Намерени са 108 резултата от 59 беседи с точна фраза : 'Рим'.
1. Протоколи от годишната среща на Веригата 1912 г. Велико Търново, СБ , В.Търново, 6.9.1912г.,
- Вие не сте били по-напред в този народ, а сте били в Египет, ходили сте с евреите през пустинята, ходили сте в Ханаан, преминали сте в Гърция, Рим, а след това озовавате се между славяните.
Сегашните свещеници, които работят между българския народ, те са тоже ваши ученици. Понеже не сте изпълнили своята длъжност, Господ ви не дава да сте свещеници, а сте турени настрана, за да видите как и какво работят свещениците. Преди шест хиляди години вие сте били в Египет, гдето сте учили Египетската мъдрост; пратили са ви в този народ, за да го подигнете, но понеже не сте изпълнили своята длъжност,изпортили сте я, затова ви сформироват в тази Верига, за да изправите своите погрешки. Вие сте се провинили и в непослушание. Някои работи сте изпълнили много добре, но някои не сте и затова сега сте турени в положение да ги изпълните. Вие не сте били по-напред в този народ, а сте били в Египет, ходили сте с евреите през пустинята, ходили сте в Ханаан, преминали сте в Гърция, Рим, а след това озовавате се между славяните. Разбира се, пак ще кажа: много от вашите длъжности сте изпълнили, а много не. Най-после Братството ви изпраща между тоз народ, за да го подигнете. Всички вие почти, след като свършите работата си между славянството, ще отидете в Америка, обаче всичко това ще бъде подир хиляди години, когато настане седмата раса. към беседата >>
- От Гърция, след завладяването й, когато Римската империя е влязла в своя разгар, вие сте отишли в Рим, гдето сте влезли в съприкосновение с Християнското течение, от което сте получили знание.
Това Братство не всякога дава важно задължение на своите членове и затова те може да прекарат много прераждания на земята, без обаче да се забелязват, а чак след това им дават важни служби. Вие сте имали три важни задължения, три пъти ви е изпращало (Братството): веднъж сте изпращани в Палестина — първия път. Там, понеже сте срещнали съпротивление от еврейския народ, който е доста материалистичен, вие сте приминали във Вавилон, за да се учите на магията, т.е. на тогавашната вавилонска мъдрост. Втория път сте пращани в Гърция, при появяването на нейната култура. От Гърция, след завладяването й, когато Римската империя е влязла в своя разгар, вие сте отишли в Рим, гдето сте влезли в съприкосновение с Християнското течение, от което сте получили знание. Възприели сте Християнството, след което сте били изпратени между славяните, които тогава са се наричали „народите на многото езици“. Сега се пращате на работа тук, но не сте могли да приложите вашите знания, а напротив, резултатът на вашите знания е дал противоположен плод. Да, вие сте били свещеници с разни звания и сте пребивавали между българския народ в един дълъг период, само че вие сте само една част от мнозинството. към беседата >>
- Казах, че в Египет сте били преди шест хиляди години и аз ще ви дам даже и датите, когато сте прибивавали във Вавилон, Рим, Сирия и пр., но това ще сторя по-после.
Прочее, аз искам да се избягнат всякакви недоразумения и желая да настъпи обединение между братята; да ме слушате и тогава зад себе си ще имате една велика сила, което подига света. Христос е име колективно и представлява множества, които християните изчисляват с „тисящи на тисящи и тми на тми“, което значи сто милиона, а стоте е число на ангелите и представлява съвършенството. Един милион от тия сто милиона, които са с Христа, са въплотени в човешка форма. Казах, че в Египет сте били преди шест хиляди години и аз ще ви дам даже и датите, когато сте прибивавали във Вавилон, Рим, Сирия и пр., но това ще сторя по-после. към беседата >>
2. Обсадно положение, ИБ , , 6.10.1912г.,
- После, не бива, грешка ще е да си внушавате, че България може да стане една велика държава, защото, като четем историята, питам аз где са Персия, Рим и пр.?
После, не бива, грешка ще е да си внушавате, че България може да стане една велика държава, защото, като четем историята, питам аз где са Персия, Рим и пр.? Не бяха ли и те велики държави? Та, ако България със своето бъдещо величие иска да прослави името Божие, тогава ще има благоволението свише. Ако Небето не е с един народ, напразно е всичката негова сила и войска. На такъв народ трябва един ум, а този ум е Господ и ако ний отиваме с Неговия план, трябва да положим всичко, за да запазим този народ от опиянение. към беседата >>
3. Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново, СБ , В.Търново, 23.8.1914г.,
- Сега, за да не пострадат и българите, за да не се повтори и с тях историята, както що стана с евреите, които знаем, че страдаха от Вавилон, Рим, Филипа и прочее, за да стане правилно развитието на българите, то Пентограмът има знакове, от които явствува (обяснява ги), че невидимият свят пази равновесие.
От съвременните народи, англичаните на кои уподобявате? Местността на Балканския полуостров заема същото положение, както е Палестина, само че планините в полуострова отиват към изток, докато в Палестина отиват другояче. И както евреите бяха упорит и своенравен народ, така са и българите – има чудно сродство на духовете. Сега, за да не пострадат и българите, за да не се повтори и с тях историята, както що стана с евреите, които знаем, че страдаха от Вавилон, Рим, Филипа и прочее, за да стане правилно развитието на българите, то Пентограмът има знакове, от които явствува (обяснява ги), че невидимият свят пази равновесие. Самата картина на Пентограма говори (и който има разбирането, нека схваща): Христос иде, за да се прояви по-осезателно. към беседата >>
4. Съборна среща в Търново, ИБ , В.Търново, 31.8.1914г.,
- Сега, за да не пострадат българите, за да не се повтори и с тях историята, както що стана с евреите, които знаем, че страдаха от Вавилон и Рим и прочее, и за да може да стане правилно тяхното развитие, то в пентаграма има знакове, от които става явно, че невидимият свят пази равновесие.
Местоположението на Балканския полуостров е както Палестина, само че планините в полуострова отиват на изток, когато в Палестина отиват другояче. И както евреите бяха упорит и своенравен народ, така са и българите - има чудно сродство на духовете. Сега, за да не пострадат българите, за да не се повтори и с тях историята, както що стана с евреите, които знаем, че страдаха от Вавилон и Рим и прочее, и за да може да стане правилно тяхното развитие, то в пентаграма има знакове, от които става явно, че невидимият свят пази равновесие. Самата картина на пентаграма говори и който има разбирането, нека схваща! Христос идва, за да се изяви по-осезателно. Важните години са. 1911, 1912, 1913, 1914 и 1915 година. Към края на 1915 година ще станат боеве, но възможно е този период да се съкрати до известно време, но крайният предел е този. към беседата >>
5. Фарисей и Митар, НБ , София, 18.10.1914г.,
- Тази цивилизация, дето хората се отличават по форма, по външност, по етикеция, се е родила в далечното минало на Египет, Индия, Вавилон, Китай, Персия, Юдея, Гърция, Рим.
В тия думи има дълбок смисъл, и който ги е проумял, се е домогнал до великия закон на човешкото благо. Съвременните зоолози изучават животните и са дали на света много ценни работи, но никой още не е проучил дълбоките причини, които ги създават; така: защо, например, някои имат рога, а други не; защо някои се влекат, а други ходят на четири крака; защо някои ядат месо, а други пасат трева; защо са лишени от човешката интелигентност. А за това има дълбоки и основни причини, то не е така произволно, както може някой да помисли. Когато хората разберат тия дълбоки причини, ще дойдат до тази разумна философия, върху която ще се съгради бъдещият строй на обществото – „зората на новата цивилизация“. Цялата съвременна цивилизация почива върху възгледите на фарисея – тя е фарисейска цивилизация. Тази цивилизация, дето хората се отличават по форма, по външност, по етикеция, се е родила в далечното минало на Египет, Индия, Вавилон, Китай, Персия, Юдея, Гърция, Рим. Тя е днес и в Европа облечена в красива християнска мантия. Не казвам, че тя в своите основи е нещо лошо, но казвам, че формата всякога трябва да има в себе си известно съдържание; вън от това формата си остава една проста черупка, в която могат да живеят само паразити. Казват: „Той има чудни очи“. – Та що от това? – „Красиви са.“ – В какво се състои тяхната красота? към беседата >>
- Подкарал ни като ято, не знае, че нашите прадеди освободиха едно време Рим“.
Вие осъждате някой път фарисеите – „Те са неискрени хора“, но знаете ли, че вие, които осъждате фарисеите, сте съвременните фарисеи? Извадете поука за себе си от характера на този фарисей, да нямате неговите лоши черти, или ако ги имате, да ги изкорените, да не вървите из пътя на негативния живот. Какво са имали дядо ви, баба ви, баща ви, майка ви, това нищо няма да ви ползва. Знаете приказката за гъските, които някой карал към града. Гъските рекли на пътника: „Какво безобразие от този господин! Подкарал ни като ято, не знае, че нашите прадеди освободиха едно време Рим“. – „А вие какво направихте? “, казал пътникът. – „Нищо.“ – „Тогава вие сте достойни, за да се варите в гърне.“ Дядо ви, баща ви били такива високи, благородни хора, но вие какво сте? Нямаш благороден характер – придобий го. Дядо ти, баща ти може да са ти оставили известен капитал, но ти можеш да го опропастиш, изгубиш. към беседата >>
6. Спаси ни, НБ , София, 17.12.1916г.,
- ” Натоварил Тит всичкото богатство на корабите си и тръгнал за Рим.
