Намерени са 93 резултата от 73 беседи с точна фраза : 'Страшното'.
1. Растете в благодат! / Растене и познание, НБ , , 7.1.1917г.,
- По едно време докарали стар войник, вързали му ръцете за дръжката на една пушка, смъкнали му ризата и, при биенето на барабан, подложили го на страшното наказание „минаване през пръчки“.
Трябва да имаме доблестта на онзи руски цар, за когото Толстой разказва една легенда. Убийството на Петър I, в което бил замесен Александър I, възбудило съвестогризене и помрачило душата на последния, който нийде не намирал покой. Блясъкът на трона и суетните удоволствия не могли да го развлекат и успокоят. Той все повече и повече се затварял в себе си и най-сетне решил да абдикира и заживее в Таганрог като обикновен гражданин. Веднъж, като се разхождал извън този град, видял, че се трупат много хора около войници, наредени по пътя в две редици, без оръжие, а с тояжки. По едно време докарали стар войник, вързали му ръцете за дръжката на една пушка, смъкнали му ризата и, при биенето на барабан, подложили го на страшното наказание „минаване през пръчки“. Александър се вгледал в лицето на нещастния войник и бил поразен от чудната прилика между войника и него. Попитал за вината на войника; казали му, че последният, като се научил, че баща му в село бил на умиране, поискал позволение да отиде да го види за последен път, и като му отказали, опитал се да избяга; арестуван, сполучил да избяга пак, но го хванали отново и за това второ бягство го осъдили да мине между войниците под ударите на 8,000 пръчки. Това наказание означавало сигурна смърт. Александър, като слушал глухия шум на пръчките, смесен с воплите на нещастника, който скоро изнемогнал и млъкнал, ужас го обзел – „Боже мой! – помислил си той. към беседата >>
3. Като чуха, НБ , София, 17.11.1918г.,
- Ако днесъ сте свободни, не казвайте, че сте прескочили трапа, че сте минали вече страшното. (втори вариант)
Това се отнася до всички народи, до цѣла Европа. Който не Го приеме, ще попадне подъ зѫбцитѣ на колелото. Ако европейскитѣ народи не приематъ Христа въ себе си, ще минатъ презъ голѣми страдания. Следъ това тѣ ще се опомнятъ, нѣма да повтарятъ погрѣшкитѣ си. Ако европейскитѣ народи платятъ своята дань на Бога, на земята ще дойде дълготраенъ миръ. Ако днесъ сте свободни, не казвайте, че сте прескочили трапа, че сте минали вече страшното. Едно сте минали, друго иде. Важно е, всѣки човѣкъ, всѣки народъ да приложи любовьта и да гласува заедно съ ангелитѣ. Сега въ разумния свѣтъ, т. е. въ другия свѣтъ, надъ насъ, правятъ нови избори. Старитѣ царе, съ своитѣ правителства и чиновници заминаватъ — коренно пречистване става въ свѣта. към втори вариант >>
- Ако днес сте свободни, не казвайте, че сте прескочили трапа, че сте минали вече страшното.
Това се отнася до всички народи, до цяла Европа. Който не Го приеме, ще попадне под зъбците на колелото. Ако европейските народи не приемат Христа в себе си, ще минат през големи страдания. След това те ще се опомнят, няма да повтарят погрешките си. Ако европейските народи платят своята дан на Бога, на земята ще дойде дълготраен мир. Ако днес сте свободни, не казвайте, че сте прескочили трапа, че сте минали вече страшното. Едно сте минали, друго иде. Важно е всеки човек, всеки народ да приложи Любовта и да гласува заедно с Ангелите. Сега в Разумния свят, т.е. в другия свят, над нас, правят нови избори. Старите царе, със своите правителства и чиновници заминават – коренно пречистване става в света. към беседата >>
- От страшното бучене на водата и необикновено бързото движение на бъчвата, американецът изгубил съзнание.
Един американец пожелал да опита силата на Ниагарския водопад, и сам той да се прочуе между хората. За тази цел, той си поръчал една голяма бъчва, която осмолили отвътре много добре и когато била готова, той влязъл вътре и се спуснал по течението на водопада. От страшното бучене на водата и необикновено бързото движение на бъчвата, американецът изгубил съзнание. Той бил изваден полумъртъв от бъчвата. Когато дошъл в съзнание, той казал: “За нищо в света, втори път не правя този опит! Богатството на целия свят да ми дадат, не влизам вече в тази бъчва.” Политическият живот е водопад, по течението на който хората се спускат с бъчви, но, в края на краищата, казват: “Смисълът на Живота не е нито в бъчвите, нито по течението на водопадите”. към беседата >>
6. Страх и безстрашие / За страха и безстрашието, МОК , София, 1.3.1922г.,
- По този начин обаче иде по-страшното – лъжата.
Като се уплаши, човек първо побледнява, вследствие на прибиране на кръвта към сърцето, а после почервенява, става раздвижване на кръвта, а заедно с това и гневът се проявява. И наистина, страхливият човек се бои от общественото мнение, лесно се докача; когато го изложат пред хората, той се гневи, сърди се. За пример, дойде при вас някой адепт от черната ложа и започва да ви изкушава, да ви мами нещо. Вие се поддавате на неговите думи, повярвате му и направите някакво престъпление. За да скрие престъплението, той се явява отново при вас, като благодетел, дава ви метод, как да се запазите, да не се открие престъплението. По този начин обаче иде по-страшното – лъжата. към беседата >>
7. Педагогическа лекция, МОК , София, 7.3.1923г.,
- Най-страшното нещо за ученика е да се усъмни в Учителя си.
И тъй, пазете следното правило: не се съмнявайте в Бога, не се съмнявайте в Учителя си! Който се съмнява в Учителя си, той не е ученик. Най-страшното нещо за ученика е да се усъмни в Учителя си. Щом се усъмни в Бога, в Учителя си, всичко с него е свършено. Ако не познавате Учителя си, защо отивате при Него да се учите? Щом отидете да се учите при някой Учител, вие непременно трябва да му вярвате. Досега в аналите на окултната история няма нито едно изключение, когато ученик да се е усъмнил в Учителя си, и да не е пострадал. Ако законът е строг към ученика, още по-строг ще бъде към Учителя: ако Учителят престъпи най-малкия Божествен закон, и с Него всичко е свършено. към беседата >>
9. Оздравяха, НБ , София, 13.1.1924г.,
- – Не е гладът страшното нещо.
Има ли някаква философия в това, че от глад ще умреш? Това е 50 на 100 вярно. Аз ще ви докажа, че повече богати хора умират от преяждане. А сиромасите, 25 на 100 умират от глад. Кое е по-страшно? – Не е гладът страшното нещо. Гладът в света, това е един велик принцип, една велика сила, която подтиква хората към култура. Гладът е научил хората да мислят, а преяждането е подтиквало хората към леност. Гладът е една велика добродетел. Следователно нас ни е страх от глад и поглъщаме прасетата. Казват: „А, онова там, приемам го тук в коремчето си, да ми е пълничко“. към беседата >>
10. Добрата постъпка, ООК , София, 22.10.1924г.,
- Като ходиш сам, най-страшното е това, че наместо в Ситняково, ще идеш в Якоруда.
Четири дена обикалял, дотежало му вече, замаяла му се главата и започнал да вика, да се моли. Молил се, викал своите, викал Господа на помощ, докато най-после, след четиридневно странстване из Македония, се върнал назад в София и си казал: “Научих едно нещо, че човек сам не трябва да ходи – другар да си има.“ Оттук аз изваждам следното правило: не ходете сами в този свят – трябва да ви придружава или някой ангел, или някой светия, или Господ – сами нищо не може да изкарате. Разправя по-нататък този приятел: „Чудното беше това, че след като обикалях цели 24 часа, на другата сутрин се намерих пак на същото място. Започнах да си мисля: привидение ли съм аз, или действително съм на Земята? “ И тъй, сами в този свят не трябва да ходим. Като ходиш сам, най-страшното е това, че наместо в Ситняково, ще идеш в Якоруда. към беседата >>
11. Добрата земя, НБ , София, 20.12.1925г.,
- Страшното в Брама е частичният живот на онези същества, които живеят неразумно.
