Намерени са 177 резултата от 122 беседи с точна фраза : 'Тревога'.
1. Протоколи от годишната среща на Веригата 1911 г. Велико Търново, СБ , В.Търново, 23.8.1911г.,
- Но в душата ни когато остане един малък грях, нам ще е мъчно също, както в окото влиза един прах, който възпроизвежда цяла тревога в организма.
В света има два вида хора: едните са способни да знаят истината, а другите не. Виждаме, че когато водните капки падат върху канарите, те отскачат, но когато падат върху ровка земя, те попиват. Така е с истината. Когато отива у хора, които я не възприемат, тя образува светлина около тях, но вътре е тъмно; а пък за тези, които я възприемат, е светло навсякъде. Истината трябва да я пуснем в живота ни и един човек, който слугува на Бога, трябва да пусне Истината в себе си, да постави себе си на съд и да се не щади. Но в душата ни когато остане един малък грях, нам ще е мъчно също, както в окото влиза един прах, който възпроизвежда цяла тревога в организма. Когато не възприемате истината всецяло, няма да ви върви нито духовно, нито материално. Виждате: аз свързвам и материалното благословение с възприемането на истината. към беседата >>
- Ако нишките, които действуват в стомаха, престанат да работят, човек се намира пред голяма тревога.
– Само когато човек изпълнява Божията воля. Всяка нишка представя известен атом, който указва действие върху материята и по този начин я обработва и преобразява. В този смисъл, те са необходими. Ако не можете да поставите тези нишки в движение, да въртят колелото на живота, вие приличате на фабрика, която отдавна е престанала да работи. Всяка такава фабрика е осъдена на фалиране. Ако нишките, които действуват в стомаха, престанат да работят, човек се намира пред голяма тревога. Той веднага вика лекар, да възстанови прекратената дейност на милионите нишки, които работят в стомаха му. Ако бяхте ясновидци, щяхте да видите, че целият свят е преплетен с нишки, като паяжина. Това не е никаква паяжина, но пътища, по които Бог работи, и начини, по които човек може да изпълнява Божията воля. към беседата >>
5. Учител и Господ, НБ , София, 15.6.1919г.,
- Знаете ли каква тревога се дига понякога в слънцето?
Христос казва: „Аз дойдох в света, за да ви науча да познавате доброто в лошото и лошото в доброто“. Доброто има своя лоша страна, както и лошото има своя добра страна. До скоро мислеха, че слънцето е съвсем чисто, обаче днес е известно, че по него се намират черни петна. И слънцето е опетнено. Знаете ли каква тревога се дига понякога в слънцето? Всякога тревогата на слънцето се отразява и на земята. Когато на слънцето е тихо, и на земята е тихо. Следователно едната половина на нашата земя е обърната към Бога, тя е по-близо до Бога и слънцето я осветява, а другата половина е тъмна. Тази половина, която е обърната с лицето си към Бога, събира енергията си. Всеки от вас може да дойде до това състояние. към беседата >>
6. Електричеството и магнетизмът, ИБ ,ООК , , 22.1.1920г.,
- Най-първо, ще трябва да измените известно ваше състояние: при голяма тревога, не да спрете и да стане сътресение, но да умеете така да превърнете чувствата и мислите си, щото всичката енергия да използвате за добро.
Търговец, който има капитал, е мазен – тлъстичък, а онзи, който е без пари, е сух и умен; но търговецът, за да успее, казва на сухия: "Аз съм мазен – богат, ти си сух – умен, ще дойдеш да работиш с моя капитал". И с почвата е така: тя трябва да бъде тлъста, защото инак хората не садят. Ще рече, ще се изберете: онзи, който има капитал, тлъстият, ще се събере с оня, който има ум; онзи, който има повече електричество – с друг, който има повече магнетизъм. Ще образувате така една разумна верига, за да видим, какво ще излезе от нея. Тогава ще пристъпим към ония малки опити, за които ви говорих. Най-първо, ще трябва да измените известно ваше състояние: при голяма тревога, не да спрете и да стане сътресение, но да умеете така да превърнете чувствата и мислите си, щото всичката енергия да използвате за добро. Ще срещнете нервни хора, трябва да знаете да преработите и използвате тяхната енергия за полезна работа. Разбира се, като вземете излишното, непотребното тям – не да ги оберете. Всеки търси добри хора, добро общество, добри учители, добри свещеници; но много малко са такива. Хората от новото общество трябва да разбират законите, които учат, да преработват старите и лоши материали, както природата ги преработва. Така ще дадете нов подтик на съвременното общество. към беседата >>
7. Аз съм жив, НБ , София, 22.2.1920г.,
- Беят забелязал, че парите му липсвали, и създал тревога в цялото кафене.
По едно време в кафенето влязъл един турски бей, който носел една торба с турски жълтици. Беят седнал пред една от масите и турил торбата близо до себе си. Хасан хвърлил поглед върху торбата, забелязал, де я оставил беят, и си казал: Ех, да имах тая торба, друг човек щях да бъда! Като видял, че беят се разсеял, Хасан взел торбата и я скрил някъде. После се върнал в кафенето и продължил работата си. Беят забелязал, че парите му липсвали, и създал тревога в цялото кафене. Започнали да търсят крадеца, и съмнението паднало върху Хасана. Хванали го и започнали да го налагат. Той се уплашил и казал: Аман, ефенди, ще кажа, де съм скрил парите. Въпреки това, набили го добре и му казали: Втори път да не правиш такива работи. След това дохождали други богаташи в кафенето, с пълни торби, но Хасан поглеждал настрана, не се интересувал от парите. към беседата >>
8. Труд и мъчение, ИБ , , 4.3.1920г.,
- Всяко безпокойствие, тревога, нервиране, негодуване и тем подобни ще ги уволните като стари служащи.
И тъй, мъчението е движение надолу, трудът – движение нагоре, страданието – заравяне, събуждането – извървяване на пътя. Като се събудиш, запитай се: „Извървях ли пътя? “ Не е въпросът за целия път на живота ти, а пътя, който ти е даден за определения ден. Ако не го извървиш, отново ще го почнеш. Ще гледате да освободите умовете си от ненужния товар, който имате. Всяко безпокойствие, тревога, нервиране, негодуване и тем подобни ще ги уволните като стари служащи. Така ще създадем едно поколение. Искам да направите опит в това и след 4–5 месеца да намеря една промяна в погледа и лицето ви. Тази промяна ще стане. Онези, които спят, ще си спят, няма да ги събуждам, ще ги оставя, а ще вървя с тези, които са се събудили. За спящите можем да вземем една каруца и ще ги возим като болни. към беседата >>
9. Работете с Любов, ИБ , БС , София, 10.5.1920г.,
- Тази работа с тревога не става.
Нещата и се казват, и се посяват, но за всяко нещо си има определено време. Аз ви казвам да не мислите, че не е дошло времето. Тази работа с тревога не става. Не мислете, че ако седнете да плачете и да се окайвате, всичко това ще ви помогне. Няма да ви помогне нищо. Плачът има съвсем друг смисъл: когато отидете при някой жесток човек, вие плачете, за да го смекчите – нали сухата почва има нужда от вода. Когато отидете при някой добър човек, има ли нужда да плачете? Той, като ви види, че сте голи и боси, няма ли да ви облече? към беседата >>
10. Двете жени / Двѣтѣ жени, НБ , София, 12.6.1921г.,
- На сънь васъ ви бѣсятъ, гонятъ, голѣма тревога, събудите се послѣ, казвате: „Слава Богу, това било сънь.“ Слѣдователно въ съня си се смущавате за нѣща, които нѣматъ никаква реалность. (втори вариант)
Която се взима, тя върши работа. Онова, което се оставя, което е излишъкъ въ васъ, то е негодно, то е за въ бѫдеще. То е единствениятъ животъ у васъ, който може да положите сега, за да разберете вѫтрѣшния смисълъ. Вѫтрѣшниятъ смисълъ на живота носи разбиране на онѣзи приятни чувства, които изпитваме всѣки день. Приятното чувство, това не е животътъ и неприятното чувство и то не е признакъ отъ лишение на животъ, защото въ живота има много халюцинации. На сънь васъ ви бѣсятъ, гонятъ, голѣма тревога, събудите се послѣ, казвате: „Слава Богу, това било сънь.“ Слѣдователно въ съня си се смущавате за нѣща, които нѣматъ никаква реалность. Питамъ: Колко отъ тѣзи ваши смущения сѫ реални? Реални нѣща сѫ само тѣзи, което не се измѣнятъ. Ако едно страдание остави у васъ дълбоко впечатление и го помните и слѣдъ като умрете, това е реално страдание; но ако слѣдъ като се събудите, забравите вашето страдание, ние казваме, че това е едно въображение, въ него нѣма нищо реално. към втори вариант >>
11. Правилното растене на душата и хармоничното развитие на душевните сили, СБ , В.Търново, 22.8.1921г.,
- Ами ако бих ви казал какво има от другата страна на Месечината, знаете ли каква тревога би настанала в учения свят?
Месечината не е, както някои казват, пуста. Тя не е пуста. Тя е много хубаво място, но ако ние се пренесем със своя организъм в нея, тя не е нагодена да ни приеме и ще ни очаква смърт. Но ако отидете в нея с духовното си тяло, там има неща, от които може да разберете отлични работи. Тя е първата станция за Слънцето, нагоре. Ами ако бих ви казал какво има от другата страна на Месечината, знаете ли каква тревога би настанала в учения свят? И защо Месечината е спряла да се движи около себе си, защо обръща само едната си страна? Но това е тщеславие, няма защо да се говори по него. към беседата >>
12. Стани и опаши се!, НБ , София, 11.12.1921г.,
- Никой да не знае, че вие сте излезли, но да има тревога, че еди-кой си избягал от затвора.
Сега, като казвам тъй, като излезете на улицата, да не мислите да пощуреете, не. Първото нещо, което трябва да направите, без да ви знае някой, е да идете при своите приятели, няма да тръбите във вестника, че еди-кой си господин благоволили да го освободят от затвора. Никой да не знае, че вие сте излезли, но да има тревога, че еди-кой си избягал от затвора. Ще идете при своите. При кои? – При ония, които ви обичат и които са се молили зарад вас. Първата ви длъжност е да отидете при тях и да им кажете, че тяхната молитва е послушана. „Свободни сте“, казва Христос. към беседата >>
13. Волята на Отца, НБ , София, 9.4.1922г.,
- “ Тревога е, сега един победи, друг победи и цялата земя е покрита с кости и отгоре написано: „Еди-кой си победиха“.
Сега, някой път, аз съм казвал, че на земята няма щастие. При какви условия? При това разбиране, при тази философия, при това знание, при тези религиозни вярвания, при тия традиции вярно е това – щастие не може да има. Двама души или два народа се скарват, почнат „дан-дун“. Хубаво, направят една каша, и след туй с музика се връщат и казват: „Победихме! “ Тревога е, сега един победи, друг победи и цялата земя е покрита с кости и отгоре написано: „Еди-кой си победиха“. Кога побеждавате вие? Да победи може човек само тогава, когато знае да владее своя ум, своето сърце и своята воля. Това е велика победа в живота! Не мислете, че в света няма и други сили, които може да употребим за своето въздигане. Има. Ние, съвременните културни хора, ако ни попитат може ли светът да се оправи, ще кажем: „Не може да се оправи“. към беседата >>
14. Живите сили в природата, ООК , Чамкория, 20.7.1922г.,
- Ти като се върнеш дома си, ще имаш тревога със себе си, нищо повече!
