел. Умът му е неспокоен, неясен, склонен към измамнически машинации и лукавост. (Нептун ретрограден опозиция Меркурий.) Обикновено той е един мечтател, склонен към химери и може да заблуди и други хора. Ще има много затруднения с братята си и особено със сестра си Цанка, която беше върл противник на сестра Мария Тодорова -неговата съпруга. (Нептун ретрограден латитюд Венера.) От Божествения свят идват към Борис силни вълни на човешка и ангелска любов (Венера), която се слива с Божията любов (Нептун) и в края на живота той стана човек на любовта.
Този аспект дава една чиста, безкористна платонична любов и приятелство от най-висш
характер
, ако е изработен духовно.
(Нептун ретрограден опозиция Хирон.) Говори за много заблуждения и критичност на родения към своя вътрешен ръководител, учител и лекар и оттам много провали в живота му и особено в здравето му. Също и непослушание към Учителя. Като младеж Борис работи много, за да придобие средства. Беше много силен и дигаше воденични камъни, тежащи 150 кг и носеше по две торби цимент едновременно - 100 кг. Учителят два пъти му се кара, като му казва да не прекалява в работата си, защото ще изгуби силите си.
към текста >>
78.
2. Мария Михайлова Тодорова. Родена на 20.02.1898 г.
,
Светозар Няголов
,
ТОМ 32
По
характер
Мария е много разсъдлива и издръжлива.
В минали инкарнации тя е била цар и е разрешила всички кармични проблеми от този период и затова сега няма планети в зодиакалния знак Лъв, подобно на Борис Николов, Николай Дойнов и други. Тя е много почтена и услужлива приятелка, особено ако се обърнеш към нея с любов. Тя умее да привлича много приятели и да ги запазва за цял живот, от които има полза и радост. Мария е работила усилено в миналото да се издигне и да извоюва да се роди със знака на епохата на Асцендента. Най-високо в хороскопа е и господарят на хороскопа Уран в съвпад с Медиум цели.
По
характер
Мария е много разсъдлива и издръжлива.
Тя действа спокойно, без бързане и рядко се случва да съжалява за своите прояви. Това може да се случи само когато умът й отстъпи на чувствата й - тогава лесно може да бъде измамена. Доста е влюбчива, но вътрешно изживява нещата - не дава външен израз на чувствата си. Асцендентният знак Водолей е отражение на любовта на зодиакалния знак Лъв, в която има примес от животинската любов, докато Урановата любов е безкористна и предимно платонична. Ще разгледаме хороскопа й изчерпателно, като най-подробно ще опишем аспектите, които показват физическите условия и възможностите, които родената може да прояви в този си земен живот, условията, личните й усилия и помощта, която ще получи от приятелите си.
към текста >>
Тя притежава обичлив
характер
, общителност и отзивчивост към другите, поради което всички са я обичали.
Изложена е на злополуки от гръм, електричество и през целия си живот ще претърпява разочарования от всякакво естество. Аспектът показва, че тя в миналото не е слушала Божията мъдрост, борила се е с Божественото, но в този живот Учителят й превърна аспекта в Слънце тригон Уран и тя неотлъчно го следваше, слушаше и се допитваше винаги при трудностите и страданията, които изобилно съпътстваха живота й. (Венера точен съвпад Слънце в перихелий, съвпад Луна в перихелий, квадрат Уран, паралел Слънце, Луна, латитюд Юпитер и Нептун). Венера е в първи дом. Говори за щастливо детство на родената.
Тя притежава обичлив
характер
, общителност и отзивчивост към другите, поради което всички са я обичали.
Има голяма любов към музиката, изкуствата, литературата, поезията и удоволствията. (Тя е учила философия и последната година, преди да завърши, се прехвърля в академията, където учи пиано и завършва образованието си.) Родената е привлекателна за всички, с които влиза в обсег, което пък й осигурява успех в живота и добро здраве. Венера е в зодиакалния знак риби. Тук тя е в екзалтация и е много силна - в подем, където нейните благородни елементи, човешката и ангелската й любов се съединяват с тези на Божествената любов - Нептун, управителят на знака Риби. Водният знак Риби й придава дълбока омекотена чувствителност, често овладяна от елемента тъга.
към текста >>
(Меркурий в перихелий секстил Сатурн.) Действа като юзда върху променливия й
характер
, като придава сериозност, проникновеност и способност да се съсредоточава, които качества са изключително важни за живота.
Тя е доброжелателна и обича да се обкръжава с приятели, предимно от хората на науката и изкуството. (Меркурий в перихелий съвпад Луна в перихелий.) Дава на родената схватлив ум, добра памет и много редки способности. Показва успех в живота и най-вече в меркуриевите занятия, като литература, духовенство и пътувания. Доста е разговорлива и може добре да се изразява. Вижда хубавата страна на живота, обича удоволствията и особено пътуванията, главно в планината.
(Меркурий в перихелий секстил Сатурн.) Действа като юзда върху променливия й
характер
, като придава сериозност, проникновеност и способност да се съсредоточава, които качества са изключително важни за живота.
Аспектът показва благоразумие и дълбок търсещ ум - успех във всяка кариера. Търпението и упоритостта, които тя проявява, ще осуетят всяко случайно препятствие, което би могло да вреди на крайния резултат на работата й. Тя е предвидлива и дипломатична, което я прави непобедима и ще се отличава във всяка значително дело още от малка (братството) и ще бъде търсена за високи служби в предприятия, които се нуждаят да се управляват от твърда ръка. Пред публиката тя не блести, защото е много сдържана, скрита и скромна в жестовете и маниерите си. Едновременно тя е непоколебимо почтена, справедлива и може да стане добър съдия.
към текста >>
(Меркурий в перихелий тригон Юпитер ретрограден.) Това е един от най-хубавите аспекти, като й дава весел и оптимистичен
характер
, способност винаги да гледа на добрата страна на нещата и да не пада духом в часове на несполука.
Аспектът показва благоразумие и дълбок търсещ ум - успех във всяка кариера. Търпението и упоритостта, които тя проявява, ще осуетят всяко случайно препятствие, което би могло да вреди на крайния резултат на работата й. Тя е предвидлива и дипломатична, което я прави непобедима и ще се отличава във всяка значително дело още от малка (братството) и ще бъде търсена за високи служби в предприятия, които се нуждаят да се управляват от твърда ръка. Пред публиката тя не блести, защото е много сдържана, скрита и скромна в жестовете и маниерите си. Едновременно тя е непоколебимо почтена, справедлива и може да стане добър съдия.
(Меркурий в перихелий тригон Юпитер ретрограден.) Това е един от най-хубавите аспекти, като й дава весел и оптимистичен
характер
, способност винаги да гледа на добрата страна на нещата и да не пада духом в часове на несполука.
Умът й е с голям кръгозор, гъвкав и способен да разсъждава правилно, да установява твърдо мнение след зряло разсъждение. Тя не взима никога прибързани решения, а изисква време, за да размисли добре и до каквото заключение дойде, то ще бъде неотменимо. Ще има успех в литературата, правосъдието и ще бъде уважавана и почитана поради своята честност и почтеност - много благоприятно, ако работи някаква работа, придружена от пътувания, от които тя ще придобие полза и наслада. Ще притежава достатъчно здраве, богатство и мъдрост. Много хора ще се привличат към нея, поради хубавите й жизнени трептения, които тя излъчва.
към текста >>
Мария има много приятели, поради обичливия й и отзивчив
характер
.
Затова този аспект дава сполука във всичко, което родената поедприема, най-вече в литературата и механиката. (Меркурий в перихелий квинтил Уран.) Дава оригинален, своеобразен, независим ум, който застава срещу робството на модата, традицията или обществените условности. Тя е неустрашима да си пробие път към абсолютна свобода. Това положение е знак за пионерите на мисълта и откритията, показател и на гениалност. Има изключително възвишени идеи и разбирания, насочени към прогреса на човечеството.
Мария има много приятели, поради обичливия й и отзивчив
характер
.
Благоприятства и да се занимава с литератураи научна дейност и за открития в областта на електричеството. (Меркурий в перихелий тригон Плутон ретрограден.) Това показва, че родената с ума си познава добре идеите, замислите и внушенията, идващи от разрушителния Плутонов свят и никога не се поддава на тях, както например Борис, а ги преобръща в ползотворна дейност. Този аспект дава богати възможности на сестра Мария да се справя с всичките неадекватни прояви на Борис, още повече, че Плутоните им са в съвпад. Мария отдалеч взима мерки и по промяната на лицето на Борис разбира, че е обсебен - не е той и веднага започва да му свири и го освобождава от неканения гост. Понякога влиянията на Плутон са отрицателни върху Мария, понеже поема товара на Борис (скачени съдове).
към текста >>
Дава й непостоянен
характер
, като често променя положението, средата и занятието си.
Тя представлява един златен ученик от школата на Учителя на Земята. Както и Учителят, кой ли я позна тази велика, светла душа, носителка на великите Божествени добродетели, за които е работила много време в духовния и Божествения свят. Също както при Меркурий, и при Луната тя е вързала низшите разрушителни същества с Луна тригон Лилит и затова успешно издържа тежкия си изпит с най-голямата си любов и най-големия си мъчител, Борис Николов. Според нейните думи животът й е бил ад. Луната в първи дом.
Дава й непостоянен
характер
, като често променя положението, средата и занятието си.
Има силно желание за странстване и приключения. Луната в зодиакалния знак Водолея й дава по-голяма стабилност в живота й. Тя обича много планините и често ги посещаваше. Родената е много чувствителна, сензитивна, като възприема и най-малките промени в живота и природата. Има будно въображение със силна интуиция.
към текста >>
Мария по
характер
е много общителна, любезна и учтива.
В същия час си заминава и другия участник, Мария Иванова, в дома си. Така се прекъснаха магиите. Преносител беше Любен евреина, който постоянно се въртеше около дома й. Мария, както писах по-горе, по израза на лицето разбира, че Борис е обсебен. Свързва се с Учителя по телепатия и той казва коя песен да му изсвири за да го освободи от неканения гост, той да се успокои и да стане адекватен.
Мария по
характер
е много общителна, любезна и учтива.
Благодарение на тези качества тя успява да привлече много приятели, като често е търсена и в тяхната среда. Тези приятели й помагаха в постигането на нейните планове, тежнения и желания. (Луна в перихелий квинтил Сатурн.) Този аспект придава на духа на родената най-хубавите Сатурнови качества и я прави сериозна, уравновесена, методична, пестелива, с грижа, такт и дипломатичност. Като употребява тези качества, тя ще добие успех в социалните отношения. Тя ще притежава високо съзнание за своята отговорност, що се отнася до чест и справедливост.
