НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
2
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
2
:
121
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
6.64. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
За мен Любомир Лулчев като
характер
имаше своите положителни качества и свои слабости: 1.
Туй беше за мен един символ, че Учителят му отваря вратата към света. И от този момент Лулчев доби една сила и започна да писателства, и тръгна да върви по обществената стълба нагоре, та стигна до двореца. Започна връзката му с двореца. Той има-ше задача да бъде стража около Школата, за да може Учителят да свърши Своята работа незабелязано и несмущаван от външния свят. Тогава разбрах ролята на кучето, което ще пази котвата, т.е. Школата.
За мен Любомир Лулчев като
характер
имаше своите положителни качества и свои слабости: 1.
Той беше справедлив и безкористен човек. За мен безкористието е нещо много важно. Той не беше материално заинтересован в своите действия и не се облагодетелстваше от своите връзки и познанства. 2. Но за сметка на това имаше едно страхотно тщеславие, с което искаше той да блесне, той да бъде двигателят, той да бъде центъра и да се чувства, че той движи известни неща. 3. Той се подчиняваше на авторитета на Учителя, но от друга страна, искаше да подчинява другите на себе си.
към текста >>
2.
6.66. ЛИТЕРАТУРНО ТВОРЧЕСТВО НА ИЗГРЕВА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Беше мек по
характер
и крайно общителен.
Когато възприемаше дадена инициатива, той имаше необходимата постановка да я реализира докрай. Ползваше се от голямото разположение на Учителя. Неделчо винаги водеше Учителя на концерти, както и ходеше на екскурзии с него. Имаше условия да бъде винаги до Учителя. Той беше много популярен и имаше симпатиите на всички.
Беше мек по
характер
и крайно общителен.
Във въпросния съвет взимаха участие и брат Боев и брат Борис Николов. Аз се отнасях твърде критично към дейността на този съвет, както и към неговия състав, който не обещаваше някакви големи резултати по отношение разпространението на учението. Отначало беседите се издаваха на много места. Отначало онези, които бяха заангажирани с печата гледаха своите материални интереси и изгода и после Учителят ги отстрани. Такъв беше примерът с Лазар Котев.
към текста >>
Друго важно обстоятелство е, да има едно ниво на интелигентност, която по своята
характерност
взаимно да се допълва.
Това бе Георги Томалевски. Този малък факт за лишен път ме убеди, че един голям апарат, какъвто представляваше просветния съвет, не може и не е подходящ за създаването на едно съчинение, особено по отношение излагане учението на Учителя. Тайната на колективното творчество стои в това: първо трябва да има една централна идея, която да ги обединява, но тази идея в самата си същност трябва да бъде безспорна. Тя трябва да създава спонтанно във всички едно единомислие. Второ, не трябва да има абсолютно никакво съмнение, не само по отношение нейната същност, но и по отношение нейното приложение.
Друго важно обстоятелство е, да има едно ниво на интелигентност, която по своята
характерност
взаимно да се допълва.
Участниците в колективното творчество трябва да притъпят до минимум личния елемент, иначе висшите творчески енергии не могат да преминават през гъстата материя на личните амбиции и домогвания.
към текста >>
3.
6.79. БОРБИ И ИЗПИТАНИЯ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
И двете сили от лявото и от дясното посвещение започват да проявяват своето истинско естество, чрез своята пълна
характерност
.
79. БОРБИ И ИЗПИТАНИЯ Като разлистим историята ще видим, че винаги съдбата в един или друг вариант се е повтаряла при създаването на една религия, на някаква научна теория, философско схващане и социално движение - явяват се борби, идео-логични стълкновения, особено в средите на първите пионери, които често водят до големи изпитания. Сектантските центрове, които се образуват около дадено учение или религия винаги признават големият авторитет, който е родоначалник на тази идея, но като се дойде до нейното приложение следствие различната културност, различното духовно ниво на тези групи души, дават своя отпечатък. Знайно е още от дълбока древност, че всяка окултна школа, особено след заминаването на нейния създател, след като е напуснал физическото си тяло, силите на Злото и силите на Доброто в тези окултни центрове са активизират.
И двете сили от лявото и от дясното посвещение започват да проявяват своето истинско естество, чрез своята пълна
характерност
.
Омразата се проявява в своята разрушителна стихийност, а любовта се разгаря в своята творческа пълнота. Тази борба се явява като резултат на тези две течения за надмощие. Така е било и след заминаването на Христа от тялото на Исуса. Лютите борби, които са се явили между апостолите, които са резултат на тези две космични сили, специално са се разразили между последователите на гностицизма и агностицизма. Апостол Павел се явява като представител на вярата, изобщо на религиозния свят; Йоан - любимият ученик на Христа, представител на дълбокия мистицизъм и двамата се обявиха срещу апостол Павел, който се явяваше като представител на езическия свят на гностицизма.
към текста >>
Тук е мястото да изтъкна една много силна
характерност
между двете ложи, която
характерност
може да я схване само погледът на посветения.
Тези четири категории представители на лявото посвещение са господствали и управлявали света от незапомнени времена. Те са използвали светлите енергии на Бялата ложа за свои користни цели, за подтискане народите, да ги държат в тъмнина и заблуждение и по този начин да ги използват за своите цели. Великата формула, която Учителят ми каза тихо на ухото преди своето физическо заминаване, която аз няма да забравя никога, тя имаше точно отношение към тази развръзка: „Доброто да господства над злото, а злото ще прави пътища на доброто". В Братството и двете ложи се подготвяха за едно генерално сражение, което ще определи съдбата на човечеството за хилядолетия. Тези две сили най-напред бяха представени в братския съвет, после - в цялото братство.
Тук е мястото да изтъкна една много силна
характерност
между двете ложи, която
характерност
може да я схване само погледът на посветения.
И двете ложи си служат с енергиите на колективното, на общото, на народното и на общочовешкото. Разликата е само тази, че Лявото посвещение, по-скоро неговите представители, използват общите енергии за своя лична полза, докато представителите на Бялото братство ги използват за другите. Само деянията на представителите на Космичното братство са насочени изключително за живота на цялото. Тези неща изтъкваме, за да видим откъде започва страшната битка в братския съвет. Тази борба, която отначало беше подмолна, се разрази особено след заминаването в отвъдния свят на председателя на братския съвет брат Стоименов.
към текста >>
Никой не се съмняваше в неговата честност, в неговата интелигентност, неговия мълчалив
характер
и до известна степен изолацията му от широките братски среди, или по-право - неговото индивидуализиране събуждаше в някои известна доза от неприязненост, почиваща на известна доза завист.
Веднъж Учителят ми каза, че той е крайно честен човек, като че ли съчетава най-хубавите качества, докъдето е достигнала бялата раса. Той винаги придружаваше Учителя, когато отиваше в провинцията. Брат Стоименов беше един от най-първите последователи на Учителя. Мястото след заминаването на брат Стоименов беше заето от брат Борис Николов. Брат Борис Николов наистина се ползваше с един голям морален кредит, както между старите братя, а така също и между младите.
Никой не се съмняваше в неговата честност, в неговата интелигентност, неговия мълчалив
характер
и до известна степен изолацията му от широките братски среди, или по-право - неговото индивидуализиране събуждаше в някои известна доза от неприязненост, почиваща на известна доза завист.
Основният тон за борбите в братството бяха сигнализирани от Михаил Иванов, който беше представител на братството на тъмните сили на Луцифер. Михаил Иванов даде първия сигнал на староезичния свят да се надигне и както в началото на християнството е взел надмощие, отново да продължи да държи човечеството в своите ръце, особено след като заграби духовните богатства, които Учителят остави за всичките народи.
към текста >>
4.
6.80. СЪТРУДНИЦИТЕ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Един закръглен
характер
.
То е едно същество, което бе така предано към Учението на Учителя, че стигаше до фанатизъм. В нея имаше чистота, въздържателност и преданост. Тя е играла роля не само за моето творчество, но и спираше всички околни домогвания към мене. Тя ме ревнуваше и пазеше. Втората сътрудничка е Цанка Екимова.
Един закръглен
характер
.
Радваше ме нейната точност, постоянство, трудолюбие и честност. Тя беше направила много извадки от беседите на Учителя с най-съществените неща. Тя ми ги предаваше и те много ми помогнаха. Третата под ред е д-р Янка Попова. Тя е сътрудничка, която бе много критична към моите книги.
към текста >>
5.
7.10. ДИМИТЪР ГРИВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Неговият път е много
характерен
.
10. ДИМИТЪР ГРИВА Димитър Грива бе композитор.
Неговият път е много
характерен
.
Път на изключителни извисявания на духа, и път на стремглаво спускане надолу. Аз бях свидетел и на едното, и на другото. Но успях да запечатам в съзнанието си онези часове на разговори с него, когато човек разбира какво значи оня Пса-лом от Давида № 133: „Ето, колко е добро и колко е угодно да живеят братя в единомислие". И именно в тези възвишени негови моменти успях да работя с Димитър Грива и да запиша неговите спомени от времето на Учителя. Ах, какъв добър разказвач беше той в тези изключителни мигове.
към текста >>
Опитът бе излязъл несполучлив, понеже е изсвирена на „прима виста" и френските музиканти не са могли да запишат онези български ритми,
характерни
за българите.
Бяха съвременници от Школата на Учителя. Те не можаха да се ориентират в новата епоха: важи за всички, без изключение. И така направиха своите лични неблагополучия и всички се провалиха накрая. Димитър Грива, като композитор и музикант, е имал за задача от Учителя да работи върху Паневритмията и да я подготви да се изпълнява от симфоничен оркестър. Бе работил дълги години и беше направил един опит, при едно излизане във Франция, да я запише в Монте Карло.
Опитът бе излязъл несполучлив, понеже е изсвирена на „прима виста" и френските музиканти не са могли да запишат онези български ритми,
характерни
за българите.
Били са похарчени много пари, но Грива не посмя да я покаже никому. Страхуваше се да не се изложи като провал. Дълги години поставяше тази идея за реализация пред Борис Николов. Накрая той склони и помоли много приятели от Братството да съдействат на тази идея и да дадат своите приноси в пари. Най-бързо се отзова Павлина Даскалова от Търново.
към текста >>
6.
7.12. НИКОЛА НАНКОВ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Занимава се с журналистическа дейност, след това е издател на библиотека „Водолей", където се издават „Занони" и „Хирология" от Вреде, „Астрология" от Сефариал и „Четене
характера
по лицето" от Дюрвил.
Той е роден в с. Кръвеник, Габровско. Като ученик се запознал с комунистическите идеи и е един от тези, които създават комунистическа група не само в селото, но и в неговия край. Спомням си, той ми показва, как по случай годишнината от основаването на тази група, беше поместена статия в окръжния вестник и неговото име беше вписано там, но бащиното, а не фамилното. По-късно той минава през теософските среди и накрая идва в Школата на Учителя.
Занимава се с журналистическа дейност, след това е издател на библиотека „Водолей", където се издават „Занони" и „Хирология" от Вреде, „Астрология" от Сефариал и „Четене
характера
по лицето" от Дюрвил.
По-късно участва в различни издателства и се пенсионира там. Като съвременник на Школата бе запознат с нейната история. Започнах да работя с него около 1970 г. и да му съдействам за неговите начинания. Той знаеше за моя интерес да се документира Школата и освен това, той също бе работил в тази насока.
към текста >>
7.
12. НИКОЛА НАНКОВ
,
,
ТОМ 4
Занимава се с журналистическа дейност, след това е издател на библиотека „Водолей", където се издават „Занони" и „Хирология" от Вреде, „Астрология" от Сефариал и „Четене
характера
по лицето" от Дюрвил.
Той е роден в с. Кръвеник, Габровско. Като ученик се запознал с комунистическите идеи и е един от тези, които създават комунистическа група не само в селото, но и в неговия край. Спомням си, той ми показва, как по случай годишнината от основаването на тази група, беше поместена статия в окръжния вестник и неговото име беше вписано там, но бащиното, а не фамилното. По-късно той минава през теософските среди и накрая идва в Школата на Учителя.
Занимава се с журналистическа дейност, след това е издател на библиотека „Водолей", където се издават „Занони" и „Хирология" от Вреде, „Астрология" от Сефариал и „Четене
характера
по лицето" от Дюрвил.
По-късно участва в различни издателства и се пенсионира там. Като съвременник на Школата бе запознат с нейната история. Започнах да работя с него около 1970 г. и да му съдействам за неговите начинания. Той знаеше за моя интерес да се документира Школата и освен това, той също бе работил в тази насока.
към текста >>
8.
1. ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА - МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 год.)
,
МАРИЯ ТОДОРОВА
,
ТОМ 5
По-нататък ми даваше упражнения от духовен
характер
, които изпълнявах съвестно, но не всякога успешно, при това винаги му разказвах и той ме направляваше, насочваше и допълваше бащински.
" Аз го погледнах с изненада. А уплахата ми от тази голяма дебела книга подвързана с дебели корици всяваше в мене страх от неразбрания език и текст. Тогава той започна да ми дава да чета отделни глави и ми насочваше на кое да обърна внимание. Вие днес можете да видите една беседа на Учителя, как той започва с един стих от Библията - от Стария или Новия завет и започва след това да дава и разглежда вложения смисъл на цитирания текст от гледна точка на висшето познание, с което боравеше Учителя, а това бе гледна точка от божествената наука недостъпна за обикновената човешка душа. Но тогава в началото това бе толкова трудно за мен и с какво внимание Учителят ме насочваше и ми разясняваше всяко едно положение.
По-нататък ми даваше упражнения от духовен
характер
, които изпълнявах съвестно, но не всякога успешно, при това винаги му разказвах и той ме направляваше, насочваше и допълваше бащински.
А това беше един продължителен процес в разстояние на няколко години. Когато Учителят откри Школата през 1922 година и се оформи Младежкият окултен клас, в който аз влязох и когато започна Учителят да дава своите лекции видях, че не случайно съм била подготвена. В разстояние на три години аз бях опитно поле и моите съзнание бе пробния камък, за да може Учителят да провери дали ще може да работи върху онези представители от младото поколение, което трябваше да дойде и които трябваше да оформят Младежкият окултен клас. Така че аз не започнах като някой първолаче от А и Б, а вече имах една подготовка. А това бе подготовката на частната ученичка.
към текста >>
9.
26. ПАЗАЧЪТ НА ПРАГА
,
,
ТОМ 5
Та тази сестра Станка си беше извоювала известно влияние в кухнята, дали чрез волевия си
характер
, дали чрез командирските си заложби или чрез нещо друго - аз не знаех.
Той ги оставяше в такъв случай всеки сам да си направи опита. И те го направиха. В братството имаше една сестра, казваше се Станка, бивша милосърдна сестра, грозна, нечистоплътна и с чип нос. Тя беше си извоювала известно влияние в кухнята на Изгрева, думата й се чуваше между сестрите там. Кухнята на Изгрева работеше, имаше дежурни, даваха се общи обеди, а продуктите се купуваха или се донасяха от провинцията от онези приятели, които посещаваха Учителя.
Та тази сестра Станка си беше извоювала известно влияние в кухнята, дали чрез волевия си
характер
, дали чрез командирските си заложби или чрез нещо друго - аз не знаех.
Когато старите братя решиха да проведат възбраната към младите и да не посещаваме Учителя то те поставиха именно нея да прислужва на Учителя. Те ни отстраниха. Аз имах изработен навик още от времето когато бях частна ученичка на Учителя да отивам при него със строго определен въпрос, над който съм работила, за да търся и получа неговото мнение. Никога не отивах при него на празни приказки, а с ясно подготвен въпрос, който не можех да разреша. Така понякога отивах при него, сутрин ставах по-рано, за да избегна да се сблъскам на вратата с други посетители.
към текста >>
10.
31. ПЪРЖЕНИТЕ ЯЙЦА
,
,
ТОМ 5
Учителят потопи всички ученици в средата на света, създаде условия всеки ученик да прояви своето естество, добрите и лошите черти на своят
характер
.
31. ПЪРЖЕНИТЕ ЯЙЦА Школата на Учителя представляваше картината на света в малък мащаб. Тук се разгънаха всички положения на света - йерархии, привилегии, предпочитания, лични отношения и всички противоречиви прояви на човешкото естество, от което учениците трябваше да излизат и да се издигнат на него.
Учителят потопи всички ученици в средата на света, създаде условия всеки ученик да прояви своето естество, добрите и лошите черти на своят
характер
.
Пред всеки стоеше едно огледало, в което той, ученикът според пробудеността на своето съзнание можеше да се огледа. С помощта на светлината, идваща от Словото на Учителя да разбере до къде е достигнал и оттам да продължи своето развитие. В Школата Учителят разбута огъня под котела на света и работеше върху учениците и теоретически, и практически. Теоретическата работа беше в беседите на Учителя и разговорите, които Той водеше с нас. Практическата работа - изпитите, които даваше на учениците.
към текста >>
Та не бяха необходими големи събития, за да се опита на човек
характера
му и след това да му се даде задача от Учителя да работи върху нея.
В онези първи години не винаги разбирахме уроците на предметното учение. Някой път пропадахме и не разбирахме защо сме скъсани на изпита пред Учителя и защо трябва да повтаряме отново опитността. А по-късно след отварянето на Школата дойдоха много млади хора, те още не бяха въведени в Школата, но идваха с един вътрешен стремеж и подтик. А това не бе достатъчно да се разберат обикновените уроци в Школата. А Той използваше най-дребните случаи, които излизаха от нас, които бяха в нас, защото това беше един стар от векове живот, който носехме в себе си и сега трябваше да преустроим този стар свят съобразно Словото на Учителя.
Та не бяха необходими големи събития, за да се опита на човек
характера
му и след това да му се даде задача от Учителя да работи върху нея.
Той работеше с малките величини, За да повдигне нас, малките, по пътя на ученика. На следващият ден съм при Учителя на разговор с него. „Човек като се качи на колата трябва да си свали раницата, а вие, гледам ви на колата с раницата си стоите. Тука трябва да си свалите всичкия си товар, нищо да не ви смущава. Аз забелязвам у тебе,че има вяра, но ти липсва светлина и топлина.
към текста >>
11.
32. РАНИЦАТА
,
,
ТОМ 5
Аз лично съм яла от сладкишите, пък и нейният
характер
, който" бе много остър съм опитвала неведнъж.
Сестрата отива при братът и му казва: „Учителят ми нареди да ти благодаря и аз ти благодаря, че ме извлече дотук". Сестрата не се предава, а братът също мълчи и той не отстъпва. Братът се отделя в страни, пие чай, мълчи и не знае как да излезне от това особено положение. След малко сестрата след като си е отпочинала отваря раницата дето бе донесена с гърба на брата, изважда разни сладкиши и занася на Учителя. А тя бе чудна и прекрасна майсторка на тези неща.
Аз лично съм яла от сладкишите, пък и нейният
характер
, който" бе много остър съм опитвала неведнъж.
Та си я биваше и в сладкишите, и в другото. Занася сладкиши да почерпи Учителя, а Той клати с глава: „Първом почерпи братът, той ти изнесе раницата дотук, иначе тази раница щеше да седи досега долу". Ние пак чуваме, пак се усмихваме, а сестрата стои като втрещена и объркана. Леко се отдръпва назад, отива на мястото си, посяда на тревата и се чуди какво да прави. После става, взима поднос, слага от курабиите и занася на брата.
