Намерени са 55 резултата от 47 беседи с точна фраза : 'Пасоми'.
1. Явлението на Духа, НБ , София, 3.5.1914г.,
- Като нямат истински противник, те си го създават – мъж с жена, брат със сестра, свещеник със своите пасоми, учител с учениците си.
А с кого воюва? С жена си, и жената – с мъжа си. Народят им се деца, и те четат девиза: „Животът е борба“, и си казват: „Е, ами ние с кого ще се борим – братчетата със сестричетата“. И започва борба, хванат се за косите и като се разплачат, хайде при мама и при тате. Хората имат девиз! Като нямат истински противник, те си го създават – мъж с жена, брат със сестра, свещеник със своите пасоми, учител с учениците си. Ето хора, които не разбират живота. Борба трябва да съществува, обаче с онази природа, която трябва да се подчини. Когато предстои да разрушим известна скала в планината, да пробием тунел, разбирам да действаме така, но да употребим тия средства в организирано общество, не разбирам. Туй показва, че хората не разбират отношението, което съществува между тях и техния Дух, задачите, които им налага последният. към беседата >>
2. Законът на служенето, НБ , София, 9.8.1914г.,
- Свещеникът трябва да разбира душата на своите пасоми, за да може да им даде съответната храна за тяхното сърце.
Когато съвременният шивач сбърка някоя дреха и не може да я ушие както трябва, връщат му я, и той плаща и плата, и всички загуби; същото е и с природата: тя ни дава един плат – животът, който имаме, е един вид плат – и ни казва: „Скройте и съшийте тая дреха“, и ако не можем да я съшием добре, тя ни глобява. Ако искаме да се научим как да слугуваме, трябва да се обърнем към Христа, Той да ни научи. Слугата трябва да бъде много умен: глупав човек не може да слугува както трябва. Учителите, свещениците – и те са слуги. Ако учителят разбира своето призвание, най-напред трябва да разбира детската душа, за да знае как да упъти детето към наука. Свещеникът трябва да разбира душата на своите пасоми, за да може да им даде съответната храна за тяхното сърце. Трябва да притежаваме и друга една черта – да имаме голямо търпение. Мнозина наричат търпеливите хора „волове“ – „Той е – казват – вол“. Да бъдеш търпелив не значи да бъдеш вол; търпението е разумен акт; за да можем да претърпим външните несгоди на живота, трябва да имаме вътрешно равновесие на душата, сърцето и ума. Ще ви кажа един пример за един математик от миналите векове. Той работил 20 години върху известни изчисления, по тях имал вътре в стаята си разхвърляни разни книжчета и винаги заключвал стаята си; един ден забравил да я заключи, слугинята влиза да разтреби стаята, вижда много книжки разхвърляни по пода, взима ги всички листчета, хвърля ги в печката и ги изгаря – пречиства хубаво стаята. към беседата >>
3. Словесното мляко, НБ , София, 29.11.1914г.,
- Също и свещениците, които по отношение на паството си са на мястото на майките, когато проповядват, и учителите, когато преподават, ако се смущават и тревожят, тровят своите пасоми и питомци.
Пита се: Дали всички, които живеят на земята, са смукнали това словесно мляко? Не всички, и затова умират. Майката трябва не само да роди детето и да има мляко, но туй мляко трябва да бъде и непокварено. Колко майки са отровили своите деца с лошото си мляко! Ако майката се гневи по няколко пъти на ден, подир няколко дена ще отрови с млякото си детето. Също и свещениците, които по отношение на паството си са на мястото на майките, когато проповядват, и учителите, когато преподават, ако се смущават и тревожят, тровят своите пасоми и питомци. Съвременните хора страдат от едно голямо невежество: те много неща знаят – от геометрия, аритметика, граматика, ботаника, физика, за движението на небесните тела, как е създал Бог човека, как последният се е развил, – но същественото знание, необходимото словесно мляко те нямат. И знаете ли на какво приличат те? Има анекдот за един турски мъдрец, който разправял, че знаял всичко, каквото ставало на Небето – в колко часа ставал Господ, какво правел, какво правели ангелите. Като разправял един ден това на султана, последният повикал още един, като него философ, и като искал да ги изобличи, че има неща, които не знаят, рекъл им: „Желая да се поразходим с моя параход насаме и да си поприказваме приятелски“. Тръгнали. Като се разговаряли, сложили им тепсия с хляб и мляко; султанът рекъл на съпътниците си да дробят залъци в млякото; като надробили хляба, той разбъркал залъците и рекъл: „Всеки да изяде своите залъци“. към беседата >>
4. Взимане и даване / Взимане и даване, НБ , София, 6.5.1917г.,
- Да се определят истински и правилни отношения между човешката душа и Бога, между свещеници и пасоми, между учители и ученици, между мъже и жени.
