Намерени са 386 резултата от 246 беседи с части от думите : 'Относително'.
2. Протоколи от годишната среща на Веригата 1912 г. Велико Търново, СБ , В.Търново, 6.9.1912г.,
- „Трудно“ и „лесно“ е нещо относително.
И искам да бъдете във вашите схващания свободни. Нещата не са толкова трудни, колкото ние си ги правим трудни. „Трудно“ и „лесно“ е нещо относително. В това отношение ние трябва да бъдем като старовременните пророци, които не са ходили само с вяра, а са ходили с виждане. И ако ние вървим като тях, ще казваме: „Аз познавам Господа, защото Го виждам.“ Значи, ние можем да имаме едно по-реално съприкосновение. Да. Вярното е, че Христос в едно такова събрание като нашето може да се появи и вие да Го видите, само че това сега още не може да стане. Вие постоянно думате: „Искаме да видим“, но ако искате да видите, трябва да се нагласите също както се нагласява един инструмент, та като дойде, да засвири със същите тонове и вибрации. С други думи, Неговите трептения трябва да изтърпят вашите и обратно. към беседата >>
3. Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново, СБ , В.Търново, 23.8.1914г.,
- Когато говорим за зимата, то е нещо относително, защото, ако вие сте на север, зимата ще бъде много no-груба, а ако сте на екватора, зимата ще бъде много по-малка; значи, вие може да измените положението на зимата – туй не е един абсолютен закон, щото непременно зимата да бъде лоша.
Когато говорим за зимата, то е нещо относително, защото, ако вие сте на север, зимата ще бъде много no-груба, а ако сте на екватора, зимата ще бъде много по-малка; значи, вие може да измените положението на зимата – туй не е един абсолютен закон, щото непременно зимата да бъде лоша. На земята имаме тия четири причини – пролет, лято, есен, зима, чрез които се прави необходимият кръг, посредством който, чрез съприкосновение, можем да бъдем близо при Господа. И старостта е едно положение, когато ние сме най-близо при Господа. Самата бръчкавина на нашите лица, при старостта, показва, че вече сме близо при Господа. Казват, че старият човек оглупява. Защо? Защото Господ го стопява и от двеста, стане на два килограма; и като сте по-леки, казват, че сте оглупели. към беседата >>
4. Условията на вечния живот, НБ , София, 25.10.1914г.,
- Сега мога, като Архимеда, да определя относителното тегло на телата, да посоча колко сребро, колко мед, колко злато има в тая царска корона.
Когато младият български момък, чист като росата, среща за пръв път своя идеал в света, той се спира и си казва: „Намерих я, тя е. Сега мога, като Архимеда, да определя относителното тегло на телата, да посоча колко сребро, колко мед, колко злато има в тая царска корона. Сега мога, като Нютона, да кажа защо ябълките узряват и падат, защо скалите се търкалят от високо, защо изворите планински се спущат надолу, подскачат, шумят и с бързина текат, защо небесните тела в пространството се движат и се въртят около своите централни огнища. Сега моят ум, моето сърце ми разкриват тая велика тайна да движението в живота; аз мога да ви кажа в какво седи вечния живот; мога да ви определя неговите свойства, качества, условия и елементи. Аз ги намерих, намерих философския камък, придобих ценния еликсир на живота. Аз мога да бъда смел като лъва, търпелив като вола, летящ като орела, разумен като човека. И право е казано: „Открил Си го на младенците“. към беседата >>
5. Многоценният бисер, НБ , , 2.5.1915г.,
- Но като говорим върху тия неща, всяко нещо е относително – не е абсолютно непостижимо.
Добре, но тази философия има отношение към живота, към една велика реалност, която трябва да проверяваме всеки ден, всеки час, всяка минута, всяка секунда, защото трябва да работим, да градим. И се питаме: „Защо са тези нещастия? “ Нали имате положителна философия, вие сте умни хора, измервате пространствата, небето; знаете колко звезди има на небето; знаете да правите разни съединения, знаете какво е кислород, водород, азот, а не знаете да уредите вашия дом. Значи има неща, които не знаете. Някои казват: „Там има неща непостижими“. Но като говорим върху тия неща, всяко нещо е относително – не е абсолютно непостижимо. Всяко нещо е постижимо, но се изисква време за разбирането му. Едно дете първо почне да разбира малко, после повечко и повечко и като стане възрастно, неговият възглед върху света се изменява. И сега задавам ви този въпрос: Като дойдете пак след 1,000 години на земята, какви ще бъдат вашите възгледи? Разбира се, ще бъдат като сегашните, плюс нещо – едно и отгоре плюс. към беседата >>
6. Новото основание, НБ , София, 23.5.1915г.,
- Аз казвам: ако сте много чувствителни към топлината, Слънцето има топлина, но ако не сте чувствителни, Слънцето няма да има никаква топлина за вас – топлината е относително нещо; някои хора турят в чая си пет бучки захар, други – една и пак им е сладко.
За да намерите двете опорни точки, върху които трябва да градите вашия Живот, трябва да направите крива линия и да започнете да градите. Не трябва да се лутате като съвременните философи; измежду ония, които в науката изследват Слънцето, едни казват, че то имало пет милиона градуса топлина, други казват – два милиона, трети – сто хиляди; един господин си позволява да казва, че има само тридесет и два градуса, друг – че топлината му е под нулата, трети – че Слънцето било разтопено, затова пращало топлина. Обаче сега се намират други учени, които възразяват на това и казват: „Ако това би било вярно, тогава цялото пространство трябваше да бъде топло, а факт е, че колкото отива човек по-нагоре, там настава такъв студ, че може да замръзне“; затова тия учени казват, че Слънцето изпраща само енергия, а последната се трансформира тук, на Земята. Именно Земята произвежда топлина и светлина, защото наистина, когато се изкачвате нагоре, ще видите, те там, в небето, е тъмно, мрак. Тия хора спорят, обаче фактите показват, че и едните са прави, и другите са прави, но има едно неразбиране. Аз казвам: ако сте много чувствителни към топлината, Слънцето има топлина, но ако не сте чувствителни, Слънцето няма да има никаква топлина за вас – топлината е относително нещо; някои хора турят в чая си пет бучки захар, други – една и пак им е сладко. Ето защо най-първо ние трябва да се избавим от тая илюзия да мислим, че знаем всичко, като онази жена, която мислила, че знае да готви счукани охлюви – не трябва да готвим така и истините. По същия начин и Европа сега готви охлювите; втори път европейските народи ще готвят по друг начин. към беседата >>
- Няма лошо място, то е нещо относително: е ли Бог с теб – няма мъчнотия, навсякъде е Добро; не е ли, не разбираш ли законите Му – навсякъде е лошо.
“ Адът е едно място, дето Господ учи хората да разсъждават. Някои питат: „Ами къде е адът? “ – Земята е тринадесетата сфера. Ще ни тури Господ на този огън и ако сме добри, ще излезем от този ад, без да ни изгори огънят, както са били хвърлени в огнена пещ и тримата еврейски пророци, които ходеха, пееха и славеха Господа посред пламъците. Да, ако аз ида в огъня, в ада, там ще пея; някои треперят от ада – ако аз ида там, ще пея същата песен, която вие пеете. Няма лошо място, то е нещо относително: е ли Бог с теб – няма мъчнотия, навсякъде е Добро; не е ли, не разбираш ли законите Му – навсякъде е лошо. към беседата >>
- Затова казваме, че понятието за време е относително.
Това, което за хората е много и невъзможно, за Бога представя един момент, в който невъзможните неща стават възможни. Нещата са относителни. Ние живеем в относителен свят. Понякога човек преживява минутата като ден, а някога – денят като минута – това зависи от условията, в които е по-паднал. Ако влезете в съзнанието на онзи, когото ще бесят след една година, това време ще му се види като един ден; обаче, ако очаквате своя възлюбен, минутата ще ви се види ден. Затова казваме, че понятието за време е относително. То се определя от интензивността на нашата мисъл. За да схване нещата в тяхната абсолютност, човек трябва да живее едновременно в съзнанието на всички живи същества – от висшите до низшите. Само така той ще си състави ясно понятие, както за животните, така и за хората. към беседата >>
8. Голямата вяра, НБ , София, 19.1.1919г.,
- Що се отнася до близост към Бога, това е относително понятие.
Съвременните хора се спъват едни-други в живота си, защото се състезават. Всеки иска да бъде пръв. Светският човек иска да заеме първо място в обществото, а религиозният – да бъде близо до Бога. И едното, и другото е невъзможно. Каквото и място да заемеш в обществото, все ще има един човек, който да стои по-горе от тебе. Що се отнася до близост към Бога, това е относително понятие. Бог е слънцето на живота, но от човека зависи да бъде близо или далече от Него. Ако скъсаш връзката си, ти сам се отдалечаваш от Него. За духовния свят няма място, пространство и време. Това са величини, които имат отношение към материалния свят. Можеш да бъдеш близо до Бога по дух, а не по плът. към беседата >>
9. Малкият закон, НБ , София, 22.6.1919г.,
- Учениците казват: „Несправедливи са нашите учители." Учителите казват: „Няма днес никакво уважение и почитание на ученици към учители и родители." Тогава всички се оплакват, всички казват, че Бог не съществува, че истината, доброто, любовта са неща относителни - всичко в живота е относително. (втори вариант)
Виждал съм как хубаво започват отношенията на учители и ученици в училищата. Отначало сладко, приятно си гукат, но не мине много време, и те започват да се оплакват едни от други. Учениците казват: „Несправедливи са нашите учители." Учителите казват: „Няма днес никакво уважение и почитание на ученици към учители и родители." Тогава всички се оплакват, всички казват, че Бог не съществува, че истината, доброто, любовта са неща относителни - всичко в живота е относително. Децата казват, че всичко в училищата е относително. Учителите плачат, протестират, отчайват се, но аз им казвам, че и техните сълзи са неща относителни. Всичко в света ни се вижда относително, защото ние мислим, че малкият и големият закон, които трябва напълно да изпълняваме, не са абсолютни. Не, абсолютни са тези закони, и те всякога и във всички времена ще произвеждат един и същ резултат. към втори вариант >>
- Децата казват, че всичко в училищата е относително. (втори вариант)
Виждал съм как хубаво започват отношенията на учители и ученици в училищата. Отначало сладко, приятно си гукат, но не мине много време, и те започват да се оплакват едни от други. Учениците казват: „Несправедливи са нашите учители." Учителите казват: „Няма днес никакво уважение и почитание на ученици към учители и родители." Тогава всички се оплакват, всички казват, че Бог не съществува, че истината, доброто, любовта са неща относителни - всичко в живота е относително. Децата казват, че всичко в училищата е относително. Учителите плачат, протестират, отчайват се, но аз им казвам, че и техните сълзи са неща относителни. Всичко в света ни се вижда относително, защото ние мислим, че малкият и големият закон, които трябва напълно да изпълняваме, не са абсолютни. Не, абсолютни са тези закони, и те всякога и във всички времена ще произвеждат един и същ резултат. към втори вариант >>
- Всичко в света ни се вижда относително, защото ние мислим, че малкият и големият закон, които трябва напълно да изпълняваме, не са абсолютни. (втори вариант)
Виждал съм как хубаво започват отношенията на учители и ученици в училищата. Отначало сладко, приятно си гукат, но не мине много време, и те започват да се оплакват едни от други. Учениците казват: „Несправедливи са нашите учители." Учителите казват: „Няма днес никакво уважение и почитание на ученици към учители и родители." Тогава всички се оплакват, всички казват, че Бог не съществува, че истината, доброто, любовта са неща относителни - всичко в живота е относително. Децата казват, че всичко в училищата е относително. Учителите плачат, протестират, отчайват се, но аз им казвам, че и техните сълзи са неща относителни. Всичко в света ни се вижда относително, защото ние мислим, че малкият и големият закон, които трябва напълно да изпълняваме, не са абсолютни. Не, абсолютни са тези закони, и те всякога и във всички времена ще произвеждат един и същ резултат. към втори вариант >>
- Децата казват, че всичко в училищата е относително и учителят е нещо относително.
Децата казват, че всичко в училищата е относително и учителят е нещо относително. Учителите плачат, протестират, отчайват се, но аз казвам, че и техните сълзи са нещо относително, защото ние мислим, че малкият и големият закон са нищо. Не, те са велики истини. Те са абсолютни и всякога и във всички времена ще произвеждат един и същ резултат. Често съм слушал с часове как пеят славейчетата и гугутките и с наслаждение съм ги изслушвал и съм си казвал: „Много хубаво пеете, и ако хората разбират вашия език и биха могли да приемат вашата култура, в света не би имало толкова страдания, колкото сега“. Славейчетата и гугутките ми отговарят: „Да, и ние бяхме едно време хора, и като не ни задоволи тяхната култура, напуснахме я и днес предпочитаме птичата култура пред човешката“. към беседата >>
- Учителите плачат, протестират, отчайват се, но аз казвам, че и техните сълзи са нещо относително, защото ние мислим, че малкият и големият закон са нищо.
Децата казват, че всичко в училищата е относително и учителят е нещо относително. Учителите плачат, протестират, отчайват се, но аз казвам, че и техните сълзи са нещо относително, защото ние мислим, че малкият и големият закон са нищо. Не, те са велики истини. Те са абсолютни и всякога и във всички времена ще произвеждат един и същ резултат. Често съм слушал с часове как пеят славейчетата и гугутките и с наслаждение съм ги изслушвал и съм си казвал: „Много хубаво пеете, и ако хората разбират вашия език и биха могли да приемат вашата култура, в света не би имало толкова страдания, колкото сега“. Славейчетата и гугутките ми отговарят: „Да, и ние бяхме едно време хора, и като не ни задоволи тяхната култура, напуснахме я и днес предпочитаме птичата култура пред човешката“. Ако съм проповедник, ще трябва да заобикалям истината, да не ви я кажа в очите, за да не ви обидя. към беседата >>
10. Двамата свидетели, НБ , София, 16.11.1919г.,
- Имайте предвид, че говоря принципиално; не засягам никой човек: за мен човешката личност е нещо относително в своята проява.
Всяко външно свидетелство е проявление на един вътрешен разумен подтик на душата. Защо именно на двама души свидетелството е вярно, а не на единия, и кои са тия двамата? Ако в съвременните съдилища двама съдещи се повикат двама, трима или десет души свидетели, които обичат да лъжат, или които не обичат да говорят истината, съдиите няма да вземат под внимание тяхното свидетелство. Мисля, правниците ще ме подкрепят в това твърдение. Имайте предвид, че говоря принципиално; не засягам никой човек: за мен човешката личност е нещо относително в своята проява. Някои може да помислят, че в беседите си за тях говоря: ни най-малко. Питам ви: Кое е реалното в света, цветът или плодът, листът или клончето, плодът или семката, това са все различни положения, които в математиката се наричат вариации, пермутации и комбинации. Разбирате какво значи вариации в математиката. Може някой път да се позанимаете с тях. Вариация значи нареждане, пермутация – разместване, а комбинация – съчетание. към беседата >>
11. Път, Истина и живот, СБ , В.Търново, 19.8.1920г.,
- Но това е относително добро, а абсолютното Добро в света е да бъдем добри за всички.
И тъй, едно от качествата на топлината е, че тя произвежда движение и понякога вдига прах, вятър, става проветряване. Проветряването е признак, че Любовта е започнала да действа. Когато дойде Любовта, тя докарва едно проветряване, проявление на живот, на работа. Когато ни дойдат неприятности, ние започваме да действаме. Българите казват, че като ни нагостят с боб, това било лошо, а като ни нагостят с кокошка – добро. Но това е относително добро, а абсолютното Добро в света е да бъдем добри за всички. към беседата >>
14. Да ги изпита / Аритметическитѣ дѣйствия въ живота. Събиране, умножение и степенуване, НБ , София, 29.5.1921г.,
- Има зло относително, има и зло принципално. (втори вариант)
Когато се твърди единъ фактъ, показва, че той е вънъ, въ физическия свѣтъ, а когато се отрича, показва, че той е вѫтрѣ, въ духовния свѣтъ. Слѣдователно, той едноврѣменно не може да сѫществува на двѣ мѣста, т.е. не може да се проявява въ двѣ посоки. Човѣкъ едноврѣменно не може да бѫде и добъръ и лошъ. Имайте прѣдъ видъ, че азъ взимамъ думата „лошъ“ или „зълъ“ като едно проявление, а не както вие я взимате. Има зло относително, има и зло принципално. Това, което спъва нашия личенъ животъ, наричаме зло за насъ, но това което спъва едного, може да служи за добро на другиго. Когато вие изядете едно агне, какъ оправдавате постѫпката си? Оправдава се съ това, че вие живѣете, но единъ день ще си поправите грѣшката. Когато умирате обаче, съ нищо не може да оправдаете тази постѫпка. Всички хора искатъ да се събиратъ, всички искатъ да се умножаватъ, да се степенуватъ, това го желаятъ всички, това е турено въ основата, но съврѣменнитѣ хора не искатъ да бѫдатъ изпитвани; щомъ дойде до изпитанията, казватъ: „Всичко добрѣ, но тѣзи изпитания да не сѫ…“ към втори вариант >>
- Има относително зло, има и принципиално зло.
Да се твърди един факт, това показва, че той е във физичния свят. Когато се отрича, това показва, че той е в духовния свят. Следователно, невъзможно е едно и също нещо да се проявява едновременно в два свята или в две посоки. Не можеш да бъдеш едновременно и добър, и лош. Аз разглеждам думата „лош“ или „зъл“ като проява, а не в тоя смисъл, в който вие я разглеждате. Има относително зло, има и принципиално зло. Това, което спъва даден човек, е зло за него; обаче, същото може да бъде добро за друг някой. Ядеш кокошка, агне и казваш, че ти е добре. Питай агнето, добре ли е за него, като го ядеш. Как ще се оправдаеш? Ще кажеш, че като живееш, трябва да ядеш. към беседата >>
- Относителното е вънка в света.
Те са еднакви за всички – няма изключение за никого. Законът там е абсолютен. Любовта бива абсолютна и относителна. Има абсолютна Мъдрост и относителна мъдрост; абсолютна Истина и относителна истина; абсолютна Правда и относителна правда; абсолютно добро и относително добро. Ние вървим по абсолютното, а не по относителното. Относителното е вънка в света. Да се разберем! Тъй щото в абсолютното има едно мнение, а в относителното има много мнения. И трябва да знаете, само по този начин може да имате съдействието на небето. Небето е място на ред и порядък, място на дисциплина! В небето няма такива заповеди и такива стражари, както на земята; там написани закони няма, но всеки носи закони, написани вътре или в ума си, или в сърцето си, или в Духа си, според степента на развитието, което притежава съществото. към беседата >>
- Тъй щото в абсолютното има едно мнение, а в относителното има много мнения.
Любовта бива абсолютна и относителна. Има абсолютна Мъдрост и относителна мъдрост; абсолютна Истина и относителна истина; абсолютна Правда и относителна правда; абсолютно добро и относително добро. Ние вървим по абсолютното, а не по относителното. Относителното е вънка в света. Да се разберем! Тъй щото в абсолютното има едно мнение, а в относителното има много мнения. И трябва да знаете, само по този начин може да имате съдействието на небето. Небето е място на ред и порядък, място на дисциплина! В небето няма такива заповеди и такива стражари, както на земята; там написани закони няма, но всеки носи закони, написани вътре или в ума си, или в сърцето си, или в Духа си, според степента на развитието, което притежава съществото. към беседата >>
- Човек трябва да върви по пътя на абсолютното, а не по пътя на относителното и преходното. (втори вариант)
Също така и в училището има известна дисциплина, на която учениците трябва да се подчиняват. Вие може да бъдете помежду си приятели и да живеете в хармония само ако изпълнявате закона на абсолютната Любов, на абсолютната Мъдрост и на абсолютната Правда. Те са общи за всички, няма изключение за никого. Законът там е абсолютен. В света има относителна любов, относителна мъдрост и относителна правда. Човек трябва да върви по пътя на абсолютното, а не по пътя на относителното и преходното. Като вървите в този път, на абсолютното, ще имате съдействието на разумния свят. В абсолютния свят има само едно мнение за нещата, а в относителния – много мнения. Разумният свят е място на ред и порядък, място на дисциплина. Там не стават насилия, както на земята; там законите не са писани на книга, а в ума, в сърцето, в душата или в духа. И всеки ги изпълнява, според степента на своето развитие. към втори вариант >>
16. Необятната любов, ООК , София, 18.5.1922г.,
- Има абсолютно зло в света, има и относително зло в света.
И тъй, когато дойдете да боравите с образите на Любовта, ще внимавате. С Любов, която има образи, ще бъдете крайно деликатни. Запример, имате някой човек, когото обичате, зарад вас той е красив, нали? А за другиго вашият красив човек е грозен. Тъй щото нещата, които ние ги считаме грозни или отвратителни и лоши, това не е абсолютно правило: от окултно гледище, ние не знаем коя е мярката на абсолютното зло в света. Има абсолютно зло в света, има и относително зло в света. Но не знаем мярката, с която си служим. Запример, вземете между животните, зъбите на вълка са направени, за да се брани: като го закачиш, той се брани, значи той ще те ухапи. Казва: „Не ме бутай, зъби имам“. Вола, като го бутнеш, той с рогата ще те бодне. Казва: „Не ме закачай, рога имам“. към беседата >>
- Има относително зло и относително добро; същевременно, има абсолютно добро и абсолютно зло. (втори вариант)
За вас той е красив, добър човек. За другите, обаче, той е грозен, лош. Как е възможно един и същ човек да бъде и красив, и грозен? Тази преценка зависи от мярката, с която човек си служи. Според тази мярка, нещата биват относителни и абсолютни. Има относително зло и относително добро; същевременно, има абсолютно добро и абсолютно зло. За пример, вълкът има зъби, за да се храни, но, същевременно, той се брани с тях. Ако го закачиш, той ще те ухапе и ще каже: „Не ме бутай, за да не опиташ зъбите ми“. Като се приближиш при вола, той може да те убоде с рогата си. Ако предизвикаш с нещо коня, и той ще те ритне с копитата си. Дали ще се натъкнете на зъбите на вълка, на рогата на вола, на копитата на коня, ще знаете, че сте в областта на относителното зло. към втори вариант >>
- Дали ще се натъкнете на зъбите на вълка, на рогата на вола, на копитата на коня, ще знаете, че сте в областта на относителното зло. (втори вариант)
Има относително зло и относително добро; същевременно, има абсолютно добро и абсолютно зло. За пример, вълкът има зъби, за да се храни, но, същевременно, той се брани с тях. Ако го закачиш, той ще те ухапе и ще каже: „Не ме бутай, за да не опиташ зъбите ми“. Като се приближиш при вола, той може да те убоде с рогата си. Ако предизвикаш с нещо коня, и той ще те ритне с копитата си. Дали ще се натъкнете на зъбите на вълка, на рогата на вола, на копитата на коня, ще знаете, че сте в областта на относителното зло. Зъбите, рогата и копитата са за защита, но те имат и друго предназначение. Щом влезете в областта на доброто, ще видите какво е истинското им предназначение. към втори вариант >>
17. Както е Он чист, НБ , Витоша, 11.6.1922г.,
- Съвършенството пък е нещо не абсолютно, то е нещо относително.
Можем ли, не можем ли – това са условия, върху това ние не говорим. Това са три закона неизменни. Съвършенство трябва на всинца ви. Кога ще бъде, сега или след хиляда години, то е друг въпрос. Можем да бъдем съвършени и сега. Съвършенството пък е нещо не абсолютно, то е нещо относително. Аз съм говорил, че ние можем да бъдем съвършени в дребните постъпки. Срещна ви, обидили сте ме, намислил съм да ви ухапя и аз да ви огорча. Духът казва: „Внимавай, не го прави“. Срещна ви, и като помисля, казвам: Аз ще постъпя тъй, както Господ казва. Една сладка дума кажа ли тъй, както Господ би я казал – в този момент аз съм съвършен. към беседата >>
18. Деятелност на сърцето, МОК , София, 2.8.1922г.,
- Лошо или добро, то е относително.
Вторият момент е, когато влезе в стадото, дращи овците с краката си, но не ги дави. Третият момент е, когато влиза в стадото, всички овци се разбягват, но той само ги побутва и си отива, заминава си. Тъй щото тези състояния са и у човека. Човекът като вълка най-първо дави, после дращи и най-после само с муцуната си побутва. Тъй щото когато говорим за лошавини на един човек, трябва да знаем за кой момент се отнасяте. Лошо или добро, то е относително. Казвам: „Относителните неща се определят от времето, в което енергията и деятелността се сменят“. Някой ще каже: „Ама защо не може? “ Ти вече не можеш да правиш зло, защото всяко зло астрологически се определя. Има условия, при които можеш да вършиш зло. А щом мине туй условие, то се затваря и ти нямаш условия вече да вършиш зло. към беседата >>
20. Добрата земя, НБ , София, 17.12.1922г.,
- Едва ли някога, през ума на мравката, ще мине мисълта за Кант, за Айнщайн, с неговата теория за относителността на нещата.
Това, което не може да сънуваш, и то е реално. – Възможно ли е това? – Питам: Мравката мислила ли е нещо за човека? Въпреки това, човек съществува. Едва ли някога, в мравешкия ум ще мине мисълта, че съществува човек на земята, който разваля техните жилища. Едва ли някога, през ума на мравката, ще мине мисълта за Кант, за Айнщайн, с неговата теория за относителността на нещата. Едва ли мравката ще дойде някога до мисълта, за последните нововъведения в музиката. Мравките не са дошли в мисълта си до степента на висшите животни. Даже и човекът, достигнал до високо развитие, още се занимава с въображаеми неща. към беседата >>
21. Защо не можахме?, НБ , София, 24.12.1922г.,
- Сега, като делим хората на добри и лоши, това е относително, Ето защо, като се казва, че даден човек е добър, или лош, първо трябва да проследим, какъв е коренът му и каква — неговата присадка.