И блажен е човекът, комуто правите бележки. Остава ли го Господ… И Писанието казва: „Онези, които Господ не изобличава и не наказва, те на крив път вървят“. Не мислете, че е нещо приятно, че можеш да направиш бележка на един човек. Изобличиш един човек, спечелваш ли нещо? Нищо! Ти като се върнеш дома си, ще имаш тревога със себе си, нищо повече! Някой казва да изобличавам. Да изобличавам кого и да е, аз всякога считам това, че е все едно да правиш операция и като се върнеш, все ще има смрад и дълго време ще трябва да миеш ръцете си, за да се отмиришат. към беседата >>
15. Единственото начало (Утринна беседа, без заглавие), СБ , В.Търново, 19.8.1922г.,
- Аз ще ви дам един цяр: хиляда лева си изгубил и се тревожиш, но имаш хиляда лева в касата си – раздай ги на бедните, нищо да не ти остане, и ще изчезне всичката ти тревога.
Вие сега казвате: „Този брат не ме обича, онзи не ме обича.“ Туй е положителна философия. При тия упражнения ще седиш долу, ще размислиш, ще кажеш: „Слязох да помогна, а извършената работа – плода, го вземам и го занасям горе.“ Направете този опит. Седиш, недоволен си: слез още по-надолу. Недоволен си, нали? Изгубил си хиляда лева. Аз ще ви дам един цяр: хиляда лева си изгубил и се тревожиш, но имаш хиляда лева в касата си – раздай ги на бедните, нищо да не ти остане, и ще изчезне всичката ти тревога. Докато човек не изгуби всичко, Бог нищо не му дава. Изгубиш хиляда лева, раздай и другите: и без пари може. Този опит ще направи онзи, който е дал обещание. Онзи, който не е дал обещание, да не го прави. Като го направи, ще види верността на закона, защото ние мислим, че нещата, които притежаваме, са наши: не, нашите неща са скрити в Бога, нашето щастие лежи в Бога, нашето богатство е Той – Мъдростта, Истината, всичко е Той. към беседата >>
16. Съвършеният мъж, СБ , В.Търново, 19.8.1922г.,
- Тази сутрин се явиха мечки пред нас, създадоха тревога.
Тя ще те разбере. Направо ще вървиш и ще дойдеш до нея: ако тя не се отбие, ти ще се отбиеш. Ако тя те счита за много сръчен, смел, решителен, тя ще ти направи път, а ако си страхлив, ти ще се отбиеш. И като мине покрай тебе, ще те наплюе и ще каже: „Такъв юнак да не си.“ Е, питам сега: с този страх, който имаме, какво можем да извършим? Смелост трябва. Тази сутрин се явиха мечки пред нас, създадоха тревога. Изпъкна, че тези хора револвери са имали, ками. Същият закон е. Мечки има, трябва да се пазим. „Докле достигнем всинца единството на вярата.“ Единството седи в следното: когато някой тръгне да прави този опит, ние казваме: „Той няма да го направи.“ – Не, трябва да му кажем, че ще го направи. На тези приятели, които отидоха, казаха им, че няма да направят опита. към беседата >>
17. Правила за Окултната школа, ООК , Русе, 1.10.1922г.,
- А като не си ясновидец, ще се яви една голяма тревога.
Ще проявиш немарливост. Вие сте се забравили някъде, а той може да ви скрие в това време книгите. Къде са книгите? Трябва да познаете къде са книгите ви. Ако си ясновидец, ще познаеш къде са и ще кажеш: „Учителю, аз направих една грешка, но ти си ги скрил“. А като не си ясновидец, ще се яви една голяма тревога. Няма да се разтревожиш, а ще ги намериш. Друг случай: тъкмо Учителят ти преподава, а дойде някой и те бодне. Ако подскочиш, загубваш. На ученика не се позволява да подскача, да се стряска. Ще стои, като че ли нищо не се е случило, ще парализира болката. към беседата >>
18. Практическо приложение на музиката, ООК , София, 12.10.1922г.,
- Всяка тревога се отразява върху ларинкса.
Между един тон и половината тон има други тонове, които може да се вземат с цигулка. Всички тонове, които може да се вземат с цигулката, могат да се вземат и с гласа. Ще пеете. Искам да бъдете отлични певци, да не се стеснявате, защото някои от вас имат хубави гласове, но необработени. И между младите, и между старите, мъже или жени, има отлични гласове, но са огрубели по съвсем други съображения: ядете лютичко, тревожите се. Всяка тревога се отразява върху ларинкса. После, когато действат низшите чувства, страстите, тия гласни органи загрубяват. И забележете, ония хора, които са груби, и гласът им съответства на техния характер. Понеже музиката е една сила, с нея може да се разрушат много лоши работи. Например някои жени се чудят как да укротяват мъжете си. Ако жената може да пее сладко, когато мъжът спи дълбоко, на другия ден сутринта, като стане, той ще бъде мек като памук и ще има най-хубавото настроение. към беседата >>
20. Правилният растеж на Ученика, ООК , София, 2.1.1923г.,
- Защото вие всинца се намирате в известна тревога и не знаете как да оправите работите си, съзнавате, самосъзнавате се, мъчите се и всеки от вас иска да излезе от туй безизходно положение, всеки иска повече щастие.
Сега за пример аз седя и съдя: Дали ме разбраха тази вечер учениците? То е работа на съзнанието и самосъзнанието на човешкия живот. Когато аз работя в границите на Божествения живот и ви казвам една истина, туй, което ви казвам тази вечер, то ще принесе своята полза. Аз нямам никакво съмнение и в моя ум е определено след колко време тя ще принесе своята полза. Ще принесе. Защо? Защото вие всинца се намирате в известна тревога и не знаете как да оправите работите си, съзнавате, самосъзнавате се, мъчите се и всеки от вас иска да излезе от туй безизходно положение, всеки иска повече щастие. Всеки иска да подобри материалното си положение; всеки иска да подобри здравето си, семейните си отношения, отношенията между приятелите, всеки иска да усили своя ум, да облагороди своето сърце, да уякчи своята воля. Това са все стремежи. Как ще ги постигне? Ето къде е опасността у вас. към беседата >>
21. Отвори им умовете, НБ , София, 4.11.1923г.,
- „А, знаете ли, че мене ме туриха в тревога тази вечер заради тебе?
„Виж – казва на себе си, – ето един човек, на когото дъската хлопа. Влизам по 12 часа в чужда къща и никой не ми отваря. Още един път ще похлопам и ще си отида.“ Един дрезгав глас: „Какво искаш? “ – „Пратиха ме на това място.“ Влиза вътре, посреща го един разчорлен човек: „Какво искаш? “ – „Пратен съм тук тая вечер, за тебе.“ И най-после, от дума на дума, този учен лекар си разправя цялата история. „А, знаете ли, че мене ме туриха в тревога тази вечер заради тебе? Аз дойдох да ти спася живота, да ти покажа, че има някой, който мисли заради тебе, ти трябва да бъдеш полезен на човечеството. Ако се самоубиеш, нищо няма да направиш, но ако останеш жив, всичко можеш да направиш, ти си човек с образование.“ Сега, като ме слушате, ще кажете: „И аз искам да имам тази опитност“. Може да я имате. Решете се като този американец да умрете и ще имате тази опитност. Човек трябва да има убеждения. към беседата >>
22. Моралният тип, МОК , София, 24.2.1924г.,
- Всяка тревога дава един особен отпечатък върху лицето на човека.
Имайте предвид, че това е една доста трудна работа–да работи човек като художник върху своето лице. Човек трябва да работи и да не се тревожи. Всяка тревога дава един особен отпечатък върху лицето на човека. Природата не обича хора, които се тревожат само. Тя не обича своенравните деца. Ако ти се спреш в една мъчнотия, то природата ще ти посочи начин как да се справиш. У нея има достатъчно воля да ти покаже начина, но тя иска ти сам да си разрешиш задачата. Тя може да те чака година, две, три, четири, десет, сто, хиляда години, но ще те остави сам да разрешиш за дачата си, тя няма да ти я разреши. към беседата >>
23. И валя дъждът, НБ , София, 1.6.1924г.,
- – Защото най-малката тревога, най-малкото безпокойство може да наруши тяхното равновесие.
Сега аз говоря принципиално, нямам пред вид нито отделни хора, нито отделни народи. Имам пред вид само едно, че съвременните хора минават за културни, за учени – Да, те са и културни, и учени, но още не са хора на волята. – Защо ? – Защото най-малката тревога, най-малкото безпокойство може да наруши тяхното равновесие. Ако влезете в кое и да е училище, в коя и да е черква, ще видите, че всички се смущават от най-малкото нещо. Влезте в духовните общества по целия свят и вижте, какви хора идват там. Всички минават за духовни, за последователи на Христа, но ще видите грамадната разлика между тях и Христа. Какъв беше Христос като човек? Бих желал в лицето на Христовите последователи да видя характера на Христа. към беседата >>
25. Наряд и упътвания / Чистота и святост, СБ , В.Търново, 26.8.1925г.,
- Разтревожиш ли се, спри се за малко, размисли как да използваш тази тревога. (втори вариант)
Кал, кир имате отгоре – затвърдила се е тази кир, трябва да я изтъркате. Ще сипете вода, ще изтъркате кирта и работата ще се свърши. Ще има стържене, разбира се, но това е масажиране. Умният човек на всичките неща трябва да гледа разумно. Има неща, за които няма защо да се тревожиш. Разтревожиш ли се, спри се за малко, размисли как да използваш тази тревога. Тревоженето не е лошо нещо. Детето ти се е разплакало, ти се тревожиш. Ами че кое е по-хубаво: да умре детето ти или да плаче, а ти да се разтревожиш малко? Ако Господ те попита: „Какво искаш – детето ти да подскача малко вкъщи, да поплаче и ти да се разтревожиш, или тъй да го умиря, че никога повече да не плаче? “ Кое от двете ще изберете? към втори вариант >>
- Разтревожишъ ли се, спри се за малко, размисли, какъ да използувашъ тази тревога.
Каль, кирь имате отгорѣ, затвърдѣла е тази кирь, трѣбва да я изтъркате. Ще сипете вода, ще изтъркате кирьта, и работата ще се свърши. Ще има стържене, разбира се, но то е масажиране. Умниятъ човѣкъ на всичкитѣ нѣща трѣбва да гледа разумно. Има нѣща, за които нѣма защо да се тревожишъ. Разтревожишъ ли се, спри се за малко, размисли, какъ да използувашъ тази тревога. Тревоженето не е лошо нѣщо. Дѣтето ти се разплакало, ти се тревожишъ. Ами че кое е по-хубаво: да умрѣ дѣтето ти, или да плаче, а ти да се разтревожишъ малко? Ако Господь те попита: какво искашъ – дѣтето ти да подскача малко въ кѫщи, да поплаче, и ти да се разтревожишъ, или тъй да го умиря, че никога повече да не плаче? Кое отъ двѣтѣ ще изберете? към беседата >>
26. Време и сила, МОК , София, 15.11.1925г.,
- Интуицията у човека е неговият разумен баща, на чийто гръб той може да се качва без страх, без тревога. (втори вариант)
Ако човек се остави свободно, с пълно доверие, на своята интуиция, той ще има по-добри резултати в живота си, отколкото, ако действа изключително по своя разум. Ако някой човек е болен и се остави на своята интуиция, т.е. на разумните закони, които ръководят целия му организъм, той ще се излекува в скоро време. Оставете се свободно, без страх, на своята интуиция, т.е. на Божественото в себе си, и ще видите какви резултати ще получите. Интуицията у човека е неговият разумен баща, на чийто гръб той може да се качва без страх, без тревога. Този кон ще го занесе, дето трябва. Всички сте виждали какво правят малките деца с баща си. Като се върне той от работа, едно по едно децата се качват на гърба му да ги носи. По същия начин и вие понякога се качвате на своя кон, карате донякъде, докато го изморите добре, без да свършите някаква работа. към втори вариант >>
- Интуицията у човека е неговият разумен баща, на чийто гръб той може да се качва без страх, без тревога.
