Намерени са 15 резултата от 11 беседи с точна фраза : 'Кандилница'.
2. Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново, СБ , В.Търново, 23.8.1914г.,
- С тези именно, тамян и кандилница в ума и сърцето, вие трябва да кадите дявола и само тогава той ще може да излезе.
Но где ще ги намерите? В църквата ли? Не. Те са във вашите сърца, във вашия ум и човек, който не се чисти и не въздига своя ум, не може да почита никаква църква. Тия църкви, които виждате, не са нищо друго, освен сянка на миналото. Тия свещеници, патриарси и владици трябва да се върнат на своето място – в сърцето и в ума на човека; тези кандилници и тамяни трябва да эаседнат в човешкия ум и сърце. С тези именно, тамян и кандилница в ума и сърцето, вие трябва да кадите дявола и само тогава той ще може да излезе. Вашия ум, сърце и воля трябва да зъдържите за кандилницата, която е завързана за Божествената воля. Съединете вашата кандилница с Небето и я движете напред, за да гори успешно положеният в нея тамян. към беседата >>
- Съединете вашата кандилница с Небето и я движете напред, за да гори успешно положеният в нея тамян.
Не. Те са във вашите сърца, във вашия ум и човек, който не се чисти и не въздига своя ум, не може да почита никаква църква. Тия църкви, които виждате, не са нищо друго, освен сянка на миналото. Тия свещеници, патриарси и владици трябва да се върнат на своето място – в сърцето и в ума на човека; тези кандилници и тамяни трябва да эаседнат в човешкия ум и сърце. С тези именно, тамян и кандилница в ума и сърцето, вие трябва да кадите дявола и само тогава той ще може да излезе. Вашия ум, сърце и воля трябва да зъдържите за кандилницата, която е завързана за Божествената воля. Съединете вашата кандилница с Небето и я движете напред, за да гори успешно положеният в нея тамян. към беседата >>
3. Прави правете Неговите пътеки!, НБ , София, 2.4.1922г.,
- Следователно тази кандилница означава ума, тя означава човешкото сърце, в което гори Божественият огън.
Един православен поп веднъж ми каза: „От този тамян дотук ми е дошло! За 100 години не искам да му помириша миризмата: на умряло ида, тамян кадя, дете се роди, пак тамян, водосвет нейде има – тамян, и главата ми се напълни: деца се родили, умрели, водосвети, маслосвети, искам да се освободя от този тамян“. Ще кажете: „А-а, без тамян не може“. Друго, друго означава този тамян: Без една благородна мисъл не може, без тамян може. А онзи вътрешен тамян, който означава човешката мисъл, без нея не може. Следователно тази кандилница означава ума, тя означава човешкото сърце, в което гори Божественият огън. Тамянът възлиза нагоре към Бога, за да отвори цялата вселена, целия космос. Това значи да кадим, да знаеш защо светът е направен, защо вярваш, и да слушаш Бога, то е правото вярване. А сега ще кажат: „Ела и виж как хубаво знае нашият свещеник да кади, той има особен начин за кадене“. Да, казвам, той знае как да мърда кандилницата, а не знае как да мърда ума си. Това не е упрек, аз говоря за една велика истина. към беседата >>
4. Станете да отидем!, НБ , София, 29.10.1922г.,
- И свещеникът влезе в черква, тури епитрахила си, вземе кандилница и свещ в ръка и чете: „Да отидем при Бога!
Христос казва: „Станете да отидем! " – Къде? – При Бога. Днес всички хора не отиват при Бога. И свещеникът влезе в черква, тури епитрахила си, вземе кандилница и свещ в ръка и чете: „Да отидем при Бога! " Това не е отиване при Бога. Когато младата мома се облече в булска рокля, с венец на главата и китара в ръка, отива ли тя, всъщност, при своя възлюбен? Тя казва, че се жени, че отива при своя избраник, но тя го лъже. Той се мами, че момата иде при него, но не знае, че тя иска само да се осигури. И момата се лъже, че момъкът иде при нея. към беседата >>
5. Зазоряване, НБ , София, 18.4.1926г.,
- Гледам, някой кади със своята кандилница и го питам: колко ти плащат за това кадене?
