СТРАНИЦИ:
1 , 2 , 3 ,
Намерени са 2433 резултата от 940 беседи в 3 страници с части от думите : 'Тъмнина'.
На страница 1: 1000 резултата в 376 беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.- И рече Господ Господу моему: Аз Съм светилник, който освещава душата ти, защото Съм истинен, сияющ в тъмнината.
И рече Господ Господу моему: Аз Съм светилник, който освещава душата ти, защото Съм истинен, сияющ в тъмнината. От преизобилието на Живота Си те родих за Слава Моя и от Пълнотата на Любовта Си те въздигнах, обединих в Сила и Мощ, и Мъдрост, като те осветих, за да изпълняваш Волята Ми. А понеже благоволявам в теб по причина, че Съм Бог вечен, който те призовах, според съизволението на Светия Си Дух, от дълбочините на своята душа и ти дадох вид, и рекох: „Ти си син Мой, Аз днес те родих“. към беседата >>
2. Хио Ели Мели Месаил, ИБ , София, 14.9.1897г.,
- И Рече Господъ, Господу моему: Азъ съмъ свѣтилникъ който освѣщава душата ти, защото съмъ истиненъ сияющъ въ тъмнината. (втори вариант)
И Рече Господъ, Господу моему: Азъ съмъ свѣтилникъ който освѣщава душата ти, защото съмъ истиненъ сияющъ въ тъмнината. Отъ прѣизобилието на живота си тѣ родихъ, за слава моя, и отъ пълнотата на любовьта си тѣ въздигнахъ, обединихъ въ сила и мощъ и мѫдрость, като тѣ освѣтихъ, за да испълнявашъ волята, ми а понеже благоволявамъ въ тебъ по причина че съмъ. Богъ вѣченъ, който тѣ призовахъ спорѣдъ съизволението на святия си Духъ, отъ дълбочинитѣ на своята душа и ти дадохъ видъ и рекохъ: ти си синъ мой, Азъ днесъ тя родихъ. към втори вариант >>
- И рече Господ Господу моему: Аз съм светилник, който освещава душата ти, защото Съм истинен, сияющ в тъмнината.
И рече Господ Господу моему: Аз съм светилник, който освещава душата ти, защото Съм истинен, сияющ в тъмнината. От преизобилието на Живота Си те родих за слава Моя и от пълнотата на Любовта Си те въздигнах, обединих в сила и мощ, и мъдрост, като те осветих, за да изпълняваш Волята Ми. А понеже благоволявам в теб по причина, че Съм Бог вечен, който те призовах, според съизволението на Святия Си Дух, от дълбочините на своята душа и ти дадох вид, и рекох: Ти си син Мой, Аз днес те родих. към беседата >>
- Повикай своите работници и им кажи да съберат пшеницата в житницата, а плевелите да се изгорят и изхвърлят вън във външната тъмнина.
Станете всинца, възпейте с глас велик и с радост неизказана: „Дойде времето Бог Господ да се яви в Своята слава, в Своето величие.“ Пейте Му песен нова, в която всичкият върховен Мир участва. Дерзай, верни са думите – сам Бог на Силите ще слезе и ще възвести Своето благоволение към Избраника си. Ето Ангелът на завета ще те поздрави и с него – всичкото Войнство заедно, което ще слезе от сферите на Небесните светове, да те посрещне и придружи в славното шествие, което ще пристигне точно на определеното време на Сионовата гора. Стани и погледни, ето светът е узрял за жътва. Повикай своите работници и им кажи да съберат пшеницата в житницата, а плевелите да се изгорят и изхвърлят вън във външната тъмнина. Призови своите братя и им кажи да са бодри и готови за този ден, който вече иде и е близо. И скоро славата му ще пристигне и ще се даде знамението за неговото пристигане, в който ще се тури ред и Правда на Земята, и ще се пречисти и очисти тя от всяко разтление, и ще се благослови с вечно благословение, което ще пребъде за всякога. към беседата >>
4. Разговор трети - Храната и Словото, ИБ , , 14.7.1900г.,
- Аз ти говоря, това е една неоспорима Истина за теб, че Аз присъствам Аз ида да ти повторя това, което съм казал и по-преди на мнозина: „Който Ме следва, няма да ходи в тъмнина.“ Знаеш ли где се намират тия думи?
Ти просто вършиш една лукава измама над себе си и над душата си по вътрешни лоши внушения. Ти можеш да затвориш очите си и да запушиш ушите си, когато отиваш към една яма, и да мислиш в себе си че я няма, но щом паднеш в нея, ще се принудиш най-после волю-неволю да си отвориш очите и да си отпушиш ушите – да видиш и чуеш къде си, щом почувстваш тази вътрешна неизцелима болка на твоето падение. Аз ти казвам като на приятел, че каквото и да правиш, както и да постъпваш, Бог е близо и те гледа що вършиш. Не можеш да скриеш от Него нищо. Внимавай, прочее. Аз ти говоря, това е една неоспорима Истина за теб, че Аз присъствам Аз ида да ти повторя това, което съм казал и по-преди на мнозина: „Който Ме следва, няма да ходи в тъмнина.“ Знаеш ли где се намират тия думи? Аз съм дошъл да те науча да ги разбираш и да ходиш в тях. Знаеш ли че тъмнината всичко разваля? Тя е опасното място на живота. Да ходи някой в тъмнината значи да е изгубил всичко, което хубавия Божий свят има. Да ходи някой във Виделината, значи да е придобил всичко, което този свят притежава. към беседата >>
- Знаеш ли че тъмнината всичко разваля?
Аз ти казвам като на приятел, че каквото и да правиш, както и да постъпваш, Бог е близо и те гледа що вършиш. Не можеш да скриеш от Него нищо. Внимавай, прочее. Аз ти говоря, това е една неоспорима Истина за теб, че Аз присъствам Аз ида да ти повторя това, което съм казал и по-преди на мнозина: „Който Ме следва, няма да ходи в тъмнина.“ Знаеш ли где се намират тия думи? Аз съм дошъл да те науча да ги разбираш и да ходиш в тях. Знаеш ли че тъмнината всичко разваля? Тя е опасното място на живота. Да ходи някой в тъмнината значи да е изгубил всичко, което хубавия Божий свят има. Да ходи някой във Виделината, значи да е придобил всичко, което този свят притежава. към беседата >>
6. Протоколи от годишната среща на Веригата 1911 г. Велико Търново, СБ , В.Търново, 23.8.1911г.,
- Ако има нещо, от което сега пъшкате, то е робството, което ражда тъмнината.
— Сега ще ви говоря върху думите: „Истината ще ви направи свободни“. Целта на човешкия живот не е само развитието на душата, но и придобиването на свободата, която е изгубила; следователно, свободата е цел. Ако има нещо, от което сега пъшкате, то е робството, което ражда тъмнината. Сега всички говорят за свобода, всички се стараят да я придобият, даже някои искат придобиването й чрез острото на ножа. При все това, обаче, всички още не са я придобили, а Христос велигласно казва: „Истината ще ви направи свободни“. Свободата е едно качество на душата, което тя търси. Тя е една първоначална сила, от която душата се е развързала и изгубила нишката и вследствие на тази загуба тя е потънала в материалния свят, което е синоним на страдание и изпитание. към беседата >>
- Поставете, например, едно дете в тъмнина.
Истината е метод в Божествената икономия, чрез който се изправят всичките грешки на миналото. Тя е сила — истината е сила, която може да разедини злото от доброто и да развърже връзките, с които човек е стегнат. Истината е, която може да даде на човека знание, мъдрост и да свърже человека с Божествената любов. И когато вие схванете истината, тя ще даде на душата онази вътрешна пълнота, от която сега имате нужда. Само истината е, която внася в душата мир и спокойствие Когато човек знае причините, от които известни последствия са произлезли, той не се безпокои, защото всичко може да се провери. Поставете, например, едно дете в тъмнина. То ще почне да се страхува, защото няма как да види обстановката на нещата около него. И адът не е нищо друго, освен липса на истина. Гдето няма истината, там е ад, вечното безпокойство, вечната тъмнина. Защото само истината е единствената сила, която въздига, усъвършенствува и развива човешките души. По този начин думите Христови стават ясни, когато казва: „Аз съм пътят към Истината в този живот“. към беседата >>
- Гдето няма истината, там е ад, вечното безпокойство, вечната тъмнина.
И когато вие схванете истината, тя ще даде на душата онази вътрешна пълнота, от която сега имате нужда. Само истината е, която внася в душата мир и спокойствие Когато човек знае причините, от които известни последствия са произлезли, той не се безпокои, защото всичко може да се провери. Поставете, например, едно дете в тъмнина. То ще почне да се страхува, защото няма как да види обстановката на нещата около него. И адът не е нищо друго, освен липса на истина. Гдето няма истината, там е ад, вечното безпокойство, вечната тъмнина. Защото само истината е единствената сила, която въздига, усъвършенствува и развива човешките души. По този начин думите Христови стават ясни, когато казва: „Аз съм пътят към Истината в този живот“. Истината е център и Той казва: „Аз Съм пътят към тази Истина, която може да направи вас свободни. Аз Съм тази Истина. Аз я призовавам на света и живея в нея.“ към беседата >>
8. Протоколи от годишната среща на Веригата 1912 г. Велико Търново, СБ , В.Търново, 6.9.1912г.,
- И тъмнина ако си, пак ще станеш като зора.“ Тия векове, които се подразбират в тоя стих, са епохи, които се делят на периоди — златен, сребърен, меден и железен.
Някой човек казва, например: „Не мога да обичам“, но като му дадем червената краска, ще видим, че неговото състояние веднага се изменя. От това се обяснява и обстоятелството, че като четем тая книга, тя задоволява по един чуден начин копнежите, които имаме. Например, в книгата на Йов, 11 глава, 17 стих, се казва: „И твоят век ще бъде по-светъл от пладне. И тъмнина ако си, пак ще станеш като зора.“ Тия векове, които се подразбират в тоя стих, са епохи, които се делят на периоди — златен, сребърен, меден и железен. Железният век е най-далечният. Но сега иде пак една епоха, в която ще настане златен век, в който ще заживеем. И светът, аслъ, винаги очаква, че ще дойде нещо. Сега, ние все се хвалим, но това именно наше желание да преобърнем желязото на злато, което по емблемата си е препоръчително, тъй като желязото е, което съответствува на грубия живот, а среброто съответствува на това, което човек е използувал. към беседата >>
10. Умни и силни, ИБ , , 28.11.1913г.,
- Трябва да победим чрез ума си дявола и да го впрегнем в работа и ще ни научи на ум, защото той носи, той е откраднал богатствата от Бога за человеците и ги дава само томува, който му стане господар и ако той ни надвие, ще му служим нему и ще бъдем в тъмнината.
Страстите са наши гърбици, които носят в себе си вече благословения, стига да умеем да ги развием и разработим, както и Искър за София по-рано й носеше вода мътна, правеше блата, а сега, като се разработи, взеха от него електричество и осветяват днес цяла София. Ходете във виделина, ползувайте се от силите си, от знанието си, развивайте ги. Какво ни учи този закон за нашия практически живот? Ние навсякъде можем да го приложим, всякога можем да си кажем: "Аз ще ходя във виделина." Трябва да добием знание. Както чрез фитила в лампата има виделина, така е и умът человечески. Трябва да победим чрез ума си дявола и да го впрегнем в работа и ще ни научи на ум, защото той носи, той е откраднал богатствата от Бога за человеците и ги дава само томува, който му стане господар и ако той ни надвие, ще му служим нему и ще бъдем в тъмнината. То е, когато ни настигнат мрачни мисли, ако се колебаем, ние сме на върха на планината и от едната страна е виделината и Бог, а от другата – тъмнината и дяволът, трябва да пазим равновесие и да гледаме да стигнем във виделината. към беседата >>
- То е, когато ни настигнат мрачни мисли, ако се колебаем, ние сме на върха на планината и от едната страна е виделината и Бог, а от другата – тъмнината и дяволът, трябва да пазим равновесие и да гледаме да стигнем във виделината.
Ходете във виделина, ползувайте се от силите си, от знанието си, развивайте ги. Какво ни учи този закон за нашия практически живот? Ние навсякъде можем да го приложим, всякога можем да си кажем: "Аз ще ходя във виделина." Трябва да добием знание. Както чрез фитила в лампата има виделина, така е и умът человечески. Трябва да победим чрез ума си дявола и да го впрегнем в работа и ще ни научи на ум, защото той носи, той е откраднал богатствата от Бога за человеците и ги дава само томува, който му стане господар и ако той ни надвие, ще му служим нему и ще бъдем в тъмнината. То е, когато ни настигнат мрачни мисли, ако се колебаем, ние сме на върха на планината и от едната страна е виделината и Бог, а от другата – тъмнината и дяволът, трябва да пазим равновесие и да гледаме да стигнем във виделината. към беседата >>
11. Като младенци, ИБ , , 5.12.1913г.,
- Той е нашият баща на плътта, той е падналият велик дух на светлината и за гордостта си е свален и направен владетел на тъмнината И ние, докато сме синове на плътта, на материалния свят, сме синове на Луцифера - младенци, и сме раби, а не още за Царството Божие.
Бащата и синът са двама съдружници под закон, ако бащата греши – изгубва, то трябва да плаща другият съдружник – синът, виноват или не, то си е закон. Така и на земята законът заставя съдружника да изплаща загубата на другия съдружник. Синът изплаща загубата на другия съдружник. Синът носи, изплаща греховете на бащата до 4-о поколение, а благословията – до хилядно поколение. Сега, докато сме младенци, съдружници, синове на стария си баща Луцифер, той е бащата на земята, на плътта, Луцифер, или сатана, защото е владеел Сатурна, или демона. Той е нашият баща на плътта, той е падналият велик дух на светлината и за гордостта си е свален и направен владетел на тъмнината И ние, докато сме синове на плътта, на материалния свят, сме синове на Луцифера - младенци, и сме раби, а не още за Царството Божие. Като раби изплащаме с големи страдания греховете на баща си, защото сме в съдружие с него и не се освобождаваме от стария закон. Реката се размътва главно от извора, ако мътилката иде от сред водата, скоро ще се пречисти – то е, ако греши само синът, но ако мътилката иде от главата, от извора – когато бащата Луцифер греши, то водата мъчно се избистря, ето защо Бог Отец изпрати Сина Си, Който се роди от жена по плът и изкупи тези, които могат да се отрекат от стария си баща Луцифер и да приемат осиновението на небесния Дух, за да станете свободни и да влезете в дома Господен. Сега ние сме още младенци под закони и кой когато се приготви да приеме осиновяването, кръщението на сърцето – Духа на Сина в сърцето си, който вика Авва, Отче, – тогава ще се осинови и ще бъде не вече раб, но син и като такъв – наследник Божий чрез Христа. Когато не сме познавали Бога и истината, служехме на тия, които не са богове, но след като познахме Бога, или по-добре – Бог, като ни позна, отсега нататък трябва да служим само Нему или ще се повърнем пак към Луцифера, пак ще се върнем към слабите, скудни стихии, на които пак искаме да служим Боя се за вас, да не би напусто да съм се трудил Апостол Павел е бил в мъки на раждание, докле се роди Христос в неговите ученици. Не е лесно да се роди Христос в хората и у нас в мнозина още не се е родил Христос. към беседата >>
12. Поздрав за новата 1914 г. Към всички, ИБ , София, 19.1.1914г.,
- Пък "борбата ни не е срещу плът и кръв, но срещу началствата, срещу управителите на тъмнината на този век, срещу лукавите духове на поднебесната."
Често ние се оплакваме от страстите си, от лошите си мисли и желания. Това не е правилно. Те са условията, при които душата ни узрява, или по-добре плодовете узряват. Всяко подобно условие ни е дадено от Небесния ни Баща, за да го победим, да го надвием, да го обърнем от наш господар в свой слуга, та тъй да станем добри, мощни в доброто, богати духовно. Иначе и не може да бъде, защото "Царството Божие се взима от тия, които се насилят да го вземат." А това насилие е борба. Пък "борбата ни не е срещу плът и кръв, но срещу началствата, срещу управителите на тъмнината на този век, срещу лукавите духове на поднебесната." към беседата >>
13. Талантите, НБ , София, 10.5.1914г.,
- „Вземете му единия талант и го дайте на онзи, който има пет, а него изхвърлете вън, в тъмнината, да се научи там да работи.“ Коя е тази външна тъмнота?
Едва си дигнал мотиката на рамо и искаш почивка! След като прекопаеш цялото лозе, тогаз трябва да искаш, и ще дойде почивката. Трябва да разберем основния Божествен закон, че почивката е резултат на работата. Само ония ще бъдат радостни, весели, които са работили; па и Христос го казва: „Онези, които са работили, ще влязат в радостта Господня; всички блага, които Аз имам, ще имат и те“. А какво е казал на онзи, който не е работил, а скрил таланта в земята? „Вземете му единия талант и го дайте на онзи, който има пет, а него изхвърлете вън, в тъмнината, да се научи там да работи.“ Коя е тази външна тъмнота? Червеите, които работят долу в земята. Ако не се научите да работите, Господ ще ви направи червеи и ще ви тури в земята да работите в тъмнота, додето се научите да работите. Всички ония, които искат да философстват върху Божествения закон, ще опитат дали тия думи са прави, или не. Аз ви говоря тази сутрин върху този основен закон: трябва да работим. И само когато работим за Бога, то е работа; когато работим за себе си, то е труд. към беседата >>
14. Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново, СБ , В.Търново, 23.8.1914г.,
- „Ден" в стих 5 е символ на Виделината, която е една сила положителна, а „нощ" е символ на тъмнината – сила, отрицателна на Виделината.
Върху „Земята", значи, нямало ред и порядък, „неустроена", „пуста"; но „рече Бог: Да бъде виделина и стана виделина". Тъй. Виделината е една Божествена сила, която скрива вътрешните качества на нещата; т.е. Виделината трябвало да дойде, за да определи нещата, па и нещата да се самоопределят. Първата сила, която е дошла в света, то е Виделината, която е започнала своята работа. „Ден" в стих 5 е символ на Виделината, която е една сила положителна, а „нощ" е символ на тъмнината – сила, отрицателна на Виделината. И това е един период, за който можем да кажем, че е период на проява на най-висшите духове, които са взели участие в творческия принцип на вселената. към беседата >>
15. Но Син Человечески, кога дойде, дали ще намери вяра на земята, ИБ , Бургас, 23.1.1915г.,
- Когато не чувствуваме, не мислим, има тъмнина - изгубили сме съзнанието, но като турим слънцето, светлината, топлината, веднага всичко е нормално, то се съживява.
Обаче, ако по някакъв начин този прът се отметне, трамваят спира. Изчезва ли енергията? Не. Значи има прекъсване на контакта, затова движението спира, но при все това то продължава да съществува. Всякога, когато загубваме своето съзнание, става такова отмятане, както при пръта на трамвая. Животът го има в нас. Когато не чувствуваме, не мислим, има тъмнина - изгубили сме съзнанието, но като турим слънцето, светлината, топлината, веднага всичко е нормално, то се съживява. към беседата >>
16. Поради радостта, НБ , София, 8.10.1916г.,
- Когато Христос роди, Той изпусна Духа си и на света настана тъмнина.
” В Писанието се казва: “Когато ние, мъртвите, възкръснем”, а аз казвам: “Когато ние, живите, родим”. Това значи човек да живее в желанията си, в мислите си, в идеите си. И всяка мисъл, която иде, е един Ангел, изпратен от Бога. Човек не трябва да се сърди на мисълта и желанието, които причиняват скръб, защото тя ще роди Радост. И тогава човек ще си каже: “Животът има смисъл”. Когато Христос роди, Той изпусна Духа си и на света настана тъмнина. Славата Му беше толкова велика, Светлината Му беше толкова голяма, че светът потъмня. И нашият свят ще потъмнее, а ние ще влезем в онзи свят, където ще видим какво в действителност е светът. Човек трябва да познава това преживяване и само с това ще познаем вътрешния смисъл на Живота. към беседата >>
- В светлината ще видите това, което в тъмнината не сте различили. (втори вариант)
Затова и ние трябва да любим. Единственият, Който работи, е Бог, затова и ние трябва да работим. И като мразите, пак мразите от любов към Бога. Като влезете в любовта, ще видите нещата в истинската им светлина. Тогава ще разберете защо един предмет е твърд, а друг - мек. В светлината ще видите това, което в тъмнината не сте различили. Например диамантът е най-твърд минерал, но въпреки това е ценен. Ако го глътнете, ще се задавите. Ценен е, но ще ви задави. Защо? Защото не сте го използвали разумно. На същото основание и омразата, и завистта са сили с велико предназначение, но те трябва да се приложат намясто. към втори вариант >>
- В светлината ще видите това, което в тъмнината не сте различили.
Единственият, Който люби, е Бог, затова и ние трябва да любим. Единственият, Който работи, е Бог, затова и ние трябва да работим. И като мразите, пак мразите от любов към Бога. Като влезете в любовта, ще видите нещата в истинската им светлина. Тогава ще разберете, защо един предмет е твърд, а друг – мек. В светлината ще видите това, което в тъмнината не сте различили. Например, диамантът е най-твърд минерал, но, въпреки това, е ценен. Ако го глътнете, ще се задавите. Ценен е, но ще ви задави. – Защо? – Защото не сте го използували разумно. към беседата >>
18. Да я не пия ли?, НБ , София, 22.10.1916г.,
- Някои казват: „Този живот, я го има, я го няма." Думата „я го има, я не" означава, че в моя ум е тъмнина, в моя ум Господ Го няма. (втори вариант)
Някои хора дохождат на земята за един ден, други за година, десет, петдесет, сто и двайсет т.н., кому колкото Бог е определил. Онзи живот, в който отиват, е много по-добър от този на земята. Някои казват: „Този живот, я го има, я го няма." Думата „я го има, я не" означава, че в моя ум е тъмнина, в моя ум Господ Го няма. Ако затвориш тази стая, ще бъде тъмнина, но то не значи, че Бог там Го няма. Бог е и в тъмнина, и в светлина, и в страдания, и в радости, и в любов, и в омраза - еднакво е Той във всички проявления. към втори вариант >>
- Ако затвориш тази стая, ще бъде тъмнина, но то не значи, че Бог там Го няма. (втори вариант)
Някои хора дохождат на земята за един ден, други за година, десет, петдесет, сто и двайсет т.н., кому колкото Бог е определил. Онзи живот, в който отиват, е много по-добър от този на земята. Някои казват: „Този живот, я го има, я го няма." Думата „я го има, я не" означава, че в моя ум е тъмнина, в моя ум Господ Го няма. Ако затвориш тази стая, ще бъде тъмнина, но то не значи, че Бог там Го няма. Бог е и в тъмнина, и в светлина, и в страдания, и в радости, и в любов, и в омраза - еднакво е Той във всички проявления. към втори вариант >>
- Бог е и в тъмнина, и в светлина, и в страдания, и в радости, и в любов, и в омраза - еднакво е Той във всички проявления. (втори вариант)
Някои хора дохождат на земята за един ден, други за година, десет, петдесет, сто и двайсет т.н., кому колкото Бог е определил. Онзи живот, в който отиват, е много по-добър от този на земята. Някои казват: „Този живот, я го има, я го няма." Думата „я го има, я не" означава, че в моя ум е тъмнина, в моя ум Господ Го няма. Ако затвориш тази стая, ще бъде тъмнина, но то не значи, че Бог там Го няма. Бог е и в тъмнина, и в светлина, и в страдания, и в радости, и в любов, и в омраза - еднакво е Той във всички проявления. към втори вариант >>
- Бог е едновременно в светлината и в тъмнината, в радостите и в скърбите, в любовта и в омразата.
Добър е животът на земята, но по-добър е животът на небето. Някой казва: Друг живот или има, или няма. Това значи: В моя ум или има светлина, или няма. Бог или съществува, или не съществува. Ако затворите кепенците на прозорците си, в стаята ще стане тъмно, но това не показва, че Бог не съществува. Бог е едновременно в светлината и в тъмнината, в радостите и в скърбите, в любовта и в омразата. Той присъства във всички прояви на живота. Омразата е временна, а любовта – вечна. Омразата се превръща на любов, затова Христос казва: „Горчивата чаша след време ще се превърне на велико благо, затова аз трябва да я изпия". Ако последователите на Христа и Неговите ученици прилагаха любовта, светът щеше да бъде изправен. Те внесоха омразата в света, която след време ще се превърне на любов. към беседата >>
19. Растете в благодат! / Растене и познание, НБ , , 7.1.1917г.,
- Ако не започнете с това, вие ще бъдете във вечна тъмнина и вечен мрак наоколо си. (втори вариант)
Ако това повтаряте десет месеца, ще бъде още по-добре. Това е „А"-то, то е първоначалното. Едно време, когато аз бях на вашите години, когато учех тази наука, като ставах, тъй започвах: „Благодаря Ти, Боже, за всичко, което си ми дал и си ме научил." И вие започнете така. Това е едно велико учение. Има и други неща, много по-дълбоки. Ако не започнете с това, вие ще бъдете във вечна тъмнина и вечен мрак наоколо си. Ако приложите това нещо, то и Господ, и ангелите, и светиите - всички ще ви се усмихнат и вие ще станете синове Божии. към втори вариант >>
- Ако не започнете с него, вие ще бъдете във вечна тъмнина, вечен мрак наоколо си.
Ако го повтаряте 10 месеца, ще бъде още по-добре. Това е „А“-то, началото. Едно време, когато бях на вашите години, когато учех тази наука, като ставах, тъй започвах: „Благодаря Ти, Боже, за всичко, което си ми дал и си ме научил“. И вие започнете така. Това е велико учение. Ако не започнете с него, вие ще бъдете във вечна тъмнина, вечен мрак наоколо си. Ако го приложите, и Господ, и ангелите, и светиите – всички ще ви се усмихнат и ще ви помогнат да станете синове Божии. Да понесете 4,000 удара на вашия гръб и когато дойде Христос, да каже: „Нека Той отиде на моето място – Аз ще понеса останалите“. В преносен смисъл разбирам това и така ви говоря. Разнесете това учение на народа. Само така, а не по друг начин, всеки народ ще може да се издигне. към беседата >>
20. Двамата господари, НБ , , 21.1.1917г.,
- Първият принцип сам по себе си е тъмен и носи тъмнина, а вторият принцип всякога носи светлина на ума.
Само тогава ще разберете вътрешния смисъл на тия сили, които действат във вселената. Онези, които са тръгнали в Пътя, посветените, имат по-голяма опитност. Защо? Те страдат повече, отколкото светските, защото в християнството едновременно с първия принцип се усилва и вторият. Дето се проявява Любовта, ще се прояви и първият принцип, който остава само една сянка – сянка на битието. Под „сянка“ разбирам принцип, който умъртвява. Първият принцип сам по себе си е тъмен и носи тъмнина, а вторият принцип всякога носи светлина на ума. Щом дойде първият принцип, усещате голяма скръб, безсмисленост в живота, дойде ли вторият принцип, веднага се разполагате, подигате се. В първия принцип търсите изход, и ако не го намерите, дохожда ви мисълта на скорпиона – да се самоубиете, за да се освободите от неблагоприятните условия на живота, които сами сте си създали. И тъй, първият принцип е крайно алчен, ненаситен, в него желанията нямат граница. Какъв живот може да има в това, което е ненаситно? Например, пътувате през вселената с бързината на светлината – какъв смисъл може да има за вас това движение? към беседата >>
- Студът и топлината, светлината и тъмнината – аз усещам.
Знаете ли как турците казват за жена, която се усмихва? Те казват: „В очите ми се засмя“; мислят, че тя е вече с тях. Усмихването за тях е лош признак, а ние го смятаме добър признак. Да, ама ако ви хване за крачето, като жаба ще ви погълне. Не визирам вашия личен живот, а просто констатирам един факт, който става вътре в мене, става и във всички вас. Студът и топлината, светлината и тъмнината – аз усещам. Тези неща произлизат вън от нас. Това не сме ние, то са неща отделни от нас. Светлината и тъмнината не представляват нашия живот, но когато те се съединят в един принцип, проявява се животът, т.е. третият принцип. И този принцип може да се прояви само на екватора на живота. към беседата >>
- Светлината и тъмнината не представляват нашия живот, но когато те се съединят в един принцип, проявява се животът, т.е.
Да, ама ако ви хване за крачето, като жаба ще ви погълне. Не визирам вашия личен живот, а просто констатирам един факт, който става вътре в мене, става и във всички вас. Студът и топлината, светлината и тъмнината – аз усещам. Тези неща произлизат вън от нас. Това не сме ние, то са неща отделни от нас. Светлината и тъмнината не представляват нашия живот, но когато те се съединят в един принцип, проявява се животът, т.е. третият принцип. И този принцип може да се прояви само на екватора на живота. към беседата >>
21. Блажените, НБ , , 4.2.1917г.,
- Всички противоречия, които съществуват в света - това са една велика истина, която има две форми, две лица: страданията в живота - това са най-лошите неща, които може да си представим, те са тъмнината в живота; а най-хубавите, най-възвишените неща - те са светлата страна на този образ, на това лице. (втори вариант)
Всички противоречия, които съществуват в света - това са една велика истина, която има две форми, две лица: страданията в живота - това са най-лошите неща, които може да си представим, те са тъмнината в живота; а най-хубавите, най-възвишените неща - те са светлата страна на този образ, на това лице. Това е съобразно законите в природата. Земята си мени лицето в продължение на двайсет и четири часа - едното е светло, а другото - тъмно. Следователно в двайсет и четири часа на вашия живот вие ще бъдете тъмни и светли, ще страдате и ще бъдете радостни. Това е един неизвестен закон, който обаче няма нищо общо с греха. Някой път грехът се преплита със страданието, но те не трябва да се свързват. към втори вариант >>
- Не съм длъжен да се смущавам от тъмнината, когато се обръща земята - това си е в реда на нещата. (втори вариант)
За мене тази дума съдържа всичко. Аз заменям тази дума на български с думата „мога". Никога не казвайте „слаб съм", а „мога". На едно място в Писанието се казва: „Всичко мога чрез Христа." Турете настрана всичко друго, турете настрана думата Христос - вие това не го разбирате. Вие ще разберете Христа, ще разберете Бога само чрез думата „мога". Не съм длъжен да се смущавам от тъмнината, когато се обръща земята - това си е в реда на нещата. Когато на някой човек е тъмно в ума, казвам: „Неговото слънце е залязло, в ума му е тъмнина, затова нека си легне да си почине и да не се безпокои, а след дванайсет часа неговото слънце ще изгрее за него, ще дойде неговият Господ." Тогава ще дойде любовта и ще почнеш да разбираш дълбокия смисъл на нещата. Така е учил Христос по-рано, така учи и сега. към втори вариант >>
- Когато на някой човек е тъмно в ума, казвам: „Неговото слънце е залязло, в ума му е тъмнина, затова нека си легне да си почине и да не се безпокои, а след дванайсет часа неговото слънце ще изгрее за него, ще дойде неговият Господ." Тогава ще дойде любовта и ще почнеш да разбираш дълбокия смисъл на нещата. (втори вариант)
Аз заменям тази дума на български с думата „мога". Никога не казвайте „слаб съм", а „мога". На едно място в Писанието се казва: „Всичко мога чрез Христа." Турете настрана всичко друго, турете настрана думата Христос - вие това не го разбирате. Вие ще разберете Христа, ще разберете Бога само чрез думата „мога". Не съм длъжен да се смущавам от тъмнината, когато се обръща земята - това си е в реда на нещата. Когато на някой човек е тъмно в ума, казвам: „Неговото слънце е залязло, в ума му е тъмнина, затова нека си легне да си почине и да не се безпокои, а след дванайсет часа неговото слънце ще изгрее за него, ще дойде неговият Господ." Тогава ще дойде любовта и ще почнеш да разбираш дълбокия смисъл на нещата. Така е учил Христос по-рано, така учи и сега. към втори вариант >>
- Не се смущавам от тъмнината, когато се обръща земята през денонощието: това си е в реда на нещата.
Аз заменям тази дума на български с думата „мога“. Никога не казвайте: „Слаб съм“, а „мога“. На едно място в Писанието се казва: „Всичко мога чрез Христа“. Турете настрана всичко друго, а вземете Христа. Вие ще разберете Христа, ще разберете Бога само чрез думата „мога“. Не се смущавам от тъмнината, когато се обръща земята през денонощието: това си е в реда на нещата. Когато на някой човек е тъмно в ума, казвам: Неговото слънце е залязло, в ума му има тъмнина, затова нека си легне, да си почине и да не се безпокои – след 12 часа слънцето ще изгрее за него, ще дойде неговият Господ. Тогава ще дойде в него Любовта и той ще почне да разбира дълбокия смисъл на живота. Така е учил Христос по-рано, така учи и сега. Всички чакат да дойде Христос от Небето – един път е слязъл, Той няма да слезе втори път на земята в безчестие. Бог слезе отначало на земята, когато я създаде, когато направи света; Той и до днес работи върху света. към беседата >>
- Когато на някой човек е тъмно в ума, казвам: Неговото слънце е залязло, в ума му има тъмнина, затова нека си легне, да си почине и да не се безпокои – след 12 часа слънцето ще изгрее за него, ще дойде неговият Господ.
Никога не казвайте: „Слаб съм“, а „мога“. На едно място в Писанието се казва: „Всичко мога чрез Христа“. Турете настрана всичко друго, а вземете Христа. Вие ще разберете Христа, ще разберете Бога само чрез думата „мога“. Не се смущавам от тъмнината, когато се обръща земята през денонощието: това си е в реда на нещата. Когато на някой човек е тъмно в ума, казвам: Неговото слънце е залязло, в ума му има тъмнина, затова нека си легне, да си почине и да не се безпокои – след 12 часа слънцето ще изгрее за него, ще дойде неговият Господ. Тогава ще дойде в него Любовта и той ще почне да разбира дълбокия смисъл на живота. Така е учил Христос по-рано, така учи и сега. Всички чакат да дойде Христос от Небето – един път е слязъл, Той няма да слезе втори път на земята в безчестие. Бог слезе отначало на земята, когато я създаде, когато направи света; Той и до днес работи върху света. Ще стои Той тук дотогава, докогато всичко уреди, и ще се върне на Небето заедно с всички Свои чада. към беседата >>
- Тази свѣтлина, която иде, ще даде единъ обратенъ резултатъ: на земята ще има голѣма тъмнина, а въ душата – голѣма свѣтлина.
Иде Христосъ на бѣлъ конь да проповѣдва това учение и Неговото Слово иде, като мечъ ще пронизва и ще видите нѣкой човѣкъ както върви изъ пѫтя, падналъ и умрѣлъ, не е готовъ да издържи Божественото Слово. Злото не може да издържи Божествената свѣтлина и ще се скрие. Тази свѣтлина, която иде, ще даде единъ обратенъ резултатъ: на земята ще има голѣма тъмнина, а въ душата – голѣма свѣтлина. Това сѫ два велики контраста. Когато половината земя, едното полушарие бѫде освѣтено, другото полушарие ще бѫде въ тъмнина. От това не трѣбва да се смущавате. Противорѣчията, които сега сѫществуватъ, сѫ символъ, че Божественото слънце е започнало да грѣе, само че има сѣнка на Божественитѣ дни и ние трѣбва да се молимъ, да се обърне всичко на свѣтлина. Ние трѣбва да бѫдемъ готови, за да използуваме благата, които Богъ носи зарадъ своитѣ избрани. към беседата >>
- Когато половината земя, едното полушарие бѫде освѣтено, другото полушарие ще бѫде въ тъмнина.
Иде Христосъ на бѣлъ конь да проповѣдва това учение и Неговото Слово иде, като мечъ ще пронизва и ще видите нѣкой човѣкъ както върви изъ пѫтя, падналъ и умрѣлъ, не е готовъ да издържи Божественото Слово. Злото не може да издържи Божествената свѣтлина и ще се скрие. Тази свѣтлина, която иде, ще даде единъ обратенъ резултатъ: на земята ще има голѣма тъмнина, а въ душата – голѣма свѣтлина. Това сѫ два велики контраста. Когато половината земя, едното полушарие бѫде освѣтено, другото полушарие ще бѫде въ тъмнина. От това не трѣбва да се смущавате. Противорѣчията, които сега сѫществуватъ, сѫ символъ, че Божественото слънце е започнало да грѣе, само че има сѣнка на Божественитѣ дни и ние трѣбва да се молимъ, да се обърне всичко на свѣтлина. Ние трѣбва да бѫдемъ готови, за да използуваме благата, които Богъ носи зарадъ своитѣ избрани. Избрани сѫ всички, но мислитѣ ви не сѫ избрани. Сега ви проповѣдвамъ за Този живъ Христосъ, Който е вече въ свѣта, Който ще заговори чрѣзъ хиляди уста, чрѣзъ проповѣдници, свещеници, царе, учени, тогава ние ще имаме едно велико спасение, ще се запѣе химна на Божествената Любовь и само тогава ще разберемъ какво е Синътъ, какво е Отецъ, какво е Любовьта, която ще ни заведе при Бога. към беседата >>
23. Виделината, НБ , София, 1.4.1917г.,
- Съвременните физици казват за светлината: „Ако се срещнат светлини от два противоположни полюса с различни дължини и вибрации, те се неутрализират и тогава се образува тъмнина“.
И когато тези животни се оплакват на виделината, че има страдания, тя им казва: „Не бойте се, догодина аз пак ще ви създам, само поработете малко“. Когато се оплакваме, че в нашия живот има страдания, виделината казва: „Внимавайте, аз ще създам у вас необходимото“. Но тя не търпи съмнение, малодушие, безверие – това са отрицателни качества. Виделината е един живот на Божествена хармония, и само човек, у когото има тази хармония, може да изпита величието на виделината. Виделината е един разумен елемент. Съвременните физици казват за светлината: „Ако се срещнат светлини от два противоположни полюса с различни дължини и вибрации, те се неутрализират и тогава се образува тъмнина“. Същото е и с виделината. Мъжът е единият полюс на виделината, жената – другият. Събират се, за да образуват една Божествена хармония. Те ще образуват такава хармония, ако дължините на техните вибрации са еднакви. Тогава се създава у нас чувството любов; тогава ние усещаме разширение на ума, на сърцето. към беседата >>
24. Радвайте се, НБ , София, 15.4.1917г.,
- Ние искаме всички да сѫ мрачни, намръщени, но не трѣбва въ човѣшкото сърдце да има нѣкаква тъмнина. (втори вариант)
Като ви говоря да напуснете вашитѣ кухни, то не значи да ги развалите, прѣди да съградите новитѣ си кѫщи. Направете опитъ и вижте дали бихте могли да живѣете безъ тѣзи кухни и тогава само ще съборите старитѣ, а иначе по никой начинъ не събаряйте старитѣ, защото ще останете безъ нищо. Радвайте се, защото радостьта дава импулсъ, потикъ на човѣка, тя е майка на нещата. Радостьта произтича отъ вѫтрѣшенъ, Божественъ импулсъ на душата, тя дава вдъхновение. И мѫже и жени трѣбва да се стремятъ да култивиратъ тази радость у себе си, а ние, съврѣменнитѣ хора не можемъ да търпимъ такива, които се радватъ. Ние искаме всички да сѫ мрачни, намръщени, но не трѣбва въ човѣшкото сърдце да има нѣкаква тъмнина. Лицето на човѣка може да бѫде прашно, почернѣло, но въ душата, ума и сърдцето трѣбва да има радость. Нѣма причини да нѣма радость у човѣка. към втори вариант >>
25. Чистосърдечните / Чистосърдечнитѣ, НБ , София, 29.4.1917г.,
- Понеже тъмнината все повече се увеличавала, той не виждал вече, къде стъпва.
Един пътник минавал през една планинска местност. Нощта го заварила в планината, но той продължил да пътува, с надежда да стигне до някоя колиба, и там да се приюти. Понеже тъмнината все повече се увеличавала, той не виждал вече, къде стъпва. По едно време кракът му се подхлъзнал, но той успял да се хване за клона на едно дърво и увиснал надолу. Така останал няколко часа, през което време преживял голям ужас. Ръцете му постепенно отслабвали, всеки момент силите го напущали. Да се отпусне от клона, не се решавал, представял си, че голяма пропаст има под него. Той се молел, плакал и, като видял, че не може повече да издържи в това положение, простил се мислено с жена си, с децата си и си казал: Ще се пусна в пропастта, да става, каквото ще, не ме държат вече ръцете. към беседата >>
26. Взимане и даване / Взимане и даване, НБ , София, 6.5.1917г.,
- Този коренъ означава причина и послѣдствие, тъмнина, дисхармония. (втори вариант)
Думата крадецъ е съдържателна, тя произтича отъ санскритската дума, на която коренътъ е „кор“ (cor). Този коренъ означава причина и послѣдствие, тъмнина, дисхармония. Турцитѣ казватъ на тази дума „кара“, „карасъ“, съ коренъ сѫщо какъвто е този на индийската дума „карма“ или както ние казваме „сѫдба“. Но думата „сѫдба“ не означава този дълбокъ смисълъ, като причина и послѣдствие. Това, което отличава тъмнината отъ свѣтлината, това сѫ двѣ качества, съдържащи се въ тѣзи двѣ проявления на природата. Свѣтлината всѣкога носи топлина съ себе си, едно отъ качествата ѝ. Тъмнината, крадецътъ въ широка смисъль, отнима тази топлина. към втори вариант >>
- Това, което отличава тъмнината отъ свѣтлината, това сѫ двѣ качества, съдържащи се въ тѣзи двѣ проявления на природата. (втори вариант)
Думата крадецъ е съдържателна, тя произтича отъ санскритската дума, на която коренътъ е „кор“ (cor). Този коренъ означава причина и послѣдствие, тъмнина, дисхармония. Турцитѣ казватъ на тази дума „кара“, „карасъ“, съ коренъ сѫщо какъвто е този на индийската дума „карма“ или както ние казваме „сѫдба“. Но думата „сѫдба“ не означава този дълбокъ смисълъ, като причина и послѣдствие. Това, което отличава тъмнината отъ свѣтлината, това сѫ двѣ качества, съдържащи се въ тѣзи двѣ проявления на природата. Свѣтлината всѣкога носи топлина съ себе си, едно отъ качествата ѝ. Тъмнината, крадецътъ въ широка смисъль, отнима тази топлина. Вечерно врѣме, като залѣзе слънцето, веднага усѣщаме една хладина. Тъмнината поглъща тази топлина, а въ топлината сѫ скрити елементитѣ на живота. Въ слѣдствие на това, като се поглъща топлината, растителното царство, за да задържи своето равновѣсие, взима топлина отъ земята, която започва да изпуща своята и затова вечерно врѣме забѣлѣзваме тукъ таме извѣстни течения. към втори вариант >>
- Тъмнината, крадецътъ въ широка смисъль, отнима тази топлина. (втори вариант)
Този коренъ означава причина и послѣдствие, тъмнина, дисхармония. Турцитѣ казватъ на тази дума „кара“, „карасъ“, съ коренъ сѫщо какъвто е този на индийската дума „карма“ или както ние казваме „сѫдба“. Но думата „сѫдба“ не означава този дълбокъ смисълъ, като причина и послѣдствие. Това, което отличава тъмнината отъ свѣтлината, това сѫ двѣ качества, съдържащи се въ тѣзи двѣ проявления на природата. Свѣтлината всѣкога носи топлина съ себе си, едно отъ качествата ѝ. Тъмнината, крадецътъ въ широка смисъль, отнима тази топлина. Вечерно врѣме, като залѣзе слънцето, веднага усѣщаме една хладина. Тъмнината поглъща тази топлина, а въ топлината сѫ скрити елементитѣ на живота. Въ слѣдствие на това, като се поглъща топлината, растителното царство, за да задържи своето равновѣсие, взима топлина отъ земята, която започва да изпуща своята и затова вечерно врѣме забѣлѣзваме тукъ таме извѣстни течения. към втори вариант >>
- Тъмнината поглъща тази топлина, а въ топлината сѫ скрити елементитѣ на живота. (втори вариант)
Но думата „сѫдба“ не означава този дълбокъ смисълъ, като причина и послѣдствие. Това, което отличава тъмнината отъ свѣтлината, това сѫ двѣ качества, съдържащи се въ тѣзи двѣ проявления на природата. Свѣтлината всѣкога носи топлина съ себе си, едно отъ качествата ѝ. Тъмнината, крадецътъ въ широка смисъль, отнима тази топлина. Вечерно врѣме, като залѣзе слънцето, веднага усѣщаме една хладина. Тъмнината поглъща тази топлина, а въ топлината сѫ скрити елементитѣ на живота. Въ слѣдствие на това, като се поглъща топлината, растителното царство, за да задържи своето равновѣсие, взима топлина отъ земята, която започва да изпуща своята и затова вечерно врѣме забѣлѣзваме тукъ таме извѣстни течения. към втори вариант >>
- Съврѣменнитѣ хора казватъ: „Това е една култура.“ Азъ рекохъ: „Това е култура на тъмнина въ духовно отношение.“ Културни сѫ сегашнитѣ хора, но иматъ механическа култура, а подобни култури сѫ прѣходни, не сѫ сѫществени. (втори вариант)
Ние отъ чисто физическо, отъ социално гледище раздѣляме днитѣ на день и нощь. Съврѣменнитѣ хора казватъ: „Това е една култура.“ Азъ рекохъ: „Това е култура на тъмнина въ духовно отношение.“ Културни сѫ сегашнитѣ хора, но иматъ механическа култура, а подобни култури сѫ прѣходни, не сѫ сѫществени. Култура, която взима повече, а дава по-малко, тя е култура на крадци. Когато хранишъ нѣкое прасе, ставашъ три пѫти прѣзъ нощьта да му давашъ храна и прасето си казва: „Колко е добъръ моя господарь! “ Но като дойде Коледа, турвашъ ножа на шията на това прасе, извиква то нѣколко пѫти и опитвашъ културата на храненето. Това прасе е било като една фабрика, която е събирала материалъ за своя господарь. към втори вариант >>
- – Иде да открадне вашата свѣщь, а въ тъмнина не се чете. (втори вариант)
Христосъ казва: „Крадецътъ не иде, освѣнъ да открадне, погуби и заколи.“ Какво? – Иде да открадне вашата свѣщь, а въ тъмнина не се чете. Турцитѣ казватъ: „Седемь ката нагорѣ, седемь ката надолу, така е наредено, нѣма какво да се прави.“ И ние често казваме: „Господь е създалъ така свѣта и трѣбва да се примиримъ.“ Това не е прогресъ и такова разсѫждаване не е правилно. Господь не е създалъ мечкитѣ, вълцитѣ, лошитѣ хора. Той е създалъ само добритѣ, мислящитѣ хора, така че всичко, което виждате въ свѣта, не е направено отъ Господа, но Той го е допусналъ, злото Богъ го е само направилъ. Вие съ кои искате да се разговаряте: съ тѣзи, които Богъ е създалъ по образъ и подобие свое или съ тѣзи, които Богъ е направилъ отъ каль? Сегашнитѣ хора сѫ отъ каль, тѣхната култура е култура отъ каль, тѣ сѫ хората, на които Богъ е вдъхналъ, вкаралъ животъ, за да имъ даде да разбератъ, че животътъ има по-дълбокъ смисълъ. към втори вариант >>
- Той означава причини и последствия, тъмнина, дисхармония.
Думата „крадец” е обикновена, общопозната, но и съдържателна. Коренът й – cor, се крие в санскритски език. Той означава причини и последствия, тъмнина, дисхармония. И в турски език думата „крадец” има същия корен – карас, който прилича на индуската дума „карма" – съдба. Понятията „причина и последствия" имат по-дълбок смисъл, отколкото този, който се крие в думата „съдба". Светлината и тъмнината, като прояви на природата, съдържат в себе си различни качества. Светлината е носител и на топлина, когато тъмнината, т.е. крадецът, в широк смисъл на думата, отнема топлината. към беседата >>
- Светлината и тъмнината, като прояви на природата, съдържат в себе си различни качества.
Думата „крадец” е обикновена, общопозната, но и съдържателна. Коренът й – cor, се крие в санскритски език. Той означава причини и последствия, тъмнина, дисхармония. И в турски език думата „крадец” има същия корен – карас, който прилича на индуската дума „карма" – съдба. Понятията „причина и последствия" имат по-дълбок смисъл, отколкото този, който се крие в думата „съдба". Светлината и тъмнината, като прояви на природата, съдържат в себе си различни качества. Светлината е носител и на топлина, когато тъмнината, т.е. крадецът, в широк смисъл на думата, отнема топлината. Тази е причината, дето вечер, след залязване на слънцето, се усеща хладина. Значи, тъмнината поглъща топлината, в която е скрит елементът на живота. При охлаждане на въздуха, и растенията губят част от топлината си; за да я запазят, те възприемат част от топлината на земята, поради което тя изстива. към беседата >>
- Светлината е носител и на топлина, когато тъмнината, т.е.
Коренът й – cor, се крие в санскритски език. Той означава причини и последствия, тъмнина, дисхармония. И в турски език думата „крадец” има същия корен – карас, който прилича на индуската дума „карма" – съдба. Понятията „причина и последствия" имат по-дълбок смисъл, отколкото този, който се крие в думата „съдба". Светлината и тъмнината, като прояви на природата, съдържат в себе си различни качества. Светлината е носител и на топлина, когато тъмнината, т.е. крадецът, в широк смисъл на думата, отнема топлината. Тази е причината, дето вечер, след залязване на слънцето, се усеща хладина. Значи, тъмнината поглъща топлината, в която е скрит елементът на живота. При охлаждане на въздуха, и растенията губят част от топлината си; за да я запазят, те възприемат част от топлината на земята, поради което тя изстива. В резултат на общото понижаване на температурата, се явяват различни атмосферни течения. към беседата >>
- Значи, тъмнината поглъща топлината, в която е скрит елементът на живота.
Понятията „причина и последствия" имат по-дълбок смисъл, отколкото този, който се крие в думата „съдба". Светлината и тъмнината, като прояви на природата, съдържат в себе си различни качества. Светлината е носител и на топлина, когато тъмнината, т.е. крадецът, в широк смисъл на думата, отнема топлината. Тази е причината, дето вечер, след залязване на слънцето, се усеща хладина. Значи, тъмнината поглъща топлината, в която е скрит елементът на живота. При охлаждане на въздуха, и растенията губят част от топлината си; за да я запазят, те възприемат част от топлината на земята, поради което тя изстива. В резултат на общото понижаване на температурата, се явяват различни атмосферни течения. Нощта се различава от деня по намаляване на топлината и светлината. към беседата >>
- Щом открадне свещта ви, вие оставате в тъмнина, а в тъмнина не се чете.
Христос казва: „Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби." Какво иска да открадне крадецът? – Вашата свещ. Щом открадне свещта ви, вие оставате в тъмнина, а в тъмнина не се чете. Мнозина живеят в тъмнина и казват: Така е наредено, няма какво да се прави, ще се примирим. Това е турско разбиране. Турците казват: „Седем ката нагоре, седем ката надолу, няма какво повече да мислим, Господ е наредил така." Това не е правилна логика. Така не се мисли. Бог не е създал вълците, мечките лисиците и лошите хора. към беседата >>
- Мнозина живеят в тъмнина и казват: Така е наредено, няма какво да се прави, ще се примирим.
Христос казва: „Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи и да погуби." Какво иска да открадне крадецът? – Вашата свещ. Щом открадне свещта ви, вие оставате в тъмнина, а в тъмнина не се чете. Мнозина живеят в тъмнина и казват: Така е наредено, няма какво да се прави, ще се примирим. Това е турско разбиране. Турците казват: „Седем ката нагоре, седем ката надолу, няма какво повече да мислим, Господ е наредил така." Това не е правилна логика. Така не се мисли. Бог не е създал вълците, мечките лисиците и лошите хора. Той е създал добрите и мислещите хора. към беседата >>
27. Доброто съкровище, НБ , София, 20.5.1917г.,
- Вѣрването подразбира свѣтлина, а невѣрието – тъмнина. (втори вариант)
И тъй, да се спрѣмъ на принципа: къмъ кои хора спадаме, къмъ добритѣ или злитѣ, къмъ вѣрующитѣ или невѣрующитѣ? Казвате за нѣкого: „Той е невѣрникъ.“ Подъ думата „невѣрникъ“ азъ разбирамъ, че въ неговия мозъкъ нѣма свѣтлина. Рекохъ, отворете прозорци у този човѣкъ, дайте по малко пари, за да му направимъ такива и той ще ви благодари. А вие казвате за него, че билъ еретикъ, невѣрникъ. Че и тебе да те турятъ въ такава тъмна стая, безъ прозорци, нѣма да вѣрвашъ. Вѣрването подразбира свѣтлина, а невѣрието – тъмнина. Затова доброто се върши въ свѣтлина, а злото – въ тъмнина. Христосъ казва: „Ето защо, вие трѣбва да прѣобразувате вашия животъ“. Какъ ще го прѣобразувате? Повѣрвай, че си добъръ човѣкъ. Като станешъ сутринь, кажи си: „Азъ съмъ добъръ, уменъ човѣкъ, защото Господь ме е направилъ.“ Ще кажете: „Това е богохулство.“ Споредъ мене всичко, което е направилъ Господь, е хубаво, нѣма лошо въ свѣта. към втори вариант >>
- Затова доброто се върши въ свѣтлина, а злото – въ тъмнина. (втори вариант)
Казвате за нѣкого: „Той е невѣрникъ.“ Подъ думата „невѣрникъ“ азъ разбирамъ, че въ неговия мозъкъ нѣма свѣтлина. Рекохъ, отворете прозорци у този човѣкъ, дайте по малко пари, за да му направимъ такива и той ще ви благодари. А вие казвате за него, че билъ еретикъ, невѣрникъ. Че и тебе да те турятъ въ такава тъмна стая, безъ прозорци, нѣма да вѣрвашъ. Вѣрването подразбира свѣтлина, а невѣрието – тъмнина. Затова доброто се върши въ свѣтлина, а злото – въ тъмнина. Христосъ казва: „Ето защо, вие трѣбва да прѣобразувате вашия животъ“. Какъ ще го прѣобразувате? Повѣрвай, че си добъръ човѣкъ. Като станешъ сутринь, кажи си: „Азъ съмъ добъръ, уменъ човѣкъ, защото Господь ме е направилъ.“ Ще кажете: „Това е богохулство.“ Споредъ мене всичко, което е направилъ Господь, е хубаво, нѣма лошо въ свѣта. Трѣбва да съблѣчемъ всички тѣзи стари дрипи и да оставимъ у насъ само Божественото. към втори вариант >>
- Вярата се проявява при светлина, а безверието при тъмнина.
Кой човек е безверник? – Който няма светлина в ума си. Отворете прозорците на къщата му, да влезе светлина отвън. Ако няма пари за отваряне на прозорци, дайте му, той сам да си отвори. Когото и да поставят в тъмна стая, без прозорци, той непременно ще стане безверник. Вярата се проявява при светлина, а безверието при тъмнина. Доброто се върши при светлина, а злото в тъмнина. Човек трябва да преобрази живота си, т.е. да напусне тъмнината и да влезе в светлината. Всяка сутрин, като ставате от сън, кажете, си: Аз съм добър и разумен човек, защото Бог ме създаде. Ще кажете, че това не е вярно. към беседата >>
- Доброто се върши при светлина, а злото в тъмнина.
– Който няма светлина в ума си. Отворете прозорците на къщата му, да влезе светлина отвън. Ако няма пари за отваряне на прозорци, дайте му, той сам да си отвори. Когото и да поставят в тъмна стая, без прозорци, той непременно ще стане безверник. Вярата се проявява при светлина, а безверието при тъмнина. Доброто се върши при светлина, а злото в тъмнина. Човек трябва да преобрази живота си, т.е. да напусне тъмнината и да влезе в светлината. Всяка сутрин, като ставате от сън, кажете, си: Аз съм добър и разумен човек, защото Бог ме създаде. Ще кажете, че това не е вярно. Според мене, всяко нещо, създадено от Бога, е добро и разумно. към беседата >>
- да напусне тъмнината и да влезе в светлината.
Ако няма пари за отваряне на прозорци, дайте му, той сам да си отвори. Когото и да поставят в тъмна стая, без прозорци, той непременно ще стане безверник. Вярата се проявява при светлина, а безверието при тъмнина. Доброто се върши при светлина, а злото в тъмнина. Човек трябва да преобрази живота си, т.е. да напусне тъмнината и да влезе в светлината. Всяка сутрин, като ставате от сън, кажете, си: Аз съм добър и разумен човек, защото Бог ме създаде. Ще кажете, че това не е вярно. Според мене, всяко нещо, създадено от Бога, е добро и разумно. За да се убедите в това, хвърлете старите си и окъсани дрехи, за да видите Божествената дреха, с която Бог ви е облякъл. Кой ви е виновен, че сте се облекли в стари дрипи и не можете да се познаете? към беседата >>
29. Дали може, НБ , София, 10.6.1917г.,
- Който не изпълни своето задължение, той носи отговорность за невежеството и тъмнината, въ която се намира човѣчествого. (втори вариант)
Задачата на съвременнитѣ майки и бащи, проповѣдници, учители и общественици е да пръскатъ свѣтлина въ умоветѣ и сърдцата на хората, да ги научатъ да плаватъ и да хвърчатъ, т. е. да ги научатъ на законитѣ, които управляватъ сърдцето и ума. Съ сърдцето си човѣкъ плава, а съ ума си хвърчи, обикаля небеснитѣ пространства. Който не изпълни своето задължение, той носи отговорность за невежеството и тъмнината, въ която се намира човѣчествого. Който заема високо обществено положение и не изпълнява задълженията си, той носи отговорность за катастрофитѣ въ свѣта. Тази отговорность датира отъ времето на Христа до днесъ. Другъ е въпросътъ, ако нѣкой отъ водителитѣ — майка, баща, проповѣдникъ или учитель си признае, че е слѣпъ. Той се освобождава отъ отговорность, но се задължава да работи за своята просвѣта и проглеждане. Сѫщевременно, той се задължава да освободи онѣзи, които води, да ги остави сами да прогледатъ. към втори вариант >>
- Който не изпълни своето задължение, той носи отговорност за невежеството и тъмнината, в която се намира човечеството.
Задачата на съвременните майки и бащи, проповедници, учители и общественици е да пръскат светлина в умовете и сърцата на хората, да ги научат да плават и да хвърчат, т. е. да ги научат на законите, които управляват сърцето и ума. Със сърцето си човек плава, а с ума си хвърчи, обикаля небесните пространства. Който не изпълни своето задължение, той носи отговорност за невежеството и тъмнината, в която се намира човечеството. Който заема високо обществено положение и не изпълнява задълженията си, той носи отговорност за катастрофите в света. Тази отговорност датира от времето на Христа до днес. Друг е въпросът, ако някой от водителите – майка, баща, проповедник или учител си признае, че е сляп. Той се освобождава от отговорност, но се задължава да работи за своята просвета и проглеждане. Същевременно, той се задължава да освободи онези, които води, да ги остави сами да прогледат. към беседата >>
30. Доведете го, НБ , София, 30.6.1918г.,
- — Който живѣе въ тъмнина. (втори вариант)
Сегашнитѣ хора не живѣятъ правилно и се дѣлятъ на вѣрващи и невѣрващи. Първитѣ вѣрватъ въ Христа, въ църквата, а вторитѣ — не вѣрватъ. Въ сѫщность, не се знае, кой е истински вѣрващъ. Може ли да се нарече вѣрващъ онзи, който обира, говори невѣрни нѣща и заблуждава хората? Кой лъже? — Който живѣе въ тъмнина. Обаче, който живѣе въ свѣтлина, никога не лъже. Кого ще лъже? Може ли да лъже по-ученитѣ отъ себе си? Който живѣе между обикновени хора, може понѣкога да си служи съ лъжата. Но който живѣе въ срѣда на разумни и свѣтли сѫщества, никога не лъже. към втори вариант >>
- Ако постѫпвате така, свѣщьта ви ще изгори, и вие ще останете въ тъмнина. (втори вариант)
Животътъ е свѣщь, за нѣкои восъчна, за други — лоена. Не е важно отъ какъвъ материалъ е свѣщьта; важно е да се запали и да гори, за да можете да четете на нейната свѣтлина. Ако я запалите и само се радвате на свѣтлината ѝ, безъ да я използувате, всичко е загубено за васъ. Докато свѣщьта ви гори, непремѣнно трѣбва да се ползувате отъ свѣтлината ѝ. Има ли смисълъ да запалите свѣщьта си и да излѣзете вънъ, да се хвалите, че сте богати, учени, че свѣтлината ви е голѣма. Ако постѫпвате така, свѣщьта ви ще изгори, и вие ще останете въ тъмнина. Тогава ще дойде отчаянието и обезсмислянето на живота. Нека свѣщьта въ вашия храмъ да гори и свѣти постоянно, за да четете на нея книгата на вашия животъ и да разбирате, какво Богъ иска да ви каже. Само така ще разберете, какво означава влизането на свещеника въ светая светихъ и смисъла на думитѣ: „Миромъ Господу помолимся.” Всѣки очаква мира, и той е решилъ да дойде. Днесъ всѣки разбира, какво нѣщо е мирътъ. Ако се помолимъ за миръ съ смирение, молбата ни ще се чуе. към втори вариант >>
- Ако постъпвате така, свещта ви ще изгори, и вие ще останете в тъмнина.
Животът е свещ, за някои восъчна, за други – лоена. Не е важно от какъв материал е свещта; важно е да се запали и да гори, за да можете да четете на нейната светлина. Ако я запалите и само се радвате на светлината й, без да я използвате, всичко е загубено за вас. Докато свещта ви гори, непременно трябва да се ползвате от светлината й. Има ли смисъл да запалите свещта си и да излезете вън, да се хвалите, че сте богати, учени, че светлината ви е голяма. Ако постъпвате така, свещта ви ще изгори, и вие ще останете в тъмнина. Тогава ще дойде отчаянието и обезсмислянето на Живота. Нека свещта във вашия храм да гори и свети постоянно, за да четете на нея книгата на вашия живот и да разбирате какво Бог иска да ви каже. Само така ще разберете какво означава влизането на свещеника в светая светих и смисъла на думите: „Миром Господу помолимся.” към беседата >>
32. В истия час, НБ , София, 14.7.1918г.,
- Ако остане въ тъмнина, човѣкъ се страхува; ако попадне на кръстопѫть, пакъ се страхува. (втори вариант)
Казва се още, че даденъ човѣкъ има благъ духъ. Значи, и учени, и прости си служатъ съ тази дума. Тогава, на какво се дължи този страхъ? Казано е въ Писанието: „Начало на мѫдростьта е страхъ Господенъ”. Да се страхувашъ отъ Господа, това е начало на мѫдростьта, но да се страхувашъ отъ духъ, това е невежество. Ако остане въ тъмнина, човѣкъ се страхува; ако попадне на кръстопѫть, пакъ се страхува. Този страхъ се дължи на незнание. Страхътъ е качество на животнитѣ. Като ви срещне нѣкое животно, гледа право въ очитѣ ви, не знае, какво ще правите съ него. Животнитѣ се страхуватъ отъ хората, но и хората се страхуватъ отъ животнитѣ. Казано е, обаче: „Страхливиятъ нѣма да наследи Царството Божие.” към втори вариант >>
- Ако остане в тъмнина, човек се страхува; ако попадне на кръстопът, пак се страхува.
Казва се още, че даден човек има благ Дух. Значи, и учени, и прости си служат с тази дума. Тогава, на какво се дължи този страх? Казано е в Писанието: „Начало на Мъдростта е страх Господен”. Да се страхуваш от Господа, това е начало на Мъдростта, но да се страхуваш от дух, това е невежество. Ако остане в тъмнина, човек се страхува; ако попадне на кръстопът, пак се страхува. Този страх се дължи на незнание. Страхът е качество на животните. Като ви срещне някое животно, гледа право в очите ви, не знае какво ще правите с него. Животните се страхуват от хората, но и хората се страхуват от животните. Казано е, обаче: „Страхливият няма да наследи Царството Божие.” към беседата >>
33. Не може да се укрие, НБ , София, 15.9.1918г.,
- Тѣ го дѣлятъ на три области: задна часть на главата, наречена двуличния човѣкъ; тя е обърната къмъ физическия свѣтъ, къмъ тъмнината. (втори вариант)
„Градъ, поставенъ на планина, не може да се укрие.” Градътъ, т. е човѣшката глава трѣбва да се постави на планина. Талантливиятъ човѣкъ, добриятъ ораторъ, добриятъ поетъ обръщатъ внимание на хората, защото излизатъ отъ града, който има 12 врати. Френолозитѣ изучаватъ този градъ и намиратъ въ него 42 центъра, свързани съ различни способности и чувства. Тѣ го дѣлятъ на три области: задна часть на главата, наречена двуличния човѣкъ; тя е обърната къмъ физическия свѣтъ, къмъ тъмнината. Втората область е челото, обърнато къмъ ангелския свѣтъ; то показва мислителната сила на човѣка. Третата область е горната часть на главата, обърната къмъ Божествения свѣтъ; въ нея се намиратъ религиознитѣ и морални чувства на човѣка: съвѣсть, любовь къмъ Бога, милосърдие и др. При това, важно е, доколко всѣки човѣкъ е развивалъ правилно областитѣ на своя градъ. Напримѣръ, ако челото на човѣка е широко и низко, той има широчина, но нѣма дълбочина въ мислитѣ си. Той прилича на широка, но плитка рѣка. към втори вариант >>
- Този градъ е Божественъ, не може да бѫде поставенъ въ тъмнина. (втори вариант)
„Градъ, поставенъ на планина, не може да се укрие.” Защо е поставенъ на планина? — За да се освѣтява отъ слънцето. Този градъ е Божественъ, не може да бѫде поставенъ въ тъмнина. Въ Божествения градъ не се допущатъ лъжи, кражби, престѫпления. Глава, въ която е допусната лъжата и кражбата, е сплескана. Защо хората трѣбва да лъжатъ и да крадатъ, когато всичко, което Богъ е създалъ, принадлежи на тѣхъ? Какво ще стане съ този домъ, въ който всѣко дете гледа да се осигури, да си запази отъ хлѣба и отъ сиренето за утрешния день? Децата ще се осигурятъ, ще измъкнатъ хлѣба и сиренето, а за майката и за бащата нищо нѣма да остане. към втори вариант >>
- Те го делят на три области: задна част на главата, наречена двуличния човек – тя е обърната към физическия свят, към тъмнината; втората област е челото, обърнато към Ангелския свят – то показва мислителната сила на човека; третата област е горната част на главата, обърната към Божествения свят; в нея се намират религиозните и морални чувства на човека: съвест, Любов към Бога, милосърдие и др.
„Град, поставен на планина, не може да се укрие." Градът, т.е. човешката глава трябва да се постави на планина. Талантливият човек, добрият оратор, добрият поет обръщат внимание на хората, защото излизат от града, който има дванадесет врати. Френолозите изучават този град и намират в него 42 центъра, свързани с различни способности и чувства. Те го делят на три области: задна част на главата, наречена двуличния човек – тя е обърната към физическия свят, към тъмнината; втората област е челото, обърнато към Ангелския свят – то показва мислителната сила на човека; третата област е горната част на главата, обърната към Божествения свят; в нея се намират религиозните и морални чувства на човека: съвест, Любов към Бога, милосърдие и др. При това, важно е, доколко всеки човек е развивал правилно областите на своя град. Например, ако челото на човека е широко и ниско, той има широчина, но няма дълбочина в мислите си. Той прилича на широка, но плитка река. Челото трябва да бжде широко и високо, да има широчина и дълбочина – две важни мерки. Горната област на този град трябва да бъде повдигната във вид на кубе, а не сплесната. към беседата >>
- Този град е Божествен, не може да бъде поставен в тъмнина.
„Град, поставен на планина, не може да се укрие." Защо е поставен на планина? За да се осветява от слънцето. Този град е Божествен, не може да бъде поставен в тъмнина. В Божествения град не се допускат лъжи, кражби, престъпления. Глава, в която е допусната лъжата и кражбата, е оплескана. Защо хората трябва да лъжат и да крадат, когато всичко, което Бог е създал, принадлежи на тях? Какво ще стане с този дом, в който всяко дете гледа да се осигури, да си запази от хляба и от сиренето за утрешния ден? Децата ще се осигурят, ще измъкнат хляба и сиренето, а за майката и за бащата нищо няма да остане. към беседата >>
- Казано е въ Евангелието: „Виделината свѣти въ тъмнината, и тъмнината я не обзе.” Виделината е Христосъ, проявенъ въ свѣта. (втори вариант)
Тѣ се наричатъ още „листа на дървото на живота”. Хората сѫ листа на живото дърво, светиитѣ сѫ цвѣтоветѣ, ангелитѣ — завързалитѣ, но още неузрѣли плодове, а херувимитѣ и серафимитѣ — узрѣлитѣ и сладки вече плодове. Всички живи сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ, съставятъ дървото на живота, въ което текатъ Божественитѣ сокове. Цѣлото дърво пъкъ живѣе въ Бога. Чрезъ дървото се изявява животътъ, като виделина. Казано е въ Евангелието: „Виделината свѣти въ тъмнината, и тъмнината я не обзе.” Виделината е Христосъ, проявенъ въ свѣта. Щомъ се проявява Христосъ, всички трѣбва да Го познаватъ. Той е говорилъ на всички. Нѣма човѣкъ, който да е лишенъ отъ тази опитность. Нѣкои хора не обичатъ да говорятъ за своитѣ опитности и минаватъ за безвѣрници; други говорятъ повече, отколкото трѣбва, и минаватъ за лъжци, не имъ вѣрватъ. Добре е човѣкъ да говори малко и да знае, кѫде да говори. към втори вариант >>
35. Двете заповеди, НБ , София, 27.10.1918г.,
- — Защото живѣятъ въ тъмнина, подъ голѣми сѣнки. (втори вариант)
Новъ, разуменъ миръ е нуженъ на хората — миръ, който да промѣни лицата имъ, да смекчи и облагороди сърдцата имъ, да внесе повече свѣтлина въ умоветѣ имъ. На много хора днесъ очитѣ сѫ жълти. Защо? — Черниятъ дробъ е разстроенъ. — На много хора цвѣтътъ на лицето имъ е черенъ. — Защо? — Защото живѣятъ въ тъмнина, подъ голѣми сѣнки. При това положение тѣ ще бѫдатъ болни. Опасни сѫ сѣнкитѣ на голѣмитѣ дървета. Нѣкой живѣе подъ сѣнката на дърво, чиито клоне сѫ израсли отъ паритѣ отъ милионитѣ на свѣта и мисли, че може да бѫде щастливъ. Казвамъ: Братко, ако мислишъ, че съ милионитѣ на свѣта ще бѫдешъ щастливъ, знай, че и въ десеть живота не можешъ да изкупишъ грѣховетѣ, които си направилъ съ тѣзи милиони. Помнете: Спасението на човѣка се заключава въ истинското творчество, въ истинския градежъ. към втори вариант >>
- Какво правятъ разумнитѣ хора, когато останатъ въ тъмнина? (втори вариант)
Давидъ е казалъ: „Въ грѣхъ ме зачена майка ми.” Тукъ думата „грѣхъ” означава тъмнина. Какво правятъ разумнитѣ хора, когато останатъ въ тъмнина? За да не се блъскатъ въ предметитѣ, които сѫ поставени на пѫтя имъ, тѣ турятъ рѫцетѣ си напредъ, опитватъ околната обстановка. Това сѫ хора, които работятъ съ душата си. Ето защо, когато попаднете въ тъмнина, правете и вие сѫщото. Не въртете бастона си на една и на друга страна, но опитвайте съ него, да нѣма нѣкаква опасность предъ васъ. Използувайте днесъ вашия бастонъ да минете въ по-високо положение, да станете човѣкъ-ангелъ. към втори вариант >>
- Ето защо, когато попаднете въ тъмнина, правете и вие сѫщото. (втори вариант)
Давидъ е казалъ: „Въ грѣхъ ме зачена майка ми.” Тукъ думата „грѣхъ” означава тъмнина. Какво правятъ разумнитѣ хора, когато останатъ въ тъмнина? За да не се блъскатъ въ предметитѣ, които сѫ поставени на пѫтя имъ, тѣ турятъ рѫцетѣ си напредъ, опитватъ околната обстановка. Това сѫ хора, които работятъ съ душата си. Ето защо, когато попаднете въ тъмнина, правете и вие сѫщото. Не въртете бастона си на една и на друга страна, но опитвайте съ него, да нѣма нѣкаква опасность предъ васъ. Използувайте днесъ вашия бастонъ да минете въ по-високо положение, да станете човѣкъ-ангелъ. към втори вариант >>
- Защото живеят в тъмнина, под големи сенки.
Нова култура е нужна на сегашното човечество. Нов, разумен мир е нужен на хората – мир, който да промени лицата им, да смекчи и облагороди сърцата им, да внесе повече Светлина в умовете им. На много хора днес очите са жълти. Защо? Черният дроб е разстроен. На много хора цветът на лицето им е черен. Защо? Защото живеят в тъмнина, под големи сенки. При това положение, те ще бъдат болни. Опасни са сенките на големите дървета. Някой живее под сянката на дърво, чиито клони са израсли от парите, от милионите на света и мисли, че може да бъде щастлив. Казвам: братко, ако мислиш, че с милионите на света ще бъдеш щастлив, знай, че и в десет живота не можеш да изкупиш греховете, които си направил с тези милиони. Помнете: спасението на човека се заключава в истинското творчество, в истинския градеж. към беседата >>
- Какво правят разумните хора, когато останат в тъмнина?
Давид е казал: „В грях ме зачена майка ми." Тук думата грях означава тъмнина. Какво правят разумните хора, когато останат в тъмнина? За да не се блъскат в предметите, които са поставени на пътя им, те турят ръцете си напред, опитват околната обстановка. Това са хора, които работят с душата си. Ето защо, когато попаднете в тъмнина, правете и вие същото. Не въртете бастуна си на една и на друга страна, но опитвайте с него, да няма някаква опасност пред вас. Използвайте днес вашия бастун да минете в по-високо положение, да станете човек-Ангел. към беседата >>
- Ето защо, когато попаднете в тъмнина, правете и вие същото.
Давид е казал: „В грях ме зачена майка ми." Тук думата грях означава тъмнина. Какво правят разумните хора, когато останат в тъмнина? За да не се блъскат в предметите, които са поставени на пътя им, те турят ръцете си напред, опитват околната обстановка. Това са хора, които работят с душата си. Ето защо, когато попаднете в тъмнина, правете и вие същото. Не въртете бастуна си на една и на друга страна, но опитвайте с него, да няма някаква опасност пред вас. Използвайте днес вашия бастун да минете в по-високо положение, да станете човек-Ангел. към беседата >>
36. Призваните, НБ , София, 3.11.1918г.,
- Затова е казано, че красивитѣ нѣща растатъ въ тъмнина. (втори вариант)
Хората ще ги обичатъ за дѣлата имъ, както богатитѣ — за паритѣ. По-добре е да те обичатъ за дѣлата, отколкото за паритѣ и за външната ти красота. Кое е по-добре: да бѫдешъ външно красивъ, както слънчевата свѣтлина, която презъ деня освѣтява всичко, а вечерь залѣзва, или да бѫдешъ вѫтрешно красивъ, огрѣнъ отъ Божествената свѣтлина. Първата красота наричаме физическа, а втората — душевна. Първата се изявява презъ деня, когато и безъ нея е навсѣкѫде свѣтло; втората се изявява вечерь и освѣтява пѫтя на страдащи и измѫчени, на угнетени и заблудили се въ пѫтя. Затова е казано, че красивитѣ нѣща растатъ въ тъмнина. Давидъ казва: „Скрий ме подъ крилата си.” Българитѣ, които вѣрватъ въ уроки, не позволяватъ на младитѣ и красиви моми да излизатъ презъ деня, да не ги урочасатъ. Какво сѫ урокитѣ? — Лошитѣ човѣшки мисли и желания. Тѣ криятъ убийствена сила въ себе си. Въ нѣкои случаи тѣ сѫ по-страшни отъ топоветѣ и орѫдията. към втори вариант >>
- Затова е казано, че красивите неща растат в тъмнина.
