Намерени са 280 резултата от 183 беседи с точна фраза : 'Тщеславие'.
1. Тайните на Духа, ИБ , Варна, 1897г.,
- Няма вече да търпя този род лукав и прелюбодеен, който осквернява и безчести святото Ми Име за суетно тщеславие, защото всякой гледа да измами и подкопае живота на ближния си – на своя брат.
Ида, говори Господ, направете прав път за царството на Мира, за царството на Правдата. Ето заветното обещание, което е отдавна очаквано; възвестяването на Синовете Божии – Синовете на вечната Любов, които зова Мои братя. Затова, синове человечески, внимавайте на делата си. Няма вече да приема от ръката ви поношенията – деня на изкуплението за умилостивление и примирение с Бога, Отца на всичките векове. Ида пак, но не като изкупител, не като жертва за поругание, но като Господ, като вечен цар на всяка Правда, да посетя Земята с жезъл железен, да съкруша всеки горделив, що се дига, и ще измета и премета всички, що господаруват с неправда. Няма вече да търпя този род лукав и прелюбодеен, който осквернява и безчести святото Ми Име за суетно тщеславие, защото всякой гледа да измами и подкопае живота на ближния си – на своя брат. В кое име се вършат днес всичките беззакония, ако не в Моето? Това ли ще наречете Любов за брата ви, за вашия небесен и благ Отец? Жив съм! Аз ще поям, ще изтребя всяка нечестива душа. В деня, в който ви посетя, ще познаете силата на думите Ми, защото празността и голословията на думите ви станаха Ми отегчителни. към беседата >>
2. Хио Ели Мели Месаил, ИБ , София, 14.9.1897г.,
- Няма вече да търпя този род лукав и прелюбодеен, който осквернява и безчести святото Ми име за суетно тщеславие, защото всякой гледа да измами и подкопае живота на ближния си - на своя брат.
Ида, говори Господ, направете прав път за царството на Мира, за царството на Правдата. Ето заветното обещание, което е отдавна очаквано; възвестяването на синовете Божии - синовете на вечната Любов, които зова мои братя. Затова, синове человечески, внимавайте на делата си. Няма вече да приема от ръката ви поношенията - денят на изкуплението за умилостивление и примирение с Бога Отца на всичките векове; ида пак, но не като изкупител, не като жертва за поругание, но като Господ, като вечен цар на всяка Правда, да посетя земята с жезъл железен, да съкруша всеки горделив, що се дига, и ще измета и премета всички, що господаруват с неправда. Няма вече да търпя този род лукав и прелюбодеен, който осквернява и безчести святото Ми име за суетно тщеславие, защото всякой гледа да измами и подкопае живота на ближния си - на своя брат. В кое име се вършат днес всичките беззакония, ако не в Моето? Това ли ще наречете Любов за брата ви, за вашия небесен и благ Отец? Жив съм! Аз ще поям, ще изтребя всяка нечестива душа. В деня, в който ви посетя, ще познаете силата на думите Ми, защото празността и голословията на думите ви станаха Ми отегчителни. към беседата >>
4. Необходимостта да познаваме Бога, НБ , София, 4.10.1914г.,
- И в жената се заражда тогава тщеславие, и тя си казва: „Да стана като Бога – това е моето горещо желание“, и откъсва от забранения плод, вкусва от него и сетне отива и убеждава мъжа си, та и той вкусва.
В първата глава на Битието се казва, че Бог поставил човека в рая и му казал да обработва и да използва всичко в него, но му забранил да се докосва само до едно дърво – дървото за познаване доброто и злото. Обаче човек поискал да направи един малък опит на непокорство, и с този опит започнала по-напред жената. Казва се в тази глава, че змията се увила около дървото на познанието и почнала разговор с Ева, като ѝ задала въпроса: „Как така, вие като сте господари на рая и се ползвате от всички райски дървета, да не се ползвате и от дървото, което крие в себе си велика тайна? “ Жената запитала от своя страна: „Каква тайна? “ – „Ако ядете от това дърво, ще имате познанието на Бога, ще знаете защо живеете, ще познавате доброто и злото, ще бъдете много силни на земята, тъй както Бог е силен“. И в жената се заражда тогава тщеславие, и тя си казва: „Да стана като Бога – това е моето горещо желание“, и откъсва от забранения плод, вкусва от него и сетне отива и убеждава мъжа си, та и той вкусва. И вследствие на това, Писанието казва, двамата оголели – видели се голи. Кога хората оголяват? Някой богат баща умира и оставя на сина си пари, чифлици и гори. Синът се запознава с другари, тръгва по разходки и веселби, изхарчва всичко и оголява – оголява не току-тъй, а от ядене, пиене и леност. Това ни навежда на мисълта, че Адам и Ева са яли дълго време от това дърво и почват да залагат рая, и тогава Господ им казва: „Какво залагате, ваш имот ли е това? към беседата >>
5. Фарисей и Митар, НБ , София, 18.10.1914г.,
- Глава валчеста, общ размер околовръст над ушите 56–60 сантиметра; със силно развита и издигната теменна област – белег на човек с голямо самообладание, самоуважение, гордост, взискателност и тщеславие; религиозно чувство притежава, но едностранчиво развито; милосърдие проявява, но само към себе си и нему близките.
Долна челюст правилно сформирана, с брада продълговата и заострена – признак на човек с ум подвижен и схватлив; уста средна, устни нито много дебели, нито много тънки; краищата на устните ъгли стоят малко издигнати; с една усмивка на презрение – „Хората – това са тълпа“; но вътрешно своето презрение никога не изказва. Очи сивопепеляви; вежди дъгообразни, малко наведени, като клоните на старо дърво – човек, който живее дълго време и който има опитност в живота. Чело хубаво, възвисоко, в основата си, над носа, издадено – признак на човек със силна индивидуалност, с наблюдателен и практичен ум. Слепоочните области средно развити; уши правилни и близо прилепени при главата – белег на материален порядък. Влакната на брадата малко възредки и възчервени – белег на импулс и упорство. Глава валчеста, общ размер околовръст над ушите 56–60 сантиметра; със силно развита и издигната теменна област – белег на човек с голямо самообладание, самоуважение, гордост, взискателност и тщеславие; религиозно чувство притежава, но едностранчиво развито; милосърдие проявява, но само към себе си и нему близките. Лице възбледобяло, с нос от гръко-римски тип. Човек с естетически вкус, но без поезия и обич към природата, към възвишеното и идеалното. Човек със силна вяра, но вяра само в своя ум; с голяма надежда, но надежда само в своята сила. Има религия, но в тази религия почита, обожава само себе си. Ако влезем в неговия храм, ще намерим на първо място не образа на Исуса Христа, а неговия собствен портрет, и на мястото на света Богородица, Йоан Кръстител и другите светии – наредени неговите деди и прадеди, на които той кади тамян и възнася молитви – „Славен, велик е нашият род“. към беседата >>
- За Соломон е казано, че е имал отличен философски ум, с добро, но покварено сърце, с извънредно силни чувства и страсти, голямо тщеславие и слаба воля, първокласен епикуреец в ядене и пиене и удоволстване с жени.
За Авраам намираме, че е бил човек правдив, много умен, човек с широко сърце, с голяма вяра, с възвишен дух, запознат с дълбоката мъдрост на Божествените наредби за великото бъдеще на човечеството. За Яков намираме, че първоначално е бил човек двуличен, хитър, егоист, който с лъжа и измама сполучва да отнеме първородството на брата си, и едва към тридесет и третата му година в него става преврат, след като слугувал на чичо си Лаван 14 години за двете му дъщери: тогава именно става в него една промяна за добро. За Давид знаем, че е бил човек смел, решителен, с отличен природен и поетичен ум; но е имал особена слабост към красивите жени. С измама взема жената на Урия, от който ден започват вече неговите изпитания. И смелият пророк Натан не се е поколебал да го изобличи направо в лицето и да му покаже лошите последствия, които тоя закон ще напише за него в своята книга за бъдещото потомство. За Соломон е казано, че е имал отличен философски ум, с добро, но покварено сърце, с извънредно силни чувства и страсти, голямо тщеславие и слаба воля, първокласен епикуреец в ядене и пиене и удоволстване с жени. Христос знае това. Знае как е живял и неговият род, и когато хората Му казват: „Учителю благи“, възразява им: „Защо ме наричате благ? – Благ е само един Бог“. Иска да каже: „Фамилията, от която Аз съм роден, не е толкоз благородна, както вие мислите. Защото Бог има друго мерило, което вие изпущате. към беседата >>
6. Новото основание, НБ , София, 23.5.1915г.,
- Преди няколко дена един мой приятел ми казваше: „Преди да почна да изучавам науката за ръката, имах много високо мнение за себе си; като почнах да гледам линиите, намерих, че на ръката ми има само малко гордост и тщеславие – почнах да се срамувам от себе си.“ Така и вие мислите, че знаете много, но когато влезете в Живота, не можете да се справите с него.
Но да се върнем на съществената мисъл: трябва да творим. Някои от вас, които ме слушате тая сутрин, са нещастни, някои – недоволни от живота, пък някои имат големи амбиции, голямо мнение за себе си. Преди няколко дена един мой приятел ми казваше: „Преди да почна да изучавам науката за ръката, имах много високо мнение за себе си; като почнах да гледам линиите, намерих, че на ръката ми има само малко гордост и тщеславие – почнах да се срамувам от себе си.“ Така и вие мислите, че знаете много, но когато влезете в Живота, не можете да се справите с него. Някоя мома, преди да се ожени, мечтае: „Като се оженя, тъй ще си наредя къщата, тъй ще се обличам, с мъжа си тъй ще живея“ – нареди си един проект, както се редят проектите за закони; но когато се ожени, след един месец и двамата тръгнат разчорлени – значи проектът не се е изпълнил. Както и законите, приети в камарата, често остават неприложени, защото не са били нагодени съобразно с нашите условия. И когато някоя наша мисъл не се приложи в действие, ние казваме: „Нещастни сме, съдбата ни гони“ – никаква съдба не ви гони, а вашата глупост ви гони на всяка една крачка. Трябва да се научим да мислим правилно: когато дойде един човек при вас, трябва да си съставите за него едно правилно понятие и да постъпите с него така, както вие бихте желали да постъпят с вас в дадения случай; и трябва да постъпим добре, понеже каквото вършим, това ще ни постигне. към беседата >>
7. Братът на най-малките, ИБ НБ , София, 1.1.1917г.,
- Когато искашъ да станешъ голѣмъ, това показва, че въ тебѣ се проявява чувството на гордость и тщеславие. (втори вариант)
Важно е какъ ще изпълнитѣ дълга си къмъ Господа. Вие искатѣ да бѫдетѣ царе. Добрѣ е човѣкъ да бѫде царь, но нѣма по-голѣмо нѣщастие отъ това. Единъ царь може да направи хиляди добрини, да облагодетелства цѣло общество или цѣлъ народъ, но може да го доведе до погибѣлъ. Затова Христосъ казва: „На когото е много дадено, отъ него много се иска“. Когато искашъ да станешъ голѣмъ, това показва, че въ тебѣ се проявява чувството на гордость и тщеславие. Голѣмитѣ търговци, които боравѣтъ съ много капитали, съ стотици милиони, правѣтъ голѣми дългове и нѣкога завличатъ мнозина хора. Ако иматѣ сто милиона и ги изгубитѣ, вие ще прѣживѣетѣ голѣми терзания. Взимамъ числото сто като число, което прѣдставя една отъ висшитѣ ангелски йерархии. Нѣма думи, съ които може да се изрази мѫката и страданието на онзи търговецъ, който е изгубилъ своитѣ сто милиона. И обратно, нѣма думи, съ които може да се изрази радостьта на онзи, който има сто милиона лѣва на разположение и може да ги употрѣби разумно. към втори вариант >>
- Когато искаш да станеш голям, това показва, че в тебе се проявява чувството на гордост и тщеславие.
Важно е как ще изпълните дълга си към Господа. Вие искате да бъдете царе. Добре е човек да бъде цар, но няма по-голямо нещастие от това. Един цар може да направи хиляди добрини, да облагодетелства цяло общество или цял народ, но може да го доведе до погибел. Затова Христос казва: „На когото е много дадено, от него много се иска“. Когато искаш да станеш голям, това показва, че в тебе се проявява чувството на гордост и тщеславие. Големите търговци, които боравят с много капитали, със стотици милиони, правят големи дългове и някога завличат мнозина хора. Ако имате сто милиона и ги изгубите, вие ще преживеете големи терзания. Взимам числото сто като число, което представя една от висшите ангелски йерархии. Няма думи, с които може да се изрази мъката и страданието на онзи търговец, който е изгубил своите сто милиона. И обратно, няма думи, с които може да се изрази радостта на онзи, който има сто милиона лева на разположение и може да ги употреби разумно. към беседата >>
9. Пак ще ви видя, НБ , София, 29.1.1922г.,
- То е човешкото тщеславие.
„И разумя Исус, че ще го питат.“ Онези, които вървят по новия път, трябва да се пазят от следния недъг: Една графиня на запад се влюбва в един прочут художник, толкова се влюбила в него, че се зародил страх у нея и казвала: „Ако той много се прочуе, аз ще загубя неговата любов, затова трябва да измисля едно изкуство, да го лиша от славата му“. И почнала да му дава един прах, но с това повредила зрението му. Той не можел да различава краските и картините му мязали на карикатури. И като направил изложение, всички се смеели, хванали се за корема и се смеели. Тази графиня може да повреди ума на всекиго, да не може да разпознава цветовете. То е човешкото тщеславие. И у сегашните религиозни хора има повече тщеславие, отколкото религиозност. А тщеславието не е наука, то е култ. Тщеславният човек изключва каквото и да е страдание, и по това аз зная, че този човек е тщеславен. Ако питате защо трябва да страдаме, пак ще ви приведа примера, дето англичаните наложили закон да реформират Цариград. Един ден влиза един английски стражар в един турски дюкян и казал на търговеца: „10 лева глоба“. към беседата >>
- И у сегашните религиозни хора има повече тщеславие, отколкото религиозност.
И почнала да му дава един прах, но с това повредила зрението му. Той не можел да различава краските и картините му мязали на карикатури. И като направил изложение, всички се смеели, хванали се за корема и се смеели. Тази графиня може да повреди ума на всекиго, да не може да разпознава цветовете. То е човешкото тщеславие. И у сегашните религиозни хора има повече тщеславие, отколкото религиозност. А тщеславието не е наука, то е култ. Тщеславният човек изключва каквото и да е страдание, и по това аз зная, че този човек е тщеславен. Ако питате защо трябва да страдаме, пак ще ви приведа примера, дето англичаните наложили закон да реформират Цариград. Един ден влиза един английски стражар в един турски дюкян и казал на търговеца: „10 лева глоба“. – „Защо? към беседата >>
10. Отрицателни и положителни черти на ученика, ООК , София, 4.4.1922г.,
- Тази неврастения, която сега царува в света, се дължи повече на човешкото тщеславие.
Това е животинско проявление. И тщеславието е едно подобно животно. И ако в ученика, който влиза в една окултна школа има това животинско чувство, очакват го големи страдания. Той ще се сблъсне с една действителност и хората, като видят неговите слабости, ще почнат да му се подиграват. И съвременните хора страдат, повечето са неврастеници. Тази неврастения, която сега царува в света, се дължи повече на човешкото тщеславие. Някой бил търговец, работите му се разбъркват и той се тревожи. Как тъй, да помислят хората, че е беден човек! И всички хора искат да бъдат такива, каквито не са. Религиозните хора, и тях тщеславието ги е направило такива, каквито не са. Тщеславието е внесло лицемерието в религията. към беседата >>
- “ То е чисто тщеславие.
И тъй с тщеславието ще се простите. Ако пък го много обичате, когато влезете в школата, ще го оставите отвънка като багаж. Гардероб има, ще платите за него, а щом свършите школата, ще си го вземете, може пак да си го турите; то за света е потребно, но за школата абсолютно никаква потреба няма от него. И тъй, тщеславието се проявява от учениците. Запример, почвате да питате: „Как мислите, аз успял ли съм в окултната школа? “ То е чисто тщеславие. Успял ли си! Туй можем да го знаем още сега. към беседата >>
- И тъй ще имате горещо желание да учите, но любопитство, тщеславие, лицемерие и други черти там, които са от животинско произхождение или са изостанали от низшите култури, тези качества не ни трябват.
В окултната школа любопитство не трябва да има. Там любопитство не се позволява! Любопитството е за света, само там любопитство се позволява. Да имаш едно дълбоко желание да учиш, горещо желание, да ти гори сърцето, да, но простото любопитство не се позволява. Любопитството, и то е родено от тщеславието. И тъй ще имате горещо желание да учите, но любопитство, тщеславие, лицемерие и други черти там, които са от животинско произхождение или са изостанали от низшите култури, тези качества не ни трябват. Сега вие можете да кажете: „Тия работи нас ни са доказвани“. Да, но вие още не знаете какви пертурбации прави тщеславието вътре в човешкия организъм. Вие не знаете още последствията на лицемерието, какви пертурбации прави то в човешкото сърце! Вие още не знаете любопитството какво произвежда! Ако бихте знаели последствията, които се произвеждат от тях в организма, вие не бихте ги помирисали. към беседата >>
- И при това не пишете много, понеже многото писане е тщеславие.
Трябват му още две чувства. Тогава онези от вас, които се наеха, нека напишат, например, пипането на кой свят съответствува, вкуса, обонянието, слуха, зрението, определете ги към кои светове, към кои полета спадат. Може да прочетете теософската, окултната литература, да видите какво пишат и после изкажете и вашето разбиране, какво мислите вие. Пишете вкратце, колкото се може по-кратко. Когато пишеше върху тия теми, нали казваме: Без страх и без тъмнина! И при това не пишете много, понеже многото писане е тщеславие. Излишни думи не туряйте, защото те са от лукаваго, т. е. казано на окултен език, излишните думи са от лявата страна, от школата на черното братство. Те обичат много да глаголят и всеки, който много говори, помага на черните братя. Който много говори и който никак не говори, и двамата помагат на черните братя. А който малко говори, но умно, спомага на Белите Братя. към беседата >>
- Ще кажете: „Аз съм ученик на Любовта, мен тщеславие не ми трябва, лицемерие не ми трябва, любопитство не ми трябва, своенравие не ми трябва“.
– но всинца сте изправни. Примерни? – всинца сте примерни. Аз ще кажа: Аз ви наричам ученици на Любовта. Разбирате ли? И следователно като такива ученици на Любовта, с туй име ви кръщавам, ще постъпвате според закона на тази велика Божествена Любов. Ще кажете: „Аз съм ученик на Любовта, мен тщеславие не ми трябва, лицемерие не ми трябва, любопитство не ми трябва, своенравие не ми трябва“. Сега тия четирите качества ще ги пазите и тогава, като дойде някое от тях при вас, ще кажете: „Приятелю, аз съм ученик на Любовта“. Като заговори тщеславието, ще му кажеш: „Аз съм ученик на Любовта“. Заговори ли лицемерието, ще му кажеш: „Аз съм ученик на Любовта“. Заговори ли любопитството, ще му кажеш: „Аз съм ученик на Любовта“. Тъй приятелски ще си говорите: „Аз съм ученик на Любовта“ и ще спирате там. към беседата >>
- Паунът разпери опашката си, върви гордо, със съзнание за себе си – това е неговото тщеславие. (втори вариант)
Време е вече да се освободите от някои отрицателни прояви, каквото е тщеславието. То е животинска проява – среща се в птиците, кучетата, конете и др. Кучето вдигне опашката си, върви и никого не иска да знае – това е тщеславие. Паунът разпери опашката си, върви гордо, със съзнание за себе си – това е неговото тщеславие. Ако ученикът има още това животинско проявление, очакват го големи страдания. Той ще се сблъска с действителността. Защо? – Като видят неговата слабост, хората започват да му се подиграват. Една от причините на неврастенията се дължи на тщеславието. За пример, когато работите на богатия търговец се объркват, той започва да се тревожи не толкова от загубите, колкото какво ще помислят хората за него. към втори вариант >>
- Това е чисто тщеславие. (втори вариант)
Докато е в школата, ще влиза без тщеславието, ще го остави навън, като в гардероб, и ще плати за него. Щом излезе от школата, ще го вземе със себе си. За света то е потребно, но в школата е абсолютно ненужно. И между учениците често се проявява тщеславието. Някой запитва, успял ли е в учението си, докъде е достигнал и т.н. Това е чисто тщеславие. Дали е успял, веднага може да се провери. Ако е цигулар, с цигулката ще го проверят; ако е художник, с четките му. Ще каже някой, че знае теорията на музиката, на изкуството. Понякога е за предпочитане да свириш и да рисуваш, отколкото да знаеш теорията. Още по-добре е, ако знаеш и теорията, и практиката. към втори вариант >>
- Стремете се към придобиване на знания, но пазете се от тщеславие, любопитство, лицемерие, които имат животински произход и представят остатъци от низки култури. (втори вариант)
Лявата ръка се движи в гъстата материя, в големите противоречия на живота, в тъмнината; дясната ръка се движи в рядка материя, при добри условия, в светлината на живота. Пазете се от тщеславието, за да не попаднете на любопитството, което не води към добри последствия. Не е позволено на ученика да търси знание от любопитство. Да бъдеш любознателен е едно нещо, а любопитен – съвсем друго. Любознателният изпитва свещен трепет към знанието и се повдига, а любопитният се спъва и се понижава. Стремете се към придобиване на знания, но пазете се от тщеславие, любопитство, лицемерие, които имат животински произход и представят остатъци от низки култури. Тези качества причиняват големи пертурбации в човешкото сърце. Те произвеждат лоши последствия във функциите на човешкия организъм. Достатъчно е да се натъкнете на едно от лошите им последствия, за да се ужасите от тях. към втори вариант >>
- И тъй, който влиза в школата, трябва да се освободи от четирите отрицателни качества: тщеславие, лицемерие, любопитство и своенравие. (втори вариант)
И тъй, който влиза в школата, трябва да се освободи от четирите отрицателни качества: тщеславие, лицемерие, любопитство и своенравие. Това са качества, присъщи на животните. Те са остатъци, които говорят за животинското състояние, през което човек е минал. Не е въпрос да се бори човек с тях, но трябва да ги постави на мястото им. Изобщо животинското, човешкото и Божественото естество на човека трябва да се поставят на мястото си. Животинското естество трябва да се подчинява на човешкото, а човешкото – на Божественото. към втори вариант >>
11. Волята на Отца, НБ , София, 9.4.1922г.,
- Той мяза на жената на доктор Мерил, красив е, отличен е, но неговата ревнивост и тщеславие са големи.