Може да играете, но само с посредствените хора, а онези високопоставените даже няма да ви обърнат внимание. Но ако вие, ти или той, в женски или мъжки род, сега говорим за женски род, ако имате красотата на дъщерята на Брама, на това непристъпно божество, всички ще ви обърнат внимание. Защо се уплашиха тия богове? Понеже който погледне Брама, му затреперват гащите, на български да се изразя. Външно той е толкова страшен, но тази светлина, която излиза от него, не показва, каква е външната му страна, а какво има вътре в него. Страшното в Брама е частичният живот на онези същества, които живеят неразумно. Страшното в Брама е онзи великан кораб, който като е пътувал с години по морето и се е върнал най-после на пристанището, цялата му повърхност от пояса надолу е обрасла с миди. Той е изгубил своята приятна, чиста външност и трябва да се тури на силен електрически ток, за да се очисти. към беседата >>
- Страшното в Брама е онзи великан кораб, който като е пътувал с години по морето и се е върнал най-после на пристанището, цялата му повърхност от пояса надолу е обрасла с миди.
Но ако вие, ти или той, в женски или мъжки род, сега говорим за женски род, ако имате красотата на дъщерята на Брама, на това непристъпно божество, всички ще ви обърнат внимание. Защо се уплашиха тия богове? Понеже който погледне Брама, му затреперват гащите, на български да се изразя. Външно той е толкова страшен, но тази светлина, която излиза от него, не показва, каква е външната му страна, а какво има вътре в него. Страшното в Брама е частичният живот на онези същества, които живеят неразумно. Страшното в Брама е онзи великан кораб, който като е пътувал с години по морето и се е върнал най-после на пристанището, цялата му повърхност от пояса надолу е обрасла с миди. Той е изгубил своята приятна, чиста външност и трябва да се тури на силен електрически ток, за да се очисти. към беседата >>
13. Целомъдрие и великодушие, ООК , София, 12.5.1926г.,
- Най-страшното нещо, което измъчва съвременните хора, е съмнението.
Най-страшното нещо, което измъчва съвременните хора, е съмнението. Сегашните хора са хора на критиката. И в Англия, и в България, и във Франция, и в Германия всички хора критикуват, но английската критика в сравнение с българската, е по-фина. Българската критика е по-груба от тази на европейските народи. Французинът например, когато критикува, той подхваща отдалеч, деликатно, човек едва се досеща, че го критикуват. Мъчно може човек да избегне критиката. към беседата >>
14. Ще се превърне в радост, СБ , София, 21.8.1927г.,
- В това огледало ще видите всички ваши минали съществувания, затова ще ви прекарат през един подготвителен път, дето ще видите друго огледало, а после, като ви приготвят, ще се натъкнете на страшното огледало.
– Любовта, която работи с усърдие и с радост. Ако ви кажа, че е време вече да се отворят очите ви – те са отворени. Изисква се да се махне само едно малко було, но за мнозина от вас това ще причини голям страх. Като влезете в духовния живот, в новия живот, както го наричам, неизбежно ще срещнете на пътя си едно огледало, в което ще видите и красивото, и грозното в себе си, и веднага ще се уплашите. Затова е нужно човек да бъде подготвен, иначе в него ще се яви скръб, че не е достоен за този път. В това огледало ще видите всички ваши минали съществувания, затова ще ви прекарат през един подготвителен път, дето ще видите друго огледало, а после, като ви приготвят, ще се натъкнете на страшното огледало. Ученици, които бързат много, като влязат в духовния живот, натъкват се именно на второто огледало и не издържат. Те падат, стават, докато най-после се отчаят и казват: „Тази работа не е за мен, аз съм много грешен човек“. И погледнеш, този човек хванал кривия път. Затова, влезеш ли в духовния живот, не бързай, чакай да се подготвиш, да се калиш добре и тогава, като видиш лицето си, ще знаеш вече, какво се изисква от теб да работиш. Това е една велика Истина. към беседата >>
15. Пробуждане съзнанието на ученика, СБ , София, 22.8.1927г.,
- Четвъртият ден е страшният ден, страшното число.
Вашето слънце, вашата месечина и вашите звезди трябва да изгреят! По този начин вие ще имате пособия, мерки, с които ще разбирате нещата. И в този смисъл всеки може да каже: „Господ създаде слънцето, месечината и звездите заради мене, за да определям дните, годините и времената в моя живот. Моят живот е една книга, върху която, с помощта на тия светила, ще описвам какъв е този живот, който Бог е създал. Времето на моя живот е определен акт, в който ще се отбелязва дали аз съм създал своята малка вселена, както Бог иска“. Четвъртият ден е страшният ден, страшното число. В този ден се появили човешкият ум и човешкото сърце. Някои от формите, които Бог създаде в този ден, се привлекли към ума, а някои – към сърцето. към беседата >>
- Да туриш кръста на гърба си, това е най-страшното нещо.
– „Ама аз искам поет да стана.“ – Духовно перо приготви ли си? – „Аз искам проповедник да стана.“ – Ти знаеш ли духовния език, с който трябва да говориш на хората? От това гледище, вие трябва да разбирате думите, които Христос казваше на своите ученици: „Ако не се отречете от себе си, от майка си, от баща си и не вдигнете кръста си и не тръгнете след мене, не можете да се наречете мои ученици“. Как мислите, ако Христос не се отрече от себе си, от своя живот, от майка си и баща си, от всичко в света и не вдигна кръста си, можеше ли да бъде образец за нас? „Тури кръста на гърба си и ме последвай“, казва Христос. Да туриш кръста на гърба си, това е най-страшното нещо. То значи да туриш на гърба си и доброто, и злото и да ги носиш. Кого да последваш? – Христа, т.е. Любовта. Когато отидеш да слушаш Христа, ти ще бъдеш такъв юнак, че ще вдигнеш на гърба си и злото, и доброто и ще можеш да ги носиш. Злото и доброто са в постоянна борба помежду си, понеже не могат да разрешат великата задача на живота. към беседата >>
16. Мнозина казваха, НБ , София, 4.9.1927г.,
- Които не знаят името Божие, те ще видят страшното лице на смъртта, те ще видят нейните остри ножове.
Не, смъртта с пари не се подкупна; веднъж смъртта е решила да вземе някого, никакви пари не са в състояние да отменят решението й. Смъртта отстъпва само при един случай. Кога? – Когато чуе да се произнесе името Божие. Ако болният при когото смъртта е дошла, чуе от неговата уста това име, тя отстъпва настрана с голямо уважение и казва: Нямам право да бутам този човек! Тогава болният вижда при себе си един светъл, красив ангел – другото лице на смъртта. Които не знаят името Божие, те ще видят страшното лице на смъртта, те ще видят нейните остри ножове. Смъртта не постъпва еднакво с всички хора. Страшно е да видите човек, надупчен от ножовете не смъртта! Тя вземе ножовете си, седне при умиращия, започва до боде и говори: Помниш ли, преди еди-колко си години, ти обра една бедна вдовица? Помниш ли, преди еди-колко си години изнасили една мома? Помниш ли когато уби майка си? към беседата >>
- За онзи, който не познава Истината, който не знае името Божие, друг закон има: ангелът на смъртта ще дойде при него, ще му покаже страшното си лице и ще почне да дупчи.