Хората ще ги обичат за делата им, както богатите – за парите. По-добре е да те обичат за делата, отколкото за парите и за външната ти красота. Кое е по-добре: да бъдеш външно красив, както слънчевата светлина, която през деня осветява всичко, а вечер залязва, или да бъдеш вътрешно красив, огрян от Божествената светлина. Първата красота наричаме физическа, а втората – душевна. Първата се изявява през деня, когато и без нея е навсякъде светло; втората се изявява вечер и осветява пътя на страдащи и измъчени, на угнетени и заблудили се в пътя. Затова е казано, че красивите неща растат в тъмнина. Давид казва: „Скрий ме под крилата си." Българите, които вярват в уроки, не позволяват на младите и красиви моми да излизат през деня, да не ги урочасат. Какво са уроките? Лошите човешки мисли и желания. Те крият убийствена сила в себе си. В някои случаи те са по-страшни от топовете и оръдията. към беседата >>
37. Като чуха, НБ , София, 17.11.1918г.,
- Черниятъ цвѣтъ, тъмнината благоприятствува за престѫпленията. (втори вариант)
съ бащи (отъ думата „папа”), които търсятъ лекъ начинъ за прехранване. Голѣмо благословение е за човѣчеството, да се освободи отъ хора, които търсятъ лесния начинъ. Желателно е, въ бѫдеще Божиитѣ служители да бѫдатъ облѣчени въ бѣли дрехи. На небето приематъ само такива хора, които сѫ облѣчени въ бѣли, чисти дрехи. Видятъ ли, че пристига нѣкой съ черни дрехи, веднага го връщатъ назадъ. Черниятъ цвѣтъ, тъмнината благоприятствува за престѫпленията. Ако крадецътъ иска да обере нѣкоя кѫща, той влиза нощемъ, когато е тъмно, когато всички спятъ. Презъ деня, на свѣтло, престѫпления не се вършатъ. Това е законъ, който има отношение и къмъ ума, и къмъ сърдцето. Когато въ ума на човѣка влѣзе отрицателна мисъль, той става недоволенъ и върши погрѣшки и престѫпления. Отрицателната мисъль разбърква ума му, внася тъмнина, и той казва: Тъмно ми е въ съзнанието. към втори вариант >>
- Отрицателната мисъль разбърква ума му, внася тъмнина, и той казва: Тъмно ми е въ съзнанието. (втори вариант)
Черниятъ цвѣтъ, тъмнината благоприятствува за престѫпленията. Ако крадецътъ иска да обере нѣкоя кѫща, той влиза нощемъ, когато е тъмно, когато всички спятъ. Презъ деня, на свѣтло, престѫпления не се вършатъ. Това е законъ, който има отношение и къмъ ума, и къмъ сърдцето. Когато въ ума на човѣка влѣзе отрицателна мисъль, той става недоволенъ и върши погрѣшки и престѫпления. Отрицателната мисъль разбърква ума му, внася тъмнина, и той казва: Тъмно ми е въ съзнанието. Когато тъмнината проникне въ човѣшкия умъ, всички хора — мѫже, жени, деца, ставатъ недоволни. Ако и въ сърдцето влѣзе отрицателно чувство или желание, човѣкъ пакъ става недоволенъ. Недоволството кара хората да търсятъ лесния пѫть въ живота. Едно трѣбва да се знае: лесниятъ пѫть е най- мѫченъ, и най-мѫчниятъ пѫть е най-лекъ. Дайте на единъ човѣкъ съ боленъ кракъ да носи единъ килограмъ тежесть, да видите, колко ще се затрудни. към втори вариант >>
- Когато тъмнината проникне въ човѣшкия умъ, всички хора — мѫже, жени, деца, ставатъ недоволни. (втори вариант)
Ако крадецътъ иска да обере нѣкоя кѫща, той влиза нощемъ, когато е тъмно, когато всички спятъ. Презъ деня, на свѣтло, престѫпления не се вършатъ. Това е законъ, който има отношение и къмъ ума, и къмъ сърдцето. Когато въ ума на човѣка влѣзе отрицателна мисъль, той става недоволенъ и върши погрѣшки и престѫпления. Отрицателната мисъль разбърква ума му, внася тъмнина, и той казва: Тъмно ми е въ съзнанието. Когато тъмнината проникне въ човѣшкия умъ, всички хора — мѫже, жени, деца, ставатъ недоволни. Ако и въ сърдцето влѣзе отрицателно чувство или желание, човѣкъ пакъ става недоволенъ. Недоволството кара хората да търсятъ лесния пѫть въ живота. Едно трѣбва да се знае: лесниятъ пѫть е най- мѫченъ, и най-мѫчниятъ пѫть е най-лекъ. Дайте на единъ човѣкъ съ боленъ кракъ да носи единъ килограмъ тежесть, да видите, колко ще се затрудни. Дайте на здравия човѣкъ да носи сто килограма тежесть, той ще ги пренесе отъ едно мѣсто на друго съ радость. към втори вариант >>
- Черният цвят, тъмнината благоприятства за престъпленията.
Желателно е, в бъдеще Божиите служители да бъдат облечени в бели дрехи. На Небето приемат само такива хора, които са облечени в бели, чисти дрехи. Видят ли, че пристига някой с черни дрехи, веднага го връщат назад. Черният цвят, тъмнината благоприятства за престъпленията. Ако крадецът иска да обере някоя къща, той влиза нощем, когато е тъмно, когато всички спят. През деня, на светло, престъпления не се вършат. Това е закон, който има отношение и към ума, и към сърцето. Когато в ума на човека влезе отрицателна мисъл, той става недоволен и върши погрешки и престъпления. Отрицателната мисъл разбърква ума му, внася тъмнина, и той казва: “Тъмно ми е в съзнанието.” Когато тъмнината проникне в човешкия ум, всички хора – мъже, жени, деца, стават недоволни. към беседата >>
- Отрицателната мисъл разбърква ума му, внася тъмнина, и той казва: “Тъмно ми е в съзнанието.” Когато тъмнината проникне в човешкия ум, всички хора – мъже, жени, деца, стават недоволни.
Черният цвят, тъмнината благоприятства за престъпленията. Ако крадецът иска да обере някоя къща, той влиза нощем, когато е тъмно, когато всички спят. През деня, на светло, престъпления не се вършат. Това е закон, който има отношение и към ума, и към сърцето. Когато в ума на човека влезе отрицателна мисъл, той става недоволен и върши погрешки и престъпления. Отрицателната мисъл разбърква ума му, внася тъмнина, и той казва: “Тъмно ми е в съзнанието.” Когато тъмнината проникне в човешкия ум, всички хора – мъже, жени, деца, стават недоволни. Ако и в сърцето влезе отрицателно чувство или желание, човек пак става недоволен. Недоволството кара хората да търсят лесния път в живота. Едно трябва да се знае: лесният път е най-мъчен, и най-мъчният път е най-лек. към беседата >>
38. Изобилният живот, НБ , София, 1.12.1918г.,
- — Строго е за крадеца, за когото се говори въ Писанието: „Всички крадци ще останатъ вънъ, въ тъмнината, дето има плачъ и скърцане съ зѫби.” (втори вариант)
Обаче, щомъ измѣнишъ на своята вѣра, благословението се вдига отъ тебе. Ако мислишъ, че другитѣ ще работятъ за тебе, ти си на кривъ пѫть. Единъ день Христосъ ще ви каже: „Ела да разгледаме смѣткитѣ си, да видимъ, какви печалби и загуби имаме.” Ще кажете, че спасението се дава даромъ. — Така е, но условията не се даватъ даромъ, характеръ не се изработва даромъ, добродетели не се придобиватъ даромъ. — Строго е казано. — Строго е за крадеца, за когото се говори въ Писанието: „Всички крадци ще останатъ вънъ, въ тъмнината, дето има плачъ и скърцане съ зѫби.” към втори вариант >>
- Голѣма тъмнина го очаква въ другия свѣтъ, затова му палятъ свѣщи, да освѣтятъ пѫтя му. (втори вариант)
Колко чужди свѣщи сте изгасили! Подъ „свѣщь” разбирамъ свѣтлината на човѣшкия умъ. Днесъ, като погребватъ нѣкого, палятъ му свѣщи. — Защо? — Да се научи да не гаси свѣщитѣ на хората. Голѣма тъмнина го очаква въ другия свѣтъ, затова му палятъ свѣщи, да освѣтятъ пѫтя му. — Какъ ще ни посрещнатъ на онзи свѣтъ? — Ще ви запитатъ, готови ли сте да живѣете безъ лъжа, безъ кражба, безъ насилие. Който е готовъ, добре ще го приематъ; който не е готовъ, ще го върнатъ на земята като последенъ сиромахъ, да научи уроцитѣ си, т. е. да изправи погрѣшкитѣ си. И следъ всичко това, този човѣкъ ще говори за набожность. към втори вариант >>
- Голяма тъмнина го очаква в другия свят, затова му палят свещи, да осветят пътя му.
Колко обещания сте дали и не сте ги изпълнили! Колко чужди свещи сте изгасили! Под свещ разбирам Светлината на човешкия ум. Днес като погребват някого, палят му свещи. Защо? Да се научи да не гаси свещите на хората. Голяма тъмнина го очаква в другия свят, затова му палят свещи, да осветят пътя му. – “Как ще ни посрещнат на онзи свят? ” – Ще ви запитат, готови ли сте да живеете без лъжа, без кражба, без насилие. Който е готов, добре ще го приемат; който не е готов, ще го върнат на земята като последен сиромах, да научи уроците си, т.е. да изправи погрешките си. И след всичко това, този човек ще говори за набожност. към беседата >>
- Тя не може да се изменя, да се проявява като светлина и тъмнина.
Някоя майка мисли, че е задоволила детето си. Нека го остави два – три часа гладно, да види колко го е задоволила. И мъжът е доволен от жена си, когато е нахранен. Щом огладнее, той става недоволен. Само светлината остава вярна към хората. Тя не може да се изменя, да се проявява като светлина и тъмнина. Светлината всякога си остава светлина. Тя разкрива нещата, такива, каквито са. Пред нея не остава нищо скрито- покрито. Светлината има отношение към истината. Както светлината разкрива всички скрити неща, така и истината, дето мине, всекиго докосва. към беседата >>
41. Ако не бях дошъл, НБ , София, 2.3.1919г.,
- Той не иска да страдате, но вашето неразбиране ви носи тъмнина и мрак.
Да виждаш само външната форма на нещата, това още не е познаване и разбиране. Това е все едно да казвате, че някой човек е чист, само защото външно е чист. Знаете ли, какво нещо е чистотата? Когато в дома ви влезе чист човек, ако сте готови за Божествения живот, той ще ви донесе най-голямото благословение. Ако не сте готови, ще преживеете големи страдания. Той не иска да страдате, но вашето неразбиране ви носи тъмнина и мрак. И Христос дойде между евреите, донесе им светлина, чрез която посочваше правия път, но те не Го приеха и Го разпнаха. Те се отказаха от Неговата светлина и приеха тъмнината. А тъмнината и смъртта са синоними. Така става с всеки, който се отказва от живота. Щом се откажеш от живота, иде смъртта. към беседата >>
- Те се отказаха от Неговата светлина и приеха тъмнината.
Знаете ли, какво нещо е чистотата? Когато в дома ви влезе чист човек, ако сте готови за Божествения живот, той ще ви донесе най-голямото благословение. Ако не сте готови, ще преживеете големи страдания. Той не иска да страдате, но вашето неразбиране ви носи тъмнина и мрак. И Христос дойде между евреите, донесе им светлина, чрез която посочваше правия път, но те не Го приеха и Го разпнаха. Те се отказаха от Неговата светлина и приеха тъмнината. А тъмнината и смъртта са синоними. Така става с всеки, който се отказва от живота. Щом се откажеш от живота, иде смъртта. Христос е пътят, истината и животът. Следователно, който се отказва от Христа, влиза в ада, мястото на тъмнината, на разлагането, на прекъсване на връзките с всички живи същества. към беседата >>
- А тъмнината и смъртта са синоними.
Когато в дома ви влезе чист човек, ако сте готови за Божествения живот, той ще ви донесе най-голямото благословение. Ако не сте готови, ще преживеете големи страдания. Той не иска да страдате, но вашето неразбиране ви носи тъмнина и мрак. И Христос дойде между евреите, донесе им светлина, чрез която посочваше правия път, но те не Го приеха и Го разпнаха. Те се отказаха от Неговата светлина и приеха тъмнината. А тъмнината и смъртта са синоними. Така става с всеки, който се отказва от живота. Щом се откажеш от живота, иде смъртта. Христос е пътят, истината и животът. Следователно, който се отказва от Христа, влиза в ада, мястото на тъмнината, на разлагането, на прекъсване на връзките с всички живи същества. Това значи, да съдействаш за разрушаването на своя живот, както и на този на своя ближен. към беседата >>
- Следователно, който се отказва от Христа, влиза в ада, мястото на тъмнината, на разлагането, на прекъсване на връзките с всички живи същества.
Те се отказаха от Неговата светлина и приеха тъмнината. А тъмнината и смъртта са синоними. Така става с всеки, който се отказва от живота. Щом се откажеш от живота, иде смъртта. Христос е пътят, истината и животът. Следователно, който се отказва от Христа, влиза в ада, мястото на тъмнината, на разлагането, на прекъсване на връзките с всички живи същества. Това значи, да съдействаш за разрушаването на своя живот, както и на този на своя ближен. Ако съзнаваш това, няма ли да страдаш? към беседата >>
- Христос казва: „Аз съм виделината на света.“ Следователно, който търси тази виделина, ще се просвети; който не я търси, ще ходи в мрак и тъмнина.
Христос казва: „Аз съм виделината на света.“ Следователно, който търси тази виделина, ще се просвети; който не я търси, ще ходи в мрак и тъмнина. Ще кажете, че светлината се проявява чрез всяка лампа. Всяка светлина, отдето и да иде, е отражение на Божествената светлина, но отражението изчезва, ако не е свързано с главния източник. Истинската светлина е в човешкия мозък, а не вън от него. Светлината иде само отгоре. Който възприеме Божествения живот в себе си, той започва да свети като слънцето. към беседата >>
42. Детето растеше, НБ , София, 30.3.1919г.,
- Студ и топлина, светлина и тъмнина, истина и лъжа, добро и зло, са две необходими сили.
„А детето растеше и укрепваше се духом и се изпълваше с мъдрост“. Христос взима детето като символ на отделния човек, на народа и на цялата бяла раса. Да расте човек в дух и мъдрост, това значи, да не се заблуждава от външните промени в живота. Студ и топлина, светлина и тъмнина, истина и лъжа, добро и зло, са две необходими сили. Всички противоречия също имат две страни. И те са необходими. Необходимостта е закон, при който човек не може да прави избор. Необходимо е да слезеш на земята, да се учиш и да страдаш, да растеш в благодат и да се радваш. Това е необходимо и за обикновения човек, и за великия дух. към беседата >>
- Това съединяване може да става в тъмнина, може да става и в светлина - безразлично. (втори вариант)
Молитвата е нищо друго освен дълбоко желание на човешката душа да постигне нещо. За реализиране на това желание се иска участието на ума, на сърцето и на волята. Дето умът, сърцето и волята се съединяват, там молитвата се реализира. Това съединяване може да става в тъмнина, може да става и в светлина - безразлично. В какво направление се молят хората, не е важно. Едно се иска от тях - да се молят. И вълкът, като излиза вечер да си търси храна, също се моли. И добрите, и лошите хора се молят, но се различават само в резултатите от съединяването на своите мисли, чувства и действия. Няма живо същество, което да не се моли, обаче молитвата е толкова по-определена, колкото съзнанието е по-високо. към втори вариант >>
- Ония, които живеят във вечна тъмнина, също не се молят. (втори вариант)
Ако някой мисли, че може и без молитва на тоя свят, той е на крив път. Не може без молитва. Само умрелите не се молят. Ония, които живеят във вечна тъмнина, също не се молят. Само децата, които не са се родили, не плачат, нито се молят. Души, които не са дошли на тоя свят, които не са видели светлината, не се молят. Всеки, който е дошъл в света на светлината, се моли, тоест самоопределя се. Той е в непреривна връзка с битието. Като знаем това, да не спъваме оня истински, естествен процес, който се извършва в нас. към втори вариант >>
- Според мене, съществуват два вида култури, два вида религии, два вида партии: култура на светлината и култура на тъмнината, религия на светлината и религия на тъмнината, партия на светлината и партия на тъмнината.
Отиват на война, едни-други се убиват. В края на краищата, те казват: Ще решим и тоя въпрос. Какво решиха хората от две хиляди години? Ще кажете, че придобиха голяма култура. Аз не вярвам в това. Според мене, съществуват два вида култури, два вида религии, два вида партии: култура на светлината и култура на тъмнината, религия на светлината и религия на тъмнината, партия на светлината и партия на тъмнината. По какво се отличават едните от другите? Първите знаят да строят, да градят и носят благото на човечеството, а вторите – да събарят и рушат. към беседата >>
- Това съединяване може да става в тъмнина, може да става и в светлина – безразлично.
Средният ъгъл показва, че душата която отправя молитвата си към Бога, е бременна. Качеството на молитвата се определя от плода на тая душа. Молитвата не е нищо друго, освен дълбоко желание на човешката душа да постигне нещо. За реализиране на това желание се иска участието на ума, на сърцето и на волята. Дето умът, сърцето и волята се съединяват, там молитвата се реализира. Това съединяване може да става в тъмнина, може да става и в светлина – безразлично. В какво направление се молят хората, не е важно. Едно се иска от тях – да се молят. И вълкът, като излиза вечер да си търси храна, също се моли. И добрите, и лошите хора се молят, но се различават само в резултатите от съединяването на своите мисли, чувства и действия. Няма живо същество, което да не се моли, обаче, молитвата е толкова по-определена, колкото съзнанието е по-високо. към беседата >>
- Ония, които живеят във вечна тъмнина, също не се молят.
– За работата, която си свършил. И в отговор на това, ще стане правилна обмяна между твоите мисли и чувства и тия на съществата от възвишения свят. Ако някой мисли, че може и без молитва на тоя свят, той е на крив път. Не може без молитва. Само умрелите не се молят. Ония, които живеят във вечна тъмнина, също не се молят. Само децата, които не са се родили, не плачат, нито се молят. Души, които не са дошли на тоя свят, които не са видели светлината, не се молят. Всеки, който е дошъл в света на светлината, се моли, т. е, самоопределя се. Той е в непреривна връзка с Битието. към беседата >>
44. Изгряващото слънце, НБ , , 4.5.1919г.,
- Двете категории спадат към виделината, а другите две – към тъмнината.
За едните светлината се увеличава, а за другите – намалява, следователно те не могат да гледат еднакво на света. Кажат ли хората, че се различават един от друг, аз правя следното сравнение: от изгрева на слънцето до обяд хората имат един вид идеи, а подир обяд, до залез на слънцето, имат друг вид идеи. Тъй че когато хората кажат, че се различават, аз питам: Какви идеи имат, идеи на изгряващото слънце или на залязващото слънце, сутринни или вечерни схващания? Има друга категория хора, на които идеите се различават от залез-слънце до полунощ и от полунощ до изгрева на слънцето. Има четири вида хора, които се различават по идеи. Двете категории спадат към виделината, а другите две – към тъмнината. Като говоря за виделина и тъмнина, подразбирам движението на земята в нейните отношения към съзнателния живот. Има ли движение, ще има и светлина, и тъмнина. А то се подразбира, че земята се движи към центъра, към слънцето. Към него тя се стреми. Движението значи Любов. към беседата >>
- Като говоря за виделина и тъмнина, подразбирам движението на земята в нейните отношения към съзнателния живот.
Кажат ли хората, че се различават един от друг, аз правя следното сравнение: от изгрева на слънцето до обяд хората имат един вид идеи, а подир обяд, до залез на слънцето, имат друг вид идеи. Тъй че когато хората кажат, че се различават, аз питам: Какви идеи имат, идеи на изгряващото слънце или на залязващото слънце, сутринни или вечерни схващания? Има друга категория хора, на които идеите се различават от залез-слънце до полунощ и от полунощ до изгрева на слънцето. Има четири вида хора, които се различават по идеи. Двете категории спадат към виделината, а другите две – към тъмнината. Като говоря за виделина и тъмнина, подразбирам движението на земята в нейните отношения към съзнателния живот. Има ли движение, ще има и светлина, и тъмнина. А то се подразбира, че земята се движи към центъра, към слънцето. Към него тя се стреми. Движението значи Любов. Любовта движи всички същества. към беседата >>
- Има ли движение, ще има и светлина, и тъмнина.
Тъй че когато хората кажат, че се различават, аз питам: Какви идеи имат, идеи на изгряващото слънце или на залязващото слънце, сутринни или вечерни схващания? Има друга категория хора, на които идеите се различават от залез-слънце до полунощ и от полунощ до изгрева на слънцето. Има четири вида хора, които се различават по идеи. Двете категории спадат към виделината, а другите две – към тъмнината. Като говоря за виделина и тъмнина, подразбирам движението на земята в нейните отношения към съзнателния живот. Има ли движение, ще има и светлина, и тъмнина. А то се подразбира, че земята се движи към центъра, към слънцето. Към него тя се стреми. Движението значи Любов. Любовта движи всички същества. Когато известна материя има кинетическа енергия, т.е. към беседата >>
- Следователно светлината и тъмнината са два процеса за разбиране на всички съществуващи отношения.
По тази причина някои хора са много духовни. А днес хората са опорочили живота си, че аз не виждам никаква разлика между духовните и светските хора. Когато дойдат да защитят идеите си, и единият, и другият си държат къщите, взимат наемите си. Единият минава за сладък, а другият – за горчив; горчивият е такъв за хората, а не за себе си, а сладкият е сладък пак за хората, а не за себе си. Това са понятия на хората. Следователно светлината и тъмнината са два процеса за разбиране на всички съществуващи отношения. Светлината е ясно понятие, а тъмнината смътно, забъркано понятие за нещата. Сега мнозина между вас минават за светски хора. В някои отношения бих желал да бъда светски човек, а в други – духовен. Ако искам да си почина, да седна под сянката на някое гъсто, сенчесто дърво, при някой извор, ще бъда духовен. А ако съм с мотика в ръка, ще бъда светски човек, защото на много червейчета ще прережа главите. към беседата >>
- Светлината е ясно понятие, а тъмнината смътно, забъркано понятие за нещата.
А днес хората са опорочили живота си, че аз не виждам никаква разлика между духовните и светските хора. Когато дойдат да защитят идеите си, и единият, и другият си държат къщите, взимат наемите си. Единият минава за сладък, а другият – за горчив; горчивият е такъв за хората, а не за себе си, а сладкият е сладък пак за хората, а не за себе си. Това са понятия на хората. Следователно светлината и тъмнината са два процеса за разбиране на всички съществуващи отношения. Светлината е ясно понятие, а тъмнината смътно, забъркано понятие за нещата. Сега мнозина между вас минават за светски хора. В някои отношения бих желал да бъда светски човек, а в други – духовен. Ако искам да си почина, да седна под сянката на някое гъсто, сенчесто дърво, при някой извор, ще бъда духовен. А ако съм с мотика в ръка, ще бъда светски човек, защото на много червейчета ще прережа главите. Затуй духовните хора не вземат мотики и носят прозвището мързеливци, а светските – работни. към беседата >>
- Светлината и тъмнината са две фази в природата, които се сменят: в светлината работим, а в тъмнината почиваме; когато работим, светлината е отвън, а тъмнината отвътре, а когато почиваме, светлината е отвътре, а тъмнината отвън.
Светските хора разрешават въпросите с острието на меча си, а хората на идеите – с перото си. Светските хора са чернорабочи, пролетарии, а духовните хора – буржоа. Не е лошо човек да бъде буржоа. След като някой е работил дълго време на нивата, като пролетарий, после ще си почива и ще стане буржоа, ще оправя света от своето становище. За да има ред в света, не трябва да се почива повече, отколкото е потребно, но и не трябва да се работи повече, отколкото силите ни позволяват. Светлината и тъмнината са две фази в природата, които се сменят: в светлината работим, а в тъмнината почиваме; когато работим, светлината е отвън, а тъмнината отвътре, а когато почиваме, светлината е отвътре, а тъмнината отвън. към беседата >>
- Христос е дошъл за вас, за да не ходи в тъмнина всеки, който вярва в Него.
Само така, като мислят и разбират живота, светските и духовните хора ще намерят допирните точки на съгласието помежду си, да уяснят закона на труда. Христос казва: „Аз дойдох“, т.е. Духът е дошъл. Коато дойде Духът у вас, той ще ви даде ясна представа за живота. Христос е дошъл за вас, за да не ходи в тъмнина всеки, който вярва в Него. Аз ще взема вярата не в обикновения смисъл, както я разбират мнозина. Вяра може да има само чистият, безгрешният човек, само той може да вярва във всичко и да не се съмнява в никого. Това е вяра, а не „вярване“. Вярата е качество на ангелите. Някои казват: „Аз имам вяра“. към беседата >>
- Ако човек бъде чист, няма да ходи в тъмнина, ще има ясна представа за живота и ще може да го нарежда тъй, както би трябвало.
Когато всички противоречия изчезнат от твоя ум, когато ти съзнаеш своята длъжност и си готов да се пожертваш, истинският Господ е проговорил в теб; ти и Той сте едно и също в тоя момент. Христос казва: „Аз дойдох с тоя Господ, Който живее в мен, дойдох с Него, чрез Него, за да дам виделина на всички, за да повярват“. Кои? – Онези малките, чистите души. Колко велико нещо е да бъде човек чист в света! Върху тази чистота почиват всички идеи, всичкото щастие, здраве и цялото блаженство на човечеството. Ако човек бъде чист, няма да ходи в тъмнина, ще има ясна представа за живота и ще може да го нарежда тъй, както би трябвало. Зная двама братя от Варна, единият от които постъпи във военно училище, стана офицер и постепенно напредваше в по-висш и по-висш чин, докато се издигна до чин полковник. Другият му брат не свърши нищо и затова постъпи като прост войник, да изслужи военната си повинност. Един ден войникът срещнал брата си на улицата и не му отдал чест. Полковникът го спира и го запитва защо не му отдал чест. Войникът отговорил: „Нали си ми брат, мога и да не те поздравя? към беседата >>
- „Арестувам те за два дена.“ И сега светът е пълен с полковници отвън и прости войници отвътре, с буржоа и пролетарии – емблема на светлина и тъмнина.
Другият му брат не свърши нищо и затова постъпи като прост войник, да изслужи военната си повинност. Един ден войникът срещнал брата си на улицата и не му отдал чест. Полковникът го спира и го запитва защо не му отдал чест. Войникът отговорил: „Нали си ми брат, мога и да не те поздравя? “ – „Аз съм преди всичко офицер, а после твой брат, и затова трябваше да ме поздравиш“, отговаря полковникът-брат. „Арестувам те за два дена.“ И сега светът е пълен с полковници отвън и прости войници отвътре, с буржоа и пролетарии – емблема на светлина и тъмнина. Кога е станал буржоа и кога пролетарии? Ти не си роден нито буржоа, нито пролетарий, а си роден човек за мислене – да разбираш закона на светлината и тъмнината. Светлината подразбира богатство, а тъмнината – сиромашия, но и в светлината има различия, има разни степени светлина. Например, има светлина при изгряването на слънцето, има светлина към обед, а има светлина и при залязването на слънцето. Онзи буржоа, на когото слънцето е изгряло, ще гледа на нещата по един начин, а този, на когото слънцето е залязло, ще гледа на нещата по друг начин. към беседата >>
- Ти не си роден нито буржоа, нито пролетарий, а си роден човек за мислене – да разбираш закона на светлината и тъмнината.
Полковникът го спира и го запитва защо не му отдал чест. Войникът отговорил: „Нали си ми брат, мога и да не те поздравя? “ – „Аз съм преди всичко офицер, а после твой брат, и затова трябваше да ме поздравиш“, отговаря полковникът-брат. „Арестувам те за два дена.“ И сега светът е пълен с полковници отвън и прости войници отвътре, с буржоа и пролетарии – емблема на светлина и тъмнина. Кога е станал буржоа и кога пролетарии? Ти не си роден нито буржоа, нито пролетарий, а си роден човек за мислене – да разбираш закона на светлината и тъмнината. Светлината подразбира богатство, а тъмнината – сиромашия, но и в светлината има различия, има разни степени светлина. Например, има светлина при изгряването на слънцето, има светлина към обед, а има светлина и при залязването на слънцето. Онзи буржоа, на когото слънцето е изгряло, ще гледа на нещата по един начин, а този, на когото слънцето е залязло, ще гледа на нещата по друг начин. към беседата >>
- Светлината подразбира богатство, а тъмнината – сиромашия, но и в светлината има различия, има разни степени светлина.
Войникът отговорил: „Нали си ми брат, мога и да не те поздравя? “ – „Аз съм преди всичко офицер, а после твой брат, и затова трябваше да ме поздравиш“, отговаря полковникът-брат. „Арестувам те за два дена.“ И сега светът е пълен с полковници отвън и прости войници отвътре, с буржоа и пролетарии – емблема на светлина и тъмнина. Кога е станал буржоа и кога пролетарии? Ти не си роден нито буржоа, нито пролетарий, а си роден човек за мислене – да разбираш закона на светлината и тъмнината. Светлината подразбира богатство, а тъмнината – сиромашия, но и в светлината има различия, има разни степени светлина. Например, има светлина при изгряването на слънцето, има светлина към обед, а има светлина и при залязването на слънцето. Онзи буржоа, на когото слънцето е изгряло, ще гледа на нещата по един начин, а този, на когото слънцето е залязло, ще гледа на нещата по друг начин. към беседата >>
- Това не е живот, а само утайки на тъмнината, в която той живее.
Бащата не знае, че това е неговият син, и започва да се бори с него. Така днес всички хора се борят със себе си, със своите деца, като се мъчат да ги изрежат и да се освободят от тях. То са все същите корени, които са срещнали препятствия в живота, защото иначе не щеше да има дисхармония. Христос казва: „Аз дойдох да покажа истинския път на всички, които вярват и имат чистотата на ангелите“. Човекът още разсъждава, дали ще живее след смъртта си или не, дали животът има смисъл или не. Това не е живот, а само утайки на тъмнината, в която той живее. Един е животът, и той не може да умира, нито да се ражда. Ако излея водата от своята кана, тя умира ли? Каната никога не е била жива и не може да умре. Следователно във физическото си състояние човек е една кана, в която е налян животът. Каната е само едно условие, а животът е всичко. към беседата >>
- Човек, който е на тъмнина, е на почивка, той дава наставление на младите; той ще бъде писател, поет, княз и ще стои под сянката долу.
Когато тия форми се съчетаят и дадат израз на една по-велика форма, казвам, че животът е еднороден, т.е. всички форми имат еднакъв стремеж към проявлението на една по-висша форма. Но по отношение на тази велика форма, която е еднородна – това не значи, че тя е сама, с нея има още такива форми, които се съединяват и образуват други светове. Като изучаваме природата, виждаме, че съществува този велик закон за еднородство и на разнообразие. Това обаче не бива да ни спъва. Човек, който е на тъмнина, е на почивка, той дава наставление на младите; той ще бъде писател, поет, княз и ще стои под сянката долу. А щом е пролетарият, ще работи само когато има светлина. Следователно Господ създаде света не за буржоата, а за пролетарията, т.е. за работниците, които прогресират. Ще уподобим богатите хора на събрано богатство от миналото, а бедните хора – на богатство, което сега се събира. Тъй че богатите хора са на миналото, а бедните хора са на бъдещето. към беседата >>
- И тъй, Христос казва: „Аз дойдох да дам светлина на хората; на бедните – хората на бъдещето, – за да не ходят в тъмнина, по пътя на богатите, т.е.
В еврейския език има само две времена: минало и бъдеще. Няма настояще. Те казват, че всяко нещо, което става, е минало, а което иде, е бъдеще. Настоящето е само един преходен момент, то е точка и не заема никакво пространство. Бъдете, прочее, хора на бъдещето. И тъй, Христос казва: „Аз дойдох да дам светлина на хората; на бедните – хората на бъдещето, – за да не ходят в тъмнина, по пътя на богатите, т.е. на миналото“. Всички грехове са грехове на миналото. Ние носим греха като сянка, и всеки, който иска да се освободи от него, трябва да стане човек на бъдещето; иначе той ще носи греха си тъй, както змията носи кожата си. Когато някой каже, че иска да живее в бъдеще, разбирам, че той иска да живее без грях. Когато някой иска да бъде богат, разбирам, че той иска да греши. към беседата >>
- И тъй, бедните хора са на доброто и на светлината, а богатите хора са на греха и тъмнината.
на миналото“. Всички грехове са грехове на миналото. Ние носим греха като сянка, и всеки, който иска да се освободи от него, трябва да стане човек на бъдещето; иначе той ще носи греха си тъй, както змията носи кожата си. Когато някой каже, че иска да живее в бъдеще, разбирам, че той иска да живее без грях. Когато някой иска да бъде богат, разбирам, че той иска да греши. И тъй, бедните хора са на доброто и на светлината, а богатите хора са на греха и тъмнината. Може да ви се видят тия думи горчиви, но нека излезе някой да докаже, че това не е истина. Аз не считам богат човек само оня, който има пари, но и този, който има знания и сила, употребява това не за доброто на своите ближни, а за тяхното спъване в зло. Него наричам буржоа. Хора, които вършат волята Божия, наричам пролетарии или хора на бъдещето. Пролетарии наричам още пчелички, работници на новата култура, на новата наука. към беседата >>
- Аз казвам: Не нося никакви губерки, ножове, никаква аптека нямам, торба не нося, но дишайте чист въздух, гледайте нагоре, не ходете в тъмнината, нека слънцето да ви огрее, за да не влезете пак в болницата.
Сега на някои от вас предстои да излязат от болницата. И аз съм на вратата ѝ. Макар и да съм незван от никого проповедник, пророк без портфейл, ще ви запитам: Приятен ли беше животът ви в болницата, научихте ли си урока там? Ще кажете: „Ох, съсипаха ни тези инжекции“. Лекарят казва: „Човек, който не живее в Бога, ще опитва нашите губерки и ще живее в болницата“. Аз казвам: Не нося никакви губерки, ножове, никаква аптека нямам, торба не нося, но дишайте чист въздух, гледайте нагоре, не ходете в тъмнината, нека слънцето да ви огрее, за да не влезете пак в болницата. А влезете ли отново в болницата, опасно е вече, защото положението се усложнява. Докторът пак ще се яви, ще употреби всички научни средства, ще гледа как температурата постоянно се повишава и вече болният ще фалира, и ще го изнесат от болницата. При такава висока температура няма живот, а ще го внесат в аутопсионната стая, ще му разтворят мозъка, стомаха, червата и ще видят по какви причини са го уволнили. Христос казва, че може да се живее и без термометри. Не се смущавайте от това, кое е полезно в живота и кое не – всичко е полезно, но да престанем да мислим, че животът е само в болницата. към беседата >>
45. Отхвърленият камък, НБ , , 1.6.1919г.,
- След това, от повърхността на това свое първо движение, пръвоначалното положение се изгубило и се образувало едно бездействие или тъмнина, както индусите казват: образувал се периодът на Калийога.
Написвам един център. Какво означава този кръг? – Той означава една велика идея, с която е започнало битието. Този кръг показва по какъв начин е започнал светът. Светът най-напред е започнал от един кръг без център, който после се определил от само себе си, или тази първоначална причина се е подвижила в тази посока, направила едно кръгообразно движение и се е спряла. След това, от повърхността на това свое първо движение, пръвоначалното положение се изгубило и се образувало едно бездействие или тъмнина, както индусите казват: образувал се периодът на Калийога. След време в центъра на този кръг се явила една малка точка, тъй както вие поставяте пергела в центъра на кръга и описвате около нея окръжност. Тъй че тази сила, след като определила своите граници, до които ще работи, влиза в центъра, разработва там своя кръг, за да образува вселената. Това наричам забременяване на космоса с една велика идея. Тази малка точка е важната. Вие си казвате: „Нима е толкова важна тази малка точица? към беседата >>
46. Малкият закон, НБ , София, 22.6.1919г.,
- Няма сега да ви обяснявам защо в това въртене има една постоянна борба между светлината и тъмнината, между реалното и сенките в живота. (втори вариант)
Е, добре, слънцето светне силно, но на хората очите са гурелясали и болни, та им се отразява зле - виновно ли е за това нещо слънцето? Виновно ли е слънцето, че оста на земята се е завъртяла преждевременно и слънцето я е огряло? Тогава в какво съм виновен аз, че тази светлина, която аз ви давам, е толкова силна, че не можете да я понасяте? Кажете на земята да се спре, за да не виждате тази светлина. Върти ли се колелото, непременно ще виждате всичките фази на добро и зло. Няма сега да ви обяснявам защо в това въртене има една постоянна борба между светлината и тъмнината, между реалното и сенките в живота. Много от вас ще запитате: „Може ли да изпълним Христовите закони? " Да, можете да ги изпълните. към втори вариант >>
- Няма сега да ви обяснявам защо в това въртене има постоянна борба между светлината и тъмнината, между доброто и злото, между реалното и сенките на живота.
Е добре, слънцето блесне, но очите на хората са болни, та им се отразява зле. Виновно ли е слънцето за това? Виновно ли е слънцето, че оста на земята се завъртяла преждевременно и слънцето я огряло? Тогава в какво съм виновен аз, че тази светлина, която ви давам, е толкова силна, че не можете да я понасяте? Кажете на земята да спре колелото и тогава светлината ще бъде по-малка, но щом се върти колелото, непременно ще виждате всичките фази на добро и зло. Няма сега да ви обяснявам защо в това въртене има постоянна борба между светлината и тъмнината, между доброто и злото, между реалното и сенките на живота. Много от вас ще запитат: „Можем ли да изпълним Христовия закон? “ – Да, може да го изпълните. към беседата >>
47. Методи за уякчаване вътрешната връзка между хората, СБ , В.Търново, 19.8.1919г.,
- Например, вие стоите вечерно време в тъмнина и искате чрез пипане да познаете човека, а колко години ви трябват, докато изучите подробно човека : на каква възраст е, млад ли е или стар, бял или кафян, сини или черни очи има, не може да познаете по чертите на лицето му какво настроение има, какво мисли и чувствува; но, ако дойде някой със силна светлина, и вие погледнете в лицето му, в един момент всичко онова, що е било скрито в тъмнината, ще стане видимо до най-малки подробности.
Никакво съмнение не трябва да има във вашата душа. Виждам, че много се смущавате, как ще разрешите този въпрос. Оставете смущението, Бог ще разреши тези неща. Например, вие стоите вечерно време в тъмнина и искате чрез пипане да познаете човека, а колко години ви трябват, докато изучите подробно човека : на каква възраст е, млад ли е или стар, бял или кафян, сини или черни очи има, не може да познаете по чертите на лицето му какво настроение има, какво мисли и чувствува; но, ако дойде някой със силна светлина, и вие погледнете в лицето му, в един момент всичко онова, що е било скрито в тъмнината, ще стане видимо до най-малки подробности. Нашето лице не е нищо друго, освен проекция на нашата душа, полето, което ние обработваме. Имате ли брада, трябва да я чешете, защото иначе в нея може де се скрият разни животинки. Ама някой ще рече: „Аз нямам брада". То означава, че гората ти е изсечена. Въпросът е : дали всичкото ти лице представя една обработена земя. към беседата >>
- Кармата, законът на необходимостта, е закон на тъмнината. (втори вариант)
Ще кажете: „Защо светът е такъв? " Едновременно човек не може да живее в два свята, а трябва да живее или в единия, дето действа добрият Бог, или в другия - света на илюзиите. Кармата, законът на необходимостта, е закон на тъмнината. Законът на свободата е закон на светлината, закон на правото и на човешката мисъл. Господ казва на пророка, че ако грешникът излезе от закона на необходимостта, или от закона на тъмнината, и влезе в закона на свободата, или в закона на светлината, непременно греховете му няма да се поменат. Някои мислят, че като отидат на онзи свят, ще вземат със себе си всичките полици от длъжниците си. Не, всички полици се плащат само в този свят. А в онзи свят, тоест света на свободата, няма дългове, няма затвори, няма съдии. към втори вариант >>
- Господ казва на пророка, че ако грешникът излезе от закона на необходимостта, или от закона на тъмнината, и влезе в закона на свободата, или в закона на светлината, непременно греховете му няма да се поменат. (втори вариант)
Ще кажете: „Защо светът е такъв? " Едновременно човек не може да живее в два свята, а трябва да живее или в единия, дето действа добрият Бог, или в другия - света на илюзиите. Кармата, законът на необходимостта, е закон на тъмнината. Законът на свободата е закон на светлината, закон на правото и на човешката мисъл. Господ казва на пророка, че ако грешникът излезе от закона на необходимостта, или от закона на тъмнината, и влезе в закона на свободата, или в закона на светлината, непременно греховете му няма да се поменат. Някои мислят, че като отидат на онзи свят, ще вземат със себе си всичките полици от длъжниците си. Не, всички полици се плащат само в този свят. А в онзи свят, тоест света на свободата, няма дългове, няма затвори, няма съдии. От тези неща не остава нито помен. Там хората минават като братя и сестри, в тези две положения се намират. към втори вариант >>
- отклоняване от правия път на живота, отбиване от пътя на светлината и слизане в тъмнината.
Който живее в закона на свободата, той се нуждае от друго вретено. То е от друг свят и се върти не отляво надясно, но спирално, отдолу нагоре. Долната спирала е най-широка и, колкото по-нагоре отива – към Бога, започва да се стеснява. Това спирално движение наричат закон на еволюция. Кармата е закон на инволюция, т. е. отклоняване от правия път на живота, отбиване от пътя на светлината и слизане в тъмнината. Какво прави момата, когато иска да се хареса на някой момък? Тя се облича с нов костюм, напудри се, червиса се и така излиза вън, да срещне момъка. Ако тоя път не успее, тя облича друг костюм. Защо още първия ден не облече костюма на любовта? Като я види с тоя костюм, той непременно ще я хареса. към беседата >>
50. Денят на доброто, НБ , София, 21.12.1919г.,
- И направил Бог всичките звезди, които означават всичките сили вътре в човешкия живот, поставил ги на твърдта небесна, която подразбира човешката душа, за да светят на земята заедно с голямото светило – умът, и малкото светило – сърцето, да владеят на деня и нощта и да разлъчат виделината от тъмнината.
И станало вечер, и станало утро – ден трети. А в четвъртия ден Бог рекъл да се явят двете големи светила на твърдта небесна, за да разлъчат деня от нощта. Той е подразбирал: първото светило, голямото, е умът, а второто – сърцето, чрез които човек да прави разлика между доброто и злото, т.е. да разграничава едно състояние от друго. И тъй, четвъртият ден е ден, в който трябва да се създадат условията за развиването на човешкия ум и човешкото сърце. И направил Бог всичките звезди, които означават всичките сили вътре в човешкия живот, поставил ги на твърдта небесна, която подразбира човешката душа, за да светят на земята заедно с голямото светило – умът, и малкото светило – сърцето, да владеят на деня и нощта и да разлъчат виделината от тъмнината. И видял Бог, че е добро, и станало вечер, и станало утро – ден четвърти. И рекъл Бог в петия ден – водата да произведе всички видове гадини одушевлени и птици, да летят над земята, под твърдта небесна, а те означават всичките стремежи и ламтежи на човешкия живот. И понеже това давало насока и смисъл на човешкото развитие на земята, Бог видял, че е добро, и ги благословил, да се плодят и множат. Затова и нашите желания постоянно, всеки ден се плодят и размножават. И станало вечер, и станало утро – ден пети. към беседата >>
52. Кротостта и смирението, ИБ ,ООК , , 22.1.1920г.,
- Ако небето ви е ясно, има малко светлинка, но скоро тя се изгуби, за вас настава тъмнина, нощ – това показва, че вие не очаквате зората.
Намерете де е изток, де е запад, север и юг, де е вашият зенит? Ще ви запитам друго: де е вашият тропически пояс? Като се върнете дома, започнете да мислите малко по-сериозно. Направете следния опит. Раздразнят ви нещо децата или мъжът ви, веднага ви става тъмно– имате вечер в себе си – излезте да видите дали вашето небе е облачно или ясно, дали има буря, гърмотевица, или е безоблачно, тихо. Ако небето ви е ясно, има малко светлинка, но скоро тя се изгуби, за вас настава тъмнина, нощ – това показва, че вие не очаквате зората. Какъв е вашият метод, когато се измени настроението ви? Имате да изплащате една полица от 10.000 лева, но нямате пари, вашето настроение е мрачно; дойде някой ваш приятел и ви даде тази сума, веднага ви светва –настава зора. Забележете от кое място на вашия ум ще се появи зората. Друг пример. Някой път се намирате в трудно положение, вашето небе е като един връщник, няма изходен път; вие започвате да се молите, веднага у вас се заражда една малка надежда, като светъл лъч, който малко по малко започва да блести по-силно. към беседата >>
53. Молитвата, НБ , ИБ , София, 8.2.1920г.,
- Влезте докато е ден, защото ако това отлагате за в бъдеще, този Дух ще изчезне, ще настане тъмнина и вие нищо няма да намерите.
Христос, който е говорил на евреите преди 2000 години, Неговият Дух и днес говори същото и казва: “Влезте в тайната стаица, докато Аз осветлявам този път, защото престана ли да осветлявам пътя, вие ще го изгубите. Влезте докато е ден, защото ако това отлагате за в бъдеще, този Дух ще изчезне, ще настане тъмнина и вие нищо няма да намерите. Ако влезете по този път във вашата тайна стаица, ще разберете смисъла на молитвата, на работата на обществения живот, във всичко ще намерите смисъл и като се върнете отново на Земята, ще знаете да работите между своите близки, ще ги познавате. Изгубите ли пътя, ще се намирате в положението на онези пътници, които пътуват нощно време, през мрачна, тъмна нощ, при виелици и бури. Какво става с тях? Заблуждават се в пътя си. Аз зная, че всички вие ще влезете в този път, само че някои от вас ще влязат, след като получат много камшици. към беседата >>
- Така и вие като се гневите, сърдите, настава тъмнина, а помирите ли се, настава светлина. (втори вариант)
Някои питат защо земята се върти? Въртенето на земята показва състоянието на хората. Земята като се върти, настава ту светлина, ту тъмнина. Така и вие като се гневите, сърдите, настава тъмнина, а помирите ли се, настава светлина. Хората казват: „Какъв смисъл има въртенето на земята? " Въртенето на земята показва състоянието на човешката душа. Светлата страна на земята показва, че разбираш Бога, а тъмната страна показва, че не Го разбираш. Някои казват: „Да се разберем! " Казвам: ако живеете в тъмната страна, няма да се разберете, вашите отношения ще бъдат противоположни едни на други. към втори вариант >>
- Страшно е да останеш в тъмнина.
Духът е сила, която действа непреривно. Той е нещо повече от топлина и светлина. Стане ли някакво прекъсване в действията на Духа, това се дължи на неразбирането на хората. Ако вляза в един замък, с капаци на прозорците, отникъде да не влиза светлина, непременно ще заболея. Кой е виновен за това: слънцето, или аз? Страшно е да останеш в тъмнина. Въпреки това, човек живее на земята, дето светлината се редува с тъмнината, денят с нощта. Ден и нощ съществуват в човешкото сърце и в човешкия ум. Всяка отрицателна мисъл, всяко отрицателно чувство и всяка отрицателна постъпка внасят тъмнина в човека. Положителните мисли, чувства и постъпки внасят светлина. Гневът, сърденето предизвикват тъмнина в човека. към беседата >>
- Въпреки това, човек живее на земята, дето светлината се редува с тъмнината, денят с нощта.
Той е нещо повече от топлина и светлина. Стане ли някакво прекъсване в действията на Духа, това се дължи на неразбирането на хората. Ако вляза в един замък, с капаци на прозорците, отникъде да не влиза светлина, непременно ще заболея. Кой е виновен за това: слънцето, или аз? Страшно е да останеш в тъмнина. Въпреки това, човек живее на земята, дето светлината се редува с тъмнината, денят с нощта. Ден и нощ съществуват в човешкото сърце и в човешкия ум. Всяка отрицателна мисъл, всяко отрицателно чувство и всяка отрицателна постъпка внасят тъмнина в човека. Положителните мисли, чувства и постъпки внасят светлина. Гневът, сърденето предизвикват тъмнина в човека. Щом се примириш, в тебе настава светлина. към беседата >>
- Всяка отрицателна мисъл, всяко отрицателно чувство и всяка отрицателна постъпка внасят тъмнина в човека.
Ако вляза в един замък, с капаци на прозорците, отникъде да не влиза светлина, непременно ще заболея. Кой е виновен за това: слънцето, или аз? Страшно е да останеш в тъмнина. Въпреки това, човек живее на земята, дето светлината се редува с тъмнината, денят с нощта. Ден и нощ съществуват в човешкото сърце и в човешкия ум. Всяка отрицателна мисъл, всяко отрицателно чувство и всяка отрицателна постъпка внасят тъмнина в човека. Положителните мисли, чувства и постъпки внасят светлина. Гневът, сърденето предизвикват тъмнина в човека. Щом се примириш, в тебе настава светлина. Въртенето на земята около оста й и около слънцето показва процесите, през които душата минава. Светлата страна на земята говори за правилно отношение на душата към Бога. към беседата >>
56. Запалят свещ, НБ , София, 9.5.1920г.,
- Сега вие ходите в тъмнина, но един ден, когато свещите се запалят вътре във вас, вие ще дойдете до правилно, истинско разбиране на нещата.
Ако запаля свещицата на някого от вас, всичките му неприятности ще изчезнат. Това се отнася, както за отделния човек, така и за обществото. Тези малки свещици трябва да се запалят, да светят навсякъде. Идете в коя и да е православна или католическа църква, да видите, колко много свещи горят. И българите имат обичай да палят свещи, но време е вече, тези свещи да се запалят отвътре. Сега вие ходите в тъмнина, но един ден, когато свещите се запалят вътре във вас, вие ще дойдете до правилно, истинско разбиране на нещата. Казвате: Интересите ни с хората, с нашите ближни не са в съгласие. Казвам: Когато запалите своите малки свещици, интересите ви ще дойдат в пълно съгласие. Тогава всеки ще намери своето място в живота, всеки ще поеме своята работа. Човек е дошъл на земята да свърши някаква работа. към беседата >>
58. С любов и вяра, ИБ , В.Търново, 26.9.1920г.,
- Когато вие вярвате и се спрете, то тя е вяра на тъмнината.
Ако имаме и голяма, и малка свещ, ще може да я изнесе и малко дете и да посочи с нея пътя на загубения пътник. Най-големите свещи са не по-големи от един килограм, та ще може да ги носи и малко дете. Думите, с които може да помогнеш на хората, могат да се изкажат и от малко дете. Да допуснем, че сте далеч в гората в тъмна и бурна нощ и вярвате, че домашните са в дома ви, нахранени и стоплени. Каква полза ще има за самия тебе, ти сам не се ли стоплиш и нахраниш? Когато вие вярвате и се спрете, то тя е вяра на тъмнината. Когато вярвате и се подвижите, тогава тази вяра е светлина. В обикновената вяра всякой казва, че я има, защото вие вярвате, че бащата има това или онова, но тя не ти помага. Вярата на тъмнината не се движи, не върви напред, а вярата на светлината е движение, тя е животворната и която дава резултати. Един работник копал лозе и взел от изкопания троскот в джоба си и когато го викали да копае на друго лозе, той изваждал тази трева от джоба си и питал има ли в него от тази трева. И ако има, той не отивал да работи. към беседата >>
- Вярата на тъмнината не се движи, не върви напред, а вярата на светлината е движение, тя е животворната и която дава резултати.
Да допуснем, че сте далеч в гората в тъмна и бурна нощ и вярвате, че домашните са в дома ви, нахранени и стоплени. Каква полза ще има за самия тебе, ти сам не се ли стоплиш и нахраниш? Когато вие вярвате и се спрете, то тя е вяра на тъмнината. Когато вярвате и се подвижите, тогава тази вяра е светлина. В обикновената вяра всякой казва, че я има, защото вие вярвате, че бащата има това или онова, но тя не ти помага. Вярата на тъмнината не се движи, не върви напред, а вярата на светлината е движение, тя е животворната и която дава резултати. Един работник копал лозе и взел от изкопания троскот в джоба си и когато го викали да копае на друго лозе, той изваждал тази трева от джоба си и питал има ли в него от тази трева. И ако има, той не отивал да работи. към беседата >>
62. Сеятелят / Сѣятельтъ, НБ , София, 27.3.1921г.,
- Затова Христос казва, че Синовете Божии ще бъдат изпъдени във външната тъмнина, а тия, които са вън, ще влязат в светлината.
Църквата не разбра Христовото учение. Чудя се на църквата, която мисли, че разбира Христа. Светските хора, които прилагат трудовата повинност, разбират повече Христовото учение, отколкото ония, които минават за християни. В Англия мнозина разбраха, че не трябва да има частна собственост. Тоя възглед трябваше да приложи и църквата, но той се възприе от хора, които са далеч от Христа. Затова Христос казва, че Синовете Божии ще бъдат изпъдени във външната тъмнина, а тия, които са вън, ще влязат в светлината. Днес Бог призовава тия хора. Необрязаните ще приложат това велико учение. То носи свобода за всички хора, за всички домове и общества. И ние искаме свобода за всички живи същества. Доста това иго! към беседата >>
- Тъмнината показва всички условия, при който ние жертвуваме възвишеното, Божественото, за да постигнемъ извѣстни удоволствия. (втори вариант)
Тъмнината показва всички условия, при който ние жертвуваме възвишеното, Божественото, за да постигнемъ извѣстни удоволствия. Свѣтлината, видѣлината показва всички Божествени условия, при които може да се развиваме. Този характеръ, който виждате у Данаила, е потрѣбенъ за съврѣменния общественъ животъ. Какъ би се съградило бѫдещето общество, какъ биха се съградили бѫдещитѣ партии, какъ биха се организирали сегашнитѣ народи? На, сега всички партии вървятъ въ една посока. Ако се върви тъй, както сега вървятъ, всички партии, народи, общества, ще се разкапятъ. към втори вариант >>
64. Да ги изпита / Аритметическитѣ дѣйствия въ живота. Събиране, умножение и степенуване, НБ , София, 29.5.1921г.,
- Азъ не проповѣдвамъ моралъ, а животъ чистъ и святъ, но не попска святость, не учителска святость, не майчина святость, а святость, която не може да се опетни за нищо, святость, за която Йоанъ е казалъ: „И свѣтлината свѣти, и тъмнината я не обзе.“ Този моралъ, който не може да се прѣвърне въ тъмнина, той е истински, а всѣки моралъ, който се прѣвръща въ тъмнина, това не е моралъ, това е безморалие. (втори вариант)
Азъ не проповѣдвамъ моралъ, а животъ чистъ и святъ, но не попска святость, не учителска святость, не майчина святость, а святость, която не може да се опетни за нищо, святость, за която Йоанъ е казалъ: „И свѣтлината свѣти, и тъмнината я не обзе.“ Този моралъ, който не може да се прѣвърне въ тъмнина, той е истински, а всѣки моралъ, който се прѣвръща въ тъмнина, това не е моралъ, това е безморалие. към втори вариант >>
65. Ангелът отговори / Ангелътъ отговори, НБ , София, 5.6.1921г.,
- Ако ви карам да излизате вечер, в тъмнината да гледате нещата, не съм прав.
То е символ, който трябва да оживее в съзнанието ви. Аз искам да прогледате, а не да ходите с пипане. Казваш: „Искам да сложа ръката си в раната на Христа, да пипна, да разбера дали е Той“. – По-лесно е да отворя очите ти, отколкото да пипаш. Във времето на Христа нещата ставаха с пипане, а сега стават с виждане. Ако ви карам да излизате вечер, в тъмнината да гледате нещата, не съм прав. Но когато зората се явява, престъпление е, ако не ви кажа да излезете, да гледате светлината, да видите това, което досега не сте виждали. – Какво ще видите? – Великият Божествен свят, който се разкрива пред вашия поглед. Тоя свят не може да се опише – трябва да се види. Как ще опишеш красивата мома? към беседата >>
66. Дойди след Мен/ И рече му: „Дойди слѣдъ мене!“, НБ , София, 19.6.1921г.,
- Дръжъ очитѣ си денемъ затворени, вечерь – отворени, при свѣтлина затворени, при тъмнина – отворени! (втори вариант)
Азъ искамъ да ви излѣкувамъ безъ нѣкаква болка. Навѫсването на вѣждитѣ не е признакъ на лошо посрѣщане. Болката не е признакъ, че този, който ви лѣкува, не е майсторъ. Когато момата иска да задържи впечатленията си отъ своя възлюбленъ надълбоко, тя затваря очитѣ си. Съ това иска да каже: „Азъ съмъ слѣпа за свѣта, не искамъ да виждамъ този свѣтъ.“ Момъкътъ казва: „Азъ искамъ да държа очитѣ си отворени.“ Мома, която иска да държи очитѣ си отворени, тя на другия день ще продаде възлюбения си. Дръжъ очитѣ си денемъ затворени, вечерь – отворени, при свѣтлина затворени, при тъмнина – отворени! към втори вариант >>
70. Свидетелството на Духа, ИБ , БС , София, 10.11.1921г.,
- И когато този възлюблен дойде, Писанието пак казва: "Ще обърша сълзите ви, няма да има сълзи тогава, ще снема оковите ви." Няма да има окови, ще изцери сърцата ви, няма да има рани, там просветление има, няма да има тъмнина, ще въздигне душата ви, жената ще бъде царица тогава.
Най-важният и основен въпрос е да намерите възлюбления на душата ви, за когото душата ви копнее и толкова сълзи сте поронили. И казвате." За какво сме останали, няма ли избавление? " Защо? И когато този възлюблен дойде, Писанието пак казва: "Ще обърша сълзите ви, няма да има сълзи тогава, ще снема оковите ви." Няма да има окови, ще изцери сърцата ви, няма да има рани, там просветление има, няма да има тъмнина, ще въздигне душата ви, жената ще бъде царица тогава. И тъй ще вложите това и ще се молите живо най-първо да добиете Духа и туй просветление. А този, черния мъж, ще го вържете и ще му кажете: "Наложници не можем да бъдем вече." Всяка една жена трябва да каже: "Наложница не мога да бъда вече." Разбирате ли в себе си дълбоко, кажете ли, че не може да бъдете наложници - решавате въпроса. Тогава Духът ще внесе любовта. Ще дойде истинският мъж и тогава почвате вие новата епоха. И тогава ще се яви новата жена. към беседата >>
- “ Знаете ли, че страхът ражда тъмнината в света? (втори вариант)
А туй изречение аз го превеждам на български така: „Без страх и без тъмнина! “ Знаете ли, че страхът ражда тъмнината в света? А страхът е роден от греха. Тъй седи въпросът. Страх, не предпазливост, защото човек, който знае, че съществува една първична причина и при това се страхува, този човек не е разбрал смисъла на тая причина. Тъй ще влизате, като ученици – без страх и без тъмнина. Ако ли не, ще се яви в ума ви страхът, ще ви лиши от светлината, а тъмнината по един естествен път ще дойде. към втори вариант >>
- Тъй ще влизате, като ученици – без страх и без тъмнина. (втори вариант)
А туй изречение аз го превеждам на български така: „Без страх и без тъмнина! “ Знаете ли, че страхът ражда тъмнината в света? А страхът е роден от греха. Тъй седи въпросът. Страх, не предпазливост, защото човек, който знае, че съществува една първична причина и при това се страхува, този човек не е разбрал смисъла на тая причина. Тъй ще влизате, като ученици – без страх и без тъмнина. Ако ли не, ще се яви в ума ви страхът, ще ви лиши от светлината, а тъмнината по един естествен път ще дойде. И обратно: когато имате тъмнина, и страхът е там. Те са две състояния на човешкото съзнание, които трябва да урегулирате, защото всички ученици на окултизма първо се питат: „Може ли? “, „Дали ще успеем? “, „Може да не е време! към втори вариант >>
- Ако ли не, ще се яви в ума ви страхът, ще ви лиши от светлината, а тъмнината по един естествен път ще дойде. (втори вариант)
“ Знаете ли, че страхът ражда тъмнината в света? А страхът е роден от греха. Тъй седи въпросът. Страх, не предпазливост, защото човек, който знае, че съществува една първична причина и при това се страхува, този човек не е разбрал смисъла на тая причина. Тъй ще влизате, като ученици – без страх и без тъмнина. Ако ли не, ще се яви в ума ви страхът, ще ви лиши от светлината, а тъмнината по един естествен път ще дойде. И обратно: когато имате тъмнина, и страхът е там. Те са две състояния на човешкото съзнание, които трябва да урегулирате, защото всички ученици на окултизма първо се питат: „Може ли? “, „Дали ще успеем? “, „Може да не е време! “, „Какви са нашите способности? към втори вариант >>
- И обратно: когато имате тъмнина, и страхът е там. (втори вариант)
А страхът е роден от греха. Тъй седи въпросът. Страх, не предпазливост, защото човек, който знае, че съществува една първична причина и при това се страхува, този човек не е разбрал смисъла на тая причина. Тъй ще влизате, като ученици – без страх и без тъмнина. Ако ли не, ще се яви в ума ви страхът, ще ви лиши от светлината, а тъмнината по един естествен път ще дойде. И обратно: когато имате тъмнина, и страхът е там. Те са две състояния на човешкото съзнание, които трябва да урегулирате, защото всички ученици на окултизма първо се питат: „Може ли? “, „Дали ще успеем? “, „Може да не е време! “, „Какви са нашите способности? “ „Може да паднем“; „Може да се повърнем назад“. към втори вариант >>
- И после, когато кажат: „Без най-малката тъмнина“, те – страхливите казват: „Непристъпна е светлината“. (втори вариант)
Тъй и в тази наука, на много места ще почивате, на много места ще ядете и подновявате силите си. Сега мнозина учители представят, че окултизмът е област много опасна. Да, опасна е за страхливите, но за безстрашните е най-безопасна. И когато кажа: „Много е опасна“, това изпитват само страхливите. Опасна е тази работа; казва, за да се освободя от тях. И после, когато кажат: „Без най-малката тъмнина“, те – страхливите казват: „Непристъпна е светлината“. Страхливият и от светлината го е страх. Вземете, и разбойника; като обира някого, в тъмнина работи; като му светнат, веднага му трепва сърцето. към втори вариант >>
- Когато се каже на страхливите, че трябва да вървят в пътя без тъмнина, те казват: „Как можем без тъмнина, когато светлината е недостъпна за нас?
Същият метод ще приложите и в изучаването на окултната наука: като се стремите към високия връх, на много места ще почивате, на много места ще ядете, за да възстановите силите си. Мнозина казват, че окултизмът е опасна наука. Опасна е окултната наука, но за страхливите. За безстрашливите хора окултизмът е безопасен. Когато се каже, че окултната наука е опасна, това показва, че страхливите са подложени на изпит, да се види, ще издържат, или не. Когато се каже на страхливите, че трябва да вървят в пътя без тъмнина, те казват: „Как можем без тъмнина, когато светлината е недостъпна за нас? “ Това показва, че те се боят и от светлината. Например, когато обира някоя каса, апашът работи в тъмнина; щом влезе отнякъде светлина, сърцето му веднага трепва. Следователно два метода има, чрез които се изпитват учениците на двете школи: на бялата и на черната. Учениците от първата школа вървят без страх и без тъмнина, а тия от втората със страх и с тъмнина. 3начи ученикът от Бялото Братство върви в пътя без страх и без тъмнина, а този от противоположното братство – със страх и с тъмнина. към беседата >>
- Например, когато обира някоя каса, апашът работи в тъмнина; щом влезе отнякъде светлина, сърцето му веднага трепва.
Опасна е окултната наука, но за страхливите. За безстрашливите хора окултизмът е безопасен. Когато се каже, че окултната наука е опасна, това показва, че страхливите са подложени на изпит, да се види, ще издържат, или не. Когато се каже на страхливите, че трябва да вървят в пътя без тъмнина, те казват: „Как можем без тъмнина, когато светлината е недостъпна за нас? “ Това показва, че те се боят и от светлината. Например, когато обира някоя каса, апашът работи в тъмнина; щом влезе отнякъде светлина, сърцето му веднага трепва. Следователно два метода има, чрез които се изпитват учениците на двете школи: на бялата и на черната. Учениците от първата школа вървят без страх и без тъмнина, а тия от втората със страх и с тъмнина. 3начи ученикът от Бялото Братство върви в пътя без страх и без тъмнина, а този от противоположното братство – със страх и с тъмнина. към беседата >>
- Учениците от първата школа вървят без страх и без тъмнина, а тия от втората със страх и с тъмнина.
Когато се каже, че окултната наука е опасна, това показва, че страхливите са подложени на изпит, да се види, ще издържат, или не. Когато се каже на страхливите, че трябва да вървят в пътя без тъмнина, те казват: „Как можем без тъмнина, когато светлината е недостъпна за нас? “ Това показва, че те се боят и от светлината. Например, когато обира някоя каса, апашът работи в тъмнина; щом влезе отнякъде светлина, сърцето му веднага трепва. Следователно два метода има, чрез които се изпитват учениците на двете школи: на бялата и на черната. Учениците от първата школа вървят без страх и без тъмнина, а тия от втората със страх и с тъмнина. 3начи ученикът от Бялото Братство върви в пътя без страх и без тъмнина, а този от противоположното братство – със страх и с тъмнина. към беседата >>
- 3начи ученикът от Бялото Братство върви в пътя без страх и без тъмнина, а този от противоположното братство – със страх и с тъмнина.
Когато се каже на страхливите, че трябва да вървят в пътя без тъмнина, те казват: „Как можем без тъмнина, когато светлината е недостъпна за нас? “ Това показва, че те се боят и от светлината. Например, когато обира някоя каса, апашът работи в тъмнина; щом влезе отнякъде светлина, сърцето му веднага трепва. Следователно два метода има, чрез които се изпитват учениците на двете школи: на бялата и на черната. Учениците от първата школа вървят без страх и без тъмнина, а тия от втората със страх и с тъмнина. 3начи ученикът от Бялото Братство върви в пътя без страх и без тъмнина, а този от противоположното братство – със страх и с тъмнина. към беседата >>
72. Трите методи на природата, ООК , София, 2.3.1922г.,
- И аз мисля, че те ще позволят, то е следующето: Без страх и без тъмнина.
Аз дадох едно мото на младите, сега, ако младите позволят, туй мото ще го дам и на вас, старите. И аз мисля, че те ще позволят, то е следующето: Без страх и без тъмнина. Там, дето има страх, нищо не става, а там, дето няма страх, всичко става. В живота на ученика всичко, което става, трябва да стане без страх и без тъмнина, в абсолютна виделина, това е то едно Божествено правило за ученика. И тъй, туй сега е пропускът само на физическия свят. Който работи на физическия свят, трябва да бъде безстрашен. Аз ще обясня туй. към беседата >>
- В живота на ученика всичко, което става, трябва да стане без страх и без тъмнина, в абсолютна виделина, това е то едно Божествено правило за ученика.
Аз дадох едно мото на младите, сега, ако младите позволят, туй мото ще го дам и на вас, старите. И аз мисля, че те ще позволят, то е следующето: Без страх и без тъмнина. Там, дето има страх, нищо не става, а там, дето няма страх, всичко става. В живота на ученика всичко, което става, трябва да стане без страх и без тъмнина, в абсолютна виделина, това е то едно Божествено правило за ученика. И тъй, туй сега е пропускът само на физическия свят. Който работи на физическия свят, трябва да бъде безстрашен. Аз ще обясня туй. Младите казват: „Човек да бъде смел“. Не, и смелият човек е страхлив. към беседата >>
- Ако идвате без страх и без тъмнина – всички сте добре дошли.
Пак ще вземете гюмчета, понеже тази екскурзия е много ранна, горе има сняг, студеничко е. Има и прана, има и студеничко. Ако у вас негативните мисли преодолеят, не идвайте. Ако дойдете без страх – добре дошли. Ако сте много смели, не ви искам. Ако идвате без страх и без тъмнина – всички сте добре дошли. Сега, определете часа! 6.30 ч.с. при кладенчето. С тънки дрехи да не тръгнете и с тънки чорапи, но с хубави, дебели чорапи, пълнени, после и дебели дрешки. Да направим един опит. към беседата >>
- Ще си помислите сега, не от срам, ще помислите хубаво, и ако в душата ви има безстрашие и няма тъмнина – елате, ако имате страх и тъмнина, не идвайте.
Тази работа е сериозна, ще си обмислите. Ще следим изпълнението, да видим резултатите. Който реши, добре; който не, нека си седи дома, да се занимава с други работи. Но, който реши да следва известни правила, ще ги турим в изпълнение, да видим има ли резултат. Според тази теория ще опитаме резултатите, другояче няма как. Ще си помислите сега, не от срам, ще помислите хубаво, и ако в душата ви има безстрашие и няма тъмнина – елате, ако имате страх и тъмнина, не идвайте. към беседата >>
73. В дома на Отца, НБ , София, 5.3.1922г.,
- В присъствието на този, който ви обича по Божествен начин, каквато скръб и разочарование да имате, веднага ще ви олекне, и ще замязате на една птичка в пролетта, веднага ще изчезне всяка тъмнина от вас.
Сега в какво седи Любовта? Някои казват: „Мене ме обичат“. Но ако вие на земята имате само един човек да ви обича, то е достатъчно. Да ви обича един човек, това значи съзнателно да ви опитва. И аз ще ви покажа признаците на тази Любов. В присъствието на този, който ви обича по Божествен начин, каквато скръб и разочарование да имате, веднага ще ви олекне, и ще замязате на една птичка в пролетта, веднага ще изчезне всяка тъмнина от вас. И затуй благото ни в Бога е голямо, защото Той ни обича. Може греховете ни да са тежки, колкото земята. Но щом като идем при Бога, всичките ни грехове ще се стопят в неговата Любов и ние ще кажем: „Слава Богу, освободих се от греховете си, олекна ми“. Достатъчно е един път да видиш Бога, ама да Го видиш! Някой казва: „Мъчно може да се види“. към беседата >>
75. Четирите правила, ООК , София, 9.3.1922г.,
- Когато нервният или умственият темперамент е първокачествен в проявлението на силите, които го образуват, мисълта тече пластично, плавно, умът е продуктивен, никаква тъмнина не се забелязва в него, той всякога ще работи, ще бъдете бързи и дълбоки в своята мисъл.
Когато нервният или умственият темперамент е първокачествен в проявлението на силите, които го образуват, мисълта тече пластично, плавно, умът е продуктивен, никаква тъмнина не се забелязва в него, той всякога ще работи, ще бъдете бързи и дълбоки в своята мисъл. Това е само тогава, когато умственият темперамент е първокачествен. Всички темпераменти биват: първокачествени, среднокачествени и долнокачествени. Щом темпераментът на ума е долнокачествен, вие ще трябва дълго време да работите. Понеже в този темперамент главна роля играят мозъкът и нервите, следователно ще трябва да се учите да регулирате електричеството си. Мозъкът е място на електричеството. към беседата >>
76. Които вас приемат, НБ , София, 26.3.1922г.,
- Единият принцип е на тъмнината, а другият на светлината.
Когато отивате някъде да направите зло, той казва: „Недей, потърпи малко“. А животинското в тебе казва: „Не, не може да се търпи, сега направи злото“. Потърпи малко и ако послушаш, ще се оправи животът. А ако искаш да направиш добро, животинското каже: „Не, какво ще стане с тебе, ако все постъпваш добре“. Следователно това са тия два принципа: злото е животинското, а доброто е Божественото в нас, които постоянно действат и ние трябва да ги различаваме строго. Единият принцип е на тъмнината, а другият на светлината. Ако ние ги различаваме във всеки един момент, каква поезия, какви Божествени стихове можем да пишем! А знаеш ли хубаво да пишеш, ще можеш и да пееш, а щом можем добре да свирим, да пеем и да пишем, знаете ли какви хубави мисли, желания и действия могат да дойдат у нас и да се извършат от нас? И следователно ние трябва да приложим туй учение, да дадем на света един образец. Всички стремежи на политическите партии са добри, но на тях им липсва едно – Любов, най-важното. Във всички религии, които сега съществуват в света, има отлични неща, ценни богатства има, но им липсва Любов. към беседата >>
77. Старият и новият живот / Стар и нов живот, МОК , София, 29.3.1922г.,
- Щом пристъпите към упражнението, мислено ще произнесете имената на всички ученици от вашия клас; след това към всекиго ще отправите последователно формулите - първата и втората, а именно: Без страх и без тъмнина и Без страх в Любовта безгранична. (втори вариант)
вечерта няма да си лягате, за да направите упражнението; ще сверите часовниците си, за да спазите определеното време. Ще започнете упражнението в 11:30 ч. и ще трае половин час, до 12 ч. Разбира се, това време, през което ще правите опита, не отговаря напълно на физическото, има малка разлика между едното и другото. За да познаете дали часът е близо 12, ще следите вашето вътрешно състояние - ако часът е наближил, ще усетите в себе си малка вътрешна радост; ако истинското време не съвпада с това, което часовникът ви показва, ще почувствате вътрешно безпокойство. Щом пристъпите към упражнението, мислено ще произнесете имената на всички ученици от вашия клас; след това към всекиго ще отправите последователно формулите - първата и втората, а именно: Без страх и без тъмнина и Без страх в Любовта безгранична. При първия опит отправихте към всекиго по една добра мисъл, но в него имаше малки изключения - няколко ученици не бяха точни. към втори вариант >>
- Първата формула ще я кажете: „Без страх и без тъмнина!
Вие ще си турнете мисълта 12 часа и то ще бъде точно, защото туй време не съответствува с физическото. Има едно отличие. Ще ви дам един признак. Ако вие сте схванали истинското време, щом дойде 12 часа, вие ще почувствате една радост; ако истинското време не съвпада, ще имате едно безпокойство; значи, времето не е право. Тогава, следующия път, нали си имате имената, ще вземете ще прочетете имената си мислено и тогава ще произнесете формулата, и то ще се разпредели към всички. Първата формула ще я кажете: „Без страх и без тъмнина! “ и втората формула: „Без страх в Любовта безгранична! “ Формулите ще вървят заедно. Този е вторият опит. Първият опит имаше изключение, няколко души, всички не бяхте точни. Някой път човек като се моли, той чувствува радост вътрешно. към беседата >>
78. Три разряда ученици, ООК , София, 30.3.1922г.,
- Но има други същества в света, които си играят с вашия мозък, бутат го тук-там, играят си с него и като го бутнат някой път, настане тъмнина.
„Но ние не знаем законите, по които Любовта действува“. Тия приятни чувства, които вие имате, се явяват и изчезват. Светлите мисли, които се явяват в мозъка ви, явяват се и изчезват. Защо? Вие мислите, че такъв е законът. Не е такъв законът. Но има други същества в света, които си играят с вашия мозък, бутат го тук-там, играят си с него и като го бутнат някой път, настане тъмнина. Вие имате приятно настроение, приближи се някоя ваша приятелка и ви пошепне на ухото: „Колко си грозна днес, колко си погрозняла! “ Току виж нещо като че те прободе. Тъй вървиш си, но си неразположена. Какво има с тебе? „Да няма някой болен вкъщи? към беседата >>
- Както децата играят с ключовете на електрическите лампи и постоянно ги палят и гасят, така и тия същества бутат известни центрове в човешкия мозък и произвеждат ту светлина или тъмнина, ту топлина или студ. (втори вариант)
Няма по-устойчиво и по-велико нещо в света от тези добродетели. Но човек трябва да знае законите, по които те действат. Не знае ли законите, той изпитва приятни чувства, светли мисли, но не може да ги задържи за себе си. Те ту се явяват в ума и сърцето му, ту изчезват. Защо? – Различни същества си играят с него. Както децата играят с ключовете на електрическите лампи и постоянно ги палят и гасят, така и тия същества бутат известни центрове в човешкия мозък и произвеждат ту светлина или тъмнина, ту топлина или студ. Кой не се е подавал на влиянието на тези същества? Колко пъти ваши другари и другарки са ви пошепвали, че сте погрознели, че имате вид на болен и вие сте ги вярвали. И след това минавате за герои! Малко хора са истински герои. Днес повечето хора се поддават, както на свои, вътрешни влияния, така и на външни. към втори вариант >>
79. Отрицателни и положителни черти на ученика, ООК , София, 4.4.1922г.,
- „Синовете на този век са по-умни от синовете на светлината.“ И синовете на светлината трябва да се учат от синовете на тъмнината.
Тя не разбира, тя мисли, че може да се бори с един вол. Но, за да се бориш с един вол, иска се знание. И тъй в тази окултна школа, вие влизате да се научите как да се борите с рогата на вола, защото ще срещнете духове от черната ложа, у които има много знания. Знаете ли какви знания? Някой път Белите Братя ходят в техните школи да се учат. „Синовете на този век са по-умни от синовете на светлината.“ И синовете на светлината трябва да се учат от синовете на тъмнината. Знанието, принципите и в двете школи са едни и същи, но едните прилагат знанието по един начин, а другите го прилагат по друг начин. Силите, които действуват, са едни и същи, няма раздвояване, но важно е приложението: едни сили може да се употребят по един начин – в ляво, а други по друг начин – в дясно. Обаче, ние преспокойно може да почерпим поука, може да научим нещо и от един черен брат, дори и от църквата. Туй е казано сега между четири стени. Ако го кажете отвънка, ще ви изключат от всяка църква. към беседата >>
- Когато пишеше върху тия теми, нали казваме: Без страх и без тъмнина!
