Намерени са 29 резултата от 11 беседи с точна фраза : 'Симон'.
1. Целувание не Ми даде / Целувание ми не даде, НБ , София, 8.1.1922г.,
- А тук, в къщата на Симон, има друг прием.
Официален прием лесно се извършва: заколва се някой угоен пуяк, да тежи поне 12 килограма; българинът, като го претегли и тежи 12 килограма, казва: „Угоен е този пуяк, от него би станала отлична чорба, а тъй, знаете какво нещо е мазничка пуешка чорба, с малко изцеден лимон, а джигерчето и воденичката му, тъй ситно нарязани в супата, та като ви падне по едно малко джигерче!...“ После този пуяк напълват вътре с ориз, стафиди, фъстъци, това-онова, опечен, зачервен, та като ти отрежат едно такова зачервено парче, ще кажеш: „Хайде, хаирлия да е, Христос е дошъл на земята“. Или най-малко ще опекат едно от тези малките, по 10–12 кг, прасета, които ги колят сега за Коледа, хубаво опечено, слагат го на масата с малко винце, всички да се нахранят затова, че Христос ни е посетил. Това е официалният прием – след това ще има речи и благодарности, че е благоволил да дойде. И от него ще има отговор, че са го приели добре. Предполагам това да е така, не казвам de facto. А тук, в къщата на Симон, има друг прием. Приели са го, без да му опекат прасенце, и нито целувки е имало, нито пък нозете му са измили, а са му дали един обикновен прием, какъвто евреите са могли да му дадат. към беседата >>
- Тя беше наела стая в къщата на Симон, който даваше банкет на Христа, и когато той дойде, тя непрестанно го целуваше.
Следователно мога да ви кажа, че Христос беше на гости у тази жена. Тя беше наела стая в къщата на Симон, който даваше банкет на Христа, и когато той дойде, тя непрестанно го целуваше. Тя постъпи според законите на Природата, по закона на цъфтенето, за да покаже, че спасението е там. Значи тя отвори душата си, тя отвори сърцето, ума и духа си, за да възприеме тези Божествени лъчи, и превърна се в едно цвете. Христос казва: „Понеже постъпи така умно, прощават се всички грехове, които е направила в миналото“. към беседата >>
- Христос се обръща към Симон, и му казва: „Ти целувание не Ми даде“.
Но ако тази жена целуне Христа, друго е. Кого е целувала? Ако запитате това цвете кого е целувало, ще ви каже: „Слънцето, слънцето съм целувало. Тъй както съм хубаво, слънцето ме е направило. Като съм целувало слънцето, всичките ми грехове се простиха, слънцето ме въздигна“. Христос се обръща към Симон, и му казва: „Ти целувание не Ми даде“. Този Симон е бил един културен човек като нас, съвременните. Като видял, че тази жена целува нозете на Христа, той си казал: „Този човек минава за пророк, за учител, който всичко знае, чист и свят е, а тук от толкова време една жена му целува краката, не знае ли той каква е тя? Аз да бях на негово място, 10 пъти досега щях да я изпъдя! “ И тогава Христос се обръща към него: „Симоне, имам да ти кажа нещо“. А той казва: „Учителю, речи! към беседата >>
- Този Симон е бил един културен човек като нас, съвременните.
Кого е целувала? Ако запитате това цвете кого е целувало, ще ви каже: „Слънцето, слънцето съм целувало. Тъй както съм хубаво, слънцето ме е направило. Като съм целувало слънцето, всичките ми грехове се простиха, слънцето ме въздигна“. Христос се обръща към Симон, и му казва: „Ти целувание не Ми даде“. Този Симон е бил един културен човек като нас, съвременните. Като видял, че тази жена целува нозете на Христа, той си казал: „Този човек минава за пророк, за учител, който всичко знае, чист и свят е, а тук от толкова време една жена му целува краката, не знае ли той каква е тя? Аз да бях на негово място, 10 пъти досега щях да я изпъдя! “ И тогава Христос се обръща към него: „Симоне, имам да ти кажа нещо“. А той казва: „Учителю, речи! “ – „Някой си заемодавец имаше двама длъжници: единият му бе длъжен 500 динара, а другият – 50.“ Числото 5 е, което преобладава тук. към беседата >>
- Та тази жена не целуна краката на Симон, а на Христа.
