Намерени са 618 резултата от 210 беседи с корен от думите : 'Жаба'.
1. Протоколи от годишната среща на Веригата 1911 г. Велико Търново, СБ , В.Търново, 23.8.1911г.,
- Защото, като вземем всички форми на животните, не е жабата, която е създала своята форма, а това е по желание на нейния Господар.
Имайте предвид, че светът е едно училище за добрите хора и в това училище Господ е турил разни учители и слуги. И вие ще се срещате и с добри, и с лоши и според какъвто урок иска небето да ви научи, в такова и положение ще ви постави Бог — такива слуги и учители ще ви даде. Защото, като вземем всички форми на животните, не е жабата, която е създала своята форма, а това е по желание на нейния Господар. Но вие ще кажете: „Не е по желание на коня да има такъв хомот, а ние сме му турили хомота; така е с юздата, седлото и каруцата на коня.“ Да, така е. Така е със закона на небето. Всички същества са такива, каквито ги направи небето. Ако, например, конят не иска тази каруца, уверявам ви, че той не може стори това; не може да възстава против своя господар, защото трябва да бъде далече много по-силен от него, та да може да не се повежда по волята му. Искам да кажа с това, че условията на живота ние не можем да изменим. към беседата >>
2. Протоколи от годишната среща на Веригата 1912 г. Велико Търново, СБ , В.Търново, 6.9.1912г.,
- Ние сме още едно малко главоче8 — жаба, която едва ли може да се смята, че напълно е възприела образа на жабата — и ние едва ли още сме придобили образа на Бога.
И така, доброто е израз на Божествената хармония и затова не бива да ни се зловиди, когато Господ изменя реда си. Вие трябва да знаете, че човек не е още добил образа и подобието Божие и сегашното състояние на нашите тела — стомаха, ръцете, краката и прочее, ако ги сравним с Божествения ум, то ние ще мязаме по отношение на сегашното наше развитие като червеят спрямо човека. Ние сме още едно малко главоче8 — жаба, която едва ли може да се смята, че напълно е възприела образа на жабата — и ние едва ли още сме придобили образа на Бога. Затова е то, гдето грешим. А пък стремежът, в който Господ ни зове, е да покажем на своите деца пътя към осъществяването на Божествената правда, посоката към осъществяването на Божествения път. И Христос казва, че тоя път е прав, но по отношение на човешката еволюция тоя път е счупен и образува един спирал, в който линията на стремежа на човека често пъти се счупва и тогава ние казваме, че тоя човек е съгрешил. Но след нея друга пък счупена линия се подига, само че при подигането ти правиш усилия и се уморяваш. Тази е причината, че хората и да грешат в света, често пъти са спокойни, защото дохожда време, когато ще започнат да работят. към беседата >>
3. Постоянството, ИБ , В.Търново, 19.12.1913г.,
- Една жаба, която живее в блатото, може да мисли за себе си, че е най-черно същество; и може да се каже за една овца: това рунтаво същество, което само блее, за нищо не го бива.
Ако той чувствуваше, не щеше ли да каже: "Защо ме дялаш, какво съм ти сторил, та така немилостиво удряш отгоре ми? " Скулпторът ще му отговори: "Защото от тебе може да стане една хубава статуя." Първоначално камъкът е груб, но когато художникът започне да работи върху него, първо дяла едри парчета, а после все по-малки и по-малки, докато достигне до най-нежните оглаждания и създаде изящна статуя. Когато вие страдате, охкате, пъшкате, то показва, че има нещо във вашата душа, което Бог трябва да одяла и сега дяла едри парчета. Вие се радвайте, че Бог е благоволил да работи върху вас. Вие често презирате един грешник и казвате, че не е добър християнин, но Господ вижда, че от него може за в бъдеще да се организира един добър живот. Една жаба, която живее в блатото, може да мисли за себе си, че е най-черно същество; и може да се каже за една овца: това рунтаво същество, което само блее, за нищо не го бива. към беседата >>
4. Житното зърно, НБ , София, 5.4.1914г.,
- Попитайте една жаба какви са нейните схващания за живота; тя ще каже: „Над блатото, в което аз живея, искам повечко мушички да хвърчат, и да са по-близко, да ги хващам“.
Та ако едно същество се приближи много до прозореца, то ще затули целия хоризонт за другите. Дръжте се 20–30 крачки по-далеко. То е физическата обстановка. С това Исус иска да каже, че животът не се съдържа в материалните блага; те са само едно просто помагало, тъй както учебниците, плочите, писалките представляват помагала за учениците. Да не мислите, че Господ е приготвил за вас само тия дребни неща: Той ви е приготвил по-велики неща. Попитайте една жаба какви са нейните схващания за живота; тя ще каже: „Над блатото, в което аз живея, искам повечко мушички да хвърчат, и да са по-близко, да ги хващам“. И когато някога я видите, като че философски гледа и мълчи, тя наблюдава мухите: като дойдат по-близо до нея, да може да ги улови. Такова е нейното схващане на живота. Като вървим по тази стълба нагоре, да не мислим, че сме вече на върха на своето развитие: в тази стълба на развитие между нас и пътя, към който се стремим, има още много път да се извърви. Разстоянието между човеците и ангелите е толкова голямо, има почти такова отношение, каквото има между един главоч, от който се е образувала жабата, и човека. От гледището на ангелите ние сме още жабички. към беседата >>
- Разстоянието между човеците и ангелите е толкова голямо, има почти такова отношение, каквото има между един главоч, от който се е образувала жабата, и човека.
Да не мислите, че Господ е приготвил за вас само тия дребни неща: Той ви е приготвил по-велики неща. Попитайте една жаба какви са нейните схващания за живота; тя ще каже: „Над блатото, в което аз живея, искам повечко мушички да хвърчат, и да са по-близко, да ги хващам“. И когато някога я видите, като че философски гледа и мълчи, тя наблюдава мухите: като дойдат по-близо до нея, да може да ги улови. Такова е нейното схващане на живота. Като вървим по тази стълба нагоре, да не мислим, че сме вече на върха на своето развитие: в тази стълба на развитие между нас и пътя, към който се стремим, има още много път да се извърви. Разстоянието между човеците и ангелите е толкова голямо, има почти такова отношение, каквото има между един главоч, от който се е образувала жабата, и човека. От гледището на ангелите ние сме още жабички. Казват някои: „Нали хората са направени по образ и подобие Божие? “ Но те още не са добили такъв образ и подобие. Вие виждате какво вършим. За да кажем: „Ние сме направени по образ и подобие Божие“, трябва да имаме чертите на Бога. към беседата >>
- Нямам нищо против тази жаба; тя трябва да яде мухи.
За да кажем: „Ние сме направени по образ и подобие Божие“, трябва да имаме чертите на Бога. А какви са Неговите черти? Те са Добродетел, Любов, Мъдрост и Истина. Добродетелта изключва злото, Любовта – омразата, Мъдростта – безумието, Истината – лъжата. Изключени ли са тия неща у нас, ние имаме подобие Божие; не са ли изключени, ние сме още жабички. Нямам нищо против тази жаба; тя трябва да яде мухи. И защо тя яде мухи? Ще ви кажа. Понеже мухата, като хвърката, живее в едно положение по-високо, то жабата, като има и тя стремеж да хвърчи из въздуха, иска да възприеме вибрациите на мухата, да ги развие и да хвърчи. Защо вълкът яде овце? Той трябва да яде овце, за да стане кротък, защото като ядем добри работи, ставаме добри. към беседата >>
- Понеже мухата, като хвърката, живее в едно положение по-високо, то жабата, като има и тя стремеж да хвърчи из въздуха, иска да възприеме вибрациите на мухата, да ги развие и да хвърчи.
Добродетелта изключва злото, Любовта – омразата, Мъдростта – безумието, Истината – лъжата. Изключени ли са тия неща у нас, ние имаме подобие Божие; не са ли изключени, ние сме още жабички. Нямам нищо против тази жаба; тя трябва да яде мухи. И защо тя яде мухи? Ще ви кажа. Понеже мухата, като хвърката, живее в едно положение по-високо, то жабата, като има и тя стремеж да хвърчи из въздуха, иска да възприеме вибрациите на мухата, да ги развие и да хвърчи. Защо вълкът яде овце? Той трябва да яде овце, за да стане кротък, защото като ядем добри работи, ставаме добри. Артисти са правили опит, когато са искали да играят роля на идеална любов, да се хранят дълго време с овче месо, защото това месо предразполага към такива чувства. Следователно вълкът има право да яде овце, ако иска да стане кротък. И непременно ще стане такъв, защото сега вълкът е много по-кротък, отколкото е бил някога. към беседата >>
5. Любовта, НБ , София, 19.7.1914г.,
- Знаете ли защо червеят е в земята, жабата – във водата, птицата – във въздуха и човекът – посред тях?
В това свършване седи благото на всекиго. Неподготвени в тоя свят, ще карате коне, ще орете, ще трошите камъни, ще правите пътища, докато научите онова, което конете, ралото, камъните и пътищата ви учат – да се подготвите за Царството Христово. Непослушните деца Господ ги туря камъни да трошат, а на послушните дава благородни занятия. Ще кажете: „Тежко е това учение! “ Да, вярно, за мързеливите, съгласен съм, че е тежко; но за прилежните, за трудолюбивите и смирените – то крие богатства. Знаете ли защо червеят е в земята, жабата – във водата, птицата – във въздуха и човекът – посред тях? Това са четири велики положения на живота. Но ще ми кажете: „Това са неща отвлечени“. – Не са отвлечени; това са четири велики истини, които ви показват тесния път – пътя на Божията мисъл. Той е тесен – вярно; но за това нещо има дълбоки причини, които сега не мога да обяснявам. Те лежат извън границите на тоя свят. към беседата >>
6. Мир вам!, НБ , София, 24.9.1914г.,
- Когато вас една жаба, едно змийче може да уплаши, как вие се готвите за възкресение?
Не, по никой начин. Думата „възкресение“ заключава една велика идея в себе си. Тя съдържа Божествени тайни. Да възкръснеш – това значи да бъдеш господар на всички елементи, на всички сили, на всички мисли, на всички желания, на всички свои действия. И как човек може да възкръсне, когато не е господар на всички тия неща? Когато вас една жаба, едно змийче може да уплаши, как вие се готвите за възкресение? Когато вие на земята не можете да понесете най-малката мъка и да послужите на Господа, как можете да възкръснете? Ако един цигулар трябва да иждиви 12 години 1–10-часов труд на ден, за да се научи да свири, ние, християните, колко трябва да свирим, за да се научим на Христовото възкресение? Една от слабостите на съвременната църква е, където мисли, че всичко с дар може да се получи. Господ може да ни даде цигулка, струни, лък даром, и учител може да ни хване и за него да плати, но ние ще трябва да иждивяваме на ден 10 часа, да се научим да свирим – упражнението трябва да бъде от нас. И онзи, който не може да се упражнява така, той е човек ленив, неспособен, той не е достоен за Царството Христово. към беседата >>
8. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915, СБ , В.Търново, 17.8.1915г.,
- Ама ще бъдеш жаба, която вечно ще кряка.
Тъй щото, и вие ще платите, и онзи, който ви е дал тази форма. Следователно, когато ви дойде една Божествена мисъл в ума, вие не може да я задържите във вашите стари форми, Господ ще ги разруши във вас. Когато един човек е лек и води порочен живот, и е забогатял неправилно, ако възприеме Христовото учение, ще почне да губи. То е факт. Някой казва: „Откак съм станал добър човек, не ми върви; ще се върна към стария живот". Ама ще бъдеш жаба, която вечно ще кряка. Когато дойде някоя Божествена мисъл, трябва да я възприемете в нова форма и да заживеете по нов начин. Например, някой станал набожен, казва: „Ще се моля три пъти на ден", но в какво седи формата? Обърнете внимание, дали това не е едно външно изявление, дали сте станали по-снизходителни, по-учтиви. То е формата, в която трябва да проявите тази истина. Ако не я проявите, хората ще кажат, че това е лицемерие. към беседата >>
9. Ти знаеш, НБ , София, 1.10.1916г.,
- Така мисли и жабата, и охлювът, и човекът.
Щом начене да им се говори, те започват да се събират, да образуват мускули и нерви, но все още не могат да мислят. За да започнат да мислят, трябва да дойде Дух от четирите ветрове, от четирите страни, т. е. трябва да съществува четвърто измерение. Докато живее в три измерения, човек не може да разбере какво значи духовен живот. Съвременните хора мислят, че със смъртта се свършва светът. Така мисли и жабата, и охлювът, и човекът. Ако отида на лозето да копая, ако работя ден, два и свърша работата, това не значи, че животът се свършва. Да се свърши светът значи да се свърши Животът. Това са мисли на един охлюв, на една мъртва кост – това е съвременната философия. Когато започнат да се движат, тези кости казват: “Нашата работа се свърши”, т. е. свърши се положението ни като кости на полето. към беседата >>
10. Двамата господари, НБ , , 21.1.1917г.,
- Този принцип ще ви погълне тъй, както змията поглъща жабата.
От това не искам да отидете в друга крайност и да ме разберете криво. Голямата брада дава повече сокове в човека, обаче в престъпника тя ще бъде остра, груба. Когато вашите косми станат остри, първият принцип е взел у вас надмощие. За да познаете колко сте добри, опитвайте всяка сутрин вашите коси, вашата кожа. Когато кожата ви стане суха и почне да надебелява, у вас е първият принцип. Този принцип ще ви погълне тъй, както змията поглъща жабата. Той ви улавя за краката и ако се не обърнете към Господа, ще слезете в дъното на ада, ще познаете другата философия на живота, ще познаете какво е да служиш на мамона. Никой не може да избегне от тази вечна съдба на нещата. Затова Христос казва: „Обърнете се към Мене“. към беседата >>
- Да, ама ако ви хване за крачето, като жаба ще ви погълне.
Гледам някои, като идат отвън, сериозни са, а като влязат, поухилят се. Това е изкуствено. Знаете ли как турците казват за жена, която се усмихва? Те казват: „В очите ми се засмя“; мислят, че тя е вече с тях. Усмихването за тях е лош признак, а ние го смятаме добър признак. Да, ама ако ви хване за крачето, като жаба ще ви погълне. Не визирам вашия личен живот, а просто констатирам един факт, който става вътре в мене, става и във всички вас. Студът и топлината, светлината и тъмнината – аз усещам. Тези неща произлизат вън от нас. Това не сме ние, то са неща отделни от нас. Светлината и тъмнината не представляват нашия живот, но когато те се съединят в един принцип, проявява се животът, т.е. към беседата >>
11. Радвайте се, НБ , София, 15.4.1917г.,
- Не се минало половинъ часъ и една костена жаба доближила до дупката на пещерата и оставила прѣдъ нея една четвъртъ килограмъ хлѣбъ, който носила в устата си и се върнала назадъ. (втори вариант)
Твоитѣ убѣждения ще се измѣнятъ, тъй както се измѣниха убѣжденията на единъ български учитель съ висше образование, участвувалъ въ послѣднята война съ гьрцитѣ. При едно отстѫпление, той се скрилъ въ една пещера и тукъ прѣкаралъ три дни безъ да може да си подаде главата навънъ отъ страхъ прѣдъ силния огънь. Толкова много изгладнѣлъ, че се обърналъ къмъ Бога, да му даде нѣкои признаци за своето сѫществуване. Не се минало половинъ часъ и една костена жаба доближила до дупката на пещерата и оставила прѣдъ нея една четвъртъ килограмъ хлѣбъ, който носила в устата си и се върнала назадъ. Като се върналъ този учитель при своитѣ ученици, казвалъ имъ: „Дѣца, отъ сега нататъкъ ще знайте, че има Господь.“ Защо, отъ гдѣ знае той? – Тази жаба го убѣдила. Слѣдователно като се намѣрите въ тази пещера, като постоите тамъ три деня гладни, ще се убѣдите, че има Господь. Веднъжъ има Господь, има душа, има и задгробенъ животъ. Тѣзи нѣща може да ги провѣрите. към втори вариант >>
- – Тази жаба го убѣдила. (втори вариант)
Твоитѣ убѣждения ще се измѣнятъ, тъй както се измѣниха убѣжденията на единъ български учитель съ висше образование, участвувалъ въ послѣднята война съ гьрцитѣ. При едно отстѫпление, той се скрилъ въ една пещера и тукъ прѣкаралъ три дни безъ да може да си подаде главата навънъ отъ страхъ прѣдъ силния огънь. Толкова много изгладнѣлъ, че се обърналъ къмъ Бога, да му даде нѣкои признаци за своето сѫществуване. Не се минало половинъ часъ и една костена жаба доближила до дупката на пещерата и оставила прѣдъ нея една четвъртъ килограмъ хлѣбъ, който носила в устата си и се върнала назадъ. Като се върналъ този учитель при своитѣ ученици, казвалъ имъ: „Дѣца, отъ сега нататъкъ ще знайте, че има Господь.“ Защо, отъ гдѣ знае той? – Тази жаба го убѣдила. Слѣдователно като се намѣрите въ тази пещера, като постоите тамъ три деня гладни, ще се убѣдите, че има Господь. Веднъжъ има Господь, има душа, има и задгробенъ животъ. Тѣзи нѣща може да ги провѣрите. към втори вариант >>
12. Бог е съчетал / Богъ е съчеталъ, НБ , София, 13.5.1917г.,
- Това не значи, че въ сѫщата форма ще се родишъ, напримѣръ ако си билъ жаба, пакъ жаба ще се родишъ, но ще се развивашъ, отъ човѣкъ трѣбва да станешъ ангелъ, светия; отъ глупавъ – да станешъ уменъ човѣкъ. (втори вариант)
Върху тѣзи думи азъ хвърлямъ само сѣменца, само загатвания правя и всѣки нека развие за себе си нѣкои теми и тогава да чуете гласа на вашия Баща, на вашия Христосъ и вашата любовь да заговори у васъ и да кажете: „Познахъ Бога, познахъ любовьта и знамъ защо съмъ дошълъ тукъ на земята.“ Нѣкои казватъ: „Господинъ Дѫновъ учи прѣраждането.“ – Да, уча не само прѣраждане, но и възраждане и новораждане. Че кой не се е прѣраждалъ? Самата природа се прѣражда и тя учи това. Христосъ е казалъ: Ако не се родишъ отново, нѣма да еволюирашъ. Всѣки, който се е родилъ отъ майка, ще се роди и втори, и трети пѫть. Това не значи, че въ сѫщата форма ще се родишъ, напримѣръ ако си билъ жаба, пакъ жаба ще се родишъ, но ще се развивашъ, отъ човѣкъ трѣбва да станешъ ангелъ, светия; отъ глупавъ – да станешъ уменъ човѣкъ. Това е прѣраждане. Какво противорѣчие има? Има ли такъвъ законъ въ природата и азъ го уча, нѣма ли го, не го уча. към втори вариант >>
13. Двамата братя, НБ , София, 22.9.1918г.,
- Отнематъ мозъка на жабата, сипватъ на гърба ѝ силна киселина, и тя повдига крака си нагоре, иска да махне киселината. (втори вариант)
И тѣ се намиратъ подъ закона на растенето. Да негодувашъ, значи, да растешъ. Ако мѫжътъ негодува, да не казва, че жена му е причина затова; ако жената негодува, да не казва, че мѫжътъ ѝ е причина, че той я изкарва отъ търпение. Като негодувате, ще знаете, че причината е въ волята ви, която търси пѫть да се прояви. Съвременнитѣ физиолози правятъ опити съ жабитѣ, да докажатъ, че у тѣхъ има съзнание. Отнематъ мозъка на жабата, сипватъ на гърба ѝ силна киселина, и тя повдига крака си нагоре, иска да махне киселината. Това показва, че съзнанието ѝ продължава да се проявява. Макаръ инстинктивно, тя дава признакъ на животъ. Следователно, всѣко негодуване на човѣка показва, че дяволътъ е сипалъ малко киселина на гърба му. Когато нѣкой се оплаква, че не може да мисли, това показва, че дяволътъ, неговиятъ неприятель, извадилъ мозъка отъ главата му. Който не е доволенъ отъ своя мозъкъ и желае голѣмъ мозъкъ, като този на Нютона, на Канта, на Толстоя, той се оставилъ въ рѫцетѣ на дявола. към втори вариант >>
- Отнемат мозъка на жабата, сипват на гърба й силна киселина, и тя повдига крака си нагоре, иска да махне киселината.
Съвременните физиолози правят опити с жабите, за да докажат, че у тях има съзнание. Отнемат мозъка на жабата, сипват на гърба й силна киселина, и тя повдига крака си нагоре, иска да махне киселината. Това показва, че съзнанието й продължава да се проявява. Макар инстинктивно, тя дава признак на живот. Следователно, всяко негодуване на човека показва, че дяволът е сипал малко киселина на гърба му. Когато някой се оплаква, че не може да мисли, това показва, че дяволът, неговият неприятел, е извадил мозъка от главата му. Който не е доволен от своя мозък и желае голям мозък, като този на Нютон, на Кант, на Толстой, той се е оставил в ръцете на дявола. към беседата >>
15. Надеждата, ИБ , Русе, 16.1.1920г.,
- Дайте и една жаба, няма да я изяде. (втори вариант)
Понеже обекта на нейната надежда го няма, тя стои със затворени очи, докато хване мишката, но, като я хване, отваря очите си и казва: "Е, това има смисъл, може и да си поиграя с тази мишка." Вие казвате: "Тази мишка е нещастна". Тази мишка е в ръцете на своя любовник. Той ще си поиграе с нея и ще каже: "Вместо да правиш пакости на хората, и да те гонят, ела при мене, влез вътре." Улавя я и я изяжда, снима дрехите и. Вие казвате: "Котката изяде мишката." Аз казвам: "Мишката отиде на гости у котката." Защо? - Защото се обичат. Дайте и една жаба, няма да я изяде. Виждал съм някой път, котката си поиграе, поиграе с мишката и я пусне; казва: "Хайде от мене да замине, днес не съм готова да те приема на гости". към втори вариант >>
17. Свидетелството на Духа, ИБ , БС , София, 10.11.1921г.,
- - „А ти как хващаш жабата?
Сега, да допуснем, че някой донесе таралеж в градината ви. В градината има змия и той се насочва да я глътне. Змията го пита: "Защо постъпи ти тъй нечеловеколюбиво към мене? " Какво й отговаря таралежът? - „А ти как хващаш жабата? Тя кречи, ти гълташ, този занаят аз от теб го научих и затова правя този пръв опит да видя как стои тази работа." Питам сега, когато змията гълта жабата, Господ ли я е научил? То е пак нейно изкуство. Когато дойдете до живота, вие най-първо ще отделите ония всички видими качества, които съществуват в човешкия живот тук, което е създадено от самите хора, за да дойдете до чисто Божественото, а Божествен е Духът. И казва Христос: "Аз ще ви изпратя този Дух." А сега хората живеят без Духа. И ако вие запитате. към беседата >>
- Тя кречи, ти гълташ, този занаят аз от теб го научих и затова правя този пръв опит да видя как стои тази работа." Питам сега, когато змията гълта жабата, Господ ли я е научил?
Сега, да допуснем, че някой донесе таралеж в градината ви. В градината има змия и той се насочва да я глътне. Змията го пита: "Защо постъпи ти тъй нечеловеколюбиво към мене? " Какво й отговаря таралежът? - „А ти как хващаш жабата? Тя кречи, ти гълташ, този занаят аз от теб го научих и затова правя този пръв опит да видя как стои тази работа." Питам сега, когато змията гълта жабата, Господ ли я е научил? То е пак нейно изкуство. Когато дойдете до живота, вие най-първо ще отделите ония всички видими качества, които съществуват в човешкия живот тук, което е създадено от самите хора, за да дойдете до чисто Божественото, а Божествен е Духът. И казва Христос: "Аз ще ви изпратя този Дух." А сега хората живеят без Духа. И ако вие запитате. "Защо хората не живеят братски? към беседата >>
18. Аз ще го възкреся!, НБ , София, 27.11.1921г.,
- Вие ще се решите да излезете най-после като една жаба от това блато, което е вече пресъхнало.
Следователно, когато едно низше животно мине от подсъзнателен в съзнателен живот, самосъзнанието, което се заражда, е възкресение, оживяване. Следователно в сегашния живот самосъзнанието у вас е необходимо, за да изправите вашите минали и сегашни грешки, като ги замените с нещо разумно. Вашият живот не е онзи, който вие очаквате. Като съзнаете всички ваши грешки, всички тия недостатъци и недоимъци на тоя живот, страданията, които произтичат от незнание на тия закони, тогава ще се приготвите за възкресението. Вие ще се решите да излезете най-после като една жаба от това блато, което е вече пресъхнало. Докато човек мисли, че в живота му не става никаква промяна, той живее в процеса на подсъзнанието. Сегашната бяла раса ще мине изцяло в пълно съзнание, а не в пробуждане и заспиване. То е една връзка на свръхсъзнанието. То е възкресение, то е новият живот вече. Следователно Христос казва: „Който яде плътта Ми и пие кръвта Ми, има живот вечен“. към беседата >>
19. Плевелите и пшеницата, НБ , София, 22.1.1922г.,
- Явила се една жаба в едно блато, при един голям чифлик, дето млякото се чукало по новия начин, и разправя за културата.
“ А в края на века Той ще изпрати своите слуги. Кои са тия слуги? Христос подразбира бъдещата култура, когато ще дойдат тия, умните, които ще слезнат на земята, те ще уредят живота по друг начин, който ние не знаем. Сега да ви разправям за новия живот, какъв ще бъде, то знаете ли на какво ще мяза? Ще ви разправя един анекдот. Явила се една жаба в едно блато, при един голям чифлик, дето млякото се чукало по новия начин, и разправя за културата. Две жаби, много любопитни, казали: „Да видим в какво седи културата на този земеделец“. Хоп-троп, хоп-троп, влизат в двора на земеделеца, виждат един котел, хоп-вътре, а то било мляко. Скачат, но навън не може да излязат. „Какво трябва да правим? “ Почнали да обикалят. към беседата >>
20. Искайте, търсете, хлопайте!, НБ , София, 19.2.1922г.,
- Ако ти го разбираш, от него ще изкараш и топлина, и светлина, а ако не го разбираш, като жабата, ти само ще крякаш.
Но именно водата създаде Господ за хората. Защото ако глупавите жаби са съумели да живеят във водата, колко повече ние, умните, трябва да използваме тая вода: хората са започнали да използват тази вода за електрическо осветление, воденичарите въртят своето колело и прочие, тъй щото водата не е създадена за жабите, а е създадена за много наши потреби. Аз взимам водата като емблема на живота. Но някой казва: „Защо е животът? “ Животът е едно велико благо. Ако ти го разбираш, от него ще изкараш и топлина, и светлина, а ако не го разбираш, като жабата, ти само ще крякаш. Но по-добре е крякането, отколкото смъртта. към беседата >>
- Сега в тази школа метод ще ви дам да правите преводи; например, ръка на какво е превод, дърво на какво е превод, вълк, лисица, жаба, муха, комар – те са все преводи. (втори вариант)
Сега в тази школа метод ще ви дам да правите преводи; например, ръка на какво е превод, дърво на какво е превод, вълк, лисица, жаба, муха, комар – те са все преводи. Туй е езикът на природата. Защото природата е направила комарите, вълците, лисиците. А ще кажете: Когато някой пише някое писмо, нали всяка една буква си има своята целесъобразност? Един ред от такива букви дава известен смисъл. Следователно, животните, като ги наредиш в известен ред, по същия закон ще добиеш едно разумно слово. към втори вариант >>
- Докато е бил богат, той се е намирал в положението на заека, но щом го оберат, изпада в положението на жабата.
В това отношение материалистите са страхливи хора. Вземете ли парите на някой богат човек, но голям материалист, той веднага ще изгуби смелостта си. Докато е бил богат, той се е намирал в положението на заека, но щом го оберат, изпада в положението на жабата. Следователно, като мислите за заека, ще си представите богат, материалист човек, който не е напълно обран, вследствие на което бяга, за да не му вземат всичкото богатство. Жабата пък представя човек, който е съвършено обран и не му остава друго, освен да влезе във водата, там да намери спасението си. към беседата >>
- Жабата пък представя човек, който е съвършено обран и не му остава друго, освен да влезе във водата, там да намери спасението си.
В това отношение материалистите са страхливи хора. Вземете ли парите на някой богат човек, но голям материалист, той веднага ще изгуби смелостта си. Докато е бил богат, той се е намирал в положението на заека, но щом го оберат, изпада в положението на жабата. Следователно, като мислите за заека, ще си представите богат, материалист човек, който не е напълно обран, вследствие на което бяга, за да не му вземат всичкото богатство. Жабата пък представя човек, който е съвършено обран и не му остава друго, освен да влезе във водата, там да намери спасението си. към беседата >>
- В тази лекция дадох заека и жабата като символи на нещо.
Казвам: Безстрашният, смелият човек никога не се поддава на изкушения. Ученикът трябва да знае това нещо, защото като влезе в Школата, ще се натъкне на ред изкушения. В тази лекция дадох заека и жабата като символи на нещо. С това искам да обърна вниманието ви, като ученици, да размишлявате върху всички явления в живота и природата, върху всички предмети и да правите преводи. За пример, какъв превод ще направите на следните думи: „река“, „дърво“, „планина“? Какъв превод ще направите на животните: вълк, лисица, жаба? Какво символизира мухата, комарът? Всички тия неща са символи, които представят език на природата. към беседата >>
- Какъв превод ще направите на животните: вълк, лисица, жаба?
Казвам: Безстрашният, смелият човек никога не се поддава на изкушения. Ученикът трябва да знае това нещо, защото като влезе в Школата, ще се натъкне на ред изкушения. В тази лекция дадох заека и жабата като символи на нещо. С това искам да обърна вниманието ви, като ученици, да размишлявате върху всички явления в живота и природата, върху всички предмети и да правите преводи. За пример, какъв превод ще направите на следните думи: „река“, „дърво“, „планина“? Какъв превод ще направите на животните: вълк, лисица, жаба? Какво символизира мухата, комарът? Всички тия неща са символи, които представят език на природата. Ученикът трябва да изучава този език, да знае защо природата е създала всички животни, растения, минерали. Тя си служи с тях като с букви в своята азбука, както ние си служим с буквите и слоговете, за да изразим своята мисъл. Следователно, като поставим всички минерали, растения и животни на техните места, ще получим разумното слово, разумната мисъл на живата природа. към беседата >>
22. Четирите правила, ООК , София, 9.3.1922г.,
- Нали знаете онази поговорка, дето се надбягвали жабата и заякът?
Колко часа може да определите? Час, половин час ли, повече ли? Най-малко един час ви трябва, а, ако можете час и половина, до два часа през деня – още по-добре, но да не си оставяте работата, че да стават скандали. Не, скандали не искам. На способния ученик малко време му трябва и на трудолюбивия ученик малко време му трябва. Нали знаете онази поговорка, дето се надбягвали жабата и заякът? Заякът бягал много бързо, но спал на много места, а жабата ходела бавно, но не почивала и надминала заяка. Та, бързите хора понякога закъсняват повече, отколкото мудните. И туй е вярно: най-способните ученици в училището, които много обещават, в живота нищо не дават, не че не могат да дадат, но те се развалят от похвалите. Сега, мнозина казват: „Да ни похвалят“… Не, похвалата е много опасна. Веднъж в годината да похвалиш някого, и то само на велик-ден, но всеки ден да го хвалиш, е много опасно. към беседата >>
- Заякът бягал много бързо, но спал на много места, а жабата ходела бавно, но не почивала и надминала заяка.
Час, половин час ли, повече ли? Най-малко един час ви трябва, а, ако можете час и половина, до два часа през деня – още по-добре, но да не си оставяте работата, че да стават скандали. Не, скандали не искам. На способния ученик малко време му трябва и на трудолюбивия ученик малко време му трябва. Нали знаете онази поговорка, дето се надбягвали жабата и заякът? Заякът бягал много бързо, но спал на много места, а жабата ходела бавно, но не почивала и надминала заяка. Та, бързите хора понякога закъсняват повече, отколкото мудните. И туй е вярно: най-способните ученици в училището, които много обещават, в живота нищо не дават, не че не могат да дадат, но те се развалят от похвалите. Сега, мнозина казват: „Да ни похвалят“… Не, похвалата е много опасна. Веднъж в годината да похвалиш някого, и то само на велик-ден, но всеки ден да го хвалиш, е много опасно. На земята особено е много опасно да се хвали човек. към беседата >>
- Друг е въпросът, ако се страхува човек от змия, от скорпион, но от жаба и мишка? (втори вариант)
Всеки действа по инстинкт, а не по разум. Често човек трепва, стресва се без никаква видима причина. Това се дължи на тъй наречените инстинктивни чувства, които действат в човека, когато се уплаши. Работете върху себе си, върху самообладанието, за да се освободите от тези чувства. Някои хора се страхуват от жаби, други – от мишки, и не мислят, има ли смисъл да се страхуват от тях. Друг е въпросът, ако се страхува човек от змия, от скорпион, но от жаба и мишка? Жабата, мишката ще подскочат, ще се скрият. Но подсъзнателно човек трепва, плаши се и не може повече да се владее. Страхът действа в човека и го парализира. Затова той трябва да се справи със страха, да стане безстрашлив. Това не значи, че в живота няма опасности. към втори вариант >>
- Жабата, мишката ще подскочат, ще се скрият. (втори вариант)
Често човек трепва, стресва се без никаква видима причина. Това се дължи на тъй наречените инстинктивни чувства, които действат в човека, когато се уплаши. Работете върху себе си, върху самообладанието, за да се освободите от тези чувства. Някои хора се страхуват от жаби, други – от мишки, и не мислят, има ли смисъл да се страхуват от тях. Друг е въпросът, ако се страхува човек от змия, от скорпион, но от жаба и мишка? Жабата, мишката ще подскочат, ще се скрият. Но подсъзнателно човек трепва, плаши се и не може повече да се владее. Страхът действа в човека и го парализира. Затова той трябва да се справи със страха, да стане безстрашлив. Това не значи, че в живота няма опасности. Има опасности, но човек се натъква на тях само когато нарушава разумните закони на природата. към втори вариант >>
24. Волята на Отца, НБ , София, 9.4.1922г.,
- Питам жабата, защо крячи в блатото?
Не се нуждаем от пелени, а от хубави гащи, направени от най-хубав плат, и от дълги палта, пак направени от вълнен плат, или ленен или конопен здрав плат, и този плат да бъде тъй широк, че да можем свободно да се движим, а не майките да казват: „Чакай, мама, ти не знаеш, може да ти се превият крачката“. Когато някой проповядва: „Търсѝ Господа в православната църква, там има верую“, или като дойдеш при евангелистите – да не мислят тия мои братя и приятели, че ги подигравам, ще ме извинят, – казвам, колко са смешни. Там казва някой: „Вярваш ли в Господа Исуса Христа? “ Казвам: Ти този Господ виждал ли си Го? – „Тъй е писано в Евангелието, а то е православно, тъй са писали Светите Отци“. Питам жабата, защо крячи в блатото? – „Е-е, едно време тъй крячеха и дядо ми, и баба ми, туй е един обичай у нас.“ Туй няма никакъв смисъл, ако аз намеря онзи впрегнат вол в ралото, да го попитам, как си турил врата си в тоя хомот, и той казва: „Не зная“. Трябва да го е впрегнал някой, и той казва: „Впрегнат съм, ще работя, има една естествена сила, впримчила ме е за врата, нещо усещам и трябва да ора, необходимо е, неволя е това“. Да, неволя е човешкият остен. А ние такива хомоти и остени не искаме. Господ не ги е създал. към беседата >>
25. Предназначението на музиката, ООК , София, 20.4.1922г.,
- Някои може да наблюдават под микроскоп тънката ципа на краката на някоя жаба.
Сега ако почнете да изучавате всички тези методи, ще се намерите в един лабиринт, ще минат най-малко 100 години, докато разберете кой метод да изберете. И понеже мозъкът е орган на ума, най-първо ще се научите да владате отделните органи, органите на отделните способности. Сега онези, които не са посветени, те считат мозъка, само като едно сиво вещество – тъй, от чисто физиологическо гледище – в което кръвта периодически приижда, в него има един прилив и отлив, които създават мисълта. Но не са само приливът и отливът на кръвта. Ако погледнете човешкия мозък, като ясновидец, ще забележите хиляди нишки, които излизат от него по всяко направление и отиват в тялото, а по тия нишки минават ред течения. Някои може да наблюдават под микроскоп тънката ципа на краката на някоя жаба. В нея ще забележат ред течения, нагоре и надолу. Онези пък, които наблюдават мозъка, ще видят също така ред такива течения, които служат за проявление на мислите. Запример, когато се събуди у вас една религиозна мисъл или едно религиозно чувство, теченията се отличават. Когато у вас се събуди течение на чисто научната мисъл, това течение пак се различава. И всички тия течения са свързани с кръвта. към беседата >>
26. Както е Он чист, НБ , Витоша, 11.6.1922г.,
- Вие можете да познавате Христа тъй, както цветята, или както слънцето, вие можете да познавате Христа тъй, както кристалът познава слънцето, вие можете да познавате Христа тъй, както една жаба познава слънцето, както някоя птица, някое млекопитаещо, някой обикновен човек и най-после, някой светия – те са все различни познавания на Христа.
Дойде по-силен удар, два юмрука, онзи казва: „Ще простиш, ще извиниш“, и свършва с неговата воля. Следователно волята не се показва чрез юмручното право, силата значи не е там. Тогава в какво седи силата на вашия живот? Всички вие, моите приятели тук, казвате, че познавате Христа, нали? Право е, познавате Го, туй не го отричам, че Го познавате; но познаване от познаване има разлика. Вие можете да познавате Христа тъй, както цветята, или както слънцето, вие можете да познавате Христа тъй, както кристалът познава слънцето, вие можете да познавате Христа тъй, както една жаба познава слънцето, както някоя птица, някое млекопитаещо, някой обикновен човек и най-после, някой светия – те са все различни познавания на Христа. Като кажем: „Познавам Христа“, трябва да знаем как да го познаваме. Аз познавам Христа, обичам го, заради него проповядвам, но животът ми не е изправен, в живота ми има много дефекти, някой път не мога да обуздавам езика си. Някои, като не могат да обуздаят езика си, отиват до там и казват, че и Христос не можел да обуздае езика си, като са нетърпеливи казват: „И Той беше нетърпелив или се гневил: с камшик изгонил търговците от храма“. Защо бедят? – За да се оправдаят, налагат и на Христа. към беседата >>
27. Възможности, МОК , Чамкория, 26.7.1922г.,
- Ако е недоволен от условията си, той ще се намери в положението на жабата, за която се говори в баснята Щъркел и жаба. (втори вариант)
Човек трябва да бъде доволен от условията, в които е поставен, и да се стреми да ги използва разумно. Ако е недоволен от условията си, той ще се намери в положението на жабата, за която се говори в баснята Щъркел и жаба. Тази басня е окултна, тя има дълбок вътрешен смисъл. Един млад щъркел, който представлявал млад, красив момък, минавал един ден покрай едно блато, където живеели много жаби. Щъркелът погледнал към блатото и видял, че от водата се подавала главата на една жаба - в случая жабата представлявала момата. Щъркелът спрял пред жабата и започнал да и разправя за света, в който живее: към втори вариант >>
- Щъркелът погледнал към блатото и видял, че от водата се подавала главата на една жаба - в случая жабата представлявала момата. (втори вариант)
Човек трябва да бъде доволен от условията, в които е поставен, и да се стреми да ги използва разумно. Ако е недоволен от условията си, той ще се намери в положението на жабата, за която се говори в баснята Щъркел и жаба. Тази басня е окултна, тя има дълбок вътрешен смисъл. Един млад щъркел, който представлявал млад, красив момък, минавал един ден покрай едно блато, където живеели много жаби. Щъркелът погледнал към блатото и видял, че от водата се подавала главата на една жаба - в случая жабата представлявала момата. Щъркелът спрял пред жабата и започнал да и разправя за света, в който живее: към втори вариант >>
- Щъркелът спрял пред жабата и започнал да и разправя за света, в който живее: (втори вариант)
Човек трябва да бъде доволен от условията, в които е поставен, и да се стреми да ги използва разумно. Ако е недоволен от условията си, той ще се намери в положението на жабата, за която се говори в баснята Щъркел и жаба. Тази басня е окултна, тя има дълбок вътрешен смисъл. Един млад щъркел, който представлявал млад, красив момък, минавал един ден покрай едно блато, където живеели много жаби. Щъркелът погледнал към блатото и видял, че от водата се подавала главата на една жаба - в случая жабата представлявала момата. Щъркелът спрял пред жабата и започнал да и разправя за света, в който живее: към втори вариант >>
- Това, което за жабата е опасно, за щъркела е безопасно и обратно - това, което за щъркела е опасно, за жабата е безопасно. (втори вариант)
Сега ще знаете, че и в окултизма има такива опасни и съблазнителни места, от които можете да пострадате. Не се качвайте на крилата на щъркела! Това, което за жабата е опасно, за щъркела е безопасно и обратно - това, което за щъркела е опасно, за жабата е безопасно. Ако жабата беше успяла да примами щъркела да влезе в блатото, и той щеше да пострада по някакъв начин. Светът, в който щъркелът живее, не дава възможност на жабата да се развива, нито светът на жабата дава възможност на щъркела да се развива. Възможностите дават условия за развиване на ума, на сърцето и на волята на човека. В мислите и чувствата трябва да се внесе разширяване и дълбочина, а на волята трябва да се предаде интензивност. към втори вариант >>
- Ако жабата беше успяла да примами щъркела да влезе в блатото, и той щеше да пострада по някакъв начин. (втори вариант)
Сега ще знаете, че и в окултизма има такива опасни и съблазнителни места, от които можете да пострадате. Не се качвайте на крилата на щъркела! Това, което за жабата е опасно, за щъркела е безопасно и обратно - това, което за щъркела е опасно, за жабата е безопасно. Ако жабата беше успяла да примами щъркела да влезе в блатото, и той щеше да пострада по някакъв начин. Светът, в който щъркелът живее, не дава възможност на жабата да се развива, нито светът на жабата дава възможност на щъркела да се развива. Възможностите дават условия за развиване на ума, на сърцето и на волята на човека. В мислите и чувствата трябва да се внесе разширяване и дълбочина, а на волята трябва да се предаде интензивност. към втори вариант >>
- Светът, в който щъркелът живее, не дава възможност на жабата да се развива, нито светът на жабата дава възможност на щъркела да се развива. (втори вариант)
Сега ще знаете, че и в окултизма има такива опасни и съблазнителни места, от които можете да пострадате. Не се качвайте на крилата на щъркела! Това, което за жабата е опасно, за щъркела е безопасно и обратно - това, което за щъркела е опасно, за жабата е безопасно. Ако жабата беше успяла да примами щъркела да влезе в блатото, и той щеше да пострада по някакъв начин. Светът, в който щъркелът живее, не дава възможност на жабата да се развива, нито светът на жабата дава възможност на щъркела да се развива. Възможностите дават условия за развиване на ума, на сърцето и на волята на човека. В мислите и чувствата трябва да се внесе разширяване и дълбочина, а на волята трябва да се предаде интензивност. към втори вариант >>
- Той завел разговор с една мома жаба и започнал да ѝ разправя за техния свят, как се дига на високо в тези широки пространства; „И чудно ми е как седиш ти в туй блато“ – „Че нямам възможност, как, криле нямам“, отвърнала жабата.
Вие знаете онзи анекдот за щъркела и жабата? Той е един окултен разказ. Минавал един разумен щъркел покрай едно блато. Щъркелът бил момък. Той завел разговор с една мома жаба и започнал да ѝ разправя за техния свят, как се дига на високо в тези широки пространства; „И чудно ми е как седиш ти в туй блато“ – „Че нямам възможност, как, криле нямам“, отвърнала жабата. „Лесно е, може да се качиш на гърба ми, аз ще те пренеса в тия новите места“. Качила се жабата на гърба на щъркела, дигнал я той много на високо, обаче, като не могла да издържи, паднала от там и се убила. Значи жабата трябва да стои в условия при блатото. Тя преждевременно излязла от блатото. Щъркелът ѝ говорил преждевременно за хубавите места. към беседата >>
- Качила се жабата на гърба на щъркела, дигнал я той много на високо, обаче, като не могла да издържи, паднала от там и се убила.
