Намерени са 85 резултата от 72 беседи с точна фраза : 'Умора'.
2. Истината, НБ , , 24.4.1916г.,
- Танцуване, маршируване и... умора.
Хората търсят в света удобства, но те трябва да разберат онзи съществен закон, който съществува и в музиката – за минорната и мажорната гама. Господ е поставил някои на минорна гама, турил ги е в бемол – в скръбта, в тъгата, в дълбочината на чувствата; други е турил на мажорната гама, турил ги е в диез, в плиткостта на живота, понеже нямат дълбочина на чувствата. В един танц или марш какво може човек да види? Танцуване, маршируване и... умора. В тъжната песен няма да се движите, ще мирувате и ще разсъждавате. При минорния тон Господ ви е създал да мислите за онзи свят, а при мажорния – за този свят. По някой път искате да вземете чужда роля; ама може ли религиозни хора да играят? Може да играят, но каква игра? Давид, като носеше ковчега, скачаше, и жена му казваше: „Виж, какво се кълчиш пред целия израилски народ! към беседата >>
3. Мъдростта, НБ , София, 29.10.1916г.,
- Когато понякога се разгневиш, разсърдиш се и се зачервиш, след половин час започваш да чувстваш умора и си казваш: “Колко ме заболя глава!
Например, двама, които по-рано не са живели добре, сега на фронта се срещат и се сближават. Тъй че, докато не се роди от утробата на майка си, човек не може да разбере външните условия. По същия закон ако и ние не влезем във вътрешния свят, няма да разберем какво Господ мисли. Но това е определено. Страстите са кратковременни – могат да се повдигнат като пожар, но след това ще угаснат и ще настане затишие. Когато понякога се разгневиш, разсърдиш се и се зачервиш, след половин час започваш да чувстваш умора и си казваш: “Колко ме заболя глава! ” Следователно, настъпилата страст предизвиква обратна реакция. Утре пак ще се разгневиш и пак ще настъпи обратна реакция. Един вълк улавя една овца, гневи се, докато я изяде, но знаейки, че след това ще страда, отива да се наспи. Често и мъжете, след като се карат с жените си, отиват в кръчмата, за да забравят всичко, и казват: “Страстите на жената няма да ме убиват”. Но след като изтрезнеят, пак започват страданията и пак отиват в кръчмата. към беседата >>
4. Двамата господари, НБ , , 21.1.1917г.,
- Тук е дълбок смисъл – останете ли сами да се борите в света, ще станете слуги на първия принцип и тогава ще се проявят във вас всички отрицателни качества: умора, завист, отвращение, недоволство, които постоянно разрушават.
Тази борба е естествена, тя е един велик Божествен процес, през който са минали всички ангели. Много от тях са минали изпита, минали са през първия принцип и са влезли във втория, и сега служат на Бога, а други не са го минали, паднали са и са останали да служат на първия принцип, на мамона, затуй ги наричат демони. И между хората има служители на първия и на втория принцип. След време, когато човечеството завърши своето развитие, вземе своя венец, всеки ще отиде на мястото си. Затова Христос казва: „Без Мене – подразбира втория принцип – нищо няма да направите“. Тук е дълбок смисъл – останете ли сами да се борите в света, ще станете слуги на първия принцип и тогава ще се проявят във вас всички отрицателни качества: умора, завист, отвращение, недоволство, които постоянно разрушават. В този принцип не може да намерите благо за света, не може да видите никакъв смисъл в живота. Затова казва Христос: „На Бога и на мамона едновременно не може да служите“. Ако служите на мамона, ще бъдете в дъното на ада, ще бъдете във вечно недоволство и никога няма да разберете дори защо сте мъж или жена. Може да минете през всички форми на създанието, но всякога ще бъдете недоволни, понеже човек сам по себе си никога не е доволен. А под думата „недоволство“ се разбира, че не може да бъдеш доволен от своя външен изглед. към беседата >>
6. Разделено царство, НБ , София, 8.12.1918г.,
- От умора тези богове се смалили, станали са малки човеци и днес разсъждават за велики въпроси: „Разделихме света и го създадохме“, а не съзнават, че са от тях създадени.
Чрез разделяне се образуват държавите, домовете и т.н. Този процес е допустим в еволюцията на живота, допустим е в природата, но няма живот. В космогонията това се нарича хаос. Преди милиарди години между боговете в пространството е имало големи боеве, в които са си служили с грамадни топове. От изстрелите на тези топове се образували световете. От умора тези богове се смалили, станали са малки човеци и днес разсъждават за велики въпроси: „Разделихме света и го създадохме“, а не съзнават, че са от тях създадени. Аз казвам: Вие дадохте на Господа материала, вие донесохте камъните, а Господ от тях създаде света. По същия начин се образува и човешкото тяло. Най-напред между малките клетки е имало борба и като се уморили, Господ ги събрал в едно, и днес те всички съставляват човешкия организъм. Казваме: „Колко чудно е създаден човекът! “ В този процес на разделяне е влязъл процесът на обединение. към беседата >>
7. Работете с Любов, ИБ , БС , София, 10.5.1920г.,
- Например искат да ви закарат на разходка, а вие не искате – връзват ви, дърпате се и пак стигате на мястото, но с чувството на умора.
Ще попитате: „Да кажа ли това? ” И в света има много работници. Вярвайте, че всичко в света върви по един определен път. Божественият план по никой начин не може да се изопачи, той си върви по точни математически изчисления. Ако се отлъчите, ще страдате, а това, което Бог е определил, ще стане. Например искат да ви закарат на разходка, а вие не искате – връзват ви, дърпате се и пак стигате на мястото, но с чувството на умора. Затова може да отидете без противене. Тъй че, и като се противите, и като не се противите, пак ще свършите работата си. към беседата >>
8. Път на мисълта, ИБ , Витоша, 25.5.1921г.,
- Плуваше по морето цели четири-пет часа без умора, но като видеше пиявица, бягаше.
Щом станеш смел и решителен, страданията постепенно ще се отдалечават от тебе. Като сте дошли на земята, вие трябва правилно да разрешите отношенията си към своите ближни и към Бога. Ако тук не ги разрешите, не може да влезете в духовния свят. Как ще мислиш за духовния свят, за възвишеното и великото, ако някой човек ти е неприятен и не можеш да го търпиш? Познавах една жена от Варна, смела, безстрашна — мъжка Драгана. Плуваше по морето цели четири-пет часа без умора, но като видеше пиявица, бягаше. От пиявицата, даже в шише затворена, тя изпитваше неописуем страх. към беседата >>
9. Качества и проявление на волята, МОК , София, 15.3.1922г.,
- Опитът трябва да бъде направен с разположение, без никаква умора. (втори вариант)
Обаче в окултната наука не се позволява да поливате цветя с маркуч. По-лесно е да поливате цветята с маркуч, но резултатите не са добри. А тъй, с лейка, да ходите от едно цвете на друго, е по-бавно, повече време се губи, но резултатите са отлични. Тъй щото, за всеки ученик ще употребите по 10 секунди, най-много до половин минута. Ако употребите за всекиго по една минута, ще се уморите. Опитът трябва да бъде направен с разположение, без никаква умора. Доброто, което пожелаете за себе си, ще изпратите и към другите. По този начин ще поляризирате волята си. Като се упражните в концентриране на мисълта си, можете да правите този опит и по-дълго време, като давате за всеки един по две, три, до пет минути – кой колкото може. Обаче да не се яви у вас нетърпение, желание час по-скоро да свършите опита; занимавайте се с всекиго не повече от 10 секунди. към втори вариант >>
10. Дъще Сионова, НБ , София, 14.5.1922г.,
- „Истината ще ви направи свободни.“ Ако аз, който съм пътувал, след 3–4 дена краката ми са се откъснали от умора и ми е невъзможно да свърша своя път, онази малко храна, която приема, ми е предала истината и тази храна ме е направила свободен да пътувам по-нататък.
