Намерени са 537 резултата от 274 беседи с части от думите : 'Съвест'.
1. Разговор трети - Храната и Словото, ИБ , , 14.7.1900г.,
- Защото онзи, който е разбрал Словото и не иска да го изпълни, понеже се усъмнява, че то е неприложимо и неизпълнимо, като почне да го гризе съвестта му, той ще си състави хиляди тълкувания, които не са нищо друго, освен едно извинение да изнасили Истината и да успокои пак изново себе си, че тъй не трябва да се разбира еди кой си стих, ами другояче.
Ето пак виждам, че твоето сърце се смущава; вие като че ли усещате някаква вътрешна болка. Що те е теб грижа какво хората ще мислят, не е ли по-важно за теб какво Господ за теб мисли? Или ти още искаш да си под бремето на человечески предания и заблуждения? Не се мами, Словото Божие от человечески тълкувания не се мени. Словото Божие, който го разбира, трябва и да го върши, ако той не е изложен да стане жертва на лукави измами. Защото онзи, който е разбрал Словото и не иска да го изпълни, понеже се усъмнява, че то е неприложимо и неизпълнимо, като почне да го гризе съвестта му, той ще си състави хиляди тълкувания, които не са нищо друго, освен едно извинение да изнасили Истината и да успокои пак изново себе си, че тъй не трябва да се разбира еди кой си стих, ами другояче. И то защо – само да се избави от Истината, която го заставлява да стори това тъй, както е разбрал от Духът Божий. Ето злото на църквата, нейните тълкувания и извъртания на Словото Божие. Когато Исус ходеше по Земята, Той изказа Словата Божии толкова ясно, щото който ги чуеше, да не може да каже, че не ги е разбрал. И затова именно Той дойде от Небето, от лоното Божие – Той, Господ сам, който беше самата Истина, – да говори и свидетелства за самата Истина, която беше Той сам, скритият и съкровеният Господ на Мира. Какво по-добро свидетелство може да се даде на теб или на другиго, освен това, когато дойде Слънцето на Живота. към беседата >>
- Дръж съвестта си чиста, да те не смущава нищо.
Достатъчно е вече времето, което се е изминало в нерадение, съмнение, двоумение, колебание и хиляди други извинения. Сега е вече време благоприятно, ден избран и посветен Господу. Ден, в който ти трябва да Му служиш тъй, както е Нему угодно. Това Аз ще те науча и ще ти отворя път широк – да ходиш и да изпълняваш Волята Господня. Виждам, теб думите много те смущават, ти се много боиш от значения. Дръж съвестта си чиста, да те не смущава нищо. Земята е Господня и всичко, което е по нея. Тогова, когото Бог не осъжда, никой друг не може да го осъди. Аз днес ти говоря и да знаеш това, и да го пазиш в сърцето си. Силата е от Бога и тя се показва в твоята немощ. към беседата >>
2. Разговор пети - Въздигане Душа и Дух, ИБ , , 18.7.1900г.,
- От друга страна, твоята съвест, вътрешното ти самосъзнание на сърцето, което е обсебено от висшите подбуждения на Любовта и Доброто, те призовават да изпълниш своя си дълг.
Ти се усещаш, като че не си господар на себе си. Но тук борбата произлиза помежду нисшите и висши чувства на душата ти. Ти си поставен помежду два лагера на действующи сили – силите на Доброто и злото, които се състезават кой да има своето първенство в държавата на Духа ти. От една страна, светът със своите примамки и лъскания те влече към себе си, като ти налага своите взискания, че е много по-износно да живееш тъй, както всички други. И те предупреждава, че с всяко отклонение от неговите постановления ще се считаш за человек не на времето си, глупав и неразумен, да не можеш да извлечеш облагите си от самия този живот. От друга страна, твоята съвест, вътрешното ти самосъзнание на сърцето, което е обсебено от висшите подбуждения на Любовта и Доброто, те призовават да изпълниш своя си дълг. Не е ли този глас на твоя Господар, който те вика да се заловиш да вършиш Неговата работа? Да. И знаеш вече, че Той е велик и славен във всичко. Границите на Неговото Царство са обширни. Не е само този свят, който е зрънце посред океана на Неговите обширни владения. Могат ли теб, твоя мощен Дух, който ламти и желае да разпери своите крила и да литне към Небето, да те задоволят временните неща и облаги? към беседата >>
3. Мисли и упътвания, ИБ , , 1903г.,
- Стой на положението си, дето си поставен, и извършвай длъжността си, както я разбираш и ти е диктувана от твоята съвест, защото в това стои достойнството на человека.
Никога не бързай да я свършиш наполовин, защото ще трябва да я повториш изново, и то без да сполучиш целта, която гониш. При това помни, че всяко нещо в живота трябва да си има своето време и място, другояче ще трябва да се разкайваш, че си турил нещата не на мястото им и че си ги извършил не на времето им. А това ще ти струва много, понеже ще те лиши от това, което ти се пада да приемеш – твоето задоволство, че си сторил нещо добро. Защото хубостта на едно дело зависи от правилността и порядъка, по който следва да се извършва своевремено – и това е именно, което му дава своята ценност. Не предлагай услугите си там, дето не са нужни, нито приятелството си там, дето няма място. Стой на положението си, дето си поставен, и извършвай длъжността си, както я разбираш и ти е диктувана от твоята съвест, защото в това стои достойнството на человека. А всякой, който се обленява да проумява Истината, ще пострада – неговият светилник ще угасне, затова внимавай в живота си, да не би да сториш това да станеш немарлив към вечните начала и съградиш щастието си на пясък. Пази сърцето си от суетославие и ще бъдеш щастлив в живота си. Не желай това, което не ти трябва, и не искай невъзможното, понеже желаеш две неща непостижими. Във всяко нещо призовавай Бога, за да те благослови преди да го почнеш, и делото ти ще благоуспее. към беседата >>
- Слушай гласът на твоя Ангел-хранител – съвестта, за да си спокоен и блажен всякога.
Слушай гласът на твоя Ангел-хранител – съвестта, за да си спокоен и блажен всякога. Затова гледай как ходиш в пътя на Живота. Не се двоуми, кога имаш да избереш два противоположни пътя, защото в двоумението си ще покажеш своята слабост, която може да ти стане уловка да пострадаш. От два пътя винаги избирай правия, при все че е тесен и малцина са, които ходят там. И бъди уверен, че ще спестиш и време, тъй като няма да срещнеш големи препятствия. Не мъдрувай повече, отколкото знаеш, защото ще мязаш на человек, които харчи повече, отколкото има. към беседата >>
5. Протоколи от годишната среща на Веригата 1911 г. Велико Търново, СБ , В.Търново, 23.8.1911г.,
- Българинът е съвестен, но не е религиозен, а това е един народен грях, от който този народ е много страдал.
— Ще ви говоря за най-съществения въпрос, който може да ви занимава през тази година, защото човек трябва да урегулира отношенията си със света. Но както и да питате, знайте, че ще се отговори само на строго определено желание. И добре е да се види кой от вас ще каже някое определено желание. Българите нямат почитание нито към Бога, нито към приятелите си. Българинът е съвестен, но не е религиозен, а това е един народен грях, от който този народ е много страдал. Това е важно да се знае от Веригата, защото и вие изхождате от народа, та добре е да знаете, че като влизате във Веригата, вие влизате в съприкосновение със същества висши, та ако липсва във вас внимание, вашата работа ще бъде също както да се приближава сламата към огъня. към беседата >>
7. Любовта, НБ , София, 19.7.1914г.,
- Може да извлечете известна поука от тях, но всеки трябва да слуша онзи съвет, който Бог е вложил в неговата съвест.
Не ви съветвам никога да слушате хорски съвети. Може да извлечете известна поука от тях, но всеки трябва да слуша онзи съвет, който Бог е вложил в неговата съвест. Вижте какво казват хората и ако то е в съгласие с онова, което Господ ви казва вътрешно във вашата съвест, послушайте ги; ако не, не следвайте чужди съвети никога. Ако искате да бъдете свободни от грешки, непременно трябва да слушате Господа: всеки един, който не слуша Господа, не е умен човек, а е роб на своите външни влечения, на хората, на всички. към беседата >>
- Вижте какво казват хората и ако то е в съгласие с онова, което Господ ви казва вътрешно във вашата съвест, послушайте ги; ако не, не следвайте чужди съвети никога.
Не ви съветвам никога да слушате хорски съвети. Може да извлечете известна поука от тях, но всеки трябва да слуша онзи съвет, който Бог е вложил в неговата съвест. Вижте какво казват хората и ако то е в съгласие с онова, което Господ ви казва вътрешно във вашата съвест, послушайте ги; ако не, не следвайте чужди съвети никога. Ако искате да бъдете свободни от грешки, непременно трябва да слушате Господа: всеки един, който не слуша Господа, не е умен човек, а е роб на своите външни влечения, на хората, на всички. към беседата >>
8. Важността на малките неща, НБ , София, 16.8.1914г.,
- Това, което наричаме „съвест“, то са тия ангели, които живеят в нас и които отбелязват всяка наша постъпка, добра или лоша, и които казват: „Ти направи добре“, или: „Ти направи зле“.
Сега Христос, като казва „техните ангели“, подразбира ония умни същества, които държат сметка за нашите постъпки. Това, което наричаме „съвест“, то са тия ангели, които живеят в нас и които отбелязват всяка наша постъпка, добра или лоша, и които казват: „Ти направи добре“, или: „Ти направи зле“. Обидиш някого, ангелът му ти казва: „Твоята постъпка не е права“. Ти почнеш да се извиняваш: „Ама извини, малко бях нервен, неразположен, такива са условията“. Че си в това състояние, това няма нищо общо с правилото, че не бива да презираш тези малките, върху които почиват Божествените закони. към беседата >>
9. Фарисей и Митар, НБ , София, 18.10.1914г.,
- Има отлично развити домашни и обществени чувства, силно религиозно чувство, отзивчиво чувство на милосърдие, правилно разбиране на живота, отличен ум, лишен от софистика, силно развита съвест, която му показва грешките, и той не се свени да ги изповядва и пред Бога, и пред човеците, и пред себе си.
На възраст е между 40–45 години. Брада с черни рошави влакна, мустаци също – белег на голяма горещина; нос развит, възкъс, дебел, широк в крилата си – признак на добра дихателна система; човек на чувствата, импулсивен, като дете, всякога може да изкаже своята радост; като му дръпне половин кило винце, може да скача и се радва; като изтрезнее, почва да плаче, че жена му била болна. Слепоочните области силно развити; уши възголеми, почти като Толстоевите, като на човек, който краде, взема, но и дава – „Бащата и майката крадяха, хайде аз да дам, да облагодетелствам, дано Господ да ни прости греховете“. Очи има кафяви или винени – белег на естествената мекота и добродушие, които чакат само своето време да се проявят. Глава правилно развита, като главата на Сократ. Има отлично развити домашни и обществени чувства, силно религиозно чувство, отзивчиво чувство на милосърдие, правилно разбиране на живота, отличен ум, лишен от софистика, силно развита съвест, която му показва грешките, и той не се свени да ги изповядва и пред Бога, и пред човеците, и пред себе си. Няма превзети възгледи за своето благородство. Има религия, но в нея е поставил образа на Добрия Бог, а не своя. Всякога вярва, че този Добър Господ ще го изведе на видело. Има повече вяра в Него, отколкото в себе си. Има правилна философия: не се сравнява с по-нискостоящите от него крадци и вагабонти, а казва: „Господи, като гледам Тебе, ангелите, светиите, какво съм аз? към беседата >>
10. Словесното мляко, НБ , София, 29.11.1914г.,
- Опечете вашите съвести в Божествения огън, както рибата, която ловите.
В това подвизаване искам да изчезне от вас всеки страх: който иска да се подвизава в Христа, не трябва да се плаши от всеки процес. Опечете вашите съвести в Божествения огън, както рибата, която ловите. Рибата – едно от двете – или трябва да се опече, или да се осоли; същото е и с човека: среден път няма; инак ще се вмирише. Христос, като казва: „Ако солта е обезсолена“, разбира, че ако не сте обсолени, ще бъдете изхвърлени вън, когато инак ще ви турят в кацата. Аз бих предпочел да ме опекат, а не да ме осолят: за света е солта, а за нас е огънят; процесът на огъня е по-добър, защото той е процес на растене – на живот; осолването е процес на съхранение – да се спастри зародишът, за да се не развали. Ще рече, вие може да бъдете в две положения: или в положението на растене в Божествената градина, или зародиш в Божествения хамбар. Направете опит върху себе си, но опит върху този стих, който ви прочетох: той има дълбоко значение. към беседата >>
11. Христа да придобия, НБ , София, 5.11.1916г.,
- И душата в човека си има свой стремеж – например Милосърдие, Вяра, Надежда, Съвест, Любов към Бога.
Сега, когато ви говоря това, не искам да кажа, че не ви трябва сърце, ум и тяло, но твърдя, че тялото си има свои интереси и то си е в своето право, сърцето си има свой стремеж и то си е в своето правото, умът си има свой стремеж и той си е в своето право. И душата в човека си има свой стремеж – например Милосърдие, Вяра, Надежда, Съвест, Любов към Бога. Те са най-висшите чувства на душата и вие сте в тяхната атмосфера. Душата е атмосферата на самия човек. Следователно, ако искаме да разбираме човека, ако искаме да намерим Христа и ако искаме да образуваме едно хубаво тяло, ние трябва да живеем в тази възвишена атмосфера. Ако служите на тялото си, вие ще бъдете слуга, а то – господар. И един ден ще се разочаровате от него, както момата се разочарова от някой момък. към беседата >>
12. Растете в благодат! / Растене и познание, НБ , , 7.1.1917г.,
- Убийството на Петър I, в което бил замесен Александър I, възбудило съвестогризене и помрачило душата на последния, който нийде не намирал покой.
Ти не познаваш името Божие, царството Божие, а искаш да изпълниш волята Божия. Човек, който не познава името Божие, не може да изпълни волята Божия. Ти ще приличаш на онази майка, която прави ризи и гащички за деца, които няма още на света. В този процес – търсенето името Божие, царството Божие и волята Божия – ще дойде царството Небесно. Трябва да имаме доблестта на онзи руски цар, за когото Толстой разказва една легенда. Убийството на Петър I, в което бил замесен Александър I, възбудило съвестогризене и помрачило душата на последния, който нийде не намирал покой. Блясъкът на трона и суетните удоволствия не могли да го развлекат и успокоят. Той все повече и повече се затварял в себе си и най-сетне решил да абдикира и заживее в Таганрог като обикновен гражданин. Веднъж, като се разхождал извън този град, видял, че се трупат много хора около войници, наредени по пътя в две редици, без оръжие, а с тояжки. По едно време докарали стар войник, вързали му ръцете за дръжката на една пушка, смъкнали му ризата и, при биенето на барабан, подложили го на страшното наказание „минаване през пръчки“. Александър се вгледал в лицето на нещастния войник и бил поразен от чудната прилика между войника и него. към беседата >>
13. Доброто вино, НБ , София, 4.8.1918г.,
- Всички сегашни професии и занаяти пакъ ще сѫществуватъ, но ще се изпълняватъ добросъвестно и съ любовь. (втори вариант)
За да се приложи астралниятъ свѣтъ на земята, трѣбва да поканятъ Христа, ученицитѣ Му и Неговата майка на сватба. Христосъ представя разумния принципъ, който превръща злото въ добро; ученицитѣ Му представятъ хората, а майката Христова — съединителната връзка между духовния и физическия свѣтъ. Разумниятъ принципъ може да измѣни свѣта, не външно, а вѫтрешно. Всичко ще си остане, както е, но пречистено. Майки и бащи пакъ ще има, но ще изпълняватъ предназначението си съзнателно и съ любовь. Всички сегашни професии и занаяти пакъ ще сѫществуватъ, но ще се изпълняватъ добросъвестно и съ любовь. Учители, свещеници, проповѣдници, общественици, министри, търговци ще работятъ въ чистота, безъ измама и лъжа. Ако платътъ, който търговецътъ продава, е смѣсь отъ вълна и памукъ, той ще го продава за такъвъ, а нѣма да го продава за чистъ вълненъ. Всѣка отрицателна мисъль и всѣко отрицателно чувство, съ които хората си служатъ на земята, взиматъ реаленъ образъ въ астралния свѣтъ. Затова се казва, че човѣкъ не може да се освободи отъ дѣлата си нито на този, нито на онзи свѣтъ. Следователно, като мине лоша мисъль презъ ума ви, отправете къмъ нея мѫдростьта; като мине лошо чувство, напримѣръ, омраза, въ сърдцето ви, отправете къмъ него любовьта; и най-после, като се натъкнете на лъжата, отправете къмъ нея истината. към втори вариант >>
- Всички сегашни професии и занаяти пак ще съществуват, но ще се изпълняват добросъвестно и с Любов.
За да се приложи Астралният свят на земята, трябва да поканят Христа, учениците Му и Неговата майка на сватба. Христос представлява Разумният принцип, който превръща злото в Добро; учениците Му представляват хората, а майката Христова – съединителната връзка между Духовния и физическия свят. Разумният принцип може да измени света, не външно, а вътрешно. Всичко ще си остане, както е, но пречистено. Майки и бащи пак ще има, но ще изпълняват предназначението си съзнателно и с Любов. Всички сегашни професии и занаяти пак ще съществуват, но ще се изпълняват добросъвестно и с Любов. Учители, свещеници, проповедници, общественици, министри, търговци ще работят в Чистота, без измама и лъжа. Ако платът, който търговецът продава, е смес от вълна и памук, той ще го продава за такъв, а няма да го продава за чист вълнен. към беседата >>
14. Погледна Петра, НБ , София, 18.8.1918г.,
- Щом чуят петела, съвестта им се пробужда, те съзнават, че не са издържали на обещанията си и започват горко да плачат.
Съвременните хора се поставят на същите изпитания, като Петра. Така се изпитват убежденията им. Като не могат да издържат на своите обещания, петелът им се провиква: Кукуригу! Щом чуят петела, съвестта им се пробужда, те съзнават, че не са издържали на обещанията си и започват горко да плачат. Историята е пълна с такива примери. Галилей, например, е бил подложен на големи изпитания. Изправен пред инквизицията, трябвало да се откаже от убеждението си. От страх от наказание, той отрече своята идея, но щом го освободиха, каза: "Все пак Земята се върти." През времето на втората Пуническа война между картагенците и римляните, един римски патриций, на име Регул, бил хванат в плен и задържан в Картаген. Оттук той бил изпратен в Рим, с условие да води преговори за сключване на мира и да се върне обратно в Картаген. към беседата >>
15. Не може да се укрие, НБ , София, 15.9.1918г.,
- Те го делят на три области: задна част на главата, наречена двуличния човек – тя е обърната към физическия свят, към тъмнината; втората област е челото, обърнато към Ангелския свят – то показва мислителната сила на човека; третата област е горната част на главата, обърната към Божествения свят; в нея се намират религиозните и морални чувства на човека: съвест, Любов към Бога, милосърдие и др.
„Град, поставен на планина, не може да се укрие." Градът, т.е. човешката глава трябва да се постави на планина. Талантливият човек, добрият оратор, добрият поет обръщат внимание на хората, защото излизат от града, който има дванадесет врати. Френолозите изучават този град и намират в него 42 центъра, свързани с различни способности и чувства. Те го делят на три области: задна част на главата, наречена двуличния човек – тя е обърната към физическия свят, към тъмнината; втората област е челото, обърнато към Ангелския свят – то показва мислителната сила на човека; третата област е горната част на главата, обърната към Божествения свят; в нея се намират религиозните и морални чувства на човека: съвест, Любов към Бога, милосърдие и др. При това, важно е, доколко всеки човек е развивал правилно областите на своя град. Например, ако челото на човека е широко и ниско, той има широчина, но няма дълбочина в мислите си. Той прилича на широка, но плитка река. Челото трябва да бжде широко и високо, да има широчина и дълбочина – две важни мерки. Горната област на този град трябва да бъде повдигната във вид на кубе, а не сплесната. към беседата >>
16. Като себе си, НБ , София, 2.2.1919г.,
- Последният открил тайната, която носел десет години на съвестта си: признал си, че е истински виновник за престъплението, направено преди десет години.
Той си казал: Аз съм без баща и майка, минавам за нехранимайко, на никого не съм нужен. Ще отида в съда и ще кажа, че аз извърших престъплението. Същия ден той се явил пред съда и казал на прокурора и съдията, че престъплението е негово дело, а не на вдовицата. Така той освободил нещастната майка от затвора и поел нейната съдба върху себе си. След десет години един свещеник изповядвал един умиращ. Последният открил тайната, която носел десет години на съвестта си: признал си, че е истински виновник за престъплението, направено преди десет години. Веднага властта се разпоредила да освободят младия момък от затвора, но се оказало, че той е вече умрял. Значи, този млад човек е живял по човешки, а постъпвал по Божествено. Външно, този младеж носел дрехата на нехранимайко, на апаш, но вътрешно той работел върху себе си, облагородявал своята душа. Заслужава човек да се възхищава от подобни герои, които са готови на жертва. Те са смели, решителни, със стремеж към великото и възвишеното. към беседата >>
17. Моето иго, НБ , София, 9.3.1919г.,
- В тези пръсти се крие човешката религия, съвест, воля и правда.
Чистота и искреност се иска от човека. Как се познава чистия човек? – Като бръкнете с два пръста в неговото гърне, и пръстите ви останат чисти, той е чист. Така ще познаят и вашата чистота. С двата пръста жената рови в земята, да посади нещо. В тези пръсти се крие човешката религия, съвест, воля и правда. Ето защо, когато казвате, че човек трябва да се познае, това значи, да бръкне с двата си пръста в своето гърне и да види, чисти ли са пръстите му, или оцапани. към беседата >>
18. Като го видя Петър, НБ , София, 20.4.1919г.,
- Опасен човек е оня, който изнудва съвестта на човека в името на Христа.
Не страда ли целият организъм, когато някои мозъчни клетки се разрушават? Френологът, само с пипане, познава, какъв е човек: добър или лош, честен или не, философ или невежа. Достатъчно е да тури пръстите си върху някой мозъчен център, за да определи характера на човека. Ще кажете, че френолозите са опасни хора. Не са ли по-опасни тия, които бъркат в човешките умове, сърца и кесии? Опасен човек е оня, който изнудва съвестта на човека в името на Христа. Няма по-отвратително нещо от това, да се вършат престъпления в името на любовта. Да се вършат престъпления в името на Христа и на любовта, това значи, да обезверите хората. към беседата >>
19. Методи за лекуване, СБ , В.Търново, 22.8.1919г.,
- У духовния човек трябва да има Любов към Бога и към всички същества, били те най-малките; а също да има развити милосърдие, вяра, надежда и съвест, центровете на които са в причинния свят.
– Вие имате желание да станете духовни хора, за да се проявите. Но за да станете духовни, първо трябва да развиете духовното си чувство – Любов към Бога, почитание към ближните си и после безкористна вяра. У духовния човек трябва да има Любов към Бога и към всички същества, били те най-малките; а също да има развити милосърдие, вяра, надежда и съвест, центровете на които са в причинния свят. Хора, у които тези центрове не са развити, нямат понятие за право, за съвест. Човек, у когото органите на съвестта нямат корените си в причинния свят, е човек безплоден, безсъвестен. От това гледище ние разглеждаме нещата малко по-другояче. Както тази философия се развива в теософията, тя представя езотеричната, вътрешната страна на това учение и не е за вашите умове. Даже и писателите, които пишат теософски книги, не разбират както трябва теософията и нямат методи на приложение. към беседата >>
- Хора, у които тези центрове не са развити, нямат понятие за право, за съвест.
– Вие имате желание да станете духовни хора, за да се проявите. Но за да станете духовни, първо трябва да развиете духовното си чувство – Любов към Бога, почитание към ближните си и после безкористна вяра. У духовния човек трябва да има Любов към Бога и към всички същества, били те най-малките; а също да има развити милосърдие, вяра, надежда и съвест, центровете на които са в причинния свят. Хора, у които тези центрове не са развити, нямат понятие за право, за съвест. Човек, у когото органите на съвестта нямат корените си в причинния свят, е човек безплоден, безсъвестен. От това гледище ние разглеждаме нещата малко по-другояче. Както тази философия се развива в теософията, тя представя езотеричната, вътрешната страна на това учение и не е за вашите умове. Даже и писателите, които пишат теософски книги, не разбират както трябва теософията и нямат методи на приложение. За да се пишат такива книги, се изисква голяма напредналост – умът и сърцето да бъдат тъй развити, че да схващат нещата и от най-малкото загатване. към беседата >>
- Човек, у когото органите на съвестта нямат корените си в причинния свят, е човек безплоден, безсъвестен.
– Вие имате желание да станете духовни хора, за да се проявите. Но за да станете духовни, първо трябва да развиете духовното си чувство – Любов към Бога, почитание към ближните си и после безкористна вяра. У духовния човек трябва да има Любов към Бога и към всички същества, били те най-малките; а също да има развити милосърдие, вяра, надежда и съвест, центровете на които са в причинния свят. Хора, у които тези центрове не са развити, нямат понятие за право, за съвест. Човек, у когото органите на съвестта нямат корените си в причинния свят, е човек безплоден, безсъвестен. От това гледище ние разглеждаме нещата малко по-другояче. Както тази философия се развива в теософията, тя представя езотеричната, вътрешната страна на това учение и не е за вашите умове. Даже и писателите, които пишат теософски книги, не разбират както трябва теософията и нямат методи на приложение. За да се пишат такива книги, се изисква голяма напредналост – умът и сърцето да бъдат тъй развити, че да схващат нещата и от най-малкото загатване. към беседата >>
- – Ако в един живот успеете да развиете един-два органа, вярата и съвестта – много сте постигнали.
– Ако в един живот успеете да развиете един-два органа, вярата и съвестта – много сте постигнали. Това е много дълга школа. Като постоянно проектирате ума си към един от тези центрове, вие ще можете да развиете съответните си органи. Вие не можете да развиете органите на горната част на главата си, защото мисълта ви е проектирана към долната част на главата, където нахлува всичката кръв, храни тези клетки, а до горните не достига, вследствие на което тези органи закъсняват. Човек, у когото едни чувства са развити за сметка на другите, трябва да дружи с такива хора, от които ще може да се допълни. Ако търсите религиозни хора, търсете ги из света, а не в църквите. към беседата >>
- Човек трябва силно да развие не само религиозно си чувство, но и вярата, надеждата, съвестта, разума и милосърдието.
Съотношение има и между всички причинни чувства. Когато слизат в умствения свят, причинните чувства възприемат известни форми. Всяка сила се обуславя от известна форма, а всяка форма в своите действия се обуславя от вътрешната сила, вложена в нея. Астралният свят дава горивото, с което ще се оформи всяка сила, етерният свят дава пътя, а физическият показва мястото в света, където трябва да падне силата и какъв резултат трябва да произведе. Тъй че физическият свят е почва само на резултата. Човек трябва силно да развие не само религиозно си чувство, но и вярата, надеждата, съвестта, разума и милосърдието. Туй, което ние наричаме разум, то съставя само една област. Под причинен свят подразбирам същността на нещата. Когато говорим за разума, той е връзка между причинния свят и висшия ментален свят. Той определя съотношенията на причините, които влизат в менталното поле. Когато искате да развиете известни органи, не трябва да се заемете едновременно с всички, но последователно, един след друг. към беседата >>
20. Великата майка, ИБ , БС , София, 26.2.1920г.,
- След това идва чувството на съвестта, което ти казва: "Направил си го по всички правила на Божествения закон."
Целта ми не е да внеса страх у вас, защото страхът е едно чувство, а досега са открити четиридесет способности у човека. Страхът представлява една четиридесета от сегашния живот, тъй щото отношението спрямо страха трябва да бъде едно към четиридесет. Ако целият ви живот се обърне само на страх, вие не разбирате Живота. Страхът трябва да бъде само предупреждение към човека, което да ви напомня дали това, което сте учили, сте го разбрали добре. И тъй, страхът е нужен, за да ви покаже, че имате отговорност. След това идва чувството на съвестта, което ти казва: "Направил си го по всички правила на Божествения закон." към беседата >>
22. Новото човечество, СБ , В.Търново, 19.8.1920г.,
- - Съвестта ще го гризе, ще го преследва.
Следователно, в това отношение са прави и индусите, и християните. Като казвам "душа", разбирам онази съзнателна Божествена душа, която може да дохожда тук колкото пъти пожелае. Обаче има друг закон в света, който обяснява нещата по друг начин, за да станат ясни и да се образува един общ морал. Например, някой извърши едно престъпление - обрал е някого и казва: "Кой ме видя в мрачината, че съм откраднал нещо? " Да, но като открадне, оглежда се, страхува се. Защо? - Съвестта ще го гризе, ще го преследва. А що е съвест? - Тези 144 000 души, членове на Бялото Братство, казват: "Господине, ние видяхме престъплението, което извърши, и според нашия закон, който никога не се изменя, ние те осъждаме и ще понесеш последствията от своите дела." Тогава този господин, за да облекчи съвестта си, уединява се някъде, прекарва десет-петнадесет дни в пост и след това отива при някой свещеник да му прочете нещо, да го успокои. Свещеникът трябва да постъпи според закона на Новото човечество и да каже: "Братко, ти ще се изповядаш пред Бога. А тъй - да постиш десет-петнадесет дни и с това да изкупиш това престъпление, това не минава пред Бога." към беседата >>
- А що е съвест?
Като казвам "душа", разбирам онази съзнателна Божествена душа, която може да дохожда тук колкото пъти пожелае. Обаче има друг закон в света, който обяснява нещата по друг начин, за да станат ясни и да се образува един общ морал. Например, някой извърши едно престъпление - обрал е някого и казва: "Кой ме видя в мрачината, че съм откраднал нещо? " Да, но като открадне, оглежда се, страхува се. Защо? - Съвестта ще го гризе, ще го преследва. А що е съвест? - Тези 144 000 души, членове на Бялото Братство, казват: "Господине, ние видяхме престъплението, което извърши, и според нашия закон, който никога не се изменя, ние те осъждаме и ще понесеш последствията от своите дела." Тогава този господин, за да облекчи съвестта си, уединява се някъде, прекарва десет-петнадесет дни в пост и след това отива при някой свещеник да му прочете нещо, да го успокои. Свещеникът трябва да постъпи според закона на Новото човечество и да каже: "Братко, ти ще се изповядаш пред Бога. А тъй - да постиш десет-петнадесет дни и с това да изкупиш това престъпление, това не минава пред Бога." към беседата >>
- - Тези 144 000 души, членове на Бялото Братство, казват: "Господине, ние видяхме престъплението, което извърши, и според нашия закон, който никога не се изменя, ние те осъждаме и ще понесеш последствията от своите дела." Тогава този господин, за да облекчи съвестта си, уединява се някъде, прекарва десет-петнадесет дни в пост и след това отива при някой свещеник да му прочете нещо, да го успокои.
Обаче има друг закон в света, който обяснява нещата по друг начин, за да станат ясни и да се образува един общ морал. Например, някой извърши едно престъпление - обрал е някого и казва: "Кой ме видя в мрачината, че съм откраднал нещо? " Да, но като открадне, оглежда се, страхува се. Защо? - Съвестта ще го гризе, ще го преследва. А що е съвест? - Тези 144 000 души, членове на Бялото Братство, казват: "Господине, ние видяхме престъплението, което извърши, и според нашия закон, който никога не се изменя, ние те осъждаме и ще понесеш последствията от своите дела." Тогава този господин, за да облекчи съвестта си, уединява се някъде, прекарва десет-петнадесет дни в пост и след това отива при някой свещеник да му прочете нещо, да го успокои. Свещеникът трябва да постъпи според закона на Новото човечество и да каже: "Братко, ти ще се изповядаш пред Бога. А тъй - да постиш десет-петнадесет дни и с това да изкупиш това престъпление, това не минава пред Бога." към беседата >>
23. Път, Истина и живот, СБ , В.Търново, 19.8.1920г.,
- Направиш някой път лоша постъпка, дойде ти лоша мисъл, Той казва: „Това, което направи, не е хубаво.“ Учените ще кажат: „Това е гласът на нашата съвест, който ни говори.“ Казвам: това е гласът, езикът на нашия Баща, Който казва: „Синко, това, което направи, не е добро.“ Ако започнем да разбираме, че Господ ни говори, ще бъдем внимателни към онова, което е вътре в нас.
И тъй, сега Господ се е пробудил във вас – търсете Го, Той е вътре във вас. Възвишените мисли, благородните подбуди, които сега се зараждат във вас, това е живият Господ. Направиш някой път лоша постъпка, дойде ти лоша мисъл, Той казва: „Това, което направи, не е хубаво.“ Учените ще кажат: „Това е гласът на нашата съвест, който ни говори.“ Казвам: това е гласът, езикът на нашия Баща, Който казва: „Синко, това, което направи, не е добро.“ Ако започнем да разбираме, че Господ ни говори, ще бъдем внимателни към онова, което е вътре в нас. към беседата >>
- След тези общи упражнения ще дойдем до частните, които ще се дадат само на онези, които ще ги изпълнят добросъвестно и с добро желание.
Специалните упражнения са достояние само за досто鬬ни¬те ученици, които са изпълнили общите упражнения съвестно. Тези упражнения са според закона на свободата, а той е много строг. В духовния свят законът е много строг – веднъж си обещал и не си го направил, пази се да не изпаднеш пак в тази грешка. Затова не искам да ви причинявам излишни страдания – веднъж си се ангажирал с нещо, трябва да го направиш, ако ще и Земята с главата надолу да се обърне. След тези общи упражнения ще дойдем до частните, които ще се дадат само на онези, които ще ги изпълнят добросъвестно и с добро желание. Мнозина от вас имат добро желание, но като дойде затруднение, казват: „Да се отложи засега! “ Няма никакви отлагания! За специалните упражнения няма никакви отлагания. Когато дойде Христос, Той имаше едно специално задължение, да изпие горчивата чаша, и каза: „Не може ли да ме отмине тази чаша? Не, затова дойдох! към беседата >>
26. Правилни методи за разбиране, СБ , В.Търново, 21.8.1921г.,
- Ако малкият ви пръст започне да се изкривява навътре, това показва, че центровете на съвестта, на мозъка, започват да се деформират и са в анормално състояние.
И тъй, във всички неща има едно определено съотношение на частите, така че нищо не е за пренебрегване. Ще кажете, че много ум не ви трябва. Е, ум като не ви трябва, сърца като не ви трябват, тогава външните органи започват да се деформират. И като казвам, че вашият ум трябва да бъде добре развит, подразбирам, че и предната част на ръката трябва да бъде добре развита. Понеже умът е скрит вътре в мозъка, то като погледнем ръката си, тя като един барометър ни показва какво е същинското състояние на мозъка. Ако малкият ви пръст започне да се изкривява навътре, това показва, че центровете на съвестта, на мозъка, започват да се деформират и са в анормално състояние. Ако показалецът започне да се изкривява, да се деформира, това показва, че личните чувства на човека, чувствата на уважение започват да се изкривяват. Този човек е окачил честолюбието си на клечка, той вече не пази своята чест и затова пръстът му се изкривява. Ако средният пръст се изкриви в едно или в друго направление, това показва деформация на моралните чувства у човека. Ако пък безименният пръст на човека се изкриви, това показва, че умът на човека се изкривява. Така че различните състояния на изкривяване ни показват състоянията на мозъчните центрове и силите, които работят в душата. към беседата >>
27. В Египет, НБ , София, 13.11.1921г.,
- Всички трябва да знаят своите задължения и да ги изпълняват най-добросъвестно за благото на ближния.
Събират се, и момата мисли, и момъкът мисли, а като дойде до несгодите на живота, как ще се научат? Казват: „И вие ще се научите, както и ние сами се научихме“. Не е тъй. Сегашните моми и момци трябва да знаят смисъла на живота, как се създава човешкото тяло, каква е длъжността на майката, на бащата, на учителя. И не само по форма, но и по същество. Всички трябва да знаят своите задължения и да ги изпълняват най-добросъвестно за благото на ближния. И няма защо да се осъждаме ние. Този ангел казва на Йосифа: „Стани! Вземи детето и майка му и бягай от Йерусалим“. Сиреч, бягай от тази, сегашната цивилизация, която е извратила всяка мисъл, която е осъдена: тя е обезличила хората и ги е приравнила. към беседата >>
28. И Петър се грееше!, НБ , София, 18.12.1921г.,
- Ако ти умаловажиш своя противник, излагаш се на опасност, а ако ти излъжеш приятеля си, оскверняваш своята съвест.
Кажете ми сега, дайте ми доказателства: колко от тия обещания в църквата са изпълнени? Като хванат Петра там при огъня и му рекат: „И ти си от неговите ученици“. – „А, не, всичко може, но аз съм точно като вас.“ Защо стават тия недоразумения? – Защото ние не изказваме самата истина. Да направя тази моя мисъл по-ясна. Ако ти умаловажиш своя противник, излагаш се на опасност, а ако ти излъжеш приятеля си, оскверняваш своята съвест. Но ти ще признаеш факта в себе си тъй, както е. Огънят е накладен, трябва да признаеш факта, че е студено. Ние трябва да признаем живота такъв, какъвто го намираме. към беседата >>
29. Двата пътя, МОК , София, 24.2.1922г.,
- Зависи от вашата добросъвестност, вашата искреност и дълбокото ви желание. (втори вариант)
Ще пишете малко. Ядката само. Всеки от вас ще си създаде един отчет: за вас, кой е най-добрият метод, не какво са писали учените хора. Какво са писали те, то понякога може да съответствува с природата на човека. И според тия методи ние ще нагодим да може да използвате общия принцип, тъй че всеки един според метода, който има, да може да използва и прилага. Зависи от вашата добросъвестност, вашата искреност и дълбокото ви желание. В това отношение американците са на първо място. Има студенти, които свършват, като работят, в кухнята. Вие ще кажете: „Нямаме условия“. Ще използвате всички условия, то е добре, когато дойдат хубавите условия, но всички условия трябва да се използват. И при най-лошите условия, когато кълцаш лук, можеш да намериш 5–10 м. към втори вариант >>
- Това зависи от вашата добросъвестност, от вашата искреност в работата ви и от дълбокото ви желание да постигнете нещо ценно.
Всеки ще отговори за себе си, кой е най-добрият метод за работа. Какво са писали учените по този въпрос, това не е важно за вас; понякога то съответства на вашето разбиране, на вашата природа, а не кога не съответства. За вас е важно да нагодите работата си според методите на разумната природа, а не според тия на обикновените учени. Само по този начин ще се домогнете до общите принципи в живота. Тъй щото, всеки ще прилага, ще работи според метода, който той знае и който е негов специфичен. Това зависи от вашата добросъвестност, от вашата искреност в работата ви и от дълбокото ви желание да постигнете нещо ценно. Мнозина ще кажат, че нямат условия за работа. В това отношение американците държат първо място. В Америка ще срещнете ученици, студенти, които работят по кухните, по различни кантори като слуги и по този начин свършват гимназия или университет. Добре е, когато дойдат благоприятните условия в живота, но всички условия трябва разумно да се използват. И при най-мъчните условия човек може да намери поне 10–15 минути свободно време да чете, да се занимава. към беседата >>
32. Проява на кармическия закон / Закон на кармата, МОК , София, 26.4.1922г.,
- Този метод се отнася до онези, които са готови да платят за своя добър приятел, но не и за онзи, който има възможност да плати дълговете си, а оставя приятелите му да плащат вместо него - това е насилие, изнудване на съвестта на хората, с което си създават негативна карма. (втори вариант)
Този метод се отнася до онези, които са готови да платят за своя добър приятел, но не и за онзи, който има възможност да плати дълговете си, а оставя приятелите му да плащат вместо него - това е насилие, изнудване на съвестта на хората, с което си създават негативна карма. Ще дойде ден, когато тия хора ще изгубят своите добри приятели и ще трябва всичко да плащат сами. Ако имате добри приятели, които използвате, за да плащат дълговете ви, вие не сте на прав път; ще дойде ден, когато Провидението ще ви постави в същото положение - тогава вас ще използват и вие ще плащате двойно, с лихвите. Който мисли, че може да надхитри закона на кармата, той се лъже. За такива хора може да се употреби българската поговорка: „Хитрата лисица с двата крака влиза в капана". С кармата игра не бива - защо? към втори вариант >>
34. Здравец, ИБ , Витоша, 24.5.1922г.,
- Някой път вие сте чувствали туй угризение на вашата съвест.
И тъй, ние ще схванем Бога като една велика Любов и едно ново направление, не както досега се е проявил. Някой път вие сте чувствали туй угризение на вашата съвест. Навсякъде, като че всичко се е опълчило против вас, после почва Бог да говори във вас и вие почвате да се смекчавате, смекчавате, докато дойде усмивката. Ако не дойде усмивката, тогава здравецът отива, всичко това се руши. Ако се обърнеш към Бога, веднага се възстановява хармонията. Та през сегашните условия ние трябва да пазим постоянна връзка, да не се откъсваме от Бога. Говорете с Него, говорете Му, Той може да мълчи, но вие говорете, говорете, говорете. към беседата >>
35. Както е Он чист, НБ , Витоша, 11.6.1922г.,
- Преди повече от 15 години бях в Новопазарско, там имаше един евангелист грък, цял ден чете Евангелието и го тълкува, а е кръчмар в селото и продава ракия, но е толкова съвестен, че като дойде някой, казва му: „Слушай, аз не искам да се напиваш, трябва малко да пиеш“.