Сега, като делим хората на добри и лоши, това е относително, Ето защо, като се казва, че даден човек е добър, или лош, първо трябва да проследим, какъв е коренът му и каква — неговата присадка. Коренът е важен, а не присадката. Ако бутна присадката на свещеника, ще остане само коренът му. Тогава той ще види ясно, кой е бил мотивът, който го [е] заставил да стане свещеник: от любов към Бога ли е станал такъв, или от любов към себе си. Това не е упрек. Аз разглеждам въпроса принципно. към беседата >>
23. Имаше двама синове, НБ , София, 17.6.1923г.,
- Знанието на сегашните хора е относително.
В бъдеще човешкото тяло ще е по-съвършено. Когато пожелае, той ще може да става невидим. Той ще става въздухообразен, воден, според желанията си. И тогава, щом реши да отиде на слънцето, веднага ще литне там. Сега човек вдига главата си, гледа към слънцето, но не знае какво има там. Знанието на сегашните хора е относително. Иде ново знание, нова култура в света. Павел я нарича култура на синовете Божии. Аз я наричам култура на Божията Любов, Мъдрост и Истина. Тя ще научи хората как трябва да живеят. Учените ще работят във всички области на науката, изкуствата и музиката. към беседата >>
25. Бог на живите, НБ , София, 18.11.1923г.,
- Всичко е вярно, но това е нещо относително.
Излез вън, попечи се малко! „Има ли Господ? “ – Ела с мен, няма да те заведа при Господа, но ще те заведа при лъчите на Неговия Дух и ще усетиш благотворното влияние на Неговата мисъл. Аз никога досега не съм ви водил на слънцето и ако ви заведа, ще се обърнете на па̀ра, но това е според нашето схващане, според вашите теории. Някои казват, че слънцето имало 0 градуса топлина; други, че имало 32,000 градуса топлина, трети – 1,000,000 градуса, а някои допущат – до 5,000,000 градуса топлина. Всичко е вярно, но това е нещо относително. Ти можеш да минеш през 5,000,000 градуса топлина без да я усетиш, пък можеш да минеш през 100 градуса топлина и да я усетиш. Това зависи от твоето движение. към беседата >>
26. Закон за късите и дългите линии, ООК , София, 23.1.1924г.,
- Вие казвате, че известен човек е лош, но това е само относително.
Кои са качествата, които в даден момент отличават един човек от друг? Ние ги изчисляваме математически. В добрите хора тия линии винаги са широки, дълги, а у лошите хора тия линии са къси, неравни. Затова казваме: добрите хора се приближават към Бога, а лошите хора се отдалечават от Бога. Това е мярката, с която мерим нещата. Вие казвате, че известен човек е лош, но това е само относително. Окултната наука казва тъй: този човек се приближава към Бога по своите стремежи, значи в стремежите на своето съзнание той се приближава към Бога. Тук не става въпрос за зло. Злото е само един резултат. Кога се ражда злото? Ти вземи парите на богатия, той после се научава да краде, да лъже, защото кражбата, лъжата и насилието се раждат само при неблагоприятни условия. към беседата >>
27. Тъчете мислите си!, ООК , София, 9.4.1924г.,
- В сегашните условия, при които се намираме, всичко е относително.
Следователно ние мислим това, което са мислили другите хора преди нас. Някой казва: „Аз мисля, идея имам! “ Я ми кажете една нова мисъл, една нова идея, каквато никой друг досега не е помислял? – Няма такива мисли. Това, което наричате нова мисъл, нова идея, ще видите, че и други са я мислили, само че у вас тя се явява с едно малко видоизменение. В сегашните условия, при които се намираме, всичко е относително. Нашите мисли, нашите чувства и нашата воля са относителни. Обаче ние се приготовляваме за един по-висш живот. Отиваме към реалното. И това приготовление именно е хубавото. Защо? Защото всички сега се приготовлявате за един клас, дето темпераментите, умовете, сърцата и волята на всички ученици ще бъдат тъй хармонизирани, както са музикантите в един велик оркестър – там всеки музикант изпълнява вещо своята част. към беседата >>
28. Качества на разумния живот, СБ , , 24.8.1924г.,
- Че са лоши, това е нещо относително. (втори вариант)
Питам сега: кое мнение е меродавно, нашето или Божието? - Божието. Туй е теоретически, но щом дойде до практическия живот, вие не вярвате в това учение. Я ми кажете, коя жена от вас е благодарна от лошия мъж, който и е даден? Или кой мъж е благодарен от лошата жена, която му е дадена? Че са лоши, това е нещо относително. Лошата жена за едного е добра, за другиго не. Аз зная жени, които всяка вечер се карат с мъжете си, но такава жена, като отиде при своя любовник, да ги видите, как си гугуцат! Аз зная мъже, които като се върнат при жените си, постоянно се карат с тях, но като отидат при любовниците си, да ги видите как си гугуцат! Защо стават тия неща? Този мъж не беше за тази жена, и тази жена не е за този мъж, обаче майката и бащата накараха този мъж да вземе тяхната дъщеря, или техният син да вземе тази дъщеря. към втори вариант >>
- Че са лоши, това е нещо относително.
Питам сега: кое мнение е меродавно, нашето или Божието? – Божието. Туй е теоретически, но щом се дойде до практическия живот, вие не вярвате в това учение. Я ми кажете коя жена от вас е благодарна за лошия мъж, който ª е даден? Или кой мъж е благодарен за лошата жена, която му е дадена? Че са лоши, това е нещо относително. Лошата жена за едного е добра, за другиго – не. Аз зная жени, които всяка вечер се карат с мъжете си, но такава жена, като отиде при своя любовник, да ги видите как си гугукат. Аз зная мъже, които, като се върнат при жените си, постоянно се карат с тях, но като отидат при любовниците си, да ги видите как си гугукат! Защо стават тия неща? Този мъж не беше за тази жена и тази жена не е за този мъж, обаче майката и бащата накараха този мъж да вземе тяхната дъщеря или техния син да вземе тази дъщеря. към беседата >>
29. Миротворци, НБ , София, 21.12.1924г.,
- Е, да видиш, или да не видиш, то е нещо относително. (втори вариант)
Да бъдеш Син Божий, това е най-възвишеното положение, което някой може да има по отношение на Бога. Разбира се, като кажем, че можем да бъдем Синове Божии, веднага ще се родят противоречия, съмнения: можем ли да бъдем Синове Божии, или не? Аз не обичам да споря, дали можем да бъдем Синове Божии. Който разсъждава, и който размишлява, може да разреши всички задачи; който не разсъждава, който не размишлява, никакви задачи не може да разреши. Някои ми казват: Ама аз не мога да видя това нещо. Е, да видиш, или да не видиш, то е нещо относително. Ако аз, след като седя тук в София, не мога да видя една игла на Витоша, това не е един недъг на моите очи. Обаче, аз мога да стана оттук, да отида на Витоша и да намеря тази игла. Там ще я видя. Някой казва: Ти си учен човек, виж иглата от София. Аз ще ви възразя: Ако ти си действително учен човек ще отидеш сам на мястото и ще видиш тази игла отблизо. към втори вариант >>
- Е, да видишъ, или да не видишъ, то е нѣщо относително.
Да бѫдешъ Синъ Божий, това е най-възвишеното положение, което нѣкой може да има по отношение на Бога. Разбира се, като кажемъ, че можемъ да бѫдемъ Синове Божии, веднага ще се родятъ противоречия, съмнѣния: можемъ ли да бѫдемъ Синове Божии, или не? Азъ не обичамъ да споря, дали можемъ да бѫдемъ Синове Божии. Който разсѫждава, и който размишлява, може да разрѣши всички задачи; който не разсѫждава, който не размишлява, никакви задачи не може да разрѣши. Нѣкои ми казватъ: ама азъ не мога да видя това нѣщо. Е, да видишъ, или да не видишъ, то е нѣщо относително. Ако азъ, слѣдъ като седя тукъ въ София, не мога да видя една игла на Витоша, това не е единъ недѫгъ на моитѣ очи. Обаче, азъ мога да стана отъ тукъ, да отида на Витоша и да намѣря тази игла. Тамъ ще я видя. Нѣкой казва: ти си ученъ човѣкъ, вижъ иглата отъ София. Азъ ще ви възразя: ако ти си дѣйствително ученъ човѣкъ ще отидешъ самъ на мѣстото и ще видишъ тази игла отъ близо. към беседата >>
31. Свободни движения, МОК , София, 26.7.1925г.,
- Ако оставят учениците сами да си нареждат програмата, тя ще бъде относително добра, а не в идеалния смисъл на думата.
Какво ще иска това дете от баща си и от майка си? Или представете си, че вие сте ученици в гимназията. Какво бихте искали от учителите си, за да бъдете свободни? Вие ще искате повече свободно време, малко упражнения, малко занятия, и ще се радвате на тази свобода. Ако учителите наредят програмата съобразно свободата, която учениците желаят, все ще има нещо в програмата, от което те ще останат недоволни. Ако оставят учениците сами да си нареждат програмата, тя ще бъде относително добра, а не в идеалния смисъл на думата. Много от учениците казват: „Понеже програмата се прави повече от стари, от възрастни хора, затова има доста дефекти.“ Ако пък програмата се прави само от млади хора, също тъй ще има известни дефекти, само че в друго отношение. Възрастните застават на едно становище, а младите – на друго становище – точно противоположно на първото. Възрастните хора забравят своите младини и работят само въз основа на своята опитност. Те казват: „Ние имаме житейска опитност, много неща сме преживели и опитали.“ Някой човек е на сто и двадесет години, мисли се за много умен. Това не показва, че този човек е много умен. към беседата >>
32. Съвместими отношения, ООК , София, 29.7.1925г.,
- Огорчението е нещо относително, нещо вътрешно, а не външно.
Питам ви: когато две разумни същества се разговарят, може ли да се съмняват едно в друго? Две разумни същества се разговарят приятелски помежду си, те не могат да се огорчават. Огорчението е нещо относително, нещо вътрешно, а не външно. Когато се разговаряте с някого, вие обръщате внимание на звука, на гласа на този човек, а не на вътрешните качества на този глас, на думите: дали в тях се крие някаква отрова, или не. Този звук някой път може да е силен, а някога мек, но в него има нещо хубаво. Следователно вие трябва да видите какво е съдържанието на самия звук. Ако в него има вътрешна отрова, той може да те огорчи. към беседата >>
33. Стана плът, НБ , София, 13.6.1926г.,
- Всичко това е нещо относително, но важното е словото да се въплъти в нас.
Дали сега ще бъде това нещо или след 10 000 години, то е едно и също нещо. Казано и свършено! Сега или след 10 000 години, това е същото. Тия 10 000 години за един ангел представляват една хилядна част от секундата. За един човек те представляват цели 10 000 години, е за една жаба представляват няколко милиарди години и т.н. Всичко това е нещо относително, но важното е словото да се въплъти в нас. Това е великото в света. И тъй, отворете умовете си, отворете сърцата си, отворете душите си за разумното слово и бъдете мощни и силни да го възприемете. Когато словото стане плът у вас, всякакво разлагане ще изчезне от вас. Днес вашата плът се разлага, затова често се срещат хора, които миришат неприятно. От идната недяла бих желал поне десет души от вас да започнат да миришат хубаво, а след една година желая всички да замиришат хубаво и Господ да каже: виждам, че от тия хора може да стане всичко най-добро. към беседата >>
34. Двата полюса, ООК , София, 6.10.1926г.,
- Много от днешните учени, писатели и философи казват, че моралът е нещо относително.
Съвременните хора говорят за чест, за морал и казват, че морален човек е онзи, който спазва правилото „Не убий! ". Кого да не убива: човека ли? Питам: Може ли тогава да се нарече морален човек онзи, който коли кокошки, агнета, волове или който убива мухи, сече гори и т. н.? Ако истинският морал се заключава в спазване правилото „Не убий", този морал трябва да се прилага по отношение на всичко живо, от най-малкото до най-голямото. Не се ли прилага той в целокупния живот, това не е морал. Много от днешните учени, писатели и философи казват, че моралът е нещо относително. Да, човешкият морал е относителен, но Божественият е абсолютен. Представете си, че имате един добър приятел, когото обичате, и той ви обича: приема ви в дома си винаги добре, разположен е към вас, угощава ви хубаво и т. н. Това ви радва, задоволява и вие се чувствате щастлив, доволен. Един ден отношенията на приятеля ви се изменят към вас по разни причини – материални, духовни или поради самото естество на приятеля ви. Сега вие се поставяте на изпит: ако сте морален човек, ще останете верен на приятеля си, няма да се поколебаете в отношенията си към него. към беседата >>
35. Трите вида съзнания, ИБ , София, 31.12.1926г.,
- Та по някой път относително е търпението.
Човек трябва да има търпение. Кармата може да се победи чрез търпение. Често казвате: "Търпи като вол." Но волът не търпи. Волът търпи, докато е впрегнат в хомота, но когато дойде отвън, той вече бяга, щом види, че дойде слугата да го впрегне пак, или ако дойде някоя муха, хич не търпи, но постоянно си маха опашката, върти си главата, рита... не търпи вече. Та по някой път относително е търпението. А когато дойдем в Божественото, не можем да Го сравним с някоя относителна проява у животните. Не можем да вземем животните за пример на търпението. към беседата >>
37. Седмият кръг на живота, МОК , София, 22.5.1927г.,
- Вий не сте поставени при по-лоши условия, отколкото Авраам беше поставен – относително. (втори вариант)
Сега, ще разбирате основния закон. Вий не сте поставени при по-лоши условия, отколкото Авраам беше поставен – относително. И кога може да се реализира известна мисъл? Понякога вие държите тази практика, на света – очаквате като от една лотария, че да спечелите. А то може да излезне, а може и да не излезне, не чакайте! Едно правило: Един приятел обещае ти да дойде навреме, в 5 часа, 7 часа – не го чакай, щом дойде време, тръгни. Тъй се създава характер в света. към втори вариант >>
38. Благо и леко, НБ , София, 29.5.1927г.,
- Носът има отношение към харектера на човека: дали той е широк или тесен, завит надолу като кука или гърбав, той има, ако не абсолютно, то поне относително отношение.
Ако става въпрос за проявената, за определената вечност, може да се каже много нещо, понеже тя се е самоопределила. За непроявения живот нищо не може да се каже, но за проявения живот много нещо може да се каже. Обаче, ако сега се кажат много неща, те могат криво да се разберат. Например, ако определя характера на човека по неговия нос, по неговите очи, уши, той ще каже: Отде знаете това нещо? Какво отношение има носа към моя характер? Носът има отношение към харектера на човека: дали той е широк или тесен, завит надолу като кука или гърбав, той има, ако не абсолютно, то поне относително отношение. От носа се определя и състоянието на дихателната система. И обратно: когато дихателната система на човека е добре развита, и носът е добре развит. Например, когато дихателната система у човека е добре развита, той диша правилно, вследствие на което мускулите на носа се упражняват повече, ноздрите се отварят широко и в края на краищата носът се развива правилно. Когато пък дихателната система у човека е слаба, дишането става по-бавно, вследствие на което носът се сплесква, ноздрите се свиват. Ако някой човек има повече желания, те се отразяват върху лицето, главно върху устните му. към беседата >>
39. Правата мисъл, МС , София, 15.8.1927г.,
- Казват, че правото е относително.
Сега хората питат, какво нещо е правото. Казват, че правото е относително. Абсолютно право е онова, което има пълен израз, а относително право е онова, което не е намерило своя абсолютен израз. Когато се взима някой музикален тон тъй, както си е, той включва в себе си всички необходими вибрации. Този тон е пълен. Но ако се вземе един непълен тон, неговата чистота ще бъде накърнена, той не е чист тон. Някой певци не могат да пеят както трябва, защото липсва нещо в тона им. към беседата >>
- Абсолютно право е онова, което има пълен израз, а относително право е онова, което не е намерило своя абсолютен израз.
Сега хората питат, какво нещо е правото. Казват, че правото е относително. Абсолютно право е онова, което има пълен израз, а относително право е онова, което не е намерило своя абсолютен израз. Когато се взима някой музикален тон тъй, както си е, той включва в себе си всички необходими вибрации. Този тон е пълен. Но ако се вземе един непълен тон, неговата чистота ще бъде накърнена, той не е чист тон. Някой певци не могат да пеят както трябва, защото липсва нещо в тона им. Малко певци има в света, които могат да пеят хубаво. към беседата >>
- Туй е тъй нареченото релативно, относително знание за нещата.
Това е толкова вярно, колкото когато някой каже, че човек не се дави в голямата вода. Да, там, дето човек се дави, рибата не се дави. Този извод прав ли е? Рибите давят ли се във водата? Следователно, когато някой прави извод, че човек може да се удави във водата, това не е абсолютна мисъл, това не е права мисъл. Туй е тъй нареченото релативно, относително знание за нещата. Другите неща още се бълникат. Какво нещо е бълникането? Вземете едно празно шише и турете в него половин килограм хубав пясък. Когато шишето е в покой, всичките частици на пясъка са наредени по един определен ред. Взимам след това шишето, разклащам го. към беседата >>
40. Ни мъж, ни жена, НБ , София, 20.11.1927г.,
- Едно трябва да се има пред вид: Знанието е нещо относително, а не абсолютно.
Много от съвременните хора говорят за науката, разискват върху известни научни теории, като за нещо установено. Едно трябва да се има пред вид: Знанието е нещо относително, а не абсолютно. Това, което учените знаят днес по даден въпрос, утре техните знания по същия въпрос ще се различават от вчерашните. Науката всеки ден се обогатява с нови и нови факти, по-близо до истината. Или, ако науката не е познавала днес едно явление, утре ще го познава. Например, в миналия век планетата Уран не била позната на учените, обаче, съвременните астрономи знаят вече за нея. Те знаят, на какво разстояние се намира тя от слънцето, от земята и т.н. към беседата >>
- Значи, вашето знание е относително.
Те знаят, на какво разстояние се намира тя от слънцето, от земята и т.н. Те знаят още, че тази планета принадлежи към слънчевата система, но какво е нейното вътрешно състояние, не знаят. Това още не е абсолютно знание. Може ли да се каже, че познавате човека, ако само чуете нещо за него? Например, четете в вестниците, че в София е дошъл някой германски или френски дипломатически консул, но какъв е този човек, какъв е неговият характер, не знаете. Значи, вашето знание е относително. Ако отидем още по-дълбоко, ще дойдем до въпроса за душата, върху който и досега хората спорят, съществува ли душа, или не. Онези, които отричат съществуването на душата, са в положението на учените астрономи, които наблюдават през своите телескопи, но не са могли още да видят душата в полето на своите тръби, Докато не я видят, те ще я отричат. Обаче, един ден, когато тя попадне в полето на тяхното зрение, те ще поддържат съществуването на душата, както всички астрономи днес говорят за съществуването на планетата Уран. Ще дойде ден, когато съществуването на душата ще бъде свършен факт за всички хора. Но всички души не са на земята. към беседата >>
41. Време и вечност, ООК , София, 14.12.1927г.,
- Тази относителност именно ни дава понятие за ограничено и неограничено време.
Може ли времето да бъде ограничено или неограничено? Мислете върху тия въпроси. Времето всякога разширява човека. То подразбира неограничено състояние, в което човек живее и се движи. Интервалите на времето, които ние различаваме, са относителни. Тази относителност именно ни дава понятие за ограничено и неограничено време. Ако поставят някого да прекара сто години в магнетически сън, като се събуди, той ще бъде толкова млад, колкото преди заспиването. Обаче ако прекара на земята сто години буден живот, той ще бъде стар. Значи, движението на човека хвърля отпечатъци върху неговото физическо тяло, върху съзнанието му. Има случаи, когато времето не остава никакви следи върху човека. към беседата >>
43. Малки и големи придобивки, ООК , София, 18.1.1928г.,
- То е само относително. (втори вариант)
В света има една философия, тя е следната. Никога не мисли, че някои неща са по-важни, а други по-маловажни. Никога не мисли, че един човек е по-красив, друг по-грозен. То е само относително. В дадения случай е така, вярно, но по отношение на друг закон този, грозният, човек е [сянка] на красивия, пък красивият е обект на грозния. Защото грозният е толкоз необходим, колкото и красивият. Един за друг са необходими. Грозотата на грозния показва красотата на красивия, и красотата на красивия показва грозотата на грозния. към втори вариант >>
44. Изново, НБ , София, 4.3.1928г.,
- Свободата е нещо относително.
Значи, любов може да съществува само между две разумни същества, на които съзнанията представят двете точки на правата линия. От правите линии на техните съзнания ще се образуват две успоредни прави. При тази паралелност на правите, не може да става никакво стълкновение. Ако искате да дадете право на някой човек, оставете го да върви паралелно с вас, не спущайте към него никакви тангенти, никакви криви линии. Това значи, да оставите човека свободен. Свободата е нещо относително. Който не разбира Божиите закони, както и законите на своята душа, нито той може да бъде свободен, нито на другите може да даде свобода. За да бъде свободен, той трябва да има ясна представа за Първата Причина, а след това и за себе си. Това не подразбира, че човек трябва да обхване нещата със своя ум. Човек може да обхване с ума си само тия ниша, които разбира. Хората не разбират Бога, защото искат да Го обхванат с ума си. към беседата >>
- Ние не отричаме положението, в което се намирате, но казваме, че всичко в живота е относително.
Те казват, че раждането се отнасяло до учението на Толстоя. Той бил бременен с нови идеи, които трябвало да посее в света. Това е друг въпрос. За Толстоя е важно, че той сънувал, че е бременен, че ще роди и се измъчил много. И вие казвате, че сте стари, че сте женени, но от по-високо гледище наблюдавани, може да се каже, че сънувате. Ние не отричаме положението, в което се намирате, но казваме, че всичко в живота е относително. Някой е скърбен, плаче, измъчва се. Какво представя тази скръб? – Сън. Този човек сънува. Той се намира в положението на Толстоя, бременен е с нещо, мъчи се да роди. към беседата >>
46. Придобиване на щастие, ООК , София, 30.5.1928г.,
- Както и по какъвто начин и да ги разглеждат, те са относителното им положение, а не действителното.
Когато разглежда субективния и обективния свят и вади заключения за тях, човек се основава върху отражения и впечатления, получени чрез мозъка. Всъщност, какво представляват тия два свята, и той не знае. Впечатленията, които човек получава по отражение от мозъка, са толкова верни с действителността, колкото са верни образите, които той получава при разглеждането им през лупа. Едни и същи предмети, гледани през лупа и без лупа, имат различни големини. Никое живо същество не може да види нещата в тяхната естествена форма и големина, каквато в действителност те имат. Както и по какъвто начин и да ги разглеждат, те са относителното им положение, а не действителното. Единствен Бог, единствена Първата Причина вижда нещата в тяхната абсолютна действителност, защото Тя ги е създала. към беседата >>
- – Това е относително твърдение.
Отивате при някой хиромантик и той ви казва, че сте родени при еди-какви условия, какъв е характерът ви, но дойде ли до ония тънки подробности на вашия живот, нищо не може да ви каже. Колко души е имало в дома ви, когато сте се раждали; какво е било времето тогава, какво е било материалното положение на родителите ви, нищо не може да каже. Това не е наука. Ще дойде ден, когато науката ще си служи с абсолютни факти. Ще кажете на някой човек, че е сприхав. – Това е относително твърдение. Ще му кажете още, че е добър или лош човек. – И това е относително твърдение. Думите добър и лош са пособия на един стар език. Кажете ли на никого, че е лош човек, той казва: Вярно е това, но днес съм ликвидирал с тази фирма. Бях богат човек, милионер, търгувах с големи капитали и направих големи дългове. към беседата >>
- – И това е относително твърдение.
Това не е наука. Ще дойде ден, когато науката ще си служи с абсолютни факти. Ще кажете на някой човек, че е сприхав. – Това е относително твърдение. Ще му кажете още, че е добър или лош човек. – И това е относително твърдение. Думите добър и лош са пособия на един стар език. Кажете ли на никого, че е лош човек, той казва: Вярно е това, но днес съм ликвидирал с тази фирма. Бях богат човек, милионер, търгувах с големи капитали и направих големи дългове. Днес всичко изплатих и останах беден, без пет пари в ръка, но започвам отново да работя. Сега ще се задоволя с малка фирма, но с името на добър, честен човек. към беседата >>
50. Сам Отец, НБ , София, 24.3.1929г.,
- Следователно, нашият огън е относително нещо, той не е абсолютно реален, той не е необходим за всички живи същества.