Псалмопевецът казва: „Като видя лицето Ти, душата ми ще се зарадва и развесели, ще живея в Господа”. Следователно, от днес поставете ново начало в живота си: Да търсите името Божие, да търсите своето име, да търсите името на своя ближен! Щом намерите тези три имена, вие сте вече на правия път, и каквото поискате от Бога, ще ви се даде. Тогава и бъдещето ще е в ръцете ви. Така е с праведния: каквото пожелае, Бог му дава. За онзи, който не познава Истината, който не знае името Божие, друг закон има: ангелът на смъртта ще дойде при него, ще му покаже страшното си лице и ще почне да дупчи. към беседата >>
17. Славата человеческа, НБ , София, 1.4.1928г.,
- Най страшното престъпление е да се снеме главата на човека.
Главата му спада към един свят, който не принадлежи на земята. Тя е устроена по съвсем други правила и закони от тия, които съществуват на земята. По никой начин човешката глава не може да се създаде при условията на земята. Ако се отреже главата на човека, невъзможно е вече да се създаде нова глава на земята. Някой казва: Защо да не снемем главата на еди-кого си? Най страшното престъпление е да се снеме главата на човека. Главата е създадена в Божествения свят още в далечното минало. За създаването й са работили разумни, гениални същества, каквито на земята не се срещат. При това, човешката глава е построена въз основа на ред математически и геометрически начала, каквито и най-способният математик на земята не може да направи. Тази геометрия, която се занимавала с устройството на човешката глава, се нарича Божествена геометрия. Тя борави със строго определени пропорции и форми, всяка от които представя строго определена величина, не само физическа, но още и сърдечна, и умствена. към беседата >>
18. Плащане и прощаване, ООК , София, 23.5.1928г.,
- Страшното се крие в буквата „В“.
При трите случая ще имате 3 различни резултата. Буквите в думата „любов“ ще ги произнасяте според мекотата и твърдостта на техните звукове. Звукът „Л“ е мек; звукът „Ю“ представлява отвор; звукът „Б“ затваря нещата; звукът „А“ е също отвор. Значи думата „любов“ има два отвора. Има нещо страшно в тази дума. Страшното се крие в буквата „В“. При изговаряне на буквата „В“, зъбите опират на долната устна. Това показва, че онзи, който не разбира Любовта, слага човека, когото обича, на устните си, между зъбите, и го ухапва. – Какво показва това? – Това показва, че във всяка дума има динамическа сила, която се проявява по един или по друг начин. Ако не се прояви по естествен път, тя ще произведе обратни резултати. към беседата >>
19. Постоянни и непостоянни величини, ООК , София, 21.11.1928г.,
- Страшното седи в това, че човек излива гнева си тъкмо там, дето няма никакво право.
Щом попадне в една анормална скръб, човек желае да отмъсти на онзи, когото той счита за външна причина на неговата скръб. Отмъщението в човека не е нищо друго, освен желание да се освободи от товара си, да го прехвърли на гърба на друг някой. - Кой ще бъде този човек? - Това ще бъде онзи, когото той мисли за виновник на своята скръб. Отмъщението, само по себе си, не е толкова страшно. Страшното седи в това, че човек излива гнева си тъкмо там, дето няма никакво право. Почти във всички случаи, отмъщението на хората не почива на реална основа. към беседата >>
20. Вързано и развързано, НБ , София, 31.3.1929г.,
- Като говоря така, онези, които не разбират законите, ще помислят, че жената е най-страшното, най-лошото същество в света.
Като говоря така, онези, които не разбират законите, ще помислят, че жената е най-страшното, най-лошото същество в света. – Каквато е жената, такъв е и мъжът. Има една поговорка, която изразява тази мисъл със следните думи: ”Търколило се гърнето, намерило си капака.” Това значи: каквото е гърнето, такъв ще бъде и капакът му. Злото не е нито в мъжа, нито в жената, то е извън човека. Ако злото беше в човека, имаше смисъл да се разисква върху него. Щом е вън от него, човек трябва да го познава, за да се предпази от него. към беседата >>
21. Азбуката на природата, МОК , София, 5.4.1929г.,
- – Това не е най-страшното.
Прилагане на знанието е нужно, а не само знание. Ще каже някой, че се намира в лишение: няма дрехи, обуща, шапка, пък и пари няма. Едно е нужно на човека – вътрешен мир. Щом има мир, той не се смущава от нищо. Той знае, че каквото му е нужно, ще го придобие – всяко нещо ще дойде на своето време. – Това не е най-страшното. Всички хора са умирали и умират гладни. Значи и ти ще умреш гладен. – Ще умра млад и зелен, без да съм си поживял. – Не си ти първият, който ще отидеш млад и зелен. Колко млади хора са отишли на онзи свят! към беседата >>
22. Той е реченият, НБ , София, 7.4.1929г.,
- – В какво седи страшното?
”Той е реченият от пророка Исайя.” – Той е реченият, за когото е казано, че ще ни покаже пътя, по който хората трябва да вървят и да се разбират. Казвате, че страшно ще бъде на онзи свят. – В какво седи страшното? Какво страшно има в това, че ще отидете при баща си? Какво страшно има в това, че ще отидете при братята и сестрите си? Какво страшно има в това, че ще отидете при ангелите и светиите? Докато сте на земята, тези същества изглеждат страшни, но като отидете на небето, между тях, те са много любезни и внимателни, говорят тихо, кротко, както се говори на души. Щом отидете между ангелите, първо ще ви угостят, без да ви питат, отде идете, от каква народност сте, как е името ви. към беседата >>
23. Голямото благо, НБ , София, 19.5.1929г.,
- Пък и парите не са най-страшното нещо в света.
Той взел кадилница и тръгнал от село в село, от град в град да кади, да накара хората да вярват в Бога. Като обикалял България, хората му давали пари. Този човек е бил на крив път. Преди всичко, с кадене работа не става. Димът от неговата кадилница не може да обърне хората към Бога. Пък и парите не са най-страшното нещо в света. Парите трябва да се впрегнат на работа, да станат слуги на човека, а не господари. С парите си богатият трябва да създава работа на сиромасите, а не да ги използува за обогатяването си. Като има слуга или слугиня, богатият има право да се ползува от труда им два часа сутрин, два часа след обед и два часа вечер. През останалите часове той трябва да ги освободи, да разполагат с времето си, както те разбират. Колцина могат да постъпят така? към беседата >>
24. Достоен, НБ , София, 9.6.1929г.,
- Най-страшното нещо за човека е изчезването му от света.
Аз взимам думата „работа" като най-възвишеното нещо в света. Ако не знае, как да работи, човек трябва да се труди. Ако не знае да се труди, той трябва да се мъчи. Ако не знае да се мъчи, той ще бъде осъден на смърт. Ако не знае, как да умира, най-после, той ще изчезне. Най-страшното нещо за човека е изчезването му от света. Да умре човек, не е толкова страшно, колкото да изчезне. Мнозина мислят, че като умре човек, всичко е свършено с него. – Не, със смъртта на човека не се свършва всичко. Когато търговец фалира, намира се в състояние на смърт: капитали няма, стоката му разграбват и разпродават, него изпъждат навън, гол и бос, измъчват го, затварят магазина му, унищожават името, фирмата му, но той все още остава да се мъчи, да изживява своята неразумност, своето неправилно разбиране и използване на живота. Това състояние на човека, когато душата му се намира при оскъдни средства за съществуване, когато изгубва всичко и от него остава само едно голо съзнание, само едни сухи кости, аз наричам смърт. към беседата >>
25. Разумни методи, ООК , София, 25.9.1929г.,
- Който има вяра, той може да мине и през най-страшното сражение на бойното поле и да излезе незасегнат.