И тази жена предпочете да целуне прашните крака на Христа, а не чистите на онзи буржоа, защото Христос ходеше със сандали от кожа и без чорапи, с боси крака. Неговите крака бяха прашни. Та тази жена не целуна краката на Симон, а на Христа. Тя каза: „Господи, и ти си прашен и нечист, и аз. Аз ще ти измия краката, а ти и моето сърце“. И Христос отговорил: „Жено, речено-свършено“. И тя го стори. Сегашните учени казват: „Събрал ги тях, все такива невежи хора, не ги ли знаем кои са те? към беседата >>
3. Замъждѣло свѣщило / Замъждело свещило, НБ , София, 18.1.1925г.,
- При него често идвал един от учениците му, Симон Бели, който се влюбил в дъщерята Мария Блю, и един ден ѝ казва: „Ако ти действително ме любиш, ще ми направиш една услуга – ще ми дадеш тайно един от ръкописите на баща си, без да знае той това нещо. (втори вариант)
Често, малките неща в света стават причина да ни спъват в нашия вървеж. Вилмор, туй било псевдонимът на един писател, работил цели 20 години върху една своя научна теза. При него постоянно била дъщеря му Мария Блю. Той обичал дъщеря си, имал доверие в нея. Всички свои ръкописи заключвал, и ключът давал на дъщеря си да пази. При него често идвал един от учениците му, Симон Бели, който се влюбил в дъщерята Мария Блю, и един ден ѝ казва: „Ако ти действително ме любиш, ще ми направиш една услуга – ще ми дадеш тайно един от ръкописите на баща си, без да знае той това нещо. Аз ще го прочета само, надявам се той да хвърли светлина в моя ум върху известни въпроси.“ Тя се замисля и казва: „Не мога да направя това“ „Ама ти не ме обичаш тогава! “ – Обичам те. „Нали любовта казва, че трябва да се жертваме? “ Най-после тя се съгласява, дава му един от ръкописите. Ако ние се жертваме за един, за двама души, това любов ли е? към втори вариант >>
4. Призови Симона!, НБ , София, 16.10.1927г.,
- С какво се отличаваше Симон-Петър?
Те ще я преследват, тя ще се смалява, смалява, докато стане съвсем невидима; тогава те казват: Свърши се с нея! Няма защо повече да я преследваме. Значи, когато душата научи закона на смирението, тя дохожда на границата на възвишения свят, дето започва постепенно да се разширява и става светла душа. И Корнилий беше смирен човек, с вяра и знания. Той разполагаше със знанието, което съществуваше по това време, затова му се яви ангел и каза: „Призови Симона-Петра да ти каже истината"! С какво се отличаваше Симон-Петър? Той беше голям консерватор, не влизаше в дома на своите иноплеменници, като казваше: „На нас не е позволено да се съобщаваме с иноплеменниците си, но Бог ни показа, че всички хора, които имат любов в себе си, на които съзнанието е пробудено, са чада Божии, и не могат да се считат за иноплеменници". Казвам: човек трябва да има широки разбирания за нещата. Особено това се изисква от духовните хора. Те трябва да се отличават с широта, а не с тесногръдие. Т трябва да разглеждат явленията в живота и в природата не само по форма, буквално, но и по дух, по смисъл. към беседата >>
- " Когато Симон-Петър отиде при Корнилиа, той първо му заговори за Великата Божия Любов, като му каза, че първият закон, който човек трябва до знае е любовта към Бога.
„Призови Симона! " Когато Симон-Петър отиде при Корнилиа, той първо му заговори за Великата Божия Любов, като му каза, че първият закон, който човек трябва до знае е любовта към Бога. Щом дойде до този закон, човек трябва да е готов всичко да жертвува за Бога. Всеки трябва да си каже: Господи, готов съм да жертвувам своя ум, своето сърце, своята душа и своя дух заради Тебе! Като кажете това, Бог ще ви изпрати на работа, и както я свършите, Той ще я одобри, защото сте работили за Него и в Негово име. Щом не се съмнявате в Бога, и Той не се съмнява във вас. Щом Го любите, и Неговата Любов е неизменна към вас. към беседата >>
- " Симон-Петър ще ви говори отвътре.
