СТРАНИЦИ:
1 , 2 ,
Намерени са 1653 резултата от 855 беседи в 2 страници с части от думите : 'Мъка'.
На страница 1: 1000 резултата в 487 беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1. Протоколи от годишната среща на Веригата 1911 г. Велико Търново, СБ , В.Търново, 23.8.1911г.,
- Христос ще намерите само когато очистите вашите сърца и тогава чак, като вече имате прашката (ума и сърцето), ще имате и камъка (Христос) и ще можете да воювате.
(I Цар.17;40). Имайте предвид, че Христос е винаги на физическото поле. Той е постоянно на земята, Той е вътре в нас. Той е един от най-постоянните работници на света, Който постоянно посещава хората, но Го не познават, защото е облечен с много прости дрехи и никога няма да спре да разправя за Своята или за вашата мисия. Благородните дела, които вършат хората на земята, показват, че Христос е между нас, тук, на земята. Христос ще намерите само когато очистите вашите сърца и тогава чак, като вече имате прашката (ума и сърцето), ще имате и камъка (Христос) и ще можете да воювате. към беседата >>
- Съмнението трябва да го отмахнете, защото то е в състояние да парализира не само вашата прашка, но и ще способствува да изгубите и камъка в нея.
Съмнението е един червей, от който много учени хора и богослови са разядени, покосени и духом отслабнали и пропаднали. Съмнението трябва да го отмахнете, защото то е в състояние да парализира не само вашата прашка, но и ще способствува да изгубите и камъка в нея. И когато отмахнете съмнението, да знаете, че сте отмахнали един от най-лошите и опасни противници. Преди всичко вярата ви ще се усили, щом се премахне съмнението, без което вярата у хората постепенно израства и укрепва душата им. А зародишът на вярата е у вас. Вярвам, че миналата година вие сте имали много изпитания и сте си говорили: „Къде отиваме и какво ще стане с нас? “ На това има да ви кажа: свещта, която ви давам аз, вие я угасете, ако намерите друга по-добра, но докато не могат да ви дадат друга свещ, дръжте си тая и им кажете да се махнат от пред очите ви. към беседата >>
2. Протоколи от годишната среща на Веригата 1912 г. Велико Търново, СБ , В.Търново, 6.9.1912г.,
- От недоимъка на зелената краска се ражда сиромашия, а когато е в изобилие тази краска, развива се любостожанието2 и скъперничеството.
— От зелената краска зависи успехът; в нея влиза и освежаването. От недоимъка на зелената краска се ражда сиромашия, а когато е в изобилие тази краска, развива се любостожанието2 и скъперничеството. Затова, когато зелената краска стане чрезмерно голяма, трябва да прибягваме до червената, за да се реагира над нея. Чрезмерните желания в този свят образуват зелената краска. Отричане от себе си значи това, което на нас не е потребно и ние аслъ3 не трябва да желаем това, което не ни трябва. Прочетените стихове, когато съчетаем : известни лъчи на слънцето, тогава се добива полза и вярно е, че щом се съединим с цветните лъчи, започваме да творим. към беседата >>
3. Житното зърно, НБ , София, 5.4.1914г.,
- Но мъките му и тук не се свършват: пресяват го, лошите зърна падат отдолу, хубавите остават горе, турват го в чували и хайде на воденицата, под ония два тежки камъка да го търкат и смажат съвсем.
Какво бихте помислили вие, ако бяхте на негово място? През този процес минава и човешкият живот. Ще попитате: „Защо трябва да минем през всичкия този процес? “ – Човек трябва от този пример с житното зърно да извлече поука. Минат диканята и копитата на коня над житното зърно, извадят го и го слагат в хамбара. Но мъките му и тук не се свършват: пресяват го, лошите зърна падат отдолу, хубавите остават горе, турват го в чували и хайде на воденицата, под ония два тежки камъка да го търкат и смажат съвсем. Ако бяхте на мястото на житното зърно, какво бихте казали? „И това било живот и свят, който Господ създал! “ Но житното зърно има велико търпение; то казва: „Вие ще видите каква е още моята история“. Изваждат го из воденицата на брашно, донасят го вкъщи, но пак не го оставят на мира; запретне се пък сега жената със своето сито, пресява го, едно хвърля, друго изсипва в нощвите, туря му квас и замесва хляб. Вие да сте на мястото на житното зърно, ще кажете: „Нашите страдания се свършиха вече“. Не! към беседата >>
4. Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново, СБ , В.Търново, 23.8.1914г.,
- Защото, когато у вас се запалят известни страсти, тогава е дошла буря, която даже може да изгаси пламъка на вашата свещ – пламъкът престава и Духът ви напуща.
Срещнете един човек и иска да говори с вас; вие погледнете към неговата коруба лагажичка [4] и ако е добър, в него ще видите един чучур с добра и кристално прясна, течаща вода. Ако обича да прави благодеяния, ще го видите, че черпи вода и дава на хората. Освен това, ще видите блясък в него. Ако ли е човек, който обича да се занимава, ще видите човека, който чете. Сега, някои искат да ме видят, но това, което виждате, е само черупката и в нея ще видите изменение, само ако е възбудена. Защото, когато у вас се запалят известни страсти, тогава е дошла буря, която даже може да изгаси пламъка на вашата свещ – пламъкът престава и Духът ви напуща. Та в големия наш гняв има опасност да се угаси нашата свещ. Тук има една сестра, която се оплаква, и аз зная защо тя страда: преди време тя се бе обикнала с един медиум, който е изгасил своята свещ и сега тя е, която страда. Ето защо, ние трябва да разбираме законите, да ги не престъпваме, та да избегнем страдания. към беседата >>
- Но момата искала да отучи момъка да туря окото си на дупката.
Преди 35 години, един български младеж обичал една мома и през една дупка ходел да я гледа. Но момата искала да отучи момъка да туря окото си на дупката. Една вечер, с един железен язик, [4] тя запушила дупката, на която момъкът нагаждал окото си, та гледал, и когато дошел пак да гледа, извадил окото си... Много пъти, и ние искаме да правим и правим някои работи, когато не трябва да ги правим. Този момък трябвало да носи ръката си напред, преди окото си. Така е и за нас: имаме моменти, когато дяволът е турил шиш, за да ни извади окото, затова ние трябва да бъдем внимателни, за да не си извадим окото. към беседата >>
5. Мир вам!, НБ , София, 24.9.1914г.,
- Когато вие на земята не можете да понесете най-малката мъка и да послужите на Господа, как можете да възкръснете?
Думата „възкресение“ заключава една велика идея в себе си. Тя съдържа Божествени тайни. Да възкръснеш – това значи да бъдеш господар на всички елементи, на всички сили, на всички мисли, на всички желания, на всички свои действия. И как човек може да възкръсне, когато не е господар на всички тия неща? Когато вас една жаба, едно змийче може да уплаши, как вие се готвите за възкресение? Когато вие на земята не можете да понесете най-малката мъка и да послужите на Господа, как можете да възкръснете? Ако един цигулар трябва да иждиви 12 години 1–10-часов труд на ден, за да се научи да свири, ние, християните, колко трябва да свирим, за да се научим на Христовото възкресение? Една от слабостите на съвременната църква е, където мисли, че всичко с дар може да се получи. Господ може да ни даде цигулка, струни, лък даром, и учител може да ни хване и за него да плати, но ние ще трябва да иждивяваме на ден 10 часа, да се научим да свирим – упражнението трябва да бъде от нас. И онзи, който не може да се упражнява така, той е човек ленив, неспособен, той не е достоен за Царството Христово. към беседата >>
6. Условията на вечния живот, НБ , София, 25.10.1914г.,
- Може този плод да падне преждевременно, но тогава той пак трябва да повтори процеса на развитието и узряването, защото без мъка няма сполука.
Цветето, когато расте, стои като чаша отворено нагоре, докогато възприеме зародиша; щом го възприеме, почва да се обръща надолу и най-сетне увисва – образува буквата „П“. И аз казвам: в познанието чашата е обърната към Бога да ѝ налее нещо и като го възприеме, иска да опита в себе си какво е – създава опита, или пък в органически смисъл подразбираме, че този цвят е вече завързал и че плодът трябва да узрее. Значи не може да имате познание, докато не заченете. Инак вие ще бъдете празна душа, обърната нагоре. Когато душата се обърне надолу, ще кажем, че Господ е турил нещо във вас. Може този плод да падне преждевременно, но тогава той пак трябва да повтори процеса на развитието и узряването, защото без мъка няма сполука. „О“-то, нулата, казват, е нищо; но в математиката тя има сила да увеличава и да намалява по 10 пъти, ако я турим пред или зад една цифра. Ако, например, подир 1 турим 0, получаваме число 10 пъти по-голямо, а ако я турим пред 1 – 10 пъти по-малко. Значи и нищото е нещо. Как може сега туй, което няма нищо в себе си, да увеличава и намалява нещата? В моите схващания, в нищото съществува времето и пространството като два елемента за нашето органическо развитие; в пространството действа светлината и топлината. към беседата >>
7. В начало бе, НБ , София, 21.11.1914г.,
- Поставяте два камъка, които да мелят зърното, но Бог ли е определил да се смила житото на брашно?
И пияниците могат да кажат: „Господ даде винцето, за да пием”. Дали Той го е създал или ние сме го направили? Господ е създал гроздето, но виното е наше изобретение. По същия начин вие вземате брашно и замесвате пита, но Бог ли е определил да я правите? Не, това е ваше изобретение. Поставяте два камъка, които да мелят зърното, но Бог ли е определил да се смила житото на брашно? Не, такава е вашата воля, защото не можете да смелите в стомаха си житните зрънца. Та когато съвременните хора казват, че това е истина, онова е истина, трябва да ги попитате: „Това Божествена истина ли е или ваша? ” – „Ама аз проповядвам Христа”. Ти проповядваш твоя Христос. – „Ама аз проповядвам Бога”. към беседата >>
8. Словесното мляко, НБ , София, 29.11.1914г.,
- И Господ, когато иска да белоса Своя дом, опича камъка, туря малко вода и като се образува реакция, замазва го с белота, наричана духовно – чистота и доброта в живота.
Какво подразбират те под това – дали да се затворят в себе си, да бъдат спокойни и да мислят и съзерцават? Това не ги прави духовни. Да бъдеш духовен ще рече: Да бъдеш в съприкосновение с окръжаващите условия, със средата, с почвата, върху която живееш, и едновременно да знаеш правилно да реагираш на тази почва, среда и условия – елементи, които създават живота. Най-високото положение, което може да заеме човек, то е, когато умът, сърцето, душата – всички тия сили – защото те са сили – са на своята висота, в максималното си развитие. Камъкът, в своето естествено състояние, не може да възприеме течно вещество; но опече ли се във варница, той служи за белосване. И Господ, когато иска да белоса Своя дом, опича камъка, туря малко вода и като се образува реакция, замазва го с белота, наричана духовно – чистота и доброта в живота. Дойдат ли страдания, това ще рече: Вас са ви пуснали в пещта, да се превърнете в необходимата духовна вар. Има някои твърди камъни, които и след като ги турят в пещ, не се опичат; тях считат съвсем безполезни, вземат ги и ги изхвърлят на пътя. към беседата >>
9. Учителите, НБ , София, 20.12.1914г.,
- Когато минете през тия трима, тогава всеки от вас ще разбере дълбокия смисъл, вътрешната страна на сегашния живот, и с радост и песни ще понасяте всички страдания; няма за вас да има мъка в живота, и работите между мъжете и жените, между родителите и децата и между всички народи ще се оправят.
То ще стане, когато имате само един учител. Ако речете, че имате двама, ще кажа: „И мене, и Бога лъжете“. Една майка има на физическото поле, на духовния свят – един Учител, на Божествения – един Баща, който е Господ. Всичко трима са. На земята един, между ангелите е Учителят, а между боговете е Бог. Когато минете през тия трима, тогава всеки от вас ще разбере дълбокия смисъл, вътрешната страна на сегашния живот, и с радост и песни ще понасяте всички страдания; няма за вас да има мъка в живота, и работите между мъжете и жените, между родителите и децата и между всички народи ще се оправят. Тогава няма да има и питането: „Какво ще стане с българския народ? “ Нека всички българи се обърнат към Бога, аз им гарантирам, че всичко ще бъде в ред. Но ако носят сегашните глави, по 39 тояги ще ядат. Тъй е писано в Божествената книга. Ама Русия била такава-онакава; и тя, ако следва Господа, ще бъде благословена, ако не го следва, ще яде 39 тояги. към беседата >>
10. Великден, НБ , , 4.4.1915г.,
- Но да не мислите, че страданията са лош признак: както майката, така и вие трябва да дадете нещо от себе си на вашата рожба, трябва да дадете живот и сила на някоя благородна мисъл – и най-после, трябва да имате смелостта да отвалите камъка, да не седите като съвременните философи и да питате и разсъждавате дали може да възкръсне Христос или не.
Срещат се дори хора, които за окултизъм говорят, а мисълта им не е свободна, и те не разбират живота. Христос възкръсна; Той показа пътя, по който трябва да минем – през процеса на раждането. А знаете ли що е раждане? Толстой разправя за един свой сън – как сънувал една нощ, че е труден и се мъчил да роди, и усещал такива болки, щото когато на сутринта се събудил, попитал такива ли болки усещат жените при раждането, и като му отговорили утвърдително, рекъл: „Мъчно е човек да бъде жена“. Във вашия ум се зароди една мисъл, докато родите, колко страдания тя ще ви причини. Но да не мислите, че страданията са лош признак: както майката, така и вие трябва да дадете нещо от себе си на вашата рожба, трябва да дадете живот и сила на някоя благородна мисъл – и най-после, трябва да имате смелостта да отвалите камъка, да не седите като съвременните философи и да питате и разсъждавате дали може да възкръсне Христос или не. Има хора, които са били там, когато Христос възкръсна. Ще каже някой: „Докажи! “ Мога да ви го докажа; но ще заемете същите отношения. Има известен закон, който трябва да се спази. А що е доказване? към беседата >>
11. Многоценният бисер, НБ , , 2.5.1915г.,
- Вземете един мраморен камък изработен, изваян от един велик скулптор, който е вложил в камъка една прекрасна идея – къде лежи тази идея?
И според това схващане, някой път ценността на нещата стои в тяхното съдържание, някой път в тяхната повърхност. Вземете един мраморен камък изработен, изваян от един велик скулптор, който е вложил в камъка една прекрасна идея – къде лежи тази идея? В ония тънки чертици, които този художник е прекарал над камъка. Ако някой глупак дойде и разруши тези чертици, ще остане един прост камък, който няма никаква стойност. Всичко, което ви придава цена, то са ония ваши благородни мисли, желания и дела, които един Божествен Дух е начертал върху вас. Само ония черти, които може да тури Бог върху вашия мозък, върху вашето сърце и вашата душа, те ви дават цена. И в научна форма пак същото е казано: съвременните учени твърдят, че толкова повече мисли може да произведе вашият мозък, колкото повече гънки има. към беседата >>
- В ония тънки чертици, които този художник е прекарал над камъка.
И според това схващане, някой път ценността на нещата стои в тяхното съдържание, някой път в тяхната повърхност. Вземете един мраморен камък изработен, изваян от един велик скулптор, който е вложил в камъка една прекрасна идея – къде лежи тази идея? В ония тънки чертици, които този художник е прекарал над камъка. Ако някой глупак дойде и разруши тези чертици, ще остане един прост камък, който няма никаква стойност. Всичко, което ви придава цена, то са ония ваши благородни мисли, желания и дела, които един Божествен Дух е начертал върху вас. Само ония черти, които може да тури Бог върху вашия мозък, върху вашето сърце и вашата душа, те ви дават цена. И в научна форма пак същото е казано: съвременните учени твърдят, че толкова повече мисли може да произведе вашият мозък, колкото повече гънки има. А що са гънките? към беседата >>
- Секта всеки може да образува – вземи брадва, нацепи дървото, ще направиш секта; или вземи чук и начукай камъка, ще направиш секта; влез между хората, скарай ги, ще образуваш секта.
Често питат: „Ами ти проповядваш ли неща, съобразени с църквата? “ Отговарям: Аз прповядвам неща, които са съобразени с великия Божествен закон; пред Господа не лъжа; дали моето учение е съгласно с вашите възгледи, за мене е безразлично; за мене е важно моите възгледи да бъдат съгласни с великия закон, да не бъда лъжец пред Бога, пред Небето, пред ангелите, пред светиите – то е важният въпрос за мене. Ако всички така схващат учението и така мислят, няма от какво да се плашим. Някои казват: „Ама ти имаш цел да образуваш някоя секта“. Ония, които образуват секти, са, според мене, много дребнави хора. Секта всеки може да образува – вземи брадва, нацепи дървото, ще направиш секта; или вземи чук и начукай камъка, ще направиш секта; влез между хората, скарай ги, ще образуваш секта. Секти лесно се правят. В една американска черква се скарали по един въпрос – когато се освещава причастието, дали да се вдигне чашата; но ония, които викали, че трябва да се вдигне, забравили да я вдигнат. Често и ние забравяме това, което проповядваме, и оня принцип, който ни съединява. Нашата задача е във въдворяване Царството Божие на земята. Искам да образуваме една секта, но каква? към беседата >>
12. Божественият Промисъл, НБ , , 6.6.1915г.,
- Когато ви съединят хората, то ще бъде само да се усъвършенствате: ще има между вас търкане, за да се изгладите, защото два остри камъка брашно не мелят.
Скарват се и двамата. Защо? Защото положението, което те са взели, е фалшиво в самите основи. Истинската добра женитба не е нещо, което е направено на земята. Три вида женитби има: едни, които се извършват на Небето, други – на земята, а трети – в ада; едни, извършени от Бога, други – от хората, а трети – от дявола. Когато встъпите в брак, установен от Бога, той ще донесе любов, мир и радост в дома ви; между мъжа и жената ще има съгласие винаги; лоша дума няма да се чуе; те ще прекарат блажен живот. Когато ви съединят хората, то ще бъде само да се усъвършенствате: ще има между вас търкане, за да се изгладите, защото два остри камъка брашно не мелят. Тази женитба не е Божие творение, а човешко; според вашия ум ще бъде и работата ви. Когато Господ прави една работа, като всемъдър, всичко добре нарежда; когато хората уреждат нещо, ще го наредят дотолкова, че все да има търкане, което е необходимо за самоусъвършенстването, за изглаждане на характера. Когато пък дяволът ви жени, тогава вкъщи сигурно ще има раздор, разврат – всичко лошо. Във всеки дом, дето има такъв живот, женитбата е станала от дявола. Прочее, дайте на всяко нещо неговото точно определение и не смесвайте Божиите действия с човешките, нито пък с дяволските. към беседата >>
- Без мъка и страдание нищо не се постига.
Аз виждам Господа, чувствувам Го, разбирам всяка Негова проява. Дето има плодове и изобилие, там е Бог. Какво жито ще роди неизораната нива? Хората търсят лесния път. Те искат ябълката да узрее без светлина, лещата да заври без огън. Без мъка и страдание нищо не се постига. Чрез страданието Бог излива любовта си към вас. Ако у вас се яви желание да се самоубиете, не пъдете това желание, но вслушайте се в него, разговорете се, да видите, какво носи то в себе си. Не реализирайте това желание, но вижте, защо сте се разочаровали и отчаяли. Да се самоубиеш, това значи, да напуснеш ограничения свят, в който живееш, и да отидеш в широкия свят, там да работиш. Някоя мома се отчаяла, че възлюбеният й я напуснал и не искал да се ожени за нея. към беседата >>
- И момата има устойчив характер, ако не внесе никаква поквара в момъка.
Отрицателните сили не могат да въздействуват на хората. Затова казвам: Любете се, говорете истината. Обичайте се, правете добро, за да изработите своя характер. Устойчив характер има оня, който не внася поквара в окръжаващите. Ако майка остави своята млада дъщеря при някой момък, и той не я поквари, това показва, че има характер. И момата има устойчив характер, ако не внесе никаква поквара в момъка. Освободете се от всякаква користолюбива мисъл в ума си, която внася омраза във вашето сърце. Пазете се от лъжа, от кражба, която внася омраза в човека. Лъжата, кражбата показват неустойчивост на характера. Може ли да се нарече човек с характер оня, който използува чуждото богатство, или чуждата жена? Да изпиеш горчивата чаша, това значи, да върнеш на хората всичко, което дължиш, но същевременно и да им помогнеш. към беседата >>
17. Христа да придобия, НБ , София, 5.11.1916г.,
- Тя е търсила момъка със сърцето си, а не със своята същност.
Те са най-висшите чувства на душата и вие сте в тяхната атмосфера. Душата е атмосферата на самия човек. Следователно, ако искаме да разбираме човека, ако искаме да намерим Христа и ако искаме да образуваме едно хубаво тяло, ние трябва да живеем в тази възвишена атмосфера. Ако служите на тялото си, вие ще бъдете слуга, а то – господар. И един ден ще се разочаровате от него, както момата се разочарова от някой момък. Тя е търсила момъка със сърцето си, а не със своята същност. Казват за някоя мома, че е изгубила сърцето си, но ще го намери, защото сърцето може да се открадне, както могат да откраднат парите ви или кравата ви. Може да се открадне и вашият ум и вашите мисли, защото умът не е нещо съществено; това показва, че вие не можете да владеете ума си. Когато пък сърцето се изгуби, тогава човек се втвърдява и казват, че се е ожесточил. Тялото, сърцето и умът са изучени – вие не търсете тези неща. Който иска да придобие Христа, трябва да мине през тези три свята и да влезе в света на душата. към беседата >>
- Тогава конят зацвилил толкова силно, че царската дъщеря се смутила и забравила да каже на момъка да стане на камък.
Той стигнал до двореца и отдалеч още извикал: Халял Каза! Като чула името си, царската дъщеря казала: Да станеш на камък! Царският син се превърнал на камък, но само до колене. От коленете нагоре запазил вида и образа си. Той не се уплашил, и трети път извикал: Халял Каза. Тогава конят зацвилил толкова силно, че царската дъщеря се смутила и забравила да каже на момъка да стане на камък. Като разбрал, че тя не може вече да се прояви, царският син я накарал да го измие, да го възстанови и върне силата му. След това той се качил на коня си, обиколил цялата местност и, дето минавал, казвал: Станете вие, герои на миналите векове, и тръгнете с мене! Най-после царският син отишъл при Халял Каза, разказал й историята на трите сестри и предложил и на нея да тръгне с него. към беседата >>
20. Закхей, НБ , София, 26.11.1916г.,
- И когато се жениш, гледай да намериш момъка или момата на черницата и те да кажат: “Половината си богатство давам на тебе и четверократно ще ти се отплатя, ако съм те обидил”.
В тази наука и мъжът, и жената трябва много добре да се познават. Ако познавате мъжа си, само тогава ще намерите любовта му. Не се ли познавате, не се женете. Не познаваш ли мъжа си, не се жени; не познаваш ли жена си, не се жени; не познаваш ли детето си, не се жени. Ако искаш да се жениш, качи се на черницата. И когато се жениш, гледай да намериш момъка или момата на черницата и те да кажат: “Половината си богатство давам на тебе и четверократно ще ти се отплатя, ако съм те обидил”. Съвременните моми и момци се женят, за да се осигурят. Господ не ви е пратил на света да се осигурявате, пратил ви е да се учите. Иска ли някой да е съдия, турете го на тази длъжност, ако е бил на черницата; искали ли някой да е свещеник, турете го, ако е бил на черницата, ако дава половината си богатство на сиромасите; иска ли някой да е владика, трябва да е бил на черницата. Тогава Христос ще каже: “Слез долу, днес ще бъда в твоя дом”. В този случай деветдесет на сто от вашия избор ще бъде правилен. към беседата >>
21. Ще ви въздигна, НБ , София, 3.12.1916г.,
- Тогава пък родителите на момата започват да се докарват от своя страна, не отговарят направо, а казват, че първо ще разберат за момъка и тогава ще отговорят... Така и Христос ще дойде, за да види каква е момата.
Да, идва Христос, за вас идва. Той ще дойде един ден да похлопа като младоженец, ще изпрати сватовници. Какво правят хората днес? Когато изберат момата, изпращат стари хора, сватове, които насядат около огнището, но не пристъпват направо към целта, а заговарят по други въпроси. Започват, например, така: “Вие имате хубава нива, хубави волове, искаме да ги купим” и най-после казват, че искат момата. Тогава пък родителите на момата започват да се докарват от своя страна, не отговарят направо, а казват, че първо ще разберат за момъка и тогава ще отговорят... Така и Христос ще дойде, за да види каква е момата. За да се сгодите за Христа, трябва да имате Добродетели, Знание, инстинкт, Любов, Истина и удоволствие. Нямате ли тези неща, няма да стане сватовщина. Може да сте член на която и да е църква, сватовщина няма да стане. Не е достатъчно човек да бъде само член на една държава, но той трябва да има права. Следователно, не трябва само да влезем в разумния Божествения свят, но трябва да станем граждани, да гласуваме и да избираме. към беседата >>
- Ако два момъка обичат една мома, как ще разрешат въпроса?
Те затварят очите си, правят се, че нищо не виждат, и казват: Господи, ние нямаме тела на желания, дай ни това, от което се нуждаем. Като получат отговор на молитвата си, отварят очите си и всичко забравят. Човек трябва да се освободи от ненужните желания, от постоянните роптания, че това или онова няма. Само тогава Бог ще го научи на това, което му е нужно. Човек трябва да се освободи от тялото на желанията. Ако два момъка обичат една мома, как ще разрешат въпроса? Днес го разрешават чрез убийство. Защо единият да не отстъпи момата на другия и отдалеч да й се радва? Някоя жена не обича мъжа си, и обиква друг мъж. Или мъжът не обича жена си, обиква друга жена. Оня, който се счита изоставен, намира, че това е грешно, неправилно. към беседата >>
23. Братът на най-малките, ИБ НБ , София, 1.1.1917г.,
- Няма думи, с които може да се изрази мъката и страданието на онзи търговец, който е изгубил своите сто милиона.
Затова Христос казва: „На когото е много дадено, от него много се иска“. Когато искаш да станеш голям, това показва, че в тебе се проявява чувството на гордост и тщеславие. Големите търговци, които боравят с много капитали, със стотици милиони, правят големи дългове и някога завличат мнозина хора. Ако имате сто милиона и ги изгубите, вие ще преживеете големи терзания. Взимам числото сто като число, което представя една от висшите ангелски йерархии. Няма думи, с които може да се изрази мъката и страданието на онзи търговец, който е изгубил своите сто милиона. И обратно, няма думи, с които може да се изрази радостта на онзи, който има сто милиона лева на разположение и може да ги употреби разумно. Колкото едното е страшно, толкова другото е велико. „Освети ги чрез Твоята Истина.“ Първото нещо, което трябва да научите от проповедите на Христа, е смирението. То е майка на истинското, положително знание. Гордостта е майка на временното, преходно знание. към беседата >>
24. Венецът на живота, ИБ , БС , София, 15.2.1917г.,
- Като не иска страдание, дава му се мъка.
Като сте чисти, на добре върви. Ставате сутрин, всичко наопаки ви върви; Защо? – Защото няма Чистота. Сега, вземете пример от тази мома – дава Бог здраве на човека, а той го мързи да работи. Тогава Бог му дава страдание. Като не иска страдание, дава му се мъка. Като приеме мъката, като се научи на страдания и като се примири с тях, тогава Бог казва: „Той се научи да страда, отнемете му ги и дайте му да работи! ” Сега вие, когато сте на работа, какво вършите за Господа? Или ще кажете, че Господ е добър. Добър е Господ, но Той ще ви пише бележки. Имате двойка, тройка, четворка, петица, десетица – на всичко положителни бележки. към беседата >>
- Като приеме мъката, като се научи на страдания и като се примири с тях, тогава Бог казва: „Той се научи да страда, отнемете му ги и дайте му да работи!
Ставате сутрин, всичко наопаки ви върви; Защо? – Защото няма Чистота. Сега, вземете пример от тази мома – дава Бог здраве на човека, а той го мързи да работи. Тогава Бог му дава страдание. Като не иска страдание, дава му се мъка. Като приеме мъката, като се научи на страдания и като се примири с тях, тогава Бог казва: „Той се научи да страда, отнемете му ги и дайте му да работи! ” Сега вие, когато сте на работа, какво вършите за Господа? Или ще кажете, че Господ е добър. Добър е Господ, но Той ще ви пише бележки. Имате двойка, тройка, четворка, петица, десетица – на всичко положителни бележки. За лицемерие – шестица, за лъжа – петица, за гняв – седмица, за невъздържание – пет и една втора. към беседата >>
- Друго паднало на камък, Слънцето го напекло и то изсъхнало – понеже в камъка не може да хване корен, затова не порасло.
Господ не иска овце, а иска добри и разумни хора. Добрите хора са ония, които не се вкисват. Вкисваш ли се, не си добър. Вие трябва да имате добра почва, да очистите ония вещества, които вкисват човека. Вашата почва е гнила, затова казва Господ, че семето, което паднало в тръните, заглушило се и не израснало. Друго паднало на камък, Слънцето го напекло и то изсъхнало – понеже в камъка не може да хване корен, затова не порасло. Не се лъжeте, ако сега не си създадете почва, никога няма да я създадете, отлагане няма. Доброто не отлагайте! Една добра мисъл ще привлече всички добри мисли, които ще помогнат да се свърши доброто дело. към беседата >>
25. Яковъ и Исавъ / Яков и Исав, НБ , София, 8.4.1917г.,
- Когато единъ скулпторъ иска да издѣла едно произведение, той слага върху камъка чука и съ него го изкарва, а природата по другъ начинъ си изкарва своитѣ произведения. (втори вариант)
Всѣко едно лошо желание се явява отъ неразбиране на нѣщата. Исавъ и Яковъ искатъ да постигнатъ нѣкои нѣща, но чрѣзъ различни методи. Има хора, които чрѣзъ страдание постигатъ нѣщо и така се облагородяватъ, а други не се нуждаятъ отъ такива страдания. Когато единъ скулпторъ иска да издѣла едно произведение, той слага върху камъка чука и съ него го изкарва, а природата по другъ начинъ си изкарва своитѣ произведения. И първото е една култура, но низка и второто – дѣлото на природата е друга култура. Когато плодоветѣ се образуватъ и това е култура, но тукъ природата работи. И у насъ има такава култура. На всѣко желание, на всѣки потикъ у васъ, дайте му условия и не се грижете дали ще се осѫществи това желание. Ако сте единъ скулпторъ, трѣбва да знаете условията, за да може да направите прѣдмета и затова трѣбва да се грижите, но ако работи природата, не трѣбва да мислите за това нѣщо. към втори вариант >>
26. Радвайте се, НБ , София, 15.4.1917г.,
- Така е и съ момъка. (втори вариант)
“ Това е въпросъ на едно микроскопическо животно, което може да каже тъй: „Кѫдѣ е мѣстото на човѣка, въ какъвъ свѣть живѣе той? “ Той живѣе въ сѫщия свѣтъ, но между схващанията на човѣка и на това микроскопическо животно има голѣма разлика. Свѣтътъ не е това, което само виждаме, той е нѣщо грандиозно, по-голѣмо отъ това, което виждаме. Нѣкой пѫть мислите, че животътъ нѣма смисълъ. Много моми, момци се обезсърдчаватъ и искатъ да умрат, но като срѣщне нѣкоя мома единъ хубавъ момъкъ, погледне го въ очитѣ и казва: „Сега животътъ има смисълъ.“ Запѣе тази мома и не иска да умре. Така е и съ момъка. Отъ гдѣ дойде този свѣтъ, този смисълъ въ живота? Въ тѣхното сърдце, умъ се открива ново съзнание, тѣхнитѣ сърдца започватъ да туптятъ. Животътъ не е въ туптение. Туптенето е само срѣдство да прѣдава мислитѣ, състоянията въ духовния свѣтъ. към втори вариант >>
- “ Мома, прѣди да се влюби, си създава образъ любимъ, а като срѣщне момъка, намира, че той е, който отговаря на създадения образъ и го залюбва. (втори вариант)
Сега ви оставямъ съ тази дума „радвайте се“. Нека тя зачене въ вашия умъ. Тогава ще се съедините съ тѣзи Божествени духове. Ще кажете: „Е, отъ где ги виждаме? “ Мома, прѣди да се влюби, си създава образъ любимъ, а като срѣщне момъка, намира, че той е, който отговаря на създадения образъ и го залюбва. Ако повтаряте думата „радость“, само така ще привлѣчете Христа, ще познаете великитѣ истини въ живота, ще разберете, че думитѣ иматъ въ себе си дълбокъ смисълъ. Това сѫ прости знания, които ви ги давамъ даромъ защото ви сѫ потрѣбни и азъ не ще нося никаква отговорность, ако кажете, че сте пострадали. Приложете тѣзи знания. Произнесете думата „радость“ 10 пѫти на день, безъ всѣко съмнѣние, идете слѣдъ това на работа и вижте какъ ще подѣйствува тя. Тури хлѣба въ стомаха си и не мисли по това, той ще свърши работата си. към втори вариант >>
27. Взимане и даване / Взимане и даване, НБ , София, 6.5.1917г.,
- Един млад господин отишъл при един евангелски проповедник и започнал да плаче и нарежда: Голяма е скръбта ми, ще се пукна от мъка.
Ще приведа още един пример, да видите, какви са религиозните убеждения на някои хора и на каква логика почиват. Един млад господин отишъл при един евангелски проповедник и започнал да плаче и нарежда: Голяма е скръбта ми, ще се пукна от мъка. Помоли се, моля ти се, за мене, да ми помогне Бог да постигна желанието си. Проповедникът помислил, че младият човек е дошъл до някакво разкаяние, съзнал погрешките си и желае да влезе в правия път на живота. Той се обърнал към страдащия с думите: Ела при мене, заедно да се помолим. Започва проповедникът да се моли: Господи, помогни на този каещ се грешник, очисти го от греховете му, просвети ума и сърцето му, приеми го в нашата кошара. След това запитал младежа: Каква е скръбта ти? към беседата >>
28. Бог е съчетал / Богъ е съчеталъ, НБ , София, 13.5.1917г.,
- Същото става и с момъка.
Преди да са научили изкуството, да точат брадвите си, на коритата на чешмите, хората трябва да са научили закона на хармонията. Някой момък се оженва за една добра, нежна, деликатна мома, но след няколко години, той изважда брадвата си и започва да я точи върху нейното корито. Точи брадвата и нарежда: Ти не трябва да бъдеш внимателна, деликатна, нежна към хората. Днес точи брадвата си, утре я точи, докато най-после, възлюбената му се развали и огрубее. Как да не се развали, когато, на гърба й, постоянно точат брадви? Същото става и с момъка. Няма защо да точите брадвите си върху гърбовете на добрите моми и момци, да ги изхабявате. Точете ги върху гърбовете на грубите, остри и жестоки хора. Те имат нужда от претъпяване. към беседата >>
- Десет момъка ще разбъркат главата й, ще смутят сърцето й и в скоро време, тя ще заболее.
Както неправилното съчетание между стомаха и храната, разстройва човешкия организъм, така, неправилното съчетание между сърцето и чувствата, разстройва не само физическото, но и психическото състояние на човека. Ще кажете, че хората трябва да се обичат. Колко момци трябва да обичат една мома и колко моми – един момък? Ако десет момци обичат една мома, те ще я разстроят. За предпочитане е, един момък да обича една мома, а не десет. Десет момъка ще разбъркат главата й, ще смутят сърцето й и в скоро време, тя ще заболее. Всъщност, само един обича, а не двама. към беседата >>
29. Дали може, НБ , София, 10.6.1917г.,
- Ако питате момата и момъка за състоянието имъ презъ това време, и тѣ ще ви кажатъ, че става нѣщо съ тѣхъ. (втори вариант)
По лицата имъ ще видите, какъ се смѣнятъ духоветѣ въ тѣхъ. Докато въ тѣхъ не се е събудило желанието да любятъ, тѣ сѫ спокойни, съ красиви, чисти лица. Щомъ се събуди това желание, лицата имъ се измѣнятъ, и тѣ ставатъ неспокойни. Който е наблюдателенъ, ще види, че презъ тѣхъ минаватъ много дѣди и прадѣди; тѣ се разговарятъ съ младитѣ, съветватъ ги да се женятъ. Тѣ искатъ чрезъ тѣхъ да се преродятъ, отново да дойдатъ на земята, да свършатъ работата си. Ако питате момата и момъка за състоянието имъ презъ това време, и тѣ ще ви кажатъ, че става нѣщо съ тѣхъ. Тѣ се чувствуватъ разпънати, жертва на нѣкаква вѫтрешна борба. Ако се оженятъ и се роди дете, борбата се прекратява, лицата имъ се изчистватъ, и тѣ се успокояватъ, радватъ се на вѫтрешенъ миръ. Следователно, всѣка вѫтрешна борба въ човѣка е резултатъ на присѫтствието на духове въ него; значи, духоветѣ се борятъ въ човѣка. към втори вариант >>
- Ако питате момата и момъка за състоянието им през това време, и те ще ви кажат, че става нещо с тях.
По лицата им ще видите, как се сменят духовете в тях. Докато в тях не се е събудило желанието да любят, те са спокойни, с красиви, чисти лица. Щом се събуди това желание, лицата им се изменят, и те стават неспокойни. Който е наблюдателен, ще види, че през тях минават много деди и прадеди; те се разговарят с младите, съветват ги да се женят. Те искат чрез тях да се преродят, отново да дойдат на земята, да свършат работата си. Ако питате момата и момъка за състоянието им през това време, и те ще ви кажат, че става нещо с тях. Те се чувстват разпънати, жертва на някаква вътрешна борба. Ако се оженят и се роди дете, борбата се прекратява, лицата им се изчистват, и те се успокояват, радват се на вътрешен мир. Следователно, всяка вътрешна борба в човека е резултат на присъствието на духове в него; значи, духовете се борят в човека. към беседата >>
30. Съхранение на душевната енергия, ИБ , БС , София, 10.6.1918г.,
- Тя гледа на момъка с други очи, представя си го по-идеален, а в същност не е такъв; нейната представа е едно състояние, което не съответства на това, в което тя се проявява.
Когато искаш да усилиш волята си, ще извикаш един Архангел, а той е мощен, силен. Това е един закон, който работи чрез внушение. Какъвто идеал е имала пред ума си една майка, която зачева дете, такова ще бъде детето. Нашите мисли и желания стават точно такива, за каквито същества в дадения момент мислим. Ако мома люби някой глупав момък, такова ще бъде нейното дете. Тя гледа на момъка с други очи, представя си го по-идеален, а в същност не е такъв; нейната представа е едно състояние, което не съответства на това, в което тя се проявява. Ние не трябва да гледаме каква е неговата душа, а какви са проявленията му. Не трябва да гледаме момковата външност, че е хубава, че ходи спретнато и т.н. Един кон може да бъде спретнат, но в този спретнат кон няма никаква интелигентност. към беседата >>
31. Трите положения, НБ , София, 7.7.1918г.,
- Съ други думи казано: Който се храни съ Словото Божие, само той може да превърне камъка на хлѣбъ. (втори вариант)
Може ли камъкътъ да се превърне на хлѣбъ и да не остане малко пѣсъкъ въ него? Питайте химика, кога реакциитѣ ставатъ правилно. За да се извърши една реакция правилно, непремѣнно трѣбва да се получи нѣкаква утайка, т. е. поне едно отъ полученитѣ вещества да бѫде твърдо, неразтворимо въ вода. На искането на адепта да се превърнатъ камънитѣ на хлѣбъ, Христосъ отговаря: „Не само съ хлѣбъ ще живѣе човѣкъ, но съ всѣко Слово, което излиза отъ Бога”. Съ други думи казано: Който се храни съ Словото Божие, само той може да превърне камъка на хлѣбъ. За това се изискватъ вѣкове и хиляди години. На този законъ се подчинявамъ азъ и се храня съ живия хлѣбъ. Хранете се и вие съ него и правете опити, да разберете, каква сила се крие въ него. Да направимъ следния опитъ: да тръгнемъ двама души на пѫть. Азъ ще взема четвъртъ килограмъ хлѣбъ, а спѫтникътъ ми — седемь килограма, за седемь деня. към втори вариант >>
- Кой е виновенъ за ревностьта на момата и на момъка? (втори вариант)
Вѣрно е, че всички живи сѫщества грѣшатъ, но и безъ грѣхъ може. Грѣхътъ сѫществува само въ човѣшкия свѣтъ, но не и въ Божествения, дето всичко е въ хармония. Значи, има свѣтове, дето грѣхътъ е изключенъ. Благодарение на грѣха, на недоволството, човѣкъ се натъква на противоречия и търси причината за това вънъ отъ себе си — въ условията, или въ окрѫжаващитѣ. Вината е въ самия него, а не вънъ отъ него. Кой е виновенъ за ревностьта на момата и на момъка? Трѣбва ли да търсятъ вината вънъ отъ себе си? Ревностьта се крие въ човѣка, но външнитѣ условия ставатъ причина тя да се прояви. към втори вариант >>
- Кой е виновен за ревността на момата и на момъка?
Вярно е, че всички живи същества грешат, но и без грях може. Грехът съществува само в човешкия свят, но не и в Божествения, дето всичко е в хармония. Значи, има светове, дето грехът е изключен. Благодарение на греха, на недоволството, човек се натъква на противоречия и търси причината за това вън от себе си – в условията, или в окръжаващите. Вината е в самия него, а не вън от него. Кой е виновен за ревността на момата и на момъка? Трябва ли да търсят вината вън от себе си? Ревността се крие в човека, но външните условия стават причина тя да се прояви. към беседата >>
33. Двамата братя, НБ , София, 22.9.1918г.,
- И обратно, ако момата напусне момъка, той не иска да живѣе. (втори вариант)
Всѣка смърть подразбира умиране на злото и на престѫпленията и започване на новъ животъ, пъленъ съ добрини. Смъртьта не е нищо друго, освенъ разводъ на духа отъ плътьта, или напущане на плътьта отъ душата. Ако искате да знаете защо умирате, казвамъ: Човѣкъ умира, защото душата или духътъ го е напусналъ. Духътъ напуща жената, а душата — мѫжа. Когато момъкъ напусне момата, тя иска да се самоубие, не иска повече да живѣе. И обратно, ако момата напусне момъка, той не иска да живѣе. Така много хора сѫ умирали и отново се съживявали. към втори вариант >>
- И обратно, ако момата напусне момъка, той не иска да живее.
Всяка смърт подразбира умиране на злото и на престъпленията и започване на нов живот, пълен с добрини. Смъртта не е нищо друго, освен развод на Духа от плътта, или напускане на плътта от душата. Ако искате да знаете защо умирате, казвам: човек умира, защото душата или Духът го е напуснал. Духът напуска жената, а душата – мъжа. Когато момък напусне момата, тя иска да се самоубие, не иска повече да живее. И обратно, ако момата напусне момъка, той не иска да живее. Така много хора са умирали и отново се съживявали. към беседата >>
34. В мое име, НБ , София, 29.9.1918г.,
- Майката държи страната на дъщерята, бащата — на момъка. (втори вариант)
— За възпитание на хората. Драматическитѣ моменти не сѫ нищо друго, освенъ последствия на нѣкакви неправилности въ човѣшкия животъ. Страданията на действуващитѣ лица се дължатъ на интриги и на лоши постѫпки между самитѣ тѣхъ. Момъкъ и мома искатъ да се оженятъ, но се явяватъ интриги около тѣхъ. Майката и бащата се раздѣлятъ въ възгледитѣ си. Майката държи страната на дъщерята, бащата — на момъка. И обществото отвънъ сѫщо се раздѣля: едни подържатъ момата, други — момъка. Като дойде краятъ, въпросътъ се решава така, както Богъ иска. Като дойде краятъ на драмата, всички казватъ: Авторътъ е написалъ драмата си точно споредъ законитѣ на живота. Публиката рѫкоплѣска, доволна е отъ развръзката на драмата, и всички си отиватъ по домоветѣ. Един отъ присѫтствуващитѣ използуватъ добре това, което сѫ чули и видѣли; други — нищо не използуватъ, тѣ гледатъ на действията като на картини. към втори вариант >>
- И обществото отвънъ сѫщо се раздѣля: едни подържатъ момата, други — момъка. (втори вариант)
Драматическитѣ моменти не сѫ нищо друго, освенъ последствия на нѣкакви неправилности въ човѣшкия животъ. Страданията на действуващитѣ лица се дължатъ на интриги и на лоши постѫпки между самитѣ тѣхъ. Момъкъ и мома искатъ да се оженятъ, но се явяватъ интриги около тѣхъ. Майката и бащата се раздѣлятъ въ възгледитѣ си. Майката държи страната на дъщерята, бащата — на момъка. И обществото отвънъ сѫщо се раздѣля: едни подържатъ момата, други — момъка. Като дойде краятъ, въпросътъ се решава така, както Богъ иска. Като дойде краятъ на драмата, всички казватъ: Авторътъ е написалъ драмата си точно споредъ законитѣ на живота. Публиката рѫкоплѣска, доволна е отъ развръзката на драмата, и всички си отиватъ по домоветѣ. Един отъ присѫтствуващитѣ използуватъ добре това, което сѫ чули и видѣли; други — нищо не използуватъ, тѣ гледатъ на действията като на картини. Всѣка драма трѣбва да остави въ ума и въ сърдцето на човѣка нѣщо, което да го ползува. към втори вариант >>
- Бащата на момъка не билъ съгласенъ за тази женитба. (втори вариант)
Една милионерска дъщеря се влюбила въ единъ младъ, красивъ момъкъ. И двамата искали да се оженятъ. Бащата на момъка не билъ съгласенъ за тази женитба. Обаче, момъкътъ и момата решили и безъ него да се вѣнчаятъ. Тѣ се качили на велосипедъ, да стигнатъ по-скоро въ съседния градъ, дето да се вѣнчаятъ. По цѣлия пѫть тѣ хвърляли малки, остри гвоздейчета, съ цель да препятствуватъ на онзи, който тръгне следъ тѣхъ да ги гони. Като се научилъ за бѣгството имъ, бащата тръгналъ следъ тѣхъ, сѫщо съ велосипедъ, да ги стигне и попрѣчи на решението имъ. Обаче, гвоздейчетата започнали да се забиватъ въ гумитѣ на велосипеда и му прѣчили. към втори вариант >>
- Майката държи страната на дъщерята, бащата – на момъка.
Момък и мома искат да се оженят, но се явяват интриги около тях. Майката и бащата се разделят във възгледите си. Майката държи страната на дъщерята, бащата – на момъка. И обществото отвън също се разделя: едни поддържат момата, други – момъка. Като дойде краят, въпросът се решава така, както Бог иска. Като дойде краят на драмата, всички казват: "Авторът е написал драмата си точно според законите на Живота." Публиката ръкопляска, доволна е от развръзката на драмата, и всички си отиват по домовете. Един от присъстващите използват добре това, което са чули и видели; други – нищо не използват, те гледат на действията като на картини. Всяка драма трябва да остави в ума и в сърцето на човека нещо, което да го ползва. към беседата >>
- И обществото отвън също се разделя: едни поддържат момата, други – момъка.
Момък и мома искат да се оженят, но се явяват интриги около тях. Майката и бащата се разделят във възгледите си. Майката държи страната на дъщерята, бащата – на момъка. И обществото отвън също се разделя: едни поддържат момата, други – момъка. Като дойде краят, въпросът се решава така, както Бог иска. Като дойде краят на драмата, всички казват: "Авторът е написал драмата си точно според законите на Живота." Публиката ръкопляска, доволна е от развръзката на драмата, и всички си отиват по домовете. Един от присъстващите използват добре това, което са чули и видели; други – нищо не използват, те гледат на действията като на картини. Всяка драма трябва да остави в ума и в сърцето на човека нещо, което да го ползва. Животът е драма, а не трагедия. към беседата >>
- Бащата на момъка не бил съгласен за тази женитба.
Една милионерска дъщеря се влюбила в един млад, красив момък. И двамата искали да се оженят. Бащата на момъка не бил съгласен за тази женитба. Обаче, момъкът и момата решили и без него да се венчаят. Те се качили на велосипед, за да стигнат по-скоро в съседния град, дето да се венчаят. По целия път те хвърляли малки, остри гвоздейчета, с цел да препятстват на онзи, който тръгне след тях, да ги гони. Като се научил за бягството им, бащата тръгнал след тях, също с велосипед, да ги стигне и попречи на решението им. Обаче, гвоздейчетата започнали да се забиват в гумите на велосипеда и му пречили. към беседата >>
35. Да се роди, НБ , София, 6.10.1918г.,
- — За момата е важно да намѣри нѣкой момъкъ, да я храни и облича; за момъка е важно да намѣри нѣкоя мома, да гледа кѫщата му и да му готви. (втори вариант)
Нѣкой възприеме идеитѣ на новото учение, на любовьта, върви до едно мѣсто и казва: Кой ще чака края на това учение? Нѣмамъ търпение да видя резултата. Сега има по-важни работи. Той се отказва още въ началото. Кои сѫ важнитѣ работи? — За момата е важно да намѣри нѣкой момъкъ, да я храни и облича; за момъка е важно да намѣри нѣкоя мома, да гледа кѫщата му и да му готви. Всѣки намира смисълъ въ нѣщо преходно и за нищо друго не мисли. Друга категория хора едва издържатъ да видятъ новото учение съ листа и пѫпки и се отказватъ; намиратъ, че времената сѫ тежки, трѣбва да подобрятъ положението си, да помогнатъ за повдигане на отечеството имъ. Въ този стремежъ тѣ помагатъ на себе си, а не на отечеството си. Трета категория хора, като видятъ, че идеитѣ, които подържатъ, се разцъвтяватъ, тѣ спиратъ дотукъ и започватъ да се организиратъ въ общества и казватъ: Да приложимъ вече идеитѣ си въ борба съ злото. Нѣма защо да се спираме върху Христовитѣ думи, да не се противимъ на злото. към втори вариант >>
- За момата е важно да намери някой момък, да я храни и облича; за момъка е важно да намери някоя мома, да гледа къщата му и да му готви.
Някой възприеме идеите на Новото учение, на Любовта, върви до едно място и казва: "Кой ще чака края на това Учение? Нямам търпение да видя резултата. Сега има по-важни работи." Той се отказва още в началото. Кои са важните работи? За момата е важно да намери някой момък, да я храни и облича; за момъка е важно да намери някоя мома, да гледа къщата му и да му готви. Всеки намира смисъл в нещо преходно и за нищо друго не мисли. Друга категория хора едва издържат да видят Новото учение с листа и пъпки и се отказват; намират, че времената са тежки, трябва да подобрят положението си, да помогнат за повдигане на отечеството им. В този стремеж те помагат на себе си, а не на отечеството си. Трета категория хора, като видят, че идеите, които поддържат, се разцъфтяват, те спират дотук и започват да се организират в общества и казват: "Да приложим вече идеите си в борба със злото. Няма защо да се спираме върху Христовите думи, да не се противим на злото." Тръгват те в борба против злото, но нямат никакъв резултат. към беседата >>
- Следователно, момата проявява Любовта си, когато срещне момъка.
Той не знае как се изявява Обичта. Изобщо, хората говорят за Любов, за Милосърдие, за Добро, без да изявяват това, за което говорят. Че си дал на някого пари, това не значи, че го обичаш. Кажеш ли аз любя, трябва да имаш отношение към цялото човечество, към всички живи същества. Човек проявява Любовта си, само когато тя го посети. Следователно, момата проявява Любовта си, когато срещне момъка. И момъкът проявява Любовта си, когато срещне момата. Като казвам, че човек трябва да обича цялото човечество, разбирам колективния човек, т.е. Божествения Адам. Всички хора са деца на този Адам. Един ден и те ще бъдат големи като баща си. към беседата >>
37. Двете заповеди, НБ , София, 27.10.1918г.,
- Обикновено, обектъ въ любовьта на момата е момъкътъ; обектъ на момъка е момата. (втори вариант)
Христосъ казва: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа, съ всичкия си умъ и съ всичката си сила.” Така изразена любовьта къмъ Бога, това подразбира проява на нейния вѫтрешенъ смисълъ. Много се говори за любовьта, но какъ трѣбва да любимъ? Въ съвременното общество любовьта се проявява по различни начини, но пакъ не се постига цельта, която гонимъ. Обикновено, обектъ въ любовьта на момата е момъкътъ; обектъ на момъка е момата. И двамата се обичатъ и мислятъ, че като се оженятъ, ще бѫдатъ щастливи. Но не излиза така. Тогава момата започва да търси вината въ момъка, а той въ момата. Раждатъ имъ се деца, и тѣ започватъ да мислятъ, че щастието ще дойде чрезъ децата имъ, но и тукъ се разочароватъ. Нѣкой обича знанието, но като го придобие, пакъ се разочарова. към втори вариант >>
- Тогава момата започва да търси вината въ момъка, а той въ момата. (втори вариант)
Много се говори за любовьта, но какъ трѣбва да любимъ? Въ съвременното общество любовьта се проявява по различни начини, но пакъ не се постига цельта, която гонимъ. Обикновено, обектъ въ любовьта на момата е момъкътъ; обектъ на момъка е момата. И двамата се обичатъ и мислятъ, че като се оженятъ, ще бѫдатъ щастливи. Но не излиза така. Тогава момата започва да търси вината въ момъка, а той въ момата. Раждатъ имъ се деца, и тѣ започватъ да мислятъ, че щастието ще дойде чрезъ децата имъ, но и тукъ се разочароватъ. Нѣкой обича знанието, но като го придобие, пакъ се разочарова. Разочарованието се дължи на неразбиране на любовьта. към втори вариант >>
- Обикновено, обект в Любовта на момата е момъкът; обект на момъка е момата.
Христос казва: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила." Така изразена Любовта към Бога, това подразбира проява на нейния вътрешен смисъл. Много се говори за Любовта, но как трябва да любим? В съвременното общество Любовта се проявява по различни начини, но пак не се постига целта, която гоним. Обикновено, обект в Любовта на момата е момъкът; обект на момъка е момата. И двамата се обичат и мислят, че като се оженят, ще бъдат щастливи. Но не излиза така. Тогава момата започва да търси вината в момъка, а той в момата. Раждат им се деца, и те започват да мислят, че щастието ще дойде чрез децата им, но и тук се разочароват. Някой обича знанието, но като го придобие, пак се разочарова. към беседата >>
- Тогава момата започва да търси вината в момъка, а той в момата.
Много се говори за Любовта, но как трябва да любим? В съвременното общество Любовта се проявява по различни начини, но пак не се постига целта, която гоним. Обикновено, обект в Любовта на момата е момъкът; обект на момъка е момата. И двамата се обичат и мислят, че като се оженят, ще бъдат щастливи. Но не излиза така. Тогава момата започва да търси вината в момъка, а той в момата. Раждат им се деца, и те започват да мислят, че щастието ще дойде чрез децата им, но и тук се разочароват. Някой обича знанието, но като го придобие, пак се разочарова. Разочарованието се дължи на неразбиране на Любовта. към беседата >>
40. И рече баща му, НБ , София, 15.12.1918г.,
- Напримѣръ, въ ума на момата или на момъка се ражда мисъльта, да роди добра дъщеря или добъръ синъ, и тази мисъль така оживява, че следъ време се реализира. (втори вариант)
Какво става съ тѣзи мисли и желания? Тѣ тръгватъ да странствуватъ по свѣта, докато единъ день, като блудния синъ, се връщатъ въ дома на баща си. Мислитѣ и желанията сѫ живи, могатъ да говорятъ като човѣкъ. — Възможно ли е това? — Възможно е. Напримѣръ, въ ума на момата или на момъка се ражда мисъльта, да роди добра дъщеря или добъръ синъ, и тази мисъль така оживява, че следъ време се реализира. Всѣка мисъль, която се подхранва, оживява. Не се ли подхранва, остава въ латентно състояние. Всѣка мисъль, която не е изваяна по всички правила на изкуството, не може да издържи. Цѣлъ свѣтъ да иска да я запази, не може. Въ края на краищата, тя се разрушава. към втори вариант >>
- Например, в ума на момата или на момъка се ражда мисълта да роди добра дъщеря или добър син, и тази мисъл така оживява, че след време се реализира.
Какво става с тези мисли и желания? Те тръгват да странстват по света, докато един ден, като блудния син, се връщат в дома на баща си. Мислите и желанията са живи, могат да говорят като човек. Възможно ли е това? Възможно е. Например, в ума на момата или на момъка се ражда мисълта да роди добра дъщеря или добър син, и тази мисъл така оживява, че след време се реализира. Всяка мисъл, която се подхранва, оживява. Не се ли подхранва, остава в латентно състояние. Всяка мисъл, която не е изваяна по всички правила на изкуството, не може да издържи. Цял свят да иска да я запази, не може. В края на краищата, тя се разрушава. към беседата >>
41. Като себе си, НБ , София, 2.2.1919г.,
- – Кажи, какво те мъчи, ще намеря някакво разрешение на твоята мъка.
Потърсил такъв човек, но не намерил. Замислен и тъжен, той напуснал двореца и се вглъбил в себе си. Един ден той срещнал своя бръснар, който го запитал: Защо си толкова замислен? Не мога да ти кажа. Ти не си в състояние да ми помогнеш. – Кажи, какво те мъчи, ще намеря някакво разрешение на твоята мъка. – Шахът ми възложи задачата да намеря човек, който се разговаря с движение на ръцете, но никъде не се оказа такова лице. Понеже не можах да изпълня желанието му, напуснах двореца. – Не се безпокой, аз зная това изкуство. Ще се разговарям с философа в присъствие на шаха, да покажа и аз моето изкуство. към беседата >>
42. Противоречие в съзвучието, НБ , София, 9.2.1919г.,
- Най-напред родителите на момъка харесват една мома и пращат някой да я иска.
Какво означават звуковете „и-ху-ху“? Когато правят сватби в селата, българите се веселят, играят и викат „и-ху-ху“. С това те изказват доволството си, че са придобили нещо ценно. Най-напред родителите на момъка харесват една мома и пращат някой да я иска. Това изпълнява обикновено, стара, умна жена, която започва работата дипломатически. Първо тя се осведомява за материалното положение на момата, иска да разбере, имат ли родителите й ниви, лозя, говеда. Като се убеди, че момата е заможна, тя започва да хвали момъка, да говори, че е много работлив, добър, пък и от имане не е лишен. Родителите на момата слушат, но не дават още отговор. Бабата отива два-три пъти и все за момъка говори, докато най-после родителите на момата се съгласят. към беседата >>
- Като се убеди, че момата е заможна, тя започва да хвали момъка, да говори, че е много работлив, добър, пък и от имане не е лишен.
Когато правят сватби в селата, българите се веселят, играят и викат „и-ху-ху“. С това те изказват доволството си, че са придобили нещо ценно. Най-напред родителите на момъка харесват една мома и пращат някой да я иска. Това изпълнява обикновено, стара, умна жена, която започва работата дипломатически. Първо тя се осведомява за материалното положение на момата, иска да разбере, имат ли родителите й ниви, лозя, говеда. Като се убеди, че момата е заможна, тя започва да хвали момъка, да говори, че е много работлив, добър, пък и от имане не е лишен. Родителите на момата слушат, но не дават още отговор. Бабата отива два-три пъти и все за момъка говори, докато най-после родителите на момата се съгласят. Те довеждат момата, и тя да каже, съгласна ли е, или не. Щом и двете страни се съгласят, започват приготовления за сватба. Определят деня на сватбата, и веселието започва: булката и младоженецът тръгват напред, а след тях кръстницата и кръстникът. към беседата >>
- Бабата отива два-три пъти и все за момъка говори, докато най-после родителите на момата се съгласят.
Най-напред родителите на момъка харесват една мома и пращат някой да я иска. Това изпълнява обикновено, стара, умна жена, която започва работата дипломатически. Първо тя се осведомява за материалното положение на момата, иска да разбере, имат ли родителите й ниви, лозя, говеда. Като се убеди, че момата е заможна, тя започва да хвали момъка, да говори, че е много работлив, добър, пък и от имане не е лишен. Родителите на момата слушат, но не дават още отговор. Бабата отива два-три пъти и все за момъка говори, докато най-после родителите на момата се съгласят. Те довеждат момата, и тя да каже, съгласна ли е, или не. Щом и двете страни се съгласят, започват приготовления за сватба. Определят деня на сватбата, и веселието започва: булката и младоженецът тръгват напред, а след тях кръстницата и кръстникът. Тя носи сито, пълно с орехи, сушени плодове и пари. След тях вървят всички роднини, приятели и познати. към беседата >>
43. Ако не бях дошъл, НБ , София, 2.3.1919г.,
- Същото става и с момъка.
Като се влюби, момата се дразни, сърди се, никого не може да търпи. Майката мисли, че е болна, вика лекар да я прегледа. Не е болна момата, но огън гори на огнището й, гърнето с яденето се пържи на огъня. Понеже момата не е привикнала на този огън, мъчи се и страда. Като не може да издържи на огъня, момата се отчайва, иска да се самоубие. Същото става и с момъка. към беседата >>
- Въпреки това, момата мисли, че спасява момъка, а момъкът мисли, че спасява момата.
– Губиш и третия зар. След това, каквото и да ти говорят проповедниците, както и да те успокояват хората, ще знаеш, че не си спасен. Едно от свойствата на Христовата кръв е разтварянето и разтопяването. Ето защо, който пие Христовата кръв, ще бъде спасен. Значи, Христос спасява човека. Въпреки това, момата мисли, че спасява момъка, а момъкът мисли, че спасява момата. И двамата са на крив път. Какво спасение е това, което ги прави нервни, отчаяни и недоволни? Момъкът туря пипалата си върху момата, като октопод, и я изсмуква. И момата прави същото. Това е морският дявол, който се проявява чрез тях. към беседата >>
44. Господ му рече, НБ , София, 6.4.1919г.,
- Ако Бог е говорил на момата и на момъка за любовта, нека Го слушат. (втори вариант)
С това не искам да настройвам хората, не обвинявам никого, но казвам, че всеки трябва да изпълни поетото задължение. Всички свещеници и учители, всички партии са изпратени от Бога, да изпълнят един велик дълг. Ако съзнаят това и се пожертват за благото на своя народ, съдбата на Европа ще бъде друга, а не като сегашната. Трябва ли да се жертвам? Ако ти е проговорил Бог, жертвай се; ако не ти е проговорил, не се жертвай. Ако Бог е говорил на момата и на момъка за любовта, нека Го слушат. Момъкът, на когото Бог е говорил за любовта, трябва да каже: „Аз слушам само Бога. Тая е момата, която обичам. Никоя друга! " По същия начин и ние трябва да кажем: „Това учение е Божествено. Никое друго! към втори вариант >>
- Ако Бог е говорил на момата и на момъка за любовта, нека Го слушат.
С това не искам да настройвам хората, не обвинявам никого, но казвам, че всеки трябва да изпълни поетото задължение. Всички свещеници и учители, всички партии са изпратени от Бога да изпълнят един велик дълг. Ако съзнаят това и се пожертват за благото на своя народ, съдбата на Европа ще бъде друга, а не като сегашната. – Трябва ли да се жертвам? – Ако ти е проговорил Бог, жертвай се; ако не ти е проговорил, не се жертвай. Ако Бог е говорил на момата и на момъка за любовта, нека Го слушат. Момъкът, на когото Бог е говорил за любовта, трябва да каже: Аз слушам само Бога, Тая е момата, която обичам – никоя друга. По същия начин и ние трябва да кажем: Това учение е Божествено – никое друго. към беседата >>
45. Кога се молиш, НБ , София, 27.4.1919г.,
- Така ще се реализира силното желание на момата и на момъка. (втори вариант)
Христос казва: „Отец твой, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве." Значи всичко, което желаеш, Отец ти ще ти го даде. Така ще се реализира силното желание на момата и на момъка. Някоя мома например започва да мечтае за женитба и определя какъв да бъде възлюбеният й: рус със сини очи, добре облечен, умен, добър, с добра обхода. Не се минава много време, тоя момък иде при момата, предлага й своята любов. Той е уверен, че тя ще му отговори, защото вътрешно чувства, че отгоре е определен за нея. към втори вариант >>
- Така ще се реализира силното желание на момата и на момъка.
Тогава чупят костта и отново я гипсират. Новите лекари избягват гипсовите превръзки. Първата им работа е внимателно да наместят счупените кости, които превързват с лека превръзка, да не се движи кракът, и да оставят природата да довърши работата. От страна не лекаря се иска изкуство да намества счупените кости, а останалата работа ще свърши Бог. Христос казва: „Отец твой, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве.” Значи, всичко, което желаеш, Отец ти ще ти го даде. Така ще се реализира силното желание на момата и на момъка. Някоя мома, например,- започва да мечтае за женитба и определя, какъв да бъде възлюбеният й: рус, със сини очи, добре облечен, умен, добър, с добра обхода. Не се минава много време, тоя момък иде при момата, предлага й своята любов. Той е уверен, че тя ще му отговори, защото вътрешно чувства, че отгоре е определен за нея. към беседата >>
46. Светило на тялото, НБ , , 11.5.1919г.,
- На друго място момата лъже момъка.
Що е пеенето? Да пееш, значи да можеш да мислиш. Докато вярваме в лъжливите обещания на хората, всякога ще бъде така, всякога ще бъдем изпъждани от мястото, дето са ни повикали по-рано: така се лъжат моми и момци. Някой момък започне да лъже момата, че ще ѝ купи това-онова, ще живее добре с нея и т.н. Момата вярва. На друго място момата лъже момъка. В съвременното общество ние не говорим на истински език. Като се върнем у дома, ние казваме: „Човек не трябва да бъде много откровен, да не вярва на хората“. – Преди всичко ти трябва да бъдеш човек, да живееш тъй, както Бог те учил едно време, да не чакаш никакво благо от никого, да уповаваш на Бога, на своята душа, а после на ближните си. Когато Христос казва, че ако окото ти е чисто, цялото ти тяло ще бъде светло, Той разбира, че ако окото ти е чисто, ще видиш най-напред Бога, после своята душа, а най-после своите ближни. Ако окото ти не е чисто, ще започнеш по обратен процес: ще видиш най-напред ближните си, после себе си, а най-после Бога, а с това ще обърнеш света с главата надолу. към беседата >>
47. Призваха Исуса, НБ , София, 19.6.1919г.,
- Как мислите, сватба ли ще бъде това, ако булката, като влезе в къщата, прогони свекърва, сестри, братя и другите близки на момъка?
Христос присъстваше на тази сватба, за да благослови младоженците. Когато се решите да влезете в един нов Живот, т.е. да се жените, трябва да съедините вашия ум, който е момъкът, със сърцето, което е момата. Ако искате вашата сватба да стане по всички Божествени правила, по всички Божествени съчетания, непременно Божественият принцип трябва да бъде у вас. Как мислите, сватба ли ще бъде това, ако булката, като влезе в къщата, прогони свекърва, сестри, братя и другите близки на момъка? Ако изпълнявате Волята Божия, вие ще се повдигнете и ще дадете простор на душата си. Грешите ли, или правите добро, това е за вас – всеки се повдига чрез своите действия. Спазвате ли този Божествен принцип – умът и сърцето ви да са в съчетание, вие ще имате в себе си Христа и учениците Му. Тогава, като прилагате Христовото Учение, ще разберете Божествения живот, който се изразява в Природата, и ще знаете как да възпитавате вашите домашни. Защото синовете и дъщерите ви, които трябва да се родят, ще минат през тази сватба. към беседата >>
48. Правият път, СБ , В.Търново, 20.8.1919г.,
- Онзи, който не разбира този закон, се чувства в положението като в някой котел и се пръска от мъка, защото изпитва едно тягостно състояние, което не може да си обясни.
Вие на тия проявления в живота казвате: „Това са обикновени работи.“ Не са обикновени, но са естествени работи, почиващи на закона за промените, който съществува в света. На всички, които ме слушате, енергиите са различно сложени. Някой път изпитвам вашия живот, правя сондажи, опитвам каква е температурата ви и знаете ли какво усещам и колко скъпо ми костват тези опити? Защото, когато някой иска да опита някого какъв е той като човек, преживява неговите състояния. А не може и да обърнеш един човек към Бога, докато не преживееш и доброто, и злото, които са вложени в него. Онзи, който не разбира този закон, се чувства в положението като в някой котел и се пръска от мъка, защото изпитва едно тягостно състояние, което не може да си обясни. към беседата >>
- Например някоя мома иска да се жени, запалила се от всички страни, а майката и бащата не са доволни, не обичат момъка й.
Разтърсването ще бъде най-силно в първите вагони, а по-слабо в следващите и най-слабо в най-крайните, затова и пътниците в последния ще усетят най-слабо това сътресение. Ако един човек в света е тласнат по посока на злото, а вие искате да му помогнете, по-добре е да не се противопоставяте, да не се изпречвате насреща му, а да му дадете място, нека си замине, отколкото да се мъчите да го спрете. По-добре да умре един човек, отколкото двама. Ако може да го спрете, добре, но ако не можете, оставете го да си замине. Никога не се стремете да спрете човека, у когото се е зародило силно желание да направи нещо. Например някоя мома иска да се жени, запалила се от всички страни, а майката и бащата не са доволни, не обичат момъка й. „Не, казва тя, ще се самоубия, ако не се омъжа за него.“ Готова е да прибегне до крайни средства. Не я спирайте по никой начин. Ако желаете нейното добро, оставете я да се ожени. След време, когато разбере своята грешка, тогава й помогнете да се избави. Ако я спрат от пътя й в това време, когато има силно желание, тя ще изпадне в по-голямо зло. към беседата >>
- Малко е количеството на водата, но тя ще пробие камъка на мястото, дето е капала.
В природата съществува закон, който има пред вид правата на всички живи същества. Според тоя закон, ти нямаш право да задържаш в себе си повече енергия от тая, която можеш да асимилираш. Задържиш ли повече, отколкото трябва, излишната енергия произвежда известно напрежение върху твоя организъм. – Възможно ли е излишното количество енергия да се отрази вредно върху организма? Пуснете няколко капки вода да текат непрекъснато в продължение на 20 години, върху един камък, да видите, какво ще направи тя. Малко е количеството на водата, но тя ще пробие камъка на мястото, дето е капала. На същото основание, казвам: Нашите лоши мисли и желания, които са капали хиляди години наред върху нашия ум и нашето сърце, са направили много дупки в тях. Тия дупки са причина за нещастието на сегашните хора. към беседата >>
- Тя се облича с нов костюм, напудри се, червиса се и така излиза вън, да срещне момъка.
Долната спирала е най-широка и, колкото по-нагоре отива – към Бога, започва да се стеснява. Това спирално движение наричат закон на еволюция. Кармата е закон на инволюция, т. е. отклоняване от правия път на живота, отбиване от пътя на светлината и слизане в тъмнината. Какво прави момата, когато иска да се хареса на някой момък? Тя се облича с нов костюм, напудри се, червиса се и така излиза вън, да срещне момъка. Ако тоя път не успее, тя облича друг костюм. Защо още първия ден не облече костюма на любовта? Като я види с тоя костюм, той непременно ще я хареса. Нека втория ден облече костюма на истината – синият цвят, и така да се покаже на своя възлюбен. Външно момата може да е черничка, но отвътре да е бяла. към беседата >>
54. Кротостта и смирението, ИБ ,ООК , , 22.1.1920г.,
- Правилно е да разкажете мъката си само на онзи, който ще влезе в положението ви и ще ви облекчи, или да влезете в размишление и молитва.
Дойде някой ваш приятел, вие му се оплаквате, и подир малко ви олекне. Вие сте предали топката на вашия приятел. Той отиде на друго място, разказва за това нещо, предаде топката. И така, тази топка ходи от едно място на друго, докато се върне при човека, от когото е първо излязла. Това, което правите, не е наука. Правилно е да разкажете мъката си само на онзи, който ще влезе в положението ви и ще ви облекчи, или да влезете в размишление и молитва. Така топката ще се махне. Вие започнете да работите – изкуството само по себе ще дойде. Аз зная три вида хора: едни от тях са кротки и смирени, когато са в обществото, от страх, други – когато са в църква, защото благоговението го изисква, а трети – вкъщи. Вкъщи се познава кротостта и смирението. Те поправят всички грешки. към беседата >>
- Колкото окото прониква вън от камъка, толкова и вие ще виждате.
Вашето виждане се обуславя от сенките, от отраженията, които претърпява светлината. Измени ли се ъгълът на падането на светлинните лъчи, вие ще виждате предметите по особен начин, а не както при обикновеното виждане. От ъгъла на падането и на отражението на светлинните лъчи зависи, в какъв свят ще попаднеш и как ще виждаш нещата. Следователно, виждането се определя, освен от участието на зрението, още и от участието на останалите сетива. Какво ще видите, ако съзнанието ви е затворено в един камък? Колкото окото прониква вън от камъка, толкова и вие ще виждате. Обаче, ако и слухът ви взима участие, той ще помогне на зрението ви. Ако шестото чувство във вас е развито, вие ще виждате нещата и на големи разстояния, както и зад непрозрачни прегради. Както с помощта на радиото чувате, какво се говори от Америка, например, така с помощта на шестото чувство ще виждате, какво става в даден момент в Америка. Това може да проверите всеки момент, да се убедите в истинността на думите ми. Например, оттук виждате, че в Чикаго някой професор държи една интересна лекция по биология. към беседата >>
56. Ще управлява всички народи, НБ , София, 7.3.1920г.,
- Обаче, един от пазителите, които придружавали царската дъщеря, видял това, веднага грабнал лъка си и забил отровната стрела в лявата ръка на момъка.
Взел тояжката си, подсвирквал си и прекарал като овчар, десет години. Един ден, като пасял стадото си при един планински връх, обрасъл с най-хубави цветя, пристигнала, на кон, дъщерята на еспертския цар, облечена с най-хубавата си премяна. Като видяла хубавите цветя, тя слязла от коня и се затичала, да им се порадва. В това време, изскочила отнякъде една кобра и ухапала царската дъщеря на дясната ръка. Младият овчар видял всичко и като знаел последствията от ухапването – че, след десет минути, момата ще бъде мъртва – веднага взел ръката й, изсмукал с устата си отровата и тя се спасила. Обаче, един от пазителите, които придружавали царската дъщеря, видял това, веднага грабнал лъка си и забил отровната стрела в лявата ръка на момъка. Момата също се досетила за лошите последствия, затичала се към момъка, скъсала дрехата на раненото място, извадила стрелата, впила устните си и изсмукала отровата. Питам: Кой кого спасил? Това е било развръзката. След тази случка, двете царства се помирили. към беседата >>
- Момата също се досетила за лошите последствия, затичала се към момъка, скъсала дрехата на раненото място, извадила стрелата, впила устните си и изсмукала отровата.
Един ден, като пасял стадото си при един планински връх, обрасъл с най-хубави цветя, пристигнала, на кон, дъщерята на еспертския цар, облечена с най-хубавата си премяна. Като видяла хубавите цветя, тя слязла от коня и се затичала, да им се порадва. В това време, изскочила отнякъде една кобра и ухапала царската дъщеря на дясната ръка. Младият овчар видял всичко и като знаел последствията от ухапването – че, след десет минути, момата ще бъде мъртва – веднага взел ръката й, изсмукал с устата си отровата и тя се спасила. Обаче, един от пазителите, които придружавали царската дъщеря, видял това, веднага грабнал лъка си и забил отровната стрела в лявата ръка на момъка. Момата също се досетила за лошите последствия, затичала се към момъка, скъсала дрехата на раненото място, извадила стрелата, впила устните си и изсмукала отровата. Питам: Кой кого спасил? Това е било развръзката. След тази случка, двете царства се помирили. към беседата >>
57. Законът и пророците, НБ , София, 28.3.1920г.,
- Дай възможност на момата или момъка, които си залюбил, естествено да се проявят.
Ти я отделиш от работата й, заведеш я в града, облечеш я като кукла и почваш да я показваш на хората. Младата жена, непривикнала на този живот, постепенно се поддава на хорските ласки, докато един ден я загубиш. Кой е причина за това? – Твоята неразумна любов. Казвам: Да пази Бог от любов, която разваля човека! Дай възможност на момата или момъка, които си залюбил, естествено да се проявят. Бих препоръчал на момъка, който обича селянката, да вземе мотиката и да отиде при нея, заедно да работят. Извади ли я той от естествената обстановка и я постави в своята среда, тя ще се развали. към беседата >>
- Бих препоръчал на момъка, който обича селянката, да вземе мотиката и да отиде при нея, заедно да работят.
Младата жена, непривикнала на този живот, постепенно се поддава на хорските ласки, докато един ден я загубиш. Кой е причина за това? – Твоята неразумна любов. Казвам: Да пази Бог от любов, която разваля човека! Дай възможност на момата или момъка, които си залюбил, естествено да се проявят. Бих препоръчал на момъка, който обича селянката, да вземе мотиката и да отиде при нея, заедно да работят. Извади ли я той от естествената обстановка и я постави в своята среда, тя ще се развали. към беседата >>
58. Приятел и раб, НБ ИБ , , София, 25.4.1920г.,
- Тя казва на момъка: „Твоят баща ще бъде мой баща и твоята майка – моя майка.“ Това е законът на приятелството.
И тъй, Христос казва: „Всичко, което чух от Отца Си, явих ви го.“ Ще кажете: „Този Отец е Отец само на Христа, но не и наш.“ Тъй говорят само слугите и рабите. Ами онази млада мома, като се ожени и отиде като снаха при своя възлюблен, не казва ли „татко“ на своя свекър? Защо тя нарича свекъра си татко? Тя казва на момъка: „Твоят баща ще бъде мой баща и твоята майка – моя майка.“ Това е законът на приятелството. Вие отидете при Христа и казвате: „Аз на Вашия Баща не мога да казвам “татко„, както Вие.“ Ами по-голямо омерзение от това може ли да има. И това ние считаме за благочестие! Че ако ти не кажеш на свекъра си „татко,“ синът ще се докачи. Не, твоят баща ще бъде и мой баща. Такъв е законът и затова, като дойдете до Христа, трябва да мислите, че Неговият Баща е ваш Баща и че светът, в който Той живее, е и ваш свят. към беседата >>
59. По предание, НБ , София, 2.5.1920г.,
- Воденицата, която мели брашно, трябва поне един ден в месеца да прекрати работата си, за да поднови камъка.
За пренасяне на златото са нужни шест хиляди вагона, които ще изминават шест хиляди километра в час. Това е моето изчисление за дълга, който трябва да платите за 12 деня пост през годините, от времето на Христа до днес. И като ме питате, защо страдате, казвам: Всички хора страдат за 12 деня пост годишно, с което са нарушили свещения закон на преданието. Човек трябва да яде по три пъти на. ден. – Не е верно. Воденицата, която мели брашно, трябва поне един ден в месеца да прекрати работата си, за да поднови камъка. На същото основание и човешкият стомах трябва поне един ден в месеца да си почине, за да продължи работата си добре. Това, което ви казвам, не е доказано научно, според официалната наука; това са мои научни изследвания и изчисления. Това е едно свещено предание. Като се питаш, защо страдаш, знай, че страданията ти са резултат на неспазване на 12 дневния годишен пост. Когато камъкът на твоя стомах се развали, трябва да си купиш нов камък, но на земята мъчно се купува нов камък. към беседата >>
60. Път, Истина и живот, СБ , В.Търново, 19.8.1920г.,
- Отношението на тази мисъл, която ще схванете, е такова: срещнете някоя грозна мома и казвате: „Тази мома не е хубава, нищо не струва.“ Но я запитайте момъка, който обича тази мома, как той я вижда.
Сега ние сме се събрали да бъдем съработници с този наш Баща, с този наш голям Брат. Христос е първият, най-големият наш Брат, Който се е родил, Който пръв е приложил всички Божествени правила, всички Божествени Добродетели. Той е първият Брат, Който е издържал сполучливо своя изпит и Който е пожертвал всичко за Своите братя. Тези планини, реки, всичко, което виждаме в Природата, е израз, проявление на този велик Брат. Това е една велика мисъл, върху която трябва да работите хиляди години, за да схванете вътрешния, дълбокия ѝ смисъл. Отношението на тази мисъл, която ще схванете, е такова: срещнете някоя грозна мома и казвате: „Тази мома не е хубава, нищо не струва.“ Но я запитайте момъка, който обича тази мома, как той я вижда. За него грозното лице изчезва и той вижда нейната душа. А всички хора казват, че този момък е полудял, че е заслепен от нея. Не, той не е полудял – той е ясновидец и вижда в момата това, което другите не виждат. Същото казват и за религиозните хора – какво виждат те в Бога, къде Го намират? Тръгнали към Бога, както будалата момък, който люби грозната мома, но не знаят, че тези религиозни хора виждат това, което другите не виждат. към беседата >>
61. Нито се променя, нито се изменя, ИБ , В.Търново, 14.10.1920г.,
- Аз съм готов да си жертвувам живота за Бога, както една мома или момък, но аз предпочитам да жертвувам живота си за Бога, а не както онази мома за момъка, който утре може да я захвърли на улицата.
