НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
11
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
11
:
180
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
IV. ПИСМО ДО НАРОДА
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
Всяка нова епоха се
характеризира
с пълно преобразование на целокупния духовен и умствен живот на човека.
IV. ПИСМО ДО НАРОДА август 1925 г. Развитието на човечеството става във вид на отделни епохи.
Всяка нова епоха се
характеризира
с пълно преобразование на целокупния духовен и умствен живот на човека.
Днес ние живеем в предела на две епохи. От една страна виждаме как залязва една стара култура, а от друга страна виждаме първите лъчи на една новоизгряваща култура. Господствуващият мироглед на съвременната култура - материализмът, вече губи почва под нозете си. Очакванията на човешкия ум, че той ще разреши големите проблеми, които го терзаят от хиляди години, останаха напразно. Това породи едно голямо разочарование, като резултат на което виждаме да възникват множество нови духовни и идейни течения.
към текста >>
Всяко от тях, родило се при различни условия, има свой
характер
, но в основата на всички лежи един и същ елемент- стремежа към идеалното, съвършеното.
Днес ние живеем в предела на две епохи. От една страна виждаме как залязва една стара култура, а от друга страна виждаме първите лъчи на една новоизгряваща култура. Господствуващият мироглед на съвременната култура - материализмът, вече губи почва под нозете си. Очакванията на човешкия ум, че той ще разреши големите проблеми, които го терзаят от хиляди години, останаха напразно. Това породи едно голямо разочарование, като резултат на което виждаме да възникват множество нови духовни и идейни течения.
Всяко от тях, родило се при различни условия, има свой
характер
, но в основата на всички лежи един и същ елемент- стремежа към идеалното, съвършеното.
Почти всички тия течения намериха в нас своите последователи. Но онова, което виждаме да се заражда между българския народ, като нещо оригинално, то е така нареченото ВСЕМИРНО БЯЛО БРАТСТВО. Основател и ръководител на това общество е Учителят Дънов. От дълги години той тихо и неуморно работи между българите. В стремежа си да внесе един нов начин на разбиране живота, той среща онова, което срещнаха всички негови предшественици.
към текста >>
2.
IX. ЗА ЛЪЖЕУЧИТЕЛЯ МИХАИЛ ИВАНОВ
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
Аз обходих също по- малко градове, отколкото Вас, но държах досега 1100 беседи от най-различен
характер
.
Ще има ли братя, които ще разберат голямата цена на тия методи? Не вярвам, понеже Вие - умният, добрият брат, и Вие не можахте да проникнете в цялата мрежа от лъжи, които други Ви представиха! Вие ми пишете, че сте държали 200 сказки навсякъде в България, че сте имали много писма на признателност и пр., за което винаги съм се радвал. И бих желал да просветите цяла България! Понеже Вие ми пишете с такава радост, затова позволете ми, мили брат, да направя и аз същото.
Аз обходих също по- малко градове, отколкото Вас, но държах досега 1100 беседи от най-различен
характер
.
Имам няколко грамадни чанти (за пътуване), пълни с писма от лица, и то с такова съдържание, че никой там не е в състояние да си представи! Това може да Ви се докаже един ден! Издадох 14 тома от най-добрите страници на Учителя. Преведох много томове на френски, а колко беседи? Не съм ги още прочел, за да знам количеството им.
към текста >>
3.
II. РАЗКАЗВА Д-Р ИВАН СТАЙКОВ ЖЕКОВ, ветеринарен лекар, роден през 1875 г. във Варна, живущ в кв. «Изгрев», ул. 15 № 2, София
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
Това натякване имало съвсем сериозен
характер
, когато варненският владика Симеон започнал да говори на своя протойерей Константин за неговия син.
Той беше младо, хубаво момче, носеше в ръката си тънък бастун, както това беше тогава мода. Те си приказваха нещо на ухото, приятелски, в пълно разбирателство. Мисля, че при тези разговори Учителят е смогвал да убеди баща си, че той никак не се отклонява от бащината църква, а напротив, търси същината на християнската вяра, която не е нито православната, нито протестантската, нито гръцката, нито българската, нито руската, но да е вяра на истинския жив Господ, Който не живее в ръкотворни камъни, а в човешкото сърце. Петър тогава се беше върнал от престоя си в евангелската гимназия в Свищов и е имало какво да каже на добрия14 православен свещеник. Тогава ние научихме още нещо, което хвърля светлина върху отношението, което е съществувало между бащата свещеник и неговия син «протестантски вероотстъпник», както му са натяквали мнозина.
Това натякване имало съвсем сериозен
характер
, когато варненският владика Симеон започнал да говори на своя протойерей Константин за неговия син.
Разговорът между двамата духовници навярно е бил твърде горещ. Срещу натякванията на владиката поп Константин защищавал своя син с текстове от Евангелието. Това било нещо нечувано за владиката. Но поп Константин не се убоял. Когато разговорът се превърнал в горещ спор, владиката, извън себе си, почервенял, искал да се наложи анатема на схизматика син, поп Константин прибегнал към най- непозволеното в такива случаи средство - ударил силен плесник през лицето на владиката.
към текста >>
Тук прекарахме 11 месеца и се върнахме в София на 22 септември 1944 г.22 Спомням си някои прояви из живота на Учителя, които са интересни за Негова
характеристика
.
Аз бях ходил много пъти в Мър- чаево при Темелко, наш приятел. Видях, че той има стая настрани от пътища, удобна, слънчева. Взехме автомобила на Славчо и закарахме Учителя. Заедно с Него надойдоха и други, така че се насъбраха 20-30 души. До толкова души се събирахме често на обяд.
Тук прекарахме 11 месеца и се върнахме в София на 22 септември 1944 г.22 Спомням си някои прояви из живота на Учителя, които са интересни за Негова
характеристика
.
Случило се, че сестра Му простряла прането си на двора да съхне. Учителят видял как някой прескочил оградата и събрал прането. Така цялата фамилия останала без бельо. Болката на сестрата била много голяма. Когато Го питали: «Защо ти не извика, защо не го изгони?
към текста >>
4.
III. БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА «ИЗГРЕВЪТ»
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 23
Благоев в «Приноса към историята на социализма в България» пише: «Ако Търновската сбирка може да се нарече първа социалистическа конференция, в която социалистите скъсаха с всичко старо, със старите възгледи и тактики и се съвещаваха върху своите нови «нравствени задачи» като социалисти, сбирката на Бузлуджа може да се нарече първи учредителен социалистически конгрес, който даде първата конституция, първия организационен устав[2] на българското социалистическо движение и определи
характера
и задачите му.
във връзка с тържествата на Бузлуджа по случай откриването на паметника на Хаджи Димитър и неговата чета, разбита от турците през 1868 г. на 18 юли, социалдемократите се отделят на една поляна. Това е официалният им Конгрес, на който приемат програма на Партията, както и Устав, изработени от Димитър Благоев и Никола Габровски. Поместваме част от този документ.[1] ПЪРВИЯТ КОНГРЕС НА БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ състоял се нелегално на 20 юли 1891 г. на Бузлуджа За първия конгрес на БСДП другарят Д.
Благоев в «Приноса към историята на социализма в България» пише: «Ако Търновската сбирка може да се нарече първа социалистическа конференция, в която социалистите скъсаха с всичко старо, със старите възгледи и тактики и се съвещаваха върху своите нови «нравствени задачи» като социалисти, сбирката на Бузлуджа може да се нарече първи учредителен социалистически конгрес, който даде първата конституция, първия организационен устав[2] на българското социалистическо движение и определи
характера
и задачите му.
Той всъщност не беше събрание от определено число делегати на всяка социалистическа дружина; в него участвуваха почти целите близки дружини. Той беше събрание, в което участвуваха не само известните тогава първи социалисти в България - Н. Габровски, Е. Дабев, Т. Постомпиров, С.
към текста >>
Така че сбирката на Бузлуджа имаше по състава си и по направеното в него
характер
наистина на един учредителен конгрес, и в този смисъл може да се нарече първи социалистически конгрес.
Дабев, Т. Постомпиров, С. Мута- фов, К. Бозвелиев, Ив. Кутев, но и повече от 20 души, групиращи се около тях работници, дребни занаятчии, учители и младежи, особено от Казанлък, Стара Загора, Сливен, Търново, Габрово, Севлиево и Дряново.
Така че сбирката на Бузлуджа имаше по състава си и по направеното в него
характер
наистина на един учредителен конгрес, и в този смисъл може да се нарече първи социалистически конгрес.
На 19 юли вечерта под вековни високи букове на Балкана, стотина метра далеч от самото място, дето са паднали Хаджи Димитър и Стефан Караджа и дето всяка година на 20 юли става събор от околните села в памет на загиналите на Бузлуджа герои-въстаници, около един голям огън, насядали една купчина от хора, глава до глава, тихо разискваха с голям интерес и с известна предпазливост. Това бяха пристигналите от Казанлък и по-далечните градове конгресисти. Те очакваха пристигането и на конгресистите от близките места, които рано сутринта на 20 юли почнаха да пристигат. Изборът на Бузлуджа и 20 юли за първия социалистически конгрес беше нарочно направен. То беше време, когато не се позволяваха никакви открити събрания, а тайните събрания можеха лесно да се обвинят в комплотиране против «държавата», т. е.
към текста >>
5.
IV. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ от Алдо Лаванини
,
Превод от д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
Ние се намираме, наистина, в прага на една велика световна криза, в която всички съществующи ценности ще бъдат обърнати с главата надолу и унищожени, в която всичкият гнил растеж на човешки страсти и страдания, които дава на днешната цивилизация
характеристичният
материализъм (аг- ностически и противодуховен), ще бъде изметен вън от бързите крила на днешния ден и от острата коса на времето.
IV. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ Алдо Лаваниниот Превод от д-р Иван Жеков, псевдоним: Д-р И. Ж. Духомиров София,1927 г. ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ В това огнище буйно от народи, което е Балкански полуостров, един народ от славянска раса се отличава между другите - той е български народ. На този народ Петър Дънов е дошел да носи едно послание, свое послание, което е всемирно послание за Мир, Любов, Братство и Единство. Послание, предопределено да подготви душите за великия преход, който ще отбележи края (неизбежно близък) на днешната цивилизация и началото на една нова цивилизация, на един нов велик цикъл, на една нова ера - Ера Водолей и в нея - на една нова раса, определена за въплотяване и реализиране на Любов, Братство и Единство - култа на Бялото, което е изражение и изявявание на култа на Истината.
Ние се намираме, наистина, в прага на една велика световна криза, в която всички съществующи ценности ще бъдат обърнати с главата надолу и унищожени, в която всичкият гнил растеж на човешки страсти и страдания, които дава на днешната цивилизация
характеристичният
материализъм (аг- ностически и противодуховен), ще бъде изметен вън от бързите крила на днешния ден и от острата коса на времето.
Тази така наречената цивилизация, която, като библейски гигант от краката е глина, има за основа по-сляпото невежество (студената материалистична наука е извращение на истинската мъдрост) и най-свирепия егоизъм (който се проявява като гнет и експлоатация на слабите, било в полето на политиката, както и в обществата) и в който даже най-хубавите и благородни човешки качества приемат един низш и изроден вид, е предопределена да загине и върви тя самата с големи крачки към своето разрушение, което ще бъде дело неизбежно, от само себе си несъзнателно постановено и изпълнено. Европа, която ни е люлката, която победи и подчини за експлоатация целия свят, която със систематичен и хладен егоизъм наложи игото си на гнет върху другите народи, които би пожелала за свои роби, която даже цели народи унищожи, е на разпокъсвание от вътрешни войни и ще изгуби в скоро време с насилие престижа и силата си, за да бъде на своя страна поробена... дотолкова, че от всичките й градове няма да остане камък върху камък и пенливите води на Атлантика ще я покрият както едно време мистериозния Атлан- тик [мистериозната Атлантида]. Атмосферата на света ще е тогава пречистена за Новата Ера, която ще види триумфа на Син Человечески с науката озарена, която ще възстанови Всемирната Мъдрост на вековете с Религията на Мъдростта, която ще упътва хората точно по тяхната пътека, по пътя на Живота, който води до Бога: «Not rites, nor prayers, nor incense smoke, Nor ban, nor blessing, nor usu per's claim No pardon sin, or angry Gods appease, By unjust sacrifice of Innocence to Guilt. Not by denial of Matter - Spirit's pole, Or affirmations of the unenlightened Will, Or unbelief of creed-bew Idered minds. These are llilusion's felters Soul must break, Ere it can rise to clearer heights, and grasp That which alone brings Certainty and Peace - The knowledge of the Law.» (Brother XII - The Three Truths) «Нито обряди, нито молитви, нито благоуханният дим, нито проклятия, нито благословение, нито претенциите на узурпатора да прощава грехове или да умирява разгневени Богове, чрез несправедливо пожертвуване Невинността пред Виновността.
към текста >>
6.
V. 1. ЩО Е БОЛЕСТ И ЩО Е ЗДРАВЕ
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
Възпалителни поражения или възбуди,
характеризирани
с крайна енергия и с преувеличени органически функции; 2.
Когато те действуват еднакво по всичките части на организма, равновесието е пълно, съвършено и ние се радваме на здравето си. Но, ако силата съхранителка превишава, а оная, която унищожава, намалява, то органическите функции се извършват с превишена дейност. И напротив, ако силата, която разстройва, превишава, а другата намалява или остава стационарна, то същата дейност отслабва и в двата случая равновесието се прекъсва, като по този начин идва болестта. Един организъм заболява, когато има превишена енергия, жизненост, възбуда и извършва своите функции с крайна активност или когато отсъствува енергията, жизнеността и възбудата. Очевидно е, че между тия два случая няма един среден и всичките човешки немощи могат да се класифицират в две категории: 1.
Възпалителни поражения или възбуди,
характеризирани
с крайна енергия и с преувеличени органически функции; 2.
Безжизнени поражения или паралитични, характеризирани с унищожението или намалението на органическите функции. Що значи «Лекуване» «Лекуване! » Всички претендират да лекуват: лекува и предпазва лекарят със своите лекарства, серуми, ваксини, отрови и инжекции, лекува «невежият» със своите отвари, сокове и др., лекува магьосникът или шарлатанинът с благословии и муски, лекува калугерът със своите заклинания и молитви, лекува гадателката, и даже пречи или предпазва и предвижда злините чрез каба- лата и магията. Всички «лекуват»! В действителност лекуване е нещо друго, по- деликатно... При все това, въпреки тая практика, человечеството стои окаяно, немощно морално и физически, по причина именно на много системи на лекувания и поради тежкото невежество на ония, които вярват, че е възможно да се радваме на здравия и душевен мир, ако се насилват елементарните правила на рационалната хигиена, диететика, умереност - въздържание, и на моралните добродетели.
към текста >>
Безжизнени поражения или паралитични,
характеризирани
с унищожението или намалението на органическите функции.
Но, ако силата съхранителка превишава, а оная, която унищожава, намалява, то органическите функции се извършват с превишена дейност. И напротив, ако силата, която разстройва, превишава, а другата намалява или остава стационарна, то същата дейност отслабва и в двата случая равновесието се прекъсва, като по този начин идва болестта. Един организъм заболява, когато има превишена енергия, жизненост, възбуда и извършва своите функции с крайна активност или когато отсъствува енергията, жизнеността и възбудата. Очевидно е, че между тия два случая няма един среден и всичките човешки немощи могат да се класифицират в две категории: 1. Възпалителни поражения или възбуди, характеризирани с крайна енергия и с преувеличени органически функции; 2.
Безжизнени поражения или паралитични,
характеризирани
с унищожението или намалението на органическите функции.
Що значи «Лекуване» «Лекуване! » Всички претендират да лекуват: лекува и предпазва лекарят със своите лекарства, серуми, ваксини, отрови и инжекции, лекува «невежият» със своите отвари, сокове и др., лекува магьосникът или шарлатанинът с благословии и муски, лекува калугерът със своите заклинания и молитви, лекува гадателката, и даже пречи или предпазва и предвижда злините чрез каба- лата и магията. Всички «лекуват»! В действителност лекуване е нещо друго, по- деликатно... При все това, въпреки тая практика, человечеството стои окаяно, немощно морално и физически, по причина именно на много системи на лекувания и поради тежкото невежество на ония, които вярват, че е възможно да се радваме на здравия и душевен мир, ако се насилват елементарните правила на рационалната хигиена, диететика, умереност - въздържание, и на моралните добродетели. Но да видим сега в какво се състои лекуването.
към текста >>
Колона на лекаря Индивидуалният
характер
В човешката патология не съществува такова тежко, сложно и мъчно обновяване и възстановяване, както това на нервната клетка, която е дегенерирала, още повече, когато тая дегенерация има за причина наследствения алкохолизъм, сифилис, туберкулоза и др., както и нервното изтощение, причинено от полови злоупотребления и от латентни хронически интоксикации, причинени от злоупотребата с тютюна или от злоупотребата с лекарства и инжекции, а особено чрез живака, арсеника, серуми, ваксини и др.
Природните закони не са създадени за приспособяването им към човека - дълг е на човека той да се приспособи към тях, защото иначе го очаква мизерно загиване. Така че, ако искаме да запазим здравето си, да продължим живота си и да се държим далеко от болести, страдания, не трябва да живеем в хармония с тях. 2. ЩО Е БОЛЕСТ И ЩО Е ЗДРАВЕ Д-р Иван Жеков - натурист В. «Братство, бр. 229/ 20.XI.1938 г.
Колона на лекаря Индивидуалният
характер
В човешката патология не съществува такова тежко, сложно и мъчно обновяване и възстановяване, както това на нервната клетка, която е дегенерирала, още повече, когато тая дегенерация има за причина наследствения алкохолизъм, сифилис, туберкулоза и др., както и нервното изтощение, причинено от полови злоупотребления и от латентни хронически интоксикации, причинени от злоупотребата с тютюна или от злоупотребата с лекарства и инжекции, а особено чрез живака, арсеника, серуми, ваксини и др.
Индивидуалното състояние, което днес най-много се среща, е нервозно- то, електричното и хипердинамичното. А темпераментът на нормалния тип не трябва да е нито електричен, нито магнетичен, защото двете тия крайности са анормалности, а трябва да е електрично-магнетичен. Нервозният тип във всяко отношение е един анормален тип, клетъчно дегенериран. Причините на тая дегенерация се състоят в неговия начин на хранене и в начина на живението - двата анормални. Токсините на месните храни*, силните приправки, солта, възбудните храни, като обикновеното кафе, алкохола, индустриалната захар и др., киселините и анормалните ферментации, причинени от една лоша система на хранене, въздействуват само като огнища на антифи- зиологична реакция върху жлезите на вътрешната секреция и върху нервните клетки, които възбуждат, отравят, повреждат прогресивно и ги правят неспособни да извършват своите нормални функции.
към текста >>
Но от друга страна се знае, че всичката тая липса на анормалност и дефекти могат да бъдат силно изменени от личността, било в положителен смисъл, било в отрицателен смисъл, според направлението, което се дава на личния хранителен режим и на начина на живота, на възпитанието на собствената воля, на дисциплината на
характера
, на собствената физическа, морална, умствена и духовна култура.
А, напротив, магнетичният темперамент представлява един тип индиферентен, безжизнен, студен, апатичен - един «дефектен акумулатор по начало», поради липса на мощ, сила, динамизъм. Причината е упадъкът на родителите, органически дегенерирани, изтощени поради пороци и злоупотреби от всяко естество, липса на хранене, животинско състояние и вродени психо-физиоло- гически анормалности. Електро-магнетичният темперамент представлява типът, който не е нито много активен, нито уталожен, нито ленив. Той е един тип прилежен, редовен, спокоен, но енергичен. Той е нормалният тип, уравновесен или «свръхполяри- зиран».
Но от друга страна се знае, че всичката тая липса на анормалност и дефекти могат да бъдат силно изменени от личността, било в положителен смисъл, било в отрицателен смисъл, според направлението, което се дава на личния хранителен режим и на начина на живота, на възпитанието на собствената воля, на дисциплината на
характера
, на собствената физическа, морална, умствена и духовна култура.
Ето че така достигнахме, ако и на големи скокове, до проблемата «хранене и темперамент». Ако нервозният, хипердинамичният тип усвои една система на хранене с предпочитане на месата, подправените, развалените храни, възбудителните храни, зеленчуците, то той винаги ще е предмет на умора в мозъка си, ще губи господството на своите нерви, ще се пристрастява и замъглява в разсъжденията си и ще губи контролата на действията си. На нервозния тип подхождат сладките плодове, нежно приятните, сочните: зеленчуците и зарзаватите пресни, суровите салати със сладък и приятен вкус, зехтинът, медът, житните храни, вегетарианският хляб[3] и др. Ако типът със студен темперамент или магнетичният усвои един режим на хранене с предпочитане на пресни зеленчуци и зарзавати, мед, сухи и сладки плодове, то той ще стане още по-студен, хладен и апатичен, тъй като полюсите с това име се отблъскват, възбуждат. 3. ЩО Е БОЛЕСТ И ЩО Е ЗДРАВЕ Д-р Ив.
към текста >>
7.
7.2 Молба от д-р Иван Жеков до министър-председателя от декември 1946 г.
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
Независимо от създаването на костите, мускулите и стомаха, човекът е духовно същество, в него има един постоянен стремеж, чувства от по-висок
характер
, които са създали вътрешните отношения от неговия семеен бит, а това е проявата на закона на любовта.
Когато посеем една ябълчена семка в земята, не е най-важното да намерим почвата, но трябва да знаем какъв слой земя трябва да турим над тази семка и колко влага й е нужно, за да може да расте. И смисълът на тоя растеж не се съдържа само в пущането на корените, израстването и разлистването на ябълката: за да може да поддържа рода си, тя непременно трябва да цъфне, да завърже и да даде плод. От качеството именно на тоя й плод ще се определи отношението й към оногова, който я е посадил. Това има следното приложение: Всеки човек не е създаден само от материя. Той не е само едно материално същество, за да има само външни материални нужди.
Независимо от създаването на костите, мускулите и стомаха, човекът е духовно същество, в него има един постоянен стремеж, чувства от по-висок
характер
, които са създали вътрешните отношения от неговия семеен бит, а това е проявата на закона на любовта.
Тоя велик закон е създал дихателната система и кръвообращението на човешкия организъм, което показва, че жизнените сокове не трябва да седят в неговото сърце, в артериите и вените му, а трябва да се разпространяват из цялото тяло по такъв начин, че всичките му органи да се ползуват от тия блага. Това показва още, че не само благата трябва да се разпределят, но и излишеците трябва да се изчистват навън. Но, за да може човек да схване този широк план на живата природа, трябва да има ум. Следователно човекът е едно мислещо същество. Природата е създала главата на човека с мозъка му, сложила е в него мозъчна система, чрез която умът действува и направлява всичките процеси в тялото.
към текста >>
8.
11. Астрологична карта и хороскоп на Иван Жеков от Мажис, Мексико, юли 1948 г.
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
Описание на
характера
и наклонностите Слънцето в знака на Риби и в Съзвездието Водолей, в съединение и с участие на Меркурий ретрограден, показва един дух безпокоен, надарен с ин- тенсивни, прогресивни аспирации и с големи хуманитарни тенденции.
11. Астрологична карта и хороскоп на Иван Жеков от Мажис, Мексико, юли 1948 г. СЛЪНЧЕВ ХОРОСКОП НА ИВАН ЖЕКОВ I.
Описание на
характера
и наклонностите Слънцето в знака на Риби и в Съзвездието Водолей, в съединение и с участие на Меркурий ретрограден, показва един дух безпокоен, надарен с ин- тенсивни, прогресивни аспирации и с големи хуманитарни тенденции.
Чувствителността, впечатлителността и мистическите тенденции, които утвърждават знака Риби, се комбинират обаче с наклонности в голяма степен активни на трите знака на ОГЪНЯ, заети поне от четири планети, които характеризират човек на дейността, в постоянно движение и винаги неуморим. Меркурий в знака на водата и подвижен по съдействие, иска да дава един ум крайно опитен, надарен с голямо разнообразие на интереси, значително приспособими и приложими, но лесно променя идеи и мнения по какъв да е предмет и повод: голямо увлечение по история и археология, не по-малко по астрономия, и въобще - по науката, интерес за пътуванията, голяма любов за водата, и преди всичко - за морето. Квадратурата на Слънцето и на Меркурий с Марса дава на ума една голяма острота, проницателност, като усилва аналитическата способност и критическата умелост, ловкост и хитрост, усилва още енергията, но обаче изглежда да проявява тенденция на раздразнение и гневност. Проявява една особена склонност към механиката, медицината и хирургията и една забележителна привързаност към механическите средства по транспорта. Тригонът на Урана с Марса в знаковете на огъня увеличава естествената енергия, смелостта и предприемчивостта, борбата и тенденциите по полемика, като показва една забележителна степен на нервно напрежение и възбуда.
към текста >>
Чувствителността, впечатлителността и мистическите тенденции, които утвърждават знака Риби, се комбинират обаче с наклонности в голяма степен активни на трите знака на ОГЪНЯ, заети поне от четири планети, които
характеризират
човек на дейността, в постоянно движение и винаги неуморим.
11. Астрологична карта и хороскоп на Иван Жеков от Мажис, Мексико, юли 1948 г. СЛЪНЧЕВ ХОРОСКОП НА ИВАН ЖЕКОВ I. Описание на характера и наклонностите Слънцето в знака на Риби и в Съзвездието Водолей, в съединение и с участие на Меркурий ретрограден, показва един дух безпокоен, надарен с ин- тенсивни, прогресивни аспирации и с големи хуманитарни тенденции.
Чувствителността, впечатлителността и мистическите тенденции, които утвърждават знака Риби, се комбинират обаче с наклонности в голяма степен активни на трите знака на ОГЪНЯ, заети поне от четири планети, които
характеризират
човек на дейността, в постоянно движение и винаги неуморим.
Меркурий в знака на водата и подвижен по съдействие, иска да дава един ум крайно опитен, надарен с голямо разнообразие на интереси, значително приспособими и приложими, но лесно променя идеи и мнения по какъв да е предмет и повод: голямо увлечение по история и археология, не по-малко по астрономия, и въобще - по науката, интерес за пътуванията, голяма любов за водата, и преди всичко - за морето. Квадратурата на Слънцето и на Меркурий с Марса дава на ума една голяма острота, проницателност, като усилва аналитическата способност и критическата умелост, ловкост и хитрост, усилва още енергията, но обаче изглежда да проявява тенденция на раздразнение и гневност. Проявява една особена склонност към механиката, медицината и хирургията и една забележителна привързаност към механическите средства по транспорта. Тригонът на Урана с Марса в знаковете на огъня увеличава естествената енергия, смелостта и предприемчивостта, борбата и тенденциите по полемика, като показва една забележителна степен на нервно напрежение и възбуда. Луната в Стрелец засилва стремежа, забележително променлив и малко скептически в знака Риби, като прибавя идеализъм, амбиция и една известна инстинктивна религиозност, макар видимо в конфликт с възренията на ортодоксалната религия (квадратурата на Уран с Юпитер), както собствено в религиозното поле, така и в тия социално и политическо поле.
към текста >>
Венера в Козирог в квадратура с Нептун и в тригон с Плутон иска да даде тенденция на безбрачие или пък да има отношения с другия пол в един
характер
по-скоро свободен или таен.
Квадратурата на Слънцето и на Меркурий с Марса дава на ума една голяма острота, проницателност, като усилва аналитическата способност и критическата умелост, ловкост и хитрост, усилва още енергията, но обаче изглежда да проявява тенденция на раздразнение и гневност. Проявява една особена склонност към механиката, медицината и хирургията и една забележителна привързаност към механическите средства по транспорта. Тригонът на Урана с Марса в знаковете на огъня увеличава естествената енергия, смелостта и предприемчивостта, борбата и тенденциите по полемика, като показва една забележителна степен на нервно напрежение и възбуда. Луната в Стрелец засилва стремежа, забележително променлив и малко скептически в знака Риби, като прибавя идеализъм, амбиция и една известна инстинктивна религиозност, макар видимо в конфликт с възренията на ортодоксалната религия (квадратурата на Уран с Юпитер), както собствено в религиозното поле, така и в тия социално и политическо поле. Тригонът на Луната с Нептун е висше значущо и изразително в своя естествен стремеж към една форма на мистична общност.
Венера в Козирог в квадратура с Нептун и в тригон с Плутон иска да даде тенденция на безбрачие или пък да има отношения с другия пол в един
характер
по-скоро свободен или таен.
Такова влияние придава още една особена чувствителност, която може да има нещо като зараза, болезнено, което склонява в употребление на наркотически вещества и стимуланти (склонява, а не налага). Накрая за забелязвание е кръстът, който в четири знака закрепено образуват Юпитер и Сатурн с Уран и Плутон, които показват очевидно, тия четири планети задружна основния конфликт на епохата, в която живее, т. е. между консервативните и традиционните тенденции (Юпитер и Сатурн) и реакци- онно-прогресивните сили (Уран и Плутон). Този конфликт влияе върху втората част на живота, т. е. от 1920 г.
към текста >>
Луната в средата на небето, като минава от тригона на Урана и това на Нептун, е един признак за забележителна активност и контакт с много хора, което дава една значителна степен на популярност и успех - една активност, която има още един известен СОЦИАЛЕН вид и
характер
.
Епоха еднакво по-благоприятна, от гледна точка икономическа, е втора- - та част на живота, т. е. след 1925 г. Склонността към медицината значително изпъква с Марс точно върху Зенита на Слънчевия хороскоп. Нептун във втория дом на такъв хороскоп, освен че е разпоредител на Слънцето, показва доходи, които имат нещо тайно, мистериозно или нещо, което иде от Провидението. Юпитер в VIII дом благоприятствува едно наследство, достатъчно добро и по само себе си е важно, но на което опозицията на Нептун не позволява изцяло да се наследява.
Луната в средата на небето, като минава от тригона на Урана и това на Нептун, е един признак за забележителна активност и контакт с много хора, което дава една значителна степен на популярност и успех - една активност, която има още един известен СОЦИАЛЕН вид и
характер
.
В собствената обикновена работа (VI дом) лесно е да се признае влиянието на Уран, което показва благоприятния фермент на нови идеи и нови приложения, които наедно го правят оригинал и прогресист. Обаче не е ясно показано или посочено бракът, макар да е означено влиянието на жената, и специално - на една жена, върху живота. Добре, напротив, са показани в хороскопа много пътувания, някои, изглежда, доста дълги и с много познанства и приятелства, но, обаче, последната част от живота изглежда да се развива в условия на уединение и изолира- ние. III. Описание на принципалните прогресивни влияния Слънчевите направления разделят живота ви на ТРИ периода, първият от които завършва и вторият започва в 1895 г. Първите 20 години на живота са, следователно, владени от знака Риби, които показват една епоха, в която вземат надмощие пасивни и отрицателни влияния.
към текста >>
Между предшествующите години най-важна е 1912 г.,
характеризирана
с влиянието на планетата Нептун в Телец.
се открива един период на живот, интенсивно активен, и именно затова е посочено в хороскопа със знака активен и положителен на Овена, подразделено на три деканата (срока): 1895-1904, 1905-1914, 1915-1924. Влиянието на Марса владее в първата декада, влиянието на Урана - във втората и онова на Нептун - в третата. Обаче трябва да се забележи, че таковото влияние изпъква по-скоро накрая, отколкото в началото на съответната декада. За забелязвание е като особено важно годината 1918 г., в която Слънцето направо влиза в КОНСТЕЛАЦИЯ на Овена и идва после в аспект с Луната и Венера радикални: периодът 1918-1920 г. изглежда, че по известен начин мени ориентацията на живота Ви.
Между предшествующите години най-важна е 1912 г.,
характеризирана
с влиянието на планетата Нептун в Телец.
Двойно по-важна е 1925 г., когато Слънцето направо влиза в знака на Телец и идва в съединение с Нептун, планетата на идеализъм, духовност и мистицизъм: едно голямо влияние идва, очевидно, върху живота ви, когато се отваря третият период на същата - един период на живота малко по-стабилен, неподвижен и постоянен, както в навиците - обичаите, така и в местопребива- ванието и с интереси, повече еднообразни и повече строго съединени със земята, въпреки влиянието духовно на Нептун, който съставлява нещо като страж на прага на новия период на живота ви. Този трети период от живота е поделен почти на две равни части от новолунието, което отговаря на годината 1940 г. Влиянието върху първите десет години (1925-1935 г.) изглежда да са били най-благоприятните за една плодовита и тиха дейност. От 1935-1940 г. квадратурата на Уран показва една епоха от промени и пречки неочаквани, препятствия от близки и далечни и възможни прекъсвания; влиянието на Уран обаче може да има някои специални интереси от значение.
към текста >>
От друга страна Венера, като се приближи с Нептун, благоприятствува артистическите интереси по един много особен
характерен
начин, както духовните и културните отношения с личности от другия пол.