Това са крайности в разсъжденията. Това не е никаква логика. Нашата реч може да е логична, без да съдържа тази необходима истина за ума, т.е. аз наричам истина в прям смисъл. Вземете храната, която дава сила на организма, тя съдържа в себе си истина. „Истината ще ви направи свободни.“ Ако аз, който съм пътувал, след 3–4 дена краката ми са се откъснали от умора и ми е невъзможно да свърша своя път, онази малко храна, която приема, ми е предала истината и тази храна ме е направила свободен да пътувам по-нататък. Следователно някой ще каже: „По какво да познаем истината? “ – Истината ще ви даде сила да довършите своя път – ще ви направи свободни, ще ви даде сила да довършите наченатия път и наченатата работа. Тогава каква е целта на религията? – Да ни даде истина, да ни покаже пътя към Бога. Нещо повече: не само да ни покаже пътя към Бога, но да ни съедини с Бога. към беседата >>
11. Ще ви науча / Дух Свети ще ви научи, НБ , В.Търново, 24.9.1922г.,
- Капнал си от умора, умираш от глад, но хапнеш ли си кокошчица, след един-два часа се възстановяваш, а след двадесет и четири часа отново решаваш важни въпроси. (втори вариант)
За да можеш да опишеш какво нещо е той, ти трябва да знаеш вътрешното му състояние, да разкриеш в даден момент какви мисли, какви чувства го вълнуват. Иван Стоянов е това, което той мисли и чувства. Влизали ли сте в положението на една овца или кокошка, за да знаете какво мислят и какво преживяват те? Казвате, че те са без душа. Как така нещо, което е без душа, може да дава живот на другите? Капнал си от умора, умираш от глад, но хапнеш ли си кокошчица, след един-два часа се възстановяваш, а след двадесет и четири часа отново решаваш важни въпроси. Питам кокошката глупава ли беше; могат ли глупавите неща умни неща да произвеждат? Животът живот ражда, умното умни неща ражда, Любовта Любов ражда, глупостта глупост ражда, Мъдростта Мъдрост ражда. Чудни са хората като мислят, че овцата е глупаво нещо, а самите те поддържат всякакви глупави идеи. към втори вариант >>
12. Малките случаи, ООК , София, 5.2.1923г.,
- В падането има чупене на крака и ръце, а в слизането има само една умора.
Ние не съжаляваме, че сте влезли в Школата с погрешки; че имате погрешки, ни най-малко аз не съжалявам за това, но аз съжалявам, че вие не можете да използвате вашите погрешки. И когато някой направи каквато и да е погрешка, голяма или малка, аз казвам: Ето един отличен случай за този ученик да се повдигне. Аз виждам в това един добър случай, а той казва: „От мене човек няма да стане“. Казвам: Сега е време да се повдигнеш, защото в света има падане, има и слизане. Не смесвайте вашето слизане с падането. В падането има чупене на крака и ръце, а в слизането има само една умора. Следователно, когато слизате, ще се качвате и падате. Някой път ще дойдат мрачни настроения на духа. Имаше една сестра, която искаше да повдигне целия свят, тъй беше вдъхновена, но после, като се върнах от Търново, намерих я клюмнала надолу, казва: „Аз съм голяма грешница“. Как тъй, едно време искаше да спасиш света, а сега си грешница? Казвам: Самозаблуждаваш се, ти не си това, което си мислила едно време, и сега не си туй, което мислиш. към беседата >>
13. Първото правило, МС , София, 3.7.1923г.,
- Ще ви дадат 100 000 лева на година, и ще ви кажат: "Не ви трябва да пишете." Ти ще кажеш: "Малка умора имам, искам да си почина, слагам перото малко, за по-благоприятни времена." Защо?
Днес, много химици, математици, свещеници, може да ги подкупиш с пари. Дайте някому от тях един, два милиона, и той може да продаде своята наука, и може да ви направи, каквото искате изобретение. Е-е, питам ви: При такъв единъ морал, какво общество може да имаме? Сега, вас, като ученици на Бялото Братство, не могат ли да ви подкупят с 200-300 хиляди лева? Утре и до вас ще дойде изкушението. Ще ви дадат 100 000 лева на година, и ще ви кажат: "Не ви трябва да пишете." Ти ще кажеш: "Малка умора имам, искам да си почина, слагам перото малко, за по-благоприятни времена." Защо? Защото 100-200 000 лв. на перото, това е голяма тежест - не можеш да пишеш. А защо някой път турятъ 200 000 лева на перото? За да пише. Тогава то скача, цяла нощ няма да спиш - пишеш. към беседата >>
14. Великата погрешка, МОК , София, 7.12.1924г.,
- След като ударите стотина пъти, вие напускате работата си, ръцете ви заболяват, откъсват се от умора, волята ви отслабва, но вие трябва да се научите как да чукате. (втори вариант)
И благодарение на туй постоянство те са сполучили да открият нещо. Впрочем, те сами не са открили нищо, но след като са хлопали дълго време със своя ключ на вратата на Природата, най-после тя им даде нещичко, и те казват: „Открихме нещо ново! “ Сега и вие можете да приложите този закон във вашия живот. Когато искате да развиете една добра черта във вашия характер, преди всичко трябва да имате постоянство! Може да се изчисли на колко удара се равнява сегашното ви постоянство. След като ударите стотина пъти, вие напускате работата си, ръцете ви заболяват, откъсват се от умора, волята ви отслабва, но вие трябва да се научите как да чукате. Има един начин за удряне: като удряте, никога не бързайте. Знаете ли как да удряте? Когато удариш, движението на чука не трябва да се пренася в ръката ти. Изкуството е, като удряш, сътресението от чука да не се пренася в мускулите, а произведената от удрянето енергия да се поляризира навън. Има майстори, които знаят как да удрят: колкото и да чукат, ръцете им всякога остават здрави. към втори вариант >>
15. Моята заповѣдъ / Моята заповед, НБ , София, 4.1.1925г.,
- Този дядо казва на царя: „Е, синко, благодаря ти, че ме покани във файтона си, краката ми се бяха откъснали от умора, всред пътя щях да си остана“. (втори вариант)
Един ден този цар излиза на разходка със своя файтон и по пътя среща един дядо и една баба, които се подпират на тояжката си, едва вървят. Като ги вижда, царят веднага спира файтона си и казва на тия стари хора: „Заповядайте, качете се на моя файтон да продължите пътя си! “ Качват се те на файтона при него и той започва да ги занимава. Питам какви са били подбужденията на този млад цар, за да спре файтона си, да покачи в него тия двама старци и да се разговаря по целия път с тях? В него имаше някакви подбуждения. Този дядо казва на царя: „Е, синко, благодаря ти, че ме покани във файтона си, краката ми се бяха откъснали от умора, всред пътя щях да си остана“. – Няма нищо, мене ми е приятно, че ми се отдаде случай да ви услужа. И бабата също казва на царя: „Господ здраве да ти дава, синко, ако не беше ти, щяхме да си останем по пътя“. – Няма нищо, мене ми е приятно, че ви срещнах и можах да ви услужа. Той ги завежда до къщата им, взима им адреса и казва: „И друг път бих желал да ви услужа“. Те му казват: „Е, синко, такива хора много рядко се срещат, не знаем къде си възпитан“. към втори вариант >>
- Този дѣдо казва на царя: „Е, синко, благодаря ти, че ме покани въ файтона си, краката ми се бѣха откѫснали отъ умора, всрѣдъ пѫтя щѣхъ да си остана“.