Ще ви похвали ли? – Няма да ви похвали. Вие на това дете ще кажете: „Върви напред, много добре си започнала“. Дойде ли туй пробуждане, никого не спирай. И после: там, дето духът работи, не се намесвайте в работите на Божия Дух. Преди повече от 15 години бях в Новопазарско, там имаше един евангелист грък, цял ден чете Евангелието и го тълкува, а е кръчмар в селото и продава ракия, но е толкова съвестен, че като дойде някой, казва му: „Слушай, аз не искам да се напиваш, трябва малко да пиеш“. Питат го: „Защо тогава продаваш ракия? “ – „Само така може да ви намеря“, отговаря им. Песимистите казват: „Няма хора, как ще се обърне светът“. Казвам: Човек може да се обърне към Бога и без да му проповядва някой. Но онзи евангелист проповядва със следния пример: една селянка се обърнала, без да ѝ проповядва някой. към беседата >>
36. Положителни и отрицателни сили в ученика / Положителни и отрицателни сили, МОК , Чамкория, 5.7.1922г.,
- Страхът в животните е равносилен на съвестта у хората. (втори вариант)
Там той е един от великите закони. Там той е достигнал до съвършенство. Когато някое животно е много страхливо, това показва, че правото не е на негова страна. Това животно трябва да разчита на краката си. На слабия в животинското царство казват: Тебе законът не те закриля, нито може да те избави, затова развивай краката си, те да са дълги, за да разчиташ на тях. Страхът в животните е равносилен на съвестта у хората. Значи, в човека страхът се замества със съвестта. Когато страхът дойде в човека, в него се събуждат всички отрицателни качества на миналото, които не го радват. Затова, дойде ли страхът в човека, той веднага трябва да го замести със съвестта. Щом превърнете страха в съвест, веднага ще дойде разума, разсъдъка. При това положение вече може да се говори за право. към втори вариант >>
- Значи, в човека страхът се замества със съвестта. (втори вариант)
Там той е достигнал до съвършенство. Когато някое животно е много страхливо, това показва, че правото не е на негова страна. Това животно трябва да разчита на краката си. На слабия в животинското царство казват: Тебе законът не те закриля, нито може да те избави, затова развивай краката си, те да са дълги, за да разчиташ на тях. Страхът в животните е равносилен на съвестта у хората. Значи, в човека страхът се замества със съвестта. Когато страхът дойде в човека, в него се събуждат всички отрицателни качества на миналото, които не го радват. Затова, дойде ли страхът в човека, той веднага трябва да го замести със съвестта. Щом превърнете страха в съвест, веднага ще дойде разума, разсъдъка. При това положение вече може да се говори за право. към втори вариант >>
- Затова, дойде ли страхът в човека, той веднага трябва да го замести със съвестта. (втори вариант)
Това животно трябва да разчита на краката си. На слабия в животинското царство казват: Тебе законът не те закриля, нито може да те избави, затова развивай краката си, те да са дълги, за да разчиташ на тях. Страхът в животните е равносилен на съвестта у хората. Значи, в човека страхът се замества със съвестта. Когато страхът дойде в човека, в него се събуждат всички отрицателни качества на миналото, които не го радват. Затова, дойде ли страхът в човека, той веднага трябва да го замести със съвестта. Щом превърнете страха в съвест, веднага ще дойде разума, разсъдъка. При това положение вече може да се говори за право. към втори вариант >>
- Щом превърнете страха в съвест, веднага ще дойде разума, разсъдъка. (втори вариант)
На слабия в животинското царство казват: Тебе законът не те закриля, нито може да те избави, затова развивай краката си, те да са дълги, за да разчиташ на тях. Страхът в животните е равносилен на съвестта у хората. Значи, в човека страхът се замества със съвестта. Когато страхът дойде в човека, в него се събуждат всички отрицателни качества на миналото, които не го радват. Затова, дойде ли страхът в човека, той веднага трябва да го замести със съвестта. Щом превърнете страха в съвест, веднага ще дойде разума, разсъдъка. При това положение вече може да се говори за право. към втори вариант >>
- Страхът в животните е равносилен на съвестта у хората - значи в човека страхът се замества със съвестта. (втори вариант)
Когато човек е чрезмерно страхлив, честолюбив и със слаба надежда, той е песимист. Страхът създава във въображението на човека образи на препятствия, на спънки, които той не може да преодолее; едновременно със страха в него изпъква честолюбието му - че той не може да се повдигне, че остава назад от всички хора; слабата му надежда пък го обезсърчава и той изпада в мрачно състояние, в песимизъм; песимизмът пък ражда в него ред отрицателни качества - лукавство, хитрост, завист, омраза. Ще питате защо се е явил страхът в света. В животинското царство страхът е на мястото си, там той е един от великите закони, там той е достигнал до съвършенство. Когато някое животно е много страхливо, това показва, че правото не е на негова страна, това животно трябва да разчита на краката си; на слабия в животинското царство казват: „Теб законът не те закриля, нито може да те избави, затова развивай краката си - те да са дълги, за да разчиташ на тях". Страхът в животните е равносилен на съвестта у хората - значи в човека страхът се замества със съвестта. Когато страхът дойде в човека, в него се събуждат всички отрицателни качества на миналото, които не го радват; затова дойде ли страхът в човека, той веднага трябва да го замести със съвестта. Щом превърнете страха в съвест, веднага ще дойде разумът, разсъдъкът - при това положение вече може да се говори за право. към втори вариант >>
- Когато страхът дойде в човека, в него се събуждат всички отрицателни качества на миналото, които не го радват; затова дойде ли страхът в човека, той веднага трябва да го замести със съвестта. (втори вариант)
Страхът създава във въображението на човека образи на препятствия, на спънки, които той не може да преодолее; едновременно със страха в него изпъква честолюбието му - че той не може да се повдигне, че остава назад от всички хора; слабата му надежда пък го обезсърчава и той изпада в мрачно състояние, в песимизъм; песимизмът пък ражда в него ред отрицателни качества - лукавство, хитрост, завист, омраза. Ще питате защо се е явил страхът в света. В животинското царство страхът е на мястото си, там той е един от великите закони, там той е достигнал до съвършенство. Когато някое животно е много страхливо, това показва, че правото не е на негова страна, това животно трябва да разчита на краката си; на слабия в животинското царство казват: „Теб законът не те закриля, нито може да те избави, затова развивай краката си - те да са дълги, за да разчиташ на тях". Страхът в животните е равносилен на съвестта у хората - значи в човека страхът се замества със съвестта. Когато страхът дойде в човека, в него се събуждат всички отрицателни качества на миналото, които не го радват; затова дойде ли страхът в човека, той веднага трябва да го замести със съвестта. Щом превърнете страха в съвест, веднага ще дойде разумът, разсъдъкът - при това положение вече може да се говори за право. към втори вариант >>
- Щом превърнете страха в съвест, веднага ще дойде разумът, разсъдъкът - при това положение вече може да се говори за право. (втори вариант)
Ще питате защо се е явил страхът в света. В животинското царство страхът е на мястото си, там той е един от великите закони, там той е достигнал до съвършенство. Когато някое животно е много страхливо, това показва, че правото не е на негова страна, това животно трябва да разчита на краката си; на слабия в животинското царство казват: „Теб законът не те закриля, нито може да те избави, затова развивай краката си - те да са дълги, за да разчиташ на тях". Страхът в животните е равносилен на съвестта у хората - значи в човека страхът се замества със съвестта. Когато страхът дойде в човека, в него се събуждат всички отрицателни качества на миналото, които не го радват; затова дойде ли страхът в човека, той веднага трябва да го замести със съвестта. Щом превърнете страха в съвест, веднага ще дойде разумът, разсъдъкът - при това положение вече може да се говори за право. към втори вариант >>
- Страхът у животните е съвестта у човека.
Страхът е бил един велик закон в животинското царство. Това е най-великият закон, който има животинското царство. Страхливият в животинското царство значи, правото не е на негова страна, той трябва да плюе на краката си, да бяга. Онзи, който е слаб, казват му: „законът не може да те избави, а краката ти трябва да са дълги. Туй, което може да те избави не е законът, то са дългите крака“. Страхът у животните е съвестта у човека. Съвестта у човека се явява заместница на страха. Вие може да имате тия две състояния. У вас може да се появи най-висшето у животните – страхът, а щом се подигне страхът, ще се подигнат много възпоминания от миналото, които не са красиви. Ще превърнете страха в съвест! Тогава ще се породи разум, разсъждение. към беседата >>
- Съвестта у човека се явява заместница на страха.
Това е най-великият закон, който има животинското царство. Страхливият в животинското царство значи, правото не е на негова страна, той трябва да плюе на краката си, да бяга. Онзи, който е слаб, казват му: „законът не може да те избави, а краката ти трябва да са дълги. Туй, което може да те избави не е законът, то са дългите крака“. Страхът у животните е съвестта у човека. Съвестта у човека се явява заместница на страха. Вие може да имате тия две състояния. У вас може да се появи най-висшето у животните – страхът, а щом се подигне страхът, ще се подигнат много възпоминания от миналото, които не са красиви. Ще превърнете страха в съвест! Тогава ще се породи разум, разсъждение. Там се говори вече за право. към беседата >>
- Ще превърнете страха в съвест!
Туй, което може да те избави не е законът, то са дългите крака“. Страхът у животните е съвестта у човека. Съвестта у човека се явява заместница на страха. Вие може да имате тия две състояния. У вас може да се появи най-висшето у животните – страхът, а щом се подигне страхът, ще се подигнат много възпоминания от миналото, които не са красиви. Ще превърнете страха в съвест! Тогава ще се породи разум, разсъждение. Там се говори вече за право. Разбира се, сега тия разсъждения няма да бъдат еднакво полезни за всинца ви. Но все-таки полезно е всеки един от вас да се стреми да отдели две или три свои състояния, да ги разгледа тихо и спокойно. Скръбен си, обхване те мрачно състояние, не ти се иска да живееш, искаш да се самоубиеш, отдели това състояние и го разгледай, защо туй състояние на съзнанието не иска да живее. към беседата >>
37. Трите основни закона: Любов, Мъдрост и Истина, ООК , София, 7.7.1922г.,
- Аз говоря не за вън да изповядвате истината, но като се изправите пред съвестта си, пред Бога, пред вашата душа,да съзнаете факта – абсолютно никаква промяна, никаква лъжа в душата ви да няма!
И тъй, от всинца ви се иска – служители на абсолютната истина, Без никаква лъжа в себе си! Разбирате ли? Аз говоря не за вън да изповядвате истината, но като се изправите пред съвестта си, пред Бога, пред вашата душа,да съзнаете факта – абсолютно никаква промяна, никаква лъжа в душата ви да няма! Моето небе, в душата ми, трябва да бъде ясно, без никакъв облак. Аз не говоря за външния свят сега, но вътрешния. Туй е едно състояние. Само тогава нашият ум може да мисли свободно. При такова едно състояние само, може да мислим добре. към беседата >>
38. Истината, СБ , В.Търново, 21.8.1922г.,
- Откровени хора са ония, които не са скрити, а искрени хора са ония, които са съвестни.
Не откровен. Кое е по-хубаво: човек да бъде откровен или искрен? Ако човек е откровен, а не искрен, това е едно зло. Откровен и искрен не е едно и също нещо. Когато изучавате окултната наука и френологията, ще видите, че за искреността има един център, а за откровеността – друг център. Откровени хора са ония, които не са скрити, а искрени хора са ония, които са съвестни. Откровеният човек не е скрит, не е потаен, а искреният човек е съвестен. Някой човек обича да държи Истината – той не е скрит. Тъй щото на откровеността произходът е един, а на искреността – друг. Искреността произтича от един морален закон, а откровеността произтича от един полуинтелектуален принцип. Например аз съм откровен, отивам да кажа някому, че съм беден, разкривам своите страдания: че жена ми, децата ми са болни и искам вие да ми помогнете. към беседата >>
- Откровеният човек не е скрит, не е потаен, а искреният човек е съвестен.
Кое е по-хубаво: човек да бъде откровен или искрен? Ако човек е откровен, а не искрен, това е едно зло. Откровен и искрен не е едно и също нещо. Когато изучавате окултната наука и френологията, ще видите, че за искреността има един център, а за откровеността – друг център. Откровени хора са ония, които не са скрити, а искрени хора са ония, които са съвестни. Откровеният човек не е скрит, не е потаен, а искреният човек е съвестен. Някой човек обича да държи Истината – той не е скрит. Тъй щото на откровеността произходът е един, а на искреността – друг. Искреността произтича от един морален закон, а откровеността произтича от един полуинтелектуален принцип. Например аз съм откровен, отивам да кажа някому, че съм беден, разкривам своите страдания: че жена ми, децата ми са болни и искам вие да ми помогнете. Но в тази откровеност има задна цел. към беседата >>
39. Върху задачите на школата, СБ , В.Търново, 25.8.1922г.,
- Всеки един от вас ще избере най-добрия метод, ще опита един начин, два или три, но ще избере най-добрия метод, обаче трябва да бъде съвестен.
Не мислете, че от първо време ще бъде много добре – все ще има куцане. Как ще се разреши, идната година ще се види. Тя ще има най-малко хиляда вида решения. Всеки един от вас ще я разреши по особен начин. Ще видим кой е най-практичният начин: на ден ли ще работим по един час, в неделята ли един път, но повече часове; на месеца ли по три пъти – както и да е, но триста шестдесет и пет часа работа за Господа ги турям като една задача. Всеки един от вас ще избере най-добрия метод, ще опита един начин, два или три, но ще избере най-добрия метод, обаче трябва да бъде съвестен. Ако е писател например, може да пише три пъти в месеца нещо, някаква статия, и да каже: „Днес за Господа ще пиша тази статия.“ към беседата >>
40. Положителни и отрицателни сили в природата, ООК , София, 6.10.1922г.,
- Но когато казвам да говорите истината и когато дойде някой да каже истината по съвест, той трябва да бъде смел заради истината.
Какво благословение може да ви дам след тия лъжи? Ти ще кажеш тъй: „Аз вчера отидох при един мой приятел и съзнателно му отворих касата и му откраднах парите. Вие си мислите, че съм честен, добър човек, моля се по три пъти на ден, между вас съм сега. Идете, обадете ме, обрах един човек, аз не трябва да живея, а трябва да бъда в дранголника вътре, теглете ми един куршум“. Тъй да се говори истината! Но когато казвам да говорите истината и когато дойде някой да каже истината по съвест, той трябва да бъде смел заради истината. Той трябва да каже: „Аз направих това нещо“. И когато каже това – „Аз“, в Бялата ложа тия Бели Братя, като видят, че той е смел да изкаже греховете си, те казват: „Заради това ние ще му дадем всичките условия да се поправи“, и заличават всичките грехове. А когато се опита да каже лъжа, когато скрива истината, те казват: „Хайде, навън! “ – и втори път не го поглеждат. Не да се колебаете. към беседата >>
41. Защо не можахме?, НБ , София, 24.12.1922г.,
- Аз още не Съм дал оплакването си, но в мене се явява желание да подам вече заявлението си, за да убедя българските владици, че има една Велика власт в света, пред която всяка лъжлива уста трябва да млъкне, всяка покварена съвест да отстъпи, и всяка нечиста душа да се сломи.
Христос плака по бойните полета, а те плачат за Него и казват, че Го обичат. Хиляди хора се осакатиха, а после ще плачат, че светата църква се осквернила! Признайте греховете си, защото и в бъдеще няма да ви се простят. Ще кажете, че искам да ви плаша. Защо ще ви плаша? Аз още не Съм дал оплакването си, но в мене се явява желание да подам вече заявлението си, за да убедя българските владици, че има една Велика власт в света, пред която всяка лъжлива уста трябва да млъкне, всяка покварена съвест да отстъпи, и всяка нечиста душа да се сломи. Всички да познаят, че има един Велик Закон на безпристрастие. Не е въпрос за мене, за моята личност. Въпросът е да изпъкне самата истина. към беседата >>
42. Окултна медицина, ООК , София, 24.12.1922г.,
- Сега, в някои от вас, от тия способности разсъдъкът е развит, а музиката е слабо застъпена; у някои паметта е силно развита, а наблюдателността е слаба; у някои милосърдието е слабо застъпено, у някои Божествената Любов е слаба, вярата, у някои съвестта е слаба, застъпена.
У човека, в сегашното му състояние има приблизително повече от 100 способности, но 40 способности има констатирани у него. Музиката е една четиридесета от него, т.е. една от 40-те способности у човека. Следователно човек трябва да развие в себе си своите способности. От тия способности зависи здравословността на човека. Сега, в някои от вас, от тия способности разсъдъкът е развит, а музиката е слабо застъпена; у някои паметта е силно развита, а наблюдателността е слаба; у някои милосърдието е слабо застъпено, у някои Божествената Любов е слаба, вярата, у някои съвестта е слаба, застъпена. Окултният ученик трябва да развива правилно всичките си способности и те да действат в своето нормално състояние. След като развие той всичките тия способности, ще влезе в Божествения свят. Всички тия Божествени сили ще могат да ви говорят. Ще влезете в света на духовете по музика. Те ще почнат да ви говорят по музика нещо, но ако вие нямате туй чувство да ги разбирате, какво ще разберете? към беседата >>
43. Простри ръката си!, НБ , София, 31.12.1922г.,
- Днес много хора продават честта и съвестта си само за хляб.
Щом се нахрани, хлябът внася в него разположение да учи, да работи, да се моли. Един ден, когато намериш първата дума, достатъчно е само да помислиш за хляба, и да се нахраниш. А сега месиш, печеш хляба и тогава го ядеш. Ако си жаден, веднага ще се намериш мислено пред извора и ще задоволиш жаждата си. Може ли такъв човек да бъде нещастен? Днес много хора продават честта и съвестта си само за хляб. Колко сестри и братя са пропаднали само заради хляба! Житото е затворено в хамбара, и да умира човек от глад, никой не отваря хамбара. Свещеници говорят за Христа, проповедниците – също, но и едните, и другите не знаят, как се проповядва. Те трябва да кажат: Братя, да намерим първата дума, за да се отворят всички хамбари. Намерете изгубената дума, за да се отворят всички хамбари. към беседата >>
44. Значение на ръцете и пръстите, ООК , София, 7.1.1923г.,
- Ако ти почнеш да развиваш в себе си съвестта, или тъй нареченото Божественото право, почва да расте средният пръст.
И сега, ако вие се върнете с милиони години назад, ще разберете, че тия влияния не са механически. Значи колко милиони същества са работил, за да образуват човешката ръка! Или от еволюционно гледище, казват: Колко от нашите прародители по закона на еволюцията са правили известни подобрения, подобрения, докато тази ръка достигне до сегашното си състояние! За пример, ако ти развиваш личните чувства, ако почнеш да се налагаш, да се развиваш като индивид, първият пръст почва да расте, да се развива. И тогава тия кости горе, съобразно големия пръст, претърпяват едно видоизменение. Ако ти почнеш да развиваш в себе си съвестта, или тъй нареченото Божественото право, почва да расте средният пръст. Ако ти развиваш науката, своите знания, започваш да развиваш своя интелект, разсъждаваш за причините и последствията, тази сила от мозъка се изразява в третия пръст и той добива оная специална форма. към беседата >>
45. Окултна страна на живота, МОК , София, 10.1.1923г.,
- От него не се иска нищо друго, освен да бъде съвестен, добре да изпълнява службата си.
Като прилагате този морал, вие не можете да живеете както искате, но ще работите както Бог иска. Не работите ли както Бог иска, веднага кармата ще дойде. Строг и неумолим е кармическият закон! Дошъл на Земята, всеки човек е работник, инженер, който строи пътища. Той е държавен работник, на когото се плаща редовно. От него не се иска нищо друго, освен да бъде съвестен, добре да изпълнява службата си. И в Писанието е казано: "Прави правете Божиите пътища! " Не мислете, че като ученици не сте отговорни за работата си. Именно като ученици вие носите по-голяма отговорност, отколкото, ако не бяхте ученици. Вие строите вашия бъдещ живот, вашия бъдещ морал. Вашият морал трябва да се отличава от този на другите хора. към беседата >>
- Когато строи една къща, инженерът трябва да бъде честен, добросъвестен и да каже на домакина, на когото строи: "Ще ти направя една къща от толкова и толкова хиляди тухли, керемиди, летви, греди, дъски – преброй ги и ще се увериш в думите ми." Домакинът проверява и вижда, че инженерът говори истината.
Дръжте в ума си идеята: пътят, по който вървите, трябва да бъде толкова правилен, толкова хармоничен, че нито един човек да не пострада, нито една жертва да не погълне. С други думи казано, когато говорите, мислите, чувствате или действате, нито в една ваша дума или мисъл, нито в едно ваше чувство или действие да няма най-малък фалш – всичко да е точно на своето място. Думите, мислите, чувствата и действията представляват Божествени пътища, които човек трябва да знае как да проправя. Когато строи една къща, инженерът трябва да бъде честен, добросъвестен и да каже на домакина, на когото строи: "Ще ти направя една къща от толкова и толкова хиляди тухли, керемиди, летви, греди, дъски – преброй ги и ще се увериш в думите ми." Домакинът проверява и вижда, че инженерът говори истината. Ще възразите, че е невъзможно в готова къща да се броят керемидите, тухлите, гредите. Възможно е. Всяко нещо, вързано на Земята, вързано е и на Небето. И в Духовния свят има инженери, предприемачи, които строят, правят изчисления, проверяват нещата. Затова е казано, че няма нищо скрито-покрито в света. към беседата >>
- И ние съврѣменнитѣ хора хвърляме всички наши гердани – своята честь, умъ, сърдце, съвесть, – предъ конетѣ на нашия въображаемъ принцъ.
И ние съврѣменнитѣ хора хвърляме всички наши гердани – своята честь, умъ, сърдце, съвесть, – предъ конетѣ на нашия въображаемъ принцъ. Той си дигне главата, отмине безъ да ни види, а нашитѣ гердани оставатъ въ кальта. Не, не, великиятъ принцъ когато дойде, не трѣбва да му хвърляшъ герданитѣ си. Твоятъ принцъ като мине, ако те познава, ще се обърне, ще изправи поглѣда си къмъ прозореца ти, нѣма да ти кимне съ глава, а само, така, ще те поглѣдне, и пакъ ще си отмине. И следъ туй, младата мома може да каже: Поздрави ме. Съ какво? към беседата >>
47. Малките случаи, ООК , София, 5.2.1923г.,
- У оптимистите е обратно: у тях гордостта е слабо застъпена, а съвестта, милосърдието и разсъдъкът завземат по-широка площ в схващанията им, затова те виждат във всичко добрата страна.
Там се вижда, че всички предмети в Природата са разхвърляни. Философите, като разглеждат причините, които предизвикват проявите в Природата, и те мислят, като че няма връзка между проявите, даже намират едно противоречие. И от това противоречие възникват противоположните философски възгледи. Например между философите песимисти и оптимисти от чисто френологическо гледище съществува следната разлика. Песимистите се определят по следния начин: хора крайно тщеславни и честолюбиви, при това крайно страхливи, със слабо развита надежда и силно изострен ум. У оптимистите е обратно: у тях гордостта е слабо застъпена, а съвестта, милосърдието и разсъдъкът завземат по-широка площ в схващанията им, затова те виждат във всичко добрата страна. Разбира се, като разглеждаме съвременния материален свят, ние не можем да го считаме за идеален свят. Не мога аз да считам положението на един грънчар, който замесва пръст, като нещо идеално. Когато гърнето се изпече и излезе из пещта, тогава туй гърне е идеално. Обаче вие ще забележите, че в Природата има три съзнания. Едно физическо съзнание, което е като резервоар, в което всички съзнания на индивидите в света, на всички малки животинки, се отразяват. към беседата >>
48. Не дойдохъ да разруша, но да изпълня / Дойдох да изпълня, НБ , София, 18.2.1923г.,
- Слугата да е независим и да работи добросъвестно, с любов. (втори вариант)
Какво са постигнали с този спор? Католиците признават едни светии, православните – други, но и това не разрешава въпросите. Христос не е дошъл да издигне едни светии над други. Неговото учение е обществено. То се стреми да научи всички хора да живеят разумно; да създаде добри домове, дето майки и бащи, синове и дъщери, господари и слуги да живеят помежду си по закона на любовта и мъдростта. Слугата да е независим и да работи добросъвестно, с любов. Тогава той може да каже на господаря си: Господарю, готов съм да направя всичко за теб, но само онова, което е право. Вън от правото,нищо не мога да изпълня. Искам да работя по свобода и с любов. към втори вариант >>
- Да работи съвестно и въ работата си да каже: „Господарю, азъ съмъ готовъ да се жертвувамъ заради тебѣ, но да лъжа, да крада заради тебѣ, това не мога да го направя.
Католицитѣ сѫ канонизирали едни светии, православнитѣ не приематъ тѣхнитѣ, тѣ сѫ канонизирали други – има споръ между тѣхъ. Въ туй не седи въпроса. Христосъ не е дошълъ да канонизира светиитѣ. Това не е за упрекъ, но казвамъ, че Христовото учение е обществено учение, то е, за да научи всички души какъ да живѣятъ разумно, да създаде добри домове, да научи всички братя и сестри, слуги и господари, майки и бащи, да живѣятъ всички по закона на Любовьта, Мѫдростьта. Слугата да е доволенъ отъ работата си, и същеврѣменно да е независимъ. Да работи съвестно и въ работата си да каже: „Господарю, азъ съмъ готовъ да се жертвувамъ заради тебѣ, но да лъжа, да крада заради тебѣ, това не мога да го направя. Ти можешъ да ме изпъдишъ, но азъ искамъ да бѫда свободенъ. Всѣко нещо което е право, мога да го изпълня“. към беседата >>
50. Развитие на мозъчните центрове, МОК , София, 28.2.1923г.,
- Такива са, запример, съвест, самоуважение, общителност и други.
Ако знае правилно да се ползва от тази енергия, човек би могъл сам да се лекува. Вярата, надеждата, милосърдието, благоговението, както и моралните чувства в човека са положителни величини, които имат мястото си в известни центрове, в известни области на мозъка. Който знае как да се ползва от тях, той сам ще се увери в тяхното добро въздействие върху човека. Други някои чувства пък, като предпазливост и страх, са отрицателни величини. Освен положителни и отрицателни чувства, в мозъка има още много центрове, някои от които са едновременно и положителни, и отрицателни. Такива са, запример, съвест, самоуважение, общителност и други. към беседата >>
- Освен споменатите чувства и способности в човешката глава има още много такива: разрушителност, сравнение, съвест и др.
Освен споменатите чувства и способности в човешката глава има още много такива: разрушителност, сравнение, съвест и др. Когато човек има силно критичен ум и силно развито разрушително чувство, той се проявява в живота като голям разрушител. Каквото препятствие срещне на пътя си, той иска да го разруши, да го премахне. Човек, у когото е развит центърът на сравнението, каквито препятствия срещне в живота си, той ще ги премахне с разума си. Дълго време ще мисли и след това ще действа. Когато центърът на сравнението е добре развит в човека, той съпоставя нещата, изучава ги внимателно и тогава се произнася. към беседата >>
51. Произход на правите мисли, ООК , София, 8.3.1923г.,
- „Как – казва съвестта, – от толкова години аз само с право се занимавам!
Сега и вие, които живеете на земята, искате да подобрите живота си. Може да го подобрите, но трябва да знаете как да съпоставите вашите мисли. Вие се съмнявате за пример. Аз ще ви представя тази вечер една картина на съмнението, картина, която не сте виждали, нито слушали. Явява се съмнението в камарата на човешките мисли и способности и казва: „Господа, в тази държава право няма“. „Как – казва съвестта, – от толкова години аз само с право се занимавам! “ Съвестта доказва, че тя само правото носи. „Хубаво, ама милосърдие няма.“, казва съмнението. Явява се милосърдието и казва: „Как тъй? От памтивека аз само с милосърдие се занимавам“. – „Ама Любов към Бога няма.“ Току-виж, благоговението дойде. към беседата >>
- “ Съвестта доказва, че тя само правото носи.
Може да го подобрите, но трябва да знаете как да съпоставите вашите мисли. Вие се съмнявате за пример. Аз ще ви представя тази вечер една картина на съмнението, картина, която не сте виждали, нито слушали. Явява се съмнението в камарата на човешките мисли и способности и казва: „Господа, в тази държава право няма“. „Как – казва съвестта, – от толкова години аз само с право се занимавам! “ Съвестта доказва, че тя само правото носи. „Хубаво, ама милосърдие няма.“, казва съмнението. Явява се милосърдието и казва: „Как тъй? От памтивека аз само с милосърдие се занимавам“. – „Ама Любов към Бога няма.“ Току-виж, благоговението дойде. „Ама вяра няма“, говори ораторът – съмнението. към беседата >>
53. Чий е този образъ? / Чий е този образ, НБ , София, 15.4.1923г.,
- Обаче, като се върнеш в къщи, чувствуваш се неспокоен, съвестта те бори. (втори вариант)
Тя плаче, знаеш ли това? Минаваш покрай един извор и се спираш да пиеш вода. Изворът ти говори: Ти пиеш моята вода, но аз съжалявам, че влизам в тебе. Онзи ден ти обра и уби брата си. – Но аз съм жаден, трябва да пия. Обаче, като се върнеш в къщи, чувствуваш се неспокоен, съвестта те бори. И после философствуваш, какво е съвест. Мислите, желанията, действията, които ни занимават сега, на кого са? На Бога ли са? Досега аз не съм срещал още общество, дето хората да бъдат снизходителни към другите. Даже у най-религиозните виждам користолюбие. към втори вариант >>
- И после философствуваш, какво е съвест. (втори вариант)
Минаваш покрай един извор и се спираш да пиеш вода. Изворът ти говори: Ти пиеш моята вода, но аз съжалявам, че влизам в тебе. Онзи ден ти обра и уби брата си. – Но аз съм жаден, трябва да пия. Обаче, като се върнеш в къщи, чувствуваш се неспокоен, съвестта те бори. И после философствуваш, какво е съвест. Мислите, желанията, действията, които ни занимават сега, на кого са? На Бога ли са? Досега аз не съм срещал още общество, дето хората да бъдат снизходителни към другите. Даже у най-религиозните виждам користолюбие. Казвате: Той не знае да говори. към втори вариант >>
- Ти като пиешъ отъ този изворъ, върнешъ се дома, казвашъ: „Съвестьта ме бори“.
Другъ единъ образъ има, който постоянно дѣйствува. Това е Божествениятъ образъ. И когато ние не живѣемъ добре, хвърляме една сѣнка, и този образъ го виждаме мраченъ и сериозенъ. Спрешъ се при едно дърво, то ти казва: „Слушай, ти защо взе кравата на онази вдовица, тя плаче, знаешъ ли това? “ Спрешъ се при нѣкой изворъ, той ти говори: „Слушай, ти пиешъ отъ мене, но онзи день ти обра брата си и го уби, азъ съжалявамъ, че влизамъ въ тебе“, Но, азъ съмъ жаденъ. Ти като пиешъ отъ този изворъ, върнешъ се дома, казвашъ: „Съвестьта ме бори“. И сега, като се върнемъ, казваме: „Съвестьта го бори – това-онова.“ към беседата >>
- И сега, като се върнемъ, казваме: „Съвестьта го бори – това-онова.“
Това е Божествениятъ образъ. И когато ние не живѣемъ добре, хвърляме една сѣнка, и този образъ го виждаме мраченъ и сериозенъ. Спрешъ се при едно дърво, то ти казва: „Слушай, ти защо взе кравата на онази вдовица, тя плаче, знаешъ ли това? “ Спрешъ се при нѣкой изворъ, той ти говори: „Слушай, ти пиешъ отъ мене, но онзи день ти обра брата си и го уби, азъ съжалявамъ, че влизамъ въ тебе“, Но, азъ съмъ жаденъ. Ти като пиешъ отъ този изворъ, върнешъ се дома, казвашъ: „Съвестьта ме бори“. И сега, като се върнемъ, казваме: „Съвестьта го бори – това-онова.“ към беседата >>
- И послѣ, философствуватъ, какво нещо е съвесть, това-онова.
И послѣ, философствуватъ, какво нещо е съвесть, това-онова. Тия мисли, който сега ни занимаватъ, тия желания, който сега ни занимаватъ, тия дѣйствия, който сега ни занимаватъ, на кого сѫ тѣ? На Бога ли сѫ? За примѣръ, азъ не съмъ срещналъ още едно общество, дѣто хората, като нѣкои стоици да стоятъ, да гледатъ съ снисхождѣние на другитѣ. Даже у най-религиознитѣ хора виждамъ едно користолюбие. Казвате: „Той не знае да говори“. към беседата >>
54. Разпределяне на енергиите, МОК , София, 18.4.1923г.,
- Запример, съвестта в човека е във връзка със справедливостта.
Следователно работете върху себе си да развивате своите умствени сили, своите чувства. Запример, съвестта в човека е във връзка със справедливостта. Колкото по-силно развита е съвестта на човека, толкова по-справедлив е той. Религиозното чувство развива в човека чувство на почитание и уважение на хората. Любовта развива милосърдие, а милосърдието прави човека отзивчив, състрадателен към хората, снизходителен към слабостите им. Когато разумът е добре развит в човека, той може да разсъждава върху причините и последствията на нещата. Като имате предвид това, всички трябва да работите, да развивате онези чувства и способности в себе си, които са слабо развити. към беседата >>
- Колкото по-силно развита е съвестта на човека, толкова по-справедлив е той.
Следователно работете върху себе си да развивате своите умствени сили, своите чувства. Запример, съвестта в човека е във връзка със справедливостта. Колкото по-силно развита е съвестта на човека, толкова по-справедлив е той. Религиозното чувство развива в човека чувство на почитание и уважение на хората. Любовта развива милосърдие, а милосърдието прави човека отзивчив, състрадателен към хората, снизходителен към слабостите им. Когато разумът е добре развит в човека, той може да разсъждава върху причините и последствията на нещата. Като имате предвид това, всички трябва да работите, да развивате онези чувства и способности в себе си, които са слабо развити. У едни хора разсъдъкът е слабо развит; у други — времето, тактът; у трети — милосърдието; у четвърти — вярата; у пети — надеждата и т.н. към беседата >>
55. Движение на разумните сили, МОК , София, 9.5.1923г.,
- За да бъде приятелството устойчиво, разумността Р трябва да съставя три процента от цялото, милосърдието М – пет процента, съвестта С – девет процента, твърдостта Т – шест процента, самоуважението СУ – седем процента, дружелюбието Д – седем процента.
Защото приятелството изобщо се основава на чувства. А всякога, дето чувствата управляват, там се образуват астрални съединения, които се отличават с голяма неустойчивост. За да бъде устойчиво, приятелството трябва да отговаря на следната формула: Р.М.С.Т.СУ.Д. Буквите СУ представляват един елемент, значи във формулата на приятелството влизат шест елемента. Всеки елемент е взет в строго определено процентно отношение. За да бъде приятелството устойчиво, разумността Р трябва да съставя три процента от цялото, милосърдието М – пет процента, съвестта С – девет процента, твърдостта Т – шест процента, самоуважението СУ – седем процента, дружелюбието Д – седем процента. Същите числа могат да се вземат като числители на дроби, чиито знаменатели са: 6, 8, 10, 12, 15 и 16. Общият сбор на числителите 3, 5, 9, 6, 7, 7 е 37; общият сбор на знаменателите е 67. Тогава ще имате дробите: 3/6, 5/8, 9/10, 6/12, 7/15 и 7/16. Ще приведете тия дроби към общ знаменател, който ще ви послужи като метод за работа. Общият сбор на числителите – 37 и общият сбор на знаменателите – 67 дават нова дроб – 37/67. към беседата >>
- Аз взимам думата справедливост вместо съвест, защото за Бога не може да се каже, че има съвест – Бог е справедлив, а не съвестен.
За дробите 3/6, 5/8, 9/10, 6/12, 7/15 и 7/16 можем да кажем следното: дробта 3/5 представлява част от Божествената разумност, 5/8 – част от Божественото милосърдие, 9/10 – част от Божествената справедливост. Аз взимам думата справедливост вместо съвест, защото за Бога не може да се каже, че има съвест – Бог е справедлив, а не съвестен. Дробта 6/12 представлява част от Божественото търпение, което на човешки език наричаме твърдост. Само твърдият човек, а не упоритият може да бъде търпелив. Дробта 7/15 представлява част от самоуважението на човека – такъв човек никога не изменя на думата си. Дробта 7/16 представлява част от дружелюбието на човека, т.е. от закона на Любовта. към беседата >>
58. Придобивки на съзнанието, МОК , София, 20.1.1924г.,
- – Когато съвестта у човека е развита.
Пестеливостта е един естествен нагон у човека. Хора, у които тази склонност е силно развита, могат да станат толкова пестеливи, че ръцете им да се проточат. А какви са тия хора, у които ръцете са проточени? – У всички крадци ръцете са проточени, дълги, но и от това правило има изключения. Кога? – Когато съвестта у човека е развита. Значи, ако пестеливостта е силно развита в някой човек, а съвестта му е слабо развита, тогава пестеливостта може да се превърне в едно вътрешно изнудване на духа и този човек ще се прояви като крадец. Следователно пестеливостта е основа на живота, но човек трябва да знае, че туй, което трябва да пести, което трябва да икономисва разумно, то е неговата енергия. Стомашната система в пестеливите хора е отлично развита, те имат добре развито благоутробие. Човек, у когото стомашната система не е добре развита, не може да бъде пестелив. Пестеливостта се ражда от чувството на любостяжание, а любостяжанието, свързано с разсъдителните и умствените способности на човека, се превръща в икономия, т.е. към беседата >>
- Значи, ако пестеливостта е силно развита в някой човек, а съвестта му е слабо развита, тогава пестеливостта може да се превърне в едно вътрешно изнудване на духа и този човек ще се прояви като крадец.
Пестеливостта е един естествен нагон у човека. Хора, у които тази склонност е силно развита, могат да станат толкова пестеливи, че ръцете им да се проточат. А какви са тия хора, у които ръцете са проточени? – У всички крадци ръцете са проточени, дълги, но и от това правило има изключения. Кога? – Когато съвестта у човека е развита. Значи, ако пестеливостта е силно развита в някой човек, а съвестта му е слабо развита, тогава пестеливостта може да се превърне в едно вътрешно изнудване на духа и този човек ще се прояви като крадец. Следователно пестеливостта е основа на живота, но човек трябва да знае, че туй, което трябва да пести, което трябва да икономисва разумно, то е неговата енергия. Стомашната система в пестеливите хора е отлично развита, те имат добре развито благоутробие. Човек, у когото стомашната система не е добре развита, не може да бъде пестелив. Пестеливостта се ражда от чувството на любостяжание, а любостяжанието, свързано с разсъдителните и умствените способности на човека, се превръща в икономия, т.е. взима умствен характер. към беседата >>
- Главата на съвестния човек се различава от главата на несъвестния. (втори вариант)
В областта АСВ, която представлява една пирамида, спадат личните чувства на човека. Ако превърнем триъгълниците ВАС, ВАМ, АЛВ в пирамиди, ние ще можем да определим проявата на тия органи. Ако се съмнявате в това, правете наблюдения. Вземете двама души между вас – единия по-милосърден, а другия – не: ще видите, че в устройството на техните глави има едно различие. Главата на милосърдния човек се различава от главата на немилосърдния. Главата на съвестния човек се различава от главата на несъвестния. Всичките органи в главата на човека се различават по устройството си. Онзи човек пък, който има силно развито чувство към Бога, Любов към Бога, то дава подем нагоре. Туй чувство, колкото и да е благородно, ако не е в хармония с другите умствени чувства, някой път ражда фанатизма. Човек може да бъде фанатик, когато това чувство е силно развито в него, без да е в съгласие с интелекта – той вярва сляпо. Любовта може да бъде сляпа, понеже няма директива от ума, а когато чувството е свързано с човешкия ум, тогава е развито правилно и дава една от най-хубавите черти на човешкия характер. към втори вариант >>
- Няма по-хубаво нещо от това, когато моралните чувства – съвест, милосърдие, вяра, надежда, твърдост, чувство към Бога – са напълно развити в човека. (втори вариант)
Няма по-хубаво нещо от това, когато моралните чувства – съвест, милосърдие, вяра, надежда, твърдост, чувство към Бога – са напълно развити в човека. Тогава човек никога не изпада в меланхолия. Той е смел и решителен, побеждава всички мъчнотии. Често, когато се явяват у вас меланхолични настроения, те показват, че някои от тия чувства са слабо развити. Когато милосърдието е слабо развито, човек става скъперник; когато съвестта е слабо развита, човек обича да послъгва; когато твърдостта е слабо развита, какъвто вятър и да повее, той се огъва – каквото и да ти кажат, ти го правиш; когато няма любов към Бога, такъв човек е тяло без глава. Ако лишите човека от моралните чувства, той ще заприлича на животно, той не знае какво нещо е право. към втори вариант >>
- Когато милосърдието е слабо развито, човек става скъперник; когато съвестта е слабо развита, човек обича да послъгва; когато твърдостта е слабо развита, какъвто вятър и да повее, той се огъва – каквото и да ти кажат, ти го правиш; когато няма любов към Бога, такъв човек е тяло без глава. (втори вариант)
Няма по-хубаво нещо от това, когато моралните чувства – съвест, милосърдие, вяра, надежда, твърдост, чувство към Бога – са напълно развити в човека. Тогава човек никога не изпада в меланхолия. Той е смел и решителен, побеждава всички мъчнотии. Често, когато се явяват у вас меланхолични настроения, те показват, че някои от тия чувства са слабо развити. Когато милосърдието е слабо развито, човек става скъперник; когато съвестта е слабо развита, човек обича да послъгва; когато твърдостта е слабо развита, какъвто вятър и да повее, той се огъва – каквото и да ти кажат, ти го правиш; когато няма любов към Бога, такъв човек е тяло без глава. Ако лишите човека от моралните чувства, той ще заприлича на животно, той не знае какво нещо е право. Правото се ражда от съвестта. Човек без морални чувства няма морален устой. Само у човек, който има воля, може да има морален устой. У животните няма воля, няма и устой, у тях има само един нагон, който се дължи на желанията. към втори вариант >>
- Правото се ражда от съвестта. (втори вариант)
Тогава човек никога не изпада в меланхолия. Той е смел и решителен, побеждава всички мъчнотии. Често, когато се явяват у вас меланхолични настроения, те показват, че някои от тия чувства са слабо развити. Когато милосърдието е слабо развито, човек става скъперник; когато съвестта е слабо развита, човек обича да послъгва; когато твърдостта е слабо развита, какъвто вятър и да повее, той се огъва – каквото и да ти кажат, ти го правиш; когато няма любов към Бога, такъв човек е тяло без глава. Ако лишите човека от моралните чувства, той ще заприлича на животно, той не знае какво нещо е право. Правото се ражда от съвестта. Човек без морални чувства няма морален устой. Само у човек, който има воля, може да има морален устой. У животните няма воля, няма и устой, у тях има само един нагон, който се дължи на желанията. Едно животно може да е смело само когато е гладно; щом се задоволи гладът в него, смелостта му се премахва. Умът на животните не е така буден, както умът на човека – животните прекарват повече от живота си в сънно състояние. към втори вариант >>
- Изобщо много красиви неща можете да придадете в характера на благородния човек: съвест, твърдост, любов, ред интелектуални способности, разумност в обходата, правилно разрешаване на всички въпроси, щедрост, лесно спогаждане с хората и т. н. (втори вариант)
Вие ще си кажете: „Човек трябва да бъде благороден.“ Добре, но в какво седи благородството? Нека напише някой от вас какво нещо е благородството. Нека някой поет напише нещо върху темата: „Благородният човек“. Какво бихте написали? Много работи може да напишете. Изобщо много красиви неща можете да придадете в характера на благородния човек: съвест, твърдост, любов, ред интелектуални способности, разумност в обходата, правилно разрешаване на всички въпроси, щедрост, лесно спогаждане с хората и т. н. Как бихте охарактеризирали благородството в човека – способност ли е, какво е то? Това е един философски въпрос, не се срамувайте да се изкажете. Какво нещо е, според вас, благородството? Не само вие, но доста философи биха се спрели на този въпрос, как да определят моралните чувства в човека. Това, което определят, трябва да е вярно, да е в съгласие с туй, което става в Природата. към втори вариант >>
- Например правото и съвестта не разрешават един въпрос в смисъл дали той е в моя полза, или не, дали това е право, или криво за тебе. (втори вариант)
Кое у човека представляват везните? (– Съвестта, моралните чувства.) Съгласявате ли се, че моралните чувства са везните? Ако някой би ви казал, че моралните чувства са грамовете, които се турят във везните, тогава има ли някаква връзка между човека и тия негови чувства? Едно морално чувство се различава по това, че то разрешава въпроса вън от самия човек. Например правото и съвестта не разрешават един въпрос в смисъл дали той е в моя полза, или не, дали това е право, или криво за тебе. То само казва: „Това не е право“ – нищо повече. Милосърдието разрешава въпроса вън от личния живот. Човек трябва да бъде милосърден, вън от условията, независимо от това дали е беден, или не. Милосърдието казва: „Ти си длъжен да направиш това нещо.“ Не че си длъжен, но то изисква – казва: „Ти трябва да го направиш.“ И пред едно милосърдно чувство ти не можеш да представиш никакво извинение. Моралните чувства не приемат никакви извинения, докато личните чувства приемат извинения. към втори вариант >>
- Числото 4 означава, че си престъпил закона на справедливостта, на съвестта. (втори вариант)
И ти ще броиш колко удара ти е дала и според тия удари ще определиш точно каква ти е погрешката. Ти трябва да броиш. Ако те заболи много и забравиш да броиш, още много пъти ще бъдеш бит. Пък като те удари и ти броиш едно, после те удари още веднъж – две, след това още веднъж – три, тя знае вече, че ти разбираш закона. Тогава тя казва: „Умно дете е това.“ – Четири – ти пак броиш, тогава тя свършва. Числото 4 означава, че си престъпил закона на справедливостта, на съвестта. Природата ще ти даде четири удара, но хубаво ще те заболи. Ако ти удари пет удара, значи нарушил си човешкото – обидил си някой човек, брата си, накърнил си неговите лични чувства. Значи ти ще изправиш своето поведение. Тя си има образи. към втори вариант >>
- Главата на съвестния човек се различава от главата на несъвестния.
В областта AСB, която представлява една пирамида, спадат личните чувства на човека. Ако превърнем триъгълниците BAС, BAМ, AЛB в пирамида, ние ще можем да определим проявата на тия органи. Ако се съмнявате в това, правете наблюдения. Вземете двама души между вас, единият по-милосърден, а другият – не, ще видите, че в устройството на техните глави има едно различие. Главата на милосърдния човек се различава от главата на немилосърдния. Главата на съвестния човек се различава от главата на несъвестния. Всичките органи в главата на човека се различават по устройството си. Онзи човек пък, който има силно развито чувство към Бога, любов към Бога, то дава подем нагоре. Туй чувство, колкото и да е благородно, ако не е в хармония с другите умствени чувства, някой път ражда фанатизма. Човек може да бъде фанатик, когато това чувство е силно развито в него, без да е в съгласие с интелекта. Той вярва сляпо. към беседата >>
- Няма по-хубаво нещо от това, когато моралните чувства – съвест, милосърдие, вяра, надежда, твърдост, чувство към Бога – са напълно развити в човека.