е много благоприятна за задружен живот, като посочва тоже условия, особено благоприятни за реализиранието на своите идеали и на своите аспирации. В 1950 г. тригонът на Луната право с Меркурий права благоприятствува интелектуалната дейност - в науката и съчиненията. Квадратурата, която Слънцето образува със Сатурн права, след 1950 г. показва необходимостта да се бодърствува за здравословното състояние, като се пази еластичността на ума, паметта, заети в строителни интереси и опти- мистически идеи, като се възползува полезно от мъчните външни условия, които винаги неизменно съставляват нашата действителна навременност.
От друга страна Венера, като се приближи с Нептун, благоприятствува артистическите интереси по един много особен
характерен
начин, както духовните и културните отношения с личности от другия пол.
В 1951 г. Луната се енфрента хармонически с влиянието на Сатурн, като минава от секстил на Уран в тригон със самия Сатурн, благоприятствува за дълбоки научни знания по астрономията и астрологията. В 1952 г. на гореказаното влияние се прибавя онова, въобще, благоприятно с присъединяванието на Юпитер, което дава лесни печалби и успехи; опозицията на Нептун би трябвало да показва измами или политически затруднения и препятствия. В1953 и 1954 г.
към текста >>
9.
13. Три писма между д-р Иван Жеков и французите на Михаил Иванов
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
Нашите съотечественици, които Го познават от Рила, са учудени, изненадани даже да разпознаят най-
характерните
черти от лицето на Учителя в тези на брат Микаел.
298-301) 13.2.6 Превод на писмото от брат и сестра Ербен до д-р Иван Жеков от 28.VIII.1946 г.[1] Лион, 28 август 1946 г. Драги брат Жеков, Вие ни особено разглезихте, сестра Ербен и мен, с уважението, което ни засвидетелствувахте с двете фотографии на Учителя, които получихме и съзерцавахме с такова вълнение, че сърцата ни избухнаха и ние плакахме изобилно при вида на Съществото, което след Бога е най-обичано от нас. Бъдете уверени, драги брат, че ние ще Ви бъдем винаги признателни за щастието, което така братски ни дадохте. Надяваме се, че поне фотографията с мощите на Учителя, изложени в големия салон на Изгрева, би могла да бъде изпратена на колкото светлия, толкова и чудесния брат Михаил. Никой друг ученик не заслужава повече от него да има този свет спомен и всички братя французи, с които през миналите месеци май и юни присъствувахме в Севр на изгрева на Слънцето и на беседите на брат Михаил, еднакво намираме, че от ден на ден нашият обичен Учител се изявява чрез великолепния брат Михаил.
Нашите съотечественици, които Го познават от Рила, са учудени, изненадани даже да разпознаят най-
характерните
черти от лицето на Учителя в тези на брат Микаел.
Всички даже потвърждават, че ако той си оставеше брада и мустаци и когато ще побелеят, приликата ще бъде наистина чудновата! Всяка година през август, годишнината на най-голямата благословия, която Небето ни е дало, ние се потопяваме отново с радост във великолепната обстановка, в която живяхме през 1939 г. на Изгрева и Рила, където ви намерихме. Френската делегация от това време помни братския и симпатичен прием, даден и у вас в четвъртък на 24 август, през време на закуската, на която я бяхте поканили сестра Йорданка и вие. И вълнението ни е наистина дълбоко при спомена за една от последните срещи с нашия любим Учител, понеделника 28 август.
към текста >>
Тъй като нашият Учител си е заминал и ние за в бъдеще не ще имаме вече щастието да имаме негови фотографии, групата от Лион ще бъде много трогната, ако вие разполагате с фотографии на Учителя, някои с по-особен
характер
(съзерцаващ, концентриран или говорещ на беседа), да ни ги изпратите и да ни бъде позволено да ги прекопираме.
Вие знаете, че те ще бъдат публикувани със съдействието на братя французи, групирани около този, когото считат най-малко като духовен син на Учителя! За да свърша това дълго бръщолевене, оставете ме да ви кажа, драги брате, колко много се надяваме, че един близък ден, било в България, било във Франция, ще бъдем радостни да се намерим отново около брат Михаил заедно с хиляди и хиляди братя французи и българи, французите си спомнят много добре, че любимият Учител им заяви, през време на пребиванието им на Рила, че учението ще бъде разпръснато по целия свят чрез французите... Благоволете, скъпи брате, да предадете братските мисли на брат и сестра Ербен на сестри Маркова и Белева, на сестри Виктория и Амелия Надзор, на брат и сестра Бертоли и Панайотови, на брат Боев, Пампоров, Капитанов, Щерев, Кирчо и на всички братя, срещнати на Изгрева и Рила във възвишената среда на Нашия обожаван Учител, Бяхме се също много побратимили с брат Благодумов, бивш полковник от българската армия, от когото не сме получили досега никакви новини. Дали не е изоставил учението на Учителя? На сестра Йорданка и Вас, скъпи брат, нашите братски привети и бъдете винаги в мир и светлина. Ербен П. П.
Тъй като нашият Учител си е заминал и ние за в бъдеще не ще имаме вече щастието да имаме негови фотографии, групата от Лион ще бъде много трогната, ако вие разполагате с фотографии на Учителя, някои с по-особен
характер
(съзерцаващ, концентриран или говорещ на беседа), да ни ги изпратите и да ни бъде позволено да ги прекопираме.
Освен това бих искал да възстановя ансамбъла от общите трапези на Рила с масата на Учителя в дъното. Този ансамбъл, който видях у един брат, е съставен на 3 пощенски картички. Извинявам се, че си позволявам това, но всичко, което се отнася до Рила и Учителя, е толкова свещено за нас! Благодаря и нека Бог ви благослови! Ербен --------------------------------------------------------------- [1] Не е отбелязано от кого е преведено писмото.
към текста >>
10.
13.4. Писмо от френското до българското братство
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
Не забравяйте, че французкият манталитет не е същият както българският и че преди да се наставят французите, трябва първо да се изучи техният
характер
и тяхната култура - нещо, което брат Михаил е направил, и то с такъв успех, че бихте го счели за същински французин.
Ние всички ги споделяме. Вие бихте разбрали това, като си помислите, че тези, които са ви писали, са снабдени с една универсална култура, която може да различава нещата и която във всяко време те са насочвали към истината. VI. И ние мислим както вас, че е желателно да има множество апостоли, но при условие да бъдат истински апостоли, делото на които да твори хармония и любов. Само тия са истински апостоли според нас, които са изоставили всичко, за да се посветят на Божествената кауза: обществено положение, земен престиж и т. н. VII.
Не забравяйте, че французкият манталитет не е същият както българският и че преди да се наставят французите, трябва първо да се изучи техният
характер
и тяхната култура - нещо, което брат Михаил е направил, и то с такъв успех, че бихте го счели за същински французин.
Французите са по-образовани люде. За да можеш да ги учиш, трябва поне колкото тях да си просветен. Този, който би забравил това, ще бъде посмешище в нашите очи, защото невежеството и гордостта е онова, което французите най-малко търпят. Само чрез изявлението на очевидни добродетели чужденците могат да ни обаят, а никога - чрез цитати. VIII. За нас любовта, за която Учителят говори, не може да се изяви другояче, освен чрез една помощ, дадена за работата на неговите истински ученици, ония, избрани от него, а не от дисхармонията и раздора.
към текста >>
11.
2. Защо днес всички стават натуристи? Библиотека за природолечение. № 1
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
Защото, който наблюдава законите на природата с разумни критерии, освен че има здрав вид, нормален цвят, кротък
характер
и е весел, но не е никога фанатик, нито мизантроп и не желае никак злото на ближния си, а обича и почита подобния си като себе си. 10.
Защото човек, който има добър разум и просвета, предпочита да спре- варва злото, отколкото да го лекува, след като е страдал толкова много и излагал в опасност съществуванието си. 6. Защото не е достатъчно да се знае, че животът само в открито дава здравие, че слънчевата светлина обогатява и засилва червените телца в кръвта, че чистотата в тялото предпазва от болестите, че движението, гимнастиката засилват организма, че умереното и въздържанието в яденето и в пиенето са основа на здравието и пр. А е необходимо да се знае прилаганието на всички тия здравни принципи по отношение на нашето здравословно състояние, на веротърпимостта на нашия организъм, зависимо работата, която трябва да извършваме, начина на живота в дадена среда, физиологическите и биологическите необходимости, състоянието на душата и пр., ако, наистина, искаме да запазим съкровището на здравието си. 7. Защото с лошото прилагание в практика законите, които направляват нашето съществувание, не само, че не се постигат трайни резултати, но понякога се влошават много нашите здравословни условия. 8. Защото нашата слаба цветуща външност, бледен и моравен цвят на лицето, пълнотата - затлъстяванието или крайната мършавост, слабостта в зрението, крайната нервна възбуда, леността в труда, болезненото и стеснително ходение, физическите разстройства, хилядите видове на мания, лудост, разните проявления на болестите по недостиг и липса на функционалност в органите, в обмяна на веществата, органически разстройства и др., турят наясно нашата некомпетентност по законите на природата или нашата слаба и осакатена памет. 9.
Защото, който наблюдава законите на природата с разумни критерии, освен че има здрав вид, нормален цвят, кротък
характер
и е весел, но не е никога фанатик, нито мизантроп и не желае никак злото на ближния си, а обича и почита подобния си като себе си. 10.
Защото, който наблюдава законите на природата, обича труда, а следователно полезен е на себе си и на други, има по-голямо почитание към семейството и към потомството си, точен е в думите си, решителен и силен в действията си, и въобще, такивато днес са необходими за величието и благоденствието на България. Това е нашата програма и цел.
към текста >>
12.
VI. 1. Кратки бележки от Общия окултен клас и от Неделните беседи от 1924 г.
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
Спънките имат друг
характер
.
Във време на мъчнотия, може да направиш всичко за спасение на вашия живот. Ти трябва да погледнеш нагоре. Висшите същества следят за всичките ваши постъпки. Човек трябва да образува една черта на постоянство. Трябва непреривно желание.
Спънките имат друг
характер
.
Небето е място само за добрите хора, и то е, което отличава човека. Вие искате да създадете доброто сега; доброто не се създава, а се ражда. Кога във вас се заражда желание да служите на Бога? Насекомите имат предметно съзнание, човекът - образно, ангелите - идейно. Имаш огледало, огледаш се - какво ще наречеш това, което виждаш?
към текста >>
13.
VI.2. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Неделните беседи и от Беседи за жените от 1925 г.
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
» Има три вида смущения в света: едни са от чисто материален
характер
и засягат тялото му [на човека].
сутринта на Изгрева в 6 ч всички. 10 часа - беседа. Вечерта 7 часа - братска вечеря. 16. Беседа в неделя, 10 ч пред обед, на 22.III.1925 г.[‡‡] (Прочете се 91-ви псалм.) Ще взема 14-а глава от Евангелието на Йоана, 1-ви стих: «Да се не смущава сърцето ви. Вярвайте в Бога и в мене вярвайте!
» Има три вида смущения в света: едни са от чисто материален
характер
и засягат тялото му [на човека].
Други смущения са от чувствен характер и засягат сърцето му. Трети са от умствен характер и засягат ума. Христос казва: «Да не се смущава сърцето ви.» Той дава и цяр: «Вярвайте в Бога» - и после: «и в мене вярвайте». Смущението, изобщо, парализира организма, чувствата и ума; и много [от] органическите болести се дължат на едно органическо смущение. Много болести се дължат на вътрешно смущение, на чувствата.
към текста >>
Други смущения са от чувствен
характер
и засягат сърцето му.
10 часа - беседа. Вечерта 7 часа - братска вечеря. 16. Беседа в неделя, 10 ч пред обед, на 22.III.1925 г.[‡‡] (Прочете се 91-ви псалм.) Ще взема 14-а глава от Евангелието на Йоана, 1-ви стих: «Да се не смущава сърцето ви. Вярвайте в Бога и в мене вярвайте! » Има три вида смущения в света: едни са от чисто материален характер и засягат тялото му [на човека].
Други смущения са от чувствен
характер
и засягат сърцето му.
Трети са от умствен характер и засягат ума. Христос казва: «Да не се смущава сърцето ви.» Той дава и цяр: «Вярвайте в Бога» - и после: «и в мене вярвайте». Смущението, изобщо, парализира организма, чувствата и ума; и много [от] органическите болести се дължат на едно органическо смущение. Много болести се дължат на вътрешно смущение, на чувствата. Косвено чувствата имат влияние върху организма.
към текста >>
Трети са от умствен
характер
и засягат ума.
Вечерта 7 часа - братска вечеря. 16. Беседа в неделя, 10 ч пред обед, на 22.III.1925 г.[‡‡] (Прочете се 91-ви псалм.) Ще взема 14-а глава от Евангелието на Йоана, 1-ви стих: «Да се не смущава сърцето ви. Вярвайте в Бога и в мене вярвайте! » Има три вида смущения в света: едни са от чисто материален характер и засягат тялото му [на човека]. Други смущения са от чувствен характер и засягат сърцето му.
Трети са от умствен
характер
и засягат ума.
Христос казва: «Да не се смущава сърцето ви.» Той дава и цяр: «Вярвайте в Бога» - и после: «и в мене вярвайте». Смущението, изобщо, парализира организма, чувствата и ума; и много [от] органическите болести се дължат на едно органическо смущение. Много болести се дължат на вътрешно смущение, на чувствата. Косвено чувствата имат влияние върху организма. Някои болести се дължат на умствени смущения.
към текста >>
Когато смущенията са от физически
характер
, те засягат повече мускулната ни система, храносмиланието, стомаха, белите дробове.
Христос казва: «Да не се смущава сърцето ви.» Той дава и цяр: «Вярвайте в Бога» - и после: «и в мене вярвайте». Смущението, изобщо, парализира организма, чувствата и ума; и много [от] органическите болести се дължат на едно органическо смущение. Много болести се дължат на вътрешно смущение, на чувствата. Косвено чувствата имат влияние върху организма. Някои болести се дължат на умствени смущения.
Когато смущенията са от физически
характер
, те засягат повече мускулната ни система, храносмиланието, стомаха, белите дробове.
Когато смущенията са от чувствен характер, те засягат сърцето, черния дроб, дихателната система и кръвоносните съдове. Гдето някои умират преждевременно, се дължи на това вътрешно смущение. И най-после, смущение на ума, което поврежда нервната система. Избягвайте всички родове смущения. Някой казва: «Не може.» Майка ти с думата «не може» ли те роди?
към текста >>
Когато смущенията са от чувствен
характер
, те засягат сърцето, черния дроб, дихателната система и кръвоносните съдове.
Смущението, изобщо, парализира организма, чувствата и ума; и много [от] органическите болести се дължат на едно органическо смущение. Много болести се дължат на вътрешно смущение, на чувствата. Косвено чувствата имат влияние върху организма. Някои болести се дължат на умствени смущения. Когато смущенията са от физически характер, те засягат повече мускулната ни система, храносмиланието, стомаха, белите дробове.
Когато смущенията са от чувствен
характер
, те засягат сърцето, черния дроб, дихателната система и кръвоносните съдове.
Гдето някои умират преждевременно, се дължи на това вътрешно смущение. И най-после, смущение на ума, което поврежда нервната система. Избягвайте всички родове смущения. Някой казва: «Не може.» Майка ти с думата «не може» ли те роди? Ако майката се смущава, дали ще отгледа детето?
към текста >>
14.
VI.3. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Беседи за жените и от извънредни беседи от 1926 г.
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
Добре, ако сте срещнали, кажете тогава неговия
характер
!
Милосердното сърце е отзивчиво, да помогне на този, който страда, да направи услуга. Направеното добро никога не се споменава. Ти направи доброто и не го споменавай. То ще се чете в света. Ако чакате да влезете в Небето и там да срещнете ангелите, то е обикновено.
Добре, ако сте срещнали, кажете тогава неговия
характер
!
Какво е качес Бог като единица е неделим. Той създава света, без да излезе навън. Бог, Който е създал света, Той знае, че трябва да работим. Той се радва и когато страдаме, и когато се радваме. Бог се весели, а ние се радваме.
към текста >>
Това аз наричам мекота на човешката душа, на
характера
.
Колко пъти говориш меко! Но сърцето ви не е меко. Колко пъти ние не сме искрени, не сме самостоятелни! Човек трябва да бъде искрен спрямо себе си. Има една искреност, аз я наричам необикновената чистота, необикновената невинност, необикновената мекота в живота.
Това аз наричам мекота на човешката душа, на
характера
.
Тази чистота съдържа онова чувство - по кой начин да говориш. Ти желаеш доброто на другия така, както желаеш доброто на себе си. Това, което желаеш за себе си, ти го желаеш за всеки един. Но най-напред трябва духовно и после - физически. Нещата трябва да се реализират при Бога, после - при ангелите, и после - при хората.
към текста >>
Ако да прогресирате, да ви се открият тайни, да се осмисли животът ви, да имате
характера
на Аврама.
Красива е само за умни хора. Да не ставате две лица. Ще имате едно лице - като Слънцето. Месецът определя лошия живот на хората, а Слънцето определя добрините. Звездите определят вашето изключително добро.
Ако да прогресирате, да ви се открият тайни, да се осмисли животът ви, да имате
характера
на Аврама.
Господ каза: «Излез от дома си, принеси сина си» - и той изпълни. Зад Аврама седеше мощен ум, мощно сърце, воля. Сара се засмя веднъж. Кога я запита Бог защо се засмя, и тя отказа. Сара употреби бялата лъжа, защото се засмя.
към текста >>
(Като си свиете лявата ръка на юмрук.) Ученикът да има
характер
.
Да дойдат плодове, скъпоценни камъни - дохаждат. То е сила. Вашата мисъл не е така силна. Да употребявате сила. Всякой ден да привличате добра мисъл и да я турите в действие.
(Като си свиете лявата ръка на юмрук.) Ученикът да има
характер
.
Щом се съмняваш, оглашен си. Който ме обича, и аз го обичам. Аз пращам светлина - ако не ме обича, светлината, която му пращам, се обръща на тъмнина. Господ ще скрие лицето Си от ленивите ученици! Настроението е пустиня, доброто желание - поле с треви, а идейният живот - планинско място, извори, птички, деца играят.
към текста >>
15.
33. НЕПОСЛУШАНИЕТО
,
Сава Симеонов
,
ТОМ 23
Малкото вълче, малкото мече, което е безопасно като малко, може да го милваш, но като стане мечка, носи същия
характер
, непоправимо е вече.
Чакаме ние да дойде бъдещето. За бъдеще, умните хора като дойдат, ще се измени редът. В Русия приложиха, но пак насила. В руския порядък, както изнасят германците, 13 милиона хора станаха жертва, за да се тури редът на болшевизма. Всички казват: «Да очистим богатите, да останат сиромасите.» Сиромасите като останат, пак същият порядък ще бъде.
Малкото вълче, малкото мече, което е безопасно като малко, може да го милваш, но като стане мечка, носи същия
характер
, непоправимо е вече.
Най-първо хората като сиромаси са малки мечета, тогава човек всичко обещава. Ние очакваме да се оправи светът. Ще дойде едно оправяне на света. Но сега какво трябва да се прави? Онези от вас, които сте умни, трябва да се направи един опит.
към текста >>
16.
II . ХОРОСКОП на Сава Симеонов Стоянов
,
Светозар Няголов
,
ТОМ 23
Характерът
му е доброжелателен и човеколюбив, поради което
Той обича удоволствията, известността в живота и може да работи в педагогиката по възпитанието. Ще има благоволението на противния пол (което почти не го е използвал) и пълно задоволяване от живота. Може да има успех като публицист, издател или учител. Оп в зодиакалния знак л (Слънцето в зодиакалния знак Стрелец в пери- хелий) изпълва родения с възвишени идеали, благородни пориви, свързани със съзнанието да се издигне. Като винаги безкористно помага за издигането на околните.
Характерът
му е доброжелателен и човеколюбив, поради което
към текста >>
17.
IV. Хороскоп на Елена Симеонова Стоянова
,
Светозар Няголов
,
ТОМ 23
В хороскопа й има шест планети в перихелий (най-близо до Земята), чрез които тя се проявява много активно, три ретроградни планети, при които е пасивна и проявява половината от
характерните
им качества и една в афелий, при която проявява нормалните качества на планетата.
Чувства болестите на другите хора много по-силно, отколкото собствените си болести. Много е чувствителна към страданията на околните. Като прибавим към това, че и Нептун е на Асцендента й, тя проявява болезнена чувствителност към болестите на ближните си. Ако хвърлим един бегъл поглед върху хороскопа на родената, ще забележим, че над хоризонта има три планети и седем - под хоризонта, което говори, че родената ще живее един дълбок вътрешен скрит духовен живот с малко външни прояви. Това се потвърждава и от това, че Луната е в разсип, което подсилва духовното развитие на човека.
В хороскопа й има шест планети в перихелий (най-близо до Земята), чрез които тя се проявява много активно, три ретроградни планети, при които е пасивна и проявява половината от
характерните
им качества и една в афелий, при която проявява нормалните качества на планетата.
Това сочи, че родената има един много активен дух (Слънце в перихелий), много активна душа (Луната в перихелий), много активен ум (Меркурий в перихелий), много активна човешка и ангелска любов, което много рядко се случва (Венера в перихелий). Много активна в проявите на ангелската мъдрост, в работата си за Братството (Юпитер в перихелий) и в прилагане на човешката и Божията Правда в живота (Сатурн в перихелий). Родената има добра връзка с Бога, Който е представен в хороскопа от Слънцето. Душата й ще мине през много клатушкания и колебания, неприятности с жените и началниците и в работата й, но ще придобие многобройни физически и духовни опитности, което е ценен капитал за душата й. Този изключително активен дух с шест планети в перихелий е изпратен на Земята да работи за повдигане на рода, в който се е родила, да работи духовно без шум, без глас, без да даде външен израз на скритите си дарби, способности и знания, да учи смирение и търпение.
към текста >>
18.
7. Писма до моя брат
,
Невена Неделчева
,
ТОМ 23
То е поразявало всички със своя благороден
характер
и необикновена красота.
Ако някой ти поднесе своите устни - тъй както би ти поднесъл чаша вода, за да утолиш жаждата си, и не ти поиска отплата - пий и благослови. Защото наистина си пил чиста вода, в която е нямало корист и цел. Този, който ще ти поднесе своята обич, без да ти поиска в замяна на това нищо - наистина тази обич заслужава благословение. 7.12 Да виждаш проявлението на Бога у мъжа и жената Ще ти разкажа една случка. В английската легация е служило отдавна, много отдавна едно момиче.
То е поразявало всички със своя благороден
характер
и необикновена красота.
Мнозина са се приближавали, но всички са констатирали нейният странно затворен и недостъпен характер по отношение на техните чувства и намерения. Това момиче било винаги желана гостенка в едно английско семейство и я обичали като сестра, бих казала. Веднъж на това семейство дошъл гост от Англия - млад и с добра външност англичанин. Той бил представен на момичето, с което разговаряли известно време. Когато тя си отишла дома, домакинът казал на госта си, че това момиче е великолепно и най-главно - досега никой не е могъл да има нейните симпатии или обич.
към текста >>
Мнозина са се приближавали, но всички са констатирали нейният странно затворен и недостъпен
характер
по отношение на техните чувства и намерения.
Защото наистина си пил чиста вода, в която е нямало корист и цел. Този, който ще ти поднесе своята обич, без да ти поиска в замяна на това нищо - наистина тази обич заслужава благословение. 7.12 Да виждаш проявлението на Бога у мъжа и жената Ще ти разкажа една случка. В английската легация е служило отдавна, много отдавна едно момиче. То е поразявало всички със своя благороден характер и необикновена красота.
Мнозина са се приближавали, но всички са констатирали нейният странно затворен и недостъпен
характер
по отношение на техните чувства и намерения.
Това момиче било винаги желана гостенка в едно английско семейство и я обичали като сестра, бих казала. Веднъж на това семейство дошъл гост от Англия - млад и с добра външност англичанин. Той бил представен на момичето, с което разговаряли известно време. Когато тя си отишла дома, домакинът казал на госта си, че това момиче е великолепно и най-главно - досега никой не е могъл да има нейните симпатии или обич. Англичанинът казал, и даже държал бас, че той ще я спечели.
към текста >>
19.
6. Спомен за Невена Неделчева от Николина
,
Невена Неделчева
,
ТОМ 23
Станахме много близки, макар че тя с всички имаше една дистанция - не бе от гордост, а особеност в
характера
й.
6. Спомен за Невена Неделчева от Николина Познавам Невенка от нейното творчество, четях с едно преклонение романите й, предавах ги и други да ги четат, защото те те грабват от началото.
Станахме много близки, макар че тя с всички имаше една дистанция - не бе от гордост, а особеност в
характера
й.
Почти всяка сутрин играех с нея Паневритмия. Въпреки че живееше в «Люлин», тя първа идваше, с голяма дисциплина и предана ученичка на Учителя. С нея редовно посещавахме събранията и сбирките на литературния кръжок «Асен Григоров» с ръководител Райна Арнаудова и с нея, не само на беседи, но и по есперантска линия станахме близки, както бяха двете с Невенка. Много ги уважавах и се учех оттях. Една сутрин, докато играехме Паневритмия, тя ме погледна особено, каза ми, че вижда миналото и бъдещето ми, така ме окуражи с хубавите си думи за мен... Бях изумена от ясновидството й.
към текста >>
20.
XIII. НЕВЕНА НЕДЕЛЧЕВА ЗА СЕЛО БРЕЗЕ
,
Невена Неделчева
,
ТОМ 23
Затова и там се забелязва и разликата в
характера
им.
Да се поощрява и застъпва овощарство, като основа на новата бъдеща светла култура. Тук, в околностите на село Брезе, вероятно могат да виреят много плодни дървета, тъй като вирее добре орехът, сливата и други плодни дървета. Затова е необходимо да се пратят в селото хора, които да изтъкнат на селяните ползата от овощните градини и да се подтикнат към засажданеито на такива. И държавните разсадници да отпуснат на села, които искат да засаждат околните си местности с плодни разсади, най-крайно ниски цени, тъй като селяните не разполагат сега с много пари. После там, където има планински склонове, по които могат да виреят плодни дървета, да се засаждат с такива, а не да се залесяват с борове и други дървете, от които все има, разбира се, но все пак не донасят онова, което биха донесли едни сливови гори, каквито ги има в Северна България около Трявна, Плачковци и други - там има цели гори от сливови дървета.
Затова и там се забелязва и разликата в
характера
им.
Там хората са сравнително по-интелигентни, по-щедри и по-добри. Щедростта идва от изобилието. И тъй като в България могат много добре да виреят почти навсякъде по заселените места плодни дървета, то държавата трябва да предприеме всички необходими мерки за за- сажданието им, чиито плодове ще бъдат като храна и поминък за населението. Тук доста околни баири са залесени с борове, които биха могли да бъдат залесени по същия начин - трудова повинност - с плодни дървета. Защото и плодната храна ще влезе като основа за новата човешка култура. 3.
към текста >>
21.
24. БИБЛИЯТА
,
Милка Периклиева
,
ТОМ 23
Като четеш Библията, ти ще проучиш
характера
на всяко лице, описано там.
Бях чувала по-стари ученици да казват, че това е свещена книга и че тя съдържа ключовете на живота. Всичко това ме караше да мисля за Библията. Веднъж, като говорих с Учителя, се осмелих да Му кажа: - Учителю, иска ми се да прочета Библията, но никак не ми е интересна, дори... Той ме прекъсна, за да не произнеса някоя отрицателна мисъл. - Слушай! Всеки ученик трябва цялостно да проучи живота, както и живота на отделното човешко същество.
Като четеш Библията, ти ще проучиш
характера
на всяко лице, описано там.
Например: коя е характерната черта на Авра- ама? Неговото послушание. Той оставил баща си и майка си и отишъл в Египет да се учи. Необходимо е да четеш съзнателно и да се мъчиш да разбираш. За да изпълни известна задача, понякога човек трябва да си постави по-близка цел Мина време.
към текста >>
Например: коя е
характерната
черта на Авра- ама?
Всичко това ме караше да мисля за Библията. Веднъж, като говорих с Учителя, се осмелих да Му кажа: - Учителю, иска ми се да прочета Библията, но никак не ми е интересна, дори... Той ме прекъсна, за да не произнеса някоя отрицателна мисъл. - Слушай! Всеки ученик трябва цялостно да проучи живота, както и живота на отделното човешко същество. Като четеш Библията, ти ще проучиш характера на всяко лице, описано там.
Например: коя е
характерната
черта на Авра- ама?
Неговото послушание. Той оставил баща си и майка си и отишъл в Египет да се учи. Необходимо е да четеш съзнателно и да се мъчиш да разбираш. За да изпълни известна задача, понякога човек трябва да си постави по-близка цел Мина време. Не си спомням колко пъти се опитвах да чета Библията, и все я изоставях.
към текста >>
Извади
характерното
от всеки псалом.
Когато уби египтянина. Мойсей беше адепт, член на Бялото Братство, и не му беше позволено да върши убийство. Бог изпрати с него брат му Аарон да му помага да изпълни мисията си. Мойсей освободи евреите, но сам не можа да влезе в Ханаанската земя. При друг разговор върху Библията Учителят каза: - Всеки псалом съдържа условията и изживяванията на Давид.
Извади
характерното
от всеки псалом.
Има важни псалми, които крият в себе си сила и светлина. Когато четеш пророците - Исая, Йеремия, Йезекил, също сравнявай характерите им и условията, при които са работили. Не чети бързо, но чети и препрочитай внимателно. Много закони са дадени в Библията и много светлина ще придобиеш, като я четеш. Във всяка книга ще откриеш проявите на един закон - светлина по пътя на човечеството.
към текста >>
Когато четеш пророците - Исая, Йеремия, Йезекил, също сравнявай
характерите
им и условията, при които са работили.
Бог изпрати с него брат му Аарон да му помага да изпълни мисията си. Мойсей освободи евреите, но сам не можа да влезе в Ханаанската земя. При друг разговор върху Библията Учителят каза: - Всеки псалом съдържа условията и изживяванията на Давид. Извади характерното от всеки псалом. Има важни псалми, които крият в себе си сила и светлина.
Когато четеш пророците - Исая, Йеремия, Йезекил, също сравнявай
характерите
им и условията, при които са работили.
Не чети бързо, но чети и препрочитай внимателно. Много закони са дадени в Библията и много светлина ще придобиеш, като я четеш. Във всяка книга ще откриеш проявите на един закон - светлина по пътя на човечеството. С тези обяснения Учителят ме накара да чета с интерес и внимание Библията. Стария Завет прочетох четири пъти, вземах си бележки и го предадох в приказки.
към текста >>
22.
1. ПРЕДИСЛОВИЕ
,
Милка Периклиева
,
ТОМ 23
Сега, след дълги години на ученичество, желанието ми беше от съвсем друг
характер
.
- Ако Небето би пожелало да ти даде нещо, какво би поискала? - ме попита за моя изненада Учителят. Замислих се и уверена, поверих желанието си. Преди двадесет години, при един разговор с Учителя, Той беше задал същия въпрос. Тогава Му бях отговорила, че желая материално богатство.
Сега, след дълги години на ученичество, желанието ми беше от съвсем друг
характер
.
Дадох си сметка с какво голямо търпение Учителят е изчакал времето да порасна духовно и да изменя желанието си. Разбрах, че този път Учителят беше останал доволен от отговора ми. Върнахме се в приемната. Учителят отново седна на стола Си и се потопи в размисъл. Масата беше пълна с различни неща за ядене, но Той не посегна към нищо.
към текста >>
23.
15. ПАНЕВРИТМИЯТА
,
Милка Периклиева
,
ТОМ 23
Характерното
в текстовото описание на упражненията на Паневритмията беше, че движенията на играта са описани, без да бъде използуван нито един глагол.
- Така ще проверим написаното съответствува ли на упражненията, както ги играем. Така и направихме - той четеше, а аз играех упражненията. - Отлично! - в изблик на радост се провикна той, след като завършихме. Разбира се, след това прередактирахме текста, нанесохме някои пропуснати неща, поправихме неточностите.
Характерното
в текстовото описание на упражненията на Паневритмията беше, че движенията на играта са описани, без да бъде използуван нито един глагол.
- Само един майстор на словото може да описва движения без да употреби онази част от човешката реч, която изразява действие - глагола - отбеляза накрая брат Боян Боев. - За да дадеш сила на речта си, избягвай суперлативите, прилагателните - гласи един езиков парадокс. Описваш ли някоя силна преживелица, опиши я без епитети, така ще я предадеш с по-голяма сила и категоричност. - Хайде сега, вземи текста, прегледай го още веднъж и дваж - завърши брат Боян Боев. После продължи: -Толстой четири пъти преработвал романа си «Война и мир».
към текста >>
За антропософите Евритмията е една от културните изяви на нашето време, тъй както пирамидите са
характерни
за египетската култура, храмовете - за древните елини, катедралите на Средновековието и пр.