Единъ день този царь излиза на разходка съ своя файтонъ и по пѫтя срѣща единъ дѣдо и една баба, които се подпиратъ на тояжката си, едва вървятъ. Като ги вижда, царьтъ веднага спира файтона си и казва на тия стари хора: „Заповѣдайте, качете се на моя файтонъ да продължите пѫтя си“! Качватъ се тѣ на файтона при него, и той започва да ги занимава. Питамъ какви сѫ били побужденията на този младъ царь, за да спре файтона си, да покачи въ него тия двама старци и да се разговаря по цѣлия пѫть съ тѣхъ? Въ него имаше нѣкакви побуждения. Този дѣдо казва на царя: „Е, синко, благодаря ти, че ме покани въ файтона си, краката ми се бѣха откѫснали отъ умора, всрѣдъ пѫтя щѣхъ да си остана“. – Нѣма нищо, мене ми е приятно, че ми се отдаде случай да ви услужа. И бабата сѫщо казва на царя: „Господь здраве да ти дава, синко, ако не бѣше ти, щѣхме да си останемъ по пѫтя“. – Нѣма нищо, мене ми е приятно, че ви срещнахъ и можахъ да ви услужа. Той ги завежда до кѫщата имъ, взима имъ адреса и казва: „И другъ пѫть бихъ желалъ да ви услужа“. Тѣ му казватъ: „Е, синко, такива хора много рѣдко се срѣщатъ, не знаемъ гдѣ си възпитанъ“. към беседата >>
16. Земята се върти. Стремеж на душата, ООК , София, 1.7.1925г.,
- В нея умора няма и пресилване няма.
Ако не ги направи доброволно, ще дойде някоя болест. Като дойде болестта, той ще направи толкова движения, колкото са били необходими: ще рита, ще ляга, ще става, ще се върти на гръб, на корем, ще се навежда и т.н. Ще извърши толкова движения, колкото Природата е определила. Природата не обича движенията изобщо, но само разумните движения. Тя не търпи излишни движения. В нея умора няма и пресилване няма. Всяко движение е на място. То се явява като преходен пункт на тия енергии, които идат от Слънцето. Ако вие разбирате тия движения, щяхте да знаете да движите главата, ръцете, краката и цялото си тяло хармонично. Движенията трябва да бъдат ритмични, защото са свързани с нашата мисъл и с нашите чувства. Когато правите тия движения, трябва да имате разположението на детето, при това трябва да знаете защо ги правите. към беседата >>
17. Влияние на светлината и тъмнината / Какво приложение има числото две, МОК , София, 6.12.1925г.,
- След това ще падне на земята от умора и ще отстъпи.
Известно ни е, че човек се намира под влияние на природните сили. Те обуславят неговите настроения и състояния на приливи и отливи. Като знае това, човек въстава срещу силите на Природата, не иска да им се поддава. Щом се яви вятър, той започва да се бори с него, да му се противопоставя. Ще се бори час, два, три, пет, най-много десет часа. След това ще падне на земята от умора и ще отстъпи. За да не губи силите си и за да не става нужда да се бори с Природата, човек трябва да знае кога да започва работата си. Затова той трябва да се обръща към своя вътрешен барометър, който струва милиони. Има нещо у човека, което всякога му подсказва кога да започне работата си. Някой тръгва на работа, но вътрешният глас му казва: „Не излизай днес на работа.“ – „Защо? “ – „Ще има голям вятър, буря, земетресение.“ – „Не, не ме е страх. към беседата >>
18. Математически задачи. Простите задачи в математиката / Простите задачи в математиката, МОК , София, 31.1.1926г.,
- Тъкмо речете да работите, дойде млечната киселина, въздейства на пирамидалните клетки, и те издърпат своите крачка – и вие престанете да работите, заспивате, пробуждате се, заспивате... умора има. (втори вариант)
19. Светлина на мисълта, ООК , София, 10.2.1926г.,
- Ходите ли по този начин и по планинските места, вие няма да усещате никаква умора.
Изпейте сега упражнението „Тъги, скърби“, но с дълбоко вътрешно изражение, под такт, а не механически. И войниците ходят под такт, но това е механическо ходене. Правилни движения са тези, когато цялото тяло взима участие в хода. Едновременно с краката, и главата трябва да взима участие, а цялото тяло да се движи вълнообразно. Ходите ли по този начин и по планинските места, вие няма да усещате никаква умора. Следователно, когато пеете, трябва да имате идея защо пеете. Това не значи, че всички трябва да имате обща идея. Всеки ще има своя определена идея, специфична за него. Същото е и в живата природа: два листа, две клончета дори не си приличат. Външно те си приличат, но вътрешно се различават. към беседата >>
20. Страдание, търпение, опитност, знание, МОК , София, 28.2.1926г.,
- Щом се натрупа много млечна киселина в мозъка, пирамидалните клетки изгубват първото си положение, вследствие на което човек изпитва умора, сънливост и заспива.
Често страхът, уплахата стават причина за прекъсване на съзнанието. Прекъсване на съзнанието става всякога, когато двойникът напуща тялото. За да се върне двойникът в тялото, трябва да се направят няколко паси по гръбначния стълб на човека. Заспиването на човека е пак прекъсване на съзнанието, което се дължи на друга причина – на пирамидалните клетки в мозъка. Когато човек е бодър, отпочинал, пирамидалните клетки в мозъка са в нормално положение: една до друга, допрени с крачката си. Щом се натрупа много млечна киселина в мозъка, пирамидалните клетки изгубват първото си положение, вследствие на което човек изпитва умора, сънливост и заспива. За да не изпада в такова състояние, човек трябва да държи съзнанието си будно, за да контролира клетките на мозъка. Не може ли да контролира клетките на цялото си тяло, човек заболява, става ленив, своенравен. към беседата >>
22. Педагогически правила, МС , София, 9.7.1926г.,
- Някой път, след като сте слушали да говори някой дълго време, в мозъка ви настава една умора.