Човек може да бъде фанатик, когато това чувство е силно развито в него, без да е в съгласие с интелекта. Той вярва сляпо. Любовта може да бъде сляпа, понеже няма директива от ума, а когато чувството е свързано с човешкия ум, тогава е развито правилно и дава една от най-хубавите черти на човешкия характер. Само такъв човек може да бъде нежен, крайно досетлив и учтив. Само един набожен човек не така привидно, но когато неговото сърце е засегнато от благородното в света, може да бъде крайно учтив и досетлив спрямо окръжаващите го. Няма по-хубаво нещо от това, когато моралните чувства – съвест, милосърдие, вяра, надежда, твърдост, чувство към Бога – са напълно развити в човека. Тогава човек никога не изпада в меланхолия. Той е смел и решителен, побеждава всички мъчнотии. Често, когато се явяват у вас меланхолични настроения, те показват, че някои от тия чувства са слабо развити. Когато милосърдието е слабо развито, човек става скъперник. Когато съвестта е слабо развита, човек обича да послъгва. към беседата >>
- Когато съвестта е слабо развита, човек обича да послъгва.
Няма по-хубаво нещо от това, когато моралните чувства – съвест, милосърдие, вяра, надежда, твърдост, чувство към Бога – са напълно развити в човека. Тогава човек никога не изпада в меланхолия. Той е смел и решителен, побеждава всички мъчнотии. Често, когато се явяват у вас меланхолични настроения, те показват, че някои от тия чувства са слабо развити. Когато милосърдието е слабо развито, човек става скъперник. Когато съвестта е слабо развита, човек обича да послъгва. Когато твърдостта е слабо развита, какъвто вятър и да повее, той се огъва; каквото и да ти кажат, ти го направяш. Когато няма любов към Бога, такъв човек е тяло без глава. към беседата >>
- Изобщо, много красиви неща можете да придадете в характера на благородния човек: съвест, твърдост, любов, ред интелектуални способности, разумност в обходата, правилно разрешава всички въпроси, щедрост, лесно спогаждане с хората и т.н.
Добре, но какво седи благородството? Нека напише някой от вас какво нещо е благородството. Нека някой поет напише нещо върху темата „Благородният човек“. Какво бихте написали? Много работи може да напишете. Изобщо, много красиви неща можете да придадете в характера на благородния човек: съвест, твърдост, любов, ред интелектуални способности, разумност в обходата, правилно разрешава всички въпроси, щедрост, лесно спогаждане с хората и т.н. Как бихте охарактеризирали благородството в човека – способност ли е, какво е то? Това е един философски въпрос, не се срамувайте да се изкажете. Какво нещо е според вас благородството? Не само вие, но доста философи биха се спрели на този въпрос как да определят моралните чувства в човека. Това, което определят, трябва да е вярно, да е в съгласие с туй, което става в природата. към беседата >>
- Числото четири означава, че си престъпил закона на справедливостта, на съвестта.
Ако те заболи много и забравиш да броиш, още много пъти ще бъдеш бит. Пък като те удари и ти броиш едно, две, после те удари още веднъж – две, след това още веднъж – три, тя знае вече, че ти разбираш закона. Тогава тя казва: Умно дете е това. Четири – ти пак броиш. Тогава тя свършва. Числото четири означава, че си престъпил закона на справедливостта, на съвестта. Природата ще ти даде четири удара, но хубаво ще те заболи. Ако ти удари пет удара, значи нарушил си човешкото, обидил си някой човек, брата си, накърнил си неговите лични чувства. Значи, ти ще изправиш своето поведение. Тя си има образи. към беседата >>
60. Любов към Бога, ООК , София, 16.4.1924г.,
- Затова усещаме едно угризение на съвестта и умът ни престава да работи ден, два, три, докато се премахне туй състояние.
От тази любов страда целият свят. Вие обичате едно същество, но същевременно искате да обсебите това същество, само вие да разполагате с него, затова се безпокоите да не ви го вземе някой. Някоя майка има дете: обича го, радва му се, но постоянно мисли за него, безпокои се да не му стане нещо – няма му доверие. Следователно и ние често придаваме такива слабости и на Бога. Когато направим някаква погрешка, ние мислим, че и Бог е като нас – веднага ще ни накаже. Затова усещаме едно угризение на съвестта и умът ни престава да работи ден, два, три, докато се премахне туй състояние. Премахне ли се, тогава добиваме спокойствие. За да може да се развива умът правилно, трябва да бъде спокоен. Мир трябва да има човек! към беседата >>
- Тогава какво нещо е угризението на съвестта?
Следователно Бог, Който е толкова далече от нас, разбира тия закони. Той се е отдалечил, скрил се е далече от нас именно защото разбира законите – не иска да хвърли никаква сянка върху нас. Забележете: всякога, когато вършите добро или зло, мислите, че вие сте инициаторите на това, което вършите. Защо мислите така? Защото Бог се скрива така, че вие не Го чувствате никак. Тогава какво нещо е угризението на съвестта? Какво нещо е вътрешната радост, която се явява, като направим някое Добро? Щом направим една погрешка, Бог веднага се появява, проговори ни и скоро се скрива. Това е гласът на съвестта. Щом направим някое Добро, Бог веднага се появи като една светлинка и моментално изчезва. Някой ще каже, че му е проговорил някой ангел. към беседата >>
- Това е гласът на съвестта.
Защо мислите така? Защото Бог се скрива така, че вие не Го чувствате никак. Тогава какво нещо е угризението на съвестта? Какво нещо е вътрешната радост, която се явява, като направим някое Добро? Щом направим една погрешка, Бог веднага се появява, проговори ни и скоро се скрива. Това е гласът на съвестта. Щом направим някое Добро, Бог веднага се появи като една светлинка и моментално изчезва. Някой ще каже, че му е проговорил някой ангел. Не, това е чисто Божественото влияние в човека, на което всички духове се подчиняват. Това е Бог, Който проговаря в душите на всички същества и моментално се оттегля. Когато Бог ви проговори, вие се радвате, чувствате една малка радост и мислите, че самата постъпка, която сте направили, ви радва. към беседата >>
61. Просете, търсете и хлопайте, НБ , София, 20.4.1924г.,
- Кой учен е толкова съвестен, че може да прилага Христовия морал в отношенията си към другите учени?
От обществения живот не може да се изисква велик морал. И в търговията има морал, но не всякога се прилага. Кой търговец може да приложи Христовия морал? Кой търговец може да обича ближния си и да му продава като на себе си? И в науката, между учените, има известен морал. Кой учен е толкова съвестен, че може да прилага Христовия морал в отношенията си към другите учени? Като излезе нова, научна теория, първо трябва да се провери, всички учени да се изкажат добросъвестно за нея. А днес какво става? Щом се яви една теория от запад, веднага нашите учени я приемат и прилагат. Те я считат авторитетна. Не се минава много време, пак някой учен от запад намира, че в тази теория трябва да стане известна промяна. към беседата >>
- Като излезе нова, научна теория, първо трябва да се провери, всички учени да се изкажат добросъвестно за нея.
И в търговията има морал, но не всякога се прилага. Кой търговец може да приложи Христовия морал? Кой търговец може да обича ближния си и да му продава като на себе си? И в науката, между учените, има известен морал. Кой учен е толкова съвестен, че може да прилага Христовия морал в отношенията си към другите учени? Като излезе нова, научна теория, първо трябва да се провери, всички учени да се изкажат добросъвестно за нея. А днес какво става? Щом се яви една теория от запад, веднага нашите учени я приемат и прилагат. Те я считат авторитетна. Не се минава много време, пак някой учен от запад намира, че в тази теория трябва да стане известна промяна. Веднага учените се съгласяват. към беседата >>
62. Противоречията като необходимост при всяко растене, МОК , София, 18.5.1924г.,
- Въобще у тия деца които лъжат, горната част на главата им е тясна шилеста; съвестта им не е развита.
Майка му го е родила, отгледала, възпитала, защо то се страхува от нея, та трябва да я лъже? Децата въобще най-много лъжат майка си и баща си. Защо? Ето де се крие причината: когато един учител има погрешен метод на преподаване, нали той го предава и на учениците си? – Предава го. По същия закон, по лъжлив начин майката предава известно свое състояние на детето си и това учение, като се приложи в живота, ще засегне най-първо нея, за да вади тя лошите последствия на своя метод. Въобще у тия деца които лъжат, горната част на главата им е тясна шилеста; съвестта им не е развита. Ще знаете, че при всеки импулс да говорите истината вие развивате известна област на главата си. Запример, ако искате да бъдете смели, ще се развие една малка част от задната страна на черепа. Всички стремежи, които човек има, развиват разни части от мозъка. Въображението, например, прави челото по-голямо. към беседата >>
- Учените хора, духовните хора трябва да имат съвест, да не лъжат.
Най-първо хората нямат искреност. Учените хора, духовните хора трябва да имат съвест, да не лъжат. Те, обаче, нямат смелост, у тях е развит страхът. Има много учени хора, много богослови, даже хора на новото учение, които имат страх и вследствие на това не могат да изкажат рязко една истина. Те ще се спрат и наполовина ще я кажат. Някой съдия седи, мисли, прави своята резолюция, но ще каже истината наполовина. към беседата >>
63. Новото възпитание / За възпитанието, МС , София, 7.7.1924г.,
- Той у тях е една предпазителна клапа, понеже волята, съвестта им не е силно развита. (втори вариант)
От най-малкото мръдване сърцето му тупа. Защо? - Има причини. Природата е турила страха и у децата. Онези деца, които са склонни към престъпление, у които разсъдъкът е слабо развит, у тях страхът се увеличава. Не премахвайте този страх у тия деца. Той у тях е една предпазителна клапа, понеже волята, съвестта им не е силно развита. Тия деца някой път се страхуват да излезат вън сами. Нека имат страх Божий, в сърцата си. Майките викат разни баби да ги лекуват от страха и след като ги излекуват, те стават разбойници. Тия страхливи деца, може да се научат да крадат, но като им притупаш, те бягат. Този, който изгуби страха си, той е престъпник, убийца и т.н. към втори вариант >>
65. Темпераментите, ООК , София, 29.10.1924г.,
- “ Има много съвестни лекари, които, като ги повикат при някои болни, казват: „Аз не съм разположен, нека дойде друг лекар.“ Как се повдига авторитетът на един лекар?
Той е лекар над всички лекари. Като намерите този главен лекар, него ще питате кой асистент да викате. Тъй трябва да гледате вие като окултни ученици! Тъй трябва да гледа на въпроса и всеки лекар окултист! Когато повикат един окултен лекар при някой болен, той трябва да се обърне към Бога и да Го запита: „Господи, да отида ли при този болен? “ Има много съвестни лекари, които, като ги повикат при някои болни, казват: „Аз не съм разположен, нека дойде друг лекар.“ Как се повдига авторитетът на един лекар? Когато на 100 души болни лекарят излекува 99, а само един не може, авторитетът му се повдига, но ако на 100 души измори 99, а един излекува, авторитетът му се губи. Ако този лекар иска да възстанови авторитета си, трябва да излекува на 100-те най-малко 70-80 души. Ако той спазва законите на темпераментите, ще има отлични резултати. Сегашните болести обаче се дължат и на други причини, за които някой път ще се спра да ви поговоря. към беседата >>
66. Родените, НБ , София, 2.11.1924г.,
- В него започва гризене на съвестта. (втори вариант)
Ще ви приведа един малък пример. Някой си римлянин, наречен Теофил, се влюбва в една благородна римлянка. По някакво нещастие, той изневерява на своята възлюблена, и тя изчезва, отдалечава се. В него започва гризене на съвестта. За успокоение на своята съвест, той възприема християнството, отива да живее 20 години в пустинята, като си дава обет, че от този момент нататък ще ходи все със затворени очи и никого няма да поглежда, за да се избави от греховете си. Той се прочул под името „пустинникът със затворените очи“. Викали го да изповядва хората. И мъже, и жени изповядвал, но все със затворени очи. Един ден дошла да се изповядва и неговата възлюбена, да види колко е светия. към втори вариант >>
- За успокоение на своята съвест, той възприема християнството, отива да живее 20 години в пустинята, като си дава обет, че от този момент нататък ще ходи все със затворени очи и никого няма да поглежда, за да се избави от греховете си. (втори вариант)
Ще ви приведа един малък пример. Някой си римлянин, наречен Теофил, се влюбва в една благородна римлянка. По някакво нещастие, той изневерява на своята възлюблена, и тя изчезва, отдалечава се. В него започва гризене на съвестта. За успокоение на своята съвест, той възприема християнството, отива да живее 20 години в пустинята, като си дава обет, че от този момент нататък ще ходи все със затворени очи и никого няма да поглежда, за да се избави от греховете си. Той се прочул под името „пустинникът със затворените очи“. Викали го да изповядва хората. И мъже, и жени изповядвал, но все със затворени очи. Един ден дошла да се изповядва и неговата възлюбена, да види колко е светия. Като чул гласа й, той веднага си отворил очите. към втори вариант >>
67. Великата погрешка, МОК , София, 7.12.1924г.,
- Човек всякога трябва да бъде изправен пред съвестта си. (втори вариант)
“ Гостът обаче, задълбочен в себе си да не погълне някоя кост, постоянно плювал. Аз наричам дразненето ядене на риба, която има много дребни кости. Ние постоянно плюем костите, а онези, които са около нас, се дразнят. Някой път туй става несъзнателно, а някой път – съзнателно. Вие трябва да изхвърлите тези черти от себе си. Човек всякога трябва да бъде изправен пред съвестта си. Вие трябва да бъдете доволни от характера си, да се проявявате естествено – такива, каквито Природата ви е създала. Аз наричам естествено положение това – човек да бъде доволен сам от себе си. Туй е едно Божествено положение, което ние наричаме милосърдие. И в обноските, и в погледа, и в думите, и в постъпките, и в движенията си: във всичко човек трябва да бъде естествен, прям, никога да не изразява две неща. към втори вариант >>
68. Да Го посрещнат, НБ , София, 14.12.1924г.,
- Този жрец бил толкова добросъвестен, че предупреждавал всички, на какви страдания може да се подложат. (втори вариант)
Сега, ще ви приведа един малък пример от културата на древния Египет. Кухан-Бар, тъй се наричал един велик жрец в Египет, бил посещаван от мнозина, които искали да се домогнат до онова знание, с което древният Египет разполагал. Този жрец бил толкова добросъвестен, че предупреждавал всички, на какви страдания може да се подложат. Той най-напред ги завеждал при едно легло с игли и ги запитвал: Ще можете ли да изтърпите тези страдания, да ви подхвърлят на тези игли, докато ви изтече всичката кръв? След това ги завеждал пред едно огнище и им казвал: Виждате ли тази пирустия, ще ви преобръщат, ще ви пекат от едната и от другата страна. Ако може да издържите на тия и на ред други изпитания, ще ви приемат да учите великите тайни на школата. към втори вариант >>
69. Образи на живата природа, КД , София, 24.12.1924г.,
- В четвъртата категория (IV) влизат моралните чувства: съвест, любов към Бога, вяра, надежда, милост.
Но когато става един душевен процес, той не е заключен само в тази област У, а се смесват и много други елементи и способности от други категории. Във втората категория (II) влизат себесъхранителните способности или личните чувства. Такива са: 1)разрушителност Р и 2) себесъхранение С. На трето място идват личните чувства, на четвърто място - егоизмът. В третата категория (III) влизат: 1) индивидуалните, личните чувства; 2) тщеславие; 3) общителност. В четвъртата категория (IV) влизат моралните чувства: съвест, любов към Бога, вяра, надежда, милост. В петата категория (V) са семейните и приятелските чувства. Когато човек иска да извърши нещо, всички тези категории вземат участие. Силните чувства имат всякога надмощие, те са ръководни, а всички други се подчиняват на тях и те разрешават въпросите. Хора, у които разсъдъкът е много развит, ще разрешат въпросите по един начин. Един човек, у когото обществените или семейните чувства са развити и ако и разсъдъкът е добре развит, ще разреши въпросите си по друг начин. към беседата >>
- На темето горе се намират милостта, любовта към Бога, благоговейното чувство, съвестта.
Ако разделим челото у човека на три, на най-долната част, над веждите, се намира обективният ум: наблюдение, впечатление, преценка, мярка, практичност (фиг. 1). После, по-нагоре е паметта. На най- горната част на челото са разсъдъкът и милосърдието. На темето горе се намират милостта, любовта към Бога, благоговейното чувство, съвестта. към беседата >>
70. Истинско служене, ООК , София, 4.3.1925г.,
- Лъжата се проявява у човека, когато съвестта му е слабо развита.
Защо човек краде и лъже? Или кога човекът е научил изкуството да краде и лъже? От чисто френологическо гледище кражбата е анормално развитие на стяженолюбието. Значи откак в човека се е зародила алчността да взема повече, отколкото му трябва, той е започнал да краде и да лъже. Лъжата се проявява у човека, когато съвестта му е слабо развита. Когато страхът е силно развит, а съвестта слабо развита, лъжата пак изпъква. Всеки страхлив човек лъже. Само страхливите хора лъжат. Човек, който лъже, не може да свърши никаква работа. Той може да замазва къщата, колкото искате, отличен бояджия може да стане, но да гради – никога! към беседата >>
- Когато страхът е силно развит, а съвестта слабо развита, лъжата пак изпъква.
Защо човек краде и лъже? Или кога човекът е научил изкуството да краде и лъже? От чисто френологическо гледище кражбата е анормално развитие на стяженолюбието. Значи откак в човека се е зародила алчността да взема повече, отколкото му трябва, той е започнал да краде и да лъже. Лъжата се проявява у човека, когато съвестта му е слабо развита. Когато страхът е силно развит, а съвестта слабо развита, лъжата пак изпъква. Всеки страхлив човек лъже. Само страхливите хора лъжат. Човек, който лъже, не може да свърши никаква работа. Той може да замазва къщата, колкото искате, отличен бояджия може да стане, но да гради – никога! Тогава ще ви задам въпроса: лъжата ли се е явила по-рано, или кражбата? към беседата >>
71. Той повелѣва на слънцето / Той повелява на слънцето, НБ , София, 15.3.1925г.,
- Те казват, че съвестта у всички хора не е еднакво развита; разумността не е еднакво развита; чувството на сравнение на уподобяване не е еднакво развито; музикалното чувство не е еднакво развито; математическите способности не са еднакво развити. (втори вариант)
То не е за готвене. Щом се отнася за готвене, всичко разбира и знае; щом се отнася за парите, казва, нека останат тия пари в къщи, макар че са миризливички. Сега, някои хора, за оправдание на това положение, казват: е, слаб му е ангелът на човека, какво да се прави? Не, главата на този човек отгоре е слаба, затова е слаб и пред торбата със злато. Френолозите много добре разрешават този въпрос. Те казват, че съвестта у всички хора не е еднакво развита; разумността не е еднакво развита; чувството на сравнение на уподобяване не е еднакво развито; музикалното чувство не е еднакво развито; математическите способности не са еднакво развити. Милосърдието не е еднакво развито; вярата не е еднакво развита; надеждата не е еднакво развита; смелостта, решителността, всички тия способности и чувства не са еднакво развити във всички хора. Кой какво работил, това и придобил. към втори вариант >>
- От това, че у някои хора тия центрове са по-силно развити, а у други – по-слабо развити, това показва, че всички хора не са еднакво чувствителни, всички хора не са еднакво разумни, всички хора не са еднакво съвестни, и т.н.
– „На кое място в главата? “ – „В душата на човека.“ – Де е неговата душа? Ако волята би била в душата на човека, тя все трябва да има едно определено място, все трябва да има някаква проява. Ако човек е разумен, де се намира неговата разумност? Ако е чувствителен, де се намира неговата чувствителност? От това, че у някои хора тия центрове са по-силно развити, а у други – по-слабо развити, това показва, че всички хора не са еднакво чувствителни, всички хора не са еднакво разумни, всички хора не са еднакво съвестни, и т.н. Хората се различават много един от друг. Но благодарение на това, че вие още не познавате физиогномията, хиромантията и ред други науки, та можете донякъде да се търпите. Един ден, когато човешката душа добие своята красива форма, когато всички сили и способности у вас се развият, вие ще разбирате Истината. към беседата >>
- Постоянството прави човека съвестен, то го заставя да обмисля всяко нещо, което предприема, и да не бърза.
Това е опит само за развиване на постоянството. Да постоянстваш в нещо – това значи да го постигнеш. Когато развива постоянството в себе си, човек трябва да го различава от нахалството. Който има постоянство, той е умен човек; нахалният обаче е глупав. При постоянството разумът взема участие, а при нахалството разумът отсъства. Постоянството прави човека съвестен, то го заставя да обмисля всяко нещо, което предприема, и да не бърза. Нахалният човек не е съвестен, той е бърз, всичко иска да постигне изведнъж. За да развие човек постоянство в себе си, Невидимият свят го излага на мъчнотии и страдания. Като страда, като се мъчи, човек започва да мисли, да развива постоянство. към беседата >>
- Нахалният човек не е съвестен, той е бърз, всичко иска да постигне изведнъж.
Да постоянстваш в нещо – това значи да го постигнеш. Когато развива постоянството в себе си, човек трябва да го различава от нахалството. Който има постоянство, той е умен човек; нахалният обаче е глупав. При постоянството разумът взема участие, а при нахалството разумът отсъства. Постоянството прави човека съвестен, то го заставя да обмисля всяко нещо, което предприема, и да не бърза. Нахалният човек не е съвестен, той е бърз, всичко иска да постигне изведнъж. За да развие човек постоянство в себе си, Невидимият свят го излага на мъчнотии и страдания. Като страда, като се мъчи, човек започва да мисли, да развива постоянство. към беседата >>
74. Домовит човек, НБ , София, 7.3.1926г.,
- Като четете този стих, ще кажете, че тези наематели не са били добросъвестни хора, че не си плащали данъка навреме.
Всички чинове, карти, дъски, всички пособия са все за учениците. Тъй че, този домовит човек е насадил лозе и го дава под наем на наемателите, те да го работят. Вие ще кажете: какво отношение има между този домовит човек, който насадил лозето и между нас? - Вашето тяло е една лоза, насадена от самите вас. Всяка ваша клетка, всяка ваша мисъл, всяко ваше чувство, всяко ваше волево движение, тава са силите в това лозе, които са дадени под наем. Като четете този стих, ще кажете, че тези наематели не са били добросъвестни хора, че не си плащали данъка навреме. към беседата >>
75. Оглашен, вярващ, ученик, ООК , София, 16.6.1926г.,
- Като послугувате на новия си господар няколко години добросъвестно, честно, той започва да ви обиква, става доволен от вас и ви предлага да станете негов съдружник.
Обаче така се нарежда, че той не може да ви срещне на Земята: когато вие сте на Земята, той е в другия свят; после той слиза на Земята, вие сте в Невидимия свят. И така с хиляди години той ви търси, докато най-после ви намира на Земята, хваща ви за яката и казва: “Сега вече мога да си отмъстя! ” Той изважда ножа си и иска да ви убие. Вие веднага трябва да се смирите, да съзнаете погрешката си и да кажете: “Добре, ти разполагаш с моя живот. Ето, аз съм готов цял живот да ти слугувам, а ти да ми станеш господар.” Кажете ли му така, той веднага скрива ножа в ножницата си, а вие туряте престилката, ставате негов слуга за цял живот. Като послугувате на новия си господар няколко години добросъвестно, честно, той започва да ви обиква, става доволен от вас и ви предлага да станете негов съдружник. През времето, докато сте съдружник с него, той дели богатството си с вас наполовина и след време се разделяте братски, приятелски. към беседата >>
76. В малкото, НБ , София, 20.6.1926г.,
- След малко ти се опомваш, настава едно гризене на съвестта.
Ето защо, съзнанието на човека никога не трябва да спи. Заспи ли, ще дойдат всички нещастия и страдания. Значи, те идват по простата причина, че съзнанието на човека не е будно. Допуснете следния факт: вие сте честен човек, никога не сте извършвали какво и да е престъпление, но провидението ви докара в такава крайна нужда, че като видите някъде една каса, пълна със скъпоценности, със злато, вие казвате: не мога ли да бръкна в тази каса, да взема малко от това злато, за да облекча положението си? Достатъчно е само за момент да допуснеш тази мисъл и вашето съзнание заспива, настава прекъсване на съзнанието. След малко ти се опомваш, настава едно гризене на съвестта. Значи, съзнанието отново се събужда. към беседата >>
- Ще дойде някой Френолог, ще погледне главата на твоето ангелче и ще каже: Слушай, твоето ангелче е съвестно, но обича да полъгва малко, да похапва повечко и т. н.
Виждаш го пораснал, взел чаша в ръка, сбил се с някого, пукнали му главата. Юнак е този човек! Това не е юначество! Юначеството е качество на разумния човек. За такъв човек казват: „Вятър го вее на бял кон." Аз казвам: „Вятър го вее на черен кон." Тези науки, които днес не са признати, за в бъдеще те ще решават въпросите. Ще дойде някой Френолог, ще погледне главата на твоето ангелче и ще каже: Слушай, твоето ангелче е съвестно, но обича да полъгва малко, да похапва повечко и т. н. Този учен човек ще ти покаже начини, методи, чрез които ще работиш върху своето дете. Този френолог може да отиде още по-далеч. Когато дойдат при него двама млади, които искат да се оженят, той ще повика една комисия от един астролог, от един хиромант и тримата заедно ще се произнесат, дали да се оженят, или не са един за друг. Те ще им кажат: „Ако се ожените, ще закъсате. Бог не е определил да се съедините". Защо? към беседата >>
77. В своите си, НБ , София, 27.6.1926г.,
- Честен човек е той, защото не продава съвестта си за 100–200 000 лева, но за един милион я продава.
Аз не съм срещал честен човек в живота си, освен един инженер, който ми разказваше: да ви се изповядам! Искат да ме подкупят за една работа. Дават ми като подкуп 100–200 000 лева, но аз не продавам свободата си за толкова. Ако е за един милион, съгласен съм, но за 200 000 лева не се продавам. Издържах до един милион лева, но те не ми дадоха толкова. Честен човек е той, защото не продава съвестта си за 100–200 000 лева, но за един милион я продава. Опасни са тия положения, в които човек може да попадне. Някой учител има известни убеждения, но за да не го уволнят и да не изгуби хляба си, той ги продава. Какви ли не компромиси се правят в света? Това са решения на задачи, но правилно трябва да се решават те. Например, аз казвам: ние трябва да се обичаме, трябва да жертваме всичко един за друг. към беседата >>
78. Ранните лъчи / Зората, МОК , София, 24.10.1926г.,
- Всякога, когато искате да си въздействувате, да бъдете справедлив и съвестен, хванете средния пръст. (втори вариант)
Двата пръста, средният и големият (и на двете ръце) – допрени пред устата, слабо духане, изнасяне ръцете напред и отваряме пръстите бавно. Повтаря се няколко пъти. Имате двата пръста, средния и големия, на какво съответствуват астрологически? (- Сатурн и Венера.) Когато се образува такъв един кръг между големия пръст (палеца) и Сатурновия пръст, какво означава този кръг? Нали този кръг е двете части: половината – на палеца, другата половина – на средния пръст. Всякога, когато искате да си въздействувате, да бъдете справедлив и съвестен, хванете средния пръст. Свещениците (както благославят) изгубили са туй, те са хванали безименния пръст и горе двата пръста стърчат – рогата на козела; тези противоречия, на дявола са те. Не е право. Туй е противоречие: V. А туй е единство (вдигнат само показалецът). Туй, противоречието, сега, у учениците в училището, не е право. към втори вариант >>
79. Устойчиви съединения, ООК , София, 27.10.1926г.,
- Ако рече да открадне хиляда лева например, ще бъде неспокоен, съвестта му ще го измъчва.
Някой казва: „Едно време аз вярвах, но сега вече не вярвам." Не, ти всякога трябва да вярваш. Ти ще вярваш в любовта, която Бог е вложил в твоя живот. Щом вярваш в тази любов, ти ще вярваш и в любовта на хората. Ако някой е отчаян от сиромашията, той трябва да отвори Свещената книга на живота – Библията, и да чете. Иначе, ако се предаде на отчаянието си, той може или да посегне по някакъв начин на живота си, или да открадне известна сума от някой свой приятел. Ако рече да открадне хиляда лева например, ще бъде неспокоен, съвестта му ще го измъчва. Какво трябва да направи тогава? Най-напред трябва да се изповяда пред Господа за направения грях. Бог ще му проговори тихо: „Не направи добре, но щом съзнаваш погрешката си, занеси парите на приятеля си и помоли го да те прости." Докато не се изповяда пред Господа, той всякога ще бъде неспокоен и място няма да си намери. Щом се изповяда, ще олекне на душата му и той е готов да отиде при приятеля си, да признае погрешката си. Ще каже: „Приятелю, изслушай ме. към беседата >>
81. Глас в пустинята, НБ , София, 12.12.1926г.,
- Грехът, който лежи на съвестта на съвременното човечество, се дължи на това, че ръцете му са оцапани с кръв.
С това Христос подразбира следното: само добрият човек може да обича своя враг, защото той е безсмъртен. Кой каквото му направи, той остава незасегнат. Следователно, злото, което някой иска да причини на праведния човек, се отнася пак до самия него. Ако един грешен човек се опита да убие някой праведник, по никой начин той не може да го убие, но причинява вреда сам на себе си. Този човек сам опетнява своя живот. Грехът, който лежи на съвестта на съвременното човечество, се дължи на това, че ръцете му са оцапани с кръв. Анатомически и физиологически съвременният престъпник е деформиран: пръстите на ръцете му са скъсени, главата му отзад е сплескана, а при ушите чрезмерно широка, челюстите му са издадени напред, ушите му са деформирани - с една дума такъв човек прилича на звяр. Някой казва: “Аз ще убия еди-кого си, ще му отмъстя, и никой няма да знае за това мое престъпление.” - Така си мисли той. Всяко убийство, извършено от кого и да е, оставя своите белези. Друг казва: “Аз и да убия някой човек, ще отида в църква при свещеника, ще се изповядам, и греховете ми ще се простят.” - Никой човек не може да прощава греховете на престъпника за убийство. Само Бог е в сила да заличи греховете на кого и да е. към беседата >>
- ” - Ако фотографът е добросъвестен човек, може да се чете и по фотографиите, но повечето фотографи днес гледат да изкарват хората по-хубави, с по-гладки лица, отколкото са в действителност.
“Глас в Пустинята.” Божият глас казва сега в пустинята на всеки едного: “Оправете вашите вътрешни пътища! ” Има една наука, която определя, както сегашния, така и бъдещия живот на хората. Тази наука е написана на лицето на човека. Ще кажете: “По портретите може ли да се чете? ” - Ако фотографът е добросъвестен човек, може да се чете и по фотографиите, но повечето фотографи днес гледат да изкарват хората по-хубави, с по-гладки лица, отколкото са в действителност. Те ретушират лицата им, като се стремят да загладят всички бръчки по тях. Истинският фотограф трябва да фотографира човека така, че да схваща правилно характерните му черти, за да може един ден бъдещото поколение да учи, да чете по неговото лице. И това ретуширане, което днес фотографите правят, още не е съвършено. Те могат да загладят само бръчките на лицето, а всички други черти остават същи. Например формата на очите, на устата, на носа, на ушите не могат да се закрият и изменят по никой начин. към беседата >>
- Той отговори: “Да, синко, големи престъпления тежат на съвестта ми.
Когато някой се усъмни в мене, ще дигна ръката си и ще му кажа: “Чети на моята ръка! ” Когато някой се усъмни в мене, ще открия лицето си и ще му кажа: “Чети на моето лице! ” Когато някой се усъмни в мене, ще му кажа: “Чети по моето тяло! ” Преди 30 години срещам един български воевода, който беше около 70 годишен старец, поглеждам ръката му и казвам: “Братко, ти си направил големи престъпления. Много хора си избил.” Външно лицето на този старец изглеждаше миловидно. Той отговори: “Да, синко, големи престъпления тежат на съвестта ми. Исках да направя добро на своя народ, но нищо не постигнах, само душата си опетних.” - Лоша е ръката ти, и за всичките си дела ще даваш отчет пред Бога. - “Така е, синко, не бих желал да срещна човек с ръка, като моята. Разбрах, че така, както действах аз, народ не се освобождава.” - Така е, народ се освобождава с разумно слово, без убийства и кръвопролития, без изтезания и измъчвания едни други. Само с любов може да се освобождават народите; само с Любов може да се освобождават хората от тяхното робство. Всеки човек, всеки народ, па и цялото човечество разрешават днес една велика задача в света. към беседата >>
82. Справяне с мъчнотиите, МОК , София, 23.1.1927г.,
- Вътре човек да бъде толкова съвестен, че всеки един момент да е претеглен в ума ви, че да няма почти никаква външна грубост. (втори вариант)
Само, някой път човек може да види [своите] придобивки в бъдеще. Както Мойсей видя влизането на избрания народ в Ханаан. И човек може да види какво ще бъде щастието за него. Той ще влезне, приготвен е пътят. Не че не може да влезне – нужно е голямо самообладание, най-голямото самообладание, най-голямото самоотричане, най-голямата любов, най-голямата мъдрост, най-големия стремеж за свобода, най-голямата справедливост. Вътре човек да бъде толкова съвестен, че всеки един момент да е претеглен в ума ви, че да няма почти никаква външна грубост. към втори вариант >>
- Съвестен трябва да бъде човек.
То е идеал на бъдещето. И Мойсей се стремеше да види щастието на своя народ, но не можа. Исус Навин влезе в Обетованата земя, а Мойсей приготви условия за влизането. На същото основание човек трябва да приготви условия за придобиване на щастието. За да придобие щастието, човек трябва да развие в себе си голямо самообладание, стремеж към свобода, голяма любов и мъдрост и абсолютна справедливост. Съвестен трябва да бъде човек. Дойде ли до някаква крива проява в себе си, да е готов да се изправи. Няма ли готовност да се изправя, той развива своята индивидуалност. Когато стане чрезмерно индивидуалист, човек мъчно може да се разбира с хората. Съвременните хора са големи индивидуалисти, вследствие на което често се сблъскват помежду си. За да се разбират, хората трябва да се допълват в темпераментите си. към беседата >>
84. Двете страни, МОК , София, 20.3.1927г.,
- Кое е отличителното качество на заека - заекът се отличава с голям страх; благодарение на страха, който е минал от животното в човека, човек е придобил благоразумие, станал е предпазлив, съвестен.
Първата единица представлява житно зърно, втората - заек, а третата - човек. По какво се различават тези три единици? Те се различават по форма, по съзнание и по възможности. Ако сравните житното зърно и заека, коя от двете единици принася по-голямо благо за човека? Ще кажете, че житното зърно принася по-голяма полза за човека от заека. Кое е отличителното качество на заека - заекът се отличава с голям страх; благодарение на страха, който е минал от животното в човека, човек е придобил благоразумие, станал е предпазлив, съвестен. В човека има вътрешен страх, който го заставя да работи. Значи житното зърно храни цялото човечество, а заекът го прави благоразумно, работливо. Какво е допринесъл човек за човечеството? На този въпрос сами ще си отговорите. към беседата >>
85. Кротките, НБ , София, 20.3.1927г.,
- Всеки ще предпочита да води идеен живот и да работи добросъвестно, отколкото да обира чуждите каси.
Каквото ви накара този господар, вие с готовност работите: копаете, орете, жънете, учите – всичко това правите доброволно и гледате, да не ви изпъди само. Каквото ви накара и каквото ви даде този господар, от всичко сте доволни. Следователно, един ден, когото вашето съзнание се обедини с общото съзнание на всички хора, и когато всеки човек започне да работи и за другите, както за себе си, ще има ли тогава бедни хора в света? – Няма да има. И ако у всеки сиромах има това благородство, че той никога да не помисли за касата на някой богаташ няма ли да има разбиране и съгласие между хората? Всеки ще предпочита да води идеен живот и да работи добросъвестно, отколкото да обира чуждите каси. Идейният човек е взискателен към всичко. Той може да е беден, да няма обуща и шапка на главата си, но отвън още ще познаете, че той е човек с идея. Ако пък е богат, той ще се облече с най-хубави дрехи, с най-хубава шапка, всичко в него ще бъде изискано. Неговото облекло ще представлява контраст на модата, но ще бъде изискано. Това, именно, показва, че той е идеен. към беседата >>
- Американците изпълняват съвестно това правило, защото ценят времето.
Ако вие живеете правилно и разумно, това може да се постигне най-малко в продължение на десет години. Най-дългият срок, който ви давам, е 30 години. Ако някой от вас живее чист и свят живот и в продължение на 30 години не реализира своите заветни цели, нека дойде при мен аз съм готов да му заплатя всички разноски, които е направил през това време. По-рано от този срок никого няма да приема. В Америка има правило по движението на трамваите, което гласи: Ако някоя от трамвайните коли закъснее с един час от определеното време, на всеки пътник, който по това време се намира в трамвая, се плаща по един долар. Американците изпълняват съвестно това правило, защото ценят времето. Затова аз казвам: Ако вие работите съзнателно върху себе си, и в продължение на 30 години не придобиете това, което е нужно за душата ви, аз съм готов да ви платя разноските за това време заедно с лихвите. Обаче, ако и вие не изпълните това, което се изисква от вас, тогава вие ще платите разноските, заедно с лихвите им. към беседата >>
86. Планетни влияния, МОК , София, 27.3.1927г.,
- За да се развива, човек се нуждае от влиянието на планетите: чрез влиянието на Сатурн развива предпазливост, съвестност; чрез Меркурий - разсъдливост, чрез Венера - мекота, чрез Слънцето - стремеж към красота, към радост и веселие, към музика и наука.
Ще кажете, че сте възрастни вече или че сте остарели - кой човек е стар? Според мен стар човек е онзи, който през целия си живот може да обърне един път Колелото на живота; може ли един път да обърне това Колело, той е обиколил цялата Вселена. Това Колело не се обръща в един ден, нито в една година, нито в десет години - при сегашните условия се изискват 120 години. Колелото на живота се движи бавно, но сигурно; като знаете това, не правете усилия да го завъртите изведнъж, защото ще се натъкнете на обратни реакции, които са крайно опасни. Ето защо, за да дойдете до положителни знания за живота, вие трябва да разбирате под влиянието на кои планети се намирате - всяка планета носи известни възможности за човека и в това отношение човек трябва да се познава. За да се развива, човек се нуждае от влиянието на планетите: чрез влиянието на Сатурн развива предпазливост, съвестност; чрез Меркурий - разсъдливост, чрез Венера - мекота, чрез Слънцето - стремеж към красота, към радост и веселие, към музика и наука. към беседата >>
87. Раб и син, НБ , София, 17.4.1927г.,
- Днес има хора, които залагат съвестта си за 10–100,000 лева.
Те имат вдъхновение, имат посещение на Духа, но скоро изгубват тези хубави състояния. Много хора са имали хубави опитности, но са ги изгубили. Много поети са изгубили своето вдъхновение; много хора на изкуството са изгубили своето изкуство; много хора на красотата са изгубили своята красота; много хора с добродетели са изгубили добродетелите си. Питам: где отидоха всички тия неща? Изгубиха се, хората ги заложиха. Днес има хора, които залагат съвестта си за 10–100,000 лева. Други пък продават свободата си. Повечето жени днес са продали свободата си, като са се оженили, с цел, да има кой да ги гледа на старини. И мъжът продава свободата си, за да има кой да го гледа на старини. Питам тогава: кой-кого ще гледа? Тази идея, днес, не може да се реализира. към беседата >>
88. Правата мисъл, МС , София, 15.8.1927г.,
- Биенето на съвестта не е нищо друго, освен изобличаване от великия закон, който казва, че мисълта ви в даден случай не е правилна, т.е.
Та когато казвате, че не можете да мислите правилно, аз разбирам, че сте ходили в някое кабаре, или в кръчма, или в някое публично място и там сте злоупотребили с ваши ум. Природата казва: "Това, което правиш, не е правилно. Биенето на съвестта не е нищо друго, освен изобличаване от великия закон, който казва, че мисълта ви в даден случай не е правилна, т.е. не е в съгласие с него. Вследствие на това, човек усеща известно мъчение, за което се моли на Бога и казва: Господи, прости ми! Господ прощава само на тия хора, които се учат да мислят правилно, за да създадат в себе си характер. Докато не се създаде у вас характер, не може да бъдете учени хора, не може да бъдете видни хора, не може да бъдете талантливи хора. Нямате ли абсолютно правилна мисъл, нищо не може да стане от вас. към беседата >>
89. Обич към знанието, СБ , София, 21.8.1927г.,
- Защото са много съвестни.
Та казвам: Човек трябва да изучава външно частите на своето тяло, за да разбере всички ония сили, които се крият в него. Това развива в човека една самоувереност, да разработва в себе си всички свои дарби и способности. Запример, някои хора не могат да говорят Истината. Защо? Защото са много страхливи. Други хора пък не могат да лъжат. Защо? Защото са много съвестни. В това отношение всички хора не са еднакви. От чисто френологическо гледище темето на хората не е еднакво. У някои хора горната част на главата, темето, е широка – A, у други – теменната част отзад е малко огъната и тясна – B. Като се прекара хоризонтална линия CD, успоредна на устата, лесно се определя широчината и формата на теменната област на главата, дето се намира центърът на съвестта. Колкото е по-обемист този център и линията по-дълга, толкова и съвестта у човека е по-добре развита; колкото обемът на този център е по-малък и линията по-къса, толкова и съвестта у човека е по-слабо развита. към беседата >>
- Като се прекара хоризонтална линия CD, успоредна на устата, лесно се определя широчината и формата на теменната област на главата, дето се намира центърът на съвестта.
Други хора пък не могат да лъжат. Защо? Защото са много съвестни. В това отношение всички хора не са еднакви. От чисто френологическо гледище темето на хората не е еднакво. У някои хора горната част на главата, темето, е широка – A, у други – теменната част отзад е малко огъната и тясна – B. Като се прекара хоризонтална линия CD, успоредна на устата, лесно се определя широчината и формата на теменната област на главата, дето се намира центърът на съвестта. Колкото е по-обемист този център и линията по-дълга, толкова и съвестта у човека е по-добре развита; колкото обемът на този център е по-малък и линията по-къса, толкова и съвестта у човека е по-слабо развита. Следователно има една максима, която определя отношенията на всичките органи при размер на главата 55 сантиметра околовръст и диаметри 15 сантиметра и 18 сантиметра. В една нормално развита глава тия центрове се определят ясно. Всеки, който изучава главата, може да чете по линиите, може да разбира кой център е добре развит и кой не; той знае мястото на съвестта и на всички останали центрове. Доколко нашите центрове и способности са добре развити или слабо развити, всичко това е строго определено. към беседата >>
- Колкото е по-обемист този център и линията по-дълга, толкова и съвестта у човека е по-добре развита; колкото обемът на този център е по-малък и линията по-къса, толкова и съвестта у човека е по-слабо развита.
Защото са много съвестни. В това отношение всички хора не са еднакви. От чисто френологическо гледище темето на хората не е еднакво. У някои хора горната част на главата, темето, е широка – A, у други – теменната част отзад е малко огъната и тясна – B. Като се прекара хоризонтална линия CD, успоредна на устата, лесно се определя широчината и формата на теменната област на главата, дето се намира центърът на съвестта. Колкото е по-обемист този център и линията по-дълга, толкова и съвестта у човека е по-добре развита; колкото обемът на този център е по-малък и линията по-къса, толкова и съвестта у човека е по-слабо развита. Следователно има една максима, която определя отношенията на всичките органи при размер на главата 55 сантиметра околовръст и диаметри 15 сантиметра и 18 сантиметра. В една нормално развита глава тия центрове се определят ясно. Всеки, който изучава главата, може да чете по линиите, може да разбира кой център е добре развит и кой не; той знае мястото на съвестта и на всички останали центрове. Доколко нашите центрове и способности са добре развити или слабо развити, всичко това е строго определено. Между всички центрове има известно съотношение. към беседата >>
- Всеки, който изучава главата, може да чете по линиите, може да разбира кой център е добре развит и кой не; той знае мястото на съвестта и на всички останали центрове.
У някои хора горната част на главата, темето, е широка – A, у други – теменната част отзад е малко огъната и тясна – B. Като се прекара хоризонтална линия CD, успоредна на устата, лесно се определя широчината и формата на теменната област на главата, дето се намира центърът на съвестта. Колкото е по-обемист този център и линията по-дълга, толкова и съвестта у човека е по-добре развита; колкото обемът на този център е по-малък и линията по-къса, толкова и съвестта у човека е по-слабо развита. Следователно има една максима, която определя отношенията на всичките органи при размер на главата 55 сантиметра околовръст и диаметри 15 сантиметра и 18 сантиметра. В една нормално развита глава тия центрове се определят ясно. Всеки, който изучава главата, може да чете по линиите, може да разбира кой център е добре развит и кой не; той знае мястото на съвестта и на всички останали центрове. Доколко нашите центрове и способности са добре развити или слабо развити, всичко това е строго определено. Между всички центрове има известно съотношение. Както съвестта, така и другите центрове имат свои линии, освен на главата, още на лицето и на ръката. към беседата >>
90. Явно говорих, СБ , София, 24.8.1927г.,
- Единственото нещо, което ще успее в света, това е Любовта, знанието, Мъдростта, Божественият живот, справедливостта, съвестта, Правдата, Добродетелта и т.н.