Богати хора наричам аз само справедливите, добрите, добродетелните, състрадателните и т.н., а не тези, които имат пари. Проповядвание против беднотията, но против коя беднотия? – Беднотия от грях, от лъжа, от зло и т.н. И аз съм глупав, но знаете ли за какво съм глупав? Глупав съм за лъжата, за измамата и т.н. Аз съм готов да си жертвувам живота за Бога, както една мома или момък, но аз предпочитам да жертвувам живота си за Бога, а не както онази мома за момъка, който утре може да я захвърли на улицата. Има само един живот – живота за Бога, който живеят светиите. Кланяме се, когато ядем, когато пием и т.н. В света има само едно истинско кланяние, то е в кланянието на Бога. Нам не ни трябва изкуството да правим тунели, да пробиваме планините, а да изучим изкуството да прехвръкнем планините. към беседата >>
62. Любовта, НБ , София, 27.2.1921г.,
- Също това става и с момъка. (втори вариант)
Ще разгледам любовта от четири гледища: като стремеж, като чувство, като сила и като принцип. Любовта като стремеж действува в сърдцето, като чувство - в душата, като сила - в ума и като принцип - в духа, а това е Целият цикъл на човешкото развитие отначало докрай. Като се съединят началото и краят на едно място, образува се едно ново начало; това ново начало, като се събере със своя край, ще образува друго ново начало, Следователно, това е един вечен процес в божествения свят, без край и без начало. Любовта като стремеж има свое начало. Например, някоя мома си стои спокойно в къщи, нищо не я тревожи, но един ден тя среща някой млад момък, веднага в нея се явява стремеж, започва да става неспокойна. Също това става и с момъка. Значи, настъпва началото на тяхното безпокойствие. Аз казвам: "Идва началото на тяхната любов на стремеж“. Какъв е краят? - Оженят се, народят им се деца. Това свършек ли е на живота? към втори вариант >>
- " По същия начин Господ пита и момата и момъка. (втори вариант)
- Много естествено, трябва да трепне. Ако сърдцето не трепне, няма живот в него. Майката, когато е бременна, нали усеща трепване, заиграване на детето в утробата и? Тогава тя почва да се радва. Трепването показва, че божественият живот идва, и Господ пита: "Ти готова ли си да възприемеш този живот и да го обработиш? " По същия начин Господ пита и момата и момъка. А момата нищо не иска да знае. Тя си мисли за шапки, за рокли, как да си нареди къщата, а за трепването на сърдцето нищо не мисли. Пък трепването е важно, а другите неща са второстепенни. Тази наука, за която ви говоря, е реална, работете с тези числа. към втори вариант >>
- Същото става и с момъка.
Като се съединят началото и краят на едно място, образува се едно ново начало. Това ново начало, като се събере със своя край, ще образува друго ново начало. Следователно, това е един вечен процес в Божествения свят, без край и без начало. Любовта като стремеж има свое начало. Например, някоя мома си стои спокойно в къщи, нищо не я тревожи, но един ден тя среща някой млад момък, веднага в нея се явява стремеж, започва да става неспокойна. Същото става и с момъка. Значи, настъпва началото на тяхното безпокойство. Аз казвам: Идва началото на тяхната любов като стремеж. – Какъв е краят? – Оженят се, народят им се деца. – Това свършек ли е на живота? към беседата >>
- По същия начин Господ пита и момата, и момъка.
Много естествено, трябва да трепне. Ако сърцето не трепне, няма живот в него. Майката, когато е бременна, нали усеща трепване, заиграване на детето в утробата й? Тогава тя почва да се радва. Трепването показва, че Божествения живот идва, и Господ пита: Ти готова ли си да възприемеш този живот и да го обработиш? По същия начин Господ пита и момата, и момъка. А момата нищо не иска да знае. Тя мисли за шапки, за рокли, как да си нареди къщата, а за трепването на сърцето нищо не мисли. А трепването е важно, другите неща са второстепенни. Тази наука, за която ви говоря, е реална. Работете с тези числа. към беседата >>
63. Вярата, НБ , София, 6.3.1921г.,
- Тогава пък сърдцето на момъка ще намери своята възлюблена отвънка и ще стане едно правилно кръстосване. (втори вариант)
Вие, мъже и жени, които сте опитали този закон, които сте се женили, щастливи ли сте, разрешили ли сте правилно този въпрос? - Не, вие мязате на знаменития английски реформатор Йоан Веслей, който се оженил за своята възлюблена и след три дни казал: "Не си струва човек да се жени." И това го казва един велик човек, реформатор! Умът е първият възлюблен. Той ще ти донесе светлина. Този възлюблен ще намери външни форми, за да се изрази. Тогава пък сърдцето на момъка ще намери своята възлюблена отвънка и ще стане едно правилно кръстосване. Когато умът на момък се прекръстоса в сърдцето на мома, става добра, истинска женитба на физическия свят. А днес всеки момък търси мома, и обратно. Намери мома, започне да й чете какво е написал. Тя се възхищава. Той казва: "А, гений съм аз." Когато момата изказва своите въжделенни чувства, той й казва: "Колко си наивна! към втори вариант >>
- Ако В момъка мисълта и дишането са правилни, в него става правилно течението и, ако сте ясновидец, ще забележите, че от ръката му по направление към ума ще изтича една светлина. (втори вариант)
Това няма нищо индивидуално към вас. Но ви казвам, че, ако искате в бъдеще животът Ви да бъде хармоничен, вложете вярата в себе си, изменете мисленето си и започнете да изправяте миналото си. Всички ваши мисли и желания, наслоени у вас от ред минали съществувания, може да се изправят само чрез закона на любовта в човешкия дух и чрез закона на човешкия ум. Когато любовта проникне отдолу нагоре, от сърдцето в душата, от душата в ума и оттам в човешкия дух, ще има хармония, движение в две посоки - две противоположни течения. Когато двама души се ръкуват, нали подават от две места ръцете си; това е движение, в което има едновременно две противоположни течения. Ако В момъка мисълта и дишането са правилни, в него става правилно течението и, ако сте ясновидец, ще забележите, че от ръката му по направление към ума ще изтича една светлина. Ако чувствата на момата са правилни, ще видите, че от нея излиза една бяла, мека светлина, окръжена с една много тънка, розова краска. Тези две светлини, на момъка и на момата, като се срещнат и се съединят, ще образуват божествена вълна. Какво чувствуват Тези млади? Казват: "Ние сме готови двамата заедно да се борим в света и да се жертвуваме." Тогава при това положение и бабите ще възкръснат. Защото стари хора няма. към втори вариант >>
- Тези две светлини, на момъка и на момата, като се срещнат и се съединят, ще образуват божествена вълна. (втори вариант)
Всички ваши мисли и желания, наслоени у вас от ред минали съществувания, може да се изправят само чрез закона на любовта в човешкия дух и чрез закона на човешкия ум. Когато любовта проникне отдолу нагоре, от сърдцето в душата, от душата в ума и оттам в човешкия дух, ще има хармония, движение в две посоки - две противоположни течения. Когато двама души се ръкуват, нали подават от две места ръцете си; това е движение, в което има едновременно две противоположни течения. Ако В момъка мисълта и дишането са правилни, в него става правилно течението и, ако сте ясновидец, ще забележите, че от ръката му по направление към ума ще изтича една светлина. Ако чувствата на момата са правилни, ще видите, че от нея излиза една бяла, мека светлина, окръжена с една много тънка, розова краска. Тези две светлини, на момъка и на момата, като се срещнат и се съединят, ще образуват божествена вълна. Какво чувствуват Тези млади? Казват: "Ние сме готови двамата заедно да се борим в света и да се жертвуваме." Тогава при това положение и бабите ще възкръснат. Защото стари хора няма. Стари хора са онези, които са изгубили оня първичен закон на вярата, и те умират от глад. Херберт Спенсер казал: "Когато обмяната на енергиите в организма става неправилно, човек бързо остарява и може да умре скоро, а когато става правилно, т. е. към втори вариант >>
- е., когато умът действува у момъка, в момата трябва да действува сърдцето; когато у момъка действува духът, в момата трябва да действува душата. (втори вариант)
Ние трябва да съчетаем силата на духа, на ума, на душата, на сърдцето, като стремеж на сърдцето в подсъзнанието, като чувство на душата в съзнанието, като сила на ума в самосъзнанието, и като принцип на духа в свръхсъзнанието, и в това съчетание ще дойде новата мисъл, която може да ни обнови. И тогава ще забележите, че, когато се срещнат двама души, у които има такова обновление, те може да се търпят. Няма ли това обновление, те не може да се търпят. А това е много естествено, защото и двамата са негативни или по сърдце, или по душа, или по ум, или по дух. Всякога трябва да има хармония и допълване, т. е., когато умът действува у момъка, в момата трябва да действува сърдцето; когато у момъка действува духът, в момата трябва да действува душата. Само така ще има пълна хармония, пълно съчетание. дето и да са Тези хора, между тях винаги ще има едно съчетание. Влезе ли една и съща мисъл в двамата, ще има дисхармония, разединение. Всяка мисъл има едно движение от север към юг и от изток към запад. Това представлява човека. към втори вариант >>
- Когато умът на момъка се прекръстоса в сърцето на момата, става добра, истинска женитба на физическия свят.
И това го казва един велик човек, реформатор! Умът е първият възлюбен. Той ще ти донесе светлина. Този възлюбен ще намери външни форми, за да се изрази. Тогава пък сърцето на момъка ще намери своята възлюбена отвънка и ще стане едно правилно кръстосване. Когато умът на момъка се прекръстоса в сърцето на момата, става добра, истинска женитба на физическия свят. А днес всеки момък търси мома и обратно. Намири мома, започва да є чете какво е написал. Тя се възхищава, той казва: А, гений съм аз. Когато момата изказва своите въжделенни чувства, той є казва: Колко си наивна! Каже ли є така, да стои далеч от него, у него няма ритмично дишане. към беседата >>
- Ако в момъка мисълта и дишането са правилни, в него става правилно течение и ако сте ясновидец, ще забележите, че от ръката му по направление към ума ще изтича една светлина.
Не мислите, че моята беседа има предвид вашите погрешки! Но ви казвам: ако искате в бъдеще животът ви да бъде хармоничен, вложете вярата в себе си, изменете мисленето си и започнете да изправяте миналото си. Всички наши мисли и желания, наслоени у вас от ред минали съществувания, може да се изправят само чрез закона на любовта в човешкия дух и чрез закона на човешкия ум. Когато любовта проникне отдолу нагоре, от сърцето в душата, от душата в ума и оттам в човешкия дух, ще има хармония, движение в две посоки — две противоположни течения. Когато двама души се ръкуват, нали подават от две места ръцете си; това е движение, в което има едновременно две противоположни течения. Ако в момъка мисълта и дишането са правилни, в него става правилно течение и ако сте ясновидец, ще забележите, че от ръката му по направление към ума ще изтича една светлина. Ако чувствата на момата са правилни, ще видите, че от нея излиза една бяла, мека светлина, окръжена с една много тънка розова краска. Тези две светлини, на момъка и на момата, като се срещнат и се съединят, ще образуват Божествена вълна. Какво чувствуват тези млади? Казват: Ние сме готови двамата заедно да се борим в света и да се жертвуваме. Тогава при това положение и бабите ще възкръснат. към беседата >>
- Тези две светлини, на момъка и на момата, като се срещнат и се съединят, ще образуват Божествена вълна.
Всички наши мисли и желания, наслоени у вас от ред минали съществувания, може да се изправят само чрез закона на любовта в човешкия дух и чрез закона на човешкия ум. Когато любовта проникне отдолу нагоре, от сърцето в душата, от душата в ума и оттам в човешкия дух, ще има хармония, движение в две посоки — две противоположни течения. Когато двама души се ръкуват, нали подават от две места ръцете си; това е движение, в което има едновременно две противоположни течения. Ако в момъка мисълта и дишането са правилни, в него става правилно течение и ако сте ясновидец, ще забележите, че от ръката му по направление към ума ще изтича една светлина. Ако чувствата на момата са правилни, ще видите, че от нея излиза една бяла, мека светлина, окръжена с една много тънка розова краска. Тези две светлини, на момъка и на момата, като се срещнат и се съединят, ще образуват Божествена вълна. Какво чувствуват тези млади? Казват: Ние сме готови двамата заедно да се борим в света и да се жертвуваме. Тогава при това положение и бабите ще възкръснат. Защото стари хора няма. Стари хора са онези, които са изгубили оня първичен закон на вярата и те умират от глад. към беседата >>
64. Новият човек / Новиятъ човѣкъ, НБ , София, 13.3.1921г.,
- Сѫщото е и съ момъка. (втори вариант)
Сега азъ пакъ ще ви помоля, като ме слушате, да се освободите отъ всѣкакъвъ видъ стѣснение, защото ви виждамъ, че се стѣснявате. Мома, кога люби нѣкой момъкъ, бои се да изкаже любовьта си. Сѫщото е и съ момъка. Любовь, която се стѣснява, която се бои да се изкаже, не е любовь, но и ако се много изказва, пакъ не е любовь. Ще бѫде чудно, ако свѣщьта не издава свѣтлината си. „Нѣма да я скриемъ подъ шиникъ“, казва Христосъ. Нѣма да отидемъ и въ друга крайность обаче, да туримъ свѣщьта на течение. към втори вариант >>
- – Дайте момата на момъка, върнете му я. (втори вариант)
Умразата всѣкога произтича отъ ума, той я създава. Вземете възлюблената на кой и да е момъкъ, веднага въ ума му ще се яви умраза. Като му отнемете любовьта, съ която той може да образува права линия, образува се крива линия, явява се умразата. Слѣдователно умразата показва, че любовьта отсѫствува. Тогава какъ да излѣкуваме умразата? – Дайте момата на момъка, върнете му я. А вие казвате: „Какъ да дадемъ тази хубава мома на този недостоенъ момъкъ? “ Че кой момъкъ е достоенъ въ свѣта? Споредъ мене, ако единъ момъкъ е достоенъ въ свѣта, всички сѫ достойни, ако единъ не е достоенъ, всички сѫ недостойни. Такъвъ е математическиятъ законъ. Всички момци сѫ подъ единъ знаменатель, но иматъ само различни дѣления. към втори вариант >>
- Когато кажете, че не го знаете, постѫпвате като момата, която иска да изпита момъка, дали я обича той или не. (втори вариант)
Слѣдователно, когато се каже, че трѣбва да гледашъ навѫтрѣ, това подразбира четвъртото измѣрение. Нѣкои искатъ да кажатъ, че духовниятъ свѣтъ е навънка, но той е навѫтрѣ, ще концентрирашъ ума си навѫтрѣ въ проекция. Нѣма да се спирамъ върху това, да ви разправямъ, накѫдѣ е този свѣтъ. Този свѣтъ вие го знаете. Когато кажете, че не го знаете, постѫпвате като момата, която иска да изпита момъка, дали я обича той или не. Тя знае. Ако я обича, нѣма какво да отгатва и ако не я обича, пакъ нѣма какво да отгатва. Въ първия случай умътъ показва, че има проявления, има любовь. Ако не я обича, това показва, че умътъ и сърцето не сѫ съединени заедно, значи умътъ нѣма това, което трѣбва, слѣдователно отъ това се ражда недоволство. към втори вариант >>
- Същото е и с момъка.
Някога лекарите хранят болния по друг начин, но той не е естествен. Павел, като мистик и окултист, казва: „Облякохте се в новия человек, който се подновява в познание, по образа на Тогоз, Който го е създал“. Сега, като ви говоря, моля ви да се освободите от всякакъв вид стеснение. Виждам, че се стеснявате. Когато мома люби някой момък, и тя се стеснява, страхува се да изкаже любовта си. Същото е и с момъка. Любов, която се страхува да се изкаже, не е истинска. И ако се изказва много, пак не е истинска. Ще бъде чудно, ако свещта не издава светлината си. Христос казва, че не трябва да я крием под шиник, но не трябва да я излагаме на течение. към беседата >>
- Когато казвате, че не знаете де е духовният свят, вие сте в положението на мома, която изпитва момъка дали я обича, или не.
Когато се срещнат, двете единици дохождат в стълкновение и, като не могат да отидат нито нагоре, нито надолу, образуват буквата „Т“, т.е. квадратът. Следователно, когато се казва, че трябва да гледаш навътре, това подразбира четвъртото измерение. То има отношение към духовния свят. За да влезеш в тоя свят, ще се концентрираш, ще отправиш ума си навътре, в проекция. Няма да ви разправям, де е тоя свят – вие знаете това. Когато казвате, че не знаете де е духовният свят, вие сте в положението на мома, която изпитва момъка дали я обича, или не. Тя знае това, няма защо да го изпитва. Ако я обича, умът и сърцето са съединени в него и се проявяват хармонично; ако не я обича, умът и сърцето му не са в хармония. Тогава и двамата са недоволни. И детето е недоволно, когато взимат играчките му. Това показва, че всички видове недоволства имат материален характер. към беседата >>
- Ако момата скръсти ръцете си по същия начин пред момъка, това значи: „Готов ли си да се жертваш за моето благоутробие?
Сега, аз не говоря за човешкото благоутробие, но за човешката душа, която се храни с възвишени мисли и чувства. Твоят възлюбен трябва да работи, а не да седи със скръстени ръце на корема. Ако момата скръсти ръцете си по същия начин пред момъка, това значи: „Готов ли си да се жертваш за моето благоутробие? “ Ако и момъкът скръсти ръцете си пред момата, това значи: „Готова ли си да ми дадеш парички, да се пожертваш за моето благоутробие? “ Не, ръцете трябва да бъдат свободни, а не скръстени. Момата и момъкът трябва да седнат един до други и да се запитат: „Готови ли сме, в името на Любовта, да се жертваме един за друг? “ И двамата трябва да се откажат от материални блага, но да са готови сами, със собствен труд, да свият гнездо, в което да снасят яйцата си. Под „яйца“ разбирам идеите и желанията на двамата. към беседата >>
65. Фарисей и садукей, НБ , София, 20.3.1921г.,
- Момата отхвърля момъка, влюбва се въ другъ и той става садукей и казва: „Не искамъ да зная нищо за нея! (втори вариант)
Сега, кои сѫ причинитѣ, по които човѣкъ става садукей? Момата отхвърля момъка, влюбва се въ другъ и той става садукей и казва: „Не искамъ да зная нищо за нея! “ Минава подъ прозорцитѣ на дома ѝ, плюе. Така и всички хора по отношение на Бога иматъ сѫщитѣ възгледи. Докато Господь дава власть, пари на хората, тѣ сѫ фарисеи, казватъ: „Този е нашия Господь, като Него нѣма другъ! “ Утрѣ, като имъ се отнеме всичко това, казватъ: „Господь ли, не искаме да Го знаемъ, Той е несправедливъ! “ към втори вариант >>
- Идват вашите ангели отгоре, да вдигнат камъка от гроба ви и да кажат: „Лазаре, излез вън!
Сега вие мислите, че ще ви преситя и си казвате: „Ние искаме да ни кажеш нещо съществено, как може да се оправи България“. Божественият свят е оправен, но вашият не е още оправен. Няма да минат много години и вашият свят ще се оправи. Вложете повече вяра в Живия Господ. Нека възкръсне Той в душите ви! Идват вашите ангели отгоре, да вдигнат камъка от гроба ви и да кажат: „Лазаре, излез вън! “ Като ви извикат, ще ги послушате ли? Лазар чу тия думи и веднага излезе вън, дето свалиха плащаницата му. Последното слово, което ще чуете, е: „Лазаре, излез вън! “ към беседата >>
- И момата пише писмо на момъка.
Напише няколко реда, сложи многоточие; напише още няколко реда, пак многоточие. Многоточието е ирационална величина. Тоя момък работи с няколко неизвестни. Казвам: Приятелю, трябва да превърнеш тия числа. Между вас трябва да се установят правилни отношения. И момата пише писмо на момъка. През всеки два–три реда поставя многоточие. Превеждам нейното писмо: „Наистина, ти си добър, учен човек, но си обикновен чиновник, с малка заплата...“ Многоточието означава: Аз съм дама от високо общество, ти не можеш да изпълняваш моите изисквания. Като чете писмото, той се спира, мисли какво иска да каже тя с многоточието. – Много проста работа. Точките са пари, златни колелца, английски или американски. към беседата >>
68. В рова на лъвовете / Въ рова при лъвоветѣ, НБ , София, 24.4.1921г.,
- За да хванат момъка в капана, обещават му 50–60 хиляди лева.
Така опитват говедата, годни ли са за работа. Учителят не е учител, но наемник. Свещеникът не е наставник, но наемник. Майката, бащата, също са наемници. За да се хареса на някого, момата се облича хубаво, докарва се, че като се ожени, да роди няколко деца. За да хванат момъка в капана, обещават му 50–60 хиляди лева. Като се ожени, той казва: „Аз съм баща вече“. – Не си баща, но си наемник. към беседата >>
70. Ангелът отговори / Ангелътъ отговори, НБ , София, 5.6.1921г.,
- И тъй, този ангелъ, който слѣзе да помогне на Христа, да отвали камъка отъ гроба, каза на женитѣ, на човѣчеството: „Азъ зная, че Исуса разпятаго търсите.“ Подъ този ангелъ азъ разбирамъ човѣшкия умъ, който е вложенъ. (втори вариант)
И тъй, този ангелъ, който слѣзе да помогне на Христа, да отвали камъка отъ гроба, каза на женитѣ, на човѣчеството: „Азъ зная, че Исуса разпятаго търсите.“ Подъ този ангелъ азъ разбирамъ човѣшкия умъ, който е вложенъ. Умни, умни трѣбва да бѫдете вие, но не тъй умни, както свѣтътъ подразбира. Вие трѣбва да сте умни, като онзи царь, прѣди 12 000 години, той живѣлъ въ сѫсѣдното царство на онзи царь, който ваделъ очитѣ на своитѣ поданици. За този, послѣдния царь ви говорихъ въ миналата си бесѣда. Сега ще ви разкажа за сѫсѣдния нему царь, който билъ голѣмъ мѫдрецъ, адептъ на всички тайни науки. Неговиятъ палатъ билъ така направенъ, че всичкитѣ му стаи се движили по извѣстенъ механически начинъ въ различни направления – налѣво, надѣсно, напрѣдъ и назадъ. към втори вариант >>
- Ангелът, който слезе на земята да помогне на Христа и на цялото човечество, отвали камъка от гроба и каза на жените: „Зная, че Исуса разпятаго търсите“.
Ангелът, който слезе на земята да помогне на Христа и на цялото човечество, отвали камъка от гроба и каза на жените: „Зная, че Исуса разпятаго търсите“. Под „ангел“ разбирам висшия човешки ум. Умни и разумни трябва да бъдете, но не както светът разбира. Бъдете мъдри като оня цар, който живял преди 12 хиляди години в съседство с царя, който заповядвал на поданиците си, който и да е от тях, при посещение на царя да извади дясното си око. За тоя цар ви говорих миналата беседа. Сега ще ви говоря за другия цар, който бил голям мъдрец, адепт на тайните науки. към беседата >>
- Нѣкога това е много хубаво, подигатъ се акциитѣ на момата предъ момъка. (втори вариант)
Питамъ: Ако този възлюбенъ дойде да вземе дъщеря ви, вие ще се радвате ли? Ако той дойде да живѣе при васъ, да се умножите, ще се радвате, но той оставя хилавата дъщеря, а взима другата. Майката казва: „Отиде си наша Марийка, а остана тази нескопосаната.“ Тя това казва на себе си, а кога дойдатъ да искатъ и нея, тя казва, че е много скопосана. Нѣкои майки иматъ тази психология – да хвалятъ дъщеритѣ си, а нѣкои – обратно, корятъ ги. Нѣкой пѫть, като дойде момъкътъ да иска момата, майката я кори. Нѣкога това е много хубаво, подигатъ се акциитѣ на момата предъ момъка. Той казва: „Майка ти не те харесва, но азъ те харесвамъ.“ А нѣкога, като хвалятъ момата, работата е изгубена. Това сѫ политически съображения, въ които има договорни страни, да се спечели нѣщо, защото вие въ свѣта всичко вършите съ смѣтка и при Бога като отивате, пакъ имате смѣтка. Ако отивате на училище да се учите, смѣтка имате; ако отивате при Бога, смѣтка имате; ако изучавате окултната наука, пакъ смѣтка имате. към втори вариант >>
72. Дойди след Мен/ И рече му: „Дойди слѣдъ мене!“, НБ , София, 19.6.1921г.,
- Само азъ виждамъ хубостьта му.“ На момъка казватъ: „Тя малко не е на ума си.“ Питамъ: Отъ гледището на кой умъ? (втори вариант)
Ще ви приведа единъ примѣръ изъ живота. Има красиви моми и красиви момци, който упражняватъ своето влияние чрѣзъ хубавитѣ си чела, очи, вѣжди, косми, увличатъ се момитѣ, момцитѣ едни въ други, но има и такива грозотии, та да те е страхъ да ги погледнешъ, но при това пакъ се увличатъ. Сега дѣ е обектътъ? Момата казва: „Грозенъ го намиратъ, но за мене е хубавъ. Само азъ виждамъ хубостьта му.“ На момъка казватъ: „Тя малко не е на ума си.“ Питамъ: Отъ гледището на кой умъ? Отъ гледището на обективния умъ въ свѣта, споредъ който всички хора се увличатъ отъ външната форма, сѫ прави, но отъ гледището на вѫтрѣшния умъ и момъкътъ е правъ защото този умъ се занимава съ малко отвлѣчени форми. към втори вариант >>
- – Не, за пламъка, който гори. (втори вариант)
Когато единъ момъкъ се жертвува за нѣкоя мома, дали за нея се жертвува? – Не, за пламъка, който гори. Докато пламъкътъ гори, тя е; изгасне ли пламъкътъ, не е тя. Докато пламъкътъ гори, той е; изгасне ли пламъкътъ, не е той. Докато пламъкътъ гори, той е Христосъ, изгасне ли пламъкътъ, той не е Христосъ. Пламъкътъ трѣбва да гори. Писанието казва: „Не изгасватъ духоветѣ.“ Духътъ, това е Божественото, което гори. към втори вариант >>
- И на момъка говорят, че възлюбената му не е с всичкия си ум, но той вижда друго нещо в нея.
Има грозни моми и момци, които те е страх да погледнеш, но и в тях се увличат. Коя е причината за това? Момата казва: „Хората намират, че моят възлюбен е грозен, но аз не виждам това. За мене той е красив. Те не виждат в него това, което аз виждам“. И на момъка говорят, че възлюбената му не е с всичкия си ум, но той вижда друго нещо в нея. – За кой ум се говори? – За обективния ум. От гледището на тоя ум всички хора се увличат, но от гледището на вътрешния, субективния ум, и момъкът, и момата са прави. Тоя ум се занимава с отвлечени неща. Ето защо, като разглеждате нещата чрез обективния и субективния ум, вие ги оценявате двояко. към беседата >>
- За кого се жертва младият момък: за момата или за пламъка, който гори в нея?
Като измеря топлината на сърцето и светлината на ума ти, познавам колко можеш да обичаш. – „Мъдър съм.“ – Като измеря интензивността на светлината, която излиза от ума ти, ще позная колко си мъдър. Това е буквален израз, не е фигуративен. Най-приятният и красивият пламък, който човешкото око може да види, е пламъкът на Любовта. Животът се осмисля само при тоя пламък. За кого се жертва младият момък: за момата или за пламъка, който гори в нея? – За пламъка. Докато пламъкът гори в нея, тя е неговата възлюбена; щом изгасне, и любовта му изгасва. Докато пламъкът гори в момъка, той е нейният възлюбен; щом изгасне, и любовта изгасва. Докато пламъкът гори, това е Христос в тебе. Щом изгасне, и Христос изчезва. към беседата >>
- – За пламъка.
– „Мъдър съм.“ – Като измеря интензивността на светлината, която излиза от ума ти, ще позная колко си мъдър. Това е буквален израз, не е фигуративен. Най-приятният и красивият пламък, който човешкото око може да види, е пламъкът на Любовта. Животът се осмисля само при тоя пламък. За кого се жертва младият момък: за момата или за пламъка, който гори в нея? – За пламъка. Докато пламъкът гори в нея, тя е неговата възлюбена; щом изгасне, и любовта му изгасва. Докато пламъкът гори в момъка, той е нейният възлюбен; щом изгасне, и любовта изгасва. Докато пламъкът гори, това е Христос в тебе. Щом изгасне, и Христос изчезва. Пламъкът трябва да гори! към беседата >>
- Няма ли Духа в себе си, няма и пламъка и започва да философства, че нещата могат да се постигнат по много начини.
„Не изгасвай Духа.“ Духът е Божественото в човека, което гори. Не изгасвайте тоя пламък. Докато той гори, ще имате такава аура, която ще ви предпазва от всички лоши условия. Който носи Духа в себе си, той има пламъка. Няма ли Духа в себе си, няма и пламъка и започва да философства, че нещата могат да се постигнат по много начини. Не, само един начин има за правилно живеене. Всяка дума трябва да има само един смисъл. Всички ваши мисли, чувства и действия трябва да имат само един смисъл. Човек не трябва да бъде раздвоен, да дава повод да тълкуват криво действията му. Всички наши прояви трябва да бъдат отмерени и абсолютно чисти, да не се осъждате едни-други. към беседата >>
73. Влиянието на хармонията в живота, ИБ , БС , , 20.6.1921г.,
- Някой път като не се спогаждате, това показва, че се събирате два остри камъка, например двама сангвиника или двама флегматика.
Това са четирите темперамента, които трябва да се нагласяват, да има хармония и съотношение между тях. Тези четири темперамента, тези струни като се нагласят, тогава започват да се редят нотите по тях и цигуларят като вземе лъка всички ноти се разскачват. ако не сте нагласени както трябва, излиза известна дисхармония. Някой път като не се спогаждате, това показва, че се събирате два остри камъка, например двама сангвиника или двама флегматика. Кръстосване в темпераментите трябва да става, за да се спогаждате. Например, ако аз наредя все сухи на едно място, ще има бутаница помежду ви, няма да може да се търпите. Например някога казвате: "Бях на едно място, но се чувствах там като на парил[к]а (горещ извор в баня)." Е, разбира се, трима души с еднакъв темперамент се събрали на едно място, на парил[к]а ще са. Кръстосване в темпераментите трябва, тъй ще вървят те хармонично. Например сангвиничният темперамент спомага на дихателната система, разширяват се гърдите, кръвообращението става правилно, дишането е добро и такъв човек от малокръвие не страда. към беседата >>
74. В правда, истина и святост / Правда, истина и светость, НБ , София, 26.6.1921г.,
- Такава мома купува гюлово масло или теменужена есенция, напръсква се, да обръща внимание на момъка.
И тъй, ако умът ви страда, вложете в него истината; ако сърцето ви страда, вложете в него правдата; ако волята ви не е калена, вложете в нея светостта. Какво може да очаквате от човек, в когото няма правда, истина и светост? В такъв човек и Любовта не може да дойде. Такава мома купува гюлово масло или теменужена есенция, напръсква се, да обръща внимание на момъка. Като мине край нея и усети миризмата, той казва: „Тази е моята възлюбена“. – Не е тя. Това е калугерът, който се явил пред руския цар вместо истинския проповедник. Този, който разрешава въпросите, не е оня, на когото са дадени да ги реши. Ако правдата влезе в сърцето ви, истината в ума ви и светостта във волята ви, вие ще имате вътрешен аромат, по-приятен от тоя на цветята. към беседата >>
75. Закон на съвършенството, СБ , В.Търново, 20.8.1921г.,
- Така и момата минава пред момъка.
Не знаете ли какво правят младите моми и момци? В първия момент и двамата са сериозни. После момата се усмихне и той се усмихне; ако тя не се усмихне, остават и двамата начумерени – не се усмихват. Така и вие – понеже имате извратено понятие за Бога, казвате: „Ние сме грешни, как ще се явим пред Бога? “ И минавате пред Него с наведени очи. Така и момата минава пред момъка. И вие минавате с наведени очи, искате да бъдете много праведни и чисти, та да каже Господ, че като вас други няма. Представете си, че Господ дори не мисли за вашите грехове. Никой ангел, никое съвършено същество не донася пред Бога, че еди-кой си от вас съгрешил, че еди-кой си какво направил. Когато някой сгреши, знаете ли какво донасят ангелите за него пред Бога? Те казват: „Това Твое дете направи едно голямо благодеяние.“ И Господ казва: „За това Добро, което е направил, ще му дадете един Георгиевски кръст. към беседата >>
76. Тогаз те ще просветнат!, НБ , София, 23.10.1921г.,
- Сега момата, като погледне момъка, казва: „Ах, този с черните очи!
Вашият език трябва да бъде златен, позлатен трябва да бъде езикът ви. Подразбирам език, заквасен с Божествена Мъдрост, който говори разумно, и никаква нечиста дума не трябва да излиза от вашия език. От вашето око никакъв лош поглед на страст, или на похот, или на алчност да не излиза. Всичко туй да бъде чисто, чисто. Като погледнете някого, той да почувства радост, да почувства, че душата му се повдига. Сега момата, като погледне момъка, казва: „Ах, този с черните очи! Изгори ме! “ Момъкът погледне момата, каже: „Ах, тя, със сините очи, изгори ме! “ Всички все се горят. Това не е огънят на праведните, това е огънят на греха, който тлее и гори. Това са хора, които се борят с Бога. към беседата >>
77. Аз ще го възкреся!, НБ , София, 27.11.1921г.,
- Момата излиза от дома на баща си, отива при момъка – последен ден е, има едно преходно състояние.
Той е ужасен! Казват: „Последен ден е той! “ Онзи търговец, който има да плаща 100 хиляди, казва: „Последен ден е, утре ще дойдат“, а той няма нито 5 пари. Съдят някого. Трепери му сърцето – последен ден е, може да го осъдят на 10 години затвор. Момата излиза от дома на баща си, отива при момъка – последен ден е, има едно преходно състояние. Следователно последен ден е онзи ден, в който почва великият живот. Великото, безграничното, туй, което има смисъл в себе си, започва все от последния ден. И следователно всеки един от вас, който не започне с този последен ден, той не може да се домогне до онази велика Божествена наука, която Бог е отредил и вложил в недрата на Природата, т.е. до ония блага, които са приготвени за неговите избрани деца, които днес живеят на земята. Досега са ви проповядвали все за небето, и всички се готвите все за небето; как ли не си представяте рая, как ли не си представяте ангелите, светиите? към беседата >>
79. Разговори с Учителя, ИБ , НБ , София, 8.1.1922г.,
- Ти се съмняваш в скъпоценния камък, а онзи, който е продал камъка, се съмнява, да не би парите да са фалшиви.
Ами ако е фалшив? — пак ти трепне сърцето. Съмнението създава страдания. Обаче, то е неизбежно. Като обичаш, и като те обичат, все ще се съмняваш. Ти се съмняваш в скъпоценния камък, а онзи, който е продал камъка, се съмнява, да не би парите да са фалшиви. Съмнението е причина за трепване на човешкото сърце. Няма човек, на когото сърцето да не е трепвало. Ако си на мястото на Бога, по-добре е да обичаш; ако си на мястото на цвете, по-добре е да те обичат. Всеки ден иде росата и светлината да го възрастват. Това са писма, които го насърчават. към беседата >>
- Когато изпадне в мъка и отчаяние, човек се чувства изоставен от своя възлюбен.
Изпяхме песента „Любовта е извор." При слабото осветление на свещта, при хубавата песен и задушевната обстановка, това представяше повече зазоряване, отколкото смрачаване). Следователно, не се съмнявайте във вашите възлюбени. Знайте, че те никога няма да ви оставят. И Христос, когато беше на кръста, каза: „Господи, защо си ме оставил? " Той трябваше да мине през огън и, като издържа изпита си, каза: „Господи, в Твоите ръце предавам Духа си." След тези думи, Христос видя своя възлюбен, Който на третия ден Го възкреси. Когато изпадне в мъка и отчаяние, човек се чувства изоставен от своя възлюбен. Това не е изключено. Всеки ще бъде изоставен,за да придобие известна опитност. Това не е признак, че няма любов, но необходимост. За да се прояви по-високата любов, нужно е вашият възлюбен да скрие лицето си от вас, временно да ви изостави. към беседата >>
80. Целувание не Ми даде / Целувание ми не даде, НБ , София, 8.1.1922г.,
- Виждам една отлична картина: като че ли седи една мома, която очаква момъка, който идва сега и предлага да се сгодят.
„Знания, знания ви трябват. Не ви трябват знания как да сготвите боба, как да сготвите пуйката, как да накълцате зелето, да направите кебапчета. Не това ви трябва, а знания, знания, да предадете тази мъдрост на вашите дъщери, синове, на вашите мъже, на вашите слуги, приятели и неприятели.“ Виждам Христа, той ви говори сега, и вие седите. Виждам една отлична картина: като че ли седи една мома, която очаква момъка, който идва сега и предлага да се сгодят. Тя стои много сериозно. Аз я виждам в сериозна поза. Такава поза сте заели и вие и аз казвам: всичко е готово, само да не мръднете дясната ръка при ухото си. Момата казва: „Сега, като дойде момъкът, чакай да си помисля, да го взема ли, или не; да го взема, но имам друг по-богат, по-учен, повече удобства ще ми създаде, само че той още не ми е предложил“. Тя решава, мисли, колко сериозно мисли! към беседата >>
83. Прави правете Неговите пътеки!, НБ , София, 2.4.1922г.,
- Е, дошли да сватосват, ще кажат това, ще говорят, което не е, ще въздигнат момъка до небето и ще въздигнат момата до небето.
Това е един факт. И ние като пращаме сватове, те са уредили работите си, а ние оставаме с въпроса дали има Господ или не. Сам ще идеш, ако искаш да се жениш. Иди, срещни се с момата, не ти трябва никакъв сват. Сватовете, това са най-лошите хора на света. Е, дошли да сватосват, ще кажат това, ще говорят, което не е, ще въздигнат момъка до небето и ще въздигнат момата до небето. И после като не се разбират, ще кажат: „Е, туй трябваше да направим, и те да се научат на нашето учение“. И всичките религиозни учения все тия лъжи ги турят на избор. Основно задайте вие на един религиозен човек въпроса: Ти вярваш ли в Бога? Той няма да ти отговори направо, а ще каже: „Чакай да видя какво е писал еди-кой си“. – Зная, туй съм го учил, ама ти кажи. към беседата >>
84. Христа разпят, НБ , София, 23.4.1922г.,
- Ангел Божи ще слезе, ще отвали камъка и ще ви извади, но се изисква вяра в живата Любов, иска се вяра, непреодолима вяра в Любовта, която да погълне всичката наша омраза.
Казват: „Той не седи в гроба, понеже е възкръснал“. Ще каже някой: „Това е мистификация“. Може да бъде мистификация, излязъл е от гроба. Има хора, които не умират. И ако вие всички повярвате, няма да умирате. Ангел Божи ще слезе, ще отвали камъка и ще ви извади, но се изисква вяра в живата Любов, иска се вяра, непреодолима вяра в Любовта, която да погълне всичката наша омраза. Разбирате ли какво значи „омраза“? Ние ще се борим с нея. Аз говоря за Любовта, която може да стопи всичките прегради, които днес съществуват в нас. Това е Любов. Ако твоята любов не може да разруши всичките прегради, ако ти не си в състояние за Бога да повдигнеш, с един замах да отрежеш седемте глави на този демон, няма да се проникнеш от Божествената Любов. към беседата >>
86. Необятната любов, ООК , София, 18.5.1922г.,
- Каквото става с камъка, поставен на морската повърхност, това става и с човека, който влиза неподготвен в пределите на рая. (втори вариант)
Докато се държи за сегашното си съзнание, човек не може да се развива. И в рая да влезе с това съзнание, той пак ще излезе навън, или най-малко, отново ще потъне. Сегашният човек е толкова тежък, че не може да издържи на райските условия. Каквото става с камъка, поставен на морската повърхност, това става и с човека, който влиза неподготвен в пределите на рая. Който мисли, че с материални работи може да влезе в рая, той е на крив път. Материалното остава на земята. Като влязат в духовния път, хората одухотворяват своите нужди и казват, че мислят за Бога. Малко хора мислят за Бога. Това не е за упрек, но аз хвърлям светлина в умовете ви, за да разберете нещата в тяхната действителност, да видите себе си и да се познаете. към втори вариант >>
87. Здравец, ИБ , Витоша, 24.5.1922г.,
- А и здравецът, който расте при камъка, не може да има плод за ядене.
" Да допуснем, ако Господ ви попита, какъв живот искате вие, ето какво ще бъде. Ако ви направи много красив, ще лъжете само хората. Ако ви направи богат – ще станете тщеславни и ще имате много неприятели, и децата ви ще гледат по-скоро да заминете, да остане богатството на тях. Ако ви направи някой талантлив певец, да имате хубав глас, ще направите какво? – Ще ходите от театър на театър и като остареете, ще познаете, че нищо нямате. А и здравецът, който расте при камъка, не може да има плод за ядене. Той е здрав, но плод за ядене няма. Та всичките съвременни култури мязат на здравец. После може да ви даде Господ здраве. Е, какво ще направите с вашето здраве? Или може да ви даде един отличен ум, да пишете отлични книги. към беседата >>
88. По пътя, ООК , Витоша, 26.5.1922г.,
- Сега ние казваме: водениците помагат на света, но когато ядем от смляното, в нас остава идеята за камъка и ние искаме да смажем хората.
Имате една велика задача, имате едно минало така преплетено, че както сте събрани, не сте на един и същ уровен. Повечето от вас са положителни елементи. То е мъчнотията сега. Затуй срещате се, отблъсквате се. Вие вътрешно може да имате известни енергии, ама знаете ли тия енергии какво зло са принесли на света? Сега ние казваме: водениците помагат на света, но когато ядем от смляното, в нас остава идеята за камъка и ние искаме да смажем хората. Енергията на този камък се е предала в хляба, а от хляба се е предала на нас, в ума ни. Та, изисква се окултно познание върху този въпрос. Повечето сте положителни, та сега трябва да ви направим наполовина положителни, наполовина отрицателни и тогава работата ще върви успешно. А този закон как да ставате положителни и как да ставате отрицателни ще ви го покажем, ще ви дадем правилата. Тук, в природата, ще ги учите, в града не можете да ги учите. към беседата >>
89. Неговата заповед, НБ , София, 28.5.1922г.,
- Туй е вярно и за момъка; туй е вярно и за учителя – навсякъде ние виждаме, че хората са много любезни и най-после си разкриват картите.
От друга страна и над него всички треперят, пред него казват: „Имате благородство“. Но щом се оженят, спре се този лист, посрещане няма, треперене няма, сега се образува друг един лист, езикът става малко форте, най-първо върви пианисимо, а после фортисимо. Казвате: „Как тъй? “ Само музиката се изменила. Защо? – В дъното на тази мома се е криел не един идеал, а един материалистичен егоизъм: да се осигури. Туй е вярно и за момъка; туй е вярно и за учителя – навсякъде ние виждаме, че хората са много любезни и най-после си разкриват картите. Питам: Какво спечелва тази мома? Не е Господ, Който може така да се лъже. Той допуща да бъде излъган, но всеки, който Го е излъгал, записва го в книгата си и казва как бил посрещнат и приет. Той пише от хиляди години, все пише нашите посрещания и изпращания. И като идем при Него, Той казва: „Много добре зная как ме посрещнахте и изпратихте“. към беседата >>
90. Изгрев и залез, ООК , София, 2.6.1922г.,
- И тя, като момъка, върви ту наляво, ту надясно. (втори вариант)
– Говорят и желаят едно нещо, а живеят по стар начин, с разбиранията на старите хора. Момата пък, като срещне един момък, започва да глади веждите си, ту дясната, ту лявата. Като глади дясната си вежда, тя иска да му каже: „Аз съм готова да говоря истината, да живея по нов начин“. След това хваща лявата си вежда и казва: „Може и с лъжа да се живее. Не е дошло още времето да си служи човек с истината“. И тя, като момъка, върви ту наляво, ту надясно. И двамата не са готови за нов живот. Момъкът и момата се разговарят със символи: момъкът хваща ту левия, ту десния си мустак, а момата – ту лявата, ту дясната си вежда, но и двамата се самоизлъгват, те не издържат на новия живот. Служат си със символи, на които не разбират вътрешния смисъл. Мустаците и веждите са антени, чрез които човек се свързва с различни светове. Момъкът трябва да знае кой мустак да поглади и как. към втори вариант >>
91. Както е Он чист, НБ , Витоша, 11.6.1922г.,
- И за туй старите жени казват на някоя млада мома: „Ти не обичаш момъка, но ожени се, любовта после ще дойде, ще го обикнеш“.
Когато обикнеш, казваш: „Всичко ще направя“. Когато не го обичаш, казваш: „Закон има, това-онова“, а когато го обикнеш, казваш: „Готов съм всичко да жертвам, всичко давам“. Тъй седи правилото. Само ако го обичате, тогава го правете. Ако идете да правите нещо без Любов, работите ви ще се забъркат още повече, а ако идете с Любов, успешно ще бъде всичко. И за туй старите жени казват на някоя млада мома: „Ти не обичаш момъка, но ожени се, любовта после ще дойде, ще го обикнеш“. Ако Любовта дойде, влез с нея, не дойде ли, не влизай никъде, не давай задължения. С куче в чувал не влизай. Влезте с Любовта, ако искате всичко в живота ви да върви добре. Сега ние говорим за тази велика, обширна Любов, която засяга всинца ни. Тя е именно, която ще преустрои домовете. към беседата >>
92. Какво се изисква от ученика / Изисквания от ученика, МОК , София, 14.6.1922г.,
- Ще си спомните няколко камъка, които добре познавате, и ще изтъкнете отличителните им черти. (втори вариант)
Като ученици, ще мислите право, за да развиете добре темата за скъпоценните камъни. Ще си спомните няколко камъка, които добре познавате, и ще изтъкнете отличителните им черти. Пишете в общи линии, но изтъкнете главно причината, поради която ги наричат скъпоценни камъни; после пишете защо някои камъни имат по-голяма, а други - по-малка цена. Скъпоценните камъни действат възпитателно върху човека, вследствие на което всеки желае да има такива камъни. Скъпоценният камък съдържа в себе си в кондензирано, т.е. в сгъстено, състояние фина енергия. Понякога скъпоценните камъни губят своята сила, своя блясък и после отново ги придобиват; причина за това често са самите хора - от някои хора скъпоценните камъни губят своя блясък, а от други го придобиват. към втори вариант >>
- Всеки един скъпоценен камък е фина енергия, събрана, кондензирана, от която човек има нужда, кондензирана енергия в камъка вътре.
Някои имат по-голяма цена. Но защо на някои цената е по-голяма, на други по-малка, причините за това и т. н. След туй опишете ползата от скъпоценните камъни. Скъпоценните камъни действуват възпитателно. Една подбудителна причина: всеки иска да има скъпоценен камък, а то е вече една придобивка. Всеки един скъпоценен камък е фина енергия, събрана, кондензирана, от която човек има нужда, кондензирана енергия в камъка вътре. Някои от тия камъни изгубват някой път силата си. Един камък може да придобие и да изгуби своята сила и своя блясък. Изобщо хората ги носят на пръста си и те отново се тонират. При някои хора се тонират, а при други се детонират. Добре, тогава като пишете върху скъпоценните камъни, ще мислите може ли ние да бъдем скъпоценни камъни. към беседата >>
94. Простите и сложни движение в природата, ООК , Чамкория, 13.7.1922г.,
- Важно е, обаче, да сложите камъка на определеното му място. (втори вариант)
Колкото по-добре го разбираш и прилагаш, толкова си по-добър. Времето пък не е нищо друго, освен проява на жертвата. Като говоря за жертвата, някои казват, че не трябва да се говори така. Как трябва да се говори? Ако имате един камък в ръката си, вие можете да го сложите на изток, на запад, на север или на юг; можете да го сложите горе някъде или долу. Важно е, обаче, да сложите камъка на определеното му място. Ако мястото на един камък е точно определено, колко повече на човека. Мястото на всеки човек е определено. Седне ли на своето място, той е доволен. Има случаи, когато човек е намерил мястото си, но пак не е доволен. Той едва седне на своето място и веднага го напуща – сам разваля живота си. към втори вариант >>
95. И Петър Го взе настрана, НБ , Чамкория, 30.7.1922г.,
- Момата казва: „Аз ще се представя, че обичам момъка“.
Тъй е и с млади, и със стари. Ще трябва да започнем със закона на Любовта! Бог е, Който е създал света, Той е, Който е вложил тези закони, и ако сме верни на този закон на Любовта, Той ще внесе новите импулси в живота, Той ще внесе туй благо в света. Ние се съмняваме в тази Любов. Ние казваме: „Няма я Любовта в света“. Момата казва: „Аз ще се представя, че обичам момъка“. И момъкът казва: „Аз ще се представя, че обичам момата“. И двамата се представят, че се обичат, почват да се лъжат, и всичко е свършено. И сега всички се лъжат, представят, че се обичат, но няма Любов. Не считам как води мъжът жена си вън пред света, пред хората, не вън, когато ви гледат хората, но как е вкъщи с нея, как се отнася там, как е в интимния си живот. В интимния си живот Любов, Любов нямат. към беседата >>
96. Какво ще срещне ученикът на пътя? Правила и мерки за избягване на всички погрешки, ИБ , В.Търново, 17.8.1922г.,
- А дойде някой ученик, на когото ремъкът на обущата се е скъсал и казва: "Моля ти се, помогни ми, направи ми една услуга, да ми закопчаеш ремъка на обущата." И той остави въжето, а онези всички хиляди хора отидоха заради ремъка на този ученик.
-Тази мисъл е малко противоречива. Вие сте на пътя. Дадено ви е едно въже. Вие държите въжето замотано на едно колелце. И от туй движение зависи животът на хиляди хора. А дойде някой ученик, на когото ремъкът на обущата се е скъсал и казва: "Моля ти се, помогни ми, направи ми една услуга, да ми закопчаеш ремъка на обущата." И той остави въжето, а онези всички хиляди хора отидоха заради ремъка на този ученик. Ще му кажеш: "Закопчай си ремъка самичък, аз не мога да те закопчавам, защото държа въжето." А сега често ме питат: "Учителю, трябва ли да закопчая ремъка? " Щом държиш въжето, никакви ремъци няма да закопчаваш, даже ако твоите обуща са отворени, ще предпочетеш бос да ходиш, отколкото да отпуснеш въжето. Нищо повече! Значи, като тръгне човек по пътя, той има важна работа, има свое предназначение, програма, която трябва да изпълни, нито наляво, нито надясно ще се спре. Някой ще му каже: "Чакай малко! към беседата >>
- Ще му кажеш: "Закопчай си ремъка самичък, аз не мога да те закопчавам, защото държа въжето." А сега често ме питат: "Учителю, трябва ли да закопчая ремъка?
Вие сте на пътя. Дадено ви е едно въже. Вие държите въжето замотано на едно колелце. И от туй движение зависи животът на хиляди хора. А дойде някой ученик, на когото ремъкът на обущата се е скъсал и казва: "Моля ти се, помогни ми, направи ми една услуга, да ми закопчаеш ремъка на обущата." И той остави въжето, а онези всички хиляди хора отидоха заради ремъка на този ученик. Ще му кажеш: "Закопчай си ремъка самичък, аз не мога да те закопчавам, защото държа въжето." А сега често ме питат: "Учителю, трябва ли да закопчая ремъка? " Щом държиш въжето, никакви ремъци няма да закопчаваш, даже ако твоите обуща са отворени, ще предпочетеш бос да ходиш, отколкото да отпуснеш въжето. Нищо повече! Значи, като тръгне човек по пътя, той има важна работа, има свое предназначение, програма, която трябва да изпълни, нито наляво, нито надясно ще се спре. Някой ще му каже: "Чакай малко! " - "Бързам, нямам време да се спирам! към беседата >>
98. Живот вечен, СБ , В.Търново, 24.8.1922г.,
- Ако тя откаже да се хвърли, той ще каже: „Аз съм свободен.“ Също и за момъка.
Сега за младите, които искат да се женят. Например някоя моя ученичка, като се влюби в някой момък и му каже:”Аз без тебе не мога да живея“, той да ѝ каже: „Хвърли се долу! “ Ако тя се хвърли, тогава тя има право да се ожени за него, аз ѝ позволявам. Ако тя откаже да се хвърли, той ще каже: „Аз съм свободен.“ Също и за момъка. Ако момата каже на момъка: „Хвърли се долу“, и той се хвърли, той има право да се ожени за нея. Ако му каже: „Раздай имането си“, и той го раздаде, тя ще се ожени за него. Каквото му заповяда да стори, ако той го стори, има право на нея, но ако не го стори, тя ще му каже: „Върви си в пътя! “ към беседата >>
- Ако момата каже на момъка: „Хвърли се долу“, и той се хвърли, той има право да се ожени за нея.
Сега за младите, които искат да се женят. Например някоя моя ученичка, като се влюби в някой момък и му каже:”Аз без тебе не мога да живея“, той да ѝ каже: „Хвърли се долу! “ Ако тя се хвърли, тогава тя има право да се ожени за него, аз ѝ позволявам. Ако тя откаже да се хвърли, той ще каже: „Аз съм свободен.“ Също и за момъка. Ако момата каже на момъка: „Хвърли се долу“, и той се хвърли, той има право да се ожени за нея. Ако му каже: „Раздай имането си“, и той го раздаде, тя ще се ожени за него. Каквото му заповяда да стори, ако той го стори, има право на нея, но ако не го стори, тя ще му каже: „Върви си в пътя! “ към беседата >>
- На момъка защо му е такава другарка, която не може да се хвърли заради него, не може да се жертва?
Сега този въпрос в една своя минала беседа аз го разреших. Но нека направим опит. Защо ти е един другар, който не може да се хвърли, да умре заради тебе, който не може да раздаде имането си, не може да се жертва. Нека си върви в света той. Тя ще живее сама. На момъка защо му е такава другарка, която не може да се хвърли заради него, не може да се жертва? На момъка защо му е такава жена и на момата защо ѝ е един такъв мъж? Тъй говори Новото учение, в новия живот така седи въпросът. Разбирате ли? Правилото в Бялото Братство е: ако ти се ожениш за една жена и ѝ се начумериш един път само и я изгълчиш, бракът е опорочен, опозорен. Това не е брак, свършва се вече. към беседата >>
- На момъка защо му е такава жена и на момата защо ѝ е един такъв мъж?
Но нека направим опит. Защо ти е един другар, който не може да се хвърли, да умре заради тебе, който не може да раздаде имането си, не може да се жертва. Нека си върви в света той. Тя ще живее сама. На момъка защо му е такава другарка, която не може да се хвърли заради него, не може да се жертва? На момъка защо му е такава жена и на момата защо ѝ е един такъв мъж? Тъй говори Новото учение, в новия живот така седи въпросът. Разбирате ли? Правилото в Бялото Братство е: ако ти се ожениш за една жена и ѝ се начумериш един път само и я изгълчиш, бракът е опорочен, опозорен. Това не е брак, свършва се вече. Тогава, като се жениш, ще знаеш: по отношение към жена си в твоята душа, в твоя ум и в твоето сърце няма да влезе нито една горчива мисъл, нито едно горчиво чувство, нито една горчива дума. към беседата >>
99. Истинната лоза / Аз съм истинската лоза, НБ , СБ , В.Търново, 27.8.1922г.,
- Дойде ли при мене човек, чието сърце е в голяма мъка, веднага го приемам и му давам съвет.
Те не знаят, че ме безпокоят повече от другите. Вместо да разрешат този въпрос на време, те пропуснали условията и го усложнили. Някой има да решава важен въпрос, но не иска да ме безпокои, да се посъветва с мене. Предпочитам да ме безпокои, но да разреши въпроса по закона на любовта, отколкото да го разреши неправилно. Аз приемам всеки, който се намира в някакво затруднение. Дойде ли при мене човек, чието сърце е в голяма мъка, веднага го приемам и му давам съвет. Няма случай в живота ми, когато е дошъл при мене човек с някаква мъка на сърцето, в ума или волята си, и аз да не съм му помогнал. Дойде ли при мене човек с желязна, силна воля, който може сам да реши задачите си, свободен съм да не го приема. Аз говоря от името на Бога и на Христа. Бог казва: Откак светът съществува, няма случай, да не съм помагал да страдащите. Колкото и да е зает Бог със своите работи, похлопа ли на вратата Му една страдаща душа, Той оставя всичко, за да й помогне. към беседата >>
- Няма случай в живота ми, когато е дошъл при мене човек с някаква мъка на сърцето, в ума или волята си, и аз да не съм му помогнал.
Вместо да разрешат този въпрос на време, те пропуснали условията и го усложнили. Някой има да решава важен въпрос, но не иска да ме безпокои, да се посъветва с мене. Предпочитам да ме безпокои, но да разреши въпроса по закона на любовта, отколкото да го разреши неправилно. Аз приемам всеки, който се намира в някакво затруднение. Дойде ли при мене човек, чието сърце е в голяма мъка, веднага го приемам и му давам съвет. Няма случай в живота ми, когато е дошъл при мене човек с някаква мъка на сърцето, в ума или волята си, и аз да не съм му помогнал. Дойде ли при мене човек с желязна, силна воля, който може сам да реши задачите си, свободен съм да не го приема. Аз говоря от името на Бога и на Христа. Бог казва: Откак светът съществува, няма случай, да не съм помагал да страдащите. Колкото и да е зает Бог със своите работи, похлопа ли на вратата Му една страдаща душа, Той оставя всичко, за да й помогне. Бог помага на всеки човек, на когото умът е смутен, сърцето угнетено и волята му заробена. към беседата >>
100. Правила и мерки за избягване на всички погрешки, СБ , В.Търново, 27.8.1922г.,
- Тогава идва някой ученик, на когото ремъкът на обущата му е скъсан и ви казва: „Моля ти се помогни ми, направи ми една услуга да ми закопчееш ремъка“.
Щом като си в Пътя, няма какво да помагаш. Започне ли да се помага, свиренето спира. Щом се спреш да помагаш в грешките на другите, ти си извън Пътя. Неизбежно у вас ще се роди въпросът как така не трябва да помагате. Ще ви дам едно пояснение на тази мисъл, защото е малко противоречива: вие сте на Пътя, дадено ви е едно въже; вие го държите, намотано на колелце, и от движението на това колелце зависи живота на хиляди хора. Тогава идва някой ученик, на когото ремъкът на обущата му е скъсан и ви казва: „Моля ти се помогни ми, направи ми една услуга да ми закопчееш ремъка“. Вие оставяте въжето и всички онези хора загиват заради ремъка на този ученик. Не, ще му кажете: „Закопчей си ремъка сам, аз не мога, защото държа въжето! “ И сега често ме питат: „Учителю, трябва ли да закопча ремъка? “ Щом държиш въжето, никакъв ремък няма да закопчаваш. Даже ако и твоите обуща са развързани, ще предпочетеш бос да ходиш, отколкото да пуснеш въжето. към беседата >>
- Вие оставяте въжето и всички онези хора загиват заради ремъка на този ученик.
Започне ли да се помага, свиренето спира. Щом се спреш да помагаш в грешките на другите, ти си извън Пътя. Неизбежно у вас ще се роди въпросът как така не трябва да помагате. Ще ви дам едно пояснение на тази мисъл, защото е малко противоречива: вие сте на Пътя, дадено ви е едно въже; вие го държите, намотано на колелце, и от движението на това колелце зависи живота на хиляди хора. Тогава идва някой ученик, на когото ремъкът на обущата му е скъсан и ви казва: „Моля ти се помогни ми, направи ми една услуга да ми закопчееш ремъка“. Вие оставяте въжето и всички онези хора загиват заради ремъка на този ученик. Не, ще му кажете: „Закопчей си ремъка сам, аз не мога, защото държа въжето! “ И сега често ме питат: „Учителю, трябва ли да закопча ремъка? “ Щом държиш въжето, никакъв ремък няма да закопчаваш. Даже ако и твоите обуща са развързани, ще предпочетеш бос да ходиш, отколкото да пуснеш въжето. Следователно, когато човек тръгне по Пътя, той има важна работа, има свое предназначение, програма, която трябва да изпълни. към беседата >>
- Не, ще му кажете: „Закопчей си ремъка сам, аз не мога, защото държа въжето!
Щом се спреш да помагаш в грешките на другите, ти си извън Пътя. Неизбежно у вас ще се роди въпросът как така не трябва да помагате. Ще ви дам едно пояснение на тази мисъл, защото е малко противоречива: вие сте на Пътя, дадено ви е едно въже; вие го държите, намотано на колелце, и от движението на това колелце зависи живота на хиляди хора. Тогава идва някой ученик, на когото ремъкът на обущата му е скъсан и ви казва: „Моля ти се помогни ми, направи ми една услуга да ми закопчееш ремъка“. Вие оставяте въжето и всички онези хора загиват заради ремъка на този ученик. Не, ще му кажете: „Закопчей си ремъка сам, аз не мога, защото държа въжето! “ И сега често ме питат: „Учителю, трябва ли да закопча ремъка? “ Щом държиш въжето, никакъв ремък няма да закопчаваш. Даже ако и твоите обуща са развързани, ще предпочетеш бос да ходиш, отколкото да пуснеш въжето. Следователно, когато човек тръгне по Пътя, той има важна работа, има свое предназначение, програма, която трябва да изпълни. Нито вляво, нито вдясно трябва да се спира. към беседата >>
- “ И сега често ме питат: „Учителю, трябва ли да закопча ремъка?
Неизбежно у вас ще се роди въпросът как така не трябва да помагате. Ще ви дам едно пояснение на тази мисъл, защото е малко противоречива: вие сте на Пътя, дадено ви е едно въже; вие го държите, намотано на колелце, и от движението на това колелце зависи живота на хиляди хора. Тогава идва някой ученик, на когото ремъкът на обущата му е скъсан и ви казва: „Моля ти се помогни ми, направи ми една услуга да ми закопчееш ремъка“. Вие оставяте въжето и всички онези хора загиват заради ремъка на този ученик. Не, ще му кажете: „Закопчей си ремъка сам, аз не мога, защото държа въжето! “ И сега често ме питат: „Учителю, трябва ли да закопча ремъка? “ Щом държиш въжето, никакъв ремък няма да закопчаваш. Даже ако и твоите обуща са развързани, ще предпочетеш бос да ходиш, отколкото да пуснеш въжето. Следователно, когато човек тръгне по Пътя, той има важна работа, има свое предназначение, програма, която трябва да изпълни. Нито вляво, нито вдясно трябва да се спира. Някой ще му каже: „Чакай малко! към беседата >>
101. Аз съм вратата на овцете / Вратата на овцете, НБ , СБ , В.Търново, 10.9.1922г.,
- Причината за това се крие или в момата, или в момъка. (втори вариант)
На другите народи Бог не е говорил. – Това не е вярно. Мога да докажа, че Бог е говорил и говори и на други народи. Ако еврейският народ беше, наистина, избран от Бога, защо не прие Христа? Защо, някоя мома харесва един момък, а въпреки това, не го вземе? Причината за това се крие или в момата, или в момъка. Следователно, евреите не приеха Христа, или защото Христос не беше Този, Когото те очакваха, или еврейският народ не беше избраният, за който се говореше. Христос каза на евреите: „Не мислете, че само вие сте чада Аврамови, защото и от тези камъни мога да издигна народ." Следователно, избран народ е само този, на който умът е изпълнен с Божията Мъдрост, сърцето е изпълнено с Божията Любов, а душата – с Божията Истина. В света съществува само една власт – властта на Любовта. Никаква друга власт не признавам. Няма друга власт, по-велика от властта на Любовта. към втори вариант >>
- Мома ще се жени за някой момък, съберат се старите и говорят: „Ти си млада още и не разбираш; може да не обичаш сега момъка, но после любовта сама по себе си ще дойде“.
Бих ги попитал проповядват ли безкористие. Искам проповедниците, които проповядват Любов, първи да дадат пример и да работят без пари, защото това е свещен труд. Христос казва: „Всички, които са дошли преди Мене, крадци са и разбойници“. Това означава, че всички онези, които проповядват, че е възможно спасение без Любов, че спасението е само в църквата, че спасението е в дома, че спасението е в жената или в децата, крадци са и разбойници. Днес все така се проповядва. Мома ще се жени за някой момък, съберат се старите и говорят: „Ти си млада още и не разбираш; може да не обичаш сега момъка, но после любовта сама по себе си ще дойде“. Лъжат я. След това попът в името на Любовта и в Името на Господа ги венчава. Лъжа е това! Любовта по този начин не идва. Всяко нещо в света, което се извършва без Любов, е престъпление. към беседата >>
102. Правила за Окултната школа, ООК , Русе, 1.10.1922г.,
- “ А тя поглежда вън през прозореца към момъка.
Ти ще стоиш без внимание към него. Щом си махнеш ръката, като да го отстраниш, значи ти си му обърнал внимание. Той веднага забелязва това движение и си казва: „Този ученик ми обръща внимание“. Например Мара си е в къщи. Майката пита: „Маро, къде беше днес? “ А тя поглежда вън през прозореца към момъка. Щом погледне натам, той знае, че тя му обръща внимание. Обърнеш ли внимание на дявола, той знае, че този ученик... Не, той дойде и ти нашепва нещо. Ти още по-нагоре ще концентрираш мисълта си и ще свършиш работата си. Такъв е великият закон: ако искате да успеете, трябва да имате спокойствие. Аз туй много лесно го говоря, на докато го научите!... към беседата >>
104. Отличителните черти на живота, МОК , София, 25.10.1922г.,
- Докато не приеме тази храна, той изпитва мъка, безпокойствие, страдание.
Две важни неща има, които животът изисква. Те са храната и водата. Значи, гладът и жаждата са две силни неща, които лишават всички същества от живота. Когато човек гладува, животът в него се проявява, изисква храна. Докато не приеме тази храна, той изпитва мъка, безпокойствие, страдание. Щом приеме храната, в него настава мир, доволство. Така разбират простите, неучените хора живота. Казвате: Само вода и храна ли са нужни за живота? — Много са елементите, които животът изисква. Ще ви дам следния пример. към беседата >>
105. Станете да отидем!, НБ , София, 29.10.1922г.,
- Момата се накичи, облече бяла рокля и казва на момъка: Настанаха щастливи дни за нас!
Тя казва, че се жени, че отива при своя избраник, но тя го лъже. Той се мами, че момата иде при него, но не знае, че тя иска само да се осигури. И момата се лъже, че момъкът иде при нея. И той иска да се осигури. Значи, младите се мамят, лъжат се, а старите се заблуждават. Момата се накичи, облече бяла рокля и казва на момъка: Настанаха щастливи дни за нас! И момъкът, от своя страна, се облече с нови дрехи, тури китка на дрехата си и казва на момата: Ние сме родени един за друг! Животът показва дали, наистина, настанаха щастливи дни и доколко те са един за друг. Те виждат, че нито той е за нея, нито тя – за него. – Защо? – Защото възможностите на Бога не са проявени нито чрез мъжа, нито чрез жената. към беседата >>
- Като пробиете стената на замъка, в който сте затворени, кажете на затворниците, които са с вас: Братя, вие излезте първи, и аз след вас.
Следователно, едно от качествата на любовта е, че тя дава абсолютна свобода и предимство на другите. Тя казва: Излез ти преди мен. Ако ти излезеш пръв, нямаш любов в себе си. Това изисква учението,. което проповядвам. Като пробиете стената на замъка, в който сте затворени, кажете на затворниците, които са с вас: Братя, вие излезте първи, и аз след вас. Питам: Вие имате ли това качество? – Ами ти имаш ли го? – Имам го. Опитайте ме и ще се уверите. Вие ще ме опитате, но и аз ще ви опитам. към беседата >>
107. Лама савахтани, НБ , София, 26.11.1922г.,
- Да кажем сега, че крадецът бръква в джоба на момъка и му задига пръстена и гривната.
Той се понавеждал да си види вързопа, бутал го, намествал го. Като си отишъл в Сметната палата, чиновникът бърка в джоба си и забелязва, че портмонето му изчезнало. В него имало 800 лв. Той си казва: Благодаря на този човек, че ми показа, какво умът ми трябва да бъде винаги буден, защото, понякога имам у себе си и по 10 000 лв. Това получил за услугата, която направил на бедняка. Да кажем сега, че крадецът бръква в джоба на момъка и му задига пръстена и гривната. А той, като не подозира нищо, отива весел при момата. Тя го посреща, очаква от него дар. Той бръква в джоба си: А - а! – казва учудено. Няма ги! към беседата >>
108. Практическо приложение на окултната музика, ООК , София, 26.11.1922г.,
- Та когато някой ме слуша да говоря за ангелите, казвам: пламъка, огъня, ангелите ги правят, те са същества на огъня.
Ако изпратим някой между вас там, при тях, ще видите, че те нямат такава любов, такава култура като вашата. Между вас и тях има такава преграда, че мъчно може да се домогнеш до тяхното училище! Колко животи трябва да прекарате във пост и молитва, колко молби трябва да отправите пред Бога, докато ви приемат там при тях. В рая лесно се влиза, но между ангелите мъчно се влиза. В рая са все човешки души. Та когато някой ме слуша да говоря за ангелите, казвам: пламъка, огъня, ангелите ги правят, те са същества на огъня. Ние трябва да бъдем скромни. Ангелите имат отлична култура – такава култура по своята чистота, за която ние може да имаме само смътно понятие. По някой път някой ангел може да дойде на Земята, но те идват със специална мисия. И човешките души имат ръководители ангели, но те много рядко слизат. Не си правете илюзия! към беседата >>
109. Ще ви научи, НБ , София, 10.12.1922г.,
- Той погледнал камъка и казал: Този камък е фалшив, нищо не струва.
Една млада мома се влюбила в един граф – от високо произхождение, но крайно западнал в материално отношение. Тя искала да му помогне, но не знаела как. Един ден графът отишъл при нея, показал й един златен пръстен с фалшив камък. Той я помолил да занесе пръстена на някой богат човек и да се опита да го прекара като ценен, да вземе от него много пари. Момата, готова да се жертвува за графа, взела пръстена и го занесла на един свой познат, който имал добро разположение и доверие в нея. Той погледнал камъка и казал: Този камък е фалшив, нищо не струва. Аз не мога да купя пръстена, но ще превърна фалшивия камък в скъпоценен. Той сваля своя пръстен от ръката си, изважда скъпоценния камък от него, туря го на мястото на фалшивия камък и казва на момата: Вземи този пръстен, продай го, за да се поправи положението на твоя възлюбен. Така се поправят работите на хората. Пръстенът представя живота, а скъпоценният камък – човешкото сърце. Ако вашето сърце е фалшиво, мислите ли, че животът ви ще се подобри? към беседата >>
110. Добрата земя, НБ , София, 17.12.1922г.,
- Момата чувства, когато изгуби любовта на момъка.
– Как ще позная, че Бог не живее в мене? – Ако се молиш, палиш свещи и кандила, а въпреки това, усещаш, че нещо ти липсва. Това показва, че Бог не е в тебе. Не може да отправиш една искрена молитва към Бога, и Той да не ти отговори. Щом не ти отговаря, няма Го в тебе. Момата чувства, когато изгуби любовта на момъка. И момъкът чувства, че момата не го обича вече. Отвън я вижда, говори с нея, но вътре я няма. Казвате: Духът отсъства. – Да, същината на нещата я няма. Това са факти, които не се нуждаят от доказване. към беседата >>
111. Защо не можахме?, НБ , София, 24.12.1922г.,
- Аз поглеждам към детето, разбирам мъката му, приближавам се към него и го питам: Как си?
Между тях попаднало едно бедно момиченце, кръгло сираче. То се гуши, срамува се да не видят скъсаните му дрехи. Тук го подбутнат, там го подбутнат, никой не му обръща внимание. То си мисли: Нямам майка и баща, няма кой да ми се радва и да ме обича. Всички ме гледат студено и презрително. Аз поглеждам към детето, разбирам мъката му, приближавам се към него и го питам: Как си? Както виждам, ти си добро дете. То се усмихва и пита: Така ли, аз пък мисля, че не съм добро дете. Никой не ме поглежда, не говори с мене. Никой не ме обича. — Ела с мене да се разходим. към беседата >>
- То забравя мъката си, забравя, че е окъсано и босо.
То се усмихва и пита: Така ли, аз пък мисля, че не съм добро дете. Никой не ме поглежда, не говори с мене. Никой не ме обича. — Ела с мене да се разходим. Хващам го за ръката, разговарям с него и се разхождаме. То забравя мъката си, забравя, че е окъсано и босо. Състоянието му се променя, то се развеселява и си казва: Има Господ и за мене. Душата му се стопля, разтваря се, и то разбира, че има Един в света, Който при всички условия може да обича. Окъсано, с боси крака. Бог спира вниманието си върху него. То чувства безкористната любов на Бога — и се насърчава. към беседата >>
- Над всеки гроб ще слезе по един от Великите Братя, ще махне камъка над него и ще каже: Свободен си вече.
Някои си представят, че като дойде Христос на земята, сам ще посее житото, та като възкръснат мъртвите, да имат готова храна. Детинско схващане! Значи, Христос ще погледне към гробовете и ще каже: Братя, хиляди години са ви опявали и заблуждавали. Ето, дошъл е часът. Станете, излезте от гробовете си; свършиха се годините на робството. Над всеки гроб ще слезе по един от Великите Братя, ще махне камъка над него и ще каже: Свободен си вече. Минаха дните на робство и заблуждения. Влезте в безсмъртието! Кой ще опява възкръсналия? Светите старци мислят, какво що стане с мене, като умра непокаян. Ако трябва да се покая, ще се обърна към Господа. към беседата >>
112. Простри ръката си!, НБ , София, 31.12.1922г.,
- Като я постави в пламъка и насочи златото срещу нея, то веднага се стопява.
И аз говоря за любовта, но това, което досега съм говорил за любовта, е далеч от самата любов, от първичната дума „любов”. И досега още аз говоря за любовта с преводен език. Който изговори първичната дума на любовта, той е в състояние да стопи и най-мъчнотопимите метали. Огън е тази дума. И златарят си служи с особена духалка. Като я постави в пламъка и насочи златото срещу нея, то веднага се стопява. Иначе, не може да се топи. Оплакваш се от мъжа си, че е твърд, груб. Занеси го на златаря, да го стопи. Той ще го тури на пламъка срещу духалката и ще духа. След малко мъжът ти ще се стопи и ще почернее. към беседата >>
- Той ще го тури на пламъка срещу духалката и ще духа.
И златарят си служи с особена духалка. Като я постави в пламъка и насочи златото срещу нея, то веднага се стопява. Иначе, не може да се топи. Оплакваш се от мъжа си, че е твърд, груб. Занеси го на златаря, да го стопи. Той ще го тури на пламъка срещу духалката и ще духа. След малко мъжът ти ще се стопи и ще почернее. Като го види, жената ще се уплаши. Златарят ще го тури в киселина и, като го лъсне, той ще светне, ще се превърне в чисто злато – видоизменил се. Не се страхувайте от нищо. Попаднете ли в огъня на любовта, ще се стопите и превърнете в злато. към беседата >>
113. Прояви на съзнанието, МОК , София, 3.1.1923г.,
- Достатъчно е човек да се свърже с това съзнание, за да разсее събралата се в него мъка, скръб.
Много просто, трябва да се свържат с Бога. Няма по-реално нещо от тази връзка – тя никога не се променя и нищо в света не е в състояние да я разкъса. Достатъчно е да насочите ума, сърцето и волята си нагоре, към Първичната Причина, за да се свържете с Нея моментално. Достатъчно е човек да отправи погледа си към изгряващото Слънце, за да разсее облаците, събрани в неговото съзнание. Такова нещо представлява Първичното съзнание. Достатъчно е човек да се свърже с това съзнание, за да разсее събралата се в него мъка, скръб. Първичното съзнание е Слънцето на хоризонта на нашия духовен живот. То е в сила да пробуди съзнанието на всеки човек, да внесе в него повече Светлина, повече Живот. Срещате някой човек отчаян, мрачен, недоволен от себе си, от живота, готов да мре. Обаче, ако може да се свърже с Първичното съзнание, всичко това моментално изчезва, той става весел, разположен, съзнанието му се прояснява, той намира смисъл в Живота, вижда, че има за какво да живее. Всяка мъчнотия показва, че човек се натъква на някакъв възел от някое негово минало съществуване и той трябва правилно да го развърже. към беседата >>
114. Значение на ръцете и пръстите, ООК , София, 7.1.1923г.,
- Детето отива към свещта, слагам единия си пръст в пламъка, виждам, но го оставям. Защо?
Тази погрешка е необходима заради него. Ако аз ви спра от тази малка погрешка, ще направите много по-голяма. Виждам, че вие ще се опарите. Детето отива към свещта, слагам единия си пръст в пламъка, виждам, но го оставям. Защо? Аз го оставям сега на свещта, понеже друг път ще тикне пръста си в огъня, в някоя жарава вътре. Той, като бутне пръста си, ще изгаси свещта, но ще се и опари. Тъй че тия малки неприятности в живота са за предпочитане и никога не се старайте да избегнете опитностите. Някой човек иска да стане търговец, той не знае никаква търговия, не разбира. Нека стане търговец. към беседата >>
115. И отвори устата си, та ги поучаваше / Поучаваше ги, НБ , София, 7.1.1923г.,
- Един ден ще дойде проповедникът, ще тури крака си на камъка, и всичко се свършва. (втори вариант)
Те дават условия за повдигане на човешкия ум. Живял си 60 години на земята, ял си и пил по три пъти на ден. Какво особено си придобил? Ти приличаш на воденичния камък, който с години мели житото, но нищо не придобива. Стотици и хиляди килограми жито е смлял, без да придобие нещо за себе си. Един ден ще дойде проповедникът, ще тури крака си на камъка, и всичко се свършва. Ако той е единият камък, а публиката – другият, заедно ще мелят житото. Какво ще стане с житото? Ще се смели на брашно. Във всяка проповед трябва да намериш нещо живо. Ето защо, като ви говоря за Бога, имам предвид същественото, реалното, което може да се опита навсякъде. към втори вариант >>
- Тия два воденични камъка какво сѫ спечелили, като сѫ смѣлили толкова много брашно?
Не може да се тури никаква култура безъ доброто. Доброто, това сѫ елементи, въ който можемъ да живѣемъ. Тия елементи могатъ да дадатъ ония основни сили за повдигане на нашия умъ. Ако азъ съмъ живѣлъ 60 години и съмъ ялъ по 3 пѫти на день, и нищо друго не съмъ направилъ, какво съмъ придобилъ? Не мязаме ли на онзи водениченъ камъкъ въ нѣкоя мѣлница, който толкова много, съ години мѣли и нищо не придобива? Тия два воденични камъка какво сѫ спечелили, като сѫ смѣлили толкова много брашно? Дойде воденичарьтъ, тури си крака отгорѣ. Камъкътъ мисли, че е придобилъ нѣщо. Нищо, а само се е изхабилъ, и послѣ го смѣнятъ съ другъ. Ще дойде нѣкой проповѣдникъ. Какво е той? към беседата >>
- В същата стая има долапче, дето е закачен ключът на замъка. (втори вариант)
Дето е светлината, там е и мъдростта. Ти си в един голям замък, но тъмен, отникъде не прониква светлина. Седиш месец-два, нищо не работиш. Искаш да се измиеш и преоблечеш, не можеш, нямаш дрехи за преобличане, не знаеш, къде, какво има. Един твой приятел успява да ти предаде свещ, кибрит и бележка, на която пише: Запали свещта и влез в съседната стая, дето ще намериш сандък с дрехи. В същата стая има долапче, дето е закачен ключът на замъка. Отключи и излез вън. На разстояние десет километра от него има един топъл извор. Окъпи се добре, облечи чисти дрехи и се радвай на светлината на деня. Това значи, да бъдеш свободен. Светлината разкрива живота. към втори вариант >>
- То значи: Ако не повѣрите вашия корабъ на този пилотъ пратенъ отъ Бога да ви ръководи, вие въ царството Божие не може да влезете, а ще останете долу подъ камъка.
Не е случайно, този пилотъ разбира пѫтищата. Казвамъ: „Всѣки единъ човѣкъ трѣбва да има по единъ пилотъ“. Вие сега всички, при сегашната култура се намирате при единъ отъ най-опаснитѣ моменти, но и единъ отъ най-благоприятнитѣ моменти, най-близо до брѣга сте, но и при най-опаснитѣ, при най-многото примоли. Ако този пилотъ не дойде, мъчно може да влѣзете въ царството Божие, въ туй пристанище. И „ако“, казва Христосъ, „не станете като малкитѣ дѣца, нѣма да влѣзете въ царството Божие“. То значи: Ако не повѣрите вашия корабъ на този пилотъ пратенъ отъ Бога да ви ръководи, вие въ царството Божие не може да влезете, а ще останете долу подъ камъка. към беседата >>
- Да те изпъдятъ на 10 мѣста, и да излѣзешъ отъ тамъ безъ мъка, съ едно смирение въ душата си, затова се изисква характеръ.