Ако човек се остави свободно, с пълно доверие на своята интуиция, той ще има по-добри резултати в живота си, отколкото ако действа изключително според своя разум. Ако някой човек е болен и се остави на своята интуиция, т.е. на разумните закони, които ръководят целия му организъм, той ще се излекува в скоро време. Оставете се свободно, без страх на своята интуиция, т.е. на Божественото в себе си, и ще видите какви резултати ще получите. Интуицията у човека е неговият разумен баща, на чийто гръб той може да се качва без страх, без тревога. Този кон ще го занесе, дето трябва. Всички сте виждали какво правят малките деца с баща си. Като се върне той от работа, едно по едно децата се качват на гърба му да ги носи. По същия начин и вие понякога се качвате на своя кон, карате донякъде, докато го изморите добре, без да свършите някаква работа. Да допуснем, че някой от вас излиза на сцената, но го освиркват. към беседата >>
27. Той знаеше, НБ , София, 29.11.1925г.,
- Щом станем добри, от нас ще изчезне всякаква тревога, завист, злоба, омраза.
Някои казват: все трябва да ни платят. Питам тогава: ако богатият човек, ако някой цар, които имат всички средства, работят, за какво трябва да работят, да спечелят повече нещо ли? Аз казвам: когато най-богатите хора в света почнат да работят, те ще работят безкористно. Когато най-добрите хора в света почнат да работят, те ще работят безкористно. Следователно, ние не можем да работим безкористно, докато не станем добри. Щом станем добри, от нас ще изчезне всякаква тревога, завист, злоба, омраза. Някой казва: аз не мога да търпя еди-кого си, не го обичам. Защо? Ами че Бог го търпи! Щом Бог го търпи, как така ти да не можеш да го търпиш? Може да има нещо в него, но Бог го търпи. Когато Бог го търпи, и ти ще го търпиш. към беседата >>
28. До скончанието на века, НБ , София, 3.1.1926г.,
- ” И аз чета по вашите лица тревога, недоволство, смущение за дребни работи.
Върнете се и погледнете към Бога, Който още преди 2000 години е казал: “О, Израилю, върни се към мене! ” Той се обръща към онзи Израил, който вършеше всякакви престъпления. Прочетете цялата свещена история, да видите, какъв разврат, какво насилие е съществувало тогава! “Върнете се към мене, обърнете се към мене и живи ще бъдете! ” И днес този живият Христос се обръща към цялото съвременно християнство и казва: “О, вие, които се именувате синове на светлината, върнете се към мене! ” И аз чета по вашите лица тревога, недоволство, смущение за дребни работи. Някой написал някоя книга и книгата му не се разпродала много, той е смутен. Някой не е произведен в по-висок чин, смущава се. Някой изгубил службата си, смущава се. Някой мъж не живее добре с жена си, смущава се. Някой ваш близък е болен и умира, смущавате се. към беседата >>
- За тия и за много още неща се смущавате, но единствената тревога за вас трябва да е тази, че не вървите в правия път.
Някой не е произведен в по-висок чин, смущава се. Някой изгубил службата си, смущава се. Някой мъж не живее добре с жена си, смущава се. Някой ваш близък е болен и умира, смущавате се. Някой проповедник се смущава, че не искали да го слушат. За тия и за много още неща се смущавате, но единствената тревога за вас трябва да е тази, че не вървите в правия път. Единствената тревога, която действително може да ви смущава е тази, че вие сте се отбили от Божия път. Туй отбиване не е постоянно, но във вас има едно лъкатушене, ние искаме да примирим злото с доброто; ние искаме да примирим безобразието с красивото; ние искаме да примирим любовта с омразата; ние искаме да примирим мъдростта с безумието. Примирие може да съществува само между двама разумни хора. Любов може да съществува само между двама интелигентни, честни, справедливи, благородни хора. Между безумни хора любов не може да съществува. към беседата >>
- Единствената тревога, която действително може да ви смущава е тази, че вие сте се отбили от Божия път.
Някой изгубил службата си, смущава се. Някой мъж не живее добре с жена си, смущава се. Някой ваш близък е болен и умира, смущавате се. Някой проповедник се смущава, че не искали да го слушат. За тия и за много още неща се смущавате, но единствената тревога за вас трябва да е тази, че не вървите в правия път. Единствената тревога, която действително може да ви смущава е тази, че вие сте се отбили от Божия път. Туй отбиване не е постоянно, но във вас има едно лъкатушене, ние искаме да примирим злото с доброто; ние искаме да примирим безобразието с красивото; ние искаме да примирим любовта с омразата; ние искаме да примирим мъдростта с безумието. Примирие може да съществува само между двама разумни хора. Любов може да съществува само между двама интелигентни, честни, справедливи, благородни хора. Между безумни хора любов не може да съществува. Това трябва да знаете! към беседата >>
29. Мария избра, НБ , София, 24.1.1926г.,
- става много активен, ще го видите, движи се нагоре-надолу, присвива се, вика един лекар, друг лекар, всички го прислушват, цяла тревога се дига около него.
Мария значи сол, тя посолява нещата, а вие знаете, че за всяко нещо трябва малко солчица. Наблюдавайте животните, които дълго време пасат трева, и те искат малко солчица. Марта пък означава „мара, горчива“. Когато някой човек се разболее, лекарите му дават малко горчивина. Тогава той става „Марта“, т.е. става много активен, ще го видите, движи се нагоре-надолу, присвива се, вика един лекар, друг лекар, всички го прислушват, цяла тревога се дига около него. Това работа ли е? Как да не е работа! Казват: не знам какво е станало на нашата Марта. Как, вашата Марта е отлична, отличен педагог е тя! Марта, това е символ. към беседата >>
30. Човешкият дух, ООК , София, 3.11.1926г.,
- Всяка тревога внася прекъсване на мисълта.
Казвам: Стремете се всички да уредите своя вътрешен живот. Говорете малко, мислете много! Тревожете се малко, работете много! Когато мисълта се придружава с тревоги, тя се осакатява. Както халките в една верига вървят непрекъснато една след друга, така и мисълта трябва да върви гладко, непреривно. Всяка тревога внася прекъсване на мисълта. Ако се извади само една халка от веригата, последната постепенно почва да се разпада. Следователно, когато и от мисълта се извади само една халка, тя губи своята непреривност и се превръща в механическо действие или мислене по калъп. Правата мисъл винаги се придружава с радост и човек се чувствува господар на положението си. Като мислят, много хора хващат главата си, разтърсват я, движат се, сядат, но това не е права мисъл. Някой поет сяда да пише, но не му върви. към беседата >>
32. Справяне, МОК , София, 17.4.1927г.,
- Защото, когато някой ще ражда, всички вкъщи са в тревога. (втори вариант)
С една линийка може да пишете, с една плоскост може да мажете, а с един куб какво може да направите? Може да пукнете главата на един човек. Ще се стремите към трансформиране на енергиите. Някой път се набират достатъчно енергии, понеже живеете в един свят, който се намира в едно анормално състояние. Сегашната култура е като една бременна жена, която е на раждане и хората са крайно нервни и вследствие на това всеки един от вас, в туй раждане на новото човечество, всички ще почувствате, че става нещо. Защото, когато някой ще ражда, всички вкъщи са в тревога. Целият свят сега е в тревога. Докато се роди новото, всички ще бъдем в тревога. Всеки един от вас казва: «Какво ще бъда за бъдеще, как ще уредя живота си? » Този живот разбира не сегашния наш обикновен живот, но бъдещия, идейния живот, който се обуславя от сегашното ви разбиране на живота. към втори вариант >>
- Целият свят сега е в тревога. (втори вариант)
Може да пукнете главата на един човек. Ще се стремите към трансформиране на енергиите. Някой път се набират достатъчно енергии, понеже живеете в един свят, който се намира в едно анормално състояние. Сегашната култура е като една бременна жена, която е на раждане и хората са крайно нервни и вследствие на това всеки един от вас, в туй раждане на новото човечество, всички ще почувствате, че става нещо. Защото, когато някой ще ражда, всички вкъщи са в тревога. Целият свят сега е в тревога. Докато се роди новото, всички ще бъдем в тревога. Всеки един от вас казва: «Какво ще бъда за бъдеще, как ще уредя живота си? » Този живот разбира не сегашния наш обикновен живот, но бъдещия, идейния живот, който се обуславя от сегашното ви разбиране на живота. към втори вариант >>
- Докато се роди новото, всички ще бъдем в тревога. (втори вариант)
Ще се стремите към трансформиране на енергиите. Някой път се набират достатъчно енергии, понеже живеете в един свят, който се намира в едно анормално състояние. Сегашната култура е като една бременна жена, която е на раждане и хората са крайно нервни и вследствие на това всеки един от вас, в туй раждане на новото човечество, всички ще почувствате, че става нещо. Защото, когато някой ще ражда, всички вкъщи са в тревога. Целият свят сега е в тревога. Докато се роди новото, всички ще бъдем в тревога. Всеки един от вас казва: «Какво ще бъда за бъдеще, как ще уредя живота си? » Този живот разбира не сегашния наш обикновен живот, но бъдещия, идейния живот, който се обуславя от сегашното ви разбиране на живота. към втори вариант >>
- Какво става в един дом, когато се ражда дете - всички са в тревога и безпокойство.
Като ученици, прилагайте закона за трансформиране на енергиите. Вие живеете в свят, в който действат освен положителни, още и отрицателни енергии, с които разумно трябва да се справите; не знаете ли как да се справяте, вие ще си причините големи нещастия. Сегашната култура, в която и вие взимате участие, е в положението на бременна жена, която е пред раждане - тя преживява големи мъки, вследствие на което всички хора са крайно нервни. Всички хора на сегашния век чувстват, че става нещо особено, но не знаят какво именно. Какво става днес в света - ново човечество се ражда. Какво става в един дом, когато се ражда дете - всички са в тревога и безпокойство. Не става ли същото и в света - днес целият свят е в тревога и безпокойство. Какво иска и какво очаква? Раждането на Новото, което ще въведе човека в нов свят - в Света на Великите идеи, в Света на Великата Любов. към беседата >>
- Не става ли същото и в света - днес целият свят е в тревога и безпокойство.
Вие живеете в свят, в който действат освен положителни, още и отрицателни енергии, с които разумно трябва да се справите; не знаете ли как да се справяте, вие ще си причините големи нещастия. Сегашната култура, в която и вие взимате участие, е в положението на бременна жена, която е пред раждане - тя преживява големи мъки, вследствие на което всички хора са крайно нервни. Всички хора на сегашния век чувстват, че става нещо особено, но не знаят какво именно. Какво става днес в света - ново човечество се ражда. Какво става в един дом, когато се ражда дете - всички са в тревога и безпокойство. Не става ли същото и в света - днес целият свят е в тревога и безпокойство. Какво иска и какво очаква? Раждането на Новото, което ще въведе човека в нов свят - в Света на Великите идеи, в Света на Великата Любов. към беседата >>
33. По-долен от ангелите, НБ , София, 23.10.1927г.,
- Това не е мисъл, това е тревога, безпокойствие.
Да ядеш пресен хляб, разбирам, но да ядеш мухлясал хляб, който, след половин час, ще повърнеш назад, не разбирам. Или, какъв смисъл има да изучаваш болезнените прояви на живота? Казвате: Човек трябва да мисли! – Какво трябва да мисли? Може ли да се нарече мисъл грижата на човека, как да се прехрани, как да се облече, как да нареди къщата си? Това не е мисъл, това е тревога, безпокойствие. Истинската мисъл подразбира велик, положителен идеал. Само идеалът на човека дава мисъл; само той ражда възвишени и благородни чувства и импулс за работа. Съвременните християни, например, са поставили за основа на своя идеал благодатта Божия и очакват да дойде спасението чрез благодат. Тази благодат е патологично проявление. Защо? Защото те очакват тази благодат след като се разболеят, или след като сгрешат. към беседата >>
34. Заветът, НБ , София, 15.1.1928г.,
- И след всичката тази тревога, хората ще се примирят и ще кажат, че болестите били за тях.