към текста >>
Аспектът й дава способност за изучаване на окултните науки и предсказва успех, понеже тя притежава възвишена природа, весел и приятен
характер
.
Тя лесно ще спечелва доверието и оценката на окръжаващите я. Търпението и упоритостта й са неизчерпаеми, важен помощник за постигане на всичките си цели в живота й. (Луна в перихелий тригон Нептун ретрограден). Издига способността на родената за въображение на най-висока степен. Ще има пророчески сънища и видения, които я свързват с невидимия свят.
Аспектът й дава способност за изучаване на окултните науки и предсказва успех, понеже тя притежава възвишена природа, весел и приятен
характер
.
Тя има вродени способности да се развива. През течение на живота си родената ще влезе в досег със съществата от невидимите светове и ще бъде привлечена силно от окултизма, независимо от това дали има съответни развити качества. Аспектът показва, че нейната душа е изпълнена с Божията любов и тя веднага влиза в положението на страдащите души и им помага. (Луна в перихелий тригон Лилит). Показва, че родената е вързала злото в себе си и разрушителните сили на Плутон не могат да й влияят.
към текста >>
Тя е самоуверена, амбициозна, с търпение и упоритост, които
характеризират
родената, на която е определено да се издигне в живота си.
Тя е свободна от низшите същества и техните атаки. Нейната душа е чиста и тя никога не се занимава да действа с методите на черната ложа, като магии, лоши мисли, проклятия, а постоянно благославя всички хора. Луната е в перихелий и е много активна в живота си. особено в умствения живот на възвишените идеи. (Сатурн квинтил Луна в перихелий, секстил Меркурий в перихелий, секстил Юпитер ретрограден, съвпад Уран, опозиция Нептун ретрограден, опозиция Плутон ретрограден, паралел Марс, Уран, Нептун, латитюд Меркурий, Юпитер, опозиция Лилит и съвпад Хирон.) Сатурн в 10 дом придава на Мария действаща природа.
Тя е самоуверена, амбициозна, с търпение и упоритост, които
характеризират
родената, на която е определено да се издигне в живота си.
Това е знак за нейните качества, събиращи с успех Сатурновите добродетели: такт, предвидливост, почтеност, систематичност, прилежност в работата си. Тези качества могат да я издигнат като ръководител в индустрията, управител на банка и други важни длъжности с голяма отговорност. Сатурн в зодиакалния знак Стрелец. Придава й милосърден човеколюбив характер и желание да се извисяват хората, като се подчиняват на справедливи закони и открита религиозна независимост. Сатурн наранен я прави превзета, саркастична, с амбиция за висока служба с оглед на своя личен интерес.
към текста >>
Придава й милосърден човеколюбив
характер
и желание да се извисяват хората, като се подчиняват на справедливи закони и открита религиозна независимост.
(Сатурн квинтил Луна в перихелий, секстил Меркурий в перихелий, секстил Юпитер ретрограден, съвпад Уран, опозиция Нептун ретрограден, опозиция Плутон ретрограден, паралел Марс, Уран, Нептун, латитюд Меркурий, Юпитер, опозиция Лилит и съвпад Хирон.) Сатурн в 10 дом придава на Мария действаща природа. Тя е самоуверена, амбициозна, с търпение и упоритост, които характеризират родената, на която е определено да се издигне в живота си. Това е знак за нейните качества, събиращи с успех Сатурновите добродетели: такт, предвидливост, почтеност, систематичност, прилежност в работата си. Тези качества могат да я издигнат като ръководител в индустрията, управител на банка и други важни длъжности с голяма отговорност. Сатурн в зодиакалния знак Стрелец.
Придава й милосърден човеколюбив
характер
и желание да се извисяват хората, като се подчиняват на справедливи закони и открита религиозна независимост.
Сатурн наранен я прави превзета, саркастична, с амбиция за висока служба с оглед на своя личен интерес. Може да има разправии с правосъдието и е изложена да претърпи големи материални загуби (Сатурн секстил Юпитер ретрограден.) Придава й общителен характер, проницателен ум, особено в областта на философията. (Тя е следвала както писах по-горе философия и преди да завърши се прехвърля в консерваторията, където учи и завършва по пиано.) Тук са съединени всичките хубави качества на двете планети и тя може да има печалби, почест и уважение в своята обществена среда. Считат я за стълб в обществото и нейното благосъстояние ще се увеличава при досег със средата, в която се намира. Това съчетание дава здрав разум и способност да хване случая за косите.
към текста >>
Може да има разправии с правосъдието и е изложена да претърпи големи материални загуби (Сатурн секстил Юпитер ретрограден.) Придава й общителен
характер
, проницателен ум, особено в областта на философията.
Това е знак за нейните качества, събиращи с успех Сатурновите добродетели: такт, предвидливост, почтеност, систематичност, прилежност в работата си. Тези качества могат да я издигнат като ръководител в индустрията, управител на банка и други важни длъжности с голяма отговорност. Сатурн в зодиакалния знак Стрелец. Придава й милосърден човеколюбив характер и желание да се извисяват хората, като се подчиняват на справедливи закони и открита религиозна независимост. Сатурн наранен я прави превзета, саркастична, с амбиция за висока служба с оглед на своя личен интерес.
Може да има разправии с правосъдието и е изложена да претърпи големи материални загуби (Сатурн секстил Юпитер ретрограден.) Придава й общителен
характер
, проницателен ум, особено в областта на философията.
(Тя е следвала както писах по-горе философия и преди да завърши се прехвърля в консерваторията, където учи и завършва по пиано.) Тук са съединени всичките хубави качества на двете планети и тя може да има печалби, почест и уважение в своята обществена среда. Считат я за стълб в обществото и нейното благосъстояние ще се увеличава при досег със средата, в която се намира. Това съчетание дава здрав разум и способност да хване случая за косите. Родената притежава голямо доброжелателство, силна преданост към дълга, към религията и към всяко благородно дело в живота. (Сатурн съвпад паралел Уран.) Дава условия за обществена служба, понеже тя притежава силна амбиция, способност да се съсредоточава върху разрешаването на даден въпрос, да проявява мъдро своя авторитет, да планира и систематизира.
към текста >>
“ Макар че Мария обичаше Борис и се грижеше много за него, той имаше много тежък Сатурнов
характер
и й създаваше големи грижи и неприятности.
По-късно установява телепатична връзка с Учителя и на място изпълнява това, което нейната силна интуиция й давала. Виждаме, че всички наши тежки кармични връзки трябва да ги разрешим пред лицето на Бога, дошъл между нас във физическо тяло при най-трудния период на нашето развитие - ликвидацията на века и лично да ни води към новия живот, към шестата раса. В този живот е трябвало да примирят старата си омраза и да станат добри приятели, но целият им живот е бил голяма борба, мъчнотии и страдания. Сестра отива при Учителя и одумва Борис и Мария, че са се събрали заедно да живеят, но Учителят й отговаря като й казва, че ако се разделят, след година ще си замине той, а след 2 години и вторият - тя. „Готова ли си да отговаряш и платиш за тези последствия в живота, за това, което искаш за тях?
“ Макар че Мария обичаше Борис и се грижеше много за него, той имаше много тежък Сатурнов
характер
и й създаваше големи грижи и неприятности.
Колко е велик Бог. Той знае, че Борис не може сам да се оправи в живота и му изпрати сестра Мария Тодорова, която го гледаше като малко дете и имаше и качествата необходими да го извежда от обсебванията му, а едновременно с това двамата решават и кармата си от преди 15 хиляди години. (Сатурн опозиция Лилит.) Говори именно за тази тежка карма, която трябва да се развърже пред лицето на Бога - Учителя Беинса Дуно. (Сатурн съвпад Хирон.) Говори, че при тежките кармични положения Мария е слушала своя вътрешен ръководител, учител и лекар и така е успявала да излиза от много сложни ситуации. Учителят се намеси в живота й и помогна да се справи с тежката си карма, като направи нов хороскоп, в който кармичните й тежести стават търпими и поносими.
към текста >>
Тя притежава
характер
с добра воля.
Това е един изработен ученик на Учителя, работил дълго време на Земята, за да придобие голям устой, да бъде като непоклатима скала при всичките бури на живота. На нея Учителят й гласувал голямо доверие, като й казал: „Вярвам, че ти ще разрешиш правилно всичките си мъчни въпроси на Земята.“ Юпитер ретрограден в 8 дом. Дава материални придобивки чрез брак, съдружие или наследство. Предрича спокойна смърт между добри приятели и справяне с много мъчнотии и опасности в живота й, подпомагана винаги от Бялото братство, от невидимия свят. Юпитер ретрограден в зодиакалния знак Везни.
Тя притежава
характер
с добра воля.
Мария е симпатична, нежна, дружелюбна, съзнателна, интересуваща се от всичко, което е свързано с напредъка на човечеството: музика, изкуство, литература, с обществените отношения и др. Тя ще бъде много обичана от околните си Ше има успех в сделките и в обществения живот. (Юпитер ретрограден тригон Марс в перихелий.) Характерните черти на Юпитер - консервативност и достойнство, свързани с огъня на Марс, й дават на родената голям ентусиазъм и способност да вдъхва и в другите тези положителни чувства. Има благороден, искрен и почтен характер, без никакви заобикалки. Аспектът е подходящ за финансови сделки, защото доброто съчетание на Марс и Юпитер й дават да печели много пари, като облагоприятства натрупването.
към текста >>
(Юпитер ретрограден тригон Марс в перихелий.)
Характерните
черти на Юпитер - консервативност и достойнство, свързани с огъня на Марс, й дават на родената голям ентусиазъм и способност да вдъхва и в другите тези положителни чувства.
Предрича спокойна смърт между добри приятели и справяне с много мъчнотии и опасности в живота й, подпомагана винаги от Бялото братство, от невидимия свят. Юпитер ретрограден в зодиакалния знак Везни. Тя притежава характер с добра воля. Мария е симпатична, нежна, дружелюбна, съзнателна, интересуваща се от всичко, което е свързано с напредъка на човечеството: музика, изкуство, литература, с обществените отношения и др. Тя ще бъде много обичана от околните си Ше има успех в сделките и в обществения живот.
(Юпитер ретрограден тригон Марс в перихелий.)
Характерните
черти на Юпитер - консервативност и достойнство, свързани с огъня на Марс, й дават на родената голям ентусиазъм и способност да вдъхва и в другите тези положителни чувства.
Има благороден, искрен и почтен характер, без никакви заобикалки. Аспектът е подходящ за финансови сделки, защото доброто съчетание на Марс и Юпитер й дават да печели много пари, като облагоприятства натрупването. Юпитер е ограничителен по отношение на разходите, а Марс е щедър. От съчетанието на двете планети произлиза един идеален характер. Ще има изобретателност, способност за изпълнение и довеждане до край на всяка започната работа.
