СТРАНИЦИ:
1 , 2 , 3 , 4 , 5 ,
Намерени са 4076 резултата от 1076 беседи в 5 страници с части от думите : 'Песен'.
На страница 1: 1000 резултата в 325 беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1. Тайните на Духа, ИБ , Варна, 1897г.,
- Пейте на Господа песен нова.
Ето, Сионе, твоят избран Цар и Владика на все; в теб не се е подигнал подобен Нему. Възвести се сега за Помазаника Господен. Възтръби и възвести на народите славата Му, защото Той е Господ крепкий, Господ силний, Господ славний, идещ облечен в дрехите на Правда и Мир, на Святост и Любов. Отсега вече няма да се чуе в теб плач и ридание, но Радост и Веселие Господне. Защото Господ Бог твой ще изпълни Земята със знание и благодат и всички ще бъдат научени от Него и ще се нарекат род избран, семе Царско, свещеници Божии. Пейте на Господа песен нова. Осанна, осанна, Месаилъ, Халилуя, Халилуя Ели. към беседата >>
2. Хио Ели Мели Месаил, ИБ , София, 14.9.1897г.,
- Пейте на Господа песен нова.
Ето, Сионе, твоят избран Цар и Владика на все; в тебе не се е подишал подобен Нему. Възвести се сега за Помазаника Господен. Възтръби и възвести на народите славата Му, защото Той е Господ крепкий, Господ силний, Господ славний, идещ облечен в дрехите на Правда и Мир, на Святост и Любов. От сега вече няма да се чуе в тебе плач и ридание, но радост и веселие Господне. Защото Господ Бог твой ще изпълни земята със знание и благодат и всички ще бъдат научени от Него и ще се нарекат род избран, семе Царско, свещеници Божии. Пейте на Господа песен нова. Осана, Осана, Месаил, Халилуя, Халилуя Ели. към беседата >>
3. Избраникът Божий и Вождът на Истината, ИБ , Варна, 2.10.1898г.,
- Станете всинца, възпейте с глас велик и с радост неизказана: „Дойде времето Бог Господ да се яви в Своята слава, в Своето величие.“ Пейте Му песен нова, в която всичкият върховен Мир участва.
Станете всинца, възпейте с глас велик и с радост неизказана: „Дойде времето Бог Господ да се яви в Своята слава, в Своето величие.“ Пейте Му песен нова, в която всичкият върховен Мир участва. Дерзай, верни са думите – сам Бог на Силите ще слезе и ще възвести Своето благоволение към Избраника си. Ето Ангелът на завета ще те поздрави и с него – всичкото Войнство заедно, което ще слезе от сферите на Небесните светове, да те посрещне и придружи в славното шествие, което ще пристигне точно на определеното време на Сионовата гора. Стани и погледни, ето светът е узрял за жътва. Повикай своите работници и им кажи да съберат пшеницата в житницата, а плевелите да се изгорят и изхвърлят вън във външната тъмнина. Призови своите братя и им кажи да са бодри и готови за този ден, който вече иде и е близо. към беседата >>
4. Разговор втори - Сърцето и Бог, ИБ , , 13.7.1900г.,
- И ний ще гледаме Твоето лице и ще Ти се радваме винаги, и ще Ти пеем песен нова, и ще възклицаваме с възклицание велико, че си избавил Сиона и си утвърдил Новия град Йерусалим за жилище нам, гдето да Ти служим винаги.
Благ си, Господи Боже мой, и на Теб само прилича всички да Те хвалят, да Ти се молят и кланят в Дух и Истина, която Си вложил в сърцето и духовете на всички. Хвала на Твоето име, слава на Теб, който си ни избавил от враговете ни и си ни турил в безопасно място! И ний ще гледаме Твоето лице и ще Ти се радваме винаги, и ще Ти пеем песен нова, и ще възклицаваме с възклицание велико, че си избавил Сиона и си утвърдил Новия град Йерусалим за жилище нам, гдето да Ти служим винаги. към беседата >>
5. Годишна среща на Веригата, Варна, 1908 г., СБ , Варна, 22.8.1908г.,
- Дадоха се, като слязохме долу, следующите двадесет и четири места от Книгата Господня: Битие 5:6, Битие 12:10, Изход 7:10, Второзаконие 20:5, Псалом 105:6, Притчи 20:12, Еклисиаст 7:7, Исаия 63:3, Даниил 7:6, Матея 12:20, Лука 9:3, Йоанна 7:7, Марка 5:14, Песен на песните 3:4.
Дадоха се, като слязохме долу, следующите двадесет и четири места от Книгата Господня: Битие 5:6, Битие 12:10, Изход 7:10, Второзаконие 20:5, Псалом 105:6, Притчи 20:12, Еклисиаст 7:7, Исаия 63:3, Даниил 7:6, Матея 12:20, Лука 9:3, Йоанна 7:7, Марка 5:14, Песен на песните 3:4. към беседата >>
- Железкова и й се падна Песен на песните 3:4, на Т.
Г-н Дънов обясни, че тия стихове се дават за всинца ни, но за да узнаем кой за кого е, трябва да хвърлим жребий, като всякой от нас си вземе жребия по реда, по който тази сутрин се изкачвахме горе, пред осветяването на водата. Най-напред тегли жребий Ан. Железкова и й се падна Песен на песните 3:4, на Т. Бъчваров се падна от Марка 5:14, на Елена Иларионова – Даниил 7:6, на Пеню Киров – Лука 9:3, на Петко Гумнеров – Изход 7:10, на Мих. Георгиев – Притчи 20:12, на Илия Стойчев – Йоанна 7:7, на М. Казакова – Матея 12:20, на Т. Стоянов – Битие 5:6, на Гина Гумнерова – Еклисиаст 7:7, на Константин Иларионов – Псалом 105:5, на Дим. Голов – Исаия 63:3, на Бойнов – Битие 12:10, и последния жребий взе П. към беседата >>
- Но това са само условия, при които Животът се проявява, това са ноти на една и съща песен.
При граденето на къщата при основата турят камъни, над камъните – печени тухли, над стените турят дървета, а отгоре – керемидите. Може ли да се турят керемидите в основата, а печените тухли – на покрива? Ако в естествения ред на нещата това е вярно, също така това е вярно и в реда на духовните работи. Може ли да бъде вашето настроение еднакво зимно и лятно време, когато пътувате през пустинята и през прекрасни планински долини? Не може да бъде настроението ви еднакво – в пустинята ще усещате унилост, в зелените гори – радост, а в подножието на планинските върхове – повдигане на вашия дух. Но това са само условия, при които Животът се проявява, това са ноти на една и съща песен. В промяната на нещата е и хармонията на Живота. Затова благодарете за всичко, което Бог е направил и в което вземате участие. Хвалете и славете Името Му и Го благославяйте в душата си завинаги, защото Той е диханието, Той е Животът, Той е благото на всичките неща. към беседата >>
6. Протоколи от годишната среща на Веригата 1910 г. Велико Търново, СБ , В.Търново, 27.8.1910г.,
- По покана на г-н Дънов всички изпяхме песента 184 от Евангел.
Прочее, сега ви трябва да заслужите за любовта, която Господ ви е дал — да отговорите за нея. Всякога да Го призовавате в сърцето си, в ума си, защото Той е вътрешната сила на един християнин. Когато Господ е с нас, няма мъчнотия, която да не се победи: тогава сме весели, бодри; макар цял ад да ни заобикаля, не искаме нищо да знаем. Но когато Господ ни остави, ние изгубваме вяра в небето и съвършено пропадаме. Всякой един от н ас да бъде по едно малко огнище, на което Господ да запали огъня на живота, огъня на истината и върху това огнище Той ще бъде олтара, върху който вие ще принесете вашите молитви и те ще бъдат чути и приети. По покана на г-н Дънов всички изпяхме песента 184 от Евангел. песнопойка, но само първия стих; „Животворящий Дух Святий, Небесен Господ, ела, с любов гореща разпали нашите сърца“. Някои подкачиха и втория стих, но г-н Дънов повели да спрат, като обясни: към беседата >>
8. Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново, СБ , В.Търново, 23.8.1914г.,
- Изпяхме песента на душата „Грешна душо", молихме се с „Добрата молитва" и четохме прави „Хвалата" (Хваление).
В шест и половина часа вечерта всички – мъже и жени, се събрахме в заседателния салон. Изпяхме песента на душата „Грешна душо", молихме се с „Добрата молитва" и четохме прави „Хвалата" (Хваление). След това Учителя съобщи, че редът е – утре, от 4 часа заранта, мъжете да подкачат бдението на групи от 9 души. Първата група се състои от лицата: Пеньо Киров, Тодор Стоименов, Илия Стойчев, Димитър Голов, Петко Гумнеров, Костадин Иларионов, Анастас Бойнов, Деньо Цанов и Петко Епитропов. Тази е първата група, която утре, 13-того, в 4 часа сутринта, ще се яви за бдение. към беседата >>
9. Мир вам!, НБ , София, 24.9.1914г.,
- Христос казва: нагласете вашите цигулки, теглете вашите лъкове, научете се да свирите; като се съберете вечерно време, вземете да свирите или пеете под такт една песен, че после друга, трета, четвърта.
Да мислиш значи да свириш; да чувстваш значи да пееш. Сега, ако двама съседи нагласят цигулките си и почнат да свирят, ще бъде много приятно. Аз преди година посетих една фамилия; бащата, майката, синът, дъщерята – всички свиреха; бащата взел цигулката, синът – баса и т.н.; всички имат с какво да се занимават. Повечето съвременни хора, мъжът, жената, децата, не знаят да свирят и като не вършат друго, почват да се бият. За тях, разбира се, животът е безсмислен. Христос казва: нагласете вашите цигулки, теглете вашите лъкове, научете се да свирите; като се съберете вечерно време, вземете да свирите или пеете под такт една песен, че после друга, трета, четвърта. Нахранете се, почнете пак. Легнете да спите; на другия ден хайде пак на работа в живота. към беседата >>
10. Необходимостта да познаваме Бога, НБ , София, 4.10.1914г.,
- да бъде милостив към вас; след това певците ще изпеят установената песен и ще ви заровят.
Как можете да придобиете вечния живот? Вие не сте още живяли. Вие мислите, че живеете, и казвате: „Аз живея“. Вие, наистина, имате живот, но той не е ваш; той е живот заложен; утре ще се яви онзи, на когото дължите, ще представи полицата за дълга ви, ще ви тури в затвора и ще вземе живота ви. Ще ви сложат на носилка, попътьом просто ще дойде да потвърди присъдата, като ви прочете една заупокойна молитва, да ви помене Господ в Своето Царство, т.е. да бъде милостив към вас; след това певците ще изпеят установената песен и ще ви заровят. Какво е това да заровят човека? То значи да го затворят долу в тъмницата, за да изплати своя дълг. Всеки, който, вместо да отиде да изплати дълговете си, отива да търси Георгиевски кръст, бива заравян в земята, да изплати първо своя дълг, да се научи да придобива своя живот. Всички хора плачат, когато умре някой техен близък; но плач не спасява: онзи, който има да взема от нас, колкото и да плачем, няма да се смили, а ще каже: „Плати дълга“. И смъртта, когато дойде, казва: „Аз не искам вашите сълзи, а искам да си платите дълга – вие ми дължите“. към беседата >>
- Всички една песен пеят – непобедим е в тоя свят нашият пехливанин даалия.
Има ли място в света, където този пехливанин да не е влизал? Има ли дом от него непосетен? Какво говорят кръстовете по гробовете? Всички в тоя свят за пехливанина даалия приказват, за неговите подвизи майки и бащи говорят. Има цели томове, писани за неговата история, за неговата сила. Всички една песен пеят – непобедим е в тоя свят нашият пехливанин даалия. И ако някой се опита да каже, че е възможно да се освободим от него, веднага чуваме думите: „Ти луд ли си, с всичкия ум ли си? Това е невъзможно, ние не вярваме; това са празни думи, глупави фрази, младежки илюзии“. Но достатъчен е този български млад овчар, със своята тояга излязла из рая, която лъжа не казва, с три удара – срещу ножа, в дясната ръка и в левия крак на даалията да опровергае лъжливата теория, че пехливанинът даалия е непобедим. Обаче трябва мъжество, трябва воля за такава гигантска борба. Но ще възрази някой и каже: „Аз не виждам какъв дълбок смисъл може да има в тоя обикновен пример“. към беседата >>
- – песента на певците ли: „Господи, упокой душу раба твоего“?
Кога именно човек оголя в рая? Когато оглупя, когато стана овца и заблея; когато неговата ръка осакатя, когато неговата жена се поддаде и напусна целомъдрения живот за външния блясък на нещата, а той самият последва този пример, та и двамата се отдадоха на разпуснат живот. Тогава оглупяха, изгубиха своето зрение, своето правилно съждение. Христос казва сега: „Аз дойдох на земята именно за тоя човек, който е направен по образ и подобие Божие; да развържа неговите ръце, да може да изпълнява Божия Закон. Вие, които досега сте пасли свинете на тоя свят, като са ви забранявали и рожковете, какво очаквате още? – песента на певците ли: „Господи, упокой душу раба твоего“? Да упокои Господ душата ви между свинете ли, между рожковете на тоя свят? Не, вземете тояжката си, вземете торбата си и хайде на път към бащиния си дом, към бащиното училище, което Господ е приготвил за вас“. Христос ви съветва да турите настрана буквара и читанката и да вземете граматиката; тя е полезна наука, тя учи как да говорим и четем правилно, къде да поставим „ят“ (двойно „Е“ от стария правопис, което се чете като „Е“ или „Я“ в зависимост от известни правила) или „Е“, „Я“ или „А“, „Ъ“ или „Ж“ (буквата от стария правопис, която прилича на „Ж“). От всички се иска правилна мисъл, правилно съждение, правилно чувстване, правилно действане. Да бъде животът ни красив и добър и по форма, и по съдържание, и – както е казано преди 2,000 години: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш Небесни“ – ето лозунгът за новия живот, към който трябва да се стремим – то е Божествен Закон, но в това отношение от нас се изисква малко по-голямо усилие. към беседата >>
12. Условията на вечния живот, НБ , София, 25.10.1914г.,
- Аз зная, че това поставяне на винтовете на мястото е мъчна и тежка работа, но когато тя се свърши успешно, човечеството ще празнува своя юбилей на земята; деца – синове и дъщери ще пеят новата песен на живота, че техните родители са намерили и наместили винтовете и че за самите тях настава светло бъдеще; народите ще ликуват, хвалят и славят Добрия Господ, че техните духовни глави, свещеници, проповедници, учители, царе и министри са намерили и наместили своите винтове, и че и за техния живот на земята настъпва светло бъдеще.
Колко лесно! Тия животинки са за друго място, не бива да стоят вътре в часовника. Християнството е оная философия, която иска да освободи човешката душа от всякакви паразити, да се наместят видите на езика, на ума и на сърцето – там е спасението. И когато се поставят на мястото всички види и винтове, когато умът и сърцето бъдат на място и в ред, ще настъпят условията на вечния живот. Тогава възкресението ще бъде дело осъществимо и възможно. Аз зная, че това поставяне на винтовете на мястото е мъчна и тежка работа, но когато тя се свърши успешно, човечеството ще празнува своя юбилей на земята; деца – синове и дъщери ще пеят новата песен на живота, че техните родители са намерили и наместили винтовете и че за самите тях настава светло бъдеще; народите ще ликуват, хвалят и славят Добрия Господ, че техните духовни глави, свещеници, проповедници, учители, царе и министри са намерили и наместили своите винтове, и че и за техния живот на земята настъпва светло бъдеще. Ще пеят всички една песен, но велика песен на живота, която ще трогва издъно техните сърца и души. В тази песен ще се оповестява всичкото минало, ще се влива всичкото бъдеще, ще се изразява духът на новия живот. Но, ще каже някой, що за винтове? Какво могат те да сторят? В тия винтове е начертан пътят, по който трябва да се върви. към беседата >>
- Ще пеят всички една песен, но велика песен на живота, която ще трогва издъно техните сърца и души.
Тия животинки са за друго място, не бива да стоят вътре в часовника. Християнството е оная философия, която иска да освободи човешката душа от всякакви паразити, да се наместят видите на езика, на ума и на сърцето – там е спасението. И когато се поставят на мястото всички види и винтове, когато умът и сърцето бъдат на място и в ред, ще настъпят условията на вечния живот. Тогава възкресението ще бъде дело осъществимо и възможно. Аз зная, че това поставяне на винтовете на мястото е мъчна и тежка работа, но когато тя се свърши успешно, човечеството ще празнува своя юбилей на земята; деца – синове и дъщери ще пеят новата песен на живота, че техните родители са намерили и наместили винтовете и че за самите тях настава светло бъдеще; народите ще ликуват, хвалят и славят Добрия Господ, че техните духовни глави, свещеници, проповедници, учители, царе и министри са намерили и наместили своите винтове, и че и за техния живот на земята настъпва светло бъдеще. Ще пеят всички една песен, но велика песен на живота, която ще трогва издъно техните сърца и души. В тази песен ще се оповестява всичкото минало, ще се влива всичкото бъдеще, ще се изразява духът на новия живот. Но, ще каже някой, що за винтове? Какво могат те да сторят? В тия винтове е начертан пътят, по който трябва да се върви. Те съединяват, те затягат разединените части на живота. към беседата >>
- В тази песен ще се оповестява всичкото минало, ще се влива всичкото бъдеще, ще се изразява духът на новия живот.
Християнството е оная философия, която иска да освободи човешката душа от всякакви паразити, да се наместят видите на езика, на ума и на сърцето – там е спасението. И когато се поставят на мястото всички види и винтове, когато умът и сърцето бъдат на място и в ред, ще настъпят условията на вечния живот. Тогава възкресението ще бъде дело осъществимо и възможно. Аз зная, че това поставяне на винтовете на мястото е мъчна и тежка работа, но когато тя се свърши успешно, човечеството ще празнува своя юбилей на земята; деца – синове и дъщери ще пеят новата песен на живота, че техните родители са намерили и наместили винтовете и че за самите тях настава светло бъдеще; народите ще ликуват, хвалят и славят Добрия Господ, че техните духовни глави, свещеници, проповедници, учители, царе и министри са намерили и наместили своите винтове, и че и за техния живот на земята настъпва светло бъдеще. Ще пеят всички една песен, но велика песен на живота, която ще трогва издъно техните сърца и души. В тази песен ще се оповестява всичкото минало, ще се влива всичкото бъдеще, ще се изразява духът на новия живот. Но, ще каже някой, що за винтове? Какво могат те да сторят? В тия винтове е начертан пътят, по който трябва да се върви. Те съединяват, те затягат разединените части на живота. И онзи, който се вгледва в техните витлообразни нарези и в ръката, която ги завинтва, ще разбере дълбокия смисъл на великите закони, които движат всичко към определена цел. към беседата >>
13. Духът и плътта. Приливи и отливи в, НБ , София, 15.11.1914г.,
- Често ви се е случвало, може би, да слизате в тихо време на брега на морето и да запявате някоя хубава песен и току погледнете – дошла вълна и задигнала и вас с хубавата ви песен, или най-малко съвършено ви измокрила.
Има места, дето морето се повдига до 60 крака височина; тогава трябва да избягате колкото се може по-скоро: само така можете да се избавите, иначе ще бъдете застигнати и погълнати от вълните. И този прилив, туй повдигане на вълните продължава 12 часа; след 12 часа ще забележите, че вълните почват да се отдръпват назад – към морето. Туй може да го наблюдавате често, някога всеки ден: в 24 часа веднъж напред, веднъж назад от брега. Такъв прилив и отлив става и във вас. Къде? Разбира се, не в планинските високи места, не във високите върхове на живота, ами в ниските места. Често ви се е случвало, може би, да слизате в тихо време на брега на морето и да запявате някоя хубава песен и току погледнете – дошла вълна и задигнала и вас с хубавата ви песен, или най-малко съвършено ви измокрила. Или пък качили сте се на лодка в тихо море, дойде буря, обърне лодката, и вие се намерите в развълнуваното море. Може някой да помисли, че това е преувеличение на фактите, но това е вярно в живота. Колко пъти хората изчезват безследно в това житейско море със своите песни, мечти и идеали! Вие казвате: „Нещастие! “ Вие търсите причината, без да знаете законите на природата. към беседата >>
14. Новото основание, НБ , София, 23.5.1915г.,
- Да, ако аз ида в огъня, в ада, там ще пея; някои треперят от ада – ако аз ида там, ще пея същата песен, която вие пеете.
“ – „Ами това е ад.“ – „Защо е ад, кои са причините на това нещо? “ Адът е едно място, дето Господ учи хората да разсъждават. Някои питат: „Ами къде е адът? “ – Земята е тринадесетата сфера. Ще ни тури Господ на този огън и ако сме добри, ще излезем от този ад, без да ни изгори огънят, както са били хвърлени в огнена пещ и тримата еврейски пророци, които ходеха, пееха и славеха Господа посред пламъците. Да, ако аз ида в огъня, в ада, там ще пея; някои треперят от ада – ако аз ида там, ще пея същата песен, която вие пеете. Няма лошо място, то е нещо относително: е ли Бог с теб – няма мъчнотия, навсякъде е Добро; не е ли, не разбираш ли законите Му – навсякъде е лошо. към беседата >>
15. Рождението, НБ , , 7.1.1916г.,
- Може да пеете тази песен още 4000 години, тя няма да ви помогне.
И сега всинца мислите, че вашите идеали са разрушени, съсипани. Не са съсипани. У вас са се наплодили много мушички, бръмбарчета, риби, птици, млекопитаещи и когато се очистите от тях, вие ще станете умни. Когато постепенно съградите вашия храм, ще дойде и ще се роди в него Господ. Че се е родил Исус Христос преди 2000 години в Йерусалим, това ни най-малко няма да ви ползва. Може да пеете тази песен още 4000 години, тя няма да ви помогне. Ще се издигнете само тогава, когато ангелите влязат във вашата душа и кажат: „Днес се роди в дома Давидов Спасител“. И когато се роди Христос, там ще бъде и Ирод, и Пилат, и първосвещеникът Кайафа. Сега ще кажете: „Ама това дете – то е беля, я да се освободим от него“, и може да го дадете и на Пилата да го разпне, и то ще отиде при други. Както Христос напусна евреите и отиде при езичниците, така и вашето дете ще отиде при други – при ония, които ще му дадат подслон. И вие ще бъдете избран, но изоставен народ! към беседата >>
16. Истината, НБ , , 24.4.1916г.,
- Но за проявлението на музиката са необходими три неща: първо, идея в нашия ум за някоя песен; второ, интрумент, и трето, артист.
Ние на земята имаме тъкмо ония отношения, които Бог е поставил и за които Неговите закони свидетелстват, и когато ги прилагаме според Истината, резултат техен ще бъде свободата. И който иска да изучи Истината, трябва да изучи качеството на свободата. Ако ме попитате що е музика всъщност, аз не мога да ви определя; но какво ражда музиката сама по себе си – мога да определя. То е хармония, отношение на тоновете. Седнете пред едно пиано или какъв да е друг инструмент, свирете и ще видите що е музика. Но за проявлението на музиката са необходими три неща: първо, идея в нашия ум за някоя песен; второ, интрумент, и трето, артист. Трябва, значи, музикална способност вътре в ума, ухо чувствително, и тогава един артист да свири. И ако ме попитате какво нещо е учител, мога да ви кажа какво произвежда учителят. Той дава знания. А научите ли що е знание, ще бъдете близо при учителя. Питате що е добродетел; по-добре попитайте какво тя ражда. към беседата >>
- В тъжната песен няма да се движите, ще мирувате и ще разсъждавате.
Хората търсят в света удобства, но те трябва да разберат онзи съществен закон, който съществува и в музиката – за минорната и мажорната гама. Господ е поставил някои на минорна гама, турил ги е в бемол – в скръбта, в тъгата, в дълбочината на чувствата; други е турил на мажорната гама, турил ги е в диез, в плиткостта на живота, понеже нямат дълбочина на чувствата. В един танц или марш какво може човек да види? Танцуване, маршируване и... умора. В тъжната песен няма да се движите, ще мирувате и ще разсъждавате. При минорния тон Господ ви е създал да мислите за онзи свят, а при мажорния – за този свят. По някой път искате да вземете чужда роля; ама може ли религиозни хора да играят? Може да играят, но каква игра? Давид, като носеше ковчега, скачаше, и жена му казваше: „Виж, какво се кълчиш пред целия израилски народ! “ – „Защо да не скачам пред Господа? към беседата >>
18. Ще ви въздигна, НБ , София, 3.12.1916г.,
- Който е съчинил тази песен, не е разбирал това нещо.
Така пред очите ви ще се открият много същества на Добродетели. Както пред очите на един астроном се откриват милиони слънца в пространството, защото той наблюдава с телескоп, докато с невъоръжено око те остават за него скрити. Когато погледнете по този начин, ще разберете какво е Божествената Мъдрост. Щом погледнете през нейния телескоп, когато видите тези милиарди същества и влезете в Божествената вълна на Мъдростта, вие ще се повдигнете. Тогава няма да ви чувам да пеете: “По-близо да съм до Господа”. Който е съчинил тази песен, не е разбирал това нещо. Не ние трябва да сме по-близо до Господа, а трябва Той да е до нас. Този Господ трябва да слезе отгоре, Той трябва да бъде близо при мен. Например, някой е паднал в калта и идва друг да го спасява; не падналият отива при избавителя си, а този, който ще го избавя, отива при него. към беседата >>
19. Братът на най-малките, ИБ НБ , София, 1.1.1917г.,
- По-хубава музика отъ песеньта на смирението не познавамъ. (втори вариант)
Единъ амѣриканецъ слушалъ Камила Русо, ученичка на Паганини, да свири „Съньтъ на живота“ и казалъ: „Въ този момѣнтъ азъ бѣхъ готовъ да се помиря съ цѣлия свѣтъ, да простя на всичкитѣ си враговѣ“. Този амѣриканецъ слушалъ видни проповѣдници, но никой не могълъ да му повлияе тъй, както Камила Русо. Слѣдователно, когато въ вашитѣ сърдца проникне смирението, вие кажетѣ: „Господи, готови сме да простимъ на всички“. Питамъ: Чували ли стѣ гласа на смирението? Азъ сѫмъ го чувалъ. По-хубава музика отъ песеньта на смирението не познавамъ. Каква хармония има въ смирението! Каква Любовь извира отъ сърдцѣто на смирения! Съ своитѣ лѫчи тази Любовь облива сърдцата на всички хора. Всѣки день тя изпраща благитѣ си мисли и утѣха къмъ всички страдащи и угнетени, къмъ цѣлото човѣчество. Тя казва: „Надѣвайтѣ се, азъ ще ви помогна да освѣтитѣ Божието име въ вашитѣ умове и сърдца. към втори вариант >>
- По-хубава музика от песента на смирението не познавам.
Един американец слушал Камила Русо, ученичка на Паганини, да свири „Сънят на живота“ и казал: „В този момент аз бях готов да се помиря с целия свят, да простя на всичките си врагове“. Този американец слушал видни проповедници, но никой не могъл да му повлияе тъй, както Камила Русо. Следователно, когато във вашите сърца проникне смирението, вие кажете: „Господи, готови сме да простим на всички“. Питам: Чували ли сте гласа на смирението? Аз съм го чувал. По-хубава музика от песента на смирението не познавам. Каква хармония има в смирението! Каква Любов извира от сърцето на смирения! Със своите лъчи тази Любов облива сърцата на всички хора. Всеки ден тя изпраща благите си мисли и утеха към всички страдащи и угнетени, към цялото човечество. Тя казва: „Надявайте се, аз ще ви помогна да осветите Божието име във вашите умове и сърца. към беседата >>
- Тогава животът на всички хора – мъже, жени и деца ще се превърне в песен и молитва.
– Много се измъчихме, Господи. Бог не жали хората, когато се мъчат. Той се радва, защото знае, че ще родят. Бог казва: „Както се радвам на цъфналите цветя в градините, така се радвам на вашите деца, които играят, скачат и се веселят, които се радват на Божия свят. Велико нещо е да живее човек за любовта, да се радва на света. Тогава животът на всички хора – мъже, жени и деца ще се превърне в песен и молитва. Светът ще се превърне в райска градина. Това ще стане, но едно се иска от човека – да слиза и възлиза по стълбата, на която върхът стига до небето. Който стои при стълбата, той се ползува от благата на живота. Той се намира в положението на онези дървета, които растат покрай реки. Те се ползуват от водата на реките и се развиват добре. към беседата >>
21. Влиянието на музиката, ИБ , , 12.4.1917г.,
- Ако си нервен, пей някоя песен в мажор- на гама всяка сутрин в продължение на ден, два, три, седмица, месец, всеки обед и вечеря и ако не премине това ваше състояние, елате при мене.
Всеки човек, у когото има музика, той е духовен човек. Той може да не ходи на църква, но в него има стремеж към слънцето и той е според мене религиозен човек. Всеки духовен човек може да бъде религиозен, но не всеки религиозен е духовен. Затова казвам, че музиката има две изражения: реално - несъществено и реално - съществено. Музиката е необходима за всекиго; тя може да лекува човека от разни болести, например всички нервни болести. Ако си нервен, пей някоя песен в мажор- на гама всяка сутрин в продължение на ден, два, три, седмица, месец, всеки обед и вечеря и ако не премине това ваше състояние, елате при мене. Вие какво правите в такива случаи? Викате лекар - той ви дава бром и други лекарства за успокоение, които по-скоро притъпяват нервната система, но не ви лекуват. Музикалните вибрации са тъй деликатни. Те правят едни хубави разтривки, лекарствата са отровни вещества, удари с чукове. към беседата >>
- Песента е парата, спре ли парата, и колелото се спира.
И тъй, музиката у вас ще бъде едно средство, за да изразите вашите чувства, а чувствата ще бъдат една форма, за да изразите разумния си стремеж към Бога. Затова всички религии започват обредите си с песни. Отнемете песните на хората в света, те няма да се женят. С песни се движи колелото на живота. Песента е парата, спре ли парата, и колелото се спира. Когато хората са сгрешили, те са престанали да пеят. Но музика има и в четенето. В поезията има музика. Музика има в постепенното вдигане на гласа, но ако веднага вдигнеш гласа си, правиш една пречупена линия, това се отразява всякога зле на тъпанчето на ухото и когато човек се разгневи, повдига изведнъж тона си и той вече няма музика в себе си или пък музиката му няма отмерен такт. На първо място в живота стои яденето, а после музиката. към беседата >>
24. Бог е съчетал / Богъ е съчеталъ, НБ , София, 13.5.1917г.,
- Всички мистици схващат природата като музика, говор и песен.
Радвай се, че можеш да излезеш вън, когато слънцето изгрява и да възприемеш неговите лъчи. Блажен е онзи, който може да разбере съчетанието, което Бог е вложил в цялата природа – между минералите, растенията и животните. Ще кажете, че минералите и растенията са безгласни. Природата е жива и разумна, нищо не е безгласно в нея. Който има уши, той може да слуша говора на природата и да я разбира. Всички мистици схващат природата като музика, говор и песен. Така тя проповядва и поучава хората. Няма проповедник в света, който може да се сравни с природата. към беседата >>
25. Пребъдете / Пръбѫдване, НБ , София, 27.5.1917г.,
- Дето любовта отсъствува, там няма песен, няма и музика.
„Ако държите моите заповеди." С какво държи човек нещата? – С ръцете си. Цигуларят държи цигулката и лъка с ръцете си, и от правилното държане на цигулката и движение на лъка, зависи, как ще се прояви той – като обикновен, талантлив или гениален цигулар. Някой казва, че му се пее. Много естествено, когато любовта посети човека, той иска да пее, да свири, да се прояви. Дето любовта отсъствува, там няма песен, няма и музика. Когато се казва на хората, че трябва да пеят, това значи, да отворят сърцата си за любовта. Пеенето е врата, през която любовта влиза в човека. Когато се казва на хората, че трябва да се молят, подразбираме същото – да отворят умовете и сърцата си за любовта. Яденето, пеенето и моленето представят един и същ процес – отваряне на ума и на сърцето за любовта, която единствена повдига човека и го прави доволен от всичко, което му е дадено. Те са тясно свързани помежду си. към беседата >>
26. Доброто вино, НБ , София, 4.8.1918г.,
- След това той излиза на друго място, като чист извор, и започва да пее песента на Новия живот.
В невъзможните неща се крият елементи, с които работят само възвишените и напреднали Същества. За тях смъртта съдържа елементите на Възкресението. Кой човек може да възкръсне? Който може да умре. Умирането не е нищо друго, освен потъване на човека дълбоко в земята, докато стигне песъчливи пластове, през които да се прецеди и пречисти. След това той излиза на друго място, като чист извор, и започва да пее песента на Новия живот. И младоженците трябва да минат през песъчливите Пластове, да се пречистят и да излязат като два чисти, кристални извора, да се разбират и да прилагат Христовото учение. Какво правят съвременните младоженци? Първата им работа е да наредят кухнята си, да започнат да си готвят. Като живеят известно време така, животът им се разваля. Окръжаващите казват: „Какво стана с тези млади хора, че работите им не вървят добре? към беседата >>
- Това значи, да превърне човек живота си в песен и музика, в радост и веселие.
По-важен въпрос има от този, а именно: как може водата да се превърне във вино. Сам по себе си, човешкият живот е доста сложен. Ето защо, първата задача на човека е да превърне горчивите чувства в сладки, изопачените мисли – в светли и прави. Това не е нищо друго, освен изкуството, което Христос притежавал – да превръща водата във вино. Следвайте Христа, прилагайте учението Му, за да се домогнете и вие до това изкуство. Това значи, да превърне човек живота си в песен и музика, в радост и веселие. към беседата >>
28. В мое име, НБ , София, 29.9.1918г.,
- Художникът, който рисува картини от Природата, и музикантът, който възпроизвежда песента на Природата, не са творци.
Христос казва: "Дето са двама или трима, събрани в мое име, там съм и Аз сред тях." Числото 2 е производителен принцип. То е сила, която произвежда, запазва, съгражда. Някои я наричат творческа, но всъщност, не е такава. Художникът, който рисува картини от Природата, и музикантът, който възпроизвежда песента на Природата, не са творци. Те копират Природата, т.е. репродуцират я. Репродукцията означава преповтаряне на явленията. Художникът преповтаря това, което вижда в Природата. Музикантът преповтаря това, което чува в Природата. към беседата >>
29. Дух Господен, НБ , София, 20.10.1918г.,
- Много тонове, които си хармонират, съставят една песен.
„Дух Господен е над мене." Радвайте се, че Духът ви е посетил, но пожелайте да посети и другите хора. Духът се изявява чрез Христа, а Христос представлява цялото човечество. Той е едновременно индивидуално и колективно същество. Следователно, всеки може да каже за себе си: "Аз и Христос сме едно; аз и цялото човечество сме едно." Под колективност не разбирам еднаквост, но хармония, както в музиката. Много тонове, които си хармонират, съставят една песен. Липсва ли един тон от тях, хармонията е нарушена; връзката, отношението между отделните тонове е прекъснато. Организмът на всеки човек представлява отделна нота на Божествената песен. Щом бутнете един от тези тонове, той издава специфичен звук. Достатъчно е да заставите нотите да звучат, за да се проявят Астралните тела на хората, които се характеризират с движение. Нотата е знакът, т.е. към беседата >>
- Организмът на всеки човек представлява отделна нота на Божествената песен.
Духът се изявява чрез Христа, а Христос представлява цялото човечество. Той е едновременно индивидуално и колективно същество. Следователно, всеки може да каже за себе си: "Аз и Христос сме едно; аз и цялото човечество сме едно." Под колективност не разбирам еднаквост, но хармония, както в музиката. Много тонове, които си хармонират, съставят една песен. Липсва ли един тон от тях, хармонията е нарушена; връзката, отношението между отделните тонове е прекъснато. Организмът на всеки човек представлява отделна нота на Божествената песен. Щом бутнете един от тези тонове, той издава специфичен звук. Достатъчно е да заставите нотите да звучат, за да се проявят Астралните тела на хората, които се характеризират с движение. Нотата е знакът, т.е. физическият човек, а тонът е знакът в движение – астралният човек. към беседата >>
30. Като чуха, НБ , София, 17.11.1918г.,
- Той искаше да намери смисъла на живота в знанието, в богатството, в удоволствието, докато се разочарова във всичко и на едно място в притчите си казва: „Знай, сине мой, че Господ ще доведе твоите дела до съд." В книгата му ”Песен на песните” се вижда преврата, който станал в Соломон.
нямам нищо против служенето на Кесаря, но изменчив е този живот. Всеки, който е служил на този закон, който цял живот е ял, пил, удоволствал се, в края на краищата, и той казва като Соломон: “Суета на суетите, всичко е суета! ” За Соломон казваха, че няма цар подобен на него, но и той се разочарова от човешкия свят, т.е. от суетата в живота. Когато се пробуждаше съзнанието му, Соломон написа ценни книги, в които изнесе несигурността и преходността на този свят. Той искаше да намери смисъла на живота в знанието, в богатството, в удоволствието, докато се разочарова във всичко и на едно място в притчите си казва: „Знай, сине мой, че Господ ще доведе твоите дела до съд." В книгата му ”Песен на песните” се вижда преврата, който станал в Соломон. Обиколен от много жени, които го обичали за славата, за богатството му, той не намерил Любовта. Един ден срещнал една овчарка, в която се влюбил, но не могъл да я привлече към себе си. Той виждал спасението си в нея и се питал защо не я срещнал по-рано. към беседата >>
31. Изобилният живот, НБ , София, 1.12.1918г.,
- Ще пеят и ще Го славословят в един глас, с една песен: “Да бъде благословен невидимият Господ, Който живее във всички същества и превръща всичко на добро.
Мисълта, която Христос оставя на съвременните хора, е следната: “Приятели и неприятели, жители на ада и на Небето, живейте всички в мир и съгласие, обикнете се като братя.” Велики Духове слизат в ада да помагат на падналите души. Колкото по-велик е Духът, толкова по-дълбоко трябва да слезе, да работи за изкуплението на падналите и изоставени същества. И Христос казва за себе си: „Не дойдох да помагам на Ангелите, но на загубеното Адамово семе." На друго място е казано: „Чух от мало до голямо да славят Бога." Ще слезе Бог между всички същества и ще ги примири. Ще пеят и ще Го славословят в един глас, с една песен: “Да бъде благословен невидимият Господ, Който живее във всички същества и превръща всичко на добро. Да слави Господа всяко дихание! ” към беседата >>
32. Разделено царство, НБ , София, 8.12.1918г.,
- Като поставите един план, вие запейте, това е песента на петела, а като свършите работата си, кудкудякайте.
Аз уважавам всички мъже, които пеят като петли, и всички жени, които кудкудякат като кокошки, но след като са си свършили работата. Религиозните хора често кудкудякат преди да са свършили работата, преди да се снесли яйцето. В какво се състои снасянето на яйцето? Те имат един проект: „Да направим едно дружество“, и започват да разказват какво ще бъде по-нататък, а не действат. Момата си направи един устав и започва да мечтае как ще се ожени, как ще живее с мъжа си, как ще наглежда децата си, как ще ги възпитава, а това е кудкудякане преди да е свършена работата. Като поставите един план, вие запейте, това е песента на петела, а като свършите работата си, кудкудякайте. Като мисли човек, трябва да пее, а като чувства, трябва да кудкудяка. Като казвам, че човек трябва да пее, когато мисли, това са синоними – подразбирам, че между мисълта и песента има известно подобие. „Кудкудякам“ и „чувствам“ са също синоними. Аз развивам една философия и ми е безразлично дали вие пеете или кудкудякате. Това значи, че хората са свободни да си пеят или кудкудякат, т.е. към беседата >>
- Като казвам, че човек трябва да пее, когато мисли, това са синоними – подразбирам, че между мисълта и песента има известно подобие.
В какво се състои снасянето на яйцето? Те имат един проект: „Да направим едно дружество“, и започват да разказват какво ще бъде по-нататък, а не действат. Момата си направи един устав и започва да мечтае как ще се ожени, как ще живее с мъжа си, как ще наглежда децата си, как ще ги възпитава, а това е кудкудякане преди да е свършена работата. Като поставите един план, вие запейте, това е песента на петела, а като свършите работата си, кудкудякайте. Като мисли човек, трябва да пее, а като чувства, трябва да кудкудяка. Като казвам, че човек трябва да пее, когато мисли, това са синоними – подразбирам, че между мисълта и песента има известно подобие. „Кудкудякам“ и „чувствам“ са също синоними. Аз развивам една философия и ми е безразлично дали вие пеете или кудкудякате. Това значи, че хората са свободни да си пеят или кудкудякат, т.е. комуто Господ е казал да пее, той си пее, а комуто е казал да кудкудяка, да си върши тази работа. Щом петелът се откаже да пее, а кокошката да кудкудяка, има раздвояване. към беседата >>
33. Голямата вяра, НБ , София, 19.1.1919г.,
- Хората си мислят, че знаят азбуката на своя език, както и седемте музикални тона, но като започнат да си служат с тях, нито говорът им говор, нито песента – песен.
Ако на бубата, която живее толкова кратко време, са нужни 40 дена за превръщането й в пеперуда, колко повече работа и време са нужни на човека, за да мине от състояние на буба в пеперуда. Както животните, така и хората се развиват бавно, постепенно, като следват законите на еволюцията. Всяка форма представя нота от Божествената гама на живота. Нотата може да бъде цяла, половина, четвъртина, осмина и т.н. Тя има свой тон и определена стойност. Хората си мислят, че знаят азбуката на своя език, както и седемте музикални тона, но като започнат да си служат с тях, нито говорът им говор, нито песента – песен. Малко хора говорят и пеят както трябва. към беседата >>
34. Противоречие в съзвучието, НБ , София, 9.2.1919г.,
- Така всеки човек се интересува от някой виден певец или музикант дотолкова, доколкото песента или музиката задоволяват копнежите на неговата душа.
Ако говорите за света, създаден от човека, с негови собствени разбирания, наистина, този свят е за него. Ако говорите за необятния, безграничен и велик свят, в който се движат милиони същества, той не е създаден за човека. Мислите ли, че многобройните планети – Юпитер, Сатурн, Венера, Нептун, Уран се интересуват за човека? Мислите ли, че съществата, които живеят на тези планети, се интересуват от работите на България и от това, което става сега в Европа? Възвишеният свят се интересува от работите на Европа дотолкова, доколкото вижда в тях изпълнението на Божията воля. Така всеки човек се интересува от някой виден певец или музикант дотолкова, доколкото песента или музиката задоволяват копнежите на неговата душа. Ако глухият и невежият попадне на концерта, няма да остане там. Той ще погледне натук- натам и ще напусне концерта. към беседата >>
35. С любов се взима, НБ , София, 22.3.1919г.,
- Изгубите ли го, явява се скръбта, която е признак на тази загуба, както при певците, загубили тона на песента си, изчезва хармонията на гласовете и песента не върви.
Царството Божие не със сила, а с Любов се взима. “Бог възлюби света, за да не погине всеки, който вярва в Него”. Когато се приеме, че Бог e възлюбил света, тогава става ясен и прочетеният стих. И тъй, първият тон в Живота е Любовта – с нея Животът започва. Имате ли този тон в себе си, ще имате и Радост. Изгубите ли го, явява се скръбта, която е признак на тази загуба, както при певците, загубили тона на песента си, изчезва хармонията на гласовете и песента не върви. Любовта е основен тон и основна Сила. Човек, който люби, е всесилен, той страх не знае. Любовта, за която ви говоря, е същата, която действа и у вас, но вие често мените тона й. Под думата “царство” се разбира простор, въплътяване, проявление на човешката душа. В това Царство всички членове, т. е. към беседата >>
36. Като го видя Петър, НБ , София, 20.4.1919г.,
- Един народ се намира още в стадията на един пашкул, друг народ се намира в ста- дията на една пеперуда, а всички трябва да дойдем до положение, да преобразуваме своята мисъл така, че да създадем нова култура, в която да няма сиромашия, да няма осъждане, а навсякъде да съществува музика и песен. (втори вариант)
Един народ може да е по-богат, да има повече знания, да има повече собственост, това не са съществени неща, това са преходни стадии в живота, както на отделния човек, тъй и в цял народ. Един народ се намира още в стадията на един пашкул, друг народ се намира в ста- дията на една пеперуда, а всички трябва да дойдем до положение, да преобразуваме своята мисъл така, че да създадем нова култура, в която да няма сиромашия, да няма осъждане, а навсякъде да съществува музика и песен. Тогава земята ще прилича на една хубаво обработена райска градина, в която всички хора ще пътуват безплатно. Всеки ще заема някаква длъжност, без да му се плаща за това нещо. към втори вариант >>
- Музика и песен трябва да цари в света.
Христос казва на Петра: „Когато дойде Йоан в света, т. е. любовта, тогава хората ще се почувстват братя, и Царството Божие ще дойде на земята.” И тогава едни хора ще знаят повече, а други по-малко; едни ще бъдат по-богати, други по-бедни, но отношенията между тях ще бъдат братски. Богатството, знанието не са съществени неща, важни са отношенията. Всички народи се нуждаят от нова мисъл, от нова култура, която да ги преобрази, да премахне затворите и бесилките. Музика и песен трябва да цари в света. Земята трябва да се превърне в райска градина, и хората да пътуват безплатно от едно място на друго. Всеки ще работи, без да му се плаща. Това ще стане в далечното бъдеще. – Какво ще стане с нас? – Ако сте гъсеница, ще изядете листата на дърветата и ще ги развалите. към беседата >>
37. Призваха Исуса, НБ , София, 19.6.1919г.,
- Един ден ще постигнете способността не само да възприемате Светлината, но със слуха си да чувате някаква песен от нея, а после да различавате и отделни думи.
” Не, но две неща аз зная, два Божествени принципа, а именно – Божествената Любов и Мъдрост, които се вливат както в моя ум, така и в умовете на всички по същия начин, както се възприема Слънчевата светлина и топлина. Всяко добро желание и всяка добра мисъл е Христос и Неговите ученици. Нямате ли добри мисли и желания, Христос не е с вас. Ако схващате принципиално въпроса, Бог ще бъде за вас една разумна Сила. Вие можете да правите опити в това отношение. Един ден ще постигнете способността не само да възприемате Светлината, но със слуха си да чувате някаква песен от нея, а после да различавате и отделни думи. Може да мислите, че това е една илюзия. Не, това е факт, защото има хора, които не само външно възприемат Топлината и Светлината, но чуват и техните песни, разбират и техните думи. към беседата >>
- Зъбите са инструментите, а езикът е пръчката, която удря по арфата и произвежда песен, която много ви разполага.
Христос дойде на сватбата, за да научи младоженците да тъкат, защото сватбата дава нови условия за Живот. Когато искате да повдигнете вашето настроение, представете си, че сте на сватба, защото там има всякога ядене и пиене, а също и музика. Зъбите са инструментите, а езикът е пръчката, която удря по арфата и произвежда песен, която много ви разполага. Бих желал всички хора да свирят и пеят. Яденето се отнася и до духовния живот, защото щом възприемеш една мисъл или желание, те се превръщат на храна, която после влиза в твоята кръв – в Живота ти и ти се проявяваш. Това показва, че сме разбрали Божествения живот. към беседата >>
40. Земният и небесният, НБ , София, 1.2.1920г.,
- Ако с оглед на този музикален език вие напишете на петолинието ноти, но не турите никакъв ключ, може ли да изпеете или да изсвирите някоя песен? (втори вариант)
Когато изучаваме музиката, виждаме, че тя се обосновава на известни закони, има свои ключове, свои знакове. Ако с оглед на този музикален език вие напишете на петолинието ноти, но не турите никакъв ключ, може ли да изпеете или да изсвирите някоя песен? Не можете. Ще кажете: „Зная, че „сол" стои на втората линия, „си" - на третата и т.н." Да, но щом не е поставен ключът, същите ноти може да стоят и на третата, четвъртата или на друга линия от петолинието, зависи от ключа. към втори вариант >>
- Как ще изпееш една песен, ако в началото на петолинието не е поставен никакъв ключ?
Христос употребява думата „не вярва” в специален смисъл. Като изучаваме човешкия език, ние трябва да проникваме в неговия дълбок смисъл, в начина, по който са свързани думите. Като изучаваме музиката, виждаме, че тя се основава на известни закони и ключове. И тя има свои знаци, както и езикът. Ключът е от голямо значение в музиката. Как ще изпееш една песен, ако в началото на петолинието не е поставен никакъв ключ? Казваш: Зная, че нотата сол стои на втората линия на петолинието, си – на третата линия. Така е, но местата на тия ноти зависят от ключа. Ако ключът не е сол, а друг някакъв, и нотите са други. към беседата >>
- При това, трябва да се знае, в каква гама е написана дадена песен: в мажорна, или в минорна.
На същото основание, казвам: Когато употребяваме известни думи, трябва да знаем, на какъв ключ говорим. При това, трябва да се знае, в каква гама е написана дадена песен: в мажорна, или в минорна. Ако е написана в мажорна гама, тя звучи по един начин; ако е написана в минорна гама, тя звучи по друг начин. Една музикална пиеса може да бъде написана и в хроматични гами, дето мажорната и минорната гама се преливат една в друга. – Какво представят тия гами? – Мажорната гама представя ума, минорната – сърцето, а хроматичната – животът. към беседата >>
41. Аз съм жив, НБ , София, 22.2.1920г.,
- Какво ще каже майката на детето си, което по цели часове свири една и съща песен, все в първа позиция?
Казано е: ;Ако не се родите изново.” Човек трябва да се роди духовно, от вода и Дух. При всяко раждане, на човека се дават условия да се домогне до Божественото знание, необходимо за съграждането на човешкия живот. Като изучава музиката, човек прави усилия да се домогне до нещо, да придобие повече знания. Като изучи едно упражнение в първата позиция, той постепенно минава във втора, трета, четвърта позиция. Какво ще каже майката на детето си, което по цели часове свири една и съща песен, все в първа позиция? Майката ще се отегчи и ще каже: Стига толкова! Главата ми гръмна от твоето свирене! Може да свири „Цвете мило, цвете красно”, но в различни позиции. И сегашните хора свирят „Цвете мило, цвете красно”, само в първа позиция, а говорят за религия, за наука. Те казват: Ние вярваме в Бога, четем Евангелието. към беседата >>
47. Влиянието на хармонията в живота, ИБ , БС , , 20.6.1921г.,
- Неразположени сте, почнете да пеете каква и да е песен, да въдворите у вас хармония.
И тъй, музиката на земята е единственото условие, което помага на човека да се развие, затова приложете музиката навсякъде в живота си. Неразположени сте, почнете да пеете. Пейте и не бойте се! Неразположени сте, почнете да пеете каква и да е песен, да въдворите у вас хармония. Така ще помогнете на вашите мисли, на вашите чувства, на вашите действия. Ако сами не можете да пеете, идете в градината, седнете под някое дърво, и ако има вятър, в това огъване на листата ще има такава музика, че ще започнете полека-лека да утихвате, да се унасяте в това шумолене, което аз наричам музика. Тези вибрации, които идват от шумоленето на листата, въздействат върху ума ви. Та музиката ще имате като един фактор в живота си, за да се махнат тези недоразумения, които сега съществуват помежду вас. Често вие се спирате и казвате: "Еди-кой си там не пее хубаво, фалшиви." - Да, но и ти не пееш хубаво. към беседата >>
- - "Че животът песен ли е?
Нашето платно, петолинието, е насновано, иска само да се тъче. Тъкането значи хармонията, да се изтъче един плат от едно място на друго. Да пееш, да живееш, да тъчеш, това са синонимни думи. Казвате: "Какво да правя? " - Пей! - "Че животът песен ли е? " - Ако не можеш да направиш това - тъчи! Ако не можеш да тъчеш - яж. Това значи тъкане на петолинието. Петолинието е основа, а нотите, това са ключът, турен в началото на петолинието. Като се изтъче платното, снема се от кросното и тогава се продава. към беседата >>
- Ако тръгнете от земята без песни, докато отидете до рая, ще кажат: "Не приемаме хора, които не знаят да пеят." Небето е място на песен и хармония; там няма плач, няма тъги и скърби; навсякъде се чуват песни - от всички видове, от най-тихите до най-бурните, и всеки може да си избере, да слуша.
Това е необходимо за вас. В небето не се приемат хора, които не се хармонизират. Такъв е законът и в него няма изключения. Ако не се хармонизирате още сега на земята, то като отидете горе, няма да ви приемат. Ако се хармонизирате, ще напуснете къщите си с песни, няма да плачете и там с песни ще ви посрещнат. Ако тръгнете от земята без песни, докато отидете до рая, ще кажат: "Не приемаме хора, които не знаят да пеят." Небето е място на песен и хармония; там няма плач, няма тъги и скърби; навсякъде се чуват песни - от всички видове, от най-тихите до най-бурните, и всеки може да си избере, да слуша. Сега и ние на земята ще започнем да вършим всичката си работа с песни, но ще приложим хармонията. Който не приложи хармонията, няма да му проповядвам нищо, няма нищо общо с моето училище. Когото хвана, че не е нагласен, ще го изпъдя навън по всички правила на Божествената наука. Като научи хармонията, пак ще го приема, но докато я научи, вънка ще седи. Това ще го знаете, ще бъде без изключение за всички. към беседата >>
48. В правда, истина и святост / Правда, истина и светость, НБ , София, 26.6.1921г.,
- В който дом цари правда, истина и светост, там се чува песен и музика, там владее радост и веселие.
И бащата трябва да си признае истината. Ето защо момъкът и момата, преди да родят, трябва да вложат правдата, истината и светостта в себе си. Само така ще родят добри деца и в дома им ще цари радост и веселие. Момък и мома, в сърцата на които живее правдата, в умовете им – истината и във волята им – светостта, могат да се женят. Няма ли тия три елемента в тях, не могат да се женят. В който дом цари правда, истина и светост, там се чува песен и музика, там владее радост и веселие. към беседата >>
52. Свидетелството на Духа, ИБ , БС , София, 10.11.1921г.,
- Вие ще го търсите със свещ, ще го търсите, докато го намерите Вие чели ли сте "Песен на песните"?
И сега, всички вие, жени, ако още търсите много мъже, ще има сълзи, сълзи, сълзи. Но ако търсите този един мъж и когато той дойде в света, на всички сегашни мъже ще кажете: "Да си вървите." Ето това, когато жената падне долу, мъжът остава горе в небето А когато мъжът падна, жената остана горе Тъй като истинските мъже и истинските жени са горе сега, а тези, които напуснаха небето и дойдоха да търсят своето щастие тук, на земята, те са героите на деня. Сега, този Дух на Истината трябва да дойде, чрез Него ще стане туй спасение. Сега ни най-малко не казвам, като идете вкъщи да се нахвърляте върху мъжете си. Няма какво да се нахвърляте. Вие ще го търсите със свещ, ще го търсите, докато го намерите Вие чели ли сте "Песен на песните"? На вас препоръчвам да прочетете тази песен. Мнозина са чели и казват: "Това е широк живот " Ще разбирате дълбокия вътрешен смисъл не по човешки, но по Божественому. И защо аз на вас не ви откривам тайни? Че как, где е мъжът ви? Вие като дойдете при мен, ще ви кажа: Нека дойде и мъжът ви с вас. към беседата >>
- На вас препоръчвам да прочетете тази песен.
Но ако търсите този един мъж и когато той дойде в света, на всички сегашни мъже ще кажете: "Да си вървите." Ето това, когато жената падне долу, мъжът остава горе в небето А когато мъжът падна, жената остана горе Тъй като истинските мъже и истинските жени са горе сега, а тези, които напуснаха небето и дойдоха да търсят своето щастие тук, на земята, те са героите на деня. Сега, този Дух на Истината трябва да дойде, чрез Него ще стане туй спасение. Сега ни най-малко не казвам, като идете вкъщи да се нахвърляте върху мъжете си. Няма какво да се нахвърляте. Вие ще го търсите със свещ, ще го търсите, докато го намерите Вие чели ли сте "Песен на песните"? На вас препоръчвам да прочетете тази песен. Мнозина са чели и казват: "Това е широк живот " Ще разбирате дълбокия вътрешен смисъл не по човешки, но по Божественому. И защо аз на вас не ви откривам тайни? Че как, где е мъжът ви? Вие като дойдете при мен, ще ви кажа: Нека дойде и мъжът ви с вас. А вие идвате само жени без мъже. към беседата >>
- Изпяхме песента „Любовта е извор." При слабото осветление на свещта, при хубавата песен и задушевната обстановка, това представяше повече зазоряване, отколкото смрачаване).
— Неговата възлюбена. Той мислил, че тя не го обича. Понеже била от високо произхождение, тя се маскирала, да не я познаят, но на него се открила — прошепнала му няколко утешителни думи. Той веднага се преобразил, забравил отчаянието си, и двамата се върнали назад. (В този момент, лампите изгаснаха — токът се прекъсна. Изпяхме песента „Любовта е извор." При слабото осветление на свещта, при хубавата песен и задушевната обстановка, това представяше повече зазоряване, отколкото смрачаване). Следователно, не се съмнявайте във вашите възлюбени. Знайте, че те никога няма да ви оставят. И Христос, когато беше на кръста, каза: „Господи, защо си ме оставил? " Той трябваше да мине през огън и, като издържа изпита си, каза: „Господи, в Твоите ръце предавам Духа си." След тези думи, Христос видя своя възлюбен, Който на третия ден Го възкреси. Когато изпадне в мъка и отчаяние, човек се чувства изоставен от своя възлюбен. към беседата >>
- В който дом влезете, навсякъде чувате една и съща песен: „Добър е Господ, Той ще ни помогне“. (втори вариант)
Като говоря за тониране, за нагласяване на хората, религиозните и духовни хора възразяват, че те не се нуждаят от тониране, или пък са тонирани вече, щом вярват в Бога и уповават на Него. Щом се намерят пред някаква мъчнотия, те казват: „Добър е Господ“. В който дом влезете, навсякъде чувате една и съща песен: „Добър е Господ, Той ще ни помогне“. – Добър е Господ, наистина. Той помага, но и вие трябва да си помогнете. Това е все едно, да чувате постоянно една и съща песен – „Цвете мило, цвете красно“. Това е една от песните на сърцето. Отивате в друг дом, там чувате втора песен – „Вятър бучи, балкан стене“. към втори вариант >>
- Това е все едно, да чувате постоянно една и съща песен – „Цвете мило, цвете красно“. (втори вариант)
Като говоря за тониране, за нагласяване на хората, религиозните и духовни хора възразяват, че те не се нуждаят от тониране, или пък са тонирани вече, щом вярват в Бога и уповават на Него. Щом се намерят пред някаква мъчнотия, те казват: „Добър е Господ“. В който дом влезете, навсякъде чувате една и съща песен: „Добър е Господ, Той ще ни помогне“. – Добър е Господ, наистина. Той помага, но и вие трябва да си помогнете. Това е все едно, да чувате постоянно една и съща песен – „Цвете мило, цвете красно“. Това е една от песните на сърцето. Отивате в друг дом, там чувате втора песен – „Вятър бучи, балкан стене“. Това е песен на ума. Обаче сърцето и умът не свършват само с по една песен. Много песни имат те – всички трябва да се пеят. към втори вариант >>
56. Които вас приемат, НБ , София, 26.3.1922г.,
- Започнеш една работа, направи един опит: преди да идеш да ореш на нивата, изпей една песен.
Дотам съм дошъл: още веднъж ако дойда в света, или музикант, или поет ще стана. Те са двете неща, които ще оправят света, те са останали вече: музиката и поезията. И аз искам вашият прозаичен живот да изчезне. Две неща остават чисти в света, те са: музиката и поезията, те са неопетнени още, всичко друго е оцапано. И следователно всички трябва да бъдем музиканти и поети. Започнеш една работа, направи един опит: преди да идеш да ореш на нивата, изпей една песен. Отиваш на нивата, напиши поне един куплет, и тогава вземи оралото. Съдия си някъде, искаш да съдиш някого, изпей една песен и тогава съди, а ако си поет, кажи: „Чакайте, присъда няма да дам“, напиши един куплет за съденето, и тогава приготви присъдата. Ако си стражар, седни, тъй, и съчинявай стихове. И ако всичките свещеници, съдии, министри, учители, всички ние държим тия две правила – да пеем и да съчиняваме поезия, знаете ли тогава каква хармония ще се създаде? Дойда в къщата ви и искам да се карам, но си попея, и след това ще кажа: „Братко, аз дойдох да се карам с тебе, но като си попях, моята песен каза, че може и без караница, ще ме извиниш, че имах едно лошо желание“. към беседата >>
- Съдия си някъде, искаш да съдиш някого, изпей една песен и тогава съди, а ако си поет, кажи: „Чакайте, присъда няма да дам“, напиши един куплет за съденето, и тогава приготви присъдата.