Той е един окултен разказ. Минавал един разумен щъркел покрай едно блато. Щъркелът бил момък. Той завел разговор с една мома жаба и започнал да ѝ разправя за техния свят, как се дига на високо в тези широки пространства; „И чудно ми е как седиш ти в туй блато“ – „Че нямам възможност, как, криле нямам“, отвърнала жабата. „Лесно е, може да се качиш на гърба ми, аз ще те пренеса в тия новите места“. Качила се жабата на гърба на щъркела, дигнал я той много на високо, обаче, като не могла да издържи, паднала от там и се убила. Значи жабата трябва да стои в условия при блатото. Тя преждевременно излязла от блатото. Щъркелът ѝ говорил преждевременно за хубавите места. Та и в окултизма има такива съблазнителни места. Не се качвайте на щъркелски криле! към беседата >>
- Значи жабата трябва да стои в условия при блатото.
Минавал един разумен щъркел покрай едно блато. Щъркелът бил момък. Той завел разговор с една мома жаба и започнал да ѝ разправя за техния свят, как се дига на високо в тези широки пространства; „И чудно ми е как седиш ти в туй блато“ – „Че нямам възможност, как, криле нямам“, отвърнала жабата. „Лесно е, може да се качиш на гърба ми, аз ще те пренеса в тия новите места“. Качила се жабата на гърба на щъркела, дигнал я той много на високо, обаче, като не могла да издържи, паднала от там и се убила. Значи жабата трябва да стои в условия при блатото. Тя преждевременно излязла от блатото. Щъркелът ѝ говорил преждевременно за хубавите места. Та и в окултизма има такива съблазнителни места. Не се качвайте на щъркелски криле! Туй, което за жабата е опасно, за щъркела е безопасно и обратно: туй, което за щъркела е опасно, за жабата е безопасно. към беседата >>
29. Милосърдието, СБ , В.Търново, 23.8.1922г.,
- Седи онази жаба, философства, поглежда някоя муха, кацнала наблизо и: хоп-хоп – изяде я.
И така, имате два вида ученици: ученици, които мислят, че много знаят – те са горди; и други, които пъплят и казват: „Ние сме смирени.“ – Никакво смирение нямат! Една жестокост се крие у тях – на вид е едно хладнокръвие, както у жабите, у студенокръвните. Седи онази жаба, философства, поглежда някоя муха, кацнала наблизо и: хоп-хоп – изяде я. Пак седи – друга муха. Моментално мухата изчезва. Пак седи: хоп-хоп – и като че ли ни лук яла, ни лук мирисала. Това са състояния на душата и вие трябва да изпитвате себе си. Има състояния, които стават, без да ги схващате във вашето съзнание. към беседата >>
30. Изтълкувай ни тази притча, СБ , ИБ , В.Търново, 26.8.1922г.,
- Жабата е емблема на крайния материализъм.
И всички, които залюбват, започват да пеят. Даже и волът, когато започне да люби, той мучи. Няма животно, което да не изразява някакъв глас. Жабите, които са толкова студенокръвни, когато дойде пролет, започват да крякат, не млъкват. Това е тяхната песен, и щом премине любовта, те пак замлъкват. Жабата е емблема на крайния материализъм. Следователно, щом започнеш да мислиш за къщи, щом започнеш да се осигуряваш, ти забравяш пеенето и казваш: „Музиката е последна работа“. Започваш да чуваш дрънкането на парите, а тази музика е еднообразна. В сегашните банкноти дори и музика няма, а само шумолене. Това материалистическо настроение измъчва мозъка; щом се убие музиката, изгубва се смисълът на живота. И първото условие, за да придадем смисъл на живота, е да възстановим музиката. към беседата >>
31. Истинната лоза / Аз съм истинската лоза, НБ , СБ , В.Търново, 27.8.1922г.,
- На жабата, която казва: "Ако изляза вън от блатото, какъв ще бъде моят живот? (втори вариант)
Там, където има Любов, има Чистота. Накрая остава още едно изкушение: ще си помислите: "Този наш Учител иска да ни направи светии, да ни лиши от всички блага на света". Ако аз любя света, какво от това, че се отказвам от него? Вие мислите, че ако се откажете от света, от това-онова, от вас нищо няма да остане. С тези разсъждения знаете ли на какво приличате? На жабата, която казва: "Ако изляза вън от блатото, какъв ще бъде моят живот? " Има по-хубав живот. Животът на един музикант не е ли по-хубав от крякането на жабата? Художникът, който рисува с четка, не стои ли по-високо от тази жаба, която кряка? Онзи, който чете псалмите на Давид и свещените книги, не стои ли по-високо от жабата, която кряка и вдига шум? Казвам ви, че когато напуснете този живот, пред вас ще се разкрият перспективи, хиляди пъти по-велики и по-славни, отколкото сегашният ви живот. към втори вариант >>
- Животът на един музикант не е ли по-хубав от крякането на жабата? (втори вариант)
Ако аз любя света, какво от това, че се отказвам от него? Вие мислите, че ако се откажете от света, от това-онова, от вас нищо няма да остане. С тези разсъждения знаете ли на какво приличате? На жабата, която казва: "Ако изляза вън от блатото, какъв ще бъде моят живот? " Има по-хубав живот. Животът на един музикант не е ли по-хубав от крякането на жабата? Художникът, който рисува с четка, не стои ли по-високо от тази жаба, която кряка? Онзи, който чете псалмите на Давид и свещените книги, не стои ли по-високо от жабата, която кряка и вдига шум? Казвам ви, че когато напуснете този живот, пред вас ще се разкрият перспективи, хиляди пъти по-велики и по-славни, отколкото сегашният ви живот. към втори вариант >>
- Художникът, който рисува с четка, не стои ли по-високо от тази жаба, която кряка? (втори вариант)
Вие мислите, че ако се откажете от света, от това-онова, от вас нищо няма да остане. С тези разсъждения знаете ли на какво приличате? На жабата, която казва: "Ако изляза вън от блатото, какъв ще бъде моят живот? " Има по-хубав живот. Животът на един музикант не е ли по-хубав от крякането на жабата? Художникът, който рисува с четка, не стои ли по-високо от тази жаба, която кряка? Онзи, който чете псалмите на Давид и свещените книги, не стои ли по-високо от жабата, която кряка и вдига шум? Казвам ви, че когато напуснете този живот, пред вас ще се разкрият перспективи, хиляди пъти по-велики и по-славни, отколкото сегашният ви живот. към втори вариант >>
- Онзи, който чете псалмите на Давид и свещените книги, не стои ли по-високо от жабата, която кряка и вдига шум? (втори вариант)
С тези разсъждения знаете ли на какво приличате? На жабата, която казва: "Ако изляза вън от блатото, какъв ще бъде моят живот? " Има по-хубав живот. Животът на един музикант не е ли по-хубав от крякането на жабата? Художникът, който рисува с четка, не стои ли по-високо от тази жаба, която кряка? Онзи, който чете псалмите на Давид и свещените книги, не стои ли по-високо от жабата, която кряка и вдига шум? Казвам ви, че когато напуснете този живот, пред вас ще се разкрият перспективи, хиляди пъти по-велики и по-славни, отколкото сегашният ви живот. към втори вариант >>
- Като срещнеш костенурка, жаба или змия, ще знаеш причината, защо костенурката носи тази коруба на себе си, защо змията се влече, защо жабата е студенокръвно животно.
Помнете: Всичко се постига само чрез любовта, която носи в себе си мъдростта и истината. Като възприемете Тази мисъл, вие ще усетите нов подтик в себе си, нова светлина, която ще ви помогне да гледате на човешката душа по нов начин. Така всички същества ще ви станат приятни. И влечугите, и жабите, на които гледате с отвращение, ще ви станат приятни. По-право ще гледате на тях със съжаление, отколкото с отвращение. Като срещнеш костенурка, жаба или змия, ще знаеш причината, защо костенурката носи тази коруба на себе си, защо змията се влече, защо жабата е студенокръвно животно. А сега, като срещнеш своя ближен, първо виждаш отрицателното в него и казваш: Голям лицемер си ти, искаш да ме излъжеш, но аз не се лъжа. Имам ум, разбирам хората. Според мене, ти отдавна си се излъгал, няма защо да те лъжат хората. По-добре потърси причината, защо твоят ближен се проявява неправилно. Влез в неговото положение и кажи: Моят брат решава една трудна задача. към беседата >>
- – И жабата мисли, че, като напусне блатото, животът се свършва.
Като слушате да говоря така, казвате: Учителят иска да ни направи светии, да ни лиши от благата на света. -Питам: Ако любя Господа, ще мога ли да се откажа от света? – Какво ще остане за нас, ако се откажем от света? – И жабата мисли, че, като напусне блатото, животът се свършва. Не, вън от блатото има по-хубав живот. Животът на музиканта не е ли по-хубав от крякането на жабата? Художникът, който рисува със своята четка, не седи ли по-високо от жабата? Онзи, който чете свещените книги и ги прилага, не стои ли по-високо от жабата? Един ден, когато напуснете земния живот, пред вас ще се отворят такива перспективи, които ще бъдат хиляди пъти по-велики, по-славни от сегашния ви живот. към беседата >>
- Животът на музиканта не е ли по-хубав от крякането на жабата?
Като слушате да говоря така, казвате: Учителят иска да ни направи светии, да ни лиши от благата на света. -Питам: Ако любя Господа, ще мога ли да се откажа от света? – Какво ще остане за нас, ако се откажем от света? – И жабата мисли, че, като напусне блатото, животът се свършва. Не, вън от блатото има по-хубав живот. Животът на музиканта не е ли по-хубав от крякането на жабата? Художникът, който рисува със своята четка, не седи ли по-високо от жабата? Онзи, който чете свещените книги и ги прилага, не стои ли по-високо от жабата? Един ден, когато напуснете земния живот, пред вас ще се отворят такива перспективи, които ще бъдат хиляди пъти по-велики, по-славни от сегашния ви живот. Днес се срещат майка и дъщеря. Майката целува дъщеря си, но после дъщерята се отърси малко и казва: Студена е твоята целувка. към беседата >>
- Художникът, който рисува със своята четка, не седи ли по-високо от жабата?
-Питам: Ако любя Господа, ще мога ли да се откажа от света? – Какво ще остане за нас, ако се откажем от света? – И жабата мисли, че, като напусне блатото, животът се свършва. Не, вън от блатото има по-хубав живот. Животът на музиканта не е ли по-хубав от крякането на жабата? Художникът, който рисува със своята четка, не седи ли по-високо от жабата? Онзи, който чете свещените книги и ги прилага, не стои ли по-високо от жабата? Един ден, когато напуснете земния живот, пред вас ще се отворят такива перспективи, които ще бъдат хиляди пъти по-велики, по-славни от сегашния ви живот. Днес се срещат майка и дъщеря. Майката целува дъщеря си, но после дъщерята се отърси малко и казва: Студена е твоята целувка. Защо е недоволна тя? към беседата >>
- Онзи, който чете свещените книги и ги прилага, не стои ли по-високо от жабата?
– Какво ще остане за нас, ако се откажем от света? – И жабата мисли, че, като напусне блатото, животът се свършва. Не, вън от блатото има по-хубав живот. Животът на музиканта не е ли по-хубав от крякането на жабата? Художникът, който рисува със своята четка, не седи ли по-високо от жабата? Онзи, който чете свещените книги и ги прилага, не стои ли по-високо от жабата? Един ден, когато напуснете земния живот, пред вас ще се отворят такива перспективи, които ще бъдат хиляди пъти по-велики, по-славни от сегашния ви живот. Днес се срещат майка и дъщеря. Майката целува дъщеря си, но после дъщерята се отърси малко и казва: Студена е твоята целувка. Защо е недоволна тя? – Липсва нещо на целувката. към беседата >>
32. По-леко ще бъде наказанието, НБ , София, 5.11.1922г.,
- Жабата само кряка, нищо друго не знае.
Като хванат такъв престъпник, веднага му четат резолюция и го турят в затвор. Питам младите, които ме слушат, разбират ли това? То означава: човек трябва да се движи не само по права линия, но и нагоре. С други думи казано: Всяка идея трябва да има не само дължина и ширина, но и дълбочина. Млад е само онзи, който се движи в три посоки: по дължина, ширина и дълбочина. Жабата само кряка, нищо друго не знае. Казвате, че някой бил млад, защото имал черна коса. Само черната коса ли прави човека млад? Лесно може да побелее косата на младия. Достатъчно е да мине през големи страдания, за да побелее в 24 часа. И на сън косата побелява. към беседата >>
33. Значение на гласните при окултното пеене, ООК , София, 10.12.1922г.,
- Жабата, която седи с векове в блатото и кряка, и нейният баща е крякал, дядо, баба, все крякали, започват, но цели 4 месеца все по един начин се надуват, крякат, крякат и най-после от туй крякане какво ще излезе?
Да мислиш, значи да проверяваш нещата. Да чувстваш, значи да преживяваш нещата, поне отчасти, не всичко, малки преживявания да имаш. Но другите, разбира се, няма да ги оставяте. Като казвам туй, не казвам, че сегашните ваши преживявания не са верни. Верни са, но туй сте преживели хиляди пъти, то е старо, много обикновено. Жабата, която седи с векове в блатото и кряка, и нейният баща е крякал, дядо, баба, все крякали, започват, но цели 4 месеца все по един начин се надуват, крякат, крякат и най-после от туй крякане какво ще излезе? Ще кажа на жабата: „Слушай, ще напуснат блатото и няма да крякат“. Защо? – Този занаят научи, няма да го забравиш никога. Досега вие много работи сте научили, нови трябва да учите. Следващото време актив ще бъде, ако напуснете това еднообразие. Туй еднообразие внася страдание. към беседата >>
- Ще кажа на жабата: „Слушай, ще напуснат блатото и няма да крякат“. Защо?
Да чувстваш, значи да преживяваш нещата, поне отчасти, не всичко, малки преживявания да имаш. Но другите, разбира се, няма да ги оставяте. Като казвам туй, не казвам, че сегашните ваши преживявания не са верни. Верни са, но туй сте преживели хиляди пъти, то е старо, много обикновено. Жабата, която седи с векове в блатото и кряка, и нейният баща е крякал, дядо, баба, все крякали, започват, но цели 4 месеца все по един начин се надуват, крякат, крякат и най-после от туй крякане какво ще излезе? Ще кажа на жабата: „Слушай, ще напуснат блатото и няма да крякат“. Защо? – Този занаят научи, няма да го забравиш никога. Досега вие много работи сте научили, нови трябва да учите. Следващото време актив ще бъде, ако напуснете това еднообразие. Туй еднообразие внася страдание. Вие всинца сте недоволни като ученици. към беседата >>
34. Простри ръката си!, НБ , София, 31.12.1922г.,
- Някога отношението между този и онзи свят е такова, каквото между живота на човека и жабата.
Съществуват няколко вида истина: от физически характер, т. е. истина, която възприемаме с едно от петте сетива; истина от морален характер, която се отнася главно до бъдещето; отвлечена истина, която почти няма допирни точки с физическия свят. Според някои, отвлечена истина е вярата на човека в задгробния свят. Какво отношение има вярването в задгробния живот към физическия живот? То няма почти нищо общо с материалния свят. Някога отношението между този и онзи свят е такова, каквото между живота на човека и жабата. Какво ще се ползува жабата, ако й разказваш нещо за човека? Едни вярват в другия свят, други не вярват. Не е лошо, че вярваш, или не вярваш. Ако не виждаш връзката между явленията и законите на двата свята, естествено е да не вярваш. Всъщност, вярваш, или не вярваш, има връзка между двата свята. към беседата >>
- Какво ще се ползува жабата, ако й разказваш нещо за човека?
истина, която възприемаме с едно от петте сетива; истина от морален характер, която се отнася главно до бъдещето; отвлечена истина, която почти няма допирни точки с физическия свят. Според някои, отвлечена истина е вярата на човека в задгробния свят. Какво отношение има вярването в задгробния живот към физическия живот? То няма почти нищо общо с материалния свят. Някога отношението между този и онзи свят е такова, каквото между живота на човека и жабата. Какво ще се ползува жабата, ако й разказваш нещо за човека? Едни вярват в другия свят, други не вярват. Не е лошо, че вярваш, или не вярваш. Ако не виждаш връзката между явленията и законите на двата свята, естествено е да не вярваш. Всъщност, вярваш, или не вярваш, има връзка между двата свята. Първоначално, водата е била някъде в пространството, далеч от повърхността на земята. към беседата >>
35. Качества на ума, сърцето и волята, ООК , София, 25.2.1923г.,
- Да кажем, болен е някой човек, искаш да му помогнеш, ще намериш някоя костена жаба, ще я донесеш вкъщи и ще пренесеш болестта в костената жаба, а след това ще я пуснеш да си върви.
Ако един човек е болен и Природата по този начин прати всичките отрицателни сили да излязат през него, той е в дадения случай един канал, а ти, като не знаеш това, правиш подпушвания. Тогава тя казва: „Откъде да изляза? “ – хване тебе и те направи канал. Няма избавление. Тъй щото, когато лекуваш някого и искаш да му помогнеш, ще гледаш да намериш друг да го замести. Как? Да кажем, болен е някой човек, искаш да му помогнеш, ще намериш някоя костена жаба, ще я донесеш вкъщи и ще пренесеш болестта в костената жаба, а след това ще я пуснеш да си върви. Тази болест, всичкото зло, ще иде в костената жаба. За пример българите как лекуват? Те лекуват доста сполучливо. Имаш брадавица или някой лишей: българинът ще отиде у някой бакалин, ще открадне бучка сол, защото като открадне, тя стане положителна, положителен е и той. Той ще я открадне и няма да мисли за морал и когато се разсипва месечината, ще обиколи брадавицата с бучката сол и ще каже: „Както се разсипва месечината и както се стопява тази бучка, тъй и брадавицата да изчезне“, хвърля солта и брадавицата изчезва. към беседата >>
- Тази болест, всичкото зло, ще иде в костената жаба.
Тогава тя казва: „Откъде да изляза? “ – хване тебе и те направи канал. Няма избавление. Тъй щото, когато лекуваш някого и искаш да му помогнеш, ще гледаш да намериш друг да го замести. Как? Да кажем, болен е някой човек, искаш да му помогнеш, ще намериш някоя костена жаба, ще я донесеш вкъщи и ще пренесеш болестта в костената жаба, а след това ще я пуснеш да си върви. Тази болест, всичкото зло, ще иде в костената жаба. За пример българите как лекуват? Те лекуват доста сполучливо. Имаш брадавица или някой лишей: българинът ще отиде у някой бакалин, ще открадне бучка сол, защото като открадне, тя стане положителна, положителен е и той. Той ще я открадне и няма да мисли за морал и когато се разсипва месечината, ще обиколи брадавицата с бучката сол и ще каже: „Както се разсипва месечината и както се стопява тази бучка, тъй и брадавицата да изчезне“, хвърля солта и брадавицата изчезва. Е, как ще обясните това? към беседата >>
37. Имаше двама синове, НБ , София, 17.6.1923г.,
- Гладен съм, умирам.“ Тъй се молил този учител и не се минава половин час, пред входа на пещерата той вижда, че една костена жаба носи четвърт хляб, слага го там и си отива. (втори вариант)
Един български прогимназиален учител при отстъплението на българите в сражението си с гърците се забърква и като се вижда между гърците, скрива се в една пещера, гдето престоява три дена гладен. Ако излезе от тази пещера, ще го хванат гърците и ще го надупчат. Нищо повече. Той бил атеист, отричал Бога, но при това положение започнал да се моли, казва: „Господи, ако действително съществуваш, тъй както майка ми и учителите ми са ме учили, покажи ми чрез един пример и аз за в бъдеще ще вярвам. Дай ми малко хляб. Гладен съм, умирам.“ Тъй се молил този учител и не се минава половин час, пред входа на пещерата той вижда, че една костена жаба носи четвърт хляб, слага го там и си отива. Той взима хляба, закусва и се освежава. Като се върнал в Казанлъшко, свиква всички ученици и им казва: „Има Господ и аз вярвам в него“ – разказва си случая. Значи една четвърт килограма хляб е в състояние да убеди един български учител, че има Господ, отколкото цели трактати на Хегела, на Спенсара, на Бекона и на ред богослови, гдето се доказва има ли Господ, няма ли Господ. към втори вариант >>
38. Проява на разумните сили в природата, ООК , София, 1.7.1923г.,
- Когато онази жаба дойде до мравуняка и почва да гълта мравките, Господ ще позволи ли?
Туй го правят съвременните магнетизатори. Хората на света са повече майстори, отколкото набожните, духовните хора. Сега вие ще кажете: „Ама Господ ще му позволи ли? “ Чудни сте, като питате: „Господ ще позволи ли? “ Когато онзи паяк хване някоя муха, Господ ще му позволи ли? Когато онази жаба дойде до мравуняка и почва да гълта мравките, Господ ще позволи ли? Когато мравките дойдат до твоя хамбар и почнат да ядат житото, Господ позволява ли им? Всички същества вършат тези работи, без да им позволява Господ. Като питате така, вие сте прави, по моралния закон трябва позволение. Ако е по моралния закон, то е друго нещо, трябва да искаме разрешение, но ако не постъпваме по този закон, всичко вършим без разрешение и вследствие на това ние сме отговорни за своите постъпки. Защо? – Понеже Бог не взима участие в нашите постъпки. към беседата >>
41. Просете, търсете и хлопайте, НБ , София, 20.4.1924г.,
- В змията отклонението е по-голямо, в жабата – още по-голямо.
Същото се отнася и до природата, до нейните форми. Във всяка животинска форма, в която любовта не действа правилно, има отражение върху черепа. За да проверите този закон, изучавайте сравнителната анатомия. Ще видите, че между черепа на месоядните и тревопасните има разлика. В черепа на вълка, например, има известно изопачаване, което се дължи на неговата жестокост. В змията отклонението е по-голямо, в жабата – още по-голямо. Когато змията хване една жаба, крякането й се чува на половин километър разстояние. Тя иска да каже, че насилието е лошо нещо. – Лошо е насилието, наистина, но когато гълта мравките, тя не мисли, че прави насилие. Като чуете, как кряка жабата, казвате: Горката жаба! Аз пък казвам: Горките мравки! към беседата >>
- Когато змията хване една жаба, крякането й се чува на половин километър разстояние.
Във всяка животинска форма, в която любовта не действа правилно, има отражение върху черепа. За да проверите този закон, изучавайте сравнителната анатомия. Ще видите, че между черепа на месоядните и тревопасните има разлика. В черепа на вълка, например, има известно изопачаване, което се дължи на неговата жестокост. В змията отклонението е по-голямо, в жабата – още по-голямо. Когато змията хване една жаба, крякането й се чува на половин километър разстояние. Тя иска да каже, че насилието е лошо нещо. – Лошо е насилието, наистина, но когато гълта мравките, тя не мисли, че прави насилие. Като чуете, как кряка жабата, казвате: Горката жаба! Аз пък казвам: Горките мравки! Но и мравките си служат с насилие. към беседата >>
- Като чуете, как кряка жабата, казвате: Горката жаба!
В черепа на вълка, например, има известно изопачаване, което се дължи на неговата жестокост. В змията отклонението е по-голямо, в жабата – още по-голямо. Когато змията хване една жаба, крякането й се чува на половин километър разстояние. Тя иска да каже, че насилието е лошо нещо. – Лошо е насилието, наистина, но когато гълта мравките, тя не мисли, че прави насилие. Като чуете, как кряка жабата, казвате: Горката жаба! Аз пък казвам: Горките мравки! Но и мравките си служат с насилие. Те крадат готовата храна на другите животни. Те са първокласни крадци. Когато една мравка открадне нещо, веднага съобщава на другите. към беседата >>
44. Физическият и духовният човек, КД , София, 22.9.1924г.,
- Дойде някоя жаба при някой самотен човек и той, горкият - милва я, милва я, прегръща я, бои се да не я изгуби.
Самотата е нещо много приятно. Не цял живот и непрестанно човек да бъде сам, но ден, два, три, месец, година, 2-3 години най- много. Но човек трябва да бъде герой, да издържи самотия цяла година, а за няколко часа всеки може да я претърпи. И Христос знае какво е самотия. Много са смешни хората, когато изпаднот в самотията. Дойде някоя жаба при някой самотен човек и той, горкият - милва я, милва я, прегръща я, бои се да не я изгуби. Тази жаба като че внася нещо ново в него, той се радва. Самотата е красиво нещо. Аз мисля, че при самотата човек е на правия път. При това той остава сам само за малко време, за да уяк- не душата му. Често птичките пускат малките сами във въздуха, а те трептят, трептят, като че падат вече и току майката пак ги хване, после пак ги остави сами, докато укрепнат и се научат сами да хвърчат свободно. към беседата >>
- Тази жаба като че внася нещо ново в него, той се радва.
Не цял живот и непрестанно човек да бъде сам, но ден, два, три, месец, година, 2-3 години най- много. Но човек трябва да бъде герой, да издържи самотия цяла година, а за няколко часа всеки може да я претърпи. И Христос знае какво е самотия. Много са смешни хората, когато изпаднот в самотията. Дойде някоя жаба при някой самотен човек и той, горкият - милва я, милва я, прегръща я, бои се да не я изгуби. Тази жаба като че внася нещо ново в него, той се радва. Самотата е красиво нещо. Аз мисля, че при самотата човек е на правия път. При това той остава сам само за малко време, за да уяк- не душата му. Често птичките пускат малките сами във въздуха, а те трептят, трептят, като че падат вече и току майката пак ги хване, после пак ги остави сами, докато укрепнат и се научат сами да хвърчат свободно. Тъй и вас някой път ви изваждат от полочката и ви пускат и вие мислите, че сте сами и после пак ви хванат. към беседата >>
45. Образи на живата природа, КД , София, 24.12.1924г.,
- Какво ще говориш на жабата, когато е в блатото?
Има различни отношения в живота на човека. На себе си ще говориш на свой език, а на хората ще говориш на техния език, с преводчици. Какво ще говориш на жабата, когато е в блатото? Срещна един рак - какво да му говоря? Че е крив? Срещна един паяк - какво да му разправям, че трябва да ходи на два крака? От това гледище има неща, които не трябва да обясняваме на хората, а да ги оставим в тяхното заблуждение. На тези хора съзнанието им е пълно, ти виждаш, че не може да влезе нищо ново; ти трябва да му оттулиш нещо, да го изпразниш, за да може после да му налееш нещо ново. към беседата >>
- Например някои от вас ви е страх от паяк, други от жаба, от мишка, от пиявица, всеки човек все има нещо, от което се бои.
Сега това е само за изяснение. Те са упражнения, които много добре действат, благотворно действат, при това служат за едно каляване на мисълта. Някой път се насъбират все отрицателни мисли, почнат да те безпокоят. Седни, направи опит да не те е страх. Например някои от вас ви е страх от паяк, други от жаба, от мишка, от пиявица, всеки човек все има нещо, от което се бои. към беседата >>
47. Положителни и отрицателни състояния на живота, ООК , София, 14.1.1925г.,
- Разликата е почти такава грамадна, каквато между ума на един човек и на една жаба.
За в бъдеще умът на човека ще се увеличи. Грамадна разлика съществува между ума на един човек и ума на един ангел. Разликата е почти такава грамадна, каквато между ума на един човек и на една жаба. Тогава какъв смисъл има да се хвалиш, че имаш ум? – Да, можеш да се хвалиш, колкото искаш, между жабите и между хората даже, но дойдеш ли да се сравняваш с ума на ангелите, ще туриш всичкото смирение, което можеш да намериш в себе си. Дълго време ще чакаш, докато твоят ум стане като техния. Отде произтича човешката гордост? – Човешката гордост произтича от това, дето човек мисли, че знае много, че той не е като другите хора, че неговият ум е много положителен, че знае всичко, и т.н. към беседата >>
48. Азъ Те познахъ / Аз Те познах, НБ , София, 1.2.1925г.,
- Например, всеки от вас казва: Аз познавам вълка, познавам змията, познавам жабата, познавам рибата. (втори вариант)
И тъй, в какво седи познаването? Христос казва: „Във всичко познах, че Ти си ме проводил.“ Познаването е един вътрешен процес, а провождането е процес на движение. Значи, познаването подразбира учение, а провождането – излизане от този процес, отиване някъде. Къде? – В света. Интересно е по какво познаваме хората? Например, всеки от вас казва: Аз познавам вълка, познавам змията, познавам жабата, познавам рибата. С какво ги познавате? – С вашите очи. Ако не бихте имали очи, туй познаване щеше да стане по друг начин. Наистина, вълкът има известна форма, но познаването на вълка по формата му, познаване ли е? Като изречем думата „вълк“, казвате: Познавам вълка. към втори вариант >>
- Запримѣръ, всѣки отъ васъ казва: азъ познавамъ вълка, познавамъ змията, познавамъ жабата, познавамъ рибата.
И тъй, въ какво седи познаването? Христосъ казва: „Въ всичко познахъ, че Ти си ме проводилъ.“ Познаването е единъ вѫтрѣшенъ процесъ, а провождането е процесъ на движение. Значи, познаването подразбира учение, а провождането – излизане отъ този процесъ, отиване нѣкѫдѣ. Кѫдѣ? – Въ свѣта. Интересно е по какво познаваме хората? Запримѣръ, всѣки отъ васъ казва: азъ познавамъ вълка, познавамъ змията, познавамъ жабата, познавамъ рибата. Съ какво ги познавате? – Съ вашитѣ очи. Ако не бихте имали очи, туй познаване щѣше да стане по другъ начинъ. Наистина, вълкътъ има извѣстна форма, но познаването на вълка по формата му, познаване ли е? Като изречемъ думата „вълкъ“, казвате: познавамъ вълка. към беседата >>
49. Отворената и затворената чаша, ООК , София, 4.2.1925г.,
- Например често хората изучават характера на жабата, изучават всичко, което се крие в нея.
Ако един човек обича Бога, има какво да се занимаваме с него, има какво да се изучава. Ако душата на някой човек е заета с Любовта, има какво да се изучава. Ако душата на един човек е заета с Мъдростта, има какво да се изучава. Ако душата на един човек е заета с Истината, има какво да се изучава. Но ако един човек се занимава с нещо материално, с нещо земно, няма какво да се изучава, той не представлява абсолютно нищо важно. Например често хората изучават характера на жабата, изучават всичко, което се крие в нея. Някой път кацне върху нея една муха, но тя седи като някой философ, наблюдава само. Дойде ли мухата до устатата ѝ, жабата веднага я лапне и мухата изчезва. Дойде друга муха до устата ѝ, и тя скоро изчезва. Питам: какво има да се изучава жабата? Да се изучава жабата, това е равносилно на положението на някой пияница, който, като падне в трапа, казва: „Влязох в трапа, за да го изуча.“ Какво ще изучава в трапа? към беседата >>
- Дойде ли мухата до устатата ѝ, жабата веднага я лапне и мухата изчезва.
Ако душата на един човек е заета с Мъдростта, има какво да се изучава. Ако душата на един човек е заета с Истината, има какво да се изучава. Но ако един човек се занимава с нещо материално, с нещо земно, няма какво да се изучава, той не представлява абсолютно нищо важно. Например често хората изучават характера на жабата, изучават всичко, което се крие в нея. Някой път кацне върху нея една муха, но тя седи като някой философ, наблюдава само. Дойде ли мухата до устатата ѝ, жабата веднага я лапне и мухата изчезва. Дойде друга муха до устата ѝ, и тя скоро изчезва. Питам: какво има да се изучава жабата? Да се изучава жабата, това е равносилно на положението на някой пияница, който, като падне в трапа, казва: „Влязох в трапа, за да го изуча.“ Какво ще изучава в трапа? Каква философия има в това, да пуснете една кофа в кладенеца и после да я извадите? Представете си, че изучавате скоростта, с която кофата се спуща и изважда от кладенеца, какво ще придобиете? към беседата >>
- Питам: какво има да се изучава жабата?
Но ако един човек се занимава с нещо материално, с нещо земно, няма какво да се изучава, той не представлява абсолютно нищо важно. Например често хората изучават характера на жабата, изучават всичко, което се крие в нея. Някой път кацне върху нея една муха, но тя седи като някой философ, наблюдава само. Дойде ли мухата до устатата ѝ, жабата веднага я лапне и мухата изчезва. Дойде друга муха до устата ѝ, и тя скоро изчезва. Питам: какво има да се изучава жабата? Да се изучава жабата, това е равносилно на положението на някой пияница, който, като падне в трапа, казва: „Влязох в трапа, за да го изуча.“ Какво ще изучава в трапа? Каква философия има в това, да пуснете една кофа в кладенеца и после да я извадите? Представете си, че изучавате скоростта, с която кофата се спуща и изважда от кладенеца, какво ще придобиете? Какво ще спечелите, ако изучавате скоростта, с която някой би могъл да извърши престъпление? Тук няма никаква философия. към беседата >>
- Да се изучава жабата, това е равносилно на положението на някой пияница, който, като падне в трапа, казва: „Влязох в трапа, за да го изуча.“ Какво ще изучава в трапа?
Например често хората изучават характера на жабата, изучават всичко, което се крие в нея. Някой път кацне върху нея една муха, но тя седи като някой философ, наблюдава само. Дойде ли мухата до устатата ѝ, жабата веднага я лапне и мухата изчезва. Дойде друга муха до устата ѝ, и тя скоро изчезва. Питам: какво има да се изучава жабата? Да се изучава жабата, това е равносилно на положението на някой пияница, който, като падне в трапа, казва: „Влязох в трапа, за да го изуча.“ Какво ще изучава в трапа? Каква философия има в това, да пуснете една кофа в кладенеца и после да я извадите? Представете си, че изучавате скоростта, с която кофата се спуща и изважда от кладенеца, какво ще придобиете? Какво ще спечелите, ако изучавате скоростта, с която някой би могъл да извърши престъпление? Тук няма никаква философия. Разбира се, ако кофата е пълна, ще пада по-бързо; ако е празна, ще пада по-бавно. към беседата >>
50. Послѣдното мѣсто / Последното място, НБ , София, 15.2.1925г.,
- Вземете онази жаба, която не кръшка, която не кряка във водата, изпълнява ли тя своя дълг? (втори вариант)
Някои казват: Този човек кръшка много. В дължината си една река може да кръшка, може да прави завивания оттук-оттам, но тя има цел, иска да постигне своето намерение. Когато хората казват за някого, че много кръшка, то значи, че не изпълнява своя морален дълг. Това не е правилно. Нима онези, които не кръшкат, изпълняват своя морален дълг? Вземете онази жаба, която не кръшка, която не кряка във водата, изпълнява ли тя своя дълг? Тя не кряка, защото чака да дойде някоя муха наблизо до нея, или да кацне на нея, и тя да я глътне. Изгубват се мухите една по една в нейната уста. Казват: Какъв философ е тази жаба! Да, философ е тя, но вижте я колко кръшка тя, като я хване някоя змия! Когато се доближи някоя змия до жабата, и тя кръшка като мухата. към втори вариант >>
- Казват: Какъв философ е тази жаба! (втори вариант)
Това не е правилно. Нима онези, които не кръшкат, изпълняват своя морален дълг? Вземете онази жаба, която не кръшка, която не кряка във водата, изпълнява ли тя своя дълг? Тя не кряка, защото чака да дойде някоя муха наблизо до нея, или да кацне на нея, и тя да я глътне. Изгубват се мухите една по една в нейната уста. Казват: Какъв философ е тази жаба! Да, философ е тя, но вижте я колко кръшка тя, като я хване някоя змия! Когато се доближи някоя змия до жабата, и тя кръшка като мухата. Жабата казва: „Тази наука е много лоша.“ Като е лоша, не гълтай мухите цели! Това значи: гълташ ли, ще те гълтат. Защо змията гълта жабата цяла? към втори вариант >>
- Когато се доближи някоя змия до жабата, и тя кръшка като мухата. (втори вариант)
Вземете онази жаба, която не кръшка, която не кряка във водата, изпълнява ли тя своя дълг? Тя не кряка, защото чака да дойде някоя муха наблизо до нея, или да кацне на нея, и тя да я глътне. Изгубват се мухите една по една в нейната уста. Казват: Какъв философ е тази жаба! Да, философ е тя, но вижте я колко кръшка тя, като я хване някоя змия! Когато се доближи някоя змия до жабата, и тя кръшка като мухата. Жабата казва: „Тази наука е много лоша.“ Като е лоша, не гълтай мухите цели! Това значи: гълташ ли, ще те гълтат. Защо змията гълта жабата цяла? – Защото и жабата гълта мухите цели. Има един закон в природата: с каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери. към втори вариант >>
- Жабата казва: „Тази наука е много лоша.“ Като е лоша, не гълтай мухите цели! (втори вариант)
Тя не кряка, защото чака да дойде някоя муха наблизо до нея, или да кацне на нея, и тя да я глътне. Изгубват се мухите една по една в нейната уста. Казват: Какъв философ е тази жаба! Да, философ е тя, но вижте я колко кръшка тя, като я хване някоя змия! Когато се доближи някоя змия до жабата, и тя кръшка като мухата. Жабата казва: „Тази наука е много лоша.“ Като е лоша, не гълтай мухите цели! Това значи: гълташ ли, ще те гълтат. Защо змията гълта жабата цяла? – Защото и жабата гълта мухите цели. Има един закон в природата: с каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери. към втори вариант >>
- Вземете онази жаба, която не кръшка, която не крѣка въ водата, изпълнява ли тя своя дългъ?
Нѣкои казватъ: този човѣкъ кръшка много. Въ дължината си една рѣка може да кръшка, може да прави завивания отъ тукъ-отъ тамъ, но тя има цѣль, иска да постигне своето намѣрение. Когато хората казватъ за нѣкого, че много кръшка, то значи, че не изпълнява своя мораленъ дългъ. Това не е право. Нима онѣзи, които не кръшкатъ, изпълняватъ своя мораленъ дългъ? Вземете онази жаба, която не кръшка, която не крѣка въ водата, изпълнява ли тя своя дългъ? Тя не крѣка, защото чака да дойде нѣкоя муха наблизо до нея, или да кацне на нея, и тя да я глътне. Изгубватъ се мухитѣ една по една въ нейната уста. Казватъ: какъвъ философъ е тази жаба! Да, философъ е тя, но вижте я, колко кръшка тя, като я хване нѣкоя змия! Когато се доближи нѣкоя змия до жабата, и тя кръшка като мухата. към беседата >>
- Казватъ: какъвъ философъ е тази жаба!
Това не е право. Нима онѣзи, които не кръшкатъ, изпълняватъ своя мораленъ дългъ? Вземете онази жаба, която не кръшка, която не крѣка въ водата, изпълнява ли тя своя дългъ? Тя не крѣка, защото чака да дойде нѣкоя муха наблизо до нея, или да кацне на нея, и тя да я глътне. Изгубватъ се мухитѣ една по една въ нейната уста. Казватъ: какъвъ философъ е тази жаба! Да, философъ е тя, но вижте я, колко кръшка тя, като я хване нѣкоя змия! Когато се доближи нѣкоя змия до жабата, и тя кръшка като мухата. Жабата казва: „Тази наука е много лоша.“ Като е лоша, не гълтай мухитѣ цѣли! Това значи: гълташъ ли, ще те гълтатъ. Защо змията гълта жабата цѣла? към беседата >>
- Когато се доближи нѣкоя змия до жабата, и тя кръшка като мухата.
Вземете онази жаба, която не кръшка, която не крѣка въ водата, изпълнява ли тя своя дългъ? Тя не крѣка, защото чака да дойде нѣкоя муха наблизо до нея, или да кацне на нея, и тя да я глътне. Изгубватъ се мухитѣ една по една въ нейната уста. Казватъ: какъвъ философъ е тази жаба! Да, философъ е тя, но вижте я, колко кръшка тя, като я хване нѣкоя змия! Когато се доближи нѣкоя змия до жабата, и тя кръшка като мухата. Жабата казва: „Тази наука е много лоша.“ Като е лоша, не гълтай мухитѣ цѣли! Това значи: гълташъ ли, ще те гълтатъ. Защо змията гълта жабата цѣла? – Защото и жабата гълта мухитѣ цѣли. Има единъ законъ въ природата: съ каквато мѣрка мѣришъ, съ такава ще ти се отмѣри. към беседата >>
- Жабата казва: „Тази наука е много лоша.“ Като е лоша, не гълтай мухитѣ цѣли!
Тя не крѣка, защото чака да дойде нѣкоя муха наблизо до нея, или да кацне на нея, и тя да я глътне. Изгубватъ се мухитѣ една по една въ нейната уста. Казватъ: какъвъ философъ е тази жаба! Да, философъ е тя, но вижте я, колко кръшка тя, като я хване нѣкоя змия! Когато се доближи нѣкоя змия до жабата, и тя кръшка като мухата. Жабата казва: „Тази наука е много лоша.“ Като е лоша, не гълтай мухитѣ цѣли! Това значи: гълташъ ли, ще те гълтатъ. Защо змията гълта жабата цѣла? – Защото и жабата гълта мухитѣ цѣли. Има единъ законъ въ природата: съ каквато мѣрка мѣришъ, съ такава ще ти се отмѣри. към беседата >>
53. Рѫката сѫблазнява / Ръката съблазнява, НБ , София, 5.4.1925г.,
- – Очите му изпъкват, стават големи, като на жаба, лицето му се обезобразява, като на някой канибалист. (втори вариант)
През деня отива на купището, или както го казват хорището, и там се сважда с момците. За да ги наплаши, той изважда пистолета си и го насочва срещу тях. Щрака, но пищовът не хваща. Туря тогава гърлото на пищова пред устата си, за да види, какво има в него и духва, но като духнал, пищовът този път изгърмява в устата му. И какво става? – Очите му изпъкват, стават големи, като на жаба, лицето му се обезобразява, като на някой канибалист. Този млад момък не умря, той се излекува, но през целия си живот помни съблазънта на своя пищов. Следователно, всеки човек, който има ръка, която го съблазнява, тя е неговият пищов. Ръката е израз на разумното в човека. Само разумните хора имат ръка. Само разумните хора имат огнестрелни оръжия. към втори вариант >>
- – Очитѣ му изпѫкватъ, ставатъ голѣми, като на жаба, лицето му се обезобразява, като на нѣкой канибалистъ.
Прѣзъ деня отива на купището, или както го казватъ хорището, и тамъ се сважда съ момцитѣ. За да ги наплаши, той изважда пистолета си и го насочва срѣщу тѣхъ. Щрака, но пищовътъ не хваща. Туря тогава гърлото на пищова прѣдъ устата си, за да види, какво има въ него и духва, но като духналъ, пищовътъ този пѫть изгърмява въ устата му. И какво става? – Очитѣ му изпѫкватъ, ставатъ голѣми, като на жаба, лицето му се обезобразява, като на нѣкой канибалистъ. Този младъ момъкъ не умрѣ, той се излѣкува, но прѣзъ цѣлия си животъ помни съблазъньта на своя пищовъ. Слѣдователно, всѣки човѣкъ, който има рѫка, която го съблазнява, тя е неговиятъ пищовъ. Рѫката е изразъ на разумното въ човѣка. Само разумнитѣ хора иматъ рѫка. Само разумнитѣ хора иматъ огнестрѣлни орѫжия. към беседата >>
54. Съ Духъ и огънь / С Дух и огън, НБ , София, 12.4.1925г.,
- Змията като хване една жаба, цяла я глътне. (втори вариант)
Ако смъкнете крилата, краката и перата на гълъба, той е цяла змия. Онези, които изучават естествена история, могат да проверят тази истина. Това се отнася само до формата на нещата. Затова под „низше“ ние разбираме всичко това, което не съдържа елементи на разумния живот. Като говоря за змията, аз разбирам нисшото, алчността. Змията като хване една жаба, цяла я глътне. Жабата плаче, моли ѝ се, но тя не иска да знае. Затова я наричат змия. Гълъбът като се приближи до някое житно зърно, самото зрънце му казва: братко, глътни ме! Всички зрънца се радват, защото в гълъба има една висша култура, в която те могат да се подигнат. Житните зрънца са разумни души, аз мога да се разговарям с тях. към втори вариант >>
- Жабата плаче, моли ѝ се, но тя не иска да знае. (втори вариант)
Онези, които изучават естествена история, могат да проверят тази истина. Това се отнася само до формата на нещата. Затова под „низше“ ние разбираме всичко това, което не съдържа елементи на разумния живот. Като говоря за змията, аз разбирам нисшото, алчността. Змията като хване една жаба, цяла я глътне. Жабата плаче, моли ѝ се, но тя не иска да знае. Затова я наричат змия. Гълъбът като се приближи до някое житно зърно, самото зрънце му казва: братко, глътни ме! Всички зрънца се радват, защото в гълъба има една висша култура, в която те могат да се подигнат. Житните зрънца са разумни души, аз мога да се разговарям с тях. Ще кажете: и това го бива! към втори вариант >>
- Змията като хване една жаба, цѣла я глътне.