Както при Паневритмията, така и при Евритмията, става дума за ритмични игри с окултна нагласа, при музикален съпровод. Въпреки това обаче между тях има съществени различия. Създавайки през 1910 г. евритмичните музикални игри, Рудолф Щайнер им отрежда прилично място в областта на културата и изкуството, подобно от ранга на архитектурата, скулптурата, живопистта, графиката и пр. Евритмията на Щайнер носи в себе си качествата на сценично-художес- твено изкуство, притежава елементите на възпитателно средство й най-после, според Рудолф Щайнер, може да бъде използувано като терапевтично средство.
За антропософите Евритмията е една от културните изяви на нашето време, тъй както пирамидите са
характерни
за египетската култура, храмовете - за древните елини, катедралите на Средновековието и пр.
Мария Щайнер, която дълги години ръководи в Гьотеанума на Щайнер курсовете по Евритмия, счита, че Евритмията представлява музикално онагледен звук и същевременно - озвучено движение. От гореказаното се вижда, че Евритмията на Щайнер е специализирана художествена изява, изпълнявана от определени, предварително подготвени персонажи. Евритмията се изпълнява на сцена в закрито помещение, респективно - театър. Паневритмията на Учителя си поставя съвършено други цели, поради което има и друг подход. Преди всичко Паневритмията на Учителя се изпълнява масово, от всички присъствуващи.
към текста >>
24.
17. УЧИТЕЛЯТ
,
Милка Периклиева
,
ТОМ 23
Като четеш Библията, ти ще проучиш
характера
на всяко лице, описано там.
Никой не произнесе нито дума. Целунах ръка с благодарност и излязох с чувството, че идвам от някакъв друг свят. 23. За Библията Книгата «Заветът на цветните лъчи» съдържа стихове от Стария и Новия Завет. Казах на Учителя, че ми се иска да прочета Библията, но не ми е интересна. Учителят каза: - Слушай, всеки ученик трябва цялостно да проучи живота, както и живота на отделното човешко същество.
Като четеш Библията, ти ще проучиш
характера
на всяко лице, описано там.
Например коя е характерната черта на Авраама - послушанието. Той остави баща си и майка си и отиде в Египет да се учи. Чети съзнателно и се мъчи да разбираш. За да изпълни някаква задача, човек трябва да си постави някаква по-близка цел. И реших при новолуние да прочета Библията и да я предам в приказки на децата.
към текста >>
Например коя е
характерната
черта на Авраама - послушанието.
Целунах ръка с благодарност и излязох с чувството, че идвам от някакъв друг свят. 23. За Библията Книгата «Заветът на цветните лъчи» съдържа стихове от Стария и Новия Завет. Казах на Учителя, че ми се иска да прочета Библията, но не ми е интересна. Учителят каза: - Слушай, всеки ученик трябва цялостно да проучи живота, както и живота на отделното човешко същество. Като четеш Библията, ти ще проучиш характера на всяко лице, описано там.
Например коя е
характерната
черта на Авраама - послушанието.
Той остави баща си и майка си и отиде в Египет да се учи. Чети съзнателно и се мъчи да разбираш. За да изпълни някаква задача, човек трябва да си постави някаква по-близка цел. И реших при новолуние да прочета Библията и да я предам в приказки на децата. Вече имам по-близка цел.
към текста >>
Извадй
характерното
от всеки псалом.
След като уби египтянина, той се уплаши и избяга в пустинята 40 години. Когато той уби египтянина, тогава изгуби красноречието и стана гъгнив. Той беше адепт на Бялото Братство, не му е позволено да убива. За да изпълни мисията си, Бог му изпрати брата му Аарон, да му помага - да говори вместо него. Той освободи евреите, но сам не можа да влезе в Ханаанската земя.
Извадй
характерното
от всеки псалом.
Има важни псалми, които крият в себе си сила и светлина. Когато четем пророците: Исайя, Иеремия, Иезекил, също сравнявай характерите им и условията им. Не чети бързо, но чети и препрочитай внимателно. Много закони са дадени в Битието и много светлина ще придобиеш, като го четеш. За Новия Завет да разбера ще помогне и книгата «Животът на Христа» от Чарлз Дикенс. 24.
към текста >>
Когато четем пророците: Исайя, Иеремия, Иезекил, също сравнявай
характерите
им и условията им.
Той беше адепт на Бялото Братство, не му е позволено да убива. За да изпълни мисията си, Бог му изпрати брата му Аарон, да му помага - да говори вместо него. Той освободи евреите, но сам не можа да влезе в Ханаанската земя. Извадй характерното от всеки псалом. Има важни псалми, които крият в себе си сила и светлина.
Когато четем пророците: Исайя, Иеремия, Иезекил, също сравнявай
характерите
им и условията им.
Не чети бързо, но чети и препрочитай внимателно. Много закони са дадени в Битието и много светлина ще придобиеш, като го четеш. За Новия Завет да разбера ще помогне и книгата «Животът на Христа» от Чарлз Дикенс. 24. «Не пропускай, не отстъпвай своя влак! » На Рила, пред палатката на Учителя, чаках ред.
към текста >>
25.
VIII. КАЛЕНДАРЪТ НА СТАРИТЕ БЪЛГАРИ ИСТИНИ И ПРЕДПОЛОЖЕНИЯ
,
Борис Рогев
,
ТОМ 23
Най-
характерното
хронологично противоречие, което не можаха да преодолеят тези учени, се отнася до следната извадка от текста на Именника: «Кормисош (управлява) 17 години.
Като подложим на астрономически анализ данните от посочените първобългарски исторически писмени извори и няколко начални хипотези, ще се помъчим да установим астрономическите основи на първобългарското летоброене, което, както ще видим, пo форма и по строеж предхожда всички досега познати летоброения.» Последното твърдение на Борис Рогев със своята категорична внезапност може за смути или да предизвика иронична усмивка. Но достатъчно е да се запознаем с математическата стойност на неговите изчисления, за да се уверим, че поне досега това е най-сериозният труд, свързан с Календара на старите българи. Трудът на Борис Рогев може да бъде оборен само със средства, подобни на неговите, защото той не твърди, а доказва и това се вижда най-добре от неговата книга... Професор Васил Златарски се е занимавал няколко години с Именника и в известен смисъл е успял да наложи схващането, че българският календар е лунен. По този въпрос Борис Рогев пише: «И двамата изследователи на първобългарското летоброене финландският и българският (Миккола и Златарски б. м.), изменят и коригират Именника, мотивирайки се с «хронологични съображения» и се оправдават с «грешки на преписвачите».
Най-
характерното
хронологично противоречие, което не можаха да преодолеят тези учени, се отнася до следната извадка от текста на Именника: «Кормисош (управлява) 17 години.
Родът му (беше) Вокил, а неговата година (на заемане на властта) шегор твирим. Този княз измени рода Дулов, сиреч Вихтун; Винех (управлява) 7 години, а родът му (беше) Оукил, а неговата година (на заемане на властта) шегор алем...» «От приведеното очевидно следва продължава Борис Рогев, че 17 първобългарски години тук водят от първобългарската година шегор в първобългарската година шегор и същото това определя един календарен първобългарски период. Подобно възвръщане към едноименни години е възможно за китайския календар за периода за 12 китайски години най-малко. Разликата от 5 години между календарните числа 17 и 12 в случая показва, че първобългарското летоброене не е китайско. То не е и старотюркско, защото тюркското е само успоредица на китайското.
към текста >>
26.
IX. ОЩЕ ВЕДНЪЖ ЗА ПЪРВОБЪАГАРСКИЯ КАЛЕНДАР
,
Борис Рогев
,
ТОМ 23
А именно тези формули еднозначно сочат правилността на големите изводи на Борис Рогев и само невежественото нежелание на някои среди им пречи да видят техния задълбочен и аргументиран
характер
.
Богданов с мотивировката: «Оттук следва, че прабългарите са най-старият културен народ на земята и че имат летоброене преди египтяни, асировавилонци, преди Мидия, Лидия, Юдея и Спарта! Няма защо човек да е запознат с труда на най-авторитетния познавач на древните хронологии Елиас Бикерман, за да се убеди в безсмислието на тази постановка.» Оставям читателят сам да съди за «аргументите» на др. Богданов. При това цитатът за мнението на Бикерман сочи боготворене на научни авторитети, което никога не е било добър съветник на изследователя. Цялата непонятна за др. Богданов математическа постановка на труда на Борис Рогев се отхвърля с единствения мотив, че Рогев се е «заслонявал зад нищо незначещи формули».
А именно тези формули еднозначно сочат правилността на големите изводи на Борис Рогев и само невежественото нежелание на някои среди им пречи да видят техния задълбочен и аргументиран
характер
.
След сериозната математическа обосновка на изводите на Борис Рогев направо смешно звучи аргументът на др. Богданов за началото на първобългарското летоброене, за което той пише: «Вън от съмнение устоите на прабългарския календар са поставени около II в. пр.н.е.» Едно нещо е научната интерпретация на формули, а друго е трогателният аргумент «Вън от съмнение...» Заслужава порицание стремежът на др. Богданов да омаловажи качествата на самия първобългарски календар, за който проф. М. Лонгон във френското списание «Популасион е сосиете» пише: «Научно е доказано, че в далечното минало българите са имали един от най-съвършените календари в света.
към текста >>
Рогев, която има научноизследователски
характер
, е един принос към решаването на този сложен проблем, свързан с първобългарското летоброене.
на ЦЛВГ при БАН): Акад. Вл. Христов-«Поставеният за решение проблем от др. Рогев е много сложен. Много учени са се занимавали с «Именника и с първобългарската хронологическа система», но са останали редица въпроси, чието решение не е доведено докрай. Работата на др.
Рогев, която има научноизследователски
характер
, е един принос към решаването на този сложен проблем, свързан с първобългарското летоброене.
Искам да обърна внимание на актуалността на предоставената монография предвид предстоящото голямо чествуване 1300-годишнината на основаването на българската държава. Независимо от качествата й, безспорно е, че работата ще предизвика интерес и ще подтикне специалистите към нови изследвания в областта на нашата стара история.» Проф. Н. Петрова «Др. Рогев работеше в Централната лаборатория по висша геодезия и ние, сътрудниците, които познаваме макар и частично неговата монография, считаме, че тя има качества да бъде издадена от Българската академия на науките.» Съветът единодушно е решил монографията на Борис Рогев да бъде препоръчана на Редакционно-издателския съвет (РИС) на БАН. Монографията бе неколкократно обсъждана и на срещи между председателя на БАН и научни секретари на БАН, на заседания на РИС на БАН и др.
към текста >>
27.
X. АСПАРУХОВИЯТ КАЛЕНДАР
,
Борис Рогев
,
ТОМ 23
Характерът
на движението на Слънцето е такъв, че неговият зодиак се дели на 12 части, а специфичността на движението на Луната е причина нейният «зодиак» да се дели на 10 части.
Или по-понятно казано, за една година Слънцето последователно (видимо) преминава през дванадесетте зодиакални съзвездия. Но освен Слънцето, този видим път изминават и планетите, и Луната. Така че във всеки конкретен момент, т. е. на всяка дата, Слънцето се намира в дадено съзвездие и Луната от своя страна също. Тук има една особеност.
Характерът
на движението на Слънцето е такъв, че неговият зодиак се дели на 12 части, а специфичността на движението на Луната е причина нейният «зодиак» да се дели на 10 части.
(Спомнете си 10-те китайски стихии.) От казаното дотук е ясно, че всяка съвкупност от слънчева и лунна зодия дава положението на Земята или определя датата. И тук пак има едно «ако». Ако зодиакът беше неподвижен. Да, но той извършва едно завъртане за 25 920 години, което дава отражение върху точността на календара. Нашите праотци са знаели тази «дребна» подробност и затова са правили няколко корекции.
към текста >>
28.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 24
Идеален
характер
-трите му основни начала и техния йерархичен ред.
Иван Вазов до Стоян Ватралски. Писмо. Факсимиле 4.3.17. Житейската философия на Ватралски. Библиотека Стоян Ватралски. Свезка 3.
Идеален
характер
-трите му основни начала и техния йерархичен ред.
София, Стоян Кръстов Ватралски, 1933, с. 3-32 4.3.18. Каталог на книгите в Библиотека "Стоян К. Ватралски". Библиотека "Стоян К. Ватралски". (Вестопис).
към текста >>
29.
1. Исторически предпоставки за Реформацията
,
,
ТОМ 24
В същото време Римокатолическата църква като вселенска, запазва средновековния си
характер
.
Тогавашните фанатизирани църковни водачи повели борба против тези реформатори и техните последователи, унищожавайки ги на кладите, ешафода и в затворите. В XVI век в Европа започват да протичат процеси на Възраждането (Ренесанса). Срещу единството на средновековното феодално общество се надига формиращата се средна класа от занаятчии (производители) и търговци, която се стреми към индивидуална и интелектуална свобода и национално обособяване в отделни държави. Нараства интересът към светския живот, започва развитие на образователната система, транспорта, съобщенията^експлоатацията на земните изкопаеми и т.н. Паричните взаимоотношения се разширяват и възникват нови градове.
В същото време Римокатолическата църква като вселенска, запазва средновековния си
характер
.
Тя е мощна и богата, като притежава земи в цяла Европа. Владелите на обособяващите се национални държави са против властта, която папата упражнява на тяхна територия. Те негодуват срещу загубата на парите, които се насочват към папската хазна в Рим. Основната дейност на църковните служители е събирането на данъци и такси. Църквата е била загубила своето истинско предназначение.
към текста >>
30.
3. Англия през XVI век. Реформация в Англиканската църква
,
,
ТОМ 24
и получава протестантски
характер
.
След смъртта на Хенри на престола идва Едуард VI, който е на 9 години. Негов регент е Съмърсет, който продължава Реформацията и я превръща в богословска. Легализиран е брака на духовниците. В богослуженията е спрян латинския език. Библията е преиздадена през 1552 г.
и получава протестантски
характер
.
Изработва се и се публикува изповедта на вярата. През 1553 г. умира Едуард VI. На престола идва Мария Тюдор (дъщеря на Хенри от Катерина Арагонска).Тя спира Реформацията. Заставя парламента да възстанови религиозните практики в Английската църква от преди смъртта на баща й (1547 г.) и анулира промените,въведени от Едуард.
към текста >>
31.
4. Англия през XVIII век. Мощно духовно съживително движение. Джон Самуел Уесли
,
,
ТОМ 24
С лекия си весел
характер
, постоянна усмивка, особено като говорел, той спечелвал сърцата на слушателите си.
Името му винаги ще напомня, че той беше човека, който през 18 век създаде съживително духовно движение в реформираната вече Англиканска църква. С личния си пример и начин на живот по правила и методи за духовно израстване, Джон Уесли утвърди "новата вяра" - методизма. От оставените писмени спомени и портрети за Джон Уесли той е описван като добре сложен по фигура човек, нисък на ръст и много подвижен. Той е имал красиво лице с гладка кожа и много светли очи. Джон Уесли е бил магнетична натура и излъчвал неизчерпаема жизненост.
С лекия си весел
характер
, постоянна усмивка, особено като говорел, той спечелвал сърцата на слушателите си.
Винаги той бивал спретнат, чист и подреден. Умеел да разпределя времето си, никога не бързал и винаги имал време за всичко. Джон Уесли спазвал правилата, които сам изградил, ценял времето си и имал ясни цели. Той проявявал пословична самодисциплина, като твърдял, че това е пътя за постигане на святост и служение на Бога. Освен в личния си живот, Джон Уесли в работата си (служението) за Бога бил неудържим.
към текста >>
32.
6.8. Мария Пенкова Стамова, сестрата на Учителя
,
,
ТОМ 24
Междувременно Мария бързо израства и става мома с независим и утвърден
характер
.
Когато той станал на шест години, свещеник Дъновски със семейството си се преселили във Варна. Там децата, Мария и Петър, постъпили на училище при учителя Сава Доброплодни. През учебната година 1877-78, цялото семейство на свещеник Константин Дъновски бягат и се крият от турските войски в с. Хадърджа, където децата не са посещавали училище. През 1878 г., Петър постъпва в петокласмата гимназия в град Варна.
Междувременно Мария бързо израства и става мома с независим и утвърден
характер
.
Когато навършила 18 години, баща й я сгодил за един богатски син, когото тя не обичала. Имала си друг избраник, но бащата казал, че ще бъде неговата дума. Когато дошли годежарите, тя избягала в стаята, където си учел уроците Петърчо, хвърлила се на кревата и започнала да плаче. Той я запитал за какво се тревожи, но Мария нищо не отговорила, понеже смятала, че е дете и не разбира тези неща. Когато тя трябвало да се върне при годежарите, минавайки през коридорчето, в което имало окачени сплитове с царевица, един от тях се разкъсал и паднал зад гърба й.
към текста >>
33.
6.9. Иван Я. Сечанов Паметно известие
,
,
ТОМ 24
Той беше естествено интелигентен, умствено развит, религиозно начетен; а по
характер
беше учтив, съобщителен, състрадателен, разговорлив, простителен и пр.
Ала тъй скоро след смъртта, било от деликатност към близките му, било поради болното чувство на обща загуба, налага ни се благоразумието да говорим главно за добродетелите на покойника. А пастир Иван Я. Сечанов имаше редки добродетели както и отлични дарби. Като говорител и езиковед той беше един от първите; а като стилист и познавач на българския език, нямаше равен на себе си в нашето общество. Имаше завиден усет за красиви изрази и кога си дадеше труд да се подготви, той говореше и пишеше изящно, дори класически.
Той беше естествено интелигентен, умствено развит, религиозно начетен; а по
характер
беше учтив, съобщителен, състрадателен, разговорлив, простителен и пр.
Ала неговите най-отличителни добродетели бяха две: патриотизъм и набожност, родолюбие и боголюбие. В храма на широкото му сърце имаше издигнати два олтаря, пред които той принасяше най-скъпото от своя живот; и огъня пред тези два жертвеника до последна минута никога не угасна. Нашата страна не е оскудявала от жарки родолюбци, макар, за жал, често плиткоумни и неразбрани. Ала никой никога не е обичал България повече от пастира Иван Сечанов, и никой не се е молил по-усърдно, не е работил по-предано за нея. Той се радваше и хвалеше Бога за нейните малки успехи, а крушенията на нейните идеали, било по бойните поля или дипломатическите зали, както и язвите на вътрешните неуредици, пронизваха с паляща скръб сърцето му.
към текста >>
34.
6.10. Елена М.Стоун
,
,
ТОМ 24
Събитието естествено извиква у нас старите спомени от нейния
характер
и мисионерския живот в България, а също и любознателността на младите, които ще питат: "Коя е била Елен Стоун и какво е вършила в България?
Стоун Духовна обнова, Г. VII, бр. 2 (11.1928), с. 6-7. Ив. Я. Сечанов През миналия месец декември американските вестници, а след тях и някои от нашите, оповестиха смъртта на бившата американска мисионерка Елен М.Стоун.
Събитието естествено извиква у нас старите спомени от нейния
характер
и мисионерския живот в България, а също и любознателността на младите, които ще питат: "Коя е била Елен Стоун и какво е вършила в България?
" Трудовете й, както и горчивите й опитности между нашия народ са от такъв голям интерес, че заслужават да се възпроизведат. Към края на 1878 г., след Освободителната война, Мис Стоун напуща своята служба като една от редакторките на един голям религиозен вестник и дойде в България в качеството си на мисионерка от Мисията на юг от Балкана. За известно време тя стана учителка в Американското Девическо училище в Самоков. Всички, които я запознаха отблизо виждаха в лицето й един силен характер със силна воля, голяма енергия и привлекателни черти. За нея само няколко месеца бяха достатъчни, за да добие значителни познания от нашия език.
към текста >>
Всички, които я запознаха отблизо виждаха в лицето й един силен
характер
със силна воля, голяма енергия и привлекателни черти.
Сечанов През миналия месец декември американските вестници, а след тях и някои от нашите, оповестиха смъртта на бившата американска мисионерка Елен М.Стоун. Събитието естествено извиква у нас старите спомени от нейния характер и мисионерския живот в България, а също и любознателността на младите, които ще питат: "Коя е била Елен Стоун и какво е вършила в България? " Трудовете й, както и горчивите й опитности между нашия народ са от такъв голям интерес, че заслужават да се възпроизведат. Към края на 1878 г., след Освободителната война, Мис Стоун напуща своята служба като една от редакторките на един голям религиозен вестник и дойде в България в качеството си на мисионерка от Мисията на юг от Балкана. За известно време тя стана учителка в Американското Девическо училище в Самоков.
Всички, които я запознаха отблизо виждаха в лицето й един силен
характер
със силна воля, голяма енергия и привлекателни черти.
За нея само няколко месеца бяха достатъчни, за да добие значителни познания от нашия език. Не след дълго тя напусна учителството и се завзе в подготовката на Библейските жени. За целта тя образува летни библейски курсове за жени, и за ред години посещаваше много градове и села в България и Македония. Това й даде възможност да изучи духа и нравите на народа отблизо. С благия си любвеобилен характер бе обикната от всички и навсякъде.
към текста >>
С благия си любвеобилен
характер
бе обикната от всички и навсякъде.
Всички, които я запознаха отблизо виждаха в лицето й един силен характер със силна воля, голяма енергия и привлекателни черти. За нея само няколко месеца бяха достатъчни, за да добие значителни познания от нашия език. Не след дълго тя напусна учителството и се завзе в подготовката на Библейските жени. За целта тя образува летни библейски курсове за жени, и за ред години посещаваше много градове и села в България и Македония. Това й даде възможност да изучи духа и нравите на народа отблизо.
С благия си любвеобилен
характер
бе обикната от всички и навсякъде.
За това в честите й обиколки нашите българки, най-вече по селата, се надпреваряха кой да я приеме в къщата си. Пишещият тези редове е имал случай да пътува с нея няколко пъти из опасните клисури и усои из Македония. Това ми е давало случай да я наблюдавам и да се учудвам с нейния неустрашим дух, с готовността й да се подчини търпеливо и безропотно на най-големите лишения и несгоди, както за храната си, тъй и за нощната почивка. Несъмнено пред бележитата мисионерска дейност на мис Стоун се разкриваше едно светло бъдеще, ако да не беше залавянето й заедно с г-жа Цилка от една чета македонски революционери. На 3 септември 1901 г.
към текста >>
Многобройни са подобните ми спасявания чрез спомените за нея и не мога да ги предам тука, но това е достатъчно да
охарактеризира
грамадното и влияние върху мен чрез онова, което тя ми е внушила през времето на общуването ми в гр.
В най-критическите минути на сражението ми със злото в мене си и в света, споменът за нея се е притичал на помощ и съм успявал да отблъсна всичките разжежени стрели на лукавого. Аз чувствувам почти като реално нейното присъствие около мен. И колкото по-голяма опасност се е явявала за изклинчване от длъжностите, за кръшване от правия път, за апатия към духовните интереси и въобще за опорочаването и оматериализирането ми; толкова с по-голяма сила, яснота и пълнота заговорвал е в мене нейният спомен с нейните съвети, песни и молитви, жестове, усмивки и майчина грижа. Тая или оная нейна песен, според случая, загърмява в ушите ми с нейните изрази и чувствата й пред очите ми и ме е отклонявало от съблазънта, колкото и силна да е била тя. През войната попадна ми случай да обсебя внушителни парични суми на местно население, както и случай да позабогатея със суми, предложени оттук- оттам срещу отстъпки по службата, срещу отпуски или лъжесвидетелстване, но винаги песента й:"Против изкушения брате, да бдиш"или песента, пята от нея: "Прав да си ти всякога"и пр., е проехтявала в ушите ми и ме е предпазвала от грях и престъпление.
Многобройни са подобните ми спасявания чрез спомените за нея и не мога да ги предам тука, но това е достатъчно да
охарактеризира
грамадното и влияние върху мен чрез онова, което тя ми е внушила през времето на общуването ми в гр.
Самоков и отчасти с последните ни редки срещи и кореспонденция. Тя запали в мен свещен огън на благочестието. Никое друго лице - ни сродници, ни приятели, ни родители, ни съпруга, ни свещеници, ни проповедници не са упражнили нито една стотна част от това благотворно влияние върху мене, каквото упражни покойната ми майка в Христа и сестра в Господа г-ца Елен Стоун. Трябва да се отбележи, че понеже, по едно щастливо съвпадение се венчах с девойка, която бе нейна любимка, като ученичка, нашите връзки се засилиха толкова повече, че тя ни прие в своя дом в гр. Пловдив като младоженци.
към текста >>
35.
В) Портрет на Петър Василев Иванов
,
,
ТОМ 24
По
характер
пастор Василев е бил кротък и смирен човек.
В неделя сутрин, той ставал много по- рано, прекарвал доста време в молитва, размишлявал върху текста от Словото за проповедта и си изпявал 1 -2 свещени песни. При тръгване за църква, той пак спирал, за да се помоли. Най-силната част от богослужението е била неговата встъпителна молитва, която карала слушателите да почувстват Божието присъствие. Неделният ден за него е бивал свещен, на Бога ден, в който той прекарвал с приятелите си в разговор и молитва. Търсел е връзка с младежите и ги е насърчавал за чист християнски живот.
По
характер
пастор Василев е бил кротък и смирен човек.
Той бил много контактен, пеел хубаво и винаги излъчвал любов. С лекота достигал до човешките сърца и е работил за спасението на душите им. Ежедневно пастир Василев е посещавал дюкяните и домовете на приятелите си. Там той без притеснение се разговарял с купувачите и с всеки, който се интересувал за Бога. Той никога не нападал и не упреквал, така той спокойно намирал възможност да говори с православни и католически свещеници, ходжи и винаги с учтив тон пазил да не оскърби събеседниците си.
към текста >>
36.
1. Преводи на Библията на български език
,
,
ТОМ 24
Кирил и Методий, с което утвърдил в България славянската писменост и
характера
на българската народност и култура.
1. Преводи на Библията на български език Павел Драгомиров Василев Стремежът на княз Борис I да заличи различията между славянското и българското население и ги обедини в един народ със създаването на независима българска църква, бил голям. През 864 г. след сключен мир с Византия, той наложил християнството като официална религия. През 886 г. Борис I приел учениците на славянските просветители св. св.
Кирил и Методий, с което утвърдил в България славянската писменост и
характера
на българската народност и култура.
Словото Божие било донесено вече преведено на църковно-славянски. Внесени били още много духовни книги, а в манастирите се подготвяли за разпространение нови такива. Обаче, проблемът с разбирането и достъпността на Словото Божие до народа не бил решен. Използваните книги в литургиите на църковнославянски и гръцки езици оставали недостъпни и неразбрани. Нуждата от превод на Словото Божие на жив, говорим български език, силно се е чувствувало.
към текста >>
37.
7. Паметник на една епоха. В. Зорница на 50 години
,
,
ТОМ 24
Нямаме ни време, ни възможност да дадем пълна
характеристика
на прокараните от д-р Ригс, д-р Лонг и техните сътрудници, принципи в "Зорница".
Към английският анкетьор Макгахан, същия настоява да се присъедини и редактора на "Зорница" Петър Димитров, нещо, което съдействува твърде много за пълното разкриване на истината. Рапортът на Макгахана, дописките на Пиерса до "Дейли Нюс", съдействието на благородния американски консул в Цариград, Скайлер, и главно неугасващата ревност за България на д-р Лонг, Уошбърн и Байнгтон - трите главни стълба на "Зорница", разкриват пред света страшната баташка трагедия и повдигат българския въпрос пред европейската обществена съвест и при състрадателното славянско сърце на Александра. Завещанието на д-р Лонг и програмата на "Зорница" В. "Зорница" допринася твърде много и за отрезвяването на нашата журналистика. С редица статии д-р Ригс и д-р Лонг се стараят да внесат повече любов и нова светлина у нас, да обнадеждат терзаната българска душа, да омекотят от белите под произволна управа и нескончаеми кръвопролития нрави, и по този начин, чрез просвета и народно възпитание да ускорят духовното ни и политическо освобождение.
Нямаме ни време, ни възможност да дадем пълна
характеристика
на прокараните от д-р Ригс, д-р Лонг и техните сътрудници, принципи в "Зорница".
За да се види, обаче, какъв е бил общият ръководен дух в редактирането на този вестник, ще предадем завещанието, прощалните към българската младеж, думи на побелелия вече д-р Лонг, написани на 31 декември 1896 г. в Роберт Колеж: "Най-добрата награда, пише той, на труда на младите ми години, ще бъде да узная, че някои млади българи, са подбудени от тоя мой труд към чист и народополезен християнски живот". Това са копнежите и пожеланията на големите християни и българофили д-р Елиас Ригс и д-р Алберт Лонг. Чист и народополезен християнски живот! Ето идеала на основателите на днешната ни юбилярка и техните цели и задачи в България, ето следваната през последните 50 години програма на "Зорница"
към текста >>
38.
1.1. Българската евангелска църква. Полувековна България 1878-1928.
,
,
ТОМ 24
Самите тия заглавия говорят за съдържанието на книгите, и при липса на литература за народа, тия издания на евангелското движение съставят четиво от най-практичен и възвишен
характер
.
А Стоян Михайловски казва: "Българският превод на Библията е най- грамотната книга, що имаме на езика си". Друга литература същевременно се издаваше от преводи и оригинални съчинения, които оказаха голям подтик в научна насока и морална сила за новопробудения за свобода и култура народ, например: Доказателства на християнството, Нравствена философия, Аритметика, Алгебра, Умствена философия, "Физиология"от Хекеле, "Астрономия"от Иънг, Пътешественик, Писма за майки, Речник на Св. писания, Животът на Исуса Христа, Животът на Ап. Павла, Пет стрели против безверието, Цел в Естеството, Религията в ежедневния живот, Мненията на някои велики мъже върху християнството и Св. писания и много други книги, книжки и брошури.
Самите тия заглавия говорят за съдържанието на книгите, и при липса на литература за народа, тия издания на евангелското движение съставят четиво от най-практичен и възвишен
характер
.
В крайната оскъдност на българската книжнина, издателство с материалистична цел можеше да прокара най-рушителни и отровни книги и да натрупа богатство. Явява се, обаче, евангелизмът, с цел за творчество и идеализъм, и поднася на народа литература потребна, практична, просветна и обновителна. Тоя факт по само себе си, е основа здрава и трайна, върху която бъдещите български дейци могат свободно и сигурно да строят. Евангелското движение в своето начало почна и свой орган - в. "Зорница" Първите му пет броя излязоха през 1864 г., а шестия брой в април 1865 г.
към текста >>
Това е авторитетен атестат и рецензия, следствие официалните ревизии, направени на тия училища от органи на Министерството; то е една истина, едно действително положение, от което българският народ е пожънал ценни плодове, възпитани и
характерни
сили за народно издигане.
Заедно с тая дейност, която евангелизма развиваше, отвориха се училища: едно Научно-богословско заведение в Пловдив (1860 г.); друго - Девическо в Стара Загора (1862 г.), които впоследствие бяха преместени в Самоков; друго в Битоля (1878 г.), и едно значително число основни училища, които бидоха преустановени и учениците поверени в народните училища, които пораснаха да отговарят на предназначението си. Двете училища в Самоков станаха гимназии и бяха признати за средно-учебни заведения наравно с народните гимназии. За да се види работата и прогреса на тия гимназии, ще си позволя да процитирам част от удостоверението на Министерството на Народното просвещение, с което ги припознава за равноправни с държавните гимназии, от дата 30 януарий 1915 г., под N 2448. Удостоверението гласи: "Министерството на Народнато просвещение на Царство България с настоящето удостоверява, че американските - мъжка и девическа гимназии в Самоков (България), основани от преди повече от 50 години и функциониращи и до днес, със своята просветна и възпитателна дейност са били през цялото свое съществуване центрове на духовна култура и напредък. Българският народ е гледал винаги с особено уважение и почит към тия училища, които още от епохата на тъмното робство и до днес с особено постоянство и ревност изпълняват своето предназначение - просветата и възпитанието на младежта".
Това е авторитетен атестат и рецензия, следствие официалните ревизии, направени на тия училища от органи на Министерството; то е една истина, едно действително положение, от което българският народ е пожънал ценни плодове, възпитани и
характерни
сили за народно издигане.
Характерът на българското евангелско движение и църкви прозира много ясно от дейността на пионерите му през 1876-77 г., или годината на "българските кланета". Когато турците избиваха българското население, покойният "дядоКларл остави дом и семейство в Самоков и отиде в своята благотворителна и спасителна мисия в Батак, Панагюрище, Клисура и другаде; не с цел да защитава евангелисти в места, дето нямаше никакви евангелисти, ада защити и подкрепи нещастните хора. По това време отиването в Батак значеше смърт но д-р Кларк и някои негови колеги съзнаваха своя дълг на добър самарянин: да превържат рани, да крепят гладни, да утешат съкрушени сърца, да обършат сълзи, и да затворят очите на хора, които предават Богу дух. Благотворителен комитет в Цариград беше събрал от разни източници, главно от Англия, чрез влиянието на приснопаметния г. Гладстон, сумата 15,970 турски лири, и нямаше друг смел, предаден на служене човек, както д-р Кларк, да раздаде тая сума от 207,610 лева златни на пострадалите.