По някой път гледам кой с кого се обича. Всеки от вас търси някой да го обича. Като се срещнат двама, които се обичат, имат какво да си говорят. Ако не се обичат и учени да са, няма какво да си говорят, няма въодушевление в работата им. Помнете следното: всички трябва да изучавате закона за трансформиране на енергиите. Някой път, след като сте слушали да говори някой дълго време, в мозъка ви настава една умора. Причината на това е, че вашите чувства са взели надмощие. Когато чувствата отслабнат, умът става много остър и човек няма вече търпение, иска изведнъж да разреши всички въпроси. Това е друга крайност. В туй отношение човек трябва да въздържа ума си, да въздържа своите прояви, защото, колкото и да бърза, той не ще може изведнъж да разреши всички въпроси. Ако аз кажа нещо, светът няма да се оправи от тази моя дума, понеже той си върви по определен път. към беседата >>
23. Доброто сърце, ООК , София, 10.11.1926г.,
- Има оратори, които издържат да говорят по пет-шест часа без умора.
И тъй казах ви много да мислите, малко да говорите и малко да се тревожите. У вас е точно обратното: малко мислите, много говорите, много се тревожите и в резултат на това работите ви не вървят добре. Когато говорите, малко говорете, но красиво и смислено. Отде знаете, може би някои от вас да станат велики оратори, да държат речи пред народа? Има оратори, които издържат да говорят по пет-шест часа без умора. Обаче обикновеният човек не трябва да говори повече от 15 минути. Когато някой иска да предаде идеите си на другиго, той казва: „Аз ще говоря много, да напълня главата му." Да, ти ще напълниш чуждата глава, но твоята ще изпразниш. Ти не си извор, който непрестанно извира; ти си стомна, която се пълни и изпразва. Ако с водата на твоята стомна напълниш друга някоя, ти ще останеш с празна стомна. На същото основание, ако вие само изразходвате знанието, което сте придобили, без да приемате отнякъде ново знание, в скоро време ще се изчерпите. към беседата >>
25. Дойде глас, СБ , София, 23.8.1927г.,
- По едно време усетил, че краката му се откъсват от умора и си казал: „Ех, да има сега един кон!
Някои пък дойдоха пеш. Помнете, че Бог създаде тия благоприятни условия за всички през този събор. Един от братята дошъл пеш от Варна. Той пътувал цели два месеца, искал да опита дали ще може да издържи. Той се решил да тръгне на път, но нито кон да вземе, нито кола, нито на трен да се качва. По едно време усетил, че краката му се откъсват от умора и си казал: „Ех, да има сега един кон! “ Ето изкушението иде! Минава един каракачанин на кон и му казва: „Господине, защо си тръгнал пеш? Я се качи на коня, да си починеш! “ – „Не, не се качвам на кон. Само болните хора се качват на кон.“ Продължава по-нататък пътя си. към беседата >>
26. Малките резултати, ООК , София, 31.8.1927г.,
- За да се справи с тази умора, човек трябва или да заспи, да си почине, или по някакъв начин да трансформира енергиите си.
Когато идвате в клас, виждам, че някои от вас заспиват. Коя е причината за това? - Причината за заспиването се дължи на натрупването на излишна енергия в организма на човека. Това натрупване пък се дължи на непълното обработване на физическата, сърдечната или умствена материя. Вследствие натрупването на тази материя организмът се уморява и човек започва да заспива. За да се справи с тази умора, човек трябва или да заспи, да си почине, или по някакъв начин да трансформира енергиите си. Ако един предмет не го интересува, да го замести с такъв, който го интересува. Ако едно чувство го измъчва, уморява, да го замести с друго, приятно чувство. Същият закон се отнася и до храната: ако една храна не се приема от стомаха, да се замести с друга. Еднообразната храна, еднообразните чувства и мисли уморя-ват човека. Дойде ли до еднообразие в мисълта си, той непременно трябва да потърси някаква смяна. към беседата >>
27. Свещ, която не гасне, ООК , София, 23.11.1927г.,
- Беднякът веднага прие, нагости го, услужи му, а толкова хора върна днес." Като разбрал мисълта им, Буда ги извикал и им казал: "Едно време този беден човек беше гълъб и се пожертва заради мене, когато умирах от глад, от умора и безсилие.
По този начин той могъл да завърши молитвата си, да продължи пътя си и да свърши определената си работа. След време, когато Буда се изявил като Учител в последното си слизане на земята, един ден, по нямане на свободно време, той трябвало да върне много от посетителите си. Същия ден дошъл при Буда един беден човек. Като го видял, Буда веднага скочил на крака, радостно го приел, угостил го и му услужил във всичко, от което се нуждаел. Като видели това нещо, учениците му казали помежду си:"Виж, какво пристрастие! Беднякът веднага прие, нагости го, услужи му, а толкова хора върна днес." Като разбрал мисълта им, Буда ги извикал и им казал: "Едно време този беден човек беше гълъб и се пожертва заради мене, когато умирах от глад, от умора и безсилие. Днес ми се представя случай да му благодаря, да го възнаградя за любовта и жертвата, която направи заради мене. Онези хора, които вър-нах, не само че никаква услуга не са ми направили, но са ми причинили ред пакости." – Ето, Буда е дал обяснение за причината на една своя проява. Той даде обяснение на учениците си, които бяха готови да го разберат. Обаче това обяснение не може да се даде на всеки човек. Малцина разбират, затова и на малцина се дават обяснения. към беседата >>
28. Синове на възкресението, НБ , София, 29.1.1928г.,
- При това положение, той може и цял ден да пее вдъхновено и без умора.
Той ще се изправи, ще постои спокоен 10 – 15 минути, докато се освободи от всички мъчнотии и противоречия, които съществуват в ума му, ще помисли за разумността в живота и ще запее. Това значи, че този човек е успял да завърти правилно един от музикалните ключове, който му е даден. Това значи още да изгрее слънцето в него и разумната енергия да потече в организма му. От него се изисква да знае, как да използува тази енергия. Ако тонът ,,до" е правилно взет, човек може да възприеме животворната енергия от слънцето и да я предаде на всички удове в своя организъм. При това положение, той може и цял ден да пее вдъхновено и без умора. Когато болният пее, той има условия в себе си да се лекува и да оздравее; когато не пее, той е сериозно болен, лишен от условия да се лекува. Ето защо, когато сте духом неразположени, или болни, помъчете се да възпроизведете истинския тон ,,до". Как ще познаете, че сте взели истинския тон ,,до"? Ако сте взели вярно тона ,,до", но сте болни, веднага ще станете от леглото си и ще направите малка разходка из стаята си. На другия ден ще излезете вън от стаята си. към беседата >>
32. Линиите на природата, СБ , София, 27.8.1929г.,
- Що е умора, скръб, отчаяние, те не познават.
Божественият свят е пълен с възвишени, любещи, крайно деятелни същества. Що е умора, скръб, отчаяние, те не познават. Когато човек е във връзка с този възвишен свят, той напълно може да разчита на тяхната помощ. Ако се намираш пред някоя дълбока река, без мост, и не знаеш как да минеш, едно от тия разумни същества ще ти нашепне: на разстояние един километър оттук, реката се стеснява. Иди там и ще преминеш. Друг път изпаднеш в някое непознато село, не знаеш де да пренощуваш. Дойде някое същество от невидимия свят и ти нашепва: на края на това село живее една бедна вдовица с няколко деца; иди там, тя ще те приеме. към беседата >>
33. Психологически разбор на явленията / Психологически разбор върху положенията на нещата, МОК , София, 6.12.1929г.,
- Ще усетиш умора. (втори вариант)
И когато ви се случи някоя неприятност в живота, вие ще се спрете, ще помислите защо се случи тази неприятност. Защото бързате. Обратният процес на бързането е умората. Ти, който си се спрял някъде и си бил невнимателен и си заспал, някой ти задигнал парите, тогава ти го гониш цял километър-два да го стигнеш, да си вземеш парите. Питам, какво ще усетиш? Ще усетиш умора. Усилието да настигнеш този човек ще доведе у тебе умората. Тогава, когато ние усетим този процес на умора, на безсмислие в живота, значи ти си гонил някой. към втори вариант >>
- Бързането винаги носи след себе си умора.