Ако смъкнете крилата, краката и перата на гълѫба, той е цяла змия. Онѣзи, които изучаватъ естествена история, могатъ да провѣрятъ тази истина. Това се отнася само до формата на нѣщата. Затуй подъ „нисше“ ние разбираме всичко това, което не съдържа елементи на разумния животъ. Като говоря за змията, азъ разбирамъ нисшето, алчностьта. Змията като хване една жаба, цѣла я глътне. Жабата плаче, моли ѝ се, но тя не иска да знае. Затова я наричатъ змия. Гълѫбътъ като се приближи до нѣкое житно зърно, самото зрънце му казва: братко, глътни ме! Всички зрънца се радватъ, защото въ гълѫба има една висша култура, въ която тѣ могатъ да се подигнатъ. Житнитѣ зрънца сѫ разумни души, азъ мога да се разговарямъ съ тѣхъ. към беседата >>
- Жабата плаче, моли ѝ се, но тя не иска да знае.
Онѣзи, които изучаватъ естествена история, могатъ да провѣрятъ тази истина. Това се отнася само до формата на нѣщата. Затуй подъ „нисше“ ние разбираме всичко това, което не съдържа елементи на разумния животъ. Като говоря за змията, азъ разбирамъ нисшето, алчностьта. Змията като хване една жаба, цѣла я глътне. Жабата плаче, моли ѝ се, но тя не иска да знае. Затова я наричатъ змия. Гълѫбътъ като се приближи до нѣкое житно зърно, самото зрънце му казва: братко, глътни ме! Всички зрънца се радватъ, защото въ гълѫба има една висша култура, въ която тѣ могатъ да се подигнатъ. Житнитѣ зрънца сѫ разумни души, азъ мога да се разговарямъ съ тѣхъ. Ще кажете: и това го бива! към беседата >>
56. Тридесет и осем години, НБ , София, 22.11.1925г.,
- Един ден една щестлавна жаба хванала едно малко, красиво пиленце, вързала го на гърба си и казала: “Да си имам и аз поне нещичко!
– ще се осигуря през целия си живот. Вярно е, че можеш да се осигуриш, на не е Истина, че можеш да се осигуриш. Утре, като се осигуриш, смъртта ще дойде, и ти ще отидеш заедно с този камък. Заради него и ти ще отидеш. И знаете ли в какво положение ще се намерите? Един ден една щестлавна жаба хванала едно малко, красиво пиленце, вързала го на гърба си и казала: “Да си имам и аз поне нещичко! ” Обаче, за беля, вижда я отдалеч един сокол, който обичал пиленцата, спуща се да го улови, хваща го с клюна си и заедно с него задига и жабата. Казвам: ако тази жаба нямаше туй пиленце на гърба си, щеше да си бъде във водата, а сега, като турила туй пиленце на гърба си, соколът, като задига пиленцето, задига и нея. Ах, тези яйца, сега всички говорят за яйцата. Гледам някои казват: хубави са кокошите яйца! В Америка имат особен начин за разпределението на яйцата. към беседата >>
- ” Обаче, за беля, вижда я отдалеч един сокол, който обичал пиленцата, спуща се да го улови, хваща го с клюна си и заедно с него задига и жабата.
Вярно е, че можеш да се осигуриш, на не е Истина, че можеш да се осигуриш. Утре, като се осигуриш, смъртта ще дойде, и ти ще отидеш заедно с този камък. Заради него и ти ще отидеш. И знаете ли в какво положение ще се намерите? Един ден една щестлавна жаба хванала едно малко, красиво пиленце, вързала го на гърба си и казала: “Да си имам и аз поне нещичко! ” Обаче, за беля, вижда я отдалеч един сокол, който обичал пиленцата, спуща се да го улови, хваща го с клюна си и заедно с него задига и жабата. Казвам: ако тази жаба нямаше туй пиленце на гърба си, щеше да си бъде във водата, а сега, като турила туй пиленце на гърба си, соколът, като задига пиленцето, задига и нея. Ах, тези яйца, сега всички говорят за яйцата. Гледам някои казват: хубави са кокошите яйца! В Америка имат особен начин за разпределението на яйцата. Там не ги продават всички на една цена, както в България, но според големината. към беседата >>
- Казвам: ако тази жаба нямаше туй пиленце на гърба си, щеше да си бъде във водата, а сега, като турила туй пиленце на гърба си, соколът, като задига пиленцето, задига и нея.
Утре, като се осигуриш, смъртта ще дойде, и ти ще отидеш заедно с този камък. Заради него и ти ще отидеш. И знаете ли в какво положение ще се намерите? Един ден една щестлавна жаба хванала едно малко, красиво пиленце, вързала го на гърба си и казала: “Да си имам и аз поне нещичко! ” Обаче, за беля, вижда я отдалеч един сокол, който обичал пиленцата, спуща се да го улови, хваща го с клюна си и заедно с него задига и жабата. Казвам: ако тази жаба нямаше туй пиленце на гърба си, щеше да си бъде във водата, а сега, като турила туй пиленце на гърба си, соколът, като задига пиленцето, задига и нея. Ах, тези яйца, сега всички говорят за яйцата. Гледам някои казват: хубави са кокошите яйца! В Америка имат особен начин за разпределението на яйцата. Там не ги продават всички на една цена, както в България, но според големината. Имат си особени машини, и според големината ги разпределят по номера и така им се определят цените. към беседата >>
58. Избавената душа, НБ , София, 2.5.1926г.,
- Ако ви се даде свобода, вие ще приличате на онази жаба, която дошла при една кокошка и й казала: хвани ме, прибери ме при себе си, аз искам да стана страж на твоите пилци, да ги пазя.
Ако ви се даде свобода, вие ще приличате на онази жаба, която дошла при една кокошка и й казала: хвани ме, прибери ме при себе си, аз искам да стана страж на твоите пилци, да ги пазя. Свържи ме за крака на едно от твоите пиленца, че като ме дръпва то, няма да ходя във водата. И така станало. Кокошката свързала жабата за крака на едно от своите пиленца, но дошъл един сокол, хванал пиленцето, хванал и жабата. Задигнал пиленцето, задигнал и стражата. Така и ние, съвременните хора, казваме на другите хора греха, изобличаваме ги. към беседата >>
- Кокошката свързала жабата за крака на едно от своите пиленца, но дошъл един сокол, хванал пиленцето, хванал и жабата.
Ако ви се даде свобода, вие ще приличате на онази жаба, която дошла при една кокошка и й казала: хвани ме, прибери ме при себе си, аз искам да стана страж на твоите пилци, да ги пазя. Свържи ме за крака на едно от твоите пиленца, че като ме дръпва то, няма да ходя във водата. И така станало. Кокошката свързала жабата за крака на едно от своите пиленца, но дошъл един сокол, хванал пиленцето, хванал и жабата. Задигнал пиленцето, задигнал и стражата. Така и ние, съвременните хора, казваме на другите хора греха, изобличаваме ги. Казваме за тях: чакай, да не би да дойде дяволът да ги вземе! Да, като дойде дяволът, и тях взима, и тебе задига. Този дявол, с когото хората се борят не е вчерашен. към беседата >>
60. Стана плът, НБ , София, 13.6.1926г.,
- За един човек те представляват цели 10 000 години, е за една жаба представляват няколко милиарди години и т.н.
Сега, обаче, аз ви говоря за онова, което предстои да стане след 10 000 години. Дали сега ще бъде това нещо или след 10 000 години, то е едно и също нещо. Казано и свършено! Сега или след 10 000 години, това е същото. Тия 10 000 години за един ангел представляват една хилядна част от секундата. За един човек те представляват цели 10 000 години, е за една жаба представляват няколко милиарди години и т.н. Всичко това е нещо относително, но важното е словото да се въплъти в нас. Това е великото в света. И тъй, отворете умовете си, отворете сърцата си, отворете душите си за разумното слово и бъдете мощни и силни да го възприемете. Когато словото стане плът у вас, всякакво разлагане ще изчезне от вас. Днес вашата плът се разлага, затова често се срещат хора, които миришат неприятно. към беседата >>
61. Любов и вяра / Двата метода. Любовта и вярата, МОК , София, 17.10.1926г.,
- Някой го е страх от жаба. (втори вариант)
Сега, превръщайте - тези мъчнотии ще ги срещнете в света. Да кажем, имате едно мрачно настроение, някой път хване ви гняв, сърдите се, захванете тъй - заканвате се. Е, хубаво, то е един метод. Окуражавате се, какво помага? Ти, ако искаш да се окуражиш, иди при туй, от което най-много те е страх. Някой го е страх от жаба. Ти не вдигай тояга - то е голяма работа, то е за един маг. Ти казваш: «Мен ме е страх от жабата», а «Аз искам да се боря с еди-кой си пехливанин.» Не, ще започнеш от жабата. Кажи: «Ще се боря с жабата.» Почнете сега тъй - приближиш се, бутнеш, дръпнеш се, бутнеш, докато най-после пипнете (Учителят прави движенията като на страхлив, който преодолява страха и отвращението, за да се доближи до жабата), добиете кураж. Някой го е страх от някое бръмбарче. Дребни работи, но тези малки бръмбарчета колко пъти ни спъват. към втори вариант >>
- Ти казваш: «Мен ме е страх от жабата», а «Аз искам да се боря с еди-кой си пехливанин.» Не, ще започнеш от жабата. (втори вариант)
Е, хубаво, то е един метод. Окуражавате се, какво помага? Ти, ако искаш да се окуражиш, иди при туй, от което най-много те е страх. Някой го е страх от жаба. Ти не вдигай тояга - то е голяма работа, то е за един маг. Ти казваш: «Мен ме е страх от жабата», а «Аз искам да се боря с еди-кой си пехливанин.» Не, ще започнеш от жабата. Кажи: «Ще се боря с жабата.» Почнете сега тъй - приближиш се, бутнеш, дръпнеш се, бутнеш, докато най-после пипнете (Учителят прави движенията като на страхлив, който преодолява страха и отвращението, за да се доближи до жабата), добиете кураж. Някой го е страх от някое бръмбарче. Дребни работи, но тези малки бръмбарчета колко пъти ни спъват. Някой път като бръмне туй бръмбарче... Пуснал ти някой някоя мисъл: «Чакат те детективи» - че туй е един бръмбар. Хвани го, тури го на ръката си, няма какво да те е страх. към втори вариант >>
- Кажи: «Ще се боря с жабата.» Почнете сега тъй - приближиш се, бутнеш, дръпнеш се, бутнеш, докато най-после пипнете (Учителят прави движенията като на страхлив, който преодолява страха и отвращението, за да се доближи до жабата), добиете кураж. (втори вариант)
Окуражавате се, какво помага? Ти, ако искаш да се окуражиш, иди при туй, от което най-много те е страх. Някой го е страх от жаба. Ти не вдигай тояга - то е голяма работа, то е за един маг. Ти казваш: «Мен ме е страх от жабата», а «Аз искам да се боря с еди-кой си пехливанин.» Не, ще започнеш от жабата. Кажи: «Ще се боря с жабата.» Почнете сега тъй - приближиш се, бутнеш, дръпнеш се, бутнеш, докато най-после пипнете (Учителят прави движенията като на страхлив, който преодолява страха и отвращението, за да се доближи до жабата), добиете кураж. Някой го е страх от някое бръмбарче. Дребни работи, но тези малки бръмбарчета колко пъти ни спъват. Някой път като бръмне туй бръмбарче... Пуснал ти някой някоя мисъл: «Чакат те детективи» - че туй е един бръмбар. Хвани го, тури го на ръката си, няма какво да те е страх. Щом дойдеш да не те е страх от паяк, от змия, от вълк, от мечка, ще дойдеш до страха от някоя болест. към втори вариант >>
- За пример теб те е страх от жаба. (втори вариант)
Седиш някоя вечер в стаята си, отчаял си се, трепериш, цяла нощ минаваш по дъската. Съществуват тези мъчнотии – да се разрешат, но естествено да се разрешат. Ама ще кажете: «Аз ще бъда търпелив.» То е празна работа, може да го казваш колкото искаш. Тогава ще намериш един, който страда повече от теб. Ако искаш да лекуваш страха си, ще намериш един по-страхлив от тебе. За пример теб те е страх от жаба. Намери някой, който го е страх от малко бръмбарче. Ще кажеш: «Ти си бил от мен по-страхлив.» Ако искаш да се лекуваш от страха си, намери по-страхлив от теб - пред него ти ще си с орден. Намери някой, който го е страх от жабата. Намери и един човек, който не го е страх от жабата. «Я, кажи, как я буташ тази жаба? към втори вариант >>
- Намери някой, който го е страх от жабата. (втори вариант)
Тогава ще намериш един, който страда повече от теб. Ако искаш да лекуваш страха си, ще намериш един по-страхлив от тебе. За пример теб те е страх от жаба. Намери някой, който го е страх от малко бръмбарче. Ще кажеш: «Ти си бил от мен по-страхлив.» Ако искаш да се лекуваш от страха си, намери по-страхлив от теб - пред него ти ще си с орден. Намери някой, който го е страх от жабата. Намери и един човек, който не го е страх от жабата. «Я, кажи, как я буташ тази жаба? » Ти сега идеш до него, насърчаваш се по положителен път. После, има поверие, че жабата пръска сокове, че се образуват брадавици по ръката, има такива жаби. Психологически като вземете известни недъзи, трябва да знаете как да се лекувате. към втори вариант >>
- Намери и един човек, който не го е страх от жабата. (втори вариант)
Ако искаш да лекуваш страха си, ще намериш един по-страхлив от тебе. За пример теб те е страх от жаба. Намери някой, който го е страх от малко бръмбарче. Ще кажеш: «Ти си бил от мен по-страхлив.» Ако искаш да се лекуваш от страха си, намери по-страхлив от теб - пред него ти ще си с орден. Намери някой, който го е страх от жабата. Намери и един човек, който не го е страх от жабата. «Я, кажи, как я буташ тази жаба? » Ти сега идеш до него, насърчаваш се по положителен път. После, има поверие, че жабата пръска сокове, че се образуват брадавици по ръката, има такива жаби. Психологически като вземете известни недъзи, трябва да знаете как да се лекувате. Бръмбари, жабите, змиите, паяците - всичко това са методи, чрез които ние можем да се лекуваме. към втори вариант >>
- «Я, кажи, как я буташ тази жаба? (втори вариант)
За пример теб те е страх от жаба. Намери някой, който го е страх от малко бръмбарче. Ще кажеш: «Ти си бил от мен по-страхлив.» Ако искаш да се лекуваш от страха си, намери по-страхлив от теб - пред него ти ще си с орден. Намери някой, който го е страх от жабата. Намери и един човек, който не го е страх от жабата. «Я, кажи, как я буташ тази жаба? » Ти сега идеш до него, насърчаваш се по положителен път. После, има поверие, че жабата пръска сокове, че се образуват брадавици по ръката, има такива жаби. Психологически като вземете известни недъзи, трябва да знаете как да се лекувате. Бръмбари, жабите, змиите, паяците - всичко това са методи, чрез които ние можем да се лекуваме. Ако искате да учите търпението, пуснете вкъщи един паяк да си прави мрежата и всяка сутрин наблюдавайте. към втори вариант >>
- После, има поверие, че жабата пръска сокове, че се образуват брадавици по ръката, има такива жаби. (втори вариант)
Ще кажеш: «Ти си бил от мен по-страхлив.» Ако искаш да се лекуваш от страха си, намери по-страхлив от теб - пред него ти ще си с орден. Намери някой, който го е страх от жабата. Намери и един човек, който не го е страх от жабата. «Я, кажи, как я буташ тази жаба? » Ти сега идеш до него, насърчаваш се по положителен път. После, има поверие, че жабата пръска сокове, че се образуват брадавици по ръката, има такива жаби. Психологически като вземете известни недъзи, трябва да знаете как да се лекувате. Бръмбари, жабите, змиите, паяците - всичко това са методи, чрез които ние можем да се лекуваме. Ако искате да учите търпението, пуснете вкъщи един паяк да си прави мрежата и всяка сутрин наблюдавайте. Отлично търпение има паякът, седи ден, два, три, седмица, нищо не хваща, премести се, ходи, казва: «Ще даде Господ.» А като усети, че ще има вятър и ще му скъса мрежата, ще отиде, ще удвои конците, ще седи той в спокойствие. Ето един начин. към втори вариант >>
- Мнозина се страхуват от жаба, от змия, от мечка, от вълк, даже и от някои насекоми.
Като ученици, вие трябва да работите с любовта, за да преодолеете вътрешния страх в себе си. Мнозина се страхуват от жаба, от змия, от мечка, от вълк, даже и от някои насекоми. Какво трябва да прави човек, за да преодолее в себе си страха и отвръщението от тия неща? – Ако го е страх от жаба, той трябва да прави опити, постепенно да се приближава към нея, да я пипа, да я гледа, докато привикне. След като преодолее външния страх от животни и от зверове, човек трябва да се справи с вътрешния си страх. Запример, понякога човек си внушава мисълта, че е болен от някаква неизлечима болест и започва да се страхува, че ще умре. Като работи върху себе си, да преодолее своя вътрешен страх, човек ще дойде до убеждението, че много от болестите се дължат на напрежение предизвикано от природното електричество или магнетизъм върху дадени органи. към беседата >>
- – Ако го е страх от жаба, той трябва да прави опити, постепенно да се приближава към нея, да я пипа, да я гледа, докато привикне.
Като ученици, вие трябва да работите с любовта, за да преодолеете вътрешния страх в себе си. Мнозина се страхуват от жаба, от змия, от мечка, от вълк, даже и от някои насекоми. Какво трябва да прави човек, за да преодолее в себе си страха и отвръщението от тия неща? – Ако го е страх от жаба, той трябва да прави опити, постепенно да се приближава към нея, да я пипа, да я гледа, докато привикне. След като преодолее външния страх от животни и от зверове, човек трябва да се справи с вътрешния си страх. Запример, понякога човек си внушава мисълта, че е болен от някаква неизлечима болест и започва да се страхува, че ще умре. Като работи върху себе си, да преодолее своя вътрешен страх, човек ще дойде до убеждението, че много от болестите се дължат на напрежение предизвикано от природното електричество или магнетизъм върху дадени органи. Запример, някой човек се оплаква от болки в главата, в сърдцето, в дробовете си. Тези болки се дължат на налягането, което атмосферното електричество указва върху тия органи. към беседата >>
- Запример, той се страхува от жаба или от мишка.
Защо трябва да се страхува, щом е минал вече тази мъчнотия? Сега не му остава нищо друго, освен да прояви по-голяма смелост и да мине през мъчнотията като през дъска, по която свободно е вървял, когато е била на земята. Значи, всяко обезсърдчаване и отчайване не е нищо друго, освен минаване по дъска, дълга пет метра, издигната високо във въздуха и здраво подпряна на две греди. Много такива мъчнотии съществуват в живота ви, но те трябва да се разрешат по естествен начин. Който се страхува да мине през някаква мъчнотия, той трябва да намери двама души, единият по-страхлив от него, а другият – по-смел и да се насърдчи от двамата. Запример, той се страхува от жаба или от мишка. Онзи, който е по-страхлив от него, ще го насърдчи да пристъпи към жабата и да я хване. По-смелият пък ще му покаже, как той постъпва, и ще го насърдчи да хване жабата. Всички растения и животни представят условия за човека да се самовъзпитава. Иска ли, запример, да развие търпение в себе си, човек трябва да наблюдава, как паякът прави мрежата си. Той постоянно се меси от един ъгъл на друг, дано хване някоя жертва. към беседата >>
- Онзи, който е по-страхлив от него, ще го насърдчи да пристъпи към жабата и да я хване.
Сега не му остава нищо друго, освен да прояви по-голяма смелост и да мине през мъчнотията като през дъска, по която свободно е вървял, когато е била на земята. Значи, всяко обезсърдчаване и отчайване не е нищо друго, освен минаване по дъска, дълга пет метра, издигната високо във въздуха и здраво подпряна на две греди. Много такива мъчнотии съществуват в живота ви, но те трябва да се разрешат по естествен начин. Който се страхува да мине през някаква мъчнотия, той трябва да намери двама души, единият по-страхлив от него, а другият – по-смел и да се насърдчи от двамата. Запример, той се страхува от жаба или от мишка. Онзи, който е по-страхлив от него, ще го насърдчи да пристъпи към жабата и да я хване. По-смелият пък ще му покаже, как той постъпва, и ще го насърдчи да хване жабата. Всички растения и животни представят условия за човека да се самовъзпитава. Иска ли, запример, да развие търпение в себе си, човек трябва да наблюдава, как паякът прави мрежата си. Той постоянно се меси от един ъгъл на друг, дано хване някоя жертва. Като не успее, той не се отчайва, но с часове очаква, дано мине някоя муха покрай него. към беседата >>
- По-смелият пък ще му покаже, как той постъпва, и ще го насърдчи да хване жабата.
Значи, всяко обезсърдчаване и отчайване не е нищо друго, освен минаване по дъска, дълга пет метра, издигната високо във въздуха и здраво подпряна на две греди. Много такива мъчнотии съществуват в живота ви, но те трябва да се разрешат по естествен начин. Който се страхува да мине през някаква мъчнотия, той трябва да намери двама души, единият по-страхлив от него, а другият – по-смел и да се насърдчи от двамата. Запример, той се страхува от жаба или от мишка. Онзи, който е по-страхлив от него, ще го насърдчи да пристъпи към жабата и да я хване. По-смелият пък ще му покаже, как той постъпва, и ще го насърдчи да хване жабата. Всички растения и животни представят условия за човека да се самовъзпитава. Иска ли, запример, да развие търпение в себе си, човек трябва да наблюдава, как паякът прави мрежата си. Той постоянно се меси от един ъгъл на друг, дано хване някоя жертва. Като не успее, той не се отчайва, но с часове очаква, дано мине някоя муха покрай него. Тъкмо простре мрежата си на някое място с мухи, дойде вятър и я разкъсва. към беседата >>
62. За тяхното неверство, НБ , София, 6.2.1927г.,
- Ако се самоотречеш като жабата, която е живяла в локвата и отива да живее в океана, това самоотричане има смисъл.
По същия начин днес всички хора казват: Да се самоотречем. Питам: Ако дадеш някому 1,000 лева, това самоотричане ли е? Самоотричането е велик вътрешен процес. Някои мислят, че като се самоотрекат, тъй ще изгубят всичко. Да се самоотречеш, значи да придобиеш това, което никой в света не може да ти даде. Ако се самоотречеш като жабата, която е живяла в локвата и отива да живее в океана, това самоотричане има смисъл. Ако се самоотречеш от своя живот като птица и започнеш да живееш като млекопитаещо, и това самоотричане има смисъл. Ако се самоотречеш, като млекопитаещо и започнеш да живееш като човек, и това самоотричане има смисъл. Ако се самоотречеш от живота си като човек и се качиш в по-висока област, в областта на ангелите или други висши същества, и това самоотричане има смисъл. Ние не считаме, че самоотричането се заключава в неразумно раздаване на богатството ни. Ако искам да раздам парите си, придобити с честен труд, аз ще ги дам на някой честен, разумен човек, а не на някой крадец или пияница. към беседата >>
63. Постъпки, ООК , София, 25.5.1927г.,
- Ако върху кожата на някоя жаба капнете малко азотна киселина, тя веднага ще насочи крачето си към болното място и ще премахне киселината.
Представете си, че по невнимание, върху ръката на едно дете падне една капка азотна киселина. Детето започва да плаче, да вика, да търси майка си да му помогне. Докато намери майка си, на ръката му ще се образува малка раничка от азотната киселина. Ако върху кожата на някоя жаба капнете малко азотна киселина, тя веднага ще насочи крачето си към болното място и ще премахне киселината. Тя не чака да дойде майка й на помощ, нито очаква други някои да й помогнат отвън, но бързо действа, сама да си помогне. Учени физиолози, естественици са правили ред опити с жабите и са дошли до заключение, че жабите, както и всички останали животни, сами си помагат при случай на страдания. Например, ако на лявата страна на гърба на жабата сипят малко азотна киселина, а същевременно прережат двигателните нерви на левия й крак, тя с десния крак ще изчисти киселината от гърба си. Как ще си обясните този факт? Защо детето, което е по-умно от жабата, не може само да си помогне, а жабата, която нито е толкова умна, нито съзнателна, сама си помага? към беседата >>
- Например, ако на лявата страна на гърба на жабата сипят малко азотна киселина, а същевременно прережат двигателните нерви на левия й крак, тя с десния крак ще изчисти киселината от гърба си.
Детето започва да плаче, да вика, да търси майка си да му помогне. Докато намери майка си, на ръката му ще се образува малка раничка от азотната киселина. Ако върху кожата на някоя жаба капнете малко азотна киселина, тя веднага ще насочи крачето си към болното място и ще премахне киселината. Тя не чака да дойде майка й на помощ, нито очаква други някои да й помогнат отвън, но бързо действа, сама да си помогне. Учени физиолози, естественици са правили ред опити с жабите и са дошли до заключение, че жабите, както и всички останали животни, сами си помагат при случай на страдания. Например, ако на лявата страна на гърба на жабата сипят малко азотна киселина, а същевременно прережат двигателните нерви на левия й крак, тя с десния крак ще изчисти киселината от гърба си. Как ще си обясните този факт? Защо детето, което е по-умно от жабата, не може само да си помогне, а жабата, която нито е толкова умна, нито съзнателна, сама си помага? Ако ризката на някое дете се запали, то веднага бяга при майка си, да я изгаси, но докато стигне дотам, ризката му изгаря, а то се поопърля. към беседата >>
- Защо детето, което е по-умно от жабата, не може само да си помогне, а жабата, която нито е толкова умна, нито съзнателна, сама си помага?
Ако върху кожата на някоя жаба капнете малко азотна киселина, тя веднага ще насочи крачето си към болното място и ще премахне киселината. Тя не чака да дойде майка й на помощ, нито очаква други някои да й помогнат отвън, но бързо действа, сама да си помогне. Учени физиолози, естественици са правили ред опити с жабите и са дошли до заключение, че жабите, както и всички останали животни, сами си помагат при случай на страдания. Например, ако на лявата страна на гърба на жабата сипят малко азотна киселина, а същевременно прережат двигателните нерви на левия й крак, тя с десния крак ще изчисти киселината от гърба си. Как ще си обясните този факт? Защо детето, което е по-умно от жабата, не може само да си помогне, а жабата, която нито е толкова умна, нито съзнателна, сама си помага? Ако ризката на някое дете се запали, то веднага бяга при майка си, да я изгаси, но докато стигне дотам, ризката му изгаря, а то се поопърля. към беседата >>
- Значи, жабата по-лесно се освобождава от азотната киселина, отколкото детето, което е по-разумно от нея.
Като сипят една капка духовна азотна киселина върху ръката ви, вие бягате ужасени, и дето когото срещнете, оплаквате се и питате, какво да правите, за да се премахне болката ви. И най-после, намирате един умен човек, който взима малко памук и изтрива киселината от ръката ви. Тия хора, като познават законите, всякога влизат в света с ръкавици, да не сипват по ръцете им азотна киселина. И в невидимия свят съществата турят на ръцете си бели, хубави ръкавици, да се предпазват от азотната киселина. Там състезанията са по-големи от тия на физическия свят. Значи, жабата по-лесно се освобождава от азотната киселина, отколкото детето, което е по-разумно от нея. Жабата повдигне крачето си и изчиства азотната киселина от кожата си. Детето пък, докато няма опитност, само не може да си помогне. Един ден, когато мине през тази опитност, само ще може да си помага. към беседата >>
- Жабата повдигне крачето си и изчиства азотната киселина от кожата си.
И най-после, намирате един умен човек, който взима малко памук и изтрива киселината от ръката ви. Тия хора, като познават законите, всякога влизат в света с ръкавици, да не сипват по ръцете им азотна киселина. И в невидимия свят съществата турят на ръцете си бели, хубави ръкавици, да се предпазват от азотната киселина. Там състезанията са по-големи от тия на физическия свят. Значи, жабата по-лесно се освобождава от азотната киселина, отколкото детето, което е по-разумно от нея. Жабата повдигне крачето си и изчиства азотната киселина от кожата си. Детето пък, докато няма опитност, само не може да си помогне. Един ден, когато мине през тази опитност, само ще може да си помага. към беседата >>
64. Правата мисъл, МС , София, 15.8.1927г.,
- Жаба за риба не се жени, нито риба за жаба, макар и двете да живеят във водата.
Следователно, щом се явят две изопачавания, ражда се едно престъпление. Всяко престъпление се прави от баща и от майка. Изопачаването на ума е дело на бащата, изопачаването на сърцето е дело на майката, а всеки изопачен волев акт е детето. Щом допуснем една неправилна мисъл в ума си, тази мисъл непременно ще съответства на едно желание, което ще бъде подобно на мисълта, защото подобното с подобно се търси. Вълк за овца не се жени, нито овен се жени за вълчица. Жаба за риба не се жени, нито риба за жаба, макар и двете да живеят във водата. към беседата >>
- Ако мислите, че има друг път, по който можете да придобиете знание и да постигнете нещо, вие ще успеете във всичко това толкова, колкото една гарга може да изпее едно от творенията на Бетховена, или колкото една жаба може да стане светица.
не е в съгласие с него. Вследствие на това, човек усеща известно мъчение, за което се моли на Бога и казва: Господи, прости ми! Господ прощава само на тия хора, които се учат да мислят правилно, за да създадат в себе си характер. Докато не се създаде у вас характер, не може да бъдете учени хора, не може да бъдете видни хора, не може да бъдете талантливи хора. Нямате ли абсолютно правилна мисъл, нищо не може да стане от вас. Ако мислите, че има друг път, по който можете да придобиете знание и да постигнете нещо, вие ще успеете във всичко това толкова, колкото една гарга може да изпее едно от творенията на Бетховена, или колкото една жаба може да стане светица. Жабата може ли да стане светица? Ще дойде някой да ми доказва, че според закона на еволюцията, жабата щяла да стане светица. Никога жабата не може да стане светица. Да говорим правилно! Частта може ли да бъде като цялото? към беседата >>
- Жабата може ли да стане светица?
Вследствие на това, човек усеща известно мъчение, за което се моли на Бога и казва: Господи, прости ми! Господ прощава само на тия хора, които се учат да мислят правилно, за да създадат в себе си характер. Докато не се създаде у вас характер, не може да бъдете учени хора, не може да бъдете видни хора, не може да бъдете талантливи хора. Нямате ли абсолютно правилна мисъл, нищо не може да стане от вас. Ако мислите, че има друг път, по който можете да придобиете знание и да постигнете нещо, вие ще успеете във всичко това толкова, колкото една гарга може да изпее едно от творенията на Бетховена, или колкото една жаба може да стане светица. Жабата може ли да стане светица? Ще дойде някой да ми доказва, че според закона на еволюцията, жабата щяла да стане светица. Никога жабата не може да стане светица. Да говорим правилно! Частта може ли да бъде като цялото? Като част, тя може да бъде цяла, но не може да замести цялото. към беседата >>
- Ще дойде някой да ми доказва, че според закона на еволюцията, жабата щяла да стане светица.
Господ прощава само на тия хора, които се учат да мислят правилно, за да създадат в себе си характер. Докато не се създаде у вас характер, не може да бъдете учени хора, не може да бъдете видни хора, не може да бъдете талантливи хора. Нямате ли абсолютно правилна мисъл, нищо не може да стане от вас. Ако мислите, че има друг път, по който можете да придобиете знание и да постигнете нещо, вие ще успеете във всичко това толкова, колкото една гарга може да изпее едно от творенията на Бетховена, или колкото една жаба може да стане светица. Жабата може ли да стане светица? Ще дойде някой да ми доказва, че според закона на еволюцията, жабата щяла да стане светица. Никога жабата не може да стане светица. Да говорим правилно! Частта може ли да бъде като цялото? Като част, тя може да бъде цяла, но не може да замести цялото. към беседата >>
- Никога жабата не може да стане светица.
Докато не се създаде у вас характер, не може да бъдете учени хора, не може да бъдете видни хора, не може да бъдете талантливи хора. Нямате ли абсолютно правилна мисъл, нищо не може да стане от вас. Ако мислите, че има друг път, по който можете да придобиете знание и да постигнете нещо, вие ще успеете във всичко това толкова, колкото една гарга може да изпее едно от творенията на Бетховена, или колкото една жаба може да стане светица. Жабата може ли да стане светица? Ще дойде някой да ми доказва, че според закона на еволюцията, жабата щяла да стане светица. Никога жабата не може да стане светица. Да говорим правилно! Частта може ли да бъде като цялото? Като част, тя може да бъде цяла, но не може да замести цялото. към беседата >>
65. Великото и красивото, ООК , София, 25.8.1927г.,
- Как ще убедите змията да пусне жабата, която здраво хванала за крака?
Като говоря за развитието на човека, имам предвид неговата вяра. Развитието на човека се обусловя от степента на неговата любов, от неговото умствено развитие. Ако е със слабо развит ум, той ще си създаде и съответен живот. Какъв ще бъде онзи човек, в сърцето на когото отсъства любовта? – Той ще бъде жесток- нищо повече. Как ще убедите змията да пусне жабата, която здраво хванала за крака? Как ще накарате съвременните хора да не екзекутират човека, щом те са убедени, че той напълно заслужава това? Каквото да правите, както да ги убеждавате, те ще изпратят виновния на онзи свят. Де е културата на съвременните хора? Днес по всички краища на света има хора, които протестират против екзекуцията, но не е дошло още времето на великите държавници, на хората с велики и широки умове, с благородни и възвишени сърца, които да разрешават въпросите по свобода, по велико съзнание. На много от съвременните държавници съзнанието е в тъмнина, в мрак. към беседата >>
66. Денят Господен, НБ , София, 11.9.1927г.,
- – Ако никой не те обичаше, ти щеше да останеш като някоя малка жаба в блатото, по цял ден да крякаш.
И когато казваме, че човек трябва да се жертвува, причината е пак същата – да се повдигне. Зад всички поети, писатели, музиканти, художници все седи някой, който ги обича. Ако нямаше кой да ги обича, от тях нищо не можеше да се очаква. Тъй щото, ако някой музикант е велик, причината за това седи в онази душа, която го обича и вдъхновява. Някой казва: Мене никой не ме обича. – Ако никой не те обичаше, ти щеше да останеш като някоя малка жаба в блатото, по цял ден да крякаш. Ако се намери човек, който може да обикне една жаба, както трябва, и тя ще се повдигне. Обаче, опасно е човек да обича жабата, както човека. Той ще обича жабата по особен начин. Затова е казано: „Не обичайте света! " За кой свят се отнася това? към беседата >>
- Ако се намери човек, който може да обикне една жаба, както трябва, и тя ще се повдигне.
Зад всички поети, писатели, музиканти, художници все седи някой, който ги обича. Ако нямаше кой да ги обича, от тях нищо не можеше да се очаква. Тъй щото, ако някой музикант е велик, причината за това седи в онази душа, която го обича и вдъхновява. Някой казва: Мене никой не ме обича. – Ако никой не те обичаше, ти щеше да останеш като някоя малка жаба в блатото, по цял ден да крякаш. Ако се намери човек, който може да обикне една жаба, както трябва, и тя ще се повдигне. Обаче, опасно е човек да обича жабата, както човека. Той ще обича жабата по особен начин. Затова е казано: „Не обичайте света! " За кой свят се отнася това? – За разваления свят, който всеки ден се руши и изчезва. към беседата >>
- Обаче, опасно е човек да обича жабата, както човека.
Ако нямаше кой да ги обича, от тях нищо не можеше да се очаква. Тъй щото, ако някой музикант е велик, причината за това седи в онази душа, която го обича и вдъхновява. Някой казва: Мене никой не ме обича. – Ако никой не те обичаше, ти щеше да останеш като някоя малка жаба в блатото, по цял ден да крякаш. Ако се намери човек, който може да обикне една жаба, както трябва, и тя ще се повдигне. Обаче, опасно е човек да обича жабата, както човека. Той ще обича жабата по особен начин. Затова е казано: „Не обичайте света! " За кой свят се отнася това? – За разваления свят, който всеки ден се руши и изчезва. Днес повечето хора лежат в този свят. към беседата >>
- Той ще обича жабата по особен начин.
Тъй щото, ако някой музикант е велик, причината за това седи в онази душа, която го обича и вдъхновява. Някой казва: Мене никой не ме обича. – Ако никой не те обичаше, ти щеше да останеш като някоя малка жаба в блатото, по цял ден да крякаш. Ако се намери човек, който може да обикне една жаба, както трябва, и тя ще се повдигне. Обаче, опасно е човек да обича жабата, както човека. Той ще обича жабата по особен начин. Затова е казано: „Не обичайте света! " За кой свят се отнася това? – За разваления свят, който всеки ден се руши и изчезва. Днес повечето хора лежат в този свят. Погледнете, какви са техните лица! към беседата >>
67. Превръщане на киселините, ООК , София, 16.11.1927г.,
- Когато придобила изкуството да плава във водата, жабата казала:" Повече знание от това не ми трябва." – Но ето, жабата и до днес е останала в много елементарно състояние на развитие.
За да не изпаднете в заблуждение, в тъмнина, пазете се от отрицателните сили като завист, омраза, съмнение, подозрение и т. н. Те са киселини, които действат разрушително върху ума, сърцето и волята. Ако съмнението, запример, попадне в ума на човека, той престава да учи и казва:" И без знания може. Не ми трябват толкова много знания." – Чудни са съвременните хора, като се отказват от много знания! Колко знание е нужно на човека? Когато придобила изкуството да плава във водата, жабата казала:" Повече знание от това не ми трябва." – Но ето, жабата и до днес е останала в много елементарно състояние на развитие. И до днес още жабите крякат във водата. Когато рибата си направила перки, с които да плава във водата, и тя казала:"Повече наука не ми трябва. Нали мога да слизам дълбоко във водата и да излизам на нейната повърхност да си намирам храна, това ми е достатъчно. Няма защо да мисля за къщи, за оране и за копане. Няма защо да мисля за готвене, за наредба на къща и т. н. към беседата >>
68. Разумно ограничение, МОК , София, 8.1.1928г.,
- Запример, може да се запита защо паякът лови мухите, защо соколът граби малките птички, защо сомът гълта малките риби, защо змията гълта жабите, защо жабата гълта мухите?
Опасно е, когато влиянието иде от низши същества и светове. Ако влиянието е от възвишения свят, човек се ползва. Ще възразите: „Защо Бог е допуснал влиянието? “ Много подобни въпроси могат да се зададат. Запример, може да се запита защо паякът лови мухите, защо соколът граби малките птички, защо сомът гълта малките риби, защо змията гълта жабите, защо жабата гълта мухите? Какъвто отговор и да дадете на тези въпроси, не можете да ги разрешите. Едно трябва да знаете: Всичко, което става в природата, във външния свят, същото става и в човека. В животинското царство съществува велика борба, която не може да се избегне. Тя се дължи на различието, което съществува в съзнанията. Всяко същество живее така, както съзнанието му го ръководи. към беседата >>
69. Той дойде при Пилат, НБ , София, 20.5.1928г.,
- Когато вълкът изяжда агнето, това е беззаконие; когато лисицата изяжда кокошката, това е беззаконие; когато змията изяжда жабата, това е беззаконие; и най-после, когато човек убива или обесва човека , това е пак беззаконие.
Питам: как ще примирите всички тия противоречия, които съществуват в природата? Ще кажете: „Това е закон". – Не, в противоречията закон не съществува. Закон съществува само в разумния свят. Дето няма разумност, там има само безпорядък и беззакония. Когато вълкът изяжда агнето, това е беззаконие; когато лисицата изяжда кокошката, това е беззаконие; когато змията изяжда жабата, това е беззаконие; и най-после, когато човек убива или обесва човека , това е пак беззаконие. В съдилища, дето не се спазват Божиите закони, съществува беззаконие. Всички съдии, всички управници, на коя и да е държава, трябва да постъпват така, както Бог постъпва. Христос казва: „Отец никого не съди, но е дал власт, съдба на Своя Син". Значи, светът ще се оправи, когато дойдат на власт децата, те да го управляват. Как разрешават децата въпросите? към беседата >>
70. Божествена светлина, ООК , София, 6.6.1928г.,
- Видите ли, че някой паяк е хванал муха, или някоя змия е хванала жаба, или някой човек е хванал заек, или някой сокол е хванал птичка, насочете мисълта си към тях и кажете им да пуснат жертвата си.
Посъветвайте го мислено да прибере пушката си, да се върне у дома си, а заека да остави на спокойствие. Ако не направите това, вашата глава ще пати. Ако ловджията не съзнава, че си служи с насилие, ваш дълг е да му кажете това. Човек, като разумно същество, трябва да помага на по-слабите от себе си. Не позволявайте във ваше присъствие да се вършат престъпления. Видите ли, че някой паяк е хванал муха, или някоя змия е хванала жаба, или някой човек е хванал заек, или някой сокол е хванал птичка, насочете мисълта си към тях и кажете им да пуснат жертвата си. Кажете им, че във ваше присъствие, пред очите си не позволявате да вършат престъпления. Далеч от очите ви могат да правят, каквото искат. Някои ще възразят, че Господ е създал всички животни, че Той е наредил животните да се изтребват едни-други. – Вие трябва да знаете, че всичко, което става около вас, е предметно учение и човек трябва да учи от това, да прояви своята разумност. Когато види, че пред очите му се върши някакво престъпление, разумният човек не чака да слезе Господ от небето и да го спре, но с мисълта, с чувствата и с волята си той го предотвратява. към беседата >>
- Да страда човек за мухата, за жабата, за птичката, за заека, за човека, това подразбира поетичен, съзнателен живот.
