Намерени са 182 резултата от 129 беседи с точна фраза : 'Разочарование'.
2. Да възлюбиш Господа, НБ , София, 15.10.1916г.,
- Защото всеки е преживял загуба и разочарование, но любовта към Бога ще върне всичко загубено, ще възстанови здравето на човека и ще постави всички счупени крака и ръце намясто. (втори вариант)
И тъй, благодарете на Бога, че от положението, в което се намирате, виждате доброто в света. Добър е светът, но от вас се иска чистота и святост. Ако не знаеш урока си, не се извинявай, но кажи: „Обичам учителя си и заради него ще науча урока си." Кажи, както Давида: „Дето и да ме изпратиш, Господи, ще извърша волята Ти на драго сърце, защото Те обичам." Откажеш ли се да изпълниш Божията воля, не обичаш Господа. Нужно е да обичаме Бога, да изпълняваме волята Му. Защо? Защото всеки е преживял загуба и разочарование, но любовта към Бога ще върне всичко загубено, ще възстанови здравето на човека и ще постави всички счупени крака и ръце намясто. Тая любов ще възстанови разрушения живот на семействата. Тя ще възстанови нарушената хармония в природата. към втори вариант >>
- –Защото всеки е преживял загуба и разочарование, но любовта към Бога ще върне всичко загубено, ще възстанови здравето на човека и ще постави всички счупени крака и ръце на място.
Добър е светът, но от вас се иска чистота и святост. Ако не знаеш урока си, не се извинявай, но кажи: Обичам учителя си, и заради него ще науча урока си. Кажи, както Давида: „Дето и да ме изпратиш, Господи, ще извърша волята Ти на драго сърце, защото Те обичам". Откажеш ли се да изпълниш Божията воля, не обичаш Господа. Нужно е да обичаме Бога, да изпълняваме волята Му.–Защо? –Защото всеки е преживял загуба и разочарование, но любовта към Бога ще върне всичко загубено, ще възстанови здравето на човека и ще постави всички счупени крака и ръце на място. Тая любов ще възстанови разрушения живот на семействата. Тя ще възстанови нарушената хармония в природата. Сега убитите са на угощение при Христа, а живите, останали на земята, казват: Горките хора, отидоха си без време! Велика истина е, че тези хора са на небето, при Христа, Щастливи са те. – Съмняваме се в това. към беседата >>
5. И отиде та се представи, НБ , София, 30.11.1919г.,
- Истинското страдание се предизвиква от голямо разочарование в живота.
Тя обича живота, силно е свързана със земята. Достатъчно е да я хванете за крака, за да писне, като че я колят. Оставите ли я на земята, веднага се успокоява и започва спокойно да грухти. Следователно, чувате че някои хора много викат и плачат, ще знаете, че не са дошли още до истинското страдание. Страданието е вътрешен процес, който няма нищо общо с викането и плача. Истинското страдание се предизвиква от голямо разочарование в живота. Представете си, че някой ваш приятел, за когото сте жертвали всичко, ви предаде на властта и ви затворят. Или майка, която е жертвала живота си за своите деца, изпита тяхната неблагодарност. Това не са лични страдания, но разочарования от живота. Страшно е да изпита човек такова разочарование. Той губи почва под краката си. към беседата >>
- Страшно е да изпита човек такова разочарование.
Страданието е вътрешен процес, който няма нищо общо с викането и плача. Истинското страдание се предизвиква от голямо разочарование в живота. Представете си, че някой ваш приятел, за когото сте жертвали всичко, ви предаде на властта и ви затворят. Или майка, която е жертвала живота си за своите деца, изпита тяхната неблагодарност. Това не са лични страдания, но разочарования от живота. Страшно е да изпита човек такова разочарование. Той губи почва под краката си. Когато изразходва своята вътрешна енергия, човек дохожда до пълно разочарование от живота и ако отправи надеждата и упованието си към Бога, той излиза на спасителен бряг. Не повдигне ли ума и сърцето си към Бога, той изпада в положението на младия син, който казал на баща си: Татко, искам дела си, за да отида в далечна страна. към беседата >>
- Когато изразходва своята вътрешна енергия, човек дохожда до пълно разочарование от живота и ако отправи надеждата и упованието си към Бога, той излиза на спасителен бряг.
Представете си, че някой ваш приятел, за когото сте жертвали всичко, ви предаде на властта и ви затворят. Или майка, която е жертвала живота си за своите деца, изпита тяхната неблагодарност. Това не са лични страдания, но разочарования от живота. Страшно е да изпита човек такова разочарование. Той губи почва под краката си. Когато изразходва своята вътрешна енергия, човек дохожда до пълно разочарование от живота и ако отправи надеждата и упованието си към Бога, той излиза на спасителен бряг. Не повдигне ли ума и сърцето си към Бога, той изпада в положението на младия син, който казал на баща си: Татко, искам дела си, за да отида в далечна страна. към беседата >>
6. Работете с Любов, ИБ , БС , София, 10.5.1920г.,
- А този свят, от единия край до другия, го наричам свят на разочарование.
А този свят, от единия край до другия, го наричам свят на разочарование. Някои го наричат свят на очарование, но аз го наричам свят на разочарование. Когато се родиш, всички се радват. Първата година всички треперят като над цар – каквото заповядваш, всички те слушат, каквото кажеш, всичко ти дават. Но после постепенно те детронират: на третата година ставаш княз, на петата – министър, после – началник, докато най-сетне станеш слуга, пращат те долу и казват: „Сега не е както едно време, когато беше дете! ” Дават ти мотиката и хайде на лозето. към беседата >>
- Някои го наричат свят на очарование, но аз го наричам свят на разочарование.
А този свят, от единия край до другия, го наричам свят на разочарование. Някои го наричат свят на очарование, но аз го наричам свят на разочарование. Когато се родиш, всички се радват. Първата година всички треперят като над цар – каквото заповядваш, всички те слушат, каквото кажеш, всичко ти дават. Но после постепенно те детронират: на третата година ставаш княз, на петата – министър, после – началник, докато най-сетне станеш слуга, пращат те долу и казват: „Сега не е както едно време, когато беше дете! ” Дават ти мотиката и хайде на лозето. В Духовния свят Господ започва по обратен път: най-първо те поставя слуга, а най-накрая – цар. към беседата >>
7. Влиянието на хармонията в живота, ИБ , БС , , 20.6.1921г.,
- Ако нямате хармония, работите ви ще бъдат разнебитени; ще се яви съмнение, разочарование, лутане от едно място на друго, и животът ви става без смисъл.
Нали трябва да се работи във външния свят? Например имате някоя нива да се прекопае, лозе да се реже, градина да се обработва, плодни дървета да се наглеждат, как ще разпределите тази работа? По-силните на лозето ще копаят, по-слабите на нивата ще жънат, най-слабите - гъсеници ще чистят, а тези, уморените, ще ги пратите да вкусят от плодовете, да си наберат и на вас да донесат и тогава ще имате една богата трапеза. Тъй ще разпределите работата си. Ще трябва една разумна работа, в която да имате хармония. Ако нямате хармония, работите ви ще бъдат разнебитени; ще се яви съмнение, разочарование, лутане от едно място на друго, и животът ви става без смисъл. От вас, жените, които учите хармонията, се изисква работа. Сега, да допуснем, че имате едно женско събрание, как ще го направите? Ако говорите за първенство, на първо място ще турите младите. В музиката на първо място са младите. Добре, правите събрание, туряте младите на първо място, те стават първи. към беседата >>
8. Пробуждане на колективното съзнание, СБ , В.Търново, 19.8.1921г.,
- Тя заприличва на онзи европейски автор, който написал една книга, в която изтъквал, че няма по- благородно същество на земята от човека и че животът е добър; но след като претърпял една криза, едно разочарование от хората, написал друга книга, че няма същество по-лошо от човека и че светът е лош.
Питам сега: ако ние, след като сме живели петдесет-шестдесет години на Земята и свършим живота си, какво сме спечелили? Да допуснем, че някоя майка ражда една красива дъщеря, отлична мома, хубаво се облича, много момци я обикалят, щастлива е, питам колко време ще продължава това - пет, десет, петнадесет години? Постепенно нейното лице се набръчква, губи красотата и свежестта си, погрознява и момците я напущат. Ще се явят други красавици, които ще я заместят, и най-после у нея ще се породи недоволство, че животът й няма смисъл, че не е щастлива. Най-първо в нея е имало задоволство, а после животът и става безмислен. Тя заприличва на онзи европейски автор, който написал една книга, в която изтъквал, че няма по- благородно същество на земята от човека и че животът е добър; но след като претърпял една криза, едно разочарование от хората, написал друга книга, че няма същество по-лошо от човека и че светът е лош. Следователно, когато ни върви всичко по мед и масло, казваме "всичко е хубаво, Бог е много добър". Сполети ли ни някаква катастрофа, някакво нещастие или действие, каквото не сме мислили, казваме "няма по-несправедлив Бог в света от сегашния". Светът си върви по определения път. към беседата >>
9. В дома на Отца, НБ , София, 5.3.1922г.,
- В присъствието на този, който ви обича по Божествен начин, каквато скръб и разочарование да имате, веднага ще ви олекне, и ще замязате на една птичка в пролетта, веднага ще изчезне всяка тъмнина от вас.
Сега в какво седи Любовта? Някои казват: „Мене ме обичат“. Но ако вие на земята имате само един човек да ви обича, то е достатъчно. Да ви обича един човек, това значи съзнателно да ви опитва. И аз ще ви покажа признаците на тази Любов. В присъствието на този, който ви обича по Божествен начин, каквато скръб и разочарование да имате, веднага ще ви олекне, и ще замязате на една птичка в пролетта, веднага ще изчезне всяка тъмнина от вас. И затуй благото ни в Бога е голямо, защото Той ни обича. Може греховете ни да са тежки, колкото земята. Но щом като идем при Бога, всичките ни грехове ще се стопят в неговата Любов и ние ще кажем: „Слава Богу, освободих се от греховете си, олекна ми“. Достатъчно е един път да видиш Бога, ама да Го видиш! Някой казва: „Мъчно може да се види“. към беседата >>
10. Първото задължение на учениците, ООК , София, 16.3.1922г.,
- Когато се натъкнеш на положителната страна на човека, ти изпитваш приятност, но отрицателната страна може да те доведе до разочарование. (втори вариант)
Сега на вас предстои да изучите основно човека в тази фаза на живота му. Ще изследвате силите, които се развиват в неговия организъм, които се проявяват в неговия ум, действат в неговото сърце и се реализират чрез неговата воля. Проучването на човека не е лесно нещо. Когато се натъкнеш на положителната страна на човека, ти изпитваш приятност, но отрицателната страна може да те доведе до разочарование. Ученикът обаче трябва да е готов да види всички добродетели и недъзи у човека, без да се смущава. Представете си, че бъдете поставени при условие да видите всички положителни и отрицателни качества на вашия характер. Това е един изпит, който биха могли да издържат само смелите и решителни ученици. Но методът, с който ще си служите, е съвсем безопасен. Защото там, дето се дават изведнъж много знания, резултатите са пагубни за тези ученици, които боравят с тях. към втори вариант >>
11. Предназначението на музиката, ООК , София, 20.4.1922г.,
- Най-първо ще помислиш, че си талантлив и в края на живота си ще получиш най-голямо разочарование, излъгал си се.
С това внасяте такава голяма деятелност в мозъка, че го възбуждате много. За тази микроскопическа работа не трябва да възбуждате много мозъка си. За тази малка работа се изисква малко усилие. Ако имате една малка придобивка, ще я схванете тъй, както си е, както се проявява в природата, ни повече, ни по-малко. Няма да мислите, че сте много талантлив човек, или обратно, че нямаш никакви способности. Най-първо ще помислиш, че си талантлив и в края на живота си ще получиш най-голямо разочарование, излъгал си се. Има хора, които мислят, че не са талантливи, а в края на живота си виждат, че са имали таланти, които не са разработили. към беседата >>
- Тогава ще изучавате сенките на реалното и няма да имате едно положително знание и в края на краищата ще се зароди едно разочарование и отвращение.
И щом се съмнявате, в сърцето ви Любовта и Мъдростта не съществуват. Тъй, щом се съмнявате, интелигентността не е в ума ви, а щом се страхувате, Любовта не е в сърцето ви. Въпросът е свършен. Тъй седи. Ако не внесете това правило, всички ония ученици, които не внасят това правило в окултната школа, оглупяват. Тогава ще изучавате сенките на реалното и няма да имате едно положително знание и в края на краищата ще се зароди едно разочарование и отвращение. Ще кажете: „всичко е празнота“. За туй вие ще турите тази обич, ще я проверите в най-малкия размер. И тогава ще вземете и другите, крачка напред, разбира се, няма изведнъж, но полека-лека и съзнателно. към беседата >>
14. Гордост и тщеславие, МОК , София, 24.1.1923г.,
- Излезете в света, но виждате, че нищо не можете да направите; пак се върнете, обаче с едно малко разочарование.
След половин или един час – пак същата история. Седите, оглеждате се и намислите някакъв план; неочаквано дойде нещо отвън, развали плана ви. Какво правите тогава? Поскърбите малко, но се облечете в нов костюм и хайде пред огледалото. Мислите, че като излезете така облечен, ще направите нещо особено. Излезете в света, но виждате, че нищо не можете да направите; пак се върнете, обаче с едно малко разочарование. Не си правете илюзии, знайте, че новият костюм нищо няма да ви придаде. При сегашните условия на Живота костюмите не спасяват човека. Защо? Защото съвременните хора още живеят в низшите полета на Астралния и Менталния свят. Докато не излязат от тези полета, те нищо не могат да направят. Това, което сега става на физическия свят – страдания, изпитания, всичко иде в помощ на съвременните хора, за да ги подтикне към Новата култура, към новия Живот. към беседата >>
18. Мощните сили на разумната воля, МОК , София, 23.3.1924г.,
- Даже, колкото и да сте млади, все имате едно разочарование и някой път казвате: не струва да се живее!