– Това са твърдения, които не могат да се доказват. Това са твърдения, които не издържат критика. Аз оспорвам твърдението, че дом без огън не може. Човешкият дом не може без огън, защото човек познава огъня, но какво ще кажете за дома на другите животни? Птиците, рибите, млекопитаещите употребяват ли огън? Следователно, нашият огън е относително нещо, той не е абсолютно реален, той не е необходим за всички живи същества. Обаче, има един огън, без който никой дом не може. Той е огънят на слънцето, огънят на живота. При този огън всичко живее, всичко съществува. Ако този огън изчезне, с него заедно изчезва и животът. Следователно, ако човешкият огън искате да направите вечен, вие заставате на една фалшива философия, която, сама по себе си, не е вечна. към беседата >>
- Щом влезеш в абсолютното, законът се изменя, а щом си в относителното, ти ще попаднеш в тия полюси. (втори вариант)
Аз, като си замина за другия свят, ще ви правя по-голямо добро. А ако нямам отношение, ще ви правя по-голямо зло. Вие сте чудни, или ще ме обичаш, или ще ме мразиш. Индиферентен не може да бъдеш. Затуй съществуват две сили в относителната реалност, или ще ме обичаш, или ще ме мразиш. Щом влезеш в абсолютното, законът се изменя, а щом си в относителното, ти ще попаднеш в тия полюси. към втори вариант >>
- То е относително. (втори вариант)
Помнете едно, човек, който пее с пари, не е певец и човек, който свири с пари, не е музикант, нищо повече. Той може да е техник, може да има всичкото изкуство, но той не е певец, не е музикант. То е относително. На онзи музикант ще му дадат сто хиляди лева и той ще пее или ще свири. Като свири той на хората, те трябва да го обикнат и е обичта си да го възнаградят. Че му дали стотина лева за билет, това не е плащане. Но всеки един, като излезе, да каже: "Свириха ми." И никога да не забравиш туй, което си слушал, и като си спомниш за тази музика, да се въодушеви сърцето ти. към втори вариант >>
- Съществуват два вида разбирания, два вида възможности, две реалности: абсолютно и относително разбиране, абсолютна и относителна възможност, абсолютна и относителна реалност.
Казано е в Писанието: „Истината ще ви направи свободни“. Свободата на човека седи в неговите разбирания. Съществуват два вида разбирания, два вида възможности, две реалности: абсолютно и относително разбиране, абсолютна и относителна възможност, абсолютна и относителна реалност. Ще кажете, че не е важно, дали нещата се разглеждат в тяхната абсолютност или относителност. Или не е важно, дали разбиранията на хората са стари или нови. — Не, не е така. Не е безразлично, дали човек ще бъде облечен с нови или със стари дрехи. Вижте, колко голяма е радостта на детето, когато майка му го облече в нови дрехи! към беседата >>
- Ще кажете, че не е важно, дали нещата се разглеждат в тяхната абсолютност или относителност.
Казано е в Писанието: „Истината ще ви направи свободни“. Свободата на човека седи в неговите разбирания. Съществуват два вида разбирания, два вида възможности, две реалности: абсолютно и относително разбиране, абсолютна и относителна възможност, абсолютна и относителна реалност. Ще кажете, че не е важно, дали нещата се разглеждат в тяхната абсолютност или относителност. Или не е важно, дали разбиранията на хората са стари или нови. — Не, не е така. Не е безразлично, дали човек ще бъде облечен с нови или със стари дрехи. Вижте, колко голяма е радостта на детето, когато майка му го облече в нови дрехи! Все едно ли е да пие човек вода направо от извора, или да пие от шише, което цели месеци е стояло затворено? към беседата >>
- Човешкото спасение е относително.
— Не, човек може да живее само по един начин — по закона на Божията Любов. Всички страдания и разочарования, всички падания и нещастия на хората се дължат, именно, на многото начини, по които те живеят. Ще кажете, че човек трябва да прави различни опити, за да се спаси човечеството, за да се оправи света. Има кой да мисли по този въпрос. Който е създал света, Той ще го оправи, Той ще го спаси. Човешкото спасение е относително. Светът трябва да се спаси абсолютно. Това може да направи само Онзи, Който го е създал. Искате ли вие да спасите света, трябва да се върнете към Първата Причина на нещата. Това значи, да възлюбите Бога и Христа. Христос казва: „Отец ми живее в мене, и аз живея в Него“. към беседата >>
- Много певци и музиканти има в света, но те са в областта на относителното пеене.
Ако пеете добре, ближният ви ще бъде помилван. При това положение, вие ще пеете, ще вложите всичката си любов, знание, сила. Следователно, ще знаете, че всяко ваше недоволство и неразположение се дължат на факта, че някой ваш ближен, в самите вас, е осъден на смъртно наказание. От вашето пеене зависи, да бъде ли помилван той, или не. Щом неразположението ви изчезне, това показва, че вашият ближен е помилван. Много певци и музиканти има в света, но те са в областта на относителното пеене. Малцина са влезли в областта на абсолютното пеене. Само онзи може да влезе в тази област, който има любов в себе си. Той пее с душата си. Каже ли човек, че не може да пее, че е остарял, той е влязъл в областта на относителното пеене. Млад или стар, човек трябва да пее. към беседата >>
- Каже ли човек, че не може да пее, че е остарял, той е влязъл в областта на относителното пеене.
Щом неразположението ви изчезне, това показва, че вашият ближен е помилван. Много певци и музиканти има в света, но те са в областта на относителното пеене. Малцина са влезли в областта на абсолютното пеене. Само онзи може да влезе в тази област, който има любов в себе си. Той пее с душата си. Каже ли човек, че не може да пее, че е остарял, той е влязъл в областта на относителното пеене. Млад или стар, човек трябва да пее. Дето любовта отсъства, там безлюбието царува. Дето е безлюбието, там е сиромашията, там са болестите, там е смъртта. Дето е любовта, там и музика има. към беседата >>
53. Единство в живота, МОК , София, 17.5.1929г.,
- Абсолютното добро е в центъра, а относителното добро и зло образуват кривата линия, която пресича вълнообразно кръговете.
Казано е в Писанието: “Целият свят лежи в лукавия.” Ако разглеждаме тази мисъл буквално, тя представя статическо положение на истината. Тогава где е Бог? Абсолютното добро е в центъра, а относителното добро и зло образуват кривата линия, която пресича вълнообразно кръговете. Както има два концентрични кръга (фиг.1), така може да има и две криви линии: едната е на доброто, другата – на злото. Докато се движи по линиите на относителното добро и зло, човек всякога се намира в противоречия, всякога ще бъде недоволен. Той мечтае за абсолютния център, за центъра на абсолютното добро, а въпреки това, се движи по кривата вълнообразна линия на относителното в живота. Например, млад, красив, образован момък търси работа. Той иска да бъде свободен, да се свърже с живота и по линиите на радиусите, да има отношение само с абсолютното добро, с центъра на живота. към беседата >>
- Докато се движи по линиите на относителното добро и зло, човек всякога се намира в противоречия, всякога ще бъде недоволен.
Казано е в Писанието: “Целият свят лежи в лукавия.” Ако разглеждаме тази мисъл буквално, тя представя статическо положение на истината. Тогава где е Бог? Абсолютното добро е в центъра, а относителното добро и зло образуват кривата линия, която пресича вълнообразно кръговете. Както има два концентрични кръга (фиг.1), така може да има и две криви линии: едната е на доброто, другата – на злото. Докато се движи по линиите на относителното добро и зло, човек всякога се намира в противоречия, всякога ще бъде недоволен. Той мечтае за абсолютния център, за центъра на абсолютното добро, а въпреки това, се движи по кривата вълнообразна линия на относителното в живота. Например, млад, красив, образован момък търси работа. Той иска да бъде свободен, да се свърже с живота и по линиите на радиусите, да има отношение само с абсолютното добро, с центъра на живота. Обаче, като търси работа, той неизбежно минава по кривата линия. На пътя му застава млада, красива мома, която го увлича след себе си. към беседата >>
- Той мечтае за абсолютния център, за центъра на абсолютното добро, а въпреки това, се движи по кривата вълнообразна линия на относителното в живота.
Казано е в Писанието: “Целият свят лежи в лукавия.” Ако разглеждаме тази мисъл буквално, тя представя статическо положение на истината. Тогава где е Бог? Абсолютното добро е в центъра, а относителното добро и зло образуват кривата линия, която пресича вълнообразно кръговете. Както има два концентрични кръга (фиг.1), така може да има и две криви линии: едната е на доброто, другата – на злото. Докато се движи по линиите на относителното добро и зло, човек всякога се намира в противоречия, всякога ще бъде недоволен. Той мечтае за абсолютния център, за центъра на абсолютното добро, а въпреки това, се движи по кривата вълнообразна линия на относителното в живота. Например, млад, красив, образован момък търси работа. Той иска да бъде свободен, да се свърже с живота и по линиите на радиусите, да има отношение само с абсолютното добро, с центъра на живота. Обаче, като търси работа, той неизбежно минава по кривата линия. На пътя му застава млада, красива мома, която го увлича след себе си. Той намира работа, но изгубва идеала си. към беседата >>
54. Определени движения / Любовният поглед, ООК , София, 29.5.1929г.,
- Като разглеждаме нещата като съществени и несъществени, ние дохождаме до тяхната абсолютност и относителност.
Например зимно време запалената печка в стаята е съществено нещо. Лятно време, обаче, когато слънцето силно грее, когато цветята цъфтят и плодовете зреят, запалената печка е несъществено нещо. Значи, всяко нещо, направено на своето място и време, е съществено. Не се ли направи на място, то е несъществено. Всъщност, съществени неща са ония, които са нужни на човека за всяко време и място. Като разглеждаме нещата като съществени и несъществени, ние дохождаме до тяхната абсолютност и относителност. Казваме: абсолютен и относителен морал, абсолютно и относително знание, абсолютна и относителна свобода и т. н. към беседата >>
- Казваме: абсолютен и относителен морал, абсолютно и относително знание, абсолютна и относителна свобода и т. н.
Лятно време, обаче, когато слънцето силно грее, когато цветята цъфтят и плодовете зреят, запалената печка е несъществено нещо. Значи, всяко нещо, направено на своето място и време, е съществено. Не се ли направи на място, то е несъществено. Всъщност, съществени неща са ония, които са нужни на човека за всяко време и място. Като разглеждаме нещата като съществени и несъществени, ние дохождаме до тяхната абсолютност и относителност. Казваме: абсолютен и относителен морал, абсолютно и относително знание, абсолютна и относителна свобода и т. н. към беседата >>
- На земята всичко е относително, преходно.
За следния път пишете върху темата: "Може ли човек да живее без страдания? " Колкото е възможно да живее човек без страдания, толкова е възможно да живее и със страдания. И двете положения са верни. Както и да разглеждате нещата в природата, вие не можете да дойдете до техния абсолютен смисъл. Докато е на земята, човек не може да има абсолютни познания. На земята всичко е относително, преходно. Например ако напишете числото 1234 така, че разместите цифрите, ще получите нови числа: 2341, 3214, 4321. Тази система от числа съществува ли в природата? Може да съществува, а може и да не съществува. Тя е създадена от човешкия ум и от човешкия дух по известни съображения. Обаче, трябва да се знае, че всичко, каквото човешкият дух създава, непременно съществува и в природата. към беседата >>
56. Външните линии на красотата, ООК , София, 26.6.1929г.,
- Изобщо, в живота на човека съществува известна относителност.
Докато се движи в несъществените прояви на живота, човек е далеч още да го разбере. Ще кажете, че човек страда и се радва. Обаче, чрез страданията и радостите той е дошъл до нещо положително в живота. Страданието на едного предизвиква радост на друг някой. И обратно: радостта на едного предизвиква страдание на друг. Изобщо, в живота на човека съществува известна относителност. Например когато дава, човек някога се радва, някога скърби. Като дава нещо на човек, когото обича, той се радва. Ако пък е заставен да даде нещо на човек, когото не обича, той страда. Защо е така, и той сам не си дава отговор. Всеки е забелязал, че по отношение на някой човек е любезен, разположен, а към друг е неразположен. към беседата >>
58. Удължени и скъсени линии / Правата линия, МОК , София, 20.9.1929г.,
- Ако се спираш само на едното лице, то е относително знание. (втори вариант)
Сега вие, младите, както и старите, имате една идея за самовъзпитанието на човека толкова повърхностно, колкото е и паяжината. То няма никакъв закон. Та ние можем да определим по този начин числата. Аз не искам да ви разкрия тайната на числата, но ще ви покажа отношението им. Щом лицето изменя своята дължина и широчина, аз да ви кажа колко време ще трае вашето приятелство. Ако се спираш само на едното лице, то е относително знание. Ако едното лице е по-дълго, а другото по-широко, тогава казваме единият има интензивност на чувствата, а другият на мисълта. Единият ще бъде привързан по чувство, а другият по мисъл. Следователно и двамата могат да работят заедно. Ако и двете лица бъдат еднакво дълги, ще има известна дисхармония. Та аз искам при метода на самовъзпитанието да разбирате геометрията. към втори вариант >>
59. От всичките най-много / Тази сирота вдовица тури от всичките най-много, НБ , София, 20.10.1929г.,
- Истината е нещо абсолютно, а не относително.
И тъй, ако човек не може да свърже истината със своя живот, да стане за него нещо конкретно и в целия му живот да внася онова благо, което той очаква, тя ще остане суха наука, без всякакво отношение към кого и да е, към самия него. Истината е нещо абсолютно, а не относително. Учените поддържат истината, че земята се върти около оста си и около слънцето. – Това е научен факт, не е истина. Било е време, когато земята не се е въртяла. Срещате един млад момък и всички се произнасят за него, че е добър, по цели дни седи у дома си, все около майка си се върти. Чувате след време да се говори за този момък, че е започнал да се върти около една млада мома, не се свърта в къщи. към беседата >>
60. Психологически разбор на явленията / Психологически разбор върху положенията на нещата, МОК , София, 6.12.1929г.,
- Туй, което е създадено, то е относително реално, а туй, което създава, е абсолютно реално, или туй, което не е създадено е абсолютно реално. (втори вариант)
Ако някой иска да пита какво е Господ или се питате какво съм аз, няма да се мине половин час, щом като правите такава аналогия върху себе си, и вие ще заспите. Та единственият отговор, който можем да дадем, е следующият. Бог е това, което не може да се създава. Бог е. Щом се създава, той не е никакво божество. Туй, което е създадено, то е относително реално, а туй, което създава, е абсолютно реално, или туй, което не е създадено е абсолютно реално. Тогава нещата, които са създадени, съществуват. А неща, които не са създадени, не съществуват. Всяко нещо, което не съществува, е абсолютно реално. А което съществува, това е неизвестното. (Сега съвсем се объркахме.) Че аз искам да ви объркам. към втори вариант >>
62. Опитната школа, ООК , София, 22.1.1930г.,
- Незнайното, това е реалното в света, а пък знайното, това е относителното. (втори вариант)
Казвам, трябва да започнете с малките опитности. Ако ти нямаш един малък опит, ако ти не започваш с малките работи на нещата, ти до великите никога не може да дойдеш. Ако от великите работи не може да слезеш долу, никога не може да имаш туй знание. Онзи човек, който от великото знание слиза до малкото, ако този човек съизволява да се занимава с малките работи, имате вече опит. Незнайното, това е реалното в света, а пък знайното, това е относителното. Сега ние на земята вървим по обратен път, за да се убедим, че има друго знание, вън от сегашното. Сегашното знание не води към този път чрез заключения и опити. Казваме, трябва да има нещо в света. към втори вариант >>
63. Новите веяния, ООК , София, 5.2.1930г.,
- Ще хвърляш дотогава, докато се уравновеси относителното ти тегло с водата, да можеш да седиш. (втори вариант)
Работиш с дробите в даден случай. Трябва да знаеш единица ли трябва да останеш, или трябва да се делиш. Седиш във водата. Допуснете, цяла единица има около тебе, петдесет килограма злато, и във водата ти потъваш надолу. Но имаш сила, те са куки накачени, откачиш една, хвърляш, откачиш друга, хвърляш. Ще хвърляш дотогава, докато се уравновеси относителното ти тегло с водата, да можеш да седиш. Другояче с тази тежест ти ще идеш на дъното на морето, ще изгубиш живота. към втори вариант >>
65. Светлина и знание / Знание и светлина, МОК , София, 25.4.1930г.,
- Знанието е относително.
Сега, не е въпрос да мислите, много ли знаете, или малко. Знанието е относително. Ако се сравнявате с бръмбарите, с насекомите, вие сте гении. По отношение на цялото животинско царство, вие сте гении, но и това знание не е достатъчно. Човек е поставен при условия, всеки ден да придобива по малко знания, да увеличава склада на своя умствен живот. Обаче, като придобива знание, той трябва да го прилага, да не се товари с излишен багаж. Прилагайте знанието си, да се ползвате от него и вие, и вашите ближни. към беседата >>
67. Закон и принцип, ООК , София, 25.6.1930г.,
- Иначе, каквото каже, ще бъде относително вярно.
Единственият, Който знае, защо съществуват доброто и злото, е Бог. Всички хора, обаче, могат само да предполагат, да търсят причините на злото и доброто, но пак не могат да разрешат въпроса. Ще каже някой, че Каин е родил злото в света. Той бил ли е на мястото, дето двамата братя принасяли жертвата си? За да се произнесе върху известен въпрос, човек трябва да познава абсолютната истина. Иначе, каквото каже, ще бъде относително вярно. Запример, казвате за двама души, че са влюбени. Как познавате това? Ще кажете, че ходят постоянно заедно, рамо до рамо, или хванати под ръка. Виждате, че два вола са впрегнати в една кола, рамо до рамо, но не са влюбени. към беседата >>
68. Път към живота / Пътят на доброто. Жертвата на страната на Божественото, МОК , София, 5.9.1930г.,
- Това относителното добро? (втори вариант)
Ако на мен ми вземат сладкия бонбон, за мен този човек, който ми го е взел, е лош човек. Добре. Ако в дадения случай мене ми вземат горчивия бонбон, този човек за мене е добър човек. В дадения случай, ако на болния някой даде горчив бонбон, той е добър, мисли му значи доброто; ако му даде сладкия бонбон, той го залъгва, не е добър човек. Питам тогава, де е моралът, с който вие разполагате? Кое е доброто? Това относителното добро? Нали казват, относително е доброто. Може да се измени. При дадени условия известни неща са добри. При други дадени условия, известни неща не са добри. Тъй че плюс и минус се менят. към втори вариант >>
- Нали казват, относително е доброто. (втори вариант)
Ако в дадения случай мене ми вземат горчивия бонбон, този човек за мене е добър човек. В дадения случай, ако на болния някой даде горчив бонбон, той е добър, мисли му значи доброто; ако му даде сладкия бонбон, той го залъгва, не е добър човек. Питам тогава, де е моралът, с който вие разполагате? Кое е доброто? Това относителното добро? Нали казват, относително е доброто. Може да се измени. При дадени условия известни неща са добри. При други дадени условия, известни неща не са добри. Тъй че плюс и минус се менят. Което в даден случай е било минус, в следующия случай се превръща в плюс, и обратното, което е било плюс, после става минус. към втори вариант >>
69. Милосърдие и користолюбие / Линиите на милосърдието и користолюбието. Отвесът на правата мисъл, МОК , София, 26.9.1930г.,
- Та казвам, знанието е относително. (втори вариант)
Кой я поставил на известно място, това е друг въпрос. Даже най-учените хора не знаят, казват, че има звезди, които сега определят къде се намират. И хората сега мислят, че те сега се определят къде се намират, а те с хиляди години са били там. Астрономите допущат сега, че еди-коя си звезда, Вега, била там. Но Вега не е на това място, което те определят, тя е на друго място. Та казвам, знанието е относително. По отношение на миналото, така е; ние сега изучаваме небето, както е било преди хиляди години, а как е сега, не го знаем. Даже и слънцето как е било преди хиляди години не знаем. И сегашното състояние, енергиите, които се зараждат в слънцето, и тях не знаем. Може би с векове ще се минат, докато произведат един съзнателен ефект върху нас. Не е само да усещаш топлината и светлината, която иде от слънцето, но тази светлина да произведе един съзнателен ефект, да можеш да разбираш какво създава слънцето. към втори вариант >>
70. Вътрешни прояви, ООК , София, 8.10.1930г.,
- Някои от заключенията му са относително верни, други – по-близки до истината, но и в двата случая има нещо вярно.
За нас е важно, че всеки светлинен лъч се разпространява в пространството, както куршумът на пушката се отправя към мястото, където човек го направлява. Както зад куршума стои разумна сила, която го направлява, така и зад всеки светлинен лъч се крие висше, разумно съзнание. Човек не мисли за съществуването на това висше съзнание, както не мисли и за отношенията, които съществуват между видимия и невидимия свят. Когато пише, човек не си дава отчет, защо туря една чертичка горе, а друга – долу, защо някъде пише тънко, а някъде – надебелява. Обаче когато графологът разглежда този почерк, той прави ред заключения за характера на човека. Някои от заключенията му са относително верни, други – по-близки до истината, но и в двата случая има нещо вярно. Каквото и да каже графологът, както френологът и физиогномистът, всякога ще задържат нещо за себе си. Те оставят нещо недоизказано. Когато работите на човека вървят добре, когато му е широко на душата, той пише едро, нашироко се простира; когато работите му не вървят добре, когато му е тясно на душата, той пише с дребни букви и натиска. Щедрият пише нашироко, а скъперникът – сгъстено. Той прави икономия на хартия. към беседата >>
71. Определено време и място, ООК , София, 15.10.1930г.,
- Това, което хората наричат зло, е нещо относително.
Днешният ден е облачен. Облаците показват, че на физическия свят имате препятствия. За да се справите с препятствията, вие трябва да се качите в Божествения свят, над облаците, да стане проветрение в умовете ви. Само онзи може да живее в Божествения свят, който държи в ума си мисълта, че Бог е неизменен, че в Него всичко е добро и красиво. В Божествения свят не съществува никакво зло. Това, което хората наричат зло, е нещо относително. То се определя като зло според техните разбирания. Злото е влязло в човешкия живот заедно с ограничението. Значи човек е внесъл злото в света чрез ограничението. Когато Бог ограничава, доброто се явява в света. Ето защо, който иска да се освободи от човешкото ограничение, трябва да влезе в Божественото. към беседата >>
72. Постижими и непостижими неща / Идеалът на великите души! Органически и неорганически сили в природата, МОК , София, 7.11.1930г.,
- Относително, той не е твърд. (втори вариант)
Защото те не могат да се преведат. Твърдостта в правата смисъл, това е реалност на света. Всичката реалност на битието седи в неговата твърдост – нещо, което не се мени, не се изменя. Това, което се мени, то не е твърдо; това, което не можеш да разделиш, това, на което всякога можеш да разчиташ, то е твърдо. Питам сега, този стол твърд ли е? Относително, той не е твърд. И като го туря в огъня, показва, че не е твърд. За някой човек казват, той характер има, той е твърд. В какво е твърд? Като му туриш на гърба сто кила злато, той се огъва, не само се огъва, но от голямото триене той ще се стопи. А какво означава морално стопяване? към втори вариант >>
- Като мислят по нов начин, ще турят в ума си мисълта, че непостижимите неща са абсолютно реални, а постижимите са относително реални.
Възможните и постижими неща са предмет на миналото. Те са реализирани вече, затова днес са реални. Невъзможните и непостижими неща са предмет на бъдещето, затова изглеждат невъзможни. Един ден бъдещето ще стане настояще и тогава невъзможните неща ще станат възможни. Всички хора трябва да се проникнат от желанието да изменят мисълта си, да мислят по нов начин. Като мислят по нов начин, ще турят в ума си мисълта, че непостижимите неща са абсолютно реални, а постижимите са относително реални. Същото можем да кажем даже и за онези науки, които днес минават за положителни, а именно: математика, физика, химия, естествена история, геометрия и астрономия. Тези науки поставяме към относително реалните, а метаматематика, метафизика, метахимия, метагеометрия, метаастрономия са абсолютно реални. За да се домогнете до абсолютните науки, вие трябва да бъдете в единство с явленията на целокупния живот. При това положение вие ще бъдете вън от мъчнотиите и страданията на живота. – Какво представят мъчнотиите и страданията? към беседата >>
- Тези науки поставяме към относително реалните, а метаматематика, метафизика, метахимия, метагеометрия, метаастрономия са абсолютно реални.
Невъзможните и непостижими неща са предмет на бъдещето, затова изглеждат невъзможни. Един ден бъдещето ще стане настояще и тогава невъзможните неща ще станат възможни. Всички хора трябва да се проникнат от желанието да изменят мисълта си, да мислят по нов начин. Като мислят по нов начин, ще турят в ума си мисълта, че непостижимите неща са абсолютно реални, а постижимите са относително реални. Същото можем да кажем даже и за онези науки, които днес минават за положителни, а именно: математика, физика, химия, естествена история, геометрия и астрономия. Тези науки поставяме към относително реалните, а метаматематика, метафизика, метахимия, метагеометрия, метаастрономия са абсолютно реални. За да се домогнете до абсолютните науки, вие трябва да бъдете в единство с явленията на целокупния живот. При това положение вие ще бъдете вън от мъчнотиите и страданията на живота. – Какво представят мъчнотиите и страданията? – Нищо друго, освен граница между възможното и невъзможното. Човек страда и се мъчи, защото мисли, че нещо е възможно и може да го постигне, а всъщност не успява. към беседата >>
73. Влизане и излизане / Влизане и излизане. Изборът на числата и природата, МОК , София, 21.11.1930г.,
- Но това е още относително число. (втори вариант)
И ще пише на родителите си, тук не може да се живее, климатът е такъв, това и онова, и ще напусне; а другият с чело 6 и 7, той ще се бори и ще свърши университета, крайният резултат на него е 4, той ще свърши университета добре. Сега това е по тяхната енергия, във втория 6 и 7 има повече енергия заложена, той ще издържи, а първият 12 и 6 няма да издържи борбата; ако е на бойното поле, пак няма да издържи, ще напусне и ще се върне, а вторият ще издържи. Но това още не показва, че те са или не са добри. Ние не говорим за тяхната добрина, ние говорим за тяхната издръжливост; съотношение на числата. С 12 см чело, този човек е черезмерно чувствителен, той преувеличава нещата и при най-малките спънки се обезкуражава, казва, тази работа не е заради мене. Но това е още относително число. Донякъде са верни тези числа. Има няколко изключения. към втори вариант >>
74. Дишането на човека и на животните, ООК , София, 21.1.1931г.,
- относително реални.