Бързата работа е всякога несполучлива. Има смисъл човек да бърза, но когато му е даден срок. Иначе той трябва да работи спокойно, планомерно. Неприятностите, на които човек се натъква, пак се дължат на бързане. За да не преживее нещо неприятно, човек трябва да се спре, да помисли малко и тогава да каже думата си или да пристъпи към работа. Бързането винаги носи след себе си умора. Като се умори, човек става неспособен за работа и дълго време след това трябва да си почива, за да възстанови изгубените си сили. Човек не се уморява, когато върви по законите на природата. Не следва ли нейните закони, той всякога е изложен на умора, на неестествени болезнени състояния. Ще кажете, че като си почива, човек възстановява силите на своя организъм. Важно е как си почива. към беседата >>
- Не следва ли нейните закони, той всякога е изложен на умора, на неестествени болезнени състояния.
Неприятностите, на които човек се натъква, пак се дължат на бързане. За да не преживее нещо неприятно, човек трябва да се спре, да помисли малко и тогава да каже думата си или да пристъпи към работа. Бързането винаги носи след себе си умора. Като се умори, човек става неспособен за работа и дълго време след това трябва да си почива, за да възстанови изгубените си сили. Човек не се уморява, когато върви по законите на природата. Не следва ли нейните закони, той всякога е изложен на умора, на неестествени болезнени състояния. Ще кажете, че като си почива, човек възстановява силите на своя организъм. Важно е как си почива. Има почивка, която не възстановява силите на човека. Истинската почивка подразбира спокойна, трезва мисъл. Като мисли спокойно, право, човек си почива и придобива нови сили. към беседата >>
35. Трудните неща, ИБ ,БР , София, 30.8.1930г.,
- Ние виждаме човек цял ден оре на нивата, вечерно време е капнал от умора и ляга да си почине.
Мъчно е да караш сития да яде, трудно е да караш ленивия да работи, още по-трудно е да караш неспособния да учи. А съвсем трудно е да караш куция да ходи. Вие живеете в материалистичен век на усилена външна дейност, която има връзка почти с животинското царство. Животното, докато има нужда, ходи, хойка цял ден, щом се наяде, легне да спи. Ние виждаме човек цял ден оре на нивата, вечерно време е капнал от умора и ляга да си почине. На другия ден пак се връща вечерта и пак ляга и спи. Питам, от такова състояние какво може да добие човек? Казва се: „Човек трябва да работи.“ То е изтощение. В работата трябва да има нещо приятно и трябва да съдействува на човека да се развива. А когато при работата всички светли идеи, които имаш за живота, изчезнат и казваш: „Всичко е празна работа, в живота никакъв смисъл няма“, тогаз, питам, каква придобивка имаш? към беседата >>
- И той се уморява, нали има и умствена умора? (втори вариант)
Умората е винаги едно пресилване. Щом си се уморил, извършил си една работа повече, отколкото трябва. И казваш, уморих се! Щом не се уморяваш, вършиш толкова работа, колкото трябва. Ако някой учи повече отколкото трябва, какво става с него? И той се уморява, нали има и умствена умора? (Има). Да кажем, вие сега тургате най-малко 4 години, за да свършите университет. Считам това е много усилена деятелност. Трябват най-малко 14 години, какво ще научиш ти в 4 години? Сега има 7 или 8 години за гимназията; тогава, ако е 14 години за университета, за прогимназията колко трябват? (2 по 14 – 28). към втори вариант >>
- Затова имаме физическа, сърдечна и умствена умора.
Един човек образува триъгълник, друг – квадрат, трети – петоъгълник и т.н. Това зависи от силите, с които човек разполага, и от препятствията, които среща на пътя си. Тази е причината, където един човек се уморява повече от друг. Когато човек се уморява, това показва, че той е работил повече, отколкото трябва. Този закон се отнася и до умствения и сърдечния свят. Затова имаме физическа, сърдечна и умствена умора. Сегашните хора са преуморени и физически, и умствено. – Защо? – Защото искат в малко време да придобият много знания. Наистина, като постъпи в университета, младежът свършва известна специалност за 4 години. Каква наука може да придобие човек за 4 години? към беседата >>
37. Разумно прилагане / Разумното употребление, МОК , София, 1.5.1931г.,
- Ще дойде съмнение, униние, скръб, песимизъм, глад, умора и т.н. (втори вариант)
Ако човек е господар на положението си, той не може да бъде в противоречие със себе си; щом е в противоречие със себе си, той е двоен. Значи има едно същество, към което той има отношение. И това разумно същество иска ти да бъдеш абсолютно коректен спрямо него. И всяка твоя некоректност, то веднага я коригира. Не по някакъв начин, по разумен начин. Ще дойде съмнение, униние, скръб, песимизъм, глад, умора и т.н. Това са все начини, възпитателни средства, с които то действува. То дойде, ти кажеш: Уморих се. Туй разумно същество иска да ти каже, че то ще те нахрани. Дойдеш до някое положение, не можеш да разрешиш една задача, туй същество казва: Можеш да разрешиш задачата! Та всеки един от вас очаква, вие някой път очаквате да ви дойде някоя помощ отнякъде, не че не вярвате абсолютно в нищо, но все таки имате едно вътрешно верую. към втори вариант >>
38. Съчетание, приложение и изпълнение, СБ , РБ , 7-те езера, 3.8.1931г.,
- Тези усилия ще ви създадат вътрешна умора, която ще ви направи недоволни от себе си.
