НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
12
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
12
:
153
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
5.5. СЪГЛАШЕНИЕТО И ВОЙНАТА ОТ 1914-1918 г.
,
В РОВА НА ЛЪВОВЕТЕ: Неделна беседа; 24 април 1921 г.
,
ТОМ 25
"... Аз взимам Данаила като противоположен
характер
на Седраха, Мисаха и Адвенаго.
5.5. СЪГЛАШЕНИЕТО И ВОЙНАТА ОТ 1914-1918 г. В РОВА НА ЛЪВОВЕТЕ : [Неделна] беседа държана от Учителя на 24 април 1921 г., Връбница, София. - В: Новият човек[1]: Неделни беседи 13 март 1921 г. - 2 октомврий 1921 г. София, ИК Жануа'98, 2002, с. 143,144-145.
"... Аз взимам Данаила като противоположен
характер
на Седраха, Мисаха и Адвенаго.
В тези трима момци имаше един външен, политически изпит. Сега изпитанията в света са общи, те са индивидуални, семейни, обществени, народни и общочовешки. Всеки народ, всяко общество, всяко семейство, всеки индивид ще си имат изпитите. Всички тези изпитания си мязат. Българите, например, сега имат изпитания.
към текста >>
Тази сила, която може да поддържа човешкия
характер
трябва да бъде жива.
От където и да е, трябва да се черпи от някъде сила. Не мислете, че човек, сам по себе си, е силен. Не, човек трябва да почерпи от някъде своята сила. Когато някой човек каже, че има убеждения, има сила, той се самозалъгва. Тази сила трябва да се почерпи от някъде.
Тази сила, която може да поддържа човешкия
характер
трябва да бъде жива.
Живата сила е съзнателна сила. Тази сила е неразделима в себе си, не може да се дели. Щом разделите живата сила, нейната сила само по себе си се губи. , т.е. тя не може да се прояви.
към текста >>
2.
8. УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ, ВОЙНИТЕ И ЗАКОНА НА ЛЮБОВТА; 8.1. УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ И ЗА ВОЙНИТЕ
,
ОТИДЕ СЛЕД НЕГО: Неделна беседа; 11 април 1920 г.
,
ТОМ 25
Сега той се движи свободно между
слабохарактерните
хора и им внушава чувство за отмъщение.
Питате: На какво се дължат нещастията в живота ви? - Една от съществените причини за това е безразборното изтребване на млекопитаещите, на безразборното убиване и екзекутиране на хората. Когато душите на убитите отидат в астралния свят, те внасят условия за нервни болести и разстройство между хората. Казвате, че убивате разбойника, опасен човек за обществото. Вие не знаете, че сега, когато е безплътен, той става по-опасен, отколкото когато е бил в плът.
Сега той се движи свободно между
слабохарактерните
хора и им внушава чувство за отмъщение.
Днес хората повдигат въпроса, трябва ли да се налагат смъртни наказания. Според Божествения закон, смъртните наказания не се позволяват. Докато хората се бият и наказват, трябва да знаят, че започват по човешки и постъпват по човешки - по старата култура. Щом дойде новата култура, тя ще се обоснове на съвсем нови принципи, различни от старите. Аз нямам право да се меся в живота на свинете, че ровят.
към текста >>
3.
12.2. НОВАТА ЕПОХА И БЪЛГАРИТЕ
,
ЛЮБОВ - НОСИТЕЛКА НА ВЕЧНИЯ ЖИВОТ: Неделна беседа; 13 март 1921 г.
,
ТОМ 25
Българинът има
характер
и сила, а гъркът - ум и с тези си качества взаимно поддържали омразата и до днес.
Вие трябва да оправите това, което сте развалили. Знаят ли българите, колко неща са развалили тв я света? Как? Тези нещастия, които са имали и имат българите са резултат на омразата, която хранят толкова години към гърците. Тази омраза е, която е развалила много работи.
Българинът има
характер
и сила, а гъркът - ум и с тези си качества взаимно поддържали омразата и до днес.
Четете историята, ще видите, че и днес се повтаря същото. Не е омразата, обаче, която може да разреши такива важни обществени въпроси. Някои хора казват: "Да бъдем националисти! " И в това не е разрешението на въпроса. Хората имат известни интереси, но правилно е, тези интереси да бъдат еднакви за всички.
към текста >>
4.
12.3. ИЗПИТЪТ В РОВА НА ЛЪВОВЕТЕ - ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ЗА НОВАТА ЕПОХА
,
В РОВА НА ЛЪВОВЕТЕ: Неделна беседа; 24 април 1921 г.
,
ТОМ 25
Този
характер
, който виждате у Данаила е потребен за съвременния обществен живот.
12.3. ИЗПИТЪТ В РОВА НА ЛЪВОВЕТЕ - ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ЗА НОВАТА ЕПОХА В РОВА НА ЛЪВОВЕТЕ: [Неделна] беседа държана от Учителя на 24 април 1921 г., Връбница, София. - В: Новият човек[1]: Неделни беседи 13 март 1921 г.-2 октомврий 1921 г. София, ИК Жануа'98, 2002, с. 149-152. "... Казва се в стиха: "И виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе." Тъмнината показва всички условия, при които ние жертвуваме възвишеното, Божественото, за да постигне известни удоволствия. Светлината, виделината показва всички Божествени условия, при които може да се развиваме.
Този
характер
, който виждате у Данаила е потребен за съвременния обществен живот.
Как би се съградило бъдещето общество, как биха се съградили бъдещите партии, как биха се организирали сегашните народи? На, сега всички партии вървят в една посока. Ако се върви тъй, както сега вървят, ще се разкапят. Сега те са дошли до една фаза, дето благородството трябва да вземе надмощие. Опасното е там, дето казват: "Когато човечеството се облагороди, тогава ще вземем своя дял." - Не, не чакайте цялото човечество да се облагороди.
към текста >>
Най-после, в какво седи нашия
характер
?
Този вълк, този външен демон на земята, долу в центъра на земята! Там трябва да го изпрати Господ, с хиляди години да.изкупва своите грехове. Да не мислите, че Господ любовта ще спасява? Не, за в бъдеще хората ще се лишат от възможността да правят престъпления. Това значи наказанието.
Най-после, в какво седи нашия
характер
?
Казват за някого: "Той заема високо обществено положение." Че какво от това? Покажете ми един честен българин, който през целия си живот да е бил девствен, извадете една българска такава! Не казвам, че няма, но колцина са те? Не само привидни, но като ги поставим на изпит, да могат да кажат; "Ние предпочитаме всичко да пожертваме." А сега, за Христа, за народа, за туй-онуй, опетнявате се, а после всичко и народ и общество отиват по дявола. - "Да се бием!
към текста >>
5.
1. МОЛИТВАТА
,
записки на беседа, държана от Учителя на 8 февр. 1920 г., София (ръкописен текст)
,
ТОМ 25
За да може человек да влезе в тайната стаичка, трябва да има
характера
на онази майка, за която се разправя из българския живот.
Следователно, само онзи е разбрал дълбокия смисъл на земния живот, който знае да се моли. Или аз тълкувам - който знае да работи. Влез в тази скришна стаичка, за да се научиш да се молиш. Да коленичиш и да скръстиш ръце - това не е молитва. И казва Христос: 'Тогава Отец, Който вижда в тайно, ще ти въздаде на яве." Той ще те научи да работиш в Неговото Царство.
За да може человек да влезе в тайната стаичка, трябва да има
характера
на онази майка, за която се разправя из българския живот.
Син й се влюбил в една красива мома. Най-напред тя го отбягвала, но после се съгласила да се ожени за него, но с условие той да й донесе сърцето на майка си. Момъкът отива, изважда сърцето на майка си и като вървял, паднал. Тогава сърцето казало: "Ох, синко, уби ли се? " Между вас има ли някой такъв герой?
към текста >>
6.
2. КРАТКА ИСТОРИЯ ЗА ЖИВОТА НА ВЕРСКАТА ОБЩНОСТ БЯЛО БРАТСТВО - КЛОН БУРГАС, ЦЕНТРАЛА СОФИЯ
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
Неговата образцова ревност в приложението на Божествените закони, готовността му за жертва всестранна в живота му, трудолюбие и постоянство, неговият мил поглед,
благхарактер
, винаги ще ни вдъхновяват и ще ни импулсирват, за да бъдем и ние като него работници в служба на Новото, на Великото ново, което идва вече в света и е дошло и работи, за да се сформира Новия човек - новия тип човек на Любовта, Мъдростта, Истината, Братството, Единството, Виделината, за да станат всички хора добри, умни, честни и справедливи по лицето на Земята, обединени в един народ, една държава по цялото земно кълбо.
Тоя наш мил брат, образец на кротост и смирение, на велики знания и добри услуги, на жертви от любов, доколкото ни е известно досега е имал ред години срещи с приятеля на Всемирното Бяло Братство, наречен тогава Г-н Петър Дънов. Някой от тия срещи са били инкогнито изпълнявани. Ще тръгне от Бургас до Варна, гдето е бил Учителят, като избягва да срещне какъвто и да било човек по пътя си... Свръзка между двамата в някои срещи е бил Архангел Михаил. През някои години е прекосил и центъра на България - от изток към Ямбол, Нова Загора, Старо-загорско, Казанлък и другаде. Тая кратка биография за брат Пеню Киров изтъквам, за да се види как е работил тоя наш мил и многообичан, любвеобилен брат в своята верност и послушание в делото Божие, и как е бил ръководен от Божествения Дух преди да турне основата на клона Бургас от обществото Бяло Братство в България.
Неговата образцова ревност в приложението на Божествените закони, готовността му за жертва всестранна в живота му, трудолюбие и постоянство, неговият мил поглед,
благхарактер
, винаги ще ни вдъхновяват и ще ни импулсирват, за да бъдем и ние като него работници в служба на Новото, на Великото ново, което идва вече в света и е дошло и работи, за да се сформира Новия човек - новия тип човек на Любовта, Мъдростта, Истината, Братството, Единството, Виделината, за да станат всички хора добри, умни, честни и справедливи по лицето на Земята, обединени в един народ, една държава по цялото земно кълбо.
До преди 1907 г. брата Пеню Киров е посещавал Странджа планина в свръзка с богомилското движение там, като продължение на същото движение на богомилите от Велико Търново - Арбанаси - Куш бунар - Сините камъни (Сливенско), Айтоско, Бургаско, "Белия връх", към Коджа бук и зад източната граница на България към Кавказ (в. в. Казбук, Елбрус) и към Хималайте - Монт Еверест. През една от тия обиколки, към село Коджа бук, гдето има старинни святи, от времето на богомилите, по вдъхновение и срещи със светли същества, му се казва, че е време да се основе кръжок в гр. Бургас, който да има за цел духовното развитие на членовете му и подготвянето им за работници за бъдещата култура на човечеството.
към текста >>
Има велико бъдеще тоя народ." Подпис:"Един от крайните леви течения" В развитието на вътрешните
характерни
качества на членовете си, Братството, клона Бургас, правеше ред упражнения за развитие смелостта, мъжеството, безстрашието, издръжливостта, предприемчивостта, вяра в своите сили и други такива.
Това бе изпит за Братството, как да работи и злото да се не докосва до нашата идейна работа. Тоя случай ни подсещаше, подбуждаше да бъдем бодри и будни на поста си. Винаги да имаме силна мисъл за охрана и ограда с добро, с любов към всички, за да потърсят духовна светлина. Има в нашия народ, в българския народ добри, идеални души, безкористни служители на доброто. Веднъж в отворения библиотечен шкаф се намира една бележка, написана със следното съдържание: "Възрадван съм от сърце, че в нашата страна има хора, които с доверие гледат на човеците, вярват в тяхната честност и оставят на свобода всеки да си купи необходимото и стойността му доброволно да заплати, без всякакъв контрол от когото и да би било.
Има велико бъдеще тоя народ." Подпис:"Един от крайните леви течения" В развитието на вътрешните
характерни
качества на членовете си, Братството, клона Бургас, правеше ред упражнения за развитие смелостта, мъжеството, безстрашието, издръжливостта, предприемчивостта, вяра в своите сили и други такива.
Братството устройваше екскурзии през разни сезони и времена, денем и нощем, по единично и групово с обекти до 6-7 и до 12 км. път вън от града, при тихи, тъмни и лунни нощи, при бурно, ветровито и дъждовно време, при снежна виелица на редици един след друг, на интервал през 5 минути пускане екскурзианта, или в геометрически фигури - триъгълници. Всички тия упражнения са биле успешно завършвани без каквито и да било отрицания или премеждия. Спазвани са биле и известни окултни правила. Това показва, че е имало съсредоточен ум при започване упражнението.
към текста >>
7.
3. КРАТКА БИОГРАФИЯ ЗА ЖИВОТА НА БРАТ МИНЧО СОТИРОВ ГОСПОДИНОВ
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
Със силно волеви
характер
, точен, изпълнителен работник на Духът на Истината.
И там е служил на Божествената нива като скромен, със себеотрицание и самопожертвуване. Личен и любим приятел, брат в Господа на брата Пеню Киров, след неговото заминаване 1918 г. е бил ръководител на Братството в гр. Бургас, до края на живота си. Брата Минчо Сотиров бе предан, послушен, смел, доблестен ученик във всяко отношение.
Със силно волеви
характер
, точен, изпълнителен работник на Духът на Истината.
Като истински апостол до последния час на своя живот той не жалеше ни време, ни здраве, за да изпълни дълга си към ближния. Ходеше от град в град. Искаше да бъде постоянно между братя и сестри, поучаваше ги, наставляваше ги в изпълнение и приложение на Словото. Учеше ни. Изнасяше смело в разговори и беседи всичко, което е чул, което е научил при лични срещи с любимия му Учител.
към текста >>
8.
III. СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ ГРОЗДАНОВ
,
Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Митко, съпругата му и сестра му Лалка Грозданова
,
ТОМ 25
И миналата година увеличихме снимката, която имаме от баща си, дадохме на брат ми и сестра ми и тука остана една и заедно с неговите отличия, цялата му военна
характеристика
предадохме в Калофер в музея.
Тя ми разказа, той е загинал през време на Балканската война при Чаталджа, село Еникьой. Там е погребан. Само си спомням, че бях много малък. Качи ме на коня си при тръгването, и друго вече нищо. И след като е починал той, идва един офицер и му носи сабята, бинокъла, пистолета, ордените, и всичко това нещо майка ми го пазеше до последък просто.
И миналата година увеличихме снимката, която имаме от баща си, дадохме на брат ми и сестра ми и тука остана една и заедно с неговите отличия, цялата му военна
характеристика
предадохме в Калофер в музея.
В: Това е много хубаво и правилно, да се съхрани, да се запази. В:Всичко това нещо, което имаме оставено от майка ни, което тя го пазеше, и благодарствено писмо има от музея Калофер. В: Сега, Вие сте живели при Ватев доста години 5-6 години. М: Четири години. В: Помните ли някои опитности, които той Ви е разказвал, да е имал с Учителя?
към текста >>
М: Той беше малко по-особен
характер
.
В: Това е много хубаво и правилно, да се съхрани, да се запази. В:Всичко това нещо, което имаме оставено от майка ни, което тя го пазеше, и благодарствено писмо има от музея Калофер. В: Сега, Вие сте живели при Ватев доста години 5-6 години. М: Четири години. В: Помните ли някои опитности, които той Ви е разказвал, да е имал с Учителя?
М: Той беше малко по-особен
характер
.
В: Той беше затворен може би. М: По-особен характер беше той. В: И тия две неща тогава не се разказаха. Може би тези две неща не се разказваха тогава. М: Не, той правеше.
към текста >>
М: По-особен
характер
беше той.
В: Сега, Вие сте живели при Ватев доста години 5-6 години. М: Четири години. В: Помните ли някои опитности, които той Ви е разказвал, да е имал с Учителя? М: Той беше малко по-особен характер. В: Той беше затворен може би.
М: По-особен
характер
беше той.
В: И тия две неща тогава не се разказаха. Може би тези две неща не се разказваха тогава. М: Не, той правеше. В: Той е бил спиритист. М: Той правеше сеанси.
към текста >>
9.
3. ПОРУЧИК ЦВЕТАН ГРОЗДАНОВ
,
,
ТОМ 25
Поручик Грозданов е бил офицер крайно енергичен, разумен, скромен, съвестен, с тих, благ и весел
характер
, отличен другар и началник, строго изпълнителен силно предан на служебния си и отечествен дълг, заради които качества е бил горещо обичан от другарите и подчинените си и високо ценен от началниците си.
Вземал е живо участие в боевете в боевете при Люле-Бургас у Чаталджа и се е държал най-самоотвержено и юначно. Провидението, обаче, било отредило, щото този неустрашим войн, който остана незасегнат от неприятелски куршум в цел ред сражения, да бъде покосен от грозната епидемия. На 8-и ноември той заболял от холера и на 11-и същи починал в с. Фенер, дето бил погребан в специалните военни гробища, край селото. На гроба му е поставен железен кръст с надпис.
Поручик Грозданов е бил офицер крайно енергичен, разумен, скромен, съвестен, с тих, благ и весел
характер
, отличен другар и началник, строго изпълнителен силно предан на служебния си и отечествен дълг, заради които качества е бил горещо обичан от другарите и подчинените си и високо ценен от началниците си.
Покойният е оставил жена и едно дете - момиче. ---------------------- [1] Бележка на съставителя: Баща на Лалка и Димитър Грозданови
към текста >>
10.
Ж. СПОМЕНИ НА КРАЛЮ КРАЛЕВ
,
Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Кралю Кралев и Милка Кралева
,
ТОМ 25
За мене сбирките в Айтос до известна степен имат
характер
на селски сборища.
Случвало се е на Петровден в Бургас няма един човек на Братството - Петровден, всички избягали и отишли в Айтос. Ние отидохме един ден с Йорданка и бяхме само двамата, всички в Айтос. И тогава един каза, бай Георги: "Бреей, те бургазлии с кучетата..." Действително така беше. Аз държах празниците да се провеждат в Бургас, защото това е светлина, която е нужна за хората, които са в Бургас. Не като духовно ..., а те се събираха в Айтос.
За мене сбирките в Айтос до известна степен имат
характер
на селски сборища.
Аз съм го казвал и на други хора. Защото за мене, аз съм присъствал в Айтос на Петровден, присъствал съм, аз лично съм бил изпълван с вътрешна, тая духовна радост, и съм поздравявал душите с пълна Любов. Обаче, при другите съвсем не е било така. Те просто са дошли, например 400-500 души да се изразят, да застанат пред тебе всеки: "Няма Любов като Божията Любов! " - "Само Божията Любов е Любов!
към текста >>
11.
I. СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ В ПЪТЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО
,
Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров и сестра му Мария
,
ТОМ 25
В: Тук аз съм записал изказване от Учителя за човешките страдания, че шлифоват
характера
.
" Казвам: "Професор Червеняков, вчера бях добре, днеска съм по-добре, утре ще бъда още по-добре." Температура нямах вече и почнах да се съвземам. И тогава си казах, значи Учителя не е минал да ми помогне да си отида, а да ми е помогне да оздравея. И помня, когато ме изписваха вече професор Червеняков ми каза: "Бай Димитре, такова самочувствие като твоето рядко съм срещал. Ние те чакахме да си отидеш всички. 11 дена беше на система - кръвоизливи, а ти самочувствието добре съм, добре съм и наистина си добре.
В: Тук аз съм записал изказване от Учителя за човешките страдания, че шлифоват
характера
.
Д: "Всички добродетели", казваше Учителя, "трябва да минат по пътя на страданието." В: Сега ви калайдисват, за да влезете в употреба по-късно. Д: Да. В: Сега, в 1914 година се дава "Добрата молитва". Д: Аз бях дете, значи на 9 години. Събора беше във Велико Търново.
към текста >>
Д: Труден момент, аз разбира се бях с така, да не кажа недобър, но доста сприхав
характер
, не давах, дето се казва и досега, само, че сега вече имам основание за правото, за справедливостта.
Ако иска да носи бащиното си име, също нямам нищо против. Нека се чувства свободна, аз няма да я огранича." И казвам си тогава, значи 1948-ма, това са 17 години ние бяхме заедно, и си казах: Учителя каза, когато се ликвидира кармата, ще се освободиш. В: Да, до определен момент, човек да знае кога му свършва кармата. Ха, ха! Много труден момент.
Д: Труден момент, аз разбира се бях с така, да не кажа недобър, но доста сприхав
характер
, не давах, дето се казва и досега, само, че сега вече имам основание за правото, за справедливостта.
Тогава само малко да ме закачат, аз избухвам. И даже веднъж казах на Учителя, казвам: "Учителю, защо така не мога да се въздържам? " И той ми каза: "Това са останки от миналия живот. В Кавказ каза, там са отмъщавали не само с ... ами с кръв. В: Едно от преражданията ви е било в Кавказ?
към текста >>
12.
II. КОМЕНТАР И БЕЛЕЖКИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ ЗА ИЗГРЕВЪТ... Т. I
,
Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров,
,
ТОМ 25
Вярно е, че още имам какво да желая, но благодарение на Учителя, аз успях да коригирам доста своя
характер
.
Казвам: "Васко, прощавай, че така постъпих! Ида да ти се извиня по нареждане на Учителя." Той каза: "Абе и ти си виновен, и аз съм виновен, че рекох да мина оттам, дето си го работил." Стиснахме си ръцете, прегърнахме се и отидох при Учителя и Му казах: "Учителю, извиних се, прости ми, простете ми и Вие за невъздържаността." Това е пример колко бях невъздържан. Много пъти. И след туй аз си поставих за задача: най-напред молитвите си почвах, и завършвах с туй: "Дайте ми въздържание! " И смятам, че доста съм постигнал сега.
Вярно е, че още имам какво да желая, но благодарение на Учителя, аз успях да коригирам доста своя
характер
.
Учителят каза: "Аз знам тези неща." Моя темперамент е така избухлив и аз веднъж при Учителя бях, при случай Му казах: "Учителю, знам, помогнете ми! " Той каза: "Това е ликвидация от минал живот. Черкезите са буйни и невъздържани хора. Но ще дойде време, когато ще се коригират. Това ти е остатък от кавказкия ти живот." В: И това ти го каза?
към текста >>
Му е казала, че доста така тежък е живота с него, с неговия
характер
, Той беше особен.
Д: Елена, по мъж Матеева хаджи Петрова. Д-р Миркович е от тримата първи: Пеню Киров, д-р Миркович и Тодор Стоименов са първите ученици на Учителя. В: Да. Д: И даже след време, вече по-късно, моят баща е бил офицер, грижил се е много за семейството, обаче, е бил също така буен и невъздържан. Аз доста бой съм отвлякъл от него като дете и моята майка при разговор с Учителя 1919 г.
Му е казала, че доста така тежък е живота с него, с неговия
характер
, Той беше особен.
Без да го коря, защото всеки човек си има качества, които ги проявява. Останки от миналото, наслоени даже и в този живот, които сигурен съм, че в бъдеще ще ги пооправи. И Учителят е казал това на моята майка: "Ако ти беше дошла да ме питаш преди да се ожениш, аз нямаше да ти позволя да се ожениш за него." И й казал още, той имаше много кръгла, обла глава. А майка имаше малко продълговата глава. "Вие така не сте хармонична двойка, но ще си доизкарате това, което сте сключили - брака." Тя след пет години, след този разговор, тя почина 1924 г.
към текста >>
Така, че, може би както сега казват в науката, гена има участие за моя
характер
, и от миналото и повлияно от моят баща, не съм го доразбрал на времето и чак след като отидох да живея край Учителя 1929 г., тогава аз разбрах, че трябва човек да се постарае да коригира живота си.
"Вие така не сте хармонична двойка, но ще си доизкарате това, което сте сключили - брака." Тя след пет години, след този разговор, тя почина 1924 г. В: Вие на колко години бяхте? Д: В осми клас бях ученик, а по-малката ми сестра, която почина, беше ученичка в шести клас, а най-малкия ми брат беше на седем години. И тя си отиде много рано, на 44 години. Загина, разболя се от воден плеврит, обърна го, това беше есента, октомври месец, декември месец в началото установиха скоротечна туберкулоза и 20 дена след това, тя почина.
Така, че, може би както сега казват в науката, гена има участие за моя
характер
, и от миналото и повлияно от моят баща, не съм го доразбрал на времето и чак след като отидох да живея край Учителя 1929 г., тогава аз разбрах, че трябва човек да се постарае да коригира живота си.
И смятам, че донякъде съм постигнал това нещо. Сега раздялата с Мария Златева е по нейно желание. Аз ще приведа случаи, и в съда, когато бяхме, тя подаде заявление за развод. В: Защо? Поради какви причини?
към текста >>
И, ако ти кажа как заран и вечер в молитвите си искам да изправя своя
характер
, значи си признавам тези неща, че имам да ги подработвам.
В: Аз понеже я познавам много добре, знам кой е мътният, кой е чистия. Д: Но виж какво ще ти кажа, аз туй ти казвам, грешки има у мене, аз не отричам, аз не съм изряден човек. И смятам, че изряден човек рядко ще се намери за сега. В: Няма, няма. Имаме много грешки ... Д: Аз имам редица неща, които ги съзнавам.
И, ако ти кажа как заран и вечер в молитвите си искам да изправя своя
характер
, значи си признавам тези неща, че имам да ги подработвам.
И не само сега, може би, за да ... Аз съм говорил и с Георги Томалевски и с Кирил Икономов. И също са ми казвали, те се смееха и ми казваха: "Абе ти много искаш, 5-6 добродетели изведнъж да оправиш. Ти гледай тоз живот 2-3, пък ще дойдеш втори, трети път на Земята. Казвам: "Виж какво, верно е, но аз ги упоменавам сега десетина, за да зная какво трябва да изправя в себе си." Какво трябва, не крия, че имам неща за изправяне, не крия. Няма човек изправен.
към текста >>
Тогава Учителят направи една
характеристика
на Хитлер, Мусолини и на Сталин.
А това е преди 90 години. Д: Ама едно нещо като не съм сигурен няма да го кажа! В: Ами така го казва, защото тя смята, че това е така. Д: Не. Там беше Неделчо Попов, Дулапчиев и много други.
Тогава Учителят направи една
характеристика
на Хитлер, Мусолини и на Сталин.