Обаче, ако тялото на някое животно е микроскопическо, но същевременно неразумно, то ще принесе голяма вреда на човечеството. Вземете, например, бубоническата чума. Микробът на тази болест е много малък, но причинява големи пакости и вреди на хората. Това микроскопическо същество е в състояние да вдигне на крак цяла култура, като съвременната: всички лекари, всички учени, всички религиозни хора се въоръжават – навсякъде поставят карантина. Де се крие силата на това малко същество? И след всичката тази тревога, хората ще се примирят и ще кажат, че болестите били за тях. Не, болестите не са за всички хора, но само за онези, които се отклоняват от Божия път. В този смисъл, лекарите са необходими само за грешните хора, но не и за праведните. Праведният е лекар сам на себе си, а грешният се нуждае от много лекари около себе си, и то, все специалисти. Ще кажете: Когато хората станат праведни, няма да има вече нужда от медицина, от никакви лекари. Не, и тогава ще има лекари, и тогава ще съществува медицина, но за праведните, за добрите хора. към беседата >>
- Тревога имаш. (втори вариант)
Всичко е за добро. Как? Допусни го, че е за добро - и няма да имаш тревога в себе си. То е разумният човек. Първото правило. Тревога имаш. Аз не говоря един начин за другите как да премахват тревогата, но първото правило - вие как да премахвате тревогата. За колко неща ви говорих? За къща, за детето, за полица, за други четири-пет работи. Ще ги допуснете, че са за хубаво. Тогава, да кажем, болен си, три месеца си на легло, не можеш да станеш от леглото. към втори вариант >>
- Тревога имам, имам да плащам една полица от десет хиляди лева, нямам пари. (втори вариант)
Действайте като съвършен. Казвате, аз имам висок идеал. Много добре. Високият идеал е едно далечно бъдеще, но туй, което сега може да направите в дадения случай, туй е съвършенството. Едно малко добро, което може да направите в себе си. Тревога имам, имам да плащам една полица от десет хиляди лева, нямам пари. Смущаваш се, безпокоиш се. Когато имат да ти плащат, ти се тревожиш, че не са ти платили навреме. Когато пък ти имаш да плащаш, ти се тревожиш, че нямаш пари. В първия случай ще кажеш - то е така определено. Във втория случай ще идеш при този, комуто дължиш, и ще кажеш, че нямаш пари. към втори вариант >>
38. Битие и откровение, ООК , София, 22.5.1929г.,
- В тази красива мома се влюбват пет-шест души, тичат отподир, и в него се заражда една тревога. (втори вариант)
Представете си един прост пример. Аз ще представя един идеен момък, свършил четири факултета. Влюбва се в една красива мома, царска дъщеря. Той си мечтае с идеалите на месечината, създава си един свят, подобен на месечината и слънцето. Той украсява момата с разно облекло, обмисля работите в ума си, но един ден работата излезе другояче. В тази красива мома се влюбват пет-шест души, тичат отподир, и в него се заражда една тревога. Питам сега, какво е откровението на този момък. За него откровението е, че той започва да се съмнява в нея. След като дойде съмнението, изчезне идейният живот. Питам, туй откровение какво допринесе на този момък. към втори вариант >>
40. Да ида да го събудя, НБ , София, 8.12.1929г.,
- Събуждането не трябва да внесе у нас една вътрешна тревога. (втори вариант)
Казвам сега, трябва това вътрешно събуждане у човека. Събуждането не трябва да внесе у нас една вътрешна тревога. Някой казва: „Ако аз се събудя така, тогава трябва да се откажа от живота." Не. Ако ти така се събудиш, и слуга да си в живота, ще бъдеш отличен слуга. Питам тогава, каква е разликата между един слуга, който слугува, и един цигулар, който свири? Нима слугата, след като си свърши работата, не може да свири? Може да свири. към втори вариант >>
- Това събуждане трябва да стане тихо, незабелязано, да не произведе никаква вътрешна тревога в човека.
Човек може да е мъртъв, без да е умрял. Христос казва: „Имам власт да положа душата си, имам власт да я взема". Това значи: Имам власт да живея, имам власт и да умра. Така може да каже само онзи, който е господар на положението си. От примера за събуждането на Лазар виждаме, че всеки човек трябва вътрешно да се събуди. Това събуждане трябва да стане тихо, незабелязано, да не произведе никаква вътрешна тревога в човека. Събуди ли се веднъж, в каквото положение и да е, на каквато работа и да е, човек всякога ще се проявява като отличен работник. Всяка работа, свършена както трябва, носи вътрешно доволство, вътрешна сила за човека. Това доволство, тази сила, именно, представят неговата заплата. Какъвто е човек вътрешно, такъв е и външно. Вътрешният живот определя успеха на човека. към беседата >>
- За всяко неразположение, за всяка тревога човек плаща известна глоба.
Като сте дошли на земята, вие трябва да знаете, че за всяко неизпълнение на законите, трябва да плащате глоби. Не само това, но трябва да знаете, при всички случаи, какви глоби ще плащате. За всяко неразположение, за всяка тревога човек плаща известна глоба. Лошо нещо е глобата, защото взема от човека. Където няма глоба, там е доброто. На същото основание и хората се делят на добри и лоши. Добър е този, който дава, лош е този, който взема. към беседата >>
42. Стойност на нещата / Постоянна цена, ООК , София, 21.5.1930г.,
- Мисли, които внасят смущение и тревога, не са творчески.
Духовният човек се храни с мисли, чувства и постъпки. Следователно, ако мислите, чувствата и постъпките на човека не взимат участие в съграждане на неговото духовно тяло, те са мъртви. Щом са мъртви, те са вредни. Какво добро може да допринесе една отрицателна мисъл на човека? Много религиозни хора се безпокоят за живота си, за материалното си състояние и мислят, че въпреки тези безпокойства ще постигнат нещо духовно. Мисли, които внасят смущение и тревога, не са творчески. Те остават за тор в организма. Други пък се страхуват от хората, предпазват се от тях. Защо? Лоши били. Как познават те кой човек е добър и кой – лош? Ако разглеждат хората от свои лични разбирания те вървят в крив път. към беседата >>
43. Двата принципа, ООК , София, 11.6.1930г.,
- Напусни всички работи, които внасят тревога. (втори вариант)
То е Божествено. Да различим Божественото. Дойдем ли до Божествената любов, всички трябва да имаме само една идея. Застани ти на сериозно, но дълбоко застани. Както жадният пие водата, така и ти застани. Напусни всички работи, които внасят тревога. Обикновеният човек е, който се тревожи. Щом се тревожиш, обикновен човек си. Не е лошо човек да се тревожи, но през целия си живот да бъдеш обикновен, няма смисъл. Един час си обикновен, втория - талантлив, третия - гениален, светия. Като лягаш, ще легнеш като обикновен. към втори вариант >>
44. Освобождаване / Абсолютно освобождение от лъжата в съзнанието, МОК , София, 4.7.1930г.,
- Та ако туриш нищото някъде, това нищо създава цяла тревога в душата ти. (втори вариант)
Казвате: „Трябва да се живее." Да се живее, но разумно. Не трябва да се тургат такива запетайки, защото, ако кажете тъй: „Този човек има да ми дава две цяло и толкова хилядни" 2,345, това е една малка сума, но ако ти завъртиш запетайката и кажеш тъй - този човек има да ти дава 256, а туриш една точка и още една нула отподире, и още едно число, при това кажеш - няма нищо. 256, 060. Това нищо вече се обръща на голямо нещо. И казват - от нищо нещо излезе. Та ако туриш нищото някъде, това нищо създава цяла тревога в душата ти. към втори вариант >>
45. Съединителните нишки на живота, МОК , София, 2.1.1931г.,
- Защото болезнените състояния започват винаги с една вътрешна тревога, която човек сам може да си създаде. (втори вариант)
Тази течност има условия да погълне всичките отрицателни сили. Аз вземам тези изключителни случаи, има известни мъчнотии в живота, които ще срещнете, и вие още от ранна възраст трябва да знаете да се справяте с тях. Не бъдете немарливи, да кажем вие сте немарливи към вашето здраве, простудите се, казвате: Няма нищо. Но една малка простуда може да промени условията, трябва да знаеш как да премахнеш тази простуда. Имаш една малка хрема, дойде от ония отрицателните сили, всичките нечистотии да се изхвърлят навън, направете едно изпотяване, преоблечете, уталожете вашия ум, подобрете вашата храносмилателна система и гледайте да се справите с каквито противоречия имате, защото човек, за да бъде здрав, той трябва да се справи с всичките мъчнотии в даден случай. Защото болезнените състояния започват винаги с една вътрешна тревога, която човек сам може да си създаде. към втори вариант >>
47. Разумно прилагане / Разумното употребление, МОК , София, 1.5.1931г.,
- “ Без да мисли много, той дръпнал дръжката във вагона, която служела за даване знак за тревога, и тренът веднага спрял.
Ние ще го използваме. Един румънски свещеник пътувал с трен за един град. По едно време той извадил главата си от прозореца на вагона, да разгледа добре местността, през която минавал. Вън духал силен вятър, който отнел шапката му от главата. Свещеникът се намирал в трудно положение и си помислил: „Какво ще правя без калимявка? “ Без да мисли много, той дръпнал дръжката във вагона, която служела за даване знак за тревога, и тренът веднага спрял. По дадения сигнал кондукторът веднага се отправил към купето, откъдето идела тревогата, и строго запитал: „Какво е станало? “ – „Калимявката ми падна от прозореца“ – отговорил свещеникът. Наистина, тренът спрял, свещеникът взел шапката си, но за спиране движението на трена му наложили такава глоба, която той не забравил през целия си живот. към беседата >>
48. Учителю, да прогледам!, НБ , София, 21.6.1931г.,
- Ако вземете една лупа и я насочите към слънцето така, щото слънчевите лъчи да минават през фокуса й, а после отправите този сноп лъчи към някой мравуняк, вие ще създадете цяла тревога между мравките.
Вследствие на това, като не разбират нейните замисли, нейните, методи, хората се намират в противоречия и казват: защо светът е създаден така? Светът не е създаден, както хората мислят. Как е създаден светът, за това има разни мнения и възгледи, според развитието на човешкото съзнание. В природата не съществуват такива процеси, каквито ние й приписваме. Ние виждаме нещата наопаки, в техния обратен вид. Ако вземете една лупа и я насочите към слънцето така, щото слънчевите лъчи да минават през фокуса й, а после отправите този сноп лъчи към някой мравуняк, вие ще създадете цяла тревога между мравките. От тези лъчи мравунякът може да се запали. Съвременните хора са се научили само да пречупват лъчите. Те са големи майстори за пречупването на слънчевите лъчи. към беседата >>
49. Методи за усилване на паметта / Памет. Методи за усилване на паметта, МОК , София, 23.10.1931г.,
- Най-малката тревога и безпокойство събуждат у човека вътрешен страх.