И аз искам вашият прозаичен живот да изчезне. Две неща остават чисти в света, те са: музиката и поезията, те са неопетнени още, всичко друго е оцапано. И следователно всички трябва да бъдем музиканти и поети. Започнеш една работа, направи един опит: преди да идеш да ореш на нивата, изпей една песен. Отиваш на нивата, напиши поне един куплет, и тогава вземи оралото. Съдия си някъде, искаш да съдиш някого, изпей една песен и тогава съди, а ако си поет, кажи: „Чакайте, присъда няма да дам“, напиши един куплет за съденето, и тогава приготви присъдата. Ако си стражар, седни, тъй, и съчинявай стихове. И ако всичките свещеници, съдии, министри, учители, всички ние държим тия две правила – да пеем и да съчиняваме поезия, знаете ли тогава каква хармония ще се създаде? Дойда в къщата ви и искам да се карам, но си попея, и след това ще кажа: „Братко, аз дойдох да се карам с тебе, но като си попях, моята песен каза, че може и без караница, ще ме извиниш, че имах едно лошо желание“. Или дойда като поет, искам да те обидя, но като напиша една поезия, ще кажа: „Братко, мислех нещо да те огорча, но сега туй ще ти дам като подарък, и втори път няма тъй да мисля“. Аз сам прилагам това практическо правило: като напиша поезията, горчивото се изоставя. към беседата >>
- Дойда в къщата ви и искам да се карам, но си попея, и след това ще кажа: „Братко, аз дойдох да се карам с тебе, но като си попях, моята песен каза, че може и без караница, ще ме извиниш, че имах едно лошо желание“.
Започнеш една работа, направи един опит: преди да идеш да ореш на нивата, изпей една песен. Отиваш на нивата, напиши поне един куплет, и тогава вземи оралото. Съдия си някъде, искаш да съдиш някого, изпей една песен и тогава съди, а ако си поет, кажи: „Чакайте, присъда няма да дам“, напиши един куплет за съденето, и тогава приготви присъдата. Ако си стражар, седни, тъй, и съчинявай стихове. И ако всичките свещеници, съдии, министри, учители, всички ние държим тия две правила – да пеем и да съчиняваме поезия, знаете ли тогава каква хармония ще се създаде? Дойда в къщата ви и искам да се карам, но си попея, и след това ще кажа: „Братко, аз дойдох да се карам с тебе, но като си попях, моята песен каза, че може и без караница, ще ме извиниш, че имах едно лошо желание“. Или дойда като поет, искам да те обидя, но като напиша една поезия, ще кажа: „Братко, мислех нещо да те огорча, но сега туй ще ти дам като подарък, и втори път няма тъй да мисля“. Аз сам прилагам това практическо правило: като напиша поезията, горчивото се изоставя. Изведнъж то не може да се приложи, но постепенно: веднага светии не можем да станем. Всеки ден като прилагаме тази Божия Любов, ние ще можем да подобрим живота си. Този Христос, малкият Господ, Който живее в нас, във всинца ви говори същото. към беседата >>
57. Природни методи, ООК , София, 13.4.1922г.,
- Той постоянно пее своята песен.
Не е търпелив такъв човек. Когато друг се радва и весели, той мисли за съвсем друго нещо. Търпеливият човек, като дойде някой при него, той го пита: „Какво искаш от мене? “ – Ти ми дължиш. „Колко? “ – Плаща. Той постоянно пее своята песен. А сега като дойде някой при някого, казва му: „Ти си безчестен“. Той мълчи, нищо не плаща, въздържа се, казва: „Добре ме наругаха, аз съм много търпелив човек“. Никакво търпение не е това, ти си човек на мъчението. Но тук, в тази школа, никакво мъчение няма. Преди да влезете в тази школа, докато влезете, мъчение има, но като влезете в нея, трябва да бъдете търпеливи, весели, да обладаете цял свят. към беседата >>
58. Не бъди неверен, но верен!, НБ , София, 16.4.1922г.,
- И евангелистите пеят една песен: дохожда един ангел, взима една душа, прегърне я и я носи на ръцете си горе на небето.
Ние, съвременните хора – турям и себе си с вас заедно, защото ако кажа „вие“, ще кажете: „А, вие, а пък ти? “; е, ние, – ние нямаме тази доблест в себе си, искаме Господ да слезе при нас. И евангелистите пеят една песен: дохожда един ангел, взима една душа, прегърне я и я носи на ръцете си горе на небето. Но знаете ли каква е тази душа, която ангелът носи горе на небето? Тя е една страждуща душа, която е измила своите грехове чрез страдания. Само нея, само чисти души носи ангелът. А онези души, които са грешни и не са измити, стоят още с хиляди векове като червеи в земята. Ангелът дойде и им казва: „Не си чист, не мога да те взема още на небето“. към беседата >>
59. Много плод, НБ , София, 21.5.1922г.,
- За пример, един може да пее една песен и втори може да я пее и трети, но като я изпее някой певец, ще кажете: „Ах!
Дайте ми главата на змията, най-голямото зло е в главата, като хвана змията за шията, тогава с опашката лесно може да се справя. И ние, съвременните хора, трябва най-големия грях, най-големия си недостатък да го хванем за гушата и тогава тази опашка ще се предаде. И тази дума знаете ли коя е? Да ви я кажа ли или вие сами ще си я кажете? Аз може да ви я кажа, ама има особен начин за казване. За пример, един може да пее една песен и втори може да я пее и трети, но като я изпее някой певец, ще кажете: „Ах! “ И единият пее, и другият пее. И сега какво положение е, ако ви кажа тази дума? Вие ще кажете: „Ние знаем това“. Тази дума трябва да се каже при голяма светлина! На видело, а не в тъмното. към беседата >>
61. Неговата заповед, НБ , София, 28.5.1922г.,
- И сега Господ говори, но не го чуваме, и сега ангелите ни пеят, но не разбираме тяхната песен. Защо?
Нима нашето лице, нашите очи, уши, ръце трябва да останат такива, каквито са? – Не, трябва да се изменят. И Павел казва: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим“. И чудното е, че мнозина, които вървят в този път, новия път, искат да влязат много лесно в Царството Божие. И вие лесно можете да влезете и сега можете, но ние не разбираме туй Царство Божие. И сега Господ говори, но не го чуваме, и сега ангелите ни пеят, но не разбираме тяхната песен. Защо? – Защото ние имаме такова възпитание, че очакваме баща ни или някой богат дядо да умре и да ни остави наследство един, два милиона наследство и после да почнем да разполагаме без никакъв труд. Съвременните хора искат да живеят много икономически по отношение на Бога, без труд. Ако питаш кого и да е сега, всеки ще каже: „Да ми е оставил баща ми, парички да имаме, парички, парички, парички, пък да имаме знания и сила, да се наживеем“. Но как да се наживеем? Аз няма да ви описвам, аз съм сит от това живеене, което хората имат, много хубаво е за тях, но туй живеене, отсега нататък, няма да ви придаде нито една стомилионна част на вашия растеж. към беседата >>
62. Не правете никому насилие, нито оклеветявайте!, НБ , София, 4.6.1922г.,
- Един Манго, циганин, от циганското племе, имал само едно магаренце, но му трябвали парици, искал да го изкара на пазара, да го продаде и да направи на жена си ново фередже за байрама, подкарал магарето в града с юлара му и запял своята песен.
Нима преди него хората не са мислили? Тогава в какво седи същността на нещата? Трябва да дойдем до един велик принцип, върху който можем да поставим своята душа и да се познаем: аз ли съм или не съм аз. Аз ще ви приведа пак онзи анекдот, защото е български и трябва да го помните. Аз ще изменя името, Стоян беше по-рано, стояновци има, ако туря Иван, ивановци има, ако туря Петко, петковци има, ще му туря името Манго, за да не се обидите. Един Манго, циганин, от циганското племе, имал само едно магаренце, но му трябвали парици, искал да го изкара на пазара, да го продаде и да направи на жена си ново фередже за байрама, подкарал магарето в града с юлара му и запял своята песен. Поуморил се, спрял се под една круша да си почине, свързал юлара за ръката си и заспал. Две деца изваждат юлара, възсядат магарето и избягват. Събужда се Манго и гледа, магарето го няма, а юларът там. Какво е станало, как тъй магарето е могло да си извади главата от този юлар, и си казва: „Чудно, изгубил съм туй магаре! Ако аз съм Манго, магарето се изгуби, отиде магарето, а ако аз не съм Манго, ще кажа на жена си, че този юлар го спечелих, значи имам един юлар“. към беседата >>
- Имаш възпаление, 40 градуса температура, запей някоя песен веднага на няколко градуса ще спадне температурата.
После, ако на някой от вас излезе цирка, ще ви дам един опит, музикален опит да го лекувате. Ако някой има цирей, изпейте му сутрин три пъти гамата, вечерта пак три пъти и ако пеете правилно този цирей ще мине. И защо някои болести не се лекуват? – Изгубвате музиката. Човек, който се уплаши и не може да пее – умира. Имаш възпаление, 40 градуса температура, запей някоя песен веднага на няколко градуса ще спадне температурата. А лекарите ще кажат: „Той е болен, да мълчи, никакво пеене, само да чувствува диханието си“. Имате неразположение, едно неприятно състояние – пейте! Изпейте на туй състояние една песен, втора изпейте, трета, докато изпейте подобаващата песен, практическото възпитателно влияние на музиката, то ни интересува. Не ни интересуват тия неща, които ни пречат, а какво може да произведе в нас музиката, то ни интересува. към беседата >>
- Изпейте на туй състояние една песен, втора изпейте, трета, докато изпейте подобаващата песен, практическото възпитателно влияние на музиката, то ни интересува.
– Изгубвате музиката. Човек, който се уплаши и не може да пее – умира. Имаш възпаление, 40 градуса температура, запей някоя песен веднага на няколко градуса ще спадне температурата. А лекарите ще кажат: „Той е болен, да мълчи, никакво пеене, само да чувствува диханието си“. Имате неразположение, едно неприятно състояние – пейте! Изпейте на туй състояние една песен, втора изпейте, трета, докато изпейте подобаващата песен, практическото възпитателно влияние на музиката, то ни интересува. Не ни интересуват тия неща, които ни пречат, а какво може да произведе в нас музиката, то ни интересува. към беседата >>
- Ще изпеем една обикновена песен, по обикновеному, после ще изпеем същата песен по правилата на окултната музика, да видим какъв ефект може да произведе тя.
Не е чисто туй – re, куца ви нещо, показва, че енергиите не са разпределени правилно, куца нещо. Но, – do-то, е чисто, добре е. /Всички изпяха тъй последователно цялата гама/. Аз някога ще ви занимая, ще вземем някое окултно упражнение по музика. Тогава ще направим една разлика. Ще изпеем една обикновена песен, по обикновеному, после ще изпеем същата песен по правилата на окултната музика, да видим какъв ефект може да произведе тя. към беседата >>
- Ще ви дадат една лека песен, но трябва да я изпеете по всички правила на музиката. (втори вариант)
Всички хора мислят, но и учениците на Божественото учение мислят – касите им са празни. Щом касите ви са празни, ще работите върху музиката. Без музика не можете да бъдете ученици. Още при влизане в школата ученикът държи изпит по музика. Той е първият изпит. Ще ви дадат една лека песен, но трябва да я изпеете по всички правила на музиката. Не я ли изпеете правилно, пропадате на изпита. Ще пеете и ще мислите, но не за мнението на окръжаващите, а върху пеенето като изкуство. Музиката оказва голямо влияние и върху възпитанието на човека; същевременно тя тонира. Всеки човек, духовен или светски, има своя любима песен. Ако отидете в дома му и го намерите в особено състояние, гневен или паднал духом, изпейте любимата му песен и вижте какво влияние ще окаже тя върху него. към втори вариант >>
- Когато си тъжен, тогава имаш нужда от песен, а не когато си радостен и добре разположен. (втори вариант)
Тази музика е в състояние да спре течението на реката, а същевременно тя може да застави пресъхналия извор отново да потече. Следователно, ако някой се оплаква, че е изсъхнал, че няма живот в себе си, причината на това се крие във факта, че той е престанал да пее. Каже ли някой, че Бог не го обича, изворът му ще пресъхне. Пейте и възхвалявайте Бога, за да текат изворите на вашия живот. – „Тъжен съм, не мога да пея.“ – Сега, именно, ще пееш. Когато си тъжен, тогава имаш нужда от песен, а не когато си радостен и добре разположен. Когато сте болни, пейте. С песен ще се лекувате. Ако имате цирей, пейте гамата: сутрин три пъти и вечер три пъти – циреят ще се пробие и ще мине. Онези хора, които са изгубили музиката в себе си, не могат да се лекуват. Докато музиката е в тях, те лесно се справят с болести, с неразположения, с неприятности и т.н. към втори вариант >>
- С песен ще се лекувате. (втори вариант)
Каже ли някой, че Бог не го обича, изворът му ще пресъхне. Пейте и възхвалявайте Бога, за да текат изворите на вашия живот. – „Тъжен съм, не мога да пея.“ – Сега, именно, ще пееш. Когато си тъжен, тогава имаш нужда от песен, а не когато си радостен и добре разположен. Когато сте болни, пейте. С песен ще се лекувате. Ако имате цирей, пейте гамата: сутрин три пъти и вечер три пъти – циреят ще се пробие и ще мине. Онези хора, които са изгубили музиката в себе си, не могат да се лекуват. Докато музиката е в тях, те лесно се справят с болести, с неразположения, с неприятности и т.н. Болен си, имаш 40 градуса температура, пей. Песента ще намали температурата и ти ще се почувстваш по-добре. към втори вариант >>
- Песента ще намали температурата и ти ще се почувстваш по-добре. (втори вариант)
С песен ще се лекувате. Ако имате цирей, пейте гамата: сутрин три пъти и вечер три пъти – циреят ще се пробие и ще мине. Онези хора, които са изгубили музиката в себе си, не могат да се лекуват. Докато музиката е в тях, те лесно се справят с болести, с неразположения, с неприятности и т.н. Болен си, имаш 40 градуса температура, пей. Песента ще намали температурата и ти ще се почувстваш по-добре. Пейте при всички условия на живота си, да видите голямото влияние на музиката върху човека във всяко отношение. Това ни интересува нас, а не противодействията в живота. Срещу отрицателното и дисхармоничното ще излизаме с хармония, т.е. с музика и песен. Тази е причината, където музиката се прилага навсякъде: в училищата, в църквите, в домовете. към втори вариант >>
64. Живите сили в природата, ООК , Чамкория, 20.7.1922г.,
- Умре някой, те пеят тази песен, и тя се разваля.
Мечката не е толкова лоша, тя е добра, мечката приятелски върви, само че е страшно тъй като я срещнеш. Туй е необходимо за учениците на окултната школа, понеже животът е такъв; че ние изгубваме най-важните сили с които може да си служим, изгубва се равновесието в нас. Запример, ако ние постоянно говорим за духовното, има опасност да стане еднообразен живота ни. В живота има един закон, че най-хубавите неща, ако се преповтарят много пъти, развалят се. Много евангелски песни се развалили само за това. Умре някой, те пеят тази песен, и тя се разваля. към беседата >>
- Вие го заровете без песен, че като се изминат 2–3 седмици, извънка гроба изпейте му тази песен.
На умрели хора не пейте песни! Вие го заровете без песен, че като се изминат 2–3 седмици, извънка гроба изпейте му тази песен. И колкото пъти изпеете тази песен на гроба, после, като я пеете, отново си спомняте за гроба, а туй не трябва. А като замине някой между нас, някой от приятелите нека го придружат до гроба, и нищо повече. Аз не позволявам нито една от моите песни да се пее на гроба на някои приятели. И който изпее една песен на гроба на някой умрял, той е извън школата. Не, не, у нас песен няма – ще го занесем на гроба тихичко и мълком, ще му пожелаем „добър път“, а ще му пеем едва след един месец. към беседата >>
- И колкото пъти изпеете тази песен на гроба, после, като я пеете, отново си спомняте за гроба, а туй не трябва.
На умрели хора не пейте песни! Вие го заровете без песен, че като се изминат 2–3 седмици, извънка гроба изпейте му тази песен. И колкото пъти изпеете тази песен на гроба, после, като я пеете, отново си спомняте за гроба, а туй не трябва. А като замине някой между нас, някой от приятелите нека го придружат до гроба, и нищо повече. Аз не позволявам нито една от моите песни да се пее на гроба на някои приятели. И който изпее една песен на гроба на някой умрял, той е извън школата. Не, не, у нас песен няма – ще го занесем на гроба тихичко и мълком, ще му пожелаем „добър път“, а ще му пеем едва след един месец. Ние за гроба няма да мислим, на гробища няма защо да пеем. към беседата >>
- И който изпее една песен на гроба на някой умрял, той е извън школата.
На умрели хора не пейте песни! Вие го заровете без песен, че като се изминат 2–3 седмици, извънка гроба изпейте му тази песен. И колкото пъти изпеете тази песен на гроба, после, като я пеете, отново си спомняте за гроба, а туй не трябва. А като замине някой между нас, някой от приятелите нека го придружат до гроба, и нищо повече. Аз не позволявам нито една от моите песни да се пее на гроба на някои приятели. И който изпее една песен на гроба на някой умрял, той е извън школата. Не, не, у нас песен няма – ще го занесем на гроба тихичко и мълком, ще му пожелаем „добър път“, а ще му пеем едва след един месец. Ние за гроба няма да мислим, на гробища няма защо да пеем. Тъй щото от нашите песни няма да употребите нито една за умрели, други песни може да употребите, но да не пеете „Зора се чудна зазорява“. Никаква зора не се зазорява. (Когато е болен да не пеем ли на болния?) Когато е болен – молитва, молитва, а болния сам да пее. към беседата >>
- Не, не, у нас песен няма – ще го занесем на гроба тихичко и мълком, ще му пожелаем „добър път“, а ще му пеем едва след един месец.
Вие го заровете без песен, че като се изминат 2–3 седмици, извънка гроба изпейте му тази песен. И колкото пъти изпеете тази песен на гроба, после, като я пеете, отново си спомняте за гроба, а туй не трябва. А като замине някой между нас, някой от приятелите нека го придружат до гроба, и нищо повече. Аз не позволявам нито една от моите песни да се пее на гроба на някои приятели. И който изпее една песен на гроба на някой умрял, той е извън школата. Не, не, у нас песен няма – ще го занесем на гроба тихичко и мълком, ще му пожелаем „добър път“, а ще му пеем едва след един месец. Ние за гроба няма да мислим, на гробища няма защо да пеем. Тъй щото от нашите песни няма да употребите нито една за умрели, други песни може да употребите, но да не пеете „Зора се чудна зазорява“. Никаква зора не се зазорява. (Когато е болен да не пеем ли на болния?) Когато е болен – молитва, молитва, а болния сам да пее. Пее ли той, пей и ти с него; болният не пее ли, не му пей и ти. към беседата >>
- Някои хора пеят хубави песни и маршове на гроба на своите близки и с това свързват песента с тъжни спомени за умрелия. (втори вариант)
Външно мечката изглежда страшна, но има нещо добро, приятно в нея. Пазете се от еднообразието. Колкото и да се интересувате от духовни работи, като говорите много за тях, те изгубват своята сила и красота. И най-хубавите неща, като се повтарят много пъти, губят своята красота и смисъл. Много хубави и съдържателни песни, от често повтаряне, са станали обикновени. Някои хора пеят хубави песни и маршове на гроба на своите близки и с това свързват песента с тъжни спомени за умрелия. Не е добре да пеете на умрели хора. Като се съберат близките на умрелия, нека му прочетат една–две молитви, тихо и спокойно, да му пожелаят добър път и да се върнат по домовете си. След един–два месеца могат да му пеят, каквито песни искат. Ще знаете, че не е позволено да се пеят окултни песни на гроба на заминали. Докато е в гроба, никакви песни не трябва да му се пеят. към втори вариант >>
65. Единственото начало (Утринна беседа, без заглавие), СБ , В.Търново, 19.8.1922г.,
- В това шумолене душите стават, оживяват и възкръсват – и запяват новата песен на живота.
Сега ние сме при онзи стих на Писанието, дето се казва: „Ето, хлопам на сърцата ви и ако някой отвори, ще влезна.“ Сега Господ хлопа на вратата на тия души и която душа отвори, Господ ще влезе и ще започне Новото начало на Любовта. Тогава ще имате такъв изгрев като сегашния (посочва назад и нагоре): изгрева, който ангелите имат сега; изгрева, който праведните имат сега; изгрева, който Христос има сега. Този Изгрев е толкова велик, толкова славен, че на човека наум не е идвало и в сърцето му не е влизало туй, което изгревът носи в себе си. Той е Изгрев на вечното веселие и вечната радост. Тази радост и това веселие се носи като едно леко шумолене в Божествения свят. В това шумолене душите стават, оживяват и възкръсват – и запяват новата песен на живота. към беседата >>
- Тази песен няма да я пеете вънка, ще я пеете само като се събирате, за себе си, за вас, които разбирате; иначе, като се изнесе вънка, тя ще се профанира.
Но туй не е същински превод. Това са ритмични думи, едно ритмично изречение, на което вибрациите са силни. Само че тук трябва да имаш съзнание, да разбираш вибрациите. Щом ги схванеш, ще можеш да се ползваш. Всички окултни упражнения започват с музика. Тази песен няма да я пеете вънка, ще я пеете само като се събирате, за себе си, за вас, които разбирате; иначе, като се изнесе вънка, тя ще се профанира. към беседата >>
- Днес е вторник, не можем да изпеем втората част на тази песен (Фир-Фюр-Фен), защото е войнствен ден, марсов ден, влиянията са войнствени.
Един тежък човек, който е потънал в Земята с мисълта си, само тъй ще го събудиш. След това идва втората част, по-високите вибрации, противоположните вибрации, вибрациите на Любовта. Ти си недоволен, твоето състояние е несносно, ти търсиш начин как да го задоволиш. Трябва да се роди у тебе едно желание да го преодолееш, по какъвто и да е начин да се повдигнеш, а това ще постигнеш, като пееш. Когато човек почне да пее, то е един признак, че в пеенето душата му търси метод, начин как да се повдигне. Днес е вторник, не можем да изпеем втората част на тази песен (Фир-Фюр-Фен), защото е войнствен ден, марсов ден, влиянията са войнствени. Ти във войната, между гръмотевици, топове, ножове, не можеш да пееш. Изпейте първата част на Фир-Фюр-Фен. Превод: „Всичко вече аз свършвам в света.“ към беседата >>
71. Великата Божия църква (Утринна беседа, без заглавие), СБ , В.Търново, 24.8.1922г.,
- (Произнесохме думата 5 пъти в песен със следните положения на ръцете: настрани с малък наклон, хоризонтално, напред, малко раздалечени, хоризонтално, пред устата, хоризонтално, пред устатата и т. н.
73. Какъв трябва да бъде ученикът, СБ , В.Търново, 25.8.1922г.,
- Но изчезне ли Любовта, изчезва песента, хората стават дряхли, казват: „Не ми се пее, животът няма смисъл, защо сме дошли тук, и т. н.?
Защото нямате светлина, нямате Любов – туй е един закон. Че кой от вас може да работи без Любов? Когато сърцето ни е пълно с Любов, много сме експедитивни. Като влезеш в някоя къща, където домакинята пее, умиването на паниците и всичко друго като че с магическа бързина става. Всичко става много лесно с Любовта. Но изчезне ли Любовта, изчезва песента, хората стават дряхли, казват: „Не ми се пее, животът няма смисъл, защо сме дошли тук, и т. н.? “ Това е вярно и в религиозния живот. Когато човек изгуби своята Любов, казва: „Нищо не искам: нито Господ ми трябва, нито ангелите, нито хората, нито вяра, нито религия, нито кандила, нито тамян, нито свещи – нищо не ми трябва.“ Когато мома изгуби Любовта си, разочарова се, хвърля дрехите си, събува чехлите си, хвърля чумбера си, ходи боса, ходи неглиже и казва: „Нищо не искам, не ми трябва нищо.“ И религиозният човек, ако е поп, най-първо си хвърля евангелието, епитрахила, молитвите. Щом изгубим Любовта си, ние изгубваме своите мисли, желания, действия и оставаме като сухи, мъртви кости. Туй е психологически вярно. към беседата >>
- И друга песен ще се пее в света!
“ – Време е сега! Туй, което ще видите, око не е видяло и ухо не е чуло. Туй, което сега ще видите, този Нов свят, който ще се разкрие пред света, ще бъде велик, чуден – и вие ще забравите всичкото ваше минало. Старият свят си заминава, новият ще се разкрие и всички ще кажете: „Едно време бяхме слепи, но сега виждаме. Тук знания имаме, сърцето ни е пълно с Любов, душата ни е пълна с Истина – всичко можем да направим, няма нищо невъзможно.“ Тогава ще ви видя всички сплотени, съединени ръка за ръка: всички да воювате в тази бойна линия. И друга песен ще се пее в света! към беседата >>
- Ако ти пееш една любовна песен в мажорен или в минорен тон, какъв ще бъде ефектът на пеенето?
Обичам, обичам, чиу, чиу, чиу, чиу. Когато птиченцето чурулика „чиу, чиу“, то казва: „Обичам, обичам“. За да произнесеш една дума, която представя сила, за да я изкажеш, твоят ум трябва да вземе участие при създаване на нейната форма. Твоята воля трябва да вземе участие при впрягането на ума да мисли, а твоето сърце трябва да вземе участие в съдържанието на тази дума. Следователно трябва да се извърши тройно движение в противоположни посоки, движения в тези три свята. Ако ти пееш една любовна песен в мажорен или в минорен тон, какъв ще бъде ефектът на пеенето? Минорният тон ще показва, че си изгубил любовта, която си имал. Казваш: „Изгубих те, не знаех как да те ценя“. Това означава, че постигаш дълбочина, когато търсиш любовта долу. Когато я намериш, влизаш в мажорна гама и веднага възлизаш нагоре. И тъй, всички минорни гами показват, че сме изгубили нещо, и посочват начина, по който трябва да го намерим. към беседата >>
- Това е тяхната песен, и щом премине любовта, те пак замлъкват.
Да любиш означава да пееш. И всички, които залюбват, започват да пеят. Даже и волът, когато започне да люби, той мучи. Няма животно, което да не изразява някакъв глас. Жабите, които са толкова студенокръвни, когато дойде пролет, започват да крякат, не млъкват. Това е тяхната песен, и щом премине любовта, те пак замлъкват. Жабата е емблема на крайния материализъм. Следователно, щом започнеш да мислиш за къщи, щом започнеш да се осигуряваш, ти забравяш пеенето и казваш: „Музиката е последна работа“. Започваш да чуваш дрънкането на парите, а тази музика е еднообразна. В сегашните банкноти дори и музика няма, а само шумолене. Това материалистическо настроение измъчва мозъка; щом се убие музиката, изгубва се смисълът на живота. към беседата >>
- Например, в песента „Цвете мило, цвете красно“ или в евангелските песни мелодията не съответства на съдържанието.
В сегашните банкноти дори и музика няма, а само шумолене. Това материалистическо настроение измъчва мозъка; щом се убие музиката, изгубва се смисълът на живота. И първото условие, за да придадем смисъл на живота, е да възстановим музиката. Единственото изкуство, което спасява хората, е музиката, но не площадното пеене. В старите песни има мотив, но пеенето не идва, а в новите песни мелодията не всякога съответства на текста. Например, в песента „Цвете мило, цвете красно“ или в евангелските песни мелодията не съответства на съдържанието. На всяка една песен според съдържанието трябва да ѝ се даде съответстваща мелодия – в това е силата на пеенето. Великите творци на музиката, класическите творци са разбирали това изкуство по-отблизо. към беседата >>
- На всяка една песен според съдържанието трябва да ѝ се даде съответстваща мелодия – в това е силата на пеенето.
Това материалистическо настроение измъчва мозъка; щом се убие музиката, изгубва се смисълът на живота. И първото условие, за да придадем смисъл на живота, е да възстановим музиката. Единственото изкуство, което спасява хората, е музиката, но не площадното пеене. В старите песни има мотив, но пеенето не идва, а в новите песни мелодията не всякога съответства на текста. Например, в песента „Цвете мило, цвете красно“ или в евангелските песни мелодията не съответства на съдържанието. На всяка една песен според съдържанието трябва да ѝ се даде съответстваща мелодия – в това е силата на пеенето. Великите творци на музиката, класическите творци са разбирали това изкуство по-отблизо. към беседата >>
- Ако пък можеш да си направиш своя песен, направи!
Най-първо започни мислено, т.е. мисли за музиката! Днес пей малко, утре пей, а вечер, като седнеш, кажи „Моят глас ще бъде добър“. Пей, пей, пей, докато тази музика събуди душата ти! Събуди ли се душата ти, ще дойде мисълта. Ако пък можеш да си направиш своя песен, направи! Един от най-добрите методи за премахване на скуката е музиката. Имаш скука, мъчи те нещо – пей, не бой се! И когато четете псалмите, ще намерите пеене; в тях има хваление на Бога, всички те стават на песни. И всички религиозни обреди в старо време са се извършвали все с песни. Да предположим, че имате едно неразположение на духа; вземете първата буква „А“ и пейте. към беседата >>
- Можете ли да изпълните една песен с думата „дом“"?
„У“ е обърнатият с главата надолу човек; когато се обърне в музикално отношение надолу, човек започва да мисли. Когато пееш, добиваш едно приятно настроение. Вземи една дума, която обичаш, но дума, която да има два или три слога гласни. Например, не започвайте с думата „милосърдие“, а с такава, която започва с буквите „А“, „Б“, „В“, „Г“, „Д“, „Е“, „И“. Например, вземете думата „дом“. Можете ли да изпълните една песен с думата „дом“"? „Дом, дом, дом“, т.е. ще бъдете весели, защото домът е място на веселие. (Учителя пее „В зорите на живота“ няколко пъти.) Това е окултно упражнение. към беседата >>
77. Положителни и отрицателни сили в природата, ООК , София, 6.10.1922г.,
- Запели сте си една светла песен, кънти цялата местност.
Сега вашите понятия за доброто и злото са лъжливи. Ще ви дам един пример и той е следният. Седите вие в някоя долина, но не знаете какво става в Природата. Запели сте си една светла песен, кънти цялата местност. Минава едно дете и казва: „Какво си се разпял тука“. Хвърля един камък, пуква ти главата. Ти почваш да го гониш.: „Как, ти да ми нарушаваш мира? “ Овчарчето минава нагоре и ти минаваш нагоре. Не се минава много време, излиза буря, става наводнение, цялата тази местност, на която си пял, е покрита с вода, а ти си горе. към беседата >>
78. Обичен и скъп, НБ , София, 8.10.1922г.,
- Следователно тази хубава песен не може да я изсвири на една каква и да е, на една обикновена цигулка. (втори вариант)
Нашите мисли, желания, действия, които произтичат в нас, нямат еднаква сила, еднаква интензивност, еднакъв калибър. Някоя наша мисъл има силата на една свещ, други на пет, десет, петдесет, сто, двеста свещи и всяка една от тия мисли си има свой ключ. Ти никога не можеш да произведеш същия резултат от тия мисли, ако не завъртиш техния ключ. Ако кажеш „скъпи учителю", ти не можеш да произведеш резултата на „обични учителю". Един велик цигулар може да изсвири на една обикновена цигулка нещо хубаво, но ако му дадете една прекрасна цигулка, той ще изсвири нещо отлично. Следователно тази хубава песен не може да я изсвири на една каква и да е, на една обикновена цигулка. И тъй, хубавата песен се свири на съвършен инструмент. към втори вариант >>
- И тъй, хубавата песен се свири на съвършен инструмент. (втори вариант)
Някоя наша мисъл има силата на една свещ, други на пет, десет, петдесет, сто, двеста свещи и всяка една от тия мисли си има свой ключ. Ти никога не можеш да произведеш същия резултат от тия мисли, ако не завъртиш техния ключ. Ако кажеш „скъпи учителю", ти не можеш да произведеш резултата на „обични учителю". Един велик цигулар може да изсвири на една обикновена цигулка нещо хубаво, но ако му дадете една прекрасна цигулка, той ще изсвири нещо отлично. Следователно тази хубава песен не може да я изсвири на една каква и да е, на една обикновена цигулка. И тъй, хубавата песен се свири на съвършен инструмент. към втори вариант >>
79. Практическо приложение на музиката, ООК , София, 12.10.1922г.,
- Ако твоята песен е Божествена, този болен ще стане от леглото си и ще оздравее.
Сега от вас искам разумна свобода и вашите отношения трябва да бъдат един към друг естествени. Ще бъдете естествени, без никакви преструвки. Не говоря за откровеност, защото има една откровеност, която е неестествена – откровеност естествена, откровеност чистосърдечна, като дете, като Божествено дете, за такава откровеност говоря. Ще пееш, като ти се пее; ще запееш и не се бой, който и да е там. Ама имало болен. Ако твоята песен е Божествена, този болен ще стане от леглото си и ще оздравее. Той ще ти каже: „Благодаря, че ми запя“. Има песен, която дразни хората. Тогава не пей. към беседата >>
- Има песен, която дразни хората.
Не говоря за откровеност, защото има една откровеност, която е неестествена – откровеност естествена, откровеност чистосърдечна, като дете, като Божествено дете, за такава откровеност говоря. Ще пееш, като ти се пее; ще запееш и не се бой, който и да е там. Ама имало болен. Ако твоята песен е Божествена, този болен ще стане от леглото си и ще оздравее. Той ще ти каже: „Благодаря, че ми запя“. Има песен, която дразни хората. Тогава не пей. към беседата >>
- Всички заедно изпяхме няколко пъти упражнението.) Половината от песента е неизвестна.
Другите ще ви избират, ще опитват гласовете ви на цигулка. Аз не ви избирам, ще ви взема всички тъй, както сте, и считам, че можете да пеете. Сега ще се тонираме. Тониране е това. (Учителят свири на цигулката и пее упражнението „Сила жива, изворна, течуща, сила жива, изворна, течуща, зум-мезум, зум-мезум, бином тумето; зум-мезум, зум-мезум, бином тумето“. Всички заедно изпяхме няколко пъти упражнението.) Половината от песента е неизвестна. Сега с тази песен ще опитаме как се превръщат енергиите. Добре, тия думи могат ли да се пеят на друг глас? Може ли да го нотирате? Значението на думите в първата половина от упражнението ги разбирате, но на другата половина – не. Значи онова, което не знаете, може да го пеете. към беседата >>
- Сега с тази песен ще опитаме как се превръщат енергиите.
Аз не ви избирам, ще ви взема всички тъй, както сте, и считам, че можете да пеете. Сега ще се тонираме. Тониране е това. (Учителят свири на цигулката и пее упражнението „Сила жива, изворна, течуща, сила жива, изворна, течуща, зум-мезум, зум-мезум, бином тумето; зум-мезум, зум-мезум, бином тумето“. Всички заедно изпяхме няколко пъти упражнението.) Половината от песента е неизвестна. Сега с тази песен ще опитаме как се превръщат енергиите. Добре, тия думи могат ли да се пеят на друг глас? Може ли да го нотирате? Значението на думите в първата половина от упражнението ги разбирате, но на другата половина – не. Значи онова, което не знаете, може да го пеете. Следователно ние можем да направим и онова, което не знаем. към беседата >>
- Това е упражнение, не е песен.
Значи първото упражнение е много сполучливо, препоръчва ви. Ако тъй можете да завършите, отлична работа. Още веднъж го изпейте! (Изпяхме го всички още веднъж.) Всякога ще спазвате правилата, да не изопачавате. Като пеете „зум-мезум“, да не дойде там да протакате. Това е упражнение, не е песен. Това аз го наричам окултно упражнение, думите са нагласени на особени гами. Ще минем към окултната музика, за да може да се пробудят някои висши чувства. Те могат само чрез музика да се пробудят, да дадат нов импулс. Още веднъж! (Изпяхме пак упражнението.) Вярвам, че няма да го забравите, нали? към беседата >>
- Жената да му изпее най-хубавата песен.
После, когато действат низшите чувства, страстите, тия гласни органи загрубяват. И забележете, ония хора, които са груби, и гласът им съответства на техния характер. Понеже музиката е една сила, с нея може да се разрушат много лоши работи. Например някои жени се чудят как да укротяват мъжете си. Ако жената може да пее сладко, когато мъжът спи дълбоко, на другия ден сутринта, като стане, той ще бъде мек като памук и ще има най-хубавото настроение. Жената да му изпее най-хубавата песен. Но тя какво прави? Като заспи той, заканва се над главата му: „Хм...! “ И той, като стане: „Хм...! “ Българите имат една поговорка: „Каквото повикало, такова се отзовало“. Спи мъжът. към беседата >>
- А някои сестри отиват по няколко заедно на някое място, изпеят някоя песен и този, последният, отвори кесията си и даде 10, 15, 20 хиляди лева за музиката.
Не е важно само да пееш, но дали можеш да произведеш резултат. Ако действаш върху съзнанието на скъперника, твоята музика е окултна, Божествена, и с нея можеш да работиш. В Америка туй го практикуват, но някой път не могат да успеят – не взимат пари. Отиват да пеят и като пеят, богаташът, който може да даде и 10,000 лева, не само че не изважда кесията си, а я затваря и му дава само 20–30 лева, не повече. Те много пеят, но не могат да засегнат онази дълбочина на душата. А някои сестри отиват по няколко заедно на някое място, изпеят някоя песен и този, последният, отвори кесията си и даде 10, 15, 20 хиляди лева за музиката. И по този начин събират пари. Други, цял хор, отиват да пеят и като се върнат, едва ли имат една стотна от туй, което първите няколко имат. Тъй че Природата отваря кесията само за този, който е съгласен с нейните закони. Затуй казвам, че ние ще работим съобразно живите закони на Природата. А в резултатите на живите закони, там няма никакви изключения. към беседата >>
- Сега, ако поискам един от учениците да изпее една песен, би ли я изпял някой изведнъж, без да мисли?
Сега, ако поискам един от учениците да изпее една песен, би ли я изпял някой изведнъж, без да мисли? Аз ще поканя да пее някой, който има хубав глас. Първото, което ще се яви у вас, е, че ще се стеснявате, ще мислите, че тези наоколо ви са критици. Не, не са критици. Тук всички са приятели, ученици, тук критика няма. Който се съгласи, ще изпее само половин или един куплет от някоя песен. към беседата >>
- Който се съгласи, ще изпее само половин или един куплет от някоя песен.
Сега, ако поискам един от учениците да изпее една песен, би ли я изпял някой изведнъж, без да мисли? Аз ще поканя да пее някой, който има хубав глас. Първото, което ще се яви у вас, е, че ще се стеснявате, ще мислите, че тези наоколо ви са критици. Не, не са критици. Тук всички са приятели, ученици, тук критика няма. Който се съгласи, ще изпее само половин или един куплет от някоя песен. Ако предложим на гласуване, съгласни ли сте някой да пее? Аз зная, че всинца не сте разположени да пеете. Половината от вас не сте разположени да пеете. (Учителят пее и свири на нов глас „Сила жива“.) Е, питам, сега може ли да нямаш разположение, ако можеш така да си пееш? Можете ли да отбележите нещо, т.е. към беседата >>
82. Окултна музика, ООК , София, 22.10.1922г.,
- Сега тази вечер ще развием друга една част от песента „Сила жива, изворна, течуща“, едно допълнение, песента не е още завършена.
Сега тази вечер ще развием друга една част от песента „Сила жива, изворна, течуща“, едно допълнение, песента не е още завършена. Това е едно окултно упражнение, ще го продължим, докато най-после го завършим. После, в окултната музика никога не се допущат думи или тонове с две значения. Там всяка една дума трябва да има едно значение. Като пееш една дума с известни вибрации, ти може да имаш една добра идея, но като я произнасяш, в подсъзнанието ти ще влезе идеята, която се съдържа в тия звукове. Та вие ще пристъпите сега да се учите, няма да критикувате, защото аз нахвърлям най-първо такива основни черти. към беседата >>
- Сега някои от вас, които не могат да пеят, нека слушат, докато тази песен проникне в тях.
Сега някои от вас, които не могат да пеят, нека слушат, докато тази песен проникне в тях. Тъй, както са нагласени думите, в тях има смисъл, не може да има изключение. Какво носи светлината? Тази светлина носи сила жива, изворна, течуща. Всяка една дума е на мястото си; каквото и да я правите, тя е една сила, сила на светлината. Изпейте тихо „Изгрява слънцето“. към беседата >>
- Не „ако обичаш“ и „моля ти се“, определи точно думите, кажи: „Качи се в гърлото, да ми изпееш една хубава песен, каквато ти знаеш“.
Само че трябва да кажете къде да се качи и тя ще ви слуша. Кажи: „Искам в гърлото! “ – „Хубаво. Какво искаш сега? “ – „Да влезеш в мозъка, искам да мисля.“ А ти казваш: „Ако обичаш, качи се“. Не „ако обичаш“ и „моля ти се“, определи точно думите, кажи: „Качи се в гърлото, да ми изпееш една хубава песен, каквато ти знаеш“. Тя ще ти изпее една такава песен и ти ще си я спомниш от миналото. Пее душата. А сега, когато тя, горката, иска да пее, вие я спъвате, казвате: „Слушай, тебе ти се пее много, но синът ми е болен, ще го смущаваш“. Не, ако тя запее, той ще оздравее. към беседата >>
- Тя ще ти изпее една такава песен и ти ще си я спомниш от миналото.
Кажи: „Искам в гърлото! “ – „Хубаво. Какво искаш сега? “ – „Да влезеш в мозъка, искам да мисля.“ А ти казваш: „Ако обичаш, качи се“. Не „ако обичаш“ и „моля ти се“, определи точно думите, кажи: „Качи се в гърлото, да ми изпееш една хубава песен, каквато ти знаеш“. Тя ще ти изпее една такава песен и ти ще си я спомниш от миналото. Пее душата. А сега, когато тя, горката, иска да пее, вие я спъвате, казвате: „Слушай, тебе ти се пее много, но синът ми е болен, ще го смущаваш“. Не, ако тя запее, той ще оздравее. към беседата >>
- Детето, което не знае да плаче, то хленчи и казва: „Как да започна тази песен?
Напиши едно предложение или две–три думи, но напиши нещо. Плачът, това е първото упражнение в музиката. Нищо повече! Но истинският плач, защото аз съм забелязал, някои деца не знаят да плачат. Дете, което истински плаче, този плач е първото упражнение в музиката. Детето, което не знае да плаче, то хленчи и казва: „Как да започна тази песен? “ И даде един тон, който не е музика. Истинският плач е първото музикално упражнение! В това отношение сълзите ни помагат. Пък онзи плач, като зареве детето, почервенее, в него няма никакви сълзи; очите му изпъкнат, надува се, надува се дълго време и ако майката я няма там, тогава туй надуване може да се превърне в плач и като си поплаче туй дете, заспива. И действително има за пример песни или упражнения като „си-му-ту-си“, ако ги пееш еднообразно, ще заспиш. към беседата >>
- И за пример в музиката има някои тонове, този тон (Учителят пее „Изгрява слънцето“) е много хармоничен, другите тонове, които идват в песента, не са толкова хармонични, то е в естеството на езика.
Какво значи Любов, не знаем; откъде е произлязла тази дума – не знаем. „Обич“ – и тази дума корен няма. Откъде е произлязла тя? Значи „благост“, сладко нещо, тя е много силна дума. И като намерим такива думи, за които ние имаме опитност, у нас се зараждат ония истински мисли и идеи, които действат съзнателно. И за пример в музиката има някои тонове, този тон (Учителят пее „Изгрява слънцето“) е много хармоничен, другите тонове, които идват в песента, не са толкова хармонични, то е в естеството на езика. Другите тонове идат по причина на самите думи. И всякога една дума трябва да изразява един образ. „Изгрява слънцето! “ – това е един тържествен, идеален момент. В окултните упражнения навсякъде има образи. към беседата >>
- Ако някога смисълът на песента развращава, то гласът поправя до известна степен.
“ Аз нямам нищо против оперните парчета. Вие отвън може да пеете колкото искате оперни парчета. Аз не съм против музиката. Можете да пеете от всички парчета. Песните никога не развращават. Ако някога смисълът на песента развращава, то гласът поправя до известна степен. Който пее, не се развращава, макар че има някои песни, които съблазняват, но музиката изправя. Тъй щото може да си пеете каквито парчета искате, ни най-малко не ви забранявам. Сега вие сте ученици, аз ви давам пълно право да пеете каквото искате. Давам ви право, но не ви налагам. Ако имате разположение и можете по Любов да пеете, пейте; ако нямате разположение и не можете да пеете по Любов, не пейте! към беседата >>
- Каквато и да е песента, пеете ли я с Любов, вие ще имате едно правило, един метод да превръщате нервната енергия за ваше добро.
Тъй щото може да си пеете каквито парчета искате, ни най-малко не ви забранявам. Сега вие сте ученици, аз ви давам пълно право да пеете каквото искате. Давам ви право, но не ви налагам. Ако имате разположение и можете по Любов да пеете, пейте; ако нямате разположение и не можете да пеете по Любов, не пейте! Дръжте туй правило. Каквато и да е песента, пеете ли я с Любов, вие ще имате едно правило, един метод да превръщате нервната енергия за ваше добро. Няма да ви кажа, че тази е свещена музика, а тази е светска. У нас светската и свещената песен се обуславят само от закона на Любовта. И най-лошата песен, като я обичаш, тя е свещена. А най-свещената песен, като не я обичаш, в нея няма нищо. Ако аз ти нося шише за сладко-медено, а вътре няма никакво сладко, тогава това няма да те задоволи. към беседата >>
- У нас светската и свещената песен се обуславят само от закона на Любовта.
Давам ви право, но не ви налагам. Ако имате разположение и можете по Любов да пеете, пейте; ако нямате разположение и не можете да пеете по Любов, не пейте! Дръжте туй правило. Каквато и да е песента, пеете ли я с Любов, вие ще имате едно правило, един метод да превръщате нервната енергия за ваше добро. Няма да ви кажа, че тази е свещена музика, а тази е светска. У нас светската и свещената песен се обуславят само от закона на Любовта. И най-лошата песен, като я обичаш, тя е свещена. А най-свещената песен, като не я обичаш, в нея няма нищо. Ако аз ти нося шише за сладко-медено, а вътре няма никакво сладко, тогава това няма да те задоволи. Сладкото медено трябва да бъде вътре. И тъй, първото правило при закона на поляризирането: ще се поляризирате чрез музиката. към беседата >>
- И най-лошата песен, като я обичаш, тя е свещена.
Ако имате разположение и можете по Любов да пеете, пейте; ако нямате разположение и не можете да пеете по Любов, не пейте! Дръжте туй правило. Каквато и да е песента, пеете ли я с Любов, вие ще имате едно правило, един метод да превръщате нервната енергия за ваше добро. Няма да ви кажа, че тази е свещена музика, а тази е светска. У нас светската и свещената песен се обуславят само от закона на Любовта. И най-лошата песен, като я обичаш, тя е свещена. А най-свещената песен, като не я обичаш, в нея няма нищо. Ако аз ти нося шише за сладко-медено, а вътре няма никакво сладко, тогава това няма да те задоволи. Сладкото медено трябва да бъде вътре. И тъй, първото правило при закона на поляризирането: ще се поляризирате чрез музиката. към беседата >>
- А най-свещената песен, като не я обичаш, в нея няма нищо.
Дръжте туй правило. Каквато и да е песента, пеете ли я с Любов, вие ще имате едно правило, един метод да превръщате нервната енергия за ваше добро. Няма да ви кажа, че тази е свещена музика, а тази е светска. У нас светската и свещената песен се обуславят само от закона на Любовта. И най-лошата песен, като я обичаш, тя е свещена. А най-свещената песен, като не я обичаш, в нея няма нищо. Ако аз ти нося шише за сладко-медено, а вътре няма никакво сладко, тогава това няма да те задоволи. Сладкото медено трябва да бъде вътре. И тъй, първото правило при закона на поляризирането: ще се поляризирате чрез музиката. към беседата >>
- (Учителят пее „Сладко медено“.) Гледам в Юч-бунар по улицата минава един продавач, той тъй си наредил думите на песен, че всички деца на улицата са научили песента и я пеят.
Ще си турите на ума тихо да пеете, пък когато сте вън, в гората, дето няма никой, там можете да отпуснете гласа си, колкото искате, и да пеете, както искате. И тъй, с музиката ще се поляризирате. (Учителят пее „Сладко медено“.) Гледам в Юч-бунар по улицата минава един продавач, той тъй си наредил думите на песен, че всички деца на улицата са научили песента и я пеят. Всички жени излизат и си купуват макари и пр. И той си пее, песента му е една и съща, но той тъй наредил тия тонове, че кой как чуе, отива при него. С количката си върви и си пее. И той пее „Сладко медено“. Аз вярвам, че така той печели доста. към беседата >>
- И той си пее, песента му е една и съща, но той тъй наредил тия тонове, че кой как чуе, отива при него.
Ще си турите на ума тихо да пеете, пък когато сте вън, в гората, дето няма никой, там можете да отпуснете гласа си, колкото искате, и да пеете, както искате. И тъй, с музиката ще се поляризирате. (Учителят пее „Сладко медено“.) Гледам в Юч-бунар по улицата минава един продавач, той тъй си наредил думите на песен, че всички деца на улицата са научили песента и я пеят. Всички жени излизат и си купуват макари и пр. И той си пее, песента му е една и съща, но той тъй наредил тия тонове, че кой как чуе, отива при него. С количката си върви и си пее. И той пее „Сладко медено“. Аз вярвам, че така той печели доста. Обръщам ви внимание, тази е една малка причина, но знайте, че щастието на нашия живот почива върху такива малки, незабелязани причини в света. И туй, което спъва съвременния свят, туй, което спъва нашите домове и нас самите, това са малките, микроскопични причини, които са тъй естествени. към беседата >>
- Идва в село и се влюбва в мома, селянка, но много красива, и почва да пее тъжна песен, че неговото сърце го боли, че той не може без нея да живее.
Сега ще ви представя на български една селска идилия. Срещат се двама души, от които единият мисли едно, а другият мисли друго. Тя е следната: момък отива на Запад и свършва своите правни науки. Идва в село и се влюбва в мома, селянка, но много красива, и почва да пее тъжна песен, че неговото сърце го боли, че той не може без нея да живее. Тя, като го слуша, отговаря му весело, безгрижно, с припяване: „Кой ти е крив, като не разбираш живота? Животът седи в това, да си потропа човек малко“. Той плаче, а тя се смее и си играе. Тя казва: „Ти, като ме любиш, защо трябва да плачеш? “ (Учителят свири на цигулката си този диалог, гдето мелодиите са различни, на минорна и мажорна гама.) към беседата >>
85. Никаква лъжа, ООК , София, 5.11.1922г.,
- Той трябва да предизвика онези условия, при които тази песен е създадена, да се явят у него всички тия вибрации, при които Бетховен е свирил.
Аз съм посещавал съвременни музиканти, някой взел накриво някой такт или някой каже: „Еди-кое си парче еди-как трябва да се свири“. Когато Бетховен е писал своите сонати, те знаеха ли какво е мислил да изрази той и как ги е изпълнявал? Може да са близо до истината, но той може да е изразявал съвсем друго нещо. Е, как трябва да се изсвири Бетховен? За да се изсвири Бетховен, онзи, който ще го свири, трябва да има разположението на Бетховен. Той трябва да предизвика онези условия, при които тази песен е създадена, да се явят у него всички тия вибрации, при които Бетховен е свирил. А сега свирят Бетховен и се напъват, напъват и казват: „Отлично свири! “ Аз виждам – хубаво свири той, техника има, но смисъл няма това свирене. И тогава казвам: Каква е разликата между окултната музика и съвременната светска музика? Ето каква е разликата. Аз не омаловажавам тази музика, но разликата е в резултатите. към беседата >>
- Казват, че те предали песента: „Слава вишних Богу и на земята мир...“?
И всички ще заживеят в братство. Такъв ще бъде резултатът на тази музика. И тъй ще ви нагласи, че ще кажете: „Аз разбрах, тази моя глава вече ще просветне, отсега нататък аз не живея такъв живот! “ Това прави окултната музика. Това е музиката на ангелите, с която те дойдоха, когато Христос се роди, изпяха една от окултните песни. Казват, че те предали песента: „Слава вишних Богу и на земята мир...“? Не е предадена песента, както трябва. То е нещо велико! Който веднъж е чул окултна песен, тази песен никога няма да излезе от сърцето му, от ума му. Той може всичко да забрави, но тя ще бъде дълбоко врязана в душата му. към беседата >>
- Не е предадена песента, както трябва.
Такъв ще бъде резултатът на тази музика. И тъй ще ви нагласи, че ще кажете: „Аз разбрах, тази моя глава вече ще просветне, отсега нататък аз не живея такъв живот! “ Това прави окултната музика. Това е музиката на ангелите, с която те дойдоха, когато Христос се роди, изпяха една от окултните песни. Казват, че те предали песента: „Слава вишних Богу и на земята мир...“? Не е предадена песента, както трябва. То е нещо велико! Който веднъж е чул окултна песен, тази песен никога няма да излезе от сърцето му, от ума му. Той може всичко да забрави, но тя ще бъде дълбоко врязана в душата му. към беседата >>
- Върна се у дома и си изсвиря една песен – и така оправям работите.
Когато дойде да говоря за тия неща, създавате ми най-трудното ми положение – да мисля как да ви говоря. Един от най-деликатните въпроси е този, как да ви говоря. Вие сте с разни темпераменти, с разни разбирания, докачливи и всяка моя дума може да я изтълкувате тъй, че да произведе друг ефект, дадете друго значение. Разбирате ли? И по някой път аз какво правя? Върна се у дома и си изсвиря една песен – и така оправям работите. Но трябва да свиря! Като ви свиря, така оправям всичките ви работи. Свиря, нищо повече! Сега тази окултна музика се различава от обикновената музика. Никакви прибавки, никакви завъртания, всяка дума, всеки слог трябва да се вземе ясно. към беседата >>
- Другите 4 реда на песента са оставени, тук имате само по 2 реда, взети от всеки един куплет, а от тях може да създадете цялата песен, много лесно може да стане това.
Сега аз съм взел само част от съдържанието на тази песен, „Блага дума“. Другите 4 реда на песента са оставени, тук имате само по 2 реда, взети от всеки един куплет, а от тях може да създадете цялата песен, много лесно може да стане това. (Учителя свири „Блага дума...“ Всички пеем.) Ние не сме завършили още песента. Не се смущавайте, като пеете! Може да направите погрешки, няма нищо, ще се поправите. Виж колко лесно може да научим песента. Аз нарочно не свирих с цигулка, за да може сестрата да пее сама, да изчезне страхът. към беседата >>
- (Учителя свири „Блага дума...“ Всички пеем.) Ние не сме завършили още песента.
Сега аз съм взел само част от съдържанието на тази песен, „Блага дума“. Другите 4 реда на песента са оставени, тук имате само по 2 реда, взети от всеки един куплет, а от тях може да създадете цялата песен, много лесно може да стане това. (Учителя свири „Блага дума...“ Всички пеем.) Ние не сме завършили още песента. Не се смущавайте, като пеете! Може да направите погрешки, няма нищо, ще се поправите. Виж колко лесно може да научим песента. Аз нарочно не свирих с цигулка, за да може сестрата да пее сама, да изчезне страхът. (Към Дафинка: ) Те са братя, не бой се. към беседата >>
- Виж колко лесно може да научим песента.
Сега аз съм взел само част от съдържанието на тази песен, „Блага дума“. Другите 4 реда на песента са оставени, тук имате само по 2 реда, взети от всеки един куплет, а от тях може да създадете цялата песен, много лесно може да стане това. (Учителя свири „Блага дума...“ Всички пеем.) Ние не сме завършили още песента. Не се смущавайте, като пеете! Може да направите погрешки, няма нищо, ще се поправите. Виж колко лесно може да научим песента. Аз нарочно не свирих с цигулка, за да може сестрата да пее сама, да изчезне страхът. (Към Дафинка: ) Те са братя, не бой се. към беседата >>
- Ако аз ви ги изпея като песен, вие всички ще заспите и няма да бъдете тук.
Тя иска съдържание, иска дълбочина. Ще пееш първо с чувство, а след туй ще оглаждаш. Ние ще оглаждаме после. Ние още не можем да пеем окултни песни. Това са малки упражнения, тъй ги наричам аз. Ако аз ви ги изпея като песен, вие всички ще заспите и няма да бъдете тук. Вие ще заспите и като ви пробудят, ще кажете: „Бях някъде, в един свят, и то в какъв свят! “ Пък туй сега още не е песен, то е едно упражнение, затуй ще бъдете тук, няма да заспите. Затова аз ги наричам упражнения. Казвате: „Не може ли да пеем някоя окултна песен? “ – Не може! към беседата >>
- Казвате: „Не може ли да пеем някоя окултна песен?
Това са малки упражнения, тъй ги наричам аз. Ако аз ви ги изпея като песен, вие всички ще заспите и няма да бъдете тук. Вие ще заспите и като ви пробудят, ще кажете: „Бях някъде, в един свят, и то в какъв свят! “ Пък туй сега още не е песен, то е едно упражнение, затуй ще бъдете тук, няма да заспите. Затова аз ги наричам упражнения. Казвате: „Не може ли да пеем някоя окултна песен? “ – Не може! При сегашните условия не може да се пее окултна песен. Туй са окултни упражнения. И всичките ни песни, даже и тия, които се пеят в неделя в събранията, и те са упражнения. Тях ги наричат песни, но са упражнения според моето схващане. към беседата >>
- При сегашните условия не може да се пее окултна песен.
Вие ще заспите и като ви пробудят, ще кажете: „Бях някъде, в един свят, и то в какъв свят! “ Пък туй сега още не е песен, то е едно упражнение, затуй ще бъдете тук, няма да заспите. Затова аз ги наричам упражнения. Казвате: „Не може ли да пеем някоя окултна песен? “ – Не може! При сегашните условия не може да се пее окултна песен. Туй са окултни упражнения. И всичките ни песни, даже и тия, които се пеят в неделя в събранията, и те са упражнения. Тях ги наричат песни, но са упражнения според моето схващане. Някои са по-близо до песните, а някои по-далеч. към беседата >>
- Българската народна песен, тия, игривите, хороводни песни са произлезли все от изворните места.
Българската народна песен, тия, игривите, хороводни песни са произлезли все от изворните места. Природата е жива. А минорните песни, тъжовните песни са произлезли при дневната светлина. Два силни контраста на светлината дават минорна краска на песента – минорна гама. За пример, когато някой беден човек излезе вън при красив слънчев ден и вижда всички хора облечени, а той скъсан; всички хора са на разходка, а неговите обуща са скъсани и не може да излезе, той ще запее тъжна мелодия, минорна песен. Като види хората, той не може да се радва. към беседата >>
- Два силни контраста на светлината дават минорна краска на песента – минорна гама.
Българската народна песен, тия, игривите, хороводни песни са произлезли все от изворните места. Природата е жива. А минорните песни, тъжовните песни са произлезли при дневната светлина. Два силни контраста на светлината дават минорна краска на песента – минорна гама. За пример, когато някой беден човек излезе вън при красив слънчев ден и вижда всички хора облечени, а той скъсан; всички хора са на разходка, а неговите обуща са скъсани и не може да излезе, той ще запее тъжна мелодия, минорна песен. Като види хората, той не може да се радва. А онзи овчарин, като вижда как слиза водата в Природата, как скача, в неговия ум се ражда мажорната гама, заскача, запее и казва: „Каквото прави Природата, и аз ще правя същото. Както скача водата, така и аз ще скачам“. Тъй действа човешкият дух. към беседата >>
- За пример, когато някой беден човек излезе вън при красив слънчев ден и вижда всички хора облечени, а той скъсан; всички хора са на разходка, а неговите обуща са скъсани и не може да излезе, той ще запее тъжна мелодия, минорна песен.
Българската народна песен, тия, игривите, хороводни песни са произлезли все от изворните места. Природата е жива. А минорните песни, тъжовните песни са произлезли при дневната светлина. Два силни контраста на светлината дават минорна краска на песента – минорна гама. За пример, когато някой беден човек излезе вън при красив слънчев ден и вижда всички хора облечени, а той скъсан; всички хора са на разходка, а неговите обуща са скъсани и не може да излезе, той ще запее тъжна мелодия, минорна песен. Като види хората, той не може да се радва. А онзи овчарин, като вижда как слиза водата в Природата, как скача, в неговия ум се ражда мажорната гама, заскача, запее и казва: „Каквото прави Природата, и аз ще правя същото. Както скача водата, така и аз ще скачам“. Тъй действа човешкият дух. Ти ще си изкажеш тъгата и само слънцето може да те научи защо трябва да изказваш тъгата си. към беседата >>
- И в песента ще се изкажеш.
А онзи овчарин, като вижда как слиза водата в Природата, как скача, в неговия ум се ражда мажорната гама, заскача, запее и казва: „Каквото прави Природата, и аз ще правя същото. Както скача водата, така и аз ще скачам“. Тъй действа човешкият дух. Ти ще си изкажеш тъгата и само слънцето може да те научи защо трябва да изказваш тъгата си. Само слънцето може да ти помогне, да те излекува. И в песента ще се изкажеш. Ако си много скръбен, изкажи си тъгата на някой приятел, но не вечерно време. Ако искате да се лекувате, не отивайте при вашите приятели вечерно време да си казвате тъгите. Изберете един светъл, ясен, слънчев ден, повикай приятеля си, идете в гората, разкажи му своята скръб и ще се излекуваш. Ето един метод, по който, ако искате, може да се лекувате. Ако имате скръб, която мъчно може да се лекува, изберете най-хубавия ден, светъл, ясен, идете на полето или в някоя ливада, изпейте тази песен „Скръбта си ти кажи“ и ще падне от сърцето ви един голям камък, ще ви олекне и ще кажете: „Слава Богу, зарадвах се и обнових се“. към беседата >>
- Ако имате скръб, която мъчно може да се лекува, изберете най-хубавия ден, светъл, ясен, идете на полето или в някоя ливада, изпейте тази песен „Скръбта си ти кажи“ и ще падне от сърцето ви един голям камък, ще ви олекне и ще кажете: „Слава Богу, зарадвах се и обнових се“.
