Намерени са 64 резултата от 44 беседи с точна фраза : 'Храброст'.
1. Страхът, НБ , София, 1.11.1914г.,
- Не подразбирам онова нахалство, оная грубост, онова жестокосърдечие, оная безчувственост, които често минават за храброст и безстрашие.
С тия последни думи аз подразбирам високото, благородното, доброто у човека. Не подразбирам онова нахалство, оная грубост, онова жестокосърдечие, оная безчувственост, които често минават за храброст и безстрашие. Идеалът на геройството седи в това – когато те турят на позорния стълб за правото дело, да можеш с великодушие да понесеш всички страдания, всичкия позор, всички хули и всички злорадства и обвинения на окръжаващите, па било то и на целия свят, и да кажеш на Майка си: „За Тебе, Която Си ме родила в тоя Божи свят, аз жертвам всичко. В Любовта Ти аз намирам своята последна опора на моята душа. Страхът от света, от онези, които убиват моето тяло, е отживял своя век. Аз не се боя, защото Те познавам. Дали ще ми дадеш смърт или живот, еднакво с благодарност ще ги приема. към беседата >>
2. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915, СБ , В.Търново, 17.8.1915г.,
- Вземете думата "живот" – под нея влизат: мощ, храброст, въодушевление, бодрост, победа, победа в цялостта.
Аз съм избрал един ред от думи, които имат сила на живот в себе си. Вземете тези, под категорията на Любовта; думите, които изявяват Любовта, са: нежност, опрощение, благост, утешение, съчувствие, щастие в живота. Вземете думата "живот" – под нея влизат: мощ, храброст, въодушевление, бодрост, победа, победа в цялостта. Вибрациите на думата "цялост" на български са слаби; победата е по-силна, радостта е по-силна, но цялостта има най-дълбока мисъл. Под думата "цялост" влизат: здраве, покой, услужливост, благост, пълнота, оптимизъм, мъдрост. Мъдростта включва следующите думи: уравновесеност в действията, равновесие, светлина, знание, съсредоточение, осияване и просвещение, разум. В категорията "разум" влизат: разсъждение, съжаление, съображение, внимателност, стремление. На български език няма дума "индивидуализиране", значи, душата да стане единична. към беседата >>
3. Радостни и търпеливи, НБ , София, 21.7.1918г.,
- Той носи кръст за храброст и минава за герой.
Едно време, когато хората били съвсем малки деца, две-тригодишни, Бог е бил крайно снизходителен към тях. Но днес, когато са порасли, станали са 12-годишни, Божественият закон се налага върху тях. Те се поставят на кръста, дето изучават двата диаметъра на кръга. Днес повечето хора носят кръста на шията си, но когато страданието слезе отгоре, те започват да плачат. Когато войникът носи кръст, това показва, че е храбър. Той носи кръст за храброст и минава за герой. Защо и ти, като носиш кръста, т.е. страданието, да не бъдеш герой? Носи кръста, и бъди герой! Бог дава кръстове на хората, когато слизат на земята, преди да са ги заслужили; като живеят известно време, те се възнаграждават едни-други, дават си кръстове за заслуга и минават за герои. към беседата >>
4. Дух Господен, НБ , София, 20.10.1918г.,
- Който се каля, когато спасява грешници и давещи се, той заслужава кръст за храброст.
Новото учение изисква от всички хора – от майки и бащи, от братя и сестри, от учители и ученици, от проповедници и свещеници – живот на Абсолютна Чистота. Ако работиш в света и вадиш давещите се от водата, грешниците от тинята, ти ще се окаляш и измокриш, но това каляне се прощава. Страшна е вътрешната, моралната нечистота и кал. От нея трябва да се чистите. Който се каля, когато спасява грешници и давещи се, той заслужава кръст за храброст. Разумният свят определя един милион златни лева на онзи, който притежава най-високи Добродетели. Всеки човек, всеки българин трябва да бъде честен, поне колкото онзи турчин, който продавал салеп. към беседата >>
5. Противоречие в съзвучието, НБ , София, 9.2.1919г.,
- Когато вълкът напада овцете, веднага му теглят куршум; когато човек убива подобния си, във време на война, не само че не го съдят, но получава награда, кръст за храброст.
Други стават търговци с единствената цел да забогатеят – пак личен интерес ги движи. Наистина, като живее, човек трябва да се прехранва, но важно е да работи с любов. Иначе, той всякога ще се извинява, че окръжаващите или външните условия го заставят да се проявява, както не желае. И вълкът се оправдава, че яде овцете, защото занаятът му е такъв. Като се намери в затруднение, той казва: Ако човек одира кожата на хиляди вълци и лисици, нямам ли право да одера кожата поне на една овца? Когато вълкът напада овцете, веднага му теглят куршум; когато човек убива подобния си, във време на война, не само че не го съдят, но получава награда, кръст за храброст. Ще кажете, че така е писано – във време на война хората да се убиват. Кой е допуснал войната? В кой Божествен закон е писано това? В Мойсеевото учение се говори за война, но в Христовото войната е изключена. Между Мойсея и Христа има такава разлика, каквато между земята и небето. към беседата >>
6. Вяра, ИБ , БС , София, 5.3.1920г.,
- Ако един генерал иска да се издигне в обществото, това е достойнство, но той трябва да направи това по силата на своите знания, по силата на своята храброст.