– „И мен едно време ме болеше.“ Едната разправя за болестта си, а другата седи в стаята и философства, тя не вярва: „Знаем тази болест, все искаш да те попипа докторът, нямаш никаква болест“. И след 10 години клиентелата на доктор Мерил съвсем намаляла. Кабинетът му съвсем запустял. И ние, в съвременния ни живот, така постъпваме каквато и благородна черта да прояви някой, той казва: „Знаем ги ние тия, виждали сме ги“. И в целия Балкански полуостров няма по-нещастен народ от българския. Той мяза на жената на доктор Мерил, красив е, отличен е, но неговата ревнивост и тщеславие са големи. У българина има любопитство, крайно любопитство. Българинът си туря ухото навсякъде да подслушва какво се говори. Но дойде ли някъде да философства, да знае, то не му трябва, а поприказвайте му за магия, за неща, за работи невъзможни, той ще даде ухо. И българските учени хора и музикантите все са такива. Един музикант ми се оплакваше: „Ние сме толкова много в София, но не можем да се срещнем“. към беседата >>
12. Предназначението на музиката, ООК , София, 20.4.1922г.,
- След това, обаче, човек като е изгубил първоначалното си състояние, туй чувство да имаш добра мисъл се е превърнало на тщеславие, не вече да имаш доброто мнение, но да се покажеш.
За контролиране на мозъка ви тази предвзетост бърка, тщеславието бърка, гордостта бърка, страхът бърка, гневът бърка, т. е. това са червеи, които разрушават плодовете на вашия ум. Тщеславието е една извратена форма от една предшествуваща идея. Първоначално тя е била следующата: да имаш доброто мнение на твоите приятели, да имаш доброто мнение на твоите ближни, да имаш доброто мнение на добрите хора, да имаш доброто мнение на Бога. Тъй е седяла първоначалната мисъл. След това, обаче, човек като е изгубил първоначалното си състояние, туй чувство да имаш добра мисъл се е превърнало на тщеславие, не вече да имаш доброто мнение, но да се покажеш. Запример, тщеславният човек, когато му дойде някой на гости, ако е цар, а той учител, ще го разведе в целия си кабинет и ще каже: „Този кабинет е специална система, няма друг като него. А тия шишета, те са първи по рода си; тия екземпляри пък, никъде не съществуват, само тук ги има“. Ако е земледелец, ще го разведе по нивите си, ще каже: „Виж, как хубаво се разорават и т. н .“ Ако е жена, ще каже: „Като моята рокля няма друга. А моята шивачка, като нея не се е раждала втора! към беседата >>
- Тъй описвам чувството тщеславие
н .“ Ако е жена, ще каже: „Като моята рокля няма друга. А моята шивачка, като нея не се е раждала втора! “ Туй е чувството на тщеславието Ние ще кажем: „Тази е обикновена рокля, направи я една добра шивачка, приляга добре, а че е „особена“, няма нищо особено“. Ако някой е проповедник, как ще се изрази у него тщеславието? Ще каже: „А, аз проповядвах в неделя, но като мене никой не може да проповядва, какви доказателства изнесох, а публиката беше тъй очарована, че ще помни за всякога“. Тъй описвам чувството тщеславие към беседата >>
- Изучавайте себе си и ближните си, за да не изпадате в тщеславие. (втори вариант)
Човек се стремял да има доброто мнение на своите близки, на своите приятели, на добрите хора и на Бога. Впоследствие, когато човек изгубил естественото си отношение към природата и към Бога, това чувство се изопачило, превърнало се е в желание да се представи такъв, какъвто не е в действителност. Ако тщеславният е учител и го посети някой външен човек, той ще го заведе в кабинета си и ще му покаже книгите, инструментите си като единствени в света; ако е земеделец, ще му покаже нивите, лозята си и ще му разправи как ги обработва, какви плодове дават и в заключение ще каже: „Като моите ниви и лозя никъде няма“; ако е жена, домакиня, ще го разведе по стаите си, да види как са наредени, ще му покаже дрехите си, какви особени модели представят, каква шивачка ги е шила и т.н. Проповедникът пък ще се похвали със своята отлична проповед, която очаровала слушателите. Който изучава проявите на тщеславния, вижда, че всичко е преувеличено, представено така, както не е в действителност. Изучавайте себе си и ближните си, за да не изпадате в тщеславие. към втори вариант >>
13. Ще се стопи!, НБ , София, 30.4.1922г.,
- Колцина християни има, които биха пожертвали всичко – разумно да го пожертват, защото и в пожертването има тщеславие.
Направете един опит. Кои са днес тия християни – ако дойдеше Христос – готови да пожертват всичкото си имане за Христовото учение и да не мислят за утре? Колко християни има, които да подарят всичко? Ще кажат: „Ние не трябва да бъдем глупави“. Тогава друг въпрос: Вие, които сте толкова умни, колцина досега сте се осигурили? Колцина християни има, които биха пожертвали всичко – разумно да го пожертват, защото и в пожертването има тщеславие. Ако рече някой да плати на българите един-два милиарда, казва: „В историята на вековете ще запишете името ми, вие може да се биете, да вършите всички престъпления, но моето име да бъде записано в книгите, че съм платил два милиарда за България“. Такова учение не проповядвам. Аз казвам така: Аз ще ви платя всичките дългове, повече ще платя за вас, но само с едно условие: да изпъдите абсолютно лъжата из живота си, и в домовете ви да царува мир и любов, свобода и правда, мъже и жени да бъдат радостни. Всичките ви дългове ще платя, ето, обзалагам се с българите, искам един опит да направя с тях като народ. И ако аз не устоя на своята дума, да плюят отгоре ми. към беседата >>
14. Символически, окултни правила и мерки, ООК , София, 2.5.1922г.,
- Колкото мъртви и да има, не се стремете да ги възкръсите, то е вече тщеславие.
Казаната дума е добра само тогава, когато може да възкръси един умрял човек. Сега ето къде се прилага този закон. Ние взимаме думата „умрял човек“ в духовно отношение. Някой човек е тъй тъжен, тъй скръбен, не му се живее, той е намислил да престъпи Божествения закон, и да хване крива посока, вие дойдете, кажете му само една дума, и той оживее. Вие сте извършили вашата длъжност. Колкото мъртви и да има, не се стремете да ги възкръсите, то е вече тщеславие. Другите 9 души оставете. Защото ще учите: във всяка окултна школа работата за всекиго от нас е точно определена. В чужда работа няма какво да се месим. Ние ще гледаме своята работа. Ако си пръв, първия ще възкръсиш; ако си втор, втория ще възкръсиш; ако си трет – третия; ако си четвърт – четвъртия и т. н. към беседата >>
15. Дъще Сионова, НБ , София, 14.5.1922г.,
- Христос най-първо възседна на магаре, искаше да покаже, че Той трябва да подчини човешката гордост и тщеславие чрез своето слово, да я тури на работа, на велика работа.
Съгласен съм с Него да не съдим. Но Той казва: „Аз съм пътят, истината и животът“, и казва: „Идете и кажете тази истина на моите братя да дойдат по пътя за Галилея, да ме видят, да се разговарят с мен“. И аз днес ви казвам на вас: „А Исус намери осле и възседна на него, както е писано“. Защо възседна Христос на осле? – Ослето е емблема на едно същество, което е и горделиво, и тщеславно. Христос най-първо възседна на магаре, искаше да покаже, че Той трябва да подчини човешката гордост и тщеславие чрез своето слово, да я тури на работа, на велика работа. И възседна на туй муле отгоре. Нали знаете, аз имам един окултен разказ за магарето, как е станало магаре. Понеже като видяло за първи път жената, която Господ създаде, у него се появило грамадно тщеславие, особено понятие за жената, и после казало: „Тази жена, която Господ създаде, нищо не струва“. Затова станало осле. Защото казало магарето, че жената не струва, тя не е по-хубава от мен, не е по-красива от мен, и затова станало магаре, осле. към беседата >>
- Понеже като видяло за първи път жената, която Господ създаде, у него се появило грамадно тщеславие, особено понятие за жената, и после казало: „Тази жена, която Господ създаде, нищо не струва“.
Защо възседна Христос на осле? – Ослето е емблема на едно същество, което е и горделиво, и тщеславно. Христос най-първо възседна на магаре, искаше да покаже, че Той трябва да подчини човешката гордост и тщеславие чрез своето слово, да я тури на работа, на велика работа. И възседна на туй муле отгоре. Нали знаете, аз имам един окултен разказ за магарето, как е станало магаре. Понеже като видяло за първи път жената, която Господ създаде, у него се появило грамадно тщеславие, особено понятие за жената, и после казало: „Тази жена, която Господ създаде, нищо не струва“. Затова станало осле. Защото казало магарето, че жената не струва, тя не е по-хубава от мен, не е по-красива от мен, и затова станало магаре, осле. И Христос седна на това осле, да подчини това тщеславие. Този осел символически е туй тщеславие и тази гордост, която спира не само цялата култура, не само народа, но индивидуално и нас спира. Всички спорове в домовете стават все за такива работи. към беседата >>
- И Христос седна на това осле, да подчини това тщеславие.
И възседна на туй муле отгоре. Нали знаете, аз имам един окултен разказ за магарето, как е станало магаре. Понеже като видяло за първи път жената, която Господ създаде, у него се появило грамадно тщеславие, особено понятие за жената, и после казало: „Тази жена, която Господ създаде, нищо не струва“. Затова станало осле. Защото казало магарето, че жената не струва, тя не е по-хубава от мен, не е по-красива от мен, и затова станало магаре, осле. И Христос седна на това осле, да подчини това тщеславие. Този осел символически е туй тщеславие и тази гордост, която спира не само цялата култура, не само народа, но индивидуално и нас спира. Всички спорове в домовете стават все за такива работи. към беседата >>
- Този осел символически е туй тщеславие и тази гордост, която спира не само цялата култура, не само народа, но индивидуално и нас спира.
Нали знаете, аз имам един окултен разказ за магарето, как е станало магаре. Понеже като видяло за първи път жената, която Господ създаде, у него се появило грамадно тщеславие, особено понятие за жената, и после казало: „Тази жена, която Господ създаде, нищо не струва“. Затова станало осле. Защото казало магарето, че жената не струва, тя не е по-хубава от мен, не е по-красива от мен, и затова станало магаре, осле. И Христос седна на това осле, да подчини това тщеславие. Този осел символически е туй тщеславие и тази гордост, която спира не само цялата култура, не само народа, но индивидуално и нас спира. Всички спорове в домовете стават все за такива работи. към беседата >>
- Сега всичкото туй тщеславие вие сте забравили и казвате: „Ние сме разрешили една велика задача“.
Когато вие влезете в някой царски двор, вие трябва да целунете ръка на царя. А едно време са целували краката на царя, големия пръст, там са го целували и коленичели от 10, 12 крачки, пъплели при него. Как пъплят някой път котките? Ще пъплиш напред, някой път ще се оттеглиш назад, пак ще пъплиш, и ако царят простре своя жезъл, тогава имаш право да станеш и да изкажеш своята мисъл. Колко пъти вие сте пъплили по този начин, и като виждам вашата история, какви неприятни картини виждам на туй пъплене и туй целуване! Сега всичкото туй тщеславие вие сте забравили и казвате: „Ние сме разрешили една велика задача“. Но аз ви отговарям: Не сте разрешили основната задача на вашия живот. Трябва да се качите на туй осле отгоре и да кажете на вашата Сионова дъщеря: „Не бой се, твоят цар иде“. Тогава няма да пъплите. Тогава е било по този начин, ще целунеш малкия пръст, а сега при новия цар като идеш, той ще те посрещне и ще те целуне, като брат ще те посрещне. Ако е царица, тя ще те посрещне като сестра, няма да чака ти да я целунеш, а ще каже: „Сестро, всичко, което аз имам, е на твое разположение“. към беседата >>
- Всички теории, които набързо се раждат, са плод на човешкото тщеславие – те бързо се раждат и бързо умират.
Гордостта и тщеславието играят важна роля в науката. Когато тщеславен човек направи някакво откритие, той ще го разтръби по целия свят. Тази е причината, поради която много теории се явяват в света и живеят най-много по една-две години. Всички теории, които набързо се раждат, са плод на човешкото тщеславие – те бързо се раждат и бързо умират. Тщеславният човек е много самоуверен, но като се убеди, че не е прав, лесно отстъпва. Гордостта е дала обратни резултати в науката, тя е създала консерватизма. Вследствие на гордостта знанието е задържано за достойните хора, за аристократите – простата маса, народът не е достоен за знание. Гордият не търпи хора, които знаят повече от него. Той счита, че простите хора трябва да бъдат невежи. към беседата >>
- Като се е видял сам, като видял, че няма хора около себе си, които да го хвалят, създало се е в него чувство на тщеславие – жената в човека.
Личните чувства в човека говорят, че като индивидуално същество той живее само за себе си. Като се е видял сам, като видял, че няма хора около себе си, които да го хвалят, създало се е в него чувство на тщеславие – жената в човека. После се явила гордостта – мъжът в човека. Човек обича да се хвали сам. Ако някой ученик е тщеславен, той мисли, че всичко знае. Ако учителите му не го задоволят както очаква, той казва: "Този учител нищо не знае, онзи нищо не знае" и т.н. Учителите не трябва да се разправят с него, но нека го подложат на изпит, да му докажат какво знае. към беседата >>
- И у едните, и у другите има нещо лично, известно тщеславие, което пречи на работата им.
Най-после се отказва от своето изследване. Дойде втори учен, използва опитите на първия, но и той не може да реши въпроса. След него дохожда трети, четвърти учен, но всички се убеждават, че този въпрос е един от трудно решимите. След тях дохождат духовните хора и те подемат този въпрос, свързват се с Разумния свят и оттук търсят някакъв начин за разрешаване на въпроса. Едни от начините се оказват верни, други – неверни, но и духовните хора не могат да решат въпроса. Защо? И у едните, и у другите има нещо лично, известно тщеславие, което пречи на работата им. Докато живее в личните чувства, човек не може да се домогне до положителната наука. към беседата >>
20. Двете течения – огнената вълна и вълната на Любовта, ООК , София, 19.2.1923г.,
- Сега у някои от вас се явява желание от амбиция и тщеславие да съобщите на другите, че сте постили.
И следователно след поста, колкото се може по-дълго време, употребявайте храна еднообразна и храна, която изисква малко сила за храносмилането, да не се възбужда във вас апетитът, за да може да се развиват дробовете, та да може да приемате повече прана от въздуха и от водата и да изваждате повече сокове от храната, отколкото сега. Постът е един от начините за постигане на тези неща. Сега у някои от вас се явява желание от амбиция и тщеславие да съобщите на другите, че сте постили. Ще тръгне той и започва: „Слушай, аз постих 10 дена, не е един ден, не са и два дена, не са три дена... това са цели 10 дена, ехе...е...“ И в туй отношение аз мога да ви похваля, вие надминахте православните. Православните постят три дена. Аз не отивам в друга крайност, не казвам, че не е хубаво, човек все трябва да има малко амбиция, не трябва съвсем да изчезне амбицията му, но важното е в поста човек да придобие известна сила. Като се хваля, моята похвала трябва да съответства на самата реалност. Аз направих една картина, нещо идеално съм нарисувал. към беседата >>
22. Където е Любовта, там е Бог, КД , София, 6.7.1923г.,
- Благоразумният цар ще жертвува своето тщеславие, своята гордост в даден случай, а не поданиците си.
Но жертвата трябва да стане разумно. Щом не е разумна, тя не е жертва. Жертвата подразбира Божественото вътре. Тя има и друга страна - да не станеш причина да подтикнеш другите към страдания. Да кажем един цар иска да тикне хиляди хора да станат жертва за него, за да тури на короната си едно камъче повече или да получи кръст, орден, а че хората си изгубват крака, ръце, живот, това не го интересува. Благоразумният цар ще жертвува своето тщеславие, своята гордост в даден случай, а не поданиците си. Ще загуби ли нещо? Ще изгуби въображаемото камъче за своята корона. Доста е, рекох. Втори път, като се съберете, пак ще говоря. Сега - приложението. към беседата >>
24. Здравият ум / Черни връх, НБ , ИБ , Витоша, 26.8.1923г.,
- После, някои хора искат тщеславие, казват тъй: "Аз да съм красноречив." Господ каже: "Напиши следующето изречение, напиши го.” Той не иска, казва: "А, аз не искам изречение. (втори вариант)
Това е една силна мисъл. Няма подобна беседа на "Истината" в цялата литература. С една семка, като я посеете, може да спасите света. Посейте една ябълчена семка. Някой намисли да извърши едно убийство, но вземе и откъсне от твоята ябълка, като я изяда, той възприеме твоята мисъл и се отрече от злото. После, някои хора искат тщеславие, казват тъй: "Аз да съм красноречив." Господ каже: "Напиши следующето изречение, напиши го.” Той не иска, казва: "А, аз не искам изречение. Беседа, беседа искам." - Не, ти напиши двата реда, те ще принесат по-голяма полза. Напиши на твоя приятел "На твоята градинка почвата е много хубава, посей 50 дръвчета в градината си." Ще кажете: "А, аз ще се занимавам с неговата градина! " Колко ще ти коства? Напиши му това. Ама вие, като дойдете до малките работи, там се спрете. към втори вариант >>
25. Излишък и недоимък в живота, ООК , София, 14.11.1923г.,
- А сега хората учат от тщеславие.
Е, хубаво, след като завършиш, в какво ще приложиш своето знание, какво ще спечелиш? Ти си изразходвал всичко. В какво ще бъдеш полезен на човечеството? Познанието е Божествено, само когато внася онова пълно задоволство, че можеш да го използваш. Всяка сутрин, като станеш, да си благодарен, че навсякъде може да използваш туй знание. А сега хората учат от тщеславие. Казват за някого: „Той завършил два факултета.“ И в Америка ги има такива. Титулуват се DD – значи доктор по богословие. Има и LDD – това е една почетна титла – завършил не само по богословие, но и по правните науки. Такъв човек е с две титли. Аз казвам: в България всички са DD. към беседата >>
27. Каквото чух, НБ , София, 9.12.1923г.,
- Сега някои може да ми възразят: „Това е тщеславие“.
Казва един от евангелистите: „Бог толкоз възлюби света, че изпрати Своята жива Любов да внесе живот в мъртвите деца на земята“. Турете една линия и започнете новия живот във вас! Нека 10 души от вас, аз не искам всички, нека се намерят 10 души днес, да започнат новия живот. Хайде, ако няма 10, трима души нека да са, по-долу не снемам. Трима или 10 души от цялото събрание, внесете тази велика мисъл във вашия живот и вие ще бъдете в състояние да обърнете колелото на цялата земя в друга посока. Сега някои може да ми възразят: „Това е тщеславие“. Не е. Този Божествен ключ от 8,000 години чака да го завърти някой. Тук, електричеството в София, има общи ключове, с които се пуща, но във всяка една ваша стая има само един специален ключ. Следователно тези, които отварят общите ключове, ще дойдат ли във вашата стая да отворят ключа ви? Не, вие сами ще си го отворите и ще видите дали има светлина или не. към беседата >>
29. Оздравяха, НБ , София, 13.1.1924г.,
- И днес, в сегашното си положение, когато вие искате да се запознаете с Христа, когато искате да се запознаете с някой велик човек, това не е толкова от желание да се домогнете до знанието, което Той има, а от това, че във вашето подсъзнание има едно скрито тщеславие, да кажете: „Аз се познавам с Христа“, а хората да кажат, че сте нещо, да ви отдадат едно външно уважение.
И днес, в сегашното си положение, когато вие искате да се запознаете с Христа, когато искате да се запознаете с някой велик човек, това не е толкова от желание да се домогнете до знанието, което Той има, а от това, че във вашето подсъзнание има едно скрито тщеславие, да кажете: „Аз се познавам с Христа“, а хората да кажат, че сте нещо, да ви отдадат едно външно уважение. Това е едно скрито тщеславие и вие сте на кривия път. Някой казва: „Аз съм православен“. Че какво от това? Това е външната страна на вашето тщеславие. „Ама аз съм християнин.“ Че какво от това? към беседата >>
- Това е едно скрито тщеславие и вие сте на кривия път.
И днес, в сегашното си положение, когато вие искате да се запознаете с Христа, когато искате да се запознаете с някой велик човек, това не е толкова от желание да се домогнете до знанието, което Той има, а от това, че във вашето подсъзнание има едно скрито тщеславие, да кажете: „Аз се познавам с Христа“, а хората да кажат, че сте нещо, да ви отдадат едно външно уважение. Това е едно скрито тщеславие и вие сте на кривия път. Някой казва: „Аз съм православен“. Че какво от това? Това е външната страна на вашето тщеславие. „Ама аз съм християнин.“ Че какво от това? Хубаво, християнин си, но проявил ли си Христовата Любов? към беседата >>
- Това е външната страна на вашето тщеславие.
И днес, в сегашното си положение, когато вие искате да се запознаете с Христа, когато искате да се запознаете с някой велик човек, това не е толкова от желание да се домогнете до знанието, което Той има, а от това, че във вашето подсъзнание има едно скрито тщеславие, да кажете: „Аз се познавам с Христа“, а хората да кажат, че сте нещо, да ви отдадат едно външно уважение. Това е едно скрито тщеславие и вие сте на кривия път. Някой казва: „Аз съм православен“. Че какво от това? Това е външната страна на вашето тщеславие. „Ама аз съм християнин.“ Че какво от това? Хубаво, християнин си, но проявил ли си Христовата Любов? – Не. Добре, ти си православен, но проявил ли си своето православие? – Не. към беседата >>
30. Родени изново, НБ , София, 2.3.1924г.,
- Сега, ако аз ви кажа, че идвам в името Божие да проповядвам, според мене това е едно тщеславие.
Сега, ако аз ви кажа, че идвам в името Божие да проповядвам, според мене това е едно тщеславие. Аз трябва да ви проповядвам така, че да не считате какво съм направил много нещо за вас. Да ви проповядвам, да дойда тук при вас, да ви кажа няколко благи думи, това е една приятна работа! Някой казва: „Трудно е да се държи една беседа“. Да, трудно е, ако се говори по правилата на новата граматика, по правилата на новите системи, по правилата на науката на последователността, както съвременните хора я схващат, но да се разговарям, да ви говоря Истината, това е много лесно. към беседата >>
31. Мощните сили на разумната воля, МОК , София, 23.3.1924г.,
- – Тщеславие има тука.
Това са ред психологически моменти у хората. Защо сега говорим за тия случаи? Полезно е да се говори, защото и във вашия живот по някой път ще се роди мисълта да отидете на някоя скала и да се хвърлите оттам. Който иска да се хвърли от някоя скала, висока около 500 метра, казва: като се хвърля от тая скала, всички вестници ще пишат за мене. Какво геройство има в това да се хвърли човек от една такава скала? – Тщеславие има тука. Хора, които се хвърлят от канарите, са много тщеславни. Тези пък, които се хвърлят във водата, са скрити натури, обичат да полъгват. Те искат никой да не ги знае, затова скриват тялото си във водата, но водата после пак изкарва тялото им навън. Онези пък, които се хвърлят в огъня, те са големи майстори, хитри хора са. Те казват: да изгори тялото ми, помен да не остане от мен! към беседата >>
- Когато вие придобивате знания само от тщеславие, всякога личните чувства във вас са подбудителният мотив към това знание.