Оттук то не се намалява изведнъж, но постепенно слиза надолу, докато изчезне. Щом се забележи този критичен процес, ние казваме, че настъпва освобождаване на човека. Някои хора се стряскат даже от най-малките си страдания, а въпреки това казват, че са вярващи. Каква е тази вяра, която допуща да се стряскаш от най-малкото страдание? Истинска вяра е тази, чрез която човек може да издържа и при най-големи мъчнотии и страдания. Който има вяра, той може да мине и през най-страшното сражение на бойното поле и да излезе незасегнат. Бог му е казал да мине през сражението, и той вярва и проявява послушание. Той минава и заминава, на никого нищо не казва и излиза неповреден. Той чува Божиите думи и ги изпълнява. Той има вътрешно убеждение, че съществува една сила в света, която управлява всички. При това положение той знае, че без волята Божия косъм няма да падне от главата му. към беседата >>
26. Вечното благовестие, НБ , София, 13.10.1929г.,
- Страшното е не само в това, че някога, в далечното минало, Ева, нашата прамайка, е сгрешила, но в това, че и до днес още нейните дъщери и синове не престават да вършат същия грях.
Като се говори за вината на евреите, това се отнася до всички народи, до всички хора на земята. Лесно е да се оправдава човек с евреите, както се оправдава и с Ева, като виновница за грехопадението на човечеството. Страшното е не само в това, че някога, в далечното минало, Ева, нашата прамайка, е сгрешила, но в това, че и до днес още нейните дъщери и синове не престават да вършат същия грях. И до днес още хората си служат с лъжата, както Ревека научи сина си – да излъже, за да получи благословение от баща си Исака; вместо по-големия си брат, Исав. Какво придоби Яков с това? Той получи благословението на баща си, но с това си навлече омразата на брата си, който се закани да му отмъсти, след смъртта на баща си. За да избегне гнева и отмъщението на брата си, Ревека посъветва Якова, да отиде при чичо си Лавана, докато премине гнева на брата му. Тук, Яков трябваше да работи, цели 14 години, за да вземе за жена своята възлюбена. към беседата >>
27. Функции на човешкия организъм / Природните функции на човека, МОК , София, 10.1.1930г.,
- Страшното е в смъртта.
Какво трябва да правите, за да се освободите от песимизма, от отрицателните състояния? Докато не знае, кои прозорци да отваря, как да проветрява къщата си, отде да влиза и излиза, човек всякога ще се натъква на противоречия и мъчнотии. Обаче, това не трябва да го плаши. Докато е на земята, противоречията са неизбежни. Няма нищо страшно в тях. Страшното е в смъртта. А това, че минал и минава през мъчнотии, не е страшно. Светът е море, през което всеки ще мине, но за да мине благополучно, трябва да бъде добър плувец. Докато сте млади, учете се да плувате, че като остареете, да ви е лесно. към беседата >>
28. Претръпване и претъпяване, ООК , София, 7.5.1930г.,
- Най-страшното, от което човек се плаши, ще дойде. (втори вариант)
Туй е, който разбира. Следователно сега не избягваме страданията, но да дойде възкресението в нашия живот. Във възкресението, то е красивото, което очакваме. Всички ще минете през страданията. Туй, от което някой път се страхувате, ще дойде. Най-страшното, от което човек се плаши, ще дойде. Може след една година, две, три, четири, пет, десет, петнадесет, двадесет, сто и двадесет години, но един ден ще дойде смъртта, ще похлопа. Ще кажеш: „Аз ида.“ Дали сега ще дойде смъртта, или не, нас не ни интересува. Ние се интересуваме в момента, в който ще дойде, да сме готови за онзи възвишен живот. към втори вариант >>
- Най-страшното страдание – смъртта, ще дойде за всички.
Господ наложи на Христа големи страдания, срещу които получи голямо благословение – възкресението. Отговорът на Христовата молитва донесе възкресението Му. Като знаете това, не се стремете да избягвате страданията, но понасяйте ги с благодарност, да получите възкресението. Това е красивото и великото, което всеки човек очаква. Всички ще минете през страдания. Най-страшното страдание – смъртта, ще дойде за всички. Рано или късно, всеки човек ще мине през смъртта. Кога ще дойде тя, не е важно. За човека е важно да бъде готов да я посрещне, че като дойде, да мине през нея и да придобие вечния живот. към беседата >>
29. Двата принципа, ООК , София, 11.6.1930г.,
- И при най-страшното положение да се намирате, къщата ви да отнемат, пак не се страхувайте.
– Обичам, Господи. – Обичат ли те? – Обичат ме, Господи. – Излез тогава навън. Това е една свещена формула, която постоянно трябва да носите със себе си. И при най-страшното положение да се намирате, къщата ви да отнемат, пак не се страхувайте. Да отнемат къщата ви, това значи, да отнемат тялото ви. Това е смъртта. Наистина, по-страшно нещо на земята от смъртта не съществува. Каквото да се случи в живота ви, бъдете вътрешно свободни. Знайте, че всеки момент сте на изпит, проверяват ви, обичате ли, обичат ли ви. към беседата >>
30. Морални правила / Правилно ядене - правилно служене, ООК , София, 2.7.1930г.,
- Най-страшното нещо в света е смъртта.
Някои мислят, че като умрат, всичко се свършва с тях. Не е така. Изпитанията и страданията следват човека и подир смъртта. Не е лесно да умре човек. Най-страшното нещо в света е смъртта. Когато беше в Гетсиманската градина, Христос се моли дълго време, и от напрежение кръв излезе от порите Му. Мнозина се запитват, как е възможно Христос, Син Божи, да изпадне в такова положение? Той сам казва за себе си: Имам власт да положа душата си, имам власт да я взема. Въпреки тези възможности, Христос мина през нечовешки страдания. Дойде в света, светът не Го прие. към беседата >>
31. Правилно отношение към числата, ООК , София, 12.11.1930г.,
- Страшното е, че сегашните женитби не са основани на любовта.
Той знае как да ги съчетае, кои хора си подхождат и т.н. Ако сегашните хора страдат в женитбите си, причината се крие в тяхното непослушание. Те се женят без съгласието на Бога. Ще кажете, че хората трябва да се обичат. Това е друг въпрос. Страшното е, че сегашните женитби не са основани на любовта. В желанието си да се ожени, човек е вложил някакви изопачени идеи. В сегашните женитби ще намерите всичко, но не и любов. Има женитби в света, които се крепят на любовта, но те са рядко. Някои мислят, че като се оженят, ще имат условия да се развиват. Това е заблуждение. към беседата >>
32. Разумното слово / Гладът – доброто – разумното слово, МОК , София, 23.1.1931г.,
- Под думата „раждане“, в широк смисъл, разбираме освобождаване на човека от най-страшното робство, от ограничителните условия на живота.
То трябва повторно да се роди по физически начин. Христос казва: „Ако се не роди човек изново, не може да влезе в Царството Божие“. На друго място в Писанието е казано: „Ако се не родите от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие“. Значи сегашният човек не е още дороден. Той трябва да се роди изново, от вода и Дух, за да се завърши процесът на неговото раждане. Под думата „раждане“, в широк смисъл, разбираме освобождаване на човека от най-страшното робство, от ограничителните условия на живота. Нероденият живее в небитието, в робство, а роденият – в битието, т.е. в свободата. Тогава каква е тази свобода, когато човек се ражда, влиза в битието, а се оплаква от ограниченията, в които живее? Как е възможно роденият в свобода да бъде несвободен? Ако човек не е свободен, това показва, че има нещо в него, което още е в небитието. към беседата >>
34. Хикс, игрек и зет, ООК , София, 29.4.1931г.,
- Ето защо, за да победи, човек трябва да постави великото срещу страшното, красивото срещу грозното, доброто срещу злото.