Ако нямам никакво изкуство, ще взема ралото и мотиката и ще отида на някоя нива да работя, но ще изкарам прехрана си по честен начин – по закона на Любовта. Какво лошо има в това? Най-мъчното нещо в света е да бъдем смели и решителни. Често и вие изпадате в малодушие и казвате: „Тези идеи са ненавременни, те няма да успеят в живота“. Не, това е заблуждение. Единственото нещо, което ще успее в света, това е Любовта, знанието, Мъдростта, Божественият живот, справедливостта, съвестта, Правдата, Добродетелта и т.н. Всичко, което е добро и възвишено, има бъдеще. Следователно всяка ваша добра постъпка, която е родена от Любовта, ще успее. Всяка ваша мисъл, всяко ваше желание, колкото и да е малко, щом е родено от Любовта, ще успее. към беседата >>
91. Денят Господен, НБ , София, 11.9.1927г.,
- Въпреки това, няма същество в света, което, като греши, да не усеща гризене на съвестта и да не страда.
Ние можем да живеем, както искаме. Да, вие можете да живеете, както искате, ако сте божества, но ако човек мисли, че може да се ражда, да живее и да умира, както иска, това е неразбиране на великия закон на Битието. Значи, първото нещо, което се е случило на земята, е отделянето на човека от Бога. Човекът е погледнал на Бога, като на материален обект, с който може да разполага, както иска. Той отрекъл Бога, понеже Го счел за материално същество. Въпреки това, няма същество в света, което, като греши, да не усеща гризене на съвестта и да не страда. Страданията, които имате, са зов на Божественото, което не одобрява вашите постъпки. В даден случай, страданията изразяват негативния Божествен език, който казва. Тази постъпка не е права; има нещо право в нея, но има и нещо криво, изправи го. Ти се радваш за нещо, но едновременно с това и скърбиш. Защо? В едно отношение си прав, в друго отношение си крив. към беседата >>
- То не мяза на мъж, който продава съвестта си, нито на жена, която продава честта си.
Питам: какво ново внасят парите в човешката душа? Ако човек държи в ума си златото, среброто, желязото, като мощни сили, от които може да черпи знания, това има смисъл. Златото е устойчив елемент; при стоене на въздуха не се окислява. То не мяза на мъж, който продава съвестта си, нито на жена, която продава честта си. Следователно, да обичате златото, това подразбира, да внесете в себе си свойствата на златото – благородство и устой, че при каквито условия и да попаднете, нито да се продадете, нито да се вкиснете, т.е., да се окислите. Как можете да внесете това алхимическо злато в кръвта си? Новото време изисква нови хора, в кръвта на които да има злато. Новото време иде, защото Господ иде в света. Една ясновидка, американка, казва, че Господ ще дойде в 1932 г. към беседата >>
92. Зарадваха се учениците, НБ , София, 18.9.1927г.,
- Средният пръст на ръката представя справедливостта, съвестта, или както някои я наричат човещината в хората.
„И показа им ръцете и ребрата си". Сега и вие, всяка сутрин, в продължение на един месец, наблюдавайте лявата, т.е., царствената си ръка, без да я критикувате. Пожелайте дълбоко в душата си тя да се оформи. Ако това не може да стане в кратко време, пожелайте да я видите поне на сън, да знаете, как да я коригирате. Средният пръст на ръката представя справедливостта, съвестта, или както някои я наричат човещината в хората. Който няма съвест, т.е., човещина в себе си, той не може да се нарече човек, в пълния смисъл на думата. Ако линията на съдбата, т.е. на щастието е добре развита в човека, това показва, че неговото сърце е широко отворено и щедро. „ И показа им ръцете и ребрата си и каза им: Мир вам! " към беседата >>
- Който няма съвест, т.е., човещина в себе си, той не може да се нарече човек, в пълния смисъл на думата.
„И показа им ръцете и ребрата си". Сега и вие, всяка сутрин, в продължение на един месец, наблюдавайте лявата, т.е., царствената си ръка, без да я критикувате. Пожелайте дълбоко в душата си тя да се оформи. Ако това не може да стане в кратко време, пожелайте да я видите поне на сън, да знаете, как да я коригирате. Средният пръст на ръката представя справедливостта, съвестта, или както някои я наричат човещината в хората. Който няма съвест, т.е., човещина в себе си, той не може да се нарече човек, в пълния смисъл на думата. Ако линията на съдбата, т.е. на щастието е добре развита в човека, това показва, че неговото сърце е широко отворено и щедро. „ И показа им ръцете и ребрата си и каза им: Мир вам! " към беседата >>
93. Значение на линиите, МОК , София, 16.10.1927г.,
- Понеже опитали неправдите на дотогавашните чиновници върху гърба си, те проявили голяма справедливост и добросъвестност в работата си.
Лодкарите изпълнили желанието на другаря си, понеже знаели, че е умен и добър човек. Като взел заповедта в ръцете си, лодкарят отишъл в джамията, дето великият везир се молел. Тихо се приближил до него, хванал го за рамото и му казал: „Ето, по желанието на великия султан Махмуд, аз, новият везир, те арестувам“. Турил го след това в затвора и започнал да управлява. Първата му работа била да смени всички по-главни чиновници със своите другари лодкари. Понеже опитали неправдите на дотогавашните чиновници върху гърба си, те проявили голяма справедливост и добросъвестност в работата си. В продължение на 3 месеца новият везир изчистил страната от крадци и разбойници, от рушветчии, благодарение на което всички поданици заживели спокойно, сигурни за своя живот и имот. към беседата >>
94. Научни изследвания, МОК , София, 23.10.1927г.,
- Запример, ако центърът на съвестта е добре развит в човека, оттам излиза бяла, приятна светлина.
Доказано е, че линиите на ръката се обуславят от мозъчните центрове. Ако пипнете ръката на човек, в когото мозъчните центрове са добре развити, ще усетите особена мека, приятна топлина. Като се вгледате в линиите на ръката, ще видите, че от някои излиза светлина. Такава светлина излиза и от някои мозъчни центрове, които са добре развити. Запример, ако центърът на съвестта е добре развит в човека, оттам излиза бяла, приятна светлина. Има случаи, когато от един център излиза светлина, а друг някой е съвършено тъмен. Запример, човек може да бъде крайно съвестен, справедлив, а да не е развил религиозното чувство – любов към Бога. Този център се намира на горната част на главата. Щом не е развит този център, никаква светлина не излиза оттам. Широчината на ръката се определя от широчината на мозъка, а дължината ѝ – от дължината на мозъка. към беседата >>
- Запример, човек може да бъде крайно съвестен, справедлив, а да не е развил религиозното чувство – любов към Бога.
Ако пипнете ръката на човек, в когото мозъчните центрове са добре развити, ще усетите особена мека, приятна топлина. Като се вгледате в линиите на ръката, ще видите, че от някои излиза светлина. Такава светлина излиза и от някои мозъчни центрове, които са добре развити. Запример, ако центърът на съвестта е добре развит в човека, оттам излиза бяла, приятна светлина. Има случаи, когато от един център излиза светлина, а друг някой е съвършено тъмен. Запример, човек може да бъде крайно съвестен, справедлив, а да не е развил религиозното чувство – любов към Бога. Този център се намира на горната част на главата. Щом не е развит този център, никаква светлина не излиза оттам. Широчината на ръката се определя от широчината на мозъка, а дължината ѝ – от дължината на мозъка. По широчината на ръката се познава още, здрав ли ще бъде човек, или не. Приятно е да хванете ръка, на която линиите са живи. към беседата >>
- Ако при движението си тези плоскости отправят силите на ума в задната част на мозъка, човек се проявява повече като чувствен тип; ако силите на ума се отправят към горната част на мозъка, човек е повече религиозен, съвестен и справедлив; и най-после, ако силите на ума се отправят към предната част на мозъка, човек е интелигентен, наблюдателен.
Центърът на тежестта в човешкия мозък трябва да бъде пред ушите, а не зад тях. Остане ли зад ушите, човек дълго време ще бъде лишен от религиозно чувство. Докато центърът на тежестта на мозъка не дойде пред ушите, за никаква религия не може да се говори. В човешкия мозък има две плоскости – хоризонтална и отвесна, които са в постоянно движение. От наклона и направлението на тези живи плоскости една към друга, зависят проявите на човека като чувствен или умствен тип. Ако при движението си тези плоскости отправят силите на ума в задната част на мозъка, човек се проявява повече като чувствен тип; ако силите на ума се отправят към горната част на мозъка, човек е повече религиозен, съвестен и справедлив; и най-после, ако силите на ума се отправят към предната част на мозъка, човек е интелигентен, наблюдателен. Когато силите на ума се отправят равномерно към всички посоки, имаме нормално развит човек. Опасно е, когато силите на човешкия организъм се отправят към задната част на мозъка, дето става голямо горене, което предизвиква омекване на мозъка. То е причина за неправилното действие на нервната система. Всички нервни заболявания се дължат, именно, на възпаления, на сътресения в задната част на мозъка. към беседата >>
95. Превръщане на киселините, ООК , София, 16.11.1927г.,
- В това време религиозното чувство в човека, съвестта, моралните чувства като че се парализират, докато той даде ход на своето отмъщение.
Щом се противодейства на творческия ум на човека, той започва да се страхува да не би някой да го изпревари, да излезе пред него. Този страх събужда завист, а понякога и омраза. След това се явява гневът. Щом се разгневи човек, творческият ум започва да работи в него, но в разрушителните области. Тогава и въображението в човека взема участие и той започва да търси някакъв начин за отмъщение. В това време религиозното чувство в човека, съвестта, моралните чувства като че се парализират, докато той даде ход на своето отмъщение. Като се извърши експлозията, човек утихва, прибира се в себе си и започва да мисли. Но тук действието не спира. Всеки акт или всяка реакция има обратно действие. Няма да мине дълго време, този човек от друго място ще получи същия удар, какъвто сам е нанесъл на другия. Вторият пък ще получи същия удар от трето място и така ще се образува цяла верига на отмъщения. към беседата >>
96. Седем кошници, НБ , София, 4.12.1927г.,
- Страданията носят най-добрата храна за човешката съвест.
Де почива човек? На небето. Небето е място за почивка, а земята – за работа. Когато слиза на земята, човек започва да страда. В този смисъл, страданията имат съвсем друго предназначение от това, което съвременните хора разбират. Страданията носят най-добрата храна за човешката съвест. Които не са страдали, те са по-жестоки от ония, които са страдали. Ако страданието не е необходимо, като вътрешен процес за човешкото развитие, то не би съществувало. Веднъж съществува, то има дълбок смисъл. Кой страда в света? Добрите, великите, благородните хора всякога са страдали и страдат, а лошите хора се мъчат. към беседата >>
97. В образ Божи, НБ , София, 1.1.1928г.,
- Бъдещите учители няма да проповядват на децата, нито ще ги морализират, но ще ги нареждат по такъв начин, че взаимно да си въздействат: ако някое дете върви по женска линия, до него ще се постави друго, което върви по мъжка линия, у което е развито чувството на справедливост, на съвест.
Новата наука трябва да се приложи, както при самовъзпитанието на човека, така и при възпитанието на бъдещето поколение. Бъдещите учители няма да проповядват на децата, нито ще ги морализират, но ще ги нареждат по такъв начин, че взаимно да си въздействат: ако някое дете върви по женска линия, до него ще се постави друго, което върви по мъжка линия, у което е развито чувството на справедливост, на съвест. Първото дете е колебливо, а второто – смело, положително. Обаче, ако наредите едно до друго две деца, които имат еднакви черти, те ще се спънат. Два петли на едно бунище не пеят. Един петел и една кокошка лесно се спогаждат. Когато намери една кокошка, петелът цял ден пее. към беседата >>
98. Озлобяване, мъка, скръб, ООК , София, 9.2.1928г.,
- Той е свързан със средния пръст на човешката ръка, със съвестта, със справедливостта в човека.
Какво означава страхът? Страхът е сатурнов елемент, т. е. елемент на мъдростта. Страх от Господа не подразбира онзи ненормален страх, какъвто животните имат. Като елемент на Сатурн, страхът подразбира предпазливост, грижливост, предупредителност. Той е свързан със средния пръст на човешката ръка, със съвестта, със справедливостта в човека. Да се лиши човек от този пръст, това значи да се лиши от чувството на справедливост в себе си. Не само това, но и най-малката промяна във формата на пръстите се отразява благоприятно или не върху човека. Ако средният пръст се изостри много, това не се отразява добре върху характера на човека. Изобщо, краищата на пръстите трябва да бъдат повече заоблени, отколкото остри. Средният пръст на човешката ръка е свързан с Божията Правда. към беседата >>
99. Славата человеческа, НБ , София, 1.4.1928г.,
- Обаче, за онзи, който превежда величините на Божествената геометрия в обикновени величини, тази мярка говори за човек със силно развита съвест, или чувство на справедливост.
При това, човешката глава е построена въз основа на ред математически и геометрически начала, каквито и най-способният математик на земята не може да направи. Тази геометрия, която се занимавала с устройството на човешката глава, се нарича Божествена геометрия. Тя борави със строго определени пропорции и форми, всяка от които представя строго определена величина, не само физическа, но още и сърдечна, и умствена. Например, ако вземете числото 37.5, което представя дължината на глава на човек със среден ръст, то означава нещо. За мнозина, които не разбират Божествената геометрия, това число не означава нищо, то е някаква необяснена величина. Обаче, за онзи, който превежда величините на Божествената геометрия в обикновени величини, тази мярка говори за човек със силно развита съвест, или чувство на справедливост. Такъв човек мъчно може да се подведе, да направи някакво престъпление. Числото 37.5 е отсечка от крива линия, отсечка от кръга. Ако същата отсечка е 39 см., тя говори за твърд човек, който при никакви условия на живота не отстъпва. Твърдостта е силно развита в българина, за когото се казва, че за своите интереси той пред нищо не отстъпва. Всичко наоколо му може да пострада, но пред своите интереси той не е готов за нищо да отстъпи. към беседата >>
- Някой човек е лишил религиозните си чувства от храна, вследствие на което те умират; друг е лишил съвестта си от храна, вследствие на което съвестта му умира; трети е лишил разсъдъкът си от храна, вследствие на което не може да разсъждава, но прави наблюдения само, събира факти и с това се повече товари, отколкото придобива нещо съществено.
По този начин ще имате възможност да придобиете онези условия, които са необходими за развиване на вашите дарби и способности, на вашите чувства. Без тази вътрешна връзка вие нищо не можете да постигнете. Тази връзка създава богати, разнообразни условия за развиване на човешките дарби и способности. Всяка дарба, вся-ка способност, всяко чувство у човека изискват специфична храна. Няма ли специфична, съответна за тях храна, те умират от глад. Някой човек е лишил религиозните си чувства от храна, вследствие на което те умират; друг е лишил съвестта си от храна, вследствие на което съвестта му умира; трети е лишил разсъдъкът си от храна, вследствие на което не може да разсъждава, но прави наблюдения само, събира факти и с това се повече товари, отколкото придобива нещо съществено. Като знае това нещо, разумният човек трябва всеки момент да бъде във връзка с Първото Начало на живота, оттам да черпи сокове за поддържане живота на своите дарби, способности и чувства. Този е първият метод за самовъзпитание на човека. към беседата >>
101. По-драгоценен, НБ , София, 15.4.1928г.,
- За предпочитане е да легне човек на камък, като Якова, но да има спокойна съвест, отколкото да спи на меко, топло легло, но със смутена съвест.
Казвате: унизително е положението на бедния, на просещия. – Не е ли по-унизително положението на онзи, който краде, лъже и убива? Какво по-страшно от това, да обереш човека и да легнеш вечер в меко легло, завит с копринен юрган? За предпочитане е да легне човек на камък, като Якова, но да има спокойна съвест, отколкото да спи на меко, топло легло, но със смутена съвест. Ако завиете един светия с такъв юрган, той ще се разболее. Светията предпочита да спи на прост, но чист от престъпления козяк, или на зелената трева, отколкото на меки легла, напоени от грехове и престъпления. Те предпочитат зелената трева, защото тя е Божие притежание. Те са дошли на Божията земя да работят и да живеят и казват: Ние обичаме Бога, и щом сме дошли на Божията земя, ще спим върху нея. Земята не е на Наполеона, който искаше да завладее света. към беседата >>
102. За съдба дойдох, НБ , София, 22.4.1928г.,
- Над тяхната съвест лежат редица грехове и престъпления.
Често запитват: защо идват нещастия и страдания в света? Казвам: доказано е, че през всички епохи на човечеството, страданията и нещастията са идвали като резултат от престъпване на Божествените закони. Едно нещо, което знаем с положителност е следното: няма случай в цялата история на човечеството да са пострадали хората, когато са изпълнявали волята Божия. И всички трябва да признаем, че българите не живеят, както трябва. Над тяхната съвест лежат редица грехове и престъпления. Те гониха гърците от България, биха ги, палиха им къщите и т.н. Аз не ги съдя за това, небето ги съди – и съдбата е започнала вече. Едно време българите бяха измъчвани, бити, затваряни от турците, но не взеха поука от това положение. Нека знаят, че те не са невинни. Ще кажете: ами за гърците няма ли да дойде възмездие? към беседата >>
103. Добри и лоши условия, ООК , София, 2.5.1928г.,
- Близо до личните чувства на човека се намира центърът на съвестта, през който те трябва да минават.
Когато двама души със силно развити лични чувства се срещнат, те ще се отблъснат. Между тях ще се яви антагонизъм, който не позволява да запазят добрите си отношения. Според окултистите грехът се дължи на личните чувства у човека. Значи личните чувства представляват особен род космическа енергия, която ако не се трансформира и разпредели между всички мозъчни центрове, причинява експлозии. Близо до личните чувства на човека се намира центърът на съвестта, през който те трябва да минават. Щом личните чувства минават през съвестта на човека, те се трансформират и по този начин всякаква експлозия може да се избегне. Честността на човека се дължи на неговите лични чувства. Човек, у когото личните чувства, самоуважението не е развито, не може да бъде честен. Той може да има силно развита съвест, без да бъде честен. Човек може да бъде религиозен, без да бъде честен. към беседата >>
- Щом личните чувства минават през съвестта на човека, те се трансформират и по този начин всякаква експлозия може да се избегне.
Когато двама души със силно развити лични чувства се срещнат, те ще се отблъснат. Между тях ще се яви антагонизъм, който не позволява да запазят добрите си отношения. Според окултистите грехът се дължи на личните чувства у човека. Значи личните чувства представляват особен род космическа енергия, която ако не се трансформира и разпредели между всички мозъчни центрове, причинява експлозии. Близо до личните чувства на човека се намира центърът на съвестта, през който те трябва да минават. Щом личните чувства минават през съвестта на човека, те се трансформират и по този начин всякаква експлозия може да се избегне. Честността на човека се дължи на неговите лични чувства. Човек, у когото личните чувства, самоуважението не е развито, не може да бъде честен. Той може да има силно развита съвест, без да бъде честен. Човек може да бъде религиозен, без да бъде честен. Като бърка в чуждите каси, той счита, че всичко в света принадлежи на Бога. към беседата >>
- Той може да има силно развита съвест, без да бъде честен.
Значи личните чувства представляват особен род космическа енергия, която ако не се трансформира и разпредели между всички мозъчни центрове, причинява експлозии. Близо до личните чувства на човека се намира центърът на съвестта, през който те трябва да минават. Щом личните чувства минават през съвестта на човека, те се трансформират и по този начин всякаква експлозия може да се избегне. Честността на човека се дължи на неговите лични чувства. Човек, у когото личните чувства, самоуважението не е развито, не може да бъде честен. Той може да има силно развита съвест, без да бъде честен. Човек може да бъде религиозен, без да бъде честен. Като бърка в чуждите каси, той счита, че всичко в света принадлежи на Бога. Щом всичко е на Бога, всеки човек има право понякога да бръкне и в чуждата каса. Обаче щом бръкнат в негова каса, той веднага се застъпва за правата си. Кражбата, стяженолюбието се дължат на желанието в човека да взима от това, което не е негово. към беседата >>
104. Глас от града, НБ , София, 6.5.1928г.,
- Те са поставени от Бог, да управляват, да ръководят хората, затова носят на съвестта си голяма отговорност.
И тъй, съвременните народи, в цяла Европа, трябва да осъзнаят, като главни фактори в живота си, следните две положения: всеки народ да проявява любовта си към другите народи, но и тия народи, от своя страна, да проявяват любовта си към дадения народ. Днес, Бог изпитва любовта на европейските народи към българите, като им казва: „Много е дадено на вас, сега, идете вие да помагате! " Съвременното човечество се нуждае от честни управници, от честно духовенство. Те са поставени от Бог, да управляват, да ръководят хората, затова носят на съвестта си голяма отговорност. Пред кого? – Има една власт в света, пред която те ще дават отчет. Всички тия хора трябва да знаят, че те не са главните фактори в света. И за тях има затвори и съдилища, както и за обикновените хора. Ако някой министър не изпълни длъжността си, както трябва, и за него има съд и затвор; и той е отговорен за делата си. към беседата >>
105. Създаване на нови органи, ООК , София, 9.5.1928г.,
- За пример, съвестта, религиозното чувство не са еднакво развити у всички хора.
Когато се говори за добро, един го разбира по един начин, а друг – по съвършено различен начин. Ще кажем, че това зависи от развитието на човека; развитието му пък се обуславя от развитието на неговите органи. Ако радиото, което представлява един прост апарат, може да схваща вълните, които идват от близкото и далечно пространство, колко повече човек, със своите вътрешни органи, може да схване мислите, които идват от висшите светове. Органите, апаратите, с които човек възприема мисли на същества от висшите светове, трябва да бъдат добре устроени и по-съвършени от най-съвършеното радио в света. Тези апарати или органи не са еднакво развити у всички хора. За пример, съвестта, религиозното чувство не са еднакво развити у всички хора. Срещате религиозни хора, които се молят по 10 пъти на ден, но ни най-малко не се замислят какво трябва да правят, като намерят една отворена каса. Те бъркат в нея и вадят колкото пари им трябват. Има хора, които без да са религиозни, са съвестни и честни. Да бъде човек религиозен, това още не значи, че той трябва да бъде справедлив. към беседата >>
- Има хора, които без да са религиозни, са съвестни и честни.
Органите, апаратите, с които човек възприема мисли на същества от висшите светове, трябва да бъдат добре устроени и по-съвършени от най-съвършеното радио в света. Тези апарати или органи не са еднакво развити у всички хора. За пример, съвестта, религиозното чувство не са еднакво развити у всички хора. Срещате религиозни хора, които се молят по 10 пъти на ден, но ни най-малко не се замислят какво трябва да правят, като намерят една отворена каса. Те бъркат в нея и вадят колкото пари им трябват. Има хора, които без да са религиозни, са съвестни и честни. Да бъде човек религиозен, това още не значи, че той трябва да бъде справедлив. към беседата >>
- Тази е причината, където срещате религиозни хора, от които едни са безсъвестни, други – нетърпеливи.
В това отношение само онзи човек може да има любов към Бога, у когото всички органи са правилно развити. Главата, дробовете, стомахът, както и всички останали външни и вътрешни органи в този човек са добре развити. Това са истински праведни хора. Като наблюдавате съвременните хора, ще видите, че малцина от тях имат добре развити органи. У едни хора духовните чувства са добре развити, у други – никак. Тази е причината, където срещате религиозни хора, от които едни са безсъвестни, други – нетърпеливи. Духовният човек трябва да проявява качествата си, независимо пред какви хора се намира. Срещате един слаб човек, който цял трепери от страх. – Защо? – Защото се намира пред по-силен от себе си. Намери ли се пред по-слаб от себе си, той веднага се изправя, става смел и започва да му заповядва. към беседата >>
- Ако центърът на съвестта у човека не е развит, той не може да се свърже с възвишените същества.
Следователно усилията, които човек прави в живота си, се свеждат към това да развие в себе си ония органи, които са му нужни за всички светове. Чрез тях той ще влиза във връзка и с висшите светове, а не само с физическия. За човека е важно дали е развил в себе си тия органи, а не какво е неговото верую или какво хората мислят за него. Ако центърът на съвестта у човека не е развит, той не може да се свърже с възвишените същества. Този човек дава обещание да направи нещо, но не издържа на обещанието си и минава за нечестен. Хората, у които съвестта е добре развита, имат добре устроена глава. Горната част на главата им, темето, е закръглена и широка. Тези хора не могат да лъжат. Ако някога си послужат с лъжа, те веднага се извиняват и открито казват, че са излъгали. към беседата >>
- Хората, у които съвестта е добре развита, имат добре устроена глава.
Следователно усилията, които човек прави в живота си, се свеждат към това да развие в себе си ония органи, които са му нужни за всички светове. Чрез тях той ще влиза във връзка и с висшите светове, а не само с физическия. За човека е важно дали е развил в себе си тия органи, а не какво е неговото верую или какво хората мислят за него. Ако центърът на съвестта у човека не е развит, той не може да се свърже с възвишените същества. Този човек дава обещание да направи нещо, но не издържа на обещанието си и минава за нечестен. Хората, у които съвестта е добре развита, имат добре устроена глава. Горната част на главата им, темето, е закръглена и широка. Тези хора не могат да лъжат. Ако някога си послужат с лъжа, те веднага се извиняват и открито казват, че са излъгали. Ако съвестта на човека не е развита, а интелектът му е добре развит, той лесно може да извъртва фактите. Такива хора могат да бъдат добри дипломати, политици и т.н. към беседата >>
- Ако съвестта на човека не е развита, а интелектът му е добре развит, той лесно може да извъртва фактите.
Този човек дава обещание да направи нещо, но не издържа на обещанието си и минава за нечестен. Хората, у които съвестта е добре развита, имат добре устроена глава. Горната част на главата им, темето, е закръглена и широка. Тези хора не могат да лъжат. Ако някога си послужат с лъжа, те веднага се извиняват и открито казват, че са излъгали. Ако съвестта на човека не е развита, а интелектът му е добре развит, той лесно може да извъртва фактите. Такива хора могат да бъдат добри дипломати, политици и т.н. Ако такъв човек е религиозен, той ще се моли по 10 пъти на ден, но където му падне, ще излъже или ще пооткрадне. Щом се пробуди Божественото съзнание в него, той веднага е готов да изповяда прегрешенията си. Обаче ако Божественото съзнание в него заспи, той пак навлиза в стария живот и започва да послъгва и да пооткрадва. към беседата >>
- Вълкът няма представа за съвест, за справедливост, за милосърдие.
Страшно е, когато Божественото съзнание у човека заспи. Остане ли само с низшето, с животинското си съзнание, той е подобен на вълка. Вълкът няма представа за съвест, за справедливост, за милосърдие. Колкото овце срещне на пътя си, той ги изяжда, без да се осъжда. За него това е в реда на нещата. Като знае това, човек трябва да се пази, да не губи връзката с Божественото съзнание. Прекъсне ли се тази връзка, той вече се поддава на лоши мисли и чувства. Щом изпадне в това положение, страданията идват след него. към беседата >>
- Невъзможно е очите на човека да бъдат красиви, ако той не е съвестен, милосърден, честен и т.н.
Който познава тази Любов и обича Бога, той всеки момент расте и се развива. Той сам твори съдбата си. Когато обичате някого, вие искате той да бъде красив, да бъде добре облечен. Вие искате всички негови удове да бъдат красиви: очи, уши, нос, уста, ръце, крака, коси и т.н. Обаче човек не може да бъде красив, ако не е развил в себе си ония центрове, които са причина за красотата. Невъзможно е очите на човека да бъдат красиви, ако той не е съвестен, милосърден, честен и т.н. В очите се чете състоянието на човека. В очите се чете пътя, през който човешката душа е минала и минава. Не е достатъчно само човек да отрече или да признае съществуването на душата, но той трябва да се домогне до нея, да разбере какви задачи ѝ са дадени да разрешава и да се солидаризира с нея за обща работа. Духът и душата, от една страна, както умът и сърцето от друга, представляват два полюса на човешкия живот – мъжът и жената, т.е. мъжкият и женският принцип, които трябва да се свържат в едно цяло. към беседата >>
107. Не противи се на злото / Основнитѣ идеи на Викторъ Хюго и Толстой въ „Клетницитѣ“ и „Война и миръ“ (продължение), МОК , София, 23.11.1928г.,
- И Толстой и Хюго са били съвестни. (втори вариант)
И Толстой и Хюго са били съвестни. Ако четете и двата писатели, ще видите, че и Хюго си има хубавите страни. Жан Вължан си има хубавите страни, но от окултно гледище, като четеш Виктор Хюго трябва да знаеш, че в живота всеки от вас е Жан Вължан, нищо повече. При това трябва да знаеш от коя степен си, дали си в затвора или си вън от затвора; с пари или без пари; натискаш ли с крак парите на момчето, парите му ли взимаш и казваш: „Без пари не може.“ Щом кажеш, че без пари не може, ти си Жан Вължан, който натиска парите и казва на малкото дете: „Ти си малък, можеш да спечелиш.“ Та, ще знаеш де си: при епископа ли си, светилниците ли взимаш. За да можеш да се подигнеш в обществото, ти трябва да дойдеш до закона на отричането. Ние можем да живеем и без пари. към втори вариант >>
108. Смени на състоянията, ООК , София, 5.12.1928г.,
- Като говоря за този процес, имам предвид човешката съвест.
Щом постигне нещо, човек става доволен. Докато се надяват, че могат да постигнат нещо, хората са доволни, радостни. В който ден се усъмнят в постигането на своите желания, те стават недоволни и скръбни. За да не дойдат до това положение, хората не трябва да поставят никакви прегради на своите идеали. Не се противопоставяйте на великия ред и порядък на природата! Като говоря за този процес, имам предвид човешката съвест. Съвестта е особен инструмент, особена мярка, с която точно се измерва същината на нещата. От тази мярка зависи степента на човешката радост, както и количеството на неговите придобивки. Колкото по-развита е съвестта на човека, толкова по-ясни са неговите мисли, чувства и действия. От развитието на човешката съвест зависят правилните или неправилните отношения на човека към Първата Причина. Когато съвестта измерва нещата и човек разбере, че е постъпил право, той става недоволен. към беседата >>
- Съвестта е особен инструмент, особена мярка, с която точно се измерва същината на нещата.
Докато се надяват, че могат да постигнат нещо, хората са доволни, радостни. В който ден се усъмнят в постигането на своите желания, те стават недоволни и скръбни. За да не дойдат до това положение, хората не трябва да поставят никакви прегради на своите идеали. Не се противопоставяйте на великия ред и порядък на природата! Като говоря за този процес, имам предвид човешката съвест. Съвестта е особен инструмент, особена мярка, с която точно се измерва същината на нещата. От тази мярка зависи степента на човешката радост, както и количеството на неговите придобивки. Колкото по-развита е съвестта на човека, толкова по-ясни са неговите мисли, чувства и действия. От развитието на човешката съвест зависят правилните или неправилните отношения на човека към Първата Причина. Когато съвестта измерва нещата и човек разбере, че е постъпил право, той става недоволен. Външно недоволният е навъсен, кисел. към беседата >>
- Колкото по-развита е съвестта на човека, толкова по-ясни са неговите мисли, чувства и действия.
За да не дойдат до това положение, хората не трябва да поставят никакви прегради на своите идеали. Не се противопоставяйте на великия ред и порядък на природата! Като говоря за този процес, имам предвид човешката съвест. Съвестта е особен инструмент, особена мярка, с която точно се измерва същината на нещата. От тази мярка зависи степента на човешката радост, както и количеството на неговите придобивки. Колкото по-развита е съвестта на човека, толкова по-ясни са неговите мисли, чувства и действия. От развитието на човешката съвест зависят правилните или неправилните отношения на човека към Първата Причина. Когато съвестта измерва нещата и човек разбере, че е постъпил право, той става недоволен. Външно недоволният е навъсен, кисел. Обаче, недоволството няма нищо общо с песимизма. Песимизмът е патологическо състояние в човека, което се лекува по особен начин. към беседата >>
- От развитието на човешката съвест зависят правилните или неправилните отношения на човека към Първата Причина.
Не се противопоставяйте на великия ред и порядък на природата! Като говоря за този процес, имам предвид човешката съвест. Съвестта е особен инструмент, особена мярка, с която точно се измерва същината на нещата. От тази мярка зависи степента на човешката радост, както и количеството на неговите придобивки. Колкото по-развита е съвестта на човека, толкова по-ясни са неговите мисли, чувства и действия. От развитието на човешката съвест зависят правилните или неправилните отношения на човека към Първата Причина. Когато съвестта измерва нещата и човек разбере, че е постъпил право, той става недоволен. Външно недоволният е навъсен, кисел. Обаче, недоволството няма нищо общо с песимизма. Песимизмът е патологическо състояние в човека, което се лекува по особен начин. към беседата >>
- Когато съвестта измерва нещата и човек разбере, че е постъпил право, той става недоволен.
Като говоря за този процес, имам предвид човешката съвест. Съвестта е особен инструмент, особена мярка, с която точно се измерва същината на нещата. От тази мярка зависи степента на човешката радост, както и количеството на неговите придобивки. Колкото по-развита е съвестта на човека, толкова по-ясни са неговите мисли, чувства и действия. От развитието на човешката съвест зависят правилните или неправилните отношения на човека към Първата Причина. Когато съвестта измерва нещата и човек разбере, че е постъпил право, той става недоволен. Външно недоволният е навъсен, кисел. Обаче, недоволството няма нищо общо с песимизма. Песимизмът е патологическо състояние в човека, което се лекува по особен начин. към беседата >>
109. Тихият глас, ИБ , София, 1.1.1929г.,
- Този търговец имал силно развита съвест и щом просякът се отдалечавал, той веднага изваждал от касата си 10-15 лева и хуквал да го гони ту в една, ту в друга улица.
- Не, човек може да направи някому добро и без да му каже сладка дума. Например имало един гагаузин търговец в Бургас, който правил добро, без да казва сладка дума на човека. Напротив, той даже се отнасял грубо с тия, на които правил добро. Когато дохождал някой просяк в дюкяна му, той го изгонвал, нахоквал, като му казвал: "Махни се оттук, очите ми да не те видят! " Просякът си излизал тъжен, наскърбен. Този търговец имал силно развита съвест и щом просякът се отдалечавал, той веднага изваждал от касата си 10-15 лева и хуквал да го гони ту в една, ту в друга улица. Най-после го настигал в някоя затънтена улица, посмушквал го малко и му казвал: "На, вземи тия пари! " След това се връщал в дюкяна си доволен. към беседата >>
110. Самоопределение на съзнанието, ООК , София, 16.1.1929г.,
- Всичко това действа върху съвестта му, и този щастлив герой започва да става нещастен.
Какво виждаме в живота? В края на краищата, състоянията на хората се сменят: щастливият става нещастен, а нещастният - щастлив. Този, който се считал щастлив, че убил десет души за отечеството си, среща един проповедник, който му говори за убийството, като за голямо престъпление, за отговорността, която човек носи за всички свои дела и т.н. Той му цитира стиха, че който дига нож срещу брата си, той сам от нож пада. Всичко това действа върху съвестта му, и този щастлив герой започва да става нещастен. Отде е дошъл този проповедник, това не е важно. Той може да е дошъл отвън някъде, а може и отвътре. Няма по-добър проповедник за човека от неговата съвест. Събуди ли се съвестта на човека, тя ще му каже това, което никой друг не би могъл да му каже. Вторият човек, обаче, който се е чувствал нещастен в живота си, че нищо не е направил за отечеството си, че никой не го почита и уважава, като разбере истината, вижда, че щастието му седи, именно, в това, че никого не е изнасилил, никого не е убил, на никого зло не е направил. към беседата >>
- Няма по-добър проповедник за човека от неговата съвест.
Този, който се считал щастлив, че убил десет души за отечеството си, среща един проповедник, който му говори за убийството, като за голямо престъпление, за отговорността, която човек носи за всички свои дела и т.н. Той му цитира стиха, че който дига нож срещу брата си, той сам от нож пада. Всичко това действа върху съвестта му, и този щастлив герой започва да става нещастен. Отде е дошъл този проповедник, това не е важно. Той може да е дошъл отвън някъде, а може и отвътре. Няма по-добър проповедник за човека от неговата съвест. Събуди ли се съвестта на човека, тя ще му каже това, което никой друг не би могъл да му каже. Вторият човек, обаче, който се е чувствал нещастен в живота си, че нищо не е направил за отечеството си, че никой не го почита и уважава, като разбере истината, вижда, че щастието му седи, именно, в това, че никого не е изнасилил, никого не е убил, на никого зло не е направил. Той разбира вече, че това, което е считал за нещастие, днес го прави истински щастлив. към беседата >>
- Събуди ли се съвестта на човека, тя ще му каже това, което никой друг не би могъл да му каже.
Той му цитира стиха, че който дига нож срещу брата си, той сам от нож пада. Всичко това действа върху съвестта му, и този щастлив герой започва да става нещастен. Отде е дошъл този проповедник, това не е важно. Той може да е дошъл отвън някъде, а може и отвътре. Няма по-добър проповедник за човека от неговата съвест. Събуди ли се съвестта на човека, тя ще му каже това, което никой друг не би могъл да му каже. Вторият човек, обаче, който се е чувствал нещастен в живота си, че нищо не е направил за отечеството си, че никой не го почита и уважава, като разбере истината, вижда, че щастието му седи, именно, в това, че никого не е изнасилил, никого не е убил, на никого зло не е направил. Той разбира вече, че това, което е считал за нещастие, днес го прави истински щастлив. към беседата >>
111. Смяна на енергиите / Смяна на енергията, МОК , София, 25.1.1929г.,
- Ако в ума ви се роди мисъл за изучаване на някой предмет, отпред на челото ще усетите известно напрежение; ако се прояви вярата ви, ще усетите напрежение в горната част на главата си; ако пък се засегне чувството на справедливост или съвестта, ще усетите напрежение горе, отстрани на главата; ако се разгневите, ще усетите напрежение в областта зад ушите.
Като ученици, вие трябва да изучавате мислите си, да знаете, всяка мисъл в коя област на мозъка се заражда. Ако в ума ви се роди мисъл за изучаване на някой предмет, отпред на челото ще усетите известно напрежение; ако се прояви вярата ви, ще усетите напрежение в горната част на главата си; ако пък се засегне чувството на справедливост или съвестта, ще усетите напрежение горе, отстрани на главата; ако се разгневите, ще усетите напрежение в областта зад ушите. Това показва, че всяко чувство, всяка умствена способност заема точно определено място в човешката глава: отгоре, отстрана, отзад или отпред. Това е наука, която в бъдеще ще познават всички. Как може да се въздейства срещу гнева? Ако някое дете се е разгневило, пипнете върха на носа му. Състоянието му веднага ще се смени. към беседата >>
112. Учителю благи, НБ , София, 3.2.1929г.,
- Те ще вземат това богатство и ще се зарадват, че има съвестни, добри хора на света.
Когато продаде всичкото си имане и го раздаде на сиромасите, тогава, именно, човек започва истински да живее. Започни да продаваш, да се освободиш от богатството на твоите грехове. Какво трябва да направи някой човек, който е живял във фамилии, дедите и прадедите на когото са убивали и обирали хората? Той трябва да продаде всичкото си имане, да извика ония сиромаси, които, в миналото някога са били ограбени от неговите деди и прадеди, и да им каже: Братя, преди години, моите деди и прадеди направиха някакви погрешки по отношение на вас, но сега аз, последният от това поколение, ви моля да извините; готов съм да въздам четирикратно за всичко онова, с което сме ви ощетили. Вземете всичкото ми богатство и се радвайте на живота! Те ще вземат това богатство и ще се зарадват, че има съвестни, добри хора на света. Който изпълни това нещо по Бога, той ще има зад себе си тил, на който всякога може да уповава. Дръжте Бога като антипод в своя живот, ако искате да имате живот, знание, сила и светлина. От такива хора светът се нуждае. Дето и да отидат те, пътят им всякога ще бъде отворен. към беседата >>
113. Лазаре, излез вън!, НБ , София, 10.3.1929г.,
- Такъв човек има будна съвест.
Значи, когато в ръцете на съдията турят златни монети, той разглежда делото със затворени очи; когато нищо не турят в ръцете му, той разглежда делото с отворени очи. Това показва, че съдбата, която хората сами си определят, коренно се различава от Божествената съдба, от Божествената Правда. Когато човек направи някаква погрешка, или някакво престъпление според Божията Правда, той сам се съди, не чака други да го съдят. И при това положение, ако, според тази Висша Правда, му се наложи петгодишен затвор наказание, той сам, ще го увеличи на десет. Божията Правда смекчава наказанието, а човек сам го увеличава. Такъв човек има будна съвест. Ако този човек направи някакво добро, според Висшата Правда, той трябва да получи известно възнаграждение. към беседата >>
114. Който има невестата, НБ , София, 17.3.1929г.,
- Като добросъвестни лекари, те решили да предупредят мъжа на болната за удара, който съдбата му готви, а същевременно той да съобщи на жена си, че часът и е наближил и да се приготви да изпие горчивата чаша.
За изяснение на мисълта си ще приведа следния пример. Един американец, милионер имал млада, красива жена, която много обичал. По едно време жената на милионера заболяла сериозно. Той извикал най-видните лекари, дано и помогнат, но всички вдигали рамене, не знаели, какво да правят. Те се събрали на консулт, и всички единодушно решили, че болестта е неизлечима, и младата жена ще замине за другия свят. Като добросъвестни лекари, те решили да предупредят мъжа на болната за удара, който съдбата му готви, а същевременно той да съобщи на жена си, че часът и е наближил и да се приготви да изпие горчивата чаша. Мъжът се наскърбил, натъжил, но нямало какво да прави; влязъл в стаята на жена си и внимателно и съобщил, какво я чака. Очите на младата жена се напълнили със сълзи, но след един момент тя се окопитила и казала на мъжа си: Няма какво да правя, освен да се подчиня на съдбата си. Ще отида на онзи свят, без да зная съществува ли такъв, или не. Искаше ми се още да поживея с тебе, но не съм господарка на съдбата си. Понеже много пъти си ми казвал, че ме обичаш, искам да ми обещаеш нещо. към беседата >>
115. Голямото благо, НБ , София, 19.5.1929г.,
- Ако гостилничарят е добросъвестен, той ще задоволи своите посетители.
Говорите, че еди-кой си философ казал нещо за мисълта, за съня, но дали неговата философия е права, не знаете. Обаче, ако влезете в някоя гостилница да се нахраните, след половин или един час най-много, вие ще усетите, дали яденето е чисто, добре приготвено, или не. Стомахът е компетентен към храните. Той разбира качеството на материалите, които гостилничарят е употребил. Гостилничарят пък има условия да прави добро на своите клиенти. Ако гостилничарят е добросъвестен, той ще задоволи своите посетители. След като се храни при него известно време, всеки ще каже: Откак отидох при този гостилничар, почувствувах се по-добре, умът ми се избистри, здравето ми се подобри. Какъв е този гостилничар, от яденето на когото всички посетители се разболяват? Ще дойде някой, ще плати 700 – 800 лв. за ядене, а на лекар ще плати две хиляди лева. Този гостилничар не прави добро на своите посетители. към беседата >>
116. Другата събота, НБ , София, 26.5.1929г.,
- Като даде на всички по десет хиляди лева и им се извини, ще олекне на съвестта му и ще заживее нов, чист живот.
Кой няма да се радва, когато чуе, че един съдия, който е онеправдал стотици хора, осъзнае погрешките си, разкае се за тях и отиде при всекиго да се извини? Този съдия съзнава погрешките си и решава да служи на правдата и на истината. Ако е онеправдал десет души и ги осъдил да платят по десет хиляди лева, които впоследствие той задържал за себе си, трябва да направи следното: Да отиде при първия човек, когото онеправдал и да му разправи всичко неправедно, което е извършил към него. След това да му каже: Ето, вземи тези десет хиляди дева назад. После да отиде при втория, при третия, до десетия. Като даде на всички по десет хиляди лева и им се извини, ще олекне на съвестта му и ще заживее нов, чист живот. към беседата >>
117. Огън да запаля, НБ , София, 2.6.1929г.,
- Вие не сте пратени на земята да изследвате машиниста, как работи, доколко съвестно изпълнява службата си.