Често забелязвам, че когато употребявам някои символи, вие ги тълкувате криво. Например аз цитирам един закон, казвам, че в Божия закон няма изключение, но в Божията милост има правила, които могат да смекчат закона. Казвам още, че нищо не се дава даром и това е вярно, но Божията милост е друг закон. И според него, ако човек е готов да възприеме нещата, дава му се даром. Вярно е и едното, и другото – вън от Бога нищо даром не се дава, а вътре в Бога всичко даром се дава. Ако един генерал иска да се издигне в обществото, това е достойнство, но той трябва да направи това по силата на своите знания, по силата на своята храброст. Един професор може да се издигне в своето положение само по силата на своите знания, но не и по благодат. Когато те повикат на една трапеза, могат да те турят на първо място, но в обществото не могат да те турят на първо място, ако не заслужиш това. Тъй че първото място подразбира работа. към беседата >>
7. Допреният въглен, НБ , София, 20.1.1924г.,
- И у англичаните, и у русите, всички общо ще турят кръст за храброст.
Имаме американски закони, имаме английски закони, имаме германски, француски, руски, китайски, японски, но где е общността на тия закони, где е валидността им? Валидни ли са едновременно за всички? И ние виждаме, че в България ако убиеш в мирно време един човек, ще те затворят, ще седиш в затвора 10–15 години и ще минеш за безчестен. Но ако ти във време на война убиеш 10 души, ще ти турят един георгиевски кръст, ще те считат герой. Това не е само у българите. И у англичаните, и у русите, всички общо ще турят кръст за храброст. В мирно време всички поддържат, че престъпления не трябва да се вършат, а във време на война казват: „Колкото повече убиеш, толкова по-добре“. Туй раздвояване откъде е дошло? Сега ще кажат някои, че това е за да очистим света, за да го подобрим. Добре, уверени ли сте, че светът се нуждае от такова пречистване? Когато един български лозар изпраща някой да му реже лозето, какъв човек ще прати? към беседата >>
8. Просете, търсете и хлопайте, НБ , София, 20.4.1924г.,
- Отдалеч се чуват пушките им – „дан-дан" и като се върнат в отечеството си, минават за герои, награждават ги с георгьовски кръст за храброст.
– Това не е геройство. И съвременните хора искат с пушката да минат за герои. – Това не са герои, но страхливци. Кой от сегашните хора не е страхлив? Събрали се на бойното поле две неприятелски войски: и едните, и другите страхливци. Отдалеч се чуват пушките им – „дан-дан" и като се върнат в отечеството си, минават за герои, награждават ги с георгьовски кръст за храброст. Друг, паднал убит, провъзгласяват го за герой. – И това не е геройство. Аз наричам герой онзи, който се бори със смъртта и я победи. Някой свършил два факултета, минава за учен, за голям герой. Като дойде гладът, той пипне празния си джоб и му казва: Слушай, аз съм голям герой. към беседата >>
9. Ще го изцеля, НБ , София, 27.4.1924г.,
- На победителите ще дават по един кръст за храброст и с това войната ще се свърши.
Иде нова епоха в света, когато от хората на сегашния ред и порядък ще остане само един представител. В бъдеще, за да си представят хората, какво нещо е война, ще дават представления. Само на сцената ще стават сражения, но не и в действителния живот. Войниците ще бъдат въоръжени с книжни саби, пушки и ножове. Щом се даде знак, войната ще започне: на която от двете страни се счупят, или по-право, скъсат оръжията, тя ще бъде победена. На победителите ще дават по един кръст за храброст и с това войната ще се свърши. Коя от двете войни е по-добра: тази на сцената, или сегашната, която става на бойните полета ? Ще кажете, че е глупаво да се воюва с книжни пушки и ножове. – Не е глупаво, това е представление на война. Според мене, истински герой е онзи, който доброволно, съзнателно отива на бойното поле, а не този, когото насила заставят да воюва. Той е страхливец, не е герой. към беседата >>
10. Видѣхме звѣздата! / Видяхме звездата, НБ , София, 8.2.1925г.,
- И по-нисшите животни, също както и хората, си турят знаци за храброст. (втори вариант)
Подозрението, според мене, не е наука; омразата, според мене, не е наука; злобата, според мене не е наука; убийството, според мене, не е наука; злословието, според мене, не е наука. Всички тия неща не съставляват наука, това правят и животните! Ами че ако искате да знаете, аз виждам тази същата война, която вие водите, и между най-малките същества. Какви войни има между тях! Герои са те! И по-нисшите животни, също както и хората, си турят знаци за храброст. Това, което вършим ние, вършат и животните. Казвате: Ние се отличаваме. Че по какво се отличавате? Нека се отличим по нещо! Ако аз се бия, и животните се бият; ако аз ям месо, и животните ядат месо; ако аз ям трева, и животните ядат трева; ако аз ритам, и конят рита; ако аз бода някой човек с рогата си, и волът боде; ако аз ухапя някого със зъбите си, и кучето хапе. към втори вариант >>
11. Заведоха Исуса, НБ , София, 15.11.1925г.,
- А на онзи човек, който до сега е убил повече от 10 000 души, ще турят кръст за храброст!