Христос спи в лодката, но бурята, плачът на хората, ще Го събудят. И когато Той се събуди, войната ще престане. Христос ще вдигне ръцете си, бурята ще престане, моретата ще утихнат и лодката ще излезе на другия бряг. Ще ви приведа един пример, за да направя мисълта си по-ясна. Римският военачалник Тит, след като покорил Йерусалим, влязъл в храма, задигнал всичкото му богатство, повдигнал златната плащаница, която покривала кивота, извадил пергамента, на който били написани Мойсеевите заповеди, и казал: “Къде е еврейският Бог, нека покаже силата си тук! ” Натоварил Тит всичкото богатство на корабите си и тръгнал за Рим. Първоначално времето било много хубаво, но насред пътя се явила голяма морска буря, корабите започнали заплашително да се наклоняват насам-натам. Тит скръцнал със зъби и казал: “Еврейският бог е силен само по море, и фараоновите слуги по море измряха, но нека този Господ се опита да се бори с мен по суша! ” Бурята утихнала, времето се оправило и Тит забелязал, че небето просветнало и се чул глас: “Нищожни червею, ще Ме познаеш! ” Тит слязъл на суша, въодушевен, че се избавил, и си казал: “Къде е еврейският бог? ” Тръгнал той към Рим, но по пътя един комар му влязъл в носа, оттам проникнал до мозъка му и започнал да му причинявала големи безпокойства. към беседата >>
- ” Тръгнал той към Рим, но по пътя един комар му влязъл в носа, оттам проникнал до мозъка му и започнал да му причинявала големи безпокойства.
” Натоварил Тит всичкото богатство на корабите си и тръгнал за Рим. Първоначално времето било много хубаво, но насред пътя се явила голяма морска буря, корабите започнали заплашително да се наклоняват насам-натам. Тит скръцнал със зъби и казал: “Еврейският бог е силен само по море, и фараоновите слуги по море измряха, но нека този Господ се опита да се бори с мен по суша! ” Бурята утихнала, времето се оправило и Тит забелязал, че небето просветнало и се чул глас: “Нищожни червею, ще Ме познаеш! ” Тит слязъл на суша, въодушевен, че се избавил, и си казал: “Къде е еврейският бог? ” Тръгнал той към Рим, но по пътя един комар му влязъл в носа, оттам проникнал до мозъка му и започнал да му причинявала големи безпокойства. Така продължило цели седем години и никой лекар не могъл да му помогне. Един ден, когато минавал покрай една ковачница, ковачите чукали върху наковалнята така силно, че комарът се уплашил и престанал да го безпокои. Тогава Тит извикал ковачите и ги настанил в двора си, та като удрят върху наковалнята да плашат комара. Обаче, той привикнал и на този звук и продължил да го безпокои... към беседата >>
7. Погледна Петра, НБ , София, 18.8.1918г.,
- Оттук той бил изпратен в Рим, с условие да води преговори за сключване на мира и да се върне обратно в Картаген.
Щом чуят петела, съвестта им се пробужда, те съзнават, че не са издържали на обещанията си и започват горко да плачат. Историята е пълна с такива примери. Галилей, например, е бил подложен на големи изпитания. Изправен пред инквизицията, трябвало да се откаже от убеждението си. От страх от наказание, той отрече своята идея, но щом го освободиха, каза: "Все пак Земята се върти." През времето на втората Пуническа война между картагенците и римляните, един римски патриций, на име Регул, бил хванат в плен и задържан в Картаген. Оттук той бил изпратен в Рим, с условие да води преговори за сключване на мира и да се върне обратно в Картаген. Регул дал обещание, че ще изпълни условието им, но като отишъл в Рим, вместо да преговаря за мир, той настоявал да се продължи войната. Той изпълнил само обещанието да се върне в Картаген, дето го очаквала явна смърт. към беседата >>
- Регул дал обещание, че ще изпълни условието им, но като отишъл в Рим, вместо да преговаря за мир, той настоявал да се продължи войната.
Историята е пълна с такива примери. Галилей, например, е бил подложен на големи изпитания. Изправен пред инквизицията, трябвало да се откаже от убеждението си. От страх от наказание, той отрече своята идея, но щом го освободиха, каза: "Все пак Земята се върти." През времето на втората Пуническа война между картагенците и римляните, един римски патриций, на име Регул, бил хванат в плен и задържан в Картаген. Оттук той бил изпратен в Рим, с условие да води преговори за сключване на мира и да се върне обратно в Картаген. Регул дал обещание, че ще изпълни условието им, но като отишъл в Рим, вместо да преговаря за мир, той настоявал да се продължи войната. Той изпълнил само обещанието да се върне в Картаген, дето го очаквала явна смърт. към беседата >>
8. Детето растеше, НБ , София, 30.3.1919г.,
- Например, когато Тит е превземал Рим, 60 000 евреи са били разпънати на кръст.
Това учение ги разколеба, те се усъмниха в думите на Господа и пристъпиха Неговата заповед. След това Бог ги потърси, да Му докажат защо Неговото учение не е вярно и ги изпъди от рая, да отидат в света, там да се учат. Евреите пък казваха, че учението на Христа не е право. Христос ги извика да му докажат това. Наистина, като четете историята на евреите, виждате, че те са минали през такива страдания, каквито не са очаквали. Например, когато Тит е превземал Рим, 60 000 евреи са били разпънати на кръст. По този начин трябвало евреите да докажат, че Христовото учение не е право. Днес и българското духовенство, заедно с учени и философи казват, че учението, което проповядвам не е вярно. Нека знаят, че и с тях ще стане същото, както с евреите. И те ще бъдат повикани отгоре, да дадат доклад, в който да изкажат мнението си. Ще ми възразят, че и мене ще викат горе. към беседата >>
12. Пробуждане на колективното съзнание, СБ , В.Търново, 19.8.1921г.,
- Тази сегашна цивилизация, която почти се завършва, е започнала от Египет, минала е в Сирия, Персия, Рим, Англия, Германия, Америка; сега минава наново в Русия и се повръща пак към източния материк.
И тъй, този велик закон, който регулира живота на съвременните европейски народи, ги е турил на тяхното място. Тази сегашна цивилизация, която почти се завършва, е започнала от Египет, минала е в Сирия, Персия, Рим, Англия, Германия, Америка; сега минава наново в Русия и се повръща пак към източния материк. И оттам ще вземе друго направление. Тази вълна, която иде в света и движи човечеството, не е механическа. Всички вие сте определени да вземете в нея участие, щете-не щете. И ние трябва да вземем участие съзнателно. към беседата >>
13. В Египет, НБ , София, 13.11.1921г.,
- Била е една от най-красивите девици в Рим, толкова красива, толкова грациозна, щото всички се учудвали на нея.
Ще ви представя в какво положение се намират съвременните хора. То е едно предание. Доколко е вярно, не мога да ви кажа, но се помни. Датира от времето на Нерона. Въпросът е за една прочута римлянка, дъщеря на един патриций – Вероний, а тя се е наричала Винцила. Била е една от най-красивите девици в Рим, толкова красива, толкова грациозна, щото всички се учудвали на нея. Един ден, по една случайност, за щастие или нещастие, наблизо до нея минава Нерон, който по обичая си обръщал внимание на всичко, и като актьор, и като художник, ученик на Сенека, но който обичал жените по особеному, и тя му е обърнала вниманието. Праща той вечерта и казва на баща ѝ: „Искам дъщеря ви да дойде една вечер на разговор, да прекара в моя палат една вечер“. Когато баща ѝ съобщил това, тя веднага казва: „Не! Аз предпочитам смъртта, отколкото палата на Нерона! “ Връща тя пратениците на Нерона. към беседата >>
- В Рим всички без изключение трябва да зачитат волята на Нерона.
Аз предпочитам смъртта, отколкото палата на Нерона! “ Връща тя пратениците на Нерона. Те му съобщават това. Нерон, който е бил много горд, казал: „Много добре“. Изпраща той няколко души преторианци: „Вземете я и ще наведете носа на тази горделива римлянка, ще я целунете няколко пъти“. В Рим всички без изключение трябва да зачитат волята на Нерона. Казвам, тази девица, тя не е разбрала живота, разбирате ли? Като е влизала в затвора, те за първи път я посрещат с една много груба постъпка. Сега вие, съвременните хора, ще кажете: „Какво лошо има в това, да иде в двореца на Нерона, нали? “ Според съвременния морал човек може да направи едно малко отклонение, но тази мома е мислила, разбирате ли? Тя си има свой идеал. към беседата >>
- Тя излиза, напуща Рим, съвършено се отдалечава оттам, в нейната душа се явява отвращение към римската цивилизация: „В Рим няма нищо благородно, то е позор за Рим, аз не искам да бъда отсега нататък римлянка“.
“ Според съвременния морал човек може да направи едно малко отклонение, но тази мома е мислила, разбирате ли? Тя си има свой идеал. Воля има в нея: „Не искам да ида! За нищо не желая да ида в двореца! “ Онзи, който е бил определен, отишъл да изпълни волята на Нерона с насилие, и след туй, по заповедта на Нерона, я пуснали навън. Тя излиза, напуща Рим, съвършено се отдалечава оттам, в нейната душа се явява отвращение към римската цивилизация: „В Рим няма нищо благородно, то е позор за Рим, аз не искам да бъда отсега нататък римлянка“. И отива в южната страна, минава в Африка, в една планинска местност. Там се подвизавал като отшелник друг римлянин, станал християнин, на име Финиций, който много дълбоко е разбирал живота и е бил отличен философ. Млад човек, на около 35 години, 15 години се е подвизавал той. Имал е желание да изчезне тази негова красота, която съблазнявала жените. И колкото повече време минавало, толкова по-красив е ставал: той взимал огледало и всеки ден, като се оглеждал в него, още по-красив ставал. към беседата >>
- Тя е погнусена от онзи разврат, който е в Рим, в двора на Нерона, от онова безправие; а Финиций, и той се подвизава и казва: „Един дявол иде сега, в тази красива жена дявол виждам, сега ще трябва да воювам.
И той искал да изчезне тази негова красота, да бъде угоден Богу. „Господи, ти се яви и ми покажи пътя, искам да живея един чист и свят, възвишен, неопетнен живот“. 15 години това е било все неговата молитва. Един ден, към обед, той вижда тази Винцила в пустинята; тя върви, иде към него, и той си казва: „А-а, и тук ме намери този дявол, отиде ми душата! “ И той се бори, и тя се бори. Тя е погнусена от онзи разврат, който е в Рим, в двора на Нерона, от онова безправие; а Финиций, и той се подвизава и казва: „Един дявол иде сега, в тази красива жена дявол виждам, сега ще трябва да воювам. Ако сега пропадна, пропаднах завинаги, отидох вече. Сега или никога! “ А тя се приближава до него и му казва: „Отче свети, моля ти се, бъди тъй добър...“ и почнала да плаче. – „А-а, колко е хитър този дявол! “ И той пада на колене при нозете ѝ и казва: „Моля ти се, сестро, не ме изкушавай, много съм грешен, отдалечи се от мене, ти ще ме погубиш“. към беседата >>
- Вие сте сега тази римлянка, която е излязла от Рим, която са я целували в затвора насила, против волята ѝ.