В: Спомняш ли си какво точно беше казал? Д: Да, спомням си. За Хитлер каза. че е човек, на когото не може да се разчита, човек, който е на лъжата, защото очите му са много близко и няма никаква дистанция от едното до другото око. И, когато вдига ръка за поздрав, той не слага ръката си така, дланта показва вътрешния живот на човека.
към текста >>
13.
Стихове на Димитър Сотиров
,
Димитър Сотиров
,
ТОМ 25
че
характери
творим и със всеотдайна сила светло бъдеще градим.
Тя ще пише нова книга по цветя и дървеса И очи ни ще въздига към лазурни небеса. И ще видиме тогава пролетта какво кове всичко прелестно създава и към него ни зове. Да запеем песни волни, да възхвалим пролетта, ние от нея сме доволни, че ни носи радостта. Това е: ЗА УЧИТЕЛИТЕ Ний учители сме скромни, ний работим ден и нощ, наште сили са огромни, ний не губим вяра, мощ. Ний разнасяме наука и градим човешки ум, наште дела и сполука, ний чертаем светъл друм.
че
характери
творим и със всеотдайна сила светло бъдеще градим.
"Стараех се в живота да бъда човечен и да бъда полезен на всички при нужда, но в обикновена, земна плът облечен, погрешките житейски не бяха ми чужди. На раздяла последна склонете глава и с обич пожелайте мир и светлина! Сърдечно изречете за прошка слова, нетленното да ми стане бъдна храна. Изпейте ми най-любвеобилната песен, с телото ми земно преди да се простите, нека Духът възсияй от нея понесен и да се слее с вечното в бъднините." написано: София, 1988 г. СЛЪНЧЕВИ ПРОСТОРИ Неудачен в живота си аз бях, а жадувах слънчеви простори.
към текста >>
А всички мислеха, че имам аз
характер
шеговит и безгрижен, не вярваха, че чакам всеки час живота земен да се изниже.
Сред близките самотно все живях, че за мен сърце не проговори. Майчина ласка рано загубих, а тъй ми беше необходима, моето слънце с нея прокудих, вместо пролет, възцари се зима. Не обвинявам никого в света, че живота ми протече така. Вярвах на всички хора в любовта, но съм се излъгал, виждам сега. Когато в душата си тъгувах и нямаше с кого да споделя, тогава най-много се шегувах, че исках мъката да намаля.
А всички мислеха, че имам аз
характер
шеговит и безгрижен, не вярваха, че чакам всеки час живота земен да се изниже.
Тежко е, когато скръб и радост само със себе си ще споделяш, но няма по-голяма нерадост, отреденото да определяш. написано: 1988 г., София 22 ноември 1993 г. В: А днес е 22 ноември 1993 г. Д: Преди пет години. Тогава ми правиха тежка операция на простатата и беше: да бъде или да не бъде.
към текста >>
14.
3. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ И СРЕЩИ С УЧИТЕЛЯ; Януари 1915 година
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
Бог от това не се страхува, защото е силен,
характерен
и търпи всичко.
В религиозно отношение едни са ядки, други черупки, трети обвивка. Необходимо е теория и опит. Един човек вярва в себе си, други в обществото, а само високо духовният вниква в съществената причина, и той вярва само в Бога. Някой проповядват, че няма Бог. Например, учители четат такива лекции в училищата.
Бог от това не се страхува, защото е силен,
характерен
и търпи всичко.
Не всеки, който сее, ще пожъне своите плодове. Виждаме ученици застрелват свои учители. Бог е една необходимост за човечеството. Съвременните хора нямат понятие за вяра, даже и философската страна на понятието Бог никак не го разбират. Когато човек добие истината, ще получи равновесие.
към текста >>
15.
6. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ И СРЕЩИ С УЧИТЕЛЯ; 12 юни 1920 година, Бургас
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
Всяка вечер си приключвайте сметките - това е да вложиш нова черта в
характера
, която е потребна за в бъдеще.
Култура е да опростят. Духовете, които сега идат в света са стари, дълго време затворени, и сега са пуснати, та си отмъщават, както е казано: в последните времена много хора ще бъдат много жестоки. Гледайте сега света, че вече не ще го видите. Сега е началото на болезните. Който е горе на покрива, долу да не слиза, който е вънка, вътре да не влиза.
Всяка вечер си приключвайте сметките - това е да вложиш нова черта в
характера
, която е потребна за в бъдеще.
Свършването на една епоха значи влизането в нова епоха. Сега е времето, когато хората веднага ще се обръщат от стари материалисти в добри хора - ще се върне от пътя си да поиска извинение от другаря си, когото е обидил. Много хора сега казват: Кажете ни спасителния път. Хората в света сега казват, че трябва да се простим със старото и да намерим нещо ново. Не може да се живее вече със старото.
към текста >>
16.
40. ПОЩЕНСКА КАРТИЧКА ОТ УЧИТЕЛЯ ДО МИНЧО СОТИРОВ 29 септември 1916 г., София
,
Минчо Сотиров, писма
,
ТОМ 25
В трудностите на живота се развива, облагородява и уяква човешкия
характер
.
40. ПОЩЕНСКА КАРТИЧКА ОТ УЧИТЕЛЯ ДО МИНЧО СОТИРОВ 29 септември 1916 г., София (изпратена до подполковник Минчо Сотиров, Бургас; получена на 1 септември 1916 г.) София 29 септември 1916 г. ПодполковникМ. Сотиров Бургас Л.М.С.
В трудностите на живота се развива, облагородява и уяква човешкия
характер
.
Затова се ражда човек да разбере своето предназначение от Бога. В такива времена човек трябва да даде помощ на свойте ближни, да изпълни дългът си добросъвестно. Бъдещето е светло за човешката душа, то носи Божиите блага за човечеството. Един ден народите ще се побратимят. (Свещеният подпис) П.К.
към текста >>
17.
53. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 22 февруари 1917 г.
,
Минчо Сотиров, писма
,
ТОМ 25
Потребни са големи усилия, воля,
характер
, добродетели, за да назидават по-слабите, крепят и водят в пътищата Божии.
Какво ли ще е обаче бъдещето тук? Духът у войника е бодър. Готов да прояви още търпение, защото съзнават, че се защищава една Светлина, Правда, Истина, Свобода. Но общото желание е към завършване сегашното положение. Вижда се, че продължението не е вече Божествено.
Потребни са големи усилия, воля,
характер
, добродетели, за да назидават по-слабите, крепят и водят в пътищата Божии.
Не ще ме остави Господ. На Теб само Господи разчитам, очаквам възлагам всичко що е потребно в тия трудни минути на изпитания, страдания, неволи. На всяка крачка Лукавия дебне. Бдение, бодрост, моление са ежеминутно потребни. Когато има Отец за живот, на делото всичко е добро и по-леко, но вярвам Учителю, че Господ не ще допусне да се направи отстъпка от това що сега владееме в Името Божие от Македонската многострадална с кърви облята страна.
към текста >>
18.
93. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, (Велико Търново) 10 септември 1919 г., сряда, Бургас
,
Минчо Сотиров, писма
,
ТОМ 25
"цар Симеон" № 37 10,сряда , Бургас Цар Симеон 37 Учителю, Вместо да Ви пиша по въпроси от общ полезен
характер
, види се, по моя вина, за мое изпитание трябва да пиша първото ми писмо след величавия събор т.г.
93. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ (Велико Търново) 10 септември 1919 г., сряда, Бургас, ул.
"цар Симеон" № 37 10,сряда , Бургас Цар Симеон 37 Учителю, Вместо да Ви пиша по въпроси от общ полезен
характер
, види се, по моя вина, за мое изпитание трябва да пиша първото ми писмо след величавия събор т.г.
за въпроси от частен характер. Вашият съвет - упътвание в случая ще бъде решителния начин за работа. От приложените тук 2 преписа се вижда, че в една статия не напечатана заради цензура и зачеква и моето духовно състояние - духом съм спокоен, нека пострадам заради Христос Господ. Той дълго е страдал заради мен. Говори се и за служебни въпроси, конспирателна работа, по нашите закони, вместо да ме запитват, аз предварително донасям на Началството ми да бъде осветлено.
към текста >>
за въпроси от частен
характер
.
93. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ (Велико Търново) 10 септември 1919 г., сряда, Бургас, ул. "цар Симеон" № 37 10,сряда , Бургас Цар Симеон 37 Учителю, Вместо да Ви пиша по въпроси от общ полезен характер, види се, по моя вина, за мое изпитание трябва да пиша първото ми писмо след величавия събор т.г.
за въпроси от частен
характер
.
Вашият съвет - упътвание в случая ще бъде решителния начин за работа. От приложените тук 2 преписа се вижда, че в една статия не напечатана заради цензура и зачеква и моето духовно състояние - духом съм спокоен, нека пострадам заради Христос Господ. Той дълго е страдал заради мен. Говори се и за служебни въпроси, конспирателна работа, по нашите закони, вместо да ме запитват, аз предварително донасям на Началството ми да бъде осветлено. Какво решение ще вземе не ми е известно, но подадох молба и нека разследват-смятам, че при всичката ми виновност като носящ плът, все нека ми се даде заслуженото по Божиите закони - само напред, връщане назад за мен няма.
към текста >>
19.
137. ПИСМО ОТ МИНЧО СОТИРОВ ДО УЧИТЕЛЯ, 26 февруари 1925 г., четвъртък, Бургас
,
Минчо Сотиров, писма
,
ТОМ 25
Нека ми бъде дозволено Учителю тук да зачекна и един въпрос от важен
характер
за делото ни общо и за мен частно.
За голямото ми закъснение в привършвание тая ми работа, моля извинение. Тук приложено Ви изпращам две мои задължения към Вас - и с тяхното издължаване закъснях. Ако все така закъснявам във всички мои работи, не е добро за мен. Може би положените ми усилия не са били достатъчно пълни! Моля Учителя, приемете в Името на Божията Любов тая малка сума[1].
Нека ми бъде дозволено Учителю тук да зачекна и един въпрос от важен
характер
за делото ни общо и за мен частно.
Все избягвах да Ви изявя - дано сам се разреши, но трябва виждам да се обърна и лично. От миналата година бяха установени молитвени събрания във вторник и петък от 7 ч. вечерта. За по-удобно разпределени бяхме тук на три групи: едната в стаята на събранието, втората в дома на с. Енчева и третата у дома. Първите две групи отдавна преустановиха тия събрания - нямало вече нужда от тях, третата - у дома продължава и досега редовни, колкото души и да се явят.
към текста >>
20.
13. ПИСМО-УВЕДОМЛЕНИЕ ДО БРАТЯТА РЪКОВОДИТЕЛИ В ПРОВИНЦИЯТА
,
Материали от личния архив на МИНЧО СОТИРОВ
,
ТОМ 25
До един от тях - при адрес "Опълченска" №66, ще се изпращат всички ваши запитвания от материален
характер
, и те ще се докладват всичко, като ще ви изпратят решенията и опитванията на Управителния съвет.
Претенциите на Бр. Маркови След дълго обмисляне събранието ликвидира със спорните въпроси и накрая единодушно избра Управителен съвет в състав: Председател: Начо Петров, Секретар: Симеон Симеонов, Касиер: Жечо Панайотов и членове: Петко Епитропов и Минчо Сотиров. За контролен съвет: Тодор Стоименов, Емануил Иванов и Енчо Димитров /заклет счетоводител/. Този Управителен съвет ще ръководи братските материални работи, особено имотите, приходите от тях и постройките настоящи и бъдещи. Управителният съвет ще се подписва от председателя Начо Петров и секретаря Симеон Симеонов.
До един от тях - при адрес "Опълченска" №66, ще се изпращат всички ваши запитвания от материален
характер
, и те ще се докладват всичко, като ще ви изпратят решенията и опитванията на Управителния съвет.
Целта на обществото ви е известна. Ако имате нужда, изискайте устав. Досега маса братски имоти стояха на чужди имена - нещо неудобно, особено при въпроси за наследство. Ето защо занапред ще се направи всичко имотите, които са в положение на неизгодно владение, да се прехвърлят по нотариален ред на обществото, което е вече юридическа личност и може да придобива като такъв имоти на свое собствено име. За да се прехвърли имота от едно лице на друго, ще изискате упътвания, специално за случая, като опишете имота, съседи и пр.
към текста >>
Каквито въпроси от юридически
характер
възникнат - искайте съвет и ще ви се отговори веднага.
Вписването ще става по обикновения ред, но за изтегляне ще се иска пълномощно от Братския Управителен съвет. За събиране на суми наредете да се състави комитет от 5 души (където има повече членове) и от трима души, където са по-малко. Те ще се грижат за фонда, който ще създадете. Почнете с малко, но постоянството ще ни насърчи. Щом се нагласи комитет на петимата или тримата, съобщете веднага имената на Управителния съвет на секретаря Симеон Симеонов.
Каквито въпроси от юридически
характер
възникнат - искайте съвет и ще ви се отговори веднага.
В Русе ще направим опит в по-голям мащаб, но и другите градове не трябва да чакат - навсякъде трябва инициатива и настойчивост. Няма какво да се чака. Има маса градове, където още няма място за братски салон, а може с малко усилия да се намери такова и да се запише на името на обществото "Бяло Братство", след което може да се помисли и за постройка на салон. Прочее: 1. Вземете бележка за Управителния съвет; 2.
към текста >>
21.
24. КРАТКА БИОГРАФИЯ ЗА ЖИВОТА НА БРАТ МИНЧО СОТИРОВ ГОСПОДИНОВ
,
Материали от личния архив на МИНЧО СОТИРОВ
,
ТОМ 25
Със силно волеви
характер
, точен, изпълнителен работник на духът на Истината.
През 1905 г. където е работил като скромен труженик със себеотрицание и самопожертвувание на Божествената нива личен и любим приятел, брат в Господа на брата Пеню Киров след неговото заминаване 1918 г. е бил ръководител на Братството в гр. Бургас до края на живота си. Брат Минчо Сотиров бе предан, послушен, смел, доблестен във всяко отношение.
Със силно волеви
характер
, точен, изпълнителен работник на духът на Истината.
Като истински апостол до последния час на своя живот той не жалеше ни време, ни здраве, за да изпълни дълга си към ближния. Ходеше от град в град, искаше да бъде постоянно между братя и сестри. Поучаваше ни, наставляваше ни в изпълнение и приложение Словото, учеше ни. Изнасяше смело в разговори и беседи всичко, което е чул, което е научил при лични срещи с любимия му Учител. Записвал е всички разговори помежду им.
към текста >>
22.
5. МОЯТ ОКУЛТЕН ПРИЯТЕЛ
,
Тодор Божков
,
ТОМ 25
Замина със своята вяра, установени убеждения, големи окултни постижения, с голям интелект и други качества и със своя особен
характер
.
5. МОЯТ ОКУЛТЕН ПРИЯТЕЛ Той вече не е между живите. Замина си от този свят твърде рано, към 55 годишната си възраст.
Замина със своята вяра, установени убеждения, големи окултни постижения, с голям интелект и други качества и със своя особен
характер
.
Той знаеше за Учителя, признаваше някои неща, но не стана Негов последовател. Това беше така външно, но всъщност по съзнание и вътрешен живот той беше може би по-близо от нас до Учителят. За него искам да разкажа някои неща и то само за това, защото са свързани с Учителя. С него ние бяхме съученици, учихме заедно от I до VI клас по старому. Бяхме винаги първите в класа по успех.
към текста >>
23.
8. ГЕНЕРАЛИТЕ
,
Тодор Божков
,
ТОМ 25
Всеки човек има свой вътрешен окултен живот, основан на интуиция, на предвиждания, на вътрешно ръководство, на вяра, убеждения,
характер
и пр.
Нашите генерали не са добре оценени от нас българите. Ние изобщо, като народ не се уважаваме. Много наши генерали по достойнство и военно майсторство стоят на световно равнище. Ние стрижем върховете и затова и генералите у нас общо взето не се ползуват с общопризнатото уважение любов и симпатия. Генералите и те носят човешко сърце, и те край чисто своя специфичен живот на командири имат и свой обикновен човешки живот.
Всеки човек има свой вътрешен окултен живот, основан на интуиция, на предвиждания, на вътрешно ръководство, на вяра, убеждения,
характер
и пр.
Оттук и различията в проявите на тези качества. Ето защо, без да споменавам имена, ще спомена за някои характерни случаи. 1. Бяха ми очертани от Учителя някои много важни, дори съдбоносни положения за развоя на някои събития у нас в годините, непосредствено преди Втората световна война. По този случай исках да предупредя и да доведа да знание някои важни неща на някои големи наши военни личности. Обаче как?
към текста >>
Ето защо, без да споменавам имена, ще спомена за някои
характерни
случаи. 1.
Много наши генерали по достойнство и военно майсторство стоят на световно равнище. Ние стрижем върховете и затова и генералите у нас общо взето не се ползуват с общопризнатото уважение любов и симпатия. Генералите и те носят човешко сърце, и те край чисто своя специфичен живот на командири имат и свой обикновен човешки живот. Всеки човек има свой вътрешен окултен живот, основан на интуиция, на предвиждания, на вътрешно ръководство, на вяра, убеждения, характер и пр. Оттук и различията в проявите на тези качества.
Ето защо, без да споменавам имена, ще спомена за някои
характерни
случаи. 1.
Бяха ми очертани от Учителя някои много важни, дори съдбоносни положения за развоя на някои събития у нас в годините, непосредствено преди Втората световна война. По този случай исках да предупредя и да доведа да знание някои важни неща на някои големи наши военни личности. Обаче как? Наглед много леко, но всъщност много труден въпрос. Как може да се повярва и да се кажат истини, които са така чужди за днешния материално-културен човек.
към текста >>
24.
12. ЕЛА И ВИЖ
,
Тодор Божков
,
ТОМ 25
При един разговор в групата с Учителя, след привършване на обеда, Учителят пред всички ми зададе един въпрос от всеобщ
характер
.
Тук беше и брат Кръстю, с когото ме свързаха някои добри спомени. Дължа особена благодарност на брат Влад Пашов, който ми отстъпи палатката си, а той отиде някъде, неизвестно къде и сам доброволно се подложи на лишения и несгоди. Асен Арнаудов също направи голяма жертва, като ми даде дрехата си, без която аз не знам дали бих могъл да остана там. Имаше дни мрачни, студени, влажни, а нощите бяха мразовити и мъчителни. Имаше няколко момента, които бяха твърде важни за мен и заслужават да бъдат отбелязани.
При един разговор в групата с Учителя, след привършване на обеда, Учителят пред всички ми зададе един въпрос от всеобщ
характер
.
Това беше направено с цел да ме направи съучастник в разговорите, понеже аз само слушах и наблюдавах. Въпреки, че въпросът беше специален и преди аз да отговоря веднага се обадиха няколко гласа и започнаха да отговарят вместо мен, разбира се, отговорите им не бяха верни. След това аз дадох обяснение по въпроса, което не си схождаше с тяхното изказване, и което Учителят одобри. Мнозина останаха учудени и изненадани от това. А във въпроса на Учителя имаше нещо пряко и символично.
към текста >>
25.
18. НЯКОИ СЛУЧАИ С УЧИТЕЛЯ
,
Тодор Божков
,
ТОМ 25
Имаше случаи, когато Учителят по един особен начин, с примери и анекдоти искаше да коригира някои дефекти в моя
характер
, без да ме засегне, като оставаше по косвен път аз сам да се осъзная и коригирам.
Моето поведение не беше нито враждебно, нито отрицателно, но по-скоро критично, самостойно и с претенции, че и аз имам собствено мнение и разбиране. Никога не съм допускал в себе си мисълта, че Учителят е нещо обикновено като нас, нито пък, че съм го отрекъл в съзнанието си или че съм го свалил от Неговото високо място. През време на беседата, за моя изненада, Учителят веднага направи едно малко отклонение и каза: "Ако спориш с по-умен от тебе, ще видиш, че си глупав човек, ако се бориш с по-силен, ще бъдеш повален и ще пострадаш." Веднага се опомних, разбрах, че това се отнася за мен, спрях лошите мисли, които в момента бяха нахлули в главата ми и аз сам не знаех как и от къде бяха дошли, влязох в течението на мислите на Учителя и продължих слушането на беседата. Аз разбрах, че при Учителя трябва да се присъствува с нужната подготовка, внимание, чистота, че съзнанието трябва да бъде будно и човек трябва да бъде добре обграден, и добре запазен от влиянието на тъмните сили, които искат да пречат на делото Му. Макар и по отрицателен път, аз получих една опитност, за която съм твърде благодарен на Учителя. 7.
Имаше случаи, когато Учителят по един особен начин, с примери и анекдоти искаше да коригира някои дефекти в моя
характер
, без да ме засегне, като оставаше по косвен път аз сам да се осъзная и коригирам.
А най-трудното нещо е човек да осъзнае себе си и своите грешки, лошите черти в характера си, кривите си разбирания и пр., някои от които са наследствени, други са резултат на средата и условията, а трети на погрешно възпитание. Преди това аз се смятах за много напреднал, съвършен, вярващ в Бога, религиозен и ето, че изведнъж аз бях съблечен от тези заблуди и се видях гол, без добродетели, в много отношения фалшив и непознат и чужд на себе си. Аз разбрах, че не съм се познавал. Но всичко това беше за добро, защото човек трябва да се познава такъв, какъвто е, а не такъв, какъвто си въобразява. Сократ казва: "Познай себе си!
към текста >>
А най-трудното нещо е човек да осъзнае себе си и своите грешки, лошите черти в
характера
си, кривите си разбирания и пр., някои от които са наследствени, други са резултат на средата и условията, а трети на погрешно възпитание.
Никога не съм допускал в себе си мисълта, че Учителят е нещо обикновено като нас, нито пък, че съм го отрекъл в съзнанието си или че съм го свалил от Неговото високо място. През време на беседата, за моя изненада, Учителят веднага направи едно малко отклонение и каза: "Ако спориш с по-умен от тебе, ще видиш, че си глупав човек, ако се бориш с по-силен, ще бъдеш повален и ще пострадаш." Веднага се опомних, разбрах, че това се отнася за мен, спрях лошите мисли, които в момента бяха нахлули в главата ми и аз сам не знаех как и от къде бяха дошли, влязох в течението на мислите на Учителя и продължих слушането на беседата. Аз разбрах, че при Учителя трябва да се присъствува с нужната подготовка, внимание, чистота, че съзнанието трябва да бъде будно и човек трябва да бъде добре обграден, и добре запазен от влиянието на тъмните сили, които искат да пречат на делото Му. Макар и по отрицателен път, аз получих една опитност, за която съм твърде благодарен на Учителя. 7. Имаше случаи, когато Учителят по един особен начин, с примери и анекдоти искаше да коригира някои дефекти в моя характер, без да ме засегне, като оставаше по косвен път аз сам да се осъзная и коригирам.
А най-трудното нещо е човек да осъзнае себе си и своите грешки, лошите черти в
характера
си, кривите си разбирания и пр., някои от които са наследствени, други са резултат на средата и условията, а трети на погрешно възпитание.
Преди това аз се смятах за много напреднал, съвършен, вярващ в Бога, религиозен и ето, че изведнъж аз бях съблечен от тези заблуди и се видях гол, без добродетели, в много отношения фалшив и непознат и чужд на себе си. Аз разбрах, че не съм се познавал. Но всичко това беше за добро, защото човек трябва да се познава такъв, какъвто е, а не такъв, какъвто си въобразява. Сократ казва: "Познай себе си! " Това е най-мъчната задача в живота.
към текста >>
26.
19. СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ОТ 1939 ГОДИНА
,
Тодор Божков
,
ТОМ 25
Но засега много тайни и велики неща от световен
характер
остават скрити и заблудени в тайна, защото времето им не е дошло и хората не са готови за тях.
Това беше преди и в навечерието на Втората световна война. Дори за компетентните политици и отговорните държавни дейци нещата не бяха съвсем ясни. Хитлер беше в своята стихия. Никой не знаеше за международното и световно положение в това време така, както го знаеше Учителят. И не само аз имам тези опитности и впечатления, но това сигурно ще го потвърдят и много други наши братя и лица.
Но засега много тайни и велики неща от световен
характер
остават скрити и заблудени в тайна, защото времето им не е дошло и хората не са готови за тях.
Но това време идва и то ще дойде. Светът ще се събуди и с изумление и изненада ще види истината. "И Светлината ще просветне в тъмнината, и тогава тъмнината няма да я обземе." Аз бях обременен и много утежнен до степен да живея или да сложа край на живота си и аз отидох при Учителя, след като бях опитал всички други начини и възможности да си помогна. Единствен Той ме подкрепи духовно, учеше ме, съветваше ме, насърчаваше и ми възвърна вярата и куража в живота. С Неговата подкрепа аз успях да преодолея тежките състояния, които преживях.
към текста >>
Аз изпущам много подробности, някои от които имат личен
характер
.
След тази среща аз слязох същия ден от планината и пристигнах на лагера в гр. Самоков, едва бях малко поотпочинал и получих заповед, че трябва да замина за мобилизационното си назначение. Първоначално в гр. Стара Загора, а след това на границата с. Любимец, Свиленградско.
Аз изпущам много подробности, някои от които имат личен
характер
.
За мен беше важно, че аз започвах изпълнението на нещо много трудно и все пак наложително. Лятото беше горещо, сухо, а жегата - неописуема. В Стара Загора подготовката на мобилизацията вървеше напрегнато, бързо и трудно. Трудностите бяха много и от най-различно естество. Край служебните си трудности и задължения страдах неописуемо и поради личната си семейна трагедия.
към текста >>
27.
24. СЛЕПИ И ГЛУХИ
,
Тодор Божков
,
ТОМ 25
Това бяха пророчески думи, съдбоносни и с
характер
на едно предопределение.
Сега обаче виждам, че не съм бил прав, защото политиката борави с много сериозни и съдбоносни въпроси, които са даже понякога и съдбоносни за света. Атмосферата беше нажежена от Хитлер до най-голяма степен. Цяла Европа беше изправена пред голямо безпокойство и неизвестност. При тази напрегнатост, сложност и неизвестност, Учителят каза следните думи: "Хитлер иска, Чърчил стиска, Мусолини - писка, а Сталин се киска." Мисля, че тези думи за тези, които разбират изразяваха всичко за момента, когато бяха казани. Днес, когато събитията са вече станали и са минали в историята, тези думи още повече показват смисъла и значението им.