Всяка фаза на живота носи със себе си тия динамически сили, които или съграждат, или разрушават. Заблуждението на съвременните хора седи в това, че те мислят как всички сили в света са само съграждащи. Не е така. Фактите в света показват, че засега силите, които разрушават, са по-силни, по-мощни, отколкото онези, които съграждат. И вследствие на това във вашия живот има повече скърби, отколкото радости; повече разочарования, отколкото очарования. Даже, колкото и да сте млади, все имате едно разочарование и някой път казвате: не струва да се живее! Искате да вземете едно въже, да направите една примка и да я турите на врата си. Разбира се, онзи, който вземе това въже, ще си намери и дърво, на което да се обеси. Знаете ли какъв е произходът на бесенето? Защо трябва хората да турят въже на шията си? Има няколко вида смърт за човека: или ще се обеси, или ще вземе отрова, или ще се мушне с нож, или ще хвърли от някоя голяма скала, или ще се удави и т.н. към беседата >>
19. Млади и стари, МОК , София, 11.5.1924г.,
- Ако вие не разбирате тази основна идея, този основен процес на вгъване, вие ще дойдете до разочарование, до съмнение, до обезсмисляне на живота.
Сега, вие ще проверите този закон върху себе си. Мнозина от младите се обезсърчавате и ще се обезсърчавате, ако не разбирате закона. Най-първо, като ви посеят, вие сте експанзивни, до известна възраст отивате нагоре, надолу, разширявате се, имате особени схващания, мислите, че можете да постигнете всичко, но като достигнете крайния предел, настъпва обратен процес на изпразване. В същност това не е изпразване но един процес на вгъване навътре, към центъра на живота, в който трябва да се образува най-добрият плод, за да се даде друга посока на живота. Ако вие не разбирате тази основна идея, този основен процес на вгъване, вие ще дойдете до разочарование, до съмнение, до обезсмисляне на живота. Някой път вие мислите, че никой не ви обича, че всички ви подозират и хиляди още глупости може да дойдат в ума ви. Защо ще ви мразят хората? Всеки човек е зает със себе си, всеки си има свои страдания, свои мъчнотии. Ти минаваш и си мислиш, че еди-кой си не иска да знае за тебе или пък, че има нещо против тебе. Въпросът не седи тъй: Всеки човек е зает с известни свои неосъществени идеи, с ред заболявания, несгоди, страдания, а също тъй го вълнуват и много непостигнати желания. към беседата >>
20. Да угоди на народа, НБ , София, 23.11.1924г.,
- Е, добре, при всичкото това разочарование, което ние, съвременните хора имаме от хиляди години насам, потърсихме ли неизменното? (втори вариант)
Причината да скърбиш е, че си изгубил нещо, или че искаш много нещо. Но утре като го придобиеш, пак ще го изгубиш и след това пак ще бъдеш скръбен. Имаш къща – радваш се, но утре като изгори къщата ти, ще бъдеш скръбен. Ражда ти се син – радваш се, утре умре син ти – скръбен си. Имаш приятел – радваш се, утре го изгубиш – скръбен си. Е, добре, при всичкото това разочарование, което ние, съвременните хора имаме от хиляди години насам, потърсихме ли неизменното? Ние всички приличаме на Наполеон, наполеоновци сме, но в какво отношение? В едно сражение при Ватерлоо, Наполеон взел участие със своята кавалерия, но по пътя, през който трябвало да мине имало една дълбока пропаст. За да премине тази пропаст, трябвало голяма част от пехотата да я запълни и отгоре над тия трупове да мине Наполеон със своята кавалерия. Ние всички се хвърляме в тази пропаст, и като мине Наполеон над нашите кости, казваме: Нека Наполеон победи! Наполеон победи ли? към втори вариант >>
- Е, добрѣ, при всичкото това разочарование, което ние, съврѣменнитѣ хора имаме отъ хиляди години насамъ, потърсихме ли неизмѣнното?
Причината да скърбишъ е, че си изгубилъ нѣщо, или че искашъ много нѣщо. Но утрѣ като го придобиешъ, пакъ ще го изгубишъ и слѣдъ това пакъ ще бѫдешъ скърбенъ. Имашъ кѫща – радвашъ се, но утрѣ като изгори кѫщата ти, ще бѫдешъ скърбенъ. Ражда ти се синъ – радвашъ се, утрѣ умрѣ синъ ти – скърбенъ си. Имашъ приятель – радвашъ се, утрѣ го изгубишъ – скърбенъ си. Е, добрѣ, при всичкото това разочарование, което ние, съврѣменнитѣ хора имаме отъ хиляди години насамъ, потърсихме ли неизмѣнното? Ние всички мязаме на Наполеона, наполеоновци сме, но въ какво отношение? Въ едно сражение при Ватерлоо, Наполеонъ взелъ участие съ своята кавалерия, но по пѫтя, прѣзъ който трѣбвало да мине имало една дълбока пропасть. За да прѣмине тази пропасть, трѣбвало голѣма часть отъ пѣхотата да я запълни и отгорѣ надъ тия трупове на мине Наполеонъ съ своята кавалерия. Ние всички се хвърляме въ тази пропасть, и като мине Наполеонъ надъ нашитѣ кости, казваме: нека Наполеонъ побѣди! Наполеонъ побѣди ли? към беседата >>
21. Чудните предположения, МОК , София, 1.2.1925г.,
- Всеки човек, който претърпява някакво голямо разочарование, пише за нещата в отрицателен смисъл, казва, че в света не съществува никаква закономерност; всеки човек, на когото животът върви гладко и щастливо – той пише в друг дух.
Например ако четете някое философско съчинение, което е силно логически и добре аргументирано и доказва, че целият свят и всичко около него е плод само на човешкото въображение и че извън човека нищо не съществува, вие ще се смутите. Питам: този философ как е придобил всички тия данни? Той привежда ред автори: този казал така, онзи казал така. Но ако попитате тия автори отде знаят това нещо, ще видите, че нито един не е сигурен в това, което доказва – то е някаква отвлечена теория. Всички крайни заключения в света се дължат на известен род разочарования. Всеки човек, който претърпява някакво голямо разочарование, пише за нещата в отрицателен смисъл, казва, че в света не съществува никаква закономерност; всеки човек, на когото животът върви гладко и щастливо – той пише в друг дух. Следователно закономерността в света и отсъствието на тази закономерност много пъти се дължат на опитността, през която хората са преминали. Някой път тези твърдения са верни, а някога не са верни. към беседата >>
22. Платното, ИБ , Мусала, 12.7.1925г.,
- Понеже всички вие желаете да се подобри вашият живот, да бъдете весели, радостни, има само един начин, другите начини са разочарование.
Но ако я оставя в сандъка да стои мъртва дрехата, молци излизат. Когато човек има живата вяра, молците как ще изядат дрехата? В духовния свят каквато дреха човек има, на гърба си трябва да я носи. Той всичко трябва да носи, ще помните. Тия мисли са необходими за вас. Понеже всички вие желаете да се подобри вашият живот, да бъдете весели, радостни, има само един начин, другите начини са разочарование. Ако човек от младини се реши да служи на Бога като едно дете, всичките неща се нареждат с най-малки усилия. Ако не служиш на Бога, много ще работиш и в края на краищата всичко отива на разсип, всичко се разсипва. Ако не служиш на Бога и си красив, красотата ще изчезне; ако си умен, умът ще изчезне, сърцето ще изчезне. Щом служиш на Бога, всички тези неща ще се запазят. В Писанието има стих, който казва..., тия стихове са добити от дългата опитност на вашите братя, които са живяли в миналото, казва например: "Постоянно се молете, в скръбта търпеливи бъдете и в надеждата радостни." към беседата >>
23. Светлина на мисълта, ООК , София, 10.2.1926г.,
- Външно човек може да изпита тъмнина, разочарование, но вътрешно той трябва да бъде весел, радостен.
Да бъде човек бодър и весел, в това се състои силата на човешкия дух. Възвишените същества не знаят какво нещо е обезсърчаване, какво нещо е отпадане на духа. Тези неща са слабости на същества, които живеят на земята. Външно човек може да изпита тъмнина, разочарование, но вътрешно той трябва да бъде весел, радостен. Каквото и да ви се случи, обърнете се към невидимия свят, където има радост и веселие. Човек е дошъл на земята да опита двата полюса на живота: радост и скръб. Който се радва, той опитва живота на небето; който скърби, той опитва живота на ада. Какво лошо има в това? Вие не сте дошли на гости, но сте дошли на земята да учите. към беседата >>
24. Добро и свобода, МОК , София, 28.3.1926г.,
- След тези петдесет години, като излезете от университета като пенсионер, вие ще си излезете с едно разочарование, недоволство. (втори вариант)
Ако вие сте един професор по естествените науки и преподавате петдесет-шестдесет години, какво ще ви даде науката? Даже и вашите ученици в края на краищата няма да ви разбират. През тези петдесет години науката е прогресирала, а вие предавате все едно и също. След тези петдесет години, като излезете от университета като пенсионер, вие ще си излезете с едно разочарование, недоволство. Ще ви остане една пенсия три-четири хиляди лева, с това ще ви залъгват, докато дойде смъртта и ви задигне в другия свят. Какъв смисъл има в тези петдесет години да разправяте за буболечките или всяка година да разрязвате жабите. Първата година дойдат студенти, разправите им за кръвообращението на жабите, на бръмбарите, втората година също, а третата? Питам, в туй разправяне, в туй кръвообращение какъв е смисълът в нас? Ние знаем това кръвообращение, какъв е вътрешният смисъл, с какво е свързано кръвообращението, артериалната система, венозната система, връзките по-нататък, не да се спирате на едно място. към втори вариант >>
26. Добро и съвършенство, СБ , София, 29.8.1926г.,
- Ако действате по обикновен начин, както хората действат сега, ще имате един обикновен опит на разочарование.
Тази сутрин ви говорих, че човек трябва да обича Бога. Тази е идеята, която трябва да стане във вас плът и кръв, ако искате да бъдете мощни и силни, за да може да се образуват корените на вашия живот. За да може да победите всички мъчнотии, непременно трябва да си поставите за задача да обичате Бога и да реализирате тази задача. Ако действате по обикновен начин, както хората действат сега, ще имате един обикновен опит на разочарование. Земята е покрита само с разочарования; земята е покрита само с кости, а всички кости са останки от същества, които са вървели по крив път. Никой светия не оставя костите си на земята. Светия, който оставя костите си на земята, не е пълен светия. Светии, на които хората пазят костите, прекарват големи страдания. към беседата >>
29. Начeртаният план, ООК , София, 6.4.1927г.,
- Обаче повечето хора се обезверяват, отслабват, изгубват любовта си и изпадат в пълно разочарование.
По този въпрос са дадени различни обяснения, различни мнения, но нито едно от тях не го разрешава. Някои казват, че смисълът на живота се заключава в това да живеем. Да, до известна степен може да се приеме, че е така, но как ще си обясните защо, като живеете, остарявате, губите силите си, губите паметта си? Правилно е, като живеете, да не губите силите си, да запазите всичко, каквото ви е дадено. Има хора, които до дълбока старост запазват всичко онова, което в младините си носят. Обаче повечето хора се обезверяват, отслабват, изгубват любовта си и изпадат в пълно разочарование. Докато са млади, докато са здрави, те мислят, че обичат Бога, обаче някаква малка причина отвън е в състояние да ги събори. Те са като малките деца. Щом паднат на пътя, те започват да плачат, обезсърчават се и трябва да дойде някой отвън да ги утеши. Ставате сутрин бодри, весели, доволни. Обаче мине някаква мисъл през ума ви и до вечерта вие сте в друго разположение: отпадате духом, обезсърчавате се, изгубвате смисъла на живота. към беседата >>
30. Посоки и възможности, ООК , София, 20.4.1927г.,
- Такива радости винаги свършват с разочарование.
Някой се радва и казва: „Ще гледам да задържа радостта си цял месец“. – Откъде дойде това желание? Може да се продължи радостта цял месец, но след това ще дойдат такива скърби и страдания, каквито в живота си не сте изпитвали. Понякога радостта трае само половин секунда, но отражението ѝ продължава дълго време. Често в живота на човека идват радости преди той да е получил нещо. Такива радости винаги свършват с разочарование. Някой получава от чичо си в Америка писмо, че му изпраща 10,000 долара. Той се радва, пее, скача, очаква парите. Минават ден, два, три, един месец и той получава от чичо си писмо, че Американското правителство секвестирало тия пари, затова не може да ги прати. Веднага радостта се сменя със скръб и разочарованието идва. към беседата >>
31. Двете посоки, МОК , София, 4.5.1928г.,
- Ще започвате с идеализъм, ще свършвате с разочарование.
Това знание се отнася до онези от вас, които искат да се развиват правилно. Ако не дойдете до положителното знание, всички ще започвате добре, а ще свършвате зле. Ще започвате с идеализъм, ще свършвате с разочарование. Докато сте млади, ще казвате, че животът има смисъл, че хората са добри и благородни. Като остареете, ще поддържате обратното, че животът няма смисъл, че хората са лоши. Това е субективно схващане за живота, което се придобива по отрицателен път. Това показва, че болезненото състояние в човека е достигнало до крайния си предел. Има една болест в човека, наречена грях. към беседата >>
32. Мъртвата точка, МОК , София, 7.9.1928г.,
- Друг някой работи в областта на науката, посвещава десетки години на нея, но един ден попадне в мъртвата точка на своята специалност и преживява голямо разочарование, че трудът му пропада и се обезсмисля.
