Намерени са 44 резултата от 18 беседи с точна фраза : 'Луцифер'.
1. Като младенци, ИБ , , 5.12.1913г.,
- Сега, докато сме младенци, съдружници, синове на стария си баща Луцифер, той е бащата на земята, на плътта, Луцифер, или сатана, защото е владеел Сатурна, или демона.
Ако греши бащата, то и синът, който произлиза от бащата е с греха и носи последствията му. Бащата и синът са двама съдружници под закон, ако бащата греши – изгубва, то трябва да плаща другият съдружник – синът, виноват или не, то си е закон. Така и на земята законът заставя съдружника да изплаща загубата на другия съдружник. Синът изплаща загубата на другия съдружник. Синът носи, изплаща греховете на бащата до 4-о поколение, а благословията – до хилядно поколение. Сега, докато сме младенци, съдружници, синове на стария си баща Луцифер, той е бащата на земята, на плътта, Луцифер, или сатана, защото е владеел Сатурна, или демона. Той е нашият баща на плътта, той е падналият велик дух на светлината и за гордостта си е свален и направен владетел на тъмнината И ние, докато сме синове на плътта, на материалния свят, сме синове на Луцифера - младенци, и сме раби, а не още за Царството Божие. Като раби изплащаме с големи страдания греховете на баща си, защото сме в съдружие с него и не се освобождаваме от стария закон. Реката се размътва главно от извора, ако мътилката иде от сред водата, скоро ще се пречисти – то е, ако греши само синът, но ако мътилката иде от главата, от извора – когато бащата Луцифер греши, то водата мъчно се избистря, ето защо Бог Отец изпрати Сина Си, Който се роди от жена по плът и изкупи тези, които могат да се отрекат от стария си баща Луцифер и да приемат осиновението на небесния Дух, за да станете свободни и да влезете в дома Господен. Сега ние сме още младенци под закони и кой когато се приготви да приеме осиновяването, кръщението на сърцето – Духа на Сина в сърцето си, който вика Авва, Отче, – тогава ще се осинови и ще бъде не вече раб, но син и като такъв – наследник Божий чрез Христа. Когато не сме познавали Бога и истината, служехме на тия, които не са богове, но след като познахме Бога, или по-добре – Бог, като ни позна, отсега нататък трябва да служим само Нему или ще се повърнем пак към Луцифера, пак ще се върнем към слабите, скудни стихии, на които пак искаме да служим Боя се за вас, да не би напусто да съм се трудил Апостол Павел е бил в мъки на раждание, докле се роди Христос в неговите ученици. към беседата >>
- Реката се размътва главно от извора, ако мътилката иде от сред водата, скоро ще се пречисти – то е, ако греши само синът, но ако мътилката иде от главата, от извора – когато бащата Луцифер греши, то водата мъчно се избистря, ето защо Бог Отец изпрати Сина Си, Който се роди от жена по плът и изкупи тези, които могат да се отрекат от стария си баща Луцифер и да приемат осиновението на небесния Дух, за да станете свободни и да влезете в дома Господен.
Синът изплаща загубата на другия съдружник. Синът носи, изплаща греховете на бащата до 4-о поколение, а благословията – до хилядно поколение. Сега, докато сме младенци, съдружници, синове на стария си баща Луцифер, той е бащата на земята, на плътта, Луцифер, или сатана, защото е владеел Сатурна, или демона. Той е нашият баща на плътта, той е падналият велик дух на светлината и за гордостта си е свален и направен владетел на тъмнината И ние, докато сме синове на плътта, на материалния свят, сме синове на Луцифера - младенци, и сме раби, а не още за Царството Божие. Като раби изплащаме с големи страдания греховете на баща си, защото сме в съдружие с него и не се освобождаваме от стария закон. Реката се размътва главно от извора, ако мътилката иде от сред водата, скоро ще се пречисти – то е, ако греши само синът, но ако мътилката иде от главата, от извора – когато бащата Луцифер греши, то водата мъчно се избистря, ето защо Бог Отец изпрати Сина Си, Който се роди от жена по плът и изкупи тези, които могат да се отрекат от стария си баща Луцифер и да приемат осиновението на небесния Дух, за да станете свободни и да влезете в дома Господен. Сега ние сме още младенци под закони и кой когато се приготви да приеме осиновяването, кръщението на сърцето – Духа на Сина в сърцето си, който вика Авва, Отче, – тогава ще се осинови и ще бъде не вече раб, но син и като такъв – наследник Божий чрез Христа. Когато не сме познавали Бога и истината, служехме на тия, които не са богове, но след като познахме Бога, или по-добре – Бог, като ни позна, отсега нататък трябва да служим само Нему или ще се повърнем пак към Луцифера, пак ще се върнем към слабите, скудни стихии, на които пак искаме да служим Боя се за вас, да не би напусто да съм се трудил Апостол Павел е бил в мъки на раждание, докле се роди Христос в неговите ученици. Не е лесно да се роди Христос в хората и у нас в мнозина още не се е родил Христос. към беседата >>
2. Духът и плътта. Приливи и отливи в, НБ , София, 15.11.1914г.,
- Адам и Ева, като са проявили този принцип на невярване в Бога, понеже е влязъл Луцифер в райската градина, повярвали са в последния и оставили Бога.