Значи той е достигнал до най-низшето поле на Божествения свят. Трябват му още две чувства. Тогава онези от вас, които се наеха, нека напишат, например, пипането на кой свят съответствува, вкуса, обонянието, слуха, зрението, определете ги към кои светове, към кои полета спадат. Може да прочетете теософската, окултната литература, да видите какво пишат и после изкажете и вашето разбиране, какво мислите вие. Пишете вкратце, колкото се може по-кратко. Когато пишеше върху тия теми, нали казваме: Без страх и без тъмнина! И при това не пишете много, понеже многото писане е тщеславие. Излишни думи не туряйте, защото те са от лукаваго, т. е. казано на окултен език, излишните думи са от лявата страна, от школата на черното братство. Те обичат много да глаголят и всеки, който много говори, помага на черните братя. Който много говори и който никак не говори, и двамата помагат на черните братя. към беседата >>
- Лявата ръка се движи в гъстата материя, в големите противоречия на живота, в тъмнината; дясната ръка се движи в рядка материя, при добри условия, в светлината на живота. (втори вариант)
Защо едни същества вървят наляво, а други – надясно, не може да се обясни с няколко думи. Както човек има дясна и лява ръка, които вършат специфична служба, така и в природата е неизбежно съществуването на злото и доброто като велики, космически сили. Днес човек работи повече с дясната, отколкото с лявата ръка. Било е време, когато човек е работил повече с лявата ръка. Всяка ръка е на мястото си, но се различават само по посоката на движението си: лявата ръка се движи към центъра на земята, а дясната – към центъра на слънцето. Лявата ръка се движи в гъстата материя, в големите противоречия на живота, в тъмнината; дясната ръка се движи в рядка материя, при добри условия, в светлината на живота. Пазете се от тщеславието, за да не попаднете на любопитството, което не води към добри последствия. Не е позволено на ученика да търси знание от любопитство. Да бъдеш любознателен е едно нещо, а любопитен – съвсем друго. Любознателният изпитва свещен трепет към знанието и се повдига, а любопитният се спъва и се понижава. Стремете се към придобиване на знания, но пазете се от тщеславие, любопитство, лицемерие, които имат животински произход и представят остатъци от низки култури. към втори вариант >>
- Спорът е достояние на съществата на тъмнината. (втори вариант)
Ученикът може да изслуша всичките доказателства, но не трябва да се поддава на тях. Казано е в Писанието: „Всичко изпитвайте, доброто дръжте“. Това е един от законите на Божествената школа. Който влезе в школата, трябва да пази абсолютна хармония в мислите, чувствата и постъпките си. Ученикът няма право да спори в школата. Спорът е достояние на съществата на тъмнината. Обаче, като влязат в школата, и те спазват правилата. И те се учат, както братята на светлината, но се различават от тях, че работят само за своите лични интереси. Те нямат предвид общото благо на човечеството. И те са напреднали същества, но си служат с методи, диаметрално противоположни на тия, с които си служат Белите Братя. Вие ще знаете, че всичко, което става в света, е необходимо за общото развитие на космоса. към втори вариант >>
- Следователно дали се разговаряте с брат на светлината, или на тъмнината, вие еднакво можете да се учите. (втори вариант)
Казано е в Писанието: „Има съд за почести, има съд за безчестие“. Човек има нужда едновременно от два съда: единият за нечиста вода, а другият – за чиста. Къде е вината в дадения случай: в съдовете, или в човека, който си служи и с двата съда? Нито в съдовете, нито в човека. Всеки съд извършва специфична служба, която е на мястото си. Следователно дали се разговаряте с брат на светлината, или на тъмнината, вие еднакво можете да се учите. Широки възгледи трябва да имате, да не се спъвате от нищо. Докато се нуждае от светлината и от тъмнината, човек си служи и с двата съда. Щом си свърши работата, туря ги настрана. Тъй щото, при сегашното развитие на човека, понятието за добри и лоши хора, за светли и тъмни същества, представят идейни схващания. Сам по себе си, човек не е нито добър, нито лош; той не е нито светъл, нито тъмен. към втори вариант >>
- Докато се нуждае от светлината и от тъмнината, човек си служи и с двата съда. (втори вариант)
Къде е вината в дадения случай: в съдовете, или в човека, който си служи и с двата съда? Нито в съдовете, нито в човека. Всеки съд извършва специфична служба, която е на мястото си. Следователно дали се разговаряте с брат на светлината, или на тъмнината, вие еднакво можете да се учите. Широки възгледи трябва да имате, да не се спъвате от нищо. Докато се нуждае от светлината и от тъмнината, човек си служи и с двата съда. Щом си свърши работата, туря ги настрана. Тъй щото, при сегашното развитие на човека, понятието за добри и лоши хора, за светли и тъмни същества, представят идейни схващания. Сам по себе си, човек не е нито добър, нито лош; той не е нито светъл, нито тъмен. Обаче методите, с които хората си служат, са различни, поради което едните минават за добри и светли, а другите – за лоши и тъмни. към втори вариант >>
- Многословието е качество на съществата на тъмнината. (втори вариант)
За да се ориентирате по въпроса, можете да прочетете какво са писали някои автори, но след това ще напишете вашето мнение. Ще пишете малко, ясно, кратко. Който пише много, той е тщеславен. Никакви излишни думи не се позволяват. Малко ще говорите и малко ще пишете. Многословието е качество на съществата на тъмнината. Ако говорите много, вие се свързвате с тях и им помагате. Малко ще говорите, но ясно, кратко, точно и разумно. Така вие се свързвате с Белите Братя и им помагате. Ние се нуждаем от есенцията на нещата, а не от остатъците. Ако искаш да кажеш на някого, че го обичаш, няма да му говориш и обещаваш много, няма да го залъгваш с това-онова, но ще му кажеш: „Аз те обичам“, или: „Обичам те и съм готов на всички жертви за тебе. към втори вариант >>
81. Христа разпят, НБ , София, 23.4.1922г.,
- Когато Любовта не се приложи правилно, тя внася тъмнина.
По същия начин трябва да почнем да изучаваме Любовта. Ако говорим за Любовта в сегашния ѝ смисъл, раждат се много противоречия; а тази Любов има едно отлично качество: като влезе в сърцата, тя ще направи всинца ни интелигентни. Когато Любовта не се приложи правилно, тя внася тъмнина. А човек, който върви по Бога, той те обича, и щом дойде при тебе, най-първо ще внесе светлина в ума ти – това трябва да бъде едно от качествата. Не внесе ли това качество: това не е Любов. И ако вие всички бяхте нагласени тъй, както аз говоря, знаете ли каква аура щеше да има тук? Но колко са далече вашите мисли, вашите желания! Като излезете оттук, ще кажете, както турците: „Я има, я няма“. към беседата >>
82. Закон на енергията / Закон за енергиите, МОК , София, 10.5.1922г.,
- Каквото и да става с вас, който и да ви посещава, не се страхувайте, не се плашете от тъмнината - и тя има свои закони, които по обратен път ще изучавате, като вървите от Светлината към тъмнината и от тъмнината към Светлината. (втори вариант)
И затова, като се натъкнете на някой тъмен въпрос, питайте, да ви се обясни. Ако не питате, вие ще се заблудите, защото едновременно с учениците от Бялото Братство ще ви посещават ученици от Черната ложа. Каквото и да става с вас, който и да ви посещава, не се страхувайте, не се плашете от тъмнината - и тя има свои закони, които по обратен път ще изучавате, като вървите от Светлината към тъмнината и от тъмнината към Светлината. към втори вариант >>
83. Методи за чистене, МОК , София, 17.5.1922г.,
- Ако има съзнание, при потъването си в земните пластове водата първо ще изпита скръб, страдание, че губи светлината си и отива в мрак и тъмнина. (втори вариант)
Как ще познаете при какви случаи да приложите първия и при какви - втория или третия метод за чистене? Ако водата е мътна, т.е. ако към нея са примесени твърди, неразтворими вещества, тя може да се пречисти по първия или по втория начин - чрез утаяване или чрез прецеждане, т.е. филтриране. Когато Природата иска да изчисти водата, тя я прекарва през земните пластове да се пречисти - в този случай земните пластове са филтрите, които пречистват водата. Ако има съзнание, при потъването си в земните пластове водата първо ще изпита скръб, страдание, че губи светлината си и отива в мрак и тъмнина. В движението си надолу водата потъва дълбоко, минава през няколко пласта, докато най-после срещне някакъв каменист или глинест пласт, който не пропуска водата надолу, и тук тя спира движението си; като не може да потъва надолу, водата намира някакъв изход, излиза на повърхността на земята и щом излезе, тя започва да се радва, че отново е видяла светлината. Значи при филтрирането скръбта е в началото, а радостта - в края. Филтрирането, което се състои в потъване в материята, в пречистване и излизане на повърхността, е метод за ликвидиране с кармата. Утаяването е подобен на филтрирането процес, но придружен с по-малко скърби и страдания. Колкото по-големи са скърбите и страданията, толкова и пречистването е по-голямо. към втори вариант >>
- При потъването в земните пластове най-първо тя ще почувствува скръб, голяма скръб, че изгубва светлината и отива в мрака и тъмнина.
Дрехите как може да се изчистят и неговото тяло как може да се изчисти – то е въпросът. Следователно, на вас ще ви дам два метода чрез прецеждане, чрез филтриране и чрез изпарение. Тези два метода как ще ги познавате? Онази вода, която се е размътила, трябва да се филтрира. Да допуснем, че в тази вода има съзнание. При потъването в земните пластове най-първо тя ще почувствува скръб, голяма скръб, че изгубва светлината и отива в мрака и тъмнина. Потъва един, два, три, четири, пет, шест, може и десет пласта и след туй срещне един каменист пласт, дето спира движението надолу и тя излиза нагоре, излиза и почувствува радост. Значи, при филтрирането скръбта започва от началото, а радостта после се явява. Сега един от методите за ликвидиране с кармата е филтриране, потъване в материята, пречистване и излизане навън. Вторият метод е чрез изпаряване. При изпаряването, радостта започва най-първо, в началото, а скръбта отпосле. към беседата >>
84. Необятната любов, ООК , София, 18.5.1922г.,
- Кой художник може да работи в тъмнина? (втори вариант)
Който мисли, че с материални работи може да влезе в рая, той е на крив път. Материалното остава на земята. Като влязат в духовния път, хората одухотворяват своите нужди и казват, че мислят за Бога. Малко хора мислят за Бога. Това не е за упрек, но аз хвърлям светлина в умовете ви, за да разберете нещата в тяхната действителност, да видите себе си и да се познаете. Кой художник може да работи в тъмнина? Човек е художник, който рисува картината на своя живот, за което трябва да има светлина, да вижда нещата ясно. към втори вариант >>
85. Неговата заповед, НБ , София, 28.5.1922г.,
- Това копнеете вие, и сега е моментът, не се колебайте, един на друг не гледайте, сега всички ученици съсредоточете се и кажете: Без страх и без тъмнина в безграничната Любов на вечността!
Да, този закон е вечен живот. И като видя този закон, всичките мои погрешки трябва да слязат в съзнанието ми и трябва да кажа: „Господи, в мен две мисли няма да има, ще има само един свещен ум, само едно сърце чисто и свещено, само една свещена душа, един дух, да извърша Твоята велика воля и през всичките векове на бъдещето да бъда съработник с Тебе и да служа с Теб заедно“. Следователно ще бъдете съработници и ще влезете във великото училище. Казвам: Изгубени сте. Разбирам: Ще изгубите всичките условия да се запознаете с онази велика Истина, с онази велика Мъдрост, за която вашата душа от хиляди години е копнеела. Това копнеете вие, и сега е моментът, не се колебайте, един на друг не гледайте, сега всички ученици съсредоточете се и кажете: Без страх и без тъмнина в безграничната Любов на вечността! към беседата >>
86. Какво се изисква от ученика / Изисквания от ученика, МОК , София, 14.6.1922г.,
- Черното електричество и черният магнетизъм произтичат от тъмнината - това показва, че съществуват бяло електричество и бял магнетизъм, които произтичат от бялата светлина. (втори вариант)
При това трябва да се знае, че телата на хората могат да бъдат проводник или на електричество, или на магнетизъм; същевременно човешкият организъм може да бъде проводник и на т. нар. черно електричество и черен магнетизъм. Черното електричество и черният магнетизъм произтичат от тъмнината - това показва, че съществуват бяло електричество и бял магнетизъм, които произтичат от бялата светлина. Вземате парче магнит и приближавате към него една игла - магнитът привлича иглата. Самият магнит ли е причина за привличането - не, в магнита се крие известна сила, известен ток, който привлича. Ако този ток, или тази сила, изчезне, само по себе си желязото нищо не струва. към втори вариант >>
- Тогава аз определям: Може да бъдете проводници на тъй нареченото – аз ще употребя думата – черно електричество, електричество, което произтича от тъмнината.
Сега трябва да знаете, че тия тела, които вие имате, може да станат проводник или на електричество, или на магнетизъм. Тогава аз определям: Може да бъдете проводници на тъй нареченото – аз ще употребя думата – черно електричество, електричество, което произтича от тъмнината. Тялото възприема и магнетизма, който произлиза от тъмнината. То възприема и електричеството, което произтича от бялата светлина и магнетизма, който произтича от бялата светлина. Сега разсъждавайте: Имате магнит, при този магнит имате игла и той я притегля. Самото желязо ли привлича иглата? – Не, то е токът, който тече. към беседата >>
- Тялото възприема и магнетизма, който произлиза от тъмнината.
Сега трябва да знаете, че тия тела, които вие имате, може да станат проводник или на електричество, или на магнетизъм. Тогава аз определям: Може да бъдете проводници на тъй нареченото – аз ще употребя думата – черно електричество, електричество, което произтича от тъмнината. Тялото възприема и магнетизма, който произлиза от тъмнината. То възприема и електричеството, което произтича от бялата светлина и магнетизма, който произтича от бялата светлина. Сега разсъждавайте: Имате магнит, при този магнит имате игла и той я притегля. Самото желязо ли привлича иглата? – Не, то е токът, който тече. Токът е вътре. към беседата >>
87. Прояви на съзнанието, МОК , София, 28.6.1922г.,
- Няма ли да се намерите в трудно положение, в тъмнина?
А сега станете сутрин, тъмно. Казвате: „изгубих и това, което имах“. Защо се случва това? Представете си, че сте някой търговец, имате капитал. Внасяте всичкия капитал, нито пет пари не оставяте. Няма ли да се намерите в трудно положение, в тъмнина? Ще почнете да се съмнявате. Но, като тръгне работата, има дивидент 25%, 30%, 50% или 100%, ще кажете: „Много добре, че влязох и вложих парите си.“ Ако изгубите, ще кажете: „Що ми трябваше, по-добре да стоях настрана.“ Тъй щото някои казват: „Който не предприема, нито печели, нито губи.“ Но това не е философия. Животът или трябва да печели, или трябва да губи. Едно от двете. Печалба и загуба, еднакво трябва да вървят. към беседата >>
- Следователно, всички състояния, които произвеждат дисхармония в човешката душа, спадат към областта на тъмнината. (втори вариант)
Вмъкнете тази мисъл в резюмето, което ще направите, от темите за светлината. Светлината е процес на умствения свят. Когато умствения свят се разкрива пред очите на човека, едновременно с него се разкриват формите, както и съдържанието и смисъла на тия форми. По този начин човек дохожда до Първата Причина – до Любовта. Който иска правилно да расте и да се развива, той трябва психологически да свързва светлината с процеса за познаване на Любовта. Следователно, всички състояния, които произвеждат дисхармония в човешката душа, спадат към областта на тъмнината. Тъмнината пък ограничава човека. Всяко състояние, което произвежда хармония в човешката душа, спада към областта на светлината. към втори вариант >>
- Значи, когато абсолютният мрак се ограничи в себе си, той произвежда виделина, която тъмнината не е в състояние да обземе. (втори вариант)
Ако попаднете в метафизиката, там другояче разглеждат светлината и тъмнината; твърденията на метафизиката ще създадат във вас големи противоречия. Метафизиците, както и крайните окултисти, поддържат мисълта, че абсолютната светлина е абсолютен мрак. И когато Бог рекъл: "Да бъде виделина! ", с това Той създал първото ограничение. Значи, когато абсолютният мрак се ограничи в себе си, той произвежда виделина, която тъмнината не е в състояние да обземе. Питам: кое е първото ограничение на човека? Жертвата е първото ограничение на човека. Следователно, когато се реши да пожертва нещо, човек произвежда светлина в себе си. Затова е необходима жертвата. Когато човек пожертва нещо, настава вече първият ден на светлината в неговата душа. към втори вариант >>
- Когато в човека настане виделина, с цел да разграничи в него светлината от тъмнината, той е извършил жертвата правилно. (втори вариант)
Следователно, когато се реши да пожертва нещо, човек произвежда светлина в себе си. Затова е необходима жертвата. Когато човек пожертва нещо, настава вече първият ден на светлината в неговата душа. Бог каза: "Да бъде виделина! " и стана виделина. Когато в човека настане виделина, с цел да разграничи в него светлината от тъмнината, той е извършил жертвата правилно. Ако в човека не се яви никаква светлина и тъмнина, и жертвата не е направена, или ако е направена, има някаква неправилност в нея. Когато Христос казва за себе си "Аз съм виделина на света", тази виделина, тази светлина се произведе от саможертвата, която Христос направи. Тъй щото, който иска да произведе светлина в себе си, той трябва да се саможертва. Значи, светлината е свързана с акт на жертва. При сегашната еволюция, светлината във физическия свят има четири различни посоки, които се определят от четири вида вълни, с различна гъстота. към втори вариант >>
- Ако в човека не се яви никаква светлина и тъмнина, и жертвата не е направена, или ако е направена, има някаква неправилност в нея. (втори вариант)
Затова е необходима жертвата. Когато човек пожертва нещо, настава вече първият ден на светлината в неговата душа. Бог каза: "Да бъде виделина! " и стана виделина. Когато в човека настане виделина, с цел да разграничи в него светлината от тъмнината, той е извършил жертвата правилно. Ако в човека не се яви никаква светлина и тъмнина, и жертвата не е направена, или ако е направена, има някаква неправилност в нея. Когато Христос казва за себе си "Аз съм виделина на света", тази виделина, тази светлина се произведе от саможертвата, която Христос направи. Тъй щото, който иска да произведе светлина в себе си, той трябва да се саможертва. Значи, светлината е свързана с акт на жертва. При сегашната еволюция, светлината във физическия свят има четири различни посоки, които се определят от четири вида вълни, с различна гъстота. Онези вълни, които имат по-голяма гъстота, образуват задната част на човешкия мозък. към втори вариант >>
- Следователно всички състояния, които произвеждат дисхармония в човешката душа, спадат към областта на тъмнината, тъмнината ограничава човека, а всяко състояние, което произвежда хармония в човешката душа, спада към областта на Светлината. (втори вариант)
И тъй, най-силната черта на Светлината е познаване на Бога, познаване на Любовта - вмъкнете тази мисъл в резюмето, което ще направите от темите за светлината. Светлината е процес на Умствения свят; когато Умственият свят се разкрива пред очите на човека, едновременно с него се разкриват формите, както и съдържанието и смисълът на тия форми - по този начин човек дохожда до Първата Причина, до Любовта. Който иска правилно да расте и да се развива, той трябва психологически да свързва Светлината с процеса на познаване на Любовта. Следователно всички състояния, които произвеждат дисхармония в човешката душа, спадат към областта на тъмнината, тъмнината ограничава човека, а всяко състояние, което произвежда хармония в човешката душа, спада към областта на Светлината. към втори вариант >>
- Ако попаднете в метафизиката, там другояче разглеждат Светлината и тъмнината; твърденията на метафизиката ще създадат във вас големи противоречия. (втори вариант)
Ако попаднете в метафизиката, там другояче разглеждат Светлината и тъмнината; твърденията на метафизиката ще създадат във вас големи противоречия. Метафизиците, както и крайните окултисти, поддържат мисълта, че Абсолютната светлина е Абсолютен мрак и когато Бог е рекъл: „Да бъде виделина! ", с това Той е създал първото ограничение. Значи когато Абсолютният мрак се ограничи в себе си, той произвежда Виделина, която тъмнината не е в състояние да обземе. Питам кое е първото ограничение на човека - жертвата е първото ограничение на човека, следователно, когато се реши да пожертва нещо, човек произвежда Светлина в себе си. Затова е необходима жертвата. към втори вариант >>
- Значи когато Абсолютният мрак се ограничи в себе си, той произвежда Виделина, която тъмнината не е в състояние да обземе. (втори вариант)
Ако попаднете в метафизиката, там другояче разглеждат Светлината и тъмнината; твърденията на метафизиката ще създадат във вас големи противоречия. Метафизиците, както и крайните окултисти, поддържат мисълта, че Абсолютната светлина е Абсолютен мрак и когато Бог е рекъл: „Да бъде виделина! ", с това Той е създал първото ограничение. Значи когато Абсолютният мрак се ограничи в себе си, той произвежда Виделина, която тъмнината не е в състояние да обземе. Питам кое е първото ограничение на човека - жертвата е първото ограничение на човека, следователно, когато се реши да пожертва нещо, човек произвежда Светлина в себе си. Затова е необходима жертвата. Когато човек пожертва нещо, настава вече първият ден на Светлината в неговата душа. Бог каза: „Да бъде виделина! " и стана Виделина. към втори вариант >>
- Когато в човека настане Виделина с цел да разграничи в него Светлината от тъмнината, той е извършил жертвата правилно; ако в човека не се яви никаква Светлина и тъмнина, и жертвата не е направена или ако е направена, има някаква неправилност в нея. (втори вариант)
Питам кое е първото ограничение на човека - жертвата е първото ограничение на човека, следователно, когато се реши да пожертва нещо, човек произвежда Светлина в себе си. Затова е необходима жертвата. Когато човек пожертва нещо, настава вече първият ден на Светлината в неговата душа. Бог каза: „Да бъде виделина! " и стана Виделина. Когато в човека настане Виделина с цел да разграничи в него Светлината от тъмнината, той е извършил жертвата правилно; ако в човека не се яви никаква Светлина и тъмнина, и жертвата не е направена или ако е направена, има някаква неправилност в нея. Когато Христос казва за Себе Си „Аз Съм виделина на света", тази Виделина, тази Светлина се произведе от самопожертването, което Христос направи. Тъй щото който иска да произведе Светлина в себе си, той трябва да се самопожертва - Светлината е свързана с акт на жертва. към втори вариант >>
- А всички ония състояния на вашата душа, които произвеждат една малка дисхармония, спадат към тъмнината.
Сега, като напишете това общо, ще вметнете и туй: „най-силната черта на светлината е да познаем Бога“. Светлината е умствен процес. Щом се разкрие умственият свят, разкриват се формите, разкрива се тяхното съдържание, разкрива се смисъла на нещата, идва се до първата причина на нещата – Любовта. Значи, светлината е пътеводителят за познаване на Любовта. Следователно, ако вие искате да растете, всякога трябва да свързвате психологически светлината с процеса на познаване Любовта. А всички ония състояния на вашата душа, които произвеждат една малка дисхармония, спадат към тъмнината. Туй е ограничение. Всякога всяко състояние, което носи дисхармония в себе си, от каквото естество да е, спада към тъмнината. Всяко състояние, което носи хармония в себе си, каквато и да е приятност, което носи обмяна, спада към светлината. към беседата >>
- Всякога всяко състояние, което носи дисхармония в себе си, от каквото естество да е, спада към тъмнината.
Щом се разкрие умственият свят, разкриват се формите, разкрива се тяхното съдържание, разкрива се смисъла на нещата, идва се до първата причина на нещата – Любовта. Значи, светлината е пътеводителят за познаване на Любовта. Следователно, ако вие искате да растете, всякога трябва да свързвате психологически светлината с процеса на познаване Любовта. А всички ония състояния на вашата душа, които произвеждат една малка дисхармония, спадат към тъмнината. Туй е ограничение. Всякога всяко състояние, което носи дисхармония в себе си, от каквото естество да е, спада към тъмнината. Всяко състояние, което носи хармония в себе си, каквато и да е приятност, което носи обмяна, спада към светлината. към беседата >>
- Ако се яви светлината, за да се разграничи светлината от тъмнината, у теб жертвата е правилно направена, еволюцията е правилна.
Аз ще ви го кажа. То е жертвата. Следователно, щом човек се реши да жертвува нещо, той произвежда светлина в себе си. Ето защо е потребна жертвата. Щом се решиш да жертвуваш, първият ден на светлината в твоята душа се проявява. Ако се яви светлината, за да се разграничи светлината от тъмнината, у теб жертвата е правилно направена, еволюцията е правилна. Ако не се яви никаква светлина и тъмнина, жертвата не се е явила. Тъй се обуславя. Христос казва там: „Аз съм виделина на света“. Но тази светлина беше придружена със саможертвуване. Тъй щото, за да създадете светлина в себе си, когато се говори за самопожертвуване, подразбира се един акт – светлина да се яви във вас. към беседата >>
- Ако не се яви никаква светлина и тъмнина, жертвата не се е явила.
То е жертвата. Следователно, щом човек се реши да жертвува нещо, той произвежда светлина в себе си. Ето защо е потребна жертвата. Щом се решиш да жертвуваш, първият ден на светлината в твоята душа се проявява. Ако се яви светлината, за да се разграничи светлината от тъмнината, у теб жертвата е правилно направена, еволюцията е правилна. Ако не се яви никаква светлина и тъмнина, жертвата не се е явила. Тъй се обуславя. Христос казва там: „Аз съм виделина на света“. Но тази светлина беше придружена със саможертвуване. Тъй щото, за да създадете светлина в себе си, когато се говори за самопожертвуване, подразбира се един акт – светлина да се яви във вас. В замяна на жертвата, която ще дадете, ще се яви светлината. към беседата >>
90. Възможности, МОК , Чамкория, 26.7.1922г.,
- Както виждате, студът и топлината, тъмнината и светлината са сили, които или развалят, или нареждат работите. (втори вариант)
Когато се говори за законите и силите в Природата, дръжте в ума си мисълта за Първичния закон, според който нещата са точно определени. В този закон има само едно изключение, което съществува като възможност, като врата към нещо ново. Според този закон за Бога например няма нещо невъзможно - Той може всичко да изправи и моментално, и постепенно. Когато вън е студено, вие сте недоволни, а щом се стопли, ставате доволни; когато вън е тъмно, вие се спъвате, падате, вследствие на което сте недоволни, но щом се разсветли, щом дойде светлината, вие ставате доволни. Както виждате, студът и топлината, тъмнината и светлината са сили, които или развалят, или нареждат работите. По същия начин се сменят и състоянията в човека - докато е тъмнина в съзнанието на хората, те мислят, че е невъзможно да постигнат своите желания; щом Слънцето изгрее в съзнанието им, желанията им стават постижими. към втори вариант >>
- По същия начин се сменят и състоянията в човека - докато е тъмнина в съзнанието на хората, те мислят, че е невъзможно да постигнат своите желания; щом Слънцето изгрее в съзнанието им, желанията им стават постижими. (втори вариант)
Когато се говори за законите и силите в Природата, дръжте в ума си мисълта за Първичния закон, според който нещата са точно определени. В този закон има само едно изключение, което съществува като възможност, като врата към нещо ново. Според този закон за Бога например няма нещо невъзможно - Той може всичко да изправи и моментално, и постепенно. Когато вън е студено, вие сте недоволни, а щом се стопли, ставате доволни; когато вън е тъмно, вие се спъвате, падате, вследствие на което сте недоволни, но щом се разсветли, щом дойде светлината, вие ставате доволни. Както виждате, студът и топлината, тъмнината и светлината са сили, които или развалят, или нареждат работите. По същия начин се сменят и състоянията в човека - докато е тъмнина в съзнанието на хората, те мислят, че е невъзможно да постигнат своите желания; щом Слънцето изгрее в съзнанието им, желанията им стават постижими. към втори вариант >>
91. Превръщане на енергиите, ООК , София, 4.8.1922г.,
- И да минете вечерно време в тъмнината!
Това е един много тежък изпит. Да минете през тази рилска пустиня, вас ще ви настръхнат косите, а някой от вас може да боледуват и по цели седмици. Един приятел, като ходихме сега на Мусала, сам се върна назад, мина през рилската пустиня, и ето каква беше неговата опитност. Той остана сам с жена си, а доста напред вървят други двама и ми се изповяда: Когато вие заминахте, от всеки храст аз виждах, че изпъкват живи хора, настръхваха ми косите. И наистина, като навлезете в тази долина на рилската пустиня, там е пусто, нигде птичка не пее, а само чувате шумоленето на листата и клончетата на дърветата. И да минете вечерно време в тъмнината! А пък да се качите по южния склон! Най-първо този път трябваше да го минете денем, за да не си правите илюзии, че е лесно. После – по месечина, и най-после – в тъмна бурна нощ. Само три опита, иначе вие сте изгубени. Там животът ви ще е в опасност. към беседата >>
93. Много плод принася, СБ , В.Търново, 20.8.1922г.,
- Намерих се в една пустиня – мрак, тъмнина, нищо не виждам.“ След като излезе от кита, веднага пак просия тази светлина.
Ще си вземе своите злини, Доброто не може да вземе. Ще ви приведа един анекдот. Преподавах на един ученик по окултизма нещо и му казах: „Слушай, има опасност някой път да те глътнат духовете.“ – „Как може да ме глътнат? “ – „Ще видиш как, тъй както кит може да те глътне.“ И дойде време, та го глътнаха духовете, та трябваше 24 часа да губя с него, за да го изкарам от кита. „Ужасно е – казва – в кита. Намерих се в една пустиня – мрак, тъмнина, нищо не виждам.“ След като излезе от кита, веднага пак просия тази светлина. Сега вие седите някой път и не знаете, че сте в някой кит. И тогава във вас настава мрак и тъмнина, та вашите братя трябва да се молят да ви пусне този кит, да ви избълва. към беседата >>
- И тогава във вас настава мрак и тъмнина, та вашите братя трябва да се молят да ви пусне този кит, да ви избълва.
Преподавах на един ученик по окултизма нещо и му казах: „Слушай, има опасност някой път да те глътнат духовете.“ – „Как може да ме глътнат? “ – „Ще видиш как, тъй както кит може да те глътне.“ И дойде време, та го глътнаха духовете, та трябваше 24 часа да губя с него, за да го изкарам от кита. „Ужасно е – казва – в кита. Намерих се в една пустиня – мрак, тъмнина, нищо не виждам.“ След като излезе от кита, веднага пак просия тази светлина. Сега вие седите някой път и не знаете, че сте в някой кит. И тогава във вас настава мрак и тъмнина, та вашите братя трябва да се молят да ви пусне този кит, да ви избълва. към беседата >>
94. Истината, СБ , В.Търново, 21.8.1922г.,
- Без никакво изключение, без страх и без тъмнина.
И тъй, аз казвам: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Това значи: „Аз съм Любовта, от която изтича Истината и Животът, който изтича от тази Истина, който я осмисля. Имате ли Любов, Истината ще дойде; имате ли Истината, Животът ще дойде; имате ли Живота, започва растенето, развиването на сили, способности, щастие, блага. На това Божествено дърво всичко в света започва да расте без колебание, абсолютно без никакво колебание! Без никакво изключение, без страх и без тъмнина. Ще приложите Новото учение и ще кажете: „Казано и свършено! Ние ще изпълним волята на нашия Господ на Любовта, Мъдростта и Истината без страх и без тъмнина. И в нас ще живее и ще се проявява Духът Христов. Ние и Той ще бъдем едно. Той и Отец ще бъдат едно и всинца ще бъдем едно. към беседата >>
- Ние ще изпълним волята на нашия Господ на Любовта, Мъдростта и Истината без страх и без тъмнина.
И тъй, аз казвам: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Това значи: „Аз съм Любовта, от която изтича Истината и Животът, който изтича от тази Истина, който я осмисля. Имате ли Любов, Истината ще дойде; имате ли Истината, Животът ще дойде; имате ли Живота, започва растенето, развиването на сили, способности, щастие, блага. На това Божествено дърво всичко в света започва да расте без колебание, абсолютно без никакво колебание! Без никакво изключение, без страх и без тъмнина. Ще приложите Новото учение и ще кажете: „Казано и свършено! Ние ще изпълним волята на нашия Господ на Любовта, Мъдростта и Истината без страх и без тъмнина. И в нас ще живее и ще се проявява Духът Христов. Ние и Той ще бъдем едно. Той и Отец ще бъдат едно и всинца ще бъдем едно. Едно ще мислим, едно ще действаме, заедно ще се радваме и веселим.“ към беседата >>
99. Милосърдието, СБ , В.Търново, 23.8.1922г.,
- И когато човек остава в тъмнина, съзнанието и всичко остава в бездействие, нищо не ни интересува и най-после и ние заспиваме.
Туй милосърдие като премахне тази лоша орисница, ще премахне лошите условия и ще му създаде благоприятни, при които той ще бъде един отличен ученик. Ако вие сте неразположени духом, може ли да учите? За да учиш, трябва да имаш най-доброто разположение на духа. Само при добро разположение може да се учиш; само при едно добро духовно настроение може да мислиш за най-великите въпроси, да възприемаш най-великите мисли, желания, които съществуват в Природата, да разглеждаш великия Космос, който Господ е създал. Изгубиш ли това разположение, тогава Божествените лъчи не могат да проникнат в съзнанието и всичко се затваря. И когато човек остава в тъмнина, съзнанието и всичко остава в бездействие, нищо не ни интересува и най-после и ние заспиваме. към беседата >>
- А сега трябва да бъдете смели и решителни, без страх и без тъмнина, абсолютно без никакво изкривено разбиране.
Това е множество, ще го видите през годината. Ще видите, трябва да се отворят очите ви, но като се отворят, тогава. А сега трябва да бъдете смели и решителни, без страх и без тъмнина, абсолютно без никакво изкривено разбиране. Искам от всички вас да имате крепост на душата ви, да обичате Истината, да не се стъписвате. Дойдете ли до Истината, да сте готови на всички жертви. Истината – не обикновената истина, аз не говоря за обикновени работи – а за тази Истина, която носи свобода на човешкия ум и на човешкото сърце във всяко направление. Искам всичко между нас да става по закона на Любовта. към беседата >>
101. Празникът на труда, СБ , ИБ , В.Търново, 22.9.1922г.,
- „Да сме чисти като Светлината“ – неприятелят, който те гони в тъмнината, когато изгрее слънцето, се уплашва, че ще го видят, и се връща назад.
102. Допирните точки в природата, МОК , София, 4.10.1922г.,
- Учителят на Черното братство носи в себе си: робство за душата, тъмнина за ума и нечистота, опорочаване на сърцето.
Сега аз ви говоря тези неща, за да се научите да различавате кой говори истината и кой не говори истината. Учителят на Бялото братство, Учителят на Истината носи в себе си три неща: свобода за душата, светлина за ума и чистота за сърцето. Учителят на Черното братство носи в себе си: робство за душата, тъмнина за ума и нечистота, опорочаване на сърцето. Тези са отличителните качества на Бялата и на Черната школа, които всеки е изпитал. Ако попаднете в Черната школа, там веднага ще започнат да ви предписват ред правила и закони, на които вие непременно трябва да се подчините. Щом започнете да им се подчинявате, ще забележите, че падате в робство, в ограничения. Дълго време трябва да мине, докато дойдат да ви освободят. Мъчно се излиза от железните обръчи на робството! към беседата >>
103. Положителни и отрицателни сили в природата, ООК , София, 6.10.1922г.,
- Сега светлина и тъмнина, това са пак две сили, които са необходими в света.
Сега светлина и тъмнина, това са пак две сили, които са необходими в света. Светлината стимулира човека към деятелност, знание и Мъдрост. Тъмнината го ограничава и същевременно му дава един процес да си почине, да навакса изгубените сили. Човек вечерно време може да си почине. Дневното спане и вечерното се отличават. Денем като спиш, онова брожение е толкова голямо, струва ти се, като че ли се намираш в една кола, в която постоянно те тръскат, и като се събудиш, виждаш, че тази почивка не е като почивката вечерно време. към беседата >>
- Тъмнината го ограничава и същевременно му дава един процес да си почине, да навакса изгубените сили.
Сега светлина и тъмнина, това са пак две сили, които са необходими в света. Светлината стимулира човека към деятелност, знание и Мъдрост. Тъмнината го ограничава и същевременно му дава един процес да си почине, да навакса изгубените сили. Човек вечерно време може да си почине. Дневното спане и вечерното се отличават. Денем като спиш, онова брожение е толкова голямо, струва ти се, като че ли се намираш в една кола, в която постоянно те тръскат, и като се събудиш, виждаш, че тази почивка не е като почивката вечерно време. Като си легнеш в тъмнина, ти може да си починеш и като станеш, ти усещаш, че всички сили са наваксани. Следователно тъмнината е толкова потребна за наваксване на тези сили, колкото и светлината е потребна за подобрение на живота. към беседата >>
- Като си легнеш в тъмнина, ти може да си починеш и като станеш, ти усещаш, че всички сили са наваксани.
Светлината стимулира човека към деятелност, знание и Мъдрост. Тъмнината го ограничава и същевременно му дава един процес да си почине, да навакса изгубените сили. Човек вечерно време може да си почине. Дневното спане и вечерното се отличават. Денем като спиш, онова брожение е толкова голямо, струва ти се, като че ли се намираш в една кола, в която постоянно те тръскат, и като се събудиш, виждаш, че тази почивка не е като почивката вечерно време. Като си легнеш в тъмнина, ти може да си починеш и като станеш, ти усещаш, че всички сили са наваксани. Следователно тъмнината е толкова потребна за наваксване на тези сили, колкото и светлината е потребна за подобрение на живота. Същият процес е и за доброто и злото, същият процес е и за положителните и отрицателните сили в Природата. И тъй, като ученици на тази Школа, само така ще може да се ориентирате в новия живот, само така ще се ориентирате в един добър живот. Умрял някой, то е потребно да умре, за да се роди друг. Движение е това. към беседата >>
- Следователно тъмнината е толкова потребна за наваксване на тези сили, колкото и светлината е потребна за подобрение на живота.
Тъмнината го ограничава и същевременно му дава един процес да си почине, да навакса изгубените сили. Човек вечерно време може да си почине. Дневното спане и вечерното се отличават. Денем като спиш, онова брожение е толкова голямо, струва ти се, като че ли се намираш в една кола, в която постоянно те тръскат, и като се събудиш, виждаш, че тази почивка не е като почивката вечерно време. Като си легнеш в тъмнина, ти може да си починеш и като станеш, ти усещаш, че всички сили са наваксани. Следователно тъмнината е толкова потребна за наваксване на тези сили, колкото и светлината е потребна за подобрение на живота. Същият процес е и за доброто и злото, същият процес е и за положителните и отрицателните сили в Природата. И тъй, като ученици на тази Школа, само така ще може да се ориентирате в новия живот, само така ще се ориентирате в един добър живот. Умрял някой, то е потребно да умре, за да се роди друг. Движение е това. Единият отива нагоре, другият слиза надолу. към беседата >>
- И апостол Павел казва: „Едно време бях в тъмнина, а сега съм в светлина“.
И на такъв човек казвам, че той не може да очаква никакво добро. А онзи, който мисли, че всичко е на мястото си, и доброто, и злото е на мястото си, него го очаква едно велико бъдеще. Онзи, който мисли с един нож да изреже главите на всички хора, него не го очаква нищо, а онзи от вас, който казва, че има спасение за всички, той е на прав път. В края на краищата, когато се завърши тази еволюция, ще има и друг начин, в който животът може да се прояви. Един ден и добро, и лошо ще се срещнат, всичко ще забравите, Бог ще ви разложи на своите първоначалните елементи и ще влезете в новия живот. И апостол Павел казва: „Едно време бях в тъмнина, а сега съм в светлина“. Друг живот има. Тези, които са сега в тъмнина, ще минат, други ще ги заместят. Тъй щото за всички в света има условия, от чисто окултно гледище, да изправят живота си. И всеки един от вас, който се бори със злото, той ще слезе в стомаха, ще стане канал за злото. Тъй е и с всеки, който иска да поддържа доброто. към беседата >>
- Тези, които са сега в тъмнина, ще минат, други ще ги заместят.
Онзи, който мисли с един нож да изреже главите на всички хора, него не го очаква нищо, а онзи от вас, който казва, че има спасение за всички, той е на прав път. В края на краищата, когато се завърши тази еволюция, ще има и друг начин, в който животът може да се прояви. Един ден и добро, и лошо ще се срещнат, всичко ще забравите, Бог ще ви разложи на своите първоначалните елементи и ще влезете в новия живот. И апостол Павел казва: „Едно време бях в тъмнина, а сега съм в светлина“. Друг живот има. Тези, които са сега в тъмнина, ще минат, други ще ги заместят. Тъй щото за всички в света има условия, от чисто окултно гледище, да изправят живота си. И всеки един от вас, който се бори със злото, той ще слезе в стомаха, ще стане канал за злото. Тъй е и с всеки, който иска да поддържа доброто. Той пък ще стане една врата за движение на доброто. И тогава всеки ще заеме своето място. към беседата >>
- Изучаване на живата Природа, изучаване на светлината и тъмнината, изучаване на изворите, на растенията, на плодните и безплодните растения, на ония, които имат сладчина и горчивина, изучаване на планините и магнетическите и електрическите течения, влиянието на праната, как и кога идва.
Работа и учение на всинца ви трябва! Няма да капне знанието от Небето. То няма да дойде отникъде. После на вас от класа ние ще създадем метод за четене на книги. Върху какво трябва да се мисли и учи? Изучаване на живата Природа, изучаване на светлината и тъмнината, изучаване на изворите, на растенията, на плодните и безплодните растения, на ония, които имат сладчина и горчивина, изучаване на планините и магнетическите и електрическите течения, влиянието на праната, как и кога идва. Ще правим опити с вас. Кога? Само когато приложите тази лекция на опит. Но като тръгнете, абсолютно никаква критика! Аз ви позволявам само една критика. След като направим своите опити и като имаме резултати, ще дойде време аз ще ви кажа – критикувайте сега, но искам майстори да критикуват. към беседата >>
104. Хармонизиране на енергиите, МОК , София, 8.11.1922г.,
- Щом хармонията между мислите се наруши, в ума на хората настава мрак, тъмнина.
И тъй, когато между мислите на един човек или между мислите на двама или повече души има хармония, винаги се образува светлина. Щом хармонията между мислите се наруши, в ума на хората настава мрак, тъмнина. Този закон се проверява навсякъде в живота. Учителят обяснява на учениците си една задача. Ако някой от тях се усъмни, че може да разбере задачата, веднага обясненията, които учителят дава, изчезват и задачата става тъмна, неразбрана. Следователно, когато учителят обяснява нещо, ученикът трябва да бъде в хармонична връзка с учителя си. Усъмни ли се, връзката се прекъсва. към беседата >>
- Тъмнината всякога следва светлината.
И тъй, като изучавате различните езици, обръщайте внимание върху положителните и отрицателните думи. Запример, думата „светлина" е положителна, а „тъмнина" — отрицателна. Тъмнината всякога следва светлината. Те са две сестри: едната е облечена в тъмни дрехи, а другата — в светли. Когато се скрие зад хоризонта, светлината става невидима. Обаче тъмнината неотклонно я следва. Следователно противоположната сила на светлината е тъмнината, на любовта — омразата, на доброто — злото. Светлината, любовта и доброто са положителни думи, а тъмнината, омразата и злото — отрицателни. към беседата >>
- Обаче тъмнината неотклонно я следва.
И тъй, като изучавате различните езици, обръщайте внимание върху положителните и отрицателните думи. Запример, думата „светлина" е положителна, а „тъмнина" — отрицателна. Тъмнината всякога следва светлината. Те са две сестри: едната е облечена в тъмни дрехи, а другата — в светли. Когато се скрие зад хоризонта, светлината става невидима. Обаче тъмнината неотклонно я следва. Следователно противоположната сила на светлината е тъмнината, на любовта — омразата, на доброто — злото. Светлината, любовта и доброто са положителни думи, а тъмнината, омразата и злото — отрицателни. Като класифицирате по този начин думите, ще се спрете и върху думата „престъпник", да видите коя друга дума отговаря на съдържанието, което е вложено в нея. Вие трябва да намерите бащата и майката на думата „престъпник", да изучите нейното произхождение. Ако майката и бащата на тази дума са добри, благородни хора, невъзможно е тяхната дъщеря или техният син да са престъпници. към беседата >>
- Следователно противоположната сила на светлината е тъмнината, на любовта — омразата, на доброто — злото.
Запример, думата „светлина" е положителна, а „тъмнина" — отрицателна. Тъмнината всякога следва светлината. Те са две сестри: едната е облечена в тъмни дрехи, а другата — в светли. Когато се скрие зад хоризонта, светлината става невидима. Обаче тъмнината неотклонно я следва. Следователно противоположната сила на светлината е тъмнината, на любовта — омразата, на доброто — злото. Светлината, любовта и доброто са положителни думи, а тъмнината, омразата и злото — отрицателни. Като класифицирате по този начин думите, ще се спрете и върху думата „престъпник", да видите коя друга дума отговаря на съдържанието, което е вложено в нея. Вие трябва да намерите бащата и майката на думата „престъпник", да изучите нейното произхождение. Ако майката и бащата на тази дума са добри, благородни хора, невъзможно е тяхната дъщеря или техният син да са престъпници. Такъв е законът. към беседата >>
- Светлината, любовта и доброто са положителни думи, а тъмнината, омразата и злото — отрицателни.
Тъмнината всякога следва светлината. Те са две сестри: едната е облечена в тъмни дрехи, а другата — в светли. Когато се скрие зад хоризонта, светлината става невидима. Обаче тъмнината неотклонно я следва. Следователно противоположната сила на светлината е тъмнината, на любовта — омразата, на доброто — злото. Светлината, любовта и доброто са положителни думи, а тъмнината, омразата и злото — отрицателни. Като класифицирате по този начин думите, ще се спрете и върху думата „престъпник", да видите коя друга дума отговаря на съдържанието, което е вложено в нея. Вие трябва да намерите бащата и майката на думата „престъпник", да изучите нейното произхождение. Ако майката и бащата на тази дума са добри, благородни хора, невъзможно е тяхната дъщеря или техният син да са престъпници. Такъв е законът. Обаче, случва се понякога в развитието на човека да стане някакво отклонение, но това отклонение по никой начин не може да бъде престъпление. към беседата >>
105. Музика и пеене – средство за тониране, ООК , София, 19.11.1922г.,
- И всякога, когато някой скърби, в ума му, в сърцето му има тъмнина, няма светлина.
Слънцето е, което лекува. Скръбта всякога се ражда от нямане на светлина. И всякога, когато някой скърби, в ума му, в сърцето му има тъмнина, няма светлина. Дойде ли светлината, скръбта изчезва. Дойде ли скръбта в сърцето ти, ще попееш и ще кажеш: „Скръбта си ти кажи...“ Пей – веднъж, дваж, три, четири, пет пъти, много пъти, и ще превърнеш туй състояние в друго, ще превърнеш тази енергия. И сега, онези от вас, които искат да бъдат поети, не трябва само да перефразират, да турят рими, но езикът им да бъде картинен, идеен трябва да бъде той, образи да има. „Скръбта си ти кажи“ – думи силни. „Сърце си ти отвори, на слънчеви лъчи.“ При това вие може да го украсите още по-хубаво, но няма да слагате нищо излишно. към беседата >>
106. Лама савахтани, НБ , София, 26.11.1922г.,
- Понеже в човешката любов има промени, затова той минава от светлина в тъмнина, и обратно – от тъмнина в светлина.
И тъй, когато човек изгуби Божията Любов, придобива човешката любов; когато изгуби човешката любов, придобива Божията Любов. Човешката любов е светлина, а Божията – виделина. Значи, човек създава светлината, а Бог – виделината. Понеже в човешката любов има промени, затова той минава от светлина в тъмнина, и обратно – от тъмнина в светлина. Това психологически е вярно. Казвате: Дето е светлината, там е реалността. Според мене, реалността е в зависимост от проявите на човека, на неговите чувства. Аз разглеждам чувствата в широк смисъл, а не от обикновеното човешко разбиране. Казват за някой момък, че се влюбил, че изявява чувствата си. към беседата >>
- Ако не я разбереш, пак ще изпаднеш в тъмнина.
Питам го: Разбра ли сега езика на светлината? Докато ти говорих в тъмнината, не ме разбираше. Щом дойде светлината, ти ме разбра. Знай, че Бог ти изпраща тези пари. Той плаща дълговете ти, с желание, да разбереш светлината и да не грешиш повече. Ако не я разбереш, пак ще изпаднеш в тъмнина. И в ума на човека може да настане тъмнина. Седиш отчаян, обезсърчен, искаш да се самоубиеш. Бог ти нашепва: Не се обезсърчавай, ще се оправят работите. – Как ще се оправят? Друг, неприятелски глас говори в тебе: Не слушай никого, вземи един куршум и се застреляй! към беседата >>
- И в ума на човека може да настане тъмнина.
Докато ти говорих в тъмнината, не ме разбираше. Щом дойде светлината, ти ме разбра. Знай, че Бог ти изпраща тези пари. Той плаща дълговете ти, с желание, да разбереш светлината и да не грешиш повече. Ако не я разбереш, пак ще изпаднеш в тъмнина. И в ума на човека може да настане тъмнина. Седиш отчаян, обезсърчен, искаш да се самоубиеш. Бог ти нашепва: Не се обезсърчавай, ще се оправят работите. – Как ще се оправят? Друг, неприятелски глас говори в тебе: Не слушай никого, вземи един куршум и се застреляй! Тихият глас в тебе говори: Не се страхувай, всичко ще се нареди. към беседата >>
107. Признаци на проявеното човешко съзнание, МОК , София, 27.12.1922г.,
- Който прави този опит, трябва да бъде много внимателен, да не се плаши от голямата тъмнина.
Трети се вдигнаха до един магнетически пояс, образуван от гъста и шуплеста материя. Един от поясите между Земята и Слънцето се нарича смъртна река, през която минават всички души, които отиват за онзи свят. Всеки може да направи опит да мине през този пояс. Достатъчно е човек силно да концентрира мисълта си, да се откъсне от околната среда и веднага ще навлезе в съвършено тъмна област, без никакъв слънчев лъч. Той може да провери с часовника за колко време е минал тази зона. Който прави този опит, трябва да бъде много внимателен, да не се плаши от голямата тъмнина. Като излезе от този пояс, той ще мине в следния, в тъй наречения астрален пояс, дето светлината е мека, приятна, като при зазоряване. На връщане към земята човек ще мине пак през същите пояси. Както виждате, между Земята и Слънцето има разни области, разни полета, всяко от които съдържа специални сили, енергии. Между Астралния и Менталния свят съществува тъй наречената ледена или електрическа област. Тя съдържа грамаден запас от електричество, което би било в състояние да замести напълно въглищата, които днес употребяваме за отопление. към беседата >>
108. Простри ръката си!, НБ , София, 31.12.1922г.,
- Викаш майка си, тя казва, че нищо не вижда, освен тъмнина.
Това е факт. Вижте, какво знаят онези, които се раждат на земята. Питате ги, какво има на онзи свят, нищо не знаят. Вижте, какво знаят вашите заминали. Викаш баща си, питаш го, какво има в другия свят, и той нищо не знае. Викаш майка си, тя казва, че нищо не вижда, освен тъмнина. – Много естествено, колкото са знаели на земята, толкова ще знаят и в другия свят. Има някои заминали, които виждат и разбират, но те са малко. Те са работили на земята съзнателно и в другия свят продължават да работят. към беседата >>
110. И отвори устата си, та ги поучаваше / Поучаваше ги, НБ , София, 7.1.1923г.,
- Една обидна дума, казана от някого, хвърля тъмнина в съзнанието на човека. (втори вариант)
Питам: Имаш ли чистотата, присъща на любовта? Ако мислите, чувствата и постъпките ти не са чисти, нямаш любов. От всички се изисква физическа, духовна и Божествена чистота. Чистотата обновява, преражда и подмладява човешкия организъм. Пазете се от нечистите мисли и чувства, които покварят човешката душа. Една обидна дума, казана от някого, хвърля тъмнина в съзнанието на човека. Доброто разположение е прекрасна градина, с ароматни цветя и зрели плодове. Трябва ли да петниш красотата й? Не хвърляй обидни думи върху човека, да не го опетниш, да не развалиш неговата градина. Пази я като своя. Това означава любовта. към втори вариант >>
- И всички съврѣменни болѣсти се дължатъ на това, че въ умовете на хората има една голѣма тъмнина.
„Трѣбва да бѫдемъ мѫдри“, казватъ. Е, имаме ли тази свѣтлина? Въ какво седи свѣтлината? Тамъ, дѣто има свѣтлина, свѣтлината цѣри всички недъзи, всички болести. Ако си боленъ, било хремавъ, или те боли гърло, око или друго нѣщо тази свѣтлина лѣкува. И всички съврѣменни болѣсти се дължатъ на това, че въ умовете на хората има една голѣма тъмнина. Туй хората не виждатъ? Защо не виждатъ? Ето азъ ще ви кажа защо не виждатъ. Той седналъ прѣдъ тевтеритѣ си, и макаръ, че е ученъ човѣкъ, свършилъ два университета, казва: „Драганъ Стояновъ има да ми дава 100,000 лв., лихвитѣ не си е платилъ“. И тия хора, които иматъ да му даватъ, се нареждатъ като светии, той не мисли, че има свѣтлина отвънка, той постоянно мисли за тия хора. към беседата >>
111. И каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето / На земята и на небето, НБ , София, 21.1.1923г.,
- Ще ви приведа едно сравнение: Вие сте затворенъ въ единъ затворъ, въ единъ замъкъ, тъмнина навсѣкѫдѣ, не знаете какво е вашето положение, до колко сте чисти; обаче, единъ вашъ приятель ви праща една запалена свещъ, и една забѣлежка съ нея, въ която е написано: въ съседната стая има оставѣни за тебе дрехи за прѣобличане.
Сегашнитѣ хора търсятъ Любовьта. Най-първо търсете свѣтлината. Свѣтлина трѣбва на хората. Свѣтлината е произведение на Божията Мѫдрость. Има ли свѣтлина, има и Мѫдрость. Ще ви приведа едно сравнение: Вие сте затворенъ въ единъ затворъ, въ единъ замъкъ, тъмнина навсѣкѫдѣ, не знаете какво е вашето положение, до колко сте чисти; обаче, единъ вашъ приятель ви праща една запалена свещъ, и една забѣлежка съ нея, въ която е написано: въ съседната стая има оставѣни за тебе дрехи за прѣобличане. Послѣ, ще отворишъ тази и тази врата, ще излѣзешъ навънка, и на 10 клм. разстояние отъ тука, има единъ топълъ изворъ, ще се измиешъ, ще се вчешешъ, ще облечешъ чиститѣ дрехи и ще видишъ свѣтлината, ще бѫдешъ свободенъ. Веднага той се ориентирва. Слѣдователно, като дойде свѣтлината, ти ще видишъ обстановката, кѫдѣ се намирашъ. Свѣтлината е необходима за тебе. към беседата >>
112. Тъмното петно в съзнанието, ООК , София, 21.1.1923г.,
- Може да има голяма тъмнина, противоречие, но като застанеш на този център, да няма никаква външна сила, която да може да те поклати от твоите основи или да те разколебае и да кажеш: „Тук и никъде другаде!
Когато хората разправят греховете ти, в душата си да останеш спокоен, да кажеш: „Аз познавам себе си, чистосърдечен съм в най-малките неща“. При най-големи обиди, бури, нещастия да се не размъти дълбочината на твоето сърце, да бъдеш тих и спокоен в душата си. Може да има голяма тъмнина, противоречие, но като застанеш на този център, да няма никаква външна сила, която да може да те поклати от твоите основи или да те разколебае и да кажеш: „Тук и никъде другаде! “ Сега това са принципи, които трябва да приложите. Някои от вас сте свързани, женени сте. Но що е женитбата? Мъж и жена – един договор имате. Някои от вас сте приятели, и то е договор, някои – слуги и господари, учители и ученици, това са все отношения, вземания-давания. към беседата >>
113. Гордост и тщеславие, МОК , София, 24.1.1923г.,
- Най-после, когато горе се изгаси и последната свещ, човекът на физическия свят се намира в тъмнина и казва, че е настанала нощ.
Въз основа на това ние вадим заключение, че каквото става в Духовния свят, по отражение същото става и на физическия свят. Някое същество в Духовния свят е запалило няколко свещи и на физическия свят някое същество се ползва от светлината на тези свещи. Съществото от Духовния свят започва да загасва една по една свещите – същото става и на физическия свят. Най-после, когато горе се изгаси и последната свещ, човекът на физическия свят се намира в тъмнина и казва, че е настанала нощ. След дванадесет часа съществото от Духовния свят започва да запалва свещите една след друга, а съществото на физическия свят казва, че е настанал ден. Следователно теориите, които човек на физическия свят създава за явленията в Природата, не са нищо друго, освен теории, които съществото пред огледалото създава за промените и явленията, които наблюдава в огледалото. Това същество запознато ли е добре с Реалността на нещата? Не е добре запознато. Защо? Защото вади своите заключения от сенките, от отраженията на Реалността. към беседата >>
- Само че, у доброто има повече светлина, по-мапко тъмнина.
Това схващане е, което трябва да имате. Много ваши мисли и чувства, които до сега сте употребили, са отрицания, които образуват лоши черти. Тях трябва да ги турите на една страна - от ляво. Всяка отрицателна мисъл на завист, на злоба, такива потънкости - в ляво, а всяко добра мисъл - в дясно. Турете граници от ляво и от дясно и след туй вие ще се поставите в трето положение, на мястото на светлината, и тогава ще разберете резултатите как са произлезли. Само че, у доброто има повече светлина, по-мапко тъмнина. Злото се е помъчило да хване светилната и да я зароби, това е злото. А доброто е добро, понеже се помъчило да хване светлината и да й даде свобода. Туй е разликата в стремежите. Туй разграничение, ако го направите ние ще ви помогнем, няма какво да се плашите. към беседата >>
116. Предназначение на слънцето, луната и звездите, МОК , София, 14.2.1923г.,
- — Бог създаде слънцето, луната и звездите, за да отдели деня от нощта, светлината от тъмнината, доброто от злото и да бъдат знамение за дни, за години и за времена.
В желанието на човека да стане учен трябва да е вложена интензивност. За да се добие тази интензивност, която е в състояние да реализира желанието на човека, три сили трябва едновременно да действат в една и съща посока. Само при участието на тези три сили ученият човек може да реализира своето предназначение. Тези три сили са силите на ума, на сърцето и на волята във физическия свят; силите на мислите, на чувствата и на постъпките в духовния свят и силите на любовта, на мъдростта и на истината в Божествения свят. Какво е казано в Библията за предназначението на слънцето, луната и звездите? — Бог създаде слънцето, луната и звездите, за да отдели деня от нощта, светлината от тъмнината, доброто от злото и да бъдат знамение за дни, за години и за времена. Те са създадени за знамение на всички събития, които стават в човешкото съзнание. Те определят кръга на живота. към беседата >>
- Човек трябва да знае, че зад топлината някъде седи студът; зад светлината седи тъмнината; зад доброто седи злото; зад учеността седи невежеството.
Човек трябва да знае, че зад топлината някъде седи студът; зад светлината седи тъмнината; зад доброто седи злото; зад учеността седи невежеството. Изобщо, зад всяко изобретение или зад всяка идея седят редица мислители, редица работници, които се проявявали в същото направление. Някой учен открие нещо и казва, че е внесъл нова идея в науката. Да мислите, че този учен, именно, сам е открил нещо, то е все едно конят, който е пренесъл житото в хамбара на господаря си, да казва, че сам го е пренесъл. — Не, зад коня седи колата, а в колата — земеделецът, който върши главната работа. Той е главният фактор в пренасянето на житото. към беседата >>
117. Не дойдохъ да разруша, но да изпълня / Дойдох да изпълня, НБ , София, 18.2.1923г.,
- Разбира се, че няма Господ, тъмнина е в теб. (втори вариант)
Мога. Пак запалваш свещта. Значи, има Господ, има светлина; няма Господ, няма светлина. Това е най-бързото доказателство. Така постъпват учените хора. Ученият духне в ума ти, загаси светлината и казва: Няма Господ. Разбира се, че няма Господ, тъмнина е в теб. Дойде друг философ, запали свещта, в ума ти влезе светлина, и ти казваш: Има Господ. Това е философия на философите. Много философи говорят за субективното, трансценденталното, но и те не знаят, какво представя трансценденталното. Когато Бог създаваше вселената, вие знаехте ли, каква беше земята? Имаше ли други планети около нея? към втори вариант >>
- Бремѣнната жена не трѣбва да се бои отъ нищо, трѣбва да ѝ се внушава безстрашие, тя трѣбва да бѫде смела и рѣшителна, безъ страхъ и тъмнина трѣбва да ходи тя.
Въ тази почва всичко може да се приложи; всички съврѣменни социални, политически партии, защото, да признаемъ, всички партии, изобщо, безъ разлика, иматъ нещо идейно, макаръ че иматъ неща, които не сѫ приложими. Всичкитѣ тѣхни идеи могатъ да се приложатъ само възъ основа на разбирането на Христовото учение. Затуй съмъ казвалъ много пѫти, че майкитѣ и бащитѣ могатъ да приложатъ Христовото учение. Какъ? Вие трѣбва да вѣрвате въ Христовото учение, и когато се ражда синъ или дъщеря, вие трѣбва да знаете какъвъ наклонъ да дадете на вашето дѣте. Майката може да вдъхне на дѣтето си разумность и интелигентность, може да му вдъхне религиозно чувство, да уякчи волята му, а може да го направи и полуидиотъ. Бремѣнната жена не трѣбва да се бои отъ нищо, трѣбва да ѝ се внушава безстрашие, тя трѣбва да бѫде смела и рѣшителна, безъ страхъ и тъмнина трѣбва да ходи тя. Туй трѣбва да се проповѣдва на бремѣнната жена. Нейниятъ умъ трѣбва да бѫде бодъръ, да е заетъ съ всички възвишени и благородни мисли, и то не само съ мисли отъ отвлѣчения свѣтъ, но и съ всички реални истини, които занимаватъ днесъ съврѣменното общество. Бремѣнната жена не трѣбва да се плаши отъ нищо. Тя трѣбва да бѫде крайно оптимистка, да каже на дѣтето си: „Слушай, мама, азъ искамъ отъ тебѣ да бѫдешъ единъ съвършенъ човѣкъ, да носишъ всичкото благо въ свѣта, и да знаешъ, че човѣкъ всичко може да направи въ името Божие“. А сега, какъ ще може онази бремѣнна майка да вдъхне нещо велико, благородно въ дѣтето си, когато тя се страхува, мѫжътъ ѝ по цѣли нощи не се връща въ кѫщи, съседкитѣ ѝ я дразнятъ, и тя постоянно плаче. към беседата >>
118. Качества на ума, сърцето и волята, ООК , София, 25.2.1923г.,
- – Понеже този предмет ще бъде в тъмнина спрямо вашия ум и вие, каквото усилие и да правите, няма да може да го проучите.
Вие трябва да обикнете предмета, който изучавате. Туй е първото правило. Не обикнете ли предмета, вие няма да имате абсолютно никакво познание, не може да го учите. Защо? – Понеже този предмет ще бъде в тъмнина спрямо вашия ум и вие, каквото усилие и да правите, няма да може да го проучите. Най-първо, умът ви трябва да хвърли известна светлина върху предмета; ако чрез вашия ум не може да хвърлите известна светлина върху някой предмет, вие не може да го проучите, същевременно и вашето сърце не може да обикне този предмет. Следователно един предмет се обиква само тогава, когато ние видим неговата външна форма. Туй е обективната, предметната страна. Следователно, ако умът не е хвърлил светлина, сърцето не може да обикне, тогава и вашата воля, и тя не може да завладее този предмет, т.е. не може да го използва, завладее – разбирам в широк смисъл. към беседата >>
- А щом прекъснат съобщенията ви с Бога, вие сте вече в тъмнина, в пътя на черното братство.
Направи опита и ще видиш, че утре ще се отвори сърцето на жена ти. Но ще се обърнеш към Господа и Той като дойде, ще потече тази сила, ще почне да тече Божествената енергия през жена ти и децата ти. Действаме ли по човешки, тогава всички тия ключове се затварят и ние се намираме в един безизходен път, ще работим много, но няма да има плодородие и трудът ни ще отива напразно. И опасно е там, аз забелязвам, че всичките влияния отвън сега са насочени върху вас и внасят едно раздвояване в ума ви. Те искат да кажат, че вие не сте на правия път, за да прекъснат съобщенията ви с Бога. А щом прекъснат съобщенията ви с Бога, вие сте вече в тъмнина, в пътя на черното братство. Е, хубаво, да допуснем сега, че някои се съмняват в мен. Аз ще приведа факта: някой се съмнява в мен, казват: „Дали нашият Учител ни говори истина, или не“. Вие казвате, че Христос говори истината. Ами Христа виждали ли сте Го? „Ама нашите свещеници...“ Питам: Туй, което аз зная, което аз говоря, вашите свещеници правят ли го? към беседата >>
- Те ходят в тъмнина, иначе в светлина ще се издават.
Всеки един дух от Бялото Братство, който ще се яви, ще има или една петоъгълна звезда на главата си, или на челото си, или един светъл кръг около главата си, или пък светла аура по цялото си тяло; тази аура и денем се вижда, той издава светлина от себе си. А онзи, който е от черната ложа, няма никаква звезда, никаква светлина около себе си. Тъй е сега. Може да ви говоря някой път, да се не смущават умовете ви. Черният маг не може да има звезда, тя изгасва, защото те крият светлината си. Те ходят в тъмнина, иначе в светлина ще се издават. Щом си тури звезда, той става член на Бялото Братство. Ако един черен маг се опита да си тури звезда, въпросът е свършен, изключват го от черното братство. Той или трябва да се покае, да се върне назад, или да мине в Бялото Братство. И ако някой ученик от Бялото Братство иска да си изгаси светлината, същият закон е и за него, той престава да е от Бялото Братство. към беседата >>
- Ако не свършите зададената работа, ще изсъхнете." Закон е: когато Божественото съзнание дойде в света, то не оставя живо същество без работа – дето намери същества, които живеят със заблуждението, че не могат да работят, че са в тъмнина, в безсилие и невежество, веднага изпраща вятъра на Живота, който в миг разпръсва облаците на заблужденията и казва: "Всички на работа!
Често и учениците правят същото: като се намерят пред някаква мъчнотия, която не искат да разрешат, спуснат едно перде пред себе си – никой да не вижда какво правят. Докато мислят, че никой не ги вижда, вятърът духне, разсее облака в съзнанието им, надникне вътре и каже: "Защо седите без работа, излезте всички вън! Каквото ви е заповядано, изпълнете го. Ако не свършите зададената работа, ще изсъхнете." Закон е: когато Божественото съзнание дойде в света, то не оставя живо същество без работа – дето намери същества, които живеят със заблуждението, че не могат да работят, че са в тъмнина, в безсилие и невежество, веднага изпраща вятъра на Живота, който в миг разпръсва облаците на заблужденията и казва: "Всички на работа! " към беседата >>
120. Силата на тъмнината и светлината, МОК , София, 14.3.1923г.,
- Допуснете, че пътувате вечер с един ваш приятел; той ви дава една ябълка, но в тъмнината не виждате каква е тя – здрава или гнила.
Допуснете, че пътувате вечер с един ваш приятел; той ви дава една ябълка, но в тъмнината не виждате каква е тя – здрава или гнила. Захапвате ябълката, но веднага усещате, че е гнила и бързо я изплювате навън. Следователно, каквото гнилата ябълка представлява за вас, такова нещо са вашите нечисти мисли и желания за Невидимия свят. Достатъчно е да проектирате една такава мисъл или едно такова чувство в Невидимия свят, за да го изплюят веднага навън. Ето защо, за да се ползвате от силите на Природата, от Знанието, което ви се дава, от вас се иска Абсолютна чистота на сърцето. Който разбира какво значи Чистота на сърцето, той ще се ползва; който не разбира, той ще бъде поставен на изпит сам да преживее нечистотата на своето сърце и да се изчисти. към беседата >>
- Всички хора, които живеят в тъмнина, имат широко отворени очи и вдигнати нагоре вежди.
Който го погледне, ще каже, че този човек е много сериозен. Значи сериозният човек живее в Светлината, в деня на Живота. Наистина, който е роден през деня, когато Слънцето силно грее, той има продълговати очи, не много отворени. Ако този човек влезе в тъмна стая, той ще напрегне очите си, ще ги отвори, за да различи предметите. Оттук казваме, че всеки който е роден вечер, той е с големи отворени очи. Всички хора, които живеят в тъмнина, имат широко отворени очи и вдигнати нагоре вежди. Когато искат да кажат на човека да бъде внимателен, съветват го да отваря очите си на четири. Това е пословица, на която липсва нещо, не е съвсем пълна. Човек трябва да отваря очите си на четири, но вечер, когато е тъмно; през деня няма защо да отваря очите си на четири. Следователно тази пословица се отнася до хора, които живеят в нощта. Ако човек живее дълго време в тъмнина, очите му постепенно започват да изпъкват навън. към беседата >>
- Ако човек живее дълго време в тъмнина, очите му постепенно започват да изпъкват навън.
Всички хора, които живеят в тъмнина, имат широко отворени очи и вдигнати нагоре вежди. Когато искат да кажат на човека да бъде внимателен, съветват го да отваря очите си на четири. Това е пословица, на която липсва нещо, не е съвсем пълна. Човек трябва да отваря очите си на четири, но вечер, когато е тъмно; през деня няма защо да отваря очите си на четири. Следователно тази пословица се отнася до хора, които живеят в нощта. Ако човек живее дълго време в тъмнина, очите му постепенно започват да изпъкват навън. Хора, на които очите са силно отворени и изпъкнали, са много груби. Студът, градът, снегът, сланата се дължат на тъмните сили в Природата. Омразата, завистта, злобата – изобщо всички отрицателни чувства се дължат пак на тъмните сили в Природата. Ако очите на някой човек са изпъкнали, но елипсовидни, не много отворени, това показва, че той е роден в тъмнина, но има желание да влезе в Светлината. Той разбира грубостта си, но се въздържа, стреми се да прояви своята мекота. към беседата >>
- Ако очите на някой човек са изпъкнали, но елипсовидни, не много отворени, това показва, че той е роден в тъмнина, но има желание да влезе в Светлината.
Следователно тази пословица се отнася до хора, които живеят в нощта. Ако човек живее дълго време в тъмнина, очите му постепенно започват да изпъкват навън. Хора, на които очите са силно отворени и изпъкнали, са много груби. Студът, градът, снегът, сланата се дължат на тъмните сили в Природата. Омразата, завистта, злобата – изобщо всички отрицателни чувства се дължат пак на тъмните сили в Природата. Ако очите на някой човек са изпъкнали, но елипсовидни, не много отворени, това показва, че той е роден в тъмнина, но има желание да влезе в Светлината. Той разбира грубостта си, но се въздържа, стреми се да прояви своята мекота. Някои хора са родени в тъмнина, но живеят в Светлина, работят за своето смекчаване; други пък са родени в Светлина, но живеят в тъмнина, работят с грубите сили на Природата. към беседата >>
- Някои хора са родени в тъмнина, но живеят в Светлина, работят за своето смекчаване; други пък са родени в Светлина, но живеят в тъмнина, работят с грубите сили на Природата.
Хора, на които очите са силно отворени и изпъкнали, са много груби. Студът, градът, снегът, сланата се дължат на тъмните сили в Природата. Омразата, завистта, злобата – изобщо всички отрицателни чувства се дължат пак на тъмните сили в Природата. Ако очите на някой човек са изпъкнали, но елипсовидни, не много отворени, това показва, че той е роден в тъмнина, но има желание да влезе в Светлината. Той разбира грубостта си, но се въздържа, стреми се да прояви своята мекота. Някои хора са родени в тъмнина, но живеят в Светлина, работят за своето смекчаване; други пък са родени в Светлина, но живеят в тъмнина, работят с грубите сили на Природата. към беседата >>
- Дето светлината отсъства, там тъмнината присъства.
В резюмираните лекции се говори за страха. Коя е причината за страха? Тъмнината. Когато някое дете остане само в тъмна стая, то започва да се страхува. На какво се дължи тъмнината? Или какъв е произходът на тъмнината? Дето светлината отсъства, там тъмнината присъства. Когато имате едно кръгло, непрозрачно тяло и го осветявате, едната страна на това тяло ще бъде светла, а другата – тъмна. Който отдалеч погледне това тяло, той ще види само светлата му част, а тъмната няма да види. Това показва ли, че тъмната част не съществува? Ако тъмнината, т.е. тъмната, неогрята част на едно тяло не се вижда, това се дължи на факта, че светлината не е проникнала през него. към беседата >>
- Ако тъмнината, т.е.
Или какъв е произходът на тъмнината? Дето светлината отсъства, там тъмнината присъства. Когато имате едно кръгло, непрозрачно тяло и го осветявате, едната страна на това тяло ще бъде светла, а другата – тъмна. Който отдалеч погледне това тяло, той ще види само светлата му част, а тъмната няма да види. Това показва ли, че тъмната част не съществува? Ако тъмнината, т.е. тъмната, неогрята част на едно тяло не се вижда, това се дължи на факта, че светлината не е проникнала през него. Оттук излиза, че тъмнината не съществува. Така ли е всъщност? В Природата тъмнината съществува като сила. Тази сила се проявява във вид на лъчи, които, за отличие от светлинните лъчи, ние наричаме лъчи на тъмнината. към беседата >>
- Оттук излиза, че тъмнината не съществува.
Когато имате едно кръгло, непрозрачно тяло и го осветявате, едната страна на това тяло ще бъде светла, а другата – тъмна. Който отдалеч погледне това тяло, той ще види само светлата му част, а тъмната няма да види. Това показва ли, че тъмната част не съществува? Ако тъмнината, т.е. тъмната, неогрята част на едно тяло не се вижда, това се дължи на факта, че светлината не е проникнала през него. Оттук излиза, че тъмнината не съществува. Така ли е всъщност? В Природата тъмнината съществува като сила. Тази сила се проявява във вид на лъчи, които, за отличие от светлинните лъчи, ние наричаме лъчи на тъмнината. Когато лъчите на Светлината не се проявяват, тогава настъпват лъчите на тъмнината. Тия лъчи произвеждат в човека свиване, сгъстяване на материята, вследствие на което в него се пораждат ред отрицателни чувства, като омраза, завист, злоба, лукавство, лицемерие и т.н. към беседата >>
- В Природата тъмнината съществува като сила.
Това показва ли, че тъмната част не съществува? Ако тъмнината, т.е. тъмната, неогрята част на едно тяло не се вижда, това се дължи на факта, че светлината не е проникнала през него. Оттук излиза, че тъмнината не съществува. Така ли е всъщност? В Природата тъмнината съществува като сила. Тази сила се проявява във вид на лъчи, които, за отличие от светлинните лъчи, ние наричаме лъчи на тъмнината. Когато лъчите на Светлината не се проявяват, тогава настъпват лъчите на тъмнината. Тия лъчи произвеждат в човека свиване, сгъстяване на материята, вследствие на което в него се пораждат ред отрицателни чувства, като омраза, завист, злоба, лукавство, лицемерие и т.н. към беседата >>
- Тази сила се проявява във вид на лъчи, които, за отличие от светлинните лъчи, ние наричаме лъчи на тъмнината.
Ако тъмнината, т.е. тъмната, неогрята част на едно тяло не се вижда, това се дължи на факта, че светлината не е проникнала през него. Оттук излиза, че тъмнината не съществува. Така ли е всъщност? В Природата тъмнината съществува като сила. Тази сила се проявява във вид на лъчи, които, за отличие от светлинните лъчи, ние наричаме лъчи на тъмнината. Когато лъчите на Светлината не се проявяват, тогава настъпват лъчите на тъмнината. Тия лъчи произвеждат в човека свиване, сгъстяване на материята, вследствие на което в него се пораждат ред отрицателни чувства, като омраза, завист, злоба, лукавство, лицемерие и т.н. към беседата >>
- Когато лъчите на Светлината не се проявяват, тогава настъпват лъчите на тъмнината.
тъмната, неогрята част на едно тяло не се вижда, това се дължи на факта, че светлината не е проникнала през него. Оттук излиза, че тъмнината не съществува. Така ли е всъщност? В Природата тъмнината съществува като сила. Тази сила се проявява във вид на лъчи, които, за отличие от светлинните лъчи, ние наричаме лъчи на тъмнината. Когато лъчите на Светлината не се проявяват, тогава настъпват лъчите на тъмнината. Тия лъчи произвеждат в човека свиване, сгъстяване на материята, вследствие на което в него се пораждат ред отрицателни чувства, като омраза, завист, злоба, лукавство, лицемерие и т.н. към беседата >>
- Грешникът познава тъмнината, няма защо специално да я изучава.
Много може да се говори за черните лъчи, но те не трябва да се пипат, защото са опасни. С тях могат да се занимават само силните, мъдрите и добрите хора. Колкото по-малко се говори за злото, толкова по-добре. Като окултни ученици вие трябва да говорите за положителните неща в Живота, а не за отрицателните. Когато умът, сърцето и волята ви укрепнат, тогава можете да изучавате спектъра на черните лъчи. Грешникът познава тъмнината, няма защо специално да я изучава. Той гледа на нещата особено: каквото види, иска да го обсеби, да го задържи за себе си. Ето защо, ако по някакъв начин попаднете в областта на черните лъчи, вие веднага трябва да реагирате срещу тях, да не се оставяте да ви погълнат. към беседата >>
122. Пробуждане на човѣшката душа / Пробуждане на човешката душа, НБ , София, 25.3.1923г.,
- Оттук вадя заключението: Съществени неща са тези, които стават в светлина, а несъществени, които стават в тъмнина. (втори вариант)
В света, в който живеете, има известни илюзии, наречени "несъществени неща." Въпреки това, всички започват с несъщественото. Например, вечер много неща изглеждат по-страшни, отколкото са в действителност. – Защо? – Защото тогава светлината е по-малка. Оттук вадя заключението: Съществени неща са тези, които стават в светлина, а несъществени, които стават в тъмнина. Срещаш един човек, който те изглежда особено. Мислиш си: Защо този човек ме гледа така? Какво иска да каже с това? – Нищо не иска да каже. Физиономията на този човек е особена. към втори вариант >>
- Тогава настава в човека реакция – тъмнина, мрак. (втори вариант)
То е вредно, когато постоянно тече през вас, и вие възприемате неговата енергия. Знайте, че навсякъде в природата има прилив и отлив. Това става и в човешкото сърце. То предизвиква едно приятно настроение в човека и трае от една минута до един час, или най много до един ден, след което се сменя, т.е. изгубва се. Тогава настава в човека реакция – тъмнина, мрак. Който разбира закона, като попадне в тъмнината, т.е. в нощта, ще си запали огън. Щом дойде течението отдолу нагоре, лесно ще се справиш с него, ако имаш запалена свещ или огън. Материалът, който е събран, ще се използува като гориво. към втори вариант >>
- Който разбира закона, като попадне в тъмнината, т.е. (втори вариант)
Знайте, че навсякъде в природата има прилив и отлив. Това става и в човешкото сърце. То предизвиква едно приятно настроение в човека и трае от една минута до един час, или най много до един ден, след което се сменя, т.е. изгубва се. Тогава настава в човека реакция – тъмнина, мрак. Който разбира закона, като попадне в тъмнината, т.е. в нощта, ще си запали огън. Щом дойде течението отдолу нагоре, лесно ще се справиш с него, ако имаш запалена свещ или огън. Материалът, който е събран, ще се използува като гориво. към втори вариант >>
- Имате едно приятно настроение, то трае 1 минута, 2 минути, половинъ часъ, 1 часъ, единъ день и се сменя, изгубите го, у васъ настава една реакция, тъмнина – имате обратно течение.