Вие, съвременните хора, сте като този светия и тази римлянка. Ние не се разбираме. Вие сте сега тази римлянка, която е излязла от Рим, която са я целували в затвора насила, против волята ѝ. А православните, правоверните, католици, евангелисти, мохамедани, будисти, всичките са Финиций. Те постоянно се молят в църквите си, и когато ние искаме да им покажем пътя на истината, те казват: „Махнете се, вие ще ни съсипете църквата! “ Казвам за този Финиций, че нямаше по-удобен случай да помогне на тази девица. Нейната душа се късаше в безсмислието на живота: тя не можеше да разбере главния въпрос – защо човек трябва да живее на земята? И веднъж съдбата ѝ изменила, тя престава да мисли; на туй противоречие тук той трябваше да ѝ помогне. към беседата >>
- Търсят го, тя – в Рим, той – в пустинята 15 години, в името на Христа.
А той ѝ каза: „Махни се, голям грешник съм“. Тя не можа да го разбере. „Ти ще ми покажеш пътя – казва му тя, – пътя искам аз да зная, този истински път.“ И питам сега, аз задавам този въпрос и на тази римлянка, и на този Финиций. И двамата още не са намерили смисъла на живота. Христос между тях още не е дошъл. Търсят го, тя – в Рим, той – в пустинята 15 години, в името на Христа. Срещат се, не се разбират; той – като християнин, тя – като езичница, в името на ония познания, които е носела със себе си. А истината ще им покаже този, живият ангел, който ще слезе. Аз оставям историята, без да правя заключение. Вие си направете заключение за себе си. към беседата >>
14. Ананий и Сапфира, НБ , София, 20.11.1921г.,
- Един ден, след завръщането си в Рим, среща на пътя едно 10-годишно момиче, много оцапано, много грозно, обаче в неговата душа се заражда голяма любов да му помогне, без сам да може да си даде сметка за своето разположение.
Сега ще ви приведа още един пример от времето на Нерон. Вие ще кажете: „Знаем ги ние“. И вие и аз много работи знаем, но мълчим. Във времето на Нерона – не искам да го вземете като един проверен исторически факт, то е предание – живял някой римски патриций, на име Онорций, млад, на около 35 години, един от най-благородните римляни на времето, човек много учен, запознат с философията, който добил своето образование, като ходил в Индия, Египет, дето и се запознал с тайните на окултизма. Един ден, след завръщането си в Рим, среща на пътя едно 10-годишно момиче, много оцапано, много грозно, обаче в неговата душа се заражда голяма любов да му помогне, без сам да може да си даде сметка за своето разположение. Хваща го за ръката, завежда го в дома си. Името на това малко момиченце било Амриха. И той сложил в ума си да му даде по възможност най-доброто възпитание, с което римляните са разполагали. И наистина тя посещавала школата на Сенека, запознала се с гръцката култура. Но Онорций забелязал, че с постъпването на туй момиче в училището лицето започнало да се изменя, изменя и към 16-годишна възраст тя е станала една от най-красивите римлянки. към беседата >>
- И в целия Рим тя е била пословична.
Тогава в него се зародил страх. Той я погледнал и казал: „Моля ти се...“ Като си отдръпнала тя ръката, той се успокоил. Втори път той пак посегнал на нея, тя положила ръката си на него, и той пак нагоре – във въздуха. Тогава тя си отворила вратата и излезнала вънка. Искали да я спрат, но всички, на които тя си полагала ръката, увисвали във въздуха; така постъпила и с всички преторианци. И в целия Рим тя е била пословична. Срещне някого, когото карат в затвора, положи си тя ръката на ония, които го конвоират, те увисвали във въздуха. А тя казвала тогава на затворника: „Хайде, върви си, свободен си“. А гдето срещала бедни, помагала им. Гдето се явявала – пътят се отварял. Но Нерон издал заповед да не се говори и пише за Амриха, понеже е опасна мома, и бил толкова амбициозен, че не искал никой да знае за тази велика истина. към беседата >>
- Тази Амриха живяла във времето на Нерон, докато дошли християните, и била почитана навсякъде, а когато тя се отдалечила от Рим, тогава започнало гонението на християните.
Моята цел не е да ви осмивам, защото да осмивам вас ще рече да осмивам себе си. Но слабата страна не може да не се прояви, понеже вие не можете да спазите това, което Божественият Дух изисква, а ние трябва да бъдем проводници на Божествения Дух. Тази Амриха живяла във времето на Нерон, докато дошли християните, и била почитана навсякъде, а когато тя се отдалечила от Рим, тогава започнало гонението на християните. Но защо тя заминала от Рим? Защото тогавашните християни, като била тя запозната с туй учение, започнали да се питат дали тази сила е от Бога, или е от дявола? И тъй, християните със своите мисли дали тя е от Бога, или от дявола, я заставили да си замине от Рим; и след това дойде най-голямото гонение на християните, защото Амриха и Онорций си заминаха. И ако днес дойде едно страдание в света, то е, защото Амриха си отиде. Изисква се Истина и Чистота в този свят. към беседата >>
- Но защо тя заминала от Рим?
Моята цел не е да ви осмивам, защото да осмивам вас ще рече да осмивам себе си. Но слабата страна не може да не се прояви, понеже вие не можете да спазите това, което Божественият Дух изисква, а ние трябва да бъдем проводници на Божествения Дух. Тази Амриха живяла във времето на Нерон, докато дошли християните, и била почитана навсякъде, а когато тя се отдалечила от Рим, тогава започнало гонението на християните. Но защо тя заминала от Рим? Защото тогавашните християни, като била тя запозната с туй учение, започнали да се питат дали тази сила е от Бога, или е от дявола? И тъй, християните със своите мисли дали тя е от Бога, или от дявола, я заставили да си замине от Рим; и след това дойде най-голямото гонение на християните, защото Амриха и Онорций си заминаха. И ако днес дойде едно страдание в света, то е, защото Амриха си отиде. Изисква се Истина и Чистота в този свят. Чистота голяма трябва да има. към беседата >>
- И тъй, християните със своите мисли дали тя е от Бога, или от дявола, я заставили да си замине от Рим; и след това дойде най-голямото гонение на християните, защото Амриха и Онорций си заминаха.
Моята цел не е да ви осмивам, защото да осмивам вас ще рече да осмивам себе си. Но слабата страна не може да не се прояви, понеже вие не можете да спазите това, което Божественият Дух изисква, а ние трябва да бъдем проводници на Божествения Дух. Тази Амриха живяла във времето на Нерон, докато дошли християните, и била почитана навсякъде, а когато тя се отдалечила от Рим, тогава започнало гонението на християните. Но защо тя заминала от Рим? Защото тогавашните християни, като била тя запозната с туй учение, започнали да се питат дали тази сила е от Бога, или е от дявола? И тъй, християните със своите мисли дали тя е от Бога, или от дявола, я заставили да си замине от Рим; и след това дойде най-голямото гонение на християните, защото Амриха и Онорций си заминаха. И ако днес дойде едно страдание в света, то е, защото Амриха си отиде. Изисква се Истина и Чистота в този свят. Чистота голяма трябва да има. Някои мислят, че ние говорим едно, а тайно вършим друго. Чистотата е като пред Бога. към беседата >>
16. Новият и старият живот, СБ , В.Търново, 26.8.1922г.,
- Рим, който изби християните, къде е сега?
Французите, след като избиха хугенотите14, какво получиха? Оттогава насам тяхната държава не се повдига. Рим, който изби християните, къде е сега? Евреите, които умъртвиха Христа, къде са сега, къде е тяхната държава? Няма народ, който да е извършил престъпление с Божиите избраници и да е спечелил нещо. Аз похвалявам българския народ, че не слуша духовенството. Той си има една здрава философия, понеже се държи за земята, а тази земя може да ражда само когато дойде Божественото благословение. Българинът се държи за Бога, а това негово духовенство трябва да бъде изразител на Мъдростта, Любовта и Истината. към беседата >>
17. Спомен от търновските събори - 1922 г., ИБ , В.Търново, 31.8.1922г.,
- Представете си, че застана над София, там, където се пресичат пътищата за Лондон, Париж, Цариград, Берлин, Петроград, Москва, Рим.
Представете си, че застана над София, там, където се пресичат пътищата за Лондон, Париж, Цариград, Берлин, Петроград, Москва, Рим. На този кръстопът започна да лекувам. Моята слава ще се пренесе по етера по всички краища на света. Тези пътища ще се задръстят от коли, превозващи болни. От всяка държава ще изпратят лекарски групи, които ще преглеждат болните, ще установяват диагнозата – на каква степен на развитие е болестта, от кога боледува, при какви условия е живял, какво е работил, на каква възраст е, името и где е живял, с какво се е хранил – всичко това се протоколира. Тогава ще го излекувам. към беседата >>
18. За Името Ми / Ще му покажа все, що има, да пострада за името ми, НБ , София, 20.5.1923г.,
- Най-първо, виждаме, туй движение върви от Египет, минава през Вавилон и Асирия, образува една крива линия, идва в Гърция, минава в Рим, после отива във Франция, Германия, Англия. (втори вариант)
Велики държави бяха те. Нека дойдем в по-новите времена. Где е Римската империя? Няма да взимам най-новите времена. През всичките времена има една велика сила в света, която движи цивилизацията. Най-първо, виждаме, туй движение върви от Египет, минава през Вавилон и Асирия, образува една крива линия, идва в Гърция, минава в Рим, после отива във Франция, Германия, Англия. Същата тази вълна се връща в Америка и минава през Русия – от двете страни иска да направи един кръг и после да се върне към своето произхождение, към Египет. Всичките европейски народи се стремят все към Египет. Азия е опорната точка на туй движение. към втори вариант >>
19. Ще ви направи свободни/ Истината, НБ , , 21.10.1923г.,
- Един от видните патриции в Рим, Зисиус, имал само един възлюбен син, който заболял.