Вие трябва да се интересувате само от това, в колко часа ще стигнете на определеното място. А това, по колко минути е спирал тренът на една или на друга гара, не трябва да ви интересува. Ама щял да се случи някакъв инцидент в трена, или никаква катастрофа щяла да стане, това може да интересува машиниста, но не и вас. Вие можете само да констатирате нещата. Всички странични работи, които стават вън от вас, не трябва да ви занимават. Вие не сте пратени на земята да изследвате машиниста, как работи, доколко съвестно изпълнява службата си. Онзи, който го е назначил на служба, Той е определил специална комисия, която да го следи, да се произнесе за неговата работоспособност. Веднъж дошъл човек на земята, има кой да се грижи за него, дали греши, или върви в правия път. Вие не трябва да се занимавате с този въпрос. Който се занимава с работите на хората, той повече ще изгуби, отколкото ще спечели. към беседата >>
- Когато става въпрос за Пилата, всеки казва, че е лесно да измие човек ръцете си, да махне от съвестта си всякаква отговорност.
Когато става въпрос за Пилата, всеки казва, че е лесно да измие човек ръцете си, да махне от съвестта си всякаква отговорност. Питам, кой човек не е постъпил поне веднъж в живота си като Пилата? Щом извърши някакво престъпление или направи някаква погрешка, човек измива ръцете си и се отказва от всякаква отговорност. Той започва да търси виновници за погрешката си вън от себе си и казва: „Майка ми беше нервна жена, баща ми беше сприхав, те предадоха своите качества на мене, вследствие на което не можах да се владея и сгреших.“ Това са разсъждения на Пилата. Пилат казваше, че има власт, но властта му имаше сила, докато се прояви. Щом се прояви, човек има власт да постъпи по един или по друг начин. към беседата >>
- Ако на челото на човека има две успоредни, напречни линии, те показват добре развита съвест.
Учителят обича ония ученици, които учат, които се трудят и работят. Човек се обича не само за външните си черти, но и за вътрешните. Вътрешните качества го определят като човек. Те се отразяват и върху външността му. Например, ако устата на човека е красива, това показва устойчивост на чувствата му. Ако на челото на човека има две успоредни, напречни линии, те показват добре развита съвест. Този човек никога не лъже. Следователно човек се обича само за нещо красиво. Само красивото в човека се обича, но не и лошото. Когато казваме, че Бог обича и грешния, Той обича доброто, което е вложено в него. Чрез своята Любов Бог въздига грешния. към беседата >>
121. Изпитай и виж, НБ , София, 16.2.1930г.,
- Измъчван от съвестта си, той влязъл в контакт с разумната природа, която го посъветвала да се ожени за младата и красива мома, за да може чрез тях да се роди този, когото той убил.
Двама млади момци се влюбили в една красива мома. От ревност единият убил другаря си. Измъчван от съвестта си, той влязъл в контакт с разумната природа, която го посъветвала да се ожени за младата и красива мома, за да може чрез тях да се роди този, когото той убил. Той разбрал, че този е единственият начин за изправяне на погрешката си. Само по този начин ще се заличи престъплението му. Наистина, той се оженил и му се родил син, убитият, който му създавал големи страдания. В тази форма наказанието за известно престъпление е по-рационално, отколкото обесването, затварянето и др. За всяко убийство евреите осъждали убиеца на смърт, но с това не допринесоха нищо за изправяне на човечеството. към беседата >>
122. Призовете ги на сватба, НБ , София, 9.3.1930г.,
- Единственият грях, който тежи върху съвестта на съвременните християни е, че те не любят Бога.
Питам: Не може ли всеки човек, заради любовта, да е готов на себеотричане? Може. Въпреки това, ние не виждаме тази жертва в света. Защо хората не са готови на жертва? Защото не любят Бога. Единственият грях, който тежи върху съвестта на съвременните християни е, че те не любят Бога. Ако християните имаха любов към Бога, щяха ли да воюват помежду си? Щяха ли да се карат, да се обиждат едни други? Ще кажете, че светът е лош, невъзможно е човек да прояви любовта си. Всеки носи отговорност за себе си. Всеки сам трябва да реши този въпрос, да люби Бога, или не. към беседата >>
- Ако отношението между ставите на средния пръст е правилно, човек е съвестен.
Следователно, ако искате да знаете, какъв е умът на човека, гледайте ръката му; ако искате да знаете, какъв капитал е вложен в него, гледайте лицето му; ако искате да знаете, какъв е неговият произход, гледайте главата му. Сега, ще оставим настрана лицето и главата, ще спрем вниманието си върху ръката. По ръката, специално по дължината и формата на ставите на пръстите, може да се определи, кой човек е добродетелен, и кой - не. Между ставите на пръстите има известно математическо съотношение. Ако това съотношение не е правилно, в характера и проявите на човека има нещо ненормално. Ако отношението между ставите на средния пръст е правилно, човек е съвестен. Този човек има един ключ в живота си, който прилага на място. Ръката на човека расте и се изменя до 30 годишна възраст. От 30 годишна възраст нататък пак се изменя, но едва забележимо. към беседата >>
124. Господар на съботата, НБ , София, 13.4.1930г.,
- Той доброволно стана слуга на младата княгиня и слугинята й, като изпълняваше добросъвестно заповедите им.
Ако и на сиромашията гледате по същия начин, постоянно ще роптаете и ще се оплаквате. Това е неразбиране на нещата. Дали сте сиромах, или богат, бъдете радостни и благодарете на Бога. Какво по-голямо благо може да очаква човек от това, да бъде слуга и съзнателно да изпълнява службата си? Нали така постъпи младият княжески син? Той доброволно стана слуга на младата княгиня и слугинята й, като изпълняваше добросъвестно заповедите им. Обаче, и княгинята слъже от висотата на своето положение да слугува, да изпита княжеския син, а същевременно да изпита и себе си. Ако и вие, като младия княз и младата княгиня, не можете да слезете от положението, в което се намирате, и поне един ден да слугувате, нищо не можете да постигнете. към беседата >>
125. Аз и Отец едно сме, НБ , София, 20.4.1930г.,
- Сега съм доволен, че освободих съвестта си от товара и ще се старая по честен начин да задоволя нуждите си.
— Щом съзнаваш погрешката си, сам ще я изправиш. Например, взел си една сума от приятеля си, без негово знание и позволение. Ще вземеш сумата, ще я занесеш на приятеля си и ще му кажеш: Приятелю, взех от тебе една сума, да посрещна нуждите си, обаче, не съм спокоен, постоянно съм в борба. Не ме съди, човещина е това, но Божественото в мене не ми дава покой. Ето, вземи парите, които взех от тебе. Сега съм доволен, че освободих съвестта си от товара и ще се старая по честен начин да задоволя нуждите си. към беседата >>
126. По-горни от тях, НБ , София, 25.5.1930г.,
- Господ е навсякъде и ви говори чрез всички хора, чрез съзнанието ви, чрез съвестта, чрез болести и страдания.
Когато развяват бяло знаме, или когато се обличат с бели дрехи, хората искат да кажат, че могат, да разрешат противоречията помежду си по-мирен начин. Да съдействаш на човека в добро, да му слугуваш, да го повдигаш, в това се изразява благородството. Това е проповядвал Христос. Той казва: „Син Человечески не дойде да му слугуват, но да послужи.” Който мисли, че е гениален, трябва да служи на човечеството. Ние сме вече пред вратата на новата епоха, когато всички хора – мъже и жени, трябва да се заемат да слугуват, а не да питат, къде е Господ. Господ е навсякъде и ви говори чрез всички хора, чрез съзнанието ви, чрез съвестта, чрез болести и страдания. Той казва: „Не правете зло, защото в злото се крие вашето нещастие. Правете добро, бъдете мъдри. Живейте в доброто, в истината и в справедливостта”. От хиляди години насам, все това говори Бог. Това е Божественият език. към беседата >>
127. Методи за самовъзпитание / Образци за самовъзпитание, МОК , София, 13.6.1930г.,
- Запример момата може да се уподоби на съвестта в човека, а момъкът - на сърцето. (втори вариант)
Днес ви дадох три примера - за Кутузова, за полковника и за възрастния, който спаси децата, да мислите върху тях, да видите как се проявява разумността в човека. В положението на кого от тримата бихте желали да бъдете? Всички ще искате да бъдете в положението на онзи, който спасява децата. Правете преводи, да видите на какво можете да уподобите генерала, офицера, полковника, момата, войника, децата и възрастния човек. Запример момата може да се уподоби на съвестта в човека, а момъкът - на сърцето. Момата го успокоява, казва му да не се страхува - няма да бъде наказан. В този случай момата е защитница на момъка. Много примери има в живота, които могат да се използват при самовъзпитанието на човека. към втори вариант >>
- Например, момата може да се оприличи на съвестта в човека, а момъкът - на сърцето.
Днес ви дадох три примера - за Кутузов, за полковника и за възрастния, който спаси децата, да мислите върху тях, да видите, как се проявява разумността в човека. В положението на кого от тримата бихте желали да бъдете? Всички ще искате да бъдете в положението на онзи, който спасява децата. Правете преводи, да видите, на какво можете да оприличите генерала, офицера, полковника, момата, войника, децата и възрастния човек. Например, момата може да се оприличи на съвестта в човека, а момъкът - на сърцето. Момата го успокоява, казва му да не се страхува - няма да бъде наказан. В този случай, момата е защитница на момъка. Много примери има в живота, които могат да се използват при самовъзпитанието на човека. към беседата >>
128. В дома на Симона, НБ , София, 6.7.1930г.,
- Съвестта в българина е добре развита, но му липсва мекота.
Само по този начин той може да работи за развиване на онези чувства и способности, които са в зародишно състояние в него. В българина, например, религиозното чувство е слабо развито. Той има вяра, но религия няма, затова горната част на главата му, дето се намира центърът на религията, е сплесната. Отсъствието на религиозно чувство му създава големи нещастия. Религиозното чувство в него е свързано с чувството на благоговение, на почит и уважение. Съвестта в българина е добре развита, но му липсва мекота. За да развие религиозното си чувство, българинът трябва да намери специфичен научен метод. И американецът не е религиозен. Религиозното чувство е развито добре в германеца, руснака и евреина. Никой народ не пази така религията си, както еврейският. Обаче, колкото евреинът е религиозен, толкова е и материалист. към беседата >>
129. Влияние на светлината и топлината върху човека / Вложеното у човека, МОК , София, 11.7.1930г.,
- А този предел у човека, върху него е построено човешкото съзнание, човешката съвест. (втори вариант)
Например страхът. То е едно негативно чувство у човека. Какво е предназначението на страха? Предназначението на страха у животните е било, понеже те са лакоми. Това е крайният предел на техните желания - това е страхът. А този предел у човека, върху него е построено човешкото съзнание, човешката съвест. Именно този орган, gemo е страхът на човека, там е неговата съвест. Животните, щом се събуди страхът, краката им са готови - стават no-дълги. По това се отличава страхът, че на страхливия човек краката са дълги. Всички ония хора, на които краката са дълги, са страхливи. И ако някой се хвали, че той много бяга, това е страхът - следователно дългите крака са. към втори вариант >>
- Именно този орган, gemo е страхът на човека, там е неговата съвест. (втори вариант)
То е едно негативно чувство у човека. Какво е предназначението на страха? Предназначението на страха у животните е било, понеже те са лакоми. Това е крайният предел на техните желания - това е страхът. А този предел у човека, върху него е построено човешкото съзнание, човешката съвест. Именно този орган, gemo е страхът на човека, там е неговата съвест. Животните, щом се събуди страхът, краката им са готови - стават no-дълги. По това се отличава страхът, че на страхливия човек краката са дълги. Всички ония хора, на които краката са дълги, са страхливи. И ако някой се хвали, че той много бяга, това е страхът - следователно дългите крака са. към втори вариант >>
130. Право си отсъдил, МС , София, 12.7.1930г.,
- Съвременните хора се учат от своите опитности, и много от тях, едва след като убият някой човек, тяхната съвест се пробужда, и те съзнават, че са направили престъпление.
В безсмъртието пък се крие Божественото. Всички неща, които нямат костилка, семка в себе си, те не могат да дадат никакъв живот, те умират. Сега, Христос иска да обърне внимание на Симона върху безлюбието, което носи смърт в живота. Той му казва: „Всяко нещо, което се върши без любов, внася безлюбието, което е равносилно на откъсване на някой цвят. При това, всеки откъснат цвят неизбежно е осъден на смърт. Съвременните хора се учат от своите опитности, и много от тях, едва след като убият някой човек, тяхната съвест се пробужда, и те съзнават, че са направили престъпление. Засега хората се успокояват с думите: нищо не съм откраднал, никого не съм убил. Така е, но за праведния, у когото зрението е събудено, грехът иде и от малкото престъпление, както и от голямото. Гръхът се образува от малки нишки, от които правят гемиджийското въже Множество тънки нишки трябва да се сплетат, за да образуват гемиджийското въже. Всички нещастия, които ни сполетяват в живота, се дължат на това, че нашият ум не функционира правилно. Понякога тежестта в сърцето се дължи на известни недъзи от ред поколения, през което време вашите деди и прадеди не са живели правилно. към беседата >>
131. От Египет, НБ , София, 21.9.1930г.,
- Те лъжат, понеже центърът на съвестта у тях не е развит.
Има хора, които никога не лъжат. Има и такива, които всякога лъжат. — Защо? — Нямат устойчивост в себе си. Страхът взима надмощие у тях. Те лъжат, понеже центърът на съвестта у тях не е развит. Те са користолюбиви, тщеславни хора. Ако се освободят от тези слабости, те престават да лъжат. Лицето на онзи, който лъже, има особен строеж, особен израз. Погледът му е насочен надолу, към земята. Който говори истината, гледа нагоре. към беседата >>
132. Него видя Исус, НБ , София, 9.11.1930г.,
- Ако господарят се опита да изнуди слугата си, той извращава съвестта си.
– Всеки яде от забранения плод. Първо жените ядат, а после – мъжете. Значи, първо ядат сестрите, а после – братята. Първо ядат слугите, а после – господарите. Значи, слугите развалят господарите. Ако господарят се опита да изнуди слугата си, той извращава съвестта си. Днес вземе от един слуга един лев, утре от друг – един лев, и неусетно се изопачава. Господарят няма право да изнудва слугите си. Какво ще спечели, ако вземе от всеки слуга по един лев? Защо у господаря не се яви желание да даде на всеки слуга по един лев, а взима от тях? към беседата >>
134. Условия и възможности, ООК , София, 31.12.1930г.,
- Така е за онзи, който не разбира Божиите закони, но за онзи, който разбира тия закони, при всяко нарушаване на един от тях, той изпитва гризене на съвестта.
Този човек е готов да прояви любовта си и към мравката. Ако човек не постъпва към по-малките същества от себе си както Бог постъпва, той нарушава един от Неговите закони. Щом наруши един от Божиите закони, човек изгубва своя вътрешен мир и спокойствие. На мнозина ще се види чудно защо трябва да се помага на мравката. Те казват, че хиляди мравки да изчезнат това нищо не значи. Така е за онзи, който не разбира Божиите закони, но за онзи, който разбира тия закони, при всяко нарушаване на един от тях, той изпитва гризене на съвестта. Днес малко хора мислят за мравката. Те казват: сега хората се убиват едни други като мухи, че за мравките ще мислим. Хората се убиват именно за това, че не мислят за по-слабите същества от себе си. към беседата >>
135. Новата епоха, МОК , София, 15.5.1931г.,
- Като се намери в трудно положение пред съвестта си, Пилат каза: „Не намирам никаква вина в този човек.
Римската власт гледаше на Него като на неблагонадежден и опасен човек. Наистина, опасен човек беше Христос за римската империя. Страхуваха се от Него и си казваха: „Как е възможно толкова млад човек, едва 30-годишен, да се готви за цар на Юдеите! Значи Той иска да направи революция! “ В заключение на това, Пилат намери някакъв член от римското право, въз основа на който Го осъдиха. Като се намери в трудно положение пред съвестта си, Пилат каза: „Не намирам никаква вина в този човек. Измивам ръцете си от всякаква отговорност“. Въпреки това, осъдиха Христа и Го разпнаха. За да се оправдаят за престъплението, което извършиха по отношение на Христа, книжниците и фарисеите Го обвиниха, че се наричал цар на Юдеите, с което нарушавал законите на римската империя. Страшно е, когато човек нарушава законите на разумната природа. Човешките закони могат да хванат човека, но ако той спазва законите на великата природа, ще възкръсне, като Христа. към беседата >>
136. Любовта към Бога, РБ , 7-те езера, 12.7.1931г.,
- Папагалът не е нищо друго, освен съвестта на човека, която се произнася и за доброто, и за злото, което човек мисли, чувства или върши.
Последният се съгласил на това предложение и продал папагала за 250 английски лири. Той взел папагала и го занесъл на жена си, като ѝ казал: „Знаеш ли, този папагал потвърждава, че наистина, трябва да се служи на Бога и че смисълът на живота се състои именно в това служене“. Един ден проповедникът направил една голяма грешка и казал на жена си: „Знаеш ли, аз направих една голяма глупост“. Папагалът пак се обадил: „Няма съмнение! “ Питам: какво представлява папагалът? Папагалът не е нищо друго, освен съвестта на човека, която се произнася и за доброто, и за злото, което човек мисли, чувства или върши. Съвестта у човека му показва къде и кога той има право да се съмнява или да подозира. Например, да се съмняваш в Любовта, това е едно нещо; да се съмняваш в безлюбието, това е друго нещо. към беседата >>
- Съвестта у човека му показва къде и кога той има право да се съмнява или да подозира.
Той взел папагала и го занесъл на жена си, като ѝ казал: „Знаеш ли, този папагал потвърждава, че наистина, трябва да се служи на Бога и че смисълът на живота се състои именно в това служене“. Един ден проповедникът направил една голяма грешка и казал на жена си: „Знаеш ли, аз направих една голяма глупост“. Папагалът пак се обадил: „Няма съмнение! “ Питам: какво представлява папагалът? Папагалът не е нищо друго, освен съвестта на човека, която се произнася и за доброто, и за злото, което човек мисли, чувства или върши. Съвестта у човека му показва къде и кога той има право да се съмнява или да подозира. Например, да се съмняваш в Любовта, това е едно нещо; да се съмняваш в безлюбието, това е друго нещо. към беседата >>
137. Да се облечете в новия човек, НБ , София, 4.10.1931г.,
- Ако не за една седмица, то нека се направи този опит поне за един ден - да не функционира никаква власт; да се види кой как ще постъпи, щом се оставя свободно на своята съвест и съзнание.
Сега тези, които са на власт, ще кажат: „Ще станат най-големите престъпления” - Може би - предполагат. Онези пък, които не са на власт, ще кажат: „Не, няма да станат никакви престъпления.” - Може би - предполагат. Обаче и едното, и другото са твърдения, които трябва да се проверят. Ако не за една седмица, то нека се направи този опит поне за един ден - да не функционира никаква власт; да се види кой как ще постъпи, щом се оставя свободно на своята съвест и съзнание. Този опит е интересен да се види докъде са дошли хората в своето разбиране и от него ще може да се извлече една добра поука. Ще кажете: това ни останало сега, да оставим хората да живеят един ден без закони и без власт, докато имаме толкова важни икономически въпроси за разрешение. Та икономическите работи много лесно могат да се разрешат. Трябва да се постави този закон в действие: богатството на човека да бъде толкова, колкото той може да носи на гърба си. Това, което той може да носи на гърба си, това ще бъде неговото богатство. към беседата >>
138. Методи за усилване на паметта / Памет. Методи за усилване на паметта, МОК , София, 23.10.1931г.,
- После не всички хора са еднакво съвестни, не всички еднакво разсъждават, разсъдителните чувства не са еднакво развити, има хора, у които разсъдъкът е слабо развит, те могат да го развият, но се изисква време. (втори вариант)
Tа казвам, този закон е верен. Това става навсякъде и в математиката, някой човек е способен, той ще ти предаде по памет. После за морала, пак същото, има и морална категория. У някои това чувство е развито, не у всички хора това морално чувство е еднакво развито, у някои хора то е много слабо развито. После не всички хора са еднакво съвестни, не всички еднакво разсъждават, разсъдителните чувства не са еднакво развити, има хора, у които разсъдъкът е слабо развит, те могат да го развият, но се изисква време. Някои хора са родени така, с едно малко пробуждане само. Та казвам, онова, което може да използувате, именно, дружете с хора, на които паметта е развита. Ако се свържете с онез, които обичат спорове, да се бият и ти ако влезнеш в една тълпа, дето така са възбудени, мен ми разправяше един наш приятел, мирен човек, казва, не мога да си обясня един факт, аз никога не съм взимал камък да ударя някого, един ден гледам тук, на площада пред двореца, в двора тълпа се карат, влезнах и аз там, ще направят нещо и тръгнах с тях и аз, наелектризирах се и задигнах един камък да ударя един противник, но ударих една стара баба и казах на себе си: И ти си отишъл да избавиш някои хора! Мислех да ударя един от стражарите, който ще препятствува, а ударих наместо стражара старата баба. Не може да си обясни и той как. към втори вариант >>
- Едни хора са по-съвестни, по-разсъдливи, по-добри математици, художници или музиканти от други.
Значи, артистът предаваше част от енергията на своето музикално чувство на ония музиканти, които се отличават с добре организирано музикално чувство и с голяма чувствителност. Така се подхранват всички дарби и способности в човека. Моят познат музикант казваше: Когато свирех много хубаво, аз знаех, че е дошъл голям артист в България. Без да четях вестниците, по трептенията му аз го познавах. Това е закон, който се изявява навсякъде в живота. Едни хора са по-съвестни, по-разсъдливи, по-добри математици, художници или музиканти от други. Първите влияят на ония с по-слаби способности. Обаче, за това е нужно време. Енергиите не се предават изведнъж. Като знаете това, дружете с паметливи хора. Така ще усилите и вашата памет. към беседата >>
139. Предназначението на носа / Предназначението на носа - служба и функция, ООК , София, 28.10.1931г.,
- Но ако разгледате добре това чувство отзад - най-висшето, което животните са разработили, защото при страха животните мислят, но човек не мисли - върху страха отгоре на главата най-новите изследвания показват, че там, над страха, е човешката съвест, основите на съзнанието, кое е право и кое е вярно, е турено над страха. (втори вариант)
Имаш да се оправиш с една задача. Може да кажеш 20 пъти "няма да се плаша", но все ще ти трепне сърцето. Не да изпъдиш страха. Ако го изпъдиш, ти ще нарушиш реда на нещата. Страхът е поставен на своето място. Но ако разгледате добре това чувство отзад - най-висшето, което животните са разработили, защото при страха животните мислят, но човек не мисли - върху страха отгоре на главата най-новите изследвания показват, че там, над страха, е човешката съвест, основите на съзнанието, кое е право и кое е вярно, е турено над страха. Много пъти там има наслояване на известни клетки. Нов екран е направен върху този страх. Ако страхът е добре развит, ако човек е страхлив и ако правилно е развит, той е честен човек. Става едно ново наслояване, задната част на главата горе става по-широка и по-развита, там е съвестта на човека. Доколкото тази част е по-раз- вита, колкото е по-широка главата, толкова и съвестта на човека е по-развита. към втори вариант >>
- Става едно ново наслояване, задната част на главата горе става по-широка и по-развита, там е съвестта на човека. (втори вариант)
Страхът е поставен на своето място. Но ако разгледате добре това чувство отзад - най-висшето, което животните са разработили, защото при страха животните мислят, но човек не мисли - върху страха отгоре на главата най-новите изследвания показват, че там, над страха, е човешката съвест, основите на съзнанието, кое е право и кое е вярно, е турено над страха. Много пъти там има наслояване на известни клетки. Нов екран е направен върху този страх. Ако страхът е добре развит, ако човек е страхлив и ако правилно е развит, той е честен човек. Става едно ново наслояване, задната част на главата горе става по-широка и по-развита, там е съвестта на човека. Доколкото тази част е по-раз- вита, колкото е по-широка главата, толкова и съвестта на човека е по-развита. Такава е съвестта на човека. към втори вариант >>
- Доколкото тази част е по-раз- вита, колкото е по-широка главата, толкова и съвестта на човека е по-развита. (втори вариант)
Но ако разгледате добре това чувство отзад - най-висшето, което животните са разработили, защото при страха животните мислят, но човек не мисли - върху страха отгоре на главата най-новите изследвания показват, че там, над страха, е човешката съвест, основите на съзнанието, кое е право и кое е вярно, е турено над страха. Много пъти там има наслояване на известни клетки. Нов екран е направен върху този страх. Ако страхът е добре развит, ако човек е страхлив и ако правилно е развит, той е честен човек. Става едно ново наслояване, задната част на главата горе става по-широка и по-развита, там е съвестта на човека. Доколкото тази част е по-раз- вита, колкото е по-широка главата, толкова и съвестта на човека е по-развита. Такава е съвестта на човека. към втори вариант >>
- Следователно страхът остава като основа на друго, по-високо чувство – съвестта.
Има индивидуални качества, за тях отговорността е лична; има колективни качества, за които отговорността пада върху редица минали поколения. Например страхът е качество, присъщо на животните, откъдето е преминал в човека. С това чувство мъчно се справят хората. – Защо? – Защото върху него се е работило много. Следователно страхът остава като основа на друго, по-високо чувство – съвестта. Ето защо, задачата на човека не се заключава в това, да изтръгва корените на дивачките дървета, но да ги присажда с доброкачествени присадки. Ако страхливият мисли право и дава отчет за постъпките си, страхът е на място. Той постепенно се превръща в съвест. Съвестният е добър и честен човек. Мястото на съвестта в човешката глава е отгоре, от двете страни. към беседата >>
140. Първият предвестник / Първият предвестник! – Срамът предшественик и предпазител на най-малкия грях. Срамът и радостта!, МОК , София, 13.11.1931г.,
- И след това дойде другото положение, съзнанието на съвестта, засрамиш се, наведеш глава. (втори вариант)
Зараждат се колебания, какви ще бъдат последствията. Или да ви представя друго яче. Представете си, че вие сте беден човек, толкова беден, че нямате пари, но не смеете никому да кажете. Но представете си, че Провидението ви представи една отворена каса, когато вие минавате, и се зароди във вас желание. (Учителят леко се повдига на пръсти.) Гледаш тия пари, отдалечиш се, гледаш, връщаш се, след това дойде мисълта да вземеш и почнат такива фантазии. И след това дойде другото положение, съзнанието на съвестта, засрамиш се, наведеш глава. Засрамиш се ти. Тръгнеш по пътя, но кой как те срещне ще види, че лицето ти почервеняло, ще каже: Какво има? – Няма нищо. Но касата тия пари, те са произвели цяла една пертурбация. Ти си имал цяло едно сражение. към втори вариант >>
- Вземе малко пари, но наведе главата си надолу; срамува се, бори се със съвестта си.
Момата започва да се колебае и смущава, какви ще бъдат последствията на тази връзка. И бедният се срамува, когато се намери пред отворената каса. Той се нуждае от пари, но не смее да иска от приятелите си. Най-после, Провидението го изправя пред отворената каса на някой добър човек. Той поглежда към касата, обикаля я, мисли, бори се, докато простре ръката си към нея и бръкне вътре. Вземе малко пари, но наведе главата си надолу; срамува се, бори се със съвестта си. Върви по пътя с пламнало от срам лице. Който го срещне, поглежда го и се пита: Какво става с тоя човек? – Нищо особено. Не, касата, парите в джоба му произвеждат в него цяла пертурбация. Той е минал през голямо сражение. към беседата >>
- Срамът е първото условие за развиване на съвестта.
– По два начина. Първо, като се откажеш от възможността да правиш престъпление; второ, като приложиш любовта. Значи, срамът се замества с любовта. Срамът е отрицателно качество, но то помага на човека. Докато придобие любовта, то е необходимо. Срамът е първото условие за развиване на съвестта. Когато съвестта мъчи човека, че не помогнал някъде, че не направил известна услуга, той започва да се срамува. След срама иде съжалението и други чувства. Срамът е проява на ума, на интелекта, а не на сърцето. Като направиш някаква погрешка, ти се засрамваш и започваш да мислиш, как ще погледнеш в лицето майка си и баща си, как ще погледнеш приятелите си, познатите си. Срамът предпазва човека от хиляди опасности, които могат да го сполетят. към беседата >>
- Когато съвестта мъчи човека, че не помогнал някъде, че не направил известна услуга, той започва да се срамува.
Първо, като се откажеш от възможността да правиш престъпление; второ, като приложиш любовта. Значи, срамът се замества с любовта. Срамът е отрицателно качество, но то помага на човека. Докато придобие любовта, то е необходимо. Срамът е първото условие за развиване на съвестта. Когато съвестта мъчи човека, че не помогнал някъде, че не направил известна услуга, той започва да се срамува. След срама иде съжалението и други чувства. Срамът е проява на ума, на интелекта, а не на сърцето. Като направиш някаква погрешка, ти се засрамваш и започваш да мислиш, как ще погледнеш в лицето майка си и баща си, как ще погледнеш приятелите си, познатите си. Срамът предпазва човека от хиляди опасности, които могат да го сполетят. Срамът е най-малката болка, която човек изпитва. към беседата >>
141. Разтоварване на съзнанието, ООК , София, 25.11.1931г.,
- Като те погледне Бог, ти чувстваш едно угризение на твоята съвест. (втори вариант)
Той да гледа така, както Бог гледа. Някой път Бог гледа, че грешиш с мисли върху това. Той не те съди, не те осъжда. Когато Бог не те съди, ти сам се съдиш. А когато Бог те съди, ти тогава се страхуваш. Като те погледне Бог, ти чувстваш едно угризение на твоята съвест. Това са твои разбирания. Когато някоя мома види по-красива мома, дотогава тя е мислила, че е много красива. И като види друга мома по-красива, ней става мъчно, тя почва да се мъчи. И като се върне у дома си, тя е неразположена духом. Другите хора отвън вече не обръщат внимание на нея. към втори вариант >>
- Когато не съдят човека, той сам се съди - съвестта го мъчи.
Праведен и свет човек е онзи, който не се изкушава. Никакво богатство не може да го изкуши. Той гледа на всичко, както Бог гледа. Той никога не съди, понеже и Бог не съди. Когато съдят някого, той го извинява. Когато не съдят човека, той сам се съди - съвестта го мъчи. И красивата мома, докато не е срещнала по-красива от себе си, мисли, че няма подобна на нея. Щом види по-красива от себе си, започва да се измъчва. Тя е неразположена вече, защото не й обръщат внимание. И светията се смутил от красивата мома, защото почувствувал, че тя стои по-високо от него. Той не може вече да се моли, иска да се освободи от нейния образ. към беседата >>
142. Моята Любов няма да премине, НБ , София, 21.2.1932г.,
- По това, че като обичаш една мома, ако тя е безсъвестна, ще те накара да работиш заради нея.
Всичко - колкото трябва. Всяко прекалено нещо не е нормално. Някой се влюби в Бога и за нищо друго не мисли. Някой се влюби в една мома и за нищо друго не мисли. Тогава по какво се отличава тази любов от Божията любов? По това, че като обичаш една мома, ако тя е безсъвестна, ще те накара да работиш заради нея. Ти ще й дадеш всичкото си имане, тя пак ще е недоволна и ще казва: "Това ми купи, онова ми купи". Ти ще даваш, ще даваш и един ден като няма какво да даваш, тя ще те натири и ще каже: "Стига, аз съм сита, нека дойде друг да ме обича". Тази любов подразбира да има какво да дадем. Казвам: Ние като се влюбим в Бога, ние ли трябва да Му дадем, или Той трябва да ни даде? Щом се влюбим в Бога, трябва да се яви у нас желание да Му служим, .да работим за Него. към беседата >>
143. Ми бемол и фа диез / 'Ми бемол' и 'фа диез' , ООК , София, 9.3.1932г.,
- Ти си отидеш, но мисълта, съвестта ти почне да работи. (втори вариант)
Казвам, трябва да изправите вашите погрешки, понеже това е едно ограничение за вас, а по закона на любовта, има един закон, с който можем да изправим нашите погрешки. Ти направиш една погрешка, кажи: "Радвам се, че я направих и радвам се, че мога да я изправя." Да допуснем, отивате някой път при някоя бедна вдовица. Събрала тя стотина-двеста лева. Вие влезете вкъщи, ходили сте да я утешавате, за Бога да й говорите, а изведнъж задигнали сте парите й. Ти си кажеш: "Тя може да работи." Сега аз ви давам нещо, което много рядко се случва. Ти си отидеш, но мисълта, съвестта ти почне да работи. Седиш, не можеш да се молиш, парите излязат пред тебе и ти отиваш при нея, .вземаш не двеста лева, а хиляда и двеста и чувал брашно й носиш. Ще й кажеш: "Сестро, аз те обрах." Може това да не й го кажеш. Тогава тя ще ти каже: "Братко, обраха ме." Ти ще кажеш: "А, тъй ли? Господ всичко ще обърне на добро." Пък аз съм, който я обрах. към втори вариант >>
144. Приложете Добродетел, НБ , София, 13.3.1932г.,
- Туй, което ние наричаме съвест у човека, това са светли души, които знаят работата и казват: „Не прави това, ще спънеш своето развитие.” Първо човек трябва да вярва в човешкия дух като Божествен; трябва да вярва в човешката душа като Божествена; трябва да вярва в човешкия ум като Божествен и трябва да вярва- в човешкото сърце като Божествено.
Но ако всички бяхте физиогномисти, щяхте да се хванете за косите. Ако сте ясновидци, вие ще видите такива страшни работи, ще можете да четете човешките мисли, ще има такива дандании, спорове, ще се хванете за косите, ще бягате, ще идете в гората. Ако видите какво мисли син ви, дъщеря ви за вас, приятелите ви - ще благодарите на Бога, че не сте ясновидци. Но зад тази тъмнота седи една светла страна, туй е привидно само така. Човек, който е станал ясновидец от Божествен поглед, той трябва да излезе извън рамките на земята, да види онези светли души, да каже: „Това е човекът.” Всеки от вас познава, че .има светли души. Туй, което ние наричаме съвест у човека, това са светли души, които знаят работата и казват: „Не прави това, ще спънеш своето развитие.” Първо човек трябва да вярва в човешкия дух като Божествен; трябва да вярва в човешката душа като Божествена; трябва да вярва в човешкия ум като Божествен и трябва да вярва- в човешкото сърце като Божествено. В какво трябва да вярва? В човешкия дух, но не тъй както се проявява привидно. Човешкият дух - това е, което е най-възвишено, най-благородно. Аз разбирам, това е човекът, който го носи. В човешкия дух, в човешката душа, в човешкия ум, човешкото сърце, във всеки едного от вас трябва да има желание да се развивате; да бъдете меки, да бъдете едновременно и силни. към беседата >>
145. Възпитание на волята, ООК , София, 30.3.1932г.,
- Това хората наричат съвест. (втори вариант)
Знаете ли какви са тези слуги? Някой път не искаш да плащаш, ще дойде първият слуга и ще каже: "Имаш да плащаш." После дойде вторият, третият и най после бактисваш. Ти кажеш: "Ще платя." Тъкмо легнеш, ще те събудят и ще ти кажат: "Имаш да плащаш." Ти ще кажеш: "Какво обичаш? " Те ще кажат: "Имаш да плащаш." Те идат един подир друг и слугата, като дойде, има право да те събуди и ще ти каже: "Имаш да плащаш, имаш да плащаш. Плати, плати." Ти най-после ще платиш. Това хората наричат съвест. Брадата е свързана, има известни връзки с моралните чувства. Някои от вас имате доста хубави бради - работили сте в миналото. Някои тепърва имат да работят. Най-първо ще занесем едно хубаво чело, един добър нос, една отлична брада, отлични уши, очи, уста. Най-първо основното е да носите едно хубаво чело, един хубав нос, една хубава брада. към втори вариант >>
- Това наричат хората съвест.
Питам: Опитвали ли сте, какво значи задължение срещу разумните същества? Ако не платите доброволно, насила ще ви заставят и пак ще платите. Те не дохождат сами, но пращат слугите си, на тях да платите. Тъкмо сте заспали дълбок, спокоен сън, те започват да се изреждат един след друг, да ви заставят да платите дълга си. Докато не се изплатите, няма да ви оставят спокоен. Това наричат хората съвест. Когато вътрешният глас те замъчва и заставя да изправиш погрешките си и да платиш задълженията си, това е твоята будна съвест, която никога не спи. към беседата >>
148. Доброто семе, НБ , София, 5.6.1932г.,
- Казва: "Прав си." Казвам: В теб има една хубава съвест развита, умна си, практична си, много си нервна, сприхава си, нямаш туй широко сърце да търпиш.
Най-малко вярвате в това, което баща ви е вложил у вас; не вярвате в това, което майка ви е вложила. Като правех своите научни изследвания, един ми каза: "Аз съм голям безверник." Казвам му: Аз те намирам за голям вярващ. "Как, аз в нищо не вярвам." Дойде друг при мене, казва: "Аз съм много религиозен човек." Ходел по три пъти на ден на църква. Аз правя своите изследвания и казвам: Ти не си толкова набожен. В България правех своите изследвания и на една българска ясновидка, много напреднала, казвам: В теб религиозното чувство е много слабо разбито, в теб любов към Бога няма. Казва: "Прав си." Казвам: В теб има една хубава съвест развита, умна си, практична си, много си нервна, сприхава си, нямаш туй широко сърце да търпиш. "Прав си. А пък колко много съм плакала, да знаеш! " И това е една от най-добрите ясновидки, които съм срещал в България. Тя казва: "Какво става? Аз се намирам в три състояния. към беседата >>
149. Разумен център, МОК , София, 24.6.1932г.,
- Когато човек остане сам, ражда се съвестта. (втори вариант)
Те го считат, че е луд. Тогава питам, ако човек само съществува в света, може ли да подлудее. Подлудява когато е между много хора. Значи в множеството може да стане подлудяване, а в самотията, никога. Аз ще проектирам една теория: Между многото хора се ражда радостта. Когато човек остане сам, ражда се съвестта. Когато почувствувате самотия, за да станете свестни и умни, казвате: Аз станах самотен. Тогава ти не си със съвест. Нали някой казва: Няма никой, който да не е луд. Луд е онзи, който се лута насам натам. Какво лошо има в това? към втори вариант >>
- Той представя човешката съвест.
Всяка мисъл, добра или лоша, може да се използва от човека, като разумно същество. Какво ще постигнете, ако енергиите на вашите пръсти са отрицателни? Ако енергиите на пръстите са положителни, всеки момент вие придобивате нещо. Средният пръст е високият връх на човешката ръка. На този пръст винаги може да се разчита. Той представя човешката съвест. Да бъдеш положителен, това значи, всеки ден да преглеждаш сметките си; да знаеш, какво можеш да изразходваш и какво ще ти остане. Средният пръст отдава правото на всички хора. Да се качиш на този връх и да не отдадеш правото на всекиго, това показва, че не си се издигнал над хората. Какъв смисъл има изкачването на този връх? Следователно, има смисъл да се изкачиш на върха, ако можеш да отдадеш правото на всеки човек. към беседата >>
153. Зависимост в природата / Зависимост на мислите и чувствата от постъпките (Зависимост в природата), МОК , София, 2.12.1932г.,
- Или ще кажат - ти си много съвестен. (втори вариант)
Ако вие можете да влезнете във връзка с тях, те могат да ви дадат едно вътрешно уяснение на работата. Аз съм срещал поне в Америка и тук, в България, и във Франция, но много малко съм срещал френолози, които да дадат положителни черти за човека. Те казват например - ти си много справедлив. Е, колко? Да бъде човек справедлив, и то си има мярка колко. Или ще кажат - ти си много съвестен. Но трябва да знаете, че съвестта е едно чувство, това не е способност на ума. В даден момент ти чувстваш, че известни постъпки не са прави. Или да вземем чувството на приятелство. Има някои хора, за които ти се привързваш лесно, а за някои ти се привързваш по-малко. Защо? Защото умът не присъства там. към втори вариант >>
- Но трябва да знаете, че съвестта е едно чувство, това не е способност на ума. (втори вариант)
Аз съм срещал поне в Америка и тук, в България, и във Франция, но много малко съм срещал френолози, които да дадат положителни черти за човека. Те казват например - ти си много справедлив. Е, колко? Да бъде човек справедлив, и то си има мярка колко. Или ще кажат - ти си много съвестен. Но трябва да знаете, че съвестта е едно чувство, това не е способност на ума. В даден момент ти чувстваш, че известни постъпки не са прави. Или да вземем чувството на приятелство. Има някои хора, за които ти се привързваш лесно, а за някои ти се привързваш по-малко. Защо? Защото умът не присъства там. Или някой се увлякъл. към втори вариант >>
- За друг ще кажеш, че е много съвестен.
Ако искате да придобиете вътрешна светлина, свържете се с тях и тогава изучавайте окултизма. Иначе, ще придобиете известно знание, но относително. Ще кажеш за някого, че е много справедлив. Това не е достатъчно. Важно е, колко е справедлив. За друг ще кажеш, че е много съвестен. – Колко е съвестен? Всяка способност, всяко чувство в човека има предел на своето развитие. Лесно е да кажеш, че известен човек може да ти бъде приятел. – Това е въпрос. Има хора, у които приятелското чувство е силно развито, въпреки това, те не могат да се сприятеляват с всички хора. към беседата >>
- – Колко е съвестен?
Иначе, ще придобиете известно знание, но относително. Ще кажеш за някого, че е много справедлив. Това не е достатъчно. Важно е, колко е справедлив. За друг ще кажеш, че е много съвестен. – Колко е съвестен? Всяка способност, всяко чувство в човека има предел на своето развитие. Лесно е да кажеш, че известен човек може да ти бъде приятел. – Това е въпрос. Има хора, у които приятелското чувство е силно развито, въпреки това, те не могат да се сприятеляват с всички хора. към беседата >>
154. Яви им се, НБ , София, 4.12.1932г.,
- После те знаят, че не всички хора са еднакво съвестни и справедливи. (втори вариант)
Следователно, когато ние казваме, че трябва да мислим, че трябва да разсъждаваме, под разсъждение аз разбирам, че всяка мисъл, всяка теория трябва да се сложи във филтър. Каквато и да е теория или учение, ние трябва да преценим съгласно ли е с разумната природа в нас, но не и с наследствените качества, защото те не са още качества на природата. Човек може да наследи от баща си пиянството, например. Дядо му, прадядо му са обичали да послъгват и синът е наследил това. В съвременната наука учените хора забелязват, че на тези, които обичат да крадат, известни области в мозъка са чрезмерно развити. После те знаят, че не всички хора са еднакво съвестни и справедливи. Дават ни разни типове, как изглежда един съвестен човек и как един несъвестен. Тези учени хора са проявили голямо търпение и постоянство и са дали различни глави на тревопасни, на месоядни, правят сравнения и откриват, че в устройството на техния мозък има неща вметнати, които първоначално не са били. Например, интересен е характерът на вълка, който съдържа наследствени черти. Било е време, когато вълкът не е бил такъв. към втори вариант >>
- Дават ни разни типове, как изглежда един съвестен човек и как един несъвестен. (втори вариант)
Каквато и да е теория или учение, ние трябва да преценим съгласно ли е с разумната природа в нас, но не и с наследствените качества, защото те не са още качества на природата. Човек може да наследи от баща си пиянството, например. Дядо му, прадядо му са обичали да послъгват и синът е наследил това. В съвременната наука учените хора забелязват, че на тези, които обичат да крадат, известни области в мозъка са чрезмерно развити. После те знаят, че не всички хора са еднакво съвестни и справедливи. Дават ни разни типове, как изглежда един съвестен човек и как един несъвестен. Тези учени хора са проявили голямо търпение и постоянство и са дали различни глави на тревопасни, на месоядни, правят сравнения и откриват, че в устройството на техния мозък има неща вметнати, които първоначално не са били. Например, интересен е характерът на вълка, който съдържа наследствени черти. Било е време, когато вълкът не е бил такъв. към втори вариант >>
- После те знаят, че не всички хора са еднакво съвестни и справедливи.
Каквато и да е теория или учение, ние трябва да видим туй учение съгласно ли е с тази разумна природа в нас, не с наследствените качества. Наследствените качества не са още качества на природата. Човек може да наследи от баща си пиянство, например. Дядо му, прадядо му са обичали да послъгват, и синът е наследил това. В съвременната наука учените хора забелязват, че тези, които обичат да крадат, известни области на мозъка са чрезмерно развити. После те знаят, че не всички хора са еднакво съвестни и справедливи. Дават ни разни типове: който е съвестен, какъв е и който не е съвестен, какъв е. Тези хора са имали голямо търпение. Гледали са всякакви глави на млекопитаещи, на месоядни и правят сравнения, че в устройството на техния мозък има неща вметнати, които първоначално не са били. Запример интересно е този характер у вълка, то е една наследствена черта. Било е време, когато вълкът е ходил така. към беседата >>
- Дават ни разни типове: който е съвестен, какъв е и който не е съвестен, какъв е.