към текста >>
Има благороден, искрен и почтен
характер
, без никакви заобикалки.
Юпитер ретрограден в зодиакалния знак Везни. Тя притежава характер с добра воля. Мария е симпатична, нежна, дружелюбна, съзнателна, интересуваща се от всичко, което е свързано с напредъка на човечеството: музика, изкуство, литература, с обществените отношения и др. Тя ще бъде много обичана от околните си Ше има успех в сделките и в обществения живот. (Юпитер ретрограден тригон Марс в перихелий.) Характерните черти на Юпитер - консервативност и достойнство, свързани с огъня на Марс, й дават на родената голям ентусиазъм и способност да вдъхва и в другите тези положителни чувства.
Има благороден, искрен и почтен
характер
, без никакви заобикалки.
Аспектът е подходящ за финансови сделки, защото доброто съчетание на Марс и Юпитер й дават да печели много пари, като облагоприятства натрупването. Юпитер е ограничителен по отношение на разходите, а Марс е щедър. От съчетанието на двете планети произлиза един идеален характер. Ще има изобретателност, способност за изпълнение и довеждане до край на всяка започната работа. Ще има известност и успех в живота.
към текста >>
От съчетанието на двете планети произлиза един идеален
характер
.
Тя ще бъде много обичана от околните си Ше има успех в сделките и в обществения живот. (Юпитер ретрограден тригон Марс в перихелий.) Характерните черти на Юпитер - консервативност и достойнство, свързани с огъня на Марс, й дават на родената голям ентусиазъм и способност да вдъхва и в другите тези положителни чувства. Има благороден, искрен и почтен характер, без никакви заобикалки. Аспектът е подходящ за финансови сделки, защото доброто съчетание на Марс и Юпитер й дават да печели много пари, като облагоприятства натрупването. Юпитер е ограничителен по отношение на разходите, а Марс е щедър.
От съчетанието на двете планети произлиза един идеален
характер
.
Ще има изобретателност, способност за изпълнение и довеждане до край на всяка започната работа. Ще има известност и успех в живота. Ще е привързана към спорта и най-много към пътуването - екскурзиите в планината. Това добро съчетание увеличава червените кръвни телца и тя ще се радва на добро здраве, голяма жизненост и закаленост. (Юпитер ретрограден тригон Плутон ретрограден.) Ангелската мъдрост (Юпитер) помага на Мария да оползотворява подземните богатство, които добре аспектираният Плутон й открива и да ги използва най-разумно и рационално.
към текста >>
(Марс в перихелий паралел Сатурн.) Този аспект е много лош (между големия и малък злотворец), защото показва, че родената има егоистичен
характер
, буен и често груб и жесток.
Тя според тогавашните морални разбирания не може младо момиче да ходи с мъже на планината, отлага известно време и накрая се решава. Разбира от Учителя, че двамата младежи са Борис Николов и Георги Радев, послушва Учителя и тръгва с тях в планината. Между тях се създават много хубави приятелски, братски отношения. Няколко години общи екскурзии и сърцето на Мария оздравява напълно. Планината е най-доброто лекарство за болните сърца.
(Марс в перихелий паралел Сатурн.) Този аспект е много лош (между големия и малък злотворец), защото показва, че родената има егоистичен
характер
, буен и често груб и жесток.
Има голяма раздразнителност, отпуснатост, непочтеност, вероломство, безскрупулност, поради което тя е изложена на безчестие и затвор. Има указания за лоши приключения и дори насилствена смърт. Всичко това се променя от Учителя, който 1927 г. й направи нов хармоничен хороскоп, с който на дотации да живее до дълбока старост. (Марс в перихелий паралел Уран.) Дава неспокоен, непостоянен характер, ексцентричност и буйност но най-лошо естество.
към текста >>
(Марс в перихелий паралел Уран.) Дава неспокоен, непостоянен
характер
, ексцентричност и буйност но най-лошо естество.
(Марс в перихелий паралел Сатурн.) Този аспект е много лош (между големия и малък злотворец), защото показва, че родената има егоистичен характер, буен и често груб и жесток. Има голяма раздразнителност, отпуснатост, непочтеност, вероломство, безскрупулност, поради което тя е изложена на безчестие и затвор. Има указания за лоши приключения и дори насилствена смърт. Всичко това се променя от Учителя, който 1927 г. й направи нов хармоничен хороскоп, с който на дотации да живее до дълбока старост.
(Марс в перихелий паралел Уран.) Дава неспокоен, непостоянен
характер
, ексцентричност и буйност но най-лошо естество.
При противоречия понякога проявява злоба. По характер е вироглава и твърдо решена да върви напред във всяко дело, което си е определила, какво и да последва. Не слуша нито съвети, нито молби, а следва своя път. Понякога се проявява хладно, грубо, без следа от искрена любов в сърцето, макар че може да бъде обзета от страст с всеобхватна сила и интензивност. Уран в Стрелец я прави да е фанатик, материалист, и атеист срещу установената православна религия, срещу която води непрекъсната борба, срещу машинациите на църквата.
към текста >>
По
характер
е вироглава и твърдо решена да върви напред във всяко дело, което си е определила, какво и да последва.
Има указания за лоши приключения и дори насилствена смърт. Всичко това се променя от Учителя, който 1927 г. й направи нов хармоничен хороскоп, с който на дотации да живее до дълбока старост. (Марс в перихелий паралел Уран.) Дава неспокоен, непостоянен характер, ексцентричност и буйност но най-лошо естество. При противоречия понякога проявява злоба.
По
характер
е вироглава и твърдо решена да върви напред във всяко дело, което си е определила, какво и да последва.
Не слуша нито съвети, нито молби, а следва своя път. Понякога се проявява хладно, грубо, без следа от искрена любов в сърцето, макар че може да бъде обзета от страст с всеобхватна сила и интензивност. Уран в Стрелец я прави да е фанатик, материалист, и атеист срещу установената православна религия, срещу която води непрекъсната борба, срещу машинациите на църквата. (Марс в перихелий съвпад с точката на щастието.) Родената навсякъде успява със своя пророчески дух, като постоянно воюва на думи и дела, а късметът я съпътства навсякъде, особено в детинския й период на развитие. (Уран квадрат Слънце в перихелий, квинтил Меркурий в перихелий, квадрат Венера съвпад Сатурн, опозиция Плутон ретрограден, паралел Марс, Сатурн, Нептун, съвпад Хирон.) Уран в 10 дом.
към текста >>
Показва, че родената има оригинален, ексцентричен
характер
, мразещ всички условност, като преследва своите собствени идеи, без грижа за това, което околните казват или мислят.
Не слуша нито съвети, нито молби, а следва своя път. Понякога се проявява хладно, грубо, без следа от искрена любов в сърцето, макар че може да бъде обзета от страст с всеобхватна сила и интензивност. Уран в Стрелец я прави да е фанатик, материалист, и атеист срещу установената православна религия, срещу която води непрекъсната борба, срещу машинациите на църквата. (Марс в перихелий съвпад с точката на щастието.) Родената навсякъде успява със своя пророчески дух, като постоянно воюва на думи и дела, а късметът я съпътства навсякъде, особено в детинския й период на развитие. (Уран квадрат Слънце в перихелий, квинтил Меркурий в перихелий, квадрат Венера съвпад Сатурн, опозиция Плутон ретрограден, паралел Марс, Сатурн, Нептун, съвпад Хирон.) Уран в 10 дом.
Показва, че родената има оригинален, ексцентричен
характер
, мразещ всички условност, като преследва своите собствени идеи, без грижа за това, което околните казват или мислят.
В семейството й са я смятали като крастава овца и е държана малко настрана. Но за нея това уединение не е било нещастие, защото тя е готова да пожертва всичко, даже и живота си, за да има пълна свобода. Може да има дискредитиране и немилост в общественото мнение. Животът й ще бъде изпълнен с внезапни промени от добро в лошо. Нараненият Уран показва, че мъчно ще успява в идеите си и ще среща само скърби, грижи, разочарования и несполуки.
към текста >>
Нараненият Уран дава своенравие и непостоянен
характер
, по отношение на законите и религията.
Нараненият Уран показва, че мъчно ще успява в идеите си и ще среща само скърби, грижи, разочарования и несполуки. Това е резултат от непослушанието към Бога и Божествената мъдрост, което е проявявала в миналите си инкарнации. Мъчно може да се издигне в едно прогресивно дело, каквото е братството, в което се движи, учи и живее. Уран в зодиакалния знак Стрелец й дава силна интуиция, интуитивни способности с известна склонност към блянове, видения и будно въображение. Ще притежава силна склонност към другарство и изучаването на окултните науки и тяхното приложение.
Нараненият Уран дава своенравие и непостоянен
характер
, по отношение на законите и религията.
Бунтува се срещу обществените условия и ще има много неприятности с властта (преследване от полицията, обиски и изземване на литература и др.) Ще желае да наложи на света своето мнение, своите лични възгледи, въпреки всичките противодействия и рискове. Често ще има провали и неблагополучия. (Уран паралел Нептун ретрограден.) Показва, че има скрити потайни влияния в живота на родената с цел да минират доброто име и да я изложат на публични скандали и немилост в обществото. Ще има много неприятности в обществените си отношения. Ще има желания да пътува и проучва природата, но ще среща доста мъчнотии и спънки.
към текста >>
79.
3. Гавраил Велев Величков. Роден 21.11.1909 г.
,
Светозар Няголов
,
ТОМ 32
Характерът
му е прям, открит, но понякога доста груб и недодялан, понеже той изцяло е погълнат от целите, които преследва, като не си губи времето за любезности и учтивости.
Той много лесно понася по-високите температури, които са фатални за останалите хора. Има свръхизобилие на сила, която му осигурява бликащо здраве през целия му живот (ако сам не го развали). Тялото му е много крепко и годно да изпълнява и най-тежки задачи при трудни условия. Има сила и смелост да посреща и най-големите трудности. Като му се даде план за следване, може със сигурност да се каже, че той ще преуспее и ще превъзмогне всички физически пречки, понеже има едновременно изпълнителни и градивни способности, а още повече и непобедима воля, която отказва да признае поражение.
Характерът
му е прям, открит, но понякога доста груб и недодялан, понеже той изцяло е погълнат от целите, които преследва, като не си губи времето за любезности и учтивости.
Той е човек на действието, пионер в светските начинания и без техния предприемчив дух и енергия светът би напредвал по-бавно. (Слънце в перихелий съвпад опашката на Дракона - със Сатурново влияние). Това говори, че още от 10-годишна възраст започва да се проявява кармата му. Понеже опашката на Дракона се намира в 12 дом, показва, че роденият има много скрити врагове от духовния свят, които често го безпокоят. (Слънце в перихелий квадрат Хирон).