И в песента ще се изкажеш. Ако си много скръбен, изкажи си тъгата на някой приятел, но не вечерно време. Ако искате да се лекувате, не отивайте при вашите приятели вечерно време да си казвате тъгите. Изберете един светъл, ясен, слънчев ден, повикай приятеля си, идете в гората, разкажи му своята скръб и ще се излекуваш. Ето един метод, по който, ако искате, може да се лекувате. Ако имате скръб, която мъчно може да се лекува, изберете най-хубавия ден, светъл, ясен, идете на полето или в някоя ливада, изпейте тази песен „Скръбта си ти кажи“ и ще падне от сърцето ви един голям камък, ще ви олекне и ще кажете: „Слава Богу, зарадвах се и обнових се“. Ако отивате вечерно време да се лекувате, може да посетите 100 фамилии, да им изкажете тъгата си, но не само че няма да ви олекне, а ще ви стане по-тежко. И поетите са прави, като търсят Природата. Те, като съчиняват своите стихотворения, отиват всред Природата. И поетите имат скърби и тъги, затова ходят по горите и там ги изказват. Най-много скърби имат поетите, защото чувствата у тях са развити. към беседата >>
88. Практическо приложение на окултната музика, ООК , София, 26.11.1922г.,
- В тази песен пък – „Кажи ми сладки думи две“, тук има полутонове, тях ще ги прескачате.
Да изпеем втория мотив така, че когато мелодията се качва нагоре, постепенно ще се усилва, а като слиза надолу, ще утихва, утихва, докато дойде на това място – „радост ще внесат“, после пак постепенно ще се качва нагоре и като се връщате, пак тихо ще пеете. Туй показва, че в музиката при качването нагоре има известни мъчнотии, които постепенно се преодоляват, както като се качваш на някой планински връх, и започваш пак тихо. Вълнообразно е качването нагоре. В тази песен пък – „Кажи ми сладки думи две“, тук има полутонове, тях ще ги прескачате. Каква е широка площта на окултната музика! В обикновената музика това е разделено на 4 части и едва може да я пеят. към беседата >>
- Но песен да е!
Ще имаме своя воля. Туй е целта на Окултната школа. Вие може да придобиете знание, но защо ви е това знание, ако не го използвате? Ако този капитал, ако туй знание ще го турим в действие в сегашния ни живот, да ни ползва всички, тогава то има смисъл. Например, ако една домакиня пее хубаво, то като си идва мъжът й, тя още отдалече трябва да вземе да пее и той ще бъде разположен. Но песен да е! Аз съм виждал много мъже: връщат се от работа, а някоя жена нейде си пее и те се спират, слушат. Има защо –окултно пее жената. Спрял се е мъжът, слуша я и се облагородява, хубаво пее тя. Питам: ако във всяка една къща имаше хубаво пеене, ако дъщерята и жената пеят хубаво, бащата като влезе в дома си, не ще ли му бъде приятно? Пейте, не бойте се – ще има мир вкъщи! към беседата >>
- Ние можем да пеем и трите куплета на един и същи глас, но в окултната музика една песен от три куплета ще има три различни гласа.
Били сте на Мусала. Там има две противоположни течения – електрическо и магнетическо. Щом запееш за Мусала, ти се свързваш с всички тия течения и образи, които изпъкват картинно пред тебе, и те ти действат. Затуй за всички места, където сме били по екскурзии, ще направим и музика, и поезия за тях, а на външните хора ще кажем: направете нещо по-хубаво от нас. Идущата неделя ще имаме и третия куплет за Мусала. Ние можем да пеем и трите куплета на един и същи глас, но в окултната музика една песен от три куплета ще има три различни гласа. Тъй щото на всеки куплет – отделен глас. Окултната музика не позволява да пееш два куплета на един и същи глас. Пет куплета – пет гласа ще имат; а тези, които не познават тази музика, карат по няколко куплета на един и същи глас. Казвам: хайде, и ние ще съчиним един глас. И този брат, ученик, който написа песента за Мусала, и той беше съчинил един глас. към беседата >>
- И този брат, ученик, който написа песента за Мусала, и той беше съчинил един глас.
Ние можем да пеем и трите куплета на един и същи глас, но в окултната музика една песен от три куплета ще има три различни гласа. Тъй щото на всеки куплет – отделен глас. Окултната музика не позволява да пееш два куплета на един и същи глас. Пет куплета – пет гласа ще имат; а тези, които не познават тази музика, карат по няколко куплета на един и същи глас. Казвам: хайде, и ние ще съчиним един глас. И този брат, ученик, който написа песента за Мусала, и той беше съчинил един глас. Направихме два гласа, остава и за третия куплет един глас – и него ще направим. Коректура направихме. И казвам: ето, виж как се учат учениците да пеят, всички се учат да пеят. към беседата >>
- На наш език казано: ако всяка работа, която правим, бихме я вършили с песен, тя щеше да има успех.
Без ядене, без пиене, без дишане, без пеене, без мислене, без чувстване, без действие не може. Те са неща необходими и основни. Не може без тях. Ако вие мислите да прекарате един щастлив живот без пеене, лъжете се. И Небето, онзи Божествен свят, е свят само на пеене, на музика. На наш език казано: ако всяка работа, която правим, бихме я вършили с песен, тя щеше да има успех. Въпросът не е в многото учене, а да се стремим към туй, същественото, което трябва да стане у нас. В туй отношение искам окултната музика да ви даде един подтик. Този опит е пръв; искам да приложим музиката като едно средство за лекуване на самите вас, като средство за подем. То не е тъй лесно, но може да се приложи. към беседата >>
- Тъй, ще седнеш, ще концентрираш ума си, ще затвориш устата си, мислено ще изкараш една песен в мисълта си, докато започнеш да слушаш тоновете.
Не, не, трябва да се върнем да изправим погрешката, не е срамота. Когато няма какво да правиш, останал си без работа, не можеш ни да пишеш, ни да четеш, седни да упражняваш буквите, защото ако не се упражняваш, непременно ще се караш с някого. Като си възбуден, започни да се занимаваш с гласните букви, като свършиш упражнението, ще им кажеш: „Благодаря ви, че ми дойдохте на гости и ме избавихте от неприятност“. Ще се упражнявате не когато имате работа, но когато няма какво да правите. После, ще се научите да пеете смислено. Тъй, ще седнеш, ще концентрираш ума си, ще затвориш устата си, мислено ще изкараш една песен в мисълта си, докато започнеш да слушаш тоновете. Онзи, който иска да бъде добър окултен певец, в ума си ще пее, ще повтаря, докато започне да чува гласните като далечно ехо, след туй те ще слязат на физическия свят; той ще ги изрази и ще има един пластичен глас. Сега, вие не схващате вътрешния смисъл на всички песни, които имаме. Запример, българинът като пее там „Стоян Мари думаше“, той е разбирал нещо идейно. Какво думаше на тази Мара? Изразява се идея. към беседата >>
- Сега, съвременните хора, евангелистите за пример, като пеят една религиозна песен: „Господи, помилуй, Господи, помилуй“, мислите ли, че туй „Господи, помилуй“, като го казват, го разбират?
Изобщо, когато българинът пее тия остатъци, той се въодушевлява, в неговата душа има възраждане на нещо по-дълбоко. Сега, съвременните хора, евангелистите за пример, като пеят една религиозна песен: „Господи, помилуй, Господи, помилуй“, мислите ли, че туй „Господи, помилуй“, като го казват, го разбират? Ако би разбрал тази песен, „Господи, помилуй“, той, като излезе от църква, друг човек щеше да бъде. Като произнесе тази дума, „Господи, помилуй“, тя трябва да се разцъфти като един цвят и той ще бъде съвсем друг. Ако някой от вас излезе да изпее упражнението „Бог е Любов“ както трябва, друг щеше да бъде той. Ще кажете: „Обикновена работа, Бог е Любов, разбрахме“. Не, тази песен, като я изпеете веднъж, каквито болки имате, ще изчезнат; и като излезем от туй здание, да бъдем всички радостни, весели, да се подмладим, като да сме на 20 години, да кажем: „Може да се живее“. към беседата >>
- Ако би разбрал тази песен, „Господи, помилуй“, той, като излезе от църква, друг човек щеше да бъде.
Изобщо, когато българинът пее тия остатъци, той се въодушевлява, в неговата душа има възраждане на нещо по-дълбоко. Сега, съвременните хора, евангелистите за пример, като пеят една религиозна песен: „Господи, помилуй, Господи, помилуй“, мислите ли, че туй „Господи, помилуй“, като го казват, го разбират? Ако би разбрал тази песен, „Господи, помилуй“, той, като излезе от църква, друг човек щеше да бъде. Като произнесе тази дума, „Господи, помилуй“, тя трябва да се разцъфти като един цвят и той ще бъде съвсем друг. Ако някой от вас излезе да изпее упражнението „Бог е Любов“ както трябва, друг щеше да бъде той. Ще кажете: „Обикновена работа, Бог е Любов, разбрахме“. Не, тази песен, като я изпеете веднъж, каквито болки имате, ще изчезнат; и като излезем от туй здание, да бъдем всички радостни, весели, да се подмладим, като да сме на 20 години, да кажем: „Може да се живее“. Туй е пеене! към беседата >>
- Не, тази песен, като я изпеете веднъж, каквито болки имате, ще изчезнат; и като излезем от туй здание, да бъдем всички радостни, весели, да се подмладим, като да сме на 20 години, да кажем: „Може да се живее“.
Сега, съвременните хора, евангелистите за пример, като пеят една религиозна песен: „Господи, помилуй, Господи, помилуй“, мислите ли, че туй „Господи, помилуй“, като го казват, го разбират? Ако би разбрал тази песен, „Господи, помилуй“, той, като излезе от църква, друг човек щеше да бъде. Като произнесе тази дума, „Господи, помилуй“, тя трябва да се разцъфти като един цвят и той ще бъде съвсем друг. Ако някой от вас излезе да изпее упражнението „Бог е Любов“ както трябва, друг щеше да бъде той. Ще кажете: „Обикновена работа, Бог е Любов, разбрахме“. Не, тази песен, като я изпеете веднъж, каквито болки имате, ще изчезнат; и като излезем от туй здание, да бъдем всички радостни, весели, да се подмладим, като да сме на 20 години, да кажем: „Може да се живее“. Туй е пеене! А сега, питат ви: „Какво пяхте? “ Е, „Бог е Любов“. И тя като другите песни. А казвате: „Моцарт е това! към беседата >>
- Тази песен, която изпяхме, тя е опасна.
Ако е ученик, уроци си има. И след всичко това казва: „На окултно упражнение бях“. Това не е окултно упражнение. Окултно упражнение е, като дойдеш, до един час и половина да бъдеш свободен и да туриш воля да смъкнеш всичко, да свалиш старите дрехи. Като излезеш навън, свали новите дрехи и пак в стария костюм се облечи. Тази песен, която изпяхме, тя е опасна. Опасно упражнение е то, 13-то по реда си. Това упражнение изисква самопожертване. Ще го изпеем с чувство, ще предизвикаме мислите си, да мислим само за Бога. Сега в този салон има неудобства, стеснени сме, салонът трябва да бъде два пъти по-широк, за да може всички да насядате, да не се допирате, да сте най-малко по 20 сантиметра на разстояние, да сте свободни. Тогава и въздухът ще бъде по-чист. към беседата >>
- Най-първо, не започвай с търговия, изпей една малка песен, не бързай.
Ще кажете: „Какво общо има? “ Важно, много важно е. Докато се пее, всичко е наред. Престане ли пеенето, всичко потъмнява. Щом станеш сутрин, запей си. Най-първо, не започвай с търговия, изпей една малка песен, не бързай. Изпей песента в себе си и работата ще ти върви, не излезеш ли с песен, работата не върви. Следователно пеенето е един закон. Докато ние пеем, добре сме, престанем ли да пеем, ние се демагнетизираме. Пеенето уталожва. Станеш сутрин, неразположен си, не се спирай, попей си, не бързай да идеш на дюкяна. към беседата >>
- Изпей песента в себе си и работата ще ти върви, не излезеш ли с песен, работата не върви.
“ Важно, много важно е. Докато се пее, всичко е наред. Престане ли пеенето, всичко потъмнява. Щом станеш сутрин, запей си. Най-първо, не започвай с търговия, изпей една малка песен, не бързай. Изпей песента в себе си и работата ще ти върви, не излезеш ли с песен, работата не върви. Следователно пеенето е един закон. Докато ние пеем, добре сме, престанем ли да пеем, ние се демагнетизираме. Пеенето уталожва. Станеш сутрин, неразположен си, не се спирай, попей си, не бързай да идеш на дюкяна. Попей най-малко 5–10 минути, ще поразведриш душата си, а после вземи книгата си и чети. към беседата >>
91. Музиката – средство за концентриране, ООК , София, 17.12.1922г.,
- Я сега изпейте всички заедно песента „Бог е Любов“.
Я сега изпейте всички заедно песента „Бог е Любов“. (Пяхме я.) После, ще гледате да си препишете тия упражнения. Те са за вас направени. Те не са за певци отвън. Направете опит, проверете да видите какъв е законът. Ще си служите с едно упражнение, с второ, трето, четвърто... Едно ще употребите, не може да ви въздейства, второ, трето, четвърто, пето, шесто, ще ги изкарате всичките и ще видите в дадения случай кое от тия упражнения ще ви улегне и ще може да ви помогне. към беседата >>
- Нито какво ще кажете вие, а ние, като изпеем една песен окултна – какво ще каже обществото?
Ти ще пееш като за себе си; ще се спреш на площада, ще пееш и след туй ще тръгнеш, като че нищо не се е случило. Вие ще кажете изведнъж: „Какво ще каже обществото? “ Те седят по бирариите и дигат чашите, нищо не казват, нищо не мислят за обществото. Нито какво ще кажете вие, а ние, като изпеем една песен окултна – какво ще каже обществото? Какво ще кажем ние, обществото, това сме ние. Ще кажеш: „Моля, приятелю, искам да си опитам гласа. Понеже тази страна е свободна, мога свободно да пея“. Един виден певец без пари пее и никакъв стражарин не ще те закачи. Хубава песен ще си запееш и ще те слушат. към беседата >>
92. Окултна медицина, ООК , София, 24.12.1922г.,
- Аз съм гледал тия същества: започват една мелодия, постепенно тя се усилва, усилва, и така като дойдат на върха, тук на земята изгрява слънцето и те почнат своята песен.
В ангелския свят като идеш, там всички пеят. Сутрин, като станат, знаеш ли как започват в ангелския свят? И ангелите, и те някой път спят, само че техния сън не е като нашия. Но като се събудят, всички се изправят по особен начин и запяват. Всички изведнъж започват тихо. Аз съм гледал тия същества: започват една мелодия, постепенно тя се усилва, усилва, и така като дойдат на върха, тук на земята изгрява слънцето и те почнат своята песен. Да кажем, че ти си в най-голямата скръб на света, отщяло ти се да живееш, но като чуеш един милион ангели да пеят, ти ще забравиш всичко, ще кажеш: „Има смисъл да се живее“. И ти ще подемеш. То е изкуство! към беседата >>
- Трябва да търся специално време, да направя една специална разработка на песента.
Аз бих желал окултните ученици да вземат един пример; то е съсредоточение на мисълта, следят го каква е идеята. А ние, нашите песни се отличават. За пример: „Бог е Любов“ – пеем, ама не мислим в туй. И тези думи „Бог е Любов“ може да се разработят. Аз, ако имам време, може да я разработя и ще ви дам едно разработено упражнение. Трябва да търся специално време, да направя една специална разработка на песента. „Бог е Любов“ не е още песен, но едно разширено окултно упражнение. На туй упражнение ще дам едно разширение, да видите какво нещо е едно разширено окултно упражнение. Туй не ви обещавам, не зная скоро ли ще бъде, но мисля да го направя, да видите какво ще бъде. Ще имате предвид, че ние взимаме музиката като едно средство да прекараме тия течения през ума си, да ползуваме нашия разум – висшето, Божественото у нас да създаде най-възвишеното. Умът ни да има храна. към беседата >>
- „Бог е Любов“ не е още песен, но едно разширено окултно упражнение.
А ние, нашите песни се отличават. За пример: „Бог е Любов“ – пеем, ама не мислим в туй. И тези думи „Бог е Любов“ може да се разработят. Аз, ако имам време, може да я разработя и ще ви дам едно разработено упражнение. Трябва да търся специално време, да направя една специална разработка на песента. „Бог е Любов“ не е още песен, но едно разширено окултно упражнение. На туй упражнение ще дам едно разширение, да видите какво нещо е едно разширено окултно упражнение. Туй не ви обещавам, не зная скоро ли ще бъде, но мисля да го направя, да видите какво ще бъде. Ще имате предвид, че ние взимаме музиката като едно средство да прекараме тия течения през ума си, да ползуваме нашия разум – висшето, Божественото у нас да създаде най-възвишеното. Умът ни да има храна. А музиката може да даде тази храна, другояче, тия чувства ще увехнат без да се използват, и у вас ще се зародят отрицателни желания. към беседата >>
- Всяка една песен трябва да се схване правилно.
Всяка една песен трябва да се схване правилно. Да кажем, има да вземете няколко окултни тона, нали? Между един обикновен тон, един окултен тон има една малка разлика. В окултния тон има едно трептение, забелязва се една вътрешна мекота, мисълта взима участие, а щом мисълта вземе участие, в тона има едно меко трептение. Да кажем, захласнеш се някъде пееш „до“ – съвсем гърлено, а сега, като мислиш, пееш „до“ – ясно. Колкото повече мислиш, по-ясно излиза; щом не мислиш, не излиза. към беседата >>
93. И отвори устата си, та ги поучаваше / Поучаваше ги, НБ , София, 7.1.1923г.,
- Великият артист движи пръстите си по клавишите и свири своята песен. (втори вариант)
Когато дойде великият артист в света, т.е. Духът, Разумното Начало, Той слага ръцете си на органа и започва да свири. Всеки клавиш, всеки тон с трепет очаква момента, когато великият артист ще сложи пръстите си върху него. От "до" той минава на други тонове, като прескача "ре". Трябва ли този тон да се сърди? Великият артист движи пръстите си по клавишите и свири своята песен. Той ще прескочи и "ми" и "фа", но ще се върне и към тях. Той прилага великата справедливост. Като взема "ми" и "фа", прескача "до". Сега скърби "до". След това, той прескача "до", "ре", "ми", и те се огорчават, че втори път са пренебрегнати. към втори вариант >>
95. Господи, да се отворятъ очитѣ ни! / Отвори очите ни!, НБ , София, 25.2.1923г.,
- Завъртиш ключа, и той пее, но само такава песен, която друг е изпял. (втори вариант)
Ако Бог, наистина, създал човека от пръст, ще имаме човек – автомат, какъвто ученият англичанин създал. Много такива автомати има днес в света, но те сами са продали душата си. Часовникът е автомат. Завъртиш го, и той върви. Фонографът е автомат. Завъртиш ключа, и той пее, но само такава песен, която друг е изпял. Много хора приличат на автомат, повтарят миналото. Сократ, Платон, тъй казали. Мойсей, Исайя, Иеремия така казали. Христос така казал. И ние сме такива философи. към втори вариант >>
97. Произход на правите мисли, ООК , София, 8.3.1923г.,
- Най-първо, музикантът, за да създаде каква да е песен, трябва да има една светла, топла и добра мисъл и тогава да почне да мисли право.
Извади тефтерчето си, оттук-оттам, направи една комбинация. А-а, гениален е той! Взел от Бетховен малко, от Моцарт, оттук-оттам, написал нещо, подобно на хъмбък. И като гледам съвременната музика, от която се възхищават, тоновете са тъй неестествено съпоставени, че не прилича на музика. Ако дойде един ангел, който разбира окултната музика, и слуша някой ваш концерт, той ще се чуди как е могло хората да бъдат тъй гениални, да изопачат туй хубаво изкуство! Най-първо, музикантът, за да създаде каква да е песен, трябва да има една светла, топла и добра мисъл и тогава да почне да мисли право. Той трябва да има тия три качества на мисълта си и тогава може да бъде музикант, иначе не може да бъде музикант. Та и в музиката има известно съпоставяне на тоновете. към беседата >>
98. Житно зърно / Житното зърно, МОК , София, 11.4.1923г.,
- Аз наричам певец само онзи, който, като влезе в една стая, дето хората са болни, неразположени, изпее една песен и ако състоянието на всичките хора [се подобри] и те оздравеят - той е певец. (втори вариант)
Не мислете, че музиката е лесно нещо. Защото не всеки, който пее, е певец. Аз наричам певец само онзи, който, като влезе в една стая, дето хората са болни, неразположени, изпее една песен и ако състоянието на всичките хора [се подобри] и те оздравеят - той е певец. Защото музиката лекува, тя е начин за лекуване, тя е начин за хармониране. към втори вариант >>
99. Чий е този образъ? / Чий е този образ, НБ , София, 15.4.1923г.,
- Радост, музика и песен е животът, когато имаш този образ. (втори вариант)
Когато момата търси любовта, всъщност, тя търси свещения образ на Бога. Когато момъкът търси любовта, и той се стреми към свещения образ на Бога. Всички хора търсят този свещен образ. Той е възлюбеният на човешката душа. Свещен е животът, когато имаш този образ. Радост, музика и песен е животът, когато имаш този образ. Когато придобиеш този образ, ще бъдеш абсолютно здрав. Хората боледуват и страдат, защото не са познали още този образ. На хората трябва да се проповядва положителната, Божествена наука. Ето какво зная аз: В скоро време, тази година, в свещения огън на любовта ще влязат 4 444 души българи. Знаете ли, на какво ще прилича България, когато те влязат и излязат? към втори вариант >>
101. Движение на разумните сили, МОК , София, 9.5.1923г.,
- Достатъчно е той да съсредоточи мисълта си към вашия слух, за да чуете хубави, приятни тонове на някоя песен, която излиза от цигулка.
Да се върнем към въпроса качествата на проявената мисъл съдържат ли се в самата мисъл. Да се задава такъв въпрос, това е равносилно да се запитвате дали тоновете, които излизат от цигулката, се съдържат в самата цигулка, в струните или в лъка. От стягането на струните, от скъсяването и удължаването им се произвеждат различни тонове. Обаче цигуларят, който познава законите на музиката, като поставя пръстите си върху цигулката, произвежда тоновете. Вещият цигулар може да произведе тонове и без струни. Достатъчно е той да съсредоточи мисълта си към вашия слух, за да чуете хубави, приятни тонове на някоя песен, която излиза от цигулка. Обаче това не става по физически начин, чрез трептенията на въздуха, както обикновено се предава звука, но по друг начин – чрез мисълта. Оттук можем да извадим следното заключение: както цигулката е условие за предаване на тоновете, които цигуларят произвежда, така и мисълта е условие за предаване на качествата на онзи, който я произвежда. Тъй щото, нито цигулката произвежда тонове, нито мисълта съдържа в себе си качествата на онзи, който я произвежда. към беседата >>
102. Дерзайте, Аз съм, НБ , София, 13.5.1923г.,
- Който е в съгласие с него, животът му е поезия, музика, песен.
Един принцип има в света. Той освобождава съзнанието на човека, внася разширение в неговия ум. Той прониква навсякъде – в сърцата, в умовете и в душите. На него се основава целият живот. Аз го наричам Божествен принцип. Който е в съгласие с него, животът му е поезия, музика, песен. Той е смел, решителен, с благородни и възвишени чувства. Като се отклони от този принцип, човек става подозрителен, във всичко се съмнява. Той се страхува за живота си, безпокои се, че идат старини, че няма пари и т.н. Който вярва в Божествения принцип, той знае, че богатството е в земята. Всеки момент човек може да си извади злато, колкото му е нужно. към беседата >>
104. Първото правило, МС , София, 3.7.1923г.,
- Вие не можете да пеете хороводна песен на умряло, и на сватба не можете да свирите погребален маршъ.
Разните науки спадат към разни области. Това ще го знаете. Законът е такъв. Вие не можете да пеете хороводна песен на умряло, и на сватба не можете да свирите погребален маршъ. Има известни науки, които спадат към мажорната гама; има науки, които можем да класифицираме към минорната гама, а има науки, които ще класифицираме към хроматичната гама. Вие, обаче, искате да турите всичките науки или само в мажорната, или само в минорната гама. Според новото класифициране на науките, математиката, запример, към коя област спада - към мажорната или към минорната гама? - Към мажорната, само че съвременната мажорна гама е изгубила своята широта. Музикантите са изгубили основните тонове на мажорната гама и тя е останала хороводна. към беседата >>
106. Бъдете разумни!, НБ , , 16.9.1923г.,
- Ако някой засвири нещо, разумният човек веднага ще схване мелодията, а онзи, у когото разумът не е развит, ще каже: „Това е една песен“.
Защото вътрешното разбиране на тези идеи ще зависи от вашия разум. В разумния живот се изисква обмяна на идеите. За пример, ако един художник чрез своите картини хвърля във видима форма своите идеи, то разумният човек веднага ще ги схване и ще покаже каква е била идеята на този художник. Ще каже: „Идеята му била такава и такава“. Ако дойде някой, у когото разумът не е развит, няма да схване тия потънкости на картините. Ако някой засвири нещо, разумният човек веднага ще схване мелодията, а онзи, у когото разумът не е развит, ще каже: „Това е една песен“. Сега някои казват: „Да имаме вяра“. Но при сегашния живот на хората трябва толкова вяра, колкото разумност. Павел казва: „Без вяра не може да се угоди на Бога, а без разум не може да се служи на Бога“. Вярата угажда, а разумът упътва човека как да служи. Не може да се развие у вас разум, ако вие нямате един чист живот. към беседата >>
107. Волята Божия, ООК , София, 28.11.1923г.,
- Чудно ви е, но загадъчна е песента на извора!
Това е вярно и в Природата. Щом обикнеш, почваш да пееш. Не само хората, но и животните пеят. Пеене има даже и в дърветата, и в изворите – навсякъде. Сега на вас може да ви се вижда чудно как е възможно извор да се влюби, да пее! Чудно ви е, но загадъчна е песента на извора! За да разберете тази мисъл, идете малко по-далече – в едно философско разсъждение. Например вземете едно същество, на което съзнанието е по-ниско от вашето, и проявете към него своята любов. Не би ли се учудило туй същество, ако ти искаш да му покажеш, че го обичаш, и проявяваш своята любов чрез ръката си? То ще каже: „Защо ме стискаш? “ – „Защото те обичам.“ Любовта в ръката ли седи? към беседата >>
- Някой път вляза при някой болен: гледам го, останал сам – и той, като седи, ту си попее, ту си поплаче, но и плачът му пак във вид на песен.
Те черпят от неговите сокове. Ето защо, по един естествен начин, чрез музика, пеене и молитви, той ще може да се освободи от тия същества. Следователно трябва да пеете, да свирите, за да тонирате вашето тяло. Болните хора пеят ли? Щом видиш някой болен, можеш да познаеш ще оздравее ли, или не. Някой път вляза при някой болен: гледам го, останал сам – и той, като седи, ту си попее, ту си поплаче, но и плачът му пак във вид на песен. Аз зная, че това плачене е музика, и си казвам: „Този човек ще оздравее.“ – „Отде знаеш? “ – Знам. Пее ли, той няма да умре – той сам си помага, ще оздравее. Престане ли да пее, няма да оздравее. После – и в работата е пак същото. към беседата >>
111. Скръб и радост, НБ , София, 23.12.1923г.,
- “ Да, но тази песен е песен на велика тъга.
Ще кажете: „Как може да бъде култура на скръбта? “ Нима онази птичка, която е затворена в онзи златен кафез, в туй ограничено положение, мислите, че е щастлива в този кафез? Тя си има храничка и водичка, но няма никаква свобода. Има размер на движение само половин метър, седи тя и си пее. Казват: „Колко хубаво пее! “ Да, но тази песен е песен на велика тъга. Нима мислите, че онази мишка, която се е хванала в онзи капан вътре, в който си има пастърмица и обикаля около нея, та е щастлива? Казвате: „Пастърмица си има! “ Да, но този капан е капан на скръбта! И аз виждам онези хора в хубавите къщи и си казвам: Това са кафези на затворени птички, пеят там вътре. Гледаш, някоя сестра си покаже главата из прозореца, погледне като някоя мишка и после пак плюхне и си каже: „Ще се живее тук, няма накъде! към беседата >>
112. Придобивки на съзнанието, МОК , София, 20.1.1924г.,
- Но дайте им след това пари, ще видите, че те не са научили урока си, пак старата песен започват.
Така и съвременните хора, които иждивяват всичката си енергия, най-после казват: Поне научихме нещо. Конкретно какво научихте? За пример, аз съм виждал мнозина, след като страдат, казват: Аз научих какво нещо е беднотията. Но дайте им след това пари, ще видите, че те не са научили урока си, пак старата песен започват. Следователно при сегашното си развитие туй знание, което придобивате, трябва да е насочено към една определена посока. Не казвам, че трябва да бъдете едностранчиви, но във всичките си работи да имате единство. Например, имате склонност към поезия, да пишете нещо. Напишете няколко строфи, но това, което напишете, да остане и след вас. Не е достатъчно да кажеш нещо и след това да го забравиш, но да си го написал едновременно и в ума, и в сърцето си. към беседата >>
114. Предаване на мислите. Музикалност, МОК , София, 20.4.1924г.,
- Аз мога да пея една песен по различни начини.
Сега вие ще кажете: това е проста работа, аз зная ли какво нещо е do, re, mi…? Вие още не знаете да пеете. Аз мога да пея една песен по различни начини. Най-хубавото пение е, когато човек, като пее, съвършено се забравя и мисли, че е сам, нищо го не смущава. Щом фигурира в ума му някое лице, което и да е то, тази музика се нарушава. Тогава ще имате тъй наречените трели. Най-първо тонът трябва да бъде ясен. И трелите спадат към окултната музика, само че те се взимат съвсем другояче. към беседата >>
115. Просете, търсете и хлопайте, НБ , София, 20.4.1924г.,
- По едно време песента изчезна.
За някоя птица казвате, че е благородна. Но да не попаднете в ноктите й! Аз съм наблюдавал такова благородство. Една година, като бях в Русенско, през една хубава майска сутрин си правех разходката. На едно дръвче видях един кос - свири. По едно време песента изчезна. Погледнах нагоре и видях - един сокол задигнал птичката. Ето какво представя живата природа. Като не разбирате, защо иде този сокол, вие казвате: Сокол грабна птичето! – Така е, но какво ще кажете, когато това става между хора, които минават за културни, за християни, учени? И то сега, в 20-ти век! към беседата >>
116. Точилото и ножът, ООК , София, 23.4.1924г.,
- Това упражнение прилича повече на светска песен.
Изпейте сега упражнението Тьги, скърби вдигай, слагай, право върви! Това упражнение прилича повече на светска песен. Като изпеете тази песен, ще почувствате едно ободрение. Ако изпеете една свещена, духовна песен, ще почувствате тъга. Тогава коя песен е по-права: тази, която внася радост в душата на човека, или тази, която внася тъга? Всяка дума, която внася Божественото благо в душата на човека, тя е на мястото си. Същото се отнася и до песните. към беседата >>
- Като изпеете тази песен, ще почувствате едно ободрение.
Изпейте сега упражнението Тьги, скърби вдигай, слагай, право върви! Това упражнение прилича повече на светска песен. Като изпеете тази песен, ще почувствате едно ободрение. Ако изпеете една свещена, духовна песен, ще почувствате тъга. Тогава коя песен е по-права: тази, която внася радост в душата на човека, или тази, която внася тъга? Всяка дума, която внася Божественото благо в душата на човека, тя е на мястото си. Същото се отнася и до песните. Всяка песен, която внася известно Божествено благо в душата на човека, е на мястото си. към беседата >>
- Ако изпеете една свещена, духовна песен, ще почувствате тъга.
Изпейте сега упражнението Тьги, скърби вдигай, слагай, право върви! Това упражнение прилича повече на светска песен. Като изпеете тази песен, ще почувствате едно ободрение. Ако изпеете една свещена, духовна песен, ще почувствате тъга. Тогава коя песен е по-права: тази, която внася радост в душата на човека, или тази, която внася тъга? Всяка дума, която внася Божественото благо в душата на човека, тя е на мястото си. Същото се отнася и до песните. Всяка песен, която внася известно Божествено благо в душата на човека, е на мястото си. Езикът изобщо трябва да бъде прост. към беседата >>
- Тогава коя песен е по-права: тази, която внася радост в душата на човека, или тази, която внася тъга?
Изпейте сега упражнението Тьги, скърби вдигай, слагай, право върви! Това упражнение прилича повече на светска песен. Като изпеете тази песен, ще почувствате едно ободрение. Ако изпеете една свещена, духовна песен, ще почувствате тъга. Тогава коя песен е по-права: тази, която внася радост в душата на човека, или тази, която внася тъга? Всяка дума, която внася Божественото благо в душата на човека, тя е на мястото си. Същото се отнася и до песните. Всяка песен, която внася известно Божествено благо в душата на човека, е на мястото си. Езикът изобщо трябва да бъде прост. Един ден всички езици ще се изгладят и няма да има свещен и обикновен език. към беседата >>
- Всяка песен, която внася известно Божествено благо в душата на човека, е на мястото си.
Като изпеете тази песен, ще почувствате едно ободрение. Ако изпеете една свещена, духовна песен, ще почувствате тъга. Тогава коя песен е по-права: тази, която внася радост в душата на човека, или тази, която внася тъга? Всяка дума, която внася Божественото благо в душата на човека, тя е на мястото си. Същото се отнася и до песните. Всяка песен, която внася известно Божествено благо в душата на човека, е на мястото си. Езикът изобщо трябва да бъде прост. Един ден всички езици ще се изгладят и няма да има свещен и обикновен език. Много свещени езици са измрели. Свещеният еврейски език, на който е писано Евангелието, е умрял, свещеният санскритски език е умрял. Всички свещени езици са измрели. към беседата >>
117. Млади и стари, МОК , София, 11.5.1924г.,
- Като станеш сутрин, изпей си тихичко една песен, да ти е приятно през целия ден, но никой да не те слуша.
Та всички ще се научите да мислите правилно и да се изразявате правилно. И когато аз ви говоря за музиката, вие трябва да я изучавате, за да можете да се хармонирате. Музиката докарва в равновесие силите, които действат във вас, за да можете да се хармонирате по-лесно. Не ви препоръчвам музиката за професия, но всеки трябва да пее идейно, за себе си. Като станеш сутрин, изпей си тихичко една песен, да ти е приятно през целия ден, но никой да не те слуша. Това е музика. Когато усвоите това изкуство, ако у вас се зароди излишна енергия, тогава може да проявите музикалното си чувство и навън. Най-първо музикалното чувство трябва да работи вътре, само за вас; след като придобиете опитност, ще изразите тази музика и навън. Ако искате да станете певец, само така ще можете да развиете вашия ларинкс, да взимате вярно тоновете, та който ви чуе, дето и да е, на пътя било, да се спре да ви слуша. А сега, като ви слушам, гърлата ви са като у стари хора. към беседата >>
121. Забравените неща, ООК , София, 12.11.1924г.,
- Ако аз бих композирал една песен за хор, не бих турил никакви паузи.
И музиката, както и математиката, има свои математически правила, но те не приличат на сегашните правила в музиката. Тия правила съставляват тъй наречената „математика на музиката“. Там, дето човек не може да вземе тоновете на душата, високите тонове, които спадат към Божествения свят, съвременните музиканти поставят паузи, а дето могат да ги вземат, поставят тонове. В окултната музика няма мълчание: пеенето там е непреривно, никакви прекъсвания няма. Там, дето има паузи, пак се чува звук, само че по-фин, по-висок. Ако аз бих композирал една песен за хор, не бих турил никакви паузи. Всички гласове трябва да пеят. Басовете ще започват отдолу, а сопраните ще идат отгоре, т.е. ще отиват нагоре, високо ще пеят, но тихо, едва да се чуват. Гласовете трябва да се допълнят един друг. Алтът трябва да придружава, басовете ще подкрепят отдолу, пък сопраните и тенорите ще се посрещат горе. към беседата >>
- В начало бе Словото – виж, много добре започва песента.
“ Те ми отговориха, че това се дължи на обстоятелството, че германците, като си свършат работата, тогава я съобщават, затова глаголът у тях е накрая, а българите най-първо ще кажат какво ще правят, а после започват да работят, затова турят глагола в началото на изреченията. После, вземете англичаните – те постоянно скъсяват думите, докато германците ги разширяват. Защо? – Има си причини. Та и вие във вашата граматика някога поставяте глагола отпред, а друг път – отзад. Кой е правилният начин за пеенето? В начало бе Словото – виж, много добре започва песента. В е съюз. Това са първите чувства, с които човек започва, които не може да изрази. Съюзите – това са първите думи, с които човечеството е започнало. Най-после идат съществителните. Те имат най-нов произход. към беседата >>
123. Светлина и знание. Музика, МОК , София, 23.11.1924г.,
- Пееш песента „Бог е Любов“, а същевременно казваш: „Гладен съм.“ Пееш едно, мислиш друго; пееш едно, чувстваш друго. (втори вариант)
А тъй, както сега пеете, това още не е музика. Когато човек почне да мисли, да чувства и да пее музикално, само тогава той е музикант. Например, като ви слушам да пеете в неделя, прави впечатление, като че някоя топка отскача. В пеенето ви се забелязва студенина. Туй не е пеене. Пееш песента „Бог е Любов“, а същевременно казваш: „Гладен съм.“ Пееш едно, мислиш друго; пееш едно, чувстваш друго. В пеенето и чувствата, и мислите трябва да бъдат музика – там е всичката тайна на живота. Който може да преведе своя ум, своето сърце и своята воля в музика, той създава в себе си силно движение, срещу което никой не може да противостои. към втори вариант >>
125. Закон на равенство, ООК , София, 3.12.1924г.,
- Те отправят своята тиха утринна песен нагоре, към Бога.
Казва се, че ангелите винаги пеят. Първото нещо у тях е, че като се събудят, започват да пеят. Събират се заедно около 50, 100, 200, 500 хиляди ангели и всички започват изведнъж утринната си молитва. Те отправят своята тиха утринна песен нагоре, към Бога. Те, макар и да живеят на Небето, отправят се пак нагоре, защото и над тях има небе. Над тяхното небе пак има друго небе, и т.н. Пеете ли и вие, ще забравите света, ще забравите и материалните работи. Само по този начин душата ви ще се разшири и ще кажете: „Струва си да се живее между тия ангели, които така хубаво пеят.“ Като свършат пеенето си, пак с пеене тръгват на работа. Те пеят толкоз тихо, че никой не ги чува. към беседата >>
- И ние, като се събираме, трябва да пеем, за да изразим душите си в трептението на песента.
Над тяхното небе пак има друго небе, и т.н. Пеете ли и вие, ще забравите света, ще забравите и материалните работи. Само по този начин душата ви ще се разшири и ще кажете: „Струва си да се живее между тия ангели, които така хубаво пеят.“ Като свършат пеенето си, пак с пеене тръгват на работа. Те пеят толкоз тихо, че никой не ги чува. Трябва да имаш ухото на ангел, за да ги чуеш. И ние, като се събираме, трябва да пеем, за да изразим душите си в трептението на песента. Някои от вас казват: „Пеенето е за младите, за глупавите хора, но ние, старите, не трябва да пеем.“ – Не, старите трябва да пеят повече от младите. Младите и без това пеят. Човек, който пее, не остарява скоро. Стани сутрин, изпей една малка, хубава песен! Пей тихо, без да безпокоиш другите. към беседата >>
- Стани сутрин, изпей една малка, хубава песен!
Трябва да имаш ухото на ангел, за да ги чуеш. И ние, като се събираме, трябва да пеем, за да изразим душите си в трептението на песента. Някои от вас казват: „Пеенето е за младите, за глупавите хора, но ние, старите, не трябва да пеем.“ – Не, старите трябва да пеят повече от младите. Младите и без това пеят. Човек, който пее, не остарява скоро. Стани сутрин, изпей една малка, хубава песен! Пей тихо, без да безпокоиш другите. В това отношение бих желал да приличате на ангелите. Вие какво правите? Слушате какво казват песимистите. Слушам, някой казва: „Сериозна работа, страшна работа, какво да се прави? към беседата >>
126. Неразбраното, ООК , София, 10.12.1924г.,
- Ние слушаме един концерт, но не можем да го запомним, а друг като слуша, запомня цяла песен.
“ – Че като чуваш, какво ще направиш? Само ти ли чуваш? Ти може да виждаш всички тия хора в света, но всички не виждат ли? Колко от тия, които виждат, стават учени? Колко от тия, които слушат, стават музиканти? Ние слушаме един концерт, но не можем да го запомним, а друг като слуша, запомня цяла песен. Значи плюс слушането има нещо друго. Ти минеш покрай някое място, но друг види и запомни. Ти си минал и веднъж, и дваж през същото място, но като минеш, казваш: „Дали това място е същото, или не е? “ Защо? – Има нещо, което липсва в този човек. към беседата >>
- Силата на песента зависи от цвета, който се произвежда от нея.
Тези упражнения ще употребим за тониране. Ние трябва да употребим музиката като средство за тониране, за възобновяване на организма. Когато обновим организма си, ние вече не ще можем да вземаме обикновените тонове. Защото трептенията на обикновените и тия на окултните тонове са различни. Има малки класически парчета, които след като се свирят, образуват съответни цветове на тоновете. Силата на песента зависи от цвета, който се произвежда от нея. Действително, при сегашните условия, при които живеем, човек трябва често да се тонира. В някои случаи у някои хора се заражда духовен мързел; други някои стават индиферентни, песимисти, искат да умрат, да заминат за другия свят. От това, че искат да умрат, подразбирам, че искат да сменят едно състояние с друго. Той е недоволен от това състояние, в което се намира, и иска да го видоизмени в едно по-хармонично. Това подразбирам под думата смърт, която човек желае – да премине в по-хармонично състояние, да забрави своите тъги и скърби. към беседата >>
127. Както природата пише, ООК , София, 24.12.1924г.,
- И през време на пеенето не трябва да пеете песните еднообразно, без никакви модулации, тъй – равно, гладко, както например пеете песента Вечер, сутрин.
Всякога известна енергия трябва да се употреби за един по-висок смисъл. Казвам: бих желал сега в класа да се зароди желание да пеете, защото пеенето подмладява човека. При това всички онези вътрешни окислявания на живота трябва поне временно да ги премахвате. Тогава човек е по-разположен да мисли. Той може да не пее, но като взема участие със своята мисъл, със своето сърце, той пак е полезен. И през време на пеенето не трябва да пеете песните еднообразно, без никакви модулации, тъй – равно, гладко, както например пеете песента Вечер, сутрин. Каква идея трябва да дадем на вечерта? Думата вечер е слаба по изражение. „Вечер дойде“ – това, което иде, трябва да донесе благо. Сутринта е физически по-силна, но тя отнася нещо. Сутринта, като дойде, после си отива. към беседата >>
- Учителят трябва дълго време да настоява, докато тия деца усвоят песента и започнат да вземат вярно тоновете.
Питам тогава: заслужава ли да съществуват тези идеи, които ние срещаме в света? – Не заслужават, понеже те са проекции. При това в света има много неправилни проекции. Когато един учител започне да учи малките деца да пеят, каква е тяхната песен, каква е тяхната музика? Те вземат невярно тоновете. Учителят трябва дълго време да настоява, докато тия деца усвоят песента и започнат да вземат вярно тоновете. Питам: ако вие възпроизвеждате това детско пеене на фонографската плоча, какво ще излезе? – Ще имате пеенето на едно дете, което прави усилия да пее добре. Какъв смисъл ще намерите в тия неверни тонове? – Ще имате един начин, един път на усилие, по който е минало това дете. Питам: един ден, когато това дете завърши своето музикално образование, нужно ли му е да се връща към неверните тонове, които някога е вземало? към беседата >>
130. Замъждѣло свѣщило / Замъждело свещило, НБ , София, 18.1.1925г.,
- За такива хора аз мога да кажа много хвалебни песни и слова, но за онези, у които доброто е умряло, а злото живее, каква хвалебна песен мога да изпея, какво хвалебно слово мога да кажа? (втори вариант)
Казват: Христос беше такъв-онакъв – хвалебни песни Му пеят. Гърците имат такива хвалебни слова, които държат като надгробни речи, когато умре някой. Започват те от единия до другия край, че покойният бил такъв-онакъв – само хубавото изваждат за него. Казвам: Вярно е, действително е така, хубаво е да се говори за умрелите хора все хубави работи, но за кои умрели? Аз говоря хвалебни слова само за хора, за които злото е умряло, не съществува. За такива хора аз мога да кажа много хвалебни песни и слова, но за онези, у които доброто е умряло, а злото живее, каква хвалебна песен мога да изпея, какво хвалебно слово мога да кажа? към втори вариант >>
- Сега не е достатъчно само да се произнесете, че една или друга песен не е хубава, но този от вас, който има поетически дарби, нека напише по-хубава.
Тази песен, Малкият извор, не е идейна. Идейни песни на Земята няма. Идейните песни са при ангелите. Макар и да не са идейни песните, те служат поне за вашето повдигане. Сега не е достатъчно само да се произнесете, че една или друга песен не е хубава, но този от вас, който има поетически дарби, нека напише по-хубава. Който напише най-хубава песен, ще я вземем за упражнение. Ако някой напише една песен, но тя не се одобри, нека не се докачва. Ако аз напиша една песен, ще я пея за себе си. Дали другите ще я пеят – това ще бъде за мене безразлично. Ако другите подемат песента, добре; ако не я подемат, тя си остава само за мене. към беседата >>
- Който напише най-хубава песен, ще я вземем за упражнение.
Тази песен, Малкият извор, не е идейна. Идейни песни на Земята няма. Идейните песни са при ангелите. Макар и да не са идейни песните, те служат поне за вашето повдигане. Сега не е достатъчно само да се произнесете, че една или друга песен не е хубава, но този от вас, който има поетически дарби, нека напише по-хубава. Който напише най-хубава песен, ще я вземем за упражнение. Ако някой напише една песен, но тя не се одобри, нека не се докачва. Ако аз напиша една песен, ще я пея за себе си. Дали другите ще я пеят – това ще бъде за мене безразлично. Ако другите подемат песента, добре; ако не я подемат, тя си остава само за мене. Някой път може да научите децата на една малка песен, която да действа върху тях възпитателно. към беседата >>
- Ако някой напише една песен, но тя не се одобри, нека не се докачва.
Идейни песни на Земята няма. Идейните песни са при ангелите. Макар и да не са идейни песните, те служат поне за вашето повдигане. Сега не е достатъчно само да се произнесете, че една или друга песен не е хубава, но този от вас, който има поетически дарби, нека напише по-хубава. Който напише най-хубава песен, ще я вземем за упражнение. Ако някой напише една песен, но тя не се одобри, нека не се докачва. Ако аз напиша една песен, ще я пея за себе си. Дали другите ще я пеят – това ще бъде за мене безразлично. Ако другите подемат песента, добре; ако не я подемат, тя си остава само за мене. Някой път може да научите децата на една малка песен, която да действа върху тях възпитателно. Изпейте Махар Бену Аба! към беседата >>
- Ако аз напиша една песен, ще я пея за себе си.
Идейните песни са при ангелите. Макар и да не са идейни песните, те служат поне за вашето повдигане. Сега не е достатъчно само да се произнесете, че една или друга песен не е хубава, но този от вас, който има поетически дарби, нека напише по-хубава. Който напише най-хубава песен, ще я вземем за упражнение. Ако някой напише една песен, но тя не се одобри, нека не се докачва. Ако аз напиша една песен, ще я пея за себе си. Дали другите ще я пеят – това ще бъде за мене безразлично. Ако другите подемат песента, добре; ако не я подемат, тя си остава само за мене. Някой път може да научите децата на една малка песен, която да действа върху тях възпитателно. Изпейте Махар Бену Аба! към беседата >>
- Ако другите подемат песента, добре; ако не я подемат, тя си остава само за мене.
Сега не е достатъчно само да се произнесете, че една или друга песен не е хубава, но този от вас, който има поетически дарби, нека напише по-хубава. Който напише най-хубава песен, ще я вземем за упражнение. Ако някой напише една песен, но тя не се одобри, нека не се докачва. Ако аз напиша една песен, ще я пея за себе си. Дали другите ще я пеят – това ще бъде за мене безразлично. Ако другите подемат песента, добре; ако не я подемат, тя си остава само за мене. Някой път може да научите децата на една малка песен, която да действа върху тях възпитателно. Изпейте Махар Бену Аба! към беседата >>
- Като изпееш за себе си някоя песен, ще почувстваш едно разположение на духа.
Когато се молиш, за нищо друго не трябва да мислиш. И в музиката е така. Някой, като пее, обръща се на разни страни. Не, това не е пеене. Ако пееш, за себе си ще пееш. Като изпееш за себе си някоя песен, ще почувстваш едно разположение на духа. Всички вие можете да пеете много хубаво, но се влияете от много неща. Някои говорят за светската музика. Ако е за музика, аз разбирам от нея много добре, повече и от музикантите. Съвременните хора нека се занимават с тази музика! Хубаво е това, но има нещо, за което те не са готови още. към беседата >>
133. Равностранният триъгълник, ООК , София, 11.3.1925г.,
- Мислено пей, докато най-после тази мисъл се изрази в песен.
И в пеенето е същият закон. Като пеете, сам трябва да останете доволен. Някой път у вас се заражда желание да дойде Духът, да ви осени и тогава да пеете. Други пък казвате: „Да бих имал гласа на еди-коя си сестра, бих пяла.“ – Не философствай! Щом дойде вдъхновението, пей! Мислено пей, докато най-после тази мисъл се изрази в песен. По този закон, като се научиш да пееш, ще се научиш и да мислиш правилно. Като грешиш в едно нещо, грешиш и в друго. В човека от шестата раса, в идеалния човек, всички движения, мисли, желания, действия ще бъдат отмерени, а не механически. Във всичко у него трябва да има живот и красота. Ако вие свирите, но чуете някой музикант, който свири по-добре от вас, казвате: „Той свири по-хубаво от мен.“ Вие се обезсърчавате, но трябва да знаете, че това са човешки разбирания. към беседата >>
134. Въ който градъ влѣзвате / В който град влизате, НБ , София, 29.3.1925г.,
- Вие може да изразите една музикална пиеса по много начини, но във всички начини има нещо общо – нейната музикалност, една музикална песен, сама по себе си, не може да бъде песен, ако не е музикална. (втори вариант)
Ако ви кажа, че пладне е наближило, не подразбирам, че е дошло пладне, но близо е вече. В това отношение човек трябва да бъде силен. В какво трябва да седи силата на човека? – Силата на човека трябва да седи в неговия вътрешен живот, в неговото вътрешно разбиране на живота, в онова вътрешно схващане, в което да няма абсолютно никакво колебание, абсолютно никакво съмнение. Защото в Божествения свят, или в света на вечната хармония нещата могат да се изразяват по много начини, но всички са еднакво хармонични, еднакво се допълват. Вие може да изразите една музикална пиеса по много начини, но във всички начини има нещо общо – нейната музикалност, една музикална песен, сама по себе си, не може да бъде песен, ако не е музикална. - Защо? - Защото песен и музикална песен е едно и също нещо. Значи, между тоновете трябва да има едно вътрешно съзвучие, едно вътрешно съотношение, едно преливане. Навсякъде във всички неща трябва да има едно преливане. Следователно, всеки, който може да пее така, че да изрази нещо чрез пеенето, ние го наричаме добър певец. към втори вариант >>
- - Защото песен и музикална песен е едно и също нещо. (втори вариант)
В какво трябва да седи силата на човека? – Силата на човека трябва да седи в неговия вътрешен живот, в неговото вътрешно разбиране на живота, в онова вътрешно схващане, в което да няма абсолютно никакво колебание, абсолютно никакво съмнение. Защото в Божествения свят, или в света на вечната хармония нещата могат да се изразяват по много начини, но всички са еднакво хармонични, еднакво се допълват. Вие може да изразите една музикална пиеса по много начини, но във всички начини има нещо общо – нейната музикалност, една музикална песен, сама по себе си, не може да бъде песен, ако не е музикална. - Защо? - Защото песен и музикална песен е едно и също нещо. Значи, между тоновете трябва да има едно вътрешно съзвучие, едно вътрешно съотношение, едно преливане. Навсякъде във всички неща трябва да има едно преливане. Следователно, всеки, който може да пее така, че да изрази нещо чрез пеенето, ние го наричаме добър певец. Същото нещо е и в закона на говоренето. Между всички думи трябва да има известно съотношение. към втори вариант >>
135. Израз, ООК , София, 1.4.1925г.,
- В една песен от две или три строфи вие имате израз на нещо преживяно.
Сега аз ви говоря за вътрешния израз. Например какво представлява музиката сама по себе си? – Тя е израз, съкращение на речта. В една песен от две или три строфи вие имате израз на нещо преживяно. Авторът, за да предаде състоянието на душата, трябва да напише един голям роман, докато с една песен от два-три куплета той веднага предава есенцията или ядката на самата мисъл. Вие ще кажете: „В песента се предава само скелетът на една идея.“ Това не е скелет, защото под скелет ние разбираме нещо мъртво, когато всъщност в тази своя идея авторът е вложил ядката на нещата, основата, която дава израз. Следователно, когато искаме да изразим нашите идеи в стегната форма, употребяваме за това музиката. Затова всеки човек, който иска да бъде кратък в своята реч, той трябва да бъде музикален. Музикалността е едно от качествата на израза. към беседата >>
- Авторът, за да предаде състоянието на душата, трябва да напише един голям роман, докато с една песен от два-три куплета той веднага предава есенцията или ядката на самата мисъл.
Сега аз ви говоря за вътрешния израз. Например какво представлява музиката сама по себе си? – Тя е израз, съкращение на речта. В една песен от две или три строфи вие имате израз на нещо преживяно. Авторът, за да предаде състоянието на душата, трябва да напише един голям роман, докато с една песен от два-три куплета той веднага предава есенцията или ядката на самата мисъл. Вие ще кажете: „В песента се предава само скелетът на една идея.“ Това не е скелет, защото под скелет ние разбираме нещо мъртво, когато всъщност в тази своя идея авторът е вложил ядката на нещата, основата, която дава израз. Следователно, когато искаме да изразим нашите идеи в стегната форма, употребяваме за това музиката. Затова всеки човек, който иска да бъде кратък в своята реч, той трябва да бъде музикален. Музикалността е едно от качествата на израза. За да може музиката да изразява, трябва въображение. към беседата >>
- Вие ще кажете: „В песента се предава само скелетът на една идея.“ Това не е скелет, защото под скелет ние разбираме нещо мъртво, когато всъщност в тази своя идея авторът е вложил ядката на нещата, основата, която дава израз.
Сега аз ви говоря за вътрешния израз. Например какво представлява музиката сама по себе си? – Тя е израз, съкращение на речта. В една песен от две или три строфи вие имате израз на нещо преживяно. Авторът, за да предаде състоянието на душата, трябва да напише един голям роман, докато с една песен от два-три куплета той веднага предава есенцията или ядката на самата мисъл. Вие ще кажете: „В песента се предава само скелетът на една идея.“ Това не е скелет, защото под скелет ние разбираме нещо мъртво, когато всъщност в тази своя идея авторът е вложил ядката на нещата, основата, която дава израз. Следователно, когато искаме да изразим нашите идеи в стегната форма, употребяваме за това музиката. Затова всеки човек, който иска да бъде кратък в своята реч, той трябва да бъде музикален. Музикалността е едно от качествата на израза. За да може музиката да изразява, трябва въображение. В музиката трябва да има изражение, трябва да има идея във време и пространство. към беседата >>
136. Възкресение, ИБ , София, 21.4.1925г.,
- Ставам сутрин, отивам на работа с песен.
Какво означават думите: “вечер-сутрин”? Ставам сутрин, отивам на работа с песен. Но като се върна вечер, може да имам на ръцете си пришки, ще болят краката, а може би да имам и голям товар на гърба си. Като станеш сутрин и отидеш на работа, кажи: “Господи, бъди с мен днес! ” През целия ден съзнанието трябва да бъде будно, свързано с добрите хора, с ангелите. По целия свят има хора, които вършат тайно това, което ви говоря. Трябва да се радваме като вършим това нещо. към беседата >>
140. Дава животъ – Скърбьта и радостьта / Дава живот – Скръбта и радостта, НБ , София, 25.7.1925г.,
- Ако един поет напише един хубав сонет, или една хубава любовна песен или възпява душата, или месечината, може ли да се прочуе?
Някои хора в живота си се виждат по-големи, а други по-малки. Защо? Аз тълкувам това по следния начин. Когато някой човек се вижда много голям, и гласът му се чува добре, това показва, че той е пред първото огледало още, значи отражението му е голямо; щом някой човек се вижда много малък, и гласът му се чува слабо, той е пред четвъртото или петото огледало и отражението му е малко. Ние тогава казваме на най-отдалечения: Викай по-високо, да ти се чуе гласа! Добре, ако ти си едно отражение от четвъртото или петото огледало и говориш, можеш ли да кажеш нещо много хубаво? Ако един поет напише един хубав сонет, или една хубава любовна песен или възпява душата, или месечината, може ли да се прочуе? – Може. Мнозина хора започват да декламират, да цитират неговите стихове. Питам: Всички тия хора поети ли са? Не, те не са поети, но един и същ поет говори, в една и съща форма, но са хиляди гласове. Де кого срещнеш, все месечината възпяват. към беседата >>
142. Козативни сили, ООК , София, 18.11.1925г.,
- Започнеш ли да питаш другите, дали са доволни от твоето пение, ти си изгубил вече 50 на сто от твоята песен.
Най-първо човек трябва да пее за себе си. По-добър слушател от него няма. Харесва ли той сам пението си, и другите хора ще го харесат. Пей, докато си доволен! Не си ли доволен ти сам, прекъсни да пееш, почакай, докато отново придобиеш разположение. Започнеш ли да питаш другите, дали са доволни от твоето пение, ти си изгубил вече 50 на сто от твоята песен. Мнозина ще кажат, че в пението са необходими техника, такт и ред други правила. В хубавото пение трябва да има мекота и хармония между думите и тоновете. Когато се поставят думи на някоя песен, трябва да се знае как да се наредят, коя да бъде първа, коя втора и т.н. Думите в някои песни са така наредени, че разрушават. Щом има мекота и хармония в пението, техниката и тактът се налагат сами по себе си. към беседата >>
- Когато се поставят думи на някоя песен, трябва да се знае как да се наредят, коя да бъде първа, коя втора и т.н.
Пей, докато си доволен! Не си ли доволен ти сам, прекъсни да пееш, почакай, докато отново придобиеш разположение. Започнеш ли да питаш другите, дали са доволни от твоето пение, ти си изгубил вече 50 на сто от твоята песен. Мнозина ще кажат, че в пението са необходими техника, такт и ред други правила. В хубавото пение трябва да има мекота и хармония между думите и тоновете. Когато се поставят думи на някоя песен, трябва да се знае как да се наредят, коя да бъде първа, коя втора и т.н. Думите в някои песни са така наредени, че разрушават. Щом има мекота и хармония в пението, техниката и тактът се налагат сами по себе си. Освен това трябва да се знае кои слогове и кои букви са силни или слаби, та да се поставят на места, съответни на тоновете. Сега, ако разгледате азбуката на всички езици, първата буква е а. Тя е най-силната буква, начало на всички неща. към беседата >>
- Често слушате да се пее песента „Цвете мило, цвете красно".
Често слушате да се пее песента „Цвете мило, цвете красно". Питам: Какво се крие в тази песен? Когато някоя стара баба пее тази песен, какво означава това? Или какво означава, когато я пее някоя млада мома, или някой професор, или някой войник? Идеите, които внасят бабата и младата мома в тази песен, коренно се различават; идеите, които внасят професорът и войникът в същата песен, пак се различават. Следователно тази песен, излязла от устата на различни хора, произвежда различни ефекти. към беседата >>
- Питам: Какво се крие в тази песен?
Често слушате да се пее песента „Цвете мило, цвете красно". Питам: Какво се крие в тази песен? Когато някоя стара баба пее тази песен, какво означава това? Или какво означава, когато я пее някоя млада мома, или някой професор, или някой войник? Идеите, които внасят бабата и младата мома в тази песен, коренно се различават; идеите, които внасят професорът и войникът в същата песен, пак се различават. Следователно тази песен, излязла от устата на различни хора, произвежда различни ефекти. Когато войникът пее тази песен, той подразбира своята сабя, която навсякъде път му отваря. към беседата >>
- Когато някоя стара баба пее тази песен, какво означава това?