Идете близо до паяжината и отправете мисълта си към паяка да пусне мухата на свобода. Ако не ви послуша, развалете паяжината му, освободете мухата, а паякът хвърлете вън. Истинският човек се познава в малките работи. Ако човек не се трогва от страданията на мухата, на птичката, на заека, той няма да се трогва и от страданията на хората. Ако човек страда само за своите близки, че жена му умряла или дъщеря му се разболяла, това е обикновен, прозаичен живот. Да страда човек за мухата, за жабата, за птичката, за заека, за човека, това подразбира поетичен, съзнателен живот. към беседата >>
71. Външните линии на красотата, ООК , София, 26.6.1929г.,
- Може ли да се възхищаваш от лицето на един вол, сокол, змия или от лицето на някоя жаба? (втори вариант)
Красота има във всички съзнания, във всички области на живота. Запример, ако вие бихте се пренесли в един по-висш свят, [той е красив,] защото външната красота е израз на съзнанието вътре. У животните няма красота на лицето, има красота на тялото. В лицето има грозота, няма красота. Може ли да се възхищаваш от лицето на един вол, сокол, змия или от лицето на някоя жаба? Красота в лицето има у хората, а у животните има известна пластичност, красота в тяхното тяло. към втори вариант >>
72. Служене, почит и обич, МОК , София, 30.8.1929г.,
- Ще знаете едно нещо докато човек мисли, че няма никакъв шанс, че той нищо не може да направи, че всичките му мечти в живота са затворени, неговото положение е на заека, който идва да се дави, обаче щом види една жаба, че се е уплашила и тя от него, връща се вкъщи и казва: “Ще започна работата. (втори вариант)
73. Обикновени и необикновени процеси / Тридесет и осем години, НБ , София, 15.9.1929г.,
- Поставили жабата да бъде стражар - да пази кокошките. (втори вариант)
Докато не се освободиш от смъртта, не можеш да служиш на Бога. „Как да се оженя? " Освободи се от смъртта. Не се ли освободиш, и жена ти, и децата ти, и ти самият ще станеш жертва на смъртта. Знаете ли иначе на какво ще мяза-те? Поставили жабата да бъде стражар - да пази кокошките. Тя се облякла с мундир, турила еполети и взела една връв, за която завързала кокошката и пиленцата за нея, а другия край закачила на себе си. И седи като стражар - пази, оглежда се наоколо, казва: „Не сте имали друг подобен на мене пазач. Аз пазя по един нов метод." Обаче един ден, като заспала, дошъл един голям орел и задигнал и нея, и кокошката с пилците, които и досега още ги няма. И ние седим така вързани за крака на жабата, но дойде орелът - смъртта, и ни задига всички. към втори вариант >>
- И ние седим така вързани за крака на жабата, но дойде орелът - смъртта, и ни задига всички. (втори вариант)
Знаете ли иначе на какво ще мяза-те? Поставили жабата да бъде стражар - да пази кокошките. Тя се облякла с мундир, турила еполети и взела една връв, за която завързала кокошката и пиленцата за нея, а другия край закачила на себе си. И седи като стражар - пази, оглежда се наоколо, казва: „Не сте имали друг подобен на мене пазач. Аз пазя по един нов метод." Обаче един ден, като заспала, дошъл един голям орел и задигнал и нея, и кокошката с пилците, които и досега още ги няма. И ние седим така вързани за крака на жабата, но дойде орелът - смъртта, и ни задига всички. към втори вариант >>
- Някога, в миналото, жабата била поставена на служба, да пази една квачка с пиленца.
Някога, в миналото, жабата била поставена на служба, да пази една квачка с пиленца. Жабата се облякла в униформа – в мундир, с еполети на рамене, със златни копчета – и встъпила в длъжността си. Тя взела една дълга връв и за единия й край вързала квачката с пиленцата, а другият край на връвта закачила на себе си. Като се убедила, че ще опази кокошката и пиленцата й по нов начин, тя се успокоила и дълбоко заспала. Един орел съзрял кокошката и бързо се спуснал от височината, грабнал я и бързо се издигнал нагоре. Заедно с кокошката, орелът задигнал и пиленцата, и жабата, която ги пазела. към беседата >>
- Жабата се облякла в униформа – в мундир, с еполети на рамене, със златни копчета – и встъпила в длъжността си.
Някога, в миналото, жабата била поставена на служба, да пази една квачка с пиленца. Жабата се облякла в униформа – в мундир, с еполети на рамене, със златни копчета – и встъпила в длъжността си. Тя взела една дълга връв и за единия й край вързала квачката с пиленцата, а другият край на връвта закачила на себе си. Като се убедила, че ще опази кокошката и пиленцата й по нов начин, тя се успокоила и дълбоко заспала. Един орел съзрял кокошката и бързо се спуснал от височината, грабнал я и бързо се издигнал нагоре. Заедно с кокошката, орелът задигнал и пиленцата, и жабата, която ги пазела. Така са вързани за крака на жабата всички съвременни хора и мислят, че са осигурени в живота си, защото жабата ги пази. към беседата >>
- Заедно с кокошката, орелът задигнал и пиленцата, и жабата, която ги пазела.
Някога, в миналото, жабата била поставена на служба, да пази една квачка с пиленца. Жабата се облякла в униформа – в мундир, с еполети на рамене, със златни копчета – и встъпила в длъжността си. Тя взела една дълга връв и за единия й край вързала квачката с пиленцата, а другият край на връвта закачила на себе си. Като се убедила, че ще опази кокошката и пиленцата й по нов начин, тя се успокоила и дълбоко заспала. Един орел съзрял кокошката и бързо се спуснал от височината, грабнал я и бързо се издигнал нагоре. Заедно с кокошката, орелът задигнал и пиленцата, и жабата, която ги пазела. Така са вързани за крака на жабата всички съвременни хора и мислят, че са осигурени в живота си, защото жабата ги пази. Обаче, от невиделица някъде, орелът ги вижда, спуща се от височината и ги задига със себе си. към беседата >>
- Така са вързани за крака на жабата всички съвременни хора и мислят, че са осигурени в живота си, защото жабата ги пази.
Жабата се облякла в униформа – в мундир, с еполети на рамене, със златни копчета – и встъпила в длъжността си. Тя взела една дълга връв и за единия й край вързала квачката с пиленцата, а другият край на връвта закачила на себе си. Като се убедила, че ще опази кокошката и пиленцата й по нов начин, тя се успокоила и дълбоко заспала. Един орел съзрял кокошката и бързо се спуснал от височината, грабнал я и бързо се издигнал нагоре. Заедно с кокошката, орелът задигнал и пиленцата, и жабата, която ги пазела. Така са вързани за крака на жабата всички съвременни хора и мислят, че са осигурени в живота си, защото жабата ги пази. Обаче, от невиделица някъде, орелът ги вижда, спуща се от височината и ги задига със себе си. към беседата >>
74. Влязоха в ладията, НБ , София, 24.11.1929г.,
- Обаче, човек не трябва да бъде като жабата.
Ще съблечеш дрехите си, ще препашеш гумения пояс, ще влезеш във водата, ще поседиш малко и бързо ще излезеш на брега, да се печеш на слънце. Всеки ден ще влизаш и ще излизаш от водата, докато се научиш свободно да плаваш в водата, като рибите. Докато не се научи да живее във водата, човек всякога ще страда. Жабите живеят едновременно и във водата, и на сушата. Това показва, че те се намират в преходна фаза на живота. Обаче, човек не трябва да бъде като жабата. Влезе ли във водата, т.е. при условията на новия живот, той трябва да се пригоди към тях: нито да се задушава, нито да се дави. към беседата >>
75. Да ида да го събудя, НБ , София, 8.12.1929г.,
- И ще променя своите възгледи." Не се минава и половин час, той вижда една костена жаба да носи едно парче хляб около четвърт килограм. (втори вариант)
Сега аз се намирам между неприятели, между живот и смърт. Гладен съм при това. Цели три дена нищо не съм ял. Искам да ми помогнеш по някакъв начин да се върна в своето отечество. Ако можеш да ми помогнеш, като се върна, аз ще проповядвам твоето име и няма да се срамувам да сторя това, както досега не съм се срамувал да изповядвам своите възгледи. И ще променя своите възгледи." Не се минава и половин час, той вижда една костена жаба да носи едно парче хляб около четвърт килограм. Дохожда до пещерата, туря хляба и си отива. Той взима хляба и се нахранва. Като се връща в своето отечество, той събира учениците си в Казанлък, дето бил учител, и започнал да им разправя как повярвал в Бога. „Една костена жаба можа да ми докаже, че Господ съществува. Това, което Кант със своите теории, нито Шопенхауер, нито Толстой можаха да напълнят главата ми, една костена жаба можа да го направи. към втори вариант >>
- „Една костена жаба можа да ми докаже, че Господ съществува. (втори вариант)
Ако можеш да ми помогнеш, като се върна, аз ще проповядвам твоето име и няма да се срамувам да сторя това, както досега не съм се срамувал да изповядвам своите възгледи. И ще променя своите възгледи." Не се минава и половин час, той вижда една костена жаба да носи едно парче хляб около четвърт килограм. Дохожда до пещерата, туря хляба и си отива. Той взима хляба и се нахранва. Като се връща в своето отечество, той събира учениците си в Казанлък, дето бил учител, и започнал да им разправя как повярвал в Бога. „Една костена жаба можа да ми докаже, че Господ съществува. Това, което Кант със своите теории, нито Шопенхауер, нито Толстой можаха да напълнят главата ми, една костена жаба можа да го направи. Щом се помолих, тази костена жаба дойде при мене и ми каза, че има едно разумно същество в света, което мисли за всички хора и за всички същества. Има Господ" - казваше този учител. към втори вариант >>
- Това, което Кант със своите теории, нито Шопенхауер, нито Толстой можаха да напълнят главата ми, една костена жаба можа да го направи. (втори вариант)
И ще променя своите възгледи." Не се минава и половин час, той вижда една костена жаба да носи едно парче хляб около четвърт килограм. Дохожда до пещерата, туря хляба и си отива. Той взима хляба и се нахранва. Като се връща в своето отечество, той събира учениците си в Казанлък, дето бил учител, и започнал да им разправя как повярвал в Бога. „Една костена жаба можа да ми докаже, че Господ съществува. Това, което Кант със своите теории, нито Шопенхауер, нито Толстой можаха да напълнят главата ми, една костена жаба можа да го направи. Щом се помолих, тази костена жаба дойде при мене и ми каза, че има едно разумно същество в света, което мисли за всички хора и за всички същества. Има Господ" - казваше този учител. към втори вариант >>
- Щом се помолих, тази костена жаба дойде при мене и ми каза, че има едно разумно същество в света, което мисли за всички хора и за всички същества. (втори вариант)
Дохожда до пещерата, туря хляба и си отива. Той взима хляба и се нахранва. Като се връща в своето отечество, той събира учениците си в Казанлък, дето бил учител, и започнал да им разправя как повярвал в Бога. „Една костена жаба можа да ми докаже, че Господ съществува. Това, което Кант със своите теории, нито Шопенхауер, нито Толстой можаха да напълнят главата ми, една костена жаба можа да го направи. Щом се помолих, тази костена жаба дойде при мене и ми каза, че има едно разумно същество в света, което мисли за всички хора и за всички същества. Има Господ" - казваше този учител. към втори вариант >>
- Не се минало половин час, той видял една костна жаба, с парче хляб в устата си, се отправя точно към входа на пещерата.
Животът ми е изложен на явна опасност. От една страна съм заплашен от неприятелски куршум, а от друга – глад ме мъчи. Помогни ми да се върна в отечеството си жив и здрав. Ако се върна в родния си край, ще проповядвам името Ти, както досега свободно съм проповядвал своите идеи. Като изказал тези думи, той се вглъбил в себе си тих и спокоен и останал да чака отговор на молитвата си. Не се минало половин час, той видял една костна жаба, с парче хляб в устата си, се отправя точно към входа на пещерата. Щом стигнала до входа, тя оставила хляба на земята и се върнала назад. Той взел хляба, изял го и по този начин уталожил глада си. Като укрепил силите си, той могъл да се добере до границата, дето били българските постове и с тях заедно се върнал в отечеството си. Тук той започнал да разправя на близките си, както и на своите ученици, как повярвал в Бога. Той им казвал: Много философски книги четох, много проповеди слушах, но никоя от тях не можа да ме убеди в съществуването на Бога. към беседата >>
- Обаче, една костна жаба можа да ме убеди в съществуването Му.
Щом стигнала до входа, тя оставила хляба на земята и се върнала назад. Той взел хляба, изял го и по този начин уталожил глада си. Като укрепил силите си, той могъл да се добере до границата, дето били българските постове и с тях заедно се върнал в отечеството си. Тук той започнал да разправя на близките си, както и на своите ученици, как повярвал в Бога. Той им казвал: Много философски книги четох, много проповеди слушах, но никоя от тях не можа да ме убеди в съществуването на Бога. Обаче, една костна жаба можа да ме убеди в съществуването Му. Това, което видни философи не можаха да направят, костната жаба го направи. Тя ми доказа, че има Един в света, Който се грижи за всички хора, за всички живи същества. към беседата >>
- Това, което видни философи не можаха да направят, костната жаба го направи.
Той взел хляба, изял го и по този начин уталожил глада си. Като укрепил силите си, той могъл да се добере до границата, дето били българските постове и с тях заедно се върнал в отечеството си. Тук той започнал да разправя на близките си, както и на своите ученици, как повярвал в Бога. Той им казвал: Много философски книги четох, много проповеди слушах, но никоя от тях не можа да ме убеди в съществуването на Бога. Обаче, една костна жаба можа да ме убеди в съществуването Му. Това, което видни философи не можаха да направят, костната жаба го направи. Тя ми доказа, че има Един в света, Който се грижи за всички хора, за всички живи същества. към беседата >>
76. От сърцето излизат, НБ , София, 5.1.1930г.,
- Значи, всички страхливи хора и животни, например, жабата, заекът имат малко желязо в организма си. (втори вариант)
Тя се съобразява с човешкото развитие. Като работят върху самовъзпитанието си, съвременните хора трябва да изучават свойствата на елементите, както химиците ги изучават. Като знаят свойствата на елементите, те ще могат да разберат тяхното влияние върху организмите. Ако в организма си човек има по-голямо количество желязо, отколкото трябва, той е твърд и груб по характер. Ако количеството на органическото желязо в кръвта му е по-малко, отколкото трябва, той е малодушен, страхлив. Значи, всички страхливи хора и животни, например, жабата, заекът имат малко желязо в организма си. Всеки елемент придава своите качества на човека. Органическото злато в кръвта на човека придава благородство. Ако в мозъка на човека има органическо злато, мисълта му е устойчива. към втори вариант >>
77. Богове сте, НБ , София, 26.1.1930г.,
- Какво може да ме интересува една муха или един таралеж, или една жаба, или едно куче? (втори вариант)
Това е разликата. Когато грешникът умре, той отива в ада, а когато праведният умре, той отива в рая. Затова именно грешните хора не искат да напуснат своя рай на земята, когато праведните няма да живеят дълго време на земята. Единственото нещо, което задържа праведните тук, на земята, това са висшите същества, които ги обичат. Праведните не се интересуват от външните неща. Какво може да ме интересува една муха или един таралеж, или една жаба, или едно куче? Кучето ще скача цял ден наоколо ми, ще седи пред вратата и ще чака да му дам малко хляб да се нахрани, а след това ще ми благодари и ще се оттегли. И после, като дойде някой, ще джавка. То ще ме учи на лицемерие, да ми покаже, че е свършило някаква работа. Вместо да лае кучето, аз бих желал по-скоро да може да носи един зюмбюл или една мрежа в устата си, та да тури в нея едно шише за зехтин и да го пратя на бакалина да купи зехтин, това-онова и да знае поне, че е свършило някаква разумна работа и разбира господаря си. към втори вариант >>
78. Съчетание на числата, ООК , София, 12.2.1930г.,
- Ние може да дойдем до крайни заключения, че ако човек иска да живее дълго време, трябва да яде месо от костената жаба, от костенурката или пък паче. (втори вариант)
Някои артисти, които искат да представят някои любовни състояния на сцената, ядат овче месо, дълго време ядат овче месо. Тогава придобиват тази дълбочина. Когато искат да представят някой по-спретнат, пъргав, ядат козе месо. Някой път е хубаво за някои хора, които са съвсем безстрашни, да се внесе малко страх, може да ядат заешко месо. Не само това. Ние може да дойдем до крайни заключения, че ако човек иска да живее дълго време, трябва да яде месо от костената жаба, от костенурката или пък паче. Ако иска да има дълбоки и устойчиви чувства, трябва да яде мечо месо. Така са правили в старо време, когато някой мъж не е обичал жена си, тя ще го захрани с мечо месо. Така са правили в старо време жените. Сега не зная какво правят. към втори вариант >>
79. Идеалният човек, МОК , София, 7.3.1930г.,
- Даже и жабата, която не знае да пее толкова хубаво, като я хване змията за крачето, и тя пее ли пее. (втори вариант)
Лесно се говори, мъчно се прилага. Да свириш, е лесно казано, но да знаеш как да свириш, това е. Най-първо вие сами се спирате. Запример вие си тургате мисълта, казвате: „Че аз не зная да пея." И с това си тургате преграда. Запример аз мога всеки едного от вас да накарам да пее. Даже и жабата, която не знае да пее толкова хубаво, като я хване змията за крачето, и тя пее ли пее. Тази минорната гама пее тя, а змията е капелмайсторът. Някой казва: „Аз не зная да пея." Но да кажем, вие сте осъдени на смъртно наказание с условие да пееш или да направиш едно добро. Като направиш едно добро, няма вече да те съдят и ти си свободен от смъртното наказание, но ако не знаеш да направиш доброто, примката те чака и ще те екзекутират. А щом направиш доброто, веднага смъртната присъда се отменя. Та казвам, наказанията на природата са много големи, а прошката зависи от много малко нещо. към втори вариант >>
- Ако жабата, която не е певица, започва да пее, когато змията я хване за крачето, колко повече вие можете да станете певци и музиканти.
Ако Орфей, със своята песен, могъл да укротява дивите зверове, не можете ли и вие чрез своята музика и песен да се справяте с мъчнотиите и неблагоприятните условия в живота? Ще кажете, че лесно се говори, мъчно се прилага. Лесно е да свири човек, но той трябва да свири така, че да укротява зверовете в себе си. Без да правите усилия, вие казвате, че не можете да пеете и да свирите и по този начин сами си поставяте преграда. Всеки може да пее. Ако жабата, която не е певица, започва да пее, когато змията я хване за крачето, колко повече вие можете да станете певци и музиканти. Ако осъдят човека на смъртно наказание и, за да го помилват, трябва да пее или да направи едно добро, няма ли да се научи да пее и да прави добро? Пред мисълта, че ще бъде помилван, той и певец ще стане, и добро ще прави. Големи наказания налага Природата на човека, но малко нещо се иска от него, за да се отмени наказанието. към беседата >>
80. С благост и Истина, НБ , София, 16.3.1930г.,
- Тя обича жабешката песен и под звуците на тази песен хваща жабата за крачето и цяла я гълта.
Какво знаем за присадките? Присадката не е съществено качество на дървото. Щом се отчупи присадката, дървото проявява своето първично естество. В това отношение, културата, цивилизацията, религията, етикециите са външни присадки към човешкия живот. Даже и змията, която се отнася жестоко със своите жертви, обича музиката. Тя обича жабешката песен и под звуците на тази песен хваща жабата за крачето и цяла я гълта. Значи, разположението на змията към музиката е присадено, не е качество на нейното естество. Защо жабата кряка, когато змията я хване за крачето? Защото става някаква промяна в живота й, главно в нейното съзнание. Същото става и с човека, когато кракът му се парализира. Даже и да не усеща болка, човек започва да плаче и да пъшка. Защо? към беседата >>
- Защо жабата кряка, когато змията я хване за крачето?
Щом се отчупи присадката, дървото проявява своето първично естество. В това отношение, културата, цивилизацията, религията, етикециите са външни присадки към човешкия живот. Даже и змията, която се отнася жестоко със своите жертви, обича музиката. Тя обича жабешката песен и под звуците на тази песен хваща жабата за крачето и цяла я гълта. Значи, разположението на змията към музиката е присадено, не е качество на нейното естество. Защо жабата кряка, когато змията я хване за крачето? Защото става някаква промяна в живота й, главно в нейното съзнание. Същото става и с човека, когато кракът му се парализира. Даже и да не усеща болка, човек започва да плаче и да пъшка. Защо? Защото кракът е тясно свързан със съзнанието му. Всяка промяна, която става в ставите на човека, се отразява и върху съзнанието му. към беседата >>
81. Съзнателният живот, ООК , София, 26.3.1930г.,
- Като мине покрай някоя жаба, той я подритне и смаже.
И това е възможно, но при следното условие: от деня на раждането до деня на заминаването си човек да не е отправил нито една лоша мисъл, нито едно лошо чувство и нито една лоша постъпка към кое да е същество, създадено от Бога. Това не значи, че Бог не обича човека. Казано е в Писанието: „Възлюбил Си Истината в човека“. Значи Бог обича човека, но не специално, както той изисква, да се занимава изключително с него. Колко животни, колко хора човек е пренебрегнал! Като мине покрай някоя жаба, той я подритне и смаже. Като види змия, дигне тояга и я убие. Види ли вълк, насочи пушката си и го застреля. Защо убива вълка? Защото нападал овцете. Защо убива лисицата? към беседата >>
82. Огъната плоскост, МОК , София, 4.4.1930г.,
- Съдбата даже не подозира, че в кофата с нечистата вода е влязло същество, подобно на жабата, да живее там. (втори вариант)
Човек се чуди какво има съдбата против него, че го наказва толкова строго. Съдбата даже не подозира, че в кофата с нечистата вода е влязло същество, подобно на жабата, да живее там. Ще кажете, че това е предопределение на съдбата. Видите ли, че съдбата няколко пъти наред ви хвърля от едно и също място, не се връщайте повече там. Тя не ви е турила в нечистата кофа. Излезте вън, на чист въздух, на свобода. Щом приемете новите условия, ще бъдете чист съд, за почести. към втори вариант >>
- После, като дошъл млекарят, той не можал да си обясни как тази жаба е влезнала в млякото - умряла вътре. (втори вариант)
Това не мяза на нашата вода. Има нещо подобно на водата -и това е жидко, но да се пазим. Уморих се да обикалям, искам да слезна на дъното." И тя слезнала долу, и там си останала в млякото. Другата обикаляла, обикаляла, очукала млякото, събрала малко масло и оттам изскочила навънка. И разправя, че едната другарка останала в дъното. После, като дошъл млекарят, той не можал да си обясни как тази жаба е влезнала в млякото - умряла вътре. Е, питам, има ли такива учени жаби, които умират по този начин? Има, разбира се. Много учени жаби умират на общо основание. към втори вариант >>
- Съдбата даже не подозира, че в кофата с нечистата вода е влязло същество, подобно на жабата, да живее там.
Като остане навън, човек се чуди, какво иска слугинята от него, че го изхвърля така безмилостно. Той тръгва след нея, намира същата кофа и влиза вътре да си хапне нещо. На сутринта слугинята пак излива водата навън, а с нея заедно и онзи, който е вътре. В случая слугинята е съдбата, която хвърля човека навън, при лошите условия. Човек се чуди, какво има съдбата против него, че го наказва толкова строго. Съдбата даже не подозира, че в кофата с нечистата вода е влязло същество, подобно на жабата, да живее там. Ще кажете, че това е предопределение на съдбата. Видите ли, че съдбата няколко пъти наред ви хвърля от едно и също място, не се връщайте повече там. Тя не ви е сложила в нечистата кофа. Излезте навън, на чист въздух, на свобода. Щом приемете новите условия, ще бъдете чист съд, за почести. към беседата >>
- Като дошъл съседът, почудил се, как е влязла жабата в млякото.
Втората жаба имала още сили. Като обикаляла нагоре-надолу, без да знае, какво е станало, тя видяла една бучка масло в средата на млякото. Качила се на бучката и излязла вън. Като се видяла свободна, тя си въздъхнала и казала: Втори път не отивам да изследвам непознати области. Ето, за нашата голяма любознателност дадохме една жертва. Като дошъл съседът, почудил се, как е влязла жабата в млякото. Вие пък ще се чудите, наистина ли съществуват учени жаби, които умират по този начин. Жабата е символ на материализма. Значи, има учени материалисти, които умират при своите научни изследвания в чужди за тях области и полета. към беседата >>
- Един ден главата ви се счупи, и вие заминавате за онзи свят, както учената жаба в млякото.
Те постоянно грешат, постоянно падат и стават, и след всичко това им се проповядва разкаяние. Днес се разкаят, утре пак грешат, пак чупят главите си. Главите на повечето хора са пукнати, пълни с рани. Щом пукнете главата си, веднага се разкайвате. Едва започне да оздравява главата ви, вие пак сгрешите, и отново я пукнете. Един ден главата ви се счупи, и вие заминавате за онзи свят, както учената жаба в млякото. към беседата >>
83. Стойност на нещата / Постоянна цена, ООК , София, 21.5.1930г.,
- Жабата прегризва, излиза навън и казва: „Не се гълтат жаби.“ Тази жаба е разумна. (втори вариант)
Аз трябва да живея.“ Но туй жабче е разумно. Казва: „Аз ще ти дам един урок, как се гълтат жабчета.“ То, като влиза в стомаха, започва да го гризе. Този крокодил тича нагоре-надолу, казва: „Какво да правя? “ То гризе, прогризва стомаха, излезе навън. Този крокодил се обърне с гърба надолу. Жабата прегризва, излиза навън и казва: „Не се гълтат жаби.“ Тази жаба е разумна. Сега вие ще попитате има ли право жабата, като влезе в стомаха, да прогризе корема на крокодила. Престъпление е това, не е право. Питам, крокодилът има ли право да гълта жабата? Следователно това жабче постъпва съобразно със закона Божи. Трябва да му покаже, че трябва да постъпва правилно. към втори вариант >>
- Сега вие ще попитате има ли право жабата, като влезе в стомаха, да прогризе корема на крокодила. (втори вариант)
Казва: „Аз ще ти дам един урок, как се гълтат жабчета.“ То, като влиза в стомаха, започва да го гризе. Този крокодил тича нагоре-надолу, казва: „Какво да правя? “ То гризе, прогризва стомаха, излезе навън. Този крокодил се обърне с гърба надолу. Жабата прегризва, излиза навън и казва: „Не се гълтат жаби.“ Тази жаба е разумна. Сега вие ще попитате има ли право жабата, като влезе в стомаха, да прогризе корема на крокодила. Престъпление е това, не е право. Питам, крокодилът има ли право да гълта жабата? Следователно това жабче постъпва съобразно със закона Божи. Трябва да му покаже, че трябва да постъпва правилно. към втори вариант >>
- Но тази идея е жабата. (втори вариант)
Ако вие възприемете закона на насилието, вие вървите като този крокодил по реката. Реката, това е животът. Видите някое желание, някаква идея във вас, мислите, че сте спечелили нещо. Но тази идея е жабата. Започва да прегризва и вие се увивате. Като видиш тази малката жаба, затвори си устата и като мине, отвори я. Един турски дерибей, който носил една торба с барут, като минавал покрай едно дете, което носило една главня с огън, казва: „Гел къзъм.“ към втори вариант >>
- Като видиш тази малката жаба, затвори си устата и като мине, отвори я. (втори вариант)
Ако вие възприемете закона на насилието, вие вървите като този крокодил по реката. Реката, това е животът. Видите някое желание, някаква идея във вас, мислите, че сте спечелили нещо. Но тази идея е жабата. Започва да прегризва и вие се увивате. Като видиш тази малката жаба, затвори си устата и като мине, отвори я. Един турски дерибей, който носил една торба с барут, като минавал покрай едно дете, което носило една главня с огън, казва: „Гел къзъм.“ към втори вариант >>
84. Благословена между жените, СБ , РБ , Рила, 17.8.1930г.,
- Жабата може да замръзне, след векове отново да се размрази, и животът й пак да се прояви.
Ако днес кажете някому, че той може да се разговаря с баща си, който е заминал за онзи свят, той ще се стресне, ще каже: „Как е възможно да се говори с умрял човек? “ Преди всичко хората сами са създали убеждението, че човек умира. Щом е така, кажете, що е смъртта? Да бъде човек мъртъв, значи да се парализират всички негови удове и способности, а да остане да действа само един център, само едно голо съзнание, без всякаква външна връзка. Такъв човек се намира в замръзнало състояние, подобно на това, в което са били намерени някои допотопни животни. Жабата може да замръзне, след векове отново да се размрази, и животът й пак да се прояви. Според нашите научни схващания хората сами създават ограниченията и заблужденията в своя живот. Това се дължи на неправилно разбиране на живота. Например хората изучават физическия живот, както и духовния, но не учат това, което е в действителност. Когато хората изучават Любовта, те не разбират какво представлява тя. Какво влиза в Любовта? към беседата >>
86. Отличителна черта, ООК , София, 10.9.1930г.,
- Продължава ли да се занимава с тях, той ще бъде в положението на жаба, която кряка в блатата.
Направете изчисление, математически и геометрически, да знаете, кой поглед е крив и кой – прав. Ще кажете, че кривият поглед може да се мери с острия ъгъл. На всички е известно, че острият ъгъл има големина от 0 до 90 градуса. Значи, кривият поглед може да бъде равен на 1, 2, 3, 5, 10, 15 до 90 градуса. Човек трябва да престане да се занимава с острите ъгли в живота си. Продължава ли да се занимава с тях, той ще бъде в положението на жаба, която кряка в блатата. С тази философия човек не може да отиде далеч. Той не може да се ползва от уважението и почитанието на своите близки. Някой лъже, върши престъпления, а разчита на любовта на хората. Ако хората от любов го търпят, това е друг въпрос, но лъжата и престъплението си остават. И Любовта си остава неизменна. към беседата >>
87. Път на вътрешно разбиране, УС , София, 21.4.1931г.,
- Ако питате жабата защо скача във водата, а не ходи леко, като котка, тя ще отговори: „Моят баща, моята майка, моите дядо и баба така скачаха във водата и ние не можем да пренебрегнем техните правила и закони.
Баба ми, дядо ми се ожениха, и аз се ожених“. Питам: Ако някой се удави, и ти ли ще се удавиш? Хората се женят, т.е. давят се, без да се удавят. Така се давят и жабите. Ако питате жабата защо скача във водата, а не ходи леко, като котка, тя ще отговори: „Моят баща, моята майка, моите дядо и баба така скачаха във водата и ние не можем да пренебрегнем техните правила и закони. И ние следваме техния път“. Какво е научила жабата от това скачане? От хиляди години тя скача по един и същ начин. Като скача, жабата може само да уплаши хората – нищо повече. към беседата >>
- Някоя жаба станала причина за дадено явление и като не знаят причината, хората казват, че това явление е от Бога.
Често хората изпадат в положението на този доктор. Някоя жаба станала причина за дадено явление и като не знаят причината, хората казват, че това явление е от Бога. Има явления от Бога, но има такива, които стават по други причини. Всичко разумно е от Бога, а неразумното е вън от Него. Например, кравата услужва на човека с млякото си, но тя не може да направи всичко за него. Изобщо, животните не могат да направят всичко за човека. Ето защо, когато говорим за разумния живот, ние разбираме онези висши, разумни прояви, чрез които се повдига съзнанието на хората. към беседата >>
89. Най-високото място, СБ , София, 20.8.1931г.,
- Турците имат такива часовници: гледате някой турчин, че вади от джоба си часовник, голям като костена жаба; той отваря един капак, после втори, трети, четвърти, пети, шести и в него – едно малко часовниче; той погледне часовника, каже колко е часът и после по същия начин го затваря в капаците.
Казвам: когато някой твърди невъзможни работи, аз вземам за себе си възможното, а за него оставам невъзможното – щом той твърди невъзможното, нека то остане за него. Колкото голяма или малка да е третата кокошка, тя остава за онзи, който доказва, че две е равно на три. Днес всичкият спор между хората е за третата кокошка, която не съществува. По никой начин две не може да бъде равно на три; от двойката може да излезе тройка, но тройката и без това съществува самостоятелно. Единицата, двойката, тройката, четворката, петорката и другите числа съществуват самостоятелно и при известни случаи се явяват на сцената, обаче не може да се каже, че тройката произлиза от двойката, а двойката – от единицата; то е все едно да видите един часовник, затворен в няколко капака и да кажете, че часовникът е излязъл от капаците. Турците имат такива часовници: гледате някой турчин, че вади от джоба си часовник, голям като костена жаба; той отваря един капак, после втори, трети, четвърти, пети, шести и в него – едно малко часовниче; той погледне часовника, каже колко е часът и после по същия начин го затваря в капаците. Може ли да се каже, че часовникът е излязъл от капаците? Не, тия шест капака са покривки на часовника. към беседата >>
- Като погледна жабата, аз виждам и в нея усилието на Божествения Дух да я повдигне; в нея едва се забелязват някои черти на по-висок живот, обаче тя ще мине ред форми на развитие, докато един ден достигне и най-съвършената форма – във всички същества има зародиши на по-високи форми.
Казвам: вие трябва да определите отношенията си към Бога – да бъдат те правилни, естествени. Казвате за някого: „Този човек е още зелен” – питам какво означава зеленината? Растене, процес на развитие. Като погледна жабата, аз виждам и в нея усилието на Божествения Дух да я повдигне; в нея едва се забелязват някои черти на по-висок живот, обаче тя ще мине ред форми на развитие, докато един ден достигне и най-съвършената форма – във всички същества има зародиши на по-високи форми. Същото може да се каже и за човека – човек не е последната форма на живота. Който добре познава законите, в лицето на всеки човек ще види зародиши от черти на обикновени, талантливи и гениални хора, както и такива на светии и Ангели, които някога ще се развият; който не разбира законите на развитието, като погледне някой човек, той ще каже: „Този си свива устата, онзи пък седи с отворена уста” – какво означава стиснатата уста и какво – отворената, и той не знае. Когато човек стисне, затвори устата си, той контролира своите чувства – с това той иска да каже: „Навсякъде можете да ме бутате, само сърцето ми не бутайте.” Когато човек отваря устата си, това показва, че той иска да възприеме нещо – устата е антена на Чувствения свят. Ето защо човек трябва да знае тези неща и да не се поддава на модата; мнозина се ръководят от известни правила на модата как да държат устата си. Устата е антена, която не трябва да се поддава на мода; устните трябва леко да се допират, нищо изкуствено не трябва да се внася в държането на устата. към беседата >>
90. През онези дни, НБ , София, 25.10.1931г.,
- Обещавам, че като се върна в България, ще събера всички мои ученици, на които съм проповядвал, че няма Бог и ще ги убедя в противното." Като произнесъл тази молитва, засмял се и чистосърдечно си казал: „Като няма друга работа, човек си бръщолеви." Обаче не се минало и половин час, той видял една костена жаба влачи половин килограм хляб, оставила го пред пещерата и се върнала назад.
В последната война той взел участие в сраженията с гърците и при едно отстъпление на нашите войски едва успял да се скрие в една пещера, дето прекарал цели три дена гладен, без капка хляб. Гладът започнал тъй силно да го мъчи, че в това време му дошло на ум да се Обърне към Бога. Той казал: „Господи, баща ми и майка ми са говорили, че Ти съществуваш, но аз не вярвам в това. Какво ме ползва в този момент твоето съществуване, когато аз умирам от глад? Ако можеш да ме извадиш от това трудно положение, ще повярвам, че съществуваш. Обещавам, че като се върна в България, ще събера всички мои ученици, на които съм проповядвал, че няма Бог и ще ги убедя в противното." Като произнесъл тази молитва, засмял се и чистосърдечно си казал: „Като няма друга работа, човек си бръщолеви." Обаче не се минало и половин час, той видял една костена жаба влачи половин килограм хляб, оставила го пред пещерата и се върнала назад. Той взел хляба, изял го, добил сила и продължил пътя си. Като се върнал у дома си, той събрал всички свои ученици и казал: „Деца, по-рано аз ви проповядвах, че няма Бог, но от един важен факт се убедих напълно в съществуването на Бога." И разказал всичко на учениците. „Досега нито Кант, нито други философи можаха да ме убедят, че Бог съществува, обаче костената жаба успя да ме убеди в това." Този човек бил силен в Проповедта си, защото разправял своя жива опитност. Казвам: великата Истина трябва да се опита, да придобием опитност, върху която да градим нашето бъдещо верую. Съвременните хора трябва да имат такова верую, в което абсолютно да не се съмняват. към беседата >>
- „Досега нито Кант, нито други философи можаха да ме убедят, че Бог съществува, обаче костената жаба успя да ме убеди в това." Този човек бил силен в Проповедта си, защото разправял своя жива опитност.
Какво ме ползва в този момент твоето съществуване, когато аз умирам от глад? Ако можеш да ме извадиш от това трудно положение, ще повярвам, че съществуваш. Обещавам, че като се върна в България, ще събера всички мои ученици, на които съм проповядвал, че няма Бог и ще ги убедя в противното." Като произнесъл тази молитва, засмял се и чистосърдечно си казал: „Като няма друга работа, човек си бръщолеви." Обаче не се минало и половин час, той видял една костена жаба влачи половин килограм хляб, оставила го пред пещерата и се върнала назад. Той взел хляба, изял го, добил сила и продължил пътя си. Като се върнал у дома си, той събрал всички свои ученици и казал: „Деца, по-рано аз ви проповядвах, че няма Бог, но от един важен факт се убедих напълно в съществуването на Бога." И разказал всичко на учениците. „Досега нито Кант, нито други философи можаха да ме убедят, че Бог съществува, обаче костената жаба успя да ме убеди в това." Този човек бил силен в Проповедта си, защото разправял своя жива опитност. Казвам: великата Истина трябва да се опита, да придобием опитност, върху която да градим нашето бъдещо верую. Съвременните хора трябва да имат такова верую, в което абсолютно да не се съмняват. към беседата >>
- Понякога и жабата напуща блатото, но като види, че работата не върви добре, отново се връща в него.
Вегетарианецът ще каже, че не коли животните, не се нуждае от тяхното месо. В това отношение, той постъпва добре с животните, но в друго отношение не се е отказал още от стария живот. Малко християни живеят по нов начин. Не е достатъчно само да се откажеш от стария живот. Откажеш ли се от стария живот, веднага трябва да приемеш новия. Понякога и жабата напуща блатото, но като види, че работата не върви добре, отново се връща в него. Човек не е жаба, но често проявява качеството на жабата. Реши да се откаже от стария живот, но види ли, че работите му не вървят добре в новия живот, отново се връща в стария. Чувате някой да казва, че с добро не се живее на земята. Доброто подразбира нов начин на живеене. Значи, като не можеш да живееш по нов начин, ще се върнеш в стария живот. към беседата >>
- Човек не е жаба, но често проявява качеството на жабата.
В това отношение, той постъпва добре с животните, но в друго отношение не се е отказал още от стария живот. Малко християни живеят по нов начин. Не е достатъчно само да се откажеш от стария живот. Откажеш ли се от стария живот, веднага трябва да приемеш новия. Понякога и жабата напуща блатото, но като види, че работата не върви добре, отново се връща в него. Човек не е жаба, но често проявява качеството на жабата. Реши да се откаже от стария живот, но види ли, че работите му не вървят добре в новия живот, отново се връща в стария. Чувате някой да казва, че с добро не се живее на земята. Доброто подразбира нов начин на живеене. Значи, като не можеш да живееш по нов начин, ще се върнеш в стария живот. Друг казва, че с мекота нищо не се постига. към беседата >>
93. Вземи детето, НБ , София, 10.1.1932г.,
- ” Жабата като се прероди вол, няма да бъде жаба, на вол ще мяза.
То е крива философия. Ти не разбираш защо Христос е дошъл на Земята, ти не разбираш защо човек се ражда, не знаеш защо Бог е създал света така. Това не е произволен закон. Това е законът на Битието. В света всичко се преражда без изключение, и не само веднъж, но милиони пъти се преражда Някой пита: „Като се прероди един човек, той ще прилича ли на същия човек от миналия живот? ” Жабата като се прероди вол, няма да бъде жаба, на вол ще мяза. Волът като се прероди в човек, на човек ще мяза. Човек, ако се прероди на вол, няма да мяза на човек, но на вол ще мяза, и обратното. към беседата >>
94. Единният живот, ИБ , София, 22.3.1932г.,
- Казвам: права ли е жабата, ако каже на човека, че за да я разбере, той трябва да стане като нея?
Който ви е поставил на това място, той изисква от вас само едно нещо: да познаете любовта. Познаете ли любовта, тогава и животът ще стане за вас реален. Ако не беше така, вие бихте се обезсърчили, бихте помислили, че никой не ви обича. Щом разбирате правилно живота, и да ви гонят и хулят хората, това няма да ви смущава. Мнозина ще кажат, че сте заблудени, защото не мислите като тях. Казвам: права ли е жабата, ако каже на човека, че за да я разбере, той трябва да стане като нея? Не, от своето положение човек може да разбере жабата по-добр, отколкото, ако стане като нея. Жабата жаба не може да разбере. Човек може да разбере жабата, но жабата не може да разбере човека. И човек не може да разбере себе си, докато не мине в по-високо положение, в по-висока форма. Иначе, той не може да има ясна представа за себе си. към беседата >>
- Не, от своето положение човек може да разбере жабата по-добр, отколкото, ако стане като нея.
Познаете ли любовта, тогава и животът ще стане за вас реален. Ако не беше така, вие бихте се обезсърчили, бихте помислили, че никой не ви обича. Щом разбирате правилно живота, и да ви гонят и хулят хората, това няма да ви смущава. Мнозина ще кажат, че сте заблудени, защото не мислите като тях. Казвам: права ли е жабата, ако каже на човека, че за да я разбере, той трябва да стане като нея? Не, от своето положение човек може да разбере жабата по-добр, отколкото, ако стане като нея. Жабата жаба не може да разбере. Човек може да разбере жабата, но жабата не може да разбере човека. И човек не може да разбере себе си, докато не мине в по-високо положение, в по-висока форма. Иначе, той не може да има ясна представа за себе си. Иска ли човек да се разбере, той трябва да заеме положението на ангел, или на някое същество с по-светъл ум и с по-възвишено сърце от неговото. към беседата >>
- Жабата жаба не може да разбере.
Ако не беше така, вие бихте се обезсърчили, бихте помислили, че никой не ви обича. Щом разбирате правилно живота, и да ви гонят и хулят хората, това няма да ви смущава. Мнозина ще кажат, че сте заблудени, защото не мислите като тях. Казвам: права ли е жабата, ако каже на човека, че за да я разбере, той трябва да стане като нея? Не, от своето положение човек може да разбере жабата по-добр, отколкото, ако стане като нея. Жабата жаба не може да разбере. Човек може да разбере жабата, но жабата не може да разбере човека. И човек не може да разбере себе си, докато не мине в по-високо положение, в по-висока форма. Иначе, той не може да има ясна представа за себе си. Иска ли човек да се разбере, той трябва да заеме положението на ангел, или на някое същество с по-светъл ум и с по-възвишено сърце от неговото. Само по този начин той ще си състави ясна представа за човека и за това, което той сам е в сжщност. към беседата >>
- Човек може да разбере жабата, но жабата не може да разбере човека.
Щом разбирате правилно живота, и да ви гонят и хулят хората, това няма да ви смущава. Мнозина ще кажат, че сте заблудени, защото не мислите като тях. Казвам: права ли е жабата, ако каже на човека, че за да я разбере, той трябва да стане като нея? Не, от своето положение човек може да разбере жабата по-добр, отколкото, ако стане като нея. Жабата жаба не може да разбере. Човек може да разбере жабата, но жабата не може да разбере човека. И човек не може да разбере себе си, докато не мине в по-високо положение, в по-висока форма. Иначе, той не може да има ясна представа за себе си. Иска ли човек да се разбере, той трябва да заеме положението на ангел, или на някое същество с по-светъл ум и с по-възвишено сърце от неговото. Само по този начин той ще си състави ясна представа за човека и за това, което той сам е в сжщност. към беседата >>
95. Живот, светлина и свобода, НБ , София, 10.4.1932г.,
- Тя като хване жабата, последната може да кряка, колкото иска, змията не се интересува от това.
Вземете главата на змията, тя има голяма широчина, но няма височина. Нейните уши почти са свързани, лицето й също е почти свързано с гръбначния стълб. Тя представлява нещо цяло. И затова по-жестоко същество от змията няма. Който е опитал нейните зъби, знае това. Тя като хване жабата, последната може да кряка, колкото иска, змията не се интересува от това. Мислите, че жабата е много благонадеждна. Не, и тя е един материалист, философ. Тя като види един мравуняк, гълта мравите на общо основание. Затова, змията, като я хване, и тя я гълта, като й казва: чакай да видиш, как ти гълташ мравите. Като я хване за крака и я глътне. към беседата >>
- Мислите, че жабата е много благонадеждна.