И тъй, вярвайте в основната идея, която ангелът ви казва. Това значи: вярвайте в Божественото, което говори отвътре, а не чрез някакви външни внушения. Когато в ума ви дойде никаква светлина, ангелът казва; „Призови Симона! " Симон-Петър ще ви говори отвътре. Всеки трябва да има това дълбоко разбиране за нещата, за да не влезе в противоречие със себе си. Няма по-страшно нещо за човека от това, след като е повярвал и тръгнал веднъж в пътя, да се върне назад. За такъв човек Писанието препоръчва по-добре да си е седял на мястото. Тръгнеш ли веднъж в правия път, за нищо в света не се разколебавай да се върнеш назад. Каквото и да се случи, знай, че спасението ти е в този път. към беседата >>
5. Ще хвърля мрежата, НБ , София, 9.4.1928г.,
- Ние виждаме, как Симон – Петър, с изкуството си на рибар, цяла нощ е хвърлял мрежата си да лови риба, но нищо не уловил .
Другите, които живеят в постоянни несполуки, са смъртни. Първите се раждат, за да не умират. Вторите се раждат, за да умират. Който се е родил, за да умре, каквото и да прави, несполуките ще вървят след него като сенки. Колкото и да уважават хората такъв човек, щом умре, той губи вече всичкото им уважение. Ние виждаме, как Симон – Петър, с изкуството си на рибар, цяла нощ е хвърлял мрежата си да лови риба, но нищо не уловил . Рибите представят щастието, което Петър искал да улови, но не могъл. Цяла нощ хвърлял мрежата си да го улови, но не успял. Така правят и българските малджии. С години наред те търсят някъде заровено имане, но не могат да го намерят. Интересни са тези малджии. към беседата >>
6. Той дойде при Пилат, НБ , София, 20.5.1928г.,
- " Симон Петър му отговори: .„Господи, при кого да идем?
Мнозина от Неговите ученици, като чуха това, съблазниха се и рекоха: „Жестока е тая дума. Кой може да я слуша? " И казваше им Исус: „Затова ви рекох, че никой не може да дойде при мене, ако не му е дадено от Отца ми". От това мнозина от Неговите ученици се повърнаха назад и не ходеха с Него. Тогаз рече Исус на дванадесетте: „Дали искате и вие да си идете? " Симон Петър му отговори: .„Господи, при кого да идем? Ти имаш думи на живот вечен, и ние повярвахме и познахме, че Ти си Христос, Син на Бога живаго". Тогава Христос им каза: „Не разбирайте нещата буквално. Словото, което проповядвам, това е моята плът и кръв". към беседата >>
- Първата част на проповедта ще се отнася до думите: И отговори Симон Петър и рече.
И отговори Симон Петър и рече: „Ти си Христос, Син на Бога живаго! " Ако върху този стих говори някой евангелски проповедник, той ще раздели проповедта си на три части. Първата част на проповедта ще се отнася до думите: И отговори Симон Петър и рече. Втората част – върху думите: Ти си Христос. Третата част – върху думите: Син на Бога живаго. Симон , или Петър, за когото се говори в стиха, е един и същ човек, само че името му се мени. Това показва, че от Симон трябва да се превърне в Петър. Симон е материалният човек, който съзнава, че има нещо в него, което може да го направи човек, в пълния смисъл на думата. към беседата >>
- Симон , или Петър, за когото се говори в стиха, е един и същ човек, само че името му се мени.
И отговори Симон Петър и рече: „Ти си Христос, Син на Бога живаго! " Ако върху този стих говори някой евангелски проповедник, той ще раздели проповедта си на три части. Първата част на проповедта ще се отнася до думите: И отговори Симон Петър и рече. Втората част – върху думите: Ти си Христос. Третата част – върху думите: Син на Бога живаго. Симон , или Петър, за когото се говори в стиха, е един и същ човек, само че името му се мени. Това показва, че от Симон трябва да се превърне в Петър. Симон е материалният човек, който съзнава, че има нещо в него, което може да го направи човек, в пълния смисъл на думата. В първо време той обръща внимание повече на тялото си, яде и пие, расте и се развива, докато по-после започва да мисли, че от него може да стане нещо: учител може да стане, поет може да стане, художник може да стане, министър може да стане – каквото пожелае, може да стане. Това е човекът, това е Христос, Който може да преодолява мъчнотиите в живота. Ние взимаме думата „Христос" в обикновен смисъл. към беседата >>
- Това показва, че от Симон трябва да се превърне в Петър.