доволни на това и казват: добри хора сме. Добри сте, но външно само. Като проникнете вътре в себе си ще видите, че не сте навсякъде бели. Същото се отнася и за лошия човек: външно е черен, боядисан с черна боя, но вътре е бял. Всички неща, които се менят, са. относително реални. Следователно мисли и чувства, които постоянно се менят, също са относително реални. Обаче има мисли и чувства, които никога не се менят. Те са абсолютно реални. С такива мисли човек може да прави чудеса. Те са силни мисли и могат да въздействуват не само върху даден човек, но и върху окръжаващата среда. към беседата >>
- Следователно мисли и чувства, които постоянно се менят, също са относително реални.
Добри сте, но външно само. Като проникнете вътре в себе си ще видите, че не сте навсякъде бели. Същото се отнася и за лошия човек: външно е черен, боядисан с черна боя, но вътре е бял. Всички неща, които се менят, са. относително реални. Следователно мисли и чувства, които постоянно се менят, също са относително реални. Обаче има мисли и чувства, които никога не се менят. Те са абсолютно реални. С такива мисли човек може да прави чудеса. Те са силни мисли и могат да въздействуват не само върху даден човек, но и върху окръжаващата среда. За да дойде до постоянните мисли и чувства, човек трябва да се свърже с Бога. към беседата >>
77. Човешките идеали / Постижимото, разумното и реалното! Идеалите на човека, МОК , София, 10.4.1931г.,
- Това, което може да се изчисти, то е относително съществувание, то не е реално. (втори вариант)
Съществува тази права линия доколко време може да съществува тази права линия? Ако аз взема, че с една гъба изтрия всичко писано на дъската, вие казвате, тази права линия АБ съществува, нали тъй. Ако взема една гъба, че изчистя хубаво книгата, къде отиде правата линия? Защото съществува това, което не може да се изличи! Това е съществувание. Това, което може да се изчисти, то е относително съществувание, то не е реално. към втори вариант >>
78. Разумно прилагане / Разумното употребление, МОК , София, 1.5.1931г.,
- Та ще поставите нещата точно, не че не е възможно, можем да изпием водата, но в относителното знание ние правим една погрешка. (втори вариант)
И много пъти вашите желания са подобни както моето казване. Вие много пъти искате от мене подобни неща като 10-те кила вода. 10 кила да изпиете в 10 дена или в 3, 4, може, но да изпиете 10 кила в един час можете ли? Едно буре донасяш вода, но едно буре не можеш да изпиеш. Значи, това, което човек може отвънка да направи, отвътре не може да направи. Та ще поставите нещата точно, не че не е възможно, можем да изпием водата, но в относителното знание ние правим една погрешка. В дадения момент ние поставяме една цел несъвместима с нашия стремеж или искаме едно желание несъвместимо. към втори вариант >>
79. Новата епоха, МОК , София, 15.5.1931г.,
- Нали знаете онзи пример за Архимед, когато той намерил закона за относителното тегло, де е бил той? (втори вариант)
Тъй човек, който се намира в едно затруднено положение, той мисли. Единственото нещо, което може да го спаси, то е мисълта. Не се безпокойте. Защото безпокойствие и мислене са две неща, два процеса различни. Ти в мисълта ще имаш един метод, два, три, пет, шест, може сто метода да употребиш, цяла година можеш да работиш, но един ден, като дойде една светла идея, ще разрешиш въпроса. Нали знаете онзи пример за Архимед, когато той намерил закона за относителното тегло, де е бил той? В банята, там разрешил един важен въпрос, и изскача из банята, и какво казва? Еврика! Значи, една светла идея го озари. Значи онази идея е излезнала при тези условия. Ти се зарадвай, не се спирай на външните формалности. към втори вариант >>
81. Душата ми е отегчена от живота ми, НБ , София, 27.9.1931г.,
- Че съм учен, това е относително така.
Мислите, че сте учени - то е една илюзия; после мислите, че сте невежи - то е друга илюзия. Коя е реалността тогава? Щом помисля, че ставам учен, значи сравнявам се с някого. Аз не се сравнявам с никого, нито казвам, че съм учен, нито че съм невежа, нито пък казвам, че другите са по-учени от мен. Аз проповядвам едно: човек прогресира в своето развитие. Че съм учен, това е относително така. Това знание, което имам, то е събрано от тук - от там. Наука е това, след като те затворят в затвора, да излезеш от него; наука е това, като лежиш от няколко епидемични болести, като проказа да кажеш на болестта: „Махни се от мен, аз съм човек, с когото не можеш да се разправяш. Никой няма право да ме закача! " - и тя да се махне. Някой казва: учени хора сме. към беседата >>
82. Дайте ни от вашето масло, НБ , София, 11.10.1931г.,
- Това е нещо относително, то е нещо само временно.
А всяка мисъл, която не е правилна, тя върви по низходящ път; тя ще смути сърцето, ще смути ума, ще внесе всички пертурбации в човека. Следователно, когато казвам, че човек трябва да мисли, аз разбирам онази светла мисъл, която върви. Само тази светла Мисъл е в състояние да гради. Ще кажете, че животът е лош. Не си туряйте в ума мисълта, че животът е лош! Това е нещо относително, то е нещо само временно. Студено е, но студът може да се превърне в топлина, да се смени времето. Ти може да си сиромах, но сиромашията може да се смени, да се превърне един ден в богатство. Всичко зависи от вашата разумност, която имате. към беседата >>
83. Прави и криви линии / Правите и криви линии. Начало и край на всяка работа и постъпка в линия, МОК , София, 16.10.1931г.,
- Всеки един от вас вижда, нали; да кажем не виждаш, виждаш, но зрението е нещо относително, неопределено е зрението. (втори вариант)
Сега в моето разсъждение тъй както сега сте, във вас ще влезне една друга мисъл, вие ще кажете: Ние не разбираме тази работа. Т.е. аз ви говоря като че нищо не разбирате, но ето каква е моята идея, да се определим. Всеки един от вас вижда, нали; да кажем не виждаш, виждаш, но зрението е нещо относително, неопределено е зрението. Ти виждаш, но гледаш нещо малко, не можеш да го довидиш или ако един предмет се отдалечи от тебе, не можеш да го познаеш; виждаш нещо се мърда, далеч от тебе, но не можеш да го познаеш, човек ли е, вол ли е, камък, дърво; виждаш нещо, но не можеш да определиш какво е то. Ти виждаш, но не довиждаш нещата, предполагаш човек да е. А във виждането трябва да знаеш точно нещата, да кажеш: Човек е това! После да знаеш млад ли е или стар. Мъж ли е или жена. към втори вариант >>
- Виждането е нещо относително.
Сега, като ви говоря за живота, зная, че не го разбирате напълно, както оня, който недовижда добре. Виждането е нещо относително. Докато един предмет е близо до тебе, ти го виждаш добре; щом се отдалечи, не го виждаш ясно, не различаваш, какъв е: камък, дърво, животно или човек. Да виждаш нещата ясно, това значи, да знаеш точно определено, какви са: мъж или жена, стар или млад. Така, да предполагаш, че е човек или дърво, това не е никакво виждане. Щом виждаш човека, да можеш точно да определиш: офицер ли е, или не; поп, или жена. Лесно е да кажеш, че виждаш нещо да се движи. към беседата >>
86. Изново, НБ , София, 1.11.1931г.,
- Когато се казва, че някой човек е лош, той е относително лош: в едно отношение, за едни хора, е лош, а в друго отношение, за други хора, е добър.
Съвременните хора, като четат или слушат някаква философия, без да мислят много, казват: глупава е тази философия. Защо? Казвам: две величини, поотделно равни на трета са равни и помежду си. Това е една математическа максима, което може да се приложи в живота. За пример, двама лоши хора, които обичат еднакво един добър човек, имат известно отношение и помежду си. Когато се казва, че някой човек е лош, той е относително лош: в едно отношение, за едни хора, е лош, а в друго отношение, за други хора, е добър. Лошият човек издава миризма. Той е като търговец, който изнася всичката си стока навън. Каквато стока има за продан, той я изнася пред дюкяна си. Кой е лош човек? Лош човек е онзи, който иска бързо да печели; лош човек е онзи, който иска бързо да живее; лош човек е онзи, който изведнъж иска да стане богат, учен, силен, да заповядва на хората. към беседата >>
87. На своето време / На време, МОК , София, 27.11.1931г.,
- Както сега хората се хранят, на 12 часа, това е относително време.
Казвам: Съществува едно знание в света, към което всички трябва да се стремят. Това знание се изразява в следното: Да знаеш точно времето, когато ще вършиш известна работа; да знаеш, в кое време да ставаш и в кое да лягаш, кога да ядеш и какво да ядеш, кога да се миеш и т. н. Казваш: Аз се храня на 12 часа, тогава обядвам. – Според мене, оня час е определен за ядене, когато храната се обработва и възприема правилно от организма. Както сега хората се хранят, на 12 часа, това е относително време. – Едно и също ли е времето за всички хора? – Докато е бил в рая, човек се е хранил в точно определен час. След грехопадението, той е изгубил тази норма. С познаване на доброто и злото, в човешкия живот влезе идеята за месоядството, а с него заедно и убийството. Като ядеш месо, не може и да не убиваш. към беседата >>
88. Пред всичкия народ, НБ , София, 13.12.1931г.,
- Като вземете за единица водорода, относителното тегло на кислорода е 8:1... За някои от вас това са отвлечени работи, при това не могат да се свържат.
Даже най-големите доказателства, които физиците могат да ви дадат, и те не са доказателства. Ако един физик изучава теоретически полето, електрическите свойства, например, или сегашната теория за образуването на материята, той може да прави различие между един атом и един йон. Сегашните физици разграничават също материалните частици на атома. Те са дошли до една електрическа единица, до един електрически пълнеж, който е толкова малък, че не може да се дели. За това има ред доказателства. Като вземете за единица водорода, относителното тегло на кислорода е 8:1... За някои от вас това са отвлечени работи, при това не могат да се свържат. Какво отношение имат кислородът и водородът спрямо вас? Имат отношение, вие постоянно ги възприемате. Този водород и този кислород постоянно влизат в дробовете ви. Затова ви интересуват. От вашето разбиране на кислорода и водорода зависи бъдещото състояние на телата ви. към беседата >>
89. Думата му държа, НБ , София, 27.12.1931г.,
- То е относително дали го познавате.
Може да се познае само абсолютното. Ние отричаме всяко друго познание. Всяко познание, което се изменя, то не е познание. Вие казвате, че познавате някой човек. То е относително дали го познавате. Именно голямото противоречие е в това, че хората казват, че не познават Бога. Това е квадратна лъжа. Единственото нещо, което познаваме, то е абсолютното. И всяка философия, която няма тази основа, е квадратна лъжа. Всеки човек, който не е съграден върху тази истина, аз мога да му предскажа какво ще му се случи: той ще умре, той ще стане инвалид, ще бъде нещастен, измамник, лъжец, всичко може да стане, но човек - никога. към беседата >>
90. Законът и Любовта / Противоположности на живота, ООК , София, 13.1.1932г.,
- Вие взимате тия питки, разглеждате ги и забелязвате, че те се отличават по своето относително тегло и по свойствата си.
Представете си, че ви дам около двадесет различни предмети от по един килограм: гипс, желязо, мед, калай, олово, сребро, злато и други метали. На всички предмети давам форма на хлебна питка. Вие взимате тия питки, разглеждате ги и забелязвате, че те се отличават по своето относително тегло и по свойствата си. Коя от тези питки ще задоволи глада ви и ще внесе сила в организма ви? – Никоя. Обаче, ако имате една питка от чисто пшеничено брашно, тя ще ви задоволи. Ще я изядете и ще се ободрите и усилите. Пшеничената пита представя истинската любов. към беседата >>
92. Що да сторя, НБ , София, 20.3.1932г.,
- Може би относително да е вярно.
Сега: Що да сторя? Ще работиш, ще мислиш, ще чувстваш, няма да искаш да уреждаш живота си. Щом ти искаш да уреждаш живота си, ти се поставяш на лъжлива основа, значи животът не е уреден, че ти ще го уреждаш. Може би относително да е вярно. Но по отношение на природата, всичката наша погрешка е там, че ние искаме да уредим живота, да го подобрим. Няма защо, нито да го уреждаме, нито да го подобряваме. към беседата >>
93. Единният живот, ИБ , София, 22.3.1932г.,
- Тези забавления са относителното в живота, което отвлича човешкия ум от същественото.
Ако някой човек иска да разбере напълно устройството на една кола само от нейния външен вид, той нищо няма да разбере. За тази цел, той трябва да разглоби колата, да разгледа отделните й части, и от тяхната направа да съди за цялата кола. Щом има представа за направата на отделните части, той ще може вече сам да ги сглоби и да възстанови първоначалната кола. Същото може да се направи и с някоя дреха, къща или с някой часовник. Разглобяванията и сглобяванията на предметите представят забавления за човека, с които той неизбежно трябва да се занимава. Тези забавления са относителното в живота, което отвлича човешкия ум от същественото. Само същественото носи радостите в живота. Въпреки всичко, както човек работи с временните, преходни или относителни величини, така трябва да работи и с абсолютното, с Божественото. към беседата >>
- Казвате: какво нещо е абсолютното и какво — относителното в живота?
Казвате: какво нещо е абсолютното и какво — относителното в живота? — Всяко нещо, което може да се нарисува по-малко, отколкото е в действителност, наричам абсолютно. Всяко нещо, което може да се нарисува по-голямо, отколкото е в действителност, наричам относително. Тъй щото, когато човек се мисли по-голям, отколкото е в същност, той се намира в относителната реалност на живота. Понякога човек се мисли по-голям, отколкото е в същност. И едното, и другото положение са вътрешни състояния у човека, т. е. към беседата >>
- Всяко нещо, което може да се нарисува по-голямо, отколкото е в действителност, наричам относително.
Казвате: какво нещо е абсолютното и какво — относителното в живота? — Всяко нещо, което може да се нарисува по-малко, отколкото е в действителност, наричам абсолютно. Всяко нещо, което може да се нарисува по-голямо, отколкото е в действителност, наричам относително. Тъй щото, когато човек се мисли по-голям, отколкото е в същност, той се намира в относителната реалност на живота. Понякога човек се мисли по-голям, отколкото е в същност. И едното, и другото положение са вътрешни състояния у човека, т. е. два полюса на временния живот. към беседата >>
94. Верният в малкото, НБ , София, 27.3.1932г.,
- Относително е вярно това.
Двама учени хора разрешават една и съща задача; по някой път един гледа на решението по един начин, друг път по друг начин. За пример: учените хора казват, че между две точки може да се прекара само една права. Но учените хора също казват, че точката е непространствена. Значи, между две непространствени точки може да се прекара една права линия, за която казват, че няма никаква дебелина. Две прави не могат да се прекарат между две точки. Относително е вярно това. Питам, ако правата линия е път от една точка до друга, през този път колко точки могат да минат, други точки не могат ли да минат? Следователно, ако една точка се движи към друга, тя образува права линия; ако друга точка се движи след нея, не може ли да образува пак също права линия? Следователно между две точки може да теглим много прави линии. Тия линии не са такива, каквито ние си ги представяме. Отчасти е така. към беседата >>
96. Пътят на възможностите, МОК , София, 29.4.1932г.,
- Всяко добро, което не се проектира от твоето сърдце, а иде от друго, то е относително. (втори вариант)
Законът така работи. Само Любовта, която може да даде твоето сърдце, тази Любов е реална. Само Любовта, която може да излезе от сърдцето е реална. Само онази мисъл е реална, която излиза из ума, отвътре навън. Всички други мисли, които идат отвън, тяхната реалност е относителна. Всяко добро, което не се проектира от твоето сърдце, а иде от друго, то е относително. Не че не е вярно, но има съвсем друго отношение. Вие по някой път вземете два резултата. Вие искате другите хора да бъдат добри, те да бъдат началото, алфа да бъдат, а вие да бъдете омега. Всичките хора в света не могат да бъдат начало. Никой човек не може да бъде начало на нещата, нито край на нещата. към втори вариант >>
- Всяко добро чувство, което иде от друго сърце, е относително; всяка мисъл, която иде отвън, от друг ум, е относителна.
Докато мислиш, че не можеш сам да решиш задачите си, ти разчиташ на изкуствената чаша. Ти разполагаш с естествена чаша, която всеки момент може да ти бъде в услуга. Тури ръката си под чешмата, наведи се и пий. Това, което искаш от хората, е временно, не е реално: може и да ти го дадат, може и да не ти го дадат. Реална е само любовта, която излиза от сърцето; реална е само мисълта, която излиза от ума. Всяко добро чувство, което иде от друго сърце, е относително; всяка мисъл, която иде отвън, от друг ум, е относителна. Не казвам, че чувствата и мислите на другите хора не са истински. И те са на място, но отношението им към тебе е друго. към беседата >>
97. Когато беше по-млад, НБ , София, 1.5.1932г.,
- Може само относително да мисли, че той е учен човек.
Не развива ли тази наука ума, да се оформи човешкият череп, за да стане човек щастлив в живота си, да има едно високо съзнание, ако това не прави науката, тя не е истинска. Сега питат ти религиозен човек ли си? Човек не може да бъде религиозен. За да бъде религиозен, то е вече един придобит резултат. – Но той е учен човек. Може само относително да мисли, че той е учен човек. Казва: Познавам хората, имам понятие от физиогномия, определял съм физиогномически какви функции изпълнява носът в чувствено отношение и какви функции изпълнява в умствено отношение. В органическо отношение носът служи за развиване на дихателната система, в чувствено отношение, ако крилата на носа не са развити, той ще осакати чувствата си. И ако твоят нос не се продължава, ти ще осакатиш ума си. Съотношение има с цялото тяло. Геометрически носът може да бъде 3 см, 4,5,6,7, но никога не може да бъде 10 см. към беседата >>
98. Доброто семе, НБ , София, 5.6.1932г.,
- Защото вие може да кажете за един човек че е много красив, но това е нещо относително.
Цялата борба, която съществува – в науката, в политическия и в обществения живот, в семейството, навсякъде е борба за свобода. Жените се борят за свобода, учителите се борят за свобода, мъжете се борят за свобода, свещениците се борят за свобода, господарите се борят за свобода, слугите се борят за свобода. И кой от кого я търси, не се знае. Слугите считат, че са заробени от господарите; господарите считат, че са заробени от слугите; слушателите считат, че са заробени от своите проповедници; проповедниците считат, че са заробени от своите слушатели, и т.н. Сега не искам да ви описвам положителната страна. Защото вие може да кажете за един човек че е много красив, но това е нещо относително. Какво нещо е красотата? Този човек отвън е красив, но стомахът му е развален, дробовете му са развалени; лицето му е красиво, очите светли, но дробовете не са здрави. Питам: колко струва тази красота? Казваш на някого: "Ти си отличен човек гениален." Гениален, но лекарите констатират, че той е неврастеник или че е малокръвен. Казвате: "Това са малокръвни гениални хора." Това е отрицателната страна на истината. към беседата >>
99. Новата работа, СБ , София, 30.8.1932г.,
- Засега английската държава вътрешно е най-уредена относително е уредена; нито една държава не е уредена така, както трябва. (втори вариант)
Всяка сила, която не може да даде свобода на човека, това е насилие. Така трябва да се разбира. Някой казва: „Мене да ми дадат само власт, ще избеся всичките." Но, приятелю, казвам, като ти дадат власт и ти освобождаваш всичките хора, тогава разбирам, че ти си един силен човек. Да не се заблуждаваме. Ние в света нямаме една идеална система. Засега английската държава вътрешно е най-уредена относително е уредена; нито една държава не е уредена така, както трябва. В Англия, като идеш, там си свободен, религията е свободна, но политиката не е свободна, ти в политиката не може да се месиш. Българите всички са политикани. Нашите стражари са нищо пред американските, те са по 6 стъпки високи, близо 2 метра. Всеки, който не слуша, могат да го вдигнат с една ръка и да го тръснат на земята. Щом ти каже: „Хайде в участъка", и ти направиш възражение, веднага в носа те удрят и те простират на земята. към втори вариант >>
- Относително е. (втори вариант)
Като ги срещнеш, ще поздравиш злото, ще кажеш: „Много ми харесваш, отде идваш? " Ти нямаш правилно понятие за злото, то не е твое. Трябва да се освободиш от тази идея, че злото те е натиснало. Злото в света съществува, но то за един е добро, за друг не е. Доброто за един е зло, за другите не е. Относително е. Добро е за тебе да изядеш кокошката, но това за кокошката е зло. Казваш: „Господ така е решил." Това е твое разбиране. За едного Господ е дал крушата, за друг кокошката. Сега ние ще оставим света, няма да го разглеждаме само от наше гледище. Има друго едно разрешение, то е следното: сегашното положение в света прилича на една градина. към втори вариант >>
- Ако вземем сега английската държава, ако вземем вътрешно, е най-уредена - относително е уредена, нито една държава не е така както трябва.
Ще ги избеся всичките." - Но, приятелю, казвам ти, като ти дадат власт, ти освобождавай всичките хора, тогава ти си един силен човек. Онзи, който не може да освобождава хората, той е безсилен човек. Да се не заблуждаваме. Може хората да правят много опити, ще видят. Ние в света нямаме една система идеална. Ако вземем сега английската държава, ако вземем вътрешно, е най-уредена - относително е уредена, нито една държава не е така както трябва. В Англия като идеш, там си свободен, религията е свободна, но политиката не е свободна, ти в политиката не може да се месиш. Българите всички са политикани. В Америка като идеш - нашите стражари са нищо пред американските, те са по шест стъпки високи, близо два метра. Всеки, който не слуша, може да го дигне с ръката си. Щом ти каже: "В участъка", и ти направиш възражение, веднага в носа те удари и те простре на земята. към беседата >>
100. Великата разумност / Разумност, МОК , София, 23.9.1932г.,
- Ще имаш относително знание, а не абсолютно, като това на Бога.
Глупав си, защото мислиш, че си глупав. Каквото мислиш, такъв ставаш. Първата Причина, Която е създала света, изключва невежеството и бедността. – Мога ли да имам знанието на Бога? – Това е невъзможно. Ще имаш относително знание, а не абсолютно, като това на Бога. Следваш по скулптура и, колкото да си способен, не можеш да имаш знанието на своя професор, който цял живот е работил в това направление. – Мога да го достигна. – Ако той не работи, ще го достигнеш, но той работи непрекъснато. Следователно, никой не може да придобие знанието на Бога, Който е работил във вековете и продължава да работи. към беседата >>
- Някой път хората защитават повече относителното, човешкото знание, отколкото Божественото. (втори вариант)
Човешкото знание е относително. То е спомагателно за Божественото. Когато аз говоря за наука, това знание е спомагателно. Някой път хората защитават повече относителното, човешкото знание, отколкото Божественото. Има една човешка любов, спомагателна, относителна, временна. Те са такива извори, които само през пролетта текат, а през голямата жега пресъхват. После пак течат. Такива хора се въодушевляват и като ги дигне учителят, казват неща много хубави, но нещо съществено – не. Всичко, което човек е запомнил, е хубаво, докато може да го приложи. към втори вариант >>
103. Като дете, НБ , София, 23.10.1932г.,
- Всичко е относително. (втори вариант)
Но както и да е, в целокупността на Битието едновременно всички въпроси се разрешават. Всеки един въпрос, какъвто и да е, има разрешение. Туй, което на земята е непостижимо, на небето е постижимо. Казано на ваш, разбираем език туй, което е непостижимо за сиромаха, е постижимо за богатия. Туй, което е непостижимо за невежия, е постижимо за учения. Всичко е относително. Като кажем непостижимо, то е само при известни условия. За някои е непостижимо, но за други е постижимо. към втори вариант >>
- Туй е нещо относително.
Но както и да е, в целокупността на Битието всичките въпроси едновременно се разрешават. Всеки един въпрос, какъвто и да е, едновременно се разрешава. Туй, което на земята е непостижимо, на небето е постижимо. Тъй както е – на ваш разбран език – туй, което е непостижимо за сиромаха, е постижимо за богатия. Туй, което е непостижимо за неучения, е постижимо за учения. Туй е нещо относително. Като кажем непостижимо, то е материално. За някои хора е непостижимо, за други е постижимо. към беседата >>
104. Възкресение, НБ , София, 30.10.1932г.,
- Тъй както сега сме поставени, относително сме свободни, понеже пресилваме закона на свободата. (втори вариант)
Ние сме зависими от храната, която ядем, ние сме зависими от водата, която пием, ние сме зависими от въздуха, който дишаме, ние сме зависими от светлината, която възприемаме. Ние сме зависими от всяка мисъл. Ние сме зависими от всяко чувство, от всяка постъпка, a npи това говорим за свобода. Свобода извън хляба, извън водата, извън въздуха, извън светлината, извън мисълта, извън чувствата и извън постъпките, как ще я разберем? Ако съществува една свобода, как ще я разберем извън тия неща? Тъй както сега сме поставени, относително сме свободни, понеже пресилваме закона на свободата. Някой път казваме, че искаме да направим това-онова и виждаме, че не можем да го направим. Един философ хиляди неща иска да ги обясни. Пише трактати. Иска да обясни всички тайни на природата. След като разгадае известни тайни, други се явяват на тяхно място. към втори вариант >>
- Тъй както сега сте поставени, относително сме свободни, понеже пресиляме закона на свободата.