към текста >>
Характерът
на българското евангелско движение и църкви прозира много ясно от дейността на пионерите му през 1876-77 г., или годината на "българските кланета".
Двете училища в Самоков станаха гимназии и бяха признати за средно-учебни заведения наравно с народните гимназии. За да се види работата и прогреса на тия гимназии, ще си позволя да процитирам част от удостоверението на Министерството на Народното просвещение, с което ги припознава за равноправни с държавните гимназии, от дата 30 януарий 1915 г., под N 2448. Удостоверението гласи: "Министерството на Народнато просвещение на Царство България с настоящето удостоверява, че американските - мъжка и девическа гимназии в Самоков (България), основани от преди повече от 50 години и функциониращи и до днес, със своята просветна и възпитателна дейност са били през цялото свое съществуване центрове на духовна култура и напредък. Българският народ е гледал винаги с особено уважение и почит към тия училища, които още от епохата на тъмното робство и до днес с особено постоянство и ревност изпълняват своето предназначение - просветата и възпитанието на младежта". Това е авторитетен атестат и рецензия, следствие официалните ревизии, направени на тия училища от органи на Министерството; то е една истина, едно действително положение, от което българският народ е пожънал ценни плодове, възпитани и характерни сили за народно издигане.
Характерът
на българското евангелско движение и църкви прозира много ясно от дейността на пионерите му през 1876-77 г., или годината на "българските кланета".
Когато турците избиваха българското население, покойният "дядоКларл остави дом и семейство в Самоков и отиде в своята благотворителна и спасителна мисия в Батак, Панагюрище, Клисура и другаде; не с цел да защитава евангелисти в места, дето нямаше никакви евангелисти, ада защити и подкрепи нещастните хора. По това време отиването в Батак значеше смърт но д-р Кларк и някои негови колеги съзнаваха своя дълг на добър самарянин: да превържат рани, да крепят гладни, да утешат съкрушени сърца, да обършат сълзи, и да затворят очите на хора, които предават Богу дух. Благотворителен комитет в Цариград беше събрал от разни източници, главно от Англия, чрез влиянието на приснопаметния г. Гладстон, сумата 15,970 турски лири, и нямаше друг смел, предаден на служене човек, както д-р Кларк, да раздаде тая сума от 207,610 лева златни на пострадалите. Лейди Странгфорд донесе от Англия още един милион лева за раздаване, и се отнесе до покойния митрополит Панарет в Пловдив да й препоръча верни лица за раздаване помощите, като не желаеше да накърни религиозните чувства нито на пострадали, нито на подозрители.
към текста >>
Целта на Евангелските Църкви е духовно-просветна на първо място, и второ, умствен развой, социално единство и семейно щастие, като плод, от примерен
характер
.
До преди Балканската война ние смятахме под турско владение 27 евангелски църкви и общества, чието богослужение (четене от Библията, пеене и молитви) ставаше на чист български език. И когато се свърши войната, трима от най-старите мисионери издадоха един позив към Европейските сили за справедливост към македонското население, и между другото, казват: "Литературата на мисията е на български. Във всичките ни училища езикът е бил и е български. След години запознанство с Македония, в съжителство или пътуване, като общуваме с народа и живеем в домовете му, ние сме напълно убедени, че голямото ядро от населението в страната, която определяме като Македонското поле на дейност, е българско по произход, език и нрави, и съставя неразделна част от българския народ". А в Македонското движение за народна независимост евангелистите са били винаги в първите редове.
Целта на Евангелските Църкви е духовно-просветна на първо място, и второ, умствен развой, социално единство и семейно щастие, като плод, от примерен
характер
.
Дето се появят неколцина здрави привърженици на Библията, като единственото боговдъхновено правило на вярата и на просветно- възпитателния метод на богослужение в говоримия ни език, там сме основали общество, което съществува и функционира под грижата на най-близката майка- църква. Ако обществото е живо и работливо за Христа и църквата, то расте, и с време го организираме в самостоятелна църква. Първата организирана Евангелска Църква в страната е в Банско, Разлог в 1871 г. За сега, трите, припознати от Правителството Евангелски клонове или деноминации имат помежду си 45 организирани църкви, 44 общества, 46 ръкоположени пастири и 9 редовни проповедници, кандидати за пастири. Евангелистите в страната са 6-7000 души.
към текста >>
39.
2.4. Какво е допринесло Евангелското движение за България
,
,
ТОМ 24
Жаждата за просвета, за напредък, за културно приобщаване към другите западно-европейски народи, която е тъй
характерна
за жилавото българско племе намира отчасти своето обяснение и в Библията, преведена на говоримия български език.
За тоя епохален и безценен труд Пенчо Славейков навремето си писа: "Преводът на Библията туря край на езиковата безредица, на боричкането на разни наречия за първенство и установява литературен език. След появяването на Библията на бял свят (1871 г.) заглъхват вече разприте между разните български говори и източно-българския говор става общ език за всички ратници на мисълта и националното съзнание." А Стоян Михайловски, поет и философ, писа: "Българският превод на Библията е най-грамотната книга, що имаме в езика си". Библията е предтеча на просветата; тя е учебника за правдата, а правдата издига народа. Великите християнски народи преписват своето величие на Библията. Културната и просветна роля, която Библията е изиграла всред нашия народ не може да се отмине незабелязана.
Жаждата за просвета, за напредък, за културно приобщаване към другите западно-европейски народи, която е тъй
характерна
за жилавото българско племе намира отчасти своето обяснение и в Библията, преведена на говоримия български език.
За книжнината Историята и значението на органа на Евангелското движение, в. "Зорница", е от интерес. "Зорница" (месечната) почна през януари 1864 г., като Евангелско периодическо списание. Народът бе гладен за литература с нравствено, духовно- научно и общообразователно съдържание и затова посрещна начинанието с горещ ентусиазъм. Обществото, което четеше българска книга, с жажда очакваше всеки нов брой от "Зорница".
към текста >>
40.
4.1. Проникване и разпространение на методизма в България Протестантските секти в България.
,
,
ТОМ 24
Посоченото съчинение.) Но когато се отчита положителния аспект на този вид мероприятия на мисионерите, не бива да се изпуска изпредвид, че не той е основният, главният, който
характеризира
тяхната дейност.
Във връзка с оценката на мисионерските просветни инициативи вж. напр. Н. Мизов. Религиозните секти у нас и идейната борба против тях. "Ново време", 1963, кн. 3; М. Стоянов.
Посоченото съчинение.) Но когато се отчита положителния аспект на този вид мероприятия на мисионерите, не бива да се изпуска изпредвид, че не той е основният, главният, който
характеризира
тяхната дейност.
Организирайки такива форми на работа, мисионерите нито са се отказали когато и да било, нито са изместили по някакъв начин главната, основната цел на тази дейност: "обръщането на българския народ не само по верска, но по политическа и икономическа линия на запад (към Америка и Англия), а не на Изток (към Русия). Тази своя цел те са преследвали и преследват винаги, само че в движението си към нея не са могли да я показват винаги пряко и открито, а според условията са били заставени да лавират и търсят най-удобния за момента косвен подход към нея. Колкото и гъвкаво да са правили това обаче, чувствителният към възроденото си национално достойнство и борещ се за свобода български народ не е могъл да се заблуди по отношение на основните тенденции на мисионерската дейност и да не реагира съответно на тях. По-определено антибългарската по същество насоченост на мисионерската дейност се изяви по време на въстанията и освободителната война, когато макар и някои отделни мисионери да допринесоха за информиране на световната общественост за турските безчинства в българските земи, общо взето, не застанаха на страната на борещия се народ, в освобождението на който не виждаха перспективи за успех на по-нататъшната си работа в нашата родина. "В тази отрицателна или най-мапко индиферентна позиция на мисионерите спрямо основната линия в развитието на българския народ през възрожденската епоха - неговата националнореволюционна борба - се крие главната причина за неуспеха им да спечелят българския народ за своята кауза".
към текста >>
41.
4.2. Отношение към социализма. Протестантските секти в България.
,
,
ТОМ 24
Тя е
характерна
както за различните им форми за широка работа сред населението, така и за духа на възпитанието в различните им училища.
4.2. Отношение към социализма Протестантските секти в България. София, Партиздат, 1972, с. 78-84. Реакционната идейно-политическа насоченост е пронизвала цялата дейност на методистите у нас.
Тя е
характерна
както за различните им форми за широка работа сред населението, така и за духа на възпитанието в различните им училища.
Обявявайки се уж против прокарването на каквато и да било политика в работата на училищата, мисионерите-методисти и техните поддръжници в страната са се обявявали фактически против всякаква политика, която на тях и на управляващите не е била изгодна, като неуморно и наистина методично са работили за прокарване на проамериканската политика, за възпитанието на младежта в нейния дух. Умело съставените учебни програми както в мъжките, така и в девическите училища, са подчинени главно на изграждането у възпитаниците на един проамерикански буржоазен мироглед, на едно виждане за света и живота, проникнато от благоговение пред американската (и въобще западна) култура и нихилизъм по отношение на националната ни култура и достойнство, както и по отношение на руското влияние у нас. Тъкмо поради това американският начин на възпитание и методистките американски училища е допаднал особено много и на царския двор, който не само е покровителствувал и подпомагал, но е предпочитал чуждите мисионерски училища пред българските. Още Батенберг през 1881 г. по повод съгласието си да открие Ловешкото американско училище (училището е открито през 1882 г.) е показал добре това предпочитание.
към текста >>
На въпроса на американския представител Джеймс Бартън, защо дворецът предпочита американските училища и настоява за тяхното укрепване и разширяване, цар Борис отговорил: "Защото възпитаниците на вашите училища притежават такава устойчивост на нравствения
характер
, каквато нашите национални училища не създават и от която България особено много се нуждае." (Заб.
Чалис той изразил определено недоволството си от българските училища за това, че в тях "се проповядва политика, както е в училищата на Враца и в други места на княжеството". (Заб. Т. Cm. Томов. Един ратник от епохата преди и след Освобождението, с. 505.) Това, което не се харесва на Батенберг и на методистите в случая, е, разбира се, прокарваната от прогресивното и патриотично учителство линия на възпитание. Това покровителствено отношение към американските и други западни училища и недоверието към работата на българските училища и напредничавото българско учителство е изразено още по-силно у следващите царски особи.
На въпроса на американския представител Джеймс Бартън, защо дворецът предпочита американските училища и настоява за тяхното укрепване и разширяване, цар Борис отговорил: "Защото възпитаниците на вашите училища притежават такава устойчивост на нравствения
характер
, каквато нашите национални училища не създават и от която България особено много се нуждае." (Заб.
"Sofia News", Sofia, Vol. IX, Januari, 1926, N2, p. 6.) Разбира се, свързаните c американските училища царски надежди са били особено много подсилвани от обстоятелството, че техния дух на възпитание, както и целия дух на мисионерската дейност въобще е бил най-дълбоко и най-враждебно противопоставен на идеите на марксизма, на закономерно и неудържимо развиващо се работническо и социалистическо движение у нас, на дейността на Българската комунистическа партия, чиито идеи проникват широко не само в народните маси, но и в училищата. Воювайки последователно с всички разновидности на идеологическата и политическата реакция, българските социалисти-марксисти са разкривали вярно и дълбоко антинаучната, антинародната и социално вредната същност на методистката пропаганда и дейност, подлагали са я системно на разобличаване пред народа. В това методистите виждали най-сериозното в своята работа и от своя страна са воювали постоянно и настървено против социализма и неговите дейци.
към текста >>
42.
5.1. Информация за работата на Комитета и състоянието на протестантските църкви в София
,
,
ТОМ 24
Включват се в борбата за мир и провежданите международни конференции от този
характер
.
Тези случаи бяха широко използувани от някои задгранични центрове на Запад за пропаганда против НРБ. Изпратени бяха протести, някои от които бяха адресирани до др. Тодор Живков. Независимо от това, обаче, централните ръководства на протестантските църкви са лоялни към властта. Те подкрепят мероприятията, които провежда народната власт.
Включват се в борбата за мир и провежданите международни конференции от този
характер
.
Протестантите в страната наброяват около 20,000 души. По-значими в количествено и качествено отношение са Петдесятната и Адвентиската църкви. В тях членуват и млади хора. Петдесятна църква В София има две петдесятни църкви. Едната се намира на ул.
към текста >>
43.
7. Герои на вярата. Божий свидетели и мъченици
,
,
ТОМ 24
По
характер
кротък, но решителен.
За своето безстрашие да изобличи в грях дори цар Ирод, неговата незаконна жена Иродиада го толкова намразила, че при един празник дъщеря й Соломия, която бе харесала на Ирода с танцуването си, поиска, подучена от майка си, главата на Йоан Кръстителя да й се поднесе на блюдо. Така Йоан бе обезглавен (Мат. 14:3-12). 2. Йоан - апостолът и Евангелистът От Витсаида в Галилея. До повикването му от Исуса, бил ученик на Йоана Кръстителя и прост рибар (Map. 1:20,1:5-10).
По
характер
кротък, но решителен.
Пълен със смирение и братска любов. Обичаше Исуса повече от всички - наричан апостол на любовта. Твърд и неустрашим - свидетел на Преображението, Гетсимансште страдания и на разпятието на Спасителя и затова ги описва като очевидец (Йоана 19:35). Един от първите свидетели на възкресението и след възнесението смело проповядваше Евангелието из Ерусалим (Деян. 4:13), не се уплаши от затвор, биене и заплашване със смърт.
към текста >>
44.
1.2. Стефан Томов в очите на съвременниците си
,
,
ТОМ 24
Ако, за доизкарване на трудното дело на Освобождението са били нужни беззаветно предани души и здрави
характери
, не по-малко сила, любов и преданост се забелязват у първите строители на съвременна България.
Д) Един ратник от епохата преди и след Освобождението Сборник в памет на проф. Петър Никое. София, 1940, с. 498-508. Издадено и в отделна брошура със снимки на Стефан Томов Тома Стефанов Томов Нашето Освобождение бележи, в много случаи, един завършек и едно начало: завършек на една епоха, пълна със страдания, горчивини, борби, на един особен устрем на духовете, на едно напъване на волите към свободен живот, на една особена преданост и себеотрицание в областта на личния и обществен живот; начало на един нов живот, на едно ново време, на нови усилия за уреждане на новото свободно отечество, на нови идеали и нови борби. Израз на всички тези стремежи и борби, на всичките промени в дух и настроение след Освобождението намираме, между другото, и в литературата: образите, изваяни с такава вещина и стоплени с толкова любов във Базовите "Под игото" и "Нова земя", ясно подчертават бурното и величава минало и неясното, пълно също така с борби и трудности настояще.
Ако, за доизкарване на трудното дело на Освобождението са били нужни беззаветно предани души и здрави
характери
, не по-малко сила, любов и преданост се забелязват у първите строители на съвременна България.
Това ни показва първото Велико народно събрание, изработването на Конституцията и новоустроения политически и социален живот в свободна България. Целта на тази кратка статия е да изтъкне някои черти из живота и дейността на един скромен деец от времето преди и след Освобождението, който е обичал своето отечество и е работил за него с всичката жар на своята младост, с всичкото знание и сила на своята зряла възраст и с цялата опитност и душевна ведрина на своята старост. Касае се за д-р Стефан Томов, роден в Котел на 13 март ст. с. 1850 г. и склопил очи в София на 24 април 1939 г.
към текста >>
Характерно
е за младия Томов обстоятелството, че той е много прилежен, любознателен и че всичко му се отдава много лесно.
Целта на тази кратка статия е да изтъкне някои черти из живота и дейността на един скромен деец от времето преди и след Освобождението, който е обичал своето отечество и е работил за него с всичката жар на своята младост, с всичкото знание и сила на своята зряла възраст и с цялата опитност и душевна ведрина на своята старост. Касае се за д-р Стефан Томов, роден в Котел на 13 март ст. с. 1850 г. и склопил очи в София на 24 април 1939 г. Произлизащ от видно котленско семейство, той е следвал до 12 годишна възраст в родния си град (гдето е учил гръцки с даскал Христо Калудов) до септември 1862 г., когато заминава за о-в Малта и следва в английския колеж до юлий 1865 г., след което в септемврий същата година постъпва като студент в новооткрития Роберт колеж в Цариград, който завършва с отличие в 1869 г.
Характерно
е за младия Томов обстоятелството, че той е много прилежен, любознателен и че всичко му се отдава много лесно.
(Той получава две награди в Малта и три награди в Цариград и е назначен за месеците септемврий и октомврий 1869 г. за помощник-учител в Роберт колеж.) През м. ноемврий с. г. П. Р Славейков, тогавашен редактор на в.
към текста >>
45.
1.3. Стефан Томов и Учителят
,
,
ТОМ 24
През тази минала редица от въплощения на земята той е събирал опитността, която се показва в настоящето му слизане, като вродени способности и предразположения, като гений, талант, а също така и
характер
; тогава той е изучавал този клон на науката, който днес се явява тъй леко възприемлив за него в сравнение с другите клонове на знанието, тогава е сложил причините, следствията на които го сполетяват днес, следствия добри или лоши.
в III и IV век'след Христа, и че това учение се намирало в Новия Завет. Последното твърдение е, разбира се, абсурдно предположение. Ето как излага С. Ников в гореспомената книга на с. 3-а учението за прераждането: "Според учението за прераждането човекът не веднъж е идвал досега на земята, както и не последно е сегашното му раждане.
През тази минала редица от въплощения на земята той е събирал опитността, която се показва в настоящето му слизане, като вродени способности и предразположения, като гений, талант, а също така и
характер
; тогава той е изучавал този клон на науката, който днес се явява тъй леко възприемлив за него в сравнение с другите клонове на знанието, тогава е сложил причините, следствията на които го сполетяват днес, следствия добри или лоши.
Всичките условия на живота му днес са просто плодове, израсли от семето, посято от него самия в миналото, те съставляват леглото, което сам той си е постлал, за да легне днес на него. Оттова излиза, че човекът сам е творец на своята настояща съдба, както и в сегашното си поведение при условията, които той сам си е причинил, си приготовлява своето бъдеще. Следователно, никакъв хаос и неправда не владеят в живота, а владее само най- пълна законност, която най-накрая ще доведе хората до крайната цел на живота -съвършенството на човека"... И след туй авторът тържествено заявява, че "това учение представлява една такава пълна и всеобемляюща хипотеза, щото може да се противопостави на всички хипотези по разрешението проблемата на живота". Да, това само наглед е пълна и всеобемляюща хипотеза-старо индийско предположение. (4) Не е ли странно да се връщаме назад в тъмните векове на староиндийската история и да възстановяваме едно отдавна забравено заблуждение, каквото е учението за прераждането?
към текста >>
46.
3.1. Пастир, учител, писател, преводач, общественик
,
,
ТОМ 24
Преди всичко, те са свързани с излъчването, което е имала със своята висока и изящна фигура, благ
характер
, финес и топъл глас.
С отличие завършва l-ва Софийска девическа гимназия, а след това Американския колеж в Цариград, като получава учената степен "Бакалавър на изкуствата". Солидната й подготовка е предпоставка Дафинка да започне един богат на приноси живот за Църквата и обществото. Три години е учителка по литература в Американската гимназия в Ловеч и 25 години (четвърт век) лекторка по английски език. Едновременно с тази основна дейност тя държи сказки, пише статии, редактира списания, води духовно-просветни организации и работи за Бога в Църквата. Дафинка Доганова е оставила незабравими спомени.
Преди всичко, те са свързани с излъчването, което е имала със своята висока и изящна фигура, благ
характер
, финес и топъл глас.
Тя е била позната със своето горещо и отзивчиво сърце и лъчиста усмивка. Нейната вяра в Бога е дълбока, жива, солидна и просветена. В изпитания Д. Доганова е споделяла: "Живеем ли, умираме ли, Господни сме". Работата й в църквата беше най-важното нещо в живота й.
към текста >>
Ние се гордеем с нейните велики имена, нейните герои, нейните хора от миналото - хора с
характер
.
"Пряпорец", 4.11.1912 г.). Нейното безпределно родолюбие в редица статии личи от възгласите и апелите към народа ни за усърдна работа по изграждане на нови хора. Във в. "Мир" (16.II.1935 г.), тя пише: "Български майки, ние обичаме родината си. Ние я любим.
Ние се гордеем с нейните велики имена, нейните герои, нейните хора от миналото - хора с
характер
.
Но тя и днес иска служба от всекиго. Нека ние й послужим съзнателно чрез себе си и чрез децата си." Дафинка Доганова със своите широки интереси не изпуща културните събития в нашето общество. Тя пише в редица вестници за събитията в културния живот. Канена е да открива изложби, да говори при музикални изпълнения и концерти. Например: Д.
към текста >>
47.
3.4. Не се боя от смъртта, защото знам къде ще отида. Паметни слова
,
,
ТОМ 24
И все пак: когато видим да лежи пред нас наш близък, когото сме добре опознали и когото сме научили да ценим в
характер
, отношения и дела, нещо се счупва в нас, ние свеждаме глава, сърцето потръпва, сълзите бликват и ние плачем за скъпия покойник, оплакваме въобще и човешката съдба... Животът ни се струва някак си изгубил своето значение и важност, щом трябва да завърши там, в пръстта.
Речи, произнесени при погребението на 4 декември 1938 г. София, Методистка епископална църква, 1938, с. 6-7. Тома Стефанов Томов Тежък и непоносим закон, стар колкото и света, виси неумолимо над всички нас и подтиска сърце, чувства и ум; това е неумолимият закон на смъртта, който в своята колкото лаконична, толкова и брутална формула, гласи: "Който се е родил, той ще и да умре"! Това ние знаем, това сме чели в книги, особено в книгата на книгите, Библията, където ясно е казано: "Определено е на човеците веднъж да умрат"... (Евр. 9:27); "Пръст си и в пръст ще се върнеш" (Битие 3:11)!
И все пак: когато видим да лежи пред нас наш близък, когото сме добре опознали и когото сме научили да ценим в
характер
, отношения и дела, нещо се счупва в нас, ние свеждаме глава, сърцето потръпва, сълзите бликват и ние плачем за скъпия покойник, оплакваме въобще и човешката съдба... Животът ни се струва някак си изгубил своето значение и важност, щом трябва да завърши там, в пръстта.
Обезнадеждени и безпомощни стоим ние пред загадката на смъртта, плячка на най-черни мисли. Ние наистина, бихме останали в тая душевна тегота, ние бихме скърбили чрезмерно за нещо, което загубваме завинаги, ако светъл лъч от надежда и утеха, не ни идеше от този извор на живота, който на друго пък място ни казва: "Не всичко тук на земята се свършва. Смъртта не е всевластния господар, защото тя е победена от Оня, който възкръсна". И вместо безкрайна скръб, каквато обикновено имат езичниците, ние биваме озарени от положителна вяра и надежда за безсмъртен задгробен живот. Онова, което виждаме тук, са само тленните останки на тази, чийто дух остава вечен и споменът за чиито дела, никога не ще ни напусне.
към текста >>
Ние познаваме благия
характер
на милата и скъпа покойница - наша другарка.
Редактирала е три години сп. "Благодат", осем години сп. "Детски другар" и една година е работила в редакционния комитет на най-стария в страната в. "Зорница". Всичко дотук изброено представлява голям труд, пред който заслужава да се поклоним. Нека се извади заключение, колко замислени работи тоя ум отниса в гроба.
Ние познаваме благия
характер
на милата и скъпа покойница - наша другарка.
Винаги любезна, приветлива, сияйна, тя биваше на своя пост, с готовност и другаде да изпълни свой обществен дълг. Хубавото й лице, украсено с мила, невинна усмивка, нейният сладък говор, който не е огорчил нито една душа, ще бъдат вечно свързани с хубавото име Дафинка. Така я зовехме всички. Това име й тъй много подхождаше, или по-право, ние обикнахме името, заради носителката му. Дафинка е отлична майка, незаменима съпруга, примерна общественица.
към текста >>
Нейните заслуги тепърва ще има да бъдат оценени, защото тя работи за вечните ценности в човешката душа и
характер
.
231 (20.XII.1938), с. 4 Стефан Тошев[1] Ние се разделихме с нея на 2 декемврий т. г. - тя отлетя в отвъдния свят. Но тя живя един рядко интензивен и полезен за другите живот. Тя умря 49 годишна, но остави след себе си такива дълбоки бразди в полето на книжовната културно- просветна дейност, че ние смело можем да кажем, че с това, което тя стори за българската интелигенция и за българската жена, тя се подрежда в първите редове на заслужилите на народа ни български жени.
Нейните заслуги тепърва ще има да бъдат оценени, защото тя работи за вечните ценности в човешката душа и
характер
.
Тя сътрудничеше във вестници и списания, редактираше сп. "Детски другар", беше членка на настоятелството на Съюза на писателите. Мнозина чрез нейните курсове в столицата са научили английски език. Тя владееше добре и французки език. Но тези, които са слушали нейните сказки и беседи в Русе и София на религиозни, литературни и други теми, никога няма да я забравят.
към текста >>
48.
А ) Дафинка от Изгрева
,
,
ТОМ 24
Мисълта - творец на
характера
от Дж.
Езотерическо християнство от Анни Безант - цена 20 лв Християнското верую от Ч. У. Летбитер - цена 10 лв. Посвещение от Анни Безнат - цена 10 лв. Раят - Мисловният мир, от същия автор - цена 9 лв. Родословието на человека от Анни Безант- цена 10 лв.
Мисълта - творец на
характера
от Дж.
Аллен- цена Злв. Първи стъпки към свят живот, от същия автор - цена 3 лв. През дверите на доброто, от същия автор - цена 4 лв. Практически окултизъм от Ернест Лумис - цена 11 лв. Човекът, творец на съдбата си от д-р Браун - цена 9 лв.
към текста >>
49.
Статия II-ра. Молитвено тържество пред изгрев Слънце
,
,
ТОМ 24
А от гледище психично,
характерно
: - Те са съзнателни, дисциплинирани, любознателни, набожни и, както всички нововерци, високо-нравствени.
Каза ми се, че обществото им наброявало около сто души запасни офицери. Според един противен тям източник, имало "генерали" и "генералши" дъновисти. Но аз такъв не срещнах. Има и висшисти, както и от всяка степен на култура. Ала болшинството ми се видяха като хора от средна класа; еснафлии или "малоимотни", както ги биха нарекли социалистите.
А от гледище психично,
характерно
: - Те са съзнателни, дисциплинирани, любознателни, набожни и, както всички нововерци, високо-нравствени.
Ето това е най-ценното: може би трябва да кажа: най-бялото нещо, което видях у Белите братя. Аз приказвах с мнозина от тях частно и внимателно ги наблюдавах на беседите, които слушахме заедно на "Изгрева". След закуска, на която се повториха сцените на вечерята, аз с нетърпение чаках беседата, където можех да видя и да чуя Дънов в по-непосредствени обръщения към своите последователи. Къде 10 часа, към източната страна на полянката се яви подвижна дъсчена платформа, или площадка, издигната около метър и половина над земята. Платформата бе добре засенчена и постлана с килимче.
към текста >>
50.
Статия III-та Дънов
,
,
ТОМ 24
Като съдим апостериорно, от размера на неговите удивителни постижения: не само числеността на неговите обожатели и жизнеността на движението му, но и силата му да изменява благотворно човешкия
характер
, от една страна; а от друга: обаянието на личността му върху неговите последователи: - Дънов е религиозен гений.
Днес Дънов има и приятели, и средства, и завидно име и е обожаемия вожд на десетки хиляди хора от всяка възраст и съсловие. И при това, бъдещето му обещава несравнено повече; защото делото му има някои изгледи на дълговечност, и да е сега в самото си начало. Сигурно, това е българин от рода на необикновените, а може би и от размера на великаните. Това е човек и нещо плюс. Дънов, по всичко изглежда, е от ония редки истерични личности, които поради изненадните си постижения, още приживе стават легендарни; изпърво за своите приближени, после почти за всички.
Като съдим апостериорно, от размера на неговите удивителни постижения: не само числеността на неговите обожатели и жизнеността на движението му, но и силата му да изменява благотворно човешкия
характер
, от една страна; а от друга: обаянието на личността му върху неговите последователи: - Дънов е религиозен гений.
Един от истеричните духовни, може би, мирови учители. Един от ония полуисторични, полулегендарни личности, които на верски език се наричат Божи пратеници: пророк, ясновидец, Кришна, Махатма, Баб и пр., а на съвременен научен език - религиозен гений (32). Ала за свободния от хипноза на вярата: за външния прозаик-наблюдател, за студеното перо на журналиста, този човек прави впечатление повече на странна ексцентричност, нежели на истерично величие (33). Дънова аз видях, както казах, най-първо на вечерята, а после го видях като слушател на две негови беседи. Той е човек среден на ръст, на около 63 години, с пълна бяла брада, прошарени вежди, сединява, изобилна и подрязана до рамената коса.
към текста >>
Друго съображение, което го прави фактор от исторично и обществено значение, е: плодът на влиянието и учението му:
характера
на неговите умножаващи се последователи.
Това "ново" учение е древно като планините и чисто като светлината, - а при това, не по- малко християнско. И оттоя център извират чудесно възвишени морални наставления. Кой свещеник, запример, на коя черква, е дал на своето паство по- възвишен и по-християнски лозунг, от тазгодишния на белобратчиците, който вече цитувах (43): "Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! " Няма съмнение, че в религиозно отношение, Дънов е пил дълбоко от мистиката (не мастиката!), виното на сънния Изток, от водите на свещената река Ганг, - пил дълбоко до опиване, аз мисля. Ала, благодарение, той не е забравил да пие и от бистрата отрезвителна струя на Евангелието.
Друго съображение, което го прави фактор от исторично и обществено значение, е: плодът на влиянието и учението му:
характера
на неговите умножаващи се последователи.
Това са, както вече ги описах, съзнателни и дисциплинирани граждани, по-морални и братствени от всяко в нашата страна общество. Това са хора, които аз бих обичал да имам за съседи; пасторът - за свое паство; владиката-за енориаши; властника, - за управляеми; държавника - за сънародници; търговеца, доктора и адвоката - за клиенти; и всеки добър човек - за съграждани и съседи. Само глупавият невежа би бил на противно мнение; и само престъпния би ги мразил, преследвал и наричал "опасни". Все-таки, това е убеждението на неговите предани последователи, че той е епохална исторична личност (44). Затова те не го наричат "дядо Дънов" или "господин Дънов", а Учителя.
към текста >>
51.
3. Публикацията Кои и какви са Белите Братя (дъновистите) във в. Зорница в бр. 38, 39 и 41 от 1926 г.
,
,
ТОМ 24
Накрая под черта е поставен следния текст: "Ако мерим дъновистите от морално гледище, ако ги съдим по
характера
и делата им - мерило, което сам Христос ни даде, те са най-добрите съвременни християни." 3.5.
Съдържа 26 страници. 3.3. На задната корица са дадени сведения за отпечатаните книги на Стоян Ватралски, както и изказвания за него от Иван Вазов и Д-р Иван Шишманов. 3.4. Същата книжка се препечатва от Слави Камбуров в гр. Нова Загора, печатница "Светлина", 1926 г. , но в джобен формат от 36 страници.
Накрая под черта е поставен следния текст: "Ако мерим дъновистите от морално гледище, ако ги съдим по
характера
и делата им - мерило, което сам Христос ни даде, те са най-добрите съвременни християни." 3.5.
За да бъде включена в "Изгревът" тази книжка, подготвих представянето й в две части на Стоян Ватралски. По този начин той е застъпен както трябва и е подчинен на концепцията на "Изгревът".
към текста >>
52.
Статия 3. Благословен. Зорница, Г. XLVI, бр. 39, 29.IX.1926, с. 1.
,
,
ТОМ 24
И за туй нашето време е тъй бедно откъм
характер
и тъй мизерствува и страда в духовно отношение.
Той иска да се стори нещо. Труд да се положи. Тъй е и с молитвата. Тя е велика сила. Но за жалост, малцина я използват.
И за туй нашето време е тъй бедно откъм
характер
и тъй мизерствува и страда в духовно отношение.
Ако искаме да сме успешни и насърдчени в живота си и в дейността си като християни, трябва да се молим. Молитвата е повече от работа. Този, който се моли искрено и сърдечно, той върши хиляди пъти по-добра и по-издръжпива строителност. Времето, което губи в молитвата, му доставя истински печалби. Това е още по-вярно за нас, които работим за един морален и духовен преустрой.
към текста >>
И нека прибавим да кажем, че такава сензация ще бъде истинска сензация и голямо благословение за народа ни, защото днес християни с християнски дух,
характер
и живот са вече рядко явление.
Те искат да видят живота ни. Делата и постъпките ни - това е, което ги трогва и привлича, и все те са, които ги отблъскват и правят равнодушни към християнство, църква и задгробен живот Някога Рим крещеше: -Хляб и зрелища! А някои гърци, казаха преди 19 века на Филипа: - Господине, искаме да видим Исуса! Почти същия вик ние чуваме да се задава от четирите краища на нашето мило и скъпо отечество: - Господа, евангелисти и православни, пастири и проповедници, попове и владици, искаме да видим Исуса във вашите обноски, постъпки и дела, във вашия частен, интимен и обществен живот. Тая сензация искат да видят хората в това болно време, което изживяваме със сетни сили.