към текста >>
Роденият е имал обичлив
характер
, общителност и отзивчивост, поради което всички са го обичали.
Това говори, че още от 10-годишна възраст започва да се проявява кармата му. Понеже опашката на Дракона се намира в 12 дом, показва, че роденият има много скрити врагове от духовния свят, които често го безпокоят. (Слънце в перихелий квадрат Хирон). Показва, че той нееслушал своя вътрешен ръководител, учител и лекар, от което се е натъкнал на много неприятности и страдания. (Венера квинтил Марс, квадрат Сатурн ретрограден, съвпад Уран, опозиция Нептун ретрограден, съвпад Селена и квадрат Лилит.) Венера е в първи дом и показва щастливо детство.
Роденият е имал обичлив
характер
, общителност и отзивчивост, поради което всички са го обичали.
Имал е голяма любов, особено към музиката, изкуствата и удоволствията. Това положение е щастливо, понеже лицето е привлекателно за всички, с които влиза в досег. Това му осигурява постоянен успех в живота и крепко здраве. Венера е в зодиакалния знак Козирог. Осигурява му успех в обществото, но понеже Венера не се съчетава добре с господаря на знака Козирог - Сатурн (има квадрат), затова роденият проявява лека меланхолия.
към текста >>
(Венера квинтил Марс.) Дава на родения амбициозен
характер
, склонен към приключения, влюбчив и извънредно парадиращ, силна привързаност към спорта (беше отличен скиор) и удоволствията.
Роденият е много чувствителен за личната си чест и ако го събори Сатурн, ще го изживее много болезнено. Венера в Козирог скрива разликата във възрастта на младоженците (ако се ожени). От което следва семейни недоразумения, придружени от страдания и разкъсване на брака. Често някои при това положение сключват брак по сметка. Венера в този знак никога не достига до узаконяване на сърдечните си връзки, а те са всякога извор на разочарования и болки.
(Венера квинтил Марс.) Дава на родения амбициозен
характер
, склонен към приключения, влюбчив и извънредно парадиращ, силна привързаност към спорта (беше отличен скиор) и удоволствията.
Притежава голяма енергия и чувство към сделките. Има възможност да печели много, но ида харчи необмислено, понеже обича парадността и показността. Харчи без сметка, поради което спечелва симпатиите на приятелите си. Много е учтив и внимателен с жените. (Венера квадрат Сатурн ретрограден.) Представя злотворните влияния на двете планети и смущенията на родения, които произтичат от отношенията му с противния пол.
към текста >>
Роденият има много приятели, поради обичливият си и отзивчив
характер
.
Той се привлича от окултните науки, както стрелката на компаса от магнита. (Меркурий в перихелий секстил Уран.) Дава му оригинален, независим, своеобразен ум, който застава срещу робството на модата, традициите или обществените условности. Роденият е неустрашим да си проправи път към абсолютна свобода. Това е човек на мисълта, пионер на откритията и показател за гениалност. Идеите и идеалите му са изключително възвишени и насочени към прогреса, с голямо вдъхновение, прекомерно по мнението на умерените личности, които считат, че роденият има болен ум.
Роденият има много приятели, поради обичливият си и отзивчив
характер
.
Това съчетание благоприятства за научна и литературна дейност и дори открития в областта на електротехниката. (Меркурий в перихелий тригон Нептун ретрограден.) Дава на родения изключителна наклонност към окултните знания и изкуства, което е подсилено от това, че аспектът е във водните знаци Скорпион и Рак, което води до дълбок психизъм и постоянна умствена връзка с невидимия свят. (Меркурий в перихелий паралел Плутон ретрограден.) Аспектът показва, че умът на родения е податлив на всякакви изкушения, съблазни и всякакви заблуждения и прегрешения. Изложен е и на много противоречия, ограничения, заблуждения, изопачения и помрачения. При най-добрите условия за живот, той се бои и безпокои от въображаема опасност.
към текста >>
Луната в зодиакалния знак Риби дава схватлив ум, плодоносно въображение, безгрижен
характер
, непостоянност и склонност да възбужда съжаление върху себе си.
През нощта дошли партизани и искали да ги избият и запалят колите им, но Галилей - представител на Бялото братство, зад когото стои Учителят, не позволяват това нещо. След дълги разправии партизаните решават да се оттеглят сутринта без да им направят никакво зло. Скоро той се върнал от запаса и отишъл при Учителя и му разправил този случай. Учителят му казал: „Ти затова отиде запас, за де ги спасиш тези млади момчета да останат живи." (Луна в перихелий квадрат Слънце в перихелий съвпад точката на щастието.) Луната се намира във втори дом и говори за колебания в материалното му състояние и финансови мъчнотии. Роденият ще притежава малко средства и ще живее почти в бедност.
Луната в зодиакалния знак Риби дава схватлив ум, плодоносно въображение, безгрижен
характер
, непостоянност и склонност да възбужда съжаление върху себе си.
В даден случай роденият е склонен повече да мечтае, отколкото да действа, което води до мъчнотии и разочарования, които ще съпътстват живота му. Често това положение на Луната води до медиумизъм. Лицето е много чувствително и обича всичко, което възбужда чувствата му. Доста е словоохотлив. Наранената Луна му дава много неприятности в отношенията с жените и любовта му.
към текста >>
(Сатурн ретрограден квадрат Уран.) Дава непочтен
характер
, безскрупулен и извънредно буен темперамент.
Сатурн в зодиакалния знак Овен е в падение и е много слаб и не може да прояви своите добри качества. Все пак дава на родения уравновесеност, самоувереност, самостоятелност, такт, любов към труда, търпение и голяма упоритост. Нараненият Сатурн му помага понякога да се гневи, да бъде злопаметен и да си отмъщава. (Сатурн ретрограден опозиция Юпитер в перихелий.) Дава на родения колеблив, недоверчив ум, неспособен да взима решения, подозрителен и склонен да се изостави на течението на събитията. Предразполага към болести - артериосклероза.
(Сатурн ретрограден квадрат Уран.) Дава непочтен
характер
, безскрупулен и извънредно буен темперамент.
Пристъпите му на гняв са внезапни, като гръм и изтощават силите на лицето. Проявява се ексцентрично, гледа на всички неща от свое собствено гледище. Понякога се проявява лениво и лукаво и тогава става напаст за обществото. Аспектът дава хронически и неизлечими болести на главата и фрактури в бедрата и колената. (Сатурн ретрограден квадрат Нептун ретрограден.) Излага родения на парични и материално загуби, предизвикани от измама или кражби.
към текста >>
Всичките изтъкнати негативни аспекти отпаднаха от
характера
му и той стана обичаният от приятелите брат Галилей.
Има постоянство в целите и намеренията си. Може успешно да работи в областта на минното инженерство. (Сатурн ретрограден опозиция Лилит.) Говори за много тревоги и неправди, които ще прояви в някои насоки на живата си. Постоянни атаки от тъмните разрушителни сили на Плутон и безпокойства в ума му. Виждаме от гореизложеното каква тежка карма има родения, която без постоянната помощ на Учителя, новият хороскоп, който му направи едва щеше да стигне до 30 години, а живя на дотации 76 години и активно работи за делото на братството, за мисията на Учителя.
Всичките изтъкнати негативни аспекти отпаднаха от
характера
му и той стана обичаният от приятелите брат Галилей.
(Юпитер в перихелий опозиция Марс, опозиция Сатурн ретрограден, паралел Марс, латитюд Марс, тригон главата на Дракона и съвпад Лилит.) Юпитер е в собствения си девети дом, където се чувства най-добре. Той е господарят на хороскопа и е много активен - в перихелий. Такъв всеотдаен и стриктен беше брат Галилей в работата си за братството. Дава благороден характер, оптимистичен и миролюбив. Нараненият Юпитер му дава нахалство, показност и разхищение на средства за лукс.
към текста >>
Дава благороден
характер
, оптимистичен и миролюбив.
Виждаме от гореизложеното каква тежка карма има родения, която без постоянната помощ на Учителя, новият хороскоп, който му направи едва щеше да стигне до 30 години, а живя на дотации 76 години и активно работи за делото на братството, за мисията на Учителя. Всичките изтъкнати негативни аспекти отпаднаха от характера му и той стана обичаният от приятелите брат Галилей. (Юпитер в перихелий опозиция Марс, опозиция Сатурн ретрограден, паралел Марс, латитюд Марс, тригон главата на Дракона и съвпад Лилит.) Юпитер е в собствения си девети дом, където се чувства най-добре. Той е господарят на хороскопа и е много активен - в перихелий. Такъв всеотдаен и стриктен беше брат Галилей в работата си за братството.
Дава благороден
характер
, оптимистичен и миролюбив.
Нараненият Юпитер му дава нахалство, показност и разхищение на средства за лукс. Известни опасности при пътуванията му. Юпитер в зодиакалния знак Везни дава характер с добра воля, симпатичен, нежен, дружелюбен и съзнателен, като се притеснява за това, което е свързано с напредъка на човечеството, главно музиката, изкуствата, литературата и други. Нараненият Юпитер показва, че ще има много неприятности в службата си до скандали. Веднъж той отива при Учителя и му се оплаква, че всички му се подиграват и му пречат във финансовата работа и е решил да напусне службата си.
към текста >>
Юпитер в зодиакалния знак Везни дава
характер
с добра воля, симпатичен, нежен, дружелюбен и съзнателен, като се притеснява за това, което е свързано с напредъка на човечеството, главно музиката, изкуствата, литературата и други.
Той е господарят на хороскопа и е много активен - в перихелий. Такъв всеотдаен и стриктен беше брат Галилей в работата си за братството. Дава благороден характер, оптимистичен и миролюбив. Нараненият Юпитер му дава нахалство, показност и разхищение на средства за лукс. Известни опасности при пътуванията му.
Юпитер в зодиакалния знак Везни дава
характер
с добра воля, симпатичен, нежен, дружелюбен и съзнателен, като се притеснява за това, което е свързано с напредъка на човечеството, главно музиката, изкуствата, литературата и други.
Нараненият Юпитер показва, че ще има много неприятности в службата си до скандали. Веднъж той отива при Учителя и му се оплаква, че всички му се подиграват и му пречат във финансовата работа и е решил да напусне службата си. Учителят се усмихва и му казва: „Където и да отидеш, брат, ще минеш през този изпит. Понеже си създал известни отношения с хората, с които работиш, промени си характера и ги обикни." Галилей се замисля дълбоко върху думите на Учителя, проучава кой кога е роден и за рождения ден на някой колега купува няколко кутии бонбони и черпи за него. Така скоро отношенията им се оправят и колегите му го приемат като добър човек и му станали приятели.