Каква е опасността, когато човек попадне в някоя мъртва точка? Ако е попаднал в мъртвата точка на търговията, човек става песимист, гледа мрачно на нещата. Той седи по цели дни в дюкяна си, но никой не го посещава. При съседа му идат много клиенти, купуват от стоката му, а той няма никакъв оборот. Друг някой работи в областта на науката, посвещава десетки години на нея, но един ден попадне в мъртвата точка на своята специалност и преживява голямо разочарование, че трудът му пропада и се обезсмисля. Същото може да се случи и с някой религиозен човек. Дохожда ден, когато попада в мъртвата точка на своето верую и всичко се обезсмисля за него. Съзнанието му се помрачава, и той се обезверява. Обаче войникът на бойното поле се радва, когато попадне в мъртвата точка. Той знае, че животът му е вън от всякаква опасност и се радва на това. към беседата >>
33. Хигиена на живота, МОК , София, 7.12.1928г.,
- В Любовта няма никакво разочарование. (втори вариант)
Мъдростта е най-висшето и ако вие търсите знанието, то е в Мъдростта. Пък ако търсите най-възвишеното в света, то е в Любовта. Най-възвишеното чувство, което съществува в света, и тук на земята, и между ангелите, и в Божествения свят, то е Любовта. Това е вечният идеал, за който хората едва ли имат някаква представа. Някой казва: „Аз съм разочарован.“ Човек, който се разочарова, той не е сънувал нищо за Любовта. В Любовта няма никакво разочарование. Това разочарование, което някога съществува, седи в следното: най-първо човек чувствува, че люби и той се радва, като люби. Обаче един ден неговото чувство се сменя, той иска и да го обичат, а няма кой да го обича. В момента, когато той смени своята любов, мени и формата на съзнанието си. Докато той съзнава, че обича, той е идеалист, то е половината на неговото възпитание. Щом почувствува той, че няма кой да го обича, той вече е нещастен. към втори вариант >>
- Това разочарование, което някога съществува, седи в следното: най-първо човек чувствува, че люби и той се радва, като люби. (втори вариант)
Пък ако търсите най-възвишеното в света, то е в Любовта. Най-възвишеното чувство, което съществува в света, и тук на земята, и между ангелите, и в Божествения свят, то е Любовта. Това е вечният идеал, за който хората едва ли имат някаква представа. Някой казва: „Аз съм разочарован.“ Човек, който се разочарова, той не е сънувал нищо за Любовта. В Любовта няма никакво разочарование. Това разочарование, което някога съществува, седи в следното: най-първо човек чувствува, че люби и той се радва, като люби. Обаче един ден неговото чувство се сменя, той иска и да го обичат, а няма кой да го обича. В момента, когато той смени своята любов, мени и формата на съзнанието си. Докато той съзнава, че обича, той е идеалист, то е половината на неговото възпитание. Щом почувствува той, че няма кой да го обича, той вече е нещастен. А кой е нещастен? към втори вариант >>
- Разочарование има в чувствата, но не и в любовта.
Правата и светла мисъл е достояние на мъдреца. Ако търсите истинското знание, ще го намерите в мъдростта; ако търсите възвишеното, ще го намерите в любовта. В който свят да търсите възвишеното – във физическия, в ангелския или в Божествения, ще го намерите в любовта. Тя представя идеала, към който човешката душа се стреми. Ще каже някой, че е разочарован в любовта. Разочарование има в чувствата, но не и в любовта. Който люби, никога не се разочарова. Обаче, щом човек пожелае да бъде обичан, разочарованието иде; той е нещастен, че няма кой да го люби. Значи, има два вида нещастни хора: едните са нещастни, че не любят, а другите, че няма кой да ги люби. Мъдрецът се отличава от обикновения човек по това, че е щастлив и когато не го любят. Защо е щастлив? към беседата >>
36. Стари навици, ООК , София, 12.6.1929г.,
- Всички останали молитви са молитви на разочарование.
Кой човек помни деня, часа и минутата, когато за пръв път се е молил на Бога? Свещен е този момент. Той представлява връзката на душата с Бога. Първата молитва в живота на човека е най-важна. Тя е молитва на очарование. Всички останали молитви са молитви на разочарование. Всички хора познават тия молитви, но малцина познават молитвата на очарованието. За да отправи такава молитва към Бога, човек трябва да бъде поет. Докато философства, човек не може да се моли. Той започва да разглежда нещата от причини към последствия и от последствия към причини, но това не е молитва. За да отправи истинска молитва към Бога, философът, ученият, майката, бащата трябва да станат поети. към беседата >>
37. Разумните кротки / Блажени кротките, НБ , София, 23.6.1929г.,
- Ако при сегашните разбирания и при сегашната култура ние не внесем този елемент на кротост в себе си, нас ни очакват същите резултати на онова велико разочарование, което сега съществува в света. (втори вариант)
Съвременните хора казват: „Не трябва да се противим на злото, трябва да се съобразяваме със света, трябва да се съобразяваме с условията на сегашния живот, трябва да уредим живота си и след като го уредим, тогава ще мислим за Бога." Казвам: покажете ми от осем хиляди години насам един човек, който да е уредил живота си, бил той поет или философ, или цар, или княз, или светия. Ако те не можаха да го уредят, мислите ли, че вие ще го уредите? Ако при сегашните разбирания и при сегашната култура ние не внесем този елемент на кротост в себе си, нас ни очакват същите резултати на онова велико разочарование, което сега съществува в света. И ако вие разберете силата на верующия или силата на новия човек, за когото се казва „блажени нищите духом" - това не подразбира нищия духом по форма. Като казва Христос „блажени нищите духом", Той подразбира онези, които живеят при Бога, които живеят в безконечност-та, в безпределността. Като се казва „нищи" - от „нищо", подразбира това, което няма никакво ограничение. Нищият духом в този смисъл не знае какво нещо е ограничение, какво нещо е нужда, какво нещо е сиромашия, какво нещо е болест - той не знае нищо. А вие разбирате точно обратното. към втори вариант >>
39. Господар и слуга, ООК , Мусала, 10.7.1929г.,
- Докато очаква на хората, човек всякога свършва с разочарование.
Когато човек изпадне в най-тежко положение, Божественото в него го успокоява, насърчава го, казва му, че работата ще се оправи. Откъде и как ще се оправи работата, човек не знае. Той е сам в гората, забъркал пътя си, не вижда никакъв изходен път. Но какво става? От невиделица му иде помощ. Докато очаква на хората, човек всякога свършва с разочарование. Уповава ли на Бога, той ще получи помощ и в най-тежките и безизходни положения. Искате ли работите ви да вървят добре, сложете Божественото за основа на живота си, а човешкото – за допълнение. Направите ли обратното, човешкото да сложите за основа, а Божественото за допълнение, работите ви не само, че няма да се оправят, но ще се объркат още повече. към беседата >>
40. Правилни връзки, ООК , София, 4.9.1929г.,
- След всяко разочарование иде страданието, което не е нищо друго, освен език на Бога.
Животът е един и непреривен. Същото казваме и за Любовта. Това, което хората наричат щастие, се заключава в свързването им с Бога. Свържат ли се веднъж с Бога, щастието започва да тече в живота им като река. Докато не дойдат до съзнание да разберат къде се крие тяхното щастие, те го търсят ту в жената или в мъжа, ту в децата, ту в богатството, ту в знанието, ту в силата, но в края на краищата от всичко се разочароват. След всяко разочарование иде страданието, което не е нищо друго, освен език на Бога. Чрез страданието Бог говори на хората, че пътят, по който търсят щастие, не е прав. Въпреки това, със своите криви мисли и разбирания, те искат да заставят разумните същества да мислят като тях. Това е невъзможно. към беседата >>
41. От всичките най-много / Тази сирота вдовица тури от всичките най-много, НБ , София, 20.10.1929г.,
- Ако мислите, че ще намерите смисъла на живота, без да заложите живота си, вие ще се поставите на човешка основа и всякога ще претърпявате едно вътрешно разочарование. (втори вариант)
И тъй, Христос се спира върху бедната вдовица. Днес ние казваме за някой човек, че е много щедър, защото дава много. И затова уважаваме богатите хора, че турят много. Христос за богатите казва: „Те туриха от изобилието си." Те не турят всичкия си имот. Човек не може да разбере истината и да постигне нещо, докато не заложи всичкия си живот. Ако мислите, че ще намерите смисъла на живота, без да заложите живота си, вие ще се поставите на човешка основа и всякога ще претърпявате едно вътрешно разочарование. Дето какво се случва на този, който не е намерил истината. Той ще се ражда и преражда, ще се ражда и умира, ще се жени и преженва, деца ще му се раждат и умират, болести, страдания, нещастия - всичко ще му мине през главата. Няма да дойде страдание, което да не го засегне. Всичко ще мине през него като вода. Тази е заплатата за онзи, който не знае истината. към втори вариант >>
42. Ново разбиране, ООК , София, 27.11.1929г.,
- Някои заминават преждевременно, на 10, 20, 30, 40 годишна възраст; други пък живеят повече — до 70, 80, 100, 120 годишна възраст, но и едните, и другите свършват с разочарование. (втори вариант)
Следователно, искате ли да постигнете нещо, мислете право върху живота, върху любовта. Ако продължавате да мислите, както досега сте мислили, нищо няма да постигнете. Това значи: ще се раждате и ще умирате, ще учите и ще забравяте наученото, докато един ден заминете за другия свет. Някои заминават преждевременно, на 10, 20, 30, 40 годишна възраст; други пък живеят повече — до 70, 80, 100, 120 годишна възраст, но и едните, и другите свършват с разочарование. — Защо? — Защото са живели без любов. — Кого трябва да любят? — Онзи, Който ги е създал. Щом любят Бога, те могат да любят всички. към втори вариант >>
- Някои заминават преждевременно, на 10, 20, 30, 40 годишна възраст; други пък живеят повече — до 70, 80, 100, 120 годишна възраст, но и едните, и другите свършват с разочарование.
Следователно, искате ли да постигнете нещо, мислете право върху живота, върху любовта. Ако продължавате да мислите, както досега сте мислили, нищо няма да постигнете. Това значи: ще се раждате и ще умирате, ще учите и ще забравяте наученото, докато един ден заминете за другия свет. Някои заминават преждевременно, на 10, 20, 30, 40 годишна възраст; други пък живеят повече — до 70, 80, 100, 120 годишна възраст, но и едните, и другите свършват с разочарование. — Защо? — Защото са живели без любов. — Кого трябва да любят? — Онзи, Който ги е създал. Щом любят Бога, те могат да любят всички. към беседата >>
43. Махалото, ООК , София, 29.1.1930г.,
- В първо време човешката любов подига, разширява човека, а на края той свършва с разочарование.
Там може да се говори за активна и пасивна любов, но не и за любов с експлозии. Когато люби, човек има предвид своето благо, но не и благото на онзи, когото люби. На физическия свят човешката любов за почва с плюс който скоро се превръща в минус. Божествената Любов започва с минус, който скоро се превръща в плюс. Божията Любов внася в човека разширяване, подмладяване, осмисляне на живота, а човешката - точно обратно. В първо време човешката любов подига, разширява човека, а на края той свършва с разочарование. Който е живял по закона на човешката любов, в края на живота си, той започва а съжалява, че не си е поживял, както трябва. Ако е бил вегетарианец, той съжалява, че не е ял месце. Ако е живял добър живот, съжалява, че не се е отпуснал да поживее, както хората живеят. Не, и в младини, и в старини човек трябва да живее така, че никога да не съжалява. към беседата >>
44. Пътят на добрите постижения, ИБ ,БР , София, 28.8.1930г.,
- И това трябва да се разбере, когато Божественото в нас е проявено, тогава всички неща за нас са постижими, тогава духовният и физичният живот най-нормално могат да се изразят, а когато Божественото в нас е хилаво изразено, то в духовния ни и физичен живот ще имаме вечно разочарование.
45. За Царството Божие, ИБ ,БР , София, 31.8.1930г.,
- Значи няма да има тогаз тези противоречия, които сега съществуват, това разочарование, безверие, падение на Духа, защото когато човек живее в уредена държава има ли какво да се плаши?