Каквито опити и да прави, най-после дяволът ще бъде победен. Затова българите казват: „Не се играе с огън“. Страшен е дяволът, велик е светията. Грозен е дяволът, красив е светията. Зъл е дяволът, добър е светията. Ето защо, за да победи, човек трябва да постави великото срещу страшното, красивото срещу грозното, доброто срещу злото. Само по този начин се уравновесяват силите в човека. Влезе ли една лоша мисъл в ума ви, не се борете с нея, но поставете доброто на пътя. Види ли доброто, тя се смекчава. Прилагайте доброто и красотата в живота си, като противодействащи сили на злото и на грозотата. Изгубите ли тия опорни точки в живота си, вие сами се излагате на големи нещастия. към беседата >>
35. Недоказани истини, СБ , РБ , 7-те езера, 22.7.1931г.,
- Аз нямам предвид вашите детински схващания за ада, нито пък средновековните схващания, според които адът е най-страшното място в света.
Сега, аз говоря само за онези от вас, които са кандидати за ада, но не и за небето. Казвате: „Ние мислим, че ще отидем на небето, а вие ни пращате в ада“. Тези са нови възгледи върху живота. Обаче, както вие разбирате нещата, в тях няма никаква философия, никакъв живот. Давид казва: „И в ада да отида, и там ще ме наставляваш“. Аз нямам предвид вашите детински схващания за ада, нито пък средновековните схващания, според които адът е най-страшното място в света. Едно трябва да знаете: ако Бог е в ада, и аз ще отида там; иначе кракът ми няма да стъпи там. Ако животът на Бога, ако Божията Любов, Мъдрост и Истина проникват в ада и го владеят, и аз ще отида там. Обаче, ако нито животът на Бога, нито Божията Любов, Мъдрост и Истина не са там, и моят крак няма да прекрачи прага на ада. към беседата >>
36. Да се облечете в новия човек, НБ , София, 4.10.1931г.,
- Във време на сраженията със сърбите главният офицер изпратил този войник да занесе някакво известие, но той трябвало да мине точно през линията, дето ставало най-страшното и ожесточено сражение.
Обаче един ден, във време на едно от заседанията, пада една граната и му отрязва единия крак. Както виждате, граната и в тила го намерила. Много офицери и полковници и на бойното поле остават живи, а много от тях и в тила измряха. Казвам: праведният можа да премине през куп гранати и да остане неувреден. Разправяше един офицер случай с един от техните войници. Във време на сраженията със сърбите главният офицер изпратил този войник да занесе някакво известие, но той трябвало да мине точно през линията, дето ставало най-страшното и ожесточено сражение. Този войник минавал през огън от куршуми, но нищо не го хващало. Той си минавал, като че ли нищо не става около него и си мислел за работата, която непременно трябвало да свърши. Той знаел, че ако не свърши работата си както трябва, ще бъде застрелян. От това се страхувал, а не от този огън от куршуми и гранати, които се сипели наоколо му. Вървял съсредоточен в мисълта си да занесе това известие точно навреме. към беседата >>
37. Първият предвестник / Първият предвестник! – Срамът предшественик и предпазител на най-малкия грях. Срамът и радостта!, МОК , София, 13.11.1931г.,
- Най-голямото, най-страшното сражение, което някога сте виждали! (втори вариант)
Ще кажеш, всичко изгубих, но победих. Като се откачиш от ръцете му, да знаеш, че си извоювал своята свобода. Ще наточиш ножа си като умираш. Ще туриш 10 ножа, когато се биеш! Че тъй, сражение е това! Най-голямото, най-страшното сражение, което някога сте виждали! Как са ви лъгали, че ще се мре. Не е така! И ако ти в това сражение можеш да победиш, ти си герой! И тогава като влезнеш в небето, ще те посрещнат, ще ти турят венец. На кого тургат венци? към втори вариант >>
- Смъртта е най-голямото, най-страшното сражение.
В тая борба един от двамата побеждава. Ако победи дяволът, човек умира и отива в ада; ако победи човекът, дяволът пропада. Човек казва: Победих, и отново живея! Сам извоювах свободата си. Ето защо, като умираш, извади ножа си и бъди готов за сражение. Смъртта е най-голямото, най-страшното сражение. Не мисли, че умираш, но че си повикан на сражение. Ако победиш, ще влезеш в небето, като герой. Ще ти турят венец на главата. Ако не победиш, никакъв венец няма да получиш. Ще погледнеш към раните си и ще се засрамиш. към беседата >>
39. От смърт в живот, НБ , София, 3.1.1932г.,
- Но страшното в доброто е, че то е свързано със злото.
Може да имате една мисъл в ума си, с която да затворите цялото съзнание. За пример, мислите да станете богат човек, но най-първо, знаете ли какво неща е богатството? Искате да станете учен човек, но най-първо, знаете ли какво нещо е ученост? Искате да станете добър човек, но вие най-първо не знаете какво нещо е доброто. Доброто, това е една от най-великите науки. Но страшното в доброто е, че то е свързано със злото. Онзи, който се занимава с доброто и злото, той трябва да бъде гениален човек. И злото е велика наука в света. Едната наука носи смърт, другата наука носи живот. Казва Моисей, че Бог тури на изпитание Адам. И досега всичките богослови много хубави трактати пишат. към беседата >>
40. Свободата / Свобода, МОК , София, 15.1.1932г.,
- Това е страшното в живота.
– Ще ви посрещнат с венци, но както посрещат агнетата за Гергьовден. Посрещат ги, заколят ги и им запалят една свещ. Истинският венец не е сух. Той не гори, както горят венците по главите на агнетата. И на Христа туриха венец, но Го заковаха на кръст. Това е страшното в живота. Казвате: Значи, страдания ни очакват! Не само вие ще страдате, но и малките деца ще страдат. Докато са малки, майката ги пази, храни и облича, грижи се за тях. Щом замине майката, те остават сами. Кой остава на нейно място? към беседата >>
41. Ще и не ще, СБ , РБ , 7-те езера, 6.8.1932г.,
- Това ми се видя най-страшното нещо в живота.
Най-после той се отчаял и решил да отиде в гората, да се самоубие. Като навлизал навътре в гората, насреща му излязла една голяма мечка и започнала да реве. Той се изплашил много и мислил да бяга, но мечката се спряла пред него и започнала да го плюе. От този момент треската му съвършено изчезнала, а с това заедно и животът му се осмислил. Той казвал: „Никога не бях виждал мечка да плюе. Това ми се видя най-страшното нещо в живота. Като се изправи онази мечка пред мене, че като започна да реве и да ме плюе, аз си мислих, че всеки момент ще ме разкъса. След това се обърна назад и продължи пътя си. Голям беше страхът, който изпитах, но поне треската ме остави“. Казвам: това са крайности в живота. В обикновения живот много рядко се случва, мечка да срещне човек и да го плюе. към беседата >>
42. Ценни мисли, НБ , София, 4.9.1932г.,
- Омразата, това е страшното!