Често слушате да се пее песента „Цвете мило, цвете красно". Питам: Какво се крие в тази песен? Когато някоя стара баба пее тази песен, какво означава това? Или какво означава, когато я пее някоя млада мома, или някой професор, или някой войник? Идеите, които внасят бабата и младата мома в тази песен, коренно се различават; идеите, които внасят професорът и войникът в същата песен, пак се различават. Следователно тази песен, излязла от устата на различни хора, произвежда различни ефекти. Когато войникът пее тази песен, той подразбира своята сабя, която навсякъде път му отваря. Когато професорът пее „Цвете мило, цвете красно", той има предвид някаква задача, върху която прави своите изследвания, както химикът нагрява известни смеси в ретортата, прави опити, дано открие нещо, че да спечели пари за една къщичка, да подобри живота си. към беседата >>
- Идеите, които внасят бабата и младата мома в тази песен, коренно се различават; идеите, които внасят професорът и войникът в същата песен, пак се различават.
Често слушате да се пее песента „Цвете мило, цвете красно". Питам: Какво се крие в тази песен? Когато някоя стара баба пее тази песен, какво означава това? Или какво означава, когато я пее някоя млада мома, или някой професор, или някой войник? Идеите, които внасят бабата и младата мома в тази песен, коренно се различават; идеите, които внасят професорът и войникът в същата песен, пак се различават. Следователно тази песен, излязла от устата на различни хора, произвежда различни ефекти. Когато войникът пее тази песен, той подразбира своята сабя, която навсякъде път му отваря. Когато професорът пее „Цвете мило, цвете красно", той има предвид някаква задача, върху която прави своите изследвания, както химикът нагрява известни смеси в ретортата, прави опити, дано открие нещо, че да спечели пари за една къщичка, да подобри живота си. Когато свещеникът пее тази песен, и той влага в нея някаква идея. Тъй щото, когато човек пее, той всякога трябва да влага в песента известна идея. към беседата >>
- Следователно тази песен, излязла от устата на различни хора, произвежда различни ефекти.
Често слушате да се пее песента „Цвете мило, цвете красно". Питам: Какво се крие в тази песен? Когато някоя стара баба пее тази песен, какво означава това? Или какво означава, когато я пее някоя млада мома, или някой професор, или някой войник? Идеите, които внасят бабата и младата мома в тази песен, коренно се различават; идеите, които внасят професорът и войникът в същата песен, пак се различават. Следователно тази песен, излязла от устата на различни хора, произвежда различни ефекти. Когато войникът пее тази песен, той подразбира своята сабя, която навсякъде път му отваря. Когато професорът пее „Цвете мило, цвете красно", той има предвид някаква задача, върху която прави своите изследвания, както химикът нагрява известни смеси в ретортата, прави опити, дано открие нещо, че да спечели пари за една къщичка, да подобри живота си. Когато свещеникът пее тази песен, и той влага в нея някаква идея. Тъй щото, когато човек пее, той всякога трябва да влага в песента известна идея. При това идеята в неговия ум трябва да бъде точно определена. към беседата >>
- Когато войникът пее тази песен, той подразбира своята сабя, която навсякъде път му отваря.
Питам: Какво се крие в тази песен? Когато някоя стара баба пее тази песен, какво означава това? Или какво означава, когато я пее някоя млада мома, или някой професор, или някой войник? Идеите, които внасят бабата и младата мома в тази песен, коренно се различават; идеите, които внасят професорът и войникът в същата песен, пак се различават. Следователно тази песен, излязла от устата на различни хора, произвежда различни ефекти. Когато войникът пее тази песен, той подразбира своята сабя, която навсякъде път му отваря. Когато професорът пее „Цвете мило, цвете красно", той има предвид някаква задача, върху която прави своите изследвания, както химикът нагрява известни смеси в ретортата, прави опити, дано открие нещо, че да спечели пари за една къщичка, да подобри живота си. Когато свещеникът пее тази песен, и той влага в нея някаква идея. Тъй щото, когато човек пее, той всякога трябва да влага в песента известна идея. При това идеята в неговия ум трябва да бъде точно определена. Колкото идеята е по-определена, толкова тя е по-важна. към беседата >>
- Когато свещеникът пее тази песен, и той влага в нея някаква идея.
Или какво означава, когато я пее някоя млада мома, или някой професор, или някой войник? Идеите, които внасят бабата и младата мома в тази песен, коренно се различават; идеите, които внасят професорът и войникът в същата песен, пак се различават. Следователно тази песен, излязла от устата на различни хора, произвежда различни ефекти. Когато войникът пее тази песен, той подразбира своята сабя, която навсякъде път му отваря. Когато професорът пее „Цвете мило, цвете красно", той има предвид някаква задача, върху която прави своите изследвания, както химикът нагрява известни смеси в ретортата, прави опити, дано открие нещо, че да спечели пари за една къщичка, да подобри живота си. Когато свещеникът пее тази песен, и той влага в нея някаква идея. Тъй щото, когато човек пее, той всякога трябва да влага в песента известна идея. При това идеята в неговия ум трябва да бъде точно определена. Колкото идеята е по-определена, толкова тя е по-важна. към беседата >>
- Тъй щото, когато човек пее, той всякога трябва да влага в песента известна идея.
Идеите, които внасят бабата и младата мома в тази песен, коренно се различават; идеите, които внасят професорът и войникът в същата песен, пак се различават. Следователно тази песен, излязла от устата на различни хора, произвежда различни ефекти. Когато войникът пее тази песен, той подразбира своята сабя, която навсякъде път му отваря. Когато професорът пее „Цвете мило, цвете красно", той има предвид някаква задача, върху която прави своите изследвания, както химикът нагрява известни смеси в ретортата, прави опити, дано открие нещо, че да спечели пари за една къщичка, да подобри живота си. Когато свещеникът пее тази песен, и той влага в нея някаква идея. Тъй щото, когато човек пее, той всякога трябва да влага в песента известна идея. При това идеята в неговия ум трябва да бъде точно определена. Колкото идеята е по-определена, толкова тя е по-важна. към беседата >>
144. Прави и криви линии, ООК , София, 25.11.1925г.,
- Той беше затворил очите си, забравил се беше в песента си, в желанието си да бъде чут и от другите славеи.
Изобщо музиката се отнася към формативните сили в природата. Тя е във връзка с интелектуалните способности на човека. Взимат ли участие при пението и нисшите чувства, например щестлавието, певецът вече има желание и другите хора да го чуят как пее; той иска да има тяхното добро мнение, тяхното внимание, а с всичко това той губи в пението. Това чувство се среща и в животните. Веднъж аз наблюдавах един славей, като пееше. Той беше затворил очите си, забравил се беше в песента си, в желанието си да бъде чут и от другите славеи. Като се приближих към него, той се стресна, отвори очите си, засрами се и престана да пее. Той се засрами, защото аз разбрах неговото щестлавие в пението. Той не пееше само за себе си. Може да се яви спор сега дали наистина той се е засрамил. За мене това е безспорно така. към беседата >>
145. Трите състояния S, R и T, МОК , София, 29.11.1925г.,
- Там има изобилие от знания, от музика, от песен и от Любов.
Казвам: всички трябва да работите върху новото в математиката, във философията, в живота и в науката, за да се внесе разширение и полет в съзнанието ви, активност и предпазливост в чувствата ви, за да се пазите от лошите навици на вашето минало. Само по този начин вие ще бъдете бодри и весели и с будно вътрешно съзнание. В Разумната Природа всичко говори за великата Радост на душата. Като се приближавате до Божествения свят, ще забележите, че там навсякъде вее интелигентност и разумност. Там има изобилие от знания, от музика, от песен и от Любов. Започнете ли да слизате към физическия свят, от там вее вече студенина, ограничение – всеки се свива в черупката си. Най-големият студ е във физическия свят. Толкова голям е вече студът, че ледът започва да се троши. Колкото повече се увеличава студът, толкова по-трошливи стават телата. В това отношение и големият студ може да развали хубавите чувства у човека. към беседата >>
146. Аумен, ООК , София, 2.12.1925г.,
- Това упражнение е от една стара свещена песен, която аз превеждам от миньорна на мажорна гама.
Вие ще слушате, да го запомните и после ще го повторите. Ако не можете изведнъж да го възпроизведете, не се смущавайте от това. И в живота нещата не стават изведнъж. Сам по себе си животът е хармоничен, но когато се проявява, забелязват се малки дисхармонии, докато всичко се уравновеси. Това упражнение ще наречем „аумен", но ще го пазите в себе си свещено; ще го пеете само дома си или в себе си вътре, а не пред хората. Това упражнение е от една стара свещена песен, която аз превеждам от миньорна на мажорна гама. Ако я предам тъй, както е, в миньорна гама, вие не ще може да издържите на нейните вибрации; те ще изменят пулса на сърцето ви. Когато човек пее свещени песни, той трябва да отвори душата си като цвят пред невидимия свят, да заеме положението и състоянието на чисто, безгрижно дете, без страх от окръжаващите. Дойде ли човек в такова настроение, той ще се слее със същества от разумния свят и само така ще разбере какво нещо е музика, какво нещо е пение и какво - наука. Хората на земята няма с какво да се похвалят. И най-великите музиканти, и най-учените хора на земята не могат да се похвалят нито с музиката си, нито с науката си. към беседата >>
- Ангелите горе пеят тази свещена песен, която се отразява и във вашите души.
Това е външната страна на въпроса, но ако е необходимо някой да отиде в такава буря до Черния връх, за да познае Божията Любов, той ще отиде, и ще се върне, и нещо ново ще придобие в душата си. Но кога? - Само ако съзнава значението на тази екскурзия и благодари за нея. Не е ли благодарен, вземе ли да съжалява, че напразно е ходил и се е измъчил, тази екскурзия не е постигнала целта си. Излезе ли от дома си благодарен, той и благодарен ще се върне и ще каже: „Господи, благодаря за чистия въздух, който изпълни дробовете ми; благодаря за светлината, която проникна в очите ми; благодаря за знанието, което придобих от тази екскурзия." Благодарите ли по този начин на Бога за всичко, което ви е дал, вие ще чуете вътре във вас някой да пее тихо, нежно: Аумен!... Ангелите горе пеят тази свещена песен, която се отразява и във вашите души. Сега на всички желая да бъдете бодри, с широки сърца и умове. Тесногръдие, малодушие, дребнавости - всичко това оставете настрана! Отсега нататък трябва да живеете само за новото, за чистото и да го внесете в душите си. В какво седи новото? - В широките сърца и умове. към беседата >>
147. Откъде ида, НБ , София, 13.12.1925г.,
- Ще ви приведа тогава онзи пример - за цар Соломона, по отношение на неговото съчинение: „Песен на песните“.
Че Христос знаеше това, с туй именно, Той разреши една велика задача, и когато Го туриха на кръста, Той каза: „Прости им, Господи, защото те още не са разбрали великата Истина, както аз я разбирам, нека имат още една малка благодат, за още 2000 години. Трябва да се знае, обаче, че прощава се само на онзи, който прощава, а на онзи, който не прощава - не се прощава. На онзи, който е показал милост, прощава се, но на онзи, който не е показал милост, не се прощава. Всеки народ, всяко общество, всеки индивид, каквато и погрешка да направи, щом иска да служи на Бога, ще му се прости. Всяка една душа, каквато и да е тя, трябва да се приближи при Бога. Ще ви приведа тогава онзи пример - за цар Соломона, по отношение на неговото съчинение: „Песен на песните“. Соломон е писал Притчите, писал е Еклисиаст, но „Песен на песните“ представлява един малък любовен роман. Различните тълкуватели се произнасят различно върху „Песен на песните“, но аз вземам мистическата страна на въпроса, туй, което повдигна Соломона в света - сунамка. Той, царският син, се влюби в тази мома, млада овчарка, която пасеше стадото си и го накара цял ден да обикаля около нея. Соломон ходил в Египет, да се учи, но не могъл да научи уроците си, не могъл да научи, според светото разбиране, онази велика книга на живота, и предлага сърцето си на тази млада овчарка. Той имаше слабост към жените, беше човек на влюбването и разлюбването. към беседата >>
- Соломон е писал Притчите, писал е Еклисиаст, но „Песен на песните“ представлява един малък любовен роман.
Трябва да се знае, обаче, че прощава се само на онзи, който прощава, а на онзи, който не прощава - не се прощава. На онзи, който е показал милост, прощава се, но на онзи, който не е показал милост, не се прощава. Всеки народ, всяко общество, всеки индивид, каквато и погрешка да направи, щом иска да служи на Бога, ще му се прости. Всяка една душа, каквато и да е тя, трябва да се приближи при Бога. Ще ви приведа тогава онзи пример - за цар Соломона, по отношение на неговото съчинение: „Песен на песните“. Соломон е писал Притчите, писал е Еклисиаст, но „Песен на песните“ представлява един малък любовен роман. Различните тълкуватели се произнасят различно върху „Песен на песните“, но аз вземам мистическата страна на въпроса, туй, което повдигна Соломона в света - сунамка. Той, царският син, се влюби в тази мома, млада овчарка, която пасеше стадото си и го накара цял ден да обикаля около нея. Соломон ходил в Египет, да се учи, но не могъл да научи уроците си, не могъл да научи, според светото разбиране, онази велика книга на живота, и предлага сърцето си на тази млада овчарка. Той имаше слабост към жените, беше човек на влюбването и разлюбването. Сегашните хора казват: красивото в живота не седи в жененето, но ние искаме да се влюбим, за да почувстваме, какво нещо е Любовта. към беседата >>
- Различните тълкуватели се произнасят различно върху „Песен на песните“, но аз вземам мистическата страна на въпроса, туй, което повдигна Соломона в света - сунамка.
На онзи, който е показал милост, прощава се, но на онзи, който не е показал милост, не се прощава. Всеки народ, всяко общество, всеки индивид, каквато и погрешка да направи, щом иска да служи на Бога, ще му се прости. Всяка една душа, каквато и да е тя, трябва да се приближи при Бога. Ще ви приведа тогава онзи пример - за цар Соломона, по отношение на неговото съчинение: „Песен на песните“. Соломон е писал Притчите, писал е Еклисиаст, но „Песен на песните“ представлява един малък любовен роман. Различните тълкуватели се произнасят различно върху „Песен на песните“, но аз вземам мистическата страна на въпроса, туй, което повдигна Соломона в света - сунамка. Той, царският син, се влюби в тази мома, млада овчарка, която пасеше стадото си и го накара цял ден да обикаля около нея. Соломон ходил в Египет, да се учи, но не могъл да научи уроците си, не могъл да научи, според светото разбиране, онази велика книга на живота, и предлага сърцето си на тази млада овчарка. Той имаше слабост към жените, беше човек на влюбването и разлюбването. Сегашните хора казват: красивото в живота не седи в жененето, но ние искаме да се влюбим, за да почувстваме, какво нещо е Любовта. Тяхната любов аз уподобявам на състоянието на тия, който пият шест-годишно винце, седнат на масата Х,У,Z, заръчат си, всеки от тях, по 1/2 килце винце, пийнат, развеселят се и започнат: „Ой, вино, вино, руйно вино! към беседата >>
- Ако е някой българин, провикне се някоя българска песен: „Заплакала ми е гората, гората, още и планината.“ И наистина, плаче гората, това е много вярно.
Соломон ходил в Египет, да се учи, но не могъл да научи уроците си, не могъл да научи, според светото разбиране, онази велика книга на живота, и предлага сърцето си на тази млада овчарка. Той имаше слабост към жените, беше човек на влюбването и разлюбването. Сегашните хора казват: красивото в живота не седи в жененето, но ние искаме да се влюбим, за да почувстваме, какво нещо е Любовта. Тяхната любов аз уподобявам на състоянието на тия, който пият шест-годишно винце, седнат на масата Х,У,Z, заръчат си, всеки от тях, по 1/2 килце винце, пийнат, развеселят се и започнат: „Ой, вино, вино, руйно вино! “ - замислят се дълбоко; пият една чаша, че втора, че трета и започват отново да пеят. Ако е някой българин, провикне се някоя българска песен: „Заплакала ми е гората, гората, още и планината.“ И наистина, плаче гората, това е много вярно. Плаче гората, че е изсечена, че е изгорена. Плаче гората, но от кого? - От човека. Такива са сегашните любовни чувства на хората - чувства на винцето. Няма нищо установено. към беседата >>
- Заради нея той написал книгата „Песен на песните“, която считат, че представлява отношение на църквата към Христа.
И тъй, аз искам да ви оставя с онази мисъл, с онова чувство, което имал Соломон към сунамката, около която обикалял по цели дни. Тя му дала една светла идея. Тя не се поддала на неговите слабости, не се оженила заради него. Заради нея той написал книгата „Песен на песните“, която считат, че представлява отношение на църквата към Христа. Тази сунамка, която живя преди 2000 години, имаше един висок идеал, една възвишена идея в себе си. И тя не се реши да се ожени, даже и за най-разумния цар, какъвто беше цар Соломон и затова му казва: „Ти имаш едно предназначение в света и, ако се ожениш за мене, ще го изгубиш“. Тъй както аз паса тия овци, така и ти трябва да се научиш да пасеш тия хора.“ И действително, Соломон най-първо поддържаше това учение, после надойдоха леки жени от Египет, от Асирия и Соломон започва да се храни с шоколадени каши, но и сам той на каша стана. И раздели се тогава царството му. Преданието казва, че след това, той втори път срещнал тази сунамка, която му казва: „Ти направи една погрешка, не вървя по правия път“. към беседата >>
- – Добре, изпей ми тогава тази песен!
Той не може да бъде друго освен благост. Сега вие ще кажете: кажете ни нещо ново! Ето, аз ще ви кажа нещо ново: да знаеш и да прилагаш, това са две различни състояния. Да кажем, че вие чувате някой път една обикновена песен и казвате: тази песен съм я слушал толкова пъти! Зная я аз. – Добре, изпей ми тогава тази песен! Щом я знаеш, аз искам да ми я изпееш, да видя докъде се простира твоето знание. Щом не можеш да я изпееш, щом не можеш да я възпроизведеш, ти имаш едно обикновено знание. Няма нищо по-опасно в света от онези хора, които казват че знаят всичко. Такъв човек знае за Любовта, за Мъдростта, за Истината, за кротостта, за милосърдието, а всъщност нищо не може да приложи от това свое знание. Ами колко видни господарки днес ще ги видите, вкусят от яденето, което готвачката и готви, но не могат да се произнесат, трябва ли или не трябва нещо да се прибави, за да стане по-хубаво - не разбират, не знаят да готвят. към беседата >>
- Не дойдат ли тези същества да ни помогнат, можем да пеем, колкото искаме, но то ще бъде песен без душа, без вдъхновение.
Когато някой знаменит цигулар свири, той разбира каква е публиката и според това свири. Ако публиката е по-музикална, той свири по-добре; ако не е музикална, той свири по-лошо. И невидимият свят постъпва с нас по същия начин. Ако ние ги разбираме, те ни изпращат добри певци, които ни помагат. Не ги ли разбираме, те казват: „Изпейте на тази публика нещо обикновено, а добрият концерт отложете за друг път“. Не дойдат ли тези същества да ни помогнат, можем да пеем, колкото искаме, но то ще бъде песен без душа, без вдъхновение. Човек трябва да пее, да учи, да работи с вътрешен стремеж, ако иска да има помощта на възвишените същества от невидимия свят. Ние наричаме този стремеж „свещен Божествен жар“. Пеете ли така, учите ли така, вие ще бъдете доволни от себе си. Когато пеете, вслушвайте се в онзи, който пее вътре във вас. Той ще ви научи, той ще ви коригира. към беседата >>
152. Позвах сина си, НБ , София, 14.2.1926г.,
- Магарето казва за хората: и вода им носих, и им пях, но песента ми не разбраха и мене не разбраха, все магаре си останах.
Наистина, когато магарето иска да прояви нещо от себе си, то пее. Аз казвам: ревът, това е най-благородното, отличното нещо на магаретата. То не реве, а пее. Има една тъга в това магаре. Ако аз бих бил един поет, бих написал няколко куплета за магарето. Магарето казва за хората: и вода им носих, и им пях, но песента ми не разбраха и мене не разбраха, все магаре си останах. Нито мене разбраха, нито песента ми одобриха. Не е ли същото, което и Христос казва в една от притчите: пях ви, не пяхте, плаках ви, не плакахте. към беседата >>
- Нито мене разбраха, нито песента ми одобриха.
Аз казвам: ревът, това е най-благородното, отличното нещо на магаретата. То не реве, а пее. Има една тъга в това магаре. Ако аз бих бил един поет, бих написал няколко куплета за магарето. Магарето казва за хората: и вода им носих, и им пях, но песента ми не разбраха и мене не разбраха, все магаре си останах. Нито мене разбраха, нито песента ми одобриха. Не е ли същото, което и Христос казва в една от притчите: пях ви, не пяхте, плаках ви, не плакахте. към беседата >>
153. Приех от Отца Си, НБ , София, 28.2.1926г.,
- Това значи, да умеете да съчетавате тоновете правилно, за да излиза една хармонична песен.
Вие трябва да знаете, какви са съотношенията между една ваша мисъл и друга ваша мисъл. Например, един музикант знае, кои тонове са хармоничи и кои не са хармонични в дадена гама и затова, когато съчинява една пиеса, знае как да съчетава тоновете. По какъв начин ще съчетае той своите идеи? Да кажем, че вие сте музикант или свещеник, или военен, или търговец, или пък заемате каква да е друга служба. Всички тия служби са все почтени, но вие трябва да знаете, как да ги изпълнявате. Това значи, да умеете да съчетавате тоновете правилно, за да излиза една хармонична песен. От наше гледище, всички служби са почтени, но и най-високата служба, ако не се извърши както трябва, е непочтена. В това отношение, всички служби са на мястото си. Но кога? - Когато човек изпълнява длъжността с дълбоко, вътрешно съзнание на душата си. Вие казвате, че някои хора са несправедливи, но аз казвам, че тези хора не са несправедливи, но мислите и желанията им не са организирани. към беседата >>
154. Избавената душа, НБ , София, 2.5.1926г.,
- Казвам: изпей ми една песен, да ти кажа какъв си!
Лягате ли, ставате ли, идеята за пеенето трябва да се втълпява в ума ви. Вие трябва да се приготовлявате за певци, не като онези европейски певци, които пеят само за пред сцената. Вие трябва да се приготовлявате за един концерт пред ангелите. Те да ви харесат. Някои казват: аз съм добър човек! Казвам: изпей ми една песен, да ти кажа какъв си! По пеенето ти ще позная дали си добър човек или не? Той казва: гласът ми е малко развален. Казвам: да, разбирам. Вижте онези, груби хора, убийците, престъпниците, песента изчезна в тях. Ръцете им се скъсяват, изобщо в тях става едно израждане. към беседата >>
- Вижте онези, груби хора, убийците, престъпниците, песента изчезна в тях.
Някои казват: аз съм добър човек! Казвам: изпей ми една песен, да ти кажа какъв си! По пеенето ти ще позная дали си добър човек или не? Той казва: гласът ми е малко развален. Казвам: да, разбирам. Вижте онези, груби хора, убийците, престъпниците, песента изчезна в тях. Ръцете им се скъсяват, изобщо в тях става едно израждане. В човек, който е убил десетина души, всякаква песен изчезва. Когато змията направи най-голямото престъпление, ръцете й изчезнаха и краката й се изгубиха. Тя скри краката си и така, без ръце и без крака можа да влезе в рая. Ужасно нещо е, когато човек започне да лъже! към беседата >>
- В човек, който е убил десетина души, всякаква песен изчезва.
По пеенето ти ще позная дали си добър човек или не? Той казва: гласът ми е малко развален. Казвам: да, разбирам. Вижте онези, груби хора, убийците, престъпниците, песента изчезна в тях. Ръцете им се скъсяват, изобщо в тях става едно израждане. В човек, който е убил десетина души, всякаква песен изчезва. Когато змията направи най-голямото престъпление, ръцете й изчезнаха и краката й се изгубиха. Тя скри краката си и така, без ръце и без крака можа да влезе в рая. Ужасно нещо е, когато човек започне да лъже! Всички негови чувства, всички негови способности започват да се атрофират. Лицето му обрасва с косми. към беседата >>
156. Стана плът, НБ , София, 13.6.1926г.,
- Питам: кое е по-хубаво, да спечелиш милиони или да чуеш песента на един велик виртуоз?
И Писанието казва: ето, аз хлопам! Ако дойде в дома ви един велик виртуоз, това няма ли да бъде велико благословение за вас? Вие ще чуете такава музика, каквато по никой друг начин не можете да чуете. Ако дойде в дома ви един велик художник, или един велик поет, който знае истината, или един велик философ, или един велик адепт, или един велик Учител, това са епохални неща за вас, това са красивите неща в живота ви. Ако в дома ви дойде един велик виртуоз да ви свири или ако в дома ви дойде един велик художник да ви покаже своята знаменита картина, това не е ли едно голямо благоволение за вас, което струва повече, отколкото ако бихте спечелили даже и 100 милиона лева? Питам: кое е по-хубаво, да спечелиш милиони или да чуеш песента на един велик виртуоз? И наистина, когато се обрънем към Бога и възприемем неговата любов, ние ще придобием ней-голямото благословение и за себе си и за другите. Или когато чуем гласа на един ангел, в ума на когото са складирани знанията на всичките векове, а на гърба му са турени всичките богатства на света, това не е ли друго голямо благословение за нас? Този ангел ще каже на Госода: Господи, там долу на Земята има една душа, която те обича от хиляди векове, искам да сляза малко при нея. Господ ще му разреши да слезе. И когато този ангел те посети, ти ще се зарадваш, ще се възродиш. към беседата >>
157. Вътрешни и външни връзки, МС , София, 7.7.1926г.,
- Аз говоря или пея и моята реч или песен се отпечатва като на фонограф.
Не, не е дошло още знанието у тебе. Сега няма да се спирам да обяснявам тия неща подробно, но казвам: има една вътрешна връзка, има един вътрешен процес, има едно вътрешно знание у човека и то се дава само на разумните, само на онези високо повдигнати души. Аз наблюдавам, колкото съм говорил до сега, от никого нищо ново не съм чул. Постоянно слушам да се преповтаря това, което съм говорил. Няма по-голямо нещастие от това, човек да слуша своите думи. Аз говоря или пея и моята реч или песен се отпечатва като на фонограф. Изпял съм значи, една песен, като някой велик певец. Отида след това при някой приятел, и той ми казва: имам една нова песен. Коя е тя? Той нагласи грамофона - чувам, моята песен се пее. Отида на друго място, казват ми: чакай да ти изсвирим една нова песен! към беседата >>
- Изпял съм значи, една песен, като някой велик певец.
Сега няма да се спирам да обяснявам тия неща подробно, но казвам: има една вътрешна връзка, има един вътрешен процес, има едно вътрешно знание у човека и то се дава само на разумните, само на онези високо повдигнати души. Аз наблюдавам, колкото съм говорил до сега, от никого нищо ново не съм чул. Постоянно слушам да се преповтаря това, което съм говорил. Няма по-голямо нещастие от това, човек да слуша своите думи. Аз говоря или пея и моята реч или песен се отпечатва като на фонограф. Изпял съм значи, една песен, като някой велик певец. Отида след това при някой приятел, и той ми казва: имам една нова песен. Коя е тя? Той нагласи грамофона - чувам, моята песен се пее. Отида на друго място, казват ми: чакай да ти изсвирим една нова песен! - Пак моята песен. към беседата >>
158. Светлият път на Знанието, СБ , София, 22.8.1926г.,
- Например, пеете една песен.
После, има и друго едно изкуство, което трябва да придобиете. Например, пеете една песен. Трябва да знаете как да я пеете, за да произведете нужния ефект. Сега, като ви слушах, вие изпяхте една от песните много хубаво, хареса ми, но като изпяхте втората песен, като че паднахте от друг някой свят. Представете си сега, ако всички, които сте тук, можете да дигнете гласа си, сопраните да вземат три октави и половина нагоре и басите да вземат три октави и половина по-ниско, да разширите гласовете си всичко седем октави, питам ви: знаете ли какво ще бъде изпълнението на една песен? С такъв хор вие бихте произвели цял фурор. Ако влезете с такъв хор в София, минете из главните улици и запеете, всички ще излязат да ви слушат, няма да остане нито един човек в дюкяна си. към беседата >>
- Сега, като ви слушах, вие изпяхте една от песните много хубаво, хареса ми, но като изпяхте втората песен, като че паднахте от друг някой свят.
После, има и друго едно изкуство, което трябва да придобиете. Например, пеете една песен. Трябва да знаете как да я пеете, за да произведете нужния ефект. Сега, като ви слушах, вие изпяхте една от песните много хубаво, хареса ми, но като изпяхте втората песен, като че паднахте от друг някой свят. Представете си сега, ако всички, които сте тук, можете да дигнете гласа си, сопраните да вземат три октави и половина нагоре и басите да вземат три октави и половина по-ниско, да разширите гласовете си всичко седем октави, питам ви: знаете ли какво ще бъде изпълнението на една песен? С такъв хор вие бихте произвели цял фурор. Ако влезете с такъв хор в София, минете из главните улици и запеете, всички ще излязат да ви слушат, няма да остане нито един човек в дюкяна си. Най-красивото, обаче, за вас е да добиете живота. Кой живот? към беседата >>
- Представете си сега, ако всички, които сте тук, можете да дигнете гласа си, сопраните да вземат три октави и половина нагоре и басите да вземат три октави и половина по-ниско, да разширите гласовете си всичко седем октави, питам ви: знаете ли какво ще бъде изпълнението на една песен?
После, има и друго едно изкуство, което трябва да придобиете. Например, пеете една песен. Трябва да знаете как да я пеете, за да произведете нужния ефект. Сега, като ви слушах, вие изпяхте една от песните много хубаво, хареса ми, но като изпяхте втората песен, като че паднахте от друг някой свят. Представете си сега, ако всички, които сте тук, можете да дигнете гласа си, сопраните да вземат три октави и половина нагоре и басите да вземат три октави и половина по-ниско, да разширите гласовете си всичко седем октави, питам ви: знаете ли какво ще бъде изпълнението на една песен? С такъв хор вие бихте произвели цял фурор. Ако влезете с такъв хор в София, минете из главните улици и запеете, всички ще излязат да ви слушат, няма да остане нито един човек в дюкяна си. Най-красивото, обаче, за вас е да добиете живота. Кой живот? – Великият живот, който е пълен с вътрешен мир, с вътрешна радост. към беседата >>
160. Добро и съвършенство, СБ , София, 29.8.1926г.,
- Нали пеете песента „Тъги, скърби вдигай, слагай“.
Затова през тази година използвайте всеки даден случай, колкото малък и да е, за вашето издигане. Използвайте всички случаи, които ви се дават. Всеки трябва да бъде на мястото си. Всяка мисъл, всяко чувство трябва да е на мястото си. Прави добро на място, почивай на място, мълчи на място – всяко нещо да е на мястото си. Нали пеете песента „Тъги, скърби вдигай, слагай“. Можете ли да ги вдигате? – Не можете. Лесно се пее, мъчно се вдигат. Често аз проверявам тежестта на вашите скърби. Когато някой скърби, аз взимам скръбта му и намирам, че е доста тежка. към беседата >>
161. Мойсей и Христос, НБ , София, 7.11.1926г.,
- Ако изпеете една песен пред фунията на някой фонограф, тя ще се отбележи върху неговата плоча с всичките си подробности.
Някой ученици, със силна памет, запомнят всички формули по математика и при случай корегират своите учители. В този смисъл казвам, че някои деца са по-учени от своите учители. Днес знанието е механизирано, всеки може да го придобие. Истинско знание е това, което има приложение в целокупния живот, външно и вътрешно, и може да преобразява човека. Ако е въпрос за такова знание, в това отношение плочите на фонографа също тъй могат да минат за учени. Ако изпеете една песен пред фунията на някой фонограф, тя ще се отбележи върху неговата плоча с всичките си подробности. И ако пожелаете да се повтори ще я чуете безпогрешно. Ще може ли един съвременен музикант при първо слушане на песента да я повтори тъй, както грамофонът? Ами колко пъти трябва да се повтори песента на човек със слаби музикални способности? - Най-малко 5-6 пъти и пак няма да я схване точно. към беседата >>
163. Любов – колективност, ООК , София, 24.11.1926г.,
- Когато между думите и тоновете на една песен има съгласие, тя е напълно хармонична.
Произнесете думата любов в гневно състояние и вижте какво действие ще окаже върху вас. Ако гневът ви премине и вие се почувствувате спокойни, разположени, значи правилно сте я произнесли. Духовният живот не търпи никакъв фалш, никаква неискреност. Когато човек говори, всяка изказана дума от него трябва да е в съгласие със смисъла, със съдържанието и с интонацията. Няма ли това единство между думите и начина, по който те се изказват, ще се яви голям дисонанс, какъвто съществува и в пеенето. Когато между думите и тоновете на една песен има съгласие, тя е напълно хармонична. Иначе, ако това съгласие не съществува, в песента ще има дисонанси. Какво ще кажете за някои от българските песни: „Заплакала е гората", „Стоян мами думаше", „Докога, мамо, по гурбет ще ходя", „Хайде ме, мамо, ожени, млада булчица да имам". Питам: Права ли е тази идея, че майката трябва да жени сина си? Синът сам не може ли да се ожени? Това е идея, вложена от самия поет, който съчинил песента. към беседата >>
- Иначе, ако това съгласие не съществува, в песента ще има дисонанси.
Ако гневът ви премине и вие се почувствувате спокойни, разположени, значи правилно сте я произнесли. Духовният живот не търпи никакъв фалш, никаква неискреност. Когато човек говори, всяка изказана дума от него трябва да е в съгласие със смисъла, със съдържанието и с интонацията. Няма ли това единство между думите и начина, по който те се изказват, ще се яви голям дисонанс, какъвто съществува и в пеенето. Когато между думите и тоновете на една песен има съгласие, тя е напълно хармонична. Иначе, ако това съгласие не съществува, в песента ще има дисонанси. Какво ще кажете за някои от българските песни: „Заплакала е гората", „Стоян мами думаше", „Докога, мамо, по гурбет ще ходя", „Хайде ме, мамо, ожени, млада булчица да имам". Питам: Права ли е тази идея, че майката трябва да жени сина си? Синът сам не може ли да се ожени? Това е идея, вложена от самия поет, който съчинил песента. Той искал да ожени сина, че кара майката да го жени. към беседата >>
- Това е идея, вложена от самия поет, който съчинил песента.
Когато между думите и тоновете на една песен има съгласие, тя е напълно хармонична. Иначе, ако това съгласие не съществува, в песента ще има дисонанси. Какво ще кажете за някои от българските песни: „Заплакала е гората", „Стоян мами думаше", „Докога, мамо, по гурбет ще ходя", „Хайде ме, мамо, ожени, млада булчица да имам". Питам: Права ли е тази идея, че майката трябва да жени сина си? Синът сам не може ли да се ожени? Това е идея, вложена от самия поет, който съчинил песента. Той искал да ожени сина, че кара майката да го жени. към беседата >>
164. Говор и пение, ООК , София, 1.12.1926г.,
- Опитайте се да изпеете песента „Любов ме озари".
Казвам: Когато пението и свиренето станат еднообразни, ние се намираме пред механически процеси. Музиката трябва да бъде жива, разнообразна. Опитайте се да изпеете песента „Любов ме озари". Когато някой музикант твори, създава, той винаги изразява нещо колективно. Той сам нищо не може да направи. Хиляди същества, хиляди духове взимат участие в неговото творение. Когато ангелите пеят, и хората могат да пеят; щом ангелите млъкнат, и хората престават да пеят. Когато човек пее от душа, с дух, в него се явява изблик на чувства, които предизвикват разширение на сърцето, а в ума повече мисъл, повече сила. към беседата >>
- Също така, ако пеете една песен няколко пъти наред, най-после ще се отегчите.
И тъй от вас се изисква здрава, солидна мисъл, както и здрави, устойчиви чувства. Ако човек не поддържа в ума си такива мисли и в сърцето си такива чувства, той ще изпадне в тягостно състояние, ще се отегчи от живота си. Също така, ако пеете една песен няколко пъти наред, най-после ще се отегчите. Това показва, че в тази песен липсва нещо живо, което колкото повече се пее песента, толкова повече да я осмисля. Музикалният човек сам внася нещо ново, нещо живо в песента, която пее. Ето защо, каквато песен и да пее, той не се отегчава. Песните са резултат на чувствата в човека. Болките, нуждите, радостите и скърбите на хората са създали песните. към беседата >>
- Това показва, че в тази песен липсва нещо живо, което колкото повече се пее песента, толкова повече да я осмисля.
И тъй от вас се изисква здрава, солидна мисъл, както и здрави, устойчиви чувства. Ако човек не поддържа в ума си такива мисли и в сърцето си такива чувства, той ще изпадне в тягостно състояние, ще се отегчи от живота си. Също така, ако пеете една песен няколко пъти наред, най-после ще се отегчите. Това показва, че в тази песен липсва нещо живо, което колкото повече се пее песента, толкова повече да я осмисля. Музикалният човек сам внася нещо ново, нещо живо в песента, която пее. Ето защо, каквато песен и да пее, той не се отегчава. Песните са резултат на чувствата в човека. Болките, нуждите, радостите и скърбите на хората са създали песните. На това основание всеки човек може да има своя песен. към беседата >>
- Музикалният човек сам внася нещо ново, нещо живо в песента, която пее.
И тъй от вас се изисква здрава, солидна мисъл, както и здрави, устойчиви чувства. Ако човек не поддържа в ума си такива мисли и в сърцето си такива чувства, той ще изпадне в тягостно състояние, ще се отегчи от живота си. Също така, ако пеете една песен няколко пъти наред, най-после ще се отегчите. Това показва, че в тази песен липсва нещо живо, което колкото повече се пее песента, толкова повече да я осмисля. Музикалният човек сам внася нещо ново, нещо живо в песента, която пее. Ето защо, каквато песен и да пее, той не се отегчава. Песните са резултат на чувствата в човека. Болките, нуждите, радостите и скърбите на хората са създали песните. На това основание всеки човек може да има своя песен. Българските песни имат два ясно очертани характера: едни от тях са тъжни, а други – хороводни. към беседата >>
- Ето защо, каквато песен и да пее, той не се отегчава.
И тъй от вас се изисква здрава, солидна мисъл, както и здрави, устойчиви чувства. Ако човек не поддържа в ума си такива мисли и в сърцето си такива чувства, той ще изпадне в тягостно състояние, ще се отегчи от живота си. Също така, ако пеете една песен няколко пъти наред, най-после ще се отегчите. Това показва, че в тази песен липсва нещо живо, което колкото повече се пее песента, толкова повече да я осмисля. Музикалният човек сам внася нещо ново, нещо живо в песента, която пее. Ето защо, каквато песен и да пее, той не се отегчава. Песните са резултат на чувствата в човека. Болките, нуждите, радостите и скърбите на хората са създали песните. На това основание всеки човек може да има своя песен. Българските песни имат два ясно очертани характера: едни от тях са тъжни, а други – хороводни. И в едните, и в другите песни липсва нещо в музикално отношение. към беседата >>
- На това основание всеки човек може да има своя песен.
Това показва, че в тази песен липсва нещо живо, което колкото повече се пее песента, толкова повече да я осмисля. Музикалният човек сам внася нещо ново, нещо живо в песента, която пее. Ето защо, каквато песен и да пее, той не се отегчава. Песните са резултат на чувствата в човека. Болките, нуждите, радостите и скърбите на хората са създали песните. На това основание всеки човек може да има своя песен. Българските песни имат два ясно очертани характера: едни от тях са тъжни, а други – хороводни. И в едните, и в другите песни липсва нещо в музикално отношение. Истинският певец трябва да влияе на сърцата на хората, да ги разчувства. Някой пее: „Заплакала е гората..." Гората плаче, но хората не плачат. Понякога певецът плаче, а хората не плачат. към беседата >>
- Всички трябва да пеете така, че в песента ви да има чувство, мисъл, да има светлина и топлина.
Ако в невидимия свят търсите приятеля си, няма да го познаете изведнъж. Голямо усилие, голямо прозрение се изисква от вас, за да го познаете. Най-лесно ще го познаете по говора. Сега хората говорят за онзи свят, за неща, далеч от тях, които не ги ползуват много, а най-важното за сегашния им живот – музиката и пението – оставят настрана. Аз бих желал всички да пеете и свирите по най-новите правила на изкуството. Всички трябва да пеете така, че в песента ви да има чувство, мисъл, да има светлина и топлина. Една от задачите на ученика е да знае да пее. Ако не може да пее, той трябва да изучава пението като пръв и необходим предмет в школата. Който не знае да пее, той не може да бъде ученик. За окултния ученик музиката е един от важните елементи, който му служи като броня, да го предпазва от външните и вътрешните неблагоприятни условия. Музиката служи за равновесие, пази човека да не се увлича в лошите страни на живота. към беседата >>
- Когато някой казва, че не е музикален, това значи, че той е взел само десетина нишки за своята песен, а са необходими хиляди нишки още.
Питам: Колко нишки трябва да вземете, за да изтъчете един хубав копринен плат? Една, две, три или десет нишки достатъчни ли са за целта? – Не, стотици хиляди нишки са необходими, за да се изтъче един копринен плат. При това тия нишки трябва да бъдат така преплетени, че платът да бъде навсякъде еднакво гладък. По същия начин и музикалните произведения са изтъкани от безброй нишки, добре съчетани в едно цяло. Когато някой казва, че не е музикален, това значи, че той е взел само десетина нишки за своята песен, а са необходими хиляди нишки още. Казвате: „Кога ще постигнем това? " -Работете всеки ден по малко: днес десет нишки, утре десет нишки и неусетно ще изтъчете своята песен. Съвременните хора са заставени по неволя да работят, да четат и да пишат, да учат, да градят къщи и т. н. Ако не беше неволята, те не биха работили толкова много. Ако бихте живели в тропическия пояс, щяхте ли да градите такива солидни къщи, каквито градите днес? към беседата >>
- " -Работете всеки ден по малко: днес десет нишки, утре десет нишки и неусетно ще изтъчете своята песен.
– Не, стотици хиляди нишки са необходими, за да се изтъче един копринен плат. При това тия нишки трябва да бъдат така преплетени, че платът да бъде навсякъде еднакво гладък. По същия начин и музикалните произведения са изтъкани от безброй нишки, добре съчетани в едно цяло. Когато някой казва, че не е музикален, това значи, че той е взел само десетина нишки за своята песен, а са необходими хиляди нишки още. Казвате: „Кога ще постигнем това? " -Работете всеки ден по малко: днес десет нишки, утре десет нишки и неусетно ще изтъчете своята песен. Съвременните хора са заставени по неволя да работят, да четат и да пишат, да учат, да градят къщи и т. н. Ако не беше неволята, те не биха работили толкова много. Ако бихте живели в тропическия пояс, щяхте ли да градите такива солидни къщи, каквито градите днес? Днес хората градят големи, високи къщи, без да са хигиенични. Хигиеничната къща трябва да отговаря на известни условия: тя не трябва да бъде нито на много сухо място, нито на много влажно. към беседата >>
166. Глас в пустинята, НБ , София, 12.12.1926г.,
- Днес навред чуваш песента: “Заплакала ми е гората, гората още и планината.” - Това не е песен.
- Като хора на вътрешната велика наука. Как ще разбират философите? - Като хора, които имат разумно и правилно разбиране за живота. Как ще разбират музиката и поезията? - В онези възвишени песни, които будят чист и красив трепет в сърцата на хората. Днес навред чуваш песента: “Заплакала ми е гората, гората още и планината.” - Това не е песен. От кого плачат горите? Наистина, всички български гори плачат днес, и аз им казвам: “Плачете, и аз плача заедно с вас! ” Нека българинът запее сега друга песен: “Заплакало ми е сърцето, но за да не плаче аз ще се заема да измия всичките си прегрешения. Отсега нататък и гората няма да кастря, но ще и дам подтик към нов живот, както ще дам подтик и на своето сърце към добро.” Гората е символ на особен живот. Всеки човек, който не може да почита гората, той не може да почита и хората. към беседата >>
- ” Нека българинът запее сега друга песен: “Заплакало ми е сърцето, но за да не плаче аз ще се заема да измия всичките си прегрешения.
Как ще разбират музиката и поезията? - В онези възвишени песни, които будят чист и красив трепет в сърцата на хората. Днес навред чуваш песента: “Заплакала ми е гората, гората още и планината.” - Това не е песен. От кого плачат горите? Наистина, всички български гори плачат днес, и аз им казвам: “Плачете, и аз плача заедно с вас! ” Нека българинът запее сега друга песен: “Заплакало ми е сърцето, но за да не плаче аз ще се заема да измия всичките си прегрешения. Отсега нататък и гората няма да кастря, но ще и дам подтик към нов живот, както ще дам подтик и на своето сърце към добро.” Гората е символ на особен живот. Всеки човек, който не може да почита гората, той не може да почита и хората. Всеки човек, който не може да почита изворите и ги разрушава, той не може да почита и живота. Навсякъде и във всичко има живот. към беседата >>
- До песен ли ми е сега?
И тъй пеенето трябва да изразява права мисъл и благородни чувства, които да смекчават и облагородяват характера на човека. Пение без говор и чувство без мисъл не могат да съществуват. Истинското пение трябва да включва в себе си три елемента: първо, то трябва да се подтиква от разумната Любов; второ, то трябва да се придружава с Вяра, която дава широчина, простор на гласа; трето, в пението трябва да има Надежда, че това, което се пее, трябва и може да се реализира. Щом в пението има Вяра, Надежда и Любов, и Животът се проявява. Някой казва: Защо ми трябва да пея? До песен ли ми е сега? Когато човек е неразположен духом, той трябва да пее. Пеенето трябва да бъде непреривен подтик в живота на човека. към беседата >>
168. Тази притча, НБ , София, 26.12.1926г.,
- За даването има една песен: “Давай, давай, всичко давай!
Да излекувам човека даром и след това той да отиде да обира и да лъже хората, това никога тяма да направя. Когато лекувате някой богат човек, той трябва да даде 50’000 или 100’000 лева, ако иска да се излекува както трябва. Да излекувате един човек по духовен начин, то значи да се намерят причините на неговата болест, да се отстранят те, и той никога повече да не заболява. Този богат човек ще каже на своя лекар: “Ти нали си духовно лице, защо ти са нужни пари? ” - Парите не са за мене, но за бедните и страдущи хора, за които богатите рядко мислят. За даването има една песен: “Давай, давай, всичко давай! Чисто семе пшеничено, да се сее на нивата.” Човек трябва да дава най-чистото от себе си. Сърцата на хората трябва да се отворят за това даване. Щом Бог е дал живот на човека, той трябва да бъде чист, кристален извор, топлината на който никога не трябва да се изменя. Всеки човек, когото топлината на любовта е удостоила да посети поне за един момент от неговия живот, той ще бъде щастлив и през целия си живот. Такъв човек ще придобие голяма широчина в сърцето си и голяма светлина в ума си, та дето мине на всички ще носи щастие и радост; и всичко, каквото пожелае ще може да направи. към беседата >>
- Казвам: “Сестро, ти много хубаво си научила своята песен, но нямам сега пари да ти заплатя.
Следователно, всеки човек, който придобие веднъж този живот, той ще може да изпълни всичко онова, което му е дадено като работа при известни условия. На някоя жена Бог казва, например: “Ти си родена за добра готвачка; изпълни службата си, както трябва! ” На друга казва: “Ти си родена за прислужница в някоя болница; изпълни своята служба, както трябва! Не се увличай във външни удоволствия, в театри и концерти.” Да облекчиш страданията на една болна душа, това е най-хубавият концерт, който животът ти предлага. Дойде някоя жена при мен, плаче, пъшка, не може да носи страданията си. Казвам: “Сестро, ти много хубаво си научила своята песен, но нямам сега пари да ти заплатя. Такава песен заслужава не по-малко от десет хиляди лева, но днес не разполагам с такава сума. Друг път, когато дойдеш, ще мога да ти заплатя, колкото струва този концерт. Добре е да пееш на всички по този начин.” Когато някой плаче, нека плаче от сърце. Някой мъж плаче, но като го виждат другите, казват: “Този мъж плаче, като някоя баба.” Значи има нещо в този плач, което не се харесва на хората. И най-великите хора в света плачат, но и най-страхливите хора в света плачат. към беседата >>
- Такава песен заслужава не по-малко от десет хиляди лева, но днес не разполагам с такава сума.
На някоя жена Бог казва, например: “Ти си родена за добра готвачка; изпълни службата си, както трябва! ” На друга казва: “Ти си родена за прислужница в някоя болница; изпълни своята служба, както трябва! Не се увличай във външни удоволствия, в театри и концерти.” Да облекчиш страданията на една болна душа, това е най-хубавият концерт, който животът ти предлага. Дойде някоя жена при мен, плаче, пъшка, не може да носи страданията си. Казвам: “Сестро, ти много хубаво си научила своята песен, но нямам сега пари да ти заплатя. Такава песен заслужава не по-малко от десет хиляди лева, но днес не разполагам с такава сума. Друг път, когато дойдеш, ще мога да ти заплатя, колкото струва този концерт. Добре е да пееш на всички по този начин.” Когато някой плаче, нека плаче от сърце. Някой мъж плаче, но като го виждат другите, казват: “Този мъж плаче, като някоя баба.” Значи има нещо в този плач, което не се харесва на хората. И най-великите хора в света плачат, но и най-страхливите хора в света плачат. Силни хора в света са тия, които дишат; слаби са тия, които престават да дишат. към беседата >>
169. Проява на музиката в съзнанието, ООК , София, 28.12.1926г.,
- Без идея няма песен.
Самосъзнанието пък се е явило от триста хиляди години насам. Пението и музиката са дадени на човека като метод за трансформиране на енергиите в него, а не като професия, като средство за прехрана. Ето защо човек трябва да работи усилено върху себе си, да развива своето музикално чувство. У някои хора музикалното чувство е добре развито, у други – слабо, но всички трябва да работят в това направление. За да може човек да пее или да свири, той трябва да има някаква идея, някакъв дълбок вътрешен импулс. Без идея няма песен. Който иска да пее и да свири добре, той трябва да концентрира вниманието си в пеенето или в свиренето. Само по този начин човек може да се повдигне. Можете ли да дадете образец от някаква българска песен? Едно време българинът е бил вътрешно по-музикален от сегашните българи. Едно нещо трябва да имате предвид: музиката, пението имат смисъл само тогава, когато служат за облагородяване на човека. към беседата >>
- Какво ще кажете за тази песен?
Висшето съзнание, за което ви говоря, е отвлечена област, подобна на дълбока вода, в която не всеки може да влезе. То е така недостъпно за съзнанието на съвременния човек, както са недостъпни много от окултните песни. Вземете за пример песента “Fir-fur-fen”. Какво ще кажете за тази песен? Ритмусът, темпът, съчетанието на звуковете в тази песен са такива, че малцина могат да издържат на тях. Даже и класическите музиканти не могат да издържат на тия тонове. В своите произведения те са дошли до едно място и там са спрели. За да продължат по-нататък, изисква се благоприятна среда. За да се създаде каква да е песен, тя се нуждае от съответна среда, която да й послужи като екран за проектиране. към беседата >>
- Ритмусът, темпът, съчетанието на звуковете в тази песен са такива, че малцина могат да издържат на тях.
Висшето съзнание, за което ви говоря, е отвлечена област, подобна на дълбока вода, в която не всеки може да влезе. То е така недостъпно за съзнанието на съвременния човек, както са недостъпни много от окултните песни. Вземете за пример песента “Fir-fur-fen”. Какво ще кажете за тази песен? Ритмусът, темпът, съчетанието на звуковете в тази песен са такива, че малцина могат да издържат на тях. Даже и класическите музиканти не могат да издържат на тия тонове. В своите произведения те са дошли до едно място и там са спрели. За да продължат по-нататък, изисква се благоприятна среда. За да се създаде каква да е песен, тя се нуждае от съответна среда, която да й послужи като екран за проектиране. Вземете за пример българските песни. към беседата >>
171. Влизане, НБ , София, 2.1.1927г.,
- Най-малкото докосване до съзнанието на Бога донася такава радост за душата, за която Павел казва: „Щастието, което ни очаква за в бъдеще, не може да се сравни с богатствата на целия свят.“ Само по този начин животът ни ще бъде песен и музика.
Вие не вярвате в настоящето, а вярвате в бъдещето, което носи смърт. Не, в настоящето ще вярвате! Ще вярвате в Отца си, както Синът вярва в Него и приема Неговия живот. Щом вярвате в Отца си, и Той ще живее във вас. Всеки, който живее в космическото съзнание, само той може да разбере, какво значи да имаш съприкосновение с Бога. Най-малкото докосване до съзнанието на Бога донася такава радост за душата, за която Павел казва: „Щастието, което ни очаква за в бъдеще, не може да се сравни с богатствата на целия свят.“ Само по този начин животът ни ще бъде песен и музика. Мисълта ни ще бъде като Божията мисъл; чувствата ни – като Божиите чувства, действията ни – като действията на Бога. Вземем ли перото, от него ще се изливат велики, свещени мисли и който прочете написаното, ще каже: Благословена да бъде ръката, която е написала тези Слова! Благословена да бъде устата, която е изрекла тези слова! Питам: Този живот няма ли смисъл? към беседата >>
172. Право разбиране, ООК , София, 5.1.1927г.,
- Когато дойдете до паузите в една песен, те винаги изразяват едно засилване.
Изпейте упражненията “Киамет” и “Давай, давай” и обърнете внимание на контраста, който съществува между тях. В коя от двете песни има повече живот? “Давай, давай” трябва да се пее с движения. Когато дойдете до паузите в една песен, те винаги изразяват едно засилване. Паузата засилва съдържанието на песента. Песента “Давай, давай” е силен мотив, който събужда в съзнанието на човека ред образи и картини. Вие можете да вземете тази песен като задача в живота си, да давате от себе си. Всеки трябва да сее на нивата своето семе. Когато пеете, вие не трябва да мислите за външната публика, нея да задоволите, а трябва да мислите за вътрешната публика, която е в самите вас. към беседата >>
- Паузата засилва съдържанието на песента.
Изпейте упражненията “Киамет” и “Давай, давай” и обърнете внимание на контраста, който съществува между тях. В коя от двете песни има повече живот? “Давай, давай” трябва да се пее с движения. Когато дойдете до паузите в една песен, те винаги изразяват едно засилване. Паузата засилва съдържанието на песента. Песента “Давай, давай” е силен мотив, който събужда в съзнанието на човека ред образи и картини. Вие можете да вземете тази песен като задача в живота си, да давате от себе си. Всеки трябва да сее на нивата своето семе. Когато пеете, вие не трябва да мислите за външната публика, нея да задоволите, а трябва да мислите за вътрешната публика, която е в самите вас. Ще пеете на себе си, докато сами бъдете доволни. към беседата >>
- Песента “Давай, давай” е силен мотив, който събужда в съзнанието на човека ред образи и картини.
Изпейте упражненията “Киамет” и “Давай, давай” и обърнете внимание на контраста, който съществува между тях. В коя от двете песни има повече живот? “Давай, давай” трябва да се пее с движения. Когато дойдете до паузите в една песен, те винаги изразяват едно засилване. Паузата засилва съдържанието на песента. Песента “Давай, давай” е силен мотив, който събужда в съзнанието на човека ред образи и картини. Вие можете да вземете тази песен като задача в живота си, да давате от себе си. Всеки трябва да сее на нивата своето семе. Когато пеете, вие не трябва да мислите за външната публика, нея да задоволите, а трябва да мислите за вътрешната публика, която е в самите вас. Ще пеете на себе си, докато сами бъдете доволни. Ще накарам да я изпее някой от вас, който пее хубаво, и друг, който пее слабо, който не минава за певец, да видим кой как ще я изпее. към беседата >>
- Вие можете да вземете тази песен като задача в живота си, да давате от себе си.
В коя от двете песни има повече живот? “Давай, давай” трябва да се пее с движения. Когато дойдете до паузите в една песен, те винаги изразяват едно засилване. Паузата засилва съдържанието на песента. Песента “Давай, давай” е силен мотив, който събужда в съзнанието на човека ред образи и картини. Вие можете да вземете тази песен като задача в живота си, да давате от себе си. Всеки трябва да сее на нивата своето семе. Когато пеете, вие не трябва да мислите за външната публика, нея да задоволите, а трябва да мислите за вътрешната публика, която е в самите вас. Ще пеете на себе си, докато сами бъдете доволни. Ще накарам да я изпее някой от вас, който пее хубаво, и друг, който пее слабо, който не минава за певец, да видим кой как ще я изпее. Всеки трябва да бъде свободен да пее, макар и да му се смеят. към беседата >>
174. Справяне с мъчнотиите, МОК , София, 23.1.1927г.,
- Научете една малка песен – «Цвете мило, цвете красно». (втори вариант)
Започнете винаги работа, която може да свършите. Правило, за да уякне волята: постепенно усилвай! Човек трябва да започне с малките величини. А сега с големите започвате вие. Човек иска да бъде първокласен музикант. Научете една малка песен – «Цвете мило, цвете красно». Не сте за музикант. Или, художник си, виж какво можеш да направиш. Започни с техника, намери онова, силното, с което можеш да работиш, и тури силата си там. А онези тури в запас, да се упражнява умът. За в бъдеще ще ти служат. към втори вариант >>
176. Свещеният олтар, ООК , София, 9.2.1927г.,
- Човек може да изпее една песен така вдъхновено, така прочувствено, че тя да създаде преврат във всеки, който я чуе.
Само при такива условия човек може да се вдъхнови и да пее хубаво. Щом пее хубаво, той ще мисли правилно, ще възприема красиви и светли мисли. Като слушате някой голям талант, бил той певец или музикант, вие се свързвате с него, а с това заедно и с ред още същества, свързани с певеца или с музиканта. Всеки талантлив певец или музикант е колективен израз на много души, които се проявяват чрез него с цел да възпитават хората. Вибрациите на тия разумни възвишени същества се носят далеч в пространството чрез гласа на тия певци и с това указват благотворно влияние върху човешкия характер. Човек може да изпее една песен така вдъхновено, така прочувствено, че тя да създаде преврат във всеки, който я чуе. Вибрациите на тази песен ще се носят из пространството, ще се преповтарят от хората и ще останат за вечни времена. Същата песен може да се изпее и по такъв начин, че да не остане и помен от нея – зависи как се пее. Малко песни има, които се разнасят из пространството. Досега например редки са случаите, когато може да се улови в пространството някоя египетска или индуска песен. Изобщо музика, която не остава за вечни времена в пространството, не е истинска музика. към беседата >>
- Вибрациите на тази песен ще се носят из пространството, ще се преповтарят от хората и ще останат за вечни времена.
Щом пее хубаво, той ще мисли правилно, ще възприема красиви и светли мисли. Като слушате някой голям талант, бил той певец или музикант, вие се свързвате с него, а с това заедно и с ред още същества, свързани с певеца или с музиканта. Всеки талантлив певец или музикант е колективен израз на много души, които се проявяват чрез него с цел да възпитават хората. Вибрациите на тия разумни възвишени същества се носят далеч в пространството чрез гласа на тия певци и с това указват благотворно влияние върху човешкия характер. Човек може да изпее една песен така вдъхновено, така прочувствено, че тя да създаде преврат във всеки, който я чуе. Вибрациите на тази песен ще се носят из пространството, ще се преповтарят от хората и ще останат за вечни времена. Същата песен може да се изпее и по такъв начин, че да не остане и помен от нея – зависи как се пее. Малко песни има, които се разнасят из пространството. Досега например редки са случаите, когато може да се улови в пространството някоя египетска или индуска песен. Изобщо музика, която не остава за вечни времена в пространството, не е истинска музика. Ще кажете, че индусите имат хубава музика. към беседата >>
- Същата песен може да се изпее и по такъв начин, че да не остане и помен от нея – зависи как се пее.
Като слушате някой голям талант, бил той певец или музикант, вие се свързвате с него, а с това заедно и с ред още същества, свързани с певеца или с музиканта. Всеки талантлив певец или музикант е колективен израз на много души, които се проявяват чрез него с цел да възпитават хората. Вибрациите на тия разумни възвишени същества се носят далеч в пространството чрез гласа на тия певци и с това указват благотворно влияние върху човешкия характер. Човек може да изпее една песен така вдъхновено, така прочувствено, че тя да създаде преврат във всеки, който я чуе. Вибрациите на тази песен ще се носят из пространството, ще се преповтарят от хората и ще останат за вечни времена. Същата песен може да се изпее и по такъв начин, че да не остане и помен от нея – зависи как се пее. Малко песни има, които се разнасят из пространството. Досега например редки са случаите, когато може да се улови в пространството някоя египетска или индуска песен. Изобщо музика, която не остава за вечни времена в пространството, не е истинска музика. Ще кажете, че индусите имат хубава музика. Някои казват, че в Индия даже и тръстиките свирели. към беседата >>
- Досега например редки са случаите, когато може да се улови в пространството някоя египетска или индуска песен.