Един безверник казва: „Аз не вярвам в Бога“, но същевременно това негово твърдение показва, че той вярва на нещо: той вярва, че няма Бог, значи пак трябва да вярва. Бих желал да видя как човек може да остане съвсем без вяра, да не вярва и в себе си. Щом той вярва в себе си, значи има вяра, само че вярва в своя ум. Когато казваме, че някой е безверник, то не е право: то е наполовина истина; оставил е вярата в Бога, но има пък вяра в себе си. И тъй, вярата може да бъде положителна и отрицателна. Адам и Ева, като са проявили този принцип на невярване в Бога, понеже е влязъл Луцифер в райската градина, повярвали са в последния и оставили Бога. Вследствие на това е станало и грехопадението. И апостол Павел казва в посланието към Римляните: „Комуто се подчиниш, нему слуга ставаш“. към беседата >>
3. Дух Господен, НБ , София, 20.10.1918г.,
- Тя е Луцифер, тя е крадец, който обира човека.
Понеже хората нямат ясна представа за смъртта, за онзи свят, чувате да казват за някого: “Умря млад и зелен, но поне се успокои.” Как може човек да умре и да се успокои? Да се мисли така, това е все едно да казвате: “Колко е щастлива мухата, че е попаднала в мрежата на паяка! Или, колко е щастлива мишката, че е попаднала в лапите на котката! ” В този смисъл, и смъртта е най-голямото нещастие, което сполетява човека. Тя обелва мускулите му и оставя само сухи кости. Тя е Луцифер, тя е крадец, който обира човека. Като знаете какво нещо е смъртта, не казвайте, като умрем, но кажете в себе си: “Ще живеем, или ще възкръснем! ” Има смисъл човек да умре, но за лъжата, за кражбата, за омразата, за злобата, за всички отрицателни желания. В това отношение, аз съм умрял човек, но същевременно съм и жив. По-умрял човек от мене няма, но и по-жив няма. Можете да ме опитате, да видите, че е така. към беседата >>
4. С любов се взима, НБ , София, 22.3.1919г.,
- Ако вярваш, че има смърт, че има болести, че няма нищо хубаво в света, това е вярата на Луцифер.
Не позволявам никакво съмнение! Когато се върнете вкъщи, да не започнете да се питате дали е вярно всичко това. Съмнението е вчерашният, старият човек – не му вярвайте. Има два вида вяра: да вярваш в лъжата и в Истината. В съвременната вяра са събрани най-лошите птици, които си омърсили гнездото на Дървото. Ако вярваш, че има смърт, че има болести, че няма нищо хубаво в света, това е вярата на Луцифер. Вярвайте в Любовта, в Обичта, в Духа, във всичко добро, което Бог е създал. Не искам старите да бъдат млади и младите – стари, а искам всички да бъдат умни, мъдри. Младият подразбира силен човек, а старият – мъдър човек. Затова старият ще каже на младия: “Аз имам знания, а ти имаш сила; ела, братко, да работим”. А сега младите казват: “Когато стана по-възрастен, тогава ще работя”. към беседата >>
5. Който слуша вас, Мене слуша, НБ , София, 15.7.1923г.,
- Азембу, прочут Учител от Бялото Братство, искал да се освободи от великия жрец на Братството на име Шефу, който се свързал тайно с тъмните сили на природата и почнал да прилага методите на Луцифер.