Като мислим за Царството Божие, то ще почне. Трябва да ви държа беседа какво нещо е царството Божие. Като дойде Царството Божие в мене, моите мисли ще се изменят, моето сърце, моето желание, моята воля също ще се изменят. Тогаз и моите постъпки ще се изменят. Тогаз всичко ще се измени. Значи няма да има тогаз тези противоречия, които сега съществуват, това разочарование, безверие, падение на Духа, защото когато човек живее в уредена държава има ли какво да се плаши? В Царството Божие всичко си върви като по часовник. към беседата >>
46. Разумни промени / Разумно изменение на абсолютното равновесие. Пробуждане на известни сили, МОК , София, 14.11.1930г.,
- Вие сте важен, докато имате мед по дрехите си; щом се свърши меда, пчелите не се интересуват за вашите чувства, за вашите стремежи, това са непостоянните идеи и има неща у вас, които са преходни; и ако не знаете с тях как да се справите, често ще падате в разочарование. (втори вариант)
Та когото и да е от вас аз мога да направя много важен; пет минути ми трябват да направя всеки важен. Може по следующия начин. Седите вие и никой не се занимава с вас, спокоен сте, но представете си, че аз ви намажа с мед навсякъде по главата, косата, след 5 минути вие ще бъдете толкова важен за пчелите, те ще се интересуват за благото, което съм турил на вас и хората ще почнат да идват за благото, след като оберат благото, какво ще стане? Вие ще станете пак същия, както сте били и отначалото. Та има известни идеи у нас, които привличат хората толкова, колкото и медът пчелите привлича. Вие сте важен, докато имате мед по дрехите си; щом се свърши меда, пчелите не се интересуват за вашите чувства, за вашите стремежи, това са непостоянните идеи и има неща у вас, които са преходни; и ако не знаете с тях как да се справите, често ще падате в разочарование. Да кажем, вие искате да свършите университета. Постоянна идея ли е тази, необходима ли е за живота ви? Каква величина е, рационално число ли е или ирационално число i? Щом е ирационално, и с него може, и без него може. С.У. 1½ значи, като свърша университета отгоре ще имам едно, i/С.У., а ако не свърша, отгоре ще имам i. към втори вариант >>
47. Разумно прилагане / Разумното употребление, МОК , София, 1.5.1931г.,
- И ще се оплакваш от някакво си неразбиране, някакво си разочарование. (втори вариант)
Да обичаш някого, значи, ти трябва да разбираш неговото естество, да се ползуваш от неговото знание. Онзи, който трябва да те обича, той трябва да е учен човек. Ти по-учен от него не можеш да намериш. И по-силен от него не можеш да намериш, и ти трябва да бъдеш готов да приемеш нещо от неговото знание, от неговата сила, и да го оцениш. Не разбираш ли така въпроса, това същество ще ти даде такива педагогически уроци, които ще ги помниш за дълги години. И ще се оплакваш от някакво си неразбиране, някакво си разочарование. Това са празни забавления, цигански разправии, биене на тъпан. Сега аз ви говоря за вътрешните процеси на природата, не ние какво вършим, как ние разбираме нещата, но има едно разумно разбиране. По някой път вие сами влизате в противоречие със себе си. Запример, усъмните се в себе си и след като се усъмните, нещо ви наказва. Усъмните се и тогава какво чувствуваш? към втори вариант >>
48. Новата епоха, МОК , София, 15.5.1931г.,
- Защото след всяко голямо разочарование или след това отчайване, иде пак друго голямо очарование; но и след голямо очарование, иде едно голямо разочарование. (втори вариант)
Едно лошо условие остави го да мине и след като мине, ти ще имаш добрите условия. Добрите условия, това са добрите мисли. Разчитай в себе си на идейните мисли, които може да ти дадат стимул. А всичко което може да ви разтревожи, в това разтревожване вие не може да свършите никаква разумна работа. След едно голямо обезсърдчение, каквато светла идея да ви дойде, поспрете се малко. Защото след всяко голямо разочарование или след това отчайване, иде пак друго голямо очарование; но и след голямо очарование, иде едно голямо разочарование. Разчитайте на онези светлите идеи у вас, които идат, колкото и да са малки те имат по-голямо насърдчение, отколкото лотарийните билети, те се случват много рядко. Не зная в България има ли някой да е получил 500 милиона. Или един милион. Във вестниците изнесъл ли е някой да е получил 500 или един милион лотарийна печалба. (В България има най-много до 200 хиляди лева). към втори вариант >>
- Епоха на разочарование и тя трябва да мине. (втори вариант)
Според вашето схващане, тези, които са станали ангели, спомнят ли си за миналия си живот? Как мислите вие. Вие запример сега за какво си спомняте най-вече? Вие минавате в един свят, аз наричам сегашната епоха, епоха на разочарованието, на разочарование на хората. Тъй се нарича тази област, през която човечеството минава. Епоха на разочарование и тя трябва да мине. И цялото човечество минава през тази епоха. Цялото човечество минава сега през дъното на ада. Цялата тази култура през хиляди години минава сега през дъното на ада. Сега първите ешелони са минали и от 30 милиона години са минали от дъното на ада, и тези, които са минали, са шашави. Тази област се нарича на разочарование, но щом излезнат оттам, ще дойдат в другата епоха. към втори вариант >>
- Тази област се нарича на разочарование, но щом излезнат оттам, ще дойдат в другата епоха. (втори вариант)
Епоха на разочарование и тя трябва да мине. И цялото човечество минава през тази епоха. Цялото човечество минава сега през дъното на ада. Цялата тази култура през хиляди години минава сега през дъното на ада. Сега първите ешелони са минали и от 30 милиона години са минали от дъното на ада, и тези, които са минали, са шашави. Тази област се нарича на разочарование, но щом излезнат оттам, ще дойдат в другата епоха. Когато цялото човечество мине от дъното на ада, ще дойде друга една област, дето сегашните условия ще се изменят. И може би то не е много далече бъдещето. Това, което сегашните хора търсят, може да стане, то ще дойде може би не в много далечно бъдеще, но сега е вече като цел това бъдеще. Сега всички ще минете през нея епоха, през областта на разочарованието. Ще минете всички, това не е изключение. към втори вариант >>
- Ако някой мисли, че може да мине без разочарование, той си прави криви сметки. (втори вариант)
Когато цялото човечество мине от дъното на ада, ще дойде друга една област, дето сегашните условия ще се изменят. И може би то не е много далече бъдещето. Това, което сегашните хора търсят, може да стане, то ще дойде може би не в много далечно бъдеще, но сега е вече като цел това бъдеще. Сега всички ще минете през нея епоха, през областта на разочарованието. Ще минете всички, това не е изключение. Ако някой мисли, че може да мине без разочарование, той си прави криви сметки. И Христос казва: Вие минавате през тесните врата. И непременно всички ще минете, само багажа си ще оставите вънка. Тази е сега идеята. Някой път чувствувате известни разочарования като че всичко онова, което сте придобили, ще рухне. Вие сте като деца немили-недраги. към втори вариант >>
51. Доведете ми го, НБ , София, 24.1.1932г.,
- По-добре малкият придатък, който увеличава вярата, отколкото голямото разочарование на съзнанието.
Ти трябва да бъдеш далече от него. Туй, което не можеш да направиш, ще съзнаеш, че не можеш да го направиш. Туй, което можеш да направиш, то ще те ползува. От това, което не можеш да направиш, не се обезсърчавай. Това, което можеш да направиш, не увеличава вярата. По-добре малкият придатък, който увеличава вярата, отколкото голямото разочарование на съзнанието. Търсете малките придобивки, които увеличават човешкия ум. Търсете малките придобивки, които увеличават човешкото сърце. Търсете малките придобивки, които увеличават човешката воля. Туй, малкото, то е Любовта. Вие докато не изучите великия закон на Любовта, да сте доволни от това положение, в което се намирате, по-добро положение няма да намерите. към беседата >>
52. Свещеното място, МОК , София, 5.2.1932г.,
- От младини, откакто се роди човек, и в този свят, и в другия свят има разочарование. Защо? (втори вариант)
Това са постоянните разочарования. И млади, и стари се разочароват в живота. От младини, откакто се роди човек, и в този свят, и в другия свят има разочарование. Защо? – Там не те приемат. Тук разочарование, там разочарование. Да оставим сега какви са разочарованията. Но понеже сте на земята, за да разберете този живот, който сега имате, в това тяло, при тези си способности, вие искате да бъдете полезни. За да бъдете полезни на някого, най-първо трябва да имате един свещен идеал, Божественото. към втори вариант >>
- Тук разочарование, там разочарование. (втори вариант)
Това са постоянните разочарования. И млади, и стари се разочароват в живота. От младини, откакто се роди човек, и в този свят, и в другия свят има разочарование. Защо? – Там не те приемат. Тук разочарование, там разочарование. Да оставим сега какви са разочарованията. Но понеже сте на земята, за да разберете този живот, който сега имате, в това тяло, при тези си способности, вие искате да бъдете полезни. За да бъдете полезни на някого, най-първо трябва да имате един свещен идеал, Божественото. Всеки един човек си има един вътрешен, Божествен стремеж. Три неща има човек, на които той постоянно да служи. към втори вариант >>
53. Да известят на учениците Му, НБ , София, 14.2.1932г.,
- Сега, вие сте заети със сегашното разбиране на живота и живеете с илюзиите, но това сегашно схващане е голямо разочарование за всички - и за верующи, и за неверующи.
Сега, вие сте заети със сегашното разбиране на живота и живеете с илюзиите, но това сегашно схващане е голямо разочарование за всички - и за верующи, и за неверующи. Защото верующите започват да се съмняват дали има Господ или няма. После, един млад човек мъчно се моли, но и старият като поостарее мъчно се моли, потрие се, погледне, казва: "Ако имаше Господ, щеше да ми помогне, молих се, молих се, побеля ми главата, няма го" - и сърди се той някому, отрича и Бога, и всичко, понеже нямало кой да му помогне. Ако и вие така мислите, една опасност има. И старият трябва да се моли, както и младият. Представете си, дойде някой при вас и каже: "Аз видях Учителя." Мнозина като идат около мене, приказват: "Видях Учителя." След туй ги гледам - бият се. към беседата >>
54. Входни врати, ООК , София, 6.4.1932г.,
- Аз говоря за обикновените състояния на хората, при които всичките им стремежи към Божественото, към великото, ще ги доведат до разочарование.
Сегашните хора са крайно обеднели. Състоянията, през които те сега минават, не струват нищо. Те са подобни на старите, извехтели дрехи.Съберете старите си дрехи и ги занесете на бит пазар, там да се продават. Аз едва ли бих дал един грош за състоянията на сегашните хора. Толкова малко струват те. Аз говоря за обикновените състояния на хората, при които всичките им стремежи към Божественото, към великото, ще ги доведат до разочарование. В Божествения свят няма разочарования. Там на всеки ще дадеш това, което трябва; и от всеки ще вземеш онова, което трябва. Ако искаш само да взимаш, без да даваш, ти си на крив път. Оня, който живее в Божествения закон, дава и си заминава. Влезеш ли в Божествения свят, ще вадиш пари от джоба си и ще даваш. към беседата >>
57. Съзнание и свръхсъзнание / Знание - съзнание и свръхсъзнание (Силите в пръстите. Знанието в природата), МОК , София, 7.10.1932г.,
- Един буламач е станало и няма никакви резултати, а има едно чувство на разочарование. (втори вариант)
Значи трябва да възприемеш въздух при движение ръцете нагоре, и тогава, като слизаш надолу, при клякането, трябва да издишаш. После пак като се качваш, при изправянето нагоре, пак ще възприемеш въздух. А вие как правите? Като слизате, дишате, а като се качвате, издишате. Един буламач е станало и няма никакви резултати, а има едно чувство на разочарование. И тогава човек става хилав. Гледаш, някой човек върви, главата му на едната страна наведена или на другата страна или гръбначният стълб се изкривил. Това са все неестествени положения. Ти ако вървиш прав - има си известни закони в света, ти трябва да вървиш прав по отношение на известна плоскост, на известни сили, които действат в тебе. Ако ти не си в хармония с тези сили, ти не можеш да мислиш правилно, не можеш да чувстваш правилно, ти си загубил своя перпендикуляр към плоскостта, в която се движиш. към втори вариант >>
58. Свобода и ограничение, УС , София, 9.10.1932г.,
- Мрачните състояния на духа – на обезверяване, на разочарование, трябва да турите настрана.
И вие, като религиозните хора, казвате, че човек трябва да се спаси. – Да, всеки ден трябва да се спасявате, но от какво? От заблужденията си. Мрачните състояния на духа – на обезверяване, на разочарование, трябва да турите настрана. Не казвайте, че животът няма смисъл. – Животът има велик смисъл. Ако изгубиш този смисъл, естествено, ще изпаднеш в състояние, и себе си да не познаваш. Някога обичате хората, някога не ги обичате. Често и себе си не обичате. към беседата >>
59. Правилно отношение, ООК , София, 19.10.1932г.,
- Тя казва: „Бях малка, на 12, 13, 16 години, трепна нещо в сърдцето, но в този трепет ат почувствувах, което никога не почувствувах, но после в мене настана такова голямо разочарование, след този трепет, че изгубих вяра във всичките хора, такова недоволство, такава скръб.“ 17-18 години бушува нещо от недоволство в нея. (втори вариант)
Аз съм изучавал, изучавал и понякой път изучава м колко посредствени са човешките думи. Аз да ви приведа един пример. Преди няколко дена, дойде от света една 30 – 35 годишна жена, една млада сестра, тя беше в ранната възраст на живота си. Тя казва: „Бях малка, на 12, 13, 16 години, трепна нещо в сърдцето, но в този трепет ат почувствувах, което никога не почувствувах, но после в мене настана такова голямо разочарование, след този трепет, че изгубих вяра във всичките хора, такова недоволство, такава скръб.“ 17-18 години бушува нещо от недоволство в нея. Тя беше дошла преди 6 месеца и ми се оплакваше. Тя казва: „Голямо нещастие чувствувам, не ми се живее вече.“ Аз й рекох: „Имам една теория, според моите изчисления, 20 години най-късно оттогаз ще стане един преврат в тебе и тогава, което си почувствувала тогава, пак ще го почувствуваш. То само по себе си ще дойде.“ Тя дойде в неделя на беседа и след това ми казва: „Аз ида при тебе не с онази скръб, както преди 6 месеца. Трепна нещо в мене, но по особен начин, но в още по-красива форма и добих вяра в хората вече.“ Рекох й: „Радвам се, че това, което ви казах, стана.“ Закон е, някои неща след 20 години се повтарят. Рекох й: „Бъди сега умна, да не би това, което ти е трепнало в сърдцето, да го изгубиш, понеже ще се изминат още 20 години, докато дойде пак. към втори вариант >>
60. Като дете, НБ , София, 23.10.1932г.,
- Мога да ви приведа ред примери: Най-голямото разочарование на земята е имал Христос. (втори вариант)
Тя е мощна сила. Само тя, когато се проектира чрез въздуха и светлината, може да допринесе нещо за човешкото възпитание. То е цяла наука да възприемеш тази мощна, светла мисъл. Всички страдания в света имат за цел да събудят у човека тази възможност. Всички велики хора, преди да станат велики, са имали големи изпитания, големи разочарования, големи опитности. Мога да ви приведа ред примери: Най-голямото разочарование на земята е имал Христос. Той дойде да спаси света, но не само че Царството Божие не дойде, но Го хванаха, поругаха се с Него и Го разпънаха. Но след Неговата смърт дойде възкресението, дойде онова, за което Той пострада. към втори вариант >>
- Най-голямото разочарование, което имал човек, то е бил Христос.