Ние мислим, че сме свободни, но всъщност не сме. Ние сме зависими от храната, която ядем; ние сме зависими от водата, която пием; ние сме зависими от въздуха, който дишаме; ние сме зависими от светлината, която възприемаме. Ние сме зависими от всяка мисъл, ние сме зависими от всяко чувство, от всяка постъпка, а при това говорим за свобода. Свобода извън хляба, извън водата, извън въздуха, извън светлината, извън мисълта, извън чувствата и извън постъпките как ще я разберем? Ако съществува една свобода, как ще я разберем извън тия неща? Тъй както сега сте поставени, относително сме свободни, понеже пресиляме закона на свободата. Някой път казваме, искаме да направим това, онова и виждаме, че не може да го направим. Един философ хиляди неща иска да ги обясни. Пише трактати. Иска да обясни всичките тайни на природата. След като разгадал известни тайни, други се явяват на тяхно място. към беседата >>
105. Любов към Бога / Люби Бога, ООК , София, 2.11.1932г.,
- Та в практическия живот е необходимо да имаме доверие един в друг и относително е това доверие. (втори вариант)
Та, в света съществува един закон. Всеки човек, в дадения случай, иска да го приемат. Който и да дойде, той иска да имаш абсолютно доверие в него, да не мислиш като другите хора. И като имаш доверие в него, нему му е приятно. И самите ние, като имат хората доверие в нас, и на нас ни е приятно. Та в практическия живот е необходимо да имаме доверие един в друг и относително е това доверие. Аз имам доверие в един човек да носи 50 килограма, но 100 килограма – не може. Ако имам повече доверие, ще го натоваря с по-голям товар, относително доверие има в някой човек. Някой иска абсолютно доверие. Аз не искам абсолютно доверие. Аз мога да ви кажа, както и да опитваме в малките работи, че няма същество в света, по-вярно, по устойчиво, не в големите работи, от Бога. към втори вариант >>
- Ако имам повече доверие, ще го натоваря с по-голям товар, относително доверие има в някой човек. (втори вариант)
Който и да дойде, той иска да имаш абсолютно доверие в него, да не мислиш като другите хора. И като имаш доверие в него, нему му е приятно. И самите ние, като имат хората доверие в нас, и на нас ни е приятно. Та в практическия живот е необходимо да имаме доверие един в друг и относително е това доверие. Аз имам доверие в един човек да носи 50 килограма, но 100 килограма – не може. Ако имам повече доверие, ще го натоваря с по-голям товар, относително доверие има в някой човек. Някой иска абсолютно доверие. Аз не искам абсолютно доверие. Аз мога да ви кажа, както и да опитваме в малките работи, че няма същество в света, по-вярно, по устойчиво, не в големите работи, от Бога. Ако искаш от Бога няколко милиона, Той няма да ти ги даде, но ако искаш 5 пари, ще ти ги даде. Ако искаш храна, един обед или жаден си, искаш малко вода, Той ще ти покаже извора, ще намери някой да ти покаже водата или ще ти даде някой едно парче хляб, ще го изядеш. към втори вариант >>
- Думата „неизвестно“е нещо относително за човешкото съзнание.
Като излизаш от тази точка, ти ще мислиш, чувствуваш и постъпваш по специфичен начин. Как се познава, че мислите, чувствата и постъпките ви са прави? – Има един установен закон, по който се познава, кои неща са прави и кои – криви. Сам по себе си, този закон е неизвестен. Значи, неизвестното прави нещата известни. Думата „неизвестно“е нещо относително за човешкото съзнание. Неизвестното за едного е известно за другиго. Наистина, започваш една задача с няколко неизвестни. Като я решиш, неизвестните стават известни. Има събития, които в първо време са неизвестни. Щом се изпълнят, стават известни. към беседата >>
107. Ето отрока, НБ , София, 6.11.1932г.,
- Има добродетели на съзнанието и самосъзнанието, те са относителни добродетели, относително безверие, относително добро, относителна народност, относително гражданство, относително учение. (втори вариант)
А има някои, които не се оглеждат, неглиже ходят и им е чудно, защо трябва да се оглеждат. А те даже не подозират, че са красиви. Други пък се занимават само с красотата си и само питат дали ги смятат красиви. Тази красота бързо изчезва. Аз я наричам относителна красота. Има добродетели на съзнанието и самосъзнанието, те са относителни добродетели, относително безверие, относително добро, относителна народност, относително гражданство, относително учение. Именно там, в съзнанието и самосъзнанието седят всички погрешки на сегашния живот. Било е време, когато човек със своята Божествена интуиция е предвиждал нещата отдалече, той е знаел от хиляди години какво ще се случи. Когато е дошъл на земята и потопил своя ум в съзнанието и самосъзнанието, той е изгубил тази способност да предвижда, сметнал е че може и без нея, започнал да живее по своя ум, по своето разбиране и тогава загазил. И целият строй, всички наши сегашни вярвания, всички наши обичаи, всички наши спорове, всичко това се дължи на самосъзнанието и съзнанието, а Божественото, Великото, което носи цялото щастие, сме го загубили. Питате кога ще се поправи светът? към втори вариант >>
- Има добродетели на съзнанието и самосъзнанието, те са относителни добродетели, относително безверие, относително добро, относителна народност, относително гражданство, относително учение и на съзнанието и самосъзнанието.
А има някои, които не се оглеждат и неглиже ходят и им е чудно защо трябва да се оглеждат. А те даже не подозират, че са красиви. Други пък само питат хората: „Мислите ли, че малко съм красив? “ Тази красота изчезва. Аз наричам – тази е относителна красота. Има добродетели на съзнанието и самосъзнанието, те са относителни добродетели, относително безверие, относително добро, относителна народност, относително гражданство, относително учение и на съзнанието и самосъзнанието. Именно там – в съзнанието и самосъзнанието, седят всичките погрешки на сегашния живот. Било е време, когато човек със своята божествена интуиция е предвиждал нещата отдалече, от хиляди години какво ще се случи, той е знаел. Когато той е дошъл и не потопил неговия ум на съзнанието и самосъзнанието, той е напуснал този принцип. Мислел, че може и без него. Започнал да живее по неговия си ум, по неговото разбиране. към беседата >>
108. Ти ли си / Свещен трепет, НБ , София, 20.11.1932г.,
- Някой казва: „Аз съм много търпелив.“ Относително търпение.
Аз нямам предвид, че състоянието може да се поправи, не мисля, че всички хора в грях са родени. Хубаво, тия хора, които са на Земята, но всички други, които са по другите светове. Значи всичките хора, които са по материалните светове, все в грях ли са родени. То е наша философия, наше разбиране. Сега няма да оставим тези неща да ви смущават, защото някои от вас не могат да издържат. Някой казва: „Аз съм много търпелив.“ Относително търпение. Да ви представя един пример. към беседата >>
109. Три типа хора / Трите типа хора - положителен, отрицателен и неутрален, ООК , София, 23.11.1932г.,
- Щом не може да се докаже това твърдение, самото знание е относително. (втори вариант)
Какво ще се ползувате, ако цял ден говорите за Бога, че е много велик, че е направил това, че е направил онова? Наистина, Господ е велик, много нещо е направил, но всъщност вие знаете много малко от това, което Господ е направил. Единственото нещо, което съвременните учени хора знаят за Слънцето, например, е че то е горящо тяло. Това пък, което знаят за Земята, е че тя е отгоре твърдо тяло, а вътрешността и е в разтопено състояние. Рекох, докажете едното и другото нещо. Щом не може да се докаже това твърдение, самото знание е относително. към втори вариант >>
110. Зависимост в природата / Зависимост на мислите и чувствата от постъпките (Зависимост в природата), МОК , София, 2.12.1932г.,
- Иначе, ще придобиете известно знание, но относително.
Добрият живот на човека се заключава в това, да се домогне до онзи момент на истинска работа. Не всякога можеш да свършиш работата си, както желаеш. Даже видни учени, военоначалници, управници, мъчно могат да прозрят и схванат онзи момент, когато разумните същества са готови да им помагат. Ще ви дам следния съвет: Не изучавайте окултните науки без помощта на разумните същества. Ако искате да придобиете вътрешна светлина, свържете се с тях и тогава изучавайте окултизма. Иначе, ще придобиете известно знание, но относително. Ще кажеш за някого, че е много справедлив. Това не е достатъчно. Важно е, колко е справедлив. За друг ще кажеш, че е много съвестен. – Колко е съвестен? към беседата >>
111. Думи на Правда, НБ , София, 11.12.1932г.,
- Но това е относително право. (втори вариант)
И той вече не казва: Аз това, което имам трябва да го дам някому, а казва: Аз на себе си всичко давам; аз ще ям, ще пия, ще живея, както си разбирам, вие какво разбирате от живота? Казвате, че този човек не живее добре. Как трябва да живее? Ние правим един общ кодекс. Всяко семейство има правило как да живее в дома си. Но това е относително право. Ако туй право не беше относително, тогава защо съвременните домове не живеят тъй, както трябва? В кой дом този кодекс, който е написан, е изпълнен? Може някъде да се изпълнява, но това са много малки изключения. Има неща неверни, неща относителни, неща егоистични, повърхностни, неща глупави. В нас съществува егоизъм и ако искаме да внесем доброто в нас, ние го внасяме от страх. към втори вариант >>
- Ако туй право не беше относително, тогава защо съвременните домове не живеят тъй, както трябва? (втори вариант)
Казвате, че този човек не живее добре. Как трябва да живее? Ние правим един общ кодекс. Всяко семейство има правило как да живее в дома си. Но това е относително право. Ако туй право не беше относително, тогава защо съвременните домове не живеят тъй, както трябва? В кой дом този кодекс, който е написан, е изпълнен? Може някъде да се изпълнява, но това са много малки изключения. Има неща неверни, неща относителни, неща егоистични, повърхностни, неща глупави. В нас съществува егоизъм и ако искаме да внесем доброто в нас, ние го внасяме от страх. Казвате: Ще осиромашее човек. към втори вариант >>
- Може. Относително могат. (втори вариант)
Главата е, която е господар на човека, тя служи на цялото тяло. Следователно, ние имаме една система, която показва какъв трябва да бъде животът, който е на земята и оттам всички наши общественици, в която и да е държава, може да си извадят правила от законите на природата, те са умни, как не? Нима една Анелия не е В състояние да внесе известни реформи? Нима една Франция не е в състояние да внесе известни реформи? Нима една България не може да внесе известни реформи? Може. Относително могат. Ако внесат един закон, който да засяга доброто на всички хора, всички хора са готови да го възприемат. Не съм намерил човек, който да противодейства на доброто.Даже най-изостаналите, като им представиш истината както трябва, казват: Съгласни сме. За нашето добро е. Ако ние някой път се отказваме да извършим нещо в света, то е по единствената причина, че туй не засяга нашето благо. към втори вариант >>
- Относително могат.
Следователно ние имаме една система, която показва какъв трябва да бъде животът, който имаме, на земята. И оттам всичките наши общественици, в която и да е държава, може да си извадят правила от законите на природата. Те са умни, как не. Нима една Англия не е в състояние да внесе известна реформа; нима една Франция не е в състояние да внесе известни реформи; нима една България не може да внесе известни реформи. Може, може. Относително могат. Ако не внесат един закон, който да засяга доброто на всички хора, всичките хора са готови да го възприемат. Не съм намерил човек, който да противодейства. Даже най-отпадналите, като им представиш истината както трябва, казват: „Съгласен съм. Ти как мислиш? За нашето добро е.“ Ако ние някой път се отказваме за нещо в света да го извършим, то е по единствената причина, че туй добро не засяга нашето благо в света. към беседата >>
112. Положителното и отрицателното, МОК , София, 23.12.1932г.,
- Обаче, това е относително, не става с всички хора.
Ако на работника покажеш един лев и го викаш да работи на лозето, той ще ти откаже. – Защо? – Левът не му прави впечатление. Ако му покажеш една златна английска лира, веднага ще дойде да ти работи. Златната монета произвежда известен процес в него. Обаче, това е относително, не става с всички хора. Накарай един духовен човек да ти работи с пари, да видиш, как ще постъпи. Колкото златни монети да му предлагаш, той няма да ти работи. Той знае, че ти си богат и срещу пари всеки ще се съгласи да работи. Друго нещо го стимулира – желанието му да помага на бедни и страдащи. Като срещне беден човек, който не може да плати на работник, той сам ще предложи да му копае. към беседата >>
113. Ще влезе Духът, НБ , София, 25.12.1932г.,
- Това е относително така. (втори вариант)
Защото праведният не може да бъде праведен, ако не е разумен, а грешникът не може да бъде грешен, ако не е невежа. Той мисли, че е много умен човек. Ако той е невежа, той е умен за едни неща, но не е умен за бъдещите последствия. Въпросът не е сега да избягваме греха заради последствията, които идат. Не е там въпросът. Това е относително така. Теб те е страх да не страдаш. За един разумен човек законът му е необходим, за да не наруши общата хармония на цялото, а не че той ще страда. Обща хармония има. Това е закон, всяко едно престъпление, извършено по какъвто и да е повод се отразява на цялото. И макар че всички се заемат да поправят грешките, хармонията не може да се възстанови. към втори вариант >>
- Това е относително право в света.
Защото праведният не може да бъде праведен, ако не е разумен, и грешникът не може да бъде грешен, ако не е невежа. Той мисли, че е много умен човек. Ако той е невежа, той е умен за едни неща, не е умен за бъдещите последствия. Въпросът не е сега да избягваме греха за последствията, които идат. Не е там въпросът. Това е относително право в света. Тебе те е страх да не страдаш. Въпросът не е там. За един разумен човек законът е да не наруши общата хармония на цялото, а не че той ще страда. Обща хармония да има. Понеже всяко едно престъпление, извършено в какъвто и да е смисъл, лошите постъпки се отразяват на цялото. към беседата >>
114. Топли чувства и светли мисли, УС , София, 1.1.1933г.,
- Каквото и да знае, неговото знание е относително.
Какво мислиш за добрините, които направих със златото? “ Явил му се един ангел, който му казал: „Всички добрини, които направи, не струват толкова, колкото отскачането на твоя брат“. Сега и вие, като отидете при Бога, Той ще ви каже, че и най-великите работи, които сте направили, не струват колкото отскачането на светията. Ако съвременният човек започне да разказва на истинските учени какво са казали Кант, Декарт, Платон, Сократ, Буда за създаването на света, ще изпадне в положението на детето пред учения, или на светията, който очаквал похвала от Бога за своята благотворителност. Какво знае обикновеният човек за създаването на света пред онези същества, които са участвали в тази епоха? Каквото и да знае, неговото знание е относително. Какво се разбира под думите „всичко в света е относително“? Например, возиш се с кола до брега на морето и спираш. – Защо? – С колата не можеш да разрешиш всички въпроси. Много естествено, ако искаш да пътуваш по море, ще се качиш на параход. към беседата >>
- Какво се разбира под думите „всичко в света е относително“?
“ Явил му се един ангел, който му казал: „Всички добрини, които направи, не струват толкова, колкото отскачането на твоя брат“. Сега и вие, като отидете при Бога, Той ще ви каже, че и най-великите работи, които сте направили, не струват колкото отскачането на светията. Ако съвременният човек започне да разказва на истинските учени какво са казали Кант, Декарт, Платон, Сократ, Буда за създаването на света, ще изпадне в положението на детето пред учения, или на светията, който очаквал похвала от Бога за своята благотворителност. Какво знае обикновеният човек за създаването на света пред онези същества, които са участвали в тази епоха? Каквото и да знае, неговото знание е относително. Какво се разбира под думите „всичко в света е относително“? Например, возиш се с кола до брега на морето и спираш. – Защо? – С колата не можеш да разрешиш всички въпроси. Много естествено, ако искаш да пътуваш по море, ще се качиш на параход. Като стигнеш до едно пристанище, ще слезеш от парахода и ще спреш. към беседата >>
- Както виждате, пътуването с кола, параход, със светлината, това са относителности.
Като стигнеш до едно пристанище, ще слезеш от парахода и ще спреш. Ако искаш да пътуваш в пространството, ще се качиш на крилата на светлината, но и с тях не можеш да пътуваш вечно. Докъде ще отидеш? Може да обиколиш Слънцето, Венера, Юпитер, Меркурий, Сатурн. Ще пътуваш хиляди години, но все ще спреш някъде, на една слънчева система. Както виждате, пътуването с кола, параход, със светлината, това са относителности. Все ще пътуваш, но отвреме-навреме ще спираш. Няма вечно, абсолютно движение. Кои неща в света са непостижими? – Които осмислят живота. В стремежа към непостижимото човек изпитва приятност. към беседата >>
- Значи ти си в света на относителната реалност; относително живееш и относително напущаш къщата.
В природата не съществува никаква относителност. Щом е така, аз съм свободен, няма да ставам вратар, да отключвам и заключвам вратите. Като си дошъл на земята, ти живееш в една къща. Под „къща“ разбирам и физическото тяло на човека, и къщата за живеене. В тази къща ще живееш временно, а не вечно. Значи ти си в света на относителната реалност; относително живееш и относително напущаш къщата. Все ще спреш някъде, няма вечно да живееш на едно място. По отношение на абсолютната реалност влизането и излизането от къщите е подобно на процесите на мисълта. Имаш къща, легнеш да спиш; сутринта станеш, нямаш и къща, тя изчезнала. Къщата ти може да бъде голяма или малка – това е относително. Обаче в един момент тя изчезва. към беседата >>
116. Първото място, НБ , София, 5.2.1933г.,
- Правото не е нещо относително. (втори вариант)
Чета молитви, но те не помагат. Такава е опитността на свещеника за вътрешната хигиена. Разбира се, аз говоря на онези от вас, на които съзнанието е развито. Не е въпрос кой е на правата страна и кой не е. За мене правата страна има норми, по които определяме кой я следва. Правото не е нещо относително. Доброто не е нещо относително. Има една мярка, с която нещата се мерят. Когато човек се домогне до тази вътрешна мярка, той се отличава с едно ценно качество. Ако ти имаш една идея, която е мярка на всичките ти мисли, то противоречията, които имаш отстъпват и ти придобиваш по-високо самочувствие и вътрешна стабилност. Щом тази мярка съществува в тебе, ти вече имаш правилно отношение към цялата природа, към всички живи същества, веднага се ориентираш, при известни случаи знаеш как да постъпиш. към втори вариант >>
- Доброто не е нещо относително. (втори вариант)
Такава е опитността на свещеника за вътрешната хигиена. Разбира се, аз говоря на онези от вас, на които съзнанието е развито. Не е въпрос кой е на правата страна и кой не е. За мене правата страна има норми, по които определяме кой я следва. Правото не е нещо относително. Доброто не е нещо относително. Има една мярка, с която нещата се мерят. Когато човек се домогне до тази вътрешна мярка, той се отличава с едно ценно качество. Ако ти имаш една идея, която е мярка на всичките ти мисли, то противоречията, които имаш отстъпват и ти придобиваш по-високо самочувствие и вътрешна стабилност. Щом тази мярка съществува в тебе, ти вече имаш правилно отношение към цялата природа, към всички живи същества, веднага се ориентираш, при известни случаи знаеш как да постъпиш. Аз наричам тази мисъл норма, с която се мерят всички други мисли. към втори вариант >>
- Правото не е нещо относително.
Разбира се, аз говоря на онези от вас, на които съзнанието е развито. Не е въпрос за спор кой е на правата страна и кой на кривата страна. За мене правата страна има норми, по които съдим кой е на правата страна. Правото не е нещо относително. Доброто не е нещо относително. Има една мярка, с която нещата се мерят. Когато човек се домогне до тази вътрешна мярка, се отличава с едно качество. Когато една идея е права, ако ти имаш една идея, която трябва да седи в тебе като мярка във всичките твои мисли, щом тази мисъл излезе от съзнанието и се покаже, то всички противоречия отстъпват, ти усещаш в себе си едно самосъзнание, добиваш един вътрешен стабилитет. Ти не може да не съзнаваш. към беседата >>
- Доброто не е нещо относително.
Разбира се, аз говоря на онези от вас, на които съзнанието е развито. Не е въпрос за спор кой е на правата страна и кой на кривата страна. За мене правата страна има норми, по които съдим кой е на правата страна. Правото не е нещо относително. Доброто не е нещо относително. Има една мярка, с която нещата се мерят. Когато човек се домогне до тази вътрешна мярка, се отличава с едно качество. Когато една идея е права, ако ти имаш една идея, която трябва да седи в тебе като мярка във всичките твои мисли, щом тази мисъл излезе от съзнанието и се покаже, то всички противоречия отстъпват, ти усещаш в себе си едно самосъзнание, добиваш един вътрешен стабилитет. Ти не може да не съзнаваш. Щом тази мярка изпъкне в тебе, ти вече имаш правилно отношение към цялата природа, към всички живи същества, веднага се ориентираш, знаеш как да постъпиш. към беседата >>
- Но според мене, всички те са относително прави. (втори вариант)
Сега говорим за Царството Божие, но всички вие имате желание да запазите сегашното си положение. Не бива дa останете със сегашните си разбирания за живота, за природата, за Вселената, защото нямате още зрели разбирания. Ако четете европейската литература, ще видите колко разнообразни разбирания има там. Не че възгледите и мислите на писателите са криви. Но според мене, всички те са относително прави. Ако някой ми каже, че на земята се случват дни, когато слънцето не грее, това е вярно. Ако друг ми каже, че на земята слънцето постоянно грее, никога не залязва, и това е вярно. Ако един ми каже, че на земята има дни, когато всичко замръзва, това е вярно, но и когато друг ми каже, че има дни на земята, когато Всичко се стопля и това е вярно. Кой за каквото ми говори, вярно е, но относително вярно, при дадени условия. Относително всичко е вярно, но това не е установен, абсолютен ред. към втори вариант >>
- Кой за каквото ми говори, вярно е, но относително вярно, при дадени условия. (втори вариант)
Не че възгледите и мислите на писателите са криви. Но според мене, всички те са относително прави. Ако някой ми каже, че на земята се случват дни, когато слънцето не грее, това е вярно. Ако друг ми каже, че на земята слънцето постоянно грее, никога не залязва, и това е вярно. Ако един ми каже, че на земята има дни, когато всичко замръзва, това е вярно, но и когато друг ми каже, че има дни на земята, когато Всичко се стопля и това е вярно. Кой за каквото ми говори, вярно е, но относително вярно, при дадени условия. Относително всичко е вярно, но това не е установен, абсолютен ред. Един става богат, когато друг осиромашава. Един осиромашава, когато положението на мнозина се подобрява. Трябва един богаташ да осиромашее, за да се подобри положението на други. Ако държавата вземе няколко милиона килограма жито от един богаташ, мислите ли че той ще осиромашее? към втори вариант >>
- Относително всичко е вярно, но това не е установен, абсолютен ред. (втори вариант)
Но според мене, всички те са относително прави. Ако някой ми каже, че на земята се случват дни, когато слънцето не грее, това е вярно. Ако друг ми каже, че на земята слънцето постоянно грее, никога не залязва, и това е вярно. Ако един ми каже, че на земята има дни, когато всичко замръзва, това е вярно, но и когато друг ми каже, че има дни на земята, когато Всичко се стопля и това е вярно. Кой за каквото ми говори, вярно е, но относително вярно, при дадени условия. Относително всичко е вярно, но това не е установен, абсолютен ред. Един става богат, когато друг осиромашава. Един осиромашава, когато положението на мнозина се подобрява. Трябва един богаташ да осиромашее, за да се подобри положението на други. Ако държавата вземе няколко милиона килограма жито от един богаташ, мислите ли че той ще осиромашее? Ако това жито се раздаде на бедните, тяхното положение ще се подобри. към втори вариант >>
- Че някои от вас сте закъсали, то е друг въпрос, то е нещо временно, то е относително нещо, както един пътник или някой богаташ, или някой здрав човек може да закъса с пътя.
Ако искате, някога мога да ви покажа как се разрешава практически този въпрос. При това знание, което имате, аз не говоря на прости хора. Понеже не сте прости хора, аз говоря и на вас като на хора, които имат знания. Понеже вие сте от високо произхождение, вие имате дълга и много интересна история на земята. Тъй щото всинца сте от една знатна фамилия. Че някои от вас сте закъсали, то е друг въпрос, то е нещо временно, то е относително нещо, както един пътник или някой богаташ, или някой здрав човек може да закъса с пътя. Това нищо не значи, то е временно отношение. Онова същинското отношение си остава отношение. към беседата >>
- Не, според мене, от мое гледище всички те са прави, но относително прави.
Сега ние говорим за Царството Божие, понеже всички имате желание за това, да запазите сегашното си положение, което имате. Ако останеш със сегашните си разбирания за живота, за природата, за Вселената, ние нямаме още зрели разбирания, зрели възрения. Вземете запример европейската литература и я четете. Ще видите колко всевъзможни разбирания имат те. Не че възгледите и мислите на тия писатели са криви. Не, според мене, от мое гледище всички те са прави, но относително прави. Ако някой ми говори, че на земята се случват дни, когато слънцето не грее, вярно е това. Ако друг ми говори, че на земята слънцето постоянно грее, никога не залязва, и това е право. Ако един ми говори, че на земята има дни, когато всичко замръзва, това е вярно, но и когато друг ми говори, че има дни на земята, когато всичко се стопля, и това е вярно. Кой за каквото ми говори, вярно е, но относително вярно, при дадени условия. Относително всичко е вярно, но то не е един даден, установен, абсолютен ред, че така трябва да бъде. към беседата >>
- Кой за каквото ми говори, вярно е, но относително вярно, при дадени условия.
Не че възгледите и мислите на тия писатели са криви. Не, според мене, от мое гледище всички те са прави, но относително прави. Ако някой ми говори, че на земята се случват дни, когато слънцето не грее, вярно е това. Ако друг ми говори, че на земята слънцето постоянно грее, никога не залязва, и това е право. Ако един ми говори, че на земята има дни, когато всичко замръзва, това е вярно, но и когато друг ми говори, че има дни на земята, когато всичко се стопля, и това е вярно. Кой за каквото ми говори, вярно е, но относително вярно, при дадени условия. Относително всичко е вярно, но то не е един даден, установен, абсолютен ред, че така трябва да бъде. Че е студена, това е вътрешно отношение. Един става богат, когато друг осиромашава. Един осиромашава, когато положението на мнозина се подобрява. Трябва един богаташ да осиромашее, за да се подобри положението на други. към беседата >>
- Относително всичко е вярно, но то не е един даден, установен, абсолютен ред, че така трябва да бъде.