И нека прибавим да кажем, че такава сензация ще бъде истинска сензация и голямо благословение за народа ни, защото днес християни с християнски дух,
характер
и живот са вече рядко явление.
Прочее, да се отзовем на тоя сърцераздирателен повик. Да дадем на България, на своята родна земя, повече любов, мир, съчувствие, братство, правда, истина, честност, светлина, жар, себеотрицание, чистота, идеализъм, повече християнски дела на творчество за спасение на загниващи в греха и порока сърца. Да дадем на своите сънародници Исуса Христа и неговото славно и живо евангелие. И най-сетне, благословен е оня, който работи в името Господне. Някога великият педагог Песталоци извикал: - Всичко за другите, нищо за себе си.
към текста >>
53.
Кой и защо поставя уводната статия във вестник «Зорница»
,
,
ТОМ 24
Този текст гласи следното: "Ако мерим дъновистите от морално гледище, ако ги съдим по
характера
на делата им - мерило, което сам Христос ни даде, то те са най-добрите съвършени християни".
Тя е публикувана заедно с моите бележки. На с. 2 най-отдолу вдясно под черта са отбелязани няколко реда, който не са публикувани в книжката, отпечатана в гр. Пловдив през 1926 г., но е публикувана в книжката в гр. Нова Загора през 1926 г.
Този текст гласи следното: "Ако мерим дъновистите от морално гледище, ако ги съдим по
характера
на делата им - мерило, което сам Христос ни даде, то те са най-добрите съвършени християни".
А сега ще публикуваме статията "Защита на Религията". И след нея още мисли на Учителя изказани на същия събор, 1926 г.
към текста >>
54.
4.3.2. Федерация на Балканските държави
,
,
ТОМ 24
Като вземем предвид общата низка култура и
слабохарактерност
, техните отровени, едни срещу други умове, техните взаимни от минали ежби ожесточения, тяхната липса на съзнание за човешка, балканска или обществена солидарност - за граждански добродетели и дух на справедливост - ще се съгласите, вярвам, че тук се крие голяма, може би, най-мъчно преодолима пречка пряко пътя на нашата Балканска Федерация.
Поради своята дребнавост, те са опортюнисти. Тогаз не можем ли ги убеди, че тогава в Балканската Федерация, те ще имат не само също благовремие, което имат сега, но и по-голям простор за своите амбиции? А това е, без съмнение, вярно. 4. Пречка от несъзнателната маса, т.е. от самите балкански народи, надъхани от дребнави националисти, безсъвестни демагози и безкруполни шовинисти.
Като вземем предвид общата низка култура и
слабохарактерност
, техните отровени, едни срещу други умове, техните взаимни от минали ежби ожесточения, тяхната липса на съзнание за човешка, балканска или обществена солидарност - за граждански добродетели и дух на справедливост - ще се съгласите, вярвам, че тук се крие голяма, може би, най-мъчно преодолима пречка пряко пътя на нашата Балканска Федерация.
Ето ви, тогаз, четирите най-главни пречки: династична, езикова, политиканствующи и невежество. Мъчни за надмогване, ала не невъзможни. "Стига да има Воля, намери ще се Начин". Главното условие да добием тая популярна воля. Тъй, дали последната е най-голямата пречка или не, тук е очевидно ключа на тоя хубав и величествен проект: настроението на масите.
към текста >>
55.
4.3.5. Българският поет и публицист в Америка
,
,
ТОМ 24
С Толстоя той споделя чувството на ужас при бруталността на войната, и несправедливостта, социална и политична, които така често
характеризират
войната.
Със спестените пари си купувал само книги. ..И в един приятен ден той стъпил на американска земя и в 1894 г. завършил Харвардския университет с титлата Bachelor of Arts. Този планинец, поет, хуморист и чифликчия, с право е наречен "Българският Толстой". С Толстоя, той вярва, че религията е главният фактор в живота, и че няма мъжество без нея.
С Толстоя той споделя чувството на ужас при бруталността на войната, и несправедливостта, социална и политична, които така често
характеризират
войната.
Чрез своята собствена вяра и размишления той е достигнал да вижда вечната пропаст между учението на Исуса и войната. Но той не е християнски анархист и той не вярва в учението на "не се противи злому", което се самонарича миролюбиво. Той не вярва в атакуване, но той вярва, че човек трябва да защити домът си. И той счита своя длъжност като публицист да учи това, което мисли, че е право. Г-н Ватралски е писал много стихове и проза, както би трябвало да се очаква от такъв човек, и неговите "Битие", "Първом Правда" и цяла колекция от студии върху Балканското държавничество са много добре познати.
към текста >>
56.
4.3.6. Себепосланник в Англия
,
,
ТОМ 24
Като проживял цели 16 години между англосаксите, аз съчувствено познавам тяхната психика; а на друга страна, и те много по-вярно от нашия ориент, разбират моя суров и прям
характер
.
За нуждата от подобна агитация те се усетиха, чак кога по липса на средства аз се вече бях завърнал в България - около три месеца подир това - кога цял народ болезнено извика: „Оклеветени сме! Доброто ни име е зацапано! Нашите врагове пратили в странство сума агитатори и защитници, а ние - никакви! " И техните наследници, които след десет месеци осъществиха моята идея - като престъпно игнорираха родителя и ратника й - не излязоха по-умни. Радославовият кабинет, както се знае, едва след вълчото разпокъсване на България в Букурещ делегира в Англия и другаде агитатори - повечето хора партизани и кариеристи - „акция", която след инквизиторския букурещки договор, беше така „навременна", както е „подир дъжд качулка"!) Но, каквито и да бяха техните мотиви в тоя отказ, аз вярвах непоколебимо, че осъществяването на моята идея беше твърде важно, тъкмо навременно, а при това и моя длъжност Аз бях убеден, че все ще смогна да сторя нещо за каузата в Англия.
Като проживял цели 16 години между англосаксите, аз съчувствено познавам тяхната психика; а на друга страна, и те много по-вярно от нашия ориент, разбират моя суров и прям
характер
.
Ето защо аз се само наскърбих от министерския отказ, без да се отчая или отвърна от намерението си. След няколко опити за същата цел, аз се явих при министра на финансиите, г. Тодор Тодоров, с молба да заповяда да ми се даде заем срещу ипотека на къщата и имота ми, та да ида на собствени разноски. Това той стори с готовност и Българска Земеделска Банка ми зае с обикновена лихва потребната сума, с която и отпътувах. (Заб. Като предполагах, че войната и моята мисия, ще се свършат най-дълго в два месеци, аз заех само 2000 лева.
към текста >>
57.
4.3.13. Човека, общественика, учителя, писателя, идеалиста и родолюбеца Ватралски на 70 години
,
,
ТОМ 24
Той е една от най-
характерните
фигури, на които се радва българският евангелизъм.
Христос, това е извора, вдъхновението и целта на Ватралсковото творчество. В това отношение, колко различен по схващане и път е той от другите наши поети, и затова именно, колко повече трябва да бъде опознат и правилно оценен. Тези дни г. Ватралски ще отпразнува своята седемдесетгодишнина и петдесет години от своята писателска и обществена дейност. Г. Ватралски е евангелист Не само човека, но и общественика, учителя, сказчика, писателя, бореца, идеалиста и родолюбеца Ватралски е проникнат от евангелските идеали и неуклонно и вярно им служи.
Той е една от най-
характерните
фигури, на които се радва българският евангелизъм.
Ние се радваме на него. Радваме се на неговото постоянство. Ценим полезната му обществена и писателска дейност. Гледаме към него като хубав пример на безкористна служба към род и родина, вдъхновена от Евангелието. И по случай празненството за неуморната му полувековна дейност, поднасяме му искрените си поздрави и пожелания.
към текста >>
58.
4.3.17. Житейската философия на Ватралски
,
,
ТОМ 24
4.3.17. Житейската философия на Ватралски Идеален
характер
Трите му основни начала и техния иерархичен ред Библиотека Стоян Ватралски.
4.3.17. Житейската философия на Ватралски Идеален
характер
Трите му основни начала и техния иерархичен ред Библиотека Стоян Ватралски.
Свезка 3. София, Стоян Кръстов Ватралски, 1933. Да вършиш праведното, да обичаш милост и да ходиш смирено със своя Бог Михей 6:8; Мат. 23:23. Уважаеми слушатели и четци! Моят цял съзнателен живот аз съм преминал в усърдно търсене на знание и искрено предаване придобивките си на готовите да ме слушат и четат Ако поживея, аз имам доста още да говоря и да пиша.
към текста >>
Ала като имаме предвид нашият прицел: - строеж на идеалния човешки
характер
, който е тъждествен и с най-честит човешки живот, - необходимо е да знаем и да спазваме следните взаимни свойствености на предметните наши начала, именно: Тяхната неделимост и йерархичност.
Без милост, правдата бива често пъти жестока. Без боголюбие, правдата и милостта - както и всички други добродетели - са празни думи без сила и без значение. IV. Неделимост, йерархичност и природен ред Това са, тогава, трите основни на симетричния идеален живот начала: Правда, милост и набожност Правда - най-първото дейно начало; милост - най-великодушното; набожност- най-върховното и върховно необходимо. Че те са съществени, и то и трите, трябва да е вече всекиму очевидно. Спирането върху тая точка, след дотук казаното, става излишно.
Ала като имаме предвид нашият прицел: - строеж на идеалния човешки
характер
, който е тъждествен и с най-честит човешки живот, - необходимо е да знаем и да спазваме следните взаимни свойствености на предметните наши начала, именно: Тяхната неделимост и йерархичност.
Без знание и спазване на тая им естествена взаимност, невъзможно е да използуваме тяхната пълна ефикасност. 1. Неделимост. Тези три начала са не само съществени, но и неразделими. Вземани и трите заедно, те включват всичко потребно за истинския, нормален цялостен живот, и частен и обществен. Липсва ли в живота едно от тях, липсва му здраве и симетрия.
към текста >>
Фигуративно можем каза: Симетричният, идеалният човешки
характер
(па и живот) е като триъгълна площ, крепена от триножник.
Липсва ли в живота едно от тях, липсва му здраве и симетрия. Без правда, милостта е зловредна. Без милост правдата е жестока. Без набожност, правдата и милостта - освен, че остават думи без сила и значение - биват играчка, един вид помивка, в ръцете на всесилния в човека егоизъм. А пък религия при липса на порив за правда и любов; то не е вече религия, не е вяра, а фарисейство, т.е безбожие, което търгува под религиозна фирма с едри "благочестиви" букви.
Фигуративно можем каза: Симетричният, идеалният човешки
характер
(па и живот) е като триъгълна площ, крепена от триножник.
При липса на кой и да е от трите му крака (принципа), равновесието се губи, живота не е нормален и престава да бъде обществено полезен. 2. Йерархичност и природен ред. На второ място, тези три начала са не само съществени и неразделими, но и йерархични. Те са добродетели степенувани. Те имат, с други думи, в своите взаимни отношения и социална стойност, естествен йерархичен ред.
към текста >>
Именно така еис основните начала на човешкия живот Те се изискват от природните закони в духовния свят, и се налагат като условия за идеален
характер
и красив творчески живот.
Ангел Вакарелски има друго значение от "Вакарелски ангел"! Дори променено на една и съща дума ударението добива различно значение. Запример: Кьтел - котйл; кула и колб; истина и истина. И така, природата и културата налагат известен ред за постигане известни резултати. Не само, че плода не може да предиде корена или семето; но и в човешката култура и художество известни прицели се постигат само по известен неменим ред. 3.
Именно така еис основните начала на човешкия живот Те се изискват от природните закони в духовния свят, и се налагат като условия за идеален
характер
и красив творчески живот.
От това становище, човешките ялови усилия, обществени несполуки, изненадни последици от нещастия и страдания, са напълно обясними: - Било по невежество или нехайство, грамадното мнозинство хора не се отнася сериозно и не се поставя природно, спрямо тези основни принципи. На практика те или ги един от друг разделят, или някой от тях изоставят, или пък ги поставят в неестествен йерархичен ред. И в трите тези случая последиците не могат да бъдат други от безплодие, несполука и провала. Например: Човек, който се опитва да бъде набожен; ала не същевременно и напредничав, правдив и милостив, - макар и с най-православна изповед - постепенно и неизбежно се изражда в оня грозен характер, който в религията е фарисей, в мисълта - софист, в политиката - демагог, а в писмеността - педант Човек, който се опитва да бъде порядъчен (т.е. правдив и милостив), ала не същевременно и набожен, постепенно се изражда в оня злокобен характер, който в религията е безбожник, в етиката - безпринципен и в обществения живот - паразит.
към текста >>
Например: Човек, който се опитва да бъде набожен; ала не същевременно и напредничав, правдив и милостив, - макар и с най-православна изповед - постепенно и неизбежно се изражда в оня грозен
характер
, който в религията е фарисей, в мисълта - софист, в политиката - демагог, а в писмеността - педант Човек, който се опитва да бъде порядъчен (т.е.
Не само, че плода не може да предиде корена или семето; но и в човешката култура и художество известни прицели се постигат само по известен неменим ред. 3. Именно така еис основните начала на човешкия живот Те се изискват от природните закони в духовния свят, и се налагат като условия за идеален характер и красив творчески живот. От това становище, човешките ялови усилия, обществени несполуки, изненадни последици от нещастия и страдания, са напълно обясними: - Било по невежество или нехайство, грамадното мнозинство хора не се отнася сериозно и не се поставя природно, спрямо тези основни принципи. На практика те или ги един от друг разделят, или някой от тях изоставят, или пък ги поставят в неестествен йерархичен ред. И в трите тези случая последиците не могат да бъдат други от безплодие, несполука и провала.
Например: Човек, който се опитва да бъде набожен; ала не същевременно и напредничав, правдив и милостив, - макар и с най-православна изповед - постепенно и неизбежно се изражда в оня грозен
характер
, който в религията е фарисей, в мисълта - софист, в политиката - демагог, а в писмеността - педант Човек, който се опитва да бъде порядъчен (т.е.
правдив и милостив), ала не същевременно и набожен, постепенно се изражда в оня злокобен характер, който в религията е безбожник, в етиката - безпринципен и в обществения живот - паразит. Тук именно, фалира най-вече латинската и славянската просвета, която се опитва да строи характер без благочестие. Но има и друг негоден, несъстоятелен характер, който при първа среща обезоръжава всяка критика, защото повидимому възприема, и то не лицемерно, и трите наши начала. Него всеки признава за "добър човек". Той често се явява в религиозните среди.
към текста >>
правдив и милостив), ала не същевременно и набожен, постепенно се изражда в оня злокобен
характер
, който в религията е безбожник, в етиката - безпринципен и в обществения живот - паразит.
Именно така еис основните начала на човешкия живот Те се изискват от природните закони в духовния свят, и се налагат като условия за идеален характер и красив творчески живот. От това становище, човешките ялови усилия, обществени несполуки, изненадни последици от нещастия и страдания, са напълно обясними: - Било по невежество или нехайство, грамадното мнозинство хора не се отнася сериозно и не се поставя природно, спрямо тези основни принципи. На практика те или ги един от друг разделят, или някой от тях изоставят, или пък ги поставят в неестествен йерархичен ред. И в трите тези случая последиците не могат да бъдат други от безплодие, несполука и провала. Например: Човек, който се опитва да бъде набожен; ала не същевременно и напредничав, правдив и милостив, - макар и с най-православна изповед - постепенно и неизбежно се изражда в оня грозен характер, който в религията е фарисей, в мисълта - софист, в политиката - демагог, а в писмеността - педант Човек, който се опитва да бъде порядъчен (т.е.
правдив и милостив), ала не същевременно и набожен, постепенно се изражда в оня злокобен
характер
, който в религията е безбожник, в етиката - безпринципен и в обществения живот - паразит.
Тук именно, фалира най-вече латинската и славянската просвета, която се опитва да строи характер без благочестие. Но има и друг негоден, несъстоятелен характер, който при първа среща обезоръжава всяка критика, защото повидимому възприема, и то не лицемерно, и трите наши начала. Него всеки признава за "добър човек". Той често се явява в религиозните среди. Най-често той е набожен добряк, един вид двоеножна баранка; ала някога и с доста положителен деен темперамент.
към текста >>
Тук именно, фалира най-вече латинската и славянската просвета, която се опитва да строи
характер
без благочестие.
От това становище, човешките ялови усилия, обществени несполуки, изненадни последици от нещастия и страдания, са напълно обясними: - Било по невежество или нехайство, грамадното мнозинство хора не се отнася сериозно и не се поставя природно, спрямо тези основни принципи. На практика те или ги един от друг разделят, или някой от тях изоставят, или пък ги поставят в неестествен йерархичен ред. И в трите тези случая последиците не могат да бъдат други от безплодие, несполука и провала. Например: Човек, който се опитва да бъде набожен; ала не същевременно и напредничав, правдив и милостив, - макар и с най-православна изповед - постепенно и неизбежно се изражда в оня грозен характер, който в религията е фарисей, в мисълта - софист, в политиката - демагог, а в писмеността - педант Човек, който се опитва да бъде порядъчен (т.е. правдив и милостив), ала не същевременно и набожен, постепенно се изражда в оня злокобен характер, който в религията е безбожник, в етиката - безпринципен и в обществения живот - паразит.
Тук именно, фалира най-вече латинската и славянската просвета, която се опитва да строи
характер
без благочестие.
Но има и друг негоден, несъстоятелен характер, който при първа среща обезоръжава всяка критика, защото повидимому възприема, и то не лицемерно, и трите наши начала. Него всеки признава за "добър човек". Той често се явява в религиозните среди. Най-често той е набожен добряк, един вид двоеножна баранка; ала някога и с доста положителен деен темперамент. Но и в двата случай той е нравно "кашав", дейно негоден и обществено ялов.
към текста >>
Но има и друг негоден, несъстоятелен
характер
, който при първа среща обезоръжава всяка критика, защото повидимому възприема, и то не лицемерно, и трите наши начала.
На практика те или ги един от друг разделят, или някой от тях изоставят, или пък ги поставят в неестествен йерархичен ред. И в трите тези случая последиците не могат да бъдат други от безплодие, несполука и провала. Например: Човек, който се опитва да бъде набожен; ала не същевременно и напредничав, правдив и милостив, - макар и с най-православна изповед - постепенно и неизбежно се изражда в оня грозен характер, който в религията е фарисей, в мисълта - софист, в политиката - демагог, а в писмеността - педант Човек, който се опитва да бъде порядъчен (т.е. правдив и милостив), ала не същевременно и набожен, постепенно се изражда в оня злокобен характер, който в религията е безбожник, в етиката - безпринципен и в обществения живот - паразит. Тук именно, фалира най-вече латинската и славянската просвета, която се опитва да строи характер без благочестие.
Но има и друг негоден, несъстоятелен
характер
, който при първа среща обезоръжава всяка критика, защото повидимому възприема, и то не лицемерно, и трите наши начала.
Него всеки признава за "добър човек". Той често се явява в религиозните среди. Най-често той е набожен добряк, един вид двоеножна баранка; ала някога и с доста положителен деен темперамент. Но и в двата случай той е нравно "кашав", дейно негоден и обществено ялов. А причина на това е, защото той размества божествения ред: поставя милостта или любовта първа, а не правдата.
към текста >>
Таквиз, като искат да бъдат преди всичко милостиви; стават халтави, нетвърди пред деца или разпасани, неспособни за борба, за доблест и лоялност; с една реч: стават уродиви, овчедушни "мазници" и ялови
характери
.
Него всеки признава за "добър човек". Той често се явява в религиозните среди. Най-често той е набожен добряк, един вид двоеножна баранка; ала някога и с доста положителен деен темперамент. Но и в двата случай той е нравно "кашав", дейно негоден и обществено ялов. А причина на това е, защото той размества божествения ред: поставя милостта или любовта първа, а не правдата.
Таквиз, като искат да бъдат преди всичко милостиви; стават халтави, нетвърди пред деца или разпасани, неспособни за борба, за доблест и лоялност; с една реч: стават уродиви, овчедушни "мазници" и ялови
характери
.
Така именно фалират много, инак "добри", християни. Това е главната, фаталната грешка на Толстоевата етична система като обществен мироглед. Ето защо, Толстоизма, при всеки искрен опит за прилагане, се разнищва. Мнозина, инак неглупави хора, смятат и Християнството като обществена утопия - именно, като го гледат от също становище. Това заключение, обаче, е невалидно, защото предпоставките му са неверни.
към текста >>
И така, както видяхме по-горе, в природата и културата, така и тук, в строежа на
характера
, същите начала, разделени, или в различен ред, дават различни резултати.
Така именно фалират много, инак "добри", християни. Това е главната, фаталната грешка на Толстоевата етична система като обществен мироглед. Ето защо, Толстоизма, при всеки искрен опит за прилагане, се разнищва. Мнозина, инак неглупави хора, смятат и Християнството като обществена утопия - именно, като го гледат от също становище. Това заключение, обаче, е невалидно, защото предпоставките му са неверни.
И така, както видяхме по-горе, в природата и културата, така и тук, в строежа на
характера
, същите начала, разделени, или в различен ред, дават различни резултати.
Характерът фарисей се създава от незачитане първите две начала. Характерът Тартюф, от незачитане последното. А безгръбначният добряк-от поставяне второто начало преди първото. Очевидно, в основните начала на човешкия живот съществува йерархичен ред, който никой не може безнаказано да нарушава. И, за да добие каквото желае, било човек народ или обществен строй, необходимо е грижливо да го спазва.
към текста >>
Характерът
фарисей се създава от незачитане първите две начала.
Това е главната, фаталната грешка на Толстоевата етична система като обществен мироглед. Ето защо, Толстоизма, при всеки искрен опит за прилагане, се разнищва. Мнозина, инак неглупави хора, смятат и Християнството като обществена утопия - именно, като го гледат от също становище. Това заключение, обаче, е невалидно, защото предпоставките му са неверни. И така, както видяхме по-горе, в природата и културата, така и тук, в строежа на характера, същите начала, разделени, или в различен ред, дават различни резултати.
Характерът
фарисей се създава от незачитане първите две начала.
Характерът Тартюф, от незачитане последното. А безгръбначният добряк-от поставяне второто начало преди първото. Очевидно, в основните начала на човешкия живот съществува йерархичен ред, който никой не може безнаказано да нарушава. И, за да добие каквото желае, било човек народ или обществен строй, необходимо е грижливо да го спазва. А идеалният ред на главните и основни благоплодни добродетели е този: Правда преди всичко, първо и на всяка цена.
към текста >>
Характерът
Тартюф, от незачитане последното.
Ето защо, Толстоизма, при всеки искрен опит за прилагане, се разнищва. Мнозина, инак неглупави хора, смятат и Християнството като обществена утопия - именно, като го гледат от също становище. Това заключение, обаче, е невалидно, защото предпоставките му са неверни. И така, както видяхме по-горе, в природата и културата, така и тук, в строежа на характера, същите начала, разделени, или в различен ред, дават различни резултати. Характерът фарисей се създава от незачитане първите две начала.
Характерът
Тартюф, от незачитане последното.
А безгръбначният добряк-от поставяне второто начало преди първото. Очевидно, в основните начала на човешкия живот съществува йерархичен ред, който никой не може безнаказано да нарушава. И, за да добие каквото желае, било човек народ или обществен строй, необходимо е грижливо да го спазва. А идеалният ред на главните и основни благоплодни добродетели е този: Правда преди всичко, първо и на всяка цена. Милост подир правдата, милост или благоволие, второ, и на всяка цена, освен на правдата и истината.
към текста >>
Прочее, (ето съдържанието вкратце на цялата реч): Истинският човешки живот, цялостен и здрав, правилен, изправен; симетричният човешки живот, и частен и обществен, се построява и крепи от идеалния
характер
, сам стоящ върху неизменими природни начала.
Очевидно, в основните начала на човешкия живот съществува йерархичен ред, който никой не може безнаказано да нарушава. И, за да добие каквото желае, било човек народ или обществен строй, необходимо е грижливо да го спазва. А идеалният ред на главните и основни благоплодни добродетели е този: Правда преди всичко, първо и на всяка цена. Милост подир правдата, милост или благоволие, второ, и на всяка цена, освен на правдата и истината. Набожност, напредък с Бога, трето - първо и последно: залог единствен за правда, милост и всички други човеш ки добродетели.
Прочее, (ето съдържанието вкратце на цялата реч): Истинският човешки живот, цялостен и здрав, правилен, изправен; симетричният човешки живот, и частен и обществен, се построява и крепи от идеалния
характер
, сам стоящ върху неизменими природни начала.
Таквиз има доста. Ала всички други почиват върху три основни такива: - правда, благоволие и набожност Следователно, ако ти, човече, търсиш живот идеален и великолепен; ако ти народе, гониш живот успешен и благоплоден; ако ти, свете, желаеш мир, братуване, блага и благоденствие; - О човече, о брате, глупави и мъдри, - ако ти, наистина, искаш щастие и човешки живот - за там води тоя единствен трирелсов път: Да правиш праведното, Да обичаш милост И да напредваш благоговейни о със своя Бог. Между най-обемистите, възвишени и най-внушителни за такъв идеален живот правила, са следните четири: 1. "Така живей, щото по принципите си твоя собствен живот да бъде достоен, за да се приложи като всемирен закон" - Емануил Кант. 2. "Бъди такъв човек, живей такъв живот, че ако всеки беше такъв като тебе човек и всеки живот, като твоя живот, тази земя би станала рай Божи".
към текста >>
59.
4.3.18. Каталог на книгите в Библиотека Стоян К. Ватралски
,
,
ТОМ 24
Тук се сочат изпитани средства, как може да се изгради нравствен
характер
и силна личност.
Ватралски" Библиотека "Стоян К. Ватралски" Български бранител Библиотека Ст. Ватралски известява, че са излезли от печат и се пускат в продажба всички творения на известния писател, поет и общественик Ст. К. Ватралски. В нея всеки може да намери нещо полезно за себе си, понеже това са книги не само за художествен прочит, но и за вдълбочаване на вечните истини.
Тук се сочат изпитани средства, как може да се изгради нравствен
характер
и силна личност.
Затова изпишете си: ЧОВЕКЪТ, преценка на автора от други, с 5 илюстрации, с. 200 Цена 40 лв. том I. БИТИЕ, рими и поеми, II издание, с. 222 50 лв.
към текста >>
ИДЕАЛЕН
ХАРАКТЕР
10 лв.
том XVIII. ПРИЯТЕЛСТВО 10 лв. том XIX. ПЪРВОМ ПРАВДА ИЛИ ПЪРВОМ ЛЮБОВ 15 лв. том XX.
ИДЕАЛЕН
ХАРАКТЕР
10 лв.
том XXI. ИСКРЕНОСТ 10 лв. том XXII. ИСТИНА И ЛЪЖА 10 лв. том XXIII.
към текста >>
60.
4.3.21. По кръв славянин, по народност българин, по сърдечен избор евангелист
,
,
ТОМ 24
Откак пристигнах в Прага, почнах да мисля, че съм криво разбрал
характера
на тоя събор.
Ние се покланяме най-благоговейно пред паметта на Ян Хуса и Йеронима Пражки. Също и на народа, който ги роди. Завиждаме ви, братя чехи, за тия блестящи имена! Честити сте, чешки възпитатели, че из склада на вашето минало, имате да посочите за пример на децата си народни герои от такава висота! На трето място, ние дойдохме с надежда, че тук ще се положи основа на бъдещето всеславянско, панславянско евангелско единство.
Откак пристигнах в Прага, почнах да мисля, че съм криво разбрал
характера
на тоя събор.
Аз си въображавах, че ида на всеславянски евангелски събор. Но сега виждам, че съм мислил или уведомен погрешно. Тук липсват делегати, например, от Русия и Сърбия. Особено в Русия има силни, растящи евангелски секти. Техните представители трябваше да бъдат тука; и ако бяха сериозно канени, без съмнение, щяха днес да бъдат с нас.
към текста >>
61.
6.4. Дъновото движение в България
,
,
ТОМ 24
То е много просто с известна ирония, понякога подчертано от едно
характерно
свиване на раменете, а при други случаи, придружено с хумор и усмивка, но постоянно той е твърде сдържан и твърде уравновесен.
Всичкото време, обаче, вътрешно съсредоточен, спокоен, тих. Една обща молитва, през която той и всички присъствуващи стават. След това всички сядат и той започва да говори тихо, но ясно. Докато говори той става, напуща малката си платформа, изправя се пред слушателите си и говори на верните в първата редица, но се чува ясно от всички. Превеждат ми шепнешком част от това, което казва.
То е много просто с известна ирония, понякога подчертано от едно
характерно
свиване на раменете, а при други случаи, придружено с хумор и усмивка, но постоянно той е твърде сдържан и твърде уравновесен.
Любов; Живот, Истина, Светлина, Мъдрост-това са началата на неговото учение. Изворът на живота е любовта. Любовта докарва пълнотата на живота. Ако човек не разбира любовта, той не може да разбира живота, той не може да разбере времето, през което животът тече като непрекъсната струя. Ако не разбира времето, животът му губи своя музикален ритъм и става само една серия от сблъскващи се положения, които го правят нещастен.
към текста >>
62.
6.10. Едно пророчество
,
,
ТОМ 24
Злобата, в съюз с Клюката, вместо да се зарадва и възхити, както аз се радвам и възхищавам от твоя скъп за мене и България лик, повече ще се раздразни и ехидният й език ще стреля, ще пръска клеветнишки мръсотии по твоето име и
характер
.
26-29 и "Религия", бр. 26, с. 7). Писаното от Ватралски в P. S. на "Духовна Обнова" днес звучи като привет от небето към Юбиляра, като пророчество: Мили Методий, Аз с умисъл не поставих името ти в моята, писана за тебе - за Добре дошъл - статийка, защото се боях и се боя. Боя се от преждевременно събуждане завистливата Злоба, която няма да те пощади, нито ще трепне пред красотата на твоето светло дело.
Злобата, в съюз с Клюката, вместо да се зарадва и възхити, както аз се радвам и възхищавам от твоя скъп за мене и България лик, повече ще се раздразни и ехидният й език ще стреля, ще пръска клеветнишки мръсотии по твоето име и
характер
.
Та ще увреди твоето светло дело. Ето защо замълчах твоето мило за мене име. Обаче, аз зная, уви, че това е само отлагане. Те пак, рано-късно, ще те открият. Злобата и Завистта имат острия ястребов поглед.
към текста >>
63.
6.11. Моята църква
,
,
ТОМ 24
Наименуван на светлото име на един достоен
характер
, какъвто е г-н Стоян Ватралски, тоя наш Клуб с редовните си събрания и досегашни курсове по Риторика, Художествено четене и декламации, по Английски език и Есперанто, има да играе грамадна роля в бъдещето.
. . Бог да ви благослови." И когато гледах просълзените очи на един чужденец, предал се в ръката ти, доверил ти се в името на Христа, аз разбирам raison d'Ktre-a още веднъж, колко ценна е за Бога, за България, за Бургас и душата - нашата Евангелска Църква. А да говоря ли за изтритите сълзи на десетици вдовици, сираци и безработни наши съграждани? За материалната помощ, за душевната помощ на стотици? Особено Културният ни и Въздържателен Клуб "Ватралски" има скъпите перспективи славно да развие сред болницата, затвора, сиропиталищата, старопиталищата, покрайнините на града, особено за духовното осъзнаване и намиране Христа от обезверената ни младеж и интелигенция.
Наименуван на светлото име на един достоен
характер
, какъвто е г-н Стоян Ватралски, тоя наш Клуб с редовните си събрания и досегашни курсове по Риторика, Художествено четене и декламации, по Английски език и Есперанто, има да играе грамадна роля в бъдещето.
Ето хубавите му цели, които сами са идеал за прогреса на личността и народа: 1. Да работи за духовното, умствено и физическо развитие на членовете си. 2. Да работи и за съвършената трезвеност между членовете си, а чрез тях и между обществото за пълното въздържане от опивни пития и никотин, и 3. Да осмисля живота от гледището на Исусовата Религия. Впрочем, нашите гости, туземни и чужди, нашите събори и конференции при наличността на хубав Евангелски Молитвен Дом ще спомогнат за стопанското и културното издигане на града.
към текста >>
64.
6.14. Сърдечното изпращане на п-р М. Ж. Марков в София
,
,
ТОМ 24
Характерно
е, например долното писмо: "Вестта за Вашето заминаване ме толкова много изненада, че като научих, останах вкаменен.
Георгиев от Попово, г. Аркадий Николов, редакторът на "Витлеемска звезда" г. Ал. Кръстников, д-р Д. Йоневич и др. - все православни.
Характерно
е, например долното писмо: "Вестта за Вашето заминаване ме толкова много изненада, че като научих, останах вкаменен.