Само въздухът, когато се проектира чрез светлина, и тази мисъл, като се пренесе, тя вече допринася нещо за човешкото възпитание. Туй е всичката наука, да възприемеш онази светла мисъл. Всичките страдания в света имат за цел да събудят човека към тази възможност. Всичките велики хора, докато станат велики, са имали големи изпитания, големи разочарования, големи опитности. Мога да ви приведа ред примери. Най-голямото разочарование, което имал човек, то е бил Христос. Той казва – наближило е Царството Божие. Той реши да спаси света. След това, освен че царството не дойде, освен че нищо не можа да направи, но като го хванаха, го поругаха, разпънаха го. Но след неговата смърт, възкресението дойде, дойде онова, което реализира. към беседата >>
- Ученикът няма да търпи никакво разочарование.
Никой досега не е сполучил да придобие своето щастие. Щастието в света седи в онази връзка, която човек може да свърже с живата природа, с разумната природа – туй колективното съзнание на онези възвишени същества. Като влезете между тях, само тогава ще почувствате какво нещо е възвишеното, хубавото – хубавото, не което с умовете са достигнали и със сърцата са достигнали. Като влезеш, няма да бъдеш неспокоен. Тогава цялата Вселена ще бъде училище, място за радост и веселие. Ученикът няма да търпи никакво разочарование. Сега на всяка стъпка ние търпим разочарование. Ако сега дойде един човек в България, който тръгнал по новото учение, ако е учител, него го е страх да не го уволнят. Ако го уволнят, питам, какво трябва да прави? Ще го прославят. Така е било в миналото, така е и сега. към беседата >>
- Сега на всяка стъпка ние търпим разочарование.
Щастието в света седи в онази връзка, която човек може да свърже с живата природа, с разумната природа – туй колективното съзнание на онези възвишени същества. Като влезете между тях, само тогава ще почувствате какво нещо е възвишеното, хубавото – хубавото, не което с умовете са достигнали и със сърцата са достигнали. Като влезеш, няма да бъдеш неспокоен. Тогава цялата Вселена ще бъде училище, място за радост и веселие. Ученикът няма да търпи никакво разочарование. Сега на всяка стъпка ние търпим разочарование. Ако сега дойде един човек в България, който тръгнал по новото учение, ако е учител, него го е страх да не го уволнят. Ако го уволнят, питам, какво трябва да прави? Ще го прославят. Така е било в миналото, така е и сега. За бъдеще туй ще изчезне. към беседата >>
62. Дадено и установено / Движение, трептение и разширение (Дадено и установено), МОК , София, 4.11.1932г.,
- ще бъдете в постоянно разочарование на това, което преживявате. (втори вариант)
Пространството, това са възможностите за вашия ум, но ако вие в пространството не разбирате законите за разширението на своя ум, с пространството не можете да се справите. Трепетът определя времето в света. Но ако вие не разбирате времето, не оценявате времето, вие не можете да манипулирате с това времето. И най-после, ако не разбирате законите на движението, т.е. законите на вашата воля, на вашето желание, тогаз няма да имате постижения, т.е. ще бъдете в постоянно разочарование на това, което преживявате. Както Толстой е дошъл до това в своите разбирания. Той си казал така: „Родих се. Какво от това? Ям. Какво от това? Забогатея. Какво от това? към втори вариант >>
- Иначе ако разсъждавате, ще дойдете до разочарование и ще кажете - човек расте и умира. (втори вариант)
Ти казваш: „Баща ми го подари.“ Баща ти даде парите, а ти си го купил. Ти казваш: „Аз си взех часовника.“ Не, така не се говори. Всяка една дарба в човека показва, че той е ходил при тези възвишени същества веднъж и те имат благоволение към него. Втори път като отиде при тях, ще му дадат втора дарба. После трета, четвърта, пета, шеста - и това показва, че той върви по пътя на развитието. Иначе ако разсъждавате, ще дойдете до разочарование и ще кажете - човек расте и умира. Ако човек ще се ражда, за да умре, то животът няма смисъл. Ако едно дърво вие го посадите, за да го изгорите после в огъня, няма смисъл. Но ако това дърво ще расте, за да даде плод, за да бъде връзка с всички същества в света, то има друг смисъл. към втори вариант >>
- Толстой, като дошъл до най-голямото разочарование, казал: Родих се, но какво от това?
Движението има отношение към законите на физическия свят, към волята. Ако не разбирате законите на движението, няма да имате никакви постижения. Щом нямате постижения, постоянно ще се разочаровате. Толстой, като дошъл до най-голямото разочарование, казал: Родих се, но какво от това? Ям, но какво от това? Имам богатство, какво от това? Ще умра, какво от това? На тези въпроси аз отговарям: Като се родиш, ще възмъжееш; като възмъжееш, ще учиш, после ще работиш. Като се умориш, ще си починеш. към беседата >>
63. Разрешаване на мъчнотиите, УС , София, 6.11.1932г.,
- Ако не те посети, ти оставаш с едно разочарование в себе си и казваш: Защо Бог създал едни същества да живеят като ангели, а други да се мъчат?
Така, именно, хората могат да мислят право и да работят като ангелите. Като видиш един ангел, ти искаш да бъдеш като него. Какво ще постигнеш с това? Ти не можеш да бъдеш нито чист като ангела, нито да имаш неговата мисъл. Друг е въпросът, ако ангелът те посети. Ако не те посети, ти оставаш с едно разочарование в себе си и казваш: Защо Бог създал едни същества да живеят като ангели, а други да се мъчат? – Колкото и да сте напреднали, почти всички имате такива разбирания. Някои от вас сте по-напреднали от мене: едни пишат по-хубаво, други рисуват по-хубаво, трети могат да шият хубави обувки и т. н. В някои отношения, мнозина имат известни преимущества над мене. Аз съзнавам това. Обаче, вашето изкуство аз мога да науча в няколко минути. към беседата >>
64. Забраненият плод, УС , София, 11.12.1932г.,
- Така свършват всички хора – с разочарование, както в себе си, така и в окръжаващите.
Дето ходи, той се сравнява с хората и намира, че по-добър от него няма. Търси някой да стои по-високо от него, но едва намира такъв, веднага се разочарова и в него. Докато мисли, че е намерил един светия, на другия ден казва: Излъгах се, и той не стои по-високо от мене. Влезе в едно общество и мисли, че е намерил това, което търси. След няколко дни казва: И тези хора са заблудени, като мене. Така свършват всички хора – с разочарование, както в себе си, така и в окръжаващите. Разочарованията, противоречията са причина за онази вътрешна борба в човека, която източната философия нарича борба между „Ормузд и Ариман“. От тази борба ще излезеш или победител, или победен, но и в единия, и в другия случай – с пукната глава. Ако те победят, ще се обезсърчиш; ако победиш, ще се насърчиш. И в двата случая се опитва твоята вяра. към беседата >>
66. Отношение към природата / Съотношение с природата, ООК , София, 22.2.1933г.,
- Или каквато и да е способност да имаме, ако не може да я употребим вътрешно за себе си, това богатство ще ни донесе вътре разочарование. (втори вариант)
Някой път като ви гледам, аз ви уподобявам на големи богаташи. Вие се самозаблуждавате. Човек не може да бъде богат и да бъде простак. Богатството, което не можем да употребим, то е един товар. Или каквато и да е способност да имаме, ако не може да я употребим вътрешно за себе си, това богатство ще ни донесе вътре разочарование. Даже гледам много музиканти разочаровани от музиката. Музиката за тях е един товар. Той ще свири, да кажем в някой локал, за да спечели, за да се прехрани, това не е музика. Той ще повтаря същите парчета, но му е дотегнало вече. Ще попееш българската песен: „Заплакала е гората, гората и планината“. към втори вариант >>
- За да предпазя момите от разочарование, казвам им да мислят.
– Защо не си мислила навремето? Когато тропаше на хорото, друго мислеше. Тогава беше готова да се оцаниш. Господарите, които искаха да те вземат за снаха, даваха големи обещания и ти вярваше на всичко. Щом влезе в клопката, работата се обърна другояче. За да предпазя момите от разочарование, казвам им да мислят. Преди години бях в Сливен. Един ден дойде при мене една млада мома, която ми разказваше, че се е влюбила в един момък и желае да се омъжи за него. И двамата минаваха за окултни ученици. Той беше човек с философски ум, обичаше да проповядва, да философства, но не и да работи. Разбираше от лозарство, от земеделие, но считаше този труд за тежък, не искаше да се изтощава. към беседата >>
- Те носят разочарование.
Като ви наблюдавам, намирам, че приличате на големи богаташи. Заблуждение е да мислите, че сте богати. Не може да бъдеш едновременно богат и прост. Богатство, което не можеш да приложиш, е товар. Способност, която не можеш да използваш за своето развитие, е товар. Те носят разочарование. Даже и видните музиканти се разочароват от музиката. Защо? Защото не са я използвали, както трябва. Някой свири в различни театри за прехраната си, но това не е истинска музика. Повтаря едни и същи парчета, докато един ден му омръзнат. Тъжно ти е и пееш: „Заплакала е гората, гората и планината“. към беседата >>
72. Доволството в живота, МОК , София, 14.7.1933г.,
- Когато изживяваш разочарование в живота, ще знаеш, че си в зависимост от другите. (втори вариант)
Тъй щото мисълта, че без пари не може, се отнася до болния, а не до здравия. Казваш: „Аз не мога да уча.“ Щом не можеш да учиш, ти си болен. Щом учиш, здрав си. „Не мога да вярвам.“ Не вярваш, защото си в порядъка на болния. Ако вярваш, ти си здрав. Когато изживяваш разочарование в живота, ще знаеш, че си в зависимост от другите. Коя е причината за разочарованието? Болният се разочарова, когато няма милосърдни сестри около него да му помагат. Той се чуди де са сестрите. Те са на планината, отишли да се разходят. Те не знаят, че има болни и страдащи хора. към втори вариант >>
- Когато изживяваш разочарование в живота, ще знаеш, че си в зависимост от другите.
Тъй щото, мисълта, че без пари не може, се отнася до болния, а не до здравия. Казваш: „Аз не мога да уча“. – Щом не можеш да учиш, ти си болен; щом учиш, здрав си. – „Не мога да вярвам.“ – Не вярваш, защото си в порядъка на болния. Ако вярваш, ти си здрав. Когато изживяваш разочарование в живота, ще знаеш, че си в зависимост от другите. Коя е причината за разочарованието? Болният се разочарова, когато няма милосърдни сестри около него да му помагат. Той се чуди де са сестрите. Те са на планината, отишли да се разходят. Те не знаят, че има болни и страдащи хора. към беседата >>
73. Работа и почивка. Любов и Мъдрост, НБ , София, 12.11.1933г.,
- Най-първо животът е едно очарование, а после е едно разочарование.
Може би разочарованието сега в света произтича от факта, че ние не разбираме устройството на света. Ние казваме: „Светът.“ Да, това, което виждаме сега, е хубаво, но има един привиден свят, свят на промените, в който всички хора се разочароват. Разочарованията се дължат на това, което ние наричаме непостоянно в живота си. Няма човек в света, който да не е преживял такива разочарования. Докато не е претърпял такива разочарования, човек всякога е наклонен да мисли, че разбира живота. Най-първо животът е едно очарование, а после е едно разочарование. Почти всички хора, с малки изключения, са заминали за онзи свят с малко поне разочарование. Каквото и да казват, все има едно малко разочарование в тях. към беседата >>
- Почти всички хора, с малки изключения, са заминали за онзи свят с малко поне разочарование.
Ние казваме: „Светът.“ Да, това, което виждаме сега, е хубаво, но има един привиден свят, свят на промените, в който всички хора се разочароват. Разочарованията се дължат на това, което ние наричаме непостоянно в живота си. Няма човек в света, който да не е преживял такива разочарования. Докато не е претърпял такива разочарования, човек всякога е наклонен да мисли, че разбира живота. Най-първо животът е едно очарование, а после е едно разочарование. Почти всички хора, с малки изключения, са заминали за онзи свят с малко поне разочарование. Каквото и да казват, все има едно малко разочарование в тях. към беседата >>
76. Мене слушайте, НБ , София, 11.2.1934г.,
- Той ще вземе една друга крива линия и ще дойде до разочарование в живота, ще каже: „Какво аз мислех, какво стана!