Това бяха пророчески думи, съдбоносни и с
характер
на едно предопределение.
Отговорните ръководни лица, макар и високо образовани, с голямо мнение за себе си, както тогава, така и при много други случаи в историята, бяха слепи и глухи и не се вслушваха в тях. Какви са последствията - всички знаем. Над 500 милиарда долара разходи и над 50 милиона човешки жертви на тази страшна война. И тогава, и сега, всеки ще каже, че това са прости думи, обикновени неща. Да, прости, но верни и с какви последствия, а учените, дипломатите, поради своята грандомания въвлякоха светът в катастрофа.
към текста >>
28.
26. ХИТЛЕР ОБЯВИ ВОЙНА НА СЪВЕТСКИЯ СЪЮЗ
,
Тодор Божков
,
ТОМ 25
Ние ще предадем само някои спомени и
характерни
моменти, и то съвсем кратко, доколкото сме имали възможност да чуем някои неща от Великия Учител.
26. ХИТЛЕР ОБЯВИ ВОЙНА НА СЪВЕТСКИЯ СЪЮЗ Минаха много години, от това велико събитие. Писаха се много и най-различни трудове по този въпрос. Тази гигантска битка погълна грамадни материални средства и неизброими човешки жертви, и причини толкова много страдания на тия два велики народа. Тя ще бъде описана и обяснена от специалисти, но по-късно.
Ние ще предадем само някои спомени и
характерни
моменти, и то съвсем кратко, доколкото сме имали възможност да чуем някои неща от Великия Учител.
Казвам Великия, а всъщност Той беше толкова тих, скромен и незабележим, даже за тия, които бяха съвсем близо около Него. И така на въпроса: 1. На 22.VI.1941 г. елека кола на офицер от авиацията подполковник В. с още двама младоженци пътувах от Скопие за София.
към текста >>
29.
21 ЮЛИ 1926 г. - 24 ОКТОМВРИ 1926 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Виждах себе си като пигмей пред
характера
на оная душа, която ме привлича.
Според обещанията, сега аз чакам душата, която ме отхвърли, да дойде и ме потърси, защото наистина, пред Бога ние заедно трябва да се явим. До тук, аз отговорих с искреност на Вашата откровеност. Преминавам към разглеждане Вашето състояние. Любовта всякога има за обект нещо, което седи по-високо от нас и като че ли Природата с това има за цел да издигне душата на една висота. Така беше с мен.
Виждах себе си като пигмей пред
характера
на оная душа, която ме привлича.
Днес вече има едно издигане в мен и се виждам ако не повече то поне на нейното равнище. Обяснявам си, че Бог и с вас върши същото. По всичко изглежда, че във Вашият и моят случай имаме разплащане с миналото. Това са връзки от миналото, по които ще Ви припомня казаното наскоро от Учителя. Частно Вие имате отношение с двама души, с които съдбата ви среща.
към текста >>
Ако той с чистота отговаря на Вашия към него стремеж, ако неговите сини очи отразяват Небото и възвишения
характер
, който Вашият истински избраник трябва да има, с Вас заедно отправям молбата си към Небето.
На единият от тях, в миналото сте сторили зло и сега той иска да му се отплатите. Най-многото, което можете да сторите за него е да му станете „слугиня”, според израза на Учителя. „На вторият, в миналото сте „спасили живота”, пак според израза на Учителя, и той сега иска да ви направи своя сътрудница, да стане за вас съвокупност на всичко онова, от което сте лишени в тоя свят. Този, за когото Вий въздишате, който изпълня вашите мисли ден и нощ, за когото копнеете всред тишината и величието на планините, е един от двамата. Прекарайте през умът си неговото поведение, обноски, необходимостта, която представлявате за него и Вий самата ще отгатнете кого от двамата сте срещнали.
Ако той с чистота отговаря на Вашия към него стремеж, ако неговите сини очи отразяват Небото и възвишения
характер
, който Вашият истински избраник трябва да има, с Вас заедно отправям молбата си към Небето.
Ако ли той е от ония, които живеят днес за днес и ангажиментите им са кратки, без да държат сметка за резултатите, то за Вас идва тежко разочарование. Затова, о време трябва да се помисли за развръзката, като поискаме Господ да Ви въведе в истинското щастие. Тогава с Вас ще стане това, което се готви за човечеството: за последното нова планета, в която ще продължи развитието си, а за Вас - намирането на приготвеният Ви истински брат, в когото ще намерите нежността, пожертвуванието и здравата душа, с която ще прекарате през вековете, докато се слеем всички в Бога. Вярвам, че ще размислите и ще дойдете до потребното заключение. От там до категоричното решение на Вашата душа има само една стъпка.
към текста >>
Защото такъв съвършен
характер
не срещам у никого; повечето са слаби души на които аз трябва да им бъда баща, майка, брат, сестра.
Аз обичам него, този, комуто съм сторила зло и нищо повече. Нека Бог да ми е на помощ. Наистина, сънувах ужасен сън - но що общо има той и скъсването на струнника с любимия ми? Кой е този, който ще бъде за мен майка, брат и сестрица? Не ми ли говорите за Христа?
Защото такъв съвършен
характер
не срещам у никого; повечето са слаби души на които аз трябва да им бъда баща, майка, брат, сестра.
И които, като увиснат на рамото, съвсем забравят, че нявга са имали свои собствени ръце, нозе, очи и уши. Обичам този, грешния. Това е моята съдба. Да му слугувам! О, на драго сърце!
към текста >>
И понеже тази красота бе от една завидна висота, казвам си: колкото е по-красиво лицето на сестра Еленка, толкова и
характера
на моята Хелмира ще се яви в своята благородна степен.
В последствие чета и препрочитам писаното, също и Вашите отговори, за да се потапям в това неземно щастие. По такъв начин едва ли не всичко е заучено наизуст! Пристъпвам към тълкуванието на трите сънища, които напоследък си описахме. Ще сторя това най-първо за моя сън, който по един картинен начин ни определя значението на нашето общение. Перодръжката в моята ръка и тегленето на линиите под Вашите очи, това е разменената ни с Вас преписка; красотата в която просия Вашето лице - това е душевната промяна що ще настъпи във Вас.
И понеже тази красота бе от една завидна висота, казвам си: колкото е по-красиво лицето на сестра Еленка, толкова и
характера
на моята Хелмира ще се яви в своята благородна степен.
След това нам се показва хода на общението ни: първо ние се опознахме в нашите мисли, второ в нашите чувства и трето ще се опознаем на физическия свят. Мисля, че сега сме вече навлезли в областта на чувствата, нека проявим възможната най-голяма искреност, за да се повече благословим. А след това идва и общението ни във физическия свят, което ще е най-приятно, защото ще обхваща и трите в себе си. Тук му е мястото да отговоря на запитването Ви как бих Ви вземала да живеете при мен, когато се налага да съм скрита от Вас. Но нали пак от нас зависи всичко?
към текста >>
Още едно нещо искам да добавя по отношение работата върху
характера
Ви.
Прочее не бойте се! Употребявайте го във всичките Ви писма до мен. Аз даже мислено отправях напоследък към Вас идеята да го употребите и като Ваш псевдоним; гледам обаче, подписвате в списанието още само с инициала „X”. Сега както е, името Ви е израз на бойка натура, а промените които ще претърпят, ще изразяват повече мекота и нежност. В зависимост от това, което ще се случи наскоро с Вас, ще ви явя новата вариация - тя ще остане тъй да кажа „празничната Ви премяна”, а Хелмира ще цари в излиянията на творчеството Ви за обикновения свят.
Още едно нещо искам да добавя по отношение работата върху
характера
Ви.
Турете си задача да придобиете онова качество, щото кога обсъждате постъпките на някого, да откривате в тях само добрата страна. Нужно Ви е въобще да бъдете повече оптимистка в туй отношение. Трябва да изработвате във Вас оная благосклонност в опрощение човешките постъпки, тъй като това качество ни приближава при Бога. Не е ли Той, който всичко ни опрощава и ни е научил да се молим „Прости прегрешенията наши, Както и ние прощаваме на нашите длъжници! ” Продължавам по-нататък настоящето, което е предназначено да Ви донесе всички мои мисли и планове за Вашето преобразование.
към текста >>
30.
26 ОКТОМВРИ 1926 г. - 27 НОЕМВРИЙ 1926 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Мислите ли, че общението Ви с мене ще тури „красиви черти” върху
характера
ми?
Не смея да дочета писмото Ви, нито искам да мисля. По този начин Вие разбивате моите златни мечти, които са едничкото красиво нещо в живота ми сега. Искате да ме направите философка - не мога. С какво спокойствие умозаключавате, че „опасната връзка е вече разкъсана” и че аз съм свободна. Не, до края на живота си ние ще бъдем свързани, макар и разделени.
Мислите ли, че общението Ви с мене ще тури „красиви черти” върху
характера
ми?
Ако това красиво нещо се постави отвънка, то няма никаква стойност, но ако иде отвътре, то си е било там отвеки, а Вие само сте го събудили, извикали към живот. Прилагам третото Ви писмо. „21 май 1926 г. Чудеса на чудесата! Ако някой каже, че чудеса стават само в приказките и легендите, то аз бих възразила на това, защото чудесата стават и в тия Божи дни, и то с мен.
към текста >>
Добринка ми прави намек за моя необуздан
характер
, за буйните ми чувства и пр.
Добринка казва да го запознавам с красотата на Писанието, но когато аз глупавата почнах да цитирам тук и там, той никак не излезе невежа, а даже почна да ме учи. Стана ми смешно и още по-болно. Изглежда скромен, но съвсем не е вярно; той е твърде самонадеян и неотстъпчив. Той прилича на ръбеста скала, обвита с мъгла. И ако не внимаваш, ще помислиш че ще сложиш главата си на пухена възглавница, но пази се, ще си пукнеш главата, ти наивнико.
Добринка ми прави намек за моя необуздан
характер
, за буйните ми чувства и пр.
Паша също с досада ми каза няколко пъти, че съм груба... Дилема! Мъчно разрешима дилема! Бих желала да умра в този миг от срам и мъка. Но самото казване на някого, че е груб, не е ли вече цяла грубост!! Когато някой път се мъча над химията, тя често ме шиба със следните думи: „Зная тая разсеяност на що се дължи...” Тя знае за Colombo.
към текста >>
Често писмото ми взима
характер
на монолог, но, моя стил си е мой и не мога другояче сега.
Сега се явило усложнение - загнояването отива към китката. Защо бързат - то беше почти оздравяло, още два-три компреса. Но тях ги домързяло да ги правят и бързали за село. Сега трябва да останат най-малко още един месец. Завършвам писмото си до Вас; то стана много дълго - с няколко дати.
Често писмото ми взима
характер
на монолог, но, моя стил си е мой и не мога другояче сега.
Приемете сърдечния поздрав от една благодарна душа. О.С. 3 НОЕМВРИ 1926 г. ПИСМО ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА ДО ДОБРИНКА ЕМАНУИЛОВА: 3 ноемврий 1926 г. Мила сестро, Не ми писахте скоро и това ме зачуди. Рекох си: Що ли е станало с моята тайнствена приятелка?
към текста >>
31.
3 ДЕКЕМВРИ 1926 г. - 29 ДЕКЕМВРИ 1926 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Дадох му битов
характер
.
Мъчно е понякога в поезията да се правят смели размествания на думи. Понякога по този начин се разрушава цялата постройка, влиза друго настроение, явяват се несъответствия с общия дух. Вярно е, че само хищните птици „кълват”, остава да приемем, че гълъбът ужасно се е изплашил и... ,Двери на щастието” може да стане цяла епопея на човешкия живот, ако попадне в талантливи ръце. Направих и аз един опит, не зная дали ще Ви хареса. Днес Учителят лично ми даде да разработя сюжета за „Двете моми”.
Дадох му битов
характер
.
Колко радостна бях при Него! Тъй поласкана се чувствувам, че ми даде поетическа тема за разработване. С каква радост почнах да работя! Попитах Го за интуицията. Той каза, че тя е онова живо трептение в симпатичната нервна система.
към текста >>
Но с нея ще бъда, вярна на поста си, за да създам в себе си мощен
характер
.
О, сега мога да събера вътре своите учебници, а не в оная мушамена торбичка. Но още не смея да я нося, срам ме е; нека да свърша поне 7 кп., че тогава ще посмея да взема в ръката си тая скъпоценна вещ. Знаменателно! Един единствен път в толкоз години имам случай да отида тая вечер на кино и не мога - защото имам мислена среща с Добринка! Да съжалявам ли? Може би, да, малко.
Но с нея ще бъда, вярна на поста си, за да създам в себе си мощен
характер
.
Не, няма да отида! У хазаите ми е също непрекъснато празненство! Почти всяка вечер хора и танци над главата ми. Сякаш за тия люде няма грижи на тоя свят. Едвам смогват двете слугини и великата германка.
към текста >>
Именно, срещнете Учителя и кажете Му приблизително това: „Искам да пиша върху един сюжет „Гостуване у Слънцето” и моля да ми опишете какъв вид има един слънчев жител, какъв
характер
може да има, с какво име подхожда да се нарече.
От там у мен се зароди идеята за един сюжет „Гостуване у Слънцето”. Отделно ще Ви изпратя една малка разработка, записана така, както я преживях още при първото ни с Вас пътуване. Може би си спомняте, че еднаж цялата школа предприе такова пътуване и сега поисках да го повторим с Вас. Даже още еднаж да го направим и идния четвъртък, за да преживеете сама това, върху което ще пишете. Освен това, за успешното предаване този така да кажа необикновен сюжет, моля да се срещнете с Учителя, от когото да измолите някои пояснения, потребни за работата, тъй като може би сами не сме в положение да ги постигнем.
Именно, срещнете Учителя и кажете Му приблизително това: „Искам да пиша върху един сюжет „Гостуване у Слънцето” и моля да ми опишете какъв вид има един слънчев жител, какъв
характер
може да има, с какво име подхожда да се нарече.
После едни от поученията на този дух са някои пророчества, които ни дава за близкото и далечно бъдаще, относително устройството на нашата Земя, обществения живот на човечеството, както и силите, които човека ще владее в бъдаще.” Ако Учителя се заинтересува за подробностите по тоя сюжет, разбира се ще Му разкажете каквото е потребно, а това вярвам ще даде повод и Той да допълни известни неща. Запитайте също Учителя, как да опишете „билета”, даден ни от Него за свободно пътуване. Въобще по стиховете, които ми изпращате, не е нужно да преписвате за мене отделен екземпляр, а този, който бихте ми изпратили, след като го прочета няколко пъти ще Ви го връщам, след като си го препиша, разбира се. Всяка беседа на Учителя ми дава по някой сюжет - вече имам записани няколко такива. Най ми се нрави един и може би следният ще Ви изпратя него.
към текста >>
32.
3 АПРИЛ 1927 г. - 5 ЮЛИ 1927 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Чрез мъжа се определя
характера
на жената.
А този, който свързва душата с тялото е Духът. Христос ако дойде, ще попита поети, художници, проповедници и пр. кому се кланят. Ще каже, идете и викнете този, когото сте любили и той ще даде препоръка за Вас. От него ще се заключи кой си ти.
Чрез мъжа се определя
характера
на жената.
В природата между мъжете и жените съществуват божествени отношения. Като се освободят мъжа и жената от своите форми те ще се слеят. В бъдаще душите трябва да се съчетаят, за да се създаде едно ново поколение на души, които да бъдат носители на един нов идеал. Когато Сатурн и Марс дойдат в допир със Земята, всякога на Земята стават известни пертурбации. Ева беше скрита у Адама и Бог я направи от сърцето на Адама.
към текста >>
Навярно, той не ще е от училищен
характер
.
Помните ли какво си пожелах в един от четвъртъците - 11 ноември 1926 г. То беше: „Да мина за VIII клас.” Искате да поставим нова програма за четвъртъците. О, за какво ли не бих се молила тогава! Първо и първо, винаги да съм близо до А., второ - успех в училището и поезията. Говорите за някакъв свой изпит?
Навярно, той не ще е от училищен
характер
.
Асавита отдавна е завършила земните училища. Но аз ще се моля да го издържите! Ах, как Учителят държи своите изпити всред обществото! Наистина Той е един нравствен гигант. Привет от Ваша X.
към текста >>
Това не е в
характера
ми.
Когато мислено общувам с Вас е тъй хубаво! Тогава едно велико и едно малко сърце бият заедно и тихо се разговарят. Но дали Ви обичам както Рут обичаше Ноемин? Готова ли съм да оставя всичко и да тръгна след Вас и само след Вас? Но кого „презирам” аз?
Това не е в
характера
ми.
Че аз съм готова и на най-големия си враг да направя услуга, само да ми се усмихне, само в очите му да видя Бога! О, Господи, о, музи, елате ми на помощ да напиша „Еделвайс”. Мъченици на миналото, дайте ми завета на своите идеали, дайте ми „мастило” от своята кръв, изтекла по костери и гилотини, за да потопя своето перо в нея и напиша тая книга, която да буди, сгрява и радва човешките създания. Чета за богомилите. Колко интересно - почти всичко тяхно е унищожено.
към текста >>
33.
24 НОЕМВРИ 1927 г. - 27 ДЕКЕМВРИ 1927 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
2) Възпитаване чувствата и
характера
чрез музиката и 3) Опит върху посеяни семена или луковици в две саксийки, за да се види как въздействува мисълта ни върху едната.
Също така своевременно описах и двете екскурзии, които напоследък предприехме. Действително те бяха особени. Прочетох и разучих 27 лекция от III година на Специалния клас. От там извлякох три основни положения, които може да се турнат всякога в приложение. 1) Изпращане мисли към същество, с което сме хармонирани по темперамент, по сърце и по ум.
2) Възпитаване чувствата и
характера
чрез музиката и 3) Опит върху посеяни семена или луковици в две саксийки, за да се види как въздействува мисълта ни върху едната.
Има още много ценни мисли в тази лекция, но тези трите положения са като резюме на цялата лекция. Вторите две положения (2,3) се отнасят лично към всекиго, който ги предприеме; те не изискват второ лице, а първото положение, изпращане мисли към някого, за него действително трябва още един, но кой е той? Далече съм от мисълта, че аз с Вас, или Вие с мене си хармонираме по темперамент, по сърце и по ум. Но опита трябва да се направи и с кого ще бъде? - Пак с Вас.
към текста >>
Имам една малка молба към Вас: В едно от следните Ваши писма, да ми опишете някой Ваш спомен от баща Ви (който е жител на духовния свят, нали?) Опишете ми
характера
му, каквото си спомняте за него, изгледа му и въобще някои подробности.
За мен, той е велик ангел, вселен между человеците. Ще опресня и аз знанията си за него като прочета Писанието и някои бележки, които предполагам да са записани в една моя тетрадка. Така, че по тоя въпрос ще се върнем, а вярвам че и Вашето съобщение ще ме наведе на някои мисли. Следва да Ви поздравя със завършената работа по изложбата на Георгиев. Нека се надяваме, че комитета ще го одобри и напечата, а и Вий се ползвате от преживяното в свръзка с тая Ви статия.
Имам една малка молба към Вас: В едно от следните Ваши писма, да ми опишете някой Ваш спомен от баща Ви (който е жител на духовния свят, нали?) Опишете ми
характера
му, каквото си спомняте за него, изгледа му и въобще някои подробности.
Ако ли имате негов портрет да ми го дадете за няколко време. Той заслужава да бъде спомнен в молитвите ни в някой четвъртък. Сега, за смяната на нашия „пощалион”. Правя си един преглед през какви стадии мина нашето кореспондиране, как хубаво беше когато писмата ни се поднасяха от дръвчето на Изгрева, после - трепетите, с които ги съхранявахме на прозореца в салона и най-сетне, сред хранилището на земна мъдрост - библиотеката. Дойдох до смелото заключение, че сега трябва да намерим един жив благороден човек , който да ни услужи.
към текста >>
Колко мъчно се облагородява
характер
!
Знаете ли, че майка ми още не ме е посетила! Как без думи Небето ме още изобличава чрез това! Но кой ми е майка, кой ми е баща и братя, и сестри? И тука може да се дадат добри отговори, но хубаво е човек да бъде в хармония с всички твари. О, зная, в много съм виновна пред всички, но що да сторя?
Колко мъчно се облагородява
характер
!
Колко пъти плача горко и се разкайвам за постъпката си, за думата си, за мислите си, но след малко ето ме пак същото сторвам... Що да сторя, що да направя? С какво мога да изкупя всичките си грешки? Може ли человек да се оправдае? Пред человеците, не, но пред Бога, да! Благодаря на Този Жител от Сириус, който приют ми дава в сладката си пазуха!
към текста >>
34.
4 ЯНУАРИЙ 1928 г. - 28 ФЕВРУАРИ 1928 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Има една черта във Вашия
характер
, която Ви прави бърза в решенията Ви: решите нещо, често пъти то е несъвършено и Вий тръгнала по един път, не се връщате да корегирате.
Но важно е това, не да го търсите Вий, а да дочакате той сам да Ви оцени и дойде при Вас. Вий, която сте учили за класицизма, знаете кога Родриго се съгласи да поиска Химена за жена - тогаз, когато разбра, че тя бе преодоляла всички противоречия в тая любов и бе го оценила с истинната цена. Ще повторя пак, че Вам остава да полагате всички усилия за училището. То е направило много за Вас и ще направи още; не бяхте ли Вий онова плачливо девойче, което чувствувайки всестранна неудовлетвореност на своите стремежи, преди пет години знаеше само да пролива сълзи! А днес, Вий сте в голяма степен разсъдителна, имате общи понятия из много области на науката и най-вече сте повече пригодна за ученичка в духовния път.
Има една черта във Вашия
характер
, която Ви прави бърза в решенията Ви: решите нещо, често пъти то е несъвършено и Вий тръгнала по един път, не се връщате да корегирате.
Обичате при това да изричате и „големи думи”, както народа казва. Такава една голяма дума в миналото е Вашето някогашно заключение за мъжете. Отбелязана е някъде една Ваша „дума”: „Мъжете ли! Ще им докажем ний тям, че и без тях можем в тоя свят! ” Зачула Ви е природата и Ви постави на изпит с А... Това е според мен обяснението за срещата на А... в живота.
към текста >>
Прочетох наново Вашите последни писма и между многото въпроси, на които трябва да се спра е този за
характера
на А... Виждам, че в него има повече благородство, от колкото във всеки друг светски човек.
И представете си, дойде в момент кога никому не бе потребна! Трябваше скъпо изкупление, за да се отправи обратно с празни ръце. Загадки са това, но изнесеният в тях принцип е верен, Хелмира моя! Затова, помнете едно: Пази живота и добре го цени! 16 февруари 1928 г.
Прочетох наново Вашите последни писма и между многото въпроси, на които трябва да се спра е този за
характера
на А... Виждам, че в него има повече благородство, от колкото във всеки друг светски човек.
Това, заедно с почитта му към Учителя го издигат в моите очи; ако не бяха тия аристократически традиции, на които се счита длъжен да се подчини, той навярно винаги би предпочел да сте неразделна от него. Сега, все пак той е разрешил от свое гледище най-добре въпроса: разделя се от Вас без да Ви оставя с дете в ръце. Иначе, би било много по-тежко за Вас. Натъкнах се случайно на един подобен случай: майка с току-що родено дете е потърсила прибежище в едно братско семейство, тъй като е изоставена не от други, но от законният си мъж. Сравнява се дори с Фаустовата Маргарита!
към текста >>
Разговори от възвишен
характер
не липсват в учебните ни часове -брат Боев сам ги предизвиква и поддържа.
Новият пощальон е по-мълчалив и от библиотечния шкаф по отношение Вашето инкогнито. Той знае повече за Вас, отколкото аз. Казвате да се разговаряме с Е. върху някои интересни въпроси. Аз съм много заета извън учебните ни занятия - винаги Русеви изискват работа от мен срещу наем.
Разговори от възвишен
характер
не липсват в учебните ни часове -брат Боев сам ги предизвиква и поддържа.
Хубаво е по-дълго да оставаме върху тях, но времето лети и трябва да се обясняват уроците. Знаете ли, че книгата, която заедно с Вас пишем сега има много ненаписани страници. Има неща пречудни в човешката душа, за които и да иска да говори човек не може. „Ние бихме били жалки нищожества -казва Метерлинк - ако знаехме само това, което пишем или изказваме. Добре е, че най-възвишеното, най-прекрасното си остава неделима част от нашата душа." Чувате ли как Ви моля за прошка!
към текста >>
Колкото за Хелмира, тя едно трябва да знае, че нейният
характер
е създаден в братството.
След свършване разговора ни по казания въпрос, необходимо бе да заговорим за Вас, Хелмира; защото, както винаги, така и сега в душата ми се отразяваше Вашия образ, на устните ми бе Вашето име! Трябваше да разкажа на Учителя някои от последните Ваши преживявания, както и тъгите Ви за решението на А... По повод на това, Той встъпи в някои обяснения, които позволявам си да Ви съобща, за обща полза: „Когато един човек се озове в гъстата материя, ако пожелаете да го изведете оттам, той запитва „Где ще ме турите? ” И прав е! Защото, както едно дърво не може да го изтръгнете с корените му, за да го пренесете някъде, а трябва да се превърне в една клетка (зародиша в семката). Такава промяна трябва да стане и с човека, за да се внесе той в друга среда.
Колкото за Хелмира, тя едно трябва да знае, че нейният
характер
е създаден в братството.
Излезе ли на вън, всичко ще изгуби, ще се превърне на „кимвал що дрънка”, както казва Павел. Да допуснем, че тя би се свързала с този граф, какво ще постигне? Какво постигна дъщерята на Толев - научи италиански език и нищо повече; та и Хелмира ще се приучи към аристократически живот с техните маниери и етикеции! Така, тя да гледа да седи тук, при извора на идеите, гдето може да пише, да работи и да е полезна.” Похвалното, което Учителя намира в А... е смелото следване известни негови цели: „Когато човек обича една жена, той не трябва да жертва всичко за нея! И даже, щом тя види, че нейният любим мисли и я уверява в готовност да се жертва всецяло, не трябва да се съгласи да го вземе.
към текста >>
35.
4-7 ЮЛИ 1928 г. - 29 АВГУСТ 1928 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Това ще Ви даде възможност да опитате силата на
характера
Ви!