Разтривам си очите и викам: Дано да е насън! Как може такъв гражданин на Бургас от първа величина да ни напусне, човекът, който беше гордост на града? .. . Съдба! Но, дерзайте, п-р Марков, борецо за Правда и за повече Любов на тоя грешен, земен свят! Пътят на великаните е този и такъв е делът на истинските Христоносци.
към текста >>
65.
7. ДРАГОМИР ИВАНОВ ВАСИЛЕВ
,
,
ТОМ 24
Отзивчивият му
характер
, големите му правни и счетоводно-финансови познания му спечелват приятели всред колегите и уважението на клиентите.
След един ясен сън за Милка, Йорданчо заболява от менингит и умира. В Америка Драгомир остава до 1932 г. С прибирането си в България, Драгомир организира издателство "Родина"-АД. Установява, че съдружниците му са нечестни, изоставя книгоиздателството и започва стаж, по-късно и свободна адвокатска практика. Става редовен член на Института на заклет експерт-счетоводителите в България.
Отзивчивият му
характер
, големите му правни и счетоводно-финансови познания му спечелват приятели всред колегите и уважението на клиентите.
В продължение на близо 25 години Драгомир Василев е непрекъснато заангажиран в най-сложни финансово-счетоводни процеси като адвокат. Постоянно е търсен и назначаван от съда като вещо лице по тежки углавни дела за начети, по които се иска и смъртно наказание. Драгомир Василев е търсен от търговци и банкери за постоянен консултант. Включен е в управителни съвети на редица акционерни дружества. Много граждани, особено евреи, при тяхното изселване за Израел, го ангажираха за свой пълномощник по отношение стопанисване на имотите им и защита на техните правни и финансови интереси.
към текста >>
66.
8.1. Спомени и размисли
,
,
ТОМ 24
Бил съм едно нацупено бебе, с права черна коса, което още преди да проговори е проявявало своя
характер
и начин на поведение.
Здравето й било силно разклатено и тези тежки моменти, тя не могла да преживее. На 25 ноември 1931 г. Йорданка Михайловска тихо и спокойно отминала в невидимия свят. Всички тези тъжни събития за Милка стават, докато Драгомир е още в Америка. В София, на 4 юли 1933 г., вторник, в 8 часа сутринта, аз, Павел, идвам на този свят.
Бил съм едно нацупено бебе, с права черна коса, което още преди да проговори е проявявало своя
характер
и начин на поведение.
Никога не съм се усмихвал и не съм търпял разкопчана дреха. Не съм понасял хора, които са заемали излегната поза и да се кискат. При всички тези случаи съм реагирал и дори съм посегнал да бия по-голямата от мен с шест години моя сестричка за неприлично държание. Един ден майка ми удивена ме заварва, коленичел на една покривчица да извършвам поклони на земята между две вази. Става въпрос за дете, едва проходило, което от никъде не е можело да види този ритуал.
към текста >>
Впоследствие бе написана за мен ужасна
характеристика
, за която поисках да се направи анкета чрез вестник "Работническо дело".
Такъв беше живота. Заради учението ми и вземането на второ висше образование, колегите ми партийци ме гледаха с лошо око. За да променя нещата, аз се явих на конкурс за асистент в катедра "Ботаника" на Агрономическия факултет, като отличен студент. От петимата явили се кандидати, аз взех първото място, но наново ми се попречи. От Института по растениевъдство чрез градския комитет на партията не бях допуснат и докладван на Факултетния съвет.
Впоследствие бе написана за мен ужасна
характеристика
, за която поисках да се направи анкета чрез вестник "Работническо дело".
Дори не ми отговориха. Задочното ми следване в Биологическия факултет завърших през 1966 г. с пълен отличен на държавния изпит От взетите конкурсни и университетски изпити, повече от 100, видях постоянната помощ, която ми се даваше от невидимия свят. Чудесата ставаха, когато след молитва с майка ми, отивах на изпит. При завършването ми на Биологическия факултет, акад.
към текста >>
Обаче, поредно от Института по растениевъдство побързаха да дадат по служебен път
характеристиката
, с която ми бе спрян избора ми за асистент в катедра Ботаника на Агрономическия факултет Тази
характеристика
ми бе написана от партийния секретар на секция "Растителни ресурси" към Института по растениевъдство.
Атанас Попов беше починал. Хората, които ми даваха кураж и ме насърчаваха да уча ги нямаше. Тогава, сам акад. Даки Йорданов ме потърси, за да ми предложи работа в Ботаническия институт с ботаническа градина при бАн. Той беше ректор на СУ "Климент Охридски", директор на Ботаническия институт, завеждащ катедра "Ботаника" при Биологическия факултет, мой професор по систематика на растенията, председател на Комисията за държавен изпит и най-важното, той ме познаваше като отличен студент.
Обаче, поредно от Института по растениевъдство побързаха да дадат по служебен път
характеристиката
, с която ми бе спрян избора ми за асистент в катедра Ботаника на Агрономическия факултет Тази
характеристика
ми бе написана от партийния секретар на секция "Растителни ресурси" към Института по растениевъдство.
Вече повече от 2 години аз бях под ударите на този човек, който въобще не ме понасяше, понеже аз отказах да работя за него. Всичките ми приятели ме съветваха да се моля на Бога за този човек, да търся в него най-красивите черти в характера му и тази частица от Бога, вложена в него. Това беше поредната школа за мен и промяната дойде. Същият човек ми написа нова и хубава характеристика и аз можах на 1 септември 1967 г. да започна работа в Ботаническия институт, като биолог.
към текста >>
Всичките ми приятели ме съветваха да се моля на Бога за този човек, да търся в него най-красивите черти в
характера
му и тази частица от Бога, вложена в него.
Тогава, сам акад. Даки Йорданов ме потърси, за да ми предложи работа в Ботаническия институт с ботаническа градина при бАн. Той беше ректор на СУ "Климент Охридски", директор на Ботаническия институт, завеждащ катедра "Ботаника" при Биологическия факултет, мой професор по систематика на растенията, председател на Комисията за държавен изпит и най-важното, той ме познаваше като отличен студент. Обаче, поредно от Института по растениевъдство побързаха да дадат по служебен път характеристиката, с която ми бе спрян избора ми за асистент в катедра Ботаника на Агрономическия факултет Тази характеристика ми бе написана от партийния секретар на секция "Растителни ресурси" към Института по растениевъдство. Вече повече от 2 години аз бях под ударите на този човек, който въобще не ме понасяше, понеже аз отказах да работя за него.
Всичките ми приятели ме съветваха да се моля на Бога за този човек, да търся в него най-красивите черти в
характера
му и тази частица от Бога, вложена в него.
Това беше поредната школа за мен и промяната дойде. Същият човек ми написа нова и хубава характеристика и аз можах на 1 септември 1967 г. да започна работа в Ботаническия институт, като биолог. Веднага заминах в командировка в Рила планина. Три дни по-късно, след автомобилна катастрофа се намерих в Самоковската болница с пукната глава и тежко сътресение на мозъка.
към текста >>
Същият човек ми написа нова и хубава
характеристика
и аз можах на 1 септември 1967 г.
Той беше ректор на СУ "Климент Охридски", директор на Ботаническия институт, завеждащ катедра "Ботаника" при Биологическия факултет, мой професор по систематика на растенията, председател на Комисията за държавен изпит и най-важното, той ме познаваше като отличен студент. Обаче, поредно от Института по растениевъдство побързаха да дадат по служебен път характеристиката, с която ми бе спрян избора ми за асистент в катедра Ботаника на Агрономическия факултет Тази характеристика ми бе написана от партийния секретар на секция "Растителни ресурси" към Института по растениевъдство. Вече повече от 2 години аз бях под ударите на този човек, който въобще не ме понасяше, понеже аз отказах да работя за него. Всичките ми приятели ме съветваха да се моля на Бога за този човек, да търся в него най-красивите черти в характера му и тази частица от Бога, вложена в него. Това беше поредната школа за мен и промяната дойде.
Същият човек ми написа нова и хубава
характеристика
и аз можах на 1 септември 1967 г.
да започна работа в Ботаническия институт, като биолог. Веднага заминах в командировка в Рила планина. Три дни по-късно, след автомобилна катастрофа се намерих в Самоковската болница с пукната глава и тежко сътресение на мозъка. С прибирането ми вкъщи, Елена започна да ме лекува с лапи от квас и конски кестен (по Димков). Смяташе се, че поне 6 месеца ще съм неработоспособен.
към текста >>
67.
1. Американската образователна дейност в България
,
,
ТОМ 24
Второ, Колежът им даде превъзходна нравствена подготовка, която води към развитие на
характер
и мъжество, подготовка, която придобиха повече от живия пример на своите учители, отколкото чрез някаква школовка в класната стая.
Почти половина от учениците, свършили Колежа до 1895 г. бяха българи. Тези негови питомци са заемали важни длъжности и са допринесли много за напредъка на своята страна. Образованието, което са получили тези ученици в Роберт Колеж, е ценно в три отношения. Първо, като прибавка към доброто общо образование, което са получили Колежът им даде основно познавание на английския език и доста добро такова и на френския език.
Второ, Колежът им даде превъзходна нравствена подготовка, която води към развитие на
характер
и мъжество, подготовка, която придобиха повече от живия пример на своите учители, отколкото чрез някаква школовка в класната стая.
Трето, Колежът разшири познанията им за света и разбиранията им за обществото, всред което живееха. Те влизаха в Колежа в контакт с някои велики учители, които сложиха своя отпечатък върху техните характери. Американски колеж за момичета Американският колеж за момичета в Цариград беше основан през 1871 г. и вписа българки между своите ученички още от началото на съществуванието си. По онуй време нямаше друго подобно заведение за женско образование в Близкия Изток.
към текста >>
Те влизаха в Колежа в контакт с някои велики учители, които сложиха своя отпечатък върху техните
характери
.
Тези негови питомци са заемали важни длъжности и са допринесли много за напредъка на своята страна. Образованието, което са получили тези ученици в Роберт Колеж, е ценно в три отношения. Първо, като прибавка към доброто общо образование, което са получили Колежът им даде основно познавание на английския език и доста добро такова и на френския език. Второ, Колежът им даде превъзходна нравствена подготовка, която води към развитие на характер и мъжество, подготовка, която придобиха повече от живия пример на своите учители, отколкото чрез някаква школовка в класната стая. Трето, Колежът разшири познанията им за света и разбиранията им за обществото, всред което живееха.
Те влизаха в Колежа в контакт с някои велики учители, които сложиха своя отпечатък върху техните
характери
.
Американски колеж за момичета Американският колеж за момичета в Цариград беше основан през 1871 г. и вписа българки между своите ученички още от началото на съществуванието си. По онуй време нямаше друго подобно заведение за женско образование в Близкия Изток. Ето защо, неговите ученички имаха рядка привилегия за времето и намериха зад стените на колежа подготовка, съобразна със своите нужди, и подобна на онази, която получаваха братята им в Роберт Колеж. Възпитаничките на този Колеж могат да се срещнат из всички краища на България и заемат видно място в обществото.
към текста >>
Втората причина е, че вярваме, какво по-дългия период учение в действителност представлява преимущество за учениците, понеже обезпечава по-щателно занимание и повече зрялост на ума и
характерът
на ученика преди да предприеме работа в университета.
Колежът също иска да събуди интерес у учениците към обществения живот на собствената им страна. Курсът на Колежа обхваща 6 години, те. една година повече от този в народните гимназии. Има две причини за това удължаване на курса. Първата причина е, че е нужно повече време, за да се усвои английския език добре, като същевременно не се жертвуват другите занимания, които са нужни за образованието на ученика.
Втората причина е, че вярваме, какво по-дългия период учение в действителност представлява преимущество за учениците, понеже обезпечава по-щателно занимание и повече зрялост на ума и
характерът
на ученика преди да предприеме работа в университета.
Приемат се само ученици, които са свършили прогимназия с голям успех. Обикновено при постъпването учениците са около 15 години, а при свършването 20 години. Всички ученици са пансионери. Като приходящи ученици могат да се приемат само децата на учители в Колежа или на други лица из училищното общество. Вярваме, че съвместния живот, било в класната стая, било на игрището, било в трапезариите и спалните, ще представя ценен принос към възпитанието на момчетата и момичетата.
към текста >>
Колежът се стреми да предвиди и развитието наличността и
характера
на всеки отделен ученик.
Приемат се само ученици, които са свършили прогимназия с голям успех. Обикновено при постъпването учениците са около 15 години, а при свършването 20 години. Всички ученици са пансионери. Като приходящи ученици могат да се приемат само децата на учители в Колежа или на други лица из училищното общество. Вярваме, че съвместния живот, било в класната стая, било на игрището, било в трапезариите и спалните, ще представя ценен принос към възпитанието на момчетата и момичетата.
Колежът се стреми да предвиди и развитието наличността и
характера
на всеки отделен ученик.
Колежът сега гради нови здания край София. Когато се привършат те, ще има отлични приспособления за добра грижа за учениците в спалните и класните стаи. Три здания за момичета бяха свършени в 1928 г. и сега се обитават. Едно здание за момчета ще се свърши през лятото на 1929 г., а останалите - в най- скоро време.
към текста >>
68.
2. Американски девически пансион - Ловеч
,
,
ТОМ 24
Той не се стреми само да пълни ума със сухи познания, но се грижи за оформяване на
характера
, за разхубавяване на душата, за заякчаване на волята.
Направиха се постъпки и за признаването на пансиона от съответното министерство за средно учебно заведение. Направените от Министерството на просветата ревизии изнесоха големия прогрес на училището и скоро след това биде признато за полукласическа девическа гимназия. Училището в Ловеч не е само един образователен институт. Ако то стане един ден такова, тогава не ще оправдава вече своето съществувание, защото и другите гимназии в България дават образование на младите. Ловчанския пансион, обаче, не дава само образование, но и възпитание.
Той не се стреми само да пълни ума със сухи познания, но се грижи за оформяване на
характера
, за разхубавяване на душата, за заякчаване на волята.
Той има за цел да подготви младите българки за живота. В това отношение Ловчанския пансион държи рекорд. Надали има друго училище в България, което при пълно зачитане църковната принадлежност на учащите се, и държейки сметка за свободата на съвестта на човека, върши такава великолепна възпитателна работа, каквато върши Ловчанският пансион. Там не се върши никакъв прозелетизъм. Всяка неделя ученичките се водят на евангелска църква, но когато някои пожелаят да отидат на православна, те са свободни да сторят това под надзора на една учителка.
към текста >>
69.
7. Учителят като преподавател в село Хотанца, Русенско
,
,
ТОМ 24
Така възпитателния процес прераснал в самовъзпитателен, който става опорна точка на изграждащия се
характер
.
Тогава децата търсят някому да излеят мъката си, което най-често правили като изтичват до своя преподавател и да искат неговата намеса. Той нежно изтривал сълзите на разплакания, макар и виновник за побоя. След това заедно отиват там, където е ставало събитието, за да се убеди виновният в своята вина и изобличи онзи, който умишлено клевети другарчето си. Няколко такива случаи са били достатъчни, за да се убеди класът, че не могат повече да мамят своят учител. Тогава той бащински поискал никога да не го занимават с лъжа и клевета.
Така възпитателния процес прераснал в самовъзпитателен, който става опорна точка на изграждащия се
характер
.
Онези хотанчани, преминали през класа на своя преподавател Петър Константинов Дънов имат незабравими спомени за дните на своето първоначално обучение. Между тези спомени централно място заема образът на този предан и странен педагог, Който проведе двустранно обучение в класната атмосфера и извън нейните стени. Педагог, който просвещава умът и моделира сърцето и душата. Педагог, който те въвежда едновременно в един външен предметен свят и в един вътрешен несъизмерим свят на малки и големи процеси, които оставят трайни следи. Педагог, който желае твоето добро и това на твоите ближни.
към текста >>
70.
13. Ревността на евангелиста македонец
,
,
ТОМ 24
Имайте общение с хора от разен
характер
, а не еднообразен.
От лордове лорд не става. Израждат се, измират. Някой прочут англичанин от долното съсловие ще го произведат в лорд. Та казвам, разширявайте кръга. Да имате широк кръг.
Имайте общение с хора от разен
характер
, а не еднообразен.
Например, отиваш при един набожен човек, който иска само да се хвали. Той е еднообразен. Или отиваш при някой, който иска само да мисли. И той е еднообразен. Той мисли от причината към последствията.
към текста >>
71.
17. Правоспособният пастор
,
,
ТОМ 24
Какви черти са били присъщи за външността и
характера
му дават описания от периода на първата му работа в село Хотанца, където "с неговата благородна осанка, благо слово и с цигулката си открива на млади и стари непознати духовни хоризонти." [3-176] Какъв преподавател е бил Петър Дънов в село Хотанца разказва Галилей Величков по спомени на Ангел Хаджийски: "Един ден в селото пристига млад, спретнато облечен човек с граждански дрехи и куфарче.
17. Правоспособният пастор След завършването на обучението си в Научно-богословското училище в Свищов Петър Дънов получава както атестат за успеха, така и сертификат за правоспособен пастор.
Какви черти са били присъщи за външността и
характера
му дават описания от периода на първата му работа в село Хотанца, където "с неговата благородна осанка, благо слово и с цигулката си открива на млади и стари непознати духовни хоризонти." [3-176] Какъв преподавател е бил Петър Дънов в село Хотанца разказва Галилей Величков по спомени на Ангел Хаджийски: "Един ден в селото пристига млад, спретнато облечен човек с граждански дрехи и куфарче.
Под едната ръка той притискал странна цилиндрична кожена кутия - неговата цигулка. Без вълнение, но с дълбока увереност пред децата застана очакваният преподавател и с необичайна вещина той ги повежда по началните стъпки към малкото и голямо знание. За него не е било трудно да ги приучи на четмо и писмо. Известна е методиката за усвояването на подобно знание. Но на всички е правило впечатление неговата способност да предаде голямото знание втъкано в природните процеси, на детски език да го опрости и да го направи разбираемо.
към текста >>
72.
13. Слави Василев Гюдеров
,
,
ТОМ 24
Люба Мушмова разказва за Слави Гюдеров "Отзивчив по
характер
той е готов е да помогне на всеки, който потропа а и без да потропа на вратата му.
Води ги на молитвените събрания на групата в Свищов, там завежда и големите си дъщери - Василка и Андриана. Руска започва да чете беседите на Учителя - от това време се вижда нейното име сред изписвалите за прочит беседи чрез Боян Боев от София жители на Свищов. Същото става и с брат му Методи - започва да чете беседите. След смъртта на баща си Слави открива през 1932 година в Свищов своя строително-предприемаческа фирма. Дава работа на много младежи, учи ги на занаят.
Люба Мушмова разказва за Слави Гюдеров "Отзивчив по
характер
той е готов е да помогне на всеки, който потропа а и без да потропа на вратата му.
Веднъж среща негов работник, комунист-арестуван и му дава колкото пари има в себе си -1000 лева, като му казва да не се тревожи за близките си, че той ще ги наглежда. Действително Слави се грижи за майката на арестувания докато той е в затвора. Оказва се, че арестувания е секретар на РМС в Свищов. Години по- късно след 9 септември 1944 г. съпругата на Слави Руска останала вдовица в битката да отгледа четирите си деца се сблъсква с трудности - на голямата и дъщеря Василка отказват разрешение да следва право заради произхода и - дъщеря на предприемач.
към текста >>
73.
18.Следшколен период 1945 -1951 г.
,
,
ТОМ 24
Скромността беше
характерна
за нея.
Някои от материалите изпращаше до съмишленици на братството в чужбина. 1945 През февруари в Държавната търговскагГимназия в Свищов е назначена за преподавател по български език Славка Мънзова, следовничка на Учителя от Свищов. За нея Християнка Иванова разказва, че е посещавала молитвените събрания в домът на Саръбееви. Колегата и от Държавната търговска гимназия Кирил Живков споделя отличните си впечатления от работата и там. "Тя е изискано, но скромно облечена, винаги разположена да общува с околните, с жив интерес към събитията в колектива и извън него.
Скромността беше
характерна
за нея.
Изживяваше дълбоко случките в преподавателската си работа, но запазваше самообладание при лош успех на някои ученици. Беше ерудирана и често цитираше автори от различни литературни произведения. Съпругът и беше агроном и имаха една дъщеря. Беше грижовна майка и съпруга". През май 1945 година за директор на Държавната търговска гимназия - тогава икономически техникум - Свищов е назначен Възкресен Иванов Анастасов от София.
към текста >>
74.
22. Дядо Коледа накрая пристигна в бедния ни дом
,
,
ТОМ 24
А дисциплината на един пансион би оправила грапавините в
характера
ми - би ме стегнала, както тя се изрази.
Радостта ни бе неописуема. Тя също така запита майка ми, какво мисли да прави с мен като завърша прогимназията. Не би ли искала да ме изпрати в Американския пансион в Ловеч? Майка ми това и искаше. Тя веднага й каза, че често пъти говорили с татко, че съм само за пансион, там да ме оправят, тъй като съм била странно, мълчаливо дете и дори своенравно.
А дисциплината на един пансион би оправила грапавините в
характера
ми - би ме стегнала, както тя се изрази.
Аз се вълнувах. Как ще напусна мама? Няма ли да ми е тежко далеч от къщи? Но друг изход нямаше. Американските мисионери ми издействаха стипендия в пансиона в Ловеч и предстоеше да замина.
към текста >>
75.
33. Серенади за влюбените ученички
,
,
ТОМ 24
Сред войнишкия режим и спартанската дисциплина имаше промеждутъци от подобен
характер
, но понякога струваха много скъпо.
А Баш-бунар, пътека край лъкатушния Осъм, сред гористи хълмове е другия романтичен кът в китния Ловеч. Серенадите продължаваха с часове. Цигулки, китари и испански протяжни танга унасяха ушите през люляковите майски нощи. Скрити зад прозорците онези, за които се пееха серенадите, с разтупани сърца стискаха ръце и надничаха с половин око, за да не ги забележи някой! Ах, младежки години!
Сред войнишкия режим и спартанската дисциплина имаше промеждутъци от подобен
характер
, но понякога струваха много скъпо.
Охраната бързо взимаше мерки спрямо ония, които посмееха да се покажат по прозорците през тия лунни нощи. Може би и пълната луна бе отчасти главен виновник за напускането им на леглата, защото нали разправят, че тя изтегляла някои чак до перваза на покривите? Но нашите сомнамбули стигаха само до перваза на прозорците.
към текста >>
76.
34. Хвана ме остра малария
,
,
ТОМ 24
Мис Някшева, мога ли някога да забравя благия ти
характер
и весел нрав?
Студената спалня щеше да ми стане гроб, ако директорката не бе съобразила да ме сложи в стаята на една учителка, която си палеше печка. Тя бе весела и жизнерадостна и непрестанно ме закачаше за бавния ми говор. Благодарение на нея се научих да говоря по- живо и по-бързо. Тя сутрин се плискаше над леген със студена вода и аз се чудех как не се разболява. Ходеше тънко облечена и бе винаги засмяна.
Мис Някшева, мога ли някога да забравя благия ти
характер
и весел нрав?
Тя ме спаси от смърт. При нея се стоплих и оживях. Всички ми завиждаха, но имаше ли за какво? Едва се държах на краката си от слабост Повече от година боледувах.
към текста >>
77.
36. Трите американски учителки - мис Пери, мис Търнър и мисис Рийвс
,
,
ТОМ 24
36. Трите американски учителки - мис Пери, мис Търнър и мисис Рийвс Трите американки, които дойдоха в Ловеч с пристигането ми там, бяха чудно съчетание на най-противоположни
характери
.
36. Трите американски учителки - мис Пери, мис Търнър и мисис Рийвс Трите американки, които дойдоха в Ловеч с пристигането ми там, бяха чудно съчетание на най-противоположни
характери
.
Те не можеха да се хармонизират помежду си, защото светът на мис Пери бе тъй чужд на онзи тих, дълбок покой, който се излъчваше от сърнения поглед на най-младата от тях - мис Търнър. Обаче, взети заедно, като възпитателки, те упражняваха чудно влияние върху нас, като всяка една развиваше съществени качества в характера ни. Дълбокият мистицизъм на мисис Рийвз ме бе пленил от самото начало. Тя бе една изключително слънчева, положителна натура, която събуждаше най-възвишени чувства в нас. Още с идването си, тя организира вечерни събрания всеки петък вечер, на които ни държеше назидателни сказки.
към текста >>
Обаче, взети заедно, като възпитателки, те упражняваха чудно влияние върху нас, като всяка една развиваше съществени качества в
характера
ни.
36. Трите американски учителки - мис Пери, мис Търнър и мисис Рийвс Трите американки, които дойдоха в Ловеч с пристигането ми там, бяха чудно съчетание на най-противоположни характери. Те не можеха да се хармонизират помежду си, защото светът на мис Пери бе тъй чужд на онзи тих, дълбок покой, който се излъчваше от сърнения поглед на най-младата от тях - мис Търнър.
Обаче, взети заедно, като възпитателки, те упражняваха чудно влияние върху нас, като всяка една развиваше съществени качества в
характера
ни.
Дълбокият мистицизъм на мисис Рийвз ме бе пленил от самото начало. Тя бе една изключително слънчева, положителна натура, която събуждаше най-възвишени чувства в нас. Още с идването си, тя организира вечерни събрания всеки петък вечер, на които ни държеше назидателни сказки. Говореше ни за характер, воля, вяра в доброто, възпитаваше ни как да се държим помежду си и ни учеше хубави песни. Тези събрания очаквахме с нетърпение, защото те разнообразяваха и осмисляха живота ни.
към текста >>
Говореше ни за
характер
, воля, вяра в доброто, възпитаваше ни как да се държим помежду си и ни учеше хубави песни.
Те не можеха да се хармонизират помежду си, защото светът на мис Пери бе тъй чужд на онзи тих, дълбок покой, който се излъчваше от сърнения поглед на най-младата от тях - мис Търнър. Обаче, взети заедно, като възпитателки, те упражняваха чудно влияние върху нас, като всяка една развиваше съществени качества в характера ни. Дълбокият мистицизъм на мисис Рийвз ме бе пленил от самото начало. Тя бе една изключително слънчева, положителна натура, която събуждаше най-възвишени чувства в нас. Още с идването си, тя организира вечерни събрания всеки петък вечер, на които ни държеше назидателни сказки.
Говореше ни за
характер
, воля, вяра в доброто, възпитаваше ни как да се държим помежду си и ни учеше хубави песни.
Тези събрания очаквахме с нетърпение, защото те разнообразяваха и осмисляха живота ни. Често пъти мисис Рийвз ни показваше високо художествени картини, тъй като тя бе следвала изкуство в Америка и допринесе много за културната ни просвета. Тя ни предаваше живота на Христа с илюстрации от световни майстори. Раздаваше ни малки цветни репродукции с всеки урок, които залепяхме в големи тетрадки със съответните писмени обяснения и тълкувания на всяка картина. Тя успя да събуди дълбокия размисъл в нас, научи ни да гледаме с прогледнали очи на живота.
към текста >>
78.
37. Получихме зрелостните си свидетелства, без да бъдем готови за живота
,
,
ТОМ 24
Съвместният живот с най- различни
характери
прави човека отзивчив, общителен и буден към нуждите на другия, но животът изисква от младежа много по-голяма, по-реална подготовка, която идва при едно образование отразяващо до най-висша степен положенията на действителната реалност, в която човек е потопен извън стените на учебни- възпитателните заведения.
През петте години нас ни бяха учили да вярваме в хората, до вярваме в доброто и да не роптаем срещу съдбата си. Нещо повече, бяха ни въоръжили с вяра в живия Христос и знаехме да се молим искрено, сърдечно. Но ние не познавахме злото. Не се бяхме срещали с него и тепърва ни предстоеше да го опознаем и да изработим бронята си срещу него. Затова и тъй често момичетата, расли в пансиони, излизат в живота наивни като деца и биват унищожени от тежките му удари.
Съвместният живот с най- различни
характери
прави човека отзивчив, общителен и буден към нуждите на другия, но животът изисква от младежа много по-голяма, по-реална подготовка, която идва при едно образование отразяващо до най-висша степен положенията на действителната реалност, в която човек е потопен извън стените на учебни- възпитателните заведения.
Ето, това липсваше в нашето образование, което днешните педагози се стремят да внесат в съвременните учебни институти.
към текста >>
79.
112. Старите духове, които ти говорят
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Каза ми: "Има стари духове, които ти говорят, говорят, докато развиеш някоя черта, която не е в хармония с твоя
характер
."
Хората мислят, че нашето учение е нещо построено, скърпено, а ние сме взели всички неизменяеми опити на природата през вековете. Не е лесно лагер да имаш на 2000 метра височина, и военните се чудят, как преодоляваме всички трудности. Да направиш път дотам не е лесно. "За колегите ми в селото каза: "Ледовете се топят". В беседата ни каза, че в любовта си още се изплащаме на своите деди, нашата любов още я нямаме, не сме я придобили.
Каза ми: "Има стари духове, които ти говорят, говорят, докато развиеш някоя черта, която не е в хармония с твоя
характер
."
към текста >>
80.
124. Живата идея може да се предаде чрез музиката
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Той често слизаше и сядаше на пианото да свири оригинални, свободни мелодии с акомп от арпежен
характер
в лявата ръка.
124. Живата идея може да се предаде чрез музиката Живата идея, онази Божествена сила, която ни претворява и събужда всички благородни заложби в нас, Учителят се стараеше да ни предаде посредством музиката и нейните закони.
Той често слизаше и сядаше на пианото да свири оригинални, свободни мелодии с акомп от арпежен
характер
в лявата ръка.
Във време на беседа често запяваше някоя мелодия със съдържание от беседата, като: "О, тъмнина, която носиш скрита светлина. Аз вече няма да живея стария живот. Ще се стремя в бъдеще да постигна новия живот. Аз няма вече да стъпвам в прахта и калта и да се цапам с кал. Прахта ще превърна в дъждовни капки.
към текста >>
81.
192 г. Баба Мария, рождената сестра на Учителя
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
И той ми даде да го прочета, че е много скромен, много прилежен, изключителен
характер
, сериозен.
В.К.: Което е на английски, да го преведете на български. Весела: То е преведено писмото на английски. В.К.: Вие имате ли го? Весела: Нямам нищо. Това Кольо го имаше.
И той ми даде да го прочета, че е много скромен, много прилежен, изключителен
характер
, сериозен.
Най-високо мнение дават за него в Дрю. Университетът, където е учил теология. В.К.: Къде точно е Дрю? Весела: В Мадисън, щат Ню Джърси. След това е отишъл в Бостон, където е учил медицина.
към текста >>
82.
254. Бог е вечно изявление на съвършенство, а човек вечно изправя своето несъвършенство
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Характер
- записано като в камък - като знаеш една истина, ти не само ще я проектираш като на екран, а ще я изваяш в себе си.
Вечното благо са безбройните малки блага, които идат непрестанно. Само вечното създава радост в човека." Той гледаше как капките се вливат в улейчето и образуват малко поточе, което се втичаше в извора. "В хората ще влезе това, което сега строим - извори, каменни стълби. Първото стъпало на доброто ще създаде нещо стабилно в човека. Първото стъпало издържа най-голяма тяжест, а най-горното - най-малка.
Характер
- записано като в камък - като знаеш една истина, ти не само ще я проектираш като на екран, а ще я изваяш в себе си.
Ще опиташ три пъти Любовта и ще ти трае цялата вечност. Един път ще опиташ Любовта заради Любовта, един път заради знанието, което тя дава, и един път заради свободата на Истината й - и това ще бъде за вечността.
към текста >>
83.
263. Измолване на прошка
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Винаги ни казваше да не се оскърбяваме и обиждаме, а да се съобразяваме с
характера
на хората и да сме много внимателни в обноските си.
436, № 9) Те се оплакали на Учителя и Той три дни останал в стаята си, натъжен от тая обида на сестрите. Брат Темелко разбрал неявяването на Учителя и решил да събере цялото си семейство и да отидат при Учителя да измолят прошка за стореното. Целунали Му ръка и се извинили. Учителят след това дойде отново при нас. Той винаги изкупуваше грешките ни с глад и усамотение.
Винаги ни казваше да не се оскърбяваме и обиждаме, а да се съобразяваме с
характера
на хората и да сме много внимателни в обноските си.
"Една обидна дума е една форма, която невидимия свят не приема и мъчно се поправя тая форма. Не се ядосвай и сърди, а винаги изправи погрешката си, това е важно, а не тези отрицателни състояния. Когато обиждате човека, вие обиждате Бога в него."
към текста >>
84.
284. Нещо ново замества старото
,
Весела Несторова
,
ТОМ 24
Така че всичко, което се направи там, всичко това ще влезе в
характера
на хората.
Темелко го попита: Учителю, колко години ще трае, той казал: 250 години. Може и повече. 25 е едно безкрайно число. В.К.: Понеже това е "Извора на Доброто", това е извора на Словото, в идеи и символика. Весела: В идеен смисъл.
Така че всичко, което се направи там, всичко това ще влезе в
характера
на хората.
Което сме направили, да се реализира в света.
към текста >>
85.