Тамъ, гдѣто се прѣкръстосватъ тия два крѫга, започва истинската култура на вашето тѣло, у васъ се създава истинския животъ. Не мислете, че тия течения, които идватъ отъ центъра на земята сѫ вредни. Не, тѣ сѫ вредни, само ако постоянно текатъ. Забелѣжете, навсѣкѫдѣ имате единъ приливъ и единъ отливъ. Това става и у вашето сърдце. Имате едно приятно настроение, то трае 1 минута, 2 минути, половинъ часъ, 1 часъ, единъ день и се сменя, изгубите го, у васъ настава една реакция, тъмнина – имате обратно течение. Ако вие разбирате закона, вие тогава ще си приготвите, ще си създадете една нощь и единъ огънь, та като дойде туй течение отдолу, непрѣменно трѣбва да имате една запалена свѣщь и огънь на огнището си. И този материалъ веднага ще го използувате като едно гориво. Та, като ставатъ тия смѣни на течения, вие казвате: „Не мога, азъ изгубихъ вѣрата си“. Не си изгубилъ вѣрата си. „Азъ станахъ по-лошъ“. към беседата >>
123. Най-добрият метод / Най-добрият метод в природата за човека, МОК , София, 4.4.1923г.,
- Всякога се вършат престъпления вечерно време, само в тъмнина се вършат, не денем. (втори вариант)
Сега, каквото и да ти предлага, ти ще кажеш: „Имам важна работа, трябва да си вървя", нищо повече. Следователно първото нещо - от вас се изисква абсолютна точност в изпълнението на своите обещания. Ученикът трябва да бъде съвършено точен. Греховете ви в света, това е неточност. Всичките престъпления тогава се вършат. Всякога се вършат престъпления вечерно време, само в тъмнина се вършат, не денем. Всякога кражби, убийства стават само в тъмнина. А в тъмнината точност не може да има. Ти в тъмнината не може да определиш какъв трябва да бъде пътят ти. А денем, при ясен ден, при светлина, ти напълно може да определиш пътя си и постъпките си. После, в тъмнината може ли да нарисуваш някоя картина, може ли да напишеш някое писмо? към втори вариант >>
- Ти в тъмнината не може да определиш какъв трябва да бъде пътят ти. (втори вариант)
Греховете ви в света, това е неточност. Всичките престъпления тогава се вършат. Всякога се вършат престъпления вечерно време, само в тъмнина се вършат, не денем. Всякога кражби, убийства стават само в тъмнина. А в тъмнината точност не може да има. Ти в тъмнината не може да определиш какъв трябва да бъде пътят ти. А денем, при ясен ден, при светлина, ти напълно може да определиш пътя си и постъпките си. После, в тъмнината може ли да нарисуваш някоя картина, може ли да напишеш някое писмо? Значи всички ония възвишени и благородни работи може да се извършат само в светлина. А точността е само проявление на светлината. Когато казвам, че трябва да бъдете точни, подразбирам да използвате светлината в нейното проявление. към втори вариант >>
- После, в тъмнината може ли да нарисуваш някоя картина, може ли да напишеш някое писмо? (втори вариант)
Всякога се вършат престъпления вечерно време, само в тъмнина се вършат, не денем. Всякога кражби, убийства стават само в тъмнина. А в тъмнината точност не може да има. Ти в тъмнината не може да определиш какъв трябва да бъде пътят ти. А денем, при ясен ден, при светлина, ти напълно може да определиш пътя си и постъпките си. После, в тъмнината може ли да нарисуваш някоя картина, може ли да напишеш някое писмо? Значи всички ония възвишени и благородни работи може да се извършат само в светлина. А точността е само проявление на светлината. Когато казвам, че трябва да бъдете точни, подразбирам да използвате светлината в нейното проявление. към втори вариант >>
126. Методи и насърчения за хармонизиране, КД , София, 25.4.1923г.,
- Омразата и любовта вървят заедно, както денят и ноща, както тъмнината и светлината.
От невидимия свят ще се намесят да оправят тази работа. Те ще съчетаят всичко така, че туй, което е сторено и е създало омраза, така да се разреши, че този, който е изгубил нещо, да придобие повече от всички. Значи този човек, когото считам за един голям враг, той ми даде живот. Тогава тези духове си отиват нагоре, оставят работата, освобождават ни. Кар- мата е разрешена вече. Омразата и любовта вървят заедно, както денят и ноща, както тъмнината и светлината. към беседата >>
127. Четирите съзнания, МОК , София, 25.4.1923г.,
- С тази свещ и в най-голямата тъмнина ще си проправите пътя.
Щом се проникне от съзнанието като реалност, в която живее, той се намира в нова обстановка на живота, пред нов живот. В този живот човек навсякъде ходи със запалена свещ. Следователно съзнанието на човека представлява запалена свещ, която вечно гори, без да изгаря. Тя показва правия път в живота. На светлината на тази свещ всичко можете да четете. С тази свещ и в най-голямата тъмнина ще си проправите пътя. Имате ли тази свещ, останалите въпроси — какъв е фитилът на свещта, колко трептения прави в секунда светлината на тази свещ, как става горенето й, колко въздух е нужен за пълното й горене, са от второстепенно значение. към беседата >>
128. Отношение на природните сили / Отношение на природните сили към човешката душа, МОК , София, 30.5.1923г.,
- Вие ще се спрете, просто ще помислите за Божествения свят и веднага тази тъмнина ще ви се вдигне от ума. (втори вариант)
Да кажем, вие сте паднали в умопомрачение. Спрете се за един момент, отправете ума си към Божественото съзнание. Представете си, че в света Божественият ум или Божественото съзнание прониква целия космос. Отправете ума си към туй Божествено съзнание, гдето всичко е в хармония, няма никакви противоречия, но не с вашата философия, да отидете да критикувате какво е Господ. Щом тъй почнете да мислите, тогава на пътя ще срещнете известни експлозии. Вие ще се спрете, просто ще помислите за Божествения свят и веднага тази тъмнина ще ви се вдигне от ума. Най-първо ще имате едно приятно настроение, туй настроение ще се обърне на едно приятно чувстване, туй чувстване ще се обърне на една приятна мисъл - тогава сърцето и умът ще почнат да действат, животът ви ще се осмисли и ще почнете да работите. към втори вариант >>
- Когато наруши тази връзка, човек изпада в голям мрак, в тъмнина на съзнанието, ходи натук-натам, лута се, никъде не може да намери подслон.
Сега, давали ли сте си отчет на какво се дължат бързите промени, които стават с всеки човек? Всяка промяна, която създава низходящи състояния у човека, се дължи на прекъсване връзката между Божествения и човешкия свят или на прекъсване връзката между умствения и сърдечния свят. Такива прекъсвания стават и в моралния свят. За да запази своето добро състояние, за да не стават резки промени в човека, той трябва да възстанови връзката си с Божествения свят, да възстанови връзката между ума и сърцето си. Да възстанови връзката си човек с Божествения свят, това значи да възстанови връзката между ума, сърцето и волята си. Когато наруши тази връзка, човек изпада в голям мрак, в тъмнина на съзнанието, ходи натук-натам, лута се, никъде не може да намери подслон. Коя е причината за това състояние? Причината за това са неговите приятели, с които той е бил свързан. Той се е свързал с приятелите си в момента, когато те са били в залез слънце, т.е. когато са били на почивка. Всеки е изпитвал това състояние: ходите от врата на врата, тук хлопате, там хлопате — никой не ви отваря. към беседата >>
129. Напразно Ме почитат, НБ , София, 3.6.1923г.,
- Смяташ ли, че като седя в тъмнината, аз мисля?
Ето едно съвпадение. Понеже ти си първото лице, което хващат на мястото на престъплението, смятат, че ти си го извършил. Как ще се оправдаеш, че ти не си убиецът? Често вие хващате този, който не е извършил престъплението, и го питате: „Кажи какво мислиш сега? “ – Чакай, аз още не съм започнал да мисля. Смяташ ли, че като седя в тъмнината, аз мисля? Ако почна да мисля, въпросът е свършен. към беседата >>
130. Имаше двама синове, НБ , София, 17.6.1923г.,
- Всеки, който престъпва този принцип, тия, които ще влязат в такива връзки, тези връзки не трябва да ги правят вечерно време, в тъмнината, а на светлина, трябва да знаят лицата си. (втори вариант)
Всеки, който престъпва този принцип, тия, които ще влязат в такива връзки, тези връзки не трябва да ги правят вечерно време, в тъмнината, а на светлина, трябва да знаят лицата си. Българите казват за онези, които се женят – дошла е сляпата събота, значи тъмнината. Тази тъмнина дава отрицателни черти, но този принцип гласи, че онези, които се обичат, трябва да се срещнат денем. В техните умове и сърца не трябва да има никаква отрицателна мисъл, всичко да бъде възвишено и благородно. И второто нещо е, че и двамата трябва да бъдат свободни. Ако и двамата са роби, ако и двамата еднакво имат връзки, не трябва да се женят, не трябва деца да раждат. към втори вариант >>
- Българите казват за онези, които се женят – дошла е сляпата събота, значи тъмнината. (втори вариант)
Всеки, който престъпва този принцип, тия, които ще влязат в такива връзки, тези връзки не трябва да ги правят вечерно време, в тъмнината, а на светлина, трябва да знаят лицата си. Българите казват за онези, които се женят – дошла е сляпата събота, значи тъмнината. Тази тъмнина дава отрицателни черти, но този принцип гласи, че онези, които се обичат, трябва да се срещнат денем. В техните умове и сърца не трябва да има никаква отрицателна мисъл, всичко да бъде възвишено и благородно. И второто нещо е, че и двамата трябва да бъдат свободни. Ако и двамата са роби, ако и двамата еднакво имат връзки, не трябва да се женят, не трябва деца да раждат. И двамата роби робчета ще раждат. към втори вариант >>
- Тази тъмнина дава отрицателни черти, но този принцип гласи, че онези, които се обичат, трябва да се срещнат денем. (втори вариант)
Всеки, който престъпва този принцип, тия, които ще влязат в такива връзки, тези връзки не трябва да ги правят вечерно време, в тъмнината, а на светлина, трябва да знаят лицата си. Българите казват за онези, които се женят – дошла е сляпата събота, значи тъмнината. Тази тъмнина дава отрицателни черти, но този принцип гласи, че онези, които се обичат, трябва да се срещнат денем. В техните умове и сърца не трябва да има никаква отрицателна мисъл, всичко да бъде възвишено и благородно. И второто нещо е, че и двамата трябва да бъдат свободни. Ако и двамата са роби, ако и двамата еднакво имат връзки, не трябва да се женят, не трябва деца да раждат. И двамата роби робчета ще раждат. Който е роб, да се не жени. към втори вариант >>
- Под „сляпа събота“ разбирам тъмнината в живота.
Който престъпва този закон, всякога ще се натъква на мъчнотии и противоречия. Ще ви дам още един важен закон. Когато двама души се свързват в името на Любовта, връзката им трябва да става денем, на светлина – никога вечер. Те трябва да бъдат на светло, да виждат лицата си. Българите казват за младите, които се женят: „Дошла е вече сляпата събота за тях“. Под „сляпа събота“ разбирам тъмнината в живота. Момите и момците се срещат повече вечер, в тъмнина, да не ги виждат хората. Обаче тъмнината събужда отрицателното в човека. За да не става това, които се обичат, трябва да се срещат денем, на светло; да не се пробуди в тях нито едно отрицателно чувство, нито една отрицателна мисъл. И двамата трябва да бъдат свободни. Ако са роби, да не се женят. към беседата >>
- Момите и момците се срещат повече вечер, в тъмнина, да не ги виждат хората.
Ще ви дам още един важен закон. Когато двама души се свързват в името на Любовта, връзката им трябва да става денем, на светлина – никога вечер. Те трябва да бъдат на светло, да виждат лицата си. Българите казват за младите, които се женят: „Дошла е вече сляпата събота за тях“. Под „сляпа събота“ разбирам тъмнината в живота. Момите и момците се срещат повече вечер, в тъмнина, да не ги виждат хората. Обаче тъмнината събужда отрицателното в човека. За да не става това, които се обичат, трябва да се срещат денем, на светло; да не се пробуди в тях нито едно отрицателно чувство, нито една отрицателна мисъл. И двамата трябва да бъдат свободни. Ако са роби, да не се женят. – Защо? към беседата >>
- Обаче тъмнината събужда отрицателното в човека.
Когато двама души се свързват в името на Любовта, връзката им трябва да става денем, на светлина – никога вечер. Те трябва да бъдат на светло, да виждат лицата си. Българите казват за младите, които се женят: „Дошла е вече сляпата събота за тях“. Под „сляпа събота“ разбирам тъмнината в живота. Момите и момците се срещат повече вечер, в тъмнина, да не ги виждат хората. Обаче тъмнината събужда отрицателното в човека. За да не става това, които се обичат, трябва да се срещат денем, на светло; да не се пробуди в тях нито едно отрицателно чувство, нито една отрицателна мисъл. И двамата трябва да бъдат свободни. Ако са роби, да не се женят. – Защо? – Защото робът ражда пак роби. към беседата >>
131. Божественото и човешкото, ООК , София, 28.6.1923г.,
- И след смъртта, и в тъмнината няма освобождение.
След това си тръгнете в пътя и се върнете в местожителството си примирен вътре в себе си. Следователно навсякъде в живота – и в едно, и в друго отношение, и в училището, и вън от училището, и в пустинята, и вън от пустинята, и в смъртта, и вън от смъртта, трябва да прилагаме един и същ закон, защото не мислете, че след като умрете, няма задачи. И в смъртта има задачи, и в страданията, и в радостите, навсякъде има задачи, които трябва да разрешавате. Онази философия, която ви казва, че след смъртта няма живот, няма задачи, не е вярна. Това е вашата крива философия. И след смъртта, и в тъмнината няма освобождение. Освобождение има само когато изпълниш волята Божия. Не я ли изпълниш – няма освобождение. И в ада, където и да отидеш, няма освобождение. Следователно ще кажеш: „Аз съм изпратен и в тъмнината, и в ада, навсякъде да изпълня волята Божия“. Това е философията, това е учението на Бялото Братство – да изпълним волята Божия. към беседата >>
- Следователно ще кажеш: „Аз съм изпратен и в тъмнината, и в ада, навсякъде да изпълня волята Божия“.
Това е вашата крива философия. И след смъртта, и в тъмнината няма освобождение. Освобождение има само когато изпълниш волята Божия. Не я ли изпълниш – няма освобождение. И в ада, където и да отидеш, няма освобождение. Следователно ще кажеш: „Аз съм изпратен и в тъмнината, и в ада, навсякъде да изпълня волята Божия“. Това е философията, това е учението на Бялото Братство – да изпълним волята Божия. а всяко друго учение, което не изпълнява волята Божия, не е вярно учение. Туй е правата философия. Казвате: „Ще умра и всичко се свършва“. Не, и там не се свършва, и там има мъчения. към беседата >>
134. Първото правило, МС , София, 3.7.1923г.,
- Много трезви ще бъдете, без страх и без тъмнина, със светлина и с любов.
Когато искате да скъсате с този свят, ще трябва да има един бял брат при вас, той ще скъса. Когато вие изисквате, той ще ви покаже какви трябва да бъдат отношенията ви към това, старото. Преди да дойде той, по никой начин няма да късате. Работете, приготовлявайте се, но ще чакате. Затуй трябва да бъдете трезви във вашата мисъл. Много трезви ще бъдете, без страх и без тъмнина, със светлина и с любов. Туй трябва да имате предвид. Ние седим пред светлината на Божествения свят и знаем, кое е погрешно, и кое е право. Ние мислим, че съвременната наука е честна. Не, тя има много грехове. Пък и окултизмът, и той има много грехове. към беседата >>
135. Речи само реч, НБ , София, 8.7.1923г.,
- Божествената Любов носи светлина за хората, а човешката носи тъмнина.
Тя не ограничава никого. Човешката любов е ограничена. Сама по себе си тя ограничава. Божествената Любов ражда свободата, а човешката – робството. Божествената Любов води към живота, а човешката – към смъртта. Божествената Любов носи светлина за хората, а човешката носи тъмнина. Божествената Любов няма начало, няма и край, а човешката – има и начало, и край. Докато мислиш, че животът има край, ти си в човешката любов. Казваш за нещо, че ще продължи хиляда години и мислиш, че говориш за безграничното. И хилядата години имат край. Следователно, и то е човешко. към беседата >>
136. Упътване, ООК , София, 8.7.1923г.,
- Стойте тихо и спокойно, защото щом се уплашите, настава един момент на помрачаване и вие изгубвате съзнанието си, и в тази тъмнина ще се намерите в една тъмна зона.
За пример нека някои от вас се опитат да заспят съзнателно – като да знаят, че заспиват. Ще ви дам едно малко обяснение какво ще се случи с вас, когато заспивате. Да кажем, седите, съзнанието ви е тихо и спокойно. Изведнъж усещате, че вътре в мозъка ви става едно шумолене, като че нещо ви сграбчва и вие не можете да се върнете назад, и във вас се заражда един вътрешен страх. В такива случаи някои хора усещат едно мъчение и почват да викат. Стойте тихо и спокойно, защото щом се уплашите, настава един момент на помрачаване и вие изгубвате съзнанието си, и в тази тъмнина ще се намерите в една тъмна зона. Вие трябва да пазите мисълта за себе си, да се познаете, за да излезете благополучно от тази тъмна зона. Няма да се мине дълго време, веднага ще влезете в духовния свят и ще правите разлика, ще знаете кога спите, кога сънувате, кога ходите, ще различавате нещата. И после, като се върнете от духовния свят, по същия начин пак може да се събудите. Работата е, че като дойде туй шумолене, тогава се намесват тия гъсти магнетически състояния, при които човек изгубва съзнанието си, не се познава, всичко за него е разбъркано, всички предмети, положения, които вижда, всичко туй представлява за него една фантасмагория, но щом влезе в съзнанието си, ще види, че между всички неща има една вътрешна връзка. За да надделеете, изисква се много голямо усилие, защото някои от вас, които се концентрират, заспиват. към беседата >>
137. Абсолютното малко и абсолютното велико, ООК , София, 12.7.1923г.,
- Между „сега“ и „утре“ има един промеждутък, има тъмнина, земята се е завъртяла веднъж, и в тази тъмнина ти ще заспиш, връзката между твоето сегашно и утрешно съзнание ще се измени.
Има тъй наречените Божествени минути. Често аз ви говоря за думата „сега“, като ви казвам никога да не слагате в ума си момента „утре“. Между „сега“ и „утре“ има един промеждутък, има тъмнина, земята се е завъртяла веднъж, и в тази тъмнина ти ще заспиш, връзката между твоето сегашно и утрешно съзнание ще се измени. Ти като започнеш някоя работа, кажи „сега“. Вечерта, като си лягаш, няма да кажеш „утре“, ще кажеш пак „сега“. Станеш, пак кажи „сега“. Сложиш ли в мисълта си думата „утре“ веднага в съзнанието ти ще се зароди една междина, ти ще загубиш съзнание и трябва да си спомниш това нещо пак наново. Някои казват: „Утре ще направя тази работа“. към беседата >>
138. Ученикът трябва да разбира, ООК , София, 12.7.1923г.,
- Те са излезли извън светлината и са се превърнали на тъмнина.
Туй, което е мъртво, то е безобразно, а туй, което е красиво, то съдържа живот. Следователно, като говорим да изучаваме Природата, значи да разбираме живота в неговото първично отношение, а животът в неговото първично проявление подразбира, обхваща всички ония същества, които са излезли от Бога. Те не са се отдалечили от аурата на Бога, те са останали да работят с Бога. Ние ги наричаме светлите, чисти духове, духовете на светлината. Едни от тия същества са отишли малко по-далече, отколкото светлината е отишла, понеже те са духовете на материалния свят. Те са излезли извън светлината и са се превърнали на тъмнина. Като казвам, че са се превърнали на тъмнина, разбирам, че светлината е останала отвън, а тъмнината – отвътре, и затова са останали недоволни от живота. Някой богат човек деца има, жена има, власт има, всичко има, но той е недоволен от туй положение, има нещо, което му липсва. Всичко има, но същественото няма. И обратно: друг човек няма нищо, но неговата душа е радостна – той има същественото. към беседата >>
- Като казвам, че са се превърнали на тъмнина, разбирам, че светлината е останала отвън, а тъмнината – отвътре, и затова са останали недоволни от живота.
Следователно, като говорим да изучаваме Природата, значи да разбираме живота в неговото първично отношение, а животът в неговото първично проявление подразбира, обхваща всички ония същества, които са излезли от Бога. Те не са се отдалечили от аурата на Бога, те са останали да работят с Бога. Ние ги наричаме светлите, чисти духове, духовете на светлината. Едни от тия същества са отишли малко по-далече, отколкото светлината е отишла, понеже те са духовете на материалния свят. Те са излезли извън светлината и са се превърнали на тъмнина. Като казвам, че са се превърнали на тъмнина, разбирам, че светлината е останала отвън, а тъмнината – отвътре, и затова са останали недоволни от живота. Някой богат човек деца има, жена има, власт има, всичко има, но той е недоволен от туй положение, има нещо, което му липсва. Всичко има, но същественото няма. И обратно: друг човек няма нищо, но неговата душа е радостна – той има същественото. към беседата >>
140. Бъдете разумни!, НБ , , 16.9.1923г.,
- Този последният казва на първия, който могъл да отбие земята от нейния път: „Е, сега пристъпи вече, отбий земята, понеже ако аз отбия слънцето от пътя му, ще настане тъмнина и ти няма да си свършиш работата, а аз после ще отбия слънцето“.
И онзи, който говори и се съмнява, и нему липсва нещо от ума. Ще ви разправя един анекдот. Събрали се в древността двама знаменити адепти. Срещнали се те на кръстопът и почнали да разправят за силите, които са придобили от природата. Единият казва: „Силата ми е толкова голяма, че аз мога да отбия земята от нейния път“. Този последният казва на първия, който могъл да отбие земята от нейния път: „Е, сега пристъпи вече, отбий земята, понеже ако аз отбия слънцето от пътя му, ще настане тъмнина и ти няма да си свършиш работата, а аз после ще отбия слънцето“. Той казал: „Имам малко работа сега, ще ме почакаш малко“. Отишъл да си свърши работата, но не се върнал. Защо не се върнал веднага? Защото не може да отбие земята от пътя ѝ. Връща се този адепт от школата след няколко дни и казва: „Учителите, които са ми поверили тази тайна, ми казаха, че ако аз отбия земята от пътя ѝ, ще ме подложат на смъртно наказание, затова, заради своя живот, няма да отбия земята от пътя ѝ. към беседата >>
143. Който люби, НБ , София, 2.12.1923г.,
- Вие, като хора, нищо няма да видите, но като духове, може да видите, че има и друга земя, с една материя, която не гние, в която няма тъмнина.
Някои казват: „Онзи свят е само едно състояние“. Да, той е едно състояние, но същевременно е и едно място. Казват: „Где е онзи свят? “ Когато ние говорим за духа, какъвто и да е духът, и той има една материална обвивка около себе си. Материята, в която той обитава и работи, по отношение на неговото битие е по-гъста от материята на земята. Вие, като хора, нищо няма да видите, но като духове, може да видите, че има и друга земя, с една материя, която не гние, в която няма тъмнина. Нашата материя се различава по това, че нейният цвят е покрит с една черна, с една тъмно-червена краска. Докато сме тук, при тези условия, мир не може да има. Вие искате да сте на другия свят. Е, тогава как ще изтълкувате думите: „Небето и земята ще потънат, ново небе, нова земя ще се явят“. Какво се разбира под тия думи? към беседата >>
145. Едно ти не достига!, НБ , София, 6.1.1924г.,
- Светлината тъмнина не може да стане, и тъмнината светлина не може да стане, но светлината може да отстъпи своето място на тъмнината, и тъмнината може да отстъпи своето място на светлината.
Е, питам: Как е възможно грешният да стане светия? Това е невъзможно, немислимо е. Казват, че грешният можал да стане светия, и светията можал да стане грешен. Това е едно парадоксално явление. В природата това не може да стане. Светлината тъмнина не може да стане, и тъмнината светлина не може да стане, но светлината може да отстъпи своето място на тъмнината, и тъмнината може да отстъпи своето място на светлината. Това е възможно. Но да се превърне светлината в тъмнина, това е немислимо. Никога не е било и не може да бъде! Любовта може да отстъпи мястото си на омразата, и омразата може да отстъпи мястото си на любовта, но любовта да се превърне в омраза и омразата – в любов, това е немислимо. Като казвам, че е немислимо, то е, защото тия енергии в своята същина, в своята разумност не могат да се превърнат. към беседата >>
- Но да се превърне светлината в тъмнина, това е немислимо.
Казват, че грешният можал да стане светия, и светията можал да стане грешен. Това е едно парадоксално явление. В природата това не може да стане. Светлината тъмнина не може да стане, и тъмнината светлина не може да стане, но светлината може да отстъпи своето място на тъмнината, и тъмнината може да отстъпи своето място на светлината. Това е възможно. Но да се превърне светлината в тъмнина, това е немислимо. Никога не е било и не може да бъде! Любовта може да отстъпи мястото си на омразата, и омразата може да отстъпи мястото си на любовта, но любовта да се превърне в омраза и омразата – в любов, това е немислимо. Като казвам, че е немислимо, то е, защото тия енергии в своята същина, в своята разумност не могат да се превърнат. към беседата >>
146. Оздравяха, НБ , София, 13.1.1924г.,
- “ Светията е човек, който ходи всякога със запалена свещ, той не ходи в тъмнина.
Аз бих желал това учение да се приложи във всичките домове и да имате едно разположение като на светия. Ще кажете: „А, може ли човек да бъде светия? “ Светията е човек, който ходи всякога със запалена свещ, той не ходи в тъмнина. Ще ви приведа една аналогия. По-добре е да ходиш с вощена свещ вечерно време, отколкото с една електрическа лампа от 1,000 свещи. Ще кажете: „Е, сега туй разсъждение ли е? “ Ами ако ти си взел тази електрическа лампа само за един час, а аз имам една своя вощена свещ, питам: Кое е за предпочитане в дългия път, да имаме тази лампа за един час или – моята вощена свещ? Електрическата лампа след един час ще ми я вземат, а моята малка свещ ще я имам за всякога и ще си осветлявам пътя. към беседата >>
147. Елементи в геометрията, МОК , София, 3.2.1924г.,
- Има само два начина на мислене: единият начин е мислене в тъмнина, другият начин е мислене в бялата светлина, т.е.
Тия теми влизат като камъни в градежа на едно здание. Така и всеки предмет, върху който се спира вашият ум, ще ви принесе в дадения случай или полза, или вреда. Вие трябва да мислите, но не можете да пренебрегвате законите на мисълта. Ако не вървите по нейните закони, ще мислите неправилно, т.е. в мисълта си ще вървите по крив път. Има само два начина на мислене: единият начин е мислене в тъмнина, другият начин е мислене в бялата светлина, т.е. в светлината изобщо. При сегашните условия на живота вие не можете да бъдете неутрални. И всеки, който казва, че може да бъде неутрален, той трябва да бъде божество. Даже и божествата не могат да бъдат неутрални. Тъй че, всеки, който мисли, ще има едното или другото положение, или и двете – не в един и същи момент, но ще се сменяват. към беседата >>
149. Трите състояния у човека, ООК , София, 13.2.1924г.,
- Мога да впрегна моя мозък да ми свети, докато мисля, а като престана да мисля, да настане тъмнина.
Следователно онзи, който иска да работи съзнателно, трябва да надрасне тези три вида състояния. От това, че е загубил парите си, че са му казали обидна дума, че е претърпял умствена загуба, той не трябва да се изменя, а трябва да знае, че това е в реда на нещата. Тия три състояния са горящата свещ. Сега някой може да пита: „Не може ли без свещ вкъщи? “ – Може, как не! Мога да впрегна моя мозък да ми свети, докато мисля, а като престана да мисля, да настане тъмнина. Значи мисля ли – свети мозъкът ми; престана ли да мисля – тъмнина настава, почивам си. Да допуснем, че някой ви вземе свещта. Казвате: „Какво право има да ми взема свещта? “ – Е, взел я, той има право. Тази свещ всеки има право да я вземе и да измени вашето състояние. към беседата >>
- Значи мисля ли – свети мозъкът ми; престана ли да мисля – тъмнина настава, почивам си.
От това, че е загубил парите си, че са му казали обидна дума, че е претърпял умствена загуба, той не трябва да се изменя, а трябва да знае, че това е в реда на нещата. Тия три състояния са горящата свещ. Сега някой може да пита: „Не може ли без свещ вкъщи? “ – Може, как не! Мога да впрегна моя мозък да ми свети, докато мисля, а като престана да мисля, да настане тъмнина. Значи мисля ли – свети мозъкът ми; престана ли да мисля – тъмнина настава, почивам си. Да допуснем, че някой ви вземе свещта. Казвате: „Какво право има да ми взема свещта? “ – Е, взел я, той има право. Тази свещ всеки има право да я вземе и да измени вашето състояние. Но кой е онзи, който може да вземе свещта, която нося в моя мозък? към беседата >>
150. Що е това?, НБ , София, 24.2.1924г.,
- Нека има страх отвън – Любов отвътре, тъмнина отвън – светлина отвътре!
Има един закон, в който няма нито похвали, нито укори. Там можеш да бъдеш сам. Но понеже хората не искат да бъдат сами, искат да бъдат двама, те напущат този закон и затова се явяват всички страдания. Ето защо трябва да бъдем доблестни, да изнесем без страх всички страдания. Не се плашете от дявола, не се плашете от беднотията, не се плашете от болестите, от страданията, от това-онова, приемете Любовта, нека тя царува във вашите сърца! Нека има страх отвън – Любов отвътре, тъмнина отвън – светлина отвътре! Нека има светлина в ума и топлина в сърцето, за да имаме сила да вършим волята Божия! Можем ли да вършим волята Божия? – Можем. Всеки може да върши доброто в онази микроскопическа форма. Всеки може да люби, а всички вие искате да любите. към беседата >>
151. Познай себе си, ООК , София, 19.3.1924г.,
- борба между Светлината и тъмнината.
“ – „Няма да гласувам.“ Там е туй, дълбокото разбиране на живота. Не мислете, че вие може да избегнете от тия по-висши интелигентни сили, наречени адепти на злото, на тъмните сили. Тяхната мисъл е насочена да действа разрушително, да вселява съблазън, съмнение. Има Братя, които носят мир, радост, съзнание. Тъй че в света съществува голяма борба между тия две сили, т. е. борба между Светлината и тъмнината. към беседата >>
152. Двете противоположности, ИБ , София, 22.3.1924г.,
- Щом мислите обратното, непременно ще дойде тъмнина, стеснение и ограничение.
Следователно радостите в живота идват да възстановят, да балансират или да видоизменят онези, разрушаващите сили на страданието, да донесат добро за душата. Тъй е правилното схващане. Всеки един от вас може да провери това, в него абсолютно няма никакво изключение. От момента, в който вие съзнаете, че вие сте плод на Божията Любов, щом така вярвате, мислите, чувствате и действате, вие ще усетите в себе си едно разширение и светлина, и сила ще дойде. Щом мислите обратното, непременно ще дойде тъмнина, стеснение и ограничение. Тогава идват всички тия недоразумения и страдания. Сега мисля, че между вас няма какво да се зараждат въпросите, кой е Христос, какъв е Христос. Това е само външната страна Христос по външен начин, физически не може да се познае. По какво може човек да ви обича? Ако рече човек по физически начин да ви обича, вие не сте Бог знае какво красиво нещо Хубавото у вас, то е скрито вътре и онзи, който разбира, той ще види вашата душа. към беседата >>
154. Любов към Бога, ООК , София, 16.4.1924г.,
- Никога не трябва да усещате студенина в сърцето си и тъмнина в ума си.
Да се качваш от долу на горе разбирам, но да слизаш от горе на долу – това е всякога опасно. Проповедник, който става търговец, деградира; търговец, който става проповедник, се облагородява. Следователно вие имате в себе си две сили, с които трябва да работите: вашия ум и вашето сърце. Светлината всякога трябва да озарява ума ви, да бъде негова спътница, а пък топлината трябва да бъде спътница на вашето сърце – нищо повече. И тогава във вашия слънчев възел или в сърцето си всякога ще усещате една малка приятна топлинка. Никога не трябва да усещате студенина в сърцето си и тъмнина в ума си. Щом дойде мрак в ума ви и студенина в сърцето ви, раждат се най-противоречиви чувства, най-противоречиви мисли в живота. към беседата >>
155. Точилото и ножът, ООК , София, 23.4.1924г.,
- Невежество, тъмнина трябва да има!
“ И тъй, както не очакваш, мушне те изведнъж с ножа си. Този, който държи ръката си отзад, има нещо скрито. Един оратор, който държи ръката си отзад, на гърба си, пък крие някаква мисъл. Ако речем да обясним всичките движения на хората, ще си изпокъсате космите на главата от ужас. Ако се изтълкува всяко ваше движение, не ще може да си намерите място. Невежество, тъмнина трябва да има! Невежеството е благословение за сегашното човечество. Някой път тия движения в нас са неволни – те са изостанали навици от нашето минало. Някой път например ти се разгневиш, вдигнеш ръка, започнеш да удряш наляво, надясно. Защо? – По стар навик. Всяко движение има свой вътрешен смисъл. към беседата >>
156. Каквото попросите, НБ , София, 4.5.1924г.,
- Има тъмни, мрачни моменти в човешката душа, но когато дойде Божественият чек, тази тъмнина изчезва, и радостта иде.
– Не е всякога така. Има случаи в живота, когато синове на американски милиардери се самоубиват. Дъщерята или синът пише на баща си: Турям край на живота си, не намирам смисъл да живея. Значи, и богат, и беден се отчайват от живота и се самоубиват. Много причини има за самоубийството. Има тъмни, мрачни моменти в човешката душа, но когато дойде Божественият чек, тази тъмнина изчезва, и радостта иде. Питам: Ако имате тази малка пръчица, няма ли да разрешите всички въпроси изведнъж? Например, имаш да плащаш на някого. Срещаш кредитора си, и той казва: Помниш ли, че ми дължиш сто хиляди лева? – Да, зная това. – И 50 хиляди лева лихва, стават 150,000 лв. към беседата >>
158. Напразно ме почитат, НБ , София, 11.5.1924г.,
- Очите на престъпника излъчват тъмнина.
Човек има високо чело, нос, брада, които го отличават от животните. Но ако разглеждате хората, ще видите, че и те се различават един от друг. Всеки човек има лице, но голяма е разликата в чертите на лицето на добрия човек и на престъпника. В очите на добрия човек се чете мекота, благост. От тях излиза бяла, приятна светлина. Очите на престъпника излъчват тъмнина. Всичко в него е дисхармонично. Очите са огледало на човека. В тях се отбелязват и физическите, и психическите прояви. Погледът на болния е мътен, раздвоен. Щом оздравее, очите му стават бистри, ясни. към беседата >>
159. Четирите проекции, ООК , София, 14.5.1924г.,
- На Рая съответства Адът, на радостта съответства страданието, на Светлината съответства тъмнината, на злото съответства Доброто.
Има и Рай, има и Ад, но и Раят не е такъв, какъвто хората си го представят. Рай и Ад има и в малък размер, и в голям размер. Те не са такива, каквито хората си ги представят. Адът и Раят са два противоположни полюса. Те извършват една велика служба в живота. На Рая съответства Адът, на радостта съответства страданието, на Светлината съответства тъмнината, на злото съответства Доброто. Питам тогава онези, които казват: „Как така Бог, Който е съвършен, е допуснал злото в света? “ Злото е излишъкът на нашето развитие. Онази материя, която е останала недиференцирана, която не може да се одухотвори в нас, тя е започнала да се разлага и да ферментира. Тя именно е образувала злото. От нея започва да се формира един нисш живот, без разум. към беседата >>
160. Да възлюбиш Господа, НБ , София, 18.5.1924г.,
- – По това, че същественото носи живот, а несъщественото носи смърт; същественото носи добро, мир и радост, а несъщественото – зло, размирие и скръб; същественото носи разумност, а несъщественото – безумие; същественото носи светлина, а несъщественото – тъмнина.
И тъй, щом се заговори за света, човек се натъква на нещо съществено, което не знае, и което трябва да изучава. Всеки може да опита и същественото, и несъщественото. – По какво може да се опитат? – По това, че същественото носи живот, а несъщественото носи смърт; същественото носи добро, мир и радост, а несъщественото – зло, размирие и скръб; същественото носи разумност, а несъщественото – безумие; същественото носи светлина, а несъщественото – тъмнина. Може ли да живееш в тъмнина, а да разрешаваш въпросите на светлината? Въпросите на светлината се разглеждат само в светлина, в никой случай в тъмнина. към беседата >>
- Може ли да живееш в тъмнина, а да разрешаваш въпросите на светлината?
И тъй, щом се заговори за света, човек се натъква на нещо съществено, което не знае, и което трябва да изучава. Всеки може да опита и същественото, и несъщественото. – По какво може да се опитат? – По това, че същественото носи живот, а несъщественото носи смърт; същественото носи добро, мир и радост, а несъщественото – зло, размирие и скръб; същественото носи разумност, а несъщественото – безумие; същественото носи светлина, а несъщественото – тъмнина. Може ли да живееш в тъмнина, а да разрешаваш въпросите на светлината? Въпросите на светлината се разглеждат само в светлина, в никой случай в тъмнина. към беседата >>
- Въпросите на светлината се разглеждат само в светлина, в никой случай в тъмнина.
И тъй, щом се заговори за света, човек се натъква на нещо съществено, което не знае, и което трябва да изучава. Всеки може да опита и същественото, и несъщественото. – По какво може да се опитат? – По това, че същественото носи живот, а несъщественото носи смърт; същественото носи добро, мир и радост, а несъщественото – зло, размирие и скръб; същественото носи разумност, а несъщественото – безумие; същественото носи светлина, а несъщественото – тъмнина. Може ли да живееш в тъмнина, а да разрешаваш въпросите на светлината? Въпросите на светлината се разглеждат само в светлина, в никой случай в тъмнина. към беседата >>
- Той се намира в неописуема тъмнина.
За Бога са казвали, че е страшен, но същевременно, че е благ, добър и милостив. Какво ще кажете тогава? Казвам: Страшно е, когато Бог изостави човека. Обаче, благословение е, когато Той го вземе на своя страна. Няма по-страшно нещо за човека, изоставен от Бога. Той се намира в неописуема тъмнина. Това го довежда до отчаяние и той се самоубива. Значи, хората се самоубиват, когато за момент само се почувстват изоставени от Бога. Някой момък се самоубил, защото неговата възлюбена го напуснала. Всъщност, не го изоставила възлюбената му, но Господ го изоставил. Бог е Любов. към беседата >>
161. Онези дни ще се съкратят, НБ , София, 25.5.1924г.,
- Лъжливият живот произвежда тъмнина; истинският живот произвежда светлина и свобода.
– Когато човек възприеме и приложи в живота си великия закон на Любовта. Ето защо, който иска да стане истински .човек, да влезе в новата епоха, да се освободи от робството на греха, на страха, на безсмислието, на смъртта, трябва да служи на Любовта. – Как ще познаем истинската любов? – Тя ражда живота. Лъжливата, фалшивата любов ражда смъртта. Лъжливият живот произвежда тъмнина; истинският живот произвежда светлина и свобода. Тази светлина посочва правия път, по който човек трябва да върви. Като влезе в този път, човек се освобождава от страданията, т.е. те излизат на повърхността на живота му и не го измъчват. към беседата >>
163. Малкото приложение, ООК , София, 18.6.1924г.,
- Тъмнината внася твърдост.
Казваш си: „Слава Богу, просветна нещо в ума ми.“ Какво значи това? – Част от грубата енергия на мъжкия принцип се е трансформирала, нещо меко е дошло. Усещате, че малко топлина е дошла в сърцето. Тази топлина именно произвежда мекотата. Светлината – това е силата, която също внася мекота. Тъмнината внася твърдост. Щом влезете в Духовния свят и срещнете тъмнина, ако не разбирате законите, вие може да си счупите главата. Тъмнината – това е една твърда материя. Тя е толкова твърда, че даже напреднали духове, ако не спазват законите, изпитват противодействието ¢. Туй, впрочем, е казано мимоходом. Ние, като говорим за тъмнината, се отдалечаваме от въпроса. към беседата >>
- Щом влезете в Духовния свят и срещнете тъмнина, ако не разбирате законите, вие може да си счупите главата.
– Част от грубата енергия на мъжкия принцип се е трансформирала, нещо меко е дошло. Усещате, че малко топлина е дошла в сърцето. Тази топлина именно произвежда мекотата. Светлината – това е силата, която също внася мекота. Тъмнината внася твърдост. Щом влезете в Духовния свят и срещнете тъмнина, ако не разбирате законите, вие може да си счупите главата. Тъмнината – това е една твърда материя. Тя е толкова твърда, че даже напреднали духове, ако не спазват законите, изпитват противодействието ¢. Туй, впрочем, е казано мимоходом. Ние, като говорим за тъмнината, се отдалечаваме от въпроса. към беседата >>
- Тъмнината – това е една твърда материя.
Усещате, че малко топлина е дошла в сърцето. Тази топлина именно произвежда мекотата. Светлината – това е силата, която също внася мекота. Тъмнината внася твърдост. Щом влезете в Духовния свят и срещнете тъмнина, ако не разбирате законите, вие може да си счупите главата. Тъмнината – това е една твърда материя. Тя е толкова твърда, че даже напреднали духове, ако не спазват законите, изпитват противодействието ¢. Туй, впрочем, е казано мимоходом. Ние, като говорим за тъмнината, се отдалечаваме от въпроса. към беседата >>
165. Разумният живот, ООК , София, 16.7.1924г.,
- След като научите това, ще дойде или пътят на Любовта, или пътят на омразата; или пътят на Светлината, или пътят на тъмнината – друга алтернатива няма.
Та в дадения случай, при сегашните условия, вие ще вземете две позиции – няма друг избор: или пътя на Доброто, или пътя на злото. След като научите това, ще дойде или пътят на Любовта, или пътят на омразата; или пътят на Светлината, или пътят на тъмнината – друга алтернатива няма. Да не мислите, че има друга философия? Казвате: „Е, да са живи децата! “ Но слушайте! Децата ви ще бъдат живи и здрави, ако вършите Волята Божия. Мъжът ви ще бъде жив и здрав, ако вършите Волята Божия. към беседата >>
166. Хубави чувства, СБ , ИБ , Мусала, 12.8.1924г.,
- Има страшни неща в света, но ще ги минеш в тъмнина, за да не виждаш нищо.
" Добре, изгубил си някой зрението, а някой негов приятел го вземе да го развежда из цяла Европа. Той казва: "Защо ми е това сега, а не на млади години, когато виждах? Аз сега ще ходя натук-натам, да разглеждам неща, които не виждам." Философия е това. Неизповедими са Божиите тайни! Те са толкова страшни, че и ангелите, които говорят за Божията Любов, когато дойде въпрос за Божиите тайни, и в тях трепва сърцето. Има страшни неща в света, но ще ги минеш в тъмнина, за да не виждаш нищо. Вие сега казвате: "Да видим какво има, да знаем всичко", но щом ви се отвори картината и я видите, ще кажете: "Е, по-хубаво да не бяхме видели тази картина." Именно сега вие трябва да се борите в себе си. Като влезете в този път, човек трябва да бъде разумен, да разбира нещата. Голяма разумност се изисква! Например някой човек може да почувства тъй обезсмислен живота си! Психология е това! към беседата >>
167. Не само абсолютна чистота, но и абсолютно доверие, СБ , ИБ ,БР , София, 1.9.1924г.,
- Отговарям: Ако сте ученици, стояли сте в тъмнина и казвате: „За утре трябва да си науча урока и ми е потребна свещ.“ Дойде един, носи свещ, а вие се групирате около тая свещ и почнете да си учите урока.
168. Съзнателният живот като забава, СБ , София, 1.9.1924г.,
- Сериозният живот аз уподобя- вам на живота, който човек прекарва нощно време - седи сам в тъмнина, няма с кого да приказва, размишлява какво да прави. (втори вариант)
От това гледище, всичкият материален свят е една забава за висшите духове. Те по някой път гледат, как живеят хората на земята, защото туй, което хората правят на земята, то е едно забавление за невидимия свят, то не е толкова сериозно. От наше гледище, от гледището на нашия грешен живот, от живота на несгодите, ние живеем един сериозен живот, но от гледището на Онези напреднали същества, животът е една забава. Следователно не всякога трябва да бъдете сериозни. Сериозни трябва да бъдете, когато изправяте вашите погрешки, но щом изправите погрешките си, превърнете живота си в забава! Сериозният живот аз уподобя- вам на живота, който човек прекарва нощно време - седи сам в тъмнина, няма с кого да приказва, размишлява какво да прави. А живота на забавата е сбор на души, които се събират в общение и живеят в Божествената Любов, Мъдрост, Истина, Правда и онази висша доброта. И всички се радват, че има забава. Когато настане периода на забавата, Господ прощава греховете на всички хора. към втори вариант >>
- Сериозния живот аз уподобявам на живота, който човек прекарва нощно време: седи сам в тъмнината, няма с кого да приказва, размишлява какво да прави.
От това гледище всичкият материален свят е една забава за висшите духове. Те по някой път гледат как живеят хората на Земята, защото туй, което хората правят на Земята – това е едно забавление, за Невидимия свят то не е толкова сериозно. От наше гледище, от гледището на нашия грешен живот, на живота на несгодите, ние живеем един сериозен живот, но от гледището на онези напреднали същества животът е една забава. Следователно не всякога трябва да бъдете сериозни. Сериозни трябва да бъдете, когато изправяте вашите погрешки, но щом изправите погрешките си, превърнете живота си в забава! Сериозния живот аз уподобявам на живота, който човек прекарва нощно време: седи сам в тъмнината, няма с кого да приказва, размишлява какво да прави. А животът на забавата е сбор на души, които се събират в общение и живeят в Божествената Любов, Мъдрост, Истина, Правда и в онази висша Доброта. И всички се радват, че има забава. Когато настане периодът на забавата, Господ прощава греховете на всички хора. към беседата >>
169. Абсолютна справедливост, ООК , София, 15.10.1924г.,
- Когато се е родил, бил е в тъмнина, и когато умира, пак ще бъде в тъмнина.
Вие не помните вашето раждане, не помните и кога сте заченати. Ще помните ли, когато умрете? – Не. Значи тъй както човек се ражда, така и умира. Такъв е законът. Когато се е родил, бил е в тъмнина, и когато умира, пак ще бъде в тъмнина. Следователно влизате в светла, осветена стая, която е светът, но излизате вън, т.е. в другия свят – пак тъмнина настава за вас. Как сте влезли в светлата стая и как сте излезли вън в тъмнината, нищо не знаете. Това показва, че вие не знаете отношението на този свят към онзи. Казвате, че има друг свят, но не го знаете. към беседата >>
- в другия свят – пак тъмнина настава за вас.
– Не. Значи тъй както човек се ражда, така и умира. Такъв е законът. Когато се е родил, бил е в тъмнина, и когато умира, пак ще бъде в тъмнина. Следователно влизате в светла, осветена стая, която е светът, но излизате вън, т.е. в другия свят – пак тъмнина настава за вас. Как сте влезли в светлата стая и как сте излезли вън в тъмнината, нищо не знаете. Това показва, че вие не знаете отношението на този свят към онзи. Казвате, че има друг свят, но не го знаете. Поне най-малкото възпоменание за него имате ли? На кое място в онзи свят сте били? към беседата >>
- Как сте влезли в светлата стая и как сте излезли вън в тъмнината, нищо не знаете.
Значи тъй както човек се ражда, така и умира. Такъв е законът. Когато се е родил, бил е в тъмнина, и когато умира, пак ще бъде в тъмнина. Следователно влизате в светла, осветена стая, която е светът, но излизате вън, т.е. в другия свят – пак тъмнина настава за вас. Как сте влезли в светлата стая и как сте излезли вън в тъмнината, нищо не знаете. Това показва, че вие не знаете отношението на този свят към онзи. Казвате, че има друг свят, но не го знаете. Поне най-малкото възпоменание за него имате ли? На кое място в онзи свят сте били? – Не помните. към беседата >>
- Ако някой път небето се заоблачи и Слънцето се скрие, настане тъмнина, това значи ли, че Природата изменя спрямо мен своето разположение?
Един ден по едно съвпадение двете сестри се скарват, казват си по една обидна дума, тъй както между дипломатите. Едната сестра поглежда сестра си невнимателно, накриво, а другата се разплаква. Третата сестра трябва ли да каже на разплаканата си сестра, че поведението на тяхната сестра не е хубаво, или трябва да ѝ каже: „Сестро, не плачи, сестра ни не те е обидила, ти криво си я разбрала.“ Ами как ще докаже, че сестра ѝ я е погледнала накриво? Знаете ли какво нещо е криво поглеждане? – То е една проекция. Ако някой път небето се заоблачи и Слънцето се скрие, настане тъмнина, това значи ли, че Природата изменя спрямо мен своето разположение? Ще кажете ли, че Природата се е разгневила заради теб? – Не, тя си прави някакви маневри. Аз ще се скрия в някоя пещера или под някое дърво и ще наблюдавам проявите ѝ, ще се уча като децата. Който не знае тия неща, мисли, че всеки гърмеж, всяка буря е за него. Ще си каже: „Отидох вече! към беседата >>
173. Забравените неща, ООК , София, 12.11.1924г.,
- Следователно ние сами хвърляме тъмнина в съзнанието си, зависи от нашето движение.
Нагоре или навътре е едно и също нещо; надолу или навън – и то е едно и също. Надолу да се движим и навън да се движим, понятията са едни и същи. Щом се движиш от центъра към периферията, твоята памет непременно ще отслабне. А щом се движиш от периферията към центъра, твоята памет ще се усили. Щом се движиш от центъра към периферията, твоето съзнание непременно ще потъмнее, ще изгубиш светлината си; щом се движиш от периферията към центъра, ще дойде светлина в съзнанието ти. Следователно ние сами хвърляме тъмнина в съзнанието си, зависи от нашето движение. Например ти можеш да кажеш: „Аз съм лош човек.“ Не е достатъчно да кажеш, че си лош човек, но защо си лош, как се обяснява твоята лошавина. Ти имаш брат, баща ви е оставил и на двамата наследство, но ти вземаш всичкото наследство, а изпъждаш брат си. Или имаш и сестра, вземаш и нейния дял и я изпъждаш. Най-после изпъдиш и майка си – останеш сам, ядеш и пиеш. Сега вече има известно потъмняване в твоето съзнание. Защо? към беседата >>
- Като изговориш стиха: И виделината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе, всичко това трябва да го видиш, да разбереш тази борба между виделината и тъмнината.
Този стих е най-дълбокият от Евангелието, но езикът, на който е преведен, не е образен. Затова, като чуеш или като прочетеш този стих, ти не можеш да се забравиш, не можеш да се пренесеш от този свят, за да може великото в света да оживее пред теб. Като произнесеш стиха: В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, тъй трябва да го произнесеш, че да преживееш това начало. После: Всичко чрез Него стана, и което е станало, нищо без Него не стана – произнесеш ли тези думи, трябва да видиш целия този процес, да преживееш това, че всичко чрез Него е станало. Като изговориш думите: В Него бе Животът, и Животът бе виделина на человеците, този Живот и тази виделина трябва да ги изпиташ. Като изговориш стиха: И виделината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе, всичко това трябва да го видиш, да разбереш тази борба между виделината и тъмнината. Ако вие пеехте по този начин, гласът ви би треперил, щеше да бъде мек и звънлив, па и душите ви щяха да трептят. А сега гласът ви е тъп, защото нямате въодушевление отвътре, не преживявате думите. към беседата >>
174. Градоветѣ Содомски и Гоморски / Градовете Содомски и Гоморски, НБ , София, 16.11.1924г.,
- – Остава ви робството, остава ви злото, остава ви тъмнината. (втори вариант)
Някой път, като ви слушат, как мислите за Бога, те се чудят. Защо мислите така за Бога? Защото сте изпъдили Бога от сърцето си, от ума си, от волята си. Като последствие на това, вие сте изгубили живота, светлината и свободата, изпаднали сте в една вътрешна борба и затуй страдате. И какво ви остава тогава? – Остава ви робството, остава ви злото, остава ви тъмнината. И после казвате: Е, трябва да умрем. Защо? Защото стават усложнения, защото такава е волята Божия, защото такава ни е кармата, такива са икономическите условия. Не, въпросът не седи в това. Въпросът е да възприемем Божията Любов, защото тя разширява човешкия ум, човешкото сърце, човешката душа и се проявява всеки момент. За тази Любов няма нищо невъзможно. към втори вариант >>
- – Остава ви робството, остава ви злото, остава ви тъмнината.
Нѣкой пѫть, като ви слушатъ, какъ мислите за Бога, тѣ се чудятъ. Защо мислите така за Бога? Защото сте изпѫдили Бога отъ сърдцето си, отъ ума си, отъ волята си. Като послѣдствие на това, вие сте изгубили живота, свѣтлината и свободата, изпаднали сте въ една вѫтрѣшна борба и затуй страдате. И какво ви остава тогава? – Остава ви робството, остава ви злото, остава ви тъмнината. И послѣ казвате: е, трѣбва да умремъ. Защо? Защото ставатъ усложнения, защото такава е волята Божия, защото такава ни е кармата, такива сѫ икономическитѣ условия. Не, въпросътъ не седи въ това. Въпросътъ е да възприемемъ Божията Любовь, защото тя разширява човѣшкия умъ, човѣшкото сърдце, човѣшката душа и се проявява всѣки моментъ. За тази Любовь нѣма нищо невъзможно. към беседата >>
- Вие ще кажете: „Тъмнина е било.“ От где знаете че е така, какви данни имате за това?
Някой казва: „Аз мога да мисля за всичко.“ Е, какво, кажете ми тогава, преди съществуването на тази Вселена, какво е имало, от къде е изпъкнала тя? Рекох ви аз, било е време, когато Вселената не е съществувала, какво е било тогава? Вие ще кажете: „Тъмнина е било.“ От где знаете че е така, какви данни имате за това? Друг ще каже: „Светлина е било.“ Кои с научните ви данни, от где знаете, че е било светлина или тъмнина? Тъмнината у вас, това е едно субективно схващане. В реалния живот, в абсолютния живот няма нито тъмнина, нито светлина. Е, какво има тогава? Виждате ли как може да се забърка човек! към беседата >>
- Друг ще каже: „Светлина е било.“ Кои с научните ви данни, от где знаете, че е било светлина или тъмнина?
Някой казва: „Аз мога да мисля за всичко.“ Е, какво, кажете ми тогава, преди съществуването на тази Вселена, какво е имало, от къде е изпъкнала тя? Рекох ви аз, било е време, когато Вселената не е съществувала, какво е било тогава? Вие ще кажете: „Тъмнина е било.“ От где знаете че е така, какви данни имате за това? Друг ще каже: „Светлина е било.“ Кои с научните ви данни, от где знаете, че е било светлина или тъмнина? Тъмнината у вас, това е едно субективно схващане. В реалния живот, в абсолютния живот няма нито тъмнина, нито светлина. Е, какво има тогава? Виждате ли как може да се забърка човек! Туй отричане показва, че съществува нещо извън тъмнината и светлината. към беседата >>
- Тъмнината у вас, това е едно субективно схващане.
Някой казва: „Аз мога да мисля за всичко.“ Е, какво, кажете ми тогава, преди съществуването на тази Вселена, какво е имало, от къде е изпъкнала тя? Рекох ви аз, било е време, когато Вселената не е съществувала, какво е било тогава? Вие ще кажете: „Тъмнина е било.“ От где знаете че е така, какви данни имате за това? Друг ще каже: „Светлина е било.“ Кои с научните ви данни, от где знаете, че е било светлина или тъмнина? Тъмнината у вас, това е едно субективно схващане. В реалния живот, в абсолютния живот няма нито тъмнина, нито светлина. Е, какво има тогава? Виждате ли как може да се забърка човек! Туй отричане показва, че съществува нещо извън тъмнината и светлината. Съществува нещо друго, от което тъмнината и светлината с един резултат. към беседата >>
- В реалния живот, в абсолютния живот няма нито тъмнина, нито светлина.
Някой казва: „Аз мога да мисля за всичко.“ Е, какво, кажете ми тогава, преди съществуването на тази Вселена, какво е имало, от къде е изпъкнала тя? Рекох ви аз, било е време, когато Вселената не е съществувала, какво е било тогава? Вие ще кажете: „Тъмнина е било.“ От где знаете че е така, какви данни имате за това? Друг ще каже: „Светлина е било.“ Кои с научните ви данни, от где знаете, че е било светлина или тъмнина? Тъмнината у вас, това е едно субективно схващане. В реалния живот, в абсолютния живот няма нито тъмнина, нито светлина. Е, какво има тогава? Виждате ли как може да се забърка човек! Туй отричане показва, че съществува нещо извън тъмнината и светлината. Съществува нещо друго, от което тъмнината и светлината с един резултат. Тогава ние не го знаем това нещо какво е. към беседата >>
176. Който се учи, НБ , София, 30.11.1924г.,
- Човек може да излезе вън от Бога, може да не вярва, но в това неверие той ще внесе мрак и тъмнина в душата си, ще изгуби светлината си, ще изгуби смисъла на живота си. (втори вариант)
Ако всички ние схващахме въпроса така живо, ако всички ние обичахме Бога с всичкото си сърце, ако Бог не беше за нас една отвлечена единица, едно отвлечено същество, за което да спорим, дали съществува или не съществува, всичките наши недоразумения и криви заключения щяха да изчезнат. Сегашните недоразумения, които съществуват между хората, произтичат от факта, че тези хора не са в връзка с Бога. Законът в природата е следният: Всяко същество, което не е във връзка с Бога, няма условия да живее. Растенията, които са извън почвата, изсъхват; рибите, които са извън водата, умират; птиците, които са извън въздуха, умират. Същият закон, същата аналогия се отнася и до човека. Човек може да излезе вън от Бога, може да не вярва, но в това неверие той ще внесе мрак и тъмнина в душата си, ще изгуби светлината си, ще изгуби смисъла на живота си. към втори вариант >>
- Човѣкъ може да излѣзе вънъ отъ Бога, може да не вѣрва, но въ това невѣрие той ще внесе мракъ и тъмнина въ душата си, ще изгуби свѣтлината си, ще изгуби смисъла на живота си.
Ако всички ние схващахме въпроса така живо, ако всички ние обичахме Бога съ всичкото си сърдце, ако Богъ не бѣше за насъ една отвлѣчена единица, едно отвлѣчено сѫщество, за което да споримъ, дали сѫществува или не сѫществува, всичкитѣ наши недоразумения и криви заключения щѣха да изчезнатъ. Сегашнитѣ недоразумения, които сѫществуватъ между хората, произтичатъ отъ факта, че тѣзи хора не сѫ въ връзка съ Бога. Законътъ въ природата е слѣдниятъ: всѣко сѫщество, което не е въ връзка съ Бога, нѣма условия да живѣе. Растенията, които сѫ извънъ почвата, изсъхватъ; рибитѣ, които сѫ извънъ водата, умиратъ; птицитѣ, които сѫ извънъ въздуха, умиратъ. Сѫщиятъ законъ, сѫщата аналогия се отнася и до човѣка. Човѣкъ може да излѣзе вънъ отъ Бога, може да не вѣрва, но въ това невѣрие той ще внесе мракъ и тъмнина въ душата си, ще изгуби свѣтлината си, ще изгуби смисъла на живота си. Та, казвамъ: въ всѣко нѣщо има смисълъ. Запримѣръ, като срещнемъ единъ вълкъ, какво означава вълкътъ, какъвъ смисълъ има той? Срещнемъ мечка. Какъвъ смисълъ има тя? Често ние уподобяваме човѣка на нѣкое животно. към беседата >>
- Някои казват: Страшно нещо е тъмнината. (втори вариант)
– В света има само един изгрев. Изгряването на слънцето за нас ние наричаме изгрев, а изгряването на слънцето за другите наричаме залез. Следователно, когато любовта се прояви за другите хора, ние казваме: Нашата любов залезе вече. Не е така. Ако ти можеш да пътуваш с бързината на светлината, ако можеш да вървиш с бързината на това слънце, ще има един вечен ден, но понеже ние сме материалисти, затова има ден и нощ за нас. Някои казват: Страшно нещо е тъмнината. Питам: Защо има тъмнина? Аз другояче гледам на тъмнината. Представете си, че вие сте работници, и като такъв, за вас, работниците, няма никакъв закон, който да определя по колко часа на ден да работите. Ако няма залязване на слънцето, какво ще направиш тогава? – Ще работиш, докато грее слънцето. към втори вариант >>
- Питам: Защо има тъмнина? (втори вариант)
Изгряването на слънцето за нас ние наричаме изгрев, а изгряването на слънцето за другите наричаме залез. Следователно, когато любовта се прояви за другите хора, ние казваме: Нашата любов залезе вече. Не е така. Ако ти можеш да пътуваш с бързината на светлината, ако можеш да вървиш с бързината на това слънце, ще има един вечен ден, но понеже ние сме материалисти, затова има ден и нощ за нас. Някои казват: Страшно нещо е тъмнината. Питам: Защо има тъмнина? Аз другояче гледам на тъмнината. Представете си, че вие сте работници, и като такъв, за вас, работниците, няма никакъв закон, който да определя по колко часа на ден да работите. Ако няма залязване на слънцето, какво ще направиш тогава? – Ще работиш, докато грее слънцето. А тъй, като работник, седите при господаря си и му работите, но докато грее слънцето, господарят ви не ви пуща да си отидете у дома. към втори вариант >>
- Аз другояче гледам на тъмнината. (втори вариант)
Следователно, когато любовта се прояви за другите хора, ние казваме: Нашата любов залезе вече. Не е така. Ако ти можеш да пътуваш с бързината на светлината, ако можеш да вървиш с бързината на това слънце, ще има един вечен ден, но понеже ние сме материалисти, затова има ден и нощ за нас. Някои казват: Страшно нещо е тъмнината. Питам: Защо има тъмнина? Аз другояче гледам на тъмнината. Представете си, че вие сте работници, и като такъв, за вас, работниците, няма никакъв закон, който да определя по колко часа на ден да работите. Ако няма залязване на слънцето, какво ще направиш тогава? – Ще работиш, докато грее слънцето. А тъй, като работник, седите при господаря си и му работите, но докато грее слънцето, господарят ви не ви пуща да си отидете у дома. Щом, обаче, залезе слънцето, той ви пуща да си вървите у дома и казва: Хайде върви си сега! към втори вариант >>
- Лошо нещо ли е тъмнината? (втори вариант)
Представете си, че вие сте работници, и като такъв, за вас, работниците, няма никакъв закон, който да определя по колко часа на ден да работите. Ако няма залязване на слънцето, какво ще направиш тогава? – Ще работиш, докато грее слънцето. А тъй, като работник, седите при господаря си и му работите, но докато грее слънцето, господарят ви не ви пуща да си отидете у дома. Щом, обаче, залезе слънцето, той ви пуща да си вървите у дома и казва: Хайде върви си сега! Лошо нещо ли е тъмнината? Казвам: Светлината ти дава възможност да работиш, а тъмнината ти дава възможност да почиваш. Кое условие е по-добро? Защо господарят ти не иска да работиш на тъмно? Тъмнината е дошла, за да те освободи, да ти даде възможност да си починеш. Понеже твоят господар е неразумен, Господ е създал отвън тъмнината, за да те освободи, да си починеш малко. към втори вариант >>
- Казвам: Светлината ти дава възможност да работиш, а тъмнината ти дава възможност да почиваш. (втори вариант)
Ако няма залязване на слънцето, какво ще направиш тогава? – Ще работиш, докато грее слънцето. А тъй, като работник, седите при господаря си и му работите, но докато грее слънцето, господарят ви не ви пуща да си отидете у дома. Щом, обаче, залезе слънцето, той ви пуща да си вървите у дома и казва: Хайде върви си сега! Лошо нещо ли е тъмнината? Казвам: Светлината ти дава възможност да работиш, а тъмнината ти дава възможност да почиваш. Кое условие е по-добро? Защо господарят ти не иска да работиш на тъмно? Тъмнината е дошла, за да те освободи, да ти даде възможност да си починеш. Понеже твоят господар е неразумен, Господ е създал отвън тъмнината, за да те освободи, да си починеш малко. Господарят ти казва: Хайде сега си върви, та утре, като изгрее слънцето, ще дойдеш пак да работиш. към втори вариант >>
- Тъмнината е дошла, за да те освободи, да ти даде възможност да си починеш. (втори вариант)
Щом, обаче, залезе слънцето, той ви пуща да си вървите у дома и казва: Хайде върви си сега! Лошо нещо ли е тъмнината? Казвам: Светлината ти дава възможност да работиш, а тъмнината ти дава възможност да почиваш. Кое условие е по-добро? Защо господарят ти не иска да работиш на тъмно? Тъмнината е дошла, за да те освободи, да ти даде възможност да си починеш. Понеже твоят господар е неразумен, Господ е създал отвън тъмнината, за да те освободи, да си починеш малко. Господарят ти казва: Хайде сега си върви, та утре, като изгрее слънцето, ще дойдеш пак да работиш. Е, ако по някой път в душата ти дойде една малка тъмнина, това лошо нещо ли е? Ти имаш светлина, радостно ти е на душата, светло ти е на ума, но мразиш някого и постоянно го носиш в ума си. И тъй както ти е светло, кажеш си: Аз ще му дам нему! към втори вариант >>
- Понеже твоят господар е неразумен, Господ е създал отвън тъмнината, за да те освободи, да си починеш малко. (втори вариант)
Лошо нещо ли е тъмнината? Казвам: Светлината ти дава възможност да работиш, а тъмнината ти дава възможност да почиваш. Кое условие е по-добро? Защо господарят ти не иска да работиш на тъмно? Тъмнината е дошла, за да те освободи, да ти даде възможност да си починеш. Понеже твоят господар е неразумен, Господ е създал отвън тъмнината, за да те освободи, да си починеш малко. Господарят ти казва: Хайде сега си върви, та утре, като изгрее слънцето, ще дойдеш пак да работиш. Е, ако по някой път в душата ти дойде една малка тъмнина, това лошо нещо ли е? Ти имаш светлина, радостно ти е на душата, светло ти е на ума, но мразиш някого и постоянно го носиш в ума си. И тъй както ти е светло, кажеш си: Аз ще му дам нему! – Кроиш си разни планове. към втори вариант >>
- Е, ако по някой път в душата ти дойде една малка тъмнина, това лошо нещо ли е? (втори вариант)
Кое условие е по-добро? Защо господарят ти не иска да работиш на тъмно? Тъмнината е дошла, за да те освободи, да ти даде възможност да си починеш. Понеже твоят господар е неразумен, Господ е създал отвън тъмнината, за да те освободи, да си починеш малко. Господарят ти казва: Хайде сега си върви, та утре, като изгрее слънцето, ще дойдеш пак да работиш. Е, ако по някой път в душата ти дойде една малка тъмнина, това лошо нещо ли е? Ти имаш светлина, радостно ти е на душата, светло ти е на ума, но мразиш някого и постоянно го носиш в ума си. И тъй както ти е светло, кажеш си: Аз ще му дам нему! – Кроиш си разни планове. Е, тази светлина в дадения случай не ти ли пречи? Но, дойдат след това големи страдания, скърби и ти забравиш този човек. към втори вариант >>
- – Те са тъмнина, която е дошла специално за тебе. (втори вариант)
И тъй както ти е светло, кажеш си: Аз ще му дам нему! – Кроиш си разни планове. Е, тази светлина в дадения случай не ти ли пречи? Но, дойдат след това големи страдания, скърби и ти забравиш този човек. Питам: Какво нещо са скърбите, страданията? – Те са тъмнина, която е дошла специално за тебе. Е, тази тъмнина не е ли едно добро в този случай? – Добро е, тя те е оправила в пътя ти, върнала те е от лошите ти намерения. Кое състояние е по-хубаво сега за тебе? – Второто. И тъй, това, което е тъмнина за нас, за другите е светлина. към втори вариант >>
- Е, тази тъмнина не е ли едно добро в този случай? (втори вариант)
– Кроиш си разни планове. Е, тази светлина в дадения случай не ти ли пречи? Но, дойдат след това големи страдания, скърби и ти забравиш този човек. Питам: Какво нещо са скърбите, страданията? – Те са тъмнина, която е дошла специално за тебе. Е, тази тъмнина не е ли едно добро в този случай? – Добро е, тя те е оправила в пътя ти, върнала те е от лошите ти намерения. Кое състояние е по-хубаво сега за тебе? – Второто. И тъй, това, което е тъмнина за нас, за другите е светлина. Онази светлина, която не може да реагира върху нашите очи, тя се представя за нас като тъмнина, а онази светлина, която реагира върху нашите очи, се представя като светлина. към втори вариант >>
- И тъй, това, което е тъмнина за нас, за другите е светлина. (втори вариант)
– Те са тъмнина, която е дошла специално за тебе. Е, тази тъмнина не е ли едно добро в този случай? – Добро е, тя те е оправила в пътя ти, върнала те е от лошите ти намерения. Кое състояние е по-хубаво сега за тебе? – Второто. И тъй, това, което е тъмнина за нас, за другите е светлина. Онази светлина, която не може да реагира върху нашите очи, тя се представя за нас като тъмнина, а онази светлина, която реагира върху нашите очи, се представя като светлина. Следователно, нашата светлина за другите същества е тъмнина, а нашата тъмнина, която настава вечерно време е светлина за по-напредналите същества. Тъй щото, в света всичко е светлина. Казва Писанието: „Светлината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе.“ Вие тогава казвате: Виждате ли, тъмнината не обзе светлината! Не, евангелист Иоан, като е писал това нещо, като окултен ученик, друго нещо е подразбирал. към втори вариант >>
- Онази светлина, която не може да реагира върху нашите очи, тя се представя за нас като тъмнина, а онази светлина, която реагира върху нашите очи, се представя като светлина. (втори вариант)
Е, тази тъмнина не е ли едно добро в този случай? – Добро е, тя те е оправила в пътя ти, върнала те е от лошите ти намерения. Кое състояние е по-хубаво сега за тебе? – Второто. И тъй, това, което е тъмнина за нас, за другите е светлина. Онази светлина, която не може да реагира върху нашите очи, тя се представя за нас като тъмнина, а онази светлина, която реагира върху нашите очи, се представя като светлина. Следователно, нашата светлина за другите същества е тъмнина, а нашата тъмнина, която настава вечерно време е светлина за по-напредналите същества. Тъй щото, в света всичко е светлина. Казва Писанието: „Светлината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе.“ Вие тогава казвате: Виждате ли, тъмнината не обзе светлината! Не, евангелист Иоан, като е писал това нещо, като окултен ученик, друго нещо е подразбирал. Сега, аз няма да се спирам да обяснявам всичко това, понеже ако се спра да обяснявам, вие ще се намерите в положението на онзи беден човек, пред когото се отваря една стая с най-хубави скъпоценни камъни. към втори вариант >>
- Следователно, нашата светлина за другите същества е тъмнина, а нашата тъмнина, която настава вечерно време е светлина за по-напредналите същества. (втори вариант)
– Добро е, тя те е оправила в пътя ти, върнала те е от лошите ти намерения. Кое състояние е по-хубаво сега за тебе? – Второто. И тъй, това, което е тъмнина за нас, за другите е светлина. Онази светлина, която не може да реагира върху нашите очи, тя се представя за нас като тъмнина, а онази светлина, която реагира върху нашите очи, се представя като светлина. Следователно, нашата светлина за другите същества е тъмнина, а нашата тъмнина, която настава вечерно време е светлина за по-напредналите същества. Тъй щото, в света всичко е светлина. Казва Писанието: „Светлината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе.“ Вие тогава казвате: Виждате ли, тъмнината не обзе светлината! Не, евангелист Иоан, като е писал това нещо, като окултен ученик, друго нещо е подразбирал. Сега, аз няма да се спирам да обяснявам всичко това, понеже ако се спра да обяснявам, вие ще се намерите в положението на онзи беден човек, пред когото се отваря една стая с най-хубави скъпоценни камъни. Този беден човек, като види всички тия скъпоценни камъни, в главата му ще дойдат всичките изкушения, и той ще почне да мисли откъде да влезе. към втори вариант >>
- Казва Писанието: „Светлината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе.“ Вие тогава казвате: Виждате ли, тъмнината не обзе светлината! (втори вариант)
– Второто. И тъй, това, което е тъмнина за нас, за другите е светлина. Онази светлина, която не може да реагира върху нашите очи, тя се представя за нас като тъмнина, а онази светлина, която реагира върху нашите очи, се представя като светлина. Следователно, нашата светлина за другите същества е тъмнина, а нашата тъмнина, която настава вечерно време е светлина за по-напредналите същества. Тъй щото, в света всичко е светлина. Казва Писанието: „Светлината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе.“ Вие тогава казвате: Виждате ли, тъмнината не обзе светлината! Не, евангелист Иоан, като е писал това нещо, като окултен ученик, друго нещо е подразбирал. Сега, аз няма да се спирам да обяснявам всичко това, понеже ако се спра да обяснявам, вие ще се намерите в положението на онзи беден човек, пред когото се отваря една стая с най-хубави скъпоценни камъни. Този беден човек, като види всички тия скъпоценни камъни, в главата му ще дойдат всичките изкушения, и той ще почне да мисли откъде да влезе. към втори вариант >>
- Този свещен огън е, който ще ни очисти от всички грехове, който ще ни смъкне всички нечистотии, който ще изхвърли тази тъмнина от нас и ще ни направи светли, чисти като кристал. (втори вариант)
Казвате: Това е от 1001 нощ. Аз казвам: Това е книга на 1002 нощи. Аз имам книга на 1003 нощи, на 1004, на 1005 нощи. Туй е книгата на огъня. Блажен е онзи който може да живее в огъня. Този свещен огън е, който ще ни очисти от всички грехове, който ще ни смъкне всички нечистотии, който ще изхвърли тази тъмнина от нас и ще ни направи светли, чисти като кристал. По какво се познава чистотата на един кристал? – Чистотата на един кристал се познава по това, че той може да пречупва светлината. Ако светлината влезе в един кристал и се пречупи, тогава той придобива цена. Ако светлината не се пречупва, той не струва нито пет пари. Ако твоята душа влезе в тази чистота, и светлината ти не се пречупва, колко струва твоята душа? към втори вариант >>
- Нѣкои казватъ: страшно нѣщо е тъмнината.
– Въ свѣта има само единъ изгрѣвъ. Изгрѣването на слънцето за насъ ние наричаме изгрѣвъ, а изгрѣването на слънцето за другитѣ наричаме залѣзъ. Слѣдователно, когато любовьта се прояви за другитѣ хора, ние казваме: нашата любовь залѣзе вече. Не е така. Ако ти можешъ да пѫтувашъ съ бързината на свѣтлината, ако можешъ да вървишъ съ бързината на това слънце, ще има единъ вѣченъ день, но понеже ние сме материялисти, затова има день и нощь за насъ. Нѣкои казватъ: страшно нѣщо е тъмнината. Питамъ: защо има тъмнина? Азъ другояче гледамъ на тъмнината. Прѣдставете си, че вие сте работници, и като такъвъ, за васъ, работницитѣ, нѣма никакъвъ законъ, който да опрѣдѣля по колко часа на день да работите. Ако нѣма залѣзване на слънцето, какво ще направишъ тогава? – Ще работишъ, докато грѣе слънцето. към беседата >>
- Питамъ: защо има тъмнина?
Изгрѣването на слънцето за насъ ние наричаме изгрѣвъ, а изгрѣването на слънцето за другитѣ наричаме залѣзъ. Слѣдователно, когато любовьта се прояви за другитѣ хора, ние казваме: нашата любовь залѣзе вече. Не е така. Ако ти можешъ да пѫтувашъ съ бързината на свѣтлината, ако можешъ да вървишъ съ бързината на това слънце, ще има единъ вѣченъ день, но понеже ние сме материялисти, затова има день и нощь за насъ. Нѣкои казватъ: страшно нѣщо е тъмнината. Питамъ: защо има тъмнина? Азъ другояче гледамъ на тъмнината. Прѣдставете си, че вие сте работници, и като такъвъ, за васъ, работницитѣ, нѣма никакъвъ законъ, който да опрѣдѣля по колко часа на день да работите. Ако нѣма залѣзване на слънцето, какво ще направишъ тогава? – Ще работишъ, докато грѣе слънцето. А тъй, като работникъ, седите при господаря си и му работитѣ, но докато грѣе слънцето, господарьтъ ви не ви пуща да си отидите дома. към беседата >>
- Азъ другояче гледамъ на тъмнината.
Слѣдователно, когато любовьта се прояви за другитѣ хора, ние казваме: нашата любовь залѣзе вече. Не е така. Ако ти можешъ да пѫтувашъ съ бързината на свѣтлината, ако можешъ да вървишъ съ бързината на това слънце, ще има единъ вѣченъ день, но понеже ние сме материялисти, затова има день и нощь за насъ. Нѣкои казватъ: страшно нѣщо е тъмнината. Питамъ: защо има тъмнина? Азъ другояче гледамъ на тъмнината. Прѣдставете си, че вие сте работници, и като такъвъ, за васъ, работницитѣ, нѣма никакъвъ законъ, който да опрѣдѣля по колко часа на день да работите. Ако нѣма залѣзване на слънцето, какво ще направишъ тогава? – Ще работишъ, докато грѣе слънцето. А тъй, като работникъ, седите при господаря си и му работитѣ, но докато грѣе слънцето, господарьтъ ви не ви пуща да си отидите дома. Щомъ, обаче, залѣзе слънцето, той ви пуща да си вървите дома и казва: хайде върви си сега! към беседата >>
- Лошо нѣщо ли е тъмнината?
Прѣдставете си, че вие сте работници, и като такъвъ, за васъ, работницитѣ, нѣма никакъвъ законъ, който да опрѣдѣля по колко часа на день да работите. Ако нѣма залѣзване на слънцето, какво ще направишъ тогава? – Ще работишъ, докато грѣе слънцето. А тъй, като работникъ, седите при господаря си и му работитѣ, но докато грѣе слънцето, господарьтъ ви не ви пуща да си отидите дома. Щомъ, обаче, залѣзе слънцето, той ви пуща да си вървите дома и казва: хайде върви си сега! Лошо нѣщо ли е тъмнината? Казвамъ: свѣтлината ти дава възможность да работишъ, а тъмнината ти дава възможность да почивашъ. Кое условие е по-добро? Защо господарьтъ ти не иска да работишъ на тъмно? Тъмнината е дошла, за да те освободи, да ти даде възможность да си починешъ. Понеже твоятъ господарь е неразуменъ, Господь е създалъ отвънъ тъмнината, за да те освободи, да си починешъ малко. към беседата >>
- Казвамъ: свѣтлината ти дава възможность да работишъ, а тъмнината ти дава възможность да почивашъ.