И затова ние му теглим куршум, казваме: заек е влязъл в еди-коя си градина, обелил е няколко дървета. Скоро хрътът! Господ създаде тия дървета. С какво право човекът ги монополизира? Скоро смъртно наказание за заека! А на онзи човек, който до сега е убил повече от 10 000 души, ще турят кръст за храброст! Е, мислите ли, че като се явим пред Онзи великия Господ, Който е създал света, Той ще одобри нашите работи? И сега ще ни убеждават, че такава била волята Божия. Не, от памти-века, от как светът светува, Бог изисква от нас да живеем по закона на Любовта, да си служим в светлината на Мъдростта и да имаме в себе си този велик потик на Истината. Затова ни е направил по образ и подобие свое. към беседата >>
12. Имената са ви записани, СБ , София, 25.8.1926г.,
- Вие, окултните ученици в България, трябва да дадете един пример, ако не на съвършенство, то поне на издръжливост, на храброст, на самоотричане, и при това като ви обиждат, да можете да издържате.
Вие, окултните ученици в България, трябва да дадете един пример, ако не на съвършенство, то поне на издръжливост, на храброст, на самоотричане, и при това като ви обиждат, да можете да издържате. Като дойде отчаянието във вас, да не се отчайвате. Като дойде маловерието във вас, да не се обезверявате. Искам да бъдете образци на една жива вяра. Никога не изгубвайте вярата си! Защото ние не гледаме на вас, какви сте сега, но гледаме, какви трябва да бъдете след 5, 10, 22 години. към беседата >>
13. Правосъдие, СБ , София, 28.8.1926г.,
- Някои хора, обаче, носят кръста за храброст.
Защо носят кръстове? Какво е значението на кръста? – Кръстът е символ на страдание. Господ ти е дал кръста, т.е. страданията, за да се смириш, да съзнаеш своите слабости и да кажеш: „Господи, аз имам една слабост, която трябва да изправя“. Някои хора, обаче, носят кръста за храброст. Храбри са те, но не и в живота. Има много хора, които на бойното поле са се били юнашки, там са отсичали ръцете им, но като дойдат в обществото и ги поставят пред някоя каса, там не са герои, лесно могат да се подкупят. Къде е геройството им тогава? Къде е кръстът на тези хора? Аз наричам герой онзи човек, на когото като сложиш на гърба страданията на целия свят, кръстът на цялото човечество, той може да го носи. към беседата >>
14. Ако говоря, НБ , София, 24.10.1926г.,
- Да се избиват на бойните полета хиляди и милиони хора, да се откъсват ръце и крака, да ослепяват и оглушават, а след това да ги възнаграждават с ордени и кръстове за храброст, в това имало смисъл!
Съвременните учени хора, като слушат някого да говори, казват: “В думите на този човек няма никаква логика, никаква мисъл.” Същото казват и за мене. Чудни са хората! Тогава какъв смисъл намират те в избиването и осакатяването на милиони хора във време на война? Да се избиват на бойните полета хиляди и милиони хора, да се откъсват ръце и крака, да ослепяват и оглушават, а след това да ги възнаграждават с ордени и кръстове за храброст, в това имало смисъл! Ако избиването и осакатяването на хората е правилно и разумно, защо, когато един апаш обере или убие някой богат човек, не закачват на гърдите му одрен за храброст? Де ли не стават кражби и убийства в съвременния свят? Почти навсякъде хората крадат, само че едни крадат много, а други - малко. Много или малко, кражбата, сама по себе си е престъпление. Ако кражбата е някаква добродетел, защо подир крадците вървят стражари? към беседата >>
- Ако избиването и осакатяването на хората е правилно и разумно, защо, когато един апаш обере или убие някой богат човек, не закачват на гърдите му одрен за храброст?
Съвременните учени хора, като слушат някого да говори, казват: “В думите на този човек няма никаква логика, никаква мисъл.” Същото казват и за мене. Чудни са хората! Тогава какъв смисъл намират те в избиването и осакатяването на милиони хора във време на война? Да се избиват на бойните полета хиляди и милиони хора, да се откъсват ръце и крака, да ослепяват и оглушават, а след това да ги възнаграждават с ордени и кръстове за храброст, в това имало смисъл! Ако избиването и осакатяването на хората е правилно и разумно, защо, когато един апаш обере или убие някой богат човек, не закачват на гърдите му одрен за храброст? Де ли не стават кражби и убийства в съвременния свят? Почти навсякъде хората крадат, само че едни крадат много, а други - малко. Много или малко, кражбата, сама по себе си е престъпление. Ако кражбата е някаква добродетел, защо подир крадците вървят стражари? Защо ги преследват и затварят? към беседата >>
15. Едно стадо, НБ , София, 23.1.1927г.,
- Обаче, срещате десетки, стотици и хиляди такива хора, които носят кръст за храброст на гърдите си и вървят, надуват се, минават за герои.