Тогава, според сегашното разбиране на живота, младият все има малко, не достига нещо. Най-после до какво достига младият? Той достига до зенита на живота и мисли, че много е постигнал. От възрастния до стария какво ще достигне? Той ще вземе една друга крива линия и ще дойде до разочарование в живота, ще каже: „Какво аз мислех, какво стана! “ Много добре е мислил той, но метода той не е разбрал. Ако той би разбрал метода да достигне до стария, той можеше да се подмлади когато иска. В силата на стария е да се подмлади когато иска. Старият, като види младия, ще се усмихне, понеже той знае как да се подмладява. Младият е научил само как да остарява. към беседата >>
77. Практическо приложение на музиката, МОК , София, 25.5.1934г.,
- Така че неприятният момент, който сега имате, едно разочарование, в следващия момент ще се замени с по-светла мисъл.
Сега във вашия ум какво седи? По отношение на другите не си струва да се живее. Не си струва да се живее по този начин, както мислим, чувствуваме и постъпваме, а по друг начин може. Това не показва, че сегашните условия са единствените. Природата, когато е създала човека, е наредила, щото той постоянно да влиза във все нови и нови области и му се дават все нови и нови възможности. Така че неприятният момент, който сега имате, едно разочарование, в следващия момент ще се замени с по-светла мисъл. Питам: От това гледище в какво седят мъчнотиите? Мъчнотиите седят в това: на един силен човек му е приятно да носи известен товар, той съзнава това с удоволствие, но за един слаб човек, това е нещастие. Това, което спъва слабия, не спъва силния. Лошото не спъва добрия. На един лош човек му е неприятно злото, той сам не може да се справи със злото. към беседата >>
79. Не живея за себе си, НБ , София, 24.6.1934г.,
- Тъй щото онзи, който се е разочаровал, е в реалността, която носи разочарование.
Има две реалности в живота: едната реалност е върху която животът почива; другата реалност е онази, която може да се изменя, която ни донася всичките разочарования, които сега имаме. Тъй щото онзи, който се е разочаровал, е в реалността, която носи разочарование. Да влезе в онази реалност, в която няма разочарование. Болестта е една реалност, която носи разочарование. Здравето е една реалност, която носи здраве. Сиромашията е една реалност, която носи ограничение и смущения. Богатството е една реалност, която носи радост и веселие. към беседата >>
- Да влезе в онази реалност, в която няма разочарование.
Има две реалности в живота: едната реалност е върху която животът почива; другата реалност е онази, която може да се изменя, която ни донася всичките разочарования, които сега имаме. Тъй щото онзи, който се е разочаровал, е в реалността, която носи разочарование. Да влезе в онази реалност, в която няма разочарование. Болестта е една реалност, която носи разочарование. Здравето е една реалност, която носи здраве. Сиромашията е една реалност, която носи ограничение и смущения. Богатството е една реалност, която носи радост и веселие. Невежеството е реалност, която носи ограничение и нещастие. към беседата >>
- Болестта е една реалност, която носи разочарование.
Има две реалности в живота: едната реалност е върху която животът почива; другата реалност е онази, която може да се изменя, която ни донася всичките разочарования, които сега имаме. Тъй щото онзи, който се е разочаровал, е в реалността, която носи разочарование. Да влезе в онази реалност, в която няма разочарование. Болестта е една реалност, която носи разочарование. Здравето е една реалност, която носи здраве. Сиромашията е една реалност, която носи ограничение и смущения. Богатството е една реалност, която носи радост и веселие. Невежеството е реалност, която носи ограничение и нещастие. А знанието е една реалност, която носи сила. към беседата >>
83. Правият път, УС , София, 6.1.1935г.,
- Преди години един варненски свещеник, добър и интелигентен човек, споделяше своето разочарование от младото поколение.
по една мъчнотия, която не може лесно да се премахне. Тази мъчнотия може да бъде в лицето на мъжа, на жената, на дъщерята, на сина, вследствие на което когото и да запитате днес защо не живее добре, ще ви каже: „Остави се, имам един дявол в къщи, който ме мъчи. Докато този дявол е на пътя ми, аз не мога да живея добре“. Не е виновен дяволът, не е страшна мъчнотията, но човек трябва да има буден ум, да знае какво да прави, как да решава задачите си. Мъчнотията представлява разумно същество, което иска да застави човека да работи разумно, да изпълнява съзнателно своите задължения. Преди години един варненски свещеник, добър и интелигентен човек, споделяше своето разочарование от младото поколение. „Чудно нещо – казваше той, – младото поколение започна да става много непослушно. Имам един син, който постъпи тази година в гимназията. Докато беше в прогимназията, много слушаше: каквото му казвах, всичко изпълняваше. Не само това, но уважаваше и мене, и майка си. А сега, каквото го накарам да направи, все отказва. към беседата >>
84. В нова окраска. Богатството на деня, ООК , София, 30.1.1935г.,
- Христос имаше най-голямо разочарование.
Ако ти сполучиш това, което желаеш в света, то е нощ в живота. Ако не сполучиш, то е ден. Ако Христос беше сполучил, то щеше да бъде нощ. Христос имаше най-голямо разочарование. По-голямо разочарование от Христовото, откак светът съществува, не съм срещал. Знаете ли каква катастрофа, какво разочарование е било то? Небивало разочарование е било. Един син Божи да Го налагат на общо основание, разкарват Го като най-последния човек. И после, в Неговото име се вършат толкова престъпления и лъжи, и измами, и какво ли не. към беседата >>
- По-голямо разочарование от Христовото, откак светът съществува, не съм срещал.
Ако ти сполучиш това, което желаеш в света, то е нощ в живота. Ако не сполучиш, то е ден. Ако Христос беше сполучил, то щеше да бъде нощ. Христос имаше най-голямо разочарование. По-голямо разочарование от Христовото, откак светът съществува, не съм срещал. Знаете ли каква катастрофа, какво разочарование е било то? Небивало разочарование е било. Един син Божи да Го налагат на общо основание, разкарват Го като най-последния човек. И после, в Неговото име се вършат толкова престъпления и лъжи, и измами, и какво ли не. И казват: „Християнството това и това направи.” Направил е Христос много работи, това, което Христос Сам е направил, една черта, която ме радва, е тая - при голямото разочарование, каквото никой не беше претърпял, Христос не се обезсърчи. към беседата >>
- Знаете ли каква катастрофа, какво разочарование е било то?
Ако ти сполучиш това, което желаеш в света, то е нощ в живота. Ако не сполучиш, то е ден. Ако Христос беше сполучил, то щеше да бъде нощ. Христос имаше най-голямо разочарование. По-голямо разочарование от Христовото, откак светът съществува, не съм срещал. Знаете ли каква катастрофа, какво разочарование е било то? Небивало разочарование е било. Един син Божи да Го налагат на общо основание, разкарват Го като най-последния човек. И после, в Неговото име се вършат толкова престъпления и лъжи, и измами, и какво ли не. И казват: „Християнството това и това направи.” Направил е Христос много работи, това, което Христос Сам е направил, една черта, която ме радва, е тая - при голямото разочарование, каквото никой не беше претърпял, Христос не се обезсърчи. към беседата >>
- Небивало разочарование е било.
Ако не сполучиш, то е ден. Ако Христос беше сполучил, то щеше да бъде нощ. Христос имаше най-голямо разочарование. По-голямо разочарование от Христовото, откак светът съществува, не съм срещал. Знаете ли каква катастрофа, какво разочарование е било то? Небивало разочарование е било. Един син Божи да Го налагат на общо основание, разкарват Го като най-последния човек. И после, в Неговото име се вършат толкова престъпления и лъжи, и измами, и какво ли не. И казват: „Християнството това и това направи.” Направил е Христос много работи, това, което Христос Сам е направил, една черта, която ме радва, е тая - при голямото разочарование, каквото никой не беше претърпял, Христос не се обезсърчи. към беседата >>
- И казват: „Християнството това и това направи.” Направил е Христос много работи, това, което Христос Сам е направил, една черта, която ме радва, е тая - при голямото разочарование, каквото никой не беше претърпял, Христос не се обезсърчи.
По-голямо разочарование от Христовото, откак светът съществува, не съм срещал. Знаете ли каква катастрофа, какво разочарование е било то? Небивало разочарование е било. Един син Божи да Го налагат на общо основание, разкарват Го като най-последния човек. И после, в Неговото име се вършат толкова престъпления и лъжи, и измами, и какво ли не. И казват: „Християнството това и това направи.” Направил е Христос много работи, това, което Христос Сам е направил, една черта, която ме радва, е тая - при голямото разочарование, каквото никой не беше претърпял, Христос не се обезсърчи. към беседата >>
85. Ако не ядете, НБ , София, 21.4.1935г.,
- Това е едно противоречие и затова след време този баща ще преживее едно разочарование в своето схващане.
Тъй му казва(м), за да не го обидя. Като казвам, че е много талантливо, аз разбирам едно, а той разбира друго, мисли, че е талантливо, гениално дете. Той мисли, че е талантлив гений, значи гений, но и талантлив отгоре. Аз не се спрях върху подробностите, но казвам: Прав е този баща. И аз да съм на негово място, ще гледам по същия начин. Това е едно противоречие и затова след време този баща ще преживее едно разочарование в своето схващане. Доброто в края ще дойде. Бащата ще види, че се е излъгал в своите очаквания. Сега друго положение: Понякога ние виждаме един човек чрезмерно красив и казваме: Колко красив е този човек? – Чудно е, че в началото този човек е красив, а после тази красота изчезва. Но казвам: Красотата в света е израз на правата мисъл, на честността и на човешката доброта. към беседата >>
86. Бъдете като децата, НБ , София, 30.6.1935г.,
- Ако не можем да ги намерим, тогава в нас ще стане едно разочарование.
„Бъдете като децата“. За да бъдете като децата, вие трябва да възприемете живота в неговите форми. Защото постиженията, които ние търсим на земята, се постигат само при дадените условия, при новите условия, които съществуват. Ако можем да намерим тези дадени условия, в нас може да стане нещо. Ако не можем да ги намерим, тогава в нас ще стане едно разочарование. Всички ние се разочароваме в живота си по единствената причина, че не възприемаме нещата, както трябва, а ги възприемаме, тъй, както не трябва. Ето всеки човек, който се е родил на земята, първо той мисли, че всичко може да направи. Но той се самозаблуждава. Най-първо всичко е направено. Това, което ти мислиш да направиш, преди тебе други, по-умни същества са го направили. към беседата >>
- Това е най-голямото разочарование, което хората преживяват.
Но ако тази кибритена клечка я поставите в съчетание с ред други условия, които съществуват в стаята ви, тя ще стане една динамическа причина, която ще измени условията на вашия живот. Ти имаш една малка идея или едно малко чувство, които са микроскопически, нищо не могат да ви помогнат. Вие не ги поставяте като динамически причини в съчетание с ред други условия на живота ви, вследствие на което се раждат ред противоречия в живота ви. Това е, защото вие търсите щастието отвън. Всеки от вас търси такъв човек, съвършен, с когото да се сдружи и да бъде щастлив. Това е най-голямото разочарование, което хората преживяват. Те мислят, че са намерили или ще намерят такъв човек и остават разочаровани. Те не знаят, че съвършеният човек никога не се жени. Съвършената мома няма защо да се жени. Кой човек тъгува в света? Бедният търгува, защото той иска да спечели нещо. към беседата >>
87. Двамата спътници. (Двамата пътници), МОК , София, 19.7.1935г.,
- По-голямо разочарование никой не е претърпял.
Не допущайте никакво обезсърчение отвътре в душата си. Аз не зная дали има друг човек, който е имал по-голямо обезсърчение от това на Христа. Ако един човек е имал най-голямо обезсърчение в света, това е бил Христос. Никой в историята не е имал по-голямо обезсърчение, от Христа. Единственият човек, който е претърпял най-голямото обезсърчение, е Христос. По-голямо разочарование никой не е претърпял. Той разчиташе на Господа, оставиха Го всичките хора и Господ Го остави и Той се намери в чудо. Но този човек не се обезсърчи. И пак излезе и работи. Той, като мисли, мисли, не се обезсърчи и понеже не се обезсърчи, той умря. Ако беше се обезсърчил, той нямаше да умре. към беседата >>
88. Блажен, който яде хляб в Царството Божие, НБ , София, 21.7.1935г.,
- Казвате: Че и Христос имал най-голямото нещастие и най-голямото разочарование.
Понякога ние мислим, че разбираме истината, че хората ни обичат, а при това ние сме нещастни. Ние мислим, че сме бла(го)угодни на Бога. А Писанието казва: „Когато пътищата на някой човек са благоугодни на Господа, Той го примирява с враговете му, и неговият живот тече тихо и спокойно“. Тенденция има. Някой казва: Който служи на Господа, него очаква велико бъдеще. Казвате: Че и Христос имал най-голямото нещастие и най-голямото разочарование. – Да, Христос имаше най-голямото нещастие, но и най-голямото щастие. Той е бил най-праведният човек в света. Историята не познава човек с по-големи страдания и разочарования от Христа. Вие имате едно хубаво чувство в себе си. Това не е нищо друго, освен доказателството на това, че Христос е отправил ума си към вас. към беседата >>
- Най-голямото разочарование в света, което не го искате, ще дойде.
И тъй, на вас ви казвам: Които отивате, юначество се изисква. Най-напред, ако приемете смъртта, животът ще дойде. Ако се откажете от смъртта, ще изгубите свободата си. Най-голямото разочарование в света, което не го искате, ще дойде. Туй да го знаете. Но ако приемете туй разочарование, ако приемете най-голямото разочарование – смъртта, след туй ви очаква най-голямото благо Божие – Божията Любов, вечният живот, дето човек се освобождава от туй робство, в което сега е поставен. към беседата >>
- Но ако приемете туй разочарование, ако приемете най-голямото разочарование – смъртта, след туй ви очаква най-голямото благо Божие – Божията Любов, вечният живот, дето човек се освобождава от туй робство, в което сега е поставен.