Нейните уши почти са свързани, лицето й също е почти свързано с гръбначния стълб. Тя представлява нещо цяло. И затова по-жестоко същество от змията няма. Който е опитал нейните зъби, знае това. Тя като хване жабата, последната може да кряка, колкото иска, змията не се интересува от това. Мислите, че жабата е много благонадеждна. Не, и тя е един материалист, философ. Тя като види един мравуняк, гълта мравите на общо основание. Затова, змията, като я хване, и тя я гълта, като й казва: чакай да видиш, как ти гълташ мравите. Като я хване за крака и я глътне. И жабата гълта, но и змията нея гълта. към беседата >>
- И жабата гълта, но и змията нея гълта.
Мислите, че жабата е много благонадеждна. Не, и тя е един материалист, философ. Тя като види един мравуняк, гълта мравите на общо основание. Затова, змията, като я хване, и тя я гълта, като й казва: чакай да видиш, как ти гълташ мравите. Като я хване за крака и я глътне. И жабата гълта, но и змията нея гълта. В природата съществува един закон: не можеш да избегнеш последствията на твоите постъпки. Бог, като направи първия човек, макар да му вдъхна дихание от себе си, като съгреши този първи човек, макар че той казваше, че жената била виновна, това-онова и после се разкая, но Господ ни най-малко не му прости. Той го изпъди вън от рая. Вие казвате: повикайте този син, нека се разкае. Бог изпъди своя син, а днес някой баща не може да изпъди сина си. към беседата >>
96. Живот, мисъл и воля, МОК , София, 22.4.1932г.,
- Като хване една жаба, като мисли, мисли, ще каже: Хайде да я пусна. (втори вариант)
Смъртта не е нищо друго, освен събличането кожата на змията. Човек минава през змийското положение сега. И всяка змия, след като се съблече, става микроскопически по-добра. После иде второто събличане, трето събличане и т.н. 10 милиона кожи като хвърли змията, тя може да направи едно добро. Като хване една жаба, като мисли, мисли, ще каже: Хайде да я пусна. Вече има силата да направи едно добро на жабата. Когато на мене ми кажат, че еди-кой си човек е направил добро, аз казвам: Всеки един човек, след като съблякъл 10 милиона кожи, той може да направи едно добро. Затова считам, че хората не могат да бъдат добри, понеже не са съблекли всичките кожи. Имат много кожи да се събличат, затова не могат да бъдат добри. Да преведа, да дам малко пояснение. към втори вариант >>
- Вече има силата да направи едно добро на жабата. (втори вариант)
Човек минава през змийското положение сега. И всяка змия, след като се съблече, става микроскопически по-добра. После иде второто събличане, трето събличане и т.н. 10 милиона кожи като хвърли змията, тя може да направи едно добро. Като хване една жаба, като мисли, мисли, ще каже: Хайде да я пусна. Вече има силата да направи едно добро на жабата. Когато на мене ми кажат, че еди-кой си човек е направил добро, аз казвам: Всеки един човек, след като съблякъл 10 милиона кожи, той може да направи едно добро. Затова считам, че хората не могат да бъдат добри, понеже не са съблекли всичките кожи. Имат много кожи да се събличат, затова не могат да бъдат добри. Да преведа, да дам малко пояснение. Предположете, че един човек има да дава грамадна сума дългове. към втори вариант >>
- Змията защо не може да прости на някоя жаба, защото има да дава. (втори вариант)
Той казва: Не съм богат, имам да плащам много. Само като изплатя дълговете си, каквото остане, ако ми остане малко и като се върна мога да дам, колкото остане. Ако останат 1, 2 лева или няколко стотинки мога да ги дам. Няма какво да се сърдите на човека. 500 хиляди лева има, но има и да дава. Змията защо не може да прости на някоя жаба, защото има да дава. Господарят ѝ казал на змията, която жаба хванеш, ще я глътнеш. За всяка жаба изядена по хиляда лева. И змията казва: Кой ще я пусне, хиляда лева е това. За глътната жаба хиляда лева плащат. После втора жаба, трета жаба, четвърта и т.н., и вие гълтате жабите. към втори вариант >>
- Господарят ѝ казал на змията, която жаба хванеш, ще я глътнеш. (втори вариант)
Само като изплатя дълговете си, каквото остане, ако ми остане малко и като се върна мога да дам, колкото остане. Ако останат 1, 2 лева или няколко стотинки мога да ги дам. Няма какво да се сърдите на човека. 500 хиляди лева има, но има и да дава. Змията защо не може да прости на някоя жаба, защото има да дава. Господарят ѝ казал на змията, която жаба хванеш, ще я глътнеш. За всяка жаба изядена по хиляда лева. И змията казва: Кой ще я пусне, хиляда лева е това. За глътната жаба хиляда лева плащат. После втора жаба, трета жаба, четвърта и т.н., и вие гълтате жабите. При сегашното положение, в което се намирате, ако ви дадат 1 000 лева за жаба, вие я изяждате. към втори вариант >>
- За всяка жаба изядена по хиляда лева. (втори вариант)
Ако останат 1, 2 лева или няколко стотинки мога да ги дам. Няма какво да се сърдите на човека. 500 хиляди лева има, но има и да дава. Змията защо не може да прости на някоя жаба, защото има да дава. Господарят ѝ казал на змията, която жаба хванеш, ще я глътнеш. За всяка жаба изядена по хиляда лева. И змията казва: Кой ще я пусне, хиляда лева е това. За глътната жаба хиляда лева плащат. После втора жаба, трета жаба, четвърта и т.н., и вие гълтате жабите. При сегашното положение, в което се намирате, ако ви дадат 1 000 лева за жаба, вие я изяждате. Не всички, но някой от вас предполагам, допущам, научно мога да го докажа. към втори вариант >>
- За глътната жаба хиляда лева плащат. (втори вариант)
500 хиляди лева има, но има и да дава. Змията защо не може да прости на някоя жаба, защото има да дава. Господарят ѝ казал на змията, която жаба хванеш, ще я глътнеш. За всяка жаба изядена по хиляда лева. И змията казва: Кой ще я пусне, хиляда лева е това. За глътната жаба хиляда лева плащат. После втора жаба, трета жаба, четвърта и т.н., и вие гълтате жабите. При сегашното положение, в което се намирате, ако ви дадат 1 000 лева за жаба, вие я изяждате. Не всички, но някой от вас предполагам, допущам, научно мога да го докажа. Ако ви дадат 1 000 лева за изядена жаба, не я ли изяждате? – Даже и вегетарианец да е, пак може. към втори вариант >>
- После втора жаба, трета жаба, четвърта и т.н., и вие гълтате жабите. (втори вариант)
Змията защо не може да прости на някоя жаба, защото има да дава. Господарят ѝ казал на змията, която жаба хванеш, ще я глътнеш. За всяка жаба изядена по хиляда лева. И змията казва: Кой ще я пусне, хиляда лева е това. За глътната жаба хиляда лева плащат. После втора жаба, трета жаба, четвърта и т.н., и вие гълтате жабите. При сегашното положение, в което се намирате, ако ви дадат 1 000 лева за жаба, вие я изяждате. Не всички, но някой от вас предполагам, допущам, научно мога да го докажа. Ако ви дадат 1 000 лева за изядена жаба, не я ли изяждате? – Даже и вегетарианец да е, пак може. Ще заприличате на онзи българин, който отишъл да се изповядва при един свещеник. към втори вариант >>
- При сегашното положение, в което се намирате, ако ви дадат 1 000 лева за жаба, вие я изяждате. (втори вариант)
Господарят ѝ казал на змията, която жаба хванеш, ще я глътнеш. За всяка жаба изядена по хиляда лева. И змията казва: Кой ще я пусне, хиляда лева е това. За глътната жаба хиляда лева плащат. После втора жаба, трета жаба, четвърта и т.н., и вие гълтате жабите. При сегашното положение, в което се намирате, ако ви дадат 1 000 лева за жаба, вие я изяждате. Не всички, но някой от вас предполагам, допущам, научно мога да го докажа. Ако ви дадат 1 000 лева за изядена жаба, не я ли изяждате? – Даже и вегетарианец да е, пак може. Ще заприличате на онзи българин, който отишъл да се изповядва при един свещеник. Свещеникът му казал: Свинска мас няма да ядеш, дървено масло ще употребяваш. към втори вариант >>
- Ако ви дадат 1 000 лева за изядена жаба, не я ли изяждате? (втори вариант)
И змията казва: Кой ще я пусне, хиляда лева е това. За глътната жаба хиляда лева плащат. После втора жаба, трета жаба, четвърта и т.н., и вие гълтате жабите. При сегашното положение, в което се намирате, ако ви дадат 1 000 лева за жаба, вие я изяждате. Не всички, но някой от вас предполагам, допущам, научно мога да го докажа. Ако ви дадат 1 000 лева за изядена жаба, не я ли изяждате? – Даже и вегетарианец да е, пак може. Ще заприличате на онзи българин, който отишъл да се изповядва при един свещеник. Свещеникът му казал: Свинска мас няма да ядеш, дървено масло ще употребяваш. Онзи българин имал свредел, пробил дупка в дървото, прекарал свинската мас през дупката на дървото. И този българин казал на свещеника: От най-хубавото дървено масло ям. към втори вариант >>
- Казано ми е, че за всяка изядена жаба се плащат хиляда лева.
Казваш: И аз имам дългове, трябва да ги изплатя. Каквото остане, ще ви услужа. Преди да посрещна дълговете си, нищо не мога да дам. Казвам: Не очаквай добро от оня, който сам дължи на хората. Като знае този закон, змията казва: Няма да се откажа от жабите, докато не платят дълговете си. Казано ми е, че за всяка изядена жаба се плащат хиляда лева. Така постъпват мнозина от съвременните хора. Докато им плащат по хиляда лева за една жаба, те никога няма да се откажат да ядат жаби. Има случаи, когато и вегетарианци за хиляда лева ще изядат една жаба. В това отношение те приличат на онзи българин, който прекарвал свинската мас през дупката на едно дърво, да мине за дървено масло. към беседата >>
97. Даване и вземане, МОК , София, 1.7.1932г.,
- – Жабата като се хвърли във водата, дави ли се? (втори вариант)
Ти казваш: Онзи умрял. Онзи е паднал от канарата и се е убил, а в мене няма желание да се кача на канарата. Отде ми дойде на ум, че мога да умра. Някой се удавил в реката, но в мене няма желание да се хвърля във водата. Обаче всяко същество, което се хвърля във водата, дави ли се? – Жабата като се хвърли във водата, дави ли се? – Всеки човек, който не знае да плава, се дави. Онзи човек, който се хвърли във водата и се дави, жабата се хвърля във водата и не се дави. Кой е по-умен. Жабата. Един човек, който се самоубива, е човек, който се хвърля във водата и се дави. Жабата, която има 1⁄10 част от тези богатства, които човек има, тя седи жива и си казва: Има смисъл животът и цял ден аз уча. към втори вариант >>
- Онзи човек, който се хвърли във водата и се дави, жабата се хвърля във водата и не се дави. (втори вариант)
Отде ми дойде на ум, че мога да умра. Някой се удавил в реката, но в мене няма желание да се хвърля във водата. Обаче всяко същество, което се хвърля във водата, дави ли се? – Жабата като се хвърли във водата, дави ли се? – Всеки човек, който не знае да плава, се дави. Онзи човек, който се хвърли във водата и се дави, жабата се хвърля във водата и не се дави. Кой е по-умен. Жабата. Един човек, който се самоубива, е човек, който се хвърля във водата и се дави. Жабата, която има 1⁄10 част от тези богатства, които човек има, тя седи жива и си казва: Има смисъл животът и цял ден аз уча. Ти казваш: Тази жаба кряка. Не. Учи се. към втори вариант >>
- Кой е по-умен. Жабата. (втори вариант)
Някой се удавил в реката, но в мене няма желание да се хвърля във водата. Обаче всяко същество, което се хвърля във водата, дави ли се? – Жабата като се хвърли във водата, дави ли се? – Всеки човек, който не знае да плава, се дави. Онзи човек, който се хвърли във водата и се дави, жабата се хвърля във водата и не се дави. Кой е по-умен. Жабата. Един човек, който се самоубива, е човек, който се хвърля във водата и се дави. Жабата, която има 1⁄10 част от тези богатства, които човек има, тя седи жива и си казва: Има смисъл животът и цял ден аз уча. Ти казваш: Тази жаба кряка. Не. Учи се. Тя е първият музикант. към втори вариант >>
- Жабата, която има 1⁄10 част от тези богатства, които човек има, тя седи жива и си казва: Има смисъл животът и цял ден аз уча. (втори вариант)
– Жабата като се хвърли във водата, дави ли се? – Всеки човек, който не знае да плава, се дави. Онзи човек, който се хвърли във водата и се дави, жабата се хвърля във водата и не се дави. Кой е по-умен. Жабата. Един човек, който се самоубива, е човек, който се хвърля във водата и се дави. Жабата, която има 1⁄10 част от тези богатства, които човек има, тя седи жива и си казва: Има смисъл животът и цял ден аз уча. Ти казваш: Тази жаба кряка. Не. Учи се. Тя е първият музикант. Тя казва: до, до, до, ре, ре, ре. Аз понякой път се спирам и слушам нейния глас. към втори вариант >>
- Ти казваш: Тази жаба кряка. Не. (втори вариант)
– Всеки човек, който не знае да плава, се дави. Онзи човек, който се хвърли във водата и се дави, жабата се хвърля във водата и не се дави. Кой е по-умен. Жабата. Един човек, който се самоубива, е човек, който се хвърля във водата и се дави. Жабата, която има 1⁄10 част от тези богатства, които човек има, тя седи жива и си казва: Има смисъл животът и цял ден аз уча. Ти казваш: Тази жаба кряка. Не. Учи се. Тя е първият музикант. Тя казва: до, до, до, ре, ре, ре. Аз понякой път се спирам и слушам нейния глас. Тя казва: Едвам започвам курса. към втори вариант >>
- Та казвам: От жабата може да се вземе първото приложение. (втори вариант)
Хладнокръвие има в жабата. Тя седне като някой философ и размишлява. Тя така спокойно седи, че не се помръдва никакъв мускул, като един факир. Някоя муха като дойде, ходи по носа ѝ, тя я вземе и пак седи, като че ни лук яла, ни лук мирисала. Нещата сами идват вътре. Та казвам: От жабата може да се вземе първото приложение. Три–четири месеца тя кряка, не по три–четири часа, но цялата нощ се напъва да пее. Ако жабите престанат да пеят, то не зная какво би станало в света. Светът тогава щеше да стане нещастен. Благодари, че жабите пеят и щурците пеят, те са символи. Ако минаваш покрай някое място и щом чуеш лятно време, че жабите крякат, ти трябва да знаеш, че твоите работи ще се оправят. към втори вариант >>
- Даже бих ви препоръчал: Турете си жаба в някое шише или тенджера и ако кряка жабата, ще ти върви. (втори вариант)
Три–четири месеца тя кряка, не по три–четири часа, но цялата нощ се напъва да пее. Ако жабите престанат да пеят, то не зная какво би станало в света. Светът тогава щеше да стане нещастен. Благодари, че жабите пеят и щурците пеят, те са символи. Ако минаваш покрай някое място и щом чуеш лятно време, че жабите крякат, ти трябва да знаеш, че твоите работи ще се оправят. Даже бих ви препоръчал: Турете си жаба в някое шише или тенджера и ако кряка жабата, ще ти върви. Но ако жабата мълчи, няма да успеете. Вие казвате, това са празни работи. Не. В онези работи, които съществуват в природата, има дълбок смисъл. Една жаба, един щурец, може да внесе нещо ново в душата ти. Това малкото същество може да ти бъде в дадения случай много полезно. към втори вариант >>
- Но ако жабата мълчи, няма да успеете. (втори вариант)
Ако жабите престанат да пеят, то не зная какво би станало в света. Светът тогава щеше да стане нещастен. Благодари, че жабите пеят и щурците пеят, те са символи. Ако минаваш покрай някое място и щом чуеш лятно време, че жабите крякат, ти трябва да знаеш, че твоите работи ще се оправят. Даже бих ви препоръчал: Турете си жаба в някое шише или тенджера и ако кряка жабата, ще ти върви. Но ако жабата мълчи, няма да успеете. Вие казвате, това са празни работи. Не. В онези работи, които съществуват в природата, има дълбок смисъл. Една жаба, един щурец, може да внесе нещо ново в душата ти. Това малкото същество може да ти бъде в дадения случай много полезно. То е като надпис: Ти се спираш и не знаеш къде е пътят. към втори вариант >>
- Една жаба, един щурец, може да внесе нещо ново в душата ти. (втори вариант)
Ако минаваш покрай някое място и щом чуеш лятно време, че жабите крякат, ти трябва да знаеш, че твоите работи ще се оправят. Даже бих ви препоръчал: Турете си жаба в някое шише или тенджера и ако кряка жабата, ще ти върви. Но ако жабата мълчи, няма да успеете. Вие казвате, това са празни работи. Не. В онези работи, които съществуват в природата, има дълбок смисъл. Една жаба, един щурец, може да внесе нещо ново в душата ти. Това малкото същество може да ти бъде в дадения случай много полезно. То е като надпис: Ти се спираш и не знаеш къде е пътят. А пък жабата може да ти бъде надпис, да ти покаже правия път. В дадения случай птицата, жабата, щурецът може да ти покажат правия път. Ти като разбираш нещата така, нещата в ежедневния живот се осмислят. към втори вариант >>
- А пък жабата може да ти бъде надпис, да ти покаже правия път. (втори вариант)
Вие казвате, това са празни работи. Не. В онези работи, които съществуват в природата, има дълбок смисъл. Една жаба, един щурец, може да внесе нещо ново в душата ти. Това малкото същество може да ти бъде в дадения случай много полезно. То е като надпис: Ти се спираш и не знаеш къде е пътят. А пък жабата може да ти бъде надпис, да ти покаже правия път. В дадения случай птицата, жабата, щурецът може да ти покажат правия път. Ти като разбираш нещата така, нещата в ежедневния живот се осмислят. А пък ако мислиш, че нещата нямат никакво отношение към тебе, тогава ти не разбираш живота. към втори вариант >>
- В дадения случай птицата, жабата, щурецът може да ти покажат правия път. (втори вариант)
В онези работи, които съществуват в природата, има дълбок смисъл. Една жаба, един щурец, може да внесе нещо ново в душата ти. Това малкото същество може да ти бъде в дадения случай много полезно. То е като надпис: Ти се спираш и не знаеш къде е пътят. А пък жабата може да ти бъде надпис, да ти покаже правия път. В дадения случай птицата, жабата, щурецът може да ти покажат правия път. Ти като разбираш нещата така, нещата в ежедневния живот се осмислят. А пък ако мислиш, че нещата нямат никакво отношение към тебе, тогава ти не разбираш живота. към втори вариант >>
- Ако искаш да знаеш дали работите ти ще вървят добре, дръж у дома си в едно шише с вода една жаба и следи кряка ли тя, или не.
И така, изучавайте постоянството от жабите. Те пеят цели четири месеца в блатата, по цели дни и нощи. Благодарете, че жабите крякат и щурците пеят. Ако те престанат, светът ще мине през големи страдания. Когато минаваш край блатата и чуваш, че жабите крякат, знай, че твоите работи ще се оправят. Ако искаш да знаеш дали работите ти ще вървят добре, дръж у дома си в едно шише с вода една жаба и следи кряка ли тя, или не. Ако кряка, ще успяваш; ако не кряка, няма да имаш успех. – Това е празна работа. – Знай, че всичко, което става в Природата, има дълбок смисъл. В известен случай жабата, щурецът могат да внесат нещо ново в душата ти. Малки същества са те, но някога могат да бъдат полезни. към беседата >>
- В известен случай жабата, щурецът могат да внесат нещо ново в душата ти.
Когато минаваш край блатата и чуваш, че жабите крякат, знай, че твоите работи ще се оправят. Ако искаш да знаеш дали работите ти ще вървят добре, дръж у дома си в едно шише с вода една жаба и следи кряка ли тя, или не. Ако кряка, ще успяваш; ако не кряка, няма да имаш успех. – Това е празна работа. – Знай, че всичко, което става в Природата, има дълбок смисъл. В известен случай жабата, щурецът могат да внесат нещо ново в душата ти. Малки същества са те, но някога могат да бъдат полезни. Вървиш и не знаеш накъде води пътят. Спри се пред жабата, тя ще ти посочи правия път. Жабата е надпис, по който можеш да четеш. Не само жабата, но и всяко живо същество може да посочи правия път на човека. към беседата >>
- Спри се пред жабата, тя ще ти посочи правия път.
– Това е празна работа. – Знай, че всичко, което става в Природата, има дълбок смисъл. В известен случай жабата, щурецът могат да внесат нещо ново в душата ти. Малки същества са те, но някога могат да бъдат полезни. Вървиш и не знаеш накъде води пътят. Спри се пред жабата, тя ще ти посочи правия път. Жабата е надпис, по който можеш да четеш. Не само жабата, но и всяко живо същество може да посочи правия път на човека. От него се иска будност, да разбира нещата. Така той ще осмисли живота си и ще види, че всяко явление, всяка проява в живота има дълбок смисъл. към беседата >>
- Жабата е надпис, по който можеш да четеш.
– Знай, че всичко, което става в Природата, има дълбок смисъл. В известен случай жабата, щурецът могат да внесат нещо ново в душата ти. Малки същества са те, но някога могат да бъдат полезни. Вървиш и не знаеш накъде води пътят. Спри се пред жабата, тя ще ти посочи правия път. Жабата е надпис, по който можеш да четеш. Не само жабата, но и всяко живо същество може да посочи правия път на човека. От него се иска будност, да разбира нещата. Така той ще осмисли живота си и ще види, че всяко явление, всяка проява в живота има дълбок смисъл. към беседата >>
98. Любов без ревност, СБ , София, 31.8.1932г.,
- Може ли да ожените една кокошка, една жаба, един заек. (втори вариант)
" ще кажете. Представете си, че аз съм мъртъв човек, какво мога да ви открадна? Представете си, че аз нямам стомах, какво ще ям. Нямам нужда от пари, нямам нужда от жени. Вие разбирате туй, което не е. Може ли да ожените една кокошка, една жаба, един заек. Една мъжка жаба не може да извърши престъпление. То е немислимо. Има неща, които са немислими. Престъпления в света стават при известни условия, при известни разбирания. Не съществуват престъпления в света, дето престъплението е абсолютно невъзможно. към втори вариант >>
- Една мъжка жаба не може да извърши престъпление. (втори вариант)
Представете си, че аз съм мъртъв човек, какво мога да ви открадна? Представете си, че аз нямам стомах, какво ще ям. Нямам нужда от пари, нямам нужда от жени. Вие разбирате туй, което не е. Може ли да ожените една кокошка, една жаба, един заек. Една мъжка жаба не може да извърши престъпление. То е немислимо. Има неща, които са немислими. Престъпления в света стават при известни условия, при известни разбирания. Не съществуват престъпления в света, дето престъплението е абсолютно невъзможно. Невъзможно е един човек, който ви обича, който има любов, да извърши престъпление. към втори вариант >>
99. Великата разумност / Разумност, МОК , София, 23.9.1932г.,
- Това жабата е немислимо да направи, немислимо е за техния ум. (втори вариант)
Представете си, че вие се намирате в едно блато с жаби, които крякат вътре. Малко вода е останало, но колкото по-малко вода остава, повече крякат. В големите води по-малко крякат. Те разискват въпроса, какви ще бъдат икономическите отношения за блатото, откъде ще дойде водата. Тези жаби в състояние ли са да докарат, вода отнякъде, да си направят канали, реки? Това жабата е немислимо да направи, немислимо е за техния ум. Да преминат от едно блато в друго, те могат. Като дойде дъжд, порой, напълни се блатото, и всички жаби дойдат и казват: „Това аз го направих. Аз като кряках, дойде дъждът.“ И всички казват така. Това е жабешко разбиране. И ние, съвременните хора, така разрешаваме въпроса. към втори вариант >>
- Всяка жаба казва: Като кряках, аз докарах дъжда.
Те разискват върху важни социални въпроси, отнасящи се до тях. Колкото водата намалява, те по-малко крякат и започват да мислят, откъде да докарат вода, как да си прокарат канали. Обаче, това е немислимо за техния ум. Едно е възможно за тях: да минат от едно блато в друго. Като завали дъжд, текнат пороите и блатото се напълва. Всяка жаба казва: Като кряках, аз докарах дъжда. – Жабешко разбиране! Често и хората така разрешават социалните въпроси. Никой нищо не направил, а само крякал. Все направил нещо, но от това положението на блатото не се подобрило. И в света става известно подобрение, но микроскопическо, незабелязано. към беседата >>
- Всяка частица е толкова жива, колкото е живо изваденото сърце на жабата, например.
Според мене, човечеството е права линия, разделена на милиарди частици. Ако хората не бяха частици от едно цяло, те нямаше да умират. Може ли едно гърне, раздробено на милиарди частици, да благоденства? Ще кажете, че всяка частичка е живо същество. – Живо същество, но от счупено гърне. Всяка частица е толкова жива, колкото е живо изваденото сърце на жабата, например. Това сърце може да пулсира дълго време вън от тялото, но това е живот на счупеното гърне. Един ден то ще престане да пулсира. Може ли цялото да умре, а частите да са живи? Ще кажете, че след като умре човек, клетките продължават да живеят. Съгласен съм с вас, но казвам: Като отрежете крака на кокошката и го изядете, той продължава да живее, но във вас, а не в кокошката. към беседата >>
- Например, неправилно е да режеш една жаба, но понеже става с научна цел, то се оправдава.
Вие ги криете, не искате никой да знае за тях. – Можем ли да се освободим от тях? Според мене, няма грешка, от която човек да не желае да се освободи. Но и няма случай, човек да желае да греши. Някой прави грешки, но с научна цел. Например, неправилно е да режеш една жаба, но понеже става с научна цел, то се оправдава. В случая, нещастието на жабата е благоденствие на човека. За хиляди хора войната е нещастие, но за някои е благо. Убил си десетки хора и те възнаграждават с кръст за храброст. Всички те признават за герой. Като минеш покрай една грънчарница и изпочупиш десетина гърнета, ще минеш за герой. към беседата >>
- В случая, нещастието на жабата е благоденствие на човека.
– Можем ли да се освободим от тях? Според мене, няма грешка, от която човек да не желае да се освободи. Но и няма случай, човек да желае да греши. Някой прави грешки, но с научна цел. Например, неправилно е да режеш една жаба, но понеже става с научна цел, то се оправдава. В случая, нещастието на жабата е благоденствие на човека. За хиляди хора войната е нещастие, но за някои е благо. Убил си десетки хора и те възнаграждават с кръст за храброст. Всички те признават за герой. Като минеш покрай една грънчарница и изпочупиш десетина гърнета, ще минеш за герой. – Защо? към беседата >>
- Ако човек се обезсърчава, какво трябва да правят жабата, заекът, птичките, насекомите, които имат много по-малки възможности от тези на човека.
Казвам: Радвайте се на обезсърченията си. Ако човек се обезсърчава, какво трябва да правят жабата, заекът, птичките, насекомите, които имат много по-малки възможности от тези на човека. Много възможности и блага са дадени на човека. По отношение на животинското царство, човек е божество. Трябва ли той да се обезсърчава? За да не се обезсърчава, човек се нуждае от истинска, положителна вяра. Един учител от казанлъшките села, това се случило през Балканската война, във време на отстъпление, изгубил частта си и попаднал в една пещера, където прекарал няколко деня без хапка хляб. към беседата >>
101. Думи на Правда, НБ , София, 11.12.1932г.,
- От заека по-страхлива е жабата. (втори вариант)
Направило му впечатление, че си го погалил. Той можеше да го хване, да го продаде, да го занесе в село и да вземе най-малко 1020 лева, но заекът щеше да има лошо мнение за човека. Човек, който яде заешко месо, от него човек не става. Ако искаш да станеш човек, няма да хапнеш заек. Тези от вас, които сте крайно страхливи, заешко месо сте яли. От заека по-страхлива е жабата. Има една басня за заека: Той се обезсърчил, отчаял се и направил опит да се удави във водата. Дотегнало му все него да гонят, но като дошъл до езерото, всички жаби се нахвърляли във водата като го видяли. Това го насърчило и той си казал: "Има и по-страхливи, аз трябва да бъда герой". И той се върнал отново в живота. От заека можеш да се научиш на щедрост. към втори вариант >>
- Защото от заека по-страхлива е жабата.
“ Ти като си го хванал за ушите, той казва: „Много умен човек е, пусна ме.“ Той казва: „Не обичам да ям зайци.“ Той е искал да те опита доколко си човек. Направило му впечатление, че си го погалил. Той можеше да го хване, да го предаде и да го занесе в село и да вземе най-малко 10–20 лева, но заекът щеше да има лошо мнение за човека. Човек, който яде заешко месо, човек не става. Ако искаш да станеш човек, всички онези от вас, които сте крайно страхливи, заешко месо сте яли. Защото от заека по-страхлива е жабата. Има една басня за заека, който се обезсърчил, отчаял се и направил опит да се удави във водата. Дотегнало му все него да гонят, но като дошъл до езерото, и всичките жаби се нахвърлили във водата, като го видели. Той си казва: „Има и по-страхливи, аз трябва да бъда герой.“ И той се върнал. към беседата >>
103. Мир на този дом, НБ , София, 5.3.1933г.,
- Очите му станали като на жаба. (втори вариант)
Най-после решил да го напълни с дрипи. Казал тогава: Сега само ще ги уплаша. На другия ден като отишъл на хорото, дръпнал спусъка, но чифтето не хванало. Тогава той решил да духне вътре, да види какво му пречи да изгърми. Само духнал, но нещо гръмнало право в лицето му. Очите му станали като на жаба. Като се върнал у дома, баща му казал: Синко, синко, какъв те родих, красив момък беше, но сега и на жаба не приличаш. Дошла една баба да го лекува и казала, че лицето му трябва да се налага с жаби. В продължение на един месец, лицето му полека-лека почнало да се оправя и да придобива предишната си красота. На долната устна останала само една топка, която го грозяла. Ако рекат да я отрежат съвсем ще се осакати. към втори вариант >>
- Като се върнал у дома, баща му казал: Синко, синко, какъв те родих, красив момък беше, но сега и на жаба не приличаш. (втори вариант)
Казал тогава: Сега само ще ги уплаша. На другия ден като отишъл на хорото, дръпнал спусъка, но чифтето не хванало. Тогава той решил да духне вътре, да види какво му пречи да изгърми. Само духнал, но нещо гръмнало право в лицето му. Очите му станали като на жаба. Като се върнал у дома, баща му казал: Синко, синко, какъв те родих, красив момък беше, но сега и на жаба не приличаш. Дошла една баба да го лекува и казала, че лицето му трябва да се налага с жаби. В продължение на един месец, лицето му полека-лека почнало да се оправя и да придобива предишната си красота. На долната устна останала само една топка, която го грозяла. Ако рекат да я отрежат съвсем ще се осакати. Баща му все му казвал: Синко, синко, на какво заприлича? към втори вариант >>
- Стават очите му като на жаба.
И това не струва.“ Напълва чифтето си с още по-ситни съчми, но и това не му харесва. Най-после решава да го напълни с дрипи. Казва тогава: „Сега само ще ги уплаша.“ На другия ден, като отива на хорото, дръпва, но чифтето не хваща, не гърми. Тогава той си рекъл да духне вътре, да види какво има, което пречи да изгърми. Само духва, но нещо гръмва – и право в очите му и в лицето му. Стават очите му като на жаба. Като се връща у дома си, баща му казва: „Синко, синко, какъв те родих, красив момък беше, но сега и на жаба не мязаш.“ Идва една баба да го лекува и казва, че лицето му трябвало да се налага с жаби. И наистина в продължение на един месец лицето му полека-лека почнало да се изправя и той започнал да придобива предишната си красота. На долната му устна само останала една топка, която го грозяла. Питал го баща му: „Защо трябваше да духаш в пищова? “ Ако рекат да отрежат тази топка, съвсем ще се осакати. към беседата >>
- Като се връща у дома си, баща му казва: „Синко, синко, какъв те родих, красив момък беше, но сега и на жаба не мязаш.“ Идва една баба да го лекува и казва, че лицето му трябвало да се налага с жаби.
Най-после решава да го напълни с дрипи. Казва тогава: „Сега само ще ги уплаша.“ На другия ден, като отива на хорото, дръпва, но чифтето не хваща, не гърми. Тогава той си рекъл да духне вътре, да види какво има, което пречи да изгърми. Само духва, но нещо гръмва – и право в очите му и в лицето му. Стават очите му като на жаба. Като се връща у дома си, баща му казва: „Синко, синко, какъв те родих, красив момък беше, но сега и на жаба не мязаш.“ Идва една баба да го лекува и казва, че лицето му трябвало да се налага с жаби. И наистина в продължение на един месец лицето му полека-лека почнало да се изправя и той започнал да придобива предишната си красота. На долната му устна само останала една топка, която го грозяла. Питал го баща му: „Защо трябваше да духаш в пищова? “ Ако рекат да отрежат тази топка, съвсем ще се осакати. Баща му все му казвал: „Синко, синко, на какво заприлича? към беседата >>
104. Живот вечен, НБ , София, 16.4.1933г.,
- Не се минава половин час след молитвата, гледа, една костена жаба татрузи около половин кило хляб, остава го при пещерата и се връща назад.
Може да е така, може да не е така. Аз нямам никаква опитност. Аз гладувам, аз умирам. Ако може да ми дадеш малко хляб, ще повярвам, че има Господ.“ Седи в пещерата. Той е бил учител от Казанлъшко. Не се минава половин час след молитвата, гледа, една костена жаба татрузи около половин кило хляб, остава го при пещерата и се връща назад. Като се върнал, казал на учениците си: „Деца, сега аз вярвам в Господа.“ Половин кило хляб, донесен от костената жаба, струва повече, отколкото всичките трактати. Учените хора са добри, но по някой път някои от тях ги е страх от общественото мнение да си кажат истината. Едва сега учените хора почват да се осмеляват да казват, че има нещо, че има душа човек, признават вече. Дойде някой и обяснява, че имало душа. Казвам, този въпрос вие сами трябва да се убедите. към беседата >>
- Като се върнал, казал на учениците си: „Деца, сега аз вярвам в Господа.“ Половин кило хляб, донесен от костената жаба, струва повече, отколкото всичките трактати.
Аз нямам никаква опитност. Аз гладувам, аз умирам. Ако може да ми дадеш малко хляб, ще повярвам, че има Господ.“ Седи в пещерата. Той е бил учител от Казанлъшко. Не се минава половин час след молитвата, гледа, една костена жаба татрузи около половин кило хляб, остава го при пещерата и се връща назад. Като се върнал, казал на учениците си: „Деца, сега аз вярвам в Господа.“ Половин кило хляб, донесен от костената жаба, струва повече, отколкото всичките трактати. Учените хора са добри, но по някой път някои от тях ги е страх от общественото мнение да си кажат истината. Едва сега учените хора почват да се осмеляват да казват, че има нещо, че има душа човек, признават вече. Дойде някой и обяснява, че имало душа. Казвам, този въпрос вие сами трябва да се убедите. Каквото казват учените хора, няма да ви ползва, но онова, което вие сами може да кажете, то е най-силното доказателство. към беседата >>
- Ако един човек мисли с бързината на светлината или ако ти мислиш с бързината на една костена жаба, какъв ще бъде твоят възглед?
Като отиваме на Витоша, спираме се за почивка и казвам: „30 секунди почивка.“ Какво ще правим за 30 секунди? За 30 секунди светлината изминала 9 милиона километра. Направете сметка, ако един човек измине 9 милиона километра, колко години ще му трябват. 30 дена по 50 километра на ден. Трябват му 60 години, за да изходи туй, което светлината извървява за 30 секунди. Ако един човек мисли с бързината на светлината или ако ти мислиш с бързината на една костена жаба, какъв ще бъде твоят възглед? Аз чета доста научни трактати. Ще ме извините, но някои трактати наричам на костената жаба, някои ги наричам на зайците, някои на паяците. Тук-там едва ще се намери някой учен човек, казвам – това е философ с трезва мисъл. И в религиозно отношение някои хора има, които казват, че ще отидем на онзи свят, да ни е добре на нас. Онзи свят е тук. към беседата >>
- Ще ме извините, но някои трактати наричам на костената жаба, някои ги наричам на зайците, някои на паяците.
Направете сметка, ако един човек измине 9 милиона километра, колко години ще му трябват. 30 дена по 50 километра на ден. Трябват му 60 години, за да изходи туй, което светлината извървява за 30 секунди. Ако един човек мисли с бързината на светлината или ако ти мислиш с бързината на една костена жаба, какъв ще бъде твоят възглед? Аз чета доста научни трактати. Ще ме извините, но някои трактати наричам на костената жаба, някои ги наричам на зайците, някои на паяците. Тук-там едва ще се намери някой учен човек, казвам – това е философ с трезва мисъл. И в религиозно отношение някои хора има, които казват, че ще отидем на онзи свят, да ни е добре на нас. Онзи свят е тук. Ние и сега живеем в онзи свят, само че не го знаем. Трябва да се пробуди човешкото съзнание. към беседата >>
105. Не се мълви, НБ , София, 28.5.1933г.,
- Ще живееш, докато свършиш работата си, пък като ти дойде времето, ти и цар да си, с тебе ще се случи това, което се е случило с един друг българин, на който му предсказал един гадател: „Ти ще умреш – му казал – от страх от кората на една костена жаба.“ Той казал: „Е, от всичко може да умра, но от костена жаба да умра, туй не го вярвам.“ Минават години, един ден той върви по пътя, лятно време било, той видял кората на една костена жаба и казал: „Мене ми предсказаха, че ще умра от такава жаба.“ Ритнал с крака си кората, наранява се на ръба ѝ, инфектира се и умира.
Той върви и нито един куршум не го засяга. Настръхнали косите на главата му. Вие ще кажете случайност. Не, този войник има сигурност. Че ако в света няма такава сигурност, кое ще ни даде надежда на нас, страхливците. Ще живееш, докато свършиш работата си, пък като ти дойде времето, ти и цар да си, с тебе ще се случи това, което се е случило с един друг българин, на който му предсказал един гадател: „Ти ще умреш – му казал – от страх от кората на една костена жаба.“ Той казал: „Е, от всичко може да умра, но от костена жаба да умра, туй не го вярвам.“ Минават години, един ден той върви по пътя, лятно време било, той видял кората на една костена жаба и казал: „Мене ми предсказаха, че ще умра от такава жаба.“ Ритнал с крака си кората, наранява се на ръба ѝ, инфектира се и умира. към беседата >>
107. Стани и яж!, НБ , София, 3.12.1933г.,
- Като хване жабата, гълта я.
Дотам е достигнал. Ако яде като някой вълк, той ще ходи в горите. Ако яде като змия, той без крака ще ходи. Змията не е образ за хранене. Тя гълта цяла храната. Като хване жабата, гълта я. Казва: „Кой ще я дъвчи! “ И вълкът много бързо гълта храната си, гълта, гълта. Това не е за препоръчване. Онези пък, тревопасните, у тях има една непрактичност: те събират тревата с праха, с всичко и после, като седнат, почват да я предъвкват. Но онази кал, полепнала по тревата, тя носи отрова в тези, които се хранят така и не живеят дълго. към беседата >>
108. Сигурният пазител, ООК , София, 25.4.1934г.,
- Друго има много съществено, което Му правят много хора, а пък ти Му кряскаш, като някоя жаба, какво ще те слуша, а пък има гласове красиви хубави, нежни и на тях Господ даже не обръща внимание.
Той не се нуждае от много работи. Каквото и да Му занесеш, Той не се нуждае от него. Ако му занесеш най-хубавите ябълки, Той не се нуждае от тях. Ако Му занесеш пари, Той не се нуждае от тях. Ако Го хвалиш много, ако Му казваш: Господи, Ти Си Велик, Ти Си такъв, онакъв, Той няма да те слуша. Друго има много съществено, което Му правят много хора, а пък ти Му кряскаш, като някоя жаба, какво ще те слуша, а пък има гласове красиви хубави, нежни и на тях Господ даже не обръща внимание. Той е сит от хиляди години на това. Всички все се приближават да Го хвалят. Какво ли не Му говорят. Той седи и когато някой хвали Господа, Той го възнаграждава според хвалата му. Ако хвалиш много Господа, Той ще ти даде голям товар на гърба, а ако малко Го хвалиш, Той ще те накара да гладуваш по 10–20 дни. към беседата >>
109. Числото 153, НБ , София, 13.5.1934г.,
- Една костена жаба, която едва пъпли, какво е разрешила?
Та, сега ние трябва да ускорим движението на нашата мисъл. Съвременните хора мислят като жабите. Те едва като се клатушкат, мислят, че мисъл имат, че имат философия. Една костена жаба, която едва пъпли, какво е разрешила? Нищо не е разрешила, според мене. Казват: „Той е отличен певец.“ Ако аз съм отличен певец, ето как ще проверя. Най-първо ще застана пред леглото на един болен човек и ще почна да му пея. Ако той стане и оздравее, ще кажа, че съм добър певец. Отивам в друг дом, дето двама души се хванали за косите, бият се. към беседата >>
- Да стане нещо от мене, да не влизам във водата.“ Така се е молила жабата и Господ направи жабата на заяк.
Защото вие ще се намерите в опитността, която имали жабите. Имало една река, на чийто бряг седяла една жаба, която се плашила много. Дотегнала ѝ водата и почнала да се моли на Бога: „Господи да излеза от тези условия. Като дойде нещо, веднага се хвърлям във водата. Не мога да излеза вън на спокойствие. Да стане нещо от мене, да не влизам във водата.“ Така се е молила жабата и Господ направи жабата на заяк. Жабата си казала: „Отървахме се от водата! “ Но не е една бела. Като стана заяк, погнали го да го гонят в гората и заякът си казва: „По-рано като жаба, поне не ме гонеха като влеза във водата, а пък сега, като заяк в гората ме гонят.“ И си казва, че първото му положение като жаба, било много по-добре, отколкото като заяк. към беседата >>
- Жабата си казала: „Отървахме се от водата!
Имало една река, на чийто бряг седяла една жаба, която се плашила много. Дотегнала ѝ водата и почнала да се моли на Бога: „Господи да излеза от тези условия. Като дойде нещо, веднага се хвърлям във водата. Не мога да излеза вън на спокойствие. Да стане нещо от мене, да не влизам във водата.“ Така се е молила жабата и Господ направи жабата на заяк. Жабата си казала: „Отървахме се от водата! “ Но не е една бела. Като стана заяк, погнали го да го гонят в гората и заякът си казва: „По-рано като жаба, поне не ме гонеха като влеза във водата, а пък сега, като заяк в гората ме гонят.“ И си казва, че първото му положение като жаба, било много по-добре, отколкото като заяк. към беседата >>
- Светският живот е живот на жабата.
Светският живот е живот на жабата. А пък духовният живот е живот на зайците. Отношенията, които съществуват, са същите. Светският човек, като се уплаши, гурне се някъде, скрие се, оставят го, а пък духовният човек, като се уплаши, не може да се скрие, влиза в гората, но и там има опасност. Ни най-малко не си сигурен, като влезеш в гората, но и там има опасност. Ни най-малко не си сигурен, като влезеш в гората. към беседата >>
- Човек трябва да напусне живота на жабата и заека.
Светският човек, като се уплаши, гурне се някъде, скрие се, оставят го, а пък духовният човек, като се уплаши, не може да се скрие, влиза в гората, но и там има опасност. Ни най-малко не си сигурен, като влезеш в гората, но и там има опасност. Ни най-малко не си сигурен, като влезеш в гората. Има много опасности там. Та казвам, идва закона на спасението, това, което възкресява човека, това, което го спасява. Човек трябва да напусне живота на жабата и заека. Жабата, като е гледала, как заекът идва до локвата, искала да стане като заека. Но заякът, не може да остане в положението на заяк. Той трябва да напусне тази форма и започне да мисли. Докато човек не мисли, той не може да разреши мъчнотиите. към беседата >>
- Жабата, като е гледала, как заекът идва до локвата, искала да стане като заека.
