Намерени са 27 резултата от 21 беседи с корен от думите : 'непринуде'.
2. В рова на лъвовете / Въ рова при лъвоветѣ, НБ , София, 24.4.1921г.,
- Те играят без пари, непринудено.
Те намират смисъла на живота в махането на пръчицата. Всички хора бягат от мъчнотии и страдания и говорят за ядене и пиене, за развлечения. Всички говорят за последните пиеси, които се дават в „Модерния театър“, в „Ренесенс“. Колко по-хубави пиеси от тия аз виждам да се играят по софийските улици! Актьорите, които играят в тия пиеси, са естествени. Те играят без пари, непринудено. Колко мъже и жени играят на сцената в своя дом без да очакват някакво възнаграждение! Колко деца взимат участие в тия пиеси! Всички играят безплатно. Като наблюдавам тая игра, казвам: Браво, вие сте безкористни актьори. Никой не ви плаща, никой не ви ръкопляска, но, въпреки това, продължавате да играете. към беседата >>
4. Подпушване на светлината, СБ , В.Търново, 24.8.1925г.,
- У мене трябва да дойде онова непринудено желание, онзи дълбок свещен подтик – да донеса една стомна вода.
И който пие от тази стомна, ще възприеме една от тия свещени идеи. Аз ще отида някой ден да донеса една стомна вода и вие, като пиете от нея, ще видите какви нови идеи ще влязат във вас. Ако вие ме заставите да сторя това, аз няма да отида, но ако направя това нещо с дълбокото убеждение, че трябва да донеса вода, като пиете от тази вода, ще видите какви нови идеи, какви нови убеждения ще почерпите от нея. Трябва да направя това нещо и аз, но как? – С онова дълбоко вътрешно убеждение, че като носят всички вода, и аз да донеса. У мене трябва да дойде онова непринудено желание, онзи дълбок свещен подтик – да донеса една стомна вода. към беседата >>
6. Духовното в човека, НБ , СБ , София, 22.9.1929г.,
- В молитвата има едно естествено, непринудено, Божествено състояние.
Ученият е прав само в едно отношение, което ще изразя със следния въпрос: трябва ли богатият човек да се моли на фурнаджията за хляб? – Не, той ще даде пари на слугата си и ще го прати на фурната, да вземе хляб, колкото му трябва. Богатият няма да се моли на никого да му направят къща. Той ще извади от джоба си пари, ще даде на един работник, на втори, на трети, и къщата му ще се направи. Само бедният се моли, защото няма пари; само невежият се моли, защото не знае и не разбира нещата. В молитвата има едно естествено, непринудено, Божествено състояние. Дойде ли човек до това състояние, той трябва да се моли. към беседата >>
7. Разумността / Разумното, МОК , София, 30.1.1931г.,
- Разумният човек има една дълбока осанка, непринудена. (втори вариант)
Три положения има. Така се разделя на три области човешкото лице. Долната част 1. Средната и горната част 2 и 3. И ти усещаш нещо приятно, дълбоко те засяга. Разумният човек има една дълбока осанка, непринудена. Разумният човек, даже като ходи, той не мисли за своята разумност, той даже не я подозира. Той счита, че е толкова естествено за него да бъде разумен, както една сладка ябълка, която не ѝ прави впечатление, че е сладка. Но ако една киселица роди само една сладка ябълка, целият свят ще знае това! А за самата ябълка, че е родила 40, 50 плода сладки, то е в реда на нещата, няма никакво чудо за нея. към втори вариант >>
8. Единният живот, ИБ , София, 22.3.1932г.,
- Всичко става доброволно, непринудено, без той да очаква нещо. Защо?