Той отпътува, макар и не за винаги както Ви е казал, но нему бе отсъдено да направи известен жеста на великите заимодавци и репаратори на нашата страна; беше интересно дипломатическото писмо на този позлатен велможа, с което казваше на българския народ, че за няколко месеци не ще му искат дължимите вноски по репарациите. Пропуснах да го запазя, но при случай може да Ви се набави от някой вестник, гдето бе печатано това писмо. Всеки случай, той получи толкова много от Вас, а същевременно бе „храненик” на народа ни, казано в най-мека форма. Колкото за вниманието му към сестра Ст., ето нещо което щом узнах ме много озадачи, как Вий ще го понесете! Но дерзайте!
Това ще Ви даде възможност да опитате силата на
характера
Ви!
Нима не бях и аз някога изложена да намразя съперницата си, не беше ли близко до мен отмъщението! И когато надмогнах всичко това, вкусих насладата да видя колко е приятно да възлюбиш своите съперници. Ония, на които спираше внимание моят възлюблен, веднага ставаха интересни за мен, бивах тяхна приятелка и търсих красивото в душите им, което бе пленило моето съкровище! Вий имате всички условия в тоя случай да постъпвате както мен. А той ще страда!
към текста >>
Или имате предвид моя
характер
, за който не малко пъти сте ми намеквали да се коригира!
Асавита, Вчера идваше ми да избягам някъде от - „Еделвайс”. Толкоз мъчно върви, че почти се отказвам да работя. Но имам някои проблясъци, които все пак са насърчителни. Вие имате предвид моята „натура” и се опасявате, че ако се приближим, то аз ще Ви „загубя”. Тука се крие някаква тайна... Значи, може би, аз няма да Ви харесам, що ли?
Или имате предвид моя
характер
, за който не малко пъти сте ми намеквали да се коригира!
О, аз повече от Вас желая да стана „безгрижен” ангел, но този, който искрено гледа на нещата, нека да каже дали това е лесно, дали с идването - дори на Асавита всичко магически ще се промени. Вие засягате един болен въпрос, над който не малко съм мислила, не малко съм плакала. Аз зная своя „корен” - виждам ясно това що ми предстои да усъвършенствувам в себе си, но в природата съществуват две сили, които безспирно се състезават за надмощие, докато едната не отстъпи „до време”, за да се начене пак отново някой ден. Иска се работа, много работа, (прераждането) Представете си куп непрана вълна, до която не искаш да се допреш дори, но ти казват: „Искам от тая вълна да ми се изтъче здрав плат и да ми се ушият хубави дрехи.” Как ще стане това? По някой магичен начин ли?
към текста >>
Така е и с желанието ни да имаме „хубав”
характер
, обноски и пр.
По някой магичен начин ли? - Не ми се вярва. Но ще се опретнем първо да изперем вълната много хубаво, после ще я изчепкаме с ръце, после ще я пратим на дарак да се извлачи, после ще я изпредем на тънки нишки. Тях ще основем, навием на кросно и бавно и внимателно ще почнем да тъчем. След това трябва и тепавица, и най-после хубава дреха.
Така е и с желанието ни да имаме „хубав”
характер
, обноски и пр.
Много работа, много упражнения, за които Учителят дава ценни напътствия в общата школа и специалния клас на младите. И все пак, Асавита, при всичкото добро желание и труд, платът пак може да не стане хубав, по едничката причина, че вълната е „остра”... За сега ще предем тая вълна, която ни е дадена, докато дочакаме тия, чиято наследственост им носи по-богати условия. Моята нова книга ще бъде озаглавена: „Песента на Божия Дух”. Тя ще обхваща 5 глави с отделни заглавия, а именно: Еммануил, Мелхиседек, Асавита, Хелмира, Еделвайс. Изхвърлих историческите очерки, като по пригодни за реферат... Промених и строеж, и стъпка, и тон, и - идея.
към текста >>
36.
1.3. ХОРОСКОП НА ОЛГА СЛАВЧЕВА OT GIS MOLL
,
,
ТОМ 26
Тези страдания имат за цел да обработят и нейния упорит и горд
характер
.
Това са малки страсти, отчаяния, безпричинни скърби, стигащи до крайности - между посочените години 1915 и 20. Вероятно тя е правила опити за самоубийство - с пистолет или отрова. Големи страдания е прекарало това същество. Голяма борба е водила и страдала на своя път. Природата го е поставила в положение да научи най-великата жертва ( в ).
Тези страдания имат за цел да обработят и нейния упорит и горд
характер
.
Тя има водачески дух ( в ). За сега това се проявява повече като опит да тиранизира, да се налага, да диктува, но когато страданията претрошат гръбнака на гордостта, това ще се превърне в един нежен похват на учителка или майка, която, без да отнема свободата на водените от нея хора, ще ги напътва към съвършенството, към идеала. Има един жив, природен ум, идеен ум, който схваща нещата вътрешно, интуитивно. Дарби. Има голяма поетична душа, защото в нея се проявява Божествената любов ( в ). Тя е любовта, която гори в душата на поета на Божественото или царствено изкуство.
към текста >>
37.
2.1.36. Витоша, 3 февруари 1930 г., понеделник, [бивака Ел Шедар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
---------------------------------- * Ората копата, Дай ми чичо момата, да я водя у шумака, да й вдигна кошулака... **Забележка: Ората копата е обред,
характерен
за Западна България, който се провежда в нощите след Месни и на Сирни Заговезни.
В пансиона, взимам си топла вода от готварницата, мия [се], пия чай и преоблечена се хвърлям за сън. Струва ми се, че днес нито за миг не напуснах „дверите на рая”. От сутринта до вечерта само низа от блестящи цветове на слънце, лазур, сняг, сияющи лица, смях, песни и нестихваща радост. Пансионерките се чудят где съм изчезнала целия ден, но не могат да се нарадват на свежия ми бодър вид. - Да е по близко - викат те - и ние бихме отишли на Витоша.
---------------------------------- * Ората копата, Дай ми чичо момата, да я водя у шумака, да й вдигна кошулака... **Забележка: Ората копата е обред,
характерен
за Западна България, който се провежда в нощите след Месни и на Сирни Заговезни.
Палят се клади, а деца въртят специални факли от слама, наречени оратници, с които гонят зимата и злото. В края на вечерта най-смелите прескачат огъня за здраве. Пеят се обредни песни, играят се хора и се мятат запалени стрели.
към текста >>
38.
2.1.55. РЕЧНИК
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Кайфет (каяфет) (тур.) - изглед кварц - скалообразуващ минерал (воднобистър - планински кристал, бял - млечен, жълт - цитрин, опушен и др.) колаче - традиционно хлебче, в което има и сирене колендро - кориандър; озонът по време на гръмотевична буря има подобна миризма костер (рус.) - огън, клада кумунта - комуната Лазурно езеро - Рибното езеро, лиски - шисти (тънко наслоени скали) литак - женска шопска носия Лукул - Римски консул, известен с банкетите си Матарка (матара) - манерка Махабур - вж Бъбрека мерцание (рус.) - трепкане мириади - десетки хиляди Нега - доволство, блаженство негли - сякаш, като че ли ноктюрно - лирична музикална миниатюра Ората копата - обред,
характерен
за Западна България, който се провежда в нощите след Месни и на Сирни Заговезни.
2.1.55. РЕЧНИК Акран(ин) (тур.) - връстник Бал-дер-дару - прев.: Мед на пътя - вж Трилистника беневреци - тесни и дълги шопски гащи от бяла аба Близнака - четвъртото от седемте езера на Рила Бортнянски, Дмитрий (1751-1825) - руски композитор Бризги - пръски (рус.: брнзги) бурия - тръба, комин Бъбрека - петото от седемте езера на Рила - вж и Махабур Галун-ширит гнайс - метаморфна скала гранати - минерали (бледозелени, зелени, яркочервени, тъмночервени) Григ, Едвард (1843-1907) - норвежки композитор Демир Капия - долината на р. Бели Искър джувап (джевап) (тур.) — отговор. Давам джевап: 1) отговарям; 2) излизам насреща, не падам по-долу. дируга (деруга) - бразда, линия дорамче - горна дреха без ръкави Еди гьол (тур.) - седем езера Елбур - прев.: Благородният приятел - вж Рибно езеро Ел-Шедар (Ели Шедар, Ел-Ше-дар, Ел Ше-дар) - прев: Благородният свидетел Имен ден на царя е... - рожден ден. Цар Борис е роден на 30 януари 1894 г.
Кайфет (каяфет) (тур.) - изглед кварц - скалообразуващ минерал (воднобистър - планински кристал, бял - млечен, жълт - цитрин, опушен и др.) колаче - традиционно хлебче, в което има и сирене колендро - кориандър; озонът по време на гръмотевична буря има подобна миризма костер (рус.) - огън, клада кумунта - комуната Лазурно езеро - Рибното езеро, лиски - шисти (тънко наслоени скали) литак - женска шопска носия Лукул - Римски консул, известен с банкетите си Матарка (матара) - манерка Махабур - вж Бъбрека мерцание (рус.) - трепкане мириади - десетки хиляди Нега - доволство, блаженство негли - сякаш, като че ли ноктюрно - лирична музикална миниатюра Ората копата - обред,
характерен
за Западна България, който се провежда в нощите след Месни и на Сирни Заговезни.
Палят се клади, а деца въртят специални факли от слама, наречени оратници, с които гонят зимата и злото. В края на вечерта най-смелите прескачат огъня за здраве. Пеят се обредни песни, играят се хора и се мятат запалени стрели ортоклаз - минерал (бял, розов, жълтеникав до сив) Пансион Kindergarten - пансион за детски учителки плакарда (фр.) - плакат Полифен - име на циклоп от гръцката митология полоканица - мярка за течност (половин ока, 640 гр.) пош - парче плат, кърпа пул - голямо, кръгло и плоско копче или пластинка за украса Рибно езеро (Долното езеро) - второто от седемте езера на Рила - вж и Елбур Сидхарта - Сидхарта Гаутама (Буда) синци - вид мъниста слюда - минерал (черен до кафяв, бял до сив, розово-сив) Трилистника - третото от седемте езера на Рила вж и Бал-дер-дару Ущелье (рус.) - дълбока планинска долина Фламарион, Камий (1842-1925) - френски астроном и популяризатор на астрономията и науката. Хак - заплата; изяждам хака - ощетявам Цитронов - лимоново жълт цвят Чумбер (чембер) - забрадка Avec plaisir (фр.) - с удоволствие Bienvenue, bienvenue, chersfreres et soeursde la France (фр.)-Добре дошли, добре дошли, мили братя и сестри от Франция Caesar (лат.) - цезар, цар, владетел cher soeurs et cher freres (фр.) - милите сестри и милите братя D’Arc, Jeanne (фр.) -д’Арк, Жана Encore (фр.) - още Erste Prima (нем.) - първият голям expressionniste (фр.) - експресионист Feuerwerk (нем.) - фойерверк Goetheanum (нем.) - Гьотеанум (Главната сграда в школата на Р. Щайнер в Швейцария) Griechenland (нем.) - Гърция Kindergarten (нем., англ.)-детска градина Der Meister (нем.) - Учителят Miss Clark (англ.) - госпожица Кларк Mit vergnQgen (нем.) - с удоволствие mon cher (фр.) - скъпи мой Mrs.
към текста >>
39.
3.4.1. Личността на учителя. реферат 1935-1936 уч. година
,
3.4. Реферати
,
ТОМ 26
Той трябва да търси велики
характери
и да им подражава.
" Микел Анджело нищо не му отговорил, но разпитал за неговия живот, че този човек отдавна бил тръгнал по нанадолната плоскост, докато най- подир от едни префинени черти на непокварен човек дал предателския профил. Да, вътрешният образ детерминира външния! И затова, учителят работейки в една среда от нежни формиращи се души трябва да свещенодействува в живота си, за да не спъне тия, които възпитава, нито в настоящето, нито в бъдащето. Учителят носи голяма нравствена отговорност. Заради великия пост, който заема той трябва да се ограничава в много отрицателни свои прояви, за да не предизвика и най-малката съблазън, да не събуди и най-малкото подозрение.
Той трябва да търси велики
характери
и да им подражава.
Той трябва непрестанно да чете и да се обогатява с нови знания. Или хубавите неща, които знае, които е приложил вече с успех, да търси нови форми в които да ги изрази, нови методи, с които да ги покаже. Защото дори и най-красивото нещо, ако го виждаме винаги в една и съща форма дотяга. И най-красивата статуя гледана постоянно омръзва, докато живия образ, макар и не до там красив, вибриращ постоянно от вътрешните промени на духовното естество е винаги по за предпочитане. Всичко до сега казано звучи като една поетическа възможност, като че ли човек щом като каже и ще стане.
към текста >>
40.
6.3. Новата култура
,
6. УЧИТЕЛЯТ ЗА СВЕТА, БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ
,
ТОМ 26
Това зрънце ще бъде посято в мозъка и съзнанието на всички същества и като израсне, то ще измени
характера
на цялото битие.
21-22) Турете Христа за глава на вашето царство и вървете по Неговия път. Умът ви трябва да се проникне абсолютно от идеята за Бога. („Новият Човек", с. 52) Христос слиза на Земята и носи друго житно зърно. То е зърното на Любовта.
Това зрънце ще бъде посято в мозъка и съзнанието на всички същества и като израсне, то ще измени
характера
на цялото битие.
Христос иде на Земята да донесе за живота, т.е. магията - пръчицата. В сегашния век това е благословението на човечеството. („Който иде, с. 137-138) Иде вече Нова епоха.
към текста >>
41.
2. Учителят
,
Глава 1. РАЗКРИВАНЕ НА РЕАЛНОСТТА
,
ТОМ 28
Дойдоха усилни години, дойдоха задачите и противоречията, дойдоха изпитанията, чрез които се калява и изпитва волята и
характера
на ученика.
Ние имахме рядката привилегия да бъдем Негови съвременници, да Го гледаме и слушаме и с вътрешна будна сетивност да долавяме онова, което подозирахме. Тогава трябваше да бъдем на тази възраст, когато опита е набран и мисълта усредена, за да обхванем значението на тази среща, среща с Учител на Земята. По малко тогава мислехме, повече чувствувахме и с присъщото безгрижие и самонадеяност на младостта стояхме някак си далеч от проблемите, противоречията и сериозността на нашето време, пред които нямаше да закъснеем да се изправим. Сега повече мислим, отколкото чувствуваме. Нашата радост на ученици мина в друга гама.
Дойдоха усилни години, дойдоха задачите и противоречията, дойдоха изпитанията, чрез които се калява и изпитва волята и
характера
на ученика.
Тогава се върнахме към съкровищата, които ни чакаха и приеха като топъл и уреден дом, където ни предстоеше да преживеем всичката красота и всичката светлина на онова което Той ни остави идеално подредено. Предстоеше ни да научим много изкуства от които най-важното беше да умеем да правим връзка и кажем: Както е горе на небето, така е и долу на земята. Неделима и вечна е връзката между Учител и ученик. Трябваше да я осъществим. Устремихме се към Словото с всичката жажда на ученици, които търсеха стрелките и сигналите, формулите и ключовете чрез които да се приближим до Него и до принципите.
към текста >>
“Ако стопим целия християнски свят - казваше Той - не можем да извадим един истински християнин - българите едва ли ще дадат един крак на християнството, гърците едно ухо, англичаните един нос, германците една вежда.” Една изобличаваща
характеристика
твърде сбита и образна за състоянието на съвременните християнски народи.
Ние няма да се занимаваме с тях. По време, когато свещениците не избираха средства за борбата си срещу него, Той спокойно си работеше, вървеше по определения път, изнасяше своите принципи и сваляше на Земята едно знание, което щеше да ползува не само нас, българите, но и цялото човечество. Нямаше област, нямаше стрък от културата, която Той да не засягаше, нямаше въпрос, който Той да не осветляваше. Не се страхуваше да каже истината и показваше всичката вътрешна голота и сухота на съвременната философия лишена от реалност и практическа стойност. Не одобряваше положението на християнския свят и начина по който се проповядваше Христовото учение.
“Ако стопим целия християнски свят - казваше Той - не можем да извадим един истински християнин - българите едва ли ще дадат един крак на християнството, гърците едно ухо, англичаните един нос, германците една вежда.” Една изобличаваща
характеристика
твърде сбита и образна за състоянието на съвременните християнски народи.
Къде стояха народите в своя морал, в своята култура, своята човечност, измерени с Неговата мярка? ” Какво правя аз? Слушам и гледам. Чувствувам, когато в света стават престъпления, взимам участие в страданията на хората. Чувам, как вика някой за помощ гледам, как някой забива нож в гърдите на някой.
към текста >>
42.
3. От непоръчаните
,
Глава 2. По следите на казаното
,
ТОМ 28
Нека влезем в коя да е църква и хвърлим поглед на
характерните
й принадлежности.
Изведе ни и живяхме тези мигове на съзерцание и самовглъбяване, защото първите трепети на онова, което наричаме духовен живот бяха преживяни именно там, в планините, всред вековните гори, покрай езерата, по планинските върхове. Всяка дума и всяка идея, която Той нахвърляше беше опитана, изживяна, приложена, за да се изпита здравата основа върху която Той градеше. Едно ново отношение се раждаше не само към природа, но и към Великата Първопричина и оттам и към човека. Формите на новата мисъл бяха чисти, свежи, здрави. Заслушани в мелодията на нашето съвремие, което ни поднасяше ново виждане и нов мироглед от понятието църква предстоеше ни да изградим нов образ с ново съдържание.
Нека влезем в коя да е църква и хвърлим поглед на
характерните
й принадлежности.
Те са на първо място кандилото, свещта и свещеника. Странно чувство би изпитал човекът, слязъл от планината, преживял там величествения миг на съзерцание, нагоре ясносиньо небе, или звездно през нощта, в подножието на върха дълбоко планински езеро, а по-надолу безкрайната панорама на вековните гори със стремително вдигнати нагоре борови върхари. Какъв мир и тишина, каква красота и чистота в която душата се потапя - истински храм неръкотворен, вълшебен. Свещта и кандилото, усещаш отдалечаваща и умираща епоха, която те докосва с ледения дъх без да събуди в новия човек някакъв свещен трепет, емоция или чувство на нещо свято - новият човек има вече нещо изработено, ново виждане, ново усещание. Сигналите проблясват, думите кънтят и сказанието идва при тебе, за да стане всичко светло като ден и дълбоко като звездна нощ.
към текста >>
43.
6. Решил съм
,
Глава 2. По следите на казаното
,
ТОМ 28
За втория тип имаме една класическа
характеристика
, дадена от Христа 10 гл 10 ст.
Цяла психология може да се напише за тях. Те не са наша тема. Позволихме си този увод, за да подчертаем една личност, която се среща под път и над път. Има крадци на материални ценности, но има и такива на духовни. Еднакво опасни са и двата типа.
За втория тип имаме една класическа
характеристика
, дадена от Христа 10 гл 10 ст.
От евангелието на Йоана, където се говори за “Добрия пастир и вълка - крадеца и убиец, който прелазя през прозореца.” Христос отделя много място за тоя тип, наречен от Него вълк. Човекът вълк има същите отличителни черти като тия на вълка. Той идва само да граби, да открадне, да погуби. Напада на много овци, души повече отколкото му трябват, изяжда само една, а поразява повече. Такъв е вълка, такива са навиците му.
към текста >>
Учителят не спира до
характеристиката
, нито до метода, как да се справи ученика с тях, Учителят отива по-далеч.
Човек трябва да бъде буден, да може да разграничава, да диференцира мислите, чувствата, да знае на кои да дава ход и на кои да не обръща внимание. Учителя дава много правила и хвърля обилно светлина върху този въпрос. Ученикът няма желание да бъде хванат в подобни капани, направил веднъж връзка със Своя Учител, той ще трябва да знае къде да стъпи и как да се пази. Ученикът никога не търси лесни пътища и се пази като от огън да не попадне в застоялите води на леността, която ражда кражбата. Образът на крадеца е страшен и зловещ.
Учителят не спира до
характеристиката
, нито до метода, как да се справи ученика с тях, Учителят отива по-далеч.
По сила гледищата на Учителя и на Христа се изравняват. Но един пасаж приковава нашето внимание, върху този пасаж животът успя да сложи своя огнен печат, който ние успяхме не само да видим, но и да преживеем. Ето за това искаме да разкажем, това е същината на този фрагмент. Светлината е премного разлята по света. Преживяването нямаше да стигне само до нас.
към текста >>
44.
8. Радвайте се и благодарете
,
Глава 2. По следите на казаното
,
ТОМ 28
Неговото лице еднакво отразяваше две
характерни
особености, две състояния и бихме добавили невъзможно беше да се правят сравнения, да се обобщава и класифицира.
Нищо не беше в състояние да наруши вътрешния ред и хармония, нищо не можеше да Го постави в неудобно положение, нищо не Го изненадваше, учудваше, смущаваше. Всичко у Него беше отмерено, изискано, недвусмислено. Когато заставаше пред Него имаше усещането, ч.е се намираш в един свят на пълна хармония. Еднакво беше силен, неуязвим, недокоснат за всичко, което се силеше да наруши равновесието Му. Неутрализираше всичко, което беше отрицателно и намираше смисъла на всичко, което за нас беше зло.
Неговото лице еднакво отразяваше две
характерни
особености, две състояния и бихме добавили невъзможно беше да се правят сравнения, да се обобщава и класифицира.
Лицето му носеше отпечатъка на сериозност и задълбоченост с всичките нюанси на дълбоко планинско езеро и на небе - просторно, безкрайно, осеяно с блясъка на всичките небесни светила и с всичката чистота и лазурност. По това небе можеше да се чете, живо и подвижно лицето изразяваше дълбока и светла мисъл и безкрайна мекота. Беше щастие да се гледа лицето Му, от чийто очи се струеше невъобразим мир, топлина, светлина. Всичко беше живот и трудно може да се уловят тия неуловими тонове и се изразят словесно. Както има моменти, когато небето е кристално чисто с оная мека синева, когато в ефира се носят небесни корали и човек изпитва окриляща радост и надежда, имаше моменти и не редки, когато Той сияеше като лазурно небе, светещо и великолепно.
към текста >>
45.
1. Един образ в обикновения живот
,
Глава 5. Учителят и истината
,
ТОМ 28
Тя е неговия
характерен
белег и основна черта.
Основата трябва да бъде от здрав материал. Една гнила греда може да бъде фатална за живота на ученика. Учителят, който е поел грижата да обучава и възпитава поколенията, трябва да бъде образец на честност, справедливост, съвестност и когато предава науката да си служи само е езика на истината. Няма по-голямо престъпление да се излъже детето и да му се даде крива насока на живота, на мисли и чувства. Отговорна работа е да си учител, затова между всички положителни качества, които един учител трябва да притежава е на първо място - истината.
Тя е неговия
характерен
белег и основна черта.
Учителите не могат да бъдат използувани в ръцете на заинтересованите за свои себични цели. Учителите трябва доблестно да се борят срещу домогванията на хитреците, които гонят лични интереси. Учителите трябва да имат идеал и да устояват на него. Само тогава може да се очакват здрави по дух и душа поколения със светли умове и благородни сърца. Такива трябва да бъдат и майките - “възпитателки”.
към текста >>
46.
7. Бисерът на безконечността
,
Глава 5. Учителят и истината
,
ТОМ 28
Делото на Христа имаше същия
характер
.
До пълното поражение на Сатанаил и неговата вярна дружина имаше още време. Синът Божий имаше още много да чака, докато се стигне до неговата гибел. Великото в света не си служи с драстични методи. Всичко става спокойно и медлено, разкривайки една пречудна картина, където всичко е творчески обмислено и винаги сполучливо. Плановете на Битието никога не претърпяват крах - те могат да се забавят или отложат, но се изпълняват в пълнота.
Делото на Христа имаше същия
характер
.
Имаше време да се проверяват законите и да се опита вкуса на истината, на Земята щеше явно да станат делата на Сатанаил и лъжата щеше да бъде развенчана по най-съвършен начин, какъвто само големите приятели на човечеството и на истината можеха да направят. Така действуваше и Христос. Имаше още време и разпадането на всичките учения, които в основата си имаха лъжа щеше да стане неминуемо. И вековете се изнизаха... Поданиците на Сатанаил разнасяха по световните пазари този отровен продукт и неговата широка употреба доби граждански права. Най-голям пласмент лъжата намери в сърцата на държавите в средите на ония, които гласяха и редяха съдбините на народите.
към текста >>
47.
3. Реалността
,
Глава 6. Разкриване на реалността
,
ТОМ 28
Тя беше вън от тези величини
характерни
за физическия свят.
Учителят дойде на Земята и прие човешки образ и донесе едно учение на Земята за човека, за да излезе от тесните рамки на заблужденията относно живота, да го освободи от старите форми на мислене, на морал, да го обнови отвътре и му покаже най-прекия път към духовен живот, богат отвътре. Огромни съкровища бяха нужни, ние знаем какво значи да слезе Учител на Земята. Дали Той обеща на човек земен рай, или обеща живот без страдания, без бури, без мъка или показа на витрина благата на живота? Ние имахме време да помислим за много неща и когато за миг се спряхме на границите на един свят, ние казахме: трябва да е тук. Учителят беше най-големият реалист и думите на Христа долитат при нас: “Ето Царството Божие е вътре във вас.” Времето и пространството не докосваха идеята.
Тя беше вън от тези величини
характерни
за физическия свят.
Две хиляди години оттогава - "На прага е Царството Божие.” Дойде ли Царството Божие, както го очакваха тогава, както го очакват някои религиозни и днес? Нека очакват реализирането на идеята по този начин, така схваната то не отива по-далеч от материалистическото схващане на всички идеи от духовно естество. Реален е Божествения свят за Него. “Аз живея в този свят”. За Него няма никакво съмнение, че този свят съществува, свят на абсолютна хармония, красота, музика, любов, мъдрост, изкуство, всичко за което душата копнее.
към текста >>
48.
6. Песните на Учителя, 6.1. “Излязъл е сеяч да сее”.
,
Глава 1. Разговор с великото
,
ТОМ 28
Навик за пеене, за свирене не беше явление от масов
характер
.
