Намерени са 13 резултата от 9 беседи с точна фраза : 'Насърчаване'.
3. Обикновени и необикновени процеси / Тридесет и осем години, НБ , София, 15.9.1929г.,
- Това не е за обезсърчаване, но за насърчаване.
Същото може да се каже и за здравето, за знанието, за дарбите на човека. Те нито се предават, нито се отнемат. Здравето може само да се закрепва, но не и да се предава. От човека зависи да задържи и разработи в себе си онова, което природата е вложила в него, но не и да го придобие отвън. Какъвто и учител да ви поеме, той не може да направи от вас повече от това, което природата е вложила в вас. Това не е за обезсърчаване, но за насърчаване. – Защо? – Защото природата е вложила в човека повече възможности, отколкото той предполага. От него се иска работа, постоянство, да развие дарбите и способностите си. За да постигне това, той трябва да се свърже с живата природа. С други думи казано: Той трябва да се свърже с живия Господ, да Му служи с любов. към беседата >>
5. Степени на съзнанието, ООК , София, 25.12.1929г.,
- Докато свършат работата си, те минават през постоянно обезсърчаване и насърчаване: ту се обезсърчават, че нищо не могат да направят, ту се насърчават, че ще излезе нещо от тях, ту се считат грешници, ту се мислят праведни. (втори вариант)
Днес всички хора се намират в процес на сериозна вътрешна работа. Докато свършат работата си, те минават през постоянно обезсърчаване и насърчаване: ту се обезсърчават, че нищо не могат да направят, ту се насърчават, че ще излезе нещо от тях, ту се считат грешници, ту се мислят праведни. Обаче един вътрешен глас ги насърчава, подтиква ги да вървят напред. При всички случаи на живота - като богат и сиромах, като способен и неспособен, като праведен и грешен, този глас постоянно нашепва на човека: „Гледай си работата." Дали го хвалят, или корят, този глас казва: „Гледай си работата! " към втори вариант >>
- Докато свършат работата си, те минават през постоянно обезсърчаване и насърчаване: ту се обезсърчават, че нищо не могат да направят, ту се насърчават, че ще излезе нещо от тях; ту се считат грешници, ту се мислят праведни.
Докато работи, човек трябва да бъде на затворено. – „Какво работиш? “ – „Това е моя работа.“ – „Кога ще свършиш картината си? “ – „Това е моя работа.“ – „Не работиш, както трябва.“ – „Това е моя работа.“ – „Как ще познаем, че си свършил работата си? “ – „Когато дигна платното.“ Днес всички хора се намират в процес на сериозна вътрешна работа. Докато свършат работата си, те минават през постоянно обезсърчаване и насърчаване: ту се обезсърчават, че нищо не могат да направят, ту се насърчават, че ще излезе нещо от тях; ту се считат грешници, ту се мислят праведни. Обаче един вътрешен глас ги насърчава, подтиква ги да вървят напред. При всички случаи на живота, като богат и сиромах, като способен и неспособен, като праведен и грешен, този глас постоянно нашепва на човека: „Гледай си работата! “ Дали го хвалят или корят, този глас казва: „Гледай си работата! “ към беседата >>
8. Радостни и весели, УС , София, 23.1.1938г.,
- Като ви говоря, аз ви насърчавам, но с насърчаване работа не става.
Аз ви говоря по този въпрос, защото ще се натъкнете на него. Знайте, че всички болести се дължат на онзи неестествен живот, в който често попадате. Като ви говоря, аз ви насърчавам, но с насърчаване работа не става. Много просто. Колкото да си способен, ако не учиш, нищо няма да направиш. Способен си, а не учиш; добър си, но не проявяваш добротата си. Не е достатъчно да сте само добри и способни, но като сте дошли на земята, доколко изпълнявате Божията воля. Аз се ръководя от следното правило: Като излизам от Господа, Който се весели, и аз отивам да работя за Него с веселие. към беседата >>