Та това са сили, които се натрупват във вас и вие трябва да изучавате законите, по които да разпределяте тия сили, да не остават във вас излишни енергии. Когато вие придобивате знания само от тщеславие, всякога личните чувства във вас са подбудителният мотив към това знание. Този мотив е отличен, той е едно благословение, ако вие вървите по естествен път, но ако по този начин вие усилите деятелността на вашите лични чувства, ще остане един плюс, един излишък, който ще внесе едно горчиво чувство в душата ви. След като добиете знанието, вие ще останете недоволни и ще мязате на онзи студент, който, като свършил университета, взел дипломата си, зарадвал се, че свършил и казал на майка си: свърших вече. Майката мислила, че синът ѝ е много радостен, но вечерта той се самоубил. Онези хора, които се самоубиват, не са герои. Това са хора, които не искат да изплатят своята дан честно и почтено. към беседата >>
32. Четирите проекции, ООК , София, 14.5.1924г.,
- Много от съвременните музиканти са почти инвалиди, понеже тази музика не мени техните чувства, а развива честолюбие, тщеславие и ред други чувства, резултат на червения цвят.
В съчетанието на тоновете сега преобладава повече червеният цвят. Червеният цвят действа повече на чувствата, на афектациите. Има някои парчета със син цвят и щом човек ги слуша, те го отнасят от този свят, в него се зараждат най-възвишени състояния. Щом излезе от концерт, човек трябва да направи едно добро. Някои говорят за класическа музика, но за нея трябва много силен гръбнак. Много от съвременните музиканти са почти инвалиди, понеже тази музика не мени техните чувства, а развива честолюбие, тщеславие и ред други чувства, резултат на червения цвят. Някой, като пее хубаво, поражда завист в другите. Нека слушат и да се повдигнат. Този, който слуша хубаво пеене или свирене, трябва да бъде благодарен. В него обаче се заражда амбиция и той да пее. Това е резултат на червения цвят. към беседата >>
33. Онези дни ще се съкратят, НБ , София, 25.5.1924г.,
- Когато човек иска да се самоубие, и в това проявява тщеславие.
Мислиш, но нищо не ти дохожда на ума, не знаеш как да си помогнеш. Най-после си казваш: Нищо друго не ми остава, освен да си тегля куршума. Не мога да понеса този позор! Затваряш се вкъщи, нищо не казваш на жена си. По цели дни мислиш, като че разрешаваш философски въпроси, а, всъщност, мислиш, как да се самоубиеш: да се отровиш, да се застреляш или да се удавиш – правиш избор. Когато човек иска да се самоубие, и в това проявява тщеславие. Той пише писмо на близките си за причината на самоубийството си – иска да заинтересува окръжаващите. Някой се хвърля от канара, друг се беси, иска тялото му да остане цяло, запазено, като консерва. Казвате, че тези хора са луди. – Не, това е гордост, тщеславие. Те разполагат с чуждо нещо. към беседата >>
- – Не, това е гордост, тщеславие.
По цели дни мислиш, като че разрешаваш философски въпроси, а, всъщност, мислиш, как да се самоубиеш: да се отровиш, да се застреляш или да се удавиш – правиш избор. Когато човек иска да се самоубие, и в това проявява тщеславие. Той пише писмо на близките си за причината на самоубийството си – иска да заинтересува окръжаващите. Някой се хвърля от канара, друг се беси, иска тялото му да остане цяло, запазено, като консерва. Казвате, че тези хора са луди. – Не, това е гордост, тщеславие. Те разполагат с чуждо нещо. Господ им е дал тяло, и те казват: Ние ще запазим тялото си неповредено. Затова, именно, ще се бесим. Изобщо, самоубиецът, преди да тури край на живота си, се оправдава с това, че особена мисъл го овладяла и го съсипала. – Съвсем не е така. към беседата >>
35. Новитѣ схващания на ученика, МОК , София, 19.10.1924г.,
- Кристалите са големи егоисти, в тях има голямо тщеславие и гордост. (втори вариант)
Като гледаме къщата на един човек – прозорците Ă, стаята му и всичко наоколо, по това вече съдим за неговата интелигентност. Ако гледаме изработката на някоя статуя или на какъв и да е предмет, ние вече съдим за степента на човешката интелигентност. Кристалите, които са се образували в Земята, и те имат своя интелигентност – те разбират законите на светлината и са научили начина за възприемането Ă. Всеки кристал е възприел точно тази светлина, която е необходима за неговото развитие. Окултистите поддържат, че кристалите се раждат и зреят в Земята, тъй както и плодовете. Кристалите са големи егоисти, в тях има голямо тщеславие и гордост. Понеже са много горделиви, затова Природата ги е турила на такава голяма дълбочина в материята – само по този начин тя обуздава тяхната гордост. И вие виждате колко са твърди те, в тях няма никаква мекота – дълго време трябва да ги шлифовате, за да ги направите гладки. В туй отношение кристалите показват първичната причина за човешкото падане. Бих желал някои от вас да опишат краските на по-важните скъпоценни камъни, да се позанимават с тях. Защо? – Защото някои от вашите идеи имат връзка и отношение с кристалите. към втори вариант >>
37. Образи на живата природа, КД , София, 24.12.1924г.,
- В третата категория (III) влизат: 1) индивидуалните, личните чувства; 2) тщеславие; 3) общителност.
Първата способност H събира материали, втората П ги складира, а третата Р обработва тези материали. Но когато става един душевен процес, той не е заключен само в тази област У, а се смесват и много други елементи и способности от други категории. Във втората категория (II) влизат себесъхранителните способности или личните чувства. Такива са: 1)разрушителност Р и 2) себесъхранение С. На трето място идват личните чувства, на четвърто място - егоизмът. В третата категория (III) влизат: 1) индивидуалните, личните чувства; 2) тщеславие; 3) общителност. В четвъртата категория (IV) влизат моралните чувства: съвест, любов към Бога, вяра, надежда, милост. В петата категория (V) са семейните и приятелските чувства. Когато човек иска да извърши нещо, всички тези категории вземат участие. Силните чувства имат всякога надмощие, те са ръководни, а всички други се подчиняват на тях и те разрешават въпросите. Хора, у които разсъдъкът е много развит, ще разрешат въпросите по един начин. към беседата >>
38. Значение на изслушването, ООК , София, 21.1.1925г.,
- Аз от ред години следя и виждам, че даже и най-религиозните хора в България, както и в Америка и в Англия – навсякъде, имат една слабост – крият своето тщеславие и своята гордост.
Ще знаете, че има нещо във вас, което никой не може да засегне. Това са максими. Знаете ли това, ще бъдете спокойни, но не индиферентни. Вземете урок от света. Аз от ред години следя и виждам, че даже и най-религиозните хора в България, както и в Америка и в Англия – навсякъде, имат една слабост – крият своето тщеславие и своята гордост. Светските хора изявяват тщеславието си, не се крият. Някой светски човек, когато ти даде своята книга, радва се като дете. Религиозният човек пък ще донесе своята книга, ще ти я даде, но играе роля, като че ли е индиферентен. Той казва, че нищо не струва тази книга, прави се на скромен. Не, той не говори истината – в себе си мисли другояче. към беседата >>
39. Моето царство, НБ , София, 8.3.1925г.,
- След като изляза благополучно на брега, ще се зароди у мен едно тщеславие, ще кажа: Чакай сега да опиша всичките свои страдания! (втори вариант)
Нито православието, нито евангелизмът, нито католицизмът, нито будизмът, нито българщината, нито който и да е друг въпрос в този момент може да представлява въпрос за разрешаване. Първият подтик в този момент е да спася живота си, който Бог е вложил в мене. Да освободя живота си и да изляза на брега; да изляза вън от тази опасност! – това е първото нещо, което съществува в моята мисъл и в цялото ми същество. След като стъпя на брега, тогава ще ми дойдат на ума другите въпроси. След като изляза благополучно на брега, ще се зароди у мен едно тщеславие, ще кажа: Чакай сега да опиша всичките свои страдания! И започвам да пиша: тръс-тръс-тръс – лети онова перо по гладката хартия! Описвам патилата си през 4–5 дневното си пътуване на Титаник. Всички четат и казват: Геройство! Не, половината от това не е вярно. Той ще пише, че в този момент се молил за България; че в този момент се молил за спасението на църквата; в този момент се молил за евангелизма; в този момент се молил за примиряването на църквите и т.н. към втори вариант >>
40. Което вие видите, НБ , София, 19.7.1925г.,
- Това е вашето тщеславие, вие искате да се хвалите с нея, нищо повече. (втори вариант)
Духовният свят има едно качество, че туй, което съзнавате и виждате в него, не се поддава на описание. Ако вие се опитате да опишете духовния свят, т.е. да му дадете външна окраска, вие веднага ще изгубите вашето съзнание. Допуснете, че имате красива жена, радвате ѝ се, но ако се опитате да я изнесете пред външния свят, да представите вън нейната красота, вие ще я изгубите. Питам: кои са подбудителните причини, по които вие искате да я представите на света и да опишете нейната красота? Това е вашето тщеславие, вие искате да се хвалите с нея, нищо повече. Мислите ли, че, ако опишете вашата жена на външния свят, няма да го съблазните? – Ще го съблазните. Следователно, външната красота, това е една съблазън. Когато говоря за красота, аз разбирам вътрешната красота, красотата на душата, която трябва да бъде достояние не само на един човек но на всички. Ако всички бъдем красиви, няма да се изкушаваме. към втори вариант >>
- Това е вашето тщеславие, вие искате да се хвалите съ нея, нищо повече.
Духовния свѣтъ има едно качество, че туй, което съзнавате и виждате въ него, не се подава на описание. Ако вие се опитате да опишете духовния свѣтъ, т.е. да му дадете външна окраска, вие веднага ще изгубите вашето съзнание. Допуснете, че имате красива жена, радвате ѝ се, но ако се опитате да я изнесете прѣдъ външния свѣтъ, да представите вънъ нейната красота, вие ще я изгубите. Питамъ: кои сѫ подбудителнитѣ причини, по които вие искате да я представите на свѣта и да опишете нейната красота? Това е вашето тщеславие, вие искате да се хвалите съ нея, нищо повече. Мислите ли че ако опишете вашата жена на външния свѣтъ, нѣма да го съблазните? – Ще го съблазните. Слѣдователно, външната красота, това е една съблазънь. Когато говоря за красота, азъ разбирамъ вѫтрѣшната красота, красотата на душата, която трѣбва да бѫде достояние не само на единъ човѣкъ но на всинца. Ако всинца бѫдемъ красиви, нѣма да се изкушаваме. към беседата >>
41. Бъдете съвършени!, НБ , София, 21.2.1926г.,
- У човека обаче има едно тщеславие и той казва: чакай да видя, мога ли да вдигна 1000 кг изведнъж.
Това е едно самозаблуждение. Ако аз не мога да дигна 1000 кг на гърба си, това не показва моята слабост. Тези 1000 кг аз мога да ги дигна, но как? В продължение на известно време. По този начин аз ще мога да дигна не само 1000 кг, но и 10 000 кг, както и 100 000 кг, па и милиони килограми. У човека обаче има едно тщеславие и той казва: чакай да видя, мога ли да вдигна 1000 кг изведнъж. И изведнъж мога да ги вдигна, но това е друг въпрос. Ако една мравка разглежда живота, тя ще го разглежда от свое становище. Някой ме пита: можеш ли да вдигнеш 1000 кг? Казвам: да, и 1000 кг и 10 милиона килограма мога да дигна изведнъж, но мравешки! Това вече е извъртане на въпроса. към беседата >>
42. Групиране на сили / Трансформиране на енергиите, МОК , София, 4.4.1926г.,
- За да не изпадне в тщеславие, човек трябва да знае как да трансформира енергиите на своя мозък.
Стомахът представлява физическия живот на човека, изразен в триъгълника АВС на фиг.1. Ако стомашната система на някой човек е силно развита, той не може да издържа пред големи изкушения и се проявява като неморален – много яде, много пие. Той не е в сила да превърне своите физически енергии в духовни. Вторият триъгълник, СА1В1, представлява умствения живот на човека. Когато умствените енергии вземат надмощие в живота на човека, в него се явява желание да стане виден човек на Земята. За да не изпадне в тщеславие, човек трябва да знае как да трансформира енергиите на своя мозък. Изобщо енергиите във всички светове трябва правилно да се трансформират, за да не създават наслоявания в човека. Този закон трябва да се спазва при възпитанието на младото поколение. Веднъж дошъл на Земята, човек трябва да слиза и да се качва правилно. Това представлява съчетание на материалното с духовното, вследствие на което човекът ще се грижи еднакво и за двете свои естества. Материалният живот без духовния няма смисъл. към беседата >>
44. Справяне с мъчнотиите, МОК , София, 23.1.1927г.,
- И тази наука, която сега се придобива, повече придава една голяма чувствителност, несъобразност и в хората сегашната наука е произвела повече тщеславие, гордост, морална нестабилност. (втори вариант)
Той може да е много способен, този автор. Онзи автор, който е писал в същата гама с тебе, като избереш него, ще ти помогне. Повече ще разбереш. Сега ред книги се четат безразборно. И вследствие на това резултатите са малки. И тази наука, която сега се придобива, повече придава една голяма чувствителност, несъобразност и в хората сегашната наука е произвела повече тщеславие, гордост, морална нестабилност. Защото науката е създала повече нужди, повече желания. А онзи, който има повече нужди, трябват му повече средства. И тогава казват: «Трябват средства сега.» А средствата трябва да се увеличават съобразно с неговите чувства. (...) към втори вариант >>
- Какво ще го ползуват книги, които развиват неговата чувствителност, или неговата гордост и тщеславие?
Човек трябва да внимава в избора на своя шивач, готвач, а също така и в избора на книги, които ще чете. Не е безразлично, от кой автор ще се ползува. Добре е да четете книгите на онзи автор, с когото сте нагласени в една гама. Дали тия книги ще бъдат научни, или чисто литературни, не е важно. От значение за човека е да чете такива книги, от които да се ползува. Какво ще го ползуват книги, които развиват неговата чувствителност, или неговата гордост и тщеславие? Такива книги са вредни. Като развива чувствителността си повече, отколкото трябва, човек увеличава и желанията си. Много желания може да има само онзи, който е дошъл до високо умствено и духовно развитие. При тези условия той може да реализира желанията си. Обаче, какво ще се ползува от многото си желания, ако няма възможност да ги реализира? към беседата >>
- Човешкото тщеславие иска да чува Божиите Слова направо, а смиреният е доволен, че Бог му е проговорил, без да се запитва чрез кого е станало това.
Когато дойдете във връзка с тази Любов, когато изпълните Божията Воля, ще имате Неговата Светлина. Когато човек разбере Бога като Любов, за него е безразлично чрез кого Бог му се е изявил, дали чрез някой ангел или чрез най-обикновения човек. За него е важна Божията дума, а чрез кого е дошла, това не е важно. Това значи да бъде човек смирен. Всяко Божие Слово е в състояние да отвори ума и сърцето на човека, да го направи свободен, силен да понася всички трудности и мъчнотии в живота. Човешкото тщеславие иска да чува Божиите Слова направо, а смиреният е доволен, че Бог му е проговорил, без да се запитва чрез кого е станало това. Той за всичко благодари. Той различава Божиите думи от човешките. Всяка Божия Дума носи Живот, Светлина и Свобода на човека. Когато Бог проговори на някой човек, всички ангели, всички възвишени същества се радват. Този човек казва: Сега разбирам живота, сега намирам в него Идеал, смисъл да се живее. към беседата >>
46. Великата задача на човека, ООК , София, 16.2.1927г.,
- Щом всички го виждат, че се моли, това вече не е молитва, това е тщеславие.
Често малките деца плачат вследствие на това, че не са ги задоволили в нещо. В тях има скрита, потаена гордост. Някой се моли на Бога, иска нещо, но като не го задоволят, той плаче. Казвам: преди всичко този човек не се моли както трябва. Той се моли за пред хората, а не за себе си. Щом всички го виждат, че се моли, това вече не е молитва, това е тщеславие. – Ама аз така усърдно се молих, цял бях унесен в молитвата си. – Кой не се унася? Аз срещам по улиците все унесени хора. Гледам някой върви, спира се, пак тръгне, пак спре ту пред една, ту пред друга витрина – цял унесен в изложените дрехи, обуща, шапки. Тъй унесен върви, но минава покрай него автомобил, той не го забелязва и става жертва на автомобила. към беседата >>
47. Няма тайно, НБ , София, 13.3.1927г.,
- Вторият изпит ще бъде по отношение на вашето тщеславие.
И тъй, първото нещо, което трябва да знаете, е следното: Докато сте в страдания и изпитания, вие се намирате в пустинята. Три изпита ще ви се дадат в пустинята. Първо ще се постави на изпит вашата вътрешна гордост, като ви заставят да превърнете камъните на хляб. Вторият изпит ще бъде по отношение на вашето тщеславие. Ще ви поставят горе на храма и от там ще ви накарат да се хвърлите, без да пострадате, за да покажете на хората, че сте праведен човек. При третия изпит ще ви поставят на планината, отдето ще ви покажат всички царства и ще ви кажат, че ако се поклоните на сатаната, ще придобиете всички тия царства. Обаче, истинският ученик, който е изучил уроците си, знае, че при обикновени условия камъните на хляб не стават; от храма не може да се хвърли на земята неповреден и от планината царства не се превземат. Великият Учител на човечеството, Христос, когото невидимият свят постави на тези изпити, отговори: „Не само с хляб може да се живее, но и с всяко разумно слово, което излиза от устата на Отца.“ Когато сатаната му каза, че, ако му се поклони, ще притежава всички земни царства, Той му отговори: „Махни се от мене, сатана, защото всички царства горе на небето, както и долу на земята, са Божии, и само Той разполага с тях.“ Сега и вие седите на планината, искате да станете пръв министър в България. Намерите ли се в това положение, трябва да знаете, че сатаната е пред вас, иска да му се поклоните, за да ви даде министерско кресло. към беседата >>
48. Съзвучно движение, ООК , София, 1.6.1927г.,
- — Това е тщеславие, с което искате да покажете, че Бог особено благоволи към вас и е готов специално да ви слугува.
И тъй, когато казвате, че Бог всичко може да направи, това е вярно. Въпросът е, обаче, какво вие можете да направите. — Ама заради мене Бог всичко може да направи. — Това е тщеславие, с което искате да покажете, че Бог особено благоволи към вас и е готов специално да ви слугува. Не, в мене този въпрос е поставен другояче. Аз си казвам: Слушай, приятелю, ти трябва да се впрегнеш на работа и да служиш на Бога! Аз зная, какво Бог, моят Баща, може да направи за мене, но важно е да се изпитам сам, да видя, какво аз мога да направя за Господа. Бог всичко ми е дал даром, но важно е, какво аз мога да направя за Него. към беседата >>
49. Ще оздравее момчето ми, НБ , София, 27.11.1927г.,
- изгубил равновесие на ума си, и в един момент на тщеславие, той се качил на един трен и го пуснал по една от линиите, с бързината на експреса.
И тъй, не се съмнявайте във възможностите на човешката душа! От всички хора ще излезе нещо, но време се изисква за това. И вие, като стотникът, трябва да придобиете такава положителна вяра. Съвременният свят минава през голяма криза – и в ума, и в сърцето, и във волята; за да се предпази от катастрофа, трябва да му дойде някаква сила на помощ. Преди години, един американски машинист по треновете полудял, т.е. изгубил равновесие на ума си, и в един момент на тщеславие, той се качил на един трен и го пуснал по една от линиите, с бързината на експреса. В една от близките станции видели, че експресът пристига от Чикаго, но се почудили, защо иде без никаква тарифа. Това внесло голямо смущение между персонала на тази станция, защото наскоро очаквали да мине експреса, и по този начин неизбежно предстояла катастрофа. Като видяли, че машинистът на този трен развявал знаме и викал: „Да живее Америка! " – те разбрали, че имат работа с болния машинист. В това време, двама смели машинисти от тази станция се качили на друг експрес и дали най-бърз ход на трена, за да стигнат болния машинист. към беседата >>
50. Лъч на пробуждане, МОК , София, 4.12.1927г.,
- В личността влизат страсти, желания, униние, тщеславие, стремеж към богатство, към ядене, пиене и т.н.
Мнозина говорят за личност и индивидуалност, но ги объркват. Това са две различни неща, със строго определени места и свойства. Личността представя външната страна на човека, неговите листа и цветове, с които всяка пролет се облича и след време се освобождава от тях. Индивидуалността е вътрешната страна на човека, която остава с него. Тази страна наричаме духовно, Божествено начало в човека. В личността влизат страсти, желания, униние, тщеславие, стремеж към богатство, към ядене, пиене и т.н. Значи личността се стреми към външни, преходни неща, а индивидуалността – към вечни, трайни неща. към беседата >>
52. Разумни отношения, ООК , София, 16.5.1928г.,
- Да разправяте на учителя си за вашите въображаеми видения, това значи да служите на своята гордост и тщеславие.
Не е лошо човек да живее за себе си, но ако иска да расте, да се развива и да се облагородява, той трябва да има правилно разбиране за живота. Когато иска да учи, човек трябва да отиде при някой велик учител, а не при обикновен, невеж учител. Като намери велик учител, той трябва да го слуша. Какво правят някои ученици? Като отиват при своя учител, те започват да му разправят, какви видения, какви откровения са имали. Да разправяте на учителя си за вашите въображаеми видения, това значи да служите на своята гордост и тщеславие. Който има откровения, той не може да остане на земята. Апостолите Йоан и Павел са имали видения и откровения, но в това време са били на небето. Ще дойде някой да разправя, че имал откровение от Бога. Това е заблуждение. Това са картини от духовния свят, но не и откровения. към беседата >>
53. Положителни и отрицателни черти на живота, СБ , София, 26.8.1929г.,
- Честолюбие, гордост, своенравие, тщеславие, и ред още отрицателни качества, които човек проявява, същевременно са качества и на животните.