С други думи казано: Разширете мисълта си, отворете съзнанието си, да влиза повече светлина. Много идеи, вярвания и убеждения имат съвременните хора, но те трябва да ги разширят, да им турят големи, широки прозорци. През големите прозорци може да влиза и малко, и много светлина, но през малките ще влиза малко светлина. В големите идеи влизат и малките, но малките изключват големите, място няма за тях. Време е вече да се отворят широко прозорците на църквите, на училищата, на домовете, на съдилищата. Да се определят истински и правилни отношения между човешката душа и Бога, между свещеници и пасоми, между учители и ученици, между мъже и жени. Да влезе повече светлина в умовете и в сърцата им, както излиза от душите им и ги озарява. Желая ви да отворите Библията и Евангелието на своя ум и на своето сърце и да четете в тях всичко, което Бог е написал преди хиляди векове. към беседата >>
5. Бог е съчетал / Богъ е съчеталъ, НБ , София, 13.5.1917г.,
- Всички негови слушатели и пасоми излезли да го изпратят, понеже бил общ любимец.
Някъде в Америка, имало един знаменит проповедник, който увличал слушателите си със своето красноречие. Дошъл денят, когато трябвало да си замине. Всички негови слушатели и пасоми излезли да го изпратят, понеже бил общ любимец. Заедно с тях излезли и кучетата, и патките, и гъските - да му кажат сбогом и да му пожелаят добър път. Най-после, той се качил на един кон и тръгнал към гарата. На края на града, конят се изправил на краката си, хвърлил го на земята и казал: Сбогом, приятелю, ние не се нуждаем от такива знаменитости. Те не са нужни за нашето развитие. към беседата >>
- Както между овчаря и тия овце има разумни отношения, такива трябва да има между учители и ученици, свещеници и пасоми.
Христос казва: „Аз съм добрият пастир, и моите ме познават." – Кои са тия овце? – Те са ония разумни овце, които са готови да приемат моето учение. Те ме слушат, и аз ги слушам. Както между овчаря и тия овце има разумни отношения, такива трябва да има между учители и ученици, свещеници и пасоми. – Де се прилага добрият пастир? – Дето човешкото не помага, там иде Божественото – добрият пастир. Представете си, че в крака на вашето дете влезе трън. То плаче, вика, цяла нощ не може да спи от болки. Викате лекар да го разтрива, но болките не минават. към беседата >>
- Свещеникът казва: „Отде дойдоха тия пасоми, тия лицемери на главата ми?
Моята жена ме направи мъченик, съсипа ме“. Христос пише: „Ако си безгрешен, пръв хвърли камък върху нея“. Учителят казва: „Господи, защо ми даде тия лоши, невъзпитани деца? Каква е моята съдба, да занимавам тия говеда! “ Христос пише: „Ако си безгрешен, пръв хвърли камък върху тях“. Свещеникът казва: „Отде дойдоха тия пасоми, тия лицемери на главата ми? “ Христос казва: „Ако си безгрешен, пръв хвърли камък върху тях“. Христос пише за всички. Които чуват какво пише, един по един стават и излизат вън. Един по един напускат църквата и остават само блудницата и Христос. Най-честната, най-искрената, най-благородната душа, която доведоха при Христа, беше блудницата. към беседата >>
8. Дойди след Мен/ И рече му: „Дойди слѣдъ мене!“, НБ , София, 19.6.1921г.,
- Майки и бащи, ученици и учители, духовници и пасоми, управници и управляеми, служете даром.
Ако обичаш, както трябва, няма да се намери брат или сестра в света, които да не отворят сърцето си за тебе и ти помогнат. Ако похлопате на някое сърце и не ви се отвори, нямате Любов в себе си. При когото и да отидете, щом имате желание да помагате, всеки ще ви отвори. Ако искате света да се оправи, прилагайте Любовта. Да приложите закона на Любовта, това значи да служите даром. Майки и бащи, ученици и учители, духовници и пасоми, управници и управляеми, служете даром. Както съществува закон на Любовта, така съществува закон на дарбите и добродетелите. Това са методи, които се изучават в Божественото училище, а резултатите им се виждат на земята. „Дойди след мене! “ Сега аз говоря принципно за митаря, като единичен и като колективен живот. Тоя митар е живял преди две хиляди години, но живее и днес. към беседата >>
9. Ученикът не е по-горен от учителя си, НБ , София, 7.5.1922г.,
- Следователно той счита своите пасоми, слушатели, за юлар на главата си и за остен отзад и затуй не може, не му дават да говори, както той иска, но ще говори и даже ще мисли, както те искат.
Излизат, обаче, и отидат в евангелската църква, там пастирът казва: „Не е вярно, такива духове няма“. Там не могат да се разберат, защото евангелският проповедник е минал през една призма, светлината вече не е цяла, вътре вече има личен интерес, в него е заговорил портокаленият цвят. „Аз съм проповедник, ако аз поддържам такова учение, с което моите слушатели не са фамилиарни, може да изгубя репутацията си, следователно духове не съществуват и прераждане не съществува.“ Защо не съществуват? – „Понеже са вредни за моя интерес.“ Събират се на третия ден, единият казва: „Как тъй, защо не поддържаш това, за което бяхме съгласни? “ А другият отговаря: „Е, ти си човек свободен, без закон си, а аз съм под закон; един ден, като махна юлара и остена отзад, и аз ще говоря като теб“. Следователно той счита своите пасоми, слушатели, за юлар на главата си и за остен отзад и затуй не може, не му дават да говори, както той иска, но ще говори и даже ще мисли, както те искат. Смешно е тогава, ако учениците заставят учителя си да мисли тъй, както те искат. Смешно е, ако слугите заставят господарите си да действат тъй, както те искат да действат. Учителят ще мисли по правилата, по които той е длъжен да мисли, и ученикът ще възприема това знание според правилата, на които животът му е подчинен. Учителят има известно задължение, а ученикът има друго задължение. Но не мислете, че тия отношения се раждат сега. към беседата >>
10. Новият живот, СБ , В.Търново, 19.8.1922г.,
- Майката трябва да знае как да отглежда своето дете; учителят трябва да знае как да възпитава своите ученици; свещеникът трябва да знае как да служи на своите пасоми; съдията трябва да знае как да решава своите дела.