Наследствените качества не са още качества на природата. Човек може да наследи от баща си пиянство, например. Дядо му, прадядо му са обичали да послъгват, и синът е наследил това. В съвременната наука учените хора забелязват, че тези, които обичат да крадат, известни области на мозъка са чрезмерно развити. После те знаят, че не всички хора са еднакво съвестни и справедливи. Дават ни разни типове: който е съвестен, какъв е и който не е съвестен, какъв е. Тези хора са имали голямо търпение. Гледали са всякакви глави на млекопитаещи, на месоядни и правят сравнения, че в устройството на техния мозък има неща вметнати, които първоначално не са били. Запример интересно е този характер у вълка, то е една наследствена черта. Било е време, когато вълкът е ходил така. към беседата >>
156. Топли чувства и светли мисли, УС , София, 1.1.1933г.,
- Ако изпълняваш всичко добросъвестно, той ще бъде доволен от тебе.
Готов ли си да чистиш стаята му, да го переш, да чистиш дрехите, обувките му? Може да вършиш и външната му работа. Готов ли си и на това? Като слуга, ти ще вършиш и долната, и горната му работа. Ще го задоволиш само тогава, когато имаш предвид неговите интереси и неговото благо. Ако изпълняваш всичко добросъвестно, той ще бъде доволен от тебе. В който ден започнеш да мислиш повече за себе си, господарят ще ти каже: „Не ми харесва вече моят слуга“. Следователно спорът и неразбирането на хората се дължи на факта, че всеки мисли повече за себе си, отколкото за другите. Децата употребяват повече време за себе си, отколкото за родителите си. И родителите мислят повече за себе си, отколкото за децата си. Това „себе“ объркало света. към беседата >>
157. А друго падна на добрата земя / А другото падна, НБ , София, 19.2.1933г.,
- - За да бъдеш религиозен, ти трябва да бъдеш милостив, да имаш вяра, надежда, любов към Бога, съвестен трябва да бъдеш, справедлив, да имаш самообладание, сега хората нямат никак милосърдие, светът да изгори, те не дават пет пари, а при това ходят на църква и минават за религиозни. (втори вариант)
Религиозните хора са изложени на една опасност - да останат много еднообразни, защото за религията те имат смътно понятие. - За да бъдеш религиозен, ти трябва да бъдеш милостив, да имаш вяра, надежда, любов към Бога, съвестен трябва да бъдеш, справедлив, да имаш самообладание, сега хората нямат никак милосърдие, светът да изгори, те не дават пет пари, а при това ходят на църква и минават за религиозни. Това не е религия! Ученият пък има способности, той е разсъдлив, има сравнителна, отлична памет, музикален е и разбира нещата вътрешно. Той разбира величините на времето, тяхната тежест, има съответни занимания и т.н. Някой минава за учен човек. Ни най-малко, той не е учен. към втори вариант >>
- За да бъдеш религиозен, ти трябва да бъдеш милостив, да имаш вяра, надежда, любов към Бога, съвестен трябва да бъдеш, справедлив, да имаш самообладание.
Та религиозните хора са изложени на една опасност – да станат много еднообразни, защото за религията те имат смътно понятие. За да бъдеш религиозен, ти трябва да бъдеш милостив, да имаш вяра, надежда, любов към Бога, съвестен трябва да бъдеш, справедлив, да имаш самообладание. Сега хората нямат никак милосърдие. Светът да изгори, те не дават пет пари, а при това ходят на църква и минават за религиозни. Това не е религиозен човек. Ученият пък има способности, той е разсъдлив, има сравнения, отлична памет, музикален е и разбира нещата вътрешно. Той разбира величините на времето, тяхната тяжест, има съответни занимания и т.н. към беседата >>
158. Добро и човещина, НБ , София, 26.2.1933г.,
- На основата на този страх главата в задната част е широка, там е развита една от нашите хубави способности - съвестта. (втори вариант)
В живота ние се плашим, и много болести се явяват от страх. Вечерно време сънувате нещо страшно. Не е толкова лош страхът. Страхът е благословение за умния човек, а за глупавия е страдание. Страхът носи най-голямото благословение, понеже той е най-голямото постижение на животинското царство. На основата на този страх главата в задната част е широка, там е развита една от нашите хубави способности - съвестта. Страхът е почва, върху която човешката справедливост, човешката способност за съзнаване на право и криво е поставена. Понякога, да си безстрашен, значи да бъдеш безсъвестен. Страхливият човек може да бъде и съвестен и справедлив. Иска се човек да бъде внимателен, да знае, че в света има известни спънки, с които разумно трябва да се справи. към втори вариант >>
- Понякога, да си безстрашен, значи да бъдеш безсъвестен. (втори вариант)
Не е толкова лош страхът. Страхът е благословение за умния човек, а за глупавия е страдание. Страхът носи най-голямото благословение, понеже той е най-голямото постижение на животинското царство. На основата на този страх главата в задната част е широка, там е развита една от нашите хубави способности - съвестта. Страхът е почва, върху която човешката справедливост, човешката способност за съзнаване на право и криво е поставена. Понякога, да си безстрашен, значи да бъдеш безсъвестен. Страхливият човек може да бъде и съвестен и справедлив. Иска се човек да бъде внимателен, да знае, че в света има известни спънки, с които разумно трябва да се справи. към втори вариант >>
- Страхливият човек може да бъде и съвестен и справедлив. (втори вариант)
Страхът е благословение за умния човек, а за глупавия е страдание. Страхът носи най-голямото благословение, понеже той е най-голямото постижение на животинското царство. На основата на този страх главата в задната част е широка, там е развита една от нашите хубави способности - съвестта. Страхът е почва, върху която човешката справедливост, човешката способност за съзнаване на право и криво е поставена. Понякога, да си безстрашен, значи да бъдеш безсъвестен. Страхливият човек може да бъде и съвестен и справедлив. Иска се човек да бъде внимателен, да знае, че в света има известни спънки, с които разумно трябва да се справи. към втори вариант >>
- Съвестта е развита добре, практичен темперамент, тщеславието развито – какво ще кажат хората за него.
Но там в църквата само да седи, това не разбирам. Взела Библията – тя Библията е за владици и попове.“ Казвам: „Слушай, дъщерята ти тебе те обича и ти я обичаш. Ти си тръгнал да я търсиш, и тя те обича.“ Той ме гледа, аз искам да му кажа нещо само на него и той казва: „Иди. Искам нещо тайно на него да кажа.“ „Хайде – казва – ще изляза.“ Казвам му, че тази работа да се свърши. Виждам сега от моето гледище – той е един честен българин. Съвестта е развита добре, практичен темперамент, тщеславието развито – какво ще кажат хората за него. После доста икономист, толкоз пари похарчил, той има намерение да ожени дъщеря си за богат селянин, а тя иска да се ожени за беден. Казвам: „Мислиш ли нещо сериозно? “ „Дъщерята мяза на майка си.“ Майката умира, оставя я сираче. Той има спор с дъщерята заради майката, тя държи страната на майката и двамата са против един, а пък е умен. „Тъй като говоря, ни най-малко не искам да заразявам, нито искам да те уча. към беседата >>
- Върху този страх, върху тази основа на страха главата, задната част е широка, там е развита една от нашите хубави способности – съвестта.
Не е лош страхът. Страхът е благословение за умния човек, а за глупавия е страдание. Най-голямото благословение носи страхът, понеже страхът е най-голямото постижение на животинското царство. Върху този страх, върху тази основа на страха главата, задната част е широка, там е развита една от нашите хубави способности – съвестта. Страхът е почва, върху която човешката справедливост, човешката способност за създаване право и криво е поставена. Туй значи да си безстрашен, значи да бъдеш безсъвестен. Страхливият човек може да бъде и съвестен, и справедлив. Да бъде човек осторожен, да знае, че в света има известни спънки и разумно да се справя. към беседата >>
- Туй значи да си безстрашен, значи да бъдеш безсъвестен.
Не е лош страхът. Страхът е благословение за умния човек, а за глупавия е страдание. Най-голямото благословение носи страхът, понеже страхът е най-голямото постижение на животинското царство. Върху този страх, върху тази основа на страха главата, задната част е широка, там е развита една от нашите хубави способности – съвестта. Страхът е почва, върху която човешката справедливост, човешката способност за създаване право и криво е поставена. Туй значи да си безстрашен, значи да бъдеш безсъвестен. Страхливият човек може да бъде и съвестен, и справедлив. Да бъде човек осторожен, да знае, че в света има известни спънки и разумно да се справя. към беседата >>
- Страхливият човек може да бъде и съвестен, и справедлив.
Страхът е благословение за умния човек, а за глупавия е страдание. Най-голямото благословение носи страхът, понеже страхът е най-голямото постижение на животинското царство. Върху този страх, върху тази основа на страха главата, задната част е широка, там е развита една от нашите хубави способности – съвестта. Страхът е почва, върху която човешката справедливост, човешката способност за създаване право и криво е поставена. Туй значи да си безстрашен, значи да бъдеш безсъвестен. Страхливият човек може да бъде и съвестен, и справедлив. Да бъде човек осторожен, да знае, че в света има известни спънки и разумно да се справя. към беседата >>
160. Непреривност в процесите / Разните положения на ревността, ООК , София, 5.7.1933г.,
- Сега ще ти дам съвест, обратен на първия. (втори вариант)
Любовта ли разваля? Не, любовта не разваля никога. Ревността и кривото разбиране развалят. Рекох: Слушай, ти ще го дадеш под съд, ще ти вземе десет години, докато се разведеш, а след десет години, я камилата, я камиларя. Ти си дошла за съвет, пък ако ме питаш, ако беше дошла преди да се ожениш, щях да ти [кажа]: Не се жени за него, той се е женил веднъж, той няма твоите разбирания. Сега ще ти дам съвест, обратен на първия. Ти няма да го напущаш, няма да се развеждаш с него, ще го обичаш, няма да му приписваш тия престъпления, грешна е мисълта ти, ти петниш него, петниш и младата мома. Ти си намислила да се караш на момата, да я хукаш, даже да я набиеш. Не, ти ще и напишеш едно любовно писмо, ще го донесеш, на мене да го прочетеш, хубаво писмо ще напишеш на младата мома. Аз сега ще ти предскажа: след две години тази млада мома ще си намери красив млад момък, тя ще подпише паспорта на мъжа и той ще се върне при тебе. към втори вариант >>
162. Основа на знанието, ООК , София, 26.7.1933г.,
- Никой не може да бъде справедлив, който не е съвестен. (втори вариант)
Но каква е основната мисъл? Коя е основната мисъл, кажете ми? Доброто в света, това е един резултат на Божествения свят. Този резултат се употребява на Земята. Казвате: „Произходът на доброто е Любовта.“ Произходът на справедливостта, за да направиш добро, подбудителната причина е отпред, а за да бъдеш справедлив, подбудителната причина е отзад. Никой не може да бъде справедлив, който не е съвестен. Следователно подбудителната причина за доброто е милосърдието, а подбудителната причина за справедливостта е човешката съвест, която се намира в съзнанието, че трябва да бъдеш справедлив, това не произтича от нищо друго. Справедливостта произтича от един източник, който е Божествен източник. С единия източник си служат хората, а с другия си служат ангелите. Справедливи трябва да бъдете едновременно. Най-първо човек трябва да бъде справедлив спрямо себе си. към втори вариант >>
- Следователно подбудителната причина за доброто е милосърдието, а подбудителната причина за справедливостта е човешката съвест, която се намира в съзнанието, че трябва да бъдеш справедлив, това не произтича от нищо друго. (втори вариант)
Коя е основната мисъл, кажете ми? Доброто в света, това е един резултат на Божествения свят. Този резултат се употребява на Земята. Казвате: „Произходът на доброто е Любовта.“ Произходът на справедливостта, за да направиш добро, подбудителната причина е отпред, а за да бъдеш справедлив, подбудителната причина е отзад. Никой не може да бъде справедлив, който не е съвестен. Следователно подбудителната причина за доброто е милосърдието, а подбудителната причина за справедливостта е човешката съвест, която се намира в съзнанието, че трябва да бъдеш справедлив, това не произтича от нищо друго. Справедливостта произтича от един източник, който е Божествен източник. С единия източник си служат хората, а с другия си служат ангелите. Справедливи трябва да бъдете едновременно. Най-първо човек трябва да бъде справедлив спрямо себе си. Няма да преувеличаваш своята доброта, но няма и да я смаляваш. към втори вариант >>
- Не можеш да бъдеш справедлив, ако не си съвестен.
– Коя е основната мисъл, на която се спряхме? – Доброто, като резултат на Божествения свят. То се прилага на земята. За да направиш добро, подбудителната причина е отпред. За да бъдеш справедлив, подбудителната причина е отзад. Не можеш да бъдеш справедлив, ако не си съвестен. Следователно, подбудителната причина за доброто е милосърдието, а за справедливостта – съвестта – Божествено чувство в човека. С милосърдието си служат хората, а със съвестта – ангелите. Ще бъдеш справедлив първо към себе си, без да увеличаваш или намаляваш своите добродетели; няма да увеличаваш своите способности, но няма и да ги намаляваш. Към тялото си ще бъдеш изправен, от всичко ще бъдеш доволен. Не казвай, че очите ти не са хубави. към беседата >>
- Следователно, подбудителната причина за доброто е милосърдието, а за справедливостта – съвестта – Божествено чувство в човека.
– Доброто, като резултат на Божествения свят. То се прилага на земята. За да направиш добро, подбудителната причина е отпред. За да бъдеш справедлив, подбудителната причина е отзад. Не можеш да бъдеш справедлив, ако не си съвестен. Следователно, подбудителната причина за доброто е милосърдието, а за справедливостта – съвестта – Божествено чувство в човека. С милосърдието си служат хората, а със съвестта – ангелите. Ще бъдеш справедлив първо към себе си, без да увеличаваш или намаляваш своите добродетели; няма да увеличаваш своите способности, но няма и да ги намаляваш. Към тялото си ще бъдеш изправен, от всичко ще бъдеш доволен. Не казвай, че очите ти не са хубави. Красивите очи имат отношение към разумността. към беседата >>
- С милосърдието си служат хората, а със съвестта – ангелите.
То се прилага на земята. За да направиш добро, подбудителната причина е отпред. За да бъдеш справедлив, подбудителната причина е отзад. Не можеш да бъдеш справедлив, ако не си съвестен. Следователно, подбудителната причина за доброто е милосърдието, а за справедливостта – съвестта – Божествено чувство в човека. С милосърдието си служат хората, а със съвестта – ангелите. Ще бъдеш справедлив първо към себе си, без да увеличаваш или намаляваш своите добродетели; няма да увеличаваш своите способности, но няма и да ги намаляваш. Към тялото си ще бъдеш изправен, от всичко ще бъдеш доволен. Не казвай, че очите ти не са хубави. Красивите очи имат отношение към разумността. Следователно, ако не харесваш очите си, работи върху себе си, да станеш разумен. към беседата >>
163. Най-малката любов, ООК , София, 15.11.1933г.,
- Най-после баща ти престава да ти изпраща пари, отказва да те поддържа и тогава ти започваш да говориш за него, че е безсъвестен, че не влиза в положението ти и т.н Какво е постигнал този син, след като баща му толкова години го е поддържал в странство?
Ти си син на един богат човек, следваш в странство и пишеш на баща си: „Татко, изпрати ми пет хиляди лева, че ми трябват.“ Бащата изпраща пет хиляди лева. На втория месец пак искаш пет хиляди лева. Десет месеца по пет хиляди лева, това са 50 хиляди лева. Ако учиш, както и да е, но ти взимаш тия пари и ходиш по театри, по концерти, по любовни работи на своето сърце, ядеш и пиеш с другари. Но най-после и баща ти пише: „Синко, толкова време вече, как следваш по медицина, никакви изпити не държиш.“ Ти пишеш на баща си, че имаш някакви нужди, но всъщност никакви нужди нямаш, всичко това е привидно. Най-после баща ти престава да ти изпраща пари, отказва да те поддържа и тогава ти започваш да говориш за него, че е безсъвестен, че не влиза в положението ти и т.н Какво е постигнал този син, след като баща му толкова години го е поддържал в странство? Нищо не е постигнал. В края на краищата и бащата се е разочаровал и синът нищо не е направил. към беседата >>
164. Произход и значение на светилника, НБ , София, 19.11.1933г.,
- Кражбата в човека може да се яви под влияние на две условия: първо, под действието на страха да не умре гладен и второ, при слабо развита съвест.
Горчивите чувства в човека пък произтичат от онова користолюбие, което се заражда в полуинтелектуалния живот на човека: че той трябва да събира богатства и съкровища за този живот, който прекарва на Земята. У някои хора любостежанието е толкова силно развито, вследствие на което кражбата в тях е взела големи размери. Кражбата в човека може да се яви под влияние на две условия: първо, под действието на страха да не умре гладен и второ, при слабо развита съвест. Кражбата, значи, се явява при силно развито стяженолюбие, че той трябва да има достатъчно пари да осигури живота си. И онези физиономисти, които са изучавали човека в продължение на ред години, са дошли до заключението, че хора, у които съвестта не е силно развита, главата им отзад е тясна, шилеста. Когато съвестта е силно развита в човека, главата му отзад е широка, добре развита. Хора, у които чувството стяженолюбие е силно развито, те могат към беседата >>
- И онези физиономисти, които са изучавали човека в продължение на ред години, са дошли до заключението, че хора, у които съвестта не е силно развита, главата им отзад е тясна, шилеста.
Горчивите чувства в човека пък произтичат от онова користолюбие, което се заражда в полуинтелектуалния живот на човека: че той трябва да събира богатства и съкровища за този живот, който прекарва на Земята. У някои хора любостежанието е толкова силно развито, вследствие на което кражбата в тях е взела големи размери. Кражбата в човека може да се яви под влияние на две условия: първо, под действието на страха да не умре гладен и второ, при слабо развита съвест. Кражбата, значи, се явява при силно развито стяженолюбие, че той трябва да има достатъчно пари да осигури живота си. И онези физиономисти, които са изучавали човека в продължение на ред години, са дошли до заключението, че хора, у които съвестта не е силно развита, главата им отзад е тясна, шилеста. Когато съвестта е силно развита в човека, главата му отзад е широка, добре развита. Хора, у които чувството стяженолюбие е силно развито, те могат към беседата >>
- Когато съвестта е силно развита в човека, главата му отзад е широка, добре развита.
Горчивите чувства в човека пък произтичат от онова користолюбие, което се заражда в полуинтелектуалния живот на човека: че той трябва да събира богатства и съкровища за този живот, който прекарва на Земята. У някои хора любостежанието е толкова силно развито, вследствие на което кражбата в тях е взела големи размери. Кражбата в човека може да се яви под влияние на две условия: първо, под действието на страха да не умре гладен и второ, при слабо развита съвест. Кражбата, значи, се явява при силно развито стяженолюбие, че той трябва да има достатъчно пари да осигури живота си. И онези физиономисти, които са изучавали човека в продължение на ред години, са дошли до заключението, че хора, у които съвестта не е силно развита, главата им отзад е тясна, шилеста. Когато съвестта е силно развита в човека, главата му отзад е широка, добре развита. Хора, у които чувството стяженолюбие е силно развито, те могат към беседата >>
165. Търпелив и добър човек, ООК , София, 22.11.1933г.,
- А съвестта казва: „Туй, което казваш, не е право.“ Туй не е право, онова не е право.
Когато каже една лоша дума, главата му се отклонява на една или друга страна, голям товар вече носи той. Тогава той казва: „Не ми трябваше да казвам тази дума! “ Тогава, кой е казал тази лоша дума? Това са неразумните същества, които са се втурнали в тебе. Туй, което казваш, не е твое. А съвестта казва: „Туй, което казваш, не е право.“ Туй не е право, онова не е право. От дето минеш, всички вестници телеграфират: „Туй, което си направил, не е право.“ Какво трябва да направите сега? Ще отидете да се извините, понеже погрешките в света, изобщо принасят вреда на всички. към беседата >>
166. Освободеният роб, НБ , София, 17.12.1933г.,
- Честността оставя типични черти, съвестта оставя типични черти, милосърдието оставя типични черти, любовта оставя типични черти, знанието има свои типични черти, силата има свои типични черти, благородната сила има свои типични черти.
- Този ум, за който аз говоря, в ума влиза качеството на съвестта.
Тя има двояко значение. Честност има в живота и може да живеете [честно]. Но аз вземам първата степен на честността в човека, в който влиза умът като един фактор. В ума влизат няколко категории. Умът се отличава. Този ум, за който аз говоря, в ума влиза качеството на съвестта. Съвестта е качество на ума. Любов към Бога – и туй е качество на ума. Милосърдието, и то е качество на ума, трето качество на ума. Вярата и надеждата, това са други едни качества, те не са качества на ума, чувства са те. След това, умът има способности: разсъдителност, сравнението, паметта на човека. към беседата >>
- Съвестта е качество на ума.
Честност има в живота и може да живеете [честно]. Но аз вземам първата степен на честността в човека, в който влиза умът като един фактор. В ума влизат няколко категории. Умът се отличава. Този ум, за който аз говоря, в ума влиза качеството на съвестта. Съвестта е качество на ума. Любов към Бога – и туй е качество на ума. Милосърдието, и то е качество на ума, трето качество на ума. Вярата и надеждата, това са други едни качества, те не са качества на ума, чувства са те. След това, умът има способности: разсъдителност, сравнението, паметта на човека. Това е висшият ум. към беседата >>
168. Търпение, чистота и приложение, ООК , София, 22.8.1934г.,
- Това е, което наричаме съзнание, съвест.
С какво се занимават старите хора? Кой от вас е най-стар тук? Аз засягам живота не от сегашно гледище, но от едно по-висше гледище, понеже ние сме във връзка с Божественият живот. Ние съзнаваме това, но нямаме ясна представа. Има нещо в нас, което ни ограничава. Това е, което наричаме съзнание, съвест. Направиш нещо и си казваш: „Не е хубаво.“ Вие всички се движите в един разумен свят. Тия същества са много разумни. Срещнеш тия същества, които са толкова благородни, и като минаваш през тяхния свят, направил си нещо там, хвърлил си една малка книжка и те ще ти кажат: „Вземете тази книжка. Не си направил добре.“ Или вървите по пътя и плюете някъде. Те ще ти кажат: „Не, това не е позволено.“ Ти казваш: „Тежко ми е.“ – Да, защото си направил нещо. към беседата >>
- Запример, слабо е развита твоята съвест, слабо е развито религиозното ти чувство, слабо е развита твоята вяра – ще куцаш, ще се обезсърчаваш, ще се обезверяваш; животът няма да има смисъл за тебе.
Сега да оставим, това са посторонни въпроси. Когато се говори за добродетелите на някой народ, се разглежда народът, разглежда се цялото човечество как е. Всеки народ, всеки човек има свои добри и лоши страни. При лошите условия какви са последствията и при добрите последствията какви са? Лошите условия, в миналото които са имали, лошите последствия са вътре, в неговия организъм. Запример, слабо е развита твоята съвест, слабо е развито религиозното ти чувство, слабо е развита твоята вяра – ще куцаш, ще се обезсърчаваш, ще се обезверяваш; животът няма да има смисъл за тебе. към беседата >>
- Виждам тебе, виждам, че ти си човек, който нямаш любов към Бога, после си човек, който имаш много малко съвест: откъдето вземеш пари назаем, не връщаш; обичаш да икономисваш истината; в училище като си бил, не си се учил, дипломът, който имаш, е слаб.“ – „Отде знаеш?
По някой път мене ме питат: „Ти виждаш ли нещо? “ Казвам: „Това е обидно заради мене. Виждам, разбира се. Виждам тебе, виждам, че ти си човек, който нямаш любов към Бога, после си човек, който имаш много малко съвест: откъдето вземеш пари назаем, не връщаш; обичаш да икономисваш истината; в училище като си бил, не си се учил, дипломът, който имаш, е слаб.“ – „Отде знаеш? “ – „Познавам. Ти си носиш своите белези на главата.“ – „Е – казва, – страшен човек си.“ Не съм страшен аз, страшна е твоята глава. Тури в себе си да подигнеш, да организираш своя мозък. Ти ако живееш добре, заради тебе е, не е заради мене. Аз ако живея добре, заради мене е. към беседата >>
- Ще намериш най-добрата мома, ще ѝ попипаш главата, съвестта в нея да е отлично развита, да има 7 за съвест.
Не, към сегашния живот, тъй, както хората са се стремели да обяснят живота според своите разбирания, тия методи, които сега употребяват, са полезни. Но тия методи не са ефикасни за самовъзпитанието. Казва: ти бъди справедлив, ти бъди разумен, ти бъди добър, бъди малко мъжествен, бъди честен. Как? Дружи с честни хора. Ти искаш да имаш един честен син, един отличен син. Ще намериш най-добрата мома, ще ѝ попипаш главата, съвестта в нея да е отлично развита, да има 7 за съвест. Религиозното чувство да има 7, твърдост 7; вяра 7, надежда 7, вдъхновение 7, разумност 7, памет 7, навсякъде 7. За нея като се ожениш, но и у тебе да са по 7, ще имате синове и дъщери такива, каквито вие искате. Казвате: „Каквото Господ даде! “ Ако посееш семето на бодили в нивата, Господ пшеница няма да даде, бодили ще даде. Ако ти развиваш в себе си противоположни качества на ония плевели, ти не може да имаш един гениален живот. към беседата >>
- Дойде един учен човек, казва: „Я да видим съвестта как е развита, религиозното чувство как е развито.“ Не само за пари да ти прегледа главата.
Да тръгнем по онзи път, който природата от хиляди години е начертала и който постоянно ни коригира. Това е новата наука, която слиза и знанието, което в миналото е било запретено да се казва на хората. Вече се отваря нов път. Трябва да се изучава. Казвате: „Духът като дойде, ще ни научи.“ Много общо е казано: Духът. Дойде един учен човек, казва: „Я да видим съвестта как е развита, религиозното чувство как е развито.“ Не само за пари да ти прегледа главата. Ако е за пари, като я гледа и ако дадеш повече, ще ти каже неща, които не са верни, ще позаглади, ще позамаже и т.н. към беседата >>
170. Най-високият връх, ООК , София, 31.10.1934г.,
- Всички говорите за Божията любов, за съвестта, за съзнанието, за справедливостта, за милосърдието.
Та и ние в живота не сме ли в един салон? Някой път влезете в един салон, и не сте в положение да разберете работите добре. Всички говорите за Божията любов, за съвестта, за съзнанието, за справедливостта, за милосърдието. Не че не сте давали, давали сте. Аз наричам милосърдието, когато един цар се е качил на коня си и гледа едно малко детенце. И слиза от коня си, потупва детето, взима го на коня си и го кара малко. Какво ще кажат другите от свитата на царя? Едни ще кажат, че е много хубава работа, а други ще кажат, че е проста работа, да си оставя царят своята работа и да се занимава с едно дете. към беседата >>
172. Езикът на дъгата, УС , София, 18.11.1934г.,
- Съвестта мъчи човека и го съди.
Сега, вие трябва да работите върху дъгата, която Бог е поставил като завет между себе си и човека. Ако работите съзнателно върху себе си, вие се свързвате с Великия Божи Дух, Който преглежда работата ви и я изправя. Той не наказва човека, но го изправя и съветва как да постъпва. Като не разбира това, човек мисли, че Бог го наказва и съди за погрешките му. Не, казано е в Писанието, че Бог не съизволява в греха и страданията, нито в смъртта на човека. Съвестта мъчи човека и го съди. Ако по невнимание човек се пореже с нож, майсторът на ножа ли е виновен за това? Майсторът е направил ножа за услуга на човека, но не и за негово нещастие. към беседата >>
173. Абсолютната и Относителната реалност / Абсолютна и Относителна реалност, УС , София, 9.12.1934г.,
- Закон има, право има, съвест има, ад има, това–онова, всичко туй. (втори вариант)
То се мени. Може известни неща да се схванат за прави в известна епоха. И след това в друга епоха те стават криви. И действително, когато се говори за духовния свят, ако човек не е внимателен, на човека по някой път му дотяга да слуша еднообразни работи: не прави това, не прави онова, не прави погрешки, не прави така. Все отрицателни неща. Закон има, право има, съвест има, ад има, това–онова, всичко туй. Под думата „грях“, грехът е нещо съвсем неопределено. Той е един резултат. към втори вариант >>
174. Добри вести, НБ , София, 9.12.1934г.,
- За да бъде справедлив, човек трябва да бъде съвестен, а съвестта е морално чувство.
Първо: Той страда, когато изгубва онова, което има в себе си. Второ: Той страда, когато е спънат от нещо, че не може да развие хубавото, Божественото в себе си. Тъй щото, две неща човек трябва да има предвид: Да не губи това, което има и да не се спъва, за да не може да развие в себе си онова, което е вложено от Бога. Затова всички трябва да воюват за две неща: Да не изгубят това, което имат и да не изгубят онова знание, с помощта на което могат да развият онези способности и дарби, вложени от Бога. Следователно, човек трябва да има ясна представа за себе си, от какво зависи неговото развитие. За да бъде справедлив, човек трябва да бъде съвестен, а съвестта е морално чувство. За да може да защитава това, което има, човек трябва да бъде твърд, непоколебим в своите убеждения. Твърдостта е пак едно чувство. За да може да се запази човек, трябва да бъде разумен. В разумността влизат няколко способности. Тия способности човек трябва да има отвън, той трябва да бъде прозорлив. към беседата >>
175. Плод стократен, НБ , София, 20.1.1935г.,
- Средният пръст в човека е свързан със съвестта, със справедливостта в човека.
Ти не можеш да бъдеш практичен в живота, ако нямаш съветите на малкия пръст. Той е меркурианец. Показалецът пък се намира под влиянието на Юпитер. Енергиите, които текат от него, представя възвишеното, благородното, доблестта в човека. Същевременно показалецът е свързан с личните чувства в човека. Средният пръст в човека е свързан със съвестта, със справедливостта в човека. Безименният пръст е свързан с вярата, с надеждата, с милосърдието в човека. Малкият пръст е свързан с обективния ум, с практичността в човека. Значи, всеки пръст в човешката ръка има влияние върху неговото възпитание. Когато човек огрубее малко, добре е да разтрива палците си, за да повлияе на чувствата си, да станат по-нежни, по-меки. Често чувствата на човека огрубяват поради прекомерна работа. към беседата >>
176. Трите геометрични фигури, ООК , София, 8.5.1935г.,
- Те са религиозни, но съвестта е слабо развита у тях.
Аз съм гледал някой път, дойде една сестра при мене и иска да се излъже. Тя казва: „Аз не исках да направя това, но тя ме предизвика, тя ме докачи." С това тя иска да се извини, да смекчи грешката си. Не, изнеси погрешката си, кажи: „Отидох там и намерих това и това, и съгреших." Аз съм виждал как някои от напредналите сестри лъжат на общо основание. Има религиозни, напреднали сестри, които крадат, на общо основание крадат. Те са религиозни, но съвестта е слабо развита у тях. Те са много страхливи. Лъжливите хора са най-страхливи. Децата лъжат от страх да не ги бият. към беседата >>
177. Филмът на живота, ООК , София, 3.7.1935г.,
- Тая светлина показва съвестта му.
Това са сега филми, образи. Това е светлината, която прониква вътре в човешкото съзнание. И ако вие сте с достатъчно силна интуиция, ще можете да познавате някои работи. Ако вие за пример изучавате главата на някой човек, у когото съзнанието за правота е силно развито и той има бележка седем за честността, то ако си турите двете ръце на тоя център на главата му, то във вас ще се появи една хубава бяла светлина. Тая светлина показва съвестта му. И ако си турите ръката на някой човек, у когото съвестта е слабо развита, във вас ще има тъмнота. И ако вие се приближите към някой човек, у когото известна способност е развита и сте в хармония с него, то във вас ще се прояви тая способност, едно известно желание поне да сте в съгласие с този способния. Например във вас ще се появи желание да пеете, ако той е музикален. към беседата >>
- И ако си турите ръката на някой човек, у когото съвестта е слабо развита, във вас ще има тъмнота.
Това са сега филми, образи. Това е светлината, която прониква вътре в човешкото съзнание. И ако вие сте с достатъчно силна интуиция, ще можете да познавате някои работи. Ако вие за пример изучавате главата на някой човек, у когото съзнанието за правота е силно развито и той има бележка седем за честността, то ако си турите двете ръце на тоя център на главата му, то във вас ще се появи една хубава бяла светлина. Тая светлина показва съвестта му. И ако си турите ръката на някой човек, у когото съвестта е слабо развита, във вас ще има тъмнота. И ако вие се приближите към някой човек, у когото известна способност е развита и сте в хармония с него, то във вас ще се прояви тая способност, едно известно желание поне да сте в съгласие с този способния. Например във вас ще се появи желание да пеете, ако той е музикален. към беседата >>
178. Проява на Любовта, СБ , РБ , 7-те езера, 23.8.1935г.,
- Това не значи, че трябва да се упражнява насилие върху вашата съвест, да ви заставят да давате.
И тъй, вървете по вътрешния закон на Любовта – по закона на даването. Така ще проверите, имате ли Любов, или нямате. Това не значи, че трябва да се упражнява насилие върху вашата съвест, да ви заставят да давате. Всеки трябва да дава доброволно, по Любов, без никакво външно или вътрешно насилие. Давате ли по Любов, вие всякога ще бъдете богати. Давайте по новия начин, по закона на Любовта. Това значи да се отрече човек от стария порядък на нещата, от своите стари възгледи и теории, от всичко човешко и да възприеме новото, Божественото. Приложете Божествения порядък на нещата, за да получите великите блага на живота. към беседата >>
179. Всичко е за добро, СБ , РБ , София, 3.9.1935г.,
- Изобщо, ако говорите лошо за човека, вашата съвест е спокойна, защото от никого не сте подкупени.
Преди години един от редакторите на софийските вестници ме запита: Знаете ли, какво пишат вестниците за вас? – Не зная. – Лоши работи пишат. – Тогава, бъдете уверени, че те не са подкупени. Ако пишеха нещо добро, може да се предполага, че са подкупени. Изобщо, ако говорите лошо за човека, вашата съвест е спокойна, защото от никого не сте подкупени. Когато хвалите човека, може да се предполага, че съвестта ви е подкупена. Обаче, като човек, който служи на любовта, на истината, и когато хвалите, и когато укорявате някого, за нищо не продавайте съвестта си. Има право да хвали, да укорява само онзи, който обича. Да обичате човека, това значи, да постъпвате така, както той постъпва. Дохожда в дома ви гост, който живее според източните нрави. към беседата >>
- Когато хвалите човека, може да се предполага, че съвестта ви е подкупена.
– Не зная. – Лоши работи пишат. – Тогава, бъдете уверени, че те не са подкупени. Ако пишеха нещо добро, може да се предполага, че са подкупени. Изобщо, ако говорите лошо за човека, вашата съвест е спокойна, защото от никого не сте подкупени. Когато хвалите човека, може да се предполага, че съвестта ви е подкупена. Обаче, като човек, който служи на любовта, на истината, и когато хвалите, и когато укорявате някого, за нищо не продавайте съвестта си. Има право да хвали, да укорява само онзи, който обича. Да обичате човека, това значи, да постъпвате така, както той постъпва. Дохожда в дома ви гост, който живее според източните нрави. Поканвате го на трапезата си, добре сложена, с чисти чинии, със сребърни вилици, лъжици, ножове. към беседата >>
- Обаче, като човек, който служи на любовта, на истината, и когато хвалите, и когато укорявате някого, за нищо не продавайте съвестта си.
– Лоши работи пишат. – Тогава, бъдете уверени, че те не са подкупени. Ако пишеха нещо добро, може да се предполага, че са подкупени. Изобщо, ако говорите лошо за човека, вашата съвест е спокойна, защото от никого не сте подкупени. Когато хвалите човека, може да се предполага, че съвестта ви е подкупена. Обаче, като човек, който служи на любовта, на истината, и когато хвалите, и когато укорявате някого, за нищо не продавайте съвестта си. Има право да хвали, да укорява само онзи, който обича. Да обичате човека, това значи, да постъпвате така, както той постъпва. Дохожда в дома ви гост, който живее според източните нрави. Поканвате го на трапезата си, добре сложена, с чисти чинии, със сребърни вилици, лъжици, ножове. Обаче, гостът постъпва по своему: отчупва хляба с пръстите си и направо, без никаква вилица или лъжица, започва да топи в яденето. към беседата >>
180. Ще хвърля мрежата, НБ , София, 13.10.1935г.,
- Туй наричаме съвест.
Минаваш покрай един беден човек и му помагаш, никой не те вижда, вървиш, усещаш се весел. Направиш някоя погрешка някъде, пак никой не те вижда, но се връщаш паднал духом. Тия същества са недоволни от тебе. В първия случай казват: Много добре направи, ние ти благодарим, ние ще помогнем във втория случай. Видяхме твоята постъпка, ще те постигне, ще те стегнем тебе. Туй наричаме съвест. Като направиш тази погрешка, казват: Видяхме тази работа, къде ще се криеш? Направиш добро, похваляват те. към беседата >>
182. Вътрешният живот. Вътрешни и външни прояви. Трите книги / Трите книги, УС , София, 8.12.1935г.,
- Ако си добросъвестен, ти ще останеш на земята до края на живота си, да свършиш работата си напълно. (втори вариант)
Свърши ли възложената си работа? Изпълни ли Божията воля? Ето, ти си сложил подписа си, че ще свършиш известна работа на земята, а сега искаш да я напуснеш, да оставиш задачата си незавършена. Такива хора наричаме бегълци. Искаш ли и ти да бъдеш беглец? Ако си добросъвестен, ти ще останеш на земята до края на живота си, да свършиш работата си напълно. Всеки трябва да изпълни волята Божия, да освети името Божие и да въдвори царството Божие в душата си. В доброволното изпълнение на волята Божия, на обещанието, което си дал, се заключава смисъла на живота. Ще каже някой, че е болен, беден, слаб, не може да изпълни обещанието си. Това не може да го оправдае. Ще работиш при всички условия, без да очакваш на хората. към втори вариант >>
183. Да се не изгуби нищо, НБ , София, 15.12.1935г.,
- Един мирови съдия, у когото съвестта беше добре развита, ми разправяше следния пример.
Според закона на еволюцията възможно е някога петелът да стане човек. Двата крака на петела са признак, че някога той може да стане човек. Един адвокат, или един съдник в съда може да защищава логически своя повереник и да го изкара невинен, но нима логиката изразява правдата. Не, ни най-малко. Много пъти логически обоснованата реч защищава неправдата. Един мирови съдия, у когото съвестта беше добре развита, ми разправяше следния пример. Дойде при мене едно дело. Обвиняемият беше един беден човек, богатият го съдеше. Като гледам как върви работата, намирам, че бедният е прав, но законът е против него. Онзи адвокат, който защищава богатия кожодер, като нанизал речта си като маниста, а онзи, който защищава бедния, не знаел как да го защищава, какво да говори. – Пък аз, казва съдията, нали съм егоист, гледам да не изгубя положението си. към беседата >>
184. Вас ви нарекох приятели, НБ , София, 29.12.1935г.,
- Това, което може да се харесва в тях, е тяхната добросъвестност.
Човек, който носи Любовта в себе си, като влезе между сиромаси, хора сиромаси няма да останат. След един, два месеца работите им ще се оправят. Ако човекът на Любовта влезе между хора, които не обичат истината и правото, тези хора ще почнат да се стесняват от него, и постепенно ще започнат да говорят истината. Любовта навсякъде внася едно преобразование. Сегашните учени хора са влезли в една хубава област. Това, което може да се харесва в тях, е тяхната добросъвестност. Те искат да избавят света от заблужденията. Колкото и да се стараят да направят това, те не могат да го постигнат лесно. Ето, когато се създаде науката за Бога, в първо време хората приеха, че съществува само един Бог. После приеха, че съществува два Бога, после три, четири, пет и т. н. По този начин се внесоха много заблуждения между човечеството. към беседата >>
185. Знайният Бог, УС , София, 5.1.1936г.,
- Защото е отредил ден, в който ще съди вселената праведно чрез человека, когото е определил, и даде уверение на всичките, като го възкреси от мъртвите.“ (– 30-ти, 31-ви стихове.) Под „човек“ се разбира съвестта, съзнанието, Божественото в нас, което ни съди. (втори вариант)
Животинското естество трябва да се подчини на човешкото, а човешкото – на Божественото. Станете ли господари на животинското си естество, вие можете да влезете в новия живот, да бъдете ученици на Великата школа на живота. „Бог, прочее, като презираше времената на невежеството, сега повелява на всичките человеци навсякъде да се покаят. Защото е отредил ден, в който ще съди вселената праведно чрез человека, когото е определил, и даде уверение на всичките, като го възкреси от мъртвите.“ (– 30-ти, 31-ви стихове.) Под „човек“ се разбира съвестта, съзнанието, Божественото в нас, което ни съди. То показва, че пътят, по който вървим, не е прав. То вижда и онези погрешки, които другите не виждат. „А те, като чуха възкресението на мъртвите, едни се ругаеха, а други рекоха: „За това пак щем те слуша“.“ (– 32-ри стих.) Който живее в животинското, е мъртъв. За да възкръсне, той трябва да стане господар на животинското си естество и да прояви Божественото Начало. Днес от всички се иска съзнателна, разумна работа. към втори вариант >>
- Туй, което хората наричат съвест, съзнание, то е Божественото – което показва, че пътят, по който вървиш, не е прав.
Павел беше казал там, в края, че Бог, Който презираше времената на невежеството, беше оставил всичките хора да ходят по своите пътища. Обаче сега се проповядва всички да се разкаят и да дойдат в познание на Истината и да тръгнат по Новия Път. (31. ст.) „Защото е отредил ден, в който ще съди вселената праведно, чрез човека, когото е определил.“ Под думата „човек“ разбира онова, Божественото в нас – то ни съди сега. Туй, което хората наричат съвест, съзнание, то е Божественото – което показва, че пътят, по който вървиш, не е прав. Сега, не говорим какво хората могат да говорят. В нас има едно естество, което показва, че има нещо погрешно в нас, даже погрешки, които другите не ги виждат, а ние ги виждаме. В нас има погрешки, които ние само забелязваме. (32. ст.) „А те, като чуха възкресението на мъртвите“... Всеки човек, който живее в животинското, той е мъртъв. Възкресението, то е човешкото. към беседата >>
188. Познат от Бога , УС , София, 1.3.1936г.,
- Какво ще стане след това и как ще постъпваш по-нататък, оставам на твоята съвест и разбиране. (втори вариант)
Един ден успяла да примами кучето и да го заведе при дъщеря си. Щом погледнала в очите му, дъщерята познала, че това е човек, превърнат на куче. Тя взела някаква вода и напръскала с нея кучето, което веднага се превърнало на млад, красив момък. Тя казала на младия човек: Ти си женен, затова ще отидеш при жена си. Тя ще се уплаши, като види, че си дошъл при нея, но давам ти една течност, с която ти ще я напръскаш. Какво ще стане след това и как ще постъпваш по-нататък, оставам на твоята съвест и разбиране. към втори вариант >>
189. Сегашният момент, ООК , София, 11.3.1936г.,
- Като й зашие с дясната ръка една плесница, той й казва: „Това е Божият закон, който трябва да се изпълнява." Ти трябва да бъдеш човек намясто, съвестен, справедлив, трябва да имаш отличен живот, милосърдие, да обичаш хубавото и красивото и трябва да водиш сметките си много добре.
Аз съм за реалното. Не какво мога да направя за бъдеще, но какво мога да направя сега, сегашния момент. За мене петте лева, които могат да ми се дадат сега, струват повече, отколкото десетте хиляди лева в бъдеще. Сега, сега. Значи тази жена е разбрала закона. Като й зашие с дясната ръка една плесница, той й казва: „Това е Божият закон, който трябва да се изпълнява." Ти трябва да бъдеш човек намясто, съвестен, справедлив, трябва да имаш отличен живот, милосърдие, да обичаш хубавото и красивото и трябва да водиш сметките си много добре. Да бъдеш човек намясто, това означава палецът на ръката. Да бъдеш съвестен, това е езикът на показалеца. Да бъдеш справедлив, това е езикът на средния пръст. Да обичаш красивото и хубавото, да си милосърден, това е безименният пръст. А да водиш сметките си добре, това е езикът на малкия пръст. към беседата >>
- Да бъдеш съвестен, това е езикът на показалеца.