Ако нѣма залѣзване на слънцето, какво ще направишъ тогава? – Ще работишъ, докато грѣе слънцето. А тъй, като работникъ, седите при господаря си и му работитѣ, но докато грѣе слънцето, господарьтъ ви не ви пуща да си отидите дома. Щомъ, обаче, залѣзе слънцето, той ви пуща да си вървите дома и казва: хайде върви си сега! Лошо нѣщо ли е тъмнината? Казвамъ: свѣтлината ти дава възможность да работишъ, а тъмнината ти дава възможность да почивашъ. Кое условие е по-добро? Защо господарьтъ ти не иска да работишъ на тъмно? Тъмнината е дошла, за да те освободи, да ти даде възможность да си починешъ. Понеже твоятъ господарь е неразуменъ, Господь е създалъ отвънъ тъмнината, за да те освободи, да си починешъ малко. Господарьтъ ти казва: хайде сега си върви, та утрѣ, като изгрѣе слънцето, ще дойдешъ пакъ да работишъ. към беседата >>
- Тъмнината е дошла, за да те освободи, да ти даде възможность да си починешъ.
Щомъ, обаче, залѣзе слънцето, той ви пуща да си вървите дома и казва: хайде върви си сега! Лошо нѣщо ли е тъмнината? Казвамъ: свѣтлината ти дава възможность да работишъ, а тъмнината ти дава възможность да почивашъ. Кое условие е по-добро? Защо господарьтъ ти не иска да работишъ на тъмно? Тъмнината е дошла, за да те освободи, да ти даде възможность да си починешъ. Понеже твоятъ господарь е неразуменъ, Господь е създалъ отвънъ тъмнината, за да те освободи, да си починешъ малко. Господарьтъ ти казва: хайде сега си върви, та утрѣ, като изгрѣе слънцето, ще дойдешъ пакъ да работишъ. Е, ако по нѣкой пѫть въ душата ти дойде една малка тъмнина, това лошо нѣщо ли е? Ти имашъ свѣтлина, радостно ти е на душата, свѣтло ти е на ума, но мразишъ нѣкого и постоянно го носишъ въ ума си. И тъй както ти е свѣтло, кажешъ си: азъ ще му дамъ нѣму! към беседата >>
- Понеже твоятъ господарь е неразуменъ, Господь е създалъ отвънъ тъмнината, за да те освободи, да си починешъ малко.
Лошо нѣщо ли е тъмнината? Казвамъ: свѣтлината ти дава възможность да работишъ, а тъмнината ти дава възможность да почивашъ. Кое условие е по-добро? Защо господарьтъ ти не иска да работишъ на тъмно? Тъмнината е дошла, за да те освободи, да ти даде възможность да си починешъ. Понеже твоятъ господарь е неразуменъ, Господь е създалъ отвънъ тъмнината, за да те освободи, да си починешъ малко. Господарьтъ ти казва: хайде сега си върви, та утрѣ, като изгрѣе слънцето, ще дойдешъ пакъ да работишъ. Е, ако по нѣкой пѫть въ душата ти дойде една малка тъмнина, това лошо нѣщо ли е? Ти имашъ свѣтлина, радостно ти е на душата, свѣтло ти е на ума, но мразишъ нѣкого и постоянно го носишъ въ ума си. И тъй както ти е свѣтло, кажешъ си: азъ ще му дамъ нѣму! – Кроишъ си разни планове. към беседата >>
- Е, ако по нѣкой пѫть въ душата ти дойде една малка тъмнина, това лошо нѣщо ли е?
Кое условие е по-добро? Защо господарьтъ ти не иска да работишъ на тъмно? Тъмнината е дошла, за да те освободи, да ти даде възможность да си починешъ. Понеже твоятъ господарь е неразуменъ, Господь е създалъ отвънъ тъмнината, за да те освободи, да си починешъ малко. Господарьтъ ти казва: хайде сега си върви, та утрѣ, като изгрѣе слънцето, ще дойдешъ пакъ да работишъ. Е, ако по нѣкой пѫть въ душата ти дойде една малка тъмнина, това лошо нѣщо ли е? Ти имашъ свѣтлина, радостно ти е на душата, свѣтло ти е на ума, но мразишъ нѣкого и постоянно го носишъ въ ума си. И тъй както ти е свѣтло, кажешъ си: азъ ще му дамъ нѣму! – Кроишъ си разни планове. Е, тази свѣтлина въ дадения случай не ти ли прѣчи? Но, дойдатъ слѣдъ това голѣми страдания, скърби и ти забравишъ този човѣкъ. към беседата >>
- – Тѣ сѫ тъмнина, която е дошла специално за тебе.
И тъй както ти е свѣтло, кажешъ си: азъ ще му дамъ нѣму! – Кроишъ си разни планове. Е, тази свѣтлина въ дадения случай не ти ли прѣчи? Но, дойдатъ слѣдъ това голѣми страдания, скърби и ти забравишъ този човѣкъ. Питамъ: какво нѣщо сѫ скърбитѣ, страданията? – Тѣ сѫ тъмнина, която е дошла специално за тебе. Е, тази тъмнина не е ли едно добро въ този случай? – Добро е, тя те е оправила въ пѫтя ти, върнала те е отъ лошитѣ ти намѣрения. Кое състояние е по-хубаво сега за тебе? – Второто. И тъй, това, което е тъмнина за насъ, за другитѣ е свѣтлина. към беседата >>
- Е, тази тъмнина не е ли едно добро въ този случай?
– Кроишъ си разни планове. Е, тази свѣтлина въ дадения случай не ти ли прѣчи? Но, дойдатъ слѣдъ това голѣми страдания, скърби и ти забравишъ този човѣкъ. Питамъ: какво нѣщо сѫ скърбитѣ, страданията? – Тѣ сѫ тъмнина, която е дошла специално за тебе. Е, тази тъмнина не е ли едно добро въ този случай? – Добро е, тя те е оправила въ пѫтя ти, върнала те е отъ лошитѣ ти намѣрения. Кое състояние е по-хубаво сега за тебе? – Второто. И тъй, това, което е тъмнина за насъ, за другитѣ е свѣтлина. Онази свѣтлина, която не може да реагира върху нашитѣ очи, тя се прѣдставлява за насъ като тъмнина, а онази свѣтлина, която реагира върху нашитѣ очи, се прѣдставлява като свѣтлина. към беседата >>
- И тъй, това, което е тъмнина за насъ, за другитѣ е свѣтлина.
– Тѣ сѫ тъмнина, която е дошла специално за тебе. Е, тази тъмнина не е ли едно добро въ този случай? – Добро е, тя те е оправила въ пѫтя ти, върнала те е отъ лошитѣ ти намѣрения. Кое състояние е по-хубаво сега за тебе? – Второто. И тъй, това, което е тъмнина за насъ, за другитѣ е свѣтлина. Онази свѣтлина, която не може да реагира върху нашитѣ очи, тя се прѣдставлява за насъ като тъмнина, а онази свѣтлина, която реагира върху нашитѣ очи, се прѣдставлява като свѣтлина. Слѣдователно, нашата свѣтлина за другитѣ сѫщества е тъмнина, а нашата тъмнина, която настава вечерно врѣме е свѣтлина за по-напрѣдналитѣ сѫщества. Тъй щото, въ свѣта всичко е свѣтлина. Казва Писанието: „Свѣтлината свѣти въ тъмнината, и тъмнината я не обзе.“ Вие тогава казвате: виждате ли, тъмнината не обзе свѣтлината! Не, евангелистъ Иоанъ, като е писалъ това нѣщо, като окултенъ ученикъ, друго нѣщо е подразбиралъ. към беседата >>
- Онази свѣтлина, която не може да реагира върху нашитѣ очи, тя се прѣдставлява за насъ като тъмнина, а онази свѣтлина, която реагира върху нашитѣ очи, се прѣдставлява като свѣтлина.
Е, тази тъмнина не е ли едно добро въ този случай? – Добро е, тя те е оправила въ пѫтя ти, върнала те е отъ лошитѣ ти намѣрения. Кое състояние е по-хубаво сега за тебе? – Второто. И тъй, това, което е тъмнина за насъ, за другитѣ е свѣтлина. Онази свѣтлина, която не може да реагира върху нашитѣ очи, тя се прѣдставлява за насъ като тъмнина, а онази свѣтлина, която реагира върху нашитѣ очи, се прѣдставлява като свѣтлина. Слѣдователно, нашата свѣтлина за другитѣ сѫщества е тъмнина, а нашата тъмнина, която настава вечерно врѣме е свѣтлина за по-напрѣдналитѣ сѫщества. Тъй щото, въ свѣта всичко е свѣтлина. Казва Писанието: „Свѣтлината свѣти въ тъмнината, и тъмнината я не обзе.“ Вие тогава казвате: виждате ли, тъмнината не обзе свѣтлината! Не, евангелистъ Иоанъ, като е писалъ това нѣщо, като окултенъ ученикъ, друго нѣщо е подразбиралъ. Сега, азъ нѣма да се спирамъ да обяснявамъ всичко това, понеже ако се спра да обяснявамъ, вие ще се намѣрите въ положението на онзи бѣденъ човѣкъ, прѣдъ когото се отваря една стая съ най-хубави скъпоцѣнни камъни. към беседата >>
- Слѣдователно, нашата свѣтлина за другитѣ сѫщества е тъмнина, а нашата тъмнина, която настава вечерно врѣме е свѣтлина за по-напрѣдналитѣ сѫщества.
– Добро е, тя те е оправила въ пѫтя ти, върнала те е отъ лошитѣ ти намѣрения. Кое състояние е по-хубаво сега за тебе? – Второто. И тъй, това, което е тъмнина за насъ, за другитѣ е свѣтлина. Онази свѣтлина, която не може да реагира върху нашитѣ очи, тя се прѣдставлява за насъ като тъмнина, а онази свѣтлина, която реагира върху нашитѣ очи, се прѣдставлява като свѣтлина. Слѣдователно, нашата свѣтлина за другитѣ сѫщества е тъмнина, а нашата тъмнина, която настава вечерно врѣме е свѣтлина за по-напрѣдналитѣ сѫщества. Тъй щото, въ свѣта всичко е свѣтлина. Казва Писанието: „Свѣтлината свѣти въ тъмнината, и тъмнината я не обзе.“ Вие тогава казвате: виждате ли, тъмнината не обзе свѣтлината! Не, евангелистъ Иоанъ, като е писалъ това нѣщо, като окултенъ ученикъ, друго нѣщо е подразбиралъ. Сега, азъ нѣма да се спирамъ да обяснявамъ всичко това, понеже ако се спра да обяснявамъ, вие ще се намѣрите въ положението на онзи бѣденъ човѣкъ, прѣдъ когото се отваря една стая съ най-хубави скъпоцѣнни камъни. Този бѣденъ човѣкъ, като види всички тия скѫпоцѣнни камъни, въ главата му ще дойдатъ всичкитѣ изкушения, и той ще почне да мисли откѫдѣ да влѣзе. към беседата >>
- Казва Писанието: „Свѣтлината свѣти въ тъмнината, и тъмнината я не обзе.“ Вие тогава казвате: виждате ли, тъмнината не обзе свѣтлината!
– Второто. И тъй, това, което е тъмнина за насъ, за другитѣ е свѣтлина. Онази свѣтлина, която не може да реагира върху нашитѣ очи, тя се прѣдставлява за насъ като тъмнина, а онази свѣтлина, която реагира върху нашитѣ очи, се прѣдставлява като свѣтлина. Слѣдователно, нашата свѣтлина за другитѣ сѫщества е тъмнина, а нашата тъмнина, която настава вечерно врѣме е свѣтлина за по-напрѣдналитѣ сѫщества. Тъй щото, въ свѣта всичко е свѣтлина. Казва Писанието: „Свѣтлината свѣти въ тъмнината, и тъмнината я не обзе.“ Вие тогава казвате: виждате ли, тъмнината не обзе свѣтлината! Не, евангелистъ Иоанъ, като е писалъ това нѣщо, като окултенъ ученикъ, друго нѣщо е подразбиралъ. Сега, азъ нѣма да се спирамъ да обяснявамъ всичко това, понеже ако се спра да обяснявамъ, вие ще се намѣрите въ положението на онзи бѣденъ човѣкъ, прѣдъ когото се отваря една стая съ най-хубави скъпоцѣнни камъни. Този бѣденъ човѣкъ, като види всички тия скѫпоцѣнни камъни, въ главата му ще дойдатъ всичкитѣ изкушения, и той ще почне да мисли откѫдѣ да влѣзе. към беседата >>
- Този свещенъ огънь е, който ще ни очисти отъ всички грѣхове, който ще ни смъкне всички нечистотии, който ще изхвърли тази тъмнина отъ насъ и ще ни направи свѣтли, чисти като кристалъ.
Казвате: това е отъ 1001 нощь. Азъ казвамъ: това е книга на 1002 нощи. Азъ имамъ книга на 1003 нощи, на 1004, на 1005 нощи. Туй е книгата на огъня. Блаженъ е онзи който може да живѣе въ огъня. Този свещенъ огънь е, който ще ни очисти отъ всички грѣхове, който ще ни смъкне всички нечистотии, който ще изхвърли тази тъмнина отъ насъ и ще ни направи свѣтли, чисти като кристалъ. По какво се познава чистотата на единъ кристалъ? – Чистотата на единъ кристалъ се познава по това, че той може да прѣчупва свѣтлината. Ако свѣтлината влѣзе въ единъ кристалъ и се прѣчупи, тогава той придобива цѣна. Ако свѣтлината не се прѣчупва, той не струва нито петь пари. Ако твоята душа влѣзе въ тази чистота, и свѣтлината ти не се прѣчупва, колко струва твоята душа? към беседата >>
178. Тесният път, НБ , София, 11.1.1925г.,
- Представете си, че вие пътувате вечерно време, в тъмнина през едно планинско място. (втори вариант)
Това са ред обяснения, които не изразяват самия живот. Върху света вие имате известно познание, но за да се разбере, какво нещо е животът сам по себе си, за да се види, какви трябва да бъдат отношенията, изисква се повече светлина. Има нещо, което спъва хората в живота и тогава животът им е изложен на известна опасност. Представете си, че вие пътувате вечерно време, в тъмнина през едно планинско място. Вашият живот е изложен на опасност, и 99% има шанс да изгубите живота си, ако не сте внимателни. Значи, в случая тъмнината е, която ви ограничава и може да ви попречи да постигнете вашите проекти на земята. Идването на светлината обаче, ще улесни пътуването ви. Планинското място за вас не е обект. Макар че хората обичат планините, но те не могат да живеят по планините; макар че вие говорите за високите чуки, за Хималайските върхове, но никой от вас не би желал да прекара целия си живот там; макар че хората говорят за ниските места, но малцина обичат да живеят в долините. към втори вариант >>
- Значи, в случая тъмнината е, която ви ограничава и може да ви попречи да постигнете вашите проекти на земята. (втори вариант)
Това са ред обяснения, които не изразяват самия живот. Върху света вие имате известно познание, но за да се разбере, какво нещо е животът сам по себе си, за да се види, какви трябва да бъдат отношенията, изисква се повече светлина. Има нещо, което спъва хората в живота и тогава животът им е изложен на известна опасност. Представете си, че вие пътувате вечерно време, в тъмнина през едно планинско място. Вашият живот е изложен на опасност, и 99% има шанс да изгубите живота си, ако не сте внимателни. Значи, в случая тъмнината е, която ви ограничава и може да ви попречи да постигнете вашите проекти на земята. Идването на светлината обаче, ще улесни пътуването ви. Планинското място за вас не е обект. Макар че хората обичат планините, но те не могат да живеят по планините; макар че вие говорите за високите чуки, за Хималайските върхове, но никой от вас не би желал да прекара целия си живот там; макар че хората говорят за ниските места, но малцина обичат да живеят в долините. Най-хубавите неща стават по тези места, които хората не обичат. Защо? Защото природата е разхвърлила благата си навсякъде еднакво. към втори вариант >>
- И всички ние, които се движим в тъмнината на нощта на живота, мислим, че всичко онова, което вършим е красиво. (втори вариант)
Тогава аз ще ти кажа така: Слушай, аз имам 100,000 лв. дълг, щом искаш да ме целунеш, ще ми платиш дълговете. Тогава ние ще се намерим в положението на онази американка, при която в една тъмна нощ се приближава един негър – прегръща я и я целува. Тя си помислила, че е някой американец и се разговаряла сладко с него, обаче, като стигнали до един фенер, тя вижда, че този господин бил черен, негър, и веднага извиква полицай. Дава го под съд, иска от него обезщетение за нанесената ѝ обида. И всички ние, които се движим в тъмнината на нощта на живота, мислим, че всичко онова, което вършим е красиво. Но един ден ще дойдем при Светлината. Та казвам: От гледището на Божествената Любов, недъзите на човешката любов могат да се изправят само тогава, като се внесе Светлината на Божествената Любов. Закон е: без Бога любов между хората не може да има! Сам Христос е казал: „Където са двама или трима събрани в мое име, там съм и аз“. Значи, където е Любовта, или където е Бог, там съм и аз – там няма обект, там Любовта може да се прояви. към втори вариант >>
- Прѣдставете си, че вие пѫтувате вечерно врѣме, въ тъмнина прѣзъ едно планинско мѣсто.
Това сѫ редъ обяснения, които не изразяватъ самия животъ. Върху свѣта вие имате извѣстно познание, но за да се разбере, какво нѣщо е животътъ самъ по себе си, за да се види, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията, изисква се повече свѣтлина. Има нѣщо, което спъва хората въ живота и тогава животътъ имъ е изложенъ на извѣстна опасность. Прѣдставете си, че вие пѫтувате вечерно врѣме, въ тъмнина прѣзъ едно планинско мѣсто. Вашиятъ животъ е изложенъ на опасность, и 99% има шансъ да изгубите живота си, ако не сте внимателни. Значи, въ случая тъмнината е, която ви ограничава, и може да ви попрѣчи да постигнете вашитѣ проекти на земята. Идването на свѣтлината, обаче, ще улесни пѫтуването ви. Планинското мѣсто за васъ не е обектъ. Макаръ че хората обичатъ планинитѣ, но те не могатъ да живѣятъ по планинитѣ; макаръ че вие говоритѣ за високитѣ чуки, за Хималайскитѣ върхове, но никой отъ васъ не би желалъ да прѣкара цѣлия си животъ тамъ; макаръ че хората говорятъ за низкитѣ мѣста, но малцина обичатъ да живѣятъ въ долинитѣ. към беседата >>
- Значи, въ случая тъмнината е, която ви ограничава, и може да ви попрѣчи да постигнете вашитѣ проекти на земята.
Това сѫ редъ обяснения, които не изразяватъ самия животъ. Върху свѣта вие имате извѣстно познание, но за да се разбере, какво нѣщо е животътъ самъ по себе си, за да се види, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията, изисква се повече свѣтлина. Има нѣщо, което спъва хората въ живота и тогава животътъ имъ е изложенъ на извѣстна опасность. Прѣдставете си, че вие пѫтувате вечерно врѣме, въ тъмнина прѣзъ едно планинско мѣсто. Вашиятъ животъ е изложенъ на опасность, и 99% има шансъ да изгубите живота си, ако не сте внимателни. Значи, въ случая тъмнината е, която ви ограничава, и може да ви попрѣчи да постигнете вашитѣ проекти на земята. Идването на свѣтлината, обаче, ще улесни пѫтуването ви. Планинското мѣсто за васъ не е обектъ. Макаръ че хората обичатъ планинитѣ, но те не могатъ да живѣятъ по планинитѣ; макаръ че вие говоритѣ за високитѣ чуки, за Хималайскитѣ върхове, но никой отъ васъ не би желалъ да прѣкара цѣлия си животъ тамъ; макаръ че хората говорятъ за низкитѣ мѣста, но малцина обичатъ да живѣятъ въ долинитѣ. Най-хубавитѣ нѣща ставатъ по тия мѣста, които хората не обичатъ. Защо? Защото природата е разхвърлила благата си навсѣкѫдѣ еднакво. към беседата >>
- И всички ние, които се движимъ въ тъмнината на нощьта на живота, мислимъ, че всичко онова, което вършимъ е красиво.
Тогава азъ ще ти кажа тъй: слушай, азъ имамъ 100,000 лв. дългъ, щомъ искашъ да ме цѣлунешъ, ще ми платишъ дълговетѣ. Тогава ние ще се намѣримъ въ положението на онази американка, при която въ една тъмна нощь се приближава единъ негъръ – прѣгръща я и я цѣлува. Тя си помислила че е нѣкой американецъ и се разговаряла сладко съ него, обаче, като стигнали до единъ фенеръ, тя вижда, че този господинъ билъ черенъ, негъръ и веднага извиква полицай. Дава го подъ сѫдъ, иска отъ него обезщетение за нанесената и обида. И всички ние, които се движимъ въ тъмнината на нощьта на живота, мислимъ, че всичко онова, което вършимъ е красиво. Но единъ день ще дойдемъ при Свѣтлината. Та казвамъ: отъ гледището на Божествената Любовь, недѫзитѣ на човѣшката любовь могатъ да се изправятъ само тогава, като се внесе Свѣтлината на Божествената Любовь. Законъ е: безъ Бога любовь между хората не може да има! Самъ Христосъ е казалъ: „Дѣто сѫ двама или трима събрани въ мое име, тамъ съмъ и азъ“. Значи, дѣто е Любовьта, или дѣто е Богъ, тамъ съмъ и азъ – тамъ нѣма обектъ, тамъ Любовьта може да се прояви. към беседата >>
179. Който иска славата, НБ , София, 25.1.1925г.,
- Ако ви лъжа, вие ще забележите, че от моята душа излиза една тъмнина, заобиколен съм с един мрак. (втори вариант)
Дълги доказателства се изискват, за да се докаже всичко това. Когато вие ми говорите, че хората от Париж могат да се съобщават с тия от Лондон, и аз бих ви казал: Докажете! Има един закон, обаче според който, ако развиете в себе си ясновидството, то, когато ви говоря Истината, ще видите, че от мене излиза един прекрасен син цвят, който с нищо не може да се сравни. После ще забележите, че от мене излиза един прекрасен бледожълт цвят. По всичко това вие ще разберете, че аз ви говоря Истината. Ако ви лъжа, вие ще забележите, че от моята душа излиза една тъмнина, заобиколен съм с един мрак. Ще кажете: Как да познаваме, кой ни говори Истината, и кой не? – Ние виждаме нещата. От сега нататък ще ходим с виждане. – Само разумният човек ходи с виждане. Той знае как да насочи своя поглед, за да произведе тази светлина. към втори вариант >>
- Ако ви лъжа, вие ще забѣлѣжите, че отъ моята душа излиза една тъмнина, заобиколенъ съмъ съ единъ мракъ.
Дълги доказателства се изискватъ, за да се докаже всичко това. Когато вие ми говорите, че хората отъ Парижъ могатъ да се съобщаватъ съ тия отъ Лондонъ, и азъ бихъ ви казалъ: докажете! Има единъ законъ, обаче споредъ който, ако развиете въ себе си ясновидството, то, когато ви говоря Истината, ще видите, че отъ мене излиза единъ прѣкрасенъ синъ цвѣтъ, който съ нищо не може да се сравни. Послѣ ще забѣлѣжите, че отъ мене излиза единъ прѣкрасенъ блѣдо-жълтъ цвѣтъ. По всичко това вие ще разберете, че азъ ви говоря Истината. Ако ви лъжа, вие ще забѣлѣжите, че отъ моята душа излиза една тъмнина, заобиколенъ съмъ съ единъ мракъ. Ще кажете: какъ да познаваме, кой ни говори Истината, и кой не? – Ние виждаме нѣщата. Отъ сега нататъкъ ще ходимъ съ виждане. – Само разумниятъ човѣкъ ходи съ виждане. Той знае какъ да насочи своя погледъ, за да произведе тази свѣтлина. към беседата >>
180. Видѣхме звѣздата! / Видяхме звездата, НБ , София, 8.2.1925г.,
- Но, щом направиш едно прегрешение, веднага дойде тъмнина, скръб, и ти не виждаш Светлината. (втори вариант)
Там, дето има светлина в човешкия ум, разумното Слово може да се вмести. Там, дето има светлина в човешкото сърце, Любовта може да се вмести. Светлина трябва на всички хора! И всеки един от вас трябва да се заеме да работи, за да дойде тази светлина. До когато звездата ти грее отгоре, ти си радостен и весел. Но, щом направиш едно прегрешение, веднага дойде тъмнина, скръб, и ти не виждаш Светлината. Щом не виждаш Светлината, ти веднага се уплашиш, всичко пропада и побягваш назад. Дойде ли звездата, веднага пак се повдигаш. Тази звезда, която Христос носеше, показваше благото на еврейския народ. Христос дойде между този народ и той имаше Божието благословение, след Христа, какво благословение имаше? – Еврейският народ прекара най-ужасните страдания, каквито един народ може да преживее. към втори вариант >>
- Но, щомъ направишъ едно прѣгрѣшение, веднага дойде тъмнина, скърбь, и ти не виждашъ свѣтлината.
Тамъ, дѣто има свѣтлина въ човѣшкия умъ, разумното Слово може да се вмѣсти. Тамъ, дѣто има свѣтлина въ човѣшкото сърдце, Любовьта може да се вмѣсти. Свѣтлина трѣбва на всички хора! И всѣки единъ отъ васъ трѣбва да се заеме да работи за да дойде тази свѣтлина. До когато звѣздата ти грѣе отгорѣ, ти си радостенъ и весель. Но, щомъ направишъ едно прѣгрѣшение, веднага дойде тъмнина, скърбь, и ти не виждашъ свѣтлината. Щомъ не виждашъ свѣтлината, ти веднага се уплашишъ, всичко пропада и тръгвашъ назадъ. Дойде ли звѣздата, веднага пакъ се подигашъ. Тази звѣзда, която Христосъ носѣше, показваше благото на еврейския народъ. Христосъ дойде между този народъ и той имаше Божието благословение, слѣдъ Христа, какво благословение имаше? – Еврейскиятъ народъ прѣкара най-ужаснитѣ страдания, каквито единъ народъ може да прѣживѣе. към беседата >>
181. И пишеше на земята, НБ , София, 22.2.1925г.,
- Тъмнината е сянка на светлината. (втори вариант)
А кое е туй същественото? – Философите още не могат да си дадат отговор. Съвременните хора се запитват за несъществени работи: безконечна ли е вселената или е конечна; безгранична ли е или е гранична. И съвременните изследователи казват, че дошли до заключение, че вселената е гранична и конечна и твърдят, че няма друг свят, понеже вселената е конечна. Но трябва да знаете, че конечните неща са сянка на безконечните. Тъмнината е сянка на светлината. Всеки от вас може да създаде тъмнина. Тъмнината е конечна, а светлината е безконечна – нищо повече. И всеки от вас може да направи една къща така, че да не влиза светлина – значи, да я ограничи от светлината. Следователно, тъмнината е конечна, а светлината – безконечна; вие не можете да я ограничите. Вие не можете да затворите вашата къща, да не излиза от нея светлината. към втори вариант >>
- Всеки от вас може да създаде тъмнина. (втори вариант)
– Философите още не могат да си дадат отговор. Съвременните хора се запитват за несъществени работи: безконечна ли е вселената или е конечна; безгранична ли е или е гранична. И съвременните изследователи казват, че дошли до заключение, че вселената е гранична и конечна и твърдят, че няма друг свят, понеже вселената е конечна. Но трябва да знаете, че конечните неща са сянка на безконечните. Тъмнината е сянка на светлината. Всеки от вас може да създаде тъмнина. Тъмнината е конечна, а светлината е безконечна – нищо повече. И всеки от вас може да направи една къща така, че да не влиза светлина – значи, да я ограничи от светлината. Следователно, тъмнината е конечна, а светлината – безконечна; вие не можете да я ограничите. Вие не можете да затворите вашата къща, да не излиза от нея светлината. Тя все ще си изтича, ще излиза навън. към втори вариант >>
- Тъмнината е конечна, а светлината е безконечна – нищо повече. (втори вариант)
Съвременните хора се запитват за несъществени работи: безконечна ли е вселената или е конечна; безгранична ли е или е гранична. И съвременните изследователи казват, че дошли до заключение, че вселената е гранична и конечна и твърдят, че няма друг свят, понеже вселената е конечна. Но трябва да знаете, че конечните неща са сянка на безконечните. Тъмнината е сянка на светлината. Всеки от вас може да създаде тъмнина. Тъмнината е конечна, а светлината е безконечна – нищо повече. И всеки от вас може да направи една къща така, че да не влиза светлина – значи, да я ограничи от светлината. Следователно, тъмнината е конечна, а светлината – безконечна; вие не можете да я ограничите. Вие не можете да затворите вашата къща, да не излиза от нея светлината. Тя все ще си изтича, ще излиза навън. И тъй, материалният свят е конечен, както и тялото е конечно, но аз казвам: Тази вселена, която вие си представяте, може да се увеличава и смалява. към втори вариант >>
- Следователно, тъмнината е конечна, а светлината – безконечна; вие не можете да я ограничите. (втори вариант)
Но трябва да знаете, че конечните неща са сянка на безконечните. Тъмнината е сянка на светлината. Всеки от вас може да създаде тъмнина. Тъмнината е конечна, а светлината е безконечна – нищо повече. И всеки от вас може да направи една къща така, че да не влиза светлина – значи, да я ограничи от светлината. Следователно, тъмнината е конечна, а светлината – безконечна; вие не можете да я ограничите. Вие не можете да затворите вашата къща, да не излиза от нея светлината. Тя все ще си изтича, ще излиза навън. И тъй, материалният свят е конечен, както и тялото е конечно, но аз казвам: Тази вселена, която вие си представяте, може да се увеличава и смалява. към втори вариант >>
- Тъмнината е сѣнка на свѣтлината.
А кое е туй сѫщественото? – Философитѣ още не могатъ да си дадатъ отговоръ. Съврѣменнитѣ хора се запитватъ за несѫществени работи: безконечна ли е вселената, или е конечна; безгранична ли е или е гранична. И съврѣменнитѣ изслѣдователи казватъ, че дошли до заключение, че вселената е гранична и конечна и твърдятъ, че нѣма другъ свѣтъ понеже вселената е конечна. Но трѣбва да знаете, че конечнитѣ нѣща сѫ сѣнка на безконечнитѣ. Тъмнината е сѣнка на свѣтлината. Всѣки отъ васъ може да създаде тъмнина. Тъмнината е конечна, а свѣтлината е безконечна – нищо повече. И всѣки отъ васъ може да направи една кѫща така, че да не влиза свѣтлина – значи, да я ограничи отъ свѣтлината. Слѣдователно, тъмнината е конечна а свѣтлината – безконечна; вие не можете да я ограничитѣ. Вие не можете да затворите вашата кѫща, да не излиза отъ нея свѣтлината. към беседата >>
- Всѣки отъ васъ може да създаде тъмнина.
– Философитѣ още не могатъ да си дадатъ отговоръ. Съврѣменнитѣ хора се запитватъ за несѫществени работи: безконечна ли е вселената, или е конечна; безгранична ли е или е гранична. И съврѣменнитѣ изслѣдователи казватъ, че дошли до заключение, че вселената е гранична и конечна и твърдятъ, че нѣма другъ свѣтъ понеже вселената е конечна. Но трѣбва да знаете, че конечнитѣ нѣща сѫ сѣнка на безконечнитѣ. Тъмнината е сѣнка на свѣтлината. Всѣки отъ васъ може да създаде тъмнина. Тъмнината е конечна, а свѣтлината е безконечна – нищо повече. И всѣки отъ васъ може да направи една кѫща така, че да не влиза свѣтлина – значи, да я ограничи отъ свѣтлината. Слѣдователно, тъмнината е конечна а свѣтлината – безконечна; вие не можете да я ограничитѣ. Вие не можете да затворите вашата кѫща, да не излиза отъ нея свѣтлината. Тя все ще си изтича, ще излиза навънъ. към беседата >>
- Тъмнината е конечна, а свѣтлината е безконечна – нищо повече.
Съврѣменнитѣ хора се запитватъ за несѫществени работи: безконечна ли е вселената, или е конечна; безгранична ли е или е гранична. И съврѣменнитѣ изслѣдователи казватъ, че дошли до заключение, че вселената е гранична и конечна и твърдятъ, че нѣма другъ свѣтъ понеже вселената е конечна. Но трѣбва да знаете, че конечнитѣ нѣща сѫ сѣнка на безконечнитѣ. Тъмнината е сѣнка на свѣтлината. Всѣки отъ васъ може да създаде тъмнина. Тъмнината е конечна, а свѣтлината е безконечна – нищо повече. И всѣки отъ васъ може да направи една кѫща така, че да не влиза свѣтлина – значи, да я ограничи отъ свѣтлината. Слѣдователно, тъмнината е конечна а свѣтлината – безконечна; вие не можете да я ограничитѣ. Вие не можете да затворите вашата кѫща, да не излиза отъ нея свѣтлината. Тя все ще си изтича, ще излиза навънъ. И тъй, материялниятъ свѣтъ е конеченъ, както и тѣлото е конечно, но азъ казвамъ: тази вселена, която вие си прѣдставяте, може да се увеличава и смалява. към беседата >>
- Слѣдователно, тъмнината е конечна а свѣтлината – безконечна; вие не можете да я ограничитѣ.
Но трѣбва да знаете, че конечнитѣ нѣща сѫ сѣнка на безконечнитѣ. Тъмнината е сѣнка на свѣтлината. Всѣки отъ васъ може да създаде тъмнина. Тъмнината е конечна, а свѣтлината е безконечна – нищо повече. И всѣки отъ васъ може да направи една кѫща така, че да не влиза свѣтлина – значи, да я ограничи отъ свѣтлината. Слѣдователно, тъмнината е конечна а свѣтлината – безконечна; вие не можете да я ограничитѣ. Вие не можете да затворите вашата кѫща, да не излиза отъ нея свѣтлината. Тя все ще си изтича, ще излиза навънъ. И тъй, материялниятъ свѣтъ е конеченъ, както и тѣлото е конечно, но азъ казвамъ: тази вселена, която вие си прѣдставяте, може да се увеличава и смалява. към беседата >>
182. Сега скърбь имате / Сега скръб имате, НБ , София, 1.3.1925г.,
- Затварят кепенците си, настава тъмнина. (втори вариант)
Не, такъв закон на светлината няма. Това е закон на хората. Само те се проявяват така. Само те са направени така, да се явяват и изчезват. Отварят своите кепенци, светва в стаята им. Затварят кепенците си, настава тъмнина. Това е закон, който аз не признавам. Това нещо аз мога да докажа на хората. Но някой път хората казват, че слънцето изгрява и залязва. Не, слънцето не изгрява и не залязва. То изгрява и залязва само затова, защото хората живеят на земята, но за онези същества, които не живеят на земята, за тях слънцето не изгрява, и не залязва. към втори вариант >>
- Затварятъ кепенцитѣ си, настава тъмнина.
Не, такъвъ законъ на свѣтлината нѣма. Това е законъ на хората. Само тѣ се проявяватъ така. Само тѣ сѫ направени така, да се явяватъ и изчезватъ. Отварятъ своитѣ кепенци, свѣтва въ стаята имъ. Затварятъ кепенцитѣ си, настава тъмнина. Това е законъ, който азъ не признавамъ. Това нѣщо азъ мога да докажа на хората. Но нѣкой пѫть хората казватъ, че слънцето изгрѣва и залѣзва. Не, слънцето не изгрѣва и не залѣзва. То изгрѣва и залѣзва само затова, защото хората живѣятъ на земята, но за онѣзи сѫщества, които не живѣятъ на земята, за тѣхъ слънцето не изгрѣва, и не залѣзва. към беседата >>
183. Той повелѣва на слънцето / Той повелява на слънцето, НБ , София, 15.3.1925г.,
- Когато човек лъже, на лицето му се изразява мрак, тъмнина. (втори вариант)
Когато ти казва да градиш, не се питаш, дали си с ума си. Кое положение е вярно? – В Божествените неща има един момент, който всякога е верен. Когато Божественото в човека говори, на лицето му се явява една приятна светлинка, погледът му става мил, нещо благородно и възвишено се заражда в него. Не, познавам аз този Божествен Дух; познавам, кога говори Божественото. Когато човек лъже, на лицето му се изразява мрак, тъмнина. Някой човек си остави някъде торбата с парите, забравил я. Аз намеря тази торба. Веднага Божественото в мен заговори, аз стигна този човек, кажа му: братко, ти си забравил торбата с парите си, вземи я, тия средства са твои. Ако у мене говори човешкото, като намери тази торба, ще я взема и ще си кажа: тези пари са мои, Господ е промислил за мене. Не, за мене или за него, това е все едно, аз трябва да постъпя честно. към втори вариант >>
- Когато човѣкъ лъже, на лицето му се изразява мракъ, тъмнина.
Когато ти казва да градишъ, не се питашъ, дали си съ ума си. Кое положение е вѣрно? – Въ Божественитѣ нѣща има единъ моментъ, който всѣкога е вѣренъ. Когато Божественото въ човѣка говори, на лицето му се явява една приятна свѣтлинка, погледътъ му става милъ, нѣщо благородно и възвишено се заражда въ него. Не, познавамъ азъ този Божественъ Духъ; познавамъ, кога говори Божественото. Когато човѣкъ лъже, на лицето му се изразява мракъ, тъмнина. Нѣкой човѣкъ си остави нѣкѫдѣ торбата съ паритѣ, забравилъ я. Азъ намеря тази торба. Веднага Божественото въ менъ заговори, азъ стигна този човѣкъ, кажа му: братко, ти си забравилъ торбата съ паритѣ си, вземи я, тия средства сѫ твои. Ако у мене говори човѣшкото, като намѣри тази торба, ще я взема и ще си кажа: тѣзи пари сѫ мои, Господь е промислилъ за мене. Не, за мене или за него, това е все едно, азъ трѣбва да постѫпя честно. към беседата >>
185. Въ който градъ влѣзвате / В който град влизате, НБ , София, 29.3.1925г.,
- Едните са били хора светещи, а другите са били тъмни хора, хора на тъмнината. (втори вариант)
Сега ще ви приведа един пример, за да обясня една от своите главни мисли. Той е следният: в миналото, още в предисторически времена, съществували две царства, две раси в света. Едните са били хора светещи, а другите са били тъмни хора, хора на тъмнината. И едните, и другите, обаче, са били еднакво умни и мъдри. Царят на светещите хора се казвал Ормуздъ-Дей. Царят на черните се наричал Ариман-Таад. Това е митология, останала в персийското учение. В царството на Ариман-Таад са съществували всички най-финни, най-усъвършенствани оръжия и всякакви задушливи газове. към втори вариант >>
- Еднитѣ сѫ били хора светящи, а другитѣ сѫ били тъмни хора, хора на тъмнината.
Сега ще ви приведа единъ примѣръ, за да обясня една от своитѣ главни мисли. Той е слѣдниятъ: въ миналото, още въ прѣдисторически времѣна, сѫществували двѣ царства, двѣ раси въ свѣта. Еднитѣ сѫ били хора светящи, а другитѣ сѫ били тъмни хора, хора на тъмнината. И еднитѣ, и другитѣ, обаче, сѫ били еднакво умни и мѫдри. Царьтъ на светящитѣ хора се казвалъ Ормуздъ-Дей. Царьтъ на чернитѣ се наричалъ Ариманъ-Таадъ. Това е митология, останала въ персийското учение. Въ царството на Ариманъ-Таада сѫ сѫществували всички най-финни, най-усъвършенствувани орѫжия и всѣкакви задушливи газове. към беседата >>
191. Основни закони, ИБ , В.Търново, 24.8.1925г.,
- За оня, който отива към небето, материята се разредява, условията се подобряват, там има светлина; а пък за оня, който отива към ада, материята се сгъстява, той отива надолу, дето има тъмнина и пътят му е труден.
Има три положения на съзнателния живот, които трябва да се държат в ума на всекиго, който иска да се развива правилно. Разбира се, не е въпрос тук за обикновените схващания на живота Обикновените разбирания няма какво да се повтарят, те се налагат от външния физически живот. Човек прекарва едновременно два диаметрално противоположни живота. В тях има противоречие, но в края на краищата тия противоречия пак ще се хармонизират. Важни са резултатите, а те са различни. За оня, който отива към небето, материята се разредява, условията се подобряват, там има светлина; а пък за оня, който отива към ада, материята се сгъстява, той отива надолу, дето има тъмнина и пътят му е труден. И в едното, и в другото място живеят същества разумни. Обаче в първото място, на небето, живеят светли духове, а в другото място живеят тъмните духове. Туй раздвояване се отразява във вашия ум и във вашите настроения. В първия случай вие сте свързани с небето, а във втория - с ада. Под влиянието на светлите духове вие преживявате техния живот - живота на светлината, а под влиянието на тъмните духове вие преживявате живота на тъмнината. към беседата >>
- Под влиянието на светлите духове вие преживявате техния живот - живота на светлината, а под влиянието на тъмните духове вие преживявате живота на тъмнината.
За оня, който отива към небето, материята се разредява, условията се подобряват, там има светлина; а пък за оня, който отива към ада, материята се сгъстява, той отива надолу, дето има тъмнина и пътят му е труден. И в едното, и в другото място живеят същества разумни. Обаче в първото място, на небето, живеят светли духове, а в другото място живеят тъмните духове. Туй раздвояване се отразява във вашия ум и във вашите настроения. В първия случай вие сте свързани с небето, а във втория - с ада. Под влиянието на светлите духове вие преживявате техния живот - живота на светлината, а под влиянието на тъмните духове вие преживявате живота на тъмнината. Но и в двата случая животът е вън. Великден вие сте радостни, настроението ви е повдигнато, вие преживявате живота на ангелите, а в друг ден вие сте тъжни, настроението ви е понижено: вие преживявате живота на тъмните духове. Това са две състояния. Да вземем друг пример за пояснение: ако вие имате в кесията си 200 хиляди лева, които са ваши, може да разполагате с тях, както искате Може да си служите с тях, даже и да не са ваши. Другото положение е, когато ставате гарант на някого, вие трябва да платите един ден за него, ако той не ги изплати. към беседата >>
- Ти чувстваш това нещо, но когато той умре, в тебе настава тъмнина и ти чувстваш вече, че нещо ти липсва.
Ще извадиш тия 100 лева и ще я купиш, макар да са и последните ти пари. По-хубаво е да отпушиш ума си, ако ще би да похарчиш и последните си 100 лева. Като направиш това, ти премахваш враждебното чувство, което стяга сърцето ти, и ще почувстваш, че в ума ти влиза светлина. Тогава Господ ще ти каже: „Добре направи, че купи стомната на брата си.“ По този закон именно, когато хората на Земята се обичат, трябва да се молят един за друг да не умре някой от тях. Защо? – Когато ти обичаш някого, който също те обича, той всякога внася в тебе своите светли мисли, внася нещо ново в живота ти. Ти чувстваш това нещо, но когато той умре, в тебе настава тъмнина и ти чувстваш вече, че нещо ти липсва. Като умре, той не може вече да внася тази светлина в тебе. Някой път казваш: „Аз мога и без него.“ – Не, не можеш. Като го изгубиш, в твоето съзнание се образува едно тъмно петно. към беседата >>
193. Търпение и вяра, СБ , В.Търново, 24.8.1925г.,
- За оня, който отива към Небето, материята се разредява, условията на живота се подобряват, там има повече светлина; за оня пък, който отива към ада, материята се сгъстява, той отива надолу, дето има тъмнина и пътят му е труден.
Разбира се, тук не е въпросът за обикновените схващания, за обикновените разбирания на живота. Обикновените разбирания няма какво да се повтарят, те сами по себе си се налагат от външния, от физическия живот. Човек прекарва едновременно два диаметрално противоположни живота. От това се раждат противоречията, но в края на краищата тия противоречия пак се хармонизират. За нас са важни резултатите, а те са различни. За оня, който отива към Небето, материята се разредява, условията на живота се подобряват, там има повече светлина; за оня пък, който отива към ада, материята се сгъстява, той отива надолу, дето има тъмнина и пътят му е труден. И на едното, и на другото място обаче живеят разумни същества. На Небето живеят светлите духове, а в ада – тъмните духове. Според това, движите ли се от Небето към ада и обратно, във вас се създава известно раздвояване. Туй раздвояване се отразява в ума и сърцето ви. Когато сте свързани с Небето, вие сте под влиянието на светлите духове, преживявате техния живот, т.е. към беседата >>
- преживявате живота на тъмнината.
На Небето живеят светлите духове, а в ада – тъмните духове. Според това, движите ли се от Небето към ада и обратно, във вас се създава известно раздвояване. Туй раздвояване се отразява в ума и сърцето ви. Когато сте свързани с Небето, вие сте под влиянието на светлите духове, преживявате техния живот, т.е. живота на Светлината; когато сте свързани с ада, вие се намирате под влиянието на тъмните духове, т.е. преживявате живота на тъмнината. Но и в двата случая този живот не е ваш. Някой ден вие сте радостни, настроението ви е повдигнато, вие преживявате живота на ангелите. На другия ден вие сте тъжни, настроението ви е понижено, вие преживявате живота на тъмните духове. Това са две различни състояния. към беседата >>
- Свѣтлината всичко изявява, а тъмнината всичко пази въ тайна.
(Запитватъ: когато нѣкой ти каже да пазишъ нѣщо въ тайна, Господь ли ти казва, или дяволътъ?) Кога се пази тайна? – Когато искашъ да кажешъ нѣщо лошо, пази тайна. Божиитѣ работи сѫ всѣкога явни. Когато Богъ направи небето, скри ли Той работитѣ си? – Не, изяви ги. Свѣтлината всичко изявява, а тъмнината всичко пази въ тайна. Тъмнината е за онѣзи, който не сѫ готови. Когато нѣкой човѣкъ прѣслѣдва нѣкого, ти имашъ право да затворишъ свѣтлината си, за да не могатъ да го прѣслѣдватъ. Пъкъ като отива нѣкой човѣкъ да прави добро, дай му най-голѣмата свѣтлина. Това е практическо правило. към беседата >>
195. Наряд и упътвания / Чистотата, СБ , В.Търново, 27.8.1925г.,
- Когато светлината почне да се обръща в тъмнина, топлината – в студенина и чистотата – в нечистота, страданията идват. (втори вариант)
Когато светлината почне да се обръща в тъмнина, топлината – в студенина и чистотата – в нечистота, страданията идват. Има един закон, едно съответствие между светлината и топлината. Щом светлината се намали, топлината се увеличава. Щом топлината се намалява, чистотата се увеличава. В живота изобщо, когато човек прилага на сърдцето си по-голяма топлина, отколкото му требва, умът всякога се спъва. Или, с други думи, казвам: когато чувствата стават по-горещи, отколкото требва, умът винаги се спъва. към втори вариант >>
- Когато светлината почне да се обръща в тъмнина, топлината – в студенина, и чистотата – в нечистота, страданията идват. (втори вариант)
Ще ви дам едно правило: пази ума си чрез светлината, душата си – чрез топлината, а тялото си – чрез чистотата! Когато светлината почне да се обръща в тъмнина, топлината – в студенина, и чистотата – в нечистота, страданията идват. Има един закон, едно съответствие между светлината и топлината. Щом светлината се намали, топлината се увеличава. Щом топлината се намалява, чистотата се увеличава. В живота изобщо, когато човек прилага на сърцето си по-голяма топлина, отколкото му трябва, умът всякога се спъва. Или, с други думи, казвам: когато чувствата стават по-горещи, отколкото трябва, умът винаги се спъва. към втори вариант >>
- Когато свѣтлината почне да се обръща въ тъмнина, топлината – въ студенина и чистотата – въ нечистота, страданията идватъ.
Когато свѣтлината почне да се обръща въ тъмнина, топлината – въ студенина и чистотата – въ нечистота, страданията идватъ. Има единъ законъ, едно съотвѣтствие между свѣтлината и топлината. Щомъ свѣтлината се намали, топлината се увеличава. Щомъ топлината се намалява, чистотата се увеличава. Въ живота изобщо, когато човѣкъ прилага на сърдцето си по-голѣма топлина, отколкото му трѣбва, умътъ всѣкога се спъва. Или, съ други думи, казвамъ: когато чувствата ставатъ по-горещи, отколкото трѣбва, умътъ винаги се спъва. към беседата >>
197. Тридесет и осем години, НБ , София, 22.11.1925г.,
- Ние не съзнаваме че нашият ум, нашите способности, нашите клетки са в дисхармонично състояние, и целият ден умът ни, клетките ни, способностите ни се стягат, целият ден седим в тъмнина и не можем да си дадем отчет, защо ни е толкова тъмно.
Де е северният полюс на земята, в която ние живеем, те знаят, но де е северният полюс на вселената, в която живеем, не знаят. Около този северен полюс именно става всичкото движение. Значи, за да определим живота, движението му, най-първо трябва да определим посоката на нашето движение. В света има несъзнателни движения и всички страдания произтичат именно от тия несъзнателни движения, когато ние като пияни хора се движим по една улица оттук-оттам и не знаем накъде сме. Наоколо ни има пълен безпорядък, а ние мислим, че причината е в улицата. Ние не съзнаваме че нашият ум, нашите способности, нашите клетки са в дисхармонично състояние, и целият ден умът ни, клетките ни, способностите ни се стягат, целият ден седим в тъмнина и не можем да си дадем отчет, защо ни е толкова тъмно. Защо ти се стяга главата? Майка ти е жива, баща ти е жив, сестра ти е жива, брат ти е жив, милиони имаш в касата си, но все пак нещо те стяга и не можеш да си дадеш отчет, казваш си: има неща тайнствени! Да, има тайни неща, има тайнствени неща, но за разумните хора, за неразумните няма тайни. За разумните хора, за чистите хора, за възвишените хора, за благородните хора, има велики идеи в света, а за глупавите хора няма никакви идеи, за тях всичко се разрешава с една единица. Глупавият човек казва: животът се свършва със смъртта. към беседата >>
198. Той знаеше, НБ , София, 29.11.1925г.,
- Мързелът е качество само на тъмнината, на покоя.
Казва се, че Христос искал да ги изпита, за да види, дали знаят, какво трябва да правят. Това е един велик закон в природата; тя обича да изпитва всички същества, за да види дали знаят, какво трябва да правят. Обаче, има друго едно положение, което бърка на хората, то е лошият навик. От лошият навик се ражда мързела в света, а мързелът спъва всяка култура. Мързелът е качество само на тъмнината, на покоя. Всички съвременни хора изобщо имат мързел, и всички се стремят към мързела, затова тази култура ще умре — нищо повече. Когото и да запиташ, все казва, че иска да се осигури. Защо иска да се осигури? — Иска да стане мързелив, нищо да не работи. Това нещо се забелязва у лекарите, у художниците и другаде. към беседата >>
199. Трите състояния S, R и T, МОК , София, 29.11.1925г.,
- Има известна тъмнина в съзнанието вътре. (втори вариант)
Radjas - деятелни хора в културата, волеви хора. Ние най-малко хора имаме от sattwa, светиите са били, но има много светии от църквата, които са от radjas. В R вече се явява активност, явява се добрина, но същевременно, щом не се оцени неговата добрина, заражда се едно чувство на отмъщение, злоба. За всяко нещо, което направи, той иска да се запише неговото име някъде. Да обърне някъде най-малко внимание. Има известна тъмнина в съзнанието вътре. към втори вариант >>
200. Събиране и изваждане (Събиране и изваждане. Запалване и изгасване на свеща), ИБ , БС , София, 18.12.1925г.,
- Вие изваждате, изваждате и настане най-после тъмнина.
" Хайде и втори лъч от лампичката изгасва. - "Ами третата, откак дойде в събранието, внесе само разединение." - Хайде и трети лъч изгасва. - "Ами тази, четвъртата пък, откак влезе между нас, всичките нещастия ни сполетяха." - Хайде и четвърти, пети лъч от светлината на лампичката изгасва. Вие говорите тъй отрицателно за петата, за шестата, за седмата, за осмата и т.н. сестри и току-виж един след друг лъчите на светлината в лампичката изгасват, докато най-после изгасне и цялата лампичка. Вие изваждате, изваждате и настане най-после тъмнина. Това е един психологически закон, който предизвиква загасване на светлината в нашия ум, в нашето съзнание. Изваждаш, изваждаш, докато най-после се намериш в пълна тъмнина, в ума ти е всичко загаснало и най-после казваш: "Господи, защо направи света така? " Господ казва:" Който гаси като тебе светлината на своя ум, той като тебе ще остане да живее в тъмнина и в мрак." Какво трябва да направите? Ще започнете обратния процес. Ще кажете: "Онази сестра там е почнала да се поправя, станала е отличен свирец. към беседата >>
- Изваждаш, изваждаш, докато най-после се намериш в пълна тъмнина, в ума ти е всичко загаснало и най-после казваш: "Господи, защо направи света така?
- "Ами тази, четвъртата пък, откак влезе между нас, всичките нещастия ни сполетяха." - Хайде и четвърти, пети лъч от светлината на лампичката изгасва. Вие говорите тъй отрицателно за петата, за шестата, за седмата, за осмата и т.н. сестри и току-виж един след друг лъчите на светлината в лампичката изгасват, докато най-после изгасне и цялата лампичка. Вие изваждате, изваждате и настане най-после тъмнина. Това е един психологически закон, който предизвиква загасване на светлината в нашия ум, в нашето съзнание. Изваждаш, изваждаш, докато най-после се намериш в пълна тъмнина, в ума ти е всичко загаснало и най-после казваш: "Господи, защо направи света така? " Господ казва:" Който гаси като тебе светлината на своя ум, той като тебе ще остане да живее в тъмнина и в мрак." Какво трябва да направите? Ще започнете обратния процес. Ще кажете: "Онази сестра там е почнала да се поправя, станала е отличен свирец. Нека дойде да ни посвири! " Тя дойде, седне на пианото, започва да свири. към беседата >>
- " Господ казва:" Който гаси като тебе светлината на своя ум, той като тебе ще остане да живее в тъмнина и в мрак." Какво трябва да направите?
Вие говорите тъй отрицателно за петата, за шестата, за седмата, за осмата и т.н. сестри и току-виж един след друг лъчите на светлината в лампичката изгасват, докато най-после изгасне и цялата лампичка. Вие изваждате, изваждате и настане най-после тъмнина. Това е един психологически закон, който предизвиква загасване на светлината в нашия ум, в нашето съзнание. Изваждаш, изваждаш, докато най-после се намериш в пълна тъмнина, в ума ти е всичко загаснало и най-после казваш: "Господи, защо направи света така? " Господ казва:" Който гаси като тебе светлината на своя ум, той като тебе ще остане да живее в тъмнина и в мрак." Какво трябва да направите? Ще започнете обратния процес. Ще кажете: "Онази сестра там е почнала да се поправя, станала е отличен свирец. Нека дойде да ни посвири! " Тя дойде, седне на пианото, започва да свири. И хубаво свири! към беседата >>
201. Разковничето, ООК , София, 6.1.1926г.,
- Онова, което човек прави, трябва да става в тъмнина, а онова, което Бог прави, трябва да става на видело, на бял ден.
Казвам: Има неща, за които не трябва да се говори. Човек може да говори за ябълки, за хляб, изобщо за всичко, което иде отгоре, т.е. от Бога. Ще кажете: „За какво не трябва да се говори? " - За всичко онова, което излиза от човека. Онова, което човек прави, трябва да става в тъмнина, а онова, което Бог прави, трябва да става на видело, на бял ден. Затова именно Бог създаде нощта и деня. Нощта е създадена за човешките дела, а денят - за Божествените дела. Тъмнината е за хората, а светлината -за Бога. Да бъдем Божествени хора, това подразбира постоянно да живеем в светлина. Ако човек може непрекъснато да живее в светлина, той е постигнал вечното щастие. към беседата >>
- Тъмнината е за хората, а светлината -за Бога.
Ще кажете: „За какво не трябва да се говори? " - За всичко онова, което излиза от човека. Онова, което човек прави, трябва да става в тъмнина, а онова, което Бог прави, трябва да става на видело, на бял ден. Затова именно Бог създаде нощта и деня. Нощта е създадена за човешките дела, а денят - за Божествените дела. Тъмнината е за хората, а светлината -за Бога. Да бъдем Божествени хора, това подразбира постоянно да живеем в светлина. Ако човек може непрекъснато да живее в светлина, той е постигнал вечното щастие. Това зависи от него. Вие задавали ли сте си въпроса за дълбоките причини, които са заставили растенията да пуснат едната си половина, т.е. своите корени в земята, а другата половина, т.е. към беседата >>
204. Светлина на мисълта, ООК , София, 10.2.1926г.,
- Външно човек може да изпита тъмнина, разочарование, но вътрешно той трябва да бъде весел, радостен.
Да бъде човек бодър и весел, в това се състои силата на човешкия дух. Възвишените същества не знаят какво нещо е обезсърчаване, какво нещо е отпадане на духа. Тези неща са слабости на същества, които живеят на земята. Външно човек може да изпита тъмнина, разочарование, но вътрешно той трябва да бъде весел, радостен. Каквото и да ви се случи, обърнете се към невидимия свят, където има радост и веселие. Човек е дошъл на земята да опита двата полюса на живота: радост и скръб. Който се радва, той опитва живота на небето; който скърби, той опитва живота на ада. Какво лошо има в това? Вие не сте дошли на гости, но сте дошли на земята да учите. към беседата >>
207. Мозъчни наслоявания, ООК , София, 24.3.1926г.,
- То е все едно да срещнеш някой човек в тъмнината и да казваш, че очите му са сини или че носът му е дълъг.
Казвате: „Еди-кой си човек не е Божествен“. – Ами ти Божествен ли си? По този въпрос може да се произнася само този, който има Божественото в себе си. Няма ли Божественото в себе си, каквото и да говори този човек, всичко това е предположение. То е все едно да срещнеш някой човек в тъмнината и да казваш, че очите му са сини или че носът му е дълъг. Каквото и да кажеш за този човек, всичко ще бъде предположения, гадания. Запалиш ли свещта, ти ще виждаш ясно. Ако човек няма светлина на съзнанието си, как може да разбира духовния свят? Сегашният ви живот е предисловие на велик, красив живот. Ще дойде ден, когато Божественото у човека ще се пробуди и той ще се новороди. към беседата >>
209. Малкото съпротивление, МОК , София, 11.4.1926г.,
- Природата използва и тъмнината за създаване на хубави, ценни работи. (втори вариант)
През това време не се позволява никакво разсейване на мисълта, нито на съзнанието. За усилване на очите добре е да излизате вечер в бурни, тъмни нощи, и да прекарвате вън, на открито, около един час. Този опит трябва да правят онези, на които очите са слаби. По този начин очите се напрягат и към тях приижда повече кръв. Добре е също така тези хора да минават през тунели, дълги два-три километра. Природата използва и тъмнината за създаване на хубави, ценни работи. Природата върши най-хубавите, най-ценните си работи в тайно, от никого несмущавана. Тя е поставила мозъка в затворена кутия - в черепа. С това тя е целила да запази мозъка от външни повреди. Както чувствителната плоча при фотографията се пази в специална касетка от влиянието на светлината, така и мозъкът е поставен в специална кутия, за да се пази от повреди. Всяка външна повреда пречи на образите, които трябва да се отпечатват върху него. към втори вариант >>
- Природата използва и тъмнината за създаване на хубави, ценни работи.
През това време не се позволява никакво разсейване на мисълта, нито на съзнанието. За усилване на очите добре е да излизате вечер в бурни, тъмни нощи и да прекарвате вън на открито около един час. Този опит трябва да правят онези, на които очите са слаби. По този начин очите се напрягат и към тях приижда повече кръв. Добре е също така тези хора да минават през тунели, дълги два-три километра. Природата използва и тъмнината за създаване на хубави, ценни работи. Природата върши най-хубавите, най-ценните си работи в тайно, от никого несмущавана. Тя е поставила мозъка в затворена кутия – черепа. С това тя е целила да запази мозъка от външни повреди. Както чувствителната плоча при фотографията се пази в специална касетка от влиянието на светлината, така и мозъкът е поставен в специална кутия, за да се пази от повреди. Всяка външна повреда пречи на образите, които трябва да се отпечатват върху него. към беседата >>
210. Влияние на цветовете, МОК , София, 2.5.1926г.,
- Когато правите тези опити, в първо време ще настане в съзнанието ви голяма тъмнина.
Първоначално той ще си служи със стъклена призма. С помощта на тази призма човек може да получи слънчевия спектър на стената. Като получи спектъра, той трябва да съсредоточи вниманието си към синия цвят и да се опита да го възприеме в себе си. След това нека затвори очите си, за да види може ли същият цвят да се отпечата в мозъка му. Като прави тези упражнения, той ще може, когато пожелае, да произведе синия, жълтия или който и да е цвят в мозъка си и да се лекува. Когато правите тези опити, в първо време ще настане в съзнанието ви голяма тъмнина. След известно време върху мозъка ви като върху екран ще блесне малка светлинка, както когато се зазорява на хоризонта. Тази светлинка постепенно ще се увеличава, докато се засили толкова, че може да лекува. Правете този опит по няколко пъти на ден, докато придобиете резултат. Вие можете да използвате цветните лъчи направо от Слънцето, но трябва да знаете под какъв ъгъл да отправяте погледа си. Започнете ли да гледате направо в Слънцето, вие ще възприемете такива лъчи, които ще ви се отразят вредно. към беседата >>
- В това време се спуща една завеса, която отделя физическия от Духовния свят и пред вас настава голяма тъмнина.
Като правите опити за изучаване на влиянието на цветните лъчи върху мозъка си, стремете се направо да възприемате слънчевите лъчи. Ако опитът ви излезе сполучлив, след като сте гледали десет секунди направо в Слънцето, затворете очите си и вижте какво ще се яви пред вас. След известно време в хоризонта на зрението ви ще се яви малка светла точка, която представлява Слънцето. Тази точка започва да се движи бързо: ту слиза надолу, ту се качва нагоре, като постепенно се отдалечава и става по-светла, докато приеме човешки образ. Образът става все по-светъл, но постоянно се отдалечава и намалява пак до малка светла точка. В това време се спуща една завеса, която отделя физическия от Духовния свят и пред вас настава голяма тъмнина. На другия ден ще повторите опита. Ако опитът излезе сполучлив, пред вашето зрение ще се яви светлата точка, която ще се превърне в човешки образ и после като светла точка отново ще се крие. Понякога месеци наред можете да правите опита и той всякога да излиза несполучлив. Светлият образ се явява само тогава, когато човек се намира при добро и повдигнато състояние на духа. Който може да види този светъл образ пред себе си само за един момент, той така се ободрява и развеселява, че с дни се намира под неговото влияние. към беседата >>
211. Избавената душа, НБ , София, 2.5.1926г.,
- Православен е този, в сърцето на когото живее Божията любов, в ума на когото преодолява Божията светлина без никаква тъмнина.
Вижте, цялата Земя е покрита с гробища, цялата Земя е място на смърт. Навсякъде спорове, недоразумения, смърт. Цялата Земя е обляна само със сълзи и кръв. И всички тия хора, наречени бръмбазъци, се делят на православни, на протестанти, на католици и tuti puanti. Има православни на Земята, но кой човек може да се нарече православен? Православен е този, в сърцето на когото живее Божията любов, в ума на когото преодолява Божията светлина без никаква тъмнина. Православен е този, душата на когото истината владее и навсякъде е свободен. Той не се управлява от закони писани от хората, но се управлява от един велик неизменен закон написан в неговата душа. Такъв човек право слави Бога. Ако вземете този смисъл на думата православие, това го разбирам, но ако някой мисли, че е православен само за това, че може да прочете Веруюто, така всеки може да бъде православен. Ние съвременните хора, приличаме на онзи стар философ Талес, който си задал задача да намери от какво е направен света. към беседата >>
213. Скритото имане, НБ , София, 23.5.1926г.,
- Всяка мисъл, която е неопределена, около нея има тъмнина.
Това е велика наука и всеки от вас трябва да си даде отчет за своите мисли. Вие трябва всякога да разделяте вашите мисли, да ги пречиствате. Хубавите мисли всякога образуват светлина в човешкия мозък. Всяка мисъл, която произвежда светлина или която носи светлина, е гениална. Тя е божия мисъл. Всяка мисъл, която е неопределена, около нея има тъмнина. Тя е лоша мисъл, не се предавайте на нея. Всяко чувство, което има малка светлинка, е хубаво чувство, всяко чувство, което няма светлина около себе си, е лошо чувство, пазете се от него! Всяко действие, около което се образува светлина, което създава приятна аура, направете го, но от всяко действие, което е обградено с тъмнина, пазете се! към беседата >>
- Всяко действие, около което се образува светлина, което създава приятна аура, направете го, но от всяко действие, което е обградено с тъмнина, пазете се!
Всяка мисъл, която произвежда светлина или която носи светлина, е гениална. Тя е божия мисъл. Всяка мисъл, която е неопределена, около нея има тъмнина. Тя е лоша мисъл, не се предавайте на нея. Всяко чувство, което има малка светлинка, е хубаво чувство, всяко чувство, което няма светлина около себе си, е лошо чувство, пазете се от него! Всяко действие, около което се образува светлина, което създава приятна аура, направете го, но от всяко действие, което е обградено с тъмнина, пазете се! към беседата >>
214. Което дава живот, НБ , София, 30.5.1926г.,
- Когато човек иска да си почине, около него трябва да има тъмнина, а когато иска да работи, около него трябва да има светлина.
Та казвам: ще имате предвид всички противоположности, които съществуват в света. Ще имате предвид светлината. Ще имате предвид и топлината. Светът не може да се създаде без светлина и топлина. Светлината и топлината са двата полюса на битието. Когато човек иска да си почине, около него трябва да има тъмнина, а когато иска да работи, около него трябва да има светлина. Следователно, дайте тъмнина на всеки човек, който е дошъл до положение на почивка. Когато говоря за тъмнината не ме разбирайте в друг смисъл, не изопачавайте думите ми. Аз разбирам тъмнината в смисъл на почивка. Когато природата иска да създаде някому почивка, тя го поставя в състояние на тъмнина. Когато фотографирате някой предмет, вие първо го излагате на светлина, а после го поставяте в тъмна стаичка, в камера обскура, за да не се изгуби от действието на светлите лъчи. към беседата >>
- Следователно, дайте тъмнина на всеки човек, който е дошъл до положение на почивка.
Ще имате предвид светлината. Ще имате предвид и топлината. Светът не може да се създаде без светлина и топлина. Светлината и топлината са двата полюса на битието. Когато човек иска да си почине, около него трябва да има тъмнина, а когато иска да работи, около него трябва да има светлина. Следователно, дайте тъмнина на всеки човек, който е дошъл до положение на почивка. Когато говоря за тъмнината не ме разбирайте в друг смисъл, не изопачавайте думите ми. Аз разбирам тъмнината в смисъл на почивка. Когато природата иска да създаде някому почивка, тя го поставя в състояние на тъмнина. Когато фотографирате някой предмет, вие първо го излагате на светлина, а после го поставяте в тъмна стаичка, в камера обскура, за да не се изгуби от действието на светлите лъчи. Ако отворите на тази камера 4-5 дупки, какво ще създадете? към беседата >>
- Когато говоря за тъмнината не ме разбирайте в друг смисъл, не изопачавайте думите ми.
Ще имате предвид и топлината. Светът не може да се създаде без светлина и топлина. Светлината и топлината са двата полюса на битието. Когато човек иска да си почине, около него трябва да има тъмнина, а когато иска да работи, около него трябва да има светлина. Следователно, дайте тъмнина на всеки човек, който е дошъл до положение на почивка. Когато говоря за тъмнината не ме разбирайте в друг смисъл, не изопачавайте думите ми. Аз разбирам тъмнината в смисъл на почивка. Когато природата иска да създаде някому почивка, тя го поставя в състояние на тъмнина. Когато фотографирате някой предмет, вие първо го излагате на светлина, а после го поставяте в тъмна стаичка, в камера обскура, за да не се изгуби от действието на светлите лъчи. Ако отворите на тази камера 4-5 дупки, какво ще създадете? Нищо. Образът напълно ще се изгуби. към беседата >>
- Аз разбирам тъмнината в смисъл на почивка.
Светът не може да се създаде без светлина и топлина. Светлината и топлината са двата полюса на битието. Когато човек иска да си почине, около него трябва да има тъмнина, а когато иска да работи, около него трябва да има светлина. Следователно, дайте тъмнина на всеки човек, който е дошъл до положение на почивка. Когато говоря за тъмнината не ме разбирайте в друг смисъл, не изопачавайте думите ми. Аз разбирам тъмнината в смисъл на почивка. Когато природата иска да създаде някому почивка, тя го поставя в състояние на тъмнина. Когато фотографирате някой предмет, вие първо го излагате на светлина, а после го поставяте в тъмна стаичка, в камера обскура, за да не се изгуби от действието на светлите лъчи. Ако отворите на тази камера 4-5 дупки, какво ще създадете? Нищо. Образът напълно ще се изгуби. Значи, когато природата иска да фотографира нещо, отваря няколко отверстия, за да проникне светлината през тях, а после ги затваря, за да запази придобитите образи и впечатления. към беседата >>
- Когато природата иска да създаде някому почивка, тя го поставя в състояние на тъмнина.
Светлината и топлината са двата полюса на битието. Когато човек иска да си почине, около него трябва да има тъмнина, а когато иска да работи, около него трябва да има светлина. Следователно, дайте тъмнина на всеки човек, който е дошъл до положение на почивка. Когато говоря за тъмнината не ме разбирайте в друг смисъл, не изопачавайте думите ми. Аз разбирам тъмнината в смисъл на почивка. Когато природата иска да създаде някому почивка, тя го поставя в състояние на тъмнина. Когато фотографирате някой предмет, вие първо го излагате на светлина, а после го поставяте в тъмна стаичка, в камера обскура, за да не се изгуби от действието на светлите лъчи. Ако отворите на тази камера 4-5 дупки, какво ще създадете? Нищо. Образът напълно ще се изгуби. Значи, когато природата иска да фотографира нещо, отваря няколко отверстия, за да проникне светлината през тях, а после ги затваря, за да запази придобитите образи и впечатления. Очите на човека, това са двете отверстия на тази камера обскура, през които всичко трябва да се отпечати. към беседата >>
- И той вече няма да ходи в тъмнина, с пипане, а ще ходи с виждане.
В миналата си беседа аз ви говорих, че човек трябва да проучи себе си, той трябва да проучи онова място, с което да се съобщава с Бога, с всички свои напреднали братя и с братството на правдата в света. Човек има разни центрове, чрез които може да се съобщава с тия по-висши светове. Ако човек може да развие живота си по този начин, той ще има един отличен живот. Той ще отвори клапите на миналото си и ще види как е живял. Той ще отвори клапите на бъдещето и ще види, какво го очаква и най-после ще отвори клапите на настоящето и ще знае как да върви. И той вече няма да ходи в тъмнина, с пипане, а ще ходи с виждане. Някои пита: ти вярваш ли? Не, аз виждам нещата. Вярата е принцип приложим само за онези неща, които още не съм опитал. Следователно, онази област, която още не съм опитал, аз поставям в областта на вярата, а онази област, която съм опитал, спада към областа на човешката интелигентност. към беседата >>
217. Оглашен, вярващ, ученик, ООК , София, 16.6.1926г.,
- Някога изпитвате мъчения, страдания, тъмнина на съзнанието, обезсмисляне на живота, искате да бягате далеч от света, да се самоубиете и т. н.
Значи този ангел не само, че не му придаде нещо, но му отне нещо – говора. Както виждате, ангелите са много взискателни. Дойде ли някой ангел при вас да ви каже нещо и вие не повярвате, тогава или паметта си може да изгубите или разсъдъка си, или пък може да получите удар в сърцето си и т. н. Ангелът всякога носи със себе си своята тояжка, с която достатъчно е само да се допре до сърцето ви, за да остави белег, че не сте го повярвали. Вие всеки ден преживявате тия неща. Някога изпитвате мъчения, страдания, тъмнина на съзнанието, обезсмисляне на живота, искате да бягате далеч от света, да се самоубиете и т. н. Защо сте дошли до тези състояния? – Защото не сте възприели това, което ангелът ви е преподал. Кога ученикът бяга от училището? – Когато не разбира някой предмет, а учителят му е много взискателен. Някой ученик бяга от музика, друг – от математика, трети – от геометрия, четвърти – от естествена история – все има предмети, които затрудняват учениците, и те бягат от тях. към беседата >>
218. Среда и условия, ООК , София, 23.6.1926г.,
- Връщате ли се към стария живот, с това вие противодействате на ума си, а това противодействие предизвиква тъмнина в съзнанието ви.
И тъй, ако не приложите в живота си знанието, което ви се преподава, то е безполезно за вас. В това отношение вие трябва да правите малки опити, да прилагате. Оттук вадим следното заключение: когато човек се връща към стария си живот, той всякога е нещастен; когато навлиза в нов живот, той става радостен, щастлив. Това показва, че старият живот, в който той е живял преди години, днес става среда за него, а като среда той носи своите лоши последствия. Връщате ли се към стария живот, с това вие противодействате на ума си, а това противодействие предизвиква тъмнина в съзнанието ви. Щом имате тъмнина в съзнанието си, вие не можете нито да мислите, нито да разсъждавате. Щом забележите тъмнина в съзнанието си, вие сте се върнали към животинския живот. Затова издигнете се крачка нагоре, да дойдете до човешкия живот. В религиозен смисъл казано: обърнете ума си нагоре към Бога и веднага съзнанието ви ще се проясни, нормалното състояние на душата ви ще се възстанови. Свържете ли се с Бога, вие ще възприемете Неговата мисъл и Неговите чувства. към беседата >>
- Щом имате тъмнина в съзнанието си, вие не можете нито да мислите, нито да разсъждавате.
И тъй, ако не приложите в живота си знанието, което ви се преподава, то е безполезно за вас. В това отношение вие трябва да правите малки опити, да прилагате. Оттук вадим следното заключение: когато човек се връща към стария си живот, той всякога е нещастен; когато навлиза в нов живот, той става радостен, щастлив. Това показва, че старият живот, в който той е живял преди години, днес става среда за него, а като среда той носи своите лоши последствия. Връщате ли се към стария живот, с това вие противодействате на ума си, а това противодействие предизвиква тъмнина в съзнанието ви. Щом имате тъмнина в съзнанието си, вие не можете нито да мислите, нито да разсъждавате. Щом забележите тъмнина в съзнанието си, вие сте се върнали към животинския живот. Затова издигнете се крачка нагоре, да дойдете до човешкия живот. В религиозен смисъл казано: обърнете ума си нагоре към Бога и веднага съзнанието ви ще се проясни, нормалното състояние на душата ви ще се възстанови. Свържете ли се с Бога, вие ще възприемете Неговата мисъл и Неговите чувства. Ако не можете да се свържете направо с Бога, свържете се поне с един добър човек или с някой учен, дето и да се намира той, стига трептенията на вашата и на неговата душа да си хармонират. към беседата >>
- Щом забележите тъмнина в съзнанието си, вие сте се върнали към животинския живот.
В това отношение вие трябва да правите малки опити, да прилагате. Оттук вадим следното заключение: когато човек се връща към стария си живот, той всякога е нещастен; когато навлиза в нов живот, той става радостен, щастлив. Това показва, че старият живот, в който той е живял преди години, днес става среда за него, а като среда той носи своите лоши последствия. Връщате ли се към стария живот, с това вие противодействате на ума си, а това противодействие предизвиква тъмнина в съзнанието ви. Щом имате тъмнина в съзнанието си, вие не можете нито да мислите, нито да разсъждавате. Щом забележите тъмнина в съзнанието си, вие сте се върнали към животинския живот. Затова издигнете се крачка нагоре, да дойдете до човешкия живот. В религиозен смисъл казано: обърнете ума си нагоре към Бога и веднага съзнанието ви ще се проясни, нормалното състояние на душата ви ще се възстанови. Свържете ли се с Бога, вие ще възприемете Неговата мисъл и Неговите чувства. Ако не можете да се свържете направо с Бога, свържете се поне с един добър човек или с някой учен, дето и да се намира той, стига трептенията на вашата и на неговата душа да си хармонират. към беседата >>
- Ще се молите и когато сте в противоречия, и в тъмнина на съзнанието, и когато сте потънали до гуша във вода.
Той седнал пред масата, повдигнал очите си към Бога и казал: “Благодаря Ти, Господи, за това, което си ми дал! ” Питам: На кого молитвата е била приета – на този, който на масата си имал печена гъска, или на този, който на масата си нямал парче хляб? И затова казвате ли, че не сте разположени да се молите, това подразбира, че на масата ви не е сложена печена гъска. Казвам: Молете се и с гъска на масата и без гъска на масата. Това е истинското положение на ученика. Ще се молите и когато сте в противоречия, и в тъмнина на съзнанието, и когато сте потънали до гуша във вода. Само така ще разберете силата на молитвата. В първия случай ще дойде светлина на съзнанието ви, а във втория случай ще се издигнете поне с един пръст над водата. Всички ваши мъчнотии и препятствия не са нищо друго освен условия да ви се помага от невидимия свят. Някой се дави във водата като някоя малка мравка, вика, плаче, моли се за помощ. В това време край него минава един въплотен възвишен дух, който веднага му подава тояжката си. към беседата >>
222. Вътрешни и външни връзки, МС , София, 7.7.1926г.,
- Щом се яви светлина в съзнанието ти, туй е признак, че онова, което си написал, е вярно; щом не е вярно, явява се тъмнина.
Това са отношения, аз не съм в този път. Значи, в съзнанието има връзка. Под думата "светлина", ние разбираме вътрешна връзка. Щом между двама души се образува правилна, Божествена връзка, явява се светлина. Това показва, че ти си подписал договор. Щом се яви светлина в съзнанието ти, туй е признак, че онова, което си написал, е вярно; щом не е вярно, явява се тъмнина. Тъмнината показва, че нещата, които си направил, не са прави. към беседата >>
- Тъмнината показва, че нещата, които си направил, не са прави.
Значи, в съзнанието има връзка. Под думата "светлина", ние разбираме вътрешна връзка. Щом между двама души се образува правилна, Божествена връзка, явява се светлина. Това показва, че ти си подписал договор. Щом се яви светлина в съзнанието ти, туй е признак, че онова, което си написал, е вярно; щом не е вярно, явява се тъмнина. Тъмнината показва, че нещата, които си направил, не са прави. към беседата >>
223. Особеното място, МС , София, 8.7.1926г.,
- Но дойде ти друга някаква идея, ти искаш да я приложиш, и веднага в ума ти настава тъмнина, животът ти се обезмисля, в душата ти се ражда недоволство. Защо?