Ще приведа един окултен разказ. Той се отнася до времето на Бар-Единбу, виден цар, когато е станало деление на хората на бели и черни. Това деление почнало много по-рано, и то главно на физическото поле. Тогава се образували двете школи и същевременно се разделили. Едните и другите се отделили по особен начин. Азембу, прочут Учител от Бялото Братство, искал да се освободи от великия жрец на Братството на име Шефу, който се свързал тайно с тъмните сили на природата и почнал да прилага методите на Луцифер. Цели двадесет години Азембу работил върху една каса, направена от злато и украсена с диаманти. Той искал да затвори Шефу в касата и така да го изпрати вън от Братството. Като завършил касата по всички правила на бялата магия и взел всички предпазни мерки, Азембу извикал жреца да му покаже своето изобретение. Жрецът искал да разгледа касата, която била много масивна, и влязъл вътре. Но тя била така направена, че той не могъл да излезе. към беседата >>
- Казвате: „Аз имам особено мнение." „И аз имам особено мнение." Казвам, критикът Луцифер е влезнал. (втори вариант)
Напишеш нещо, нахвърля се. В науката е вещ, в религията, в музиката, в живота на младите, познава всички потънкости. Всякъде знае накъде да бутне. И той, като дойде някой път, в която къща влезне – прах и пепел се повдига. Често пъти и между вас го виждам – като влезне, вие почвате да се ритате. Казвате: „Аз имам особено мнение." „И аз имам особено мнение." Казвам, критикът Луцифер е влезнал. Какво мислите, никакво мнение няма. Единият казва: „Ако посея боба в април, по-добър ще стане." „Ама, казва другият, ако го посеем в март – по-добър ще стане." към втори вариант >>
- Дето Луцифер влезе, там прах и пепел се вдига.
Той е сведущ във всички области на живота: и в науката, и в религията, и в изкуствата. Той познава психиката и на младия, и на стария в подробности. Той знае кого къде да пипне. Докато застави човека да влезе в някакво предприятие или да започне някаква работа, той употребява всичкото си красноречие. Хване ли се човекът на мрежата му, тогава пък ще употреби всичкото си изкуство да му противодейства, докато той се провали. Дето Луцифер влезе, там прах и пепел се вдига. Влезе ли между двама души, които се обичат, в скоро време те започват да се карат – отношенията им се развалят. Единият казва, че е на особено мнение по въпросите, и другият казва, че е на особено мнение. Никакво особено мнение нямат тези хора, но Луцифер е влязъл между тях и ги е разделил. Единият казва, че бобът трябва да се сее през март, за да стане по-добър. Другият казва, че за да стане по-добър, бобът трябва да се сее през април. към беседата >>
- Никакво особено мнение нямат тези хора, но Луцифер е влязъл между тях и ги е разделил.
Докато застави човека да влезе в някакво предприятие или да започне някаква работа, той употребява всичкото си красноречие. Хване ли се човекът на мрежата му, тогава пък ще употреби всичкото си изкуство да му противодейства, докато той се провали. Дето Луцифер влезе, там прах и пепел се вдига. Влезе ли между двама души, които се обичат, в скоро време те започват да се карат – отношенията им се развалят. Единият казва, че е на особено мнение по въпросите, и другият казва, че е на особено мнение. Никакво особено мнение нямат тези хора, но Луцифер е влязъл между тях и ги е разделил. Единият казва, че бобът трябва да се сее през март, за да стане по-добър. Другият казва, че за да стане по-добър, бобът трябва да се сее през април. И така спорът започва. Защо спорят? – Ако е въпрос за две мнения, нека направят опит. към беседата >>
9. Твърдата храна, НБ , София, 18.12.1927г.,
- Ще приведа един анекдот, от който се вижда, че наистина, зле пати онзи, който си позволява да говори лошо за княза на земята, когото някои наричат Луцифер.