Той е из християнската епоха, близо до времето на Нерон. Имало един виден лекар християнин, който лекувал. Знаен бил той в цялото царство. Нямало болен, когото той да не излекувал. Но във времето на Нерон, хващат го в затвор и го осъждат на смърт. Един от видните патриции в Рим, Зисиус, имал само един възлюбен син, който заболял. След като викали всички видни лекари из царството и не могли да го излекуват, най-после те казали на бащата: „Син ти е осъден на смърт, но познаваме само един лекар, който може да ти помогне, да спаси сина ти, обаче той е в затвора“. И какво направя Зисиус? Никого не допущат в затвора, но той добива позволение да влезе при този лекар и му казва: „Моля ви, аз ще остана на вашето място, а вие идете да излекувате моя син. Ако вие до деня на вашето екзекутиране не се върнете, ще бъда доволен да пострадам заради вас, само да излекувате сина ми“. Лекарят облича неговите дрехи, излиза, отива при сина му и го спасява. към беседата >>
20. Нашите длъжници, НБ , София, 30.12.1923г.,
- След години този християнин се връща в Рим, но тук го хващат и го турят на арената да бъде изяден от лъвовете.
Един християнин избягал в Африка и се скрил в една пещера. По едно време се задава един лъв, от когото той се много изплашил, но лъвът дошъл при него и си дигнал лапата. Този християнин разбрал, че лъвът има нещо в лапата си. Хваща му лапата, вижда един трън в нея и го изважда. Лъвът му пооблизал ръката, погледнал го и си заминал. След години този християнин се връща в Рим, но тук го хващат и го турят на арената да бъде изяден от лъвовете. Същевременно и този лъв бил хванат. Пущат и него на арената. Но той, като вижда спасителя си, дохожда до него, спуща се пред краката му и почва да ближе ръката му. „Познавам те, ти извади моя трън.“ към беседата >>
22. Видѣхме звѣздата! / Видяхме звездата, НБ , София, 8.2.1925г.,
- Един млад англичанин, квакер, отличен писател, бил в Италия, в Рим, и при един случай наблюдавал, как един италианец искал да се самоубие. (втори вариант)
В техния живот има един елемент на разумност. Те са благородни души. Квакерът е готов да раздаде всичкото си имане, но никога няма да каже една лъжа. Ако у англичаните има една черта на честност, тя се дължи именно на квакерите. Това е отлична черта! Един млад англичанин, квакер, отличен писател, бил в Италия, в Рим, и при един случай наблюдавал, как един италианец искал да се самоубие. Изважда револвера, туря го към устата си, пак го отстранява. Отново го туря към устата си, после пак го изважда – не се решава да се самоубие. Квакерът влиза при него, запитва го: Защо не искаш да живееш? – Заборчлях, не мога да се оправя, затова и не ми се иска да живея. Колко дължиш? към втори вариант >>
- Тъй че пътят от Ерусалим до Рим беше покрит само с кръстове. Защо? (втори вариант)
Тази звезда, която Христос носеше, показваше благото на еврейския народ. Христос дойде между този народ и той имаше Божието благословение, след Христа, какво благословение имаше? – Еврейският народ прекара най-ужасните страдания, каквито един народ може да преживее. Те се местиха от едно място на друго, прекараха робство, гонения, големи мъчения, обири, какво ли не. И когато Тит превзе Ерусалим, след Христа, той е разпнал повече от 60,00 души евреи на кръст. Тъй че пътят от Ерусалим до Рим беше покрит само с кръстове. Защо? Защото те създадоха един кръст за своята звезда. Туй ожесточение от страна на Тит другояче не може да се обясни. Когато Флавий Йосиф описва историята на еврейския народ, той не може да си обясни, какво помрачение трябва да е дошло у евреите, за да предадат Христос. Когато евреите бяха обсадени в един малък римски градец около Ерусалим, за да не паднат роби, дванадесет души от тях убиха около 12,000, а после избраха помежду си един, който да убие останалите 11, и най-после и той се самоуби. Геройство е това, но по обратен път. към втори вариант >>
23. Моето царство, НБ , София, 8.3.1925г.,
- И привеждат онази поговорка, че всички пътища водят за Рим. (втори вариант)
Има само един истински път за разбиране на Истината, а не много пътища. Многото пътища, това са притоци на единния път. Някои казват, че в царството Божие може да се влезе през много пътища. – Може. И привеждат онази поговорка, че всички пътища водят за Рим. Не, само чрез един път може да се отиде до Рим, не чрез много пътища. За развиване на органическите същества има само един път. Начините, средствата са различни, но един е пътят, по който животът идва в света. Всички онези хора, у които съзнанието е пробудено, които искат да разрешат не задачата за небето, но които искат да разрешат задачата на земята, задачата на земния живот, трябва да я разрешат по пътя на Истината. По някой път са много смешни разсъжденията на всички хора изобщо: както разсъжденията на всички философи, тъй и разсъжденията на всички верующи хора. към втори вариант >>
- Не, само чрез един път може да се отиде до Рим, не чрез много пътища. (втори вариант)
Има само един истински път за разбиране на Истината, а не много пътища. Многото пътища, това са притоци на единния път. Някои казват, че в царството Божие може да се влезе през много пътища. – Може. И привеждат онази поговорка, че всички пътища водят за Рим. Не, само чрез един път може да се отиде до Рим, не чрез много пътища. За развиване на органическите същества има само един път. Начините, средствата са различни, но един е пътят, по който животът идва в света. Всички онези хора, у които съзнанието е пробудено, които искат да разрешат не задачата за небето, но които искат да разрешат задачата на земята, задачата на земния живот, трябва да я разрешат по пътя на Истината. По някой път са много смешни разсъжденията на всички хора изобщо: както разсъжденията на всички философи, тъй и разсъжденията на всички верующи хора. Например, човекът, на когото Господ е дал очи да вижда, както и светлина да различава, казва: Дали ще мога да виждам, като изляза вън? към втори вариант >>
24. Откъде ида, НБ , София, 13.12.1925г.,
- Апостол Петър бягал от Рим.
Често сегашните християни плачат за Христа, че преди 2000 години страдал много. Че Христос страдал преди 2000 години, Той е забравил тия свои страдания, даже и не ги поменава, но Христос, като гледа съвременното човечество, в душата Му се заражда една тъга, че тези хора, които са живели вече 2000 години след Него, не са се възползвали от Неговата опитност, и не могат още да вървят, тъй както трябва. Една тъга се вижда по лицето на Христа, малко замислено е, не е така весело. В онова предание от Сенкевича, какво се разправя за Христа и за апостол Петра? Апостол Петър бягал от Рим. Христос, като го среща, запитва го: „Къде отиваш, Петре? “ Петър му отговорил: „Господи, отивам някъде навън да проповядвам“. Христос му казва: „Тогава, аз ще отида в Рим, втори път да се разпна“. Петър веднага се досети и каза: „Господи, няма защо ти да се връщаш, аз ще се върна назад“. Колцина от вас, като Петра, бягате от Рим! към беседата >>
- Христос му казва: „Тогава, аз ще отида в Рим, втори път да се разпна“.
Една тъга се вижда по лицето на Христа, малко замислено е, не е така весело. В онова предание от Сенкевича, какво се разправя за Христа и за апостол Петра? Апостол Петър бягал от Рим. Христос, като го среща, запитва го: „Къде отиваш, Петре? “ Петър му отговорил: „Господи, отивам някъде навън да проповядвам“. Христос му казва: „Тогава, аз ще отида в Рим, втори път да се разпна“. Петър веднага се досети и каза: „Господи, няма защо ти да се връщаш, аз ще се върна назад“. Колцина от вас, като Петра, бягате от Рим! Ами че, вашият мъж е Рим и вие бягате от него, като казвате: не искам този мъж, не искам неговите идеи; той е толкова долен, толкоз гаден, той е непоправим. Възмущава се тя. Бяга тя от Рим, но Христос я среща и пита: „Къде отиваш, жено“? към беседата >>
- Колцина от вас, като Петра, бягате от Рим!
Апостол Петър бягал от Рим. Христос, като го среща, запитва го: „Къде отиваш, Петре? “ Петър му отговорил: „Господи, отивам някъде навън да проповядвам“. Христос му казва: „Тогава, аз ще отида в Рим, втори път да се разпна“. Петър веднага се досети и каза: „Господи, няма защо ти да се връщаш, аз ще се върна назад“. Колцина от вас, като Петра, бягате от Рим! Ами че, вашият мъж е Рим и вие бягате от него, като казвате: не искам този мъж, не искам неговите идеи; той е толкова долен, толкоз гаден, той е непоправим. Възмущава се тя. Бяга тя от Рим, но Христос я среща и пита: „Къде отиваш, жено“? - Отивам да търся своето щастие. Казва й Христос: „Аз ще отида при твоя мъж“. към беседата >>
- Ами че, вашият мъж е Рим и вие бягате от него, като казвате: не искам този мъж, не искам неговите идеи; той е толкова долен, толкоз гаден, той е непоправим.
Христос, като го среща, запитва го: „Къде отиваш, Петре? “ Петър му отговорил: „Господи, отивам някъде навън да проповядвам“. Христос му казва: „Тогава, аз ще отида в Рим, втори път да се разпна“. Петър веднага се досети и каза: „Господи, няма защо ти да се връщаш, аз ще се върна назад“. Колцина от вас, като Петра, бягате от Рим! Ами че, вашият мъж е Рим и вие бягате от него, като казвате: не искам този мъж, не искам неговите идеи; той е толкова долен, толкоз гаден, той е непоправим. Възмущава се тя. Бяга тя от Рим, но Христос я среща и пита: „Къде отиваш, жено“? - Отивам да търся своето щастие. Казва й Христос: „Аз ще отида при твоя мъж“. Велики герои изисква днес светът, и мъже, и жени! към беседата >>
- Бяга тя от Рим, но Христос я среща и пита: „Къде отиваш, жено“?