Като дойдете до тоя въпрос, дружете с хора, които запаметяват лесно. Те имат ясен, бистър ум. За да усилиш паметта си, съзнанието ти трябва да бъде свободно от тревожни мисли. Станеш сутрин от сън. Освободи ума си от вътрешното безпокойство. Най-малката тревога и безпокойство събуждат у човека вътрешен страх. Някога страхът е спасително средство, но някога е безсмислен, няма никакъв обект. Например, ставаш сутрин и се безпокоиш да не се разболееш. Страхуваш се, че дрехите ти са тънки, чорапите също – страхуваш се от простуда. От страха капилярите се свиват и част от енергията на тялото изтича. Ако не се страхуваш, и с тънки дрехи и чорапи да си, няма да се простудиш. към беседата >>
50. Материални прояви на жвота / Животът като математически действия, ООК , София, 18.11.1931г.,
- Любовта седи в това, че което обичаш, никога да не произведе тревога в душата ти. (втори вариант)
Тогава в какво именно седи любовта? Любовта седи в това, че което обичаш, никога да не произведе тревога в душата ти. Това, което обичаш, никога да не хвърли сянка върху душата ти. Това, което обичаш, всякога да носи вътрешен мир, вътрешен подтик, сила и мощ. Всяко друго нещо, което обичаш, или всяка мисъл, която може да ти произведе една тревога или сянка в съзнанието, тя е от този свят и един ден непременно ще ти причини някакво бреме. От този предмет всички имате опитност. И когато баща обикне сина си, в него той трябва да обикне онова дълбокото, т.е. към втори вариант >>
- Всяко друго нещо, което обичаш, или всяка мисъл, която може да ти произведе една тревога или сянка в съзнанието, тя е от този свят и един ден непременно ще ти причини някакво бреме. (втори вариант)
Тогава в какво именно седи любовта? Любовта седи в това, че което обичаш, никога да не произведе тревога в душата ти. Това, което обичаш, никога да не хвърли сянка върху душата ти. Това, което обичаш, всякога да носи вътрешен мир, вътрешен подтик, сила и мощ. Всяко друго нещо, което обичаш, или всяка мисъл, която може да ти произведе една тревога или сянка в съзнанието, тя е от този свят и един ден непременно ще ти причини някакво бреме. От този предмет всички имате опитност. И когато баща обикне сина си, в него той трябва да обикне онова дълбокото, т.е. неговия дух. И ако синът обикне духа на баща си, тогава между тях ще има правилни отношения. към втори вариант >>
51. Непреодолимо желание, ООК , София, 9.12.1931г.,
- В София става тревога, търсят някого, търсят един брат, облечен в бели дрехи. (втори вариант)
Една сестра ми разправяше един сън. В София става тревога, търсят някого, търсят един брат, облечен в бели дрехи. В съня си тя вижда, че в този човек с белите дрехи имало един друг човек като пихтия и като гръмва срещу тоя човек, онзи, който бил като пихтия, се отделя и остава. Та някой път вие сте облечени в бели дрехи, но тази пихтия е вътре у вас и когато вие се освободите от него, вас ви олеква. Проникват вътре в човека тези нисши астрални същества. Те могат да проникнат в човека и да го обсебят. Ние трябва да се освободим от стария човек, който като пихтия е обсебил хората. към втори вариант >>
- Една сестра ми разправяше един свой сън: В София става тревога, търсят някого - търсят един човек, облечен в бели дрехи.
Една сестра ми разправяше един свой сън: В София става тревога, търсят някого - търсят един човек, облечен в бели дрехи. В съня си тя вижда, че в човека с белите дрехи имало друг човек, като пихтия. Гърмят срещу този човек. Онзи, който бил като пихтия, се отделя и остава само човека с белите дрехи. Някой път и вие сте облечени в бели дрехи, но онзи, който прилича на пихтия, е вътре във вас. Когато се освободите от него, ще се подобри състоянието ви - ще ви олекне. към беседата >>
53. Трите начала / Трите пътя, ООК , София, 24.2.1932г.,
- Ако ти направиш едно престъпление да убиеш някого, ти вече не си свободен, тревога има в тебе, понеже има закон, затвор. (втори вариант)
Има известни мисли и чувства, които, като съединиш, ще направиш най-ужасната отрова, отровна киселина, с която можеш да отравяш организма си. Не може да мислиш, каквото искаш, не може да чувстваш, каквото искаш. Ако ти си свободен в своята мисъл, не можеш да бъдеш свободен в своите чувства. И ако ти си свободен в своите мисли и чувства, не можеш да бъдеш свободен в своите постъпки. Ако си свободен в своите постъпки, ти не можеш да бъдеш свободен в своите мисли и чувства. Ако ти направиш едно престъпление да убиеш някого, ти вече не си свободен, тревога има в тебе, понеже има закон, затвор. Свободен си да го удариш, но се въздържаш, ограничаваш се. След като се ограничиш в своите постъпки, ти си свободен в своята мисъл, да вървиш свободно, да мислиш свободно, да чувстваш свободно. Вие не се спирате да мислите дълбоко защо трябва да се въздържате. Трябва да се въздържаме в постъпките си, за да бъдем свободни в мислите и чувствата. И ако мислиш да направиш неща, ти си свободен да го направиш. към втори вариант >>
54. Верният в малкото, НБ , София, 27.3.1932г.,
- Сегашните закони всякога произвеждат една тревога у вас.
Казвам: В света на духа, в света на живота има други закони, които отначало съществуват и за в бъдеще ще съществуват. Върху тях ние трябва да си изградим бъдещия живот. Сега ще кажете: "Каква е разликата между тези закони и сегашните? " Сегашните закони умъртвяват човека. Сегашните закони всякога произвеждат една тревога у вас. А пък онези, Божествените закони, всякога внасят мир, спокойствие, доволство, радост, веселие. Божественият закон внася прогрес. Ако вие боледувате, не сте във връзка с Божиите закони, а сте във връзка с човешките закони, защото човешките закони имат отражение върху природата като последствие. И в храната, например: някое растение може да е отровно; някоя крава яла от тази трева и млякото се заразява, който го пие, ще пострада; някой фурнаджия е болен от заразна болест, пипа хляба, който ти ще ядеш, и според закона, ти ще се разболееш. Някой лекар те лекува, направи погрешка, може да ти даде едно лекарство, с което може да се отровиш. към беседата >>
- Сега цяла Америка е в тревога.
Колкото повече, толкова по-зле; колкото по-малко, толкова по-добре. Колкото по-малко дългове имаш, толкова по-добре; колкото повече дългове имаш, толкова по-зле. Колкото по-малко богатство имаш, по-добре; колкото по-голямо имаш, толкова по-зле. Къде ще бъде злото? Ще те преследват апаши; както в Америка сега задигнали детето на един американец, искат милиони в откуп. Сега цяла Америка е в тревога. Къде е неговото дете? Пари искат тези разбойници. Човек не е свободен - днес детето е задигнато, утре ще задигнат жена ти, децата ти, брата ти; ти ще трябва да плащаш. Сега, това е външната страна на богатството. Богатство аз наричам това, което никой не може да ти го вземе. към беседата >>
58. Ще и не ще, СБ , РБ , 7-те езера, 6.8.1932г.,
- Във време на въстанията едно българско семейство избягало в гората, но в голямата тревога, момиченцето на това семейство се изгубило от родителите си и тръгнало само̀ из гората, да ги търси.
Глава имате, не сте доволни от нея. Ръце, крака имате, и от тях не сте доволни. Доволство се иска от хората! И тъй, две неща ви са потребни: когато видите мечката, да се зарадвате, да считате, че тя е вашето щастие, и когато я няма, да плачете за нея. Посрещнете мечката като онова малко момиченце в гората и се зарадвайте, че сте я видели. Във време на въстанията едно българско семейство избягало в гората, но в голямата тревога, момиченцето на това семейство се изгубило от родителите си и тръгнало само̀ из гората, да ги търси. По едно време то видяло една мечка, зарадвало се и отишло към нея. Потупало я по гърба, помилвало я и казало: „Моля ти се, кажи ми къде е майка ми? “ Мечката се снишила, за да може детето да се качи на гърба ѝ, и го понесла из гората. След малко тя спряла пред едно дърво, на което били родителите на малкото момиченце. Отдалеч още те видели мечката, изплашили се и затова се качили на това дърво. към беседата >>
59. Оставете децата, СБ , РБ , 7-те езера, 14.8.1932г.,
- Обаче, ако не си в съгласие с великия закон на Любовта, и да те обичат хората, и да те уважават, ти ще изпитваш вътрешна тревога.
– Тъжен си, защото си презрял, защото си отхвърлил едно от малките деца на Любовта. Отхвърлиш ли едно от нейните деца, тя казва: „Щом се отказваш от моето дете, и аз се отказвам от тебе“. Любовта минава и заминава покрай тебе, отива си, а ти оставаш със своите велики мисли и чувства. След всичко това ти ще разправяш, че служиш на Бога, но хората не те обичат, не те разбират и т.н. И това е възможно, но ако ти действително си в съгласие с великия Божи закон – с Любовта – ти не би се тревожил от това, дали хората те обичат, или не. Обаче, ако не си в съгласие с великия закон на Любовта, и да те обичат хората, и да те уважават, ти ще изпитваш вътрешна тревога. Сега аз имам предвид вътрешните състояния и отношения на хората, а не външните, защото последните почиват на правила, съвсем различни от тия, на които почиват вътрешните. Силата на човека се състои във вътрешното единство, което той може да създаде в себе си. Към това единство, именно, той трябва да се стреми. Това единство може да се постигне само чрез приложение на малките величини в живота. Дадете някому едно малко упражнение, но той казва: „Какво ще постигна с това малко упражнение? към беседата >>
- Срещате някой Христов последовател, вдигнал шум, тревога, че му казали една обидна дума, че го засегнали с нещо.
Сега много хора искат да вървят в Божествения път, но ако нямат пред себе си живота на Христа, те не биха могли да Го следват. Казвате, че искате да живеете за Бога, за ближните си. Можете да живеете и за Бога, и за ближните си, но трябва да знаете, че ще дойдат поруганията, гоненията, подигравките. Вие трябва да сте готови да посрещнете тия изпитания. Така ли е днес? Срещате някой Христов последовател, вдигнал шум, тревога, че му казали една обидна дума, че го засегнали с нещо. Той казва: „Не зная какво да правя вече. Станах негоден за нищо, никой не ме уважава, никой не иска да ме знае“. – Ако си дошъл на земята, за да те уважават хората, ти си на крив път. Ти не си дошъл на земята да те обичат и уважават, но да изявиш Божията Любов. След това Бог ще покаже своята Любов към тебе. към беседата >>
60. Видяхме славата, СБ , София, 28.8.1932г.,
- Бог не знае, какво нещо е тревога. (втори вариант)
Човек в себе си може да разшири своята памет. Някой път много добре се изяснява паметта, но някой път онази, гъстата материя, онази кал, която човек натрупва с недоволството, с тревогите, замъглява паметта. Хора, които много се грижат и тревожат, тяхната памет отслабва. Онези хора, които прекратяват с тревогите, паметта започва да се засилва. Най-после ние искаме да служим на един Бог, Който никога не се тревожи. Бог не знае, какво нещо е тревога. Той я вижда в хората и се чуди на своите деца. Единственото нещо, което са създали хората на земята, е тревогата. Казват: „Знаеш, че ние сме създали нещо". И то е тревогата. Туй е творчество. към втори вариант >>
- Бог не знае какво нещо е тревога.
Някой път човек казва: "Уясни се някой предмет." Онази, гъстата материя, онази кал, която ние натрупваме с недоволството. Хора, които много се тревожат, тяхната памет отслабва. Тия, които много се грижат, паметта им отслабва. Ония хора, които прекратяват с тревогите, паметта започва да се засилва. Най-после ние искаме да служим на един Бог, Който никога не се тревожи. Бог не знае какво нещо е тревога. Той я вижда в хората и се чуди на Своите деца. Единственото нещо, което са създали хората на земята, е тревогата. Казват: "Знаеш, че ние сме създали нещо." То е тревогата. Туй е творчество. Господ като види, че се тревожат, че плачат, Той се усмихне, казва: "Създадоха Моите деца нещо велико." Че какво може да създаде детето? към беседата >>
63. Приготовленията на сърцето, НБ , София, 4.3.1934г.,
- Отначало не е имало тревога.