Хората живееха по онова време - първите десетилетия на нашия век - по установени правила, норми, обичаи, привички. Ние идвахме от един свят в който имаше някаква схема на живот, която не можеше да не я надянат и на нас - младото поколение, не ще описвам този свят и този живот, но търся мястото на музиката в живота по онова време, когато нашата млада държава се опитваше да живее с музика и усилията за това постижение не бяха малки. Провинциалните сцени се оживяваха от музикални спектакли. Идваха видни изпълнители, даваха концерти, а и усилията не местни сили не бяха малки, Всеки помни времето на популярните концерти, които неусетно се превръщаха на музикални школи. Които имаха талант учеха музика, пееха в хорове, които обичаха музика ги слушаха.
Навик за пеене, за свирене не беше явление от масов
характер
.
За съжаление до ден днешен то не е станало. Хората не пееха тогава, не пеят и днес и като че ли тогава пееха повече. Но и тоHва не е наша тема. Спираме се само за миг върху тази история, за де отбележим състоянието на музиката като душевна потребност, като всекидневна нужда. Другояче не можем да си обясним бликналите чувства, когато пристъпвахме прага на събранията през неделните и школните дни.
към текста >>
49.
6.6. Алилуйя
,
Глава 1. Разговор с великото
,
ТОМ 28
И ние тръгваме на дълъг път и за разлика от другите, които откриват богати залежи, нови богатства неоткрити в недрата на земята или някъде другаде, ние не търсим абсолютно нищо, което има материален
характер
.
6.6. “АЛИЛУЙЯ” Връщането към далечното минало представлява интересно пътешествие. Ние не сме геолози, не участвуваме в някое трудно издирване, не сме и откриватели на нови земи. Познати ни са всичките перипетии приключения и опасности с които са придружени тези експедиции. В случая, обаче, ние приличаме по нещо на тях.
И ние тръгваме на дълъг път и за разлика от другите, които откриват богати залежи, нови богатства неоткрити в недрата на земята или някъде другаде, ние не търсим абсолютно нищо, което има материален
характер
.
Нашата цел е много скромна и не знаем, колко хора биха се интересували от нашето пътешествие. Като към ново небесно тяло, което привлича погледа на астронома, ние се насочваме към един живот и една неувяхваща истина, които в днешно време звучат далечно и някак си нереално. Но именно тази нереалност, която в основата си е реалност, ни привлича, тя е която крие известна цена за ония, които търсят вечното; нека тя да не съдържа онова, за което днес хората препускат като диви орди по нашата земя и настървено дълбаят нейната утроба, за да търсят все повече и повече суровинни материали. Нашият поглед е насочен към други ценности и със скъдните средства, които притежаваме ние се връщаме към света на духовното - свещените сказания, превърнали се на бликащи извори, които до ден днешен не са престанали да поят сърцата, умовете, душите на хората. Нашето пътешествие стигна до псалмите на Давида.
към текста >>
50.
6.7. “Странник съм в този свят”
,
Глава 1. Разговор с великото
,
ТОМ 28
Да, цялостна, молитва с всичките
характерни
нюанси.
Благодарни сме на Ученика и на Учителя. Тази страница от Неговия живот би ни лишила от нещо много значимо и ценно, нещо неизразимо дълбоко. Сега нека пристъпим към текста на песента, с нейната музика нека се заемат музикантите. Четем и препрочитаме краткия текст. В коментара се казва, че песента е Молитвата на Учителя.
Да, цялостна, молитва с всичките
характерни
нюанси.
Искаш да кажеш нещо, ала не смееш. Изправен си пред нещо величествено пред което можеш само да мълчиш. Усещаш, че нямаш право да докосваш с пръст тази хармония. Тя сама за себе си ще говори на всички, които имат ухо и усет. Можем само да сведем глава и да мълчим, само да мълчим.
към текста >>
51.
1. Движението
,
Глава 2. Движение и гимнастика
,
ТОМ 28
Една усмивка и един израз на очите могат да останат за дълго време да ни говорят, не само за самия модел, но и за автора на портрета, майстор, който е съумял да предаде най-
характерното
.
Всичко се изменя, всичко се движи, нищо не е вечно. Вечно е само движението, вечен е Великия Дух, Чийто пулс движи цялата Вселена, за да стигне до човешкото сърце и го прониже със стрелата на Любовта, за да го облее в потока на светлината.” Движение има и в изкуството. Когато посещаваме художествена галерия, ние се спираме внимателно пред ония картини, които привличат нашите очи и нашето сърце. Един пейзаж може да упражни въздействие върху нас до толкова, доколкото в него има нещо живо, което ни покорява и ние отнасяме със себе си. Портретите също имат привлекателна сила, доколкото в тях усещаме живия трепет на вътрешен живот.
Една усмивка и един израз на очите могат да останат за дълго време да ни говорят, не само за самия модел, но и за автора на портрета, майстор, който е съумял да предаде най-
характерното
.
Изкуството представлява свят в който ние се запознаваме с шедьоврите на майсторите, които са успявали да вложат идеите си в произведенията. На вид то може да е незнайно и непознато, не си даваме сметка дори, ала тъкмо този невидим и незнаен трепет отъждествява великото, което щедро е разлято в живота - творецът от него е черпел и доколко автора е можал да долови този трепет, дотолкова неговата творба е безсмъртна Целият процес на вникване в душата на моделите и в предаването трепетите на тази душа представлява основния закон в изкуството. За да си уясним идеята, трябва да се върнем към чистите първообрази, моделите, отлетите фабули, целия този суров набор от материали в който творците изтребват своите мотиви И ако успеем да направим това. намираме, че цената на изкуството е именно там - нашето вълнение да се изравни с неговото - успял е художникът да изтръгне нашия възторг и възхищение по простата причина, че е доловил и предал една жива идея Произведението не е лишено от движение - това забележително качество, което е универсален белег на цялата природа. Ние не усещаме и не виждаме това вихрено движение, защото сме потопени в него, такива са законите на нашата планета, която същевременно участвува в космическото движение на Вселената.
към текста >>
52.
3. Паневритмия: хореографска поема
,
Глава 2. Движение и гимнастика
,
ТОМ 28
Характерът
на тези гимнастики изисква обстойно обсъждане и дълбоко вникване - те бяха построени върху известни принципи, те имаха точен ритмус, те имаха нещо, което специалистите един ден ще открият - те всички бяха съобразени с природния ритъм и бяха изградени хармонично, плавно, красиво.
От къщи се излизаше половин час преди изгрев - астрономическите календари бяха насъщни и всеки се справяше с тази подробност, тогава нямаше календари и предавания по радиото. Всеки знаеше кога изгрява Слънцето и колко минути са нужни до обекта и нещо повече лъчите половин час преди изгрева влияят на нервната система и който искаше да лекува нервите излизаше и по-рано. Изгревът на Слънцето се посрещаше, не бе вярно, че се кланяха на Слънцето. Напротив прави като свещи - гръбнакът трябва да заеме идеална перпендикулярна посока. След изгрева започваха гимнастиките.
Характерът
на тези гимнастики изисква обстойно обсъждане и дълбоко вникване - те бяха построени върху известни принципи, те имаха точен ритмус, те имаха нещо, което специалистите един ден ще открият - те всички бяха съобразени с природния ритъм и бяха изградени хармонично, плавно, красиво.
Новото в тях беше и това, че участие не взимаха само ръцете, както беше по онова време, но цялото тяло. Не се правеха застанал на едно място, а се правеха стъпки напред и назад - всичко беше ангажирано с движенията - нямаше част на тялото която да не беше застъпена. Тези упражнения останаха да се играят до ден днешен, те бяха отделни от Паневритмията и имаха малко по-друг характер - играеха се без музика. Редом с тях вървяха и дихателните упражнения. Дишането беше крайъгълен камък в цялата изградена от Него система за здравеопазването на човека.
към текста >>
Тези упражнения останаха да се играят до ден днешен, те бяха отделни от Паневритмията и имаха малко по-друг
характер
- играеха се без музика.
Напротив прави като свещи - гръбнакът трябва да заеме идеална перпендикулярна посока. След изгрева започваха гимнастиките. Характерът на тези гимнастики изисква обстойно обсъждане и дълбоко вникване - те бяха построени върху известни принципи, те имаха точен ритмус, те имаха нещо, което специалистите един ден ще открият - те всички бяха съобразени с природния ритъм и бяха изградени хармонично, плавно, красиво. Новото в тях беше и това, че участие не взимаха само ръцете, както беше по онова време, но цялото тяло. Не се правеха застанал на едно място, а се правеха стъпки напред и назад - всичко беше ангажирано с движенията - нямаше част на тялото която да не беше застъпена.
Тези упражнения останаха да се играят до ден днешен, те бяха отделни от Паневритмията и имаха малко по-друг
характер
- играеха се без музика.
Редом с тях вървяха и дихателните упражнения. Дишането беше крайъгълен камък в цялата изградена от Него система за здравеопазването на човека. Ще споменем и за третия дел упражнения, ония, които Той даваше по време на школните часове. Те представляват най-новото, най-съкровеното, което можеше да се предложи на бялата раса - тези упражнения съдържаха нещо магично. Те бяха най-леки, най-прости, най-обикновени, все едно, че нищо не правиш.
към текста >>
И трите дяла имат специфичен
характер
- всичко е различно в тях, всичко звучи своеобразно и могат да се вземат като съвсем отделни оригинални хореографски спектакли - но за нас те са неразривно свързани, за нас те имат нещо преливащо, което дава завършен облик на това монументално цяло -движение, музика, съзерцание, поезия, хармония, ритъм, всичко е свързано, всичко образува един разкошен букет цвят и плод на творческо хрумване облечено в най-изящна форма.
Но нека се върнем на въпроса, как се роди тя - не изведнъж, както казахме - когато към даденото ще се прибави ново упражнение, няколко двойки в друго време ги изиграваха. Учителя ръководеше, отбелязваше и коригираше някои положения и след няколко пъти повторения, упражнението биваше готово, последна редакция, както се казва и на другия ден се демонстрираше - играеха го всички. Паневритмията може да се раздели на три части. Първата, в която влизат упражненията от първото “Пробуждане” до последното “На ранина”. Втората част обхваща “Пентаграмата” и третата “Слънчевите лъчи”.
И трите дяла имат специфичен
характер
- всичко е различно в тях, всичко звучи своеобразно и могат да се вземат като съвсем отделни оригинални хореографски спектакли - но за нас те са неразривно свързани, за нас те имат нещо преливащо, което дава завършен облик на това монументално цяло -движение, музика, съзерцание, поезия, хармония, ритъм, всичко е свързано, всичко образува един разкошен букет цвят и плод на творческо хрумване облечено в най-изящна форма.
Сега, когато се връщаме към тази част от делото на Учителя, ние се приближаваме до тези пролетни летни утра, когато поляната блещи от чистота и свежест, когато слънчевите лъчи се отразяват върху прозрачните росни капки, когато въздухът е парфюмиран от боровата смола, когато на Изгрева плодните дръвчета или цъфтят или са отрупани с плодове и аромата на зреещите плодове се чувствува - не може да се говори за Паневритмия без да опишеш макар и бегло в едри черти обстановката - пейзажа като неделима рамка на тази красота, която звучеше еднакво жива и богата, както през ранната пролет, така и през знойното лято. За Паневритмията може да се говори толкова много, защото тя бе частичка не само от Неговото многообразно творчество, но и частичка от нашия живот, защото нищо сякаш не ни докосна толкова живо и толкова дълбоко, осезателно бихме казали, както музиката и Паневритмията. Те сякаш бяха слезли при нас като двама пратеника, любвеобилни и щедри, които ни поднесоха най-хубавия дар, като вляха в нас ония сили които щяха да споят най-здравото, най-чистото и най-красивото. От музиката и от Паневритмията ние не бяхме очаровани - не, малко е да се каже обогатени, малко е да се каже вдъхновени. Чрез Неговата музика и Паневритмията ние се докоснахме Д° живителния пулс на Безкрайността и преживяхме свещеното чувство, което посветените в редки мигновения са преживяли в свещените храмове.
към текста >>
Цялата песен до края има същия
характер
- чувствуваше, че народната музика е получила ново и оригинално звучене.
От бодрото и здравословно настроение на първите десет упражнения до хармоничната линия “Евера” до мекотата на трите мистични изпълнения на “Мисли”, "Аум” и “Изгрява слънцето" до красотата на Квадрата, където човек усеща, че излиза от рамките на земното, за да навлезеш след това на оная серия състояща се от десет упражнения, които насищат атмосферата с една феерична красота, упражнения, които съдържат и пластика, и ритъм и музика и хармония и бихме казали и багра - едно слънчево златисто сияние, една мека линия на синьо и розово, една нежност, която се забелязва в ранния час преди изгрев - трябва да се играят при нужната обстановка, за да се преживеят, за да ни кажат, че твърде малко сме казали - свършваш с последното, което беше и молитва и благодарност и задълбочено преживяване на този цикъл от Паневритмията, за да навлезеш след това във втората част - Пентаграмата" този вихър на тонове, на стъпки, на музика - вече не си на земята. Пентаграмата като упражнение е най-оригиналното по замисъл упражнение, от което хореографите един ден могат да направят великолепна продукция. Музика и игра отнасят човека в преддверието на един друг свят - Пентаграмата ти оставя трайни, незабравими впечатления, че си бил поканен на един истински музикален празник. Пентаграмата е като въведение на следващата част на Паневритмията, тази дълбоко мистична творба, където те посреща един чуден припев - наситен с едно носталгичност - по хубава песен за майката не би могла да съществува - “Ти си ме, мамо, човек красив родила; умен да стана добре да мисля”. Народният мотив зазвучава свежо и чисто, обновен и наситен с нова идейност.
Цялата песен до края има същия
характер
- чувствуваше, че народната музика е получила ново и оригинално звучене.
Последната картина завършва - след изпяването на тази песен - тя се пее от всички, навлизаш вече в друга гама и като награда на всичко една врата се разтваря и ти казва: Влез, Земята вече не е Земя - по чудо тя се е превърнала на рай - да, на рай - ожидания рай, който човек къде ли не търси. А раят е бил толкова близо - “Родил си ме, мамо, човек красив, добре да мисля, добре да любя” - защо такъв човек да не живее в рай? Възможен ли е раят на Земята? Възможен е. Човек не е дошъл на земята само за мъка, но и да учи, да учи най-великата наука - да люби и да намира Великото - рая.
към текста >>
53.
3. Братството
,
Глава 3. Братството - идея на нашето време
,
ТОМ 28
В този етап участвува цялото човечество, то е
характерен
белег на дадено време.
Пробуждането на това съзнание представлява края на един процес и началото на друг. За този момент човек трябва да узрее; то е като разцъфтяването на едно цвете, което не може да се развие и цъфне по-рано от определения сезон и време. Само топлината и светлината на слънцето могат да събудят скритите сили в корените на цветето, на фиданката и на столетника - дъб. Без топлината и светлината на слънцето през месец април и май, растителното царство не би се събудило от зимния си сън. Събуждането на колективно съзнание представлява един такъв момент от живота на природата; той представлява за човека важен и значителен етап.
В този етап участвува цялото човечество, то е
характерен
белег на дадено време.
И нека кажем характерен белег на нашата съвременност. Нека опитите в това направление да са грубо нахвърлени, но идеята вложена в тях ще се развие и ще стигне непременно своя цъфтеж. Идеята има богати перспективи и светло бъдеще, защото идеята е жива и лежи близо до човека с всичката си духовна и практическа цена и с всичката си вътрешна дълбочина и хубост. Раждането на новото е винаги придружено с известно безредие и хаос. Силата на една идея винаги се опитва след нейното приложение и когато тя е права, човек вижда скъпата й цена, ако с нея разбира се не се цели странични и егоистични домогвания.
към текста >>
И нека кажем
характерен
белег на нашата съвременност.
За този момент човек трябва да узрее; то е като разцъфтяването на едно цвете, което не може да се развие и цъфне по-рано от определения сезон и време. Само топлината и светлината на слънцето могат да събудят скритите сили в корените на цветето, на фиданката и на столетника - дъб. Без топлината и светлината на слънцето през месец април и май, растителното царство не би се събудило от зимния си сън. Събуждането на колективно съзнание представлява един такъв момент от живота на природата; той представлява за човека важен и значителен етап. В този етап участвува цялото човечество, то е характерен белег на дадено време.
И нека кажем
характерен
белег на нашата съвременност.
Нека опитите в това направление да са грубо нахвърлени, но идеята вложена в тях ще се развие и ще стигне непременно своя цъфтеж. Идеята има богати перспективи и светло бъдеще, защото идеята е жива и лежи близо до човека с всичката си духовна и практическа цена и с всичката си вътрешна дълбочина и хубост. Раждането на новото е винаги придружено с известно безредие и хаос. Силата на една идея винаги се опитва след нейното приложение и когато тя е права, човек вижда скъпата й цена, ако с нея разбира се не се цели странични и егоистични домогвания. За първи път за колективното съзнание Учителят говори в малката беседа; “Пробуждане на колективното съзнание”.
към текста >>
И не само тези мероприятия имаха вече облика на колективност, а по-късно летуването по планините, печатането на книгите, уреждането на гостни стаи за тия от провинцията, работата с градините на Изгрева, разпределянето на братски квартири с една дума всичко, което имаше
характер
на материална база беше поставено на принципна основа.
Твърде рано още общото хранене намери място - стол имаше на Опълченска още в първото десетилетие на нашия век. Този стол никога не престана да функционира, когато животът на братството бе преместен на Изгрева. Първата сграда, която бе построена наред със салона, беше трапезарията. И двата стола този в 66 и по-късно на Изгрева бяха поставени на строго идейна почва. Те бяха лишени от сметка, печалби и някакви лични интереси.
И не само тези мероприятия имаха вече облика на колективност, а по-късно летуването по планините, печатането на книгите, уреждането на гостни стаи за тия от провинцията, работата с градините на Изгрева, разпределянето на братски квартири с една дума всичко, което имаше
характер
на материална база беше поставено на принципна основа.
Всеки внасяше материалната подкрепа въз основа на стария закон за десятъка. Колективният живот бе нова идея, която бе приета с радост и ентусиазъм и затова тя процъфтя, даде своя плод и оформи новите хора, които разбираха дълбокия смисъл на идеята за колективното съзнание. Основите на този живот, който носеше името “братски” представляваше по своята същност един голям опит, след първия в християнските задруги и общини преди две хиляди години, с историческо значение не по своята външна форма, а по своето вътрешно съдържание, редуцирано, пречистено, доведено до здрава калена стомана и до чистотата и прозрачността на диаманта. В тази именно чистота и незаинтересованост лежеше новото, което Той успя да изгради, спокойно, бавно, безшумно, сякаш нищо не правеше. Всичко носеше печата на спокойното, естествено течение, като това на големите пълноводни реки от които изпитваме дълбоко затишие.
към текста >>
Нека не кажем дали нивата се люлее от узрели жита, не е лесно да се говори дори за неща, които имат съкровен и дълбок
характер
, пък и не е нужно, но ще кажем само това, когато времената се промениха, когато в нашия свят настъпиха нови социални положения, когато официално започна да се говори за колектив и за колективен живот -.
На 2400 метра височина, където братството прекарваше летния си отдих, ние бяхме успели да реализираме един общ колективен живот подчинен на един ум и една воля - тия на общото. Само споменаваме за това мероприятие при което идеята получаваше своя дълбок замисъл и блестеше в своята величествена красота. Ние живеехме идеята за колективното съзнание - новото, което идваше в света. Когато огледахме този живот, ние разбрахме какво се бе случило с нас, какво бе реализирано на земята, и какво понесохме в умовете, сърцата, душите си, като залог на онова, което ние трябваше да проявим. Зърното бе посадено от веща ръка, зърното бе сито и живо, земята на която падна то беше благоприятна.
Нека не кажем дали нивата се люлее от узрели жита, не е лесно да се говори дори за неща, които имат съкровен и дълбок
характер
, пък и не е нужно, но ще кажем само това, когато времената се промениха, когато в нашия свят настъпиха нови социални положения, когато официално започна да се говори за колектив и за колективен живот -.
ние, смеем да кажем, бяхме най-готовите хора и възприехме всичките мероприятия на държавата като нещо, което очаквахме, като нещо, което беше необходимо и естествено, идеята за колектива е една, какви ръце ще манипулират с нея не е тема на нашата размисъл. Затова и ние бяхме добри изискани и честни работници във всичките сфери на нашето социалистическо устройство. Ние бяхме не само подготвени отвън, но бяхме и изградени отвътре. Човечеството ще опита идеята, тя ще се наложи, доброволно ще бъде приета или по необходимост, не е важно, ала човечеството ще опита идеята и ще преживее скритата цена в нея - радостта на живота, която побратимяването във света ще бъде поднесена на човека. Това ще бъде малкият плюс в който се крият големи възможности, разкривайки светли и надеждни перспективи.
към текста >>
54.
6. Писани и неписани закони
,
Глава 3. Братството - идея на нашето време
,
ТОМ 28
Това е Неговият
характерен
стил не само на мислене, не само на изказване, но и на живот.
6. ПИСАНИ И НЕПИСАНИ ЗАКОНИ Това, за което ще става дума тук, само Той може да го каже и не само да го каже, но и да го живее.
Това е Неговият
характерен
стил не само на мислене, не само на изказване, но и на живот.
Човек може да се спре и да съзерцава картината, както нощем съзерцава звездното небе. За нищо друго не мислиш, освен за звездите, за тяхната хубост, за светящите пътища, тия чудни блестящи хороводи, намираш, че на Земята няма нищо по-красиво от небето. Усещаш тогава, че живота се обогатява отвътре и нищо земно не може да се сложи в другото блюдо на везните, за да се изравни с това преживяване. Този път думите бяха отляти в една стройна система, едновременно те бяха и сърдечни и топли, имаш желание да ги сместиш изцяло, или да ги приближиш не само до виждането, чувствуването, а и до разбирането, макар, че всичко е толкова ясно, остава само по магичен начин да ги превърнеш на музика и тя да ти звучи за цял живот. Думите, Неговите думи, казани от Него, трябва да сме ги слушали, защото ги взимаме направо от беседите, може да са отбелязани в бележниците, но тогава можехме ли да ги “слушаме", както днес?
към текста >>
55.
7. Малкият плюс
,
Глава 3. Братството - идея на нашето време
,
ТОМ 28
Как се случи това, на коя наковалня се ковеше
характера
?
Важен беше човекът - изработения човек, който се учеше от неписани закони, по закона на свободата, без принуда и по силата на ония хубави чувства и светли мисли, които носеха едно име наречено убеждение. Човекът взимаше живо участие в новия порядък - с пълна готовност той се включваше в този порядък. Спокойно този човек можеше да се нареди в редиците на онова ново общество, което се оформяваше и което пазеше чуждите интереси като своите. Необикновена бе школа и необикновени бяха постиженията - те бяха на лице, резултатите щяха да се отчетат по-късно, когато при социалистическата система, човекът нямаше да може да се крие. Учениците на Учителя бяха за пример.
Как се случи това, на коя наковалня се ковеше
характера
?
Нека се попитат и нека си отговорят. Ние ще кажем при неписаните закони, при пълна свобода, при една дълбока вътрешна реформа, която отля новото в човека - здрав и чист морал, при едно учение, което работеше отвътре навън. Кой не разбира и не обича значението на думата любов? Ще кажем - всичко се постига с любов, всичко се внедрява с любов, любовта беше най-сполучливия, най-правилният метод за възпитание и самовъзпитание. В братството думата дисциплина никога не се споменаваше, а дисциплина имаше, нямаше нужда да се говори за нея - за нея всеки сам се грижеше и тя се осъществяваше безшумно и неусетно.
към текста >>
56.
8. Единството
,
Глава 3. Братството - идея на нашето време
,
ТОМ 28
Опитваш се да дадеш нещо като
характеристика
на всичко това, което гледаш и не успяваш.
8. ЕДИНСТВОТО Светът разгръща пред нас многобройните си платна. Животът реди пред нас дълбоката и трогателна песен. Какво сме ние, за да можем с помощта на петте сетива да обгърнем всичката хубост и целия ред, който съществува в света и в живота? Денем и нощем небето ни разказва приказки за стари времена, милиони светли очи ни гледат, нещо ти разказват, развеждат те по непознати светове, за да ти покажат накрая пътя към непостижимото.
Опитваш се да дадеш нещо като
характеристика
на всичко това, което гледаш и не успяваш.
Светът и живота край тебе те кара да мислиш, да търсиш, за да се отзовеш накрая до един закон и един величествен ред, който мъдреците наричат - единство. Виждаш тогава, че реките текат по строго установени пътища, виждаш моретата и океаните, разпростряли своята снага точно на определени места, виждаш планините, лесовете, пустините - всичко до последната педя земя са нанесени на своите места. Като хилядите малки тухли, които образуват едно здание, така също всичко сътворено е поставено там не случайно и не без план. Велик архитект, незнаен и неизвестен, с план и изумителна точност е построил този свят величествен и необхватен в който нашата малка планета заема микроскопическо място в галактичната система, която човек дори не може да си представи. Трябва да извърнем очи да погледнем най-близкото творение до нас - човешкото тяло, тая миниатюрна вселена, където мъдростта е величествено отразена, истината сияе, а любовта зад тях се е погрижила да оживи и направи за човека достъпно великото знание.
към текста >>
57.
3. “Пътят на Ученика” - събор, 1927 г.
,
Глава 4. Съборите - духовните празници на братството
,
ТОМ 28
И нещо повече, от
характера
на задачите може да се определи степента на развитието; колкото една задача е по-трудна, толкова ученикът е в по-горен клас, където са предвидени по-мъчни задачи.
Няма противоречие, страдание, скръб, която да го демобилизира. За него всичко представлява математически уравнения, които непременно трябва да реши правилно, ако преди това е учил, те не го затрудняват. Учителят по това ще познае учениците, прилагат ли знанията, когато с тях му предстои да реши задачите си. Нищо даром не се дава. Законите в обикновеното училище, бяха закони и в тази висша школа за човечност в която имахме щастието да учим, да слушаме великото за пътя на ученика.
И нещо повече, от
характера
на задачите може да се определи степента на развитието; колкото една задача е по-трудна, толкова ученикът е в по-горен клас, където са предвидени по-мъчни задачи.
“Велико изкуство е да бъде човек добродетелен.” Всяка добродетел е един клас, една задача, която трябва да се разреши. Много сили и време, много изпитания и работа чакат ученика докато навлезе в света на Любовта, на Светлината, на Мира и на Радостта - тези четири свята, които представляват идеал за ученика, както казва Учителя. На ученика е дадена програма за работа и за живот. Всичко е ясно определено, точно, в най-изискани и чисти тонове. Никой не може да сбърка, нито да пострада.