към текста >>
12.
38. СЪС СТОМНИЧКА ВОДА КЪМ ПЪРВОИЗВОРА
,
,
ТОМ 5
Това символично упражнение с водата придоби хигиеничен
характер
, за което някои много, ама много държаха.
Учителят дойде да живее на Изгрева и малкото селце се формира. Упражненията със стомничката до чешмичката на Диана Бад продължаваха. Сега сестрите и братята правеха упражнението по за една седмица, но вече имаше и друго нещо, то се видоизмени. Всеки ден носеха със стомнички вода от чешмичката, облечени с дебели дрехи, докато се изпотят и трябваше да отиват и да се връщат по четири-пет до десет пъти. След това се преобличаха със чисти дрехи.
Това символично упражнение с водата придоби хигиеничен
характер
, за което някои много, ама много държаха.
На мен не ми беше приятно, както и на останалите две ученички, на които първоначално бе дадено упражнеието, че то така се преобърна от чисто символически и идеен заряд в едно обикновено, хигиенично упражнение. Всички отиваха до чешмичката, донасяха вода, движеха се, изпотяваха се и се преобличаха. С това упражнение се отваряха порите на кожата, за да може тялото да диша. А това упражнение бе не за тялото, а за човешката душа, която жадува и търси начин да се добере до Извора на живота, до Божествената душа, от където е произлязла. Единственият начин е тази човешка душа да направи връзка със своят първоизвор и да го открие - това е първата част на упражнението.
към текста >>
13.
42. ПРАВИЯТ ПЪТ НА УЧЕНИКА
,
,
ТОМ 5
Тази е
характеристиката
на света: като вземат от тебе всичко ще те пратят да пасеш свинете, после няма да ти дадат и рошковите да ядеш.
Аз съм при Учителят. „Така е Божественият закон, че Любовта може да съществува само между две души. И Бог, за да прояви Любовта си има нужда от душата на човека. Човек трябва да има такава вяра в Бога, че никога да не се усъмни. Да бъдеш смела във всичко и от нищо да се не боиш.
Тази е
характеристиката
на света: като вземат от тебе всичко ще те пратят да пасеш свинете, после няма да ти дадат и рошковите да ядеш.
Ще учите. Ще започнете с временното и между другото ще внасяте и духовните. Никакви спънки. Човек и 99 пъти на ден да падне пак трябва да стане. Тъй ако постъпвате има братя, които биха упражнили най-благородно влияние и сестри, които биха упражнили най-благородно влияние върху братя.
към текста >>
14.
61. ИЗПРАЩАМ ТЕ В СВЕТА
,
,
ТОМ 5
Така че той ми даваше упражнения от духовен
характер
и когато се отвори Школата през 1922 г.
По-късно Учителят ми препоръча да чета Библията. Представяте ли си едно младо момиче, облечено по всички правила на женската мода и носи под мишницата една дебела книга, наречена Библия. Сега се усмихвам и ако днес видя младо момиче да носи Библия аз моментално бих се изсмяла. Какво може да разбере едно младо момиче от Библия тогава, че и сега? Но тогава Учителят ми даваше упражнения, посочваше ми кои глави и кои цитати да прочета в Библията, да размишлявам върху тях и после той ме изпитваше и поясняваше духовния смисъл на тези изрази.
Така че той ми даваше упражнения от духовен
характер
и когато се отвори Школата през 1922 г.
аз бях напълно подготвена да я следвам. Така че бях една от близките ученички на Учителя още преди образуването на Школата, защото аз се запознах с него през 1916 г. През 1920 г. влезнах официално в Братството и започнах да посещавам редовно неговите беседи Спомням си веднъж той спомена следното: „Аз имам една частна ученичка, с която се занимавам отдавна и мога да ви кажа, че тя къде, къде ви е преварила и отишла напред. Вземете пример от нея, защото тя учи онова, което й се преподава.
към текста >>
15.
62. АТАКИ ПРЕЗ ДЕНЯ И ПРЕЗ НОЩТА
,
,
ТОМ 5
Имам един случай за атаки през нощта, то е от по-друг
характер
, но много е показателен при каква обстановка живееше Учителя и с какви неща трябваше да се справя.
Сърби те, хапе те, боли те, мажеш го с разни мазила, но ползата - много малка. И аз по-късно получавах такива пришки, когато се притеснявах много от братските проблеми на Изгрева. Учителят беше изложен приживе на непрекъснати атаки. Както казват военните - атаки по земя, по въздух и по море. Дори атаки и през деня, и през нощта.
Имам един случай за атаки през нощта, то е от по-друг
характер
, но много е показателен при каква обстановка живееше Учителя и с какви неща трябваше да се справя.
Този случай го зная още от първите години, когато ходех на ул. „Опълченска" 66 и това беше около Европейската Война. По време на Балканската война и по време на Европейската умираха по фронта хора не само от куршумите, но и от холерата. Българите умираха с идеала, че трябва да се обедини Отечеството и което никога не можа да се обедини поради не-послушанието и негативното отношение на управляващите и на княз Фердинанд към Учителя. Отивам една сутрин при Учителя и гледам, че Учителят е изморен, лицето му е подпухнало, клепачите му са натегнали като на човек, който изобщо не е спал.
към текста >>
16.
65. ПИСМО ДО ЕДНА ПРИЯТЕЛКА
,
,
ТОМ 5
Мустаците ли са
характерни
за мъжа?
Какво е това мъж и жена? Жената, това е лявата ти половина. Мъжът е дясната. В тебе има мъж и жена. И във всеки човек има тези две половини, различно застъпени у тях.
Мустаците ли са
характерни
за мъжа?
Мъжът, това е мисловната сила у човека. Къде е Марийка, можеш ли да посочиш? В ръцете или в краката? " „Вътре е Марийка в мен." „Да, така е. Духовно си добре сформирана, физическото ти пречи.
към текста >>
17.
66. БЕЗПОГРЕШНОТО МНЕНИЕ
,
,
ТОМ 5
Ето ти толкова време си тук и толкова време си около мен и в това Братство, а сега искам да дадеш пред мен
характеристика
на всички приятели на Изгрева".
66. БЕЗПОГРЕШНОТО МНЕНИЕ Отново съм пред Учителя, а той ми посочва стола да седна и казва „Искам да ми помогнеш в нещо.
Ето ти толкова време си тук и толкова време си около мен и в това Братство, а сега искам да дадеш пред мен
характеристика
на всички приятели на Изгрева".
Аз го оглеждам и се питам какво означава пък това. Нали Учителя казваше да не се спираме на погрешките на другите в Школата, да не ги критикуваме, понеже като изнасяме техните пог-решки се свързваме с тях и ние откликваме на тях и правим след това същите грешки. А има и друг окултен закон, че когато изнасяш на някого погрешките то ти го чистиш отвътре от тях и след това тези погрешки негови трябва да ги прекараш чрез себе си и да ги изхвърлиш чрез съзнанието си навън. А това не е лесно и не всеки има сила и знание да стори това. Но сега разбрах, че Учителят имаше нещо друго предвид и реших да изкажа своето виждане.
към текста >>
Тогава си припомних думите, които Учителят ми каза, че имам безпогрешно мислене за онази
характеристика
, която навремето дадох за дадени личности.
Накрая той каза: „Достатъчно за този изпит. Почти безпогрешно мислене". Станах и си тръгнах. Не можах да разбера защо беше този изпит. Но когато дойдоха събитията след заминаването на Учителя, когато трябваше сами да се справим с много противоречия и с много личности крайно изострени, чудех се от къде да търся помощ от себе си.
Тогава си припомних думите, които Учителят ми каза, че имам безпогрешно мислене за онази
характеристика
, която навремето дадох за дадени личности.
А те бяха същите днес, които си разиграваха коня на Изгрева. Тогава стъпих на крака, опрях се твърдо на онова мнение, което бе залегнало и което бях споделила с Учителя и изобщо не се излъгах в преценката си. И не сбърках само аз. Сбъркаха другите около мен, които не се съобразяваха с моята опитност. А Учителят не случайно ме извика да реша тая задача пред него, защото знаеше, че ще дойде време, когато тази задача трябва да се решава пред всички.
към текста >>
Та с
характеристиката
за много братя и сестри се изостри моето внимание и към други наблюдения.
Опитностите ще му ги дадеш ти, защото ти сега излизаш отдолу и отиваш нагоре и се срещате тук в Школата". Сега вие можете да мислите за мен каквото си щете, от къде излизам, но аз имах опитности в себе си и едно знание, което той го нямаше. Но в съвместния ни живот вече 50 години той не се съобразяваше с това мое знание и винаги грешеше и тези грешки трябваше да се изправят не само от него, но и от много хора. По този въпрос толкоз. Друг път ще продължим.
Та с
характеристиката
за много братя и сестри се изостри моето внимание и към други наблюдения.
Имаше един брат Константинов, той ходеше с едно рамо по-високо от другото, отразяващо неговото душевно състояние. Неуравновесеност и състояние на личност, която не можеше да се справя с неорганизираните сили в себе си, които се изливаха като порой в него и го завличаха в личния му живот. Това беше и в живота му и това го видяха всички. Имаше мъчнотии, които лично аз самата изпадах в състояние на лично отношение, че съм малко повече от другите и че ми се прииска понякога да ги поглеждам отгоре, отвисоко. Тогава Учителят ме погледне, но така строго, че аз се смирявах тутакси и си тръгвах смирено като кротка овчица.
към текста >>
18.
76. ЗАКЪРПВАНЕ И ЧИСТЕНЕ
,
,
ТОМ 5
Но с тона, с който бе казан разбрах, че на това външно петно може да съответст-вува и някое вътрешно петно на
характера
ми.
Спомням си друг случай. Намирам се пред Учителя и разговаряме и изведнъж леко се навежда, посочва с пръстите на дясната си ръка към сакото ми на костюма, който бях облякла и каза: „Ех, ех, Марийке, тук има едно петно". Но с един такъв тон, с една такава загриженост, като че ли за него това беше най-важното в момента и най-важното в моят живот. Аз поглеждам пръста му и забелязвам едно малко петънце на дрехата, което го нямаше преди да тръгна за Изгрева, вероятно го бях получила по пътя. Не обърнах внимание от какво, но то беше едно малко, едвам забележимо петънце.
Но с тона, с който бе казан разбрах, че на това външно петно може да съответст-вува и някое вътрешно петно на
характера
ми.
Скочих и казах: „Учителю, аз ще го изчистя и това отвън, и онова отвътре". Той вече се беше усмихнал, а аз бях разбрала същността на забележката му. През този период аз имах много обтегнати отношения с някои възрастни сестри, понеже не се давах да ме водят, да ме командват по техните акълища. Но с онези, които бяха внимателни с мен, аз също бях любезна. Но след случая с петното, аз го изчистих със сапун и студена вода, а за вътрешното петно на характера ми също се помъчих да го изчистя.
към текста >>
Но след случая с петното, аз го изчистих със сапун и студена вода, а за вътрешното петно на
характера
ми също се помъчих да го изчистя.
Но с тона, с който бе казан разбрах, че на това външно петно може да съответст-вува и някое вътрешно петно на характера ми. Скочих и казах: „Учителю, аз ще го изчистя и това отвън, и онова отвътре". Той вече се беше усмихнал, а аз бях разбрала същността на забележката му. През този период аз имах много обтегнати отношения с някои възрастни сестри, понеже не се давах да ме водят, да ме командват по техните акълища. Но с онези, които бяха внимателни с мен, аз също бях любезна.
Но след случая с петното, аз го изчистих със сапун и студена вода, а за вътрешното петно на
характера
ми също се помъчих да го изчистя.
Но то не се маха със сапун и с вода, а със знание, търпимост и послушание към задачите, поставени от Учителя. Чистих се, чистих се непрекъснато отвътре, но докъде съм стигнала, не мога да кажа и да бъда съвсем сигурна. Тук има думата Учителя. Аз съм при Учителя на разговор. „Марийке, на теб ти трябва по-голяма широта на чувствата и по-широк замах.
към текста >>
19.
101. СВЕЩЕНА ПРОСТОТИЯ
,
,
ТОМ 5
Дойдоха двамата близо до мен и чух как професор Михалчев му даваше
характеристика
на студентите.
После тези случки се повториха няколко пъти и той имаше добро мнение за мен. Този случай го разказвам, защото има и втора част и накрая невероятен финал, за да мога да изтъкна пред вас едно необикновено явление. Когато дойде професор Съраилиев той преподаваше философията на Берксон за интуицията и признаваше индивидуалното състояние на душата. Тогава професор Михалчев му представи студентите. Имахме трудов ден в градината - копаехме и окопавахме дръвчета.
Дойдоха двамата близо до мен и чух как професор Михалчев му даваше
характеристика
на студентите.
Като дойде моят ред каза: „Това е една интелигентна госпожица". Бях вътрешно поласкана и ми беше приятно да чуя това. Но това явно се дължеше от онова, което бях дала от себе си при обсъждането на лични реферати. Да, тук няма нещо необикновено, това може да се случи със всички добросъвестни студенти, с всеки ученолюбив и прилежен студент. Най-необикновено явление дойде за мен тогава, когато аз се качих да живея на Изгрева и където трябваше да се събере цветът на нацията, цветът на младото поколение, защото тук беше Божията нива и една окултна Школа за пръв път открита на земята и във Вселената и където беше дошъл Всемировият Учител и чрез когото Божественият Дух произнасяше Словото на Истината.
към текста >>
20.
111. СЪН, СЪНИЩА И БУДНО СЪЗНАНИЕ
,
,
ТОМ 5
За
характера
на сънищата Учителят е споменавал много в беседите си и на тях няма да се спирам.
Затова още на времето веднъж Учителят ме попита: „Кажи какво желание имаш от мен". Казах му: „Учителю, когато дойде време да си замина от този свят да дойдете и да ме посрещнете". Той се усмихна и каза: „Добре, ще те посрещна". Така че аз съм спокойна и съм си осигурила посрещача за Невидимия свят. Като дойде времето ще си тръгна, няма да векувам тук на земята.
За
характера
на сънищата Учителят е споменавал много в беседите си и на тях няма да се спирам.
Но за сънищата и някои символични неща мога само да спомена. Има различни сънища, някои са символични, а това е своеобразен език на небето за онзи, който сънува. А да сънува човек това означава, че Невидимия свят му дава възможност да бъде буден към един друг свят, който той не познава и който свят той го опознава със своето етерно тяло като пътува в онзи свят. Учителят беше казал за съня, че това е физико-астрален свят, а за този, който има будно съзнание и преминава от едно състояние на съзнанието в друго. За тях съня не е сън, а един непреривен процес, преминаващ от едно състояние на съзнанието в друго състояние, когато човек остава тялото си на земята по време на сън, а чрез своето етерно тяло той се извлича от физическо тяло и пътува в други сфери.
към текста >>
21.
113. УЧИТЕЛЯТ. БОЖЕСТВЕНИЯТ ПРИНЦИП В ДЕЙСТВИЕ
,
,
ТОМ 5
работа върху себе си и съграждане на един истински
характер
, Този
характер
означава, че човек може да разполага със силите и възможностите си, които са вложени в него, за да изпълни волята на Учителя, за което е дошъл на земята.
Времената сега са други -посвещението започва с кръщаването с Божествения Дух, т.е. влизането на нова светлина и пробуждането на съзнанието ти. След това учениците трябва да слезнат на земята и да се изправят с цял ръст пред огледалото на своят личен човешки живот. Да преценят от къде идват, на къде отиват, с какво разполагат за работа след като са дошли на земята. От там насетне започва Школата, т.е.
работа върху себе си и съграждане на един истински
характер
, Този
характер
означава, че човек може да разполага със силите и възможностите си, които са вложени в него, за да изпълни волята на Учителя, за което е дошъл на земята.
И от тук започва ученичеството - път на служение на Бога. Веднъж Учителят ми каза по един повод: „Направи доброто и го забрави". А после след миг продължи: „В мене има една черта, която е по-силна от мен - аз съм винаги на страната на слабите". Да, това означаваше, че Божественият Дух в света, в своята изява бе множество и като множество се доближаваше до всички големи и малки и понеже Учителят работеше с малките величини на земята затова бе винаги на страната на малките и слабите, отхвърлените, унижените и оскърбените и чак там в тази немощ на слабите се виждаше величието на Духът Божий. Има една такава формула „Бог не е в Слово, а в Сила Божия".
към текста >>
22.
115. НЕЗАДОВОЛЕНОТО ЖЕЛАНИЕ
,
,
ТОМ 5
Ако тя беше слаба по дух и по
характер
, той я задоволяваше и изпълняваше желанията й понеже беше слаба да се справи със себе си, ако не би я задоволил то тогава за нея щеше да бъде пречка, ще се спъне, ще падне и ще остане нещастна за цял живот и накрая можеше да се отклони от Школата като заяви, че Учителят не й е помогнал със съвети или с него друго.
Така че ние бяхме тук в Школата под покрива на Всевишнаго и всичко растеше бързо с бързината на мисълта и точно онова, което бе в нас засято и вложено от миналото било като недостатък, било като постижение, то изникваше за броени дни, изникваше и се виждаше. Чудехме се как могат такива неща да се случат с нас. Ето защо Учителят работеше не със самите нас, а с човешката душа. Той я издигаше горе високо, работеше със своите методи и ние усещахме, че нашите души възрастваха и политаха като свободни същества към Невидимия свят. Когато при него идваше някоя сестра със специални изисквания той оглеждаше нещата много точно и преценяваше какво да се направи с тази сестра, с нейните проблеми и с тази човешка душа.
Ако тя беше слаба по дух и по
характер
, той я задоволяваше и изпълняваше желанията й понеже беше слаба да се справи със себе си, ако не би я задоволил то тогава за нея щеше да бъде пречка, ще се спъне, ще падне и ще остане нещастна за цял живот и накрая можеше да се отклони от Школата като заяви, че Учителят не й е помогнал със съвети или с него друго.
Много случаи имахме такива - отиват при него и той изпълняваше веднага и точно онова, което са изисквали от него. Те излизаха доволни от там, че Учителят ги е зачел, че ги е уважил, доволни са, че той се е отзовал на тяхната молба за помощ. Те вървяха и се движеха около нас и искаха да ни служат за пример и за поучение - ето та нали те са получили помощ от Учителя и той се е отзовал и е зачел тяхното прилежно ученичество. А всъщност нещата бяха съвсем обратни, но това го знаеха онези, които познаваха нещата от вътре и които бяха от вътрешната Школа на Учителя. Но ако дойде някоя сестра силна по дух и по характер той я изслушваше, даваше такива отговори, че не само не задоволяваше желанията й, но ще им постави съвсем друго условие за решаване на тяхната задача и тя ще бъде от трудна по-трудна и ще я остави сама да я разрешава.
към текста >>
Но ако дойде някоя сестра силна по дух и по
характер
той я изслушваше, даваше такива отговори, че не само не задоволяваше желанията й, но ще им постави съвсем друго условие за решаване на тяхната задача и тя ще бъде от трудна по-трудна и ще я остави сама да я разрешава.