Ще приведа един анекдот, от който се вижда, че наистина, зле пати онзи, който си позволява да говори лошо за княза на земята, когото някои наричат Луцифер. Един беден човек говорил лошо за Луцифер, който веднъж го спрял на пътя и му казал: Слушай, престани да се занимаваш с мене! Какво правя на земята, това е моя работа. Ти си беден човек, и трябва да държиш езика в устата си. Аз мога така да ти напакостя, че да ме помниш за винаги и да разбереш, какво значи почит и уважение. – Не искам да зная. към беседата >>
- Един беден човек говорил лошо за Луцифер, който веднъж го спрял на пътя и му казал: Слушай, престани да се занимаваш с мене!
Ще приведа един анекдот, от който се вижда, че наистина, зле пати онзи, който си позволява да говори лошо за княза на земята, когото някои наричат Луцифер. Един беден човек говорил лошо за Луцифер, който веднъж го спрял на пътя и му казал: Слушай, престани да се занимаваш с мене! Какво правя на земята, това е моя работа. Ти си беден човек, и трябва да държиш езика в устата си. Аз мога така да ти напакостя, че да ме помниш за винаги и да разбереш, какво значи почит и уважение. – Не искам да зная. – Добре, аз ще ти докажа, какво мога да направя с тебе. към беседата >>
- Един ден Луцифер преобразил един от своите слуги на магаре, като му казал: Ще те изпратя на земята при един господар, който ще те заведе на пазара и ще те продаде евтино, за да може да те купи един беден човек, когото имам пред вид.
Какво правя на земята, това е моя работа. Ти си беден човек, и трябва да държиш езика в устата си. Аз мога така да ти напакостя, че да ме помниш за винаги и да разбереш, какво значи почит и уважение. – Не искам да зная. – Добре, аз ще ти докажа, какво мога да направя с тебе. Един ден Луцифер преобразил един от своите слуги на магаре, като му казал: Ще те изпратя на земята при един господар, който ще те заведе на пазара и ще те продаде евтино, за да може да те купи един беден човек, когото имам пред вид. По-нататък ти знаеш вече, какво ще правиш. И наистина, слугата слязъл на земята, като магаре, което господарят му завел на пазара да продава. Като видял това магаре, бедният човек пожелал да го купи и запитал, колко струва. – Евтино го продавам, казал господарят му. – Тъкмо това търся и аз; беден човек съм, не разполагам с много пари. към беседата >>
10. Служба на уравненията, ООК , София, 4.4.1928г.,
- Запример такъв един дух като Луцифер, такъв един княз на светлината, кои са причините той да е в ада, ние не знаем. (втори вариант)
Запример такъв един дух като Луцифер, такъв един княз на светлината, кои са причините той да е в ада, ние не знаем. Сега се мъчи. Лишава се от своята светлина, влиза в противоречие. Той болка не чувства, но чувства една такава омраза, с която иска всичко, каквото е създадено, да го разруши, да унищожи целия свят. Туй е мъчение. Понеже не може да го направи, той се мъчи. към втори вариант >>
- Такъв дух, изложен на вечни мъки в ада, е Луцифер – князът на света.
Досега никой обикновен човек не си е отговорил на въпросите, защо идват страданията и скърбите в света и не може ли без тях. Духът се мъчи, тялото – скърби, а душата – страда. Щом е дошъл на земята, човеж едновременно ще се мъчи, ще скърби и ще страда. Веднъж слязъл на земята и се облякъл в материя, духът е изложен на веч-ни мъки, както се мъчат духовете в ада. Всички духове, които не разбират същината на Битието, се мъчат. Такъв дух, изложен на вечни мъки в ада, е Луцифер – князът на света. Казва се за него, че е лишен от светлината си и изпратен в ада на вечен огън и мъчение. Кои са причините за това, не се казва. При тези условия поставен, Луцифер се мъчи, иска да се освободи и като не може, той се изпълва с такава омраза, че с един замах иска да унищожи целия свят. Какво по-голямо мъчение от това ? Следователно, когато някой се мъчи, това показва, че той се е наел с трудната задача да разруши света и да се освободи. към беседата >>
- При тези условия поставен, Луцифер се мъчи, иска да се освободи и като не може, той се изпълва с такава омраза, че с един замах иска да унищожи целия свят.