Доволенъ е, не можешъ да забѣлѣжишъ нито една чърта на лицето му измѣнена. Просията е допусната, когато човѣкъ стане чрѣзмѣрно горделивъ. Провидѣнието е допуснало този човѣкъ до това положение. Който не е горделивъ, той нѣма да стане просякъ. Просѣкътъ трѣбва да изучава двѣ неща: Търпѣние и смирение. Да те изпъдятъ на 10 мѣста, и да излѣзешъ отъ тамъ безъ мъка, съ едно смирение въ душата си, затова се изисква характеръ. Казватъ: Просия е това! Не, затуй се изисква философия. Питамъ: Кое е сѫщественото сега? Сѫщественото е Синътъ, туй Божественото въ самите насъ. Въ съврѣменния нашъ реалистиченъ вѣкъ, въ който живѣемъ, ако речемъ да проповѣдваме комуто и да е да повѣрва въ Бога, ще ни кажатъ, че за Бога сега не може да се проповѣдва тъй, както се е проповѣдвало въ миналото. към беседата >>
118. Първата родена мисъл, МОК , София, 21.2.1923г.,
- По-добре да се разгневите на камъка, отколкото да напакостите на човека.
Влизате някога в гората, но сърдит, недоволен, искате да излеете яда си върху някого. Обаче както вървите, спъвате с в едно дърво, падате на земята и веднага забравяте недоволството си. Значи, всяко растение, всяко животно, всеки неодушевен предмет, които ви безпокоят или в които се спъвате, ви изваждат от лошите, от отрицателните състояния. По този начин те уравновесяват силите във вашия организъм. Камъкът, дървото, в които се спъвате, са предназначени да ви отстранят от злото, което сте намислили да правите. По-добре да се разгневите на камъка, отколкото да напакостите на човека. към беседата >>
119. Произход на правите мисли, ООК , София, 8.3.1923г.,
- Ако събирането на двама млади означава любов, тогава ако съберете два камъка на едно място, може ли да се залюбят?
Или ще кажете a+b=c, тъй в алгебрата се слагат тия форми. Старите хора пък, които чуят думата „любов“, ще кажат: „Дъщеря ми и онзи, младият момък от другата фамилия, тя и той, и двамата са равни на някаква величина, сватовщина ще стане“. Но това не е любов. Събирането на двама млади на едно място, това любов ли е? – Не е любов. Ако събирането на двама млади означава любов, тогава ако съберете два камъка на едно място, може ли да се залюбят? Или ако съберете два цвята или две зелки, или два картофа един до друг, може ли да се залюбят? Това любов ли е? Сега хората мислят, че като се докоснат един до друг, любов имало помежду им. Не, не, това не е любов. Ние схващаме нещо като любов, но то не може да се изрази. към беседата >>
120. Смисълът на противоречието, ООК , София, 19.3.1923г.,
- Поезията е за музикалния човек, за камъка няма поезия.
А тъй, ти от Земята не си излязъл, а доказваш, че няма Господ. Аз те наричам един дървен философ. А знаете ли какво значи „дървен философ“? Дървен философ е този, на когото мозъкът е толкова неподвижен, че не може да създаде нищо по-хубаво от това да отрича. Защото, като каже човек: „Няма Господ“, то си остава за него. Поезията е за музикалния човек, за камъка няма поезия. Когато ние говорим за Бога, че Той съществува, то е само по отношение на разумните същества, че съществува известно съотношение. Само за най-висшите същества, за най-разумните същества има Господ – за тези, които ще Го разберат. За кого е Любовта? – За любящите. Казват мъжете, че женското сърце не могло да се разбере. към беседата >>
122. Чий е този образъ? / Чий е този образ, НБ , София, 15.4.1923г.,
- Какво, ще кажете за момъка, който постоянно носи в сърцето си образа на своята възлюбена? (втори вариант)
" У вас ще остане мисълта: Вярно ли е това, което ни се говори? Направете опита, който ви казах, и ще се убедите, че великото, възвишеното в света е във връзката на човешката душа с Бога, с майката на любовта. Тази връзка осмисля живота. Лицето на такъв човек е светещо. Той е видял Бога; той е идеалният човек в света. Какво, ще кажете за момъка, който постоянно носи в сърцето си образа на своята възлюбена? Той е кротък, нежен, мил, внимателен с всички. Той носи и поезия, и музика в себе си. Това значи, да носиш образа на своята възлюбена. Мислите ли, че ако образът на Бога влезе във вашата душа, няма да произведе велика промяна във вас? Няма по-велика сила от любовта. към втори вариант >>
123. Петимата братя, НБ , София, 22.4.1923г.,
- На всеки урок той ѝ давал по няколко скъпоценни камъка, между които имало три особени камъка.
Той имал дъщеря – Изис Бухи, която посвещавал в знанието на Бялото Братство. Тя изучавала закона на четирите щастливи дни на годината. Първият ден бил в началото на пролетта, вторият ден – в началото на лятото, третият ден – в началото на есента, а четвъртият – в началото на зимата. За да изучи законите на щастието, Изис Бухи взимала уроци от Мелсадек – Учител на Бялото Братство. Тя отивала на урок през четирите щастливи дни на годината. На всеки урок той ѝ давал по няколко скъпоценни камъка, между които имало три особени камъка. Тя трябвало да изучава всички скъпоценни камъни, но с трите от тях се занимавала специално. Тя туряла камъните в специално сандъче, дадено от Учителя ѝ. Задачата на Изис Бухи била следната: взимала сандъчето със скъпоценните камъни и обикаляла града с цел да посети всички къщи, в които имало бедни, болни, сакати; да види какво влияние ще окажат скъпоценните камъни върху страдалците. Като влизала в къщата на един от страдалците, тя изваждала сандъчето със скъпоценните камъни и му казвала: „Хвани един от тези камъни и виж какво влияние ще окаже той върху тебе. Който камък пипнеш, той е за тебе“. към беседата >>
- Години наред тя посещавала бедни и болни, но никой не се докосвал до камъка на Любовта.
Задачата на Изис Бухи била следната: взимала сандъчето със скъпоценните камъни и обикаляла града с цел да посети всички къщи, в които имало бедни, болни, сакати; да види какво влияние ще окажат скъпоценните камъни върху страдалците. Като влизала в къщата на един от страдалците, тя изваждала сандъчето със скъпоценните камъни и му казвала: „Хвани един от тези камъни и виж какво влияние ще окаже той върху тебе. Който камък пипнеш, той е за тебе“. Всеки камък носел специално благо за човека. Един от камъните бил камъкът на Любовта. Години наред тя посещавала бедни и болни, но никой не се докосвал до камъка на Любовта. На вид той бил прост, обикновен, с нищо не издавал своята стойност. И до днес още се разнася това сандъче по света, но никой още не е турил ръката си върху камъка на Любовта. Преди пет–шест хиляди години се разнасяло това благо в Египет, във времето на посветените. И тази година Христос отваря сандъчето и предлага на хората да се докоснат до тези скъпоценни камъни. И в църквата се отваря сандъчето. към беседата >>
- И до днес още се разнася това сандъче по света, но никой още не е турил ръката си върху камъка на Любовта.
Който камък пипнеш, той е за тебе“. Всеки камък носел специално благо за човека. Един от камъните бил камъкът на Любовта. Години наред тя посещавала бедни и болни, но никой не се докосвал до камъка на Любовта. На вид той бил прост, обикновен, с нищо не издавал своята стойност. И до днес още се разнася това сандъче по света, но никой още не е турил ръката си върху камъка на Любовта. Преди пет–шест хиляди години се разнасяло това благо в Египет, във времето на посветените. И тази година Христос отваря сандъчето и предлага на хората да се докоснат до тези скъпоценни камъни. И в църквата се отваря сандъчето. Страданията, през които минава сегашното човечество, не са нищо друго, освен отваряне на сандъчето с благата на живота, които Бог е определил за човешката душа. Учените от миналото и сега спорят върху въпроса има ли човек душа и дух. към беседата >>
124. Правилно разпределение на енергиите, ООК , София, 13.5.1923г.,
- Не, този, който беше дежурен и изгори ремъка, трябваше да каже: „Аз направих една голяма погрешка, бях невнимателен, забравих да извадя каиша“.
Тия самовари имат ремъци за носене на гръб. Да допуснем сега, че дадем някому, който е дежурен, да накладе самовара, обаче той забравил да свали ремъците и един от тях поизгаря малко. Този дежурен предава самовара на друг и не казва, че изгорял ремъкът. Запитват: „Кой изгори ремъкът? “ Той мълчи. Не, този, който беше дежурен и изгори ремъка, трябваше да каже: „Аз направих една голяма погрешка, бях невнимателен, забравих да извадя каиша“. Той трябва да се изповяда. Друг случай: Дадем някому самовара да го носи. Той се препъне някъде, изпети самовара – премълчава. Даде го другиму да го носи. Питат: „Кой изпети самовара? към беседата >>
- Те изказват недоверие към момъка или момата и настояват да ги оженят.
Щом Бог живее в тях, защо трябва да се осигуряват? Значи те искат да се осигурят пред външния свят, пред обществото, пред хората, да не би един от тях да измени на любовта. Годежът, женитбата е акт на недоверие. Ако и двамата едновременно я желаят, това е друг въпрос. Обикновено или единият желае да се свърже с женитба, или родителите им. Те изказват недоверие към момъка или момата и настояват да ги оженят. Като се оженят, осигурени ли са? Остават ли верни на любовта си? Хората се женят, за да няма две жени в дома. Навсякъде се проповядва моногамия, тоест еднобрачие, но спазва ли се то? Не се спазва, защото няма любов между хората. към беседата >>
126. Вяра и съмнение, ООК , София, 17.6.1923г.,
- Ще ви турятъ на единъ каменъ кръстъ да стоишъ свързанъ тамъ 5 — 6 деня, за да видишъ какво можешъ да научишъ отъ камъка. (втори вариант)
Отиватъ тамъ, хващатъ ги болести и единъ следъ другъ всички измиратъ, остава само единъ, и той се връща въ Англия. Сега и въ България може да се явятъ много махатми, които ще ви кажатъ: „При тия условия ние не можемъ да ви откриемъ великитѣ тайни но идете въ Америка, и въ Индия при индуситѣ, които съ хиляди години сѫ развивали своитѣ способности, та дано ви разкриятъ много нѣща. Ще отидете тамъ да придобиете своето първо посвѣщение. Какво ще бѫде то? За да ви приематъ въ школата си, какво ще ви правятъ? Ще ви турятъ на единъ каменъ кръстъ да стоишъ свързанъ тамъ 5 — 6 деня, за да видишъ какво можешъ да научишъ отъ камъка. Нѣкои ще отидатъ, ще се върнатъ въ Европа така инициирани ще кажатъ: ние минахме прѣзъ кръста. Индусътъ може да види нѣщо на този камъкъ, но европеецътъ само ще се въодушеви, че стоялъ на него 5 — 6 деня, ще си мисли, че е посвѣтенъ, че е видѣлъ нѣщо, но на този камъкъ нѣма никакви знания. Тия посвѣщения, които могатъ така да се дадатъ, това сѫ външната страна. към втори вариант >>
- Ще те турят на един каменен кръст, да стоиш вързан там 5–6 дни, за да видиш какво можеш да научиш от камъка.
Отиват там, хващат ги болести и един след друг всички измират, остава само един и той се връща в Англия. Сега и в България може да се явят много махатми, които ще ви кажат: „При тия условия ние не можем да ви открием великите тайни, но идете в Америка и в Индия при индусите, които с хиляди години са развивали своите способности, та дано ви разкрият много неща. Ще отидете там, да придобиете своето първо посвещение“. Какво ще бъде то? За да ви приемат в школата си, какво ще ви правят? Ще те турят на един каменен кръст, да стоиш вързан там 5–6 дни, за да видиш какво можеш да научиш от камъка. Някои ще отидат, ще се върнат в Европа така инициирани, ще кажат: „Ние минахме през кръста“. Индусът може да види нещо на този камък, но европеецът само ще се въодушеви, че стоял на него 5–6 дни, ще си мисли, че е посветен, че е видял нещо, но на този камък няма никакви знания. Тия посвещения, които могат така да се дадат, това са външната страна. към беседата >>
127. Имаше двама синове, НБ , София, 17.6.1923г.,
- Тя носи камъка, но той не може да се изяви. (втори вариант)
Турила тя този пръстен със скъпоценния камък на ръката си. Той я усещал, но по едно време започнал да усеща скръб, страдание почувствал, че бил вързан в този камък. Тя носи камъка, но той не може да се изяви. Вторият, който носил ябълката, му дошло наум да влезе в семето на ябълката, че като се посади туй семе и израсне, като пипне тя това дърво, да му е приятно. Само помислил това, и веднага се хроникирало горе на небето и останал той на земята вътре в семето, хванал се. Третият, като помислил как да остане за по-дълго време при нея, рекъл: „Ще вляза в коня, та, като се качва на коня, да чувствам нейната приятност.“ към втори вариант >>
- Амерфил влязъл в камъка, но се свързал със земята.
Като видели красотата на Елита, и тримата ангели се влюбили в нея, но всеки криел любовта си дълбоко в себе си. Макар че завършили своята еволюция, ангелите се почудили на тази неземна красота и интелигентност. Всеки решил да остане по-дълго време на Земята. Първият ангел си казал: „Ще вляза в скъпоценния камък, та като го носи Елита, да усещам диханието ѝ“. Неговото решение се съобщило в ангелския свят. Амерфил влязъл в камъка, но се свързал със земята. Той усещал диханието на Елита, но почувствал скръб – вързан бил вече. Тя носела камъка на ръката си, но той не могъл нито да се изяви, нито да се освободи. Вторият ангел, който донесъл хубавите плодове, намислил да влезе в семката на една ябълка, та като се насади в земята и се развие в голямо дърво, да доставя радост на прекрасната Елита. И неговата мисъл се отбелязала на небето. Влязъл той в семката, но се свързал със земята. към беседата >>
- Тя носела камъка на ръката си, но той не могъл нито да се изяви, нито да се освободи.
Всеки решил да остане по-дълго време на Земята. Първият ангел си казал: „Ще вляза в скъпоценния камък, та като го носи Елита, да усещам диханието ѝ“. Неговото решение се съобщило в ангелския свят. Амерфил влязъл в камъка, но се свързал със земята. Той усещал диханието на Елита, но почувствал скръб – вързан бил вече. Тя носела камъка на ръката си, но той не могъл нито да се изяви, нито да се освободи. Вторият ангел, който донесъл хубавите плодове, намислил да влезе в семката на една ябълка, та като се насади в земята и се развие в голямо дърво, да доставя радост на прекрасната Елита. И неговата мисъл се отбелязала на небето. Влязъл той в семката, но се свързал със земята. Третият ангел си казал: „Ще вляза в коня, та когато се разхожда с него, да чувствам нейното присъствие“. към беседата >>
- Един стар българин казал на сина си: „Синко, знай, че богатството и на най-честния човек, спечелено с труд и мъка, е половината негово, половината на дявола, а богатството на безчестния човек принадлежи изцяло на дявола, заедно с човека“.
Защо този министър трябваше да се заслепи пред славата и парите? Не казвам, че парите са причина за нещастието на народа. С парите той може да повдигне своя народ. Ще кажете, че народът е богат. Предпочитам да бъде той беден и честен, отколкото богат и безчестен. Един стар българин казал на сина си: „Синко, знай, че богатството и на най-честния човек, спечелено с труд и мъка, е половината негово, половината на дявола, а богатството на безчестния човек принадлежи изцяло на дявола, заедно с човека“. Честен ли е този, който се ползва от добитъка и същевременно го коли? Честен търговец ли е този, който е спечелил богатството си от кожите на добитъка? Колко пъти той е ставал рано сутрин да оре и копае земята, да приложи своя труд? Той е спечелил благодарение на тия кожи. И след това ще каже, че работи и печели честно. към беседата >>
128. След три дни, НБ , София, 24.6.1923г.,
- Пожелал и се привлякъл от камъка.
Трима ангели слезли от небето да донесат подаръци на царската дъщеря. Първият ангел, Амерфил, бил един от най-видните членове на ангелския свят. Той бил един от най-учените ангели, може да се каже, познавал тайните на Битието. Този делегат за царството на Всемирното Бяло Братство бил поставен от Бога на изпит. Като видял царската дъщеря, Амерфил се влюбил в нея и пожелал да влезе в скъпоценния камък на нейния пръстен, да усеща винаги аромата ѝ. Пожелал и се привлякъл от камъка. Всеки ден той навлизал все повече в камъка и видял, че се обезобразява, но да се върне назад не могъл. Искал той да се освободи, но как? Срам го било да се обърне към небето. Също така се срамувал и от приятелите си, че ще му кажат, как така, с неговите големи знания, да се увлече от една жена на земята. И вместо да ѝ каже, че я обича, той влязъл в един камък и се погубил. към беседата >>
- Всеки ден той навлизал все повече в камъка и видял, че се обезобразява, но да се върне назад не могъл.
Първият ангел, Амерфил, бил един от най-видните членове на ангелския свят. Той бил един от най-учените ангели, може да се каже, познавал тайните на Битието. Този делегат за царството на Всемирното Бяло Братство бил поставен от Бога на изпит. Като видял царската дъщеря, Амерфил се влюбил в нея и пожелал да влезе в скъпоценния камък на нейния пръстен, да усеща винаги аромата ѝ. Пожелал и се привлякъл от камъка. Всеки ден той навлизал все повече в камъка и видял, че се обезобразява, но да се върне назад не могъл. Искал той да се освободи, но как? Срам го било да се обърне към небето. Също така се срамувал и от приятелите си, че ще му кажат, как така, с неговите големи знания, да се увлече от една жена на земята. И вместо да ѝ каже, че я обича, той влязъл в един камък и се погубил. Той почнал да гори от срам и колкото повече горял, камъкът ставал все по-блестящ. към беседата >>
- “ – Защото ангелът е свързан още с камъка.
Срам го било да се обърне към небето. Също така се срамувал и от приятелите си, че ще му кажат, как така, с неговите големи знания, да се увлече от една жена на земята. И вместо да ѝ каже, че я обича, той влязъл в един камък и се погубил. Той почнал да гори от срам и колкото повече горял, камъкът ставал все по-блестящ. Питате: „Защо диамантът пречупва лъчите и блести? “ – Защото ангелът е свързан още с камъка. И днес той казва: „Аз ви моля, братя, не се свързвайте с никакъв скъпоценен камък“. От голямата мъка у ангела се явило едно озлобление. Скрит в камъка, той не искал никого да вижда, пък и никой не искал да го знае. към беседата >>
129. Две думи!, МС , София, 2.7.1923г.,
- Чудно ще бъде, ако някой добър човек ми даде един скъпоценен камък, и след време си го вземе, а мене ми потекат четири реда сълзи, че съм изгубил камъка!
Не мислете, че хората много страдат. Не страдат много, не се заблуждавайте! Какви са страданията им? Че майката изгубила детето си, то е една илюзия. Та кога е било то нейно дете? Чудно ще бъде, ако някой добър човек ми даде един скъпоценен камък, и след време си го вземе, а мене ми потекат четири реда сълзи, че съм изгубил камъка! От где накъде е мой? Или, една душа дошла от Бога, въплътила се на земята, и си отишла, защо ще плача, че тя си изменила формата? Ами, ако едно семе е паднало в земята и израснало в едно великолепно дърво, ще плачем ли за него? Сега, вие не плачете за старото, не отричайте старото! Няма какво да го отричаме, но няма защо и да им доказваме новото. към беседата >>
130. Който слуша вас, Мене слуша, НБ , София, 15.7.1923г.,
- Какво ще кажете за онази вода, която кара четири–пет воденични камъка?
„Който слуша вас, Мене слуша.“ Ако носите Божествената светлина в себе си, всички ще ви слушат. Хората се бият, карат се, спорят, когато са в недоимък. Дето е изобилието, никакъв спор не съществува. Малкият чучур не може да задоволи изведнъж жаждата на всички пътници. Обаче изобилието на водата изключва всякакъв спор и недоразумения. Какво ще кажете за онази вода, която кара четири–пет воденични камъка? Тя е буйна, силна вода, задоволява нуждите на много хора. При Божествената Любов не съществува никакъв спор – в нея е изобилието на живота. При човешката любов има спорове и недоразумения. В нея човек издребнява. Като знаете това, пазете се от дребнавостите на живота. към беседата >>
- Това, че сутринта сестрата падна и се удари на камъка, показва, че Господ иска да изправите живота си.
– Да, така е. Някои казват, че първите останаха на втори план, а последните излязоха напред. Знаете ли, че с вашата неблагодарност вие ограничавате Господа? Изборът не е мой, аз правя каквото ми казва Господ. Вие казвате: „Учителят може всичко да направи“. Това, че сутринта сестрата падна и се удари на камъка, показва, че Господ иска да изправите живота си. Когато се чете или говори една беседа, всякога присъства един брат от черното братство. Когато лошите хора искат да направят зло, тогава присъства един Бял Брат. Не можем да забраним на черния брат да слуша. Той е делегат, трябва да слуша. Разумните същества виждат недостатъците ни, докато са у нас още. към беседата >>
132. Високият идеал, ООК , София, 11.9.1923г.,
- Дойде приятелят му и казва: "Знаеш ли, аз имам един скъпоценен камък, голям като кокоше яйце, който ще туря на върха на писалката ти, да стане по-хубава." Туря камъка на синджирче, окачва го на писалката му и той пише. (втори вариант)
Представете си, че учител дава на ученика си едно красиво перо, с което пише отлично. Дойде приятелят му и казва: "Знаеш ли, аз имам един скъпоценен камък, голям като кокоше яйце, който ще туря на върха на писалката ти, да стане по-хубава." Туря камъка на синджирче, окачва го на писалката му и той пише. После дойде друг негов приятел и му казва: "И аз имам един диамант, по-голям от първия. Да турим и него на писалката, да стане по-хубава. Питам, може ли сега писалката да пише хубаво под тежестта на тия големи диаманти? Не може. към втори вариант >>
133. Съблазните, НБ , , 23.9.1923г.,
- И като го помилвам, той ме погледне умилно и казва: „Много ти благодаря, че в туй трудно положение, в тази мъка се намери един, който да ме помилва“.
Туй значи да бъдем Божествени; туй значи да угодим на Бога. На един мой приятел аз казвах следното: Много пъти, като срещна един вол, аз се спра, помилвам го. Много волове съм помилвал, но хора не съм си позволявал. Да помилваш един вол има смисъл. Казвам му така: Действително, твоето положение е много тежко, но ще излезеш от това положение. И като го помилвам, той ме погледне умилно и казва: „Много ти благодаря, че в туй трудно положение, в тази мъка се намери един, който да ме помилва“. Е, казвам: Ако ти погладиш един твой брат, той ще те попита: „Защо ме гладиш? “ Той се съблазнява. Ако жената дойде и поглади мъжа си, мъжът ѝ ще се посъблазни и ще каже: „Тази жена не ме е гладила друг път, тя има някаква задна цел, глади ме, но кесията ми ще пообеднее“. Той се спира и мисли. Ако ние напишем едно хубаво писмо някому, той се спре, съблазни се и казва: „Той друг път не ми е писал такива писма, значи има нещо“. към беседата >>
134. Ще ви направи свободни/ Истината, НБ , , 21.10.1923г.,
- Нима условията за растене на онзи мъх върху камъка са много благоприятни?
Туй е общо нещо. Всички решават и отлагат, и казват: „За в бъдеще ще дойде друга култура“. Че ще дойде, няма съмнение, но тази култура е и сега. Е, тогава нека се учим от растенията, които спущат корените си дълбоко в земята. Онова растение, което расте върху някоя скала, нима са благоприятни неговите условия? Нима условията за растене на онзи мъх върху камъка са много благоприятни? Той казва на камъка: „Остави ме да раста върху тебе, няма да ти е студено, ще те облека, всичките грапавини, които имаш, ще ги огладя“. И като седне там, оглажда всички грапавини, приготвя условия, расте, и най-после, от туй малкото семенце виждате едно дърво, което разпуква скалата и си приготвя благоприятни условия. Тъй правят буковите растения. Ти, като срещнеш някой човек, казваш: „Букова глава е той“. Да, но умът на този бук, за да достигне своята свобода, стига повече, отколкото твоя. към беседата >>
- Той казва на камъка: „Остави ме да раста върху тебе, няма да ти е студено, ще те облека, всичките грапавини, които имаш, ще ги огладя“.
Всички решават и отлагат, и казват: „За в бъдеще ще дойде друга култура“. Че ще дойде, няма съмнение, но тази култура е и сега. Е, тогава нека се учим от растенията, които спущат корените си дълбоко в земята. Онова растение, което расте върху някоя скала, нима са благоприятни неговите условия? Нима условията за растене на онзи мъх върху камъка са много благоприятни? Той казва на камъка: „Остави ме да раста върху тебе, няма да ти е студено, ще те облека, всичките грапавини, които имаш, ще ги огладя“. И като седне там, оглажда всички грапавини, приготвя условия, расте, и най-после, от туй малкото семенце виждате едно дърво, което разпуква скалата и си приготвя благоприятни условия. Тъй правят буковите растения. Ти, като срещнеш някой човек, казваш: „Букова глава е той“. Да, но умът на този бук, за да достигне своята свобода, стига повече, отколкото твоя. А ти седиш и казваш: „Моята глава не е букова“. към беседата >>
135. Изпитвайте Писанията!, НБ , София, 28.10.1923г.,
- Обаче колко е смешно, че тия божества често променят престола си: днес момъкът се покланя пред момата, утре момата се покланя пред момъка.
Всички съвременни хора имат отлични идеали, мислят се като някои царски синове, дошли тук на земята. Високо мнение имат за себе си хората. И всеки един е скрит в себе си, мисли, че не е министър, а някой цар, не цар, а някое божество, някой Бог; тъй мислят, но не се изказват. И всеки иска да паднат пред него, да се покланят. Даже в сърцето на една млада мома живее желанието, момъкът да падне пред нея, да ѝ се поклони, а тя да каже: „Да знаеш, че аз заповядвам“. Обаче колко е смешно, че тия божества често променят престола си: днес момъкът се покланя пред момата, утре момата се покланя пред момъка. Онзи, бедният човек, се покланя пред банкерина, на колене пада и му се моли. Той го гледа с едно величие, погледне парите си и казва: „Докато са тези пари, ще се покланяш насреща ми“. А бедният казва: „Благороден човек е“. Аз бих желал да видя един благороден човек. Нека някой философ напише в какво седи благородството на един човек. към беседата >>
136. Отвори им умовете, НБ , София, 4.11.1923г.,
- Обаче Учителят му имал друга врата, през която, като излязъл, вижда камъка, който неговият обичен ученик донесъл, за да затвори вратата.
Аз ще ви приведа един пример из древността за един адепт. Той имал един обичен ученик, наречен Земру. Един ден ученикът се докачил на своя учител и си казва: „Това, което аз търсих в него, той не може да ми го даде“. Отива в планината, задига един голям камък и един ден дохожда, стоварва го пред вратата на своя учител, запушва вратата, да не може да излезе, и си заминава. Обаче Учителят му имал друга врата, през която, като излязъл, вижда камъка, който неговият обичен ученик донесъл, за да затвори вратата. „Отличен камък е.“ Взема чука и извайва от него една от най-хубавите статуи, която му подарява за спомен, в знак на любов. От камъка, с който ученикът затвори вратата на своя Учител, Учителят извая една отлична статуя и му я подари. Такива работи могат да правят само адептите. Но това можем да правим и ние. Всяка една спънка в живота ни, това е камъкът пред нашата врата, някой приятел го е турил. към беседата >>
- От камъка, с който ученикът затвори вратата на своя Учител, Учителят извая една отлична статуя и му я подари.
Той имал един обичен ученик, наречен Земру. Един ден ученикът се докачил на своя учител и си казва: „Това, което аз търсих в него, той не може да ми го даде“. Отива в планината, задига един голям камък и един ден дохожда, стоварва го пред вратата на своя учител, запушва вратата, да не може да излезе, и си заминава. Обаче Учителят му имал друга врата, през която, като излязъл, вижда камъка, който неговият обичен ученик донесъл, за да затвори вратата. „Отличен камък е.“ Взема чука и извайва от него една от най-хубавите статуи, която му подарява за спомен, в знак на любов. От камъка, с който ученикът затвори вратата на своя Учител, Учителят извая една отлична статуя и му я подари. Такива работи могат да правят само адептите. Но това можем да правим и ние. Всяка една спънка в живота ни, това е камъкът пред нашата врата, някой приятел го е турил. Ние можем да седим отвътре и да се разкайваме. Не, трябва да излезем вънка, да вземем този камък, да го изваяме и да го подарим. към беседата >>
137. Който има уши, НБ , София, 11.11.1923г.,
- – „Чух го, на тъпанчето ми удари.“ У турците има една пушка чекмаклия, тя има един малък отвор, турят вътре една запалка с кремък, малко барут, и като щракне, от кремъка изхвъркват малки искри, запалват барута и се чуват: „Бум...“ Тъй както се запалва тази пушка чекмаклия, тъй се запалва и човек.
„Който има уши да слуша, нека слуша! “ Природата е употребила дълго време, докато създаде човешкото ухо, не само неговата външна страна, но неговото вътрешно устройство, онези съединителни вътрешни нишки с мозъка, за да може да превръща звуковете. Когато някой ти каже: „Аз те обичам“, тия трептения като влязат в ухото ти, трябва да ги превърнеш, да знаеш, че е така. Като ти каже някой тия думи, звуковете удрят на тъпанчето ти, сърцето ти се възпламенява и ти казваш: „А, той ме обича“. – Защо, как? – „Чух го, на тъпанчето ми удари.“ У турците има една пушка чекмаклия, тя има един малък отвор, турят вътре една запалка с кремък, малко барут, и като щракне, от кремъка изхвъркват малки искри, запалват барута и се чуват: „Бум...“ Тъй както се запалва тази пушка чекмаклия, тъй се запалва и човек. Дойде любовта в него и той се запали. Обаче това са само преходни обяснения, това не е същината на живота. За разбиране законите на самия живот, за разбиране на самата мисъл, за разбиране на самото движение се изисква друго нещо. Аз сега не говоря за онези прояви на движенията, които са чисто физически, но говоря за онези съзнателни движения. В съзнателните движения силата е вътре, а в несъзнателните, механически движения силата е отвън. към беседата >>
138. Свобода, знание и мир, ООК , София, 5.12.1923г.,
- След туй ще вземе тия данни и за момъка, който иска да се жени.
Да кажем, вие искате да изберете една мома, искате да знаете дали е за вашия син, или не. Трябва да знаете кога е родена. Например родена е в 1899 г., на 30 март, в 4 часа сутринта. Сега онзи, който разбира от астрология, изведнъж ще види по съчетанието на планетите през тази година какво носи тя със себе си, какъв е характерът ¢ и т. н. Той ще разбере дали всичко това говори за, или против тази мома. След туй ще вземе тия данни и за момъка, който иска да се жени. Той е роден в 1889 г., на 15 декември, в 6 часа сутринта. Тъй че този астролог, като направи хороскопа и на двамата, веднага ще разберете как ще живеят, дали си подхождат и т. н. Разбира се, съвременната астрология прави известни погрешки и вследствие на това не предсказва абсолютно вярно нещата. Слънцето, като влиза във Водолея, става едно разместване, затова всички астролози трябва да поправят своите астрологии, своите хороскопи. Засега астролозите не предсказват вярно, но принципите са верни. към беседата >>
139. Той ги изпита, НБ , София, 16.12.1923г.,
- Добре, аз ще туря пръста си на пламъка на вашата свещ и ако пръстът ми не изгори, аз казвам: Да, вие сте придобили едно изкуство, придобили сте свещения огън.
Аз слушам, седят някои сестри, братя или външни хора и казват: „Бог всичко може“. Е, това философия ли е? „Ние знаем Господа.“ „Ние – казват – вървим според волята Божия.“ Ами знаете ли сигурно, че вървите по волята Божия? По какво познавате? Придобили ли сте вие онзи огън? Добре, аз ще туря пръста си на пламъка на вашата свещ и ако пръстът ми не изгори, аз казвам: Да, вие сте придобили едно изкуство, придобили сте свещения огън. Ако туря пръста си и той изгори, казвам: Този огън, който сте придобили, е обикновен огън, него и светът има. Често правя опити. Като говоря тъй, на онези, които ме слушат, казвам: Опитайте туй учение, после ме слушайте! От никого не искам да приемете нещата направо. Аз имам някои ученици, които казват: „Тъй казва моят Учител“. към беседата >>
140. Скръб и радост, НБ , София, 23.12.1923г.,
- Тамън отгледаш една красива, хубава мома, 21-годишна, свършила науките си, виж, зародила се отнякъде една епидемия на малария или чума, улови дъщеря ти и гледаш, в 5–10 дни очистила и дъщеря ти, и син ти, а ти с такава мъка си ги отгледал.
Най-голямото заблуждение, което сега съществува, е, че при сегашните дадени условия ние искаме да бъдем щастливи – нещо, което е абсолютно невъзможно. Всеки един щастлив момент е последван от една голяма скръб. Четете Шопенхауер, вземете Толстой, всички прокарват тази нишка. И онзи философ, който говори, че на земята има щастие, той не говори истината. Трябва да знаете, че след всеки момент на щастие идва един велик момент на скръб. Тамън отгледаш една красива, хубава мома, 21-годишна, свършила науките си, виж, зародила се отнякъде една епидемия на малария или чума, улови дъщеря ти и гледаш, в 5–10 дни очистила и дъщеря ти, и син ти, а ти с такава мъка си ги отгледал. Викаш лекари, консулиуми, и най-после те констатират смъртта, казват, че е станало разрив на сърцето. Лекарите, за утешение на майката и бащата, констатират каква е болестта. А те остават сами, като кукувица. Днес убият някого, ще дойдат лекарите, ще го разрежат, ще констатират как е станала смъртта. Е, хубаво, каква философия има в това? към беседата >>
141. Едно ти не достига!, НБ , София, 6.1.1924г.,
- И аз, като го видях тъй, стопи се сърцето ми от мъка, обикнах го, взех го на ръцете си, поразтърках го.“ – „Ама красиво ли беше?
Пак пита: „Е, хубава ли беше тя? “ – „Хубава, красива.“ – „Хм...“ Той изнася един факт тъй чист, тъй искрен, иска да ѝ покаже как се е пожертвал, но усеща едно попарване вътре в нея. „Чакай и аз да ти разправя какво се случи един път с мене. Една зимна вечер, като бях в Англия, излязох на разходка. Вън имаше повече от 30 градуса студ и за мое учудване на пътя виждам едно момче, на около 18 години, красиво, хубаво, но босо, гологлаво, паднало на земята, вкоченясало се. И аз, като го видях тъй, стопи се сърцето ми от мъка, обикнах го, взех го на ръцете си, поразтърках го.“ – „Ама красиво ли беше? “ Сега той се забравя. Като разправяше той на Хенриета, не можеше да разбере защо тя като го слуша, току си каже: „Хм“. Но сега, тя като разправя, той се не досеща и си мисли: „А, значи красиво беше“. И двамата сега замълчават. И единият е недоволен, и другият. към беседата >>
- Та казвам: страданията не са нищо друго, освен онзи мост, по който вие минавате със затворени очи, а на този мост, близо до камъка, седи онази торба със злато – щастието, което вие не виждате.
Та казвам: страданията не са нищо друго, освен онзи мост, по който вие минавате със затворени очи, а на този мост, близо до камъка, седи онази торба със злато – щастието, което вие не виждате. Златото, това са условията, които могат да ви доставят конят, за когото вие мечтаете. Често хората бягат от своето щастие по този начин именно. Вие трябва да внимавате: като видите онзи камък на пътя си, заинтересувайте се да узнаете кой е турил този камък, защо го е турил и т.н. По този случай вие ще видите и торбата със златото. Нея ще вземете, а камъка ще отстраните от пътя си. към беседата >>
- Нея ще вземете, а камъка ще отстраните от пътя си.
Та казвам: страданията не са нищо друго, освен онзи мост, по който вие минавате със затворени очи, а на този мост, близо до камъка, седи онази торба със злато – щастието, което вие не виждате. Златото, това са условията, които могат да ви доставят конят, за когото вие мечтаете. Често хората бягат от своето щастие по този начин именно. Вие трябва да внимавате: като видите онзи камък на пътя си, заинтересувайте се да узнаете кой е турил този камък, защо го е турил и т.н. По този случай вие ще видите и торбата със златото. Нея ще вземете, а камъка ще отстраните от пътя си. Бедният човек си казал: Чакай да видя, като си затворя очите, ще мога ли да мина моста със затворени очи, без да се ударя в камъка. И наистина, минал без да се удари в камъка, но и торбата не видял. Много умен човек е бил той. И всички съвременни хора имат същото желание – да избегнат страданията и започват да философстват по кой начин да минат моста. Как ще го минат? към беседата >>
- Бедният човек си казал: Чакай да видя, като си затворя очите, ще мога ли да мина моста със затворени очи, без да се ударя в камъка.
Златото, това са условията, които могат да ви доставят конят, за когото вие мечтаете. Често хората бягат от своето щастие по този начин именно. Вие трябва да внимавате: като видите онзи камък на пътя си, заинтересувайте се да узнаете кой е турил този камък, защо го е турил и т.н. По този случай вие ще видите и торбата със златото. Нея ще вземете, а камъка ще отстраните от пътя си. Бедният човек си казал: Чакай да видя, като си затворя очите, ще мога ли да мина моста със затворени очи, без да се ударя в камъка. И наистина, минал без да се удари в камъка, но и торбата не видял. Много умен човек е бил той. И всички съвременни хора имат същото желание – да избегнат страданията и започват да философстват по кой начин да минат моста. Как ще го минат? – Или в ляво от него, или в дясно. към беседата >>
144. Приливи и отливи, ООК , София, 16.1.1924г.,
- Но и след това не ти минава мъката.
Ще ти дойде на ума, че малкото или голямото ти дете е счупило някоя паница. Ще го набиеш и ще му кажеш друг път да не чупи. След като го набиеш, пак ти е нещо мъчно. Дойде ти на ума, че гащите му са скъсани. Още един път ще го набиеш. Но и след това не ти минава мъката. После, дойде ти на ума, че мъжът ти не е донесъл хубаво месо, и ще се скараш с него. Това е една вътрешна енергия в тебе, която се е събрала и трябва да я изразиш. Защото ако не стане отлив на астралните енергии, ако не им дадеш възможност да изтекат, тогава ще се образува едно блато, около което ще има много миазми. Така стават хората клюкари. Клюкарите са хора, в които има блато с миазми, дето се събират жаби. към беседата >>
145. Закон за късите и дългите линии, ООК , София, 23.1.1924г.,
- Ако вие мислите по този начин, ще видите един ден дрехите си опетнени: всички неща около вас ще са почернели, а вие ще се превивате, ще се прегъвате от мъка за това нещо.
Ако вземете едно зърно повече – това значи, че ако във вас се зароди най-малката мисъл за зло, тя може да ви свали долу. Помнете този велик закон за дългите и малките линии! Някой път казвате: „Господ с нас не се занимава.“ Това е една дяволска мисъл. Това е мисъл вън от съзнанието ви. Кажете ли така, в дадения случай вие сте изгубили нещо, вие се опетнявате, вие се опорочавате. Ако вие мислите по този начин, ще видите един ден дрехите си опетнени: всички неща около вас ще са почернели, а вие ще се превивате, ще се прегъвате от мъка за това нещо. Не, ще пазите в ума си следната свещена идея: Бог с никого не си играе! Пазите ли тази линия, вие ще бъдете силни. Туй е гръбнак за всеки един ученик. към беседата >>
146. Колко пъти да прощаваме?, НБ , София, 27.1.1924г.,
- На момъка било извадено дясното око, на момата – лявото.
Преди няколко дни един приятел ми разправяше един анекдот. Аз ще ви го приведа. Двама млади, от доста завидно положение, се залюбват, но и двамата имат по един недъг, който старателно крият един от друг. Момъкът имал едно изкуствено око, но никой не знае това. И момата имала едно изкуствено око. На момъка било извадено дясното око, на момата – лявото. Момъкът бил с черни очи, момата – със сини. Оженват се те и в продължение на 5 години тъй изкусно водят живота си, че нито той, нито тя подозирала измамата. Той мислил, че неговата възлюбена имала и двете си очи здрави. И тя мислила, че очите на нейния възлюбен са здрави. И двамата мислили така. към беседата >>
148. Кажи само реч, НБ , София, 6.4.1924г.,
- Ако момата иска да привлече момъка чрез външната си красота, тя се лъже.
Като обичаш някого, ти си готов на всички жертви за него; наричаш го с най-хубавите имена. Ако не го обичаш, не си готов на никаква жертва, не виждаш нищо хубаво в него. Само любовта разкрива нещата. Тази е причината, дето човек греши по отношение на любовта. Любовта с нищо не се подкупва. Ако момата иска да привлече момъка чрез външната си красота, тя се лъже. Ако богатият момък иска да привлече красивата мома със своето богатство, той се лъже. Ако ученият иска да те привлече със своето знание, а светията със своите добродетели, и двамата са на крив път. Единственото нещо, което може да привлече човека и да преобрази неговия живот, това е великата, разумна любов, която действа вътре, в самия човек. Тя се проявява или по пътя на необходимостта – пътят на човешкото минало, или по пътя на сегашния живот, или по пътя на бъдещето. Миналото е законът на необходимостта, настоящето е Божественият Промисъл, а бъдещето – законът на Божията Любов. към беседата >>
149. Просете, търсете и хлопайте, НБ , София, 20.4.1924г.,
- Цветето опита характера на момъка.
Не му казвай, защо му даваш цветето, но виж, в какво състояние ще бъде то след един месец. Ако цветето изсъхне, кажи му: Господине, не мога да ти дам дъщеря си. Той може да обещава, че ще се грижи за нея, ще я гледа като писано яйце, но ти не му вярвай. Ама щял да страда; и това да не те смущава. Бог не е създал дъщеря ти, това красиво цвете, за човек, който може в един месец да я съсипе. Цветето опита характера на момъка. Служете си с този метод и в бъдеще. Като дойде шестата раса, така ще се изпитват не само младите моми и момци, но и управниците. Който иска да управлява, ще му дадат да отгледа едно цвете. Това не е обидно. Благородство се иска от човека. към беседата >>
152. Малкото приложение, ООК , София, 18.6.1924г.,
- Хвърли долу камъка, нямаш право.“ Нищо повече!
Казвате: „Аз ще се очистя! “ Зная как ще се очистите. Всичко, което Бог е написал, ще го махнете, ще го изтриете. Някой път, когато ставам лош за вас, то е затова, че съм видял някой, който е взел камък и търка. Казвам му: „Не може така, по този начин не се чисти. Хвърли долу камъка, нямаш право.“ Нищо повече! Но защо? – Тук философия няма. Туй нещо е писано от милиони години. Да го изтъркаш изведнъж – това е най-голямата глупост, най-голямото престъпление. Няма да го търкаш. към беседата >>
153. Да възлюбиш / Да възлюбиш Господа, МС , София, 6.7.1924г.,
- Не се ли проявява правилно, човек изпитва мъка, стеснение в гърдите.
Втората проява на любовта е в духовния свят. Тази любов наричаме духовна. Мястото на духовната любов в човека е в гърдите. Когато тази любов се проявява правилно, човек изпитва известно разширяване в гърдите. Не се ли проявява правилно, човек изпитва мъка, стеснение в гърдите. Без някаква видима причина, той усеща тежест, стягане, мъка в гърдите. Тази мъка се дължи на дисхармония в чувствата на човека. Ако си даде отчет за мъката, човек ще види, че причината се крие в съмнението. Той се съмнява в онзи, когото обича. Изобщо, човек се съмнява в хора, които обича. към беседата >>
- Без някаква видима причина, той усеща тежест, стягане, мъка в гърдите.
Втората проява на любовта е в духовния свят. Тази любов наричаме духовна. Мястото на духовната любов в човека е в гърдите. Когато тази любов се проявява правилно, човек изпитва известно разширяване в гърдите. Не се ли проявява правилно, човек изпитва мъка, стеснение в гърдите. Без някаква видима причина, той усеща тежест, стягане, мъка в гърдите. Тази мъка се дължи на дисхармония в чувствата на човека. Ако си даде отчет за мъката, човек ще види, че причината се крие в съмнението. Той се съмнява в онзи, когото обича. Изобщо, човек се съмнява в хора, които обича. Не обича ли някого, той не се съмнява в него. към беседата >>
- Тази мъка се дължи на дисхармония в чувствата на човека.
Тази любов наричаме духовна. Мястото на духовната любов в човека е в гърдите. Когато тази любов се проявява правилно, човек изпитва известно разширяване в гърдите. Не се ли проявява правилно, човек изпитва мъка, стеснение в гърдите. Без някаква видима причина, той усеща тежест, стягане, мъка в гърдите. Тази мъка се дължи на дисхармония в чувствата на човека. Ако си даде отчет за мъката, човек ще види, че причината се крие в съмнението. Той се съмнява в онзи, когото обича. Изобщо, човек се съмнява в хора, които обича. Не обича ли някого, той не се съмнява в него. Съмнението се поражда между хора, които се обичат. към беседата >>
- Ако си даде отчет за мъката, човек ще види, че причината се крие в съмнението.
Мястото на духовната любов в човека е в гърдите. Когато тази любов се проявява правилно, човек изпитва известно разширяване в гърдите. Не се ли проявява правилно, човек изпитва мъка, стеснение в гърдите. Без някаква видима причина, той усеща тежест, стягане, мъка в гърдите. Тази мъка се дължи на дисхармония в чувствата на човека. Ако си даде отчет за мъката, човек ще види, че причината се крие в съмнението. Той се съмнява в онзи, когото обича. Изобщо, човек се съмнява в хора, които обича. Не обича ли някого, той не се съмнява в него. Съмнението се поражда между хора, които се обичат. Това показва, че те се надявали да получат нещо един от друг. към беседата >>
154. Новата азбука, СБ , Мусала, 13.7.1924г.,
- Какво страшно има в камъка?
“ И почнала тя да се надува повече и да кряка. Покрай блатото минавал един певец. Чул той силното крякане на жабите и си казал: „Само един камък да хвърля във водата и ще разваля концерта им“. Често и вие се събирате, молите се, пеете и мислите, че като вас певци няма. Мине край вас един дявол, хвърли камък, вие затихнете и хайде във водата! Какво страшно има в камъка? Някой хвърли камък върху вас и вие се спуснете на дъното. Казвате: „Като се скриеш във водата, така ще се спасиш“. Не е вярно това. Ако една птица, кацнала на клона, се намира пред опасност, къде ще се скрие? Ако ѝ кажа да се скрие във водата, прав ли съм? към беседата >>
- Друг път очите ви са мътни, неясни, погледът изгаснал – имате някаква мъка, страдание или скръб.
Като ви наблюдавам, забелязвам, че понякога погледът ви е възбуден, очите светнали. Това не е естествено състояние. Друг път очите ви са мътни, неясни, погледът изгаснал – имате някаква мъка, страдание или скръб. И това не е естествено състояние. Казвате: „Бог ни забрави“. – Бог забравя нечистотиите на човека, тях туря настрана, а като душа никога не го забравя. Има неща, които никога не нося в своя ум. Цялата Вселена да ми дадат, всичкото богатство на света да ми обещават, аз няма да допусна в ума си мисъл, противна на Божественото в себе си. към беседата >>
- Значи отношението към камъка е едно, а към човека – друго.
Ето, взимам чук и отчупвам няколко парченца от един голям камък. Турям парченцата в джоба си за спомен. Камъкът се радва, че съм го уважил, че го обичам. Ако със същия чук ударя ръката на човека, той ще се радва ли? Ще бъде ли доволен от моята любов? Значи отношението към камъка е едно, а към човека – друго. Дървото и растението поливаш, разкопаваш, а човека не можеш да поливаш по същия начин. На човека купуваш дрехи и обувки, а на вола даваш ечемик да се нахрани. Ако и на него дадеш дрехи и обувки, той ще те погледне и ще си обърне главата настрана. Той няма нужда от тези неща. Значи към камъка ще се отнасяш по един начин, към растенията – по друг начин, към животните – по трети начин, а към хората – по съвършено различен начин. към беседата >>
155. Разумният живот, ООК , София, 16.7.1924г.,
- В последните има една мъка.
Сега всички вие трябва да прегледате живота си, да видите, като сте излезли преди толкова хиляди години от Бога, какво сте припечелили, и да го увеличите. Няма по-хубаво нещо от това! Най-важното нещо, което иде в сегашната епоха, е да се свържем с Бога и да имаме постоянно Неговото присъствие, тъй както Слънцето, като изгрява, изпраща своите лъчи. Има някои цветя, камъчета, които не виждат слънчевите лъчи. Има души, които виждат Бога, има души, които не Го виждат. В последните има една мъка. Най-хубавото състояние е виждането на тия слънчеви лъчи. В тях ще видим Бога. Тия лъчи произвеждат в нас Разумността. Само тогава ние почваме да мислим. към беседата >>
157. Физическият и духовният човек, КД , София, 22.9.1924г.,
- Тогава ще дойде една мъка, страх, но след това ще дойде малко светлинка в тебе.
Красив е Духовният свят, красив и велик. Щом се намерите сами там, това са най-красивите състояния; когато усещате най-голямата самотия, тогава Господ ще ви проговори. Тогава ще дойде една мъка, страх, но след това ще дойде малко светлинка в тебе. В живота всеки ще изпита това, ще го почувствува. Самотата е нещо много приятно. Не цял живот и непрестанно човек да бъде сам, но ден, два, три, месец, година, 2-3 години най- много. Но човек трябва да бъде герой, да издържи самотия цяла година, а за няколко часа всеки може да я претърпи. И Христос знае какво е самотия. към беседата >>
158. Настанало е царството Божие, НБ , София, 19.10.1924г.,
- Но, ако отидат при един голям извор, където има много вода, където и 10 камъка може да се карат, питам търновци: Биха ли счупвали стомните си? (втори вариант)
Аз съм виждал търновци, как седят до посред нощ пред чешмите, разговарят се, чакат ред. Някой път и стомните се счупват. Защо? – Скарали се, че някой някого си прередил: Какво има? – Прередиха ме. Хубаво е Търново, но вода малко има! Но, ако отидат при един голям извор, където има много вода, където и 10 камъка може да се карат, питам търновци: Биха ли счупвали стомните си? Не, никога! И тогава, какво искат от нас? Турили са ни известни философски теории, турили са ни пред известни мазгали. Аз предпочитам да живея в най-простата колиба, отколкото в един замък с мазгали. Предпочитам една проста колиба, но да излизам свободно от тази колиба, да се разхождам свободно на слънцето. към втори вариант >>
- Но, ако отидатъ при единъ голѣмъ изворъ, дѣто има много вода, дѣто и 10 камъка може да се каратъ, питамъ търновци: биха ли счупвали стомнитѣ си?
Азъ съмъ виждалъ търновци, какъ седятъ до посрѣдъ нощь прѣдъ чешмитѣ, разговарятъ се, чакатъ редъ. Нѣкой пѫть и стомнитѣ се счупватъ. Защо? – Скарали се, че нѣкой нѣкого-си прѣредилъ: Какво има? – Прѣредиха ме. Хубаво е Търново, но вода малко има! Но, ако отидатъ при единъ голѣмъ изворъ, дѣто има много вода, дѣто и 10 камъка може да се каратъ, питамъ търновци: биха ли счупвали стомнитѣ си? Не, никога! И тогава, какво искатъ отъ насъ? Турили сѫ ни извѣстни философски теории, турили сѫ ни прѣдъ извѣстни мазгали. Азъ прѣдпочитамъ да живѣя въ най-простата колиба, отколкото въ единъ замъкъ съ мазгали. Прѣдпочитамъ една проста колиба, но да излизамъ свободно отъ тази колиба, да се разхождамъ свободно на слънцето. към беседата >>
159. Новитѣ схващания на ученика, МОК , София, 19.10.1924г.,
- А другите все хъкат-мъкат, заобикалят. (втори вариант)
Вие казвате за някого: „Не искам да зная нищо за него.“ – Не, не казвай тъй! Кажи си: „Аз искам да зная нещо за този човек; аз ще намеря неговия другар, който живее в миниатюр в мен, и ще го питам какво има да ми разкаже.“ Туй малко същество ще ни разправи самата Истина, докато външният човек няма тия условия – този човек отвън и да иска да каже Истината, не може. Тъй както сега са създадени хората, те нямат условия да се разбират отвън, а само вътрешно. Аз не съм срещнал досега нито един човек, който може да каже Истината. Малцина са тия хора, които могат да казват Истината. А другите все хъкат-мъкат, заобикалят. Такъв човек, за да изнесе една Истина, оттук ще обиколи, оттам ще обиколи– не върви по права линия, по Божествения път. Толстой3 е единственият в историята, който е изнесъл в своята изповед Истината тъй, както трябва. Вторият е свети Августин4. Има и други някои, но тия двамата са главните. към втори вариант >>
- А другите все хъкат-мъкат, заобикалят.
Това, малкото същество ще ни разправи самата истина, когато външният човек няма тези условия. Този човек отвън и да иска да ми каже истината, не може. Така както са създадени сега хората нямат условия да се разбират отвън, но вътрешно могат. Аз не съм срещнал досега нито един човек, който може да каже истината. Малцина са тия хора, които могат да казват истината. А другите все хъкат-мъкат, заобикалят. За да изнесе една истина, той от тук ще обиколи, от там ще обиколи, не върви по права линия, тъй по Божественому. В историята Толстой е единият, който е изнесъл в своята изповед истината тъй, както трябва. Втория е св. Августин. Има и други някои, но тия двамата са главните. към беседата >>
160. Възможности и прояви на Любовта, КД , София, 22.10.1924г.,
- Един ден изгубваш камъка и плачеш за него, той изчезнал.
Една душа може да дойде като цвете в дома ти, може да дойде като една мушичка, може да дойде като едно гълъбче, пък може да дойде и в човешка форма, може и в ангелска форма. Ти трябва да я познаеш! Душата може да дойде, по който начин иска, може и като скъпоценен камък да дойде. Съзнание има в него. Той те гледа, но ти не знаеш какво се крие в него. Един ден изгубваш камъка и плачеш за него, той изчезнал. За душата, скрита в него, е безразлично, че ти плачеш. Ако душата е в цвете, то само те наблюдава и си мълчи. Ако душата е човешка, може да се опознаете добре. Ако е като ангел, тогава има бъдеща възможност за опознаване и сближаване, но и така може да ти се яви и тогава ти през целия си живот ще помниш този час. Тъй щото приятелите не всякога са в човешки тела. към беседата >>
- Тази душа, която ще дойде в един камък, тя е завършила своето развитие и иска да види ти досетлив ли ще бъдеш да я познаеш в камъка.
Ако е като ангел, тогава има бъдеща възможност за опознаване и сближаване, но и така може да ти се яви и тогава ти през целия си живот ще помниш този час. Тъй щото приятелите не всякога са в човешки тела. Тялото може да е тука или каруцата ще пристигне, ама каруцарят го няма. Може каруцата да дойде и слугата да е тук, но господарят го няма; разпрегнат е конят му, каруцата и слугата чакат, но него още го няма. А някой път може всички заедно да дойдат, някой път той може да дойде после, подир каруцата и слугата си. Тази душа, която ще дойде в един камък, тя е завършила своето развитие и иска да види ти досетлив ли ще бъдеш да я познаеш в камъка. За пример, ако тя иска да те пази, тя ще избере един хубав камък, ще влезе в него и ще те пази. И ти чувствуваш, че този камък те пази, има магическа сила за тебе. Или ако влезе в едно цвете, ти ще почувствуваш това и казваш: „Откакто донесоха това цвете в къщи, щастие се внесе в дома ми.“ Значи чувствуваш едно присъствие. За пример, сега като влезе котка вкъщи, считат я за щастие и я пазят. То е поверие, но съвпада с истината. към беседата >>
161. Мястото на Любовта, КД , София, 22.10.1924г.,
- В скръбта най-напред идва скръбта, мъката, а после мисълта.
Радостта дава височина, а скръбта - дълбочина. Мисълта дава широчина. Първо идва радостта, а после мисълта. В скръбта най-напред идва скръбта, мъката, а после мисълта. Радостта мисли по един начин, а скръбта - по друг. Аз считам скръбта за товар, който отначало е неприятен, после, колкото повече се носи, става по-тежък и най-после този, който го носи, или трябва да си почине, или някой трябва да дойде да го снеме от гърба му. А радостта е човек, който пътува без товар. Затова по-скоро му се свършват приказките и припасите. към беседата >>
163. Градоветѣ Содомски и Гоморски / Градовете Содомски и Гоморски, НБ , София, 16.11.1924г.,
- Веднага концентрирайте ума си към един лош човек и ще видите, че няма да се мине и половин час, и ще ви обхване голяма тъга, голяма мъка, която ще измени настроението ви. (втори вариант)
Щом почнете да мислите за него, не е важно, дали той знае това, или не, веднага вашето недоволство ще почне да се топи, вашият ум ще се просветли, и вие ще кажете: Сега разбрах че животът има смисъл. Защо става това? Понеже в този добър човек има други сили, противоположни на вашите, та като се докоснете до него, той изменя направлението на вашите сили към добро. После, направете и друг опит. Някой път сте разположени много, радостни сте. Веднага концентрирайте ума си към един лош човек и ще видите, че няма да се мине и половин час, и ще ви обхване голяма тъга, голяма мъка, която ще измени настроението ви. Следователно, и вие, като индивид, така влияете на хората. Ако сте добри, всеки, който се докосне до вас, ще му влияете в добра насока. Като казвам добри, разбирам вътрешното състояние на душата. Ако сте лоши, който се допре до вас, веднага ще промени своето състояние в лошо. Някой път казвате: да бъдем добри! към втори вариант >>
164. Несъизмеримите неща, ООК , София, 19.11.1924г.,
- Като не могъл да намери никаква работа, купил си едно точило за ножове, турил дипломата си върху камъка на точилото, с което искал да покаже, че не е глупав.
Някой ученик държал изпит и пропаднал. Какво ще го радва? Той знае края. Може ли да го радва такъв край? Тук имало един гимназист, който свършил училището с отличие, получил първокласен диплом, но след това нигде не могъл да намери работа. Като не могъл да намери никаква работа, купил си едно точило за ножове, турил дипломата си върху камъка на точилото, с което искал да покаже, че не е глупав. Този ученик, който се радвал, че завършва с отличие, как мислите, радва ли се, като носи точилото на гърба си? Благодарение на неговата силна воля той точи ножове. Точи ножовете и си казва: „Бях пръв в училището, а тук съм последен, точа ножове.“ Като няма какво да прави, ще точи ножове. Какъв ще бъде краят? към беседата >>
165. Да угоди на народа, НБ , София, 23.11.1924г.,
- С мъка се събудил от това зашеметяване. (втори вариант)
Да стане учен – не може. След като мислил дълги години, дохожда му най-после следната идея: да обкове хубаво една бъчва, да я осмоли добре и да я постели с пластина, че с нея да слезе от водопада. Отиват неговите приятели заедно с него, за да пуснат бъчвата горе от водопада. Пускат го отгоре, и водата го поема. След като го въртяла около половин час, другарите му вземат бъчвата, отварят я, но той вътре едва диша. С мъка се събудил от това зашеметяване. Другарите му го запитват: Е, как беше положението ти в бъчвата? – Втори път и целия свят да ми дават, не влизам в бъчва и от водопад не се спускам. Има един закон, според който, човек може да бъде знаменит само един път. Първият път е знаменит, но като повтори същия опит, той е знаменит наполовина; третият и четвъртият път вече не му обръщат внимание. Този американец научил един закон: и цял свят вече да му дават, втори път не влиза в бъчва, за да премине водопада. към втори вариант >>
167. Които гладуват, НБ , София, 28.12.1924г.,
- Гладът, който съществува, не е в недоимъка на живота. (втори вариант)
Ако вие нямате този глад за знание, бихте ли се учили? Ако вие нямате този глад за духовен живот, бихте ли го търсили? При това, всички искаме да се освободим от глада. Аз бих казал: Не трябва да се освобождаваме от глада, а трябва да го разберем. Ако гладуваме, причината сме ние. Гладът, който съществува, не е в недоимъка на живота. Не, има достатъчно храна, достатъчно хляб за всички хора. Хората още не са разбрали смисъла на живота. Кога ще го разберат? Когато всички ние осъзнаем, че сме дошли на земята да изпълним волята на Онзи, който ни е дал живот. Сега всички хора – и богати, и сиромаси, казват: Ние нямаме ли право да се удоволстваме в живота си, както искаме? към втори вариант >>
- Гладътъ, който сѫществува не е въ недоимъка на живота.
Ако вие нѣмате този гладъ за знание, бихте ли се учили? Ако вие нѣмате този гладъ за духовенъ животъ, бихте ли го търсили? При това, всички искаме да се освободимъ отъ глада. Азъ бихъ казал: не трѣбва да се освобождаваме отъ глада, а трѣбва да го разберемъ. Ако гладуваме, причината сме ние. Гладътъ, който сѫществува не е въ недоимъка на живота. Не, има достатъчно храна, достатъчно хлѣбъ за всички хора. Хората още не сѫ разбрали смисъла на живота. Кога ще го разбератъ? Когато всички ние съзнаемъ, че сме дошли на земята да изпълнимъ волята на Онзи, който ни е далъ животъ. Сега всички хора – и богати, и сиромаси, казватъ: ние нѣмаме ли право да се удоволствуваме въ живота си, както искаме? към беседата >>
168. Видѣхме звѣздата! / Видяхме звездата, НБ , София, 8.2.1925г.,
- Удрят с кремъка по огнивото, докато праханта се запали. (втори вариант)
Днес всички съвременни хора са се спрели пред изпита на Земан Зебу. Който конец речеш да режеш, все ще излезе някой и ще ти каже: Чакай, чакай! Турците казват, че като се ударят огнивото и кремъкът един в друг, и огнивото, и кремъкът се изтъркват. Те си правят такива запалки от прахан. Удрят с кремъка по огнивото, докато праханта се запали. Така правят и българите. Те постоянно изваждат кремъка и праханта, с които си служат за огниво, и по този начин разрешават въпросите си. Днес разрешават някой въпрос, но го оставят неразрешен. Утре разрешават друг въпрос, пак неразрешен го оставят. И най-после, чувате да казват за някой човек: Господ да го прости! към втори вариант >>
- Те постоянно изваждат кремъка и праханта, с които си служат за огниво, и по този начин разрешават въпросите си. (втори вариант)
Който конец речеш да режеш, все ще излезе някой и ще ти каже: Чакай, чакай! Турците казват, че като се ударят огнивото и кремъкът един в друг, и огнивото, и кремъкът се изтъркват. Те си правят такива запалки от прахан. Удрят с кремъка по огнивото, докато праханта се запали. Така правят и българите. Те постоянно изваждат кремъка и праханта, с които си служат за огниво, и по този начин разрешават въпросите си. Днес разрешават някой въпрос, но го оставят неразрешен. Утре разрешават друг въпрос, пак неразрешен го оставят. И най-после, чувате да казват за някой човек: Господ да го прости! Добър човек беше. Казвам: Да много добър човек беше, но като Земан Зебу не можа да разреши задачата си. към втори вариант >>
- Удрятъ съ кремъка по огнилото, докато праханьта се запали.
Днесъ всички съврѣменни хора се спрѣли прѣдъ изпита на Земанъ Зебу. Който конецъ речешъ да рѣжешъ, все ще излѣзе нѣкой и ще ти каже: чакай, чакай! Турцитѣ казватъ, че като се ударятъ огнилото и кремъкътъ единъ въ другъ, и огнилото, и кремъкътъ се изтъркватъ. Тѣ си правятъ такива запалки отъ прахань. Удрятъ съ кремъка по огнилото, докато праханьта се запали. Тъй правятъ и българитѣ. Тѣ постоянно изваждатъ кремъка и праханьта, съ който си служатъ за огниво, и по този начинъ разрѣшаватъ въпроситѣ си. Днесъ разрѣшаватъ нѣкой въпросъ, но го оставятъ неразрѣшенъ. Утрѣ разрѣшаватъ другъ въпросъ, пакъ неразрѣшенъ го оставятъ. И най-послѣ, чувате да казватъ за нѣкой човѣкъ: Господь да го прости! към беседата >>
- Тѣ постоянно изваждатъ кремъка и праханьта, съ който си служатъ за огниво, и по този начинъ разрѣшаватъ въпроситѣ си.
Който конецъ речешъ да рѣжешъ, все ще излѣзе нѣкой и ще ти каже: чакай, чакай! Турцитѣ казватъ, че като се ударятъ огнилото и кремъкътъ единъ въ другъ, и огнилото, и кремъкътъ се изтъркватъ. Тѣ си правятъ такива запалки отъ прахань. Удрятъ съ кремъка по огнилото, докато праханьта се запали. Тъй правятъ и българитѣ. Тѣ постоянно изваждатъ кремъка и праханьта, съ който си служатъ за огниво, и по този начинъ разрѣшаватъ въпроситѣ си. Днесъ разрѣшаватъ нѣкой въпросъ, но го оставятъ неразрѣшенъ. Утрѣ разрѣшаватъ другъ въпросъ, пакъ неразрѣшенъ го оставятъ. И най-послѣ, чувате да казватъ за нѣкой човѣкъ: Господь да го прости! Добъръ човѣкъ бѣше. Казвамъ: да много добъръ човѣкъ бѣше, но като Заманъ Зебу не можа да разрѣши задачата си. към беседата >>
169. Честността, МОК , София, 1.3.1925г.,
- Ако вие бяхте на мое място, щяхте да се разгневите на камъка и да му кажете: „Защо не ми сториш път, не знаеш ли, че аз съм човек?
Какво разбирам под думите умно разсъждение? Представете си, че вървя по улицата и съм се замислил дълбоко върху някакъв философски въпрос; не виждам, че пред мене има един голям камък, и се удрям в него. После го бутна настрана и продължавам пътя си. Ако вие бяхте на мое място, щяхте да се разгневите на камъка и да му кажете: „Защо не ми сториш път, не знаеш ли, че аз съм човек? “ Питам: отде знае този камък, че вие сте човек? Защо трябва да му се сърдите? Вие трябва да се спрете пред камъка и да му кажете: „Извини ме, че не те видях. Аз можех да те обиколя, без да те бутна.“ Това е честна постъпка, според закона на справедливостта. Ако тази пречка не беше камък, но една голяма канара от четиристотин-петстотин хиляди тона, щях ли да я прескоча или бутна? към беседата >>
- Вие трябва да се спрете пред камъка и да му кажете: „Извини ме, че не те видях.
Представете си, че вървя по улицата и съм се замислил дълбоко върху някакъв философски въпрос; не виждам, че пред мене има един голям камък, и се удрям в него. После го бутна настрана и продължавам пътя си. Ако вие бяхте на мое място, щяхте да се разгневите на камъка и да му кажете: „Защо не ми сториш път, не знаеш ли, че аз съм човек? “ Питам: отде знае този камък, че вие сте човек? Защо трябва да му се сърдите? Вие трябва да се спрете пред камъка и да му кажете: „Извини ме, че не те видях. Аз можех да те обиколя, без да те бутна.“ Това е честна постъпка, според закона на справедливостта. Ако тази пречка не беше камък, но една голяма канара от четиристотин-петстотин хиляди тона, щях ли да я прескоча или бутна? – Не. Защо? – Защото е голяма. Следователно на същото основание, ако някога се почувствате обиден, трябва да знаете дали този човек, от когото се чувствате обиден, е сторил съзнателно това нещо, или то е резултат на някакво ваше предположение. към беседата >>
- “ След като хвърлям камъка към птичката, за да хвръкне, отивам при котката, поглеждам я в очите и казвам: „Това, което вършиш, не е добро.“ Тя ме поизгледа, като че ме разбира, и си отмина.
Та казвам: разумните същества отгоре винаги познават нечестните намерения на хората и хвърлят по едно камъче, за да им пречат, като казват: „Не ви е позволено по този начин да ловите птички! Отношенията ви, постъпките ви спрямо тия птички не са прави! “ След като хвърлям камъка към птичката, за да хвръкне, отивам при котката, поглеждам я в очите и казвам: „Това, което вършиш, не е добро.“ Тя ме поизгледа, като че ме разбира, и си отмина. Гледам я на другия ден: пак дебне някоя птичка – забравила урока си. Казвам: котката не може да се възпита. И човек има такава котешка проява в себе си, но той трябва да работи съзнателно върху тази проява в характера си и да каже: „Аз съм човек, имам глава, имам ум, с който мога да размишлявам, не трябва да постъпвам така. Едно време, като бях котка, лъв, тигър, позволено ми беше да постъпвам така, но сега това е нечестно от моя страна.“ Признаеш ли своите погрешки на миналото и откажеш ли се днес от тях, това е честна постъпка. Така е направил Сократ6. към беседата >>
170. Вдлъбната и изпъкнала леща, МОК , София, 15.3.1925г.,
- Ако замерите някое дете с камък, то, без да знае законите на физиката, вдига лакътя си и така образува изпъкнала линия, с която се предпазва от камъка.
Когато искате да отбиете известна енергия от пътя Ă, трябва ви изпъкнала форма. Така постъпва и Природата. Ако замерите някое дете с камък, то, без да знае законите на физиката, вдига лакътя си и така образува изпъкнала линия, с която се предпазва от камъка. Отде знае детето този закон? – Природата го учи. Същите тия изпъкнали линии, изпъкнали форми имат голямо приложение при закона на вярата. Вие знаете, че през пространството минават много отрицателни мисли, които, ако не можете да ги отбиете, ще ви причинят голяма вреда. За да се предпазите от тях, ще ги отбивате чрез закона на вярата. към беседата >>
172. И обхождаше Исусъ всичка Галилея / И обхождаше Исус всичка Галилея, НБ , МС , София, 5.7.1925г.,
- Светията погледнал камъка и си помислил: кого да пожертвува, камъка или сина на вдовицата? (втори вариант)
И според този велик закон, когато извадиш едно число по Божествен начин, ти усещаш радост в себе си. Когато един праведник бръкне в джоба си и извади нещо, той изпитва такава радост, каквато изпитва онзи светия, който пожертвувал своя скъпоценен камък, даден му от Учителя, да го пази, за живота на един човек. Дохожда при него една бедна вдовица и му казва: продават сина ми роб. Той е верующ, но нямам средства да го откупя. Какво да се прави? Светията погледнал камъка и си помислил: кого да пожертвува, камъка или сина на вдовицата? В това време чува един вътрешен глас, който му казва: дай тоз камък! Светията пак си помислил: дали не ми говори някой дявол? Гласът повторно му казва: „Дай този камък на вдовицата, той е заради нея, тя ще го пази“. Той бръква в пазвата си, изважда камъка, подава го на бедната вдовица, като ѝ казва: „Вземи този камък, той е заради тебе, аз 20 години го държа“. И ако при вас дойде някой ваш беден брат, който страда, дайте му този камък, нека го продаде, да откупи сина си. към втори вариант >>
- Той бръква в пазвата си, изважда камъка, подава го на бедната вдовица, като ѝ казва: „Вземи този камък, той е заради тебе, аз 20 години го държа“. (втори вариант)
Какво да се прави? Светията погледнал камъка и си помислил: кого да пожертвува, камъка или сина на вдовицата? В това време чува един вътрешен глас, който му казва: дай тоз камък! Светията пак си помислил: дали не ми говори някой дявол? Гласът повторно му казва: „Дай този камък на вдовицата, той е заради нея, тя ще го пази“. Той бръква в пазвата си, изважда камъка, подава го на бедната вдовица, като ѝ казва: „Вземи този камък, той е заради тебе, аз 20 години го държа“. И ако при вас дойде някой ваш беден брат, който страда, дайте му този камък, нека го продаде, да откупи сина си. Но вие всякога трябва да проверявате, кой ви говори. Вие всеки път може да знаете, дали ви говори Истината или не, дали моята беседа е права или не. Всеки музикант, всеки виртуоз може да знае, дали свири право, или не. Музикалното ухо не лъже никога. към втори вариант >>
- Светията погледналъ камъка и си помислилъ: кого да пожертвува, камъка или сина на вдовицата?
И споредъ този великъ законъ, когато извадишъ едно число по Божественъ начинъ, ти усѣщашъ радость въ себе си. Когато единъ праведникъ бръкне въ джоба си и извади нѣщо, той изпитва такава радость, каквато изпитва онзи светия, който пожертвувалъ своя скѫпоцѣненъ камъкъ, даденъ му отъ Учителя, да го пази, за живота на единъ човѣкъ. Дохожда при него една бѣдна вдовица и му казва: продаватъ сина ми робъ. Той е верующъ, но нѣмамъ срѣдства да го откупя. Какво да се прави? Светията погледналъ камъка и си помислилъ: кого да пожертвува, камъка или сина на вдовицата? Въ това врѣме чува единъ вѫтрѣшенъ гласъ, който му казва: дай тозъ камъкъ! Светията пакъ си помислилъ: дали не ми говори нѣкой дяволъ? Гласътъ повторно му казва: „Дай този камъкъ на вдовицата, той е заради нея, тя ще го пази“. Той бръква въ пазвата си, изважда камъка, подава го на бѣдната вдовица, като ѝ казва: „Вземи този камъкъ, той е заради тебе, азъ 20 години го държа“. И ако при васъ дойде нѣкой вашъ бѣденъ братъ, който страда, дайте му този камъкъ, нека го продаде, да откупи сина си. към беседата >>
- Той бръква въ пазвата си, изважда камъка, подава го на бѣдната вдовица, като ѝ казва: „Вземи този камъкъ, той е заради тебе, азъ 20 години го държа“.
Какво да се прави? Светията погледналъ камъка и си помислилъ: кого да пожертвува, камъка или сина на вдовицата? Въ това врѣме чува единъ вѫтрѣшенъ гласъ, който му казва: дай тозъ камъкъ! Светията пакъ си помислилъ: дали не ми говори нѣкой дяволъ? Гласътъ повторно му казва: „Дай този камъкъ на вдовицата, той е заради нея, тя ще го пази“. Той бръква въ пазвата си, изважда камъка, подава го на бѣдната вдовица, като ѝ казва: „Вземи този камъкъ, той е заради тебе, азъ 20 години го държа“. И ако при васъ дойде нѣкой вашъ бѣденъ братъ, който страда, дайте му този камъкъ, нека го продаде, да откупи сина си. Но вие всѣкога трѣбва да провѣрявате, кой ви говори. Вие всѣки пѫть може да знаете, дали ви говори Истината или не, дали моята бѣседа е права или не. Всѣки музикантъ, всѣки виртуозъ може да знае, дали свири право, или не. Музикалното ухо не лъже никога. към беседата >>
174. Съвместими отношения, ООК , София, 29.7.1925г.,
- Като се връща, неговата възлюбена го посреща много радостно и започва да му разправя една приказка: „Един приятел дойде у дома и ни остави два скъпоценни камъка.
Всичкото ви състояние е отишло, а дъщерите и синовете ви са вече доста израсли и вие няма какво да им оставите. Според правилата на окултната наука какво трябва да кажете на вашите дъщери и синове, като влезете у дома си? Аз ще ви улесня, като ви приведа един пример. В древността някой си виден княз заминал да странства с цел да проучва света, като оставил у дома си жена си с две деца. В негово отсъствие децата му умрели. Като се връща, неговата възлюбена го посреща много радостно и започва да му разправя една приказка: „Един приятел дойде у дома и ни остави два скъпоценни камъка. След една година дойде да си вземе скъпоценните камъни обратно.“ Мъжът ѝ я запитва: „Ти даде ли му ги? “ – „Да, той ги донесе, те бяха негови и той имаше право да си ги вземе.“ Мъжът се съгласява с жена си, намира, че е постъпила добре. Тогава тя му казва: „Тия скъпоценни камъни са нашите деца, които дойдоха да вземат и аз ги пуснах.“ Питам: ако вие изгубите едно ваше красиво чувство, не е ли същото? Ако някой ви обиди, какво ще направите като ученици? Какво нещо е обидата? към беседата >>
175. Високият връх, СБ , В.Търново, 25.8.1925г.,
- Тази връзка не е умствена, защото това дете не може да разсъждава като момъка.
– Господ е навсякъде. Ще се срещнем при по-красиви условия на живота. Сега ще ви дам една картина каква ще бъде тази среща. Представете си, че имате един млад момък, 21-годишен, завършил гимназия, много интелигентен, образован, среща се с едно малко момиченце, 4-годишно, и започва разговор с него. Между този млад момък и малкото детенце се образува една връзка, едно съприкосновение в чувствата им. Тази връзка не е умствена, защото това дете не може да разсъждава като момъка. След години туй момиченце пораства, става 21-годишна мома, завършва гимназия, а младият момък е вече 40-годишен. Какви ще бъдат отношенията им при тази среща? Тази мома е придобила известни знания. Те сега могат да се разговарят, могат да се разбират и по ум. Любовта на тази мома сега ще бъде по-силна, по-идеална, отколкото по-рано, защото децата са материалисти. към беседата >>
176. Живите образи, СБ , В.Търново, 26.8.1925г.,
- Сърцето на бащата се стягало от мъка и затова изпратил хора по цялото царство да доведат всички най-умни и знатни лекари да помогнат, да спасят дъщеря му.
Двадесет години се молил той! И знаете ли какъв бил резултатът от тази молитва? Ще ви кажа резултата. Царската дъщеря заболяла от проказа. Лицето ѝ, тялото ѝ тъй се обезобразили, че изгубила всичката си красота. Сърцето на бащата се стягало от мъка и затова изпратил хора по цялото царство да доведат всички най-умни и знатни лекари да помогнат, да спасят дъщеря му. Бащата обичал дъщеря си много, всичко жертвал заради нея, само да се спаси, обаче никой не могъл да ѝ помогне. Най-после тя казала на баща си: „Татко, ако дойде някой, който ще може да ми възвърне красотата, аз съм готова да го обикна.“ Тогава изпращат този адепт при нея. Той дохожда, полага си двете ръце отгоре ѝ и проказата изчезва; предишната ѝ красота се възвръща и тя го обиква. Тогава го направили член на Бялото Братство. Но знаете ли колко е коствало на Саваат-Бен-Абу туй лекуване на царската дъщеря? към беседата >>
177. И Бога за свой Отец казваше, НБ , В.Търново, 1.11.1925г.,
- Можете ли с вашето знание да стиснете камъка, и да потече от него вода?
Защо не си доставите сами вода? – Няма откъде. Тогава светията взел един камък, стиснал го, и от него потекло вода. Елате всички да се напиете! Питам: Кое знание е истинско? Можете ли с вашето знание да стиснете камъка, и да потече от него вода? Ако можете, вашето знание е истинско. И те имали знания, и светията имал знания, но важно е онова знание, което помага на човека при всички условия на живота му. Трябва ли да се обиждаш, че те считат невежа? Не се обиждай, но тръгни с тях. Когато ожаднеят и никъде не могат да намерят вода, ти вземи един камък, стисни го и, като пусне вода, дай им да пият. към беседата >>
178. Козативни сили, ООК , София, 18.11.1925г.,
- " Когато магарето реве, то изказва своята мъка пред Господа, като Му се оплаква: „Не зная, какво искат хората от мене?
" Че ако вие знаете да товарите и разтоваряте едно магаре, както трябва, ангелите ще ви пеят хвалебни песни. Знаете ли какво символизира магарето? Ако можете да разтълкувате всички букви на думата „магаре", тъй както са поставени в живата природа, вие ще разберете, че магарето представлява велик символ. Днес всички се смеят на магарето, но Писанието казва: „Блажени са тези, на които се подиграват". Магарето се оплаква: „Все мене бият, мене корят, на мене се подиграват." Когато искат да изкажат недоволството си от някого, хората казват: „Магарешки работи! " Когато магарето реве, то изказва своята мъка пред Господа, като Му се оплаква: „Не зная, какво искат хората от мене? " Господ му отговаря: „Не бой се, всичко ще пренесеш и един ден ще се освободиш от това положение.” Магарето се поуспокои малко, замисли се и си продължи работата. Магарето не е щестлавно, нито горделиво, но има достойнство. То казва: „Бийте ме, правете каквото искате с мене, но трябва да знаете, че гонените са блажени." Ще каже някой, че този стих се отнася до хората, а не до магарето. - Как може този стих да се отнася до хората, когато тях никой не е бил? Тебе кой те би? към беседата >>
179. Добрата земя, НБ , София, 20.12.1925г.,
- Туй добро дело е първата целувка, която трябва да дадеш на Брама или на ваш език казано, то е първата целувка, която онази мома дава на момъка, който я пренася през моста, като му казва: ти си добър, ти си благоразумен, недей ме хвърля през моста!