Вибрациите на тия разумни възвишени същества се носят далеч в пространството чрез гласа на тия певци и с това указват благотворно влияние върху човешкия характер. Човек може да изпее една песен така вдъхновено, така прочувствено, че тя да създаде преврат във всеки, който я чуе. Вибрациите на тази песен ще се носят из пространството, ще се преповтарят от хората и ще останат за вечни времена. Същата песен може да се изпее и по такъв начин, че да не остане и помен от нея – зависи как се пее. Малко песни има, които се разнасят из пространството. Досега например редки са случаите, когато може да се улови в пространството някоя египетска или индуска песен. Изобщо музика, която не остава за вечни времена в пространството, не е истинска музика. Ще кажете, че индусите имат хубава музика. Някои казват, че в Индия даже и тръстиките свирели. Това се дължи на обстоятелството, че в тия тръстики се образуват дупки, през които като минава вятърът, чува се някакво особено свирене. Възможно е тръстиките в Индия да свирят, но самите индуси не свирят. към беседата >>
177. Новата земя, НБ , София, 13.2.1927г.,
- Изпейте й една песен и кажете: Не бой се, и твоята работа ще се уреди!
Сега ще ви дам едно правило, което ще ви помага при всички трудности и мъчнотии в живота. Нападне ли ви някаква неприятна мисъл или чувство, попейте им или им посвирете и наблюдавайте, какъв резултат ще имате. Всяка неприятна мисъл, която достига до вашия ум, не е нищо друго, освен една странстваща душа, която е грешила на земята, та не е могла да завърши развитието си и сега не може да си намери място. Изпейте й една песен и кажете: Не бой се, и твоята работа ще се уреди! Тъй щото, всички тъжни мисли, които ви нападат, това са такива, именно, скръбни души, които седят вързани между физическия и астралния свят и не могат да се развиват. Дойде ли такава една душа при вас и ви се оплаче от положението, обърнете й малко внимание, изпейте й нещо. Ако не влезете в положението й, тя ще ви каже няколко тежки думи, каквито от никого не сте чували. В това отношение младите започват добре своя живот – с хора, с музика и с песни. На стари години, обаче, престават хората, престават песните, и хората казват: Остаряхме вече, не ни се играе и пее. към беседата >>
179. Природните звукове, ООК , София, 23.2.1927г.,
- Да слушаш и да разбираш тази велика симфония, това подразбира да си съвършено сам сред Природата, кацнал на някоя канара като птичка и от там да броиш всяка дъждовна капка и да я наричаш с нейното име, както музикантът нарича всяка нота; да схващаш песента, която вятърът изпълнява и да пееш след него; да следиш гръмотевицата спокойно и да чуваш в нея повишавания и понижавания, каквито срещаме в музиката.
Казвате: Как да разбираме това, в буквален или в преносен смисъл? За мене това е вярно и в положителен, и в символичен смисъл. Докато човек не чуе този велик симфоничен концерт в Природата, той не може още да говори за музика. Ще каже някой, че е ходил на Мусала, че го е валял силен дъжд, придружен със светкавици и гръмотевици, с буря. И това още не може да ни убеди, че той е слушал и разбрал този концерт. Да слушаш и да разбираш тази велика симфония, това подразбира да си съвършено сам сред Природата, кацнал на някоя канара като птичка и от там да броиш всяка дъждовна капка и да я наричаш с нейното име, както музикантът нарича всяка нота; да схващаш песента, която вятърът изпълнява и да пееш след него; да следиш гръмотевицата спокойно и да чуваш в нея повишавания и понижавания, каквито срещаме в музиката. И най-после докато се изпълнява тази симфония, да можеш да определиш нейния темп къде върви пиано, къде алегро, къде адажио и т.н. Това значи разбиране! Какво правят съвременните хора? Като се дават хубавите, великите концерти, те бързат да се скрият в къщи и от време на време поглеждат през прозорците и казват: Дъждът престана ли! Бурята утихна ли? към беседата >>
180. Иди повикай мъжа си!, НБ , София, 6.3.1927г.,
- От добрия човек излиза приятна музика, хубава песен, която напомня звуци от някаква нежна арфа.
Следователно, всяка добродетел има свой специфичен тон и цвят. От добрия човек излиза приятна музика, хубава песен, която напомня звуци от някаква нежна арфа. Цяла симфония се чува от добрите хора. Добрият човек прилича на арфа, струните на която са нагласени по такъв начин, че само от докосването на въздуха до тях, се чуват нежни, приятни звуци. Добрите хора се наричат свирещи арфи, от които при най-малкото докосване, чувате да се разнася Божествено дихание. При това, от добрите хора се отделя особен аромат, отдалеч още се усеща някакво благоухание. Има добри хора по света, които наричат светии. към беседата >>
181. Няма тайно, НБ , София, 13.3.1927г.,
- После той трябва да има тон, музика и песен в себе си.
Христос казва: „Няма скрити неща в света, които не могат да се изяснят.“ В това отношение, първото важно нещо за човека е да знае, че Бог е вложил в него способности и дарби, които той трябва да разработва, за да си служи с тях, да проучва тайните, които се крият в живата разумна природа. Първо човек трябва да разбира математиката, с помощта на която от една страна той ще може да въдвори ред и порядък в своите мисли, а от друга страна ще се ползва от реда и порядъка и на самата природа. После той трябва да има тон, музика и песен в себе си. За да придобие всичко това, човек трябва да бъде здрав. На физическия свят музиката представлява правилно съчетание между тоновете. И наистина, ако човек не е здрав, той не може да извърши никаква работа. Музиката, в това отношение, е съединителна връзка между физическия и духовния свят. Здрав човек наричаме този, у когото всеки орган има свой определен тон и свои определени вибрации. към беседата >>
- Изпеете ли една песен, кажете ли една дума, правете всичко това съзнателно!
Казвам: Вие трябва да изучавате всички съвременни науки, но трябва да знаете ролята на всяка една от тях. Изпеете ли една песен, кажете ли една дума, правете всичко това съзнателно! Това подразбира да знаете ролята на тоновете и думите, с които си служите. Често хората казват за нещо: Възможно е, допустимо е, мога да го направя и т. н. Изговаряте ли тези думи в техния общ смисъл, нищо няма да постигнете. Искате ли, например, да направите думата „мога“ мощна, пред нея трябва да поставите личното местоимение „аз“; иначе, буквата „м“ в думата мога означава смърт. Това значи, че всичко можете да направите, но след като умрете. към беседата >>
182. Двете страни, МОК , София, 20.3.1927г.,
- «Където и да ходиш, за тебе мисля.» Една песен е тя, обикновена песен. (втори вариант)
Аз съм ви привеждал този пример: Един български студент тъкмо мислел да се самоубива в една от колегиите. «Мисля, казва, да си поживея поне малко.» Ляга на кревата и мисли каква смърт да избере. В туй време слуша, в съседната стая някой пее: «Където и да ходиш, аз все за тебе мисля.» Тези думи, като ги чул, всякаква мисъл за убийство изчезнала. Нали е хубаво любовно писмо? «Където и да ходиш, за тебе мисля.» Една песен е тя, обикновена песен. Този закон е верен: Където и да ходиш на Земята, каквото и да правиш, падане, ставане, погрешки – има Един, Който всякога мисли заради нас. То е хубавото. към втори вариант >>
- Сега мога само да ви попея"; с песента си щурецът лесно разрешава своята задача.
Като изучавате характера на хората, виждате, че едни от тях имат нещо общо с лалугера, а други - с щуреца. Когато човек, който има нещо общо с проявите на лалугера, срещне своя кредитор, той веднага се скрива в дупката и гневно извиква: „Пет пари няма да ти дам! " - защо няма да му даде? Щом е взел пари назаем, той е длъжен да ги плати; не е ли по-добре да се изправи на краката си, да вдигне ръцете си нагоре и да се помоли на кредитора да отложи за известно време полицата - при това положение кредиторът ще бъде готов да продължи срока за изплащане. Ако човек с прояви като на щуреца срещне своя кредитор, веднага ще влезе в дупката си, ще застане с лице към него, ще го поздрави и ще му каже: „Господине, сега нямам възможност да ви се отплатя, отложете малко срока на изплащането. Сега мога само да ви попея"; с песента си щурецът лесно разрешава своята задача. към беседата >>
183. Кротките, НБ , София, 20.3.1927г.,
- Ако всяка сутрин е трябвало да съчинявате по една песен и да нарисувате по една картина, колко песни и колко картини трябваше да имате досега?
Всяка сутрин вие трябва да съчините по един псалом от себе си. Който не знае да съчинява псалми, той не знае да се моли. Първата работа, като станете сутрин, е да съчините по един малък псалом и да видите, дали Бог ще го одобри. Ако Бог го одобри, ще го оставите в първоначалния си вид; не го ли одобри, ще оставите Той да го поправи и ще го запазите в този коригиран вид. Колко псалми съчинихте досега? Ако всяка сутрин е трябвало да съчинявате по една песен и да нарисувате по една картина, колко песни и колко картини трябваше да имате досега? Великата Божествена наука определя точно чертите на истинския поет, художник или музикант. Ако се вгледате в лицето или в челото на такъв поет, ще видите, че от лицето, или от главата му излиза силна светлина, и той започва да съчинява някое свое произведение. към беседата >>
184. Вехтото премина, НБ , София, 3.4.1927г.,
- Тя ще цъцри на огъня и все една и съща песен ще пее.
Днес никой не мисли за младините си, но все мислят за старините си, как ще ги прекарат, кой ще ги гледа на старини и т. н. Да мисли човек за старините си в смисъл, че има някому да дължи и трябва да изплати дълга си, разбирам; да мисли човек за старините си, в смисъл, че е грешен човек и трябва да изправи живота си, разбирам. Обаче, да мисли за старините си, в смисъл, че е чиновник, работил е около 15 – 20 години и скоро ще се пенсионира, ще се осигури, ще води щастлив живот, това не разбирам. Покажете ми един чиновник, който след пенсионирането си да води щастлив живот! Да мисли човек постоянно за пенсията си, дали ще се увеличи и с колко ще се увеличи, като работи повече години, то е все едно да извади една скумрия от водата и да я тури на скарата, да се пече на огъня. Тя ще цъцри на огъня и все една и съща песен ще пее. Като наблюдавате живота, ще видите, че днес всички хора работят, за да се пенсионират: учителят иска да се пенсионира, свещеникът иска да се пенсионира, писателят иска да се пенсионира. Каква идея има в пенсионирането? Има ред статистики, от които се вижда, че всеки, който мечтае за пенсия, щом постигне това, става вече неспособен за живота. Като говоря за пенсионирането, аз не се спирам върху буквата на въпроса, но казвам, че тази идея разрушава ума на човека. Като говоря за старостта, не разбирам въпроса буквално, но казвам: започне ли човек постоянно да .мисли, че ще остарее, че трябва да се осигури, тази идея вече разрушава неговия ум. към беседата >>
186. Раб и син, НБ , София, 17.4.1927г.,
- Майката не трябва да го бие, но нека го застави да изпее една песен, каквато детето пожелае.
И тъй, когато човек е гневен, той не иска да пее. Затова, именно, музиката може да се използва като възпитателно средство. Някое дете се разсърди, започва да плаче, да вика, да удря. Майката не трябва да го бие, но нека го застави да изпее една песен, каквато детето пожелае. Някой ученик се раздразнил, ядосал се от нещо, не може нито да мисли, нито да внимава. Учителят не трябва да му се кара, но нека го застави да изпее една песен. Ако ученикът изпее песента, и мисълта му ще почне правилно да функционира. Какво правят повечето съвременни учители? Влезе учителят в клас, изгледа строго учениците си и те замръзнат на местата си. към беседата >>
- Учителят не трябва да му се кара, но нека го застави да изпее една песен.
И тъй, когато човек е гневен, той не иска да пее. Затова, именно, музиката може да се използва като възпитателно средство. Някое дете се разсърди, започва да плаче, да вика, да удря. Майката не трябва да го бие, но нека го застави да изпее една песен, каквато детето пожелае. Някой ученик се раздразнил, ядосал се от нещо, не може нито да мисли, нито да внимава. Учителят не трябва да му се кара, но нека го застави да изпее една песен. Ако ученикът изпее песента, и мисълта му ще почне правилно да функционира. Какво правят повечето съвременни учители? Влезе учителят в клас, изгледа строго учениците си и те замръзнат на местата си. Каквото са знаели, всичко забравят. Нека учителят накара, най-напред, учениците си да изпеят една песен, а после да започне работата си. към беседата >>
- Ако ученикът изпее песента, и мисълта му ще почне правилно да функционира.
Затова, именно, музиката може да се използва като възпитателно средство. Някое дете се разсърди, започва да плаче, да вика, да удря. Майката не трябва да го бие, но нека го застави да изпее една песен, каквато детето пожелае. Някой ученик се раздразнил, ядосал се от нещо, не може нито да мисли, нито да внимава. Учителят не трябва да му се кара, но нека го застави да изпее една песен. Ако ученикът изпее песента, и мисълта му ще почне правилно да функционира. Какво правят повечето съвременни учители? Влезе учителят в клас, изгледа строго учениците си и те замръзнат на местата си. Каквото са знаели, всичко забравят. Нека учителят накара, най-напред, учениците си да изпеят една песен, а после да започне работата си. Знанието, което съвременните ученици придобиват, било в гимназиите или в университета, те го изгубват скоро, като влязат в живота. към беседата >>
- Нека учителят накара, най-напред, учениците си да изпеят една песен, а после да започне работата си.
Учителят не трябва да му се кара, но нека го застави да изпее една песен. Ако ученикът изпее песента, и мисълта му ще почне правилно да функционира. Какво правят повечето съвременни учители? Влезе учителят в клас, изгледа строго учениците си и те замръзнат на местата си. Каквото са знаели, всичко забравят. Нека учителят накара, най-напред, учениците си да изпеят една песен, а после да започне работата си. Знанието, което съвременните ученици придобиват, било в гимназиите или в университета, те го изгубват скоро, като влязат в живота. Само това знание остава за дълго време в живота, което почива на истинската музика и на правилното хранене. Докато мисълта е музикална, тя е мощна; докато чувството е музикално, то е мощно. Изгубят ли вашите мисли и чувства музикалността си, те вече нищо не представят. Тогава чавек престава да се моли. към беседата >>
- Има ли човек някакво неразположение, нека изпее една песен, или да изсвири едно парче на някакъв инструмент и неразположението му ще изчезне.
Знанието, което съвременните ученици придобиват, било в гимназиите или в университета, те го изгубват скоро, като влязат в живота. Само това знание остава за дълго време в живота, което почива на истинската музика и на правилното хранене. Докато мисълта е музикална, тя е мощна; докато чувството е музикално, то е мощно. Изгубят ли вашите мисли и чувства музикалността си, те вече нищо не представят. Тогава чавек престава да се моли. Има ли човек някакво неразположение, нека изпее една песен, или да изсвири едно парче на някакъв инструмент и неразположението му ще изчезне. Някой се отчаял от живота, иска да се самоубие. Преди да пристъпи към реализиране на това си желание, нека изпее една песен за последен път. Щом изпее песента, ще си каже: ще поживея още малко. Откаже ли се от това желание, всички мрачни мисли ще го напуснат и той ще изтрезнее. към беседата >>
- Всеки трябва да се стреми да съчини една песен.
„От смърт в живот". За да се поддържа животът, всеки трябва да знае методите, чрез които се постига това. Всеки трябва да се стреми да съчини една песен. Една наша позната заболяла доста сериозно, имала силна кашлица, висока температура, вследствие на което, била принудена да легне. Като размишлявала известно време върху болестта си, най-после, дохожда й мисълта, да съчини една песен за своята болест. Тя съчинила следната песен: нямам вече кашлица, нямам вече температура. Така, пяла тя на болестта си около една седмица и духът й започнал да се ободрява, да се повдига. След една седмица тя била съвсем здрава. към беседата >>
- Като размишлявала известно време върху болестта си, най-после, дохожда й мисълта, да съчини една песен за своята болест.
„От смърт в живот". За да се поддържа животът, всеки трябва да знае методите, чрез които се постига това. Всеки трябва да се стреми да съчини една песен. Една наша позната заболяла доста сериозно, имала силна кашлица, висока температура, вследствие на което, била принудена да легне. Като размишлявала известно време върху болестта си, най-после, дохожда й мисълта, да съчини една песен за своята болест. Тя съчинила следната песен: нямам вече кашлица, нямам вече температура. Така, пяла тя на болестта си около една седмица и духът й започнал да се ободрява, да се повдига. След една седмица тя била съвсем здрава. За човек, който пее, действително, няма кашлица, няма температура. За онзи, който не пее, и кашлица има, и температура има. към беседата >>
- Тя съчинила следната песен: нямам вече кашлица, нямам вече температура.
„От смърт в живот". За да се поддържа животът, всеки трябва да знае методите, чрез които се постига това. Всеки трябва да се стреми да съчини една песен. Една наша позната заболяла доста сериозно, имала силна кашлица, висока температура, вследствие на което, била принудена да легне. Като размишлявала известно време върху болестта си, най-после, дохожда й мисълта, да съчини една песен за своята болест. Тя съчинила следната песен: нямам вече кашлица, нямам вече температура. Така, пяла тя на болестта си около една седмица и духът й започнал да се ободрява, да се повдига. След една седмица тя била съвсем здрава. За човек, който пее, действително, няма кашлица, няма температура. За онзи, който не пее, и кашлица има, и температура има. За онзи, който пее, и сиромашия няма. към беседата >>
188. Що искате?, НБ , София, 22.5.1927г.,
- Това подразбира, че който сгреши в нещо, той трябва да изпее една миньорна песен.
Обаче, утре времето се стопли, и тази дреха вече не е необходима. Тоягата представя кармата на хората, за която индусите говорят. Тя изразява закона, с който искат да покажат, че ще накажат някого. Като влезете в някоя българска къща, дето има деца, непременно ще видите на стената закачена тояга – законът на този дом. Щом детето погледне към тоягата, веднага му казват: ако направиш някаква погрешка, ето, виждаш ли тази тояга? Това подразбира, че който сгреши в нещо, той трябва да изпее една миньорна песен. Бащата, като налага детето с тоягата си, ще види, дали то знае да пее хубаво, или не знае. Когато детето пее, бащата, като капелмайстор, се произнася за песента, дали е хубаво изпълнена, или не. Когато детето греши и пее, предизвикано от тоягата, това показва, че то не се е научило хубаво да пее и затова трябва да се упражнява. Пението е наука, и който не знае да пее, ще остане голям простак. Някой казва: аз не искам да пея. към беседата >>
- Когато детето пее, бащата, като капелмайстор, се произнася за песента, дали е хубаво изпълнена, или не.
Тя изразява закона, с който искат да покажат, че ще накажат някого. Като влезете в някоя българска къща, дето има деца, непременно ще видите на стената закачена тояга – законът на този дом. Щом детето погледне към тоягата, веднага му казват: ако направиш някаква погрешка, ето, виждаш ли тази тояга? Това подразбира, че който сгреши в нещо, той трябва да изпее една миньорна песен. Бащата, като налага детето с тоягата си, ще види, дали то знае да пее хубаво, или не знае. Когато детето пее, бащата, като капелмайстор, се произнася за песента, дали е хубаво изпълнена, или не. Когато детето греши и пее, предизвикано от тоягата, това показва, че то не се е научило хубаво да пее и затова трябва да се упражнява. Пението е наука, и който не знае да пее, ще остане голям простак. Някой казва: аз не искам да пея. – Тогава ще останеш простак. – Ама аз не искам да се храня. към беседата >>
189. Постъпки, ООК , София, 25.5.1927г.,
- В „Песен на песните", един от най- мъдрите израилски царе, като говори за красотата, туря в устата на възлюбената думите, че нейният възлюбен, по красота, личи между десетки хиляди хора.
Види ли красива жена, той пожелава да я обсеби. Това са положения, които всички познавате. В случая, важно е, кои са подбудителиите причини, които пораждат в мъжа или в жената желание за владане, за обсебване. Не е лошо това, но питам: законно ли е туй желание, или не? Преди всичко, никъде в Писанието не се казва, че красотата трябва да се обича. В „Песен на песните", един от най- мъдрите израилски царе, като говори за красотата, туря в устата на възлюбената думите, че нейният възлюбен, по красота, личи между десетки хиляди хора. Тук се говори за външна красота. Но трябва да се знае, че красота без съзнание не съществува. Без мъдрост, без съзнание, красотата може да се вкисне, да се превърне в оцет. Когато тази киселина влезе в организъма, тя изсушава. Ако пък красотата е образувала вино, всички знаят, какво е действието на виното върху организма. към беседата >>
190. Типове и образи, МОК , София, 12.6.1927г.,
- (- Все мъжествени хора, които имат здраво телосложение, особено военни хора; истински мъже, и Аполонови типове.) После, много неща е събрал той в Притчите, «Песен на песните», «Еклисиаст». (втори вариант)
Той е роден от Уриевата жена. После, той е човек, който може да мени своите възгледи. Не се придържа толкова о онези постановления Мойсееви, но се вдаде в научни изследвания. Венера – с кого? Кои са любовниците на Венера? (- Все мъжествени хора, които имат здраво телосложение, особено военни хора; истински мъже, и Аполонови типове.) После, много неща е събрал той в Притчите, «Песен на песните», «Еклисиаст». «Песен на песните», тъй както е написана, какви черти издава в неговия характер? Ако разгледате неговото лирическо произведение, към кой тип ще го приведете? (- Венера и Луната.) Даже религиозните хора забраняват да се чете «Песен на песните». Мнозина, които са чели «Песен на песните», мръднала им дъската. Трябва да е много напреднал човек. към втори вариант >>
- «Песен на песните», тъй както е написана, какви черти издава в неговия характер? (втори вариант)
После, той е човек, който може да мени своите възгледи. Не се придържа толкова о онези постановления Мойсееви, но се вдаде в научни изследвания. Венера – с кого? Кои са любовниците на Венера? (- Все мъжествени хора, които имат здраво телосложение, особено военни хора; истински мъже, и Аполонови типове.) После, много неща е събрал той в Притчите, «Песен на песните», «Еклисиаст». «Песен на песните», тъй както е написана, какви черти издава в неговия характер? Ако разгледате неговото лирическо произведение, към кой тип ще го приведете? (- Венера и Луната.) Даже религиозните хора забраняват да се чете «Песен на песните». Мнозина, които са чели «Песен на песните», мръднала им дъската. Трябва да е много напреднал човек. (- Тя е една от най-хубавите книги на Стария Завет.) Забележете, той събира Притчите, после – «Еклисиаст» и «Песен на песните». към втори вариант >>
- (- Венера и Луната.) Даже религиозните хора забраняват да се чете «Песен на песните». (втори вариант)
Венера – с кого? Кои са любовниците на Венера? (- Все мъжествени хора, които имат здраво телосложение, особено военни хора; истински мъже, и Аполонови типове.) После, много неща е събрал той в Притчите, «Песен на песните», «Еклисиаст». «Песен на песните», тъй както е написана, какви черти издава в неговия характер? Ако разгледате неговото лирическо произведение, към кой тип ще го приведете? (- Венера и Луната.) Даже религиозните хора забраняват да се чете «Песен на песните». Мнозина, които са чели «Песен на песните», мръднала им дъската. Трябва да е много напреднал човек. (- Тя е една от най-хубавите книги на Стария Завет.) Забележете, той събира Притчите, после – «Еклисиаст» и «Песен на песните». Има и други книги, които минават за негови. Но по какво се отличават Притчите? към втори вариант >>
- Мнозина, които са чели «Песен на песните», мръднала им дъската. (втори вариант)
Кои са любовниците на Венера? (- Все мъжествени хора, които имат здраво телосложение, особено военни хора; истински мъже, и Аполонови типове.) После, много неща е събрал той в Притчите, «Песен на песните», «Еклисиаст». «Песен на песните», тъй както е написана, какви черти издава в неговия характер? Ако разгледате неговото лирическо произведение, към кой тип ще го приведете? (- Венера и Луната.) Даже религиозните хора забраняват да се чете «Песен на песните». Мнозина, които са чели «Песен на песните», мръднала им дъската. Трябва да е много напреднал човек. (- Тя е една от най-хубавите книги на Стария Завет.) Забележете, той събира Притчите, после – «Еклисиаст» и «Песен на песните». Има и други книги, които минават за негови. Но по какво се отличават Притчите? Какъв тип трябва да бъде онзи, който пише притчи? към втори вариант >>
- Изобщо, той не се придържал строго към постановленията на Мойсей, но сам издирвал нещата, Соломон имал разположение към научни изследвания; той е написал много работи: Притчи, Песен на песните, Еклесиаст.
Към кои типове можете да отнесете пророк Ион? Преведено от еврейски език, Ион означава гълъб - значи той се отнася към венерините типове; понеже лесно се обезсърчавал, това показва, че и Луната е имала влияние върху него. Към кои типове се отнася Соломон, кои планети са имали влияние върху него? Меркурий, Юпитер, Венера. Под влияние на баща си Соломон е юпитерианец. Изобщо, той не се придържал строго към постановленията на Мойсей, но сам издирвал нещата, Соломон имал разположение към научни изследвания; той е написал много работи: Притчи, Песен на песните, Еклесиаст. Под влияние на кои планети се е намирал, когато е писал Песен на песните - под влиянието на Венера и Луната. Който чете Песен на песните, трябва да бъде силен; не е ли силен, човек не може да издържи на ония мисли, които са прокарани в нея. Притчите представляват друго нещо - като ги чете съзнателно, човек може да изправя погрешките си. В Еклесиаст Соломон се намира под влиянието на Сатурн. към беседата >>
- Под влияние на кои планети се е намирал, когато е писал Песен на песните - под влиянието на Венера и Луната.
Преведено от еврейски език, Ион означава гълъб - значи той се отнася към венерините типове; понеже лесно се обезсърчавал, това показва, че и Луната е имала влияние върху него. Към кои типове се отнася Соломон, кои планети са имали влияние върху него? Меркурий, Юпитер, Венера. Под влияние на баща си Соломон е юпитерианец. Изобщо, той не се придържал строго към постановленията на Мойсей, но сам издирвал нещата, Соломон имал разположение към научни изследвания; той е написал много работи: Притчи, Песен на песните, Еклесиаст. Под влияние на кои планети се е намирал, когато е писал Песен на песните - под влиянието на Венера и Луната. Който чете Песен на песните, трябва да бъде силен; не е ли силен, човек не може да издържи на ония мисли, които са прокарани в нея. Притчите представляват друго нещо - като ги чете съзнателно, човек може да изправя погрешките си. В Еклесиаст Соломон се намира под влиянието на Сатурн. към беседата >>
- Който чете Песен на песните, трябва да бъде силен; не е ли силен, човек не може да издържи на ония мисли, които са прокарани в нея.
Към кои типове се отнася Соломон, кои планети са имали влияние върху него? Меркурий, Юпитер, Венера. Под влияние на баща си Соломон е юпитерианец. Изобщо, той не се придържал строго към постановленията на Мойсей, но сам издирвал нещата, Соломон имал разположение към научни изследвания; той е написал много работи: Притчи, Песен на песните, Еклесиаст. Под влияние на кои планети се е намирал, когато е писал Песен на песните - под влиянието на Венера и Луната. Който чете Песен на песните, трябва да бъде силен; не е ли силен, човек не може да издържи на ония мисли, които са прокарани в нея. Притчите представляват друго нещо - като ги чете съзнателно, човек може да изправя погрешките си. В Еклесиаст Соломон се намира под влиянието на Сатурн. към беседата >>
192. Дойде глас, СБ , София, 23.8.1927г.,
- Минава покрай това кокиче поетът, спира се пред него, поглежда го и песен му направя.
Ще ви приведа един пример, да видите как поетът одухотворява всички неща, дори и най-малките цветенца. Минават много хора покрай едно кокиче, никой нищо не вижда в него. Минава покрай това кокиче поетът, спира се пред него, поглежда го и песен му направя. Той влага много нещо в него, знае как да го възпее. Питат се хората: „Отде събра толкова нещо този поет за малкото бяло кокиче? Чудесии просто написа за него“. Поетът познава това бяло кокиче. Едно време то беше някоя си красива Драганка, която се влюбила в поета, красивият Стоян, но понеже не могла да се ожени за него, тя се отчаяла и се самоубила. към беседата >>
193. Явно говорих, СБ , София, 24.8.1927г.,
- Отношенията между мъжа и жената, между всички деца са любовни, всички работят абсолютно еднакво, навред се чува музика и песен, никакво противоречие не се явява между тях.
Други хора пък изяждат по 30–40 ябълки на ден, без да посаждат семенцата им. И това е любов. Питам: Колко души ще намерите, като влезете в дома им, да четат свещената книга на Любовта? По какво се отличава такъв дом? – В този дом царува мир, радост и веселие. Отношенията между мъжа и жената, между всички деца са любовни, всички работят абсолютно еднакво, навред се чува музика и песен, никакво противоречие не се явява между тях. В целия дом владее чистота и ред, нийде никакво петно. Мухи в стаите няма; кокошки, патици и прасета по двора няма; говеда в обора няма; газени лампи не се виждат, нито електрическа светлина, при все това цялата къща свети; никъде не сеят, ни орат, а нивите раждат, жито в изобилие имат; отникъде жито не принасят, а то иде при тях; извори нямат, а вода при тях извира; учители нямат, а всичко знаят; слуги нямат, но всеки им служи; пари нямат, но на всички пари назаем дават. Кажете ми, знаете ли някъде из България поне една такава фамилия, каквато ви описвам? Такъв е образът на този дом, членовете на който четат книгата на Любовта. Ако има някъде такъв дом, той ще бъде първо чудо в света, първата запалена свещ. към беседата >>
- Шумолят листата ѝ, тиха песен напяват.
– Не се интересува. Когато е гладен, интересува ли се от това, колко гостилници има в света, в колко тенджери готвят и по колко хляб се дава на човек? – Не, тази статистика не го интересува. В дадения случай той се интересува да намери човек, който да му даде няколко златни монети и после да отиде в гостилницата, да се нахрани добре, да се разположи и, ако е въздържател, да изпие чаша студена вода; ако пък е от по-напредналите, да изпие чаша вода с червен цвят и да запее: „Горо ле, зелена; водо ле, студена“. И действително, много хубаво пее зелената гора. Шумолят листата ѝ, тиха песен напяват. За вас е важно да се осмисли животът ви и да се премахнат всички недоволства, обезсърчения и всякаква апатия. Някой казва: „Нищо не ме интересува“. Как да не те интересува нищо? – „Аз не искам да живея повече, не искам да съществувам.“ Този, който казва, че не иска да живее, той не говори Истината. Ние разбираме неговия език. към беседата >>
194. Божествената мисъл, МОК , София, 4.9.1927г.,
- Колкото и да е добър един певец, докато се движи в кръга на установените песни, той не може да възприеме новата песен и музика.
Това е един въпрос, който не внася нищо ново в човека. Който продължава да се занимава още с него, той страда от така наречената „духовна анемия, малокръвие или безжизненост“. Много естествено. Установените работи не могат да разширят човешкото съзнание. Колкото и да е добър един писател или поет, докато се занимава с установени въпроси, той не може да се издигне над обикновения уровен на мисълта. Колкото и да е добър един певец, докато се движи в кръга на установените песни, той не може да възприеме новата песен и музика. Когато възприеме новия живот, писателят започва да твори; той излива мисълта си в нови, стройни форми; певецът и музикантът изливат песента си в нови форми и образи. Пазете се от правилата на стария живот, които са вече изтъркани грамофонни плочи. Не ставайте грамофони, но проводници на новата мисъл, на новите чувства и на новата песен. към беседата >>
- Когато възприеме новия живот, писателят започва да твори; той излива мисълта си в нови, стройни форми; певецът и музикантът изливат песента си в нови форми и образи.
Който продължава да се занимава още с него, той страда от така наречената „духовна анемия, малокръвие или безжизненост“. Много естествено. Установените работи не могат да разширят човешкото съзнание. Колкото и да е добър един писател или поет, докато се занимава с установени въпроси, той не може да се издигне над обикновения уровен на мисълта. Колкото и да е добър един певец, докато се движи в кръга на установените песни, той не може да възприеме новата песен и музика. Когато възприеме новия живот, писателят започва да твори; той излива мисълта си в нови, стройни форми; певецът и музикантът изливат песента си в нови форми и образи. Пазете се от правилата на стария живот, които са вече изтъркани грамофонни плочи. Не ставайте грамофони, но проводници на новата мисъл, на новите чувства и на новата песен. към беседата >>
195. Денят Господен, НБ , София, 11.9.1927г.,
- Пресъхналите чешми, изсъхналите дървета, разрушените храмове, старите философи са изпели своята песен.
– Кога? – Когато завали дъжд. Много хора стоят със своите торби пред изсъхнали дървета и чакат оттам да им падне някой плод. Други пък стоят пред своите развалени храмове. Не стойте пред развалените храмове! Пресъхналите чешми, изсъхналите дървета, разрушените храмове, старите философи са изпели своята песен. Всички хора, в които Божествената мисъл тече, трябва да съзнаят това! Те трябва да разберат, коя мисъл преодолява в тях - човешката, или Божествената. Когато дойдат изкушенията, хората имат условия да се познаят и да изправят характера си. Изкушенията, мъчнотиите са на място. Те дават възможност на човека да се бори, да работи върху себе си. към беседата >>
- Когато и този огън достигне центъра на земята, вълните от четирите огъня ще се съединят в този център, и тогава нашата земя ще изпее своята песен.
От вътрешността на земята, от центъра. Новият огън ще завари стария, който и досега още гори; той е останал от атлантската раса. На земята има още и лемурийски огън, както и огън от полярната епоха. Новият, последният огън ще се яви като вълна. Полярният огън не е достигнал още до центъра на земята. Когато и този огън достигне центъра на земята, вълните от четирите огъня ще се съединят в този център, и тогава нашата земя ще изпее своята песен. Това означава, че тя е дошла вече до своята старческа възраст, вследствие на което животът й ще се пренесе другаде някъде. За сега този огън не е достигнал още до центъра на земята. Хиляди години има още, докато той стигне до този център. „Денят Господен иде! " Туй, което е вярно за земята, вярно е и за вашето съзнание, и за вашия ум. към беседата >>
196. Зарадваха се учениците, НБ , София, 18.9.1927г.,
- Ако човек заприлича на чешма, на която постоянно турят ключ, да не тече, или на малко езеро, което често пресъхва, неговият живот е изпял вече своята песен.
Който иска правилно да разреши своя живот, той трябва да отиде при някой извор, или при някоя чешма, и от тях да научи разгадката на живота. Камъните, от които е съградена една чешма, завинаги остават едни и същи, но водата, която изтича от чешмата, всеки момент бива различна. Красотата и цената на даден извор зависи от водата, която постоянно изтича от него. В този смисъл, и човекът трябва да бъде извор, който постоянно да тече, да извира. Това е необходимо за нашето съзнание. Ако човек заприлича на чешма, на която постоянно турят ключ, да не тече, или на малко езеро, което често пресъхва, неговият живот е изпял вече своята песен. Често софийската вода е мътна. Защо? Понеже тази вода минава дълъг път, и докато стигне до нас, тя се размътва. Значи, ключ на чешмите не трябва да се поставя, и път, през който водата минава, не трябва да бъде нечист. Мътната, нечистата вода определя човешкия морал. Старите българи не поставяли на чешмите никакви кранове, вследствие на което водата постоянно е текла, и всякога е била свежа. към беседата >>
197. Качества и линии на красотата, МОК , София, 18.9.1927г.,
- Цялата природа е пълна с красота и хармония, с песен и живот.
За да станете красиви, стремете се към красивите, здрави и живи форми. Не се спирайте върху изсъхналите цветя и дървета, върху умрелите животни и хора. Красиво е онова, което расте, цъфти и зрее. Стремете се към чистите извори, вслушвайте се в тяхното клокочене, в духането на вятъра. Наблюдавайте изгряването на слънцето, пеенето на птичките. Цялата природа е пълна с красота и хармония, с песен и живот. Влезте в съгласие с природата, за да се ползвате от нейната красота. И майката дава, и бащата дава, но природата дава изобилно. Тя изправя неправилните и изопачени форми. Достатъчно е да влезете във връзка с нея, за да може само с една линия, с една сянка да изправи това, което човек е изкривил в себе си. Ако грозният човек се предаде съзнателно в ръцете на разумната природа, само в няколко години тя ще го преобрази, ще го направи красив. към беседата >>
198. Свещ, която не гасне, ООК , София, 23.11.1927г.,
- – Богатият се нуждае от музика, от песен.
Той има знание, което само ще го препоръча." Който иска да работи в света, той трябва да започне от най-долното стъпало и постепенно да се качва нагоре, без да прескача стъпалата. Смирение се иска от човека! Добрите, силните хора не се нуждаят от препоръка. Само слабите хора се нуждаят от препоръка. – Ами богатият от какво се нуждае? – Богатият се нуждае от музика, от песен. Музиката, песента ще отворят сърцето му, а сърцето – кесията му, и той ще си създаде отношения с хората. Бедният пък се нуждае от пресен хляб. Като му дам един топъл хляб, после мога да му изпея някоя песен. Щом се нахрани, той може да прецени какво нещо е хубавата песен, и ще благодари. към беседата >>
- Знаете ли какво нещо е песента?
Сега вие мислите, че това са обикновени работи. – Не, това са философски работи, които могат да се разберат само след като се преведат. Знаете ли какво нещо е хлябът? Знаете ли какво нещо е една чиста, светла мисъл или едно възвишено чувство? Знаете ли какво нещо е песента? Това са велики светове, но за да се разберат, трябва да се намерят техните еквивалентни стойности. Ще кажете, че сте чувствителни, досетливи, лесно възприемате нещата. Щом е тъй, аз ще се скрия някъде в гората, а вие ще ме намерите. Като направите опита, ще видите каква е вашата чувствителност. Знание се иска от всички хора, а не само говорене. към беседата >>
- Какво ще правите, ако отидете на онзи свят и пред вратата на рая ви спрат, за да изпеете една песен?
Като пеете известно време, вие започвате да отстъпвате на младите, те да пеят и казвате, че сте стари вече, че пеенето не е за вас. Мислите ли така, вие сте на крив път. На каквато възраст да сте, пейте и не мислете за възрастта си. Докато не заминете за онзи свят, вие сте деца още и трябва да пеете! Защо ще се лишите от способността си да пеете! Какво ще правите, ако отидете на онзи свят и пред вратата на рая ви спрат, за да изпеете една песен? Ако изпеете една песен добре, ще ви пуснат в рая; ако не я изпеете добре, няма да ви пуснат. Или представете си, че ви накарат да напишете едно хубаво стихотворение, или да направите едно добро. Невидимият свят разполага с много възможности и вероятности, чрез които ще провери всеки човек дали е готов да влезе в рая или не. Следователно трябва да пеете, за да бъдете готови, защото, като се намерите пред вратата на рая, ще ви накарат да изпеете една песен. към беседата >>
- Ако изпеете една песен добре, ще ви пуснат в рая; ако не я изпеете добре, няма да ви пуснат.
Мислите ли така, вие сте на крив път. На каквато възраст да сте, пейте и не мислете за възрастта си. Докато не заминете за онзи свят, вие сте деца още и трябва да пеете! Защо ще се лишите от способността си да пеете! Какво ще правите, ако отидете на онзи свят и пред вратата на рая ви спрат, за да изпеете една песен? Ако изпеете една песен добре, ще ви пуснат в рая; ако не я изпеете добре, няма да ви пуснат. Или представете си, че ви накарат да напишете едно хубаво стихотворение, или да направите едно добро. Невидимият свят разполага с много възможности и вероятности, чрез които ще провери всеки човек дали е готов да влезе в рая или не. Следователно трябва да пеете, за да бъдете готови, защото, като се намерите пред вратата на рая, ще ви накарат да изпеете една песен. към беседата >>
- Следователно трябва да пеете, за да бъдете готови, защото, като се намерите пред вратата на рая, ще ви накарат да изпеете една песен.
Защо ще се лишите от способността си да пеете! Какво ще правите, ако отидете на онзи свят и пред вратата на рая ви спрат, за да изпеете една песен? Ако изпеете една песен добре, ще ви пуснат в рая; ако не я изпеете добре, няма да ви пуснат. Или представете си, че ви накарат да напишете едно хубаво стихотворение, или да направите едно добро. Невидимият свят разполага с много възможности и вероятности, чрез които ще провери всеки човек дали е готов да влезе в рая или не. Следователно трябва да пеете, за да бъдете готови, защото, като се намерите пред вратата на рая, ще ви накарат да изпеете една песен. към беседата >>
203. Твърдата храна, НБ , София, 18.12.1927г.,
- Армията убива, унищожава, съсипва човечеството, а житното зърно носи живот, музика и песен за човечеството.
Сега, пренесете тези два образа към своя личен живот, към обществения живот и към живота на душата. Чрез своите сражения, армията може временно само да спаси отечеството си, но храна не може да му даде. Армията убива, унищожава, съсипва човечеството, а житното зърно носи живот, музика и песен за човечеството. Дето има жито, хляб, там ще чувате само песни и веселби. Следователно, когато небето изпраща при вас един обикновен човек, с житно зърно в колата си, не го връщайте назад, но благодарете на Бога за здравето, което ви дава. Вземете това зърно, посадете го в земята, та когато даде плод, сдъвчете го и използвайте скритата сила, която то носи в себе си. Щом разберете силата, която се крие в житното зърно, вие ще почувствате, какво е вложено в душата на всеки човек и ще разберете, защо той е роден. Житното зърно е твърдата храна, която човек трябва да сдъвче и изяде. към беседата >>
204. Човешки и природни енергии, МОК , София, 25.12.1927г.,
- Онези от вас, които са музикални, ще заучат добре песента: „Имаше человек, проводен от Бога“.
Онези от вас, които са музикални, ще заучат добре песента: „Имаше человек, проводен от Бога“. Следния път ще я изпеете. Изобщо, от всеки човек, като ученик в живота, се иска работа, както в областта на ума, така и в областта на сърцето. Човек трябва да развива творческите си енергии. Какво ще стане с него, ако не работи? Какво ще стане с млякото, ако не се свари и стои дълго време неизползвано? към беседата >>
205. Пътят на героите, ИБ , София, 6.1.1928г.,
- Животът сам по себе си е най-хубавата песен. (втори вариант)
По отъпканите пътища лесно се ходи, но по пътя, който сега се проправя, ходят само герои. Оттук имайте предвид колко време е употребил Бог, докато създаде вселената, докато нагласи времето и момента за дохождането на всичките хора по лицето на земята, да ги постави в техните съответни гами. Каква велика хармония и музика има в това, хиляди и милиони хора да изразят своя живот – всеки на своя час и на своята определена минута. Животът сам по себе си е най-хубавата песен. Когато хората на земята страдат, пъшкат и изпитват най-големите горчивини, ангелите на небето се радват и изпитват най-голяма приятност. Радват се, защото разбират дълбокия смисъл на страданието, знаят, че в него се крият благата на човечеството. Това съчетание между скръбта и радостта съставлява вътрешния израз на една музикална пиеса. В скръбта има голяма дълбочина, великите идеи се раждат след големите скърби. Радостта е външен израз на живота, а скръбта е вътрешен израз на живота. към втори вариант >>
- Животът, сам по себе си, е най-хубавата песен.
По отъпканите пътища лесно се ходи, но по пътя, който сега се проправя, само герои ходят. Оттук можете да разберете колко време е употребил Бог, докато създаде Вселената, докато нагласи времето и момента за дохождането на всички хора по лицето на земята, да ги постави в техните съответни гами. Каква велика хармония и музика има в това! Хиляди и милиони хора да изразят своя живот – всеки на своя час и на своята определена минута! Животът, сам по себе си, е най-хубавата песен. Когато хората на земята страдат, пъшкат и изпитват най-големи горчивини, ангелите на небето се радват и изпитват най-голямата приятност. Защо ангелите се радват? Те разбират дълбокия смисъл на страданието, знаят, че в него се крие благото на човечеството. Това съчетание между скръбта и радостта съставя вътрешния смисъл на една музикална пиеса. В скръбта има голяма дълбочина. към беседата >>
- Любовна песен пее. (втори вариант)
Има едно пеене, което аз наричам мъртво пеене. Такива песни уморяват човека, приспиват го. Казват: "Толкоз хубаво, че ме приспа." Не, не, казвам, пеене, което приспива, то е хипнотизъм. Пението трябва да съживи човека. Казва: "Унесе ме." Какво го унесе? Любовна песен пее. Изпъкнат образи, той забрави песента. Това пеене ли е? Не, така не се мисли. към втори вариант >>
207. Никодим, НБ , София, 22.1.1928г.,
- Мнозина си поставят за идеал в живота желанието да влязат в рая и да слушат там песента и музиката на ангелите.
Когато Никодим запита Христа за смисъла на живота, Той му отговори: „Докато не се роди изново, човек не може да разбере смисъла на живота. "Следователно, докато не се роди изново, човек не може да разбере великия идеал, който трябва да следва в живота. Мнозина си поставят за идеал в живота желанието да влязат в рая и да слушат там песента и музиката на ангелите. И това е хубаво, но не е висок идеал. То е все едно да слушате някой велик музикант, на когото липсва нещо. Казват за някой музикант. че имал техника и добро изпълнение, но дълбочина нямал. Така е, на земята моретата са плитки, нямат голяма дълбочина. към беседата >>
- Щом отидете в рая, там непременно ще ви накарат да изпеете никаква песен.
Така е, на земята моретата са плитки, нямат голяма дълбочина. За да бъде някой истински музикант, от него се изискват особени органи, особени инструменти; душа се изисква от музиканта, за да разбира и чувствува музиката в нейната пълнота. Докато музикантът свири за хората, той още не е истински музикант. Истински музикант е онзи, който свири идейно, за Божественото в себе си. Който не е музикант, той не може да влезе в небето. Щом отидете в рая, там непременно ще ви накарат да изпеете никаква песен. Ако не можете да я изпеете, както трябва, няма да ви приемат. Като българи, ще ви накарат да изпеете, „цвете мило, цвете красно", или някаква народна песен. Ако искате да бъдете приети в рая, вие трябва да бъдете готови, да изпеете някаква идейна песен, и то добре, по всички правила на музиката. Българските народни .песни крият известна идея в себе си. Дали разбирате това, или не, то е друг въпрос. към беседата >>
- Като българи, ще ви накарат да изпеете, „цвете мило, цвете красно", или някаква народна песен.
Докато музикантът свири за хората, той още не е истински музикант. Истински музикант е онзи, който свири идейно, за Божественото в себе си. Който не е музикант, той не може да влезе в небето. Щом отидете в рая, там непременно ще ви накарат да изпеете никаква песен. Ако не можете да я изпеете, както трябва, няма да ви приемат. Като българи, ще ви накарат да изпеете, „цвете мило, цвете красно", или някаква народна песен. Ако искате да бъдете приети в рая, вие трябва да бъдете готови, да изпеете някаква идейна песен, и то добре, по всички правила на музиката. Българските народни .песни крият известна идея в себе си. Дали разбирате това, или не, то е друг въпрос. Запример, каква е идеята в песента „Стоян, мама си, думаше”? Когато синът се разговаря с майка си, това показва, че той иска да сподели нещо с нея. към беседата >>
- Ако искате да бъдете приети в рая, вие трябва да бъдете готови, да изпеете някаква идейна песен, и то добре, по всички правила на музиката.
Истински музикант е онзи, който свири идейно, за Божественото в себе си. Който не е музикант, той не може да влезе в небето. Щом отидете в рая, там непременно ще ви накарат да изпеете никаква песен. Ако не можете да я изпеете, както трябва, няма да ви приемат. Като българи, ще ви накарат да изпеете, „цвете мило, цвете красно", или някаква народна песен. Ако искате да бъдете приети в рая, вие трябва да бъдете готови, да изпеете някаква идейна песен, и то добре, по всички правила на музиката. Българските народни .песни крият известна идея в себе си. Дали разбирате това, или не, то е друг въпрос. Запример, каква е идеята в песента „Стоян, мама си, думаше”? Когато синът се разговаря с майка си, това показва, че той иска да сподели нещо с нея. Синът се е влюбил в някоя мома и я описва на майка си, като я пита, харесва ли я за снаха. към беседата >>
- Запример, каква е идеята в песента „Стоян, мама си, думаше”?
Ако не можете да я изпеете, както трябва, няма да ви приемат. Като българи, ще ви накарат да изпеете, „цвете мило, цвете красно", или някаква народна песен. Ако искате да бъдете приети в рая, вие трябва да бъдете готови, да изпеете някаква идейна песен, и то добре, по всички правила на музиката. Българските народни .песни крият известна идея в себе си. Дали разбирате това, или не, то е друг въпрос. Запример, каква е идеята в песента „Стоян, мама си, думаше”? Когато синът се разговаря с майка си, това показва, че той иска да сподели нещо с нея. Синът се е влюбил в някоя мома и я описва на майка си, като я пита, харесва ли я за снаха. Майката отговаря: „Стояне, синко, Стояне, понеже вечер си харесал момата, не е, синко, булка за тебе. Ти трябва денем да видиш своята избраница, да видиш, как вода носи, как хляб меси, как лозе копае и как се с майка и с татка обхожда. Твоята избраница, синко, от род знатен и богат трябва да бъде." Такъв е бил разговорът между майката и сина. към беседата >>
212. Дванадесетте племена, НБ , София, 26.2.1928г.,
- Когато сте неразположени духом, започнете да рисувате нещо хубаво, или да свирите, или да пеете някоя хубава песен.
Много лесно. – Как? – Художници станете! Под думата художество, изкуство, аз разбирам метод, чрез който човек може да видоизмени своите душевни състояния. Който не знае да рисува, да пее, да свири, той мъчно ще прекара живота си. Когато сте неразположени духом, започнете да рисувате нещо хубаво, или да свирите, или да пеете някоя хубава песен. Това не значи, че човек може да рисува, да пее, да свири външно само. Той може и вътрешно да изпълни този номер. И в космоса има вечна хармония, вечна музика и песен. Гениите на човечеството, които управляват космоса, постоянно слушат тази хармония, тази музика. Вижте, например, как са рисувани крилцата на пеперудите! към беседата >>
- И в космоса има вечна хармония, вечна музика и песен.
Под думата художество, изкуство, аз разбирам метод, чрез който човек може да видоизмени своите душевни състояния. Който не знае да рисува, да пее, да свири, той мъчно ще прекара живота си. Когато сте неразположени духом, започнете да рисувате нещо хубаво, или да свирите, или да пеете някоя хубава песен. Това не значи, че човек може да рисува, да пее, да свири външно само. Той може и вътрешно да изпълни този номер. И в космоса има вечна хармония, вечна музика и песен. Гениите на човечеството, които управляват космоса, постоянно слушат тази хармония, тази музика. Вижте, например, как са рисувани крилцата на пеперудите! Велики художници, със своите четки, са рисували крилцата на пеперудите. Когато някой човек изпадне в песимизъм, нека наблюдава живота на пеперудите, както и краските на техните крилца. Красиви са пеперудите! към беседата >>
213. Изново, НБ , София, 4.3.1928г.,
- В това време, една сълза се търкулила по лицето му: дожаляло му за славейчето, което тъй хубаво го веселило със своята песен, но казал: Ти прекара при мене скръбни дни, лишено от свобода и простор.
Под влияние на тази книга, той се обърнал към Бога и започнал да размишлява върху главните принципи, които се съдържали в нея. Като размишлявал върху Истината, която носи свобода, той си казал: Наистина, всяко живо същество трябва да се ползва от свободата, която му е дадена от Бога. Щом е така, аз ще пусна и моето славейче на свобода. Понеже свободата на това славейче зависи от мене, аз ще изпълня този велик Божи закон. Взел кафеза в ръцете си, изнесъл го навън, закачил го на един гвоздей и го отворил. В това време, една сълза се търкулила по лицето му: дожаляло му за славейчето, което тъй хубаво го веселило със своята песен, но казал: Ти прекара при мене скръбни дни, лишено от свобода и простор. Бъди щастливо от този момент и радвай се на свободата, която ти е дадена. Като видяло кафеза отворен, славейчето радостно подскочило и хвръкнало на свобода. След два-три деня славейчето дошло пак при своя господар, но с другарка. Влезли в кафеза и там прекарали нощта. На сутринта пак напуснали кафеза. към беседата >>
214. Полюси на съзнанието, ООК , София, 28.3.1928г.,
- Не е достатъчно човек да знае да свири, да пее, или да говори, но неговата песен, неговият говор трябва да отварят сърца.
Следователно колкото малко земя и да имате, трябва да я обработвате. Ако ви запита някой с какво се занимавате, какво изучавате, кажете, че изучавате музика, граматика, но сте едва на първите уроци: свирите гами, свирите едва с цели, с половини, с четвъртини и с осмини ноти. По-нататък не сте навлезли. По граматика пък едва сте стигнали до простите изречения. Не е достатъчно човек да знае да свири, да пее, или да говори, но неговата песен, неговият говор трябва да отварят сърца. В това отношение всеки ще бъде поставен на изпит да се види, да разбере, докъде е достигнал в знанията си. към беседата >>
- Обаче милиардерът искал да му каже, че щом кученцето се събудило от песента и започнало да скача, да играе, да лае, значи, той с добър певец.
Като влязъл в залата, дето трябвало да свири, той останал изненадан. В залата бил само милиардерът със своето малко кученце, което дремело около господаря си. – „Заповядайте, господине, започнете да пеете.” Певецът започнал да пее, но щом чуло гласа му, кученцето скочило на крака и започнало да лае, да скача Тогава милиардерът казал:- „Достатъчно, господине.” Той взел в ръката си един чек, дал го на певеца и го изпратил. Какъв урок извлякъл певецът от този случай? Първият момент той се почувствал обиден от милиардера. Обаче милиардерът искал да му каже, че щом кученцето се събудило от песента и започнало да скача, да играе, да лае, значи, той с добър певец. Същевременно милиардерът искал да достави удоволствие на своето кученце, да послуша хубаво пеене и от това, как реагира срещу песента, да извади заключение, добър ли е певецът, или не. Това кученце е било едно от най-привилегированите кучета из целия свят. То е единственото куче в света, което се е ползвало от щастливия случай да слуша такъв виден певец. към беседата >>
- Същевременно милиардерът искал да достави удоволствие на своето кученце, да послуша хубаво пеене и от това, как реагира срещу песента, да извади заключение, добър ли е певецът, или не.
В залата бил само милиардерът със своето малко кученце, което дремело около господаря си. – „Заповядайте, господине, започнете да пеете.” Певецът започнал да пее, но щом чуло гласа му, кученцето скочило на крака и започнало да лае, да скача Тогава милиардерът казал:- „Достатъчно, господине.” Той взел в ръката си един чек, дал го на певеца и го изпратил. Какъв урок извлякъл певецът от този случай? Първият момент той се почувствал обиден от милиардера. Обаче милиардерът искал да му каже, че щом кученцето се събудило от песента и започнало да скача, да играе, да лае, значи, той с добър певец. Същевременно милиардерът искал да достави удоволствие на своето кученце, да послуша хубаво пеене и от това, как реагира срещу песента, да извади заключение, добър ли е певецът, или не. Това кученце е било едно от най-привилегированите кучета из целия свят. То е единственото куче в света, което се е ползвало от щастливия случай да слуша такъв виден певец. към беседата >>
- Ако някой музикант е написал една песен, но не се решава да я изнесе пред света, нека първо я изсвири пред няколко музикални деца, 4-5-годишни, и да следи какво впечатление ще им произведе.
Другите учени могат да не я одобрят – това още нищо не значи. Съображенията им да не я одобрят могат да бъдат различни. Едно от съображенията им може да бъде, че не я разбират. Второто съображение може да бъде, че не е достатъчно пълна. Не е лесно човек да изнесе навън своите вътрешни, субективни схващания. Ако някой музикант е написал една песен, но не се решава да я изнесе пред света, нека първо я изсвири пред няколко музикални деца, 4-5-годишни, и да следи какво впечатление ще им произведе. Ако децата харесат песента и се въодушевят от нея, и възрастните ще я харесат. Често децата могат да служат за мярка на нещата. Така са правили много видни писатели, поети и музиканти. Преди да изнесат произведенията си пред света, те ги изпълняват пред няколко интелигентни деца и по ефекта, произведен върху тях, те са предвиждали ефекта, който ще имат пред света. Когато пишете нещо, или разказвате нещо, внимавайте да няма нито една излишна или двусмислена дума. към беседата >>
- Ако децата харесат песента и се въодушевят от нея, и възрастните ще я харесат.
Съображенията им да не я одобрят могат да бъдат различни. Едно от съображенията им може да бъде, че не я разбират. Второто съображение може да бъде, че не е достатъчно пълна. Не е лесно човек да изнесе навън своите вътрешни, субективни схващания. Ако някой музикант е написал една песен, но не се решава да я изнесе пред света, нека първо я изсвири пред няколко музикални деца, 4-5-годишни, и да следи какво впечатление ще им произведе. Ако децата харесат песента и се въодушевят от нея, и възрастните ще я харесат. Често децата могат да служат за мярка на нещата. Така са правили много видни писатели, поети и музиканти. Преди да изнесат произведенията си пред света, те ги изпълняват пред няколко интелигентни деца и по ефекта, произведен върху тях, те са предвиждали ефекта, който ще имат пред света. Когато пишете нещо, или разказвате нещо, внимавайте да няма нито една излишна или двусмислена дума. Ако пишете разказ, той трябва да бъде прост, свободен от надути, неестествени изрази. към беседата >>
216. Единство и общност, ООК , Мусала, 18.7.1928г.,
- В ролята на пощальон от Духовния свят може да бъде не само човек, но и животните – с песента си, с чуруликането си птичката може да предаде нещо хубаво на човека, с което да го зарадва, да смени скръбта му в радост.
Седи някой човек пред прозореца си, но е скръбен, тъжи за нещо. В това време по улицата минава някое дете, някоя млада мома или млад момък, някой стар, мъдър човек и отправя чист, светъл поглед към него. В този момент една светла мисъл озарява ума на скръбния човек и той става от мястото си, развеселява се и започва да пее – защо? Скръбта му се е превърнала в радост – той е получил по незнаен за него път писмо от Невидимия свят, което променя състоянието му. В ролята на пощальон от Духовния свят може да бъде не само човек, но и животните – с песента си, с чуруликането си птичката може да предаде нещо хубаво на човека, с което да го зарадва, да смени скръбта му в радост. към беседата >>
218. Смени на състоянията, ООК , София, 5.12.1928г.,
- Каква полза, че знаеш една песен, а не можеш да я изпееш?
Сега, някои ще кажат, че тия работи им са познати, няма защо да се говорят. Не е въпрос, дали ги знаят или не, важно е, правят ли ги. Каква полза, че знаеш нещо, а не го правиш? Каква полза, че знаеш една песен, а не можеш да я изпееш? - Не, има неща, които човек не знае и трябва да ги учи, да ги прилага. Да пее човек, това значи, да има добри външни и вътрешни условия. Певецът пее, защото има разработен глас. Той пее, защото има публика, която го слуша. Той пее, защото салонът е добре отоплен и осветен. към беседата >>
219. Вторият ден, ООК , София, 2.1.1929г.,
- Тя взима тояжката си, вдига я нагоре, надолу, настрана, а детето пее, учи песента.
Като се върне майка им, те се скриват по кюшетата, седят мълчаливи, смирени. - Защо се крият от майка си? - Защото са направили много погрешки, а знаят, че майка им има тояжка, с която наказва. Тояжката на майката внася страх и трепет в душата на детето. В ръката на майката, тояжката не е нищо друго, освен пръчицата, с която всеки капелмайстор си служи. Тя взима тояжката си, вдига я нагоре, надолу, настрана, а детето пее, учи песента. Ако е недоволна от изпълнението, майката заставя детето си още да учи песента. След това му дава втора, трета, четвърта песен, докато го направи добър музикант. Майката обича хубави песни, но и добре научени. Колкото по-дълго време детето учи една песен, толкова повече я усъвършенства. Това се отнася за мъчните песни. към беседата >>
- Ако е недоволна от изпълнението, майката заставя детето си още да учи песента.
- Защо се крият от майка си? - Защото са направили много погрешки, а знаят, че майка им има тояжка, с която наказва. Тояжката на майката внася страх и трепет в душата на детето. В ръката на майката, тояжката не е нищо друго, освен пръчицата, с която всеки капелмайстор си служи. Тя взима тояжката си, вдига я нагоре, надолу, настрана, а детето пее, учи песента. Ако е недоволна от изпълнението, майката заставя детето си още да учи песента. След това му дава втора, трета, четвърта песен, докато го направи добър музикант. Майката обича хубави песни, но и добре научени. Колкото по-дълго време детето учи една песен, толкова повече я усъвършенства. Това се отнася за мъчните песни. Леките песни, обаче, с едно изпяване са добре научени. към беседата >>
- След това му дава втора, трета, четвърта песен, докато го направи добър музикант.
- Защото са направили много погрешки, а знаят, че майка им има тояжка, с която наказва. Тояжката на майката внася страх и трепет в душата на детето. В ръката на майката, тояжката не е нищо друго, освен пръчицата, с която всеки капелмайстор си служи. Тя взима тояжката си, вдига я нагоре, надолу, настрана, а детето пее, учи песента. Ако е недоволна от изпълнението, майката заставя детето си още да учи песента. След това му дава втора, трета, четвърта песен, докато го направи добър музикант. Майката обича хубави песни, но и добре научени. Колкото по-дълго време детето учи една песен, толкова повече я усъвършенства. Това се отнася за мъчните песни. Леките песни, обаче, с едно изпяване са добре научени. При изучаване на песните има значение способността на детето. към беседата >>
- Колкото по-дълго време детето учи една песен, толкова повече я усъвършенства.