Ако търсите силата, работата ви е свършена. Силата трябва да ви търси! Който има любов, и парите го търсят, и знанието го търси, и силата го търси; и светлината, и въздухът, и водата го търсят — всичко го търси. Достатъчно е да отвори очите си, и светлината влиза през тях. Достатъчно е да настрои ушите си, и звукът влиза през тях. Всичко става доброволно, непринудено, без той да очаква нещо. Защо? — Защото в него живее любовта — магическата пръчица на живота. На любовта всички услужват: и светлината, и въздухът, и водата, и растенията, и животните, и хората. Верни са думите на Бога: „Дето е любовта, там е животът, там е светлината, там е радостта, там е мирът — в любовта е всичко." към беседата >>
9. Да обичаш и да те обичат, НБ , София, 7.4.1935г.,
- Онези, които имат Любовта в себе си, вярват, и тази вяра, това качество в тях, излиза така спокойно, така непринудено.
Една майка може да припадне от това, че синът ѝ умрял. Любов, която допуща, че синът ти е умрял, не е любов. Който има Любовта, той не може да бъде безверник. Който има Любовта в себе си той вярва, че общият живот е целокупен и че всичко в него живее. Той вярва, че хората могат да се изменят, но онзи човек, когото той познава, живее и в този, и в онзи свят. Онези, които имат Любовта в себе си, вярват, и тази вяра, това качество в тях, излиза така спокойно, така непринудено. Казвате: Докажи това. Какво ще го доказвам? Аз живея в това, няма какво да го доказвам. Аз зная това, няма какво да го доказвам. Аз зная това. към беседата >>
- Доброто е нещо непринудено, то се проявява естествено, свободно.
Ако искаш да следваш моето учение, аз ще ти дам моята мярка, да знаеш, как да постъпваш. Той ме гледа, мисли, какво да ми каже. Той мисли, че е добър човек. Всъщност, той се показва пред хората добър, без да е всякога добър. Това е користолюбие, заинтересуваност. Доброто е нещо непринудено, то се проявява естествено, свободно. И любовта е непринудена. Искаш да те обичат хората. — Защо? — Да вземеш нещо от тях. Когато много те обичат хората, много ти дават. към беседата >>
- И любовта е непринудена.
Той ме гледа, мисли, какво да ми каже. Той мисли, че е добър човек. Всъщност, той се показва пред хората добър, без да е всякога добър. Това е користолюбие, заинтересуваност. Доброто е нещо непринудено, то се проявява естествено, свободно. И любовта е непринудена. Искаш да те обичат хората. — Защо? — Да вземеш нещо от тях. Когато много те обичат хората, много ти дават. Ако малко те обичат, малко ти дават. към беседата >>
12. Първата песен, ООК , София, 26.5.1937г.,
- Гениален човек, слушал съм го, той пее най-простите работи, непринудено, но разбира много добре музиката.
Вие сте от тия учители, които ще научите някой човек, пък не му давате с какво да свири. По-добре е да му разправяте за пеенето. Сега аз ви разправям за пеенето. Аз съм слушал най-добрият певец в света, който никой не е слушал. Аз съм бил в Америка, в Англия, навсякъде съм слушал свирци, певци, даровити. Гениален човек, слушал съм го, той пее най-простите работи, непринудено, но разбира много добре музиката. Казва: „Я пей“. Никога, когато той пееше, аз не пеех с него заедно, защо? – Защото исках да схвана, да наблюдавам как той пее. Неговото разрешение същевременно в дадения случай какво мисли като пее. Някой ще каже: „Имаш ли ти нужда да се учиш? към беседата >>
13. Доброто и светлината, УС , София, 2.1.1938г.,
- С други думи казано: Вложете в сърцето си великата Божия Любов, която се влива непринудено в света.
Желая, цялата година да си правите кал, смесена от любовта и мъдростта и да се лекувате с нея. Аз наричам тази година Божествена майка, защото тя има разположение към всички хора. Тя казва: Ако очите на някого са затворени, да дойде при мене. Ако сърцето на някого е изстинало, да дойде при мене. Ако умът на някого е помрачен, да дойде при мене. С други думи казано: Вложете в сърцето си великата Божия Любов, която се влива непринудено в света. Вложете в ума си великата Божия Мъдрост – носителка на Божествената светлина и знание, които проникват в умовете на всички същества. Ние не виждаме това благословение в нисшите същества, защото те не го задържат. Каквото и да се влее в тях, всичко изтича навън. Божието благословение прониква във всички същества – висши и нисши, но нисшите не го задържат. Висшите същества възприемат любовта и мъдростта, обработват ги в себе си и ги предават на онези, които не знаят, как да работят. към беседата >>
14. Азбука на разбирането, СБ , РБ , 7-те езера, 24.7.1938г.,
- За да има добри резултати в живота си, човек трябва да бъде естествен, да прави всичко непринудено.