Ние всеки ден се тровим. Ако ние се тровим, какво добиваме с нашето безпокойство? Защо трябва да се трови човек? Казва някой: „Разбирам, ама не може.“ То е крива философия. Тревоженето е навик, който е добит отпосле. Отначало не е имало тревога. Туй е един навик, добит тъй, както у децата. Едно дете ще се разгневи, ще се разсърди, ще излезе навън и ще иска да го поканят. Майката казва: „Ела, мама, недей“, а то се сърди, обръща се, не иска да влезе, че най-после ще го вземат като някой почтен господин и то ще седне, ще ги погледне важно и ще започне да яде. Туй богатите правят. Онова сиромашкото дете, на което майка му умряла и баща му умрял, на кого ще се сърди? към беседата >>
- Тревога с тревога се лекува.
Казвам: Всички онези, които сте добили навик да се тревожите, все сте от богатите деца. Баща ви е жив, че майка ви е жива, че много са ви галили. Тогава церът за всеки един човек, който се тревожи, какъв е? Тревога с тревога се лекува. Един човек, който не е доволен от малкото, вземи му го, че му давай по-малко хляб и той ще бъде вече доволен. Във време на война аз гледам същия психологически закон. Преди войната, когато имаше изобилно хляб, вземе някое парче и го хвърля. Но във войната, когато даваха по-малко хляб, взел някое парченце хляб, то за нищо не става, но той казва: „Слава Богу, че дадоха малко парче хляб.“ към беседата >>
66. Мечът на Духа, НБ , София, 9.9.1934г.,
- Всяка тревога отравя млякото.
Ако майката не знае, с физическата храна, която дава на детето, тя може да го осакати. Много майки още в началото осакатяват своите деца. Много хора са осакатени. Някои хора са осакатени в първия месец на бременността, някои – във втория, някои – в третия, а някои се осакащат след като се родят – до третата година. Докато детето бозае от майка си, тя може да го осакати. Всяка тревога отравя млякото. Майката, която храни детето си с мляко, не трябва да има никакви отрицателни мисли. Всяка отрицателна мисъл носи такава страшна отрова, с която може майката да отрови детето си. Животът е предизвикал тази отрицателна мисъл. След това започва да възпитава детето си и казва: „Това няма да правиш, онова няма да правиш! “ Нашият живот седи в едни правила, които ние сами не можем да изпълним. към беседата >>
- Следователно всяка една тревога, всяка една неестествена скръб, всяко мъчение, това е едно предохранително средство и показва, че другояче трябва да мислиш.
Та, и сега, някой път, нали виждате, че нещо си го хванал, но на втория ден виждаш, че всичко това се е разсипало. А Божественото е това, което може да се употреби и което може да внесе растеж в него. Това, което дава светлина на ума, разширение на чувствата и сила на неговата воля, то е Божествено. В Божественото има едно свойство, че човек при Божественото расте, то отива от светлина в светлина, от сила в сила, от мощ в мощ. А пък при обратния процес човек постоянно губи, докато целият живот се обезсмисли. Следователно всяка една тревога, всяка една неестествена скръб, всяко мъчение, това е едно предохранително средство и показва, че другояче трябва да мислиш. към беседата >>
68. Посвещения в живота / Четирите посвещения в живота (Великите посвещения. В какво седи силата ми), УС , София, 7.10.1934г.,
- И туй буквално да разберете, веднага ще настане една тревога у вас. (втори вариант)
Аз не искам да изведа като логическо заключение, защото той не е лесен въпрос. Аз уподобявам това на влиянието на животинското у човека. Влиянието на змията, която все още упражнява влияние. Човек не е свободен от змията. Сега да ви кажа тъй: Христос иска от вас да се отречете от себе си, от имането си, от всичко. И туй буквално да разберете, веднага ще настане една тревога у вас. Жената, като чу, че от плода ще стане като Бога, веднага пожела да яде от плода, на часа. Но ако на вас се каже, че трябва да се откажете от това, от онова, във вас ще настане една борба, ще питате: „Защо трябва да се отречем? “ „Че защо трябва да напуснем баща си и майка си? “ „Какво прегрешение са направили баща ми и майка ми? Те са ме отгледали.“ към втори вариант >>
70. Правилното пеене, ООК , София, 5.6.1935г.,
- Моят камертон може да се измени, ако имам известна тревога в ума си, ако имам известна тревога в чувствата си, в постъпките си.
Сега разбирате право. По някой път аз оценявам хората дотолкова, доколкото могат да пеят. Пее някой, аз го сравнявам сега, той със своя камертон си дава тон. Аз вадя моя камертон, удрям и проверявам. (Учителят постави двата пръста, показалеца и средния пръст, във вид па камертон.) Неговият камертон може да се измени, но моят не може да се измени. Моят камертон може да се измени, ако имам известна тревога в ума си, ако имам известна тревога в чувствата си, в постъпките си. Тия две страни на камертона (пръстите) - едната страна на камертона е положителна, другата страна е отрицателна - са много чувствителни. Следователно между двете страни, които са положителна и отрицателна, може да се яви едно музикално трептене. Двете страни са отрицателни, никакъв музикален тон не може да се яви. към беседата >>
72. Проява на Любовта, СБ , РБ , 7-те езера, 23.8.1935г.,
- Главата на хората побелява от тревога, но въпреки това не ги довежда до правилно разрешаване на въпросите.
Орачът оре нивата с воловете и когато се върне у дома си, нахрани воловете, даде им малко слама, малко ярма и после казва, че добре ги нахранил. Това не е даване, но – взимане. След като воловете са работили цял ден, след като са робували, ти им даваш незначителна част от това, което си взел от тях. Човек трябва да мисли право. За тази цел той трябва да освободи ума си от всички тревоги, от всички смущения. Главата на хората побелява от тревога, но въпреки това не ги довежда до правилно разрешаване на въпросите. към беседата >>
73. Стари и нови разбирания, СБ , РБ , София, 2.9.1935г.,
- Ако го изслушате спокойно, без тревога, той по-скоро ще свърши разговора си.
Намислили сте днес да се занимавате с един научен въпрос. В това време дохожда един ваш познат да ви поговори по своите работи. Човекът иска да чуе вашия съвет. Започва да ви разправя, че жена му била малко болна, че дъщеря му следвала гимназия, че работите му били объркани, не знае, какво да прави. Вие се смущавате, виждате, че времето минава, а той изнася работите си една след друга. Ако го изслушате спокойно, без тревога, той по-скоро ще свърши разговора си. Колкото повече се смущавате, толкова по-голямо е неговото желание да ви задържа. При това вие искате да вършите волята Божия, а не знаете, как да постъпите: да го изслушате, или да го напуснете. Ако сте англичанин, лесно ще се справите. Когато англичанинът има никаква работа, или е определил среща с някое лице, а го задържат гости в дома му, като дойде определеният час, той взима шапката си, казва, че има работа и излиза. Ако гостите искат да останат в дома му, той ги оставя и заминава. към беседата >>
74. Отворени книги, СБ , РБ , София, 4.9.1935г.,
- Докато се отговори на заявлението, ученикът изживява тревога: ще го приемат, или не.
Съвременните хора се намират в положението на ученик, който постъпва в гимназия или в университет. Първата му работа е да подаде заявление за приемане в съответното училище, придружено с необходимите документи за ценз. Докато се отговори на заявлението, ученикът изживява тревога: ще го приемат, или не. Най-после му отговарят, че е приет. След това иде втората тревога: ще може ли да учи, да следва с успех училището. Като започне да учи, указва се, че е способен и задоволява изискванията на своите учители и професори. Като мине и тази тревога, иде трета – ще има ли достатъчно материални средства за следване в училището. Значи, ученикът е приет в училището, при това е способен, но се смущава, ще може ли баща му да го издържа, да свърши училището. към беседата >>
- След това иде втората тревога: ще може ли да учи, да следва с успех училището.
Съвременните хора се намират в положението на ученик, който постъпва в гимназия или в университет. Първата му работа е да подаде заявление за приемане в съответното училище, придружено с необходимите документи за ценз. Докато се отговори на заявлението, ученикът изживява тревога: ще го приемат, или не. Най-после му отговарят, че е приет. След това иде втората тревога: ще може ли да учи, да следва с успех училището. Като започне да учи, указва се, че е способен и задоволява изискванията на своите учители и професори. Като мине и тази тревога, иде трета – ще има ли достатъчно материални средства за следване в училището. Значи, ученикът е приет в училището, при това е способен, но се смущава, ще може ли баща му да го издържа, да свърши училището. Следователно, за да свърши ученикът училище, три условия трябва да бъдат в съгласие: да го приемат в училището, да бъде способен да учи и да има средства за издръжка. Някои хора имат първия род мъчнотии, други – втория род, а трети – последните мъчнотии – нямат средства за издържане. към беседата >>
- Като мине и тази тревога, иде трета – ще има ли достатъчно материални средства за следване в училището.
Първата му работа е да подаде заявление за приемане в съответното училище, придружено с необходимите документи за ценз. Докато се отговори на заявлението, ученикът изживява тревога: ще го приемат, или не. Най-после му отговарят, че е приет. След това иде втората тревога: ще може ли да учи, да следва с успех училището. Като започне да учи, указва се, че е способен и задоволява изискванията на своите учители и професори. Като мине и тази тревога, иде трета – ще има ли достатъчно материални средства за следване в училището. Значи, ученикът е приет в училището, при това е способен, но се смущава, ще може ли баща му да го издържа, да свърши училището. Следователно, за да свърши ученикът училище, три условия трябва да бъдат в съгласие: да го приемат в училището, да бъде способен да учи и да има средства за издръжка. Някои хора имат първия род мъчнотии, други – втория род, а трети – последните мъчнотии – нямат средства за издържане. към беседата >>
75. Единият лев, ООК , София, 30.10.1935г.,
- Като дойде напрежението – без тревога!
Не само вяра, имайте любов и приложете Божественото! После, не се тревожете, защото героят не се тревожи. Героят, като дойде при един камък, стегне се, изпъкнат му жилите и вдигне камъка. В него има напрежение, той казва: "Ще вдигна този камък! " Да има у вас напрежение, без тревоги. Като дойде напрежението – без тревога! Но нека да има напрежение. Да не мислите, че като влезете в Божествения свят, ще ви посрещнат като млада булка и само ще ви мажат ръцете и лицето с глицерин? Не. към беседата >>
76. Иди повикай мъжа си, НБ , София, 1.12.1935г.,
- Като тръгнали наново, тя се успокоила съвършено, всичката предишна тревога изчезнала.
Каква била причината за това сътресение? Както пътувал тренът, случило се, че се ударил силно в един вагон, който останал точно на пътя, дето минавал техният трен. Този вагон се откъснал от експреса, който минавал преди няколко часа по същия път. Тогава техният трен спрял, докато дойде нов локомотив, който поел вагоните. Те трябвало на това място да прекарат цели два часа. Като тръгнали наново, тя се успокоила съвършено, всичката предишна тревога изчезнала. Питам: Кое е било онова, което ѝ притеснявало душата. Имало нещо, което я притеснявало. Вътре в нея нещо ѝ подсказвало, че ще (се) случи нещо, ще прекарат една малка катастрофа. Такава катастрофа се случила и в умствения свят едновременно. Често хората очакват някой да дойде да им предскаже какво има да им се случи отвън. към беседата >>
77. По новия начин. Коприненият конец / Коприненият конец, УС , София, 15.12.1935г.,
- Пари да не е, всичко туй, ама душата ти да остане чиста, да остане вярата, любовта, упованието на Бога, не на неправилното богатство, което ще внесе само тревога.
Волската старост е вече една възможност човек да стане. Какво ще изгуби? Трябва ли старият вол да плаче, че е остарял? Той трябва да се радва, че се освобождава от своята волска форма. Ами че баща ти на тебе оставил едно неправедно богатство – трябва ли да плачеш, че си го изгубил? Пари да не е, всичко туй, ама душата ти да остане чиста, да остане вярата, любовта, упованието на Бога, не на неправилното богатство, което ще внесе само тревога. У нас трябва не едно неправедно богатство, което сам не си придобил. В нас трябва да остане само онова богатство, което е праведно. Всичко онова, което е съществено, което е излязло от Бога, то трябва да остане. А всичко онова, което е човешко, което с човешка ръка е придобито, всичко туй трябва да си иде откъдето е дошло. Всички ония човешки мисли, всичко туй трябва да ни слуша. към беседата >>
78. Не съдете по лице, НБ , София, 12.1.1936г.,
- Това, което не е, то всякога носи тревога на човека.