Новият човек подразбира съвършено нова форма, нови разбирания, нови понятия. Старият човек трябва напълно да се изостави, да се тури в архивата. Засега, у човека функционират едновременно три живота: единият живот е физически, в който се проявяват ред отрицателни качества, присъщи на животните. Този живот се нарича още и животински. Това, което у животните се счита най-възвишено, което представлява цвета на тяхната култура, се среща и у човека. Честолюбие, гордост, своенравие, тщеславие, и ред още отрицателни качества, които човек проявява, същевременно са качества и на животните. Като се срещнат два вола или два елена, те се сбиват за своята възлюбена. И този от тях ще бъде предпочетен, който покаже по-голяма сила и юначество. Същото нещо се забелязва и между птиците, а дори и между хората. Два момъка се състезават за една мома и който от тях надвие, той ще спечели момата. към беседата >>
54. Отношения към природата / Правилни физически отношения с природата, МОК , София, 13.9.1929г.,
- Защото това е тщеславие, и той няма да го направи. (втори вариант)
Такива отношения съществуват. Ако на земята съществуват физически отношения, и в природата има отношения към разумните души. Всеки съзнава в дадения случай, че това, което философът прави, онзи бакалин не може да направи. Може да каже някой, че един адепт може да го направи. Но даже един адепт в дадения случай не може да стане от един хилав философ, да стане един великан. Защото това е тщеславие, и той няма да го направи. То е в реда на природата. Ако един адепт съзнателно влада своя ум, той и без това ще стане силен. Той може да прояви и това изкуство като пехливан, но съзнателно той няма да го прояви. И той остава на слабата страна, ще изяви своята слабост, мекота. Защото, ако от едно философско състояние той мине в състоянието на един великан, той ще изхарчи грамадна енергия. към втори вариант >>
55. От всичките най-много / Тази сирота вдовица тури от всичките най-много, НБ , София, 20.10.1929г.,
- Това беше проявление на тщеславие. (втори вариант)
Казвам, Христос е видял онази вдовица, но питам, какви са били подбудителните причини, че тя да внесе своите две лепти? Ако тя не беше ги внесла, името й нямаше да бъде записано. Тя ги внесе, за да си купи един билет, да се запише името й. Това беше проявление на тщеславие. Христос казва: „Името на тази вдовица се записа." И ето, вече две хиляди години оттогава, как името й се чете. Казва се, че тя тури повече от другите. Имаше други богати, които туриха повече от нея, но имената им не се записаха и Христос не ги похвали. В нея имаше амбиция, затова тя тури всичко, каквото имаше. Другите туриха по-малко от нея. към втори вариант >>
56. Смени в природата / Двете смени в природата, МОК , София, 13.12.1929г.,
- Това показва неговото тщеславие, да кажат: “Умря като екскурзиант по високите върхове.” А който разбира, той ще си напълни торбата и ще слезе долу. (втори вариант)
Всичкото богатство е по върховете на планините, това са диаманти там. Всички диаманти са горе по планините. Като се качите на туй високо място, ще намерите най-голямото богатство който разбира, а който не разбира, за него ще бъде снегът, а онзи, който разбира, ще намери най-голямото богатство по върховете. И като си напълни торбите, ще влезе в този Божи свят. А този, който не разбира, ще умре горе на върха на планината и ще каже да му направят един паметник. Това показва неговото тщеславие, да кажат: “Умря като екскурзиант по високите върхове.” А който разбира, той ще си напълни торбата и ще слезе долу. Или казано на друг език, онзи, който е страдал много, най-после си изважда една философия за живота и си решава да си живее тъй както трябва. И той става един набожен човек, умен човек, той вътрешно си обяснява причините на богатството и сиромашията. Обяснява си всички противоположности и разбира живота. към втори вариант >>
57. Имам власт, НБ , София, 22.12.1929г.,
- Това е тщеславие.
Любовта дава свобода на човека да яде, колкото може, да взима колкото иска. Който не е готов за това изобилие, той се натъква на големи противоречия и страдания. Който иска изведнъж да придобие много неща, да стане добър, учен, богат, силен, свят човек, той има някаква користолюбива мисъл. Той иска да се представи пред хората, че е постигнал много нещо. След това ще започне да разправя, че е прекарал цели двадесет години в пустинята в пост и молитва. Това е тщеславие. Не е нужно човек да разправя на хората как е станал свят. към беседата >>
58. Личност и душа, ООК , София, 1.1.1930г.,
- Развивай и прилагай силата си за самата сила, от любов към нея, към ползата, която тя допринася, а не от тщеславие да покажеш пред хората, че си силен. (втори вариант)
Каквато работа да започне, преди всичко човек трябва да разчита на себе си, а после на другите. Каквото предприемеш, върши го за себе си, а после за другите. Учиш ли, учи добре за себе си, а не за хората. Ако живееш добре, живей за себе си, а не за това, какво хората мислят за тебе. Прилагай доброто за самото добро, а не за похвалите на хората. Развивай и прилагай силата си за самата сила, от любов към нея, към ползата, която тя допринася, а не от тщеславие да покажеш пред хората, че си силен. Важно е желанието на човека да постигне нещо красиво в живота си. Има ли това желание, той трябва да употреби всички усилия да го постигне. Който види тия усилия, той може да му се притече на помощ. Обаче не прави ли човек усилия, никаква помощ няма да му дойде отвън. към втори вариант >>
- Развивай и прилагай силата си за самата сила, от любов към нея, към ползата, която тя допринася, а не от тщеславие, да покажеш пред хората, че си силен.
Каквато работа да започне, преди всичко човек трябва да разчита на себе си, а после на другите. Каквото предприемеш, върши го за себе си, а после за другите. Учиш ли, учи добре за себе си, а не за хората. Ако живееш добре, живей за себе си, а не за това, какво хората мислят за тебе. Прилагай доброто за самото добро, а не за похвалите на хората. Развивай и прилагай силата си за самата сила, от любов към нея, към ползата, която тя допринася, а не от тщеславие, да покажеш пред хората, че си силен. Важно е желанието на човека да постигне нещо красиво в живота си. Има ли това желание, той трябва да употреби всички усилия да го постигне. Който види тия усилия, той може да му се притече на помощ. Обаче не прави ли човек усилия, никаква помощ няма да му дойде отвън. към беседата >>
59. Права мисъл / Чиста мисъл, ООК , София, 2.4.1930г.,
- То е чувство на тщеславие, то е лично чувство. (втори вариант)
Тези хора, които имат стеснена глава отзад, в тях има съзнание да станат доста широки, те искат да бъдат спретнати, те са хора, които искат да имат доброто мнение на хората. Те се обличат заради хората. Когато туй чувство е анормално, тогава се ражда тщеславието. Ако главата на човека е сплесната отзад, той може да зароби себе си за пари. Той живее за хората. То е чувство на тщеславие, то е лично чувство. Джобовете му ще бъдат пълни с пари, ще има дрехи, обуща, шапки, пръстите му ще бъдат окичени с пръстени с диаманти. Като ходи, вдига ръката си, навсякъде да се видят. Нему прави приятно впечатление да си покаже пръстените, всеки да види неговите пръстени, хубава връзка, приятно му е. Казвате, смахнат. Не е смахнат. към втори вариант >>
60. Добрият ден, ООК , София, 14.5.1930г.,
- Между талантливите хора са всичките спорове, тщеславие, гордост. (втори вариант)
Сега, талантливите хора са, които развалят света. Обикновените хора, това е народът. Талантливите хора, това са културните хора, всичките талантливи хора. Между талантливите хора са всичките спорове, тщеславие, гордост. Казва, даровит човек. Все таланти говорят. Някои талантливи хора, има наистина таланти, но някои приготовляват почва на гениалните хора, понеже шестата раса, която иде, тя е раса на гениалните хора. Седмата раса ще бъде на светиите. След седмата ще дойдат учителите. към втори вариант >>
- Обаче има талантливи хора, които постоянно живеят в спорове, в тщеславие и гордост.
Ако философът мисли, че е самостоятелен, той се лъже. Каква самостоятелност е тази, при която той търси друг философ, да каже няколко похвални думи за него? Някой музикант минава за самостоятелен, но и той разчита на публиката, да чуе нейното мнение. Днес светът е пълен с учени – недоучени хора, които развалят всичко. Обикновените хора са хората от народа, които не мислят, че знаят много. Обаче има талантливи хора, които постоянно живеят в спорове, в тщеславие и гордост. Понеже са културни хора, те мислят, че знаят всичко, но се лъжат. Единствената заслуга на талантливите се заключава в това, че приготвят почвата за гениалните хора. Шестата раса ще бъде раса на гениите. Седмата раса е раса на светиите. След светиите иде вече расата на Учителите. към беседата >>
61. Основна мисъл / Основната мисъл (Същественото в живота), МОК , София, 6.6.1930г.,
- " Оставете сега този въпрос, тук влизат посторонни чувства на тщеславие. (втори вариант)
" Сега всякога, щом се зададе известен въпрос, ние подразбираме, че всякога трябва да се отговори. Може да ви се зададе някой въпрос, но трябва да знаем дали знаеш да отговориш на този въпрос. Да допуснем, че тук имате №1 и №100 и имате 200 кила тежест. Остава един въпрос, кой да пренесе този товар от 200 кила на гърба си, от стоте души кой е онзи, който ще пренесе този товар на гърба си? Все един от тях ще го пренесе, а всички други ще погледнат на въпроса като невъзможно и ще кажат: „Не е за нас този въпрос, тази работа." Или: „Никога не съм носил 200 килограма." Ще дойде този, който е носил 150 килограма, ще каже: „Толкова съм носил, но повече не съм." Онзи, който е носил 100 килограма, ще каже: „Защо да не е 100, а 200? " Оставете сега този въпрос, тук влизат посторонни чувства на тщеславие. Но и той казва: „Този въпрос не мога да разреша, тази тежест не е за мен." към втори вариант >>
62. Две категории хора, ООК , София, 1.9.1930г.,
- В първия случай той прояви тщеславие, побърза да се похвали, че Онзи, Който управлява света, спира вниманието си на него и го слуша.
Не всяка промяна е Божествена. Има човешки промени, които водят към разочарования и противоречия. Слушате някой да казва, че се молил на Господа и молитвата му била приета. Не се минава много време, този човек се разочарова от Бога. Защо? Молил се, но не получил отговор на молитвата си. В първия случай той прояви тщеславие, побърза да се похвали, че Онзи, Който управлява света, спира вниманието си на него и го слуша. Във втория случай се разочаровал от Господа. Това не е убеждение. Където има тщеславие, там стават бързи промени. Всяка промяна на нещата, която носи падение, е човешка. Ако човек променя възгледите и разбиранията си за Бога, още по-лесно ще ги промени за подобния си. към беседата >>
- Където има тщеславие, там стават бързи промени.
Не се минава много време, този човек се разочарова от Бога. Защо? Молил се, но не получил отговор на молитвата си. В първия случай той прояви тщеславие, побърза да се похвали, че Онзи, Който управлява света, спира вниманието си на него и го слуша. Във втория случай се разочаровал от Господа. Това не е убеждение. Където има тщеславие, там стават бързи промени. Всяка промяна на нещата, която носи падение, е човешка. Ако човек променя възгледите и разбиранията си за Бога, още по-лесно ще ги промени за подобния си. Днес се възхищавате от един човек, на другия ден се разочаровате, казвате, че бил лош, глупав. Това са човешки разбирания. Едно трябва да знаете: Лошият човек при всички условия е лош; добрият при всички условия е добър. към беседата >>
64. Прояви на човешкото съзнание, ООК , София, 28.1.1931г.,
- Честолюбие, тщеславие, гордост са.
Те вървят подир него като сенки. Тъй щото, не е въпрос човек да се освободи от злото, но да го разбере и да знае как да се справя с него. Изучавайте доброто и злото като сили, като принципи, за да ги познавате и в себе си. Като изучава себе си човек се натъква на своите лични чувства и вижда, че те стават причина за проява на злото. Честолюбието, за пример, води след себе си много отрицателни чувства. Честолюбие, тщеславие, гордост са. лични чувства, с които човек трябва да знае, как да се справя. Някой казва за себе си, че не е честолюбив. Той не е честолюбив в даден момент, когато е загаснал огънят в него. Обаче, разгори ли се огънят, честолюбието се проявява. И болният е кротък, докато е на леглото си. към беседата >>
65. Смяна на силите, ООК , София, 1.4.1931г.,
- Тщеславие е човек да се хвали с яденето.
Не очаквайте слава от хората. Как ще признаят вашите таланти, когато и те искат да бъдат признати за талантливи? Работете, развивайте талантите си и радвайте се, че има какво да правите. Какъв смисъл има за вас това, че хората признават вашите таланти? То е все едно, че знаят как се храните и каква храна употребявате. Тщеславие е човек да се хвали с яденето. Някой казва, че се храни с печени кокошки, пуйки, плодове и т.н. С това той иска да покаже, че е богат човек. Бедният пък не смее да каже с какво се храни. Богатият се хвали със своята пълнота и червен цвят на лицето, с което подчертава, че е здрав. Бедният пък се срамува, че е слаб, пожълтял и немощен. към беседата >>
66. Разбрани неща, ООК , София, 27.5.1931г.,
- Ако давате повече, или ви искат повече, отколкото трябва, това е тщеславие.
Следователно ще знаете, че ако давате, и на вас ще дават. Ако не давате, и на вас няма да дават. – „Колко трябва да давам? “ – Колкото е нужно. Ако давате повече, или ви искат повече, отколкото трябва, това е тщеславие. Дервишът поискал от бея 10 стотинки, но последният му предложил златна монета. – Защо? – Или от тщеславие, или от желание, втори път да не го безпокои. Ако дервишът го безпокои, с това той иска да му каже: „Докато ти безпокоиш Бога със своите искания, аз пък ще безпокоя тебе“. Това е при първата среща на бея с дервиша. към беседата >>
67. Двоен дял / Полюси на доброто и злото (Двоен дял), ООК , София, 11.11.1931г.,
- Развиеш ли тщеславие, гордост, ти не си го обичал правилно.
Единствената сила, която човек никога не може да отдели от себе си и която никога не го напуща, е любовта. Затова човек всякога може да обича и да го обичат. Разумна и разбрана обич е нужна на човека. Неразбраната обич причинява страдания, а разбраната - радост. Да обичаш човека разумно, това значи, да развиеш в него такива качества, които го повдигат. Развиеш ли тщеславие, гордост, ти не си го обичал правилно. Не е лесно да обичаш и да те обичат. Ако ви обича лош човек, той ще развие вашите лоши качества. Ако ви обича добър човек, той ще събуди доброто във вас. Като знаете това, бъдете внимателни към себе си, да знаете, какво възприемате отвън и какво предавате на ближния си. Когато се говори за Христовата любов, имаме предвид чистата, безкористна любов, свободна от всякакви външни влияния. към беседата >>
68. Живот, светлина и свобода, НБ , София, 10.4.1932г.,
- Аз наричам този свят, свят на човешкото въображение, свят на човешкото преценяване, свят на човешката гордост, свят на човешкото тщеславие, свят на човешкото безумие.
Сега често и съвременните хора казват: Господ направил това, Господ направил онова. Те сами направили много работи и ги приписват на Бога, който даже не е сънувал това, което те му приписват. Като казвам, че Господ не е сънувал даже това, което хората му приписват, имам пред вид глупавите техни работи, които приписват на Бога. Глупавите работи не съществуват за Господа. Има един свят, в който Бог абсолютно не се меси. Аз наричам този свят, свят на човешкото въображение, свят на човешкото преценяване, свят на човешката гордост, свят на човешкото тщеславие, свят на човешкото безумие. Този свят Господ го е изоставил. Кой как влезе в този свят, нито го съдят, нито го укоряват, но човек сам си приема заплатата. Който влезе в този свят, той няма право да се оплаква никому. Той сам си е приел заслуженото, никой не го съди. И като излезе от този свят, пред вратата седи един ангел и му казва: слушай, каквото си видял там и каквото си чул, никому нищо няма да казваш. към беседата >>
69. Покрива и изправя, НБ , София, 17.4.1932г.,
- Ако убеждавам учените хора, то е тщеславие.
Питам: какво ще спечеля, ако след сто години успея да убедя софийските учени, че един самун може да дойде тъй, от невиделица. Да допуснем, че те повярват най-после, но какво печеля аз? Аз, който мога да докарам самуна при себе си, каква нужда имам от учените хора? Отивам в гората, помислям си само за самуна и той дохожда при мене. Влизам вкъщи, помисля си за самуна и самунът иде. Ако убеждавам учените хора, то е тщеславие. Трябва ли да казвам, че един фурнаджия ми донесе този самун? Никога няма да кажа това, защото само Един фурнаджия може да опече такъв самун. Този самун се отличава от обикновените. Аз да ви кажа по какво се отличава. Самунът, който вие ядете, трябва да го дьвчите дълго време, но този самун, който аз направих, още като го туря в устата, той се схумва, стопява се като захар в устата. към беседата >>
70. Динамика на живота / Динамическият живот. (Динамиката на живота), ООК , София, 20.4.1932г.,
- Може да стане, но при известно условие - ако нямате абсолютно никакво съмнение, ако нямате никакво тщеславие, а искате просто да проявите един Божествен закон за себе си. (втори вариант)
Но вие като децата искате едно правило, искате магическата тояжка. Магическата тояжка не е нищо друго освен динамическият живот. Вие взимате тази тояжка, махнете с нея и искате да стане всичко. Може да стане, но при известно условие - ако нямате абсолютно никакво съмнение, ако нямате никакво тщеславие, а искате просто да проявите един Божествен закон за себе си. Искам ли да направя нещо за себе си, така ще го направя, че никой да не ме разбере. Ако искате да видите как правя тези неща за себе си, вие трябва да ме издебнете някога. Какво правя например, когато нямам хляб? Седна и без да ме забележи някой, хлопна с ръката на масата си. Току изведнъж яденето и хлябът пристигат. към втори вариант >>
71. Трите принципа / Трите типа, ООК , София, 27.4.1932г.,
- Аз му давам един лев и му казвам: "Аз разполагам, но те са чужди пари." То е човешко тщеславие да кажеш:' "Ти си добър." Ти искаш аз да те науча да изваждаш пари от земята. (втори вариант)
Ако искате да ви обичат хората, трябва да създадете у себе си детинския принцип - детето. Казвате: "Вече ми дотегна да ме лъжат така." За мене е много интересно, когато дойде някой да ме лъже. Аз вярвам. Той иска да ме лъже и той казва, че е много нещастен. Че майка му била нещастна, че умряла и най-после казва, че има нужда от пари. Аз му давам един лев и му казвам: "Аз разполагам, но те са чужди пари." То е човешко тщеславие да кажеш:' "Ти си добър." Ти искаш аз да те науча да изваждаш пари от земята. Ще научиш това изкуство. Ще вземеш една пръчка и за една, за две години ще се научиш. Ще ти кажа начина и ако можеш, ще изваждаш пари, колкото искаш. Но аз да давам за тебе, това няма да го направя. към втори вариант >>
72. Живейте разумно, НБ , София, 19.6.1932г.,
- Жената, тя още е пълна с тщеславие.
Едно съвпадение е: Адам искаше да се ожени и като се ожени, Господ му каза: Хайде сега навънка. Женени хора в рая не се търпят. Онзи, който е скроил преданието за Адама, казва едно – то е по закона на вярата. Аз научно го развивам. Той като се оженил, Господ казал: В рая има място за един мъж, няма място и за една жена. Жената, тя още е пълна с тщеславие. Раят е малък за нея. Тя като погледнала на външния свят, дошъл при нея един кавалер, рицар и заради това, което са направили, Господ трябваше да ги изпъди навън от рая. Аз не засягам сегашния живот, говоря за Ева. Човек е женен, оженен е за тялото. Щом си в тялото, ти вече си едно противоречие, особено ако отделиш човешкия дух, човешката душа, човешкия ум и човешкото сърце от живота на тялото. към беседата >>
74. Деца на Бога, ООК , София, 6.7.1932г.,
- Кажеш ли, че знаеш всичко, че като тебе няма друг, ти проявяваш своето тщеславие.
Донякъде само лъже. Човешкият живот е по-разпуснат от магарешкия. Има ли смисъл магарето да стане човек? Обаче, в доброто човек стои по-високо от магарето. Затова той трябва да се вглежда в животните, да вижда добрата страна и в тях. Кажеш ли, че знаеш всичко, че като тебе няма друг, ти проявяваш своето тщеславие. Добре е да бъдеш тщеславен, но да търсиш слава от Бога, а не от хората. Някой поет напише едно стихотворение и мисли, че като неговото няма друго. Ако беше така, това стихотворение щеше да бъде последно. Фактът, че след тебе мнозина пишат, показва обратното – има и по-хубави стихотворения от твоите. Няма област в живота, дето някой да е получил първа премия. към беседата >>
75. Даване и вземане, УС , София, 16.10.1932г.,
- Под „богат“ не разбирам само онзи, който има пари и говеда; богат е онзи, който има пороци и слабости: гордост, тщеславие, алчност и др.
В хотела няма обор за конете на богатия, няма склад за стоката му. А както знаете, когато богатият тръгне на път, той трябва да има на разположение цял керван камили. В Царството Божие не се приемат багажи; не се приемат животни, които ще оставят своите извержения. Който иска да влезе в духовния свят, ще остави всичкото си богатство навън. Ако му се хареса там, може да остане; ако не му се хареса, ще слезе пак на земята и ще си вземе богатството, което го чака вън. Под „богат“ не разбирам само онзи, който има пари и говеда; богат е онзи, който има пороци и слабости: гордост, тщеславие, алчност и др. Такъв богат не може да влезе в Царството Божие. Той е богат със съмнение, с подозрителност, със скържавост и др. към беседата >>
77. Любов към Бога / Люби Бога, ООК , София, 2.11.1932г.,
- Когато Христос е казал на младия момък: „Иди, продай всичкото си имане“, ни най-малко не искаше да продаде материалните си богатства, но този момък имаше високо мнение за себе си, че е минал целия закон, а Христос му казва: „Откажи се от своето тщеславие и ела подир мене и слушай каквото ще ти кажа.“ Да се откаже от себе си, това беше много тежко за този момък, но все таки човек трябва да се откаже от себе си. (втори вариант)
Когато Христос е казал на младия момък: „Иди, продай всичкото си имане“, ни най-малко не искаше да продаде материалните си богатства, но този момък имаше високо мнение за себе си, че е минал целия закон, а Христос му казва: „Откажи се от своето тщеславие и ела подир мене и слушай каквото ще ти кажа.“ Да се откаже от себе си, това беше много тежко за този момък, но все таки човек трябва да се откаже от себе си. Като дойде смъртта, ще му вземе тялото и той ще се откаже от себе си. Ще те заровят в гроба, ще те поливат с вода и един ден погледнеш – главата ти куха и всичките мертеци[3] на къщата разхвърлени. Всичките пари, знание, уважение в света са изчезнали. Ще дойде тогава смирението и ще кажат: „Не съществува той вече, умря.“ По-добре е да се отречем преди да е дошла смъртта, да направим както Толстой казва: „Дай всичкото си имане. Да се откажем от сегашния си живот, иначе ще дойдат други порядки в Русия, ще ви го вземат насила, което имате сега.“ Жената на Толстой му казала: „Ти казвай това на другите, а не на мене.“ Графиня е тя. към втори вариант >>
- Да се хвалиш със своите постижения е тщеславие.
Казваш: „Това е приказка от 1001 нощи10“. Не, има Един в света, Който всякога помага. Ако всички хора се обърнат към Него, светът ще се оправи, ала хората не търсят този път; те искат да изправят света по свой начин и затова се натъкват на нещастия и страдания. Казвам: обърнете се към Бога и вижте какъв резултат ще имате. Каквато опитност имате, не я разказвайте - ако преждевременно разказвате опитностите си, ще ги изгубите. Да се хвалиш със своите постижения е тщеславие. Ако съм учен, ще докажа това с работата си, а не с думи. Трябва ли да продавам знанието си? Ще кажа, че лекциите ми струват скъпо, но истинското знание не се продава. към беседата >>
- Аз наричам – туй тщеславие е в съзнанието и в самосъзнанието.
Братята казват: „О, синко майчин, ти искаш да ни станеш господар. Не се е родил този.“ Колко време трябваше, за да се възпита тщеславието на Йосифа. Евреите нищо не говорят за неговото тщеславие. Той имаше нещо, с което се бореше. Той не го съзнаваше. Аз наричам – туй тщеславие е в съзнанието и в самосъзнанието. Усеща човекът, че е най-способен, но не го съзнава. Та трябваше да се опита тщеславието, да се види идеалът. Щом жената на Пентифрий го опита, той трябваше да иде в затвора, да лежи две години. Най-после трябваше да стане един от знатните големци на Египет. Сбъдна се всичко туй, което казваше. към беседата >>
79. Разрешаване на мъчнотиите, УС , София, 6.11.1932г.,
- Това ще бъде моето тщеславие.