В ръката на майката, тояжката не е нищо друго, освен пръчицата, с която всеки капелмайстор си служи. Тя взима тояжката си, вдига я нагоре, надолу, настрана, а детето пее, учи песента. Ако е недоволна от изпълнението, майката заставя детето си още да учи песента. След това му дава втора, трета, четвърта песен, докато го направи добър музикант. Майката обича хубави песни, но и добре научени. Колкото по-дълго време детето учи една песен, толкова повече я усъвършенства. Това се отнася за мъчните песни. Леките песни, обаче, с едно изпяване са добре научени. При изучаване на песните има значение способността на детето. Колкото по-способно е детето, толкова по-лесно изучава урока си. Този закон има отношение към всички случаи в живота. към беседата >>
- Да преповтаряш четеното, както певицата изпява една песен, това още не е ученост.
Този закон има отношение към всички случаи в живота. Трябва ли да говориш на един човек много, за да го убедиш в истината, той не е учен човек. Учен човек е онзи, който от малко говорене, много разбира. Учеността не зависи от силната памет. Някой чете много и лесно запомня, но това е повествуване, не е ученост. Да преповтаряш четеното, както певицата изпява една песен, това още не е ученост. Истински учен е онзи, който твори. Той е майстор в областта на пението, на науката, на художеството. Той твори, а другите изпълняват. В първия ден човек твори. Тогава той е майстор. към беседата >>
220. Отношение между числа / Елементарни отношения на числата, ООК , София, 27.2.1929г.,
- Те ще изпеят една песен, после ще имат упражнения, ще ги разпределят по класове. (втори вариант)
Една жена, която заповядва на 20 слугини, кажете, какво е това? То не може да бъде в един дом. В един дом може да има една, две, три слугини, но двайсет слугини не може да има. Един пансион може да бъде. Това е директорката на 20 пансионерки. Те ще изпеят една песен, после ще имат упражнения, ще ги разпределят по класове. Като кажем 20, какво означава? Ако пишете числата само така, числата нямат смисъл. Тогава имате числото 30. Какво означава? Три вече в друга категория спада. към втори вариант >>
- Вложил съм нещо ново, понеже в миналото песента имала едно значение, а сега има друго значение. (втори вариант)
Ако се даде една песен, отначало пеете с интерес, после ви се втръсва и вие искате нова песен. Защо се случват тия работи? Сега имаме една песен на два гласа. Тия думи сме ги взели от един стар език. Наричам ги музикални слогове и съм направил един превод на български. Вложил съм нещо ново, понеже в миналото песента имала едно значение, а сега има друго значение. В миналото това е било един идеал за бъдещето, а сега това е един идеал, който се реализирал. Това, което за тях е било в далечното бъдеще, сега за нас е една реалност. Какъв е езикът, не ви трябва да го знаете. Ще слушате, колкото можете. Ако произнесеш старите думи така, както са ги произнасяли, ще вземеш и техните грехове. към втори вариант >>
- Сега "Хади х'ензи" ("Благата песен"). (втори вариант)
В миналото това е било един идеал за бъдещето, а сега това е един идеал, който се реализирал. Това, което за тях е било в далечното бъдеще, сега за нас е една реалност. Какъв е езикът, не ви трябва да го знаете. Ще слушате, колкото можете. Ако произнесеш старите думи така, както са ги произнасяли, ще вземеш и техните грехове. Сега "Хади х'ензи" ("Благата песен"). "Всичко давай", като се каже, то се дава онова, което е в изобилие. Ти не можеш да дадеш това, което нямаш и което е невъзможно да дадеш. Който дава, дава му се. И който не дава, нищо не му се дава. За музиката се изисква голямо спокойствие. към втори вариант >>
- "Хади х'ензи", или на български "Благата песен". (втори вариант)
Тази истина, Бога ти познавай. Заглавието на песента е "Хади х'ензи". Туй, което внася спокойствие, то е за тонирането вътре. В света има само една истина в много наречия. "Ади" значи "туй, което съзнаваме", може да се успокои. "Хади х'ензи", или на български "Благата песен". Тази песен не е по-стара от Адама. Тя е стара, но не е по-стара от Адама. Нева санзу, бию менси, хариен хади х'ензи. Ава Махар вен, хабер менси. към втори вариант >>
- Тази "Благата песен" е за новата 1929 година. (втори вариант)
Когато някой език се говори, той е жив. Когато той не се говори, той се усеща, че е мъртъв. Живее той с миналото. Тази "Благата песен" е за новата 1929 година. Думите се разбират като храна. Щом една дума се разбира, всякога е като храна, асимилирана е вече. Има един психологически закон в природата, който не върви според нашата граматика. В граматиката съществува един език, като кажеш едно нещо, нареждат се нещата. Когато в човешката реч, когато кажеш едно нещо, нареждат се нещата. към втори вариант >>
- Преведена на български, тази песен става разбрана за всички.
Под думите „всичко давай“, разбираме даване от изобилието. Който няма, той не може да дава. Освен това, има неща, които по никой начин не могат да се дават. Който дава, и на него се дава. Не дава ли, и на него не дават. Преведена на български, тази песен става разбрана за всички. Щом е разбрана, тя може да храни човека. Всяко нещо, което човек разбира, лесно се усвоява. към беседата >>
223. Вързано и развързано, НБ , София, 31.3.1929г.,
- Дават му една песен, която той знае добре.
Ние привеждаме тези примери, за да покажем, че във всеки човек има атавистически мисли и чувства, останали от миналото още. За пример, съмнението е атавизъм в човека; то не почива на никакви научни данни. И при научни данни, и при доказани факти, човек пак се съмнява. Дават му една песен, която той знае добре. Погледне я и казва: Не е тази песента, която познавам. После пак я вземе, погледне внимателно и казва: Тази е песента. В човека има един критически ум, който подлага всичко на проверка, но същевременно в него има съмнение, което не се подава на никакви доказателства. към беседата >>
- Погледне я и казва: Не е тази песента, която познавам.
Ние привеждаме тези примери, за да покажем, че във всеки човек има атавистически мисли и чувства, останали от миналото още. За пример, съмнението е атавизъм в човека; то не почива на никакви научни данни. И при научни данни, и при доказани факти, човек пак се съмнява. Дават му една песен, която той знае добре. Погледне я и казва: Не е тази песента, която познавам. После пак я вземе, погледне внимателно и казва: Тази е песента. В човека има един критически ум, който подлага всичко на проверка, но същевременно в него има съмнение, което не се подава на никакви доказателства. към беседата >>
- После пак я вземе, погледне внимателно и казва: Тази е песента.
Ние привеждаме тези примери, за да покажем, че във всеки човек има атавистически мисли и чувства, останали от миналото още. За пример, съмнението е атавизъм в човека; то не почива на никакви научни данни. И при научни данни, и при доказани факти, човек пак се съмнява. Дават му една песен, която той знае добре. Погледне я и казва: Не е тази песента, която познавам. После пак я вземе, погледне внимателно и казва: Тази е песента. В човека има един критически ум, който подлага всичко на проверка, но същевременно в него има съмнение, което не се подава на никакви доказателства. към беседата >>
225. Пътят на слабия и на силния / Двата свещени пътя, ООК , София, 1.5.1929г.,
- Не мислете, че като пеете една или друга песен, може да предизвикате една обратна реакция, може да предизвикате сили, с които вие не може да се справите. (втори вариант)
После в музиката, в пеенето трябва да знаете, че не е само развлечение, удоволствие. Музиката, това е наука. Наука, чрез която в миналото са разрешавали важни проблеми на живота, понеже промяна става на човешките състояния. Често във всинца ви вашата музика на живота постоянно се мени - ту в една гама, ту в друга. После във всяка една гама тоновете може да предизвикат разни сили, с които вие не може да се справите. Не мислете, че като пеете една или друга песен, може да предизвикате една обратна реакция, може да предизвикате сили, с които вие не може да се справите. Запример вземете онези любовни песни, гласът е така нагласен, че предизвиква известни състояния. Птиците като пеят, славеят като пее, това е една любовна песен, внася нещо много поетично. Песента на славея е приятна, като я слушаш. към втори вариант >>
- Птиците като пеят, славеят като пее, това е една любовна песен, внася нещо много поетично. (втори вариант)
Наука, чрез която в миналото са разрешавали важни проблеми на живота, понеже промяна става на човешките състояния. Често във всинца ви вашата музика на живота постоянно се мени - ту в една гама, ту в друга. После във всяка една гама тоновете може да предизвикат разни сили, с които вие не може да се справите. Не мислете, че като пеете една или друга песен, може да предизвикате една обратна реакция, може да предизвикате сили, с които вие не може да се справите. Запример вземете онези любовни песни, гласът е така нагласен, че предизвиква известни състояния. Птиците като пеят, славеят като пее, това е една любовна песен, внася нещо много поетично. Песента на славея е приятна, като я слушаш. към втори вариант >>
- Песента на славея е приятна, като я слушаш. (втори вариант)
Често във всинца ви вашата музика на живота постоянно се мени - ту в една гама, ту в друга. После във всяка една гама тоновете може да предизвикат разни сили, с които вие не може да се справите. Не мислете, че като пеете една или друга песен, може да предизвикате една обратна реакция, може да предизвикате сили, с които вие не може да се справите. Запример вземете онези любовни песни, гласът е така нагласен, че предизвиква известни състояния. Птиците като пеят, славеят като пее, това е една любовна песен, внася нещо много поетично. Песента на славея е приятна, като я слушаш. към втори вариант >>
- Сега ще видя доколко може да възприемете песента. (втори вариант)
Искам да ви дам един образец. Мен ми е неприятно да се занимавам с пеенето. Трябва да напусна някои важни работи и да се занимавам с детински работи, но понеже трябва да оставя образци, за които вие да се държите, аз се постарах да преведа тази песен, доколкото можах. На съвременен език не може да се изпее, понеже в източното пеене има четвъртини тонове. Разбирайте добре, между тоновете има междутоние. Сега ще видя доколко може да възприемете песента. (Учителят пее "Нева санзу".) Песента е един процес. Това, което не може да го схванете, ще го оставите. Песента е процес, с което започва едно творчество. Като се пее песента, постепенно ще се оформи. към втори вариант >>
- (Учителят пее "Нева санзу".) Песента е един процес. (втори вариант)
Мен ми е неприятно да се занимавам с пеенето. Трябва да напусна някои важни работи и да се занимавам с детински работи, но понеже трябва да оставя образци, за които вие да се държите, аз се постарах да преведа тази песен, доколкото можах. На съвременен език не може да се изпее, понеже в източното пеене има четвъртини тонове. Разбирайте добре, между тоновете има междутоние. Сега ще видя доколко може да възприемете песента. (Учителят пее "Нева санзу".) Песента е един процес. Това, което не може да го схванете, ще го оставите. Песента е процес, с което започва едно творчество. Като се пее песента, постепенно ще се оформи. към втори вариант >>
- Слушаш някоя песен, не може да я запомниш. (втори вариант)
Вие, като пеете, не се стеснявайте. Туй, което сега става музикално, то става постоянно в нас. Когато спираш някоя възвишена идея, не знаеш как да я приложиш. Слушаш някоя песен, не може да я запомниш. Възприемеш някоя светла идея, като речеш да я приложиш, нямаш вяра, спреш се. Слушаш хубава песен, речеш да пееш, не си способен. Може да намериш формата, да изразиш, тогава се изразява идеята, ще родиш. Във всеки един от Вас песента трябва да роди. В себе си ти не може да пееш една песен, тъй както учителят пее. към втори вариант >>
- Слушаш хубава песен, речеш да пееш, не си способен. (втори вариант)
Вие, като пеете, не се стеснявайте. Туй, което сега става музикално, то става постоянно в нас. Когато спираш някоя възвишена идея, не знаеш как да я приложиш. Слушаш някоя песен, не може да я запомниш. Възприемеш някоя светла идея, като речеш да я приложиш, нямаш вяра, спреш се. Слушаш хубава песен, речеш да пееш, не си способен. Може да намериш формата, да изразиш, тогава се изразява идеята, ще родиш. Във всеки един от Вас песента трябва да роди. В себе си ти не може да пееш една песен, тъй както учителят пее. Ти ще я заучиш по своему. Ти, като пееш, ще имаш една особеност и в гласа, и в разбирането, и в тона, все ще приложиш нещо от себе си. към втори вариант >>
- Във всеки един от Вас песента трябва да роди. (втори вариант)
Когато спираш някоя възвишена идея, не знаеш как да я приложиш. Слушаш някоя песен, не може да я запомниш. Възприемеш някоя светла идея, като речеш да я приложиш, нямаш вяра, спреш се. Слушаш хубава песен, речеш да пееш, не си способен. Може да намериш формата, да изразиш, тогава се изразява идеята, ще родиш. Във всеки един от Вас песента трябва да роди. В себе си ти не може да пееш една песен, тъй както учителят пее. Ти ще я заучиш по своему. Ти, като пееш, ще имаш една особеност и в гласа, и в разбирането, и в тона, все ще приложиш нещо от себе си. Ти ще я заучиш по правилата, но пак ще дойде твоето. То само по себе си ще дойде. към втори вариант >>
- В себе си ти не може да пееш една песен, тъй както учителят пее. (втори вариант)
Слушаш някоя песен, не може да я запомниш. Възприемеш някоя светла идея, като речеш да я приложиш, нямаш вяра, спреш се. Слушаш хубава песен, речеш да пееш, не си способен. Може да намериш формата, да изразиш, тогава се изразява идеята, ще родиш. Във всеки един от Вас песента трябва да роди. В себе си ти не може да пееш една песен, тъй както учителят пее. Ти ще я заучиш по своему. Ти, като пееш, ще имаш една особеност и в гласа, и в разбирането, и в тона, все ще приложиш нещо от себе си. Ти ще я заучиш по правилата, но пак ще дойде твоето. То само по себе си ще дойде. Може да пееш една песен с една прибавка - то не е грях. към втори вариант >>
- Може да пееш една песен с една прибавка - то не е грях. (втори вариант)
В себе си ти не може да пееш една песен, тъй както учителят пее. Ти ще я заучиш по своему. Ти, като пееш, ще имаш една особеност и в гласа, и в разбирането, и в тона, все ще приложиш нещо от себе си. Ти ще я заучиш по правилата, но пак ще дойде твоето. То само по себе си ще дойде. Може да пееш една песен с една прибавка - то не е грях. Най-първо ще се учите на отривисто пеене, без никакви украшения. Вие трябва да пеете вътре в себе си. В тази песен същината не е в смисъла. Силата е и в слоговете. Всичките слогове са така наредени, имат сила, произвеждат сила. към втори вариант >>
- И като пее или свири, всяка песен е в сила да освободи човека от неговото тежко положение, или да смени състоянието му.
Като ученици, каквато работа да вършите, покрай нея, вие трябва да изучавате и музиката. Музиката, пението не служат само за развлечение на човека, но те му помагат за правилно разрешаване на трудни проблеми в живота. Чрез музика и пение човек трансформира състоянията си. Освен вокална и инструментална музика, съществува още и музика на живота, която е различна за различните хора, според гамите, в които се движат. Има гами на живота, в които, попадне ли човече веднъж, мъчно може да се освободи от тяхното вредно влияние. И като пее или свири, всяка песен е в сила да освободи човека от неговото тежко положение, или да смени състоянието му. Песните на птиците, пението на славея, запример, внася някаква поезия в душата на човека. Има певци, чиято песен внася радост, подем в човешката душа. Който се занимава с музика и пение, той има възможност да се натъкне на източната и западната музика, да ги сравнява и да се ползва от тях. към беседата >>
- Има певци, чиято песен внася радост, подем в човешката душа.
Чрез музика и пение човек трансформира състоянията си. Освен вокална и инструментална музика, съществува още и музика на живота, която е различна за различните хора, според гамите, в които се движат. Има гами на живота, в които, попадне ли човече веднъж, мъчно може да се освободи от тяхното вредно влияние. И като пее или свири, всяка песен е в сила да освободи човека от неговото тежко положение, или да смени състоянието му. Песните на птиците, пението на славея, запример, внася някаква поезия в душата на човека. Има певци, чиято песен внася радост, подем в човешката душа. Който се занимава с музика и пение, той има възможност да се натъкне на източната и западната музика, да ги сравнява и да се ползва от тях. към беседата >>
- И говорът е музика, песен.
Сега, да се върнем към въпроса за музиката. Като ученици, вие трябва да пеете и да свирите, да си служите с музиката. Няма човек на земята, който не знае да пее. И говорът е музика, песен. Колкото по-музикален е човек, толкова по-музикално говори. Казват за някого, че говори сладко, че говорът му е песен. Разумното говорене е музика, песен. Някой казва, че не се нуждае от музика. — Не, без музика човек не може да съществува. към беседата >>
- Казват за някого, че говори сладко, че говорът му е песен.
Сега, да се върнем към въпроса за музиката. Като ученици, вие трябва да пеете и да свирите, да си служите с музиката. Няма човек на земята, който не знае да пее. И говорът е музика, песен. Колкото по-музикален е човек, толкова по-музикално говори. Казват за някого, че говори сладко, че говорът му е песен. Разумното говорене е музика, песен. Някой казва, че не се нуждае от музика. — Не, без музика човек не може да съществува. Яденето, говорът, писането, ходенето, движенията са все музика. Българинът се движи между две гами: мажорна и миньорна. към беседата >>
- Разумното говорене е музика, песен.
Като ученици, вие трябва да пеете и да свирите, да си служите с музиката. Няма човек на земята, който не знае да пее. И говорът е музика, песен. Колкото по-музикален е човек, толкова по-музикално говори. Казват за някого, че говори сладко, че говорът му е песен. Разумното говорене е музика, песен. Някой казва, че не се нуждае от музика. — Не, без музика човек не може да съществува. Яденето, говорът, писането, ходенето, движенията са все музика. Българинът се движи между две гами: мажорна и миньорна. В българските народни песни преобладават миньорните гами. към беседата >>
- Той трябва да измени нещо в своята песен, за да придобие онзи елемент, който му липсва.
— Не, без музика човек не може да съществува. Яденето, говорът, писането, ходенето, движенията са все музика. Българинът се движи между две гами: мажорна и миньорна. В българските народни песни преобладават миньорните гами. Тези гами не се отразяват добре върху възпитанието на българина. Той трябва да измени нещо в своята песен, за да придобие онзи елемент, който му липсва. За да разбере, какво му липсва, той трябва да изучи добре физическия свят. Този свят е предговор към духовния. Не познава ли физическия свят, човек няма да разбере и духовния. Ако човек, изобщо, не само българинът, не разбере физическия, видимия свят, по никой начин няма да разбере невидимия, духовния. към беседата >>
- Сега ще ви дам една нова песен „Нева-санзу“ — на чужд, източен език.
Сега ще ви дам една нова песен „Нева-санзу“ — на чужд, източен език. Тя не може да се преведе на български език, понеже сричките няма да съвпаднат. Освен това, ако думите и се преведат на български, те ще изгубят силата си. Като пее вдъхновено, човек твори. В този смисъл, пението е творчески процес. В песента „Ти съзнавай, ти люби“, пътят, по който човек минава, е гладък, без препятствия. към беседата >>
- В песента „Ти съзнавай, ти люби“, пътят, по който човек минава, е гладък, без препятствия.
Сега ще ви дам една нова песен „Нева-санзу“ — на чужд, източен език. Тя не може да се преведе на български език, понеже сричките няма да съвпаднат. Освен това, ако думите и се преведат на български, те ще изгубят силата си. Като пее вдъхновено, човек твори. В този смисъл, пението е творчески процес. В песента „Ти съзнавай, ти люби“, пътят, по който човек минава, е гладък, без препятствия. В песента „Нева-санзу“ пътят не е равен. Човек трябва да слезе от височина в долина, да разреши някой мъчен въпрос в живота. Изобщо, музиката помага на човека при известни болести. С нея той може да се лекува. Музиката е по-добро средство за лекуване от всякакви лекарства и инжекции. към беседата >>
- В песента „Нева-санзу“ пътят не е равен.
Тя не може да се преведе на български език, понеже сричките няма да съвпаднат. Освен това, ако думите и се преведат на български, те ще изгубят силата си. Като пее вдъхновено, човек твори. В този смисъл, пението е творчески процес. В песента „Ти съзнавай, ти люби“, пътят, по който човек минава, е гладък, без препятствия. В песента „Нева-санзу“ пътят не е равен. Човек трябва да слезе от височина в долина, да разреши някой мъчен въпрос в живота. Изобщо, музиката помага на човека при известни болести. С нея той може да се лекува. Музиката е по-добро средство за лекуване от всякакви лекарства и инжекции. И когато не може да реши някоя задача в живота си, човек пак трябва да пее. към беседата >>
- Като слуша някоя хубава песен, той иска да я изпее, но се стеснява.
Човек трябва да пее, да свири, да се развива музикално. За да пее и свири, той трябва да бъде свободен, да не се стеснява. Не е ли свободен, човек не може да успява. Като слуша някоя хубава песен, той иска да я изпее, но се стеснява. Мине ли през ума му някоя светла мисъл, той иска да я приложи, но изведнъж се спре, изгуби вяра в себе си. Една песен е добре изпята, или една идея е правилно приложена, когато може да създаде нещо в човека. към беседата >>
- Една песен е добре изпята, или една идея е правилно приложена, когато може да създаде нещо в човека.
Човек трябва да пее, да свири, да се развива музикално. За да пее и свири, той трябва да бъде свободен, да не се стеснява. Не е ли свободен, човек не може да успява. Като слуша някоя хубава песен, той иска да я изпее, но се стеснява. Мине ли през ума му някоя светла мисъл, той иска да я приложи, но изведнъж се спре, изгуби вяра в себе си. Една песен е добре изпята, или една идея е правилно приложена, когато може да създаде нещо в човека. към беседата >>
- Песента „Нева-санзу“ ще остане с думите, които ви дадох, макар и неразбрани за вас.
Песента „Нева-санзу“ ще остане с думите, които ви дадох, макар и неразбрани за вас. Неразбраните неща са далечни, а разбраните — близки. Това, което човек не може да възприеме, е далеч от него; това, което възприема, е близо до него. Непостижими неща са ония, които стоят далеч от човека. Постижими са ония, които са близо до него. Като се стреми към непостижими неща, човек трябва да бъде внимателен, да не се натъкне на някаква опасност. към беседата >>
- Аз може да ви кажа, че ако идете до вратата на Царството Божие, ангелите ще излязат и ще кажат: "Изпейте една песен." Ако не знаете, ще се върнете, да свършите. (втори вариант)
Защото аз ви казвам, вие, като идете в Царството Божие, ще излязат ангели и ще ви питат знаете ли да пеете. Аз може да ви кажа, че ако идете до вратата на Царството Божие, ангелите ще излязат и ще кажат: "Изпейте една песен." Ако не знаете, ще се върнете, да свършите. Аз ви казвам, че онзи, който не може да пее, ще го върнат назад. Не само свети Петър, но и като влезете в рая, ще дойде свети Петър, ще каже: "Как пеете? " към втори вариант >>
- Щом не може да любя, каква песен е това? (втори вариант)
Има много начини за пеене: по-високо, по-тихо, по- силно. Три начина има. Когато кажа "ти съзнавай" и когато кажа "ти люби", да съзнавам и да любя. Щом не може да любя, каква песен е това? Ти, като пееш, да знаеш, че говориш истината. "Ти съзнавай"... и да съзнаваш. "Ти люби"... и да любиш. А когато кажа: "Ти съзнавай и люби Бога", а не любя, значи песента не върви правилно. А истинският певец е, който преживява нещата, както са. към втори вариант >>
- Да изпея една песен, разбирам, аз сам да съм доволен от себе си. (втори вариант)
Аз турям въпроса тъй. Когато аз пея, моето състояние трябва да се измени съвършено. Неразположен съм духом, осъден е в мене някой на смъртно наказание. Да изпея една песен, разбирам, аз сам да съм доволен от себе си. Освободен е той. Всеки, като пее, трябва, най-първо, да е доволен сам от себе си. После друго, ако някой пее, вслушвайте се в него, вземете и вие участие. към втори вариант >>
228. Определени движения / Любовният поглед, ООК , София, 29.5.1929г.,
- Когато някой умре в една къща, песен има ли? (втори вариант)
Само когато нещата се използват, само тогава имат цена. Някой път да кажем, седите и пеете тона "до". Няма идея. Но представете си, че изкажете "до", когато имате едно много важна мисъл. Като дойде тази мисъл, дойде и "до". Когато някой умре в една къща, песен има ли? Когато се роди някое дете, майката, като вземе детето, започва да пее. Тупа го и пее, казва: "Моето детенце, моето ангелче." Докато пее, все го тупа. към втори вариант >>
- Казва: "На тебе може да пея." Казва: "Имам една песен, която само на себе си пея." Когато кажем, че певица млъкнала, не че млъкнала, но идея има вътре, казва: "Тази идея може да я пея само на един, който е просветен." Някой ще каже: "Гласът." Когато се пее идейно, гласът върви по един строго определен начин. (втори вариант)
Като го намериш, казваш: "На теб ще пея. Остави ги, те не разбират. Имам нещо, което специално на теб ще пея." Певицата никога всичко не пее. Има неща, които певицата никога на публиката не пее. Като намери този, който разбира така, както тя разбира, тя ще му пее. Казва: "На тебе може да пея." Казва: "Имам една песен, която само на себе си пея." Когато кажем, че певица млъкнала, не че млъкнала, но идея има вътре, казва: "Тази идея може да я пея само на един, който е просветен." Някой ще каже: "Гласът." Когато се пее идейно, гласът върви по един строго определен начин. Тия упражнения идат естествено. към втори вариант >>
- Песента на майката не е класическа, нито модерна, но чрез нея тя изказва своя идеал.
Обаче, роди ли се в този дом дете, всички пеят и се веселят. Майката взема детето си на ръце, потупва го и пее. – Защо? – Тя има някаква важна мисъл. Тя започва да мисли за бъдещето на детето, как ще порасне, ще се изучи, ще стане велик човек. Песента на майката не е класическа, нито модерна, но чрез нея тя изказва своя идеал. Майката пее чисто, безкористно, докато не е излязла на сцената. Всяка певица, която излиза на сцената, крие в себе си нещо користно. Тя пее или за пари, или за някой човек. Често певицата търси между публиката своя възлюбен. Щом го намери, тя престава да пее. към беседата >>
229. Достоен, НБ , София, 9.6.1929г.,
- Ние превеждаме думата „омраза" с думата „студ." Щом някоя планета започне да изстива, нейната песен е изпята вече.
Тази е причината, задето те не разбират закона на любовта. Единственият закон, който действа в света, това е законът на любовта. Едновременно с него, действа и противоположният закон – законът на омразата. Докато люби и мрази, човек живее и се развива правилно. Като престане да люби, върху него действа само закона на омразата, и той започва да се втвърдява. Ние превеждаме думата „омраза" с думата „студ." Щом някоя планета започне да изстива, нейната песен е изпята вече. Докато младата мома играе на хорото и в сърцето си има любов, тя живее. Щом престане да люби, животът й се свършва. Ако се ожени и престане да люби, между нея и възлюбения й настават крамоли, недоразумения. Днес се карат, утре се карат, докато, един ден, къщата им запустее. Как ще запустее? към беседата >>
230. Стари навици, ООК , София, 12.6.1929г.,
- Бог казва на всяка душа: "Стани рано сутринта и запей песента на живота.
– Ама дали съществува Бог? – Искаш ли да знаеш, дали съществува Бог, обърни се към птичките, които пеят. Щом пеят, те са направили връзка с Божественото съзнание. Щом дърветата цъфтят и връзват, те са направили връзка с Божественото съзнание. Трябва ли след всичко това да отивате при философите, да ви доказват съществува ли Бог или не? Бог казва на всяка душа: "Стани рано сутринта и запей песента на живота. След това иди до Витоша и като се върнеш започни да работиш." Отиването до Витоша символизира отиването до извора на живота. Само онзи може да има успех в работата си, който всяка сутрин отива до извора на живота да почерпи сила и енергия за през деня. За да работи с успех, човек трябва да разбира законите, които определят работата. За да свържете приятелство с един човек, вие трябва да разбирате законите на приятелството. Само онзи може да ви бъде приятел, който е отворил душата си за вас. към беседата >>
- Който минавал край дюкянчето му, с удоволствие спирал пред него да чуе песента му.
Един беден, скромен обущар живеел на края на града със семейството си. Той бил благочестив човек, молил се редовно на Бога и благодарил за всичко, което му било дадено. Който минавал край дюкянчето му, с удоволствие спирал пред него да чуе песента му. Той всякога пеел, когато кърпел обущата на своите клиенти. Един богат човек минал край дюкянчето му, спрял се и той да чуе неговата песен и си казал: Ако този човек при сиромашията си пее с благодарност и разположение, как ли би пял, ако се намира при добро материално положение? Аз ще вляза при него, ще му дам една голяма сума да подслади живота си. Обущарят взел парите и благодарил на богатия за голямото добро, което му направил. Няколко дена след това богатият минал пак край дюкянчето на бедния да чуе как пее сега. към беседата >>
- Един богат човек минал край дюкянчето му, спрял се и той да чуе неговата песен и си казал: Ако този човек при сиромашията си пее с благодарност и разположение, как ли би пял, ако се намира при добро материално положение?
Един беден, скромен обущар живеел на края на града със семейството си. Той бил благочестив човек, молил се редовно на Бога и благодарил за всичко, което му било дадено. Който минавал край дюкянчето му, с удоволствие спирал пред него да чуе песента му. Той всякога пеел, когато кърпел обущата на своите клиенти. Един богат човек минал край дюкянчето му, спрял се и той да чуе неговата песен и си казал: Ако този човек при сиромашията си пее с благодарност и разположение, как ли би пял, ако се намира при добро материално положение? Аз ще вляза при него, ще му дам една голяма сума да подслади живота си. Обущарят взел парите и благодарил на богатия за голямото добро, което му направил. Няколко дена след това богатият минал пак край дюкянчето на бедния да чуе как пее сега. Голяма била изненадата му, когато не чул никаква песен! – Защо? към беседата >>
- Голяма била изненадата му, когато не чул никаква песен!
Той всякога пеел, когато кърпел обущата на своите клиенти. Един богат човек минал край дюкянчето му, спрял се и той да чуе неговата песен и си казал: Ако този човек при сиромашията си пее с благодарност и разположение, как ли би пял, ако се намира при добро материално положение? Аз ще вляза при него, ще му дам една голяма сума да подслади живота си. Обущарят взел парите и благодарил на богатия за голямото добро, което му направил. Няколко дена след това богатият минал пак край дюкянчето на бедния да чуе как пее сега. Голяма била изненадата му, когато не чул никаква песен! – Защо? -Защото с парите, които получил от богатия, обущарят приел и един трън в себе си. Като се почувствал осигурен той престанал да се моли на Бога. Щом престанал да се моли, с това той изгубил мира и разположението си. към беседата >>
232. Илия вече дойде, НБ , София, 21.7.1929г.,
- Тук кацне – бръм, там кацне – бръм, пее им своята песен.
–Какво правиш там? – запитал я господинът.– Почивам си. Хвърках от цвят на цвят, пях им свои песни, а сега влязох да си почина. Обаче, пчеличката използвала разумно своята почивка. Тя се възползвала от гостоприемството на цвета, взела си нещо сладко и отново литнала на разходка по благоуханните цветове. Тук кацне – бръм, там кацне – бръм, пее им своята песен. Отново влезе в някой цвят и каже: Бът! – остане известно време на почивка. И най-после, като събере достатъчно нектар от цветовете, заминава за кошера си, да сподели придобивката си със своите ближни. Като я питат, къде е била и какво е правила, тя отговаря: Посетих градината на един господин, попях му малко, и той щедро възнагради моята песен. Пчелата остава спечеленото в кошера и не се връща вече в градината на познатия господин. към беседата >>
- Като я питат, къде е била и какво е правила, тя отговаря: Посетих градината на един господин, попях му малко, и той щедро възнагради моята песен.
Тя се възползвала от гостоприемството на цвета, взела си нещо сладко и отново литнала на разходка по благоуханните цветове. Тук кацне – бръм, там кацне – бръм, пее им своята песен. Отново влезе в някой цвят и каже: Бът! – остане известно време на почивка. И най-после, като събере достатъчно нектар от цветовете, заминава за кошера си, да сподели придобивката си със своите ближни. Като я питат, къде е била и какво е правила, тя отговаря: Посетих градината на един господин, попях му малко, и той щедро възнагради моята песен. Пчелата остава спечеленото в кошера и не се връща вече в градината на познатия господин. – Защо? –Зима е вече. Тя остава на топло в кошера и чака да дойде нова пролет, да посети градината, да попее на познатия господин и да се разговори с него. Тя си философства по един начин, той – по друг начин. към беседата >>
- Ако болният не може да възстанови връзката си с любовта, с живота, неговата песен е вече изпята.
Щом изворите на живота му отново бликнат, той вече е здрав човек. Ако не дойде някой човек отвън, да свърже болния с изворите на живота, с изворите на любовта, той не може да оздравее. Какъв трябва да бъде този човек? Той трябва да бъде свързан с любовта, с живота. Никой друг не може да помогне на болния. Ако болният не може да възстанови връзката си с любовта, с живота, неговата песен е вече изпята. Той трябва да замине за другия свят, т. е. да напусне земята. След всичко това ще разправят, че еди-кой си човек умрял, отишъл при Бога. Ние казваме, че той е отишъл някъде, но въпрос е, дали е отишъл при Бога. Може ли празната каса да отиде при господаря си? към беседата >>
- Вместо да иска помощ от богатия, нека му изпее една песен.
Някой се оплаква, че е беден, че никой не му помага. Отива при един, при втори богаташ, но и те не се отзовават на молбата му. Те чувстват, че този човек не е станал правилно от леглото си. Бедният сам може да си помогне. Как? Той има добър глас. Вместо да иска помощ от богатия, нека му изпее една песен. Така той ще отвори сърдцето на богатия, който ще го възнагради щедро. След това ще го покани и друг път да го посети, да му попее малко. Богатият ще си каже: Ето един човек, който е станал правилно от сън. Следователно, ако работите ви не вървят добре, влезте всред природата и изпейте й една песен. Тя обича смелите хора и богато ги възнаграждава. към беседата >>
234. Абсолютна чистота, ООК , СБ , Рила, 21.8.1929г.,
- Колата си напуща, воловете – невчесани, не се чува песен, нито се вижда усмивка на устата му. (втори вариант)
Той сам – весел, засмян, тихо си напява нещо, към живота се стреми. Цял ден до късна вечер работи и не се уморява, доволен е. Връща се дома си пак весел и засмян, разпряга воловете, дава им храна, прибира колата си и с радост очаква другия ден – наново работата си да продължи. Тъй вървят дните един след друг, незабелязано се нижат, докато един ден той среща една красива мома и се захласва по нея. Не му се работи вече: сутрин късно излиза и вечер рано се прибира. Колата си напуща, воловете – невчесани, не се чува песен, нито се вижда усмивка на устата му. Ходи захласнат момъкът натук-натам, казва: „Натеглих се, не ми се работи вече, на мен ли се падна таз съдба – цял живот да робувам? Досега работих, отсега нататък искам да си поживея.“ Облича се хубаво той, туря калпака на главата си, препасва нов пояс на кръста, забожда китка на дрехата си – и хайде – из селото: ту в тази, ту в онази улица, докато спре пред градината на красивата мома – и като войник караули от единия край до другия. После спира за момент пред градината, иска да види този престъпник, който се крие нейде из дърветата. Търпението му се изчерпва: той влиза в градината, но градинарят е затворен, няма го там – вътре седи той и се усмихва, наблюдава какво прави този млад момък. Какъв е този престъпник? към втори вариант >>
- Колата му напусната, воловете невчесани, песента замлъкнала и на устата му усмивка не се видяла вече.
От ранна сутрин до късна вечер той работел неуморно, доволен от това, което свършвал. Като се връщал у дома си, пак весел и засмян, разпрягал воловете си, нахранвал ги и тогава се прибирал да вечеря и да си почине от дневната работа. След това лягал да спи, с тиха радост в себе си, че на другия ден нова работа го чака. Тъй се нижели дните един след друг, докато, неочаквано за него, той срещнал една млада, красива мома, по която се захласнал. Станало нещо особено с него: не му се работело вече, на работа отивал късно, а се връщал рано. Колата му напусната, воловете невчесани, песента замлъкнала и на устата му усмивка не се видяла вече. Ходел натук-натам захласнат и казвал на всички, че му дотегнало да работи, искал да си поживее малко. Облече новите си дрехи, тури калпак на главата, нов пояс на кръста, бодне китка на дрехата си и хайде из селото; ту по една, ту по друга улица, докато спре пред градината на красивата мома и като войник започва да караули от единия край до другия. Изведнъж спира, иска да види този престъпник, който се крие между дърветата. Като се изчерпи търпението му, той влиза в градината, но виновникът го няма. Къде е той? към беседата >>
235. Служене, почит и обич, МОК , София, 30.8.1929г.,
- “Ама каква песен да им свиря? (втори вариант)
Ако вие не сте внимателни, в природата нямате вяра, тогава тия велики, разумни същества няма да се кооперират с вас и да ви вършат работата, за да станете велик човек. И вие ще бъдете един обикновен човек. У мнозина от вас се заражда един страх, казвате: “Ако излезем в обществото, какво ще правим? ” Чудни сте. Че ако сте един виден цигулар, извади цигулката си и свири. “Ама каква песен да им свиря? ” Ако си на хорото, ще свириш песен за хорото. Ако си в църквата, свири една набожна песен. Пък ако си вънка, свири им едно хоро да играят. “Ама право ли е? ” Ти свири, всичко е право. към втори вариант >>
- ” Ако си на хорото, ще свириш песен за хорото. (втори вариант)
И вие ще бъдете един обикновен човек. У мнозина от вас се заражда един страх, казвате: “Ако излезем в обществото, какво ще правим? ” Чудни сте. Че ако сте един виден цигулар, извади цигулката си и свири. “Ама каква песен да им свиря? ” Ако си на хорото, ще свириш песен за хорото. Ако си в църквата, свири една набожна песен. Пък ако си вънка, свири им едно хоро да играят. “Ама право ли е? ” Ти свири, всичко е право. Този, който може да играе на хорото, той може и да се моли в църквата, а който не може да играе на хорото, той не може да се моли в църквата. към втори вариант >>
- Ако си в църквата, свири една набожна песен. (втори вариант)
У мнозина от вас се заражда един страх, казвате: “Ако излезем в обществото, какво ще правим? ” Чудни сте. Че ако сте един виден цигулар, извади цигулката си и свири. “Ама каква песен да им свиря? ” Ако си на хорото, ще свириш песен за хорото. Ако си в църквата, свири една набожна песен. Пък ако си вънка, свири им едно хоро да играят. “Ама право ли е? ” Ти свири, всичко е право. Този, който може да играе на хорото, той може и да се моли в църквата, а който не може да играе на хорото, той не може да се моли в църквата. Някой ми казва: “Той е много набожен.” Аз го зная. към втори вариант >>
- – Каква песен трябва да свирим?
Мнозина се страхуват от живота и казвате: Какво ще правим, ако трябва да влезем в света? Много просто. Ако сте цигулар, ще извадите цигулката си и ще свирите. – Каква песен трябва да свирим? – Според случая. Ако сте в църква, ще свирите някоя религиозна песен; ако сте на площада, ще свирите една обикновена песен, да развеселите хората; ако сте на хорището, ще изсвирите едно хоро, да си поиграят хората; ако сте на сцената на някой голям салон, ще свирите класически парчета. – Имам ли право да свиря? – Щом си майстор и знаеш да свириш, имаш право да свириш. Каквото свириш, всичко е на място. към беседата >>
- Ако сте в църква, ще свирите някоя религиозна песен; ако сте на площада, ще свирите една обикновена песен, да развеселите хората; ако сте на хорището, ще изсвирите едно хоро, да си поиграят хората; ако сте на сцената на някой голям салон, ще свирите класически парчета.
Мнозина се страхуват от живота и казвате: Какво ще правим, ако трябва да влезем в света? Много просто. Ако сте цигулар, ще извадите цигулката си и ще свирите. – Каква песен трябва да свирим? – Според случая. Ако сте в църква, ще свирите някоя религиозна песен; ако сте на площада, ще свирите една обикновена песен, да развеселите хората; ако сте на хорището, ще изсвирите едно хоро, да си поиграят хората; ако сте на сцената на някой голям салон, ще свирите класически парчета. – Имам ли право да свиря? – Щом си майстор и знаеш да свириш, имаш право да свириш. Каквото свириш, всичко е на място. Който може да играе на хорото, той може да се моли и в църква. Не може ли да играе на хорото, и в църква не може да се моли. към беседата >>
236. Крадецът и пастирят / Да имат живот, НБ , София, 1.9.1929г.,
- Каквато песен ти пеят, така и ще играеш. (втори вариант)
Някой ще каже, че земният живот е всичко. И това е едно субективно мнение. Ти като казваш, че земният живот е всичко, можеш ли да го задържиш? Ти господар ли си на външните условия, свободен ли си от тях? „Не съм господар." Щом не си господар, ти си слуга и ще играеш на хорото, както ти свирят. Каквато песен ти пеят, така и ще играеш. Питам: какъв човек е този, който изпълнява заповедите на онзи, който му заповядва? Слуга. Питам: при какви условия слугата е свободен? Когато върши волята на господаря си. Щом не върши волята на господаря си, има две условия - или го изпъждат навън, или го набиват. Господарят го набива както трябва, след това го изпъжда навън и казва: „Такъв слуга не искам в къщата си." Това е по отношение на слугата. към втори вариант >>
- Преди да ме изядеш, искам да ти изпея една песен.
Конят ме излъга, ритна ме с крака си, счупи ми няколко зъба и избяга. Овните ме удариха в ребрата, счупиха ми четири ребра и избягаха. С тебе вече лесно ще се справя. – Постъпи, както знаеш, казала свинята. Аз отдавна те чакам да дойдеш. Преди да ме изядеш, искам да ти изпея една песен. Ние, свинете, сме добри певци. Като ме изядеш, ще помниш поне, че си чул една хубава песен. – Виж, щом става въпрос за песен, съгласен съм да те изслушам. Аз обичам песните. – Свинята веднага започнала да грухти, да вика, но толкова тревожно, че събрала около себе си много свине. към беседата >>
- Като ме изядеш, ще помниш поне, че си чул една хубава песен.
С тебе вече лесно ще се справя. – Постъпи, както знаеш, казала свинята. Аз отдавна те чакам да дойдеш. Преди да ме изядеш, искам да ти изпея една песен. Ние, свинете, сме добри певци. Като ме изядеш, ще помниш поне, че си чул една хубава песен. – Виж, щом става въпрос за песен, съгласен съм да те изслушам. Аз обичам песните. – Свинята веднага започнала да грухти, да вика, но толкова тревожно, че събрала около себе си много свине. Всички заедно погнали вълка и се освободили от него. към беседата >>
- – Виж, щом става въпрос за песен, съгласен съм да те изслушам.
– Постъпи, както знаеш, казала свинята. Аз отдавна те чакам да дойдеш. Преди да ме изядеш, искам да ти изпея една песен. Ние, свинете, сме добри певци. Като ме изядеш, ще помниш поне, че си чул една хубава песен. – Виж, щом става въпрос за песен, съгласен съм да те изслушам. Аз обичам песните. – Свинята веднага започнала да грухти, да вика, но толкова тревожно, че събрала около себе си много свине. Всички заедно погнали вълка и се освободили от него. към беседата >>
- В това отношение човек мяза на вълка, който казал, че втори път няма да вади петалата на коня, няма да се лакоми за двата овена, няма да иска песента на свинята и т.н.
В онзи свят работите са наредени, но човек трябва да се запита, може ли да влезе в онзи свят? Работите в училището са наредени, но важно е може ли човек да постъпи в това училище? – Защо работите на хората остават неуредени? – Защото те живеят изключително със закони и правила, с ограничения и наставления. За да изпълни всичко, което му се заповядва, човек всеки ден се зарича това да не прави, онова да не прави и върши тъкмо това, което не иска. В това отношение човек мяза на вълка, който казал, че втори път няма да вади петалата на коня, няма да се лакоми за двата овена, няма да иска песента на свинята и т.н. Въпреки това, той върши всичко онова, което се зарича да не прави. Науката на 20 в. се е развила много. Тя е дошла до големи постижения във всички области – музика, художество, литература, медицина, архитектура, но въпреки това, по-голямата част от хората са болни и нещастни: 25 % от съвременните хора страдат от туберкулоза, 35 % – от неврастения, 15 % – от вътрешни болести, 20 % – от външни – кожни и мускулни. Едва ли 5 % от хората на земята могат да се радват на абсолютно здраве. към беседата >>
- Посадете едно плодно дръвче и в продължение на 12 години го отглеждайте с песен, с молитва, с разположение и вижте след това, какви резултати ще имате.
С такава култура нищо не се постига. Дърветата могат изобилно да раждат, но плодовете им не носят никакво здраве, никакво благоденствие на човечеството. Плод, който е отглеждан с любов, не гние лесно. Той запазва свежестта си с месеци. Направете опит. Посадете едно плодно дръвче и в продължение на 12 години го отглеждайте с песен, с молитва, с разположение и вижте след това, какви резултати ще имате. Плодовете на това дърво ще носят благословение за целия ви дом. Същото може да се приложи и при отглеждане на децата. Ако при отглеждане на детето си майката вложи своята любов, сила и дух, от това дете велик човек ще стане. До 21 годишна възраст тя не трябва да позволява да се докосват до сина или до дъщеря й. Докато момата и момъкът не станат на 21 години, освен майката и бащата, никой няма право да се докосне до тях. към беседата >>
239. Вечното благовестие, НБ , София, 13.10.1929г.,
- Само в тях има еднообразие, както е с българската песен „Цвете мило, цвете красно", която всички пеят. (втори вариант)
За да се благовества на човека, трябва да има разбиране, едно малко изяснение. Всеки от вас е говорил последователно, прогресивно. Реч, която не е прогресивна, тя е еднообразна. Еднообразието не представлява Божествен закон. Еднообразието е достояние само на хора, които не разбират, нищо не знаят. Само в тях има еднообразие, както е с българската песен „Цвете мило, цвете красно", която всички пеят. Дето влезеш, все тази песен ще ти пеят. Питам, ако ти не знаеш да пееш и да свириш, какво ще те ползва това цвете мило, цвете красно? Че е красно, че е мило, така е. Но какво от това? Какво отношение има то към тебе? към втори вариант >>
- Дето влезеш, все тази песен ще ти пеят. (втори вариант)
Всеки от вас е говорил последователно, прогресивно. Реч, която не е прогресивна, тя е еднообразна. Еднообразието не представлява Божествен закон. Еднообразието е достояние само на хора, които не разбират, нищо не знаят. Само в тях има еднообразие, както е с българската песен „Цвете мило, цвете красно", която всички пеят. Дето влезеш, все тази песен ще ти пеят. Питам, ако ти не знаеш да пееш и да свириш, какво ще те ползва това цвете мило, цвете красно? Че е красно, че е мило, така е. Но какво от това? Какво отношение има то към тебе? към втори вариант >>
- Влезете ли в дом, дето живеят хора на еднообразието, навсякъде ще чуете все една и съща песен: „цвете мило, цвете красно." Който не знае да свири и да пее, а като грамофон повтаря все една и съща песен, той нищо не се ползва.
За да се благовествува на човека, той трябва да има известно разбиране. Всеки човек има опитност, знае, какво представя прогресивно, последователно говорене. Всяка реч, която не е прогресивна, е еднообразна. Обаче, в еднообразието няма нищо Божествено. В еднообразие живеят всички хора, които не разбират Божествените закони. Влезете ли в дом, дето живеят хора на еднообразието, навсякъде ще чуете все една и съща песен: „цвете мило, цвете красно." Който не знае да свири и да пее, а като грамофон повтаря все една и съща песен, той нищо не се ползва. Какво от това, че цветето е мило и красно? Какво отношение има това цвете към човека? За човека е важна прогресивната реч, в която има разнообразие. Какво се ползва той от едно вкусно, добре сготвено ядене, ако не може да го опита? Следователно, ако между думите на речта няма никаква връзка, тази реч ще ползва човека толкова, колкото вкусното ядене, което той не може да опита; и колкото красното и мило цвете, чийто аромат не може да възприеме. към беседата >>
240. Закон за благоприличие, ООК , София, 16.10.1929г.,
- Той свири, радва се на своята песен и вярва, че от него човек ще стане.
Умът, сърдцето и волята ти трябва да бъдат будни, да съзнават, че са необходими музикални пособия във великата пиеса. Какво хората мислят за цигуларя, не е важно. Той свири първо за Божественото в себе си, а после за хората. Какво прави овчарят, който по цели дни пасе овцете? Той взима кавала си, надува го и ходи след овцете. Той свири, радва се на своята песен и вярва, че от него човек ще стане. Той не се обезсърдчава, че свири на овце. Това е човек, който има благоприличие. към беседата >>
241. От всичките най-много / Тази сирота вдовица тури от всичките най-много, НБ , София, 20.10.1929г.,
- Питам, ако вие се явите в Божествената станция да получите едно препоръчано писмо, но не ви познават там, ще можете ли да изпеете една песен с три и половина тона по-високо от цигулката? (втори вариант)
Питам, ако вие се явите в Божествената станция да получите едно препоръчано писмо, но не ви познават там, ще можете ли да изпеете една песен с три и половина тона по-високо от цигулката? Ако вие нямате морал, който да е три и половина тона по-висок от сегашния, той не е никакъв морал. Аз не зная какво верую е това, да вярвате, че ако обесят или убият един човек, който е сгрешил в нещо, че светът ще може да се оправи. Аз не зная какво верую е това. Между това верую и между Христовото учение няма никакво съответствие. Христос е казал: „Любете враговете си." Ако любовта в света не е в състояние да изправи всички погрешки, тя не е никаква любов. към втори вариант >>
- Следователно, ако не можете да изпеете една песен с три и половина тона по-високо от цигулката, вие не можете да си получите препоръчаното писмо от Божествената поща.
Тя погледнала началника, изправила се и започнала да пее. Като я чул да пее, началникът веднага я познал и казал на чиновника: Дайте й препоръчаното писмо! Тя е Аделина Пати. Никой друг не може да пее като нея. Освен Аделина Пати никой не може да взима три и половина тона по-горе от цигулката. Следователно, ако не можете да изпеете една песен с три и половина тона по-високо от цигулката, вие не можете да си получите препоръчаното писмо от Божествената поща. Ако нямате морал с три и половина тона по-висок от сегашния, вие не можете да се наречете човек с велик морал. Какво верую, какво разбиране е това, да мислите, че, ако един грешник или престъпник се убие или обеси, светът ще се оправи? Между това верую и между веруюто, което Христос е проповядвал, няма никакво съответствие. Христос казва: „Любете враговете си! " Така ли постъпват съвременните хора? към беседата >>
243. Сторете да насядат, НБ , София, 10.11.1929г.,
- И Писанието казва: „Един е вашият Отец." На английски има една песен, която казва: „Дом бащин е дом мой." Но домът е разумните дъщери и синове. (втори вариант)
Ти като любиш баща си и майка си, ти си патриот. И ако ти изпълняваш своята длъжност, както трябва, ти имаш правилни разбирания. Ако ние имаме любов към Бога, в света ще има най-големия патриотизъм. Ако пък считаме патриотизма като система, която не съществува в природата, такова нещо не съществува. И природата поддържа, че има една държава, един живот. И Писанието казва: „Един е вашият Отец." На английски има една песен, която казва: „Дом бащин е дом мой." Но домът е разумните дъщери и синове. Та ние сме дошли до положението, минали сме онзи период на детинство и трябва да оставим настрана нашите играчки. И тогава трябва да се позанимаем малко със смятане, с математика. Важна роля играе математиката в живота на хората. към втори вариант >>
- Това не е поезия, това не е песен.
Той не остава при тях да се топли, но върви по-нататък. Така постъпва човек само тогава, когато в него се е пробудила безкористна любов. Всички хора трябва да проявят Божията Любов от съзнание, безкористно, без никакво външно задължение. Нека дойдат всички учени, писатели и поети, всички музиканти и художници, да опишат красивото, великото в любовта, което досега още не е описано. Те започват от красивото и свършват с некрасивото. Това не е поезия, това не е песен. Великото, красивото излиза от областта на истинската поезия. Хората не могат да го опишат, защото нямат образци. Образци са нужни на хората! Когато учителят иска да предаде на учениците си действието изваждане, той трябва да постъпи по следния начин: да вземе една голяма стъкленица с мед, да я закрие с хартия. Същевременно да тури на масата чаша с вода и няколко лъжички. към беседата >>
246. Природна философия / Природни гами в живота (продължение и разбор), МОК , София, 29.11.1929г.,
- Представете си, един български гъдуларин отиде в Европа със своята гъдулка, със сегашното свирене и със своята българска песен и там даде концерт на съвременните музикални общества? (втори вариант)
Питам, какво ще се ползвате, ако дойдете след хиляда години със сегашното разбиране и култура, какво ще се ползвате? Представете си, един български гъдуларин отиде в Европа със своята гъдулка, със сегашното свирене и със своята българска песен и там даде концерт на съвременните музикални общества? Питам, как ще го посрещнат? Мислите ли, че ако той пее от обикновените песни, че европейците ще се възхитят? Те ще кажат народните български песни са неразбрани песни, неразбрана музика. Тя е частична музика и произтича от останали религиозни песни, от една стара култура. Ако вие вземете едно парче от Бах, а то всъщност представлява цяло едно парче. към втори вариант >>
- Вземете българската народна песен “Стоян мами си думаше”. (втори вариант)
Питам, как ще го посрещнат? Мислите ли, че ако той пее от обикновените песни, че европейците ще се възхитят? Те ще кажат народните български песни са неразбрани песни, неразбрана музика. Тя е частична музика и произтича от останали религиозни песни, от една стара култура. Ако вие вземете едно парче от Бах, а то всъщност представлява цяло едно парче. Вземете българската народна песен “Стоян мами си думаше”. Е, какво си думал? Докога мами, аз момък ще ходя? Но това е една религиозна песен, внесена в живота. Това е една религиозна песен, а българите са я взели. Но след като Стоян се ожени, пита майка си: “Докога ще ходя? към втори вариант >>
- Но това е една религиозна песен, внесена в живота. (втори вариант)
Тя е частична музика и произтича от останали религиозни песни, от една стара култура. Ако вие вземете едно парче от Бах, а то всъщност представлява цяло едно парче. Вземете българската народна песен “Стоян мами си думаше”. Е, какво си думал? Докога мами, аз момък ще ходя? Но това е една религиозна песен, внесена в живота. Това е една религиозна песен, а българите са я взели. Но след като Стоян се ожени, пита майка си: “Докога ще ходя? ” Докато той е момък, той е спретнат, калпакът му е закривен, цървулите са завити с бели навои, мустачките наредени и когато майката разреши въпроса, че Стоян няма все да ходи и след като Стоян се ожени, цървулите не са тъй навити, калпакът не е накривен. И той намира едно противоречие между младия живот на свободата и сегашния. И той не може да изрази туй противоречие. към втори вариант >>
- Това е една религиозна песен, а българите са я взели. (втори вариант)
Ако вие вземете едно парче от Бах, а то всъщност представлява цяло едно парче. Вземете българската народна песен “Стоян мами си думаше”. Е, какво си думал? Докога мами, аз момък ще ходя? Но това е една религиозна песен, внесена в живота. Това е една религиозна песен, а българите са я взели. Но след като Стоян се ожени, пита майка си: “Докога ще ходя? ” Докато той е момък, той е спретнат, калпакът му е закривен, цървулите са завити с бели навои, мустачките наредени и когато майката разреши въпроса, че Стоян няма все да ходи и след като Стоян се ожени, цървулите не са тъй навити, калпакът не е накривен. И той намира едно противоречие между младия живот на свободата и сегашния. И той не може да изрази туй противоречие. Той се намира на едно противоречие със себе си и казва животът е такъв, неразбран е животът. към втори вариант >>
- Често слушате народната песен: „Майка Стояну думаше“.
Често слушате народната песен: „Майка Стояну думаше“. Какво питал Стоян майка си, и какво му отговорила тя? Стоян пита майка си, кога ще се ожени, а тя му отговаря, че ще дойде ден и той да се ожени – утешава го. Докато не е женен, Стоян се облича добре, ходи спретнат и напет. Като се ожени, напуща се, нищо не иска да знае, от нищо не се интересува и казва, че не струва човек да се жени. Докато не е женен, човек търси любовта. към беседата >>
247. Да ви даде, НБ , София, 15.12.1929г.,
- Има една българска песен, дето се казва: „Вятър ечи, балкан бучи." Ако твоята песен започва с „вятър ечи, балкан бучи", как ще свърши тя? (втори вариант)
Ако си поет, ти трябва да имаш връзка с всички най-видни поети. Ако си музикант, ти трябва да бъдеш във връзка с най-видните музиканти. Ако си философ, правник или какъв и да е, ти трябва да си във връзка с всички най-видни философи и правници - тил трябва да имаш. И тогава, да кажем, че ти си поет, написал си едно свое стихотворение и го представяш пред хората да го оценят добро ли е, или не. Най-първо поетът сам трябва да оцени това, което е писал, той сам трябва да го разбира. Има една българска песен, дето се казва: „Вятър ечи, балкан бучи." Ако твоята песен започва с „вятър ечи, балкан бучи", как ще свърши тя? Или вземете песента „Тих бял Дунав се вълнува". Че е тих Дунав, донякъде е тих, но че е бял, не е бял. Да оставим това. Те са все неща, които се допущат в поезията. В сегашната поезия се допущат много изключения, в сегашната философия се допущат много изключения, навсякъде се допущат изключения. към втори вариант >>
- Или вземете песента „Тих бял Дунав се вълнува". (втори вариант)
Ако си музикант, ти трябва да бъдеш във връзка с най-видните музиканти. Ако си философ, правник или какъв и да е, ти трябва да си във връзка с всички най-видни философи и правници - тил трябва да имаш. И тогава, да кажем, че ти си поет, написал си едно свое стихотворение и го представяш пред хората да го оценят добро ли е, или не. Най-първо поетът сам трябва да оцени това, което е писал, той сам трябва да го разбира. Има една българска песен, дето се казва: „Вятър ечи, балкан бучи." Ако твоята песен започва с „вятър ечи, балкан бучи", как ще свърши тя? Или вземете песента „Тих бял Дунав се вълнува". Че е тих Дунав, донякъде е тих, но че е бял, не е бял. Да оставим това. Те са все неща, които се допущат в поезията. В сегашната поезия се допущат много изключения, в сегашната философия се допущат много изключения, навсякъде се допущат изключения. към втори вариант >>
- Когато те намирах вън, щях да те целуна и не щяха да ме презират." Ще прочета и последния стих: "Бързай, възлюблени мой, и бъди подобен на сърне или на еленчу върху ароматските гори." Старовременните хора мислят, че човек, който ще чете "Песен на песните", трябва да е на сто и двадесет години, за да не се съблазни. (втори вариант)
Ще чета нещо, което е каноническо. Аз като говоря, не е каноническо, беканон говоря. Сега кое е онова, което е каноническо? Аз ще прочета един стих - началото и края, пък другото, ако разбирате, вие го прочетете. Ще прочета първия стих: "Дано да ми беше като брат, който е сукал от съските на майка ми! Когато те намирах вън, щях да те целуна и не щяха да ме презират." Ще прочета и последния стих: "Бързай, възлюблени мой, и бъди подобен на сърне или на еленчу върху ароматските гори." Старовременните хора мислят, че човек, който ще чете "Песен на песните", трябва да е на сто и двадесет години, за да не се съблазни. към втори вариант >>
- Книгата „Песен на песните“ не е каноническа.