Следователно сега се завършва един цикъл и българите се намират в началото на пътя, отдето са направили отклонението, и пак ще дойдат да хванат правия път. Как да хванат тоя прав път? Тоя прав път е път на онази съзнателна Любов, в която Мъдростта трябва да владее законите. Майката трябва да знае как да отглежда своето дете; учителят трябва да знае как да възпитава своите ученици; свещеникът трябва да знае как да служи на своите пасоми; съдията трябва да знае как да решава своите дела. Трябват методи, за да се изправи животът. Преди всичко ние трябва да имаме един честен и почтен живот, защото, вън от това, никой не се е родил нито свещеник, нито учител, нито съдия. Ние се раждаме разумни същества, като хора, които трябва съзнателно да работят. А при сегашната култура аз ви казвам: ако и занапред живеете според нея, добро бъдеще не ви очаква. Туй не казвам само аз, тъй се произнасят всички учени хора в Европа, няма да цитирам техните имена. към беседата >>
11. И каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето / На земята и на небето, НБ , София, 21.1.1923г.,
- Ако свещеникът работи, не само за прехраната си, но и за повдигането на своите пасоми, той е на прав път. (втори вариант)
– Първо, трябва да имаш светлина, след това – свобода и най-после – чистота. Казано е, обаче, че човек трябва да се контролира, да изхвърли лошите си мисли вън от своя ум; да останат в ума на човека само светли и чисти мисли. Ако си търговец, работи не само за себе си – да забогатееш, но да помагаш на другите. Само така ще реализираш желанията си. Ако учителят работи, не само за прехраната си, но да повдигне своите ученици, той е на мястото си. Ако свещеникът работи, не само за прехраната си, но и за повдигането на своите пасоми, той е на прав път. Така трябва да се работи. Това изисква философията на живота. Животът не е на земята. Това, което наричаме живот, не е истински живот. Нима и моето е живот? към втори вариант >>
12. Не дойдохъ да разруша, но да изпълня / Дойдох да изпълня, НБ , София, 18.2.1923г.,
- – Христос е Божествената Любов, Божествената Мъдрост, Божествената Истина, които трябва да се приложат между мъже и жени, между учители и ученици, между свещеници и пасоми. (втори вариант)
Няма нищо човекът против теб. Твоето неразположение не иде отвън. Всеки човек си има по един червей или по един трън в петата – Павлов трън, който го мъчи. Как ще извадиш този трън от себе си? Казвате, че Христос ще оправи света. – Христос е Божествената Любов, Божествената Мъдрост, Божествената Истина, които трябва да се приложат между мъже и жени, между учители и ученици, между свещеници и пасоми. Цялото човечество трябва да знае тези принципи и да ги прилага разумно. Затова Христос казва, че Бог е верен на своя Закон. Ако и майката не е вярна на този закон, ще даде лош наклон на своето дете. След това ще дойдат различни заведения да изправят живота на това дете, да изправят неговия наклон. Как ще се изправи това дете? към втори вариант >>
- Свещеникътъ трѣбва да люби своитѣ пасоми, но не както онзи свещеникъ, който яде кокошка въ дома, а вънъ да минава за благочестивъ, но той трѣбва да люби тия пасоми, не привидна любовь.
Срещна дъщерята. – Рецепта имамъ, вземи си, отлична е. Срещна съдията, свещеника, учителя – рецепта имамъ. Всички сте недоволни, всички трѣбва да приложимъ Любовьта. Учительтъ трѣбва да люби ученицитѣ си съ всичкото си сърдце, като себе си. Свещеникътъ трѣбва да люби своитѣ пасоми, но не както онзи свещеникъ, който яде кокошка въ дома, а вънъ да минава за благочестивъ, но той трѣбва да люби тия пасоми, не привидна любовь. Трѣбва да имаме искреность, абсолютно никаква лъжа! – Туй е, което проповѣдвамъ: абсолютно никаква лъжа! – Азъ не говоря за бѣлитѣ лъжи, въ нашата душа никаква лъжа не трѣбва да има. към беседата >>
15. Нежност и грубост, МОК , София, 27.6.1923г.,
- Ако свещеникът се отнася грубо със своите пасоми, и той огрубява.