Питам: Когато Господ ви е поставял пред известни мъчнотии и изпитания в живота, вие изигравали ли сте ролите си, както трябва? Господ ви е поставял пред най-малки изпитания, но вие и тогава сте отстъпвали. Може ли да минавате за герои при такива положения? Обаче, срещате десетки, стотици и хиляди такива хора, които носят кръст за храброст на гърдите си и вървят, надуват се, минават за герои. Истински герой е само онзи, който никога не се подкупва, никога не се съблазнява. Изпитания, съблазни ще дойдат, но героят нито се подкупва, нито се съблазнява, нито се съкрушава. Някой казва: Влязох в еди-кое си общество, но никой не ме почита. Ако очаквате почит от хората, вие се лъжете. Проследете цялата история и вижте, кой министър, кой държавник е бил докрай почитан и уважаван от своя народ. към беседата >>
16. Дело свършено, НБ , София, 30.1.1927г.,
- Питам: Ами когато хората отиват на война и се убиват, и на отличилите се във войната дават кръст за храброст, това не са ли бабини деветини?
Мнозина, като ме слушат, казват: Това са бабини деветини. Питам: Ами когато хората отиват на война и се убиват, и на отличилите се във войната дават кръст за храброст, това не са ли бабини деветини? Аз разбирам човек да страда, но за какво? – Да страда, за да спаси някого, а не да го убие. Така страда разумният човек. Когато излиза срещу неприятеля си с нож, той не го убива, но само го простре на земята и си заминава. И после когато неприятелят му се съвземе, той му казва: Слушай, братко, има друг начин за воюване от този, който ти знаеш. към беседата >>
20. Стотникът, НБ , София, 8.9.1929г.,
- Ще се събере цял консулт за това - да разглеждат де го ударила граната, как го ударила и след това, като оздравее, ще му турят един кръст за храброст. (втори вариант)
Паднала някъде някоя граната или някой се оженил за една хубава жена, или за царската дъщеря, и тя го напуснала. Какво означава всичко това? Граната е паднала отгоре му и той останал с разнебитено сърце. Ще се събере цял консулт за това - да разглеждат де го ударила граната, как го ударила и след това, като оздравее, ще му турят един кръст за храброст. Казват: „Такъв е животът, такива са жените и мъжете." Някоя жена напуснала мъжа си или някой мъж излъгал някоя жена и след това ще се прощават. И той прощава, и тя прощава, но все остава нещо неразбрано. И той не знае защо се разгневил и защо трябва да прощава. Трябва да се прощава, но той не знае защо трябва да се прощава. Защо се е докачил, и той не знае; не знае причините на това докачение. към втори вариант >>
- Като оздравее, ще му турят кръст за храброст и ще мине за голям герой.
Ще дойде някой лекар да ви привързва раната, или да ви дава лекарства, и вие ще се утешите. Ще се съберат няколко лекари да се съветват, как да ви лекуват, или да търсят причината за вашето заболяване. Много просто! Този човек имал хубава, млада жена, която му изневерила, и с това наранила сърцето му. Граната е паднала върху този човек и тежко го е ранила. Като оздравее, ще му турят кръст за храброст и ще мине за голям герой. На друго място момък излъгал някоя мома, ранил я в сърцето. Казвате, че животът е такъв, и трябва да се носи. – Не, животът не е лош, нито мъжете и жените са лоши, но има нещо в живота, в отношенията на мъжете и жените, както и на всички хора, изобщо, което остава неразбрано. Мъжът или жената се гневят, карат се, а после се примиряват. Защо се гневят и защо се карат, и те не знаят. към беседата >>
21. Милосърдие и користолюбие / Линиите на милосърдието и користолюбието. Отвесът на правата мисъл, МОК , София, 26.9.1930г.,
- Или ако някой тури златен пръстен на себе си, може ли да се измени неговият характер, или ако носи някоя учена книга в джоба си, или ако носи някой кръст за храброст, може ли да се измени? (втори вариант)
Под свят се разбира това външното, което мами човека. А науката спада към една друга област. Ако вземете вътрешната страна на изкуствата, религията и науката, това са области, които не спадат към света. Светът ги само взел и се украсил с тях, като една мома, която се краси с ония тъкани работи, но тя не ги е тъкала сама, тя само се облича с тях. Питам сега, ако някой от вас се облече със скъпоценни дрехи, с това може ли да се измени неговият хaрaктeр. Или ако някой тури златен пръстен на себе си, може ли да се измени неговият характер, или ако носи някоя учена книга в джоба си, или ако носи някой кръст за храброст, може ли да се измени? – Не може да се измени. Някои малки промени могат да станат, но той си остава се същият. към втори вариант >>
- Какво придобива войникът, ако на гърдите му закачат кръстове за храброст, без да е ходил на война?
И външният свят си служи с тях, но като с украшения, както младата мома се кичи и нарежда с хубави дрехи, със златни пръстени и гривни. Тя се кичи с тях, но сама нищо не е изработила. Какво придават копринените дрехи на момата? С тях става ли тя по-благородна? Какво печели човек, ако постоянно носи в джоба си научни книги, без да ги чете? Какво придобива войникът, ако на гърдите му закачат кръстове за храброст, без да е ходил на война? Човек придобива нещо само тогава, когато обработи нещата и те стават негова плът и кръв. Истински придобивки са ония, с които човек разполага на всяко време и които изменят характера му, внасят в него нещо благородно и устойчиво. към беседата >>
22. Идеалът на човека, РБ , 7-те езера, 12.7.1931г.,
- Ако един християнин убие на бойното поле 10–20 души, веднага го възнаграждават, дават му кръст за храброст и го признават за герой.