Те са дясно в живота, това е раят. Значи, има два вида проповеди. И едните, и другите, обаче, имат кандилници и одежди. Едните, които проповядват за ада, имат кандилници и одежди. И другите, които проповядват за рая, имат кандилници и одежди. Гледам, някой кади със своята кандилница и го питам: колко ти плащат за това кадене? Все трябва да му плащат нещо! Ами онзи кръчмар, който ти проповядва за своето винце, т.е. който кади със своята кандилница, колко ще му платиш за това кадене? Колко ще му платиш за това винце? Туй не е упрек, но казвам, че все трябва да се плати за проповядването. към беседата >>
- който кади със своята кандилница, колко ще му платиш за това кадене?
Едните, които проповядват за ада, имат кандилници и одежди. И другите, които проповядват за рая, имат кандилници и одежди. Гледам, някой кади със своята кандилница и го питам: колко ти плащат за това кадене? Все трябва да му плащат нещо! Ами онзи кръчмар, който ти проповядва за своето винце, т.е. който кади със своята кандилница, колко ще му платиш за това кадене? Колко ще му платиш за това винце? Туй не е упрек, но казвам, че все трябва да се плати за проповядването. Кръчмарят казва: аз съм проповедник. Който иска да слуша моето учение, да дойде при мен, а който не иска да го слуша, нека излезе вън от кръчмата. Защо? Че държавата е узаконила неговото право да продава, дала му е патент и седи човекът, продава на законно основание с патент. към беседата >>
7. Малцина избрани, НБ , София, 26.6.1932г.,
- Имаше един българин, от Еленско, много набожен човек, мислеше, че Господ го слуша, искаше да мине през Търново с кандилница.
Цялата нощ въжето ще се върти в ума ви. На мнозина съм казвал, в такъв висок хотел да не спят. На първия етаж може, лесно ще изскочиш. Щом имаш висока идея, съградена като американския хотел, въже има. Ако не успее идеята, въже имаш, ще излезеш. Имаше един българин, от Еленско, много набожен човек, мислеше, че Господ го слуша, искаше да мине през Търново с кандилница. Мислеше, че има оригинална идея. Един ден минава село Беброво, там имало една голяма биволица. Хваща той биволицата за рогата и й казва: "В името на Господа Исуса Христа, да мълчиш! " Като я хванал за рогата, биволицата излязла по-силна от него и го поваля на земята. Едвам го спасили. към беседата >>
8. Най-малкото и най-голямото, ООК , София, 18.1.1939г.,
- Когато идвал Великден, много лесно ще тури един мангал и кандилница, ще прескочи мангала, три пъти ще каже „Христос възкресе“.
Считам, да се стопи човек, е нещо хубаво. Желая да горите без да изгаряте. Не желая да горите и на пепел да станете. Сега аз говоря едно, пък вие разбирате друго. Вие се намирате като онзи православен свещеник, който не бил много учен, не знаел как да чете. Когато идвал Великден, много лесно ще тури един мангал и кандилница, ще прескочи мангала, три пъти ще каже „Христос възкресе“. Свърши се работата. Но, един ден иде един гражданин, облечен хубаво, дошъл на църква на Великден. Седи в църквата. Попът седи, обикаля, ходи насам-натам, не може да тури мангала, гледа, че онзи го гледа какво ще прави. Минава час, два, три. към беседата >>
10. Като младия син, УС , София, 29.11.1942г.,
- Някой път слушам да казват: „Дотегна ми да ходя на църква.“ Веднъж слушах един свещеник, казва: „Дотегна ми този тамян, мятане с кандилница.“ То не е църква, да се кади с кандилницата, да се маха, то е упражнение.
Чудни сме ние на земята. Един човек, като се роди, той ще стане такъв според туй, което съдържа в себе си. Вследствие на това иде другото заключение, ние казваме: аз се научих вече. Ако аз запаля една свещ, и един човек чете, аз ли го научих? Аз му дадох условие, той възможността я имаше в себе си, само условия нямаше. Някой път слушам да казват: „Дотегна ми да ходя на църква.“ Веднъж слушах един свещеник, казва: „Дотегна ми този тамян, мятане с кандилница.“ То не е църква, да се кади с кандилницата, да се маха, то е упражнение. Попът, като няма работа, упражнява ръката си. Тогава дясната му ръка става по-силна, понеже, като кади, ръката му става по-здрава, взема по-здраво. Лявата по-малко взема, не кади с лявата. Сега допуснете, ако вие бяхте станали поп, какъв поп бихте искали да станете? Някой път осъждаме поповете, но и ние, ако станем попове, какви трябва да бъдем? към беседата >>