И тъй, пазете се от огрубяване на чувствата. При изучаване на естествените науки, на математиката човек може да огрубее. Ако не е внимателен, всеки човек може да огрубее, бил той министър, учител, свещеник и т.н. Ако учителят бие учениците си, няма да минат десет години и той ще започне да огрубява. Ако свещеникът се отнася грубо със своите пасоми, и той огрубява. Ако министърът е груб със своите подведомствени, и той огрубява. Всяка работа може да огруби човека, но той трябва да бъде внимателен, да се пази. Няма естественик, който да не е платил скъпо за препариранията, които е направил. Няма рибар, който да не платил скъпо за уловените риби. Няма касапин, който да не платил скъпо за закланите овце и говеда. към беседата >>
18. Правосъдие, СБ , София, 28.8.1926г.,
- Много свещеници и проповедници са пропаднали за своите пасоми.
Този идеал се променя вече, идват страданията в живота. За какво страдаме ние? – Много търговци са пропаднали за своите дюкяни. Много адвокати са пропаднали за своята клиентела. Много доктори са пропаднали за своите пациенти. Много свещеници и проповедници са пропаднали за своите пасоми. Да, те стават пастири на своите пасоми в църквата, за да ги пасат добре. Казваше един овчар: „Аз съм отличен овчар, паса стадото си, храня го, обичам го“. Овците изпитват неговата любов и те на свой ред казват: „Много ни обича нашият овчар, но вълната ни стриже, млякото ни взима. Ние сме съгласни на всичко това, но и децата ни продава, а най-после взима нож, че и нашите глави отрязва. След това и кожите ни одира и от нас нищо не остава“. към беседата >>
- Да, те стават пастири на своите пасоми в църквата, за да ги пасат добре.
За какво страдаме ние? – Много търговци са пропаднали за своите дюкяни. Много адвокати са пропаднали за своята клиентела. Много доктори са пропаднали за своите пациенти. Много свещеници и проповедници са пропаднали за своите пасоми. Да, те стават пастири на своите пасоми в църквата, за да ги пасат добре. Казваше един овчар: „Аз съм отличен овчар, паса стадото си, храня го, обичам го“. Овците изпитват неговата любов и те на свой ред казват: „Много ни обича нашият овчар, но вълната ни стриже, млякото ни взима. Ние сме съгласни на всичко това, но и децата ни продава, а най-после взима нож, че и нашите глави отрязва. След това и кожите ни одира и от нас нищо не остава“. На такъв овчар, който казва, че много обича овците си, казвам: какъв е този овчар, който взима млякото и вълната и кожата на овците? към беседата >>
21. Две думи, НБ , София, 5.6.1927г.,
- Някой господар има слуга или слугиня: господарят изпитва слугата, а слугата – господаря си; свещеникът се учи от своите пасоми, а пасомите се учат от свещеника; овчарят учи овците и овците учат овчаря.
Например, вие още не сте си обяснили, какво нещо е любовта. Често хората наричат любов онези повърхностни отношения, когато едни-други се ревнуват, дразнят, обиждат и т.н. Това не е никаква любов. Това са само изпитания. По този начин Бог изпитва хората, да види, каква е тяхната любов. Някой господар има слуга или слугиня: господарят изпитва слугата, а слугата – господаря си; свещеникът се учи от своите пасоми, а пасомите се учат от свещеника; овчарят учи овците и овците учат овчаря. Всяка проява, всяко отношение на хората едни към други не е нищо друго, освен изплащане на стари дългове. Това показва, че хората имат много дългове. По този начин те учат закона на златото; те изучават алхимическия закон, да могат от малко злато да създадат повече, да го увеличат. Вие трябва да дойдете до знанието, с което разполага адептът, който, ако има в джоба си една златна монета, с нея ще може да прекара цял живот. Като я тури веднъж в джоба си, през целия си живот ще дава от нея, и тя няма да се свърши. към беседата >>
22. Така е писано, НБ , София, 13.11.1927г.,
- Когато всички хора по лицето на земята, били те управляващи или управляеми, професори или ученици, проповедници или пасоми, майки или бащи, учители или ученици, господари или работници, осъзнаят, че са едно цяло, те взаимно ще си въздействуват.
Ако работи по този начин, най-после човек ще дойде до третата фаза, до любовта, като вътрешна връзка. Само тази любов е в сила да обедини хората в едно тяло и в един дух, да осъзнаят, че са части от Божествения живот, от Великия Божествен организъм. Когато хората дойдат до това положение, ще се изпълни писаното в Свещената книга: „ И ще избърша сълзите от очите им". Кога ще бъде това? Когато станете проводници на Божията Любов в живота. Когато всички хора по лицето на земята, били те управляващи или управляеми, професори или ученици, проповедници или пасоми, майки или бащи, учители или ученици, господари или работници, осъзнаят, че са едно цяло, те взаимно ще си въздействуват. Между тях ще настане единство, и всички мъчнотии в живота им ще изчезнат, ще се стопят като свещ, и няма да остане страдалец в света. Казвате: Да дойде по-скоро това време! – Времето сме ние. – Кога ще бъде това? – От нас зависи, от нашето вътрешно желание. към беседата >>
23. Помаза ме, НБ , София, 18.3.1928г.,
- Също така, който иска да стане свещеник, той трябва да има в душата си велик, възвишен идеал, който да внесе и в душите на своите пасоми.