Всеки ден ми предстои на върша само по едно добро дело. Не го ли извърша, не съм направил нищо – всичко съм изгубил. Направя ли това добро дело, всичко съм извършил. За всеки ден има определено само по едно добро дело. Направиш ли го, ти осмисляш живота си. Туй добро дело е първата целувка, която трябва да дадеш на Брама или на ваш език казано, то е първата целувка, която онази мома дава на момъка, който я пренася през моста, като му казва: ти си добър, ти си благоразумен, недей ме хвърля през моста! И ако някой път вие се намерите в това положение, не се срамувайте, бъдете доблестни! Вие като се намерите в това положение, ще се обидите и ще кажете: как, аз да се обвия около врата на някои човек и да го целуна! По-добре ме хвърли долу! Ще се обвиеш, това е разумното! Външните неща са израз на един вътрешен живот и ако ние разберем този вътрешен живот, Бог ще ни проговори на един Божествен език или с други думи казано, ние трябва да разберем добре живота, да разбираме Божествения език и да не караме Бога да учи нашия език. към беседата >>
180. Приложение на символите / Живите символи като методи за работа, МОК , София, 20.12.1925г.,
- Обаче срещнете ли една чешма, мъката ви ще се превърне в радост.
Спира се замислен, но напипва в джоба си свещ и кибрит. Веднага запалва свещта и продължава пътя си. Той започва да разсъждава, че там, дето Слънцето е залязло, свещта може да продължи неговата работа. При това положение свещта се осмисля. Ако сте пътник, който минава през някое безводно място, вие в скоро време ще ожаднеете и ще се измъчвате от жажда. Обаче срещнете ли една чешма, мъката ви ще се превърне в радост. Ще се приближите към чешмата, ще извадите чаша от торбата си и ще утолите жаждата си. Вървите по-нататък, но Слънцето грее силно, вследствие на което умората ви расте все повече и повече. Пред вас се изпречва едно дърво с надвиснали плодове. Приближавате към него и виждате, че това са зрели, хубави ябълки. Сядате под сянката на ябълката, отваряте торбата си, изваждате от нея парче хляб, откъсвате една ябълка и започвате да ядете. към беседата >>
181. Три вида служене, ООК , София, 23.12.1925г.,
- Ако пък някоя мома иска да изрази любовта си, тя ще откъсне едно цвете, ще го подаде на момъка и ще му каже: „Ето моята любов!
Вие искате хората да ви обичат, да ви разбират и като не срещнете това, разочаровате се. Питам: Вие давате ли същото на хората? Ако дойде някой при вас, как ще му покажете своята любов? Ако мома дойде при някой момък, той веднага ще откъсне парче хартия и ще напише: „Откак те видях, сърцето ми се запали; без теб не мога да живея." Питам: Любовта може ли да се изрази на книга? Любовта няма външен израз; тя се изразява само по вътрешен път. Ако пък някоя мома иска да изрази любовта си, тя ще откъсне едно цвете, ще го подаде на момъка и ще му каже: „Ето моята любов! " Нима любовта може да се изрази с откъснато цвете? Не, срещнеш ли човека, който те обича, ти ще почувстваш в себе си вътрешна промяна, която напълно ще осмисли живота ти. И тогава ще кажеш: „Има любов в света, има Бог! Всички хора живеят, и аз искам да живея! " Любовта развива творчество в човека. към беседата >>
183. Обмяна, ООК , София, 24.2.1926г.,
- Обаче един ден, когато съзнанието на камъка се пробуди, и той ще изпитва ударите на вашия чук отгоре си и ще плаче, ще страда, както днес вие плачете и страдате.
Тъй щото отношенията, които съществуват между хората, са абсолютно разумни и строго определени. В тях няма нищо случайно, нищо произволно и те се ръководят от вътрешната свобода на човека. Когато се говори за индивидуалните страдания, от които пъшкате и плачете, те са предвидени за вашето развитие и повдигане. Всички страдания са необходими за пробуждане на човешкото съзнание. Днес, например, вие удряте с чука си върху един камък, но той не изпитва никакви страдания, каквито вие бихте изпитвали, когато ви удрят с чука. Обаче един ден, когато съзнанието на камъка се пробуди, и той ще изпитва ударите на вашия чук отгоре си и ще плаче, ще страда, както днес вие плачете и страдате. към беседата >>
185. Редът на числата, ООК , София, 17.3.1926г.,
- Къде е противоречието: в камъка, или у вас?
Казвам: За постигането на всичко това се изискват нови методи. Какви са новите методи, с които трябва да си служите? Един от важните методи за работа е следният: Когато се натъкнете на известно противоречие, не търсете причината вън от себе си, но помислете защо се явява това противоречие и какво можете да научите от него. За пример, вървите по пътя и се спънете в някой камък. Къде е противоречието: в камъка, или у вас? – У вас, разбира се. Вие трябваше да бъдете внимателни, да заобиколите камъка, или, ако е всред пътя, да се наведете и да го преместите малко настрана. Минавате през някоя дълбока река и започвате да се давите. Къде е противоречието: в реката, или у вас? – Пак у вас. към беседата >>
- Вие трябваше да бъдете внимателни, да заобиколите камъка, или, ако е всред пътя, да се наведете и да го преместите малко настрана.
Какви са новите методи, с които трябва да си служите? Един от важните методи за работа е следният: Когато се натъкнете на известно противоречие, не търсете причината вън от себе си, но помислете защо се явява това противоречие и какво можете да научите от него. За пример, вървите по пътя и се спънете в някой камък. Къде е противоречието: в камъка, или у вас? – У вас, разбира се. Вие трябваше да бъдете внимателни, да заобиколите камъка, или, ако е всред пътя, да се наведете и да го преместите малко настрана. Минавате през някоя дълбока река и започвате да се давите. Къде е противоречието: в реката, или у вас? – Пак у вас. Вие трябваше да знаете закона за плуването на телата, да станете по-леки и да преплувате ръката безопасно. Гъската може ли да се удави? към беседата >>
186. Групиране на сили / Трансформиране на енергиите, МОК , София, 4.4.1926г.,
- Някой път вие изпадате в едно мрачно състояние, но същевременно то е поляризиране – има две идеи, в мъката, през която минавате, дълбоко се крие една надежда. (втори вариант)
Всеки един елемент може да изгуби своята първична сила, може и да я придобие. Има елементи, които се съединяват само при известни условия. При едни атрофирани органи клетките са изгубили своята сила. Няма туй взаимодействие – не че нямат достатъчно сила тези органи. Ако дълго време поддържаме едно и също състояние, винаги има опасност. Някой път вие изпадате в едно мрачно състояние, но същевременно то е поляризиране – има две идеи, в мъката, през която минавате, дълбоко се крие една надежда. Аз съм болен, но аз си казвам: "Е, ще оздравея." Има тази надежда вътре, има една борба. Но има такива състояния, където у този човек няма никаква надежда, и той свършва. Казва, с мен всичко е свършено вече. Докато у човека има известно желание, което е раздвоено (има две желания едновременно), докато тази двойственост съществува, човек се движи. Но когато остане само една основна мисъл (не в този смисъл основна), а отрицателна основна мисъл, тогава е свършено с него. към втори вариант >>
- Той го чувства това вътре, той не е от тези базиргяни, излиза с голяма мъка.
Знаете ли колко ще платите? После искате да станете знаменит музикант, но знаете ли колко плаща знаменитият виртуоз? Вие ще платите толкова скъпо, че кървава пот ще потече от вас. Някой казва: „Да мога да свиря." Ама да свириш, у вас ще се увеличи чувствителността, вие ще чувствате неразположението на публиката – и тъй ще го почувствате, че казвате: „И хиляди да ми дадат, не излизам." Усещате неразположението на публиката. Казват, този иска да ни занимава с тези работи. Той го чувства това вътре, той не е от тези базиргяни, излиза с голяма мъка. Ще минат ден, два, три, седмица, докато се съвземе и почне да изправи погрешката. Великите неща в света всеки иска да ги придобие – ще платите съответстващата цена. Даром няма, не се дава. Ще платиш десетократно. Един прост цигулар евтино ще плати, но онзи, гениалният цигулар, десет пъти повече ще плати. към беседата >>
188. Сам изтъпках жлеба, НБ , София, 25.4.1926г.,
- Изобщо, няма човек в света, който да не е усетил в себе си известна мъчнотия, но никой не се спира да намери причината на тази мъка и да я отмахне, или по-право да я трансформира по закона за превръщане на енергиите.
Търговец изгубил 10-15-20 хиляди лева, мъчно му е. Трябва да си зададе въпроса защо му е мъчно? Писателят написал някое съчинение, което не може да се пласира или не го признават хората, мъчно му е. Нека се запита защо му е мъчно? Някой проповедник държал някоя проповед, но слушателите му не го разбрали, мъчно му е. Изобщо, няма човек в света, който да не е усетил в себе си известна мъчнотия, но никой не се спира да намери причината на тази мъка и да я отмахне, или по-право да я трансформира по закона за превръщане на енергиите. Всеки търси този или онзи като причина за неговата мъка. Не, всяка мъчнотия произтича от онзи излишък, който остава в човека неизползван. Следователно, ще се заемеш да изучаваш закона за превръщане на енергиите. към беседата >>
- Всеки търси този или онзи като причина за неговата мъка.
Трябва да си зададе въпроса защо му е мъчно? Писателят написал някое съчинение, което не може да се пласира или не го признават хората, мъчно му е. Нека се запита защо му е мъчно? Някой проповедник държал някоя проповед, но слушателите му не го разбрали, мъчно му е. Изобщо, няма човек в света, който да не е усетил в себе си известна мъчнотия, но никой не се спира да намери причината на тази мъка и да я отмахне, или по-право да я трансформира по закона за превръщане на енергиите. Всеки търси този или онзи като причина за неговата мъка. Не, всяка мъчнотия произтича от онзи излишък, който остава в човека неизползван. Следователно, ще се заемеш да изучаваш закона за превръщане на енергиите. към беседата >>
190. Скритото имане, НБ , София, 23.5.1926г.,
- Или, колцина от вас бихте вдигнали камъка от гроба на Христа?
Намери се обаче, един овчар в древността, който разрови гроба на царската дъщеря. Във времето на Христа и такъв овчар даже нямаше. Между човешката раса в това време нямаше човек, който можеше да направи това, а трябваше да експедират един ангел от Небето, който да разрови гроба на Христа. Питам: ами сега, 2000 години след Христа, само една душа ли ще се намери? Колцина от вас днес бихте разровили гроба на царската дъщеря? Или, колцина от вас бихте вдигнали камъка от гроба на Христа? Има нещо, което се таи дълбоко в човешката душа. Не мислете, че тази степен, до която сте дошли е последната! Не, има много степени в човешкото възраждане, в човешкото растене. към беседата >>
191. С чия воля?, ООК , София, 2.6.1926г.,
- Ако чувството на момата към момъка е Божествено, защо трябва тя да се срамува?
Морално ли е това, когато майката съветва дъщеря си да не разговаря с млади господа, да не се смее много с тях и т.н.? Въпреки съветите на майката, дъщерята се крие от нея и се среща със своя възлюбен, пише му писма и получава от него. Дъщерята трябва да каже на майка си: “Мамо, може да не е морално това, което аз правя, но обичта изисква да се срещна, да се поразговоря, да се посмея със своя възлюбен, пък да му напиша и писмо.” За да не се изложи пред майка си, дъщерята прибягва до лъжа. В какво се заключава неморалната постъпка на дъщерята? Неморалното е в лъжата, а не в това, че момата писала писмо на своя възлюбен. Ако чувството на момата към момъка е Божествено, защо трябва тя да се срамува? Ако някой дава пари назаем от любов, с разположение, трябва ли да се сърди и гневи, когато неговият длъжник не може веднага да му ги върне? Щом той дава с любов, нека почака, длъжникът да му ги върне пак с любов. Който дава с любов, трябва да му се отговаря с любов. Видите ли, че някой човек дава пари с полици, с разписки и със заплашвания, че той дава своите длъжници под съд, ако в даден срок парите му не се върнат, знайте, че този човек не дава с любов. Той трябва да каже: “Давам ти тия пари без разписка, без срок и когато искаш или когато имаш възможност, ще ми ги върнеш. към беседата >>
192. Усилване на вярата, ООК , София, 9.6.1926г.,
- Когато човек направи някаква погрешка или постъпи неправилно, той веднага изпитва мъка в душата си.
Като ученици, аз искам от вас да бъдете примерни във всяко отношение. Не мислете за себе си повече, нито по-малко от това, което сте. Ученикът всеки момент трябва да знае, какво именно той представлява. Щом човек съзнае една своя слабост, той може вече да се коригира и с това да придаде малко светлина на съзнанието си. Това ще го направи по-добър, отколкото е бил по-рано. Когато човек направи някаква погрешка или постъпи неправилно, той веднага изпитва мъка в душата си. Тази мъка не е нищо друго, освен жилото на пчелата, което тя забива. Тъй щото жилото на пчелата, за което често се говори, е вътрешна мярка, с която човек точно може да определи дали е постъпил правилно или не. И затова той трябва да бъде искрен по отношение на себе си. Щом усети в сърцето си някаква мъка, той трябва внимателно да извади жилото на тази мъка и да провери, колко дълбоко е забито. След това той трябва да намаже ужиленото място с нещо, за да премахне подутината и най-после трябва да вземе поука от това ужилване. към беседата >>
- Тази мъка не е нищо друго, освен жилото на пчелата, което тя забива.
Не мислете за себе си повече, нито по-малко от това, което сте. Ученикът всеки момент трябва да знае, какво именно той представлява. Щом човек съзнае една своя слабост, той може вече да се коригира и с това да придаде малко светлина на съзнанието си. Това ще го направи по-добър, отколкото е бил по-рано. Когато човек направи някаква погрешка или постъпи неправилно, той веднага изпитва мъка в душата си. Тази мъка не е нищо друго, освен жилото на пчелата, което тя забива. Тъй щото жилото на пчелата, за което често се говори, е вътрешна мярка, с която човек точно може да определи дали е постъпил правилно или не. И затова той трябва да бъде искрен по отношение на себе си. Щом усети в сърцето си някаква мъка, той трябва внимателно да извади жилото на тази мъка и да провери, колко дълбоко е забито. След това той трябва да намаже ужиленото място с нещо, за да премахне подутината и най-после трябва да вземе поука от това ужилване. Докато пчелите хапят хората, това показва, че те още не мислят добро. към беседата >>
- Щом усети в сърцето си някаква мъка, той трябва внимателно да извади жилото на тази мъка и да провери, колко дълбоко е забито.
Това ще го направи по-добър, отколкото е бил по-рано. Когато човек направи някаква погрешка или постъпи неправилно, той веднага изпитва мъка в душата си. Тази мъка не е нищо друго, освен жилото на пчелата, което тя забива. Тъй щото жилото на пчелата, за което често се говори, е вътрешна мярка, с която човек точно може да определи дали е постъпил правилно или не. И затова той трябва да бъде искрен по отношение на себе си. Щом усети в сърцето си някаква мъка, той трябва внимателно да извади жилото на тази мъка и да провери, колко дълбоко е забито. След това той трябва да намаже ужиленото място с нещо, за да премахне подутината и най-после трябва да вземе поука от това ужилване. Докато пчелите хапят хората, това показва, че те още не мислят добро. Престанат ли да ги хапят, те са се подобрили и стават приятели с тях. Когато пчелата жили човека, с това тя иска да му каже: “Ти трябва да ми донесеш мед.” Искате ли да не ви жилят пчелите, намажете се с мед, сладки да станете. Тогава и хората няма да ви хапят. към беседата >>
193. Оглашен, вярващ, ученик, ООК , София, 16.6.1926г.,
- В това отношение природата е взискателна: и светия, и ангел да сте, ако не вървите според разумните й закони, тя ще ви бутне с пръчицата си и вие ще усетите мъка.
Ако вие се почесвате трябва не трябва, и природата ще направи същото движение. Знаете ли какво значи природата да се почеше? Вие ще познаете, че природата ви е отговорила по същия начин, по който сте я предизвикали, по това именно, че на мястото, дето сте се почесали, ще излезе лишей, а косата на това място ще започне да окапва. Ако ангелът ви говори нещо, а вие се правите, че не го разбирате и се почесвате, на мястото, дето сте се почесали, ще излезе някаква бучка. Всеки лишей, всяка цирка, всяка бучка или какво и да е друго нещо по тялото, показват, че животът на даден човек е ненормален, не върви по законите на разумната природа. В това отношение природата е взискателна: и светия, и ангел да сте, ако не вървите според разумните й закони, тя ще ви бутне с пръчицата си и вие ще усетите мъка. Ако сте грешник, тя няма да ви обърне внимание, но ако сте ученик или праведен човек, който съзнателно работи върху себе си, тя ще ви бутне с пръчицата си, за да отбележи, че правите грешки. Сега вие чакате да дойдат благоприятни условия за вас и се намирате в положението на майка и баща, които имат голяма мома, но всеки ден очакват да дойде нейният възлюбен. Щом момата навърши 21 година, родителите й я оженват; скоро след това тя става майка, но започва да боледува. Родителите й, като се намерят в безизходно положение, викат лекар, който й направи операция, но с това я изпраща на другия свят. Тръгват след нея попове, родителите, близките й приятели и всички я оплакват, скърбят за нейната младост. към беседата >>
194. В своите си, НБ , София, 27.6.1926г.,
- Например, трябват някому няколко камъка от дадена канара.
Не, не не искаме да умирате. Ако имаме музиканти, те трябва да свирят за живота. Има случаи, където животът може да се добие чрез музиката. Знаете ли, колко е силна музиката? Има известни тонове, известни съчетания в музиката, с които може една канара да се разчупи на части. Например, трябват някому няколко камъка от дадена канара. Той отива с един цигулар при някоя канара и цигуларят свири, взима такива силни тонове, които са в състояние да разпукнат канарата. Той свири около ½ час и канарата се разпуква. Отделят се няколко камъка от нея. След това цигуларят прибира цигулката си и си отива вкъщи. Както виждате, много нещо прави цигулката. към беседата >>
195. Право мисли!, ООК , София, 14.7.1926г.,
- Водата минава и заминава по повърхността на камъка, но той не я приема и се оплаква, че не го обичат.
Всяка долина и всяка планина приема толкова, колкото й трябва. Тъй щото в това отношение слънцето на живота дава всекиму толкова, колкото му е необходимо. Бог обича всички еднакво, само че едни съзнават това, а други не го съзнават. Бог обича и човека толкова, колкото и ангелите, само че ангелите съзнават Божията Любов и я приемат, а хората всякога не я съзнават. За пример върху един камък се излива толкова вода, колкото и върху околната растителност, обаче камъкът не приема тази вода в себе си, вследствие на което може да каже, че Бог не го обича. Водата минава и заминава по повърхността на камъка, но той не я приема и се оплаква, че не го обичат. Който има твърдостта на камъка, той не може съзнателно да възприема Божията Любов. Казвате: “Какво трябва да направим тогава? ” Станете меки, подвижни като водата. към беседата >>
- Който има твърдостта на камъка, той не може съзнателно да възприема Божията Любов.
Тъй щото в това отношение слънцето на живота дава всекиму толкова, колкото му е необходимо. Бог обича всички еднакво, само че едни съзнават това, а други не го съзнават. Бог обича и човека толкова, колкото и ангелите, само че ангелите съзнават Божията Любов и я приемат, а хората всякога не я съзнават. За пример върху един камък се излива толкова вода, колкото и върху околната растителност, обаче камъкът не приема тази вода в себе си, вследствие на което може да каже, че Бог не го обича. Водата минава и заминава по повърхността на камъка, но той не я приема и се оплаква, че не го обичат. Който има твърдостта на камъка, той не може съзнателно да възприема Божията Любов. Казвате: “Какво трябва да направим тогава? ” Станете меки, подвижни като водата. към беседата >>
196. Ще се изкоренят, СБ , София, 29.8.1926г.,
- Казвам: страданието е чук в ръцете на онзи архитект или на онзи скулптор, който като се вдига и слага постоянно върху камъка, докато най-после извая една съвършена форма.
Затова са необходими нашите грехове, да дадат подем, да се движи Божията кола. Вие ще кажете: „Тогава да грешим, да дадем повече пясък“. Не, само толкова пясък трябва, колкото да се движи колата. Не трябва много пясък, че да се изпълни целия свят. На какво може да уподобите страданието? Казвам: страданието е чук в ръцете на онзи архитект или на онзи скулптор, който като се вдига и слага постоянно върху камъка, докато най-после извая една съвършена форма. Питам: без този чук какво бихте направили? Следователно, с всеки удар на чука се произвежда едно страдание на камъка. Но щом се извая статуята на скулптора – неговият идеал, този чук не се вдига вече. Значи, когато Бог или живата природа чрез този чук на страдания свърши своята велика работа върху нас, Той ще го сложи настрана и ние ще бъдем поставени на видни места, както Вазов и Ботев са положени в Борисовата градина. Така и вие ще бъдете поставени, като статуи в божието Царство. към беседата >>
- Следователно, с всеки удар на чука се произвежда едно страдание на камъка.
Не, само толкова пясък трябва, колкото да се движи колата. Не трябва много пясък, че да се изпълни целия свят. На какво може да уподобите страданието? Казвам: страданието е чук в ръцете на онзи архитект или на онзи скулптор, който като се вдига и слага постоянно върху камъка, докато най-после извая една съвършена форма. Питам: без този чук какво бихте направили? Следователно, с всеки удар на чука се произвежда едно страдание на камъка. Но щом се извая статуята на скулптора – неговият идеал, този чук не се вдига вече. Значи, когато Бог или живата природа чрез този чук на страдания свърши своята велика работа върху нас, Той ще го сложи настрана и ние ще бъдем поставени на видни места, както Вазов и Ботев са положени в Борисовата градина. Така и вие ще бъдете поставени, като статуи в божието Царство. Всички ще бъдете видни хора. към беседата >>
197. Затова се родих, НБ , София, 10.10.1926г.,
- Някои казват: “Еди-коя сестра плаче, ще се пръсне от мъка.” - Не, ангелът я цапа, ще изкара нещо хубаво от нея.
” Втория ден дойде същия ангел, пак ви нацапа с четката си, а вие казвате: “Много се огреших вече! ” Третия ден пак дойде, понацапа ви още малко. Казвате: “Пропаднах сега! ” - Не, ти сега, именно, си по-добър, отколкото беше по-рано. Той цапа, ти плачеш, той цапа, ти плачеш, докато най-после излезе нещо хубаво. Някои казват: “Еди-коя сестра плаче, ще се пръсне от мъка.” - Не, ангелът я цапа, ще изкара нещо хубаво от нея. Докато ангелът я цапа, тя няма да полудее, няма да се пръсне от мъка. Мнозина питат: “Защо хората плачат? ” - Плачът е признак на живот. Живите хора само плачат. Животът се изразява с плач. към беседата >>
- Докато ангелът я цапа, тя няма да полудее, няма да се пръсне от мъка.
” Третия ден пак дойде, понацапа ви още малко. Казвате: “Пропаднах сега! ” - Не, ти сега, именно, си по-добър, отколкото беше по-рано. Той цапа, ти плачеш, той цапа, ти плачеш, докато най-после излезе нещо хубаво. Някои казват: “Еди-коя сестра плаче, ще се пръсне от мъка.” - Не, ангелът я цапа, ще изкара нещо хубаво от нея. Докато ангелът я цапа, тя няма да полудее, няма да се пръсне от мъка. Мнозина питат: “Защо хората плачат? ” - Плачът е признак на живот. Живите хора само плачат. Животът се изразява с плач. Плачете докато сте живи, докато имате живот в себе си! към беседата >>
199. Пулс / Веждите – пулсът – дишането, МОК , София, 5.12.1926г.,
- А щом става спиране на мисълта, ражда се гневът, мъката. (втори вариант)
Ако се въздействува на чувствата, какво ще се яви, когато върху чувствата се реагира? Какво проявление ще имаме? (- Гняв, недоволство.) Гневът – вече умът работи. Ще се яви страдание. То се явява най-първо. А щом става спиране на мисълта, ражда се гневът, мъката. Човек, който се мъчи, проявява се умът. И когато се мъчиш, ти не можеш да лекуваш мъката със сърцето си. Тя се дължи на ума. Ти не можеш да лекуваш скърбите, страданията с ума – те се лекуват със сърцето. Туй сърце за да не страда, ще го отпушиш. към втори вариант >>
200. Умовете им, НБ , София, 5.12.1926г.,
- Влѣзте въ моето сърце, заедно да растемъ и да се развиваме, заедно да благуваме, и всѣки, който дойде при насъ, и той да се радва.” Нѣкой казва: „Тази любовь на момъка духовна ли е или свѣтска? (втори вариант)
Вижте, какво прави онзи момъкъ, който иска да даде нѣщо на своята възлюбена. Ако иска да ѝ подари единъ хубавъ карамфилъ, той ще обиколи всички цвѣтарници и ще купи саксийка съ най-хубавъ карамфилъ. Когато говоря за влюбения момъкъ, азъ не подразбирамъ този, който ще занесе на своята възлюбена откѫснато цвѣте. Получите ли откѫснато цвѣте отъ своя възлюбенъ, ще знаете, че той ще ви одере кожата. Когато възлюбениятъ ви донесе карамфилъ въ саксийка, съ това той ви казва: „Доволни ли сте отъ живота? Влѣзте въ моето сърце, заедно да растемъ и да се развиваме, заедно да благуваме, и всѣки, който дойде при насъ, и той да се радва.” Нѣкой казва: „Тази любовь на момъка духовна ли е или свѣтска? ” — Всичко въ свѣта е духовно, нищо не е свѣтско. Когато говоримъ за свѣтски и духовни нѣща, това сѫ човѣшки подраздѣления. Въ Божествената Любовь всичко е Божествено. И въ страданията всичко е Божествено, но резултатитѣ сѫ различни. Въ човѣшката любовь има страдания и скърби, а въ Божествената Любовь има само радости и блаженства. към втори вариант >>
- Влезте в моето сърце, заедно да растем и да се развиваме, заедно да благуваме, и всеки, който дойде при нас, и той да се радва.” Някой казва: “Тази любов на момъка духовна ли е или светска?
Вижте, какво прави онзи момък, който иска да даде нещо на своята възлюбена. Ако иска да й подари един хубав карамфил, той ще обиколи всички цветарници и ще купи саксийка с най-хубав карамфил. Когато говоря за влюбения момък, аз не подразбирам този, който ще занесе на своята възлюбена откъснато цвете. Получите ли откъснато цвете от своя възлюбен, ще знаете, че той ще ви одере кожата. Когато възлюбения ви донесе карамфил в саксийка, с това той ви казва: “Доволни ли сте от живота? Влезте в моето сърце, заедно да растем и да се развиваме, заедно да благуваме, и всеки, който дойде при нас, и той да се радва.” Някой казва: “Тази любов на момъка духовна ли е или светска? ” - Всичко в света е духовно, нищо не е светско. Когато говорим за светски и духовни неща, това са човешки подразделения. В Божествената любов, всичко е Божествено. И в страданията всичко е Божествено, но резултатите са различни. В човешката любов има страдания и скърби, а Божествената Любов има само радости и блаженства. към беседата >>
201. Последната постъпка, ООК , София, 8.12.1926г.,
- Аз поглеждам камъка, виждам, че на повърхността му има вече много пропуквания, изисква се един удар само, за да се счупи камъкът.
– „Не ме изпитвай, аз ударих толкова пъти и камъкът не се счупи, че сега от един път ще се счупи." – Удари, не се безпокой, ще видиш, че ще успееш. Той дигне чука, удари още един път и камъкът се счупва. И след това се чуди как разбирам от тия работи. – Много лесна работа е тази. Как да не се разбере? Аз поглеждам камъка, виждам, че на повърхността му има вече много пропуквания, изисква се един удар само, за да се счупи камъкът. Той казва: „Толкова удари направих, не искам повече да удрям." – Колко удари си направил? Ударил си 499 пъти; трябва още един удар, да станат 500. На последния удар ти ще имаш резултат. към беседата >>
- Някой удря, удря с чука върху камъка, обезсърчи се най-после и казва: „Не мога да счупя този камък." Не, ти си към края вече.
Често и вие постъпвате по същия начин. Започвате една работа, ударите 499 пъти и, като нямате резултат, отказвате се: „Няма да я бъде тази работа! " Не, още малко ви остава, за да свършите тази работа: само един удар още. Трябва да ударите 500 пъти, за да свършите работата си. В това седи философията на живота. Някой удря, удря с чука върху камъка, обезсърчи се най-после и казва: „Не мога да счупя този камък." Не, ти си към края вече. Аз виждам, че си ударил 499 пъти, трябва още един удар само и камъкът ще се счупи. Постоянство се изисква от всички хора. към беседата >>
202. Неразрешеното, ООК , София, 15.12.1926г.,
- Когато някой ви донесе един скъпоценен камък, обвит в няколко книги и поставен в кутия, първата работа, която ви предстои, е да отворите кутията, да освободите камъка от всички обвивки и, след като го разгледате внимателно, да се произнесете за него дали е истински, или фалшив.
Когато се говори за Любов, за обич, съвременните хора казват, че те могат да обичат слабия, който може напълно да ги слуша, да им се подчинява. Това е особено психологическо състояние на човека, да иска да бъде зачитан, слушан от онзи, когото обича.Когото не обичате, вие сте готови да го критикувате; когото обичате, вие го разбирате, отдавате му право да се прояви като всички хора. Да разбирате човека, това значи да имате първото условие за разговор, за връзка с него. Когато някой ви донесе един скъпоценен камък, обвит в няколко книги и поставен в кутия, първата работа, която ви предстои, е да отворите кутията, да освободите камъка от всички обвивки и, след като го разгледате внимателно, да се произнесете за него дали е истински, или фалшив. Само при това положение можете да говорите за скъпоценния камък. Когато изучите и разберете този камък, истинската наука ще дойде. към беседата >>
203. Те свидетелстват, НБ , София, 19.12.1926г.,
- Питам: Какво зло има тогава в кремъка, в огнивото?
Щом се образува топлина, гневът у човека преминава. Ако срещнете един човек със замръзнали, вкоченясали от студ ръце и крака, той е осъден на смърт. Ако този човек не се разгневи и не произведе топлина в себе си, ще оживее ли? - Не. Напротив, той ще вкоченяса, ще замръзне още повече и ще заприлича на змия. Питам: Какво зло има тогава в кремъка, в огнивото? Като се търка кремъкът в някое твърдо тяло, произвежда се топлина, от която замръзналият човек стопля ръцете и краката си и се съживява. Произлязло ли е някакво зло от тази топлина? Съвременните хора виждат зло там, дето то не съществува. Според схващанията на разумните хора зло съществува само тогава, когато човек накладе по-голям огън, отколкото трябва. Когато огънят на човека гори в камината му и го топли, това е добро за него. към беседата >>
204. Едно стадо, НБ , София, 23.1.1927г.,
- Вървя един ден из града и срещам два левенти момъка, млади, здрави: единият от тях върви напред, едва влачи краката си, окован в тежки вериги; оковите дрънкат, и той си мисли: Няма какво, ще страдам за правото!
Вървя един ден из града и срещам два левенти момъка, млади, здрави: единият от тях върви напред, едва влачи краката си, окован в тежки вериги; оковите дрънкат, и той си мисли: Няма какво, ще страдам за правото! Не страда за правото този човек. Когато апостол Петър беше окован във вериги и затворен, дойде при него ангел Господен, разкова веригите и му каза: „Стани и излез вън! ” Така става с всеки, който страда за Правдата, за Божията Истина. Другият млад човек върви назад, с пушка в ръка, пази първия, да не избяга. И той върви и си мисли: Какво да правя? към беседата >>
205. Дело свършено, НБ , София, 30.1.1927г.,
- Човек, който има такава религия в себе си, от камъка вода ще изкара, и камъкът в хляб ще превърне.
Кога ще бъде това, аз не определям, никакъв срок не давам. Не казвам, че това ще стане след 10, след 100, или след 1000 години, но ви говоря за неща, които вие сами ще проверите. Вие сте съвременници на това, което става и което ще стане. Ако вървите в Божия път, ще се радвате; не вървите ли в този път, главата ви ще побелее. Ние не говорим за религия на формите, но говорим за религия на съвършен мир и порядък, за религия, която внася любов между хората, а не раздори и недоразумения. Човек, който има такава религия в себе си, от камъка вода ще изкара, и камъкът в хляб ще превърне. Седне ли той върху някой камък и се усеща гладен, няма да се чуди откъде да вземе хляб, но ще хлопне с пръчицата си на камъка, той веднага ще се отвори и оттам, през една врата, ще донесат пред него най-хубавото ядене и пресен бял хляб. Той ще се нахрани добре, ще хлопне с пръчицата си, и вратата отново ще се затвори. Питам: От какво ще се плаши онзи, който владее това изкуство? След това този човек иска да си посвири малко. Той пак ще тропне с пръчицата си, и друга врата ще се отвори пред него: той ще влезе в едно отделение с различни инструменти и ще си избере който инструмент иска. към беседата >>
- Седне ли той върху някой камък и се усеща гладен, няма да се чуди откъде да вземе хляб, но ще хлопне с пръчицата си на камъка, той веднага ще се отвори и оттам, през една врата, ще донесат пред него най-хубавото ядене и пресен бял хляб.
Не казвам, че това ще стане след 10, след 100, или след 1000 години, но ви говоря за неща, които вие сами ще проверите. Вие сте съвременници на това, което става и което ще стане. Ако вървите в Божия път, ще се радвате; не вървите ли в този път, главата ви ще побелее. Ние не говорим за религия на формите, но говорим за религия на съвършен мир и порядък, за религия, която внася любов между хората, а не раздори и недоразумения. Човек, който има такава религия в себе си, от камъка вода ще изкара, и камъкът в хляб ще превърне. Седне ли той върху някой камък и се усеща гладен, няма да се чуди откъде да вземе хляб, но ще хлопне с пръчицата си на камъка, той веднага ще се отвори и оттам, през една врата, ще донесат пред него най-хубавото ядене и пресен бял хляб. Той ще се нахрани добре, ще хлопне с пръчицата си, и вратата отново ще се затвори. Питам: От какво ще се плаши онзи, който владее това изкуство? След това този човек иска да си посвири малко. Той пак ще тропне с пръчицата си, и друга врата ще се отвори пред него: той ще влезе в едно отделение с различни инструменти и ще си избере който инструмент иска. Ще си посвири, ще си попее и по същия начин ще върне инструмента. към беседата >>
206. За тяхното неверство, НБ , София, 6.2.1927г.,
- Дигни камъка, измери от него около 20 м.
– Какво мислиш? – Аз се вдълбоча в себе си и мислено се обръщам към Господа, да ми каже, по какъв начин да направя добро на този човек. За мене не е мъчно да му дам една сума от 100, 200, 300 или 1,000 лева, но дали това е доброто, от което се нуждае неговата душа? Важно е така да му направя добро, че с нищо да не уроня неговото честолюбие. Като дойде при мене някой честен и крайно честолюбив човек, ще му кажа: На еди-кое си място в гората има един камък. Дигни камъка, измери от него около 20 м. разстояние на изток и започни там да копаеш. Като копаеш известно време, ще намериш в земята заровено гърне със злато. Извади гърнето, вземи, колкото злато ти трябва, и след това по същия начин зарови гърнето. На същото място има и друго гърне, което по никой начин няма да пипаш. Този човек ми благодари и отива на определеното място в гората, да си вземе малко злато и да посрещне нуждите в живота си. към беседата >>
207. Здрави връзки, МОК , София, 27.2.1927г.,
- Виждам, някой върви из пътя, удари се о камък, грабне камъка и го захвърли – той сега не се усеща да вземе камъка и да му каже: «Ще ме извиниш», а го хвърля. (втори вариант)
Трябва да разбирате вътрешната психология и да прилагате тази психология във вашия ежедневен живот, за да може да се самовъзпитавате. Виждам, някой върви из пътя, удари се о камък, грабне камъка и го захвърли – той сега не се усеща да вземе камъка и да му каже: «Ще ме извиниш», а го хвърля. Какво прилага той на своя характер? Удариш си крака – спри се, не бързай, има важна причина. Погледни камъка, вземи го, тури го на мястото. Туй е характер – на един поет, на един скулптор, на един учен човек, на един философ. Вий знаете тези анекдоти, може би под този камък да се крие едно голямо съкровище за вас. към втори вариант >>
- Погледни камъка, вземи го, тури го на мястото. (втори вариант)
Трябва да разбирате вътрешната психология и да прилагате тази психология във вашия ежедневен живот, за да може да се самовъзпитавате. Виждам, някой върви из пътя, удари се о камък, грабне камъка и го захвърли – той сега не се усеща да вземе камъка и да му каже: «Ще ме извиниш», а го хвърля. Какво прилага той на своя характер? Удариш си крака – спри се, не бързай, има важна причина. Погледни камъка, вземи го, тури го на мястото. Туй е характер – на един поет, на един скулптор, на един учен човек, на един философ. Вий знаете тези анекдоти, може би под този камък да се крие едно голямо съкровище за вас. И ако вий се помъчите този камък да го вдигнете, ще намерите съкровището отдолу. към втори вариант >>
- (Един брат пита дали насред пътя да туря камъка.) Настрани. (втори вариант)
Ще го преместите – първата мисъл, която ви мине, ще я отбележите с някакъв знак. Сега, ще правите наблюдения: някой път ще се случи, че камъкът, който трябва да преместите, може да е от дясната ви страна, а може да се случи и от лявата. Някой от вас ще каже: «Какво от това, че съм преместил един камък? » Но един, преместен от вашата ръка, вий сте имали най-добрите мисли, някой, който е отчаян, искал да се самоубие, стъпи на вашия камък – той ще възприеме вашата мисъл, ще тури револвера в джоба и ще се върне вкъщи радостен. Този камък ще го спаси. (Един брат пита дали насред пътя да туря камъка.) Настрани. Тези, отчаяните хора, те посред пътя не вървят – все отстрана, все отляво или все отдясно. Те не вървят по общото течение. Отчаяните хора са крайно индивидуализирани, затова и страдат. Те се чувствуват в дадения случай като изолирани, те са дошли до крайния предел на своята деятелност. На тях им трябва едно малко свиване, едно малко прибиране навътре. към втори вариант >>
- Ако няма нужното самообладание, той ще вземе камъка и ще го хвърли гневно настрани.
Едно нехармонично движение на мускулите на лицето може да стане причина за възпламеняване на избухливите вещества в човека; нехармоничните движения, както и отрицателните думи, представляват бомби, които могат да извадят човека от релсите на неговото движение. Човек трябва да познава вътрешната, т. е. психическата страна на живота, за да може да си въздейства с нея - това наричаме ние психическа психология; познава ли тази психология, човек може да я приложи при самовъзпитанието си. Като се самовъзпитава, човек трябва да дойде до пълно самообладание, да пази своята енергия, да не я изразходва напразно. Трябва ли човек да се гневи, че на пътя му имало камък и той по невнимание ударил крака си? Ако няма нужното самообладание, той ще вземе камъка и ще го хвърли гневно настрани. Не, види ли на пътя си камък, човек трябва да се наведе спокойно, да го отмести от пътя си и да замине - откъде знае, може би под този камък се крие някакво богатство и като вдигне камъка, ще го намери под него. към беседата >>
- Не, види ли на пътя си камък, човек трябва да се наведе спокойно, да го отмести от пътя си и да замине - откъде знае, може би под този камък се крие някакво богатство и като вдигне камъка, ще го намери под него.
Човек трябва да познава вътрешната, т. е. психическата страна на живота, за да може да си въздейства с нея - това наричаме ние психическа психология; познава ли тази психология, човек може да я приложи при самовъзпитанието си. Като се самовъзпитава, човек трябва да дойде до пълно самообладание, да пази своята енергия, да не я изразходва напразно. Трябва ли човек да се гневи, че на пътя му имало камък и той по невнимание ударил крака си? Ако няма нужното самообладание, той ще вземе камъка и ще го хвърли гневно настрани. Не, види ли на пътя си камък, човек трябва да се наведе спокойно, да го отмести от пътя си и да замине - откъде знае, може би под този камък се крие някакво богатство и като вдигне камъка, ще го намери под него. към беседата >>
- Обръщайте внимание кога местите камъка - сутрин, следобед или надвечер: ако го преместите сутрин, вие сте били във възходящо състояние и същото състояние ще предадете на онзи, който стъпи на този камък; ако го преместите следобед, състоянието ви е било низходящо.
Задача. В продължение на десет дена всеки от вас трябва да мести по един камък, който се е изпречил на пътя му; като правите задачата си, ще бъдете концентрирани, за да попаднете точно на този камък, който трябва да преместите. Не е безразлично кой камък ще местите - ще преместите само онзи камък, който ви прави впечатление, който е във връзка с мисълта ви, същевременно ще отбележите и мисълта, която сте имали в този момент. Ще следите от коя страна на пътя е бил камъкът - отдясно или отляво. Ще се наведете внимателно, ще го вдигнете и ще го поставите пак настрани, а не сред пътя. Ако сте имали добра и възвишена мисъл и на същия камък стъпи някой отчаян човек, състоянието му ще се измени. Обръщайте внимание кога местите камъка - сутрин, следобед или надвечер: ако го преместите сутрин, вие сте били във възходящо състояние и същото състояние ще предадете на онзи, който стъпи на този камък; ако го преместите следобед, състоянието ви е било низходящо. След залез слънце няма да местите камъните. Задачата ще бъде добре изпълнена, ако можете да поставите камъка на онова място, което му е определено. към беседата >>
208. Спасителни положения, ООК , София, 16.3.1927г.,
- Учените разполагат със средства и днес още да запалят камъка, но това запалване ще коства много по-скъпо, отколкото самият камък.
Божият свят е създаден за ония души, които светят. Ще дойде ден да се запалят и онези, които не светят. Камъкът може ли да свети? – Не може. Защо? Защото не са намерени онези условия, при които той може да се запали и да свети. Учените разполагат със средства и днес още да запалят камъка, но това запалване ще коства много по-скъпо, отколкото самият камък. Ще дойде ден, когато тия средства ще бъдат по-евтини, тогава и камъните ще светят. Следователно няма нужда тия камъни преждевременно да се запалят. Има хора, които, като камъните, днес не могат да светят. Те ще чакат своето време. към беседата >>
209. Съпротивление, напор и стремеж, ООК , София, 30.3.1927г.,
- “ Ако беше умна, момата трябваше да каже на момъка: „Стой на разстояние половин или един километър от мене и тук аз ще ти изпратя половината от своята вода.
Обаче ако овцата види хубава, прясна трева, тя веднага ще стане неспокойна. Защо? Защото обича тревата, иска да яде от нея. Когато младият момък срещне млада, здрава, жизнерадостна мома, той става неспокоен. Защо? Той иска да вземе малко от жизнеността на момата. И ако момата му отговори, той отбива всичката ѝ вода в своята градина, вследствие на което тя става недоволна и казва: „Изгубих сърцето си! “ Ако беше умна, момата трябваше да каже на момъка: „Стой на разстояние половин или един километър от мене и тук аз ще ти изпратя половината от своята вода. При това по никой начин не позволявам да се качиш над мястото, на което съм застанала. Долу ще седиш и там ще получиш една част от моята вода“. Същото трябва да каже и момъкът на момата. Някой казва: „Аз искам да се кача на високо място в света“. – Щом се качиш нависоко, ще започнеш да мърмориш, затова по-добре стой долу и чакай да ти пуснат половината вода. към беседата >>
210. Начeртаният план, ООК , София, 6.4.1927г.,
- В случая мъката ви се дължи не на мисълта, а на данъка, който трябва да платите за нея.
Днес Провидението използва тия мисли като готови клишета, като добри и лоши гърнета. Добрите гърнета запазва, а лошите счупва и отново обработва, както грънчарят постъпва със счупените и изкривени грънци. Много мисъл, форми не могат да влязат в работа, но въпреки това се плаща данък за тях. Искате да реализирате някоя мисъл, но не можете. Щом не можете да я реализирате, вие започвате да се измъчвате. В случая мъката ви се дължи не на мисълта, а на данъка, който трябва да платите за нея. Ето защо, при сегашното състояние, в което се намирате, вие трябва да извикате в ума си всички добри, положителни мисли, които са впрегнати на работа. Тези мисли имат приложение в живота и дават приход. Лошите, отрицателните мисли, като счупените гърнета, нямат приложение в живота, обаче трупат данъци, които трябва да се плащат. Въпреки това всички мисли, които минават през ума на човека, били те положителни или отрицателни, са на мястото си. Докога? Докато човек завърши своето развитие. към беседата >>
211. Посоки и възможности, ООК , София, 20.4.1927г.,
- – Няма защо да чакате вдъхновение, но ще вземете чука и длетото, ще седнете пред камъка и ще започнете да чукате: днес ще чукате, утре ще чукате, докато най-после разбиете този пласт.
Някои хора не могат да мислят, понеже мозъкът им е обвит с един пласт от утайки. Те трябва усилено да мислят, да се създаде голямо налягане, голямо напрежение в мозъка, което да пропука това наслояване. Това наслояване предизвиква стягане, неразположение в главата, а оттам и тъмнина в съзнанието. Ще мислите усилено, докато разработите мозъка си. Този пласт пречи на човека да се моли и той казва: „Днес нямам вдъхновение за молитва“. – Няма защо да чакате вдъхновение, но ще вземете чука и длетото, ще седнете пред камъка и ще започнете да чукате: днес ще чукате, утре ще чукате, докато най-после разбиете този пласт. Щом разбиете този пласт, ще се отвори път за външния свят. Ще вземете една тръба, ще съедините мозъка си с външния свят, откъдето ще приемате светлина. От този свят ще нахлуе в мозъка ви такава енергия, такава светлина, която ще може да превърне желязото в злато. Учените са започнали вече да приемат тази светлина. Сега и на вас предстои такава работа: да пробиете този пласт, за да нахлуе външната светлина в него. към беседата >>
212. Изостаналите укрухи, НБ , София, 24.4.1927г.,
- И затова, когато ние не искаме да кажем Истината, като този дервиш, казваме: това е магнетическо, или особено психическо състояние, което замотава главата на момъка.
тръгва подир нея. Иначе, не може да се обясни, как този пехливан момък, който внушава. страх на всички свои познати и близки, да тръгне подир една мома. Ще кажете: истина ли е: всичко това? Това е Истина, това са обяснения, каквито дервишът дал на минувачите в пустинята. И затова, когато ние не искаме да кажем Истината, като този дервиш, казваме: това е магнетическо, или особено психическо състояние, което замотава главата на момъка. Не, вие трябва да говорите Истината, да кажете: Бог беше в сърцето на младата красива мома, и затова, като го срещна, тя му се усмихна, погледна го и му каза: животът има друг смисъл от този, който ти търсиш и разбираш. Не е този пътят, по който трябва да вървиш, за да се издигнеш и да те обичат хората. От погледа и усмивката на момата той намери смисъла на живота, намери пътя, който душата му търсеше и тръгна подир нея. Това наричам аз събуждане на човешкото съзнание. към беседата >>
213. Четирите кръга, ООК , София, 11.5.1927г.,
- Два извора се обичат, както двама души се обичат; два скъпоценни камъка се обичат, както двама души се обичат.
Често ние говорим за любовта и казваме, че всички неща имат любов. Например, водите, изворите, ветровете, въздухът, огънат, минералите, растенията, животните и хората имат любов помежду си. Два извора се обичат, както двама души се обичат; два скъпоценни камъка се обичат, както двама души се обичат. Някой казва, че разбира любовта. Щом разбира любовта, нека ми каже нещо за любовта на скъпоценните камъни. Вие казвате, че Бог е Любов, но тази любов е неразбрана за вас. И най-видните философи в света не разбират, какво нещо е Божията Любов. От осем хиляди години насам Любовта Божия е останала неразбрана и за адепти, и за светии, даже и за ангели. към беседата >>
214. Седмият кръг на живота, МОК , София, 22.5.1927г.,
- Всеки един автор, като работи дълго време, туря своята мисъл в камъка вътре и да го направи ценен. (втори вариант)
Постоянното изменение на вашите бърни, на вашето лице, на вашите очи, то показва характера; туй, което се движи. Тогава, от една мъртва мумия какво ще изучаваш? Казват: «Гениална статуя», той е схванал една основна черта, някоя добродетел. Никаква добродетел няма. То е дотолкова, доколкото скулптурът е турил известна идея. Всеки един автор, като работи дълго време, туря своята мисъл в камъка вътре и да го направи ценен. Затуй именно трябва да четете хубавите книги, да мислите хубаво, да направите тялото си, ръцете си, челото си ценни – тъй. Трябва да мислите, то е цяла философия. към втори вариант >>
- Шест хиляди дървета е нарязал от мъка, за да трансформира енергията, иначе ще полудее. (втори вариант)
Реализирайте я. А вие отпуснете тази, хубавата мисъл, кажете: «Не е за мен», и ви се наложи следующата, която е от долен свят. С хубавата идея ще работиш, а с [лошата] ще се мъчиш, ще се трудиш. Вземете германския император – не мислете, че не е умен, той има знание. Откак са го изпратили в Холандия, той реже дървета. Шест хиляди дървета е нарязал от мъка, за да трансформира енергията, иначе ще полудее. Реже целия ден, какво ще прави? Той се отдалечи от своя народ, като божество го считаха всички германци. към втори вариант >>
- За да направи ценен камъка, скулпторът е вложил в него една идея.
Като изучавате човешкия живот, ще видите, че в него има седем кръга; шестте кръга са в покой, а седмият - в постоянно движение; който схване движението на седмия кръг, той е разбрал живота. Същото деление имаме и в окото - който може да схване седмия кръг и да чете по него, само той вижда живота на човека в окото. Всеки не може да чете по окото, всеки не може да чете и по лицето на човека. За да чете по окото, по лицето, по линиите на ръката, човек трябва да схваща не само линиите, които са в покой, но и ония, които са в постоянно движение; характерът на човека не се определя от статичните линии на лицето, на носа, на устните, на очите, но от линиите, които постоянно се движат. Какво ще прочетете по лицето на една мумия или на една статуя - колкото и да е гениална, статуята изразява само една основна черта: тя изразява идеята, която скулпторът е вложил в нея. За да направи ценен камъка, скулпторът е вложил в него една идея. Без идеи нищо не се постига. Следователно човек трябва дълго време да мисли върху красиви неща, да възприема красиви и възвишени чувства и да проявява добри постъпки, за да изработи ценното в своя характер. Да мисли човек съзнателно, това е цяла наука: като мисли, чувства и постъпва съзнателно, човек се повдига и същевременно се справя с излишните енергии на своя организъм; ако не може да се справи с излишъка на своите енергии и не знае как да ги трансформира, човек се излага на големи страдания и болести и тогава от доброто излиза нещо лошо. към беседата >>
215. Ще оздравее, НБ , София, 19.6.1927г.,
- И сега, за да изкупи този грях, тя е определена да ражда децата си с мъка и да ги кърми със собственото си мляко.
Следователно, жената първа внесе месоядството в света. И сега, за да изкупи този грях, тя е определена да ражда децата си с мъка и да ги кърми със собственото си мляко. Всички деца, които сега се раждат, представят ония избити, заклани души в миналото. Какво ще кажете на това? Ще кажете, че Господ е наредил, жените да раждат, но защо и за какво, не знаете. Не е така. Както днес раждат и кърмят съвременните жени, това е за изкупване на техните грехове. към беседата >>
216. Мислещият човек, МС , София, 14.8.1927г.,
- Когато той вае камъка, неговата мисъл е така силна, че предварително определя всяка резка, върху която чука, ще падне.
Мисъл е само онова, което може да създаде растеж. Какво разбирате вие под думата "растене"? Вие седяли ли сте пред някой велик скулптор, когато той вае върху камъните? Мислите ли, че всеки удар на чука не е една интенсивна мисъл? Мислите ли, че той удря дето не иска? Когато той вае камъка, неговата мисъл е така силна, че предварително определя всяка резка, върху която чука, ще падне. Всеки удар е придружен с известна мисъл. Скулпторът знае да удря. Вземете цигуларят, който изпълнява едно класическо парче. Мислите ли, че той може да свири както иска? - Не, той свири нота по нота. към беседата >>
218. Мек ответ, НБ , Русе, 9.10.1927г.,
- В този случай, те са два остри камъка.
Какво струва на човека да каже една мека дума? Срещаш един лош човек, който тръгнал за някъде, намислил да направи някакво зло. Като минеш покрай него, поздрави го, запитай го, как е, и продължи пътя си. Тази добра обхода, тази мека дума смекчава сърцето на този човек, и той се отказва от своето лошо намерение. Не влизай между двама души, които спорят, които се карат помежду си. В този случай, те са два остри камъка. За такива хора българите имат поговорка: „Два остри камъка брашно не мелят." И наистина, долният камък на водениците е мек, а горният е остър. Когато човек започва да става остър, груб, в него се забелязват особени прояви: той губи своята мекота, своята влага и става сух. Сухата нива нищо не ражда, но и от мочурливата нищо не излиза. Нивата не трябва да бъде мокра; тя винаги трябва да има по малко влага в себе си. В този смисъл, водата е емблема на живота. към беседата >>
- За такива хора българите имат поговорка: „Два остри камъка брашно не мелят." И наистина, долният камък на водениците е мек, а горният е остър.
Срещаш един лош човек, който тръгнал за някъде, намислил да направи някакво зло. Като минеш покрай него, поздрави го, запитай го, как е, и продължи пътя си. Тази добра обхода, тази мека дума смекчава сърцето на този човек, и той се отказва от своето лошо намерение. Не влизай между двама души, които спорят, които се карат помежду си. В този случай, те са два остри камъка. За такива хора българите имат поговорка: „Два остри камъка брашно не мелят." И наистина, долният камък на водениците е мек, а горният е остър. Когато човек започва да става остър, груб, в него се забелязват особени прояви: той губи своята мекота, своята влага и става сух. Сухата нива нищо не ражда, но и от мочурливата нищо не излиза. Нивата не трябва да бъде мокра; тя винаги трябва да има по малко влага в себе си. В този смисъл, водата е емблема на живота. В Божествения живот всякога има по малко влага. към беседата >>
220. Мерки в живота, МОК , София, 27.11.1927г.,
- Механическо действие ли е падането на камъка?
Каква е разликата между механическите и органическите действия? Изобщо, механическите действия са прости. Може ли да се прояви механическо действие без участието на разумна сила? Виждате, че един камък се търкаля от планината, или вода извира отнякъде. Механическо действие ли е падането на камъка? Като изучавате механическите и органическите функции, виждате, че причините, за да се извършват първите действия, са външни, а за вторите – вътрешни; механическите действия са прости, органическите – по-сложни, а психическите – най-сложни. към беседата >>
221. Твърдата храна, НБ , София, 18.12.1927г.,
- Като я видял, той турил пръста си в пламъка на запаления светилник и започнал да говори с нея.
При един светия, по народност руснак, от княжеско произхождение, отишла една красива жена, с намерение да го изкушава. Като я видял, той турил пръста си в пламъка на запаления светилник и започнал да говори с нея. В това време пръстът му горял. Той си причинил тази болка съзнателно, за да отклони ума си от мислите на своята посетителка. Той си казал: По-добре пръстът ми да гори, отколкото сърцето. И наистина, по-добре е да изгори пръста на човека, защото той е един малък уд от тялото му, отколкото да гори сърцето, което съставя почти целия човек. Като видяла всичко това, жената се смутила от своето поведение и казала на светията: Моля ти се, извини ме! към беседата >>
- Свали пръста си от пламъка!
Той си причинил тази болка съзнателно, за да отклони ума си от мислите на своята посетителка. Той си казал: По-добре пръстът ми да гори, отколкото сърцето. И наистина, по-добре е да изгори пръста на човека, защото той е един малък уд от тялото му, отколкото да гори сърцето, което съставя почти целия човек. Като видяла всичко това, жената се смутила от своето поведение и казала на светията: Моля ти се, извини ме! Аз влязох в килията ти с лошо намерение, но разкайвам се, готова съм да изменя начина на живота си. Свали пръста си от пламъка! Тази твоя постъпка събуди в мене желание да водя чист живот, да служа на Бога, на ближните си и на себе си, както ти служиш. към беседата >>
- Бог е турил пръста ви на пламъка на свещта, но ако вашият пръст може да спаси една ваша сестра, или един ваш брат, страданието ви е на място.
Някой страда, пъшка, отчайва се и казва: Няма вече живот за мене. Казвам: не бивайте толкова маловерни. Следвайте пътя към Бога и не се плашете. Страданията ви не са големи. Бог е турил пръста ви на пламъка на свещта, но ако вашият пръст може да спаси една ваша сестра, или един ваш брат, страданието ви е на място. Вие смело можете да поставите пръста си на запаления светилник и да се радвате на болките, които ще изпитвате. Малките страдания спасяват много души. В този смисъл страданията не са нищо друго, освен изкупление, спасение на много души, които също така страдат. Вие можете да разглеждате думите ми в прям или в косвен смисъл, но както и да ги разглеждате, трябва да знаете, че страданията могат да бъдат съществени, наложени от самия живот, а могат да бъдат и несъществени, наложени от вас. Същото може да се каже и за радостите: има съществени радости, наложени от живота; има несъществени радости, наложени от самите вас. към беседата >>
- Запример, ситият може да бъде недоволен от голямото изобилие, в което живее, а бедният може да бъде недоволен от недоимъка в своя живот.
Казвам: когато за пръв път човек е почувствувал красотата и пожелал да бъде красив, едновременно с това възникнал в него стремежът към красиво лице, към усъвършенстване линиите, чертите на своето лице. Също така човек трябва да се запита, защо е доволен и защо е недоволен. Две причини има, за да бъде човек недоволен: понякога той е недоволен от преизобилие, а никога – от недоимък. Запример, ситият може да бъде недоволен от голямото изобилие, в което живее, а бедният може да бъде недоволен от недоимъка в своя живот. Значи, както недоволството има две страни, така и доволството, радостта има две страни. Човек може да се радва, когато не му се дават някои блага; той може да се радва, когато получава известни блага. Който иска да изучи дълбокия смисъл на живота, той трябва да го разглежда от две страни. Като разглеждаме живота от двете му страни, ние виждаме, че може да се живее и в тъмнина, и в светлина. Много добрини са създадени в тъмнина, и много злини са създадени в светлина. към беседата >>
- Някой земеделец страда, гърчи се от мъка. Защо?
За тази цел човек трябва да изучава земята, с всички живи същества по нея, и небето, с разните слънца и планети; той трябва да изучава хората, техните лица и целия им строеж ; той трябва да изучава изворите, водите, минералите, растенията, животните. Като познава движението и посоката на водите, човек ще разполага с тях и ще ги прекарва през безводни места, да се ползуват от тях ония негови братя, които са лишени от вода. Като познава законите и условията за развитието на растенията, човек ще разполага с тях, ще ги насажда на места, дето растителността е слаба. Това значи да има човек знания! Той ще помага и на страдащи, и на бедни. Някой земеделец страда, гърчи се от мъка. Защо? Житото му не е станало. – Как да му се помогне? – Напълнете хамбара му с жито, и мъката му ще мине. Някой търговец страда. Защо? Дюкянът му се е изпразнил. към беседата >>
223. Малки и големи придобивки, ООК , София, 18.1.1928г.,
- Как е възможно една нещастна мома да направи момъка щастлив или един нещастен момък да направи момата щастлива?
Следователно щом Бог е изпратил дъщеря ти и син ти на земята, Той има грижа за тях. Не се меси в Божиите работи. Не се наемай да правиш хората щастливи, преди ти сам да си щастлив. Ти сам си нещастен, а искаш другите да направиш щастливи. Това е невъзможно. Как е възможно една нещастна мома да направи момъка щастлив или един нещастен момък да направи момата щастлива? Как е възможно един нещастен момък и една нещастна мома да се оженят и да бъдат щастливи? Това не трябва да ви обезсърчава, но радвайте се, че знаете истината по този въпрос. Не мислете, че знанието, което придобивате сега, ще ви направи щастливи. Напротив, колкото повече знание придобивате, толкова по-нещастни ставате. Знанието не носи щастие. към беседата >>
224. Никодим, НБ , София, 22.1.1928г.,
- Турците имат обичай да чукат кафето си с дървен чук, в големи, специални камъни; като вдигал и слагал чука, той се задъхвал и, при всяко слагане на чука в камъка, издавал някакъв особен слог „ха”.
Един турчин излязъл пред дюкяна си, който бил близо до джамията, да чука кафе. Турците имат обичай да чукат кафето си с дървен чук, в големи, специални камъни; като вдигал и слагал чука, той се задъхвал и, при всяко слагане на чука в камъка, издавал някакъв особен слог „ха”. В това време покрай дюкяна минал един познат на турчина, спрял се пред него и му казал: Слушай, приятелю, хайде да разделим работата си. Ти вдигай и слагай чука, пък аз ще казвам „ха". Турчинът се съгласил: вдигал и слагал чука, а другият казвал само „ха". Като правил кафета на клиентите си, най-после съдружникът му казал: Сега ние трябва да разделим печалбата си. Нали и аз ти помагах? към беседата >>
225. Озлобяване, мъка, скръб, ООК , София, 9.2.1928г.,
- Озлобяването трябва да се превърне в мъка, мъката – в страдание, в скръб и тогава вече скръбта може да се лекува.
Щом се обърнат към Него за помощ, за спасение, Той веднага им помага. Спасението всякога иде от Бога.Човек греши, докато е силен. Щом сгреши, той изгубва силата си и тогава се обръща към Бога. Затова е казано: „Потърсете ме в ден скръбен." Обаче има състояния в човека, които мъчно се лекуват. За да се излекуват, в края на краищата, те трябва да се превърнат в скръб. Озлобяването трябва да се превърне в мъка, мъката – в страдание, в скръб и тогава вече скръбта може да се лекува. Щом си скръбен, ще призовеш Бога на помощ да те спаси. Като те спаси, ще Го прославиш. Който скърби, той е минал вече през две състояния – през озлобяване и мъка. Значи като скърби, човек се намира в по-високо състояние отколкото преди скръбта си. След скръбта иде радост. към беседата >>
- Който скърби, той е минал вече през две състояния – през озлобяване и мъка.
Затова е казано: „Потърсете ме в ден скръбен." Обаче има състояния в човека, които мъчно се лекуват. За да се излекуват, в края на краищата, те трябва да се превърнат в скръб. Озлобяването трябва да се превърне в мъка, мъката – в страдание, в скръб и тогава вече скръбта може да се лекува. Щом си скръбен, ще призовеш Бога на помощ да те спаси. Като те спаси, ще Го прославиш. Който скърби, той е минал вече през две състояния – през озлобяване и мъка. Значи като скърби, човек се намира в по-високо състояние отколкото преди скръбта си. След скръбта иде радост. Казано е в Писанието: „И скръбта ви ще се превърне в радост." – Кога? – Днес или утре, това не е важно. Не мислете за утрешния ден. към беседата >>
- Ключът на това сърце пък бил в погледа на момъка.
Кой подтикна момъка да спре погледа си върху този богат човек? Това е новото в живота. Източниците на богатството, които били определени за младия момък, се криели в сърцето на тия богати хора. Ключът на това сърце пък бил в погледа на момъка. По този начин, всеки човек трябва да проявява Божественото, което се крие в него. Всеки ден носи определени Божествени блага за всеки човек, но той трябва да знае, как и де да ги намери. Когато слънцето изгрява, знайте, че то изгрява за всеки едного поотделно. Това не значи, че човек трябва да се изолира, да се отдели от другите, но трябва да съзнава, че един от слънчевите лъчи е определен за него. Всяка сутрин човек трябва да излиза, да посреща изгряването на слънцето с вяра, с интелигентност и с разумност, че този момент, именно, той ще приеме определената за него енергия. към беседата >>
227. Двете точки, ООК , София, 7.3.1928г.,
- Каквото лошо и да говорят външните хора за тях, било само за момата или за момъка, те нищо лошо не виждат.
Щом изгуби любовта си, работите на този човек тръгват назад. Той е попаднал вече в третата точка на правата линия. За да не изпаднете в това положение, обичайте. Обичта, любовта върши чудеса. Когато двама млади се обичат, те се поощряват един друг и работите им вървят добре. Каквото лошо и да говорят външните хора за тях, било само за момата или за момъка, те нищо лошо не виждат. Всяка дума на възлюбения или на възлюбената е ценна, от нея се раждат светли, възвишени мисли. Когато не обичате някого, каквото и да говори той,каквато мъдрост да казва, вие не го чувате. Неговите думи за вас са обикновени, без никакво съдържание. към беседата >>
229. Ще хвърля мрежата, НБ , София, 9.4.1928г.,
- Най-голямата ми мъка седи в това, че не обичам този човек.
Десет години след това този момък умрял. Като остаряла тази жена повикала свещеника и му казала: Искам да изповядам пред Бога един свой грях. Преди години, когато не бях още женена, обичахме се с един млад момък, когото родителите ми не искаха, понеже бил беден. Те на сила ме ожениха за друг, когото не обичах. От него имам три момичета и две момчета, но откак се ожених, животът ми не беше лек. Най-голямата ми мъка седи в това, че не обичам този човек. И него мразя, и децата си мразя, а това ме силно измъчва. Толкова години вече, аз не мога да се справя с това чувство на омраза, а не мога да забравя и своя възлюбен. Снощи го сънувах, че ядем заедно с него и любовно се разговаряме. Да ме прости Господ, че не мога да го забравя и като женена. Питам: има ли нещо грешно в това? към беседата >>
230. Добри и лоши условия, ООК , София, 2.5.1928г.,
- Срещата на момъка с момата е неизбежна.
Един астролог предсказва на един момък, че на 29-годишна възраст ще се влюби в бедна, но красива мома, която в скоро време ще му изневери. Тя ще срещне един богат търговец и ще се ожени за него. Момъкът ще се озлоби и ще ѝ направи някаква пакост, поради което ще лежи няколко години в затвор. Всичко това астрологът може да предскаже, но не знае какъв метод да препоръча на младия момък, за да избегне затвора. Срещата на момъка с момата е неизбежна. Тя се дължи на известни кармически връзки в тяхното минало. Влюбването на момъка в момата и изневеряването на момата е също така неизбежно, благодарение на силите, които действат във всеки едного поотделно. Когато момата изневери на момъка, в малкия му мозък се натрупва излишна енергия, която причинява ред експлозии. Под напора на тези сили в себе си той може да извърши някакво престъпление, за което да лежи в затвор. към беседата >>
231. Той дойде при Пилат, НБ , София, 20.5.1928г.,
- Някой казва: „Ще се пръсна от мъка".
Някой казва: „Ще се пръсна от мъка". Тази мъка, както и всички страдания и нещастия на човека, се дължат на неговия лош живот в миналото. Когато някой от миналите животи па човека премине през съзнанието му, той се чувствува недоволен, животът му се обезсмисля и потъмнява. Ето защо, всички хора трябва да преминат тази тъмна зона на живота и да отидат на светлата страна, в зоната на праведните хора, между хората на шестата раса, които от преди 8 000 години и досега са живели и живеят чист и свят живот. По този начин, именно, те са създали новата култура на земята. И сега цялото съвременно човечество трябва да влезе в тази нова култура, която му принадлежи. към беседата >>
- Тази мъка, както и всички страдания и нещастия на човека, се дължат на неговия лош живот в миналото.
Някой казва: „Ще се пръсна от мъка". Тази мъка, както и всички страдания и нещастия на човека, се дължат на неговия лош живот в миналото. Когато някой от миналите животи па човека премине през съзнанието му, той се чувствува недоволен, животът му се обезсмисля и потъмнява. Ето защо, всички хора трябва да преминат тази тъмна зона на живота и да отидат на светлата страна, в зоната на праведните хора, между хората на шестата раса, които от преди 8 000 години и досега са живели и живеят чист и свят живот. По този начин, именно, те са създали новата култура на земята. И сега цялото съвременно човечество трябва да влезе в тази нова култура, която му принадлежи. към беседата >>
233. Бог е Дух, НБ , София, 27.5.1928г.,
- Човекът на шестата раса, ако е момък, трябва да подигне момата; ако е мома, трябва да подигне момъка.
– Как ще докажа? – Ти трябва да си решил вече задачата за превръщане на отрицателните мисли в положителни. Щом хванеш една отрицателна мисъл, веднага ще трябва да я превърнеш в положителна, да й дадеш друг знаменател. Който се препоръчва за човек на шестата раса, трябва да знае да превръща отрицателното в положително, неблагородното в благородно, а не да вземе някоя мома, да я обезвери, да изчерпи силите й и после да я хвърли като парцал на пътя. Това не е култура, нито християнство; това не е човещина! Човекът на шестата раса, ако е момък, трябва да подигне момата; ако е мома, трябва да подигне момъка. Който обича, неговата любов трябва да внесе Божествен елемент в душата на своя любим или любима. Който иска да бъде щастлив, трябва да обича по всичките правила на Любовта. Да обичаме и да ни обичат, това е задачата на новата култура. към беседата >>
234. Вечно веселие, НБ , София, 3.6.1928г.,
- Той ходи, обикаля около нея, но един ден това възвишено същество напуща момата, и любовта на момъка към тази мома изчезва.
Ако се вслушваме в такива разкази, ще видим, че едни от тях могат да бъдат верни, а други - неверни. Невярното седи в това, че радостта и любовта ни се дължат на същества от този свят. Такава е опитността на всички добри хора. Когато някое възвишено, разумно същество иска да ни предаде своята радост, своята любов, то избира някоя човешка форма, чрез която я предава. Това възвишено същество се вселява, например, в една красива мома, която запалва чергата на някой млад момък от четирите краища. Той ходи, обикаля около нея, но един ден това възвишено същество напуща момата, и любовта на момъка към тази мома изчезва. Сега той намира, че тази мома не представлява нещо особено. По гази причина, именно, ние виждаме, че хората постоянно се влюбват и разлюбват. Това показва, че Любовта иде отгоре. На земята тя се проявява временно, а расте и се развива само в Божествения свят. В това отношение тя мяза на прелетните птици – дохожда и си отива. към беседата >>
- Казва се, че ангел Господен слязъл от небето и дигнал камъка, който бил върху гроба на Христа.
Значи, светиите позволяват да ги заравят, но след това, сами излизат вън от гробовете си. Обаче, това, което става със светиите, е непонятно за един съвременен ум, който е привикнал да разсъждава материалистически за явленията в живата природа. Той не може да си обясни, как е възможно, човек, който е умрял веднъж и е заровен в гроба, да излезе сам от него. Това нещо знае само онзи, който излиза от гроба. Какво казва Писанието за Христа, когато излязъл от гроба? Казва се, че ангел Господен слязъл от небето и дигнал камъка, който бил върху гроба на Христа. Този ангел не дигнал сам камъка, но внесъл нещо ново в тялото на Христа. Той свали превръзките, с които беше обвито тялото на Христа и така, Христос излезе от гроба. към беседата >>
- Този ангел не дигнал сам камъка, но внесъл нещо ново в тялото на Христа.
Обаче, това, което става със светиите, е непонятно за един съвременен ум, който е привикнал да разсъждава материалистически за явленията в живата природа. Той не може да си обясни, как е възможно, човек, който е умрял веднъж и е заровен в гроба, да излезе сам от него. Това нещо знае само онзи, който излиза от гроба. Какво казва Писанието за Христа, когато излязъл от гроба? Казва се, че ангел Господен слязъл от небето и дигнал камъка, който бил върху гроба на Христа. Този ангел не дигнал сам камъка, но внесъл нещо ново в тялото на Христа. Той свали превръзките, с които беше обвито тялото на Христа и така, Христос излезе от гроба. към беседата >>
237. Роден от Бога, МС , София, 8.7.1928г.,
- Щом този скулптор работи върху камъка, той все ще изкара нещо от него.
Казвам: тия хора още не са започнали процеса на истинското раждане. Щастлив е моментът, когато човек почувства онзи велик акт на своето раждане от Бога. В този момент Бог усилено работи върху човешката душа. Може ли някой да се оплаква при това положение? Нима камъкът, който скулпторът вае със своя чук, трябва да се оплаква, да казва, че му е дотегнало това положение? Щом този скулптор работи върху камъка, той все ще изкара нещо от него. Обаче, ако камъкът е оставен вън, на произвола на природата, тя ще го разсипе на малки парченца, на пясък ще го направи. Когато Бог работи върху вас, Той все ще извае нещо; когато хората и механическата природа работят върху вас, на пясък ще станете. Сега ще ви запитам: Бог ли трябва да работи върху вас, или хората? Ако хората работят върху вас, на пясък ще станете; ако кажете "да бъде волята Божия", от вас, макар и камък, хубава статуя ще се извае. Вие трябва да разглеждате нещата в техния оптимистичен смисъл. към беседата >>
- На третия ден слезе ангел от небето, махна камъка, дигна плочата от гроба и Христос възкръсна.
Вие сте разпнати на кръста и викате, дигате шум. И Христос, докато беше жив на кръста, викаше: „Господи, защо си ме оставил за присмех, за поругание на хората? “ Но като разбра волята Божия, Той каза: „Господи, да бъде Твоята воля! В Твоите ръце предавам духа си“. Като замина Христос за онзи свят, снеха тялото Му от кръста, сложиха Го в гроба, а отгоре поставиха каменна плоча. На третия ден слезе ангел от небето, махна камъка, дигна плочата от гроба и Христос възкръсна. Така и вие ще викате от кръста: „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил за присмех и поругание на света? “ Господ ще каже: „Свърши се всичко“. След това ще дойде Никодим, ще иска разрешение да снеме тялото ви от кръста, ще ви увие в плащеница, ще ви сложи в гроба, а отгоре ще затвори с каменна плоча и камък върху нея. Най-после, ще дойдат свещеници да запечатат гроба, да не би учениците ви да дойдат и задигнат тялото ви. След 3 дни ще слезе ангел от небето, ще махне камъка, ще отвори каменната плоча и вие ще възкръснете. към беседата >>
- След 3 дни ще слезе ангел от небето, ще махне камъка, ще отвори каменната плоча и вие ще възкръснете.
На третия ден слезе ангел от небето, махна камъка, дигна плочата от гроба и Христос възкръсна. Така и вие ще викате от кръста: „Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил за присмех и поругание на света? “ Господ ще каже: „Свърши се всичко“. След това ще дойде Никодим, ще иска разрешение да снеме тялото ви от кръста, ще ви увие в плащеница, ще ви сложи в гроба, а отгоре ще затвори с каменна плоча и камък върху нея. Най-после, ще дойдат свещеници да запечатат гроба, да не би учениците ви да дойдат и задигнат тялото ви. След 3 дни ще слезе ангел от небето, ще махне камъка, ще отвори каменната плоча и вие ще възкръснете. към беседата >>
- “ Вдигнал краката си към пламъка на свещата и прегорил въжето.
Ще приведа примера за един американски апаш, когото затворили за ред кражби и престъпления. Завързали краката и ръцете му с въжета и така го оставили да лежи на леглото, сигурни, че той е безопасен. Стражарът, който го наглеждал, влязъл една вечер при него със свещ и в бързината си забравил свещта в стаята му. Като се видял сам в стаята, апашът погледнал към свещта и извикал: „Има един начин за спасение! “ Вдигнал краката си към пламъка на свещата и прегорил въжето. След това поставил въжето на ръцете си към пламъка на свещта и то прегоряло. Освободен от въжетата, т.е. от неговите ограничителни условия, той веднага отворил прозореца и избягал навън. Ето защо, ако злото в света е вързало ръцете и краката ви с въжета, а Господ е оставил в стаята ви запалена свещ, трябва ли да питате какво да правите? – Прегорете въжето! към беседата >>
- След това поставил въжето на ръцете си към пламъка на свещта и то прегоряло.
Ще приведа примера за един американски апаш, когото затворили за ред кражби и престъпления. Завързали краката и ръцете му с въжета и така го оставили да лежи на леглото, сигурни, че той е безопасен. Стражарът, който го наглеждал, влязъл една вечер при него със свещ и в бързината си забравил свещта в стаята му. Като се видял сам в стаята, апашът погледнал към свещта и извикал: „Има един начин за спасение! “ Вдигнал краката си към пламъка на свещата и прегорил въжето. След това поставил въжето на ръцете си към пламъка на свещта и то прегоряло. Освободен от въжетата, т.е. от неговите ограничителни условия, той веднага отворил прозореца и избягал навън. Ето защо, ако злото в света е вързало ръцете и краката ви с въжета, а Господ е оставил в стаята ви запалена свещ, трябва ли да питате какво да правите? – Прегорете въжето! – „Ама позволено ли е? към беседата >>
239. Ограничаване и освобождаване, ООК , София, 29.8.1928г.,
- – Не, красотата не е единственият елемент, който може да застави момъка или момата да се влюби.
И тъй, не е важно, че човек се е влюбил или че е разлюбил, но той трябва да търси причината на тези явления в своя живот и да се изучава, да дойде до положение да познава себе си. Който не мисли правилно, той ще каже, че причината за влюбването му в някоя мома била нейната красота. После, като видял, че не е толкова красива, както си я представял, че имало по-красиви моми от нея, той я разлюбил. – Не, красотата не е единственият елемент, който може да застави момъка или момата да се влюби. Ние виждаме моми и момци, които се влюбват едни в други само заради богатството. Човек не трябва да гледа повърхностно на любовта. Дойде ли до този въпрос, той трябва да изучава своите мисли и чувства, да прави избор, да отделя низшето от висшето, както прави при храненето. Когато се храни, човек избира добра, чиста храна и знае защо се стреми към добрата храна и защо избягва долнокачествената. към беседата >>
240. Гордост и ревност / Гордость и ревность, МОК , София, 31.8.1928г.,
- И момата, отъ своя страна, върви съ момъка и си мисли: „Като този момъкъ нѣма втори въ свѣта.“ Гордостьта се промъква и въ нейното съзнание. (втори вариант)
Сега ще ви прѣдставя въ една външна, видима форма единъ процесъ, който става въ съзнанието на горделивия човѣкъ. Прѣдставете си, че единъ младъ, красивъ момъкъ хваналъ подъ рѫка, или, както казватъ още „алабраце“, нѣкоя хубава, прѣдставителна мома и гордо, самодоволно върви съ нея. Въ съзнанието му, скрито, седи мисъльта: „Като тази мома нѣма друга въ свѣта. Само азъ мога да се разхождамъ съ нея „алабраце“. Това показва, че гордостьта се прокрадва скрито въ неговото съзнание. И момата, отъ своя страна, върви съ момъка и си мисли: „Като този момъкъ нѣма втори въ свѣта.“ Гордостьта се промъква и въ нейното съзнание. И двамата вървятъ, оглеждатъ се надѣсно-налѣво, да разбератъ, дали и хората наоколо имъ признаватъ този фактъ. Но ето, случва се едно малко нещастие на този момъкъ. Като върви изъ пѫтя, срѣща друга мома, десеть пѫти по-хубава отъ неговата. Той веднага хвърля погледъ къмъ нея, прѣцѣнява я, че е хубава мома, и въ съзнанието му се прокрадва мисъльта: „Защо сега не мога да хвана тази мома алабраце? “ Като не може да постигне това свое желание, въздъхва си само. към втори вариант >>
- Тази срѣща съ хубавата мома и желанието на момъка да се разхожда съ нея, е причина за първия грѣхъ, който се явява въ неговото съзнание. (втори вариант)
Като върви изъ пѫтя, срѣща друга мома, десеть пѫти по-хубава отъ неговата. Той веднага хвърля погледъ къмъ нея, прѣцѣнява я, че е хубава мома, и въ съзнанието му се прокрадва мисъльта: „Защо сега не мога да хвана тази мома алабраце? “ Като не може да постигне това свое желание, въздъхва си само. Щомъ отмине хубавата мома, той се замисля малко и се уплашва отъ себе си, че такава мисьль, такова желание е могло да мине прѣзъ него. Хубавата мома, като забѣлѣзва, че този момъкъ става малко гузенъ, тя се възгордѣва, но си казва: „Докато ти ходишъ алабраце съ тази мома, не заслужавашъ моето внимание.“ Момата, която той води алабраце, въ този случай започва да става ревнива. Тази срѣща съ хубавата мома и желанието на момъка да се разхожда съ нея, е причина за първия грѣхъ, който се явява въ неговото съзнание. На първата мома той е казвалъ, че никога нѣма да се откаже отъ нея, а едва вижда втората мома и е готовъ вече да замѣни първата съ нея. към втори вариант >>
- Изобщо, никой никого не може да владее: нито момата – момъка, или момъкът – момата.