Мнозина не успяват в живота си, понеже не проявяват доброто, което е вложено в тях. Други пък страдат от голяма добрина. Запример, някоя майка страда, че не може да храни детето си, колкото пъти заплаче. – Не, давайте на детето си само толкова храна, колкото да задоволи глада си, но не и да се пресити. Трябва ли човек да желае да бъде по-добър, отколкото е всъщност? За да има добри резултати в живота си, човек трябва да бъде естествен, да прави всичко непринудено. Речете ли да пресилвате нещата, вие ще имате обратни резултати. Ще поканите един ваш приятел у дома си и ще се чудите, как да го нагостите. На другия ден ще го поканят на друго място, и, без да иска, той ще прави сравнение между двата обяда и ще каже, че на второто място е бил по-добре приет. Това не значи, че той е непризнателен, но сравнява нещата. Искате ли доброто ви да е на място, направете го по отношение на такъв човек, когото никой не иска да го нагости. към беседата >>
15. Животъ, сила, здраве / Живот, сила, здраве, ООК , София, 4.12.1940г.,
- На някои деца на 5-10 години гласът е много хубав, чист, нещо хубаво и непринудено има в гласа (им). (втори вариант)
Ако едно дете пее песента, ако един възрастен пее, ако една млада мома я пее, или ако един стар човек я пее – те разни качества ще предадат на песента. Старият не може да пее като детето. Детето не може да пее като стария. На стария песента има свой смисъл, на детето има друг смисъл. На малкото дете на 5-6 години, гласът му не е преправен. На някои деца на 5-10 години гласът е много хубав, чист, нещо хубаво и непринудено има в гласа (им). Казвам: когато пеете, пейте естествено. Не се бойте какво ще кажат хората. Аз като пея, гледам какво ще кажат отгоре професорите по музика. Слушам ги какво ме коригират. Те казват: „Малко измени.“ Когато те ме харесват, всичките отвън ще ме харесат. към втори вариант >>
- На нѣкои деца на 5–10 години, гласътъ е много хубавъ, чистъ, нѣщо хубаво и непринудено има въ гласа (имъ).
Ако едно дете пѣе пѣсеньта, ако единъ възрастенъ пѣе, ако една млада мома я пѣе, или ако единъ старъ човѣкъ я пѣе – тѣ разни качества ще придадатъ на пѣсеньта. Стариятъ не може да пѣе като детето. Детето не може да пѣе като стария. На стария пѣсеньта има свой смисъль, на детето има другъ смисъль. На малкото дете на 5–6 години, гласътъ му не е преправенъ. На нѣкои деца на 5–10 години, гласътъ е много хубавъ, чистъ, нѣщо хубаво и непринудено има въ гласа (имъ). Казвамъ: Когато пѣете, пѣйте естествено. Не се бойте какво ще кажатъ хората. Азъ, като пѣя, гледамъ какво ще кажатъ отгоре професоритѣ по музика. Слушамъ ги какво ме коригиратъ. Тѣ казватъ: „Малко измѣни“. към беседата >>
16. И в Неговото Име народите ще се надеят, НБ , София, 29.12.1940г.,
- Нямам нищо когато целуването е непринудено, от любов.