Сега аз имам едно желание – да се отвикна от ораторството, като непотребно нещо. Някога се опитвам да изпълня една актьорска роля и виждам, че лесно ми се поддава. Питате ме, какво зная. Един ден ще взема четката, ще нарисувам, една картина, да ви учудя с нея. Това ще бъде моето тщеславие. Какво ще спечеля, ако нарисувам една отлична картина? Какво ще откриете с това в мене? Аз ще покажа своето чрезмерно тщеславие. Някога, при специален случай, може да се нарисува такава картина. Това няма и вас да ползва, но ще покаже моето грандиозно тщеславие. към беседата >>
- Аз ще покажа своето чрезмерно тщеславие.
Питате ме, какво зная. Един ден ще взема четката, ще нарисувам, една картина, да ви учудя с нея. Това ще бъде моето тщеславие. Какво ще спечеля, ако нарисувам една отлична картина? Какво ще откриете с това в мене? Аз ще покажа своето чрезмерно тщеславие. Някога, при специален случай, може да се нарисува такава картина. Това няма и вас да ползва, но ще покаже моето грандиозно тщеславие. Бих желал друг да нарисува тази картина, а аз да се възхищавам от нея. Ще кажа, че картината е много хубава. Ако пък аз я нарисувам, вие ще се любувате на нея, а аз ще понижа авторитета си пред самия себе си. към беседата >>
- Това няма и вас да ползва, но ще покаже моето грандиозно тщеславие.
Това ще бъде моето тщеславие. Какво ще спечеля, ако нарисувам една отлична картина? Какво ще откриете с това в мене? Аз ще покажа своето чрезмерно тщеславие. Някога, при специален случай, може да се нарисува такава картина. Това няма и вас да ползва, но ще покаже моето грандиозно тщеславие. Бих желал друг да нарисува тази картина, а аз да се възхищавам от нея. Ще кажа, че картината е много хубава. Ако пък аз я нарисувам, вие ще се любувате на нея, а аз ще понижа авторитета си пред самия себе си. Като ви изнеса най-красивата картина, всички ще се заразите от желанието, а вие да я нарисувате. Това е една от заразителните болести, която ще обхване всички. към беседата >>
- Не е въпросът да нямате тщеславие, Христос е казал: Търсете слава не от хората, но от Бога. (втори вариант)
Понякога тщеславието е необходимо. Не е въпросът да нямате тщеславие, Христос е казал: Търсете слава не от хората, но от Бога. Търсете го там, дето трябва. Бъдете благоугодни не само на хората, но на добрите, на умните хора. Ако имате доброто мнение на хората в света, утре, ако направите една погрешка, те веднага ще изменят мнението си за вас. При това неразбиране на живота, понякога, като се молим на Бога, ние като че Му четем нотации. Страдаме и се чудим, не знае ли Господ, че страдаме и защо досега не се е притекъл да ни помогне. към втори вариант >>
- Аз мога да ви разкажа, де съм се учил, но това ще бъде тщеславие от моя страна. (втори вариант)
И тъй, ние минаваме от едно положение в друго. Чистото слово, чистата мисъл, чистата постъпка, чистото чувство, това е Божествената храна. Другите неща в света са отражение на този велик, Божествен ред на нещата. Та вие трябва да турите в ума си идеята за смирението. Мнозина се интересуват понякой път, искат да знаят колко знае Учителят и де се е учил. Аз мога да ви разкажа, де съм се учил, но това ще бъде тщеславие от моя страна. Ако искам да се поддам на това чувство, аз ще започна да разправям, че съм бил преди еди-колко си прераждания в Индия, във всичките краища на света, по всичките планети, на Сириус и навсякъде съм се учил. Вие бихте ли повярвали на всичко това? Някой ще каже: „Пък, как и отде намери тези приказки? “ Не, едно нещо е вярно: аз уча сега. През най-малките неща, отдето минавам, на всичко обръщам внимание, всичко изучавам. към втори вариант >>
- Гордостта произлиза от чувството на самоуважение, а тщеславие – от чувството на общителност.
Гордостта произлиза от чувството на самоуважение, а тщеславие – от чувството на общителност. Тщеславният иска да има доброто мнение на хората, а гордият не обича да говори за себе си. Като направи едно добро, тщеславният иска да знаят всички, даже вестниците да пишат за това. Ако даде някъде 10 000 лв., той иска всички да знаят, че е пожертвал тази сума. Ако гордият даде 10 000 лв., иска да мине незабелязано, да го прави достояние на хората, това той счита за недостойно. Гордият гледа на това с пренебрежение, като че ли не се отнася до него. към беседата >>
- Тщеславие е от моя страна, да говоря за себе си.
Това е чистата Божествена храна. Всичко, което става в света, е отражение на великия Божествен ред на нещата. За да възприемете тази идея, вие се нуждаете от смирение. Като ви говоря така, някои искат да знаят, къде съм учил, откъде зная тези неща. Ако започна да ви разправям, къде съм учил, няма да повярвате. Тщеславие е от моя страна, да говоря за себе си. Ако ви кажа, че съм обиколил всички светове, всички планети, ще повярвате ли? Едно е вярно: Аз уча сега. Отдето минавам, каквото срещам на пътя си, всичко изучавам, уча се от най-малките неща – на всичко обръщам внимание. Сега минавам през най-добрата школа. Като срещна професор от Божествената школа, веднага го запитвам за всичко, което ме интересува. към беседата >>
81. Разбрано добро и неразбрано зло, УС , София, 25.12.1932г.,
- Като слушам хората, а също и вас, какво желаете, виждам, че всичко това се дължи на вашето тщеславие.
Някога вие искате едно добро от Господа, но минават години, докато ви го даде. Той ще ви накара да ходите от къща на къща, да хлопате тук-там, докато най-после се реализира това, което искате. В това правило няма изключение. Съществата от невидимия свят не са глупави. Ако им поискаш пет хиляди лева, те ще ти дадат пет лева и ще те накарат да обиколиш хиляда души, докато разбереш каква е идеята. Като слушам хората, а също и вас, какво желаете, виждам, че всичко това се дължи на вашето тщеславие. Един иска да стане виден лекар, да се прочуе между хората; друг иска да стане голям учен, да познава всички закони, да пророчества какво предстои да стане в света. Вие не подозирате, че това голямо знание носи големи нещастия и неприятности. Един от старите пророци – Йеремия, като знаел всичко, което щяло да стане, пожелал да му се вземе тази дарба. Обаче щом пожелал това, той се натъкнал на големи противоречия. Не е лесно да виждаш всичко. към беседата >>
- Иначе ти ще изпаднеш в крайно тщеславие, суеверие и хитрост.
Докато страните на твоя триъгълник не станат равни на основата му, ти си на опасен път. Щом станат равни на основата, ти си постигнал известно равновесие и си вън от всякаква опасност. Така ще се движиш по перпендикуляра или височината на триъгълника, че страните му да се развиват правилно. Иначе ти ще изпаднеш в крайно тщеславие, суеверие и хитрост. Щом страните на триъгълника ти са равни, ти си в безопасно положение, ти си господар на себе си. Докато е на земята, човек все ще се натъкне на една лукава мисъл, на едно тщеславно чувство, но ще бъде господар и на тях. Ако не се справиш с лукавата мисъл и тщеславното чувство, те ще влязат в дома ти, ще ядат и пият, а ти ще плащаш. Ако си силен, ще се качиш на върха, т.е. ще се справиш с тези мисли и чувства и ще бъдеш свободен. към беседата >>
82. Блажени сте, УС , София, 26.2.1933г.,
- В човека се крие чувството на тщеславие.
Това е престъпление. Има ли смисъл човек да се хвали със своите грехове и престъпления? И тъй, като се молиш на Господа да прости греховете ти, кажи: „Господи, умий ме, очисти ме! Няма да споменавам за греховете си, да се цапам повече. Умий ме с Твоята вода, да не повтарям вече греховете си“. В човека се крие чувството на тщеславие. Той ще се изповяда един–два пъти, ще изнесе греховете си от тщеславие, да видят хората как е могъл да греши. Приятно е на човека да изнесе греховете си пред Господа. Той иска Бог да го носи в мисълта си. Някой казва: „На колко хора съм задигнал парите. От този съм взел 1000 лева, от онзи – 2000 лева, от трети – 5000 лева. към беседата >>
- Той ще се изповяда един–два пъти, ще изнесе греховете си от тщеславие, да видят хората как е могъл да греши.
Има ли смисъл човек да се хвали със своите грехове и престъпления? И тъй, като се молиш на Господа да прости греховете ти, кажи: „Господи, умий ме, очисти ме! Няма да споменавам за греховете си, да се цапам повече. Умий ме с Твоята вода, да не повтарям вече греховете си“. В човека се крие чувството на тщеславие. Той ще се изповяда един–два пъти, ще изнесе греховете си от тщеславие, да видят хората как е могъл да греши. Приятно е на човека да изнесе греховете си пред Господа. Той иска Бог да го носи в мисълта си. Някой казва: „На колко хора съм задигнал парите. От този съм взел 1000 лева, от онзи – 2000 лева, от трети – 5000 лева. Не зная какво ще ме правят на онзи свят“. към беседата >>
83. Добро и човещина, НБ , София, 26.2.1933г.,
- Аз виждам, че той е един честен българин, свестен, практичен, темпераментен, с развито тщеславие. (втори вариант)
- Казвам: Слушай, дъщеря ти те обича и ти я обичаш. Тръгнал си да я търсиш, а тя те обича. Той ме гледа. Реших да му кажа тайно само на него, и той казва на дъщеря си: Излез навън. Казах му, че тази работа ще премине, ще свърши. Аз виждам, че той е един честен българин, свестен, практичен, темпераментен, с развито тщеславие. Прекалено мисли какво ще кажат хората за него. Той има намерение да ожени дъщеря си за богат селянин, а тя иска да се ожени за беден. Пита я: Мислиш ли нещо сериозно? Аз виждам, че дъщерята прилича на майка си. Майката умряла, оставила я сираче. към втори вариант >>
84. Полза от знанието / Ползата от знанието, ООК , София, 12.4.1933г.,
- Магарето няма тщеславие, но гордост. (втори вариант)
Ако човек е слаб, няма твърдост, няма воля, нека си купи едно магаре, да язди магарето и ще придобие нещо. Но инак не препоръчвам човек да язди магаре. Като се качиш на магарето потупай го, поглади го. Магарето няма тщеславие, но гордост. Дали има някое същество по-горделиво от магарето? Понеже има най-голямата гордост, затова го възпитават. Всичките нещастия, които идат на магарето, идват от това, че е много горделиво. Един недостатък има само магарето, че е много горделиво. Ще турите сега това на формата, но в магарето седи едно разумно същество. към втори вариант >>
85. Основа на знанието, ООК , София, 26.7.1933г.,
- Някога човек живее привидно добре, но в него се крият отрицателни чувства – тщеславие, гордост, омраза, подозрение и др.
Човек си представя живота като нещо неразделно от него, създаден за самия него. Външно, той минава за смирен човек, но всъщност, в него се крие мисълта, че всички блага са на негово разположение. Така се ражда злото. Някога човек живее привидно добре, но в него се крият отрицателни чувства – тщеславие, гордост, омраза, подозрение и др. Виждаш един човек пълен с желание за мъст, но лицето му е усмихнато, весело, крие интимното си намерение. Това е лицемерие, това е скритото в природата. Като попадне в отрицателните течения на природата, без да иска, човек се поддава на тези влияния и става проводник на злото. Злото не е индивидуална проява, но колективна. Отрицателните енергии на природата минават и през разумните и възвишени същества, но те знаят, как да постъпват с тях, къде да ги приложат. към беседата >>
86. Красивата страна на живота, УС , София, 26.11.1933г.,
- Ако този светия иска да покаже, че може да гладува, това е тщеславие.
И светията може да проповядва да не ядете, но и светията се храни. Той очаква да му донесат нещо за ядене. Досега поне аз не съм срещал нито един светия, който да не се храни. Може да седи 5, 10, 15 дни гладен, но в него ще се създаде такъв апетит, че след това много сладко ще яде. Дали на ден ще ядеш един, два или повече пъти, злото не е в яденето. Ако този светия иска да покаже, че може да гладува, това е тщеславие. Ако пък яде по 4–5 пъти на ден, да покаже, че е силен, и това е тщеславие. И в единия случай показва тщеславие, и в другия случай. Тогава имаме два вида хора: болните са светии, те не ядат, а здравите са обикновени хора, грешници, които ядат. В живота, който яде много, е здрав, а който яде малко, е болен. В духовния живот пък онзи, който яде малко, той минава за светия, туй е външната страна. към беседата >>
- Ако пък яде по 4–5 пъти на ден, да покаже, че е силен, и това е тщеславие.
Той очаква да му донесат нещо за ядене. Досега поне аз не съм срещал нито един светия, който да не се храни. Може да седи 5, 10, 15 дни гладен, но в него ще се създаде такъв апетит, че след това много сладко ще яде. Дали на ден ще ядеш един, два или повече пъти, злото не е в яденето. Ако този светия иска да покаже, че може да гладува, това е тщеславие. Ако пък яде по 4–5 пъти на ден, да покаже, че е силен, и това е тщеславие. И в единия случай показва тщеславие, и в другия случай. Тогава имаме два вида хора: болните са светии, те не ядат, а здравите са обикновени хора, грешници, които ядат. В живота, който яде много, е здрав, а който яде малко, е болен. В духовния живот пък онзи, който яде малко, той минава за светия, туй е външната страна. Онова, което отличава обикновения човек от светията, седи в друго едно качество. към беседата >>
- И в единия случай показва тщеславие, и в другия случай.
Досега поне аз не съм срещал нито един светия, който да не се храни. Може да седи 5, 10, 15 дни гладен, но в него ще се създаде такъв апетит, че след това много сладко ще яде. Дали на ден ще ядеш един, два или повече пъти, злото не е в яденето. Ако този светия иска да покаже, че може да гладува, това е тщеславие. Ако пък яде по 4–5 пъти на ден, да покаже, че е силен, и това е тщеславие. И в единия случай показва тщеславие, и в другия случай. Тогава имаме два вида хора: болните са светии, те не ядат, а здравите са обикновени хора, грешници, които ядат. В живота, който яде много, е здрав, а който яде малко, е болен. В духовния живот пък онзи, който яде малко, той минава за светия, туй е външната страна. Онова, което отличава обикновения човек от светията, седи в друго едно качество. Светията не се безпокои, той е спокоен, той е благодарен. към беседата >>
88. Същественото в живота, МОК , София, 8.12.1933г.,
- Американците се отличават малко, но и те приличат на англичаните, като бутнеш тяхното тщеславие.
Англичанинът няма време да пише дълги писма. И като отговаря, отговаря така: „Получих пратката." Няма да седне да пише такива резюмета. Даже професорът, като влезе в училището, няма да седне като мене да ви говори, но ще говори 5-10 минути и след това ще каже: „Има учебник по математика и геометрия, от тук до тук ще учите." Че не си го разбрал, ще питаш. Пък, като дойдеш до някой труден въпрос, който не можеш да разбереш, ще отидеш при него и той ще ти обясни. Той ще каже: „При трудните работи елате при мене." Те ценят времето, не искат да си губят времето. Американците се отличават малко, но и те приличат на англичаните, като бутнеш тяхното тщеславие. Защо американците са малко тщеславни, а пък англичаните са горделиви? Англичанинът, като те срещне, казва: „Ти знаеш ли кой съм аз? Аз съм англичанин." А пък американецът цени мнението на другите. Каква е разликата между тщеславния и горделивия? Горделивият човек е облечен скромно и хубаво. към беседата >>
90. Закон за музиката, МОК , София, 29.12.1933г.,
- Някой казва: „Без пари да служа." Но и без пари като служи и там може да има тщеславие, да кажат, че без пари свири.
Ако на тези хора не можете да отворите сърцата да бъдат добри и умни и ако това за тях е само едно удоволствие да се поддържат техните недъзи, тогава? Ако богатството на един баща служи само за да поддържа разпътството на неговите дъщери и синове, само да ходят да пият, това богатство намясто ли е? - Не. Една певица трябва да знае, че нейният глас е свещен и не да ходи само да печели пари. Нека печели пари, но тези пари да ги употреби разумно. Някой казва: „Без пари да служа." Но и без пари като служи и там може да има тщеславие, да кажат, че без пари свири. Трябва да пеете, понеже това е една необходимост за ума. Трябва да пеете, понеже животът, любовта изискват да им се пее. Ти, за да живееш, трябва да пееш. Ако някои от вас се съмнявате, когато някого от вас го тресе, може да дадете концерт. Когато в класа се случи трима души да ги тресе, аз ще им изсвиря три песни. към беседата >>
- Много хора разправят само от тщеславие.
Онези, великите закони, които работят в света, това са разумни пътища, по които всеки трябва да върви. Някой път аз съм ви дал един пример. Християнските общества в Америка имат един начин, един метод. Всички стават и разправят своята опитност, как се е молил, как му е помогнал Господ. До известна степен това е верно, това е така, но много от тия неопитности са неверни. Много хора разправят само от тщеславие. Аз съм разправил за един господин, който ни прекара през река Камчия. Но това е изключителен случай. Един изключителен случай на 99 случаи. Деветдесет и девет пъти аз съм ходил пеш. Той минава с каруца и аз тръгвам пеш. към беседата >>
93. Противоречия и възможности, СБ , ИБ , Витоша, 12.8.1934г.,
- Йосиф вътрешно проявил тщеславие.
В 7-а глава от Деянията на апостолите се говори за историята на еврейския народ, за живота и изпитанията на Йосиф. От цялата глава се вижда какви са били тогавашните евреи. Яков имал дванадесет сина, един от които бил Йосиф. Той сънувал два съня, които разказал на баща си и на братята си, с което събудил тяхната завист: те го продали на търговци, които отивали за Египет, а след това напръскали дрехата му с кръв от животно, за да докажат на баща си, че Йосиф бил изяден от звяр. С това те дали добър урок на Йосиф, за да разбере как може единадесет братя да му се покланят, как може баща да му се кланя. Йосиф вътрешно проявил тщеславие. Не е трябвало да разказва той сънищата си нито на братята си, нито на баща си. Сънища са това, те не са нещо реално. Обаче братята му завидели – как е възможно да дойде ден, когато те да му се поклонят. От втория сън пък баща му се докачил и казал: "Нима ти ще ни станеш господар, че ще трябва и аз, и майка ти, и братята ти да ти се покланяме? " към беседата >>
94. Дигни одъра си!, СБ , София, 21.8.1934г.,
- Който вземе дрехата на някого, той показва своето тщеславие.
Обаче като започне да страда, като я изгуби, вижда колко ценна е била дрехата. Казвате: "Какво от това, че съм загубил дрехата си? Ще взема дрехата на приятеля си или ще си купя нова." Едно трябва да знаете: докато сте на Земята, вие можете да давате дрехата си на когото искате; можете да вземете дрехата от когото искате. Влезете ли обаче в Духовния свят, там въпросът е поставен другояче: там никому не можете да дадете дрехата си, нито можете да вземете на някого дрехата. Там дрехите не се дават даром. Който вземе дрехата на някого, той показва своето тщеславие. Онзи, от когото си взел дрехата, е благороден човек, но ти, който я вземаш, не си от благородните. Какво ще излезе тогава? – От неблагородната постъпка на единия ще се види благородството на другия. Значи неблагородният е послужил за обявяването на благородството на другия. към беседата >>
95. Доброто семе, НБ , София, 2.9.1934г.,
- То произтича от едно чувство на тщеславие.
Той казва: „Ти трябва да изпълниш каквото ти казвам! “, другояче, ще ти даде път. Онзи с тънките вежди, той е по-отстъпчив, той с големите отстъпки създава на себе си други пакости. За хатъра на този, за хатъра на онзи прави погрешки. От какво произтича хатърът? То произтича от едно чувство на тщеславие. Когато у тебе уважението е много силно развито, когато искаш хората да имат за тебе добро мнение, хубаво е това, то служи за един подтик. Ти може да имаш туй чувство, но за да имаш доброто мнение на хората, трябва да дадеш нещо. За да мислят хората, че ти си музикант, ти трябва да свириш, да направиш нещо. Или да бъдеш скулптор. В каквото и да е направление, хората искат да видят нещо у тебе. към беседата >>
97. Веселие и радост, ООК , София, 5.12.1934г.,
- Ти можеш да пуснеш кръв в центъра на човешкото тщеславие и да дойдат съвсем нежелателни явления.
Този човек, който се инати, липсва му нещо. Дайте му това, което му липсва, или най-малкото - предизвикай у него от чисто научно гледище един нов интерес. Ти можеш да предизвикаш такъв нов интерес. Човек, за да възпитава хората, трябва да бъде градинар - трябва да знаеш как да отбиеш теченията на човешката кръв и да поливаш човешкия мозък. Ти можеш да пуснеш кръв в центъра на човешкото тщеславие и да дойдат съвсем нежелателни явления. Ти не можеш да възпиташ един човек в това, което няма в тебе. Ти не можеш да накараш един човек да вярва, ако ти не вярваш. Само това, което е в тебе, само това можеш да предадеш. Само един човек, който разбира музиката, който знае повече музика, само той може да научи другите на музика. Да дойде един човек, който не знае музика, и да ме научи на музика, това е невъзможно. към беседата >>
- И не ходете да си разправяте погрешките, защото според мен, ако се разправя за много добрини и много злини, то е тщеславие.
Това е друг въпрос. Защо е станало - може да четете много философски системи, но те нямат приложение. Философските системи не разрешават въпроса. Те объркват работите, но не ги разрешават. Някоя лоша мисъл дошла в ума ти, ти кажи: „Господи, превърни я за добро.” Направил си една погрешка, кажи: „Господи, превърни я за добро.” За всичко, което се случи всеки ден, казвай така. И не ходете да си разправяте погрешките, защото според мен, ако се разправя за много добрини и много злини, то е тщеславие. Не се хвалете. Някой казва: „Аз съм много грешен.” То е тщеславие. Искаш да покажеш, че си много учен, то е тщеславие. Ако искаш да покажеш, че си математик, иди при някое дете и му покажи как да реши задачата. Научи някого по математика. към беседата >>
- Някой казва: „Аз съм много грешен.” То е тщеславие.
Философските системи не разрешават въпроса. Те объркват работите, но не ги разрешават. Някоя лоша мисъл дошла в ума ти, ти кажи: „Господи, превърни я за добро.” Направил си една погрешка, кажи: „Господи, превърни я за добро.” За всичко, което се случи всеки ден, казвай така. И не ходете да си разправяте погрешките, защото според мен, ако се разправя за много добрини и много злини, то е тщеславие. Не се хвалете. Някой казва: „Аз съм много грешен.” То е тщеславие. Искаш да покажеш, че си много учен, то е тщеславие. Ако искаш да покажеш, че си математик, иди при някое дете и му покажи как да реши задачата. Научи някого по математика. Ако искаш да покажеш, че си свят, иди при някои хора и ги научи да живеят добре. Каквото искаш да покажеш, иди и научи хората. към беседата >>
- Искаш да покажеш, че си много учен, то е тщеславие.