към текста >>
Понеже си създал известни отношения с хората, с които работиш, промени си
характера
и ги обикни." Галилей се замисля дълбоко върху думите на Учителя, проучава кой кога е роден и за рождения ден на някой колега купува няколко кутии бонбони и черпи за него.
Известни опасности при пътуванията му. Юпитер в зодиакалния знак Везни дава характер с добра воля, симпатичен, нежен, дружелюбен и съзнателен, като се притеснява за това, което е свързано с напредъка на човечеството, главно музиката, изкуствата, литературата и други. Нараненият Юпитер показва, че ще има много неприятности в службата си до скандали. Веднъж той отива при Учителя и му се оплаква, че всички му се подиграват и му пречат във финансовата работа и е решил да напусне службата си. Учителят се усмихва и му казва: „Където и да отидеш, брат, ще минеш през този изпит.
Понеже си създал известни отношения с хората, с които работиш, промени си
характера
и ги обикни." Галилей се замисля дълбоко върху думите на Учителя, проучава кой кога е роден и за рождения ден на някой колега купува няколко кутии бонбони и черпи за него.
Така скоро отношенията им се оправят и колегите му го приемат като добър човек и му станали приятели. Виждаме колко негативни са аспектите на Юпитер, което говори, че роденият в миналото е бил гонител на идеите на Бялото братство и е преследвал окултистите и специално астролозите. Сега с помощта на Учителя и музиката в 1929 г. когато идва в братството и влиза в младежкия клас, той се включва активно в общия живот, Учителят му направи нов хороскоп, с който да може да изпълни функцията си, като цигулар на класа. Без помощта на Учителя Галилей не би могъл да остане на Земята при тази тежка карма, изразена чрез аспектите на Сатурн и напълно отрицателите аспекти на Юпитер - господарят на хороскопа и щеше рано да напусне този свят.
към текста >>
Така по благодат единият от разбойниците до Христа - на кръста, който се разкая, отиде заедно с Него на небето." (Юпитер в перихелий опозиция паралел Марс.) Дава му хитър ум, непочтен
характер
, действащ винаги импулсивно.
Сега с помощта на Учителя и музиката в 1929 г. когато идва в братството и влиза в младежкия клас, той се включва активно в общия живот, Учителят му направи нов хороскоп, с който да може да изпълни функцията си, като цигулар на класа. Без помощта на Учителя Галилей не би могъл да остане на Земята при тази тежка карма, изразена чрез аспектите на Сатурн и напълно отрицателите аспекти на Юпитер - господарят на хороскопа и щеше рано да напусне този свят. Всъщност това беше кармата на неговия род, която той беше длъжен да я плати, понеже го приеха да дойде на Земята чрез тях. При разговор с Учителя във връзка с тежката му карма, той му казва: „Когато се прояви благодатта, тогава кармата изчезва и душата се изчиства от всичките си наслоявания.
Така по благодат единият от разбойниците до Христа - на кръста, който се разкая, отиде заедно с Него на небето." (Юпитер в перихелий опозиция паралел Марс.) Дава му хитър ум, непочтен
характер
, действащ винаги импулсивно.
Ще страда от много болести на кръвта, черния му дроб, а кръвообращението му ще бъде бавно, което води до опасност от апоплексия, особено при гняв. (Юпитер в перихелий латитюд Марс.) Показва, че от Божествения свят съществата му изпращат силни вълни от Божествена сила, с която да може да превъзмогне многобройните си мъчнотии и страдания, които го съпътстват в живота му. (Юпитер в перихелий тригон главата на Дракона, която е с Юпитерово влияние.) Говори за голямата помощ, която Бялото братство постоянно му е давало, особено при тежките му болезнени състояния. Галилей има силна бъбречна криза, от камъните, които се раздвижили и праща сестра си Веса при Учителя за помощ. Тя отива в 11 часа и разказва за болезненото състояние на брат си Галилей.
към текста >>
Марс в собствения си знак Овен дава енергиен
характер
, ентусиазиран, импулсивен, нападателен е и възбуждащ се при всяко противопоставяне.
Той постоянно е влияел на свръхсъзнанието му, като непрекъснато му изпращал низши мисли и чувства, спънки в отношенията с някои братя и сестри, а и е допускал и грешки в духовния си живот. (Марс тригон Слънце в перихелий, квинтил Венера, опозиция Юпитер в перихелий, квинтил Уран, квадрат Плутон ретрограден, паралел Юпитер, латитюд Юпитер и Нептун.) Марс в трети дом дава на родения изтънчен ум, блестящ, буден, склонен към спорове, духовит и изобретателен, изпълнен с възможности. Проявява широка инициатива и строителни възможности, също има способността да отговаря бързо. Има опасност от произшествия при къси пътувания. Понякога ще се гневи много и ще създава кавги.
Марс в собствения си знак Овен дава енергиен
характер
, ентусиазиран, импулсивен, нападателен е и възбуждащ се при всяко противопоставяне.
Каквито и пречки да има в пътя си, той ще направи и невъзможното и ще ги преодолее, като проявява своята голяма смелост. Роденият е оригинален, пълен със силни способности в механиката. Колкото и да е рисковано едно начинание, роденият толкова повече ще упорства за да го изпълни. Ще притежава изобилие на жизнени сили, има любов към спорта и мускулните упражнения. Както работи с голяма удовлетвореност, така и спортува, от което придобива наслада.
към текста >>
Характерът
му е буен, изложен е на попарвания, изгаряния, копривна треска и възпаления.
Каквито и пречки да има в пътя си, той ще направи и невъзможното и ще ги преодолее, като проявява своята голяма смелост. Роденият е оригинален, пълен със силни способности в механиката. Колкото и да е рисковано едно начинание, роденият толкова повече ще упорства за да го изпълни. Ще притежава изобилие на жизнени сили, има любов към спорта и мускулните упражнения. Както работи с голяма удовлетвореност, така и спортува, от което придобива наслада.
Характерът
му е буен, изложен е на попарвания, изгаряния, копривна треска и възпаления.
Понякога може да се наруши и душевния му мир. (Марс точен квинтил Уран.) Дава енергиен и импулсивен характер, оригинален и изобретателен ум, жив интуитивен и плодоносен, способен да се бори с най-големите трудности в най-критични обстоятелства. Умът му е склонен към критика. Привлича го електричеството и неизследваните източници. Той се явява като пионер на епохата на Водолей, той е практичен, енергиен, предприемчив до степен достатъчна за да осъществи плановете си.
към текста >>
(Марс точен квинтил Уран.) Дава енергиен и импулсивен
характер
, оригинален и изобретателен ум, жив интуитивен и плодоносен, способен да се бори с най-големите трудности в най-критични обстоятелства.
Колкото и да е рисковано едно начинание, роденият толкова повече ще упорства за да го изпълни. Ще притежава изобилие на жизнени сили, има любов към спорта и мускулните упражнения. Както работи с голяма удовлетвореност, така и спортува, от което придобива наслада. Характерът му е буен, изложен е на попарвания, изгаряния, копривна треска и възпаления. Понякога може да се наруши и душевния му мир.
(Марс точен квинтил Уран.) Дава енергиен и импулсивен
характер
, оригинален и изобретателен ум, жив интуитивен и плодоносен, способен да се бори с най-големите трудности в най-критични обстоятелства.
Умът му е склонен към критика. Привлича го електричеството и неизследваните източници. Той се явява като пионер на епохата на Водолей, той е практичен, енергиен, предприемчив до степен достатъчна за да осъществи плановете си. Роденият разполага с обширно зрително поле, благородна натура, която се издига над долните разграничения по религия, раси и др. Той признава на всяко същество Божествената искра, което е основа на всемирното братство.
към текста >>
Уран в Козирог дава амбициозен и предприемчив
характер
със сериозност и усърдие.
Също идват енергии на Божията любов, която омекотява животинските му сили и той разрешава правилно парливите въпроси, които често се явяват в пътя му(за отношенията с жените.) (Уран секстил Меркурий в перихелий, съвпад Венера, квинтил точен Марс, квадрат Сатурн ретрограден, точна опозиция Нептун ретрограден, паралел Нептун, латитюд Меркурий, съвпад Селена, квадрат Лилит.) Уран е първи дом и дава на родения оригиналност и ексцентричност. Изглежда, че обича да действа обратно на условностите и обичаите с единствената цел да изглежда странен. Винаги постъпва оригинално, различно от останалите хора с убеждението, че неговите прояви са по-добри от тези на другите хора. Нараненият Уран показва, че роденият ще защищава своите схващания, против всички и всеки до смърт. Ще проявява търпимост към мненията на другите хора.
Уран в Козирог дава амбициозен и предприемчив
характер
със сериозност и усърдие.
Има силно чувство за отговорност, самостоятелни схващания за финансовия и стопански оборот, които могат да доведат до vcnex. (Уран точна опозиция паралел Нептун ретрограден.) Аспектът показва, че в живота на родения има скрити потайни влияния, които целят да минират доброто му име, за да го изложат на публичен скандал и немилост в обществото. Ще има много неприятности в обществените отношения. Ще има желание да пътува и изучава природата, но ще среща много препятствия, спънки и забавяния, и трудности. Ще се привлича от окултните науки, окултизма и мистицизма, но има опасност да попадне в медиумизма и да има чести безпокойства.
към текста >>
80.
Спомени и стихове за Светозар
,
Георги Иванов
,
ТОМ 32
Жаждата за учене, друга
характерна
черта на изгревските жители и последователи на Учителя, също беше на завидна висота при брат Светозар.
На братските събирания при пеенето на нашите песни, неговия глас винаги беше гръбнакът на общото песенно изпълнение, с неговия верен слух и тон, а и с неговата завладяваща сила и красота на гласовия му тембър. Без да влизам в ролята на музикален критик, смело мога да кажа, дори в Бялото братство, където са се подвизавали изключителни певци, Светозар бе един от най-добрите. Като изгревско чедо и според изгревската традиция, е бил в младостта си и цигулар. Не е станал музикант-професионалист, нито виртуоз, но той завеща и препредаде своята любов към цигулката на сина си и свиренето продължи да бъде семейна черта на неговия род. След пеенето и свиренето, аз с благодарност заявявам, че брат Светозар с много търпение ме научи да играя паневритмия сред божествената обстановка и райските красоти на Рила.
Жаждата за учене, друга
характерна
черта на изгревските жители и последователи на Учителя, също беше на завидна висота при брат Светозар.
Макар и не достигнал до най-високи образователни степени, поради синовна и братска отговорност и липса на средства, той можеше да учуди дори университетски капацитети със своите познания по минерология и биология, по физика и химия, по ботаника и медицина, по астрономия и астрология, защото се самообразоваше непрестанно. Той учеше и ползваше чужди езици, затова и четеше специализирана литература, освен на български, още на руски, френски, немски и английски. Във време, когато звукозаписната техника не беше развита, той ползваше много свободно стенографски запис. Стенографите имат изключителна роля, за да притежаваме сега огромното духовно наследство на Учителя, а Светозар бе вещ познавач на това огромно богатство. Той беше страстен колекционер на Учителевите молитви, духовни формули и вечни мъдрости, записани прилежно в неговата памет.