" Ако върху този стих говори някой евангелски проповедник, той ще раздели проповедта си на три части. Първата част на проповедта ще се отнася до думите: И отговори Симон Петър и рече. Втората част – върху думите: Ти си Христос. Третата част – върху думите: Син на Бога живаго. Симон , или Петър, за когото се говори в стиха, е един и същ човек, само че името му се мени. Това показва, че от Симон трябва да се превърне в Петър. Симон е материалният човек, който съзнава, че има нещо в него, което може да го направи човек, в пълния смисъл на думата. В първо време той обръща внимание повече на тялото си, яде и пие, расте и се развива, докато по-после започва да мисли, че от него може да стане нещо: учител може да стане, поет може да стане, художник може да стане, министър може да стане – каквото пожелае, може да стане. Това е човекът, това е Христос, Който може да преодолява мъчнотиите в живота. Ние взимаме думата „Христос" в обикновен смисъл. Под думите „Син на Бога живаго" се разбира същината на нещата, която никога не се мени. към беседата >>
- Симон е материалният човек, който съзнава, че има нещо в него, което може да го направи човек, в пълния смисъл на думата.
Първата част на проповедта ще се отнася до думите: И отговори Симон Петър и рече. Втората част – върху думите: Ти си Христос. Третата част – върху думите: Син на Бога живаго. Симон , или Петър, за когото се говори в стиха, е един и същ човек, само че името му се мени. Това показва, че от Симон трябва да се превърне в Петър. Симон е материалният човек, който съзнава, че има нещо в него, което може да го направи човек, в пълния смисъл на думата. В първо време той обръща внимание повече на тялото си, яде и пие, расте и се развива, докато по-после започва да мисли, че от него може да стане нещо: учител може да стане, поет може да стане, художник може да стане, министър може да стане – каквото пожелае, може да стане. Това е човекът, това е Христос, Който може да преодолява мъчнотиите в живота. Ние взимаме думата „Христос" в обикновен смисъл. Под думите „Син на Бога живаго" се разбира същината на нещата, която никога не се мени. Който няма тази същина в себе си, той не може да бъде нито Петър, нито Христос, нито Син на Бога живаго. към беседата >>
- Всеки от вас е Симон Петър, облечен в плът и кръв.
Той може да бъде човек. И затова казваме, че хората са Божествени деца, изпратени на земята за изпитания. Те са изпратени като деца, с цел да не се събужда в тях съзнание за Божествения им произход и да създават нещастия на цялата вселена. При изпращането на тия деца от невидимия свят, майките и бащите им са казали, да им дадат лопати, мотики, да ги впрегнат на работа. Те трябва да работят! Всеки от вас е Симон Петър, облечен в плът и кръв. Какво е твоето произхождение, ще оставиш настрана. Ти си дошъл на физическия свят и трябва да работиш. Ако кажеш, че не искаш да живееш, това е друг въпрос. Можеш да не искаш да живееш на земята, можеш и да живееш – свободен си, но кога? Свободен си бил, преди да си слязъл на земята, но веднъж си слязъл, сега вече ще живееш и ще работиш. към беседата >>
- Той трябва да разбере, че едновременно е и Симон Петър, и Христос, и Син на Бога живаго.
Казвам: правата мисъл е магическата пръчица в живота на човека. Човек е само онзи, който мисли право. Когато дойде правата мисъл и смени всички отрицателни състояния в положителни, това е човекът. И затова, когато някой каже, че е човек, отрицателните му състояния веднага трябва да се превърнат в положителни, и противоречията му да изчезнат. Всичко криво в човека трябва да се изправи! Той трябва да разбере, че едновременно е и Симон Петър, и Христос, и Син на Бога живаго. Такова нещо е правата мисъл. Ако един талантлив човек вземе мотика в ръка и отиде да копае лозето на някой богат човек, и през всичкото време роптае, че не е за тази работа, че трябва да стане поет, писател, той не е разбрал смисъла на тази мотика. Мотиката му е дадена, за да може чрез нея да се запознае с този богат, но добър човек. В дадения случай, любовта на богатия човек е за предпочитане пред перото на някой поет, което може да го скара с най-добрия му приятел. В този случай, дръж мотиката, а не перото. към беседата >>
- Това значи да мине човек третото посвещение, да бъде едновременно и Симон Петър, и Христос, и Син Божи.