към текста >>
58.
2. “Ако имах време...
,
Глава 1. Когато трапезата се вдигна
,
ТОМ 28
Започна с пътуванията в страната за изучаване чрез измерване на черепите на българина,
характерните
особености на българина - френологията беше позната наука с която Той оперираше свободно.
Времето не му достигаше. Повече от половин век работа, измерена с нашите канони - половин век неуморна работа, без прекъсване, без почивка. Верига от дни, часове, дни, месеци, години, когато Той вършеше само една работа - присъща, естествена, както водите на дълбок извор, както слънцето. За Него беше естествено това, вродено, богат израз на вътрешния живот. Той само даваше.
Започна с пътуванията в страната за изучаване чрез измерване на черепите на българина,
характерните
особености на българина - френологията беше позната наука с която Той оперираше свободно.
Времето бе кратко, днес тревогата за времето вече ни е позната, може дори да кажем кога започна тя -още през двадесет и петата година, през 27, когато даде “Пътят на ученика” на този забележителен събор беше явно, че Той бързаше. Беседите бяха дълги, никой не броеше часовете. Никога преди това Той не говореше както през този събор. Трябваше да се даде всичко. Знаеше, че времето летеше.
към текста >>
59.
3. Магическият ключ
,
Глава 1. Когато трапезата се вдигна
,
ТОМ 28
Предпази ни да се кланяме на кумири и да си ги създаваме и през всичките часове на ранните утра, когато се събирахме на клас на пръв план стоеше важната задача - изработване на
характер
и оформяване на новото съзнание.
Смъртта определяше живота или обратното - човек трябва не само да живее като човек, но и да умре като човек. Не казваме доколко сме успели в тази важна задача, но в един идеен свят нещата за нас лежат ясни и определени - образците сияят и смелите мъже минали преди нас ни дадоха пример и ни научиха на едното и на другото. Представите лежат чисти, живи и безбурни. Той през всичкото време говори и ни учи, как да постигнем това и не само ни говори, но и го показа - Той живя пред нас, примерът е жив и образът - изваян релефно и живо. Накъдето и да се обърнем образите на Неговото всекидневие стоят живи и пламтящи, те са непомрачени и нито една рязка дори не помрачава този блясък.
Предпази ни да се кланяме на кумири и да си ги създаваме и през всичките часове на ранните утра, когато се събирахме на клас на пръв план стоеше важната задача - изработване на
характер
и оформяване на новото съзнание.
Декември пак е студен, както тогава прозорците са плътно покрити и украсени с ледени завеси и снегът пак не е успял да покрие заледената земя, поразена от дългата есенна суша. Много прилича тази зима на оная от 1944 година, която за нас беше жестока и полярна отвътре. През тия години много неща се случиха, научихме още толкова, преживяхме достатъчно, впрочем никога не е достатъчно, пред човека стоят толкова задачи и толкова неовладяни знания. Успяхме обаче здраво да уловим дирята, да правим опити и да се домогнем до резултати. Намираме Него, правим връзка с Него, преживяваме пак ония светли моменти, ония дълбоки мигове на радост, на вдъхновение, на окриляне, за да разберем за сетен път, че никога не сме сами, никога не сме били сами и че не е било време, когато Той да не е бил с нас".
към текста >>
60.
9. Добрият пастир
,
Глава 2. Образи и идеи
,
ТОМ 28
В основата тези домогвания имат нещо общо, приличат си по вътрешния замисъл, ние ще се спрем на някои от
характерните
.
9. ДОБРИЯТ ПАСТИР Добрият пастир душата си полага за овците; Аз познавам и моите ме познават.” Йоан -10:11, 14 А идеята за “Добрият пастир” като проблем лежи още в дълбока древност. По този повод би могло да се напише цяло съчинение. И понеже същността на въпроса е една и съща, ще се опитаме да дадем строго принципната страна само. Примерите при нашата действителност около Учителя не са малко и може би никога през историята на окултните движения не са били толкова ярко подчертани. Тук те изобилствуват, времето е необикновено и движението около Него динамично.
В основата тези домогвания имат нещо общо, приличат си по вътрешния замисъл, ние ще се спрем на някои от
характерните
.
Темата е сложна и комплицирана. Естеството представлява един от големите дисонанси, които винаги по неизвестни пътища са се вмъквали като крадец, съзнателно и несъзнателно с точно определена цел - присвояването на чужди богатства, търсене на лесни пътища с присъщите навици и етични норми на крадеца, разбойника, убиеца. Аз имах една добра хазяйка, която тъкмо, когато дойдох да живея в нейната къща, тя намерила “пътя си”, станала активен член на едно религиозно общество, отказала се от светския си живот и се чувствувала много щастлива. Радвах се на нейното обръщане към Бога и ми беше приятно да живея в такава къща. На мене тя гледаше като заблудена овца.
към текста >>
Всичко става ясно, като имаме предвид
характерните
черти на вълка.
Крадецът никога не напада на случайна плячка. Крадецът напада на добрите овци на добрия пастир, напада стадо, което не е лишено от грижи, където всяка овца е добре гледана, хранена, свидна на пастира. Пастирът не спи, готов е да положи живота си за овците си. Наивниците до ден днешен могат да задават смешния въпрос: Какво иска този разбойник и защо напада? Отговорът е недвусмислен и точен, защото крадецът не е нищо друго, а вълк в сърцето си.
Всичко става ясно, като имаме предвид
характерните
черти на вълка.
Първото нещо, което вълкът обича е овцата да бъде охранена, угоена, здрава. А такива той много добре знае, че може да намери само при добрия пастир. Аналогията и езика на притчата тук е вече много ясен, образът, който Христос остави е класически, не е загубил от реалната си стойност до наши дни. Идеята е една и съща. Събитието щеше да се повтори безброй пъти.
към текста >>
Изкушенията на Христа през които мина победоносно, носят същия
характер
.
Погледите на хищника никога нямаше да се откажат да търсят, да дебнат и да си облизват устните. Зад образа на вълка ясно изпъква образа на човек със същите интереси, със същите навици, със същите методи на действие. Глупостта, егоизма и гордостта са си дали среща в този човек, плюс заплашителната сила, с която тъмнината го въоръжава. Той всичко върши на тъмно и мъгливо време. Всичките образи от най-далечното минало до ден днешен са едни и същи.
Изкушенията на Христа през които мина победоносно, носят същия
характер
.
Знаците и сигнали, които Христос остави с този въпрос са забележително ярки. Те щяха да бъдат фарове по пътя на човека, който по същия начин нямаше да бъде пощаден от изпитанието. “Не само с хляб се живее, да не изкусиш Бога Твоего, и само Нему да се поклониш”. Това беше достатъчно, за да може всеки човек тръгнал в този път да се ориентира и да познае своите “доброжелатели", които са винаги щедри на обещания. Учителят представляваше неизмерим по Своята светлина и сила център.
към текста >>
Христос се бореше с такива самозванци, борбата я продължиха апостолите; на много места в Деянията се говори за нея, на места тя се изостря и добива социален
характер
.
Всичко това може да се случи много лесно, когато се промени мисленето на един човек, морала на един човек - всичкото друго е вече последствие на тези два основни звена в психиката на човека. То е все едно, когато човек борави с една машина от която липсва основния болт - целият механизъм тутакси се нарушава. Промяната на физическия свят идва неминуемо. Затова самозваните гледат да поразят най-напред идеите, мислите, морала. Такъв човек се превръща на играчка в ръцете на такива учители, негоден е, осъден е и в последствие той бива захвърлен, защото ценното, прекрасното е вече излято, изсмукано, сърцевината на плода изяден, черупките се изхвърлят.
Христос се бореше с такива самозванци, борбата я продължиха апостолите; на много места в Деянията се говори за нея, на места тя се изостря и добива социален
характер
.
“Не се приближавайте при тях, не ги приемайте в домовете си, не ги поздрзвявайте” се казва в посланията. Времето край Учителя е хроникирало много случаи. Те съставляват част от историята на Неговото дело. Те са епизоди с една и съща фабула и с един и същи герой. Главният е вечния, от край време познат, открай вековете “человекоубийца”, макар, че образите се променяха, крайната им цел опираше винаги до стадото, присвояването на службата, на титлата, на мястото, ръководното, централното.
към текста >>
61.
13. Ученикът и котката на Учителя
,
Глава 2. Образи и идеи
,
ТОМ 28
И ако котката по тази или онази причина не успее в своя подвиг, защото пак си остава котка, то човекът надарен с ум, със сърце и с воля, няма право да се лени и отказва от тази работа, която ще го
характеризира
като ученик.
Образите действуват еднакво на мисълта, на чувствата и на въображението. Чрез езика на приказката, която не е приказка, а страница от богатото ежедневие на Учителя, Той ни въвежда в един строго установен свят, където законите, задълженията и принципите на ученичеството са неизменни и строго установени. Веднъж поел този път, ученикът трябва да бъде готов на всичко, непрекъснато усилие, учение и работа. Не само да се радва на новото учение, не само да се възхищава от добродетелите на Учителя, не само да съзерцава Неговия образ, а да бъде готов за огромната работа, която го чака. Преодоляването на личното, себичното, човешкото, не е нищо друго, а дейност, която по размерите си е равно на това, което трябва да направи и котката.
И ако котката по тази или онази причина не успее в своя подвиг, защото пак си остава котка, то човекът надарен с ум, със сърце и с воля, няма право да се лени и отказва от тази работа, която ще го
характеризира
като ученик.
Той няма право да чака Учителят да свърши неговата работа, Учителят да учи вместо него, Учителят да поеме неговите задачи - Учителят да го храни. Затова открай време мнозина са посещавали школите, ала малцина са останали верни докрай, малцина са получавали нужния ценз. Затова и Христос е казал: “Мнозина са звани, малцина - избрани.” Ученикът е избран не само, когато приема едно учение и го харесва и се възхищава от него, а когато го разучава, когато го приложи, когато работи в трите свята. Това значи ученикът да не чака на готово като котката, а сам да припечелва своята “прехрана", своя “хляб” с който да храни душата си, ума, сърцето и волята. Само тогава думите на Учител и ученик получават своето дълбоко и мистично значение.
към текста >>
62.
16. Да опитаме новото
,
Глава 2. Образи и идеи
,
ТОМ 28
Само те надживяват времето, остават трайни следи и градят
характер
.
Човечеството не може да се похвали нито с реда, нито със законността, нито с морала, а най-малко с правдата. Тогава ние казваме: да опитаме необикновеното, чудноватото, странното, което раздвиженият адвокат успя да види жеста на Учителя, а свещеника го отмина със затворени очи. Ще бъде великолепен миг, когато човек реши да опита другото, непознатото, скъсвайки старите сметки и простят дълговете на своите кредитори, а други платят дълговете на непознати, направени кое от немотия, кое от немара, кое от алчност. Няма значение - важна е идеята важен е принципа, новото, което беше влязло в живота на Един, а трябваше да влезе в живота на всички. Живите идеи бързо се разпространяват.
Само те надживяват времето, остават трайни следи и градят
характер
.
Новото покорява и привлича. До сега светът е бил покоряван от насилниците, от сатрапите, от лъжците. Време е вече той да бъде покорен от хората на любовта, на правдата, на истината, покорени от новото отношение към човека и неговите дела. Моят колега беше прав. Нека не се числеше към Неговите хора и нека сам не бе опитал онова, което говореше - Учителят живееше учението.
към текста >>
63.
17. Тресчицата
,
Глава 2. Образи и идеи
,
ТОМ 28
От всичко, което представлява
характера
на човека, зависи и неговата обхода.
17. ТРЕСЧИЦАТА Една от важните и трудни задачи на човека представляват отношенията, които трябва да има към заобикалящата го среда. Въпросът за обходата е един от всекидневните. Човек не живее на земята отделно, сам за себе си, изолиран. Той е свързан с хиляди видими и невидими връзки със себеподобните си. Той влиза в постоянен контакт с тях, обхожда се, живее в непосредствена близост.
От всичко, което представлява
характера
на човека, зависи и неговата обхода.
Нито една среща в нашия живот не е случайна. Трайните отношения не се създават за часове. Науката за взаимните отношения е много сложна. Разбирателството между хората зависи от много причини от които една от важните е разумността и доброто желание да живее човек в хармония с другите. Всеки срещнат човек по нашия път представлява една обособена индивидуалност, малка вселена.
към текста >>
64.
21. Изворите
,
Глава 2. Образи и идеи
,
ТОМ 28
Гъстите борови гори му придават рилски
характер
, флората е богата, морените огромни, влагата обилна.
21. ИЗВОРИТЕ Присоите са една от красивите местности на Витоша, разкошен закътан кът на източния дял на планината.
Гъстите борови гори му придават рилски
характер
, флората е богата, морените огромни, влагата обилна.
Липсват само рилските езера и водопади. През онова време, когато Витоша още не беше превърната на национален парк, в нея можеше да се летува. Ние прекарахме две години на Присоите. През една от тези години, първата беше, предварително замина една група, а третата остана да пътува с Учителя. Ние знаехме денят, когато последната група щеше да дойде и се готвехме да я посрещнем.
към текста >>
65.
2. Окултизмът и човека
,
Глава 1. Откриване на Школата
,
ТОМ 28
Пред вратите на окултната школа човек трябва да се спре и да се запита притежава ли такъв капитал, способен ли е на великата жертва, готов ли е да учи и работи упорито, прилежно, за да изкове
характер
.
Вината е само в неподготвеността и несъвършенството, невежеството на хората, които пристъпват светилището с нечисти крака. Не са започнали с елементите на новото, мислите и чувствата, за да се издигнат до оная висота откъдето могат да съзерцават тези върхове; не са оперирали добросъвестно прилежно и упорито като ученици, като студенти, пренебрегнали са основата с една дума не са манипулирали с чисто наличие - златен капитал. Окултизмът от такива ученици никога не е пострадал, пострадали са те, пренебрегнали са основното. Окултната наука е като огън всепояждащ, не търпи нищо нечисто, себично, егоистично. В пламъците на този огън или всичко изгаря, или всичко расте, цъфти и дава плод.
Пред вратите на окултната школа човек трябва да се спре и да се запита притежава ли такъв капитал, способен ли е на великата жертва, готов ли е да учи и работи упорито, прилежно, за да изкове
характер
.
Честно трябва да си отговори и тогава да пристъпи прага на школата. Школата, това е свещен храм. За да влезе вътре, трябва да притежава нужния ценз. В това отношение школата на Учителя не прави никакво изключение. Разликата е само в методите и стила на работата.
към текста >>
66.
5. Необходимият ценз
,
Глава 1. Откриване на Школата
,
ТОМ 28
Това не значи, че ученикът ще се лиши от своята индивидуалност, напротив неговата индивидуалност ще се развива и оформява правилно - той не бива да прилича на никой друг, трябва да има
характер
и определен облик.
Ученикът трябва да знае с какъв капитал оперира и никога да не позволява да го лъжат, както и той никога не си позволява лъжата, каквато и да бъде тя - бяла или черна. Всяка грешка в това направление може да бъде фатална за него. Той може да стигне до там, че да не разпознава гласа на истинския Учител, може да не различава правите сигнали по пътя и накрая може да вземе неприятеля за приятел, лицемерието за искреност, лъжеучителя за истински Учител. Пътят по който върви е изпълнен с много изненади, крие безброй опасности, изисква се абсолютна будност, за да избегне излишни страдания и противоречия. Второто нещо, което ученикът трябва да знае е - напълно освобождаване от личните амбиции и домогвания.
Това не значи, че ученикът ще се лиши от своята индивидуалност, напротив неговата индивидуалност ще се развива и оформява правилно - той не бива да прилича на никой друг, трябва да има
характер
и определен облик.
Това е много важно, защото личните домогвания, личните амбиции за първо място, спрягането често на личното местоимение “аз” са опасни завои, които неминуемо водят към деградиране. Личното е най-неустойчив материал на който не може да се разчита при изграждането на характера, не се знае в кой момент ученикът може да се подхлъзне. Личното винаги носи белега на дребното, егоистичното, обикновеното, то няма нищо общо със стремежа на ученика да се самоусъвършенствува. В личното винаги има и гордост и тщеславие и самонадеяност. Опасни места, които може да струват скъпо в една окултна школа, където ежеминутно го проверяват.
към текста >>
Личното е най-неустойчив материал на който не може да се разчита при изграждането на
характера
, не се знае в кой момент ученикът може да се подхлъзне.
Той може да стигне до там, че да не разпознава гласа на истинския Учител, може да не различава правите сигнали по пътя и накрая може да вземе неприятеля за приятел, лицемерието за искреност, лъжеучителя за истински Учител. Пътят по който върви е изпълнен с много изненади, крие безброй опасности, изисква се абсолютна будност, за да избегне излишни страдания и противоречия. Второто нещо, което ученикът трябва да знае е - напълно освобождаване от личните амбиции и домогвания. Това не значи, че ученикът ще се лиши от своята индивидуалност, напротив неговата индивидуалност ще се развива и оформява правилно - той не бива да прилича на никой друг, трябва да има характер и определен облик. Това е много важно, защото личните домогвания, личните амбиции за първо място, спрягането често на личното местоимение “аз” са опасни завои, които неминуемо водят към деградиране.
Личното е най-неустойчив материал на който не може да се разчита при изграждането на
характера
, не се знае в кой момент ученикът може да се подхлъзне.
Личното винаги носи белега на дребното, егоистичното, обикновеното, то няма нищо общо със стремежа на ученика да се самоусъвършенствува. В личното винаги има и гордост и тщеславие и самонадеяност. Опасни места, които може да струват скъпо в една окултна школа, където ежеминутно го проверяват. В школата не могат да виреят такива цветя. Те са плевелите в една градина и рано или късно градинарят ги отскубва и изгаря.
към текста >>
67.
7. Задачата на Школата
,
Глава 1. Откриване на Школата
,
ТОМ 28
Най-
характерното
в тези отношения е закона на взаимната свобода.
Те са определени и санкционирани сякаш от една непозната инстанция. Те са много здрави и функционират от панти века. Синовните отношения са от голямо значение за живота, биологически те са оправдани. Отношенията между бащата и сина не са случайни. Зад тях има дълбоки причини - те имат минало, настояще и бъдеще.
Най-
характерното
в тези отношения е закона на взаимната свобода.
Тогава отношенията са идеални. Бащата обича сина и синът обича бащата. Въз основа на тази обич, бащата се вслушва в нуждите и копнежите на своя син, синът слуша бащата. Бащата не ограничава сина си, синът не ограничава бащата и го остава свободно да се прояви, като проявява най-същественото - доволство и послушание. Това е естественото отношение, правилно, идеално.
към текста >>
68.
13. Най-голямата височина на земята - Специалният клас
,
Глава 1. Откриване на Школата
,
ТОМ 28
Под думата окултна школа в този смисъл за който става дума тук, се подразбира онези циклични периоди от историята,
характерна
с голям духовен напредък, с обилна светлина, която се влива в умовете на ония, които през вековете са копнели да бъдат ученици в тези школи.
13. НАЙ-ГОЛЯМАТА ВИСОЧИНА НА ЗЕМЯТА – СПЕЦИАЛНИЯТ КЛАС Откриването на една окултна школа бележи епохален момент в историята на духовното развитие на човечеството.
Под думата окултна школа в този смисъл за който става дума тук, се подразбира онези циклични периоди от историята,
характерна
с голям духовен напредък, с обилна светлина, която се влива в умовете на ония, които през вековете са копнели да бъдат ученици в тези школи.
Те нямат нищо общо с оная безкрайна върволица от спекуланти, които са извращавали правата философия и чистите знания за душата и за живота, използувайки за свои лични цели методите и законите, които окултната наука им разкрива. Днес можем да говорим за това рядко, изключително явление, каквото представлява откриването на школата. Разбор на миналото няма да направим, на изток и на запад има многобройна литература - нашия поглед е обърнат към нашето време, през нашето столетие и към нашата страна, където бе открита школата на Учителя. Събитието е станало през наши дни през един важен исторически момент, когато на земята щяха да се кръстосват две шпаги, две учения диаметрално противоположни по своите принципи и цели. На земята си бяха дали среща лъжата и истината, насилието и свободата, глупостта и разумността, любовта и жестокостта, тъмнината и светлината.
към текста >>
Характерния
белег на ученика от Специалния клас и неговата вътрешна и външна свобода и независимост, които той реализира с решението си да не встъпва в брак и по такъв начин да избегне всичките светски задължения, които този акт му налагат.
Специалният клас не е място за деца, за своенравни, за упорити, за недоволни, за недисциплинирани, за хора с обикновен морал. Веднъж влязъл в този клас ученикът трябва да има непреодолима жажда за учение, абсолютна вяра и доверие, с любов към работата, която му предстои. Той е длъжен да се съобразява както с програмата на този клас, така също и с дисциплината. Това е важно за обикновените училища, колко е по-важно за окултните школи, където атмосферата трябва да бъде наситена с доверие, с чистота, с любов. Ученикът в Специалния клас свещено трябва да пази отношенията с Учителя, както и тези със съкласниците си.
Характерния
белег на ученика от Специалния клас и неговата вътрешна и външна свобода и независимост, които той реализира с решението си да не встъпва в брак и по такъв начин да избегне всичките светски задължения, които този акт му налагат.
Съществува, обаче, една друга женитба, която по същия начин може да му сложи букаи не само на ръцете и краката, но и на ума и сърцето. Идеята за необвързването с женитбата е много сложна и деликатна. Обикновената женитба крие при днешното развитие на човека своите тежки условия, редица ограничения и тежести, които биха попречили за една подобна работа, който мащаб не може да се измери с обикновени мерки. Неизмерима е височината на която трябва да се въззейме той. Защото и другото е вярно - положението в което може да изпадне свободния отвън ученик, а вътрешно не е разрешил задачата.
към текста >>
69.
1. Пролетта на един живот
,
Глава 2. Ученикът - път и живот
,
ТОМ 28
Били сме деца, преминахме един богат сезон, който неусетно погълна юношеството, за да се отзовем пред младостта с всичките
характерни
нюанси, шумове, гласове и аромати, с всичкия жар на копнеещото за обич сърце и с всичката жажда на гладния ни ум.
Тогава слънцето ще изгрява винаги точно на изток, тревите и цветята ще ухаят еднакво през всичките дни, дърветата ще се зеленеят, водите ще текат пресни и свежи, небето ще блести в разкошна синева и човекът ще се чувствува винаги млад, жизнен, ще сеща как в сърцето му прелива една постоянна радост - пролетта блика не само отвън, но и отвътре. Пролетта на един човешки живот е необикновена - една година живот, близо едно столетие, чиято четвъртина прилича на пролетта в природата. В този къс сезон намираме детството, юношеството и част от младостта. Когато се връщаме на това време, пред нас наново се разкрива красотата на пролетните утра, огласени от птичата песен и наситени от аромата на цъфналите дървета и над нас едно небе ярко, лазурно, което ни кара да мечтаем, да копнеем и да се радваме еднакво не само на пролетта отвън, но и на тази отвътре, пролет, която се пука в самите нас. Спомняме си още много неща от тази празнична процесия, която ние безмълвно, а понякога и с малка тъга включваме в нашия личен живот.
Били сме деца, преминахме един богат сезон, който неусетно погълна юношеството, за да се отзовем пред младостта с всичките
характерни
нюанси, шумове, гласове и аромати, с всичкия жар на копнеещото за обич сърце и с всичката жажда на гладния ни ум.
Светът тогава се разкрива пред нас потаен и пълен с неузнаваеми неща, които искаме да уловим не само с ръцете си, но и с нашия ум, жаден да погълне и обработи всичко, което идва в света като повей на нови ветрове. Пролетта на един живот, първите трепети на детството, което ни разкрива тайната на езика - словото, тая изумителна и мощна проява на човешкия дух, която ни пленява първия миг, когато сме раздрали въздуха с победен вик, първия удар на човешката реч, първия звук, който прокънтява в невръстната ни плът, за да отекне по-късно в онзи лабиринт, където се срещат не само звуците, тоновете, думите, но и идеите. Нищо по-трогателно същевременно и нищо по мощно не съществува за това време от съзвучието на една фраза, която прониква в съзнанието като ехо, което чуваш четливо, а чиято трудност да я пресъздадеш като трагедия, когато виждаш с детския си ум, колко леко си играят големите с това магически изкуство - говора. То се вижда върховно в тая земя, която ти предстои да опознаеш, изучиш и използуваш. Но как ще овладееш магията на езика, магическото изкуство на говоримата реч?
към текста >>
Тогава ние, които харесваме тази идея, ние, които таим копнежа за младостта, се връщаме назад и търсим
характерното
, забележителното, което е дало основния тон и колорит на прекрасното и неувяхващото, на младото, свежото, което ни подарява уханието и красотата на пролетта - силата и чистотата на детството.
Пролетта е кратък сезон. В нашия паралел трае точно 90 дни, такъв е астрономическия закон. Детството на човека трае като пролетта в зодиакалния знак на годината - определени дни, казват философите. Не искаме да приемем това твърдение, ние го опровергаваме, законът при човека е друг, законите на живота са други, пролетта на човешкия живот може да се продължи - годините могат да спрат до младенческата възраст и човекът да си остане до края на живота си млад - сиянието на младостта да изпълни целия човешки живот и уханието на тази пролет да се разпростре до всичките възрасти. Какъв блян, каква недостижима мечта, какъв идеал на всички мъдреци, които са учили хората на магическото изкуство да бъдат вечно млади, да си останат деца през един дълъг човешки живот.
Тогава ние, които харесваме тази идея, ние, които таим копнежа за младостта, се връщаме назад и търсим
характерното
, забележителното, което е дало основния тон и колорит на прекрасното и неувяхващото, на младото, свежото, което ни подарява уханието и красотата на пролетта - силата и чистотата на детството.