Веднъж слязъл на земята и се облякъл в материя, духът е изложен на веч-ни мъки, както се мъчат духовете в ада. Всички духове, които не разбират същината на Битието, се мъчат. Такъв дух, изложен на вечни мъки в ада, е Луцифер – князът на света. Казва се за него, че е лишен от светлината си и изпратен в ада на вечен огън и мъчение. Кои са причините за това, не се казва. При тези условия поставен, Луцифер се мъчи, иска да се освободи и като не може, той се изпълва с такава омраза, че с един замах иска да унищожи целия свят. Какво по-голямо мъчение от това ? Следователно, когато някой се мъчи, това показва, че той се е наел с трудната задача да разруши света и да се освободи. Това е невъзможно! към беседата >>
- Луцифер е стъпил на земята, с което иска да каже, че тя е негово притежание.
Щом храната им не е достатъчна, те се изяждат едни други. Следователно, когато човек дава възможност на мислите, чувствата и желанията си да се размножават без закон, той създава злото. Знакът на фиг. 1. представя знака на злото, т. е. знака на Луцифера. Луцифер е стъпил на земята, с което иска да каже, че тя е негово притежание. Двете линии, отправени нагоре, показват раздвояване. И наистина, дето злото се явява, там всякога настъпва раздвояване, т. е. разединяване. Докато бащата в един дом е жив, синовете и дъщерите живеят в съгласие. Щом бащата замине за другия свят, злото веднага влиза в този дом; синовете и дъщерите започват да спорят, кой да вземе по-голяма част от наследството. към беседата >>
- Макар и да е стъпил на земята и мисли, че я владее, Луцифер сам изпада в противоречие.
Символът на доброто, представен на фиг. 2., е противоположен на злото. Тази е причината, поради която доброто освобождава човека и му дава простор, а злото го ограничава и заробва. Обаче, колкото и да мислят хората, че злото е силно, в края на краищата не излиза така. Макар и да е стъпил на земята и мисли, че я владее, Луцифер сам изпада в противоречие. Той вижда, че същата земя, която си въобразява, че владее, го носи из пространството. Какво заключение можем да извадим от това? Заключението е следното: Невъзможно е човек да владее това, което носи. Някой язди кон и мисли, че го владее. — Не, щом конят носи човека, последният не може да го владее. към беседата >>
13. Ела след мене!, НБ , София, 5.5.1929г.,
- Казват, че жената била врата, която не могла да издържи на напора, който упражнил върху нея Луцифер, адепта на черното братство.
Безсмъртието на човека седи в съзнанието, че има душа. Като намери душата си, човек става безсмъртен. Щом изгуби душата си, той влиза в областта на смъртта. Значи, душата носи безсмъртие. Казано е в Писанието: ”И вдъхна му Бог дихание, и той стана жива душа.” Като не изпълни закона на послушанието, първият човек изгуби душата си, още докато беше в рая. Казват, че жената била врата, която не могла да издържи на напора, който упражнил върху нея Луцифер, адепта на черното братство. Какво се иска днес от жената? Да усили, да закрепи тази врата, че никой да не я отваря, освен Бог. Що е жената? – Жената, в пълен смисъл на думата, подразбира врата, която се отваря само с ключа на Бога. Всяка друга врата, която се отваря с ключовете на обикновените хора, не е жена. към беседата >>
14. Положителни и отрицателни черти на живота, СБ , София, 26.8.1929г.,
- Един мит предава историята на Луцифер по следния начин.
– Не, произволно човек не може да стане животно. Само по необходимост, според закона на инволюцията, на всеки човек предстои да мине и през животинското царство. Погледнато на животинското царство от по-високо стъпало, по същина то представлява един възвишен свят. Ако се влезе в невидимия свят, там животните са разумни същества, подобни на ангели, с които напълно може да се разбирате. Щом слязат на земята, те стават животни. Един мит предава историята на Луцифер по следния начин. В невидимия свят той бил един от светлите, възвишени ангели, който седял до трона на Господа. Един ден у него се родило желанието да стане силен, като Бога и си казал: „Време е вече и аз да потърся своята сила, да възстановя своето право! " От този момент той се намерил между животните. Затова днес рисуват Луцифер в човешки образ, но с копита и рога. Ето защо животните сега са изложени на вселяване в тях на паднали души. към беседата >>
- Затова днес рисуват Луцифер в човешки образ, но с копита и рога.
