Намерени са 11 резултата от 10 беседи с точна фраза : 'Оплодяване'.
1. Вкъщи, НБ , София, 1.9.1918г.,
- Жената е онзи полюсъ, въ който се събира нуждната енергия за оплодяване, за обработване. (втори вариант)
За да се избѣгне тази смърть, мѫжътъ и жената трѣбва да живѣятъ въ една кѫща, т. е. въ едно тѣло. Двойственостьта въ човѣка — дветѣ очи, уши, ноздри, дветѣ половини на мозъка показватъ това, именно, че едното отъ тѣхъ е за мѫжа, т. е. за ума, а другото — за жената, т. е. за сърдцето. Жената е онзи полюсъ, въ който се събира нуждната енергия за оплодяване, за обработване. Ето защо, сърдцето трѣбва да бѫде всѣкога топло, а умътъ — енергиченъ, да не се подава на никакви съблазни и лъжи. към втори вариант >>
- Жената е онзи полюс, в който се събира нужната енергия за оплодяване, за обработване.
За да се избегне тази смърт, мъжът и жената трябва да живеят в една къща, т.е. в едно тяло. Двойствеността в човека – двете очи, уши, ноздри, двете половини на мозъка показват това, именно, че едното от тях е за мъжа, т.е. за ума, а другото – за жената, т.е. за сърцето. Жената е онзи полюс, в който се събира нужната енергия за оплодяване, за обработване. Ето защо, сърцето трябва да бъде всякога топло, а умът – енергичен, да не се подава на никакви съблазни и лъжи. към беседата >>
2. Единство на съзнанието, МОК , София, 29.11.1922г.,
- Тази буква означава оплодяване.
Коя дума познавате, подобна на думата усет? – Възприятие. Като извадите предлога въз, остава думата приятие, която започва с буквата п. Тази буква означава оплодяване. Значи енергиите първо се запазват, а после се оплодяват. Усетът означава външен процес, а възприемането – вътрешен; той означава растене. След възприемането иде схващането. Схващането произлиза от думата хващам нещо с ръката си; то е физически процес. Обаче думата схващане започва с буквата с, която показва, че това, което човек е хванал с ръката си, се намира във възходящо състояние, върви нагоре. към беседата >>
4. Здрави връзки, МОК , София, 27.2.1927г.,
- Човек посажда плодни дръвчета, отглежда ги, радва се на плода им, но забравя милионите пчели, пеперуди и други насекоми, които като невидими помагачи са извършили тяхното оплодяване.
Страхът се среща в човека като остатък от животинското му състояние; щом се страхува, човек се свързва с животните, щом се гневи - също. За да не се поддава на отрицателните чувства в себе си, трябва да държи съзнанието си будно, да се свързва с Възвишените Разумни същества. Човек е колективно същество, свързан със същества по-високо и по-нискостоящи по съзнание от него; от него зависи с кои от тях ще се свърже. Много помагачи има човек, но той трябва да съзнава това, за да се свързва с тях и да се ползва разумно от помощта им. Орачът оре земята с ралото си, но милиони червеи орат преди него; той казва, че е разорал, но няма предвид ония невидими помагачи в земята, които са работили преди него. Човек посажда плодни дръвчета, отглежда ги, радва се на плода им, но забравя милионите пчели, пеперуди и други насекоми, които като невидими помагачи са извършили тяхното оплодяване. към беседата >>
7. Божествени състояния, УС , София, 9.11.1930г.,
- Другите мисли се групират около основната и работят за нейното оплодяване.
Коя е основната мисъл в осма глава от Евангелието на Йоан? Ще кажете, че там има няколко основни мисли. Не, във всяка глава има една основна мисъл. Останалите мисли се групират към нея, като централна. Главна, основна мисъл е тази, която носи живот. Другите мисли се групират около основната и работят за нейното оплодяване. Кибритената клечка е важна дотолкова, доколкото може да се запали и да даде светлина. Казваш: „Да се обичаме! “ – За да обичаш, ти трябва да имаш Божествено състояние. Можеш ли да ядеш, ако нямаш уста? Както не можеш да ядеш без уста, така не можеш да обичаш, ако не преживееш нещо Божествено. към беседата >>
9. Роденият, НБ , София, 30.11.1941г.,
- Ако плаче, човек трябва да бъде за оплодяване на неговата мисъл, това трябва да бъде за оплодяването на неговото сърце и ако плаче, това е за оплодяване на неговото тяло.
А пък сега, ето къде е погрешката. Сълзите трябва да падат на място. Сега казват, че сълзите били огън, който гори. Не говоря за сълзите, които горят. Аз говоря за онези сълзи, които оплодяват живота. Ако плаче, човек трябва да бъде за оплодяване на неговата мисъл, това трябва да бъде за оплодяването на неговото сърце и ако плаче, това е за оплодяване на неговото тяло. Сълзите са едно благословение. Ние плачем и не знаем защо плачем. Плачем за ума си, да дойде тази влага в ума. Сега ще кажете: Как да стане това? Сега вземете по една саксия – това поне сестрите могат да го направят, да направите един биологически опит, – вземете една саксия с цвете и щом заплачете сълзите ви да падат върху цветето, за да определите какви са качествата на сълзите ви. към беседата >>