А. Защо и за кого бяха написани спомените на Весела Несторова
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 24
Но едновременно с това те видяха и другата част от
характера
, за когото не искат да говорят, а още повече да си спомнят Тя беше много медиумична и различни духове я посещаваха и тя даваше тялото си, устата си, за да се проявят.
Весела беше напуснала София, защото нямаше кой да се грижи за нея. Освен това, тук никой не й обръщаше внимание. А като отиде в Бургас, увлече мнозина и стана истинска звезда, като тези по телевизията. Раздаваше интервюта насам и натам. Увлече много хора.
Но едновременно с това те видяха и другата част от
характера
, за когото не искат да говорят, а още повече да си спомнят Тя беше много медиумична и различни духове я посещаваха и тя даваше тялото си, устата си, за да се проявят.
А аз това го познавах много добре, защото го бях изпитал на гърба си. Искате пример. Имате го. Когато се срещна с нея, тя започваше да говори срещу Братството. След като избълва и изхвърли всичко от себе си, след това започва да говори за Школата на Учителя Дънов, но пречупено през нейния поглед.
към текста >>
86.
8. Небесният живот според Емануил Сведенборг
,
Весела Несторова, Вергилий Кръстев
,
ТОМ 24
И поради тази причина, когато Бог се изяви в някое общество, изявлението му е според качеството на доброто, което
характеризира
това общество.
Радостта на ангелите се състои в това, да споделят всичко свое с ближните си, понеже любовта към Бога и ближния носи пълна радост за всички. Така че, за да влезе душата на човека между ангелите, той трябва да е разтворил вътрешната си страна към Бога, чрез любовта си към Него и чрез служене на доброто тук на земята. И наистина, ако небето не е вътре в човека, той не може да възприеме нищо от небето, което е вън от него. Тъй като всеки възприема небето, което е вън от него, според качеството на небето, което е вътре в него. Така също възприема и Бога, понеже Божественото, което произтича от Него съставлява небето.
И поради тази причина, когато Бог се изяви в някое общество, изявлението му е според качеството на доброто, което
характеризира
това общество.
Неговото изявление, следователно, не е еднакво за всички. Това разнообразие не се дължи на Бога, но на ангелите, които го виждат според тяхното собствено добро. Бог се изявява и действува в човека според качеството на неговата любов. Злите, които са вън от небето, се измъчват от присъствието на Бога. Дотолкова доколкото ангелите виждат Бога, Той им изглежда като ангел, само че се различава от тях по Божественото, което изхожда от Него.
към текста >>
87.
Г. Допълнение към спомените на Весела Несторова за 1939,1940,1941 и 1943 години от разговори с нея (Магнетофонен запис)
,
Весела Несторова, Вергилий Кръстев
,
ТОМ 24
Беше творец и тя беше много упорита и искаше да се наложи и имаше
характер
, че иска себе си да наложи, което не беше много удачно.
Весела: Според мен тя поизмени много неща. В.К.: Да. Весела: В музиката. Такова разбиране имам, че не предаде съвсем точно. Тя не беше голям музикант, тя беше посредствена.
Беше творец и тя беше много упорита и искаше да се наложи и имаше
характер
, че иска себе си да наложи, което не беше много удачно.
Не се вслушваше така в другите. Например, тя като правеше тази последна "Песнопойка" нито веднъж не ме повика да говори с мен, да ме попита, нали, ти си работила с Учителя, нямаш ли нещо, имаш ли някакво мнение да дадеш. Абсолютно нищо. В.К.: Вие знаете ли, това е една идея и смятам, че ще бъде една допълнителна работа с вас, да извадите всичко, което вие сте работили с Учителя последователно и почваме един коментар. Щото няма кой, освен вие.
към текста >>
Каза ми: "Има стари духове, които ти говорят, говорят, докато развиеш някоя черта, която не е в хармония с твоя
характер
." На 29 юни ми каза в разговор: "Има езическо, еврейско и ново схващане на Христа.
Животни няма там. Хората мислят, че нашето учение е нещо построено, скърпено, а ние сме взели всички неизменяеми опити на природата през вековете. Не е лесно лагер да имаш на 2000 метра височина, и военните се чудят, как преодоляваме всички трудности. Да направиш път дотам не е лесно." За колегите ми в селото каза: "Ледовете се топят". В беседата ни каза, че в любовта си още се изплащаме на своите деди, нашата любов още я нямаме, не сме я придобили.
Каза ми: "Има стари духове, които ти говорят, говорят, докато развиеш някоя черта, която не е в хармония с твоя
характер
." На 29 юни ми каза в разговор: "Има езическо, еврейско и ново схващане на Христа.
За едни Христос е като икона, евреите са правоверните, а кой е Христос? Той каза: "Аз идвам да изпълня волята на Отца ми", и "Отец ми даде тези овци и аз Нему ще ги дам". Христос е този, който е дошъл да изпълни волята на Бога, но хората живеят в заблуждения, а се страхуват отвън да не ги заблудят. Христос по вътрешен път ще Го познаеш." Учителят ми каза тези думи по повод на едно писмо от моята професорка по философия в Щатите - доктор Харкнес, която е издала 34 книги досега върху религията и философията. Учителят ми каза да преведа главата "Христос" от книгата "Учителят говори" и да я изпратя.
към текста >>
88.
Снимки и бележки към снимките на Изгревът том XXV
,
,
ТОМ 25
В трудностите на живота се развива, облагородява и уяква човешкия
характер
.
Хармония в живота е потребна - според семето и плода. Да използваме благочестието. ПОЩЕНСКА КАРТИЧКА ОТ УЧИТЕЛЯ ДО МИНЧО СОТИРОВ 29 септември 1916 г., София (изпратена до подполковник Минчо Сотиров, Бургас; получена на 1 септември 1916 г.) София 29 септември 1916 г. Подполковник М. Сотиров Бургас Л.М.С.
В трудностите на живота се развива, облагородява и уяква човешкия
характер
.
Затова се ражда човек да разбере своето предназначение от Бога. В такива времена човек трябва да даде помощ на свойте ближни, да изпълни дългът си добросъвестно. Бъдещето е светло за човешката душа, то носи Божиите блага за човечеството. Един ден народите ще се побратимят. (Свещеният подпис) П.К.
към текста >>
89.
II. БАЛКАНСКАТА ВОЙНА
,
Софроний Ников
,
ТОМ 25
Това фатално решение на Русия става окончателно явно, когато тя предлага спорните въпроси да се решат в общо съвещание на четирите министри- председатели, нещо което говори и на глухите за изнудителния
характер
на тази Conference a quatre.
Това се потвърждава от френския официоз Temps от 14 юли, когато пише, че и без и с война, тази щяла да бъде границата. Тази мисъл повтаря и руската преса, че каквото и да правят съюзниците, те няма да изменят решението на Русия. Това се засвидетелства и от органът на Гучкова, Руская Мольва, след Букурещкия мир, когато той казва, че България от отсъствие на чувство на славянска солидарност се отказала да даде на Сърбия до Вардар и предпочела заедно с това да изгуби и Тракия! Това става явно и от Дейли Кроникл от 13 юни, четири дена преди сблъскването на съюзниците, че няма какво д-р Данев да ходи в Петербург, защото нему е известно, какво там "кадията му е даваджия", т.е. съдията е решил да ограби България.
Това фатално решение на Русия става окончателно явно, когато тя предлага спорните въпроси да се решат в общо съвещание на четирите министри- председатели, нещо което говори и на глухите за изнудителния
характер
на тази Conference a quatre.
Българският президент Гешев си дава оставката за да излезе начело д-р Данев - най-довереното лице на Русия. Трябва да се обърне работата сега на молба. Как можеш иначе да се бориш с грамадната империя, която има послушни три въоръжени и окопани армии, амунициите на които идат открито от Русия и минават под носа на поставената на тясно България. Излиза Гешев, да се махне и последен повод на Русия да се съмнява в поведението на България. Нима Русия не познава чистосърдечието на д-р Данева?
към текста >>
90.
III. ГЛАС КЪМ РУСИЯ ТРИДЕСЕТ ВЪПРОСА
,
Софроний Ников
,
ТОМ 25
Но изнудителният
характер
на тази конференция е очевиден и за децата!
Иначе как да се обясни спирането й? Ако споровете бяха с нея потъкмени, Сърбия щеше да остане сама и щеше да отстъпи много лесно. 10. Наближава развязката. Положението е вече критическо. И вместо съчувствие и желание да ни помогне, Русия предлага четирите министри-председатели да отидат в Петербург да конферират съвместно!
Но изнудителният
характер
на тази конференция е очевиден и за децата!
Защо да конферират съвместно, когато не са вързали съюз съвместно? България е вързала съюз по отделно и настоява на правото си по отделно да се споразумее. Conference a quatre значи да делят съразмерно "плячката", но плячка ли беше Македония за България? България беше се съюзявала не да завоюва, а да освобождава с далечен изглед на балканска конфедерация, т.е., с желание на такова етнографическо потъкмяване, щото за напред да няма повод за триене между държавиците, съставляващи конфедерацията. Може ли да има на Балканите мир и съгласие, ако има племенни разпри?
към текста >>
21. На 17-и нашето нападение имаше чистия
характер
на нигритския "инцидент", оправдан от англ. преса.
VI., че ако и България нападне, пак Сърбия ще бъде виновата, но не тъй мислеше съдията. 20. Арбитражът уж приет и президент-министрите вече ще отиват в Петербург. Ами ако там българите се опрат на "сподялбата на плячката" и готовата вече с прокламации и пр. противобългарска войска ни нападне, пускайки лъжата, че ние сме нападнали първи, кой не щеше да бъде готов да приеме лъжата за истина, като всички знаяха, че нападатели само ние можем да бъдем? Следователно, с всички гореказани предупреждения не се ли е приготовлявало общественото мнение в дома и на чужбина?
21. На 17-и нашето нападение имаше чистия
характер
на нигритския "инцидент", оправдан от англ. преса.
Но при Ангиста и Нигрита не последва нищо освен "Уравнение на инцидента". Защо подир "Овчо поле" готовите прокламации се попълват и прочитат, и война се обявява на не готова и изтощена България? Че нападането на 17-и не беше нищо друго, освен един мъчителен "инцидент" за нас, се вижда от това, гдето вече тържествующи на 18-и сами ние спираме военните действия. Русия знаеше нашата не готовност за война: тя знаеше по откровените донесения на нашите русофили министри, че създаваме инциденти, защото няма какда защитаваме правата си, па и вярвайки, може би, че ние на самия арбитър отслужваме, принуждавайки уж непокорния контрагент да се подчини и не позори арбитъра. Тя знаеше, че ние може да създадем и инцидента на 17-и, но не с цел да воюваме, защото нямахме ни амуниции, нито бяхме си сменили политиката, Данев бидейки на власт, за да се опълчим против нея.
към текста >>
Но какъв
характер
трябваше да се отдаде на тази нова "надежда" и "успокоение", когато не идеше от Петербург заповед за спиране на ромъни, сърби и гърци?
Защото, ако Данев още стоеше министър, румънците, неудовлетворени и не спрени, щяха да вземат София и прекъснат ж. п. линия, ние не щяхме да можем да пратим l-a и Ill-а армии на помощ на П-а, тази щеше да бъде окончателно унищожена, нашата цяло армия - заградена в кюстендилското поле и там уничтожена от озверелата ръка на гърци и сърби, и днес от България не щеше да има нищо друго, освен едно възпоменание. Да, дали от доброжелателство е правил това г. Неклюдов? Но освен успокоението на Неклюдова, на коленопреклоните унизителни молби на царя и престолонаследника иде телеграма от руския император, - гаранцията, на чиято свещена за всеки русин и всеки русофил особа, ни правеше да имаме доверие в Балканския съюз и да почнем фаталната война - че близката нему до сърце България няма да бъде оставена да бъде унизена повече от границата на чрезмерното. Макар оскърбителна, тя все пак носеше надежда, че Русия няма да позволи поне унищожаването на създадената от нея България.
Но какъв
характер
трябваше да се отдаде на тази нова "надежда" и "успокоение", когато не идеше от Петербург заповед за спиране на ромъни, сърби и гърци?
Нима и тук се натрапва ужастната мисъл, че и от руския император, от внука на Царя-Освободител, иде залъгване, за да не стъпим на краката си и сами да се защитим, докато не бъде вече късно? Или некой ще каже, че Русия е, която спре Румъния? Ами ако тя можеше да спре Румъния, защо да не може да спре и Сърбия и Гърция? Или ако те не са искали да я послушат, защо тя не си вдигна протекторската ръка от тех? 27. Когато гробът на България е бил почти изкопан, когато устроеният блокус е почти задушавал нашето отечество, когато краят е бил въпрос на дни, французкият дипломатически агент в Виена, според немските вестници, отишъл при граф Берхтолда да му предлага от страна на Франция и Русия, да не се бърка на балканската борба.
към текста >>
91.
IV. ВИНОВЕН ЛИ Е ЦАРЯТ ЗА ПОГРОМА?
,
Софроний Ников
,
ТОМ 25
Ние трябва да съжаляваме, че командването на двете армии не беше дадено на по-старшия по чин и по-твърдия на
характер
генерал Кутинчев, или командването тук не го е взел сам генерал Савов, Кутинчев и Савов нямаше да допуснат никакви руснаци да им канерхат из щаба, и в този съдбоносен момент за отечеството щяха да мислят повече за него отколкото за Русия, към която нямат никакви обезателства.
Сега нека влезнем в душата на Радко Димитриев. От юноша, с потурки, той е взет в Русия, хранен и възпитаван на руски счет, свършил там академия, като емигрант там прибран и благодетелствуван, за рускиня женен. При тази обязаност, любов и привързаност към Русия, при него в първите дни и ноември стоят видни руски личности, пратени от правителството им, и чува той от тях „Влизате в Цариград, но там настъпвате Русия на мазола". Какво ще чувства в такъв момент един Радко Димитриев? Вед, ако се анализира добре душата му, ще се види, че в този момент той се е боял да не обиди и не послуша по-скоро Русия, отколкото България.
Ние трябва да съжаляваме, че командването на двете армии не беше дадено на по-старшия по чин и по-твърдия на
характер
генерал Кутинчев, или командването тук не го е взел сам генерал Савов, Кутинчев и Савов нямаше да допуснат никакви руснаци да им канерхат из щаба, и в този съдбоносен момент за отечеството щяха да мислят повече за него отколкото за Русия, към която нямат никакви обезателства.
При това, лично за себе си, те нямаше на кого да уповават в случай на неизпълнение на заповед, когато Радко Димитриев имаше на кого да уповава. За него Русия беше по-страшна, отколкото България. И така излезе, според поменатата статия не генерал Фичев, Главната квартира искала да смени ген. Радко Димитриев и да го даде под съд за неизпълнение на заповед, но не посмяла. Не знае ли тя, че Русия и война би ни обявила даже за по един косъм от главите на д-р Данев и Радко Димитриев?
към текста >>
След пълното успокоение на страната в 1895 година, настъпи един период на вътрешна политика, която е
охарактеризирана
с названието „личен режим" и е извикала бури от негодувание у всички власт-неимющи, обаче е била използвана и благославяна тайно от самите тях, когато са били на власт.
Но било неконструкционно, защото според основния ни закон всички министри трябвало да бъдат избрани от народа и да отговарят пред него. Да, но еднакво в конституцията е сложено, че главнокомандующ на армията е царят. Тогава, естествено, непосредственият началник на войската, министъра, трябва да бъде подчинен на Главнокомандующия. Но даже ако това обстоятелство беше противоконституционно, ние все пак трябваше да допуснем тази формална грешка, защото благодарение само на нея ние сме прекарали много и тихо последните двадесет години. И нито един не трябва да иска поправка на това догдето не узреем напълно политически. 5.
След пълното успокоение на страната в 1895 година, настъпи един период на вътрешна политика, която е
охарактеризирана
с названието „личен режим" и е извикала бури от негодувание у всички власт-неимющи, обаче е била използвана и благославяна тайно от самите тях, когато са били на власт.
От 1894 год. насам, след падането на Стамболова, царят беше принуден да води страната само по един път - даден му от основния закон, Конституцията - да натоварва някого да състави кабинет и после кабинетът да иска подкрепата на народа. Той беше принуден да прави така, защото вторият начин за съставяне кабинет - от парламентарно болшинство - не можеше, и не може и днес, да си прокара път, на което царят не е виновен. Следствие на отсъствието в народа политическо съзнание, всички тези тридесет и пет години власт-имеющата партия винаги е имала болшинство. Ние още не сме достигнали състоянието на Англия, гдето никоя партия не се решава от власт да произвежда избори, защото властта там не дава оная „зестра", която дава у нас.
към текста >>
92.
V. ИСТОРИЧЕСКО ЗНАЧЕНИЕ НА ПОГРОМА
,
Софроний Ников
,
ТОМ 25
Ние настояваме да се разправяме с всеки от нашите съюзници поотделно, както и поотделно сме свързвали съюзи, Русия не иска и да чуе нашето справедливо искане, а настоява, повтаря и се сърди, да отидем да се разправяме заедно - при очевидността даже за деца изнудителния
характер
на тази обща конференция.
А ето самото становище: „1. Спорната зона не била тая между Шар планина и линията на Охридското езеро, както в приложението към тайния договор, а се простира между Шар, Родопите и Егейско море (Цяла Македония!); 2. Българите са длъжни да направят отстъпки, защото Русия иначе няма да приеме арбитража; 3. Българите нямат работа да се пъхат между Гърция и Сърбия; 4. Сърбия трябва да осигури изход към Солун чрез сръбска територия." Българското правителство иска изпълнението на военната конвенция, според която, след подписването на мира, Сърбия трябва да отстъпи безспорните градове да бъдат заети от наши гарнизони, а в спорните да се поставят смесени и тогава да се демобилизира; Руското, като се прави глухо за това справедливо искане на България, предлага демобилизация, тъй като сърбите си остават в Македония, а не вън от нея, и се сърди гдето ние не искаме да я слушаме.
Ние настояваме да се разправяме с всеки от нашите съюзници поотделно, както и поотделно сме свързвали съюзи, Русия не иска и да чуе нашето справедливо искане, а настоява, повтаря и се сърди, да отидем да се разправяме заедно - при очевидността даже за деца изнудителния
характер
на тази обща конференция.
И още от рано Сазанов приготовлява нотка, Румъния да заплаши България да стои като един чук над непокорницата, която не дава доброволно да я ограбят. (29 май. Виж "Зелената книга"-документи 141 и 142). В това дело помага и Франция. На 13 юни даже Шебеко съветва Румъния да мобилизират и минират Дунав, за да принудят България на отстъпки ("Зелената книга" - документ 161), нещо, което Калинков потвърждава с телеграмата си от 15 и 16 юни.
към текста >>
93.
I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА. 1. ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.)
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
Началникът вярва в своите подчинени, разчита на тяхното послушание и активност, а и подчинените вярват в умелите и разумните заповеди на своя началник, че като им дава работа - поръчения от какъвто и да било
характер
, той взел съответните мерки за тяхното сигурно изпълнение, пред лицето на противника.
От пунктовете, вчера заети от четирите роти на дружината, предстоеше усилен марш, за да не се даде възможност на противника да отстъпва безнаказано или пък да спира и се укрепява, а трябваше да се преследва енергично и безспирно. За това и се налагаше непременно да се заеме Малко Търново и предстоящите му висоти - преход от 25 до 40 км. за разните роти. Късовременното макар общуване с опълченците, доброто ни веч опознанство, даваше непоколебима вяра на к-ря на дружината, че и днес въпреки умората на напредналите по възраст "чичовци", те ще проявят "момчешка" упоритост и енергия и дружината до вечерта докато е светло, със залеза на слънце, ще заеме своя обекти ще си осигури спокойствието с необходимите мерки за охрана. Така и стана.
Началникът вярва в своите подчинени, разчита на тяхното послушание и активност, а и подчинените вярват в умелите и разумните заповеди на своя началник, че като им дава работа - поръчения от какъвто и да било
характер
, той взел съответните мерки за тяхното сигурно изпълнение, пред лицето на противника.
Взаимното доверие, почиващо на бащинските грижи и синовната обич и готовност за работа, осигуряват успеха във всяко едно предприятие и импулсират изпълнителите на неговото точно и навременно изпълнение. Насочените 4 роти в три колони от по рота всяка една и едната рота в дружинна поддръжка, бяха вече заели до 4 1/2 часа вечерта, без бой гр. Малко Търново в предлежащите му висоти; а доброволческия отряд на Мих. Герджиков, движещ се покрай Черноморския бряг и близката околност, в свръзка със съседната нему 2-ра Погранична рота, поручик Василев Бенедикт, заемаше последователно градовете Василико, Ахтопол и близките турски села, от които населението бе избягало заедно с "храбрия турски аскер", след като бе опитало силата на българското оръжие при с. Потурнак, гр. Василико.
към текста >>
" ... Нито едното бъдете, нито другото, а хора с достойнство, с
характер
, с честолюбие и себеуважение, но не болезнено - пазете чисти и святи тия качества и в другите хора, защото и те са подобни вам мислещи същества.
Герджиков, движещ се покрай Черноморския бряг и близката околност, в свръзка със съседната нему 2-ра Погранична рота, поручик Василев Бенедикт, заемаше последователно градовете Василико, Ахтопол и близките турски села, от които населението бе избягало заедно с "храбрия турски аскер", след като бе опитало силата на българското оръжие при с. Потурнак, гр. Василико. Зер, не лесно "дума се дава". "Сербезлика" при мирната обстановка се трансформира в страх при бойна обстановка. Философът мъдрец казва: "Звяра господар, а влечугът - подчинен!
" ... Нито едното бъдете, нито другото, а хора с достойнство, с
характер
, с честолюбие и себеуважение, но не болезнено - пазете чисти и святи тия качества и в другите хора, защото и те са подобни вам мислещи същества.
Бойният поход на чичовците бе наистина "момчешки". Нито пълноводните реки и потоци на Странджа, нито планинските върхове на Странджанските пресечени неравности и гребени, нито дивните гори на поетичната и идилична Странджа, можеха да замедлят стремителния марш на опълченците-чичовци към техния обект. На връх след връх, на гребен след гребен, като соколи летци, а не като пешеходци, се изкачваха чичовците, оглеждайки, претърсваха, както някой ловец за своя дивеч и веднага изпращаха своите най-верни, точни и добросъвестни донесения: "Противника избягал, никъде не се вижда, връзка със съседните патрули имаме." Ротните командири са в недоумение - как можа да очисти противника своята територия и то така вихрено, че и следите му да се губят, когато вчера заран му ядохме топлия хляб от граничните фурни по постовете и в с. Гьок-Тепе! Дали не се е спрял някъде и дали не ще ни изненада! Нека по бавно вървим и не попаднем в засада... Обаче, когато човек има очи, които "виждат" далеко и през пространството и виждат самата действителност - реалност, боязливите мисли и донесения се пренебрегват.
към текста >>
Постепенно нощната тишина зацарува, всичко се бе прибрало в своите покои, само началниците офицери будуваха и проучваха "нещо".... бдяха над картата, за да се опознаят с
характера
на силно гористата високостеблена и силно пресечена местност, с много горски пътища, минаващи и събиращи се пред с.
Герджиков/, съобщение се прати също и до самия началник на доброволческия отряд М. Герджиков, находящ се на Черноморския бряг към Ахтопол, за да държат ненарушима връзка с дружината на 12 октомврий, по посока към Бунар Хисар. Ротните командири също получиха съответните заповеди... Взаимното доверие наново се показа в израза на лицата на близките помощници, ротни командири, които без да говорят, мислите им се четяха: "Всичко ще бъде изпълнено и задачата на Главната квартира ще бъде разрешена успешно! " Вяра непоколебима царуваше и в началници, и подчинени, защото те бяха вече спечелили взаимната си обич, вярност и преданост едни към други. Моралният стабилитет бе на здрава основа, а това твърдеше, че 3/4 от успеха предварително е осигурен.
Постепенно нощната тишина зацарува, всичко се бе прибрало в своите покои, само началниците офицери будуваха и проучваха "нещо".... бдяха над картата, за да се опознаят с
характера
на силно гористата високостеблена и силно пресечена местност, с много горски пътища, минаващи и събиращи се пред с.
Сазера, на върха на платото, за да се спуснат тия пътища към селата Куру дере, Аврен, Скопо и др. за към Бунар Хисар... С. Сазера!... Ето едно име, от което тръпки побиват всеки българин, като чуе само името му. Населено с турци, кръвожадни до неописуемост. Цялото местно околно по-близко и по-далечно население е треперело от тия турци зверове.
към текста >>
Изминати повече от 36 километра път, планинска и със силно пресечен
характер
местност, без видима умора или оплакване от страна на износлите войни.
Дружината форсираше похода си. Никакви почивки, нямаше възможност да се правят. От 4 часа сутринта тръгване, едва в 8 часа можа да се даде първата почивка, след заемането на с. Сазера и втората - в 2 часа след пладне, след заемането на с. Куру-дере..., 10 часа вече непрекъснат поход от напредналите във възрастта "момчета" - опълченци, натоварени със своите селски торби, пълни с хляб, бойно снаряжение, съвсем непригодени за такъв дълъг поход, а приспособени, кой как могъл, от торби през рамо, на торби - ранцева форма.
Изминати повече от 36 километра път, планинска и със силно пресечен
характер
местност, без видима умора или оплакване от страна на износлите войни.
Трябваше обаче да се поощрява тая износливост и да се използува безропотното понасяне несгодите на дългия поход. Налагаха се, прочее, жертви и разум от страна на началстващите лица... Началниците офицери вървяха, без изключение, пеш между своите подчинени, движейки на разни места между редовете им, като водеха ободрителни разговори с чичовците. Всички яздитни коне бяха на разположението на уморените и безсилни войници. Постепенно се сменяваха ездачите - поне за малко, за да възобновят силите си... Обръща се дружинният към един до него находящ се опълченец: "Как си, момчето ми, бай Иване? "... Зер, той е на 46 години и повече, а дружинния едва на 37 години... "Е, добре съм, г-н капитан, малко краката треперят, но бабичката е крива, все мене караше да й нося дърва, вода, че била "кедерлия", а дядото й бил здрав, но сега да дойде да ме види, на кой "хал" съм дошъл, та и в къщи не ще ме пусне да припаря!
към текста >>
Наистина, неговото разположение бе твърде ниско от местонахождението на ротата,
характера
на местността и прикриваше от погледа на предното му разположение... Може би и разездите му късно са донесли за появата на тая рота, имаше въобще тук една неяснота за противника... До тоя момент дружината имаше вече 5 убити и 9 ранени... Положението стана много критическо.
В тия тежки моменти Б. Хисарци принесоха велика заслуга, като носеха с риск на живота си патрони, гдето се оказваше нужда. Противникът продължаваше да подтиква поддръжките си напред, а стрелбата му се учестяваше до най-възможната честа стрелба, но безсистемно разпокъсана, като че не виждаха и не гледаха накъде трябваше да стрелят. Нашите бойци тъкмо обратното всеки куршум трябваше "на място" да отиде и един противник по-малко да остане! Втора рота все още продължаваше настъпването си срещу десния фланг на противника, а от неговите действия като че личеше, че той не я бе още сериозно забелязал, или че не даваше вид на нейното присъствие!...
Наистина, неговото разположение бе твърде ниско от местонахождението на ротата,
характера
на местността и прикриваше от погледа на предното му разположение... Може би и разездите му късно са донесли за появата на тая рота, имаше въобще тук една неяснота за противника... До тоя момент дружината имаше вече 5 убити и 9 ранени... Положението стана много критическо.
Отиваше се до една фаза на боя, гдето големия процент повредени пушки бердани бяха годни само за ръкопашен бой и за удар на щик... Бързотечни мисли като че минаваха на дружинния командир. Той като че търсеше поука за начини на действия в подобни случаи, от военната история, поука от борба за действие между две воюващи страни при подобно техническо различие във въоръжението и като че никъде не намираше подобни примери... Той бе твърде сериозен, дълбоко в себе си замислен и като че се спираше само върху единствена надежда и вяра с любов пропита, вярата му към храбростта и верността на подчинените му войници и защитници и и наистина той имаше тая вяра, а и подчинените му имаха безпределна вяра в него, взаимното доверие съществуваше безукоризнено и неопетнено..,, но с "ръце" само, може ли да се води бой?... Моралните сили, 3/4 от успеха бе на наша страна, а нямахме само 1/4 техниката... и на тия размишления като че се бе спрял командира на дружината само на тържеството на Божията сила, която би могла да се прояви като чудо... Той си размишляваше: ако загубим боя и дружината отстъпи разбита или унищожена, каква полза за него, че може би щял да остане жив!... Как би могъл да понесе позора на едно отстъпление, поражение и то да доведе може би до изненада на нашите войски западно от дружината! В такъв случай би било за предпочитане и той да падне, да даде живота си, заедно със своите подчинени щастливци, които биха изгубили живота си в тая неравна борба с противника за общото благо на Родината ни.
към текста >>
"... След получаването директивите от началника на дивизията и след обща закуска, дружинният се завръща при дружината си, носейки на своите "момчета" бащинските поздрави и похвали от началника на дивизията и изяви им неговата вяра, че и сега възложената на дружината задача, която е с много важен
характер
, ще бъде изпълнена най добросъвестно и с преданост за общото благо на армията и народа ни, като се осигури спокойствието на готвещите се да преминат вече в настъпление и бой редовните наши войскови части!...
Но казваше си дружинния със своето спокойствие: простено да им бъде, защото горделивия човек е слепец, който не види къде върви и ще бъде заставен да се смири от самия закон на необходимостта, като опита последствията на своята гордост, както и дойдоха дните 17 и 18 октомврий. Помнете, господа водачи, светила на българската душа: КАКЪВТО Е КВАСА, ТАКОВА ЩЕ БЪДЕ И ТЕСТОТО!... Тачете обширността на българската душа, не вливайте смрад в нея, пазете чисто и кристално сърцето на българина от поквара... , знаещия, мъдрецът е смирен и любвеобилен, глупакът е горделивец и надменен... Бъдете мъдри и разумни, уважавайте всяка душа, която и тя като вас има един свещен идеал и се стреми към него, за да го достигне, за да го реализира!... Дойде началника на дивизията. Поканил дружинния да седне и почнал да дава своите наставления... Присъстващите, виждайки сериозния разговор между двамата и като разбрали види се, кой е тоя новодошъл, па като "приказва" и с началника на дивизията, тогава почнали да го поздравяват с "добре дошъл" и изказват похвали към него и дружината... Отговорът на дружинния както и всякога е къс, отговарял: "Ако сме изпълнили войнишкия ни дълг, ние сме радостни и доволни с вас!
"... След получаването директивите от началника на дивизията и след обща закуска, дружинният се завръща при дружината си, носейки на своите "момчета" бащинските поздрави и похвали от началника на дивизията и изяви им неговата вяра, че и сега възложената на дружината задача, която е с много важен
характер
, ще бъде изпълнена най добросъвестно и с преданост за общото благо на армията и народа ни, като се осигури спокойствието на готвещите се да преминат вече в настъпление и бой редовните наши войскови части!...
Вестта за новата заповед и задача на дружината бе изслушана най- съсредоточено и внимателно от всички подчинени. Дружинният отправи апел към верните си и послушни деца на Родината. Тиха и безшумно движение; тясна връзка между началници с водачите им пред тях местни жители и подчинените и всички след дружинния, който с щаба на дружината ще върви на чело на всички и ротите една след друга. Всичко ще се предава чрез органите за свръзка... Какво послушание бе проявено... Тръгване в 5 1/2 часа след пладне, по шосето Бунар Хисар - Виза, през "Текето", преминаване през моста на р. Карач /Пурлийската/ при с.
към текста >>
" Освен по частна инициатива, другаде не се виждаше наличност на книги за прочит от
характер
исторически, национален, образователен и др., та работа на ума да се даде!...
В какво се употреби и използува това свободно време, свободно от военни действия. В разните части на войската, различно се използува, в зависимост ще кажем ние, от образователното и възпитателно стъпало, на което е стоял всеки началник... Подобряваха се, усилваха се фортификационните постройки, землянки бойни и домакински инвентар. Произвеждаха се занятия, а с това се освежаваха знанията и се поддържаше дисциплината в частите, даваха се почивки, но само в самите войскови части, а не за по домовете - отпуск /доколкото се знае, в никоя дивизия не се даваха домашни отпуски/; допуснати бяха в някои части забави, игри, които впоследствие се обърнаха на прекалени развлечения в игра на карти и "черпня" винце или ракийца, и то между другари само, а по-подир между войници и подофицери, а още по-подир и между войници, подофицери и офицери. Все по същия ред и "невинната игра" на карти се обърна на хазартни игри "за забава", или "за убиване на времето", както се изразяваха някои... А още по сетне хазартните игри започнаха да стават със заемане на пари от подчинен на началник - разбира се, по "познанство" само, или по родство. Докато най сетне се достигна до положението, да виждате група от няколко души войници, подофицери и офицери, играят на карти, а до групата "лежи" буре с вино и чака своя ред да бъде изпразнено постепенно, както се изпразва джоба на картоиграча, който губи, постоянно губи и за да се засили, прави заеми от другаря си или от друг играч и това се в "интереса" на другарството и на компанията... А колкото за четиво, такова, Боже упази, та и "на война ли ще четем!