Щом слязат на земята, те стават животни. Един мит предава историята на Луцифер по следния начин. В невидимия свят той бил един от светлите, възвишени ангели, който седял до трона на Господа. Един ден у него се родило желанието да стане силен, като Бога и си казал: „Време е вече и аз да потърся своята сила, да възстановя своето право! " От този момент той се намерил между животните. Затова днес рисуват Луцифер в човешки образ, но с копита и рога. Ето защо животните сега са изложени на вселяване в тях на паднали души. Иначе, само по себе си, животинското царство е красив свят. То не е такова, каквото външно представлява. Обаче, за да се влезе в човешкото царство, трябва да се мине през животинското. към беседата >>
15. Стотникът, НБ , София, 8.9.1929г.,
- Някои философи, като разискват върху злото, започват да разправят, че някакъв си Луцифер е дошъл от пространството. (втори вариант)
И в истинската философия на живота хората искат ца разгадаят какво нещо е злото. Не разгадавайте какво нещо е злото, понеже ще се оцапате. В окултната наука всички онези, които се опитвали да разгадаят какво нещо е злото, всички са се оцапали - нито един от тях не е останал със свестен ум, всички са станали хилави. Някои философи, като разискват върху злото, започват да разправят, че някакъв си Луцифер е дошъл от пространството. Това са детински забави, това е философски жаргон, това не е никаква философия, това не е никаква истина. Изворът на злото се крие в самия човек - нищо повече. То е една вътрешна възможност. Следователно една красива мома може да стане повод един момък да извърши едно престъпление. Питам: злото у момата ли е? към втори вариант >>
17. Отец ме люби, НБ , ИБ , София, 22.3.1936г.,
- Между всички ангели, които присъствали на изложението, бил и падналият ангел — Луцифер .
Когато Бог създал земята, на небето било устроено изложение на всичко онова, което било направено. На изложението дошли представители от всички светове, от всички царства, които съществували по това време. Между всички ангели, които присъствали на изложението, бил и падналият ангел — Луцифер . Той седял важно, със своето величие, и разглеждал всичко онова, което Бог е създал . По едно време той видял едно малко, дребно същество, подобно на синапово семе. Указало се, че това същество бил човекът . Господ видял, че Луцифер не обърнал внимание на това малко същество, не се спрял да го разгледа отблизо, затова го запитал: Видя ли човека? — Видях едно малко, дребно същество, но не се спрях да го разглеждам. към беседата >>
- Господ видял, че Луцифер не обърнал внимание на това малко същество, не се спрял да го разгледа отблизо, затова го запитал: Видя ли човека?
На изложението дошли представители от всички светове, от всички царства, които съществували по това време. Между всички ангели, които присъствали на изложението, бил и падналият ангел — Луцифер . Той седял важно, със своето величие, и разглеждал всичко онова, което Бог е създал . По едно време той видял едно малко, дребно същество, подобно на синапово семе. Указало се, че това същество бил човекът . Господ видял, че Луцифер не обърнал внимание на това малко същество, не се спрял да го разгледа отблизо, затова го запитал: Видя ли човека? — Видях едно малко, дребно същество, но не се спрях да го разглеждам. — Вярваш ли, че от него ще излезе нещо? —Не вярвам . От синаповото семе нищо не може да излезе. Такова нещо е човекът в моите очи. към беседата >>
- — Не вярвам да излезе нещо — отговорил Луцифер .
— Вярваш ли, че от него ще излезе нещо? —Не вярвам . От синаповото семе нищо не може да излезе. Такова нещо е човекът в моите очи. — Много нещо ще излезе от това същество. — Не вярвам да излезе нещо — отговорил Луцифер . Обаче, заради неверието си, Луцифер трябвало да напусне небето и да слезе да се скита по света. Като го запитвали, защо напуснал небето, Луцифер отговарял: Едно време имаше изложение на небето. Между всичко създадено от Бога, беше и човекът —малко, дребно същество, като синапово семе. Господ ме запита: вярваш ли, че от това същество ще излезе нещо? Аз казах, че нищо няма да излезе от него. към беседата >>
- Обаче, заради неверието си, Луцифер трябвало да напусне небето и да слезе да се скита по света.