" Не, не е страшна за мене. Тя е благословение. Страшна е сегашната безпътица, в която живеем. Имаш един приятел, който те обича, а утре те намрази и не иска да те види. Не иска да те срещне! Омразата, това е страшното! В името на Бога, онзи, който обича Бога, онзи, който обича Христа казва: "Ти си еретик, ти не обичаш Бога." А той обича Бога и с Господа се разговаря! Често много хора ми казват "Не си прав, когато проповядваш." Казвам: Искам да се поуча от вас. Какво е последното известие от Небето? Какво пишат последните вестници горе? "Че вестници в онзи свят има ли? към беседата >>
43. Петте области в човека, МОК , София, 16.9.1932г.,
- Най-страшното нещо в медицината е, когато се изучават болезнените състояния, не знаеш кой е прав, то е паталогия. (втори вариант)
Те са състояния, както когато някоя ръка се подуе. Гордостта е едно болезнено състояние. Когато ръката набъбне, тя има някакъв цирей, набъбне, иска да стане голяма, от това разширение ти усещаш една неприятност. Този, който има това разширение, навсякъде ще усеща обида, че не му дали място, и в дома да е, и син да е, и баща да е, навсякъде най-големи противоречия среща в живота си. Аз не искам да ви обръщам внимание на болезнените състояния, това е паталогия. Най-страшното нещо в медицината е, когато се изучават болезнените състояния, не знаеш кой е прав, то е паталогия. За мене и за вас правото е еднакво. към втори вариант >>
44. Духът дава живот, НБ , София, 8.1.1933г.,
- Страшното е в това, че учените хора още не разбират онова, което виждат. (втори вариант)
Това, което съществува в природата, съществува и в човешкия организъм. Следователно, трябва да се намери начин за основно проучване на човешкото общество. Например, преди 2000, 3000, 4000, 5000 години посветените от древността са познавали много по-добре човешкия организъм, отколкото сега го познават. Псалмопевецът казва: “Чудно и страшно съм сътворен Господи! ” Ако днес разглеждаме анатомически и физиологически човека, нищо страшно и чудно няма да видим. Страшното е в това, че учените хора още не разбират онова, което виждат. Казвате за някого, че е красив. Красотата представлява тънък пласт на човешкото лице, даже един милиметър не заема. Ако този пласт се изтрие, човешкото око се поврежда. При това още не се знае мястото на човешкия ум. Не знаем и мястото на човешкия дух. към втори вариант >>
45. Първото място, НБ , София, 5.2.1933г.,
- Страшното е когато не знаеш. (втори вариант)
това е завършен процес, първото място то е процес, който започва. Раждането на човека е първото място: смъртта или заминаването от този свят е последното място. Образува се кръг. Онзи. който не разбира вътрешните закони, ще се уплаши и ще каже: Как ще умре. Смъртта не е страшно нещо. Страшното е когато не знаеш. Да умреш, когато знаеш, е лесно, но да умреш когато не знаеш, то е мъчно. Ако знаеш, че твоите приятели ще те посрещнат добре, ще бъдеш спокоен, но ако знаеш, че там те очакват големи страдания, мъчения. ти ще се страхуваш. Това е последното място. Първото място изисква способност, сила. към втори вариант >>
- Смъртта не е страшно нещо, страшното е, когато не знаеш.
Онзи, който не разбира вътрешните закони, той ще се уплаши, той ще каже – как ще се мре. Смъртта не е страшно нещо, страшното е, когато не знаеш. Да умреш, когато знаеш, е лесно, но да умреш, когато не знаеш, то е мъчно. Ако знаеш, че твоите приятели ще те посрещнат – добре, но ако знаеш, че там те очакват големи страдания, мъчения – ти си нерешителен, то е последното място. Първото място изисква способност, сила. Всеки човек, който иска първото място, той трябва да бъде силен човек, умен човек. Това трябва да се тури като максима. към беседата >>
47. Красивите линии в природата, ООК , София, 12.7.1933г.,
- В онова, което не разбираме, онова страшното, великото, в тия звезди, които са далече, не знаем какво е тяхното предназначение, нито можем да имаме истинско понятие за слънцето, но туй, което не знаем, от него очакваме благо. (втори вариант)
Ти най-първо трябва да се учиш да вярваш в невъзможното. Кои са невъзможни работи. Те са необикновени работи. Необикновеното и невъзможното в света, то носи благото. Ами тази вселена, която ние не разбираме, туй благо, което не разбираме, всеки ден в него живеем. В онова, което не разбираме, онова страшното, великото, в тия звезди, които са далече, не знаем какво е тяхното предназначение, нито можем да имаме истинско понятие за слънцето, но туй, което не знаем, от него очакваме благо. Макар да не знаем за Слънцето, но от топлината и светлината на Слънцето ние се ползуваме, въпреки че не знаем нищо за Слънцето. към втори вариант >>
48. Усилни времена, НБ , София, 18.2.1934г.,
- Смъртта е най-страшното.
Казвате: „Трябва да се дадат жертви.“ Съгласен съм с това. Но ние даваме безразборно жертви, защото в един дом трябва да умре бащата, трябва да умре майката. И всички като умрат, какво ще се ползуват в този дом, кажете ми? Под думата „смърт“ в първоначалния език подразбирам: ще дойдат неестествени страдания за човешката душа, които ще я спънат в нейния правилен развой на развитието. Някой хванал един път, обратен на живота. Смъртта е най-страшното. Това е ограничение на човека от свободата. Ти си роб, нищо не може да вършиш. Смъртта казва: „Ще бъдеш осигурен.“ За да се освободи човек от туй робство, той трябва да изтърпява. Казвате: „Да умра, да се свърши всичко! “ Ако човек в смъртта умира, за да се освободи от смъртта, то е право. към беседата >>
49. И ще доведат всичките ви братя, НБ , София, 6.1.1935г.,
- Страшна е смъртта за онзи, който не я разбира, защото тя ще се представи пред него с най-страшното лице.
Ти ще започнеш да даваш от себе си. Какво лошо има в това да започнеш да даваш малка част от това, което учителите са ти дали? Значи със смъртта природата ни учи на онзи истински път да предадем, да нямаме страх. Нас ни е страх от смъртта понеже не разбираме какво нещо представлява. Страшна е смъртта за онзи, който не я разбира, за онзи, който я разбира, няма по-добро нещо от смъртта. Страшна е смъртта за онзи, който не я разбира, защото тя ще се представи пред него с най-страшното лице. Надали има по-страшно лице в света от това на смъртта, но надали има по-красиво лице от това на смъртта. Две неща има смъртта: Красиво и страшно лице.Красива е тя за онзи, който я разбира; страшно лице има тя за онзи, който не я разбира. Следователно братът, това е красивото лице на природата, сестрата, това е грозното, страшното лице на природата. Че е така виждаме по това, че в който дом влезе една мома, тя всичко разкъчква. С това аз искам да ви обясня обективно нещата. към беседата >>
- Следователно братът, това е красивото лице на природата, сестрата, това е грозното, страшното лице на природата.
Нас ни е страх от смъртта понеже не разбираме какво нещо представлява. Страшна е смъртта за онзи, който не я разбира, за онзи, който я разбира, няма по-добро нещо от смъртта. Страшна е смъртта за онзи, който не я разбира, защото тя ще се представи пред него с най-страшното лице. Надали има по-страшно лице в света от това на смъртта, но надали има по-красиво лице от това на смъртта. Две неща има смъртта: Красиво и страшно лице.Красива е тя за онзи, който я разбира; страшно лице има тя за онзи, който не я разбира. Следователно братът, това е красивото лице на природата, сестрата, това е грозното, страшното лице на природата. Че е така виждаме по това, че в който дом влезе една мома, тя всичко разкъчква. С това аз искам да ви обясня обективно нещата. Нямам нищо против момата, но тя е като кокошка: Дето влезе, взема това, онова, всичко разкъчква. Че разровила живота, че разкъчкала нещата – нищо от това. Тя разбърква всичко, което другите са наредили. към беседата >>
50. Благоприятната Господня година, НБ , София, 17.3.1935г.,
- Това е най-страшното състояние, което човек може да изживее.