Те объркват работите, но не ги разрешават. Някоя лоша мисъл дошла в ума ти, ти кажи: „Господи, превърни я за добро.” Направил си една погрешка, кажи: „Господи, превърни я за добро.” За всичко, което се случи всеки ден, казвай така. И не ходете да си разправяте погрешките, защото според мен, ако се разправя за много добрини и много злини, то е тщеславие. Не се хвалете. Някой казва: „Аз съм много грешен.” То е тщеславие. Искаш да покажеш, че си много учен, то е тщеславие. Ако искаш да покажеш, че си математик, иди при някое дете и му покажи как да реши задачата. Научи някого по математика. Ако искаш да покажеш, че си свят, иди при някои хора и ги научи да живеят добре. Каквото искаш да покажеш, иди и научи хората. към беседата >>
99. Естествени положения, МОК , София, 11.1.1935г.,
- Второ, появява се във вас едно чувство на тщеславие, че ще ви сочат за невежа, и трето, че не сте подготвени.
Трябва му една среда. Някой път искате да пеете, но се стеснявате. От какво произтича стеснителността? Първо, страхувате се, че няма да можете да пеете. Едно животинско чувство се появява. Второ, появява се във вас едно чувство на тщеславие, че ще ви сочат за невежа, и трето, че не сте подготвени. Първо трябва да имате разположение. Този, на когото ще пеете, трябва да ви обича, да не ви критикува. Да знаете, че ще оцени пеенето. При какви условия човек може да пее? По някой път, понеже човекът е ленив, не иска да пее, природата го е заставила чрез страдание. към беседата >>
100. Изпитите на ученика, ООК , София, 20.2.1935г.,
- Това е тщеславие, ти още не си завършил.
Има неща, които след като ги опитате, не ги разправяйте на другите. Има неща свещени, и като разправяте свещените работи на другите, то свещените работи се опетняват. Твоят ближен ще каже: "Разправяш ми ти измислици." Това е пак господарят, който те кара да разправяш. Това е тщеславие, ти още не си завършил. Послушал те е Господ и някой ти казва: "Я се помоли заради мене." Аз го обяснявам по следния начин: Има един гостилничар. Дойде един при него и гостилничарят му даде да яде, а на друг не му дава. Обяснете ми защо на единия дава да яде, а на втория не му дава. Първият, на когото дава, той има млада дъщеря и гостилничарят е хвърлил око на нея. За дъщерята той му дава да яде. към беседата >>
101. Съучастници в благата, УС , София, 24.2.1935г.,
- Ако влезете в религиозните общества, има едно скрито тщеславие в човека. (втори вариант)
Ако не съм честен, никъде няма да ми дадат работа. Аз искам да бъда учен на земята. Защото, ако не съм учен, простите хора работа не могат да вършат. Тук, на земята, трябва да бъдеш учен човек. Казват: „Нас много учени не ни трябват.“ Та има едно неразбиране. Ако влезете в религиозните общества, има едно скрито тщеславие в човека. Често онзи, който е учен, иска да покаже, че е учен, че трябва да се учи. Пък онзи, който не е учен, казва: „И без учение може.“ Той разглежда въпроса „и без учение може“, понеже той не е учен, казва: „Само учените хора ли могат да свършат нещо, но и онези, които не са учени, и те могат да свършат нещо.“ Да, могат да свършат. И затова тия хора сами си създали работата. към втори вариант >>
102. Математически отношения , МОК , София, 5.4.1935г.,
- Според моите разсъждения има само повишение на температурата в някои части на мозъка и предполагам, че това повишение на температурата се намира в центъра на човешкото тщеславие, на човешката гордост.
Наскоро при мене дойде една госпожица. Гледам, че тази госпожица е здрава органически и физиологически. Според моите разсъждения има само повишение на температурата в някои части на мозъка и предполагам, че това повишение на температурата се намира в центъра на човешкото тщеславие, на човешката гордост. Поставям си ръката върху нейната глава, движа си ръката и, като идвам до тези места, дето считам, че има повишение на температурата, питам я какво усеща на тези места. Тя казва: „Тук усещам, че ми гори нещо.“ Турям си ръката на другия център и там тя казва, че ù гори. Да ù меря температурата с някой инструмент не може. При обикновеното мерене на температурата ти не можеш да намериш никакво различие в повишението на температурата. А пък има едно вътрешно повишение на температурата. към беседата >>
104. Каза ми всичко, НБ , София, 16.6.1935г.,
- В магарето няма тщеславие, но има гордост.
Ако някой рече да я потърка малко по корема, да я погъделичка, тя веднага ляга на гърба си, приятно ѝ е. Ако я хванеш малко за ушите и усети, че искаш да вземеш нещо от нея, ще има квичене до немай-къде. Под думата свиня се разбира същество, което е лениво, мързеливо, не иска да работи. Под думата магаре се разбира същество, което е крайно упорито, своенравно, горделиво. По-горделиво същество от магарето няма. В магарето няма тщеславие, но има гордост. Тури магарето да води камилите, то веднага ще вземе първото место. То никога не взема последното место. Магарето казва: Аз не искам последното место. Може би всичкото нещастие на магарето седи в това, че като е магаре, иска всякога да вземе първото место. Ако води стадо овце, магарето пак взима първото место. към беседата >>
105. Човек и природа / Господ в нас, и ние в Него, УС , София, 23.6.1935г.,
- Защото, щом каже, то е тщеславие у него. (втори вариант)
Вие имате нужда от пари сега. Мнозина от вас, след като ме слушате, отивате вкъщи, хляб нямате там. Казвате: „Хубаво проповядва, учението е хубаво, да вярват хората в Господ, добър е Господ, но хляб, хляб трябва.“ Че важното е там. Да имаш едно верую, при което само като помислиш, и топлият хляб да дойде при тебе. И онези, на които пресният самун е дошъл, той никога не трябва да каже, че той има един пресен самун. Защото, щом каже, то е тщеславие у него. У българите запример аз съм наблюдавал, той обича много да тропа. А тропането за мен, който много тропа, е човек много тщеславен. Българинът е много тщеславен. Той, като започва в началото нещо, много тропа, че всички да го чуят. Тъй, като някой стражар, да го видят всички. към втори вариант >>
- Или у турците има тези пазванти, той отдалеч тропа, да го чуват, а то е тщеславие – ако има крадци, не иска да ги хване, а само да ги сплаши да бягат. (втори вариант)
У българите запример аз съм наблюдавал, той обича много да тропа. А тропането за мен, който много тропа, е човек много тщеславен. Българинът е много тщеславен. Той, като започва в началото нещо, много тропа, че всички да го чуят. Тъй, като някой стражар, да го видят всички. Или у турците има тези пазванти, той отдалеч тропа, да го чуват, а то е тщеславие – ако има крадци, не иска да ги хване, а само да ги сплаши да бягат. И онези крадци да бягат, да ги сплаши иска той. Да ги застави да бягат, да не си съставя беля на главата, без да се кара с тях. А ги предупреждава да бягат само. Казва: „Аз не искам да те давам под съд, а – казва – като минавам, подире ми можеш да извикаш и да избираш друго направление, а аз като вървя, да те няма там.“ към втори вариант >>
- Туй е тщеславие според мене. (втори вариант)
Та сега всички, които много се оплаквате, много тщеславни сте. И досега толкова тщеславни хора не съм видял. Кой как мине, все ще ми разправи за опитностите си, та съм пострадал, та ще разправя как гладувал, та какво минал, та къде отишъл, но не го приели, та какво безобразие е това. Туй е тщеславие според мене. Не те приели, нищо повече. Че не те приели, запиши си го в книгата. Като дойде, чете ми същия урок, който той ти е дал. Нищо повече. Замълчи си. към втори вариант >>
- С тщеславие нищо не се постига.
Като не разбира това, той мисли, че само до него идват мъчнотиите и започва да се оплаква и да роптае. Оплакването показва, доколко човек е тщеславен. Като се оплаква, той прилича на пътник в гората, който върви шумно, тропа с краката си, да наплаши разбойниците, да не го нападнат. С това той иска да ги предупреди, да не вървят след него, но да вземат друго направление. Не се оплаквайте, нито роптайте, но се справяйте с мъчнотиите си. С тщеславие нищо не се постига. Дойде ли ви някакво изпитание, премълчавайте. - Защо еди-кой си да се отнася с мене така? - Няма защо да се оплаквате. Ако не можете да му простите, като дойде при вас, дайте му един добър урок. По-добре е огънят да се прояви само между две дървета, отколкото да запали цяла гора и да избухне пожар. към беседата >>
107. Развързано ще бъде на небето, НБ , София, 14.7.1935г.,
- – Това е тщеславие.
Същото е и с графологията. Виждате един човек, който пише, но писмото му не върви добре, не е самоуверен. Той започва с големи букви, в края свършва с малки, после зацапва някъде, някъде, търка, пише, пише отгоре, задрасква, и после се извинява, че много бързал, че писмото не излязло добре писано – не е въпрос до бързането. Най-първо този човек не знае да пише. След като писал на български, ще преведе едно изречение на френски език, после пак ще завърши на български. – Това е тщеславие. Друг пък ще започне на български, ще вмъкне тук-таме по някое английско изречение, или китайско, или турско. – Това е все от тщеславие. Има смисъл да вмъкнете някое изречение на някой чужд език в писмото си, но само когато това изречение ще усили речта ви или когато искате чрез даден цитат от някой автор на чужд език да внесете някакъв принос към българския език – това разбирам, тогава това нещо има смисъл. Между цитата и вашето писмо трябва да има връзка. Ако няма никаква връзка, вмъкнатото изречение е безпредметно. към беседата >>
- – Това е все от тщеславие.
Той започва с големи букви, в края свършва с малки, после зацапва някъде, някъде, търка, пише, пише отгоре, задрасква, и после се извинява, че много бързал, че писмото не излязло добре писано – не е въпрос до бързането. Най-първо този човек не знае да пише. След като писал на български, ще преведе едно изречение на френски език, после пак ще завърши на български. – Това е тщеславие. Друг пък ще започне на български, ще вмъкне тук-таме по някое английско изречение, или китайско, или турско. – Това е все от тщеславие. Има смисъл да вмъкнете някое изречение на някой чужд език в писмото си, но само когато това изречение ще усили речта ви или когато искате чрез даден цитат от някой автор на чужд език да внесете някакъв принос към българския език – това разбирам, тогава това нещо има смисъл. Между цитата и вашето писмо трябва да има връзка. Ако няма никаква връзка, вмъкнатото изречение е безпредметно. Има случаи, дето може да се вмъкне едно българско изречение в английско писмо. Има молитва, която при известни случаи може да се чете на български или на английски, или на санскритски, или на гръцки. Защо? към беседата >>
109. Любов и служене / Любов и служене. (Чешмата в двора), УС , София, 21.7.1935г.,
- Това е тщеславие. (втори вариант)
Не ни е поставил Господ, ние сами се поставяме със сегашните условия. В сегашните условия, щом детето отива в училището, то не трябва да се занимава с мода, с обуща. За бъдеще децата, като дойдат в училище, не трябва да влизат с обущата си, а с терлъци трябва да бъдат, не да седят по чиновете си. Някои ще имат нови обуща и постоянно ще бута другарите си и казва: „Виж баща ми какви нови обуща ми купи.“ И тогава учителят разправя едно, а то за обущата си мисли. Не е въпросът сега за обущата, после не е и въпрос да показваме кой живее по– добре. Това е тщеславие. Ние не сме завършили своята еволюция. Ама казва: „Виж той как живее.“ Или казва: „Виж, той се поправил. Хубаво яде.“ Та много се заблуждаваш, че се оправил. Казваш, че хубаво яде. Една сестра ми се оплаква, че изпосталяла. към втори вариант >>
112. Защо им говориш с притчи?, НБ , София, 22.9.1935г.,
- Съвременните хора страдат от голямо честолюбие и тщеславие.
И след това съвършено оздравя. После започна да дава наставления как се лекува туберкулозата. Той казваше, за да се излекува(ш) от туберкулозата, трябва да бъдеш марсианец. Да я хванеш и да се боксираш с нея по американски – дето завариш, там ще удряш: по носа, по устата. С други думи казано: Не оставяй в ума ти да се загнезди една отрицателна мисъл, която да произведе лоши последствия. Съвременните хора страдат от голямо честолюбие и тщеславие. Някой се докачил, че вестниците писали за него, че не бил учен човек. Как тъй да пишат такова нещо? Ако си учен, учен си, ако не си учен, не си учен. – Ама уронва се престижът ми. – Твоят престиж зависи от науката, която имаш вътре в себе си. към беседата >>
113. Буря голяма. Горделивият и тщеславният / Развълнуваното море, УС , София, 29.9.1935г.,
- Искате ли да им се натрапите, да разберат кой сте, това е тщеславие. (втори вариант)
С други думи казано: Бог вложи Божественото начало в човека, като част от себе си. За Божественото в човека дойде Христос, а не за човешкото. Той искаше да повдигне Божественото в човека, да го изведе на прав път. И вие, като Христа, трябва да разграничавате Божественото от човешкото и да съдействате за неговото проявяване. Кажете ли, че не се интересувате от мнението на хората за вас, това е гордост. Искате ли да им се натрапите, да разберат кой сте, това е тщеславие. Човек трябва да работи за развиване на Божественото без да мисли какво ще кажат хората за него и без да пренебрегва тяхното мнение. Вървете в правия път, който няма нищо общо нито с гордостта, нито с тщеславието. Следвайте пътя на Духа, Който работи във вас още от създаването на света. Отклоните ли се от този път, ще се блъснете в канара и ще счупите главата си. Някой блъска главата си в канара и мисли, че ще я разбие. към втори вариант >>
- Тщеславие има в това.
Има две качества, от които трябва да почнете: качество на тщеславния човек и качество на горделивия човек. Навсякъде може да го видиш. Тщеславният всякога е гладен. Той на всяка врата ще иде, ще похлопа, ще каже: „Гладен съм.“ Насам-нататък, навсякъде ходи. И утре казва, че гладът го карал. Не. Тщеславие има в това. Гладът го карал. А горделивият, той не хлопа. Някъде той минава, погледне, на вратата седи, и мисли, че онези хора, които минават по пътя, те знаят, че той е пътувал три дена и е гладен. Да му дадат хляб. Тщеславният, като похлопа и не му дадат, е недоволен. към беседата >>
114. Вътрешният закон, УС , София, 17.11.1935г.,
- То е тщеславие, искам да обърна внимание, като минавам, искам хората да обърнат внимание на мене – то е тщеславие.
Сега, даже и за мене може да е изпитание. Бос бих минал по-лесно, отколкото със скъсани обуща. Със съдрани обуща ли бихте минали по-лесно, или боси, през София? Ако туря хубави дрехи, шапка и бос, ще кажат: „Мода е.“ Но представете си, че мина през София със съдрани дрехи, гащи, дупки по дрехите, палто скъсано, коса разчорлена, бос – какво ще кажат хората? То е тщеславие, искам да обърна внимание, като минавам, искам хората да обърнат внимание на мене – то е тщеславие. Питам: По кой начин трябва да минеш през София – добре облечен или като последен работник? Те са крайности. Аз отвън може да го направя, но няма да бъда свободен. Като мина, ще кажа: „Аз съм недоволен от себе си.“ Ще си кажа: „Туй ти остана тебе, бос да ходиш, на тебе остана на хората да даваш ум, как да ходят боси.“ Казвам: Това са посторонни работи. Но има изключителни условия, случаи, при които човек трябва да разреши правилно въпроса. към беседата >>
116. Онова, което дава живот, НБ , София, 5.1.1936г.,
- Това е едно скрито тщеславие в него.
Ти сам ще докажеш и ще се увериш дали тази вода е чиста или не. Ако е чиста, в един два часа, тя ще произведе голяма промяна в организма ти. Ти ще придобиеш добро разположение, ще имаш добра опитност за водата и за нейната чистота. Казвам: Има неща, които аз не искам да изнасям, защото те ще се опорочат. Ще дойде някой да ми разправя, че духът му говорил нещо. Това е едно скрито тщеславие в него. Той иска да се похвали, че е свет човек, че за каквото се е помолил, всякога е бил послушван. Има неща, има опити, които човек трябва да прави в тайна, никой да не знае какъв опит прави и какви резултати имат неговите опити. Само така опитите могат да излизат сполучливи. Ако опитът ви излезе сполучлив и вие се похвалите някому, втори път няма да имате успех в опитите си. Някои хора имат видения. към беседата >>
117. Петте врати, ООК , София, 22.1.1936г.,
- Щом има тъмнина и светлина, ту тъмно, ту светло става, и у вас се въздига тщеславие, гордост или импулс, желание имате да покажете, че вие говорите, както аз говоря, то вие сте в умствения свят. (втори вариант)
Казвам, щом си в един свят, дето нищо не се постига, дето нищо не е станало, ти си във физическия свят. Щом скърбите и се радвате, вие сте в духовния свят. Щом има тъмнина и светлина, ту тъмно, ту светло става, и у вас се въздига тщеславие, гордост или импулс, желание имате да покажете, че вие говорите, както аз говоря, то вие сте в умствения свят. Как трябва да се говори? Казвате: „Логически.“ Знаете ли колко престъпления се крият в една логическа реч? И знаете ли колко глупости се крият в една несвързана реч? Престъпления се крият в една логическа реч, а в несвързаната - още повече. Как трябва да говориш тогаз? към втори вариант >>
- Щом има тъмнина и светлина, щом у вас се въздига тщеславие, гордост или имате импулс, желание да покажете, че говорите както аз говоря, вие сте в умствения свят.
В духовния свят има скръб и страдания, и радости. В умствения свят има разлика между тъмнина и светлина, между омраза и любов, а в причинния свят – примирение! Ти се примиряваш с живота, считаш, че всичко, каквото си направил в света, каквото Бог е създал, е добро. Казвам: Щом сте в един свят, дето нищо не се постига, дето нищо не е станало, вие сте във физическия свят. Щом скърбите и се радвате, вие сте в духовния свят. Щом има тъмнина и светлина, щом у вас се въздига тщеславие, гордост или имате импулс, желание да покажете, че говорите както аз говоря, вие сте в умствения свят. Как трябва да се говори? Казвате: "Логично! " Знаете ли колко престъпления се крият в една логична реч? И знаете ли колко глупости се крият в една несвързана реч? Престъпления се крият в логичната реч, а в несвързаната – още повече. към беседата >>
118. Слуги на Доброто, УС , София, 26.1.1936г.,
- И религиозните хора са пълни само от тщеславие; и като се моли някой, мисли, че много е направил; и като направи едно добро, мисли, че много е направил.
Дотогава, докато гледате на нещата отвисоко и гледате само на вашите лични интереси... Всеки ден вие се молите за себе си, страдате за себе си, карате се с хората – всичко туй е една низша нишка на личния живот. Навсякъде човек е изтъкан само от нишки. И религиозните хора са пълни само от тщеславие; и като се моли някой, мисли, че много е направил; и като направи едно добро, мисли, че много е направил. Не е лошо, че мисли така. Но сравнено неговото благодеяние с онова благодеяние, което Бог прави – с хиляди и милиони години Той е давал и дава на хората Своето благословение и досега никому не е казвал: „Аз това и това направих за тебе.“ А човек, след като направи десетина добрини, той ще направи една книга, цяла книга ще напише. Имаме доста светии са писали какви подвизи са направили. Често се казват подвизите на светиите, но описват се само добрите страни, а не се описват лошите страни на светиите, които те са направили. към беседата >>
119. Три категории храни. Първото обещание, ООК , София, 29.1.1936г.,
- У него има тщеславие, иска да каже: „Хе, отде ида аз знаете ли? (втори вариант)
Онези, които са се облекли в черно, искат всичко да бъде в тъмно, никой да не вижда. А пък младият е със светли дрехи, иска всички да видят, че е добре облечен. Онзи с черните дрехи минава за скромен, но той се крие от хората. У него е дошъл страхът, страхът действа. А пък онзи, който се е облякъл добре и е взел бастон в ръка, той ходи навсякъде. У него има тщеславие, иска да каже: „Хе, отде ида аз знаете ли? Аз ида от слънчевата система, от слънцето.“ А след като поживее десетина-двадесетина години и загази в живота, забрави, че е дошъл от слънцето. Онзи, реалистът, ще каже: „Говорете нещо реално за света.“ Реално в света е следното: като ядеш, това е реално. Като не ядеш, това не е реално. Реалност е яденето, а нереалност е гладуването. Казвате: „Говорете ни за реалното.“ Яж, нищо повече. към втори вариант >>
- Онзи с черните дрехи минава за скромен, но той се крие от хората, у него е дошъл и действа страхът, а пък онзи, който се е облякъл добре и е взел бастон в ръка, той ходи навсякъде, у него има тщеславие, иска да каже: "Хе, отде ида аз!
Старите сестри пък се обличат с черни дрехи. Защо? Старата обича черното, понеже се срамува вече от това, което е правила в живота си. По този начин иска другите да не видят това, което е правила. Онези, които са се облекли в черно, искат всичко да бъде в тъмно, никой да не вижда. А младият е със светли дрехи – иска всички да видят, че е добре облечен. Онзи с черните дрехи минава за скромен, но той се крие от хората, у него е дошъл и действа страхът, а пък онзи, който се е облякъл добре и е взел бастон в ръка, той ходи навсякъде, у него има тщеславие, иска да каже: "Хе, отде ида аз! Знаете ли? Аз ида от Слънчевата система, от Слънцето! " А след като поживее десетина-двайсет години и загази в живота, забравя, че е дошъл от Слънцето. към беседата >>
120. Естествената мярка, МОК , София, 28.2.1936г.,
- Вълкът е тип на краен егоизъм, магарето е представител на крайното тщеславие, а пък вълкът на крайно разрушителен егоизъм.
Доде имаше самар имаше и храна, сега няма храна, няма и самар.“ Под думата магаре виж аз какво разбирам. Един човек, който е горделив, той е в положението на едно магаре. Магарето, той е един човек, упорито е, тщеславно, твърдо, дошло до центъра. Нещастието на вола, вълка, мечката седят на друго място. Вълкът е чрезмерно разрушителен. Вълкът е тип на краен егоизъм, магарето е представител на крайното тщеславие, а пък вълкът на крайно разрушителен егоизъм. И тогава начина за поправяне? Защо седи туй нещастие на магарето? Навсякъде станало прозвище, все за него говорят. Горделивият човек чака всички да говорят за него. Магарето иска същото. към беседата >>
121. Което човек сее, НБ , София, 26.4.1936г.,
- Но сега да оставим този въпрос на страна, защото той предизвиква човешкото тщеславие.
Ако времето не е хубаво, това показва, че не мислите, кой както трябва, че не чувствувате, както трябва и че не постъпвате, както трябва. Откровено ви говоря в случая. Ако сега ви изведа навън и изсвиря моята песен, времето веднага ще се изясни, но какво ще ви ползува това вас. Ако ви изведа сега навън и да ви покажа този опит, това е престъпление вече. Друг път може да направя този опит. Но сега да оставим този въпрос на страна, защото той предизвиква човешкото тщеславие. Не че времето е лошо, защото и то си носи своите блага. Но за мрачния, за болния човек времето трябва да бъде ясно. За здравия човек облачното време е полезно, но не и за болния. За болния човек тихото време е полезно, но не и за здравия. За здравия човек е бурното време. към беседата >>
122. Той създава / Аз го създадох!, УС , София, 27.9.1936г.,
- Това е тщеславие, искаш да се представиш пред хората такъв, какъвто не си.