Например, някой иска да стане чиновник, но с това чиновничество той ще изгуби своя идеал. Щом е така, никакво чиновничество не му трябва. Той не е роден за чиновник, Друг иска да стане учител. Обаче, за да стане учител, той трябва да има в себе си нещо възвишено и благородно, което да вложи в душите на децата. Той не трябва да гледа на учителството като на професия и да заблуждава децата. Също така, който иска да стане свещеник, той трябва да има в душата си велик, възвишен идеал, който да внесе и в душите на своите пасоми. Свещеничеството не е професия, не е занаят. Учителството, свещеничеството са отговорни служби. Всички ученици и всички хора, които минават през ръцете на учителите и на свещениците, един ден ще ги държат отговорни за всяко отклонение, за всяко заблуждение, в което те са ги поставили. Техните възпитаници ще ги питат: Защо не ни казахте Истината? Какво правят съвременните хора? към беседата >>
25. Самоопределение на съзнанието, ООК , София, 16.1.1929г.,
- Виждате, как проповедникът по цели дни се рови в книгите, да събира материал оттук-оттам, за да държи една проповед пред своите пасоми, да направи впечатление.
- Кога? - Когато вярва в Бога и се моли по три пъти на ден. - Това е длъжност, служба, но не и вяра. Кой не постъпва така? Виждате, че чиновникът по два пъти на ден отива и се връща от работа - изпълнява длъжността си. Виждате, как проповедникът по цели дни се рови в книгите, да събира материал оттук-оттам, за да държи една проповед пред своите пасоми, да направи впечатление. Обаче, какво особено е придобил богомолецът, който се молил по три пъти на ден? Какво особено е придобил чиновникът, който по цели дни е писал или правил изчисления? Какво особено е допринесъл проповедникът със своите проповеди, събрани оттук-оттам? Какво особено е придобил бедняка със запознанството си с кръчмаря? В края на краищата, беднякът ще получи изпълнителен лист, да плати задължението си към кръчмаря. към беседата >>
- Свещеникът се възмущава от своите пасоми, че не изпълняват това, което слушат да им се проповядва.
Ако не знаете да управлявате мислите и чувствата си, вие всеки ден ще се натъквате на противоречия в самите вас, както и на противоречия с окръжаващите. Това ще ви доведе до положение да се възмущавате от себе си и от хората. Вие ще се възмущавате от хората, но и те ще се възмущават от вас. Господарят се възмущава от слугата си, че не изпълнява службата си, както трябва. Учителят се възмущава от ученика си, че не го слуша и не учи. Свещеникът се възмущава от своите пасоми, че не изпълняват това, което слушат да им се проповядва. Навсякъде в живота виждате противоречия, недоволства, възмущения. Ако влезете в православната църква, ще видите, как един друг се осъждат, че еди-кой си не запалил свещ, или не знае, как да я запали. Изкуство е човек да може да запали свещ! Важно е, каква свещ трябва да запали. Восъчните свещи се палят лесно, но и се гасят лесно. към беседата >>
27. Господар на съботата, НБ , София, 13.4.1930г.,
- Какъв духовник или проповедник е този, който използува своите пасоми?
Жената се оплаква, че някой мъж я погледнал двусмислено, внесъл нещо лошо в нея. Така може да гледа и жената. Това показва, че хората не са свободни още от животинското си естество. Ако до днес те още се използуват едни други, къде остава тяхната човещина? Какъв лекар е този, който мисли само, как по-лесно да използува своите клиенти? Какъв духовник или проповедник е този, който използува своите пасоми? Когато хората се поставят във взаимна нужда един от друг, природата има пред вид тяхното опознаване. Като не мислят за това, хората искат да намерят начин, да прекарат по-лесно живота си. Чувате някой да казва: Да прекараме живота си, както и да е, да не мислим много. – Не е така, животът има цел, смисъл, не е само да си поживее човек. към беседата >>
28. Добрият ден, ООК , София, 14.5.1930г.,
- Днес всички хора се стремят към завладяване: майката и бащата искат да завладеят сърцето на децата си: момата иска да завладее сърцето на момъка; момъкът иска да завладее сърцето на момата; свещеникът иска да завладее сърцата на своите пасоми, професорът – на студентите си и т.н.
То има автономно управление. Понеже е представител на Божественото начало в човека, сърцето представя държава, напълно независима и свободна. Божествените закони са написани на човешкото сърце, благодарение на което умственият и физическият свят имат отношение към него. Ако спазва тия закони, човек ще живее така, както Бог изисква. Обаче, в желанието си да завладее сърцето си, човек се е отклонил от своя нормален път на развитие. Днес всички хора се стремят към завладяване: майката и бащата искат да завладеят сърцето на децата си: момата иска да завладее сърцето на момъка; момъкът иска да завладее сърцето на момата; свещеникът иска да завладее сърцата на своите пасоми, професорът – на студентите си и т.н. Всеки иска да завладява, да печели последователи. Човек не е дошъл на земята на завладява, но е дошъл да създава правилни отношения с умовете и сърцата, с дробовете и стомаха на хората. Срещнеш ли някой гладен човек – нахрани го. Така ще си създадеш добри отношения с него на физическия свят. Ако го нахраниш с цел да го привържеш към себе си, ти си на крив път. към беседата >>
29. Правилно отношение към числата, ООК , София, 12.11.1930г.,
- Мъжът иска да заповядва на жената; жената – на мъжа; учителят – на учениците си; господарят – на слугата си; свещеникът – на своите пасоми; майката и бащата – на децата си и т.н.