Всички страдания в този живот не са нищо друго, освен едно постоянно стълкновение с Божествения план. Ние като се отказваме да служим на Бога, страдаме. Страдаш, защото не служиш на Бога. Влез в съгласие с плана, който Бог е наредил за тебе, и ти ще почувстваш голяма радост. Небето ще се отвори за тебе, и ангелите ще ти заговорят, всички разумни същества ще ти заговорят. Но дойде ти друга някаква идея, ти искаш да я приложиш, и веднага в ума ти настава тъмнина, животът ти се обезмисля, в душата ти се ражда недоволство. Защо? – Отделил си се от Божествения план. Казваш: имам добри желания, защо идват всички тия страдания? – Имаш добри желания, но не вървиш в правия път. Твоето желание не е в съгласие с Божествения план за душата ти. – Какво да правя тогава? към беседата >>
224. Педагогически правила, МС , София, 9.7.1926г.,
- Ако съзнанието ви е будно, имаше ден; ако съзнанието ви не е будно, никакъв ден няма за вас, тъмнина е в духовния свят.
Сега, изчислете, тия 40 дена, на колко години ще се равняват за човека, докато той стане ангел. Един ден е равен на 1,000 години. Значи, човекът, за да се превърне в ангел, за да добие известно съвършенство, нужни му са 40,000 години. Но трябва да знаете, че това голямо число години, това са само разумни точки, през които трябва да минавате в духовния свят всеки ден. Ден е само за този, у когото съзнанието извършва нещо. Ако съзнанието ви е будно, имаше ден; ако съзнанието ви не е будно, никакъв ден няма за вас, тъмнина е в духовния свят. Следователно, щом съзнанието ти в този свят не е будно, усещаш нощ; щом е будно съзнанието ти, усещаш ден. Ония хора пък, у които съзнанието е непреривно будно, имат постоянно ден. Вие можете да приложите този закон на земята. Ако искате да прогресирате, непременно трябва да имате в съзнанието си поне един непреривен ден. Значи, при каквито мъчнотии и да се намирате, при каквито спънки и условия да ви поставят, вашето съзнание трябва да е винаги будно. към беседата >>
225. Ще се изкоренят, СБ , София, 29.8.1926г.,
- Има невежество, но има и знания: има безлюбие, но има и Любов; има лъжа, но има и Истина; има тъмнина, но има и светлина; има смърт, но има и живот.
Ако искате света да ви обича, обикнете най-напред Бога. Той е във всички същества. Ако искате да имате доброто мнение на хората, да имате знания, обикнете Бога. А ония хора, които постоянно се оплакват, че светът бил долина на скръбта, идол на страдания, тях не считам за герои. Казвам: да, зная, че всичко това съществува в света, че има страдания, че има бедност, но зная, че в Божествения свят има и радост. Има невежество, но има и знания: има безлюбие, но има и Любов; има лъжа, но има и Истина; има тъмнина, но има и светлина; има смърт, но има и живот. Смъртта, това е отричане на живота – значи животът съществува. Лъжата, това е отричане на Истината – значи Истината съществува; невежеството, това е отричане на Мъдростта – значи Мъдростта съществува. Всички неща, които се отричат, съществуват. Като кажа някому: ти не си верен човек, разбирам положително – значи верен човек си. Щом някой човек ми каже, че лъжа, аз зная, че мога да говоря Истината. към беседата >>
226. Ако говоря, НБ , София, 24.10.1926г.,
- В този случай вече не става горение, не се отделя топлина и светлина, а се образува студ и тъмнина.
Не, това още не е любов, то е малко търкане, което предизвиква слабо горение. Съвременните хора нито са виждали, нито познават още истинската любов. Онази мома, която се е научила да завъртва спирачките на момците, мисли, че познава философията на живота. Не, тя знае само да завъртва спирачките, но не знае, кога да ги завъртва: дали когато колата се качва, или когато слиза. Среща някой момък, който иска да прави добро, или да служи на Бога и се качва нагоре, но тази мома завъртва спирачката му и го спира. В този случай вече не става горение, не се отделя топлина и светлина, а се образува студ и тъмнина. Когато някой човек казва, че еди-кой си му изстинал от сърцето, това показва, че този човек, именно, го е спрял в движението му към доброто. Когато спирате човека от движението му към доброто, или от пътя му към Бога, той непременно ще ви намрази. Омразата между някои хора се дължи именно на това, че когато те са отивали нагоре към Бога, тия хора са завъртвали спирачките им и са ги спирали от този път. Всички хора, които в желанието си да вървят към Бога, са срещнали някакво препятствие, като не могат да вървят вече нагоре, започват да се занимават със строене на къщи, с правене на дрехи, с различни забавления, докато от всичко това се образува една каша, в която те се обезличават. към беседата >>
- Идва при мене един млад студент, отчаян, обезсърдчен и ми казва: “Мрак е в съзнанието ми, навред е тъмнина, животът ми е безсмислен.” Започвам да му говоря, че това са външни влияния, на които не трябва да се поддава, че животът има смисъл, красиви и велики неща има в него и т.н.
Идва при мене един млад студент, отчаян, обезсърдчен и ми казва: “Мрак е в съзнанието ми, навред е тъмнина, животът ми е безсмислен.” Започвам да му говоря, че това са външни влияния, на които не трябва да се поддава, че животът има смисъл, красиви и велики неща има в него и т.н. След като ме изслуша внимателно, той се поусмихна малко и каза: “Благодаря ви, виждам вече малка светлинка, съзнанието ми се проясни.” - Иди дома си и гледай втори път да не загасваш тази светлинка на съзнанието ти. Тя е божественото в тебе, което никога не трябва да загасваш. към беседата >>
- Умът трябва да бъде толкова светъл, че никаква тъмнина да не го засенчва.
Едно е важно за всички хора днес: да задържат в себе си всички нови схващания, които са придобили досега. Ако можете да задържите енергията, която днес имате, вие много ще се ползвате. Някой казва: “Аз искам да израста високо, голям човек да стана! ” Питам: Какво ще те ползва този ръст, тази височина, ако след 20 години я изгубиш? Ако е въпрос за височина, за ръст, душата трябва да бъде висока, мощна, да преодолява на всички мъчнотии в света. Умът трябва да бъде толкова светъл, че никаква тъмнина да не го засенчва. Сърцето трябва да бъде толкова силно, че никаква буря да не преломява клончетата му. Днес навсякъде в света говорят само за огорчени, за скършени сърца. Щом се говори за огорчени, за скършени сърца, това подразбира, че говорим на человечески и ангелски езици, а любов нямаме. към беседата >>
227. Устойчиви съединения, ООК , София, 27.10.1926г.,
- По същия начин вие постепенно слизате в долната половина на колелото и се приближавате към точка А2, която представя ада, най-ограниченото съзнание, дето изживявате големи страдания, обезсърчения, противоречия, тъмнина.
Тя означава още рая, небето. От точка В вие постепенно слизате към N, като губите по-малко радостта си. От N минавате в а2 и пак се изкачвате към В. Оттук слизате към М и навлизате в а3. От а3 пак се изкачвате към В, но скоро след това слизате към N, навлизате в а4. По същия начин вие постепенно слизате в долната половина на колелото и се приближавате към точка А2, която представя ада, най-ограниченото съзнание, дето изживявате големи страдания, обезсърчения, противоречия, тъмнина. Вие дохождате до положението на самоубийство. Казвам: Имайте търпение, не се обезсърчавайте. Колелото на живота се движи и вие много пъти ще се качвате в В и ще слизате в А2, дето ще придобивате големи опитности. Въртящото колело на живота обяснява закона на поляризирането. към беседата >>
228. Човешкият дух, ООК , София, 3.11.1926г.,
- Една българска поговорка казва: „Дето е текла вода, там пак ще тече." И човек минава през състояния на тъмнина и светлина.
Следователно той е в сила да сгъстява и разредява материята. В това отношение земята представя образец на твърда, гъста материя, а слънцето – на рядка материя. Слънцето е светещо тяло, а земята – тъмно. Може би след милиони години и земята ще свети като слънцето. Някога и тя е била светещо тяло, но е изгубила светлината си. Една българска поговорка казва: „Дето е текла вода, там пак ще тече." И човек минава през състояния на тъмнина и светлина. Някога той свети като слънцето, а някога е тъмен като земята. Това са състояния, през които човек минава, за да научи нещо. Тъй щото човек ще се качва в рая, ще слиза и в ада. Като слезе в ада, той казва: „Страшно нещо е адът! " Казвам: Страшно нещо е адът, когато човек не знае, отде да излезе. към беседата >>
229. Мойсей и Христос, НБ , София, 7.11.1926г.,
- Когато човешкото състояние вземе надмощие върху човека, и той започва да вижда всичко наопаки, в него настава голяма тъмнина и мрак, и цялата природа се обръща надолу с главата.
Когато изучавате произведенията на учените хора, вие не изучавате само техните книги, но се свързвате и със самите учени, с техните умове и сърца. По този начин, именно, учените оказват влияние върху всички хора. По същия начин, когато изучавате Христовото учение, вие влизате във връзка и с Христа. Когато изучавате живота на мъчениците и на пророците, вие се свързвате и със самите тях. Сега в света, във всеки човек съществува вътрешна борба, причините на която няма да обяснявам, но казвам, че тя е резултат на две велики състояния на човешката природа: едното състояние е човешкото, а другото - Божественото. Когато човешкото състояние вземе надмощие върху човека, и той започва да вижда всичко наопаки, в него настава голяма тъмнина и мрак, и цялата природа се обръща надолу с главата. За каквото и да се говори на този човек: за поезия, за музика, за изкуство - нищо не го радва. Такъв човек се нарича “песимист”. Песимизмът е излязъл от хаоса на живота. Обаче, природата има един важен закон, който тя спазва строго. В какво седи този закон? към беседата >>
231. Устой на съзнанието, ООК , София, 17.11.1926г.,
- При преминаване на тия състояния в съзнанието на човека временно настава мрак, тъмнина, докато той отново влезе в Божественото съзнание, в любовта, в която има светлина и радост.
Значи Бог не може да измени на себе си. Ако приемем, че Бог може да измени на себе си, тогава трябва да допуснем, че има сила вън от Него, която Го ограничава. Това е немислимо. Любовта е неизменна, тя всякога ни озарява. Обаче има случаи, когато човешката душа минава от едно състояние в друго. При преминаване на тия състояния в съзнанието на човека временно настава мрак, тъмнина, докато той отново влезе в Божественото съзнание, в любовта, в която има светлина и радост. Необходимо е човек да премине през тия промеждутъчни състояния като условия за неговото повдигане. И в тия преходни състояния той пак се намира в областта на любовта, но облаците на неговото съзнание му пречат да вижда тази светлина. Тъй щото, когато сте скръбни, знайте, че минавате от едно състояние на съзнанието в друго. Това преминаване от човешкото съзнание в Божественото винаги носи нещо ново. Когато ученикът се натъкне на тия състояния, той не трябва да се безпокои, но да мисли. към беседата >>
233. Пулс / Веждите – пулсът – дишането, МОК , София, 5.12.1926г.,
- Неговите очи тъй са построени, че в тъмнината той събира светлината. (втори вариант)
Бухалът е емблема на учените хора. Когато искат да кажат, че някой човек е философ, турят му за емблема бухала. Защото и при най-малката светлина вечерно време този бухал може да лети и да намира най-малките птички между дърветата. Следователно бухалът живее при най-економическите условия. Той не изисква голяма светлина. Неговите очи тъй са построени, че в тъмнината той събира светлината. Хубаво е човек да има туй качество на бухала, на очите на бухала (но не навика на бухала), на този, умния бухал – вечерно време, в тъмнината на нощта като ходиш, да знаеш да събираш светлината, че да ти е светъл пътят. Често, когато се намирате в мъчнотии, трябва да повикате бухала. Той не се спира, той си хвърка, а денем, като изгрее слънцето, той си почива. А вечерта казва на хората: «Учете се на ум и разум като мен.» Аз ви препоръчвам, като се намерите в най-големи мъчнотии, кажете: «Аз ще имам смелостта на бухала.» Кажете само: смелостта на неговото разбиране на природата. В тази смисъл* ако вземете бухала, веднага ще внесе едно насърчение – че при най-големите затруднения вашият път може да бъде ясен, както е ясен за бухала. към втори вариант >>
- Хубаво е човек да има туй качество на бухала, на очите на бухала (но не навика на бухала), на този, умния бухал – вечерно време, в тъмнината на нощта като ходиш, да знаеш да събираш светлината, че да ти е светъл пътят. (втори вариант)
Когато искат да кажат, че някой човек е философ, турят му за емблема бухала. Защото и при най-малката светлина вечерно време този бухал може да лети и да намира най-малките птички между дърветата. Следователно бухалът живее при най-економическите условия. Той не изисква голяма светлина. Неговите очи тъй са построени, че в тъмнината той събира светлината. Хубаво е човек да има туй качество на бухала, на очите на бухала (но не навика на бухала), на този, умния бухал – вечерно време, в тъмнината на нощта като ходиш, да знаеш да събираш светлината, че да ти е светъл пътят. Често, когато се намирате в мъчнотии, трябва да повикате бухала. Той не се спира, той си хвърка, а денем, като изгрее слънцето, той си почива. А вечерта казва на хората: «Учете се на ум и разум като мен.» Аз ви препоръчвам, като се намерите в най-големи мъчнотии, кажете: «Аз ще имам смелостта на бухала.» Кажете само: смелостта на неговото разбиране на природата. В тази смисъл* ако вземете бухала, веднага ще внесе едно насърчение – че при най-големите затруднения вашият път може да бъде ясен, както е ясен за бухала. към втори вариант >>
- С това искат да кажат, че и той, като бухала, вижда и в тъмнина.
Човек може да мисли и вечер. Достатъчно е той да знае начина, да се ползува и от най-малката светлина. Бухалът, запример, вижда вечер така ясно, както човек вижда денем. Бухалът символизира учен човек. Когато искат да кажат за някого, че е философ, учен човек, наричат го бухал. С това искат да кажат, че и той, като бухала, вижда и в тъмнина. И в най-мрачните нощи бухалът вижда ясно, като през деня. Той вижда и най-малките птички, скрити между дърветата, и ги напада. В това отношение бухалът живее при най-економични условия. Неговите очи са така устроени, че могат да събират светлина и в най-голямата тъмнина. Добре е човек да има качеството на бухаловите очи, да събира светлина и вечер, да осветява пътя си, но не и грабливия характер на бухала. към беседата >>
- Неговите очи са така устроени, че могат да събират светлина и в най-голямата тъмнина.
Когато искат да кажат за някого, че е философ, учен човек, наричат го бухал. С това искат да кажат, че и той, като бухала, вижда и в тъмнина. И в най-мрачните нощи бухалът вижда ясно, като през деня. Той вижда и най-малките птички, скрити между дърветата, и ги напада. В това отношение бухалът живее при най-економични условия. Неговите очи са така устроени, че могат да събират светлина и в най-голямата тъмнина. Добре е човек да има качеството на бухаловите очи, да събира светлина и вечер, да осветява пътя си, но не и грабливия характер на бухала. Намери ли се пред някаква мъчнотия, човек трябва да си спомни за бухала, че и в мъчнотиите той намира светлина, от която се ползува. Когато бухалът хвърка вечер от клон на клон да търси храна, той иска да даде урок на хората върху смелостта. Той казва: Както аз преодолявам мъчнотиите на живота си със смелост, така и ти трябва да бъдеш смел, да махнеш всички препятствия от пътя си. Намериш ли се пред известно изпитание или противоречие, кажи в себе си: Аз искам да бъда смел като бухала, във всички мъчнотии и пречки да намеря светлинка, която да осветява пътя ми. към беседата >>
234. Благоприятният час / Изпитите. Духовна връзка и помагане, МОК , София, 19.12.1926г.,
- Казано е в Битието: “И разлъчи Бог виделината от тъмнината.
Не се ли съобразява с тия неща, човек всякога губи. Когато не иска да учи и да мисли, човек казва, че всички дни са Божии и не е важно, кой ден, каква работа ще започне. Обаче, като види, че при всички усилия, които прави, работите му не се нареждат, той започва да мисли, да търси причината на неуспехите си вън от себе си. Като четете Библията, вие казвате, че Бог създаде света в шест деня, и в седмия ден си почина. Като четете, как е създаден светът, вие не се спирате, да видите, дали тия шест дни имат някакво отношение към вашия живот. Казано е в Битието: “И разлъчи Бог виделината от тъмнината. И нарече Бог виделината “ден”, и тъмнината – “нощ”. Значи, в първия ден на човешкия живот ще се роди велика борба, докато светлината се отдели от тъмнината, докато денят се отдели от нощта, докато се очъртае орбитата на неговата земя. Първият човек е бил създаден в петък. Това показва, че той се намира под влиянието на Венера. Тя е неговата слаба страна. към беседата >>
- И нарече Бог виделината “ден”, и тъмнината – “нощ”.
Когато не иска да учи и да мисли, човек казва, че всички дни са Божии и не е важно, кой ден, каква работа ще започне. Обаче, като види, че при всички усилия, които прави, работите му не се нареждат, той започва да мисли, да търси причината на неуспехите си вън от себе си. Като четете Библията, вие казвате, че Бог създаде света в шест деня, и в седмия ден си почина. Като четете, как е създаден светът, вие не се спирате, да видите, дали тия шест дни имат някакво отношение към вашия живот. Казано е в Битието: “И разлъчи Бог виделината от тъмнината. И нарече Бог виделината “ден”, и тъмнината – “нощ”. Значи, в първия ден на човешкия живот ще се роди велика борба, докато светлината се отдели от тъмнината, докато денят се отдели от нощта, докато се очъртае орбитата на неговата земя. Първият човек е бил създаден в петък. Това показва, че той се намира под влиянието на Венера. Тя е неговата слаба страна. В бъдеще, духовният човек трябва да се роди в друг ден – в деня на слънцето. към беседата >>
- Значи, в първия ден на човешкия живот ще се роди велика борба, докато светлината се отдели от тъмнината, докато денят се отдели от нощта, докато се очъртае орбитата на неговата земя.
Обаче, като види, че при всички усилия, които прави, работите му не се нареждат, той започва да мисли, да търси причината на неуспехите си вън от себе си. Като четете Библията, вие казвате, че Бог създаде света в шест деня, и в седмия ден си почина. Като четете, как е създаден светът, вие не се спирате, да видите, дали тия шест дни имат някакво отношение към вашия живот. Казано е в Битието: “И разлъчи Бог виделината от тъмнината. И нарече Бог виделината “ден”, и тъмнината – “нощ”. Значи, в първия ден на човешкия живот ще се роди велика борба, докато светлината се отдели от тъмнината, докато денят се отдели от нощта, докато се очъртае орбитата на неговата земя. Първият човек е бил създаден в петък. Това показва, че той се намира под влиянието на Венера. Тя е неговата слаба страна. В бъдеще, духовният човек трябва да се роди в друг ден – в деня на слънцето. Като знае, че планетите указват влияние върху целокупния живот на земята, човек трябва да има пред вид, какви препятствия и какви благоприятни условия ще срещне на пътя си. към беседата >>
235. Тази притча, НБ , София, 26.12.1926г.,
- Неговата светлина излиза отвътре навън, а на обикновенородения човек светят отвън, за да вижда, да ходи, да може да се движи в тъмнината.
Той носеше една скромна тога цели три години, а на краката си носеше дървени сандали. Питам: В кои пунктове е приложено днес Христовото учение? Мнозина обаче казват: “Човек трябва да се новороди.” - Съгласен съм с това; така е казал и Христос на времето си, но трябва да определим, какви са качествата на новораждането. Какво означава да се новороди човек? - Новороденият човек сам свети. Неговата светлина излиза отвътре навън, а на обикновенородения човек светят отвън, за да вижда, да ходи, да може да се движи в тъмнината. Пътят, по който върви новородения човек е светъл; той свети и за себе си, и за другите, които минават покрай него. Пътят на обикновенородения човек е тъмен: ако няма кой да го освети, той би се движил като слепец в този свят. Новороденият човек знае, че Бог съществува, тъй както детето знае, че майка му съществува; обикновенородения човек не знае тази истина и постоянно спори и разисква върху нея - съществува ли Бог, или не съществува. към беседата >>
236. Трите вида съзнания, ИБ , София, 31.12.1926г.,
- В самосъзнанието има контрасти: дето има светлина, има и тъмнина; дето има добро, има и зло; дето има любов, има и омраза; дето има истина, има и лъжа.
Да ви приведа едно сравнение, за да разберете общия ход на съзнанието. Туй, което е настояще за простото съзнание, е минало за самосъзнанието; а туй, което е бъдеще за самосъзнанието, е настояще за космическото съзнание. Схващате, ли идеята каква е? - Значи самосъзнанието е по-широко, то обхваща простото съзнание, а космическото съзнание, туй, което носи безсмъртие в себе си, то включва в себе си самосъзнанието. Тъй щото в самосъзнанието изникват паралелно грехът и всичките пороци, и добродетелите. В самосъзнанието има контрасти: дето има светлина, има и тъмнина; дето има добро, има и зло; дето има любов, има и омраза; дето има истина, има и лъжа. Във всичките добродетели, които съществуват в нашето самосъзнание, има и противните сенки на тия добродетели. Следователно, докато човек е в самосъзнанието, той не може да се избави от идеята за греха. В самосъзнанието се явява идеята за греха. Та при сегашното развитие в религиите например има една тенденция да се задържи човечеството в туй положение - в степента на самосъзнанието. В религията например истините са давали само на посветените, а на другите са дали само обредите: палене свещи, кандила, кадене тамян, принасяне жертви. към беседата >>
- А щом всичките кьошета се осветлят, щом навсякъде светне, дяволът ще си вдигне партакешите, ще каже: "Свърших си работата тук, аз ще ида, дето има тъмнина.
Та през тази година всеки един от вас има тази задача да намери най-малко 20 свои братя, които трябва да разбуди. Е, колко души ще разбудят по 10? Да кажем, 10 души като събудите по 10, ще станат 100; после 100 ще разбудят пак по 10 - 1000; и те по 10 - 10 000; и така ще се разбуди съзнанието на хората и когато всички хора се събудят, т. е. когато целият свят се събуди, тогава всички ще бъдем едно с Бога и светът ще се оправи. А щом всичките кьошета се осветлят, щом навсякъде светне, дяволът ще си вдигне партакешите, ще каже: "Свърших си работата тук, аз ще ида, дето има тъмнина. В светлина аз не мога да живея. Аз ще си взема чука и ще ида, дето има тъмнина." И сега остава ние да осветлим нашия свят толкова много, че да не остане място с тъмнина. Да внесем такава светлина, че да стане пътят недостъпен за дявола. Тъй са направили на слънцето, така са го осветили, че никоя тъмна сила не може да дойде там. Казват, че слънцето било разтопено. към беседата >>
- Аз ще си взема чука и ще ида, дето има тъмнина." И сега остава ние да осветлим нашия свят толкова много, че да не остане място с тъмнина.
Е, колко души ще разбудят по 10? Да кажем, 10 души като събудите по 10, ще станат 100; после 100 ще разбудят пак по 10 - 1000; и те по 10 - 10 000; и така ще се разбуди съзнанието на хората и когато всички хора се събудят, т. е. когато целият свят се събуди, тогава всички ще бъдем едно с Бога и светът ще се оправи. А щом всичките кьошета се осветлят, щом навсякъде светне, дяволът ще си вдигне партакешите, ще каже: "Свърших си работата тук, аз ще ида, дето има тъмнина. В светлина аз не мога да живея. Аз ще си взема чука и ще ида, дето има тъмнина." И сега остава ние да осветлим нашия свят толкова много, че да не остане място с тъмнина. Да внесем такава светлина, че да стане пътят недостъпен за дявола. Тъй са направили на слънцето, така са го осветили, че никоя тъмна сила не може да дойде там. Казват, че слънцето било разтопено. Никак не е разтопено. Онези същества, които живеят на слънцето, живеят на твърдо и отвънка са облечени с една черупка. към беседата >>
237. Малката мисия, МОК , София, 2.1.1927г.,
- Дръжте в ума си мисълта, че любовта подържа равномерната топлина, мъдростта – равномерната светлина, в която няма никаква сянка, никаква тъмнина, а истината внася в целия живот свобода и простор.
Той ще страда и ще се радва, докато обърне лицето си към Бога, докато извади главата си от земята. С други думи казано: Да се обърне човек към Бога, това значи, да работи с методите на любовта, която внася топлина и живот в човека; да работи с методите на мъдростта, която внася светлина в човешкия ум; да работи с методите на истината, която внася свобода и простор в човешкия живот. Това са условия, при които човек може да изпълни всичко, което душата му желае. Който работи с тези три сили в света, той всякога побеждава. На каквито ограничения и страдания да се натъкне, в края на краищата той ще излезе победител. Дръжте в ума си мисълта, че любовта подържа равномерната топлина, мъдростта – равномерната светлина, в която няма никаква сянка, никаква тъмнина, а истината внася в целия живот свобода и простор. Тя дава условия на човека да се прояви. към беседата >>
239. Сам с ума си, НБ , София, 9.1.1927г.,
- Понякога тъмнината е полезна. Защо?
Той отразява слънчевите лъчи, вследствие на което задържа по-малко топлина. Следователно лятно време, когато се чувствате простудени, завийте се с черна дреха, за да се стоплите. Искате ли да се поразхладите, завийте се с бяла дреха. Тъй щото, когато правим сравнение между свойствата на тези два цвята, ние оприличаваме черния цвят на злото в света. Всъщност черният цвят сам по себе си не е зло, но той представлява състояние на почивка. Понякога тъмнината е полезна. Защо? – Защото светлината в известни случаи представя ред образи, които създават страдания. Започне ли черният цвят да прониква в ума на хората, те се разболяват. Това показва, че те трябва да изменят своя живот, като впрегнат на работа всичката си енергия. Всеки, който иска да промени живота си, да създаде в себе си подем към красивото и възвишеното, той трябва да внесе в ума си белия цвят, като емблема на чистота. Това е отчасти вътрешно изясняване на въпроса за цветовете. към беседата >>
- Има ли такава лампа човек, той ще може да ходи с нея навсякъде в тъмнината.
Тогава всеки човек ще има своя собствена лампа. Коя е тази лампа? – Човешкият мозък. Когато човек мисли, главата му ще свети, и той ще може да чете на тази светлина. Престане ли да мисли, и лампата му ще изгасва. Има ли такава лампа човек, той ще може да ходи с нея навсякъде в тъмнината. Когато иска, той ще я запали, когато иска, ще я загаси. При това, той няма да плаща нищо за това осветление, както днес плаща за електричеството. Ще кажете: Кога ще дойде това време? – След хиляда години. Значи, след хиляда години хората ще се осветяват от енергията на своята мисъл, домовете им ще бъдат по друг, нов начин построявани; отношенията между хората ще бъдат разумни, движенията им ще бъдат хармонични и т. н. към беседата >>
240. Едно стадо, НБ , София, 23.1.1927г.,
- Съвременният свят е пълен със заблуждения, с противоречия, вследствие на което в съзнанието на хората често се явява голяма тъмнина.
Съвременният свят е пълен със заблуждения, с противоречия, вследствие на което в съзнанието на хората често се явява голяма тъмнина. И затова някой казва: Тъмнина е в ума ми! След известно време казва: Светна ми, светлина имам! Когато тъмнината и светлината се сменят лесно в мозъка на човека, това показва, че мисълта му не е хармонична. Ако човек, под влиянието на някое тъмно състояние в мисълта си, рече да отмъсти някому, това показва, че той не може да се владее. Казвам: Има един правилен, разумен начин, по който човек може да отмъсти някому, или да му направи добро. към беседата >>
- И затова някой казва: Тъмнина е в ума ми!
Съвременният свят е пълен със заблуждения, с противоречия, вследствие на което в съзнанието на хората често се явява голяма тъмнина. И затова някой казва: Тъмнина е в ума ми! След известно време казва: Светна ми, светлина имам! Когато тъмнината и светлината се сменят лесно в мозъка на човека, това показва, че мисълта му не е хармонична. Ако човек, под влиянието на някое тъмно състояние в мисълта си, рече да отмъсти някому, това показва, че той не може да се владее. Казвам: Има един правилен, разумен начин, по който човек може да отмъсти някому, или да му направи добро. Кой е този начин? към беседата >>
- Когато тъмнината и светлината се сменят лесно в мозъка на човека, това показва, че мисълта му не е хармонична.
Съвременният свят е пълен със заблуждения, с противоречия, вследствие на което в съзнанието на хората често се явява голяма тъмнина. И затова някой казва: Тъмнина е в ума ми! След известно време казва: Светна ми, светлина имам! Когато тъмнината и светлината се сменят лесно в мозъка на човека, това показва, че мисълта му не е хармонична. Ако човек, под влиянието на някое тъмно състояние в мисълта си, рече да отмъсти някому, това показва, че той не може да се владее. Казвам: Има един правилен, разумен начин, по който човек може да отмъсти някому, или да му направи добро. Кой е този начин? – Начинът на Любовта. Сега ние седим и размишляваме: Ние ли трябва да отидем при изворът или той трябва да дойде при нас? към беседата >>
- Ако поетът прочете едно свое стихотворение на някого, и след това той вземе пушката си и отиде да се бие, това показва, че стихотворението го е ослепило, внесло е тъмнина в съзнанието му.
Когато напише едно стихотворение, той няма да пита хората, дали го харесват, или не, но ще извика един сляп човек и ще му каже: Ела да ти прочета моето първо стихотворение. Той чете: „Един Бог, един Учител, една Любов, една Мъдрост, една Истина, една Правда, една Добродетел, един Живот! Само проявената всеобемаща Любов в живота е Божията Любов.” Щом слепият чуе тази поезия, очите му ще се отворят. Това значи поезия! Съвременните поети четат своите произведения на слепите, но очите им не се отварят. Ако поетът прочете едно свое стихотворение на някого, и след това той вземе пушката си и отиде да се бие, това показва, че стихотворението го е ослепило, внесло е тъмнина в съзнанието му. Обаче, ако след прочитането на стихотворението, този човек се откаже от желанието си да се бие, да отмъщава, да прави зло на хората и тръгне да помага на своите братя и сестри, да разравя погребаните хора в материалния живот, това стихотворение му е дало светлина, отворило е очите му. Защо всички хора да не проповядват, да не възпяват тази велика Истина? към беседата >>
241. Което оправя, ООК , София, 26.1.1927г.,
- Казах няколко мисли, но изведнъж тъмнина покри съзнанието ми и аз не можах вече дума да си спомня.
Един американски проповедник разправяше следната своя опитност: Цяла неделя приготвях своята проповед и бях я научил наизуст. Когато тръгвам за събрание, пипам в джоба си, оказва се, че съм я забравил у дома си, бях я написал на лист, но понеже я знаех добре, не исках да се връщам назад. Отидох на събранието, качих се на амвона и бях сигурен в проповедта си, защото добре я бях научил. Започвам да говоря. Казах няколко мисли, но изведнъж тъмнина покри съзнанието ми и аз не можах вече дума да си спомня. Спрях се за момент да помисля какво да правя. Реших да прекъсна събранието под предлог, че не съм разположен. В това време вратата се отваря, влиза един човек и като го погледнах, изведнъж съзнанието ми се проясни. В ума ми блесна Светлина и цялата проповед се възстанови в паметта ми, като че я виждах написана пред себе си. Продължих и завърших проповедта си благополучно. към беседата >>
- Ти ще отговориш: Господи, досега бях в тъмнина.
Така ли искате да видите Бога? Благодарете да видите даже най-малкото проявление на Бога. Той ще изпрати при вас един малък лъч, една малка светлинка във вид на някой ангел или друго някое още по-малко същество. Да видиш Бога, то е все едно да придобиеш една малка светлинка. И тогава, като те види Господ с тази малка светлинка, ще те запита: Защо носиш тази светлинка? Ти ще отговориш: Господи, досега бях в тъмнина. Едва осветлявах пътя си със своята стара вощеница, но откак Те видях, оставям вощеницата настрана, нека си догаря, а аз ще си служа с новата светлина, която Ти запали в мене. Кажете ли така, скоро след това ще дойде съмнението, и вие ще кажете: Нека оставя и тази светлинка настрана, ще я взема, когато ми потрябва, при трудни условия. Защо ще я нося постоянно със себе си? Ето, и слънцето всеки ден изгрява и залязва. Вярно е, във физическия свят слънцето изгрява и залязва, но в Божествения свят слънцето никога не изгрева и не залязва. към беседата >>
244. Новата земя, НБ , София, 13.2.1927г.,
- Вечер, когато излезем под открито небе, наоколо ни е само мрак, тъмнина, но погледнем ли към небето, ние ще видим безброй звезди, безброй слънца, които изпращат към нас своята светлина.
И в това отношение, еволюцията и инволюцията не са нищо друго, освен вливане и изливане на Божествения Дух в душата. Той трябва да се влива вътре и да се излива навън, за да може душата да придобие онова знание и онази любов, които са необходими за развитието й. За да се пробуди човешката душа, нужни й са скърби, страдания. Дойде ли човек до тия скърби, той трябва да се радва, защото Бог ни посещава само вечер, т.е. във време на скърби и страдания. Вечер, когато излезем под открито небе, наоколо ни е само мрак, тъмнина, но погледнем ли към небето, ние ще видим безброй звезди, безброй слънца, които изпращат към нас своята светлина. Чрез тях само ние можем да познаем и разберем истинската поезия, истинската музика и красота в живота. И колкото по-често човек повдига погледа си към небето, толкова по-лесно той ще се издигне над дребнавостите в живота. към беседата >>
245. Светото място / Святото място, МОК , София, 13.2.1927г.,
- Кога ще прояви геройството си - вечер, след залязването на Слънцето; денем, когато Слънцето грее, всеки може да бъде герой, а изкуство е човек да бъде герой вечер, когато настане тъмнина.
И тъй, иска ли да бъде млад, човек трябва да става рано, когато Любовта му пошепне на ухото - Любовта подканва човека да става рано, преди изгряването на Слънцето. Младият е привлечен от Слънцето както детето от своя биберон. Като работи съзнателно и с Любов, човек ще има и хляб; като работи и се храни, той ще бъде герой, ще развива силата си. Кога ще прояви геройството си - вечер, след залязването на Слънцето; денем, когато Слънцето грее, всеки може да бъде герой, а изкуство е човек да бъде герой вечер, когато настане тъмнина. Колко е силен човек може да познае вечер, в най-голямата тъмнина; ако вечер минава през гора и никъде не се спъва, той е герой - гората представлява мъчнотиите в живота, а тъмнината представлява условия за натъкване на човека на мъчнотии. Следователно, ако в мъчнотиите си човек върви напред, без да се спъва, той минава за силен. Искате ли да знаете дали сте млади и силни, влезте в света и се изучавайте: яви ли се в сърцето ви най-малката ревност, ще знаете, че не сте млади - младостта изключва всякаква ревност. Младият е извор, който дава изобилно; не дава ли изобилно, той не е млад; щом не е млад, ревността неизбежно върви с него. Младият е всякога доволен и богат; не е ли доволен, човек е влязъл в областта на старостта. към беседата >>
- Колко е силен човек може да познае вечер, в най-голямата тъмнина; ако вечер минава през гора и никъде не се спъва, той е герой - гората представлява мъчнотиите в живота, а тъмнината представлява условия за натъкване на човека на мъчнотии.
И тъй, иска ли да бъде млад, човек трябва да става рано, когато Любовта му пошепне на ухото - Любовта подканва човека да става рано, преди изгряването на Слънцето. Младият е привлечен от Слънцето както детето от своя биберон. Като работи съзнателно и с Любов, човек ще има и хляб; като работи и се храни, той ще бъде герой, ще развива силата си. Кога ще прояви геройството си - вечер, след залязването на Слънцето; денем, когато Слънцето грее, всеки може да бъде герой, а изкуство е човек да бъде герой вечер, когато настане тъмнина. Колко е силен човек може да познае вечер, в най-голямата тъмнина; ако вечер минава през гора и никъде не се спъва, той е герой - гората представлява мъчнотиите в живота, а тъмнината представлява условия за натъкване на човека на мъчнотии. Следователно, ако в мъчнотиите си човек върви напред, без да се спъва, той минава за силен. Искате ли да знаете дали сте млади и силни, влезте в света и се изучавайте: яви ли се в сърцето ви най-малката ревност, ще знаете, че не сте млади - младостта изключва всякаква ревност. Младият е извор, който дава изобилно; не дава ли изобилно, той не е млад; щом не е млад, ревността неизбежно върви с него. Младият е всякога доволен и богат; не е ли доволен, човек е влязъл в областта на старостта. към беседата >>
246. Слънцето не ще зайде, НБ , София, 27.2.1927г.,
- Когато земята се върти около оста си, настава светлина и тъмнина, които хората наричат ден и нощ.
И тъй, кога залязва слънцето? – При въртенето на земята около слънцето. Когато земята се върти около оста си, настава светлина и тъмнина, които хората наричат ден и нощ. Като настане тъмнина, те правят своите изчисления. Питам: Могат ли да бъдат верни изчисленията, правени в тъмнина? Може ли да бъде права постъпката на човек, когато той е бил в тъмнина? Например, някой учител поставя на един от своите ученици двойка по предмета, който преподава и този ученик, като не може да понесе това положение, отчайва се и си тегли куршум. Той изпада в тъмнина на съзнанието си и решава въпроса криво. към беседата >>
- Като настане тъмнина, те правят своите изчисления.
И тъй, кога залязва слънцето? – При въртенето на земята около слънцето. Когато земята се върти около оста си, настава светлина и тъмнина, които хората наричат ден и нощ. Като настане тъмнина, те правят своите изчисления. Питам: Могат ли да бъдат верни изчисленията, правени в тъмнина? Може ли да бъде права постъпката на човек, когато той е бил в тъмнина? Например, някой учител поставя на един от своите ученици двойка по предмета, който преподава и този ученик, като не може да понесе това положение, отчайва се и си тегли куршум. Той изпада в тъмнина на съзнанието си и решава въпроса криво. Такава постъпка е направена в тъмнина. към беседата >>
- Питам: Могат ли да бъдат верни изчисленията, правени в тъмнина?
И тъй, кога залязва слънцето? – При въртенето на земята около слънцето. Когато земята се върти около оста си, настава светлина и тъмнина, които хората наричат ден и нощ. Като настане тъмнина, те правят своите изчисления. Питам: Могат ли да бъдат верни изчисленията, правени в тъмнина? Може ли да бъде права постъпката на човек, когато той е бил в тъмнина? Например, някой учител поставя на един от своите ученици двойка по предмета, който преподава и този ученик, като не може да понесе това положение, отчайва се и си тегли куршум. Той изпада в тъмнина на съзнанието си и решава въпроса криво. Такава постъпка е направена в тъмнина. Щом е така, тя не може да се разглежда като права постъпка. към беседата >>
- Може ли да бъде права постъпката на човек, когато той е бил в тъмнина?
И тъй, кога залязва слънцето? – При въртенето на земята около слънцето. Когато земята се върти около оста си, настава светлина и тъмнина, които хората наричат ден и нощ. Като настане тъмнина, те правят своите изчисления. Питам: Могат ли да бъдат верни изчисленията, правени в тъмнина? Може ли да бъде права постъпката на човек, когато той е бил в тъмнина? Например, някой учител поставя на един от своите ученици двойка по предмета, който преподава и този ученик, като не може да понесе това положение, отчайва се и си тегли куршум. Той изпада в тъмнина на съзнанието си и решава въпроса криво. Такава постъпка е направена в тъмнина. Щом е така, тя не може да се разглежда като права постъпка. Ако учителят постави шесторка на този ученик, той ще се радва. към беседата >>
- Той изпада в тъмнина на съзнанието си и решава въпроса криво.
Когато земята се върти около оста си, настава светлина и тъмнина, които хората наричат ден и нощ. Като настане тъмнина, те правят своите изчисления. Питам: Могат ли да бъдат верни изчисленията, правени в тъмнина? Може ли да бъде права постъпката на човек, когато той е бил в тъмнина? Например, някой учител поставя на един от своите ученици двойка по предмета, който преподава и този ученик, като не може да понесе това положение, отчайва се и си тегли куршум. Той изпада в тъмнина на съзнанието си и решава въпроса криво. Такава постъпка е направена в тъмнина. Щом е така, тя не може да се разглежда като права постъпка. Ако учителят постави шесторка на този ученик, той ще се радва. Обаче, в действителния живот двойката твори. Когато професор или учител постави на своя ученик двойка, с това той иска да му каже: Ти не учиш, но си един от способните ученици, който може да работи. към беседата >>
- Такава постъпка е направена в тъмнина.
Като настане тъмнина, те правят своите изчисления. Питам: Могат ли да бъдат верни изчисленията, правени в тъмнина? Може ли да бъде права постъпката на човек, когато той е бил в тъмнина? Например, някой учител поставя на един от своите ученици двойка по предмета, който преподава и този ученик, като не може да понесе това положение, отчайва се и си тегли куршум. Той изпада в тъмнина на съзнанието си и решава въпроса криво. Такава постъпка е направена в тъмнина. Щом е така, тя не може да се разглежда като права постъпка. Ако учителят постави шесторка на този ученик, той ще се радва. Обаче, в действителния живот двойката твори. Когато професор или учител постави на своя ученик двойка, с това той иска да му каже: Ти не учиш, но си един от способните ученици, който може да работи. На неспособния си ученик учителят поставя шесторка, като число на илюзии, с което иска да каже: Турям ти шесторка, за да не се обезсърчиш. към беседата >>
248. Силните течения, ООК , София, 9.3.1927г.,
- След залез слънце до зазоряване имате пак същите промени: докато е още светло, настъпва пролет на тъмнината; после – лято, есен, зима, докато дойдете до зимата, когато отново настъпва пролетта, но пролетта на светлината.
прилив и отлив. През пролетта се забелязва едно възходящо състояние – прилив, който през лятото се усилва. След това през есента настъпва отлив, който през зимата се усилва. Значи пролетта е начало на прилив, а зимата – край на отлив. Същите промени, същите състояния, на прилив и отлив, се забелязват и през деня: сутрин е пролет, на обяд – лято, след няколко часа – есен, а надвечер – зима. След залез слънце до зазоряване имате пак същите промени: докато е още светло, настъпва пролет на тъмнината; после – лято, есен, зима, докато дойдете до зимата, когато отново настъпва пролетта, но пролетта на светлината. Същият закон действа и в психическия живот на човека. Когато сте радостни, вие сте в пролетно състояние; ако радостта ви се увеличи, влизате в лятото. Щом започнете да изтрезнявате, да губите радостта си, вие сте в есента; и най-после, ставате замислени, съсредоточени, започвате да философствате, вие сте в зимата. към беседата >>
249. Кротките, НБ , София, 20.3.1927г.,
- В този живот ти ще бъдеш глух, сляп, сакат, ням и ще се намираш във вечна тъмнина и постоянно мъчение.
Който не вярва в съществуването на душата, той се намира в края на материализма, и смъртта е негов дял. Какво става с този, който умира? Той изгубва всичко. И след това хората започват да се успокояват с думите: Ако има бъдещ живот и сме живели добре ние печелим; ако пък няма бъдещ живот, нищо не губим. Казвам: Ако има бъдещ живот и не си живял, както трябва, ти губиш, понеже влизаш в живота на страданията. В този живот ти ще бъдеш глух, сляп, сакат, ням и ще се намираш във вечна тъмнина и постоянно мъчение. Ако влезеш в духовния свят глух, сляп, ням, сакат и не можеш да продължиш своето развитие, защо трябва да се излагаш на такова мъчение? Казвате: Бог не съществува. Това показва, че вие не вярвате в този бог, когото сами сте създали. Началото, от което сме излезли, е Бог. Той ни дава подтик към великото и красивото, вследствие на което ние се стремим да бъдем разумни, свободни, учени, щастливи, т. е. към беседата >>
250. Посоки и възможности, ООК , София, 20.4.1927г.,
- Това наслояване предизвиква стягане, неразположение в главата, а оттам и тъмнина в съзнанието.
Пазете се да не стане това желание среда за вас и да изгубите към него вниманието си. Щом желанията губят своя свещен трепет, те стават среда за човека, в която се раждат ред неприятности. Сега, вярвам, че сте разбрали тази идея, но трябва да мислите върху нея. Някои хора не могат да мислят, понеже мозъкът им е обвит с един пласт от утайки. Те трябва усилено да мислят, да се създаде голямо налягане, голямо напрежение в мозъка, което да пропука това наслояване. Това наслояване предизвиква стягане, неразположение в главата, а оттам и тъмнина в съзнанието. Ще мислите усилено, докато разработите мозъка си. Този пласт пречи на човека да се моли и той казва: „Днес нямам вдъхновение за молитва“. – Няма защо да чакате вдъхновение, но ще вземете чука и длетото, ще седнете пред камъка и ще започнете да чукате: днес ще чукате, утре ще чукате, докато най-после разбиете този пласт. Щом разбиете този пласт, ще се отвори път за външния свят. Ще вземете една тръба, ще съедините мозъка си с външния свят, откъдето ще приемате светлина. към беседата >>
252. Храна, вода, топлина, светлина, ИБ , София, 23.4.1927г.,
- Вие живеете на земята и без тъмнина не може - тя е едно естествено състояние на земята.
Вие стягане имате още, щом се събуете, ще се освободите и ще бъдете нашироко. Вие трябва най-първо да оздравеете и тогава ще бъдете пратени да лекувате други - клосни, хроми, слепи, но тия от тях, които са избрани. Ще станат чудеса и с праведниците, но и с грешниците. Вие живеете на земята и без тъмнина не може - тя е едно естествено състояние на земята. Щом мръкне, ще запалите лампата, а вие за икономия, завъртите ключа, за да не гори лампата. към беседата >>
- Първият ден подразбира цяла епоха, цяла култура, работа на хиляди напреднали, разумни същества, които изпълнили Божията дума — разделили тъмнината от светлината.
Първият ден подразбира цяла епоха, цяла култура, работа на хиляди напреднали, разумни същества, които изпълнили Божията дума — разделили тъмнината от светлината. Тъй щото, светлината, от която ние днес се ползваме, е резултат на работата, на усилията на безброй разумни същества, които са прилагали ред методи, закони, докато я произведат. До това време светлината е съществувала само в духовния свят, но не и на физическия. За да се създаде светлина и на физическия свят, трябвало да минат хиляди и милиони години. Като се говори за светлината, наред с нея изпъква тъмнината. Тъмнина е всичко онова, което не може да се превърне в светлина. към беседата >>
- Като се говори за светлината, наред с нея изпъква тъмнината.
Първият ден подразбира цяла епоха, цяла култура, работа на хиляди напреднали, разумни същества, които изпълнили Божията дума — разделили тъмнината от светлината. Тъй щото, светлината, от която ние днес се ползваме, е резултат на работата, на усилията на безброй разумни същества, които са прилагали ред методи, закони, докато я произведат. До това време светлината е съществувала само в духовния свят, но не и на физическия. За да се създаде светлина и на физическия свят, трябвало да минат хиляди и милиони години. Като се говори за светлината, наред с нея изпъква тъмнината. Тъмнина е всичко онова, което не може да се превърне в светлина. Има известна част от материята, или известна област от живота, която по никой начин не може да възприеме светлината, вследствие на което всякога остава тъмнина. А всичко онова, което, само по себе си, е тъмнина, не може да се развива, и затова очаква някаква бъдеща еволюция. Всеки живот, който е произлязъл от светлината, има условия да се развива. Този живот, който ние прекарваме на земята, е живот на светлината. към беседата >>
- Тъмнина е всичко онова, което не може да се превърне в светлина.
Първият ден подразбира цяла епоха, цяла култура, работа на хиляди напреднали, разумни същества, които изпълнили Божията дума — разделили тъмнината от светлината. Тъй щото, светлината, от която ние днес се ползваме, е резултат на работата, на усилията на безброй разумни същества, които са прилагали ред методи, закони, докато я произведат. До това време светлината е съществувала само в духовния свят, но не и на физическия. За да се създаде светлина и на физическия свят, трябвало да минат хиляди и милиони години. Като се говори за светлината, наред с нея изпъква тъмнината. Тъмнина е всичко онова, което не може да се превърне в светлина. Има известна част от материята, или известна област от живота, която по никой начин не може да възприеме светлината, вследствие на което всякога остава тъмнина. А всичко онова, което, само по себе си, е тъмнина, не може да се развива, и затова очаква някаква бъдеща еволюция. Всеки живот, който е произлязъл от светлината, има условия да се развива. Този живот, който ние прекарваме на земята, е живот на светлината. Ако разумните, напредналите същества не бяха създали светлината, и ние нямаше да се радваме на сегашната култура, нямаше да разбираме, какво значи ден, а още повече, какво означават думите „ден първи на Битието". към беседата >>
- Има известна част от материята, или известна област от живота, която по никой начин не може да възприеме светлината, вследствие на което всякога остава тъмнина.
Тъй щото, светлината, от която ние днес се ползваме, е резултат на работата, на усилията на безброй разумни същества, които са прилагали ред методи, закони, докато я произведат. До това време светлината е съществувала само в духовния свят, но не и на физическия. За да се създаде светлина и на физическия свят, трябвало да минат хиляди и милиони години. Като се говори за светлината, наред с нея изпъква тъмнината. Тъмнина е всичко онова, което не може да се превърне в светлина. Има известна част от материята, или известна област от живота, която по никой начин не може да възприеме светлината, вследствие на което всякога остава тъмнина. А всичко онова, което, само по себе си, е тъмнина, не може да се развива, и затова очаква някаква бъдеща еволюция. Всеки живот, който е произлязъл от светлината, има условия да се развива. Този живот, който ние прекарваме на земята, е живот на светлината. Ако разумните, напредналите същества не бяха създали светлината, и ние нямаше да се радваме на сегашната култура, нямаше да разбираме, какво значи ден, а още повече, какво означават думите „ден първи на Битието". към беседата >>
- А всичко онова, което, само по себе си, е тъмнина, не може да се развива, и затова очаква някаква бъдеща еволюция.
До това време светлината е съществувала само в духовния свят, но не и на физическия. За да се създаде светлина и на физическия свят, трябвало да минат хиляди и милиони години. Като се говори за светлината, наред с нея изпъква тъмнината. Тъмнина е всичко онова, което не може да се превърне в светлина. Има известна част от материята, или известна област от живота, която по никой начин не може да възприеме светлината, вследствие на което всякога остава тъмнина. А всичко онова, което, само по себе си, е тъмнина, не може да се развива, и затова очаква някаква бъдеща еволюция. Всеки живот, който е произлязъл от светлината, има условия да се развива. Този живот, който ние прекарваме на земята, е живот на светлината. Ако разумните, напредналите същества не бяха създали светлината, и ние нямаше да се радваме на сегашната култура, нямаше да разбираме, какво значи ден, а още повече, какво означават думите „ден първи на Битието". към беседата >>
- Доброто и светлината идат отгоре и отдясно, а злото и тъмнината идат отдолу и отляво.
Сега, като говоря за тия същества, не искам да се плашите, но да различавате доброто от злото. Доброто и светлината идат отгоре и отдясно, а злото и тъмнината идат отдолу и отляво. Някои се оплакват, че сърцето им започнало да изстива, или че мозъкът им започнал да се помрачава. Казвам: когато сърцето ви, или пръстите на ръцете и краката ви започнат да изстиват, правете упражнения, молете се, за да се възстанови изгубената топлина на организма ви. Когато умът ви започне да се помрачава, молете се, докато се възстанови изгубената в него светлина. Най-малката загуба в топлината на вашите чувства и в светлината на вашите мисли ви налага работа, без никакво отлагане. Окултният ученик трябва да постоянства. към беседата >>
254. Благо и леко, НБ , София, 29.5.1927г.,
- Днес тези същества се намират в мрак и тъмнина, тъй че в техен интерес е да държат и другите хора при същите условия.
Мнозина мислят, че светлината, топлината и животът се дават даром на хората, затова нито живота си пазят, както трябва, нито светлината ценят и използват правилно. За всичко, което природата тъй изобилно дава, трябва да се плаща: за живота, за светлината и топлината, за въздуха, за водата и т.н. Животът е сила, вложена още от памтивека в човешката душа. От осем хиляди години насам съществуват ред лъжливи теории, от които се вижда, че животът се дава даром, вследствие на което всеки може да живее, както той разбира. Тези теории са създадени от същества, които са останали назад в своето развитие. Днес тези същества се намират в мрак и тъмнина, тъй че в техен интерес е да държат и другите хора при същите условия. Много от съвременните научни теории, както и някои религиозни системи, са създадени все от тия същества. И ако днес почти цялата земя е покрита с кости от умрели хора, това пак се дължи на тия същества. Голяма част от катастрофите по земята, които стават от осем хиляди години насам, се дължат пак на тях. към беседата >>
255. Съзвучно движение, ООК , София, 1.6.1927г.,
- Всяка дума, която не е съгласна с Божествените закони, произвежда мрак, тъмнина в съзнанието на човека.
Тъй щото, дойдете ли до понятията, вие трябва да ги различавате в психическо отношение, според резултатите, които те произвеждат. И думите в речта се подчиняват на известни психологически закони. Следователно, ако една дума е граматически правилно поставена, логически правилно изказана, а не е съгласна с Божествените закони, тя е в състояние да наруши мира на човека, вследствие на което той изгубва своята топлина и светлина. Всяка дума, която не е съгласна с Божествените закони, произвежда мрак, тъмнина в съзнанието на човека. към беседата >>
256. Дойде на себе си, НБ , София, 12.6.1927г.,
- И най-после, когато отношенията на човека към законите на истината не са хармонични, пак се явява тъмнина в съзнанието.
Ако човек не разбира закона на вечното движение, той не би могъл да си обясни промените, които стават в съзнанието му. Например, понякога съзнанието на човека се помрачава толкова, че той изгубва всякаква светлина. Това се дължи на факта, че съзнанието на човека не е будно. Или, преведено на Божествен език: отношенията на човека към Първичната Причина не са хармонични. Също така и мисълта му по отношение на законите на мъдростта не е хармонична. И най-после, когато отношенията на човека към законите на истината не са хармонични, пак се явява тъмнина в съзнанието. Промените, които стават в съзнанието на човека са подобни на музикални тонове, които не траят дълго време. Те бързо се сменят и от бързината на траенето им зависи и състоянието на човека. Промените в състоянията на човека, между скръб и радост, се дължат, именно, на неразбиране законите на вътрешните процеси. Гладният скърби, защото има някаква липса. Жадният скърби, защото има някаква липса. към беседата >>
257. Мислещият човек, МС , София, 14.8.1927г.,
- Щом се прекъсне връзката, настава тъмнина.
То е упътване към знанието. Ти чувстваш, че имаш известен идеал, но това е само далечен стремеж; това не е наука, не е учение. Човек, за да има пълно развитие, трябва да схваща идеите, или първичните форми, с които мисълта започва. Човек не трябва да има само представа за идеите, но трябва да бъде във вътрешна, непреривна връзка с Първичното начало в света, с - Бога. Туй трябва да знаете всички! Щом се прекъсне връзката, настава тъмнина. Щом настане тъмнина, всеки процес спира. Трябва да знаете, че и в природата има прекъсване на процесите. И най-възвишените същества изпитват туй прекъсване. Това е, което наричат "падение". Падението не е нищо друго, освен прекъсване на даден процес. към беседата >>
- Щом настане тъмнина, всеки процес спира.
Ти чувстваш, че имаш известен идеал, но това е само далечен стремеж; това не е наука, не е учение. Човек, за да има пълно развитие, трябва да схваща идеите, или първичните форми, с които мисълта започва. Човек не трябва да има само представа за идеите, но трябва да бъде във вътрешна, непреривна връзка с Първичното начало в света, с - Бога. Туй трябва да знаете всички! Щом се прекъсне връзката, настава тъмнина. Щом настане тъмнина, всеки процес спира. Трябва да знаете, че и в природата има прекъсване на процесите. И най-възвишените същества изпитват туй прекъсване. Това е, което наричат "падение". Падението не е нищо друго, освен прекъсване на даден процес. Щом се прекъсне процеса, в душата на човека настава тъмнина. към беседата >>
- Това значи работене в тъмнина, работене без мисъл.
Следователно, чрез мисълта ние ще започнем да изучаваме Божествения език, или, както го наричам, "езика на природата". Научим ли този език, ще знаем, как да свършваме всяка работа, която започваме на земята. Не казвам, че абсолютно не знаем да вършим работите си, но ги вършим неправилно. Турците казват: "Вечерната работа е посмешище на деня". Това значи работене в тъмнина, работене без мисъл. Някой казват, че могат да работят и без мисъл. Не зная, как ще могат да работят без мисъл. Работа, направена без мисъл, е вечерна работа. Като дойде денят, т.е. същинската мисъл, вечерната работа ще бъде посмешище на деня. към беседата >>
258. Пътят на ученика, СБ , София, 19.8.1927г.,
- При всяка голяма тъмнина, при всяка голяма скръб вие искате да умрете, да се хвърлите от някоя голяма канара, или да се удавите, или да се обесите, или да се мушнете с някой нож, или да си отсечете главата и т.н.
Следователно под думата „умиране“ ние подразбираме „посяване“. Христос казва: „Ако житното зърно не падне на земята и не умре, то няма да даде никакъв плод“. Тогава питам: Как искаш да умреш, като житно зърно, което умира и погребват в земята, или без да го погребват? Когато житното зърно умре и се зарови в земята, то принася плод много и преминава от едно състояние в друго. И тъй, при всяко страдание вие сте заровени в земята. При всяка голяма тъмнина, при всяка голяма скръб вие искате да умрете, да се хвърлите от някоя голяма канара, или да се удавите, или да се обесите, или да се мушнете с някой нож, или да си отсечете главата и т.н. Всички тия неща идват отвън, те не са ваши желания. Това са все ваши другари на миналото, които ви дават тия съвети. Някой от тях ти казва: „Ако искаш да свършиш с живота си, вземи един револвер или една чаша с отрова“. Не, не се свършва тъй лесно. Счупените чаши не разрешават човешкия живот. към беседата >>
259. Братя в единомислие, СБ , София, 20.8.1927г.,
- Ако не плащате редовно, прекъсват тока, и вие оставате в тъмнина.
Значи, за да се прояви живот, енергия е потребна. Отде ще вземете тази енергия? Отдето и да я вземете, ще имате все едни и същи резултати – горене ще става. Ако ви трябва дървено масло, ще купите от някой бакалин. Ако ви трябва електрическа енергия, ще вземете от дружество „Орион“, или от другаде някъде, и пак ще си платите. Ако не плащате редовно, прекъсват тока, и вие оставате в тъмнина. Някой казва: „Всичко се дава даром от Бога“. Вярно, всичко от Бога е даром, но при условие. Ние взимаме буквално думите, че от Бога всичко е даром. Питам: Щом всичко от Бога е даром, защо всички хора не се даряват еднакво? Защото всички хора не заслужават еднакво. към беседата >>
- И нарече Бог виделината Ден, и тъмнината нарече Нощ.
– Ще се обърнете към Библията, първа глава от Битието, и оттам ще започнете. „В начало създаде Бог небето и земята. А земята беше неустроена и пуста; и тъмнина бе върху бездната; и Дух Божий се носеше върху водата. И рече Бог: „Да бъде виделина! “ И стана виделина. И нарече Бог виделината Ден, и тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, и стана утро – ден първи! “ Това е работата на ученика за първия ден, когато той влезе в новия живот. Писанието казва: „Нищо няма да остане от старото небе и от старата земя“. Това значи, че от света на ученика, от неговия ум, от неговото съзнание ще изчезне всичко и той ще остане като в пустиня. От неговото небе няма да остане нито слънце, нито месечина, нито една звезда, той ще увисне сам във въздуха. към беседата >>
- Твоята земя беше неустроена и пуста, и тъмнина бе върху бездната“.
Няма друг в света, освен Тебе! “ Ако ученикът може да призове Бога с тази пълнота, нейде в пространството ще блесне малка, микроскопическа светлина, която ще му причини такава голяма радост, че той изведнъж ще забрави всички скърби и страдания. Отдалеч някъде той ще чуе гласа Господен, гласа на своя Учител: „Нали искаше да Ме познаеш, нали искаше да Ме опиташ? Приготви се сега за работа! Настана ден първи на твоя живот. Твоята земя беше неустроена и пуста, и тъмнина бе върху бездната“. Бог, Който прониква навсякъде и във всичко, Той е незнайният Бог. Той е страшният Бог, Който твори формите, Който се носи над бездната, над неустроената земя, която сега се строи. И рече Бог: „Да бъде виделина! “ И стана виделина. Ученикът ще каже: „Тази виделина, която виждам там далеч, да блесне в мен! към беседата >>
- А това, да се отдели виделината от тъмнината, е един много труден акт, който ние минаваме мимоходом.
„И рече Бог: „Да прорасти земята зелена трева, която да дава семе, и дърво плодоносно, което да ражда плод по вида си, на което семето да е в него на земята“; и стана така. И видя Бог, че беше добро. И стана вечер, и стана утро – ден трети.“ Както виждате, първите форми на живота започват с растителното царство, с тревите и дърветата. Значи започва се с тихия, с мекия живот, а не с буйния живот. А това, да се отдели виделината от тъмнината, е един много труден акт, който ние минаваме мимоходом. Може да има някои от вас, които са отделили виделината от тъмнината, но те са малцина. Колко години, например, ще ви вземе да направите една кибритена клечка? Как ще можете вие сами да извадите от земята тази клечка, т.е. да я създадете сами, да разлъчите виделината от тъмнината? Днес всеки може, като даде два лева, да си купи една кутия кибрит, но каква усилена деятелност на цели 8,000 години седи пред нас, докато се придобие тази кибритена клечка! към беседата >>
- Може да има някои от вас, които са отделили виделината от тъмнината, но те са малцина.
„И рече Бог: „Да прорасти земята зелена трева, която да дава семе, и дърво плодоносно, което да ражда плод по вида си, на което семето да е в него на земята“; и стана така. И видя Бог, че беше добро. И стана вечер, и стана утро – ден трети.“ Както виждате, първите форми на живота започват с растителното царство, с тревите и дърветата. Значи започва се с тихия, с мекия живот, а не с буйния живот. А това, да се отдели виделината от тъмнината, е един много труден акт, който ние минаваме мимоходом. Може да има някои от вас, които са отделили виделината от тъмнината, но те са малцина. Колко години, например, ще ви вземе да направите една кибритена клечка? Как ще можете вие сами да извадите от земята тази клечка, т.е. да я създадете сами, да разлъчите виделината от тъмнината? Днес всеки може, като даде два лева, да си купи една кутия кибрит, но каква усилена деятелност на цели 8,000 години седи пред нас, докато се придобие тази кибритена клечка! Още по-лесно е днес да се завърти ключа и електрическата светлина да дойде. към беседата >>
- да я създадете сами, да разлъчите виделината от тъмнината?
Значи започва се с тихия, с мекия живот, а не с буйния живот. А това, да се отдели виделината от тъмнината, е един много труден акт, който ние минаваме мимоходом. Може да има някои от вас, които са отделили виделината от тъмнината, но те са малцина. Колко години, например, ще ви вземе да направите една кибритена клечка? Как ще можете вие сами да извадите от земята тази клечка, т.е. да я създадете сами, да разлъчите виделината от тъмнината? Днес всеки може, като даде два лева, да си купи една кутия кибрит, но каква усилена деятелност на цели 8,000 години седи пред нас, докато се придобие тази кибритена клечка! Още по-лесно е днес да се завърти ключа и електрическата светлина да дойде. към беседата >>
262. Дойде глас, СБ , София, 23.8.1927г.,
- Щом ти, „аз“-ът си всичко в света, кой отдели тъмнината от виделината?
Навред ще чуваш думата „аз“, „аз“. „Знаеш ли какво мога да направя „аз“? Знаеш ли какво съм направил „аз“? “ Какво си направил ти? – „Това и това съм направил „аз“.“ Питам: Когато земята се създаваше, ти „аз“-ът, беше ли там? Щом ти, „аз“-ът си всичко в света, кой отдели тъмнината от виделината? – „Не зная тия работи.“ В това отношение „аз“-ът е ограничен, а не тъй безграничен и всемогъщ, както той си мисли. Оттук произтичат всички противоречия в живота. Колкото повече човек се докачва, толкова той е по-дребнав, по-голям материалист. Дали хората знаят тази своя черта или не, това не е важно, това не е важно, но ти сам трябва да я знаеш и да работиш за изправяне на характера си. Има цяр за дребнавостта, има цяр и за докачението. към беседата >>
263. Свещеният час, СБ , София, 24.8.1927г.,
- Ако дадете място на тази мисъл или на това чувство, вие ще се повдигнете, но ако им въздействате, в съзнанието ви ще настане тъмнина и дълго време след това ще трябва да чакате, докато отново попаднете във вашия свещен час.
Идната година да се явите с тази придобивка – да знаете кой е вашият свещен час и с кой час от деня съвпада. Някои от вас може да са намерили този час, но които не са го намерили, ще си определят разни часове, докато открият кой е същинският свещен час за тях. За всеки ученик има по един определен свещен час. Този час може да е един и същ за няколко ученика. Когато попаднете в този час, в ума на всеки едного от вас ще дойде някоя велика мисъл или някое възвишено чувство – изобщо във вас ще дойде едно просветление. Ако дадете място на тази мисъл или на това чувство, вие ще се повдигнете, но ако им въздействате, в съзнанието ви ще настане тъмнина и дълго време след това ще трябва да чакате, докато отново попаднете във вашия свещен час. Свещеният час иде периодически, всеки ден, в един и същ час през деня. Вие ще различите този час от останалите часове на деня по това, че той е по-интензивен, иде с по-засилен тон. към беседата >>
265. Великото и красивото, ООК , София, 25.8.1927г.,
- На много от съвременните държавници съзнанието е в тъмнина, в мрак.
Как ще убедите змията да пусне жабата, която здраво хванала за крака? Как ще накарате съвременните хора да не екзекутират човека, щом те са убедени, че той напълно заслужава това? Каквото да правите, както да ги убеждавате, те ще изпратят виновния на онзи свят. Де е културата на съвременните хора? Днес по всички краища на света има хора, които протестират против екзекуцията, но не е дошло още времето на великите държавници, на хората с велики и широки умове, с благородни и възвишени сърца, които да разрешават въпросите по свобода, по велико съзнание. На много от съвременните държавници съзнанието е в тъмнина, в мрак. Сърцата им са като това на Бисмарка, който създаде величието на Германия, но същевре-менно – и нейното нещастие. Бисмарк не разбираше закона, че насилието ражда насилие, че злото ражда зло, че смъртта ражда смърт. И съвременните хора не разбират още този закон. към беседата >>
- И вие се движите от изобилие в недоимък, от радост в скръб, от светлина в тъмнина.
Следователно ще знаете, че нещастията в живота ви се дължат на резките промени, на които се поддавате, съзнателно или несъзнателно. Тъкмо се намирате в голямо изобилие на живота, докато внезапно дойде страхът, че ще осиромашеете. Едва се зарадвате за нещо и страхът дойде да ви напомни, че скръбта ще ви посети. И вие се движите от изобилие в недоимък, от радост в скръб, от светлина в тъмнина. Тия смени се дължат на страха, който постепенно, бавно, но сигурно трови човека. Днес се страхувате, утре се страхувате, докато започнете да се плашите и от сянката си. Ето защо пазете се от страха, пазете се от омразата, пазете се от отрицателните мисли и чувства, които създават известни утайки, известни отрови в организма на човека. От най-старо време и до днес още на хората се препоръчва добър, чист живот. Защо? – Да избегнат отровите на живота. към беседата >>
267. Зарадваха се учениците, НБ , София, 18.9.1927г.,
- Следователно, светлината, която възприемаме, е Божественото, а тъмнината – човешкото.
И тъй, знанието, което имаме, трябва да се заключава в това, да приложим волята Божия към окръжаващите, понеже те са условия, в които Бог се проявява. Всяко растение, всяко животно, всеки човек представят условия, в които ние можем да изявим Бога. Всеки, който обича, той е носител на Божията Любов. Който ни учи, той е носител на Божията Мъдрост. Следователно, светлината, която възприемаме, е Божественото, а тъмнината – човешкото. В това отношение, който иска да учи, да бъде ученик на новото, той трябва да се занимава с науката на сърцето. Той трябва да има такава любов в себе си, която да не се колебае от никакви спънки и противоречия в живота. Умът на ученика трябва да бъде толкова мощен, че никаква сила в света да не е в състояние да замъгли неговата светлина. Топлината на сьрцето му трябва да бъде по-силна от всякаква друга външна топлина. Ако поставите някой метал на действието на тази топлина, тя не ще може да го стопи изведнъж, но в продължение на една година той ще претърпи коренна промяна, ще се трансформира. към беседата >>
268. И рече Бог, НБ , София, 6.11.1927г.,
- Светлината, както и мисълта са съществували през цялата вечност, а тъмнината и безсмислието, т.е.
Ако човек не е образ и подобие Божие, за права мисъл в него не може да се говори. Защо? Защото правата, възвишената, идейната мисъл иде само от Бога. Някои от съвременните философи казват, че в първичния живот не е съществувала никаква мисъл, но мисълта сега се проявява. Те казват още, че в първичния живот не е съществувала никаква светлина, но светлината сега се проявява. Според мене, това е точно обратно и мисълта, и светлината са съществували в първичния живот. Светлината, както и мисълта са съществували през цялата вечност, а тъмнината и безсмислието, т.е. отсъствието на мисълта се проявили отпосле. Преди всичко, трябва да се прави разлика между първичния и първобитния живот на човека. В Писанието е казано, че първо се е явила светлината в света, а после тъмнината се е опитала да я обсеби. Кой обсебва в света? – Само простият, невежият, който не разбира законите. към беседата >>
- В Писанието е казано, че първо се е явила светлината в света, а после тъмнината се е опитала да я обсеби.
Те казват още, че в първичния живот не е съществувала никаква светлина, но светлината сега се проявява. Според мене, това е точно обратно и мисълта, и светлината са съществували в първичния живот. Светлината, както и мисълта са съществували през цялата вечност, а тъмнината и безсмислието, т.е. отсъствието на мисълта се проявили отпосле. Преди всичко, трябва да се прави разлика между първичния и първобитния живот на човека. В Писанието е казано, че първо се е явила светлината в света, а после тъмнината се е опитала да я обсеби. Кой обсебва в света? – Само простият, невежият, който не разбира законите. Когато детето гледа луната, струва му се, че ако простре ръцете си, ще я хване. Всъщност, детето не може да обхване луната с ръцете си. Да мисли, че може да я хване с ръцете си, това говори за неговото невежество. към беседата >>
269. Така е писано, НБ , София, 13.11.1927г.,
- В това отношение, тя мяза на една красива почтена дама, която показва само лицето си на слънцето, да я огрява, а гърбът й остава в тъмнина.
– Там, именно, е вашето нещастие. Вие трябва да осъзнаете, че всяка форма, която ви заобикаля, има отношение към вас, и да влезете във връзка с нея. Следователно, и небето, със своите слънца и планети, има отношение към вас. Вие имате връзка, както със земята, така и с небето. И земята, като живо същество, има нужда от движения; и тя се върти, движи се на една, на друга страна, влиза във връзка със слънцето, като му показва, ту едната, ту другата си страна. В това отношение, тя мяза на една красива почтена дама, която показва само лицето си на слънцето, да я огрява, а гърбът й остава в тъмнина. Същото нещо учените обясняват с други думи. Те казват, че слънцето осветява само едната половина на земята, а другата остава неосветена. Когато уподобявам земята на красива дама, в случая, аз си служа с поетически израз. За мнозина това може да е фантазия, но за поета не е така. Когато погледне едно цвете, поетът вижда в него това, което обикновеният човек не вижда. към беседата >>
- Силният е започнал от безсилието, човекът на светлината е започнал от тъмнината , любещият е започнал от безлюбието.
Сега е време да се определи, кой принадлежи към живата църква. Привилегия е за човека да принадлежи към тази църква. Който се числи към нея, той носи в себе си живот, светлина и любов. Без тези три качества невъзможно е да съществуват правилни отношения между хората Когато срещна човек със сила, със знание и с любов, той може да ми бъде брат, той може да ми бъде и сестра. Силният е започнал от безсилието, човекът на светлината е започнал от тъмнината , любещият е започнал от безлюбието. Този е естественият път на развитие. Който е дошъл до Любовта, той е минал вече границите на всички противоречия. Човек може да минава през всякакви положения на живота, това нищо не значи, това са сенки на живота, преходни състояния, в края на краищата, той трябва да дойде до истинското положение на живота, в което има смисъл. Смисълът на живота е в любовта. Да обичаш човека, значи да не му създаваш ненужни страдания, да виждаш хубавото в него и всякога да си готов да му кажеш истината. към беседата >>
270. Превръщане на киселините, ООК , София, 16.11.1927г.,
- За да не изпаднете в заблуждение, в тъмнина, пазете се от отрицателните сили като завист, омраза, съмнение, подозрение и т. н.
За да не изпаднете в заблуждение, в тъмнина, пазете се от отрицателните сили като завист, омраза, съмнение, подозрение и т. н. Те са киселини, които действат разрушително върху ума, сърцето и волята. Ако съмнението, запример, попадне в ума на човека, той престава да учи и казва:" И без знания може. Не ми трябват толкова много знания." – Чудни са съвременните хора, като се отказват от много знания! Колко знание е нужно на човека? Когато придобила изкуството да плава във водата, жабата казала:" Повече знание от това не ми трябва." – Но ето, жабата и до днес е останала в много елементарно състояние на развитие. към беседата >>
271. Свещ, която не гасне, ООК , София, 23.11.1927г.,
- За стаята тази светлина е добра, силно свети, но като се изнесе вън, всред бурите на живота, там лесно изгасва и ви остава в тъмнина.
Съвременните хора са повече материалисти, отколкото идеалисти. Те много философстват, но светлината на тяхната философия лесно изгасва при бурите на живота. За стаята тази светлина е добра, силно свети, но като се изнесе вън, всред бурите на живота, там лесно изгасва и ви остава в тъмнина. Как е наречена в историята на философията светлината, която светиглавно в гостните стаи? Ние нямаме нищо против философията, но понякога сме против философските методи. Мнозина философстват, без да са философи. Там е злото. И като философстват, изнасят ред методи, които осакатяват хората. към беседата >>
272. Седем кошници, НБ , София, 4.12.1927г.,
- Обаче, ако влезете в един свят, без никакви удобства, заобиколени отвсякъде с мрак и тъмнина, вие ще съзнавате, че не живеете.
– Може ли без живот? – Няма по-голяма радост за човека от тази, когато той съзнава, че живее! Страшно е, обаче, когато човек съзнава, че не живее. Можете ли да не съзнавате, че живеете, ако влезете в един красив свят, с всички удобства? Щом разберете този свят и можете да се ползувате от него, вие непременно ще съзнавате, че живеете. Обаче, ако влезете в един свят, без никакви удобства, заобиколени отвсякъде с мрак и тъмнина, вие ще съзнавате, че не живеете. Голяма разлика има между тия два света. към беседата >>
273. Химия и алхимия, МОК , София, 11.12.1927г.,
- Мислите ли за живота, каквато тъмнина и да имате в съзнанието си, ще се разпръсне.
Съвременната наука трябва да служи на живота. Затова и на вас казвам: Изучавайте всичко онова, в което можете да вложите живота. Дръжте идеята за живота като свещена идея в ума си. Мислите ли за живота, каквато тъмнина и да имате в съзнанието си, ще се разпръсне. Любовта ражда живота. Стремете се тогава към любовта, за да придобиете живота, който осмисля нещата. Вложите ли живот в науката, всички нейни отрасли придобиват смисъл. Нека всеки от вас почне да изучава по един предмет – математика, естествена история, химия, физика, философия, но с ново разбиране, с нова светлина. При това положение времето, което посветите на науката, ще се възнагради. към беседата >>
274. Идат дни, НБ , София, 25.12.1927г.,
- Като разглеждаме живота от двете му страни, ние виждаме, че може да се живее и в тъмнина, и в светлина.
Две причини има, за да бъде човек недоволен: понякога той е недоволен от преизобилие, а никога – от недоимък. Запример, ситият може да бъде недоволен от голямото изобилие, в което живее, а бедният може да бъде недоволен от недоимъка в своя живот. Значи, както недоволството има две страни, така и доволството, радостта има две страни. Човек може да се радва, когато не му се дават някои блага; той може да се радва, когато получава известни блага. Който иска да изучи дълбокия смисъл на живота, той трябва да го разглежда от две страни. Като разглеждаме живота от двете му страни, ние виждаме, че може да се живее и в тъмнина, и в светлина. Много добрини са създадени в тъмнина, и много злини са създадени в светлина. И обратното е вярно: най-големите добрини са създадени в светлина, и най-големите злини са създадени в тъмнина. Следователно, всичко, каквото се случва в живота, умният човек го използува за добро. към беседата >>
- Много добрини са създадени в тъмнина, и много злини са създадени в светлина.
Запример, ситият може да бъде недоволен от голямото изобилие, в което живее, а бедният може да бъде недоволен от недоимъка в своя живот. Значи, както недоволството има две страни, така и доволството, радостта има две страни. Човек може да се радва, когато не му се дават някои блага; той може да се радва, когато получава известни блага. Който иска да изучи дълбокия смисъл на живота, той трябва да го разглежда от две страни. Като разглеждаме живота от двете му страни, ние виждаме, че може да се живее и в тъмнина, и в светлина. Много добрини са създадени в тъмнина, и много злини са създадени в светлина. И обратното е вярно: най-големите добрини са създадени в светлина, и най-големите злини са създадени в тъмнина. Следователно, всичко, каквото се случва в живота, умният човек го използува за добро. към беседата >>
- И обратното е вярно: най-големите добрини са създадени в светлина, и най-големите злини са създадени в тъмнина.
Значи, както недоволството има две страни, така и доволството, радостта има две страни. Човек може да се радва, когато не му се дават някои блага; той може да се радва, когато получава известни блага. Който иска да изучи дълбокия смисъл на живота, той трябва да го разглежда от две страни. Като разглеждаме живота от двете му страни, ние виждаме, че може да се живее и в тъмнина, и в светлина. Много добрини са създадени в тъмнина, и много злини са създадени в светлина. И обратното е вярно: най-големите добрини са създадени в светлина, и най-големите злини са създадени в тъмнина. Следователно, всичко, каквото се случва в живота, умният човек го използува за добро. към беседата >>
- След това състояние, човек отново ще изпадне в тъмнина.