Ако тя беше слаба по дух и по характер, той я задоволяваше и изпълняваше желанията й понеже беше слаба да се справи със себе си, ако не би я задоволил то тогава за нея щеше да бъде пречка, ще се спъне, ще падне и ще остане нещастна за цял живот и накрая можеше да се отклони от Школата като заяви, че Учителят не й е помогнал със съвети или с него друго. Много случаи имахме такива - отиват при него и той изпълняваше веднага и точно онова, което са изисквали от него. Те излизаха доволни от там, че Учителят ги е зачел, че ги е уважил, доволни са, че той се е отзовал на тяхната молба за помощ. Те вървяха и се движеха около нас и искаха да ни служат за пример и за поучение - ето та нали те са получили помощ от Учителя и той се е отзовал и е зачел тяхното прилежно ученичество. А всъщност нещата бяха съвсем обратни, но това го знаеха онези, които познаваха нещата от вътре и които бяха от вътрешната Школа на Учителя.
Но ако дойде някоя сестра силна по дух и по
характер
той я изслушваше, даваше такива отговори, че не само не задоволяваше желанията й, но ще им постави съвсем друго условие за решаване на тяхната задача и тя ще бъде от трудна по-трудна и ще я остави сама да я разрешава.
Тази сестра от вътре изригваше като вулкан и бълваше недоволството си от това, че не е зачетена в момента, а други дето не можеха да й се хванат за малкото кутре - пръстче, бяха уважавани от Учителя. Това вътрешно противо-оечие изкарваше от равновесие сестрата и после тя, за да докаже на себе си и на онези, дето бяха под нея, но които Учителят ги зачиташе залягаше над задачата и я изпълняваше и я преизпълняваше. И след това не отиваше при Учителя, а стоеше настрана и наблюдаваше какво ще каже Учителя по нейния въпрос. Тя чакаше, но и Учителя понякога изчакваше съобразно случая. Веднъж Учителят среща сестрата и казва: „Сестра, когато планината не отива при Мохамед то Мохамед отива при планината, за да си свърши работата", Сестрата мига и не разбира кой сега е планината и кой е Мохамед в този случай.
към текста >>
23.
124. БОЖЕСТВЕНИЯТ ОГЪН
,
,
ТОМ 5
Животинското с това се
характеризира
, че то мисли само за ядене.
" „Скоро скоро. До китката кожата на ръката ти е променена. Това показва, че умствено и астрално си се подобрила. До лакътя кожата ти е груба - физически още си груба. Там трябва да работиш.
Животинското с това се
характеризира
, че то мисли само за ядене.
Някога ти си била много груба: била си слугините и им си се карала." „Учителю, аз вече груба няма да бъда." „То човек и много мек не трябва да бъде. Кога един Учител обича ученика си? Когато като посети градината на ученика види, че той в негово отсъствие е разкопал лехите прекопал зеленчуците, полял лука, премел с метлата къщата си, всичко турнал на ред. Тогава Учителят ще каже: „Този ученик е работил". И всякога когато мине ще каже: „Аз трябва да се отбия при този ученик".
към текста >>
24.
126. ЗАВЕТЪТ ГОСПОДЕН
,
,
ТОМ 5
Това бе едно поле, в което моето съзнание беше влезнало, едно поле намиращо се горе в Невидимия свят, типично и строго специфично за случая, поле, което се
характеризира
като,една област, където бяха постъпили важни задачи за разрешаване в моят път, горе, където духът ми трябваше да задвижи тези неща, където умът ми бе буден и осветляваше тази област, а душата ми запечатваше всичко.
Но колко щеше да трае това, колко време, колко човешки години, колко прераждания, не можех да зная. Това зависи и от онова, което разрешавах сега и от онова, което щеше да остане да разреша впоследствие. Труден продължителен етап. Това състояние, което ме бе завладяло и не ме напускаше дълго време, защото аз не исках да излезна от него, исках всичко да разгледам по-подробно, за да не изпусна нещо. Защото знаех, че ако излезна от това състояние без да си довърша работата както трябва повече не можех да го върна.
Това бе едно поле, в което моето съзнание беше влезнало, едно поле намиращо се горе в Невидимия свят, типично и строго специфично за случая, поле, което се
характеризира
като,една област, където бяха постъпили важни задачи за разрешаване в моят път, горе, където духът ми трябваше да задвижи тези неща, където умът ми бе буден и осветляваше тази област, а душата ми запечатваше всичко.
След време щях да премина през него и щях да слезна на земята със своите човешки проблеми. Вървях, крачех, движех се през останалото време от деня, но съзнанието ми беше будно и още се движеше в онзи свят, където бяха се разиграли тези десет опитности и десет задачи. При едно такова състояние отивам при Учителя, за да доизясня още някои неща, но той ми заговори за друго, като че ли беше нещо съвсем друго, нямащо нищо общо с моето намерение да ми доизясни още няколко въпроса, които си ги бях поставила в себе си за разрешаване. Той ме прие и каза: „Взел съм те при себе си, защото знам предварително, че ще издържиш". Това Учителят каза за мен.
към текста >>
25.
127. СЪН, ВИДЕНИЕ И ИСТИНАТА ЗА ЖИВОТА МИ
,
,
ТОМ 5
Друго епохално събитие, което преживях през този живот бе от личен
характер
.
Същият съвпад го имах преди 2000 години, когато бях по времето на Христа. Знаех го, усещах го, възприемах го като един нов етап в живота ми, който като продължение от времето на Христа. Днес Христовият Дух отново бе тук и аз успях да се срещна с него в лицето на Учителя. Не мога да се оплача от съдбите Господни. Благодаря. И не само благодаря, а славословя Бога за тази милост проявена към мене.
Друго епохално събитие, което преживях през този живот бе от личен
характер
.
Той бе кармичен, съдбовен момент в живота ми. Това бе срещата ми с Борис Николов и преживеният живот с него около петдесет години та дори и повече. Срещи и съдби. Среща и карма. Среща и живот.
към текста >>
Тези две неща са различни по
характер
и по същество.
Дадоха ми го от Невидимия свят на сън, за да преживея предварително срещата, да ме подготви и се пробуди съзнанието ми за неща, които трябваше да се случат. За мен тогава това беше само сън и нищо повече, сън, който ми бе даден да запомня и да се запечати в паметта ми. Когато го срещнах по-късно аз разбрах, че този сън бе вече не сън, а наяве и че този човек назоваем Борис бе от същия сън и бе поставен да играе роля в този ми живот. По-късно аз разказах съня си на Учителя, а той загрижено ме поглежда и казва: „Това не е сън, а е видение". Вероятно правите разлика между съня и видението.
Тези две неща са различни по
характер
и по същество.
При съня имаме излизане на двойника, на етерния двойник от човека като пребивава в един физико-астрален полумате-риален и полудуховен свят където акумулира сили, където преработва онова, което не е довършил долу на земята или пък учи горе онова, което трябва да реализира долу на земята след като се върне в тялото си. Това не беше сън, значи не беше опитност по време на сън, не беше с етерния ми двойник и това не беше нито продължение на разрешаването на задачата ми, нито пък поставянето на нова задача. Това беше нещо друго, а Учителят го определи, че това беше видение. А какво е видението? Това е образ ка събития в Духовния свят, видяно, разбрано чрез духовното тяло у човека, което е съставено от човешкия дух и човешката душа.
към текста >>
26.
145. ОТПЛАТАТА
,
,
ТОМ 5
От една страна трябваше да се справям с много мои вътрешни състояния и наследствени черти в
характера
ми, които носех от родителите си, а да не говорим за онова, което самата аз имах от предишните си прераждания.
145. ОТПЛАТАТА Преди да бъда изпратена от Учителя в света аз трябваше да мина една Школа. Как я минах само аз си знам - не беше лесно.
От една страна трябваше да се справям с много мои вътрешни състояния и наследствени черти в
характера
ми, които носех от родителите си, а да не говорим за онова, което самата аз имах от предишните си прераждания.
От друга страна трябва да се спомене противодействието, което срещах от родителите си и те бяха решително срещу едно такова занимание. От начало те мислеха, че това е временно увлечение и не ме възпираха, но постепенно отпора се засилваше и те настръхнаха срещу мен и поведоха битка на живот и смърт. Но аз бях единствената дъщеря на майка ми, която бе светска жена и се стремеше да поддържа едно положение на светска дама в обществото през годините 19151925 г. От трета страна трябваше да уча онова, което Учителят ми задаваше, а това поглъщаше много време и много сили. А да не говорим, че трябваше да се приложи всичко онова, което бях научила от Учителя.
към текста >>
27.
146. ИЖДИВЯВАНЕТО НА БОЖЕСТВЕНАТА ЕНЕРГИЯ
,
,
ТОМ 5
Какво значи да проявиш
характер
?
И ти трябва да караш колата си и да четеш. В Невидимия свят има един закон: всяко добро желание се благославя. Великите духове помагат. Те са толкова оптимисти. Ти пропадаш, а те ти кажат: „Няма нищо" и в края на краищата видиш от всичките тия противоречия излезло нещо много хубаво.
Какво значи да проявиш
характер
?
Например, кажат ти, че след като си вземеш изпита, след два дена ще умреш. Но ти пак отиваш, за да си издържиш изпита. Няма да кажеш: „Щом ще умра, няма защо да се мъча, за да държа изпита". То ти е определено в програмата да го минеш на земята. Не е важно дали ще живееш след това или ще умреш, важно е да си изпълниш програмата за това, за което си слез-нала на земята в този живот.
към текста >>
28.
167. НА ЕКСКУРЗИЯ С РЪКОВОДИТЕЛИТЕ ОТ ПРОВИНЦИЯТА
,
,
ТОМ 5
Освен това всеки един от тях биваше приет лично от Учителя, имаше частен разговор с него, където запитваха Учителя за различни неразрешени въпроси отличен и братски
характер
.
Те споделят нещо с тях, а те важно отговарят: „Това ние го знаем от Учителя, който ни изнесе беседа специално по този въпрос". И разговора тутакси секва. Защото превъзходството е пълно. Това беше първият урок за всички, които искаха да се провъзгласят за ръководители на Изгрева. А за ръководителите от провинцията можем да кажем, че Учителят ги посрещна любезно, даде им нужното внимание, зачете ги като ръководители и им посочи нужните напътствия като ръководители.
Освен това всеки един от тях биваше приет лично от Учителя, имаше частен разговор с него, където запитваха Учителя за различни неразрешени въпроси отличен и братски
характер
.
И ето ръководителите от провинцията поканиха Учителя на екскурзия на Бивака на Витоша, но поискаха да бъдат само ръководителите и само мъже, за да не им се пречкат разни жени, които ще развалят сериозните им разговори с Учителя. По това време нямаше жени ръководители в провинцията. Те не се допускаха по други съображения, защото Учителят с тези братя бе създал Синархическата верига на Бялото Братство, според чиито правила в нея участвуват само мъже. Правилата за работа на тази Синархическа верига се даваха лично от Учителя и по този повод аз изнесох някои неща. На следващия ден бе разгласено, че с Учителя отиват на Витоша само ръководителите от провинцията и никой няма право да тръгва друг.
към текста >>
29.
170. ПОСЛЕДНАТА ЕКСКУРЗИЯ НА УЧИТЕЛЯ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА
,
,
ТОМ 5
За него нещата имаха символичен
характер
.
А такова Бяло знаме на Бялото Братство има. Такова знаме беше ушито на времето по чертежи на Учителя, извезано с различни по цвят конци, но то никога не бе развявано на прът. Учителят няколко пъти го слага на масата и с него проведе няколко мистични разговори с братя и сестри. А знамето, което донесе Балтова беше обикновен бял плат. Учителят не беше за такава помпозност.
За него нещата имаха символичен
характер
.
На извезаното бяло знаме има чертежи, които представляват скрижалите на Третия Завет на ангела Господен ЕЛОХИЛ. Но сега ние си замълчахме, защото тя вдигна скандал, защо сме укрили от нея екскурзията. „Това знаме ми казаха отгоре, че трябва да го побия пред палатката на Учителя". Питаме я защо? Тя вдига рамене: „Казаха ми и толкоз".
към текста >>
30.
174. ДА ЗАЩИТИШ ПРАВАТА СИ НА УЧЕНИК
,
,
ТОМ 5
А това отговаряше на нейния
характер
и освен това тя бе поставяна най-близко до Учителя.
Савка Керемидчиева обичаше да се представя за официално лице, когато идваха гости. Ако тези гости бяха от града, тя излизаше на преден план, посрещаше ги, настаняваше ги да седнат, интересуваше се по каква работа са дошли, после отиваше при Учителя и му съобщаваше. Така те биваха представяни от Савка на Учителя, а тя присъствуваше изправена встрани от Него, като някакъв директор по протокола на правителствена делегация или на царска особа. Това беше не изискване на самата Савка, а това я подкоко-росваше майка й Тереза, която беше немкиня и този горд немски дух искаше място до Учителя, за да се разпорежда като директор по протокола. Това не ми беше приятно, но Учителят го беше приел понеже никой не се заемаше, да поеме този пост, да приема и изпраща гостите.
А това отговаряше на нейния
характер
и освен това тя бе поставяна най-близко до Учителя.
Тя искаше да бъде първата и друг не можеше да й дава съвети. Ето, такава беше обстановката тогава при посрещане на латвийската група. Като дойдоха на Изгрева Савка ги развеждаше и им показа целия Изгрев както и салона, в което нямаше нищо лошо. Но Савка по свое усмотрение, без да пита Учителя, за да покаже своят благосклонност към латвийците, поканва ги официално в салона и ги разпределя на първите редове пред катедрата на Учителя и то в Младежкия окултен клас. Дойдохме ние както си идваме по обикновеному 30 минути преди определения час и гледаме цялата латвийска група насядала в салона, наредена като войници един до друг и един след друг.
към текста >>
31.
176. ПИСМА ОТ ЛАТВИЯ ДВИЖЕНИЕТО НА ВСЕМИРНОТО БРАТСТВО
,
,
ТОМ 5
Всички тези писма имат един общ
характерен
белег: те са пропити от лъха на Новото, те са изпълнени с ентусиазъм, вяра и искрена благодарност за светлината, която са получили от тук.
В много държави като например Полша, Латвия, Чехия, Франция, Белгия, Холандия, Швеция, Швейцария, Гърция, Италия, Съединените щати и др, Всемирното Братство има своите предани последователи, които работят усилено за разпространението на неговите идеи, с поглед отправен към България, към светлата фигура на Учителя, който е извора на новото Божествено Учение. Много чужденци, в различни страни, учат вече български език, с единствената цел да се ползуват от беседите на Учителя и да ги превеждат на своите родни езици. Беседи има вече преведени и издадени на английски, френски, германски, полски,.латишки, японски и есперантски езици. В редакцията на в. „Братство" и „Рга1есо" (есперантски орган на движението) често се получават трогателни писма от предани души, които са поели върху себе си мисията да разнасят светлината на Новото Учение в своите далечни от нас страни.
Всички тези писма имат един общ
характерен
белег: те са пропити от лъха на Новото, те са изпълнени с ентусиазъм, вяра и искрена благодарност за светлината, която са получили от тук.
Заключението е ясно: това, което в България мнозина отхвърлят и преследват, бива възприето далеч зад границите на страната ни и служи като мощен двигател за издигане и прераждане на хората и обществото. Тук даваме едно току-що получено в редакцията ни писмо от този характер: Божественото семе, възраснало в Латвия „Божието Слово не ще се върне назад, без да пренесе своя плод." Учителя Преди пет години, когато горите и полята на Латвия бяха покрити с бял саван и беше студено, внезапно се яви никому неизвестен сеятел от България. Как е узнал той, че тук има почва, макар и още покрита със сняг, но готова за посева на Божественото семе? Това само на Бога е известно. Наистина, зимата царуваше не само в природата, но и в душите и сърцата на хората, търсещи светлината, Божественото слънце и пътищата към Истината, Мъдростта и Любовта.
към текста >>
Тук даваме едно току-що получено в редакцията ни писмо от този
характер
: Божественото семе, възраснало в Латвия „Божието Слово не ще се върне назад, без да пренесе своя плод." Учителя Преди пет години, когато горите и полята на Латвия бяха покрити с бял саван и беше студено, внезапно се яви никому неизвестен сеятел от България.
Беседи има вече преведени и издадени на английски, френски, германски, полски,.латишки, японски и есперантски езици. В редакцията на в. „Братство" и „Рга1есо" (есперантски орган на движението) често се получават трогателни писма от предани души, които са поели върху себе си мисията да разнасят светлината на Новото Учение в своите далечни от нас страни. Всички тези писма имат един общ характерен белег: те са пропити от лъха на Новото, те са изпълнени с ентусиазъм, вяра и искрена благодарност за светлината, която са получили от тук. Заключението е ясно: това, което в България мнозина отхвърлят и преследват, бива възприето далеч зад границите на страната ни и служи като мощен двигател за издигане и прераждане на хората и обществото.
Тук даваме едно току-що получено в редакцията ни писмо от този
характер
: Божественото семе, възраснало в Латвия „Божието Слово не ще се върне назад, без да пренесе своя плод." Учителя Преди пет години, когато горите и полята на Латвия бяха покрити с бял саван и беше студено, внезапно се яви никому неизвестен сеятел от България.
Как е узнал той, че тук има почва, макар и още покрита със сняг, но готова за посева на Божественото семе? Това само на Бога е известно. Наистина, зимата царуваше не само в природата, но и в душите и сърцата на хората, търсещи светлината, Божественото слънце и пътищата към Истината, Мъдростта и Любовта. Божественото семе, живото слово на Учителя Петър Дънов се сееше благодатно в изжаднелите, измъчени души, прониквайки дълбоко и разраствайки се на широко. Бог благослови посятото Божествено семе на живото Учителево слово и през всичките тези години то расна, крепна и се умножава.
към текста >>
32.
183. ИВАН ПЕТРОВИЧ РАДОСЛАВОВ
,
,
ТОМ 5
А какво е било учудването му когато Учителят започнал да дава
характеристика
на всяка една личност, която той споменавал и дори допълвал такива неща, които Иван Петрович изобщо не е знаел.
Прочетете тези книги. Те трябва да се изучават, за да видите какви бяха нападките срещу Учителя, с какви методи си служеха тогава среyу нас и по какъв начин и с какъв език и с какви познания той отговори на авторите и ги направи на пух и прах. За да се напишат тези книги са необходими познания, език и перо, а той ги имаше. Аз бях не само възторжена от него, но той ме привлече като сътрудник и ме помоли да направя извадки от беседите на Учителя по дадени възлови въпроси, които той приложи, за да се запознае читателят с дадени мисли от Словото на Учителя. Веднъж Иван Петрович ми разказваше как отначало отишъл при Учителя и искал да му покаже, че е голям учен, образован човек и затова започнал да говори с Учителя за разни исторически личности, поради това, че е бил историк, познавал е много добре материята дори е знаел на изуст много цитати и се е славел с отлична памет.
А какво е било учудването му когато Учителят започнал да дава
характеристика
на всяка една личност, която той споменавал и дори допълвал такива неща, които Иван Петрович изобщо не е знаел.