Щом изправи отношенията си към Бога, животът му се дава отново, за да го реализира. Да реализира човек живота си, това значи да прецени благата, които му са дадени, и да ги използва. Не приписвайте своите криви прояви и погрешки на Бога. Човек греши, защото дава път на желанието си да бъде господар, да владее света. Всеки има желание да владее нещо. Мъжът иска да заповядва на жената; жената – на мъжа; учителят – на учениците си; господарят – на слугата си; свещеникът – на своите пасоми; майката и бащата – на децата си и т.н. Желанието на човека да заповядва на някого показва, че в него се крие някакво користолюбие. Малцина признават тази черта в себе си, и затова не могат да се освободят от нея. Какво придобива човек, ако може да заповядва на хората? За предпочитане е да имате отношение с хора, които са разумни, досетливи, любещи, които са готови на услуга преди да сте им заповядали, отколкото да срещнете такива, на които трябва да заповядвате на всяка стъпка. Само глупавият човек работи по заповеди. към беседата >>
31. Тези три неща, СБ , РБ , 7-те езера, 6.8.1931г.,
- Много от съвременните проповедници постъпват със своите пасоми, както един адепт постъпил с един свой ученик, когото занимавал по окултните науки.
Много от съвременните проповедници постъпват със своите пасоми, както един адепт постъпил с един свой ученик, когото занимавал по окултните науки. Като преподавал на ученика си някакъв урок, той слагал на масата пред него едно от най-хубавите яденета и казвал: „Това е царско ядене, но ти не си достоен още за него“. Адептът седял пред масата и сам изяждал яденето, а ученикът поглеждал само към него, но знаел, че не е достоен за такова царско ядене. Ученикът често запитвал учителя си: „Кога и аз ще бъда достоен да хапна от царското ядене? “ – „Не зная, ще видим. Ако беше достоен, щеше да ти се даде от това ядене.“ Днес и проповедници, и философи, и писатели – всички говорят за Любовта, но всеки я задържа за себе си, счита, че другите още не са достойни да вкусят от нея. към беседата >>
32. Жал ми е за народа, НБ , София, 6.12.1931г.,
- Питам: защо този архиерей не изповяда убежденията си пред своите пасоми, а им проповядва това, в което не вярва?
Питам: защо този архиерей не изповяда убежденията си пред своите пасоми, а им проповядва това, в което не вярва? В този случай безверникът, който открито пише своите убеждения във вестниците, седи по-високо от архиерея, който не смее да изповяда своето дълбоко убеждение. С това аз не осъждам архиерея, защото и той си има свои схващания, но казвам, че той е актьор, който играе на сцената. Нима актьорът, който играе ролята на умиращ и страда, мъчи се, плаче, действително страда? Някой умиращ страдал, мъчил се, а актьорът на сцената се сили да покаже как страдал този умиращ. Слушал съм в Странство видни проповедници, знаменити капацитети по духовната наука, които говорят с голямо красноречие, искат да покажат на хората как страдал Христос на кръста. към беседата >>
- Сега, ако искам да повярвате, трябва да ви доказвам тия неща, както един гръцки поп доказвал на своите пасоми един стих от Евангелието.
Сега, ако искам да повярвате, трябва да ви доказвам тия неща, както един гръцки поп доказвал на своите пасоми един стих от Евангелието. Той им цитирал стиха, в който се казва, че Христос нахранил няколко-хиляден народ с пет хляба и две риби. За да убеди слушателите си в истинността на този факт, той казал: „Братя християни, вие трябва да знаете, че тези пет хляба не са били като сегашните; те били големи като могили." Между слушателите имало един овчар, който, като чул тия обяснения на попа, свирнал с уста. „Защо свириш? Какво искаш да кажеш с това? " Овчарят отговорил: „Не се учудвам, че хлябовете били големи като могили, но се чудя, каква ли е била устата на пещта, в която са пекли тия хлябове! към беседата >>
33. Живот, светлина и свобода, НБ , София, 10.4.1932г.,
- И ще ми разправят след това, че един свещеник може да бъде лош човек, но той като проповядва Словото Божие, пак ще може да влияе на своите пасоми.