Не, според мене, от мое гледище всички те са прави, но относително прави. Ако някой ми говори, че на земята се случват дни, когато слънцето не грее, вярно е това. Ако друг ми говори, че на земята слънцето постоянно грее, никога не залязва, и това е право. Ако един ми говори, че на земята има дни, когато всичко замръзва, това е вярно, но и когато друг ми говори, че има дни на земята, когато всичко се стопля, и това е вярно. Кой за каквото ми говори, вярно е, но относително вярно, при дадени условия. Относително всичко е вярно, но то не е един даден, установен, абсолютен ред, че така трябва да бъде. Че е студена, това е вътрешно отношение. Един става богат, когато друг осиромашава. Един осиромашава, когато положението на мнозина се подобрява. Трябва един богаташ да осиромашее, за да се подобри положението на други. Та нима мислите, че ако държавата вземе няколко милиона килограма жито от един богаташ, че той ще осиромашее. към беседата >>
119. Мир на този дом, НБ , София, 5.3.1933г.,
- Сегашното знание е относително. (втори вариант)
Аз не искам да вярвате в това, в което и аз вярвам. Ако вие възприемете това, в което аз вярвам, то може да е спънка, товар за вас ако не проверите нещата. Има неща, които вие трябва да знаете, дали са верни или не. Истината не може да се намери в един живот, който умира, но в един живот, който възкресява. Само онзи човек, който е намерил безсмъртието, само той може да разбере, какво нещо е истината, какво нещо е любовта, мъдростта, какво нещо е висшето знание, за което говоря. Сегашното знание е относително. Има една истина, която е горчива. Сега вие сте млади, виждате, че съм с бяла коса и казвате: той е стар. И бие ще остареете и вашата глава ще побелее. Сега сте млади, но ще дойде това, което не знаете. Аз съм дошъл до едно нещо, което вие не знаете, а именно: вие не знаете, как да се подмладите, а аз зная как да се подмладя. към втори вариант >>
- Сегашното знание е относително.
Аз не искам да вярвате в това, в което и аз вярвам. Ако вие възприемете това, в което аз вярвам, то може да стане спънка, товар за вас, като не проверите нещата. Има неща, които ти трябва да знаеш, че са верни, че не са верни. Истината не може да се намери в един живот, който умира, но в един живот, който възкресява. Само онзи човек, който е намерил безсмъртието, само той може да разбере какво нещо е истината, какво нещо е любовта, мъдростта, какво нещо е висшето знание, за което аз говоря. Сегашното знание е относително. Има една истина, която е горчива. Сега вие сте млади и виждате, че аз съм с бяла коса и казвате: „Стар е той.“ И вие ще остареете, и вашата глава ще побелее. Сега сте млади, но ще дойде това, което не знаете. Аз съм дошъл до едно нещо, което вие не знаете, а именно. Вие не знаете как да се подмладите, а аз зная как да се подмладя. към беседата >>
- То е относително така.
Но да се повърнем към основното, което е необходимо за сегашния живот. Всеки един човек трябва да има постижения. Беден или богат, учен или невежа, всеки човек трябва да има известни постижения. И ако кажем, че нищо няма да постигнеш, това не е вярно. То е относително така. Но всеки човек, в каквото и да е отношение, има известни малки постижения, които за природата важат. Понеже всичките форми, които тя е създала, те си имат предназначение за самата нея. Не каквото ние мислим. Предназначението на човека не е фатално, но това, което извършва човек, то остава негово постижение. В туй отношение природата е крайно справедлива. към беседата >>
122. Ще се зарадва, НБ , София, 15.10.1933г.,
- Ние сега живеем относително при сегашния живот.
Та, сега не считайте, че има такива противоречия в обществения живот. Че има такива противоречия в обществения живот, нищо не значи това. Тия противоречия, това показва, че ние вървим напред. Ама ние не живеем добре – то е само едно противоречие във вашия ум. Ние сега живеем относително при сегашния живот. А ако се сравним с миналото, ние живеем хиляди пъти по-добре, но в сравнение с великия идеал на живота, нашият живот не е такъв, какъвто трябва да бъде. Тогава сме много назад. Но в сравнение с миналото, ние живеем по-добре и вие сте много напред. Едно време като хванеха някой цар, че го туряха в един кафез и му даваха прозбища; там всичките роби ги избиваха или ги връзваха с вериги, обсипваха ги с поругания. А сега пленниците, като ги хванат, християнските държави малко по-добре се отнасят с тях, а с високопоставените, царете, като ги хванат пленници, казват им да носят оръжие. към беседата >>
123. Работа и почивка. Любов и Мъдрост, НБ , София, 12.11.1933г.,
- Не, човек е господар на своята съдба, ако не абсолютно, то относително.
Сега, като пренесем това учение и в идейния си живот, ще видим, че имаме отлични идеи, но не може да ги изпълним. Например някой казва: „Аз искам да живея добре, но не може да живея добре.“ Той издава една заповед, но тази заповед трябва да се упражнява с всичките му сили. Обаче той не е господар на себе си и се оправдава с външните условия. Вярно е донякъде, че външните условия могат да ни управляват, но ако ние и при външните условия сме господари на положението, те не могат да ни оправдават, нито могат да ни управляват. Ако сме роби на външните условия, тогава ние ще се оправдаваме с тях. Не, човек е господар на своята съдба, ако не абсолютно, то относително. Донякъде той е господар на своите условия и може да ги използува. към беседата >>
124. Търпелив и добър човек, ООК , София, 22.11.1933г.,
- Но това е относително зло.
Всеки човек, който не изпълнява нашите желания, е лош. Така е според вас. Имаш един слуга, който не изпълнява работата, както ти искаш, той е много лош човек. Каквото му кажеш, не изпълнява. Но това е относително зло. Така е, господарят може да бъде лош човек. Слугата казва: „Много лош е моят господар.“ – „Защо? “ – „Защото не ми е платил, както трябва.“ Тогава кой е добър и кой е лош? Когато господарят плаща тъй, както слугата иска и когато слугата иска, те минават за добри. Туй е относително правило. към беседата >>
127. Разумните ще разберат, НБ , София, 4.2.1934г.,
- Може да кажем, че дългият нос е за разумните, но то е относително.
Някой път се съди външно за човека, но човек трябва да бъде много наблюдателен. Има много изключения. Може да кажем, че дългият нос е за разумните, но то е относително. Дългият нос може да е наблюдателен, но всички хора с дълги носове не са разумни. Разумните носове се различават, те имат особен строеж. Да ви обясня другояче идеята. Едно дете не може да бъде разумно, то не може да носи една разумност, да носи една интелигентност, ако туй дете не обича майка си, ако не обича баща си, ако не може да се жертвува за тях. То не може да бъде разумно; ще има една обикновена разумност. към беседата >>
129. Господарят и на двете, УС , София, 6.5.1934г.,
- Някой път мярката не е толкова вярна, но все-таки, относително, мярката е вярна.
Казвате: „Той ме обича, чувствувам това.“ Какво е това деликатно разграничаване, че в един случай чувствувате, че неговата любов е чрезмерна, а в друг случай чувствувате, че е слаба любовта? Как разбирате това? На кое място е слаба любовта? Виждаш, че един предмет е по-далече или по-близо. Този е по-голям или по-малък; правиш едно различие, без да го мериш. Някой път мярката не е толкова вярна, но все-таки, относително, мярката е вярна. Имаме известна представа. към беседата >>
130. Да се не смущава сърцето ви!, НБ , София, 20.5.1934г.,
- Аз говоря за относителното зло.
За мене злото седи в това, че този огън не трябва да влиза в къщата ми. Но питам: Това зло трябва ли да изчезне от света? Кажете ми! Злото в света, това е неразбраното добро. Друго определение за злото няма. Аз говоря за относителното зло. Относителното зло е неразбраното добро. Ако го разберете, това зло ще се превърне в добро. Има едно относително [зло] в света, което като познаеш, се превръща в добро. Има и едно относително добро в света, което, като го познаеш, се превръща в зло. Следователно, като влезеш в тази област, трябва да познаеш злото, за да се превърне в добро. към беседата >>
- Относителното зло е неразбраното добро.
Но питам: Това зло трябва ли да изчезне от света? Кажете ми! Злото в света, това е неразбраното добро. Друго определение за злото няма. Аз говоря за относителното зло. Относителното зло е неразбраното добро. Ако го разберете, това зло ще се превърне в добро. Има едно относително [зло] в света, което като познаеш, се превръща в добро. Има и едно относително добро в света, което, като го познаеш, се превръща в зло. Следователно, като влезеш в тази област, трябва да познаеш злото, за да се превърне в добро. А не се стреми да познаеш доброто, за да не се превърне в зло. към беседата >>
- Има едно относително [зло] в света, което като познаеш, се превръща в добро.
Злото в света, това е неразбраното добро. Друго определение за злото няма. Аз говоря за относителното зло. Относителното зло е неразбраното добро. Ако го разберете, това зло ще се превърне в добро. Има едно относително [зло] в света, което като познаеш, се превръща в добро. Има и едно относително добро в света, което, като го познаеш, се превръща в зло. Следователно, като влезеш в тази област, трябва да познаеш злото, за да се превърне в добро. А не се стреми да познаеш доброто, за да не се превърне в зло. Ако пък човъркаш и двете, ще измениш полюсите им и тогава доброто ще се превърне в зло, а злото – в добро, и в края на краищата нищо не си придобил. И затова именно, като познаеш злото, че е добро, не трябва да човъркаш доброто дали е добро. към беседата >>
- Има и едно относително добро в света, което, като го познаеш, се превръща в зло.
Друго определение за злото няма. Аз говоря за относителното зло. Относителното зло е неразбраното добро. Ако го разберете, това зло ще се превърне в добро. Има едно относително [зло] в света, което като познаеш, се превръща в добро. Има и едно относително добро в света, което, като го познаеш, се превръща в зло. Следователно, като влезеш в тази област, трябва да познаеш злото, за да се превърне в добро. А не се стреми да познаеш доброто, за да не се превърне в зло. Ако пък човъркаш и двете, ще измениш полюсите им и тогава доброто ще се превърне в зло, а злото – в добро, и в края на краищата нищо не си придобил. И затова именно, като познаеш злото, че е добро, не трябва да човъркаш доброто дали е добро. Ако го познаеш, ще се превърне на зло. към беседата >>
- Относително зло е това, от което хората страдат.
Сега се връщаме към целесъобразността на природата. В природата зло абсолютно не съществува. Злото е нещо относително. Относително зло е това, от което хората страдат. Ако човек върви по закона на Божествената любов, всичкото зло, като го познаеш, ще го превърне за твое добро, ти ще спечелиш. Злото в света е една сила, която допринася нещо на хората. Другояче, ако не беше така, и природата никога не би допуснала злото в света. Крайната цел на злото всички ще опитат. Казвате: „Това е само едно предположение.“ Не, това е един резултат, който бъдещето ще покаже. към беседата >>
134. С какво тяло?, НБ , София, 7.10.1934г.,
- Злото е нещо относително.
Кой каквото върши, това е негова работа. Има кой да съди. Ако искаш да съдиш, ти си учен човек, който трябва да каже: Тази работа е така наредена, няма какво да се произнасям аз. Вие искате да знаете какво нещо е злото в света. Не се занимавайте със злото в света. Злото е нещо относително. В Писанието е казано: „За онзи, който люби Бога, злото ще се превърне на добро.“ Ще дойде ден, когато ще дойде Бог да отнеме злото от онзи, който Го люби. Ще кажете: Не трябва ли тогава да помагаме на бедните хора? – На бедните хора трябва да подобрим външните условия. Най-първо мислиш в себе си трябва да подобрим техните условия. Най-първо човек трябва да направи доброто в себе си, да види какви са били подбудителните причини, които го заставят да направи това добро. към беседата >>
135. Принципи и условия. Връх и долина, ООК , София, 28.11.1934г.,
- Някой път казваме: „Тонът не е взет вярно." Относително не е взет вярно.
Казвам някому: „Попей ми сега, но чисто ще пееш. Ритъм ще туриш." Какво е ритъм, какво е такт? Някой път казваме: „Тонът не е взет вярно." Относително не е взет вярно. Вземете една цигулка, която е нагласена много хубаво, и друга, която не свири добре. И ако добрият цигулар и другият свирят заедно, то добрият цигулар ще почне да мисли, че свиренето на самия него не е на място. Също така, като се намериш между двама-трима души, които не мислят като тебе, и после, като се върнеш вкъщи, си казваш: „Загазих." към беседата >>
137. Абсолютната и Относителната реалност / Абсолютна и Относителна реалност, УС , София, 9.12.1934г.,
- То е относително. (втори вариант)
Едната – абсолютна и другата – относителна. Абсолютната реалност е тази, тъй както Бог схваща нещата в ума си, вечното, неизменното. И относителната реалност е, тъй както най– разумните хора ги схващат и разбират. Тогава едно противоречие има. Това е за онова, което ние схващаме за пътя. То е относително. То се мени. Може известни неща да се схванат за прави в известна епоха. И след това в друга епоха те стават криви. И действително, когато се говори за духовния свят, ако човек не е внимателен, на човека по някой път му дотяга да слуша еднообразни работи: не прави това, не прави онова, не прави погрешки, не прави така. Все отрицателни неща. към втори вариант >>
138. Причинният свят, УС , София, 13.1.1935г.,
- Като четете Притчите, за пример, виждате, че в тях са изнесени много правила, едни от които са абсолютно верни, други – относително верни, а трети са неясни, неразбираеми.
Като четете Притчите, за пример, виждате, че в тях са изнесени много правила, едни от които са абсолютно верни, други – относително верни, а трети са неясни, неразбираеми. Тези правила са извлечени от опитността на хората. Понякога човек не знае къде да приложи някое от тия правила и в какъв размер. Обаче всяко правило има своя опитна страна, свой начин на приложение. За пример, казано е, че човек трябва да работи. Колко трябва да работи и как да работи, той не знае. към беседата >>
140. Товарене и разтоварване, УС , София, 20.1.1935г.,
- Значи има относително зло, което може да се приеме и за зло, и за добро – зависи от резултатите.
Като изучавате човешкия живот, виждате, че човек е в състояние да прави и добро, и зло. Това показва, че той е свободен да прави и добро, и зло. Обаче кое в даден случай е добро и кое – зло, това е въпрос на разбиране. За пример, ако биеш някого навреме, това е добро. Ако не го биеш навреме, това е зло. Значи има относително зло, което може да се приеме и за зло, и за добро – зависи от резултатите. Съществува и абсолютно зло, т.е. зло, което всякога е зло. Това зло отдалечава човека от благото, което му предстои да получи. Злият, лошият човек сам се лишава от благото, което трябва да получи. Докато злото не е дошло при човека, той посажда в градината си доброкачествени плодни дръвчета, отглежда ги грижливо и се радва на плода, който са завързали. към беседата >>
142. Този е живият хляб, НБ , София, 10.2.1935г.,
- Правото е нещо относително за вас.
Всякакъв живот може да съществува, но човешки живот без мисъл не може да съществува. Мисълта е, която характеризира човека! Мисълта е мярка, с която човек трябва да регулира своя живот. Например, вие не можете да определите какво нещо е правото. Правото можете да определите само с правата мисъл. Правото е нещо относително за вас. Всяко нещо, което ви помага да се повдигате, и да растете във всеки даден случай за един момент, това е право за вас. Правото за вас може да бъде криво за другите. Това е частично право. Защото ако предположим, че един човек има право, а друг няма право, ще внесем един раздор в природата. Природата не може да създаде едни хора с право, а други без право. към беседата >>
143. Първото и последното място, МОК , София, 15.2.1935г.,
- Но в музиката си има относително определено време, което трябва да се спазва.
Ударенията в музиката, това са силните положения. Ние сме сега близо до целта, която искаме да реализираме. Та някъде трябва да бързате, някъде човек трябва да се потрива. Да кажем един човек, който знае да свири, той може осминките да ги направи като четвъртинки, шестнайсетинки. Той може да продължи времето. Но в музиката си има относително определено време, което трябва да се спазва. Има един вътрешен ритъм. Някой път наблюдавай. Ти свириш само някое парче, не ти е приятно. Защо? Защото ритъмът на това парче, времето, което е определено, не е в хармония с онези трептения, които са вътре в твоя организъм. Има дисонанс в тебе. към беседата >>
145. Трите правила. Път за освобождение, ООК , София, 20.3.1935г.,
- Трябва да имаш един основен тон, от който да започнеш и тогаз всичките други тонове се нареждат относително първия тон.
Тогаз какво става? (Получава се горно „до".) Ние сега се отклоняваме. Музиката си има свои правила. Ти не можеш да пееш, ако не знаеш правилата на музиката. Трябва да имаш откъде да започнеш. Трябва да имаш един основен тон, от който да започнеш и тогаз всичките други тонове се нареждат относително първия тон. Имат съотношение към първия тон, естествено те се нареждат по това правило. В тая гама, която сега имате, както се преподава, ако вземете от „до" нагоре, тогаз между седемте тона няма да има винаги цели тонове, но ще има два полутона. Защо, на какво основание отгоре произтичат двата полутона? Защо от „до" до „ре" е цял тон, от „ре" до „ми" е цял тон, а от „ми" до „фа" е полутон? На какво основание? към беседата >>
146. Който се учи на словото Божие, НБ , София, 31.3.1935г.,
- Относително е така, но от Божествено гледище, в страданията има нещо хубаво, което хората не разбират.
Сега аз не искам да ви кажа, че животът е едно нещастие, или, че страданията са най-голямото зло. Относително е така, но от Божествено гледище, в страданията има нещо хубаво, което хората не разбират. От всички тези страдания, в които се намирате, ще видите, че един ден ще излезе от тях нещо добро. И в Писанието е казано, че всичко това, което се случва на онези, които любят Господа, един ден ще се превърне за тяхно добро. Ако не в този момент, това добро ще дойде в следния момент. Казвам: Мисълта е творчески принцип. И ако тя престане да функционира както трябва, човек ще започне да се изражда. към беседата >>
147. Математически отношения , МОК , София, 5.4.1935г.,
- Архимед, като намерил закона за относителното тегло, изскочил гол от банята.
У тях няма меланхолия. Един математик може да заболее само когато не може да реши една задача. Като мисли върху задачата, той не може да заболее, но като не може да я реши, той заболява. Като е уверен в своите задачи, неврастения няма у него. Но и при други условия математиката е толкова вярна. Архимед, като намерил закона за относителното тегло, изскочил гол от банята. Не е мислил, че е гол. Значи толкова е съсредоточен в себе си, че не мисли, че е гол. Най-важно за него е откритието. Откритието за него е по-важно, отколкото да се покаже гол на света. към беседата >>
- В света има относително зло и добро, както и абсолютно, вечно зло и добро.
Сега, да оставим настрана въпроса, защо съществуват злото и доброто. В света има относително зло и добро, както и абсолютно, вечно зло и добро. Злото съществува там, където няма закон - в беззаконието. Ако водата мине през нечист съд и се оцапа, кой е виновен за това? Вината е в нечистия съд, а не във водата. При това, водата е нечиста за човека, той не може да я пие, но не и за себе си. Макар и нечиста, тя е пак вода, не изменя естеството си, но човек се отказва от нея. към беседата >>
149. Разрешените задачи, МОК , София, 3.5.1935г.,
- Относително, донякъде, може. (втори вариант)
Мъдростта показва една голяма група от разумни същества, които са минали преди вас по този път и са разрешили тия въпроси. Ако вие, които вървите по пътя на сегашния човек, не сте свикнали още да се справяте с тия състояния, ще страдате. За пример, колкото и да знаете, макар някой от вас да изучават астрологията и всички астрологически знаци, има и още нещо. Да кажем, някой има венериното влияние, но положително, сто на сто, може ли да кажете какво влияние ще упражни при известни условия? Какво влияние ще упражни Венера? Относително, донякъде, може. Какво разбирате под добро венерино влияние и лошо венерино влияние? − В доброто венерино влияние знаем Венера дава, а при лошото влияние Венера взема. Тя е търговка. Каквото има да дава, тя дава, а каквото има да взема, взема. Лошите аспекти не са нищо друго, освен че природата взема от вас. към втори вариант >>
- – Относително, донякъде може.
Мъдростта представлява една голяма група от разумни същества, които са минали преди вас по този път и те са разрешили тия въпроси. Ако вие, които вървите по пътя на сегашния човек, не сте свикнали още с тия състояния да се справяте, ще страдате. Вие запример, колкото и да знаете, макар някои от вас да изучавате астрологията, знаете всичките астрологически знаци, но има още много неща. Да кажем, някой има венериното влияние, но положително сто на сто може ли да кажете, какво влияние ще упражни при известни условия? Какво влияние ще упражни Венера? – Относително, донякъде може. Какво разбирате под добро венерино влияние или лошо венерино влияние? – В доброто Венерино влияние знаеш Венера дава, а при лошото влияние Венера взема. Тя е търговка. Каквото има да дава, тя дава, а каквото има да взема – взема. Лошите аспекти не са нищо друго, освен че природата взема от вас. към беседата >>
- За доброто и злото вие имате едно относително разбиране, което е много опасно.
Сега като ви говоря така, ще кажете: „Тогава кое е доброто в нас? " Мислете върху това. За доброто и злото вие имате едно относително разбиране, което е много опасно. Опасното в това относително разбиране седи във факта, че вие мислите, че като излъжете някого, ще спечелите нещо. Вие мислите, че като се представите за много добър човек, ще спечелите нещо. И това е лъжа. Често вие, добрият човек, лъжете себе си, лъжете и своя близък. Този човек ви вярва, той уповава на вас, но един ден намери, че сте една коруба, че лъжете, че нямате никакъв морал. към беседата >>
- Опасното в това относително разбиране седи във факта, че вие мислите, че като излъжете някого, ще спечелите нещо.
Сега като ви говоря така, ще кажете: „Тогава кое е доброто в нас? " Мислете върху това. За доброто и злото вие имате едно относително разбиране, което е много опасно. Опасното в това относително разбиране седи във факта, че вие мислите, че като излъжете някого, ще спечелите нещо. Вие мислите, че като се представите за много добър човек, ще спечелите нещо. И това е лъжа. Често вие, добрият човек, лъжете себе си, лъжете и своя близък. Този човек ви вярва, той уповава на вас, но един ден намери, че сте една коруба, че лъжете, че нямате никакъв морал. Тогава се скъсват всички нишки, които са ви свързвали. към беседата >>
152. Бъдете като децата, НБ , София, 30.6.1935г.,
- Второто движение – е движение около своята ос, около себе си – това е едно относително движение.
– Бог и около този център. Това значи, че човек бил създаден в шестия ден. Второто положение е, че той съзнава какво трябва да се движи около себе си, около своята ос. Така той добива и друго едно съзнание. Първо движение на човека е движението около един велик център на живота. Второто движение – е движение около своята ос, около себе си – това е едно относително движение. Като се движи около своята ос, земята излага всичките си части около слънцето, еднакво да се огряват, еднакво да възприемат слънчевата енергия. Много хора сега не разбират онази дълбока вяра, и мислят, че с техните вярвания ще отидат напред. Те не разбират как да вярват и в какво да вярват. – Една проста вяра нищо не допринася. Има една вяра, която пречупва слънчевите лъчи, тя се явява като мощна сила, която същевременно така огъва човека, че го кара да се движи на всички страни, да се огрева от всички страни от слънцето и по този начин дава възможност на всички живи същества да се развиват. към беседата >>
156. С человечески езици, СБ , РБ , София, 1.9.1935г.,
- И тъй, за да не отнемете възможността на човека за най-малкия живот, вие трябва да бъдете, ако не абсолютно, поне относително справедливи към всички живи същества.
И тъй, за да не отнемете възможността на човека за най-малкия живот, вие трябва да бъдете, ако не абсолютно, поне относително справедливи към всички живи същества. Думата „абсолютно" взимам за себе си, а за вас оставям думата „относително". Щом дойде въпрос до мене, аз не си позволявам абсолютно никакви погрешки. Ама условията били тежки, майка ми и баща ми ме родили такъв, неразположен съм бил – никакви извинения. Погрешките се обясняват, но не се извиняват. Когато ученикът пише, учителят е строг, не прощава никакви грешки. към беседата >>
- Думата „абсолютно" взимам за себе си, а за вас оставям думата „относително".
И тъй, за да не отнемете възможността на човека за най-малкия живот, вие трябва да бъдете, ако не абсолютно, поне относително справедливи към всички живи същества. Думата „абсолютно" взимам за себе си, а за вас оставям думата „относително". Щом дойде въпрос до мене, аз не си позволявам абсолютно никакви погрешки. Ама условията били тежки, майка ми и баща ми ме родили такъв, неразположен съм бил – никакви извинения. Погрешките се обясняват, но не се извиняват. Когато ученикът пише, учителят е строг, не прощава никакви грешки. Той взима червено мастило и коригира. към беседата >>
159. Роденото от плътта, НБ , София, 10.11.1935г.,
- Когато казвате, че нищо не знаете, че сте невежи, вие сте прави, но невежеството е относително нещо.