Момата се стреми към момъка, а момъкът – към момата. Значи, като се стреми към слънцето, земята може да се уподоби на мома, която се стреми към момъка. Колкото момата може да владее момъка, толкова и земята може да владее слънцето. По отношение на слънцето земята е бебе. Слънцето е милион и половина пъти по-голямо от земята. Изобщо, никой никого не може да владее: нито момата – момъка, или момъкът – момата. Когато говорим за любовта на хората, ние имаме предвид техните вътрешни отношения – отношения на души. Едно от качествата на Любовта е, че тя дава живот. Който не може да даде живот, той не обича. Христос казва: „Аз затова дойдох, да им дам живот и да го имат преизобилно“. Ето защо, говори ли ви някой за Любов, а не ви дава живот, ще знаете, че той не говори истината. към беседата >>
242. Какво са разбрали, ООК , София, 10.10.1928г.,
- Всички останали, въпреки големите страдания, които са преживели на земята, пак се разделят от нея с мъка.
Хората говорят за онзи свят, четат за него, но въпреки това нямат ясна представа какво всъщност е онзи свят. И като не могат да си представят какъв е онзи свят, в който отиват, започват да се безпокоят. Тази е причината, задето почти всички хора заминават за онзи свят с тъга, с безпокойствие, със страх. Малцина са заминали за онзи свят с радост. Това са били светиите само, или някои духовно напреднали хора. Всички останали, въпреки големите страдания, които са преживели на земята, пак се разделят от нея с мъка. Какво са разбрали тия хора от земния живот, щом го напускат с мъка? към беседата >>
- Какво са разбрали тия хора от земния живот, щом го напускат с мъка?
И като не могат да си представят какъв е онзи свят, в който отиват, започват да се безпокоят. Тази е причината, задето почти всички хора заминават за онзи свят с тъга, с безпокойствие, със страх. Малцина са заминали за онзи свят с радост. Това са били светиите само, или някои духовно напреднали хора. Всички останали, въпреки големите страдания, които са преживели на земята, пак се разделят от нея с мъка. Какво са разбрали тия хора от земния живот, щом го напускат с мъка? към беседата >>
243. Възприемане и предаване, ООК , София, 17.10.1928г.,
- Той трябва да е работил при господаря си добре, за да се раздели господарят му с мъка, със съжаление, че губи такъв добър слуга.
Човек слиза на земята да слугува на дере-бея или на дере-бейката. Като свърши работата си, както трябва, той ще се сбогува с него и ще се върне при баща си и при майка си, от чийто дом е излязъл. Той трябва да е работил при господаря си добре, за да се раздели господарят му с мъка, със съжаление, че губи такъв добър слуга. Каквато работа и да вършите, вършете я с Любов, всички да съжаляват, че сте ги напуснали. С душа и дух трябва да работите. Който работи по този начин, той е истински ученик. Разумен трябва да бъде ученикът, да не си създава излишни страдания. Достатъчно са на човека страданията, които Бог му е определил. към беседата >>
245. Хигиена на живота, МОК , София, 7.12.1928г.,
- Ако ти му се притечеш на помощ и дадеш потик на неговата мисъл, която той иска да реализира, това същество ще възстанови пламъка на твоята мисъл. (втори вариант)
Единицата е следното нещо: намери едно същество, което дълго време е очаквало некого, да му помогне. И след като помогнеш на това същество, твоят пламък ще се възстанови. Ти, като се стараеш да помогнеш на това същество, това същество ще възстанови естествения пламък на твоята мисъл. Това не се отнася до праната. Запример, това същество дълго време е искало да се учи, моли се, иска знания, в него има такъв жар, навсякъде ходи, търси някой да го извади от това забутано положение. Ако ти му се притечеш на помощ и дадеш потик на неговата мисъл, която той иска да реализира, това същество ще възстанови пламъка на твоята мисъл. към втори вариант >>
247. Закон за възможности – закон на опуленс, ООК , София, 9.1.1929г.,
- Той е чукът на скулптура, който удря върху камъка, да извае нещо от него.
- Нали човек е свободен да се прояви, както иска? - Човек е свободен само в любовта. Вън от любовта, той няма никаква свобода. Любовта прави човека свободен, а безлюбието го ограничава. Казвате, че Моисеевият закон е строг. Той е чукът на скулптура, който удря върху камъка, да извае нещо от него. Ако удря, без да извае нещо добро, чукът е безпредметен. Обаче, ако извае една хубава статуя, чукът е на мястото си. Често хората изпадат в една обща грешка, а именно, всеки си мисли, че като него друг няма. Това се отнася само за Бога, за Цялото. Като Бога няма друг в света, но като частите има много. към беседата >>
249. Учителю благи, НБ , София, 3.2.1929г.,
- Близо до камъка се изправило красиво, стройно дърво – круша.
Първо тя трябвало да опита плода, а после другите. Обаче, докато дойде това време, тя забелязала, че всички заспали, преди да хапнат от плода. Ангелът наблюдавал всичко това и видял, че в устата на красивата мома започнало да расте някакво дърво; това дърво се създало от семките, които момата глътнала заедно с плода. При развиването си, това дърво изсмукало соковете на нейния живот, след което тя се превърнала на камък. Щом се събудили, момците останали учудени, като видели, че красивата мома не е между тях, а вместо нея стърчал един голям камък. Близо до камъка се изправило красиво, стройно дърво – круша. Всички се запитвали: Де отиде нашата красавица? – Плодът погълнал красивата мома. към беседата >>
252. На този камък, НБ , София, 17.2.1929г.,
- И обратно: ако момък се влюби в някоя бедна мома, това създава ред тревоги и неприятности в дома на момъка.
Докато не се влюбят, те не могат да се върнат на небето. Защо е необходимо ангелите да се влюбват? Влюбването подразбира - някаква придобивка, някаква печалба, която трябва да се занесе в Божествената каса. Какъв е моралът на съвременните хора, по отношение на любовта? Ако мома се влюби в момък, когото родителите не харесват, това предизвиква цял скандал в дома на момата. И обратно: ако момък се влюби в някоя бедна мома, това създава ред тревоги и неприятности в дома на момъка. Кое е правилото за влюбването, че момите и момците да знаят, в кого да се влюбват и в кого да не се влюбват? Какво лошо има в това, ако всички души, излезли от Бога, се влюбят в някого? Момата, в която някой момък се е влюбил, е негова сестра, излязла от Бога, от хиляди години насам и днес той я среща, хваща я за ръка и я завежда при родителите си, като им казва, че намерил своята сестра. И родителите трябва да се радват, както синът се радва. Какво лошо има в това? към беседата >>
253. Променява времената, НБ , София, 24.2.1929г.,
- Аз не зная, как мома може да пали чергата на момъка.
Срещате същия този момък спретнат, работлив, ходи на нивата, помага на родителите си, учи, занимава се, обича родителите си, ближните си? И в първия, и във втория случай можете да правите свои заключения, свои предположения; това са философски догадки само, но не и самата истина. Има една причина за това, но не я знаете. Можете да кажете, че тази причина се крие в някаква придобивка, или че някоя мома е запалила чергата на този момък. Това са предположения само. Аз не зная, как мома може да пали чергата на момъка. Ако насочите слънчевите лъчи точно срещу фокуса на една леща, на това место ще се образува толкова топлина, че всяко тяло, поставено на този фокус, може силно да се нагорещи или да се запали. На земята ли се е образувал този фокус? Не, той се е образувал на слънцето някъде, но в дадения случай се проявява на земята, понеже има за това благоприятни условия. Учените казват, че лещата пречупвала светлината. Ние казваме пък, че светлината никога не се пречупва. към беседата >>
- Достатъчно е да чуете гласа на Христа, макар и да не сте в сила още да вдигнете камъка от гроба Му.
Христос отговорил: Ако вдигнете плочата от гроба ми, аз ща изляза вън. Те се помъчили да вдигнат плочата, но не могли, затова дошъл ангел Господен от небето, вдигнал плочата, и Христос възкръснал. Следователно, по същия начин Христос трябва да възкръсне във вас, във вид на някаква нова идея. И вие трябва да бъдете поне като апостол Петра, да отидете при гроба на Христа и да кажете: Учителю, тук ли си? Жив ли си още? Достатъчно е да чуете гласа на Христа, макар и да не сте в сила още да вдигнете камъка от гроба Му. Много пъти ще чувате гласа на Бога да ви говори отвътре, но не ще можете да вдигнете камъка от вашия гроб. към беседата >>
- Много пъти ще чувате гласа на Бога да ви говори отвътре, но не ще можете да вдигнете камъка от вашия гроб.
Те се помъчили да вдигнат плочата, но не могли, затова дошъл ангел Господен от небето, вдигнал плочата, и Христос възкръснал. Следователно, по същия начин Христос трябва да възкръсне във вас, във вид на някаква нова идея. И вие трябва да бъдете поне като апостол Петра, да отидете при гроба на Христа и да кажете: Учителю, тук ли си? Жив ли си още? Достатъчно е да чуете гласа на Христа, макар и да не сте в сила още да вдигнете камъка от гроба Му. Много пъти ще чувате гласа на Бога да ви говори отвътре, но не ще можете да вдигнете камъка от вашия гроб. към беседата >>
- И тъй, вие трябва да дойдете до това положение, именно, да вдигнете камъка от вашия гроб и да възкръснете.
И тъй, вие трябва да дойдете до това положение, именно, да вдигнете камъка от вашия гроб и да възкръснете. След всичко това, кой може да убеди възлюбения на царската дъщеря, че съществува смърт? Той ще каже: Аз зная, че смърт не съществува, имам опитност за това. От-тук всеки ще разбере, че великата задача на неговия живот е да придобие безсмъртието, да придобие вечния живот. Сега и вие, като Петра, питате Христа, какво трябва да правите, т. е. какво ще стане с вас, ако Христос не възкръсне? към беседата >>
- Щом чуете гласа Му, че иска да вдигнете камъка от гроба, вие трябва да сте готови да сторите това.
Сега, като хора на новото, които работите за своето изправяне, както и за това на света, трябва да знаете, че изправянето на света се заключава в вашата вътрешна сила. Иначе, върви ли по пътя на старото, човек все още ще мисли, че времето за възкресението не е дошло. Не, трите деня, откак сте в гроба, са изтекли вече, и вие трябва да похлопате на гроба и да запитате: Господи, тук ли си? Жив ли си? Щом чуете гласа Му, че иска да вдигнете камъка от гроба, вие трябва да сте готови да сторите това. Докато камъкът седи на гроба ви, вие се намирате при тежки, при трудни условия на живота, при непостигнати идеали. Мислите ли, че като ожените дъщеря си, ще постигнете своите идеали? Не, ще я поставите на същите страдания, през каквито и вие сте минали. Мислите ли, че като свършите училище, или като забогатеете, ще постигнете своите идеали? Не, пак страдания ви очакват. към беседата >>
- Значи, Данаил можа да отвали камъка от гроба, заради което получи почести и хвала.
Като видят, че някой човек проповядва нещо, първо ще го питат, към коя черкова принадлежи. Това са залъгалки за обикновените, а не за учените хора. Вземете пример от Данаила. Външно той не принадлежеше към никоя черкова, но когато трябваше да изтълкува съня на царя, обърна се към Бога, и получи тълкувание на съня. Царските мъдреци, обаче, не можаха да изтълкуват този сън. Значи, Данаил можа да отвали камъка от гроба, заради което получи почести и хвала. Данаил не се подаде на тия почести и похвали, защото той искаше да покаже на света, че съществува един Бог, Който дава на всички хора любов, мъдрост, знание, сила, живот и свобода. Този Господ трябва да се проповядва на хората, за да бъдат готови да изпълнят Неговата воля. Когато този Бог живее в душите на всички хора, те ще бъдат помежду си истински братя и сестри, готови на всякакви жертви едни за други. Днес някой срещне своя ближен и не го поздравява, а той се оплаква, че не го поздравил. Много малко иска този човек. към беседата >>
- Като отиде на гроба на своя ближен, той трябва да вдигне камъка оттам и да му каже: Стани и повече не греши!
Много малко иска този човек. Той трябва да иска нещо съществено. – Ама той не ме обича. – Не, ти трябва да искаш нещо повече от любовта. Онзи, в когото Бог живее, трябва да е готов да изпълни волята Божия и да живее и за другите тъй, както и за себе си. Като отиде на гроба на своя ближен, той трябва да вдигне камъка оттам и да му каже: Стани и повече не греши! На учения, който изгубил знанието си, той трябва да каже: Стани и повече не греши! На момата, която изгубила красотата си, той също трябва да каже: Не се смущавай! Ще придобиеш отново красотата си, но повече не греши! Съвременните хора падат, стават, грешат и очакват, като отидат в другия свят, тогава да се изправят. Не, станете от гробовете си, влезте в новия живот и повече не грешете! към беседата >>
254. Даде плод, НБ , София, 3.3.1929г.,
- Млякото, което се събира в гърдите на майката, причинява известно напрежение, известна мъка и тя трябва да се освободи от излишното мляко.
И тъй, когато казвате, че някой човек е добър или лош, вие не знаете вътрешните подбудителни причини, които го заставят да се прояви по един, или по друг начин. Когато майката кърми детето си, от голяма доброта ли върши това? И най-лошата майка кърми детето си. Друга причина заставя майката да кърми детето си. Млякото, което се събира в гърдите на майката, причинява известно напрежение, известна мъка и тя трябва да се освободи от излишното мляко. Ако детето й не е при нея, тя ще накърми друго дете и пак ще се освободи от напрежението. Това, обаче, не показва още, че тази жена е много добра. Затова, когато се говори за някой човек, че е много добър, аз считам, че той е назначен на някаква служба, например, произведен е генерал, и трябва да изпълни тази служба. Значи, доброто не е качество на самия човек, но служба, която той трябва да изпълни. Казват за някой човек, че е интелигентен. към беседата >>
255. Лазаре, излез вън!, НБ , София, 10.3.1929г.,
- Безпредметно е, да кажете на камъка, да се махне от мястото си.
Христос каза: „Лазаре, излез вън! " Какво е искал да каже Христос с думите: „излез вън"? Само на съзнателния човек, който мисли и разбира, може да се каже „излез вън"! Безпредметно е, да кажете на камъка, да се махне от мястото си. Безпредметно е, да кажете на дървото, да се отстрани от пътя си. Само на съзнателния човек може да се каже: излез вън, махни се оттук, ела тук, иди там и т.н. Всеки друг, който не разбира и не мисли, като чува тези думи, ще се натъкне на ред противоречия. Следователно, противоречията в живота се дължат на неразбиране на нещата. Много от съвременните хора не познават и не разбират своите интереси. към беседата >>
- Той е като пламъка на кибритената клечка, която е в сила да разгори и най-дебелите дърва.
С всички хора може да се случи същото, но те трябва да се освободят от ония съмнения, подозрения, недоверия, които днес пълнят умовете и сърцата им. Като чуят вътрешния глас да им говори, те казват: Дали Господ ни говори, или така ни се струва? Гласът на Господа не мяза на никой друг глас: нито на майка ти, нито на баща ти, нито на приятеля ти. Който чуе гласа на Бога в себе си, той изпитва свещен трепет в душата си; този трепет му дава подтик, импулс да върви напред. Подчини се на този подтик! Той е като пламъка на кибритената клечка, която е в сила да разгори и най-дебелите дърва. От малката клечка кибрит се произвежда цял пожар. Такова нещо е Божественият глас. От малка искра той създава цял пожар. към беседата >>
256. Сам Отец, НБ , София, 24.3.1929г.,
- Събрали се 12 баби на консулт; гледат момъка млад, хубав, искат да му помогнат.
Положението на сина ти е много сериозно. Вземи го поне в село, там да умре. Едва ли ще поживее още десетина дена. Бащата се натъжил, заплакал, но нямало какво да се прави, взел сина си от болницата и го завел в селото. Във Варна го лекували мъже лекари, по тяхната наука и философия, но като го завели в село, започнали да го лекуват баби, по тяхната наука. Събрали се 12 баби на консулт; гледат момъка млад, хубав, искат да му помогнат. Какви са били имената на 12-те баби, няма да казвам. Ако започна да ги изреждам, беседата ще отиде. към беседата >>
- Стопила го, изляла го в студена вода, след което започнала да гледа на момъка и казала: Този момък ще оздравее, ще се заема да го лекувам.
Тя погледнала зрънцето, помислила малко и го турила пак в торбата, при другите зрънца. След това тя започнала да гледа на боб. Като свършила гледането, казала: Позволено ми е да лекувам този момък. Той ще оздравее. Втората баба извадила от торбата си половин килограм восък. Стопила го, изляла го в студена вода, след което започнала да гледа на момъка и казала: Този момък ще оздравее, ще се заема да го лекувам. И останалите десет баби се произнесли, всяка по свой начин, че момъкът няма да умре, и започнали да се съветват помежду си, как да го лекуват. Те си казали: Знаем, че ечемикът кара конете да скачат. Болестта на този момък е конска, затова да го лекуваме с ечемик. Казано и свършено: те взели един голям котел пълен с вода. Турили във водата ечемик, и поставили котела на огъня, докато водата възври. към беседата >>
257. Вързано и развързано, НБ , София, 31.3.1929г.,
- На сутринта светията тръгнал да си отива и като се сбогувал с домакина на колибата, цъкнал кремъка си, скрил се зад колибата и я запалил.
Един светия посетил един беден човек с намерение да му направи едно добро. Като влязъл в колибата му, бедният човек се зарадвал, приел го добре, нагостил го с каквото имал, и легнали да спят. На сутринта светията тръгнал да си отива и като се сбогувал с домакина на колибата, цъкнал кремъка си, скрил се зад колибата и я запалил. Същевременно той оставил на бедния човек една бележка със следното съдържание: Когато започнеш да правиш нова колиба, дигни пода на старата и разрови това място надълбоко; там ще намериш скрито богатство. Не съжалявай за старата колиба! Обаче, като видял, че колибата му гори, бедният човек казал: Това значи да направиш добро! Аз приех в колибата си този светия, нагостих го добре, а в замяна на това той запали колибата ми. Като плачел за колибата си, настрана от нея той намерил бележката, оставена от светията, прочел я и почнал да дига пода на колибата си. към беседата >>
258. Той е реченият, НБ , София, 7.4.1929г.,
- Такъв венец поставят върху главите на момата и момъка, когато ги венчават.
Щом изгрее слънцето, ще тръгнеш, ще вървиш напред. Напредналите знаят това, те разбират езика на Абсолютното. Първото положение, което Абсолютното изисква от човека, е да разбира неговия език. Второто положение е да извърши поетата от него работа. Това задължение се символизира с венец. Такъв венец поставят върху главите на момата и момъка, когато ги венчават. С поставянето на този венец върху главите им, те се задължават да изпълнят поетата от тях задача. Който е минал през венчило, той е опитал този венец. Когато майките раждат, и на тях турят венци. Хората не държат тези венци дълго време на главата си. Който вярва в този венец, той е дошъл до положение да придобие разумността, да разбира отношенията между всички живи същества. към беседата >>
259. Спорни въпроси, ООК , София, 10.4.1929г.,
- Тя става от кревата, облича се - вече образът на момъка е в нея. (втори вариант)
Една мома на двадесет и две години дванадесет години боледувала от нервна болест. Един ден иде вкъщи един млад момък, поглежда я, и тя го поглежда, поусмихват се, нищо не си казват, но тази болна мома се влюбва в него. Тя става от кревата, облича се - вече образът на момъка е в нея. Този момък само като я поглежда, тя става. Кой беше този, я ми кажете. Законът на любовта е това. Сменя се състоянието, болезненото състояние се сменя, иде едно здравословно състояние. Тя става и казва: "Аз може да ходя." Да го изтълкувам правилно: аз може да ходя, както той ходи. към втори вариант >>
260. Живите линии на съзнанието, МОК , София, 19.4.1929г.,
- Хвърля камъка на земята и продължава пътя си.
Често съвременните хора са недоволни от живота си, защото схващат нещата ограничено; техните разбирания са стари, отживели своето време. Например, стар стогодишен дядо върви по улицата и вижда пред себе си един голям скъпоценен камък. Навежда се да го вземе, но си мисли: Защо ми е този камък сега, на стари години? Да бях го намерил на младини, щях да го използвам, както трябва. Хвърля камъка на земята и продължава пътя си. Вие се чудите на постъпката на стареца и си мислите, че ще постъпите другояче със скъпоценния камък. Ако сте на мястото на стария човек и вие ще постъпите като него. Колко светли и възвишени идеи сте пренебрегнали, под предлог на това, че сте възрастни вече или, че времето не благоприятствува за реализирането им. Това е криво разбиране. Който на млади години е добър, ученолюбив, музикален и философ и на стари години ще бъде такъв. към беседата >>
261. Ще ти въздаде, НБ , София, 12.5.1929г.,
- Зад камъка се крие някаква причина, която го е заставила да се търкаля.
Дето има сила, там има ум; дето няма сила, там умът отсъства. Умният човек е силен. Силата на ума не подразбира грубата, физическа сила. Може ли да се нарече силен камъкът, който се търкаля по наклон и удря, де кого срещне на пътя? Това не е съзнателна проява на някаква сила. Зад камъка се крие някаква причина, която го е заставила да се търкаля. Този камък е откъртен от някоя канара чрез динамит, и под влиянието на тази сила той ще се търкаля надолу, докато срещне някакво препятствие. От резултатите на проявените сили ние съдим за интелигентността на причините, които са ги предизвикали. От търкалянето на камъните по наклона, ученият вижда, че и те не се движат произволно. Всеки камък изминава известен път и взима известно направление според тласъка, който му е даден. Движението на камъка е несъзнателно, но онзи, който му е дал посоката, е съзнателно, разумно същество. към беседата >>
- Движението на камъка е несъзнателно, но онзи, който му е дал посоката, е съзнателно, разумно същество.
Зад камъка се крие някаква причина, която го е заставила да се търкаля. Този камък е откъртен от някоя канара чрез динамит, и под влиянието на тази сила той ще се търкаля надолу, докато срещне някакво препятствие. От резултатите на проявените сили ние съдим за интелигентността на причините, които са ги предизвикали. От търкалянето на камъните по наклона, ученият вижда, че и те не се движат произволно. Всеки камък изминава известен път и взима известно направление според тласъка, който му е даден. Движението на камъка е несъзнателно, но онзи, който му е дал посоката, е съзнателно, разумно същество. към беседата >>
262. Верни положения, ООК , София, 5.6.1929г.,
- Всеки човек умира, но един напуща земята с радост, а друг – с мъка.
Само старият човек, който е изгубил условията за живот, има право донякъде да казва, че не струва да се живее. Но всеки друг, който не е дошъл до положението да изгуби условията за живот, той няма право да поддържа философията на стария. Какъв е изходният път за човек, който се е отчаял и обезсърчил в живота? Изходният път за този човек е само смъртта. Той трябва да ликвидира със старите условия и да влезе в нови. Всеки човек умира, но един напуща земята с радост, а друг – с мъка. Първият е живял съзнателно и решил задачите на своя живот, а вторият – нищо не е придобил. Последният даже е изгубил това, което имал. към беседата >>
- Тя отива на венчило, но със скръб, с мъка за своята младост.
Срещате млада, красива мома, която се жени за княжески син. Тя е щастлива, доволна от своята женитба и с радост напуща бащиния си дом. Тя е готова да отиде с възлюбения си на края на света. Тя се намира в положението на човек, който с радост заминава за другия свят. Обаче, какво ще бъде положението на онази мома, която е принудена да се ожени за някой черен човек, от негърско произхождение, груб, недодялан? Тя отива на венчило, но със скръб, с мъка за своята младост. Тя се намира в положението на онази душа, която всичко е изгубила на земята и трябва да замине за другия свят. към беседата >>
263. Стари навици, ООК , София, 12.6.1929г.,
- Той взема кремъка и огнивото в ръката си и ги удря, докато получи искра.
Кое е отличителното свойство на овена? Съберат ли се два овни на едно място, първата им работа е да се поборят. Те се затичват един срещу друг, удрят главите си, после се изправят нагоре и се оттеглят. Като удрят главите си, овните намират някаква точка, в която става сблъскването. Така постъпва и българинът. Той взема кремъка и огнивото в ръката си и ги удря, докато получи искра. Следователно, когато две тела се търкат едно в друго, винаги се произвежда светлина. Тъй щото, когато човек удари главата си някъде и стане известно разтърсване, всякога се произвежда светлина. Дето има светлина, там има мисъл. към беседата >>
265. Що трябва да речете, НБ , София, 28.7.1929г.,
- Тя счита момъка за нейна собственост.
Когато ви поставят на известни изпитания, изкушения или лишения, Духът ще ви научи, що трябва да речете, за да издържите изпита си. Мома обича един момък. Това е изпит за момата. В същото време друга мома се влюбва в този момък. Първата мома се нахвърля върху втората, започва да й се сърди, как смее тя да обича нейния възлюбен. Тя счита момъка за нейна собственост. Това е ревност, която разваля отношенията между младите. Как трябва да постъпи младата мома и какво трябва да рече на другарката си, която обича нейния възлюбен? Тя трябва да й каже: Ако моят възлюбен те обича, аз го отстъпвам и съм готова да гласувам за тебе. И другата мома трябва да каже същото. Каже ли и тя същото, въпросът е решен. към беседата >>
- – Когато сърцето на момъка гори, това не показва още, че той люби.
– Кой го запалва? – Запалва го едно същество, но кое е то, никой не го вижда. Щом запали човека, това същество веднага се скрива някъде и започва отдалеч да измерва, каква е температурата на неговата любов. Като започне да гори, човек казва: Не зная, какво стана с мене, но сърцето ми гори. Влюбил съм се някъде. – Когато сърцето на момъка гори, това не показва още, че той люби. Момата, която е предмет на неговата любов, първоначално е мълчалива, скромна, нищо не иска. Обаче, ако той за момент само забрави за нея, тя веднага започва да му изрежда, какво иска да й купи. Той се чувствува щастлив, че тя иска нищо от него, и веднага изпълнява желанията й. Отначало тя иска дребни, малки работи от него, после – все по-големи, докато един ден иска той да пожертвува живота си заради нея. Колкото повече желанията на неговата възлюбена се увеличават, толкова повече и огънят му се увеличава. към беседата >>
267. Абсолютна чистота, ООК , СБ , Рила, 21.8.1929г.,
- Сега вече в момъка се заражда идеята да вземе китката на момата. (втори вариант)
Какъв е този престъпник? Какви са букаите му? – Интересува се момъкът, всичко иска да знае. Зер заради него той е напуснал нива и волове. Този престъпник – момата – седи вътре, накичена с венче на главата си, и се подсмива. Сега вече в момъка се заражда идеята да вземе китката на момата. Защо иска да й вземе китката? – Той иска да я обере и казва: „Досега работих, орах на нивата, но с оране работата не става.“ И той започва: днес взема една китка от момата, утре – втора, и като вземе десет китки, взема и момата. Тази е първата магия, с която момъкът започва. Той знае, че момата, като се кичи, влага в китката нещо от себе си. Днес вземе нещо от нея, утре вземе нещо, докато най-после и момата отива да си вземе китките от него, но там остава. към втори вариант >>
- Нека тази идея стане тъй любима на всички хора, както е желана и любима красивата мома като идея в ума на момъка. (втори вариант)
Казвам: ония хора, на които съзнанието е будно, нека държат в себе си идеята за чистота на мисълта. Нека Чистотата остане в ума на всички хора като норма, като мярка, с която да си служат във всички случаи на живота. Чистотата е магическата пръчица за всеки съзнателен човек. Ставате ли сутрин – ставайте с идеята за Чистота. Нека тази идея стане тъй любима на всички хора, както е желана и любима красивата мома като идея в ума на момъка. И виждаме как момъкът я очаква, търси – на другия край на света отива заради нея. Нека идеята за Чистотата бъде възлюбената мома, която всеки търси и накрай света. Чистотата да бъде възлюбената на всеки мъж! Намери ли я, отдалече да се спре пред нейния свещен образ и само да я изучава и съзерцава. Придобиете ли тази Чистота, вие сте във връзка с Висшия свят, с Първичната Причина. към втори вариант >>
- Те трябва да създават в себе си чисти представи, чисти образи за момата, за момъка, за брака и безбрачието, за Любовта, за Вечния Живот, за децата и т.н. (втори вариант)
Съвременните хора трябва да освободят съзнанието си от всички нечисти образи. Те трябва да създават в себе си чисти представи, чисти образи за момата, за момъка, за брака и безбрачието, за Любовта, за Вечния Живот, за децата и т.н. На всички предстои едно коренно вътрешно пречистване – като за Великден. На всички случки и явления в живота давайте красиви обяснения. Когато ми кажат, че някой плаче, аз не се спирам върху човека, който плаче, но казвам, че вън вали дъжд, който полива цветята в градинката на този човек и те се радват. Когато ми кажат, че някой е радостен, аз разбирам, че Слънцето е изгряло за този човек и цветята в неговата градинка цъфтят и разнасят благоуханието си. Кажат ли ми, че някой бие жена си, разбирам, че в този дом вършеят житото, за да го приберат в хамбара. към втори вариант >>
- Като изчерпи и последното си търпение, в момъка се явява желание да вземе китката от главата на момата.
Къде е той? Вътре е влязъл, скрил се е зад пердето и от там наблюдава, какво прави момъкът. Младият момък иска да види виновника на своето захласване, да чуе гласа му, да разбере нещо от него. Заради него – за тази красива мома той е напуснал и нива, и волове. С цвете на главата, момата седи вътре, гледа към него и се усмихва доволна. Като изчерпи и последното си търпение, в момъка се явява желание да вземе китката от главата на момата. Той иска да й каже, че досега орал и копал на нивата, но без нея работата му се обезсмислила. Момъкът постоянствува в желанието си: днес вземе китка от момата, утре вземе китка, докато най-после вземе и момата. Това е магия, с която момъкът си служи за да привлече момата. Като види, че всичките й китки са отишли в дома на момъка, момата отива да си ги вземе, докато и тя остане там. Без китките си тя не може да се върне назад. към беседата >>
- Като види, че всичките й китки са отишли в дома на момъка, момата отива да си ги вземе, докато и тя остане там.
С цвете на главата, момата седи вътре, гледа към него и се усмихва доволна. Като изчерпи и последното си търпение, в момъка се явява желание да вземе китката от главата на момата. Той иска да й каже, че досега орал и копал на нивата, но без нея работата му се обезсмислила. Момъкът постоянствува в желанието си: днес вземе китка от момата, утре вземе китка, докато най-после вземе и момата. Това е магия, с която момъкът си служи за да привлече момата. Като види, че всичките й китки са отишли в дома на момъка, момата отива да си ги вземе, докато и тя остане там. Без китките си тя не може да се върне назад. към беседата >>
- За тази цел те трябва да освободят съзнанието си от всички нечисти образи, да създадат в ума си чисти образи за момата и за момъка, за брака и за безбрачието, за любовта, за вечния живот, за детето и т.н.
Съвременните хора се нуждаят от чистота. За тази цел те трябва да освободят съзнанието си от всички нечисти образи, да създадат в ума си чисти образи за момата и за момъка, за брака и за безбрачието, за любовта, за вечния живот, за детето и т.н. Човек трябва коренно да пречисти съзнанието си, като за Великден. Дръжте в ума си красиви образи за явленията в живота. Когато видите, че някой плаче, не се мъчете да намерите причината за неговия плач, но радвайте се, че в неговата градина вали дъжд, който полива цветята му. Какво щеше да бъде положението на цветята без дъжд и без влага? Когато срещна радостен човек, аз разбирам, че неговото слънце е изгряло, и цветята в неговата градина растат и надалеч разнасят благоуханието си. към беседата >>
268. Положителни и отрицателни черти на живота, СБ , София, 26.8.1929г.,
- Като изгладите камъка, отгоре му слагате мозайка и той отново става грапав.
– Одялан камък. Дадат ли злото в ръката ти, т.е. дадат ли ти един неодялан камък, вземи чука, удряй върху него по всички правила на изкуството и дялай, докато го направиш гладък. Гладкият, одяланият камък, е доброто. Значи, доброто се намира под злото. Като изгладите камъка, отгоре му слагате мозайка и той отново става грапав. Грапавината на камъка в този случай е пак зло, но в друга форма. След това взимате друг, специален камък за изглаждане на мозайката и търкате върху нея, докато стане съвършено гладка. Сега вече доброто се намира над злото. По този начин, именно, се сменят злото и доброто в живота: някога злото е отдолу, а доброто отгоре. Растенето и развитието на човека се заключава в усилието, което той прави да постави доброто над злото. към беседата >>
- Грапавината на камъка в този случай е пак зло, но в друга форма.
Дадат ли злото в ръката ти, т.е. дадат ли ти един неодялан камък, вземи чука, удряй върху него по всички правила на изкуството и дялай, докато го направиш гладък. Гладкият, одяланият камък, е доброто. Значи, доброто се намира под злото. Като изгладите камъка, отгоре му слагате мозайка и той отново става грапав. Грапавината на камъка в този случай е пак зло, но в друга форма. След това взимате друг, специален камък за изглаждане на мозайката и търкате върху нея, докато стане съвършено гладка. Сега вече доброто се намира над злото. По този начин, именно, се сменят злото и доброто в живота: някога злото е отдолу, а доброто отгоре. Растенето и развитието на човека се заключава в усилието, което той прави да постави доброто над злото. към беседата >>
- Два момъка се състезават за една мома и който от тях надвие, той ще спечели момата.
Това, което у животните се счита най-възвишено, което представлява цвета на тяхната култура, се среща и у човека. Честолюбие, гордост, своенравие, тщеславие, и ред още отрицателни качества, които човек проявява, същевременно са качества и на животните. Като се срещнат два вола или два елена, те се сбиват за своята възлюбена. И този от тях ще бъде предпочетен, който покаже по-голяма сила и юначество. Същото нещо се забелязва и между птиците, а дори и между хората. Два момъка се състезават за една мома и който от тях надвие, той ще спечели момата. към беседата >>
269. Стотникът, НБ , София, 8.9.1929г.,
- Обаче, ангелът никога не може да застави момъка да извърши някакво престъпление.
За да обяснят произхода на злото, някои философи го свързват със слизането на Луцифера на земята. Това са детински разбирания, детинска философия. В това твърдение няма никаква истина. Изворът на злото се крие в самия човек – нищо повече! Например, красивата мома е в състояние да накара някой момък да направи престъпление. Обаче, ангелът никога не може да застави момъка да извърши някакво престъпление. Значи, от една страна злото се крие у момата, която указва лошо влияние върху момъка; от друга страна злото се крие у момъка, който веднага се подава на влиянието на момата и върши престъпления. Всички желания у човека, които водят към престъпления, са неестествени. Ще кажете, че тази красива мома е невинна. – Не, тя е в състояние да завърти ума на сто момци и да ги продаде. В това отношение красивата мома мяза на целина, която ще одере кожите на много господари, докато я разработят. към беседата >>
- Значи, от една страна злото се крие у момата, която указва лошо влияние върху момъка; от друга страна злото се крие у момъка, който веднага се подава на влиянието на момата и върши престъпления.
Това са детински разбирания, детинска философия. В това твърдение няма никаква истина. Изворът на злото се крие в самия човек – нищо повече! Например, красивата мома е в състояние да накара някой момък да направи престъпление. Обаче, ангелът никога не може да застави момъка да извърши някакво престъпление. Значи, от една страна злото се крие у момата, която указва лошо влияние върху момъка; от друга страна злото се крие у момъка, който веднага се подава на влиянието на момата и върши престъпления. Всички желания у човека, които водят към престъпления, са неестествени. Ще кажете, че тази красива мома е невинна. – Не, тя е в състояние да завърти ума на сто момци и да ги продаде. В това отношение красивата мома мяза на целина, която ще одере кожите на много господари, докато я разработят. Един гръцки свещеник купил една такава нива и се обърнал към нея с думите: Да знаеш, че свещеник ще те владее сега! към беседата >>
- След това ангел Господен слезе от небето, свали камъка от гроба, и Христос възкръсна.
Не само Христос, но и обикновеният човек се ражда с големи проекти за бъдещето, с голяма програма за работа, за открития и постижения, но като умре, отпусне ръцете си и казва, че нищо не е постигнал. Обаче, близките му ще го облекат, ще го турят в хубав сандък, ще му държат надгробни речи, докато най-после го пуснат в гроба, затиснат го отгоре с пръст и кажат: Бог да го прости! Как ще го прости Бог, като го турят в черната земя и го затиснат отгоре с пръст? Сама по себе си тази мисъл е невярна, изопачена, вследствие на което разваля човешкото съзнание. И за Христа се казва, че бил погребан, но Той прекара в гроба само два и половина деня. След това ангел Господен слезе от небето, свали камъка от гроба, и Христос възкръсна. към беседата >>
270. Проявеният живот, ООК , София, 18.9.1929г.,
- Като блика водата, и мъката ще изчезне.
Всеки човек е извор, който постоянно блика — от него зависи да дава, или да не дава на хората от своята вода. Ако не дава, това показва, че кранът на неговия извор е заключен. Той ходи на една и на друга страна, пъшка, плаче, че му е тежко на сърдцето, че го боли глава. Много просто! Щом ти е тежко на сърдцето, отключи го. Като блика водата, и мъката ще изчезне. Ако те боли глава, отключи ума си, и болката ти ще мине. — Как ще стане това? Как ще отключа ума и сърдцето си? — Както си ги заключил. Ако си ги заключил надясно, сега ще завъртиш ключа наляво и ще отключиш. към беседата >>
271. Духовното в човека, НБ , СБ , София, 22.9.1929г.,
- Същото се отнася и за момъка.
Не се минава много време, и едно от децата заболява. Майката пак започва да се моли,но вече за друго нещо. Тя не иска втори мъж, но се моли за детето, да оздравее, т. е. да се подобри капиталът й. Както виждате, невидимият свят има голямо доверие към една млада мома, като й дава на разположение такъв голям капитал, който тя пуща в обръщение. Същото се отнася и за момъка. Това не са само отношения между мъж и жена, или между дъщеря и син, както се представят външно, но това са отношения между две души. към беседата >>
272. Разумни методи, ООК , София, 25.9.1929г.,
- Двете моми се бият за момъка.
Вземе ли, запример, билет № 1565 или № 1676, той нищо няма да спечели. И двата билета са безплодни. Числото пет е мома. В № 1565 има две моми, които се карат за един момък. Дом, в който има спор, никога не успява. Двете моми се бият за момъка. Като съберете цифрите на числото 1565, ще получите числото 17, от което нищо не излиза. Единицата е бащата, а седморката — синът, които постоянно се карат. Като съберете единицата и седемте, ще получите осем — последната майка. Ако можете да разложите числото осем на съставните му части, вие ще знаете, кой билет печели. Има едно вътрешно съчетание на числата, по което можете да познаете, кои билети печелят, и кои — не печелят. към беседата >>
- В живота ние уподобяваме момъка и момата на чук и наковалня.
Всички слушат, какво ще свири той. Жив кръг е хорото. Защо? И центърът се движи, и точките на периферията също се движат. Точките, които образуват окръжността, се различават една от друга: едни са положителни, а други – отрицателни. Момците са положителни точки, а момите – отрицателни. В живота ние уподобяваме момъка и момата на чук и наковалня. Момъкът е чукът, а момата – наковалнята. Тежко на онзи, който попадне между чука и наковалнята. Докато са сами, чукът и наковалнята са тихи и спокойни, добре се разбират. Дойде ли някой между тях, веднага те стават активни. Чукът не позволява да се приближи някой до наковалнята. към беседата >>
- Обаче, ако в джоба си напипате кремъка, огнивото и праханта, вие сте спасени.
И тъй, ние наричаме Нова идея онази, която може да накара човека да стане, да оживее и възкръсне, т. е. да напусне старото. Новите идеи носят в себе си кремък, огниво и прахан. Ако в студена зимна нощ попаднете всред планината, без дърва, без кибрит и без огън, вие сте осъдени на смърт. Обаче, ако в джоба си напипате кремъка, огнивото и праханта, вие сте спасени. Ако праханта ви е суха, лесно ще произведете огън. Щом запалите огъня, положението ви се сменя. към беседата >>
- – Мъка ли е това?
„И видях друг ангел, който имаше вечното благовестие". Този ангел отдавна благовествува на хората, но те не се въодушевяват. Те казват: Мъка имаме. – Защо? – Пари нямаме, къщичка нямаме, знание нямаме, почести нямаме и т.н. – Мъка ли е това? От вас зависи, всичко да имате. Човек може и пари да има, и къща да има, и знание да има. Той може, в един ден, да придобие толкова знания, колкото в хиляда години. Ако човек се движи с бързината на светлината, в продължение на осем минути, той ще отиде от земята до слънцето; ако се движи с бързината на трен, той ще измине същото разстояние за 250 000 години; ако пък се движи с бързината на биволска кола, той ще го извърви за осем милиона години. Ето защо, когато някой казва, че известна работа е непоправима, това показва, че този човек се движи с бързината на биволска кола. към беседата >>
- Такъв живот се отличава с непоносима мъка за човека.
– Щом яде, човек трябва да се моли. Щом яде, той непременно трябва да плаща. Който не иска да плаща, той не трябва да яде. Като не яде, той ще умре; щом умре, той ще излезе вън от живота на задълженията. Тогава той няма да има никакви задължения и ще бъде лишен, както от страдания, така и от радости. Такъв живот се отличава с непоносима мъка за човека. Той се движи навсякъде, но в пълно усамотяване, без смисъл в живота. Като се намери в известно затруднение, човек казва: Искам да умра, да се освободя от страданията. – Ако човек умира, за да придобие живот, смъртта има смисъл; но ако умира, за да влезе в още по-голямо мъчение, тогава смъртта е безпредметна. Попадне ли в този живот на мъчение, и великият адепт, и светията едва могат да преживеят един ден. Страшен е животът на самотата. към беседата >>
- При тази любов не стават никакви промени – нито в сърцето на момата, нито в сърцето на момъка.
Те се чудят, къде е отишло онова, красивото, великото чувство, което ги е вдъхновявало. Много естествено! Това не е любов, това са чувствания, влюбвания, които, както се явяват, така изчезват. Това, което, всеки ден, се мени в човека, не е любов. Истинската любов никога не се променя. При тази любов не стават никакви промени – нито в сърцето на момата, нито в сърцето на момъка. При истинската любов не стават никакви вътрешни промени и колебания. Вътрешно, човек е тих и спокоен, без никакви вълнения, като здрав, добре построен параход. Външно може да се вълнува, но вътрешно е тих, без никакво вълнение. Параходът може да се движи, да се клатушка на една и на друга страна, но има една точка в него, която винаги запазва своето равновесие. Изгуби ли равновесието си в тази точка, параходът неизбежно ще потъне. към беседата >>
275. От всичките най-много / Тази сирота вдовица тури от всичките най-много, НБ , София, 20.10.1929г.,
- Като мине мъката ви, взимате друго огледало и пак се оглеждате, дано в него да сте по-красиви.
Той е познал своето вътрешно съдържание. Няма по-хубаво нещо от това, да познава човек възможностите, които се крият в неговата душа. Днес никой не е доволен от себе си, нито от своята външност, нито от своите вътрешни прояви. Ставате сутрин и започвате да се оглеждате в огледалото и виждате, че в устата, в очите или в носа ви има нещо криво, някакъв дефект. Щом забележите това, веднага туряте огледалото настрана и въздишате. Като мине мъката ви, взимате друго огледало и пак се оглеждате, дано в него да сте по-красиви. Но пак същото виждате. Така минават дни, докато един ден съвършено се обезсърчите. Няма защо да се обезсърчавате. Човек трябва да работи вътрешно върху себе си, да придобие такъв цвят и такива черти на лицето си, които да отговарят на нормалното състояние на неговата душа. Такива черти на лицето и такъв цвят се срещат само в абсолютно здрав човек, в когото всичко е в нормално състояние. към беседата >>
276. Блажени са очите и ушите, НБ , София, 27.10.1929г.,
- Но момата, когато пощурее, и тя е видяла Божественото в момъка. (втори вариант)
" Ако ние, съвременните хора, бихме решили тази трудна задача, щяхме да имаме едно правилно понятие за Бога. Някой казва: „Бога не сме го виждали никъде." Не си го виждал никъде. Ами онзи млад момък с черните очи, който се е влюбил, в кого се е влюбил? Първият поглед, с който момата го е погледнала, това е Бог. Божественото, което той за пръв път е видял в момата, тича подир него. Но момата, когато пощурее, и тя е видяла Божественото в момъка. Обаче трябва да разбираме закона. Ти си се влюбил в някоя млада мома. Какво е любовта? Това е едно цвете, което трябва да пазиш. Това е една свещена книга, която трябва да пазиш. към втори вариант >>
278. Сам се опасваше, НБ , София, 17.11.1929г.,
- Същото се отнася и до момъка.
Каква полза от това, че някой има власт, заема положение на цар, на виден общественик, на виден проповедник, на майка или на баща, а не постъпва според великите Божии закони? Ще кажете, че това е заблуждение. Има някакво заблуждение в света, но трябва положително да се знае, къде е това заблуждение. Когато момата обича някой момък и си въобразява, че и той я обича, това е заблуждение. Обаче, когато момата обича някой момък и той е готов, да се жертва за нея, това не е заблуждение. Същото се отнася и до момъка. към беседата >>
279. Влязоха в ладията, НБ , София, 24.11.1929г.,
- Допуснато е да се мели житото между два камъка, но в Божествения свят няма такъв закон, да се прави житото на брашно. Защо? (втори вариант)
той не е прокопсал в живота си. Някой воденичар, който е млял брашно, търговец не е могъл да стане. Всички воденичари са фалирали. Хората казват: „Наука е това, да мелиш житото." Никаква наука не е това. Това е най-лошият опит, който съвременните хора правят. Допуснато е да се мели житото между два камъка, но в Божествения свят няма такъв закон, да се прави житото на брашно. Защо? Понеже, като се мели житото, всички хранителни масла излизат навън. Значи това мощното, хранителното в житото излетява, а остават от него само триците, които човек яде. Де е философията тогава? Ще смелиш това жито, след четири-пет месеца ще го ядеш, че ще прокопсаш, та никой няма да те види. Някой ще каже, че Господ е наредил така. към втори вариант >>
280. Обхода и проява, ООК , София, 11.12.1929г.,
- Силно отчаян, той дигнал ръце от нея, отказал се и в голямата си мъка, ритнал близкостоящата маса до него и разпръснал всичките писма на възлюбената си.
Млад момък обичал една мома толкова много, че бил готов да пожертва живота си за нея. Една вечер сънувал, че получил от възлюбената си писмо, в което му писала, че е нехранимайко, че не иска да продължава познанството си с него и т. н. Силно отчаян, той дигнал ръце от нея, отказал се и в голямата си мъка, ритнал близкостоящата маса до него и разпръснал всичките писма на възлюбената си. Като се събудил от тежкия сън, той видял масата обърната и писмата на любимата си разхвърляни на пода. Скоро след това той получил отлично писмо от възлюбената си. Значи, когато той имал тежък кошмар, тя му написала най-хубавото си писмо. Нощната му трагедия се превърнала в илюзия, и той се намерил пред красивата действителност на живота — пред едно от най-хубавите писма на своята възлюбена. към беседата >>
281. Аз живея, и вие ще живеете / Понеже аз живея, и вие ще живеете, НБ , София, 29.12.1929г.,
- Всъщност нито момата се е жертвала за момъка, нито момъкът за момата.
Ако момъкът заболее, момата се заема да го лекува. Като го излекува, тя иска да ѝ даде голямо възнаграждение. Като се види в несъстоятелност да плати такава голяма сума, той започва да мисли как да избяга, да се освободи от нея. Момата се сърди, недоволна е от него, говори за голямата жертва, която е направила. И той разправя за жертвата, която е направил за нея. Всъщност нито момата се е жертвала за момъка, нито момъкът за момата. Жертва, която води към разлюбване, към недоверие между хората, не е истинска жертва. към беседата >>
282. Функции на човешкия организъм / Природните функции на човека, МОК , София, 10.1.1930г.,
- Какво е предназначението на момата и на момъка?
Само младият се стреми към възстановяване на първичното положение на човека. Това е положението преди грехопадението, когато мъжът и жената са били в отношение на брат и сестра. Когато мъжът срещне жена, сърцето му трябва да се изпълни със свещен трепет, да вижда Бога в нейното лице. И когато жената срещне мъж, умът й трябва да се изпълни със светлина, да вижда Бога в него. Светът ще се оправи, когато мъжът и жената бъдат брат и сестра, когато станат истински приятели. Какво е предназначението на момата и на момъка? Някои мислят, че предназначението им е да се женят, да раждат деца, да ги отглеждат и т. н. към беседата >>
283. Да се радват наедно, НБ , София, 12.1.1930г.,
- Ако между камъка и скулптора, който работи върху него, няма никакво отношение, статуята няма да излезе както трябва.
И тъй, любовта е творчески принцип. Като люби, човек трябва да е свободен да твори. Ако изгуби свободата си, ако се усъмни и разколебае в работата си, заедно с това той губи любовта си. Ако между камъка и скулптора, който работи върху него, няма никакво отношение, статуята няма да излезе както трябва. Това значи: скулпторът предварително трябва да е опитал камъка, да знае, с каква материя му предстои да работи. Истинската любов се проявява само там, дето има правилни, разумни отношения. Каква любов може да съществува между две неоформени, неорганизирани същества? – Ама ще порастем. – Това е друг въпрос. към беседата >>
- Това значи: скулпторът предварително трябва да е опитал камъка, да знае, с каква материя му предстои да работи.
И тъй, любовта е творчески принцип. Като люби, човек трябва да е свободен да твори. Ако изгуби свободата си, ако се усъмни и разколебае в работата си, заедно с това той губи любовта си. Ако между камъка и скулптора, който работи върху него, няма никакво отношение, статуята няма да излезе както трябва. Това значи: скулпторът предварително трябва да е опитал камъка, да знае, с каква материя му предстои да работи. Истинската любов се проявява само там, дето има правилни, разумни отношения. Каква любов може да съществува между две неоформени, неорганизирани същества? – Ама ще порастем. – Това е друг въпрос. В природата всичко е живо, всичко расте, но зависи как расте, като камък, като растение, или като човек. към беседата >>
- Злото не е в недоимъка на храната, но в неправилното и разпределяне.
Днес и православни, и католици, и протестанти спорят за нищо и никакво: кой седнал на първо място, кой бил повече почитан и уважаван. Ако членовете на едно общество, или на една религия са прави в разбиранията си, те биха могли да се смалят толкова, че всички да седнат на един стол. Религиозните, хората на различните общества спорят още и за яденето, кой ял повече и кой - по-малко. Природата дава изобилно храна. Тя може да отгледа не само тия същества, които днес живеят, но и още толкова. Злото не е в недоимъка на храната, но в неправилното и разпределяне. Когато споровете между хората престанат, когато благата на природата се разпределят равномерно между тях, тогава ще настъпи истинско приятелство между слуга и господар, между последния служител и патриарха. Когато отношенията на хората се поставят на база на приятелство, светът ще се оправи. към беседата >>
286. Съчетание на числата, ООК , София, 12.2.1930г.,
- Тъжите ли нещо, не се ли радвате на пръстена си, или престанете ли да го носите, блясъкът на камъка постепенно изчезва.
Всяка тяхна молекула лъха радост. Как мислите, тази радост няма ли да се предаде на самия автор? Както авторът предава радостта си на своето произведение, така и произведението му предава своята радост. Например, ако носите един пръстен със скъпоценен камък с радост, и скъпоценният камък ще се радва. Вие ще познаете радостта му по неговия блясък. Тъжите ли нещо, не се ли радвате на пръстена си, или престанете ли да го носите, блясъкът на камъка постепенно изчезва. Бижутерите са проверили този закон. Когато някои от техните златни предмети, върху които има скъпоценни камъни, стоят дълго време в магазина, те ги дават временно на разположението на здрави хора, пълни с живот и енергия. Като ги носят известно време, скъпоценните камъни възстановяват своя блясък и лъчепреломляемост. Същият закон има приложение и в човешкия живот. Кога да е, човек трябва да срещне същество, по-високо от себе си, за да възприеме от него онази енергия, която да възстанови силите му, да му даде нова насока в живота. към беседата >>
287. Изпитай и виж, НБ , София, 16.2.1930г.,
- Тази изповед дошла до съда, и съдията се разпоредил да освободят момъка от затвора.
Престъплението се заключавало в това, че някой изгорил къщата на един богат чифликчия. Момъкът казал, че той запалил къщата на чифликчията. Съдът веднага освободил бедната вдовица и вместо нея турил в затвора младия момък. Десет години след това един свещеник, някъде в Русия, бил повикан да изповяда един умиращ. Умиращият изповядал престъплението си, което някога направил, а именно: за да отмъсти на един богат чифликчия, той запалил къщата му и вместо да си, признае престъплението той хвърлил вината върху една бедна вдовица. Тази изповед дошла до съда, и съдията се разпоредил да освободят момъка от затвора. Обаче, късно било вече – момъкът не бил между живите. Той пожертвал живота си за бедната вдовица и малките сирачета. Колко хора са готови днес за такава жертва? Само великата и съзнателна жертва може да изправи света. към беседата >>
288. Както светът дава, НБ , София, 2.3.1930г.,
- Трябва ли човек да се спре пред камъка и да започне да протестира: Кой е турил този камък сред пътя, да се удрят хората в него?
Без да искат, те сами са се натъкнали на примесите в живота и, като не са знаели, как да се освободят от тях, оставили са ги като второстепенни, странични елементи. Защо съществуват примеси в живота, кой ги е внесъл, не е важно. Важно е, животът да се освободи от чуждите примеси. Примесите в живота не са нищо друго, освен камъни, поставени на пътя, от където минават много хора. Кой как мине, непременно ще се спъне в тия камъни и ще удари крака си. Трябва ли човек да се спре пред камъка и да започне да протестира: Кой е турил този камък сред пътя, да се удрят хората в него? Няма ли надзор тук? Няма ли полиция? Защо държавата не обръща внимание на тези работи? Така протестират мнозина, но ще се намери някой разумен човек, който, без никакво роптание, ще се наведе, ще дигне камъка, ще го тури настрана и ще продължи пътя си. Всеки може да бъде в положението на разумния пътник, който ще се наеме да очисти живота от ония примеси, на които сам се натъква. към беседата >>
- Така протестират мнозина, но ще се намери някой разумен човек, който, без никакво роптание, ще се наведе, ще дигне камъка, ще го тури настрана и ще продължи пътя си.
Кой как мине, непременно ще се спъне в тия камъни и ще удари крака си. Трябва ли човек да се спре пред камъка и да започне да протестира: Кой е турил този камък сред пътя, да се удрят хората в него? Няма ли надзор тук? Няма ли полиция? Защо държавата не обръща внимание на тези работи? Така протестират мнозина, но ще се намери някой разумен човек, който, без никакво роптание, ще се наведе, ще дигне камъка, ще го тури настрана и ще продължи пътя си. Всеки може да бъде в положението на разумния пътник, който ще се наеме да очисти живота от ония примеси, на които сам се натъква. към беседата >>
291. Дисонанси в живота / Дисонансите в живота (Усмивката и сладкото), МОК , София, 14.3.1930г.,
- Може би този удар на крака от камъка ще ви донесе едно голямо щастие. (втори вариант)
То не се критикува. Вземете онзи недоузрелия плод. Най-първо той е стипчив, после е кисел, но той има възможност да стане сладък. Вие не бързайте да се произнасяте за него. Ако в даден случай се яви едно зло в характера ви, което е стипчиво, вие още не знаете какво ще стане от него. Може би този удар на крака от камъка ще ви донесе едно голямо щастие. Вие още не знаете какви са крайните цели в природата. Да кажем, вие сте даровит, но още не знаете, това е само ваше субективно схващане, но вашите способности не са още разработени. „Ама аз не съм красив." Вашата красота не е разработена още. „Не съм силен. Не съм добър." Ти като кажеш, че не си добър, не е разработена твоята доброта още. към втори вариант >>
- Един човек, който разбира живота, когато се удари в камъка, той е благодарен. (втори вариант)
Следователно в потенция е това, което сега имаме. Като кажеш, че не съм добър човек, това са неразбрани думи. Значи доброто в мене не е развито. Тогава, когато кажем „добър човек", ние разбираме човек, у когото доброто се е развило не в своята пълнота, но този човек с ума си и със сърцето си действа no един u същ начин. Един човек, който разбира живота, когато се удари в камъка, той е благодарен. Пък онзи, който не разбира живота, той ще хване камъка и ще го хвърли, ще се разсърди. А който се удари и разбере доброто, той ще се наведе, ще погали камъка, ще го помилва, ще каже: „Много е мило това камъче. То е турено тук, намясто, но аз трябваше да се отбия от пътя, за да не се ударя в него." Това камъче, колкото и да е малко, то има гражданството да стои на пътя. Ти нямаш право да го риташ, но ще му искаш извинение. Ще му кажеш: „Моля ти се, ще ме извиниш, че аз те ударих." А не да казваш, че то те е ударило. към втори вариант >>
- Пък онзи, който не разбира живота, той ще хване камъка и ще го хвърли, ще се разсърди. (втори вариант)
Следователно в потенция е това, което сега имаме. Като кажеш, че не съм добър човек, това са неразбрани думи. Значи доброто в мене не е развито. Тогава, когато кажем „добър човек", ние разбираме човек, у когото доброто се е развило не в своята пълнота, но този човек с ума си и със сърцето си действа no един u същ начин. Един човек, който разбира живота, когато се удари в камъка, той е благодарен. Пък онзи, който не разбира живота, той ще хване камъка и ще го хвърли, ще се разсърди. А който се удари и разбере доброто, той ще се наведе, ще погали камъка, ще го помилва, ще каже: „Много е мило това камъче. То е турено тук, намясто, но аз трябваше да се отбия от пътя, за да не се ударя в него." Това камъче, колкото и да е малко, то има гражданството да стои на пътя. Ти нямаш право да го риташ, но ще му искаш извинение. Ще му кажеш: „Моля ти се, ще ме извиниш, че аз те ударих." А не да казваш, че то те е ударило. Така че погрешката е твоя. към втори вариант >>
- А който се удари и разбере доброто, той ще се наведе, ще погали камъка, ще го помилва, ще каже: „Много е мило това камъче. (втори вариант)
Като кажеш, че не съм добър човек, това са неразбрани думи. Значи доброто в мене не е развито. Тогава, когато кажем „добър човек", ние разбираме човек, у когото доброто се е развило не в своята пълнота, но този човек с ума си и със сърцето си действа no един u същ начин. Един човек, който разбира живота, когато се удари в камъка, той е благодарен. Пък онзи, който не разбира живота, той ще хване камъка и ще го хвърли, ще се разсърди. А който се удари и разбере доброто, той ще се наведе, ще погали камъка, ще го помилва, ще каже: „Много е мило това камъче. То е турено тук, намясто, но аз трябваше да се отбия от пътя, за да не се ударя в него." Това камъче, колкото и да е малко, то има гражданството да стои на пътя. Ти нямаш право да го риташ, но ще му искаш извинение. Ще му кажеш: „Моля ти се, ще ме извиниш, че аз те ударих." А не да казваш, че то те е ударило. Така че погрешката е твоя. А който каже на камъка: „Ти нямаш право тук да седиш", това е неразбиране на живота и то се сблъска с тебе и те хвърли настрани. към втори вариант >>
- А който каже на камъка: „Ти нямаш право тук да седиш", това е неразбиране на живота и то се сблъска с тебе и те хвърли настрани. (втори вариант)
А който се удари и разбере доброто, той ще се наведе, ще погали камъка, ще го помилва, ще каже: „Много е мило това камъче. То е турено тук, намясто, но аз трябваше да се отбия от пътя, за да не се ударя в него." Това камъче, колкото и да е малко, то има гражданството да стои на пътя. Ти нямаш право да го риташ, но ще му искаш извинение. Ще му кажеш: „Моля ти се, ще ме извиниш, че аз те ударих." А не да казваш, че то те е ударило. Така че погрешката е твоя. А който каже на камъка: „Ти нямаш право тук да седиш", това е неразбиране на живота и то се сблъска с тебе и те хвърли настрани. Защото утре ще мине едно по-силно същество, което също не разбира живота, и то се сблъска с тебе и те хвърля настрани. Та казвам, това е будното съзнание. Досега кой от вас е погледнал един камък? Направете един опит. Като се ударите в един камък, погладете този камък и ще видите какво ще се зароди във вашето съзнание. към втори вариант >>
- Той се спира пред камъка, туря го настрана и си казва: Не е виновен камъкът, аз трябваше да бъда внимателен, да не се спъвам.
Някога ще ги разработи и прояви. Кажете ли, че някой човек е добър, това значи, че е проявил доброто в себе си. Неговият ум и неговото сърце работят в единство. Добрият човек е разумен. Той разбира законите на живота и не се възмущава, че се спънал в някой камък. Той се спира пред камъка, туря го настрана и си казва: Не е виновен камъкът, аз трябваше да бъда внимателен, да не се спъвам. Както аз се спънах в камъка, така може някое по-силно същество да се спъне в мене и да ме отхвърли настрана. Който рита камъните, и него ще ритат. Като знаете това, щом се ударите в камък, спрете се, погладете камъка и си кажете, че макар и да е застанал на пътя ви, той не е произволно поставен. Всичко в Природата е целесъобразно. Природата работи върху човека, за да придобие той будно съзнание, внимание и предпазливост. към беседата >>
- Както аз се спънах в камъка, така може някое по-силно същество да се спъне в мене и да ме отхвърли настрана.
Кажете ли, че някой човек е добър, това значи, че е проявил доброто в себе си. Неговият ум и неговото сърце работят в единство. Добрият човек е разумен. Той разбира законите на живота и не се възмущава, че се спънал в някой камък. Той се спира пред камъка, туря го настрана и си казва: Не е виновен камъкът, аз трябваше да бъда внимателен, да не се спъвам. Както аз се спънах в камъка, така може някое по-силно същество да се спъне в мене и да ме отхвърли настрана. Който рита камъните, и него ще ритат. Като знаете това, щом се ударите в камък, спрете се, погладете камъка и си кажете, че макар и да е застанал на пътя ви, той не е произволно поставен. Всичко в Природата е целесъобразно. Природата работи върху човека, за да придобие той будно съзнание, внимание и предпазливост. С какви методи ще си послужи, това е нейна работа. към беседата >>
- Като знаете това, щом се ударите в камък, спрете се, погладете камъка и си кажете, че макар и да е застанал на пътя ви, той не е произволно поставен.
Добрият човек е разумен. Той разбира законите на живота и не се възмущава, че се спънал в някой камък. Той се спира пред камъка, туря го настрана и си казва: Не е виновен камъкът, аз трябваше да бъда внимателен, да не се спъвам. Както аз се спънах в камъка, така може някое по-силно същество да се спъне в мене и да ме отхвърли настрана. Който рита камъните, и него ще ритат. Като знаете това, щом се ударите в камък, спрете се, погладете камъка и си кажете, че макар и да е застанал на пътя ви, той не е произволно поставен. Всичко в Природата е целесъобразно. Природата работи върху човека, за да придобие той будно съзнание, внимание и предпазливост. С какви методи ще си послужи, това е нейна работа. Задачата на човека е да се ползува от методите и пособията на Природата за неговото възпитание. Природата има предвид да усъвършенствува човека, да го направи безсмъртен. към беседата >>
292. Права мисъл / Чиста мисъл, ООК , София, 2.4.1930г.,
- Каже ли ученикът, че обича учителя си, последният ще го запита: „Можеш ли да превърнеш желязото в злато и камъка в диамант?
Всеки се нуждае от слуги, които носят в себе си някакво велико изкуство или занаят. Ако слугата може да превръща обикновения камък в диамант и желязото – в злато, и най-обърканите работи на господаря му ще се оправят. Господарят е доволен от своя слуга и казва: „Откак дойде този слуга в дома ми, всичките ми работи се оправиха“. Ученикът трябва да има качеството на този слуга. Той не трябва само да разправя за своята любов към учителя си, но трябва да владее изкуството да превръща желязото в злато и обикновения камък в диамант. Каже ли ученикът, че обича учителя си, последният ще го запита: „Можеш ли да превърнеш желязото в злато и камъка в диамант? “ – „Не мога още.“ – „Когато можеш, тогава ще говориш за Любовта си.“ – „Ама много се мъча, условията и хората са лоши.“ – „Това не те извинява.“ – „Ама аз съм последовател на новите идеи.“ – Щом не можеш да превръщаш нещата, ти си човек от старото учение, ти носиш от старите идеи в главата си. Докато е на високо място, човек мисли и чувства добре. Слезе ли в долината, мисълта му се помрачава. Той облича пак черната, стара дреха. Истинският човек не се влияе от условията. към беседата >>
293. Огъната плоскост, МОК , София, 4.4.1930г.,
- От мъка, от гняв, от неразположение и т.н. (втори вариант)
Като сгреши един път, повече да не греши. Щом греши, той е направен от захар. Като го полеят с вода, ще се стопи. Слушали сте някой да казва: „Стопих се! " От какво се стопил? От мъка, от гняв, от неразположение и т.н. Който се топи, той е направен от захар. Ако мине край вода, непременно ще се стопи. Захарните неща се топят. След стопяването си те стават горчиви. Наистина, като се топи човек отвън, отвътре става недоволен, горчив, че изгубил формата си. към втори вариант >>
- - От мъка, от гняв, от неразположение и т.н.
Като сгреши един път, повече да не греши. Щом греши, той е направен от захар. Като го полеят с вода, ще се стопи. Слушали сте някой да казва: Стопих се! - От какво се стопил? - От мъка, от гняв, от неразположение и т.н. Който се топи, той е направен от захар. Ако мине край вода, непременно ще се стопи. Захарните неща се топят. След стопяването си те стават горчиви. Наистина, като се топи човек отвън, отвътре става недоволен, горчив, че изгубил формата си. към беседата >>
- Шегата, с която си послужила момата, била палеативно средство, което не могло да възпита момъка.
Хората не обичат да ги гледат, какво правят у дома си. Обича ли апашът да го наблюдават, когато е влязъл в някоя къща да краде? Обаче, момъкът пак не се отказал от навика си да надзърта през прозорците. След като имал опитността с гвоздея, той станал по-внимателен. Пак надзъртал през прозорците, но предварително опитвал с ръката си, да няма гвоздей, или друго нещо, което да му причини някаква болка. Шегата, с която си послужила момата, била палеативно средство, което не могло да възпита момъка. към беседата >>
294. Господар на съботата, НБ , София, 13.4.1930г.,
- Когато иска да постигне желанието си, тя обещава на момъка, че е готова да се пожертвува за него, да му служи.
Много от сегашните християни се разочароват в Бога, понеже не отговаря на молитвите им. Коя мома, или кой момък отговарят на молитвите си? Докато момъкът не коленичи пред момата и не й обещае, че е готов на всички жертви за нея, тя не го поглежда. Щом коленичи пред нея и каже, че е готов да й служи, да й стане роб, момата поглежда благосклонно към него и му се усмихва. Не прави ли същото и момата? Когато иска да постигне желанието си, тя обещава на момъка, че е готова да се пожертвува за него, да му служи. Едва тогава момъкът спира вниманието си върху момата. Обаче, ако те не са готови да обещаят, че ще се жертват взаимно, те ще останат далеч един от друг. Ако момъкът и момата не са готови да се жертват един за друг, любовта никога няма да им се разкрие. Думата „коленичене” подразбира даване нещо от себе си. На същото основание питам: Мислите ли, че ще познаете любовта, ако не сте готови да коленичите пред Бога и да обещаете, че сте готови да Му служите? към беседата >>
295. Аз и Отец едно сме, НБ , София, 20.4.1930г.,
- Когато всесилният влезе в джоба на момъка и на момата, те започват да се обличат добре, за да се харесат един на друг.
Като завърже няколко наполеона в кърпата си, или като внесе няколко десетки или стотици хиляди лева в банката, човек се намира под закрилата на своя всесилен Бог и вярва, че се е осигурил. Без този Бог няма ядене и пиене, няма угощения, веселби и тържества, няма сватби, няма градеж на къщи. Щом дойде всесилният, паниците започват да тракат, чуковете се вдигат и слагат, всеки върши някаква работа: учителят учи децата, свещеникът служи, лекарят лекува. — Защо става това? — Защото всесилният заповядва. Когато всесилният влезе в джоба на момъка и на момата, те започват да се обличат добре, за да се харесат един на друг. Някой религиозен казва, че човек не трябва да мисли за обличане, може да ходи просто облечен, даже и окъсан. Това е криво разбиране. Вижте, как природата облича своите форми. Растенията, птиците, животните са гиздави, добре накичени. Защо и човек да не се облече добре? към беседата >>
- Щом е млад, щом иска да се развива правилно човек неизбежно ще работи, да се справи със сиромашията и с недоимъка в живота си.
Разумният свят не се занимава със сиромашията на хората. Това е работа на самия човек. Щом е млад, щом иска да се развива правилно човек неизбежно ще работи, да се справи със сиромашията и с недоимъка в живота си. Щом забогатее, той остарява и казва: Няма защо повече да работя, няма какво да уча. Каже ли човек така, той сам подписва смъртната си присъда — всичко с него е свършено. Ето защо, радвайте се, докато сте бедни, докато има какво да учите и придобивате. Като знаете това, стремете се към богатство, което ви подтиква към работа и учене, което дава условия за развитие, а не към богатство, което спъва човешкото развитие. Ако се стремите към богатството, като условие за щастлив живот, вие не разбирате смисъла на живота. към беседата >>
- Дълго време се върти младата мома на хорото, докато оплете момъка и се ожени за него, но сърцето и умът на момата и на момъка бяха запалени преди въртенето им на хорото.
Съвременните учени дават съвършено различни обяснения за създаването на света и за образуване на планетите. Според тях, планетите са се създали от въртенето на някакви мъглявини. И тази теория е вярна. Дълго време се върти младата мома на хорото, докато оплете момъка и се ожени за него, но сърцето и умът на момата и на момъка бяха запалени преди въртенето им на хорото. Има движение в живота, но то зависи от вярата и любовта. За да живее добре, човек трябва да вярва и да люби. И без вяра, и без любов има живот, но отрицателен, пълен с мъчнотии, страдания и нещастия. Човек може да вярва и в положителното, и в отрицателното, но в първия случай придобива нещо, а във втория — губи. Ти вярваш, че можеш да постигнеш нещо, да станеш богат, но вярваш, че и нищо не можеш да постигнеш. към беседата >>
- Вие се смеете, но каква е целта на момата и на момъка? (втори вариант)
В говора обичам прямота и истина. Какво разбирам под истина? Онази мома играе на хорото, гледа онзи момък. Защо прави тия движения? Тия движения са да го придобие, тя тропа, но все поглежда. Вие се смеете, но каква е целта на момата и на момъка? Щом като момата го придобие, тя седи, подпряла главата си, умислена. Тя тропала е, но не придоби, излъгана е. Тя мисли, че видя нещо ценно, но сега вижда, че не върви тази работа, недоволна е от тропането. към втори вариант >>
- Днес всички хора се стремят към завладяване: майката и бащата искат да завладеят сърцето на децата си: момата иска да завладее сърцето на момъка; момъкът иска да завладее сърцето на момата; свещеникът иска да завладее сърцата на своите пасоми, професорът – на студентите си и т.н.
То има автономно управление. Понеже е представител на Божественото начало в човека, сърцето представя държава, напълно независима и свободна. Божествените закони са написани на човешкото сърце, благодарение на което умственият и физическият свят имат отношение към него. Ако спазва тия закони, човек ще живее така, както Бог изисква. Обаче, в желанието си да завладее сърцето си, човек се е отклонил от своя нормален път на развитие. Днес всички хора се стремят към завладяване: майката и бащата искат да завладеят сърцето на децата си: момата иска да завладее сърцето на момъка; момъкът иска да завладее сърцето на момата; свещеникът иска да завладее сърцата на своите пасоми, професорът – на студентите си и т.н. Всеки иска да завладява, да печели последователи. Човек не е дошъл на земята на завладява, но е дошъл да създава правилни отношения с умовете и сърцата, с дробовете и стомаха на хората. Срещнеш ли някой гладен човек – нахрани го. Така ще си създадеш добри отношения с него на физическия свят. Ако го нахраниш с цел да го привържеш към себе си, ти си на крив път. към беседата >>
- Тя тропа, върти се на една и друга страна,но има предвид момъка.
За да говори истината, човек трябва да бъде прям. Истината се изразява не само с говор, но и с движение. Всяко движение съдържа истината в себе си. Който разбира смисъла на движенията, той може да чете по тях. Като играе на хорото, младата мома има предвид някой момък. Тя тропа, върти се на една и друга страна,но има предвид момъка. Като се ожени за него, тя навежда глава, замисля се, вижда, че работата не е излязла, както очаквала. Тя е недоволна, че е тропала на хорото. Защо е недоволна? Че не е могла да реализира желанието си, както мислила. към беседата >>
299. По-горни от тях, НБ , София, 25.5.1930г.,
- Как става това: с ума или с тялото на момъка?
Като изучавате вселената, виждате, че едно тяло влияе на друго и може да го отклони от пътя му. – Как става това? - Научно лесно се обяснява, но вън от науката малцина могат да го обяснят. Това става и в живота на обикновените хора. Момък хваща ръката на една мома и я отклонява от пътя й. Как става това: с ума или с тялото на момъка? Някои поддържат мисълта, че това явление се дължи на взаимното привличане между умовете, сърцата или телата на момъка и на момата. Ако отклоняването се дължи на телата, би трябвало, и като мъртви, те пак да си влияят. На каквото разстояние да се намират мъртвите тела, те никога не се привличат. Значи, друга причина влияе върху хората, поради което те се взаимно привличат, отблъскват или отклоняват от пътя си. към беседата >>
- Някои поддържат мисълта, че това явление се дължи на взаимното привличане между умовете, сърцата или телата на момъка и на момата.
– Как става това? - Научно лесно се обяснява, но вън от науката малцина могат да го обяснят. Това става и в живота на обикновените хора. Момък хваща ръката на една мома и я отклонява от пътя й. Как става това: с ума или с тялото на момъка? Някои поддържат мисълта, че това явление се дължи на взаимното привличане между умовете, сърцата или телата на момъка и на момата. Ако отклоняването се дължи на телата, би трябвало, и като мъртви, те пак да си влияят. На каквото разстояние да се намират мъртвите тела, те никога не се привличат. Значи, друга причина влияе върху хората, поради което те се взаимно привличат, отблъскват или отклоняват от пътя си. към беседата >>
300. Правилно разбиране / Правилно разбиране на живота, ООК , София, 28.5.1930г.,
- Той става светъл образ за момата, а момата – за момъка.
Следователно, всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка, които имат вътрешно съдържание и смисъл, са ценни. Те никога не губят значението си. Можете ли да говорите лошо за човек, който постъпва с една мома толкова добре? Той става светъл образ за момата, а момата – за момъка. Никой не е в състояние да раздели двама души, свързани помежду си с любов. Любов, в която няма правилна обмяна, лесно изчезва. Обичайте хората с чистота и святост на вашето сърце, без да ги ограничавате, без да изисквате нещо от тях. Речете ли да им се налагате, да изпълняват вашите желания, любовта ще се отдалечи от вас. Тогава ще се яви гневът. към беседата >>
301. С огън и сол, НБ , София, 1.6.1930г.,
- Например, положението на момата и на момъка при родителите е най-добро.
Какво заключение можем да извадим от този пример? – Човешката душа желае нещо, което никой не може да й го даде. Например, положението на момата и на момъка при родителите е най-добро. Каквото пожелаят, родителите им го доставят. Въпреки това, все има нещо, което им липсва. Като видят, че и родителите не могат да ги задоволят, те напущат бащиния си дом и тръгват по света, да търсят своето щастие. Това е безидейност. Ако майката и бащата не могат да дадат на децата си това, което им липсва, никой не може да им го даде. към беседата >>
302. Методи за самовъзпитание / Образци за самовъзпитание, МОК , София, 13.6.1930г.,
- В този случай момата е защитница на момъка. (втори вариант)
В положението на кого от тримата бихте желали да бъдете? Всички ще искате да бъдете в положението на онзи, който спасява децата. Правете преводи, да видите на какво можете да уподобите генерала, офицера, полковника, момата, войника, децата и възрастния човек. Запример момата може да се уподоби на съвестта в човека, а момъкът - на сърцето. Момата го успокоява, казва му да не се страхува - няма да бъде наказан. В този случай момата е защитница на момъка. Много примери има в живота, които могат да се използват при самовъзпитанието на човека. към втори вариант >>
- От друга страна, той може да се намери в положението на полковника, на генералската дъщеря и на войника или в положението на търговеца, на момъка и на момата. (втори вариант)
Какво разбирате под думата „самовъзпитание"? Да се самовъзпитава човек, това значи да си представи мислено всички положения, в които животът може да го постави, и да бъде готов да се самопожертва. Човек може да се намери в положението на Кутузова, на офицера в халата, на неговите войници. От друга страна, той може да се намери в положението на полковника, на генералската дъщеря и на войника или в положението на търговеца, на момъка и на момата. Търговецът можеше да извика момъка настрана и да му каже да си плати дълга. Обаче той му казва това направо, без да го извика настрана. Защо постъпва така? Какво има предвид? Той иска да изложи момъка пред момата, да го застави да му плати. към втори вариант >>
- Търговецът можеше да извика момъка настрана и да му каже да си плати дълга. (втори вариант)
Какво разбирате под думата „самовъзпитание"? Да се самовъзпитава човек, това значи да си представи мислено всички положения, в които животът може да го постави, и да бъде готов да се самопожертва. Човек може да се намери в положението на Кутузова, на офицера в халата, на неговите войници. От друга страна, той може да се намери в положението на полковника, на генералската дъщеря и на войника или в положението на търговеца, на момъка и на момата. Търговецът можеше да извика момъка настрана и да му каже да си плати дълга. Обаче той му казва това направо, без да го извика настрана. Защо постъпва така? Какво има предвид? Той иска да изложи момъка пред момата, да го застави да му плати. С това постига целта си: и двамата се засрамват. към втори вариант >>
- Минава един господин и казва на момъка: „Кога ще ми платиш за дрехите? (втори вариант)
Разбира се, на този пример има хиляди други подобни примери, но този е специфичен, а вие можете да намерите и други аналогични примери. („Съвестта е момата, войникът е сърцето; съвестта казва на сърцето: няма нищо.") Това е по-дълбоко тълкувание. Аз правя друг един превод. Представете си: момъкът седи добре облечен по всичките правила и се разговаря с момата. Това съществува и в двайсети век. Минава един господин и казва на момъка: „Кога ще ми платиш за дрехите? " Момата пита: „Колко струват, колко ти дължи? " „Пет хиляди лева." И тя изважда и плаща на дрехаря. Той казва: „Благодарим, госпожице, много сте благородна." И си заминава. Питам сега: между двата примера, кой ще изберете - да сте полковият, че да направите забележка на войника, че не ви е дал чест; или да сте дрехарят, който казва на момъка, разговарящ се с момата: „Не сте ми платили дрехите"? Или пък да сте момата, че да платите вие дрехите заради него? към втори вариант >>
- Питам сега: между двата примера, кой ще изберете - да сте полковият, че да направите забележка на войника, че не ви е дал чест; или да сте дрехарят, който казва на момъка, разговарящ се с момата: „Не сте ми платили дрехите"? (втори вариант)
Това съществува и в двайсети век. Минава един господин и казва на момъка: „Кога ще ми платиш за дрехите? " Момата пита: „Колко струват, колко ти дължи? " „Пет хиляди лева." И тя изважда и плаща на дрехаря. Той казва: „Благодарим, госпожице, много сте благородна." И си заминава. Питам сега: между двата примера, кой ще изберете - да сте полковият, че да направите забележка на войника, че не ви е дал чест; или да сте дрехарят, който казва на момъка, разговарящ се с момата: „Не сте ми платили дрехите"? Или пък да сте момата, че да платите вие дрехите заради него? („Хубаво е да има една мома, че да плати заради нас.") Защо не - че в този случай ще се покаже доброто сърце. Но слушайте да ви кажа: тогава момата се обръща към момъка и му казва: „Извинете, аз заминавам за странство й втори път няма да ме видите вече." Но това казва момата на момъка, след като плаща пет хиляди лева за него: „Аз заминавам за странство и няма да се върна вече." И от неговите очи рукват две сълзи. към втори вариант >>
- Но слушайте да ви кажа: тогава момата се обръща към момъка и му казва: „Извинете, аз заминавам за странство й втори път няма да ме видите вече." Но това казва момата на момъка, след като плаща пет хиляди лева за него: „Аз заминавам за странство и няма да се върна вече." И от неговите очи рукват две сълзи. (втори вариант)
" „Пет хиляди лева." И тя изважда и плаща на дрехаря. Той казва: „Благодарим, госпожице, много сте благородна." И си заминава. Питам сега: между двата примера, кой ще изберете - да сте полковият, че да направите забележка на войника, че не ви е дал чест; или да сте дрехарят, който казва на момъка, разговарящ се с момата: „Не сте ми платили дрехите"? Или пък да сте момата, че да платите вие дрехите заради него? („Хубаво е да има една мома, че да плати заради нас.") Защо не - че в този случай ще се покаже доброто сърце. Но слушайте да ви кажа: тогава момата се обръща към момъка и му казва: „Извинете, аз заминавам за странство й втори път няма да ме видите вече." Но това казва момата на момъка, след като плаща пет хиляди лева за него: „Аз заминавам за странство и няма да се върна вече." И от неговите очи рукват две сълзи. към втори вариант >>
- Ти може да се намериш в положението на онзи офицер с халата, в положението на полковия при тази мома и войника; можеш да се намериш в положението на тази мома или на войника; можеш да се намериш в положението на този дрехар, който казва на момъка: „Да си платиш дрехите." Ни най-малко не се церемони да го потегли настрани, а му казва „право, куме, в очите", пред момата му казва, иска да го тури натясно: „Ти кога ще си платиш дрехите? (втори вариант)
Аз ви привеждам един начин, метод за самовъзпитание. Щом се събуди човек сутрин, има едно правило - той да прекара всичките положения, в които може да се постави. Може да кажете: „Тези работи ние сме ги минали." Аз правя един малък паралел като един начин за самовъзпитанието. Ако не знаете как да се самовъзпитате, не казвам - тъй, както обикновено се разбира; според мене самовъзпитанието е да можеш да си представиш всичките положения, в които можеш да се намериш - да бъдеш готов за всичко. Ти може да се намериш в положението на онзи офицер с халата, в положението на полковия при тази мома и войника; можеш да се намериш в положението на тази мома или на войника; можеш да се намериш в положението на този дрехар, който казва на момъка: „Да си платиш дрехите." Ни най-малко не се церемони да го потегли настрани, а му казва „право, куме, в очите", пред момата му казва, иска да го тури натясно: „Ти кога ще си платиш дрехите? " По този начин иска да го застави, че да си вземе парите, като го засрами пред момата. И какво става? И той се засрамва, и момата се засрамва, и му плаща. към втори вариант >>
- В този случай, момата е защитница на момъка.