Всичко това ние го намираме, то ни чака, протяга ръце към нас и простичко ни говори и въвежда в залите на нашето детство, когато дълбоко в нас цъфтеше непобедимия копнеж да учим, да разбираме, да откриваме, да се обогатяваме непрестанно. Усещаме нектара на младостта, жаждата към познания, към съвършенство, към красота - идеалите, които сякаш са прерогатив на младостта с които тя опреснява живота и света, като дава тласък на културата, тоя чист и силен копнеж да станеш човек, ученик във великото училище на живота. Школата чака човека, една учебна стая, един учебен чин и Великия Учител, Който най-вече от всичко като начално правило на ученичеството иска от човека да стане като детето. Това е скритата идея на Христа: “Докато не станете като децата, няма да влезете в Царството Божие.” То не означава нищо друго, а съхраняването и поддържането неутолимата жажда да учиш, да придобиваш нови знания, да печелиш съкровища, които не губят никога своята цена - ценности за които единствено заслужава да се живее, необходими не само за един живот. Детето е дете само защото носи непобедим в себе си копнежа - огромния интелектуален глад да знае и разбира всичко и доколко този копнеж е силен, доколкото тази жажда е неутолима, дотолкова детето напредва и се обогатява духовно.
към текста >>
Както е дадена пълната и богата
характеристика
на понятието Учител, така също е дадена и пълната и богата
характеристика
на ученика.
Детето е дете само защото носи непобедим в себе си копнежа - огромния интелектуален глад да знае и разбира всичко и доколко този копнеж е силен, доколкото тази жажда е неутолима, дотолкова детето напредва и се обогатява духовно. В момента, когато ограничението на големите и условностите на живота не кажат: стига, до тука беше всичко -човекът вече се е простил с младостта остарява преждевременно, и за един свят той е вече пенсионер. Пролетта е вече отлетяла. Образът на ученика съществува от векове. През днешното време неговия профил е релефно очертан.
Както е дадена пълната и богата
характеристика
на понятието Учител, така също е дадена и пълната и богата
характеристика
на ученика.
Имаме желание да нарисуваме този образ в светлината на онова, което е казано за него от Учителя. Човекът не иска да остарява. Човекът не желае да изгуби същественото, ценното - ценза за Царството Божие, казано на евангелски език - детството си, казано на наш език, младостта си. Понятието дете, понятието млад се покрива напълно с понятието ученик. Ако човек до края на живота си запазва жаждата към знание, копнежа към усъвършенствуване, духовните интереси към всичко що е ново, напредничаво, грижата да съхранява духовните ценности, той си остава дете, в една духовна и интелектуална сфера, той запазва младостта си, той цъфти, както през пролетта на своя живот.
към текста >>
70.
4. Горящата къпина
,
Глава 2. Ученикът - път и живот
,
ТОМ 28
4. ГОРЯЩАТА КЪПИНА Животът на ученика се
характеризира
с неговата неутолима жажда към учение, познание, откриване на тайни, обогатяване със знания, откриване на истината.
4. ГОРЯЩАТА КЪПИНА Животът на ученика се
характеризира
с неговата неутолима жажда към учение, познание, откриване на тайни, обогатяване със знания, откриване на истината.
Забележителен момент, когато след дълго и мъчително пътуване по безводна пустиня, най-после човек стига до цветущия оазис, където прохладата и свежестта на обилните изворни води утоляват неговата жажда и поглъщат теготата на дългия уморителен път. Процесът, който става дълбоко в душата на ученика прилича на зазоряване - истинският живот започва. Най-после той е попаднал в свят за който е копнял, намерил е Учителя си и се къпе в светлината на Неговото Слово. Ученичеството е най-богатия и най-смисления живот. Дните се превръщат на верига от нови открития, които насищат глада, хранят сърцето и ума, обновяват неговите мисли и чувства и го карат да върви напред.
към текста >>
И нищо не е по
характерно
за ученика, както оная дисциплина, която той тачи не само при поведението си, но и при въпросите, които задава на Учителя си - думите са израз на неговото отношение, израз на неговата любов, почит, доверие, които проявява спрямо своя Учител.
Тя не е за ученика. Тя е като запечатаната стомна, в която дяволът е бил затворен, тя е като взрив, тя е като забраненото дърво, неща до които ученикът не трябва да се докосва. Опасни плодове, които могат да умъртвят ученика. Учителите, мъдреците, адептите през всичките времена упорито са мълчали, когато става дума за тези неща. Понякога тези въпроси не са очевидно брутални, имат вид на невинна любознателност, ала отвътре те са като кинжали.
И нищо не е по
характерно
за ученика, както оная дисциплина, която той тачи не само при поведението си, но и при въпросите, които задава на Учителя си - думите са израз на неговото отношение, израз на неговата любов, почит, доверие, които проявява спрямо своя Учител.
Много важен момент, изпълнен със светеща значимост - знае ли ученикът, че мястото на което е застанал е свещено и знае ли как да застане? Ако знае, никога няма да пита за обикновени неща, лични, дребни, няма да пита и за грандиозни неща: защо са паднали ангелите, защо съществува злото, защо първите човеци са яли от забранения плод, защо човекът се изкушава. Общо взето всичките тези въпроси имат едно разрешение, като онзи рибар от приказката, когато решил да отвори запечатаната стомна и се натъкнал на голямото зло, освободил дявола. Отговорът на тези въпроси съдържа известна истина, ала човекът не е готов за нея, тя носи смърт за него. Ученикът трябва да стои далеч от нея и както се пази от заразна болест, така също трябва да се пази и от нея - никога да не се сили да отвори запечатаната стомна.
към текста >>
71.
5. Ученикът и изпитите
,
Глава 2. Ученикът - път и живот
,
ТОМ 28
Да се подмладя, да имам свещ, да имам инструмент, да обичам хората, да ви дам доброто и най-вече да бъда изпитан, да бъда подложен на изпитание доколко мога да издържа на изпита на любовта.” Нищо друго не
характеризира
ученика, както изпитите.
Ученикът който минава през това познание, не може да не бъде подложен на изпитания. Проверката си остава най-вещественото доказателство, че под покривката на пашкула кипи един живото и ако този живот не приключи със светлия миг на пробиването на пашкула и да излезе на свобода, ученикът трябва да разкъса веригите на невежеството, на себичността, на гордостта и на ред още наследствени труфила, които го държат в плен. Животът на пеперудата, която свободно и волно лети и се храни с нектар, осмисля всичките изпитания на бубата. За този момент Учителят застава крепко до ученика, за да му помогне в трудния час на излитането и освобождаване от ограниченията на миналото и старото. “Ако бях на ваше място, какво бих искал от живота, от светлите същества, от Бога?
Да се подмладя, да имам свещ, да имам инструмент, да обичам хората, да ви дам доброто и най-вече да бъда изпитан, да бъда подложен на изпитание доколко мога да издържа на изпита на любовта.” Нищо друго не
характеризира
ученика, както изпитите.
Слушател ли е, професорът не се интересува, студент ли е осторожно следи книжката му. На земята няма по-голяма радост и по-голямо отличие от това - да бъдеш ученик, оттам и изпитанията, изпитите са признак, че пред Учителя не стои слушател, а ученик. “Радвайте се, когато ви гонят, хулят и кажат зла реч за вас, голяма е заплатата на небесата.” Блаженствата не са нищо друго, а проверочен изпит за ученика, те се отнасят само за него. Най-висш момент за ученика е, когато стигне до там да посреща изпитанията с радост и благодарност.
към текста >>
72.
8. Нива, а не кутия
,
Глава 2. Ученикът - път и живот
,
ТОМ 28
Прилежанието, усърдието, трудолюбието
характеризират
добрия ученик.
С тези знания се цели да помогне на себе си и на другите по възходящия път към съвършенство. Той учи, работи, прави усилия, за да спечели не обикновено богатство, а добродетели, които са валидни за всичките светове и времена. Главна цел в живота на ученика е да се усъвършенствува. Както в обикновеното училище, така и в окултното ученикът се проявява различно. Той може да слуша добре, да разбира добре, ала да не прилага добре.
Прилежанието, усърдието, трудолюбието
характеризират
добрия ученик.
Окултната наука не отрича официалната. В своята всеобемаща област тя включва всичко до което се е добрала официалната наука и което е в съгласие с нейните принципи. Затова ученикът на всяка цена гледа да мине курса на светските учебни заведения, защото отделните дисциплини - математиката, естествознанието, химията, физиката, музиката и др. са разклонения на окултното познание и влизат като елементи в него. “Как ще разберете небесните работи, ако не знаете земните“ - каза Христос на времето.
към текста >>
73.
10. Законът на процентите - единството
,
Глава 2. Ученикът - път и живот
,
ТОМ 28
Най-голямото нещастие на хората не бяха лошите материални условия - имаше нещо вън от материалния живот, което беше по тежко и по страшно - духовната обърканост на хората, безпътицата в която се лутаха, противоречията в които се оплитаха от умствен, сърдечен и волев
характер
.
В живота не липсват образци, които със своя живот, показват пътя по който човек може да реализира великите цели на Битието - доброто. Животът на Учителя беше израз на пълното покритие на думи, идеи и дела. Няма случай, когато някой дошъл при Него за помощ да не е получил такава. Той разполагаше с неограничени възможности и в никоя област не беше затруднен. Помагаше и материално и духовно.
Най-голямото нещастие на хората не бяха лошите материални условия - имаше нещо вън от материалния живот, което беше по тежко и по страшно - духовната обърканост на хората, безпътицата в която се лутаха, противоречията в които се оплитаха от умствен, сърдечен и волев
характер
.
При Учителя хората отиваха обременени, отеготени, скръбни, болни, нещастни, страждущи. На всички Той даваше съответния съвет, лекарство, метод, правило как да му са облекчи положението. Той виждаше човека не такъв, какъвто изглеждаше отвън, а такъв, какъвто беше отвътре; Той знаеше настоящето, миналото и бъдещето на всеки даден човек, необикновено ясновидство, което не можеше да се подведе под никоя позната рубрика. “Аз не виждам, както другите виждат”. За степента на Неговите сили и Неговото виждане тепърва ще се говори.
към текста >>
74.
19. Положително
,
Глава 2. Ученикът - път и живот
,
ТОМ 28
Блестеше като крайъгълен камък в сградата, която се наричаше
характер
.
19. ПОЛОЖИТЕЛНОТО Едно изкуство владееше Учителя до съвършенство. Той беше необикновен във всичките полета на живота и нещата за Него лежаха естествени, прости, разумни, лесни. Онова, което за човека беше мъчнодостъпно като висок планински връх за Него представляваше нещо леко за което не бе нужно голямо усилие. Не правим сравнение, би било неуместно и смешно да измерваме ръста в едно поле, където човекът се разкъсваше от вътрешни борби и се силеше с мъка да Го догони там, където Той искаше да издигне човека. Изкуството наглед беше достъпно и пътя да него стоеше открит и маркиран.
Блестеше като крайъгълен камък в сградата, която се наричаше
характер
.
Отдалеч то блестеше като скъпоценност и нямаше човек със събудено съзнание да не копнее за него. То правеше човека силен отвътре, гарнираше вътрешния мир, подаряваше му дълбока радост, спасяваше го от ненужните тревоги и го правеше приятел на целия свят. Това изкуство правеше достъпни всички останали добродетели, защото основанията му лежаха върху любовта, която човекът хранеше към Великото в света. То приличаше на озон, който поддържаше свежестта и чистотата на въздуха, приличаше на вода, без която животът на земята не би могъл да се осъществи, приличаше на светлина и топлина, без които не може да се реализира никакъв растеж. Нееднократно Той се връщаше на него, използуваше всичките гами на мисълта, на израза, за да представи тази магическа пръчица и направи на човека достояние нейната сила.
към текста >>
75.
21. Път и светлина - категории учители
,
Глава 2. Ученикът - път и живот
,
ТОМ 28
Характеристиките
са дадени точни определени.
“Които познават гласа му, слушат го. Добрият пастир душата си полага за овците си." И нито един от ония, които познават гласа Му и го слушат нямаше да пострадат. Те знаят, че пътят не е безопасен, ученикът е скъп съсъд с богато съдържание - Учителят е влял от скъпоценния елей в душата му... Колко е лесен и кратък пътя на кражбата, не положил никакъв труд, не е вложил никакъв капитал, а иска да подели печалбите, да ограби приходите. Но времената бяха други, пребогати и обилни със много светлина, близо до ученика стоеше Учител, необикновено и рядко явление и всичко щеше да бъде изградено здраво, устойчиво върху канара. Всичко казано по този въпрос звучи като кристал.
Характеристиките
са дадени точни определени.
Учителят ни запознава с три категории учители - от които две са тия на самозванците. Първата категория са ония учители, които познават истината - те са истинските Учители. Те са пратеници, верни служители за благото на цялото човечество и си служат с великите принципи на живота -Любовта, Мъдростта и Истината. Втората категория са ония, които не познават истината и си служат с противоположните методи на Бялото братство, те образуват черното братство. Третата категория са ония, които сноват между двете школи.
към текста >>
76.
22. Четирите зрънца - приказка задача
,
Глава 2. Ученикът - път и живот
,
ТОМ 28
Дошли са от четирите краища на страната и всеки по отделно е поел една съдба и всеки по отделно има различни грижи от всякакъв
характер
.
"Какво ще предпочетете? ” - пита Учителят. Какъв отговор ще даде всеки за себе си? Нека се опитаме да проследим пътя на мисълта. Учениците, които образуват аудиторията на Учителя, един с един не си приличат.
Дошли са от четирите краища на страната и всеки по отделно е поел една съдба и всеки по отделно има различни грижи от всякакъв
характер
.
Ако някой измежду тях има някой например закъсал материално - гладен е, гол и бос - никак няма да се церемони, ще протегне ръка и ще вземе диамантеното зърно. С един диамант ще оправи обърканите си работи. Ако има още един такъв поради липса на избор, ще вземе второто зрънце - златното. Третият ще предпочете восъчното пред нищо и никакво житно. Четвъртото се мъдри там и никой не го удостоява с внимание, гледат го с пренебрежение, никой не се интересува от едно житно зрънце -впрочем не, може би се лъжем, може би някой се сепва, заинтересова се и казва: тъкмо това търсех и прибира житното зърно.
към текста >>
77.
1. Ученичество
,
Глава 3. Разговор с ученика
,
ТОМ 28
Земята е уморена от онова, което се казва изработване на
характер
- системите са много, философските учения, идеологиите също.
За ученика много е важно да е намерил пътя, да знае какъв е този път и целта да бъде съобразена с неговия идеал. На земята има много пътища, може да се каже, че те я прорязват и сякаш няма място през където да се прекарват нови. Какви са тези пътища? Историята е много дълга. Те определят целите, стремежите, идеалите, убежденията, ако може да се говори за тях.
Земята е уморена от онова, което се казва изработване на
характер
- системите са много, философските учения, идеологиите също.
Някои от тях са уточнени, определени, никой не ги бърка, когато ги избира. Човек може свободно да се движи, да търси, да избира и когато уморен от много философия и модерни стилове се върне при своите, не го питат за нищо, а му казват: Добре си дошъл. Не се интересуват, какво е научил. Път без идеал. Пътят на ученика се различава.
към текста >>
Човекът е здрав и устойчив съсъд, страданията го каляват и изработват
характер
у него.
Изпитанията и страданията са неизбежни, необходими може да се каже - нужни. Човекът е построен така, че да може да ги носи. Няма страдание на земята, което човек да не може да преодолее. Когато то бъде преодоляно, човек стига до сладката ядка, скрита зад горчивата черупка. Изисква се смелост, самообладание и решителност.
Човекът е здрав и устойчив съсъд, страданията го каляват и изработват
характер
у него.
Само в процеса на страданията, човек си изработва условия, където могат да растат цветята на радостта. Само след като е минал по пътя на страданието ученикът може да се ползува от красотата и уханието на радостта - това рядко цвете, което не идва случайно. И само човек, който може да преодолее страданието, може да живее пълно радостта, да я разбира и използува. Затова ученикът не трябва да се плаши от трудния и нагорен път, нито от изпитанията и страданията, които го чакат.Те са прелюдия към великото, което го чака на върха - радостта и веселието. Съсъдът в който ще се отлеят те е изработен от елементите на страданието.
към текста >>
78.
3. Достоен за срещата с него
,
Глава 3. Разговор с ученика
,
ТОМ 28
Двете минути работа могат да изградят
характер
у човека.
Най-дълбокия, и най-необходимия за ученика - езика на природата. Да владееш този език, подразбира се сила и власт. Такъв човек е господар не само на себе си, но и на природните закони. Той знае как да оперира с тях, как да влиза във връзка и как да ги използува за благото на своите ближни и за личното си благо. У него всичко е хармонично, мислите, чувствата функционират правилно - той е посветил за това постижение ежедневно по две минути - работил е съзнателно, интензивно в онзи ранен час, когато природата наблюдава своите деца кога стават, как стават и как започват новият ден.
Двете минути работа могат да изградят
характер
у човека.
Това време е и най-ползотворно, налято с онова, което наричаме благословение. То е материален израз на онова, което наричаме мистичност. Това е новия начин на работа. За ученика в него е скрито всичката магия и всичките чудеса. В природата всичко е строго реалистично, всичко има характера на двете минути, които за ученика са школа и програма при овладяването на новия език, единствен, който го приобщава към Великото.
към текста >>
В природата всичко е строго реалистично, всичко има
характера
на двете минути, които за ученика са школа и програма при овладяването на новия език, единствен, който го приобщава към Великото.
Двете минути работа могат да изградят характер у човека. Това време е и най-ползотворно, налято с онова, което наричаме благословение. То е материален израз на онова, което наричаме мистичност. Това е новия начин на работа. За ученика в него е скрито всичката магия и всичките чудеса.
В природата всичко е строго реалистично, всичко има
характера
на двете минути, които за ученика са школа и програма при овладяването на новия език, единствен, който го приобщава към Великото.
Когато ученикът застане пред Великото, коя ще бъде първата дума, която трябва да каже? Ако е работил съзнателно ден след ден, утро, след утро, той ще я открие, ще я запомни и когато застане на среща от дълбочината на сърцето му ще се изтръгне зов и молитва - Обичам Те! Не забравяй, има една опасна точка до която човек може да стигне отчасти от невежество, отчасти от лични чувства. Тя граничи с един въображаем край, защото край изобщо не съществува. Но достатъчно е човек да възприеме тази идея, да заживее с нея, за да се самоунищожи духовно.
към текста >>
79.
4. Свещеният елей
,
Глава 2. Ученикът - път и живот
,
ТОМ 28
Да бъдеш това което си, и да следваш повеленията на твоето сърце, на твоя ум и душа е равносилно на изграден
характер
.
Върши всичко, както ти разбираш. При подражанието има нещо неестествено. Подражанието прилича на преписване на класните упражнения. Колкото то може да помогне на ученика, толкова и подражанието ще помогне на тебе. Всеки човек е малка Вселена и толкова различна и индивидуална.
Да бъдеш това което си, и да следваш повеленията на твоето сърце, на твоя ум и душа е равносилно на изграден
характер
.
Обичай, както разбираш, както можеш, както чувствуваш, за да опиташ плодовете на любовта. Тогава ще разбереш докъде си стигнал, какво си преодолял и какво си спечелил. Любовта ще те освободи от много излишни товари, тя най-добре ще се справи със омразата, с недоверието, със съмнението. В лицето на твоя ближен ще намериш брата си. И той търси правия начин на изявление на любовта.
към текста >>
80.
8. Петте разумни
,
Глава 4. Идеалът на ученика
,
ТОМ 28
Характерното
в това събитие е радостта.
Като дълбока тайна запечатана с девет печата, всички ония, ожидали Царството Божие, щяха да се спрат пред нея, за да се питат кога. Нито в една от притчите, които ревниво пазят идеята, не е казано ето тука е Царството Божие или там. Неизвестен миг, блестящ и богат по съдържание, когато душата ще бъде осенена от великото присъствие и със запален светилник ще дочака жениха, защото този час прилича на тържество, среща за която душата копнее от незапомнени времена. Поканата е отправена до всички, навреме тя е била оповестена. В притчата е казано, че са поканени на сватба, събитие от голяма важност.
Характерното
в това събитие е радостта.
На сватбата всички отиват да се веселят; отиват облечени празнично за да участвуват в празненството. Централната личност в този иносказателен епос е женихът. Всеки иска него да види. За него са дошли всички. Срещата с жениха крие нещо необикновено, магическото й въздействие е познато от древността, душата долавя с трепет, че моментът е епохален.
към текста >>
81.
11. Ученикът е винаги млад
,
Глава 4. Идеалът на ученика
,
ТОМ 28
Устремът и нестихващата жажда да твори, представлява едно нестихващо движение -
характерен
белег на живот, който озонира и опреснява непрекъснато неговата атмосфера - проветряването става идеално.
Тялото не определя пламъка на душата, устрема и копнежите на ума и сърцето. В един свят ученикът си остава на една и съща възраст, възрастта, която го прави работоспособен докрая на живота. Такива случаи се забелязват между хората на изкуството, науката и между видни държавници, които са работили до дълбока старост, с непомрачени умствени способности за благото на своя народ. Такива мъже имат изумителна енергия, сетивата им са в пълен ред, недокоснати от хода на годините, те рашават правилно своите задачи. Ученикът има всичките възможности да запази работоспособността си и импулса докрая на живота си.
Устремът и нестихващата жажда да твори, представлява едно нестихващо движение -
характерен
белег на живот, който озонира и опреснява непрекъснато неговата атмосфера - проветряването става идеално.
Това движение спира процеса на остаряването по най-чуден начин. Медицината е обърнала цялото си лице към този проблем - да предпазят или освободят човека от преждевременно остаряване, изобщо от старостта като едно болезнено състояние на тялото, което трябва да отвикне от старите навици при хранене, при почивка, при мислене, при чувствуване; неща които подкопават здравето. Изисква се нова хигиена и нова дисциплина. Правят се хиляди опити, изследват се храните, начина на храненето, комбинирането на храните и пр., за да освободят човека от тази напаст. Груба грешка е да се пренебрегва душевния живот на човека, неговото мислене и чувствуване - нещо повече, би трябвало оттам да се започне.
към текста >>
82.
Въведение
,
Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)
,
ТОМ 28
Понякога те са сполучливи и отразяват отличителното,
характерното
- много от наименованията са плод на хрумванията на народния гений и те се налагат по своето съдържание и по своята вокалност; възприемат се веднага и получават своята гражданственост.
ВЪВЕДЕНИЕ Раждането на имената на географските обекти, представлява интересна история. Едно име на селище, на река, на планина, на връх, море, океан и хиляди обекти от този род далеч не е случайно явление.
Понякога те са сполучливи и отразяват отличителното,
характерното
- много от наименованията са плод на хрумванията на народния гений и те се налагат по своето съдържание и по своята вокалност; възприемат се веднага и получават своята гражданственост.
Ние ги харесваме и се радваме на тия безименни автори, които някак си успяли са да ни подарят частичка на едно поетическо мислене... Когато търсим сега произхода на понятието “Изгрев”, ние искаме този произход да има история, да е обоснована и наименованието да има пълно покритие със съдържанието. Нека проследим възприемането му. На пръв поглед човек, при такива случаи тръгва от конкретното, даденото. Например ние знаем защо “Тихия” океан е наречен така, защо “Великия”, защо нашето море се нарича “Черно”, “Средиземно” море, Рила планина, Мусала и пр. Твърде интересен и занимателен материал. Изгрев?...
към текста >>
83.
3. Салонът - големият салон
,
Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)
,
ТОМ 28
На Изгрева се ковеше това ново; огънят гореше непрестанно, светлината и топлината бяха най-
характерните
белези, които го отличаваха.
Затова ние обичахме Изгрева, затова неудържимо ние се стремяхме към Изгрева, мечтаехме за него, затова непознати хора стъпили за първи път на Изгрева, се питаха: Какво има тук? Нещо много хубаво, много леко, рядко хубаво място. Затова една година доведоха на Изгрева един клас от училището за слепи, учениците спонтанно задаваха въпроса: Къде сте ни довели, какво е това място, нещо особено хубаво има тук. Имаше и ние казвахме същото, защото на Изгрева имаше салон и Учител, който говореше и учеше човека на най-великите неща и преподаваше най-великата наука - изкуството да се живее правилно. Имаше още и ученици, които носеха в душата си големия копнеж да живеят по правилата на Неговото учение.
На Изгрева се ковеше това ново; огънят гореше непрестанно, светлината и топлината бяха най-
характерните
белези, които го отличаваха.
Там живееше Той и ние се опитвахме да се поучаваме и да разчитаме живата книга на Неговия живот, където думи и дела имаха пълно покритие. На Изгрева като триумфална арка блестеше този “най-светъл салон” в света, като огромна птица, разперила белоснежните си криле, като бял кораб разпънал своите платна, като огромен фар осветляващ денонощно пътя на всички залутани и търсещи новото в света. Изгрева в един свят остана да живее и когато тежките колелета на съвременните багери минаха по него. Методично най-напред бяха извадени керемидите, подредени и вероятно продадени по-късно, не от нас разбира се. А беше строен с лептите на всички, селяни и граждани от цялата страна и с труда безвъзмездния на ония безименни зидари, които любовно се бяха отзовали тогава и със своите здрави и майсторски ръце бяха успяли за един месец да го изградят.
към текста >>
84.
4. Петият час
,
Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)
,
ТОМ 28
Може още да се каже, че гонението на богомилите имаше същия
характер
и българският народ нищо не спечели от това, а напротив много загуби, няма да се спираме сега на това.
Затова и духовните личности в миналото и днес, броени на пръсти дори всяват трепет и страх в сърцата на насилниците. Затова и най-богатите народи в края на краищата смирено скланят коляно и пристъпват при ония светилища, откъдето могат да запалят факлите на своята култура. Да се унищожат духовните съкровища на един народ е кощунство и насилие, най-голямото, което може да съществува в света. Защото не се ограбва само един народ, а цялото човечество. Когато се връщаме на това събитие, изпитваме дълбока скръб и бихме желали не българи, а някакви далечни племена от средновековието да бяха извършили това, за да не съществува в историята на българския народ тази страница, най-черната бихме казали след освобождаването от отоманското иго.
Може още да се каже, че гонението на богомилите имаше същия
характер
и българският народ нищо не спечели от това, а напротив много загуби, няма да се спираме сега на това.
Но има нещо, което отежнява събитието - то е открадването на светлината и потъпкване на основния принцип на живота -Любовта. Нарушението е равносилно на спирането на огромни водни маси с някакъв бент. Течението е неудържимо, и никоя човешка сила не може да се пребори и го спре. Историята днес клейми всичките сатрапи, които в миналото са унищожавали духовните ценности. Скъпо се плаща безумието на една дива царщина.