И на вас казвам: разберете ли правилно тия закони, вие ще се ползвате от тях; не ги ли разберете правилно, каквито усилия да правите, нищо не можете да постигнете. Тези усилия ще ви изморят, без да имате някакви реални резултати. Тези усилия ще ви създадат вътрешна умора, която ще ви направи недоволни от себе си. За пример, тия дни отидохме да нарежем малко дърва. По едно време наблюдавам как един брат реже дървата. Той дига-слага брадвата, но с такова усилие, което скоро ще го изтощи. И наистина, след малко той слага брадвата на земята и казва: „Уморих се вече! “ Взимам брадвата, показвам му как да реже дървата, без да се уморява. към беседата >>
40. Разбраната скърб / Разбраните скърби, ООК , София, 21.10.1931г.,
- Ето, намокрих се само." Няма никаква умора тук, но за да се изправи един живот, непременно трябва да се минат известни мъчнотии. (втори вариант)
Сега аз искам да ви дам някакви познания. Изберете един ден от седмицата - сутрин или вечер, най-малко по три часа, да направим някои опити. При това да не очаквате някакви големи чудеса. Тези опити ще бъдат малки - както когато човек влезе в баня, дето не е много студено, но повече е горещо, че като влезете там, в първо време ще се изпотите, ще падне всичкият кир от вас, но порите ви ще се отворят и ще се почувствате в приятно разположение. Щом се намеритe в това положение, ще кажете: "Какво ми трябваше да дохождам тук! Ето, намокрих се само." Няма никаква умора тук, но за да се изправи един живот, непременно трябва да се минат известни мъчнотии. Все трябва да се премине през скръбта. Ако някой би ви казал, че може да се влезе в Царството Божие без скърби и страдания, вие ще се излъжете. Аз не искам това, но за когото и да е - той непременно трябва да мине през ред скърби и страдания. След това пък ще премине през две велики радости, за да отиде при Бога и да се съедини с него. към втори вариант >>
41. Човешките косми, МОК , София, 20.11.1931г.,
- Усеща по-голяма умора. (втори вариант)
Тези, които са дългоглави. Кога човек се уморява. Да кажем някой е ходил на разходка, не се е уморил, а друг се е уморил. Питам, ако един ходи само един километър, а друг ходи 50 километра, каква е разликата? Значи по-голяма енергия е изразходил. Усеща по-голяма умора. Разбира се добрите хора в света имат друг произход. Добри и лоши хора не произлизат от един и същ вид. От начало те се диференцирали, има някоя вътрешна причина. Сега да допуснем, някой път човек се гневи на другите хора, но някой път той се гневи и на себе си. Вземете човек, който казва, че се е отчаял и мисли да се самоубие. към втори вариант >>
43. Механични и съзнателни процеси, УС , София, 30.10.1932г.,
- След това иде голяма умора, голям упадък на силите.
Децата спят по 8 – 9 часа, по-големите – по 7 – 8 часа, а възрастните хора се задоволяват и с 5 – 6 часа. Сънят обновява организма. Ако ядеш много, ще спиш много; ако ядеш малко, ще спиш малко. Който има много желания, спи много. Някой работил два-три дена без почивка. След това иде голяма умора, голям упадък на силите. За да се възстанови, нужно му е голяма почивка. Прекалената, усилена дейност не се отнася към съзнателните процеси. Според мене, многото желания се отнасят към несъзнателния живот. Често ние сме в движение, без да взима участие волята ни. Влизаш в една лодка и не забелязваш, че няма лопати. към беседата >>
44. Три типа хора / Трите типа хора - положителен, отрицателен и неутрален, ООК , София, 23.11.1932г.,
- Ако чуете, че една сестра се оплаква от умора, тогава нека пет сестри от положителните отидат при нея и да й кажат няколко ободрителни думи. (втори вариант)
Ще дойде ден, когато хората ще бъдат толкова положителни, че ще трябва шест деня да почиват, а един ден да работят. Ето защо, сега не ви препоръчвам много работа. Като казвам, че не ви препоръчвам много работа, имам пред вид вашето състояние. Вие често се оплаквате от много работа, оплаквате се, че сте уморени. Щом сте уморени, трябва да ви се даде почивка, да си починете. Ако чуете, че една сестра се оплаква от умора, тогава нека пет сестри от положителните отидат при нея и да й кажат няколко ободрителни думи. Тя ще се освежи. Вие взимате тези правила като незначителни и казвате: „Човек трябва да бъде сериозен, концентриран.“ Оставете тези неща настрана. Смешни стават индусите със своята концентрация. Когато човек иска да се концентрира, той не трябва да бъде между хора. Или пък така да се концентрира, че и между хора да е, пак да не го знаят те. към втори вариант >>
45. Закон на доброто, МОК , София, 31.3.1933г.,
- Едва ли ще остане един, и той ще си навежда главата от умора. (втори вариант)
Аз ще свиря на себе си. Един човек, който иска да бъде генерал, трябва да бъде генерал на себе си, да заповядва на себе си, че сам да е доволен от своето положение. Сега за пример, ако ви държа няколко часа тук, колко души ще останат тук? Ако направя проба да ви държа 8 часа, колко души от вас биха издържали? Колко души от вас ще останат? Едва ли ще остане един, и той ще си навежда главата от умора. Аз питам философски защо трябва да говоря 8 часа? Какво ще научите вие, като ви говоря 8 часа? Ако очаквате след 8 часа да получите наследство от 2 милиона, нали ще бъдете будни тогаз? Ако кажа - всеки, който заспи, няма да получи наследство, тогава ще има разтривки, обръщане наляво-надясно. Ако пък говоря 8 часа за празни работи, тогава защо ще идете да си губите времето. към втори вариант >>
46. Семе, цвят и плод, УС , София, 16.7.1933г.,
- Аз съм работил на баща си толкова години, без умора и постоянство, но той не закла за мене охранено теле.
Ако не сте при Бога, не може да обичате всички хора. Христос казва: „Както Отец ме възлюби, така и аз ви възлюбих.“ Той говори за любовта на Бога. В тази любов не се прави никаква разлика. И блудният син, като се върна при баща си, разчиташе на Божията Любов. Брат му се разсърди и си каза: Как така баща ми прие този мой брат, който разпиля всичкото си богатство? Аз съм работил на баща си толкова години, без умора и постоянство, но той не закла за мене охранено теле. Това не мога да понеса. Те ядат и пият за моя сметка. Тук се явява едно несъответствие, нещо вън от любовта. Бащата вижда, че в големия син се явява ревност, човешкото е засегнато в него, но го успокоява. Големият син се страхува, че бащата ще даде още един дял от имането си на малкия син. към беседата >>
47. Послушание, ООК , София, 30.5.1934г.,
- Усещаш малко умора в краката, но в замяна на това усещаш едно приятно настроение.
Но, след като си се качил на планината горе и си слязъл, какво си придобил? В едно отношение си изгубил, а в друго си спечелил. Кое си изгубил? Преди да тръгнеш на екскурзия, имал си едно лошо разположение, недоволство. А пък щом се качиш горе на планината, недоволството изчезва. Усещаш малко умора в краката, но в замяна на това усещаш едно приятно настроение. Казваш: „Приятно ми е, въздухът е чист, слънцето е приятно и т.н.“ От една страна си изгубил, а пък от друга си спечелил. Питам, в живота кое е най-хубаво да се печели? към беседата >>
49. Богат и сиромах, ООК , София, 17.10.1934г.,
- Християнинът няма да има умора, а светският ще се умори от носенето, и ще тури хляба някъде.
Досега вие облажавахте сиромасите, сега може да облажавате богатите, и да знаете защо ще ги облажавате. Сега вие може да облажавате богатите. Онзи богат човек, който не е щедър, той е сиромах, той е натоварено животно. Един светски човек и един християнин аз ги различавам по това. Натоварете един християнин със сто килограма, а друг, светски, човек - с един килограм. Християнинът няма да има умора, а светският ще се умори от носенето, и ще тури хляба някъде. Ако знаете как да се освобождавате от вашия товар, вие сте християнин, а пък ако пъшкате и имате пяна около устата, вие сте от света. Така разглеждам аз света и намирам, че моят възглед е много прав - прав за християните и крив за тези, които вървят по другия път. Тогава трябва да имаме един възглед, който за някои е прав, а за някои - крив. Не мислете, че онова, което имате, може да е право. Спрямо известни хора ще бъдеш прав. към беседата >>
50. Плод стократен, НБ , София, 20.1.1935г.,
- Някой счита, че като работи до умора, това е работа.