Като изгубиш живота си пък, ще дойде смъртта. В живота изобщо няма никакво свършване на нещата. Някой дойде при мен и ми казва, че иска да умре, че нямало какво да го плашат с дяволи, че имало там мушкане с вили и т. н. Това са бабини деветини, аз съм човек свършил, образование имам, не мога да вярвам в тези неща. Не, аз няма да ти говоря за тези неща, но има друго нещо по-опасно, а то седи в следното: когато човек умре и съзнанието му не може да се отдели от тялото. Това е най-страшното състояние, което човек може да изживее. Ако лесно може човек да излезе от тялото си, както и да е, но ако не може да излезе, тогава е страшно. То е свидетел на целия процес на изгниване на тялото си. Частица по частица то се разлага и гние, а той не може да се освободи. – Чакай, не говори това. Възможно ли е това нещо? към беседата >>
52. Огънят на пречистването. Едно добро / Огън на пречистване, УС , София, 1.12.1935г.,
- Значи чудното и страшното не е в това, което гние и изчезва, а в онова, което вечно живее. (втори вариант)
Съвременният човек започва да живее и в духовното си тяло. Това показва, че той работи вече върху духовното си развитие. Той е дошъл на земята като велико училище, да изучава първо себе си, а после своя ближен. Казано е в Писанието за човека, че е чудно и страшно създаден. Същият този човек, който е чудно и страшно създаден, след смъртта си изгнива, нищо не остава от него. Значи чудното и страшното не е в това, което гние и изчезва, а в онова, което вечно живее. Никоя сила в света не е в състояние да го разруши. „Който приема свидетелството Негово, запечатал е, че Бог е истинен.“ (– 33-ти стих.) В Божията Истина се крие смисълът на живота. Който намери Истината, намира смисъла на живота и разбира, че той не е временен и преходен, но вечен. Опасно е да се говори на хората за вечния живот, за придобиване на добродетели. Те се обезсърчават, мислят, че нищо не са постигнали. към втори вариант >>
53. Едно ви трябва, ООК , София, 15.1.1936г.,
- Лошевината седи в това, че този човек, като е писал за тебе, е изпратил това във въздуха; страшното е там – и в другите, в горните светове е изпратил това, не само тук, на Земята.
Някой си нямал работа, нашарил там няколко реда – десетина-двайсет думи и ти като четеш, цяла експлозия става! Казвате: "Вестниците писали страшни работи! Отиде положението! Много лошо писали за нас! " В какво седи лошевината? Лошевината седи в това, че този човек, като е писал за тебе, е изпратил това във въздуха; страшното е там – и в другите, в горните светове е изпратил това, не само тук, на Земята. Но тогава, щом той е писал във вестниците, за когото и да е, веднага в невидимия свят се прави едно дознание – че на Земята се е явило нещо неестествено, и се образува цяла експедиция, за да изучат тая работа; и като намерят, че не е вярно това, което е написано, хващат онзи, който го е написал, и му казват: "Скоро да платиш разноските на експедицията! " към беседата >>
55. Както Бог мисли и прави, УС , София, 2.5.1937г.,
- И те са такива служители, ще дойде един ден, ще ви тури един юлар и ще те поведат нататък, дето ти не искаш и ако не приемеш Бога, тогава ще дойде страшното! (втори вариант)
Някой казва: Не ме интересува онзи свят. Като не те интересува онзи свят, ще дойде другия свят. Защото, ако не се интересуваш от Бога, дявола ще се интересува от вас. Защото, ако Господ не се интересува, дяволът се интересува за хората. И те са такива служители, ще дойде един ден, ще ви тури един юлар и ще те поведат нататък, дето ти не искаш и ако не приемеш Бога, тогава ще дойде страшното! Сега, вие мислите, че сте свободни, а не сте свободни. Де сте свободни, кажете ми? Аз съм виждал тук в събранието вие не може да се въздържате. Де е вашето търпение? Аз по някой път съм изпитвал на някого състоянието. към втори вариант >>
56. Реалното и идеалното, ООК , СБ , РБ , 7-те езера, 28.7.1937г.,
- Страшното е не само в това, че човек губи вярата си в Бога, но и Бог вече не му вярва.
Както банкерът губи парите си, така и човек може да изгуби своите красиви мисли и чувства. И каквото банкерът изпитва при загуба на парите си, същото изпитва всеки човек, когато изгуби едно свое красиво чувство или една своя светла мисъл. Няма по-страшно нещо в живота на човека от това, когато той се усъмни и изгуби вяра в своя най-добър приятел. Страшно е човек да изгуби вярата си! Докато е вярвал в Бога, докато е уповавал на Него, един ден той се намира пред пълно обезверяване – не вярва в Бога, не вярва в хората – в нищо не вярва. Страшното е не само в това, че човек губи вярата си в Бога, но и Бог вече не му вярва. Как ще му вярва, когато той престава да върши Неговата воля? Може ли при това положение да го считат свят човек? Не само Бог не му вярва, но и хората престават да му вярват. Да мисли човек, че при всички престъпления, които върши, Бог не трябва да изменя мнението си за него, той е на крив път. Бог държи в ума си мисълта, че ние сме излезли от Него, че по естество сме добри, но когато не вършим волята Му, когато се отклоняваме от Него, ние внасяме нещо чуждо в нашето естество, което Бог не признава за свое. към беседата >>
57. И не можаха на това да му отговорят, НБ , София, 14.11.1937г.,
- Страшното седи в неразбирането.
Като слезете на земята, вие харчите от него, докато го свършите. Щом се свърши житото, вие казвате: „Ще отидем сега при баща си да вземем още жито.“ Що е умирането? Умирането не е нищо друго, освен пълното изхарчване, изяждане и изпиване на благата, които Бог е дал на разположение на всеки човек. Като осиромашее, той казва: „Ще отида горе да взема пак някакви блага.“ Казвате: „Пак ще се преродим.“ Можете да се преродите след 5, 10, 20, 30 години. Няма нищо страшно в смъртта. Страшното седи в неразбирането. За да предпази хората от смъртта, Бог им казва: От това дърво няма да ядете нищо повече. Право ще мислите, право ще чувствувате, право ще постъпвате, право ще ядете. Така е казал Бог на Адама. Но след него дохожда другият и му казва: Няма да приемете нещата на вяра, без да ви се доказват. Всичко ще опитате, ще проверите, вярно ли е това, което ви се казва. към беседата >>
58. Няма нищо ново под слънцето, НБ , София, 23.1.1938г.,
- Соломон е казал: „Няма нищо ново под небето.“ Не, има нещо ново в човешкия организъм, което Соломон не е знаел, макар че Соломон е мъдрец и казва, че човек е чудно и страшно създаден, но той не знае в какво седи това чудното и страшното, с което човек е бил създаден.
Соломон е казал: „Няма нищо ново под небето.“ Не, има нещо ново в човешкия организъм, което Соломон не е знаел, макар че Соломон е мъдрец и казва, че човек е чудно и страшно създаден, но той не знае в какво седи това чудното и страшното, с което човек е бил създаден. Много хора живеят на земята, но те не могат да използуват това великото, което имат в себе си. Например, в човешкия мозък има отлично радио, с антените му, което говори, схваща нещата, но той не може да го използува. Когато в моретата става някаква катастрофа с някой параход, на милиони километра може да се съобщи с радиото мястото, дето става тази катастрофа и да дойде помощ навреме. Посредством радиото може да се съобщи за всяка катастрофа, която става в пространството някъде, далеч или близо. Така може да се помогне на хората. към беседата >>
61. Вам завещавам царството, НБ , София, 2.7.1939г.,
- Смъртта не е най-страшното нещо.
Когато умираш ти се струва, че цялата вселена се разрушава, че нищо не остава. Такъв мрак, такова страдание, което не си сънувал. И на сън не ти е идвало такова страдание и на ум не ти е идвало, такива страдания ще имате. Та по някой път хората пожелават смъртта. Има нещо по-страшно от смъртта. Смъртта не е най-страшното нещо. Човек като започне да страда в този свят, че не му върви, казва: „Да умра, че да се освободя веднъж.“ Значи, страданията, които има, са по-страшни от самата смърт. Смъртта вече е един завършен процес, страданието е един незавършен процес. към беседата >>
- Страшното в страданието е това, че не се свършва, край няма страданието.