—Не вярвам . От синаповото семе нищо не може да излезе. Такова нещо е човекът в моите очи. — Много нещо ще излезе от това същество. — Не вярвам да излезе нещо — отговорил Луцифер . Обаче, заради неверието си, Луцифер трябвало да напусне небето и да слезе да се скита по света. Като го запитвали, защо напуснал небето, Луцифер отговарял: Едно време имаше изложение на небето. Между всичко създадено от Бога, беше и човекът —малко, дребно същество, като синапово семе. Господ ме запита: вярваш ли, че от това същество ще излезе нещо? Аз казах, че нищо няма да излезе от него. Той ме убеждаваше, че ще излезе нещо, но аз не повярвах на думите Му. към беседата >>
- Като го запитвали, защо напуснал небето, Луцифер отговарял: Едно време имаше изложение на небето.
От синаповото семе нищо не може да излезе. Такова нещо е човекът в моите очи. — Много нещо ще излезе от това същество. — Не вярвам да излезе нещо — отговорил Луцифер . Обаче, заради неверието си, Луцифер трябвало да напусне небето и да слезе да се скита по света. Като го запитвали, защо напуснал небето, Луцифер отговарял: Едно време имаше изложение на небето. Между всичко създадено от Бога, беше и човекът —малко, дребно същество, като синапово семе. Господ ме запита: вярваш ли, че от това същество ще излезе нещо? Аз казах, че нищо няма да излезе от него. Той ме убеждаваше, че ще излезе нещо, но аз не повярвах на думите Му. Заради неверието ми ме изпъдиха от небето. към беседата >>
- Луцифер, обаче, съвсем съзнателно се е заел да отнеме щастието на човека.
От този момент Луцифер си поставил за цел да изкара човека от рая, да отнеме щастието му. Той си казал : На времето човекът стана причина да ме изпъдят от небето, а сега аз ще стана причина да го изпъдят от рая. Обаче, има разлика между пакостта, която човек е направил на Луцифера и тази, която Луцифер е направил на човека. Човекът съвършено несъзнателно, без никаква умисъл е станал причина да изпъдят Луцифера от небето. Неверието на Луцифера е причина за нещастието му. Луцифер, обаче, съвсем съзнателно се е заел да отнеме щастието на човека. С влизането си в рая, Луцифер имал желание да внесе своето безверие между първите човеци. Той успял в желанието си. Като видял Ева в рая, започнал да й разправя своята опитност: Едно време за своето неверие аз изгубих щастието си. Не повярвах, че от едно малко семенце може да излезе нещо. От тук научих закона, да не казвам, че от малките неща не може да излезе нещо. към беседата >>
- С влизането си в рая, Луцифер имал желание да внесе своето безверие между първите човеци.
Той си казал : На времето човекът стана причина да ме изпъдят от небето, а сега аз ще стана причина да го изпъдят от рая. Обаче, има разлика между пакостта, която човек е направил на Луцифера и тази, която Луцифер е направил на човека. Човекът съвършено несъзнателно, без никаква умисъл е станал причина да изпъдят Луцифера от небето. Неверието на Луцифера е причина за нещастието му. Луцифер, обаче, съвсем съзнателно се е заел да отнеме щастието на човека. С влизането си в рая, Луцифер имал желание да внесе своето безверие между първите човеци. Той успял в желанието си. Като видял Ева в рая, започнал да й разправя своята опитност: Едно време за своето неверие аз изгубих щастието си. Не повярвах, че от едно малко семенце може да излезе нещо. От тук научих закона, да не казвам, че от малките неща не може да излезе нещо. Затова и на вас сега казвам: Вкусете от плода на дървото за познаване на доброто и злото и вярвайте, че от него всичко може да стане. към беседата >>
18. Съществени връзки / Четирите отношения, СБ , РБ , София, 22.8.1937г.,
- Той е Луцифер! (втори вариант)
Той живее извън света и си служи с дилафи. Той не разбира законите на света, но си служи с куки, с които вади човека от света, в който живее и отвън се разправя с него. Той отдалеч хваща с тия куки. Ето защо дяволът е неуязвим. Някой хука дявола, но трябва да знае, че неговите думи няма да хванат, няма да стигнат до дявола. Той е Луцифер! Той е светлина, като ангел е той и е непристъпен, безсмъртен. Твоите думи, твоите плюмки ще паднат върху самия тебе. Ако си стар, ще паднат на брадата ти. Аз съм давал много примери за дявола. Българинът обича да говори за дявола. към втори вариант >>