Христос му казва: „Тогава, аз ще отида в Рим, втори път да се разпна“. Петър веднага се досети и каза: „Господи, няма защо ти да се връщаш, аз ще се върна назад“. Колцина от вас, като Петра, бягате от Рим! Ами че, вашият мъж е Рим и вие бягате от него, като казвате: не искам този мъж, не искам неговите идеи; той е толкова долен, толкоз гаден, той е непоправим. Възмущава се тя. Бяга тя от Рим, но Христос я среща и пита: „Къде отиваш, жено“? - Отивам да търся своето щастие. Казва й Христос: „Аз ще отида при твоя мъж“. Велики герои изисква днес светът, и мъже, и жени! Герои, не страхливци, изисква светът! Светът изисква морални герои, а не герои на парите, не герои на силата. към беседата >>
25. Бъдете съвършени!, НБ , София, 21.2.1926г.,
- Тези свещеници, служители на Бога, както и папата в Рим, можеха да направят много нещо за избягване на войната, но те си казаха: е, за благото на църквата.
Мислите ли, че Англия и Германия, които можеха да направят някои неща във време на войната, за да се избегнат тия кръвопролития и не ги направиха не са отговорни? Отговорни са. Разумните същества ги държат отговорни за това нещо. Ако направят това, което са обещали, добре. Ако не го направят, за тях е лошото. Тези свещеници, служители на Бога, както и папата в Рим, можеха да направят много нещо за избягване на войната, но те си казаха: е, за благото на църквата. Да, имат си те своите съображения, но казвам, че благото на църквата седи по-долу от благото на Царството божие. Аз уважавам благото на всеки, но трябва да знаете един по-възвишен идеал. Той е благото на Царството божие и от това благо зависи щастието на всеки народ. Върви ли се по този идеал, ще бъде добре за всеки народ: и за англичаните, и за германците, и за американците. Това е една идея, която трябва да се вложи в умовете на всички верующи хора. към беседата >>
27. Малките мъчнотии, МОК , София, 12.12.1926г.,
- (- Братът, който предлага скица на тезата си, най-добре той да прочете реферат и тогава да се критикува.) (- На пръв поглед изглежда малко изкуствено съпоставяне на евангелистите с тези народи.) (- После, в Рим се намират още 50 евангелия, сега се явява въпрос защо са избрали само 4.) Христос толкова е говорил, много работи е казал, но много малко са написани. (втори вариант)
Сега – за критиката. Каква е задачата на критиката? Защо трябва да се критикува някой? Този приятел, който изнесе реферата, ще може по-добре да го критикувате. (Беше представена за критика скица на един реферат от един брат.) Някой от вас да изнесете един малък реферат с критика. (- Братът, който предлага скица на тезата си, най-добре той да прочете реферат и тогава да се критикува.) (- На пръв поглед изглежда малко изкуствено съпоставяне на евангелистите с тези народи.) (- После, в Рим се намират още 50 евангелия, сега се явява въпрос защо са избрали само 4.) Христос толкова е говорил, много работи е казал, но много малко са написани. Па, и другите евангелия са едно преповторение, с малка разлика. Сега може да си изнесете съображенията защо са приели само 4 евангелия, а другите са отхвърлили. (- През един от Вселенските събори тогава направиха проверка на тези евангелия, които се намирали в Александрийската библиотека, и са намерили някои от тях като същи с четиритях, другите са противоречали на четиритях – тъй са останали само четири.) Когато турският главнокомандующ (Омар) е превземал Александрия, какво е казал? «Ако книгите в Александрийската библиотека са както в Корана – изгорете ги, защото си имаме Корана. Ако не са, то пак ги изгорете, защото противоречат на Корана.» (- Йоан действително казва, че много е говорил Христос. към втори вариант >>
28. Изостаналите укрухи, НБ , София, 24.4.1927г.,
- Ако отидете в Италия, в стария Рим, ще кажат: едно време какво бяхме!
И Адам едно време беше в райската градина, но де е днес? И Ева едно време беше в райската градина, но де е тя днес? Днес Ева е в своята кухня, с престилка и лъжица в ръка, готви, недоволна от положението си, стара, като баба. Всички казват: какво бяхме едно време! Не е важно, какво сте били едно време, важно е, какво сте сега. Ако отидете в Италия, в стария Рим, ще кажат: едно време какво бяхме! Питам: де е славата и величието на стария Рим? И българите казват: какво бяхме едно време! Не е важно, какво сте били едно време, сегашният момент е важен. към беседата >>
- Питам: де е славата и величието на стария Рим?
И Ева едно време беше в райската градина, но де е тя днес? Днес Ева е в своята кухня, с престилка и лъжица в ръка, готви, недоволна от положението си, стара, като баба. Всички казват: какво бяхме едно време! Не е важно, какво сте били едно време, важно е, какво сте сега. Ако отидете в Италия, в стария Рим, ще кажат: едно време какво бяхме! Питам: де е славата и величието на стария Рим? И българите казват: какво бяхме едно време! Не е важно, какво сте били едно време, сегашният момент е важен. към беседата >>
29. Дойде глас, СБ , София, 23.8.1927г.,
- Разсъждавате ли така, вие идвате до положението на ония патки, които се гордеели със своите прадеди, че освободили Рим.
Какво се крие в „аз“-ът? – Една Божествена идея, която показва, че човек трябва да има Божествено достойнство. Когато той търси слава, с това иска да каже: „Аз съм от царско произхождение, дядо ми беше цар, баща ми беше княз“. Разсъждавате ли така, вие идвате до положението на ония патки, които се гордеели със своите прадеди, че освободили Рим. Един селянин карал патки за продан от селото за града. Из пътя те си говорили: „Този селянин не знае ли, че ние сме от благородно произхождение; не знае ли, че нашите деди и прадеди освободиха Рим, та се отнася така грубо с нас? “ Добре, вашите деди и прадеди освободиха Рим, ами вие какво направихте? Така и вие казвате, че Господ е благ, че Той е създал света и т.н. Хубаво, това е така, но туй, което Бог е направил, то е заради Него, заради Неговата слава. към беседата >>
- Из пътя те си говорили: „Този селянин не знае ли, че ние сме от благородно произхождение; не знае ли, че нашите деди и прадеди освободиха Рим, та се отнася така грубо с нас?
Какво се крие в „аз“-ът? – Една Божествена идея, която показва, че човек трябва да има Божествено достойнство. Когато той търси слава, с това иска да каже: „Аз съм от царско произхождение, дядо ми беше цар, баща ми беше княз“. Разсъждавате ли така, вие идвате до положението на ония патки, които се гордеели със своите прадеди, че освободили Рим. Един селянин карал патки за продан от селото за града. Из пътя те си говорили: „Този селянин не знае ли, че ние сме от благородно произхождение; не знае ли, че нашите деди и прадеди освободиха Рим, та се отнася така грубо с нас? “ Добре, вашите деди и прадеди освободиха Рим, ами вие какво направихте? Така и вие казвате, че Господ е благ, че Той е създал света и т.н. Хубаво, това е така, но туй, което Бог е направил, то е заради Него, заради Неговата слава. Ами вие какво сте направили? Бог ви е изпратил в света, дал ви е ум, сърце, душа и дух, но вие какво направихте с вашия ум, с вашето сърце, с вашата душа и с вашия дух заради себе си, заради своя ближен и заради Господа? към беседата >>
- “ Добре, вашите деди и прадеди освободиха Рим, ами вие какво направихте?
– Една Божествена идея, която показва, че човек трябва да има Божествено достойнство. Когато той търси слава, с това иска да каже: „Аз съм от царско произхождение, дядо ми беше цар, баща ми беше княз“. Разсъждавате ли така, вие идвате до положението на ония патки, които се гордеели със своите прадеди, че освободили Рим. Един селянин карал патки за продан от селото за града. Из пътя те си говорили: „Този селянин не знае ли, че ние сме от благородно произхождение; не знае ли, че нашите деди и прадеди освободиха Рим, та се отнася така грубо с нас? “ Добре, вашите деди и прадеди освободиха Рим, ами вие какво направихте? Така и вие казвате, че Господ е благ, че Той е създал света и т.н. Хубаво, това е така, но туй, което Бог е направил, то е заради Него, заради Неговата слава. Ами вие какво сте направили? Бог ви е изпратил в света, дал ви е ум, сърце, душа и дух, но вие какво направихте с вашия ум, с вашето сърце, с вашата душа и с вашия дух заради себе си, заради своя ближен и заради Господа? Вие, съвременните хора, отричате душата и духа, но поне признавате ума и сърцето. към беседата >>
- Един от римските благородници приел християнството, но като християнин, бил подложен на големи гонения, заради което се принудил да напусне Рим и да отиде в Африка.
Сега ще приведа един пример из живота на християните, във времето на Нерон. Един от римските благородници приел християнството, но като християнин, бил подложен на големи гонения, заради което се принудил да напусне Рим и да отиде в Африка. Там той се скитал из горите и се криел в една пещера. По едно време той видял, че един лъв се приближил към пещерата. Като видял вътре човек, лъвът спрял спокойно пред входа на пещерата и вдигнал лапата си нагоре. В първо време християнинът помислил, че лъвът ще го разкъса, но като видял спокойствието му, разбрал, че друга никаква причина го заставила да спре пред пещерата. Той се загледал в лапата на лъва и забелязал в нея един голям трън. към беседата >>
- След известно време този римлянин се върнал в Рим, когато християните отново били подложени на преследвания.
В първо време християнинът помислил, че лъвът ще го разкъса, но като видял спокойствието му, разбрал, че друга никаква причина го заставила да спре пред пещерата. Той се загледал в лапата на лъва и забелязал в нея един голям трън. Приближил към лъва, извадил тръна, превързал го внимателно и го оставил да си отиде. Лъвът се отдалечил, а римлянинът започнал да си мисли: Каква полза, че съм направил едно добро на лъва? Извадих тръна му, и нищо повече. След известно време този римлянин се върнал в Рим, когато християните отново били подложени на преследвания. Като християнин, и той бил уловен и осъден на смърт, да бъде разкъсан от лъвовете. Когато го извели на арената и пуснали срещу него един лъв, всички останали поразени, като видели, че този лъв не се хвърлил върху него да го разкъса, но коленичил и започнал да лиже нозете му. Цялата публика се изказала в полза на този римлянин, да бъде помилван, защото такова нещо може да се случи само с Бога, но не и с човека. Този лъв бил същият, на когото римлянинът извадил тръна от лапата. към беседата >>
31. Работникът и неговата прехрана, НБ , София, 13.5.1928г.,
- Така и Нерон запали Рим за свое удоволствие, да види, какъв ефект ще произведе това нещо върху самия него.