След като учил и живял известно време, Соломон написал тази книга, в която възпял Любовта. Тази книга е минала през строга цензура и едва била допусната. И до днес още тя не е приета, както трябва. Като я четат, мнозина се произнасят за нея, че не е подходяща за млади хора. Те намират, че моралът на тази книга не е съобразен с днешното разбиране на хората. Книгата „Песен на песните“ не е каноническа. Днес срещате и религиозни, и светски хора, които мислят, че само старият може да чете книгата на Соломона. Чете ли я някой млад, той ще се съблазни. Дали ще се съблазни човек, или не, това се определя от идеала, който го ръководи в живота. Само онзи човек се съблазнява, който няма висок идеал. Само онзи пътник се заблуждава в гората, който няма светлина, която да го ориентира. към беседата >>
- Та казвам, ще внесете в ума си онзи метод песента, после работата. (втори вариант)
Та казвам, ще внесете в ума си онзи метод песента, после работата. Това са два метода, които оправят човека, неговите функции. Пението трябва да служи като една норма вътре в живота ви, за да могат да се развият дарбите, които съществуват у вас, правилно. Защото скръбта, страданието, съмнението, недоволството и всички отрицателни качества, това са паразити. Някой път и съвременните писатели изнасят живота на някои хора, които много са страдали. Но някои велики хора са страдали повече, отколкото трябва. към втори вариант >>
- Та сега, като пеете тази песен, всички ще имате положителни мисли. (втори вариант)
Ще стане нещо от нас.” Вие сте влезли в природата и не може да не стане. Трябва да стане нещо. Защото другояче ще бъде просто една стомна бракувана. А трябва да се опече тази стомна. И след като се опече тази стомна, да влезе в употребление. Та сега, като пеете тази песен, всички ще имате положителни мисли. Всички ще пеете тази песен, тя е първа по рода си “Песен на зората”, или песен на възможностите, които са необходими за зората. Ако я научите както трябва, всички изобретения, които са необходими, може да дойдат. Пък ако не я научите както трябва, хайде няма да говорим за това. Можем да говорим само за реалността. Да губи, може само онзи, който е забогатял, а не онзи, който нищо не е придобил. към втори вариант >>
- Всички ще пеете тази песен, тя е първа по рода си “Песен на зората”, или песен на възможностите, които са необходими за зората. (втори вариант)
Трябва да стане нещо. Защото другояче ще бъде просто една стомна бракувана. А трябва да се опече тази стомна. И след като се опече тази стомна, да влезе в употребление. Та сега, като пеете тази песен, всички ще имате положителни мисли. Всички ще пеете тази песен, тя е първа по рода си “Песен на зората”, или песен на възможностите, които са необходими за зората. Ако я научите както трябва, всички изобретения, които са необходими, може да дойдат. Пък ако не я научите както трябва, хайде няма да говорим за това. Можем да говорим само за реалността. Да губи, може само онзи, който е забогатял, а не онзи, който нищо не е придобил. към втори вариант >>
252. Две лепти / Двете лепти, НБ , София, 19.1.1930г.,
- Ако едно дете може да ми изпее една песен, която може да ме вдъхнови, това дете за мене е един голям прозорец, чрез който аз мога да видя всичко онова, което Бог е сътворил. (втори вариант)
Следователно, щом разбирам така, ако едно дете може да ми каже истината, за мене то е един голям прозорец. Ако едно дете може да ми изпее една песен, която може да ме вдъхнови, това дете за мене е един голям прозорец, чрез който аз мога да видя всичко онова, което Бог е сътворил. Ако аз, който съм голям, не зная как да постъпя при даден случай, а виждам едно малко дете, което ми дава един добър пример от морална постъпка, това дете за мене е един голям прозорец. То вижда друго едно малко дете, паднало на улицата, и бързо се притичва към него, вдига го, изчиства го, измива го и после го целува, а след това го завежда дома си и го нагостява, казвам: браво, ето един добър пример. Досега аз не съм направил такова нещо, а това малко дете го направи. Ето как може да се поправи светът. Ще дигнеш този, който е паднал. към втори вариант >>
- Като видял другаря си, той пак започнал старата си песен: И днес съм със скъсаните дрехи.
Ето, Велик ден иде, пък аз съм с тия скъсани дрехи. – Е, ще се нареди тази работа някак. Вторият студент могъл да спечели една сума, с която купил два нови костюма, за себе си и за своя другар. Вечерта, той оставил дрехите на другаря си на мястото, дето били старите му дрехи, и тихо излязъл от стаята. На сутринта другарят му станал, бързо облякъл дрехите, си и, като разсеян, не забелязал, че са нови. Като видял другаря си, той пак започнал старата си песен: И днес съм със скъсаните дрехи. Не зная вече, какво да правя. Ти си облечен с нови дрехи, но виж, в какво положение се намирам аз. – Ти вярваш ли в магията? – запитал го другарят му. – Вярвам, но какво от това, че вярвам? към беседата >>
255. Махалото, ООК , София, 29.1.1930г.,
- Може да пеещ за себе си, поне да пееш по някой път за себе си, да изпееш една песен за себе си. (втори вариант)
Има основни неща в тоновете. Има основни тонове, които трябва да се вземат. Трио ще има. Всеки глас си има свой мащаб. Много хора се спъват, като се върнат, казват: „Не може да пеем." Те се спъват. Може да пеещ за себе си, поне да пееш по някой път за себе си, да изпееш една песен за себе си. Или като дойде един певец. Защото аз считам човешкия ларинкс една арфа, един инструмент, който Бог е дал. Ти сам не може да свириш. Като дойде някой твой приятел, кажи да вземе твоя инструмент, да посвири, да попее на другите. Аз зная, когато хората пеят, пеят много хубаво някой път. към втори вариант >>
- Най-първо излезе с една проста песен, след туй се увеличи темпът и накрая - завършването на пеенето. (втори вариант)
Тази певица не може да даде на света всичко туй според нейното разбиране. Тя има неща заложени, които за бъдеще ще се развият. Аз я виждам двойно същество. Едно същество вътре, като излезе на тази публика, пее. Едно друго чувства, казва: „Трябва да извършиш своята длъжност." Умна е, подредила е систематически песните, вървят. Най-първо излезе с една проста песен, след туй се увеличи темпът и накрая - завършването на пеенето. Англичаните казват. Значи не е глупава, играе ролята хубаво. Ето една жена, която постъпва по всичките правила, които природата изисква. към втори вариант >>
256. Аз съм / Аз съм, не бойте се!, НБ , София, 2.2.1930г.,
- Да допуснем, че вие тук, на земята, сте една знаменитост, един първокласен певец, но като отидете на небето да слушате един небесен певец да ви изпее една Божествена песен, вие повече по никой начин няма да се решите да излезете на сцената. (втори вариант)
258. Както светът дава, НБ , София, 2.3.1930г.,
- Ти ще запееш нова, миньорна песен – песен на прощаване с живота.
– Ама условията на живота били такива, че трябвало да се живее в кочина. Ако условията на живота въвеждат човека в кочина, в яхър, в затвор, трябва ли той да бъде толкова неразумен, до края на живота си да остане при тия условия? Какви ще бъдат последствията на този живот? Ти ще седиш затворен и ще се оставиш в ръцете на господаря си. Два дни преди Коледа господарят ти ще застане пред тебе с дигната пръчка във въздуха и, като капелмайстор, ще почне да те управлява. Ти ще запееш нова, миньорна песен – песен на прощаване с живота. Влезе ли тази пръчка в сърцето ти, и песента престава. Не е лесен животът в кочината, не е лесен животът в затвора. към беседата >>
- Човек, който е откърмен с музика и песен, има светла мисъл и широко, отворено сърце.
Тези мисли и чувства се подхранват с музика и пение. Който пее, зло не мисли. Когато плодовете узреят, в природата всичко пее и се весели. Колкото повече са пели на един плод, толкова по-сладък е той. Същият закон се отнася и до човека. Човек, който е откърмен с музика и песен, има светла мисъл и широко, отворено сърце. Той се радва на всичко. Каквото срещне в живота си, той го разглежда от добрата му страна. Иска ли да придобие красивото и великото в себе си, човек трябва да отправи погледа си към природата. В нея се крие всичко велико: и музика, и песен, и знание, и красота. Иска ли да придобие тези качества, човек трябва да следва пътя на природата. към беседата >>
- В нея се крие всичко велико: и музика, и песен, и знание, и красота.
Същият закон се отнася и до човека. Човек, който е откърмен с музика и песен, има светла мисъл и широко, отворено сърце. Той се радва на всичко. Каквото срещне в живота си, той го разглежда от добрата му страна. Иска ли да придобие красивото и великото в себе си, човек трябва да отправи погледа си към природата. В нея се крие всичко велико: и музика, и песен, и знание, и красота. Иска ли да придобие тези качества, човек трябва да следва пътя на природата. Да следва пътя на природата, това значи, да изучава законите и и да ги прилага. Като прилага законите на разумната природа, човек дохожда до положението, което някога апостол Павел е преживял. Той изразява това състояние със стиха: Око не е видяло, и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят. към беседата >>
- От действието на неговата песен всички животни започнали да играят и забравяли да пакостят, да нападат овцете му.
Орфей, чудният певец, със свирката си укротявал най-свирепите зверове. Той бил овчар, но понеже в местността, дето пасял овце, имало вълци, мечки, тигри, постоянно свирел и пеел, да ги укротява. Понеже проповядвал учение на мир и любов, той не искал да убива животните, но свирел и пеел по цели дни. От действието на неговата песен всички животни започнали да играят и забравяли да пакостят, да нападат овцете му. Ако Орфей, със своята песен, могъл да укротява дивите зверове, не можете ли и вие чрез своята музика и песен да се справяте с мъчнотиите и неблагоприятните условия в живота? Ще кажете, че лесно се говори, мъчно се прилага. Лесно е да свири човек, но той трябва да свири така, че да укротява зверовете в себе си. Без да правите усилия, вие казвате, че не можете да пеете и да свирите и по този начин сами си поставяте преграда. Всеки може да пее. към беседата >>
- Ако Орфей, със своята песен, могъл да укротява дивите зверове, не можете ли и вие чрез своята музика и песен да се справяте с мъчнотиите и неблагоприятните условия в живота?
Орфей, чудният певец, със свирката си укротявал най-свирепите зверове. Той бил овчар, но понеже в местността, дето пасял овце, имало вълци, мечки, тигри, постоянно свирел и пеел, да ги укротява. Понеже проповядвал учение на мир и любов, той не искал да убива животните, но свирел и пеел по цели дни. От действието на неговата песен всички животни започнали да играят и забравяли да пакостят, да нападат овцете му. Ако Орфей, със своята песен, могъл да укротява дивите зверове, не можете ли и вие чрез своята музика и песен да се справяте с мъчнотиите и неблагоприятните условия в живота? Ще кажете, че лесно се говори, мъчно се прилага. Лесно е да свири човек, но той трябва да свири така, че да укротява зверовете в себе си. Без да правите усилия, вие казвате, че не можете да пеете и да свирите и по този начин сами си поставяте преграда. Всеки може да пее. Ако жабата, която не е певица, започва да пее, когато змията я хване за крачето, колко повече вие можете да станете певци и музиканти. към беседата >>
- Човек е изпратен от Небето с музика и песен.
Като мисли право, човек може да пее. Следователно, щом станете сутрин, започнете да пеете, мислено или гласно, но без колебание и съмнение в себе си. Не казвайте, че не можете да пеете. Чрез пението вие влизате в основата на живота. Сам по себе си животът е музика и хармония. Човек е изпратен от Небето с музика и песен. Следователно, музиката не е чужда за душата му. Той е потопен в музиката, и на това основание може да пее и да свири. Той трябва да направи крачка назад, да се върне в своето първично състояние на музика и песен, на хармония и мелодия и оттам да тръгне напред. Като знаете това, дръжте в ума си мисълта, че животът е музика и песен. Всичко в живота е добро и хармонично. към беседата >>
262. Дисонанси в живота / Дисонансите в живота (Усмивката и сладкото), МОК , София, 14.3.1930г.,
- Те имат една народна песен, в която се казва: „Девет години болен лежах.” Минат ли девет години, каквото страдание и да имате, от каквато болест да лежите, всичко ще се прекрати.
В Природата има съкратени и разширени периоди. Едно страдание може да продължава секунди, но може да продължава и години. И обратно, от години страданието може да се съкрати до секунди. Тъй щото, приятелят ви може да ви покани на обяд още в този момент и да задоволите глада си. Има закон, според който едно страдание може да продължи седем години, а според българите - девет години. Те имат една народна песен, в която се казва: „Девет години болен лежах.” Минат ли девет години, каквото страдание и да имате, от каквато болест да лежите, всичко ще се прекрати. Какво ще кажете тогава за болния, който лежал 38 години? Той боледувал от разстройство на нервната система, а не от някоя органическа болест. Ако е въпрос за органическо заболяване, то не може да продължава 38 години. Нервното разстройство продължава много години, през което време състоянието на болния ту се усилва, ту отслабва. Обаче, невъзможно е човек да боледува 38 години при едно и също положение на болестта. към беседата >>
263. С благост и Истина, НБ , София, 16.3.1930г.,
- Тя обича жабешката песен и под звуците на тази песен хваща жабата за крачето и цяла я гълта.
Какво знаем за присадките? Присадката не е съществено качество на дървото. Щом се отчупи присадката, дървото проявява своето първично естество. В това отношение, културата, цивилизацията, религията, етикециите са външни присадки към човешкия живот. Даже и змията, която се отнася жестоко със своите жертви, обича музиката. Тя обича жабешката песен и под звуците на тази песен хваща жабата за крачето и цяла я гълта. Значи, разположението на змията към музиката е присадено, не е качество на нейното естество. Защо жабата кряка, когато змията я хване за крачето? Защото става някаква промяна в живота й, главно в нейното съзнание. Същото става и с човека, когато кракът му се парализира. Даже и да не усеща болка, човек започва да плаче и да пъшка. Защо? към беседата >>
- Песента я няма, но искам да се роди. (втори вариант)
Я ми изпейте една песен - „Пътят на живота води към истината". Песента я няма, но искам да се роди. Я кажете някоя дума, която може да изпеем. Не обикновена дума. Засега, аз мисля, най-мощната дума е „живот". Няма по-мощна дума от „живот", по-разбрана дума няма. Животът, дето и да е - и в турски, и във френски, и в английски, в който и да е език, думата „живот" е почти най-разбраната. към втори вариант >>
265. Синове на светлината, НБ , София, 23.3.1930г.,
- Щом получи свободен билет, синът на светлината излиза на бял свят и запява своята първа песен: Ва ... ва ... Майките и бащите знаят, каква е първата песен на детето.
Той се намира в утробата на майка си и нито сам може да яде, нито може да се движи. Синът на светлината е в положение на новороденото дете. Майка му казва: Синко, девет месеца беше в утробата ми. Ето, давам ти свободен билет за пътуване. Излез на свобода, в широкия свят и се радвай на Божието благословение. Щом получи свободен билет, синът на светлината излиза на бял свят и запява своята първа песен: Ва ... ва ... Майките и бащите знаят, каква е първата песен на детето. „Ва”, това е името на първия Бог, който бабува, за да се раждат децата – синовете на светлината. със своята първа песен детето благодари на Бога, че излиза от света на ограниченията и влиза в света на свободата. И българинът казва на воловете си: Ва! Това значи: Спрете за малко, да ви покажа, как можете да излезете от ограничения живот и да влезете в живота на свободата. към беседата >>
- със своята първа песен детето благодари на Бога, че излиза от света на ограниченията и влиза в света на свободата.
Майка му казва: Синко, девет месеца беше в утробата ми. Ето, давам ти свободен билет за пътуване. Излез на свобода, в широкия свят и се радвай на Божието благословение. Щом получи свободен билет, синът на светлината излиза на бял свят и запява своята първа песен: Ва ... ва ... Майките и бащите знаят, каква е първата песен на детето. „Ва”, това е името на първия Бог, който бабува, за да се раждат децата – синовете на светлината. със своята първа песен детето благодари на Бога, че излиза от света на ограниченията и влиза в света на свободата. И българинът казва на воловете си: Ва! Това значи: Спрете за малко, да ви покажа, как можете да излезете от ограничения живот и да влезете в живота на свободата. към беседата >>
- Не, първата песен „ва” ще ги възкреси.
Понякога вие се насърчите, вдъхновите се, чувствате сила и готовност за възвишена работа, но веднага се спрете и казвате: Не е време още за това. Днес отлагате, утре отлагате, докато един ден видите, че сте остарели, и казвате: Свърши се моята работа. Ще остане за друго прераждане. Християните пък възлагат всичко на Христа. Те очакват да дойде Христос втори път на земята, да ги възкреси. Не, първата песен „ва” ще ги възкреси. За да възкръсне, човек трябва да се новороди. Възкресението иде само за ония, които ще станат синове на светлината. Възкресението е новата епоха, в която идат синовете на светлината, да работят за създаване на нов свят, ново небе и нова земя. – Старият свят няма да се разруши, но ще се преобрази, ще се преустрои. Новият свят, това е епохата, която иде в света, в която ще се прояви Божията Любов. към беседата >>
- Ако песента или музиката й може да промени състоянието на бащата, любовта й е силна.
Ако това наричате любов, тя е едва в зародиша си. Любете, както любят синовете на светлината. Учете се от тях. Какво трябва да направи любещата дъщеря, като види баща си тъжен? Тя трябва да запее, или да засвири със своя инструмент. Ако песента или музиката й може да промени състоянието на бащата, любовта й е силна. Ако любещият син е художник, поет или писател, с четката и с перото си той може да развесели тъжната си майка. Изобщо, хората на любовта носят в себе си мир, радост и веселие. Дето отидат, всички ги приемат с отворени сърца. Те не са невежи, нито горди или амбициозни. те са смирени и искрени. към беседата >>
267. Органична и неорганчна материя / Границата между органическата и неорганическата материя, МОК , София, 28.3.1930г.,
- Сега, когато свири някоя песен, казвам: „Какво свириш? (втори вариант)
Той се отличава с организиране на неговата мисъл, а не какво е неговото тяло. Ако неговата мисъл не е организирана, не може да бъде организирано и неговото тяло. Да допуснем, че някой има талант, може да е музикант. Добре. Но ако вие идете в Индия, там има известни тръстики, има известни разумни музикални сили, които ходят и правят известни дупки в тази тръстика и тъй са направени, че като духне някой вятър, вие слушате хубава музика, като че цялата гора свири. Едно хубаво съчетание на тоновете има вътре. Сега, когато свири някоя песен, казвам: „Какво свириш? " Казва: „Свиря някоя ария." „Че каква ария? " към втори вариант >>
268. Права мисъл / Чиста мисъл, ООК , София, 2.4.1930г.,
- Без песен и музика той не може да направи крачка напред в живота си.
На съвременните хора не се позволява да свирят и пеят неправилно. Всеки неправилен, нечист тон носи нещастие за човека. Който иска да бъде музикант, той трябва да има вътрешно желание да учи, да свири и пее, да обича музиката. Той не трябва да гледа на музиката само като на външно изкуство, но като на изкуство, което внася живот в човека. Ако не пее и не свири правилно, човек не може да подобри живота си. Без песен и музика той не може да направи крачка напред в живота си. Който не иска да пее и да свири, той не може да бъде добър човек. Ако реката не иска да се втича в морето, тя е осъдена на пресъхване. Какво ще кажат другите реки, ако една от тях се влее в морето? Да казват, каквото искат, реката ще тече, ще пее своята песен и ще се стреми към морето, към дълбокия живот. към беседата >>
270. Доброто оръжие, ООК , София, 23.4.1930г.,
- Който истински люби, той излива любовта си в песен и музика.
И тъй, говорите ли за любовта, ще знаете, че тя е творчески акт, в който цялата природа взема участие. Който истински люби, той излива любовта си в песен и музика. Ако някой люби и плаче, ще знаете, че той не е намерил своя възлюбен, или своята възлюбена. Той е попаднал на слугата, или на слугинята на любовта, вследствие на което е останал много изненадан и огорчен. Като слиза на земята, човешкият дух иска да намери своята възлюбена, но остава излъган. Защо? Защото се вижда облечен и заробен от материята. Материята го обгръща добре в себе си, като в дреха, и му казва: Сега ще влезеш в живота на земята да учиш. към беседата >>
- И колкото по не мога да я изпея, толкова обичта ми към песента е по- слаба. (втори вариант)
Да кажем, ти кажеш, че обичаш някого. То е цяла наука, да знаеш как да обичаш. Защото, да обичам аз една песен, в какво седи да обичам песента? Да мога да я изпея хубаво. И колкото по-хубаво я изпея, толкова по-добре u толкова повече я обичам. И колкото по не мога да я изпея, толкова обичта ми към песента е по- слаба. Пък ако никак не мога да я изпея, никак не я обичам. Тази е аналогията. Ако вие нямате тази аналогия, вие не можете да разберете какво нещо е да обичаш. Колкото по-хубаво изпяваме една песен, толкова песента ни става приятна на нас, и тогава ни е приятна песента. Пък щом не можем да пеем, и публиката казва: „Не го искам, той не знае да пее." И когато ние кажем, че трябва да обичаме, любовта в невидимия свят се представлява като една велика песен на живота. към втори вариант >>
- Колкото по-хубаво изпяваме една песен, толкова песента ни става приятна на нас, и тогава ни е приятна песента. (втори вариант)
И колкото по-хубаво я изпея, толкова по-добре u толкова повече я обичам. И колкото по не мога да я изпея, толкова обичта ми към песента е по- слаба. Пък ако никак не мога да я изпея, никак не я обичам. Тази е аналогията. Ако вие нямате тази аналогия, вие не можете да разберете какво нещо е да обичаш. Колкото по-хубаво изпяваме една песен, толкова песента ни става приятна на нас, и тогава ни е приятна песента. Пък щом не можем да пеем, и публиката казва: „Не го искам, той не знае да пее." И когато ние кажем, че трябва да обичаме, любовта в невидимия свят се представлява като една велика песен на живота. И когато вие кажете, че трябва да обичате някого, подразбира да изпеете една класическа песен на обществото. И ако вие можете хубаво да я изпеете, цялата публика ще ви ръкопляска, ще каже: „Този човек пее хубаво." Вие на земята може да се срамувате и казвате: „Как така да го обичам? " И.минавате, като че никого не обичате. към втори вариант >>
- Пък щом не можем да пеем, и публиката казва: „Не го искам, той не знае да пее." И когато ние кажем, че трябва да обичаме, любовта в невидимия свят се представлява като една велика песен на живота. (втори вариант)
И колкото по не мога да я изпея, толкова обичта ми към песента е по- слаба. Пък ако никак не мога да я изпея, никак не я обичам. Тази е аналогията. Ако вие нямате тази аналогия, вие не можете да разберете какво нещо е да обичаш. Колкото по-хубаво изпяваме една песен, толкова песента ни става приятна на нас, и тогава ни е приятна песента. Пък щом не можем да пеем, и публиката казва: „Не го искам, той не знае да пее." И когато ние кажем, че трябва да обичаме, любовта в невидимия свят се представлява като една велика песен на живота. И когато вие кажете, че трябва да обичате някого, подразбира да изпеете една класическа песен на обществото. И ако вие можете хубаво да я изпеете, цялата публика ще ви ръкопляска, ще каже: „Този човек пее хубаво." Вие на земята може да се срамувате и казвате: „Как така да го обичам? " И.минавате, като че никого не обичате. към втори вариант >>
- И когато вие кажете, че трябва да обичате някого, подразбира да изпеете една класическа песен на обществото. (втори вариант)
Пък ако никак не мога да я изпея, никак не я обичам. Тази е аналогията. Ако вие нямате тази аналогия, вие не можете да разберете какво нещо е да обичаш. Колкото по-хубаво изпяваме една песен, толкова песента ни става приятна на нас, и тогава ни е приятна песента. Пък щом не можем да пеем, и публиката казва: „Не го искам, той не знае да пее." И когато ние кажем, че трябва да обичаме, любовта в невидимия свят се представлява като една велика песен на живота. И когато вие кажете, че трябва да обичате някого, подразбира да изпеете една класическа песен на обществото. И ако вие можете хубаво да я изпеете, цялата публика ще ви ръкопляска, ще каже: „Този човек пее хубаво." Вие на земята може да се срамувате и казвате: „Как така да го обичам? " И.минавате, като че никого не обичате. към втори вариант >>
- Когато обичате една песен, вие я пеете правилно.
Сутрин, когато ставате от сън, първата ви работа е да изправите отношенията си към Първата Причина. Ако са правилни, работите ви ще вървят добре. Ако не са правилни, изправете ги и тогава започнете да работите. Казвате, че обичате Бога, а връзката и отношенията ви към Него не са правилни. Това не е обич. Когато обичате една песен, вие я пеете правилно. Колкото по-правилно я пеете, толкова повече я обичате. Ако не можете да я пеете правилно, не я обичате. Колкото по-правилно и с любов се пее една песен, толкова по-приятно се слуша. Ние уподобяваме любовта на песен, която се пее с разположение. Следователно, когато казвате, че обичате някого, това подразбира пеенето на някаква класическа песен, от която се възхищавате не само вие, но и всички, които ви слушат. към беседата >>
- Колкото по-правилно и с любов се пее една песен, толкова по-приятно се слуша.
Казвате, че обичате Бога, а връзката и отношенията ви към Него не са правилни. Това не е обич. Когато обичате една песен, вие я пеете правилно. Колкото по-правилно я пеете, толкова повече я обичате. Ако не можете да я пеете правилно, не я обичате. Колкото по-правилно и с любов се пее една песен, толкова по-приятно се слуша. Ние уподобяваме любовта на песен, която се пее с разположение. Следователно, когато казвате, че обичате някого, това подразбира пеенето на някаква класическа песен, от която се възхищавате не само вие, но и всички, които ви слушат. Някои хора пеят свободно, не се стесняват. Значи, те не се стесняват да изявят любовта си пред хората. Други пък не са свободни в пеенето си, както и в изявяване на чувствата си. към беседата >>
- Ние уподобяваме любовта на песен, която се пее с разположение.
Това не е обич. Когато обичате една песен, вие я пеете правилно. Колкото по-правилно я пеете, толкова повече я обичате. Ако не можете да я пеете правилно, не я обичате. Колкото по-правилно и с любов се пее една песен, толкова по-приятно се слуша. Ние уподобяваме любовта на песен, която се пее с разположение. Следователно, когато казвате, че обичате някого, това подразбира пеенето на някаква класическа песен, от която се възхищавате не само вие, но и всички, които ви слушат. Някои хора пеят свободно, не се стесняват. Значи, те не се стесняват да изявят любовта си пред хората. Други пък не са свободни в пеенето си, както и в изявяване на чувствата си. към беседата >>
- Следователно, когато казвате, че обичате някого, това подразбира пеенето на някаква класическа песен, от която се възхищавате не само вие, но и всички, които ви слушат.
Когато обичате една песен, вие я пеете правилно. Колкото по-правилно я пеете, толкова повече я обичате. Ако не можете да я пеете правилно, не я обичате. Колкото по-правилно и с любов се пее една песен, толкова по-приятно се слуша. Ние уподобяваме любовта на песен, която се пее с разположение. Следователно, когато казвате, че обичате някого, това подразбира пеенето на някаква класическа песен, от която се възхищавате не само вие, но и всички, които ви слушат. Някои хора пеят свободно, не се стесняват. Значи, те не се стесняват да изявят любовта си пред хората. Други пък не са свободни в пеенето си, както и в изявяване на чувствата си. към беседата >>
272. Показване / Демонстрация, МОК , София, 2.5.1930г.,
- Да кажем, аз съм болен и изпея нещо на болестта, казвам й, че си дошла на гости, много добре, но прекали го, хайде сега - това искам да кажа на болестта с песента. (втори вариант)
Сега да вземем „пълен е животът". Това показва, че условията, при които живеете, тези ниските тонове показват, че има да вървите дълъг път. А високите тонове са далече някъде, а ниските тонове са земни тонове. Ако вие не можете да вземете вярно земните тонове, високите няма да можете никак да вземете. Да кажем, аз съм болен и изпея нещо на болестта, казвам й, че си дошла на гости, много добре, но прекали го, хайде сега - това искам да кажа на болестта с песента. Щом й изпея 10-20 пъти тази песен, веднага ще си замине това състояние, и болестта ще престане. Щом почна да й пея, тя не е вече болест. Тя е болест, докато не й пееш. Болестта е много музикална. Щом тя те разбере и почне и тя да пее с тебе, ти почваш да ставаш здрав. към втори вариант >>
- Щом й изпея 10-20 пъти тази песен, веднага ще си замине това състояние, и болестта ще престане. (втори вариант)
Сега да вземем „пълен е животът". Това показва, че условията, при които живеете, тези ниските тонове показват, че има да вървите дълъг път. А високите тонове са далече някъде, а ниските тонове са земни тонове. Ако вие не можете да вземете вярно земните тонове, високите няма да можете никак да вземете. Да кажем, аз съм болен и изпея нещо на болестта, казвам й, че си дошла на гости, много добре, но прекали го, хайде сега - това искам да кажа на болестта с песента. Щом й изпея 10-20 пъти тази песен, веднага ще си замине това състояние, и болестта ще престане. Щом почна да й пея, тя не е вече болест. Тя е болест, докато не й пееш. Болестта е много музикална. Щом тя те разбере и почне и тя да пее с тебе, ти почваш да ставаш здрав. Ти не трябва да изпъдиш болестта, но трябва да почнеш да й пееш. към втори вариант >>
274. Състояние на материята / Четирите състояния на материята. Точност и работа, МОК , София, 9.5.1930г.,
- Запример казва някой: „Аз зная да пея." Добре, казвам: „Изпей една песен." Ако има едно равномерно отношение между всичките волеви тонове, които той взима, този човек не само че разбира от музиката, но в него волята взима участие, той е волеви човек. (втори вариант)
И всякога, когато един човек издържа на страданията, той е по-разумен, отколкото онзи, който не издържа на страданията. Волята показва разумното сцепление на онази материя, с която в дадения случай съзнанието, умът или човешката душа разполага. Та в ума вие трябва да имате една определена идея. Идеите ви трябва да бъдат определени. А под определена идея аз разбирам съзнанието и може да направите опит. Запример казва някой: „Аз зная да пея." Добре, казвам: „Изпей една песен." Ако има едно равномерно отношение между всичките волеви тонове, които той взима, този човек не само че разбира от музиката, но в него волята взима участие, той е волеви човек. Който няма воля, той не може да пее. Изкарайте един човек, който е нервен, разтревожен, разстроен, той не може правилно да вземе тоновете, той не може да пее. И в музиката - колкото човек е по-уравновесен, толкова по-добре пее. Затова по-често трябва да пеете, за да дадете правилен ход на волята си и после да имате равномерни движения. Или можем да кажем - колкото движенията ни са по-равномерни - защото и в равномерните движения се проявява волята. към втори вариант >>
- Следователно, когато сте скръбни, пейте някаква песен, в мажорна гама, понеже тази гама върви по законите на правата линия.
Обаче, щом прекъсне връзката си с Първата Причина, той губи знанието, силата си и се чувства като малка лодка всред развълнувано море. За да понася лесно страданията, човек трябва да развива музикалното си чувство. Когато скърби музикално, човек расте и се развива по-добре, отколкото без музикално настроение. Музиката влияе на мисълта. Тя повдига мисълта, а облагородява чувствата на човека. Следователно, когато сте скръбни, пейте някаква песен, в мажорна гама, понеже тази гама върви по законите на правата линия. към беседата >>
276. Стойност на нещата / Постоянна цена, ООК , София, 21.5.1930г.,
- Казвам, когато вашият дядо може да пее една песен на миньорна гама, да измени цялото ви настроение. (втори вариант)
Дядото, който дошъл отвън, внесе цяла пертурбация във вашата мисъл. Като говоря по този начин, да оставим сравнението, дали вие вярвате, или не. Когато аз взема тона „до“, този тон, преди аз да го пея, съществуваше ли в природата? Съществува този тон. Казвам, аз може да го реализирам този тон, може да пея съобразно с тона. Казвам, когато вашият дядо може да пее една песен на миньорна гама, да измени цялото ви настроение. В дадения случай вие ще видите може ли да му помогнете. Ако може да му помогнете, ще помогнете на себе си. Ако не, кажете на вашия дядо да си върви. Или който дойде при вас, бъдете искрен. Ако може да разрешите, разрешете му въпроса. към втори вариант >>
- И тогава той работи донякъде, по-нататък песента не върви и не може да завърши, тъй както трябва. (втори вариант)
(„В музиката изживях това състояние, като че душата се радва на слънчевите лъчи на небето и за всичко това благодари на Бога.и) И., ти? („Имах същата картина: слънцето, изгрева и всичко благодари на Бога за тоновете, които е създал." „Аз пък изживях пълна картина> как всичко благодари на Бога.") В музиката едно е важно. Когато се свири или пее, присъстващите, цялата разумна среда трябва да вземе участие. Ако има каквато и да е малка дисхармония, тя се отразява върху хармонията. В това отношение даже и най-големите свирци знаят - щом има една малка дисхармония, тя влиза в свиренето и онези, които композират, и те се влияят от тази дисхармония. И тогава той работи донякъде, по-нататък песента не върви и не може да завърши, тъй както трябва. Та каквото хората мислят, това се отразява. към втори вариант >>
- Работа, музика, мисъл." Турете какъвто глас искате, съчинете песента, по който и да е начин. (втори вариант)
Сега да ви кажа, изпейте това упражнение. Как ще го изпеете? Сега за втория път седнете и създайте една песен, каквато и да е: „Мисъл, музика, работа. Работа, музика, мисъл." Турете какъвто глас искате, съчинете песента, по който и да е начин. Но това музикално парче ви давам на вас, понеже всинца сте музиканти. Някои в миналото си сте били някои от великите композитори. Как сте създавали тогава музиката? Ще направите едно музикално парче. Мисъл, музика, работа, може да турите и думите тъй: мисъл, хармония, работа. към втори вариант >>
- Направете една песен, и пейте я често.
Работете върху трите неща: работа, музика и мисъл - отдолу нагоре, и мисъл, музика и работа - отгоре надолу. Като ставате сутрин от сън, пейте тези думи. Направете една песен, и пейте я често. За следния път, нека всеки се опита да състави от тези думи едно музикално упражнение. Думите на упражнението ще бъдат: работа, музика и мисъл, или, работа, хармония и мисъл. към беседата >>
282. Чрез Него стана, МС , София, 14.7.1930г.,
- Ето защо, необходимо е всички религиозни общества да започват своята работа с музика и песен.
Цигуларят първо настройва цигулката си и след това вече започва да свири, според правилата и законите на музиката. Когато някой пита, защо трябва да се моли, то е все едно да пита, защо трябва да свири. Човек требва да свири, за да дойде във връзка със съзнанието на природата, във връзка с висшия свят. Преди всичко, човек трябва да свири за себе си. По този начин той възприема музиката от висшите светове, а също така я предава. Ето защо, необходимо е всички религиозни общества да започват своята работа с музика и песен. С това те обръщат внимание на възвишените същества от духовния свят, че искат да служат на Бога. Тези същества се заинтересуват от тях и казват: нека слезем, да видим, какво правят тия хора там. Тези същества, като по-умни от нас, щом слязат на земята, винаги ни оставят по нещо: този остави нещо, онзи остави нещо, и работата тръгва напред. Казвате: живата религия не се нуждае от наука, нито от молитва, но само от мисъл. Как можете да мислите без знания, без молитва? към беседата >>
284. Носител на Божиите мисли, СБ , РБ , Рила, 19.8.1930г.,
- – Все старата песен на съмнението.
Те запушиха всички канали, откъдето биха могли да дойдат нечисти мисли. Благодарение на техните грижи днес вие се радвате на ясен слънчев ден, на чист и здрав въздух. Ако и при това положение нещо ви мъчи, причината се крие в самите вас. Вие имате в себе си грамофонни плочи на съмнението и от време на време туряте ту една, ту друга от тях. Казвате: „Чакай да си туря една от тези плочи, да видя какво ще ми изсвири.“ Какво ще ви изсвири? – Все старата песен на съмнението. Значи съмненията ви днес не идат от въздуха, а идат отвътре, от вас. Казвате: „Какво да правя с тази плоча на съмнението? “ – Извади я и вместо нея тури една от плочите на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на свободата, на музиката, на изкуствата, на знанието, на здравето и т.н. Разболеете ли се, турете на грамофона си една от плочите на здравето и завъртете ключа – да свири. към беседата >>
- Всеки добре развит център представя една красива песен.
Животът, в своите естествени прояви, не е нищо друго, освен песен. Да живееш добре, това значи да пееш добре. Да мислиш, да чувстваш и да действаш правилно, това значи да пееш красиви песни. От френологическо гледище учените казват, че в главата на човека съществуват около 100 центъра; обаче досега са известни само 40. Всеки добре развит център представя една красива песен. Ако всички центрове в човека са добре развити и се проявяват навреме, животът на човека е добър. Няма ли хармония между тия центрове, и животът на човека не е хармоничен. Изобщо, животът на човека се обуславя от дарбите и способностите, които са проявени в него. Видите ли, че някой човек живее добре, ще знаете, че той е организирал своите дарби и способности и ги проявява правилно. Дарбите и способностите му представят добре организирано общество. към беседата >>
- Каквото представлява пръстта за тухлата, такова нещо са музиката и песента за правата мисъл.
Аз разглеждам свиренето в широк смисъл. За да развива речта, т. е. говора си, човек трябва да се учи да свири и пее. Докато не свириш и пееш, не можеш да мислиш право. Разумното Слово се изразява чрез музика и песен. Каквото представлява пръстта за тухлата, такова нещо са музиката и песента за правата мисъл. За да изрази словото си, човек се нуждае от методи. Без музика и песен нищо не се постига. На какъвто инструмент да свириш, знай, че без музика никъде не можеш да отидеш. Или ще пееш, или ще свириш. Нещастията на човека се дължат, именно, на това, че той нито пее, нито свири. към беседата >>
- Без музика и песен нищо не се постига.
говора си, човек трябва да се учи да свири и пее. Докато не свириш и пееш, не можеш да мислиш право. Разумното Слово се изразява чрез музика и песен. Каквото представлява пръстта за тухлата, такова нещо са музиката и песента за правата мисъл. За да изрази словото си, човек се нуждае от методи. Без музика и песен нищо не се постига. На какъвто инструмент да свириш, знай, че без музика никъде не можеш да отидеш. Или ще пееш, или ще свириш. Нещастията на човека се дължат, именно, на това, че той нито пее, нито свири. Той очаква наготово, да дойде някой отвън, да му свири или пее. Като търсите музика, обърнете се към първия цигулар в природата – Слънцето. към беседата >>
287. Правилно разрешаване, ООК , София, 29.10.1930г.,
- На другия ден виждате същата чешма да пее своята игрива и радостна песен.
Тя не знае какво нещо е омраза. Вие започвате да търсите причината за нещастието, което е сполетяло чешмата. Какво виждате? Една от тръбите на канализацията се е пукнала и водата изтича навън. Щом вземете мерки да изправите канализацията, водата тръгва по своя определен път. На другия ден виждате същата чешма да пее своята игрива и радостна песен. Тя е доволна, че възлюбеният се върнал при нея. Човекът, разумното същество, дойде при чешмата, взе участие в скръбта ѝ, поправи инсталацията и чешмата отново потече. Тъй че, налегнат ли ви скърби и нещастия, обърнете се към Божествения Дух и Му разкажете всичките си мъчнотии. Не казвайте, че Любовта ви е напуснала, но помолете Му се да ви помогне, да потърси причината на нещастието ви. Духът ще потърси причината за вашето нещастие и ще види, че в инсталацията някъде се е пукнал един кюнец. към беседата >>
288. Ще ме видите, НБ , София, 16.11.1930г.,
- Този живот е песен за онзи, който може да я пее.
„Ще ме видите." На български език, в езиково отношение, това изречение има двояко значение. Аз го взимам в буквален смисъл. За онзи, който разбира български език, важен е глаголът „виждам". Да разбираш нещо, значи, да го познаваш, да го знаеш. Глаголът „виждам" има отношение към разумния свят, към разумния живот. Този живот е песен за онзи, който може да я пее. Животът е една от най-хубавите песни, отлично композирана. Чудно е, как и досега още хората не са научили тази хубава песен. Когато някой слуша, как други пеят тази песен, тя не му се харесва. Какви ли не трактати, какви ли критики не съществуват за нея. Мнозина казват, че тази песен не струва. към беседата >>
- Чудно е, как и досега още хората не са научили тази хубава песен.
За онзи, който разбира български език, важен е глаголът „виждам". Да разбираш нещо, значи, да го познаваш, да го знаеш. Глаголът „виждам" има отношение към разумния свят, към разумния живот. Този живот е песен за онзи, който може да я пее. Животът е една от най-хубавите песни, отлично композирана. Чудно е, как и досега още хората не са научили тази хубава песен. Когато някой слуша, как други пеят тази песен, тя не му се харесва. Какви ли не трактати, какви ли критики не съществуват за нея. Мнозина казват, че тази песен не струва. Не че песента не струва, но певците не могат да я пеят добре. Само талантливият и гениалният могат да пеят тази песен. към беседата >>
- Когато някой слуша, как други пеят тази песен, тя не му се харесва.
Да разбираш нещо, значи, да го познаваш, да го знаеш. Глаголът „виждам" има отношение към разумния свят, към разумния живот. Този живот е песен за онзи, който може да я пее. Животът е една от най-хубавите песни, отлично композирана. Чудно е, как и досега още хората не са научили тази хубава песен. Когато някой слуша, как други пеят тази песен, тя не му се харесва. Какви ли не трактати, какви ли критики не съществуват за нея. Мнозина казват, че тази песен не струва. Не че песента не струва, но певците не могат да я пеят добре. Само талантливият и гениалният могат да пеят тази песен. Пеенето е спомагателно средство към културата. към беседата >>
- Мнозина казват, че тази песен не струва.
Този живот е песен за онзи, който може да я пее. Животът е една от най-хубавите песни, отлично композирана. Чудно е, как и досега още хората не са научили тази хубава песен. Когато някой слуша, как други пеят тази песен, тя не му се харесва. Какви ли не трактати, какви ли критики не съществуват за нея. Мнозина казват, че тази песен не струва. Не че песента не струва, но певците не могат да я пеят добре. Само талантливият и гениалният могат да пеят тази песен. Пеенето е спомагателно средство към културата. Който не пее, не може да мисли право, нито може да се развива правилно. Който мисли право, той всякога пее. към беседата >>
- Не че песента не струва, но певците не могат да я пеят добре.
Животът е една от най-хубавите песни, отлично композирана. Чудно е, как и досега още хората не са научили тази хубава песен. Когато някой слуша, как други пеят тази песен, тя не му се харесва. Какви ли не трактати, какви ли критики не съществуват за нея. Мнозина казват, че тази песен не струва. Не че песента не струва, но певците не могат да я пеят добре. Само талантливият и гениалният могат да пеят тази песен. Пеенето е спомагателно средство към културата. Който не пее, не може да мисли право, нито може да се развива правилно. Който мисли право, той всякога пее. Според някои, пеенето е празна работа, губене на времето. към беседата >>
- Само талантливият и гениалният могат да пеят тази песен.
Чудно е, как и досега още хората не са научили тази хубава песен. Когато някой слуша, как други пеят тази песен, тя не му се харесва. Какви ли не трактати, какви ли критики не съществуват за нея. Мнозина казват, че тази песен не струва. Не че песента не струва, но певците не могат да я пеят добре. Само талантливият и гениалният могат да пеят тази песен. Пеенето е спомагателно средство към културата. Който не пее, не може да мисли право, нито може да се развива правилно. Който мисли право, той всякога пее. Според някои, пеенето е празна работа, губене на времето. Не е така, пеенето е работа. към беседата >>
- Вие изпяхте песента на физическия свят.
Изпейте песента „Духът Божи“. Както изпяхте сега песента, чувства се, че липсва нещо. Тонът може да бъде правилен, но да му липсва вътрешна мекота, вътрешно осмисляне. Вие изпяхте песента на физическия свят. Изпейте я сега в духовния свят, за сърцето, да видим какъв тон ще вземете. Сега аз ще ви изпея песента, да видите каква разлика има между моето и вашето пеене. Всеки тон има форма, съдържание и смисъл. И грънчарят, като иска да направи едно гърне, първо има предвид формата и дебелината му. Колкото е по-дебело, толкова по-здраво ще бъде то. към беседата >>
- Сега аз ще ви изпея песента, да видите каква разлика има между моето и вашето пеене.
Изпейте песента „Духът Божи“. Както изпяхте сега песента, чувства се, че липсва нещо. Тонът може да бъде правилен, но да му липсва вътрешна мекота, вътрешно осмисляне. Вие изпяхте песента на физическия свят. Изпейте я сега в духовния свят, за сърцето, да видим какъв тон ще вземете. Сега аз ще ви изпея песента, да видите каква разлика има между моето и вашето пеене. Всеки тон има форма, съдържание и смисъл. И грънчарят, като иска да направи едно гърне, първо има предвид формата и дебелината му. Колкото е по-дебело, толкова по-здраво ще бъде то. Като направи гърнето, грънчарят иска да сложи нещо в него. Ако го напълни с вода, гледа да го запуши добре, за да не остане празно пространство. към беседата >>
- Когато пеете, вие можете да предадете песента по три начина: ако я изпеете по първия начин, вие сте още на физическия свят; ако я изпеете по втория начин, ще влезете в духовния свят, ще хванете дръжката на вратата, която води за Царството Божие, но няма да ви приемат там.
И грънчарят, като иска да направи едно гърне, първо има предвид формата и дебелината му. Колкото е по-дебело, толкова по-здраво ще бъде то. Като направи гърнето, грънчарят иска да сложи нещо в него. Ако го напълни с вода, гледа да го запуши добре, за да не остане празно пространство. Най-после ще внесете известен смисъл в гърнето: защо сте го напълнили именно с вода, а не с друго нещо. Когато пеете, вие можете да предадете песента по три начина: ако я изпеете по първия начин, вие сте още на физическия свят; ако я изпеете по втория начин, ще влезете в духовния свят, ще хванете дръжката на вратата, която води за Царството Божие, но няма да ви приемат там. И най-после, като я изпеете по третия начин, ще влезете в Царството Божие. – „Как ще познаем по кой начин пеем? “ към беседата >>
290. Две реалности / Отвън и отвътре. Светлината и мисълта, МОК , София, 12.12.1930г.,
- Ако вие съберете двама певци, които пеят хубаво, все таки колкото и да са гениални тези певци, все има едно различие в тоновете, които вземат, и в самата песен на единия и другия все има едно малко различие. (втори вариант)
Та струва си някой път човек да влезе в градината на най-добрия човек, да почувствате уханието му, вие се разцъфтявате; някой от вас, ако нямате това ухание, не че ви липсва нещо, но слънцето не е изгряло още достатъчно; пъпка сте, а като се разцъфтите, същото ухание ще имате. Та законът е един и същ и за добрите хора, и за гениалните, и за обикновените, в каквото и направление да е животът ви, законът е един и същ. Добрият човек, той знае да насърдчи който и да е човек. Той знае, че и у вас има същото нещо, същите усилия и вие ще имате същите резултати. Защото във всеки един резултат има едно малко различие. Ако вие съберете двама певци, които пеят хубаво, все таки колкото и да са гениални тези певци, все има едно различие в тоновете, които вземат, и в самата песен на единия и другия все има едно малко различие. Двамата еднакво не могат да пеят. Има едно различие, което е специфично и за единия, и за другия. Двама души могат да разрешават една и съща задача, но разрешението в двата случая няма да е едно и също. Все ще има едно различие в разрешението. Та именно в тези подробности трябва да обръщате внимание. към втори вариант >>
291. Съединителните нишки на живота, МОК , София, 2.1.1931г.,
- Запример, като работи умствено, човек се забавлява с прочитането на някоя лека книжка; като работи сърдечно, той се забавлява с някоя игрива, весела песен; като работи физически, той се забавлява с една сладка, приятна закуска.
Сериозната мисъл изисква понякога забавление, но то иде повече като смяна на работата. Ученият, който е работил усилено с мисълта си, взима мотиката в ръка и копае. Той има нужда да сменя работата си. Тази смяна той нарича почивка или забавление. В този смисъл забавлението е необходимо за всички светове. Запример, като работи умствено, човек се забавлява с прочитането на някоя лека книжка; като работи сърдечно, той се забавлява с някоя игрива, весела песен; като работи физически, той се забавлява с една сладка, приятна закуска. Виждате някой работник на нивата как изважда сухия хляб от торбата си, надробява го, туря отгоре малко сирене и прясно масло, залива го с вода и доволен от работата си, сяда пред сладката попара. – Какво прави този работник? – Забавлява се. – Защо наричаме попарата забавление? – Защото човек яде попара само когато има сух хляб. към беседата >>
293. Тригон, МОК , София, 3.4.1931г.,
- Ако ти знаеш да пееш една хубава песен, вторият път природата ще ти даде по-хубава храна. (втори вариант)
Щом дойде хлябът, първото нещо, което вие ще почнете да правите, е, ще почнете да пеете. Забележете, гладният човек най-първо мисли, той е недоволен, но щом дойде хлябът, той почне да си свирука, върви спокойно, пее си; и действително, като ядеш ти пееш и свириш. Това е разрешението на въпроса. И като се наядеш, ти свириш едно парче със своята арфа. И природата като те слуша как ядеш, това е едно музикално парче. Ако ти знаеш да пееш една хубава песен, вторият път природата ще ти даде по-хубава храна. Ако не знаеш как да пееш, тя ще каже: този певец малко осиромаша. За да ти даде природата това, което ти искаш, непременно ти трябва да знаеш да пееш. Сега ВТОРИЯТ ВЪПРОС, като влезне тази храна в стомаха ти, какво ще стане? Ще влезне една малка топлина и ще почнеш да работиш, значи ще се образува реакция, работа. Значи в яденето непременно трябва да влезне Любовта като елемент. към втори вариант >>
- Наистина, каква по-хубава песен може да съществува на земята от храненето?
Да се върнем към въпроса за глада. – С какво се разрешава въпросът за глада? – С хляба. Докато е гладен, човек мисли, недоволен е. Щом задоволи глада си, той се развеселява, става доволен и започва да пее. Наистина, каква по-хубава песен може да съществува на земята от храненето? Като яде, човек прехвърля храната в устата си, между езика и зъбите, да я сдъвче и омекчи. Този процес наричаме „песен на храненето“. Когато природата види, че човек разбира тази песен и добре я изпълнява, дава му още по-добра храна. Ако не може да пее, този човек осиромашава. От устата храната влиза в стомаха, където се произвежда малка топлина, като реакция на храносмилането. към беседата >>
- Този процес наричаме „песен на храненето“.
– С хляба. Докато е гладен, човек мисли, недоволен е. Щом задоволи глада си, той се развеселява, става доволен и започва да пее. Наистина, каква по-хубава песен може да съществува на земята от храненето? Като яде, човек прехвърля храната в устата си, между езика и зъбите, да я сдъвче и омекчи. Този процес наричаме „песен на храненето“. Когато природата види, че човек разбира тази песен и добре я изпълнява, дава му още по-добра храна. Ако не може да пее, този човек осиромашава. От устата храната влиза в стомаха, където се произвежда малка топлина, като реакция на храносмилането. Тази топлина събужда обич в човека, и той обиква окръжаващите. И тогава песента се съединява с обичта. към беседата >>
- Когато природата види, че човек разбира тази песен и добре я изпълнява, дава му още по-добра храна.
Докато е гладен, човек мисли, недоволен е. Щом задоволи глада си, той се развеселява, става доволен и започва да пее. Наистина, каква по-хубава песен може да съществува на земята от храненето? Като яде, човек прехвърля храната в устата си, между езика и зъбите, да я сдъвче и омекчи. Този процес наричаме „песен на храненето“. Когато природата види, че човек разбира тази песен и добре я изпълнява, дава му още по-добра храна. Ако не може да пее, този човек осиромашава. От устата храната влиза в стомаха, където се произвежда малка топлина, като реакция на храносмилането. Тази топлина събужда обич в човека, и той обиква окръжаващите. И тогава песента се съединява с обичта. Двата процеса заедно събуждат в човека подтик за работа. към беседата >>
- И тогава песента се съединява с обичта.
Този процес наричаме „песен на храненето“. Когато природата види, че човек разбира тази песен и добре я изпълнява, дава му още по-добра храна. Ако не може да пее, този човек осиромашава. От устата храната влиза в стомаха, където се произвежда малка топлина, като реакция на храносмилането. Тази топлина събужда обич в човека, и той обиква окръжаващите. И тогава песента се съединява с обичта. Двата процеса заедно събуждат в човека подтик за работа. Следователно всеки човек, който пее и работи с разположение, е посетен от любовта. Където влезе, любовта предизвиква прииждане на топлина. Малка е топлината, но тя произвежда топли и красиви чувства в човека. Каже ли някой, че ръцете и краката му са студени, това показва, че или кръвообръщението в него става неправилно, или топлината, която любовта произвежда, е малка. към беседата >>
294. Път на вътрешно разбиране, УС , София, 21.4.1931г.,
- Мислено всеки може да пее, но като рече да изрази песента навън, той среща затруднение.
“ – Ти мислиш и чувстваш, но важно е как действаш. Важно е и как живееш. Това подразбира: не е достатъчно само да знаеш да свириш, но да приложиш музиката в живота си. Не направиш ли това, музиката сама по себе си няма смисъл. Музиката трябва да се вложи в мислите и чувствата, да има израз. Мислено всеки може да пее, но като рече да изрази песента навън, той среща затруднение. Даровитият певец и като направи грешка, не се обезсърчава, скоро изправя грешката си. Преди години при мене дойде един учител и ме попита: „Може ли да стане от мене музикант? “ Понеже материалното му положение било много трудно, той бил принуден да носи вода с бъчви от лозята във Варна. – „Дотегна ми да нося вода на хората! Дойде ми светлата идея да стана музикант.“ – Слушай, от тебе всичко може да стане, но не и музикант. към беседата >>
- Един от нашите музиканти написа песен на Бялото кокиче.
Музика има той в себе си. Това не е алегория, но действителност. На онзи, който живее по Бога, ангели слизат от небето да му пеят, както момците пеят на красивата мома. Така постъпва и поетът, като види едно кокиче, минзухарче или теменужка. Той взима перото и го възпява. Един от нашите музиканти написа песен на Бялото кокиче. И добрият живот е като бялото кокиче, като хубав цвят, за който ангелите слизат от небето и му пеят своите песни. След това, човек се чувства радостен и весел. Желая и вие да сте такива бели кокичета, за които ангелите ще слизат от небето да ви пеят. Всеки от вас може да стане такъв певец. При обикновените дарби не се постига лесно това. към беседата >>
295. Възстановяване, ООК , София, 22.4.1931г.,
- Като изучавам ритмуса на старата българска песен, намирам, че българинът е бил поставен на тежък изпит, в който е изгубил нещо ценно.
Като изучавам ритмуса на старата българска песен, намирам, че българинът е бил поставен на тежък изпит, в който е изгубил нещо ценно. Каквото и да прави, и до днес още българинът плаче и тъгува за изгубеното. Чуе ли някаква стара българска песен, той веднага се натъжава и казва: „Изгубих ценното, изгубих младините си“. И младият, и старият българин плачат. Младият плаче, защото вижда, че и като млад не може да намери изгубеното. Старият плаче, че е изгубил възлюбената си. към беседата >>
- Чуе ли някаква стара българска песен, той веднага се натъжава и казва: „Изгубих ценното, изгубих младините си“.
Като изучавам ритмуса на старата българска песен, намирам, че българинът е бил поставен на тежък изпит, в който е изгубил нещо ценно. Каквото и да прави, и до днес още българинът плаче и тъгува за изгубеното. Чуе ли някаква стара българска песен, той веднага се натъжава и казва: „Изгубих ценното, изгубих младините си“. И младият, и старият българин плачат. Младият плаче, защото вижда, че и като млад не може да намери изгубеното. Старият плаче, че е изгубил възлюбената си. Виждате един стар дядо: нахлупва калпака си, впряга воловете и отива на нивата. Цял ден оре и вечерта се връща в дома си. към беседата >>
- Сега, като говорим за ритмус в песента, ние отиваме по-далеч, откриваме ритмус в мислите и чувствата на човека.
Сега, като говорим за ритмус в песента, ние отиваме по-далеч, откриваме ритмус в мислите и чувствата на човека. Ритмусът внася нещо приятно, хармонично в живота. Всяко нещо, което е лишено от ритмус, навява безутешна тъга, резултат на някаква дисхармония. Правилният и хармоничен ритмус освобождава човека от дисхармонията и от непотребната, чужда материя в него. Който няма правилен ритмус в себе си, той е изложен на неразбиране, на противоречия, на болести и страдания. Като заболее, човек търси лекари, лекарства, да възстанови здравословното си състояние. към беседата >>
- Новият живот носи новата песен и новата музика, които болни лекуват, нажалени и оскърбени утешават, мъртви възкресяват.
Първата вода освежава и обновява човека, като възстановява силите на организма му. Втората вода задоволява жаждата му временно, без да го освежава. Като знаете това, стремете се да обновявате мислите и чувствата си, за да растете и да се развивате правилно. Това може да постигнете чрез новите идеи. Те внасят нов живот, нови потоци за човека. Новият живот носи новата песен и новата музика, които болни лекуват, нажалени и оскърбени утешават, мъртви възкресяват. Като ученици на Великия живот, поставете си задачата да възстановите силите на своя организъм, да върнете изгубената си любов и да възкресите в себе си всичко възвишено и благородно, което постепенно сте умъртвявали. Да възстановите силите си, това значи да влезете в съприкосновение с целокупния живот, да се свържете с радостта и страданията на всички хора, да желаете тяхното добро като свое. Да възстановите силите си, това значи да се обновите и подмладите, да се свържете с Първоизточника на живота, от Когото всичко извира, Който храни и пои цялата Вселена. към беседата >>
296. Обикновени и необикновени идеи / Обикновени и идейни мисли, МОК , София, 8.5.1931г.,
- Обаче, ако вие влезнете в музикалния свят, основният тон, с който започва една песен, щом започне основният тон, вие в каквото и положение да сте, имате една изгасена свещ, щом изпеете тона, свещта се запаля. (втори вариант)
Обаче, ако вие влезнете в музикалния свят, основният тон, с който започва една песен, щом започне основният тон, вие в каквото и положение да сте, имате една изгасена свещ, щом изпеете тона, свещта се запаля. Ако се запали свещта,тонът е верен, ако не се запали свещта, тонът не е верен. Седиш там, като пеят, капелмайсторът нищо не казва, ако се запали свещта, вие добре вървите; ако не се запали, пак започвате наново, докато се запали свещта. Ако вие не запалите свещта, нямате тон, не можете да пеете. Та по навик се казва: Изгаснала му свещта. Музиката в това отношение е много взискателна. към втори вариант >>
- Това разбира се не е само в преносен смисъл вярно, но когато ти пееш известна песен, която има този тон, основен, идеен, непременно всичката ти скръб, всичко това ще изчезне. (втори вариант)
Седиш там, като пеят, капелмайсторът нищо не казва, ако се запали свещта, вие добре вървите; ако не се запали, пак започвате наново, докато се запали свещта. Ако вие не запалите свещта, нямате тон, не можете да пеете. Та по навик се казва: Изгаснала му свещта. Музиката в това отношение е много взискателна. Ако онзи музикант в тебе не запали твоята свещ, тя е музика на мъртвите, а не на живите хора. Това разбира се не е само в преносен смисъл вярно, но когато ти пееш известна песен, която има този тон, основен, идеен, непременно всичката ти скръб, всичко това ще изчезне. Да пееш, значи да запалиш своята свещ. И ако можеш да запалиш своята свещ, значи вярно е взет тонът. Станеш сутрин, не си разположен, ще вземеш основния тон. Сега кой е основният тон? Толкова години живеете и се учите. към втори вариант >>
- Тя признава за добри певци и музиканти само онези, от песента на които изгасналата свещ се запалва.
По това свойство можете да познаете и вашия основен тон. Това не трябва да ви обезсърчава. Пейте, упражнявайте се, докато тонът ви придобие нужната чистота и пластичност. Когато искат да кажат, че някой музикант не е добър, употребяват израза: „Свещта му е загаснала“. Сама по себе си, като изкуство, музиката е крайно взискателна. Тя признава за добри певци и музиканти само онези, от песента на които изгасналата свещ се запалва. Да пееш, това значи песента ти да запали изгасналата ти свещ. Това наричаме ние необикновена, чиста, идейна музика, или с една дума – жива музика. Ако от песента ви свещта не се запали, музиката ви е безидейна, обикновена, мъртва. Живата музика разсейва облаците от съзнанието на човека, а същевременно изпъжда вън от човешката душа всички скърби и страдания. Ето защо, когато ставате от сън, правете опити, да взимате основния тон на живота. към беседата >>
- Да пееш, това значи песента ти да запали изгасналата ти свещ.
Това не трябва да ви обезсърчава. Пейте, упражнявайте се, докато тонът ви придобие нужната чистота и пластичност. Когато искат да кажат, че някой музикант не е добър, употребяват израза: „Свещта му е загаснала“. Сама по себе си, като изкуство, музиката е крайно взискателна. Тя признава за добри певци и музиканти само онези, от песента на които изгасналата свещ се запалва. Да пееш, това значи песента ти да запали изгасналата ти свещ. Това наричаме ние необикновена, чиста, идейна музика, или с една дума – жива музика. Ако от песента ви свещта не се запали, музиката ви е безидейна, обикновена, мъртва. Живата музика разсейва облаците от съзнанието на човека, а същевременно изпъжда вън от човешката душа всички скърби и страдания. Ето защо, когато ставате от сън, правете опити, да взимате основния тон на живота. Кой е основният тон на живота, не знаете. към беседата >>
- Ако от песента ви свещта не се запали, музиката ви е безидейна, обикновена, мъртва.
Когато искат да кажат, че някой музикант не е добър, употребяват израза: „Свещта му е загаснала“. Сама по себе си, като изкуство, музиката е крайно взискателна. Тя признава за добри певци и музиканти само онези, от песента на които изгасналата свещ се запалва. Да пееш, това значи песента ти да запали изгасналата ти свещ. Това наричаме ние необикновена, чиста, идейна музика, или с една дума – жива музика. Ако от песента ви свещта не се запали, музиката ви е безидейна, обикновена, мъртва. Живата музика разсейва облаците от съзнанието на човека, а същевременно изпъжда вън от човешката душа всички скърби и страдания. Ето защо, когато ставате от сън, правете опити, да взимате основния тон на живота. Кой е основният тон на живота, не знаете. В музиката, обаче, основният тон е „до“. Освен него има още два, които заедно с първия образуват основен акорд, или основно съзвучие: „до“, „ми“, „сол“. към беседата >>
299. Трите отношения / Първите отношения, МОК , София, 5.6.1931г.,
- Но и Мууди се вдъхновявал от песента на Сенкел.