И ако съвременните хора не успяват в много свои добри начинания, това се дължи на обстоятелството, че те отблъскват малките Божествени мисли и чувства, а очакват да им дойдат грамадни, велики идеи и мисли. Ние наричаме такива хора грешници, защото те само очакват велики идеи. По този начин тези хора убиват в себе си Божественото, Великото начало. В това, именно, седи нещастието на всички хора. Забележете, при най-скръбното състояние на човека, в ума му ще проблесне една малка мисъл, която ще му донесе необходимата светлина. След това състояние, човек отново ще изпадне в тъмнина. Така се редуват в съзнанието на човека един светъл и един тъмен момент, докато най-после в съзнанието му се образува един светъл кръг, и в него настава пълно затишие, в което той чува тихия глас да му говори: „Не бой се, всичко ще се оправи! " към беседата >>
275. Реалното в човека, МОК , София, 1.1.1928г.,
- Ще дойде ден, когато тъмнината ще отстъпи мястото си на светлината, и тогава всички ще виждат ясно.
Ако играете вашата собствена драма, имате право да играете първата роля, но ако играете чужда драма, може да вземете и последната роля. Ето защо, дръжте в ума си мисълта, че в своята драма ще играете първата роля. Като запазвате първото място за себе си, ще отдавате правото и на другите. В своята драма всеки ще заеме първо място. Следователно, докато не сте влезли в новия живот, не питайте защо нещата не стават, както трябва. Ще дойде ден, когато тъмнината ще отстъпи мястото си на светлината, и тогава всички ще виждат ясно. За това време апостол Павел казва: „Сега виждаме мрачкаво, а тогава ще виждаме лице с лице“. към беседата >>
- Той няма да остави нито една душа в тъмнина.
Величието на Бога седи в това именно, че и при най-трудните условия Той може да ти помогне, да те извади от тия условия и да ти даде знание и мъдрост. Ако уповаваш на Бога, дето и да си, Той ще превърне и най-лошите условия в добри и ще ти съдейства за добро. Като излезеш от лошите условия, ти ще Му благодариш. Аз желая и най-лошите ви условия да се превърнат в добри. Но казвам: Имайте вяра, че Бог ще изведе всинца ви на правия път. Той няма да остави нито една душа в тъмнина. В Откровението се казва: „Чух цялото създание да слави Бога“. В края на краищата, когато Бог примири всички хора помежду им, когато ги извади от лошите условия, те ще славят Бога. Вие ще имате страдания, но след страданията ще дойдат радости и ще изпитате Божията Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Божието милосърдие. Той ще ви даде всичко, каквото има, ще ви помага във всички предприятия. Той е единственият, Който може да ви извади от трудните условия и да ви ръководи в новия път. към беседата >>
277. Творец на съдбата си, МОК , София, 15.1.1928г.,
- Силната светлина, както и голямата тъмнина, произвеждат един и същ резултат – ослепяване.
Който познава тези науки, по-лесно ще изучава окултната. Като изучава окултните науки, човек вижда, че външните условия оказват влияние върху организма и характера му. Запример, ако космите на човека са дебели, това показва, че той е живял в груба среда, която му е противодействала; ако космите му са меки, той е живял в мека среда, благоприятна за развитието му. Колкото по-отворени са очите на човека, толкова по-малка е била окръжаващата светлина. Очите се хранят от светлината, но тя не трябва да бъде нито много силна, нито много слаба. Силната светлина, както и голямата тъмнина, произвеждат един и същ резултат – ослепяване. Прилепите, които живеят в тъмни пещери, имат съвършено слабо зрение. Обонянието и осезанието в тях е добре развито, за сметка на зрението. Хора, на които очите са широко отворени, имат интензивни желания. Те са весели, обичат разнообразието. Ако очите са крайно изпъкнали, това означава алчност. към беседата >>
278. Никодим, НБ , София, 22.1.1928г.,
- Що е светлина, и що е тъмнина?
Мнозина запитват: Що е добро, и що е зло? Що е светлина, и що е тъмнина? – Всяко нещо, което дава условия за растене, е добро; всяко нещо, което спъва растенето в живота, е зло. Всяко нещо, което разкрива доброто, е светлина; всяко нещо, което разкрива злото, е тъмнина. Следователно, всеки трябва да избира такива условия, при които да има ясни схващания за живота. Всички нещастия в миналия, както и в сегашния живот на хората се дължат на факта, че те искат да живеят добре, да придобиват блага, без да знаят начина, по който могат да постигнат тия свои желания. Умните светски хора, като по-практични от религиозните и духовните, казват: Човек трябва да се мъчи, да се труди, да приложи волята си, за да постигне своите желания. към беседата >>
- Всяко нещо, което разкрива доброто, е светлина; всяко нещо, което разкрива злото, е тъмнина.
Мнозина запитват: Що е добро, и що е зло? Що е светлина, и що е тъмнина? – Всяко нещо, което дава условия за растене, е добро; всяко нещо, което спъва растенето в живота, е зло. Всяко нещо, което разкрива доброто, е светлина; всяко нещо, което разкрива злото, е тъмнина. Следователно, всеки трябва да избира такива условия, при които да има ясни схващания за живота. Всички нещастия в миналия, както и в сегашния живот на хората се дължат на факта, че те искат да живеят добре, да придобиват блага, без да знаят начина, по който могат да постигнат тия свои желания. Умните светски хора, като по-практични от религиозните и духовните, казват: Човек трябва да се мъчи, да се труди, да приложи волята си, за да постигне своите желания. Питам: какво особено са придобили светските хора при своите големи усилия и труд? Каквито усилия да правят в края на краищата, те ще се намерят в положението на онези англичани - лодкари, които цяла нощ гребали с веслата си, и на сутринта видели, че не са се мръднали от брега. Защо? към беседата >>
- Тъмнината. В тази тъмна нощ те не забелязали, че лодката им била вързана за брега.
През деня тези млади англичани посетили един египетски град, а през това време вързали лодката си на брега, та като се върнат, да продължат пътуването си. Като влезли в града, те пийнали повечко от всеки друг път и закъснели малко. В бързината си, те забравили да развържат лодката си, влезли в нея и започнали усилено да гребат, да стигнат на време за парахода. Какво било учудването им, когато се видели сутринта пак на същото място! Коя е причината за тяхното закъсняване? Тъмнината. В тази тъмна нощ те не забелязали, че лодката им била вързана за брега. Ако пътуваха през деня, на светло, те щяха да видят, че лодката им е вързана, щяха да я развържат и да стигнат навреме за парахода. към беседата >>
- Освен това, те пътуваха вечер, в тъмнина, и не знаеха условията, при които се движат.
И тъй, когато някой казва, че воля е нужна на съвременните хора, питам: тия лодкари нямаха ли воля? Те имаха воля, но лодката им беше вързана на брега. Освен това, те пътуваха вечер, в тъмнина, и не знаеха условията, при които се движат. Религиозните хора пък казват: Господ ще ни даде всичко, Той ще оправи работите. – Вярно е, ние сме съгласни с първото положение, че хората трябва да правят усилия, да се трудят, да приложат волята си; съгласни сме и с второто положение, че Господ ще даде всичко. Обаче, ако отидете в някоя банка, когато тя е затворена, какво ще вземете от нея? Или, ако, зимно време влезете в плодна градина, когато към беседата >>
279. Изново, НБ , София, 4.3.1928г.,
- Ако синът, или детето, не може да отвори душата си пред своя велик Баща, да Му каже, че е изпаднал в тъмнина, в съмнения, в подозрения, пред кого ще отиде?
Всеки сам трябва да се моли за себе си, всеки сам трябва да работи. Когато положението ви е много затруднено, можете да се помолите заедно с приятеля си, но всякога трябва да разчитате първо на себе си. Като се помолите двамата, молитвата ви ще бъде приета. Казано е в Писанието: „Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм и аз." Синът трябва да отиде при баща си, да отвори сърцето и душата си пред него и да се помоли, да му даде това, от което се нуждае. Той не трябва да изисква, баща му да отиде при него. Ако синът, или детето, не може да отвори душата си пред своя велик Баща, да Му каже, че е изпаднал в тъмнина, в съмнения, в подозрения, пред кого ще отиде? Нека иска светлина от своя Баща, да оправи работите си, и ще получи. Когато детето краде от сладкото, което майката е скрила от него, а после отрича, че е пипало сладкото, не знае ли, че лъже? То познава своята погрешка, познава и лъжата, но не се признава, защото се страхува от тоягата. Ако детето знаеше, че като каже истината, няма да бъде наказано, щеше да признае погрешката си. Страхът от наказание, който хората изпитват, става причина те да лъжат, да крадат, да вършат ред още престъпления. към беседата >>
280. По-драгоценен, НБ , София, 15.4.1928г.,
- Те са следните: животът изключва смъртта; истината изключва лъжата; мъдростта, която носи светлина и знание, изключва тъмнината и невежеството; правдата изключва всякаква неправда; милосърдието изключва насилието.
– Не, щом получи парите, той няма да се самоубие. В такъв случай, за предпочитане е по-малкото зло пред по-голямото. Да служиш на истината, това е най-малкото зло, което може да сполети човека. Да се отклониш от истината, това е най-голямото зло, което може да сполети човека. Сега ще дам няколко важни максими за живота. Те са следните: животът изключва смъртта; истината изключва лъжата; мъдростта, която носи светлина и знание, изключва тъмнината и невежеството; правдата изключва всякаква неправда; милосърдието изключва насилието. Който се води по тези максими, той ще се ползува от великите блага и богатства на живота, той ще бъде новият човек, носител на новата култура. към беседата >>
284. Той дойде при Пилат, НБ , София, 20.5.1928г.,
- И вие виждате тогава този човек, който преди един час, преди един ден е бил готов да възлюби целия свят, щом изпадне в някое тъмно състояние на миналото, започва да говори, че хората са лоши, че всичко в света е мрак и тъмнина и т.н.
Казвам: в съвременния живот на човека има ред архаични, ред атавистични идеи и чувства, които се преповтарят периодически. Често и напреднали, разумни хора, когато изпаднат под влиянието на тия атавистични мисли и чувства, изгубват присъствието на духа си, изгубват яснотата и бистротата на съзнанието си. И вие виждате тогава този човек, който преди един час, преди един ден е бил готов да възлюби целия свят, щом изпадне в някое тъмно състояние на миналото, започва да говори, че хората са лоши, че всичко в света е мрак и тъмнина и т.н. Питам: как е възможно да стане такава бърза промяна с човека, който до вчера е казвал, че е готов на всички жертви, че е готов да възлюби целия свят? Каква любов е неговата? Реално ли е това? – Реални неща са само тези, които не търпят никакви промени. Как е възможно една река, която до вчера е била чиста, днес да се размъти? към беседата >>
285. Придобиване на щастие, ООК , София, 30.5.1928г.,
- Те се употребяват в живота само за изясняване на понятията светлина и тъмнина.
Всичко това не трябва да обезсърчава човека, но да му дава подтик, стремеж да работи и да учи. За пример, той не знае кой час се е родил в Битието: сутрин, на обяд, вечер или посред нощ. Началото на Битието е моментът на неговото зачеване. Битието има ден и нощ, които никога не се свършват. Понятията ден и нощ са метафизически. Те се употребяват в живота само за изясняване на понятията светлина и тъмнина. Какво съществува извън деня и нощта, не е известно. Нощта е противоположност на светлината, а денят – на тъмнината. Щом има светлина, има и тъмнина; щом има тъмнина, има и светлина. Те се менят периодически. Ако човек живее 1–2 години в светлина, следващите 1–2 години ще прекара в тъмнина. към беседата >>
- Нощта е противоположност на светлината, а денят – на тъмнината.
Началото на Битието е моментът на неговото зачеване. Битието има ден и нощ, които никога не се свършват. Понятията ден и нощ са метафизически. Те се употребяват в живота само за изясняване на понятията светлина и тъмнина. Какво съществува извън деня и нощта, не е известно. Нощта е противоположност на светлината, а денят – на тъмнината. Щом има светлина, има и тъмнина; щом има тъмнина, има и светлина. Те се менят периодически. Ако човек живее 1–2 години в светлина, следващите 1–2 години ще прекара в тъмнина. За пример, докато човек е млад, очите му са здрави и той живее в светлина. Щом остарее, очите му отслабват, не могат правилно да регулират светлината и той прекарва повече в тъмнина. към беседата >>
- Щом има светлина, има и тъмнина; щом има тъмнина, има и светлина.
Битието има ден и нощ, които никога не се свършват. Понятията ден и нощ са метафизически. Те се употребяват в живота само за изясняване на понятията светлина и тъмнина. Какво съществува извън деня и нощта, не е известно. Нощта е противоположност на светлината, а денят – на тъмнината. Щом има светлина, има и тъмнина; щом има тъмнина, има и светлина. Те се менят периодически. Ако човек живее 1–2 години в светлина, следващите 1–2 години ще прекара в тъмнина. За пример, докато човек е млад, очите му са здрави и той живее в светлина. Щом остарее, очите му отслабват, не могат правилно да регулират светлината и той прекарва повече в тъмнина. Когато хората говорят за ден и нощ, ние подразбираме два психологически момента, създадени от самия него. към беседата >>
- Ако човек живее 1–2 години в светлина, следващите 1–2 години ще прекара в тъмнина.
Те се употребяват в живота само за изясняване на понятията светлина и тъмнина. Какво съществува извън деня и нощта, не е известно. Нощта е противоположност на светлината, а денят – на тъмнината. Щом има светлина, има и тъмнина; щом има тъмнина, има и светлина. Те се менят периодически. Ако човек живее 1–2 години в светлина, следващите 1–2 години ще прекара в тъмнина. За пример, докато човек е млад, очите му са здрави и той живее в светлина. Щом остарее, очите му отслабват, не могат правилно да регулират светлината и той прекарва повече в тъмнина. Когато хората говорят за ден и нощ, ние подразбираме два психологически момента, създадени от самия него. Има същества, които не познават ден и нощ. Обаче за човешкото съзнание те съществуват. към беседата >>
- Щом остарее, очите му отслабват, не могат правилно да регулират светлината и той прекарва повече в тъмнина.
Нощта е противоположност на светлината, а денят – на тъмнината. Щом има светлина, има и тъмнина; щом има тъмнина, има и светлина. Те се менят периодически. Ако човек живее 1–2 години в светлина, следващите 1–2 години ще прекара в тъмнина. За пример, докато човек е млад, очите му са здрави и той живее в светлина. Щом остарее, очите му отслабват, не могат правилно да регулират светлината и той прекарва повече в тъмнина. Когато хората говорят за ден и нощ, ние подразбираме два психологически момента, създадени от самия него. Има същества, които не познават ден и нощ. Обаче за човешкото съзнание те съществуват. От степента на човешкото съзнание зависи дали той ще раздели дните на ден и нощ или ще познава само деня. Ако старецът знае начин, по който може да регулира енергията на своите очи, а също така и да уравновесява своята нервна система, той никога не би изпаднал в положение да не вижда. към беседата >>
- Тъмнината е спътник в живота на такъв човек.
Има два метода, по които човек познава, дали се отдалечава от Бога, или не се отдалечава. Когато се отдалечава от Бога, мрак и тъмнина го нападат. Тъмнината е спътник в живота на такъв човек. Когато човек се приближава към Бога, светлината му се увеличава. Следователно, когато светлината в тебе се увеличава, ще знаеш, че ти печелиш едновременно и друга ценност – ти се приближаваш към Бога. Когато светлината в тебе се намалява, ти се отдалечаваш от Бога. Ще кажете: „Как става приближаването и отдалечаването от Бога? " – Това е дълбок философски въпрос, който не може да се обясни. към беседата >>
287. Божествена светлина, ООК , София, 6.6.1928г.,
- Както светлината постепенно обхваща цялото пространство, същото прави и тъмнината.
Няма ли разположение, съзнанието му се помрачава и целият свят пред него изгубва своята красота. По лицата на всички хора той вижда само сенки. Неразположението на един човек само е в състояние да произведе пертурбация във всички окръжаващи. Наистина, когато бащата е тъжен, и майката, и децата стават тъжни. Тъгата, скръбта, мрачните мисли се предават от човек на човек. Както светлината постепенно обхваща цялото пространство, същото прави и тъмнината. Сега, като говоря за светлината, вие ще имате предвид физическата светлина, която идва от слънцето. Тя е първата фаза на светлината. Щом изучите законите на тази светлина, вие ще се домогнете до духовната светлина, ще започнете да изучавате и нейните закони. Физическата светлина изгаря кожата на човека. Когато се излага дълго време на действието на слънчевите лъчи, човек изгаря, почернява. към беседата >>
288. Кога ражда, НБ , София, 10.6.1928г.,
- Представете си, че някой човек иска да направи добро, но се чувства ограничен, с голяма тъмнина на съзнанието, недоволен от себе си и не знае, как да направи доброто.
Казвам: ние трябва да се върнем към първичния живот. Как ще се постигне това нещо? – Когато дойдат големите страдания в света, големият недоимък. Представете си, че някой човек иска да направи добро, но се чувства ограничен, с голяма тъмнина на съзнанието, недоволен от себе си и не знае, как да направи доброто. Този човек се пооглежда натук-натам, позамисля се, но нещо му не достига, не разбира, как и отде да започне работата. Обръща се за съвет към един, към втори, към трети, но положението му не се улеснява. Най-после, дохожда в света някакво общо страдание, и той обръща мисълта си към него. Не се минава много време, мисълта му се прояснява и този човек започва да разбира, какво трябва да направи, как да пристъпи към разрешението на своята задача. към беседата >>
- Казвам: когато се намерим в тъмнина, при неблагоприятни условия на живота, ще има какво да обработваме.
Казвам: когато се намерим в тъмнина, при неблагоприятни условия на живота, ще има какво да обработваме. Тогава ще обработваме енергията, която сме възприели при светлината, при благоприятните условия. Значи, всеки човек, който попадне при процеса на неблагоприятните условия в живота, ще има, какво да работи. Запример, богатите хора са при условия да работят, но не работят. Богатият човек може да се уподоби на онзи турчин, който седи облечен в своята източна роба, с чалма на глава, пред него наргилето – водата клокочи в шишето, димът излиза от устата му, а той само клати глава и казва: „Всичко, което Бог е направил, е добро! ” Защо? към беседата >>
290. Единство на съзнанието, ООК , София, 25.7.1928г.,
- Значи, докато човек живее физически, всякога ще се натъква на прекъсвания на съзнанието, което води към мрак и тъмнина.
И тъй, искате ли да прогресирате, пазете единство на съзнанието си. Докато минавате през противоречия, мъчнотии и недоразумения, вие всякога ще се натъквате на прекъсвания на съзнанието си. Значи, докато човек живее физически, всякога ще се натъква на прекъсвания на съзнанието, което води към мрак и тъмнина. Влезе ли в духовния свят, човек се радва вече на единство на съзнанието си. Където е запазено единство на съзнанието, там владее пълна светлина. Това значи да разбира човек Божиите пътища. Когато разумните същества от духовния свят видят човек, у когото съзнанието е целокупно, те се заинтересуват от него и започват да му помагат, както ние помагаме на бедни, но способни деца. Ето защо, за да се заинтересува духовният свят от вас, вие трябва да бъдете талантливи, даровити. към беседата >>
291. Ключът на живота, ООК , София, 22.8.1928г.,
- Като дойде мъчнотия в ума ти, кажи: „Аз трябва да имам ум светъл като слънцето – без никаква тъмнина“.
Какъв трябва да бъде ученикът на новото учение? – Ученикът на новото учение трябва да има сърце чисто като кристал; ум светъл като слънцето; душа благородна, обширна като цялата вселена и дух мощен като Бога и едно с Бога! Като дойде някоя мъчнотия в сърцето ти, извади правилото за сърцето си и кажи: „Като ученик, аз трябва да имам сърце чисто като кристал – без никаква нечистотия“. Като дойде мъчнотия в ума ти, кажи: „Аз трябва да имам ум светъл като слънцето – без никаква тъмнина“. Като дойде мъчнотия в душата ти, кажи: „Аз трябва да имам душа благородна, обширна като цялата вселена – без никакви дребнавости“. И най-после, дойде ли някоя мъчнотия в духа ти, кажи: „Аз трябва да имам дух мощен като Бога и едно с Бога! “ Следователно, като се намериш в затруднение, извади, според случая, съответното правило и го произнеси няколко пъти наред. Щом кажеш така, злото ще дойде при тебе и ще каже: „Ти можеш да грешиш“. Кажи му: „Не, аз трябва да имам сърце чисто като кристал! към беседата >>
292. Много знания, ООК , София, 12.9.1928г.,
- Който пропусне тия условия, той ще се намери в духовния свят при големи мъчнотии, в мрак и тъмнина.
Сега и на вас казвам да работите съзнателно върху себе си, да използвате условията, които ви са дадени на земята, че като влезете в духовния свят, да бъдете готови. Ще кажете, че Бог е милостив, всичко може да направи. – Бог всичко може да направи, но никога няма да пристъпи един от великите закони на Битието заради някой ленив и несъзнателен човек. Той е дал всички добри условия на човека за разумен живот, за съзнателна работа. Който пропусне тия условия, той ще се намери в духовния свят при големи мъчнотии, в мрак и тъмнина. Той ще се намери в положението на житното зърно, заровено в земята. Дълго време ще плаче, ще страда, ще прави усилия, докато покаже главата си на повърхността, при по-добри условия на живот. За да избегне тия страдания, човек трябва да живее според законите на Божиите мисли, чувства и желания, които са написани в самия него. към беседата >>
293. Какво са разбрали, ООК , София, 10.10.1928г.,
- Тъмнината ли е по-мощна, или светлината?
Накъдето и да се обърне човек, все слънцето вижда. Докато човек търси слънцето, нищо не може да го засенчи, нищо не може да го скрие от неговия поглед. Обаче случва се понякога, че на хоризонта се явяват облаци, малки и големи, които успяват да скрият слънцето от погледа на човека. Тогава той започва да се колебае, съществува ли слънцето на небето или не съществува. Той се запитва облаците ли са по-големи, или слънцето. Тъмнината ли е по-мощна, или светлината? Облаците на небето не са нищо друго, освен човешките желания, които временно само могат да засенчат слънцето и да го скрият от очите на човека. Какви ли не желания се явяват в живота на човека, които като облаци затъмняват яснотата на идеята за Бога в него и той започва да се колебае съществува ли Бог, или не. За пример, желанията на човека да яде, да пие, да придобива богатства, слава, почести се наслояват в съзнанието му като облаци и закриват светлината на неговото слънце. Те казват: „Не само Бог е голям, но и ние сме големи. И за нас трябва да мислиш“. към беседата >>
294. Връзки на сърцето и на ума, ООК , София, 24.10.1928г.,
- По-рано бях нещастен в тъмнина, а сега съм нещастен в светлина.
“ – „Не мога да се отдалечавам от колибата си, защото съм сляп.“ – „Искаш ли да прогледнеш? “ – „Това е най-голямото щастие за мене.“ Непознатият човек веднага сложил ръцете си на очите му и той прогледнал. Какво било очудването му, когато видял пред себе си млада, красива мома, като ангел. Сърцето му трепнало и тъкмо искал да ѝ проговори, тя му казала: „Сбогом, служи на Бога с Любов! “ Като се видял сам, отшелникът отново се почувствал нещастен и си казал: „Какво стана с мене? По-рано бях нещастен в тъмнина, а сега съм нещастен в светлина. Кой изпрати тази мома, този ангел да ми отвори очите? Кой допусна да се влюбя в нея и да страдам? Защо не остана малко време при мене, поне да ѝ целуна ръка и да ѝ благодаря, задето отвори очите ми? “ Докато си задавал тези въпроси, той се запитал: „Защо искам да целуна ръка на този ангел – от благодарност към него, или по друга някаква причина? “ към беседата >>
295. Смени в природата, ООК , София, 14.11.1928г.,
- Най-малкото съмнение ще ви заведе в ада, в света на тъмнината и обезсърдчението.
Като ученици, искате ли да напредвате, вие трябва да се освободите от съмнението. Ще вярвате в Бога, в Божия Дух, в себе си, без никакво съмнение, без никакво колебание. Най-малкото съмнение ще ви заведе в ада, в света на тъмнината и обезсърдчението. Ще каже някой, че мисли, че вярва, че обича хората. - Няма какво да мисли. Този въпрос трябва да бъде разрешен в него. Той трябва да каже: Аз вярвам, аз обичам. В Божествената любов, има само даване, а в човешката - даване и взимане. към беседата >>
296. Постоянни и непостоянни величини, ООК , София, 21.11.1928г.,
- Както има добро и зло, светлина и тъмнина, радост и скръб в света, така трябва да има студ и топлина.
От студа телата се свиват, т.е. материята се свива, сгъстява. Изключение прави само водата, която от студа се разширява. От топлината пък телата се разширяват. В съществуването на студа няма никакво зло. Както има добро и зло, светлина и тъмнина, радост и скръб в света, така трябва да има студ и топлина. За да се развива правилно, човешката душа трябва да минава, именно, през две противоположни състояния. Като минава през такива състояния, човек трябва да пази вътрешното си равновесие. Тъй щото опасността за човека не седи в това, че минава през противоположни състояния или течения, но в това, че има възможност да изгуби своето равновесие. За да пази равновесието си, човек трябва да има будно съзнание, да разбира естеството на своите радости и скърби. Като се радва или скърби за нещо, той трябва да знае, защо се радва или защо скърби, и колко време може да трае известна радост или скръб. към беседата >>
298. Направление на истинския живот, ООК , София, 26.12.1928г.,
- Когато мъжът е осветен, жената е в тъмнина.
Невъзможно е външният, физическият свят, който е свят на промени, да бъде реален. И духовният свят не представя още абсолютната реалност. Той е наполовина реален. Затова, именно, хората на земята са разделени на мъже и на жени, на умове и на сърца. Мъжът и жената представят двете половини на земята. Когато мъжът е осветен, жената е в тъмнина. Когато жената е осветена, мъжът е в тъмнина. Невъзможно е едновременно мъжът и жената да бъдат осветени или тъмни. Когато жената казва, че мъжът й е черен, тъмен, това показва, че той е в тъмнина. - Черна, тъмна е жена ми. - Тя е в тъмнина. към беседата >>
- Когато жената е осветена, мъжът е в тъмнина.
И духовният свят не представя още абсолютната реалност. Той е наполовина реален. Затова, именно, хората на земята са разделени на мъже и на жени, на умове и на сърца. Мъжът и жената представят двете половини на земята. Когато мъжът е осветен, жената е в тъмнина. Когато жената е осветена, мъжът е в тъмнина. Невъзможно е едновременно мъжът и жената да бъдат осветени или тъмни. Когато жената казва, че мъжът й е черен, тъмен, това показва, че той е в тъмнина. - Черна, тъмна е жена ми. - Тя е в тъмнина. И двамата трябва да имат търпение, да почакат 24 часа, да се завърти земята около оста си и да се освети. към беседата >>
- Когато жената казва, че мъжът й е черен, тъмен, това показва, че той е в тъмнина.
Затова, именно, хората на земята са разделени на мъже и на жени, на умове и на сърца. Мъжът и жената представят двете половини на земята. Когато мъжът е осветен, жената е в тъмнина. Когато жената е осветена, мъжът е в тъмнина. Невъзможно е едновременно мъжът и жената да бъдат осветени или тъмни. Когато жената казва, че мъжът й е черен, тъмен, това показва, че той е в тъмнина. - Черна, тъмна е жена ми. - Тя е в тъмнина. И двамата трябва да имат търпение, да почакат 24 часа, да се завърти земята около оста си и да се освети. - Лошо сърце има този човек. - Не е осветен от слънцето. към беседата >>
299. На този камък, НБ , София, 17.2.1929г.,
- И тъй, когато човек изгуби любовта си, в душата му настава мрак, тъмнина.
И тъй, когато човек изгуби любовта си, в душата му настава мрак, тъмнина. Всичко в живота му се обезсмисля и изгасва. Дойде ли, отнякъде, най-малката светлинка, най-малката надежда, животът отново придобива смисъл. И в първия, и във втория случай, животът има смисъл, но психичните състояния в човека се изменят, вследствие на което, той губи своето равновесие, губи смисъла на своя живот. Причините за промените в съзнанието на човека се дължат на материалните идеи, с които той се занимава. Достатъчно е, една любовна дума да ви каже някой, за да се измени и вашето състояние. към беседата >>
- Тъй щото, ако вечер е тъмно, не мислете, че тази тъмнина постоянно ще прониква през вашата душа.
Затова всеки трябва да осъзнае в себе си, че животът е добър и пълен с любов. Ако душата на някого е натъжена и скръбна, това не е всичкото. Животът е пълен с любов и добродетел, които ще влязат в неговата душа и ще сменят състоянието му. Скръбта не остава завинаги в душата на човека. Скръбта е нощ за човешката душа. Тъй щото, ако вечер е тъмно, не мислете, че тази тъмнина постоянно ще прониква през вашата душа. Щом дойде светлината, тъмнината веднага ще отстъпи. Тъмнината не е в душата на човека: тя е сянка, илюзия на живота. Илюзия е това, в което човек вярва, че е реално, а излиза, че не е реално. Ти вярваш, че някой те обича, а всъщност, той не те обича; вярваш, че някой не те обича, а той те обича. В първия случай, вярваш в това, което не е; във втория случай, не вярваш в това, което е. към беседата >>
- Щом дойде светлината, тъмнината веднага ще отстъпи.
Ако душата на някого е натъжена и скръбна, това не е всичкото. Животът е пълен с любов и добродетел, които ще влязат в неговата душа и ще сменят състоянието му. Скръбта не остава завинаги в душата на човека. Скръбта е нощ за човешката душа. Тъй щото, ако вечер е тъмно, не мислете, че тази тъмнина постоянно ще прониква през вашата душа. Щом дойде светлината, тъмнината веднага ще отстъпи. Тъмнината не е в душата на човека: тя е сянка, илюзия на живота. Илюзия е това, в което човек вярва, че е реално, а излиза, че не е реално. Ти вярваш, че някой те обича, а всъщност, той не те обича; вярваш, че някой не те обича, а той те обича. В първия случай, вярваш в това, което не е; във втория случай, не вярваш в това, което е. Животът на съвременните хора седи в постоянно възприемане на едни неща и отричане на други. към беседата >>
- Тъмнината не е в душата на човека: тя е сянка, илюзия на живота.
Животът е пълен с любов и добродетел, които ще влязат в неговата душа и ще сменят състоянието му. Скръбта не остава завинаги в душата на човека. Скръбта е нощ за човешката душа. Тъй щото, ако вечер е тъмно, не мислете, че тази тъмнина постоянно ще прониква през вашата душа. Щом дойде светлината, тъмнината веднага ще отстъпи. Тъмнината не е в душата на човека: тя е сянка, илюзия на живота. Илюзия е това, в което човек вярва, че е реално, а излиза, че не е реално. Ти вярваш, че някой те обича, а всъщност, той не те обича; вярваш, че някой не те обича, а той те обича. В първия случай, вярваш в това, което не е; във втория случай, не вярваш в това, което е. Животът на съвременните хора седи в постоянно възприемане на едни неща и отричане на други. Сегашната философия, пък, се изразява в отричане на нещата. към беседата >>
300. Форми в природата / Истинската реалност, ООК , София, 20.2.1929г.,
- Ако тъмнината се стреми да погълне светлината, смятаме, че светлината и тъмнината са живи. (втори вариант)
Всеки народ има свои чувства, всяко общество има свои чувства. Черните считат, че дебелите устни са красиви и че колкото лицето е по-лъскаво, е по-красиво. Ако един бял иде между черните, той е грозен - затова го изяждат. Така са правили в старо време. Като иде белият, те го изяждат. Ако тъмнината се стреми да погълне светлината, смятаме, че светлината и тъмнината са живи. Тъмнината, като види светлината, казва: "Грозна си." Тогава, ако тъмнината мисли, че светлината е грозна, какво мисли светлината за тъмнината. Ако дойде един престъпник, направи престъпление, вие го виждате, предавате го на властта, казвате: "Ти си престъпник, един вагабонтин, безчестник." Той казва: "Що ти влиза тебе в работата да се разправяш с моята работа? Нека властта да ме дири. Ти си грешник. Що ти влиза в работата да се занимаваш с мене? към втори вариант >>
- Тъмнината, като види светлината, казва: "Грозна си." Тогава, ако тъмнината мисли, че светлината е грозна, какво мисли светлината за тъмнината. (втори вариант)
Черните считат, че дебелите устни са красиви и че колкото лицето е по-лъскаво, е по-красиво. Ако един бял иде между черните, той е грозен - затова го изяждат. Така са правили в старо време. Като иде белият, те го изяждат. Ако тъмнината се стреми да погълне светлината, смятаме, че светлината и тъмнината са живи. Тъмнината, като види светлината, казва: "Грозна си." Тогава, ако тъмнината мисли, че светлината е грозна, какво мисли светлината за тъмнината. Ако дойде един престъпник, направи престъпление, вие го виждате, предавате го на властта, казвате: "Ти си престъпник, един вагабонтин, безчестник." Той казва: "Що ти влиза тебе в работата да се разправяш с моята работа? Нека властта да ме дири. Ти си грешник. Що ти влиза в работата да се занимаваш с мене? " към втори вариант >>
- Тъмнината всякога се стреми да погълне светлината.
Щом отговарят на тази норма, те са красиви. Въпреки това, всяко общество, всеки народ има свое специфично разбиране за красота. Ако отидете между черните, ще видите, че те считат за красив онзи, който има дебели устни и черно лъскаво лице. Тънки устни и бяло лице те не харесват. Според тях, белите са грозни и затова ги ядат. Тъмнината всякога се стреми да погълне светлината. Това показва, че и двете са живи. Тъмнината намира, че светлината е грозна и се стреми да я погълне. Срещате един престъпник и го предавате на властта, защото е извършил престъпление. Той е недоволен от вашата постъпка и намира, че вие нямате право да се месите в неговата работа. Той казва, че държавата само има право да го преследва, но не и вие, който имате грехове като него. към беседата >>
- Тъмнината намира, че светлината е грозна и се стреми да я погълне.
Ако отидете между черните, ще видите, че те считат за красив онзи, който има дебели устни и черно лъскаво лице. Тънки устни и бяло лице те не харесват. Според тях, белите са грозни и затова ги ядат. Тъмнината всякога се стреми да погълне светлината. Това показва, че и двете са живи. Тъмнината намира, че светлината е грозна и се стреми да я погълне. Срещате един престъпник и го предавате на властта, защото е извършил престъпление. Той е недоволен от вашата постъпка и намира, че вие нямате право да се месите в неговата работа. Той казва, че държавата само има право да го преследва, но не и вие, който имате грехове като него. За оправдание вие ще кажете, че държавата изисква съдействието на гражданите си, вследствие на което вие сте длъжни да й помагате. Вие сте прави отчасти докато сте в дадена държава. към беседата >>
301. Наука и знание, МОК , София, 1.3.1929г.,
- Та първото нещо, щом дойдете до едно неразположение, до мрак, тъмнина, веднага да можете да смените това състояние. (втори вариант)
Та първото нещо, щом дойдете до едно неразположение, до мрак, тъмнина, веднага да можете да смените това състояние. Че трябва да знаете как да смените едно съзнание, едно отрицателно състояние. Едно песимистично състояние, да го смените с едно весело, слънчево състояние или да промените нощта в ден. Да промените вашата нощ в ден, вие правили ли сте такива опити? Ти живееш в една стая, Нямаш запалена свещ, за тебе е нощ. Имаш кибрит, свещ, драснеш, запалиш свещта и за тебе стане ден. към втори вариант >>
302. Даде плод, НБ , София, 3.3.1929г.,
- И тогава, ще кажете: Едно време бях сляп, но сега виждам; едно време бях нещастен, а сега съм щастлив; едно време бях невежа, а сега зная повече; едно време живях в безлюбие, а сега живея в любовта; едно време бях в тъмнина, а сега ходя в светлина.
Сега, аз желая Божественото съзнание, което иде в света, да ви намери готови, да станете зидари в новата епоха. Ако не можете да влезете в новата епоха, безполезно е да се говори за добрата почва. Като придобиете добрата почва, ще намерите доброто семе – Словото Божие, което ще даде плод стократно. Новата епоха подразбира по-висока култура, по-възвишена интелигентност, която ще открие вътрешния смисъл на живота. И тогава, ще кажете: Едно време бях сляп, но сега виждам; едно време бях нещастен, а сега съм щастлив; едно време бях невежа, а сега зная повече; едно време живях в безлюбие, а сега живея в любовта; едно време бях в тъмнина, а сега ходя в светлина. Щом кажете така, душата ви ще се изпълни с радост и веселие. Сега, има изгрев и залез в съзнанието ви, а тогава, ще има вечен изгрев. Ще дойде новата епоха, ще дойде новата светлина, понеже всички се стремите към съвършенство, към свобода. Сега, отчасти знаем, отчасти мъдруваме, а когато дойде новото време, тогава ще познаем всичко така, както сме познати. към беседата >>
303. Правилни изводи, ООК , София, 13.3.1929г.,
- Има ангели на светлината, има ангели на тъмнината. (втори вариант)
Обаче животът, както сега е построен, не може така. Не че вие трябва да минете през канала, но ако някой път те застави Провидението или самият живот, мини през, канала както и да е. За предпочитане е да минеш, отколкото да седиш в бездействие. Тия тъмните сили в природата, някои може да приемат, че има тъмни сили, някои може да приемат, че има ангели. Има ангели с крила, има ангели без крила. Има ангели на светлината, има ангели на тъмнината. Обаче ние в живота трябва да поясним, както се проявява. Всичките лоши постъпки трябва да ги поставите на светлите духове. Каква нужда имат те да вършат престъпления? към втори вариант >>
304. Той е реченият, НБ , София, 7.4.1929г.,
- Божественото казва на човека да тръгне сутрин, когато слънцето изгрява, а не вечер, в тъмнината.
– Пред какво? – Спри пред престъпленията си! Спри пред безумията си! Спри пред кривите си постъпки! И като се съмне, като изгрее слънцето, Божественото ще каже: Тръгни! Божественото казва на човека да тръгне сутрин, когато слънцето изгрява, а не вечер, в тъмнината. Докато е нощ, докато е тъмнина, ще седиш на едно място и ще чакаш. Щом изгрее слънцето, ще тръгнеш, ще вървиш напред. Напредналите знаят това, те разбират езика на Абсолютното. Първото положение, което Абсолютното изисква от човека, е да разбира неговия език. Второто положение е да извърши поетата от него работа. към беседата >>
- Докато е нощ, докато е тъмнина, ще седиш на едно място и ще чакаш.
– Спри пред престъпленията си! Спри пред безумията си! Спри пред кривите си постъпки! И като се съмне, като изгрее слънцето, Божественото ще каже: Тръгни! Божественото казва на човека да тръгне сутрин, когато слънцето изгрява, а не вечер, в тъмнината. Докато е нощ, докато е тъмнина, ще седиш на едно място и ще чакаш. Щом изгрее слънцето, ще тръгнеш, ще вървиш напред. Напредналите знаят това, те разбират езика на Абсолютното. Първото положение, което Абсолютното изисква от човека, е да разбира неговия език. Второто положение е да извърши поетата от него работа. Това задължение се символизира с венец. към беседата >>
305. Живите линии на съзнанието, МОК , София, 19.4.1929г.,
- Някой се оплаква от тъмнина в съзнанието си.
Като знаете този закон, вие можете сами да си въздействувате. Например, оплаквате се от студ. Какво трябва да направите против студа? – Да увеличите любовта си. Безлюбието внася студ в човешкия организъм, а любовта – топлина. Някой се оплаква от тъмнина в съзнанието си. Щом му е тъмно, нищо друго не остава, освен да си купи една свещ и да я запали. Като увеличи светлината си, съзнанието му се прояснява. Ще кажете, че когато вътрешната светлина и топлина в човека се увеличават, положението му се подобрява. Не е въпрос за подобряване на положението, но човек трябва да решава задачите си правилно. Какъв смисъл има подобряването на прасето, ако го чака нож? към беседата >>
306. Пътят на слабия и на силния / Двата свещени пътя, ООК , София, 1.5.1929г.,
- Музиката на съвременните хора представя малка светлинка всред голяма тъмнина.
С нея той може да се лекува. Музиката е по-добро средство за лекуване от всякакви лекарства и инжекции. И когато не може да реши някоя задача в живота си, човек пак трябва да пее. Пеят не само обикновените хора, но и най-великите адепти и светии. Тяхната музика съществува по-отдавна от тази на земята. Музиката на съвременните хора представя малка светлинка всред голяма тъмнина. Колкото и малка да е тази светлинка, един ден тя ще се усили. Тя е начало на бъдещата музика, без която новата култура не може да дойде на земята. Ако не се създадат нови музикални форми, и новата музика не може да дойде. Като професия, музиката е едно нещо; като творческа сила, като дарба, вложена в човека, тя е друго нещо. Човек не трябва да пренебрегва в себе си това, което природата е вложила. към беседата >>
307. Ела след мене!, НБ , София, 5.5.1929г.,
- Докато тази връзка не се възстанови, в човешкото съзнание винаги ще съществува известна тъмнина, която ще спъва хората.
Възможно е това, но образите, които ще възприемете с мисълта си от слънцето, не можете да ги пренесете във вашия мозък. Какво има на слънцето, мисълта знае, но ти, като човек със своя физически мозък, не можеш да възприемеш. – Защо? – Защото между мисълта, като висше съзнание, и физическото съзнание няма вътрешна връзка. Ако тази връзка в човека се възстанови, всички образи, възприети от слънцето, ще изпъкнат в съзнанието му. Докато тази връзка не се възстанови, в човешкото съзнание винаги ще съществува известна тъмнина, която ще спъва хората. Казвате: Да живеем, че каквото ще да става! – Така е, но живеенето се отнася само за безсмъртните. Истински живее само безсмъртният. към беседата >>
309. Единство в живота, МОК , София, 17.5.1929г.,
- Щом излезе от тези граници, той влиза в света на тъмнината, на злото, на разрушаването и започва да върши престъпления.
Черният цвят не съществува в спектъра. Ако си червен, жълт, син, портокалов, зелен, виолетов цвят, ти си в естествените процеси на природата. Излезеш ли от тези цветове и влезеш в черния, ти излизаш от границата на естествените цветове. Има два черни цвята, които са граници на другите цветове: долен черен цвят – положителен и горен – отрицателен. Докато се движи между двата черни цвята, човек не прави престъпления. Щом излезе от тези граници, той влиза в света на тъмнината, на злото, на разрушаването и започва да върши престъпления. към беседата >>
310. Битие и откровение, ООК , София, 22.5.1929г.,
- Докато живее изключително в сърдцето и в ума си, човек всякога ще минава от светлина в тъмнина, от ден в нощ.
Обаче, за да имате ясна представа за тия прояви, вие трябва да изучавате съзнанието си. Съзнанието на човека трябва да му служи като мярка на нещата. Той трябва да застане в съзнанието си и оттам да изучава проявите на своя ум и на своето сърдце. Докато разглежда нещата от положението на сърдцето и на ума си, човек на може да има ясна представа за тях. Чувствата не представят още сърдцето, нито мислите представят ума. Докато живее изключително в сърдцето и в ума си, човек всякога ще минава от светлина в тъмнина, от ден в нощ. Иска ли да преброди тъмната нощ, в която е попаднал, той трябва да се качи в съзнанието си, дето ще види малка, но сигурна светлинка, която ще му покаже изходния път. Недоволни от тази светлина, мнозина я загасват и тръгват да търсят голяма светлина, голям огън. Обаче, който не може да се ползва от малката светлина, той не може да се ползва и от голямата. При малката светлинка, именно, човек би могъл да чете, да прехвърля листата на своя живот и да се поучава. От малката мъдрост той ще върви към голямата, която ще осмисли живота му и ще го постави в правия път. към беседата >>
311. Разумните кротки / Блажени кротките, НБ , София, 23.6.1929г.,
- Това показва, че те живеят само с пипане, като в тъмнина, а не с виждане.
Ако някой си позволява да отрича слънцето, ще го турят в огъня да провери, има ли огън в света, или няма. Ако някой отрича съществуването на въздуха, ще му отнемат въздуха и ще го питат, има ли въздух, или няма. Още първата секунда той ще познае, съществува ли въздух, или не. За съвременните хора въздухът е нещо неразбрано. Защо? – Защото те го разглеждат само като физическо, материално вещество, съставено от кислород и азот. Това показва, че те живеят само с пипане, като в тъмнина, а не с виждане. Срещате един човек и виждате, че плаче, скърби за баща си. – Къде е баща ти? – Умря, заровиха го в земята. Този човек не подозира даже, че баща му е заровен в земята като семка, и след няколко години тази семка ще израсте, ще цъфне и плод ще върже. Всяко нещо, което е посадено в земята, ще израсте, ще цъфне и плод ще даде. към беседата >>
- Прекъсне ли тази връзка, мрак и тъмнина настава в съзнанието му, което го довежда до отчаяние, до обезнадежване.
Същото се отнася и за човека. Всеки човек трябва да има една котва, която да го държи вързан за почвата. Той трябва да има една идея, за която да бъде свързан: или с ума си, или със сърцето си. Когато умът му се развърже, сърцето му трябва да се свърже; когато сърцето му се развърже, умът му трябва да се свърже. Дали умът или сърцето ще бъде свързано, безразлично е, но човек трябва да има непреривна връзка с Вечната Светлина на живота. Прекъсне ли тази връзка, мрак и тъмнина настава в съзнанието му, което го довежда до отчаяние, до обезнадежване. към беседата >>
313. Закон на отношения, ООК , София, 24.7.1929г.,
- Не върши ли волята Божия, той сам живее в тъмнина.
То има пред вид да го застави да гледа правилно на нещата. Божественото съзнание съпоставя фактите. Ще каже някой, че върши волята Божия. – И това може да се провери лесно. Който върши волята Божия, той носи светлина и за себе си, и за другите. Не върши ли волята Божия, той сам живее в тъмнина. Когато Божественото Начало в хората е взело надмощие над човешкото, те светят еднакво и светлината им се прелива от един в друг. Това подразбира равенство между хората. Те са равни по прояви на любовта, на мъдростта и на истината. Щом хората престанат да живеят по законите на любовта, на мъдростта и на истината, равенството между тях се нарушава и те започват да живеят в неравенството. Спазвайте законите на Великия живот, спазвайте законите на хармоничните отношения, за да се движите в равенството на живота. към беседата >>
314. На планината, МОК , Рила, 16.8.1929г.,
- Достатъчно е да изпаднете в мрак, в тъмнина, в заблуждение и да се обърнете към душата си, за да опитате нейното проявление.
Все трябва да има някакъв материален предмет, който да въздействува върху ума и сърдцето ви. Без материалното, духовното остава неразбрано. Говорите за човека, за неговата душа, но за това вадите заключение от неговата външност и от неговите прояви. Какво нещо е душата, никой не знае, никой не я виждал. Обаче, всеки е опитал нейното въздействие. Достатъчно е да изпаднете в мрак, в тъмнина, в заблуждение и да се обърнете към душата си, за да опитате нейното проявление. Тя ще се прояви по един скрит, вътрешен начин, но веднага ще познаете присъствието й. Тя ще разсее мрака и заблуждението ви и ще ви възкреси. Душата помага, но се крие, иска да остане невидима. Тя е красива, подобна на едва разцъфнал се цвят. Тя се страхува от хората, да не я обсебят. към беседата >>
315. По Бога направени, СБ , София, 25.8.1929г.,
- Човешкият живот се определя от две състояния, които произвеждат два различни резултата, а именно: добро и зло, виделина и тъмнина, истина и лъжа.
Човешкият живот се определя от две състояния, които произвеждат два различни резултата, а именно: добро и зло, виделина и тъмнина, истина и лъжа. Тия думи изразяват Истината, скрита в самия живот. За истинския живот, както и за същината на живота, може да се говори само тогава, когато той се пречисти от всички примесени към него елементи, които го развалят и опетняват. Същото нещо може да се каже и за водата. За свойствата на водата може да се говори само тогава, когато тя се освободи от всички примесени и разтворени в нея вещества, които изменят и развалят вкуса й. Съвременните хора още не са опитали и не знаят, какво нещо е чистата вода, в абсолютния смисъл на думата. към беседата >>
- От чисто практическо гледище, човек не трябва да се занимава с отрицателните сили на тъмнината, защото те го демагнитизират, и той изгубва своята вътрешна сила.
От чисто практическо гледище, човек не трябва да се занимава с отрицателните сили на тъмнината, защото те го демагнитизират, и той изгубва своята вътрешна сила. Когато човек наблюдава някое отрицателно действие, той се опетнява. Виждаш ли, че бесят, или убиват някого, не гледай, не петни душата си! Помоли се за този човек и се постарай да си създадеш някакъв красив образ, никаква красива форма в ума. Създай в ума си една картина за доброто на този човек, та да му помогнат от невидимия свят, да отворят път на душата му. Следователно, нека остане в вашия ум една картина за доброто, за благото на този човек. към беседата >>
- В тъмнината пипала тук-там по масата, намерила едно око и го турила на място.
Те старателно криели един от друг своя недостатък. Една вечер били поканени на гости у свои приятели, дето пийнали малко повече, пели, веселили се. Като стигнали у дома си, мъжът набързо извадил изкуственото си око и го турил на масата, но не на мястото, дето обикновено го турял. И жената турила изкуственото си око на масата, близо до окото на мъжа си. На другия ден тя станала по-рано от мъжа си, потърсила окото на мястото, дето обикновено го криела и, като не го намерила, спомнила си, че го турила на масата някъде. В тъмнината пипала тук-там по масата, намерила едно око и го турила на място. Мъжът станал по-късно от жена си, и първата му работа била да намери окото си. Намерил го на масата и бързо го поставил на място. По едно време, като погледнал към жена си, видял, че едното й око било синьо, а другото – кафяво. Той се почудил, какво е станало с жена му, че в 24 ч. само окото й изменило цвета си. към беседата >>
- Следователно, три елемента са нужни за придобиване на новия живот: любов, която изключва страданията; мъдрост, която изключва тъмнината и истина, която изключва всички ограничения.
Следователно, три елемента са нужни за придобиване на новия живот: любов, която изключва страданията; мъдрост, която изключва тъмнината и истина, която изключва всички ограничения. Новият живот носи безсмъртие. Казва се, че безсмъртният е господар на своята съдба. Той може да бъде господар на своята съдба, но не и господар на хората. Когато човек осъзнае това положение, той ще подаде ръка на всички свои ближни. Един ден, когато всички хора се обединят, те ще изпълнят великата задача, за която са дошли на земята. към беседата >>
319. Смяна на състоянията / Сменяне на състоянията, МОК , София, 6.9.1929г.,
- Тъмнината е голяма, нищо не виждате.
– Защо? – Страх ви е да не направите някаква пакост. Ако влезете в една тъмна пещера, ще се намерите в същото положение, както в тъмния салон. Какво ще бъде положението ви? Какво трябва да правите сега? Тъмнината е голяма, нищо не виждате. При това, вие сте влезли вътре с намерение да правите научни изследвания. Като се лутате известно време в мрака, вие си спомняте, че имате кибрит в джоба си. Изваждате кибрита, драсвате и запалвате само една клечка. Колкото малка да е светлинката, вие отчасти се ориентирате и започвате да търсите свещ, лампа или ключа на електрическото осветление. Намерите ли ключа на осветлението, вие запалвате лампите и се радвате на светлината. към беседата >>
320. Здраве, богатство и учение / Здраве и злато (Здраве, богатство и учение), МОК , София, 25.10.1929г.,
- Дойдем ли до ума, и там имаме две категории мисли: едните произвеждат светлина, а другите – тъмнина.
С други думи казано: човек трябва да има и топлина, и светлина в себе си, за да може правилно да се развива. Каква къща е тази, в която няма светлина и топлина? Който влезе в къща без светлина и топлина, той е осъден на смърт. Казано е в Писанието: „От сърцето излиза всичко.“ Наистина, сърцето е причина да излива човек топли или студени думи, които да сгряват, или да замразяват. Топлите думи подразбират топли чувства, а студените думи – студени чувства. Дойдем ли до ума, и там имаме две категории мисли: едните произвеждат светлина, а другите – тъмнина. Дето горенето е силно, там влагата е повече. Защо? Предполага се, че там е имало повече водород и кислород, които, съединени заедно, дават вода или водни пари. Ако при съединяването на водорода с кислорода остане излишен кислород, той, като активен газ, може да се съедини с друг елемент, например, с въглерода, и да образува въглероден двуокис, задушлив газ, който пречи на горенето. От друга страна, макар и по-мъчно, кислородът може да се съедини и с азота, да образува азотни окиси. Оттук виждаме, че главните елементи, които взимат участие в органическия живот, са въглерод, водород и кислород. към беседата >>
321. Паралелизъм в природата, ООК , София, 20.11.1929г.,
- Запример, всеки възприема светлината, разбира я отчасти, ползва се от нея, но рече ли да я обхване, той се загубва, и в съзнанието му настава известна тъмнина.
Той не е готов още за новите условия. Щом се нагоди към тях, разсеяността изчезва. Колкото по-голямо е пространството, в което мисълта се проектира, толкова тя е по-разпръсната, по-разширена. Тази е причината, поради която човек не може да схване ясно идеите, какво нещо е Бог, душа, дух, ум, сърце, време, пространство и т. н. Натъкне ли се на една от тия идеи, той казва: Отвлечена е тази идея, не е за моя ум. Запример, всеки възприема светлината, разбира я отчасти, ползва се от нея, но рече ли да я обхване, той се загубва, и в съзнанието му настава известна тъмнина. Това показва, че нещата могат да се разбират до известна степен само, но по никой начин не могат да се обхванат изцяло. Обхванат ли се, значи, да се ограничат, а това е невъзможно. Всички идеи, които възникват в ума на човека, се дължат на това, че те съществуват като прави линии някъде в природата и в живота. Дойде ли една идея до вашия ум, тя веднага произвежда друга права, паралелна на нея, и вие започвате да мислите. Вашата мисъл е невидима, но се явява като естествено последствие на правата линия, която я предизвикала. към беседата >>
322. Обхода и проява, ООК , София, 11.12.1929г.,
- Това е все едно да носиш свещ в ръка и да не можеш да си послужиш с нея, когато изпаднеш в тъмнина.
Мнозина се хвалят със своите убеждения, със своето верую, но като се намерят в нещастие, не могат да си светнат с тях. Това е все едно да носиш свещ в ръка и да не можеш да си послужиш с нея, когато изпаднеш в тъмнина. Или да носиш оръжие в ръката си, а когато те нападнат разбойници, да не можеш да се защитиш. Ако една идея е Божествена, тя трябва да свети на човека в тъмната нощ на живота му; тя трябва да го защищава от неприятелите му. Същото се отнася и до постъпките на човека. Който живее в Божествения свят, той лесно се справя с мъчнотиите и с греха. Мине ли през ума му някаква грешна, нечиста мисъл, той я хваща, разтърсва я и я хвърля на земята. към беседата >>
- Сърцето, и то работи в тъмнина, там си има лампички на изкуствена светлина. (втори вариант)
Това са два процеса в природата. Когато вие искате да наберете известна енергия, за да свършите нещо, непременно трябва да минете през процеса на тъмнината, за да наберете енергия. В природата е така. Тя е затворила мозъка на една коруба, да работи в тъмнина. Сърцето, и то работи в тъмнина, там си има лампички на изкуствена светлина. По някой път се запалват, а някой път и без да се запалят тези лампички, пак работи сърцето. Всичко в тъмнина става, а при това ние обичаме светлината. И защо именно човек обича светлината? Това е вече смяна на едно състояние с друго. Дълго време като си пътувал през тъмнина, непременно в тебе ще се зароди едно желание, да имаш противоположното на тъмнината светлината. към втори вариант >>
- Всичко в тъмнина става, а при това ние обичаме светлината. (втори вариант)
Когато вие искате да наберете известна енергия, за да свършите нещо, непременно трябва да минете през процеса на тъмнината, за да наберете енергия. В природата е така. Тя е затворила мозъка на една коруба, да работи в тъмнина. Сърцето, и то работи в тъмнина, там си има лампички на изкуствена светлина. По някой път се запалват, а някой път и без да се запалят тези лампички, пак работи сърцето. Всичко в тъмнина става, а при това ние обичаме светлината. И защо именно човек обича светлината? Това е вече смяна на едно състояние с друго. Дълго време като си пътувал през тъмнина, непременно в тебе ще се зароди едно желание, да имаш противоположното на тъмнината светлината. Или ще имаш второ състояние, след като сте имали едно състояние на недоволство в природата, искате нещо да бъдете доволни. Всички в света и млади, и стари, все имат известен стремеж. към втори вариант >>
- Дълго време като си пътувал през тъмнина, непременно в тебе ще се зароди едно желание, да имаш противоположното на тъмнината светлината. (втори вариант)
Сърцето, и то работи в тъмнина, там си има лампички на изкуствена светлина. По някой път се запалват, а някой път и без да се запалят тези лампички, пак работи сърцето. Всичко в тъмнина става, а при това ние обичаме светлината. И защо именно човек обича светлината? Това е вече смяна на едно състояние с друго. Дълго време като си пътувал през тъмнина, непременно в тебе ще се зароди едно желание, да имаш противоположното на тъмнината светлината. Или ще имаш второ състояние, след като сте имали едно състояние на недоволство в природата, искате нещо да бъдете доволни. Всички в света и млади, и стари, все имат известен стремеж. И тия стремежи са все отмерени. В природата всички неща са все отмерени. И ако човек е разумен, ако върви по разумната природа, следи отмерените действия на природата, то ние не щяхме да страдаме. към втори вариант >>
- При сегашните условия, ако не се сменят състоянията, ако не се смени скръбта с радост, тъмнината със светлина, сегашният живот не може да се развие правилно. (втори вариант)
Та в природата непременно трябва да има смяна. При сегашните условия, ако не се сменят състоянията, ако не се смени скръбта с радост, тъмнината със светлина, сегашният живот не може да се развие правилно. Това са смени. Ние сме против продължаването на ония ритмически периоди. Този ритъм може да продължава една секунда светлина, тъмнина, светлина, тъмнина. Или две секунди, три, четири да не измениш отношенията, които природата е дала. Щом направиш един период на светлината по-дълъг, отколкото трябва, или по-кратък, отколкото трябва, ти вече нарушаваш тази хармония на природата. към втори вариант >>
- Този ритъм може да продължава една секунда светлина, тъмнина, светлина, тъмнина. (втори вариант)
Та в природата непременно трябва да има смяна. При сегашните условия, ако не се сменят състоянията, ако не се смени скръбта с радост, тъмнината със светлина, сегашният живот не може да се развие правилно. Това са смени. Ние сме против продължаването на ония ритмически периоди. Този ритъм може да продължава една секунда светлина, тъмнина, светлина, тъмнина. Или две секунди, три, четири да не измениш отношенията, които природата е дала. Щом направиш един период на светлината по-дълъг, отколкото трябва, или по-кратък, отколкото трябва, ти вече нарушаваш тази хармония на природата. Затова, когато говорим за естествения живот, подразбираме онова, което природата е турила, не го изменяй. Не казвай: “Защо аз така се родих? ” Много добре си се родил. към втори вариант >>
- Светлината и тъмнината са два процеса в природата, които човек трябва добре да разбира.
Това, което в даден случай е зло за вас, за други не е зло. Това, което е неприятно за едного, е приятно за другиго. Бухалът се плаши от светлината, а дневните животни и птици я търсят. Има хора, които, като бухала, бягат от светлината; има и такива, които търсят светлината. Грешникът бяга от светлината, а праведният я търси. Светлината и тъмнината са два процеса в природата, които човек трябва добре да разбира. Като необходими процеси в природата, човек трябва да минава през тях. Когато иска да събере известно количество енергия, с която да свърши някаква работа, човек трябва да мине през тъмнината. Затова, именно, природата е затворила мозъка, дробовете, сърцето, стомаха в тъмни стаички, там да работят, от никого несмущавани. Тези органи имат специфична светлина, с която си служат. Така запазени, те не пръскат енергията си, вследствие на което всякога имат излишък, който държат като запасна енергия. към беседата >>
- Когато иска да събере известно количество енергия, с която да свърши някаква работа, човек трябва да мине през тъмнината.
Бухалът се плаши от светлината, а дневните животни и птици я търсят. Има хора, които, като бухала, бягат от светлината; има и такива, които търсят светлината. Грешникът бяга от светлината, а праведният я търси. Светлината и тъмнината са два процеса в природата, които човек трябва добре да разбира. Като необходими процеси в природата, човек трябва да минава през тях. Когато иска да събере известно количество енергия, с която да свърши някаква работа, човек трябва да мине през тъмнината. Затова, именно, природата е затворила мозъка, дробовете, сърцето, стомаха в тъмни стаички, там да работят, от никого несмущавани. Тези органи имат специфична светлина, с която си служат. Така запазени, те не пръскат енергията си, вследствие на което всякога имат излишък, който държат като запасна енергия. към беседата >>
- Като контрастно състояние на тъмнината.
Значи, всички велики работи стават на тъмно. Въпреки това ние обичаме светлината. Защо човек обича светлината? Като контрастно състояние на тъмнината. Когато човек седи дълго време на тъмно, в него се събужда непреодолимо желание да излезе на светлина, да смени състоянието си. Когато е минал през голямо недоволство, човек се стреми към доволство. Всички хора, млади и стари, имат стремеж към нещо. Стремежът им се дължи, именно, на контрастите в живота. Като са били дълго време в известно състояние, те се стремят да излязат от него и да го заменят с ново, обикновено противоположно на първото. към беседата >>
- Например, необходимо е човек да минава от богатство в сиромашия и от сиромашия в богатство, от скръб в радост и от радост в скръб, от светлина в тъмнина и от тъмнина в светлина.
Като ученици, вие трябва да познавате законите на живота, какви са те в действителност, а не както хората ги тълкуват. Ако разбира правилно законите на живота и на природата, човек вижда, че смените в състоянията му са необходими. Например, необходимо е човек да минава от богатство в сиромашия и от сиромашия в богатство, от скръб в радост и от радост в скръб, от светлина в тъмнина и от тъмнина в светлина. Ако не съществуваха смените в природата, човек не би могъл да се развива правилно. Като наблюдавате процесите, които стават в природата, виждате, че те са хармонични. Например, всеки процес продължава определено време. Ако времето на траенето е по-голямо или по-малко, отколкото трябва, хармонията в природата се нарушава. Определено е, колко време трябва да продължава светлината и колко – тъмнината. към беседата >>
- Определено е, колко време трябва да продължава светлината и колко – тъмнината.
Например, необходимо е човек да минава от богатство в сиромашия и от сиромашия в богатство, от скръб в радост и от радост в скръб, от светлина в тъмнина и от тъмнина в светлина. Ако не съществуваха смените в природата, човек не би могъл да се развива правилно. Като наблюдавате процесите, които стават в природата, виждате, че те са хармонични. Например, всеки процес продължава определено време. Ако времето на траенето е по-голямо или по-малко, отколкото трябва, хармонията в природата се нарушава. Определено е, колко време трябва да продължава светлината и колко – тъмнината. Като знаете това, не питайте, защо сте се родили такъв или онакъв. Всеки е роден такъв, какъвто трябва. – Защо живее така? – Това е друг въпрос вече. От човека зависи да живее по един или по друг начин. към беседата >>
- Светлината и тъмнината срещали ли сте?
Обаче, ако прекарате и богатия, и сиромаха през една реторта, поставена на огъня на живота, и двамата ще бъдат еднакви. Това показва, че голямата височина отговаря на голямата дълбочина. Като души, и двамата са еднакви. Срещали ли сте душата на човека? Ще кажете, че сте срещали хора, облечени в плът, но души не сте срещали. Светлината и тъмнината срещали ли сте? Колкото за светлината и тъмнината, всички имате опитност, всички ги познават. Щом сте срещали светлината, не може да не сте срещали душата. Защо? Понеже светлината е дреха на душата. Всички души идат от слънцето. Душите слизат на земята сутрин рано, с изгряването на слънцето. към беседата >>
- Колкото за светлината и тъмнината, всички имате опитност, всички ги познават.
Това показва, че голямата височина отговаря на голямата дълбочина. Като души, и двамата са еднакви. Срещали ли сте душата на човека? Ще кажете, че сте срещали хора, облечени в плът, но души не сте срещали. Светлината и тъмнината срещали ли сте? Колкото за светлината и тъмнината, всички имате опитност, всички ги познават. Щом сте срещали светлината, не може да не сте срещали душата. Защо? Понеже светлината е дреха на душата. Всички души идат от слънцето. Душите слизат на земята сутрин рано, с изгряването на слънцето. Всички са облечени с бели, светли дрехи. към беседата >>
- Какво ще кажете за тъмнината, срещали ли сте я?
Понеже светлината е дреха на душата. Всички души идат от слънцето. Душите слизат на земята сутрин рано, с изгряването на слънцето. Всички са облечени с бели, светли дрехи. Значи, понятието за душата се слива с понятието за светлината. Какво ще кажете за тъмнината, срещали ли сте я? Плътта, материята, от която човек е направен, е тъмнина. Затова казваме, че сегашният човек, както е създаден, е тъмнина. към беседата >>
- Плътта, материята, от която човек е направен, е тъмнина.
Всички души идат от слънцето. Душите слизат на земята сутрин рано, с изгряването на слънцето. Всички са облечени с бели, светли дрехи. Значи, понятието за душата се слива с понятието за светлината. Какво ще кажете за тъмнината, срещали ли сте я? Плътта, материята, от която човек е направен, е тъмнина. Затова казваме, че сегашният човек, както е създаден, е тъмнина. към беседата >>
- Затова казваме, че сегашният човек, както е създаден, е тъмнина.
Душите слизат на земята сутрин рано, с изгряването на слънцето. Всички са облечени с бели, светли дрехи. Значи, понятието за душата се слива с понятието за светлината. Какво ще кажете за тъмнината, срещали ли сте я? Плътта, материята, от която човек е направен, е тъмнина. Затова казваме, че сегашният човек, както е създаден, е тъмнина. към беседата >>
325. От сърцето излизат, НБ , София, 5.1.1930г.,
- Бог е и в тъмнината, и в светлината.
Какво от това? Една вечер, около дванадесет часа, качвам се в стаята си, една сестра се връща с един брат, иска да ме запознае с него. Сега не искам да се запознавам. Питам, коя сестра няма брат и кой брат няма сестра? Хубаво е, ако ми е брат. Бог е и в тъмнината, и в светлината. Той е в душата и на брата, и на сестрата. Той е в душата и на жената, и на мъжа. Тогава защо трябва да мислите неща, които не съществуват. Ама някъде хойкала тази сестра. Нямате право да мислите по тези неща. към беседата >>
- Като свети в тъмнината, човешкият ум ще се домогне най-после и до великата Любов, от която някога е излязъл.
Като слушате да ви се говори така, това не значи, да пламнете като суха клечка и скоро да изгаснете, или да се нагорещите като желязо и скоро да изстинете. Това са моменти на настроения. Човек трябва да бъде свещ, която гори, без да изгасва. Човешкият ум е свещ, на която трябва да се дадат условия вечно да свети. Като свети в тъмнината, човешкият ум ще се домогне най-после и до великата Любов, от която някога е излязъл. Всеки търси любовта, защото тя внася живот, тя подмладява човека. Без любов не може да се живее. Придобиете ли любовта, животът ви става приказен. Дето е любовта, там е изобилието. При любовта човек лесно се справя и със сиромашията, и с глада, и с мъчнотиите. към беседата >>
- Аз, щом като вляза в един бакалин на тъмнината, ме посреща много учтиво: "Заповядайте, господине." Дюкянът е отлично нареден. (втори вариант)
Аз, щом като вляза в един бакалин на тъмнината, ме посреща много учтиво: "Заповядайте, господине." Дюкянът е отлично нареден. Захарта, зехтинът, всичко туй, но в него има желание да ме излъже. Като ме излъже, той усеща в тази лъжа много голяма прият- ност. Ако може да ме излъже, по-хубаво нещо от това не може да намери в света. Той има десет чувала наредени, с хубава захар, но не зная коя е най-хубавата. Ако го попитам коя е най-хубавата, той ще ми представи за най-хубава най-лошата. към втори вариант >>
- Отиваш ти при бакалина на тъмнината, искаш да минеш за много праведен, искаш да вземеш пари от него. (втори вариант)
Казвам, щом сте се родили вечерно време, ще знаеш, че в тебе има много стока от бакалина на тъмнината. Но ти опитваш тия стоки добри ли са, или не. Трябва да знаеш твоята стока доброкачествена ли е, или не. Искаш пари назаем. Ти ще се покажеш много внимателен. Отиваш ти при бакалина на тъмнината, искаш да минеш за много праведен, искаш да вземеш пари от него. Мислиш ли, че ако изнесеш една от неговите отрицателни черти, той ще ти даде пари назаем? Нищо няма да ти даде. Ще кажеш: той не е лош човек. Не, не, ти умно не постъпваш. Ти от бакалина ще вземеш пари назаем, макар че е лош. към втори вариант >>
- Аз, щом като вляза [у] един бакалин на тъмнината, ме посреща много учтиво: „Заповядайте, господине." Дюкянът е отлично нареден. (втори вариант)
Аз, щом като вляза [у] един бакалин на тъмнината, ме посреща много учтиво: „Заповядайте, господине." Дюкянът е отлично нареден. Захарта, зехтинът, всичко туй, но в него има желание да ме излъже. Като ме излъже, той усеща в тази лъжа много голяма приятност. Ако може да ме излъже, по-хубаво нещо от това не може да намери в света. Той има десет чувала наредени, с хубава захар, но не зная коя е най-хубавата. Ако го попитам коя е най-хубавата, той ще ми представи за най-хубава най-лошата. към втори вариант >>
- Щом като влезеш при бакалина на светлината, ако държиш същия закон, както при бакалина на тъмнината, ще изгубиш. (втори вариант)
Щом като влезеш при бакалина на светлината, ако държиш същия закон, както при бакалина на тъмнината, ще изгубиш. Като влезеш при него, ще кажеш: „Моля, дайте ми от най-хубавата стока." Каквото ми даде, най-хубаво е, той трябва да избира. Аз не избирам, той избира. Когато съм при другия бакалин, въпросът е друг, тогава аз избирам. към втори вариант >>
- Отиваш ти при бакалина на тъмнината, искаш да минеш за много праведен, искаш да вземеш пари от него. (втори вариант)
Казвам, щом сте се родили вечерно време, ще знаеш, че в тебе има много стока от бакалина на тъмнината. Но ти опитваш тия стоки добри ли са, или не. Трябва да знаеш твоята стока доброкачествена ли е, или не. Искаш пари назаем. Ти ще се покажеш много внимателен. Отиваш ти при бакалина на тъмнината, искаш да минеш за много праведен, искаш да вземеш пари от него. Мислиш ли, че ако изнесеш една от неговите отрицателни черти, той ще ти даде пари назаем? Нищо няма да ти даде. Ще кажеш: той не е лош човек. Не, не, ти умно не постъпваш. Ти от бакалина ще вземеш пари назаем, макар че е лош. към втори вариант >>
- Ако е бакалин на тъмнината, ще си помислиш, ще направиш избор. (втори вариант)
Сутрин ставаш, молиш се, искаш да бъдеш добър човек. Но Бог на пътя ти дава най-малкия опит, да бъдеш добър човек. Срещне те един господин, казва: „Ела с мене да ми направиш една малка услуга." Най-малкото е то. Ти казваш: „Много съм занят, ще почакаш." Не може да се отлага, след време се сменя. Трябва да знаеш, ако на този услужиш, Бог ще ти уреди всичките твои работи. Ако е бакалин на тъмнината, ще си помислиш, ще направиш избор. Щом някой ти казва: „Ела да ни направиш една услуга", и е от бакалите на тъмнината, прави избор. Но, ако този човек е от бакалите на [светлината], никакъв избор не прави. Когато срещнеш бакалина на светлината, каквото той ти каже, направи го. Но когато срещнеш другия бакалин, прави това, което ти знаеш. към втори вариант >>
- Щом някой ти казва: „Ела да ни направиш една услуга", и е от бакалите на тъмнината, прави избор. (втори вариант)
Но Бог на пътя ти дава най-малкия опит, да бъдеш добър човек. Срещне те един господин, казва: „Ела с мене да ми направиш една малка услуга." Най-малкото е то. Ти казваш: „Много съм занят, ще почакаш." Не може да се отлага, след време се сменя. Трябва да знаеш, ако на този услужиш, Бог ще ти уреди всичките твои работи. Ако е бакалин на тъмнината, ще си помислиш, ще направиш избор. Щом някой ти казва: „Ела да ни направиш една услуга", и е от бакалите на тъмнината, прави избор. Но, ако този човек е от бакалите на [светлината], никакъв избор не прави. Когато срещнеш бакалина на светлината, каквото той ти каже, направи го. Но когато срещнеш другия бакалин, прави това, което ти знаеш. към втори вариант >>
- Изпадне ли в тъмнината на живота, човек загубва мярка за нещата и престава да различава доброто от злото.
Доброто в света е закон на светлината, а злото - закон на тъмнината. Докато е в светлината на живота, човек всякога ще различава доброто от злото. Изпадне ли в тъмнината на живота, човек загубва мярка за нещата и престава да различава доброто от злото. Той изгубва границата, дето свършва едното и започва другото. В живота доброто и злото се преплитат така тънко, че мъчно се различават границите им. Например, ако влезете в дюкяна на човек, който си служи със закона на тъмнината, вие трябва да познавате похватите му. Не разбирате ли похватите му, вие всякога ще останете излъгани. Той ще ви представя добрата стока за долнокачествена, а долнокачествената за добра, за да я продаде скъпо. към беседата >>
- Например, ако влезете в дюкяна на човек, който си служи със закона на тъмнината, вие трябва да познавате похватите му.
Доброто в света е закон на светлината, а злото - закон на тъмнината. Докато е в светлината на живота, човек всякога ще различава доброто от злото. Изпадне ли в тъмнината на живота, човек загубва мярка за нещата и престава да различава доброто от злото. Той изгубва границата, дето свършва едното и започва другото. В живота доброто и злото се преплитат така тънко, че мъчно се различават границите им. Например, ако влезете в дюкяна на човек, който си служи със закона на тъмнината, вие трябва да познавате похватите му. Не разбирате ли похватите му, вие всякога ще останете излъгани. Той ще ви представя добрата стока за долнокачествена, а долнокачествената за добра, за да я продаде скъпо. Видите ли, че постъпва по този начин, вземете, именно, от стоката, която той ли представя за долнокачествена. Щом хванете лъжата му, вие ще си излезете доволен, че не са ви излъгали. Този бакалин скоро ще фалира. към беседата >>
- Ако влиза в бакалница на тъмнината, той трябва да отваря очите си, сам да си избира продукти.
И тъй, щом е слязъл на земята, човек трябва да бъде буден, да знае, в каква бакалница влиза и с какъв човек има взимане-даване. Ако влиза в бакалница на тъмнината, той трябва да отваря очите си, сам да си избира продукти. Влиза ли в бакалница на светлината, той трябва да вложи всичкото си доверие в търговеца, да се остави на него да му избере от най-доброкачествените си продукти. Дете ли ще се ражда, човек пак трябва да избира благоприятен момент на неговото зачеване. Когато едно дете се зачене в момент на светлината, то ще носи в себе си благоприятни условия и възможности. Зачене ли се в момент на тъмнината, това дете ще носи в себе си неблагоприятни условия и възможности. Също така от значение е и моментът на раждането. към беседата >>
- Зачене ли се в момент на тъмнината, това дете ще носи в себе си неблагоприятни условия и възможности.
И тъй, щом е слязъл на земята, човек трябва да бъде буден, да знае, в каква бакалница влиза и с какъв човек има взимане-даване. Ако влиза в бакалница на тъмнината, той трябва да отваря очите си, сам да си избира продукти. Влиза ли в бакалница на светлината, той трябва да вложи всичкото си доверие в търговеца, да се остави на него да му избере от най-доброкачествените си продукти. Дете ли ще се ражда, човек пак трябва да избира благоприятен момент на неговото зачеване. Когато едно дете се зачене в момент на светлината, то ще носи в себе си благоприятни условия и възможности. Зачене ли се в момент на тъмнината, това дете ще носи в себе си неблагоприятни условия и възможности. Също така от значение е и моментът на раждането. Човек, който се е родил вечер, се различава коренно от този, който се е родил сутрин, по обяд или през деня. Който се е родил вечер, той има в себе си известно количество стока от бакалина на тъмнината, която трябва да обработи в себе си. Натъкне ли се на търговец на тъмнината, човек сам трябва да избира стоката. С бакалина на тъмнината човек трябва веднага да урежда работите си. към беседата >>
- Който се е родил вечер, той има в себе си известно количество стока от бакалина на тъмнината, която трябва да обработи в себе си.
Дете ли ще се ражда, човек пак трябва да избира благоприятен момент на неговото зачеване. Когато едно дете се зачене в момент на светлината, то ще носи в себе си благоприятни условия и възможности. Зачене ли се в момент на тъмнината, това дете ще носи в себе си неблагоприятни условия и възможности. Също така от значение е и моментът на раждането. Човек, който се е родил вечер, се различава коренно от този, който се е родил сутрин, по обяд или през деня. Който се е родил вечер, той има в себе си известно количество стока от бакалина на тъмнината, която трябва да обработи в себе си. Натъкне ли се на търговец на тъмнината, човек сам трябва да избира стоката. С бакалина на тъмнината човек трябва веднага да урежда работите си. Там никакво отлагане не се позволява. Дойде ли до бакалина на светлината, там човек е свободен. Ако не може веднага да уреди сметките си, ще ги отложи за година, две, три и повече. към беседата >>
- Натъкне ли се на търговец на тъмнината, човек сам трябва да избира стоката.