Ни най-малко не си сигурен, като влезеш в гората, но и там има опасност. Ни най-малко не си сигурен, като влезеш в гората. Има много опасности там. Та казвам, идва закона на спасението, това, което възкресява човека, това, което го спасява. Човек трябва да напусне живота на жабата и заека. Жабата, като е гледала, как заекът идва до локвата, искала да стане като заека. Но заякът, не може да остане в положението на заяк. Той трябва да напусне тази форма и започне да мисли. Докато човек не мисли, той не може да разреши мъчнотиите. към беседата >>
- Заякът е по-голям от жабата, краката му са по-дълги, ушите му са по-дълги.
“ Дошъл той до едно вътрешно разрешение и казва, че докато човек уповава на себе си, някой път има изходен път, а някой път ще дойде до смъртта. А пък, като престане да уповава на себе си, ще възкръсне. Възкресението е новият живот. Някой път човек иска да умре и казва: „Не ми се живее вече.“ Ние трябва да разбираме така: Човек като заяк, трябва да престане да живее. И заякът не разрешава въпроса. Заякът е по-голям от жабата, краката му са по-дълги, ушите му са по-дълги. Има голямо различие между жабата и заяка, в органическия строеж и в знание, във всяко отношение има различие. Външния свят е само една азбука за онова, което е скрито. Някои от вас, понякога се отчайват. Ако сега ви запитат, какъв трябва да бъде вашият живот, каква програма бихте дали? Ако ви попитат, с какво биха ви направили щастливи, какво ще отговорихе? към беседата >>
- Има голямо различие между жабата и заяка, в органическия строеж и в знание, във всяко отношение има различие.
А пък, като престане да уповава на себе си, ще възкръсне. Възкресението е новият живот. Някой път човек иска да умре и казва: „Не ми се живее вече.“ Ние трябва да разбираме така: Човек като заяк, трябва да престане да живее. И заякът не разрешава въпроса. Заякът е по-голям от жабата, краката му са по-дълги, ушите му са по-дълги. Има голямо различие между жабата и заяка, в органическия строеж и в знание, във всяко отношение има различие. Външния свят е само една азбука за онова, което е скрито. Някои от вас, понякога се отчайват. Ако сега ви запитат, какъв трябва да бъде вашият живот, каква програма бихте дали? Ако ви попитат, с какво биха ви направили щастливи, какво ще отговорихе? към беседата >>
- Можем да кажем, че смъртта е едно благо, в което жабата се скрива, едно место, дето човек се скрива.
Когато човек желае да умре, какво придобива той от смъртта. Смъртта е едно благо, което хората желаят по-малко, отколкото живота. Живота, всички желаем, а смъртта малцина желаят. Можем да кажем, че смъртта е едно благо, в което жабата се скрива, едно место, дето човек се скрива. Смъртта, това са неблагоприятни условия, но все таки тя е една почивка. Някои казват: „Да умра, че да си почина.“ Не трябва да смесваме смъртта със страданията при умиране. Някои ги смесват. Има силен контраст между живота и смъртта. Те са два контраста. към беседата >>
112. Умно дете, НБ , София, 10.6.1934г.,
- Ти си живял във формата на един вълк и си наследил добрите и лошите черти на вълка; ти си живял във формата на една жаба, на тигъра, на паяка и си наследил изкуството на паяка да точиш тънки нишки и с неговата индустрия си се научил да хващаш мухите и да изсмукваш кръвчицата им.
Та, казвам: Нашите погрешки, които имаме, се дължат не на самите нас. Има 400 милиона форми, през които човекът минава; те са повече, но 400 милиона неразделни състояния има, през които човек е минал и станал човек. Тези 400 милиона форми съдържат всички сегашни животни, които сега съществуват, с всичките техни противоречия. И с всяка една форма човек е наследил качества от формата, в която е живял. Ти си живял във формата на един вълк и си наследил добрите и лошите черти на вълка; ти си живял във формата на една жаба, на тигъра, на паяка и си наследил изкуството на паяка да точиш тънки нишки и с неговата индустрия си се научил да хващаш мухите и да изсмукваш кръвчицата им. Питам: След като си минал през тия 400 милиона форми, един ден изпъква в твоя живот една черта на вълка и се чудиш как е дошла. Вълкът казва: „Ще изсмуча кръвта! “ Казвам: Този си припомня формата, когато е бил мечка – тогава е смукал кръвта на някой вол. Мечката, като хване някой вол, направи един абсцес и изсмуква кръвта. Този вол 4–5 деня не може да дойде на себе си. към беседата >>
113. Хвърлѝ хляба, НБ , София, 22.7.1934г.,
- Като погледнете как се е развило човешкото лице… Погледнете на жабата и като дойдете до човека, ще видите грамадния простор, как се е подигнал човек, как се е оформило човешкото лице.
Той казва така: Ако всичкото знание днес се събере, от хиляди години досега, се събере в 99 тома като Библията, в мозъка, след като се напечати туй знание, ще остане още място за 999 такива книги. Значи, какви грамадни условия още има в човека той да расте и да се развива. Той още дори не е на половината на пътя на своето развитие. Той се намира се още в своето детство. Пред него седи велик простор на развитие. Като погледнете как се е развило човешкото лице… Погледнете на жабата и като дойдете до човека, ще видите грамадния простор, как се е подигнал човек, как се е оформило човешкото лице. И то няма да спре там. Съзнанието на човека няма да спре до тази област, дето сте сега. към беседата >>
116. Колко са прекрасни нозете, НБ , София, 14.10.1934г.,
- Как ще прекара живота си жабата, рибата, птицата?
Хората разрешават такива въпроси, които сами по себе си ще се разрешат. Например, те разрешават икономическия въпрос, как ще живеят, как ще прекарат живота си. Как ще прекара живота си заекът? Как ще прекара живота си лисицата, вълкът? Как ще прекара живота си змията? Как ще прекара живота си жабата, рибата, птицата? Определено е как заекът ще прекара живота си. Определено е, как човек ще прекара живота си. Всеки ще прекара живота си така, както е определено. Не е въпросът да се прекара животът. Понеже животът не е нещо физическо, той не може да се прекара като вода. към беседата >>
- Като доближил до водата, една жаба се уплашила от него.
Ако ядете заешко месо, няма да искате никого да видите. Ако храните някой човек десет години наред със заешко месо, той ще започне да се плаши и от сянката си. Ако пък го храните с жабешко месо, още по-лошо. Жабата седи по-долу от заяка. Един ден заякът се отчаял и тръгнал да се дави. Като доближил до водата, една жаба се уплашила от него. Тогава той си казал: И от мен имало по-страхливи. Ще кажете, че заешкото и жабешкото месо били вкусни. Който разбира какви психологически качества се съдържат в заяка и в жабата, никога не би употребявал такова месо. Някои хора могат да се противопоставят, че месната храна била по-икономическа. Съгласен съм с това, че има някои храни, които не са икономически, но сегашната икономия ще създаде бъдещите страдания на човечеството. към беседата >>
118. Качества на реалното, МОК , София, 30.11.1934г.,
- Дойде някой, че обиди силния, и му каже: „Един човек зад тебе едвам се движи като костена жаба, трябва да вървиш подир този, слабия човек.“ Какво ще почувствува силния човек, ако го туриш да върви полека-лека?
Ако влезете в стълкновение с един силен човек, вие ще имате страдания, нали така? Ако се намерите в пътя на неговата посока, в която се движи той, и вие не се отклоните, той без церемонии ще ви бутне, ще имате страдание. Ако вървите зад гърба му, ако той върви напред и вие подире му, няма да имате никакви страдания и той няма да ви бутне. Тогава слабият пред силния ли трябва да бъде или подир силния? Силният човек трябва да бъде пред слабия човек, нали така? Дойде някой, че обиди силния, и му каже: „Един човек зад тебе едвам се движи като костена жаба, трябва да вървиш подир този, слабия човек.“ Какво ще почувствува силния човек, ако го туриш да върви полека-лека? Той ще почувствува едно страдание. Върви той ден, два, три, четири, пет, шест и почне да разсъждава, да философствува. Той казва: „Какво ще добия? “ Колко начина има да се освободи от този, да не ходи подир онзи? Какво трябва да направи? към беседата >>
120. Плод стократен, НБ , София, 20.1.1935г.,
- Навярно вие сте чели баснята за вола и жабата.
Възможно е това, а и невъзможно е. Но има неща, които са интересни в живота на хората, а именно природата не е поставила човека в крайни лишения. Тя го е сподобила с всички онези възможности, които са необходими за неговото развитие. Ако човек би се вслушал в дълбочината на своята душа, на своите мисли и чувства, той би правил много по-малко погрешки, отколкото сега прави. Но човечеството се намира пред един вторичен, външен процес, който го заблуждава. Навярно вие сте чели баснята за вола и жабата. Видяла един ден жабата, че подковават вола. И тя си дигнала крака да я подковат. Тя си мислила, че като я подковат като вола, животът ѝ ще се изправи. Но не само, че животът ѝ няма да се изправи, но след като я подковат като вола, ще я впрегнат на нивата да оре цял ден. Волът ѝ казал: По-добре остани си в блатото да си пееш цял ден, отколкото да дойдеш като мене да ореш цял ден на нивата. към беседата >>
- Видяла един ден жабата, че подковават вола.
Но има неща, които са интересни в живота на хората, а именно природата не е поставила човека в крайни лишения. Тя го е сподобила с всички онези възможности, които са необходими за неговото развитие. Ако човек би се вслушал в дълбочината на своята душа, на своите мисли и чувства, той би правил много по-малко погрешки, отколкото сега прави. Но човечеството се намира пред един вторичен, външен процес, който го заблуждава. Навярно вие сте чели баснята за вола и жабата. Видяла един ден жабата, че подковават вола. И тя си дигнала крака да я подковат. Тя си мислила, че като я подковат като вола, животът ѝ ще се изправи. Но не само, че животът ѝ няма да се изправи, но след като я подковат като вола, ще я впрегнат на нивата да оре цял ден. Волът ѝ казал: По-добре остани си в блатото да си пееш цял ден, отколкото да дойдеш като мене да ореш цял ден на нивата. Питам: Кой живот е по-добър – на жабата, която не е подкована и пее цял ден в блатото или на вола, който е подкован и оре нивата? към беседата >>
- Питам: Кой живот е по-добър – на жабата, която не е подкована и пее цял ден в блатото или на вола, който е подкован и оре нивата?
Видяла един ден жабата, че подковават вола. И тя си дигнала крака да я подковат. Тя си мислила, че като я подковат като вола, животът ѝ ще се изправи. Но не само, че животът ѝ няма да се изправи, но след като я подковат като вола, ще я впрегнат на нивата да оре цял ден. Волът ѝ казал: По-добре остани си в блатото да си пееш цял ден, отколкото да дойдеш като мене да ореш цял ден на нивата. Питам: Кой живот е по-добър – на жабата, която не е подкована и пее цял ден в блатото или на вола, който е подкован и оре нивата? Също така и хората често искат да имат опитността на вола, без да знаят, че ще минат по съвсем друг път на живота. Жабата ни най-малко не разбирала положението на вола. Тя е мислила, че да я подковат, това е едно благословение, а не един труд на какъвто е подложен вола. Това е един непоносим труд. Обаче жабата с нейната материалистическа философия казва: Аз съм дошла на земята да живея. към беседата >>
- Жабата ни най-малко не разбирала положението на вола.
Тя си мислила, че като я подковат като вола, животът ѝ ще се изправи. Но не само, че животът ѝ няма да се изправи, но след като я подковат като вола, ще я впрегнат на нивата да оре цял ден. Волът ѝ казал: По-добре остани си в блатото да си пееш цял ден, отколкото да дойдеш като мене да ореш цял ден на нивата. Питам: Кой живот е по-добър – на жабата, която не е подкована и пее цял ден в блатото или на вола, който е подкован и оре нивата? Също така и хората често искат да имат опитността на вола, без да знаят, че ще минат по съвсем друг път на живота. Жабата ни най-малко не разбирала положението на вола. Тя е мислила, че да я подковат, това е едно благословение, а не един труд на какъвто е подложен вола. Това е един непоносим труд. Обаче жабата с нейната материалистическа философия казва: Аз съм дошла на земята да живея. Че ще живее, това е хубаво. Няма същество, което е дошло на земята и да не живее. към беседата >>
- Обаче жабата с нейната материалистическа философия казва: Аз съм дошла на земята да живея.
Питам: Кой живот е по-добър – на жабата, която не е подкована и пее цял ден в блатото или на вола, който е подкован и оре нивата? Също така и хората често искат да имат опитността на вола, без да знаят, че ще минат по съвсем друг път на живота. Жабата ни най-малко не разбирала положението на вола. Тя е мислила, че да я подковат, това е едно благословение, а не един труд на какъвто е подложен вола. Това е един непоносим труд. Обаче жабата с нейната материалистическа философия казва: Аз съм дошла на земята да живея. Че ще живее, това е хубаво. Няма същество, което е дошло на земята и да не живее. Това е право, но питам: Кой е онзи, който ще реализира неговото благо? Кой е онзи, който ще се грижи за нас? Сега ние отхвърляме правата мисъл в природата и казваме: Ти трябва да бъдеш умен, да си уредиш живота. към беседата >>
123. Тогаз се обърнах аз и видях, НБ , София, 24.2.1935г.,
- Също така много религиозно същество ще бъде и жабата, защото тя даже е най-страхливото животно, тя е по-страхлива и от заека.
Ако всички хора можеха да бъдат религиозни, най-първо животните трябваше да бъдат най-религиозни. Защо? – Казват, че страхът е произвел религиите. Ако е така, тогава по-страхливо животно от заека няма. Тогава заекът трябва да бъде най-религиозен. Та като казват хората, че страхът е развил религиите, съгласен съм с това, но в такъв случай, заекът трябваше да е най-религиозен, защото е най-страхливото същество. Също така много религиозно същество ще бъде и жабата, защото тя даже е най-страхливото животно, тя е по-страхлива и от заека. Един ден заекът отивал да се дави. Като наближил до езерото, всички жаби, които били на брега, от страх са нахвърлили във водата. Тогава заекът си казал: Значи, има и по-страхливи същества от мене. И така той се насърчил. Не, страхът не е качество на религиозните хора. към беседата >>
124. Всеки, който слуша тези мои думи, НБ , София, 3.3.1935г.,
- Как ще си обясните положението на жабата, която също е много страхлива?
Ето, според еволюционната теория Дарвин се опита да обясни произхода на типовете, но не може напълно да обясни техния произход. Например, според тази теория, как може да се обясни произхода на заяка? Може да се даде някакво обяснение, но и то няма да бъде пълно. Дали това обяснение ще бъде истинско, то е въпрос. По какво стечение на обстоятелствата например, заякът е станал толкова страхлив? Как ще си обясните положението на жабата, която също е много страхлива? Някой път това се обяснява с крайно бедните условия на живота. Това може да се обясни и със закона на еволюцията. Това може да е правдоподобно, но съвременната наука не е засегнала същинските причини, които са задържали жабите в тяхното положение. Положението на жабата е една преходна форма. Положението на заека е също така една преходна форма. към беседата >>
- Положението на жабата е една преходна форма.
По какво стечение на обстоятелствата например, заякът е станал толкова страхлив? Как ще си обясните положението на жабата, която също е много страхлива? Някой път това се обяснява с крайно бедните условия на живота. Това може да се обясни и със закона на еволюцията. Това може да е правдоподобно, но съвременната наука не е засегнала същинските причини, които са задържали жабите в тяхното положение. Положението на жабата е една преходна форма. Положението на заека е също така една преходна форма. И много хора, макар че са излезли от формата на жабата, обаче, те се намират при ограничителните условия на жабите. Много хора са излезли от формата на жабата и на заека, но и до днес още са останали в ограничителните условия на жабата и на заека. Страхът не е излязъл от тях. Например, виждаме студенти, които са изучили добре материята, пред другите могат да я разказват, знаят я добре, но ги е страх от професора. към беседата >>
- И много хора, макар че са излезли от формата на жабата, обаче, те се намират при ограничителните условия на жабите.
Някой път това се обяснява с крайно бедните условия на живота. Това може да се обясни и със закона на еволюцията. Това може да е правдоподобно, но съвременната наука не е засегнала същинските причини, които са задържали жабите в тяхното положение. Положението на жабата е една преходна форма. Положението на заека е също така една преходна форма. И много хора, макар че са излезли от формата на жабата, обаче, те се намират при ограничителните условия на жабите. Много хора са излезли от формата на жабата и на заека, но и до днес още са останали в ограничителните условия на жабата и на заека. Страхът не е излязъл от тях. Например, виждаме студенти, които са изучили добре материята, пред другите могат да я разказват, знаят я добре, но ги е страх от професора. Като излезе пред професора, всичко забравя. Той знае всичко, но учителят мисли че не е учил. към беседата >>
- Много хора са излезли от формата на жабата и на заека, но и до днес още са останали в ограничителните условия на жабата и на заека.
Това може да се обясни и със закона на еволюцията. Това може да е правдоподобно, но съвременната наука не е засегнала същинските причини, които са задържали жабите в тяхното положение. Положението на жабата е една преходна форма. Положението на заека е също така една преходна форма. И много хора, макар че са излезли от формата на жабата, обаче, те се намират при ограничителните условия на жабите. Много хора са излезли от формата на жабата и на заека, но и до днес още са останали в ограничителните условия на жабата и на заека. Страхът не е излязъл от тях. Например, виждаме студенти, които са изучили добре материята, пред другите могат да я разказват, знаят я добре, но ги е страх от професора. Като излезе пред професора, всичко забравя. Той знае всичко, но учителят мисли че не е учил. Те се намират в положението на онзи американски проповедник, който от погледа на една дама, забравил проповедта си. към беседата >>
125. Условия и възможности / Условие и възможности, МОК , София, 17.5.1935г.,
- Вие знаете онази поговорка: „Видяла жабата, че подковават вола, и тя поискала да я подковат“. (втори вариант)
Първото е от кого е напълнено коритото − от разумен човек. Второто − от природата. Но питам: Природата, като е напълнила туй корито, мислила ли е за него? (Ни най-малко не е мислила.) А как, без да мисли, го е напълнила? Сега ще се отклоним от мисълта. Вие знаете онази поговорка: „Видяла жабата, че подковават вола, и тя поискала да я подковат“. Така казва поговорката, нали? Да ви обясня това − видяла жабата, че подковават вола и протестирала, че не е право. В първия случай каква е целта − искала жабата да я подковат. Отказали й: „Жаби не ковем, само вол подковаваме.“ Да вземем втория случай: като видяла жабата, че коват вола, протестирала за това. Казала: „Не е право, че Бог е създал вола, да го подковават.“ Значи човешката култура изисква да подковават вола. към втори вариант >>
- Да ви обясня това − видяла жабата, че подковават вола и протестирала, че не е право. (втори вариант)
Но питам: Природата, като е напълнила туй корито, мислила ли е за него? (Ни най-малко не е мислила.) А как, без да мисли, го е напълнила? Сега ще се отклоним от мисълта. Вие знаете онази поговорка: „Видяла жабата, че подковават вола, и тя поискала да я подковат“. Така казва поговорката, нали? Да ви обясня това − видяла жабата, че подковават вола и протестирала, че не е право. В първия случай каква е целта − искала жабата да я подковат. Отказали й: „Жаби не ковем, само вол подковаваме.“ Да вземем втория случай: като видяла жабата, че коват вола, протестирала за това. Казала: „Не е право, че Бог е създал вола, да го подковават.“ Значи човешката култура изисква да подковават вола. Да допуснем, че вас ви подковават. В дадения случай за хората ли е това? към втори вариант >>
- В първия случай каква е целта − искала жабата да я подковат. (втори вариант)
(Ни най-малко не е мислила.) А как, без да мисли, го е напълнила? Сега ще се отклоним от мисълта. Вие знаете онази поговорка: „Видяла жабата, че подковават вола, и тя поискала да я подковат“. Така казва поговорката, нали? Да ви обясня това − видяла жабата, че подковават вола и протестирала, че не е право. В първия случай каква е целта − искала жабата да я подковат. Отказали й: „Жаби не ковем, само вол подковаваме.“ Да вземем втория случай: като видяла жабата, че коват вола, протестирала за това. Казала: „Не е право, че Бог е създал вола, да го подковават.“ Значи човешката култура изисква да подковават вола. Да допуснем, че вас ви подковават. В дадения случай за хората ли е това? Ако две жаби се разговарят, какво ще кажат? към втори вариант >>
- Отказали й: „Жаби не ковем, само вол подковаваме.“ Да вземем втория случай: като видяла жабата, че коват вола, протестирала за това. (втори вариант)
Сега ще се отклоним от мисълта. Вие знаете онази поговорка: „Видяла жабата, че подковават вола, и тя поискала да я подковат“. Така казва поговорката, нали? Да ви обясня това − видяла жабата, че подковават вола и протестирала, че не е право. В първия случай каква е целта − искала жабата да я подковат. Отказали й: „Жаби не ковем, само вол подковаваме.“ Да вземем втория случай: като видяла жабата, че коват вола, протестирала за това. Казала: „Не е право, че Бог е създал вола, да го подковават.“ Значи човешката култура изисква да подковават вола. Да допуснем, че вас ви подковават. В дадения случай за хората ли е това? Ако две жаби се разговарят, какво ще кажат? към втори вариант >>
- Тъй както в баснята − жабата видяла, че коват вола и тя вдигнала крак да я коват. (втори вариант)
Самият живот е израз на гняв. И като вървиш, навсякъде има гняв. Ти и като мислиш, и в мисълта ти има гняв, и като чувствуваш нещата, и там гневът е влязъл. Сега где е кривото на тази философия? Почти всички осъждат гнева. Тъй както в баснята − жабата видяла, че коват вола и тя вдигнала крак да я коват. Казали ù, че нейните крака не съответствуват за такива копита. Казали на жабата: „Не си достигнала до тази култура, да те подковаваме.“ Те ù обясняват това така: „Два вида животни се подковават, онези, които са еднокопитни и онези, които са двукопитни.“ Казали на жабата: „Ако можеш да си направиш крака да бъде еднокопитен, ще те подковем, или двукопитен − пак ще те подковем.“ Всичките учени жаби са мислили, мислили и не са измислили да направят крака си еднокопитен или двукопитен. И въпросът останал неразбран за жабите. Те мислят как да ги подковат и защо не могат. Виждали ли сте крака на жабата какъв е? към втори вариант >>
- Казали на жабата: „Не си достигнала до тази култура, да те подковаваме.“ Те ù обясняват това така: „Два вида животни се подковават, онези, които са еднокопитни и онези, които са двукопитни.“ Казали на жабата: „Ако можеш да си направиш крака да бъде еднокопитен, ще те подковем, или двукопитен − пак ще те подковем.“ Всичките учени жаби са мислили, мислили и не са измислили да направят крака си еднокопитен или двукопитен. (втори вариант)
Ти и като мислиш, и в мисълта ти има гняв, и като чувствуваш нещата, и там гневът е влязъл. Сега где е кривото на тази философия? Почти всички осъждат гнева. Тъй както в баснята − жабата видяла, че коват вола и тя вдигнала крак да я коват. Казали ù, че нейните крака не съответствуват за такива копита. Казали на жабата: „Не си достигнала до тази култура, да те подковаваме.“ Те ù обясняват това така: „Два вида животни се подковават, онези, които са еднокопитни и онези, които са двукопитни.“ Казали на жабата: „Ако можеш да си направиш крака да бъде еднокопитен, ще те подковем, или двукопитен − пак ще те подковем.“ Всичките учени жаби са мислили, мислили и не са измислили да направят крака си еднокопитен или двукопитен. И въпросът останал неразбран за жабите. Те мислят как да ги подковат и защо не могат. Виждали ли сте крака на жабата какъв е? Какво животно е жабата? Еднокопитно, двукопитно, трикопитно или четирикопитно? към втори вариант >>
- Виждали ли сте крака на жабата какъв е? (втори вариант)
Тъй както в баснята − жабата видяла, че коват вола и тя вдигнала крак да я коват. Казали ù, че нейните крака не съответствуват за такива копита. Казали на жабата: „Не си достигнала до тази култура, да те подковаваме.“ Те ù обясняват това така: „Два вида животни се подковават, онези, които са еднокопитни и онези, които са двукопитни.“ Казали на жабата: „Ако можеш да си направиш крака да бъде еднокопитен, ще те подковем, или двукопитен − пак ще те подковем.“ Всичките учени жаби са мислили, мислили и не са измислили да направят крака си еднокопитен или двукопитен. И въпросът останал неразбран за жабите. Те мислят как да ги подковат и защо не могат. Виждали ли сте крака на жабата какъв е? Какво животно е жабата? Еднокопитно, двукопитно, трикопитно или четирикопитно? (Тя има пръсти като човек.) Човекът какъв е? − Петкопитно − но това са посторонни въпроси. Туй, което ви привеждам сега, то е вече хумор. към втори вариант >>
- Какво животно е жабата? (втори вариант)
Казали ù, че нейните крака не съответствуват за такива копита. Казали на жабата: „Не си достигнала до тази култура, да те подковаваме.“ Те ù обясняват това така: „Два вида животни се подковават, онези, които са еднокопитни и онези, които са двукопитни.“ Казали на жабата: „Ако можеш да си направиш крака да бъде еднокопитен, ще те подковем, или двукопитен − пак ще те подковем.“ Всичките учени жаби са мислили, мислили и не са измислили да направят крака си еднокопитен или двукопитен. И въпросът останал неразбран за жабите. Те мислят как да ги подковат и защо не могат. Виждали ли сте крака на жабата какъв е? Какво животно е жабата? Еднокопитно, двукопитно, трикопитно или четирикопитно? (Тя има пръсти като човек.) Човекът какъв е? − Петкопитно − но това са посторонни въпроси. Туй, което ви привеждам сега, то е вече хумор. В литературата може да се приведе като хумор, за да изпъкнат известни идеи. към втори вариант >>
- Вие знаете онази поговорка: "Видяла жабата, че подковават вола и тя поискала да я подковат." Така казва поговорката, нали?
Сега ще се отклоним от мисълта. Вие знаете онази поговорка: "Видяла жабата, че подковават вола и тя поискала да я подковат." Така казва поговорката, нали? Аз да ви поясня това – видяла жабата, че коват вола и протестирала, че не е право. В първия случай каква е целта? -Искала жабата да я подковат, отказали й: "Жаби не ковем, само волове подковаваме." Да вземем втория случай: жабата, като видяла, че коват вола, протестирала за това. Казва: "Не е право, не е създал Бог вола да го подковават." Значи човешката култура изисква да подковават вола. Да допуснем, че вас ви подковават. към беседата >>
- Аз да ви поясня това – видяла жабата, че коват вола и протестирала, че не е право.
Сега ще се отклоним от мисълта. Вие знаете онази поговорка: "Видяла жабата, че подковават вола и тя поискала да я подковат." Така казва поговорката, нали? Аз да ви поясня това – видяла жабата, че коват вола и протестирала, че не е право. В първия случай каква е целта? -Искала жабата да я подковат, отказали й: "Жаби не ковем, само волове подковаваме." Да вземем втория случай: жабата, като видяла, че коват вола, протестирала за това. Казва: "Не е право, не е създал Бог вола да го подковават." Значи човешката култура изисква да подковават вола. Да допуснем, че вас ви подковават. В дадения случай за хората ли е това? към беседата >>
- -Искала жабата да я подковат, отказали й: "Жаби не ковем, само волове подковаваме." Да вземем втория случай: жабата, като видяла, че коват вола, протестирала за това.
Сега ще се отклоним от мисълта. Вие знаете онази поговорка: "Видяла жабата, че подковават вола и тя поискала да я подковат." Така казва поговорката, нали? Аз да ви поясня това – видяла жабата, че коват вола и протестирала, че не е право. В първия случай каква е целта? -Искала жабата да я подковат, отказали й: "Жаби не ковем, само волове подковаваме." Да вземем втория случай: жабата, като видяла, че коват вола, протестирала за това. Казва: "Не е право, не е създал Бог вола да го подковават." Значи човешката култура изисква да подковават вола. Да допуснем, че вас ви подковават. В дадения случай за хората ли е това? Ако две жаби се разговарят, какво ще кажат? към беседата >>
- Тъй както в баснята, че жабата видяла, че коват вола и тя вдигнала крак да я коват.
Вървиш по земята, газиш с крака си по тревата, самият живот е израз на гняв. И като вървиш, навсякъде има гняв. Ти като мислиш и в мисълта има гняв и като чувствуваш нещата и там гневът е влязъл. Сега где е кривото на тази философия? Всички почти осъждат гнева. Тъй както в баснята, че жабата видяла, че коват вола и тя вдигнала крак да я коват. Казали й, че нейните крака не съответствуват за такива копита. Казали на жабата: "Не си достигнала до тази култура, да те подковаваме." Те й обясняват това така: два вида животни се подковават, онези, които са еднокопитни и онези, които за двукопитни. Казали на жабата: "Ако можеш да си направиш крака да бъде еднокопитен, ще те подковем, или двукопитен пак ще те подковем." Всичките учени жаби са мислили, мислили и не са измислили да направят крака си еднокопитен или двукопитен. И въпросът останал неразрешен за жабите. Те мислят как да ги подковат, а не могат. към беседата >>
- Казали на жабата: "Не си достигнала до тази култура, да те подковаваме." Те й обясняват това така: два вида животни се подковават, онези, които са еднокопитни и онези, които за двукопитни.
Ти като мислиш и в мисълта има гняв и като чувствуваш нещата и там гневът е влязъл. Сега где е кривото на тази философия? Всички почти осъждат гнева. Тъй както в баснята, че жабата видяла, че коват вола и тя вдигнала крак да я коват. Казали й, че нейните крака не съответствуват за такива копита. Казали на жабата: "Не си достигнала до тази култура, да те подковаваме." Те й обясняват това така: два вида животни се подковават, онези, които са еднокопитни и онези, които за двукопитни. Казали на жабата: "Ако можеш да си направиш крака да бъде еднокопитен, ще те подковем, или двукопитен пак ще те подковем." Всичките учени жаби са мислили, мислили и не са измислили да направят крака си еднокопитен или двукопитен. И въпросът останал неразрешен за жабите. Те мислят как да ги подковат, а не могат. Виждали ли сте крака на жабата какъв е? Какво животно е жабата? към беседата >>
- Казали на жабата: "Ако можеш да си направиш крака да бъде еднокопитен, ще те подковем, или двукопитен пак ще те подковем." Всичките учени жаби са мислили, мислили и не са измислили да направят крака си еднокопитен или двукопитен.
Сега где е кривото на тази философия? Всички почти осъждат гнева. Тъй както в баснята, че жабата видяла, че коват вола и тя вдигнала крак да я коват. Казали й, че нейните крака не съответствуват за такива копита. Казали на жабата: "Не си достигнала до тази култура, да те подковаваме." Те й обясняват това така: два вида животни се подковават, онези, които са еднокопитни и онези, които за двукопитни. Казали на жабата: "Ако можеш да си направиш крака да бъде еднокопитен, ще те подковем, или двукопитен пак ще те подковем." Всичките учени жаби са мислили, мислили и не са измислили да направят крака си еднокопитен или двукопитен. И въпросът останал неразрешен за жабите. Те мислят как да ги подковат, а не могат. Виждали ли сте крака на жабата какъв е? Какво животно е жабата? Еднокопитно, двукопитно, трикопитно или четирикопитно? към беседата >>
- Виждали ли сте крака на жабата какъв е?
Казали й, че нейните крака не съответствуват за такива копита. Казали на жабата: "Не си достигнала до тази култура, да те подковаваме." Те й обясняват това така: два вида животни се подковават, онези, които са еднокопитни и онези, които за двукопитни. Казали на жабата: "Ако можеш да си направиш крака да бъде еднокопитен, ще те подковем, или двукопитен пак ще те подковем." Всичките учени жаби са мислили, мислили и не са измислили да направят крака си еднокопитен или двукопитен. И въпросът останал неразрешен за жабите. Те мислят как да ги подковат, а не могат. Виждали ли сте крака на жабата какъв е? Какво животно е жабата? Еднокопитно, двукопитно, трикопитно или четирикопитно? (-Тя има пръсти като човек.) Човекът какъв е? Петкопитно, но това са посторонни въпроси. Туй, което ви привеждам сега, то е вече хумор. към беседата >>
- Какво животно е жабата?
Казали на жабата: "Не си достигнала до тази култура, да те подковаваме." Те й обясняват това така: два вида животни се подковават, онези, които са еднокопитни и онези, които за двукопитни. Казали на жабата: "Ако можеш да си направиш крака да бъде еднокопитен, ще те подковем, или двукопитен пак ще те подковем." Всичките учени жаби са мислили, мислили и не са измислили да направят крака си еднокопитен или двукопитен. И въпросът останал неразрешен за жабите. Те мислят как да ги подковат, а не могат. Виждали ли сте крака на жабата какъв е? Какво животно е жабата? Еднокопитно, двукопитно, трикопитно или четирикопитно? (-Тя има пръсти като човек.) Човекът какъв е? Петкопитно, но това са посторонни въпроси. Туй, което ви привеждам сега, то е вече хумор. В литературата може да се приведе като хумор, за да изпъкнат по-ярко известни идеи. към беседата >>
126. Защо им говориш с притчи?, НБ , София, 22.9.1935г.,
- Ако жабата се запита защо не е учена, много просто ще ѝ се отговори.
В латински език пък има едно слизане, после качване, пак слизане и пак качване, макар че буквата има друг характер. Във всеки народ, както се пише буквата Л, от написването на буквата се вижда какви противоречия съществуват. Под противоречия се разбират неща, които не са изяснени. Всички неща, които ние не разбираме, съставят противоречия. Например, ти не може да си обясниш защо не си богат, защо не си учен. Ако жабата се запита защо не е учена, много просто ще ѝ се отговори. Тя не може да бъде учена, защото мозъкът ѝ не отговаря на условията да бъде учена. Тя няма мозък за учен човек. Следователно, за да бъде човек учен, той трябва да има качествата на учения. Не всеки човек може да бъде учен. Ученият човек трябва да има един обективен ум, да наблюдава нещата. към беседата >>
- Жабата въздъхне и казва: „Тежък е животът! (втори вариант)
Следователно животът не е толкова страшен и тежък, както хората го представят. Жабата седи като философ, мълчи и размишлява. Муха кацне на носа А. Жабата отвори устата си - мухата хвръкне; после пак кацне, пак хвръкне. Жабата въздъхне и казва: „Тежък е животът! " - Не е тежък животът на жабата, но кога? - Когато е в блатото. Там са нейните условия за живот, там е нейната сила. На същото основание и човек не трябва да роптае против живота си, но трябва да използва условията, които му са дадени - да черпи сила от тях. Дали е беден или богат, прост или учен, грешен или праведен - това са условия, необходими за неговото растене и развиване. към втори вариант >>
- " - Не е тежък животът на жабата, но кога? (втори вариант)
Следователно животът не е толкова страшен и тежък, както хората го представят. Жабата седи като философ, мълчи и размишлява. Муха кацне на носа А. Жабата отвори устата си - мухата хвръкне; после пак кацне, пак хвръкне. Жабата въздъхне и казва: „Тежък е животът! " - Не е тежък животът на жабата, но кога? - Когато е в блатото. Там са нейните условия за живот, там е нейната сила. На същото основание и човек не трябва да роптае против живота си, но трябва да използва условията, които му са дадени - да черпи сила от тях. Дали е беден или богат, прост или учен, грешен или праведен - това са условия, необходими за неговото растене и развиване. Ако е грешен - ще работи, ще произвежда стока; ако е праведен - ще продава изработената стока. към втори вариант >>
- Аз съм гледал някоя жаба седи като някой философ, кацне някоя муха, мълчи.
Туй, което ви прочетох, то е поетическа строфа, като когато четете стихотворение. Казват: Животът не е такъв. Аз съм гледал някоя жаба седи като някой философ, кацне някоя муха, мълчи. Дойде до едно място, отвори устата, пак я затвори и тя се качва. Сега да не се спирам върху това. Човек, който иска да получи сила в себе си, какво трябва да прави? Аз не съм против живота, който сега живеем. Какъвто и живот да живеем, както и да постъпваме, това са условия, които трябва да използуваме. към беседата >>
128. Подядане и ощетяване, МОК , София, 22.11.1935г.,
- Ако ти не можеш да кажеш истината, ти ще бъдеш една жаба, която ще кряска вътре в блатото.
Истината като кажеш, тя създава гениалните хора. Защо трябва да кажеш истината? За да станеш гениален. Ако не смееш да кажеш истината, гениален никога не може да станеш. Истината създава гениите, истината създава светиите. Ако ти не можеш да кажеш истината, ти ще бъдеш една жаба, която ще кряска вътре в блатото. Тъй ще бъде, повече от жаба не можеш да бъдеш. Ако знаеш само да смяташ, ти си жаба, подразбирам, че имаш един халат, като един затворник. Как обясняват раждането на гениите? Гениите се раждат само при едно условие на истината. Значи, едно същество, което може да роди гения, в неговия ум истината съществува. към беседата >>
- Тъй ще бъде, повече от жаба не можеш да бъдеш.
Защо трябва да кажеш истината? За да станеш гениален. Ако не смееш да кажеш истината, гениален никога не може да станеш. Истината създава гениите, истината създава светиите. Ако ти не можеш да кажеш истината, ти ще бъдеш една жаба, която ще кряска вътре в блатото. Тъй ще бъде, повече от жаба не можеш да бъдеш. Ако знаеш само да смяташ, ти си жаба, подразбирам, че имаш един халат, като един затворник. Как обясняват раждането на гениите? Гениите се раждат само при едно условие на истината. Значи, едно същество, което може да роди гения, в неговия ум истината съществува. Гениалният човек е над всички условия в живота. към беседата >>
- Ако знаеш само да смяташ, ти си жаба, подразбирам, че имаш един халат, като един затворник.
За да станеш гениален. Ако не смееш да кажеш истината, гениален никога не може да станеш. Истината създава гениите, истината създава светиите. Ако ти не можеш да кажеш истината, ти ще бъдеш една жаба, която ще кряска вътре в блатото. Тъй ще бъде, повече от жаба не можеш да бъдеш. Ако знаеш само да смяташ, ти си жаба, подразбирам, че имаш един халат, като един затворник. Как обясняват раждането на гениите? Гениите се раждат само при едно условие на истината. Значи, едно същество, което може да роди гения, в неговия ум истината съществува. Гениалният човек е над всички условия в живота. Та по някой път аз ви давам само един повод, защо трябва да говорите истината в себе си. към беседата >>
129. Разнообразието, МОК , София, 20.12.1935г.,
- Ако много желаеш, ти винаги като жаба ще бъдеш.
Какво нещо е четвъртото измерение? Ако много желаеш, ти винаги като жаба ще бъдеш. Ако се откажеш от всичко, ако с много малко се задоволиш, то е четвъртото измерение. Да желаеш малко, да вършиш много, то е посоката на четвъртото измерение. Да желаеш много и да вършиш малко, то е посоката на третото измерение. Ако ти, който си натрупан, искаш да минеш през малката дупка, [как ще стане? ] Казано е едно време, че по-лесно ще мине камила през иглени уши, отколкото богат да влезе в Царството Божие. към беседата >>
130. Петте врати, ООК , София, 22.1.1936г.,
- Дойде жабата, котката ще я бутне и ще я остави. Защо? (втори вариант)
И постоянно Бог изпитва сърцата и умовете на хората. Той е турил при тебе една красива жена, турил е пари, човешката слава, много работи. Той ще те прекара през всички пътища, за да опита ума ти, сърцето ти, доколко ти разбереш законите, които Той е положил. В малките работи е това. Вземете една котка, никога тя няма да се изкуси да яде жаби. Дойде жабата, котката ще я бутне и ще я остави. Защо? Една змия, като види жабата, изкушава се, хване я и я нагълта цялата. Защо котката не се изкушава от жабата, да я изяде, а пък змията се изкушава? Но ако на една котка й дадете една птичка, веднага ще дойде изкушението. Така че ако при жабата не се изкушавате, при птичката се изкушавате. Ти казваш: „Аз съм силен, не се изкушавам.“ Казвам: „При жабата си силен за изкушение, няма да се изкусиш, но при птичката ще изгубиш своето равновесие.“ Сега изходния път: какво трябва да прави човек? към втори вариант >>
- Една змия, като види жабата, изкушава се, хване я и я нагълта цялата. (втори вариант)
Той е турил при тебе една красива жена, турил е пари, човешката слава, много работи. Той ще те прекара през всички пътища, за да опита ума ти, сърцето ти, доколко ти разбереш законите, които Той е положил. В малките работи е това. Вземете една котка, никога тя няма да се изкуси да яде жаби. Дойде жабата, котката ще я бутне и ще я остави. Защо? Една змия, като види жабата, изкушава се, хване я и я нагълта цялата. Защо котката не се изкушава от жабата, да я изяде, а пък змията се изкушава? Но ако на една котка й дадете една птичка, веднага ще дойде изкушението. Така че ако при жабата не се изкушавате, при птичката се изкушавате. Ти казваш: „Аз съм силен, не се изкушавам.“ Казвам: „При жабата си силен за изкушение, няма да се изкусиш, но при птичката ще изгубиш своето равновесие.“ Сега изходния път: какво трябва да прави човек? В хигиенично отношение въздухът, който дишате, има всички възможности да оздравеете и да се разболеете. към втори вариант >>
- Защо котката не се изкушава от жабата, да я изяде, а пък змията се изкушава? (втори вариант)
Той ще те прекара през всички пътища, за да опита ума ти, сърцето ти, доколко ти разбереш законите, които Той е положил. В малките работи е това. Вземете една котка, никога тя няма да се изкуси да яде жаби. Дойде жабата, котката ще я бутне и ще я остави. Защо? Една змия, като види жабата, изкушава се, хване я и я нагълта цялата. Защо котката не се изкушава от жабата, да я изяде, а пък змията се изкушава? Но ако на една котка й дадете една птичка, веднага ще дойде изкушението. Така че ако при жабата не се изкушавате, при птичката се изкушавате. Ти казваш: „Аз съм силен, не се изкушавам.“ Казвам: „При жабата си силен за изкушение, няма да се изкусиш, но при птичката ще изгубиш своето равновесие.“ Сега изходния път: какво трябва да прави човек? В хигиенично отношение въздухът, който дишате, има всички възможности да оздравеете и да се разболеете. Много болести се предават чрез въздуха. към втори вариант >>
- Така че ако при жабата не се изкушавате, при птичката се изкушавате. (втори вариант)
Вземете една котка, никога тя няма да се изкуси да яде жаби. Дойде жабата, котката ще я бутне и ще я остави. Защо? Една змия, като види жабата, изкушава се, хване я и я нагълта цялата. Защо котката не се изкушава от жабата, да я изяде, а пък змията се изкушава? Но ако на една котка й дадете една птичка, веднага ще дойде изкушението. Така че ако при жабата не се изкушавате, при птичката се изкушавате. Ти казваш: „Аз съм силен, не се изкушавам.“ Казвам: „При жабата си силен за изкушение, няма да се изкусиш, но при птичката ще изгубиш своето равновесие.“ Сега изходния път: какво трябва да прави човек? В хигиенично отношение въздухът, който дишате, има всички възможности да оздравеете и да се разболеете. Много болести се предават чрез въздуха. Много болести се предават чрез водата. Много болести се предават чрез храната. към втори вариант >>
- Ти казваш: „Аз съм силен, не се изкушавам.“ Казвам: „При жабата си силен за изкушение, няма да се изкусиш, но при птичката ще изгубиш своето равновесие.“ Сега изходния път: какво трябва да прави човек? (втори вариант)
Дойде жабата, котката ще я бутне и ще я остави. Защо? Една змия, като види жабата, изкушава се, хване я и я нагълта цялата. Защо котката не се изкушава от жабата, да я изяде, а пък змията се изкушава? Но ако на една котка й дадете една птичка, веднага ще дойде изкушението. Така че ако при жабата не се изкушавате, при птичката се изкушавате. Ти казваш: „Аз съм силен, не се изкушавам.“ Казвам: „При жабата си силен за изкушение, няма да се изкусиш, но при птичката ще изгубиш своето равновесие.“ Сега изходния път: какво трябва да прави човек? В хигиенично отношение въздухът, който дишате, има всички възможности да оздравеете и да се разболеете. Много болести се предават чрез въздуха. Много болести се предават чрез водата. Много болести се предават чрез храната. Много болести се предават чрез пипането. към втори вариант >>
- Вземете една котка, тя никога няма да се изкуси да яде жаби; дойде жабата – котката ще я побутне и ще я остави. Защо?