към текста >>
Характерно
беше отношението към живата природа, както я наричаше Той - неща, които звучаха нови и близко до човека.
Той предвиждаше всичките открития на науката и в алегоричен език чертаеше новото, което пристъпваше в света. Всичко, което казваше за науката за храненето, за новата медицина, за слънцето, за природата впоследствие се потвърждаваше. И никъде другаде не можеше да се намери такъв огромен материал относно тая нова наука, която още беше в пелени - психологията, и никой до преди Него, можем да твърдим това, не е говорил толкова много за мислите и чувствата, като мощни двигатели на човешкото развитие, като фактори на живота и отношенията към всичко и всички. Богат материал от всичките клонове на науката и възпитанието биха намерили там специалистите. Ние се опитахме да засегнем отчасти някои въпроси, които разрешаваха и най-комплицираните противоречия и проблеми на съвременния живот.
Характерно
беше отношението към живата природа, както я наричаше Той - неща, които звучаха нови и близко до човека.
Беседите трябваше да бъдат не четени, а проучени, да се прилагат методите и принципите, за да се разбере и преживее тяхната стойност. Немарата към този важен проблем е непростима. Трудно можем да скриваме чувствата, които напират - огорчени и отровени от упражнено насилие над едно общество от просветени хора, съзнателни граждани, патриотични и добри работници с високото съзнание за труда и чувство на отговорност. Бяха хора преминали през Неговата школа, премного жизнеспособна, премного близко до човека и неговите духовни потребности, за да я сметнат ненужна или вредна. Всичко у Него беше живот, думи и живот бяха неразривно свързани, идеи и дела имаха пълно покритие - на това ни учеше Той.
към текста >>
85.
7. Параходът
,
Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)
,
ТОМ 28
Разбира се тези разговори, които Учителя водеше със своите хора, имаха същия
характер
, независимо от това, че бяха отговори, зададени от различни хора, дошли при Него за съвет.
7. ПАРАХОДЪТ Тази постройка, наречена: “Параходът” беше неделима част от поляната. Тръгнеш ли към нея, още при стъпването надясно се белееше тази сграда -жилище, работен кабинет, където живееха трите стенографки: Паша Тодорова, Савка Керимидчиева и Елена Андреева. И трите бяха с висше образование, но рано дошли при Учителя и когато било необходимо заели местата си на стенографната маса и останали до края на живота си като работници при Учителя. През техните стенограми минаваше всичкото Слово на Учителя, с изключение на разговорите, които се водеха на различни места и по различни поводи, грижливо хванати от Боян Боев, който неотлъчно следеше движението на тази неофициална част на братския живот.
Разбира се тези разговори, които Учителя водеше със своите хора, имаха същия
характер
, независимо от това, че бяха отговори, зададени от различни хора, дошли при Него за съвет.
Ала текущото Слово в общия и специалния клас, тези от неделните дни в десет часа и по-късно в пет-четири беседи на брой се стенографираха, дешифрираха и се преписваха на машина готови за печат в парахода, където работеха и трите. Но нека започнем отначало - всичко, което се раждаше на Изгрева, имаше история, всичко бе подчинено на един ритмичен закон без изключение, нещата ставаха бавно, темпове не се гонеха, по своето движение всичко, което ставаше наоколо приличаше на движението на слънцето. Учителят не бързаше и нищо не даваше изведнаж. Параходът не беше плод на един завършен процес. Когато през лятото на ония първи години, когато Изгрева се устрояваше, почувствува се нужда от някакво помещение, където да работят стенографите, без да слизат всеки ден в града.
към текста >>
86.
15. Градините на Изгрева
,
Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)
,
ТОМ 28
Започваше винаги от малкото, най-лесното, най-близкото, за да стигне до най-високото - изработване на
характер
.
Хубавата дума е плод, благодари, както за прасковата, както и за всичко, което получавате.” Бавно и търпеливо Той изграждаше правилно и красиво отношение, не само към човека, но и към цялата природа. Наричаше това отношение: Морал. Започваше отвътре към близките форми, с които всекидневието ни срещаше. Така изграждаше Той човека, за да го подготви като идеална част на цялото -халка в голямата верига. Процесът беше бавен, но сигурен, единствен, който реализираше на високото постижение - възпитанието и самовъзпитанието на човека.
Започваше винаги от малкото, най-лесното, най-близкото, за да стигне до най-високото - изработване на
характер
.
“Изправи себе си - нямаш за задача да изправиш целия свят”. То не влиза в програмата на твоята работа. Ти ще устройваш само твоя свят, ще изграждаш себе си, ще повдигаш себе си. Необходима ти е огромна работа и големи усилия. “Не пипай плодовете без позволение.
към текста >>
87.
16. Бате Ради
,
Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)
,
ТОМ 28
Но нека не бързаме с
характеристиката
, пък и най-същественото не е това; по-важно е какво дейна следа е оставил човек зад себе си, какъв живот като актив към общата работа на едно общество, каквото беше това на Учителя.
На планината винаги спонтанно и естествено се завързват приятелски отношения, чувствуваш се в своята атмосфера, както винаги говориш си веднага на ти; имаш чувството, че отдавна познаваш тези хора, близки ти са по дух, водиш хубави беседи с тях и си готов на дребни услуги. Вероятно и двамата с тия яки плещи и длани са взимали живо участие във всекидневната работа при устрояването на лагера. Годините оттогава са доста натрупани, подробности не помниш, а спомена за фигурата на Бате Ради, остана релефно и плътно очертана в историята на изгревския живот. Сега разбираш, че такива хора не могат да се забравят. Никой не предполагаше тогава, че този наш приятел и брат ще влезе в братския живот с цялата си масивна фигура и с цялата си хубава душа, с всичката си енергия, която притежаваше, с цялото си духовно богатство: чистота, лоялност и сърдечна доброта.
Но нека не бързаме с
характеристиката
, пък и най-същественото не е това; по-важно е какво дейна следа е оставил човек зад себе си, какъв живот като актив към общата работа на едно общество, каквото беше това на Учителя.
След престоя си на Рила, той не се върна на село. И срещата ни с него не беше последна. Бате Ради навлезе в бита на Изгрева през всичките тези години и сякаш не можем да си представим Изгрева без него. Той заемаше определено място на фона на този пейзаж като внушителна фигура. Когато се готвел да се върне на село, Учителят му казал: Не можете ли да останете тук, около градините има работа.
към текста >>
Последните години си пусна брада и видът му изглеждаше по-внушителен, ала
характерната
му мекота и любезност никога не го напущаха.
Но и това е друга тема. Така работеше и Бате Ради. Работеше физическата работа, но не се отказваше и от духовната. Редовно посещаваше школата на Учителя, редовно се занимаваше, четеше и правеше свои бележки над беседите -които не липсваха никога в неговата стая в бохемски безпорядък. Бате Ради си остана все така изправен като бор, едър и винаги готов за работа и за услуга.
Последните години си пусна брада и видът му изглеждаше по-внушителен, ала
характерната
му мекота и любезност никога не го напущаха.
Никой от тия, които го познаваха не помнят той някога да е повишил тон, да е бил груб и да не се отзовавал на всяка услуга, която се искаше от него. Само когато някои нощем се промъкваха на поляната, или шетаха из градините, той ставаше истински войн и гонеше хулиганите с тояга. Беше прям и простодушен в отношенията си и си остана като едно голямо и мъдро дете, винаги готов да ти каже добра дума и да подложи рамото си за всякакъв товар. Бате Ради беше типична изградена индивидуалност на български селянин от равнината, наследил всичките качества на древните българи: обич към труда и земята, почтеност, искреност, честност. Беше радост да общуваш с него и странно винаги имаше какво да ти каже с което да те зарадва или укрепи.
към текста >>
88.
17. Празниците на Изгрева
,
Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)
,
ТОМ 28
Днес като че ли малко сме затруднени да ги определим, да ги отделим и да им дадем
характерните
белези.
17. ПРАЗНИЦИТЕ НА ИЗГРЕВА Празничните дни на Изгрева!...
Днес като че ли малко сме затруднени да ги определим, да ги отделим и да им дадем
характерните
белези.
Празници и делници - звучи странно и невероятно, но ето представите за многото дни, за всичките дни през онова време - цикъл от време наречени години, не са нищо друго, а празници - подредени, наредени, нанизани в една нескончаема верига, където обстановката външна и вътрешна през всичките сезони беше една и съща; смеем да кажем: Празнични. Дали светът днес се е променил, или нашето виждане, което днес ни връща назад и се сили да обхване цялата материална и духовна панорама на това, което беше. Едно чувство, и един усет и една строго определена линия по която мисълта се движи, набелязала си вече обектите и много будна и жива за детайлите, се сили да стигне до дълбокото, съкровеното, интимното, където един живот се разлистваше внушителен със своята красота и съдържание. Но нека бъдем точни, нека, когато пишем за реални неща - достоверни и преживяни, не литнем високо на крилете на нашето поетическо хрумване. Затова нека кажем - Изгрева по всяко време имаше празничен вид; винаги абсолютно чист, пазен и тачен, приготвен непрекъснато сякаш за някакво празненство.
към текста >>
89.
20. Като ято прелетно
,
Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)
,
ТОМ 28
Не беше важно само това да се разкриват буквите и числата и процесите свързани с тях, а онова дълбокото, което ставаше вътре в детската душа, пламването на искрата, които събуждат мислите и емоциите и оформяват
характера
на човека.
Учителската професия изведнъж получи пълно признание и покоряваща власт и неизвестно още какво, че ние от педагогическото училище с пълна готовност тръгвахме към учебните стаи, независимо от това, къде ни изпращаха. Още при първата среща, тридесет или четиридесет чифта детски очи, които те посрещаха с обич ни взимаха ума - тоя изживян момент никога не изчезна от нашата практика- ние сякаш бяхме родени учители. За нас учителския живот съдържаше нещо необяснимо прекрасно, което ни откриваше вътрешното съдържание на професията. Излишни бяха многото думи и многото томове написани на тази тема - беше миг като светкавица, която осветлява небесата и ти виждаш, какво се съдържа в тази работа, в това поприще, към което Той ни бе насочил, като я наричаше най-хубавата и най-благородната професия и сам Той бил една година учител в началното училище на село. Бе минал този път и винаги подчертаваше голямото значение на учебния процес при формирането на детската личност.
Не беше важно само това да се разкриват буквите и числата и процесите свързани с тях, а онова дълбокото, което ставаше вътре в детската душа, пламването на искрата, които събуждат мислите и емоциите и оформяват
характера
на човека.
Влизането в контакт с детската душа, с неговото сърце и ум изпълнени с вяра и доверчивост, задълбочаваше процеса и те караше да внимаваш на всяка стъпка, която те отвеждаше до детския мир, за да му подариш най-ценното, което притежаваш - частичка от твоя идеал, вярата в доброто, хуманното отношение към цялата заобикаляща природа. За нас това бяха свещени моменти, пристъпвахме към всекидневната работа като към свещенодействие и влагахме душата си във всяка наша дума, съвет и жест. За нас идеята отиваше много далеч - необходимостта от здрава ръка, която да води, да открива, да направлява, сумираше всичко в едно единно цяло оня стрък от педагогическата ни работа, наречено обучение, свързано с огромната деятелност, наречена - възпитание. Човекът беше сложно построен, човекът се раждаше слаб, неук, малък - предстоеше му да расте, да се развива, да се научи на много сръчности и да придобива много знания. Две жени стояха до него и бдяха непрестанно и правеха всичко възможно задачата да бъде постигната идеално.
към текста >>
90.
11. Там, дето е стъпил Той: лятото на 1970 г. (5.IX. 1970 г.)
,
Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ
,
ТОМ 28
От момента, когато сме дошли в досег с новото, което Той донесе, до ония дълги години, когато се шлифоваше най-неподатливия материал, какъвто представлява човешкия
характер
.
Незабравими часове и дни. Благодарни бяхме, че можехме да обикаляме върховете, където усещахме събралата хармония на планината и съзвучието на утрото ни докосваше с диханието си. Това беше онзи живот, чийто траверси Той построи със здравата си стоманена ръка. Безопасно ние можехме да се движим по тях, не само, за да преживеем благодатта на Неговото дело, но и за да покажем на света как може да се живее, когато хората се подчиняват не на външна организация и дисциплина, но когато те се носят вътре в човека, внедрени и изработени съзнателно и упорито. Не бе лесен този процес.
От момента, когато сме дошли в досег с новото, което Той донесе, до ония дълги години, когато се шлифоваше най-неподатливия материал, какъвто представлява човешкия
характер
.
Съвършенството във всяко отношение бе идеал, а то се постига бавно. За него ние бленувахме. Рила през 1970 г. майчински разкри своите двери и топлата ръка ни погали. Нямаше големи депресии, нито снеговалежи - най-тежкото изпитание, което може да се случи.
към текста >>
91.
18. Абсолютен във всичко: есе (10.XII.1976 г.)
,
Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ
,
ТОМ 28
За него
характерна
си остава оная забележителна формула, която Учителя я поднесе като дар през един школен час: “Сърце чисто като кристал, ум светъл като Слънцето, душа обширна като Вселената, дух мощен като Бога и едно с Бога.” Най-високият връх на земята, сравнен с тая формула, не представлява никаква трудност колкото тази - един изграден по всичките правила човек, почти съвършен.
Думата светеше и ония, които я слушаха много имаше да мислят за нея. Какво криеше, какво подразбираше и най-вече, какво ангажираше? Съществуваше една граница, не поставена от някой, не, но от съчетанията, от ценза и от ранга, между света в който живееха обикновените хора - ученици и между тия, които учеха науката за живота -необикновени в своя начин на мислене, на желания, на увереност. Затова неизбежна беше категоризацията: “На вас не ви са позволено много неща, вие коренно трябва да се различавате от другите, животът ви трябва да бъде необикновен.” За учениците е изключена лъжата, насилието, жестокостта, омразата и всичките ония дребни погрешки, които човек има като арсенал, ненужен и вреден, добавяме ние. Строго принципен трябва да бъде ученикът.
За него
характерна
си остава оная забележителна формула, която Учителя я поднесе като дар през един школен час: “Сърце чисто като кристал, ум светъл като Слънцето, душа обширна като Вселената, дух мощен като Бога и едно с Бога.” Най-високият връх на земята, сравнен с тая формула, не представлява никаква трудност колкото тази - един изграден по всичките правила човек, почти съвършен.
Думата ученик сама по себе си представляваше шеметен връх. Как звучеше, както Той я казваше, с думи не може да се изрази. То бе съчетание на внимание, на грижа, на топла обич. В “Пътя на ученика" сякаш бе излял всичко, което бе определено да се даде. Нещо съвсем ново, което за първи път се поднасяше на човечеството - "бе новото, което изгряваше като зора” - Ново!
към текста >>
92.
29. Симфония на ученичеството. Гемиджийското въже: есе (13.I.1977 г.)
,
Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ
,
ТОМ 28
Беше най-важна тази задача, нека повторим тази фраза - да бъде изградена тя, да бъдат оформени тези
характери
, да личи по всичко, че са минали през Него.
Моралният усет не бе нищо друго, а точно както бе прието да се казва в света “морален гръбнак” и както го наричаше Той: “Живия перпендикуляр”. Човекът единствено можеше да го нарече така. Беше важно за Него да го имат Неговите ученици. Нататък вече цяла поредица от норми - отличителни белези на тия, които нямаше да остареят, нямаше да се подхлъзват, нямаше да се продават, нямаше да се отклоняват от тоя светящ път на зазоряване. Беше много важно това, тоя кадър, тоя клас букет, тая възторжена младост да бъде спечелена, да бъде запалена и вдъхновена не само до като траят дните на събора, а за цял живот.
Беше най-важна тази задача, нека повторим тази фраза - да бъде изградена тя, да бъдат оформени тези
характери
, да личи по всичко, че са минали през Него.
Идеята светеше, идеята процъфтя и даде плод. Нивата посята със едри и сити семена избуя. Целеше от тая младост да направи здрави по ум, по сърце и по тяло хора, които да устояват на страданията и изпитанията. В лекцията става дума за едно гемиджийско въже: “Представете си, че ви го дават да го скъсите и за тази цел ви дават една шевна игла... Ще разнищваш конците един по един, без да ги късаш и без да правиш възли”. Воля, постоянство, сръчност - изводите са на лице.
към текста >>
93.
34. Запалените светилници: есе (26.I.1977 г.)
,
Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ
,
ТОМ 28
Всичко беше познато,
характерно
със своите национални белези, с типичната историческа българска атмосфера.
Заслушани сега в последните думи на този събор - сега, тъкмо сега след петдесет години имаш усещането, че завесите паднаха и ние сме изправени пред една разкошна видимост и идеите прелитат, думите искрят, бентът вдигнат и ние искаме всичко да кажем. Хора, люде обикновени - дошли по своя воля - изпратени, казваме Днес, поканени, следователно определени - определени за много неща, избрани за много дела, един живот, живян необикновено, не с празни ръце и не със заспало сърце. Нашите хора, на тия люде, на тия ученици, масово стекли се на този събор от села и градове, с всичките типични народни носии от видинския край, до към Средногорието и Стара Загора ...и Бургас, опираше до Свиленградско. Всичко това смесено с градското население, образуваше нещо внушително красиво и простонародно, типично българско. Говореха на всички диалекти, и думичката братство се лееше като музика.
Всичко беше познато,
характерно
със своите национални белези, с типичната историческа българска атмосфера.
На тези хора, съставляващи неговата аудитория, Той говореше пред тях, Той застла богатата духовна трапеза - чиста и доброплодна и ги покани да чуят, да видят и да преживеят величествения момент, да дефилират пред очите на Безконечния. По-късно те щяха да бъдат нахранени и физически - докато едни слушаха, дежурните за деня режеха зеленчук и казаните под силен огън вряха. Братството присъствуваше на събор. И сега в последния ден думите: "Ще ви запаля” и думите: “запалени светилници”, които дават на праведния по един запален светилник. Картината е поразяваща, едва днес ние можем да си я представим.
към текста >>
94.
35. Синтезът - заключителен акорд: есе (27.I.1977 г.)
,
Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ
,
ТОМ 28
Бъди ученик, истински ученик, свещено опазил основния закон - учението, работата -
характерния
белег на ученика.
Цялото небе и цялата земя му съдействуваха. Живата природа беше на негова страна, а пред Него - един Учител, един смел и опитен капитан, застанал на кормилото на пътуващия кораб по бурното море, един опитен водач - планинар, който водеше ученика към високите върхове. Имаше нещо внушително, нещо красиво и респектиращо в тази постановка - една велика школа, един Велик Учител и едни ученик - дете - жадно да учи, жадно да разбира и прилага, жаден да бъде отличен ученик. Затова ли в тази последна беседа Учителят слиза до това дете, застава близо до този ученик и с всичката грижа на Учител и майка, с всичката мекота и нежност ти казва: “Отдели един час от твоето време - един час на ден. Той ще е свещен час за работа, за съзерцание, за влизане в контакт с твоя Бог, с твоя Учител и с всичките светли същества, заинтересовани за твоето благополучие.
Бъди ученик, истински ученик, свещено опазил основния закон - учението, работата -
характерния
белег на ученика.
Този свещен час -специфичен за всеки, открийте го и го следвайте, превеждаме с нашия език и сме вече не само развълнувани, но и заинтересовани, защото тоя час, наречен от Него “свещен” - е израз на голямата идея за ученичеството изобщо и като осмисляне на всичко казано през тези съборни дни - оживено от основния и важен закон - приложението. Идеята е внушително подчертана, дадена строга и принципна, нека да е облечена в топлата пелена на обичта, нека да звучи просто и естествено. Казаното до края, имаше този скрит смисъл, а звученето й за учениците бе и сериозно и важно, дори и строго. Свещеният час и като пожелание и като синтез имаше своята скрита цел, своята духовна стойност, своето богато съдържание. Една плетеница от светлина, красота и сила.
към текста >>
95.
37. Тоя век! (I.1936 г.)
,
Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ
,
ТОМ 28
Картина без идея - фотография и досие без идеен израз - Просто
характеристика
на нашия век, богат най-вече на войни и думи.
Но да оставим това настрана и да приключим В не успяхме да напишем двустишна епиграма за нашия герой - век и субект, които се перчат с това име старо, старо като света - материалисти има от панти века. Винаги е имало и ще има още много, много време пред нас хора -деца, които се променят като ветропоказател, които не мислят със собствените си глави, които менят убежденията на часове, които се смятат за всезнаещи, всесилни, които много говорят и учат другите как да живеят, а те не знаят това изкуство. Все за ум приказват, за идеали, за големи дела, за велики постижения. Разискват непрекъснато, чертаят неуморно планове, без да искат мъчат и себе си и другите, важно разискват за човека, за Вселената, за живота - смятат, че са нещо като богове, ако не днес, утре ще направят Луната, Венера и др. свои подвластни колонии и между всички тези огромни мечти, те повтарят -мебели, телевизори, печки, хладилници, перални, апартаменти, хляб и вино, а забавления, забавления много и разнообразни, също като ония дявол ги взел, от класната - тая изкуфяла даскалица - ние сме децата, ние сме бъдещето -ние ще оправим света - ние сме новото.
Картина без идея - фотография и досие без идеен израз - Просто
характеристика
на нашия век, богат най-вече на войни и думи.
Ние сме материалисти, т.е. реалисти, т.е. виждаме всичко, което е само пред очите - нека да не сме коне. Само логиката ви е конска. Не е за обида.
към текста >>
96.
Тефтерче 1. Формули, мота, важни стихове и мисли, (XI.1969 г.)
,
Е. УЧИТЕЛЯТ И УЧЕНИКА: Из Словото на Учителя. Записки на Буча Бехар
,
ТОМ 28
Едно, което особено ми харесва в
характера
на Христа, е Неговото търпение. 71.
Само творчеството изпълва живота на човека и го приближава към Истината. Само съвършената любов може да те приближи при Бога. (4.XII.1927 г.) 69. Желая на всички ви: да дигнете кръста си - този златен кръст на Божията Любов, Златният кръст на Божията Мъдрост, Златният кръст на Божията Истина. Поздравявам ви с този кръст. 70.
Едно, което особено ми харесва в
характера
на Христа, е Неговото търпение. 71.
Истината е нещо очевидно. Светлината е нещо очевидно. Любовта е нещо очевидно. 72. За мене същественото в света е Божията Любов, Божията Мъдрост, Божията Истина. Върху тия неща е основан животът - това са реалностите.
към текста >>
97.
Тефтерче 5. Правила, закони и упражнения за приложения
,
Е. УЧИТЕЛЯТ И УЧЕНИКА: Из Словото на Учителя. Записки на Буча Бехар
,
ТОМ 28
Органическите внасят мекото в
характера
. 51.
Приложете идеята, която ще ви дойде, тихо, спокойно, с вяра. 48. Служене на Бога: Гладния да нахраниш, голият да облечеш, болният да посетиш, наскърбеният да утешиш, невежият да просветиш, спорещите да примириш. 49. Тълкуване на мотото: “Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! ” Верен в Любовта, Истинен в Мъдростта, Чист в Истината, Благ в Правдата. 50. Нервните болести не облагородяват човека, те нямат органически произход.
Органическите внасят мекото в
характера
. 51.
За К. казват, че когато е бил на смъртно легло с 40 градуса температура, продължавал да пише и работи. Не искал и да знае за смъртта. Бог казва на такъв: Аз царувам на небето и на земята. Аз управлявам целия свят!
към текста >>
98.
Тефтерче 6. Правила и методи за лекуване
,
Е. УЧИТЕЛЯТ И УЧЕНИКА: Из Словото на Учителя. Записки на Буча Бехар
,
ТОМ 28
Да измениш
характера
си, и това е невъзможно, можеш само да предадеш нещо към него. 37.
33. Ако не искате злото да ви тъпче, повикайте Господа, да застане между него и вас. Оставете Бог да се справи с него. 34. Стремете се да привлечете погледа на Бога в Любовта си, в учението си, в приложение на Истината. 35. Доволството е велика тайна сила в живота. 36. Всичко можете да направите, но да промените живота - никога.
Да измениш
характера
си, и това е невъзможно, можеш само да предадеш нещо към него. 37.
Човек е потопен в Любовта, въпреки това не я разбира. 38. Никой не може да ви измести от мястото, което природата ви е определила. 39. Над вас има разумни същества, които наблюдават какво правите! 40. Вървете с новото разбиране, и не се страхувайте. Вярвайте, че има един Велик Принцип в света, който работи за вашето повдигане без да знаете това. 41.
към текста >>
99.
I. Буча Бехар и спестовната книжка с чужди пари
,
Ж. СПОМЕНИ, ДОКУМЕНТИ, КОМЕНТАРИ
,
ТОМ 28
Тя иска непременно да види урината, за да разбере откъде и от какъв
характер
е, затова днес ще занеса да я изследва.
Димитър да занесе кошницата до гарата, много е шантаво времето и валя вчера целия ден. Аз нещо не съм добре - в събота премериха кръвното, не се уплаших, но лекарката каза да внимавам и да взема мерки 215-105. Никога не съм имала така високо. Вчера цял ден лежах, смятах да излеза да се поразходя, но времето попречи, пък нали при кръвно било по-хубаво да се лежи. И днес ще направя също и от вчера почнах да взимам средства за намаляване.
Тя иска непременно да види урината, за да разбере откъде и от какъв
характер
е, затова днес ще занеса да я изследва.
Това е положението - как ми се отразява върху дишането не мога да си поема дъх -също както едно време на тебе ти ставаше, дали не е нещо бронхиално или сърдечно, не го зная. Но ще следим тази седмица, дано ми поолекне малко. Намалих до минимум хляба, нали не бивало много хляб - мазнини и без това не употребявам много. Сега сме на салати повече. Тук нищо особено.
към текста >>
100.
Съдържание
,
,
ТОМ 30
Характеристика
на общинарите. 34.
Колонията на „Възражданци” в България. Първата несполука в Бяла Слатина. 32. Колонията на „Възражданци” в България. В Алан Кайряк. 33. Колонията на „Възражданци” в България.
Характеристика
на общинарите. 34.
Колонията на „Възражданци” в България. Практическо осъществяване на нашите задачи. 35. Колонията на „Възражданци” в България. Заключение. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев. 36. Рудолф Щайнер.
към текста >>
НАГОРЕ