И тъй, на вас ви казвам: Които отивате, юначество се изисква. Най-напред, ако приемете смъртта, животът ще дойде. Ако се откажете от смъртта, ще изгубите свободата си. Най-голямото разочарование в света, което не го искате, ще дойде. Туй да го знаете. Но ако приемете туй разочарование, ако приемете най-голямото разочарование – смъртта, след туй ви очаква най-голямото благо Божие – Божията Любов, вечният живот, дето човек се освобождава от туй робство, в което сега е поставен. към беседата >>
90. Не съдете по лице, НБ , София, 12.1.1936г.,
- Съвременните хора могат да се кръстят с едно общо име: Хора на постоянното разочарование.
Майката е учителка, преподава лекции някъде, а то плаче, дига шум цел ден, че майка му я нямало в къщи. Ако майката не ходи да преподава уроци, то ще умре от глад. Ако това дете беше умно, трябваше да каже: Майка ми преподава уроци, тя ще дойде, когато свърши работата си. Та ако за някои от вас нещата не стават така, както вие ги мислите, ще знаете, че вашите майки са отишли да преподават уроци. Ще имате търпение да дочакате, когато те се върнат от работа. Съвременните хора могат да се кръстят с едно общо име: Хора на постоянното разочарование. Те започват добре, а свършват зле. Започваш млад с идеи, с желание това да направиш, онова да направиш и в края на краищата нищо не свършваш. Един ден умреш, погребат те, турят една каменна плоча на гроба ти и всичко с тебе се свършва. Дойдат други млади хора и те започват да разрешават същите въпроси, докато един ден и те остареят и заминат за онзи свет. Така всички вървят. към беседата >>
92. Стара и нова българска песен, МОК , Витоша, 1.5.1936г.,
- В тази смисъл скръб има, разочарование, личен елемент навсякъде има.
В българина личните чувства [са] толкова силно развити. Отчаянието, честолюбието, българинът има крайно честолюбие. Българинът е толкова честолюбив, горд, че всеки българин мисли, че е роден за министър, за цар, за какво ли не е. Казва: „Аз да стана, ще ги изколя, ще ги изтребя.“ Дето скърби, скръб няма в него. В тази смисъл скръб има, разочарование, личен елемент навсякъде има. Вие сега казвате, че в някоя песен може да се забележи благородство. – Не е българска песен. Един брат изпя една българска песен: Той скърби, дошъл да я види, да я попита къде ѝ е лошото. Ти как би написал тази песен? Той вярва, че е в гроба заровена, не му иде на ум, че тя излязла. към беседата >>
- Така ти ще имаш първото разочарование!
Сега, важно е приложението. Вие имате едно чувство, което искате да развиете, например музикант сте. Ако музикантът не обикаля музиката си, не може да се развие. Другият музикант казва: „Каквото Господ даде“. Така ти ще имаш първото разочарование! Мързеливият, когато почива, казва: „Каквото Господ даде“. Какво дава Господ на мързеливите? Хубаво е това, което Господ даде, но ако ти обикаляш нивата си, Господ ще ти даде друго. Ако не я обикаляш, пак ще ти даде, но няма да бъдеш доволен от него. При това, между онзи, който обикаля нивата, и житото се образува една връзка. към беседата >>
- Като не съзнават богатството, вложено в тях, мнозина умират в пълно разочарование, че нищо не са постигнали.
Сега, аз ви обръщам внимание на ония богатства, които са вложени във вас. Като не съзнават богатството, вложено в тях, мнозина умират в пълно разочарование, че нищо не са постигнали. Защо трябва да се разочаровате? Бог ви е направил по образ и подобие свое, дал ви е велики блага, велики дарби, за развитието на които трябва да се вглъбявате в своя дух и в своята душа, да благодарите за своя ум и за своето сърце. – Кално е сърцето ми. – Не се безпокой. Трябва ли да се срамува оня, който отива на нивата, да работи? към беседата >>
98. Първата дума, УС , София, 25.4.1937г.,
- Най-малката скръб, най-малкото разочарование, то е самота. (втори вариант)
В даден случай когато говори: „Иде час, когато всички ще ме оставят, сам ще остана, няма нито един да остане около Мене." Ще има една вътрешна пълнота. Понякой път хората знаят какво нещо е самота. Няма някой от вас, който да не е опитал самотата в микроскопически смисъл. Щом ви е мъчно, това е самота. Най-малката мъчнотия, която усещате, това е самота. Най-малката скръб, най-малкото разочарование, то е самота. Казвам, всичките работи, които причиняват разочарования на хората, то е в самотата. Когато си самотен, ти усещаш тази вътрешна скръб. Казва Христос: „Всички вие ще ме оставите, но благодарение, че не съм сам останал“. Имаше Един, в който вярваше, че няма да Го остави. Разочарованието в живота ще седи в това, че всички ще ви изоставят. към втори вариант >>
- Най-малката скръб, най-малкото разочарование се причиняват от самотата.
Христос казва: "Ето, настава час, и дошъл е вече, да се раз[от]идете всеки на мястото си, а мене самичък да оставите." (— 32 стр.) Може ли да опитате това състояние на Христа? Всеки е опитал самотата. Няма човек в света, който да не познава самотата, макар и в микроскопична форма. Най-малката скръб, най-малкото разочарование се причиняват от самотата. Всички отрицателни чувства се раждат в самотата. — Как се справя човек със самотата? — Като уповава на Бога. Затова Христос казва: "Не съм сам, Отец ми е с мене." Той вярваше, че Бог няма да го остави. Ще дойде ден, когато човек ще бъде изоставен от всички. към беседата >>
99. Богатство, знание, свобода, МОК , София, 30.4.1937г.,
- В утъпкания път, по който все вървите, има постоянно разочарование и вие казвате: "Дотегна ми това страдание!
А кой е най-неутъпканият път? – Малките радости, които никой не е преживял. Когато минаваш по неутъпкания път, имаш какво да вземеш, а по утъпкания път всичко е изядено и изпито, всички дървета са обрани. По неутъпкания път дървета са увиснали от плодове и сред тях птички пеят. По утъпкания път птиците са избягали и има само една малка светлина. В утъпкания път, по който все вървите, има постоянно разочарование и вие казвате: "Дотегна ми това страдание! " Отлично, тогава стани добър! Имал си несгоди в живота – тогава стани умен! Това е наука. Казваш, че ти е дотегнало. Добре, според това, което ти е дотегнало, кой е пътят, по който трябва да минеш? към беседата >>
100. Нашето предназначение / Предназначението на човека, ООК , СБ , РБ , 7-те езера, 4.8.1937г.,
- Животът на земята е най-голямото разочарование, което човешката душа ще срещне.
Вие почвате да се задушавате. Обратното: Представете си, че в тая къща имате въздух, но 5–6 дена хляб нямате и не сте яли. Питам: Какво ви ползува вашето учение? Сега тия работи трябва да ги пренесете. Земният живот сам по себе си няма смисъл. Животът на земята е най-голямото разочарование, което човешката душа ще срещне. По-голямо разочарование надали ще срещнете. На земята най-първо ще бъдете приет царски и после ще ви изпъдят така, като тия, които са били в кръчмата и не си отиват навреме, и кръчмарят ще ги изрита навън. Най-първо като дойдете на земята, баща ви и майка ви ще ви направят едно угощение, ще ви дигат на ръцете си и най-после като ви изпращат, ще ви турят на носило от няколко дъски и ще ви турят в земята. Това не е едно разрешение на живота. Щом идваш, ти ще дойдеш по един начин, а пък щом си отиваш, ще те изпращат по един такъв начин, с тарга. към беседата >>
- По-голямо разочарование надали ще срещнете.
Обратното: Представете си, че в тая къща имате въздух, но 5–6 дена хляб нямате и не сте яли. Питам: Какво ви ползува вашето учение? Сега тия работи трябва да ги пренесете. Земният живот сам по себе си няма смисъл. Животът на земята е най-голямото разочарование, което човешката душа ще срещне. По-голямо разочарование надали ще срещнете. На земята най-първо ще бъдете приет царски и после ще ви изпъдят така, като тия, които са били в кръчмата и не си отиват навреме, и кръчмарят ще ги изрита навън. Най-първо като дойдете на земята, баща ви и майка ви ще ви направят едно угощение, ще ви дигат на ръцете си и най-после като ви изпращат, ще ви турят на носило от няколко дъски и ще ви турят в земята. Това не е едно разрешение на живота. Щом идваш, ти ще дойдеш по един начин, а пък щом си отиваш, ще те изпращат по един такъв начин, с тарга. – Това показва, че нищо не си научил. към беседата >>
101. Свободно даване, СБ , РБ , София, 22.8.1937г.,
- За да го залъжат, да не преживее голямо разочарование, пенсионират го.
След няколко години виждате го вече професор, домогнал се до професорската катедра. Сега той е щастлив и мисли, че ще задържи това положение до края на живота си, но не излиза така. Едва достигнал до най-приятната, до най-съзнателната си работа и го уволняват. – Защо? – Имало по-млади, по-способни от него, които трябва да го заместят. За да го залъжат, да не преживее голямо разочарование, пенсионират го. Пенсионирането не е нищо друго, освен залъгване, както майките дават нещо сладко на децата си, да не плачат. Дето и да отидете, навсякъде чувате да се говори едно и също нещо: Старите трябва да отстъпят местата си на младите, като на по-способни, по-силни от тях. Така мислят старите, така мислят и младите. Младите гледат час по-скоро старите да умрат, да им оставят, каквото са спечелили, те да разполагат с него. към беседата >>
102. Път за освобождение, СБ , РБ , София, 24.8.1937г.,
- Ако в началото сте очаровани, бъдете будни да не изгубите очарованието си и да свършите с разочарование.
Пред едно очарование лесно се забравят девет разочарования. Ако в живота ви дойдат първо деветте момци, които ще ви напуснат, имайте кураж да ги приемете, да ги изпратите, но с надежда, че ще дойде десетият, вашият възлюбен, който ще ви донесе истинското очарование. Ако в началото на живота ви дойде вашият възлюбен, приемете го и не го изпущайте, да чакате другите девет. Дойдат ли деветте след него, те ще ви напуснат, и вие завинаги ще останете с разочарованието си. Ако в началото сте разочаровани, на края ще се очаровате. Ако в началото сте очаровани, бъдете будни да не изгубите очарованието си и да свършите с разочарование. Винаги очаквайте вашия възлюбен, за да го приемете. Дали пръв ще дойде той или последен, това не е важно. За вас е важно да дойде възлюбеният ви и да го приемете. към беседата >>
103. Любов и приравняване / Приравняване и Любов, УС , София, 19.9.1937г.,
- И той от едно разочарование в живота, умира. (втори вариант)
Но ние се отличаваме от Бога от това, че постоянно вземаме. Като вземаме ние с туй вземане умираме. Ти се товариш повече отколкото можеш да носиш. Следователно този товар непоносим, мислите, желанията. Някой път някой човек се оженил за красива жена и тя го излъгва. И той от едно разочарование в живота, умира. Той като се е влюбил в 20-30 милиона. Тия пари като изгуби, веднага има удар, умре. Защо му е имането, че ще умира за него. Защо му е кон, за който ще умре. Умряла дъщеря му, какви ли не работи се случват, и той умира. към втори вариант >>
105. Една основна идея, МОК , София, 29.4.1938г.,
- Няма ли да бъде туй най-голямото разочарование?
– Да ти вземат всичко, каквото имаш, да те оставят без нищо. Представете си, че вие уповавате на ръцете си, вземат ви ръцете. Уповавате на краката, вземат ви краката. Уповавате на очите, ушите, вземат и очите, и ушите, и дробовете вземат, вземат всичко и представете си, че ви лишат от всичко онова, на което вие уповавате. Турят ви в един свят, на какво ще уповавате? Няма ли да бъде туй най-голямото разочарование? Има нещо по-красиво от очите. Кое е то? – Това, което не знаете. Има нещо по-красиво от ушите. Кое е то? към беседата >>
108. Божието благословение, НБ , София, 14.5.1939г.,
- Обществото днес страда от разочарование.
И затова дал по една крина жито. Казват: „Много скъперник човек. Не го оставя крината да се препълни на купчина отгоре, ами я изравнява. Брей, че скържав човек.“ Всичките яли и пили, и по една крина жито взели, и пак този чорбаджия е скържав. Казвам: При съвременния живот, трябва едно ново възпитание, в което съвременните хора са разочаровани. Обществото днес страда от разочарование. Има разочарование в дома, в семейния живот, има разочарования в училището. Има разочарования в религията, в държавните работи има разочарование, навсякъде има нещо, което не достига. Понякой път са ме питали как ще се оправи света. Аз съм им казвал, че светът няма какво да го оправяме, той е оправен, само да не го разваляме. Казвам: Ако вие се качите на един параход, какво ще го ремонтирате всред океана? към беседата >>
- Има разочарование в дома, в семейния живот, има разочарования в училището.
Казват: „Много скъперник човек. Не го оставя крината да се препълни на купчина отгоре, ами я изравнява. Брей, че скържав човек.“ Всичките яли и пили, и по една крина жито взели, и пак този чорбаджия е скържав. Казвам: При съвременния живот, трябва едно ново възпитание, в което съвременните хора са разочаровани. Обществото днес страда от разочарование. Има разочарование в дома, в семейния живот, има разочарования в училището. Има разочарования в религията, в държавните работи има разочарование, навсякъде има нещо, което не достига. Понякой път са ме питали как ще се оправи света. Аз съм им казвал, че светът няма какво да го оправяме, той е оправен, само да не го разваляме. Казвам: Ако вие се качите на един параход, какво ще го ремонтирате всред океана? Като се спре, какво ще правите? към беседата >>
- Има разочарования в религията, в държавните работи има разочарование, навсякъде има нещо, което не достига.