За мене петте лева, които могат да ми се дадат сега, струват повече, отколкото десетте хиляди лева в бъдеще. Сега, сега. Значи тази жена е разбрала закона. Като й зашие с дясната ръка една плесница, той й казва: „Това е Божият закон, който трябва да се изпълнява." Ти трябва да бъдеш човек намясто, съвестен, справедлив, трябва да имаш отличен живот, милосърдие, да обичаш хубавото и красивото и трябва да водиш сметките си много добре. Да бъдеш човек намясто, това означава палецът на ръката. Да бъдеш съвестен, това е езикът на показалеца. Да бъдеш справедлив, това е езикът на средния пръст. Да обичаш красивото и хубавото, да си милосърден, това е безименният пръст. А да водиш сметките си добре, това е езикът на малкия пръст. С другата плесница той й предава същото нещо. По този начин той проповядва. към беседата >>
190. Те ще наследят земята, НБ , София, 15.3.1936г.,
- Затова има един анекдот, в който се вижда колко е бил практичен англичанинът и каква е била неговата съвест.
Следователно, не е лошо да запалите малко собата ситно (зимно) не лятно време. Ако я запалите лятно време, не е разумно. Ето защо, хората трябва да имат правилни схващания за нещата. Англичаните, които минават за хора с установен характер,....... или 18 столетия са издали един крайно строг закон, а именно: За един откраднат хляб, те са обесвали човека. За едни откраднати чорапи или обуща, или едно агне, те са обесвали човека. Затова има един анекдот, в който се вижда колко е бил практичен англичанинът и каква е била неговата съвест. Този анекдот се отнася до един богат и до един беден англичанин. Богатият имал много овце, а бедният нито една. Бедният имал нужда от пари. Ако рече да открадне една от овцете на богатия, могат да го хванат и тогава не може да се спаси от въжето. Той откраднал от богатия англичанин две овци и един овен и отишъл в друго село, дето ги продал на един земеделец. към беседата >>
191. Функции на черния дроб, МОК , София, 2.10.1936г.,
- Когато изучават човешкия мозък знаят, че съвестта на човека е съградена точно върху страха. (втори вариант)
В животинския свят като се яви силният, въпросът е разрешен. В животинския свят никое същество не се противопоставя на силния. Казва: “Тази работа е предрешена.” В човешкия свят вече излизат от тази област на материалното, на егоистичното, на теченията, които отиват към центъра на Земята. Страхът е крайна граница. Страхът наричам граница на онова материално чувстване, състояние, от което човек не може да излезе без знание. Когато изучават човешкия мозък знаят, че съвестта на човека е съградена точно върху страха. Страхът е корените на човешката съвест. И в животните има малко съвест. Едно животно е съвестно, но то е съвестно само от страх. Ще забележите, че ако има котка в стаята и има нещо, което мирише, тя иска да яде, но тъй гледа, като че няма да бута. Страхува се от тебе и казва: “Той е силен, ако направя нещо, ще има бой.” Щом излезеш от стаята, тя бута. към втори вариант >>
- Страхът е корените на човешката съвест. (втори вариант)
В животинския свят никое същество не се противопоставя на силния. Казва: “Тази работа е предрешена.” В човешкия свят вече излизат от тази област на материалното, на егоистичното, на теченията, които отиват към центъра на Земята. Страхът е крайна граница. Страхът наричам граница на онова материално чувстване, състояние, от което човек не може да излезе без знание. Когато изучават човешкия мозък знаят, че съвестта на човека е съградена точно върху страха. Страхът е корените на човешката съвест. И в животните има малко съвест. Едно животно е съвестно, но то е съвестно само от страх. Ще забележите, че ако има котка в стаята и има нещо, което мирише, тя иска да яде, но тъй гледа, като че няма да бута. Страхува се от тебе и казва: “Той е силен, ако направя нещо, ще има бой.” Щом излезеш от стаята, тя бута. Щом се махне силният, котката казва: “Аз съм господарка, няма кой да ме плаши.” Щом се явите, веднага се оттегля. към втори вариант >>
- И в животните има малко съвест. (втори вариант)
Казва: “Тази работа е предрешена.” В човешкия свят вече излизат от тази област на материалното, на егоистичното, на теченията, които отиват към центъра на Земята. Страхът е крайна граница. Страхът наричам граница на онова материално чувстване, състояние, от което човек не може да излезе без знание. Когато изучават човешкия мозък знаят, че съвестта на човека е съградена точно върху страха. Страхът е корените на човешката съвест. И в животните има малко съвест. Едно животно е съвестно, но то е съвестно само от страх. Ще забележите, че ако има котка в стаята и има нещо, което мирише, тя иска да яде, но тъй гледа, като че няма да бута. Страхува се от тебе и казва: “Той е силен, ако направя нещо, ще има бой.” Щом излезеш от стаята, тя бута. Щом се махне силният, котката казва: “Аз съм господарка, няма кой да ме плаши.” Щом се явите, веднага се оттегля. И страхът разрешава известни въпроси, той има своето място. към втори вариант >>
- Едно животно е съвестно, но то е съвестно само от страх. (втори вариант)
Страхът е крайна граница. Страхът наричам граница на онова материално чувстване, състояние, от което човек не може да излезе без знание. Когато изучават човешкия мозък знаят, че съвестта на човека е съградена точно върху страха. Страхът е корените на човешката съвест. И в животните има малко съвест. Едно животно е съвестно, но то е съвестно само от страх. Ще забележите, че ако има котка в стаята и има нещо, което мирише, тя иска да яде, но тъй гледа, като че няма да бута. Страхува се от тебе и казва: “Той е силен, ако направя нещо, ще има бой.” Щом излезеш от стаята, тя бута. Щом се махне силният, котката казва: “Аз съм господарка, няма кой да ме плаши.” Щом се явите, веднага се оттегля. И страхът разрешава известни въпроси, той има своето място. Обаче страхът още в човешкия свят се проявява, още по съвест не постъпват. към втори вариант >>
- Обаче страхът още в човешкия свят се проявява, още по съвест не постъпват. (втори вариант)
Едно животно е съвестно, но то е съвестно само от страх. Ще забележите, че ако има котка в стаята и има нещо, което мирише, тя иска да яде, но тъй гледа, като че няма да бута. Страхува се от тебе и казва: “Той е силен, ако направя нещо, ще има бой.” Щом излезеш от стаята, тя бута. Щом се махне силният, котката казва: “Аз съм господарка, няма кой да ме плаши.” Щом се явите, веднага се оттегля. И страхът разрешава известни въпроси, той има своето място. Обаче страхът още в човешкия свят се проявява, още по съвест не постъпват. Малко постъпки има по съвест. В участъка кой царува? В университета и там силата царува. Понякога и професорът не мисли право ли е или не, но веднага постъпва по правата на животинския свят, ще те сплаши. Ще те изключат от училище, ще те изключат от университета, казват: “Няма да ти позволим.” Вие се събирате тук, но понякога и вие постъпвате по законите на животните. към втори вариант >>
- Малко постъпки има по съвест. (втори вариант)
Ще забележите, че ако има котка в стаята и има нещо, което мирише, тя иска да яде, но тъй гледа, като че няма да бута. Страхува се от тебе и казва: “Той е силен, ако направя нещо, ще има бой.” Щом излезеш от стаята, тя бута. Щом се махне силният, котката казва: “Аз съм господарка, няма кой да ме плаши.” Щом се явите, веднага се оттегля. И страхът разрешава известни въпроси, той има своето място. Обаче страхът още в човешкия свят се проявява, още по съвест не постъпват. Малко постъпки има по съвест. В участъка кой царува? В университета и там силата царува. Понякога и професорът не мисли право ли е или не, но веднага постъпва по правата на животинския свят, ще те сплаши. Ще те изключат от училище, ще те изключат от университета, казват: “Няма да ти позволим.” Вие се събирате тук, но понякога и вие постъпвате по законите на животните. Казвате: “В ада ще те пратим, ще те изключим, няма да ти дадем.” Още постъпвате по животински. към втори вариант >>
- Тези, които изучават човешкия мозък, знаят, че съвестта на човека е съградена точно на страха.
Тези, които изучават човешкия мозък, знаят, че съвестта на човека е съградена точно на страха. Страхът, това са корените на човешката съвест. И в животните има съвест, но малко. Едно животно е съвестно, но то е съвестно само от страх. Например ще забележите, че ако в стаята има котка и там нещо й замирише, тя иска да яде, но гледа така, като че няма да бута. Но щом излезете навън, тя ще опита това нещо. към беседата >>
- Страхът, това са корените на човешката съвест.
Тези, които изучават човешкия мозък, знаят, че съвестта на човека е съградена точно на страха. Страхът, това са корените на човешката съвест. И в животните има съвест, но малко. Едно животно е съвестно, но то е съвестно само от страх. Например ще забележите, че ако в стаята има котка и там нещо й замирише, тя иска да яде, но гледа така, като че няма да бута. Но щом излезете навън, тя ще опита това нещо. Докато вие сте там, у нея има страх – страх я от вас и казва: „Той е силен; ако направя нещо, бой ще има“. към беседата >>
- И в животните има съвест, но малко.
Тези, които изучават човешкия мозък, знаят, че съвестта на човека е съградена точно на страха. Страхът, това са корените на човешката съвест. И в животните има съвест, но малко. Едно животно е съвестно, но то е съвестно само от страх. Например ще забележите, че ако в стаята има котка и там нещо й замирише, тя иска да яде, но гледа така, като че няма да бута. Но щом излезете навън, тя ще опита това нещо. Докато вие сте там, у нея има страх – страх я от вас и казва: „Той е силен; ако направя нещо, бой ще има“. Щом излезете вън, тя бута. към беседата >>
- Едно животно е съвестно, но то е съвестно само от страх.
Тези, които изучават човешкия мозък, знаят, че съвестта на човека е съградена точно на страха. Страхът, това са корените на човешката съвест. И в животните има съвест, но малко. Едно животно е съвестно, но то е съвестно само от страх. Например ще забележите, че ако в стаята има котка и там нещо й замирише, тя иска да яде, но гледа така, като че няма да бута. Но щом излезете навън, тя ще опита това нещо. Докато вие сте там, у нея има страх – страх я от вас и казва: „Той е силен; ако направя нещо, бой ще има“. Щом излезете вън, тя бута. Щом се махне силният, котката казва: „Аз съм господарката, няма кой да ме плаши“. към беседата >>
192. Свърши се виното, НБ , София, 4.10.1936г.,
- Които се занимават със социалните науки, със съдопроизводството, у тях се развива повече съвестта.
Сега, като изучавате съвременния живот, всички науки, вие трябва да знаете, че всички науки, каквито и да са те, понеже излизат от живота на човешкия дух, съзнателно или несъзнателно, те упражняват известно влияние върху човешкия организъм. За пример, като изучавате философия, тя ще упражни известно влияние върху предната част на челото. Отпред челото ще се поразвие. Ако изучавате естествените науки, различните насекоми, бръмбари и растения, както и геологията с различните камъни, земеделието и разните други науки, ще забележите, че над веждите ви, на челото, ще се развият различни центрове. Ако изучавате етическите, моралните науки, тогава главата ви горе, дето е областта на чувствата, ще се повдигне. Които се занимават със социалните науки, със съдопроизводството, у тях се развива повече съвестта. Съдопроизводството, съдебните науки упражняват голямо влияние върху съвестта на човека. Който няма никаква съвест, той не може да бъде съдия. Той трябва да е роден съдия. към беседата >>
- Съдопроизводството, съдебните науки упражняват голямо влияние върху съвестта на човека.
За пример, като изучавате философия, тя ще упражни известно влияние върху предната част на челото. Отпред челото ще се поразвие. Ако изучавате естествените науки, различните насекоми, бръмбари и растения, както и геологията с различните камъни, земеделието и разните други науки, ще забележите, че над веждите ви, на челото, ще се развият различни центрове. Ако изучавате етическите, моралните науки, тогава главата ви горе, дето е областта на чувствата, ще се повдигне. Които се занимават със социалните науки, със съдопроизводството, у тях се развива повече съвестта. Съдопроизводството, съдебните науки упражняват голямо влияние върху съвестта на човека. Който няма никаква съвест, той не може да бъде съдия. Той трябва да е роден съдия. към беседата >>
- Който няма никаква съвест, той не може да бъде съдия.
Отпред челото ще се поразвие. Ако изучавате естествените науки, различните насекоми, бръмбари и растения, както и геологията с различните камъни, земеделието и разните други науки, ще забележите, че над веждите ви, на челото, ще се развият различни центрове. Ако изучавате етическите, моралните науки, тогава главата ви горе, дето е областта на чувствата, ще се повдигне. Които се занимават със социалните науки, със съдопроизводството, у тях се развива повече съвестта. Съдопроизводството, съдебните науки упражняват голямо влияние върху съвестта на човека. Който няма никаква съвест, той не може да бъде съдия. Той трябва да е роден съдия. към беседата >>
- Това показва, че съвестта е пробудена в този съдия. (втори вариант)
Следователно, Бедният трябва да заплати тази голяма сума на богатия. И аз осъдих Бедния да плати. Ако не го осъдя, законът ще ме държи отговорен. Но като го гледах, искаше ми се да му кажа: Не бой се братко, аз те осъдих, но съм готов да платя половината от този дълг вместо тебе. Така беше поставен въпросът в моята съвест. Това показва, че съвестта е пробудена в този съдия. Този човек се занимава с новото учение, и разбира на коя страна е правото. По същия начин и ние всеки ден издаваме по едно решение. Ние сме съдии на себе си. Издаваш едно решение, виждаш по закон е право, но по същество не е право. Има съдии, които могат да заставят богатия човек да плати дълга си. към втори вариант >>
197. Не ограничавай Божественото, ООК , София, 24.2.1937г.,
- Апостол Петър беше съвестен човек, държеше се много консервативно, за старото, но съзнание имаше в него.
И когато Христос постави своите ученици на изпит, Той каза: „Всички тази вечер ще се съблазните в мене“. Петър, който минаваше за най-вярващ и най-решителен казва: „Ако и всички да се откажат, аз обаче няма да се откажа“. Христос знаеше слабата страна на Петра. Апостол Петър не мислеше здраво. Христос му каза: „Аз се молих и заради тебе, да не оскудее твоята вяра.“ За какво се молил? Апостол Петър беше съвестен човек, държеше се много консервативно, за старото, но съзнание имаше в него. Беше малко страхлив. Като го хванаха, питаха го: „Да не си и ти от Неговите ученици. Ти приличаш на галилеянин“. Той каза: „Не, този човек не го познавам“. Той забрави в страха си, че се обеща. към беседата >>
198. Мислене и чувствувание, ООК , София, 10.3.1937г.,
- Съвестен си, отправи очите си към твоята съвест.
Казвам: Вие трябва да упражнявате очите си. Сегашните наблюдения показват, че когато очите не се движат правилно, остаряват, образуват се известни бръчки. Който си упражнява очите, отправи ума си, отправи очите си към Бога, като че гледаш Господа. Отправи очите си нагоре, имаш милосърдие, отправи очите си към милосърдието. Имаш честолюбие, отправи ума си назад да видиш твоето честолюбие. Съвестен си, отправи очите си към твоята съвест. Отправи очите си към сърцето си, към дробовете, към стомаха. Отправи очите си към пръстите. Отправи очите си към гръбнака, да се движат очите. Туй, което Бог е направил, да го виждаш. Ако всичко виждаш в тялото си, твоите очи щяха да бъдат в нормално състояние. към беседата >>
200. Рабство и приятелство, НБ , София, 16.5.1937г.,
- За да не вършат престъпления, съвестта им трябва да бъде силно развита, обаче има религиозни хора, на които съвестта ни най-малко не е развита.
Създайте един нов свят по ваш начин. А това защо Господ е създал света така, това е Негова работа. Хората разглеждат живота, света, по човешки начин. И наистина, ние виждаме, че много религиозни хора, които искат да минават за набожни и милостиви, не издържат на това положение. Те вършат ред престъпления. За да не вършат престъпления, съвестта им трябва да бъде силно развита, обаче има религиозни хора, на които съвестта ни най-малко не е развита. Човек може да бъде религиозен, без да е справедлив. Религиозността се дължи на чувството на привързаност на човека към нещо. Като обичаш един човек много, ти вече имаш религия. И понеже сега човек обича себе си повече от всичко друго, той има една религия на егоизъм. към беседата >>
201. Проводници на любовта / Проводници на Неговата Любов, УС , София, 13.6.1937г.,
- Например, слугата се мъчи от мисълта, дали господарят му е готов да му плати, след като е работил цяла година добросъвестно.
Щом израсте и даде плод, то се радва на новия живот. Следователно, не мисли, че ти ще минеш през друг път. Докато покълнеш и дадеш плод, ще страдаш. Кое е онова, което мъчи човека? – Несигурността му. Например, слугата се мъчи от мисълта, дали господарят му е готов да му плати, след като е работил цяла година добросъвестно. След това се мъчи от мисълта, ще го наеме ли господарят му и следната година. Така се мъчи всеки човек. Той се безпокои, дали Бог ще прецени работата му, дали ще му плати, както трябва. Човек е дошъл на земята да служи. Така той изучава господарите. към беседата >>
203. Опитано е / Божието слово е опитано, СБ , РБ , 7-те езера, 19.7.1937г.,
- Например, срещнеш един човек, потърси в него в каква степен в него е развита съвестта, справедливостта. (втори вариант)
Тогава се стремете като срещнете един човек да намерите една хубава черта. Например, срещнеш един човек, потърси в него в каква степен в него е развита съвестта, справедливостта. Срещате друг един човек, вижте доколко той е разумен, как схваща нещата в природата, какво е неговото разбиране. Срещате друг, вижте той музикант ли е, знае ли да говори. Търсете хубавите качества. Изследвайте добродетелите, които се намират в хората и от тях вие сами ще се ползувате. Защото всяка добродетел, с която вие дохождате в съприкосновение, тя ще ви придаде от своето благо. към втори вариант >>
- Следователно, като срещнете един човек, вижте, до каква степен са развити в него съвестта, разумността, смирението, търпението и др.
Следователно, като срещнете един човек, вижте, до каква степен са развити в него съвестта, разумността, смирението, търпението и др. Щом изучавате добродетелите на хората и ги държите в съзнанието си, вие принасяте полза и на тях, и на себе си. Всека добродетел, с която дохождате в съприкосновение, ви придава част от своето благо. Някой казва, че хората не го интересуват. Този човек е на крив път. Вие трябва да се интересувате от хората, защото, като души, те са излезли от Бога. към беседата >>
204. Нашето предназначение / Предназначението на човека, ООК , СБ , РБ , 7-те езера, 4.8.1937г.,
- Това, което хората наричат съвест в човека, не е нищо друго, освен онзи вътрешен глас, който съди човека, задето правилно не е преценил онова, което Бог е вложил в дадена душа. (втори вариант)
И тъй, искате ли да ??? поемшпе здрава основа в отношенията си, вие трябва правилно да преценявате онова, което Бог е вложил във всяка човешка душа. Това, което хората наричат съвест в човека, не е нищо друго, освен онзи вътрешен глас, който съди човека, задето правилно не е преценил онова, което Бог е вложил в дадена душа. Когато някой ви посети, знайте, че той не е дошъл да иска от вас знание или богатство. Той е дошъл при вас да му направите една малка услуга – ако трън е влязъл в крака му, да го извадите; ако прашинка е влязла в окото му, да я извадите. – Ама защо да се убоде? – Нищо от това. Благословение е и за вас, и за него, че се е убол. към втори вариант >>
- И какво е съвестта?
Цената, благата, които Бог е вложил във всяка човешка душа, това трябва да познаете. И ако и той познае благата, които Бог е вложил във вас, отношения може да се образуват между двамата. Трябва всеки един да оцени вложеното в хората. Това става вече една основа. И ако срещнете някого и не можете да оцените каквото Бог е вложил в него, то не може да се образува отношение между вас. И какво е съвестта? Всякога, когато направим погрешка в живота, то нещо ни говори: „Ти не си оценил това, което Бог е вложил в неговата душа.“ Дойде някой човек при тебе. Той не е пратен при тебе да го направиш богат или учен, но да му направиш една много малка услуга. Например, дойде някой при тебе и има трън на крака си, вземи и извади този трън. Или има прашинка в окото си. Да извадиш тая прашинка. към беседата >>
205. Свят на промени / Религиозни хора, УС , София, 12.9.1937г.,
- Ти ще работиш добросъвестно, а ония, които стоят по-високо от тебе, знаят, какво ти трябва.
– Че мислим само за себе си Следователно, за да се освободим от злото, ние трябва да работим за Бога. Религиозният мисли повече за себе си, иска да се осигури, да заеме съответно място в живота. Щом си религиозен, няма да мислиш за себе си, но ще мислиш, как да изпълниш Божията воля. – Ще оценят ли моята работа? – Това не е важно. Ти ще работиш добросъвестно, а ония, които стоят по-високо от тебе, знаят, какво ти трябва. Те ще дадат нужната преценка. Когато ученикът се явява пред изпитна комисия, от него се иска едно – да пее. Комисията, която разбира повече от него, ще се произнесе, добре ли пее или лошо. Някой се сърди, че не го оценили правилно. Дойде при мене и казва: Учителю, кажи си мнението. към беседата >>
206. Разнообразието в живота, НБ , София, 17.10.1937г.,
- Често учените говорят за съвестта на човека.
В тях се крие цялата наука за продължителността на живота. Има растения, които, ако ги отрежеш, пак продължават да растат. Ако отрежеш човека, той не може вече да расте. Растението и десет пъти да го режеш, то все расте. Обаче, ако съвсем го изкорениш, тогава ще престане да расте. Често учените говорят за съвестта на човека. Съвестта е уред, който претегля нещата. Като направиш нещо, той веднага тегли. Той претегля постъпката на човека и му казва: „Това, което си направил, не е право.“ Всяко чувство в човека трябва да се претегля. Съвестта не казва на човека какво трябва да направи, но му казва, че това, което е направил, не е право. Той казва: „Какво да направя? към беседата >>
- Съвестта е уред, който претегля нещата.
Има растения, които, ако ги отрежеш, пак продължават да растат. Ако отрежеш човека, той не може вече да расте. Растението и десет пъти да го режеш, то все расте. Обаче, ако съвсем го изкорениш, тогава ще престане да расте. Често учените говорят за съвестта на човека. Съвестта е уред, който претегля нещата. Като направиш нещо, той веднага тегли. Той претегля постъпката на човека и му казва: „Това, което си направил, не е право.“ Всяко чувство в човека трябва да се претегля. Съвестта не казва на човека какво трябва да направи, но му казва, че това, което е направил, не е право. Той казва: „Какво да направя? “ Тя не му казва какво да направи. към беседата >>
- Съвестта не казва на човека какво трябва да направи, но му казва, че това, което е направил, не е право.
Обаче, ако съвсем го изкорениш, тогава ще престане да расте. Често учените говорят за съвестта на човека. Съвестта е уред, който претегля нещата. Като направиш нещо, той веднага тегли. Той претегля постъпката на човека и му казва: „Това, което си направил, не е право.“ Всяко чувство в човека трябва да се претегля. Съвестта не казва на човека какво трябва да направи, но му казва, че това, което е направил, не е право. Той казва: „Какво да направя? “ Тя не му казва какво да направи. Питам: Кое е онова, което ще поправи човека? В помощ на човека идва друг един уред, наречен интуиция. Като сбърка нещо, тя казва на човека: „Направи така и така и работата ще се поправи.“ Сега, като изучаваме съвременните философи, както и тия на миналото, виждаме, че те са писали хубави работи, но не са дали метод, как да се приложат тия работи. към беседата >>
207. Мястото на възвишеното и обикновеното в живота, ООК , София, 27.10.1937г.,
- Когато иска да развива съвестта си, човек трябва да си тури средния пръст на мястото, дето е центъра на съвестта на главата.
Аз не искам да познават хората, че се моля. Гимнастиките, на които от толкова време ви уча, не са ли поклони? Човек трябва да се упражнява. Според мене, всяко упражнение е свето. Като се упражнява, човек трябва да развива съзнанието си. Когато иска да развива съвестта си, човек трябва да си тури средния пръст на мястото, дето е центъра на съвестта на главата. Изобщо, когато прави поклони, човек не трябва да се допира с пръстите си до земята, да се осакатява. Защо трябва да се допира с пръстите си до земята? С поклоните, които правят към земята, хората се заблуждават. Те не подозират даже, че по този начин се молят на един Бог, който е в центъра на земята. Бог, на Когото хората трябва да се молят, не се намира в центъра на земята, но в душата на човека. към беседата >>
208. Малките опити, ООК , София, 10.11.1937г.,
- Също така и любовта към Бога, съвестта, приятелството, любовта към отечеството, алчността, яденето.
Тихо да ги пееш. Брат Русев, може ли да запееш, ти си доста музикален. Коя песен би изпял? (Всяка друга песен, но без „хм“.) Всяка наша мисъл и чувство си има специален тон. И милосърдието си има специфичен тон. Също така и любовта към Бога, съвестта, приятелството, любовта към отечеството, алчността, яденето. Нашите минали мисли сега са се превърнали в чувства. Отпред чувството ти говори едно, а пък отзад ти говори друго. Отпред ти се казва: „Да бъдеш умен“, а пък отзад честолюбието ти казва: „Да ме обиждат така! Как така! “ – Тук чувството ти говори да реагираш, но ако ти търпиш, ще се измени положението. към беседата >>
210. Ще идеш и ще се възродиш, ООК , София, 2.2.1938г.,
- Веднага усещаш гризение на съвестта.
На земята ние търсим, щом обичаш някого, щом отидеш при някой беден човек, трепери от студ, ръцете му са вкочанясали, идеш, запалиш огъня, занесеш хлебец, чорбица и ти останеш да се поразговориш с него, Господ е вече с тебе. И като излезеш, Господ казва: Много добра е тази постъпка. Където вървиш, усещаш се радостен. Ти видиш този човек и казваш: „Нека умре, да се освободи света от него“. Господ казва: Не направи добре. Веднага усещаш гризение на съвестта. Та казвам: Научете се сега да обичате Бога в себе си; научете се да обичате Бога в другите; научете се да обичате Бога в животните, в растенията. Научете се да Го обичате във въздуха, топлината, светлината, в изворите, навсякъде да Го обичате. Като ходиш ще кажеш: „Присъствието на Бога е и в почвата“. Ако турим Неговата сила на тия частици на почвата, вие не бихте ходили по земята. Ще ви приведа едно сравнение. към беседата >>
211. Правият и кривият път, ООК , София, 25.5.1938г.,
- Съвестта е развита, затуй като дойде, започне нещо и на него казвам: След като изправиш ти една погрешка, видиш последствията лоши и ти от практическо гледище казваш: „Не трябваше да направя тази работа“.
Те са два различни характера. На единия казвам: Ти си много страхлив. Без да искаш, смутоляваш работата. Като направиш нещо, току изведнъж ти кажеш една лъжа. В него съзнанието за себе си е развито. Съвестта е развита, затуй като дойде, започне нещо и на него казвам: След като изправиш ти една погрешка, видиш последствията лоши и ти от практическо гледище казваш: „Не трябваше да направя тази работа“. Ти започваш да мислиш по Божественому, че не трябва да правиш. Другият, у когото Господ горе се проявява, той има друга опасност. У него се развило тщеславието отзад. Като се яви Господ, тщеславието казва: „Знаеш ли, че Господ е изгрял в мене“. Господ изгрява във всичките. към беседата >>
212. Мозъчни центрове, МОК , София, 27.5.1938г.,
- – Ако страхът създава основа за съвестта у човека, пред страха в главата на човека седи съвестта, съзнанието за право и криво.
В смелия има нещо. Онзи, който не е смел, липсва му нещо. Някой е страхлив, някой е безстрашен. Страхът си има своето място в света. Не страхът, който е развит в животните, в горната част, но в задната част на главата. – Ако страхът създава основа за съвестта у човека, пред страха в главата на човека седи съвестта, съзнанието за право и криво. Сегашното съзнание, което /се/ създало в човека. Та казвам: Ако някои хора са безстрашни, сега ще бъдат смели, но за в бъдеще ще бъдат безсъвестни, ще бъдат несправедливи. Следователно, страхливите хора за в бъдеще, понеже са плашили навсякъде, като дойдат в човешкия живот, върху този страх ще се създаде справедливостта. Тя ще направи човека да бъде приятен за окръжаващата среда, на окръжаващите хора. За да бъде човек благоприятен трябва да има съзнание на справедливост. към беседата >>
- Та казвам: Ако някои хора са безстрашни, сега ще бъдат смели, но за в бъдеще ще бъдат безсъвестни, ще бъдат несправедливи.
Някой е страхлив, някой е безстрашен. Страхът си има своето място в света. Не страхът, който е развит в животните, в горната част, но в задната част на главата. – Ако страхът създава основа за съвестта у човека, пред страха в главата на човека седи съвестта, съзнанието за право и криво. Сегашното съзнание, което /се/ създало в човека. Та казвам: Ако някои хора са безстрашни, сега ще бъдат смели, но за в бъдеще ще бъдат безсъвестни, ще бъдат несправедливи. Следователно, страхливите хора за в бъдеще, понеже са плашили навсякъде, като дойдат в човешкия живот, върху този страх ще се създаде справедливостта. Тя ще направи човека да бъде приятен за окръжаващата среда, на окръжаващите хора. За да бъде човек благоприятен трябва да има съзнание на справедливост. Понякой път, когато туй съзнание в човека не е развито, човек постъпва несправедливо. Причинява вреда на себе си и на другите. към беседата >>
213. Блажени сте ако любите!, НБ , София, 3.7.1938г.,
- Понякой път вие се вслушвате и казвате: „Съвест.“ Съвестта в човека, това е гласът Божи, който говори вътре.
Та казвам: Вие сега сте християни, вярвате в Христа и аз се радвам. Колцина от вас сте слушали гласа на Господа? Знаеш ли, когато ти говори Господ, някой път си намислил да направиш нещо лошо и Той ти казва вътре: Бъди благ, както аз съм благ, бъди справедлив, както аз съм справедлив, бъди разумен, както аз съм разумен. Понякой път вие се вслушвате и казвате: „Съвест.“ Съвестта в човека, това е гласът Божи, който говори вътре. към беседата >>
- Следователно, да се развие човешката съвест, трябва светлина.
/3/ – Това показва голям егоизъм у човека. 3 и 4 са отрицателни качества, а 1 и 2 – положителни качества. И положителните качества може да го тикнат в много престъпления. Тази част, 1 и 2 е деформирана, защото челото е без основи. Малко светлина има. Следователно, да се развие човешката съвест, трябва светлина. За да се развие човешката мекота, непременно трябва топлина. За да се развие милосърдието на човека отпреде, трябва му топлина. За да се прояви неговата добрина, трябва му справедливост. Следователно, като държите ръцете си една върху друга сплеснати, вие не знаете какво да правите. Много неестествено. към беседата >>
215. Просете, търсете и хлопайте, НБ , София, 4.9.1938г.,
- Доброто в науката, в работите на учените седи в това, че те са съвестни и постоянно коригират своите знания.
Питам: Колко точно е това изчисление, което може да ме остави на едно разстояние от пет милиона километри далеч от Слънцето? Наистина има една невъзможност да се изчисли точно разстоянието на всички ония тела, които са далеч от Слънцето. При тези изчисления някои тела могат да бъдат по-далеч, а други по-близо, отколкото са в действителност. Има нещо в атмосферата, което препятствува при тези изчисления, някои тела могат да бъдат по-далеч, а други по-близо, отколкото са в действителност. Има нещо в атмосферата, което препятствува при тези изчисления. Доброто в науката, в работите на учените седи в това, че те са съвестни и постоянно коригират своите знания. Те постоянно се коригират. Всяка година излизат нови теории. В духовните хора обаче идеите им се коригират доста бавно. Духовният като се залости в някоя своя идея, не можеш да го извадиш оттам. към беседата >>
216. Самовъзпитание, МОК , София, 16.9.1938г.,
- Веднага у вас ще се роди едно гризение на съвестта и ако сте много чувствителен, ще ви заболи главата.
Най-големите функции в тялото се изпълняват от симпатичната нервна система. Като изпратите тази енергия някъде в очите си, тя постепенно ще слезе и главоболието ще изчезне. Ще концентрирате ума си и ще мислите, кои са причините, че ви боли главата. Може би вие сте се раздразнили, скарали сте се с някой ваш приятел, или сте казали неща, които не са верни, а вие сте ги взели за верни. Твоят приятел нищо не прави, но се чуди на твоя ум. Веднага у вас ще се роди едно гризение на съвестта и ако сте много чувствителен, ще ви заболи главата. Вие имате една мисъл, която не е права. А всички криви мисли свиват капилярните съдове и с това противодействуват на кръвообращението. Всяка добра мисъл действува правилно на кръвообращението, на дишането и на мисълта. А всяка неправилна мисъл спъва кръвообращението, спъва храносмилането на човека, спъва дишането и неговата мисъл. към беседата >>
218. Постъпвайте съвършено!, НБ , София, 1.2.1939г.,
- У друг виждам, че у него има чувство на милосърдие хубаво развито, чувство на справедливост, че е съвестен, справедлив е.
Сега каквото положение да ви се даде, вие казвате: „Нали трябва да се обичаме.“ За любовта по-малко да говорим, а да прилагаме повече. Аз когато обичам някой човек, след като замине, търся да намеря нещо добро в него. Някой път, някой човек дойде, виждам, че е музикален – една хубава черта. Друг виждам, че е религиозен, не така привидно, но роден е така, с туй чувство. То е едно от благородните чувства. У друг виждам, че у него има чувство на милосърдие хубаво развито, чувство на справедливост, че е съвестен, справедлив е. После виждам, че има способност за хубавото, красивото, изящното. Много хубави работи има, за които може да обичаш един човек. Един човек може да го обичаш само за онова, което той носи – Божественото в себе си. Следователно, когато искаме да бъдем обичани, трябва да има за кое хората да ни обичат. Ти казваш: „Не може ли да обичам Господа? към беседата >>
219. Надежда, вяра и любов, ООК , София, 8.2.1939г.,
- Ако вземете тази част, задната част [на главата], има една греда вътре, [на] която е поставена човешката справедливост – съвестен човек е.
По една стотинка, 30 милиарда колко правят? (– 300 милиона лева.) Значи, имате един бюджет на вашия организъм, 300 милиона външен бюджет. А за сто деня какъв ще бъде? – 30 милиарда. Значи за 100 деня ще имате близо [30] милиарда, а за 300 деня, [90] милиарда. Ако вземете тази част, задната част [на главата], има една греда вътре, [на] която е поставена човешката справедливост – съвестен човек е. За някои хора казваме, че той е безсъвестен. Какво подразбира? – Че е лош човек? Вие криво понятие имате. Безсъвестен значи, слаб е в себе си, не е як. към беседата >>
- За някои хора казваме, че той е безсъвестен.
(– 300 милиона лева.) Значи, имате един бюджет на вашия организъм, 300 милиона външен бюджет. А за сто деня какъв ще бъде? – 30 милиарда. Значи за 100 деня ще имате близо [30] милиарда, а за 300 деня, [90] милиарда. Ако вземете тази част, задната част [на главата], има една греда вътре, [на] която е поставена човешката справедливост – съвестен човек е. За някои хора казваме, че той е безсъвестен. Какво подразбира? – Че е лош човек? Вие криво понятие имате. Безсъвестен значи, слаб е в себе си, не е як. Голям товар не туряйте. към беседата >>
- Безсъвестен значи, слаб е в себе си, не е як.
Ако вземете тази част, задната част [на главата], има една греда вътре, [на] която е поставена човешката справедливост – съвестен човек е. За някои хора казваме, че той е безсъвестен. Какво подразбира? – Че е лош човек? Вие криво понятие имате. Безсъвестен значи, слаб е в себе си, не е як. Голям товар не туряйте. Ако на този, безсъвестния турите доста пари, ще влезе в първия етаж. Значи горе не издържа, понеже без да иска, тази тежест на парите ще събори втория етаж, ще направите пакост и на човека и на себе си, и вашите пари ще идат. А на този, на третия етаж, има друг един пояс през средата. Той голямо въображение има. към беседата >>
- Ако на този, безсъвестния турите доста пари, ще влезе в първия етаж.
Какво подразбира? – Че е лош човек? Вие криво понятие имате. Безсъвестен значи, слаб е в себе си, не е як. Голям товар не туряйте. Ако на този, безсъвестния турите доста пари, ще влезе в първия етаж. Значи горе не издържа, понеже без да иска, тази тежест на парите ще събори втория етаж, ще направите пакост и на човека и на себе си, и вашите пари ще идат. А на този, на третия етаж, има друг един пояс през средата. Той голямо въображение има. Не е така ясно. Ако си представите, че горната част представлява челото на човека, а тази, кривата линия представя главата, дължината и широчината на главата. към беседата >>
- Тук са гредите на неговата съвест.
Значи горе не издържа, понеже без да иска, тази тежест на парите ще събори втория етаж, ще направите пакост и на човека и на себе си, и вашите пари ще идат. А на този, на третия етаж, има друг един пояс през средата. Той голямо въображение има. Не е така ясно. Ако си представите, че горната част представлява челото на човека, а тази, кривата линия представя главата, дължината и широчината на главата. Тук са гредите на неговата съвест. А горе са гредите на неговата любов. Отпред са гредите на неговото милосърдие. Човек, който не е милосърден, слаби му са гредите на милосърдието. Човек, който не е религиозен, слаби му са гредите на религиозността. Човек, който не е съвестен, гредите му са слаби. към беседата >>
- Човек, който не е съвестен, гредите му са слаби.
Тук са гредите на неговата съвест. А горе са гредите на неговата любов. Отпред са гредите на неговото милосърдие. Човек, който не е милосърден, слаби му са гредите на милосърдието. Човек, който не е религиозен, слаби му са гредите на религиозността. Човек, който не е съвестен, гредите му са слаби. Вие сега мислите, че някои хора са родени така, религиозни. Учението е вече един процес. Учен е онзи, който се учил. Той се ражда с възможности и ако не се е учил, той не може да бъде учен човек. Човек се ражда с възможност да бъде религиозен, но отпосле става религиозен. към беседата >>
- Онзи, в когото съвестта е слабо развита, чувството на съвест каквото задигне, понякой път, ако се показва щедър – не може сам да го вземе, остава другите.
Та казвам, в живота вие искате да бъдете справедливи без да се раждате. За да бъдете справедлив или съвестен, трябва да имате условия. Къде ще се роди? Условието е във вас. Онзи, в когото съвестта е слабо развита, чувството на съвест каквото задигне, понякой път, ако се показва щедър – не може сам да го вземе, остава другите. Дотогава докогато той има условия да взима, той взима пръв. В живота е така. Едно куче взело голяма кост, дойде друго, тури си крака и казва: „Това е мое.“ Нека се приближи някое друго куче, веднага ще опита неговите зъби. Често във вас се заражда мисълта, че справедливост трябва да има в света. Значи засегнати сте. към беседата >>
- В него съвестта е слабо развита, лъже ви.
В живота е така. Едно куче взело голяма кост, дойде друго, тури си крака и казва: „Това е мое.“ Нека се приближи някое друго куче, веднага ще опита неговите зъби. Често във вас се заражда мисълта, че справедливост трябва да има в света. Значи засегнати сте. Имате един слуга, който, като го пратите някъде, да ви свърши някаква работа, той ви лъже. В него съвестта е слабо развита, лъже ви. Той казва: „Ти си ми дал 1000 лева.“ Той 500 лева дал, а другите пари туря в своя джоб. Казва: „Платих.“ Вие повярвате. А вие намирате, че платил 500 лева, а другите 500 лева изчезнали някъде. Тогава българите имат един такъв пример. Един свещеник изпраща своя слуга до друг един свещеник на по-висок сан. към беседата >>
- Туй показва, че съвестта у него не е развита, но и умът му не е толкоз на място.
Името на слугата му е било Стоян. Ако тука има някой Стоян, да се не докачи. „Абе Стояне, казва, че тук 5 скумрии са изпратени.“ – „Дядо попе, аз мислех, че съм ги загубил. Много се радвам, че ти си ги намерил в писмото.“ А той ги изял по пътя. Приказка е това. Туй показва, че съвестта у него не е развита, но и умът му не е толкоз на място. Такова е заключението. Може ли рибите да са в писмото? Казва: „Радвам се, че си ги намерил в писмото.“ Онзи, който направил тази приказка, баснописецът, не е умен. Пък и Стоян не е умен. Най-първо и онзи свещеник, който изпратил рибите, не е бил умен. към беседата >>
220. Опитване, проверяване и прилагане, МОК , София, 28.4.1939г.,
- Съзнанието произтича от съвестта.
Ако речете да ги барате, вие ще ги развалите. Казвам: Заболи ви пръстът. Ако ви заболи първият пръст, какво трябва да правите? Тази болка психологически произтича от задната част на главата, горе към темето. Заболи ви вторият пръст, причината е големият страх, който има у човека или на неговото съзнание. Съзнанието произтича от съвестта. От три точки може да те заболи средния пръст. Не употребяваш съзнанието, съвестта както трябва и се страхуваш повече, отколкото трябва. Или трябва да те заболи безименният пръст. Той е пръст на изкуството. Този пръст когато заболява, ти не си употребявал слънчевата енергия, зависи от предната част на главата, на челото. към беседата >>
- Не употребяваш съзнанието, съвестта както трябва и се страхуваш повече, отколкото трябва.
Ако ви заболи първият пръст, какво трябва да правите? Тази болка психологически произтича от задната част на главата, горе към темето. Заболи ви вторият пръст, причината е големият страх, който има у човека или на неговото съзнание. Съзнанието произтича от съвестта. От три точки може да те заболи средния пръст. Не употребяваш съзнанието, съвестта както трябва и се страхуваш повече, отколкото трябва. Или трябва да те заболи безименният пръст. Той е пръст на изкуството. Този пръст когато заболява, ти не си употребявал слънчевата енергия, зависи от предната част на главата, на челото. Ако не мислиш, ще се яви болка в средния пръст. Ако започнеш да мислиш, иде повече кръв, веднага тази болка ще изчезне. към беседата >>
221. Музика на мислите, чувствата и постъпките, ООК , София, 31.5.1939г.,
- А пък онзи имал вяра, че това е поправено добросъвестно и не го е прегледал втори път.
Този, който преглеждал книгата, свършил университет. Сега казвам, къде е погрешката? Погрешката не е негова. Погрешката е в словослагателя. Макар онзи и да е поправил, словослагателят си казал да остане така. А пък онзи имал вяра, че това е поправено добросъвестно и не го е прегледал втори път. Та казвам, онова, което прегледате, вашия словослагател ще го остави, та някой, като го чете, ще намери, че този предлог не е турен на место. Сега, като живеете, аз не говоря, че не живеете добре. Така, както сте живели, много добре сте живели. Радвам се, че сте страдали и страдате и ще страдате. Радвам се, че сте сиромаси, радвам се, че сте богати, радвам се, че сте глупави, радвам се, че сте учени. към беседата >>
222. Нормалният човек, МОК , София, 16.6.1939г.,
- На лошия човек милосърдието не е развито, съвестта не е развита.
Бялото е безплодно, черното е плодовито. Казвате, че някой човек е добър, а друг – лош. Как различавате? По какво се отличава лошият човек и добрият човек? Кои са отличителните черти на лошия и кои на добрия? На лошия човек милосърдието не е развито, съвестта не е развита. Развито е разрушението, състезанието, личните чувства, яденето. Както вземете в един вълк, развит е гладът. Намери някоя овца, разкъсва я, много малко милосърдие има. Най-немилосърдното същество е змията. към беседата >>
- За да се създаде средният пръст — пръстът на човешката съвест, справедливост, са работили хиляди възвишени същества.
В пръстите на човека се крият сили, които той не оценява. Големи богатства носи човек в себе си, но като не може да ги използва, минава за сиромах. За да се създаде показалецът — пръстът на едно от великите божества на миналото — Юпитер, са работили хиляди мощни духове. За да се създаде средният пръст — пръстът на човешката съвест, справедливост, са работили хиляди възвишени същества. Този пръст се нарича сатурнов. За да се създаде безименният пръст — пръстът на Слънцето, са работили хиляди възвишени умове. Този пръст показва стремежа на човека към възвишеното и красивото, към музика, изкуство и наука. За малкия пръст са работили хиляди възвишени сърца. Той е наречен пръст на Меркурий, секретар на боговете. към беседата >>
225. Път на зазоряване, НБ , София, 24.9.1939г.,
- Но ако имаш съзнание и си съвестен човек, ти ще си кажеш: „Няма да продължавам това дело, ще го съкратя.“ Значи, всичко зависи от твоето съзнание.