Това, което прекарвате в живота си, е едно изпитание. Бог постоянно изпитва сърцата и умовете на хората. Той е турил при тебе една красива жена, турил е пари, турил е човешката слава – много работи! Той ще те прекара през всички пътища, за да опита ума ти, сърцето ти – доколко разбираш законите, които Той е положил. В малките работи е това. Вземете една котка, тя никога няма да се изкуси да яде жаби; дойде жабата – котката ще я побутне и ще я остави. Защо? Една змия обаче, като види жабата, изкушава се – хване я и я нагълта цялата. Защо котката не се изкушава да изяде жабата, а змията се изкушава? Но ако на котката й дадете една птичка, веднага ще дойде изкушението. Така че, ако при жабата не се изкушавате, при птичката се изкушавате. Ти казваш: "Аз съм силен, не се изкушавам." Казвам: при жабата си силен, няма да се изкусиш, но при птичката ще изгубиш своето равновесие. към беседата >>
- Една змия обаче, като види жабата, изкушава се – хване я и я нагълта цялата.
Бог постоянно изпитва сърцата и умовете на хората. Той е турил при тебе една красива жена, турил е пари, турил е човешката слава – много работи! Той ще те прекара през всички пътища, за да опита ума ти, сърцето ти – доколко разбираш законите, които Той е положил. В малките работи е това. Вземете една котка, тя никога няма да се изкуси да яде жаби; дойде жабата – котката ще я побутне и ще я остави. Защо? Една змия обаче, като види жабата, изкушава се – хване я и я нагълта цялата. Защо котката не се изкушава да изяде жабата, а змията се изкушава? Но ако на котката й дадете една птичка, веднага ще дойде изкушението. Така че, ако при жабата не се изкушавате, при птичката се изкушавате. Ти казваш: "Аз съм силен, не се изкушавам." Казвам: при жабата си силен, няма да се изкусиш, но при птичката ще изгубиш своето равновесие. Какъв е изходният път, какво трябва да прави човек? към беседата >>
- Защо котката не се изкушава да изяде жабата, а змията се изкушава?
Той е турил при тебе една красива жена, турил е пари, турил е човешката слава – много работи! Той ще те прекара през всички пътища, за да опита ума ти, сърцето ти – доколко разбираш законите, които Той е положил. В малките работи е това. Вземете една котка, тя никога няма да се изкуси да яде жаби; дойде жабата – котката ще я побутне и ще я остави. Защо? Една змия обаче, като види жабата, изкушава се – хване я и я нагълта цялата. Защо котката не се изкушава да изяде жабата, а змията се изкушава? Но ако на котката й дадете една птичка, веднага ще дойде изкушението. Така че, ако при жабата не се изкушавате, при птичката се изкушавате. Ти казваш: "Аз съм силен, не се изкушавам." Казвам: при жабата си силен, няма да се изкусиш, но при птичката ще изгубиш своето равновесие. Какъв е изходният път, какво трябва да прави човек? към беседата >>
- Така че, ако при жабата не се изкушавате, при птичката се изкушавате.
В малките работи е това. Вземете една котка, тя никога няма да се изкуси да яде жаби; дойде жабата – котката ще я побутне и ще я остави. Защо? Една змия обаче, като види жабата, изкушава се – хване я и я нагълта цялата. Защо котката не се изкушава да изяде жабата, а змията се изкушава? Но ако на котката й дадете една птичка, веднага ще дойде изкушението. Така че, ако при жабата не се изкушавате, при птичката се изкушавате. Ти казваш: "Аз съм силен, не се изкушавам." Казвам: при жабата си силен, няма да се изкусиш, но при птичката ще изгубиш своето равновесие. Какъв е изходният път, какво трябва да прави човек? към беседата >>
- Ти казваш: "Аз съм силен, не се изкушавам." Казвам: при жабата си силен, няма да се изкусиш, но при птичката ще изгубиш своето равновесие.
Вземете една котка, тя никога няма да се изкуси да яде жаби; дойде жабата – котката ще я побутне и ще я остави. Защо? Една змия обаче, като види жабата, изкушава се – хване я и я нагълта цялата. Защо котката не се изкушава да изяде жабата, а змията се изкушава? Но ако на котката й дадете една птичка, веднага ще дойде изкушението. Така че, ако при жабата не се изкушавате, при птичката се изкушавате. Ти казваш: "Аз съм силен, не се изкушавам." Казвам: при жабата си силен, няма да се изкусиш, но при птичката ще изгубиш своето равновесие. Какъв е изходният път, какво трябва да прави човек? към беседата >>
- “ Може, който и да е от вас да пее повече от жабата.
Може да пеете поне както жабата. Ако жабата си позволява да пее, вие защо да не пеете? Тя е доста музикална. Колко тона има в пеенето на жабата? Един човек може да каже: „Че аз мога да пея! “ Може, който и да е от вас да пее повече от жабата. Понеже вие сте срещали много певци, които искате да ги подражавате. Тия певци, които днес пеят, те пеят с пари, с инжекции пеят. Аз ги наричам – певци на инжекциите. Ако нямат инжекция не могат да пеят. Даже разправят, даже и за Корто, той, за да може да свири, турил си инжекция от морфин. към беседата >>
132. Работете с доброто, ООК , София, 5.2.1936г.,
- И казва: „Слава Богу, че Господ създаде това агне, промислил е за моя живот." Котката ще хване една мишка и ще каже: „Колко е велик Господ, че направи мишките да поддържат моя живот." Змията хване една жаба и казва: „Колко добър е Господ, че направил жабите да поддържат моя живот." Или тя ще погълне някоя риба.
Чувството на глад показва пътя на живота, по кой начин ще дойде животът. Но за да добие човек хляба, той се научил на хиляди престъпления. Мога да ви обясня причините, как се зародили тия състояния, които съвременните хора имат при себе си. Едно животно какви ли не движения прави. То, като яде някое друго животно, ще му одере кожата и после ще го изяде. И казва: „Слава Богу, че Господ създаде това агне, промислил е за моя живот." Котката ще хване една мишка и ще каже: „Колко е велик Господ, че направи мишките да поддържат моя живот." Змията хване една жаба и казва: „Колко добър е Господ, че направил жабите да поддържат моя живот." Или тя ще погълне някоя риба. Това е крива философия. Това е от животинско гледище, че Господ направил жабите за змията, мишките - за котката и пр. Господ не направи жабите за змията, агнетата за хората и пр. Как да се обясни това? Сега един паралел съществува. към беседата >>
- Вземете змията: тя не дъвче храната си – щом хване някоя жаба, постепенно я нагълтва цяла; змията има навик да гълта жабите цели.
Тогава представете си какви трябва да бъдат очите на един Ангел. Те виждат много далеч в известни отношения. Или пък вземете функцията или създаването на устата, на зъбите. Може да кажем, че у някои животни устата и зъбите са създадени, но зъбите не функционират. Вземете змията: тя не дъвче храната си – щом хване някоя жаба, постепенно я нагълтва цяла; змията има навик да гълта жабите цели. Колко време е било нужно за създаването на зъбите? При това, физиологически те си имат свое предназначение – зъбите са в услуга, за да помогнат на стомаха в неговата работа. При човека и животните е така. При животните, например при някои месоядни като лъва и тигъра, когато остареят и нямат зъби, за да си хванат жертвата, те отиват подир младите животни от своя род, та когато те хванат жертва и се нахранят, старите доядат останалото. Значи, в туй отношение синът приглежда бащата, защото зъбите му са паднали и не може да си лови жертвата. към беседата >>
136. Първата дума, УС , София, 25.4.1937г.,
- Ако стъпи на някоя жаба, какво ще остане от жабата? (втори вариант)
Ти искаш да обичаш един човек. То е движение от дясно на ляво. Няма по-опасно нещо да се движиш от дясно на ляво, трябва да бъдеш много умен. Че когато онзи силният слон тръгне по земята, да му мислят другите, онези, които попаднат под неговите крака. Ако стъпи на някоя жаба, какво ще остане от жабата? Той ни най-малко не се спира по пътя. Жабата трябва да се махне. Ако не, като стъпи, той ще я смачка. Та казвам сега, има едно положение, нашите силни мисли, някой път вие искате да имате силна мисъл. Хубаво е да имаш силна мисъл, но силната мисъл може да ти причини много големи неприятности. към втори вариант >>
- Жабата трябва да се махне. (втори вариант)
То е движение от дясно на ляво. Няма по-опасно нещо да се движиш от дясно на ляво, трябва да бъдеш много умен. Че когато онзи силният слон тръгне по земята, да му мислят другите, онези, които попаднат под неговите крака. Ако стъпи на някоя жаба, какво ще остане от жабата? Той ни най-малко не се спира по пътя. Жабата трябва да се махне. Ако не, като стъпи, той ще я смачка. Та казвам сега, има едно положение, нашите силни мисли, някой път вие искате да имате силна мисъл. Хубаво е да имаш силна мисъл, но силната мисъл може да ти причини много големи неприятности. Ами, че силната Любов може да ти създаде цели главоболия. После ние казваме, че човек трябва да бъде искрен да си каже мнението. към втори вариант >>
- Жабата трябва да се отмести, да не стои на пътя му.
Няма по-опасно нещо от движението в посока отдясно - наляво. Така се движи само умният човек. Когато слонът върви, да му мислят ония, които попаднат под краката му. Ако стъпи върху някоя жаба, нищо няма да остане от нея. Той върви и не гледа, де стъпва. Жабата трябва да се отмести, да не стои на пътя му. Искаш да имаш силна мисъл. — Добре е това, но силната мисъл причинява големи пакости. Силната любов също причинява големи пакости. Казваш: Искам да бъда искрен, да говоря истината. Бъди искрен със султана, или с някой виден турчин, да разбереш, какво значи искреност! към беседата >>
137. Свободният човек, ООК , София, 12.5.1937г.,
- Една котка как обича една мишка, симпатична ѝ е, минава покрай някоя жаба, не я обича.
Не знаеш причините. Причината се крие. Ти още като видиш един човек, казваш: „Не ми е приятен, не ми е симпатичен този човек, не го обичам“. Да ви обясня малко. Вие съвсем не разсъждавате филисофски. Една котка как обича една мишка, симпатична ѝ е, минава покрай някоя жаба, не я обича. Жабата е свободна. Когато котката не обича жабата, жабата е свободна. Когато котката обича мишката, тя не е свободна, щом я хване. Сега вие всички искате да ви обичат, заслужава ли си? – Та няма да имате никаква свобода. към беседата >>
- Жабата е свободна.
Причината се крие. Ти още като видиш един човек, казваш: „Не ми е приятен, не ми е симпатичен този човек, не го обичам“. Да ви обясня малко. Вие съвсем не разсъждавате филисофски. Една котка как обича една мишка, симпатична ѝ е, минава покрай някоя жаба, не я обича. Жабата е свободна. Когато котката не обича жабата, жабата е свободна. Когато котката обича мишката, тя не е свободна, щом я хване. Сега вие всички искате да ви обичат, заслужава ли си? – Та няма да имате никаква свобода. Тъй както вие разбирате, най-голямото изобилие седи в обичта, да ви обичат. към беседата >>
- Когато котката не обича жабата, жабата е свободна.
Ти още като видиш един човек, казваш: „Не ми е приятен, не ми е симпатичен този човек, не го обичам“. Да ви обясня малко. Вие съвсем не разсъждавате филисофски. Една котка как обича една мишка, симпатична ѝ е, минава покрай някоя жаба, не я обича. Жабата е свободна. Когато котката не обича жабата, жабата е свободна. Когато котката обича мишката, тя не е свободна, щом я хване. Сега вие всички искате да ви обичат, заслужава ли си? – Та няма да имате никаква свобода. Тъй както вие разбирате, най-голямото изобилие седи в обичта, да ви обичат. Капитанът обича войника: „Войник ела насам, от коя рота си? към беседата >>
139. Мъчение, труд, работа, МОК , София, 25.6.1937г.,
- Да допуснем сега, че някой куца в музикално отношение, не може да соли, пее с много погрешки и вие му казвате, че кряка като жаба.
141. Разбиране и съзнание, СБ , РБ , 7-те езера, 1.8.1937г.,
- Даже и жабата, която е много мълчалива, в два случая започва силно да кряка: през лятото, когато се влюби, и когато я хване змия за крачето.
Пред вас стои една велика задача. Цялата вселена, със своите слънца и планети, е една велика школа, през която трябва да минете. Вие трябва да изучавате всички предмети на тази школа и да се възпитавате от тях. Докато сте на земята, стремете се да учите добре. Който говори малко, да се научи да говори повече. Даже и жабата, която е много мълчалива, в два случая започва силно да кряка: през лятото, когато се влюби, и когато я хване змия за крачето. Ако човек я хване за крачето, тя мълчи, не кряка. Хване ли я змия, тя започва силно да кряка. към беседата >>
- Тъй щото, когато в живота на човека дойдат ред неприятности и страдания, и той, като жаба, започва да кряска, да вика.
Тъй щото, когато в живота на човека дойдат ред неприятности и страдания, и той, като жаба, започва да кряска, да вика. Щом чуете, че някой кряска като жаба, притечете му се на помощ. – Защо? – Змия го е хванала за крачето. Богатството, което обсебва човешката душа, не е ли такава змия? Голямото тщеславие, което обсебва човека, не е ли една змия? към беседата >>
- Щом чуете, че някой кряска като жаба, притечете му се на помощ.
Тъй щото, когато в живота на човека дойдат ред неприятности и страдания, и той, като жаба, започва да кряска, да вика. Щом чуете, че някой кряска като жаба, притечете му се на помощ. – Защо? – Змия го е хванала за крачето. Богатството, което обсебва човешката душа, не е ли такава змия? Голямото тщеславие, което обсебва човека, не е ли една змия? Гордостта, която завладява човека, не е ли една змия? към беседата >>
- Като чуя, че някоя жаба кряка силно, зная вече, че змия е хванала крачето й.
– Защо? – Змия го е хванала за крачето. Богатството, което обсебва човешката душа, не е ли такава змия? Голямото тщеславие, което обсебва човека, не е ли една змия? Гордостта, която завладява човека, не е ли една змия? Като чуя, че някоя жаба кряка силно, зная вече, че змия е хванала крачето й. Взимам тогава бастона си, отивам при змията и й заповядвам да пусне жабата. Питам я, кой й е дал право да хваща жабата за крачето. към беседата >>
- Взимам тогава бастона си, отивам при змията и й заповядвам да пусне жабата.
– Змия го е хванала за крачето. Богатството, което обсебва човешката душа, не е ли такава змия? Голямото тщеславие, което обсебва човека, не е ли една змия? Гордостта, която завладява човека, не е ли една змия? Като чуя, че някоя жаба кряка силно, зная вече, че змия е хванала крачето й. Взимам тогава бастона си, отивам при змията и й заповядвам да пусне жабата. Питам я, кой й е дал право да хваща жабата за крачето. към беседата >>
- Питам я, кой й е дал право да хваща жабата за крачето.
Богатството, което обсебва човешката душа, не е ли такава змия? Голямото тщеславие, което обсебва човека, не е ли една змия? Гордостта, която завладява човека, не е ли една змия? Като чуя, че някоя жаба кряка силно, зная вече, че змия е хванала крачето й. Взимам тогава бастона си, отивам при змията и й заповядвам да пусне жабата. Питам я, кой й е дал право да хваща жабата за крачето. към беседата >>
142. Божественият импулс, ООК , София, 27.4.1938г.,
- Главата на една змия като хване жабата какво прави?
Веднага гледа и се ориентира. След туй, като се ориентира, вижда, че главата е горе, започва да ти говори. Ти погледнеш един човек горе в главата, после го гледаш в краката, но не знаеш защо го гледаш в краката. Ти го гледаш в краката, понеже хиляди пъти ти давал ритник в миналото и ти сега седиш по-далече, да не би пак да имаш ритник. Вие го гледате в главата, тази глава, знаете ли колко хиляди страдания ти е причинила? Главата на една змия като хване жабата какво прави? Казвате: „Всичко е в главата“. Всичко е в главата и всичко е в краката. На змията всичкото е в главата, но в змията има нещо, и в тялото има нещо. Казвам: Било е време, когато нашата глава не е работила както трябва и краката не са работили както трябва. Вземете тия, мирните животни като овцете. към беседата >>
- Мишката става жертва на котката, жабата – на змията, овцата – на вълка.
Как ще се жертваш? Ако жертваш живота си за някого, какво си спечелил? Той ще живее, а ти ще умреш. Това не е жертва. Ако това е жертва, природата е пълна с такива примери. Мишката става жертва на котката, жабата – на змията, овцата – на вълка. Това е насилие, не е жертва. Има смисъл да жертваш, но само онова, което смущава твоето сърце и твоя ум. Пожертвай в себе си това, което те смущава. То е временно. Например, като млад ти се интересуваш от нещо и си доволен. към беседата >>
145. Тониране, УС , София, 4.9.1938г.,
- Каква била изненадата му, когато видял в легена една жаба, която се мъчела да излезе навън.
По едно време чул шум, нещо тракало. Това продължило цял час, обаче моливът нищо не пишел. От страх той се скрил в леглото си и се завил през глава с юргана. Тропането продължавало. Най-после, той се престрашил: станал от леглото, запалил лампата и погледнал натук-натам, да види дали не е дошъл някой дух. Каква била изненадата му, когато видял в легена една жаба, която се мъчела да излезе навън. Той я извадил и пуснал на свобода. Мислил, че това са духове, които искат да се проявят, но излязло жаба. И той беше лекар! към беседата >>
146. Четирите елемента, ООК , София, 14.9.1938г.,
- Като хване една жаба, тя я нагълта.
Ако този екватор у тебе не е правилно развит, добрите неща не могат да се проявяват. Следователно, когато този екватор е правилен, главата расте нагоре, на височина. Ако разглеждате всички животни и измерите разстоянието от челото нагоре, ще видите, че тяхното лице е сраснато с врата. Това особено се забелязва в змиите. Затова най-ужасна от всички е змията, в нея няма никакво милосърдие. Като хване една жаба, тя я нагълта. Колкото и да кряка, и да вика, тя я нагълта цяла. Жабата кряка, плаче и се моли. На този плач змията не обръща внимание, с толкова по-голяма сила я нагълтва. Жабата плаче, моли се. С това тя прави молитва на своите страдания. към беседата >>
- Жабата кряка, плаче и се моли.
Ако разглеждате всички животни и измерите разстоянието от челото нагоре, ще видите, че тяхното лице е сраснато с врата. Това особено се забелязва в змиите. Затова най-ужасна от всички е змията, в нея няма никакво милосърдие. Като хване една жаба, тя я нагълта. Колкото и да кряка, и да вика, тя я нагълта цяла. Жабата кряка, плаче и се моли. На този плач змията не обръща внимание, с толкова по-голяма сила я нагълтва. Жабата плаче, моли се. С това тя прави молитва на своите страдания. Законът е верен: Ако вие много страдате и викате от вашите страдания, змиите ще ви нагълтат. Веднъж нагълта ли те злото, и да викаш, да ходиш да се оплакваш, ще знаеш, че ни глас, ни услишание. към беседата >>
- Жабата плаче, моли се.
Затова най-ужасна от всички е змията, в нея няма никакво милосърдие. Като хване една жаба, тя я нагълта. Колкото и да кряка, и да вика, тя я нагълта цяла. Жабата кряка, плаче и се моли. На този плач змията не обръща внимание, с толкова по-голяма сила я нагълтва. Жабата плаче, моли се. С това тя прави молитва на своите страдания. Законът е верен: Ако вие много страдате и викате от вашите страдания, змиите ще ви нагълтат. Веднъж нагълта ли те злото, и да викаш, да ходиш да се оплакваш, ще знаеш, че ни глас, ни услишание. Какво трябва да правиш при това страдание? Започни да мислиш разумно. към беседата >>
147. Добрият език, УС НБ , София, 25.9.1938г.,
- Та аз по някой път имам една кърпичка да хващам тази жаба.
Един светия, като срещне едно такова жабче, поздрави го, даде му път, казва: „Друг да го изяде! “ Но той не го приема на гости у себе си. Ще го погледне и каже: „На добър път, ти много добра работа вършиш. На глупавите ще им дадеш добър урок.“ Е, хубаво, ако някой от вас глътне такова жабче, какво ще стане? Гледаш тази сестра или брат ходи от къща на къща, разправя си болката. Та аз по някой път имам една кърпичка да хващам тази жаба. Гледам някой глътне такава жаба, а тя горката не е умряла, а седи вътре. Аз казвам: „Сестра, като мине такава една жаба, погледай я, но не я вземай в себе си, защото тя ще ти прегризе корема. Остави тия малки жаби.“ Аз ги наричам тия „малките жаби“. Христос казва: „Не противи се злому.“ На туй малкото жабче не искай да знаеш какво е неговото предназначение. към беседата >>
- Гледам някой глътне такава жаба, а тя горката не е умряла, а седи вътре.
“ Но той не го приема на гости у себе си. Ще го погледне и каже: „На добър път, ти много добра работа вършиш. На глупавите ще им дадеш добър урок.“ Е, хубаво, ако някой от вас глътне такова жабче, какво ще стане? Гледаш тази сестра или брат ходи от къща на къща, разправя си болката. Та аз по някой път имам една кърпичка да хващам тази жаба. Гледам някой глътне такава жаба, а тя горката не е умряла, а седи вътре. Аз казвам: „Сестра, като мине такава една жаба, погледай я, но не я вземай в себе си, защото тя ще ти прегризе корема. Остави тия малки жаби.“ Аз ги наричам тия „малките жаби“. Христос казва: „Не противи се злому.“ На туй малкото жабче не искай да знаеш какво е неговото предназначение. към беседата >>
- Аз казвам: „Сестра, като мине такава една жаба, погледай я, но не я вземай в себе си, защото тя ще ти прегризе корема.
Ще го погледне и каже: „На добър път, ти много добра работа вършиш. На глупавите ще им дадеш добър урок.“ Е, хубаво, ако някой от вас глътне такова жабче, какво ще стане? Гледаш тази сестра или брат ходи от къща на къща, разправя си болката. Та аз по някой път имам една кърпичка да хващам тази жаба. Гледам някой глътне такава жаба, а тя горката не е умряла, а седи вътре. Аз казвам: „Сестра, като мине такава една жаба, погледай я, но не я вземай в себе си, защото тя ще ти прегризе корема. Остави тия малки жаби.“ Аз ги наричам тия „малките жаби“. Христос казва: „Не противи се злому.“ На туй малкото жабче не искай да знаеш какво е неговото предназначение. към беседата >>
148. Скрих таланта, НБ , София, 16.10.1938г.,
- Седи някоя жаба тиха и спокойна, в размишление, като някой гръцки философ.
Външното още нищо не значи. Колко красиви птици има в света, облечени в царски премени, но гълтат мушиците цели. Мушиците отиват цели в стомаха им. Има много видни философи, но и те поглъщат по-малките и по-слабите от тях на общо основание. Аз съм наблюдавал, какво правят жабите. Седи някоя жаба тиха и спокойна, в размишление, като някой гръцки философ. Дойде някоя муха, кацне на нея, тя не се мърда. Но не се минава много време, жабата отвори устата си и глътне мухата. После пак седи в размишление, като че ли нищо не се е случило. Ще кажете, че жабата е низше животно. Така е, жабата няма тези размери на главата си, каквито човек има, но тя знае отлично за лови мухи и цели ги гълта. към беседата >>
- Но не се минава много време, жабата отвори устата си и глътне мухата.
Мушиците отиват цели в стомаха им. Има много видни философи, но и те поглъщат по-малките и по-слабите от тях на общо основание. Аз съм наблюдавал, какво правят жабите. Седи някоя жаба тиха и спокойна, в размишление, като някой гръцки философ. Дойде някоя муха, кацне на нея, тя не се мърда. Но не се минава много време, жабата отвори устата си и глътне мухата. После пак седи в размишление, като че ли нищо не се е случило. Ще кажете, че жабата е низше животно. Така е, жабата няма тези размери на главата си, каквито човек има, но тя знае отлично за лови мухи и цели ги гълта. Сега аз не казвам, че това, което жабата върши, е отлично. То е жабешка работа. към беседата >>
- Ще кажете, че жабата е низше животно.
Аз съм наблюдавал, какво правят жабите. Седи някоя жаба тиха и спокойна, в размишление, като някой гръцки философ. Дойде някоя муха, кацне на нея, тя не се мърда. Но не се минава много време, жабата отвори устата си и глътне мухата. После пак седи в размишление, като че ли нищо не се е случило. Ще кажете, че жабата е низше животно. Така е, жабата няма тези размери на главата си, каквито човек има, но тя знае отлично за лови мухи и цели ги гълта. Сега аз не казвам, че това, което жабата върши, е отлично. То е жабешка работа. В това отношение тя гълта мухите и ги поставя на мястото им, както художник поставя всеки цвят на своето място. За хората е по-добре мухата да влезе в стомаха на жабата, отколкото да ги безпокои отвън. към беседата >>
- Така е, жабата няма тези размери на главата си, каквито човек има, но тя знае отлично за лови мухи и цели ги гълта.
Седи някоя жаба тиха и спокойна, в размишление, като някой гръцки философ. Дойде някоя муха, кацне на нея, тя не се мърда. Но не се минава много време, жабата отвори устата си и глътне мухата. После пак седи в размишление, като че ли нищо не се е случило. Ще кажете, че жабата е низше животно. Така е, жабата няма тези размери на главата си, каквито човек има, но тя знае отлично за лови мухи и цели ги гълта. Сега аз не казвам, че това, което жабата върши, е отлично. То е жабешка работа. В това отношение тя гълта мухите и ги поставя на мястото им, както художник поставя всеки цвят на своето място. За хората е по-добре мухата да влезе в стомаха на жабата, отколкото да ги безпокои отвън. към беседата >>
- Сега аз не казвам, че това, което жабата върши, е отлично.
Дойде някоя муха, кацне на нея, тя не се мърда. Но не се минава много време, жабата отвори устата си и глътне мухата. После пак седи в размишление, като че ли нищо не се е случило. Ще кажете, че жабата е низше животно. Така е, жабата няма тези размери на главата си, каквито човек има, но тя знае отлично за лови мухи и цели ги гълта. Сега аз не казвам, че това, което жабата върши, е отлично. То е жабешка работа. В това отношение тя гълта мухите и ги поставя на мястото им, както художник поставя всеки цвят на своето място. За хората е по-добре мухата да влезе в стомаха на жабата, отколкото да ги безпокои отвън. към беседата >>
150. Организиран и неорганизиран свят, МОК , София, 13.1.1939г.,
- Змията е жестока, като хване една жаба, тя я нагълтва, жабата кряка, а тя спокойна седи.
Сега как трябва да се постъпи? Природата, запример, тя е маскирала, турила носа на главата, показва се, като че всичко е на място. Линията от основата на носа, която минава по средата на челото нагоре, през теменната част, тилната част и стига до врата, показва какво е състоянието на човека. Ако главата е спитена горе, както земята, плоска е, а отстрани широка, тия хора са жестоки, имат състояние на човешкия дух. Вземете вие гръбначния стълб на змията, главата ѝ отгоре е почти сплесната, плоска е, но е широка. Змията е жестока, като хване една жаба, тя я нагълтва, жабата кряка, а тя спокойна седи. Даже на змията ѝ прави приятно впечатление, че кряка жабата. Като кряка тя, на нея ѝ става приятно и я поглъща цяла. Ако главата отгоре е плоска и разстоянието до ухото е голямо, то е добър признак. Колкото плоскостта е по-близо до ухото, толкова животът е по-низш. Главата на човека може да се раздели на три етажа. към беседата >>
- Даже на змията ѝ прави приятно впечатление, че кряка жабата.
Природата, запример, тя е маскирала, турила носа на главата, показва се, като че всичко е на място. Линията от основата на носа, която минава по средата на челото нагоре, през теменната част, тилната част и стига до врата, показва какво е състоянието на човека. Ако главата е спитена горе, както земята, плоска е, а отстрани широка, тия хора са жестоки, имат състояние на човешкия дух. Вземете вие гръбначния стълб на змията, главата ѝ отгоре е почти сплесната, плоска е, но е широка. Змията е жестока, като хване една жаба, тя я нагълтва, жабата кряка, а тя спокойна седи. Даже на змията ѝ прави приятно впечатление, че кряка жабата. Като кряка тя, на нея ѝ става приятно и я поглъща цяла. Ако главата отгоре е плоска и разстоянието до ухото е голямо, то е добър признак. Колкото плоскостта е по-близо до ухото, толкова животът е по-низш. Главата на човека може да се раздели на три етажа. Някои животни имат само един етаж, вторият етаж още не е изработен, няма го. към беседата >>
151. Не може да се слугува на двама господари, НБ , София, 22.1.1939г.,
- Жабата, пък, се крие в локвата.
Не, в необходимостта човек няма никакъв избор. Каквото ти дадат, ти ще го носиш, без да кажеш нещо. Може ли рибата да каже, защо са я турили във водата? Тя не може да излезе вън от водата. Иска, не иска, ще живее във водата. Жабата, пък, се крие в локвата. Иска, не иска и тя живее в локвата. На същото основание за хората има много неща, които им се налагат. Вследствие на това и да искат, и да не искат, те не могат да си дадат мнението. Това е необходимостта. В закона има друго нещо. към беседата >>
152. Един опит, МОК , София, 10.2.1939г.,
- Някой казва: „Ще паднеш от въжето.“ Аз представям един орел, взема една жаба, че я понесе във въздуха.
Имайте непреодолима вяра, че той разбира изкуството да вървите по това въже, той ще ви изкара докрай. Че може да бъде страшно бученето долу, като гледаш долу. Но каква смелост се изисква? Тази стихийна вода, че въжето може да се скъса, че може да изгуби равновесие. Казвам: Какво присъствие на духа има този човек. Някой казва: „Ще паднеш от въжето.“ Аз представям един орел, взема една жаба, че я понесе във въздуха. Ще падне ли орелът някъде? Казвате, че по въжето може да падне, но един орел, който взел една жаба, носи я в краката, орелът ще падне ли? Никак няма да падне той. Казвам: Човешката мисъл е онзи, който минава по въжето, той е орелът, по никой начин той не може да падне. Онзи, който те държи така здраво, че той няма да те пусне. към беседата >>
- Казвате, че по въжето може да падне, но един орел, който взел една жаба, носи я в краката, орелът ще падне ли?
Но каква смелост се изисква? Тази стихийна вода, че въжето може да се скъса, че може да изгуби равновесие. Казвам: Какво присъствие на духа има този човек. Някой казва: „Ще паднеш от въжето.“ Аз представям един орел, взема една жаба, че я понесе във въздуха. Ще падне ли орелът някъде? Казвате, че по въжето може да падне, но един орел, който взел една жаба, носи я в краката, орелът ще падне ли? Никак няма да падне той. Казвам: Човешката мисъл е онзи, който минава по въжето, той е орелът, по никой начин той не може да падне. Онзи, който те държи така здраво, че той няма да те пусне. Орелът ни най-малко няма да пусне тази жаба, ще я изнесе дето трябва. Има един орел, който не разкъсва жабите. към беседата >>
- Орелът ни най-малко няма да пусне тази жаба, ще я изнесе дето трябва.
Ще падне ли орелът някъде? Казвате, че по въжето може да падне, но един орел, който взел една жаба, носи я в краката, орелът ще падне ли? Никак няма да падне той. Казвам: Човешката мисъл е онзи, който минава по въжето, той е орелът, по никой начин той не може да падне. Онзи, който те държи така здраво, че той няма да те пусне. Орелът ни най-малко няма да пусне тази жаба, ще я изнесе дето трябва. Има един орел, който не разкъсва жабите. Този орел, ако не вярваш в него, като дойдеш до мястото, ще те изяде, като вярваш в него, той ще те пусне, няма да те закачи. Щом те намери безверник, изяде те. към беседата >>
155. Големите блага, ООК , София, 19.4.1939г.,
- Една жаба седне като философ, тихо и спокойно, някоя муха минава край нея, тя казва: „Мене не ме интересува[т] твоите работи, аз се занимавам с високи работи“, но като дойде мухата наблизо, тя лапне мухата.Като дойде мухата до устата, лапне я и пак седи тиха и спокойна.
После всичките видоизменения, всичките страдания, които ние в света претърпяваме, са резултат на лъжата, на лицемерието. Всичките страдания се дължат, от най-малките до най-големите, всичките се дължат на лъжата и на лицемерието. Туй може да не е твое, може да е на баща ти, на дядо ти, на прадядо ти. Или лъжата съществува и в най-малките насекоми. Лицемерието също съществува. Една жаба седне като философ, тихо и спокойно, някоя муха минава край нея, тя казва: „Мене не ме интересува[т] твоите работи, аз се занимавам с високи работи“, но като дойде мухата наблизо, тя лапне мухата.Като дойде мухата до устата, лапне я и пак седи тиха и спокойна. Дойде друга муха до устата и нея глътне. към беседата >>
157. Нормалният човек, МОК , София, 16.6.1939г.,
- При жабата вече има 45 градуса подигане на лицето от гръбначния стълб.
Главата на змията е сплесната с гръбначния стълб, няма отклонение (Фиг. 1). Лицето ѝ е сраснато с гръбначния стълб. Когато започват съществата да се развиват, започва едно отклонение от гръбначния стълб на техните лица. Отляво надясно се движи развитието на човека. Човек се движи отляво надясно. При жабата вече има 45 градуса подигане на лицето от гръбначния стълб. В слона имаме 90 градуса, а в човека имаме 180 градуса. У човека лицето е успоредно на гръбначния стълб. Следователно, един нормален човек е, който е извървял 180 градуса. Онзи, който е извървял 180 градуса, е добър човек, онзи, който не е извървял 180 градуса, е лош човек. Тъй щото, щом се измери главата ви, може да се намери дефектът. към беседата >>
- Като идеш, жабата прави движение на една страна, на друга, пее оперно.
Тури златните пари в джоба. Не, не, това са чужди пари, аз не съм такъв художник. Казва: „Пък като свириш, мед капе. Пък гласът ти като на един ангел.“ Той те маже, ти трябва ли да приемеш тези работи? Ще кажеш: „Имам за цел да пея като ангел, но не съм като тях, пея още като жабите.“ Защото аз ги слушам, жабите са много музикални, много правилно вземат тоновете, тъй оперно пеят. Като идеш, жабата прави движение на една страна, на друга, пее оперно. Трябва да идете да видите колко оперно пеят. Пее на жабешко съзнание. Една жаба тъй оперно казва да друга: „Съседке, времето хубаво, какво ще стане? “ /Учителят пее./ Другата отговаря: „Право ли казваш, право ли казваш? “ /Учителят пее./ Те се разправят. към беседата >>
- Една жаба тъй оперно казва да друга: „Съседке, времето хубаво, какво ще стане?
Пък гласът ти като на един ангел.“ Той те маже, ти трябва ли да приемеш тези работи? Ще кажеш: „Имам за цел да пея като ангел, но не съм като тях, пея още като жабите.“ Защото аз ги слушам, жабите са много музикални, много правилно вземат тоновете, тъй оперно пеят. Като идеш, жабата прави движение на една страна, на друга, пее оперно. Трябва да идете да видите колко оперно пеят. Пее на жабешко съзнание. Една жаба тъй оперно казва да друга: „Съседке, времето хубаво, какво ще стане? “ /Учителят пее./ Другата отговаря: „Право ли казваш, право ли казваш? “ /Учителят пее./ Те се разправят. Казва: „Съседке, на нашата близка съседка една муха кацнала на носа, тя я хвана и я глътна.“ – „Сладка ли е мухата? “ Започват тъй да пеят. Те започват дует. към беседата >>
158. Вратата на любовта / През вратата на Любовта, СБ , РБ , 7-те езера, 23.7.1939г.,
- Те се намират в положението на жабата в своя жабуняк.
Чрез този човек Бог се проявява и помага. Ако разбере, че това е Божият Промисъл, той ще придобие нещо ценно. Не го ли разбере и прецени, той ще го изгуби и ще се натъкне на големи изпитания. За да може лесно да се справя с мъчнотиите на своя живот, човек трябва да бъде всякога млад, да не се обезсърчава. Съвременните хора остаряват преждевременно, защото мислят, че всичко знаят. Те се намират в положението на жабата в своя жабуняк. През пролетта, докато е млада, жабата кряка. Крякането й се продължава три-четири месеца и след това престава. През зимата и младите, и старите жаби млъкват. Човек не трябва да бъде в положението нито на младата, нито на старата жаба. Като млад, той трябва да е готов да учи и да възприема. към беседата >>
- През пролетта, докато е млада, жабата кряка.
Ако разбере, че това е Божият Промисъл, той ще придобие нещо ценно. Не го ли разбере и прецени, той ще го изгуби и ще се натъкне на големи изпитания. За да може лесно да се справя с мъчнотиите на своя живот, човек трябва да бъде всякога млад, да не се обезсърчава. Съвременните хора остаряват преждевременно, защото мислят, че всичко знаят. Те се намират в положението на жабата в своя жабуняк. През пролетта, докато е млада, жабата кряка. Крякането й се продължава три-четири месеца и след това престава. През зимата и младите, и старите жаби млъкват. Човек не трябва да бъде в положението нито на младата, нито на старата жаба. Като млад, той трябва да е готов да учи и да възприема. Като стар, той трябва да съзнава, че има още много да учи. към беседата >>
- Човек не трябва да бъде в положението нито на младата, нито на старата жаба.
Съвременните хора остаряват преждевременно, защото мислят, че всичко знаят. Те се намират в положението на жабата в своя жабуняк. През пролетта, докато е млада, жабата кряка. Крякането й се продължава три-четири месеца и след това престава. През зимата и младите, и старите жаби млъкват. Човек не трябва да бъде в положението нито на младата, нито на старата жаба. Като млад, той трябва да е готов да учи и да възприема. Като стар, той трябва да съзнава, че има още много да учи. Колкото да е учен човек, все има неща, които не знае. към беседата >>
159. Силите и темпераментите в човека, НБ , София, 10.9.1939г.,
- Но ако ангелът можа да стане змия, защо жабата да не може да стане човек?
Вижте какви са очите на жабите. Като дойде пролет, през цялото време, цели три-четири месеца те крякат, разговарят се. Дойде ли зимата, те прекарват в летаргия, затова не се чува крякането им. Ако жабите станат хора, те ще бъдат големи оратори. Сега аз не искам да вярвате дали жабите могат да станат оратори или не. Но ако ангелът можа да стане змия, защо жабата да не може да стане човек? Че змията, която изкушаваше Ева, беше ангел под формата на змия. Под думата „змия“ според стария език се разбира същество много разумно, което може да се приспособява при всички условия. Бог като дойде, ще види всичките ви слабости. И хората сами виждат способностите си, но да виждаш слабостите си без да ги изправяш, това не е никаква наука. Науката седи в това, като вижда човек слабостите си, да може да ги изправя. към беседата >>
161. Отворената врата, ООК , София, 17.4.1940г.,
- Казвате: „Ти виж, лицето му погрозняло, хлътнали му очите.“ Или пък: „Очите му са изпъкнали като на жаба.“ Някой се е угоил, а за друг казват: „Какво се е сгърчил!
Сега и между вас има критика. Казвате: „Не знае да мисли.“ Хубаво, в какво седи „Не знае да мисли“? В какво седи мисълта? Казвате: „Няма чувство.“ Възможно е да няма чувства, но в какво седят чувствата? Казвате: „Ти виж, лицето му погрозняло, хлътнали му очите.“ Или пък: „Очите му са изпъкнали като на жаба.“ Някой се е угоил, а за друг казват: „Какво се е сгърчил! “ Тези са основните критики. Когато се критикувате, на свят се критикувайте, като младите моми. Една мома, ако иска да […] критика, да тури китката на ухото си и нищо да не казва. Като погледнеш, казваш: „Колко е хубаво облечена, колко, колко е стройна, като свещ! “ към беседата >>
162. Свещеното чувство, УС , София, 16.6.1940г.,
- Човек, който го е страх и бяга от мъчнотиите, той е жаба.
“ Да си покажат силата. Те дават добър пример на страхливите наоколо, които са като баби. Те като се борят, хиляди хора се насърчават от тия юнаци. Много вярващи има, които мязат на зайците и на жабите. Човек, когото постоянно го е страх, той е заек. Човек, който го е страх и бяга от мъчнотиите, той е жаба. Но този крайният страх и той има добра страна. Крайният страх на жабите спасил заяка да се самоубие. Заякът, като дошъл на света, намерил, че от него по-слабо същество няма. Казва: „Станах подигравка, всички мене гонят, нямам никакво достойнство, не искам да живея. Такъв живот, дето Господ ми го дал, не го искам.“ Отишъл той да се дави. към беседата >>
- Под думата „жаба“ какво разбирате вие?
Под думата „жаба“ какво разбирате вие? Аз считам, всичките хора, които вярват в материализма, са жаби. Който мисли, че като има пари, всичко ще разреши, свършено е вече. Духовни хора наричам тези, които като му кажат „говедо“, аз го наричам духовен човек. Казвам, „говедото“, това е духовно, а жабата е материалист. А кое е Божествено? към беседата >>
- Казвам, „говедото“, това е духовно, а жабата е материалист.
Под думата „жаба“ какво разбирате вие? Аз считам, всичките хора, които вярват в материализма, са жаби. Който мисли, че като има пари, всичко ще разреши, свършено е вече. Духовни хора наричам тези, които като му кажат „говедо“, аз го наричам духовен човек. Казвам, „говедото“, това е духовно, а жабата е материалист. А кое е Божествено? Божествен човек е този, който ходи да освобождава жабите и говедата. Аз бих желал като си жаба, да те извадят от блатото, и на говедото да му кажат: „Доста си орал нивите.“ Ще влезеш в Божественият свят, няма да бъдеш жаба. Името „жаба“ не е лошо нещо. Жаба, доста музикална е жабата. към беседата >>
- Аз бих желал като си жаба, да те извадят от блатото, и на говедото да му кажат: „Доста си орал нивите.“ Ще влезеш в Божественият свят, няма да бъдеш жаба.
Който мисли, че като има пари, всичко ще разреши, свършено е вече. Духовни хора наричам тези, които като му кажат „говедо“, аз го наричам духовен човек. Казвам, „говедото“, това е духовно, а жабата е материалист. А кое е Божествено? Божествен човек е този, който ходи да освобождава жабите и говедата. Аз бих желал като си жаба, да те извадят от блатото, и на говедото да му кажат: „Доста си орал нивите.“ Ще влезеш в Божественият свят, няма да бъдеш жаба. Името „жаба“ не е лошо нещо. Жаба, доста музикална е жабата. Има някои жаби, които пеят бас. Има някои жаби, които пеят тенор. Има някои, които пеят алт, сопран. към беседата >>
- Името „жаба“ не е лошо нещо.
Духовни хора наричам тези, които като му кажат „говедо“, аз го наричам духовен човек. Казвам, „говедото“, това е духовно, а жабата е материалист. А кое е Божествено? Божествен човек е този, който ходи да освобождава жабите и говедата. Аз бих желал като си жаба, да те извадят от блатото, и на говедото да му кажат: „Доста си орал нивите.“ Ще влезеш в Божественият свят, няма да бъдеш жаба. Името „жаба“ не е лошо нещо. Жаба, доста музикална е жабата. Има някои жаби, които пеят бас. Има някои жаби, които пеят тенор. Има някои, които пеят алт, сопран. (Учителят пее басово. към беседата >>
- Жаба, доста музикална е жабата.