В положението на кого от тримата бихте желали да бъдете? Всички ще искате да бъдете в положението на онзи, който спасява децата. Правете преводи, да видите, на какво можете да оприличите генерала, офицера, полковника, момата, войника, децата и възрастния човек. Например, момата може да се оприличи на съвестта в човека, а момъкът - на сърцето. Момата го успокоява, казва му да не се страхува - няма да бъде наказан. В този случай, момата е защитница на момъка. Много примери има в живота, които могат да се използват при самовъзпитанието на човека. към беседата >>
- От друга страна, той може да се намери в положението на полковника, на генералската дъщеря и на войника, или в положението на търговеца, на момъка и на момата.
Какво разбирате под думата "самовъзпитание"? Да се самовъзпитава човек, това значи, да си представи мислено всички положения, в които животът може да го постави, и да бъде готов да се самопожертвва. Човек може да се намери в положението на Кутузов, на офицера в халата, на неговите войници. От друга страна, той може да се намери в положението на полковника, на генералската дъщеря и на войника, или в положението на търговеца, на момъка и на момата. Търговецът можеше да извика момъка настрана и да му каже, да си плати дълга. Обаче, той му казва това направо, без да го извика настрана. - Защо постъпва така. Какво има предвид? - Той иска да изложи момъка пред момата, да го застави да му плати? към беседата >>
- Търговецът можеше да извика момъка настрана и да му каже, да си плати дълга.
Какво разбирате под думата "самовъзпитание"? Да се самовъзпитава човек, това значи, да си представи мислено всички положения, в които животът може да го постави, и да бъде готов да се самопожертвва. Човек може да се намери в положението на Кутузов, на офицера в халата, на неговите войници. От друга страна, той може да се намери в положението на полковника, на генералската дъщеря и на войника, или в положението на търговеца, на момъка и на момата. Търговецът можеше да извика момъка настрана и да му каже, да си плати дълга. Обаче, той му казва това направо, без да го извика настрана. - Защо постъпва така. Какво има предвид? - Той иска да изложи момъка пред момата, да го застави да му плати? С това той постига целта си: и двамата се засрамват. към беседата >>
- - Той иска да изложи момъка пред момата, да го застави да му плати?
От друга страна, той може да се намери в положението на полковника, на генералската дъщеря и на войника, или в положението на търговеца, на момъка и на момата. Търговецът можеше да извика момъка настрана и да му каже, да си плати дълга. Обаче, той му казва това направо, без да го извика настрана. - Защо постъпва така. Какво има предвид? - Той иска да изложи момъка пред момата, да го застави да му плати? С това той постига целта си: и двамата се засрамват. Момата изважда от джоба си пет хиляди лева, дава ги на търговеца, но след това се разделя с момъка. към беседата >>
- За следния път нека всеки от вас изнесе три примера от живота: единият пример да бъде подобен на този с Кутузов и офицера, вторият - на полковника и генералската дъщеря, а третият - на момата, която платила дрехите на момъка.
За следния път нека всеки от вас изнесе три примера от живота: единият пример да бъде подобен на този с Кутузов и офицера, вторият - на полковника и генералската дъщеря, а третият - на момата, която платила дрехите на момъка. Ако не можете да дадете такива примери, не правете опита, който децата направили с въженцето на бомбата. Избягвайте опити, на които краят води към нещастие. Направите ли такъв опит, молете се да дойде възрастният и разумен човек с ножчето си, да пререже въженцето, преди още бомбата да е избухнала. Като видите, че реже въжето, не се сърдете, че се бърка в работите ви. Той ви спасява от нещастие. към беседата >>
304. Работа, музика и мисъл / Преводи в природата (Работа, музика, молитва), МОК , София, 20.6.1930г.,
- Ако искате това същество да го освободите, някой път вие трябва да прекарате целия път, ако можете да измените пътя на С, да мине това същество отгоре, ще освободите камъка А. (втори вариант)
Питам, кое положение трябва да вземете сега? Кого трябва да освободите, да дадете път на онзи, който иска да мине, или на този, който иска да слезе отгоре долу? Как ще разрешите въпроса? Това са постоянните въпроси, да слезе ли топката долу, да мине ли С през пътя? Вие можете да разрешите въпроса и без да е задача. Ако искате това същество да го освободите, някой път вие трябва да прекарате целия път, ако можете да измените пътя на С, да мине това същество отгоре, ще освободите камъка А. Но ако не можете да прекарате пътя над А, отгоре за С, оставете го. Защото в дадения случай нищо не се постига, нищо не се разрешава. Ако А трябва да слезе долу и запуши пътя, тогава работата на С се разваля. Ако А остава горе, а С мине, работата на двата интереса се разваля. Тогава другият закон, ако на този човек С може да се даде друг един път отдолу - Д, две възможности има. към втори вариант >>
305. Превръщане и съпоставяне / Закон на сменянето. Съпоставяне на нещата (Външни условия и вътрешни възможности. Загубената дума), МОК , София, 27.6.1930г.,
- Един англичанин е ходил в Индия да упражнява волята си и се е поставил на един камък и наоколо му се разхождат най-опасните животни, но той седи на камъка концентриран, всичките животни минават и заминават, но нито едно от тях не го атакува. (втори вариант)
Да допуснем, че имате едно отрицателно чувство, страхът например. Вие вървите в гората и ви е страх. Представете си, че сте в Африка и ви срещне една голяма змия - боа, тигър, лъв или един леопард и т.н. Всяко едно зашепване из гората у вас ще роди страх. Какво ще кажете в дадения случай? Един англичанин е ходил в Индия да упражнява волята си и се е поставил на един камък и наоколо му се разхождат най-опасните животни, но той седи на камъка концентриран, всичките животни минават и заминават, но нито едно от тях не го атакува. Той казва: „Постоянно мисълта ми трябва да е концентрирана." И най-малкото отклонение на ума му или да почне да фантазира, да мисли как да уреди живота си, ще хвръкне от камъка. Но понеже е концентриран в една мисъл - да намери същинската мисъл, никое от животните не го закача. Дотогава, докогато вие мислите за същността на живота, да реализирате това, което трябва в света, вие сте в безопасно положение. Но щом се отклони умът ви някъде, може да хвръкнете от камъка. към втори вариант >>
- Той казва: „Постоянно мисълта ми трябва да е концентрирана." И най-малкото отклонение на ума му или да почне да фантазира, да мисли как да уреди живота си, ще хвръкне от камъка. (втори вариант)
Вие вървите в гората и ви е страх. Представете си, че сте в Африка и ви срещне една голяма змия - боа, тигър, лъв или един леопард и т.н. Всяко едно зашепване из гората у вас ще роди страх. Какво ще кажете в дадения случай? Един англичанин е ходил в Индия да упражнява волята си и се е поставил на един камък и наоколо му се разхождат най-опасните животни, но той седи на камъка концентриран, всичките животни минават и заминават, но нито едно от тях не го атакува. Той казва: „Постоянно мисълта ми трябва да е концентрирана." И най-малкото отклонение на ума му или да почне да фантазира, да мисли как да уреди живота си, ще хвръкне от камъка. Но понеже е концентриран в една мисъл - да намери същинската мисъл, никое от животните не го закача. Дотогава, докогато вие мислите за същността на живота, да реализирате това, което трябва в света, вие сте в безопасно положение. Но щом се отклони умът ви някъде, може да хвръкнете от камъка. към втори вариант >>
- Но щом се отклони умът ви някъде, може да хвръкнете от камъка. (втори вариант)
Какво ще кажете в дадения случай? Един англичанин е ходил в Индия да упражнява волята си и се е поставил на един камък и наоколо му се разхождат най-опасните животни, но той седи на камъка концентриран, всичките животни минават и заминават, но нито едно от тях не го атакува. Той казва: „Постоянно мисълта ми трябва да е концентрирана." И най-малкото отклонение на ума му или да почне да фантазира, да мисли как да уреди живота си, ще хвръкне от камъка. Но понеже е концентриран в една мисъл - да намери същинската мисъл, никое от животните не го закача. Дотогава, докогато вие мислите за същността на живота, да реализирате това, което трябва в света, вие сте в безопасно положение. Но щом се отклони умът ви някъде, може да хвръкнете от камъка. към втори вариант >>
306. Морални правила / Правилно ядене - правилно служене, ООК , София, 2.7.1930г.,
- А пък има друго нещо, което се нарича мъка. (втори вариант)
Щом ям, ще ме безпокои. За да не ме безпокои гладът, аз ям. Защо дишам? Понеже има нещо в света, което задушава човека, постоянно го души, постоянно го мъчи. Тогава аз казвам, аз дишам, за да не ме души. А пък има друго нещо, което се нарича мъка. Казва: „Мъчи ме нещо.“ Мъчението е за сърцето. Аз дишам, за да не ме мъчи. Щом престана да чувствам, започва да ме мъчи. към втори вариант >>
- Като сте неразположени, хвърлете няколко камъка надолу.
Пазете следното правило: Каквото правите, правете го съзнателно и с любов. Като ви накарах да пренасяте камъни, аз имам предвид ползата от това упражнение. Ще работите половин час, но като вдигате и слагате камъните, вие възприемате електричеството и магнетизма, които те съдържат. Като сте неразположени, хвърлете няколко камъка надолу. Като ги хвърлите, вие възприемате енергията им и сменяте състоянието си. Ще кажете, че е празна работа да хвърляте камъни. - Празна работа е, когато човек нищо не прави. Като хвърляте камъни, като ги местите, вие придобивате практически знания, до които по друг начин не можете да се домогнете. Например, вие ще разберете, че някои камъни не трябва да се местят. към беседата >>
308. Благословена между жените, СБ , РБ , Рила, 17.8.1930г.,
- Щом те видях, сърцето ми трепна.“ Тази мома веднага повярва на думите на момъка и през целия ден тя се чувства доволна, щастлива, убедена, че като нея няма друга мома, толкова красива.
Сега пък ние можем да извадим заключението: всяко твърдение, основано само на хипотези, е толкова сигурно, колкото е сигурно положението на къща, основана на пясък. Една мома среща на пътя си един момък, който я спира и й казва: „Госпожице, много си красива. По-голяма красавица от тебе не съм виждал. Щом те видях, сърцето ми трепна.“ Тази мома веднага повярва на думите на момъка и през целия ден тя се чувства доволна, щастлива, убедена, че като нея няма друга мома, толкова красива. Една нейна приятелка, като я вижда тъй самодоволна и горда, й казва: „Виж, аз имам в джоба си едно огледало – огледай се в него, за да провериш дали действителността отговаря на думите, които момъкът ти е казал.“ Тази мома отдавна не се е оглеждала в огледало и послушва другарката си. Като се вижда в огледалото, махва го недоволно настрана и казва на другарката си: „Вземи си огледалото назад! “ – Тя била недоволна, защото не се видяла тъй красива, както си въобразила; освен това, като погледнала дебелите си устни, с които мязала на негърка, още повече се ужасила. към беседата >>
- Така щото подбужденията на момъка и на вълка не са едни и същи.
Съвременните хора, които не могат да мислят по новия начин, като видят, че някой момък се е хванал на хорото при някоя хубава мома, те разглеждат въпроса по старому и казват: „Този момък се е хванал до онази мома, защото е красива.“ – Това е криво разбиране на нещата. Те гледат на момъка като на вълк, който обикаля около някое агне. Защо вълкът обикаля агнето? – Да го изяде. Вълкът обаче не разбира Божиите пътища, а момъкът ги разбира. Така щото подбужденията на момъка и на вълка не са едни и същи. Вълкът не търси агнето заради неговото мляко, но той иска да го изяде. Той казва: „Аз обичам агнето.“ Да обича агнето, това е правилно, но начинът, по който изразява своята любов, не е правилен. Вълкът казва: „Защо да не обичам агнето? Бог го е създал за мен.“ Щом вълкът разсъждава така и яде агнетата, за него пък ще се намери още по-голям вълк, който ще обиколи няколко пъти около него, ще го нападне и ще го изяде. Вълкът ще каже: „Не, това не трябва да се допуща! към беседата >>
310. Божият глас, ООК , София, 26.8.1930г.,
- " Казвам, ти си от тези, които, като хванат камъка, пламъкът не излиза и вода не излиза, и в камъка живот няма. (втори вариант)
Вие може да се хвалите, да казвате: ето моето верую. Като хванеш този камък, вода да излезе и пламък отгоре. Тогава може да кажете, че имате една философия. Тогава едва кажете: дай си ръката. Казвате: "Знаеш ли кой съм аз? " Казвам, ти си от тези, които, като хванат камъка, пламъкът не излиза и вода не излиза, и в камъка живот няма. Сега аз правя една аналогия. Ако ти не може да хванеш една твоя мисъл, която е като камък, и от нея да излезе вода и огън да излезе - условия за живот. Ако тази мисъл сама по себе си не може да оживее, ти си още в пътя на постижението, каквото човек трябва да постига. към втори вариант >>
311. Две категории хора, ООК , София, 1.9.1930г.,
- Ако една мома обещава среща едновременно на 10 момъка, работите ѝ тръгват зле.
Буквата „З“, с която започва думата „зло“, означава закон на размножаване. Следователно, когато човек се размножава повече, отколкото са неговите възможности, работите му тръгват назад. Той казва: „Моите работи вървят зле“. Всеки човек, който яде много, който преяжда, върви зле. Лакомията е причина за злото в света. Ако една мома обещава среща едновременно на 10 момъка, работите ѝ тръгват зле. Тя не може да води приятелство едновременно с 10 души. С кого от тях ще се срещне първо? Този ще я чака, онзи ще я чака и като не издържи на обещанието си, всеки на своя ред ще я набие. Какво ще бъде положението на тази мома? Следователно всеки, който се е опитал да излъже Господа, на общо основание е бил бит. към беседата >>
312. Път към живота / Пътят на доброто. Жертвата на страната на Божественото, МОК , София, 5.9.1930г.,
- Ще пуснете ли момъка да живее, или искате той да умре? (втори вариант)
Ако го обесят, за тебе ще се констатира, че ти си един егоист, не разбираш закона на жертвата. Ти не искаш да пожертвуваш, а искаш той да пострада, а ти да не пострадаш. Във втория случай ще се опита закона на жертвата, да го пуснат жив, това показва, че ти си разбрал закона на жертвата, казваш, нека го пуснат макар и друга да го вземе. Аз само като го виждам, той като живее, мен ще ми бъде приятно. Питам ви сега, сестрите, вие какво ще направите? Ще пуснете ли момъка да живее, или искате той да умре? Вие сега ще кажете: Да живее! Е, хубаво. Това е външната страна, практически или материално изказана идеята. Но тази драма е, която постоянно става във всеки един от вас. Няма човек в света, в който това драматическо чувство да не става. към втори вариант >>
- Какво сърце се крие в момата, която е готова за своето лично щастие да изложи момъка на смърт?
Всеки човек преживява подобна борба в себе си, която може да се реши само чрез закона на жертвата. За предпочитане е човек да страда, но да спаси някое свое възвишено чувство или някоя възвишена мисъл от смърт, отколкото да избегне страданието и да лиши от живот едно Божествено чувство или една Божествена мисъл. Низшето всякога трябва да се жертва за висшето. Като ученици, вие трябва да прилагате закона на жертвата. Без жертви животът няма смисъл. Какво сърце се крие в момата, която е готова за своето лично щастие да изложи момъка на смърт? Тя трябва да се справи със своя егоизъм, със своето жестоко сърце. Ако момъкът бъде обесен, това говори за егоизма на неговата възлюбена. И Христос беше предаден на римляните да го разпнат, но това не говори добре нито за евреите, нито за римския народ. Следователно, ако човек, или един народ, не разбира закона на великата жертва и не го прилага, той не може да има велик морал. Днес от всички хора се изисква велик морал, който се обуславя от закона за жертвата. към беседата >>
314. Вътрешни прояви, ООК , София, 8.10.1930г.,
- Ако започне да се оплаква от момъка, че не я обича, момата не разбира нещата.
Щом вземе книгата в ръката си, той веднага отива в своя кабинет и започва да чете. Момата стои отвън, огорчена и обидена, че момъкът не е внимателен към нея. Момата трябва да знае, че тя не е обектът, от който момъкът се интересува. Главният обект за него е книгата. Щом вземе книгата, момата няма работа при него. Ако започне да се оплаква от момъка, че не я обича, момата не разбира нещата. Нейната мисия се е състояла в предаване на книгата. Щом предаде книгата на момъка, тя трябва да се отдалечи от него и да бъде доволна, че е свършила мисията си. В дадения случай момъкът е професорът, а момата – студентът. Студентът занася книгата на професора си и се отдалечава. Той е свършил своята мисия. към беседата >>
- Щом предаде книгата на момъка, тя трябва да се отдалечи от него и да бъде доволна, че е свършила мисията си.
Момата трябва да знае, че тя не е обектът, от който момъкът се интересува. Главният обект за него е книгата. Щом вземе книгата, момата няма работа при него. Ако започне да се оплаква от момъка, че не я обича, момата не разбира нещата. Нейната мисия се е състояла в предаване на книгата. Щом предаде книгата на момъка, тя трябва да се отдалечи от него и да бъде доволна, че е свършила мисията си. В дадения случай момъкът е професорът, а момата – студентът. Студентът занася книгата на професора си и се отдалечава. Той е свършил своята мисия. Професорът взима книгата и през всичкото време мисли за образа на студента, т.е. на момата, която му я донесла. към беседата >>
315. Разумното слово, НБ , София, 12.10.1930г.,
- Той ги завел до една пещера, вдигнал камъка, и пред тях се открило голямо количество злато.
Като разбрал намерението им, той ги запитал: Какво искате? – Дай ни, кесията си, искаме да ни дадеш всичките си пари. – Елате с мене, аз ще ви дам, колкото злато искате. Аз имам малко пари, те няма да ви задоволят. Разбойниците тръгнали след учения. Той ги завел до една пещера, вдигнал камъка, и пред тях се открило голямо количество злато. Той им казал: Вземете си, колкото искате злато. Като го видели, разбойниците се спуснали към него и си взели по 20 – 30 кг. злато. Турили го на гърбовете си и тръгнали. От тежестта на златото, те се уморили, изпотили и започнали да изостават. По едно време те огладнели толкова много, че не могли повече да ходят. към беседата >>
316. Правилно разрешаване, ООК , София, 29.10.1930г.,
- Обаче и двете се влюбват в момъка, и всяка иска да го задържи за себе си.
За да приемете, че това е възможно, ще ви дам следния пример. Две приятелки на еднаква възраст се обичат, разбират се, заедно четат и учат. По едно време между тях влиза един млад, красив момък. Тримата започват да дружат. В първо време дружбата им е чиста, красива. Обаче и двете се влюбват в момъка, и всяка иска да го задържи за себе си. Това чувство разделя приятелките. Между тях се явява нещо лошо. Те се ненавиждат една друга, не могат да се търпят, вследствие на което са в постоянна борба. Тези моми не разбират същината на нещата. Ако разбираха живота, те щяха да знаят, че е невъзможно да обсебят човека, да го задържат за себе си. към беседата >>
- Недоимъкът. Ако имаше два момъка между тях, приятелските отношения щяха да се запазят.
Между тях се явява нещо лошо. Те се ненавиждат една друга, не могат да се търпят, вследствие на което са в постоянна борба. Тези моми не разбират същината на нещата. Ако разбираха живота, те щяха да знаят, че е невъзможно да обсебят човека, да го задържат за себе си. Коя е причината за лошите отношения между двете приятелки? Недоимъкът. Ако имаше два момъка между тях, приятелските отношения щяха да се запазят. Вторият момък щеше да спаси положението. Без него първият момък ще стане жертва на двете воюващи страни. Когато двама души се състезават за един и същ обект, причината за това се крие или в самия обект, или във воюващите страни. Обаче и в единия, и в другия случай в човека се проявява низшия „аз“. Примерът с двете приятелки се среща навсякъде в живота, в различни форми. към беседата >>
- Яви ли се желание във всяка една от тях да вземе нещо от момъка, без да даде нещо от себе си, те непременно ще се скарат.
Той ще каже: „Ще ме извините, не мога да пея, гърлото ми е засъхнало, три дена не съм пил вода“. Какво трябва да се направи, за да не се разваля приятелството между две другарки? Ако момъкът, който влиза между тях, представя жаден пътник, те трябва да го напоят. И двете едновременно трябва да задоволят жаждата му. В случая те дават нещо от себе си, без да искат да го оберат. Яви ли се желание във всяка една от тях да вземе нещо от момъка, без да даде нещо от себе си, те непременно ще се скарат. Значи разрешаването на спорните въпроси седи в даването. Щом давате без мярка, доброто иде, щом взимате без мярка, злото иде. Следователно, каже ли някой, че дава без мярка, това показва, че той е добър човек. Ако взима без мярка, той е лош човек. Само онзи дава без мярка, който не слага никакво ограничение на Божественото в себе си. към беседата >>
318. Основа на живота, ООК , София, 19.11.1930г.,
- Ако проявява лошото в себе си, причината се крие или в недоимъка, или в изобилието.
Основната мисъл на тази лекция е доброто, като основа на живота. Доброто е вложено във всеки човек, но той трябва да го прояви. Дръжте в ума си мисълта, че по естество човек е добър. Ако проявява лошото в себе си, причината се крие или в недоимъка, или в изобилието. Изпадне ли в едно от тия състояния, човек се натъква на горчиви чувства в себе си и става лош. Ако на една богата трапеза са поканени 10 души, те трябва да бъдат доволни от обяда. Доволни ли са всъщност? При голямото изобилие, в което се намират, те пак остават недоволни. Защо? Защото всеки иска да бъде на първо място, най-близо до домакина. към беседата >>
319. Влизане и излизане / Влизане и излизане. Изборът на числата и природата, МОК , София, 21.11.1930г.,
- И след това на долната част на замъка имате едно камъче 4., като бутнете него и двете страни на замъка се приближават с.d. (втори вариант)
Тук имате една пружина с числото № 1. Като я бутнете, веднага вратата на този замък се отваря. Но на другата страна, без вие да знаете, има и друга една пружина 2., едно камъче е това, като го бутнете и прозорецът се отваря. Имате и друго едно камъче 3. като бутнете него и горната част на този замък, целият покрив се отваря. И след това на долната част на замъка имате едно камъче 4., като бутнете него и двете страни на замъка се приближават с.d. Да допуснем, че вие дойдохте в този замък, бутнахте 1. 2. и 3. копчета, и опитвате и 4., но стените на замъка се събират. Какво ви показва тази задача? (че не трябва да бутаме всичките копчета). към втори вариант >>
- Питам, защо трябва да ви изнесат из замъка навънка? (втори вариант)
Когато умре някой, сам ли из къщата излиза? Значи влезнал си сам в къщата и после сам трябва да излезнеш из къщата. За да се излезне, трябва да се умре. Щом не умираш, ти не можеш да излезнеш из къщата; а щом умреш, трябва някой да те изнесе из къщи. Значи, умирането не разрешава въпроса. Питам, защо трябва да ви изнесат из замъка навънка? Вие трябва да разсъждавате. Аз превеждам раждането и смъртта, ако вие ги разглеждате като еднократни процеси, състояния и положения, така вие не можете да ги разрешите. И нищо не може да се постигне. Раждането е един многократен процес и смъртта е един многократен процес. Смъртта за едного в даден случай е живот за другиго; значи, ти като излезнеш из замъка, друг пак ще влезне да живее там. към втори вариант >>
- Питам сега, какво трябва да се прави, да бутнеш камъка или да го оставиш? (втори вариант)
Трябва да го поместите. Но надпис има този камък да се не бута. Какво трябва да се прави? Някой писал там, вие още нямате доказателство дали някой философ го е писал или някой глупак. Онзи, който го е писал, може да си има известни съображения за това. Питам сега, какво трябва да се прави, да бутнеш камъка или да го оставиш? (Н. ще го бутна и оттатък ще мина!) Да допуснем и обратното, че вие искате да влезнете в замъка вътре, но пак е турен този камък и пише там, да се не бута камъкът. Трябва ли да го бутнеш? Ако искаш да влезнеш, пак ще го бутнеш. Сега, ако вие бутнете този камък, по какво ще съдите, дали сте направили едно престъпление или не? Кога имате ясна представа за извършено престъпление? към втори вариант >>
- (Н. ще го бутна и оттатък ще мина!) Да допуснем и обратното, че вие искате да влезнете в замъка вътре, но пак е турен този камък и пише там, да се не бута камъкът. (втори вариант)
Но надпис има този камък да се не бута. Какво трябва да се прави? Някой писал там, вие още нямате доказателство дали някой философ го е писал или някой глупак. Онзи, който го е писал, може да си има известни съображения за това. Питам сега, какво трябва да се прави, да бутнеш камъка или да го оставиш? (Н. ще го бутна и оттатък ще мина!) Да допуснем и обратното, че вие искате да влезнете в замъка вътре, но пак е турен този камък и пише там, да се не бута камъкът. Трябва ли да го бутнеш? Ако искаш да влезнеш, пак ще го бутнеш. Сега, ако вие бутнете този камък, по какво ще съдите, дали сте направили едно престъпление или не? Кога имате ясна представа за извършено престъпление? Ако сте извършили една постъпка в живота, която спъва цялото, това е престъпление. към втори вариант >>
- Той се разхожда из замъка и вижда трети бутон.
Щом се намери в ограничения, той трябва да смени състоянието си, да излезе вън от тях. Представете си, че някой човек се намира пред един замък. Той вижда един бутон отвън, хваща го и веднага вратата на замъка се отваря. Влиза вътре, но тъмно е навсякъде. Напипва друг бутон, натиска го и пред него се явява светлина – прозорец се отваря. Той се разхожда из замъка и вижда трети бутон. Хваща бутона – целият покрив се отваря. Той се намира под открито небе. Като прекара известно време в замъка, той започва да го изследва и вижда още един бутон, който не е пипал. Натиска бутона, но положението му се затруднява – двете срещуположни стени се приближават една към друга. Ако остане в замъка, ще бъде притиснат. към беседата >>
- Той сам влиза в замъка, т.е.
Човек се ражда, т.е. влиза в замъка, живее известно време и след това умира – излиза от замъка. – Трябва ли човек да се ражда и умира? – Трябва. Чрез раждането и смъртта човек минава през големи опитности. Той сам влиза в замъка, т.е. в тялото си, и сам излиза от него. Когато един умира, друг се ражда; когато един се ражда, друг умира. Това показва, че замъкът никога не остава празен. В този смисъл, раждането и смъртта са многократни, а не еднократни процеси. С други думи казано: физическата енергия минава от едно състояние в друго, но никога не се губи. към беседата >>
- Всяка идея, която човек лесно решава, показва, че той сам е влязъл в замъка или в някой хотел, и сам може да излезе от него.
Следователно всяка идея, която човек не може да разреши сам, го поставя в затвор или в участък. Той се блъска на една и на друга страна и казва: „Тъмно ми е, не мога да разреша този въпрос, не мога да намеря изход от това положение“. Всяка идея, която човек лесно решава, показва, че той сам е влязъл в замъка или в някой хотел, и сам може да излезе от него. Сега се явява друг въпрос: какво трябва да направите, ако при влизането или излизането си от замъка виждате един голям камък, който ви препятства? Камъкът е турен точно пред вратата на замъка, тъй щото не можете да направите крачка напред. Ще кажете, че лесно се маха това препятствие. Обаче писано е на камъка, никой да не го бута. Вие се спирате пред него и размишлявате: „Да го поместя, или не? към беседата >>
- Сега се явява друг въпрос: какво трябва да направите, ако при влизането или излизането си от замъка виждате един голям камък, който ви препятства?
Следователно всяка идея, която човек не може да разреши сам, го поставя в затвор или в участък. Той се блъска на една и на друга страна и казва: „Тъмно ми е, не мога да разреша този въпрос, не мога да намеря изход от това положение“. Всяка идея, която човек лесно решава, показва, че той сам е влязъл в замъка или в някой хотел, и сам може да излезе от него. Сега се явява друг въпрос: какво трябва да направите, ако при влизането или излизането си от замъка виждате един голям камък, който ви препятства? Камъкът е турен точно пред вратата на замъка, тъй щото не можете да направите крачка напред. Ще кажете, че лесно се маха това препятствие. Обаче писано е на камъка, никой да не го бута. Вие се спирате пред него и размишлявате: „Да го поместя, или не? Надписът може да е поставен от някой философ, но може и от някой глупак“. към беседата >>
- Камъкът е турен точно пред вратата на замъка, тъй щото не можете да направите крачка напред.
Следователно всяка идея, която човек не може да разреши сам, го поставя в затвор или в участък. Той се блъска на една и на друга страна и казва: „Тъмно ми е, не мога да разреша този въпрос, не мога да намеря изход от това положение“. Всяка идея, която човек лесно решава, показва, че той сам е влязъл в замъка или в някой хотел, и сам може да излезе от него. Сега се явява друг въпрос: какво трябва да направите, ако при влизането или излизането си от замъка виждате един голям камък, който ви препятства? Камъкът е турен точно пред вратата на замъка, тъй щото не можете да направите крачка напред. Ще кажете, че лесно се маха това препятствие. Обаче писано е на камъка, никой да не го бута. Вие се спирате пред него и размишлявате: „Да го поместя, или не? Надписът може да е поставен от някой философ, но може и от някой глупак“. – Как ще постъпите с камъка? към беседата >>
- Обаче писано е на камъка, никой да не го бута.
Той се блъска на една и на друга страна и казва: „Тъмно ми е, не мога да разреша този въпрос, не мога да намеря изход от това положение“. Всяка идея, която човек лесно решава, показва, че той сам е влязъл в замъка или в някой хотел, и сам може да излезе от него. Сега се явява друг въпрос: какво трябва да направите, ако при влизането или излизането си от замъка виждате един голям камък, който ви препятства? Камъкът е турен точно пред вратата на замъка, тъй щото не можете да направите крачка напред. Ще кажете, че лесно се маха това препятствие. Обаче писано е на камъка, никой да не го бута. Вие се спирате пред него и размишлявате: „Да го поместя, или не? Надписът може да е поставен от някой философ, но може и от някой глупак“. – Как ще постъпите с камъка? – „Ще го преместим.“ После, ще се яви мисълта: „Не сгреших ли, като преместих камъка? Не извърших ли някакво престъпление? към беседата >>
- – Как ще постъпите с камъка?
Камъкът е турен точно пред вратата на замъка, тъй щото не можете да направите крачка напред. Ще кажете, че лесно се маха това препятствие. Обаче писано е на камъка, никой да не го бута. Вие се спирате пред него и размишлявате: „Да го поместя, или не? Надписът може да е поставен от някой философ, но може и от някой глупак“. – Как ще постъпите с камъка? – „Ще го преместим.“ После, ще се яви мисълта: „Не сгреших ли, като преместих камъка? Не извърших ли някакво престъпление? “ Всяко действие, което внася дисхармония в цялото, наричаме престъпление. Обаче всяко действие, което засяга личния интерес или личното благо на човека, е погрешка. Ако апаш нападне богат човек и го обере, това се счита за престъпление. към беседата >>
- – „Ще го преместим.“ После, ще се яви мисълта: „Не сгреших ли, като преместих камъка?
Ще кажете, че лесно се маха това препятствие. Обаче писано е на камъка, никой да не го бута. Вие се спирате пред него и размишлявате: „Да го поместя, или не? Надписът може да е поставен от някой философ, но може и от някой глупак“. – Как ще постъпите с камъка? – „Ще го преместим.“ После, ще се яви мисълта: „Не сгреших ли, като преместих камъка? Не извърших ли някакво престъпление? “ Всяко действие, което внася дисхармония в цялото, наричаме престъпление. Обаче всяко действие, което засяга личния интерес или личното благо на човека, е погрешка. Ако апаш нападне богат човек и го обере, това се счита за престъпление. Но ако апашът види, че богатият се дави, и той веднага се хвърли във водата да го спасява, взима торбата с парите от ръката му, изважда го на брега и бяга с парите, това не е престъпление. към беседата >>
- Онзи, който гледа физическия свят, или този, който е обърнат към замъка навътре? (втори вариант)
А другият тъй е зазидан, че гледа какво има вънка по света. И двамата седят и си приказват. Питам, кое е видимото и кое е невидимото? Тъй че и двамата имат неща, които виждат и които не виждат. На кого деятелността е по-голяма. Онзи, който гледа физическия свят, или този, който е обърнат към замъка навътре? Първият гледа света, а вторият е религиозен човек, той мисли само за Бога – гледа само в замъка навътре. Вие вярвате в Бога, замък е това. Какво са казали учените хора, Сократ, Платон, тъй казали, дядо ви, баща ви тъй казали, вие това знаете, вие сте религиозен човек, в замъка гледате, вие вярвате в невидимото, защото тези хора са заминали, той казва: Платон тъй е казал. Казвам, по-широка е деятелността на онези, които виждат деятелността на видимия свят отвън. Питам от гледището на един философ, кой е на правата страна, който гледа в замъка или който гледа навънка от замъка. към втори вариант >>
- Първият гледа света, а вторият е религиозен човек, той мисли само за Бога – гледа само в замъка навътре. (втори вариант)
И двамата седят и си приказват. Питам, кое е видимото и кое е невидимото? Тъй че и двамата имат неща, които виждат и които не виждат. На кого деятелността е по-голяма. Онзи, който гледа физическия свят, или този, който е обърнат към замъка навътре? Първият гледа света, а вторият е религиозен човек, той мисли само за Бога – гледа само в замъка навътре. Вие вярвате в Бога, замък е това. Какво са казали учените хора, Сократ, Платон, тъй казали, дядо ви, баща ви тъй казали, вие това знаете, вие сте религиозен човек, в замъка гледате, вие вярвате в невидимото, защото тези хора са заминали, той казва: Платон тъй е казал. Казвам, по-широка е деятелността на онези, които виждат деятелността на видимия свят отвън. Питам от гледището на един философ, кой е на правата страна, който гледа в замъка или който гледа навънка от замъка. Представете си, че вие сте едно малко дете, майка ви и баща ви са ви учили на всички тези морални правила, излизате в света, но нямате никаква опитност, но само вярвате. към втори вариант >>
- Какво са казали учените хора, Сократ, Платон, тъй казали, дядо ви, баща ви тъй казали, вие това знаете, вие сте религиозен човек, в замъка гледате, вие вярвате в невидимото, защото тези хора са заминали, той казва: Платон тъй е казал. (втори вариант)
Тъй че и двамата имат неща, които виждат и които не виждат. На кого деятелността е по-голяма. Онзи, който гледа физическия свят, или този, който е обърнат към замъка навътре? Първият гледа света, а вторият е религиозен човек, той мисли само за Бога – гледа само в замъка навътре. Вие вярвате в Бога, замък е това. Какво са казали учените хора, Сократ, Платон, тъй казали, дядо ви, баща ви тъй казали, вие това знаете, вие сте религиозен човек, в замъка гледате, вие вярвате в невидимото, защото тези хора са заминали, той казва: Платон тъй е казал. Казвам, по-широка е деятелността на онези, които виждат деятелността на видимия свят отвън. Питам от гледището на един философ, кой е на правата страна, който гледа в замъка или който гледа навънка от замъка. Представете си, че вие сте едно малко дете, майка ви и баща ви са ви учили на всички тези морални правила, излизате в света, но нямате никаква опитност, но само вярвате. Вие вярвате, че не трябва да се лъже, не трябва да се краде, че трябва да казвате правото, а другото, което сте го добили в живота е чрез една опитност. Питам, де веруюто е по-интензивно? към втори вариант >>
- Питам от гледището на един философ, кой е на правата страна, който гледа в замъка или който гледа навънка от замъка. (втори вариант)
Онзи, който гледа физическия свят, или този, който е обърнат към замъка навътре? Първият гледа света, а вторият е религиозен човек, той мисли само за Бога – гледа само в замъка навътре. Вие вярвате в Бога, замък е това. Какво са казали учените хора, Сократ, Платон, тъй казали, дядо ви, баща ви тъй казали, вие това знаете, вие сте религиозен човек, в замъка гледате, вие вярвате в невидимото, защото тези хора са заминали, той казва: Платон тъй е казал. Казвам, по-широка е деятелността на онези, които виждат деятелността на видимия свят отвън. Питам от гледището на един философ, кой е на правата страна, който гледа в замъка или който гледа навънка от замъка. Представете си, че вие сте едно малко дете, майка ви и баща ви са ви учили на всички тези морални правила, излизате в света, но нямате никаква опитност, но само вярвате. Вие вярвате, че не трябва да се лъже, не трябва да се краде, че трябва да казвате правото, а другото, което сте го добили в живота е чрез една опитност. Питам, де веруюто е по-интензивно? Коя вяра е по-силна? Във втория случай, придобитото сред видимите неща е по-добро и другото е хубаво. към втори вариант >>
- Той е съзидан в замъка с главата навън. (втори вариант)
Питам, де веруюто е по-интензивно? Коя вяра е по-силна? Във втория случай, придобитото сред видимите неща е по-добро и другото е хубаво. Но де опитността е по-силна, по-хубава? Някой казва, аз вярвам в света. Той е съзидан в замъка с главата навън. И разбира това, което вижда отвън, което са изработили в София. И като говори за реалността, аз разбирам, че този човек гледа в света, във външния свят и си съставя едно понятие за него. Той гледа небето, звездите и казва, не зная дали има Господ, не го виждам. А другият пък има известни морални кодекси. Тогава вторият е по-активен. към втори вариант >>
- Представете си, че вие (сте) в един замък и иде някой в замъка, и ви казва, че в еди-коя си каса има пари да си извадите. (втори вариант)
Това е трънът на вашия пръст. Пари няма. Парите навсякъде ще намерите. Който знае как да намери парите, много лесно ще ги намери. Да ви представя другия случай. Представете си, че вие (сте) в един замък и иде някой в замъка, и ви казва, че в еди-коя си каса има пари да си извадите. Но там има сто каси и сто ключа. Обаче ви сте забравили, кой от ключовете е на тази каса. Вземате един ключ, опитвате, не е той; опитвате всички каси и всички ключове, никой от тях не е този, който ви трябва. Какво трябва да правите? Вие туряте един ключ, въртите, туряте втори, трети, все не се отваря. към втори вариант >>
- Другият пък има възможност да гледа само вън от замъка.
Кой човек проявява по-голяма дейност: който вярва във видимото, или който вярва в невидимото? Представете си, че двама души са поставени така, щото единият от тях има възможност да гледа само вътрешността на един замък. Другият пък има възможност да гледа само вън от замъка. Те имат право да се разговарят помежду си, но без да се обръщат, да гледат към забранената страна. Кой от двамата ще има повече впечатления: който гледа вън от замъка, към външния свят, или онзи, който гледа в замъка, във вътрешния свят? Който гледа към външния свят е светски човек, а другият – религиозен, той вярва в Бога. Светският вярва във видимия свят, а религиозният – в невидимия. Светският има по-голяма дейност, отколкото религиозният. към беседата >>
- Кой от двамата ще има повече впечатления: който гледа вън от замъка, към външния свят, или онзи, който гледа в замъка, във вътрешния свят?
Кой човек проявява по-голяма дейност: който вярва във видимото, или който вярва в невидимото? Представете си, че двама души са поставени така, щото единият от тях има възможност да гледа само вътрешността на един замък. Другият пък има възможност да гледа само вън от замъка. Те имат право да се разговарят помежду си, но без да се обръщат, да гледат към забранената страна. Кой от двамата ще има повече впечатления: който гледа вън от замъка, към външния свят, или онзи, който гледа в замъка, във вътрешния свят? Който гледа към външния свят е светски човек, а другият – религиозен, той вярва в Бога. Светският вярва във видимия свят, а религиозният – в невидимия. Светският има по-голяма дейност, отколкото религиозният. От философско гледище, кой от двамата е на прав път? Колкото по-широки са възгледите на човека, толкова по-голяма е вероятността да бъде на прав път. към беседата >>
321. Дигнете камъка!, НБ , София, 30.11.1930г.,
- С камъка мъчно можеш да се справиш, защото е твърд.
За да се съгради човешкият живот, нужна е здрава основа. Ако съградиш личния си живот на такава основа, ти ще бъдеш щастлив; ако съградиш семейството си на такава основа, целият ти дом ще бъде щастлив; ако на същата основа съградите държавата, и тя ще бъде щастлива; ако съградите дома на цялото човечество, на цялото небе, и то ще бъде щастливо. Това е един вътрешен процес. Следователно, всички елементи, които взимат участие в този процес, трябва да бъдат разумни, отзивчиви. Човек трябва да знае, как да се справи с тях. С камъка мъчно можеш да се справиш, защото е твърд. Има начини, по които можеш да се справиш с него. Ако го пущаш от върха на планината, той ще те слуша, ще се търкаля надолу. Но ако го караш да върви нагоре, той няма да те слуша. Камъкът може да върви надолу, но не и нагоре. Под „камък" разбирам онези навици у хората, придобити от памти-века. към беседата >>
- „Дигнете камъка!
„Дигнете камъка! " Питам: Кой тури камъка върху гроба на Лазара? Той не беше, сам по себе си, там. Така и хората ще ти турят един камък отгоре, и после, викай, колкото искаш. Като те заровят, и да викаш, никой няма да те чуе. Докато хората се убедят, че си жив, и те разровят, ти ще умреш отново. към беседата >>
- " Питам: Кой тури камъка върху гроба на Лазара?
„Дигнете камъка! " Питам: Кой тури камъка върху гроба на Лазара? Той не беше, сам по себе си, там. Така и хората ще ти турят един камък отгоре, и после, викай, колкото искаш. Като те заровят, и да викаш, никой няма да те чуе. Докато хората се убедят, че си жив, и те разровят, ти ще умреш отново. към беседата >>
- Вдигането на камъка е вътрешен процес.
Но трябва да дойде някой да вдигне този камък. Важно е, тези камъни от там да се махнат. – Защо? – Защото, ако Лазар иска да излезе, този камък ще му препятства. Аз правя аналогия между камъка върху гроба на човека и камъка върху ума и сърцето. Вдигането на камъка е вътрешен процес. Да вдигнеш камъка, това значи, да знаеш, как да се справиш със силите в своя организъм. Ти си гладен – трябва да знаеш, как да се справиш със своя глад. – Имам вяра. – Имаш вяра, но трябва да знаеш, как да се справиш със своята вяра. Има случаи, когато с тази вяра можеш да отидеш далеч, дето не трябва. към беседата >>
- Да вдигнеш камъка, това значи, да знаеш, как да се справиш със силите в своя организъм.
Важно е, тези камъни от там да се махнат. – Защо? – Защото, ако Лазар иска да излезе, този камък ще му препятства. Аз правя аналогия между камъка върху гроба на човека и камъка върху ума и сърцето. Вдигането на камъка е вътрешен процес. Да вдигнеш камъка, това значи, да знаеш, как да се справиш със силите в своя организъм. Ти си гладен – трябва да знаеш, как да се справиш със своя глад. – Имам вяра. – Имаш вяра, но трябва да знаеш, как да се справиш със своята вяра. Има случаи, когато с тази вяра можеш да отидеш далеч, дето не трябва. Някога вярата може да те заведе в правата посока, а някога може да те заведе толкова далеч, че да те направи нещастен. към беседата >>
- „Дигнете камъка!
И това не е лошо, но има и друг начин: не само да опитва гърба ти, но този човек трябва да излезе пред лицето ти и да ти поиска нещо разумно. Ние, съвременните хора, опитваме религията само с гърбовете си. Докато материалните ни работи вървят добре, докато сме здрави, докато имаме богатства, казваме, че Бог е много добър, че светът е добър. Щом настане някаква авария в нашия живот и започнем да губим, казваме, че Бог не е добър, че светът е развален. Това са наши субективни схващания. „Дигнете камъка! " Под „дигането на камъка" се разбира нещо разумно, разумен процес, на който трябва да знаеш законите. Каква полза щях да имам аз, ако камъкът беше скъпоценен? Ако ви се каже да дигнете този скъпоценен камък, кой от вас не би го дигнал? Ако не можете цял да го дигнете, ще отчупите от него парче, тежко половин или един килограм, ще го занесете у дома си, да бъдете осигурени през целия си живот. Казвам: Когато Христос дигна камъка от гроба на Лазара, тогава Той прояви своята сила. към беседата >>
- " Под „дигането на камъка" се разбира нещо разумно, разумен процес, на който трябва да знаеш законите.
Ние, съвременните хора, опитваме религията само с гърбовете си. Докато материалните ни работи вървят добре, докато сме здрави, докато имаме богатства, казваме, че Бог е много добър, че светът е добър. Щом настане някаква авария в нашия живот и започнем да губим, казваме, че Бог не е добър, че светът е развален. Това са наши субективни схващания. „Дигнете камъка! " Под „дигането на камъка" се разбира нещо разумно, разумен процес, на който трябва да знаеш законите. Каква полза щях да имам аз, ако камъкът беше скъпоценен? Ако ви се каже да дигнете този скъпоценен камък, кой от вас не би го дигнал? Ако не можете цял да го дигнете, ще отчупите от него парче, тежко половин или един килограм, ще го занесете у дома си, да бъдете осигурени през целия си живот. Казвам: Когато Христос дигна камъка от гроба на Лазара, тогава Той прояви своята сила. Той отправи мисълта си нагоре и каза: „Господи, благодаря ти, че ме послуша; аз знаех, че винаги ме слушаш, не исках това за себе си, а за народа, да повярват, че Ти си ме проводил." Това може да стане, когато хората бъдат готови да дигнат камъка. към беседата >>
- Казвам: Когато Христос дигна камъка от гроба на Лазара, тогава Той прояви своята сила.
„Дигнете камъка! " Под „дигането на камъка" се разбира нещо разумно, разумен процес, на който трябва да знаеш законите. Каква полза щях да имам аз, ако камъкът беше скъпоценен? Ако ви се каже да дигнете този скъпоценен камък, кой от вас не би го дигнал? Ако не можете цял да го дигнете, ще отчупите от него парче, тежко половин или един килограм, ще го занесете у дома си, да бъдете осигурени през целия си живот. Казвам: Когато Христос дигна камъка от гроба на Лазара, тогава Той прояви своята сила. Той отправи мисълта си нагоре и каза: „Господи, благодаря ти, че ме послуша; аз знаех, че винаги ме слушаш, не исках това за себе си, а за народа, да повярват, че Ти си ме проводил." Това може да стане, когато хората бъдат готови да дигнат камъка. Не само това, но онзи, който ще възкръсне, трябва да има две сестри: Едната да е изтрила краката на своя Учител със сълзите и с косите си, а другата да е толкова спретната, че да е посрещала и приемала своя Учител. Лазар имаше такива две сестри. С това Христос искаше да каже: Ако ти нямаш светъл ум, като Марта, и благородно сърце, като Мария, брат ти ще лежи в гроба, а ти ще страдаш. Значи, твоят ум и твоето сърце ще кажат на Учителя, т. е. към беседата >>
- Той отправи мисълта си нагоре и каза: „Господи, благодаря ти, че ме послуша; аз знаех, че винаги ме слушаш, не исках това за себе си, а за народа, да повярват, че Ти си ме проводил." Това може да стане, когато хората бъдат готови да дигнат камъка.
" Под „дигането на камъка" се разбира нещо разумно, разумен процес, на който трябва да знаеш законите. Каква полза щях да имам аз, ако камъкът беше скъпоценен? Ако ви се каже да дигнете този скъпоценен камък, кой от вас не би го дигнал? Ако не можете цял да го дигнете, ще отчупите от него парче, тежко половин или един килограм, ще го занесете у дома си, да бъдете осигурени през целия си живот. Казвам: Когато Христос дигна камъка от гроба на Лазара, тогава Той прояви своята сила. Той отправи мисълта си нагоре и каза: „Господи, благодаря ти, че ме послуша; аз знаех, че винаги ме слушаш, не исках това за себе си, а за народа, да повярват, че Ти си ме проводил." Това може да стане, когато хората бъдат готови да дигнат камъка. Не само това, но онзи, който ще възкръсне, трябва да има две сестри: Едната да е изтрила краката на своя Учител със сълзите и с косите си, а другата да е толкова спретната, че да е посрещала и приемала своя Учител. Лазар имаше такива две сестри. С това Христос искаше да каже: Ако ти нямаш светъл ум, като Марта, и благородно сърце, като Мария, брат ти ще лежи в гроба, а ти ще страдаш. Значи, твоят ум и твоето сърце ще кажат на Учителя, т. е. на Духа, Който ще дойде: Учителю, брат ни умря. към беседата >>
- Той е готов да даде всичко, каквото има, само да се намери човек да дигне камъка от гроба му и да го възкреси.
– Защо искаш това, за да печелиш пари ли? Ако ти, обикновеният човек, възкресиш някого, няма да го оставиш на спокойствие – постоянно ще искаш от него или от сестрите му, да ти платят. Заслужава да си дадеш всичкото богатство, за да излезеш от гроба, но доброволно, а не чрез насилие. Не е лесно да останеш в гроба. Който е минал през гроба, той знае, какво нещо е гробът. Той е готов да даде всичко, каквото има, само да се намери човек да дигне камъка от гроба му и да го възкреси. Животът, който имам, струва хиляди и милиони пъти повече от богатството, с което разполагам. Животът е над всичкото богатство в света. към беседата >>
322. Елементи на планетите / Принципи и форми. Влияние на планетите. Скачените съдове, МОК , София, 5.12.1930г.,
- Това е най-голямата възможност, към която хората се стремят, и ние се стремим, за да можем за бъдеще да живеем в пламъка на огъня вътре. (втори вариант)
Наближило е времето. Тогава земята ще се очисти от греховете на хората. И този огън ще бъде много силен и много мек, някой ще разтопи, а на някой ще даде живот. Онзи, който влезе в този огън, той ще бъде като златото, което се разтопява и се пречиства, в него като влезнеш, ти ще бъдеш тъй чист, като добър и хубав свеж въздух. Сега вие ще попитате от гледището на строгата наука, възможно ли е това? Това е най-голямата възможност, към която хората се стремят, и ние се стремим, за да можем за бъдеще да живеем в пламъка на огъня вътре. към втори вариант >>
323. Разумни отношения, ООК , София, 10.12.1930г.,
- Ще го направят майка, да носи детето девет месеца в утробата си, да го роди с мъка, да го отгледа и изучи.
Да се освободите от старото това значи да турите любовта за основа на своя живот. Любовта ще научи човека как трябва да живее и защо не трябва да греши. Като познава закона на възмездието, човек не се решава да греши. Той знае, че за всяко убийство, за всяко престъпление трябва да плати четирикратно. Ако си позволи да убие някого, в бъдеще той ще го роди. Ще го направят майка, да носи детето девет месеца в утробата си, да го роди с мъка, да го отгледа и изучи. След като му даде всичко, което му е нужно за живота, тогава бащата и синът ще си разменят полиците. Синът ще даде на баща си полицата, която последният е вече изплатил. Бащата ще даде на сина си полицата, с която се е задължил да се изплати и, ако и двете полици се уравновесят, бащата ще се развърже от задължението си. Като изплати тази тежка полица, втори път ще мисли много трябва ли да греши и да върши престъпления и убийства или не трябва. към беседата >>
324. Умствени прояви, ООК , София, 17.12.1930г.,
- Щом силата, която е излязла от човека, престане да влияе върху камъка, той пада на земята и се освобождава от влияние.
Не е добре човек да се поддава на влияние, но въпреки това влиянието е неизбежно. Влиянието може да бъде механическо, или несъзнателно и съзнателно. Освен това и предметът може да се поддава механически и съзнателно на влияние. Ако хвърлите един камък на известно разстояние, тук има механическо възприемане на влиянието. Камъкът се влияе от силата, с която човек го хвърля и се движи до известно място сам. Щом силата, която е излязла от човека, престане да влияе върху камъка, той пада на земята и се освобождава от влияние. Обаче от силата, с която човек хвърля камъка, и от разстоянието, до което той е стигнал, аз съдя за характера на човека. към беседата >>
- Обаче от силата, с която човек хвърля камъка, и от разстоянието, до което той е стигнал, аз съдя за характера на човека.
Влиянието може да бъде механическо, или несъзнателно и съзнателно. Освен това и предметът може да се поддава механически и съзнателно на влияние. Ако хвърлите един камък на известно разстояние, тук има механическо възприемане на влиянието. Камъкът се влияе от силата, с която човек го хвърля и се движи до известно място сам. Щом силата, която е излязла от човека, престане да влияе върху камъка, той пада на земята и се освобождава от влияние. Обаче от силата, с която човек хвърля камъка, и от разстоянието, до което той е стигнал, аз съдя за характера на човека. към беседата >>
- Ако наблюдавате как децата хвърлят камъни ще видите, че някое дете хвърля камъка на разстояние 10 метра, второто - на 20 метра разстояние, третото - на 30 метра, четвъртото - на 40 метра, петото - на 100 метра.
Ако наблюдавате как децата хвърлят камъни ще видите, че някое дете хвърля камъка на разстояние 10 метра, второто - на 20 метра разстояние, третото - на 30 метра, четвъртото - на 40 метра, петото - на 100 метра. За детето, което хвърля камъка на десет метра разстояние казвате, че по характер е лениво, отпуснато, не обича да прави усилия. Този човек мери нещата отблизо. Ако е религиозен той казва, че не трябва много служене на Бога. Ако е светски ще каже, че човек не се нуждае от много знания. Ако учи много, главата му ще се пръсне. към беседата >>
- За детето, което хвърля камъка на десет метра разстояние казвате, че по характер е лениво, отпуснато, не обича да прави усилия.
Ако наблюдавате как децата хвърлят камъни ще видите, че някое дете хвърля камъка на разстояние 10 метра, второто - на 20 метра разстояние, третото - на 30 метра, четвъртото - на 40 метра, петото - на 100 метра. За детето, което хвърля камъка на десет метра разстояние казвате, че по характер е лениво, отпуснато, не обича да прави усилия. Този човек мери нещата отблизо. Ако е религиозен той казва, че не трябва много служене на Бога. Ако е светски ще каже, че човек не се нуждае от много знания. Ако учи много, главата му ще се пръсне. Следователно, искате ли да познаете дали ще успеете в една работа, направете следния опит: хвърлете един камък и гледайте на какво разстояние отива. към беседата >>
325. Езикът на природата, МОК , София, 19.12.1930г.,
- Защо в първия случай при 10-те има магия, а във втория случай при камъка няма магия? (втори вариант)
Какво ще имате от числото 10? Сега в какво седи магията? Представете си, че аз намирам известен камък и с един чук ударя един път, 2, 3, 4, 5, 6 като го ударя 500 пъти, камъкът се разчупи. Къде седи магията? (Тук няма магия). Защо в първия случай при 10-те има магия, а във втория случай при камъка няма магия? (При всички неща, дето не можем да си ги обясним, ние казваме, те стават някак си магически, а които можем да си обясним, казваме, те стават научно). Тези неща, които можем да си ги обясним, са магически, а всички неща, които не можем да си ги обясним, са немагически. Сега ние вървим така, науката това е магия, нищо повече! Всяко нещо, което можем да го обясним, това е магия. Магия значи, да обясниш нещата по един разумен начин и да направиш нещата по един разумен начин. към втори вариант >>
326. Любов и милосърдие, МОК , София, 26.12.1930г.,
- Той си извади кесията, тури малко прахан на кремъка и цъкне, и запали си огнивото. (втори вариант)
Пишете сега върху една ТЕМА №13: КАК СЕ ПРИГОТОВЛЯВА БЪЛГАРСКАТА ПРАХАН? Тя е една хубава тема. Праханта е особен род гъбички, които се тургат да се сушат, те ги намират по горите, по дърветата. Тази гъба се турга хубаво да изсъхне и има за тях особени кожени кесии, вътре са турени и праханта, и кремъкът, хубаво завързани, че да не проникне влага вътре. Той си извади кесията, тури малко прахан на кремъка и цъкне, и запали си огнивото. Та казвам праханта и да е суха, в кожена кесия да се държи. Сега вие ще кажете, това са празни работи. Да преведем. Ако ти не държиш своята мисъл в своето естествено положение, ако ти не опазваш онези естествени закони, които движат целия живот, ти нищо не можеш да постигнеш. Ние влизаме в областта на техниката, на музиката, навсякъде си има известни правила, които трябва да спазваш. към втори вариант >>
328. Новата епоха, МОК , София, 7.1.1931г.,
- Някога човек има разположение на духа си, иска да направи едно добро дело, но изведнъж го налита мъка, скръб, някаква тежест, и той се отказва от доброто, което е намислил да прави.
Не е лесно човек да живее по известни правила и режими. Иска ли да се подложи на някакъв режим, той трябва да го спазва редовно, както акробатът спазва правилата за своето физическо развитие. Колкото да е тежко прилагането на известен режим, човек все трябва да работи нещо. Не иска ли да прилага известен режим, той ще създаде във физическото или в духовното си тяло някакви натрупвания, които се отразяват вредно върху психическото му състояние. Някога човек има разположение на духа си, иска да направи едно добро дело, но изведнъж го налита мъка, скръб, някаква тежест, и той се отказва от доброто, което е намислил да прави. Той си казва: аз ли се намерих да мисля за доброто на другите хора? Всички хора трябва да мислят както за своето добро, така и за доброто на своите ближни без да се смущават кога ще го реализират. За добрите желания човек не трябва да поставя никакъв срок. Да прави човек добро е отлична идея, но тя не е излязла от ума на един човек само. Много хора мислят върху тази идея. към беседата >>
329. Разумното слово / Гладът – доброто – разумното слово, МОК , София, 23.1.1931г.,
- Първо детето ще издаде един звук и сегашния живот, който сега живеете, вие трябва да се освободите още веднъж – не сте дородени още и всичката мъка е там, че човек трябва да се роди пак наново, още веднъж трябва да се роди, за да се освободи. (втори вариант)
В утробата на майката всичко е завързано, уста, ръце, крака, но като се роди – тази разумната природа освобождава това дете от това робство на ада. Да излезеш из матката из утробата на майка си, значи да излезеш из глъбините на ада. Та всички оттам сте излезли навън, все от ада сте излезли. Сега разберете, утробата на майката е само един символ на онова, което е скрито в природата. Сега казваме: Раждането е един процес на освобождаване. Първо детето ще издаде един звук и сегашния живот, който сега живеете, вие трябва да се освободите още веднъж – не сте дородени още и всичката мъка е там, че човек трябва да се роди пак наново, още веднъж трябва да се роди, за да се освободи. И тогава някои, които не могат да се родят, умират, а в живота онези, които не могат да се родят, какво става? Помятат се. Помятане и умиране са думи синоними. Да умреш и да бъдеш пометнат, то е едно и също, значи процесът не е завършен, пак трябва да се повтори. към втори вариант >>
330. Отношение към Бога, УС , София, 1.2.1931г.,
- Умният човек ще употреби знанието си: Ще вземе един лост, ще го подпре под камъка и с малки усилия ще го вдигне.
Сега правите големи усилия, но те са подобни на усилията на онзи човек, който се мъчи да вдигне камък, тежък сто килограма. Умният човек ще употреби знанието си: Ще вземе един лост, ще го подпре под камъка и с малки усилия ще го вдигне. В духовния живот има големи мъчнотии, които могат да се вдигнат със знание. И Христос мина през големи мъчнотии, но като издържа изпита си, възкръсна. Христос имаше отношение към Бога, към ближния си и към себе си. Неговите ближни, ангелите, можеха да Му помогнат, но Той каза: „Син Человечески не дойде да Му послужат, но да послужи. Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Отца си“. към беседата >>
331. Светлият образ, ООК , София, 3.2.1931г.,
- Следователно, ако момата тури момъка от лявата си страна, тя иска да каже, че любовта му излиза от ада.
Следователно, ако момата тури момъка от лявата си страна, тя иска да каже, че любовта му излиза от ада. Ако го постави на дясната си страна, любовта му иде от рая. Ако хванете лявата ръка на човека вие го сваляте в ада; ако хванете дясната му ръка, вие го повдигате, завеждате го в рая. Ако в един дом мъжът хваща жена си за лявата ръка, ще я заведе в ада; ако тя го хване за дясната ръка, ще го заведе в рая. Какъв ще бъде резултатът, ако жената тегли към рая, а мъжът - към ада? В този дом ще има спор, недоразумения, разногласия и др. към беседата >>
333. Причини за несполуки, ООК , София, 25.2.1931г.,
- От момата и от момъка, които се женят, зависи добре ли ще живеят помежду си или не.
Те са. подобни на капките вода които, колкото повече се увеличават на брой, толкова по-голяма полза принасят. Като ученици вие трябва да започнете от малките величини и постепенно да отивате към големите. Що се отнася до резултатите от работата ви не очаквайте изведнъж големи резултати. Какви ще бъдат те това зависи от самия човек. От момата и от момъка, които се женят, зависи добре ли ще живеят помежду си или не. Ако са разумни, ще живеят добре; ако не са разумни, ще живеят зле. От писателя зависи дали книгата му ще бъде добре написана. Ако умее да пише и разбира правилата на писането, книгата му ще бъде добре написана. Ако жената е разумна, може да превърне семейното огнище в рай; ако не е разумна, тя ще разкъса всичките връзки. Ще кажете, че щастието в семейството зависи от онзи, който управлява, бил той мъж или жена. към беседата >>
334. Знание и прилагане / Знание и приложение, МОК , София, 27.3.1931г.,
- – „Ама ще се пръсна от мъка.“ – Много естествено.
Ето защо, мъчнотиите и неразположенията на човека не са нищо друго, освен бирници, които носят червения лист, с който ви напомнят, че дължите. – „Ама ще се пръсна от мъка.“ – Много естествено. Имаш да дължиш, не можеш да посрещнеш дълговете си и се страхуваш, че ще се изложиш пред хората. Много причини създават неразположението на човека: или от нямане какво да яде, или като ял, не може да плати. И търговецът е неразположен, когато работите му не вървят добре. – Защо не вървят работите му добре? – По две причини: или стока няма, или има стока, а не може да я пласира. към беседата >>
336. Свещеният трепет, ООК , София, 13.5.1931г.,
- Ако Бог влезе в дървото или в камъка, те ще проговорят; ако влезе в пресъхналия извор, той ще протече.
Той разбира нещата тъй, както са в действителност. Той не казва, че обича този повече, онзи – по-малко. Той не дели Любовта на степени. Вземе ли една книга, той я отваря и чете написаното в нея – никой не може да го заблуждава. Той знае, че в Бога няма никаква промяна. Ако Бог влезе в дървото или в камъка, те ще проговорят; ако влезе в пресъхналия извор, той ще протече. И наистина, всичко, което става в света, се дължи на присъствието на Бога в целия космос. Слънцето изгрява и залязва, вятърът вее, дъждът вали, водите текат, цветята цъфтят, хората се пробуждат, благодарение на присъствието на Божия Дух във вселената. Достатъчно е да ви погледне Бог, за да се освободите от неразположението, от отчаянието си. Един Негов поглед е в състояние да разсее облаците в човешкото съзнание и да просветне ума му. към беседата >>
337. Новата епоха, МОК , София, 15.5.1931г.,
- Той ще влезе в замъка, ще обиколи всички ъгли и ще си вземе, каквото му е нужно.
– „Ама метод нямам.“ – На тях кой им даде метод? Методът за работа се крие в човека, само условията идат отвън. Импулсът за работа е в човека, а условията и средствата се дават отвън. Човек може с години да стои пред вратата на съкровището, но ако не посегне да я отвори, той нищо няма да придобие. Направи ли малко усилие да отвори вратата, всичко ще му се даде. Той ще влезе в замъка, ще обиколи всички ъгли и ще си вземе, каквото му е нужно. Условията го чакат, но от него се иска да направи малко усилие, да вдигне ръката си, да посегне към тях. – „Как ще повдигна ръката си да отворя? “ – Това е метод, който човек сам трябва да намери. Да мисли, че и методът може да му се даде наготово, това е заблуждение. към беседата >>
338. Музикални прояви, ООК , София, 20.5.1931г.,
- Значи вашата любов е като пламъка на кибритена клечка: цъкате една клечка, втора, трета, но огънят не се запалва.
Разумната природа използва правилно енергиите си. Постъпвайте и вие като нея. Всяка дума, излязла от устата ви, трябва да произведе преврат. Казвате, за пример, че обичате някого. Обичате го, но той не трепва. Значи вашата любов е като пламъка на кибритена клечка: цъкате една клечка, втора, трета, но огънят не се запалва. Казвате, че причината е в дървата – мокри били. Дървата са мокри, но и вашият огън е слаб. Ако обичате човека, огънят ви трябва да бъде силен, че да го запалите от четири страни. Като гори, той върши работа. Който люби истински, той е активен, готов за всякаква работа. към беседата >>
340. Любовта към Бога, РБ , 7-те езера, 12.7.1931г.,
- Не е лошото в това, че момата харесала момъка, или че момъкът харесал момата.
Как и от какво се изкушават хората в света? Мома види някой млад момък и веднага го хареса, пожелае го за себе си. Или обратно: момък види някоя красива мома, хареса я, пожелава я за себе си. С пожеланието идва вече изкушението. Не е лошото в това, че момата харесала момъка, или че момъкът харесал момата. Обаче лошото се състои в това, че момата веднага пожелава този момък за свой мъж, или момъкът пожелава момата за своя жена. Тръгват един след друг, ревнуват се и т.н. Кой дава право на момата или на момъка да се следят един-друг, да тичат един подир друг, както сянката подир човека? Преди всичко те трябва да знаят, че това, подир което тича момата или момъкът, е сянката на човека, но не и самият човек. Ако аз държа в ръката си запалена свещ и вие тръгнете подир свещта ми, какво ще стане с вас? към беседата >>
- Кой дава право на момата или на момъка да се следят един-друг, да тичат един подир друг, както сянката подир човека?
Или обратно: момък види някоя красива мома, хареса я, пожелава я за себе си. С пожеланието идва вече изкушението. Не е лошото в това, че момата харесала момъка, или че момъкът харесал момата. Обаче лошото се състои в това, че момата веднага пожелава този момък за свой мъж, или момъкът пожелава момата за своя жена. Тръгват един след друг, ревнуват се и т.н. Кой дава право на момата или на момъка да се следят един-друг, да тичат един подир друг, както сянката подир човека? Преди всичко те трябва да знаят, че това, подир което тича момата или момъкът, е сянката на човека, но не и самият човек. Ако аз държа в ръката си запалена свещ и вие тръгнете подир свещта ми, какво ще стане с вас? Представете си, че свещта ми изгори; какво ще правите тогава? Вие ще ме изгубите и отново ще се намерите в тъмнина. Разумното в човека, което вие търсите, е някъде зад свещта, където вашият поглед не може да проникне. към беседата >>
- Същото се отнася и до момъка.
Така е и с всеки човек, който се е влюбил в нещо по този глупав, преходен начин. Момата, като отива при своя възлюбен, при своята любов, срамува се да каже, че е ходила при него, и казва: „Ходих някъде“. Тя не смее да каже, че е ходила при своята любов. Защо? Защото е ходила при него с цел да проследи какво прави той, с кого се среща и т.н. Тя се безпокои, че свещта, която той носи, скоро ще изгасне и отново ще се намери в тъмнина. Същото се отнася и до момъка. И той по същите причини се срамува да каже, че е ходил при своята възлюбена, при своята любов. към беседата >>
- Вие ще кажете на камъка: „Ти пък умееш да хващаш и предпазваш човека от удар“.
Те са лоши, защото Бог не ги е създал. Развалините, които ви обикалят, не са Божие създание. Под думата „камък“ се разбира разумен човек, който има качествата на Любовта. Паднете ли върху такъв камък, той ще ви хване меко с ръцете си, ще ви сложи да седнете до него и ще каже: „Много хубаво падате. Научили сте изкуството на падането“. Вие ще кажете на камъка: „Ти пък умееш да хващаш и предпазваш човека от удар“. Паднете ли, обаче, върху един от тези камъни, ще натъртите добре крака си, а отгоре на това той ще ви каже: „Кой ти даде право да скачаш върху мене? Щом скачаш без позволение, и аз зная да превивам крака“. към беседата >>
- За изяснение на мисълта си ще взема за пример момата и момъка.
И така, искам да остане у вас мисълта, че страданията, които имате в живота си, се дължат на безлюбието. Това не значи, че нямате любов, но, изобщо, към желанията си вие имате по-голяма любов, отколкото към Бога. За изяснение на мисълта си ще взема за пример момата и момъка. Някоя мома иска да служи на Бога, но щом срещне един момък, който ѝ харесва, тя веднага тръгва подир него и напуска Бога. И обратно: момък иска да служи на Бога, но среща една мома, която му харесва, той веднага тръгва подир нея и напуска идеала си. И най-после, събират се мома и момък, оженват се, да оправят света. Как ще оправят света? И тя нещастна, и той нещастен, работите им повече се забъркват. към беседата >>
- Когато момата каже на момъка, че се е влюбила в него, той трябва да я заведе при баща си и да ѝ каже: „Ако ти обикнеш баща ми и той те хареса, тогава и аз ще се съглася да се оженя за тебе“.
Ако има някаква сила, която е в състояние да измести Божественото у вас, това показва, че нямате Любов. Хиляди дървета да има около вас, не ги пипайте, не ги сечете, но кажете си: „И без тях може; животът е отвътре, а не отвън“. В това отношение вие имате много опитности. Покажете ми коя мома, например, след като е пожертвала своята свещена, Божествена идея за някой момък, е станала щастлива! Или, покажете ми един момък, който да е пожертвал своята свещена идея за някоя мома и да е станал щастлив! Когато момата каже на момъка, че се е влюбила в него, той трябва да я заведе при баща си и да ѝ каже: „Ако ти обикнеш баща ми и той те хареса, тогава и аз ще се съглася да се оженя за тебе“. Така трябва да постъпи и момата. Ако момъкът ѝ каже, че чергата му от четирите краища се запалила за нея, тя трябва да му каже: „Най-напред аз трябва да те заведа при баща си и ако ти го обикнеш, тогава и аз ще се съглася да се оженя за тебе. Иначе, не давам сърцето си. Много момци са ме лъгали, никому вече не хващам вяра“. По същия начин и всяка ваша мисъл, или всяко ваше желание, които ви харесват, най-напред трябва да ги представите пред окото на Бога, да ги одобри, и ако Той се произнесе за тях, че са добри, тогава и вие можете да ги задържите в себе си. към беседата >>
341. Симон Петър, РБ , 7-те езера, 12.7.1931г.,
- Какво да прави, как да се освободи от тази мъка?
Не взимай главата ми! Обещавам, че никому няма да издам тайната и ще ти услужвам, както искаш“. Царят се смилил над него и го пуснал да си отиде, като имал предвид обещанието му. Бръснарят излязъл от двореца свободен, радостен, че животът му е подарен. Той дълго време пазил тайната на царя, но по едно време почувствал, че отвътре нещо силно го мъчи, не могъл повече да държи тайната в себе си. Какво да прави, как да се освободи от тази мъка? Да каже някому, главата му ще отиде. Един ден отишъл в гората и там му дошла една светла идея, да направи под някое дърво една дупка и в нея да изговори тихичко: „Нашият цар има рога“. Както намислил, така и направил. След време един овчар отрязал едно клонче от дървото, под което бръснарят направил дупката, и от това клонче си изрязал свирка. Какво било учудването на овчаря, когато неговата свирка пеела: „Нашият цар има рога“. към беседата >>
342. Денят на доброто, РБ , 7-те езера, 14.7.1931г.,
- Температурата на камъка била едва 35–40 градуса, но в съня впечатлението от него било преувеличено.
Разправяше един познат, че една вечер му било много студено и като си легнал, сложил на краката си един нагорещен камък, да ги стопли. Обаче, цялата нощ сънувал, че ходи по нажежени планини. Като станал сутринта, спомнил си съня и разбрал, че този сън бил предизвикан от нагорещения камък, който сложил през нощта на краката си. Температурата на камъка била едва 35–40 градуса, но в съня впечатлението от него било преувеличено. На другата нощ той не сложил нагорещен камък на краката си и затова не сънувал, че ходи по нагорещени планини. Значи между съня и действителността има известно съотношение. към беседата >>
343. Денят на Божията работа, РБ , 7-те езера, 16.7.1931г.,
- В такъв случай, когато сте скръбни, обременени от нещо, направете следния опит: вземете една кофа и полейте с нея десет пъти вода върху някой голям камък, като си кажете: „Както водата измива камъка, така нека измие, нека отнесе и моята скръб“.
Когато сте неразположени, натъжени от нещо, правете различни опити, да трансформирате състоянието си. Ако човек е посветен, той ще се ползва от всичко. Вземете, за пример, мъха. Камъните, които не могат да служат като почва за висшите растения, са добра почва за мъха. За да живее върху камъните, мъхът все извлича някаква храна от тях. В такъв случай, когато сте скръбни, обременени от нещо, направете следния опит: вземете една кофа и полейте с нея десет пъти вода върху някой голям камък, като си кажете: „Както водата измива камъка, така нека измие, нека отнесе и моята скръб“. Вие ще кажете, че такъв опит е смешен, защото не може да даде никакви резултати. Опитайте се, може този камък, като на мъха, да ви даде нещо. Питам: камъните, като се пекат, не дават ли нещо? Вие пак ще кажете, че е невъзможно камък да се пече. Какво ще кажете за варовика тогава? към беседата >>
- Следователно, при заливането на камъка с вода все може да стане някаква реакция, подобна на гасенето на варта.
Питам: камъните, като се пекат, не дават ли нещо? Вие пак ще кажете, че е невъзможно камък да се пече. Какво ще кажете за варовика тогава? Когато варовикът се пече, от него се получава негасена вар и въглероден двуокис. И после, когато негасената вар се залее с вода, тя се превръща в гасена, която има голямо приложение в живота. Следователно, при заливането на камъка с вода все може да стане някаква реакция, подобна на гасенето на варта. И тогава разумният ще използва тази реакция, а неразумният ще се откаже от всякакъв опит. Наистина, не всички камъни, като се заливат с вода и като се пекат на огъня, дават нещо ново, но ученикът трябва да търси, да прави опити. Търсенето, опитите ще го доведат до някакви резултати. Един турчин го наели за работник на едно лозе, да го прекопае, да го изчисти от тревите, от бурените. В това лозе имало много тросак, който мъчно се отскубвал. към беседата >>
345. Недоказани истини, СБ , РБ , 7-те езера, 22.7.1931г.,
- Това става не само с момата, но и с момъка.
Този момък ни най-малко не се е влюбил в младата мома. Обаче, той е намислил да се жени и по този случай търси някоя мома, която да изпълнява службата на слугиня. Ето защо, това още не е нито любов, нито женитба. Този млад човек харесва момата, вижда, че е здрава, силна, иска да се ожени за нея, да я впрегне на работа и след няколко години, когато тя не може вече да работи, той ще я напусне. Питам: къде остана любовта на този момък? Това става не само с момата, но и с момъка. Момъкът търси слугиня, а момата – слуга. Това показва, че нито момъкът, нито момата са свободни. към беседата >>
346. Обич, разумност и истинолюбие, СБ , РБ , 7-те езера, 1.8.1931г.,
- “ Вие хвърляте камъка върху кучето и казвате: „Никакъв господар не признавам!
За пример, влизате в един чужд двор и кучето веднага започва да лае срещу вас. И светия да сте, щом влизате в чужд двор, кучето непременно ще лае. С лаенето си то иска да каже: „Как смееш да влизаш в чужд двор без позволение? “ Като не разбирате този закон, вие взимате един камък, хвърляте го върху кучето и казвате: „Кой те постави стражар в този дом? “ В този случай кучето се озъбва срещу влезлия и му казва: „Ти знаеш ли, че господар има тук? “ Вие хвърляте камъка върху кучето и казвате: „Никакъв господар не признавам! “ Кучето постъпва по животински, но и вие не постъпвате по-добре. Вие не трябваше да хвърляте камък, но да се запитате защо кучето лае. За да лае кучето, все трябва да има някаква причина. Ако срещу това куче излезе мечка, то веднага ще отстъпи, ще се скрие някъде и ще престане да лае. Един важен въпрос, който трябва да се разгледа, е въпросът за четивата, които ви се дават през деня. към беседата >>
347. Отиване и връщане, СБ , София, 21.8.1931г.,
- Тя веднага се хвърлила към него, започнала да го прегръща, обаче той внимателно я отстранил и поканил да седне, след това запалил една свещ и турил един от пръстите си на пламъка й.
Един руски светия бил поставен на голямо изкушение от една красива, но лека мома, също рускиня; един ден тя се хванала на бас със свои другари и другарки, че може да изкуси този светия, за чистотата на когото говорили всички хора от местността, дето той се подвизавал. Една вечер тя тръгнала с компания към манастира, дето живял светията; нощта била тъмна, студена, със сняг до колене. Тя се приближила до прозореца, леко похлопала и казала: „Моля ви се, аз съм пътничка, обърках пътя, не мога да се върна дома си; вън е страшна буря и виелица, цяла съм замръзнала, приемете ме в килията си, защото тук рискувам да загина. В името на Бога, помогнете ми! ” Той й отворил, но останал изненадан – пред него не седяла измръзнала нещастна пътница, но красива здрава мома. Тя веднага се хвърлила към него, започнала да го прегръща, обаче той внимателно я отстранил и поканил да седне, след това запалил една свещ и турил един от пръстите си на пламъка й. Момата внимателно следяла всичко, което светията вършил, и останала учудена и засрамена в себе си, като чула как пръстът на светията се пържел и църкал в пламъка на свещта. Тя веднага паднала на колене пред него и започнала да иска извинение за своята долна постъпка. От този момент в нея станало коренно вътрешно преобразувание и решила да измени своя живот; тя излязла вън и казала на своите приятели: „От този момент аз свършвам с моя лек, порочен живот – един пръст ме спаси.” Когато светията поставил пръста си на пламъка на свещта, с това той искал да й каже: „Както моят пръст гори, така и твоят живот ще изгори” – тя разбрала този език и веднага се отказала от лошия си живот. към беседата >>
- Момата внимателно следяла всичко, което светията вършил, и останала учудена и засрамена в себе си, като чула как пръстът на светията се пържел и църкал в пламъка на свещта.