Страшното в страданието е това, че не се свършва, край няма страданието. Смъртта считат, че като умре някой, свършва се, че смъртта е завършен процес. Казва: „Да умра, да се свърши всичко вече.“ Има една смърт, която човек сам трябва да си наложи. Той трябва да умре, за всичките свои съмнения, които има в душата си. Той трябва да умре за всички лошавини, които има в ума си. Той трябва да умре за всички глупости, които има в ума си. към беседата >>
62. Великото благо, УС , София, 24.3.1940г.,
- Да умреш, за да загубиш любовта, то е най-страшното нещо в света.
“ Въздиша, казва: „Замина си, умря.“ Казва: „Много бях радостен, когато тя беше жива, но сега тя си замина.“ Значи, тя е умряла, Господ умрял заради него. Реалността на живота, това е любовта. Когато любовта в тебе умре, загубваш смисъла. Казва: „Да умрем.“ Струва си човек да умре, за да се прояви любовта веднага. Но има една смърт, която трябва да избягваме. Да умреш, за да загубиш любовта, то е най-страшното нещо в света. Няма по-страшно нещо да умреш и да изгубиш любовта и няма по-хубаво нещо да умреш и да придобиеш любовта. Някой ми казва: „Искам да умра.“ – Как? Да умреш и да изгубиш любовта, или да умреш и да придобиеш любовта? Ако придобиеш любовта, то е най-голямото благо да умрете. Тогава бих желал всички да умрете и да придобиете любовта. към беседата >>
64. Стотникът, СБ , РБ , София, 4.8.1940г.,
- Ето защо, страшното в смъртта е колът, за който човек е свързан със земята.
Ето защо, страшното в смъртта е колът, за който човек е свързан със земята. Като умре, всички, които са свързани със същия кол, го теглят и той остава на едно и също място. Следователно, дойде ли часът за заминаването ви, скъсайте въжето, с което сте вързани за кола и тръгнете свободно на път. Като отиде човек на онзи свят, близките му го посрещат, радват му се, устройват му угощение. Вие питате защо вашият близък не се обажда от онзи свят. Как ще се обади? към беседата >>
65. Обикновен, талантлив и гениален, МОК , София, 21.3.1941г.,
- Да нямаш никакво съобщение, да нямаш никакъв грамофон – самотията – е най-страшното нещо.
Няма по-страшно нещо да останеш сам. Онези, които са чели книгата на онзи американски изследовател, капитан Бърд – той няколко месеца е бил самичък. Пак не е бил съвсем сам – имал грамофон, радио; предавали му сутрин и вечер, бил в съобщение. Да нямаш никакво съобщение, да нямаш никакъв грамофон – самотията – е най-страшното нещо. Когато човек не мисли, не чувства и не постъпва, това е самотия. Ако ти не чувстваш добре, то е самотия. Ако не мислиш, е самотия. Започваш да чувстваш в себе си едно голямо недоволство. Трудно е човек да чувства, да не чувстваш е по-лошо. към беседата >>
66. Самовъзпитание, ООК , София, 23.4.1941г.,
- То е най-страшното да те изядат. (втори вариант)
Ако не разцъфти, не завърже и не узрее – процесът е неправилен. Ако завърже и узрее, и няма кой да го яде – процесът не е правилен. Да цъфне добре, да завърже добре, да узрее добре и да се изяде. Затуй сме дошли на земята. Да цъфнем, да завържем, да узреем и да ни изядат. То е най-страшното да те изядат. То е Божествено благословение. Ти, като ядеш, се радваш, а като те ядат – не се радваш.Едни други като се ядем – то е Божественото. Едни други като се ядем – то ще бъде новото възпитание. Но при сегашните условия запомнете добре: Да цъфнеш добре, да завържеш добре, да узрееш добре и да ядеш добре. Храна чрез очите, храна чрез ушите, храна чрез носа, храна чрез устата, храна чрез ръката. към втори вариант >>
- То е най-страшното да те изѣдатъ.
Ако не разцъвти, не завърже и не узрѣе – процесътъ е неправиленъ. Ако завърже и узрѣе, и нѣма кой да го яде – процесътъ не е правиленъ. Да цъвне добре, да завърже добре, да узрѣе добре и да се изѣде. Затуй сме дошли на земята. Да цъвнемъ, да завържемъ, да узрѣемъ и да ни изѣдатъ. То е най-страшното да те изѣдатъ. То е Божествено благословение. Ти, като ядешъ, се радвашъ, а като те ядатъ – не се радвашъ. Едни други като се ядемъ – то е Божественото. Едни други като се ядемъ – то ще бѫде новото възпитание. Но при сегашнитѣ условия запомнете добре: Да цъвнешъ добре, да завържешъ добре, да узрѣешъ добре и да ядешъ добре. към беседата >>
67. Две състояния, ООК , София, 28.5.1941г.,
- Високопочитаеми”, че като го хване за врата, сега няма да представям страшното. (втори вариант)
Ще оставим тия (неща). Искам да мислите. Не искам да ви запознавам с дявола, вие сте запознати с него. Вие сте го видели облечен с цилиндър, с фрак*. При мъжете той се явява като красива дама, като ги погледне – поусмихне им се, казва: „Високоуважаеми господине, моите почитания. Високопочитаеми”, че като го хване за врата, сега няма да представям страшното. Когато дойдете при него, ще го поздравите. На дявола ще му дадете почитание. Няма да му казваш какъв е, не е твоя работа, че той изкушава този-онзи. Не е твоя работа, то е негова работа. Вие сте чудни. към втори вариант >>
- Високопочитаеми“, че като го хване за врата, сега нѣма да представямъ страшното.
Ще оставимъ тия (нѣща). Искамъ да мислите. Не искамъ да ви запознавамъ съ дявола, вие сте запознати съ него. Вие сте го видѣли облѣченъ съ цилиндъръ, съ фракъ. При мѫжете той се явява като красива дама, като ги погледне – поусмихне имъ се, казва: „Високоуважаеми господине, моитѣ почитания. Високопочитаеми“, че като го хване за врата, сега нѣма да представямъ страшното. Когато дойдете при него, ще го поздравите. На дявола ще му дадете почитание. Нѣма да му казвашъ какъвъ е, не е твоя работа, че той изкушава този-онзи. Не е твоя работа, то е негова работа. Вие сте чудни. към беседата >>
71. Неможко и можко, МОК , София, 16.10.1942г.,
- И там е страшното, че не може да живее, роди се умряло, ще го погребат.
За да си обясните работата, представете си, че сте в утробата на майка си и излизането оттам. Ако (осъзнаете) положението в утробата на майка си и положението в този свят, тогава ще разберете. Тук, на земята, сте в утробата на природата. Умирането – то е раждане. Сега, както тук някое дете може да се роди и да не живее, а да умре, така и човек може да умре и да не живее в другия свят. И там е страшното, че не може да живее, роди се умряло, ще го погребат. Вие казвате: Защо да умира това дете? За вас ви се вижда странно, защо човек умира, много естествено умира човек. Представете си, че аз не мога да пиша една буква, ще я залича. Тази буква умира; напиша същата буква; не съм я написал добре, пак умира буквата. И така, ще изтриват буквите, докато се науча да ги пиша хубаво. към беседата >>
73. Любов и безсмъртие / Смъртни и безмъртни, ООК , София, 17.11.1943г.,
- Страшното е, докато минеш митницата.
Много примери мога да ви дам за проява на Божията Любов, но не искам да употребявам Божието име напразно. Човек е обсипан с блага, и не се замисля, отде идат те. Вместо да благодари, той се отегчава от живота и казва: Остарях вече. Време е да замина за другия свят. Има ли нещо страшно в смъртта? Страшното е, докато минеш митницата. Митничарите ще те спрат, ще оберат всичко, което носиш. Както сме дошли на земята, така ще отидем на оня свят. Нищо земно не можем да вземем със себе си. Всичко, с което си разполагал на земята, е взето назаем. Ще оставиш земното и ще заминеш с празни ръце. към беседата >>