Този е един важен процес с който трябва да започне артериалната духовна система на човека, за да бъде готов да заживее с новите разбирания на живота, с новите методи на науката. Например, има нови методи за изучаване на слънцето. Ако всички, които сега ме слушате, сте готови за тези нови начини, още сега тръгваме за слънцето и за 20 минути ще бъдем там: ще се разходим по него, ще разгледаме планините и горите му, ще видим петната, ще разберем как живеят съществата на него, и след половин час ще се върнем на земята. Само по този начин ще разберем, дали слънцето е огнено, горящо тяло, каквото учените хора на земята го описват, или не е такова. Често съществата, които живеят на слънцето, си правят ред забавления, които понякога засягат и нас. Така и Нерон запали Рим за свое удоволствие, да види, какъв ефект ще произведе това нещо върху самия него. В това време той свиреше с арфата си и декламираше най-хубавите си произведения, като казваше: „Великолепна е тази гледка! Велико нещо е да гори Рим! За такъв велик поет и декламатор, като мене, и Рим може да гори. Аз заслужавам това! ” Тъй си мислеше Нерон по това време. към беседата >>
- Велико нещо е да гори Рим!
Ако всички, които сега ме слушате, сте готови за тези нови начини, още сега тръгваме за слънцето и за 20 минути ще бъдем там: ще се разходим по него, ще разгледаме планините и горите му, ще видим петната, ще разберем как живеят съществата на него, и след половин час ще се върнем на земята. Само по този начин ще разберем, дали слънцето е огнено, горящо тяло, каквото учените хора на земята го описват, или не е такова. Често съществата, които живеят на слънцето, си правят ред забавления, които понякога засягат и нас. Така и Нерон запали Рим за свое удоволствие, да види, какъв ефект ще произведе това нещо върху самия него. В това време той свиреше с арфата си и декламираше най-хубавите си произведения, като казваше: „Великолепна е тази гледка! Велико нещо е да гори Рим! За такъв велик поет и декламатор, като мене, и Рим може да гори. Аз заслужавам това! ” Тъй си мислеше Нерон по това време. Всички хора, обаче, бедни и богати, бягаха с настръхнали коси от ужас, а Нерон свири и пее, не иска да знае, чуди се, какво положение да заеме, как по-добре да се любува на тази гледка. И наистина, великолепно нещо е да гори Рим за един велик човек! към беседата >>
- За такъв велик поет и декламатор, като мене, и Рим може да гори.
Само по този начин ще разберем, дали слънцето е огнено, горящо тяло, каквото учените хора на земята го описват, или не е такова. Често съществата, които живеят на слънцето, си правят ред забавления, които понякога засягат и нас. Така и Нерон запали Рим за свое удоволствие, да види, какъв ефект ще произведе това нещо върху самия него. В това време той свиреше с арфата си и декламираше най-хубавите си произведения, като казваше: „Великолепна е тази гледка! Велико нещо е да гори Рим! За такъв велик поет и декламатор, като мене, и Рим може да гори. Аз заслужавам това! ” Тъй си мислеше Нерон по това време. Всички хора, обаче, бедни и богати, бягаха с настръхнали коси от ужас, а Нерон свири и пее, не иска да знае, чуди се, какво положение да заеме, как по-добре да се любува на тази гледка. И наистина, великолепно нещо е да гори Рим за един велик човек! Но още по великолепно е, когато става въпрос, кой запали Рим, Нерон да каже: „Аз запалих Рим.” Какво направи той, обаче? към беседата >>
- И наистина, великолепно нещо е да гори Рим за един велик човек!
Велико нещо е да гори Рим! За такъв велик поет и декламатор, като мене, и Рим може да гори. Аз заслужавам това! ” Тъй си мислеше Нерон по това време. Всички хора, обаче, бедни и богати, бягаха с настръхнали коси от ужас, а Нерон свири и пее, не иска да знае, чуди се, какво положение да заеме, как по-добре да се любува на тази гледка. И наистина, великолепно нещо е да гори Рим за един велик човек! Но още по великолепно е, когато става въпрос, кой запали Рим, Нерон да каже: „Аз запалих Рим.” Какво направи той, обаче? – Той посочи като виновници за запалването на Рим християните. Тази е лошата страна на неговата постъпка. Нерон трябваше да бъде доблестен, да каже: „Аз съм силен човек, велик поет и за свое удоволствие исках да запаля Рим.” Така постъпват и мнозина от съвременните хора. Те взимат своите арфи, запалват Рим и започват да декламират стихотворенията си, но като ги питат, кой запали Рим, отговарят: „Еди-кои си запалиха Рим”. към беседата >>
- Но още по великолепно е, когато става въпрос, кой запали Рим, Нерон да каже: „Аз запалих Рим.” Какво направи той, обаче?
За такъв велик поет и декламатор, като мене, и Рим може да гори. Аз заслужавам това! ” Тъй си мислеше Нерон по това време. Всички хора, обаче, бедни и богати, бягаха с настръхнали коси от ужас, а Нерон свири и пее, не иска да знае, чуди се, какво положение да заеме, как по-добре да се любува на тази гледка. И наистина, великолепно нещо е да гори Рим за един велик човек! Но още по великолепно е, когато става въпрос, кой запали Рим, Нерон да каже: „Аз запалих Рим.” Какво направи той, обаче? – Той посочи като виновници за запалването на Рим християните. Тази е лошата страна на неговата постъпка. Нерон трябваше да бъде доблестен, да каже: „Аз съм силен човек, велик поет и за свое удоволствие исках да запаля Рим.” Така постъпват и мнозина от съвременните хора. Те взимат своите арфи, запалват Рим и започват да декламират стихотворенията си, но като ги питат, кой запали Рим, отговарят: „Еди-кои си запалиха Рим”. Казвам: тези хора започват добре, свършват зле. към беседата >>
- – Той посочи като виновници за запалването на Рим християните.
Аз заслужавам това! ” Тъй си мислеше Нерон по това време. Всички хора, обаче, бедни и богати, бягаха с настръхнали коси от ужас, а Нерон свири и пее, не иска да знае, чуди се, какво положение да заеме, как по-добре да се любува на тази гледка. И наистина, великолепно нещо е да гори Рим за един велик човек! Но още по великолепно е, когато става въпрос, кой запали Рим, Нерон да каже: „Аз запалих Рим.” Какво направи той, обаче? – Той посочи като виновници за запалването на Рим християните. Тази е лошата страна на неговата постъпка. Нерон трябваше да бъде доблестен, да каже: „Аз съм силен човек, велик поет и за свое удоволствие исках да запаля Рим.” Така постъпват и мнозина от съвременните хора. Те взимат своите арфи, запалват Рим и започват да декламират стихотворенията си, но като ги питат, кой запали Рим, отговарят: „Еди-кои си запалиха Рим”. Казвам: тези хора започват добре, свършват зле. Кажете: аз запалих Рим! към беседата >>
- Нерон трябваше да бъде доблестен, да каже: „Аз съм силен човек, велик поет и за свое удоволствие исках да запаля Рим.” Така постъпват и мнозина от съвременните хора.
Всички хора, обаче, бедни и богати, бягаха с настръхнали коси от ужас, а Нерон свири и пее, не иска да знае, чуди се, какво положение да заеме, как по-добре да се любува на тази гледка. И наистина, великолепно нещо е да гори Рим за един велик човек! Но още по великолепно е, когато става въпрос, кой запали Рим, Нерон да каже: „Аз запалих Рим.” Какво направи той, обаче? – Той посочи като виновници за запалването на Рим християните. Тази е лошата страна на неговата постъпка. Нерон трябваше да бъде доблестен, да каже: „Аз съм силен човек, велик поет и за свое удоволствие исках да запаля Рим.” Така постъпват и мнозина от съвременните хора. Те взимат своите арфи, запалват Рим и започват да декламират стихотворенията си, но като ги питат, кой запали Рим, отговарят: „Еди-кои си запалиха Рим”. Казвам: тези хора започват добре, свършват зле. Кажете: аз запалих Рим! Хубаво е да се запали огъня в Рим, но не самия Рим. И нека този огън гори с такава светлина, която да просветява умовете на хората, и с такава топлина, която да стопля замръзналите им сърца! към беседата >>
- Те взимат своите арфи, запалват Рим и започват да декламират стихотворенията си, но като ги питат, кой запали Рим, отговарят: „Еди-кои си запалиха Рим”.
И наистина, великолепно нещо е да гори Рим за един велик човек! Но още по великолепно е, когато става въпрос, кой запали Рим, Нерон да каже: „Аз запалих Рим.” Какво направи той, обаче? – Той посочи като виновници за запалването на Рим християните. Тази е лошата страна на неговата постъпка. Нерон трябваше да бъде доблестен, да каже: „Аз съм силен човек, велик поет и за свое удоволствие исках да запаля Рим.” Така постъпват и мнозина от съвременните хора. Те взимат своите арфи, запалват Рим и започват да декламират стихотворенията си, но като ги питат, кой запали Рим, отговарят: „Еди-кои си запалиха Рим”. Казвам: тези хора започват добре, свършват зле. Кажете: аз запалих Рим! Хубаво е да се запали огъня в Рим, но не самия Рим. И нека този огън гори с такава светлина, която да просветява умовете на хората, и с такава топлина, която да стопля замръзналите им сърца! към беседата >>
- Кажете: аз запалих Рим!