към текста >>
Това е една от редките ласкателни
характеристики
за Учителя и за учениците на Бялото Братство от негови съвременници и тогавашната журналистика.
Ето така „пееше и свиреше, учеше и достойно живееше” брат Светозар, един типичен изгревянин, но по дарби и способности много специален изгревски представител. Който желае, може да се срещне с неговия дух в томовете на д-р Вергилий Кръстев. През 1926 г. Стоян Ватралски, протестански проповедник, пише статия „Кои и какви са белите братя? ”, с която запознава българската общественост, с честното си перо, кой е Петър Дънов и какви са неговите последователи.
Това е една от редките ласкателни
характеристики
за Учителя и за учениците на Бялото Братство от негови съвременници и тогавашната журналистика.
Не знам защо, но след като се запознах с тези писания в моята студентска младост, на този риторичен въпрос на Ватралски, аз винаги съм си отговарял: белите братя на земята са такива като Светозар! Тогава Светозар бе за мен еталон на брат и последовател на Учителя, достоен за подражание. Младостта във всяка идея търси примери в заобикалящата я действителност и когато тези примери издържат на младежките пламенни критерии, идеята се приема по-лесно чрез нейните носители. Така Светозар индиректно е участвувал във формирането на моя мироглед. Него, като еталон, го възприемаха и много, много други хора.
към текста >>
81.
11. Неделна беседа: 12 окт. 1941 г.
,
Боян Боев
,
ТОМ 32
У човека, който има свръхсъзнание,
характер
,
характера
е устойчив.
11. НЕДЕЛНА БЕСЕДА държана на 12 октомври 1941 г. Всякога положението на човека в живота се подобрява, като изпълнява Волята Божия. Когато ти дойде един човек на гости, ти да считаш, че Господ ти е дошъл на гости, и тогава твоето отношение ще бъде право. И каквото направиш спрямо него, да ти е приятно, като съзнаваш, че Господ ти е на гости.
У човека, който има свръхсъзнание,
характер
,
характера
е устойчив.
И погледа му, и очите му, и тялото му, всичко е устойчиво у онзи, който има свръхсъзнание. Свръхсъзнанието е врата, през която Любовта пристига в човека. Ако вие добиете свръхсъзнание, болестите ви ще бъдат най-леки, мъчните задачи ще ви бъде приятно да ги разрешавате. Не да изповядваш един мироглед отвън, но веруюто ти да е в твоят ум, сърце и воля. Ако се обичате един други, това показва, че изпълнявате Волята Божия.
към текста >>
82.
19. Из неделни беседи: от 23 до 28 ноем. 1941 г.
,
Боян Боев
,
ТОМ 32
Характера
на човека се познава по космите.
Дето животните са лоши, мухите хапливи, дето тигрите и змийте са лоши, причината сме ние. Ако станете светия, мухите нема да ви хапят. Мухите никога не хапят един светия. Космите не може да ги хвърляш, където и да е. Майката да вземе косъм от дъщеря си и сина, или от слугинята, или от учителя, или от свещеника.
Характера
на човека се познава по космите.
Не е хубаво да падат космите от главата ти. Един човек, който не обичате или не ви обича, вземете косъма му и го пазете, и го погладете, един ден ще се отнася добре с вас. Колкото косми падат от главата ти, събирайте ги и не ги горете, защото аз съм горил моите косми, и зная какви са резултатите. Хвърлял съм космите си и зная какви са резултатите. И казвам ви: събирайте си вашите косми и ги проучавайте.
към текста >>
83.
4. Из писмо на Учителя до Величко Гръблашев, 14 март 1930 г.
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 32
Те са станции от второстепенен
характер
.
4. МИСЛИ ОТ ЕДНО ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО НАШИЯ БРАТ ВЕЛИЧКО ГРЪБЛАШЕВ В АМЕРИКА Това писмо е диктувано на Савка, която го стенографира, след това го дешифрира и го дава на Учителя, Който го преглежда пак, и одобрява за изпращане. Писмото е от 14 март 1930 г. Четем някой мисли от това писмо: Вашето писмо от 19 февруари 1930 г., получих. Има мисли и чувства в живота. На тях разумния човек не трябва да се спира.
Те са станции от второстепенен
характер
.
Положителното е вярата, която е свързана с животворния свят на любовта. Човек който търси истината, трябва да разбира първо живота, тона, времето и пространството. Сега там на твоите слушатели им кажи така: Любов беззаветна към Бога. Разумност непрестанна към ближните си. Истина постоянна към себе си.
към текста >>
84.
Съборът през 1926 г. Стоян Ватралски: Кои и какви са Белите братя (дъновистите) Статия 2-ра
,
Стоян Ватралски
,
Събори 1926 -1927г.
А от гледище психично,
характерно
: - Те са съзнателни, дисциплинирани, любознателни, набожни и, както всички нововерци, високо-нравствени.
Каза ми се, че обществото им наброявало около сто души запасни офицери. Според един противен тям източник, имало „генерали" и „генералши" дъновисти. Но аз такъв не срещнах. Има и висшисти, както и от всяка степен на култура. Ала болшинството ми се видяха като хора от средна класа: еснафлии или „малоимотни", както ги биха нарекли социалистите.
А от гледище психично,
характерно
: - Те са съзнателни, дисциплинирани, любознателни, набожни и, както всички нововерци, високо-нравствени.
Ето това е най-ценното: може би трябва да кажа: най-бялото нещо, което видях у Белите братя. * * * Аз приказвах с мнозина от тях частно и внимателно ги наблюдавах на беседите, които слушахме заедно на „Изгрева". След закуска, на която се повториха сцените на вечерята, аз с нетърпение чаках беседата, където можех да видя и да чуя Дънов в по-непосредствени обръщения към своите последователи. Къде 10 часа, към източната страна на полянката се яви подвижна дъсчена платформа, или площадка, издигната около метър и половина над земята. Платформата бе добре засенчена и постлана с килимче.
към текста >>
85.
Съборът през 1926 г. Стоян Ватралски: Кои и какви са Белите братя (дъновистите) Статия 3-та
,
д-р Вергилий Кръсте
,
Събори 1926 -1927г.
Като съдим апостериорно, от размера на неговите удивителни постижения: не само числеността на неговите обожатели и жизнеността на движението му, но и силата му да изменява благотворно човешкия
характер
, от една страна; а от друга: обаянието на личността му върху неговите последователи: - Дънов е религиозен гений.
Днес Дънов има и приятели, и средства, и завидно име и е обожаемия вожд на десетки хиляди хора от всяка възраст и съсловие. И при това, бъдещето му обещава несравнено повече; защото делото му има някои изгледи на дълговечност, и да е сега в самото си начало. Сигурно, това е българин от рода на необикновените, а може би и от размера на великаните. Това е човек и нещо плюс. Дънов, по всичко изглежда, е от ония редки исторични личности, които поради изненадните си постижения, още приживе стават легендарни; изпърво за своите приближени, после почти за всички.
Като съдим апостериорно, от размера на неговите удивителни постижения: не само числеността на неговите обожатели и жизнеността на движението му, но и силата му да изменява благотворно човешкия
характер
, от една страна; а от друга: обаянието на личността му върху неговите последователи: - Дънов е религиозен гений.
Един от историчните духовни, може би, мирови учители. Един от ония полуисторични, полулегендарни личности, които на верски език се наричат Божи пратеници: пророк, ясновидец, Кришна, Махатма, Баб и пр., а на съвременен научен език - религиозен гений (32). Ала за свободния от хипноза на вярата: за външния прозаик-наблюдател, за студеното перо на журналиста, този човек прави впечатление повече на странна ексцентричност, нежели на исторично величие (33). * * * Дънова аз видях, както казах, най-първо на вечерята, а после го видях като слушател на две негови беседи. Той е човек среден на ръст, на около 63 години, с пълна бяла брада, прошарени вежди, сединява, изобилна и подрязана до рамената коса.
към текста >>
* * * Друго съображение, което го прави фактор от исторично и обществено значение, е: плодът на влиянието и учението му:
характера
на неговите умножаващи се последователи.
Това "ново" учение е древно като планините и чисто като светлината, - а при това, не по-малко християнско. И оттоя център извират чудесно възвишени морални наставления. Кой свещеник, запример, на коя черква, е дал на своето паство по-възвишен и по-християнски лозунг, от тазгодишния на белобратчиците, който вече цитувах (43): „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! " Няма съмнение, че в религиозно отношение, Дънов е пил дълбоко от мистиката (не мастиката!), виното на сънния Изток, от водите на свещената река Ганг, - пил дълбоко до опиване, аз мисля. Ала, благодарение, той не е забравил да пие и от бистрата отрезвителна струя на Евангелието.
* * * Друго съображение, което го прави фактор от исторично и обществено значение, е: плодът на влиянието и учението му:
характера
на неговите умножаващи се последователи.
Това са, както вече ги описах, съзнателни и дисциплинирани граждани, по-морални и братствени от всяко в нашата страна общество. Това са хора, които аз бих обичал да имам за съседи; пасторът - за свое паство; владиката - за енориаши; властника, - за управляеми; държавника - за сънародници; търговеца, доктора и адвоката - за клиенти; и всеки добър човек - за съграждани и съседи. Само глупавият невежа би бил на противно мнение; и само престъпния би ги мразил, преследвал и наричал "опасни". Все-таки, това е убеждението на неговите предани последователи, че той е епохална исторична личност (44). Затова те не го наричат „дядо Дънов" или „господин Дънов", а Учителя.
към текста >>
86.
Част 1. Бележки 1. Евангелисти, протестанти и Учителят Дънов
,
д-р Вергилий Кръстев
,
Събори 1926 -1927г.
Накрая под черта е поставен следния текст: „Ако мерим дъновистите от морално гледище, ако ги съдим по
характера
и делата им - мерило, което сам Христос ни даде, те са най-добрите съвременни християни." 3.5.
Вътре е поставен на цяла страница портрета на Стоян Ватралски, който е с брада и е застанал в профил. Съдържа 26 страници. 3.3. На задната корица са дадени сведения за отпечатаните книги на Стоян Ватралски, както и изказвания за него от Иван Вазов и Д-р Иван Шишманов. 3.4. Същата книжка се препечатва от Слави Камбуров в гр. Нова Загора, печатница "Светлина", 1926 г., но в джобен формат от 36 страници.