Когато едно дете се зачене в момент на светлината, то ще носи в себе си благоприятни условия и възможности. Зачене ли се в момент на тъмнината, това дете ще носи в себе си неблагоприятни условия и възможности. Също така от значение е и моментът на раждането. Човек, който се е родил вечер, се различава коренно от този, който се е родил сутрин, по обяд или през деня. Който се е родил вечер, той има в себе си известно количество стока от бакалина на тъмнината, която трябва да обработи в себе си. Натъкне ли се на търговец на тъмнината, човек сам трябва да избира стоката. С бакалина на тъмнината човек трябва веднага да урежда работите си. Там никакво отлагане не се позволява. Дойде ли до бакалина на светлината, там човек е свободен. Ако не може веднага да уреди сметките си, ще ги отложи за година, две, три и повече. към беседата >>
- С бакалина на тъмнината човек трябва веднага да урежда работите си.
Зачене ли се в момент на тъмнината, това дете ще носи в себе си неблагоприятни условия и възможности. Също така от значение е и моментът на раждането. Човек, който се е родил вечер, се различава коренно от този, който се е родил сутрин, по обяд или през деня. Който се е родил вечер, той има в себе си известно количество стока от бакалина на тъмнината, която трябва да обработи в себе си. Натъкне ли се на търговец на тъмнината, човек сам трябва да избира стоката. С бакалина на тъмнината човек трябва веднага да урежда работите си. Там никакво отлагане не се позволява. Дойде ли до бакалина на светлината, там човек е свободен. Ако не може веднага да уреди сметките си, ще ги отложи за година, две, три и повече. към беседата >>
- Когато срещне бакалина на тъмнината, той трябва да различава, кои неща са за правене и кои не са.
Някой иска да прояви добротата си, но когато го помолят да направи някаква услуга, той веднага отказва. Защо? Той се оправдава с това, че имал работа и не може да я прекъсне. Този човек не може да направи разлика, коя от двете работи е по-важна: да услужи ли на онзи, който страда, или да свърши своята работа. Ако той би услужил на страдащия, и неговата работа щеше да се нареди добре. Човек трябва да бъде разумен, да различава нещата. Когато срещне бакалина на тъмнината, той трябва да различава, кои неща са за правене и кои не са. Когато срещне бакалина на светлината, там трябва да бъде готов на всичко. Каквото му каже този бакалин да направи, всичко е на място. към беседата >>
328. Две лепти / Двете лепти, НБ , София, 19.1.1930г.,
- Обаче има неща в природата, които човекът е турил и върху тях ние разсъждаваме и казваме: „Това не прави, онова не прави." Когато влезеш в бакалницата на тъмнината, сам си избирай стоката. (втори вариант)
Всичко е хубаво, когато е на мястото си. Ние вървим сега по един морал, който не може да произведе онзи резултат, който ние очакваме. Един дойде, казва ти: „Не прави това, не прави онова." Дойде друг, казва ти: „Прави това, прави онова." И т.н. Един говори едно, друг - друго. Казвам, прави всичко това, което е дадено в природата, което и природата прави. Обаче има неща в природата, които човекът е турил и върху тях ние разсъждаваме и казваме: „Това не прави, онова не прави." Когато влезеш в бакалницата на тъмнината, сам си избирай стоката. Когато влезеш при бакалина на светлината, остави той да ти избере стоката. Всичко онова, което природата е създала, аз го наричам, че то е най-разумното нещо в света. Дай ход на всяко едно желание, което изтича от дълбочината на твоята душа. Дай ход на всяка възвишена мисъл, която произтича от дълбочината на твоя ум. Дай ход на всяка твоя постъпка, която изтича от дълбочината на твоята воля. към втори вариант >>
329. Богове сте, НБ , София, 26.1.1930г.,
- Една хубава страна ще бъде като един извор, който постоянно ще ви пази от тъмнината. (втори вариант)
Ако вие не можете да задържите в ума си мисълта, че Бог е всеблаг, всеистинен, тогава вие скъсвате всички връзки с Бога и Божественото във вас не може да се изрази. Какво ще чувствате тогава? Скръб, страдания, мрак, недоволство, не знаете какво да правите. Дето ходите, животът ви се вижда безсмислен. Та казвам, вие всякога трябва да държите хубавите страни на живота в ума си. Една хубава страна ще бъде като един извор, който постоянно ще ви пази от тъмнината. Защото, ако тъмнината обвие вашия ум или вашето сърце, вие ще дойдете до нежелателни сблъсквания или прояви. към втори вариант >>
330. Напрежение / Пружините, товарът и светлината, МОК , София, 7.2.1930г.,
- Професорите, учените, философите остават в тъмнина и престават да работят.
Представете си, че от енергията, която се образува при напрежението или налягането на тежестите върху мозъка, се произвежда светлина, от която лампите започват да светят. Лошо ли е това? Не само, че не е лошо, но веднага около тази светлина се събират учени, философи, които започват да пишат. Ако отнемете една от тежестите, светлината се намалява. Отнемете ли всички, светлината съвсем изчезва. Професорите, учените, философите остават в тъмнина и престават да работят. В такъв случай, кое от двете положения е за предпочитане: да имате тежести, т. е. напрежение на мозъка, но да имате и светлина, отколкото да нямате никакво напрежение и никаква светлина? Щом нямате напрежение, ще бъдете в тъмнина. За предпочитане е това, което допринася полза на самия човек, както и на цялото човечество. Значи, добро е това, което принася блага на цялото човечество. към беседата >>
- Щом нямате напрежение, ще бъдете в тъмнина.
Ако отнемете една от тежестите, светлината се намалява. Отнемете ли всички, светлината съвсем изчезва. Професорите, учените, философите остават в тъмнина и престават да работят. В такъв случай, кое от двете положения е за предпочитане: да имате тежести, т. е. напрежение на мозъка, но да имате и светлина, отколкото да нямате никакво напрежение и никаква светлина? Щом нямате напрежение, ще бъдете в тъмнина. За предпочитане е това, което допринася полза на самия човек, както и на цялото човечество. Значи, добро е това, което принася блага на цялото човечество. Всяко нещо, което не допринася блага за цялото човечество, наричаме зло. И частичното добро още не е истинско добро. Какво добро е това, от което се ползва само един човек? към беседата >>
331. Побеждавайте злото, НБ , София, 9.2.1930г.,
- Здрачът е нещо преходно, което има нещо еднакво и от светлината и от тъмнината. (втори вариант)
Радостта, това е бащата, скръбта, това е майката. След като майката роди детето, то представлява мира, който скръбта, майката, е родила. Скръбта е едно пасивно състояние. Следователно, когато скръбта и радостта се съединят, те образуват мира, нещо подобно на полумрак или полуздрач. Вземете светлината и топлината като два полюса на живота, в които има нещо преходно. Здрачът е нещо преходно, което има нещо еднакво и от светлината и от тъмнината. Следователно здрачът ражда дете, което еднакво принадлежи и на тъмнината, и на светлината. То е едно състояние, в което можеш да си починеш. Когато искаш да спиш, трябва ти тъмнина, а когато искаш да работиш, трябва ти светлина. Значи, ако ти разбираш закона, ти трябва да родиш нещо. Когато детето ти умре, ти ще отидеш да спиш. към втори вариант >>
- Следователно здрачът ражда дете, което еднакво принадлежи и на тъмнината, и на светлината. (втори вариант)
След като майката роди детето, то представлява мира, който скръбта, майката, е родила. Скръбта е едно пасивно състояние. Следователно, когато скръбта и радостта се съединят, те образуват мира, нещо подобно на полумрак или полуздрач. Вземете светлината и топлината като два полюса на живота, в които има нещо преходно. Здрачът е нещо преходно, което има нещо еднакво и от светлината и от тъмнината. Следователно здрачът ражда дете, което еднакво принадлежи и на тъмнината, и на светлината. То е едно състояние, в което можеш да си починеш. Когато искаш да спиш, трябва ти тъмнина, а когато искаш да работиш, трябва ти светлина. Значи, ако ти разбираш закона, ти трябва да родиш нещо. Когато детето ти умре, ти ще отидеш да спиш. Когато се роди детето ти, ти ще отидеш да работиш. към втори вариант >>
- Когато искаш да спиш, трябва ти тъмнина, а когато искаш да работиш, трябва ти светлина. (втори вариант)
Следователно, когато скръбта и радостта се съединят, те образуват мира, нещо подобно на полумрак или полуздрач. Вземете светлината и топлината като два полюса на живота, в които има нещо преходно. Здрачът е нещо преходно, което има нещо еднакво и от светлината и от тъмнината. Следователно здрачът ражда дете, което еднакво принадлежи и на тъмнината, и на светлината. То е едно състояние, в което можеш да си починеш. Когато искаш да спиш, трябва ти тъмнина, а когато искаш да работиш, трябва ти светлина. Значи, ако ти разбираш закона, ти трябва да родиш нещо. Когато детето ти умре, ти ще отидеш да спиш. Когато се роди детето ти, ти ще отидеш да работиш. към втори вариант >>
- Имаме полюси на светлина и тъмнина, полюси на добро и на зло. (втори вариант)
Ти можеш да минеш или в едното, или в другото състояние. Защото, ако ти не можеш да минеш в положението на злото, ти не можеш да разбереш и доброто. И ако ти не можеш да минеш в доброто, не можеш да разбереш и злото. Ако искаш да разбереш какво нещо е доброто, ти непременно трябва да се допреш до полюса на злото. Ако искаш да минеш към доброто, правил ли си опит, да видиш кой е полюсът на злото? Имаме полюси на светлина и тъмнина, полюси на добро и на зло. Промеждутъчното състояние, с което минаваме от едно състояние в друго, това е здрач, в който има и светлина, и тъмнина. Той е дете и на светлината, и на тъмнината. Тъмнината и светлината, като се съединят заедно, ражда им се едно дете мургаво. И всички онези хора, които са се родили вечерно време, носят краските на вечерта. И всички онези хора, които са се родили сутрин, носят краските на деня. към втори вариант >>
- Промеждутъчното състояние, с което минаваме от едно състояние в друго, това е здрач, в който има и светлина, и тъмнина. (втори вариант)
Защото, ако ти не можеш да минеш в положението на злото, ти не можеш да разбереш и доброто. И ако ти не можеш да минеш в доброто, не можеш да разбереш и злото. Ако искаш да разбереш какво нещо е доброто, ти непременно трябва да се допреш до полюса на злото. Ако искаш да минеш към доброто, правил ли си опит, да видиш кой е полюсът на злото? Имаме полюси на светлина и тъмнина, полюси на добро и на зло. Промеждутъчното състояние, с което минаваме от едно състояние в друго, това е здрач, в който има и светлина, и тъмнина. Той е дете и на светлината, и на тъмнината. Тъмнината и светлината, като се съединят заедно, ражда им се едно дете мургаво. И всички онези хора, които са се родили вечерно време, носят краските на вечерта. И всички онези хора, които са се родили сутрин, носят краските на деня. Обратни са белезите. към втори вариант >>
- Той е дете и на светлината, и на тъмнината. (втори вариант)
И ако ти не можеш да минеш в доброто, не можеш да разбереш и злото. Ако искаш да разбереш какво нещо е доброто, ти непременно трябва да се допреш до полюса на злото. Ако искаш да минеш към доброто, правил ли си опит, да видиш кой е полюсът на злото? Имаме полюси на светлина и тъмнина, полюси на добро и на зло. Промеждутъчното състояние, с което минаваме от едно състояние в друго, това е здрач, в който има и светлина, и тъмнина. Той е дете и на светлината, и на тъмнината. Тъмнината и светлината, като се съединят заедно, ражда им се едно дете мургаво. И всички онези хора, които са се родили вечерно време, носят краските на вечерта. И всички онези хора, които са се родили сутрин, носят краските на деня. Обратни са белезите. Онези деца, които са родени денем, носят белезите на светлината. към втори вариант >>
- Тъмнината и светлината, като се съединят заедно, ражда им се едно дете мургаво. (втори вариант)
Ако искаш да разбереш какво нещо е доброто, ти непременно трябва да се допреш до полюса на злото. Ако искаш да минеш към доброто, правил ли си опит, да видиш кой е полюсът на злото? Имаме полюси на светлина и тъмнина, полюси на добро и на зло. Промеждутъчното състояние, с което минаваме от едно състояние в друго, това е здрач, в който има и светлина, и тъмнина. Той е дете и на светлината, и на тъмнината. Тъмнината и светлината, като се съединят заедно, ражда им се едно дете мургаво. И всички онези хора, които са се родили вечерно време, носят краските на вечерта. И всички онези хора, които са се родили сутрин, носят краските на деня. Обратни са белезите. Онези деца, които са родени денем, носят белезите на светлината. А онези, които са родени нощно време, носят белезите на тъмнината. към втори вариант >>
- А онези, които са родени нощно време, носят белезите на тъмнината. (втори вариант)
Тъмнината и светлината, като се съединят заедно, ражда им се едно дете мургаво. И всички онези хора, които са се родили вечерно време, носят краските на вечерта. И всички онези хора, които са се родили сутрин, носят краските на деня. Обратни са белезите. Онези деца, които са родени денем, носят белезите на светлината. А онези, които са родени нощно време, носят белезите на тъмнината. Онези, които са родени посред пладне, носят белезите на светлината. Онези, които са родени нощно време, посред нощ, носят белезите на тъмнината. Онези, които са родени по здрач, пак носят свои специфични белези. Онези, които са родени сутрин при изгрева на слънцето, и други, които са родени по залеза на слънцето, всички имат свои характерни белези. към втори вариант >>
- Онези, които са родени нощно време, посред нощ, носят белезите на тъмнината. (втори вариант)
И всички онези хора, които са се родили сутрин, носят краските на деня. Обратни са белезите. Онези деца, които са родени денем, носят белезите на светлината. А онези, които са родени нощно време, носят белезите на тъмнината. Онези, които са родени посред пладне, носят белезите на светлината. Онези, които са родени нощно време, посред нощ, носят белезите на тъмнината. Онези, които са родени по здрач, пак носят свои специфични белези. Онези, които са родени сутрин при изгрева на слънцето, и други, които са родени по залеза на слънцето, всички имат свои характерни белези. към втори вариант >>
- И какво може да излезе от тези числа, какви са резултатите от тъмнината и от светлината, това трябва да се наблюдава. (втори вариант)
Това е тъй нареченият термин, което означава преповторение на нещата. То е едно преповторение на един закон. И какво може да излезе от тези числа, какви са резултатите от тъмнината и от светлината, това трябва да се наблюдава. Има едно голямо разнообразие, което съществува между хората. Разбира се, някои хора имат повече от тъмнината в себе си, а други имат повече от светлината в себе си. Обаче един човек, който се ражда по светлина, по обяд, той непременно е заченат вечер по тъмнина. А онзи, който се ражда вечер, той е заченат по обяд, на светлина изобщо. Всякога в природата съществува един контраст. към втори вариант >>
- Разбира се, някои хора имат повече от тъмнината в себе си, а други имат повече от светлината в себе си. (втори вариант)
Това е тъй нареченият термин, което означава преповторение на нещата. То е едно преповторение на един закон. И какво може да излезе от тези числа, какви са резултатите от тъмнината и от светлината, това трябва да се наблюдава. Има едно голямо разнообразие, което съществува между хората. Разбира се, някои хора имат повече от тъмнината в себе си, а други имат повече от светлината в себе си. Обаче един човек, който се ражда по светлина, по обяд, той непременно е заченат вечер по тъмнина. А онзи, който се ражда вечер, той е заченат по обяд, на светлина изобщо. Всякога в природата съществува един контраст. Човек не може да се роди по обяд, а да е заченат по обяд. Нито може да се роди вечер и да е заченат вечер. към втори вариант >>
- Обаче един човек, който се ражда по светлина, по обяд, той непременно е заченат вечер по тъмнина. (втори вариант)
Това е тъй нареченият термин, което означава преповторение на нещата. То е едно преповторение на един закон. И какво може да излезе от тези числа, какви са резултатите от тъмнината и от светлината, това трябва да се наблюдава. Има едно голямо разнообразие, което съществува между хората. Разбира се, някои хора имат повече от тъмнината в себе си, а други имат повече от светлината в себе си. Обаче един човек, който се ражда по светлина, по обяд, той непременно е заченат вечер по тъмнина. А онзи, който се ражда вечер, той е заченат по обяд, на светлина изобщо. Всякога в природата съществува един контраст. Човек не може да се роди по обяд, а да е заченат по обяд. Нито може да се роди вечер и да е заченат вечер. Такъв човек не може да живее. към втори вариант >>
- В този смисъл детето принадлежи едновременно и на тъмнината, и на светлината.
Щом роди дете, скръбта й се превръща в радост. Детето представя мира, който майката е родила. Скръбта е пасивно състояние, а радостта – активно. Когато се съединят, скръбта и радостта образуват мира – здрача на живота. Ако скръбта е нощ, а радостта – ден, роденото дете от тях – мира, представя здрач. В този смисъл детето принадлежи едновременно и на тъмнината, и на светлината. Здрачът е състояние, в което човек най-добре си почива. Когато работи, човек се нуждае от светлина, а когато спи – от тъмнина, от здрач. Който разбира законите на живота, той схваща тъмнината и светлината като покой и движение, като работа и почивка, като смърт и живот. към беседата >>
- Когато работи, човек се нуждае от светлина, а когато спи – от тъмнина, от здрач.
Скръбта е пасивно състояние, а радостта – активно. Когато се съединят, скръбта и радостта образуват мира – здрача на живота. Ако скръбта е нощ, а радостта – ден, роденото дете от тях – мира, представя здрач. В този смисъл детето принадлежи едновременно и на тъмнината, и на светлината. Здрачът е състояние, в което човек най-добре си почива. Когато работи, човек се нуждае от светлина, а когато спи – от тъмнина, от здрач. Който разбира законите на живота, той схваща тъмнината и светлината като покой и движение, като работа и почивка, като смърт и живот. към беседата >>
- Който разбира законите на живота, той схваща тъмнината и светлината като покой и движение, като работа и почивка, като смърт и живот.
Когато се съединят, скръбта и радостта образуват мира – здрача на живота. Ако скръбта е нощ, а радостта – ден, роденото дете от тях – мира, представя здрач. В този смисъл детето принадлежи едновременно и на тъмнината, и на светлината. Здрачът е състояние, в което човек най-добре си почива. Когато работи, човек се нуждае от светлина, а когато спи – от тъмнина, от здрач. Който разбира законите на живота, той схваща тъмнината и светлината като покой и движение, като работа и почивка, като смърт и живот. към беседата >>
- Злото и доброто са полюси на живота, както тъмнината и светлината.
Ние не ги разглеждаме като погрешки, или като добри постъпки на хората. Грешките на хората не ни занимават. Злото, като киселина, и доброто, като основа, са необходими в природата. Те раждат солта – преходно, неутрално състояние в живота. За да разбере доброто, човек непременно трябва да мине през злото; той непременно трябва да мине и през доброто. Злото и доброто са полюси на живота, както тъмнината и светлината. Злото и доброто раждат солта, а тъмнината и светлината – здрач. Здрачът е дете, с мургав цвят на лицето. Хора, родени вечер, носят белезите на нощта; хора, родени денем, носят белезите на деня. Също така ония, които са родени сутрин, при изгрев на слънцето, коренно се различават от тия, които са родени вечер, при залязване на слънцето. Изобщо, всеки човек носи белезите на часа, минутата и секундата на своето раждане. към беседата >>
- Злото и доброто раждат солта, а тъмнината и светлината – здрач.
Грешките на хората не ни занимават. Злото, като киселина, и доброто, като основа, са необходими в природата. Те раждат солта – преходно, неутрално състояние в живота. За да разбере доброто, човек непременно трябва да мине през злото; той непременно трябва да мине и през доброто. Злото и доброто са полюси на живота, както тъмнината и светлината. Злото и доброто раждат солта, а тъмнината и светлината – здрач. Здрачът е дете, с мургав цвят на лицето. Хора, родени вечер, носят белезите на нощта; хора, родени денем, носят белезите на деня. Също така ония, които са родени сутрин, при изгрев на слънцето, коренно се различават от тия, които са родени вечер, при залязване на слънцето. Изобщо, всеки човек носи белезите на часа, минутата и секундата на своето раждане. Тази е причината за голямото разнообразие, което съществува между хората. към беседата >>
- Някои хора носят в себе си повече от силите на тъмнината, а други – повече от силите на светлината.
Здрачът е дете, с мургав цвят на лицето. Хора, родени вечер, носят белезите на нощта; хора, родени денем, носят белезите на деня. Също така ония, които са родени сутрин, при изгрев на слънцето, коренно се различават от тия, които са родени вечер, при залязване на слънцето. Изобщо, всеки човек носи белезите на часа, минутата и секундата на своето раждане. Тази е причината за голямото разнообразие, което съществува между хората. Някои хора носят в себе си повече от силите на тъмнината, а други – повече от силите на светлината. Обаче, който се ражда вечер, той непременно е заченат денем, при действието на светлината; който се ражда денем, той е заченат вечер, при действието на тъмнината. Това показва, че в природата съществува закон на контраст, на компенсация на нейните сили. Невъзможно е човек да е заченат през деня и да се роди през деня; невъзможно е също да е заченат през нощта и да се роди през нощта. Роди ли се при такива условия, човек не може да живее. Всяка работа, която се развива успешно, е започната през деня и се свършва през нощта, или обратно: започната е вечер, а се свършва през деня. към беседата >>
- Обаче, който се ражда вечер, той непременно е заченат денем, при действието на светлината; който се ражда денем, той е заченат вечер, при действието на тъмнината.
Хора, родени вечер, носят белезите на нощта; хора, родени денем, носят белезите на деня. Също така ония, които са родени сутрин, при изгрев на слънцето, коренно се различават от тия, които са родени вечер, при залязване на слънцето. Изобщо, всеки човек носи белезите на часа, минутата и секундата на своето раждане. Тази е причината за голямото разнообразие, което съществува между хората. Някои хора носят в себе си повече от силите на тъмнината, а други – повече от силите на светлината. Обаче, който се ражда вечер, той непременно е заченат денем, при действието на светлината; който се ражда денем, той е заченат вечер, при действието на тъмнината. Това показва, че в природата съществува закон на контраст, на компенсация на нейните сили. Невъзможно е човек да е заченат през деня и да се роди през деня; невъзможно е също да е заченат през нощта и да се роди през нощта. Роди ли се при такива условия, човек не може да живее. Всяка работа, която се развива успешно, е започната през деня и се свършва през нощта, или обратно: започната е вечер, а се свършва през деня. Като са дошли на земята, хората постепенно се домогват до ония вътрешни пътища на живота, да знаят, как да постъпват, как и кога да започват и свършват работите си. към беседата >>
332. Делата Божии, НБ , София, 23.2.1930г.,
- Силният човек, при каквито условия да се намери, в каквато тъмнина да изпадне, не се разколебава.
Човек може да получи нещо отвън, но той носи известни знания в себе си. Той трябва да се вглъби в себе си и да дойде до истинското знание. Всеки човек има някаква идея за Бога, но някога се съмнява в своята идея и изпада в помрачение. Щом съзнанието му се помрачи, той изгубва всичко, на което е разчитал. Щом губи основата на живота си, човек е слаб. Силният човек, при каквито условия да се намери, в каквато тъмнина да изпадне, не се разколебава. Убеждения има този човек! Морските вълни не са в състояние да заличат написаното в него. Неговите убеждения са написани на канара, на устойчива материя, а не на пясък. Докато възгледите на човека се заличават от вълните на живота, той се намира на физическия свят, дето нещата са преходни и неустойчиви. Човек се мени като луната, но Бог е неизменен. към беседата >>
333. Както светът дава, НБ , София, 2.3.1930г.,
- Животът се проявява между два полюса: тъмнина и светлина, зло и добро, електричество и магнетизъм.
Как ще докажете на човека, колко е добър или лош? Той знае това по-добре от всички. Има неща в живота, доказването на които е безпредметно. Някой иска да бъде само добър, а друг – само лош. И едното, и другото е невъзможно. Животът се проявява между два полюса: тъмнина и светлина, зло и добро, електричество и магнетизъм. Ако човек не разбира отношението между противоположностите, или полюсите на живота, нищо не може да направи. Що е магнетизъм? Като дойдете до магнетизма и електричеството в науката като сили, вие знаете много нещо. Обаче, ако разглеждате тия сили в живота, между хората, ще кажете, че нищо не знаете. Въпреки това, често се произнасяте за хората, казвате, че един човек ви привлича, а друг – отблъсква. към беседата >>
- Защо съществува тъмнината в Природата?
И тъй, белите и черните дни са необходимост в живота, както денят и нощта, светлината и тъмнината. Как и къде се приготвят фотографическите плочи? В тъмнина. Можете ли да извадите тези плочи на светлина, преди да сте ги промили на тъмно? Защо съществува тъмнината в Природата? Ако в съществуването й няма никакъв смисъл, тя не би била допусната. Защо съществува ад и рай, страдание и радост? Христос дава пример за Лазар и за богатия - два диаметрално противоположни живота, които вървят успоредно. Богатият живее в палат, а Лазар няма какво да яде. При това, богатият не вярва в Бога и в Провидението, а Лазар вярва. към беседата >>
336. Синове на светлината, НБ , София, 23.3.1930г.,
- Бъдещето е в ръцете на онези, които носят новото, а не на онези, които поддържат стария ред и порядък, в който царува насилието и тъмнината.
Ще кажете, че новото е опасно за човечеството. Новото подразбира идване на Божественото в света. Бъдещето е в ръцете на онези, които носят новото, а не на онези, които поддържат стария ред и порядък, в който царува насилието и тъмнината. Ние сме за новото, за реда и порядъка на Божественото, който синовете на светлината носят. Ние сме за новия, за вечния живот. Следователно, на младите ще покажем пътя към този живот, а на старите ще покажем начин, как да се подмладят. Когато Христос казва, че, ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие, Той има пред вид синовете на тъмнината. Тъй щото, ако синовете на тъмнината не станат синове на светлината, не могат да влязат в Царството Божие. към беседата >>
- Когато Христос казва, че, ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие, Той има пред вид синовете на тъмнината.
Новото подразбира идване на Божественото в света. Бъдещето е в ръцете на онези, които носят новото, а не на онези, които поддържат стария ред и порядък, в който царува насилието и тъмнината. Ние сме за новото, за реда и порядъка на Божественото, който синовете на светлината носят. Ние сме за новия, за вечния живот. Следователно, на младите ще покажем пътя към този живот, а на старите ще покажем начин, как да се подмладят. Когато Христос казва, че, ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие, Той има пред вид синовете на тъмнината. Тъй щото, ако синовете на тъмнината не станат синове на светлината, не могат да влязат в Царството Божие. Казано е още, че родените от Бога грях не правят. Значи, за да не греши, човек трябва да се роди от Бога, да стане син на светлината, носител на Божественото в света. към беседата >>
- Тъй щото, ако синовете на тъмнината не станат синове на светлината, не могат да влязат в Царството Божие.
Бъдещето е в ръцете на онези, които носят новото, а не на онези, които поддържат стария ред и порядък, в който царува насилието и тъмнината. Ние сме за новото, за реда и порядъка на Божественото, който синовете на светлината носят. Ние сме за новия, за вечния живот. Следователно, на младите ще покажем пътя към този живот, а на старите ще покажем начин, как да се подмладят. Когато Христос казва, че, ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие, Той има пред вид синовете на тъмнината. Тъй щото, ако синовете на тъмнината не станат синове на светлината, не могат да влязат в Царството Божие. Казано е още, че родените от Бога грях не правят. Значи, за да не греши, човек трябва да се роди от Бога, да стане син на светлината, носител на Божественото в света. към беседата >>
337. Аз и Отец едно сме, НБ , София, 20.4.1930г.,
- Благодарение на това, хората изпадат в тъмнина и правят погрешки.
И тъй, когато говорим за човека, трябва да различаваме същината му от неговите прояви. По същина човек е добър, защото Бог живее в него. Понякога той дава път на злото в себе си. — Защо? — Защото не разбира великите закони на Битието. Благодарение на това, хората изпадат в тъмнина и правят погрешки. Стремят се към придобиване на богатства, употребяват голям труд и усилия и, вместо да се издигнат, пропадат. Много естествено. Богатството е свързано със знанието. Истински богат е ученият, мъдрият, любящият. Няма ли знание, любов и мъдрост, каквото богатство и да има, човек лесно ще го изгуби. към беседата >>
- Който е тъмнина, за него не мислете. (втори вариант)
Следователно всеки човек, който не ходи в доброто и в истината, той е в тъмнина. Защото ключът на живота е затворен, няма го живецът, значи този ключ на светлината го няма. Който е тъмнина, за него не мислете. Сега онова, което децата знаят, вие сте минали през знанието на децата. Било е време, когато трябвало да ви залъгват. Сега туй време е минало. Да ви залъгват вече, не може. Едно бонбонче, две бонбончета, три. към втори вариант >>
- Следователно, който не ходи в доброто и истината, той е в тъмнина. Защо?
Kакво представят доброто и злото в света? Доброто и злото са два ключа с различни служби. Доброто е ключ, който отваря всички врати към чистия, светъл и възвишен живот. Злото е ключ, който затваря всички врати към възвишения, светъл живот. Доброто внася светлина в човешкото съзнание, а злото води към тъмница. Следователно, който не ходи в доброто и истината, той е в тъмнина. Защо? Защото е изгубил ключа на светлината.Дето е светлината, там е животът, там е знанието.Дето е животът там е и любовта. Без любов животът няма смисъл. Който има любов в себе си, той проявява волята си, благодарение на което може да постигне всичко, което желае. Човек е направил и прави най-велики и славни подвизи в любовта. Изгуби ли любовта си, той нищо не може да постигне.Любовта дава импулс, подтик в живота на човека. към беседата >>
- Ако няма знания, човек живее в тъмнина.
Какво представят букаите и дебелите въжета в човешкия живот? - Това са мъчнотиите, през които човек минава. Това са задачи за разрешаване. Който може да разреши мъчнотиите си правилно, да скъса връзките на ръцете и на краката си, той има знания, той живее в светлина. Ако няма знания, човек живее в тъмнина. Не е въпрос в много знания. Малко знания, но добре обработени и приложени, улесняват пътя на човека. Любовта е подтик, сила, а знанието - светлина, която направлява движението на тази сила. Ако няма сила и светлина, човек е подобен на слепец. Любовта и знанието са мощни сили, които направляват човешкия живот. към беседата >>
340. Доведете ми го тук, НБ , София, 27.4.1930г.,
- Мнозина се занимават с житейските въпроси, но ги изнасят по различен начин, вследствие на което някои въпроси стават ясни, а други – остават в тъмнина.
Мнозина се занимават с житейските въпроси, но ги изнасят по различен начин, вследствие на което някои въпроси стават ясни, а други – остават в тъмнина. – Защо? – Защото не е намерен начин, по който могат да се изнесат. Не е достатъчно да се каже, че човек трябва да учи; важно е да се покаже начин, как да се учи. Не е достатъчно да се каже, че човек трябва да яде, да печели пари, но важно е да знае, как да яде, как да печели пари. В пълния смисъл на думата, философията подразбира осмисляне на великия път на живота. към беседата >>
- Младост и старост, светлина и тъмнина, бял и червен цвят са крайности, полюси, с които Природата си служи.
- Кой е основният тон на живота? - Червеният цвят. Ако не знаете, отде извира този тон, не можете да разберете живота. Крайният предел на червения цвят е белият. Ако не разбирате червения и белия цвят, като крайности, с които Природата си служи, никога не можете да разберете живота. Младост и старост, светлина и тъмнина, бял и червен цвят са крайности, полюси, с които Природата си служи. Като контраст на белия цвят, хората поставят черния, но това е анормално съчетание на цветовете. Правилно е да съчетават белия цвят с червения. Белият цвят е символ на радост, на постигане на нещо. Червеният цвят е животът. Знаем, че животът произвежда радостта. към беседата >>
343. Претръпване и претъпяване, ООК , София, 7.5.1930г.,
- Дето има недоволство, там има тъмнина и дим.
За да постигне това, той се нуждае от повече мисъл. Какво е нужно на газеничето, за да свети по-силно и с по-малко дим? Да преустроите формата му и да вкарате повече въздух. Въздухът ще помогне на саждите да изгорят, да се превърнат във въздухообразно тяло, което ще излети. Вложете и вие повече светлина в мислите си и повече топлина в чувствата си, за да се освободите от недоволството. Дето има недоволство, там има тъмнина и дим. Гледайте широко на света, на всичко, което става около вас. Не мислете, че вашите разбирания са най-прави. Не се стремете да обърнете хората, да мислят като вас. Не е нужно всички хора да мислят по един и същ начин. Вложете в човека импулс, да се свърже с разумната природа, която носи принципите и законите на вечността. към беседата >>
344. Който влиза, НБ , София, 8.6.1930г.,
- Той може да живее и в светлината, и в тъмнината; той живее и в ада, и в рая.
В човешкия мозък са вложени много чувства и способности, но човек не работи, както трябва. Ако знаете да работите, както трябва, да се ползвате от законите на природата, в 24 часа ще минете през четирите фази на развитие: от изгрева на слънцето до 9 часа, ще бъдете обикновен човек; от 9 – 12 ч. ще бъдете талантлив; на 12 ч., когато слънцето е в зенита си, ще се проявите като гениален; от 12 – 3 ч. сл. обед ще бъдете светия и от три часа нататък ще влезете във фазата на Учител, ще учите себе си на Божественото учение – учението на любовта. По какво се отличава Учителят? Той може да живее и в светлината, и в тъмнината; той живее и в ада, и в рая. Той владее законите на Битието и разполага с тях. Като знаете това, прилагайте любовта в живота си, че и в ада да влезете, да можете лесно да се освободите. към беседата >>
345. Преди Авраама, НБ , София, 15.6.1930г.,
- По въпроса, дали хората трябва да воюват, или не, съществуват две мнения: мнението на тъмнината и мнението на виделината.
Ако воюваш, навреме ще воюваш. Не попаднеш ли на определеното време, ще бъдеш бит. Трябва ли хората да воюват? – Ако воюват и се убиват, не трябва да воюват: ако воюват без да се убиват, войната е на място. Война, която взима човешки жертви, е остатък от старата култура. По въпроса, дали хората трябва да воюват, или не, съществуват две мнения: мнението на тъмнината и мнението на виделината. Който подържа първото мнение, казва, че светът ще се оправи с наказания, затвори, бесилки и войни. Който подържа второто мнение, казва, че светът ще се оправи само чрез доброто. То е в сила да се справи със злото. От излизането на Адам от рая досега хората живеят по старата култура, но още не са се справили със злото. Помнете: светът може да се поправи само чрез любов, знание и сила. към беседата >>
346. Абсолютна вяра / Абсолютно доверие, ООК , София, 18.6.1930г.,
- Обаче, когато учителят на тъмнината влезе в рая, облечен в черен костюм, с черни гердани и с черен жезъл, и ги запита, защо не ядат от дървото, което е всред рая, те се разколебаха.
Откажете ли се от една Божествена идея, вие губите силата си. Когато първите човеци сгрешиха, те изгубиха онази основна идея в себе си, върху която се крепеше техният живот. Основната идея, върху която беше построен живота на първия човек, е абсолютната вяра. Докато не бяха сгрешили, Адам и Ева имаха абсолютна вяра в Бога. Той им каза да не ядат от плодовете на дървото за познаване на доброто и на злото, и те послушаха. Обаче, когато учителят на тъмнината влезе в рая, облечен в черен костюм, с черни гердани и с черен жезъл, и ги запита, защо не ядат от дървото, което е всред рая, те се разколебаха. Те не знаяха, какво да отговорят. Когато новият учител им каза, че, ако ядат от забраненото дърво, ще станат като Бога, те се раздвоиха и изгубиха вярата си. С изгубване на вярата си в Бога, те сгрешиха. Те решиха да ядат от плодовете на забраненото дърво. Значи, яденето на забранения плод се яви като последствие на разколебаване във вярата. към беседата >>
347. Закон и принцип, ООК , София, 25.6.1930г.,
- Разлюбят ли се, и двамата остават в тъмнина.
Колкото повече мисли за нея, толкова повече свещта се разгорява. Момата е свещта, момъкът – пламъкът. Щом се срещнат и започнат да говорят, пламъкът се усилва и свети отдалеч. Ако момъкът разлюби момата, пламъкът изгасва, а свещта престава да гори. Докато се обичат, и двамата се ползват от светлината на свещта. Разлюбят ли се, и двамата остават в тъмнина. Когато се обичат, между тях става правилна обмяна, вследствие на което някога момата е свещ, а момъкът – пламък; някога момъкът е свещ, а момата – пламък. Ако свещта и пламъкът не са на едно място, никаква светлина не може да има. Това е Божествен закон. Когато срещнете двама души, които се обичат, радвайте се, защото те могат да ви светят в тъмната нощ да намерите пътя си. Изчезне ли любовта между тях, и те, и вие ще объркате пътя си. към беседата >>
348. Морални правила / Правилно ядене - правилно служене, ООК , София, 2.7.1930г.,
- Да се живее в тъмнина, то са само символи. (втори вариант)
Кое е противното, което задоволява? Турете едно правило, като разсъждавате по този начин. Невежеството. Аз ви дадох трите, вие ще намерите двете, понеже вие сте от учените. Втори път намерите един антипод, противоположното, което трябва да задоволите. Почнете едно правило, понеже всички хора се мъчат, понеже всички хора се задушават, понеже вие искате да се развивате правилно. Да се живее в тъмнина, то са само символи. Този израз той е за много учени хора. Вие за тъмнината ще говорите, когато станете адепти. Адептите имат право да говорят за тъмнина. към втори вариант >>
- Христос казва: „Аз съм виделината на света.“ Казва, ние или живеем в тъмнина или във виделина. (втори вариант)
Христос казва: „Аз съм виделината на света.“ Казва, ние или живеем в тъмнина или във виделина. Когато ти отиваш на нивата, ще се облечеш ли с новите дрехи, с цилиндъра? Ако един български министър отиде на нивата да оре, ще иде ли с цилиндър, как мислите вие, по кой начин ще оре? Министър има право да тури цилиндър, може да се облече с най-хубавите дрехи, няма да направи прегрешение. Но изобщо в живата природа, когато момата отива на хорото, когато иска да се жени, се облича с най-хубавите дрехи. Щом се ожени, не ходи на хорото, не играе. към втори вариант >>
- Други казват, че човек мисли, за да не живее в тъмнина.
Това, което говоря, се отнася до ония, които искат да се развиват. Защо човек яде, диша, чувствува, мисли, има ред причини. Човек яде, защото гладът го мъчи; той диша, за да не се задуши; той чувствува, за да храни сърцето си; той мисли, за да придобие знания, да се ориентира в света, в който живее. Други казват, че човек мисли, за да не живее в тъмнина. Въпросът за тъмнината е въпрос за адептите. Само адептът може да говори за тъмнината. Христос казва: Аз съм виделината на света. Какво означава виделината, това знаят само посветените. Христос донесе виделината в света, т.е. към беседата >>
- Въпросът за тъмнината е въпрос за адептите.
Това, което говоря, се отнася до ония, които искат да се развиват. Защо човек яде, диша, чувствува, мисли, има ред причини. Човек яде, защото гладът го мъчи; той диша, за да не се задуши; той чувствува, за да храни сърцето си; той мисли, за да придобие знания, да се ориентира в света, в който живее. Други казват, че човек мисли, за да не живее в тъмнина. Въпросът за тъмнината е въпрос за адептите. Само адептът може да говори за тъмнината. Христос казва: Аз съм виделината на света. Какво означава виделината, това знаят само посветените. Христос донесе виделината в света, т.е. красивите отношения между хората. към беседата >>
- Само адептът може да говори за тъмнината.
Това, което говоря, се отнася до ония, които искат да се развиват. Защо човек яде, диша, чувствува, мисли, има ред причини. Човек яде, защото гладът го мъчи; той диша, за да не се задуши; той чувствува, за да храни сърцето си; той мисли, за да придобие знания, да се ориентира в света, в който живее. Други казват, че човек мисли, за да не живее в тъмнина. Въпросът за тъмнината е въпрос за адептите. Само адептът може да говори за тъмнината. Христос казва: Аз съм виделината на света. Какво означава виделината, това знаят само посветените. Христос донесе виделината в света, т.е. красивите отношения между хората. Той донесе любовта, но и до днес още хората не я разбират и прилагат. към беседата >>
- Значи, тъмнината я заблудила, не могла да познае своя възлюбен.
Една американка решила да се срещне една вечер, в определен час и на определено място, със своя възлюбен. Нощта била тъмна, нищо не се виждало. Тя стигнала на определеното място и видяла, че нейният възлюбен я чака вече. Те се прегърнали и тръгнали да се разхождат. Като дошли до една осветена улица, тя видяла, че вместо възлюбеният и, наред с нея се движил един негър. Значи, тъмнината я заблудила, не могла да познае своя възлюбен. Какво показва това? Това показва, че американката не била разумна. Колко пъти и вие сте прегръщали някой негър, вместо вашия възлюбен! към беседата >>
349. Влияние на светлината и топлината върху човека / Вложеното у човека, МОК , София, 11.7.1930г.,
- Има една светлина, която ослепява, а друга - в която хората проглеждат и от това гледище е казано: „Виделината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе." Та когато се намерите в едно голямо противоречие в живота, гледайте да привлечете светлината, помислете за светлината. (втори вариант)
Топлината сама по себе си предразполага. Топлината, която се проявява у човека, има две качества. Едното разширява повече, а другото съгражда повече. Ние говорим за онази топлина, която съгражда. И за светлината е същото. Има една светлина, която ослепява, а друга - в която хората проглеждат и от това гледище е казано: „Виделината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе." Та когато се намерите в едно голямо противоречие в живота, гледайте да привлечете светлината, помислете за светлината. Когато се поставите в умствено отношение в противоречие, помислете за всички степени на светлината. В тъмната нощ при парахода помислете за светлите звезди, защо светят звездите, мислете за слънцето 5-10 минути, един час, и веднага ще настане една промяна, едно вътрешно просветление ще дойде. Пък ако някой път вашето слънце затъмнее, мислите тогава, че животът се обезсмислил, вие усещате всичката празнота, нямате никакъв идеал, тогава мислете за топлината, мислете за всички хора, нали хората имат известна топлина. Единство има между двете - топлина и светлина. към втори вариант >>
- Сега ви извеждат този факт, понеже сегашните хора имат една голяма тъмнина, която ги огражда. (втори вариант)
Да тече. Това е първото, посторонно, вън от това, дето минава тя, ще полива някое дърво, някоя трева, но това е вторичното, но първо трябва да има едно корито, да има едно направление - да тече в посоката оттам, откъдето излязъл животът й. Щом питате какъв е смисълът на живота - да има своята светлина и топлина. Наука може да има само там, дето има светлина и топлина. И всичките светове, дето има светлина и топлина, могат да имат и вътрешна интелигентност. Сега ви извеждат този факт, понеже сегашните хора имат една голяма тъмнина, която ги огражда. Например на някой учен не му стига умът, той не може да разбере елементарните работи в живота. Дойде при тебе, иска ти пари, казваш: „Нямам." Той се чуди. Че тогава и аз те питам защо да не искаш пари от мене. Пари искаш. Чудиш се ти, че аз нямам пари. към втори вариант >>
- Казано е в Евангелието: "И виделината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе." Следователно, когато се натъкнете на голямо умствено противоречие, мислете за светлината в различните и степени.
Светлината и топлината в човека имат две главни свойства. Ние познаваме топлина, която разрушава, и друга, която съгражда. За светлината пък знаем, че има светлина, която ослепява, и друга, която отваря очите на хората. Ние имаме предвид, обаче, топлината, която съгражда, и светлината, която отваря очите. Казано е в Евангелието: "И виделината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе." Следователно, когато се натъкнете на голямо умствено противоречие, мислете за светлината в различните и степени. Когато изпаднете в тъмната нощ на живота си, мислете за звездите, които светят на небето, и за слънцето. Няма да мине много време, и съзнанието ви ще просветне. Когато животът се обезсмисли, свържете се с добрите хора. От тях ще потече топлина, която ще ви ободри. Светлината и топлината са тясно свързани. към беседата >>
350. Връзване и развързване, МС , София, 13.7.1930г.,
- То ни дава възможност да видим всичко, което в тъмнината, в невежеството не можем да разберем и научим.
И сега, ако вие не се запознаете с вътрешната психология на живота, ще останете в голямо невежество. Когато слънцето изгрява, пред нас се разкрива нова област. То ни дава възможност да видим всичко, което в тъмнината, в невежеството не можем да разберем и научим. Върху тези въпроси, които разглеждаме сега, ние можем да разискваме само днес, при днешната слънчева енергия. Утре ще се разглеждат съвсъм други въпроси. Светлината, която ни се изпраща отгоре, мислите, които възприемаме от невидимия свят и желанията, които имаме в себе си днес, всичко това се дължи на участието, което висшите същества взимат, за да ни повдигнат. И ако ние не работим с тях заедно, няма да имаме дял в извършената от тях работа. Ако ги слушате, те ще ви научат, какво да правите, какво да говорите. към беседата >>
352. Проява, връзка и причина, ООК , София, 16.7.1930г.,
- Щом ти се усъмниш, тогава туй, което е направено, изчезва, настава тъмнина. (втори вариант)
Или казано на конкретен език, мислите ви да бъдат в хармония с мислите на Бога. Разбира се, мислите на Бога всякога действат. Когато човек иска да направи нещо, ако внимавате на себе си, всеки един човек има една права представа за онова, което ще направи. Първоначално се дава представата, но щом се противи на тази представа, тя се заличава. Най-първо се представя какво трябва да се направи. Щом ти се усъмниш, тогава туй, което е направено, изчезва, настава тъмнина. Ти го не виждаш вече. Щом се усъмниш, вече затваряш твоите кепенци, ти завърташ твоя кран, ти сам си направиш ново мото. Всякога това мото, което човек пише, всякога тия порядки, които ти създаваш, всякога те носят нещастие. Сегашният наш живот не е нищо друго от ред такива предпоставки, които ние сме поставили на Божественото. Тия предпоставки са поставени от хората. към втори вариант >>
- Не се ли държи здраво за Божественото в себе си, човек постепенно губи светлите лъчи на изгряващото слънце от очите си, докато един ден изгуби всичките лъчи и в съзнанието му настава мрак и тъмнина. Защо?
Като ученици, вие трябва да държите в ума си своята свещена, Божествена идея и с нея да обиколите цял град, без да виждате, какво става около вас. Държите ли се здраво за своята свещена идея, вие ще бъдете чужди за дребнавостите на живота. Вие ще минавате и заминавате край тях, без да ги виждате. Не се ли държи здраво за Божественото в себе си, човек постепенно губи светлите лъчи на изгряващото слънце от очите си, докато един ден изгуби всичките лъчи и в съзнанието му настава мрак и тъмнина. Защо? Изгубил е добрите условия на живота. Изгуби ли тия условия, страданията и недоволството идат. Колкото благоприятни условия е изгубил човек, толкова страдания му дохождат. Мине ли през последното страдание, той започва отново да се качва по възходящата линия на своя живот. към беседата >>
353. Задължително право / Правата на Душата и на Духа, ООК , СБ , 7-те езера, 6.8.1930г.,
- Без светлината и знанията на Духа, човек се намира в тъмнина, като в тъмна, бурна нощ.
Всички хора, религиозни и светски, очакват идването на Духа. Защо Го очакват? Защото Той внася в човека онази светлина, която разкрива пътищата на живота. Без светлината и знанията на Духа, човек се намира в тъмнина, като в тъмна, бурна нощ. Каквото е слънцето за физическия човек, такова нещо е Духът за духовния човек. Както без слънце човек не може да използва физическите блага, така и без Духа не може да се ползва от благата на духовния свят. Дойде ли Духа в човека, той става учен, силен, богат, здрав, щастлив. С Духа той всичко може да направи. Без Духа човек е слаб и немощен, нищо не може да постигне. към беседата >>
354. Начало и край, ООК , СБ , 7-те езера, 13.8.1930г.,
- Казвам, не влизайте в затворите на тъмнината, не се хипнотизирайте, да кажете, тази работа няма да я бъде. (втори вариант)
Казвам, не влизайте в затворите на тъмнината, не се хипнотизирайте, да кажете, тази работа няма да я бъде. Как няма да я бъде? Слънцето няма да изгрее. Всичко може да стане, но слънцето ще изгрее. Онзи ден един брат, който нищо не знае от метеорология, но той даваше една опитност кога времето ще се оправи. Казва, лошото време ще трае или 24 часа, или 48 часа, или два деня, или осем деня. към втори вариант >>
- Започваш да мислиш за оня свят, намериш се в една тъмнина. (втори вариант)
Кажи, свърших с кривите разбирания на земния живот. Ти все се тревожиш, търсиш някой да те обича. В децата го търсиш - намериш го, изгубиш го. В приятели го търсиш - намериш го, изгубиш го. В богатството, в знанието, най-после оставиш, казваш, отиде. Започваш да мислиш за оня свят, намериш се в една тъмнина. Вие били ли сте в положението на един стар човек, когото всички са го оставили, че отгоре тъмно, отдолу тъмно, той като един пътник, който се е изгубил. Тогава ще дойде в него онова чувство - дано отнякъде дойде някакъв проблясък. към втори вариант >>
- Ако не познавате законите на съзнанието, ще се смущавате, когато ще бъдете в тъмнина. (втори вариант)
Но някой път иде потъмняване на съзнанието. Потъмняването на съзнанието да не ви плаши. Вашето съзнание ще се завърти като земята, ще дойде нещо. Трябва да знаете, че пак ще изгрее слънцето. Като изгрее слънцето, да познавате, че има един период. Ако не познавате законите на съзнанието, ще се смущавате, когато ще бъдете в тъмнина. Пак ще залезе слънцето, после пак ще изгрее. То е постоянно отпадане, има вяра в Бога, после изгубване. Като изгубиш вярата, то е залязване на слънцето. Като придобиеш вярата, то е изгрев. Ние ще виждаме - и сега виждаме, като изгрява слънцето и като залязва. към втори вариант >>
- При всяко съмнение свещта изгасва, и човек остава в тъмнина.
Слънцето осветява земята, а Божественото съзнание – душата. Божественото съзнание носи радост, светлина, знание и свобода за човека. Силата не е в свещта, но в онзи, който я носи. Силата не е в слънцето, но в Онзи, Който е зад него. Както човек носи свещта и осветява своя път и пътя на своите близки, така и Бог носи слънцето в ръката си. При всяко съмнение свещта изгасва, и човек остава в тъмнина. Започне ли да се моли, свещта отново свети. към беседата >>
355. Благословена между жените, СБ , РБ , Рила, 17.8.1930г.,
- Ако го попитате защо върви тъй свободно в тъмнината, той ще ви каже, че от баща си, от майка си е наследил способността да вижда в тъмнина.
И нощем той се движи в светлина. Човекът на четвъртото измерение не се нуждае от лампи, той всякога е в светлина. Срещнете ли такъв човек на Земята, той може за всичко да ви говори, но за своята духовна лампа, с която осветява всичките си пътища, нищо няма да ви каже. По този въпрос той мълчи като риба. Тръгнете ли на път вечерно време с такъв човек, той ще ви прекара през най-тъмните места и ще върви свободно, безпрепятствено, както през деня. Ако го попитате защо върви тъй свободно в тъмнината, той ще ви каже, че от баща си, от майка си е наследил способността да вижда в тъмнина. И после ще прибави: „И някои животни имат тази способност – да виждат добре в тъмнината.“ към беседата >>
- И после ще прибави: „И някои животни имат тази способност – да виждат добре в тъмнината.“
Човекът на четвъртото измерение не се нуждае от лампи, той всякога е в светлина. Срещнете ли такъв човек на Земята, той може за всичко да ви говори, но за своята духовна лампа, с която осветява всичките си пътища, нищо няма да ви каже. По този въпрос той мълчи като риба. Тръгнете ли на път вечерно време с такъв човек, той ще ви прекара през най-тъмните места и ще върви свободно, безпрепятствено, както през деня. Ако го попитате защо върви тъй свободно в тъмнината, той ще ви каже, че от баща си, от майка си е наследил способността да вижда в тъмнина. И после ще прибави: „И някои животни имат тази способност – да виждат добре в тъмнината.“ към беседата >>
356. Виждане и съзнаване, СБ , РБ , Рила, 19.8.1930г.,
- Значи изгубени ли сте някъде в тъмнината, вие се интересувате от този, който ви носи свещта, а не от самата свещ.
В дадения случай в духовния свят свещта и ангелът са едно и също нещо. Във физическия свят обаче ангелът и свещта не са едно и също нещо. Защо? – Във физическия свят свещта изгаря, а в духовния свят свещта никога не изгаря, а само свети. Тъй щото днешната светлина е израз на ангелите, които присъстват между нас и носят радост, която вие чувствате. Когато виждате светлината, вие не се радвате толкова на свещта, от която излиза светлината, но се интересувате да знаете кой се крие зад свещта, кой я носи. Значи изгубени ли сте някъде в тъмнината, вие се интересувате от този, който ви носи свещта, а не от самата свещ. Вие се радвате повече на носителя на светлината. Тъй щото виждате ли светлина в мрака, в първия момент се интересувате от този, който носи светлината; във втория момент вие се радвате вече на този, който я носи. Щом влезете у дома си, вие можете да загасите свещта, защото там ще намерите друга запалена свещ. към беседата >>
360. Божият глас, ООК , София, 26.8.1930г.,
- Вън от този глас, човек лесно може да изпадне в тъмнина.
И на вас казвам: Чуете ли тихия глас на Бога, веднага се обадете. Кажете: „Тук съм, Господи! “ Бъдете смели да се явите пред лицето Му. Няма по-велико нещо за човешката душа от момента, в който той чува тихия и кротък глас на Бога. Чуе ли този глас, в душата му се явява светлина и той е готов вече за работа, за служене на Бога. Вън от този глас, човек лесно може да изпадне в тъмнина. Стремете се към чист живот, да се свържете с Бога, да чувате Неговия глас. Станете добра почва, да възприемате Словото Му. Ако сте камък, Словото ще мине и замине край вас, без да ви засегне. Добрата почва лесно се пои, а камъкът отбива водата от себе си. Да бъдеш камък и да не приемаш водата в себе си, това представя живот, пълен с противоречия. към беседата >>
361. Имам ястие, НБ , София, 7.9.1930г.,
- Свещта е само за тъмнината, през тъмната нощ.
Аз нося една тайна в себе си, с която мога да спася положението. Достатъчно е да драсна една клечка кибрит, за да осветя пътя ти. Значи, истината е в светлината. С едно цъкане на клечката запалвам свещта и казвам: Върви сега пред мене, пред светлината; аз ще вървя след тебе. Понеже аз вървя по пътя на светлината, и ти ще вървиш с мене. Свещта е само за тъмнината, през тъмната нощ. Щом изгрее слънцето, и светлината озари всичко около себе си, свещта не е нужна. При слънцето, при този голям светия, ние, обикновените хора, събличаме дрехите си и вървим по осветения път. Когато казваш, че не искаш да станеш светия, разбирам, че си вън от светлината. Казваш, че едно време и ти си бил светия. Питам: Защо едно време си бил светия, а сега не си? към беседата >>
- Не разберете ли Божественото в себе си, вие не можете да разберете и другите хора и ще се движите в тъмнина.
Когато не разбира нещо, човек иска да му дадат ключ за разбиране. Всеки има такъв ключ. Това е Божественото в човека. Разберете ли Божественото в себе си, вие ще разберете Божественото във всички хора. С други думи казано: Познаете ли себе си, вие ще познаете всички хора. Не разберете ли Божественото в себе си, вие не можете да разберете и другите хора и ще се движите в тъмнина. Като знаете това, не бягайте от противоречията и страданията. Знайте, че в тях се крие нова мисъл, някакво велико благо за вас. Когато страда и не може да се справи със страданието си, човек се намира под центъра на тежестта или в самия център, където нещата се отправят. За да не пострада от предметите, които падат в този център, човек трябва да отиде настрана, да не го засегнат падащите предмети. Който разбира смисъла на страданието, той всякога заема такова положение, че да не го засягат ударите на страданието. към беседата >>
- Когато синът или дъщерята измени отношенията си към майка си, в ума ѝ настава тъмнина, на слънчевия възел усеща тежест, стягане, и докато отношенията не се подобрят, тъгата не напуска не само майката, но и целия дом.
И тъй, когато човек разбере Божията мисъл и Божието чувство, вложени в страданието, последното се стопява и само по себе си изчезва. Не разбира ли човек смисъла на страданието, състоянието на неговата душа се сгъстява и той мъчно може да се освободи от ударите на страданието. Този закон се проверява и в отношенията на хората. Когато синът или дъщерята измени отношенията си към майка си, в ума ѝ настава тъмнина, на слънчевия възел усеща тежест, стягане, и докато отношенията не се подобрят, тъгата не напуска не само майката, но и целия дом. към беседата >>
364. От Египет, НБ , София, 21.9.1930г.,
- Невежеството е равносилно на обич към тъмнината.
— Ама аз не мразя. — Тогава любиш. — Не ми трябва наука. — Обичаш невежеството. За мене, любовта към науката е равносилна на любов към светлината. Невежеството е равносилно на обич към тъмнината. Следователно, тъмнината има едно свойство: в нея нещата не растат, не се изявяват. Ще ми наведете факта, че животните са нещастни, защото живеят в тъмнина. Не е така. Животните, които вие наричате нещастни, са придобили изкуството да виждат в тъмнината, както през деня. Вечер вълкът, бухалът виждат добре, както човек вижда през деня. към беседата >>
- Следователно, тъмнината има едно свойство: в нея нещата не растат, не се изявяват.
— Тогава любиш. — Не ми трябва наука. — Обичаш невежеството. За мене, любовта към науката е равносилна на любов към светлината. Невежеството е равносилно на обич към тъмнината. Следователно, тъмнината има едно свойство: в нея нещата не растат, не се изявяват. Ще ми наведете факта, че животните са нещастни, защото живеят в тъмнина. Не е така. Животните, които вие наричате нещастни, са придобили изкуството да виждат в тъмнината, както през деня. Вечер вълкът, бухалът виждат добре, както човек вижда през деня. към беседата >>
- Ще ми наведете факта, че животните са нещастни, защото живеят в тъмнина.
— Не ми трябва наука. — Обичаш невежеството. За мене, любовта към науката е равносилна на любов към светлината. Невежеството е равносилно на обич към тъмнината. Следователно, тъмнината има едно свойство: в нея нещата не растат, не се изявяват. Ще ми наведете факта, че животните са нещастни, защото живеят в тъмнина. Не е така. Животните, които вие наричате нещастни, са придобили изкуството да виждат в тъмнината, както през деня. Вечер вълкът, бухалът виждат добре, както човек вижда през деня. към беседата >>
- Животните, които вие наричате нещастни, са придобили изкуството да виждат в тъмнината, както през деня.
За мене, любовта към науката е равносилна на любов към светлината. Невежеството е равносилно на обич към тъмнината. Следователно, тъмнината има едно свойство: в нея нещата не растат, не се изявяват. Ще ми наведете факта, че животните са нещастни, защото живеят в тъмнина. Не е така. Животните, които вие наричате нещастни, са придобили изкуството да виждат в тъмнината, както през деня. Вечер вълкът, бухалът виждат добре, както човек вижда през деня. към беседата >>
367. Живият хляб, НБ , София, 26.10.1930г.,
- С думите „да бъде светлина", Бог създаде света, като отдели светлината от тъмнината, твърдта от водата.
С това се занимават учителите, адептите в Индия. Това е предмет на Теософията, наречена още „Логос". Под „Логос", Евангелието разбира Словото, изразено чрез стиха „Вначало бе Словото, и Словото бе у Бога." „Вначало Бог създаде небето и земята, и земята бе неустроена и пуста". С това Слово, т. е. с Логоса, който се носел над повърхността, земята започнала да се устройва. С думите „да бъде светлина", Бог създаде света, като отдели светлината от тъмнината, твърдта от водата. И най-после създаде човека, по образ и подобие свое. Така се започна вътрешното устройване на света. Питам: Кой от съвременните учени може да каже, какви са били процесите на вътрешния строеж на вселената. Като оставим настрана механичния процес на това устройване, ще дойдем до онова велико, вътрешно устройване на света, което и досега още продължава. Всеки ден човек минава през радостта и скръбта, което говори за процеса на вътрешното строителство. към беседата >>
368. Него видя Исус, НБ , София, 9.11.1930г.,
- Ако останете съвсем сами в света – без хора, без животни, в пълна тъмнина, тогава ще разберете, какво значи самотия.
Ако зад децата няма бащи и майки, като разумни същества, какво ще правят тия деца сами? Ние, хората, не сме благодарни на това, което имаме. Ако водата, светлината, въздухът се откажат от нас, в какво положение ще се намерим? Често вие казвате: Аз съм сам в света. – Чудни сте вие! Ако останете съвсем сами в света – без хора, без животни, в пълна тъмнина, тогава ще разберете, какво значи самотия. Това са неразрешени за вас въпроси, това са противоречия. към беседата >>
369. Езикът на природата, МОК , София, 19.12.1930г.,
- Седа в тъмнината 5, 10 минути, тока го няма, защо прекъсна, някакъв бушон да е изгорял? (втори вариант)
Когато хората имат това чувство, контрастът е по-силен. Нали някои хора са по-весели, смехът е само една почивка при голямото напрежение, като се смееш, откъсне се тази струна, ти се засмееш, нагласиш се и след това пак дойде сериозната работа. Та всякога в природата има силни контрасти. Да ви преведа сега на вас къде отиват работите. Седа горе в стаята си и чета една важна книга, в която авторът пише какво влияние е упражнил спиритизмът върху сегашния културен свят, тъй научно пише своите данни, като англичанин, и дойдох до едно място, искам да видя какъв е неговият извод, на какво основание отгоре са неговите твърдения за и против, той изнася добрите и лоши страни и изведнъж моето електричество изгасва, седа, въпросът остава неразрешен, не зная авторът какво иска да каже. Седа в тъмнината 5, 10 минути, тока го няма, защо прекъсна, някакъв бушон да е изгорял? Не се минава половин час, идва един и почва да поправя, лампите светват, после пак изгасват, искам да намеря отношението, значи братът, който поправя, не е намерил още причината, търси един метод. Вие ако сте на моето място, какво ще мислите? Че така правят често и във вашия ум, ту светне, ту изгасне, и в живота е същото. Но има една връзка, в дадения случай аз станах причина да изгори бушонът. В интензивната мисъл, която имах да разреша въпроса, образува се едно вълнение, едно търкане и бушонът изгоря. към втори вариант >>
370. Условия и възможности, ООК , София, 31.12.1930г.,
- Има случаи, когато човек иска да бъде богат, а при други случаи - да бъде сиромах; при известни случаи човек търси светлина, а при други - тъмнина.
Но ако само мисли без да работи, той нищо няма да разреши. Колкото да казва, че не се търпи студа, глада, няма какво да прави - ще търпи. Онзи, който слуша отвън, ще каже: какво от това, че този човек е гладен, че седи в студена стая, че страда? И двамата говорят на различни езици и не се разбират. Единият се оплаква от сиромашията, а другият намира, че не е лошо някога човек да изпита сиромашията. Има случаи, когато човек иска да бъде богат, а при други случаи - да бъде сиромах; при известни случаи човек търси светлина, а при други - тъмнина. Светлината не действа всякога благоприятно за развитието на човека. Същото може да се каже и за богатството. Ето защо и сиромашията, и тъмнината понякога са необходими условия за развитието на човека. Богатство и сиромашия, светлина и тъмнина са. състояния, условия, през които човек неизбежно трябва да мине. към беседата >>
372. Разумното слово / Гладът – доброто – разумното слово, МОК , София, 23.1.1931г.,
- Защото под думата дявол, трябва да разбирате тъмнина, там дето няма знание. (втори вариант)
Питам, в какво ще се прояви силата на един ангел? В неговото знание. Мускулите на един ангел не са толкова силни, силата му не седи в неговите мускули, но седи в духа. Един ангел има нещо мощно, той знае много закони. Това е разумното! Защото под думата дявол, трябва да разбирате тъмнина, там дето няма знание. Или знанието е скрито, а знанието е образ на знанието. Дето няма светлина, няма и Любов, дето има светлина, има и Любов. Любовта в правата смисъл се проявява само при светлината. И светлината се проявява само при Любовта. И когато обичаме някого, ние ще му запалим и свещ в къщата; а когато не обичаме някого, ние не му палим свещ, всичко е в тъмно. към втори вариант >>
- Тогава, какво съществува в тъмнината? (втори вариант)
Или знанието е скрито, а знанието е образ на знанието. Дето няма светлина, няма и Любов, дето има светлина, има и Любов. Любовта в правата смисъл се проявява само при светлината. И светлината се проявява само при Любовта. И когато обичаме някого, ние ще му запалим и свещ в къщата; а когато не обичаме някого, ние не му палим свещ, всичко е в тъмно. Тогава, какво съществува в тъмнината? В тъмнината може да съществува страст, желание, можем да кажем, един стремеж, любов към престъпление, по нямане на дума казах любов, но в Любовта не може да има престъпление. към втори вариант >>
- В тъмнината може да съществува страст, желание, можем да кажем, един стремеж, любов към престъпление, по нямане на дума казах любов, но в Любовта не може да има престъпление. (втори вариант)
Дето няма светлина, няма и Любов, дето има светлина, има и Любов. Любовта в правата смисъл се проявява само при светлината. И светлината се проявява само при Любовта. И когато обичаме някого, ние ще му запалим и свещ в къщата; а когато не обичаме някого, ние не му палим свещ, всичко е в тъмно. Тогава, какво съществува в тъмнината? В тъмнината може да съществува страст, желание, можем да кажем, един стремеж, любов към престъпление, по нямане на дума казах любов, но в Любовта не може да има престъпление. към втори вариант >>
- Не го ли обичате, оставяте го да ходи в тъмнина.
В познаване на великите закони на Битието се заключава разумността или разумното начало. Колкото по-голямо е знанието, толкова по-голяма е и светлината. Дето е светлината, там е и Любовта. Значи светлината се проявява само при Любовта, а Любовта се проявява само при светлината. Наистина, когато обичате някого, вие се готови да му запалите една, две, три и повече свещи, да осветите пътя му. Не го ли обичате, оставяте го да ходи в тъмнина. В тъмнината могат да се проявят различни страсти, желания, копнежи, но по никой начин Любов. Любовта се изявява само при светлина. към беседата >>
- В тъмнината могат да се проявят различни страсти, желания, копнежи, но по никой начин Любов.
Колкото по-голямо е знанието, толкова по-голяма е и светлината. Дето е светлината, там е и Любовта. Значи светлината се проявява само при Любовта, а Любовта се проявява само при светлината. Наистина, когато обичате някого, вие се готови да му запалите една, две, три и повече свещи, да осветите пътя му. Не го ли обичате, оставяте го да ходи в тъмнина. В тъмнината могат да се проявят различни страсти, желания, копнежи, но по никой начин Любов. Любовта се изявява само при светлина. към беседата >>
- Той има желание да вижда, но около него е тъмнина; иска да яде, мъчи го гладът, но няма какво да яде; жаден е, иска да пие вода, но не може да задоволи жаждата си.
Като говорим за битието и небитието, това не значи, че битието е нещо реално, а небитието – нереално. Небитието е място на страдания, на ад. Страшно е положението на човека, който влиза в небитието. Той има желание да вижда, но около него е тъмнина; иска да яде, мъчи го гладът, но няма какво да яде; жаден е, иска да пие вода, но не може да задоволи жаждата си. От гледище на битието, на материалния живот, небитието е живот на въображение. – Защо? – Защото нещата там не се реализират. Небитието е живот на жажда и глад, вечен стремеж да задоволиш нещо, което при дадените условия не може да се задоволи. Ето защо, докато е на земята, в битието, човек трябва да изучава закона на доброто, за да може да задоволи в себе си глада и жаждата. към беседата >>
- Следователно, когато се казва, че Бог създаде света от нищо, ние имаме пред вид тъмнината.
Като говорим за личния живот ние имаме пред вид материалния свят, който е създаден от тъмнината. Една трета от човешкото естество е материално. Следователно, когато се казва, че Бог създаде света от нищо, ние имаме пред вид тъмнината. Божественият Дух се носеше над бездната, т.е. над тъмнината, и създаде от нея света, който обви в своята виделина. Казано е в Писанието: „И виделината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе.“. Значи, дето е виделината, там е реалността. Тъмнината, сама по себе си, не може да разбере светлината. към беседата >>
- над тъмнината, и създаде от нея света, който обви в своята виделина.
Като говорим за личния живот ние имаме пред вид материалния свят, който е създаден от тъмнината. Една трета от човешкото естество е материално. Следователно, когато се казва, че Бог създаде света от нищо, ние имаме пред вид тъмнината. Божественият Дух се носеше над бездната, т.е. над тъмнината, и създаде от нея света, който обви в своята виделина. Казано е в Писанието: „И виделината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе.“. Значи, дето е виделината, там е реалността. Тъмнината, сама по себе си, не може да разбере светлината. Тъмнината и светлината са два разумни свята, но тъмнината не може да обхване мъдростта и знанието, които съществуват в света на светлината. Тъмнината има нужда от светлината и всякога я следва като сянка. към беседата >>
- Казано е в Писанието: „И виделината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе.“.
Като говорим за личния живот ние имаме пред вид материалния свят, който е създаден от тъмнината. Една трета от човешкото естество е материално. Следователно, когато се казва, че Бог създаде света от нищо, ние имаме пред вид тъмнината. Божественият Дух се носеше над бездната, т.е. над тъмнината, и създаде от нея света, който обви в своята виделина. Казано е в Писанието: „И виделината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе.“. Значи, дето е виделината, там е реалността. Тъмнината, сама по себе си, не може да разбере светлината. Тъмнината и светлината са два разумни свята, но тъмнината не може да обхване мъдростта и знанието, които съществуват в света на светлината. Тъмнината има нужда от светлината и всякога я следва като сянка. Дето се яви светлината, веднага иде и тъмнината. към беседата >>
- Тъмнината, сама по себе си, не може да разбере светлината.
Следователно, когато се казва, че Бог създаде света от нищо, ние имаме пред вид тъмнината. Божественият Дух се носеше над бездната, т.е. над тъмнината, и създаде от нея света, който обви в своята виделина. Казано е в Писанието: „И виделината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе.“. Значи, дето е виделината, там е реалността. Тъмнината, сама по себе си, не може да разбере светлината. Тъмнината и светлината са два разумни свята, но тъмнината не може да обхване мъдростта и знанието, които съществуват в света на светлината. Тъмнината има нужда от светлината и всякога я следва като сянка. Дето се яви светлината, веднага иде и тъмнината. С това светлината се проявява по-силно. Тъмнината служи като фон на светлината. към беседата >>
- Тъмнината и светлината са два разумни свята, но тъмнината не може да обхване мъдростта и знанието, които съществуват в света на светлината.
Божественият Дух се носеше над бездната, т.е. над тъмнината, и създаде от нея света, който обви в своята виделина. Казано е в Писанието: „И виделината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе.“. Значи, дето е виделината, там е реалността. Тъмнината, сама по себе си, не може да разбере светлината. Тъмнината и светлината са два разумни свята, но тъмнината не може да обхване мъдростта и знанието, които съществуват в света на светлината. Тъмнината има нужда от светлината и всякога я следва като сянка. Дето се яви светлината, веднага иде и тъмнината. С това светлината се проявява по-силно. Тъмнината служи като фон на светлината. Когато казвате, че някой човек е тъмен, това означава, че неговата разумност е ограничена от личния му живот. към беседата >>
- Тъмнината има нужда от светлината и всякога я следва като сянка.
над тъмнината, и създаде от нея света, който обви в своята виделина. Казано е в Писанието: „И виделината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе.“. Значи, дето е виделината, там е реалността. Тъмнината, сама по себе си, не може да разбере светлината. Тъмнината и светлината са два разумни свята, но тъмнината не може да обхване мъдростта и знанието, които съществуват в света на светлината. Тъмнината има нужда от светлината и всякога я следва като сянка. Дето се яви светлината, веднага иде и тъмнината. С това светлината се проявява по-силно. Тъмнината служи като фон на светлината. Когато казвате, че някой човек е тъмен, това означава, че неговата разумност е ограничена от личния му живот. към беседата >>
- Дето се яви светлината, веднага иде и тъмнината.
Казано е в Писанието: „И виделината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе.“. Значи, дето е виделината, там е реалността. Тъмнината, сама по себе си, не може да разбере светлината. Тъмнината и светлината са два разумни свята, но тъмнината не може да обхване мъдростта и знанието, които съществуват в света на светлината. Тъмнината има нужда от светлината и всякога я следва като сянка. Дето се яви светлината, веднага иде и тъмнината. С това светлината се проявява по-силно. Тъмнината служи като фон на светлината. Когато казвате, че някой човек е тъмен, това означава, че неговата разумност е ограничена от личния му живот. към беседата >>
- Като се намери в света на тъмнината, човек казва: Христос ще ме избави.
Когато се говори за ада и за рая, разбираме именно принципите на светлината и на тъмнината. Който не може да намери пътя към светлината, той изпада в тъмнината, от коятое създаден. Като се намери в света на тъмнината, човек казва: Христос ще ме избави. Христос ще те избави, ако имаш любов. Любовта е връзка между човешката душа и Бога. Само любовта е в състояние да извади човека от света на тъмнината и да го въведе в света на виделината. Любовта е път, който води човека от един свят в друг: от света на мъчението в света на радостта, от света на ограничението в света на свободата, от света на тъмнината в света на виделината. Влезе ли човек в света на радостта, на свободата и на виделината, той се разбира с всички същества, които живеят там. към беседата >>
- Само любовта е в състояние да извади човека от света на тъмнината и да го въведе в света на виделината.
Когато се говори за ада и за рая, разбираме именно принципите на светлината и на тъмнината. Който не може да намери пътя към светлината, той изпада в тъмнината, от коятое създаден. Като се намери в света на тъмнината, човек казва: Христос ще ме избави. Христос ще те избави, ако имаш любов. Любовта е връзка между човешката душа и Бога. Само любовта е в състояние да извади човека от света на тъмнината и да го въведе в света на виделината. Любовта е път, който води човека от един свят в друг: от света на мъчението в света на радостта, от света на ограничението в света на свободата, от света на тъмнината в света на виделината. Влезе ли човек в света на радостта, на свободата и на виделината, той се разбира с всички същества, които живеят там. Между тях не се явява никакъв спор, никакво недоразумение. Щом влезе в света на любовта, човек не пита какво нещо представя Бог, но се изпълва с желание да върши волята Божия. Ако не върши волята Божия, човек не може да бъде в съприкосновение с любовта на Бога. към беседата >>
- Любовта е път, който води човека от един свят в друг: от света на мъчението в света на радостта, от света на ограничението в света на свободата, от света на тъмнината в света на виделината.
Който не може да намери пътя към светлината, той изпада в тъмнината, от коятое създаден. Като се намери в света на тъмнината, човек казва: Христос ще ме избави. Христос ще те избави, ако имаш любов. Любовта е връзка между човешката душа и Бога. Само любовта е в състояние да извади човека от света на тъмнината и да го въведе в света на виделината. Любовта е път, който води човека от един свят в друг: от света на мъчението в света на радостта, от света на ограничението в света на свободата, от света на тъмнината в света на виделината. Влезе ли човек в света на радостта, на свободата и на виделината, той се разбира с всички същества, които живеят там. Между тях не се явява никакъв спор, никакво недоразумение. Щом влезе в света на любовта, човек не пита какво нещо представя Бог, но се изпълва с желание да върши волята Божия. Ако не върши волята Божия, човек не може да бъде в съприкосновение с любовта на Бога. Ако не е в съприкосновение с любовта Божия, човек не може да се ползва от живота. към беседата >>
374. Светлият образ, ООК , София, 3.2.1931г.,
- Змията представлява ума на тъмнината, който крие в себе си голяма сила на привличане.
Според мене, причината за грехопадението се криеше в Адама. Преди да беше се явила Ева, Адам ходеше из райската градина, разглеждаше дърветата и често се спираше пред забраненото дърво. Той искаше да знае какви сили се крият в това дърво и защо е забранено да се ядат неговите плодове. Ева и змията дойдоха като изкушение на Адама да задоволят любопитството му. Змията изкуси Ева, а тя - Адама. Змията представлява ума на тъмнината, който крие в себе си голяма сила на привличане. Като се уви около забраненото дърво, змията придоби светлина и започна да говори на Ева, че дървото за познаване на доброто и злотосъдържа знания и сили, които могат да направят човека силен, подобен на Бога. Това търсеше Ева. Тя се изкуси, яде от плода на забраненото дърво, а след това даде от него и на Адама. И двамата попаднаха под закона на привличането и сгрешиха. към беседата >>
376. Ханизе, МОК , София, 6.3.1931г.,
- Пък като дошло слънцето, че изгряло, това което е било скрито в тъмнината и е било неизвестно, като е изгряло слънцето, тогава то е станало известно – светлината. (втори вариант)
Та когато има едно съотношение, тогава имаме това ХАНИЗЕ. Преведете го тогава, какво означава? Слънцето обяснява. Но то обяснява само една динамическа част на ХАНИЗЕ. ХАНИ, това е нещо установено, това е нещо реално, което съществува. Пък като дошло слънцето, че изгряло, това което е било скрито в тъмнината и е било неизвестно, като е изгряло слънцето, тогава то е станало известно – светлината. Слънцето не може да огрее, докато ХАНИЗЕ не е дошло. Ханизе е съществувало преди слънцето. За да изгрее слънцето на планината, трябва да съществува тази планина. Вие искате да дойде Любовта. Но Любовта трябва да намери нещо у вас. към втори вариант >>
- Та казвам на вас младите, на които слънцето още не е изгряло: Вие сте още ХАНИЗЕ, в тъмнината сте вие, понеже като идвате, блъскате се и страдате. (втори вариант)
Та казвам на вас младите, на които слънцето още не е изгряло: Вие сте още ХАНИЗЕ, в тъмнината сте вие, понеже като идвате, блъскате се и страдате. Хора, които страдат, аз наричам блъскат се в тъмнината. Блъскат се тук-там и казват, много се блъскаме. Слънцето не е изгряло, той няма път в живота. Та казвам сега, вие седите и казвате: Е, какво трябва да правим? Според вас какво трябва да правим сега? към втори вариант >>