Резултатите могат да се изгубят. И всички хора страдат, понеже разчитат все на резултати. Някой разчита, например, на своята доброта. Добрината е един резултат. Че ти си добър, това е резултат – ти трябва да работиш. Някой счита, че като работи до умора, това е работа. Мнозина казват за нещо, че се е изтощил от работа. Изтощаването не е работа. Работата е едно естествено положение, което природата е създала в човека. Ако някой се изтощава от работа, това е съвсем криво разбиране на работата. Някой иска да разбогатее, да превъзмогне нещата и се смущава. към беседата >>
51. Естествени прояви на Любовта / Естествената любов. (Да бъдем разумни. Добрата постъпка), УС , София, 14.4.1935г.,
- Туй показва една вътрешна умора. (втори вариант)
Има едно положение в света, когато човек тръгне като някой пътник за дълъг път, някои хора забързват изведнъж. После към средата, към края вече, погледнеш, ходят вече полека. Някъде бързат, като че внасят повече. Туй показва една вътрешна умора. Соломон, когато започва, в началото много се забързал, та в десета глава търси какво да прави и се занимава с мухите. Иносказателно – с мировареца. „Мухи умрели правят мирото на мировареца да вони, да кипне“ (1. стих), а тази глава е един костелив орех, при който с игла трябва да изваждаш ядките. Аз считам всяка една глава като един обед, та десета глава, види се, малко е станал по–занят, че не е могъл да сготви яденето, но все таки малко струва. към втори вариант >>
52. Фа–фа диез / Фа и фа диез, МОК , София, 31.5.1935г.,
- Казваш: „Дотегна ми вече.“ Щом не знаеш как да работиш, ще се яви у теб една умора, уморява се човек. (втори вариант)
Някой казва: „Дотегна ми да работя! “ Той не се е научил да работи и затова му дотяга. Не може да работи. Всякога, когато човек не знае как да работи, се явява една болка. Щом се яви болка, това е признак, че не знае как да работи. Казваш: „Дотегна ми вече.“ Щом не знаеш как да работиш, ще се яви у теб една умора, уморява се човек. Щом човек се уморява, той не знае как да работи. Има хора, които са много бързи. Като започне една работа, той мисли бързо да я свърши. Човек, който бърза, никога не върши работа. Когато не знаеш как да я свършиш, никога не се свършва. към втори вариант >>
55. Първият и последният, УС , София, 7.2.1937г.,
- Най-първо ти чувствуваш една умора на краката си; Трябват ти няколко дена да си починеш. (втори вариант)
Сега да допуснем, един пътник е тръгнал напред на път. И той си е изчислил всеки ден да извървява по 20 километра. Има 500 километра да пътува. Колко дена му трябват? Питам, след като пристигнеш на целта си, какво си добил? Най-първо ти чувствуваш една умора на краката си; Трябват ти няколко дена да си починеш. Може би си бил в странство, и сега се връщаш в къщи. Сега тъй като се разправя, ние не знаем, онзи, който е пътувал 500 километра, и след като е пристигнал, какво е постигнал. Той е добил нещо. Добре, ти трябва да пътуваш 500 километра, за да пиеш от една хубава чешма с първокласна вода. Казвам, след като си пристигнал на чешмата, какво си добил? към втори вариант >>
58. Правилно верую, НБ , София, 5.2.1939г.,
- Когато тази умора съществува, тогава човек не може да се концентрира и заспива.
Говоря и за не напредналите. Един американски проповедник, който проповядвал на 2500 души. Един ден в събранието 100 души спали. Той казва: „Аз проповядвам на онези, които спят.“ Сто души спят, те се извиняват, че толкова си съсредоточили мисълта, че отиват в астралния свят да го слушат, а то причината е много проста. Ако хората по някой път заспиват, то се дължи на млечната киселина, на преумора в мозъка. Когато тази умора съществува, тогава човек не може да се концентрира и заспива. Често има тази сънната болест. Всичките болести, това е преумората на мозъка. На хората им трябва почивка. За да се даде тази почивка, нас ни трябва спокойствие. Трябва да влезе законът на любовта. към беседата >>
59. Бял и черен кюп, МОК , София, 9.6.1939г.,
- Той от страх, че не ще може да заобиколи и да дойде навреме, тичал, дошъл навреме, но паднал от умора и умрял.
Мисля, че има един разказ, един княз повикал един беден селянин и му казал, колкото земя може да заобиколи за един ден, ще му я даде. Той взел такъв един голям кръг, който не можал да заобиколи. Пък князът му казал, че трябва да заобиколи и да дойде навреме. Ако не дойде навреме, нищо няма да му даде и ще го накаже. Той от страх, че не ще може да заобиколи и да дойде навреме, тичал, дошъл навреме, но паднал от умора и умрял. Питам: Ако вие искате да завършите една работа със смърт, какво постигате? Какво постига лакомията? Ако вие се обезверявате, какво гоните с вашето обезверяване? Казва: „Аз вече се обезверих.“ Защото човек може да се обезвери и в себе си, и може да се обезвери и в другите, може да се обезвери и в живота си, във всичко може да се обезвери. Какво показва безверието? към беседата >>
60. Даром, УС , София, 24.12.1939г.,
- И всичките ти мускули трябва да бъдат нагодени така, че да не усещаш никаква умора.
И ако някой човек излезе от къщи и се почеше по главата и той няма да сполучи. За да постигнеш някои работи, как трябва да излезеш от къщи? Най-първо, като излезеш от къщи ти трябва да бъдеш силен. Сила трябва да имаш в себе си. Този път, който извървиш, той изисква сила. И всичките ти мускули трябва да бъдат нагодени така, че да не усещаш никаква умора. Като излезеш, ти трябва да имаш всичкото разположение на Духа си, да ти е приятно, че ходиш. Ако аз бих имал една школа, бих показал някои неща, например, като си свиваш краката да знаеш колко да ги свиваш. Някои хора не знаят, как да си свиват краката. Например, от ходенето се познава един човек какъв е. Някой човек, като върви по пътя зимно време, когато е кално, целият му гръб отподир е пълен с кал. към беседата >>
62. Млад и стар, МОК , София, 12.1.1940г.,
- Тази умора хората считат за слабост.
Защото младият отгоре, от планината, слиза и той, и да не иска, се търкаля, както камъкът. Старият, понеже се качва на планината, употребява много повече сила, да изследва. Младият мисли за този свят, старият мисли за онзи свят. Старият, след като е мислил за този свят, мисли и за оня свят и се качва нагоре. Уморен е от големия път, от качването нагоре. Тази умора хората считат за слабост. Питам, когато човек се умори, слаб ли е? Младият не се ли уморява? Вие само психически правите едно разграничение на млад и стар. Глупавият човек е млад, безразсъден. Наблюдавали ли сте малките деца какво правят? към беседата >>
63. Вътрешното добро, МОК , София, 12.7.1940г.,
- След като пресилиш краката си, усещаш една умора, краката започват да протестират.