И добрият човек може да направи една лоша постъпка, както и лошият човек може да направи нещо, което да спаси човека, макар и несъзнателно. Някой човек, например, е престъпник, обаче вижда, че един добър човек прави някакво добро. Тази мисъл за доброто работи в този престъпник и ще видите, че след пет-шест години тази мисъл проработва в него и той желае да постъпи като добрия човек. Следователно, в света ние сме фактори, ние сме проводници на Божествените мисли и енергии. На това се основава създаването на някой университет, или гимназия, или академия, или някаква колегия – тяхното съществуване зависи от учените и добрите хора в тях Църквата зависи от добрите свещеници. И ще ми разправят след това, че един свещеник може да бъде лош човек, но той като проповядва Словото Божие, пак ще може да влияе на своите пасоми. Не, свещеникът трябва да има добър живот. Професорът в университета трябва да бъде знатен, да се въодушевяват от неговото знание. Ако всички професори са глупаци в университета, такива ще бъдат и студентите. Та във всяко училище, каквито са учителите, такива са и учениците. Във всеки дом, каквито са майката и бащата, такива са и децата. към беседата >>
35. Причина на страданията. Любов, Разумност, Истина и Доброта / Причини за страданията, УС , София, 29.12.1935г.,
- Както майката пази дъщеря си като писано яйце, така и някои проповедници пазят своите пасоми от работа на ума, за да не се натъкват на противоречиви идеи. (втори вариант)
Майката мисли, че ако дъщерята работи, ръцете ѝ ще огрубеят. Тя иска ръцете на дъщерята да бъдат меки, нежни, да я харесват момците. Така ще я продадат по-скъпо. Това е криво разбиране, което ще донесе страдания и на майката, и на дъщерята. И в религиозния живот има подобно нещо. Както майката пази дъщеря си като писано яйце, така и някои проповедници пазят своите пасоми от работа на ума, за да не се натъкват на противоречиви идеи. Има ли нещо лошо, опасно в това, че мозъкът на човека работи? Колкото повече работи, толкова по-добре за него. Всеки човек трябва да работи за съществени, а не за несъществени и преходни неща. Щом яде, човек трябва да работи, да мисли, да чувства, да учи и т.н. Всичко това, в широк смисъл, наричаме работа. към втори вариант >>
- И много проповедници държат своите пасоми като тия моми, да не би де им се повредят ръцете, в някоя вяра; и над туй само да седят за стока за продан.
Та, ако вие имате този живот на американеца, ще се върнете с два долара, нищо повече. Интересното е, защо майката може да работи, а тя проповядва на дъщерята си да не работи. Чудна работа е, някой път виждам майки, които работят вкъщи, а като рече дъщерята да работи, казва: „Недей, дъще, ще се повредят ръцете ти.“ И целия ден тя я държи като писано яйце, да не работи. И много проповедници държат своите пасоми като тия моми, да не би де им се повредят ръцете, в някоя вяра; и над туй само да седят за стока за продан. Майката иска да я продаде – като дойде някой, да я хареса, да не намери, че ръцете ѝ са груби, а те да бъдат меки. към беседата >>
36. Абсолютна справедливост , УС , София, 8.3.1936г.,
- Учителят се сърди на учениците си, свещеникът – на своите пасоми. (втори вариант)
Не съжалявайте за доброто, което правите. Не съжалявайте за състоянията, през които минавате. Че сте неразположен, гневен, сърдит – не се смущавайте. И неразположението, и гневът са на място. Когато някой те безпокои, първо ще се разгневиш, а после ще разбереш, защо те безпокои, и ще влезеш в положението му. Учителят се сърди на учениците си, свещеникът – на своите пасоми. – Защо се сърдят? – Защото не ги слушат. Вместо да се сърдят, по-добре да запеят една песен. Така ще трансформират състоянието им и ще ги заставят да бъдат внимателни. към втори вариант >>
37. Понеже ви изказах това, НБ , София, 5.4.1936г.,
- Един евангелски проповедник проповядвал пред своите пасоми, че не трябва да се плаче за умрелите.
Съжалявам, че не мога да им отговоря. Аз повече бих желал да се интересувате от това, как ще възкръснете, от колкото как ще бъдете погребани. Хората се интересуват как ще бъдат погребани, като умрат, а не знаят, че те и сега не са живи. Мислите ли, че вие сте живи? Като наблюдавам хората, виждам колко са слаби във вярата си. Един евангелски проповедник проповядвал пред своите пасоми, че не трябва да се плаче за умрелите. За тази цел той си послужил с различни стихове от Евангелието. Както проповядвал, идват да му съобщят, че неговият шурей умрял. Като видял жена си разплакана и той заплакал заедно с нея. Това било тъкмо след проповедта му. към беседата >>
38. Идете в Галилея, НБ , София, 5.7.1936г.,
- Един свещеник разправял на своите пасоми по какво се познава правоверният човек и казал: Онзи човек е правоверен, който повече дава.
Сега да дойдем до разумното разрешение на нещата. Питам: В какво седи правото верую на сегашните християни? Въпросът не се разрешава с това кой колко дава, но кой колко взема. Един свещеник разправял на своите пасоми по какво се познава правоверният човек и казал: Онзи човек е правоверен, който повече дава. Като дойде въпрос за самия свещеник, нека той приложи своята философия към себе си, да види колко и той е правоверен. Ако той взима повече, а по-малко дава, въпросът не може да се разреши. Та силата на човека седи в онова, което той в даден случай може да даде. Това е Божествената заложба в човека. Онова, което даваш, е Божествено, но и онова, което взимаш, то пак е резултат на това как си използувал Божественото. към беседата >>
39. Проникване , СБ , София, 23.8.1936г.,
- Вие няма да мязате на онзи свещеник, който проповядвал на своите пасоми, че Христос казал: „Ако някой има две ризи, да даде едната на онзи, който няма нито една." Жената на свещеника била на църква и като чула проповедта на мъжа си, казала: „Ще направя както е казал Христос." Като отишла у дома си, дала едната риза на мъжа си на един беден. (втори вариант)
И тъй, всички трябва да си кажете: „Дошъл съм вече да разбирам това, което Христос ще ни каже." Какво ще ви каже Христос? Христос няма да ви каже да се откажете от себе си. Защо? Защото, ако от две хиляди години насам не сте се научили да се отказвате, то е безпредметно и сега да ви се говори същото. Вие няма да мязате на онзи свещеник, който проповядвал на своите пасоми, че Христос казал: „Ако някой има две ризи, да даде едната на онзи, който няма нито една." Жената на свещеника била на църква и като чула проповедта на мъжа си, казала: „Ще направя както е казал Христос." Като отишла у дома си, дала едната риза на мъжа си на един беден. Като се върнал от църква, мъжът казал на жена си да му даде другата риза, да се преоблече. „Че аз я дадох на един беден." -„Защо? " - „Та нали днес проповядваше в църквата, че който има две ризи, да даде едната на онзи, който няма нито една." - „Слушай, жена, аз проповядвах това нещо за другите хора, а не за мене." към втори вариант >>
40. Естествена хладина и топлина, МОК , София, 5.2.1937г.,
- Той имал в енорията си около 500 пасоми и всички те по подражание също си носели главите, наведени наляво... Та затова ще мислите повече за Слънцето, отколкото за Земята.