„Да се обичаме, да се обичаме! “ Какво означават думите „Да се обичаме“? Това значи да проявим живота и любовта в тяхното разнообразие. Животът е красив, когато е изпълнен с Любов, работа и молитва. Да се молиш, това не значи да заемеш положението на един благочестив човек. Това е тщеславие, искаш да се представиш пред хората такъв, какъвто не си. Майката ще научи детето как трябва да се моли. То, от своя страна, казва: „Майка ми ме научи да се моля“. Научи ли се детето да се моли, и като порасне, като стане възрастен човек, пак ще се моли. Важно е човек да не се моли по един и същ начин. Еднообразието отегчава. към беседата >>
125. Ликвидиране и прилагане / Ликвидация със стария живот и приложение на новия, УС , София, 21.2.1937г.,
- В чувствата му се събужда известно противоречие, в него се смесват чувства на обида и тщеславие.
Малцина плачат, както трябва. Като видя, че някой плаче, казвам: Приятелю, не знаеш да пееш. Плачът е музика. Някой плаче меко, приятно е да го слушаш. Друг плаче задъхано, хълцане се чува. В чувствата му се събужда известно противоречие, в него се смесват чувства на обида и тщеславие. Той е обиден, как след като се моли толкова много, Бог не му обръща внимание, хората и приятелите му не го оценяват, жена му и децата му – също. Казва: „Станах за посмешище на хората и на близките си“. Чувствата и мислите му се объркали и той плаче. Аз го наблюдавам и изучавам неговата музикалност. Музикалността на човека се познава освен по плача, още и по начина, по който хлопа на вратата. към беседата >>
127. Аз ще дойда, НБ , София, 11.7.1937г.,
- Женското Слънце, всяка сутрин като излезе, тщеславие има в него, показва се.
Искаш мъдрост, знание, сила – те са все женски придобивки. Искаш да станеш музикант, да пееш – това са женски работи. Искаш да имаш красота – това е женска работа. Искаш хубаво да се обличаш, искаш Слънцето да те грее – това е женска работа. Онова, мъжкото Слънце, образа не ми показва. Женското Слънце, всяка сутрин като излезе, тщеславие има в него, показва се. И като залезе, казва: „Вие не ме оценявате, нека да си отида, че да видите вие, без мене нищо няма да направите.“ Засега в природата само женският принцип е. Аз го наричам „девата“. Девствеността, майката, всички най-възвишени неща се откриват посредством женския елемент в света. Разбиране много широко на тия, обикновените работи в света. към беседата >>
128. Разбиране и съзнание, СБ , РБ , 7-те езера, 1.8.1937г.,
- Голямото тщеславие, което обсебва човека, не е ли една змия?
Тъй щото, когато в живота на човека дойдат ред неприятности и страдания, и той, като жаба, започва да кряска, да вика. Щом чуете, че някой кряска като жаба, притечете му се на помощ. – Защо? – Змия го е хванала за крачето. Богатството, което обсебва човешката душа, не е ли такава змия? Голямото тщеславие, което обсебва човека, не е ли една змия? Гордостта, която завладява човека, не е ли една змия? Като чуя, че някоя жаба кряка силно, зная вече, че змия е хванала крачето й. Взимам тогава бастона си, отивам при змията и й заповядвам да пусне жабата. Питам я, кой й е дал право да хваща жабата за крачето. към беседата >>
129. Нашето предназначение / Предназначението на човека, ООК , СБ , РБ , 7-те езера, 4.8.1937г.,
- Смисълът на живота не може да се разбере в богатството, дето човек развива гордост и тщеславие. (втори вариант)
Като слушате да говоря така, ще се запитате, какъв смисъл има тогава животът. Велик е смисълът на живота, но той трябва правилно да се разбере. Смисълът на живота не може да се разбере в кръчмата. Там човек добива лоши навици. Смисълът на живота не може да се разбере в богатството, дето човек развива гордост и тщеславие. Смисълът на живота не може да се разбере и в силата, защото силният човек без светлина на съзнанието става насилник. Богатият, силният човек без светлина на съзнанието мяза на онзи богаташ, които срещнал своя беден съсед на пазара, спрял го и му казал. Почакай малко, да купя нещо за децата ти. Той купил парче бял дроб с червата заедно, дал ги на съседа си и тръгнал пред него. И двамата отивали в домовете си. към втори вариант >>
- И тогава, вместо да ги учите, какво нещо е любовта, вие ще ги учите на тщеславие. (втори вариант)
Не правите ли и вие същото с парите, които давате на някой беден? Вие минавате за благодетел, а за тия пари е станало жертва друго някое същество. Не правите ли и вие същата погрешка, като отивате да проповядвате на хората Божията Любов, без сами да сте я придобили? И тогава, вместо да ги учите, какво нещо е любовта, вие ще ги учите на тщеславие. Как ще покажете на хората любовта, когато се занимавате с техните слабости? Казвате, че еди-кой си човек е сприхав, друг е груб, а в трети не виждате никакво благородство, никаква щедрост и т. н. Щом намерите, че някой човек не е добър, направете го добър. Как часовникарят може да поправя развалени часовници, а вие не можете да изправите един грешен човек? Ако искате да обърнете една душа към Бога, а не знаете, как да постигнете това, по добре не я пипайте. към втори вариант >>
- Животът не може да се научи в богатството; там ти ще придобиеш един от лошите навици: твоята гордост и тщеславие.
Някои малко ще поплачат заради него. Сега при тия разсъждения вие ще запитате: „Какъв смисъл има животът? “ – Велик смисъл има животът, но трябва да го разбирате. Животът не може да се разбере в кръчмата. В кръчмата ти ще научиш един лош навик. Животът не може да се научи в богатството; там ти ще придобиеш един от лошите навици: твоята гордост и тщеславие. Ще мислиш, че като си богат, всичко знаеш. Животът не може да се изрази и в силата, понеже тогаз ще станеш насилник, като нямаш разбиране. Тогаз ти можеш да разбереш живота като онзи тъй нареченият Стойко чорбаджи. Слязъл той в пазара и срещнал един беден човек и му купил един бял джигер с черва, и му ги дал, и оставил бедния да върви отзад. Чорбаджията върви отпред и когото срещне, казва му: „Купих един джигер на този за децата му, да се пооблажат малко.“ Ти вървиш и чорбаджията с тебе, и разправя той, че купил джигера. към беседата >>
- Или пък някой път вие искате да проповядвате; някой път искате някои хора да ги учите да любят Бога и ги учите не на Любов, а на тщеславие.
Тогаз ти можеш да разбереш живота като онзи тъй нареченият Стойко чорбаджи. Слязъл той в пазара и срещнал един беден човек и му купил един бял джигер с черва, и му ги дал, и оставил бедния да върви отзад. Чорбаджията върви отпред и когото срещне, казва му: „Купих един джигер на този за децата му, да се пооблажат малко.“ Ти вървиш и чорбаджията с тебе, и разправя той, че купил джигера. Кой прави добро в дадения случай: чорбаджията ли или агнето, което е дало своите дробове? Може би парите, с които помагате на някой човек, за тия пари някой друг е дал живота си, станал е жертва. Или пък някой път вие искате да проповядвате; някой път искате някои хора да ги учите да любят Бога и ги учите не на Любов, а на тщеславие. Вие още не сте показали Божията Любов и отивате да учите хората на Божията Любов. Как ще покажете Божията Любов? Ти отиваш да изучаваш слабостите на хората. „Той е малко сприхав“, казваш. Казваш: „Той не е човек, на когото да разчиташ, той не е благороден и щедър“ и т.н. към беседата >>
130. Трите основни неща, ООК , София, 8.9.1937г.,
- Той се качи на плета, ще изкукурига, това е тщеславие.
Вземете в човека има две чувства. Едно чувство на самоуважение, от което произтича гордостта и едно чувство на общителност, от което произтича тщеславието. Каква е разликата между горделивият и тщеславният? – Горделивият стои мълчалив, той никога не говори за себе си, но иска всичките хора да признаят, че той е нещо, а пък тщеславният, той е един тъпан, дето ходи бие тъпана. Петелът, който пее, той е тщеславен, не е горделив. Той се качи на плета, ще изкукурига, това е тщеславие. Тщеславие има и в пауна. Паунът като се види, обърне си задницата и извика „тър-тър-тър“. Като дойдете до единственото горделиво същество, гордост има в него. Например, в мечката има горда походка, горделивите хора са много тежки. Горделивият ходи важен, върви с патерица, поглежда горделиво. към беседата >>
- Тщеславие има и в пауна.
Едно чувство на самоуважение, от което произтича гордостта и едно чувство на общителност, от което произтича тщеславието. Каква е разликата между горделивият и тщеславният? – Горделивият стои мълчалив, той никога не говори за себе си, но иска всичките хора да признаят, че той е нещо, а пък тщеславният, той е един тъпан, дето ходи бие тъпана. Петелът, който пее, той е тщеславен, не е горделив. Той се качи на плета, ще изкукурига, това е тщеславие. Тщеславие има и в пауна. Паунът като се види, обърне си задницата и извика „тър-тър-тър“. Като дойдете до единственото горделиво същество, гордост има в него. Например, в мечката има горда походка, горделивите хора са много тежки. Горделивият ходи важен, върви с патерица, поглежда горделиво. Често като се разгневите, дойде гордостта. към беседата >>
131. Аристократ и демократ, МОК , София, 17.9.1937г.,
- Ако вземем нещата в естествената им проява, под думата ''тщеславие'' аз разбирам нещо, което се размножава и става достъпно за всички.
Жената продава Радостта и скръбта, мъжът продава Светлината и тъмнината. Следователно мъжът е художник, който понякога туря тъмни сенки край очите, а някъде полага светли очертания. Тогава как ще определите Светлината – демократична или аристократична е тя? Тъмнината е аристократична, а Светлината е демократична – тя е тщеславна и ходи навсякъде. Не е лошо човек да бъде тщеславен. Ако вземем нещата в естествената им проява, под думата ''тщеславие'' аз разбирам нещо, което се размножава и става достъпно за всички. Горделивият е достъпен за малцина, а тщеславният – за всички. Горделивият не обича приятели, иска да има само един приятел, голям аристократ и тертиплия* е той. Всичко това личи в походката му, защото гордостта дава една особена осанка и прави човека много хубав. Например, когато правят гимнастически упражнения, някои от вас са аристократи и играят с вдигната глава. Така не се правят упражнения. към беседата >>
132. Мястото на възвишеното и обикновеното в живота, ООК , София, 27.10.1937г.,
- “ – Това е човешко тщеславие.
Така постъпват много хора, които не са вегетарианци. Те живеят между вегетарианци, и от страх да не им се смеят, те минават пред тях за вегетарианци, ако останат сами, нагъват рибата и месцето. Казвам: Мнозина се страхуват, какво ще стане с тях. Те обичат живота, затова се страхуват. Други казват: „Какво ли говорят хората за мене? “ – Това е човешко тщеславие. – „Какво ли мисли Господ за нас? “ Питам: След като умрете, какво ще мисли Господ за вас? За това вие не искате да знаете. Всъщност, докато сте на земята още, вие трябва да мислите за Господа, и като помислите за Него, да няма нещо невъзможно за вас. Докато още не сте дошли до Бога, както и да е, но дойдете ли до Него, кажете: „Всичко мога заради Господа.“ Така беше със светиите. към беседата >>
133. Радостни и весели, УС , София, 23.1.1938г.,
- Всички чувства, които вълнуват човека – гордост, тщеславие, скържавост, лукавост, се отразяват на лицето.
По нея аз определям, какви мисли и чувства вълнуват човека, какво е дишането му. Тази крива ту се повдига, ту слиза. Като се безпокои човек, на лицето му виждам едно особено движение, една особена сянка. Това не става по негова воля. На лицето се отразява и най-малкото вълнение. Всички чувства, които вълнуват човека – гордост, тщеславие, скържавост, лукавост, се отразяват на лицето. И добродетелите се отразяват на лицето. Значи, положителните и отрицателните мисли и чувства в човека чертаят линиите на лицето: на веждите, очите, носа, устата, скулите, ушите. Много линии има отбелязани на лицето, които само опитният може да види и да чете по тях. Те са скрити, едва забележими. Срещаш един човек и казваш: Не ми харесва това лице. към беседата >>
- Няма нещо по-страшно от човешкото тщеславие.
Приятната топлина способствува за образуването и проявяването на чувствата. Та казвам: Светлината и топлината те са като един градеж, който постоянно трябва да се обработва. Вие трябва да мислите правилно. Вие се обезсърчавате, защо? Защото вас ви заблуждава вашето тщеславие. Няма нещо по-страшно от човешкото тщеславие. Вие вярвате в хората. Каже ти някой: „Ти си гениален, ти си талантлив“. Казвам: Ако някой ти каже, ти си гениален, ставаш ли гениален? Пък ако ви каже, че сте много прост, нищо не разбирате, вие ставате ли по-прост? Нито ако ви кажат, че сте гениален ще придобиете гениалността, нито ако ви кажат, че сте прост, ще станете прост. към беседата >>
136. Под тебе и над тебе, УС , София, 3.4.1938г.,
- Това е тщеславие.
Христос казва: „Не се моля за света, но се моля, Отче, за тези, които ми даде“. И на вас казвам: Молете се за онези, които Бог ви е дал, а не за света. Някои сестри и братя искат да се молят за България, за цялото човечество. Вие не сте оправили своята работа, че за цялото човечество ще се молите! Това е тщеславие. Новото учение изисква от вас да изпълнявате волята Божия. Всеки ден си пожелавайте, да дойде Царството Божие на земята и да работите за Божието име и за Неговата слава. Това да бъде вашият идеал. Като свършите тази работа, тогава мислете за себе си. Щом си ученик на новото учение, ти ще останеш на последен план. към беседата >>
138. Видове храни, СБ , РБ , 7-те езера, 13.7.1938г.,
- Срещнете ли човек, който се оплаква от противоречията на своя живот, знайте, че поради своето тщеславие и гордост, той преждевременно е пожелал да стане учен, мъдър човек и започнал да яде горчива храна, която не е могъл да асимилира.
Колко години трябва да се храни човек със сладки храни? – Колкото иска, не е точно определено. Обаче, пожелае ли да стане силен и мъдър, веднага ще му предложат горчива храна. Не може ли да трансформира тази храна в себе си, той неизбежно се натъква на страдания. Следователно, натъкне ли се човек на страдания, които не може да носи, ще знае, че преждевременно е влязъл в несъответни за него условия. Срещнете ли човек, който се оплаква от противоречията на своя живот, знайте, че поради своето тщеславие и гордост, той преждевременно е пожелал да стане учен, мъдър човек и започнал да яде горчива храна, която не е могъл да асимилира. Когато се развива естествено, човек е доволен от живота си, знае, защо е дошъл и как трябва да живее. Когато Адам яде от забранения плод, т. е. от горчивия плод на забраненото дърво, той видя, че е гол и не посмя да се яви пред Бога. Това показва, че той преждевременно е съблякъл червената си дреха, т. е. преждевременно е напуснал фазата на своето детинство. към беседата >>
140. Силата на човека, УС , София, 30.10.1938г.,
- Гледал съм някой, като дойде и седне до пианото и от тщеславие така си отвори ръцете настрани нашироко.
Някой е религиозен, замислил се е. Че религиозният човек върви съвсем другояче. Вие да видите как върви светията! Ти казваш: „Аз не обръщам внимание на хората.“ Че светията, ако не знае да ходи, той не е светия. Ако светията не знае как да си държи главата, как да си мърда ръцете, краката, пръстите си, той не е светия. Гледал съм някой, като дойде и седне до пианото и от тщеславие така си отвори ръцете настрани нашироко. Няма да отваряш ръцете си нашироко, а така (Учителя поставя ръцете по-близо една до друга) ще си приближиш ръцете до пианото близо една до друга. И то не така бързо, като че искаш да хванеш някого. Та да не може да забележи, че ръцете се отварят. Защото, ако ръцете ги отваряш много, то е закон за противоречие. И ако речеш така срещу един човек, той ще се стресне. към беседата >>
141. Новата религия, ООК , София, 30.11.1938г.,
- Знаеш аз кой съм.“ Казвам сега, той без да знае, туй тщеславие ще го издаде.
Той като дойде, иска всички да го знаят. Кой как дойде, ще си даде думата. Слушаш някоя реч и той ще си даде думата. Как кашлите нали знаете? Казвам: „Слушай, тия хора са неразположени, не говори много.“ Казва: „Нека търпят. Знаеш аз кой съм.“ Казвам сега, той без да знае, туй тщеславие ще го издаде. Представете си, че вас ви гонят в някоя неприятелска страна и започвате да кашлите, ще ви издадат. Плачливите деца се пазят. Някоя майка да носи някое дете и да я гонят, то се разплаква и със своя плач я издава. То иска да каже нещо на майка си, да обърне вниманието на майка си, но то със своя плач я издава. Та казвам, кашлица не само на физическото поле има. към беседата >>
- Щом дойде кашлицата, трябва да регулираш своето тщеславие.
Плачливите деца се пазят. Някоя майка да носи някое дете и да я гонят, то се разплаква и със своя плач я издава. То иска да каже нещо на майка си, да обърне вниманието на майка си, но то със своя плач я издава. Та казвам, кашлица не само на физическото поле има. Кашлица има и в чувствата, то е едно тщеславно състояние, да бъдеш кашличав. Щом дойде кашлицата, трябва да регулираш своето тщеславие. От какво произтича кашлицата? Насъбрали се известни чужди вещества в дробовете или в жлезите и тия вещества, ако останат за дълго време, ще образува[т] цяло едно състояние, много неприятно, и всичко туй после ще се изхвърли навън. Има малки, има малки фибри, които са поставени в дробовете и постоянно изхвърлят тия вещества навън. Всичко туй нечисто трябва да се изхвърли. Ние се освобождаваме от кашлицата, ако започнем да мислим правилно, ако ядеме правилно, ако спяхме правилно, акo мислехме правилно, ако чувствувахме правилно, кашлицата по-рядко щеше да ни посещава. към беседата >>
142. Физически, духовни и умствени нужди, ООК , София, 28.12.1938г.,
- В поста, някой път, има тщеславие.
Но не преяждай. Сега, щом нямаш апетит, пости ден, два, три. Не вземай дълъг пост от 10 деня. После, мнозина постят. То е цяла наука. В поста, някой път, има тщеславие. Някой [път] трябва да постиш само от глад. Ще постиш, хляб няма да ядеш. Вода ще пиеш, няма да пиеш студена вода, топла вода. Някой път, след като постиш, може да употребиш портокален сок, за подобрение на стомаха. Десетина капки сок от портокал. към беседата >>
143. Основни положения на живота, МОК , София, 6.1.1939г.,
- Тщеславие е това.
Човек да е здрав е добре, но при известни положения човек да е болен е добре. Това е нещо относително. В какво стои неприятността на болестта? Че болестта е много тщеславна. Тя като влезе в тебе, започва да те занимава, целия ден ще говори само за себе си. Тщеславие е това. Като влезе, казва: „Не знаеш ли, че аз много мисля за тебе, после мисля твоето добро.“ Като влезе, започва да намира някаква махана. Ще хване крака, казва: „Тука има някаква погрешка“, започва да върти. Влезе в ръката някъде, казва: „Не е направена както трябва.“ Хване главата, гърба, дето влезе, намира погрешки. И тогава дето намери погрешки, казва: „Тука трябва да се поправи.“ Тя е един инспектор, който ревизира. Кой учител е доволен от инспектора да му прави ревизия? към беседата >>
144. Основното правило, УС , София, 22.1.1939г.,
- Някой път у него се явява някое чувство на тщеславие, да мисли, че е много силен и си изпаща.
Онези, които са имали страх, казвали на слабите: „Да бягаш, нищо повече! “ Не аргументирай, щом си слаб – бягай! Колкото си по-далеч от опасността, толкоз по-добре. Страхът казва: „С учен човек не се препирай, но като е учен – надалеч стой.“ Обаче това чувство, което у животните е решавало най-важните въпроси, спасявало е живота им, в човека вече отива на заден план. В човека има нещо друго. Някой път у него се явява някое чувство на тщеславие, да мисли, че е много силен и си изпаща. към беседата >>
145. Жената самарянка, НБ , София, 12.2.1939г.,
- Те живеят като малките деца, нямат туй тщеславие, което възрастните имат да говорят за тях.
Онези, които не са запознати с органическото царство мислят, че животните са много глупави. Мислят, че и растенията са много глупави. Това е една самоизмама. В растенията има такава психология, такова дълбоко разбиране само, че те не го проявяват, те нямат туй чувство. Растенията са като ата. Те живеят като малките деца, нямат туй тщеславие, което възрастните имат да говорят за тях. Тщеславието не е лоша работа. Христос казва на едно място: „Търсете не от човеците, но от Бога. Търсете слава, която не изгасва, търсете огън, който не изгасва.“ Търсете светлина, която не изгасва. Търсете живот, който не изгасва. Търсете сила, която не изчезва. към беседата >>
- Например, ако той говори за Любовта и не люби, или пък ако говори, за да стане със своята проповед виден, от тщеславие, за да му направят паметник, за да го въздигнат до божество, тогава какъв учител е той?
И никой да не те съблазнява. Ти като слушаш сега, казваш си: За кого ли говори Учителя? – Само за едного говоря. Защото Учителя най-първо говори за себе си. Защото, ако той говори и сам не го прави, той сам е отговорен. Например, ако той говори за Любовта и не люби, или пък ако говори, за да стане със своята проповед виден, от тщеславие, за да му направят паметник, за да го въздигнат до божество, тогава какъв учител е той? Учителя не е създал света. Той иде само да учи в дадения случай. Ти си един верующ. Вие слушате и след като слушате учението, което е казано, сами се осъждате вече. Всеки, който е слушал и не прилага учението, това учение му става за осъждане. към беседата >>
147. Най-умни, най-чисти и най-силни, ООК , София, 22.2.1939г.,
- Това аз го наричам песимистично тщеславие на поетите.
Ако четете поетическите книги, веднага ще ви вдъхнат вдъхновение, а пък четеш някое произведение, дето описват тъжния живот, някой път поетите описват в много краски живота. Не зная кой е най-песимистичният поет в България? (Пенчо Славейков, Яворов) Ти казваш: „О, съдбо, на мен ли ти даваш всички тези страдания? Аз ли съм най-големият грешник, та аз да страдам. Мен ли ме е така майка родила, та ме е на пепелище захвърлила.“ Питам, каква е тази поезия? Това аз го наричам песимистично тщеславие на поетите. И като дойдат някои хора, обичат да говорят за своите нещастия. Това е тщеславие. Той описва как е страдал. Хубаво е. Но като неговите страдания нямало други в света. към беседата >>
148. Дайте свобода, МОК , София, 7.4.1939г.,
- Вие говорите за твърдостта, влизат честолюбие, тщеславие, но вие трябва да определите твърдостта като едно специфично чувство.