Те се трупат около него и го докарват до ужас. Той настръхва от страх и се обръща към Бога с молба, да го освободи от тия неприятели. Не, докато не им прости, той няма да се освободи от тях. Той трябва да ги погледне спокойно, с любов и да каже: Заради Бога прощавам на всички. Тогава Бог ще вземе четката и ще заличи всички тия спомени. Това значи да мине човек третото посвещение, да бъде едновременно и Симон Петър, и Христос, и Син Божи. Щом станете Син на Бога живаго, веднага ще се намерите пред четвъртото посвещение, и около вас ще се съберат само ония, които ви обичат. Вие ще си подавате взаимно ръка и ще заживеете братски. Само по този начин животът ви ще се осмисли. Без да сте минали третото посвещение, каквато магия и да учите, каквато наука и да прилагате, нищо няма да придобиете. Да простите – в това се заключава истинската магия, истинската наука. към беседата >>
8. Право си отсъдил, МС , София, 12.7.1930г.,
- Пред голямо противоречие се намeри един от фарисеите, Симон, в дома на когото влезе Христос, като видя, че жена грешница дойде в неговия дом и започна да облива нозете Христови със сълзи, като ги изтриваше с космите на главата си, целуваше ги и ги мажеше с миро.
Пред голямо противоречие се намeри един от фарисеите, Симон, в дома на когото влезе Христос, като видя, че жена грешница дойде в неговия дом и започна да облива нозете Христови със сълзи, като ги изтриваше с космите на главата си, целуваше ги и ги мажеше с миро. Като видя това, Симон рече в себе си: „Този, ако беше пророк, щеше да знае, коя и каква е жената, която се допира до Него, че е грешница." (–39 ст.). Отговори Исус и рече му: „Симоне, имам нещо да ти река." А той казва: „Учителю, кажи! " (– 40 ст.) И разказа му тогава Христос притчата за заемодавеца, който имаше двама длъжници: единият бе длъжен 500 динарии, а другият – 50. И понеже нямаха да му платят, прости им и на двамата. И тьй, кажи ми, кой от тях ще го възлюби повече? към беседата >>
- Като видя това, Симон рече в себе си: „Този, ако беше пророк, щеше да знае, коя и каква е жената, която се допира до Него, че е грешница." (–39 ст.).
Пред голямо противоречие се намeри един от фарисеите, Симон, в дома на когото влезе Христос, като видя, че жена грешница дойде в неговия дом и започна да облива нозете Христови със сълзи, като ги изтриваше с космите на главата си, целуваше ги и ги мажеше с миро. Като видя това, Симон рече в себе си: „Този, ако беше пророк, щеше да знае, коя и каква е жената, която се допира до Него, че е грешница." (–39 ст.). Отговори Исус и рече му: „Симоне, имам нещо да ти река." А той казва: „Учителю, кажи! " (– 40 ст.) И разказа му тогава Христос притчата за заемодавеца, който имаше двама длъжници: единият бе длъжен 500 динарии, а другият – 50. И понеже нямаха да му платят, прости им и на двамата. И тьй, кажи ми, кой от тях ще го възлюби повече? Отговори Симон: „Мисля, че онзи, комуто е оставил повечето." Исус му рече: „Право си отсъдил." (– 41, 42, 43 ст.). към беседата >>
- Отговори Симон: „Мисля, че онзи, комуто е оставил повечето." Исус му рече: „Право си отсъдил." (– 41, 42, 43 ст.).
Като видя това, Симон рече в себе си: „Този, ако беше пророк, щеше да знае, коя и каква е жената, която се допира до Него, че е грешница." (–39 ст.). Отговори Исус и рече му: „Симоне, имам нещо да ти река." А той казва: „Учителю, кажи! " (– 40 ст.) И разказа му тогава Христос притчата за заемодавеца, който имаше двама длъжници: единият бе длъжен 500 динарии, а другият – 50. И понеже нямаха да му платят, прости им и на двамата. И тьй, кажи ми, кой от тях ще го възлюби повече? Отговори Симон: „Мисля, че онзи, комуто е оставил повечето." Исус му рече: „Право си отсъдил." (– 41, 42, 43 ст.). към беседата >>
11. Иди си с миром, НБ , София, 25.12.1938г.,
- “ Симон, един от тогавашните благородници,запита Христос: „Защо се занимаваш с тази жена?
Христос казва на жената: „Иди си с миром! “ Симон, един от тогавашните благородници,запита Христос: „Защо се занимаваш с тази жена? “ Той считаше, че е унизително човек да се занимава с една паднала жена. Но Христос му отговори: „Тази жена спечели повече отколкото ти.“ Който се занимава със слънцето, наистина ще почернее, ще поизгори малко, но печалбата ще бъде по-голяма, отколкото загубата. Под черния пласт ще се образува една здрава кожа. Значи, да се пече човек на слънце не само, че не е лошо, както някои си мислят, но даже е здравословно. Като дойдат до мисълта за Бога, хората се натъкват на едно механическо разбиране. към беседата >>