От всички хора се изисква съзнателна работа, да развият в себе си това, което природата е вложила в тях. Дойде едно дете при мене, погледна го, виждам, че природата е вложила в него музикалност, която след време ще се развие. Днес това дете нищо не разбира от музика, но утре ще започне да учи, да се развива и след време от него ще излезе един музикант. Следователно и вие трябва да развивате в себе си онова, което природата е вложила; не се спирайте върху онова, което не знаете. Когато казвате, че нищо не знаете, че сте невежи, вие сте прави, но невежеството е относително нещо. По отношение на знанието на висшите същества, вие сте невежи, но по отношение на по-долностоящите от вас, вие минавате за учени. Запример, ако ви запитат какво е времето на Витоша днес – ясно ли е или облачно, вие нищо не можете да кажете – невежи сте. Вие знаете, че тук е мъгливо, слънцето не се вижда, но онези, които са на Витоша, знаят, че там слънцето грее, небето е ясно, светло. Те имат по-ясна представа за Витоша, отколкото вие, които сте долу. Обаче след три часа и вие можете да станете толкова учени, колкото са и те. Как? към беседата >>
160. Тайната на даването, ООК , София, 13.11.1935г.,
- Това е относително.
Той разказваше: "Като влязох в окопа, надупчих 18 сърби! " Гледам го как лъже, че 18 души избил. Казвам: Жалко, че само един българин се е намерил смел, да надупчи 18 души. Не преувеличавайте нещата. За някого казвате: "Той е идеалист, понеже е висок." А за другиго казвате, че е лош човек, понеже е нисък. Това е относително. Действително, ако старият човек остане едно джудже, то е друг въпрос. Но едно дете лошо ли е, като е малко? Изчакай го да израсне. Ако това дете остане малко, то има нещо анормално, но ако е малко и расте, изчакай този процес, виж дали ще расте, или не. Турците имат един израз: "Дингил Ахмед" /Висок Ахмед/. към беседата >>
161. Към извора, ООК , София, 27.11.1935г.,
- Ние вадим заключение, че натовареният кон е по-силен, но то е относително.
Това можем да пренесем и в религиозните общества; понякога и тук се делят хората: кой е по-светия, кой изпълнява повече Божията воля, кой обича повече Бога и кого Бог обича повече, кого по-малко. Казват: "Комуто е дал повече, повече е обичан, а комуто е дал по-малко, по-малко е обичан." Добре, ако пренесем това в живота, дали е вярно? От два коня, единият от които е повече натоварен, а другият по-малко, кой е повече обичан? Който е натоварен или който не е натоварен? Те са посторонни разсъждения, нас не ни интересува, че някого товарят повече, а някого по-малко. Ние вадим заключение, че натовареният кон е по-силен, но то е относително. А някой път и на здравите коне няма какво да натоварите и те вървят свободно. Ако натоварят някой кон, който не е силен, той няма да може да изнася товара. към беседата >>
- То е, тогава, нещо относително.
Но и вас, някой път, ви е страх да идете в света, за да не би да се изгубите, защото сте християни. Или пък, някога ви е страх да пуснете дъщеря си или сина си, да не би да изгубят това, което имат. От какво се страхувате? Кое ви дава повод? Ако, след като влезете в света, вашето християнство може да се изгуби, значи, то нищо не струва. То е, тогава, нещо относително. към беседата >>
162. Неразбраното, МОК , София, 13.12.1935г.,
- Много относително понятие е търпението.
Представете си, че казвате, че някой е много добър, но при това този, добрият, не е търпелив. Много умен е, пък е нетърпелив. Пък някой е търпелив, казват: „Лош човек е, но е търпелив“. Може ли човек да бъде много лош и да бъде търпелив? Какво разбирате под думата „търпение“? Много относително понятие е търпението. Каква е мярката на търпението? Запример, каква е мярката, че ДО е правилно? По какво сега ще определите, че тонът ДО сега е правилен? Взимате една мярка – камертона. На каква основа вземате камертона? към беседата >>
- Туй равенство е относително.
Че хубаво, добрината седи ли в даването на пари? Или, че той е умен. Относителни са тия неща. На какво е равно цялото число? – На себе си. Туй равенство е относително. В сегашната математика – относителна математика я наричам, всяко число е равно на себе си. В количествените числа, в един свят, който ние сме построили, е така. Но щом излезем от този изкуствен [свят], който ние сме построили, работата съвсем се изменя. „Две яйца, равни на трето, са равни помежду си“. Нали математиците така казват, имат една такава максима. към беседата >>
- Скръбта е нещо относително.
Ама те са отвлечени работи. Няма никаква мярка. Докато се радваш на радостта и скърбиш на скръбта, ти си актьор. Когато започнеш да се радваш на скръбта и да се радваш на радостта, ти вече не си актьор. Вие имате критерий за радостта и за скръбта. Скръбта е нещо относително. Туй, което причинява скръб на тебе, причинява радост на другите хора. – /„Например, да се отнеме въздуха“./ – Че има същества, които живеят и без въздух. Така е за целия органически свят, философия е това. Този човек може да се научи и без въздух. Рибите, запример, нали като оттеглиш водата, ще умрат. към беседата >>
163. Да се не изгуби нищо, НБ , София, 15.12.1935г.,
- Това е относително така.
Кажете ми, конкретно, какви са качествата на доброто и на злото. Хване ви някой за гърлото, стисне ви, не можете да поемете въздух – това наричате зло. Отпусне ви, това наричате добро. Значи, злото отнима, а доброто дава. Следователно, всеки процес, който отнима нещо от качествата на живота, наричаме зло, всеки процес, който предава нещо към качествата на живота, наричаме добро. Това е относително така. Вземете запример, какво правите с дървеницата. Като хванете една дървеница, вие веднага отнимате живота ѝ, без да считате това за зло. Колцина от вас хващате адвокати, да защищават дървеницата. Колцина от вас сте дадени под съд за това, че сте убили една дървеница. Щом хванете една дървеница, веднага я поставяте на аутодафе. към беседата >>
- Това е относително, слънцето никога не изгрева и никога не залязва.
Как може да стане това, което не е станало? Как може да стане това, което не е било? Там е всичкото, че това, което не е станало, което не е било, може да стане. В природата нещата два пъти не може да станат. Казвате: Че слънцето изгрева и залязва. Това е относително, слънцето никога не изгрева и никога не залязва. Ако се качите горе в пространството, на голяма височина, ще видите, че слънцето се върти около земята в една линия, без да залязва и да изгрева. И земята се върти около слънцето, обаче, на земята ние сме такава обстановка, че виждаме земята да се върти около слънцето и слънцето около земята. И сме много добре при това положение. По-добре майката да се движи около люлката на детето си, а не детето около майка си. Следователно, днес голямото се движи около нас, а след време ние ще се движим около него. към беседата >>
164. По новия начин. Коприненият конец / Коприненият конец, УС , София, 15.12.1935г.,
- Да кажем, че решавате задачата за относителното тегло на елементите.
Та казвам: Тези неща в сегашните училища са съвсем изкуствени. Пък и книгите, които се изучават там, няма да се носят със самите ученици. Пък и знанията, които там се придобиват, не са толкова полезни в живота им. И картините, които сте рисували от детинство, ще ги имате, но колко от тях можете да занесете със себе си? Или пък, какво ще ви ползуват тетрадките, в които сте решавали задачи? Да кажем, че решавате задачата за относителното тегло на елементите. Питам: Какво е относителното тегло на златото, на среброто, на водорода, на кислорода, на алуминия, на медта? към беседата >>
- Питам: Какво е относителното тегло на златото, на среброто, на водорода, на кислорода, на алуминия, на медта?
Пък и книгите, които се изучават там, няма да се носят със самите ученици. Пък и знанията, които там се придобиват, не са толкова полезни в живота им. И картините, които сте рисували от детинство, ще ги имате, но колко от тях можете да занесете със себе си? Или пък, какво ще ви ползуват тетрадките, в които сте решавали задачи? Да кажем, че решавате задачата за относителното тегло на елементите. Питам: Какво е относителното тегло на златото, на среброто, на водорода, на кислорода, на алуминия, на медта? към беседата >>
165. Да имат живот, НБ , София, 22.12.1935г.,
- Всичко е от Бога – това е относително.
В човека има две крайности, които трябва да се хармонизират. В старо време хората са вярвали, че всичко е от Бога. В най-новите времена се вярва, че всичко е от хората. Каквото те направят, това ще стане. И едното е вярно, и другото е вярно, но това са относителни неща. Всичко е от Бога – това е относително. Всичко е от хората – и това е относително. Ако разберем и посеем нивата, тя ще израсне – всичко е от Бога. Но ако не я изорем и не я посеем, Бог нищо няма да направи. Господ няма да ни даде плод, но ще ни даде тръни и бодили. Ако ти родиш детето си добре и вложиш в него някои възвишени принципи, Бог ще възрасне тия принципи. към беседата >>
- Всичко е от хората – и това е относително.
В старо време хората са вярвали, че всичко е от Бога. В най-новите времена се вярва, че всичко е от хората. Каквото те направят, това ще стане. И едното е вярно, и другото е вярно, но това са относителни неща. Всичко е от Бога – това е относително. Всичко е от хората – и това е относително. Ако разберем и посеем нивата, тя ще израсне – всичко е от Бога. Но ако не я изорем и не я посеем, Бог нищо няма да направи. Господ няма да ни даде плод, но ще ни даде тръни и бодили. Ако ти родиш детето си добре и вложиш в него някои възвишени принципи, Бог ще възрасне тия принципи. Но ако нищо не вложиш в детето си, и Бог няма какво (да) възрастява в него. към беседата >>
- Че нямате средства, това е относително нещо.
Да кажем на времето да не вали, няма да ни слуша. Да кажем на снега да се стопи и той няма да ни слуша. Ние трябва да съобразим според времето. Ще си вземем по-дебели дрешки, здрави обуща, ще се облечем топло. Но ще възникне друг въпрос между вас: Средства нямате. Че нямате средства, това е относително нещо. Ако къртът може да изкара храна си от земята, ако гъсеницата може да се прехранва с листа, ако птичката може да намира храна и при най-трудните условия на живота си, човек при по-лоши условия ли е поставен? Заекът при по-добри условия ли е? Тогава какво трябва да прави заякът. И два кобура да му дадете, военен не може да стане – безпредметно е. Хиляди години трябва да се упражнява той, за да стане военен, т. е. към беседата >>
166. Естественият език – музикалният език, ООК , София, 25.12.1935г.,
- В нашия свят ние говорим логично, но това е относително.
Думата свързана – и на български, и на английски, и на френски – не е на място, в случая не изразява това, което трябва. Мисълта не може да бъде свързана. Щом кажем, че нещо е свързано, ние подразбираме, че то е ограничено, а мисълта трябва да бъде свободна. Но как може да бъде човек свободен и при това да бъде свързан? В този случай, като казваме свързана, ние разбираме, че мисълта трябва да бъде логична, трябва да има логика. В нашия свят ние говорим логично, но това е относително. Например, когато броиш, не можеш да минеш изведнъж от едно към три, ще трябва да минеш през 2. Или, ако си в един едноизмерен свят, живееш в една точка, ти не можеш от едноизмерния свят да издигнеш перпендикуляр към триизмерния, трябва първо да минеш през двуизмерния. Но това са неразбрани работи – едноизмерен, двуизмерен, триизмерен свят... към беседата >>
170. Сегашният момент, ООК , София, 11.3.1936г.,
- Но това е относително.
Обезсърчително е, когато човек изучава окултната наука. Казва се в окултните науки, че носът на човека трябва да бъде дълъг, за да е умен. Ухото му трябва да бъде добре построено, и то не да е малко, но голямо. И веждите му трябва да бъдат такива или онакива. Така е донякъде. Но това е относително. Но тези, които са изучавали фи-зиогномията, не са изучавали кога една линия, един нос, трябва да бъде дълъг, за да има своята стойност. Аз съм забелязал много носове, които са направени от желязо, други са направени от мед, трети от калай, много носове са направени от пръст, от глина, някои са направени от камфора, някои от захар, а малко носове има, които са направени от злато. Това е един символ. Казват: дълъг нос има някой. Но от желязо ли? към беседата >>
171. Радиации, ООК , София, 18.3.1936г.,
- Това е относително.
Не какво говорят хората. Аз да съзнавам, че изпълнявам волята Божия, и това да ме радва. Не какво говорят хората. Това не е меродавно. Ако хората са добре разположени, то е добро, но и ако добре или зле са разположени, това не са меродавни мерки. Това е относително. Но важно е онова разположение, когато аз съзнавам, че върша волята Божия - това е меродавно. Това знание е меродавно. Не искам хората да го знаят. И това съзнание ще ви даде вътрешна сила. Аз желая да имате съзнание, че вършите волята Божия и да сте доволни, и никак да не съжалявате, че сте направили нещо. към беседата >>
172. Отец ме люби, НБ , ИБ , София, 22.3.1936г.,
- Това твърдение е относително.
Мнозина поддържат мисълта, че друг живот извън физическия не съществува. Това твърдение е относително. Човек се отличава от другите животни по своето самосъзнание, което обхваща един свят много ограничен. Вън от неговото самосъзнание, вън от неговия свят съществуват още много създания и светове. Чрез самосъзнанието си, човек е достигнал до най-голямата интензивност на радостите и на скърбите, но не е намерил още пътя на спасението си, нито пътя на своята сила. Докато живее в самосъзнанието си, човек ще се ражда и умира, ще скърби и ще се радва. Чувате, че днес някой се е родил; на другия ден чувате, че някой умрял, отишъл на онзи свят — Доколко този човек е отишъл на онзи свят, това трябва да се провери. към беседата >>
173. Организиране, МОК , София, 27.3.1936г.,
- Относително понятие е то.
Ако вие сте нещастен, вие сте деца. Ако вие сте щастлив, вие сте възрастен от категорията на слона. Пък ако сте нещастен с големия товар, но аз не вярвам, товара на когото и да е, да е повече от сто килограма. Малък е товарът. Но да се повърнем. Относително понятие е то. Има физически нещастия, има духовни, има и умствени нещастия. Може да ти взели ръкавиц[ите], нещастен си, че ги нямаш, зимно време е, студено. Но то е външно нещастие. Може да те ударят по ръката, че не можеш да си движиш ръката. Кое нещастие е по-голямо? към беседата >>
176. Свърши се виното, НБ , София, 4.10.1936г.,
- Това е относително така.
И цялото човечество може да се уподоби на животни, на растения и на скъпоценни камъни. Той е направил това сравнение доста сполучливо, защото между всичко това, което Бог е създал, има известно отношение, известна връзка. Той е написал по анатомия една хубава книга. Всички неща, които Бог е създал, са разумни. Ти минаваш покрай едно дърво и мислиш, че то не е разумно. Това е относително така. Когато аз спра да се движа, и моят крак е неразумен. Когато спя, кракът ми не може да ви говори нищо. Но когато съм в будно съзнание, достатъчно е най-малкото бутване на крака ми, за да ви запита веднага: „Какво обичате? “ Кракът направо не може да говори, но като бутнете крака ми, той казва: „Първо говори с господаря ми, а после с мене.“ Сега вие сте от онези, които казвате, че можете да говорите с всекиго. Вие не можете да говорите с всекиго. към беседата >>
- То е относително.
Не преувеличавай нещастията си повече отколкото трябва, защото нещастията, които ти имаш, съществуват навсякъде в света. И всичките добродетели, които имаш, те са общи за всички хора. Следователно, реалният свят е само онова, което е общо за всички хора в даден случай. И страданието е общо за всички хора. Ние казваме, че злото не е реално, понеже всичките хора в дадения случай не могат да бъдат зли. То е относително. Злото във всички хора не съществува, когато едно страдание във всички го има. И даже ангелите от невидимия свят като гледат, че хората не прогресират, една малка сянка се хвърля в тяхното съзнание, понеже те трябва да слизат постоянно на земята да поправят погрешките на хората. И майката като обича детето си и като поправя погрешките му, у нея се заражда една малка тъга. към беседата >>
180. Оценяване и прилагане, УС , София, 3.10.1937г.,
- Това е относително вярно.
И тъй, във всички хора, които се въздигат, времето се разваля; а пък в онези, които се снишават, т. е. които се смиряват, времето се подобрява. Това е относително вярно. Кое е най-хубавото време в човешкия живот? Ще кажете, че най-хубаво време е, когато хората се обичат. Ако един ученик обича учителя си, носи му цветя и подаръци; ако не го обича, какво ще постигне? Не само че нищо няма да постигне, но ще бъде спънка и за себе си, и за своя учител. Това показва, че сърцето се проявява, без да има предвид, че и умът трябва да работи и да се проявява. към беседата >>
181. Да видят, УС , София, 10.10.1937г.,
- За онова, което усещаш или преживяваш вътрешно, знаеш, че е вярно; за онова, което става вън от тебе, знанието ти е относително.
Виждаш дърветата, които отдалеч изглеждат по един начин, а отблизо съвсем други. Всъщност, кое е вярно? Изобщо, човек има представа за всичко, което вижда, но не всякога тази представа е вярна. Вярно е само онова, което ти усещаш в себе си. Например, пиеш вода, когато си жаден – усещаш приятност; ядеш хляб, когато си гладен – усещаш приятност. За онова, което усещаш или преживяваш вътрешно, знаеш, че е вярно; за онова, което става вън от тебе, знанието ти е относително. Гледаш се в едно огледало, във второ, трето – в тези образи има нещо различно. Кой е истинският, реалният образ? – Това си ти сам. към беседата >>
182. Малките неща, УС , София, 26.12.1937г.,
- Неговото твърдение е относително вярно.
Тези дни четох една книга от голям авторитет, който доказва, че нямало друг свят. Авторитетът му се заключава в това, че отрича другия свят. Според мене, авторитетът му се заключава в доказване на другия свят. Неговото твърдение е относително вярно. То е все едно да доказвам, че водата на воденицата ще престане. Това подразбира, че водата ще се отбие някъде. Обаче, да доказвам, че водата, изобщо, е пресъхнала, това не е вярно. Ако водата на дадена воденица се отбие, друга воденица ще работи. Следователно, за тебе е вярно, че няма Бог. към беседата >>
183. Дишане, МОК , София, 31.12.1937г.,
- Понеже ние изхождаме от едно относително гледище, не е добро заради мене, но за цялото е добро.
Запример, вие ще кажете как да е добро? Че не е ли добро, когато яздя един кон, на мене не е ли добро? Ако вие носите някого на гърба си на него е добро, на вас не е добро. Се таки, туй което правите се на някого е добро, на коня не е добро, на вас е добро. Казвам: В живота всичко, което става е добро. Понеже ние изхождаме от едно относително гледище, не е добро заради мене, но за цялото е добро. Не е хубаво да ядеш една кокошка, да, на кокошката не е хубаво, но на тебе е добро. Кокошката е турена вече да не прави престъпление, тази кокошка е турена на по-добро место, дето ще се мъчи в света, тя дойде да живее в тебе. Кокошката нищо не е изгубила, тя печели. Тя седне като един синовен син или като един приведен зет. Когато разглеждаме въпросът за вегетарианството, имаме предвид, че месната храна спира прогреса на човешката индивидуалност. към беседата >>
184. Обичай и освобождавай, ООК , София, 26.1.1938г.,
- Ние не отричаме положението, в което се намирате, но казваме, че всичко в живота е относително.
Те казват, че раждането се отнасяло до учението на Толстоя. Той бил бременен с нови идеи, които трябвало да посее в света. Това е друг въпрос. За Толстоя е важно, че той сънувал, че е бременен, че ще роди и се измъчил много. И вие казвате, че сте стари, че сте женени, но от по-високо гледище наблюдавани, може да се каже, че сънувате. Ние не отричаме положението, в което се намирате, но казваме, че всичко в живота е относително. Някой е скърбен, плаче, измъчва се. Какво представя тази скръб? – Сън. Този човек сънува. Той се намира в положението на Толстоя, бременен е с нещо, мъчи се да роди…“ Страници (333–334). към беседата >>
186. Излизане, работа, молитва, МОК , София, 18.3.1938г.,
- Какво е относителното тегло на желязото и живака, желязото ли е по-тежко или живакът?
Сега, аз бих ви попитал, ако имате вяра, каква трябва да бъде:твърда, течна или въздухообразна? Сега, ако се сравнят твърдите и течните тела, кои са по-тежки? Ако вземем живака е течен, но е тежък. Ако вземем водата и тя е течна. Какво е относителното тегло на желязото и живака, желязото ли е по-тежко или живакът? – Живакът. Понякой път за да се обяснят някои свойства на материята, може да си послужим с известни примери. Представете си, че имате един приятел, който ви поканил на гости да идете и хванал ви за ръката, може да е приятел или приятелка. Хванал ви за ръката и не ви пуща ръката, но ви кани да идете на гости. Вие казвате, че трябва да учите, че нямате свободно време, но той не ви пуща. към беседата >>
189. Речи само реч, НБ , София, 15.5.1938г.,
- Дължината е нещо относително.
Тези данни може да са верни. Ако са верни, толкова по-добре за вас. Ако не са верни, ще ги поправим. Може би да са потребни още повече години. Ще кажете, че това е много дълъг период. Дължината е нещо относително. Ако тръгнеш с биволска кола, като нашата, за Слънцето, ще ти трябват няколко милиона години. Ако тръгнеш с конска кола, годините ще се намалят. Ако тръгнеш с един бърз трен, ще трябват 260 години. Ако тръгнеш с бързината на светлината, ще ти трябват само осем минути. При тази светлина, 200–300 милиона години човешки могат да се съберат в една светлинна година. към беседата >>
- Всеки може да бъде относително щастлив, здрав, да има условия за постигане на своите желания, но ако спазва разумните закони на природата.
Та казвам: Сегашните хора, сегашните народи са дошли до положение да внесат в живота си нова философия, нови форми. Те ще намерят тази философия, тези форми в самата природа. Те са вложени в нея. Това не е с цел да се защитава една човешка кауза, но казвам: В природата има ред закони и ако човек върви по тях, той ще приеме всички блага на живота. Всеки може да бъде относително щастлив, здрав, да има условия за постигане на своите желания, но ако спазва разумните закони на природата. Не ги ли спазва, огрешава ли се, той може да дойде до нежелателни резултати. Запример, ако вие имате една лоша мисъл в ума си, храносмилането няма да стане по естествен начин. Тази мисъл ще внесе в храната елемент на отрова. Гневът, запример, внася отрова в човешкия организъм. И тогава, като се разгневи човек, за предпочитане е да се нахрани добре, отколкото да е гладен. към беседата >>
194. Спокойно сърдце, ООК , София, 7.12.1938г.,
- Но относително право, в дадения случай, в един момент е право, а не за през цялото време.
Ами че от вътрешните заблуждения не е ли? Имаме заблуждението, че искаме да ядем. Яденето не е ли заблуждение. Отвътре усещаш, че си се наситил вече, не ти трябва да ядеш. Туй, което усещаш отвътре, мислиш, че което усещаш, е право. Но относително право, в дадения случай, в един момент е право, а не за през цялото време. към беседата >>
195. Любов, доброта и справедливост, НБ , София, 18.12.1938г.,
- Щом едно благо е благо за мене, а не е благо и за другите, това е относително благо, или относително зло.
Когато на теб става светло, а на другите тъмно, как мислите, къде се намираш ти? Какво е твоето положение тогава? Истината, това е светлина. Но светлината подразбира едновременно и на мене, и на другите да е светло. Истинското благо е това, което едновременно е благо за всички. Щом едно благо е благо за мене, а не е благо и за другите, това е относително благо, или относително зло. От относителното зло едни не страдат, а други страдат. От религиозно гледище всички хора още не са дошли до идеята за Бога, за доброто, за любовта. Те нямат една обща идея за нещата. Веруюто за Бога за едни, не е верую и за другите. Днес хората не схващат Бога като любов, която обединява всички. към беседата >>
- От относителното зло едни не страдат, а други страдат.
Какво е твоето положение тогава? Истината, това е светлина. Но светлината подразбира едновременно и на мене, и на другите да е светло. Истинското благо е това, което едновременно е благо за всички. Щом едно благо е благо за мене, а не е благо и за другите, това е относително благо, или относително зло. От относителното зло едни не страдат, а други страдат. От религиозно гледище всички хора още не са дошли до идеята за Бога, за доброто, за любовта. Те нямат една обща идея за нещата. Веруюто за Бога за едни, не е верую и за другите. Днес хората не схващат Бога като любов, която обединява всички. Казват, че Бог е създал всичко. към беседата >>
196. Иди си с миром, НБ , София, 25.12.1938г.,
- То е относително реално.
Над умствения свят седи разумният, който ни въздейства. Всичко, каквото става в света, се дължи на разумния свят. Той прави преобразуванията в света. Вземете, всички европейски народи днес се смущават, безпокоят, те предвиждат, че ще станат големи промени. Не мислете, че всичко, което сега съществува, е реално. То е относително реално. Тия социални форми, които днес съществуват,са от хиляда години насам, но все са претърпели известни промени. Следователно, пак предстоят помени. Всички сегашни мисли и чувства на хората предстоят на промени. Цялата култура ще се измени. Това не значи, че нищо не сме получили от тия досегашни форми на живот. към беседата >>
200. Събиране и раздаване, заробване и освобождаване, НБ , София, 16.4.1939г.,
- Това е относително гледане на нещата.
Аз разглеждам живота психически, динамически, а не статически. Защото неща, които са верни при едно механическо обяснение, не са верни при едно статическо обяснение. И неща, които са верни при едно органическо обяснение, не са верни при едно психическо обяснение. И най-после, неща, които са верни при едно психическо обяснение, не са верни при едно разумно, Божествено обяснение. Запример, често в света вие си правите илюзия, че някой човек е грозен. Това е относително гледане на нещата. Този човек е грозен в сравнение с друг някой, който е по-красив от него. Но ако този, красивият не съществуваше, щеше да се яви друг някой, по-грозен от първия, тогава първият щеше да бъде красив. Ако грозният нямаше с кого да се сравнява, сам по себе си той щеше да бъде красив. Сега, като се сравняват при това статическо положение, хората се считат бедни, защото се сравняват с някой богат. Но ако този богат се сравнява с някой още по-богат от него и той става беден. към беседата >>
201. Новото в живота, НБ , София, 23.4.1939г.,
- Да, каже „Той ми каза.“ Казвам: Това е относително.