Безверникът вярва в това, което не е, и получава това, което не е. Тази е разликата между двете вярвания. Нямам нищо против това, но казвам на безверника: Ти един ден ще дойдеш да вярваш в това, което е. За когото и да се отнася това, безразлично, но той трябва да знае, че силата е в мене, в това, което е. Следователно, това, което е, винаги дава успокоение, мир на човека. Това, което не е, то всякога носи тревога на човека. Вземете, запример, един търговец, баща на няколко деца. Дето ходи, той постоянно се безпокои, тревожи се, че заборчлял, че ще загуби всичко. Той вярва в това, което не е. Той казва: Отиде нашата работа. Питам: Ако построя воденицата си при един богат извор, който никога не пресъхва, имам ли право да се съмнявам? към беседата >>
81. Царството небесно, НБ , София, 17.1.1937г.,
- Една тревога, една лоша мисъл е в състояние да умъртви в човека около 1–2–3 милиона клетки в неговия организъм.
Учените хора държат статистика за всичките промени, за всичките изтребления, които стават днес, за да покажат един ден на хората какви големи разрушения са ставали. Една тревога, една лоша мисъл е в състояние да умъртви в човека около 1–2–3 милиона клетки в неговия организъм. И след това тези клетки трябва отново да се пресъздадат. Погледнете един човек, вижте, че е отслабнал. Става нещо в неговия организъм. Дали това произтича от външни или от вътрешни причини, то е друг въпрос. Важно е, че всяка скръб, всяко страдание, всяко неестествено положение ще постави човек в някаква промяна. към беседата >>
82. Първата дума, УС , София, 25.4.1937г.,
- Без да мисли много, свещеникът дръпнал дръжката за тревога, и влакът спрял.
Един свещеник пътувал с влак от Гюргево за Букурещ. Във време на движението, той подавал главата си от прозореца, да гледа гарите и пътя, по който минавал влакът. Явил се силен вятър, който отнел шапката му — нова, хубава шапка. Без да мисли много, свещеникът дръпнал дръжката за тревога, и влакът спрял. Кондукторът веднага влязъл в купето, откъдето идела тревогата, и запитал: Какво има? Свещеникът веднага се обърнал към него с думите: Вятърът ми отнесе новата шапка. Кондукторът не казал нищо, но веднага взел лист и написал глобата, която трябвало да плати. Свещеникът платил такава глоба, с която можел да си купи още десет нови шапки, по-хубави от тая, която вятърът му задигнал. Не е позволено да спираш движението на Божествения влак за една попска шапка. към беседата >>
- Ти мислиш, че твоето верую е много важно и надаваш вик, тревога, че си го изгубил.
Кондукторът не казал нищо, но веднага взел лист и написал глобата, която трябвало да плати. Свещеникът платил такава глоба, с която можел да си купи още десет нови шапки, по-хубави от тая, която вятърът му задигнал. Не е позволено да спираш движението на Божествения влак за една попска шапка. Всяко човешко верую е една попска шапка. Ти туряш своето обикновено верую на главата си, но излезе силен вятър и го задигне. Ти мислиш, че твоето верую е много важно и надаваш вик, тревога, че си го изгубил. Това верую е важно за даден случай. Вън от тоя случай, то ще ти причини голяма пакост, ще платиш за него голяма глоба. към беседата >>
83. И виделината свети, НБ , София, 21.11.1937г.,
- Има смисъл човек да бърза, но в тази бързина не трябва да има никаква тревога, че това нямал, че онова нямал.
И тъй, от какво зависи щастието на човека на земята? Щастието на човека зависи от неговото разбиране. За да бъде щастлив, човек трябва да бърза. Да бърза, това значи да се стреми човек да постигне нещо в един момент. Има смисъл човек да бърза да постигне нещо в един момент. Има смисъл човек да бърза, но в тази бързина не трябва да има никаква тревога, че това нямал, че онова нямал. Всичко трябва да дойде на своето време, без да се бърза в постиженията с тревоги и безпокойства. Всички неща в разумния свят стават точно на времето си, те не закъсняват нито секунда. Те могат да закъснеят най-много с осем минути. Това е по отношение на времето, с което иде слънчевата светлина до земята. Докато дойде до земята, светлината закъснява с осем минути. към беседата >>
85. Правилно разбиране, ООК , София, 11.1.1939г.,
- Свършиш университет, нямаш работа, заминеш си, свършиш с тревога.
Да усетиш приятността на богатството, да усетиш приятността на сиромашията, на всичките работи. То е физическият живот. Ние така не сме живяли. Направиш една къща, тамън я изплатиш, задигнат те за другия свят. Само тревоги имаш. Свършиш университет, нямаш работа, заминеш си, свършиш с тревога. Станал си красив, дойде някоя сипаница, набръчка ти лицето, отиде ти красотата. Всичките блага, които Бог ни е дал, ние сме ги изгубили, това не е живот. Живот се подразбира онова, което Бог ни е дал на земята, да го използуваме. Имаме право да живеем. Не както хората искат, но тъй както Бог е определил. към беседата >>
87. Любовта като среда, като сила и като възможност, НБ , София, 30.4.1939г.,
- В чистата мисъл няма никаква тревога.
Не могат ли да си създадат такава глава, те не могат да станат като човека. Ние казваме, че животните не могат да мислят. Това е много общо казано. Да мисли, това е много неопределено идея. Да се тревожи човек, това не значи, че той мисли. В чистата мисъл няма никаква тревога. Да мисли човек, това значи никак да не се тревожи. Човек [не] трябва да се съмнява, че съществува един разумен свят, в който нещата са добре устроени и предвидени, преди още той да е дошъл на земята. Следователно, няма защо да се безпокой. Безпокойството на човека произтича от факта, че той е направил някакво погрешка, вследствие на което е влошил работите. Понякога той направи погрешка, без да я съзнава. към беседата >>
88. Отмерени отношения, МОК , София, 3.11.1939г.,
- Питам, тази тревога на листата за тяхно зло ли е?
Силният човек е винаги спокоен. Слабият човек е винаги неспокоен. Когато дойде вятърът, когато задуха, кого тревожи повече, канарите ли, или листата? Листата, като дойде вятърът, се люлеят. Питам, тази тревога на листата за тяхно зло ли е? Голяма тревога всички имат. Престане вятърът – всички утихват. Обаче, когато тия ветрове духат, канарите са спокойни. Но питам, кой сега приема повече влага от природата, малките листа или канарите? Листата приемат в дадения случай повече. към беседата >>
- Голяма тревога всички имат.
Силният човек е винаги спокоен. Слабият човек е винаги неспокоен. Когато дойде вятърът, когато задуха, кого тревожи повече, канарите ли, или листата? Листата, като дойде вятърът, се люлеят. Питам, тази тревога на листата за тяхно зло ли е? Голяма тревога всички имат. Престане вятърът – всички утихват. Обаче, когато тия ветрове духат, канарите са спокойни. Но питам, кой сега приема повече влага от природата, малките листа или канарите? Листата приемат в дадения случай повече. към беседата >>
91. Що е истинно, НБ , София, 25.2.1940г.,
- Най-първо, стремете се да не се тревожите, понеже всяка една тревога носи една ужасна отрова.
Казва апостолът: „Най-после, братя, що е истинно, що е честно, що е праведно, що е чисто, що е любезно, що е благодатно – ако има нещо добродетелно, и ако има нещо похвално – това размишлявайте.“ Знаете ли тревогите, които имате, на какво са признак? Не искам да ви дам диагноза. Най-първо, стремете се да не се тревожите, понеже всяка една тревога носи една ужасна отрова. Тогава тази отрова действува по един кабалистичен закон на числата. Направиш една погрешка веднъж, два пъти, три пъти и дойдеш до едно място, дето се експлодира. Не докарвайте нещата да експлодират. Днес се разсърдиш, утре се разсърдиш. За своето добро не се тревожете. към беседата >>
92. При къпалнята, НБ , София, 7.4.1940г.,
- За да заспиш, не трябва да имаш никаква тревога в ума си.
Запример, много пъти не можете да спите вечерно време, защото не знаете как да си легнете. Някои имате обичай, ще седнете на леглото, ще преметнете краката, ще се повъртите на леглото на лявата, на дясната страна, един час ще се въртите, докато заспите. За да заспиш, не трябва да имаш никаква тревога в ума си. Ти пред леглото да снемеш всичките раници, умът ти да бъде свободен. Ти легнеш с раница, умът ти е пълен с мисъл. Ходил си на театър, ходил си на опера, целият оркестър гърми в главата ти, всичките инструменти чуваш в главата, врява, шум, спи ли се? Или може да си бил на бойното поле, гранати се пукат. Този шум е в главата ти. към беседата >>
94. Сила и безсилие, ООК , София, 19.6.1940г.,
- Всяка тревога е отзад, задната част на мозъка щом е възбудена, тревога има.
Дотогава, докато ти се безпокоиш, ти живееш отзад на главата. Ти разсъждаваш със задния мозък, щом се тревожиш, ти мислиш отзад. Щом започнеш да мислиш, спреш тревогата, ти си отпред. Всяка тревога е отзад, задната част на мозъка щом е възбудена, тревога има. Щом предната част работи добре, тревогата престава. Пътят ти е осветен, срещаш по-малко препятствия. От какво иде тревогата? От самите препятствия. Сега аз не искам да се спирам върху въпроса. към беседата >>
95. Да имате любов, СБ , РБ , София, 11.8.1940г.,
- Обичта внася разположение в човека, а не тревога.
Повече от всички хора? Това не е още мярка. Друг е въпросът, ако кажете на някого, че го обичате като себе си. Като „себе си“, това е мащаб, който всички познават. Да обичаш някого, това значи, да работиш за него, като за себе си. Обичта внася разположение в човека, а не тревога. Когато помислиш за онзи, когото обичаш, сърцето и умът ти се изпълват с вътрешна радост и разположение; пред теб се отваря широк, красив свят. към беседата >>
98. Единствената свобода, ООК , София, 11.12.1940г.,
- От доброто мислене – не тревога да имаш като мислиш. (втори вариант)
“ Ако не обичаш, кръвообращението в тебе няма да става редовно. Кръвообращението ако не става редовно, в тялото ще се зароди много кал и тогава от безлюбието идат всички болести. С любовта иде здравето. Защо трябва да мислиш? – Защото ако не мислиш, всичките болести идват. От доброто мислене – не тревога да имаш като мислиш. От добрата мисъл иде здравето. После, ние казваме, че трябва да носим истината. Истината вече е изкуство. Благата, които любовта ни дава, благата, които мъдростта ни дава, като дойде истината – ще те научи как да използваш Божиите блага. Само в истината човек може да бъде щастлив, а щастието носи свобода. към втори вариант >>
- Отъ доброто мислене – не тревога да имашъ, като мислишъ.