Мнозина мислят, че са дошли на земята, за да прекарат живота си, както и да е, и да си заминат. Така и вълкът мисли. Той гледа да се добере до някоя кошара, да открадне една овца, да я изяде и нищо повече. Ако и човекът мисли по същия начин, каква е разликата тогава между него и вълка? При това, ако вълкът изяде една овца, теглят му куршум и всичко с него свършва. Ако един християнин убие на бойното поле 10–20 души, веднага го възнаграждават, дават му кръст за храброст и го признават за герой. И след това този човек се хвали, че може да убива, без да му трепне окото. Да убиваш, да разрушаваш, това е престъпление, а не наука. Да създаваш, да градиш, това е наука. към беседата >>
23. Най-високото място, СБ , София, 20.8.1931г.,
- Понякога грешките стават причина човек да се прослави: ще видите някое малко дете цял ден играе на войници, на войни; то ходи с пушка из двора, марширува; един ден това малко дете става генерал, отива на война, избива стотици хора и се връща победоносно, награден с кръст за храброст.
И тъй, иска ли човек да се справи с трудните условия на Живота, той трябва да си създаде особена философия, да знае как да гледа на нещата. Намерите ли се при неблагоприятни условия на Живота, и там търсете ръката на Бога – навсякъде търсете и виждайте Бога! Когато направите една погрешка, тя не е само ваша, едновременно с вашата отговорност седи и отговорността на предишните поколения – на вас предстои да изправяте както своите погрешки, така и тия на миналите поколения, на вашите деди и прадеди. Понякога грешките стават причина човек да се прослави: ще видите някое малко дете цял ден играе на войници, на войни; то ходи с пушка из двора, марширува; един ден това малко дете става генерал, отива на война, избива стотици хора и се връща победоносно, награден с кръст за храброст. И наистина, прославил се е този човек – с какво се е прославил? С убийства. В друго съществуване този генерал съзнал погрешката си, разбрал какви престъпления е вършил и започва да живее чист живот, става светия – по-напред е ходил с меч, препасан на кръста, а сега взел тояга в ръка и тръгнал от село в село, от град в град да проповядва и да изправя погрешката си; той казва: „Братя, аз съм този, който едно време с меч в ръка режех главите на хората, но след големи страдания, след големи гонения и преследвания от тяхна страна аз съзнах грешката си и днес реших да помагам на хората, да служа на Бога и по този начин да изправя погрешката си.” към беседата >>
- И едното е на мястото си, и другото е на мястото си: докато човек не бъде генерал и не получи кръст за храброст, той не може да бъде светия – като генерал той си е създал работа за светия.
Тъй щото в един живот човек ще бъде генерал с меч в ръка – ще сече и ще коли, в друг живот той ще бъде светия с тояга в ръка – ще ходи да учи хората как да живеят по Бога. И едното е на мястото си, и другото е на мястото си: докато човек не бъде генерал и не получи кръст за храброст, той не може да бъде светия – като генерал той си е създал работа за светия. Може ли светията да изправи погрешките си, които като генерал е направил, той има вече Божието благословение, цялото Небе ще говори за този човек, че наистина е герой, защото знае да греши, но знае и да изправя погрешките си. Ако човек може само да греши, а не може да изправя погрешките си, Небето не се интересува от него и казва: „Този е един забравен човек от всички, понеже не може да изправя погрешките си” – всички ще го съжаляват, без да му помогнат. Защо? Всеки сам трябва да изправя погрешките си. към беседата >>
24. Отиване и връщане, СБ , София, 21.8.1931г.,
- Радостта и доволството на хората от вкусните плодове на крушата мязат на радостта на генерала за славата, която придобил на бойното поле; там той рязал глави, сякъл хора и за тези подвизи се прославил – всички казват за него: „Юнак е нашият генерал, голям герой е, заслужава да получи кръст за храброст!
Казвам: ако човекът, който носи въжето, е ваш приятел, вие ще се радвате, че го срещате, той ще ви спаси от голямата жажда. Обаче ако е ваш неприятел, вие няма да се радвате, защото той може да увие въжето около врата ви и вие като круша да увиснете на някое дърво – какво ще стане после с вас? Ще узреете – който ви опита, ще каже: „Хубава е тази круша”, обаче вие ще кажете: „Само аз зная през колко страдания преминах, докато дойда до това положение. Какво постигнах от това, хората се радват, опитват ме, но аз страдам.” Тъй щото крушите не са нищо друго, освен хора, закачени на дърветата от своите неприятели; тези круши са пролели безброй сълзи, защото са минали през най-лошите условия на Живота – лошите условия за крушите дават добри плодове на хората. Радостта и доволството на хората от вкусните плодове на крушата мязат на радостта на генерала за славата, която придобил на бойното поле; там той рязал глави, сякъл хора и за тези подвизи се прославил – всички казват за него: „Юнак е нашият генерал, голям герой е, заслужава да получи кръст за храброст! ” Даже историята говори за подвизите на този генерал, обаче проповедникът казва: „Жесток е този генерал.” Няма по-голяма жестокост от тази, да снемате главите на хората, големи са страданията на пострадалите от сабята на генерала; питам в края на краищата какво е постигнал генералът, който е изсякъл много неприятелски глави – той си е навлякъл ред страдания като последствие на насилието, с което си е служил. към беседата >>
25. Няма да угаси, НБ , София, 15.11.1931г.,
- Ако някой изповядва една нова идея, ще бъде наречен изменник, а друг, който убива на бойното поле, ще му турят кръст за храброст и ще кажат: „Той е герой, той е благодетел на човечеството." Философия!