" Освен по частна инициатива, другаде не се виждаше наличност на книги за прочит от
характер
исторически, национален, образователен и др., та работа на ума да се даде!...
Каква е характерната черта на българина? "Впрегнат" лиев работа, възложено ли му е някакво поръчение, той работи съсредоточено, за да доведе до добър край изпълнението му и то в най-скоро време; привърши ли обаче тая си работа, или поръчение, трябва да започне нова, от друго естество работа, защото, иначе, бездействието го води към послабление в дисциплинарно отношение... В българина има напластена енергия, според неговото духовно естество и той трябва да работи, да разходва тая енергия в полза, в творчество. Ето защо и българина винаги търси простор, широта, за да вложи, за да пласира своите творчески дарби в производство, а като няма водач добър, който да му окаже пътищата за подобна дейност българина ще я употреби в спане "изтягане, лежене", игра на карти с "почиване" до в по-голям размер, развлечение между "мъжкия пол" /в населените пунктове/ и т. подобни. Ако ли през периода на почивката му, се дадат няколко само дни отпуск в дома му 2-3 само за престояване в семейството си, освен дните за пътуване, по-голяма награда, по-внимателен и влизащ в нуждите на подчинените си началник, няма за нашия войник. Защо му е тоя отпуск?
към текста >>
Каква е
характерната
черта на българина?
В разните части на войската, различно се използува, в зависимост ще кажем ние, от образователното и възпитателно стъпало, на което е стоял всеки началник... Подобряваха се, усилваха се фортификационните постройки, землянки бойни и домакински инвентар. Произвеждаха се занятия, а с това се освежаваха знанията и се поддържаше дисциплината в частите, даваха се почивки, но само в самите войскови части, а не за по домовете - отпуск /доколкото се знае, в никоя дивизия не се даваха домашни отпуски/; допуснати бяха в някои части забави, игри, които впоследствие се обърнаха на прекалени развлечения в игра на карти и "черпня" винце или ракийца, и то между другари само, а по-подир между войници и подофицери, а още по-подир и между войници, подофицери и офицери. Все по същия ред и "невинната игра" на карти се обърна на хазартни игри "за забава", или "за убиване на времето", както се изразяваха някои... А още по сетне хазартните игри започнаха да стават със заемане на пари от подчинен на началник - разбира се, по "познанство" само, или по родство. Докато най сетне се достигна до положението, да виждате група от няколко души войници, подофицери и офицери, играят на карти, а до групата "лежи" буре с вино и чака своя ред да бъде изпразнено постепенно, както се изпразва джоба на картоиграча, който губи, постоянно губи и за да се засили, прави заеми от другаря си или от друг играч и това се в "интереса" на другарството и на компанията... А колкото за четиво, такова, Боже упази, та и "на война ли ще четем! " Освен по частна инициатива, другаде не се виждаше наличност на книги за прочит от характер исторически, национален, образователен и др., та работа на ума да се даде!...
Каква е
характерната
черта на българина?
"Впрегнат" лиев работа, възложено ли му е някакво поръчение, той работи съсредоточено, за да доведе до добър край изпълнението му и то в най-скоро време; привърши ли обаче тая си работа, или поръчение, трябва да започне нова, от друго естество работа, защото, иначе, бездействието го води към послабление в дисциплинарно отношение... В българина има напластена енергия, според неговото духовно естество и той трябва да работи, да разходва тая енергия в полза, в творчество. Ето защо и българина винаги търси простор, широта, за да вложи, за да пласира своите творчески дарби в производство, а като няма водач добър, който да му окаже пътищата за подобна дейност българина ще я употреби в спане "изтягане, лежене", игра на карти с "почиване" до в по-голям размер, развлечение между "мъжкия пол" /в населените пунктове/ и т. подобни. Ако ли през периода на почивката му, се дадат няколко само дни отпуск в дома му 2-3 само за престояване в семейството си, освен дните за пътуване, по-голяма награда, по-внимателен и влизащ в нуждите на подчинените си началник, няма за нашия войник. Защо му е тоя отпуск? За почиване ли?
към текста >>
" Той е доволен да мине край нивата, край кошарата, при уволнението му в отпуск и тогава ще си отиде в дома си, да види челяд, да даде своите наставления на другарката си за бъдната й дейност или пък да настави чадата си всекиму според способностите му и така се завърне в частта си спокоен, че всичко в дома му е наред - така, защото той с очите си го е видял и с "уста наредил", добитъка си е погладил, поразменил е със "Сивчо" или със "Сакара" или с дългоухия "Марка" по някоя приятелска приказка, погладил ги е и ги оставя в послушание на вярната си другарка и чада, които като него ще обработват имота и гледат добитъка... Използваха ли се тия
характерни
, отличителни черти на българския боец през периода на войните?
Ако ли през периода на почивката му, се дадат няколко само дни отпуск в дома му 2-3 само за престояване в семейството си, освен дните за пътуване, по-голяма награда, по-внимателен и влизащ в нуждите на подчинените си началник, няма за нашия войник. Защо му е тоя отпуск? За почиване ли? - Не, а за надзираване, за упътване и даване директиви на домашните си. По природа българина е материалист, той обича своя имот повече от всичко друго: "За една бразда пушка вдига и смърт носи!
" Той е доволен да мине край нивата, край кошарата, при уволнението му в отпуск и тогава ще си отиде в дома си, да види челяд, да даде своите наставления на другарката си за бъдната й дейност или пък да настави чадата си всекиму според способностите му и така се завърне в частта си спокоен, че всичко в дома му е наред - така, защото той с очите си го е видял и с "уста наредил", добитъка си е погладил, поразменил е със "Сивчо" или със "Сакара" или с дългоухия "Марка" по някоя приятелска приказка, погладил ги е и ги оставя в послушание на вярната си другарка и чада, които като него ще обработват имота и гледат добитъка... Използваха ли се тия
характерни
, отличителни черти на българския боец през периода на войните?
Имат думата на тоя ответ началстващите лица и водачи народни, какъв бе резултатът там, гдето се използваха и какъв бе там, гдето се пренебрегваха, резултатите в единия и в другия случай са налице и последствията известни... С. Подима, на черноморския бряг, южно от г. Мидия. 25 януарий 1913 година, петък, ден на Венера, ден на жертвата. Време тихо, мъгливо, а през гъстата мъгла се прозира червенината на слънчевите отражения, предвещаващи хубав слънчев зимен ден... Брегът на морето от чифл. Чилингос до с.
към текста >>
Кръгозорът става вече бързо по-широк и открито се вижда цялото ни разположение, там гдето
характера
на местността позволява това.
Сам изправен на балкона на своята квартира, отгдето има широк и открит поглед към морето, наблюдава по разни посоки с бинокъл, обаче гъстата мъгла не позволява нищо да се види... Към 5 часа мъглата почва да се разведрява, става все по-рядка и по-рядка, почва през нея слабо да се прозира, ако и на близко разстояние. Мъглата още повече се разредява и окото вече виждаше охраната, като силуети, които се очертаваха по брега, движението им се забелязваше, но в морето нищо не се вижда... Часът е 5У2 сутринта. Мъглата става още по-рядка. Вижда се вече и близката водна повърхност и постепенно се открива все по-голям и по-голям кръгозор. С бинокъла се вижда вече много добре и охраната - най-близката охрана е на около 1000 крачки от селото, от щаба на дружината.
Кръгозорът става вече бързо по-широк и открито се вижда цялото ни разположение, там гдето
характера
на местността позволява това.
Митническото здание на с. Подима, край самия бряг на морето е отворено - там има полурота застава - всички бодри, свързочният патрули се в движение. Часът е вече 6 сутринта, но при все това има дрезгавина за просто око... В миг погледа на дружинния командир бе привлечен от две големи черни точки, задаващи се от вътрешността на морето с движение и насока към брега, в перпендикуляр. Размерите на тия "две черни точки" стават все по-големи и по-големи - бързо растат. Насоката им и точно към селото.
към текста >>
... Важно събитие, важен момент от живота на една бойна строева единица, особено в случая съставена от опълченци I и II призиви и между тях един кадър само от 80 души млади действащи граничари... И тая бойна единица от обявяването на войната и до днес е действала все в първите редове на армията съвместно с действащите млади призиви, а нейния състав бе, както се знае, от най-възрастните служили и неслужили от Бургаски окръг и Ловешко, и Троянско, но хора с формирана житейска опитност, затвърдени в своя
характер
... На тая бойно вече свързана дружина, предстоеше днес да бъде разпокъсана на две групи... Колкото радостен момент от една страна, че се даваше възможност на две роти да се оттеглят в тила и да си отпочинат, толкова бе тежко и тъжно, че се разделят от другарите си бойци, с които изнесоха толкова много страдания, несгоди, лишения, неволи и то все при бойна обстановка... Който не е опитвал раздялата между двама бойни другари, които са делили скърби и радости на бойния фронт, той само не може да си представи днешния мил момент, що трябваше да преживее дружината, с тая си раздяла на две части и с оглед вече да не се съберат под едно дружинно знаме - знамето на 10-а Погранична дружина, което бе осветено с кръвта на падналите бойни другари от дружината, при изпълнение на своя дълг към многострадалното си българско племе и който дълг те изпълниха с достойнство и с чест за нацията и армията, най-очебиещо изтъкнато в боевете на 1 октомврий 1912 година при Бунар Хисар и 25 януарий 1913 година, десанта при Подима... Моментите на раздялата бяха мили: благодарствен молебен за общата досега съвместна безпорочна служба; благопожелания за още по- безкористна бъдеща служба, с дълбокото съзнание, че само с подобна дейност ще се повдигне достойнството на българското племе, което с всестранното си развите, ръководено от своите водачи, по пътя на себеотрицанието, за общото благо ще заеме почетното си място в общия световен човешки организъм... Имат ли съзнанието за подобна дейност водачите на племето ни в пътя на неговата еволюция?...
Каква илюзия! Какви подмолни планове се крояха в тоя момент! По заповед от н-ството, 5-а дивизия /телегр. № 432 от 1/5 бригада и № 1367 от н-ка 5-а дивизия/, 1-а и 3-а опълченски Троянски роти трябваше да заминат за М. Търново, гдето да образуват гарнизон, дружината, 10-а Погранична, да останеше в състав само две роти, 1-а и 2-а погранична рота, в състав: 4 офицери, 46 подофицери, 408 войници и 44 коне и придадени 1 1/2 конни взводове /2 офицери, 42 долни чинове и 4 коне/.
... Важно събитие, важен момент от живота на една бойна строева единица, особено в случая съставена от опълченци I и II призиви и между тях един кадър само от 80 души млади действащи граничари... И тая бойна единица от обявяването на войната и до днес е действала все в първите редове на армията съвместно с действащите млади призиви, а нейния състав бе, както се знае, от най-възрастните служили и неслужили от Бургаски окръг и Ловешко, и Троянско, но хора с формирана житейска опитност, затвърдени в своя
характер
... На тая бойно вече свързана дружина, предстоеше днес да бъде разпокъсана на две групи... Колкото радостен момент от една страна, че се даваше възможност на две роти да се оттеглят в тила и да си отпочинат, толкова бе тежко и тъжно, че се разделят от другарите си бойци, с които изнесоха толкова много страдания, несгоди, лишения, неволи и то все при бойна обстановка... Който не е опитвал раздялата между двама бойни другари, които са делили скърби и радости на бойния фронт, той само не може да си представи днешния мил момент, що трябваше да преживее дружината, с тая си раздяла на две части и с оглед вече да не се съберат под едно дружинно знаме - знамето на 10-а Погранична дружина, което бе осветено с кръвта на падналите бойни другари от дружината, при изпълнение на своя дълг към многострадалното си българско племе и който дълг те изпълниха с достойнство и с чест за нацията и армията, най-очебиещо изтъкнато в боевете на 1 октомврий 1912 година при Бунар Хисар и 25 януарий 1913 година, десанта при Подима... Моментите на раздялата бяха мили: благодарствен молебен за общата досега съвместна безпорочна служба; благопожелания за още по- безкористна бъдеща служба, с дълбокото съзнание, че само с подобна дейност ще се повдигне достойнството на българското племе, което с всестранното си развите, ръководено от своите водачи, по пътя на себеотрицанието, за общото благо ще заеме почетното си място в общия световен човешки организъм... Имат ли съзнанието за подобна дейност водачите на племето ни в пътя на неговата еволюция?...
Нека тоя въпрос винаги стои пред нас без да си отговаряме на него!... След общия другарски-братски обяд, двете роти тръгнаха за гр. Малко Търново, изпратени до навън от селото от братята си, другите две роти, които оставаха на бойния фронт и за в бъдеще, за огледало на младите българи, на своите си синове. 11 юний 1913 година, вторник, ден марсов, ден за победа отрицателните качества у човека... Бивак при с. Бойници, на западната граница.
към текста >>
94.
2. ЕВРОПЕЙСКАТА ВОЙНА (1915-1919 г.)
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
Веднага се телефонира до командира на бригадата на "Опълченската висота", защото 15 полк не можеше да види нищо от това, което работеше противника пред лицето му -
характера
на местността закриваше всичките му действия... Взеха се мерки за париране готвещата се атака.
Това нейно бездействие правеше печално и скръбно въздействие на героите Бдинци и Ломци..., но техния борчески дух бе несломяем, но не и непоклатим. Като че пехотата имаше за задача да се бори сама със съвременната техника и да опита своята пехотна мощ!... В 91/2 часа сутринта командира на полка и командира на 2-а дружина подполковник П. Кр. стоят в един ход за съобщение, на южния скат на масива кота 1248, водещ от "Наблюдателната висота" пред самата к. 1248 и за към предната линия окопи и наблюдават как противника се приготовлява да атакува 3-а дружина Ломци на Червената стена... Всичките приготовления на противника се виждаха много ясно от местостоянието на двамата началника.
Веднага се телефонира до командира на бригадата на "Опълченската висота", защото 15 полк не можеше да види нищо от това, което работеше противника пред лицето му -
характера
на местността закриваше всичките му действия... Взеха се мерки за париране готвещата се атака.
Противникът засили своя огън и пред 2-а дружина Бдинци. На десетина крачки от стоящите двама началници, паднаха едно след друго 3 снаряда от окопно оръдие!... Докато се разменят мисли от двамата началници от где се "обажда" тоя нов "гост", защото досега го нямаше, командирът на дружината, едър снажен, смел, храбър воин, скочи прав и се покатери по насипа на хода за съобщение, за да наблюдава за това окопно неприятелско нападение, па и без да му мине през ум, че с това се издава и нашето бойно разположение... В тоя миг, войника-ординарец, за свръзка отряд до тия двама началници, рипва, хваща десния крак на командира на дружината и смъква от насипа качилия се дружинен командир и казва: "Г-н подполковник, Вие сте потребен нам, на дружината и на командира на полка, защо се излагате така открито, аз мога да наблюдавам също така добре както и Вас! " И без да чака отговор, подхопна се и зае мястото на наблюдател и твърде бързо се откри мястото на новото окопно оръдие, което биде обстреляно и прекрати дейността си... Колко началници има с подобна обич от страна на подчинените си? И кое би ги заставило така да обичат своите началници и се жертват заради тях?
към текста >>
Днешният ден 18 март 1917 година си отива, със своите сътресения от боен
характер
, както и предидущите дни от 11 март до днес... Вече цели 7 денонощия, без прекъсване Бдинският полк отстоява непрестанните атаки от страна на последователно влизащите в бой три французки дивизии и чрез стоицизъм и контраатаки запазваше своята позиция въпреки нанесените му вече грамадни загуби... От изгубените предни линии окопи, които противника завзе, той, последния не придоби нищо.
Нали вече не ще ни оставяте сами. Ако ще е потребно да се отива някъде, пратете нас, ние ще отидем с радост и ще се върнем, след като сме изпълнили най-добре и навреме всяка ваша заповед... Нали ни обичате... Бъдете около ни и ще бъдем запазени и ние с вас заедно! "... Какъв мил разговор между родители и деца, като че се водеше той. Но днешната дата - 16 март е траурна дата за Бдинци. Те дадоха ред загуби, включително с пленените от противника, по причина, че съседа от 8 дивизия към левия фланг напусна позицията си и откри фланга на Бдинци.
Днешният ден 18 март 1917 година си отива, със своите сътресения от боен
характер
, както и предидущите дни от 11 март до днес... Вече цели 7 денонощия, без прекъсване Бдинският полк отстоява непрестанните атаки от страна на последователно влизащите в бой три французки дивизии и чрез стоицизъм и контраатаки запазваше своята позиция въпреки нанесените му вече грамадни загуби... От изгубените предни линии окопи, които противника завзе, той, последния не придоби нищо.
Обаче и тая загуба не трябваше да стане, но тя се предвиждаше, защото не може да има друг резултат за една позиция, когато тя се раздели между два различни полка от различни дивизии, а всъщност самата позиция бе неделима и трябваше да бъде във владението само на един полк - трябваше да влиза в състава само на един полкови участък... Това се искаше и от командира на полка още при разделението и между 6-а и 8-а дивизия... Това стана причина полка да бъде изоставен от своя съседен полк-отляво, който напусна позицията си на 16-того и противника "нахлу" през напуснатия участък и се яви в гърба на 1/3 дружина, гдето бяха пленени голямо число войници и офицери с командира на дружината майор Дон... Тер... Това бе траур за Бдинци... Нежелан траур!... До тая дата, 18 март, полка бе непрекъснато на позиция, вече три месеца и под денонощния непрекъснат обезпокоителен огън трябваше да се окопава и приготовлява своите фортификационни постройки... Какво сила бе необходима да работи върху тия души Бдински, за да отстояват докрай всички тия несгоди и ужаси на войната!... Командирът на бригадата в своята релация за 18 март, отдел "Състояние на хората", пише: "... а особено от последните 7 дневни преживени ужаси в боевете, от големите лишения и преумора, на не малко от хората, мозъка им се е сковал, разсъдъка и съзнанието не работи; говорих на някои разбрани войници или подофицери неща, но или не те чуват, или не те разбират, краката на много са се вдървили и не са в състояние да изминат нито един километър в час. Настъпило като че на част от хората едно отчаяние, на които похвалите и заплашванията малко им влияят. Някои от тях са станали равнодушни към всичко и като че предпочитат смъртта, за да се отърват от това тежко и несносно положение.
към текста >>
Изглежда, че "победоносния" противник още не бе опознал
характера
на българина "победен"!...
Ванко Дочков, адютанта на полка, капитан Ал. Игнатиев - на други абсолютно никому не бе казано нищо, но се разчу, че полковото знаме било пратено в България, а други си твърдяха това което знаеха, че знамето на Бдинци е изгорено... Във всеки случай, всички знаеха, че на е налице вече полковото знаме. На 20 октомврий с.г. неделя, началникът на дивизията съобщава наново на началниците на частите, че французите искат на всяка цена, да се сдобият с военни знамена и предали категоричната си "заповед": Веднага всички знамена да се предадат на французите, иначе, щели да направят претърсване и в когото се намери военно знаме, щял да бъде застрелян - безразлично офицер или подофицер, или войник! Кой българин би дал знамето на своята войскова част, ако и под страх на застрелване!
Изглежда, че "победоносния" противник още не бе опознал
характера
на българина "победен"!...
Пак се повтори на началника на дивизията,че полковото знаме е изгорено при с. Желина!... Така продължаваше полка да изпълнява своя дълг към родината, като пленник заложник, докато се почна разпращането на войниците и подофицерите на разни домакински работи из пленническите депа и неприятелските складове и работилници и другаде, което разпращане почна от 20 октомврий по ешелони от разна големина по число и продължи до 28 октомврий, докато полковия състав от 2774 войници и подофицери и 85 офицери, на 29 октомврий останаха само офицерите с 29 ординарци войници, и те бидоха настанени в пленническия лагер Гросетти, западно от Лерин, около дванадесет, четиринадесет километра... В тоя лагер бяха събрани постепенно офицерите от 6-а дивизия, около 305 души и от сборната дивизия около 256, та всичко имаше около 586 офицери, с тия и от 302 дивизия... Излишно е да се описват терзанията на пленниците заложници. Пред нас не се свеняха противниците да казват: "Вие. българите сте виновни за продължаването на войната и Франция да даде двойно повече загуби, та ние ще ви се отплатим с моралните терзания, които бихме могли да ви създадем! "... И наистина, на всяка крачка те ги създаваха, но това не влиза в нашата задача..., нямаме за цел да съдим никого, а само да извадим наяве забравените, затаени ценни кътчета на българската душа и бъдат посадени тия кътчета с ценни семена и дадат преизобилен плод за общото благо на племето ни... На 6 февруарий 1918 година в 11 часа преди пладне пристигна в лагера Гросетти офицерът за свръзка, българския представител на французите.
към текста >>
95.
1.9. ВИСОТАТА 1248
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
Масивът 1248 има планински
характер
- силно пресечен с големи и стръмни оврази, които имат началото си от единствения общ водораздел на масива - с обща директриса от северо-запад към юго-изток.
Така, секторът "А" се зае от 3-а дружина; секторът "В" от l-a дружина и секторът "С" от IV-a дружина. В полкова поддръжка остана И-а дружина (последният ешелон), която на 21 декември бе вече на мястото си северно зад к. 1248. Със заемането на позицията полкът влезе в подчинение на 3/6 бригада, а от 28 декември влезе в състава на 1/6 бригада и в подчинение на командира на същата. Полковият позиционен участък се намираше по планинския масив 1248, през склоновете на който са прокарани шосетата Битоля - Прилеп и Битоля - Крушево на Изток и Битоля - Ресен - Охрид на запад. Западните му крайни склонове се владееха от 15-и пехотен Ломски, а източните - от 23-и пехотен Шипченски полк.
Масивът 1248 има планински
характер
- силно пресечен с големи и стръмни оврази, които имат началото си от единствения общ водораздел на масива - с обща директриса от северо-запад към юго-изток.
Между овразите склоновете са стръмни, почти перпендикулярни. Пониженията на тия хребети отиват все към гореказаните шосета, а дъната на овразите са почти безводни или слабоводни. Тук-таме, обаче, се срещат изворчета или чешми, които, при топене снеговете или след дъжд, се увеличават. Местността е почти гола, незалесена, тук-таме, обаче, се срещат остатъци от стара гора и то обикновено към западните склонове. Източните пък са съвършено голи.
към текста >>
96.
1.13. БРАТИН-ДОЛ - ТЪРНОВО
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
Неговият огън доби
характер
на разрушителен, по-съсредоточен към левия подучастък на полка.
Ала противникът в това време бдеше и тъй като самата позиция бе силно изложена на неговите погледи, тази работа не можеше да остане незабележима и нему, естествено, се налагаше да вземе нужните сериозни мерки. И оттук нататък укрепителната работа биваше съпровождана с жертви, и то не малко; а някога противникът предприемаше и по-сериозни акции с цел да проникне към нашето разположение, или пък да залови пленници, от които да узнае за нашите намерения. Наистина, полкът, преустроен вече в 3-и дружинен състав, имаше всякога свободна една от дружините си и можеше да облекчава положението на своите поделения, които непосредствено участваха в боя, въпреки това, обаче, стоенето на позицията и положението на предните части, при което те се намираха, правеше ежедневно да понасяме големи загуби било при укрепяване позицията, било за отбиване честите опити на противника да спечели известни успехи. Той виждаше нашата усърдна работа по укрепяване позицията, а това се вършеше навсякъде по фронта и побърза да компрометира тая работа ида спечели един значителен успех дотогава, докато позицията не бъде добре и напълно укрепена. И ето към 7 часа преди пладне на 2 септемврий противникът оживи своята артилерийска дейност.
Неговият огън доби
характер
на разрушителен, по-съсредоточен към левия подучастък на полка.
Към 101Л часа огънят поотслабна, за да се засили отново и да продължи така целия ден. Видно бе, че тази артилерийска дейност бе продължително подготовлявана, тъй като стреляше се от нови посоки и места, гдето по-рано не бяха поставени оръдия, а и независимо от това, числото на тежките оръдия беше много по-голямо, па и самата стрелба масирана и съсредоточена. Явно беше, че противникът преследва една по-определена цел, а именно завладяване част от нашия участък. Нашата артилерия отговаряше сегиз-тогиз, принудена да пести снарядите и да проверява от време-навреме само данните на своята стрелба, като бъде готова за решителния момент, който все повече и повече наближаваше. Загубите, които понасяхме, бяха вече големи и недовършените и неусъвършенствани закрития не можеха да противостоят на многочислените с тежки неприятелски снаряди и ние действително от час - в час търпяхме скъпи и многочислени загуби.
към текста >>
97.
III. БЕСЕДИ ПО ОТЕЧЕСТВОЛЮБИЕ. ЛЮБОВ КЪМ ОТЧЕСТВОТО
,
Лазар Михайлов Котев
,
ТОМ 25
Днешните войни представляват състезание на волите и
характерите
на воюващите страни.
Последните войни доказаха, че нашият народ не притежава в достатъчна степен тези ценни качества: търпение, постоянство и упоритост. В началото на тези войни ние спечелихме бляскави победи над врага, но впоследствие, поради тяхната продължителност, търпението ни започна да се изчерпва, духът ни да отпада и енергията да отслабва, което се отрази пагубно върху понататъшните военни действия. На много от войниците силно домиляха домовете, та искаха час по-скоро да се свърши войната, без да искат да знаят за ужасните последици от една изгубена война. Те се интересуваха само за своите лични интереси, а за общите отечествени интереси малко искаха да знаят. А всичко това показва, че нам ни липсва не само търпение, но и нещо много по-важно - липсва ни онзи непреодолим вътрешен подтик, който тласка човека към най-велики и благородни дела; липсва ни онази пламенна любов към Родината и онова дълбоко съзнание на дълга към нея, които не се спират пред никакви трудности и препятствия и карат човека да даде доброволно всички жертви и да сложи най-после живота си за благото на Отечеството.
Днешните войни представляват състезание на волите и
характерите
на воюващите страни.
Която от тия страни има по-силна воля и по-твърд характер, за да прояви по-голямо търпение, постоянство и упоритост, да издържи поне един час повече от противника си срещу неимоверните трудности, лишения и опасности на войната, та ще победи. А тези борчески качества ще може да прояви в най-висока степен само онази войска, която се въодушевява и движи от най-пламенна любов към Родината. За успешния завършек на войната, не е толкова важно да се спечелят първите сражения, а е много по-важно спечелването на последните сражения, които ще решат изхода на войната. Но подобни успехи може да постигне само войска с висок морален дух, проникната от най-възвишено родолюбие и решена на всяка цена да победи. Въоръжена с неизтощимо търпение и постоянство, такава войска и след претърпяването на ред поражения, няма да се отчае и да падне духом, а ще продължава търпеливо и упорито борбата, догдето изтощи противника и разколебае духа му и чак тогава тя ще му нанесе последния съкрушителен удар и ще спечели крайната победа.
към текста >>
Която от тия страни има по-силна воля и по-твърд
характер
, за да прояви по-голямо търпение, постоянство и упоритост, да издържи поне един час повече от противника си срещу неимоверните трудности, лишения и опасности на войната, та ще победи.
В началото на тези войни ние спечелихме бляскави победи над врага, но впоследствие, поради тяхната продължителност, търпението ни започна да се изчерпва, духът ни да отпада и енергията да отслабва, което се отрази пагубно върху понататъшните военни действия. На много от войниците силно домиляха домовете, та искаха час по-скоро да се свърши войната, без да искат да знаят за ужасните последици от една изгубена война. Те се интересуваха само за своите лични интереси, а за общите отечествени интереси малко искаха да знаят. А всичко това показва, че нам ни липсва не само търпение, но и нещо много по-важно - липсва ни онзи непреодолим вътрешен подтик, който тласка човека към най-велики и благородни дела; липсва ни онази пламенна любов към Родината и онова дълбоко съзнание на дълга към нея, които не се спират пред никакви трудности и препятствия и карат човека да даде доброволно всички жертви и да сложи най-после живота си за благото на Отечеството. Днешните войни представляват състезание на волите и характерите на воюващите страни.
Която от тия страни има по-силна воля и по-твърд
характер
, за да прояви по-голямо търпение, постоянство и упоритост, да издържи поне един час повече от противника си срещу неимоверните трудности, лишения и опасности на войната, та ще победи.
А тези борчески качества ще може да прояви в най-висока степен само онази войска, която се въодушевява и движи от най-пламенна любов към Родината. За успешния завършек на войната, не е толкова важно да се спечелят първите сражения, а е много по-важно спечелването на последните сражения, които ще решат изхода на войната. Но подобни успехи може да постигне само войска с висок морален дух, проникната от най-възвишено родолюбие и решена на всяка цена да победи. Въоръжена с неизтощимо търпение и постоянство, такава войска и след претърпяването на ред поражения, няма да се отчае и да падне духом, а ще продължава търпеливо и упорито борбата, догдето изтощи противника и разколебае духа му и чак тогава тя ще му нанесе последния съкрушителен удар и ще спечели крайната победа. "Който изтърпи докрай, той спасен ще бъде", казва и самото свето Евангелие.
към текста >>
98.
3.4. ГЕРОИТЕ ОТ ВОЙНАТА 1914-1918 г. И ПАРИТЕ
,
ОНЕЗИ ДНИ ЩЕ СЕ СЪКРАТЯТ: Неделна беседа; 25 май, 1924 г.
,
ТОМ 25
Те са изопачили
характера
на свещеници и проповедници, на майки и бащи, на учители, на моми и момци.
Това е само една трета от истината, но не и цялата истина. Парите са една необходимост, едно условие за живота, но всяка необходимост води към друга необходимост. Парите унищожават вярата, мъжеството, смелостта на човека. Като има пари, човек уповава на тях, поради което вярата и смелостта му отслабват. Парите са внесли най-голямата поквара в света.
Те са изопачили
характера
на свещеници и проповедници, на майки и бащи, на учители, на моми и момци.
Те са внесли отрова в света. От друга страна, парите са благо в живота. Обаче, злото, което парите са причинили, е по-голямо от доброто, което са допринесли на човечеството. Може да не сте съгласни с мене, това не е важно. Наблюдавайте, какво става с всички народи, семейства и общества, които забогатяват.
към текста >>
99.
4.2. ВОЙНАТА 1914-1918 г. И БОЖЕСТВЕНАТА ВОЙНА
,
В МОЕ ИМЕ: Неделна беседа; 29 септемврий, 1918 г.
,
ТОМ 25
България се нуждае от герои, от хора с
характер
, с добродетели, с вяра, които могат да издържат на всички условия.
Драмата, която днес се разиграва, е в четири действия. Някои ще видят само първото действие и ще си заминат; други ще останат до края на второто действие; трети ще останат до края на третото действие; малцина ще имат търпение да останат до края на драмата, да видят и четвъртото действие, да видят последствията на драмата..." "... Аз вярвам само в любов, която дава. Аз не вярвам в любов, която се изразява в чукане на пълни чаши и пиене наздравица за благото на този или на онзи народ. Ще седнат няколко души пред чаши, пълни с вино, ще се чукат и ще пият за доброто на България. Това не е нито любов, нито обич.
България се нуждае от герои, от хора с
характер
, с добродетели, с вяра, които могат да издържат на всички условия.
Сега иде неприятелят. Вътрешното разлагане, желанието на човека да се осигури да живее само за себе си, трябва да се премахне. Няма защо да се осигурявате. Още със слизането си на земята човек се осигурил. Всеки добър, честен и справедлив човек трябва да извади ножа си и да отиде на фронта.
към текста >>
100.
4.6. БОРБАТА МЕЖДУ АРАХАНГЕЛ МИХАИЛ И ЗМЕЯ
,
ЩЕ УПРАВЛЯВА ВСИЧКИ НАРОДИ: Неделна беседа; 7 март, 1920 г.
,
ТОМ 25
На друго място Евангелието
характеризира
детето с думите "нов човек".
Говори се за бял кон. Изхвърлянето на змея от небето означава изхвърлянето му от умовете на хората, да не ги изкушава, да слезе долу, на физическия свят, защото най-големите заблуждения и изопачавания съществуват в ума. Не можете да поправите някого, докато умът му е изопачен; не можете да накарате човека да ходи правилно, ако кракът му е изкривен. Следователно, първо, човешкият ум трябва да се очисти от всички противоречия. И тъй, детето се възпитавало на небето.
На друго място Евангелието
характеризира
детето с думите "нов човек".
Често се говори за религия. Онези, които са издигнати, които имат духовни преживявания, и са във връзка с Бога, разбират, че религията не е нова форма, но велик живот, отношение, връзка на човека с Бога. Всички сте били деца, млади; изпитали сте първите ласки и обич на вашата майка. Някои от вас сте опитали обичта на вашите приятели; други - любовта на възлюбения си и познавате трептенията на вашето сърце. То трепти като Божественото сърце.
към текста >>
НАГОРЕ