Те работели заедно и се радвали на успеха си. След време, обаче, те се разделили и работата им тръгнала назад. И двамата изгубили силата си. Силата им се заключавала в това, че енергията на Сенкел минавала в мисълта на Мууди, а мисълта на Мууди имала влияние върху музикалността на Сенкел. Последният проявявал своята музикалност и способност да пее главно в присъствието на Мууди. Но и Мууди се вдъхновявал от песента на Сенкел. Мууди имал добре развито чело, което показвало, че той има такт, разбиране и преценяване на музиката. След няколкогодишна взаимна работа, и двамата, един след друг, заминали за онзи свят. към беседата >>
300. Музикален живот, ООК , София, 17.6.1931г.,
- Започне ли да пее, песента му настройва публиката, която започва да го слуша с внимание.
Където има хармония и мелодия, там е приложението на Любовта. Който намери и приложи този метод, става гениален. Ако е певец или музикант, той пее и свири естествено. Той не се нуждае от външна обстановка, от среда, от хора, които да го оценяват. Той носи в себе си всичко. Започне ли да пее, песента му настройва публиката, която започва да го слуша с внимание. Ако певецът или музикантът очаква на публиката, на условията, на времето, неговата гениалност е проблематична. Гениалният пее, където попадне: с публика и без публика, в салон или без салон, при добро и при лошо време. Гениалният музикант вкарва двойката си в своя инструмент и разполага с него, както иска. Не може ли да направи това, той е обикновен музикант, на когото струните лесно се късат. Късането на струните се дължи на две противоположни мисли или чувства в музиканта. към беседата >>
- Певецът поема въздух отвън и пее, но песента му не е във въздуха.
Ако говори музикално, човек може да пее и да свири хармонично и мелодично. Чрез музиката той може да се примири с всички хора. Чрез музиката той може да внесе разположение, както в своята душа, така и в душите на ближните си. Като прилагате музиката, вие можете да постигнете всички свои желания. Без нея вие ще очаквате на другите, да дойде помощта отвън. Певецът поема въздух отвън и пее, но песента му не е във въздуха. Тя се крие в неговата мисъл. Зад мисълта му пък се крие Божественото Начало, което направлява нещата. Наистина, няма по-велика музика от Божествения език. Който е чул само веднъж този език, той никога не може да го забрави. Който се е отрекъл от Божественото, той е попаднал вече в музиката на света, където се чуват тоновете на омразата, на недоволството, на съмнението и подозрението и т.н. към беседата >>
- Ако двама певци не могат да съживят един умрял човек, песента им не е гениална.
във вечния живот. Изобщо, Любовта се проявява между два центъра, между две души, между две същества. – Защо? – За да съживят един мъртъв. Ако двама души, които се обичат, не могат да съживят един умрял, любовта им не е истинска. Ако двама певци не могат да съживят един умрял човек, песента им не е гениална. – Кога умира човек? – Когато внесе в сърцето си един дисонанс, чрез който скъсва струните на своя живот. Има мисли и чувства, които моментално умъртвяват човека. Ако между ума и сърцето на човека влезе един дисонанс, организмът му постепенно се разрушава. Само гениалните хора могат да си служат с дисонанси. към беседата >>
301. Свиване и разширяване, МОК , София, 19.6.1931г.,
- Останете ли с една струна, никаква песен не може да излезе.
Лицето му трябва да бъде светло, отворено като небе. За да бъдете здрави, очите ви трябва да бъдат чисти, ясни, а погледът ви – мек. За да запази здравословното си състояние, както и чистотата и яснотата на очите си, човек трябва да яде малко и да дъвче храната си добре. Доброто и правилно хранене подразбира добро свирене. Следователно ще обтегнете добре струните на своята арфа и ще свирите на тях, ще взимате пълни акорди, като внимавате да не късате струните. Останете ли с една струна, никаква песен не може да излезе. Ще свирите ту с едната, ту с двете ръце, после ще свирите с кръстосани ръце, за да изразите идеята си правилно. С други думи казано: ще ядете ту на лявата, ту на дясната страна, ще ядете бавно, ще дъвчете добре, за да имате добър резултат. Ако дъвчете само на лявата страна, ще станете много чувствителни; ако дъвчете само на дясната страна, ще развиете повече мисълта си. За да има хармония между мислите и чувствата ви и да придобиете вътрешен мир, дъвчете и на лявата, и на дясната страна. Вземете пример за хранене от млекопитаещите, главно преживните животни. към беседата >>
302. Мистично разбиране, УС , София, 21.6.1931г.,
- Когато петелът на Йова изпя най-тъжната песен, неговото имане се увеличи два пъти.
И петелът кукурига много, за да го чуе господарят му и да дойде да го нахрани. Господарят е замислен, чуди се как да си нареди работата, но петелът, като изкукурига, казва: „Господарю, не се безпокой, твоята работа ще се нареди. Днес един твой клиент ще ти донесе десет хиляди лева; след няколко дни ще дойде друг клиент, ще ти донесе още десет хиляди лева“. В народа има суеверие, че когато петелът пее, това е добро предсказание – някой ще донесе пари. Кукуригането иде след страданието и показва, че някой ще ти донесе десет хиляди лева. Когато петелът на Йова изпя най-тъжната песен, неговото имане се увеличи два пъти. Синовете и дъщерите му, отпосле родени, бяха два пъти по-умни и по-здрави от предишните. С това Йов изгуби ли нещо, или придоби? Той придоби нещо по-ценно от това, което имаше по-рано. Казвам: Вие още не можете да вървите по пътя на истината. Когато барометърът ви се повдига, страданията ви се увеличават и любовта ви се усилва. към беседата >>
303. Човекът на новото, СБ , РБ , 7-те езера, 19.7.1931г.,
- Когато невидимият свят иска да научи човека на законите на смирението и на жертвата, той ще го застави да се качи на магаре, което ще му запее своята сладка песен и ще го заставя всеки ден да се моли.
Сега, вие трябва да преведете значението на коня и на магарето, като символи. Никой не може да влезе в закона на посвещението, ако не води магаре със себе си. Никой не може да воюва, ако не язди кон. Следователно магарето е символ на посвещение. Конят е символ на воюване. Когато невидимият свят иска да научи човека на законите на смирението и на жертвата, той ще го застави да се качи на магаре, което ще му запее своята сладка песен и ще го заставя всеки ден да се моли. Конят пък, на който човек язди, ще му казва: „Господарю, всеки ден трябва да точиш ножа си, да бъдеш смел и решителен, твърдо да защитаваш своите възгледи“. Големите уши на магарето говорят, че човек трябва да бъде щедър. Смелостта, решителността на коня във воюването показват, че и човек, като воюва, трябва да бъде смел, решителен и да вземе всичко, да обере всичко от тези, с които воюва. След това ще върне всичко, което е взел и ще каже: „Хайде, от мене да мине! “ Ето защо, при магарето човек дава, а при коня – взима. към беседата >>
305. Соковете на Любовта, Мъдростта и Истината, СБ , РБ , 7-те езера, 9.8.1931г.,
- Той минава спокойно покрай тях, пее си някаква песен, от нищо не се смущава.
Коя жена или кой мъж са свободни? Кой учител, кой цар или кой свещеник са свободни? Никой човек не е свободен, а при това казва: „Елате при мен, аз ще ви кажа истината! “ Всички хора умират, а при това говорят за свобода. Истински свободен генерал, за пример, е онзи, покрай шинела на когото минават безброй куршуми и шрапнели, но нито един не го засяга. Той минава спокойно покрай тях, пее си някаква песен, от нищо не се смущава. Има такива генерали по света. Казано е в Писанието, че след като Христос говори на юдеите, те искаха да Го хванат и убият с камъни. Христос избяга от ръцете им и отиде отвъд Йордан, т.е. Христос духна свещта и те останаха на тъмно. Най-после те Го разпнаха, но на третия ден Христос възкръсна. към беседата >>
306. Сила, разумност и добро, СБ , София, 19.8.1931г.,
- Един поет възпява кокичето: „Като те видях, сърцето ми трепна” – всъщност сърцето му никак не е трепнало, той не говори истината; друг поет възпява чистия извор: „Като чух песента ти, омаях се” – всъщност той никак не се е омаял.
Един поет възпява кокичето: „Като те видях, сърцето ми трепна” – всъщност сърцето му никак не е трепнало, той не говори истината; друг поет възпява чистия извор: „Като чух песента ти, омаях се” – всъщност той никак не се е омаял. Изворът може да се възпява само след като се опита силата му, след като човек уталожи жаждата си; уталожи ли жаждата си, той ще го възпее, ще пожелае и друг път да пие от неговата чиста, освежителна вода. Ако така се възпява извора, това е съгласно с Истината; вън от това описание на извора всяко друго не е съгласно с Истината. Че сърцето на поета трепнало, че той се омаял, без да пие от водата на извора, това не е истинска поезия. След всичко това хората ще кажат: „Отлична поезия”; истинската поезия трябва да бъде жива – Живот да блика от нея. Да трепне сърцето на поета от вида на кокичето, това подразбира да е направило то някакъв преврат в сърцето му и поне през този ден той да е станал по-силен, по-разумен и по-добър. към беседата >>
312. Материални прояви на жвота / Животът като математически действия, ООК , София, 18.11.1931г.,
- Учителят кара ученика да изпее една песен.
С други думи казано: "Накарай бедния на работа, да те научи на ум". Умът е богатство, което малцина могат да използват. Богатият трябва да бъде умен, да употреби богатството си навреме и на място. Бедният трябва да бъде готов да даде идея на богатия, как да употреби богатството си. Един даровит, способен ученик седи и слуша, какво се преподава. Учителят кара ученика да изпее една песен. Ученикът се свива, стеснява се, не се решава да пее пред другарите си. Той има хубав глас, но се стяга, не иска да пее. Учителят го подканва един път, два пъти, но ученикът не се решава да пее в класа. На третия ден учителят се приближава до него, удря му две плесници и ученикът започва да пее. Той не вижда вече другарите си, забравя всякакъв страх и стеснение и свободно се проявява. към беседата >>
313. Човешките косми, МОК , София, 20.11.1931г.,
- Той е все същият закон, ако опнете една жица на някоя дъска и кажете на най-великия виртуоз: Изкарай една песен! (втори вариант)
Краката ви не са толкова хармонични спрямо тялото, колкото трябва; а все имате един дефект; и главата ви не е толкова голяма, колкото трябва да е. Ръцете ви не са такива, очите ви не са. Мислите ли един човек, на когото главата му не е такава, каквато трябва да бъде и на когото ръцете не са такива, каквито трябва да бъдат и краката му, мислите ли, че този човек може да мисли правилно? Може, но каква ще бъде неговата мисъл? Ще кажете как да не можете? Той е все същият закон, ако опнете една жица на някоя дъска и кажете на най-великия виртуоз: Изкарай една песен! То все ще бъде някоя песен, но каква песен ще бъде тя? към втори вариант >>
- Вие изпяхте песента "Аин-фаси", без да разбирате значението на тези думи.
- Може, от вас зависи. Всеки може да си каже: Днес искам слънцето на моя живот да изгрее в светлина и да залезе в светлина. Ако можеш да заповядаш на себе си, ще заповядваш и на другите. Като ученици, ще работите върху съзнанието си, да се товарите и разтоварвате, когато искате. Така ще сменяте състоянията си. Вие изпяхте песента "Аин-фаси", без да разбирате значението на тези думи. Може да изговорите думата "аин" грубо и нежно, високо и тихо. "А-ин" - частицата "ин" означава нещо вътрешно, интуиция. "Аин" означава: Само това е вярно, на което си разбрал вътрешните закони. Ако не разбираш тези закони, ти се очудваш. Ако произнасяш правилно думата "аин", в джоба си ще намериш звонкови монети; ако не я произнасяш, както трябва и да имаш звонкови пари в джоба си, непременно ще изчезнат. към беседата >>
316. Истинско познаване, ООК , София, 30.12.1931г.,
- Като дойде радостта при тебе, занимава те, люлее те, пее ти приспивна песен: Нани-нани, нани-на.
Помни: Единственото нещо, което просвещава хората, е скръбта. Като дойде радостта при тебе, занимава те, люлее те, пее ти приспивна песен: Нани-нани, нани-на. Скръбта е строга, не позволява такива неща. Като дойде при тебе, тя те бутне и казва: Хайде, ставай! Няма време за сън и почивка. Хайде, на работа! Иди да учиш, да се молиш. към беседата >>
- Понеже сте разбрали, изпейте песента "Сила, живот и здраве".
Щом ти се измениш и той ще се измени. Молиш се на Бога да ти помогне. Той казва: "Възлюби ближния си и Аз ще ти се изявя". Щом приемеш, че Бог живее в тебе, ще знаеш, че Той живее и в твоя ближен. Разбрахте ли всичко, което ви говорих? Понеже сте разбрали, изпейте песента "Сила, живот и здраве". Това, което ви говорих, има отношение към свободното мислене. Трябва да освободите мисълта си от старите, затвърдели възгледи на миналото. Вие мислите по стар начин, а старото внася нещастията в живота. Мисълта ви трябва да се обнови. Затова е нужно знание. към беседата >>
317. Граници в живота, ООК , София, 6.1.1932г.,
- Изпейте новата песен: "Сила, живот и здраве".
Изпейте новата песен: "Сила, живот и здраве". Напишете си я всички, да я научите по ноти, за да я пеете правилно. Тази песен е едно живо, новородено дете, което расте и се развива. "Сила, живот и здраве, те са едно; служители на Духа, носители на радостта, крепители на мъдростта". Силни са думите на тази песен. Сега тя е петгодишно дете, ще расте, ще стигне до 33 години и ще спре, дотам ще я оставим. към беседата >>
- Тази песен е едно живо, новородено дете, което расте и се развива.
Изпейте новата песен: "Сила, живот и здраве". Напишете си я всички, да я научите по ноти, за да я пеете правилно. Тази песен е едно живо, новородено дете, което расте и се развива. "Сила, живот и здраве, те са едно; служители на Духа, носители на радостта, крепители на мъдростта". Силни са думите на тази песен. Сега тя е петгодишно дете, ще расте, ще стигне до 33 години и ще спре, дотам ще я оставим. Думите "сила, живот и здраве" представляват идейната страна на песента. Останалите думи са в разговорна форма. към беседата >>
- Силни са думите на тази песен.
Изпейте новата песен: "Сила, живот и здраве". Напишете си я всички, да я научите по ноти, за да я пеете правилно. Тази песен е едно живо, новородено дете, което расте и се развива. "Сила, живот и здраве, те са едно; служители на Духа, носители на радостта, крепители на мъдростта". Силни са думите на тази песен. Сега тя е петгодишно дете, ще расте, ще стигне до 33 години и ще спре, дотам ще я оставим. Думите "сила, живот и здраве" представляват идейната страна на песента. Останалите думи са в разговорна форма. Пейте песента, но вярно - това е най-важното. Като пеете "служители на Духа, носители на радостта, крепители на мъдростта", да чувствувате, че сте млади, че носите мъдростта в себе си. към беседата >>
- Думите "сила, живот и здраве" представляват идейната страна на песента.
Напишете си я всички, да я научите по ноти, за да я пеете правилно. Тази песен е едно живо, новородено дете, което расте и се развива. "Сила, живот и здраве, те са едно; служители на Духа, носители на радостта, крепители на мъдростта". Силни са думите на тази песен. Сега тя е петгодишно дете, ще расте, ще стигне до 33 години и ще спре, дотам ще я оставим. Думите "сила, живот и здраве" представляват идейната страна на песента. Останалите думи са в разговорна форма. Пейте песента, но вярно - това е най-важното. Като пеете "служители на Духа, носители на радостта, крепители на мъдростта", да чувствувате, че сте млади, че носите мъдростта в себе си. Младостта и мъдростта да бъдат в тебе вътре, а не вън от тебе. Пейте така, че да се храните с пеенето. към беседата >>
- Пейте песента, но вярно - това е най-важното.
"Сила, живот и здраве, те са едно; служители на Духа, носители на радостта, крепители на мъдростта". Силни са думите на тази песен. Сега тя е петгодишно дете, ще расте, ще стигне до 33 години и ще спре, дотам ще я оставим. Думите "сила, живот и здраве" представляват идейната страна на песента. Останалите думи са в разговорна форма. Пейте песента, но вярно - това е най-важното. Като пеете "служители на Духа, носители на радостта, крепители на мъдростта", да чувствувате, че сте млади, че носите мъдростта в себе си. Младостта и мъдростта да бъдат в тебе вътре, а не вън от тебе. Пейте така, че да се храните с пеенето. Пеенето, музиката трябва да бъдат храна за човека. Ще пеете и свирите по-малко, цял ден няма да се храните само с музика. към беседата >>
- Адът, който минава за място на страдания, пак не е само страдания; и там има радост, музика и песен.
Хората, със своите разбирания, сами правят живота си несносен. Никой няма право да затруднява живота си, да го прави непоносим. Някой иска да убеди хората, че животът е пълен с мъчнотии и страдания. Че има мъчнотии и страдания в живота, вярно е, но че целият живот е само страдания, това не е право. Адът, който минава за място на страдания, пак не е само страдания; и там има радост, музика и песен. Адът представлява корените на живота. Но животът не се състои само от корени. Ако дървото има само корени, то е безпредметно. Значи, от корените животът трябва да мине в стъблото, а оттам в клоните, листата и цветовете. Корените на живота, т.е. към беседата >>
318. Раждане и растене, ООК , София, 20.1.1932г.,
- Искаш да отидеш на небето, да те посрещнат с венци, с музика и песен.
Казвам: Животът иска работа, а не философстване. Седиш и очакваш всичко наготово. И това може, но, като получиш нещо наготово, трябва да го задържиш. Искаш да отидеш на небето, да те посрещнат с венци, с музика и песен. И това е възможно, но ако не си готов за тоя живот, ще те върнат на земята. Могат да ти подарят хубава цигулка и ноти, но трябва да учиш. Ако не се упражняваш, цигулката ще остане за други, които искат да свирят. Могат да ви подарят нива, лозе, но вие трябва да ги обработвате. Както никой не може да яде за вас, така никой не може да учи и да работи за вас. към беседата >>
319. Сенки на Битието / Сянка на нещата, МОК , София, 22.1.1932г.,
- Според мене, прозата е ревът на магарето, а поезията – песента на славея.
– Не се живее с поезия – гладен ще умреш. – Защо така? По-рано казваше, че без поезия не може, а сега казваш, че с поезия не може. Казвам: Той не е поставил поезията на място. С поезията аз бих наредил живота си по-добре, отколкото с прозата. Според мене, прозата е ревът на магарето, а поезията – песента на славея. Понеже магарето ми носи товара, ще търпя рева му, ще търпя неговата проза, Когато искам да изпитам приятността на живота, ще стана рано сутринта и ще слушам песента на славея. Кой не слуша с удоволствие песента на славея? Всеки човек има по един сладкопоен славей в себе си. Престане ли славеят му да пее, той става нещастен. Ако и магарето му престане да реве, той пак е нещастен. към беседата >>
- Понеже магарето ми носи товара, ще търпя рева му, ще търпя неговата проза, Когато искам да изпитам приятността на живота, ще стана рано сутринта и ще слушам песента на славея.
– Защо така? По-рано казваше, че без поезия не може, а сега казваш, че с поезия не може. Казвам: Той не е поставил поезията на място. С поезията аз бих наредил живота си по-добре, отколкото с прозата. Според мене, прозата е ревът на магарето, а поезията – песента на славея. Понеже магарето ми носи товара, ще търпя рева му, ще търпя неговата проза, Когато искам да изпитам приятността на живота, ще стана рано сутринта и ще слушам песента на славея. Кой не слуша с удоволствие песента на славея? Всеки човек има по един сладкопоен славей в себе си. Престане ли славеят му да пее, той става нещастен. Ако и магарето му престане да реве, той пак е нещастен. към беседата >>
- Кой не слуша с удоволствие песента на славея?
По-рано казваше, че без поезия не може, а сега казваш, че с поезия не може. Казвам: Той не е поставил поезията на място. С поезията аз бих наредил живота си по-добре, отколкото с прозата. Според мене, прозата е ревът на магарето, а поезията – песента на славея. Понеже магарето ми носи товара, ще търпя рева му, ще търпя неговата проза, Когато искам да изпитам приятността на живота, ще стана рано сутринта и ще слушам песента на славея. Кой не слуша с удоволствие песента на славея? Всеки човек има по един сладкопоен славей в себе си. Престане ли славеят му да пее, той става нещастен. Ако и магарето му престане да реве, той пак е нещастен. към беседата >>
- Седни и си попей една своя песен, но не "Цвете мило, цвете красно" или "Вятър вее, балкан ечи", или "Стоян мами си думаше". (втори вариант)
Кое е същественото в света. Имаш един цирей някъде. Пробий го с губерка, изстискай го, изчисти го. То е най-хубавата работа, която може да направиш. Тъжен си, скръбен си. Седни и си попей една своя песен, но не "Цвете мило, цвете красно" или "Вятър вее, балкан ечи", или "Стоян мами си думаше". Пей си една своя песен. Какво общо имаш със Стоян и майка му. Стоян пита майка си защо майка му го е родила, та девет години болен лежал. И казва: "Мале ле, като си ме родила, защо ми доведе такава болка, че ме направи нещастен? " Че майка му ли е виновната за болката. към втори вариант >>
- Пей си една своя песен. (втори вариант)
Имаш един цирей някъде. Пробий го с губерка, изстискай го, изчисти го. То е най-хубавата работа, която може да направиш. Тъжен си, скръбен си. Седни и си попей една своя песен, но не "Цвете мило, цвете красно" или "Вятър вее, балкан ечи", или "Стоян мами си думаше". Пей си една своя песен. Какво общо имаш със Стоян и майка му. Стоян пита майка си защо майка му го е родила, та девет години болен лежал. И казва: "Мале ле, като си ме родила, защо ми доведе такава болка, че ме направи нещастен? " Че майка му ли е виновната за болката. Той е виноват. към втори вариант >>
- Остави Стоян да се занимава с болестта си, а ти си изпей една ободрителна песен, за да разсееш тъгата си.
Това е най-разумното, което можеш да направиш. Ако си тъжен, изпей една от любимите си песни, но не “Цвете мило, цвете красно”, нито “Стоян мами си думаше.” Вие нямате нищо общо със Стоян и неговата майка. Какво казва Стоян на майка си? Той казва: “Мале ле, мале, като си ме родила, защо ми таз болка прати, та девет години болен да лежа? ” Стоян е виновен за своята болест, а не майка му. Остави Стоян да се занимава с болестта си, а ти си изпей една ободрителна песен, за да разсееш тъгата си. към беседата >>
322. Да известят на учениците Му, НБ , София, 14.2.1932г.,
- Станеш учител, учиш хората, един ден обаче заминеш, уволнят те от гимназията; след туй дойде последното уволнение - четат ти една надгробна песен, няколко попа те опеят, държат речи, турят надгробен надпис: "Тук почива един велик герой." Аз не зная как може герой да почива в земята.
Ние живеем в един свят, в който нищо не е сигурно - нито къщата е сигурна, нито здравето, нито честта, нищо абсолютно не е сигурно. Досега не съм срещал нито един човек, който да се е осигурил. Има едно осигуряване, но ние се намираме във временните залъгвалия на живота. Хубаво е както ни залъгват, така залъгват и животните, и кокошките, така залъгват и хората, така се залъгват всички. Ти може и като учител да се залъгваш. Станеш учител, учиш хората, един ден обаче заминеш, уволнят те от гимназията; след туй дойде последното уволнение - четат ти една надгробна песен, няколко попа те опеят, държат речи, турят надгробен надпис: "Тук почива един велик герой." Аз не зная как може герой да почива в земята. към беседата >>
- Запей му една песен, а не да му викнеш.
Кой може да свири така? Никой. Аз разбирам един музикант като започне да свири, ако се карат хората, да престанат. Разправят за древността, имало такива хора, които като засвирят, воюващите страни престават да се бият, всеки спор престава. Това е музика, това е пеене. Или, дойде мъжът малко неразположен - жената да запее. Запей му една песен, а не да му викнеш. Ти викнеш сега така, сякаш барабан биеш. Да викнеш, но като Аделина Пати, та още отдалече който те чуе, да му трепне сърцето, и ако твоят мъж идва от работа мрачен, той ще се развесели веднага. Пък ти не пееш. И мъжът като дойде, види ли жената неразположена, да вземе цигулката, да засвири. Ще има ли спор в къщи тогава, я ми кажете? към беседата >>
323. Доброто разположение, ООК , София, 17.2.1932г.,
- Запример, ако ви кажа да изпеете песента "Аин фаси", но така, че който я изпее най-хубаво, ще получи награда от двайсет хиляди лева, кой от вас би могъл да я изпее така? (втори вариант)
Най-първо тези пътища трябва да се отворят. Неразположението е първият слуга, който иде да събуди господаря си за всички ония възможности, които се крият в него, да им отвори пътя и да почне да организира вътрешния свят. Така човек ще дойде до едно благодатно състояние. Ако река сега да ви кажа някои неща, виждам, че те още не са за вас. Запример, ако ви кажа да изпеете песента "Аин фаси", но така, че който я изпее най-хубаво, ще получи награда от двайсет хиляди лева, кой от вас би могъл да я изпее така? Колко души между вас ще се намерят, които биха могли да я изпеят, както трябва? Не че не можете да я изпеете, но нямате това разположение, което се изисква за пеене. Пътищата днес за вас не са отворени, че не можете да пеете, а след години може да станете и гениални певци, че цял свят да ви слуша. Тогава всеки от вас ще има такъв глас, че като запее, лампите да изгаснат. Казвате: "Как може да стане това? към втори вариант >>
- То е все едно, да накарам сега някой от вас да изпее песента “Аин фаси”, но хубаво, с добро разположение на духа.
– Чрез неразположението. То е първият слуга, който иде да събуди господаря си за всички възможности, които се крият в него. Като им отвори път, господарят започва постепенно да организира своя вътрешен свят. Така той ще се върне към онова вътрешно състояние, когато е живял в радост и веселие, в добро разположение на духа. Много мога да ви говоря по този въпрос, но намирам, че още не сте готови. То е все едно, да накарам сега някой от вас да изпее песента “Аин фаси”, но хубаво, с добро разположение на духа. Ако някой се наеме да я изпее така хубаво, ще му се даде премия от 20 хиляди лева. Мнозина пеете хубаво, но нямате това разположение, което е нужно за пеене. Днес пътят за пеене у вас е затворен, не можете да пеете, както трябва. В бъдеще пътят за доброто пеене ще се отвори и някои от вас ще станат гениални певци. Като пеят, лампите ще се палят и изгасват. към беседата >>
- Това е една свободна песен. (втори вариант)
А "фа", това е зеленият цвят, това е храненето на физическото поле. Следователно той намира две противоречия. И след това той се връща, има вече два пъти "ре". Това е индивидуалността на човека, оранжевият цвят. "Ре" показва неговата индивидуалност. Това е една свободна песен. Той започва с "до", дава си кураж и след това среща едно препятствие в живота си и казва: "Няма да я бъде тази работа." Започва минорната гама. И запява тъжно, но го боли на сърцето и търси един изходен път и казва: "Материалното в живота трябва да се изучава, защото пипкaтa ми не стига. Поне пари да спечеля и човек да стана." Минава една тъжна струна, после минава нагоре до "сол", "сол" е ясносиният цвят. "Сол" означава един духовен стремеж. Той, като погледне към Господа, каже: "Господ високо, а така няма да я бъде." И си свири тъжно. към втори вариант >>
- И тази песен е много тъжна песен, неразбрана песен. (втори вариант)
Той започва с "до", дава си кураж и след това среща едно препятствие в живота си и казва: "Няма да я бъде тази работа." Започва минорната гама. И запява тъжно, но го боли на сърцето и търси един изходен път и казва: "Материалното в живота трябва да се изучава, защото пипкaтa ми не стига. Поне пари да спечеля и човек да стана." Минава една тъжна струна, после минава нагоре до "сол", "сол" е ясносиният цвят. "Сол" означава един духовен стремеж. Той, като погледне към Господа, каже: "Господ високо, а така няма да я бъде." И си свири тъжно. И тази песен е много тъжна песен, неразбрана песен. И аз съм виждал мнозина, като се свири тази песен, те плачат. А като питаш българина: "Защо плачеш? ", и той не знае защо. Той плаче от неразбиране. към втори вариант >>
- И аз съм виждал мнозина, като се свири тази песен, те плачат. (втори вариант)
И запява тъжно, но го боли на сърцето и търси един изходен път и казва: "Материалното в живота трябва да се изучава, защото пипкaтa ми не стига. Поне пари да спечеля и човек да стана." Минава една тъжна струна, после минава нагоре до "сол", "сол" е ясносиният цвят. "Сол" означава един духовен стремеж. Той, като погледне към Господа, каже: "Господ високо, а така няма да я бъде." И си свири тъжно. И тази песен е много тъжна песен, неразбрана песен. И аз съм виждал мнозина, като се свири тази песен, те плачат. А като питаш българина: "Защо плачеш? ", и той не знае защо. Той плаче от неразбиране. към втори вариант >>
- Аз изваждам от тази тъжната песен три проблема неразрешени. (втори вариант)
Той сее малко, а от това малкото иска много да му се роди. Пък не се ражда толкова, колкото той иска. Щом не може да разреши българинът правилно пътищата, той става пехливанин. "Ре"-то вече е пехливанлък. Два пъти турга лъка на "ре", ако с главата си не може да уреди работата и ако нивата не ражда, тогава пехливанин става. Аз изваждам от тази тъжната песен три проблема неразрешени. Или учен ще стане, или богат ще стане, или най-после пехливанин ще стане. Това е неговата песен. Много американци разрешават тъй живота - ако не може богат да стане, ако не може учен да стане, става пижулист, боксьор. към втори вариант >>
- Един музикант изразява народния живот в песента. (втори вариант)
Ти казваш: "Аз не съм музикант." Ти можеш да не бъдеш музикант, но ти трябва да дадеш правилен ход на живота си. Не трябва да тургаш спънки в живота си. Не трябва да тургаш спънки на своята мисъл там, дето не трябва. По-добре е да отпуснеш по малко вода, отколкото да градиш бентове и да спираш голямата вода, която си пуснал. Това е разумното. Един музикант изразява народния живот в песента. Аз изваждам от цветовете на тия музикални тонове как е мислил българинът, какви са били условията, как е разрешавал противоречията и защо е добил това противоречие, понеже той, от една страна, излиза от своя ум, на друго място излиза от своето користолюбие и на трето място иска да излезе като един пехливанин. Песен- тa, както започва от "дo", изведнъж два пъти повтаря "ре"-то, след това "ми бемол", след това качва се на "фа диез" и "сол", и пак се връща назад, и пак повтаря същото - пак започва от "до". към втори вариант >>
- Песен- тa, както започва от "дo", изведнъж два пъти повтаря "ре"-то, след това "ми бемол", след това качва се на "фа диез" и "сол", и пак се връща назад, и пак повтаря същото - пак започва от "до". (втори вариант)
Не трябва да тургаш спънки на своята мисъл там, дето не трябва. По-добре е да отпуснеш по малко вода, отколкото да градиш бентове и да спираш голямата вода, която си пуснал. Това е разумното. Един музикант изразява народния живот в песента. Аз изваждам от цветовете на тия музикални тонове как е мислил българинът, какви са били условията, как е разрешавал противоречията и защо е добил това противоречие, понеже той, от една страна, излиза от своя ум, на друго място излиза от своето користолюбие и на трето място иска да излезе като един пехливанин. Песен- тa, както започва от "дo", изведнъж два пъти повтаря "ре"-то, след това "ми бемол", след това качва се на "фа диез" и "сол", и пак се връща назад, и пак повтаря същото - пак започва от "до". към втори вариант >>
- Запример този, който е построил тази минорна песен, е бил гениален музикант, един гений е бил. (втори вариант)
Запример този, който е построил тази минорна песен, е бил гениален музикант, един гений е бил. Казвам, един гений създава една песен, но той не е разбрал защо е намерил, че трябва да тури бемол, малко да вземе. Той е искал да направи тъжна песента, но той не е разбрал, не знае, че този бемол много пакости. Казва - там човек трябва да бъде малко тъжен. Или казва някой - трябва да му се скараш малко на човека, без караница не може, трябва да му кажеш сериозно. Това са неестествени работи. към втори вариант >>
- Казвам, един гений създава една песен, но той не е разбрал защо е намерил, че трябва да тури бемол, малко да вземе. (втори вариант)
Запример този, който е построил тази минорна песен, е бил гениален музикант, един гений е бил. Казвам, един гений създава една песен, но той не е разбрал защо е намерил, че трябва да тури бемол, малко да вземе. Той е искал да направи тъжна песента, но той не е разбрал, не знае, че този бемол много пакости. Казва - там човек трябва да бъде малко тъжен. Или казва някой - трябва да му се скараш малко на човека, без караница не може, трябва да му кажеш сериозно. Това са неестествени работи. Щом трябва да му кажеш малко по-внушително, речта е вече неестествена, не е по закона на любовта. към втори вариант >>
- Той е искал да направи тъжна песента, но той не е разбрал, не знае, че този бемол много пакости. (втори вариант)
Запример този, който е построил тази минорна песен, е бил гениален музикант, един гений е бил. Казвам, един гений създава една песен, но той не е разбрал защо е намерил, че трябва да тури бемол, малко да вземе. Той е искал да направи тъжна песента, но той не е разбрал, не знае, че този бемол много пакости. Казва - там човек трябва да бъде малко тъжен. Или казва някой - трябва да му се скараш малко на човека, без караница не може, трябва да му кажеш сериозно. Това са неестествени работи. Щом трябва да му кажеш малко по-внушително, речта е вече неестествена, не е по закона на любовта. Това е закон на ограничението. към втори вариант >>
- Такава песен пее ли се? (втори вариант)
Та казвам сега, някой път вас ви е срам да пеете. Казвате: "Аз не мога да пея." А при това вие сте отлични певци. Някой не пее от съображение, да не би неговата индивидуалност, да падне реномето му. Такава песен пее ли се? Запример, ако ти влезеш между религиозни хора и вземеш да пееш една народна българска песен, ще кажат: "Тя не е набожна! " Или влезеш между светски хора и запееш една духовна песен, веднага ще кажат: "Това диване! " Питам, защо в едно духовно събрание да не можеш да изпееш една българска народна песен? И в едно светско събрание ти да не можеш да изпееш една религиозна песен? Че тия песни - и духовните, и светските, не излязоха ли от българската душа, не минаха ли през българското сърце? към втори вариант >>
- Запример, ако ти влезеш между религиозни хора и вземеш да пееш една народна българска песен, ще кажат: "Тя не е набожна! (втори вариант)
Та казвам сега, някой път вас ви е срам да пеете. Казвате: "Аз не мога да пея." А при това вие сте отлични певци. Някой не пее от съображение, да не би неговата индивидуалност, да падне реномето му. Такава песен пее ли се? Запример, ако ти влезеш между религиозни хора и вземеш да пееш една народна българска песен, ще кажат: "Тя не е набожна! " Или влезеш между светски хора и запееш една духовна песен, веднага ще кажат: "Това диване! " Питам, защо в едно духовно събрание да не можеш да изпееш една българска народна песен? И в едно светско събрание ти да не можеш да изпееш една религиозна песен? Че тия песни - и духовните, и светските, не излязоха ли от българската душа, не минаха ли през българското сърце? Тогава де е лошото? към втори вариант >>
- " Или влезеш между светски хора и запееш една духовна песен, веднага ще кажат: "Това диване! (втори вариант)
Та казвам сега, някой път вас ви е срам да пеете. Казвате: "Аз не мога да пея." А при това вие сте отлични певци. Някой не пее от съображение, да не би неговата индивидуалност, да падне реномето му. Такава песен пее ли се? Запример, ако ти влезеш между религиозни хора и вземеш да пееш една народна българска песен, ще кажат: "Тя не е набожна! " Или влезеш между светски хора и запееш една духовна песен, веднага ще кажат: "Това диване! " Питам, защо в едно духовно събрание да не можеш да изпееш една българска народна песен? И в едно светско събрание ти да не можеш да изпееш една религиозна песен? Че тия песни - и духовните, и светските, не излязоха ли от българската душа, не минаха ли през българското сърце? Тогава де е лошото? Светските хора по някой път усещат при една такава музика както тази - аз съм гледал българи, като се съберат и кажат: "Я запей някоя стара песен." Всички седят тогава ала-турка, а младите прави пеят стари песни. към втори вариант >>
- " Питам, защо в едно духовно събрание да не можеш да изпееш една българска народна песен? (втори вариант)
Казвате: "Аз не мога да пея." А при това вие сте отлични певци. Някой не пее от съображение, да не би неговата индивидуалност, да падне реномето му. Такава песен пее ли се? Запример, ако ти влезеш между религиозни хора и вземеш да пееш една народна българска песен, ще кажат: "Тя не е набожна! " Или влезеш между светски хора и запееш една духовна песен, веднага ще кажат: "Това диване! " Питам, защо в едно духовно събрание да не можеш да изпееш една българска народна песен? И в едно светско събрание ти да не можеш да изпееш една религиозна песен? Че тия песни - и духовните, и светските, не излязоха ли от българската душа, не минаха ли през българското сърце? Тогава де е лошото? Светските хора по някой път усещат при една такава музика както тази - аз съм гледал българи, като се съберат и кажат: "Я запей някоя стара песен." Всички седят тогава ала-турка, а младите прави пеят стари песни. И старите, погледнеш, плачат, пък младите сърцето им се свие, казват: "Я сега нещо по-весело, по-хубаво." И погледнеш - младите започнат хоро. към втори вариант >>
- И в едно светско събрание ти да не можеш да изпееш една религиозна песен? (втори вариант)
Някой не пее от съображение, да не би неговата индивидуалност, да падне реномето му. Такава песен пее ли се? Запример, ако ти влезеш между религиозни хора и вземеш да пееш една народна българска песен, ще кажат: "Тя не е набожна! " Или влезеш между светски хора и запееш една духовна песен, веднага ще кажат: "Това диване! " Питам, защо в едно духовно събрание да не можеш да изпееш една българска народна песен? И в едно светско събрание ти да не можеш да изпееш една религиозна песен? Че тия песни - и духовните, и светските, не излязоха ли от българската душа, не минаха ли през българското сърце? Тогава де е лошото? Светските хора по някой път усещат при една такава музика както тази - аз съм гледал българи, като се съберат и кажат: "Я запей някоя стара песен." Всички седят тогава ала-турка, а младите прави пеят стари песни. И старите, погледнеш, плачат, пък младите сърцето им се свие, казват: "Я сега нещо по-весело, по-хубаво." И погледнеш - младите започнат хоро. към втори вариант >>
- Светските хора по някой път усещат при една такава музика както тази - аз съм гледал българи, като се съберат и кажат: "Я запей някоя стара песен." Всички седят тогава ала-турка, а младите прави пеят стари песни. (втори вариант)
" Или влезеш между светски хора и запееш една духовна песен, веднага ще кажат: "Това диване! " Питам, защо в едно духовно събрание да не можеш да изпееш една българска народна песен? И в едно светско събрание ти да не можеш да изпееш една религиозна песен? Че тия песни - и духовните, и светските, не излязоха ли от българската душа, не минаха ли през българското сърце? Тогава де е лошото? Светските хора по някой път усещат при една такава музика както тази - аз съм гледал българи, като се съберат и кажат: "Я запей някоя стара песен." Всички седят тогава ала-турка, а младите прави пеят стари песни. И старите, погледнеш, плачат, пък младите сърцето им се свие, казват: "Я сега нещо по-весело, по-хубаво." И погледнеш - младите започнат хоро. към втори вариант >>
- То е българската песен. (втори вариант)
Ти ако пееш "ми бемол", много пъти го повтаряш, тебе ще те хване цяла хипохондрия. И ти съвсем ще се обезсърчиш. Ти веднъж-два пъти да туриш малко пипер - да, но да тургаш все пипер, да се повтаря, има лошо влияние вече. Този закон е забелязан, когато една мисъл се повтори - има същия цвят както "ми бемол". И ако я повтаряш, повтаряш, ти дойдеш до една дума, която ти като я изговаряш, дойде жълтият цвят и туриш бемол на този цвят. То е българската песен. И дойдеш до една дума, която има зелен цвят - "фа", и тогава туриш диез, в тебе има користолюбие. Щом дойдеш до зеления цвят, ти трябва да гледаш да придобиеш по възможност най-чистия зелен цвят, който съществува в природата. Или като дойдеш до жълтия цвят, трябва да гледаш да имаш най-естествения цвят. Щом дойдеш до онзи цвят, зад който съществува една разумна идея - защото зад всеки един правилен цвят, когато се проявява в своята норма, ти ще чувстваш една вътрешна малка радост, една светлинка ще блесне. А щом сгъстиш цвета, щом не разбираш смисъла на някоя дума, и тогава се заблуждаваш и ще вземеш едно противоположно направление в живота, казваш: "Не си струва да живее човек." "До бемол" - казват - човек трябва да стане добър. към втори вариант >>
- И тя започва от "до", но и тя е тъжна песен. (втори вариант)
Сега първата песен някога аз мога да ви я изсвиря, а втората няма да ви я свиря. Тя е пък една мажорна песен. И тя започва от "до", но и тя е тъжна песен. Тази е песен за стари хора, онзи, който е опитал живота. Те казват: "Няма смисъл, опитах." А онази втората песен тъжна е тя, но е за млади. Той се влюбил в някоя мома, че тя го играе малко. Той казва: "Мари, Донке, запали ми сърцето. Защо ходиш тъй, ще ме осакатиш, не прави тъй с мене." Той пее тъжно. към втори вариант >>
- Тази е песен за стари хора, онзи, който е опитал живота. (втори вариант)
Сега първата песен някога аз мога да ви я изсвиря, а втората няма да ви я свиря. Тя е пък една мажорна песен. И тя започва от "до", но и тя е тъжна песен. Тази е песен за стари хора, онзи, който е опитал живота. Те казват: "Няма смисъл, опитах." А онази втората песен тъжна е тя, но е за млади. Той се влюбил в някоя мома, че тя го играе малко. Той казва: "Мари, Донке, запали ми сърцето. Защо ходиш тъй, ще ме осакатиш, не прави тъй с мене." Той пее тъжно. "Ти си играеш с мене, но може да стане някой хатър" - и тя е минорна песен. към втори вариант >>
- Те казват: "Няма смисъл, опитах." А онази втората песен тъжна е тя, но е за млади. (втори вариант)
Сега първата песен някога аз мога да ви я изсвиря, а втората няма да ви я свиря. Тя е пък една мажорна песен. И тя започва от "до", но и тя е тъжна песен. Тази е песен за стари хора, онзи, който е опитал живота. Те казват: "Няма смисъл, опитах." А онази втората песен тъжна е тя, но е за млади. Той се влюбил в някоя мома, че тя го играе малко. Той казва: "Мари, Донке, запали ми сърцето. Защо ходиш тъй, ще ме осакатиш, не прави тъй с мене." Той пее тъжно. "Ти си играеш с мене, но може да стане някой хатър" - и тя е минорна песен. Такава е. към втори вариант >>
- "Ти си играеш с мене, но може да стане някой хатър" - и тя е минорна песен. (втори вариант)
Тази е песен за стари хора, онзи, който е опитал живота. Те казват: "Няма смисъл, опитах." А онази втората песен тъжна е тя, но е за млади. Той се влюбил в някоя мома, че тя го играе малко. Той казва: "Мари, Донке, запали ми сърцето. Защо ходиш тъй, ще ме осакатиш, не прави тъй с мене." Той пее тъжно. "Ти си играеш с мене, но може да стане някой хатър" - и тя е минорна песен. Такава е. Но тази втората песен аз много рядко съм я свирил, само няколко пъти. Но тази (Първата, Учителят показва написаните ноти на дъската.) често я свиря. Някой път, като дойда и искам да зная какво нещо е българинът, засвиря му тази песен. Тя е вече в неговия ритмус. към втори вариант >>
- Но тази втората песен аз много рядко съм я свирил, само няколко пъти. (втори вариант)
Той се влюбил в някоя мома, че тя го играе малко. Той казва: "Мари, Донке, запали ми сърцето. Защо ходиш тъй, ще ме осакатиш, не прави тъй с мене." Той пее тъжно. "Ти си играеш с мене, но може да стане някой хатър" - и тя е минорна песен. Такава е. Но тази втората песен аз много рядко съм я свирил, само няколко пъти. Но тази (Първата, Учителят показва написаните ноти на дъската.) често я свиря. Някой път, като дойда и искам да зная какво нещо е българинът, засвиря му тази песен. Тя е вече в неговия ритмус. И при нея всички стари българи пренасят се в тия времена велики. Казва той какви времена са били те. към втори вариант >>
- Някой път, като дойда и искам да зная какво нещо е българинът, засвиря му тази песен. (втори вариант)
Защо ходиш тъй, ще ме осакатиш, не прави тъй с мене." Той пее тъжно. "Ти си играеш с мене, но може да стане някой хатър" - и тя е минорна песен. Такава е. Но тази втората песен аз много рядко съм я свирил, само няколко пъти. Но тази (Първата, Учителят показва написаните ноти на дъската.) често я свиря. Някой път, като дойда и искам да зная какво нещо е българинът, засвиря му тази песен. Тя е вече в неговия ритмус. И при нея всички стари българи пренасят се в тия времена велики. Казва той какви времена са били те. Да, велики, с един бемол на едно място и един диез на друго място. Велика песен, велики времена с два неестествени знака. към втори вариант >>
- Пее тъжната песен и туря ми бемол.
Сложна е българската музика. В нея има духовен елемент, който засега е доста изопачен. Който излива тъгата си в музика, той е музикант. Песента му постепенно се изменя, според тъгата. За да изрази тия промени, той поставя различни знаци. Пее тъжната песен и туря ми бемол. Това значи: Нищо няма да излезе от моята работа. Какво да се прави, трябва да се живее. Българинът сее малко, а иска да му се роди много плод. Обаче, от малкото не може да излезе много. Като не успява, българинът става смел, хвърля се в борба, в движение. към беседата >>
- В тъжната песен на българина се виждат три неразрешени проблеми: учен не е станал, богат не е станал и силен не е станал, но прилага силата си.
Българинът сее малко, а иска да му се роди много плод. Обаче, от малкото не може да излезе много. Като не успява, българинът става смел, хвърля се в борба, в движение. Той взима тона “ре”. Щом не може да реши въпросите с главата си, щом нивата ражда малко, той става пехливанин. В тъжната песен на българина се виждат три неразрешени проблеми: учен не е станал, богат не е станал и силен не е станал, но прилага силата си. И американецът, като не успява в живота си, най-после става боксьор. към беседата >>
- Слушате една българска народна песен.
И тъй, изучавайте музиката съзнателно, за да проникнете в нейния дълбок смисъл. Слушате една българска народна песен. За оня, който възприема тоновете като цветове, по тях той ще познае, какви са били условията, при които българинът е живял, как е мислил, как е разрешавал противоречията и т.н. – Коя е причината за противоречията на българина? – Причината се крие в неговата мисъл, в неговите чувства и в неговата сила. като си служил с мислите и с чувствата си и не могъл да разреши противоречията си, най-после той казал: Ще приложа силата си, ще стана пехливанин. Той започва от “до”, взима два пъти “ре”, отива до “ми бемол”, качва се на “фа диез” и спира на “сол”. към беседата >>
- С това заедно ще се измени и българската народна песен.
Като дойда до тая дума, работите се объркват, обръщат се с главата надолу. Дето и да се тури, все куца нещо. Това показва, че в строежа на българския език липсва нещо. Мисълта на българина трябва да се измени. Тогава ще се измени и езикът му. С това заедно ще се измени и българската народна песен. Ще кажете, че има нещо гениално в тъжната песен на българина, но оня, който я съставил, сам не знае, защо е турил бемол в нея. Казвате: Трябва да има малко тъга в песента. Това е все едно да кажеш, че макар и малко, трябва да се скарате на човека. Това са неестествени неща. Ако трябва да се караш на човека, да му кажеш няколко строги думи, речта ти ще бъде неестествена. към беседата >>
- Ще кажете, че има нещо гениално в тъжната песен на българина, но оня, който я съставил, сам не знае, защо е турил бемол в нея.
Дето и да се тури, все куца нещо. Това показва, че в строежа на българския език липсва нещо. Мисълта на българина трябва да се измени. Тогава ще се измени и езикът му. С това заедно ще се измени и българската народна песен. Ще кажете, че има нещо гениално в тъжната песен на българина, но оня, който я съставил, сам не знае, защо е турил бемол в нея. Казвате: Трябва да има малко тъга в песента. Това е все едно да кажеш, че макар и малко, трябва да се скарате на човека. Това са неестествени неща. Ако трябва да се караш на човека, да му кажеш няколко строги думи, речта ти ще бъде неестествена. Тя не върви по закона на любовта и свободата, но по закона на ограничението. към беседата >>
- Казвате: Трябва да има малко тъга в песента.
Това показва, че в строежа на българския език липсва нещо. Мисълта на българина трябва да се измени. Тогава ще се измени и езикът му. С това заедно ще се измени и българската народна песен. Ще кажете, че има нещо гениално в тъжната песен на българина, но оня, който я съставил, сам не знае, защо е турил бемол в нея. Казвате: Трябва да има малко тъга в песента. Това е все едно да кажеш, че макар и малко, трябва да се скарате на човека. Това са неестествени неща. Ако трябва да се караш на човека, да му кажеш няколко строги думи, речта ти ще бъде неестествена. Тя не върви по закона на любовта и свободата, но по закона на ограничението. към беседата >>
- Защо в светско събрание да не изпееш една духовна песен?
Какво ще кажете, ако накарам някой от вас да изпее една песен? И добре да пее, той ще се откаже, страхува се, да не се изложи. Кога се излага човек? Ако светският човек попадне в едно религиозно общество и изпее една българска народна песен, ще каже, че се е изложил. Ако духовният човек попадне в светско общество и изпее една духовна песен, и той ще каже, че се е изложил. Защо в светско събрание да не изпееш една духовна песен? И защо в духовно събрание да не изпееш една светска песен? Светската и духовната песен не излязоха ли от душата на българина? Не минаха ли през неговото сърце? Колко пъти се събират млади и стари заедно да си попеят! Старите искат да им се изпее някоя тъжна песен, а младите искат да си попеят и поиграят, да се повеселят. към беседата >>
- И защо в духовно събрание да не изпееш една светска песен?
И добре да пее, той ще се откаже, страхува се, да не се изложи. Кога се излага човек? Ако светският човек попадне в едно религиозно общество и изпее една българска народна песен, ще каже, че се е изложил. Ако духовният човек попадне в светско общество и изпее една духовна песен, и той ще каже, че се е изложил. Защо в светско събрание да не изпееш една духовна песен? И защо в духовно събрание да не изпееш една светска песен? Светската и духовната песен не излязоха ли от душата на българина? Не минаха ли през неговото сърце? Колко пъти се събират млади и стари заедно да си попеят! Старите искат да им се изпее някоя тъжна песен, а младите искат да си попеят и поиграят, да се повеселят. Младите запяват една тъжна българска песен, а старите слушат и плачат, спомнят си миналото. към беседата >>
- Българинът започва с тъжна, религиозна песен, а свършва с весела и игрива светска песен.
Българинът започва с тъжна, религиозна песен, а свършва с весела и игрива светска песен. Да изпееш един път “ми бемол”, има смисъл, но да го пееш по няколко пъти на ден, това значи, да изпаднеш в ипохондрия. Да туриш малко пипер в яденето, разбирам, но да туриш няколко пъти, това значи, да развалиш вкуса си. Кажеш ли една дума, не я повтаряй. Ако я употребиш няколко пъти, ще минеш през гамата “сол миньор”. Като минаваш през всички тонове на миньорната гама, ти се свързваш с техните цветове. към беседата >>
- Първата песен, тъжната, която започва от “до” и свършва до “сол”, аз съм я свирил, и на вас ще я свиря някога, но втората песен – за младите, няма да я свиря.
Не е така. Ще повишаваш и понижаваш според случая. Ако мъчнотиите и препятствията в живота ти са големи, ще туриш пред себе си диез, да повишиш тона. Ако не туриш диез, поне ще махнеш бемола, мястото му не е там. С други думи казано: Влезе ли в ума ти една тъжна мисъл, а в сърцето ти – тъжно чувство, помъчи се да ги махнеш, мястото им не е там. Първата песен, тъжната, която започва от “до” и свършва до “сол”, аз съм я свирил, и на вас ще я свиря някога, но втората песен – за младите, няма да я свиря. И в нея има тъга, но по-малко. Някой момък се влюбил в млада мома, която си играе с него, да го помъчи малко. И момата го обича, но иска да си поиграе малко с него. Старият слуша с внимание тъжната песен, пренася се в миналото и казва: Велики времена бяха ония! – Велики времена бяха, но с два неестествени знака – един бемол и един диез. към беседата >>
- Старият слуша с внимание тъжната песен, пренася се в миналото и казва: Велики времена бяха ония!
С други думи казано: Влезе ли в ума ти една тъжна мисъл, а в сърцето ти – тъжно чувство, помъчи се да ги махнеш, мястото им не е там. Първата песен, тъжната, която започва от “до” и свършва до “сол”, аз съм я свирил, и на вас ще я свиря някога, но втората песен – за младите, няма да я свиря. И в нея има тъга, но по-малко. Някой момък се влюбил в млада мома, която си играе с него, да го помъчи малко. И момата го обича, но иска да си поиграе малко с него. Старият слуша с внимание тъжната песен, пренася се в миналото и казва: Велики времена бяха ония! – Велики времена бяха, но с два неестествени знака – един бемол и един диез. Това не е най-добрата песен. Сега аз говоря за тоновете с техните цветове и знаци – бемол и диез. Без цветовете и без знаците, тоновете нямат никакъв смисъл. Защо на нотата “ми” да няма бемол, а на “фа” – диез? към беседата >>
- Това не е най-добрата песен.
И в нея има тъга, но по-малко. Някой момък се влюбил в млада мома, която си играе с него, да го помъчи малко. И момата го обича, но иска да си поиграе малко с него. Старият слуша с внимание тъжната песен, пренася се в миналото и казва: Велики времена бяха ония! – Велики времена бяха, но с два неестествени знака – един бемол и един диез. Това не е най-добрата песен. Сега аз говоря за тоновете с техните цветове и знаци – бемол и диез. Без цветовете и без знаците, тоновете нямат никакъв смисъл. Защо на нотата “ми” да няма бемол, а на “фа” – диез? Чрез бемолите и диезите се нарушава естественият ход на нещата. Песента с “ми бемол” и “фа диез” представя една несрета, която се дължи на факта, че първоначално българинът не е разбирал живота. към беседата >>
- Тогава българинът ще поправи своята тъжна песен с бемол и диез.
Сега и на вас казвам: Използвайте настоящето, което ви е дадено. Използвайте условията, при които днес живеете. В бъдеще, когато станете силни, ще се върнете назад да изправите онова, което не ви харесва. Тогава българинът ще поправи своята тъжна песен с бемол и диез. И вие, като объркате работите си, туряте бемоли и диези. Ти не знаеш, че така се отклоняваш от правия път. – Как ще се върнем в правия път? – Като се освобождавате от отрицателните мисли и чувства. Като станете сутрин от сън, отправете мисълта си към Бога, с молба да ви освободи от чуждите, натрапени мисли. към беседата >>
- Засвири една хороводна песен и той ще стане приятел, каквото му кажеш, ще го направи. (втори вариант)
Хороводните песни у българите са с бекари. Защо българинът обича да му пеят стари песни. Кораво сърдце има българинът. Но засвири му една стара песен, тази песен да е на ми бемол или фа диез, веднага ще си вземе шапката и ще си трепне сърцето. Сърдцето унищожава тези знаци с бекарите. Засвири една хороводна песен и той ще стане приятел, каквото му кажеш, ще го направи. Ще каже: Може да се разбирам с тебе. Тогава му говори за вдовицата и той ще ѝ помогне. Ако не му засвириш старинна песен и после хороводни, той ще каже: За вдовицата, остави я да страда, но засвири от тези песни и той ще каже: Трябва да ѝ се помогне. Първият българин, който е измислил тази песен с ми бемол и фа диез, е бил гениален, че е намерил ключа да отвори сърдцето на българина. Българинът тогава казва: Засегна ми сърдцето. към втори вариант >>
- Ако не му засвириш старинна песен и после хороводни, той ще каже: За вдовицата, остави я да страда, но засвири от тези песни и той ще каже: Трябва да ѝ се помогне. (втори вариант)
Но засвири му една стара песен, тази песен да е на ми бемол или фа диез, веднага ще си вземе шапката и ще си трепне сърцето. Сърдцето унищожава тези знаци с бекарите. Засвири една хороводна песен и той ще стане приятел, каквото му кажеш, ще го направи. Ще каже: Може да се разбирам с тебе. Тогава му говори за вдовицата и той ще ѝ помогне. Ако не му засвириш старинна песен и после хороводни, той ще каже: За вдовицата, остави я да страда, но засвири от тези песни и той ще каже: Трябва да ѝ се помогне. Първият българин, който е измислил тази песен с ми бемол и фа диез, е бил гениален, че е намерил ключа да отвори сърдцето на българина. Българинът тогава казва: Засегна ми сърдцето. Като му засвириш малко хороводна песен, тогава той казва: Повече мисли, повече мисли, мисли, мисли, мисли, с ми бемол и фа диез се изразява това. Фа ти казва, не ти трябва много, малко ти трябва. Малко ти трябва, но разумно. към втори вариант >>
- Първият българин, който е измислил тази песен с ми бемол и фа диез, е бил гениален, че е намерил ключа да отвори сърдцето на българина. (втори вариант)
Сърдцето унищожава тези знаци с бекарите. Засвири една хороводна песен и той ще стане приятел, каквото му кажеш, ще го направи. Ще каже: Може да се разбирам с тебе. Тогава му говори за вдовицата и той ще ѝ помогне. Ако не му засвириш старинна песен и после хороводни, той ще каже: За вдовицата, остави я да страда, но засвири от тези песни и той ще каже: Трябва да ѝ се помогне. Първият българин, който е измислил тази песен с ми бемол и фа диез, е бил гениален, че е намерил ключа да отвори сърдцето на българина. Българинът тогава казва: Засегна ми сърдцето. Като му засвириш малко хороводна песен, тогава той казва: Повече мисли, повече мисли, мисли, мисли, мисли, с ми бемол и фа диез се изразява това. Фа ти казва, не ти трябва много, малко ти трябва. Малко ти трябва, но разумно. Ми ти казва: „Много мисли, много мисли. към втори вариант >>
- Като му засвириш малко хороводна песен, тогава той казва: Повече мисли, повече мисли, мисли, мисли, мисли, с ми бемол и фа диез се изразява това. (втори вариант)
Ще каже: Може да се разбирам с тебе. Тогава му говори за вдовицата и той ще ѝ помогне. Ако не му засвириш старинна песен и после хороводни, той ще каже: За вдовицата, остави я да страда, но засвири от тези песни и той ще каже: Трябва да ѝ се помогне. Първият българин, който е измислил тази песен с ми бемол и фа диез, е бил гениален, че е намерил ключа да отвори сърдцето на българина. Българинът тогава казва: Засегна ми сърдцето. Като му засвириш малко хороводна песен, тогава той казва: Повече мисли, повече мисли, мисли, мисли, мисли, с ми бемол и фа диез се изразява това. Фа ти казва, не ти трябва много, малко ти трябва. Малко ти трябва, но разумно. Ми ти казва: „Много мисли, много мисли. Мисли, мисли, мисли.“ Българинът след като му кажеш, след това той те разбира. към втори вариант >>
- Всеки един човек си има по една песен, една старинна песен, която упражнява влияние върху него и една хороводна песен. (втори вариант)
Аз съм намерил една българска хороводна и една старинна песен, в тях имате ключа, който показва онзи психологически бит на българина. Който измислил тези песни, това са вътрешни песни. Всеки един човек си има по една песен, една старинна песен, която упражнява влияние върху него и една хороводна песен. Едната е хармонична, а другата е мелодична. Всичките хороводни песни са хармонични, а всичките старинни песни са мелодични и за мисълта, това е вярно. Трябва да имаш една хармонична мисъл и една мелодична мисъл. Трябва да имаш една естествена гама на мисълта. И тогава създаваш всичко, което е, но и може да постигнеш всичко това, към което твоят дух се стреми. към втори вариант >>
- Кой е основният тон на тяхната песен?
Ще кажете, че не знаете, не разбирате музиката. – Който не знае да пее, не носи разумния страх в себе си. Разумният страх започва с музика. Децата знаят това и като сгрешат, започват да пеят. Видят ли, че майката – капелмайсторът в дома, вдигне пръчицата, те започват да пеят. Кой е основният тон на тяхната песен? Колко много са плакали децата, но не знаят основния тон на плача. Това показва, че не сте пели научно, не сте пели с учител. към беседата >>