Всякога ние – в умствения свят и във физическия свят, и в духовния свят, се намираме в едно противоречие. Ние съзнаваме противоречията, които се явяват спрямо нас, никога не вземаме предвид противоречията, които ние подигаме спрямо другите. Запример ти искаш да идеш на екскурзия, но никак не питаш краката си. Изнасилиш ги, ти искаш колкото се може по-скоро да идеш, искаш за половин час, за един час или за един час и половина, заповядваш на краката си, искат, не искат. След като пресилиш краката си, усещаш една умора, краката започват да протестират. към беседата >>
64. Сянка и реалност, СБ , РБ , 7-те езера, 17.8.1940г.,
- Най-естествен е сънят, когато се явява като резултат на умора.
Кога спи човек? Няколко причини могат да заставят човека да спи. Най-естествен е сънят, когато се явява като резултат на умора. Щом се умори, човек иска да си почине. Като си почива, той заспива и сменя състоянието си от активност в покой. Когато пие вино, или други спиртни питиета повече, отколкото трябва, човек пак заспива. Ако пие вода, човек се събужда. Ето защо, разликата в пиенето на вино и на вода е следната: като пие вино, човек заспива; като пие вода, той се пробужда. към беседата >>
65. Голямата привилегия, МОК , София, 7.2.1941г.,
- Вследствие на тази работа усещате една голяма умора.
Някой път неразположението на човека се дължи на времето. Когато се разваля времето, всичко ви се разваля. Времето е неразположено. Вие сте неразположени, когато времето се разваля, понеже при развалянето на времето свиват се капилярните съдове. Трябва да носите голяма тежест, по-голяма работа има. Вследствие на тази работа усещате една голяма умора. Или главата ви боли, или лакетът ви боли, или гръбнакът някъде, или пък [имате] общо неразположение. То е близо до ума, понеже при развалата на времето имате голяма част електричество в атмосферата, човек се наелектрисва и туй електричество не може да го носи. Тогава търси да се скара с някого, да каже няколко думи, да се освободи от тежестта. Мухите тогава ходят да хапят: тук ще те ухапят, там. И човек като мухата иска да хапе. към беседата >>
66. Механически, органически и психически процеси, МОК , София, 11.7.1941г.,
- Носили сте го може би три–четири километра, вече капнали сте от умора.
Допуснете, че носите известен товар, който тежи на гърба ви. Веднага търсите един повод, да го сложите някъде. Ако сте разумен, ще го сложите на някой камък или ще го хвърлите от гърба. Щом го хвърлите от гърба, какъв е поводът? Носили сте го може би три–четири километра, вече капнали сте от умора. Казвате: „Този товар не искам да го нося. Който иска, да го носи. Аз не искам да го нося вече.“ Сега представете си, че това е ценен материал. Ще ви направят един упрек, ще ви кажат: „Защо го хвърлихте? “ Но представете си, че това е пясък. към беседата >>
68. Гордост и смирение, МОК , София, 13.2.1942г.,
- Страдаш някой път от крайна умора на ума, от крайна умора на сърцето.
Трябва да знаеш течението в каква посока е силно, не можеш да го преодолееш. Гордостта е силно течение, което завлича човека. Целият наш свят трябва да се освободи от силното течение на гордостта, която ги влече всичките хора. Често усещаме крайно изморяване. То е неестествено положение. Страдаш някой път от крайна умора на ума, от крайна умора на сърцето. Отиваш в гъстата материя, харчиш повече. Ще балансираш, няма да харчиш повече, ще балансираш бюджета, колкото харчиш, толкоз и да печелиш. Щом харчиш повече, отколкото печелиш, тогава идат болезнените състояния. към беседата >>
69. Живот, път, истина, НБ , София, 8.3.1942г.,
- Път без прах, път без кал, път без умора, той е най-приятният път, по който човек може да пътува.
Ако ти в твоя път, в който вървиш, вдигаш много прах, ти не знаеш, как да ходиш. Ако пътят, в който ходиш, има кал, пътят ти не е онзи, в който трябва да ходиш, пътят на истината. Той не трябва да има прах, не трябва да има кал, нищо повече. Щом има прах и кал, този път не е прав. Да се разберем какъв е пътят. Път без прах, път без кал, път без умора, той е най-приятният път, по който човек може да пътува. Той е пътят на живота и няма нищо по-приятно от този път. Сега виждаме хората са уморени. Не е този правият път, по който вървят, те вървят в мочурлаци. Сега този объркан свят, не е този свят, за който аз ще ви говоря. Някой път вие виждате облачно небе, мислите, че цялата земя е облачна. към беседата >>
70. Най-мъчната работа, ООК , София, 15.12.1943г.,
- По едно време усетил малка умора.
Един селянин, на име Стоян, тръгнал за града с магарето си. По едно време усетил малка умора. Спрял се под едно дърво, завързал магарето за дървото и седнал да си почине. Задрямал малко и, като се събудил, видял, че магарето го няма, а юларът стои до него. Той се позамислил малко и казал: Ако съм Стоян, изгубих магарето; ако не съм Стоян, спечелих един юлар, който ще ми трябва в бъдеще. към беседата >>
71. Малкото добро, ООК , София, 29.12.1943г.,
- Сега, усещам повече умора на мускулите на краката. (втори вариант)
Запример вчера ходих на разходка и изминах осемнайсет-двайсет километра. Ходих чак горе на Витоша до гората. Има повече от двайсет и пет сантиметра сняг, цялата гора покрита. Ако ме попиташ: „Защо ходиш? ", казвам: „Единствено ходя, защото там е много чисто." Чисто е, но като вървя, противодействие има на снега, подхлъзване. Сега, усещам повече умора на мускулите на краката. Като се върви, губи се равновесие - малки подхлъзвания. Отивам горе изпотен, трябва да се преоблека, студено, не е отоплен салонът, студен салонът. Преобличам се. Запалихме огън, стоплихме чайника с вода и по едно кило изпихме шест души. Като отивахме нагоре, пъшканица имаше; като се връщахме, никаква пъшканица, всичко върви естествено. към втори вариант >>
- На отиване се поизмъчихме, но връщането беше отлично – никаква умора.
Извървяхме около 20 км път, отиване и връщане, но чистият въздух заслужава да го посетим. Движението е мъчно, мускулите се уморяват, защото краката се хлъзгат по снега. Качихме се горе, изморени, потни, салонът – полянката, не е отоплена, но всички се преоблякохме. Накладохме огън, пихме гореща вода. Всеки от нас изпи най-малко по един литър вода. На отиване се поизмъчихме, но връщането беше отлично – никаква умора. към беседата >>
72. Последно Слово / Последното слово, (втори вариант), ИБ , ПС , София, 20.12.1944г.,
- От хиляди години върши работата си, без отклоняване и умора. (втори вариант)
Въодушевявайте се от слънцето. Вижте, какво върши то. Покрай великите работи, с които се занимава, то има пред вид и малките работи – да премести една капка вода от едно място на друго. Погледни към слънцето и кажи: Желая да бъда като слънцето щедър и постоянен. Какво велико съзнание има слънцето! От хиляди години върши работата си, без отклоняване и умора. То не се отзовава на никакви човешки покани. Като вижда непослушанието на хората, то им създава различни изненади: ту вятър, ту буря, ту дъжд. Слънцето е духовито, шегува се с хората. Като срещне селяни, които отиват на работа късно, създава голяма буря, прекатурва колата им, да ги научи да стават рано. към втори вариант >>