– Той посочи като виновници за запалването на Рим християните. Тази е лошата страна на неговата постъпка. Нерон трябваше да бъде доблестен, да каже: „Аз съм силен човек, велик поет и за свое удоволствие исках да запаля Рим.” Така постъпват и мнозина от съвременните хора. Те взимат своите арфи, запалват Рим и започват да декламират стихотворенията си, но като ги питат, кой запали Рим, отговарят: „Еди-кои си запалиха Рим”. Казвам: тези хора започват добре, свършват зле. Кажете: аз запалих Рим! Хубаво е да се запали огъня в Рим, но не самия Рим. И нека този огън гори с такава светлина, която да просветява умовете на хората, и с такава топлина, която да стопля замръзналите им сърца! към беседата >>
- Хубаво е да се запали огъня в Рим, но не самия Рим.
Тази е лошата страна на неговата постъпка. Нерон трябваше да бъде доблестен, да каже: „Аз съм силен човек, велик поет и за свое удоволствие исках да запаля Рим.” Така постъпват и мнозина от съвременните хора. Те взимат своите арфи, запалват Рим и започват да декламират стихотворенията си, но като ги питат, кой запали Рим, отговарят: „Еди-кои си запалиха Рим”. Казвам: тези хора започват добре, свършват зле. Кажете: аз запалих Рим! Хубаво е да се запали огъня в Рим, но не самия Рим. И нека този огън гори с такава светлина, която да просветява умовете на хората, и с такава топлина, която да стопля замръзналите им сърца! към беседата >>
33. Изпълнение и отлагане / Добро или зло като последствие от изпълнение или забавяне, МОК , София, 20.12.1929г.,
- Или ще ви кажа, преди две прераждания вие бяхте в Рим, бяхте един римски патриций или един от римските цезари. (втори вариант)
Има начини за това. Да кажем, имате едно състояние да ви покажа неговия произход. Ще ви кажа как е произлязло това състояние. Преди десет прераждания вие бяхте в Египет в един храм. Това е сега, да видите как се е зародило у вас това състояние, при какви условия. Или ще ви кажа, преди две прераждания вие бяхте в Рим, бяхте един римски патриций или един от римските цезари. Тогава вие ще се учудите как е попаднал тук, в България, в тази аудитория, един цезар. Но това е неразбиране. После може да ви кажа, мнозина от вас сте били такива предипотопни животни и сега сте попаднали тук. И така може да се обясни, но това са все предположения. Това, за което аз ви говоря, не са очевидни истини. към втори вариант >>
35. Изпитай и виж, НБ , София, 16.2.1930г.,
- Едни го намериха в Толстой, други в Наполеона, трети го търсят сега в България, търсиха го някога и в Рим. (втори вариант)
Те са верни и истински, но има само една мярка, с която може да се определи какво са искали да кажат. Вземете числото 666 или числото 999, или 333, или числата 13, или 14, или 15, или 16. Това са все числа, които имат свой определен смисъл и значение. Какво означава например числото 666? Числото 666 го търсят навсякъде. Едни го намериха в Толстой, други в Наполеона, трети го търсят сега в България, търсиха го някога и в Рим. Това число съществува, то е организация. Това са онези криви учения в света, на които хората се подчиниха. То е цяла една система. Злото в света не седи в самите хора. Самите хора са изложени на едно хипнотическо състояние отвънка. към втори вариант >>
- Това число го търсеха в Рим, във Франция – във времето на Наполеона, в Русия – във времето на Толстоя и т. н.
Не познава ли себе си, той нищо не може да разбере от живота на другите хора. Какво ще се ползва човек от книгите на старите пророци, ако нищо не знае за себе си? Например, хората боравят с различни числа, без да разбират значението им. Днес мнозина говорят за числото 666. Те го разглеждат като число, което означава организиране на сили. Това число го търсеха в Рим, във Франция – във времето на Наполеона, в Русия – във времето на Толстоя и т. н. Като изучават значението на това число, хората се натъкват на ред криви учения и възгледи, на които мнозина се подчиняват. Причината за тия криви възгледи и учения не е в самия човек, но в онези хипнотични състояния, на които той се поддава. Тези състояния идат отвън, а не отвътре. Когато войникът отива на бойното поле да се бие за отечеството си, по свое желание ли прави това? Той получава заповед от началника си да отиде на война, а не по своя воля. към беседата >>
36. Правилни форми, ООК , София, 19.3.1930г.,
- Какъв смисъл има човек да следва в странство – в Париж, Лондон, Берлин, Рим, и да не знае какви са забележителностите на тия градове?
Защото е обременил мисълта си с ненужни знания и е изгубил правата посока на нейното движение. Коя е столицата на Любовта, и това не знае. Мнозина се хвалят със знанието си, но като дойдат до известна мъчнотия, не могат да си помогнат. Знание, с което човек не може да си помогне в трудните моменти на живота и с което не може да даде израз на своя живот, не е истинско, не е реално. Какъв туризъм е този, при който човек обикаля планини и долини, реки и гори, а не знае забележителностите на местата, през които е минал? Какъв смисъл има човек да следва в странство – в Париж, Лондон, Берлин, Рим, и да не знае какви са забележителностите на тия градове? Днес хората си служат с думи, с понятия, значението на които не знаят. Какво означава думата „Париж“? Париж е място, населено с много хора, с цел да работят разумно. Какво означава думата „мъж“? Мъжът е същество, което мисли. към беседата >>
38. Езикът на природата, МОК , София, 19.12.1930г.,
- Ако можеха от Рим да прокарат през 12 хиляди километра и да запалят лампите! (втори вариант)
Този е най-естественият път, с ключа тук. Аз мога да запаля лампите и по друг начин, но аз ще си послужа с този ключ, защото другият начин е анормален. Обаче ще дойде един ден, когато съзнанието на хората ще се подигне на тази степен, когато лампите ще се палят и без тези ключове. Нали преди мислеха, че без жици не може да се прекара електричество, обаче се показа, че електрическите вълни могат да се прокарат в пространството и без жици. Сега мислим, че само по този начин може да се пали токът, но и по друг начин може, само трябва да го знаем. Ако можеха от Рим да прокарат през 12 хиляди километра и да запалят лампите! Много пъти нас ни се виждат нещата невъзможни, а те са възможни, само като пазим законите. Сега ще ви наведа на мисълта, не е толкова интересно да запалиш лампите или не, но има една друга философия, да можеш да смениш едно състояние с друго. Това съставлява философия! Да можеш да подобриш своето положение; да кажем, намираш се в несгоди на живота, да можеш да измениш положението си. Това съставлява наука! към втори вариант >>
39. Новата епоха, МОК , София, 15.5.1931г.,
- И в Рим, щом изпратиш своята резолюция, на това основание казва: Никой няма право да се подига против Римската империя. (втори вариант)
Ако се запита, на какво основание го осъди Пилат, какви бяха неговите доводи? – Надписът: „Исус Назарянин Цар Юдейски“. – Понеже се провъзгласяваше за цар, осъдиха го на смъртно наказание по ЗИ, ЗИ, само за тази дума, затова го осъдиха да бъде разпънат на кръст. Вижда, че няма никаква вина, но понеже е говорил една дума, която е против Римската държава. На това основание, че се нарича цар юдейски. И в Рим, щом изпратиш своята резолюция, на това основание казва: Никой няма право да се подига против Римската империя. към втори вариант >>
40. Отношение на два закона, НБ , София, 18.10.1931г.,
- След време християнинът се върнал в Рим, дето отново бил хванат и осъден на разкъсване от най-свирепите лъвове.
Един ден чува наблизо до пещерата някакъв рев. Подава главата си навън и вижда, един лъв реве, с дигната лапа нагоре. Християнинът погледнал към лапата и видял в нея забоден един голям трън. Той се приближил до лъва и внимателно извадил тръна от лапата му, която след това намазал с някакво масло. Като се свършила тази малка операция, лъвът погледнал християнина и си заминал. След време християнинът се върнал в Рим, дето отново бил хванат и осъден на разкъсване от най-свирепите лъвове. Случило се, че в същото време бил хванат и занесен в Рим същият лъв, на който християнинът извадил тръна. Същият ден, в който християнинът трябвало да бъде разкъсан от лъвовете, на арената бил изведен и лъвът. Като видял своя спасител, лъвът седнал пред краката му и започнал да го лиже по ръцете. С това той искал да изрази своята признателност към християнина. Всички присъствуващи останали зачудени от това, което видели на арената. към беседата >>
- Случило се, че в същото време бил хванат и занесен в Рим същият лъв, на който християнинът извадил тръна.
Подава главата си навън и вижда, един лъв реве, с дигната лапа нагоре. Християнинът погледнал към лапата и видял в нея забоден един голям трън. Той се приближил до лъва и внимателно извадил тръна от лапата му, която след това намазал с някакво масло. Като се свършила тази малка операция, лъвът погледнал християнина и си заминал. След време християнинът се върнал в Рим, дето отново бил хванат и осъден на разкъсване от най-свирепите лъвове. Случило се, че в същото време бил хванат и занесен в Рим същият лъв, на който християнинът извадил тръна. Същият ден, в който християнинът трябвало да бъде разкъсан от лъвовете, на арената бил изведен и лъвът. Като видял своя спасител, лъвът седнал пред краката му и започнал да го лиже по ръцете. С това той искал да изрази своята признателност към християнина. Всички присъствуващи останали зачудени от това, което видели на арената. Казвам: ако в един лъв има признателност, колко повече човек трябва да бъде признателен! към беседата >>
41. Здрава мисъл, ООК , София, 16.11.1932г.,
- Един българин ходил в Рим и там се влюбил в някоя си актриса ли, певица ли и тя била много интелигентна. (втори вариант)
Една майка представя на дъщеря си брачния живот, какъвто не е. Тя казва: „Ще се ожениш, ще имаш мъж, жена, деца.“ Хубаво, ще имаш мъж и деца, но знае ли как да избере този мъж? Че това не е наука да ожениш човека за когото и да е, тя трябва да намери този мъж, който й е определен от природата и трябва да има деца, които й са определени. Не да й дадат деца, които са турени вкъщи подметнати. Не подметнати деца. Един българин ходил в Рим и там се влюбил в някоя си актриса ли, певица ли и тя била много интелигентна. Ражда му се едно дете. Той идвал тук, в България, оженва се за друга и пак имал деца, но те умрели. Идва онова дете от Италия и те узаконяват незаконороденото дете. Това дете проявява особени качества. Чудят се, нито майката, нито бащата е такъв и другите казват: „Майката съвсем друга, а пък такова дете, но то е от друга майка.“ към втори вариант >>
- Един българин отишъл в Рим, където се влюбил в една актриса, много интелигентна жена.