Но ако някой каже истината, веднага мислите, че той е изменник. Че и вие, които убивате, сте изменници. Вие, които не живеете добре с жена си, с брат си и вие сте изменници. Живеете ли един развратен живот, вие сте изменник. Кое е онова, за което се петнят на Земята? Ако някой изповядва една нова идея, ще бъде наречен изменник, а друг, който убива на бойното поле, ще му турят кръст за храброст и ще кажат: „Той е герой, той е благодетел на човечеството." Философия! В един християнски свят как ще приемат всички християнски народи, че има един Бог, един Учител, едно верую? Те не са в състояние да разберат тази велика истина. Не само това, но казвам: само видните хора, писателите - не всички, но мнозина от тях - мълчат и казват: „Ще му дойде времето." Кога ще му дойде времето? Днес трябва да се проповядва на всички майки и бащи, всички учители и свещеници трябва да подемат този въпрос, не само да служат за пари! Може да искат пари, ще им дадем колкото искат. към беседата >>
26. След това, НБ , София, 28.2.1932г.,
- Аз ги гледам, носят кръст за храброст.
Щом ви е страх от студа, вие се обезсърчавате. Щом ви е страх от огъня, се обезсърчавате. Щом ви е страх от височина, от дълбочина, от паяк, от лъв, от тигър - от какво ли не се бои човек - вие се обезсърчавате. Слабостта на човека е обезсърчението. А при това, човек е казал, че е много сръчен герой. Аз ги гледам, носят кръст за храброст. Някой път казвате: "Много са храбри тия страхливци." Един храбър човек, според мен, той е герой, може да помогне на своя народ. Ако е храбър в науката, пак може да помогне. Това е задача на героя. Всяка една майка трябва да бъде храбра и героиня. Всеки баща трябва да бъде храбър, да помогне. към беседата >>
- Ако един човек изпочупи 100 гърнета и му турят кръст за храброст, а друг, като минал покрай други гърнета, не ги е счупил, минава за страхливец, де е храбростта да счупиш гърнетата? (втори вариант)
Тогава аз казвам. Ако един човек изпочупи 100 гърнета и му турят кръст за храброст, а друг, като минал покрай други гърнета, не ги е счупил, минава за страхливец, де е храбростта да счупиш гърнетата? Ако имаш тояга, добре. Но нямаш тояга, не трябва да ги буташ тези гърнета. Представете си, че някой от тези гърнета са дебели. Бутнеш го веднъж, дваж, търкаляш го, не се счупва. към втори вариант >>
29. Петте ечемичени хляба, НБ , София, 30.4.1933г.,
- Окичва му кръста за храброст. (втори вариант)
Ще ви приведа един пример: В една война между Франция и Германия един французин стрелял срещу един германец, но не могъл да го убие. Германецът става от позицията, отива при него и му занася един орден, казва: Гордей се, герой си, че се биеш за народа си. И аз бих искал да бъда като тебе. Окичва му кръста за храброст. Казва му още: Много добре направи, даде ми един пример, кое е по-хубаво: да те наградят, че си убил човек, или че не си го убил. - Второто е правилно. И туй го направил германец, който не е с такова вярване. Това е един отличен пример на благородни чувства. А ако у религиозните хора има някакво малко различие, те не могат да се търпят един друг. към втори вариант >>
- Казва му още: „Много добре направи, даде ми един пример.“ Кое е по-хубаво: да убиеш човека и да му окачиш кръст за храброст, че ти е теглил куршума.
Тогава ще ви приведа онзи пример. Във войната, която съществувала между французите и германците, един французин стрелял срещу един германец и не могъл да го убие. Германецът става от позицията, отива при него и му занася един орден, казва: „Гордей се, герой си, че се биеш за народа си. И аз бих могъл като тебе така.“ Окачва му един кръст за храброст. Казва му още: „Много добре направи, даде ми един пример.“ Кое е по-хубаво: да убиеш човека и да му окачиш кръст за храброст, че ти е теглил куршума. Окачи му един кръст за храброст. И туй го направил германец, който не е с такова вярване. Не зная колко е вярно. Това е един отличен пример на благородни чувства. Същевременно у религиозните хора има някои, които за малко различие, което съществува, не могат да се срещнат един с друг. към беседата >>
- Окачи му един кръст за храброст.