Аз съм привеждал в беседите примера за онзи американски епископ, който имал навик да си носи главата наведена наляво. Той имал в енорията си около 500 пасоми и всички те по подражание също си носели главите, наведени наляво... Та затова ще мислите повече за Слънцето, отколкото за Земята. Щом мислиш за Земята, веднага ще се наведеш на 23 градуса. Щом мислиш за Слънцето, твоето състояние ще се измени. Мислиш ли за Земята, това означава, че още нищо не е разрешено, защото най-важните въпроси тя още не е разрешила. Ами че какво е разрешила Земята? Тя първо накарала всички тия същества, които живеят на нея, да дойдат, а после, когато видяла, че много се размножават, взела да ги мори. към беседата >>
41. Външен и вътрешен живот / Вътрешен и външен живот, УС , София, 27.6.1937г.,
- Свещеникът се оплаква от своите пасоми, че не ходят на черква.
Всеки има свое задължение, своя определена работа, която трябва да свърши. Хората не искат да знаят това, и постоянно безпокоят Господа със своите объркани работи. Жената казва: Господи, не виждаш ли, че страдам? Децата ми не са наредени, мъжът ми не ме обича. И мъжът се оплаква от своите сбъркани работи. Свещеникът се оплаква от своите пасоми, че не ходят на черква. Българите се питат: Защо България не спечели в Балканската война. Това са обикновени работи, които не се поправят с оплакване. Защо бащата не работи върху децата си, за да ги наведе на идеята да живеят помежду си като братя и сестри, а оставят силните да господаруват на по-слабите? към беседата >>
42. Постоянната връзка и единствената мярка, УС , София, 23.10.1938г.,
- Даже един проповедник, който е обърнал толкова хора, между своите пасоми бил ли е щастлив?
Казват: „Да живеем при хората! “ Аз разбирам, че да живееш между хората, трябва да страдаш. И кой от вас, като е живял между хората, не е страдал? Даже между най-обичните от вас. Майката, която счита за идеал своите деца, тя била ли е така щастлива? Даже един проповедник, който е обърнал толкова хора, между своите пасоми бил ли е щастлив? Учителят при учениците си бил ли е щастлив? Съдията бил ли е щастлив при хората? Не. Всякога там, дето са хората, има едно недоразумение. Сега мен ми е целта да ви дам едно конкретно определение. Страдаш – значи си между хората. към беседата >>
46. Двете царства, СБ , РБ , София, 25.8.1940г.,
- За да господарства, бащата също трябва да има няколко деца; учителят – няколко ученици, свещеникът – няколко пасоми.
Това е числото, от което хората се страхуват. Центърът е Божията Любов. Ако извадите Божията Любов от центъра, ще дойдете до най-опасното число, което съществува в света. Къде ще проявите своята любов? За да има на кого да господарства, майката трябва да роди най-малко две–три деца. За да господарства, бащата също трябва да има няколко деца; учителят – няколко ученици, свещеникът – няколко пасоми. Всеки човек трябва да има нещо, на което да господарства. Ако остане сам, той няма на кого да бъде господар. Земеделецът трябва да има ниви, лозя, градини, волове, овце, да има на какво да господарства. Човек трябва да господарства на своите мисли, чувства и постъпки. Ако остане сам, без нищо, без мисли, чувства и постъпки, човек няма на кого да заповядва. към беседата >>
47. Божественият ден, УС , София, 9.1.1944г.,
- Аз съм гледал, съществува голямо различие между майка и дъщеря, между учител и ученици, между свещеници и пасоми. (втори вариант)
На най-малкия лъч, който може да дойде, радвайте се. На този лъч ако се радвате, всичко може да постигнете. Не изведнъж. Всичко може да постигнете в света. Въпрос е на време. Аз съм гледал, съществува голямо различие между майка и дъщеря, между учител и ученици, между свещеници и пасоми. Навсякъде спорът излиза, че ние искаме много. Не искай много. Дето влезеш, искай най-малкото. Христос дава онзи пример, казва: "Ти, като идеш някъде, не вземай първото място, вземи последното място. Като дойде домоначалникът, той да те повика." към втори вариант >>