Ако поставиш ума и сърцето си в известно направление да работят, ти ще свършиш работата. Понякога, за да стане една работа, нужен е само един човек. Ако този човек гласува, война няма да има. Ако той по известни съображения остане неутрален, непременно ще причини някаква вреда. Запример, ако трябва да водиш едно голямо дело, за голяма сума, около милион, два, три, до десет милиона, ти можеш да го водиш дълго време и да създадеш големи щети. Но ако имаш съзнание и си съвестен човек, ти ще си кажеш: „Няма да продължавам това дело, ще го съкратя.“ Значи, всичко зависи от твоето съзнание. към беседата >>
228. Наука за живота, ООК , София, 13.3.1940г.,
- Българинът е съвестен, справедлив.
У българите туй чувство на почитание е слабо развито. Падението на българския народ е слабото развито чувство любов към Бога. У българина чувството любов към Бога е слабо развито, а у славяните е силно развито. У българина е слабо и там е падението на българина. Трябва да разбираш научно. Българинът е съвестен, справедлив. Той и като ти запали плевнята, за да си отмъсти, като се отдалечи на 50 крачки, казва: „Да знаеш, че аз, Стоян, ти запалих плевнята.“ И си мине, олекне му на душата. Справедлив е, признава се, че е запалил плевнята. Че един ден, ако търси, да не търси други, но да знае – еди-кой си, Стоян Пинджурски, му е запалил плевнята. към беседата >>
229. Първата запалка, УС , София, 30.6.1940г.,
- Ако искаш да бъдеш безсъвестен, носи го на средния пръст.
Ако материалните работи не вървят, носи сребърния пръстен на малкия пръст. Той ще уреди работите. Разбирайте ме сега. Ще уреди работите, ако разбираш езика че като туриш пръстена, ще започне да ти говори, ако му разбираш езика. Не се носиш чисто, не обичаш хубавото и красивото в природата, сребърния пръстен ще го носиш на безименния пръст. Ако искаш да бъдеш безсъвестен, носи го на средния пръст. Ако искаш да имаш благородни чувства, носи го на първия пръст. Ако искаш по Божествено да постъпваш, носи го на палеца. Всякога, когато искам да оправя работата, турям сребърния пръстен, който вие не виждате. Вие ще кажете: „Сребро нямаме.“ Мислено ще туриш на пръста. Невидим пръстен ще носи човек. към беседата >>
232. Работа за цялото, УС , София, 6.10.1940г.,
- Още като влиза човек, разглеждам го, съвестен ли е той.
Казвам: Сега живеем в един неорганизиран свят. Казвате, че това го знаете, всички сме на земята, но малко умни хора има. Ако е за умни хора, малко умни хора има, организирани хора. Мислите ли, че ако дойде един човек от един организиран свят, ти ще го подозираш. Още като влиза човек, разглеждам го, съвестен ли е той. Ако личните чувства са развити в него, честен е. Щом е съвестен и честен, същевременно пък има и любов към Бога, че е разумен, разсъждава – в този човек имам доверие. Може да излеза от къщи и може да го оставя, той нищо няма да бутне. Дойде някой, очите му играят, съвестта не е развита, личните чувства не са развити, религиозните чувства не са, разсъждението не е развито, обича да пипа, ръката е дълга. Като излеза, току проточи ръката си, вземе и се свърши въпроса. към беседата >>
- Щом е съвестен и честен, същевременно пък има и любов към Бога, че е разумен, разсъждава – в този човек имам доверие.
Казвате, че това го знаете, всички сме на земята, но малко умни хора има. Ако е за умни хора, малко умни хора има, организирани хора. Мислите ли, че ако дойде един човек от един организиран свят, ти ще го подозираш. Още като влиза човек, разглеждам го, съвестен ли е той. Ако личните чувства са развити в него, честен е. Щом е съвестен и честен, същевременно пък има и любов към Бога, че е разумен, разсъждава – в този човек имам доверие. Може да излеза от къщи и може да го оставя, той нищо няма да бутне. Дойде някой, очите му играят, съвестта не е развита, личните чувства не са развити, религиозните чувства не са, разсъждението не е развито, обича да пипа, ръката е дълга. Като излеза, току проточи ръката си, вземе и се свърши въпроса. Но то е навик. От животинското царство хората се научиха да пипат там, дето не трябва. към беседата >>
- Дойде някой, очите му играят, съвестта не е развита, личните чувства не са развити, религиозните чувства не са, разсъждението не е развито, обича да пипа, ръката е дълга.
Мислите ли, че ако дойде един човек от един организиран свят, ти ще го подозираш. Още като влиза човек, разглеждам го, съвестен ли е той. Ако личните чувства са развити в него, честен е. Щом е съвестен и честен, същевременно пък има и любов към Бога, че е разумен, разсъждава – в този човек имам доверие. Може да излеза от къщи и може да го оставя, той нищо няма да бутне. Дойде някой, очите му играят, съвестта не е развита, личните чувства не са развити, религиозните чувства не са, разсъждението не е развито, обича да пипа, ръката е дълга. Като излеза, току проточи ръката си, вземе и се свърши въпроса. Но то е навик. От животинското царство хората се научиха да пипат там, дето не трябва. Мислите ли, че като узреят черешите, като дойдат някои птици ще ви питат, дали трябва да си откъснат или не. Тук имаме една малка черница, като узреят най-хубавите черници, ядат ги врабчетата. към беседата >>
- Защото този център на съвестта трябва да се подхранва у човека.
Има цяла една наука, какви плодове да яде човек, понеже плодовете различно въздействуват на човешкия мозък. Има плодове, които въздействуват на личните чувства на човека. Защото този център на съвестта трябва да се подхранва у човека. Онзи център на съвестта, който не е хранен добре и съвестта не е добре развита, в тия хора съвестта е слабо развита. Тия хора, които не са хранели добре центъра на вярата, тя слабо се проявява. Казвам: Най-първо човек трябва, като приеме една храна в стомаха, не само да я сдъвче добре, но човек трябва да хареса храната с ума си, да я обича със сърцето си и волята му трябва да вземе участие. Ако в яденето умът не взема участие, ако в яденето сърцето не взема участие и ако волята не взема участие, туй ядене не е на място, не може да ни ползува. Понеже в яденето Бог изпраща своето благословение за всичките удове. към беседата >>
- Онзи център на съвестта, който не е хранен добре и съвестта не е добре развита, в тия хора съвестта е слабо развита.
Има цяла една наука, какви плодове да яде човек, понеже плодовете различно въздействуват на човешкия мозък. Има плодове, които въздействуват на личните чувства на човека. Защото този център на съвестта трябва да се подхранва у човека. Онзи център на съвестта, който не е хранен добре и съвестта не е добре развита, в тия хора съвестта е слабо развита. Тия хора, които не са хранели добре центъра на вярата, тя слабо се проявява. Казвам: Най-първо човек трябва, като приеме една храна в стомаха, не само да я сдъвче добре, но човек трябва да хареса храната с ума си, да я обича със сърцето си и волята му трябва да вземе участие. Ако в яденето умът не взема участие, ако в яденето сърцето не взема участие и ако волята не взема участие, туй ядене не е на място, не може да ни ползува. Понеже в яденето Бог изпраща своето благословение за всичките удове. Всяко нещо трябва да иде на своето място. към беседата >>
- Всеки ден наблюдава, до колко сме развили нашата съвест, доколко сме развили нашата любов към Него; надеждата до колко е развита, нашата разсъдливост, чистота до каква степен се развива, музикалното чувство как се е развило, доброто внимание, което трябва да имаме; мекотата, която имаме; как се е развила справедливостта у нас – много работи.
Като го въвели в кораба, той като го видял, полудял. Не върви. Казвам, едно от изкуствата е това: Да работим за Бога. Не сега да разгласяваме, че ние работим за Бога; Бог е разумното в света, за когото трябва да работим. Той ни изпитва всеки ден и ни наблюдава, до каква степен сме дошли. Всеки ден наблюдава, до колко сме развили нашата съвест, доколко сме развили нашата любов към Него; надеждата до колко е развита, нашата разсъдливост, чистота до каква степен се развива, музикалното чувство как се е развило, доброто внимание, което трябва да имаме; мекотата, която имаме; как се е развила справедливостта у нас – много работи. Всеки ден Господ пише и ангелите държат книгата там. Както учителите държат тук бележки на учениците, така и всеки един от вас има бележник, където е отбелязана степента на вашето развитие. Не можеш да кръшкаш на никъде. Казвам: Като отидеш в оня свят, ще отворят книгата, как си се учил, какво си научил на земята. Ще отворят книгата и на основание на тия бележки, ще те изпитат. към беседата >>
233. Самоотричане, УС , София, 13.10.1940г.,
- Ако не си справедлив, съвестта ти е слаба.
Търговецът се тревожи за стоката си, овчарят – за овцете си, градинарят за дърветата си, майката за децата си, учителят – за учениците си, господарят – за слугите си, навсякъде има тревоги. Не могат да спят. Някои се тревожат за кръвното налягане, някои се тревожат за сърцето си, други – за стомаха си, някои за главата си. И то тревожат се хора, които вярват. Ако се обезсърчаваш, надеждата ти е слаба. Ако не си справедлив, съвестта ти е слаба. Ако нямаш достойнство, уважението в тебе е слабо. Ако не се носиш изящно, значи има нещо, което ти липсва. Всичките отличителни черти се дължат на нещо недоразвито. към беседата >>
- Той беше един съвестен свещеник.
Той сам ми се изповядваше, казва: По някой път говоря на хората за поста, че трябва да постят. Аз във велики пости, като ме заболи коремът, моята попадия трябваше една ярка да заколи, да я свари хубаво, че като похапна от супицата, премине ми болката. Като отида да проповядвам на хората за поста, нещо ми казва: Ами ти пиленца ядеш във велики пости. Аз се правя че не ям. Казва ми: Не зная, ако ме съди Господ за пилетата, къде ще ме тури. Той беше един съвестен свещеник. Питам го: Без пилета не може ли? Казва: Не съм намерил още друг цяр. към беседата >>
235. Единствената свобода, ООК , София, 11.12.1940г.,
- Ако не си упражняваш средния пръст, съвестта у тебе ще отслабне. (втори вариант)
Аз съм съгласен, (но) ще имате работа с най-малкото съпротивление, защото (за) всичките удове*, които човек има, трябва да има упражнения. Ако ти си държиш ръцете, без да упражняваш пръстите, те ще атрофират*. Значи: всеки пръст трябва да има едно упражнение. Ако ти не си упражняваш първия пръст разумно, както трябва, туй благородното в тебе, то се похабява. Ще изгубиш благородството си. Ако не си упражняваш средния пръст, съвестта у тебе ще отслабне. Ще започнеш да ставаш към страданията на хората безчувствен. Казваш: „Нека страдат.“ Няма да бъдеш справедлив. Ако не упражняваш третия си пръст, ще изгубиш идеята за хубавото и красивото. Ако не упражняваш малкия пръст, в живота ще бъдеш немарлив. Ако не упражняваш палеца, волята ще отслабне и любовта към Бога ще се занемари. към втори вариант >>
- Докато не си справедлив и съвестен, тия удобства не може да ги имаш, ако не обичаш красивото. (втори вариант)
Ще бъдеш несправедлив, без красота, без удобства. Ако искаш животът ти да бъде удобен, тия удобства от малкия пръст ще дойдат. Тия удобства не може да дойдат, докато не си упражнявал волята си. Докато не си упражнявал благородството си, тия удобства не може да дойдат. Докато чувства на благородство не си упражнявал, тия удобства не могат да дойдат. Докато не си справедлив и съвестен, тия удобства не може да ги имаш, ако не обичаш красивото. Който не разбира, казва: „Каквото даде Господ, каквото Господ е създал.“ Господ ни е създал да работим в света. Трябва разумна работа. Сърцето ми трябва да работи. Ако ти не може да обичаш един цвят, ако ти не можеш да обичаш една мушица, ако ти не можеш да обичаш един извор как тече, ако ти не може да обичаш малкото камъче – ти може да мислиш, че този камък се търкаля, но това малко камъче еволюира, то си има свое предназначение. Това камъче носи известно благо в света. към втори вариант >>
236. Превъзмогване, МОК , София, 3.1.1941г.,
- Ученият човек не знае къде е съвестта на човека, на кое място.
Сега едното от двете е: или, че Бог те е направил такъв, какъвто не трябва, или ти не разбираш туй, което Бог е направил. Човек не разбира себе си, толкоз сложен е мозъкът. Даже най-учените хора толкоз повърхностни понятия имат. Учените хора не знаят къде е музикалната способност. Ученият човек не знае къде е съвестта на човека, на кое място. Говори за себе си, не знае на кое място е. Говори за Бога, не знае къде е мястото [на] Бога. Говори за вярата, не знае мястото на вярата. Той не знае елементарни работи, които децата трябва да знаят. В касата има прегради за петолевки, десетолевки, за всичките пари има прегради. към беседата >>
237. Тритѣ единици / Трите единици, ООК , София, 15.1.1941г.,
- Току кипнеш, вдигаш шум, след туй започва да те гризе съвестта, казваш: „Не направих добре.“ В какво седи угризението на съвестта? (втори вариант)
Трябва да имате желание винаги да се коригирате. Туй същество каквото определи за тебе – не трябва да имаш две мнения, да имаш желание да приспособяваш волята си, да си готов да направиш заради Него, каквото желание имаш. Ние говорим за Бога, но ние не схващаме Бога. Всякога в живота си ние правим неща, забравяме Го. Имаме идея за Бога – не онази, реалната идея за Бога. Току кипнеш, вдигаш шум, след туй започва да те гризе съвестта, казваш: „Не направих добре.“ В какво седи угризението на съвестта? – Не си постъпил право. В даден случай трябва да бъдеш абсолютно справедлив спрямо себе си. Защото каквото и да е безпокойство – в човека стават големи сътресения. Някой път като се разгневите, минават няколко дена, докато възстановите това равновесие. Хиляди клетки вътре стават жертва на вашия гняв или хиляди клетки стават жертва на вашето съмнение, подозрение или безлюбие. към втори вариант >>
238. Благословен!, НБ , София, 9.2.1941г.,
- Даже по някой път мене ми е съвестно да говоря за Божествения свят, понеже след като говоря за Божествения свят, ние си представяме това, което не е.
Хората сами се омотават сега. Проповядват, че трябва да умрем. Нека да ни изяснят две неща. Умирам – на български турете запетая след У-то У, МИРА – значи в един нов свят влиза, в един свят на мъчение. Пак е в света, пак ще живее, няма да бъдеш богат, пари няма да имаш, апартамент няма да имаш, баща няма да имаш, автомобил няма да имаш, като циганин ще бъдеш. Даже по някой път мене ми е съвестно да говоря за Божествения свят, понеже след като говоря за Божествения свят, ние си представяме това, което не е. Ние разбираме един свят, който хората са създали, ние разбираме един свят, който духовете са създали. Нямам нищо против това разбиране. Човешкият свят е хубав, светът на духовете е хубав. Когато говорим за Божествения свят, разбирам: той е идеален свят. Започваш добре и свършваш добре, започваш с Любовь и свършваш с Любовь. към беседата >>
239. Отношение на цялото и частите, МОК , София, 21.2.1941г.,
- Когато у човек този център е силно развит, пък съвестта е слабо развита, заражда се желание да краде.
Ако един човек чрезмерно развие своята алчност – има желание да трупа пари, богатство – това чувство е силно развито, има един център на стяженолюбието, [който] е силно развит. Когато у човек този център е силно развит, пък съвестта е слабо развита, заражда се желание да краде. Той мисли, че всичко, което съществува в света, е негово право. Вземете в кокошката – стяженолюбието е слабо развито. Дайте ѝ една крина жито, ще се качи на крината, ще вземе да рови, изхвърля навън от крината. Казва: „Елате да ядете.“ За утре не мисли. Днес да живее, свърши работата. към беседата >>
240. Ще се наситят, НБ , София, 9.3.1941г.,
- Има косми, които са на центъра на съвестта, има косми, които приемат вълните на туй, което е справедливо, което е право, внасят живот.
Някой казва: „Много скромен трябва да бъде човек.“ На главата си има двеста и петдесет хиляди косми. Те са прическа, украшение, панделки турени. Двеста и петдесет хиляди панделки, турени на главата, защо са? Те са украшение, но същевременно тия украшения имат отношения към външния свят. От тия косми има, които са върху центъра на вярата, те възприемат вълните на вярата. Има косми, които са на центъра на съвестта, има косми, които приемат вълните на туй, което е справедливо, което е право, внасят живот. Има косми, които са на центъра на милосърдието. Тия косми, които приемат тия вълни като храна, извършват една велика работа. Някой път, като оголее главата на човека, няма с какво да се хранят хората. Като имат много косми, пак не знаят – нямат никаква определена посока. Някой път хората искат да бъдат красиви. към беседата >>
241. Законътъ за Божествената хармония / Законът за Божествената хармония, ООК , София, 26.3.1941г.,
- Някой път е добросъвестен, някой път е недобросъвестен, иска да му отбие. (втори вариант)
За да могат хората да разбират какво нещо е хармонията, въпросът не е както между господари и слуги. в света има отношение между господари и слуги, които работят. Земеделецът работи на нивата, той хване някой човек и те работят на нивата – отношенията са прости. Единият работи 7-8 часа и очаква да му платят нeщо. Господарят погледне работата му каква е. Някой път е добросъвестен, някой път е недобросъвестен, иска да му отбие. Той е работил 8 часа и ще му плати 50-60 лева, но недоволен е от работата му и наместо да му плати толкоз, отбие му нещо. Онзи е недоволен. Наместо да му плати, отбие му. Това се повтаря един, два, три деня, цяла година, той копае, онзи плаща, копае, плаща, най-после погледнеш – има мазоли на ръцете. Казва: „Той е много работлив човек”. към втори вариант >>
- Нѣкой пѫть е добросъвестенъ, нѣкой пѫть е недобросъвестенъ, иска да му отбие.
За да могатъ хората да разбиратъ какво нѣщо е хармонията, въпросътъ не е както между господари и слуги. Въ свѣта има отношение между господари и слуги, които работятъ. Земедѣлецътъ работи на нивата, той хване нѣкой човѣкъ и тѣ работятъ на нивата – отношенията сѫ прости. Единиятъ работи 7–8 часа и очаква да му платятъ нѣщо. Господарьтъ погледне работата му каква е. Нѣкой пѫть е добросъвестенъ, нѣкой пѫть е недобросъвестенъ, иска да му отбие. Той е работилъ 8 часа и ще му плати 50–60 лева, но недоволенъ е отъ работата му и намѣсто да му плати толкозъ, отбие му нѣщо. Онзи е недоволенъ. Намѣсто да му плати, отбие му. Това се повтаря единъ, два, три деня, цѣла година, той копае, онзи плаща, копае, плаща, най-после погледнешъ – има мазоли на рѫцетѣ. Казва: „Той е много работливъ човѣкъ“. към беседата >>
242. Да дойде при мене, УС , София, 27.4.1941г.,
- За пример, вие печете рибата и никакво угризение на съвестта не се явява.
Следователно добрите хора Господ ги скрива в тъмнината, да ги не намерят лошите хора. Защото при най-малката светлина, той като те намери, хване те и те изяде. Като те хване лошият дух, ще те изяде. Ще те опече на шиш, както ние опичаме рибата и считаме, че е в реда на нещата. Нас ни е приятно. За пример, вие печете рибата и никакво угризение на съвестта не се явява. Радваш се, че си я опекъл, турил си лимон, зехтин. Казваш: Колко е хубаво и благодариш на Бога, че създал такива мазни риби. Заколиш една кокошка, опечеш я и пак благодариш на Бога, че такива кокошки е направил. Богаташи, евангелисти има, които проповядват Христовото учение и казват, че Господ създал кокошките за хората. Какво ще стане с кокошките в света най-после? към беседата >>
244. Добро, справедливо, разумно, МОК , София, 13.6.1941г.,
- Най-първо, той трябва да бъде съвестен.
Имаме три неизвестни неща. Доброто, което не е приложено, то е X, справедливостта е Y и разумността е Z. Това са три неизвестни, които трябва да се опитат и приложат, за да знаем кои са силите, които са скрити. За да функционира доброто, трябва да знаем законите на доброто, какво нещо е доброто и справедливостта трябва да разбираш и разумността трябва да разбираш. Какво е потребно на един човек, за да бъде справедлив? Най-първо, той трябва да бъде съвестен. Какъв трябва да бъде още? Той трябва да бъде смел. Какъв трябва да бъде още? Той трябва да бъде твърд. Още какъв трябва да бъде? към беседата >>
245. Невидимитѣ погрѣшки / Невидимите погрешки, ООК , София, 9.7.1941г.,
- Наричат го Божествена справедливост, съвест го наричат. (втори вариант)
Защо на някои очите са съвсем осакатени? Някои трябва да правите упражнения. Сега това е физическа страна. Щом очите ти отслабнат, с този процес на отслабване на очите, ти започваш да не довиждаш. Направиш една погрешка, не я поправиш, започваш да осакатяваш онзи център. Наричат го Божествена справедливост, съвест го наричат. Направиш една погрешка, не я поправиш, този център отслабва. Направиш втора, трета, четвърта – свикваш, започваш да недовиждаш. Онези, които имат хубави очи, справедливи, веднага ще видят погрешката си. Обичаш някого, ти го извиняваш. Не го обичаш, не го извиняваш. към втори вариант >>
- Наричатъ го Божествена справедливость, съвесть го наричатъ.
Защо на нѣкои очитѣ сѫ съвсемъ осакатени? Нѣкои трѣбва да правите упражнения. Сега това е физическа страна. Щомъ очитѣ ти отслабнатъ, съ този процесъ на отслабване на очитѣ, ти започвашъ да не довиждашъ. Направишъ една погрѣшка, не я поправишъ, започвашъ да осакатявашъ онзи центъръ. Наричатъ го Божествена справедливость, съвесть го наричатъ. Направишъ една погрѣшка, не я поправишъ, този центъръ отслабва. Направишъ втора, трета, четвърта – свиквашъ, започвашъ да недовиждашъ. Онѣзи, които иматъ хубави очи, справедливи, веднага ще видятъ погрѣшката си. Обичашъ нѣкого, ти го извинявашъ. Не го обичашъ, не го извинявашъ. към беседата >>
- Ако сиромахът беше работил с Любов и добросъвестно, богатият щеше да му плати двойно и тройно.
Богат и сиромах се карат. Кой от двамата е на правата страна? Сиромахът казва, че е на правата страна, защото богатият не му платил, колкото е уговорено. Богатият намира, че е прав в постъпката си, защото сиромахът обещал да свърши работата много добре, като за себе си, но не изпълнил обещанието си. Значи и двамата не са изпълнили обещанието си. Ако сиромахът беше работил с Любов и добросъвестно, богатият щеше да му плати двойно и тройно. Помнете: Всички хора сме служители на Бога. Кой човек е извършил работата си, както трябва, както Бог изисква? Той ни е дал предварително всички блага: светлина, въздух, вода, храна, жилища, заплати и въпреки това мнозина не изпълняват работата си, както трябва, и започват да разискват съществува ли Бог или не. Достатъчно е човек да се запита кой създаде слънцето, звездите, водите, всичките блага, за да си отговори съществува ли Бог или не. Може ли човек да създаде всичките блага, с които е заобиколен? към беседата >>
251. Живот, път, истина, НБ , София, 8.3.1942г.,
- Съвестен е, твърд е.
Аз така разсъждавам. Туй, което не засяга него, той е щедър. Когато хвали някого, той е учен човек, всичко знае, много знае. Казвам: Всички тия работи имат своя психологически произход. В българина чувството Любов към Бога, е слабо развито, това съм установил в моите наблюдения. Съвестен е, твърд е. Съвест има от Божествения свят. Твърд е, когато в духовния свят искат дирек, хващат българина. На невидимия свят, всичките диреци са българи. Другаде няма да го намериш, но за дирек става. Когато наблюдавах една от най-големите български ясновидки, казвам ѝ: Много си съвестна, честна, справедлива, но любов към Бога нямаш. към беседата >>
- Съвест има от Божествения свят.
Туй, което не засяга него, той е щедър. Когато хвали някого, той е учен човек, всичко знае, много знае. Казвам: Всички тия работи имат своя психологически произход. В българина чувството Любов към Бога, е слабо развито, това съм установил в моите наблюдения. Съвестен е, твърд е. Съвест има от Божествения свят. Твърд е, когато в духовния свят искат дирек, хващат българина. На невидимия свят, всичките диреци са българи. Другаде няма да го намериш, но за дирек става. Когато наблюдавах една от най-големите български ясновидки, казвам ѝ: Много си съвестна, честна, справедлива, но любов към Бога нямаш. Много малка любов имаш. към беседата >>
- Когато наблюдавах една от най-големите български ясновидки, казвам ѝ: Много си съвестна, честна, справедлива, но любов към Бога нямаш.
Съвестен е, твърд е. Съвест има от Божествения свят. Твърд е, когато в духовния свят искат дирек, хващат българина. На невидимия свят, всичките диреци са българи. Другаде няма да го намериш, но за дирек става. Когато наблюдавах една от най-големите български ясновидки, казвам ѝ: Много си съвестна, честна, справедлива, но любов към Бога нямаш. Много малка любов имаш. Всичкото, което го правиш, не го правиш от любов. То казва ме мъчи. Ако има нещо, което ме мъчи, то е. На главата известна част показва това. към беседата >>
- Аз говоря сега, когато в него са развити разумността, интелектът е развит, съвестен е, то е едно от най-хубавите чувства, от най-деликатните чувства.
Ако има нещо, което ме мъчи, то е. На главата известна част показва това. Когато има това чувство, успява навсякъде, носът, ноктите нормални. Когато човек има това религиозно или Божествено чувство, в него има един свещен трепет, благоговее пред всичките хора. Когато е слабо развито, казва, че никой нищо не струва. Аз говоря сега, когато в него са развити разумността, интелектът е развит, съвестен е, то е едно от най-хубавите чувства, от най-деликатните чувства. То предава една много красива осанка на човека. Такъв човек никога няма желание да излъже. Като дойде, той винаги е щедър, пази твоите интереси и гледа с нищо да не те оскърби. Много внимателни хора са. Аз ги наричам тия хора, които обичат истината. към беседата >>
- Право да славиш Господа, трябва да си съвестен, трябва да си твърд в убежденията, право да славиш Господа, трябва да Го обичаш.
Та казвам: Ние няма какво да се делим, на сектанти, на окултисти, на православни или на католици. Не е лошо православието, право да славиш Господа. Право да славиш Господа, трябва да си съвестен, трябва да си твърд в убежденията, право да славиш Господа, трябва да Го обичаш. Право да славиш Господа, трябва да бъдеш милосърд, трябва да бъдеш разумен, деликатен в обходата си. Всякога трябва да бъдеш деликатен, не само като излизаш от църквата, в неделя, но и в най-тежките моменти на живота си. Човек като копае на нивата, подигне се, усмихне се. Всяка работа го занимава. Казва ти: Както обичаш. към беседата >>
253. Настана денят, НБ , София, 19.4.1942г.,
- Той има едно хубаво чело, един човек с въображение, главата отзад широка, съвестен, справедлив, челото издигнато, милосърд.
Та казвам: На нас ни трябва едно Божествено знание, което да примири противоречията, които съществуват в нашите умове, противоречията, които съществуват в нашето сърце и туй терзание, което постоянно става. Гледам как се натрупват тия мисли. Седиш и дойде някоя мисъл ни в клин, ни в ръкав. Интересува те един човек, казваш: Какъв бил този човек. Че той е написан, ако знаеш да четеш, може да знаеш. Той има едно хубаво чело, един човек с въображение, главата отзад широка, съвестен, справедлив, челото издигнато, милосърд. Устата хубаво закръглена, благородни чувства, носът добре определен – отличен ум, очите ясни, не са мъжделиви, като го погледнеш, надалеко гледа. Казва: Какво ли мисли този човек? – Добро мисли. към беседата >>
254. Светлина, топлина и сила, ООК , София, 29.4.1942г.,
- Религиозен ли е, съвестен ли е, справедлив ли е, умен ли е, порядъчен ли е, честен ли е или нечестен, здрав ли е или не е здрав.
255. Животът за любовта, УС , София, 3.5.1942г.,
- Съвестта ти е слабо развита, не си справедлив, не знаеш, че като вземеш, ти лишаваш някого.
Та сега тебе ти дойде мисълта да крадеш, ще намериш баща си в кое поколение: в първото, във второто или в третото прераждане, откога е влязла тази мисъл, трябва да ѝ намериш произхода. Тя току-така не иде. Крадците се носят, крадците са отстрани на главата при слепите очи. В кражбата има чрезмерна любов да вземеш. Съвестта ти е слабо развита, не си справедлив, не знаеш, че като вземеш, ти лишаваш някого. Тебе ти трябва един хляб, взел си десет хляба, деветте хляба са за другите хора. В тебе няма съзнание, съвестта е на друго място, ти нямаш съзнание, че другите хора имат нужда като тебе. Кражбата седи в това: когато лишаваш хората от онова, което ти имаш. Ти си взел не толкова, колкото на тебе ти е нужно, но си взел десет пъти повече, отколкото ти трябва. То е кражба. към беседата >>
- В тебе няма съзнание, съвестта е на друго място, ти нямаш съзнание, че другите хора имат нужда като тебе.
Тя току-така не иде. Крадците се носят, крадците са отстрани на главата при слепите очи. В кражбата има чрезмерна любов да вземеш. Съвестта ти е слабо развита, не си справедлив, не знаеш, че като вземеш, ти лишаваш някого. Тебе ти трябва един хляб, взел си десет хляба, деветте хляба са за другите хора. В тебе няма съзнание, съвестта е на друго място, ти нямаш съзнание, че другите хора имат нужда като тебе. Кражбата седи в това: когато лишаваш хората от онова, което ти имаш. Ти си взел не толкова, колкото на тебе ти е нужно, но си взел десет пъти повече, отколкото ти трябва. То е кражба. На тебе ти трябва само един хляб. към беседата >>
256. Иде в света, НБ , София, 3.5.1942г.,
- Ти даже не знаеш имената на клетките на милосердието, не знаеш имената на клетките на Божията Любов, не знаеш имената на клетките на Божията твърдост, дето е българинът, не знаеш имената на клетките на съвестта, на Божествения свят.
Те дават едно число от три цифри и турени 15 нули отподире. Толкоз години е мислил Господ, до като създал сегашния наш свят. Мислил подробно за всички детайли, за най-дребните неща мислил, за всички същества всичко предвидил. Ние искаме за една, две години тъй да си уредим живота. У тебе, у твоето тяло някои изчисляват, че има 30 милиарда клетки, други ги изчисляват 300 милиарда клетки. Ти даже не знаеш имената на клетките на милосердието, не знаеш имената на клетките на Божията Любов, не знаеш имената на клетките на Божията твърдост, дето е българинът, не знаеш имената на клетките на съвестта, на Божествения свят. И там не знаеш тия души. Казваш: Какво има да уча в този свят? Той още тук нищо не е научил има амбицията да иде в оня свят да види Христа, да види ангели. Че ангелите имат такава висока култура! Не зная ако човек се приближи до един ангел, ще може ли да издържи? към беседата >>
257. Гладуват и жадуват, НБ , София, 17.5.1942г.,
- Разправят за един грък в Бургас, един богаташ, борили се в него скържавостта и щедростта, дойде някой просяк да проси, той му каже бягай навън, като излезе просякът започне да го гризе съвестта.
Четете нещо, проверете го. Вий казвате, чакайте да ви кажа нещо интимно. Туй, което е интимно, е цяла шашарма. Сега как ще се възпитавате? В някои хора трябва да има туй съзнание. Разправят за един грък в Бургас, един богаташ, борили се в него скържавостта и щедростта, дойде някой просяк да проси, той му каже бягай навън, като излезе просякът започне да го гризе съвестта. Вземе десетина лева, настигне го в някоя улица и му дава парите. Казва му: Вземи това. Най-първо го изхука, нищо не му дава. Туй ми разправяше един познат, предполагам, че е вярно. В този човек скържавостта и щедростта се борят. към беседата >>
258. Ценни добродетели, СБ , РБ , София, 5.8.1942г.,
- Щом е дошъл на земята, човек е поел една служба, която трябва да изпълнява точно и добросъвестно.
Както хората се хранят от плодовете на дърветата, така и много по-долностоящи и по-високостоящи от човека се хранят от неговите мисли и желания. Както плодовете на дърветата влизат като съставна част в човешкия организъм, така също мислите, чувствата и постъпките на човека влизат като съставна част в организмите на други същества. Значи, цената на човека се определя от плодовете, които той дава на другите същества. Затова казваме, че човек носи отговорност за делата си. Бог е турил всички хора на работа, като съработници в Неговото дело. Щом е дошъл на земята, човек е поел една служба, която трябва да изпълнява точно и добросъвестно. Той е чиновник, когото ревизират всеки момент. Сутрин, като изгрее слънцето, той поема службата си, цял ден работи, а вечер дохожда специална комисия да го ревизира. Значи, той има ревизия всеки ден, всяка седмица, всеки месец и всяка година. И най-после, като свърши цялата работа, пак го ревизират. Последната ревизия определя положението му, като добър или лош чиновник. към беседата >>
260. Правилна мярка, МОК , София, 4.12.1942г.,
- Ако намерите калта на средния пръст, че сте весел, значи вие сте весел, понеже сте направили нещо добро, били сте справедлив, съвестен и добър.
Аз бих ви препоръчал, когато някой път сте весели, него ден, ако имате кал, съберете я и я турете в едно шишенце. Здравословно е. Когато сте неразположени духом, че намерете тази кал, вземете и изчистете. Турете я в едно шишенце, занесете я на Витоша и там я полейте.Тази кал там я оставете, да се реформира на Витоша. Да имате две шишенца – за хубавата кал, тя е късметлия и за лошата. Ако намерите калта на средния пръст, че сте весел, значи вие сте весел, понеже сте направили нещо добро, били сте справедлив, съвестен и добър. Ако е на първия пръст, били сте добре разположен спрямо хората и техните убеждения. Тази кал е хубава. Ако на третия пръст има кал, били сте музикант, някоя хубава картина за художество, за красивото в природата. Ако на малкия пръст имате кал, търговска кал е. Постъпили сте добре. към беседата >>
261. Четирите неща, НБ , София, 6.12.1942г.,
- “ Като си отиде просякът, започва да го мъчи съвестта.
Най-първо как си изказвате Любовта? Аз да ви кажа. Един ми разправяше един анекдот. В Бургас имало един арменец, много набожен човек, но скържав. Дойде някой просяк, казва: „Махни се, защо си дошъл? “ Като си отиде просякът, започва да го мъчи съвестта. Вземе 10 лева, гледа никой да не го види, настигне просяка и като върви из улицата, мушне му парите в джоба, върне се назад, та му олекне. Туй не е по Бога. Гледам сега, религиозни хора, извади 2–3–5 лева, даде. Това не е любовно даване. Някой ще отчупи малко парче хляб или някаква ябълка, или съдрана шапка, или кирлива риза – за празнични дни на бедните. към беседата >>
262. Весели лица, ООК , София, 9.12.1942г.,
- Като ви гледа човек в лицето, да знае, че съвестта, съзнанието, справедливостта е развита, лицето да диша милосърдие, като ви гледат, лицето да има веселие.
Казва: „Кръвта на брат ти вика“. Уплаши се той и казва: „И мене ще убият“. – „Не – казва – тебе няма да те убият“. Пита те Господ: „Защо си неразположен? “ Всички тук трябваше да бъдете най-разположените хора, лицата ви да бъдат най-разположени. Като ви гледа човек в лицето, да знае, че съвестта, съзнанието, справедливостта е развита, лицето да диша милосърдие, като ви гледат, лицето да има веселие. Като ви гледа човек, да види, че диша от вас радост, веселие. Когато някой път се начумерите, какво показва? Запример щом се изпразнят джобовете, наведат се, не са весели. Като им дадат заплатата, вдигнат главите, изправят се. Получил някой едно писмо, радва се. към беседата >>
263. Два Божествени процеса, ООК , София, 30.12.1942г.,
- Много учени хора, професори, може да ги попитате де му е съвестта, на кое място – не знае.
В сърцето. В кое сърце? Не е в туй сърце, друго сърце има, в умът ти е някъде. Но къде е умът? Не само вие, но и учените хора не знаят къде им е умът. Много учени хора, професори, може да ги попитате де му е съвестта, на кое място – не знае. Че има справедливост, съвест, но на кое място – не знае. Някой може да е доктор, но не знае колко може да пее, не го бива, не е даровит. Някой може да естественик, някой може да е философ, тия две науки в две различни области на човешкия мозък се намират. С естествените науки се занимава долната част на челото, а с философия се занимава горната част на челото. Някой ги смесва. към беседата >>
- Че има справедливост, съвест, но на кое място – не знае.
В кое сърце? Не е в туй сърце, друго сърце има, в умът ти е някъде. Но къде е умът? Не само вие, но и учените хора не знаят къде им е умът. Много учени хора, професори, може да ги попитате де му е съвестта, на кое място – не знае. Че има справедливост, съвест, но на кое място – не знае. Някой може да е доктор, но не знае колко може да пее, не го бива, не е даровит. Някой може да естественик, някой може да е философ, тия две науки в две различни области на човешкия мозък се намират. С естествените науки се занимава долната част на челото, а с философия се занимава горната част на челото. Някой ги смесва. Като е учен човек, казват: „Философ е“. към беседата >>
- Какво е съвестта?
Казвате: „Бъди милостив“. Какъв е образът на милостта? Казва: „Бъди строг, сериозен бъди“. Как се показва сериозността? „Бъди весел, бъди съвестен“. Какво е съвестта? Да си съвестен, значи в постъпките си да не ощетиш никого. Ако ти си бакалин, да не подядеш нито един грам, като продаваш една стока. Ще туриш един грам повече, то е съвест. Ще кажеш: „Един грам от мене да замине“. Един човек, който може да даде един грам, може да даде 10, 15, 1000 грама. към беседата >>
- Да си съвестен, значи в постъпките си да не ощетиш никого.
Какъв е образът на милостта? Казва: „Бъди строг, сериозен бъди“. Как се показва сериозността? „Бъди весел, бъди съвестен“. Какво е съвестта? Да си съвестен, значи в постъпките си да не ощетиш никого. Ако ти си бакалин, да не подядеш нито един грам, като продаваш една стока. Ще туриш един грам повече, то е съвест. Ще кажеш: „Един грам от мене да замине“. Един човек, който може да даде един грам, може да даде 10, 15, 1000 грама. Може да даде и един грам, зависи. към беседата >>
- Ще туриш един грам повече, то е съвест.
Как се показва сериозността? „Бъди весел, бъди съвестен“. Какво е съвестта? Да си съвестен, значи в постъпките си да не ощетиш никого. Ако ти си бакалин, да не подядеш нито един грам, като продаваш една стока. Ще туриш един грам повече, то е съвест. Ще кажеш: „Един грам от мене да замине“. Един човек, който може да даде един грам, може да даде 10, 15, 1000 грама. Може да даде и един грам, зависи. Колкото повече от тебе заминава, толкова по-добър ставаш. Ти като продаваш захарта, туриш един грам повече. към беседата >>
264. Причина, проява и резултат, МОК , София, 29.1.1943г.,
- Трябва да ви покажа един човек, който е безсъвестен, да ви покажа каква форма има черепът и друг, в който съвестта е много силно развита, и тогава може да забележите различието.
Някой път горната част показва чувственост, но то е вече по-висши морални чувства. Изобщо тази линия, ако е добре развита на един човек, той е добър, справедлив, умен и честен. Природата винаги туря геометрически бележки. Ако изучаваме черепите, които имат завършен характер, много добре е поставен черепът. Контрасти трябва да имаме, за да може да правим сравнения. Трябва да ви покажа един човек, който е безсъвестен, да ви покажа каква форма има черепът и друг, в който съвестта е много силно развита, и тогава може да забележите различието. В контраста трябва да вземете един със силно развит и друг със слабо развит център, и тогава ще видите разликата. Оттам може да правите разликата за посредствените типове. Защото в природата има едно усилие, човек трябва да има една съвършена форма. Някои хора имат унаследени много хубави форми и вследствие на това са по-добри. Той е като войник с много добро оръжие, много добре бие. към беседата >>
265. Двата принципа, НБ , София, 4.4.1943г.,
- По някой път съзнание има, съвестен е българинът, но в него чувството на почит е слабо.
Казвам: Българите страдат по единствената причина, че не са били красиви. Европейците, които са идвали, всички са ги считали престъпни типове. Онези, които са се занимавали с криминология, са ги считали за престъпни типове. Липсва красота в душата на българина. По някой път съзнание има, съвестен е българинът, но в него чувството на почит е слабо. Чувството на почит е Божествено. Много българи казват: „Жена е това.“ Казвам, че майка те е родила, тя е жена, не бива така да говориш. Ти си роден от жена и благодарение на нея имаш всичко. Ще я почиташ. Някоя жена казва: „Мъж е.“ А, не така, ти си родена от мъж, баща имаш. към беседата >>
- От чисто френологическо гледище, не си съвестен човек.
Ти не можеш да кажеш: „Имам погрешка, каква е, не я зная.“ Поправѝ я. Това не е наука. Аз казвам: В тебе съвестта е слабо развита. От чисто френологическо гледище, не си съвестен човек. После, не си честен човек. Твоите лични чувства са слабо развити. После, Любов към Бога нямаш. Не си милостив човек, милосърдие нямаш. Един човек, който съвест няма, който честност няма, който Любов няма, милосърдие няма, какъв човек е? към беседата >>
- Славянинът е съвестен, затова не допуща лъжата.
Българинът има добри черти; справедлив, съвестен, твърд е той – славянин по душа. Едно важно чувство му липсва – любов към Бога. Мястото на това чувство е на горната част на главата. Там трябва да работи българинът, да развие това чувство. Славянинът е съвестен, затова не допуща лъжата. Ако запали плевника на съседа си, едва се отдалечи няколко крачки от плевника, обърне се, погледне към него и казва; Аз, Стоян, запалих плевника на съседа си. Той признава погрешката си. Съседът може да го чуе и да разбере, кой извършил пожара. Това е обща черта, от която страдат всички хора, не само славянинът. Всички хора правят погрешки, но не знаят, как да ги изправят. към беседата >>
272. В Негово име, НБ , София, 14.11.1943г.,
- Един богат господар имал един слуга, който му служил добросъвестно десет години.
Един богат господар имал един слуга, който му служил добросъвестно десет години. Обаче, господарят не оценил това и не платил нищо на слугата си. Недоволен от господаря си, слугата често му се заканвал, че ще го набие някога, да помни за цял живот. Един ден господарят ял плодове и, като се закашлял, една костилка влязла в дихателното му гърло, и той примрял. Понеже не се свестил, близките му помислили, че умрял, и решили да го погребат. Според тогавашния обичай, тялото на покойника оставяли на гроба му, там да престоява цялата нощ. към беседата >>
273. Три важни неща / Трите важни неща, НБ , София, 28.11.1943г.,
- Тази предпоставка е поставена малко недобросъвестно. (втори вариант)
Човешкият ум сега е претоварен, затуй е нещастен. Човешката душа, с която е свързана човешката воля, и тя е претоварена. Всичките тия хора, които са натоварени, обременени искат да оправят света. То е все таки болните хора, които замислили една велика идея, да оправят света един ден, като оздравеят. Туй не го отказвам, но в дадения момент не може да оправят света. Тази предпоставка е поставена малко недобросъвестно. Ние казваме: „За бъдеще аз ще стана добър човек.“ Не е да го кажеш за бъдеще. Някой път ние казваме, че сме били добри. Добър си в дадения случай. Но как съм ял в миналото, не как ще ям за бъдеще, как сега ям, това е важното. Днешният обяд, който ще имам, той е важен. към втори вариант >>
274. Най-малкото приложение, ИБ , ПС , София, 17.11.1944г.,
- неговата съвест. (втори вариант)
Вие дружите с някого, без да знаете, какви са пръстите му. Ако палецът му е добре устроен, можеш да разчиташ на него. Ако е скъперник или щедър, ще го познаеш по малкия пръст. Безименният пръст показва отношението на човека към красотата. Средният пръст показва, какъв е човек във взимането и даването, т. е. неговата съвест. Показалецът определя обходата на човека. Палецът показва възгледа на човека, дали във всичките си работи се ръководи от идеята за Бога, т. е. има ли някакъв висш закон, който го ръководи, или живее по свои закони. В бъдеще съдията, преди да издаде присъда за обвиняемия, ще прегледа пръстите на краката му. Той няма да търси свидетели, както сега. към втори вариант >>