Тогава ще ви приведа онзи пример. Във войната, която съществувала между французите и германците, един французин стрелял срещу един германец и не могъл да го убие. Германецът става от позицията, отива при него и му занася един орден, казва: „Гордей се, герой си, че се биеш за народа си. И аз бих могъл като тебе така.“ Окачва му един кръст за храброст. Казва му още: „Много добре направи, даде ми един пример.“ Кое е по-хубаво: да убиеш човека и да му окачиш кръст за храброст, че ти е теглил куршума. Окачи му един кръст за храброст. И туй го направил германец, който не е с такова вярване. Не зная колко е вярно. Това е един отличен пример на благородни чувства. Същевременно у религиозните хора има някои, които за малко различие, което съществува, не могат да се срещнат един с друг. Той, казват, е един еретик, той е против църквата. към беседата >>
31. Бъдете като Баща си!, УС , София, 22.4.1934г.,
- И след туй, като се спечели едно сражение, генералът ще получи кръст за храброст.
Всички тия синове, които са се въплотили тук, те мислят, че за тях е Земята. И какво правят? Свине пасат. Та, всякога вие мислите, че като станете един генерал, да предвождате една армия от 20 000 души, и тия хора оглупеят, развратят се, вие мислите, че сте направили нещо благородно? От Невидимия свят това е пасане на свине! И след туй, като се спечели едно сражение, генералът ще получи кръст за храброст. Че другите са измрели, това не е важно. Важно е, че ще носи ордена, че в туй сражение е спечелил. към беседата >>
32. Часът на Любовта, СБ , София, 19.8.1934г.,
- При това той трябва да излезе срещу него гърди в гърди, а не да върви след него и да очаква после кръст за храброст.
Като четете историята на Давид, вие се учудвате на неговата сила и простота, чудите се на смелостта му да се бие с Голиат. Как мислите, само Давид ли се е борил с Голиат? Вие трябва да знаете, че на всеки човек предстои да се бори с Голиат в себе си. При това той трябва да излезе срещу него гърди в гърди, а не да върви след него и да очаква после кръст за храброст. Всеки човек ще мине през изпитанията на Давид, на Йосиф. Лесно е да се каже, че Йосиф е станал пръв в Египет. Обаче докато дойде до това положение, той трябваше да бъде изкушаван от жена и да издържи на изкушението. Той беше наклеветен, заради което трябваше да лежи две години в затвор, и след това да бъде освободен и повдигнат като първенец в Египет. Какво правят съвременните религиозни хора? към беседата >>
35. Заведоха Исуса, НБ , София, 12.4.1936г.,
- На другия ден Му дадоха един голям орден за храброст – кръста, който Той носи до едно место и после казва: Не искам повече да нося този кръст.
Те намираха, че Христос не е благонадежден. Кой беше прав: Исус или Варава? Евреите обаче, викаха да им пуснат Варава, а Христа да задържат. Първоначално Христос беше при Пилата. След това мина една дълга процедура: коронясаха Го, туриха на главата Му трънен венец, скиптър и всички римски войници Му се покланяха. На другия ден Му дадоха един голям орден за храброст – кръста, който Той носи до едно место и после казва: Не искам повече да нося този кръст. Сега вие го носите. Като стигна на Голгота, римляните Му дадоха друг кръст. Те Му казаха: Този орден вече, щеш – не щеш, ще го носиш. Заковаха Го на кръста. Войниците се гавреха с Него и Му казваха: Ще знаеш, че този орден се дава в знак на голямо достойнство. към беседата >>
36. И видях ново небе и нова земя, НБ , София, 18.10.1936г.,
- Има окултни общества, които поставят своите членове на изпит за храброст.
Казвате, че криза има. Действително, страшно нещо е кризата. Представете си, че искат да ви изпитат, че се намирате пред изпитания. Има окултни общества, които поставят своите членове на изпит за храброст. Когато искат да изпитат един от новодошлите членове в храброст, те го поставят на следния изпит. Десетина души от същото общество се обличат с лъвски кожи, престорват се на лъвове и пресрещат своя другар в някое уединено място, в някоя гора и излизат срещу него. Ако той се уплаши и започне да вика за помощ, те разбират вече, че той не е човек за тяхното общество. Обаче ако се справи и започне в себе си да размишлява, че е поставен на изпит, и не се страхува, че ще бъде нападнат и изяден от тия лъвове, той се приема за член в това общество. Тогава лъвовете постепенно се отдалечават, прибират се в домовете си и събличат лъвските кожи. към беседата >>
- Когато искат да изпитат един от новодошлите членове в храброст, те го поставят на следния изпит.
Казвате, че криза има. Действително, страшно нещо е кризата. Представете си, че искат да ви изпитат, че се намирате пред изпитания. Има окултни общества, които поставят своите членове на изпит за храброст. Когато искат да изпитат един от новодошлите членове в храброст, те го поставят на следния изпит. Десетина души от същото общество се обличат с лъвски кожи, престорват се на лъвове и пресрещат своя другар в някое уединено място, в някоя гора и излизат срещу него. Ако той се уплаши и започне да вика за помощ, те разбират вече, че той не е човек за тяхното общество. Обаче ако се справи и започне в себе си да размишлява, че е поставен на изпит, и не се страхува, че ще бъде нападнат и изяден от тия лъвове, той се приема за член в това общество. Тогава лъвовете постепенно се отдалечават, прибират се в домовете си и събличат лъвските кожи. към беседата >>
37. Нашето предназначение / Предназначението на човека, ООК , СБ , РБ , 7-те езера, 4.8.1937г.,
- Когато от вашата среда излезе човек, който говори лоши думи, или прави клюки, извикайте го при себе си и му дайте кръст за храброст, или известна сума. (втори вариант)
Навсякъде има добри хора, не само в религиозните общества. Според мене, всяко шише е добро, докато е здраво. Щом се счупи, то става опасно. Значи, докато в едно общество има разногласия, шишетата му са счупени. Щом едно от шишетата на известно общество се счупи, най-умният от обществото трябва да стопи счупеното шише и да направи от него ново. Когато от вашата среда излезе човек, който говори лоши думи, или прави клюки, извикайте го при себе си и му дайте кръст за храброст, или известна сума. Кажете му, че го възнаграждавате, понеже до това време не сте слушали такива хубави думи. Ще кажете, че това не е морално. – Морално ли е, когато бесят някого? Въжето, с което бесят човека, виновно ли е в това деяние? Въжето не е виновно за престъплението, което човек върши, но хората са недоволни от него. към втори вариант >>
- Дайте му един кръст за храброст.