Не го оставя крината да се препълни на купчина отгоре, ами я изравнява. Брей, че скържав човек.“ Всичките яли и пили, и по една крина жито взели, и пак този чорбаджия е скържав. Казвам: При съвременния живот, трябва едно ново възпитание, в което съвременните хора са разочаровани. Обществото днес страда от разочарование. Има разочарование в дома, в семейния живот, има разочарования в училището. Има разочарования в религията, в държавните работи има разочарование, навсякъде има нещо, което не достига. Понякой път са ме питали как ще се оправи света. Аз съм им казвал, че светът няма какво да го оправяме, той е оправен, само да не го разваляме. Казвам: Ако вие се качите на един параход, какво ще го ремонтирате всред океана? Като се спре, какво ще правите? Ще гледате той да излезе и по някой начин да премине и да отиде в някоя работилница, дето се поправят параходи. към беседата >>
109. С човешки и ангелски езици, НБ , София, 25.6.1939г.,
- Да пожертваш целия си живот, за едно възлюбено същество, което ще опропасти целият капитал и после то ще замине за света, а ти слуга ще останеш на земята и си заминеш с едно разочарование.
Ако знаеш как да дишаш, ще бъдеш щастлив със своята мисъл. Ако знаеш как да се обхождаш с хората, ще бъдеш щастлив. В хората има една обхода: Някои хора, има неща ги оправят много лесно. Има нещо в света, което много мъчно може да се направи. Да пожертваш живота си, това не е лесна работа. Да пожертваш целия си живот, за едно възлюбено същество, което ще опропасти целият капитал и после то ще замине за света, а ти слуга ще останеш на земята и си заминеш с едно разочарование. Питам: Тази жертва какво приложение има? Казва, не трябва да се мисли много. Съгласен съм, за много не трябва да се мисли, съгласен съм да не мислим. Съгласен съм и да не се учим за злото, а не съм съгласен да не се учим за доброто. Там е разрешението. към беседата >>
110. Еднообразие и разнообразие, СБ , РБ , София, 27.8.1939г.,
- Еднообразието води към недоволство, към разочарование в единичния живот, в живота на народите, както и в живота на човечеството.
Еднообразието води към недоволство, към разочарование в единичния живот, в живота на народите, както и в живота на човечеството. Разнообразието, обаче, носи постижения. Еднообразието е човешки процес, а разнообразието – Божествен. Някой ден човек е недоволен от хората, от животните, от растенията. Защо е недоволен, и той не знае. Много просто, попаднал е в еднообразието на живота. към беседата >>
111. Двама господари, НБ , София, 1.10.1939г.,
- Само по този начин може да се образуват ония новите връзки, дето няма разочарование.
Няма да казваш, че „аз ви обичам“, защото то не е вярно. Вярно е, но в себе си онзи, който иска правилно да се развива, защото в ангелския свят не се допуща никаква лъжа, аз ти предавам туй, както си го приел. Имаш един хляб, даваш половината. Този хляб тъй е чист, както онзи, който задържам за себе си. Даваш туй, което Бог ти [е] дал. Само по този начин може да се образуват ония новите връзки, дето няма разочарование. Сега гледам, хората любят и разлюбват. Обичат се и не се обичат. Защо? Защото не предават любовта каквато е. Най-после, като не предават, остаряват, изгубват смисъла на живота, погледнат се на огледалото – бръчки. Не само това, но склерозата иде. към беседата >>
115. Ако имате вяра, НБ , София, 21.1.1940г.,
- И той ще претърпи такова разочарование, каквото никога не е могъл да си представи.
Онези, които са намерили Христа, турят си черни раса. Там е заблуждението именно. Тъкмо онези, които са турили черни раса, не са намерили Христа. Христос е в светлината – нищо повече! Онзи, който ходи в тъмнина, който не разсъждава, на когото сърцето не чувствува, на когото волята не е заквасена от истината, той е далеч от познаването на живота. И той ще претърпи такова разочарование, каквото никога не е могъл да си представи. Това е абсолютната истина, която сами ще опитате и видите. към беседата >>
117. Що е истинно, НБ , София, 25.2.1940г.,
- Казвам: За се избавим от постоянно разочарование, трябва да имаме подтика на любовта.
Казвам: Не ще турим любовта като една основа и любовта като един импулс, един подтик в живота. Ако ти нямаш този подтик, всякога ще усещаш,че си разочарован. Онзи, който има подтика на любовта, никога не може да бъде разочарован. Казвам: За се избавим от постоянно разочарование, трябва да имаме подтика на любовта. Има нещо, което сега е взело мястото на любовта. То е лъжата. Има много други работи, които минават за любов. Това, което внася живот, това което дава импулс, безсмъртие, което разкрива света в света, то е този Божествен импулс. Бог го е турил вътре в нас. към беседата >>
119. Каквото попросите, НБ , София, 21.4.1940г.,
- Онези, които не са изявление на Бога, навсякъде носят разочарование.
Радвай се, че любиш Бога в другите хора. В пълния смисъл, всички добри хора са изявление на Бога. Има хора, които не са изявление на Бога, но те се познават. Дето кракът им стъпи, трева не никне. В който дом влезе, онзи, който е изявление на Божията любов, радост носи в себе си. Онези, които не са изявление на Бога, навсякъде носят разочарование. Нима днешните народи не са християни? Германците са християни, французите са християни, англичаните са християни, русите са християни, но всички се бият. Защо? Защото не разбират любовта. Английските духовници се молят на Бога да им даде победа. Германските духовници се молят за същото и т.н. към беседата >>
120. Метафизични разсъждения, МОК , София, 24.1.1941г.,
- Под думата смърт разбирам крайно разочарование.
Друг ще сполучи да стане учен. Трети ще сполучи да стане красив. Друг ще сполучи да стане безсмъртен. Кой е сполучил? Който е добил живота и безсмъртието – да влезе в онзи живот, дето се изключва смъртта, само да има промяна, без да има умиране. Под думата смърт разбирам крайно разочарование. Ако се разочароваш в живота, то е смърт. Придобил си малко, считаш, че животът няма смисъл, няма цена в себе си. Безсмъртието подразбира: придобил си живота, доволен си от онова, което си придобил в момента. Всякога, когато човек е доволен от онова, което придобие, от своите мисли, от своите чувства и постъпки, то е безсмъртие. Туй, от което не може да го лишиш. към беседата >>
121. Голямата привилегия, МОК , София, 7.2.1941г.,
- Какво разочарование ще видиш.
Вие идвате в света. Утре като си заминете за другия свят, онези, които ви обичат, няма да дойдат. Ти сам ще минеш. Какво ще правиш? Какво разочарование ще видиш. Всички говорят, казват: „Той умря, той си замина.“ Ти си в тялото, чувстваш. Казват: „Да го занесем, да го посеем в земята, да видим дали ще израсте.“ Ти ще започнеш да се чудиш как тия хора са така жестоки да мислят, че си умрял. Знаеш колко страшна работа е. В такъв случай какво ще бъде състоянието на умрелия? Той дава всичко, той не е умрял. към беседата >>
123. Прилежание, МОК , София, 31.10.1941г.,
- Ти трябва да знаеш, ако имаш едно приятно чувство, една две минути, ти трябва да знаеш, след всяка радост да очакваш да дойде една смяна, едно голямо разочарование.
То е невъзможно да се създаде един свят без противоречия на земята. Плюс и минус съществуват. Ние искаме в умствено, в духовно, във физическо отношение да бъдем щастливи. То е невъзможно при сегашните условия. Като резултат е невъзможно. Ти трябва да знаеш, ако имаш едно приятно чувство, една две минути, ти трябва да знаеш, след всяка радост да очакваш да дойде една смяна, едно голямо разочарование. В природата имаме същия закон. Виждаме лятно време имате 40–50 градуса топлина и през зимата ще имаме толкова студ. Ще дойде смяна, ще се смени хубавото време. Казвате: „Защо е така? “ Така стават смени и на екватора, гдето е много топло, вечерно време става така студено, че дори лед се образува. към беседата >>
124. Най-лесното, УС , София, 8.3.1942г.,
- Всичките работи в света, които са извършени без любов, ги очаква смърт, разрушение, разочарование.
Ако във всичко онова, което вие вършите, не прилагате любовта, ако във вашите работи не прилагате любовта, то всичките работи са безпредметни. Всичките работи в света, които са извършени без любов, ги очаква смърт, разрушение, разочарование. Ти отидеш на гости на обед и не ти дадат да ядеш в дома – няма нищо от двете страни, разочарование има. Казвате: „Нека той да си намери обед.“ Че вие сте в дадения случай човекът, на когото трябва да му дадете един обед, ти казваш: „Той да си намери обед.“ Ти идеш някъде, и те кажат за тебе ти да си намериш обед. В дадения случай той трябва да ви даде обед. Какво значи да обичате един човек? Да му дадете един обед. към беседата >>
- Ти отидеш на гости на обед и не ти дадат да ядеш в дома – няма нищо от двете страни, разочарование има.
Ако във всичко онова, което вие вършите, не прилагате любовта, ако във вашите работи не прилагате любовта, то всичките работи са безпредметни. Всичките работи в света, които са извършени без любов, ги очаква смърт, разрушение, разочарование. Ти отидеш на гости на обед и не ти дадат да ядеш в дома – няма нищо от двете страни, разочарование има. Казвате: „Нека той да си намери обед.“ Че вие сте в дадения случай човекът, на когото трябва да му дадете един обед, ти казваш: „Той да си намери обед.“ Ти идеш някъде, и те кажат за тебе ти да си намериш обед. В дадения случай той трябва да ви даде обед. Какво значи да обичате един човек? Да му дадете един обед. Щом ме обича, аз съм гладен, като се спирам в дома, да обядвам. към беседата >>
126. Пътят на праведния, НБ , София, 3.1.1943г.,
- Та казвам: В новия път, в който сме тръгнали, знаете какво разочарование влиза в сърцата, когато имало един човек, който ви обича, бил готов да се пожертвува, че ви намери, че вие сте фалшив.
127. Истинно, честно и справедливо, НБ , София, 6.6.1943г.,
- Сега считайте, че това, което ви говоря, че е едно разочарование.
Сега може би ще бъде странно, много пъти сте заблуждавани. Може би имате хиляди разочарования досега. Нещата не са станали както мислите. Младата мома се облича, маже се, мисли, че някой гениален или цар, или княз ще я вземе. Като я вземе, вижда, че не е той. Сега считайте, че това, което ви говоря, че е едно разочарование. Толкоз сте понесли – и това може да го понесете. Ако не излезе както казвам? – Ами ако излезе както казвам? При всичките нещастия, които са понесли в този живот, момите не са се отказали и казват, че той все ще дойде някога. Тя казва: „Един ме излъга, но втори няма да ме излъже.“ Момъкът казва: „Тя ме излъга, но втори път няма да ме излъже.“ Причината е, че ние не познаваме онези, които ни любят. към беседата >>
128. Човешка и Божествена любов, УС , София, 28.11.1943г.,
- Колко пъти се е раждал и умирал, колко пъти се е прераждал и, в края на краищата е свършвал с разочарование.
Едно се иска от вас, да приложите любовта и да покажете на хората, как трябва да се живее. Всеки да се обърне към Бога с молба, да му се помогне, да служи на Божията Любов толкова, колкото е служил и на човешката. Какво е придобил, като е служил на човешката любов? Колко пъти се е раждал и умирал, колко пъти се е прераждал и, в края на краищата е свършвал с разочарование. Колко неща е придобивал и изгубвал! Човешката любов клони към запад, а Божията Любов – към изток. Бог казва на човека: Не отивай на запад, дето слънцето залязва. Обърни се към изток, дето слънцето изгрява. В човешката любов има залез, тъмнина, а в Божествената – изгрев, светлина. към беседата >>
- В човешката любов ще минете през разочарование, смърт, раждане и прераждане.
Христос казва: „Не съдете, да не бъдете съдени". Не съдете нито човешката, нито Божията Любов. В човешката любов ще минете през разочарование, смърт, раждане и прераждане. В Божията Любов ще разберете смисъла на стиха: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил". За оня, който носи Божията Любов в себе си, е казано: „Роденият от Бога грях не прави". Той излязъл от областта на смъртта и влязъл в областта на вечния живот. Божията Любов прави нечистите неща чисти, а човешката оцапва чистите. към беседата >>
- Там ще претърпите голямо разочарование.
Онова великото благо, което Бог е вложил в човека, великото благо, което човек е вложил в душата си, която му е дал, ума, който му го дава, те са най-големите блага, които Бог му е дал в него. Трябва да се отличава, сърдцето трябва да има плодове, умът трябва да има плодове, душата трябва да има плодове. В своята градина на духа ние трябва да имаме плодове. Слизат ангели да видят, дали има плодове в нашата градина на ума, на сърдцето, на душата. Сега чакаме да идем на оня свят. Там ще претърпите голямо разочарование. Вие ще мязате на онзи американец, един милионер богаташ, той се преселил в оня свят. Отива при свети Петър и казва: Искам да ида при Господа. Много добрини съм правил. Правил съм църкви, училища, пътища, железници, фабрики, на вдовици къщи съм правил. Петър казва: Затуй писаха ли вестниците? към беседата >>