Започнете със себе си. Всеки един човек е първото дете, с което трябва да започне. Понеже започваме с другите деца, затова работите не вървят. Разсъждавали ли сте твърдостта какво е? Вие говорите за твърдостта, което не е твърдост. Вие говорите за твърдостта, влизат честолюбие, тщеславие, но вие трябва да определите твърдостта като едно специфично чувство. Човек, който е твърд, не иска да се мръдне от мястото си. Казва: „Тук съм турен, не искам да се мърдам от мястото си, нищо повече.“ Може да му покажете, че не е благоразумно. Казва: „Мене не ме интересуват тия работи. Аз искам тук да седя.“ Понякой път вие имате твърдост, вие не искате да се измени вашето състояние. Никой не иска като е радостен да стане скърбен. към беседата >>
149. Събиране и раздаване, заробване и освобождаване, НБ , София, 16.4.1939г.,
- Но в това даване има едно тщеславие.
Казвате: „Блазе на богатите! “ Не, богатият плаща, а сиромахът получава, печели. Да си сиромах, това е женски идея. Да си богат, това е мъжка идея. Богатият казва: „Трябва да бъда богат, да давам.“ Добре е това. Но в това даване има едно тщеславие. Когато Адам погледна животните, на които даде имена, той се възгордя и каза: „Какво съм създал! “ Да, но едни от тия животни не го послушаха, те се опълчиха против него. Други, обаче, го послушаха. Същото е и с растенията. Едни от растенията признаха Адам за своя господар, други не го признаха. към беседата >>
150. Любовта като среда, като сила и като възможност, НБ , София, 30.4.1939г.,
- С това те показват своето голямо тщеславие.
В този момент тя разбира, че животът е важен. Момъкът не я вика да се качи горе, но пръв ѝ показва, по кой начин може да се качи. Та когато се отчайват, хората правят една погрешка, че се хвърлят долу в някоя дълбока вода или в някой кладенец. По-добре е да се качват нагоре в такива случаи. За да се самоубият, някои хора се качват на някоя висока канара и оттам се хвърлят. С това те показват своето голямо тщеславие. Това са тщеславни хора. Като чуят, че някой се качил на канара и оттам се хвърлил, хората казват: „Каква голяма смелост е имал този човек! “ А той, още като се е качвал, изпитвал известна приятност, че вестниците ще пишат за него. Но това са мимолетни желания в живота на хората. Там, отдето един човек може да се убие, както от канара, запример, от тази височина птиците по никой начин не могат да се убият. към беседата >>
151. Основни правила на хигиената / Четири основни правила на хигиената, СБ , РБ , 7-те езера, 19.7.1939г.,
- Това е тщеславие в даден случай от нейна страна. (втори вариант)
Ако носиш постоянно булските си дрехи, ти ще влезеш в стълкновение с всичките хора. Ако тази млада булка отиде с тези дрехи при работните хора, то те със своите пипания ще развалят дрехите и тя ще се скара с всички хора. Тя ще каже: “Не знаете ли, че това е булската ми рокля, защо я пипате? ” Умен ли е сега този нейн въпрос? Не е умен. Това е тщеславие в даден случай от нейна страна. А пък ако отива тя между другите булки, които се облекли с булски дрехи, тогаз тя има право да се облече с булски дрехи, а не с работнически. Тогава тя не трябва да облече работните дрехи. Ходѝ с чисти дрехи между чистите, а пък когато ходиш между нечистите, ходѝ с нечисти дрехи. Това е външно, практическо правило. Вземете тези, които се занимават с бояджийство. към втори вариант >>
152. Новораждане, СБ , РБ , 7-те езера, 19.8.1939г.,
- Дренката е много пестелива, а пък тиквата е щедра, в нея има голямо тщеславие. (втори вариант)
Този е първи път, когато дяволът се е излъгал в своя избор. И като се разгневил дяволът, направил дренът много твърд, че който човек бият с него, да знае, че късно зрее. И за това писал една теза: “Не вярвайте в дърветата, които рано цъфтят.” Но дренът, тези дренки, имат едно лечебно свойство. Когато стомахът на един човек е разстроен, като яде дренки се оправя стомахът му. Дренките и тиквата имат едно свойство - че много се обичат. Дренката е много пестелива, а пък тиквата е щедра, в нея има голямо тщеславие. А дренката е много скромна. Попитали дрена защо не прави такива големи плодове. Той отговорил: “Големите работи само за шест месеца издържат, а пък дребните - векове.” към втори вариант >>
155. Реалността, МОК , София, 19.1.1940г.,
- Ти мислиш, че можеш да свириш, ти ще се намериш в положението на един турчин, в когото чувството на тщеславие било много развито.
При сегашните условия, понеже носите много наследствени черти от миналото, в някои от вас е развита волята повече, отколкото трябва, в някого сърцето е развито повече, отколкото трябва, в някои умът е развит повече, отколкото трябва. Но умът ви трябва да започне да мисли за туй, за което не знае. Да допуснем, че вашият ум мисли, че много знае. Ти мислиш, че можеш да свириш, ти ще се намериш в положението на един турчин, в когото чувството на тщеславие било много развито. Ходил той в Багдад, че като се върнал в Делиормана, казва: „Аз, като бях в Багдад, по двайсет метра трапове прескачах.“ Турците казват: „Брей, голям юнак.“ Той разправя, те го слушат, че по двайсет метра трапове прескача. Казва: „Въздухът, храната там помагат и може да прескачаш трапове по двайсет метра.“ Казват: „Добре, ако там ти помага храната да скачаш такива големи трапове, поне по десет метра трапове не можеш ли да скачаш от нашата хава? “ То е преувеличение. Този анекдот прилича на онзи български анекдот, в който един старец се хвалел, че като бил на млади години, прескачал трапове по пет метра. Казва: „На млади години ги прескачах, сега пак ще ги прескоча.“ Запътил се, скача и пада в трапа. към беседата >>
159. Източникът на радостта, ООК , София, 31.7.1940г.,
- „Защото е по-умен, носи шише две кила, а пък тебе не обичам толкоз, понеже носиш шише един килограм.“ Но поради своето тщеславие, онзи ще отиде сега и ще създаде една нова теория, ще каже: „Любовта, която Учителят тури в шишето с двете кила, тя е по-ниска, не е толкова чиста.
Казвам: „Този човек го обичам повече.“ Защо? „Защото е по-умен, носи шише две кила, а пък тебе не обичам толкоз, понеже носиш шише един килограм.“ Но поради своето тщеславие, онзи ще отиде сега и ще създаде една нова теория, ще каже: „Любовта, която Учителят тури в шишето с двете кила, тя е по-ниска, не е толкова чиста. В едното кило е по-чиста.“ Той ще внесе първата лъжа. Аз му казвам: „Не, водата и в двете шишета е еднаква. Шишетата са чисти. Но онзи количествено има повече любов, пак ти количествено имаш по-малко любов.“ Вторият насред пътя ще остане, а пък първият ще свърши пътя си добре. И ако някой донесе съд с хиляда килограма, с милиони килограми, с милиарди, трилиони и квадрилиони килограма, тия съдове ще бъдат пълни. към беседата >>
161. Учение и служене, ООК , София, 5.2.1941г.,
- Това е тщеславие. (втори вариант)
Като слизаш, показва, че имаш цел. Ти сега имаш две противоположни идеи. Ти слизаш надолу. Казваш: ”Надолу слизам”. Аз казвам: аз слизам долу, за да ви помогна. Това е тщеславие. Надолу слизам, нося ти въжето. Тази работа ще се уреди. Всякога, когато сме спънати от известна мисъл, защото спънати сме в ума, спънати сме някой път в сърцето, спънати сме в своята воля. Всякога да имаш един изходен път. Да кажем: Ако аз бих ви казал така – всякога, когато ще правите нещо, да ме питате – колко от вас ще ме питат? към втори вариант >>
- Това е тщеславие.
Като слизашъ, показва, че имашъ цель. Ти сега имашъ две противоположни идеи. Ти слизашъ надолу. Казвашъ: „Надолу слизамъ“. Азъ казвамъ: Азъ слизамъ долу, за да ви помогна. Това е тщеславие. Надолу слизамъ, нося ти вѫжето. Тази работа ще се уреди. Всѣкога, когато сме спънати отъ известна мисъль, защото спънати сме въ ума, спънати сме нѣкой пѫть въ сърдцето, спънати сме въ своята воля. Всѣкога да имашъ единъ изходенъ пѫть. Да кажемъ: Ако азъ бихъ ви казалъ така – всѣкога, когато ще правите нѣщо, да ме питате – колко отъ васъ ще ме питатъ? към беседата >>
162. Правъ пѫть / Прав път, ООК , София, 12.2.1941г.,
- Това означава голямо тщеславие. (втори вариант)
Някои от вас изяждате Û, туряте Е. Някъде вместо ер малък туряте ер голям. На английски как пишете Т-то, или на български как пишете Е-двойно (Û)? От това къде пишете чертичката, по-горе или по-долу, пак показва характерът какъв е. Някой пише Г-то главно, голямо, какво показва това? Това означава голямо тщеславие. Някой го пише много скромно. Някой напише Б-то така, тогава тщеславието е и отзад и отпред. Това са мнение на графолозите. Не може без тщеславие, но да не е извън мярката, да е на място. “Не от човеците, но търсете слава от Бога”. към втори вариант >>
- Не може без тщеславие, но да не е извън мярката, да е на място. (втори вариант)
Някой пише Г-то главно, голямо, какво показва това? Това означава голямо тщеславие. Някой го пише много скромно. Някой напише Б-то така, тогава тщеславието е и отзад и отпред. Това са мнение на графолозите. Не може без тщеславие, но да не е извън мярката, да е на място. “Не от човеците, но търсете слава от Бога”. Търси слава, която ще ти дава постоянно. Да търсим чувства и способности, които ще бъдат постоянни, че като идем в другия свят, те да ни последват. Някои неща, след като заминем, ще ги напуснем. Има неща, които нас не ни са потребни. към втори вариант >>
- Не може безъ тщеславие, но да не е извънъ мѣрката, да е на мѣсто.
Нѣкой пише Г-то главно голѣмо, какво показва това? Това означава голѣмо тщеславие. Нѣкой го пише много скромно. Нѣкой напише Б-то така, тогава тщеславието е и отзадъ и отпредъ. Това сѫ мнение на графолозитѣ. Не може безъ тщеславие, но да не е извънъ мѣрката, да е на мѣсто. „Не отъ човѣцитѣ, но търсете слава отъ Бога“. Търси слава, която ще ти дава постоянно. Да търсимъ чувства и способности, които ще бѫдатъ постоянни, че като идемъ въ другия свѣтъ, тѣ да ни последватъ. Нѣкои нѣща, следъ като заминемъ, ще ги напуснемъ. Има нѣща, които насъ не ни сѫ потрѣбни. към беседата >>
163. Силното число, МОК , София, 14.3.1941г.,
- Ако се качите малко по-нагоре в мозъка, там има място за човешкото честолюбие, тщеславие.
Та казвам, всичките нещастия на хората произтичат [от това], че онези сили, които са вложени в човешкия мозък, са вложени динамични, основата на човешкия мозък е динамична сила. Ако човек не знае как да се справи, оттам произтичат ред неприятности. Ако се вземе задната част, там са вложени всички отрицателни страни на чувствата. Ако се качите малко по-нагоре в мозъка, там има място за човешкото честолюбие, тщеславие. То край няма. Едва някъде нагоре на главата се явява мекота, подига се челото, човек започва да става по-мек, по-внимателен към хората. После, в задната част се явява справедливост. Човек намира, че тъй както постъпва някой път, е несправедливо. Хората и по обратен път се възпитават. към беседата >>
164. Дава живот, НБ , София, 22.6.1941г.,
- И двамата имат тщеславие.
Ако не играе с ботуши, не може да се жени. Като има ботуши, по-лесно го залюбват момите. Той казва: „Искам да се женя, но нямам ботуши.“ Един му казва: „Да ти дам ботуши.“ Взема ботушите, отива на хорото. Играе момъкът на хорото, минава онзи, който му дал ботушите, и му казва: „Не скачай толкоз, ще ми скъсаш ботушите.“ Слуша го друг и му казва: „Засрами се, изуй ботушите. Аз ще ти дам по-хубави ботуши.“ Хваща се момъкът пак на хорото и като минава вторият, казва му: „Тропай, тропай, ако ги скъсаш, други ще ти дам.“ И двамата са казали истината. И двамата имат тщеславие. Единият, като иска да се покаже, казва: „Не тропай, ще ми скъсаш ботушите, ще трябва да ги дам на друг да се жени. Нямам пари да купя други.“ Той е икономист. Другият е разточителен, казва: „Тропай, тропай, други ще ти дам.“ към беседата >>
- Като си знаменит, ни най-малко няма да мислиш, че имаш тщеславие.
Те упорстват, искат да заставят духа, каквото те искат, да им даде. Не че в тях няма желание да ни дадат, но много работи, които искаме от тях, ние не сме дорасли дотам. Запример искаш да бъдеш знаменит човек. Ако бъдеш знаменит човек, ще се повреди умът ти. Хвалят те хората. Като си знаменит, ни най-малко няма да мислиш, че имаш тщеславие. И в животните има тщеславие. Има една слава, която е естествена. Тя е следната. Казва Христос: „Търсете слава от Господа.“ Слава, която включва един елемент от любовта, от мъдростта и от истината, тя е истинската слава. Или слава, в която любовта взема участие, слава, в която мъдростта взема участие, слава, в която истината взема участие. към беседата >>
- И в животните има тщеславие.
Не че в тях няма желание да ни дадат, но много работи, които искаме от тях, ние не сме дорасли дотам. Запример искаш да бъдеш знаменит човек. Ако бъдеш знаменит човек, ще се повреди умът ти. Хвалят те хората. Като си знаменит, ни най-малко няма да мислиш, че имаш тщеславие. И в животните има тщеславие. Има една слава, която е естествена. Тя е следната. Казва Христос: „Търсете слава от Господа.“ Слава, която включва един елемент от любовта, от мъдростта и от истината, тя е истинската слава. Или слава, в която любовта взема участие, слава, в която мъдростта взема участие, слава, в която истината взема участие. Значи, когато истината вземе участие, ще имаме една философия, ще бъдем радостни, весели, каквато работа и да вършим, ще ни бъде приятно. към беседата >>
167. Божии блага, ООК , София, 24.12.1941г.,
- Щом се разхожда, предава своето тщеславие и на тебе и ти започнеш да се въртиш.
Взема игла, извадя тръна, намажа с масло, след няколко часа премине болката. Ти седиш някъде, седиш, влязла една бълха в ризата, пъпли и те безпокои и то помръдваш. Казват: „Потръпва.“ Но бълхата тук разваля. Ти трябва да знаеш да приказваш на бълхата. Ще ѝ кажеш на бълхата: „Ти си дошла на гости с мене заедно, ще кротуваш, няма да мърдаш под ризата.“ Бълхата е много тщеславна, като влезе вътре, разхожда се, иска да се прояви. Щом се разхожда, предава своето тщеславие и на тебе и ти започнеш да се въртиш. Хората казват: „Този човек е неразположен.“ Ти може да допуснеш някоя мисъл, която има ролята на една бълха, или може да допуснеш едно чувство, което има ролята на бълхата, или пък една постъпка, която има ролята на бълхата. Ти най-първо кого ще поканиш на гости? Тогава ще снемеш ризата, ще я намериш, ще я хванеш, ще кажеш: „Моля, на гости няма да ходиш. Ти си малка.“ Ще говориш на бълхата: „Туй угощение няма да ти дам. Имаш много да учиш.“ Ще я туриш в някое шишенце за спомен. към беседата >>
169. Не пренебрегвайте благата, ООК , София, 4.2.1942г.,
- То е от тщеславие.
Тогава ще го оперират. Всичките добри хора с парите са изгубили таланта. Писатели, поети, като напишат хубавите работи, изгубват. Проповедници, всички майки и бащи, като дойдат до парите, изгубват Божественото. Започват с Божественото, свършват с човешкото. То е от тщеславие. Има два вида гордост в света. Едната гордост е да се покажеш, а другата гордост е: пак е горделив, но ходи окъсан, пак иска да обърне внимание. Сократ е казал на един от своите ученици: „Гордостта ти се вижда и през съдраните ти гащи.“ Някой се гледа смирен, но той с туй смирение иска да обърне внимание. към беседата >>
174. Мажорни и миньорни гами, МОК , София, 10.7.1942г.,
- Ако чувството на тщеславие е слабо, да яде пъпеши – трябва човек да има тщеславие, не може без него.
Тя е един елемент. Когато човек е нервно изтощен да яде краставица. Соковете на краставицата обновително действуват на човека, но ако той е много здрав и яде краставица тя е много възбудителна, обича да се сърди, побива хората малко. Който няма развито честолюбие, достойнство, да яде дини. Който иска да развие достойнството, личните чувства, дини да яде. Ако чувството на тщеславие е слабо, да яде пъпеши – трябва човек да има тщеславие, не може без него. Трябва тщеславие, общителност, не да е като някой монах. Всичките монаси седят в стаята, имат чувството, че живее между хората и се мъчи. Живее в стаята, недоволен е, че не е в света. Някои живеят в света, пък съжалява, че не е в някой манастир. Трябва да извадиш калугерите от манастира и да ги пратиш в света, и онези, които живеят в света да ги пратиш в манастир. към беседата >>
- Трябва тщеславие, общителност, не да е като някой монах.
Когато човек е нервно изтощен да яде краставица. Соковете на краставицата обновително действуват на човека, но ако той е много здрав и яде краставица тя е много възбудителна, обича да се сърди, побива хората малко. Който няма развито честолюбие, достойнство, да яде дини. Който иска да развие достойнството, личните чувства, дини да яде. Ако чувството на тщеславие е слабо, да яде пъпеши – трябва човек да има тщеславие, не може без него. Трябва тщеславие, общителност, не да е като някой монах. Всичките монаси седят в стаята, имат чувството, че живее между хората и се мъчи. Живее в стаята, недоволен е, че не е в света. Някои живеят в света, пък съжалява, че не е в някой манастир. Трябва да извадиш калугерите от манастира и да ги пратиш в света, и онези, които живеят в света да ги пратиш в манастир. към беседата >>
175. Самовъзпитание, СБ , РБ , НБ , София, 2.8.1942г.,
- Когато Ева яде от забранения плод, в който се криеха нисши енергии, в нея се събудиха съответни подтици – тщеславие, гордост. (втори вариант)
Ще кажете, че нямате никакво отношение към растенията. Не е така. Растенията и плодните дървета представляват енергии на висши, разумни същества, към които вие имате естествени отношения. Вие не можете без тях. Те внасят във вас подтик към добро; те събуждат в ума ви красиви и възвишени мисли, а в сърцето ви – благородни чувства и желания. Когато Ева яде от забранения плод, в който се криеха нисши енергии, в нея се събудиха съответни подтици – тщеславие, гордост. Тя си помисли, че може да преобрази живота, да стане като Бога. Като яде от забранения плод, тя си въобрази, че ще се прослави по целия свят, всичките поколения ще говорят за нея. Не излезе така. Тя стана причина за падането на човечеството, а оттам и за разпъването на Христа. Във времето на Христа тя беше на Земята и горко плака. към втори вариант >>
- Те възбудиха в Ева крайно тщеславие.
Когато Ева яде от плода на онова дърво, ония нисши същества, които бяха в него, внесоха своите енергии в този плод. Те възбудиха в Ева крайно тщеславие. Тя помисли, че е богиня, че може да преобрази света, че може да стане като Бога, да тури цяла една култура. Да знаят, че една Ева има в рая. Казва: „Аз като ям от плода на това дърво, всичкият свят ще ме знае.“ Да, всичкият свят ще я знае, но Ева стана причина за разпъването на Христа. Заради нея нейният възлюбен от Божествения свят трябваше да слезе да се въплъти и да пострада. По-надалеч няма да ви кажа. към беседата >>
177. Трите изкушения, УС , София, 20.12.1942г.,
- Някой казва: „Аз като се помоля, стават нещата.“ То е тщеславие.
Може да идете по-рано на гарата, но тренът няма да тръгне. Ако идете по-късно, той ни най-малко няма да ви чака. Нито, ако идете по-рано, ще тръгне по-рано; нито, ако идете по-късно, ще ви чака. Ще идете точно навреме, най-малко пет минути по-рано, та тренът да ви чака. Не мислете, че може да го заставите. Някой казва: „Аз като се помоля, стават нещата.“ То е тщеславие. Казва: „Аз като се помолих, заваля дъжд.“ Не говорете така. Нищо не е станало. Вие сте взели торба, помолили сте се. Господ казва: „Вземете тази торба.“ Гледам религиозни хора казват така: „Туй ми се открило.“ Оставете какво ви се е открило. Нищо не знае, така му се открило. към беседата >>
178. Малките правила, ООК , София, 24.3.1943г.,
- Има доста тщеславие и голяма гордост има.
Аз съм твоят син, на когото казваше, че няма човек да стане”. Той го поглежда, познава сина си и му казва: “Синко, така прави ли се!? Ти ме уплаши, ти мязаш на мечка. Прати ми един файтон с почит да ме повикат, не тъй да ме докарат стражари! Още не си поумнял. Има доста тщеславие и голяма гордост има. Може би аз ти ги предадох, но уплаши ме”. Синът помислил малко, видял, че баща му е прав. Казва: “Да ме извиниш, татко, втори път като те викам, ще те повикам по начина, по който ти казваш”. към беседата >>
179. Първо и последно място, ООК , София, 14.4.1943г.,
- Тщеславие в него има, колкото искаш.
От “до” до “ре” е секунда, от “ре” до “ми” е секунда, от “ми” до “фа” е секунда. Какво иска да каже българинът с тия четири секунди, защо ги взема последователно? Българинът казва: “Аз трябва да израста, трябва да си намеря пътя. Като намеря този път, да не погреша някъде. Да забогатея и да цъфна, че всичките хора да знаят”. Тщеславие в него има, колкото искаш. В тия четири ноти българинът казва: Да расте добре, да си намери път добре, да се оформи добре, да не е беден, но да е богат. Българинът не обича да е сиромах. Господ му е дал сиромашията, но най-голямата мъчнотия е, като остане сиромах. И гледам, той, като види някой богат човек, дава му почит. Като види някой сиромах, гледа го с презрение, казва: “Дотегна ми да гледам тия сиромаси хора”. към беседата >>
- Отговори ми и сега, за да те познаят другите.“ Ако в молитвата има тщеславие, тя остава глас в пустиня.
Казано е: „Роденият от Бога грях не прави.“ Бог слуша молитвата и отговаря само на оня, който е роден от Него. Иначе, колкото и да се моли, не му отговаря. Христос казва: „Господи, когато съм се помолил, всякога си ми отговарял. Отговори ми и сега, за да те познаят другите.“ Ако в молитвата има тщеславие, тя остава глас в пустиня. Когато молитвата ти се приема, радвай се, че е приета, без да се хвалиш и разправяш на хората за това. Когато Христос отвори очите на слепия, каза: „Иди, измий очите си и на никого не разказвай за това, което се е случило.“ Слепият направи точно обратното. На всички разказа, че Христос му отвори очите. Мощна сила е молитвата, но малцина са опитали нейната сила. Ако Българският народ, както и всички народи, и цялото човечество знаеха да се молят, хората нямаше да воюват. към беседата >>