Да се ожениш за кого и да е, това не е наука. Момата трябва да намери онзи мъж, които и е определен от природата. Тя трябва да роди деца, които са определени от природата. Не е въпросът да й се подметнат деца. Не подметнатите деца, но съзнателно родени от тебе. Един българин отишъл в Рим, където се влюбил в една актриса, много интелигентна жена. От нея му се родило едно дете. След време се върнал в България. Тук се оженил за една българка, от която имал няколко деца, които не могли да живеят. Като разбрал, че не може да има вече деца, той извикал първото си дете от Италия и го осиновил. Това дете не приличало нито на майката, нито на бащата. към беседата >>
42. Добрата постъпка, ООК , София, 24.5.1933г.,
- Ако искам аз да рисувам, аз ще рисувам, ще туря трънения венец само на себе си, ще играя същата роля, ще дигна кръста си, както на един италианец му дошло на ум, с един кръст от 27 килограма да отиде в Рим. (втори вариант)
Аз гледам, че като говоря така, някой от вас се смущавате и казвате: „Сега, като дойде тази светлина, ще се види какви сме.“ Нямам нужда да ви фотографирам, като ви давам тази светлина. Мене не ми са нуждни тези фотографии. И няма какво да уча от тези фотографии. Мога да нарисувам страданията с трънения венец на Христа. Ако аз съм художник, няма да рисувам трънения венец на Христа. Ако искам аз да рисувам, аз ще рисувам, ще туря трънения венец само на себе си, ще играя същата роля, ще дигна кръста си, както на един италианец му дошло на ум, с един кръст от 27 килограма да отиде в Рим. Не зная какво е казал папата за това, но един английски кореспондент е казал: „Не се проповядва християнство с големи кръстове, а с любов, със съчувствие към бедните и с милосърдие.“ Така му казал този кореспондент. Вие ще ми се оплаквате, че носите големи кръстове. Това е една реклама. Вие искате да отидете при папата. Не ме интересува това, не ме интересуват големите кръстове – 80 килограма, 100 килограма. към втори вариант >>
- С този кръст той отишъл в Рим да се представи на папата.
– Като ви давам светлина, нямам намерение да ви фотографирам. Не се нуждая от вашите фотографии, нито имам, какво да уча от тях. Ако съм художник, няма защо да рисувам трънения венец на Христа, но ще туря този венец на главата си. Ще играя ролята на Христа: ще дигна кръста си на рамото, и сам ще го нося. Няма да постъпя като оня италианец, на когото дошла идеята да носи на гърба си кръст, 27 кг. тежък. С този кръст той отишъл в Рим да се представи на папата. Какво е казал папата за него, не зная, но един английски кореспондент се произнесъл: Християнството не се проповядва с големи кръстове, но с любов, със съчувствие и милосърдие към страдащите. към беседата >>
43. Да имат живот, НБ , София, 6.5.1934г.,
- Може да ви кажа толкоз тухли в Египет, че сте работили, в Асирия, във Вавилон, в Гърция, в Рим, къде ли не сте работили.
Аз говоря на онези, [които] може да изпаднете в едно меланхолично състояние, да изгубите смисъла на живота. Да се отнесете към Онзи, Който е във вас. Спрете се в себе си. Че вие досега не сте работили заради Него. Вие сте работили за кого ли не. Може да ви кажа толкоз тухли в Египет, че сте работили, в Асирия, във Вавилон, в Гърция, в Рим, къде ли не сте работили. Но нито един от вас не е работил за Господа. Отсега ви предстои едно бъдеще: да работите за Господа. Че какво по-хубаво? Че досега толкоз лъжливи господари сте слушали, те са ви драли кожите. По колко кожи не са ви драли! към беседата >>
44. Вътрешни състояния и външни условия, ООК , София, 18.7.1934г.,
- Едни казват, че това станало в Рим, други казват, че е станало в Лондон, трети – в Египет, четвърти – в Париж.
Аз съм давал този пример. Един велик художник намерил едно малко дете. Този пример има разни издания. Едни казват, че това станало в Рим, други казват, че е станало в Лондон, трети – в Египет, четвърти – в Париж. Да кажем, че е станало в Лондон. Един велик художник в Лондон, като ходил, искал да намери едно бедно дете, дрипаво Лондонско дете. Искал да го нарисува за спомен от Лондон. Като вървял из Лондон, видял едно дете оцапано, окъсано. Дал му картичката си и му казал: „Утре ще дойдеш при мене на еди коя си улица.“ Детето, като вижда човека добре облечен, взема му картичката. към беседата >>
45. Блажен, който яде хляб в Царството Божие, НБ , София, 21.7.1935г.,
- Разправят, че пътят от Иерусалим до Рим е бил само с кръстове.
Когато дойде Христос, хората бяха ли праведни? Не, Христос дойде в една епоха, когато хората бяха крайно груби. Благодарение на това, че от толкова години работи в света, че сега имаме една съвсем друга култура от тази, каквато имаше в римско време. Знаете ли колко жестока беше римската култура? Когато превзеха Иерусалим, римляните разпнаха 60 000 евреи на кръста. Разправят, че пътят от Иерусалим до Рим е бил само с кръстове. От това евреите били толкова ожесточени, че когато 12 000 евреи били обсадени в една област, те избрали 12 души, които да избият всички останали. После тия 12 души избрали помежду си един да избие 11-те, а последният от тях се самоубил. Такова ожесточение е настанало между тях. Питам: Ако тези хора могат по такъв начин да извършат този подвиг, защо да не могат да се пожертвуват за истината и доброто в света? Че ако един момък се самоубива за една мома, която го е излъгала, защо по същия начин той не може да се пожертвува за Христовото учение? към беседата >>
50. Ще бъдат опитани, УС , София, 5.11.1939г.,
- И по цялото протежение от Ерусалим до Рим, все е било кръстове – 60 хиляди разпънати на кръст!
Евреите се страхували, че ако Христос остане жив, римляните ще ги съсипят, ще дойдат и ще ги унищожат. И ако четете вие историята на Йосиф Флавий, еврейски историк, ще видите, че това от което се страхували евреите, а именно, че ще дойдат римляните и ще ги унищожат, това именно и станало. Те искали смъртта на Христа и казвали, че по-добре е да замине един, отколкото цял народ. Но това от което те се страхували, става с тях. И когато Тит обсади Ерусалим, след обсадата и превземането на Ерусалим, той е разпънал на кръст 60 хиляди евреи. И по цялото протежение от Ерусалим до Рим, все е било кръстове – 60 хиляди разпънати на кръст! Такова отчаяние и ожесточение и имало между евреите. На едно място били обсадени 2500 евреи. Те за да не се предадат, избират 12 души, които да избият 2500 души. След това 12-те души ще избират един да избие 11-те герои. И онзи, който остава сам, сам се убива. към беседата >>
55. Две врати за освобождение, ООК , София, 3.12.1941г.,
- Там, в Рим, разправят, дето целуват статуята, трапчинка има на св. Петър.
Тия сестри, които те милваха, те те направиха такъв. Доста са милувките на Слънцето, на въздуха, на хубавите мисли, на хубавите чувства, на хубавите постъпки. Всички други неща настрани. То е охлузване на кожата. Ако дойдат 10 000 хора да ти целунат ръката, знаеш какво е? Там, в Рим, разправят, дето целуват статуята, трапчинка има на св. Петър. И желязото, и златото, като целуват хората, изтрива се. към беседата >>
57. Педагогическа лекция, ИБ , София, 1.9.1942г.,
- Този кон, като пристигне, трябва да му дадем да си почине, да пие хубава вода, да го нахраним, да идем да го помилваме по лицето, по главата, да му кажем: „Много сме благодарни за услугата." Това трябва да направим, отколкото да му пеем, да му свирим, да го хвалим.
Той се е родил навреме и е умрял навреме. Ако се е родил навреме, и навреме ще си замине. Допуснете, че виждате един кон, който носи един голям товар, и отдето минава, всичките хора го хвалят, турят му венци, пеят му песни. Като стигне конят до своето местоназначение, какво е постигнал от тези похвали? Той иска само да си похапне, песните са безпредметни. Този кон, като пристигне, трябва да му дадем да си почине, да пие хубава вода, да го нахраним, да идем да го помилваме по лицето, по главата, да му кажем: „Много сме благодарни за услугата." Това трябва да направим, отколкото да му пеем, да му свирим, да го хвалим. По-добре една възприета мисъл в ума, едно хубаво чувство в сърцето, една хубава постъпка във волята - по-хубави неща от тях няма. Природата, като ни изпраща сутрин светлината, тя ни поздравява ума; на обед, когато стане много топло, тя посещава сърцето ни; и вечерно време посещава душата ни. Лятно време ние се радваме, че слънцето е залязло, че ще стане хладно, ще се поразходим. Искаме от голямата топлина, която слънцето има, да раздадем на всичките хора. Казваме: „Стига топлина, толкова топлина ни стига. към беседата >>
58. Възлюблени, НБ , София, 25.10.1942г.,
- Нали онзи италианец запали свещите в Австралия от Рим, електрическите свещи ги запали.
То е толкова научно, колкото когато момата казва, че момъкът ѝ е изгорил сърцето. Не зная как един момък може да изгори сърцето на една мома отдалече. Как е възможно? Той седи на 4–5–10 хиляди километра, изгорил ѝ сърцето или запалил ѝ сърцето. Донякъде и момите са прави. Нали онзи италианец запали свещите в Австралия от Рим, електрическите свещи ги запали. Тъй че, може да се запали отдалече, но това запалване не е запалване, осветление е. Защо момата не казва, че е станало осветление? Науката опровергава, че от такова далечно пространство сърцето не изгаря, осветява се, запалва се, гори. За бъдеще момите ще поправят своята научна теория, но ще кажат: „Не ми изгаря сърцето, но запали сърцето. Благодарение на този момък откак запали сърцето ми, чета.“ към беседата >>