Но начините на любовта не са изучени. Онзи, младият момък, който се жени за някоя млада, красива мома, която му казва, че вечно ще го обича, верни ли са тия думи, че вечно ще го обича? Тия думи са относителни. Утре тя като намери поздрав и по-умен и по-богат и с по-добър характер, не сприхав, веднага ще го обикне повече от другия. Мислите ли, че някакъв закон може да постави обичта? Да, каже „Той ми каза.“ Казвам: Това е относително. Обещанието не е само от едного. Двама души обещаят и кой трябва да изпълни обещанието? Да се изпълни едно обещание, то трябва добре да се разбере. Има три вида разбиране. Едното разбиране, което протича от стомашната система на човека. към беседата >>
202. Истинският човек, НБ , София, 4.6.1939г.,
- А всичко онова, което руши, то е относително, не е реално.
Като яде, човек чувства ползата, която получава от храната. Като чувствуваш, като мислиш, ти виждаш, че има нещо реално в света. Реално в света е само това, което произвежда растене, развиване, облагородяване. Реално в света е само това, което носи светлина, доброта, сила, любов, знание. Това е реалното. А всичко онова, което руши, то е относително, не е реално. към беседата >>
203. С човешки и ангелски езици, НБ , София, 25.6.1939г.,
- Но след като се събудите, вас ви трябва, но то е пак относително.
Вечерно време, когато вие отивате да спите, вие не отричате ли светлината? Нали изгасвате всичката светлина да остане в тъмно, да можете, да си починете. Считате, че в светлината не се спи. Приспособявате вашата светлина. Вие се отказвате временно от нея. Но след като се събудите, вас ви трябва, но то е пак относително. Ученият човек казва: „Аз вярвам в учението.“ Хубаво е да вярваш в учението, ти имаш знания да се ползваш. Ако нямаш знания в науката, няма да се ползваш от нейните блага. Казват някои, че без наука може. Не зная дали без наука може, защото все таки без наука не може Наука е да знаеш как да дъвчеш храната. Това е цяла наука. към беседата >>
- Ако разбирате законите на вашия дух, ако разбирате законите на вашата душа, ако разбирате законите на вашия ум, ако разбирате законите на вашето сърце, вие можете да бъдете щастливи сега, не че не сте щастливи, но вашето щастие е относително.
Даже едно дете като завърти ключа, ако разбира, светне. Но цялата инсталация е направена, трябва да знаеш ключа на тази инсталация къде е. Казвам: Сега вие търсите вашето щастие. Щастието е инсталирано вътре във вашия ум, щастието е инсталирано вътре във вашето сърце. Щастието е инсталирано вътре във вашата душа, щастието е инсталирано вътре във вашия дух. Ако разбирате законите на вашия дух, ако разбирате законите на вашата душа, ако разбирате законите на вашия ум, ако разбирате законите на вашето сърце, вие можете да бъдете щастливи сега, не че не сте щастливи, но вашето щастие е относително. Преходно е щастието, в което сте. Вашето щастие постоянно губи своята цена. Силният на деня има своята ценност, навсякъде го оценяват по силата, дето и да се яви, той е ценен, но когато силният изгуби своята сила, хората не го ценят. Те са го ценели за силата, която има, но силата на човека произтича от факта, от любовта, от Божественият Свят. Човек, който иска да бъде силен, непременно той трябва да бъде непреривно свързан с Божествения Свят. към беседата >>
205. Постоянното в живота, СБ , РБ , 7-те езера, 6.8.1939г.,
- По тази причина ние виждаме нещата относително, а не абсолютно.
Тези призми могат да бъдат физически, а могат да бъдат и умствени. За да може болният да приеме светлината от слънцето, тя трябва да мине през мозъка на няколко души, като през призма. Същото става и със светлината, която приемаме от слънцето. За да дойде слънчевата енергия до нашите очи като светлина, тя минава през няколко трансформатора. Тъй щото, ние възприемаме пречупена, рефлектирана светлина от слънцето, а не права. По тази причина ние виждаме нещата относително, а не абсолютно. Ние не виждаме нещата такива, каквито са в действителност. към беседата >>
206. Законът на сегашният човек, НБ , София, 3.9.1939г.,
- Следователно, правото е нещо относително по отношение на даден принцип.
Какво заключение ще извадите от това? Ще кажете, че някой човек е крив. Нима вие, които ходите изправен, като видите, че някой хвърля камък върху вас, ще останете все така прав? Вие веднага ще се наведете и ще станете криви. Защо? Защото по този начин по-лесно можете да разрешите един удар, отколкото ако останете прави. Следователно, правото е нещо относително по отношение на даден принцип. В живота няма право. Докато живееш, ти прав не можеш да бъдеш. Кой от вас е прав? Човек всякога се спъва. Краката си спъваш, ръцете си спъваш, навсякъде се спъваш. към беседата >>
207. Прави и криви линии, МОК , София, 10.11.1939г.,
- То е относително така.
То е проекция на правата линия. Ако разгледате един човек отблизо, той изглежда по-голям, ако го разглеждате отдалеч, е по-малък. Всъщност, както разглеждате човека отдалече и отблизо, кое е реалното в двата случая? Вие трябва да коригирате. Вие мислите, че този човек, който е близо, е по-голям, а който е далече, е по-малък. То е относително така. По някой път гледате един предмет под микроскопа – вижда ви се голям. Друг път без микроскоп не може да го видите. Питам, предметът, който виждате под микроскопа, толкова голям ли е, колкото се показва, или в микроскопа се е увеличил две–три хиляди пъти? Показва се голям, а всъщност без микроскоп не може да го видите. С микроскоп виждате нещо увеличено. към беседата >>
208. Божествената топлина, ООК , София, 29.11.1939г.,
- Това е относително вярно.
Когато се боите да направите нещо или не, това е от страх. Страхувате се, че може да не е така. Мислите ли, че всички хора каквото казват, е вярно? Мислите ли, че то е абсолютно вярно? Някой когато казва: „Аз обичам истината“, това вярно ли е? Това е относително вярно. Той държи за тая истина, когато тя се отнася до него, когато е в неговия интерес, но дето истината не е в неговия интерес, той почва да се колебае. А пък той трябва да е безпристрастен, той не трябва да се свързва със своите погрешки и със своите добродетели. Добродетелите на физическото поле са отвън. Той направил едно добро дело – дал 1000 лева за благотворителни цели. Че, какво добро е направил? към беседата >>
211. Служене на Бога, УС , София, 14.1.1940г.,
- Нещо относително е.
Външният свят, както е направен, ние не го познаваме, ние имаме само едно отражение от него. Да кажем един предмет се отразява, тази светлина влиза в твоите очи и се образува някакво понятие в ума ти. Представим си, че имаме някакъв предмет. Повярвам го. Казвам, че очите имат една реалност. Нещо относително е. Познавам този предмет и ако му кажа: „Стани огън“, той става огън. Ако му кажа: „Стани огън“, и той не става огън, той значи е самостоятелен. Събрала се кир, казвам: Я се изчисти. Тя не се изчиства. Трябва аз да го изчистя. към беседата >>
- Туй относителното, то търпи увеличение и намаление.
Единственото реално е нулата. Туй, което нито се увеличава, нито се намалява, то е реалното. Туй, което се увеличава и намалява, то е относително реално. Действителната реалност няма какво да се увеличава, няма какво да се намалява. Абсолютната реалност в света е една. Туй относителното, то търпи увеличение и намаление. Следователно човек според степента на своето битие, на своя живот, може да увеличава и намалява нещата. Той е господар да увеличава и да намалява нещата. Той е господар и да намалява. Те се отнасят само до нашия живот. (Учителят пее тона „до“, после пее: „Добро.“ Всички пеем: „Добро“.) към беседата >>
214. Математическо отношение и геометрическо положение, НБ , София, 5.5.1940г.,
- Има едно относително зло в света.
Сега искам да разбирате малко по-другояче. В какво седи злото? Има едно относително зло в света. Малките деца винаги са виновати. Има тояжка, турена от майките, като бутнат гърнето със сладко или яйце вземат, пръчицата дойде, закон има, плачене има, пеене има вкъщи. На четири–пет години, пръчка има. Казва, няма право да бута. Големият брат, на двадесет и една година, бута всичките гърнета. към беседата >>
215. Три вида любов, ООК , София, 22.5.1940г.,
- Това не е абсолютно, относително е така, защото в психическата музика там другояче е поставено.
Това не е абсолютно, относително е така, защото в психическата музика там другояче е поставено. Казвам: Затова във вашата мисъл гледайте да схванете сол добре. Да имате разширение в мисълта ви. Щом дойдете при ми, мекота има. Една малка мекота, едно завиване, пластичност трябва да има в дишането. Щом дойдем до до, храната трябва да се разчупи, да се разглоби хубаво, да излезе онова, което е вътре, енергията, която е скрита в храната трябва да се извади, да влезе в тялото и да се предаде в човешката мисъл, за да може човек да работи заради Бога. към беседата >>
216. Основната мисъл, МОК , София, 28.6.1940г.,
- Много относително е туй.
В целия органичен процес става една голяма дисхармония. В цялата природа съществува една дисхармония, в храносмилането. Нито едно растение не е спазило онази първоначална форма, която му е дадена. Съвременният човек, и той не е спазил тази форма. Сега те казват, че човек еволюирал. Много относително е туй. Като кажа еволюиране, аз разбирам за онази хармония, която е съществувала в Божествения план. Ръцете нямат туй хармонично съчетание. В сегашните хора, като разглеждаш човека, челото му не е чело, веждите му не са вежди, носът не е нос, устата не са уста, всичко се деформирало, който разбира. Който не разбира, възхищава се. към беседата >>
218. Старото и новото, НБ , София, 1.12.1940г.,
- – Не, то е относително.
Трябва да разбираме законите на мисълта. Казва: Аз мога да мисля, каквото си искам. Не може да мислиш, каквото си искаш. Ти не може да чувствуваш каквото си искаш и не може да постъпваш както си искаш. Казва: Аз мога да правя, каквото си искам. – Не, то е относително. Какво можеш да направиш? Ти земята на гърба си не може да я носиш, понеже тя те носи. Туй, което тебе те носи, ти не можеш да го носиш. Следователно, ще съзнаеш, че земята тебе те носи. Кои са причините, че тази земя те носи из пространството? към беседата >>
219. И в Неговото Име народите ще се надеят, НБ , София, 29.12.1940г.,
- И другото е реално, то е относително нещо.
Казвам: Често ние на земята се намираме в положението на този войник и мислим, че сме нещо. Като дойдат големите изпитания, снемат ни от онзи свят и дойдем в този свят и се намерим такива, каквито сме. Силата на човека седи в самия него. Реално е само това, което ние можем да направим. И другото е реално, то е относително нещо. Туй, което твоят ум може да направи, туй, което твоята воля може да направи, то е реално в дадения случай. Но ти ще кажеш: – Аз искам нещо. – То не е реално. Тебе нищо не ти трябва. Защо ни са такива неща, с такава гъста материя направени. към беседата >>
222. Двама синове, НБ , София, 23.2.1941г.,
- То е относително статическо добро.
Думите, до три метра и половина, то е преувеличено. Някой път преувеличаваме, за да направим ефект. Казва: Много добър човек. – В какво седи, много добър? Думите „много добър“ те са в сравнение. То е относително статическо добро. Запример, ние казваме, че един човек е мълчалив, другият е среден. Единият мълчи, не иска да си каже мнението, има известни съображения и той минава за мълчалив. Даже мълчаливият, като не говори много, минава за мъдър човек. Някой път и умният човек, като говори много, започват другите да го считат, че той не е на себе си. към беседата >>
224. Новият морал, МОК , София, 6.6.1941г.,
- Следователно този плод е само относително ваш, той не може да ви ползва.
Вие имате един лев. Най-първо, този лев ваш ли е? Нека да се обясним. Вие имате един плод, но този плод вие сте го купили, той не е ваш. Не е ваш, вие не сте сяли семето, не сте го отглеждали, не е родило по ваш почин, при вашата работа. Следователно този плод е само относително ваш, той не може да ви ползва. Съвременните хора, от материята, която имат, не могат да ползват. Вследствие на това умират. Всеки човек има едно тяло, в което временно живее. Вие се радвате, но нищо не е ваше. Един ден ще дойде старостта и вие ще напуснете всичко това. към беседата >>
226. Възелът / *** (Беседата няма посочено заглавие), НБ , София, 7.9.1941г.,
- То е относително, по аналогия. (втори вариант)
Казват – Господ казал, и станало. Ще дойдат богословците да твърдят, че в шестия ден Бог създал човека. Турците казват: „И да видиш, не вярвай.“ Писанието казва: „Тисящи години са като един ден. И един ден е като тисящи.“ Този ден, който не разбира, мисли, че е един ден. То е относително, по аналогия. То е един Божествен ден. Един Божествен ден, който е грамаден. В един Божествен ден има милиони години. Сега може да турите десет, сто, двеста, триста, петстотин, хиляда, един милион. Някои хора се плашат и казват, че има осем хиляди, откак Господ създал света. към втори вариант >>
- То е относително, по аналогия, то е един божествен ден.
Казват – Господ казал, и станало. Ще дойдат богословците да твърдят, че в шестия ден Бог създал човека. Турците казват: „И да видиш, не вярвай.“ Писанието казва: „Тисящи години са като един ден. И един ден е като тисящи.“ Този ден който не разбира, мисли, че е един ден. То е относително, по аналогия, то е един божествен ден. Един божествен ден, той е грамаден. В един божествен ден има милиони години. Сега може да турите 10, 100, 200, 300, 500, 1000, 1 000 000. Някои хора се плашат и казват, че има 8 хиляди години, откак Господ създал света. Това е образ. към беседата >>
227. Трите перпендикуляра, СБ , София, 12.9.1941г.,
- Ето защо, когато говорим за прави линии в живота, ние имаме предвид относително прави линии, а не абсолютно.
Приятно е да гледате как някоя река криволичи, извива се, докато се влее в морето. Когато някой казва, че не иска да криволичи в живота си, той има предвид пътя на лошите хора. Страшно е, когато човек криволичи, без да се държи за перпендикуляра. Обаче, когато не се отклонява от перпендикуляра колкото и да криволичи, той се движи по естествения, нормален път. Невъзможно е човек да се движи по абсолютно права линия. Ето защо, когато говорим за прави линии в живота, ние имаме предвид относително прави линии, а не абсолютно. За пример, опитайте се да вървите по сняг на някое равно, плоско място и вижте каква линия се образува от стъпките ви. Колкото право да вървите, линията, която се образува при движението ви, е пак крива. Значи, като говорим за прави и криви линии, ние имаме предвид относителността на нещата. На физическия свят нещата са относителни, а не абсолютни. С оглед на това казваме, че по планините човек криволичи, а по равните и гладки места върви по прави линии. към беседата >>
- Значи, като говорим за прави и криви линии, ние имаме предвид относителността на нещата.
Обаче, когато не се отклонява от перпендикуляра колкото и да криволичи, той се движи по естествения, нормален път. Невъзможно е човек да се движи по абсолютно права линия. Ето защо, когато говорим за прави линии в живота, ние имаме предвид относително прави линии, а не абсолютно. За пример, опитайте се да вървите по сняг на някое равно, плоско място и вижте каква линия се образува от стъпките ви. Колкото право да вървите, линията, която се образува при движението ви, е пак крива. Значи, като говорим за прави и криви линии, ние имаме предвид относителността на нещата. На физическия свят нещата са относителни, а не абсолютни. С оглед на това казваме, че по планините човек криволичи, а по равните и гладки места върви по прави линии. От гледището на пътя, по който човек се движи, делим хората на добри и на лоши. Добър човек е този, който върви в правия път, т.е. по пътя на правите линии; лош е този, който върви в крив път, т.е. към беседата >>
228. Единственото нещо, УС , СБ , София, 14.9.1941г.,
- Относително е чиста, но не абсолютно.
– Защото едни изправя, а нови се трупат. Съзнание се иска от хората, сами да изправят грешките си, за да се пазят, да не правят нови. Хората говорят за чистота, но я разбират само външно. Що се отнася до психическата чистота – в мисли и чувства, малцина я разбират. Някой измие чинията, в която е ял и казва: „Чиста е вече“. Относително е чиста, но не абсолютно. Като си служи с една чиния известно време, тя се прониква от частиците на храната и става нечиста. Мъчно се отстраняват малките частици, които са проникнали в шуплите на чинията. Също така и мислите, и чувствата оставят следи, както в съзнанието на човека, така и върху предметите, с които са били свързани. Един американец разправя една своя опитност. Веднъж той си купил един нож. към беседата >>
- Благодарение на относителността на нещата, не може да се говори за абсолютни величини, за абсолютна истина.
Тройката, т.е. детето, взима от майката, от двойката. Имаме процеса 2-3. Така е в динамичния свят, а не в статичния. Това показва, че ние живеем в относителен свят, в който нещата са верни по отношение на едно положение, а неверни – по отношение на друго. Благодарение на относителността на нещата, не може да се говори за абсолютни величини, за абсолютна истина. Съществува една реалност в света, която нито се доказва, нито се отрича. С нея не може да се работи, понеже е мярка на нещата. Обаче дойдете ли до работата, ще започнете с това, което отричате и доказвате. Някой отрича истината. Защо? – Защото допуска лъжата. към беседата >>
230. Положителна мисъл, ООК , София, 22.10.1941г.,
- Нещо относително е лошото.
Казваш: „Туй не е оправено, онуй не е оправено.“ Ти не си пратен да си даваш мнението. Казваш: „Той е много лош човек.“ Ако е лош човек, той работи на нивата. Всички хора са лоши хора, които работят на нивата. Всички хора, които чупят камъните, са лоши хора. Всички учители, които учат хората, са лоши хора, ще ги хукат. Нещо относително е лошото. Лошото е в ш-то. Вземеш с три пръста – то е лошо. Вземеш някоя круша, ябълка, туриш я в джоба – то е лошото. В какво седи лошото? – Откъснал си този плод не навреме, той е зелен. към беседата >>
231. Роденият, НБ , София, 30.11.1941г.,
- Относително е така, но във външните условия животът не може да се прояви.
Най-първо човек трябва да вярва в това, което другите носят заради него. Някой казва: Вътрешен живот. Ние преди да дойдем на земята бяхме отвън. Щом дойдохме на земята сме отвътре. Сега някой ще каже, че вътрешният живот е най-важен. Относително е така, но във външните условия животът не може да се прояви. Без въздух не може да се прояви, без топлина не може, без храна не може, без окръжаващите хора не може. Един философ, за да философствува, трябва да има някаква среда, която да се интересува от неговата философия. В какво седи философията на нещата? – Да намериш отде излязла водата, щом като намериш, каква философия става? Далеч си от извора, може да философствуваш, но дойдеш до извора, каква философия ще имаш? към беседата >>
232. Отвали камъка, НБ , София, 14.12.1941г.,
- По човешки е относително, но след 200 години няма да живеете на земята.
Вярно ли е това, което говориш? – Питам: Туй, което вие вярвате, вярно ли е? Колкото вашето е вярно, толкова и моето е вярно. По човешки разсъждавам. Тогава вие ще кажете: Не е вярно. По човешки е относително, но след 200 години няма да живеете на земята. Къде ще бъда? Ще бъда някъде, ще завземам някое пространство, в някое сърце една 25-милионна част от милиметъра, ще си давам мнението, ще ходя на слънцето, на месечината, на Марс, на Юпитер, на Венера. Ще си създам каквото тяло искам. Като тръгна за земята пак ще стана малък, понеже земята е най-долното място в слънчевата система. Тук са пратени всичките хора на изправление. към беседата >>
233. Близо и далеч, УС , София, 5.4.1942г.,
- Ние знаем доколко е вярно това, то е относително.
Той казва: „Да се махне тази превръзка от устата ми.“ Аз срещам хора, на които са турени торби на муцуните, че не може да цапат; торбички, натурени на краката им, завързани са. Казва: „Да се освободим“, иска да се покаже, че може да направи нещо. Защо вълкът злоупотребява с овцете? Той взема от този материал да съгради тялото си, от тази овца, от онази овца той взима да съгради къщата си. Индусите са дошли до теорията на кармата. Ние знаем доколко е вярно това, то е относително. Един вълк, след като изяде известно количество овце, той се превръща на овца. След като се превърне на овца, него ще го ядат толкова пъти, колкото е ял овце. Ако ти отърва, яж. към беседата >>
235. Най-малкото добро, ООК , София, 10.6.1942г.,
- Туй е относително.
Добрият мине, казва: „Не се позволява това.“ Човек не може дори да погледне. Ако погледне една, как я погледнал, лоша мисъл, лошо желание минало някъде, минал някъде, направил някаква погрешка. Навсякъде трепери какво ще кажат хората заради него. Изплюл се не на свят, изкашлял се повече, отколкото трябва, смутил хората в някое събрание, кашлял. Добрият човек недъзи няма. Туй е относително. Аз за мене така си мисля. към беседата >>
236. Хармония и дисхармония, НБ , София, 4.10.1942г.,
- Щом изучаваш добрата страна на хората, добър ще бъдеш; щом изучаваш лошата страна на хората, ще бъдеш лош – туй не е абсолютно, туй е относително вярно.
Та казвам: В дадения случай хората логически не разбират нещата, защото има нещо, от което са заинтересувани. Туй аз не го считам за едно престъпление, защото в даден случай всеки човек се интересува от онова, което е полезно. Ако хората биха постъпили в даден случай да избират само това, което е полезно, щяха да правят много повече погрешки, отколкото сега правят. Ние правим погрешки по единствената причина: отиваш някъде, искаш да се наведеш, искаш да напълниш чувала, за бъдеще да имаш, искаш да се осигуриш за няколко години, там е погрешката. Сега, когато изучаваме миналото на хората, на място е, ако ще се ползуваме, но когато изучаваме миналото на хората, за да търсим техните погрешки, ние сме на кривата страна. Щом изучаваш добрата страна на хората, добър ще бъдеш; щом изучаваш лошата страна на хората, ще бъдеш лош – туй не е абсолютно, туй е относително вярно. към беседата >>
237. Положителен живот, ООК , София, 7.10.1942г.,
- Онова, което не е Божествено, то е относително.
Вие казвате: „Аз имам една идея, еди откъде я взех“. Не разчитайте на идеите, които са чужди. Мисъл, която не e Божествена, тя не е наша. Всички Божествени мисли са положителни. Всички Божествени мисли са на наше разположение. Онова, което не е Божествено, то е относително. Някой път имаш едно разположение, една радост, тази радост не е естествена, тя е човешка радост. Онази [Божествената] радост не престава. Тя, и при най-оскъдните условия, е вътре в човека. Казвам: всички разчитайте на ония, постоянните работи. Трябва да правите едно различие – човешките мисли са като спомагателни мисли за Божествените. към беседата >>
238. Трите изкушения, УС , София, 20.12.1942г.,
- Много плащане, то е нещо относително.
Тропа, тропа, слиза долу. Казват му: „Дай ги яйцата.“ Казва: „Аз ще го намеря.“ Той е умен, казва: „Още любовта я няма. Като дойде, ще ми плати по седем лева.“ След като дойде любовта, ще плати по седем лева. Когато имате любов, плащайте и седем, и десет, и петнайсет, и двайсет, и трийсет лева. Нищо не значи. Много плащане, то е нещо относително. Всяко нещо, направено с любов, за векове остава. Няма по-красива постъпка – да извършиш нещо от любов като за себе си. Да служиш на Господа с любов, да служиш на ближния си с любов. То е най-великото, което трябва да започнем отсега в този живот. И в онзи живот да влезем с любовта заедно. към беседата >>
239. Най-сигурното място, УС , София, 7.2.1943г.,
- Казваме: „Свобода, то е много относително.“ Ние не сме обяснили какво нещо е смъртта.
Една кокошка няма кому да се оплаче. Господарят ѝ е абсолютно свободен. Може да я извади из курника, да я заколи, да я изяде или да я продаде. Никой не смята, че не е право. Ние още не сме свободни. Казваме: „Свобода, то е много относително.“ Ние не сме обяснили какво нещо е смъртта. Кокошката, когато е в курника, дойде господарят, хване я за гушата, отсече главата. Така и ние, дойдем в нашия курник на земята, хване те някой за гушата и казва: „Умрял. Господ му взел душата.“ Хубави са такива приказки да разправяме на децата, да им казвам, че жабите говорят. Може да разправяме, че жабата добре се облича, че има качества на една мома да се люби. Така може да разправяме, но жабата не може да има мисълта на една мома. към беседата >>
240. Мъдростта съгради, НБ , София, 28.2.1943г.,
- Казвате: „Свободен съм.“ Свободата е относително нещо.
Казвате: „Свободен съм.“ Свободата е относително нещо. Един ден Господ ще дойде, ще развърже чувала, ще донесе вода и ще замеси брашното и ще го тури в пещта. Ще дойдат онези, които знаят да ядат, и ще имат опитността на ябълката, на сливата, на крушата. Тия същества, които ще ви ядат, ще бъдат ангели, в ангелската уста ще ви сдъвчат малко. Аз ви облажавам, ако всинца можете да станете такъв хляб за ядене. Моите уважения и почит към всички вас, които могат да станат такива пресни погачи. към беседата >>