Тези хубавите дрехи произтичат от нашия ум, от нашето сърдце, от нашата воля. Да се облечем с тия дрехи, че никога да ги не снемем. Няма да ходим да копаем. Като дойде един свещеник, няма да му дадем пет лева, но ще му туря стотина английски лири и ще го питам: Дядо попе (поп, значи баща, дядо значи голям, дядо попе значи голям баща) как искаш – да ти целуна ръка или да ти дам пет лева, или да ти дам сто английски? Ще каже: Синко, без да ми целуваш ръка. Нямам нищо когато целуването е непринудено, от любов. Защо не. Веднъж дойде един свещеник, носи ми един златен кръст да го целувам. Казвам: Тури кръста на страна, защото и аз имам един кръст, ако го извадя тогава с кръстовете. Ти си кръст и тебе като свещеник може да те целуна, но да целувам другия, то е заблуждение заради мене. Ако ти не внимаваш, да знаеш, какво ще стане с тебе? към беседата >>
17. Двама или трима, СБ , НБ , София, 14.9.1941г.,
- “ – „Уплаших се, бият някого, чува се рев и крясък.“ Като чул тази непринудена преценка за гласа си, ученикът премълчал, не казал, че той е пял. (втори вариант)
Един от тях излязъл на двора, с намерение да си попее. Започнал да пее и като видял дъщерята на професора, запял още по-силно. Пеенето му приличало повече на вик, на крясък, отколкото на музикално пеене. Младото момиче се уплашило от този крясък и избягало. Ученикът видял това, затичал се да я стигне и попитал: „Госпожице, защо бягате? “ – „Уплаших се, бият някого, чува се рев и крясък.“ Като чул тази непринудена преценка за гласа си, ученикът премълчал, не казал, че той е пял. Значи има разлика между гласовете. Не всеки глас, който излиза от устата, е пеене. Лъвът реве, плаши и хората, и животните, но не пее. В мъгливо време глутници вълци вият, но не пеят. Ужас внася техният вой. към втори вариант >>
19. Пред лицето Божие, ООК , София, 14.10.1942г.,
- Приятно е да слушаш човек, когато говори непринудено.
Дръж в ума си хубавите черти, които той има, че този човек е работил, че е услужлив, оставя своята работа и услужва. Аз, който имам хубави черти, пък нямам тази сръчност, която той има. Той знае да свири хубаво, аз не зная да свиря, или пък знае да рисува. Или говори хубаво, знае да туря думите на своето място. Като говори, хубаво е до го слушате. Приятно е да слушаш човек, когато говори непринудено. към беседата >>
- – По непринуден, естествен начин.
Бог иде всеки ден при нас, а ние Го търсим по особен начин. Как ще се прояви Той, това е Негова работа. Ние трябва да се съобразяваме със закона на любовта, която носи мир, здраве, подмладяване. Любовта е единствената сила, която носи благата, необходими за живота. – По какъв начин ги носи? – По непринуден, естествен начин. – Как става това? – Не питайте. Ако не питате всичко става добре; ако питате, нещата не се нареждат. Тури нужната марка на писмото, напиши адреса и го пусни в пощенската кутия. Как и кога ще стигне писмото на определеното място, не питай. към беседата >>
21. Най-мъчната работа, ООК , София, 15.12.1943г.,
- Любовта е непринуден акт. (втори вариант)
Да кажем, аз уча за любовта. Любовта е непринуден акт. Аз ни най-малко нямам право да кажа, че някой не ме обича. Аз съм свободен да проявя любовта си според моя ум, според моето сърце, според моята душа, както аз разбирам. Аз нямам право да се меся в твоята любов по начините, по които я проявяваш. Ти може да проявиш любовта, според начините както разбираш, според твоето сърце, според твоята душа, както ти разбираш. Погрешката е, че не искате да разберете. към втори вариант >>
- Изучавайте любовта, прилагайте я непринудено, по вътрешно разбиране.
Изучавайте любовта, прилагайте я непринудено, по вътрешно разбиране. Никой няма право да казва, че тоя или оня не го обича. Ти си свободен да проявиш любовта си, според своя ум, според своето сърце и според своята душа, но нямаш право да се месиш в любовта на другите и да питаш, обичат ли те, или не те обичат. Никой няма право да изисква от другите, да мислят, както той мисли; и те нямат право да искат от него, и той да мисли, както те мислят. Красотата на живота се крие в разнообразието на мислите, на чувствата и на постъпките на хората. Не е все едно, дали някой ще ви даде вода в златна, в сребърна или в медна чаша. към беседата >>