Разбрал, че Учителят черпи знанията си моментално от някакъв друг източник, който той не познава. Спомене Иван Радославов някаква историческа личност и веднага Учителят допълва и дава допълнителни факти и прави такива обобщения, които са го стряскали със своята точност и категоричност. Тогава той се засрамил и си отишъл. По-късно разправяше, че винаги се срамува за тази среща с Учителя, за невежеството си и за нахалството си. Понякога казваше пред мен: „Какво нещо е Учителят?
към текста >>
33.
186. ГИНА И ПЕТКО ГУМНЕРОВИ
,
,
ТОМ 5
Държеше и сказки по френология, като едновременно обясняваше и разни въпроси от философски и научен
характер
.
Гумнеров показва: „Г-н. Петър Дънов познавам от 20 години насам, тутакси след завръщането му от Америка. Той е човек на науката. Българин френолог. Ред години той ходи из България да прави френологически издирвания с цел да се добере и изучи типа на българина.
Държеше и сказки по френология, като едновременно обясняваше и разни въпроси от философски и научен
характер
.
И, то се знае, щом е френолог-психолог, той познава и разните доктрини, които обясняват психологията. Една от тия доктрини е и спиритизмът, с който обаче, не се занимава в експерименталната му форма, а го изяснява и си служи с него дотолкова, доколкото да обясни психологическите си студии. Експериментите, каквито са разните видове сеанси, той избягва. Напоследък, като вече добър познавач на психологията на българина, той си е турил за задача да му обясни с ред сказки, които и печати, религията и нейното значение в живота. Във всички тия сказки той застава на чисто философско и научно гледище и се старае да прокара в България мисълта, че народът ще успее, ако приеме да заживее по правилата, изложени вг*Евангелието.
към текста >>
34.
193. СЛУЖИТЕЛЯТ НА КЕСАРЯ
,
,
ТОМ 5
„Рапортът на градоначалника, написан въз основа на горното дознание, бе изпратен от Министерството на вътрешните работи и народното здраве в Министерството на външните работи и изповеданията, понеже въпросът беше от вероизповеден
характер
.
Всичко това авторът на статията „Петър Дънов и неговото учение" Д. Ласков обстойно проследява този случай и цитира своите доводи както и бележката на господин Семенов. Понеже тя е поучителна ние я цитираме дословно от стр. 45-48 на „Духовна култура", кн. 11-12,1922 г.
„Рапортът на градоначалника, написан въз основа на горното дознание, бе изпратен от Министерството на вътрешните работи и народното здраве в Министерството на външните работи и изповеданията, понеже въпросът беше от вероизповеден
характер
.
Но Дънов тука съвършено неочаквано си намери влиятелен защитник; това бе господин Семенов, тогава началник на вероизповедното отделение. От една страна, за да защити Дънов, а от друга, за да ужили ненавистното нему българско духовенство, Семенов написа следната „поверителна" бележка до Министъра на вероизповеданията, която ще остане паметна в архива на външното министерство. Поверителна бележка „По въпроса за проповедите на господин Петър Дънов се срещнах както с градоначалника господин Свинаров, така и с коменданта господин Полковник Пачев. Видях и дознанието на съдебния инспектор П. Нечелтов. В цялата работа не виждам нищо, което да е противно на добрите нрави и на действуващите в страната закони.
към текста >>
35.
196. УЧИТЕЛЯТ НА ЧЕРНИ ВРЪХ
,
,
ТОМ 5
Като илюстрация на всичко гореизложено, посочваме на българското общество долната фотографска снимка, за да се види нагледно ума и
характера
на българските теософи... Ако стане нужда, ще се повърнем по тоя предмет." Уводната статия на кн.
Разбира се, и ние потвърждаваме това: българските теософи са били всякога с всяка власт. За това те не само никога не са видели „обществената" и не са бивали интернирвани или арестувани, но всякога като галени деца на властта са държали сказките си, даже субсидирани от държавата, ту из казармите, ту във военните клубове, всякога свободно са устройвали своите миниатюрни „конгреси", всякога са били добре приети и търпени „сладкодумни гости на държавната трапеза", получавали са продължителни командировки в странство за сметка на „милото отечество" и „държавните нужди", пък и по настоящем използват своите синекурни длъжности (т.е. плащано от народа безделие) в Народната Библиотека, дето даже не стъпват на работа. С една реч: винаги „с вас и... под вас! " Такава е на практика „теософията" на агентите на Черната Ложа.
Като илюстрация на всичко гореизложено, посочваме на българското общество долната фотографска снимка, за да се види нагледно ума и
характера
на българските теософи... Ако стане нужда, ще се повърнем по тоя предмет." Уводната статия на кн.
8 от година IV, 1926 г. е озаглавена „Повече светлина". Статията е подписана с едно хикс (X). Ще цитираме няколко изречения от нея: „А познанието на Истината е възможно само чрез Светлината. Следователно Светлината е единственият път към свободата в противовес на робството, към което води тъмнината."
към текста >>
36.
203. ТОДОР БЪЧВАРОВ
,
,
ТОМ 5
И ако деецът отнесе в гроба тия мистерии, биографът не ще може да ни обясни неговият
характер
.
на синодалното издание „Духовна култура", 1920 г. тъкмо след неговата смърт, забелязах голямата им празнина. В живота на тоя първи български свещеник има такива важни преживелици, които са повлияли на живота му, тъй както Христовото явление на Савла пречупи пътя на послешния му живот. Дългът на всеки автор на биография е да отбележи такива моменти, които са повлияли за новата насока на живота. Инак всеки такъв прелом остава мистерия.
И ако деецът отнесе в гроба тия мистерии, биографът не ще може да ни обясни неговият
характер
.
Биографичния очерк в „Духовна култура" е непълен и едностранчив. Свещеник Константин ни е представен само като добър родолюбец. Той бе духовник с жива вяра в задгробното битие - той бе мистик. И тая си вяра според собственият му разказ - той дължи на преживяната в Солун още в младините му, 1854 г.,.мистерия. Аз ще цитирам разказа на дядо поп Константин, както го намирам в издадената 1905 г.
към текста >>
37.
207. СТЕФАН БЕЛЕВ
,
,
ТОМ 5
Ние знаехме за неговият
характер
и затова стояхме настрана.
Този случай беше показателен. На следващия ден наблюдавам интересна сцена: Белев върви срещу Иван Антонов и държи в ръката си един ръжен от огнището, напредва към него и го държи заплашително. Антонов е уплашен и отстъпва крачка след крачка, а пък Белев му говори: „Маймуна, орангутан, шимпанзе". Иван Антонов отстъпва уплашен, а оня настъпва с ръжена и му се кара за снощи, че го прекъснал. Белев беше честен човек, но много сприхав и бързо хвръкваше и се палеше и можеше от нищо да направи скандал.
Ние знаехме за неговият
характер
и затова стояхме настрана.
А пък Иван Антонов по физиономия беше наистина грозен брат, но той пък беше вътрешно красив за сметка на онези, които имаха лицеприятни образи, а пък от вътре бяха хищници. Стефан Белев беше чиновник в Народната банка, знаеше много езици и в първите години бе превел много окултна литература на български език. В първите години той е имал вътрешно прозрение и проповядваше и убеждаваше, че Петър Дънов е прероденият Христос и че ако някой иска да се убеди дали това е така, то той трябва да посети беседите му и да се вгледа в лицето му и тогава Христовия образ ще го осени. А сега ще приложим едно писмо на Учителя до Стефан Белев и то по времето когато Учителят е бил заточен във Варна. Варна, 19 Декември 1917 г.
към текста >>
38.
208. ДЯДО БЛАГО
,
,
ТОМ 5
Аз съм наблюдавала лично когато Учителят трябваше да вземе някакво решение от общ
характер
на Изгрева да казва: „Аз този въпрос сега не мога да го реша.
Това беше един опит от личността, която търсеше да ограничи изявата на Божественото на Изгрева, да ограничи Божествения порядък на Изгрева и реда на Изгрева, който се ръководеше от съвсем друго място. А тези възрастни приятели това го направиха първо от личен егоизъм, после от незнание. Те не знаеха, че се намират в Школата на Бялото Братство. За тях тогава им се струваше, че това е общество, което общество съответствува на онези в света и че ръководството на това общество зависи от тях, от онези, които са били първите около Учителя. Те не знаеха, че това Бяло Братство се ръководи от друг център.
Аз съм наблюдавала лично когато Учителят трябваше да вземе някакво решение от общ
характер
на Изгрева да казва: „Аз този въпрос сега не мога да го реша.
Ще го решим нощес когато отидем горе в Невидимия свят и когато на Белите Братя се докладва и ще видим какво Бог ще съизволи и каква ще бъде неговата дума". На следващия ден Учителят казваше: „Докладвах случая, Белите Братя разискваха въпроса и Бог реши да стане ето така" и казваше какво е решението. Ние го приемахме и действувахме така както Учителят го казваше. Ето така се създаваше това единение между Учителя, Бялото Братство и Бога, а това бе едно цяло, но в сферата иа различни полета те имаха различни проекции и в нашето човешко съзнание изглеждаха, че са различни, но в своята целокупност те бяха едно цяло. Дядо Благо беше псевдоним на Стоян Стойков Русев, роден 1868 г., а си замина на 16 януари 1938 г.
към текста >>
39.
213. КЛЕТВАТА И МЪЛЧАНИЕТО НА ГЪЛЪБА
,
,
ТОМ 5
По-нататък споменах, че трябва да се изхвърлят всички неща от този
характер
и да се напише книга за духовния образ на Учителя и на Школата.
213. КЛЕТВАТА И МЪЛЧАНИЕТО НА ГЪЛЪБА Следващият път отново се събрахме у дома. Те нетърпеливо очакваха нашето мнение. Ние се бяхме подготвили. Отначало аз взех думата и заявих, че Учителят не се доказва с полемика и с доказателства от ученика, защото той е реален и съществува в Дух и в Истина, и в Слово. На това всички се съгласиха.
По-нататък споменах, че трябва да се изхвърлят всички неща от този
характер
и да се напише книга за духовния образ на Учителя и на Школата.
По принцип бяха съгласни, но брат Боян си извади отново написани листа и започна да чете, дали няма нещо да ни хареса. Аз го отхвърлих този материал, Борис ме подкрепи. Брат Боян само охкаше, ама така гръмогласно, като че ли късахме месо от тялото му. „И това ли ще махнете? " и цитира някакъв пасаж.
към текста >>
40.
217. ГЕОРГИ РАДЕВ И ПОСЛЕДНАТА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА НЕГО
,
,
ТОМ 5
Това показва силата на неговия
характер
.
Цяла една нощ, един полк римски войници се гавриха с него, туряха му венци и мантия и му се покланяха, удряха му плесници, плюха го. Това считам за най-голямото геройство. Христос прекара тази нощ между римските войници в онова умствено изпитание и Той беше спокоен, доволен, силен всичко да понесе. Той имаше силата да се избави когато го хванаха, да се освободи от гаврата, от кръста, но не употреби силата си. Христос претърпя три несрети: и в умствено отношение, и в духовно, и във физическо отношение.
Това показва силата на неговия
характер
.
Желая и вие да издържите на всички изпитания като Него. От римската империя нищо не остана, а пък от Онзи, Когото биха, с Когото се гавриха, от Него остана нещо. И кръста, на когото Го разпънаха и той се въздигна и стана по-знаменит от цялата римска империя. Кой днес не носи кръстчето. Във време на римската империя, считаха кръст за най-позорно нещо, а пък днес го считат за емблема на доблест, храброст и благородство.
към текста >>
41.
229. КАТЯ ГРИВА
,
,
ТОМ 5
Катя Грива беше направила опит да работи като певица в операта, но след като видя, че това не е за нея, не е в нейния
характер
и не отговаря на нейните идеи, то тя се отказа.
229. КАТЯ ГРИВА Катя Грива бе необикновена личност и още по-необикновена певица с неподражаем певчески глас и певческа култура на гласа. Изпълняваше много добре песните на Учителя и бе една от първите сестри, която лично усвояваше показаните упражнения на Паневритмията от Учителя, след което тя ги предаваше на останалите ученици. Веднъж тя ми разказваше, че Учителят й бе забранил да си казва рождената дата и на колко е години. На Изгрева гъмжеше от астролози, които непременно държаха да направят хороскоп на всеки един от нас и да тълкуват бъдещето му. Катя бе младолика по лице, с крехка фигура и Учителят имаше съвсем други подбуди, за да й забрани да казва каква е нейната фактическа възраст.
Катя Грива беше направила опит да работи като певица в операта, но след като видя, че това не е за нея, не е в нейния
характер
и не отговаря на нейните идеи, то тя се отказа.
Не че нямаше глас, не че нямаше сценична фигура и знания, напротив тя ги превъзхождаше по всичко. Но се върна на Изгрева и по едно време не искаше да работи, а очакваше онези скромни средства, които тя получаваше от родителите си. Учителят няколко пъти я караше да отиде да работи, но тя не искаше. Ето защо Учителят към нея приложи един необикновен метод и в разстояние на шест месеца не й обърна никакво внимание, не разговаряше с нея и не я приемаше. Накрая тя бе принудена, подаде документите си и бяха я назначили учителка по пеене и то в град Трън.
към текста >>
42.
230. ЯНАКИЕВА
,
,
ТОМ 5
Тя беше облечена с бели дрехи, бяла коса, с бяло лице, беше хубавица на млади години, а като душа и като
характер
беше щедра.
230. ЯНАКИЕВА Сестра Янакиева я помним още от времето когато Учителят живееше на ул. „Опълченска" 66.
Тя беше облечена с бели дрехи, бяла коса, с бяло лице, беше хубавица на млади години, а като душа и като
характер
беше щедра.
Тя готвеше на Учителя и на всички онези, които идваха и обядваха в приземният етаж в дома на Гумнерови. Там тя беше главната готвачка. Янакиева имаше болен мъж, който петнайсет години беше на легло. Накрая тя успя да се изскубне от него и да дойде на събора в Търново през 1922 г. Точно там се получи телеграма, че мъжа й починал.
към текста >>
43.
233. ПЪРВИТЕ УЧЕНИЧКИ
,
,
ТОМ 5
Но учението и обучението на всяка една протече според техните духовни възможности и според особеностите на техния
характер
.
Това бяха Савка Керемидчиева, Паша Теодорова и Мария Тодорова, т.е. тази, която предава своите опитности. И трите държахме Учителя високо в съзнанието си, бяхме привързани към него и имахме желание да изпълняваше Волята му и да се учим как да служим на Бога. Ние бяхме тъй пропити от влиянието на Учителя, че денем и нощем бяхме изпълнени с мисълта да служим на Бога и държахме непрекъснато в съзнанието си свещените думи на Учителя. Учителят ни нарече „първите ученички".
Но учението и обучението на всяка една протече според техните духовни възможности и според особеностите на техния
характер
.
А те бяха три напълно различни една от друга и то с такава индивидуалност като че ли три епохи се събираха и преминаваха през нас самите. А какви характери бяхме - толкова различни, че не мога да проумея как Учителя се справяше с нас и как работеше с нас. Да не смятате, че ние правехме някакво изключение от другите? Всички бяхме от особени, по-особени в разнообразието на характерите си. Идвахме от различни епохи, от разни Школи, носехме друго знание в себе си, вкоренило се през столетия и хилядолетията като навици, като черти, привички и какви ли още не неща - знайни и потайни.
към текста >>
А какви
характери
бяхме - толкова различни, че не мога да проумея как Учителя се справяше с нас и как работеше с нас.
И трите държахме Учителя високо в съзнанието си, бяхме привързани към него и имахме желание да изпълняваше Волята му и да се учим как да служим на Бога. Ние бяхме тъй пропити от влиянието на Учителя, че денем и нощем бяхме изпълнени с мисълта да служим на Бога и държахме непрекъснато в съзнанието си свещените думи на Учителя. Учителят ни нарече „първите ученички". Но учението и обучението на всяка една протече според техните духовни възможности и според особеностите на техния характер. А те бяха три напълно различни една от друга и то с такава индивидуалност като че ли три епохи се събираха и преминаваха през нас самите.
А какви
характери
бяхме - толкова различни, че не мога да проумея как Учителя се справяше с нас и как работеше с нас.
Да не смятате, че ние правехме някакво изключение от другите? Всички бяхме от особени, по-особени в разнообразието на характерите си. Идвахме от различни епохи, от разни Школи, носехме друго знание в себе си, вкоренило се през столетия и хилядолетията като навици, като черти, привички и какви ли още не неща - знайни и потайни. Това бе една разнородна маса на индивидуалности, на личности по образование, по професия, по занятие и поставени на различни места за обучение. Какви ли не неща имаше тук.
към текста >>
Всички бяхме от особени, по-особени в разнообразието на
характерите
си.
Учителят ни нарече „първите ученички". Но учението и обучението на всяка една протече според техните духовни възможности и според особеностите на техния характер. А те бяха три напълно различни една от друга и то с такава индивидуалност като че ли три епохи се събираха и преминаваха през нас самите. А какви характери бяхме - толкова различни, че не мога да проумея как Учителя се справяше с нас и как работеше с нас. Да не смятате, че ние правехме някакво изключение от другите?
Всички бяхме от особени, по-особени в разнообразието на
характерите
си.
Идвахме от различни епохи, от разни Школи, носехме друго знание в себе си, вкоренило се през столетия и хилядолетията като навици, като черти, привички и какви ли още не неща - знайни и потайни. Това бе една разнородна маса на индивидуалности, на личности по образование, по професия, по занятие и поставени на различни места за обучение. Какви ли не неща имаше тук. Тук на Изгрева бе света, тук бе стълпотворението на света и на цялата цивилизация на земята от веки веков до сега. Да, тук на Изгрева като че ли бе изнесена и представена на изложба пред Учителя всички тези личности от хилядолетия и той работеше чрез тези съзнания и даваше Словото си и чрез Учителят се изливаше това Слово и трябваше да приложим Словото му именно тук в тази жива лаборатория и този жив разсадник.
към текста >>
Паша мислеше, че на нея по достойнство като човек, като
характер
й принадлежи правото да бъде близка до Учителя, да бъде уважавана от всички и обградена с внимание и любов.
Но понякога и ние бяхме поставени там до нея, за да може чрез нас тя да си издържи изпита и ние бяхме в момента предметно обучение на Учителя и ние бяхме дадено училищно пособие и помагало да обучение на Савка. Това бе трудна работа и за нея и непосилно за нас, за да издържим. Да гледаш как някой трябва да държи изпита си посредством теб самия това не е лесно и много трудно се издържа. Е, имаше моменти, когато местата ни се сменяваха и Савка беше принудена да става и тя предметно обучение за другите две. Разбира се, че тя трудно понасяше това, защото искаше да бъде първа и изключително първа.
Паша мислеше, че на нея по достойнство като човек, като
характер
й принадлежи правото да бъде близка до Учителя, да бъде уважавана от всички и обградена с внимание и любов.
Тя така беше устроена и така възприемаше нещата около себе си и в себе си. Марийка се смяташе за грешна. Интересно бе, че и другите две сестри и ученички имаха такова мнение за нея, и другите две ученички смятаха и считаха в себе си, че стоят по-високо от нея. А Марийка беше привързана към Учителя, гледаше на него като на човек, в който Бог живее и се проявява. Следователно пред неговото лице тя беше едно нищо и една прашинка от безкрая.