Аз считам, че всички шишета са добри, докато не са счупени. Щом едно шише се счупи, то става опасно. Всякога, когато в едно общество няма съгласие, подразбирайте, че шишетата са счупени и има разногласие. Умният трябва да стопи едно шише като се счупи и да направи едно по-хубаво шише. Например, допуснете, че в едно общество като това, както се събирате, че някой казал някоя нецензурна дума. Дайте му един кръст за храброст. Дайте му възнаграждение 500–600 лева, хиляда лева и кажете му: „Такива думи не съм чул. За пръв път чувам такава хубава дума като твоята.“ Но ще кажете: „Това не е морално.“ Вие сте чудни хора. Вземате едно въже, обесите човека, който е виноват. И казвате: „Това въже е престъпно.“ Едно въже, на което бесят човека, става ли престъпно? На човека, когото бесят, казват: „Ти още не си доузрял.“ Покачват го на въжето, за да доузрее. към беседата >>
39. Най-малкото и най-голямото, ООК , София, 18.1.1939г.,
- Тук, след като си ходил на бойното поле, за неговата храброст му дават кръст, някоя звезда, някой знак ще ви дадат.
Ако намерят, че по лицето ти има бръчки, пак в чистилището. Лицето трябва да е чисто. В оня свят няма да имате недъг. Толкоз взискателни са, че вън и вътре всичко трябва да имате със себе си, тогава ще ви дадат най-малкото, което ще ви липсва. Понеже ние се намираме на земята, там ще ви го дадат. Тук, след като си ходил на бойното поле, за неговата храброст му дават кръст, някоя звезда, някой знак ще ви дадат. Най-малко една звездица или някое изгряващо слънце ще носите. Като мислите да станете съвършен и да угодите на хората, оставете се от това. Всички мислите за туй, което не влиза ни в клин ни в ръкав. Дойде при мене наскоро една умна слугиня, дето някога съм видял. Единствената умна слугиня. към беседата >>
41. Служене на Бога, УС , София, 14.1.1940г.,
- Нима на бойното поле един, като убие десет души, нали му турят кръст за храброст?
Ако ти е неприятно, постъпи обратно. Казва, и туй е хубаво. Искаш да грешиш, можеш да грешиш, но има своите неприятности. Имаш да правиш добро, можеш да правиш добро. И в греха има известна приятност. Нима на бойното поле един, като убие десет души, нали му турят кръст за храброст? Значи в греха може да се радва. Нима е хубаво да убиеш десет души, твои братя, които баща ти ги е родил? За какво може да ги убиеш? За наследство. Като ги убиеш, искаш това наследство да остане на тебе. към беседата >>
43. Синовно отношение, УС , София, 17.10.1943г.,
- Ако в време на война убиеш 10–20 души, ще минеш за герой, за което ще получиш кръст за храброст.
Обикновено войните стават вечер, в тъмнина, когато хората не виждат, че ги възсядат. Невъзможно е през деня да става война. Сега на земята владее нощ. Тази е причината, дето съзнанието на обикновените хора е в тъмнина. Например, ако в мирно време убиеш човек, ще те съдят, ще те затворят и скъпо ще платиш за престъплението, което си направил. Ако в време на война убиеш 10–20 души, ще минеш за герой, за което ще получиш кръст за храброст. – Какво показва това? – Че личният морал е по-висок от обществения. към беседата >>
44. Малкото добро, ООК , София, 29.12.1943г.,
- Ако на бойното поле убиеш десет души, ще те възнаградят, ще ти дадат кръст за храброст.
Важно е да е майстор, да те измие добре, без да охлузи кожата ти. Не е лошо, че ще те съдят, но дано съдията не охлузи кожата ти. Днес ще ти наложат големи наказания за малки погрешки. Има случаи, когато за големи погрешки налагат малки наказания. Ако днес продадеш един чифт чорапи по-скъпо, отколкото трябва, веднага те съдят. Ако на бойното поле убиеш десет души, ще те възнаградят, ще ти дадат кръст за храброст. Грехът и злото са черната борса; доброто е бялата борса. В бялата борса цените са естествени. Там едно кило масло струва 50 лв., а на черна борса – 700 лв. Едно време килограм масло струваше два лева и половина златни. Колко са сега тия пари? към беседата >>