Една вечер тя тръгнала с компания към манастира, дето живял светията; нощта била тъмна, студена, със сняг до колене. Тя се приближила до прозореца, леко похлопала и казала: „Моля ви се, аз съм пътничка, обърках пътя, не мога да се върна дома си; вън е страшна буря и виелица, цяла съм замръзнала, приемете ме в килията си, защото тук рискувам да загина. В името на Бога, помогнете ми! ” Той й отворил, но останал изненадан – пред него не седяла измръзнала нещастна пътница, но красива здрава мома. Тя веднага се хвърлила към него, започнала да го прегръща, обаче той внимателно я отстранил и поканил да седне, след това запалил една свещ и турил един от пръстите си на пламъка й. Момата внимателно следяла всичко, което светията вършил, и останала учудена и засрамена в себе си, като чула как пръстът на светията се пържел и църкал в пламъка на свещта. Тя веднага паднала на колене пред него и започнала да иска извинение за своята долна постъпка. От този момент в нея станало коренно вътрешно преобразувание и решила да измени своя живот; тя излязла вън и казала на своите приятели: „От този момент аз свършвам с моя лек, порочен живот – един пръст ме спаси.” Когато светията поставил пръста си на пламъка на свещта, с това той искал да й каже: „Както моят пръст гори, така и твоят живот ще изгори” – тя разбрала този език и веднага се отказала от лошия си живот. към беседата >>
- От този момент в нея станало коренно вътрешно преобразувание и решила да измени своя живот; тя излязла вън и казала на своите приятели: „От този момент аз свършвам с моя лек, порочен живот – един пръст ме спаси.” Когато светията поставил пръста си на пламъка на свещта, с това той искал да й каже: „Както моят пръст гори, така и твоят живот ще изгори” – тя разбрала този език и веднага се отказала от лошия си живот.
В името на Бога, помогнете ми! ” Той й отворил, но останал изненадан – пред него не седяла измръзнала нещастна пътница, но красива здрава мома. Тя веднага се хвърлила към него, започнала да го прегръща, обаче той внимателно я отстранил и поканил да седне, след това запалил една свещ и турил един от пръстите си на пламъка й. Момата внимателно следяла всичко, което светията вършил, и останала учудена и засрамена в себе си, като чула как пръстът на светията се пържел и църкал в пламъка на свещта. Тя веднага паднала на колене пред него и започнала да иска извинение за своята долна постъпка. От този момент в нея станало коренно вътрешно преобразувание и решила да измени своя живот; тя излязла вън и казала на своите приятели: „От този момент аз свършвам с моя лек, порочен живот – един пръст ме спаси.” Когато светията поставил пръста си на пламъка на свещта, с това той искал да й каже: „Както моят пръст гори, така и твоят живот ще изгори” – тя разбрала този език и веднага се отказала от лошия си живот. към беседата >>
349. Живот и отношения / Свещ, нож и чешма. Съществувание, живот и отношение, МОК , София, 2.10.1931г.,
- Вървите по пътя, по един павиран път, но един камък излезнал от пътя, от паважа и кой как мине все се блъска о камъка. (втори вариант)
В старата гръцка митология всички рязаха главите на змиите, но кой от тях спаси Гърция? Кой от гръцките герои я спаси? Никой. (Аполон.) Какво уби? (Уби тифона.) Сега тъй както живеете, тъй както сега разбирате живота, това е едно частично разбиране. Аз ще ви преведа едно сравнение как трябва да постъпи човек. Вървите по пътя, по един павиран път, но един камък излезнал от пътя, от паважа и кой как мине все се блъска о камъка. Един го ритне, друг го ритне, но всеки си натъртва крака. Някой казва, да се хвърли този камък. Не. Да се тури този камък на място! Ти си умен, така ще направиш. Защото ако го хвърлиш надалече, ти ще се спънеш в празното място. към втори вариант >>
- Кой как мине, удари се в камъка, ритне го и продължава пътя си, недоволен от камъка.
Ще ви дам един пример, с който ще изясня, какво представя сегашното разбиране на живота. Вървят хора по един гладък, павиран път. Един камък от паважа излязъл навън, спъва минувачите. Кой как мине, удари се в камъка, ритне го и продължава пътя си, недоволен от камъка. Тоя ритне камъка, заболи го крака; оня ритне камъка, заболи го крака. Всеки казва: Да се хвърли тоя камък настрана! Казвам: Да се тури тоя камък на място! Умният ще се наведе, ще вземе камъка и ще го тури на мястото му. Ако хвърлиш камъка настрана, ще хлътнеш в празното място и ще навехнеш крака си. към беседата >>
- Тоя ритне камъка, заболи го крака; оня ритне камъка, заболи го крака.
Ще ви дам един пример, с който ще изясня, какво представя сегашното разбиране на живота. Вървят хора по един гладък, павиран път. Един камък от паважа излязъл навън, спъва минувачите. Кой как мине, удари се в камъка, ритне го и продължава пътя си, недоволен от камъка. Тоя ритне камъка, заболи го крака; оня ритне камъка, заболи го крака. Всеки казва: Да се хвърли тоя камък настрана! Казвам: Да се тури тоя камък на място! Умният ще се наведе, ще вземе камъка и ще го тури на мястото му. Ако хвърлиш камъка настрана, ще хлътнеш в празното място и ще навехнеш крака си. По същия начин някой иска да махне една мисъл от ума си, да не го безпокои. към беседата >>
- Умният ще се наведе, ще вземе камъка и ще го тури на мястото му.
Един камък от паважа излязъл навън, спъва минувачите. Кой как мине, удари се в камъка, ритне го и продължава пътя си, недоволен от камъка. Тоя ритне камъка, заболи го крака; оня ритне камъка, заболи го крака. Всеки казва: Да се хвърли тоя камък настрана! Казвам: Да се тури тоя камък на място! Умният ще се наведе, ще вземе камъка и ще го тури на мястото му. Ако хвърлиш камъка настрана, ще хлътнеш в празното място и ще навехнеш крака си. По същия начин някой иска да махне една мисъл от ума си, да не го безпокои. Тая мисъл е била в паважа, излязла навън и те спъва. Тури я на мястото й. Щом се тури в паважа, ти ще вървиш безопасно по него. към беседата >>
- Ако хвърлиш камъка настрана, ще хлътнеш в празното място и ще навехнеш крака си.
Кой как мине, удари се в камъка, ритне го и продължава пътя си, недоволен от камъка. Тоя ритне камъка, заболи го крака; оня ритне камъка, заболи го крака. Всеки казва: Да се хвърли тоя камък настрана! Казвам: Да се тури тоя камък на място! Умният ще се наведе, ще вземе камъка и ще го тури на мястото му. Ако хвърлиш камъка настрана, ще хлътнеш в празното място и ще навехнеш крака си. По същия начин някой иска да махне една мисъл от ума си, да не го безпокои. Тая мисъл е била в паважа, излязла навън и те спъва. Тури я на мястото й. Щом се тури в паважа, ти ще вървиш безопасно по него. Всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка трябва да се поставят на местата си. към беседата >>
- Това богатство е ваше собствено, което носите без мъка и неразположение.
Днес богатите товарят животните си със своето богатство, а те ходят с празни ръце и казват: Какво да правим с богатството си? – Турете го на гърба си и вижте, колко може да носите, без да се уморите. Това богатство е ваше собствено, което носите без мъка и неразположение. Твоя собственост е това, което сам носиш в съзнанието си. Остане ли други да го носят в съзнанието си, това богатство не е ваше. То няма никаква цена за вас. Престъпление е да мислиш, че това, което другите носят в съзнанието си, е твое. Ти можеш да се ползваш само от това, което сам носиш на плещите си. към беседата >>
350. Да се облечете в новия човек, НБ , София, 4.10.1931г.,
- Но овцата оживяла в него вътре и той се видял в чудо, хвърлял се, ровил земята от мъка, докато най-после тя излязла от устата му пак цяла, неповредена.
Същевременно създал и овцата, като отлична, красива мома, която да тъче, да изработва разни платове, с които хората да могат да се обличат. Вълкът, като минал покрай нея, харесал я и казал: „Видях една много добра другарка, искам да се задомя за нея.” Господ му казал: „Много добре, но пази другарката си! ” „Ще я пазя като писано яйце.” Той не казал истината, защото в душата му се таила една скрита мисъл. И още първата вечер на любовната си среща той я опапал, както се опапва кокошка. Тогава отишъл при Господа и Му казал: „Отиде си възлюбената ми, скри се някъде, напусна ме.” Господ не му казал, че знае де е неговата възлюбена. Но овцата оживяла в него вътре и той се видял в чудо, хвърлял се, ровил земята от мъка, докато най-после тя излязла от устата му пак цяла, неповредена. Той видял, че не може да изяде това, нещо. Тогава пак отива при Господа и казва: „Господи, тя се скрила вътре в мен и докато излезе, щеше да ме умори. Господ му отговаря: „Дръж си устата затворена.” И сега още вълкът все говори за това, което Господ не му казал. Наистина, Господ не му казва: „Ти изяде Овцата”, но му казва една Истина: „Пази я, тя ще се върне, и дръж устата си затворена.” Вълкът не може да изяде тази овца, тя излиза навън от неговата уста. към беседата >>
- Минава втори, трети, четвърти и всички ритат, блъскат камъка и казват: голямо безобразие е това!
Някои казват, че злото трябва да се премахне. Злото по никой начин не може да се премахне, но може да се тури на неговото място. Лошите хора никога не могат да се премахнат, но те трябва да се турят на тяхното място. Вървите по една от софийските улици и кракът ви се блъска в един камък, който излязъл от паважа. Казвате: кой тури този камък тука? Минава втори, трети, четвърти и всички ритат, блъскат камъка и казват: голямо безобразие е това! Кой е оставил този камък всред пътя, да се блъскат хората в него? Минава един разумен човек, поставя камъка на неговото място в паважа и никой повече не се блъска в него. Няма нищо лошо в този камък, но, понеже е излязъл от своите естествени отношения, затова е лош - всички хора се блъскат в него. Така и всеки лош човек не е нищо друго освен камък, излязъл от своето място. Турете този камък на мястото му и той ще престане да бъде лош. към беседата >>
- Минава един разумен човек, поставя камъка на неговото място в паважа и никой повече не се блъска в него.
Лошите хора никога не могат да се премахнат, но те трябва да се турят на тяхното място. Вървите по една от софийските улици и кракът ви се блъска в един камък, който излязъл от паважа. Казвате: кой тури този камък тука? Минава втори, трети, четвърти и всички ритат, блъскат камъка и казват: голямо безобразие е това! Кой е оставил този камък всред пътя, да се блъскат хората в него? Минава един разумен човек, поставя камъка на неговото място в паважа и никой повече не се блъска в него. Няма нищо лошо в този камък, но, понеже е излязъл от своите естествени отношения, затова е лош - всички хора се блъскат в него. Така и всеки лош човек не е нищо друго освен камък, излязъл от своето място. Турете този камък на мястото му и той ще престане да бъде лош. Вие можете да разбивате този камък с чук, но като не разбирате закона, няма да постигнете нищо. Турете този камък на мястото му! към беседата >>
352. Първият предвестник / Първият предвестник! – Срамът предшественик и предпазител на най-малкия грях. Срамът и радостта!, МОК , София, 13.11.1931г.,
- Защо тя като погледне момъка, ще се яви един прилив на кръвта по лицето ѝ, а като гледа слънцето, не се явява такъв прилив? (втори вариант)
Той съществува в света като едно състояние. На какво се дължи срамът? Срамът всякога е един признак, който произтича от едно неразбиране. Когато човек не разбира външния свят и когато не разбира себе си, той винаги се срами. Защото ако попитате тази младата мома, аз вземам момата като символ, младата мома или младия момък, ако тя е погледнала през прозореца, тя не може да си даде отчет, защо този момък ще гледа, а не някоя си звезда или слънцето. Защо тя като погледне момъка, ще се яви един прилив на кръвта по лицето ѝ, а като гледа слънцето, не се явява такъв прилив? Защо, ако види тя един момък, ще ѝ кажат: Засрами се! А като види слънцето, ще ѝ кажат – ухили се! Откъде произтича това вътрешно състояние? От неразбирането. Тя се срамува от своето неразбиране. към втори вариант >>
- Срамът е там, че тя е направила едно отношение с момъка без да го познава. (втори вариант)
(Отрицателно.) В дадения случай срамът представлява едно отношение. Срамът е едно отношение. Ти правиш една връзка с едно същество, без да го познаваш. Защото момата няма право като види този момък, веднага да отиде при него, да го пожелае! – Защото тя не го познава. Срамът е там, че тя е направила едно отношение с момъка без да го познава. И вследствие на това, срамът е едно негативно чувство. Зараждат се колебания, какви ще бъдат последствията. Или да ви представя друго яче. Представете си, че вие сте беден човек, толкова беден, че нямате пари, но не смеете никому да кажете. Но представете си, че Провидението ви представи една отворена каса, когато вие минавате, и се зароди във вас желание. към втори вариант >>
- Между момата и момъка става сражение.
– От съзнанието, че в нея се явява една користолюбива мисъл. До тоя момент тя не е предполагала, че ще пожелае момъка за себе си, като предмет. Щом се яви в нея това користолюбиво чувство, тя веднага се засрамва. Тя се бори в себе си; в нея се явяват две противоположни чувства. Приливът на кръв в сърцето й показва, че тя се бори, воюва със себе си. Между момата и момъка става сражение. Той удря с юмрук съзнанието й, тя се зачервява и казва: Съжалявам, че се бих с тоя момък! Срамът е първото сражение с греха. Когато душата е чиста, никога не се срамува. За чистотата няма срам. Чистата душа никога не греши, следователно, никога не се срамува. към беседата >>
- Срамът произтича от факта, че тя пожелава момъка, прави връзка с него, без да го познава.
Тогава, положително, или отрицателно чувство е срамът? Според мене, срамът е известно отношение. Ти правиш връзка с човек, когото не познаваш. Момата няма право, като види красивия момък, да го пожелае. Тя не го познава още! Срамът произтича от факта, че тя пожелава момъка, прави връзка с него, без да го познава. Затова, именно, срамът е негативно, отрицателно чувство. Момата започва да се колебае и смущава, какви ще бъдат последствията на тази връзка. И бедният се срамува, когато се намери пред отворената каса. Той се нуждае от пари, но не смее да иска от приятелите си. Най-после, Провидението го изправя пред отворената каса на някой добър човек. към беседата >>
353. За кого ме мислите, НБ , София, 22.11.1931г.,
- Вземе един голям камък и като каже тъй с пръстите си на камъка, той се разчупи и отхвръкне.
Но за какъвто и да е товар, физически или психически, се изисква сила на човешкия характер. Силата може да се изявява. Има закон, с който вие може да преодолявате силата. Мен ми разправяше един български лекар, от старите лекари - той е бил в Диарбекир затворен на заточение, в ония български бъркотии преди да стане въстанието. Казва: „При мен седеше друг един затворник. Вземе един голям камък и като каже тъй с пръстите си на камъка, той се разчупи и отхвръкне. Той казва, че силата е наследствена в рода им. Голям камък, як камък, като го удари, като че го откъсва с бръснач." Не само това, но има и сега хора в Америка и в Европа, които развиват своята мускулна сила така, че могат железни обръчи да скъсват. Голяма мускулна сила развиват. Има хора, които могат да вдигнат цял един кон. Аз съм ви привеждал онзи пример с американския беден студент, който ходил да гледа тези боксьори пинджулисти, пехливани; един такъв пехливанин му ударил веднъж две плесници и го търкулнал на земята; казва му: „Ти далеч да седиш." В него се повдига честолюбието, започва той да наблюдава пехливанина как живее, как се упражнява. към беседата >>
354. Непреодолимо желание, ООК , София, 9.12.1931г.,
- Когато младата мома хване ръката на момъка, той не пита, защо постъпва така - приятно му е; ако го хване грозна мома, веднага ще се замисли, да не му устройва някакъв капан.
Значи, докато бяхте млади, имахте кредит; като остаряхте съжалявате за младостта си. При старостта има по-голяма опасност. Ако не спазвате законите на старостта, ще се натъкнете на опасности; ако ги спазвате, ще се подмладите. Това значи, да имате правилни отношения към Бога. Лесно можеш да се подмладиш, но ако не допуснеш никаква отрицателна мисъл в ума си. Когато младата мома хване ръката на момъка, той не пита, защо постъпва така - приятно му е; ако го хване грозна мома, веднага ще се замисли, да не му устройва някакъв капан. Дали ще ви хване грозна, или красива мома, важно е да не се яви във вас някаква отрицателна мисъл, или отрицателно желание. Няма нищо лошо в хващането за ръка. Ако на съперника хванете ръката и той стане щедър, хващането на ръката е на място; ако жестокият смекчи сърцето си, хващането на ръката е на място. Вие ставате проводник на Божия Дух, Който работи в света. Вие можете да бъдете проводник на Духа не само чрез ръцете, но и чрез вашите мисли, чувства и постъпки. към беседата >>
- Тези два камъка като се въртят, се образува положителното. (втори вариант)
Вие имате два воденични камъка – горният е 4 и другият е 4, но между тия камъни туряте житото и то става чрез смилането на брашно, меко. Числото 8 е смляното брашно, от което можете да направите приятна пита. Но приятно е, че в огъня ще се опече. Тази майка, макар че може да ви натупа малко, но тя ще ви приготви топла пита. Вие ще кажете: Лошите условия отгоре и отдолу. Тези два камъка като се въртят, се образува положителното. Но винаги две отрицателни дават положително. При всичките рационални числа, ако разбирате закона, ако не губите вяра, крайният резултат е добър. При две лоши условия, резултатът може да бъде добър. Може да идете в Монако, ако може да изберете един момент, когато се събират, хвърлят и теглят някой билет, веднага ще изтеглят числото 8. 8 какво означава? към втори вариант >>
- Казва на момъка: Не карай тази да плаче заради тебе. (втори вариант)
Мъдрецът казва: Не, преструва се. Мъдрецът го хваща и казва на момъка: Стани. Момъкът става. Той казва на момата, нали ти казах, че се преструва. Този мъдрец знае законите. Казва на момъка: Не карай тази да плаче заради тебе. Това става, за да те опита. Ако ти имаш вяра в Бога, той ще стане. Ако нямаш вяра, ще го погребеш в гроба, ще кажеш, горкият. А пък ако имаш вяра, непреодолима вяра и знание, този мъдрец ще мине, ще го хванеш за ухото и той ще стане. И какво е станало тогава. към втори вариант >>
- Мъдрецът се приближава към момъка, хваща го за ръката и му казва: Стани!
Не е ли смешно, момъкът и момата, които се обичат, като се разхождат, момъкът да падне на улицата и да умре. Момата ще плаче и ще се вайка, че останала сама. Това значи, да счупиш шишето си. Един мъдрец минава край момата и казва: Не плачи, момъкът е жив, но се преструва на умрял. – Докажи, че е жив. Мъдрецът се приближава към момъка, хваща го за ръката и му казва: Стани! Той става и продължава пътя си. Ако момата има вяра, момъкът лесно ще оживее. Ако няма вяра, той може да остане на мястото си. към беседата >>
357. Според делата, НБ , София, 20.12.1931г.,
- Но един ден, без те да знаят в замъка се промъква трето лице.
Гледат, иде една светлина отвън. Нищо не виждат, но казват: „Има нещо отвън! " И разправят на материалистите, които им казват: „Оставете тия заблуждения, пукнатина е, нищо дома. Вие си въобразявате, че има нещо." Едните пишат един том, другите пишат друг том, спорят за пукнатината. Но и едните, и другите имат удобства, живеят еднакво; различието е там, че има една пукнатина при идеалиста и той говори само за тази светлинна, която се промъква в ума му. Но един ден, без те да знаят в замъка се промъква трето лице. Аз го наричам същество от Божествения свят, или да кажем един окултист. Той няма нито лампа, нито свещ. Учудват се те: към беседата >>
358. Сила, живот и здраве, ООК , София, 23.12.1931г.,
- Види ли, че момата се страхува от момъка, Той вади заключение за тяхната чистота.
Няма по-велико нещо за човека от свободата на духа. Това значи: да дадем свобода на Бога в себе си, да не Го ограничаваме, да не Го морализираме, да не Му даваме съвети, как да действа. Когато Бог дойде между хората, няма да се спира върху техните мисли, но направо ще чисти: непотребното ще слага настрана, а нечистото ще прекара през огън. Види ли, че момата се страхува от момъка, Той вади заключение за тяхната чистота. Момата трябва свободно да пристъпи към момъка и момъкът - към момата, да предизвикат доброто в себе си. Целувката е символ на нещо. В нея трябва да взимат участие умът и сърцето. В горната устна действа човешкият ум, а в долната - човешкото сърце. Когато устните се опънат в права линия, тогава се проявява волята. към беседата >>
- Момата трябва свободно да пристъпи към момъка и момъкът - към момата, да предизвикат доброто в себе си.
Няма по-велико нещо за човека от свободата на духа. Това значи: да дадем свобода на Бога в себе си, да не Го ограничаваме, да не Го морализираме, да не Му даваме съвети, как да действа. Когато Бог дойде между хората, няма да се спира върху техните мисли, но направо ще чисти: непотребното ще слага настрана, а нечистото ще прекара през огън. Види ли, че момата се страхува от момъка, Той вади заключение за тяхната чистота. Момата трябва свободно да пристъпи към момъка и момъкът - към момата, да предизвикат доброто в себе си. Целувката е символ на нещо. В нея трябва да взимат участие умът и сърцето. В горната устна действа човешкият ум, а в долната - човешкото сърце. Когато устните се опънат в права линия, тогава се проявява волята. към беседата >>
360. Граници в живота, ООК , София, 6.1.1932г.,
- Спираш вниманието си само върху момата, или момъка, от тях искаш любов.
- А можеш да грешиш? Говориш за любов, казваш, че я разбираш, а въпреки това, грешиш. - Защо? - Защото си спрял вниманието си само върху една от формите на любовта. Тя има хиляди и милиони форми на изявление, а ти се спираш само върху една. Спираш вниманието си само върху момата, или момъка, от тях искаш любов. Това е неразбиране. Момата и момъкът, сестрата и братът са полюси. В сестрата действа любовта, а в брата - мъдростта. В майката действа любовта, в бащата - мъдростта. Майката е акумулатор, който събира енергията на любовта от Божествения свят. към беседата >>
363. Двете отверстия, ООК , София, 27.1.1932г.,
- Казвате: Горкият човек, свил се е от мъка.
Иска пари от мене; аз му казвам, че нямам, джобът ми е празен. Той си отива недоволен, но пак се отправя към кръчмата. Сега вече е свит, прегърбен, не смее да влезе – пари няма. Поглежда през прозорците, дано някой го покани вътре, но никой не мисли за него. Той си казва: Да имам пари, ще вляза, ще бъда изправен към кръчмаря. Казвате: Горкият човек, свил се е от мъка. Кое от двете положения е по-добро: да бъдеш свит, като крива линия, или изпъчен, прав? Според вас, по-добре е да бъдеш изпъчен. Според мене, и двете положения не са добри. Ти ходиш изпъчен, без да знаеш защо; после се свиваш, пак не знаеш защо. Вдигнеш глава нагоре, после наведеш главата си надолу, но сам не знаеш, защо правиш това. към беседата >>
- Баща и трябва да каже на момъка: Аз не давам дъщеря си на човек, който е заразен от такава страшна болест.
За да не ядат от дървото на живота, те трябваше да напуснат рая. Иначе, злото щеше да бъде по-голямо за тях. При това положение, злото щеше да бъде непоправимо. То е все едно, млада, красива мома да се ожени за момък, заразен от венерическа болест. Положението на тая мома ще бъде непоправимо. Баща и трябва да каже на момъка: Аз не давам дъщеря си на човек, който е заразен от такава страшна болест. Дървото на живота се дава само на оня, който е влязъл в Божествения свят. Болният няма право да се ползува от плодовете на живота. Той няма право да се жени за истинския живот. Бог поставя преграда между него и дървото на живота. Затова, именно, на първия човек беше забранено да яде от дървото за познаване на доброто и злото. към беседата >>
364. Проява на живата светлина, НБ , София, 31.1.1932г.,
- След като умре, ще тури на камъка венци, ще ходи, ще туря цветя, ще прелива с вода, ще прелива с вино, ще пророни няколко сълзи, ще казва: "Добра беше, хубаво готвеше." Ще плаче сега.
Страданията са признак, че човек трябва да се освободи от един стар ред на нещата, който съществува. Ние страдаме и умираме поради тоя стар ред на нещата. Туй старо разбиране трябва да се замени. Ние украсяваме мястото на онези, които за заминали. Мъжът, докато била жива жена му, нищо не й давал, не изпълнявал нейните желания, много пъти се карал, казвал некрасиви думи. След като умре, ще тури на камъка венци, ще ходи, ще туря цветя, ще прелива с вода, ще прелива с вино, ще пророни няколко сълзи, ще казва: "Добра беше, хубаво готвеше." Ще плаче сега. Каква нужда имат умрелите от нашите сълзи? Плачи за живия човек, когото си наскърбил, плачи за него, кажи: "Братко, не бях от блажените ! " Кой е блажен? към беседата >>
366. Да известят на учениците Му, НБ , София, 14.2.1932г.,
- Аз позволявам и двадесетте моми да обичат момъка, ако могат да се разберат и двадесетте моми може да се оженят за един момък.
Аз да ви кажа защо. Защо се опълчват красивите моми против онази мома, която се жени за най-красивия момък? Не че я мразят, но всяка мома иска да вземе този момък за себе си. Когато искаш да кажеш истината на хората, казват: "Не си ти, аз трябва да кажа истината." Ти ще кажеш, аз ще кажа, кажете и вие - всички ще кажем. Но трябва да я кажем. Аз позволявам и двадесетте моми да обичат момъка, ако могат да се разберат и двадесетте моми може да се оженят за един момък. Но да ви представя моята идея. 20 клонища може да живеят на едно дърво, туй е едно цяло. Но ако една от тях иска момъкът да бъде само за нея, другите и те ще искат. Ако всички се окачат, че станат клонища, той ще стане дънер, те хубави, красиви клонища. 20 моми като се влюбят и той се ожени за всички тях, той ще стане дърво, ще тури главата отвътре в земята, ще ражда най-хубавите сочни плодове. към беседата >>
- Момата е изгубила оная красота, която привличала душата на момъка.
Питам: Кое е онова, което момъкът, изобщо, вижда във всяка красива мома? В красивата мома влиза по един ангел, да свърши една работа. След това той напуща момата. Значи, момъкът се влюбва в ангела. Щом ангелът си отиде, момъкът се чуди, какво е станало с момата, че не е като по-рано. Момата е изгубила оная красота, която привличала душата на момъка. Докато ангелът е в момата, тя е учтива, любезна, мека. Щом ангелът я напусне, тя изгубва тия качества и става груба с момъка. Тя започва да го нарича будала, нехранимайко, и той постепенно се отдалечава от нея. Всеки ангел е образ на любовта. Дето мине, навсякъде прави любовни връзки. към беседата >>
- Щом ангелът я напусне, тя изгубва тия качества и става груба с момъка.
След това той напуща момата. Значи, момъкът се влюбва в ангела. Щом ангелът си отиде, момъкът се чуди, какво е станало с момата, че не е като по-рано. Момата е изгубила оная красота, която привличала душата на момъка. Докато ангелът е в момата, тя е учтива, любезна, мека. Щом ангелът я напусне, тя изгубва тия качества и става груба с момъка. Тя започва да го нарича будала, нехранимайко, и той постепенно се отдалечава от нея. Всеки ангел е образ на любовта. Дето мине, навсякъде прави любовни връзки. Такъв е животът в ангелския свят. Докато ангелът е в красивата мома, тя гледа благосклонно на всички хора: на бедни и богати, на учени и прости. към беседата >>
- Щом я напусне, тя казва на момъка: Как смееш да ме любиш!
Тя започва да го нарича будала, нехранимайко, и той постепенно се отдалечава от нея. Всеки ангел е образ на любовта. Дето мине, навсякъде прави любовни връзки. Такъв е животът в ангелския свят. Докато ангелът е в красивата мома, тя гледа благосклонно на всички хора: на бедни и богати, на учени и прости. Щом я напусне, тя казва на момъка: Как смееш да ме любиш! Не знаеш ли, че ти си голям простак? Аз обичам учените, знатните хора. На такива като тебе не обръщам внимание. Като знаете това, пазете се от красива мома, в която ангелът не присъства. – Не трябва ли човек да се влюбва? към беседата >>
368. Фактори в природата / Фактори на храносмилането, МОК , София, 19.2.1932г.,
- Да кажем вие събирате два камъка, но представете си това са две разумни същества събрани заедно, работници са, работят; а тук имате едно разумно същество към три, значи 3 и 1, резултатът е един и същ все имаме 4. (втори вариант)
Сега вие сте се занимавали с мислите. По какво отличавате една правилна мисъл 2 и 2 = 4. 3 и 1 = 4. Резултатите все са същите. Но каква е разликата в събирането? Да кажем вие събирате два камъка, но представете си това са две разумни същества събрани заедно, работници са, работят; а тук имате едно разумно същество към три, значи 3 и 1, резултатът е един и същ все имаме 4. Какво означава този процес 4-те? Представете си, че тук имате 2, двама хора като се съберат с други двама хора какво могат да направят? Представете си, че това е един квартет, нали. Първите двама души свирят първа цигулка, а вторите двама свирят втора цигулка. Какво имате? към втори вариант >>
369. Моята Любов няма да премине, НБ , София, 21.2.1932г.,
- Жени се млада мома за млад момък - опитва я Господ как ще се отнесе към момъка.
Кой от вас вярва в това? Четете го, но като дойде една неприятност, казвате: "Какво ли съм сгрешил пред Господа, какво ли съм направил? " При сегашните условия мъчнотиите са изпитателно средство, да ни опитат любовта, доколко обичаме Господа. Изпитана е нашата любов, на млади и стари. Жени се млад момък за млада мома - изпитва го Господ как ще се отнесе към момата. Жени се млада мома за млад момък - опитва я Господ как ще се отнесе към момъка. Раждат дете - изпитва ги Господ, какво възпитание ще му дадат. Изпитва Господ един слуга, да види как ще се отнесе към господаря си. Всички положения в света, каквито и да са, са само изпитания. Ученик си, изпитва те учителят. Дал ти е Господ един учител, да види как ще оцениш този свой учител, да види какъв манталитет имаш, какво е твоето разбиране. към беседата >>
370. Движения в природата / Съзнателни и механически движения, МОК , София, 4.3.1932г.,
- Сега каква е разликата между това движение, механическото, на камъка, и движението на екскурзианта нагоре? (втори вариант)
Движенията в природата могат да бъдат съзнателни или могат да бъдат подсъзнателни, или механически движения. Запример, ако имате някой камък, който пада от някой връх и се търкаля, това движение съзнателно ли е? (механическо е). Ако имате някой екскурзиант, който се качва нагоре по планината; това движение е съзнателно. Сега каква е разликата между това движение, механическото, на камъка, и движението на екскурзианта нагоре? Че камъкът ще измине един особен път, който той не знае, а посоката, по която екскурзиантът ще мине, е един определен път. Да кажем сега, че говорите общо за движението. Има общо движение, има и частично движение. Движението, доколкото има отношение към хората то ви интересува, вас например не ви интересува как се движи земята; не ви интересува, но трябва да ви интересува, защото, ако вие сте в едно бурно море, тази буря вече ви засяга, понеже параходът, на който вие пътувате, ще има повече клатушкане. Та общите и частични движения в света имат известно отношение към нас. към втори вариант >>
371. Петък и събота, МОК , София, 18.3.1932г.,
- Той се спрял за момент да помисли какво да прави и си казал: Ако не бях срещнал дервиша, веднага щях да извадя револвера си, да убия и жена си, и момъка.
Намерил ли е той щастието? – Намерил го е. Щом е бил готов да даде и последната си пара, непременно е намерил щастието. След 20-годишно странствуване той се върнал у дома си без пари, но научил поне кой ден през седмицата е щастлив и кой – нещастен. Като влязъл в двора, погледнал през прозореца да му отвори някой, но видял, че жена му прегръща и целува един млад, 20-годишен момък. Той се спрял за момент да помисли какво да прави и си казал: Ако не бях срещнал дервиша, веднага щях да извадя револвера си, да убия и жена си, и момъка. Сега, понеже имам добър съвет, даден от дервиша, ще го приложа: преди да действувам, два пъти ще помисля за добро ли е, или за зло. Вслушал се в разговора и разбрал, че това е неговият син, пораснал в отсъствието на баща си. Питам: На място ли е дал той двете хиляди на дервиша? – На място. С тия пари той научил кой е щастливият ден. към беседата >>
372. Що да сторя, НБ , София, 20.3.1932г.,
- Тази мома има известни разбирания, но разбиранията на момата не може да бъдат разбирания на момъка.
Една мома носи едно писмо, държи го, не го чете, какво пише вътре не я интересува, но казва, че има писмо от еди-кого си и го държи. Само го показва писмото. Казвам: Тази мома не разсъждава. След като прочете писмото, критикува, казва: такива прости писма пишат ли се? Хвърля писмото. Тази мома има известни разбирания, но разбиранията на момата не може да бъдат разбирания на момъка. Ако момъкът пише едно писмо на момата точно това, което иска, тя никога не би го чела. Ако той пише в писмото точно това, което иска, не биха го чела. Той трябва да напише едно неразбрано писмо, че като го чете тя, нищо да не разбере. Щом го разбере, тази работа няма да иде на добре. Нека остане нещо неразбрано, такъв е законът в природата. към беседата >>
- " "Мъчим се да повдигнем тоя камък." "Стойте." "То не е за тебе." Той хваща камъка, вдига го, казва: "Де искате да го турите?
Във Варненско имало един случай, 12 души майстори се мъчат да вдигнат един камък, да го турят отгоре като плоча на една чешма. Идва някой българин, пита: "Какво правите? " "Мъчим се да повдигнем тоя камък." "Стойте." "То не е за тебе." Той хваща камъка, вдига го, казва: "Де искате да го турите? " Туря го отгоре на чешмата, качва се на колата и заминава. Той го счита това за играчка. Онези дванадесетте души се пънкат, ще трябва да им платят. 12 души работят, а този човек за половин час го взема, туря го на мястото. Който знае, той свършва работа за 12 души, а пък който не знае, 12 души трябва да работят и пак нищо не могат да свършат. към беседата >>
- Знайте, че Бог се проявява във всяка форма: в камъка, в дървото, в слънцето, в звездите, в човека, в ангела - в малките и в големите форми.
единицата, разделена на по-малки части, във възходящ и низходящ ред. Дойдете ли до нулата, не е важно да знаете, какво представя единицата. Въпреки това, вие искате да знаете, какво нещо е единицата, т.е. Бог. Искате да знаете, каква форма има Той. Това не е важно. Знайте, че Бог се проявява във всяка форма: в камъка, в дървото, в слънцето, в звездите, в човека, в ангела - в малките и в големите форми. Да видите Бога, това зависи от вашето съзнание. към беседата >>
377. Узрял плод, ИБ , БС , София, 5.5.1932г.,
- Когато сте срещнали момъка, вие сте гледали само физическия човек – дали косите му са дълги, дали веждите му са дебели или тънки, какво му е челото, дали е къдрава косата му.
Защо ще назовете вашия възлюбен прелюбезни? За вас той е вече над всичко, освен него друг няма и вие му казвате: „Откак те срещнах, моят живот се осмисли! ” Защо се е осмислил? За да се осмисли животът, трябва да сте разбрали нещо. Вие сте срещнали някого, но не сте го познали. Когато сте срещнали момъка, вие сте гледали само физическия човек – дали косите му са дълги, дали веждите му са дебели или тънки, какво му е челото, дали е къдрава косата му. Затова по-късно този човек ще се вкисне, понеже той има свойството да се вкисва, да ферментира и да става на вино. Когато вие пиете от това вино, ще се опиете и като станете сутринта, главата ще ви боли. към беседата >>
- Ако момата се ожени за момъка, след седем години той й казва: „Този боб не си го сготвила както трябва!
Любовта покрива много прегрешения. Ако Бог е допуснал някои работи, то от какво можем да заключим, че те са несъобразни. Да допуснем, че една млада мома се е сгодила за някого, а Невидимият свят пречи и гледа да развали тази работа – питам какво зло има в това. Господ знае, че този момък ще развали момата – той е за друга, не е за теб, но ти казваш: „Аз без него не мога! ” Ако все ни се иска другите да са криви, а ние все да сме прави, тогава къде е Любовта и къде е погрешката? Ако момата се ожени за момъка, след седем години той й казва: „Този боб не си го сготвила както трябва! ” – оттам насетне „многолюбезната” става „любезна”. След забележката за яденето и той става „любезен”. Гърците имат обръщението Иванаки. Но след като прегори още три пъти боба, вече няма Иванаки – отначало има Иванчо, а после само Иване. При това положение как се осмисля такъв живот? към беседата >>
378. Слаби и силни положения, ООК , София, 11.5.1932г.,
- От твоето писмо ще зависи успеха на момата или на момъка.
Слабите чувства, малките дарби и способности трябва да се подкрепват, за да се засилят. Значи, чувствата и мислите, дарбите и способностите на човека трябва да се уравновесяват. Следователно, прави услуга на оня, който има нужда от тебе. Ако твоята услуга може да го повдигне и засили, тя е на място. Напиши любовно писмо на един момък или на една мома, само ако те се нуждаят от твоята подкрепа. От твоето писмо ще зависи успеха на момата или на момъка. Ако писмото е добре написано, успехът е добър. Някога едно писмо решава съдбата на човека. Ще кажете, че момата или момъкът се е влюбил. Не са влюбени те, но изявяват оная любов, която повдига човека и го укрепва. Всеки, който е завършил добре развитието си, е получавал любовни писма, които е реализирал. към беседата >>
379. Пътища на Мъдростта, ИБ , БС , София, 12.5.1932г.,
- Вие имате за онзи свят същата идея, каквато една млада мома има за момъка: тя фантазира, че ще дойде нейният възлюбен, че ще живее като царица, ще има ядене и пиене, а тя само ще се потрива.
Вие имате за онзи свят същата идея, каквато една млада мома има за момъка: тя фантазира, че ще дойде нейният възлюбен, че ще живее като царица, ще има ядене и пиене, а тя само ще се потрива. В онзи свят има интензивен живот и там не може да влезе невежа, който казва, че не знае това и онова. Ако това, което правите на Земята, там го направите, за десет хиляди години няма да ви допуснат да стъпите. Жената само за един плод вече от осем хиляди години е изпъдена от Рая. Заради две ябълки първите хора за осем хиляди години са изпъдени от Рая. Вие мислите, че да се отиде в онзи свят е лесно. към беседата >>
381. Носители на Новото, ИБ , БС , София, 19.5.1932г.,
- Например скръбен си, мъчно ти е – когато отправиш мисълта си, мъката ти изчезва.
Искам да ви наведа на основната мисъл за онази велика Вяра в Божественото, което дава Мир и спокойствие на човешката мисъл, онова самосъзнание, чрез което във всеки даден случай можеш да преодоляваш мъчнотиите. Например скръбен си, мъчно ти е – когато отправиш мисълта си, мъката ти изчезва. Или имаш спор – отправяш мисълта си към Бога и казваш: „Господи, уреди тази работа! ” Ако се е оцапала една дреха, ще я опереш и ще се свърши работата. Някой ти е казал нещо – ще се опиташ да го разбереш в Божествения смисъл. След всяка казана лоша дума, след всяко изпитание, ако издържите, у вас ще се яви едно велико благословение, което даже не подозирате. Изпитанията са Божествени блага, които са скрити, за да ви опита Бог. към беседата >>
382. Постоянна благодарност, УС , София, 29.5.1932г.,
- Външно тя не дава вид, че се интересува от момъка, но като се върне вкъщи, поглежда кърпичката си и казва: „Благороден, учтив бил този момък“.
Първоначално те не се познават. Срещат се, но не се поглеждат – и двамата са горди. Един ден момата върви горда, напета и не забелязва, че кърпичката паднала. Момъкът, който я следи отдалеч, вижда това, затичва се, вдига кърпичката и я подава на момата. Тя му благодари, усмихва се и продължава пътя си. Външно тя не дава вид, че се интересува от момъка, но като се върне вкъщи, поглежда кърпичката си и казва: „Благороден, учтив бил този момък“. От този момент кърпичката стои в ума. Тя е свързана с момъка. Тя е знамето на нейния живот. към беседата >>
- Тя е свързана с момъка.
Един ден момата върви горда, напета и не забелязва, че кърпичката паднала. Момъкът, който я следи отдалеч, вижда това, затичва се, вдига кърпичката и я подава на момата. Тя му благодари, усмихва се и продължава пътя си. Външно тя не дава вид, че се интересува от момъка, но като се върне вкъщи, поглежда кърпичката си и казва: „Благороден, учтив бил този момък“. От този момент кърпичката стои в ума. Тя е свързана с момъка. Тя е знамето на нейния живот. към беседата >>
383. Знание и прилагане, ООК , София, 8.6.1932г.,
- Следователно, каквито са отношенията на младата мома към момъка, такива са отношенията на хората към Бога.
Следователно, каквито са отношенията на младата мома към момъка, такива са отношенията на хората към Бога. Първият човек е вярвал в Бога, като в същество, което никога не изменя любовта си. Наистина, няма случай в историята на човешкото развитие, дето Бог да не е устоял на думата си и да е изменил на своята любов. Въпреки това, има случаи в човешкия живот, когато някой очаква нещо от Господа, но не го получава. Той очаква да получи пари, имот, но Господ не му дава. – Къде е погрешката? към беседата >>
384. И видя там човек, НБ , София, 12.6.1932г.,
- Една мома вярва, че ако се ожени за момъка, когото обича, ще я направи щастлива.
"Роденото от дух, дух е." Този цар като ви повика да отидете на угощение, вие трябва да бъдете готови с вашите сватбени дрехи, или вашият ум да бъде в състояние да възприеме новото. За пример някои хора вярват, че ако дойде клерикализмът като верую на обществото, ще внесе нещо ново. Една мома вярва, че ако се ожени за момъка, когото обича, ще я направи щастлива. Когато ме питат как ще се оправи светът, казвам: ако всички хора вярваха в Бога, както младата мома вярва в своя възлюбен, в една седмица ще се оправи, но нямат хората тази вяра. Защо се разваля семейството? Защото момата изгубва първата вяра. Вярата е необходима, но тя не може да седи на тази висота. Казвам: има едни заложби у вас. към беседата >>
385. Погледът на Бога, МОК , София, 17.6.1932г.,
- Той е първият, който запалил пламъка на твоя живот. (втори вариант)
A е онзи, който те е погледнал, правата линия е, с която мерим нещата. Туй може да го наречем погледа на Бога, погледа на ангелите, погледа на светиите. Погледът на майка ти и на баща ти. Но, кой е онзи, който те е погледнал. Този, който те е погледнал първия път, той е, който запалил твоето съзнание. Той е първият, който запалил пламъка на твоя живот. Ти гориш по единствената причина, че той те е погледнал, ако той престане да те гледа, той не само те е погледнал, но и от тия векове постоянно насочил своя ум към тебе. И каквото и да ти се случи, дължи се на него. Не му знаеш името. Вие може да ме питате кой е онзи, който ви е погледнал. (Бог). Срещали ли сте, разбрали ли сте, някое писмо имате ли? към втори вариант >>
387. Отец ми живее / Той е в нас и ние в Него, ООК , София, 29.6.1932г.,
- Аз, числото 1, въздействам на момъка. (втори вариант)
Да се пазиш от нея." За мене това са числа, математически величини. В дадения случай числото 20 всякога означава една идея, която трябва да се реализира в света. Дали е 2, 20, 2000 - всякога има една и съща основа, а условията са различни. Две е отношение на нещата. Едно е младият момък, който минава и обръща внимание. Аз, числото 1, въздействам на момъка. Той не храни към мене такива хубави чувства. Отблъскват се тези две единици. В дадения случай имаме 2 и 2 - 2 и 2 няма да живеят в мир, те ще се отблъскват. Резултатът на тези 2 и 2 е положителен, 2 и 2 дава 4, един положителен резултат. Четири е положително число. към втори вариант >>
- Ако се дегизирам като млад момък, възлюбеният на момата ще каже: Не гледай тоя момък, той е нехранимайко; ако се дегизирам като мома, възлюбената ще каже на момъка: Не гледай тая мома, тя не е добра.
На друга страна, млада мома също се оплаква от своето нещастие. Отчаяла се, изгубила смисъла на живота и намислила да тури край на своите тегла. След време двамата млади се срещат, разговарят се и сядат под едно дърво. Минавам край тях, чувам, че сладко, приятелски си гугукат. Чудя се, как е възможно, тия хора, които бяха толкова нещастни, в един момент забравиха нещастието си и започнаха да си гугукат. Ако се дегизирам като млад момък, възлюбеният на момата ще каже: Не гледай тоя момък, той е нехранимайко; ако се дегизирам като мома, възлюбената ще каже на момъка: Не гледай тая мома, тя не е добра. към беседата >>
388. Ще и не ще, СБ , РБ , 7-те езера, 6.8.1932г.,
- Продала камъка, взела си рокля и се върнала доволна в къщи.
Един философ, учен човек, се оженил за една красива жена. Той имал един хубав скъпоценен камък, с който правил своите опити. Един ден, край дома на философа минавал един търговец на дрехи, на платове. Жената на философа пожелала да си купи една рокля и си казала: „Ще дам този скъпоценен камък на търговеца, вместо пари, и ще си купя една хубава рокля. Моят учен мъж може и без този камък“. Продала камъка, взела си рокля и се върнала доволна в къщи. Тя отишла при мъжа си да се похвали, каква хубава рокля имала. – „Къде е камъкът? “ – „Е, той отиде.“ Така постъпват много от съвременните хора. Вследствие на своя неразумен живот, те не оценяват скъпоценните камъни, откъдето може да дойде щастието им. И сега, като са изгубили щастието си, хората са недоволни от живота. към беседата >>
- Момата при момъка не трепери ли?
Първо небето се проясни, мъглите се разнесоха, но после пак се замъгли. Благодарете, че тази мъгла не е по целия свят, а е само около нас. Обаче, нищо страшно няма в мъглата. Мнозина гледат мъглата и треперят. И треперенето има смисъл. Момата при момъка не трепери ли? Длъжникът не трепери ли? Кредиторът, който дава пари, не трепери ли? Много банкери, като дават пари, треперят. Защо? – Не знаят, дали ще ги получат обратно. Докато дават, все треперят. към беседата >>
389. Трите свята, СБ , РБ , 7-те езера, 12.8.1932г.,
- Лошият човек е подобен на камък, който каменарят всеки ден обработва с чука и длетото си: тук удари с чука си, там удари, или тук откърти от камъка, там откърти, докато свърши някаква работа.
Питам: какво представляват лошите хора? Лошият човек е подобен на камък, който каменарят всеки ден обработва с чука и длетото си: тук удари с чука си, там удари, или тук откърти от камъка, там откърти, докато свърши някаква работа. Той не може да изкърти цялата канара, но поне част от нея. Някой казва: „Трябва да се изправят лошите хора“. Ако всички лоши хора се изправят, тогава ти няма да имаш работа и ще те уволнят като каменар. Радвай се, че има много камъни в света, да имат каменарите работа. Лошите хора са каменни кариери, срещу които трябва да отивате с чук. към беседата >>
390. Ще се приложи, СБ , РБ , 7-те езера, 16.8.1932г.,
- Удари ли човек главата си на камък, тя ще отскочи от камъка като топка, без никаква повреда.
Падне ли човек на камък, той веднага ще си счупи крак, ръка или глава. При това положение той може да умре, а може и да се осакати за цял живот. Крехък е днешният човек, чупи се като стъкло. За в бъдеще, обаче, ще дойдат големи, велики майстори, които ще съградят здраво, неразрушимо тяло на човека. То ще бъде пластично, ще отскача като пружина. Удари ли човек главата си на камък, тя ще отскочи от камъка като топка, без никаква повреда. Не само това, но и подутини няма да остават. Днес всичко в живота на съвременните религиозни и светски хора е временно, преходно. Умовете им са натрупани със знания, които в едно отношение са верни, а в друго отношение – неверни. И затова виждаме, че до известно време само човек разчита на някои свои мисли, чувства и постъпки. Оттам насетне той не може да разчита. към беседата >>
391. Слизане и възлизане, СБ , РБ , 7-те езера, 23.8.1932г.,
- Преди сватбата, бащата на момъка не се съгласявал за тази женитба и казвал на сина си: „Синко, тази мома не ми харесва, не те съветвам да я вземеш“.
– „Поне ще се улесня малко.“ – Да, ще се улесни, но ще отиде златото! Казвам: не продавайте брашното с кофите си, преди да сте го пресипали, да видите какво има в него. Както виждате, Бог ни изпитва по разни начини, да видим колко сме умни. За изяснение на тази мисъл ще приведа следния пример от живота. Една бедна мома се влюбила в един богат момък и се оженила за него. Преди сватбата, бащата на момъка не се съгласявал за тази женитба и казвал на сина си: „Синко, тази мома не ми харесва, не те съветвам да я вземеш“. – „Обичам я, татко, не мога без нея.“ – „Щом не можеш без нея, твоя работа най-после, вземи я.“ Момата, от своя страна, си казвала: „Хванах в ръцете си този богаташ, ще прекарам един охолен живот“. Бащата бил умен човек. Той раздал имането си и след това казал на сина си: „Синко, ще знаеш, че нямам нищо, не мога да ти дам никакво наследство, затова ще се опретнеш да работиш, сам да храниш жена си“. Синът се намерил в чудо. Той мислил, че като каже на баща си, че не може да живее без тази мома, бащата ще остави имането си на негово разположение, да яде и да пие с жена си. към беседата >>
392. Иде час, СБ , РБ , 7-те езера, 24.8.1932г.,
- Ако момъкът може да възкреси момата, която го търси, той я обича; и ако момата може да възкреси момъка, който я търси, тя го обича.
Когато човек се натъкне на такава драма, той мисли, че героят и героинята търсят Бога, затова страдат. Не, това не са още страдания на човешката душа да намери пътя към Бога. Дойде ли човек до страданията на душата, Христос ще се яви при него, както се яви при гроба на Лазара, и той ще възкръсне. Идването на Христа при гроба на умрелия не е нищо друго, освен идването на Любовта, която възкресява. Ако онзи, когото търсиш, е в сила да те възкреси, той те обича. Ако момъкът може да възкреси момата, която го търси, той я обича; и ако момата може да възкреси момъка, който я търси, тя го обича. Марта и Мария, сестрите на Лазара, представят добродетелите в човека. Ако момъкът или момата могат да вдигнат ръката си и да възкресят умрелия, те са изпратени от Бога, те са вашите възлюбени. Следователно, когато човек се жени, нека види дали този, за когото се жени, е в сила да вдигне ръката си и да го извади от гроба. Ако може да направи това, той е изпратеният от Бога. Ако не може да го направи, нека по-добре умрелият стои в гроба си, докато му дойде часът да възкръсне. към беседата >>
- “ Когато младата мома види момъка, тя му слага гем и казва: „Никъде няма да ходиш!
Всички ще погледнат на това, като че е в реда на нещата. Ако същият този момък, при същото вътрешно разположение на сърцето, целуне една млада мома, тя първа ще повдигне цял въпрос от неговата постъпка, а след нея и другите хора. Това показва, че децата по-добре разбират изключението, отколкото възрастните. Затова, именно, Христос казва: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие“. Когато момиченцето види младия момък, то се затичва насреща му, милва го, целува го и му казва: „Ела пак у нас! “ Когато младата мома види момъка, тя му слага гем и казва: „Никъде няма да ходиш! Тук ще останеш“. Момиченцето му казва: „Иди си и пак дойди! “ Значи, момиченцето е свободно и да целуне, и да прегърне младия момък, защото не мисли да се жени за него. И младият момък е свободен да отиде у дома си и пак да дойде. Младата мома, обаче, не е свободна даже да погледне момъка, но и той не е свободен вече да напусне нейната къща. Защо? към беседата >>
- Младата мома, обаче, не е свободна даже да погледне момъка, но и той не е свободен вече да напусне нейната къща. Защо?
“ Когато младата мома види момъка, тя му слага гем и казва: „Никъде няма да ходиш! Тук ще останеш“. Момиченцето му казва: „Иди си и пак дойди! “ Значи, момиченцето е свободно и да целуне, и да прегърне младия момък, защото не мисли да се жени за него. И младият момък е свободен да отиде у дома си и пак да дойде. Младата мома, обаче, не е свободна даже да погледне момъка, но и той не е свободен вече да напусне нейната къща. Защо? – Защото тя иска нещо от него. В силата на изключението тя иска да се ожени за него. Такова е общото положение, в което се намират почти всички съвременни хора. Те са роби едни на други. Всички хора живеят в общества, състоящи се не от свободни членове, но от роби. към беседата >>
- Те са като стоте писма, които младата мома пише на стоте момъка.
Човек трябва да изучава Любовта във всичкото ѝ разнообразие, във всичките нейни прояви. Няма по-велико нещо от това, да опиташ Любовта в разните ѝ степени, като започнеш от Любовта на най-малките същества и стигнеш до тази на най-великите. Ако има нещо интересно в Любовта, това са нейните изключения. Обаче рядко се срещат изключенията на Любовта. Що се отнася до обикновените ѝ прояви, няма какво да се учи от тях. Те са като стоте писма, които младата мома пише на стоте момъка. Достатъчно е да прочетеш едно от тях, за да знаеш съдържанието на останалите. Всички са копие на първото. В изключенията, обаче, има какво да се учи. Казвам: всички хора знаят съдържанието на първото писмо, а именно, че без него или без нея не могат да живеят. Питам: какво произвежда това писмо? към беседата >>
393. Три пътя, СБ , София, 29.8.1932г.,
- Не както трепти сърцето на момъка към момата, защото там има нещо извратено; аз любовта на майката не мога да взема за образец, за да изясня любовта към Бога. (втори вариант)
То е един минус, понеже всички знаят, че ти като забогатееш, друг ще дойде да ти вземе богаството, ти ще бъдеш минус, той ще бъде плюс. За да не осиромашееш, ти трябва да разбираш това движение, този плюс, втората линия | , която отива към общия център на Битието. Ти ще държиш връзка с Бога. Не да мислиш Бога като личност, но в Него да живееш. Не може да познаеш Бога без любов, трябва да Го обичаш, за Бога трябва да ти трепти сърцето. Не както трепти сърцето на момъка към момата, защото там има нещо извратено; аз любовта на майката не мога да взема за образец, за да изясня любовта към Бога. Да имаш любов към Бога е хиляди пъти поблагородно, отколкото любовта на майката към детето. Нито любовта на момата, нито любовта на майката към детето, нито любовта на детето към бащата! Ти обичаш баща си, но ти му бъркаш в джоба. Бъркаш в джоба, обичаш Бога заради крушките, ябълките, заради дрешките. Не си дошъл до онова велико разбиране на Любовта. към втори вариант >>
- Не както трепти сърцето на момъка към момата, защото там има нещо извратено, даже аз любовта на майката не мога да [взема], за да изясня любовта към Бога.
Ти имаш стремеж да имаш богатство, да имаш... То е един минус, понеже всички знаят, мнозина го знаят, следователно, ти като забогатееш, друг ще дойде и ще ти вземе богатството, ти ще бъдеш минус, той ще бъде плюс. За да не осиромашееш, ти трябва да разбираш това движение. Този плюс, втората линия, която отива към общия център на Битието, ти ще държиш връзка с Бога. Не да мислиш Бога като личност, но в Него да * (в ръкописа думата не се чете) живееш. Не може да познаеш Бога без любов, трябва да Го обичаш, за Бога трябва да ти трепти сърцето. Не както трепти сърцето на момъка към момата, защото там има нещо извратено, даже аз любовта на майката не мога да [взема], за да изясня любовта към Бога. Да имаш любов към Бога, е хиляди пъти по-благородно от любовта на майката към детето. Нито любовта на момата, нито на майката към детето, нито на любовта на детето към бащата. Ти обичаш баща си, но ти бъркаш в джоба. Ние бъркаме в джоба, ние обичаме Бога заради крушките, ябълките, за дрешките. Ние не сме дошли до онова велико разбиране. към беседата >>
- Но два камъка не могат да бъдат еднакви по величина.
" Ами че за да се проявя аз, трябва да те чуя. Ако ти си певец, тогава ще ти кажа. Ако пееш хубаво, напреднал си; ако не пееш, какво да ти кажа. Казвам: В съвременните разбирания, в научните правила, вземете всичките учени хора от един до десет, вие имате само елементарни разбирания за нещата, както са поставени предметите - един камък, един вол, едно дърво - чисто механически, физическата, или материалната, страна е представена. Но един предмет имате, един скъпоценен камък. Но два камъка не могат да бъдат еднакви по величина. Двама души не са еднакви. Срещате един човек. Аз не съм срещал в своите изследвания двама души да имат еднакви очи по форма, по цвят. Нито челата им, нито веждите им са еднакви, нито очите. Има грамадно различие в хората, по което се различават. към беседата >>
395. Изключителни условия, ООК , София, 7.9.1932г.,
- И при камъка да се спреш, ще придобиеш една нова идея.
Растенията и животните са също проводници на Божественото учение. Ако разбирате това, ще се ползвате от живота. И реката е проводник на Божественото учение. Ако разбираш тази река, ти ще се ползваш от нейната сила. Достатъчно е да се спреш съзнателно пред едно дърво, пред един извор, за да разрешиш задачата си правилно. И при камъка да се спреш, ще придобиеш една нова идея. Ако знаеш, на кое място на камъка да стъпиш, ще придобиеш една нова идея. От това гледище, всички камъни, растения и животни са формули в природата. Течението на реките, веенето на вятъра, движението на облаците, предаването на слънчевата светлина – това са образи, чрез които се проявява разумното в света. Ако не разбираш това, ти мислиш, че всичко в света е произволно. Не, ти живееш между ангелите. към беседата >>
- Ако знаеш, на кое място на камъка да стъпиш, ще придобиеш една нова идея.
Ако разбирате това, ще се ползвате от живота. И реката е проводник на Божественото учение. Ако разбираш тази река, ти ще се ползваш от нейната сила. Достатъчно е да се спреш съзнателно пред едно дърво, пред един извор, за да разрешиш задачата си правилно. И при камъка да се спреш, ще придобиеш една нова идея. Ако знаеш, на кое място на камъка да стъпиш, ще придобиеш една нова идея. От това гледище, всички камъни, растения и животни са формули в природата. Течението на реките, веенето на вятъра, движението на облаците, предаването на слънчевата светлина – това са образи, чрез които се проявява разумното в света. Ако не разбираш това, ти мислиш, че всичко в света е произволно. Не, ти живееш между ангелите. Ако работата ти се обърква, иди да видиш как изгрява слънцето. към беседата >>
396. Любов към Бога / Обичай Бога, ООК , София, 14.9.1932г.,
- Щом момата даде 25 хиляди долара на момъка, любовта се явява между тях.
Любовта на сегашните хора е материалистична. Те се обичат, когато имат пари. Щом момата даде 25 хиляди долара на момъка, любовта се явява между тях. Те стават топли и си разменят целувки. Ако няма пари, и двамата са студени. Парите създават условия да се обличат добре, да се разхождат с автомобил, да живеят в хубава къща, да се хранят добре. Докато единият не дава правилно, а другият не взима правилно, никакво разбиране, никаква любов не съществува между тях. Ако целувките се определят от парите, това е търговия. към беседата >>
- Банкерът слушал и наблюдавал момъка.
Един млад, благороден момък от висок произход изпаднал в живота, изгубил материалното си положение и тръгнал бос, окъсан, гладен, като последен скиталец. Макар и добре възпитан като честен, добър и справедлив човек, той тръгнал по просия. Дошла му мисълта да отиде при един банкер, да иска пари на заем с обещание, че ще продаде някакъв имот и ще ги върне. Банкерът слушал и наблюдавал момъка. В този момент, в кантората влязла дъщерята на банкера – млада, красива мома. Тя погледнала момъка, казала нещо на баща си и излязла. Момъкът се замислил и веднага се обърнал към банкера с думите: Моля ви се, приемете ме във вашия дом на работа. Готов съм на всичко: каквото ми кажете, ще работя. Той се огънал – особен психологичен момент. към беседата >>
- Тя погледнала момъка, казала нещо на баща си и излязла.
Един млад, благороден момък от висок произход изпаднал в живота, изгубил материалното си положение и тръгнал бос, окъсан, гладен, като последен скиталец. Макар и добре възпитан като честен, добър и справедлив човек, той тръгнал по просия. Дошла му мисълта да отиде при един банкер, да иска пари на заем с обещание, че ще продаде някакъв имот и ще ги върне. Банкерът слушал и наблюдавал момъка. В този момент, в кантората влязла дъщерята на банкера – млада, красива мома. Тя погледнала момъка, казала нещо на баща си и излязла. Момъкът се замислил и веднага се обърнал към банкера с думите: Моля ви се, приемете ме във вашия дом на работа. Готов съм на всичко: каквото ми кажете, ще работя. Той се огънал – особен психологичен момент. Коя е причината за новата посока на неговата мисъл? към беседата >>
- Няма си работа, чука малки парченца от камъка, играе си.
Спирам се върху първия стих на прочетената глава: „Тогаз възведен биде Исус от Духа в пустинята, да бъде изкушаван от дявола.“ Има двояко разбиране в света. Имало един обикновен човек и един скулптор, когото пита: „Какво правиш? “ „Чукам камъни.“ И чука с чука си, троши. Няма си работа, чука малки парченца от камъка, играе си. Минава един разумен човек, един учен човек и казва: „Вае нещо.“ Онзи, който не разбира природата, казва, че тя чука. И всякога чукът отчуква нещо – днес едно отчуква, утре друго. Всички са все очукани. То е едно обикновено разбиране. Има неща в света, които никога няма да останат на своето място, дето са. към беседата >>
401. Свобода и ограничение, УС , София, 9.10.1932г.,
- Всяка мома, която се излъже да каже на момъка, че го обича, тя е на погрешен път.
Той казва: Моля ти се, обърни внимание на мене. Някога този господар – момата, се излъгва и го признава за господар. Той веднага казва: Плати ми сега! – В какво се изразява плащането? – Тя трябва да му напише едно любовно писмо, да му каже, че и тя го обича. Всяка мома, която се излъже да каже на момъка, че го обича, тя е на погрешен път. И всеки момък, който се излъже да каже на момата, че я обича, и той е на погрешен път. Любовта не се определя във време и пространство. Като кажеш, че обичаш някого, това се отнася само за даден момент, при дадени условия. Можеш да обичаш някого, защото си в бурно море, или в тъмна гора и си изгубил пътя си. Той иде със запалена свещ и ти посочва пътя. към беседата >>
- Ако думите на момъка са верни, нека говори; ако не са верни, по-добре да не говори, защото момата ще измени мнението си за него.
Казвам: И вие трябва да дойдете до едно по-дълбоко схващане на нещата. Ако не ги разбирате, ще изпаднете в противоречие. – Какво да кажа на човека, ако се въздържам това да не му кажа, онова да не му кажа? – Всичко можеш да говориш, но ако думите ти са верни и истинни. Ако думите на момъка са верни, нека говори; ако не са верни, по-добре да не говори, защото момата ще измени мнението си за него. Къде остава верността на неговите думи? Утре той ще нарече момата „демон, паднал дух“ – думи, точно обратни на първите. И в единия, и в другия случай, той има някаква користолюбива мисъл, или чувство, които крие от другите. Аз изнасям тези примери не толкова за вашите отношения – те не ме интересуват. Те са за ваша сметка. към беседата >>
402. Възможности и постижения / Постижения и възможности (Кому да обещаваме), МОК , София, 21.10.1932г.,
- Тялото е къщата на човека, която може да пристава, както момата пристава на момъка.
Докато е на физическия свят, човек се нуждае от тяло, като от къща. Пипне ръката си, вижда, че може да направи нещо с нея. Пипне главата си, вижда, че може да мисли, да създава нещо. Щом изгуби тялото си, той остава голо съзнание и мисъл. Тогава той мисли, съобразява, но не може да се изяви навън. Тялото е къщата на човека, която може да пристава, както момата пристава на момъка. Ще дойде ден, когато някой ще я купи. Докато се извърши продажбата, могат да я препродадат. – Колко души могат да владеят една къща? И за колко време ще я владеят? – Най-много 10 – 20 години. към беседата >>
403. Постигнати резултати, МОК , София, 28.10.1932г.,
- Та първият го уплаши, вторият си подвижил само ръката, а третият даже не мръднал - като камъка бил той. (втори вариант)
Та първият го уплаши, вторият си подвижил само ръката, а третият даже не мръднал - като камъка бил той. Тогава учителят му казал: „За да успееш в живота, ти трябва да имаш характера на третия - мълчаливо да понасяш всичко. Щом си военен, няма да сполучиш, понеже ще изхарчиш енергията си. И ако ти кажа, че трябва да бъдеш военен, кажи - има една философия на живота, според която трябва да вървиш. Ако вървиш по улицата и се удариш в някой камък, и ти го блъснеш после, какво ще спечелиш като военен? Има случаи, дето за една плесница ще удариш две. към втори вариант >>
- Колкото и да плачеш пред камъка, той ще остане глух за твоите страдания.
Колкото по-далеч е човек от природата и неговият език е по-далечен превод. Природата е жива, разумна. Който се свърже с нея, ще разбере езика й. Тя ще му проговори, ще се отвори за него и той ще я разбере. Ако не се свърже с нея, тя ще остане глуха и затворена за него. Колкото и да плачеш пред камъка, той ще остане глух за твоите страдания. – Защо? – Затворил се е за тебе, не иска да те чуе. Колкото и да разказваш на човека за тоновете, за музиката, за струните, той нищо няма да разбере, докато не види цигулката и не чуе тоновете й. Той сам може да дрънка и пак нищо да не разбира. Такова нещо е и природата. към беседата >>
- В случая, трябва да дойде един умен човек с лост и да вдигне камъка.
Това са обяснения, които още не разрешават въпросите. Има въпроси, които нито миналото ги е разрешило, нито настоящето, но едва ли и бъдещето ще ги разреши. Покрай тези въпроси има неща, които трябва да се знаят. Например, малкият пръст на ръката ви пострадва, затиснат е от един голям камък. Какво е нужно сега: да разрешите въпроса, как е станало затискането на пръста, или по какъв начин да го освободите от тежестта. В случая, трябва да дойде един умен човек с лост и да вдигне камъка. Това е важно. Въпросът, как е станало затискането на пръста, коя е причината за това, остава неразрешен. На същото основание, казвам: В човешкото сърце има чувства, от които той трябва да се освободи. Отде са дошли те и как са дошли, не е важно. Този въпрос ще остане неразрешен. към беседата >>
405. Божественото дърво / Всякога услужвай, ООК , София, 9.11.1932г.,
- Най-после премествам камъка и какво да видя? (втори вариант)
Вие казвате: „Трябва да се живее добре.“ Да, трябва да се живее добре, но не може да се живее добре. Казвате: „Трябва да бъдем добри.“ Ако остане отсега нататък да бъдете добри, вие сте закъсали много. Да ви приведа още един пример. Минавам през едно място, виждам на пътя един голям камък и не зная защо, яви се у мене желание да дигна този камък от мястото му. Защо и за какво, не зная, но у мене се явява такова желание. Най-после премествам камъка и какво да видя? Под него намирам малко пръст и в нея заровена една малка диня, току що поникнала. Тя се мъчи да изникне. Сега разбрах, защо е трябвало да дигна този камък. Семенцето на тази диня е посято някак си случайно и някой след това е турил този камък отгоре и. Като минавам аз, някой пък ми обръща вниманието и казва: „Дигни този камък, да може семето да изникне свободно.“ Ще кажете: „Защо пък това семенце е изникнало под камъка? към втори вариант >>
- Като минавам аз, някой пък ми обръща вниманието и казва: „Дигни този камък, да може семето да изникне свободно.“ Ще кажете: „Защо пък това семенце е изникнало под камъка? (втори вариант)
Най-после премествам камъка и какво да видя? Под него намирам малко пръст и в нея заровена една малка диня, току що поникнала. Тя се мъчи да изникне. Сега разбрах, защо е трябвало да дигна този камък. Семенцето на тази диня е посято някак си случайно и някой след това е турил този камък отгоре и. Като минавам аз, някой пък ми обръща вниманието и казва: „Дигни този камък, да може семето да изникне свободно.“ Ще кажете: „Защо пък това семенце е изникнало под камъка? “ Не, то е изникнало преди да е бил камъкът върху него, но някой друг е турил отпосле камъка. Това показва, че има нещо добро в човека. Някой е турил камъка върху посятото семе. Като минеш, ти дигни този камък и повече не разсъждавай, кой и защо е турил камъка отгоре. След време, като минеш, тази малка диня ще е дала плод и ще ти каже: „Господине, ти един ден ми направи едно добро. към втори вариант >>
- “ Не, то е изникнало преди да е бил камъкът върху него, но някой друг е турил отпосле камъка. (втори вариант)
Под него намирам малко пръст и в нея заровена една малка диня, току що поникнала. Тя се мъчи да изникне. Сега разбрах, защо е трябвало да дигна този камък. Семенцето на тази диня е посято някак си случайно и някой след това е турил този камък отгоре и. Като минавам аз, някой пък ми обръща вниманието и казва: „Дигни този камък, да може семето да изникне свободно.“ Ще кажете: „Защо пък това семенце е изникнало под камъка? “ Не, то е изникнало преди да е бил камъкът върху него, но някой друг е турил отпосле камъка. Това показва, че има нещо добро в човека. Някой е турил камъка върху посятото семе. Като минеш, ти дигни този камък и повече не разсъждавай, кой и защо е турил камъка отгоре. След време, като минеш, тази малка диня ще е дала плод и ще ти каже: „Господине, ти един ден ми направи едно добро. Сега можеш да вземеш един от моите плодове.“ Казвате: „Направи добро, че го хвърли в морето.“ Не трябва да хвърлиш това добро в морето, но трябва да го оставиш, да си изникне и след време ще видиш неговия резултат. към втори вариант >>
- Някой е турил камъка върху посятото семе. (втори вариант)
Сега разбрах, защо е трябвало да дигна този камък. Семенцето на тази диня е посято някак си случайно и някой след това е турил този камък отгоре и. Като минавам аз, някой пък ми обръща вниманието и казва: „Дигни този камък, да може семето да изникне свободно.“ Ще кажете: „Защо пък това семенце е изникнало под камъка? “ Не, то е изникнало преди да е бил камъкът върху него, но някой друг е турил отпосле камъка. Това показва, че има нещо добро в човека. Някой е турил камъка върху посятото семе. Като минеш, ти дигни този камък и повече не разсъждавай, кой и защо е турил камъка отгоре. След време, като минеш, тази малка диня ще е дала плод и ще ти каже: „Господине, ти един ден ми направи едно добро. Сега можеш да вземеш един от моите плодове.“ Казвате: „Направи добро, че го хвърли в морето.“ Не трябва да хвърлиш това добро в морето, но трябва да го оставиш, да си изникне и след време ще видиш неговия резултат. Като направиш доброто, ти няма да гледаш дали ще има някакво благо за тебе, но трябва да дигнеш камъка. Помогни, за да ти помогнат. към втори вариант >>
- Като минеш, ти дигни този камък и повече не разсъждавай, кой и защо е турил камъка отгоре. (втори вариант)
Семенцето на тази диня е посято някак си случайно и някой след това е турил този камък отгоре и. Като минавам аз, някой пък ми обръща вниманието и казва: „Дигни този камък, да може семето да изникне свободно.“ Ще кажете: „Защо пък това семенце е изникнало под камъка? “ Не, то е изникнало преди да е бил камъкът върху него, но някой друг е турил отпосле камъка. Това показва, че има нещо добро в човека. Някой е турил камъка върху посятото семе. Като минеш, ти дигни този камък и повече не разсъждавай, кой и защо е турил камъка отгоре. След време, като минеш, тази малка диня ще е дала плод и ще ти каже: „Господине, ти един ден ми направи едно добро. Сега можеш да вземеш един от моите плодове.“ Казвате: „Направи добро, че го хвърли в морето.“ Не трябва да хвърлиш това добро в морето, но трябва да го оставиш, да си изникне и след време ще видиш неговия резултат. Като направиш доброто, ти няма да гледаш дали ще има някакво благо за тебе, но трябва да дигнеш камъка. Помогни, за да ти помогнат. Обичай, за да те обичат. към втори вариант >>
- Като направиш доброто, ти няма да гледаш дали ще има някакво благо за тебе, но трябва да дигнеш камъка. (втори вариант)
Това показва, че има нещо добро в човека. Някой е турил камъка върху посятото семе. Като минеш, ти дигни този камък и повече не разсъждавай, кой и защо е турил камъка отгоре. След време, като минеш, тази малка диня ще е дала плод и ще ти каже: „Господине, ти един ден ми направи едно добро. Сега можеш да вземеш един от моите плодове.“ Казвате: „Направи добро, че го хвърли в морето.“ Не трябва да хвърлиш това добро в морето, но трябва да го оставиш, да си изникне и след време ще видиш неговия резултат. Като направиш доброто, ти няма да гледаш дали ще има някакво благо за тебе, но трябва да дигнеш камъка. Помогни, за да ти помогнат. Обичай, за да те обичат. Ако обичаш, обичта ще дойде към тебе, ако правиш добро, и доброто ще дойде към тебе. Ако си справедлив, и справедливостта ще дойде към тебе. Този закон не е механически, той е разумен закон. към втори вариант >>
- За да се освободиш от този навик, трябва да намериш лост, с който да вдигнеш камъка.
Трябва да намеря лост, да го махна от пътя си, но де ще търся лост? Кой ще си губи времето? Ще го отмина, дано друг някой се наеме да го вдигне. Днес отложиш нещо, утре – друго, докато един ден си създадеш навик да отлагаш нещата. За да се освободиш от този навик, трябва да намериш лост, с който да вдигнеш камъка. Недъзите на хората приличат на дяволски нокът. Колкото да го дърпаш, не се мърда – здраво се държи за месото. За да се махне, трябва да употребиш някакво силно лекарство, да го изкорениш. Докато корените му стоят, той все ще расте. към беседата >>
- Щом нещо ти нашепва да вдигнеш камъка, вдигни го и по-вече не разсъждавай.
Някои хвърлил семето на динята и като паднало на почва, изникнало. Отпосле някои сложил големия камък над семето. Разбрах, защо трябвало да вдигна камъка. Ако не бях направил това, динята щеше да се задуши. А така, тя има възможност да расте свободно. Щом нещо ти нашепва да вдигнеш камъка, вдигни го и по-вече не разсъждавай. Динята ще даде сладки плодове и ще те покани да си откъснеш един от нейните плодове. Така тя ще ти благодари за услугата, която си й направил. Казвате: „Направи добро и го хвърли в морето.” Не го хвърляй в морето, но го посади в земята, да изникне и един ден да видиш резултата на това добро, без да очакваш някакво благо за себе си. Вдигни камъка, за да може семето свободно да се развива. Помагай, за да помагат и на тебе. към беседата >>
- Вдигни камъка, за да може семето свободно да се развива.
А така, тя има възможност да расте свободно. Щом нещо ти нашепва да вдигнеш камъка, вдигни го и по-вече не разсъждавай. Динята ще даде сладки плодове и ще те покани да си откъснеш един от нейните плодове. Така тя ще ти благодари за услугата, която си й направил. Казвате: „Направи добро и го хвърли в морето.” Не го хвърляй в морето, но го посади в земята, да изникне и един ден да видиш резултата на това добро, без да очакваш някакво благо за себе си. Вдигни камъка, за да може семето свободно да се развива. Помагай, за да помагат и на тебе. Обичай, за да те обичат. Като правиш добро, то ще дойде и при тебе. Като обичаш, обичта ще дойде при тебе. Ако си справедлив, справедливостта ще дойде при тебе. към беседата >>
406. Здрава мисъл, ООК , София, 16.11.1932г.,
- Но има нещо, за което на момъка не му е дошло времето. (втори вариант)
Един казва: „Аз ще се откажа от Братството.“ Ако може да намериш едно общество по-добро от това, едно училище по-добро от това, ела и ми кажи. Аз ще се запиша в това училище и ще ти бъда благодарен. Аз ще бъда първия, който ще се запиша. Вие си правите илюзии, както младите моми и момци, мислите, че това не е така. Има повече нещо, отколкото момъкът предполага. Но има нещо, за което на момъка не му е дошло времето. Той не може да предизвика в момата тези думи. Той е съвсем на физическо поле. Той иска от нея нещо друго. Той не разбира музиката, а тя пее. Той казва: „Не ми трябва пеене, а работа, работа.“ Да се молиш, да пееш, това не е занаят, това е най-високото положение, което човек може да има в света. към втори вариант >>
407. Три типа хора / Трите типа хора - положителен, отрицателен и неутрален, ООК , София, 23.11.1932г.,
- Този е идеалът на красивата мома, каквото каже на момъка, да го изпълни той. (втори вариант)
“ И той веднага да коленичи. „Моли се! “ И той веднага да се моли. „Донеси това! “ И той веднага да го донесе. Този е идеалът на красивата мома, каквото каже на момъка, да го изпълни той. И Господ най-после й даде един красив момък. Обаче, не се минава много време и в този красив момък се заражда едно чувство, той не иска вече да коленичи, не иска да изпълнява това, което момата му заповядва. Той съзнава, че е красив. Докато красотата на този момък е била достояние само на една мома, той е изпълнявал всичко, каквото тя му е заповядвала, но когато красотата му стане достояние на неговия ум, той вижда вече, че може да влияе на всички моми и тогава си казва: „Свърши се вече.“ Той започва вече да коленичи пред всички моми и да им позира. към втори вариант >>
- Красивият момък е предмет, поставен долу в долината, а десетте моми, които се карат за момъка, са поставени на планината и от там се спущат към долината, тя ги привлича. (втори вариант)
Сега, аз изяснявам нещата, като взимам момата и момъкът като образи, като символи. Красивият момък е предмет, поставен долу в долината, а десетте моми, които се карат за момъка, са поставени на планината и от там се спущат към долината, тя ги привлича. И като се срещнат тия моми от две страни, непременно между тях ще стане едно естествено сблъскване. Ако човек върви по една гладка площ, никакво сблъскване няма да стане. към втори вариант >>
- Каквото заповяда на момъка, той веднага да го изпълни.
Млада мома застава на молитва, иска от Бога да й даде един красив, добър момък. Знае ли тя, какво представя красивият момък? Той е цяло царство. Не е лошо желанието й да обикне красивия момък, но страшно е, че тя иска да го владее, да й стане слуга. Значи, тя носи в себе си съзнанието на царица, която иска да заповядва. Каквото заповяда на момъка, той веднага да го изпълни. И при това положение, Бог изпълнява желанието й, дава й един красив момък. До едно време той с готовност изпълнява нейната воля, но един ден съзнанието му се пробужда, и той казва: От този момент не се подчинявам! Докато момъкът не съзнава силата на своята красота и мисли, че принадлежи само на своята възлюбена, той й се подчинява. В който момент се осъзнае и разбере, че носи богатство, което може да бъде достояние на всички, той казва: Свърши се вече! Никого не слушам. към беседата >>
410. Думи на Правда, НБ , София, 11.12.1932г.,
- Като си отишъл полицаят, апашът гледал от тук от там да се добере до свещта, вдигнал си ръцете, поставил на пламъка връзката на ръцете си. (втори вариант)
Възелът, това е съдбата или дяволът. Лондонската Полиция хваща един от големите апаши на Лондон. Затварят го. Завеждат го в една стая, където му завързват ръцете и краката и го оставят на едно легло. Но дежурният полицай забравил вечерта при него една свещ на един свещник. Като си отишъл полицаят, апашът гледал от тук от там да се добере до свещта, вдигнал си ръцете, поставил на пламъка връзката на ръцете си. Така освободил ръцете, след това освободил и краката, взел един чаршаф, направил въже от него и избягал през прозореца. Сутринта отиват, няма го. Когато дяволът ви върже, той все ще ви остави и една свещ да се спасите. Тази свещ е вашият ум. При най-лошите условия използвайте ума си и не мислете трябва ли да изгорите връзката. към втори вариант >>
- Като заминал полицаят, той гледа оттук-оттам, вдигнал си ръцете, турил на пламъка връзката на ръцете си и си освободил ръцете.
Тогава да ви приведа, то ще ви се види много странен въпрос. Туй станало в Лондон. Един от големите апаши го хваща лондонската полиция. Затварят го, занасят го в една стая, завързват му ръцете и краката, оставят го на едно легло, но при него оставят една свещ на един свещник. Остава вързан да стои до сутринта. Като заминал полицаят, той гледа оттук-оттам, вдигнал си ръцете, турил на пламъка връзката на ръцете си и си освободил ръцете. След туй турил си краката, освободил си и краката. Взел един чаршаф, направил въже от него и избягал през прозореца. Сутринта отиват, няма го. към беседата >>
411. Забраненият плод, УС , София, 11.12.1932г.,
- Ако започнеш да риташ камъка, да се сърдиш, не си търпелив.
– Как ще постигна това? – Като се научиш да мълчиш. Каквото и да ти се случи – добро или зло – да търпиш. Например, вървиш по улицата и се удариш в един камък. Продължи пътя си, без да кажеш нищо. Ако започнеш да риташ камъка, да се сърдиш, не си търпелив. Щом се блъснеш в него, вдигни го и го тури настрана, за да не се блъснеш и втори път. Ако го подритнеш само, друг някой ще се блъсне в него. Тогава, твоето недоволство ще мине в другия. За да не се блъскаш в камъка, мини от друго място. Кой е камъкът, в който се блъскаш? към беседата >>
- За да не се блъскаш в камъка, мини от друго място.