“ Ако не обичашъ, кръвообращението въ тебе нѣма да става редовно. Кръвообращението, ако не става редовно, въ тѣлото ще се зароди много каль и тогава отъ безлюбието идатъ всички болести. Съ любовьта иде здравето. Защо трѣбва да мислишъ? – Защото, ако не мислишъ, всичкитѣ болести идватъ. Отъ доброто мислене – не тревога да имашъ, като мислишъ. Отъ добрата мисъль иде здравето. После, ние казваме, че трѣбва да носимъ истината. Истината вече е изкуство. Благата, които любовьта ни дава, благата, които мѫдростьта ни дава, като дойде истината – ще те научи какъ да използувашъ Божиитѣ блага. Само въ истината човѣкъ може да бѫде щастливъ, а щастието носи свобода. към беседата >>
100. Добре ще бѫде / Добре ще бъде, ООК , София, 16.4.1941г.,
- Като се даде тревога тук, ангелите идат отгоре да защитават. (втори вариант)
Всички други избягали. Излязох, оттук-оттам научих много работи. Ако човек не вярва в Бога, ще му се пръсне сърцето. Казвам: Каквото Господ даде, от- правих ума си към Бога”. Казвам: Човек трябва да има светлина във време на мъчнотии, ще почувствува онова – Божественото. Като се даде тревога тук, ангелите идат отгоре да защитават. След като се мина канонадата*, виждам тук из двора, намериха парчета от шрапнелите* не от неприятелските бомби, но от нашитe гранати, с които стрелят. Като гонеха неприятеля, те се пукат и като падат – могат да претрепят човека. За спомен около десетина парчета паднали. Паднаха наблизо, не са влезли в прозорците. Намериха и малки патрончета. към втори вариант >>
- Като се даде тревога, как ще се молят, кажете? (втори вариант)
Като се даде тревога, как ще се молят, кажете? Преди години във варна през тази, страстната седмица стана един случай. Казал някой, че станало земетресение, както били събрани в градската църква “Св.Никола”, но се затварят вратите и 19 души били смачкани отдолу. Като се натрупали всичките хора, не могат да излязат. 19 души умряха. Като казали, че има земетресение, всички бягат, да не би да се събори църквата. към втори вариант >>
- Като се даде тревога тукъ, ангелитѣ идатъ отгоре да защитаватъ.
Всички други избѣгали. Излѣзохъ, оттукъ-оттамъ научихъ много работи. Ако човѣкъ не вѣрва въ Бога, ще му се пръсне сърдцето. Казвамъ: Каквото Господь даде, отправихъ ума си къмъ Бога“. Казвамъ: Човѣкъ трѣбва да има свѣтлина въ време на мѫчнотии, ще почувствува онова – Божественото. Като се даде тревога тукъ, ангелитѣ идатъ отгоре да защитаватъ. Следъ като се мина канонадата, виждамъ тукъ изъ двора, намѣриха парчета отъ шрапнелитѣ не отъ неприятелскитѣ бомби, но отъ нашитѣ гранати, съ които стрелятъ. Като гонѣха неприятеля, тѣ се пукатъ и като падатъ – могатъ да претрепятъ човѣка. За споменъ около десетина парчета паднали. Паднаха наблизо, не сѫ влѣзли въ прозорцитѣ. Намѣриха и малки патрончета. към беседата >>
- Като се даде тревога, какъ ще се молятъ, кажете?
Когато оная вечерь англичанитѣ пущаха своитѣ ракети съ парашутъ, (нѣкои) казватъ: „Каква хубава звезда, като пентаграмъ“, около петь минути освѣтява цѣлото мѣсто наоколо, да видятъ намѣсто ли сѫ хвърлили бомбитѣ или не. Нѣкой пѫть въ васъ такива парашути, като се запалятъ въ васъ, отъ чернитѣ братя искатъ да видятъ нѣкакъвъ обектъ – да хвърлятъ нѣкаква бомба. Сега, презъ тази седмица, (нѣкои) се събиратъ да се молятъ. Като се даде тревога, какъ ще се молятъ, кажете? Преди години въ Варна презъ тази, страстната седмица стана единъ случай. Казалъ нѣкой, че станало земетресение, както били събрани въ градската църква „Св.Никола“, но се затварятъ вратитѣ и 19 души били смакчани отдолу. Като се натрупали всичкитѣ хора, не могатъ да излѣзатъ. 19 души умрѣха. Като казали, че има земетресение, всички бѣгатъ, да не би да се събори църквата. към беседата >>
101. Едно ти не достига, НБ , София, 11.5.1941г.,
- Ще се съблечеш, стане някаква тревога, идат аероплани, хайде, пак ставай, обличай се.
Та казвам, вие постоянно мислите какво ще правите, как ще си изкарате прехраната. Целия ден мислите само за ядене: че кашкавал няма, сирене няма, масълце по 150–200 грама дават, в хляба царевица има. Влезете вътре, не е сготвено хубаво, неразположен си. Тамън се освободиш от закуската, мислиш за обеда, после пък – за вечерята. Хайде, вечеряш, сънят дошъл, лягаш на леглото под юргана. Ще се съблечеш, стане някаква тревога, идат аероплани, хайде, пак ставай, обличай се. Ако си в Англия, какво ще правиш? Ще изскочи умът на човека. Казвам, че ние имаме една християнска култура. Съвременните християни казват: „Едно време хората бяха културни.“ Ние сме културни. Тия културните хора се бият тъй юнашки, както светът никога не се е бил досега. към беседата >>
105. Блажени кротките, НБ , София, 23.11.1941г.,
- Ще почнеш да приемаш тази светлина, както трябва, защото ако постоянно ти си разтревожен, твоята тревога е едно препятствие, за да можеш да приемеш онази здравословната светлина да просвети ума ти.
Ако дойдеш до това положение да даваш и да вземаш, колкото трябва, твоето положение веднага ще се измени. Ти не дишаш както трябва. Ще започнеш да дишаш както трябва. Или пък заболеят те очите. Не приемаш светлината, както трябва. Ще почнеш да приемаш тази светлина, както трябва, защото ако постоянно ти си разтревожен, твоята тревога е едно препятствие, за да можеш да приемеш онази здравословната светлина да просвети ума ти. Умът страда от липса на храна. Светлината е потребна за човешката мисъл. Така се разбира, не само да вижда човек е потребна светлината. Ти виждаш, но едновременно твоята мисъл се храни с онова, което виждаш. При виждането, онова, което виждаш, те радва. към беседата >>
107. Припомняне, МОК , София, 20.3.1942г.,
- Като проследите, вие сте заповядвали, кряскали сте, събуждали сте майка си, пяли сте, заповядвали сте, цялата къща сте държали в тревога.
Един шапкар, като направи шапка и той да каже така. Един писател, като напише книга, който я прочете да промени живота си. След колко години може да стане туй? Много дълъг период. Запример, вие когато сте били деца, имате ли възпоменание за плача? Като проследите, вие сте заповядвали, кряскали сте, събуждали сте майка си, пяли сте, заповядвали сте, цялата къща сте държали в тревога. Какви са били вашите подбуждения, не знаете. Запример, има известни неща, които стават. Жадният, като минава през пустинята при жаждата може да направи неща, които в друго състояние не ги прави. Хората правят някои насилия и забравят тия работи. Като дойде изобилието, ония неща изчезват. към беседата >>
109. Животът за любовта, УС , София, 3.5.1942г.,
- Умреш, тревога има, плачат.
Младите, поне един ден вие сте чувствали, когато хората са влюбени, като че разрешават този въпрос. Усъмнят се, любовта изгубват, по стария начин живеят. Стрият начин е оране на нивата: днес те впрегнат да ореш, утре те впрегнат, остенът играе. Остенът е закон, несгодите на живота. Тревожиш се за децата, за къщата. Умреш, тревога има, плачат. Ще те турят в гроба, питат: „Къде отиде, в оня свят ли е, или къде е? “ Казвам: „Там е горе, на кюнеца.“ По някой път виждам умрели тук, на кюнеца се наредили. към беседата >>
111. Добрият път, УС , София, 7.6.1942г.,
- Туй, което внася тревога в човешката душа, то не е реално, то не е духовният свят, нито е Божественият свят, нито е човешкият свят.
Христос говори за една врата, говори за крадци. Всички мисли, които отнемат от човека, те не са реални, сенки на нещата са. Туй, което внася тревога в човешката душа, то не е реално, то не е духовният свят, нито е Божественият свят, нито е човешкият свят. Всяка мисъл, която смущава човешката душа, вие оставете отвън. Влезе в окото една малка песъчинка, то не съставя част от вас. То е твърда материя, дошла отвън. Често човек трябва да плаче дълго време, за да може чрез сълзите да я изхвърли. Скръбта иде, защото някоя прашинка е влязла от външния свят в духовния свят и целия ден вие страдате, за да се освободите. към беседата >>
- Когато дошла първата тревога, не се молила.
Една сестра ми разправяше за този аероплан. Тя не чула първата тревога, но чула, когато свирили отбой. Помислила, че то е тревога и се молила. Когато дошла първата тревога, не се молила. След отбой се молила, аеропланът заминал. Когато другите престанали да се молят, тогава тя се молила да я избави Господ, тя чула отбоя и се молила двайсет минути да я избави Господ от злото. Питам: в началото ли трябва да се молите, или в края? В края благодарете, че са си заминали. Сега, когато трябва да благодарим, да се молим да ни избави Господ не е на място. към беседата >>
- Казвам, когато идат аеропланите, бъдете будни да слушате първата тревога, да слушате и последната, да знаете в началото как да се молите и в края как да благодариш, да измените тази молитва.
След отбой се молила, аеропланът заминал. Когато другите престанали да се молят, тогава тя се молила да я избави Господ, тя чула отбоя и се молила двайсет минути да я избави Господ от злото. Питам: в началото ли трябва да се молите, или в края? В края благодарете, че са си заминали. Сега, когато трябва да благодарим, да се молим да ни избави Господ не е на място. Казвам, когато идат аеропланите, бъдете будни да слушате първата тревога, да слушате и последната, да знаете в началото как да се молите и в края как да благодариш, да измените тази молитва. Казва: „Напразно се молих, те отбой свирили, аз се моля. Излязох вън, гледам, тази работа се е свършила. Моля се за нищо и никакво.“ То значи праните, чистите дрехи да мислиш, че си ги опрал. Не бутай чистите дрехи, не ги пери наново. Нечистите да се перат, разбирам, но чистите защо ще ги перете? към беседата >>
113. Тайната стаичка, СБ , РБ , София, 19.8.1942г.,
- Като изгуби нещо ценно, човек губи и самообладанието си и се предава на тревога и безпокойство.
За да постигне това, той трябва да се намира в особено състояние. Иначе, той ще гледа, ще слуша, ще мирише, ще говори, ще яде и ще се движи, но механически. Време е вече да се освободи от механическия живот. Механическият живот подразбира движение по инерция, в което съзнанието не участвува. Гневът и безпокойството за загубване на нещо ценно, създават в човека състояние на инерция, при което, изпадне ли веднъж, мъчно може да се върне в първото си положение. Като изгуби нещо ценно, човек губи и самообладанието си и се предава на тревога и безпокойство. Ако пък се разгневи, той губи вътрешния си мир, който дълго време не може да възстанови. Гневът е полезен, като енергия, когато е под влияние на ума, на сърцето и на волята. Ако те не могат да го регулират, гневът действува разрушително. Той е порой, който прави големи пакости. Каквото срещне на пътя си, отнася го със себе си. към беседата >>
120. Четири вида освобождение, МОК , София, 18.6.1943г.,
- Ако сте невнимателни, молците може да изядат някоя рокля, ако е вълнена, и – веднага тревога.
Веднага купиш една, втора, трета, четвърта, пета, шеста, 13 рокли ги наредиш. За всеки сезон. Питам, като имаш 13 рокли, какво ще придобиеш? Ако една сестра има само 2 рокли, а другата има 12, каква ще бъде разликата между тях? 12 рокли може да ви създадат неприятности. Ако сте невнимателни, молците може да изядат някоя рокля, ако е вълнена, и – веднага тревога. Двете рокли, понеже ще ги обличате, няма да ги изядат молците. Понеже 10-те рокли ще почиват през лятото, ще видите, че някой молец е проял роклята. Вие се смущавате, как тъй да влезе молец? Много работи в света смущават хората. Всяко нещо, което имате, трябва да ви върши работа. към беседата >>