към текста >>
44.
234. ТРИТЕ ВЪЗМОЖНИ ПОЛОЖЕНИЯ И ТРИТЕ МЕСТА
,
,
ТОМ 5
Да, чиста германка и чист македонец и това смешение на две националности придобиваше и друго значение - чрез нея работеха сили от две народностни групи и ту се изявяваше българския македонски инат, ту пък след това следваше да изскочи германския надменен
характер
.
Тя се явяваше като съвременна секретарка по ваши днешни разбирания, но това би било обидно за нея, но по друг начин не бихме могли да го предадем днес. По този начин тя заставаше първа до Учителя и като че ли чрез нея се дърпаха конците от Учителя за много неща. Та по такъв начин тя блестеше пред всички. Тя имаше и едновременно качество за показност, парадност, което външно го обличаше в ред и порядък. Баща й бе македонец, а майка й бе германка.
Да, чиста германка и чист македонец и това смешение на две националности придобиваше и друго значение - чрез нея работеха сили от две народностни групи и ту се изявяваше българския македонски инат, ту пък след това следваше да изскочи германския надменен
характер
.
Голямо мъчение бе за Учителя да се справи с нея. За нас също беше голямо изпитание да изтърпим някои нейни прояви. Кога търпяхме, кога не - в зависимост от случая и от времето. Това бе показателно както и за нея, така и за нас да прилагаме търпимост и да можем да се справим с ежедневните задачи, които трябваше да разрешаваме. Второто място бе за Паша.
към текста >>
45.
235. ЧЕРЕШИ ЗА ТРИТЕ СЪПЕРНИЧКИ
,
,
ТОМ 5
Това се дължеше на залегнали в
характера
ни знания от минали епохи, от които бяхме дошли.
Упражненията бяха наглед простички, но в тях се криеше дълбок символизъм. А понякога беше неразгадаем ребус и трябваше да се решават още много неизвестни неща и да излезнат закътани от съзнанието и забравени още толкова много неща, за да можем да се доберем до едно правилно разбиране. И решаването на този ребус идваше с познанията, които лежаха у нас самите, но забравени или пък идваха от неща, за които не обръщахме сериозно внимание в живота си, защото ги смятахме съвсем обикновени и незаслужаващи внимание. И в този ребус ние бяхме свързани с имената и образите на нашите приятели, с онези, които бяхме в Школата и чиито отношения към нас не бяха тъй гладки. А понякога те бяха грапави, обтегнати, нажежени и стигащи до конфликти.
Това се дължеше на залегнали в
характера
ни знания от минали епохи, от които бяхме дошли.
А трябваше да се справим сега с тях чрез знанието дадено от Словото на Учителя. Но едно е да четеш и слушаш Словото му, а друго е да го приложиш и изпълниш. Едно е да наблюдаваш какво говори и какво върши Учителя, а друго е да опиташ и ти да го изпълниш. Едно е да наблюдаваш сама себе си и опитностите на братята и сестрите от Братството на Изгрева, да се учиш от техните опитности, а друго е да преминеш ти самата през такива изпити. Всичко това бе една поредица от неща строго теоретични и един Висок идеал, а от друга страна практически ти се поднасяха на тепсия и ти виждаш всичко, което бяхме извършили или недовършили хубаво или лошо и тогава се срамувахме, че от нашата опитности и от нашата задача не беше излезнало нищо добро.
към текста >>
46.
241. КЛАСЪТ НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ
,
,
ТОМ 5
Да ви
охарактеризирам
сега: Мария Савова е морален тип.
После и Мария Радева излезе от групата, а тя работеше много добре. Нея други причини я накараха да излезе от този клас." „Учителю, докато ние не влезнем в духовния свят няма да можем да се погодим, защото Савка схваща нещата по свой начин, Паша също по свой и аз по свой." „То е хубаво когато има разнообразие, но най-важното е когато това разнообразие се обединява в едно цяло. Трябват хора с положителни мисли. Всички все отрицателното мислят и все критикуват. А обединението не се извършва с отрицание.
Да ви
охарактеризирам
сега: Мария Савова е морален тип.
Паша е разумен тип. Савка е досетлива, а ти имаш най-гъвкави чувства. Ти умееш да влезнеш в положението на мъжете и да им угодиш. Мъжът и той се стреми да познае жената. У тебе има предчувствие.
към текста >>
47.
243. БЪДЕЩАТА ДОБРА КАРМА И БОЖИЯТ ДАР
,
,
ТОМ 5
Имаше моменти, когато аз не можех да се примиря с много неща от
характера
на Савка и с нейното поведение, защото виждах, че тук изпъкваше личният елемент и аз се намесвах.
Първо показа на мен. Обърна ми внимание, че някой трябва да заеме този пост. След това дойде време, след като започнаха съперничества за този пост, лично Учителят ме попита, дали искам да ме постави на нейното място, а тя да заеме моето. Тогава отговорих, да бъде така както той смята за нужно. Макар че всички тези неща ми бяха ясни и доведени до знанието ми лично от Учителя, все пак имаше моменти, когато тези разяснения от Учителя отиваха на заден план и се започваха големи борби между мен и Савка.
Имаше моменти, когато аз не можех да се примиря с много неща от
характера
на Савка и с нейното поведение, защото виждах, че тук изпъкваше личният елемент и аз се намесвах.
Дали беше разумно от моя страна не можах да определя - това го определяше Учителят, но аз смятах, че трябва да се намеся. А как ли? Отивах и питах за всяко нещо Учителя. Това Савка направо я вбесяваше, защото аз направо питах Учителя дори и пред самата нея. А отговорът на Учителя беше такъв, че не можеше да се коментира.
към текста >>
48.
245. НЕДОВЪРШЕНАТА РАБОТА НА УЧЕНИКА
,
,
ТОМ 5
Характерът
на разглезено дете.
Савка настоява на своето и разсърдва Учителя и той се вълнува от това упорство на Савка. Тогава другата стенографка отива, взима листчето и започва да чете до половината. И после не можа да продължи. И също засече. Савка искаше нейното да стане, ако не станеше, не може.
Характерът
на разглезено дете.
Сънят ми изчезна, но го запомних и наблюдавах как ще се развият нещата накрая. Развиха се точно по съня. Савка не можа да си приключи своята работа, която й бе дал Учителят със „Свещените думи на Учителя", а трябваше 40 години след това тази работа да я привърши друг и не се направи така както тя би ги направила. Защото нейните записки се бяха вече позагубили и се бяха разхвърлили насам и натам по някои хора и освен Борис Николов нямаше кой да ги разчете. Нейната стенограма трудно се четеше.
към текста >>
49.
247. НАРЯДИ ЗА СЪБОРИТЕ
,
,
ТОМ 5
Ето това го запомнете от мене - това бе
характерно
за цялото наше поколение в Школата.
С годините наблюдавах как някои се хващаха за него, като че ли кой знае какво се съдържаше в него. Връзката на ученика с Бога е строго определена, тя е вътрешна и не зависи от ритуали и наряди. Но това не се разбираше. А какви борби бяха с тези наряди. Които по-малко са готови, най-много се натискат да работят гдето не могат.
Ето това го запомнете от мене - това бе
характерно
за цялото наше поколение в Школата.
Не винаги Учителят възпираше някои неразумни решения на приятелите. Оставяше ги да направят това, което са решили и да си видят погрешките. Веднъж каза: „За да растеш трябва да боравиш с най-малките величини и възможности в най-ограничените условия, В това се крие силата на ученика". Но в същото време човек не трябва да се пренасилва, а да работи толкова колкото му са възможностите. Трябва да има едно вътрешно равновесие у човека, а това зависи от вътрешните капитали, с които разполага.
към текста >>
50.
248 ИДЕИ И ПРЕДМЕТНО УЧЕНИЕ
,
,
ТОМ 5
Нейната тема бе за
характера
на народните празници в бита на българина.
248 ИДЕИ И ПРЕДМЕТНО УЧЕНИЕ Със Савка бяхме стажант-студентки, когато следвахме философия и то в един и същи курс. Тогава бяха ни дали различни теми за разработка.
Нейната тема бе за
характера
на народните празници в бита на българина.
След като разви темата то тя критикуваше една наредба на Министерството, че не може и не трябва да се свързват празниците с ядене и пиене и ритуали. Тя се обяви срещу правилника на Министерството, срещу реда и порядъка им. Веднага ръководството на курса и на факултета я порица за това. Тогава аз станах да защитавам Савка, че празниците са религиозни, че в тях се влага друга идея, друг смисъл и за доказателство започнах да цитирам по памет стихове от Библията за идейната и духовна страна на тези празници. Всички останаха изненадани, че една госпожица, висока, стройна, хубава и добре, елегантно облечена по последната мода може да цитира Библията.
към текста >>
51.
253. БОЖИЯТА ТЪРПИМОСТ
,
,
ТОМ 5
Как тръгна по тази посока, кой я насочи, но нещата придобиха драматичен
характер
.
Една мравка в един мравуняк. Погледнато от човешки очи, но погледнато през очите на Учителя измеренията са други. Ето така Учителят освободи съзнанието ни и започнахме да гледаме на Савка по друг начин и започнахме да прощаваме постъпките й, защото бе дете. Казахме си, тя ще се оправи когато порасне отвътре и стане голяма както другите около нея. Годините се нижеха и тя започна да ревнува Учителя от всяка среща на брат или сестра с него.
Как тръгна по тази посока, кой я насочи, но нещата придобиха драматичен
характер
.
Тя не ни позволяваше да се приближим до Учителя. Аз не изтърпявам, отива при него и му казвам: „Учителю, според мен Савка не е никаква ученичка, а една ревнива жена". Спрях. Ядът ми мина, вероятно той го бе приел веднага от мене. Той ме гледа, гледа, гледа пък каза: „Това е един факт, на който не мога да кажа нищо". Аз седя и се чудя какво вече означава това.
към текста >>
52.
266. ТУРИСТИЧЕСКИЯТ НОЖ НА ЦЕКО
,
,
ТОМ 5
Ето защо някои надяваха дрехите на умрелите си роднини и по този начин носеха влиянията на заминалите, създаваха се други течения и друг
характер
в духовната атмосфера около Учителя.
От Учителя знаехме, че вещите на покойника трябва да се изгорят, защото от една страна онзи, който ги е носил част от неговия двойник е още в дрехите му и ако някой друг ги облече, то онзи заминалият отвъд го дърпа отгоре с невидимите конци и по този начин живия се свързва с мъртвия. Така че онези, които носеха такива дрехи и вещи се свързваха с влиянията на починалия и носеха състоянията му, които имаше преди да си замине. А това бяха потискащи трагични състояния, защото рядко човек може да си замине усмихнат и доволен от този свят. Затова по това време в Мърчаево Учителят каза: „Не носете дрехите на умрелите". Дали се отнасяше за Цеко или някой от присъствуващите там се беше облякъл с дрехите на някой починал аз не мога да кажа, но бедноти-ята и немотията през време на войната бе голяма.
Ето защо някои надяваха дрехите на умрелите си роднини и по този начин носеха влиянията на заминалите, създаваха се други течения и друг
характер
в духовната атмосфера около Учителя.
Той имаше някакви съображения, за да каже това, казваше го за наше добро и за наше знание и затова да не му се пречи поради нашето невежество и непослушание. Савка Керемидчиева бе получила един туристически нож след заминаването на Цеко като някой от близките или приятелите му й го бяха подарили. Тогава един туристически нож за нас, които излизахме всяка седмица в планината бе една нужна вещ и която бе скъпа в ония години. Бяхме на екскурзия на връх „Острица" и това бяха последните излизания с Учителя на екскурзия от Мърчаево. И там както бяхме се събрали всички и седнали да починем и бяхме си извадили да хапнем кой каквото носи в онези бедни години на войната, то тогава Савка взе туристическият нож на Цеко, приближава се до Учителя с един свойствен на нея маниер, за да я видят всички и за да подчертае своята привързаност към него и изрича на висок глас: „Учителю, подарявам ви този туристически нож".
към текста >>
53.
269. КОТЕШКИ ИСТОРИИ
,
,
ТОМ 5
Тереза бе един изключително амбициозен немски дух и това се отрази много неблагоприятно върху
характера
на Савка.
Падна се на нея и тя трябваше да си изпълнява задачата и обязаности-те до края съвестно като ученик. Но тук се намесиха и външни фактори, а това бе нейната личност, индивидуалност, както и родовите сили, които кръжаха около нея. Споменах вече, че тя бе половината немкиня и половината македонка, така че Савка наследи качества и от едните, и от другите. От майка си наследи майчиния си език - немския, а от баща си - не знам какво наследи. Но от майка си наследи и нещо друго, което много ни безпокоеше и което ни караше да реагираме.
Тереза бе един изключително амбициозен немски дух и това се отрази много неблагоприятно върху
характера
на Савка.
Майката непрекъснато я подтикваше да излиза и да изпъква напред, за да бъде най-личната представителка на учениците на Изгрева. Вие сте виждали как амбициозни майки в началните класове на училището изтъкват и избутват децата си да издекламират някое стихотворение или да изпеят някоя песен, за да може да ги видят всички. А знаете ли в такъв случай как другите майки се ядосват, че техните деца не са устроени така, че не са амбициозни и че не излизат и не изпъкват отпред пред всички останали деца. И сега всичко това се премести и прехвърли тук на Изгрева и то когато ние вече бяхме големи около 25 години. А останалите бяха в различна възраст.
към текста >>
54.
273. БОЖИЯТА БЛАГОДАТ И МИРОВАТА ПРИВИЛЕГИЯ
,
,
ТОМ 5
Но понеже другите започнаха да виждат в нея образ на личност достойна за обожание, подражание и възхвала, то събитията започнаха да придобиват съвсем друг
характер
и се измести фокуса от Учителя и отиде към Савка, ставайки фокус за някои, а пък образа на Учителя се изместваше настрани.
Отново отивам при него и чувам думите му: „Какво има в нея, за да я предпочитам пред другите? " Значи ми показваше, че той не я е предпочел пред другите, но е поставена на това място до него, за да изпълнява една длъжност. Другите не виждаха длъжността, която тя изпълняваше, но виждаха личността Савка, която наистина се изявяваше в своя стил. Пак по същия случай друг път ми каза: „Всичко, което гледаш отвън, че аз правя - това са все методи за възпитание. А чрез Савка аз възпитавам другите, които са около нея".
Но понеже другите започнаха да виждат в нея образ на личност достойна за обожание, подражание и възхвала, то събитията започнаха да придобиват съвсем друг
характер
и се измести фокуса от Учителя и отиде към Савка, ставайки фокус за някои, а пък образа на Учителя се изместваше настрани.
Отново отивам при него, за да протестирам срещу едно такова поведение на Савка, а той ме посреща от вратата, непозволявайки ми да отворя уста и казва: „Савка може да стане причина цялото ми дело да пропадне". Прекъсна за миг, огледа ме, огледа се наоколо като че ли това, което искаше да каже се отнася и за останалите невидими за нас слушатели: „Но аз ще я държа при мен, защото такава е Волята Божия". Един ден казвам на Учителя, визирайки Савка: „Учителю, нали по тялото на човека, по неговото лице е изписано всичко онова, което той е носил в мислите си и живота на миналото е изписано по него. И тялото му е построено дотолкова правилно или неправилно според това как е живял на земята". Понеже Савка имаше грубо тяло, голям задник, кръгло грубо лице и исках да имам вътрешната картина за Савка дали по заслуга от миналото или по благодат днес е така близко сложена до Учителя.
към текста >>
55.
275. НЕДОСТАТЪЦИТЕ
,
,
ТОМ 5
Запитвам: „Учителю, какви са моите слаби страни в
характера
ми".
275. НЕДОСТАТЪЦИТЕ Аз съм на поредният урок при Учителя. Той седи на своят стол пред масата, а аз съм седнала от другата страна и записвам.
Запитвам: „Учителю, какви са моите слаби страни в
характера
ми".
Той ме погледна и каза: 1. „Да придобиеш търпението. Да имаш търпение значи като ти се случи нещо неприятно да ти е приятно". 2. „Да бъдеш справедлива и да не се извиняваш за погрешките, но и да не осъждаш другите. Ще кажеш: „Тази погрешка, която направих не трябва да я правя повече." 3.
към текста >>
56.
280. ПОСТ
,
,
ТОМ 5
Когато иска да се справя с някакъв порок и с някакъв недъг в
характера
си се започва пост на разсип, но когато искаш да добиеш някаква добродетел, нещо положително в себе си и когато почваш някаква работа, която искаш да се реализира, то поста го почни на нова луна.
А индивидуалните постове в Школата не се допускаха, но ако някой го провеждаше трябваше да иска специално разрешение от Учителя или пък Учителя му отреждаше този пост, за да разреши някой проблем чрез него. И така този брат влезнал в поста и изведнъж състоянието му се влошава и накрая едвам се дотътря до Учителя и с мъка изказва оплакванията. Учителят го изслушал и казал: „Ти направи грешка, че почна пост на нова луна. Не само, че не ще си помогнеш чрез поста, но ще си навредиш още повече. Когато човек трябва да се лекува чрез пост трябва да го почва при разсип на луната.
Когато иска да се справя с някакъв порок и с някакъв недъг в
характера
си се започва пост на разсип, но когато искаш да добиеш някаква добродетел, нещо положително в себе си и когато почваш някаква работа, която искаш да се реализира, то поста го почни на нова луна.
И освен това трябва да има ръководител на поста да не би да те отклонят духовете, да те подведат, да те заблудят, да те вкарат в дълъг пост и чрез поста да те задигнат от този свят. До тук всичко, което си правил е погрешно". Учителят му дава напътствие как да излезе от поста и след десетина дни брата полека, полека започна да идва в салона и да слуша беседи на Учителя. Така че прилагането на пост не е безобидна работа, човек трябва да има знания за него, да има ръководител, който да познава окултните закони, които управляват поста. Най-добре е да се провежда пост от няколко човека или група като се държи на строго определени правила, които Учителят ни даваше.
към текста >>
57.
291. НИКОЛА АНТОВ
,
,
ТОМ 5
Може би това да е вярно, но неговият
характер
и неговата дейност след това заличи у мен пък и у другите това изказване на Учителя за него, С неговата дейност и анархистични възгледи за живота, за властта и за държавата той направи някои изопачени извращения с административната власт, която имаше и затова беше изпратен от комунистите в концлагер и престоя към шест месеца.
На следващия ден те се събраха и започнаха да разискват въпроса да се създаде едно ново ръководство, което да поеме всички работи на Братството в свои ръце. На първото заседание пристига и Никола Антов с кобур и с пистолет. На въпроса защо е дошъл с пистолет, когато има един разказ и опитност на полковник Божков с Учителя, че при Господа с пистолет не се ходи, тогава Антов отговаря така: „С пистолет не се ходи при Господа, но сега има друг Господ и при него се ходи с пистолет" и той поставя условие, че ако не бъде избран в ръководството ще разтури всичко. А по това време той беше представител на ОФ за целият район и имаше голяма административна и политическа власт. Някои бяха споменали, че Учителят бил казал той да бъде посредник между властта и Братството.