Продължи пътя си, без да кажеш нищо. Ако започнеш да риташ камъка, да се сърдиш, не си търпелив. Щом се блъснеш в него, вдигни го и го тури настрана, за да не се блъснеш и втори път. Ако го подритнеш само, друг някой ще се блъсне в него. Тогава, твоето недоволство ще мине в другия. За да не се блъскаш в камъка, мини от друго място. Кой е камъкът, в който се блъскаш? – Това е една от твоите сестри, които не обичаш. Като минеш покрай нея, ти се блъскаш в някоя черта от нейния характер и оставаш недоволен. Казваш: Не искам повече да я срещам. – Не искаш да я срещаш, но несъзнателно търсиш случай да я видиш, за да намериш някаква грешка в нея. към беседата >>
412. Сеятелят, УС , София, 18.12.1932г.,
- В невидимия свят, като разглеждали съдбата на момъка или на момата, определили да прекарат този живот без женитба.
Значи гайдата свири, когато гайдарджията иска. Какво ви ползва знанието на гайдарджията? Сега ще засегна един въпрос, върху който вие най-малко се спирате. Казвам: Човек кани своето нещастие със сто бъклици. Например, според хиромантията на ръката на една мома или на един момък е писано, че не трябва да се женят. В невидимия свят, като разглеждали съдбата на момъка или на момата, определили да прекарат този живот без женитба. Затова, именно, не им е даден никакъв кредит. Обаче, като дойде на земята, този индивид казва: „Всички хора се женят, и аз трябва да се оженя“. Ако е мома, която не трябва да се жени, природата я създава малко грозничка. Въпреки това, тя започва да се докарва: черни веждите си, маже лицето си, червисва устните си. Тя прави това с цел да се продаде. към беседата >>
- Отива на друго място, но пак чува гласа на камъка: „Чакай първо аз да мина, че после ти ще минеш.“ И той се спрял да чака.
През тази година човек трябва да има много, за да дава много. За онзи, който има малко и малко дава, годината ще му донесе страдания; за онзи, който много има и много дава, годината ще бъде много добра. Един човек дълго време се е молил да знае всичко в света, за да се предпазва от злото. Най-после у него се събужда чувство да предвижда и да предчувства нещата. Един ден, като вървял в планината, чул един глас от един камък да му казва: „Стой настрана, защото скоро ще падна, ще се търкуля и мога да те убия.“ Той се махнал и камъкът паднал. Отива на друго място, но пак чува гласа на камъка: „Чакай първо аз да мина, че после ти ще минеш.“ И той се спрял да чака. По това време минава един човек и го пита: „Какво си се спрял тука? “ „Чакам камъкът да мине, че после аз.“ „Какъв си будала! Я си върви по пътя! “ „Не, аз ще чакам.“ „Ти чакай, аз ще си мина.“ Едва направил няколко крачки, камъкът паднал и го смазал. После той минава до един мост и мостът му казва: „Не минавай по мене, аз съм чорудясал, почакай малко! към беседата >>
416. Външна и вътрешна вяра, УС , София, 8.1.1933г.,
- Никой няма право да слага пръстен на ръката на момъка или на момата.
“ – Ще бъдеш свободен да работиш за Бога – без вериги, без белези на ръцете. Гривните, пръстените, нанизите на жената са също окови. Момата и момъкът си слагат пръстен, да покажат на хората, че са сгодени, да не ги грабне някой. Окови са това. Като видиш пръстен на ръката на някого, казваш: „Този вол е чужд, нямам право на него“. Никой няма право да слага пръстен на ръката на момъка или на момата. Че им слагат пръстени, това е друго нещо. Такова е сегашното верую. Слагаш пръстен на възлюбената си в знак на вярност. Покажете ми една жена, която е вярна на своя мъж. Пръстенът трябва да бъде вътре, а хората го носят отвън. към беседата >>
- Преди да отговори на любовното писмо, тя трябва да разгледа какви са ушите, носа, очите, веждите на момъка.
Момъкът пише: „Ако се съгласиш да се ожениш за мене, ще те гледам като писано яйце. Ти ще живееш при мене като царица. Не мога без тебе. Готов съм на всички жертви“. Момата трябва да бъде умна. Преди да отговори на любовното писмо, тя трябва да разгледа какви са ушите, носа, очите, веждите на момъка. Ако ушите и носът му са безформени, а очите – затворени, тя трябва да му пише: „Моля ти се, престани да ме безпокоиш с твоите любовни писма. Искам да бъда свободна, не ме смущавай“. Казвам: Щом ви лъжат в името Божие, вие трябва да разбирате тези лъжи. към беседата >>
421. Голямото и малкото, МОК , София, 3.3.1933г.,
- За предпочитане е да се откаже човек от яденето в замъка и да излезе вън, отколкото да прекарва целия си живот в ядене и пиене и да прекарва в замъка 40-50 години. (втори вариант)
И аз бих ви поставил на вас така въпроса. Представете си, че вие сте затворени в един замък, хубаво осветен. Дават ви да ядете, да пиете, но херметически сте затворени. Не ви се позволява да излезете в света. В дадения случай свободата на човека седи в това, да излезе из този замък. За предпочитане е да се откаже човек от яденето в замъка и да излезе вън, отколкото да прекарва целия си живот в ядене и пиене и да прекарва в замъка 40-50 години. И след това да заспива в този замък. Питам, какво сте придобили? Нищо, човек излезе извън замъка, тогава се реализира животът. Докато вие имате противоречия, всички тези противоречия, които сега имате, показват, че вие сте затворени в замъка и ядете и пиете. Вие сте в затворен кръг, омагьосан кръг, искате да постигнете нещо, не знаете как ще го постигнете, дали ще го постигнете, дали ще го реализирате не знаете. към втори вариант >>
- Нищо, човек излезе извън замъка, тогава се реализира животът. (втори вариант)
Не ви се позволява да излезете в света. В дадения случай свободата на човека седи в това, да излезе из този замък. За предпочитане е да се откаже човек от яденето в замъка и да излезе вън, отколкото да прекарва целия си живот в ядене и пиене и да прекарва в замъка 40-50 години. И след това да заспива в този замък. Питам, какво сте придобили? Нищо, човек излезе извън замъка, тогава се реализира животът. Докато вие имате противоречия, всички тези противоречия, които сега имате, показват, че вие сте затворени в замъка и ядете и пиете. Вие сте в затворен кръг, омагьосан кръг, искате да постигнете нещо, не знаете как ще го постигнете, дали ще го постигнете, дали ще го реализирате не знаете. Колко години ще живеете на земята, не знаете. Успехът ви какъв ще бъде на земята, не знаете. Но когато престанат противоречията, това показва, че си излязъл от замъка и си влязъл всред природата и влизаш тогава със съзнанието на всички разумни същества, които са излезли от замъка и са готови да ти услужат. към втори вариант >>
- Докато вие имате противоречия, всички тези противоречия, които сега имате, показват, че вие сте затворени в замъка и ядете и пиете. (втори вариант)
В дадения случай свободата на човека седи в това, да излезе из този замък. За предпочитане е да се откаже човек от яденето в замъка и да излезе вън, отколкото да прекарва целия си живот в ядене и пиене и да прекарва в замъка 40-50 години. И след това да заспива в този замък. Питам, какво сте придобили? Нищо, човек излезе извън замъка, тогава се реализира животът. Докато вие имате противоречия, всички тези противоречия, които сега имате, показват, че вие сте затворени в замъка и ядете и пиете. Вие сте в затворен кръг, омагьосан кръг, искате да постигнете нещо, не знаете как ще го постигнете, дали ще го постигнете, дали ще го реализирате не знаете. Колко години ще живеете на земята, не знаете. Успехът ви какъв ще бъде на земята, не знаете. Но когато престанат противоречията, това показва, че си излязъл от замъка и си влязъл всред природата и влизаш тогава със съзнанието на всички разумни същества, които са излезли от замъка и са готови да ти услужат. Всички разумни същества взаимно си помагат да реализират своя идеал. към втори вариант >>
- Но когато престанат противоречията, това показва, че си излязъл от замъка и си влязъл всред природата и влизаш тогава със съзнанието на всички разумни същества, които са излезли от замъка и са готови да ти услужат. (втори вариант)
Нищо, човек излезе извън замъка, тогава се реализира животът. Докато вие имате противоречия, всички тези противоречия, които сега имате, показват, че вие сте затворени в замъка и ядете и пиете. Вие сте в затворен кръг, омагьосан кръг, искате да постигнете нещо, не знаете как ще го постигнете, дали ще го постигнете, дали ще го реализирате не знаете. Колко години ще живеете на земята, не знаете. Успехът ви какъв ще бъде на земята, не знаете. Но когато престанат противоречията, това показва, че си излязъл от замъка и си влязъл всред природата и влизаш тогава със съзнанието на всички разумни същества, които са излезли от замъка и са готови да ти услужат. Всички разумни същества взаимно си помагат да реализират своя идеал. Това са добрите същества. А пък недоразвитите същества противодействат и всякога там, дето има голямо противоречие, това показва, че съществата, с които сте свързани, някои ви противодействат. към втори вариант >>
- Като останеш в замъка, определени са неговите стени, определена е височината, подът - всичко там е строго определено. (втори вариант)
Искате да постигнете нещо, някой ви казва: „Празна работа е това.“ Почнеш една работа, напуснеш я, почнеш втора, напуснеш я, и най-после казваш: „Животът сам по себе си няма смисъл. Като останеш в замъка, определени са неговите стени, определена е височината, подът - всичко там е строго определено. Но това не е животът. Идеята за Бога трябва да бъде за вас идея за постижение - това, което можете да постигнете, това е Бог. към втори вариант >>
- Той има на разположение всичко – ядене, пиене, книги за четене, но е лишен от свобода, няма право да излезе вън от замъка.
Ще ви приведа един пример, да видите кой е истинският стремеж на човека. Виждате един голям, хубав замък, добре осветен, и в него един човек, херметически затворен. Той има на разположение всичко – ядене, пиене, книги за четене, но е лишен от свобода, няма право да излезе вън от замъка. Какво е положението на този човек, осъден за 30–50 години да живее в замъка? Той ще предпочете да се откаже от хубавото ядене и пиене, от хубавата обстановка, но да излезе на свобода. Свободата е неговият стремеж. Той се чуди защо, при всички блага и удобства, е лишен от свобода. Противоречията в живота на човека показват, че той е херметически затворен в замък, дето има всичко на разположение, но е лишен от свобода. към беседата >>
- Какво е положението на този човек, осъден за 30–50 години да живее в замъка?
Ще ви приведа един пример, да видите кой е истинският стремеж на човека. Виждате един голям, хубав замък, добре осветен, и в него един човек, херметически затворен. Той има на разположение всичко – ядене, пиене, книги за четене, но е лишен от свобода, няма право да излезе вън от замъка. Какво е положението на този човек, осъден за 30–50 години да живее в замъка? Той ще предпочете да се откаже от хубавото ядене и пиене, от хубавата обстановка, но да излезе на свобода. Свободата е неговият стремеж. Той се чуди защо, при всички блага и удобства, е лишен от свобода. Противоречията в живота на човека показват, че той е херметически затворен в замък, дето има всичко на разположение, но е лишен от свобода. Той се намира в един омагьосан кръг. към беседата >>
422. Мир на този дом, НБ , София, 5.3.1933г.,
- Той й е казвал да мълчи, да се подчинява, да се прави на скромна, да покаже умение, сръчност, да уважава родителите на момъка и чак като се уреди работата, тогава да прави каквото знае. (втори вариант)
Така искам аз да бъдеш към жена си. Тогава кой е крив, че като дойде младата жена в дома на младоженеца, двете жени се карат? Майката е виновна, тя дава лош пример. От друга страна бащата е виновен за дъщеря си, ако тя е нещастна. Лоши съвети й е давал преди да се омъжи, за да я задоми за богат чорбаджийски син. Той й е казвал да мълчи, да се подчинява, да се прави на скромна, да покаже умение, сръчност, да уважава родителите на момъка и чак като се уреди работата, тогава да прави каквото знае. Това не е култура, така не се говори. Това са заинтересувани хора. Бащата трябва да извика дъщеря си и да й каже: Дъще, не се жени за мъж, който още не другия ден ще те направи нещастна, ще те направи слугиня. Ако ти доброволно искаш да му станеш слугиня, добре, но ако той иска да те направи слугиня, не се жени за него, защото аз те родих свободна и свободна трябва да останеш. А да станеш игра на другите, никога! към втори вариант >>
423. В Неговата Любов, НБ , София, 12.3.1933г.,
- Тръгнала тя от килия на килия и една вечер гледа през една пукнатина, че две калугерки запалили една свещ, турили яйцето на един тел и започнали да го пекат на пламъка на свещта.
Има един анекдот. В един голям манастир живели калугерки и една благочестива игуменка. По правилата не е трябвало да имат кокошки, но игуменката е обичала да яде яйца. И понеже забелязала, че тези яйца изчезват някъде – и калугериците обичали да ядат яйца, и най-после дала разпореждане да не се кладе огън в килиите, за да не се пекат яйцата там. Но след като дала това нареждане, забелязала, че яйцата пак изчезвали. Тръгнала тя от килия на килия и една вечер гледа през една пукнатина, че две калугерки запалили една свещ, турили яйцето на един тел и започнали да го пекат на пламъка на свещта. Тя като гледала, гледала, казва: „Гледай ти, пустият дявол какъв мурафет измислил.“ Дяволът бил наблизо и казал: „Не ме обвинявай, този мурафет аз за пръв път го виждам.“ Ние всякога искаме да стоварим своята вина върху някого. Не е благородно. От нас зависи да опечем яйцето или да не го опечем, да го изядем или да не го изядем. Не дяволът ни е накарал, но има естествен закон. Човек трябва да се храни. към беседата >>
424. Устата, ООК , София, 15.3.1933г.,
- И колкото у нея се ражда чувството, че този момък не трябва да говори с тази мома, толкоз в момъка се ражда противоположното чувство, че той трябва да говори. (втори вариант)
Ако тя се е влюбила в един момък и иска да го има като една собственост, тя ще се намери в едно разочарование. Той не е едно дете, което тя може да го носи дето иска. Това е човек. И утре ще види, че той разговаря с друга мома. От къде у нея се е родило това чувство, че той не трябва да говори с друга мома. И колкото у нея се ражда чувството, че този момък не трябва да говори с тази мома, толкоз в момъка се ражда противоположното чувство, че той трябва да говори. И той говори с другите моми по единствената причина, че не я обича. Щом не я обича, казва: „Аз имам право да говоря с другите моми.“ Аз в тебе не мога да намеря това, което търся, затова ще го намеря в друга мома. Но момата казва: „Това не е право, това не е по Бога.“ Кое е по Бога? По Бога е само това, което е разумно, което е Любов, което е Истина. Щом нямаш тези неща, ти нямаш право да се възмущаваш от постъпките на другите хора. към втори вариант >>
- Колкото повече го ограничава тя, толкова по-силно е желанието на момъка да говори с други моми.
Млада мома се влюбва в красив момък. Не е лошо, че се е влюбила. Лошо е, че тя иска да го обсеби, да го задържи като своя собственост. Интересно е, как се явило в нея желанието да го обсеби, да го задържи само за себе си. Като види, че той говори с друга мома, тя се сърди. Колкото повече го ограничава тя, толкова по-силно е желанието на момъка да говори с други моми. Той си казва: „Щом не я обичам, свободен съм да търся други моми. Тя не ми дава това, което търся“. Момата казва, че това не е право, не е Божествено. Според мене, Божествено е само това, в което има разумност, любов и истина. Питам момата: Ти постъпваш ли Божествено? към беседата >>
425. Развити и недоразвити, ООК , София, 22.3.1933г.,
- Мъката ви нищо не помага.
Като порасне, пращате го на училище, но то не учи, както трябва. Като родители, вие страдате и започвате да съжалявате за грижите, които полагате за него. Какво трябва да направите? Оставете го на грижите на друг човек, който не е толкова привързан към него. Ще кажете, че ви е мъчно да се разделите с детето си. Мъката ви нищо не помага. Колкото и да му говорите да учи, да има добро поведение, то не слуша, то си знае своето. Какво ще направиш? Как ще му помогнеш? Каквото става с детето, това става и вътре в човека. Искаш да учиш, но нещо те отклонява от желанието ти. към беседата >>
426. Трите посоки, ООК , София, 26.4.1933г.,
- Тя е придобита от момата, за нея е, а не за момъка.
Следователно, онова, което ви съблазнява, не е дяволът. Някои възприемат една идея и искат да я реализират. Не е лошо да гледаш красивата мома, но ти се натъкваш на известно несъответствие, а именно: ти не знаеш пътя, по който можеш да придобиеш красотата. Тя е придобита от момата, за нея е, а не за момъка. Той трябва да научи пътя, по който е дошла красотата. Тя е дошла по вътрешен път. Ако момъкът е грозен, красивата мома не би могла да го направи щастлив. Красивата мома е подобна на красиво написана дума. Ти чуваш да се произнася тази дума, но нямаш право да я задържиш за себе си. към беседата >>
427. Петте ечемичени хляба, НБ , София, 30.4.1933г.,
- Ние хората сега сме затворени в замъка с шишетата. (втори вариант)
Да кажем, че ви затворят херемтически сто години в този замък, а въздухът е в шишета. Води се борба за въздух. Ако има сто шишета, тогава на сто души по едно шише ще се падне. И Всеки ще трепери за своето шише, защото от него зависи животът му. Ако е непредпазлив и счупи едно шише, той ще живее една година по-малко. Ние хората сега сме затворени в замъка с шишетата. Тогава аз предсказвам: Всеки, който предсказва колко години ще живее, това показва, че е счупил някое от тези шишета. Например, когато един човек не може да живее дълго време, неговото ухо е изядено долу. Щом е късо ухото долу, сто години не може да живее. Учените хора, германците, които изследват това, дадоха на една млада сестра съчинение върху този въпрос и сега тя само си тегли ухото. Понеже там. към втори вариант >>
- Ние хората сега сме затворени в замъка с шишетата.
Да кажем, ако ви затворят сто години в този замък херметически, пък има въздух в шишета. Има борба за този въздух. Ако има сто шишета, тогава на сто души по едно шише ще се падне. Тогава всеки ще трепери за своето шише, той има шанс да живее сто години. Ако живее непредпазливо и счупи едно шише, той ще живее една година по-малко. Ние хората сега сме затворени в замъка с шишетата. Тогава аз предсказвам. Всеки, който предсказва колко години ще живее, туй показва, че е счупил тези шишета. Запример, когато един човек не може да живее дълго време, неговото ухо е изядено долу. Щом е късо ухото долу, сто години не може да живее. Учените хора, германците, които изследват, на една млада сестра дадоха едно съчинение на един германец и тя само си тегли ухото, понеже той казал, че от дължината на ухото зависи дължината на живота. към беседата >>
- Например, удариш се в камък и започваш да търсиш причината вън от себе си: в камъка, в онзи, който турил камъка на пътя, в светлината.
Преди всичко, вие не знаете, как се хващат онези, които се обичат. При любовта хората се хващат по особен начин. Вие говорите за любовта, но я разбирате по своему. Аз се интересувам от вашето разбиране. Истинското разбиране е свободно от всякакво болно чувство, както и от болезнени, криви мисли. Например, удариш се в камък и започваш да търсиш причината вън от себе си: в камъка, в онзи, който турил камъка на пътя, в светлината. Не, спри се и помисли, защо падна, кой крак си удари, на кое място. После, вдълбочи се в себе си и там търси причината. към беседата >>
431. Пауза в живота, МОК , София, 26.5.1933г.,
- Престани да мислиш за недоимъка. (втори вариант)
Водопадът може да кара воденици, тепавици. Това прави изобилието и силата на водата. С малко вода нищо не можеш да направиш. Едва може да разхладиш устата на умиращия, който свършва живота си от малко въздух, от жажда, от глад. Значи хората умират от недоимък. Престани да мислиш за недоимъка. Щом мисълта ти се прекъсне, недоимъкът иде, щом чувствата ти изчезнат, недоимъкът иде. Дето има изобилие, дейността не спира. Та когато се обезсърчаваш, знай,че си близо до реалността. Щом се страхуваш от бъдещия живот, ти си в реалността. „Бъдещият живот е неизвестен.“ Там е реалността. към втори вариант >>
- Престани да мислиш за недоимъка.
Водопадът може да кара воденици, тепавици. Това прави изобилието и силата на водата. С малко вода нищо не можеш да направиш. Едва може да разхладиш устата на умиращия, който свършва живота си от малко въздух, от жажда, от глад. Значи хората умират от недоимък. Престани да мислиш за недоимъка. Щом мисълта ти се прекъсне, недоимъкът иде; щом чувствата ти изчезнат, недоимъкът иде. Дето има изобилие, дейността не спира. Та когато се обезсърчаваш, знай, че си близо до реалността. Щом се страхуваш от бъдещия живот, ти си в реалността. – Бъдещият живот е неизвестен. към беседата >>
432. Не се мълви, НБ , София, 28.5.1933г.,
- Ако този петел беше умен да продаде камъка, през целия си живот щеше да бъде осигурен и не само за него, а и за много други като него щеше да има. (втори вариант)
Това са въпроси, които в нашия обикновен живот нямат почти никакъв смисъл. Ние се намираме в противоречието на петела, който намерил елмаз. След като търсил щастието, той отишъл на едно купище, където изровил един скъпоценен камък. Помислил си: Защо ми е тази пущина? , Защо не беше едно зрънце или нещо друго за ядене? Ако този петел беше умен да продаде камъка, през целия си живот щеше да бъде осигурен и не само за него, а и за много други като него щеше да има. Ние преценяваме, че петелът постъпил много глупаво. Но някой път и ние пропускаме такива скъпоценни условия в живота. Всички недъзи и страдания, които човек преживява, показват, че е пропуснал нещо. Щом някоя къща се събаря, има известни причини: или в самия архитект, или в материалите, или В почвата. Тези хора, които живеят в къщата, на кого да се сърдят? към втори вариант >>
- Баща й казва, че той не е за нея, но тя не му вярва, а вярва на момъка. (втори вариант)
Сега аз ще ви похваля. За вас жените имам едно високо мнение в себе си. Ще ви кажа добрата страна на жените, това което аз харесвам във вас. Не се спирам на вашия ум, не се спирам и на вашето сърце, но само на вярата ви. Една мома среща един момък, който я обича и й казва: Ще те направя царица, и тя повярва. Баща й казва, че той не е за нея, но тя не му вярва, а вярва на момъка. Не е ли вяра това? Може да я направи царица и ако той не я направи, знаеш ли коя е причината? - Нейното безверие. Щом вярва, ще стане царица. След като се оженят, всичко се разваля. към втори вариант >>
- Помислил си: „Защо ми е тази пущина, що не беше едно зрънце или нещо за ядене.“ Ако този петел беше умен – да продаде камъка, през целия си живот неговото бъдеще беше осигурено, и не само на него – и на много други като него.
Ние се намираме в противоречието, в което се намира един културен петел. Той, след като търсил щастието, отишъл в едно купище и като разровил, изровил един скъпоценен камък. Помислил си: „Защо ми е тази пущина, що не беше едно зрънце или нещо за ядене.“ Ако този петел беше умен – да продаде камъка, през целия си живот неговото бъдеще беше осигурено, и не само на него – и на много други като него. Сега нас ни се вижда, че петелът постъпил много глупаво, но някой път и ние пропускаме такива скъпоценни условия за живота. Всички недъзи и страдания, които сега светът има, всеки човек, който страда, показва, че е пропуснал нещо. Щом известна къща се събаря някъде, има известни причини или в самия архитект, или в основата, или в почвата. Тези хора, които живеят в къщата, на кого да се сърдят? Ако почвата не е здрава и ако нейните основи не са здрави, хората, които влизат в нея, да знаят, че тази къща след време ще се събори. към беседата >>
- Хората страдат повече от голямото натрупване, отколкото от недоимъка.
Какво ще кажете за богатия, който затлъстял, носи 100 килограма тежест на гърба си? Ако дойде една болест и отнеме половината от теглото му, той ще олекне, ще се почувства обновен. Следователно, като отнемеш половината богатство на човека, той се чувства щастлив. – Тогава на какво се дължи нещастието на човека? – На чрезмерното натрупване. Хората страдат повече от голямото натрупване, отколкото от недоимъка. Сиромахът не страда толкова от своята сиромашия, колкото от чрезмерните си желания. Той иска да стане богат, учен, силен, но не може да постигне желанията си и страда. към беседата >>
435. Трите посоки, МОК , София, 9.6.1933г.,
- Тя е придобита от момата, за нея е, а не за момъка.
Следователно, онова, което ви съблазнява, не е дяволът. Някои възприемат една идея и искат да я реализират. Не е лошо да гледаш красивата мома, но ти се натъкваш на известно несъответствие, а именно: ти не знаеш пътя, по който можеш да придобиеш красотата. Тя е придобита от момата, за нея е, а не за момъка. Той трябва да научи пътя, по който е дошла красотата. Тя е дошла по вътрешен път. Ако момъкът е грозен, красивата мома не би могла да го направи щастлив. Красивата мома е подобна на красиво написана дума. Ти чуваш да се произнася тази дума, но нямаш право да я задържиш за себе си. към беседата >>
436. Новото знание, УС , София, 11.6.1933г.,
- Тя си мисли, че в момъка ще намери щастието, което търси.
– Нищо ли не сме придобили досега? – Не е въпросът, че нищо не знаете, но днес всеки може да ви излъже. Значи липсва ви нещо. Така и младата мома иска да се жени, без да подозира, че й липсва нещо. Който се жени, това показва, че му липсва нещо. Тя си мисли, че в момъка ще намери щастието, което търси. Не взимайте това върху себе си. Аз имам предвид външната страна на брака. Външната страна е едно, важно е това, което става вътре в човека. Там е драмата. Външните неща са отражение на вътрешните. към беседата >>
438. Праведният ходи в целостта си / Праведният ходи, НБ , София, 2.7.1933г.,
- Турга си ръцете на пламъка и прегаря въжето на ръцете.
Ти се намираш в трудно положение. Трябва да бъдеш толкова умен. Един английски апаш след като го хваща полицията, свързва ръцете хубаво с въже и полицаят, който го кара, казва му: „Ще ти дадем да разбереш, ти трябва да опиташ английския закон.“ Турят го в участъка на един креват на третия етаж и понеже било вечерно време, оставят му една свещ, а той стои с вързани ръце и крака. Като го оставят сам, като си заминават полицаите, веднага му блесва една идея. Казва: „Благодаря на Бога, че ми остави свещта, той беше толкова глупав.“ Турга си краката на свещта и пламъкът изгаря въжето. Турга си ръцете на пламъка и прегаря въжето на ръцете. Имало един чаршаф, накъсва го на ленти, направя въже и през прозореца слиза долу и избягва. Идват полицаите, свещта е там, но него го няма. към беседата >>
439. Непреривност в процесите / Разните положения на ревността, ООК , София, 5.7.1933г.,
- Някога те са имали известна мъка, а ти днес си попаднал на това място, от което не можеш да излезеш.
Докато гледаш на нещата като на разхвърлени части, ти всякога ще се уморяваш. Докато се занимаваш с обикновените мисли и чувства, между които няма никаква връзка, ти сам себе си ще разрушаваш. Следователно, не допущай нито една блуждаеща мисъл, нито едно блуждаещо чувство в себе си. – Мъчно ми е, не съм разположен. – Това неразположение е чуждо, на твоята баба или на твоя дядо. Някога те са имали известна мъка, а ти днес си попаднал на това място, от което не можеш да излезеш. Вземи Библията или Евангелието, обърни се мислено към баба си и дядо си и им кажи: Слушайте какво ще ви чета. Ти ще четеш, а те ще слушат, докато разберат причината на своята мъка и се изправят. Щом те се изправят и ти ще се изправиш. Така мъката ще изчезне. – Защо ти е мъчно? към беседата >>
441. Семе, цвят и плод, УС , София, 16.7.1933г.,
- Ти отправяш енергията си към него, както химикът насочва пламъка на лампата към известно вещество.
Следователно, избухливият, който има много енергия, трябва да я прекарва през тясно отвърстие, да свърши с нея известна работа. Щом свърши работата си, ще запуши отвърстието да не тече енергията напразно, както запушват с капаче спиртната лампичка. От духовно гледище, човек трябва да икономисва енергията си. Който не може да икономисва, често прави грешки. Когато обичаш един човек ти го стопляш. Ти отправяш енергията си към него, както химикът насочва пламъка на лампата към известно вещество. Ако енергията ти е много, ще затвориш канелката си да не го сгорещиш много. Не мислете, че токът или енергията на любовта трябва да тече непрекъснато. Цял ден ли ври водата на вашия примус? Щом водата заври, загасвате примуса. Ето защо, като обичаш някого, ще му свариш вода и като се стопли, ще му дадеш мотичката да отиде на нивата да копае – няма повече да му говориш за любовта. към беседата >>
443. Не се сравнявай с нея, НБ , София, 23.7.1933г.,
- Момата пристане на момъка, заминат някъде и искат да бъдат щастливи. (втори вариант)
Така трябва да бъде в едно общество. Сега се събират двама, трима, обичат се и искат да прокопсат. Това не може да бъде. Те не могат да бъдат щастливи. При сегашното семейство двама се обичат. Момата пристане на момъка, заминат някъде и искат да бъдат щастливи. Когато една мома се жени за един момък, не само момъка трябва да я обича, но трябва да я обичат майка му, баща му, сестра му, чичо му, вуйчо му, всички роднини до девето поколение трябва да я обичат. Всички съседи трябва да я обичат. Това се отнася и за момъка. От страна на момата всички трябва да го обичат, тогава могат да живеят добре. Сега двамата ще се отдалечат и на какво ща заприличат? към втори вариант >>
- Когато една мома се жени за един момък, не само момъка трябва да я обича, но трябва да я обичат майка му, баща му, сестра му, чичо му, вуйчо му, всички роднини до девето поколение трябва да я обичат. (втори вариант)
Сега се събират двама, трима, обичат се и искат да прокопсат. Това не може да бъде. Те не могат да бъдат щастливи. При сегашното семейство двама се обичат. Момата пристане на момъка, заминат някъде и искат да бъдат щастливи. Когато една мома се жени за един момък, не само момъка трябва да я обича, но трябва да я обичат майка му, баща му, сестра му, чичо му, вуйчо му, всички роднини до девето поколение трябва да я обичат. Всички съседи трябва да я обичат. Това се отнася и за момъка. От страна на момата всички трябва да го обичат, тогава могат да живеят добре. Сега двамата ще се отдалечат и на какво ща заприличат? Ще ви дам един пример, колко ще бъдат щастливи. към втори вариант >>
- Това се отнася и за момъка. (втори вариант)
Те не могат да бъдат щастливи. При сегашното семейство двама се обичат. Момата пристане на момъка, заминат някъде и искат да бъдат щастливи. Когато една мома се жени за един момък, не само момъка трябва да я обича, но трябва да я обичат майка му, баща му, сестра му, чичо му, вуйчо му, всички роднини до девето поколение трябва да я обичат. Всички съседи трябва да я обичат. Това се отнася и за момъка. От страна на момата всички трябва да го обичат, тогава могат да живеят добре. Сега двамата ще се отдалечат и на какво ща заприличат? Ще ви дам един пример, колко ще бъдат щастливи. Преди няколко дни дойде при мене за съвет една млада мома. Преди 5 години тя пристанала на своя възлюбен и се оженила за него по любов. към втори вариант >>
- Пристане момата на момъка, заминат някъде и искат да бъдат щастливи.
Така трябва да бъде в едно общество. Сега се събират двама, трима се обичат и искат да прокопсат. Това не може да бъде. Те не може да бъдат щастливи. При сегашното семейство двама се обичат. Пристане момата на момъка, заминат някъде и искат да бъдат щастливи. Когато една мома се жени за един момък, не само момъкът трябва да я обича, но трябва да я обичат майка му, баща му, сестра му, чичо му, вуйчо му, до деветото поколение всичките роднини да я обичат, пък и всичките съседи да я обичат. Туй е и за момъка. Така от страна на момата всички трябва да го обичат, тогава може да живеят добре. Сега двамата ще се отдалечат и на какво ще замязат, да ви дам един пример, колко ще бъдат щастливи. към беседата >>
- Туй е и за момъка.
Това не може да бъде. Те не може да бъдат щастливи. При сегашното семейство двама се обичат. Пристане момата на момъка, заминат някъде и искат да бъдат щастливи. Когато една мома се жени за един момък, не само момъкът трябва да я обича, но трябва да я обичат майка му, баща му, сестра му, чичо му, вуйчо му, до деветото поколение всичките роднини да я обичат, пък и всичките съседи да я обичат. Туй е и за момъка. Така от страна на момата всички трябва да го обичат, тогава може да живеят добре. Сега двамата ще се отдалечат и на какво ще замязат, да ви дам един пример, колко ще бъдат щастливи. към беседата >>
- Ако намериш удобно място, не търси друго, оттам вдигай камъка.
Ако една работа не става по един начин, никой не те заставя да стоиш на същото място. Иди на друго място, промени начина. Искаш да вдигнеш един камък. Мъчиш се, пъшкаш, не можеш. Промени мястото, иди на друга страна, и оттам го вдигай. Ако намериш удобно място, не търси друго, оттам вдигай камъка. В природата има доста камъни. Дето можеш да извадиш един камък, там стой. Приложете този закон във вашия ум, понеже всеки ден имате неуспехи. Малкото дете се сърди на майка си, плаче. Тя дойде при него, погали го. към беседата >>
445. Новите положения. Мислова централа / Новите положения на живота. Мисловата централа, ООК , София, 2.8.1933г.,
- Майсторът дава аршина, ножиците и други неща на момъка, праща го с бея да върви в дома му и казва, че той ще отиде след тях. (втори вариант)
Нов занаят ще избера.“ Един ден, като ходили в Солун, гледа един абаджия, шие с иглата и казва: „Виж, такъв занаят разбирам. А не цял ден с мотиката! “ Казва: „Приемаш ли ме? “ – Той го приел на работа. Него ден, първия ден като отива да работи, без да му покаже още нещо, идва един турски бей и вика майстора да му ушие едни бирбучуклия гащи. Майсторът дава аршина, ножиците и други неща на момъка, праща го с бея да върви в дома му и казва, че той ще отиде след тях. Момчето взема и прекарва няколко игли. Беят му казва: „Както те гледам, харесваш ми се. Ти не си толкоз малък, ти знаеш тоя занаят и понеже майсторът ти закъсня – българите обичат да закъсняват, я ми скрой ти бирбучуклия.“ Изважда беят топа и го дава да крои. Той не му казва, че нищо не знае. Не иска да каже, че нищо не знае и взема ножиците, взема аршина мери – реже, мери – реже и беят, като го гледал, гледал, казва: „Туй не мяза на гащи, не те е научил още майсторът да кроиш, извинявам те, но хайде ще ми скроиш поне една салтамарка.[6]“ Той пак мерил – рязал, мерил и като го погледал, казал: „То и салтамарка няма да стане, но поне една тютюнева кесия ми скрой и ако не ми скроиш, тогава ще те набия.“ към втори вариант >>
- Беят дал плата на момъка и го гледал, какво прави.
– Може. Ето, вземи иглата и ший. Още същия ден пристига един турски бей. Иска от абаджията да му ушие бирбучуклии гащи. Майсторът дал аршина, ножиците и другите инструменти на новия си съдружник и го изпратил с бея у дома му, да изпълни поръчката. Беят дал плата на момъка и го гледал, какво прави. – Както те виждам, разбираш от занаята. Майсторът закъснял, не дошъл навреме, и беят казал на съдружника му: Скрой гащите ми ти. Той взел ножиците и започнал да крои. Мерил – рязал плата, мерил – рязал, но нищо не излизало. Той не посмял да каже, че нищо не знае. към беседата >>
447. Великата формула, СБ , София, 3.9.1933г.,
- Който иска да влиза с мъка в училището, а да излиза с леснотия, той може да бъде ученик само на земята.
Когато дойде време да излезе от училището, той тича по стълбите, лесно слиза. В духовния свят, обаче, е обратно. В духовния свят класовете са все на долните етажи, затова влизането в училището там е лесно, а излизането – мъчно. Тази е разликата между небесното и земното училище. И тогава нека всеки си каже: ако един ученик, било от земното или от небесното училище, прави усилия, за да влезе или да излезе от училището, защо тогава и аз да не направя малко усилие, да постигна един свой идеал? Който иска да влиза с мъка в училището, а да излиза с леснотия, той може да бъде ученик само на земята. Но като ученик на земята, той ще има по-малки, по-ограничени разбирания от тия на духовния ученик. Казвате: „Не може ли човешкият живот да се уреди по друг начин? “ – Какво искате? Ето, влизате в училище с мъчнотии, излизате – с лекота. Ако искате да влезете в духовния свят, трябва да се приготвите за нови условия. към беседата >>
448. Ангелите на светлината. Новите възгледи, ООК , София, 18.10.1933г.,
- Това е мъка – за хората, мъчение е то.
Когато аз работя за хората, това за мене е мъчение, когато работя за себе си, това е труд, според мене, а когато работя за Бога, това е работа! Казва един: „Да се трудя.“ Казвам, за себе си работиш. Казваш: „Много е мъчен животът! “ – За хората работиш. Като се трудя, казвам, за себе си работиш. Това е мъка – за хората, мъчение е то. Никой не е доволен от втората работа, никой не те възнаграждава. Пък работиш за себе си, ти сам не може да оцениш работата си и не си доволен от своята работа. Трудиш се заради хората. Затуй, работа е само за Бога, понеже Той е Съвършен в света, като работим за Него[…]. Сега не казвам аз, да не работите за ближния си, но единственото нещо, което може да компенсира труда ни, то е да работим за Бога! към беседата >>
- А на своя възлюблен казала: „Аз приемам тогава твоята ръка.“ Значи, восъчният човек заставил момъка да направи своето предложение.
Тя все очаквала да ѝ предложи, но той отлагал постоянно. Той се страхувал, че ако ѝ предложи, тя може да му откаже и не знаел как ще понесе този отказ. Един ден тя намислила да му устрои една изненада, да го застави да ѝ предложи. Тя дала да ѝ направят един човек от восък, с мустаци, и го поставила в стаята си, тъй щото, когато наближило възлюбленият да дойде у дома ѝ, тя поставила тази восъчна кукла пред себе си и давала вид, като че се разговаря нещо много важно. Момъкът видял това нещо от прозореца и веднага извикал своята възлюблена и казал: „Моля ти се, не давай дума на този човек, аз те искам, аз правя предложение.“ Тогава тя писала едно писмо до този човек, който представял восъчната кукла, че се отказала от него. А на своя възлюблен казала: „Аз приемам тогава твоята ръка.“ Значи, восъчният човек заставил момъка да направи своето предложение. към беседата >>
450. Най-малката любов, ООК , София, 15.11.1933г.,
- Младата мома пише на момъка: „Без тебе не мога.“ Без кого не може тя?
За мене младата мома и младият момък са такива, каквито Господ ги е създал. Старият дядо и старата баба са хора, които Бог е изпратил при мене да взема един съвет от тях. Младата мома и младият момък, старата жена и старият мъж са работници, които могат да свършат нещо. Не е въпросът за онези второстепенни неща. Някога пък говоря за любовни работи. Младата мома пише на момъка: „Без тебе не мога.“ Без кого не може тя? Младата мома трябва да пише на момъка: „Без тебе Господи, който живееш в младия момък не мога да живея.“ И младият момък трябва така да пише на младата мома. При всяко любовно писмо, трябва да пишете на Господа, който живее във вашия приятел, а не на приятеля си. До Бога се отнася това писмо. Правилното разбиране е, че нито момата може без Господа, който живее в момъка, нито момъкът може да живее без Господа, който живее в момата. Само по този начин може да се дойде до един правилен живот. към беседата >>
- Младата мома трябва да пише на момъка: „Без тебе Господи, който живееш в младия момък не мога да живея.“ И младият момък трябва така да пише на младата мома.
Старият дядо и старата баба са хора, които Бог е изпратил при мене да взема един съвет от тях. Младата мома и младият момък, старата жена и старият мъж са работници, които могат да свършат нещо. Не е въпросът за онези второстепенни неща. Някога пък говоря за любовни работи. Младата мома пише на момъка: „Без тебе не мога.“ Без кого не може тя? Младата мома трябва да пише на момъка: „Без тебе Господи, който живееш в младия момък не мога да живея.“ И младият момък трябва така да пише на младата мома. При всяко любовно писмо, трябва да пишете на Господа, който живее във вашия приятел, а не на приятеля си. До Бога се отнася това писмо. Правилното разбиране е, че нито момата може без Господа, който живее в момъка, нито момъкът може да живее без Господа, който живее в момата. Само по този начин може да се дойде до един правилен живот. към беседата >>
451. Произход и значение на светилника, НБ , София, 19.11.1933г.,
- Доближил [се] по някакъв начин до свещта и поставил ръцете си над пламъка.
Аз и друг път съм ви привеждал пример с един апаш в Лондон. Хванала го полиция и го турила в затвора. Стражарят вързал добре ръцете и краката му с въжета и като го оставил сам в стаята, дал му една свещ, да не седи на тъмно. Като се видял самичък, апашът започнал да мисли как да излезе от това положение. Изведнъж му дохожда мисълта да прегори по някакъв начин въжето. Доближил [се] по някакъв начин до свещта и поставил ръцете си над пламъка. Въжето, с което били вързани ръцете му, прегоряло и той почувствувал свобода на ръцете си. След това той взел свещта в ръце и я доближил до краката, да прегори въжето, с което били вързани. Въжето прегоряло и той бил вече съвършено свободен. Като се видял напълно свободен, с развързани ръце и крака, той почнал да мисли как да избяга вън от затвора. Като се огледал натук-натам, видял на леглото си един чаршаф. към беседата >>
453. Радост, която никой няма да отнеме, УС , София, 31.12.1933г.,
- А когато някой стисне камъка и отгоре излезе дим, а отдолу кал, той е слуга.
Не само да кажеш с думи, но като го хванеш, да го стиснеш с ръката си и ще кажеш: „Каквото ти казвам, ще го изпълниш! “ Че „има Господ“, че „имаш ли срам“, че „имаш ли човещина“, тези думи са празни работи за него. Ще го стиснеш [така], че вода и огън да излезе. Това е качество на господаря. Всеки е господар, който, като стисне камък, отдолу да изтече вода, а отгоре да излезе огън. А когато някой стисне камъка и отгоре излезе дим, а отдолу кал, той е слуга. И като не можеш да разрешиш въпроса, ще почнеш да се сърдиш на Бога защо е направил така света. към беседата >>
- Щом се отречеш от камъка, голям колкото яйцето на камилската птица, ще дойде онзи камък, голям колкото динята.
Колко е мъчно човек да се откаже от себе си. „Дай го този камък! “ Ти казваш: „Какво ще остане от мене, като ми вземат моя живот? “ Този камък, който изкушава хората, е колкото яйцето на камилската птица голям. А пък има по-големи скъпоценни камъни, големи като дини. Щом се отречеш от камъка, голям колкото яйцето на камилската птица, ще дойде онзи камък, голям колкото динята. Със закон тази работа не може да стане. Какво голямо проникване трябва, какво голямо съзнание, за да направи човек това! Не, със закон тази работа не може да стане. към беседата >>
- Причината за това е онзи вътрешният страх, който има заекът: „Какво ще стане с мен, ако аз дам камъка?
Ние говорим за любовта, за щастието, че много мъчно може да се обясни какви неща са те. Ние говорим за щастието, а пък сме нещастни. Ние говорим за здравето, а го изгубваме. Ние говорим за богатството, а виждаме, че не може да остане богатството в нас. Причината за това е онзи вътрешният страх, който има заекът: „Какво ще стане с мен, ако аз дам камъка? “ Има известни положения в живота, при които идеята може да стане ясна. Ако ви накарат да носите едно хубаво шише, с хубава вода, далече от извора и ви поискат водата, вие ще се подвоумите. Но ако дойдете при един хубав извор, то, без да ви кажат, ще излеете водата и ще турите нова. Но, далече от извора, ще кажете: „Трябва ми водата, как ще я излея! “ То е все същото изпитание. към беседата >>
455. Не я ограничавай!, ООК , София, 14.2.1934г.,
- Някоя мома бяга от момъка, понеже иска да бъде свободна и момъкът бяга от момата, някой път, защото иска да бъде свободен.
Някоя мома бяга от момъка, понеже иска да бъде свободна и момъкът бяга от момата, някой път, защото иска да бъде свободен. Някой [път], майката бяга от децата или децата бягат от майката по същата причина. Това е един общ процес. Та, гореказаното е нужно, за да не се родят противоречия в бъдеще, че да дойдат толкоз много страдания, та да се чудите какво да правите! Някои, гледам, още от сега създават инквизицията, приготвят си веригите. Така ще дойдете до безизходно положение! към беседата >>
457. Едно ви трябва, УС , София, 18.3.1934г.,
- И обратно, когато момата се приближава към момъка.
Момата очаква момъкът да я направи щастлива – това, което никога не може да стане и няма да стане. И момъкът очаква момата да го направи щастлив – това, което няма да стане. С живота, който Бог ми е дал, аз съм щастлив, понеже аз нося Божественото. И когато аз се приближавам до някого, аз не искам някакво щастие, но искам да предам Божественото и да изпълня Волята Божия. И когато момъкът се приближи до една мома, не трябва да търси щастие, но да изпълни Волята на Бога. И обратно, когато момата се приближава към момъка. към беседата >>
458. Пътят на щастието. Единственият подтик, ООК , София, 28.3.1934г.,
- “ И след като израсне, продават тази мома на момъка.
Всичко в света иде според проявлението на любовта, според степента на любовта. Ако можеш да проявиш от любовта на ангелите, тогава всичко в тебе ще заблика, ще забликат извори, всичките ти способности и сили. Но понеже любовта ви е малка, толкова имате и какво имате да се безпокоите? Вие очаквате сега да ви обикнат. Когато една мома израсне в дома, бащата и майката казват: „Да израсне нашата мома! “ И след като израсне, продават тази мома на момъка. Същото е и за сина, казват: „Да израсне нашият син! “ И като израсне и него продадат, 5 горе, 5 долу, от едната и другата страна, продадат го и почват да се чудят, защо са нещастни. Ще спрете с продаването! Като дойде някой кажете: „Нямам дъщеря за продаване, за женене! “ Или кажете: „Син нямаме за женене! към беседата >>
462. Носителят на Неговото Слово, УС , София, 13.5.1934г.,
- Ти имаш една мъка, нещо голямо и тежко легнало отгоре ти и с дни и седмици седи и те мъчи и не може да се събереш в кожата си.
Следователно Божият говор е този, който в дадения случай освобождава. Ти имаш една мъка, нещо голямо и тежко легнало отгоре ти и с дни и седмици седи и те мъчи и не може да се събереш в кожата си. Щом ти проговори Божественото, всичко туй се маха и весело ти става. Но понеже обичаш да ровиш, да философствуваш дали това е Божият глас или не, и пак дойде първата топка, пак легне на сърцето ти. Щом почнеш да се съмняваш в Божественото, ти вече губиш тази естествена топлина, която е легнала на сърцето ти. Това е духовен мраз, това е нещо, което се е смразило и трябва топлина, за да се разтопи. Трябва Божествената топлина да дойде, за да се стопи тази топка! към беседата >>
463. Да се не смущава сърцето ви!, НБ , София, 20.5.1934г.,
- По-после пък момата иска сърцето от момъка.
И тогава мъжът ти ще те помилва, ще ти каже, че си много хубава, ще ти говори сладко, но докато карамфилчето е в банката. Докато вашият цвят, лихвите, излизат навънка, ще има целувки. Извадите ли карамфилчето из саксията, всичко ще се обърне с главата надолу. И тогава някой казва: „Дай ми сърцето си! “ Момъкът дойде при момата и иска сърцето ѝ. По-после пък момата иска сърцето от момъка. Няма по-глупава мома от тази, която дава сърцето си на момъка. И няма по-глупав момък от този, който дава сърцето си на момата. Да обичаш момата е едно нещо, а да дадеш сърцето си на нея, то е глупаво. Да обичаш, това е човешко, това е благородно. А да дадеш сърцето си на човека, това е глупаво. към беседата >>
- Няма по-глупава мома от тази, която дава сърцето си на момъка.
Докато вашият цвят, лихвите, излизат навънка, ще има целувки. Извадите ли карамфилчето из саксията, всичко ще се обърне с главата надолу. И тогава някой казва: „Дай ми сърцето си! “ Момъкът дойде при момата и иска сърцето ѝ. По-после пък момата иска сърцето от момъка. Няма по-глупава мома от тази, която дава сърцето си на момъка. И няма по-глупав момък от този, който дава сърцето си на момата. Да обичаш момата е едно нещо, а да дадеш сърцето си на нея, то е глупаво. Да обичаш, това е човешко, това е благородно. А да дадеш сърцето си на човека, това е глупаво. Само едно изключение в света съществува. към беседата >>
464. Двата порядъка / Двата порядъка. Качества на младия, УС , София, 27.5.1934г.,
- Ако една мома я обичат два момъка, единият е много добър, а другият е много лош, какво ще бъде нейното положение?
Ние ще бъдем в света на едно противоречие дотогава, докато излезем от този ред и влезем във вечния порядък на нещата. Защо страда човек? Ако една мома я обичат два момъка, единият е много добър, а другият е много лош, какво ще бъде нейното положение? Единият, добрият, който я обича, ще носи само подаръци, а другият казва: „Аз ще те претупам, аз ще те убия.“ Какво ще бъде нейното положение? Единият ще идва вечерно време, а другият ще идва денем. Щом страдате, тогава иде възлюбленият на нощта, той е лошият възлюблен. Щом се радвате, при вас иде възлюбленият на деня, иде добрият възлюблен. Скръбта, това е нощта; радостта, това е денят. към беседата >>
465. Изпълнѝ, НБ , София, 3.6.1934г.,
- Ако онзи каменар вземе най-якия камък, че удари веднъж, дваж, три пъти, уморят се ръцете му, отмалеят, той удря 100 пъти, 200, 400, пет-, шест-, седемстотин пъти удря камъка, той ще се разчупи.
Ще оздравея! “ Накъдето ходиш, казвай: „Ще оздравея! “ Цяла година като казваш: „Ще оздравея! “, в края на годината, последния ден ще оздравееш и оттатъка ще минеш. Сега вас ви се вижда смешно. Ако онзи каменар вземе най-якия камък, че удари веднъж, дваж, три пъти, уморят се ръцете му, отмалеят, той удря 100 пъти, 200, 400, пет-, шест-, седемстотин пъти удря камъка, той ще се разчупи. То е въпрос на време. На същото място ще удряш, докато се разсипят тия условия. В тебе ще има едно знание, една светлина. Ти казваш: „Ще оздравея! “ – „Няма да оздравееш! към беседата >>
467. Противоречия и възможности, СБ , ИБ , Витоша, 12.8.1934г.,
- Навеждате се, вземате камъка и го хвърляте върху неприятеля си.
С каквито камъни да ви бият, вие трябва да имате предвид философията на страданията и геройски да понесете всичко. Когато влизате в някоя градина с плодове, вие отивате при една ябълка, откъсвате най-голямата, най-зрялата и красива ябълка и казвате: "Отлична е тази ябълка." Защо не постъпвате по същия начин и когато ви замерят с някой голям камък? Вземете този камък в ръката си, стиснете го, превърнете го в скъпоценен и го дайте на онзи, който ви е ударил с него. По този начин вие ще победите. Как постъпвате днес, когато някой ви удари с камък? Навеждате се, вземате камъка и го хвърляте върху неприятеля си. И той се навежда, взема още един камък и ви удря с него. Така се започва престрелка, хвърляне на камъни от двете страни, както децата си играят с топки. към беседата >>
469. Учение и работа, УС , Русе, 23.9.1934г.,
- По едно време коларят спрял конете, слязъл от колата и казал на момъка: „Дръж гема на конете!
Съвременните хора често изпадат в положението на онзи колар, който бил изигран от един млад, 19-годишен момък. Коларят отивал в града. По пътя го настигнал младият момък и го помолил да се качи на колата му, защото имал някаква бърза работа в града. Коларят се съгласил и момъкът се качил на колата. По едно време коларят спрял конете, слязъл от колата и казал на момъка: „Дръж гема на конете! Ще се отбия на това ханче, да свърша една работа“. Момъкът взел гема в ръцете си, ударил конете с камшика и започнал силно да препуска. Като свършил работата си, коларят видял, че колата му не била на мястото си и останал изненадан: пред ханчето нямало нито колата, нито момъка. Няколко часа наред трябвало коларят да бяга, за да стигне колата си. Какво показва този пример? към беседата >>
- Като свършил работата си, коларят видял, че колата му не била на мястото си и останал изненадан: пред ханчето нямало нито колата, нито момъка.
По пътя го настигнал младият момък и го помолил да се качи на колата му, защото имал някаква бърза работа в града. Коларят се съгласил и момъкът се качил на колата. По едно време коларят спрял конете, слязъл от колата и казал на момъка: „Дръж гема на конете! Ще се отбия на това ханче, да свърша една работа“. Момъкът взел гема в ръцете си, ударил конете с камшика и започнал силно да препуска. Като свършил работата си, коларят видял, че колата му не била на мястото си и останал изненадан: пред ханчето нямало нито колата, нито момъка. Няколко часа наред трябвало коларят да бяга, за да стигне колата си. Какво показва този пример? Младият, но лош момък, представлява лошите мисли, чувства и желания в човека. Не давайте гема на вашия кон, т.е. на вашия ум, в ръцете на лошите мисли и чувства, защото в момента, когато вие се отбиете от пътя си, те ще ударят коня ви и ще избягат. към беседата >>
470. Добри проводници, ООК , София, 24.10.1934г.,
- Пазете едно правило: ако вие вземете един камък и го свържете с един конец, и държите единия край на конеца, и хвърлите камъка, той ще достигне до известно разстояние, и ако не се скъса конецът, то камъкът ще се върне към вас.
Много е слаб волтажът тук, но има много високо напрежение. Някой път аз ви казвам, че трябва да правите опити. Някой път имате особено състояние. Тогава сте набъбнали. Може да имате гняв и омраза, и тъмнота, и неверие, и какво ли не. Пазете едно правило: ако вие вземете един камък и го свържете с един конец, и държите единия край на конеца, и хвърлите камъка, той ще достигне до известно разстояние, и ако не се скъса конецът, то камъкът ще се върне към вас. Всяка мисъл, която излиза от вас, ще направи един кръг и ще се върне към вас. към беседата >>
473. В царството на Христа и Бога, НБ , София, 11.11.1934г.,
- Оставете брашното на страна, оставете меленето, оставете камъка на воденицата и без тях може.
Трябва едно знание, което да подобри живота. И от нашата любов хората ще измрат. Това не е любов. Аз съм срещал много мъже и жени побледнели, посърнали от глад, казват: Не можем да си мелим брашно. Че само с брашно ли става тази работа? Оставете брашното на страна, оставете меленето, оставете камъка на воденицата и без тях може. Варете житото си и така го яжте. Не могат да мелят брашното си, и се чувствуват нещастни. Станали воденичари, за да мелят брашно. Сега вие ще ме извините, че ви говоря така. Така са ми казали, аз идвам от друг свят, и може да не съм добре информиран. към беседата >>
474. Променчиви величини, МОК , София, 16.11.1934г.,
- Но имате един скъпоценен пръстен, скъпоценен камък; този приятел задигне камъка, вие го търсите, но няма го.
Вие ще погледнете ли хладнокръвно на това. Ще му кажеш: „Искам да станеш апаш, да ме обереш, без да зная, та да видя какво ще почувствам.“ Сто души ще направят така. Побарнеш, потърсиш стоте лева, няма ги, но не може да си спомниш за опита. Какво ще бъде твоето положение? Стоте лева както и да е. Но имате един скъпоценен пръстен, скъпоценен камък; този приятел задигне камъка, вие го търсите, но няма го. Какво ще бъде вашето състояние? Ще изпитате доколко може да се самовладеете. Ако вас могат да ви смутят стоте лева или един скъпоценен камък, тогава всеки може да ви смути. В природата живота, в който влизате, не е нищо друго, освен ред изненади. И вие винаги ще бъдете изненадани от това, което не очаквате. към беседата >>
- Това, което е в замъка, не носи щастието, което е отвън, в света.
Сутринта, като станеш, погледнеш слънцето, но един ден дойде един човек и тури кепенци на прозореца. Ти не може да гледаш през прозореца и ставаш нещастен. Какъв е церът от това нещастие? Отвън има всички възможности, но ти не можеш да видиш нищо. Ти ходиш и се разхождаш. Това, което е в замъка, не носи щастието, което е отвън, в света. Сегашният свят е един затворен замък и неговото щастие иде отвън. А има и следното положение − това, което в науката се нарича човек да намери своя учител. Човек, след като е изгубил прозореца и се счита нещастен, прекъсва се връзката му с външния свят, идва при него в замъка един учител и му казва: „Защо си нещастен? “ Онзи казва: „Затвори се прозорецът, изгубих смисъла на живота.“ Учителят го потупва по рамото и му казва: „Не един прозорец, но мога да отворя 20 прозореца на тоя замък.“ Вие казвате: „Имаме само една любов.“ Един прозорец е това. Този учител взема ключа и отваря вратата, извежда затворника из замъка. към беседата >>
- Човек, след като е изгубил прозореца и се счита нещастен, прекъсва се връзката му с външния свят, идва при него в замъка един учител и му казва: „Защо си нещастен?
Отвън има всички възможности, но ти не можеш да видиш нищо. Ти ходиш и се разхождаш. Това, което е в замъка, не носи щастието, което е отвън, в света. Сегашният свят е един затворен замък и неговото щастие иде отвън. А има и следното положение − това, което в науката се нарича човек да намери своя учител. Човек, след като е изгубил прозореца и се счита нещастен, прекъсва се връзката му с външния свят, идва при него в замъка един учител и му казва: „Защо си нещастен? “ Онзи казва: „Затвори се прозорецът, изгубих смисъла на живота.“ Учителят го потупва по рамото и му казва: „Не един прозорец, но мога да отворя 20 прозореца на тоя замък.“ Вие казвате: „Имаме само една любов.“ Един прозорец е това. Този учител взема ключа и отваря вратата, извежда затворника из замъка. Показва му всичката красота и му казва: „Когато затворят твоя прозорец, излез вън.“ Нещастието на хората произтича от това, че те са изгубили онази първична идея, която са имали. Изгубили са първата връзка. Аз наричам връзките с Бога изгубени. към беседата >>
- Този учител взема ключа и отваря вратата, извежда затворника из замъка.
Това, което е в замъка, не носи щастието, което е отвън, в света. Сегашният свят е един затворен замък и неговото щастие иде отвън. А има и следното положение − това, което в науката се нарича човек да намери своя учител. Човек, след като е изгубил прозореца и се счита нещастен, прекъсва се връзката му с външния свят, идва при него в замъка един учител и му казва: „Защо си нещастен? “ Онзи казва: „Затвори се прозорецът, изгубих смисъла на живота.“ Учителят го потупва по рамото и му казва: „Не един прозорец, но мога да отворя 20 прозореца на тоя замък.“ Вие казвате: „Имаме само една любов.“ Един прозорец е това. Този учител взема ключа и отваря вратата, извежда затворника из замъка. Показва му всичката красота и му казва: „Когато затворят твоя прозорец, излез вън.“ Нещастието на хората произтича от това, че те са изгубили онази първична идея, която са имали. Изгубили са първата връзка. Аз наричам връзките с Бога изгубени. Под думата Бог разбирам онази безгранична възможност, която съществува вътре в природата. Това аз наричам Бог − това, безграничното. към беседата >>
475. Езикът на дъгата, УС , София, 18.11.1934г.,
- Той не търси момата и момъка вън от себе си, защото ги вижда в себе си и там ги изучава.
Как се познава добрият човек? Добър човек е онзи, който работи за доброто на всички хора. Той не се нуждае от похвалите на хората и минава незабелязано между тях. Добрият човек не се изкушава, защото преди да гледа на мъжа и на жената вън от себе си той ги вижда в себе си, там ги изучава и с тях се съветва. Той не търси момата и момъка вън от себе си, защото ги вижда в себе си и там ги изучава. Който е изучил мъжа, жената, момата, момъка, детето в себе си, той знае как да се отнася с тях и вън от себе си. Той е щедър, добър към всички хора. И при най-лошите условия да се намери, той знае как да постъпва. Защо? Защото никога не работи сам. Намери ли се в затруднение, той веднага извиква ума, сърцето, волята, душата, духа си и започва да се съветва с тях. към беседата >>
- Който е изучил мъжа, жената, момата, момъка, детето в себе си, той знае как да се отнася с тях и вън от себе си.
Как се познава добрият човек? Добър човек е онзи, който работи за доброто на всички хора. Той не се нуждае от похвалите на хората и минава незабелязано между тях. Добрият човек не се изкушава, защото преди да гледа на мъжа и на жената вън от себе си той ги вижда в себе си, там ги изучава и с тях се съветва. Той не търси момата и момъка вън от себе си, защото ги вижда в себе си и там ги изучава. Който е изучил мъжа, жената, момата, момъка, детето в себе си, той знае как да се отнася с тях и вън от себе си. Той е щедър, добър към всички хора. И при най-лошите условия да се намери, той знае как да постъпва. Защо? Защото никога не работи сам. Намери ли се в затруднение, той веднага извиква ума, сърцето, волята, душата, духа си и започва да се съветва с тях. Щом дойде до известно решение, всички му се подчиняват и той пристъпва към действие. към беседата >>
476. Действието на музиката, ООК , София, 21.11.1934г.,
- Всички казват: „Тя се влюбила в момъка.” Много криво разглеждате въпроса.
Той е млада мома, която няма на кого да кади тамян или няма кому да пише писмо. Няма един, който да я слуша. Тя нямала учител. Защото в дадения случай любовта я разглеждам така. Една мома се влюбила в някой момък. Всички казват: „Тя се влюбила в момъка.” Много криво разглеждате въпроса. Аз разглеждам така: тази мома отива на училище, и онзи, в когото тя се е влюбила, е професор. И като пише тя първото писмо, той ще се произнесе дали тя е писала хубаво, дали ще отиде в затвора за десет години, дали ще влезе в Царството Божие, или в ада някъде. И като разглежда той писмото, пише й отговор. И ако не й отговори, тя веднага ще си намери друг професор. Разлюбват се хората. Защо? към беседата >>
477. Качества на реалното, МОК , София, 30.11.1934г.,
- Най-малкото по два камъка ще влязат във вашите джобове за спомен, щом има много камъни, с вагони да ги носиш.
Мислете и погледнете касите. После пак кажете така и се разхождате. Все ще направите нещо: Хата олур. Могат да ви турят на ред други изпитания и някъде човек може да издържи, някъде не. Питам: Ако всинца ви прекарат на общо основание да минете през едно планинско място, дето има скъпоценни камъни, големи колкото кокоше яйце, колцина от вас ще минат, без да си вземат скъпоценни камъни. Най-малкото по два камъка ще влязат във вашите джобове за спомен, щом има много камъни, с вагони да ги носиш. Големият Господар, който е създал света, се радва, когато някой пренася нещо от едно място на друго. Например пуснете едно българско дете в една градина. Нападали са ябълки в градината. Ще му кажеш да не бута ябълките. Колко деца ще изпълнят това? към беседата >>
478. Помни Създателя си!, НБ , София, 2.12.1934г.,
- Но и като Го качиха на кръста, пак не Му остана време за Неговата мъка.
Тази кръв излезе от Христа по причина на голямото, на високото налягане, на което се намираше. Но и при това положение сърцето му не се пукна. Ако се качите на височина от няколко хиляди километра, от тялото ви ще почне да излиза кръв, което се дължи на външното голямо налягане в сравнение с вътрешното. Има хора, у които вътрешното налягане е по-голямо от външното. Мисълта, която мъчеше Христа беше толкова силна, че кръв почна да изтича от порите му, но сърцето му издържа, не се пукна. Но и като Го качиха на кръста, пак не Му остана време за Неговата мъка. Доколко е верен този анекдот, не се знае, но преданието разправя следното: Когато бил на кръста, при Христа дошъл един баща, синът на когото бил тежко болен, но той се надявал само на Христа и Го помолил да помогне на сина му. Христос се обърнал към римските войници с молба да му отковат ръцете само да помогне на този болен, и после пак да Го заковат, но те Му отказали. Значи, римските войници отказали на Христа да прави последното си добро. От тогава казва историята Римската империя пропаднала, понеже забранила на Христа да изпълни последното добро. Ако и вие забраните на вашия Христос, на вашия Дух да направи едно добро, и вашата съдба е подписана. към беседата >>
479. Помни го, МОК , София, 7.12.1934г.,
- Например вие не може да влияете със своята мисъл на камъка, да го задържите над водата със своята мисъл.
Да кажем, че човек е свободен да се проявява, както иска, но ако няма удове, органи, то как ще се проявява външно, както той иска? Значи проектирането на мисълта става чрез удовете. За да бъде човек свободен, удовете му трябва да бъдат под контрола на неговата разумност. Тогава може да имате една идея, която е минала вече от умствения свят и е слязла в стомашния свят. Вие най-първо не може да му влияете. Например вие не може да влияете със своята мисъл на камъка, да го задържите над водата със своята мисъл. Или да кажем, че имате един къс желязо, но това късче желязо не можете да го задържите със своята мисъл над водата. Ако сте учен човек, ще го задържите над водата. Ако му дадете една голяма повърхност, вие може да го направите да остане над водата отгоре, зависи от вашия ум. към беседата >>
480. Абсолютната и Относителната реалност / Абсолютна и Относителна реалност, УС , София, 9.12.1934г.,
- Но щом влезе момата в ума на момъка, той не може да свърши. (втори вариант)
Сега искам да ви наведа към един начин за разсъждение, дето може да се лекувате. Представете си сега една мома, в ума на която влязъл един момък, който не е свършил училището. Но щом влезе момата в ума на момъка, той не може да свърши. Не само че не може да свърши, ама харчи повече пари за момата, отколкото баща му може да даде. Той, само за писма не му стигат парите да пише, и той най–хубавите писма, най–хубавата книга, най–хубавите пликове, от най–скъпите. Тези влюбените хора са образец на външна изящност. Той, когато ще й пише, взима такава хубава хартия и такива хубави пликове, по възможност най–фините пликове, ако той е богат. Питам, кои са побужденията, че той туря най–хубавите пликове? към втори вариант >>
- Като види момъка, казва: „Нашата мома намерила много добър избраник, много добър момък.“ Харесва го бащата. (втори вариант)
Питам, седиш ти в небето при Бога, ти си щастлив, не знаеш какво нещо е грях. Но един ден ти искаш да покажеш на Господа, че ти го обичаш и като го обичаш, трябва да слезеш между грешните хора. И тъй ще напуснеш бащиния си дом ти като младата мома, която е видяла младия момък, излиза от дома. И баща й не е съгласен. Някъде бащата му е приятно. Като види момъка, казва: „Нашата мома намерила много добър избраник, много добър момък.“ Харесва го бащата. Казва на майката: „Угледен момък е, дано го поживи Господ, да ни стане зет, харесвам го.“ Пък някъде бащата не е съгласен. Сега това не е важно. към втори вариант >>
- Сега в ума ви ще изпъкне идеята, като ви говоря за момъка, че не е морално. (втори вариант)
Ако един човек обича моя пръст на дясната ръка и на лявата ръка, какво от това за мене? Мене ще ми бъде неприятно, защото, който пръст обича повече, той ще го стиска повече. И за мене ще ми бъде по–приятно да не обича моя пръст, защото, щом го обича, ще усещам неговото стискане повече, а това не ми е приятно. И когато някой момък обича някоя мома, повече я стиска. Ето сега изкушението, туй, което вас ви изкушава. Сега в ума ви ще изпъкне идеята, като ви говоря за момъка, че не е морално. Ще каже – стар човек може да е и си представлява, че някой прегръща някоя млада мома. В ума му тази идея седи, че прегръща. Той седи в относителната реалност. Това, което се обича, не може да се обгърне. Туй, което ти обгръщаш и прегръщаш, туй показва, че си в пътя на илюзията. към втори вариант >>
- Тя постепенно се увлича по момъка и става разсеяна.
Тя е добра, послушна дъщеря, обича науката, занимава се добре. По едно време един млад момък започва да върви след нея, иска да се запознаят, да я вземе за своя жена. Той ѝ пише любовни писма, иска отговор от нея. Като послушна и добра дъщеря, на първо време тя се свързва с родителите си, които настояват да продължи учението си, да не отклонява мисълта си от правия път. Тя иска да вземе под внимание техния съвет, но момъкът продължава да ѝ шепне на ухото, да ѝ обещава щастлив живот. Тя постепенно се увлича по момъка и става разсеяна. Майка ѝ ѝ говори нещо, но тя нищо не чува. Защо? Едновременно двама души ѝ говорят: на едното ухо говори майката, а на другото – момъкът. Тя не знае кого да слуша. Най-после тя се отегчава от родителите си и пожелава да напусне бащиния си дом. Тя иска да бъде свободна и тръгва след момъка, който нищо не е дал за нея. към беседата >>
- Какво представлява напущането на бащиния дом от страна на момата и момъка?
Какво представлява напущането на бащиния дом от страна на момата и момъка? Бащиният дом представлява рая. Момъкът и момата са Адам и Ева, които отиват в света. Бащата може да се уподоби на Бога, а майката – на архангел Михаил, който стои с меч пред райската врата, да не би момъкът и момата да се върнат назад. Те отиват в света, място на изпитания и страдания, но след няколко години пак се връщат в рая. Те се молят, плачат, обещават, че ще слушат, искат да се върнат назад. към беседата >>
- Докато момата е в сърцето на момъка, работата върви добре.
Думата „момък“ свършва с „К“ за отличие от думата „мома“. Ако разместите буквите в думата „мома“, ще образувате думата „мамо“. Значи, когато търси момата, всъщност момъкът търси майка си. Когато момъкът намери майка си в момата, животът и отношенията им вървят правилно. При това положение и майката е доволна от момата, която синът е избрал. Докато момата е в сърцето на момъка, работата върви добре. Щом влезе в ума му, тя започва да го смущава и той престава да учи. Където ходи, каквото прави, той мисли само за нея. Той започва да ѝ пише хубави писма, на красива хартия, с хубави и скъпи пликове. Каквото има, той е готов да употреби само за нея, независимо от това, заслужава ли тя или не. Обаче един ден той среща по-красива мома от нея и забравя всичко. към беседата >>
- Момата пък обвинява момъка.
Христос обеща много неща на човечеството. Той каза: „Който се отрече от себе си и тръгне след мене, ще бъде мой ученик“. Не е лошо да се влюби човек, но важно е, като се влюби в някого, ще намери ли това, което търси? Ако не го намери, кой ще бъде виновен за това? Когато момъкът не намира в момата това, което търси, той казва, че тя е причина за излъгването му. Момата пък обвинява момъка. За да не обвинява никого, човек трябва да познава законите и принципите на нещата, да не се самоизлъгва. Човек трябва да се стреми към положителната философия на живота, която хармонизира всички неща. Човек се нуждае от дълбоко разбиране на живота, да не влиза в стълкновение с Божиите мисли. За да се избави от противоречията на мисълта си, човек трябва да се държи за Божията мисъл, в която няма никакви противоречия. Той трябва да се държи за чувствата на Бога, в които няма никакво осъждане. към беседата >>
481. Законът на свободата, ООК , София, 19.12.1934г.,
- И в младата мома, и в момъка ти трябва да виждаш закон, който функционира.
Та какво лошо има, че той се спрял при кесията? Това е една мома, която го поглежда, и спира се той. Тя даде команда той да се облече хубаво, и той отива дома си, умива се, вчесва се хубаво и търси пак да я види. Той е войник. Вие ще кажете: "Това са детински работи." Това е един закон, който функционира вътре. И в младата мома, и в момъка ти трябва да виждаш закон, който функционира. Животът трябва да се прояви в правилна форма. И като се прояви, и ти, и окръжаващите са доволни. Христос казва: "Така да просветнат делата ви и умовете ви, и сърцата ви, че като видят тая светлина, да прославят Отца ви. Който е на небеса." към беседата >>
482. И ще доведат всичките ви братя, НБ , София, 6.1.1935г.,
- Момата завежда момъка у дома си, вика лекар, поправят крака му.
Един млад момък, свършил университет, върви по улицата, вглъбен в себе си, захласнат, нищо не вижда и не чува, но си казва: Не ми върви в живота, не струва човек да живее. В това време покрай него минава един автомобил, блъсва го, той пада на земята и счупва крака си. В това време от автомобила слиза млада красива мома и спира пред този момък. Той изгубил съзнанието си. Веднага момата се загрижва за него, качват го на автомобила и като дохожда на себе си, казва: Голямо нещастие се случи с мене. Момата завежда момъка у дома си, вика лекар, поправят крака му. Тази погрешка на шофьора става причина да се запознае с тази млада мома и да се оправят работите му в живота. Питам: Кое е по-добро – младият момък да се захласне на улицата и да мине покрай него автомобил, да счупи крака му, или този момък сам да се хвърли от една канара? По-добре е за него да си счупи крака и да излезе от автомобила младата мома и да превърже крака му. По-добре е природата да те блъсне със своя автомобил и да счупи крака ти, а после тя сама да излезе на среща ти и да те лекува, отколкото ти сам да се хвърлиш от някоя канара. Природата ще те вземе с автомобила си, ще те заведе дома си, да те лекува. към беседата >>
483. Подмладяване, УС , София, 27.1.1935г.,
- Всяко неразположение, всяка скръб, мъка са болезнени състояния, които се отразяват върху организма.
Като говоря за добрата страна на болестите, това не значи, че човек трябва да боледува. При това болестите не са само физически. Всяко неразположение, всяка скръб, мъка са болезнени състояния, които се отразяват върху организма. В този смисъл болестите биват видими и невидими, или физически и психически. Важно е човек да намери начин да се справя с тях разумно. Болестите показват, че липсва нещо на човека. Колкото да е учен, човек все е недоволен, все му липсва нещо. Забележете, някои хора, като пишат, всякога изпущат по една буква. към беседата >>
484. Естественото положение на човешката душа, ООК , София, 6.2.1935г.,
- Има любов на бащата към сина или на майката към сина, или после, любовта на някое външно лице, или любовта на някоя мома към момъка.
Когато човек говори за любовта, той трябва да бъде като художника, трябва да рисува, което е. Някой път може да рисува нещо, което не е в самия предмет, и той може да го поукраси. Той трябва да представи един предмет такъв, какъвто си е, дотолкова, доколкото вашето съзнание може да го схване. Има любов на бащата към сина или на майката към сина, или после, любовта на някое външно лице, или любовта на някоя мома към момъка. Едно и също лице у бащата поражда едни чувства, у майката -други чувства, у младата мома - други. Значи един и същ предмет се схваща различно. Младата мома ще каже: „Той е млад.” Бащата ще каже: „Той ми е син.” към беседата >>
- Това приятно чувство, което тя изпитва, е на момъка, което той изпитва.
Например да ви приведа следващия случай за самонаблюдаване. Например представете си млада мома и млад момък, който коленичи пред нея и се моли, но това приятно чувство не е нейно чувство. Това приятно чувство, което тя изпитва, е на момъка, което той изпитва. Той се моли на нея и си каза: „Ако тя ми позволи да я целуна, колко ще ми бъде приятно.” А пък тя си мисли, че това е нейно чувство. И ако в дадения случай той си позволи да я целуне, в нея ще стане друга реакция. Тя ще се вкисне, и това вкисване ще бъде нейното състояние. Тя не е готова, защото онзи, който седи пред момата и се моли, той е един просяк. Това е психологически момент. към беседата >>
486. Бъдете прочее разумни, НБ , София, 17.2.1935г.,
- Аз съм гледал, момата пред момъка има един образ, но щом се отдалечи от него, тя придобива друг образ, друг израз, такъв какъвто той не е сънувал.
Казвам: В живота на хората има неща привидни, от които те се заблуждават. Вие още не сте изучавали човешката душа да знаете какво представя тя. Аз съм гледал, момата пред момъка има един образ, но щом се отдалечи от него, тя придобива друг образ, друг израз, такъв какъвто той не е сънувал. Докато е при него, тя се усмихва, но като замине, тя взема сериозно изражение и си казва: Колко малко разбира той живота! Като въздъхне, момъкът мисли, че тази мома въздъхва от любов. Тя не въздъхва от любов, но въздъхва, защото иска да каже колко малко разбира той любовта. Той не е научил още пътя на страданията. Пътят на страданията, това е пътят на Моисеевия закон. към беседата >>
487. Път към Любовта / Страданието – път към Любовта, УС , София, 17.2.1935г.,
- Слугата е далеч и господарят хвърля камъка да го удари. (втори вариант)
Но у нас е лошото, че забравяме благата, които ни се дават. Например имаме един приятел, който е направил сто добрини, а някой път е направил само една погрешка, една малка пакост, и ти забравяш добрините, а помниш погрешката. Че ни направил една пакост, това е една случайност. Случват се такива работи. Един млад господар разгневява се, взима един камък, иска да удари слугата си. Слугата е далеч и господарят хвърля камъка да го удари. Но като хвърля камъка, наместо да удари слугата, удря жена си по главата, понеже тя била по права линия, но той не я видял. Като бил възбуден, искал да даде един урок на слугата си, без ни най– малко да имал предвид жена си. Слугата станал причина да удари жена си. Все едно е дали ще удариш жена си или твоя слуга. Често нашите камъни попадат върху главите на наши приятели, а някой път падат и върху самите нас. към втори вариант >>
- Но като хвърля камъка, наместо да удари слугата, удря жена си по главата, понеже тя била по права линия, но той не я видял. (втори вариант)
Например имаме един приятел, който е направил сто добрини, а някой път е направил само една погрешка, една малка пакост, и ти забравяш добрините, а помниш погрешката. Че ни направил една пакост, това е една случайност. Случват се такива работи. Един млад господар разгневява се, взима един камък, иска да удари слугата си. Слугата е далеч и господарят хвърля камъка да го удари. Но като хвърля камъка, наместо да удари слугата, удря жена си по главата, понеже тя била по права линия, но той не я видял. Като бил възбуден, искал да даде един урок на слугата си, без ни най– малко да имал предвид жена си. Слугата станал причина да удари жена си. Все едно е дали ще удариш жена си или твоя слуга. Често нашите камъни попадат върху главите на наши приятели, а някой път падат и върху самите нас. Ако вървите по пътя на Соломон, и вие ще имате същата опитност. към втори вариант >>
- Понеже Господ ожаднял, то казал на момъка, който го придружавал: „Моля, нека ми покаже къде има вода да пия.“ Говедарят, както свирил, не се помръднал от мястото си и показал с крака си ей там. (втори вариант)
Слязъл Господ някога на земята, да види как живеят хората. Понеже често му донасяли как живеят хората, той искал сам да провери. Той слязъл на земята и взел със себе си един от най–способните хора, за да го придружи. Тръгват двамата. Дохождат до едно място, виждат един говедар, легнал на гърба си и свири с кавала. Понеже Господ ожаднял, то казал на момъка, който го придружавал: „Моля, нека ми покаже къде има вода да пия.“ Говедарят, както свирил, не се помръднал от мястото си и показал с крака си ей там. Този, който придружавал Господа казал: „Брей, не ни показа къде е водата, но само с крака си посочи.“ По–нататък видели една хубава мома, която носила вода с кобилица. Господ казал: „Тази хубава мома ще дам на този говедар.“ Той се почудил как е възможно това. Спират се вечерта пред един дом, искат да пренощуват там. Но от този дом излиза един и казва: „Такива пътници като вас не приемаме.“ Отиват след това в дома на една бедна вдовица, която ги приела и нагостила добре. Тази вдовица имала една крава. към втори вариант >>
- - казал Господ на момъка, решил съм да я дам на говедаря.
Говедарят свирил с кавала си и вместо отговор, посочил с крака си направлението, където се намирал изворът. Момъкът казал: Чудно нещо, какъв мързелив говедар, не пожела да се мръдне от мястото си, но с крака си ни посочи мястото на извора. Като задоволили жаждата си, те продължили пътя си нагоре и навлезли в една гора. Тук те срещнали една млада, красива мома, която носела на гърба си вързоп дръвчета. - Виждаш ли тази мома? - казал Господ на момъка, решил съм да я дам на говедаря. - Възможно ли е това нещо? - запитал учудено момъкът. След това двамата пътника влезли в едно село. На края на селото те потропали на вратата на една къща, от която излязъл един сърдит, недоволен селянин и извикал: Нямаме място за пътници! Те потропали на съседната къща. към беседата >>