Накрая под черта е поставен следния текст: „Ако мерим дъновистите от морално гледище, ако ги съдим по
характера
и делата им - мерило, което сам Христос ни даде, те са най-добрите съвременни християни." 3.5.
За да бъде включена в "Изгревът" тази книжка, подготвих представянето й в две части на Стоян Ватралски. По този начин той е застъпен както трябва и е подчинен на концепцията на "Изгревът".
към текста >>
87.
Статия 3. Благословен
,
пастор Тр. Димитров
,
Събори 1926 -1927г.
И за туй нашето време е тъй бедно откъм
характер
и тъй мизерствува и страда в духовно отношение.
Той иска да се стори нещо. Труд да се положи. Тъй е и с молитвата. Тя е велика сила. Но за жалост, малцина я използват.
И за туй нашето време е тъй бедно откъм
характер
и тъй мизерствува и страда в духовно отношение.
Ако искаме да сме успешни и насърдчени в живота си и в дейността си като християни, трябва да се молим. Молитвата е повече от работа. Този, който се моли искрено и сърдечно, той върши хиляди пъти по-добра и по-издръжлива строителност. Времето, което губи в молитвата, му доставя истински печалби. Това е още по-вярно за нас, които работим за един морален и духовен преустрой.
към текста >>
И нека прибавим да кажем, че такава сензация ще бъде истинска сензация и голямо благословение за народа ни, защото днес християни с християнски дух,
характер
и живот са вече рядко явление.
Делата и постъпките ни - това е, което ги трогва и привлича, и все те са, които ги отблъскват и правят равнодушни към християнство, църква и задгробен живот. Някога Рим крещеше: - Хляб и зрелища! А някои гърци, казаха преди 19 века на Филипа: - Господине, искаме да видим Исуса! Почти същия вик ние чуваме да се задава от четирите краища на нашето мило и скъпо отечество: - Господа, евангелисти и православни, пастири и проповедници, попове и владици, искаме да видим Исуса във вашите обноски, постъпки и дела, във вашия частен, интимен и обществен живот. Тая сензация искат да видят хората в това болно време, което изживяваме със сетни сили.
И нека прибавим да кажем, че такава сензация ще бъде истинска сензация и голямо благословение за народа ни, защото днес християни с християнски дух,
характер
и живот са вече рядко явление.
Прочее, да се отзовем на тоя сърцераздирателен повик. Да дадем на България, на своята родна земя, повече любов, мир, съчувствие, братство, правда, истина, честност, светлина, жар, себеотрицание, чистота, идеализъм, повече християнски дела на творчество за спасение на загниващи в греха и порока сърца. Да дадем на своите сънародници Исуса Христа и неговото славно и живо евангелие. И най-сетне, благословен е оня, който работи в името Господне. Някога великият педагог Песталоци извикал: - Всичко за другите, нищо за себе си.
към текста >>
88.
Кой и защо поставя уводната статия във вестник „Зорница
,
Вергилий Кръстев
,
Събори 1926 -1927г.
Този текст гласи следното: "Ако мерим дъновистите от морално гледище, ако ги съдим по
характера
на делата им -мерило, което сам Христос ни даде, то те са най-добрите съвършени християни".
Тя е публикувана заедно с моите бележки. На с. 2 най-отдолу вдясно под черта са отбелязани няколко реда, който не са публикувани в книжката, отпечатана в гр. Пловдив през 1926 г., но е публикувана в книжката в гр. Нова Загора през 1926 г.
Този текст гласи следното: "Ако мерим дъновистите от морално гледище, ако ги съдим по
характера
на делата им -мерило, което сам Христос ни даде, то те са най-добрите съвършени християни".
А сега ще публикуваме статията "Защита на Религията". И след нея още мисли на Учителя изказани на същия събор, 1926 г.
към текста >>
89.
4. Бялата ложа подготвя тялото на царя Юдейски
,
Въведение
,
ТОМ 33
Страданията и мъките на народа, това са чукът и длетото на скулптора - живот, който вае здравия, издръжливия, моралния и най-красивия образ на човешкия
характер
.
4. БЯЛАТА ЛОЖА ПОДГОТВЯ ТЯЛОТО НА ЦАРЯ ЮДЕЙСКИ Какви приготовления правят потомците на Авеля-Сита - Бялата ложа за идването на многоочаквания цар Юдейски? Семето на надеждата посадено в изораната от страдания душа на народа, като в най-добра почва хваща все по-дълбоки корени.
Страданията и мъките на народа, това са чукът и длетото на скулптора - живот, който вае здравия, издръжливия, моралния и най-красивия образ на човешкия
характер
.
Страданията каляват и правят податлива материята за работата на духа, те пречистват материята, от която ще бъде изградено тялото на царя Юдейски, за да може то да издържи високите напрежения и силните вибрации. Защото един такъв велик дух като Христовия, не може да се роди и изяви в едно обикновено тяло, построено от обикновена материя! За Неговата проява трябва специална материя, която може да се приготви само в лабораторията на страдащите души! Затова е казано, че от Авраама до Христа са 42 рода, които подготвят тялото на бъдещия цар. Царят Юдейски най-после идва, и то когато условията на живота са най-лоши, положението на народа най-тежко, егоизмът и жестокостта са на своя връх, когато една бременна жена в един цял град, няма къде да роди!
към текста >>
90.
21. Отвореният прозорец
,
I. В кабинета на подполковника
,
ТОМ 33
- с усмивка и меко го запита началникът на фабриката*, който добре познаваше
характера
му.
Хвърляй се, кучи сине! За всичките си мръсотии сега ще заплатиш! Но ненадейно на вратата се появи ординарецът, и без формалности доложи: - Господин подполковник, началникът е на двора под прозореца -заповяда да се покажете. - Христов въздъхна, пое си дъх и надникна. - Пак нещо става при тебе?
- с усмивка и меко го запита началникът на фабриката*, който добре познаваше
характера
му.
- Хайде да отиваме на обед - чакам те! [*Любомир Христов Лулчев работи в София - помощник-началник на Инженерната фабрика, която усвоява и изработва военни оръжия. Виж „Изгревът”, т. 20, снимка № 55.] Доставчикът използва това и хукна към вратата. Разнесе се конфузен звук, и после неприятна миризма изпълни кабинета.
към текста >>
91.
25. Нуждата на човека от духовна майка
,
II. На улица „Опълченска' 66
,
ТОМ 33
Подполковникът, мирогледът му,
характерът
му, изкривеното и изопачено съзнание, щяха да бъдат тъмница, истинска мъчителница за Дънов и Учението Му, както така наречените християни със своите изопачени разбирания и живот, бяха най-големите мъчители на Христа.
25. НУЖДАТА НА ЧОВЕКА ОТ ДУХОВНА МАЙКА Природата, обществото, отделните индивиди, себе-то с цялото им разнообразие от форми, съдържания, закони на които са подчинени, по чудните пътища на сетивата влизат в човека - стават негово съдържание -знания. Понякога те влизат в него като канени, желани гости и му оставят нещо..., но те могат да влязат в него и като разбойници, които разбиват врати и прозорци...и задигат всичко, каквото намерят. Обаче, Дънов и Учението Му, дълго време щяха да влизат в Христов, нито като канени, нито като неканени, още по-малко като разбойници. Обратното, подполковникът насила щеше да ги вкара в себе си, както престъпника насила вкарват в тъмница, за да го измъчват.
Подполковникът, мирогледът му,
характерът
му, изкривеното и изопачено съзнание, щяха да бъдат тъмница, истинска мъчителница за Дънов и Учението Му, както така наречените християни със своите изопачени разбирания и живот, бяха най-големите мъчители на Христа.
Както гръцкия кон насила беше вкаран в град Троя от самите троянци, и Христов насила щеше да вкара Дънов и Учението Му в собствения си град, в крепостта на досегашния си живот и мироглед. Разбира се, когато троянците вкараха коня в града си, те нямаха идеята за разрушението на града, тъкмо напротив, те искаха с това да го запазят. Така и Христов искаше да разкритикува Дънов и идеите Му, да ги осмее, подиграе, да ги заведе на Голгота и там разпъне, както Ницше искаше да унищожи Христа, за да стане той Христос. Забелязва се или се предполага, че природата използва различните импулси на хората, за да постигне своите цели - хората да получат знания, да еволюират. Евреите разпънаха Христа един път, християните Го разпъват безброй пъти.
към текста >>
92.
35. Линиите на лицето на офицера
,
II. На улица „Опълченска' 66
,
ТОМ 33
Приложеният метод вече им говореше за
характера
, за миналото, за настоящето и бъдещето на посетителя.
В коментарите, най-активни бяха младежите от малката групичка около евреина. Те отговаряха на бруталните му апострофи с насмешки и подигравки. Както те се изразяваха: „Тези болшевишки методи не минават на Учителя! ” Те знаеха, защото по най-различни поводи са били в известни моменти за по-кратко или по-дълго време в положението на Христов, и бяха опитали бронята на Учителя, здравината и самообладанието на нервите Му, диамантената Му воля, силата и знанията Му и най-вече Любовта Му. Сега вече тях ги интересуваше какъв метод ще употреби Учителят към този офицер, защото Учителят с всеки човек постъпваше по специален начин.
Приложеният метод вече им говореше за
характера
, за миналото, за настоящето и бъдещето на посетителя.
Тези методи и знания никъде не бяха писани, те само при дадения случай можеха да ги научат, те сега се раждаха и изчезваха. Някой започнаха да правят физиономични анализи на подполковника. Констатациите и мненията си споделяха помежду си и с евреина, който беше авторитет и в тази област. - Да си снеме пенснето, продължително го загледайте и ще видите Ницше - каза евреинът.* [*Виж „Изгревът”, т. 20, снимки № 55, 56 - за пенснето.] - Да, много интересно, напълно съм съгласен, и аз виждам Ницше.
към текста >>
Тези линии са
характерни
за черногледи хора... [*Виж „Изгревът”, т.
- запита едно момиче от кръжока. - Така както са при него показват песимизъм, отговори евреинът, като продължаваше да го разглежда с присвити очи. В това време някой на смях се обади: - Ако е с по-дълги мустаци, ще прилича на сом, или както в момента са щръкнали много ми прилича на морж. Всички почнаха да се смеят! Обаче, евреинът не се смееше и продължаваше да го разглежда и да споделя тихичко с красивото момиче: - Виж линиите около устата му*, всички са пресечени под остри ъгли.
Тези линии са
характерни
за черногледи хора... [*Виж „Изгревът”, т.
20, снимки № 57, 59.] Изобщо, много интересен екземпляр е! За първи път срещам такова съчетание! Истина е, ако продължим процесите на живота му и го видим като застарял с увиснали торбички под бузите, ще бъде Бисмарк. И в телосложението не отстъпва на железния канцлер. Един запъхтян студент дойде от другата страна на двора, и веднага заговори възбудено: - Аз бях да самия него, разгледах го много внимателно - той е много опасен човек!