Може би това да е вярно, но неговият
характер
и неговата дейност след това заличи у мен пък и у другите това изказване на Учителя за него, С неговата дейност и анархистични възгледи за живота, за властта и за държавата той направи някои изопачени извращения с административната власт, която имаше и затова беше изпратен от комунистите в концлагер и престоя към шест месеца.
След това се върна отново на Изгрева. Веднъж той ме среща, насочва се към мен и изрича следното: „Досега аз бях в затвора, а сега ти ще ходиш там". Точно по това време бяха започнали големите крамоли и разправии около ръководството на Братството. Спомням си веднъж Учителят беше казал следното: „Някои духове са изключително пакостни духове и затова са завързани като ученици в Школата, че ако ги пуснем навън в света ще направят много повече поразии. А тук са вързани и няма къде да мърдат".
към текста >>
58.
291. НИКОЛА АНТОВ
,
,
ТОМ 5
Може би това да е вярно, но неговият
характер
и неговата дейност след това заличи у мен пък и у другите това изказване на Учителя за него, С неговата дейност и анархистични възгледи за живота, за властта и за държавата той направи някои изопачени извращения с административната власт, която имаше и затова беше изпратен от комунистите в концлагер и престоя към шест месеца.
На следващия ден те се събраха и започнаха да разискват въпроса да се създаде едно ново ръководство, което да поеме всички работи на Братството в свои ръце. На първото заседание пристига и Никола Антов с кобур и с пистолет. На въпроса защо е дошъл с пистолет, когато има един разказ и опитност на полковник Божков с Учителя, че при Господа с пистолет не се ходи, тогава Антов отговаря така: „С пистолет не се ходи при Господа, но сега има друг Господ и при него се ходи с пистолет" и той поставя условие, че ако не бъде избран в ръководството ще разтури всичко. А по това време той беше представител на ОФ за целият район и имаше голяма административна и политическа власт. Някои бяха споменали, че Учителят бил казал той да бъде посредник между властта и Братството.
Може би това да е вярно, но неговият
характер
и неговата дейност след това заличи у мен пък и у другите това изказване на Учителя за него, С неговата дейност и анархистични възгледи за живота, за властта и за държавата той направи някои изопачени извращения с административната власт, която имаше и затова беше изпратен от комунистите в концлагер и престоя към шест месеца.
След това се върна отново на Изгрева. Веднъж той ме среща, насочва се към мен и изрича следното: „Досега аз бях в затвора, а сега ти ще ходиш там". Точно по това време бяха започнали големите крамоли и разправии около ръководството на Братството. Спомням си веднъж Учителят беше казал следното: „Някои духове са изключително пакостни духове и за- това са завързани като ученици в Школата, че ако ги пуснем навън в света ще направят много повече поразии. А тук са вързани и няма къде да мърдат".
към текста >>
59.
19. ЛЕЧЕНИЕ ЧРЕЗ ПЕСЕН
,
,
ТОМ 6
„Музиката", казва Учителят в една лекция, „повишава вибрациите на тялото, на организма и той се справя с болестта." В друга лекция казва: „Ако човек може така да повдигне вибрациите на тялото си, с музика и песен ли, с молитви ли, с вяра ли, с мисъл ли, но да ги повдигне да станат по-силни от тези на болестта, той ще оздравее от каквато и да е болест болен, даже и на смъртно легло да е." Беседите са пълни с методи, формули, упражнения, с които да работи човек върху себе си, върху околните, върху децата, да трансформира известни лоши качества, черти в
характера
си, да поощрява, да развива добри качества и способности, сили, дарби... Беседите са съкровищница на ценности, които тепърва чакат своите изследователи и рудокопачи.
Аз ставам и весело ги посрещам. Но какво да им кажа? Не мога да им обяснявам, няма да ме разберат. Казвам им само, че ми е спаднала температурата и че утре ще отида на училище. 31 Този опит съм правила много пъти след това и винаги сполучливо.
„Музиката", казва Учителят в една лекция, „повишава вибрациите на тялото, на организма и той се справя с болестта." В друга лекция казва: „Ако човек може така да повдигне вибрациите на тялото си, с музика и песен ли, с молитви ли, с вяра ли, с мисъл ли, но да ги повдигне да станат по-силни от тези на болестта, той ще оздравее от каквато и да е болест болен, даже и на смъртно легло да е." Беседите са пълни с методи, формули, упражнения, с които да работи човек върху себе си, върху околните, върху децата, да трансформира известни лоши качества, черти в
характера
си, да поощрява, да развива добри качества и способности, сили, дарби... Беседите са съкровищница на ценности, които тепърва чакат своите изследователи и рудокопачи.
Всеки от нас е взел по нещичко, послужил си е с нещо, придобил е нещо, според това, колко е чел и разбрал и колко е приложил. Но ние далеч още не сме изучили, разбрали и приложили учението на Учителя. Затова и всички не се проявяваме еднакво, не сме на еднаква степен на развитие. Едни не четат или четат малко, други и да четат, не разбират или разбират малко, трети и да разбират, нямат воля да прилагат. Блажени са онези, които са имали условия да четат и учат, имали са ум да разбират и воля да прилагат.
към текста >>
60.
64. КАК СЕ СТАВА ВЕГЕТАРИАНЕЦ
,
,
ТОМ 6
64. КАК СЕ СТАВА ВЕГЕТАРИАНЕЦ Иска ми се да не пропусна и още един интересен случай от подобен
характер
, който илюстрира как, като се послуша съвета на Учителя, идва доброто.
64. КАК СЕ СТАВА ВЕГЕТАРИАНЕЦ Иска ми се да не пропусна и още един интересен случай от подобен
характер
, който илюстрира как, като се послуша съвета на Учителя, идва доброто.
В селото, в което учителствувах дълги години - Каменна река имахме и един брат заквасен в Учението от мене. Още в първите години на учителствуването ми там, той дойде при мене, прояви интерес към Учението, поиска беседи, четеше, увлече се, радваше се, идваше често при мене на разговор, виждах го, че разбира много работи, но вегетарианството не можеше да приеме. Оправдаваше се с родителите на жена си и своите, че те не давали и дума да се издума за вегетарианство и той не искал да ги огорчава, докато са живи. Минали се бяха няколко години. Една вечер преди заминаването ми за София за Великденска ваканция, той дойде у дома да се сбогува с мене и каза, че имал повиквателно за трудовак и че ще замине един ден след като аз се върна от ваканцията.
към текста >>
61.
67. ЗАМИНАЛИЯТ РОЖДЕН БРАТ
,
,
ТОМ 6
Той не ще носи същата форма, а може би и същият
характер
.
След доста дълго време в време и край мене той се отдалечи. Аз не го чувствувах и сънувах вече и по-рядко почнах да мисля за него. А сега вече може и да се е преродил. Защото от тогава се минаха 24 години, а Учителят беше казал, че след 15-20 години ще се върне, ще се прероди. Как ще го позная?
Той не ще носи същата форма, а може би и същият
характер
.
Единственото нещо, по което ще го позная, ще бъде любовта. Защото „само в любовта хората се познават и привличат", казва Учителят.
към текста >>
62.
73. НА МУСАЛА
,
,
ТОМ 6
Напущаме Чам Курия и непосредствено навлизаме в боровите гори на Рила, които имат същия
характер
отначалото.
Поемаме през усойната и влажна вековна борова гора на Чам Курия. Мирис на смола и здравец. Вадички, потоци лъкатушат успоредно с пътя, пе- . нят се, бълбукат, пеят... На места го пресичат и ние минаваме по красиво изработени от борово дърво мостчета. Тайнственост и красота.
Напущаме Чам Курия и непосредствено навлизаме в боровите гори на Рила, които имат същия
характер
отначалото.
Тук вече шумът от потоците и реките става по-силен, понеже се спущат от по-големи височини. Някъде гората отстъпва на по-широки, голи пространства, където можем да видим по-голям къс синьо небе и слънце. На места газим до колене буйна трева и всевъзможни билки и цветя. Особено са незабравими омайничетата, едрите маргарити, горските теменуги и незабравките. Някъде спираме за почивка по на припек.
към текста >>
63.
75. ЛЕТУВАНЕ НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА
,
,
ТОМ 6
Тук всичко естествено и земно придобива неземен
характер
.
Навлизах на метър, два навътре по камъните, които стърчат над водата и сядах на някой голям камък, като на малко островче. Обичах да стоя там и да гледам как синьозеленикавата повърхност на езерото се бърчи от лекия ветрец и леки вълни се гонят една подир друга, по които са накацали някакви искрящи лодчици или корабчета -миниатюрни отблясъци от слънцето. Това беше толкова красиво и забавно. Ето една група вълни със своите малки корабчета минават край мене, като че дефилират и отминават. Виждаш ги, че се раждат там пред очите ти в езерото и изчезват някъде там по-далеч от теб, а въображението ти рисува други картини и създава приказка за някакви свръхземни същества, които плуват с тези светещи корабчета, идвайки от незнайни светове и заминавайки към други такива.
Тук всичко естествено и земно придобива неземен
характер
.
Колко е хубаво! колко е приказно! Не ти се става. Не ти се отива. Не ти се прекъсва това блажено състояние, в което си се потопил.
към текста >>
64.
КОМУНИСТИЧЕСКАТА ВЛАСТ И ДЪНОВИЗМА
,
Бележки на редактора.
,
ТОМ 6
Но делата му имаха друг
характер
: те следваха политическата линия на фашистката буржоазия.
Никой не бе спасил толкова хора от разстрел. През 1960 г. бе отпечатана една книжка „Антинаучното и реакционна същност на дъновизма" от Борис Ценков. Ще цитираме извадки от нея. „Петър Дънов проповядваше пълно пренебрегване на политическия живот.
Но делата му имаха друг
характер
: те следваха политическата линия на фашистката буржоазия.
Първият заместник на Дънов - Любомир Лулчев беше в продължение на две десетилетия един от най-близките тайни съветници на цар Борис III. Той с пълно право си спечели прозвището „българският Разпутин". Съден заедно с фашистките регенти и министри от Народния съд, той получи смъртна присъда и беше ликвидиран." (стр.36) „Както вече показахме, в периода на фашистката диктатура и мракобесие дъновизмът бе на служба в двореца посредством Л. Лулчев. Как може тогава да се говори за някаква любов или съчувствие към социализма от страна на дъновизма. Независимо от това, религията и социализмът са изобщо несъвместими.
към текста >>
65.
23. ГНИЛИЯТ ПЛОД
,
Мария Райчева
,
ТОМ 6
23. ГНИЛИЯТ ПЛОД Оплаках се веднъж на Учителя, че не мога да обичам едно лице, което има някои много отрицателни черти в себе си като
характер
и постоянно ги проявява.
23. ГНИЛИЯТ ПЛОД Оплаках се веднъж на Учителя, че не мога да обичам едно лице, което има някои много отрицателни черти в себе си като
характер
и постоянно ги проявява.
Той ми отговори: „Можете ли да обичате един гнил плод? " Много съжалявам, че не ми дойде тогава на ума да Го попитам: „Ако не можем да обичаме плода, не трябва ли да обичаме костилката му, душата в него? " Съжалявам, че не изчерпах тогава този въпрос, който остава и досега неразрешен за мене, който има широко практическо приложение в живота. Аз имам своя отговор за него, но истинен щеше да бъде този на Учителя, докато моя може да бъде погрешен.
към текста >>
66.
33. ЗЛАТНАТА ЕПОХА
,
Мария Райчева
,
ТОМ 6
Характерно
нещо за шестата раса ще бъде, че национализъм няма да има.
Христос казва: „Давам ви власт". Тази власт на земята не е реализирана. И ще я даде на светиите. И когато стане това, ще има ли по цялата земя насилие? Няма да има насилие.
Характерно
нещо за шестата раса ще бъде, че национализъм няма да има.
Ще има човещина, ще има един език. Ще има и други езици, но един език ще бъде общ за всички. Затвори няма да има. Ще дойде един човек и ще ти каже: „Има опасност да направиш едно престъпление след една година. Да внимаваш".
към текста >>
хората с различни
характери
ще се спогодят и ще живеят заедно.
Ще има и други езици, но един език ще бъде общ за всички. Затвори няма да има. Ще дойде един човек и ще ти каже: „Има опасност да направиш едно престъпление след една година. Да внимаваш". Ще пътуват хората свободно, нали е казано: Вълкът и агнето ще пасат заедно, т.е.
хората с различни
характери
ще се спогодят и ще живеят заедно.
Новата култура ще дойде по вътрешен начин. Хората трябва да се родят вътрешно. Днешното право ще бъде заменено с друго нещо. Хората на Новата Култура ще бъдат със силна воля, разумни и добри. Бъдещото общество ще се състои от талантливи, гениални и светии.
към текста >>
67.
1. ПЕТЪР КАМБУРОВ (1899-1969)
,
МОЯТ ЖИВОТ С УЧИТЕЛЯ
,
ТОМ 6
Тази именно
характерна
черта у тати стана причина за окончателно да стана вегетарианец и да приема Учението на Учителя, което по-късно ще опиша.
Баща ми беше печатар. Имаше собствена печатница, която отчасти играеше ролята на клуб, дето след работно време се събираха приятели на баща ми на разговор. Много често се случваше баща ми, който беше добър цигулар, със същите приятели да се отбиват вечер на път за вкъщи, в някоя кръчма дето гуляеха до късно през нощта. Не помня някога тати да ни е правил строги забележки или да ни е наказвал за някои провинения. Напротив, винаги е намирал смекчаващи вината обстоятелства и е гледал, макар и виновни, да ни оправдае пред мама, която лесно не прощаваше.
Тази именно
характерна
черта у тати стана причина за окончателно да стана вегетарианец и да приема Учението на Учителя, което по-късно ще опиша.
Животът на нашето семейство до около 1909 година протече по обикновеному. Ние бяхме малки и родителите ни освен всекидневната си работа отделяха и доста грижи за нас. Но точно по това време - около 1909 година в града пристигна един ветеринарен фелдшер - Панайот Ковачев, със семейството си, идещ от Казанлък и делегиран на служба по ветеринарното дело в Стара Загора. Той бил един от пионерите на новото учение „Бяло Братство" и предан негов радетел. Чичо ми - Никола Камбуров, също печатар в Казанлък и последовател на същото учение, дава на Ковачев адреса на баща ми и пристигайки намира го в печатницата.
към текста >>
68.
8. ПЪРВИЯТ ОКУЛТЕН ЗАКОН ЗА УЧЕНИКА
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
След обяда непринудено се започна разговор относно някои мисли от беседата или от личен
характер
.
Словото на Учителя прикова вниманието на слушателите дотолкова, че независимо от силния мраз, дълго след беседата, която трая само един час, останаха на двора, искаха да се домогнат до Учителя, да го поздравят, да му целунат ръка. На голяма маса в трапезарията бе сервиран обяд. На трапезата при Учителя винаги имаше гости, било от провинцията, било от София, най-вече братя-студенти. Това беше истинска комуна. Присъствуваха около 20 души гости, в това число и аз.
След обяда непринудено се започна разговор относно някои мисли от беседата или от личен
характер
.
Накрая и аз взех думата: „Учителю, рекох, искам да Ви поставя един въпрос, на който моля да ми отговорите. Тази нощ, когато бях вън при пътната врата премръзнал, Вие знаехте ли, че съм там. Защо не дойдохте да ми отворите преди да бутна вратата? " Учителят отговори: „Такъв е законът на земята. За да се прояви Любовта, единият трябва да поиска, другият да му даде; единият трябва да почука, другият - да му отвори.
към текста >>
69.
35. СНИМКАТА НА ЕСПЕРАНТИСТИ ОТ РИГА - ЛАТВИЯ
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
За нея говори доста продължително и каза много хубави неща: че произхожда от един род от хиляда години, че има устойчив
характер
, че е човек, на когото може да се възложи отговорна работа и пр.
През август на 1931 година, когато Братството лагеруваше при Седемте рилски езера, аз се обадих на моя шеф, че искам да отсъствувам два дни и през Рилския манастир, Дамка се озовах на лагера. Времето беше хубаво, слънчево. След обяд аз се срещнах с Учителя и му показах, като му посочих, че N 13 е моята кореспондентка от Рига и очаквах мнението на Учителя за нея. „Тя има младежки чувства и влечения. Онова, което на младини не е постигнала, сега иска да го постигне", каза Учителят и се спря на N 12 - Амалия Вайланд.
За нея говори доста продължително и каза много хубави неща: че произхожда от един род от хиляда години, че има устойчив
характер
, че е човек, на когото може да се възложи отговорна работа и пр.
Но мене повече ме интересуваше N 13, затова повторно помолих Учителя да каже нещо повече за нея. Учителят пак повтори същите думи за нея, с което ми даде да разбера, че тя не притежава онези ценни духовни качества като N 12. Пак ми заговори за N 12, като я обрисува като честен човек, който всеотдайно служи на своя висок идеал, човек със стабилен характер и пр. Аз се почудих защо Учителят ми говори такива хубави неща за нея, а за N 13, която ме живо интересува като моя кореспондентка, не каза нищо хубаво. Едва ли не искаше да каже: тя не е човек с ценни духовни стремежи, нейният поглед е обърнат към земята.
към текста >>
Пак ми заговори за N 12, като я обрисува като честен човек, който всеотдайно служи на своя висок идеал, човек със стабилен
характер
и пр.
„Тя има младежки чувства и влечения. Онова, което на младини не е постигнала, сега иска да го постигне", каза Учителят и се спря на N 12 - Амалия Вайланд. За нея говори доста продължително и каза много хубави неща: че произхожда от един род от хиляда години, че има устойчив характер, че е човек, на когото може да се възложи отговорна работа и пр. Но мене повече ме интересуваше N 13, затова повторно помолих Учителя да каже нещо повече за нея. Учителят пак повтори същите думи за нея, с което ми даде да разбера, че тя не притежава онези ценни духовни качества като N 12.
Пак ми заговори за N 12, като я обрисува като честен човек, който всеотдайно служи на своя висок идеал, човек със стабилен
характер
и пр.
Аз се почудих защо Учителят ми говори такива хубави неща за нея, а за N 13, която ме живо интересува като моя кореспондентка, не каза нищо хубаво. Едва ли не искаше да каже: тя не е човек с ценни духовни стремежи, нейният поглед е обърнат към земята. И когато трети път го върнах на N 13, Учителят ме остави без да ми отговори и си отиде. Аз останах озадачен от тази постъпка на Учителя, но разбрах, че моята кореспондентка не е някоя особено издигната личност, на която може да се разчита.
към текста >>
70.
МАРИН КАМБУРОВ
,
Допълнения и разяснения към спомените на брат му Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Ако беше някой
слабохарактерен
щеше да подлудее.
Брате, то тежко, капака не се вдига. Надигам силно, той едва мръдне. Още един, два, три пъти насилих капака, че като се вдигна той, че като се изсипа на главата ми: тухли парчета, че камъни, че вар, че пясък, че като угасна лампата и като ми се напълниха очите с пясък. Ужас! Угасна лампата. Ама такъв грохот, като че ли целия ад се струпа на главата ми.
Ако беше някой
слабохарактерен
щеше да подлудее.
Капака падна. Такова странно и страшно нещо изживях. Слизам долу, не мога да видя нищо, очите ми пълни с пясък, лампата угаснала. Слизам пипнешком долу, измих си очите и рекох, чакай да се кача горе да видя какво става. Качих се горе, но какво да видя - от тавана, по гредите не капе, а слиза вода до тавана и от втория таван по керемидите слиза долу.
към текста >>
Тук повече е проличал
характера
му, темперамента му.
Той горкия възкръснал. Той беше хубав човек, малко гърбавичък. Учителят държеше за вътрешния живот на човека, същественото. Гумнеров може да е обичал, може да е харесвал това момиче - това не е престъпление. Те, престъпленията отвътре излизат.
Тук повече е проличал
характера
му, темперамента му.
От Рига започнаха да идват братя и сестри преди 1939 г, но от кога точно не зная. Това е моята най-голяма загуба. Бях се хванал в една вакуумна фабрика в Казанлък. Тя беше сезонна работа, в която лете бях зает. (Към N 37) В Казанлък имахме хубав голям салон, в който се събирахме по 50-60 души.
към текста >>
71.
ВАСИЛКА КАМБУРОВА /ВАСКА/
,
,
ТОМ 6
През онова време в братските среди и срещи кръжи една идея, според която тези опитности имат само личен
характер
и като личен
характер
те трябва да бъдат скрити и покрити от останалите.
Докато ученикът не почука, Учителят не отваря вратата на знанието, защото ученикът върви по своя път и търси Учителя си. А срещата на ученик с Учител е вътрешен процес, процес на пробуждане на човешкото съзнание, разцъфтяване на човешката душа, което трябва да се схване като жива душа, която люби Бога. Затова след заминаването на Учителя и след сменяването на епохата, те разбраха и видяха и се убедиха във всичко онова, което Учителят им бе казал и което те лично успяха да проверят чрез живота си. Те останаха верни на идеите на Словото и на Делото на Учителя. Като пример можем да посочим написването опитностите на Петър Камбуров.
През онова време в братските среди и срещи кръжи една идея, според която тези опитности имат само личен
характер
и като личен
характер
те трябва да бъдат скрити и покрити от останалите.
Издигаше се знамето на скромността и смирението на ученика. И това спираше много приятели да си напишат опитностите. Най-върли защитници за тази скромност и смирение бяха онези, които нямаха никакви опитности и това го правеха с ясното съзнание от завист, за да не би други да изпъкнат пред тях. Това беше поголовно явление и ние заварихме мнозина от тях. Бе поведена борба и се поведе битка и водехме война с всички, които се противопоставяха за написване опитностите на приятелите от Школата.
към текста >>
72.
18. НИТО УХО Е ЧУВАЛО, НИТО ОКО Е ВИЖДАЛО
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Мъжът ми не можеше да се изметне, защото това не бе в
характера
му, беше го яд, че съм успяла да се сдобия с пари.
Учудих се сама на онова, което бе преминало през ръцете ми за 24 часа. Годежът бе преминал при особено вдъхновение от всички след поднасяне на подаръците. Онези невидими мои приятели и помагачи бяха заминали там при връчването на подаръците и бяха създали необикновено настроение. След този случай моята клиентела се увеличи двукратно. Имах пари и вече никой не можеше да ме спре.
Мъжът ми не можеше да се изметне, защото това не бе в
характера
му, беше го яд, че съм успяла да се сдобия с пари.
С моя труд аз свободно разрешавах моите идейни задачи и то пред лицето на Бога. Аз съм вече при Учителя, изключително уморена, но бях щастлива, че бях отново застанала пред Него. „Сестра, нито ухо е чувало, нито око е виждало онова, което има да минете." Аз стоя изумена. Наистина в живота ми станаха толкова неща, че никой не би повярвал ако ги чуе. А сега ги разказвам, за да видите какво значи път на един роб и на една бяла робиня.
към текста >>
73.
РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА 7-ТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА, 1935 Г.
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Дърветата са още много чисти, те носят ангелския си
характер
, още не са се индивидуализирали.
Животът си носи своите правила. Нас правила предварително не ни трябват. Страхът движи хората. Гордостта кара хората да растат нагоре. Щестлавието кара хората да растат на широко.
Дърветата са още много чисти, те носят ангелския си
характер
, още не са се индивидуализирали.
Растенията, цветята си имат хубави качества. Тиквата е користолюбива. Динята е горделива, пъпешът е щестлавен. Провидението ти дава страдания, сиромашия, ти си един актьор, ще играеш тая роля. За певците се срещат мъртви зони.
към текста >>
74.
17. БРАКЪТ
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Наистина тя е добра жена с прекрасен
характер
, но аз не съм си на място.
Аз вдигам рамене и навеждам глава. След известно време изникна един семеен скандал. Отивам при Учителя да Му се оплаквам. „Ако ти беше приятелка и сестра щеше да ти бъде по-полезна отколкото като жена. Тя има качества да бъде приятел на човека, тя обича хората, но не е за съпруга." Аз се уплаших от тези думи, но Учителят продължи да ми говори: „Но понеже Бог те обича ти е дал добра жена".
Наистина тя е добра жена с прекрасен
характер
, но аз не съм си на място.
Моят живот е много бурен, труден и как тя издържа с мен просто се чудя. Отивам отново при Учителя при едни мои затруднения, при което бях направил една голяма беля. Разказвам Му. Отговори ми: „Точно такива като тебе ми трябват. А в страданието е най- голямата привилегия на ученика".
към текста >>
75.
5. ПЕВЕЦЪТ СИМЕОН
,
Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)
,
ТОМ 6
Това е най-
характерно
за нас.
Не можеше да се оплаче, че е забравено дете от Бога. Напротив, беше галеното дете на съдбата. Но после дойде време да плаща. С него сме преминали през всичките тези години на невероятни противоречия. Взаимно ще си кажем какво ни липсва и какво не, но после го забравим.
Това е най-
характерно
за нас.
Той много често сънува Учителя, макар че са се минали 30 години от заминаването Му. Сега е 1975 г. и аз съм сънувала Учителя един-два пъти, а при него не минава седмица и да не Го сънува. Даваше му се просветление по всички въпроси. Имаше един сън.
към текста >>
76.
17. ВЕКОВНА КАРМА И ЖЕНИТБА
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
Ревнувах брат Борис, защото той беше за мене един идеал, като един добър ученик на Учителя, с
характер
.
17. ВЕКОВНА КАРМА И ЖЕНИТБА За беседа в сряда и петък идваха у Славчо, т. е. у дома една група младежи от града - Жоро, Галето, Митко Кочев и Лъвчето. Те спяха по земята, долу, за да не закъснеят за беседите и тогава падаше голям смях. Между другото, бараката на Миката се премести зад къщичката, пред Тенювата къща и когато Борис трябваше да влезе там в нейната къщичка, навеждаше се, защото беше висок и не можеше да влезе по друг начин и аз гледах от малкото прозорче на моята стаичка, представях си какво ли не.
Ревнувах брат Борис, защото той беше за мене един идеал, като един добър ученик на Учителя, с
характер
.
Един ден ме завари нацупена, защо не нам, и като ме хвана леко за косата, изтегли ми главата нагоре и каза: „Сестричко, знаеш ли какво е карма? Е, аз трябва да изпълня една своя задача на тоя свят". Между другото много сестрички обожаваха Борис. Като чух за кармата му, спрях се да го ревнувам от Мария. Аз се смущавам, понеже имам една лична опитност, която сте чули от Борис Николов.
към текста >>
77.
5. РОДОВАТА КАРМА
,
Маргарита Рангелова Стратева
,
ТОМ 6
Баба ми Мария беше много интелигентна, горда и със строг
характер
жена.
Тя е била от там. По това време с гимназиално образование са ставали учителки и тя е учителствувала в близките села. Бащата на баба ми Мария - дядо Георги е бил на същата възраст като баща ми, когато е бил убит като комита, с нож през тезгяха. Той е бил някакъв търговец. Аз самата като наблюдавам рода им и правя сравнение с това, което Учителят е казвал считам, че тук се касае до една зряла карма, която през едно поколение на възрастта на баща ми като убийство се е повтаряло.
Баба ми Мария беше много интелигентна, горда и със строг
характер
жена.
Като учителка е била изрядна и е респектирала строго всички ученици. Възрастни хора, които са познавали семейството са ми казвали, че я познават като добра, но и строга учителка. Дядо ми Иван, когото много уважавам беше изключителен човек - филантроп, алтруист, политик, писател и изобщо една личност всеотдайна и дълбоко човечна. Понеже бил интелигентен той си е дал живота на обществото в различните периоди на живота по начин, по който е можел. Той е бил широк социалист преди 9.IX.1944 г.
към текста >>
78.
7. ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЗРЯЛАТА КАРМА
,
Маргарита Рангелова Стратева
,
ТОМ 6
Аз мога да кажа за Емил, че имаше много силен
характер
.
Аз отивах нарочно при Учителя и Му казвах: „Учителю, Емил много се мъчи там в затвора! ", а Учителят ми отговори: „Ами Христос по-малко ли се е мъчил? " А Емил от притеснение и като знаеше какво го чака беше си изял просто ноктите. Друг път пак като отивах при Учителя по настояване на Емил, Учителят ми отговори: „И в другия свят има нужда от такива хора като него". И наистина Емил превеждаше беседи, но пък от друга страна посещаваше партийни събрания, нещо противоположно.
Аз мога да кажа за Емил, че имаше много силен
характер
.
Той беше мълчалив, сериозен и когато бил в затвора нищо не казвал, докато Георги Вълков, който бил негов сподвижник и с когото лежал в затвора псувал. Когато бил в затвора и виждал своя край Емил писал в една тетрадка нареждания на децата си, да не се занимават с политика и да знаят, че имат златна майка. Тази тетрадка Емил предал на свещеника, който отишъл за го изповяда и да му даде причастие преди да го обесят. Емил го помолил да скрие тетрадката в широките ръкави на расото си и да я предаде на близките му. Въпросната тетрадка в настоящия момент се намира у сестрата на Емил - Надя.
към текста >>
В същия час когато са били убити, сестрата на неговата майка или по-точно сестрата на баба ми Мария - Дочка, която била мома-учителка в Търново, познавах я добре и ми беше много симпатична, жена с
характер
, интелигентна, организирана, тя ми е разказвала лично, че през нощта чула почукване, значи те точно в полунощ са били убити и излязла и видяла баща ми Емил в бели дрехи се явил и изчезнал.
Вкарали са го при баща ми, малтретирали са го уж и него и той казал на баща ми: „Признай си и ще ви освободят$. Баща ми признава и тогава ги осъждат на смърт. А в писмата баща ми пише, че не е бил шпионин и аз вярвам в това нещо. Много е интересно, че много близки са предчувствували смъртта на моят баща. Леля ми, неговата сестра Надя е сънувала някаква много грозна драматична картина с някакво поле и някакви гарги около гробище и се събудила с някакво предчувствие, че това е знак за нещастие.
В същия час когато са били убити, сестрата на неговата майка или по-точно сестрата на баба ми Мария - Дочка, която била мома-учителка в Търново, познавах я добре и ми беше много симпатична, жена с
характер
, интелигентна, организирана, тя ми е разказвала лично, че през нощта чула почукване, значи те точно в полунощ са били убити и излязла и видяла баща ми Емил в бели дрехи се явил и изчезнал.
Тогава тя разбрала, че нещо е станало. Бели дрехи значело, че някаква беля е станала (по селските трактовки). Така че и тя е предчувствувала. За баба ми Мария, не зная, тя беше по-особена жена, нищо не ми е разказвала. После за нея тоя въпрос е бил толкова болен.
към текста >>
Това ми е правило много силно впечатление, защото има
характер
на тия случки, които често пъти са описвани в сп.
Баща ми не е могъл повече да издържи и й казал да си отива и да не идва повече, защото може би не е могъл да издържи на ситуацията. През нощта, когато са убили баща ми, майка ми си е била вкъщи с брат ми и мене. Майка ми се е събудила от вика на тъмничаря, когото чула в съня си да вика: „Емил Стратев прибери си вещите и излез! " След това брат ми се е събудил извикал и тя светнала нощната лампичка. Това нещо тя ми е разказвала много пъти, че е чула гласа, който е извикал баща ми.
Това ми е правило много силно впечатление, защото има
характер
на тия случки, които често пъти са описвани в сп.
„Житно зърно" и другаде, но точно така го е преживяла. И тъй брат ми като се събудил започнал да говори: „Майко, виждам, ето виж, двама души се люлеят на въжето! " Двама души е видял той и всъщност двама души са били убити. Брат ми в просъница е извикал. И наистина единият е бил помилван.
към текста >>
79.
10. КЪЩА НА ИЗГРЕВА ЗА ГАРСОНИЕРА
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
Всички бяха възхитени от неговите спомени и казаха, че са поетично написани и много ценни за братството, защото бяха разговори с Учителя, много
характерни
, и при много важни събития и достоверно записани, от човек на висок пост като военен и като авторитетен брат и ученик.
Накрая пак ходихме при него преди да си замине от тоя свят. Той не се чувстваше добре. Донесоха му чашка мляко и той я изпи. Попитахме го за спомените му, които аз обещах да препиша и ги умножа, но той ми даде едната лапка и каза, че другата я бил дал някъде. След като си замина аз открих и другата папка и платих на една машинописка да ги препише на два пъти с няколко копия, които раздадох на няколко места.
Всички бяха възхитени от неговите спомени и казаха, че са поетично написани и много ценни за братството, защото бяха разговори с Учителя, много
характерни
, и при много важни събития и достоверно записани, от човек на висок пост като военен и като авторитетен брат и ученик.
към текста >>
80.
14.ОЛГА СЛАВЧЕВА
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
Тя непрекъснато тананикаше и пееше, а израза й: „Пейте, аз ви оставям моята песен, моето веселие и радост", е най-добрата
характеристика
за нея.
И понеже сестра Олга имаше качества на прозрение в миналото и бъдещето, имаше и ясновидски качества, то потвърди същото. Тя беше един слънчев лъч, слезнал и се въплътил в тяло. Тя беше слънчева, светла, жизнерадостна, всеобхватна и от нея бликаше светлина. Беше истински представител на онези образци от Школата, чрез които се пръскаше светлина и се разпространяваха идеите на Учителя. Нейното присъствие разтваряше врати, отваряше сърца и ни заразяваше с песни, с веселост, широта и чрез нея се преливаше част от аурата на Изгрева и затова тя бе желана гостенка в провинцията.
Тя непрекъснато тананикаше и пееше, а израза й: „Пейте, аз ви оставям моята песен, моето веселие и радост", е най-добрата
характеристика
за нея.
С баща ми връзката ми беше връзка между брат и сестра. Още от малка той ме е извеждал рано на изгрев, учил ме е да правя първите упражнения и още на три години ме е завел в Търново на събора през 1925 г. Наистина чрез баща ми аз дойдох на земята, получих чрез него физическо тяло, за което му благодаря. Чрез неговия дух аз се свързах като душа с Учителя. Още като малко дете съм чувала най-хубави думи от родителите си за Учителя.
към текста >>
81.
5. ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ. РАЗГОВОР ЗА РУСЕНСКОТО БРАТСТВО
,
Нарушение на окултните закони
,
ТОМ 6
След няколко години Учителят изпраща един брат Асен Райчев, един едър, строен брат, хубав, улегнал
характер
, счетоводител, беше по идеи земеделец, той беше от Бялото Братство, ученик от първите години и неговата жена, неговата другарка я познавам много добре.
Той се връща небит. Г. Й. Значи, Учителят го изпраща като Негов син да иска полагаемото, а пък го изпъждат и казват: „Махай се". Значи небит се е върнал. И така.
След няколко години Учителят изпраща един брат Асен Райчев, един едър, строен брат, хубав, улегнал
характер
, счетоводител, беше по идеи земеделец, той беше от Бялото Братство, ученик от първите години и неговата жена, неговата другарка я познавам много добре.
Той вече е пенсионер и Учителя праща го пак в Русе. Обаче същото става и с него. И с него постъпват така. Недоволни, недоволни и му казват да си върви и той си идва пак небит и казва: „Учителю, аз се разболях при тези хора, невъзможно е да се живее там, не може да се направи нищо". И братя Маркови продължават да работят земята си, да правят вино, продават, плодове продават.
към текста >>
82.
7. САЛОНЪТ В РУСЕ. ТОДОР КОВАЧЕВ - ВНУК
,
Нарушение на окултните закони
,
ТОМ 6
Тук е добре да спомена една негативна случка, която
характеризира
упорството и непослушанието на нашите приятели.
Как е станало не зная, но Учителят бил казал, че в тоя катър е затворена душата на един владика. И наистина, тоя катър е правел много бели и много от приятелите там са си изпатили при опит да го яздят. Той намирал начин да ги хвърля от гърба си. Когато баща ми научил, че в тоя катър живее един владика имал възможност да го впрегне в каруцата и да отиде до Русе и обратно, като непрекъсната карал катъра да тича. Така възпитавал владиката.
Тук е добре да спомена една негативна случка, която
характеризира
упорството и непослушанието на нашите приятели.
Те са имали желание за нуждите на земеделието да се сдобият с кладенец и решили да изкопаят кладенец. Когато Учителят разбрал, че те имат такива намерения решил да им помогне като им казал къде да работят, трудът им ще се увенчае с успех и им посочил също къде има вода. Нашите приятели обаче вместо да отидат да копаят там, където Учителят им посочил отишли да копаят на стотина метра под това място. Копали дълго време и вода не излязла. Вместо да се върнат да копаят на това място, където Учителят им показал, те отишли на 100 - 150 м над това място.
към текста >>
събитията в България вече придобиват друг
характер
.
може би през месец август. А салонът функционира, но ние вече живеем в наследствената къща на дядо ми. Но при политическите събития, които идват, то нашите приятели вследствие тия политически събития, всеки търси начин за оцеляване. Посещението в салона вече намалява, няма това активно посещение пък и политическите събития не дават много големи възможности за проява на тия наши така стремления, които имаме от Учението. С идването на 9 септември 1944 г.
събитията в България вече придобиват друг
характер
.
Властта беше поета от комунистите и те бързо извадиха закони, които облагодетелствуват тях. Един от тия закони беше и това, че хората, които нямат имот трябва да живеят в имота на тия, които имат. И така изкараха закон, че не може всеки един да живее в самостоятелна стая. Законът беше, че двама души задължително да бъдат в една стая. При нас къщата, която имахме беше от две стаи.
към текста >>
83.
3. ПИСМА ОТ УЧИТЕЛЯ ДО НИКОЛА ВАТЕВ
,
Никола Петков Ватев
,
ТОМ 6
Вие имате много добри черти на вашия
характер
и тях трябва да обработвате, защото виждам, че във вашето естество, във вашия ум има още много лоши остатъци от миналото, които, ако им дадете място доброто семе ще се заглуши.
Бог не е Бог на немирство, на завист и крамоли. Той е Бог на всяка благост и милост. На лъжата, каквото и име и да се й се тури, тя си е все лъжа. Не е важна само формата, важно е и съдържанието. Божите благословения и Господните дарби не се купуват.
Вие имате много добри черти на вашия
характер
и тях трябва да обработвате, защото виждам, че във вашето естество, във вашия ум има още много лоши остатъци от миналото, които, ако им дадете място доброто семе ще се заглуши.