към текста >>
93.
36. Астрологична находка за офицера
,
II. На улица „Опълченска' 66
,
ТОМ 33
Нека да се проявява както иска, все едно е, че се върти и ни дава възможност да виждаме различни страни на неговото съзнание, на неговия
характер
.
Затова трябва да престане да съществува за нас, нека всички си насочим погледите, слуха и мислите само към Учителя и повече с него да не се занимаваме! Така ще го респектираме и той ще млъкне - каза и си насочи погледа и цялото внимание към Учителя. - Да любезни братко - с мек и приятен глас му отговори момичето, и аз съм напълно съгласна с тебе, но Учителят казва: „Всеки човек, когото срещнете или идва тук, да ви бъде предметно обучение.” Инък, трябва да отидем в света да търсим този рядък екземпляр и да го проучваме. Нали ще бъде престъпление да го пропуснем, дошел на крака? Това е милост Божия, че ни е дошъл и ни се предлага да го изучаваме.
Нека да се проявява както иска, все едно е, че се върти и ни дава възможност да виждаме различни страни на неговото съзнание, на неговия
характер
.
към текста >>
94.
41. Колесницата на Учителя
,
II. На улица „Опълченска' 66
,
ТОМ 33
В тази лаборатория щеше да се изкове един диамантен
характер
, който да устоява на житейските съблазни!
А Той остана верен на себе си: винаги благ и никога да не причинява рани, напротив - да превързва причинените в битката на живота. След всяко сражение, което от сега нататък щеше да бъде поражение за офицера, Учителят щеше да го въвежда в своята алхимична лаборатория - там да го лекува, да превързва физическите и душевните му рани, да прави пълен разбор на сражението. И от всичко това, щеше да придобива все нови и нови и разнообразни знания за душата и нейните закони. В тази лаборатория нервите му щяха да бъдат калени, за да издържат на високи напрежения - безлюбието, неправдите и грубите противоречия, които щеше да среща в новия си път на всяка крачка и главно в политическия живот на България, който живот още не беше установен, беше груб, без скрупули и задръжки, груби животински страсти. Не само това, но нервите му щяха да бъдат изпилени, изтънчени, за да долавят и най-леките и нежни повеи на душата!
В тази лаборатория щеше да се изкове един диамантен
характер
, който да устоява на житейските съблазни!
към текста >>
95.
42. Творчеството, което изчезна
,
II. На улица „Опълченска' 66
,
ТОМ 33
Страданията му през първата половина имаха повече личен
характер
, а през втората - бяха все във връзка с борбите и страданията на българския народ, които силно се отразяваха върху чувствителната му и отзивчива душа.
42. ТВОРЧЕСТВОТО, КОЕТО ИЗЧЕЗНА От тази 1919 година в живота на Христов започнаха нови, цяла серия особени страдания, за някои от които вече загатнахме. Те траяха 11 години. Само тук-таме се пресекваха от радости като отдих и почивка. Тези страдания достигнаха най-високия си връх, когато убиха жена му, а него наклеветиха, че е убиецът. Но страданията до тук не спряха, напротив, още повече се усилиха и прогресивно се усилваха и стигнаха своя връх - краен връх, когато се изкачи на Голгота.
Страданията му през първата половина имаха повече личен
характер
, а през втората - бяха все във връзка с борбите и страданията на българския народ, които силно се отразяваха върху чувствителната му и отзивчива душа.
Той лично предсказа своята Голгота още през 1922 г. - само три години след тази първа среща с Учителя, написа брошурата „Съвременния обществен морал и Дънов”*, печатана под псевдонима Ваниел, в която на страница 30 пише: „Голгота не беше само личен път на Христа, а път през който трябва да мине всеки, който се нарича християнин, иска да бъде съвършен, за да се слее с Отца си на небето. От зрители на Христовия живот, ние трябва да станем спътници на Неговите стъпки, и ако искаме дял с Него на небето, трябва да вкусим и от Голготата Му и от земната Му чаша и от собствената Му съдба! ” [*Виж „Изгревът”, един от следващите. където ще поместим цялата брошура.
към текста >>
96.
83. Чистотата на мисли, чувства, действия. Чистотата на съзнанието
,
III. В Кабинета на Учителя
,
ТОМ 33
Следователно, всяка борба представя наличност на две неща, които се противопоставят едно на друго, независимо от какъв
характер
са те: две мисли, две чувства, две постъпки, две идеи, които се противопоставят една друга и раздвояват съзнанието.
Чисто изображение - когато не се смесват два или повече образи, изображението не е замъглено от друго, което да пречи да схванем, разберем, видим ясно изображението. Чиста истина - това е истината, в която няма нищо, което да не е истина, което да е лъжа, нещо което да не се покрива с фактите. Чисто съзнание - съзнание, в което за всяко нещо има само една идея, една мисъл, едно чувство, една постъпка. Всяко присъствие на второ нещо, прави съзнанието нечисто. Изобщо, всяко нещо е чисто дотогава, докато в него няма вмъкнати или примесени различни от него елементи.
Следователно, всяка борба представя наличност на две неща, които се противопоставят едно на друго, независимо от какъв
характер
са те: две мисли, две чувства, две постъпки, две идеи, които се противопоставят една друга и раздвояват съзнанието.
Това е нечистота, защото е нарушено единството. Обикновено едната от двете идеи е по-велика, по-красива..., но затова пък по-трудно постижима, изискват се усилия, жертви, воля. Нейното постигане е като изкачване на висок връх: искат се усилия, но затова пък то носи радост, знания, сила и разкрива нови и широки хоризонти. Върховете първи са огрявани от слънцето и от последните слънчеви лъчи. Другата идея обикновено е лесно постижима, искат се незначителни усилия, в повечето случаи самият процес на постигането й носи удоволствие.
към текста >>
97.
93. Най-напредналият ученик, трябва да има единно съзнание и съответната сила на знанията си
,
III. В Кабинета на Учителя
,
ТОМ 33
Всички евреи, които бяха дошли на Изгрева, останаха си евреи, не си промениха
характерите
!
Но евреинът тогава беше толкова силно обладан от своето „аз”, и не позволяваше на Учителя да му говори. Все той говореше и се хвалеше, затова като чу, нито разбра леките забележки. Той обикновено биваше активният, по цели часове бъбреше, не можеше да се изхвали! Учителят го познаваше, и затова не се изненадваше от държанието му. Красноречив беше фактът, че беше роден евреин и носеше задължението за разпъването на Христа.
Всички евреи, които бяха дошли на Изгрева, останаха си евреи, не си промениха
характерите
!
към текста >>
98.
106. Духовната борба в съзнанието на човека
,
III. В Кабинета на Учителя
,
ТОМ 33
Учителят, за да създаде Своето Учение, беше проучил основно българина в целокупния му живот и
характер
.
Същината на Учението е тяхното овладяване и придобиване на сила и можене. Друго нещо, което пречеше на евреина да се движи по-бързо към същината на Учението беше това, че от всички Школи, които беше посетил, от всички книги които беше прочел по окултизма, той беше взел по нещо, беше образувал един конгломерат, една мозайка, но те всичките макар да изглеждат, че имат нещо общо, всяко от тях представлява един отделен организъм, в който освен това което ни е харесало и сме го взели, има още много части и страни, които отиват заедно с това, което сме взели. Те имат с него една неосезаема, но чувствуваща се връзка и взетото води със себе си и всичките останали части, целия организъм. Затова всички тези знания не пасваха, не се хармонираха и много трудно се асимилираха, и в същото време правеха движението, еволюцията много трудни и тежки, което е също нечистота. Той непрекъснато се разпъваше между Учителя и взетото от други Школи!
Учителят, за да създаде Своето Учение, беше проучил основно българина в целокупния му живот и
характер
.
Живял дълги години в Америка, където има преселници от цял свят, Той ги проучил основно, и въз основа на тези и още много други проучвания е сътворил сградата на Своето Учение. Прекарал е всички дотогавашни учения и религии през съзнанието Си, както износените железа като преминат през пещите с висока температура възстановяват качествата си. Религиите и ученията като всичко в света и живота, се износват. Преминали през съзнанието на Учителя, Той ги претворява в съвсем нови форми, влага им нови съдържания и дава нов смисъл.* [*Виж „Изгревът", т. 12. - „ВЕРУЮ НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ”, както и е т.
към текста >>
99.
117 Съзнанието на Ницше е тясно ограничено и не вижда връзката между процесите
,
III. В Кабинета на Учителя
,
ТОМ 33
Той има много задръжки от чисто чувствен
характер
.
Светът изопачено се пречупва през очите му. На кривогледите му очи, отговаря кривогледо съзнание, изопачено! От там този песимизъм във философията му. Освен това, неговите мисли, чувства и размишления са повлияни от състоянията, които предизвиква болният му стомах и още много болезнени физиологични и психични процеси, които го карат да гледа по особен начин, субективен начин на живота и света. Теснотата на неговото съзнание е в това, че той не може да отдели тези състояния от истинските, че изкривеното взема за право, не може да отдели правото от кривото, субективното от обективното.
Той има много задръжки от чисто чувствен
характер
.
Момичето възкликна, избликна като извор: - Знаете ли Учителю, че Ницше е бил безумно влюбен в Козима Вагнер - жената на Вагнер? До преди това той е бил голям приятел на Вагнер. Цели 11 години е бил луд, веднъж погледа му се спрял на портрета на Козима, и здравословното му състояние се възстановило временно. Учителят нищо не отговори, само погледна Христов, искаше той да каже нещо. - Господин Дънов, щом така говорите, това предполага, че знаете цялата истина.
към текста >>
100.
124. Аз съм най-важното в тази къща
,
IV. Ритниците
,
ТОМ 33
Мислеха, че нещо лошо му се е случило, защото добре познаваха заядливия му
характер
... С радост го посрещнаха!
Но сега нито веднъж не беше ритнат! Това го озадачи много, и още повече обърка! Качи се на трамвая и стигна в къщи. Вече беше тъмно, цял разбит и с преопънати нерви! Жена му, тъща му, бабалъкът му - генералът, всички бяха много разтревожени след като бяха проверили навсякъде, където Христов можеше да бъде!
Мислеха, че нещо лошо му се е случило, защото добре познаваха заядливия му
характер
... С радост го посрещнаха!
Жена му само с поглед му поиска обяснение, но той й се скара и влезе с ботушите. Тъща му ахна и извика високо: „Нацапа!... Ботушите миришат!...” - И изгуби съзнание! Отпусна се в ръцете на дъщеря си. Христов, без дума да каже, отби се в спалнята и с ботушите си легна върху бялата копринена покривка на леглото.
към текста >>
НАГОРЕ