Вие сте натура със силно въображение, с развито подражание и с художествен вкус, но сте человек със слаба воля. Имате силна вяра, но слаборазвита надежда и религиозно чувство. Във вас страхът и честолюбието имат силно влияние. Този, който мисли да воюва трябва първом да седне и да премери своите сили и да види дали ще може да издържи воюването. Защото славата се пада на тогова, който победи.
към текста >>
84.
5. Борбите и методите за разрешаването им
,
Мария Младенова
,
ТОМ 7
А когато тръгнеш по закона на Любовта, времето отпада, като фактор и величина (което е
характерно
а горните два закона).
На едно място Учителят казва, че опитността на един ученик се явява като опитност на цялата школа. В случая ученикът е длъжен да я изучи, или доброволно по закона на свободата, или по закона на необходимостта. Като премине през страдания да изчистят неговите чувства, през мъчнотии да просветят неговия ум и при съпротивление на физическото поле да калят неговата воля. И при единия и другия случай целта е една и съща: прави чувства, прави мисли, прави действия, а разликата се състои в преодоляване фактора - време. Изводът за ученика е: Ако тръгне по закона на свободата, за който по- горе ставаше дума, печелиш време; ако тръгнеш по закона на необходимостта изразходваш сили, време, енергия.
А когато тръгнеш по закона на Любовта, времето отпада, като фактор и величина (което е
характерно
а горните два закона).
Защото Той - закона на Любовта действа като сила само в свръхсъзнанието на човека, където човешкият дух и човешката душа обитават. А те бяха ученици на Божия Дух - Учителя, явяващ се като принцип на Самият Божий Дух. И не случайно Учителят Беинса Дуно собственоръчно в писмото си до мене от май 15.1922 г. завършва с думите: „Гдето е Любовта, там съм и Аз".
към текста >>
85.
18. Гуляйджийство
,
Мария Младенова
,
ТОМ 7
Но тя беше жена благородна, със силен
характер
и тъй като той не изпълни даденото обещание на Учителя, не писа втори път.
Един ден отива със същата компания на гуляй в село Сотиря на манастира. След като си похапнал и пийнал отива да извади шише с ракия от дълбокия извор, оставено да се изстудява и пада в ледено студената вода. Целият мокър и премръзнал, завит в одеяла го довеждат вкъщи в Сливен. Отново се разболява тежко. Моли леля ми да пише пак на Учителя за помощ.
Но тя беше жена благородна, със силен
характер
и тъй като той не изпълни даденото обещание на Учителя, не писа втори път.
Той си замина при силни болки и страдания. Научихме закона: „По-добре не обещавай нищо на Бога, но обещаеш ли, трябва да го изпълниш. За неизпълнение на дадено обещание на Бога се плаща двойно по-скъпо". Проверихме и единият закон на Благодатта, както и другият закон на Принудата.
към текста >>
86.
20. Последният влак
,
Мария Младенова
,
ТОМ 7
По начало беше добра по
характер
, с тях спореше и се караше по съвсем друга причина.
Беше се разкаяла накрая. А на млади години бе много красива. Нямаше мъж, който да я види и да не хлътне по нея. Веднага тръгваха след нея. Нейната красота привличаше, беше магнетична, жива, приятна.
По начало беше добра по
характер
, с тях спореше и се караше по съвсем друга причина.
Намираше кусури на мъжете. Този имал таквоз, онзи имал онаквоз. Последният влак беше един вдовец с едно дете. Не го взе и него. Остана на перона.
към текста >>
87.
3. Писма на Учителя Дънов до Елена Казанлъклиева
,
Елена Казанлъклиева
,
ТОМ 7
Христовото Учение е учение на създавание
характер
, постоянство, търпение, развиване на Надежда, Вяра и Любов.
Ученика като постъпи в първия клас след като го свърши успешно трябва да продължи да свърши трети, четвърти, пети, шести, седми и тъй нататък. Когато някой направи дългове и ме пита що да прави, казвам му, плати ги. Когато някой е пропуснал училището и ме пита що да правя, казвам му, постъпи да довършиш. С Найден ако не можете да живеете тогава по добър начин се разделете с негово съгласие. В Христа нито жена без мъж, нито мъж без жена може.
Христовото Учение е учение на създавание
характер
, постоянство, търпение, развиване на Надежда, Вяра и Любов.
Земята я наричат плачевен юдол, място на страдания. Тук е изкуството да преодолееш всички мъчнотии със Силата Божия и Неговата Любов. Ти се постарай сама да разрешиш тоя въпрос. Може да останеш във Варна, можеш да идеш в Русе, да дойдеш в София. Ако сама не ти се вдаде тогава Аз ще ти кажа.
към текста >>
88.
41. Чуждите - вън в света
,
Георги Йорданов Добрев
,
ТОМ 7
Та това
характеризира
каква сила притежава Учителят.
Той не ме иска“. Тъй казал: „Не ме иска“. Това казал, а онзи се чуди защо стои. Учителят ги гледа, гледа. Ония полека-лека се върнали обратно.
Та това
характеризира
каква сила притежава Учителят.
Какъв е Учителят. Той не е обикновен Учител, обаче където трябва ще помогне на честните, на добрите хора. Той проявява своята сила, своето знание. Той не се занимава с черна магия. В.К.: С черна магия.
към текста >>
89.
25. Песента Поздрав на Учителя
,
Драган Петков
,
ТОМ 7
Това е
характерно
за българския народ, в който е акумулирана изключителна разрушителна сила.
25. ПЕСЕНТА „ПОЗДРАВ НА УЧИТЕЛЯ“ Една година бяхме на Рила и Учителят беше с една групичка при чешмичката „Ръцете, които дават“. Брат Владо-руснака още при откриването на чешмата беше издялал от мрамор две красиви човешки ръце събрани в шепа, през които изтичаше водата от извора под форма на чучур. Имаме снимки на тези ръце. Всеки, който ги разгледа днес ще види едно творчество, което се доближава до съвършенство. Злосторници счупиха тези ръце.
Това е
характерно
за българския народ, в който е акумулирана изключителна разрушителна сила.
Учителят много пъти е говорил, че тази разрушителна сила у българина трябва да се насочи по възходящ път, за да се прояви най-малкото добро. А това може да стане само чрез Словото на Учителя. По-късно други братя издялаха такива ръце, сложиха ги като чучур, но те не можаха да се доближат ни най-малко до оригинала. На връщане от извора, Учителят заедно с приятелите се насочиха към отсрещния бряг на второто езеро. Всеки носеше в ръцете си някакъв съд напълнен с вода от извора.
към текста >>
90.
19. Непознатият роднина
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Чичо ми Петко - не, такъв му беше
характера
, затова не ме позна.
И като тръгнахме, вървяхме може би два-три километра и по едно време чичо ми идва с колата, спряхме на шосето и буля ми вика: „Ха, познай“, казва, „тоя момък кой е сега? “ Чичо ми гледа, прави, струва, не можа да ме познае. Тогава буля му казва: „Ами това е сина на брат ти Кольо - Гради се казва“. Той много се зачуди, обаче как да ти кажа, хубав човек беше, но... Ние израснахме сираци от дечица. Чичо Драган, чичо Лукан и чичо Георги се обаждаха, те бяха в чужбина и пишеха.
Чичо ми Петко - не, такъв му беше
характера
, затова не ме позна.
Оттам тръгнах през селата да отида до село Моравка. По едно време минавам през едни ниски дървета, шубраци и гледам насреща ми един горски. По едно време се срещнахме и се поздравихме. Горският ме гледа така и ми вика: „Момко, ти не си ли син на Колю Минчев? “ „Че ти от къде го познаваш Колю Минчев?
към текста >>
91.
28. Чичо Драган - дезертьора
,
Гради Колев Минчв
,
ТОМ 7
Вземах и написах на чичо си едно писмо: „Чичо, ако трябва някога да се върнеш в България, върни се гол и бос, но с
характера
, който си имал в България, а не като нашия бай Станчо, Господ да го прости, той не е вече между живите.
Аз познавах чичо си Драган по писмата. Във всяко писмо пишеше: „Ще гледате майка си, ще слушате майка си каквото ви каже, защото вие баща нямате. Ние, вашите чичовци, като тръгвахме едно време на фронта се бяхме събрали и аз казах пред всички, понеже не бях женен, че ще помагам на децата с каквото мога“. Бог светлина да дава на чичо ми Драган, аз го помня като дете и одеве казах за сестра Ванга, щото и тя ми говори за него. А той ми пишеше в писмата си, че „човек предполага, а Господ разполага“.
Вземах и написах на чичо си едно писмо: „Чичо, ако трябва някога да се върнеш в България, върни се гол и бос, но с
характера
, който си имал в България, а не като нашия бай Станчо, Господ да го прости, той не е вече между живите.
Да направи триетажна къща, първия етаж негов магазин, втория - Народна банка на Трявна и на третия той да живее. Вместо да ме приеме сам той, то не ме прие. Аз аз го помолих да ме прати в някой хотел. На другия ден видях грамаден хотел на четири етажа ли какво, а той е помислил, че ще трябва да ми плати за нощуването нали и ме прати по тъмно в един хан при пияниците нещо, което никога няма да забравя“. Какво ли не е преживял брат ви Гради.
към текста >>
92.
47. Бележки към спомените на Гради Колев Минчев
,
Гради Колев Минчв (от Марийка Марашлиева)
,
ТОМ 7
Това нещо, да ръководи, става негова
характерна
черта.
Но някой може да каже, че Гради е имал и слабости. Та кой ли няма такива? Самият Гради казва понякога, че не е бил светия. И той си има своите грешки. Като бригадир към „Паркстрой" той е ръководел бригада, давал е нареждания.
Това нещо, да ръководи, става негова
характерна
черта.
Той и сега иска да нарежда. Прави разни преобразования вкъщи. Като не може да ходи току размества, ту масата, ту леглото или нещо друго. Понякога кара жената, която му чисти и пере да забие някъде гвоздей или да затегне някой винт, нали няма друг някой край него. Тя горката пък се оплаква, как може да я кара да върши такива работи?
към текста >>
93.
9. С цигулка, с юмрук и с брадва към високият идеал
,
Атанас Минчев
,
ТОМ 7
А сега те носят една папка и познавайки му
характера
, казват: „Игнате, искаме от тебе само едно: да подпишеш тука този протокол.
А Игнат през това време живееше в една барака. Един ден идват и застават пред бараката три леки коли „Волга“ шофирани от трима шофьори. От всяка лека кола излиза по един генерал с генералски пагон и се запътват към Игнат. Тези трима генерали знаят къде живее Игнат, защото на времето те са отсядали там и са се подслонявали в онези нелегални времена за тях. Игнат познава тримата генерали - те са същите, които на времето е хранил и укривал.
А сега те носят една папка и познавайки му
характера
, казват: „Игнате, искаме от тебе само едно: да подпишеш тука този протокол.
Нищо друго - само да подпишеш“. А той веднага ги пресича: „Че как така ще подпиша? Вие добре ли сте с ума и със здравето си? Нали трябва да прочета както пише? “ Игнат взима папката и почва да чете протокола.
към текста >>
94.
7. Гуляйджии и войници
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
И носят един
характер
, който служи като илюстрация на идеите, които прокарва Учителят чрез Словото.
7. ГУЛЯЙДЖИИ И ВОЙНИЦИ По-нататък искам да разкажа една случка, която става на Рила. Годината не мога да си спомня, а пък дали и брат Иван ми я е казал. Фактически всички случки, всички преживявания,които е имал брат Иван в рамките на братския живот, на живота на Изгрева са тясно свързани с Учителя и имат един илюстрован вид и предполагам, че те не са случайни.
И носят един
характер
, който служи като илюстрация на идеите, които прокарва Учителят чрез Словото.
От тая гледна точка те са така важни и заслужава да бъдат споменати. Ние точно това и правим като ги записваме. Това е станало на Рила по време на летуването на нашите приятели горе на 7-те рилски езера. Времето е било ясно и е станало 1935-1936 г. Идва една група от десет души - млади, яки, здрави, които се настаняват до чешмичката, а чешмичката вече е направена, ръцете са сложени, надписите са направени, лодката също е в езерото и приятелите отиват на чешмичката с лодката.
към текста >>
Брат Иван, който е имал такъв
характер
подобен на военните, макар и да не е могъл да стане военен, се бил сприятелил с геолозите и с войниците.
Подиграват му се, смеят се. Той обаче стои, все едно, че невъзмутимо чака някого и нито ги вижда, нито ги чува и си гледа часовника. И вече наближава половин час и тъкмо да мине след една-две минути половиния час поглежда към петото езеро нагоре и вижда отгоре двама войника. А същата година е имало една геоложка проучвателна група, която правела своите геоложки проучвания. Към тая проучвателна геоложка група имало придадени от Министерството на войната десет войника, които да я обслужват.
Брат Иван, който е имал такъв
характер
подобен на военните, макар и да не е могъл да стане военен, се бил сприятелил с геолозите и с войниците.
Услужил им с някои работи, с които разполагали в братството и други някакви услуги им бил направил и бил в близък контакт с тях. Когато се появяват двамата войници, след тях се появява и един от геолозите. Виждайки ги брат Иван, а той можел да свири с уста, като си сложи двата пръста в устата, изсвирва силно. Изсвирва силно на геолога и войниците и като вижда, че те визуално го виждат, им извиква: „Изпрати войниците, ама всичките войници! “ Така от стръмнината от към петото езеро се задават войниците, а брат Иван им вика: „С пушките!
към текста >>
95.
19. При възрастните приятели
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
А пък аз бях буен по
характер
.
Но той ме защитаваше. От там си вадя аз заключението, той просто ме обичаше и даже и недостатъците ми беше съгласен да ги покрие, да ги видоизмени, но само аз да съм прав. В русенския край на възрастните хора като ги срещнеш, на възрастния му казваш дядо, ако е жена викаш бабо и идвайки тука продължих тоя си навик. А живея на Изгрева и не съобразявам, че голяма част от нашите сестри бяха госпожици, а пък са възрастни и аз се обръщам към тях:“ Ами, бабо“. А те като се обърнат към мене, като се озъбят, те ще ме ликвидират.
А пък аз бях буен по
характер
.
И те понеже се ядосват, аз още повече ги атакувам. И така един ден на Витоша срещам Олга Славчева. На Витоша имаше една колиба от камъни, аз съм един от участниците в строежа на тая колиба и така бяхме го направили, че през зимата да има някъде човек да се преоблече и т.н. Тя беше трагедия, една катакомба, но все пак на възрастните им създаваше някакъв покрив, да не ги духа вятъра. Аз не влизах вътре, но аз пренасях картофите.
към текста >>
96.
40. Последната екскурзия
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
Исках такъв изход, но не съм очаквал, че така ще бъде имайки предвид и
характера
на Нестор, и
характера
на бай Иван.
Ами аз не знам бай Иван как ще приеме това? И през цялото време от Боровец до върха да се изкачим на Мусала, аз се движа, но в ума ми е все това, как ще се изгладят тия два остри камъка. И най-после привечер вече стигнахме на Мусала в хубаво време, прекрасно, слънцето е вече към залеза си и ние се изкачихме на Мусала и нашия брат Нестор на- вънка чака. Аз съм в последните минути на нервното напрежение, обаче за моя изненада и за успокоение бай Иван и Нестор се прегърнаха и все едно, че нищо не е имало между тях. Реакцията беше абсолютно благоприятна, хубава такава каквато аз не съм очаквал.
Исках такъв изход, но не съм очаквал, че така ще бъде имайки предвид и
характера
на Нестор, и
характера
на бай Иван.
И двамата са така наречените в поговорката остри камъни. Но всичко излезе благополучно. Нестор ни посрещна, влязохме вътре в космическата станция, той ни показа къде ще нощуваме. Отидохме в трапезарията, условията благоприятни, той (реше приготвил вече чай, туй което за бай Иван беше мечтата и стояхме до късно. Бай Иван разправя, нали бай Иван е добър събеседник, може да говори безкрайно като има някой кой да го слуша.
към текста >>
97.
44. Истинската близост и вътрешната връзка
,
Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)
,
ТОМ 7
Някои са били така тихи и кротки, други са били по-буйни, всеки със своя си
характер
.
44. ИСТИНСКАТА БЛИЗОСТ И ВЪТРЕШНАТА ВРЪЗКА Много наши приятели са били наистина много близо до Учителя. И Учителят ги е държал наистина много близо до себе си.
Някои са били така тихи и кротки, други са били по-буйни, всеки със своя си
характер
.
Някои от тях обаче много изтъкваха това, че са били близо до Учителя и с това си тяхно положение искаха да докажат всяка своя изречена мисъл, че е права, само заради това, че са били близо до Учителя. И наистина, Учителят е държал много наши приятели близо до себе си. Други обаче ги е държал далече от себе си. По тоя повод Той казва така: „Кой има най-много нужда от майка си? - Малкото дете.
към текста >>
98.
Първи разговое с Темелко на 27.1.1978 г.
,
Темелко Стефанов Гьорев
,
ТОМ 7
Любовен
характер
, убил се, хвърлил се под влака.
В.: сега разкажи ми нещо за него. Т.: Ами той отиде войник да служи. 17 или 18 години беше, не помним точно, да служи в Божурище, на летището. И там прекара една година, повече от година и една вечер ми го докараха тука труп, убит. Какво, бе?
Любовен
характер
, убил се, хвърлил се под влака.
Това ми казаха ония, що го докараха. „Но по заповед на командира да го погребете още тая вечер, защото телото е раз*валено.“ Но аз не го погребах. Сутринта пак вземам тоя брат Симеон и пак право при Учителя. „Учителю, така и така работата.“ Той ме посреща, аз плачех. Той се изправи, усмихна се, каза: „Не плачи!
към текста >>
99.
6 Убийството на сина и прераждането му
,
Темелко Стефанов Гьорев
,
ТОМ 7
“ „Любовен
характер
“, казва, „хвърлил се под влака.
6. УБИЙСТВОТО НА СИНА И ПРЕРАЖДАНЕТО МУ Синът ми Костадин служеше на Божурище у летището. И оттам идваше в отпуск редовно, писма пишеше и... една вечер преди залез слънце ми го докараха в една линейка четирима души войници. Казвам: „Какво е станало, бе?
“ „Любовен
характер
“, казва, „хвърлил се под влака.
По заповед на командира още тая вечер да го погребете, защото телото е развалено от четири дена“. Телото беше в закован, запечатан ковчег. Добре, че си отидоха войниците. И аз взимам теслата и разбивам сандъка, да видя дали е истина, че е сгазен от влака, заради любовни истории. Като разбих сандъка гледам, телото му здраво.
към текста >>
100.
Трети разговор с Темелко, септември 1978 г.
,
Темелко Стефанов Гьорев
,
ТОМ 7
„Любовен
характер
, хвърлил се под влака.
Като ми го докараха тука четворица души войници беха. В.: Убит? Т.: Убит. И казвам: „Какво, бе? “ Отговориха.
„Любовен
характер
, хвърлил се под влака.
По заповед на командира още тая вечер да го погребете, защото телото е развалено. Добре, че си отидоха войниците. Оставиха ме на свобода. И аз взимам теслата, разбивам сандъко да видим дали го е газил влака. Като разбих сандъко, гледам.телото му здраво.
към текста >>
НАГОРЕ