Казвам, „говедото“, това е духовно, а жабата е материалист. А кое е Божествено? Божествен човек е този, който ходи да освобождава жабите и говедата. Аз бих желал като си жаба, да те извадят от блатото, и на говедото да му кажат: „Доста си орал нивите.“ Ще влезеш в Божественият свят, няма да бъдеш жаба. Името „жаба“ не е лошо нещо. Жаба, доста музикална е жабата. Има някои жаби, които пеят бас. Има някои жаби, които пеят тенор. Има някои, които пеят алт, сопран. (Учителят пее басово. Имитира жабите.) към беседата >>
164. Божествен и човешки свят, СБ , РБ , Мусала, 23.7.1940г.,
- С други думи казано: жабата трябва да излезе от блатото, от материалния живот, и да влезе в живота на вола, т.е.
Когато обичате някого, вие го търсите навсякъде, искате да го видите, да му услужите нещо. Ако не обичате някого, вие съзнателно го избягвате, не искате да го видите. Какво ви казва вятърът? Вятърът ви казва, че трябва да бъдете справедливи, да излезете от материалния живот и да влезете в духовния, т.е. в живота на свободата. С други думи казано: жабата трябва да излезе от блатото, от материалния живот, и да влезе в живота на вола, т.е. свободния живот. Щом се освободи от веригите на човека, волът отива в гората, свободно да пасе трева и да пие вода. За да пасе свободно трева, волът трябва да е орал на нивата. към беседата >>
166. Обикновен, талантлив, гениален, МОК , София, 20.12.1940г.,
- Ами жабата, която е по-страхлива, защо няма дълги уши?
Сега, ако ви се даде една тема, как ще я развиете? Ако ви се даде темата „Защо заекът е станал заек“? Защо малкото същество, което е страхливо, жабите са по-страхливи от него? Някой ще каже, че причината за дългите уши у заека е страхът. Той, като се изправи, ослушва се и ушите му се проточили. Ами жабата, която е по-страхлива, защо няма дълги уши? Обясняват едно явление. В науката някои явления донякъде са обяснени. Този метод, този начин на обяснение не може да обясни всички явления. Казват, че има закони, които обясняват известни явления. Дойдете до едно положение, дето законът не обяснява известно явление: жабата е страхлива, но няма дълги уши. към беседата >>
- Дойдете до едно положение, дето законът не обяснява известно явление: жабата е страхлива, но няма дълги уши.
Ами жабата, която е по-страхлива, защо няма дълги уши? Обясняват едно явление. В науката някои явления донякъде са обяснени. Този метод, този начин на обяснение не може да обясни всички явления. Казват, че има закони, които обясняват известни явления. Дойдете до едно положение, дето законът не обяснява известно явление: жабата е страхлива, но няма дълги уши. Нали знаете онзи анекдот, че заекът, като се отчаял, че е най-страхлив от всички, и си казал: „Не ми остава нищо друго, но да ида да се удавя.“ Като отишъл при езерото, като видял, че всички жаби се изпоплашили и се нахвърляли във водата, той се изправил и казал: „И от мене има по-страхливи.“ Следователно жабите спасили заека. Като излязъл заекът, като го попитали: „Защо ти се проточиха ушите? “, той не казал, че от страх, но казва: „От геройство.“ Казва: „На такива герои като мен все дълги им са ушите.“ Чуло го магарето. То тогава нямало дълги уши. Казва: „Така ли? към беседата >>
- Коя е причината, че жабата не може да си помогне в дадения случай?
Сега, ако вземете една жаба, ако забележите с кой крак попипва, вземат тия хирурзи, че анестезират единия крак – да не може да работи с левия крак. Тя, като не може с левия, започне с десния. То е вече една гениалност. Вижда, че има нещо. Тя не може да разреши въпроса. Коя е причината, че жабата не може да си помогне в дадения случай? Много пъти си е помагала с левия крак. Щом той се спъне в своите функции, прави опит, обърне десния крак. Ако турите някаква киселина, веднага тя я махне. към беседата >>
167. Да не оскудее твоята вяра, НБ , София, 16.2.1941г.,
- – Заякът, жабата, комарът.
Христос казва на Петра: „ Моля се да не оскудее вярата ти“. Петър казва: „Господи, ако и всички да се отрекат, аз няма да се отрека“. Кое е онова, което накара Петра да се отрече? – Заякът, жабата, комарът. Културата на комара, културата на жабата, културата на заяка накараха Петра да се отрече и да каже: Не го познавам. Като го погледна Христос, казва: Нали ти казах, че дяволът поиска да ви пресее. Дойде съзнанието на Петър в този момент и стана един преврат. Петър ясно мислеше, че само със сила светът ще се оправи. Много смел беше. към беседата >>
- Културата на комара, културата на жабата, културата на заяка накараха Петра да се отрече и да каже: Не го познавам.
Христос казва на Петра: „ Моля се да не оскудее вярата ти“. Петър казва: „Господи, ако и всички да се отрекат, аз няма да се отрека“. Кое е онова, което накара Петра да се отрече? – Заякът, жабата, комарът. Културата на комара, културата на жабата, културата на заяка накараха Петра да се отрече и да каже: Не го познавам. Като го погледна Христос, казва: Нали ти казах, че дяволът поиска да ви пресее. Дойде съзнанието на Петър в този момент и стана един преврат. Петър ясно мислеше, че само със сила светът ще се оправи. Много смел беше. Той носеше един нож и като дойде един от слугите, той извади ножа и отряза ухото на слугата. към беседата >>
168. Числата, МОК , София, 4.4.1941г.,
- Ето какви опити са правили: на гърба на жабата турят някаква течност, киселина.
Първото нещо, турете да имате вяра в движението на вашите ръце. Умът да не бъде в статическо положение. Казва някой: „Аз не мога да мисля.“ Жабите мислят. Онези, които са правили експерименти с жабите, са го опитали. Ето какви опити са правили: на гърба на жабата турят някаква течност, киселина. Най-първо, тя вдига единия крак, да го махне. Ако парализират този ѝ крак, обърне се с левия крак. Значи започва да разсъждава, че и с левия крак може да махне тази киселина. Значи една жаба, като се намери в трудно положение, започва да мисли. Сега какво са страданията? към беседата >>
- Значи една жаба, като се намери в трудно положение, започва да мисли.
Онези, които са правили експерименти с жабите, са го опитали. Ето какви опити са правили: на гърба на жабата турят някаква течност, киселина. Най-първо, тя вдига единия крак, да го махне. Ако парализират този ѝ крак, обърне се с левия крак. Значи започва да разсъждава, че и с левия крак може да махне тази киселина. Значи една жаба, като се намери в трудно положение, започва да мисли. Сега какво са страданията? Опитват ви. Вие не искате да мислите. Като дойде някаква болест, болестта е някаква киселина на гърба. Тогава вие мислите. към беседата >>
169. Вералах – да даде Господ!, УС , София, 13.7.1941г.,
- Че някоя жаба не те обичала, не е голямо нещастие.
Казваш: Не ме обичат. Защо се занимаваш с това? Най-първо ти не мислиш право, че не те обичат. Ти страдаш от най-голямата обич. Слънцето те обича, звездите те обичат, въздухът те обича, водата те обича, ангелите те обичат. Че някоя жаба не те обичала, не е голямо нещастие. Тя е на особено мнение, че не те обича жабата, тя не е много от интелигентните. В закона на развитието жабата представя материалния живот. Всички хора материалисти са жаби. Че не те обича един човек материалист, то е една жаба. Не те обича, защо искаш да те обича? към беседата >>
- Тя е на особено мнение, че не те обича жабата, тя не е много от интелигентните.
Защо се занимаваш с това? Най-първо ти не мислиш право, че не те обичат. Ти страдаш от най-голямата обич. Слънцето те обича, звездите те обичат, въздухът те обича, водата те обича, ангелите те обичат. Че някоя жаба не те обичала, не е голямо нещастие. Тя е на особено мнение, че не те обича жабата, тя не е много от интелигентните. В закона на развитието жабата представя материалния живот. Всички хора материалисти са жаби. Че не те обича един човек материалист, то е една жаба. Не те обича, защо искаш да те обича? Най-първо тази жаба, ако живее в някое езеро, аз няма да пия вода от това езеро, в което има жаби. към беседата >>
- В закона на развитието жабата представя материалния живот.
Най-първо ти не мислиш право, че не те обичат. Ти страдаш от най-голямата обич. Слънцето те обича, звездите те обичат, въздухът те обича, водата те обича, ангелите те обичат. Че някоя жаба не те обичала, не е голямо нещастие. Тя е на особено мнение, че не те обича жабата, тя не е много от интелигентните. В закона на развитието жабата представя материалния живот. Всички хора материалисти са жаби. Че не те обича един човек материалист, то е една жаба. Не те обича, защо искаш да те обича? Най-първо тази жаба, ако живее в някое езеро, аз няма да пия вода от това езеро, в което има жаби. Те опетняват водата. към беседата >>
- Че не те обича един човек материалист, то е една жаба.
Слънцето те обича, звездите те обичат, въздухът те обича, водата те обича, ангелите те обичат. Че някоя жаба не те обичала, не е голямо нещастие. Тя е на особено мнение, че не те обича жабата, тя не е много от интелигентните. В закона на развитието жабата представя материалния живот. Всички хора материалисти са жаби. Че не те обича един човек материалист, то е една жаба. Не те обича, защо искаш да те обича? Най-първо тази жаба, ако живее в някое езеро, аз няма да пия вода от това езеро, в което има жаби. Те опетняват водата. Те са чисти, но остават своите извержения във водата. Сега вие по някой път искате да се сприятелите с жабите, да ги турите в езерото, после да пиете водата. към беседата >>
- Най-първо тази жаба, ако живее в някое езеро, аз няма да пия вода от това езеро, в което има жаби.
Тя е на особено мнение, че не те обича жабата, тя не е много от интелигентните. В закона на развитието жабата представя материалния живот. Всички хора материалисти са жаби. Че не те обича един човек материалист, то е една жаба. Не те обича, защо искаш да те обича? Най-първо тази жаба, ако живее в някое езеро, аз няма да пия вода от това езеро, в което има жаби. Те опетняват водата. Те са чисти, но остават своите извержения във водата. Сега вие по някой път искате да се сприятелите с жабите, да ги турите в езерото, после да пиете водата. Вие не разбирате какво нещо е чистият живот. По някой път жабата е много гладна, тя седи като някой философ, не се мърда, мухата ходи по носа ѝ, тя седи спокойна, но като дойде близо до устата, изведнъж я лапне, че не се види мухата. към беседата >>
- По някой път жабата е много гладна, тя седи като някой философ, не се мърда, мухата ходи по носа ѝ, тя седи спокойна, но като дойде близо до устата, изведнъж я лапне, че не се види мухата.
Най-първо тази жаба, ако живее в някое езеро, аз няма да пия вода от това езеро, в което има жаби. Те опетняват водата. Те са чисти, но остават своите извержения във водата. Сега вие по някой път искате да се сприятелите с жабите, да ги турите в езерото, после да пиете водата. Вие не разбирате какво нещо е чистият живот. По някой път жабата е много гладна, тя седи като някой философ, не се мърда, мухата ходи по носа ѝ, тя седи спокойна, но като дойде близо до устата, изведнъж я лапне, че не се види мухата. Толкоз бързо я лапне, че мухата изведнъж изчезне. В материалния живот ако ти ходиш на носа на една жаба, не е безопасно. Като дойдеш близо до устата, ще те глътне. Таман ти се паднали 10 хиляди лева, изведнъж пък ви вземат парите. Цяла нощ вие няма да можете да спите. към беседата >>
- В материалния живот ако ти ходиш на носа на една жаба, не е безопасно.
Те са чисти, но остават своите извержения във водата. Сега вие по някой път искате да се сприятелите с жабите, да ги турите в езерото, после да пиете водата. Вие не разбирате какво нещо е чистият живот. По някой път жабата е много гладна, тя седи като някой философ, не се мърда, мухата ходи по носа ѝ, тя седи спокойна, но като дойде близо до устата, изведнъж я лапне, че не се види мухата. Толкоз бързо я лапне, че мухата изведнъж изчезне. В материалния живот ако ти ходиш на носа на една жаба, не е безопасно. Като дойдеш близо до устата, ще те глътне. Таман ти се паднали 10 хиляди лева, изведнъж пък ви вземат парите. Цяла нощ вие няма да можете да спите. Питам сега: Какво ви безпокои? – Че ви взели 10-те хиляди лева? към беседата >>
170. Зората на живота, СБ , София, 27.8.1941г.,
- Като пуснеш кофата, жабата влезе в кофата, изтеглиш я навън. (втори вариант)
Но има един начин, като изпееш “Зора се чудна зазорява”, тази зора да проникне в ума ти, че те очаква нещо в света, дето ти трябва да свършиш някаква работа. Ние сме дошли сега на земята, какво трябва да свършим? Днес какво трябва да свършим? Някой от вас трябва да иде на десет кладенци и да надникне и десет кофи вода да извади. Има десет жаби в кладенеца, чакат да излязат. Като пуснеш кофата, жабата влезе в кофата, изтеглиш я навън. Считай, че си направил едно добро. Жабата от кладенеца излиза на светлина. Разправят за едно магаре в Америка, което десет години живяло в галериите на една рудница, и като го извадили навън, като видяло слънцето, започнало да реве. Казва, туй е животът, но този вътре. към втори вариант >>
- Жабата от кладенеца излиза на светлина. (втори вариант)
Днес какво трябва да свършим? Някой от вас трябва да иде на десет кладенци и да надникне и десет кофи вода да извади. Има десет жаби в кладенеца, чакат да излязат. Като пуснеш кофата, жабата влезе в кофата, изтеглиш я навън. Считай, че си направил едно добро. Жабата от кладенеца излиза на светлина. Разправят за едно магаре в Америка, което десет години живяло в галериите на една рудница, и като го извадили навън, като видяло слънцето, започнало да реве. Казва, туй е животът, но този вътре. към втори вариант >>
171. Служение с Любов / С любов, СБ , УС , София, 31.8.1941г.,
- Като влезе една кална жаба в извора, какво допринася на извора? (втори вариант)
Неща, които излизат от работилницата, ще бъдат добре обработени. Земята ще остане, каквато е. Вие, като се обработите, като влезете в невидимия свят, ще бъдете изработени. И тази работилница е хубава. Хубаво сега. Като влезе една кална жаба в извора, какво допринася на извора? Ще размъти извора, че хората не могат да пият, а тя ще се курдиса в извора. Калната жаба, като влезе в пръстената вода, ще остави своите извержения, своите нечистотии и ти ще идеш да пиеш вода от извора. Какво трябва да направиш? Извади жабата навън и кажи: “Тебе мястото ти не е тук.” към втори вариант >>
- Можете ли да пуснете една кална, нечиста жаба в чистия извор?
Земята е опитно училище, работилница, в която огън гори, чукове се вдигат и слагат; дъски се стържат с рендета, метали се топят и т.н. След всичко това хората очакват ред и порядък на земята. Преди да дойде този порядък, те ще минат през безпорядъка на света. Всяко нещо, което излиза от работилницата, трябва да бъде добре направено. Докато е на земята, човек трябва да работи, за да извае нещо хубаво от себе си, че като влезе в духовния свят, да го приемат направо, да не го връщат назад. Можете ли да пуснете една кална, нечиста жаба в чистия извор? Попадне ли в извора, тя ще го размъти и вие не можете да пиете от неговата вода. За да се ползвате и вие и окръжаващите от чистия извор, трябва да извадите жабата навън. Духовният свят е подобен на чистия извор. Който влиза в него, трябва да бъде чист. Не е ли чист, ще го изхвърлят навън, както изхвърлят жабата от чистия извор. към беседата >>
- За да се ползвате и вие и окръжаващите от чистия извор, трябва да извадите жабата навън.
Преди да дойде този порядък, те ще минат през безпорядъка на света. Всяко нещо, което излиза от работилницата, трябва да бъде добре направено. Докато е на земята, човек трябва да работи, за да извае нещо хубаво от себе си, че като влезе в духовния свят, да го приемат направо, да не го връщат назад. Можете ли да пуснете една кална, нечиста жаба в чистия извор? Попадне ли в извора, тя ще го размъти и вие не можете да пиете от неговата вода. За да се ползвате и вие и окръжаващите от чистия извор, трябва да извадите жабата навън. Духовният свят е подобен на чистия извор. Който влиза в него, трябва да бъде чист. Не е ли чист, ще го изхвърлят навън, както изхвърлят жабата от чистия извор. към беседата >>
173. Музикални подтици, ООК , София, 12.11.1941г.,
- Казва: „Зимно време е.“ (До катедрата е влязла една жаба и скача.) Доста са музикални.
Тези хора, които играят на сляпа баба, са много страхливи. Като минават вече опасното място, хвърлят превръзката и пак гледат. Когато някой не иска да знае нещо, страх го е. Някой път вас ви е страх от музика, да пеете. Казва: „Страх ме е да пея, ще си повредя гласа.“ На мене са ми давали доказателства. Казва: „Зимно време е.“ (До катедрата е влязла една жаба и скача.) Доста са музикални. Може да е някой лорд. Такава жаба може да влезе в ума на човека или в сърцето му. Сега, понеже иде зима, иска да се приюти, някъде да влезе, някъде на почивка в някоя дупка. И те не са толкова глупави, доста философия има в тях. Седи тя и мисли, някоя муха се е качила по носа ѝ отгоре, ходи, тя мълчи. към беседата >>
- Такава жаба може да влезе в ума на човека или в сърцето му.
Когато някой не иска да знае нещо, страх го е. Някой път вас ви е страх от музика, да пеете. Казва: „Страх ме е да пея, ще си повредя гласа.“ На мене са ми давали доказателства. Казва: „Зимно време е.“ (До катедрата е влязла една жаба и скача.) Доста са музикални. Може да е някой лорд. Такава жаба може да влезе в ума на човека или в сърцето му. Сега, понеже иде зима, иска да се приюти, някъде да влезе, някъде на почивка в някоя дупка. И те не са толкова глупави, доста философия има в тях. Седи тя и мисли, някоя муха се е качила по носа ѝ отгоре, ходи, тя мълчи. Като дойде близо до устата, отвори устата и мухата изчезне. И пак седи. към беседата >>
- Жабата, която е толкоз глупава, може да се научи.
В музиката никога не критикувайте, изслушайте го. Аз често съм слушал жабите как крякат, наблюдавал съм ги. Между тях има басове, има тенори, има сопрани. Като запеят, оперно пеят. Казвате: „Глупави.“ Ни най-малко не са глупави. Жабата, която е толкоз глупава, може да се научи. Слушайте някой път щурците. Има и една музика на цветята. Идете някъде, когато сутрин преди изгрев цветята зреят – има там един музикален пукот, нещо много хубаво. Като слушам, има нещо много приятно. За бъдеще тази музика ще слушаме – цветята как пеят. към беседата >>
174. Послушни и непослушни, НБ , София, 21.12.1941г.,
- Минава котката покрай жабата, бутне я, не я обича, не я яде.
Ако разбираш живота, страданията ще бъдат сенки на твоята картина. Ти ще се радваш, че имаш сенки. Мислите ли, че ако един ви каже, че не ви обича, не ви обича. Мислите ли, че лисицата не обича кокошките? Обича ги, от любов ги изяда. Минава котката покрай жабата, бутне я, не я обича, не я яде. Дайте на котката мишка, веднага я хване, изяда я. Така я обича, че с козината я изяда. Всичко, каквото има в мишката, го изяда, нищо не остава. Котката всичко изяда от любов. Често котките страдат от тази любов. към беседата >>
175. Нищо и нещо, МОК , София, 16.1.1942г.,
- Змията не къса жабата.
Кой е по-умен – змията ли е по-умна или вълкът? Змията е лукава, вълкът е крайно жесток. Вълкът като влезе, като намери една овца, той ще я раздруса, казва, защо не я намери по-рано, как тя не се яви по-рано, че го накара да страда. Казва: „Защо не дойде по-рано, знаеш колко много страдах“. Хване я, разкъса я. Змията не къса жабата. Хване я за крачето и веднага я налапа. Казва: „Не бой се“. Жабата започва да кряка да пее, змията казва: „Колко е приятно, колко хубаво знаеш да пееш“. Когато змията гълта жабата, тя пее. към беседата >>
176. Живот и пеене, ООК , София, 4.3.1942г.,
- Макар като жаба да крякаш.
Казва: „Не зная за кого да пея.“ В молитвата казва, че като се молите, най-хубавата молитва става с пеене. Някой иска, като иде при Господа, да започне да плаче. Господ не иска да плачете. Той не се нуждае от плач. Господ иска да пееш, да види, че в тебе има желание да пееш. Макар като жаба да крякаш. Много жаби съм се спирал да ги слушам. Аз съм слушал жабите да пеят. Някои от тях имат доста хубав сопран, други имат алт, някои имат тенор, а има и басисти. Жабата, която е тенор, се отличава. Басът се отличава. към беседата >>
- Жабата, която е тенор, се отличава.
Господ иска да пееш, да види, че в тебе има желание да пееш. Макар като жаба да крякаш. Много жаби съм се спирал да ги слушам. Аз съм слушал жабите да пеят. Някои от тях имат доста хубав сопран, други имат алт, някои имат тенор, а има и басисти. Жабата, която е тенор, се отличава. Басът се отличава. Като пеят, в тях има нещо. Сега да кажете: „Това са жаби.“ Не са жаби, това са човешки души, изостанали назад. Цялото животинско царство са изостанали назад човешки души, аристократи. Казват: „Изостанахме назад, трябва да се излезе из туй блато.“ Щурецът излязъл из дупката, казва: „Аз трябва да изляза из тая дупка.“ Затова той пее. към беседата >>
- Някоя жаба кряка – спра се да послушам 5–10 минути.
Пението трябва да върви по Закона на Любовта. Аз ви говоря за пеенето, което произтича от любовта. Едно благословение е в този смисъл пеенето. На всеки един бих препоръчал едно от правилата: Като чуете пеене, да се вслушвате. Не съм имал случай, като съм минавал, някой щурец ли пее, славей ли пее, спра се да го послушам. Някоя жаба кряка – спра се да послушам 5–10 минути. Няма място, дето да не съм се спирал да слушам, да се радва слухът. Дето има крякане, нехармонично, вървете. Но дето чуете хубаво пеене, спрете се, където и да е. То е едно от правилата. Някой път вятърът като духа, има хармония. към беседата >>
177. Пристъпиха при Исуса, НБ , София, 22.3.1942г.,
- Виждал съм котка мине покрай жаба, бутне я, хич не я яде. Защо?
Той трябва да има някакъв повод. Ако във вълка се заражда едно желание да изяде една овца, той има повод. Месото на овцата или на агнето привлича, то има магнетическа сила. Вълкът не може да се въздържи на своя инстинкт, сладко му е. Мисли като изяде това агне, че ще стане нещо, ще се възмогне. Виждал съм котка мине покрай жаба, бутне я, хич не я яде. Защо? – Няма сродство между тях. Онази змия като хване жабата за крачето, жабата, която е мълчалива, можеш да чуеш как кряка. Змията щом я хване, започва да крещи, на половин километър можеш да чуеш, когато жабата дига шум. към беседата >>
- Онази змия като хване жабата за крачето, жабата, която е мълчалива, можеш да чуеш как кряка.
Месото на овцата или на агнето привлича, то има магнетическа сила. Вълкът не може да се въздържи на своя инстинкт, сладко му е. Мисли като изяде това агне, че ще стане нещо, ще се възмогне. Виждал съм котка мине покрай жаба, бутне я, хич не я яде. Защо? – Няма сродство между тях. Онази змия като хване жабата за крачето, жабата, която е мълчалива, можеш да чуеш как кряка. Змията щом я хване, започва да крещи, на половин километър можеш да чуеш, когато жабата дига шум. към беседата >>
- Змията щом я хване, започва да крещи, на половин километър можеш да чуеш, когато жабата дига шум.
Вълкът не може да се въздържи на своя инстинкт, сладко му е. Мисли като изяде това агне, че ще стане нещо, ще се възмогне. Виждал съм котка мине покрай жаба, бутне я, хич не я яде. Защо? – Няма сродство между тях. Онази змия като хване жабата за крачето, жабата, която е мълчалива, можеш да чуеш как кряка. Змията щом я хване, започва да крещи, на половин километър можеш да чуеш, когато жабата дига шум. към беседата >>
- Жабата мисли, че като нея няма друго същество.
Ако човек не разбира вътрешния смисъл на света, ако той не разбира своите чувства, ако няма ясна представа за чувствата, за постъпките и за своите мисли, мъчно може да се справи със света. Той мисли. Всеки мисли, че е най-важното нещо. Ако попитате един комар, той мисли, че е най-важното нещо. Като комара няма друго такова същество. Жабата мисли, че като нея няма друго същество. Ами вярно е, че няма. Не че светът е създаден само за комаря, то е въпрос. Светът да е създаден само за жабата, то е въпрос. Трябва да имаме една ясна представа. Не само теоретически нещо да го помислим, трябва да го почувствуваме и още трябва да го направим. към беседата >>
- Светът да е създаден само за жабата, то е въпрос.
Ако попитате един комар, той мисли, че е най-важното нещо. Като комара няма друго такова същество. Жабата мисли, че като нея няма друго същество. Ами вярно е, че няма. Не че светът е създаден само за комаря, то е въпрос. Светът да е създаден само за жабата, то е въпрос. Трябва да имаме една ясна представа. Не само теоретически нещо да го помислим, трябва да го почувствуваме и още трябва да го направим. Не само трябва да го направим, но има едно състояние, трябва да го опитаме. Аз вземам опита като една проверка. Има неща, които могат да се проверят. към беседата >>
179. Трите положения, УС , София, 12.4.1942г.,
- Някой път котката минава покрай някоя жаба, казва: „Не се интересувам от тебе.“ От мишката се интересува, целия ден седи при дупката като философ, казва: „Аз с мишата философия се занимавам, с Божествените работи, с отвлечени работи.
Нима вълкът, като срещне една овца, не я гледа добре? С любов гледа, отваря си очите, огледа я откъде да я хване. Гледа хубаво, как не гледа? Някой път котката минава покрай някоя жаба, казва: „Не се интересувам от тебе.“ От мишката се интересува, целия ден седи при дупката като философ, казва: „Аз с мишата философия се занимавам, с Божествените работи, с отвлечени работи. Мишките не ме интересуват; какво те правят, техните престъпления не ме интересуват.“ Тя седи при дупката и размишлява. Излиза мишката, тя мълчи. Като хване мишката, казва: „Защо ти ме смущаваш в моята философия? Днес разрешавах един важен въпрос, кой ти даде това право да ме смущаваш? “ Отваря си очите, казва: „Ти, такова дребно същество, такова малко същество.“ Вие ще кажете: „Тия неща не ни интересуват.“ Но колко пъти вие се мъчите в себе си, докато хванете като котката? към беседата >>
180. Неразбраните неща, НБ , София, 26.4.1942г.,
- Фалшиви ги взима, някъде кряскане на жаба.
Какво ухо има. Всичко невярно взема, а минава за музикант, за учен, че как ще учи другите. Всичките ще ги учи грешно. Гледам мнозина, които преподават музика, не разбират. Малко учители съм срещал, които вземат вярно тоновете. Фалшиви ги взима, някъде кряскане на жаба. Жабите са много музикални. Но трябва да се върнем хиляди години назад, когато жабите учеха музикална теорията, светът беше друг. Сега жабешката музика остана назад. Някога е била музика, цяла хармония имало в жабешкото пеене. Сега един джаз банд. към беседата >>
- Като хване жабата, тя кряка, но змията я гълта.
Едно време дядо ми беше като боа, няма да живея така. Сега Бог като направи човека, аз говоря за животните. Казвате, аз не съм змия. Змията е хубаво нещо, лошото в змията е, че няма никаква справедливост, няма никаква доброта, много жестока е. По-жестоко същество от змията няма. Като хване жабата, тя кряка, но змията я гълта. Песен е крякането на жабата. Приятно (ѝ) е да ѝ пее. По малко я гълта. На цял километър се чува като дига шум, а тя я гълта. Змията казва: Много добре Господ създаде света, такива жаби за нея пеят, много хубаво пеят. към беседата >>
- Песен е крякането на жабата.
Сега Бог като направи човека, аз говоря за животните. Казвате, аз не съм змия. Змията е хубаво нещо, лошото в змията е, че няма никаква справедливост, няма никаква доброта, много жестока е. По-жестоко същество от змията няма. Като хване жабата, тя кряка, но змията я гълта. Песен е крякането на жабата. Приятно (ѝ) е да ѝ пее. По малко я гълта. На цял километър се чува като дига шум, а тя я гълта. Змията казва: Много добре Господ създаде света, такива жаби за нея пеят, много хубаво пеят. Да гълташ яденето и да ти пее, музика е. към беседата >>
181. Радости и страдания, УС , София, 26.4.1942г.,
- Ако беше жаба, ловецът ще мине, няма да му тегли куршум.
Онзи ловец, който целия ден линка, за да убие един заек, има ли омраза към зайците? Той ще го удари да го изяде. С пушката тук гръмне, там гръмне, наниже на врата четири–пет заека, върви, пушката на рамото, радва се. От наше гледище, на вегетарианците, не е хубаво, но от гледище на онези, които ядат месо, в реда на нещата е. Ако заекът не беше заек, щяха ли да ходят да го убиват? Ако беше жаба, ловецът ще мине, няма да му тегли куршум. към беседата >>
182. Примирете се със себе си, ООК , София, 13.5.1942г.,
- “ Ако дойде при мене една жаба, аз ще я туря в гьола.
Аз като реших да говоря за днешния ден, времето се изясни. Значи трябва да се радвате. Ако беше облачно, ако валеше дъжд, аз няма да ида на работа. Ако не беше днес ясно времето, щях да ви говоря за други работи. Ако дойде при мене един кон, аз ще му туря 2–3 кила ечемик в една торба, ще я окача на главата му и като изяде ечемика, ще извадя торбата и ще кажа: „Хайде в гората! “ Ако дойде при мене една жаба, аз ще я туря в гьола. Една риба ако дойде при мене, тя ще свърши. Значи ще имам едно малко езерце, значи ще туря рибата. Тя не може да живее при условията на хората. към беседата >>
183. Новото в света, УС , София, 17.5.1942г.,
- Минава формата на жаба, минава формата на риба, там не се спира, и като дойде до човешката форма, спира се на последната станция.
Та казвам, в съвременните религиозни схващания трябва да се изменят известни вярвания. В българите има вярване, когато дойде малкото братче или сестриче, че от реката дошло, че бабата от реката го хванала. Децата вярват, че от малките жабчета и рибички идат малките деца. Вярно е, че от реката ги хващат, няма противоречие. Човешкото ембрио от зачатието минава през четиристотин хиляди форми; през повече форми минава, но сега са изследвани четиристотин хиляди. Минава формата на жаба, минава формата на риба, там не се спира, и като дойде до човешката форма, спира се на последната станция. към беседата >>
184. Неделимото, НБ , София, 5.7.1942г.,
- Като скъсаш връзката с Него, ти си вече една жаба, която крякаш.
Ние сме проводници. Ние се самозаблуждаваме. Казвате: Аз съм даровит човек. „И създаде Бог човека по образ и подобие свое“. Зад твоя образ, който имаш, седи Господ, който те създал. Като скъсаш връзката с Него, ти си вече една жаба, която крякаш. Като държиш връзка с Него, ти си гениален. Оплаквате се, всички искате да оправите света. Света хората не могат да го оправят. Никой не го е оправил и няма да го оправи. Всичките хора трябва да се сдружат, да знаят, че зад тях седи една жива сила, Онзи, Който ги е създал. към беседата >>
185. Слаби и силни, УС , София, 5.7.1942г.,
- Ако туриш един, който знае само да кряка като жаба, в един оркестър, да пее, пък онзи, който знае и разбира – да слуша отвън, ще критикува.
Та казвам, използвайте в живота малките случки. Целият съвременен свят страда от една образност. Понеже силните господаруват, а слабите работят, работата не върви. Ако туриш един, който знае само да кряка като жаба, в един оркестър, да пее, пък онзи, който знае и разбира – да слуша отвън, ще критикува. Казвам, в бъдещия порядък ще господаруват слабите, силните ще слугуват. Сега, понеже силните господаруват, пък слабите слугуват, силните ще ги набият. Когато силните започнат да управляват света като слуги, а слабите като господари, те ще кажат: „Господи, Ти имаш думата.“ към беседата >>
186. Законът на Любовта, ООК , София, 15.7.1942г.,
- Като хване жабата за крака, полека я нагълта и не иска да се потруди да я сдъвче, нагълта я цяла.
За пример, вземете рибите, които се движат във водата, са студенокръвни; онези, които се движат във въздуха, са топлокръвни. Но и на сушата има студенокръвни. Змията е студенокръвна. Казвате: „Рибите са чисти.“ Чисти са рибите, но много жестоки са. Змията е студенокръвна, но е много жестока. Като хване жабата за крака, полека я нагълта и не иска да се потруди да я сдъвче, нагълта я цяла. По някой път вие приемате знанието като змията, нагълтате го, хич не го дъвчете. Човек, който не мисли, той не си дъвче храната. Добре ще мислиш. Мисленето е дъвкане. Ти не мислиш, [не] дъвчеш и тогава гълташ цяла храната си. към беседата >>
187. Химични елементи, МОК , София, 17.7.1942г.,
- Ако Господ би ви дал формата на една жаба какво ще правите?
Какво има, ако една линия е по-дълга, друга не така дълга? Ако една линия е по-дълга, с колко е по-дълга? Може да е един път, може да е два пъти по-дълга. Някой път вие седите и сте недоволни от живота, казвате: „Не съм здрав, не съм умен, това не съм, онова не съм“. Защо разсъждавате по този начин? Ако Господ би ви дал формата на една жаба какво ще правите? Ако би ви дал формата на един комар, какво ще правите? Ако ви даде формата на едно дърво, какво ще правите кажете ми? Ще зависи от вас каква форма да имате. Бог създал човека по образ и подобие на себе си. Всичките хора трябва да мязат на него. към беседата >>
188. Път на доброто – път на Любовта, НБ , София, 19.7.1942г.,
- Седи така, размишлява, гледа една костена жаба иде, носи половин хляб, влече го, донася го до него.
Той бил от Казанлък – учител, с висше образование. Говорил философски, но в Господа не вярвал. Като седял три дни гладен, казал: Господи, майка ми ми разправяше заради Тебе. Обезверих се, умирам гладен. Ако ти съществуваш, ако отговаряш на молитвите по какъвто и да начин, по който Ти можеш, избави ме, аз ти обещавам, че като ме избавиш, ще ида и ще говоря на хората за тебе. Седи така, размишлява, гледа една костена жаба иде, носи половин хляб, влече го, донася го до него. Остава хлябът и се връща назад. Наял се, добива сила, минава гръцката линия, иде в България. Събира учениците и им казва: Аз ще се изповядам. Мене учените хора не можаха да ме убедят за Господа, костената жаба ме убеди, че има Господ. Но трябва да има един канал, светлина трябва да има, един път, по който да дойдат лъчите. към беседата >>
- Мене учените хора не можаха да ме убедят за Господа, костената жаба ме убеди, че има Господ.
Ако ти съществуваш, ако отговаряш на молитвите по какъвто и да начин, по който Ти можеш, избави ме, аз ти обещавам, че като ме избавиш, ще ида и ще говоря на хората за тебе. Седи така, размишлява, гледа една костена жаба иде, носи половин хляб, влече го, донася го до него. Остава хлябът и се връща назад. Наял се, добива сила, минава гръцката линия, иде в България. Събира учениците и им казва: Аз ще се изповядам. Мене учените хора не можаха да ме убедят за Господа, костената жаба ме убеди, че има Господ. Но трябва да има един канал, светлина трябва да има, един път, по който да дойдат лъчите. Любовта трябва да има един път, по който трябва да дойде. Любовта върви по пътя в света. Този закон е законът на доброто. Той е пътят на Любовта. към беседата >>
- Седи тази жаба, някоя кацнала муха ходи по нея, тя мълчи.
От научно гледище как ще определите какво е лъжата? Представете си, че лъжата е една форма на жаба. Представете си тази жаба, седнала на едно място като философ, мисли, съзерцава. Гледаш, жабата не се помръдва. Наблюдавали ли сте жабите как разсъждават философски? Седи тази жаба, някоя кацнала муха ходи по нея, тя мълчи. Като дойде до носа, тя отвори устата и мухата изчезне. Пак седи и философски мисли да дойде друга муха. Тя влезе в устата. Жабата иска да каже на мухата: "По мене всеки може да ходи, да прави каквото иска, това не ме интересува". Щом дойде някоя муха близо до устата, казва: "Заповядайте", отваря си устата. към беседата >>
- Въпрос е сега, туй разсъждение за жабата вярно ли е?
Тя влезе в устата. Жабата иска да каже на мухата: "По мене всеки може да ходи, да прави каквото иска, това не ме интересува". Щом дойде някоя муха близо до устата, казва: "Заповядайте", отваря си устата. Казва: "Разсъждавам толкоз философски, нямам време". Изведнъж – "Приемам гости". Въпрос е сега, туй разсъждение за жабата вярно ли е? От ваше гледище що е лъжа? Ако размесим едно кило захар и ориз, и искаме да убедим човека, че оризът е захар, какво е туй? Или ако размесим в едно шише хубаво сладко вино с пелин, и искаме да убедим човека, че пелинът е вино, туй какво е? Ако размесим научни факти, някои научни истини с неща, които нищо не струват, и искаме да убедим, че това е наука, какво е туй? Значи, когато размесим истината с несъществени неща, това е лъжа. към беседата >>
190. Добър ден, МОК , София, 6.11.1942г.,
- Щъркелът например може да ви разправи как хванал жабата, как я изнесъл във въздуха, как жабата се е чувствала щастлива, че може да я носят с аероплан.
Не само по едно млекопитаещо има във вас, но има и други животни; във вас има и по една птица, гарга, някой път щъркел. За пример вие сте щестлавни. Щестлавието щъркелът много преди вас го знаеше. Дигне клюна, трака, трака, понеже не може да говори, иска да покаже нещо. Понеже вие може да говорите, описвате как щрака щъркелът с клюна. Щъркелът например може да ви разправи как хванал жабата, как я изнесъл във въздуха, как жабата се е чувствала щастлива, че може да я носят с аероплан. Щъркелът във вас ще започне да описва как изнесъл жабата нагоре във въздуха. За пример вие вземате една бяла книга и ако сте български поет, с 30 букви начерните книгата, с около 700, 800 думи начерните книгата със слогове, с думи, казвате, че това било поезия. За пример, каква поезия има в "Планини високи, долини дълбоки.? " Ако един поет пише: "Цвете мило и ядене хубаво", де е погрешката на поета? Или ако турите "цвете красно и ядене хубаво"? към беседата >>
- Щъркелът във вас ще започне да описва как изнесъл жабата нагоре във въздуха.
За пример вие сте щестлавни. Щестлавието щъркелът много преди вас го знаеше. Дигне клюна, трака, трака, понеже не може да говори, иска да покаже нещо. Понеже вие може да говорите, описвате как щрака щъркелът с клюна. Щъркелът например може да ви разправи как хванал жабата, как я изнесъл във въздуха, как жабата се е чувствала щастлива, че може да я носят с аероплан. Щъркелът във вас ще започне да описва как изнесъл жабата нагоре във въздуха. За пример вие вземате една бяла книга и ако сте български поет, с 30 букви начерните книгата, с около 700, 800 думи начерните книгата със слогове, с думи, казвате, че това било поезия. За пример, каква поезия има в "Планини високи, долини дълбоки.? " Ако един поет пише: "Цвете мило и ядене хубаво", де е погрешката на поета? Или ако турите "цвете красно и ядене хубаво"? Или имате "лице гладко и лице брадато"? към беседата >>
191. Да благодарим, ООК , София, 25.11.1942г.,
- Виждам, че не пея, крякам като жаба,търся някой, който знае да пее.
За мене критиката нищо не значи. Да се критикува човек, нищо не значи. Човек, който иска да критикува, трябва да направи нещата. Ти не знаеш да пееш. Казва ти някой: „Я попей, ще те слушам“. Виждам, че не пея, крякам като жаба,търся някой, който знае да пее. Ако и той не знае да пее, ще търсим трети, докато намерим някой, който знае да пее. Че туй е практично. Ти вървиш, гладен си, не проси никъде да казваш: „Моля, аз съм гладен“. Ти, като дойдеш някъде, ще изпееш една песен. Щом изпееш песента, казват: „Заповядайте, седнете! към беседата >>
194. Подмладяване, ООК , София, 3.2.1943г.,
- Мисли ли, че като хване жабата, тя не е мислила.
Казвам: много поговорки има. Питали таралежа, защо хваща змията за опашката: „Хващам я за опашката, за да се научи да мисли. Понеже тя като хваща нещо, цяло го гълта. Тя го хваща за главата и не кара съществата, които гълта, да мислят. Аз като я хвана за опашката, я карам да мисли колко разбрала. Мисли ли, че като хване жабата, тя не е мислила. Аз за опашката я хващам, тя се клатушка насам-натам, преподавам ѝ уроци“. Вие сега трябва да хванете пеенето за опашката. Трябва да вземете участие. Гледам, някой слуша, като пее друг, и в себе си мисли, че не знае да пее. Дай му внимание и като кряка, слушай го и кажи: „Отлично пее“. към беседата >>
195. Най-сигурното място, УС , София, 7.2.1943г.,
- Може да разправяме, че жабата добре се облича, че има качества на една мома да се люби.
Ние още не сме свободни. Казваме: „Свобода, то е много относително.“ Ние не сме обяснили какво нещо е смъртта. Кокошката, когато е в курника, дойде господарят, хване я за гушата, отсече главата. Така и ние, дойдем в нашия курник на земята, хване те някой за гушата и казва: „Умрял. Господ му взел душата.“ Хубави са такива приказки да разправяме на децата, да им казвам, че жабите говорят. Може да разправяме, че жабата добре се облича, че има качества на една мома да се люби. Така може да разправяме, но жабата не може да има мисълта на една мома. Това е преносен смисъл. Ние се нуждаем от една добра среда. към беседата >>
- Така може да разправяме, но жабата не може да има мисълта на една мома.
Казваме: „Свобода, то е много относително.“ Ние не сме обяснили какво нещо е смъртта. Кокошката, когато е в курника, дойде господарят, хване я за гушата, отсече главата. Така и ние, дойдем в нашия курник на земята, хване те някой за гушата и казва: „Умрял. Господ му взел душата.“ Хубави са такива приказки да разправяме на децата, да им казвам, че жабите говорят. Може да разправяме, че жабата добре се облича, че има качества на една мома да се люби. Така може да разправяме, но жабата не може да има мисълта на една мома. Това е преносен смисъл. Ние се нуждаем от една добра среда. към беседата >>
196. Мъдростта съгради, НБ , София, 28.2.1943г.,
- Ще седя на думата си, ако ми дадеш доказателство.“ Не се минава и половин час и гледа: една костена жаба носи половин хляб.
Един войник останал в неприятелската страна и той се скрива в една пещера. Този войник бил учител от Казанлък, гимназиален учител. Дотогава учил учениците, че няма Господ. Седял 3 дни в пещерата, гладувал и казвал: „Господи, майка ми ми е говорила, че Ти съществуваш, че Ти [с] всичко разполагаш, аз нямам никаква опитност, умирам гладен. Ако сега по някой начин може да ми дадеш хляб, ще позная, че Ти съществуваш и като се върна, ще проповядвам за Тебе. Ще седя на думата си, ако ми дадеш доказателство.“ Не се минава и половин час и гледа: една костена жаба носи половин хляб. Откъде го е взела, никой не знае, но носи хляба в пещерата, и го оставила и се върнала назад. Той взема хляба, нахранва се и през нощта успял да се промъкне през гръцките позиции и да се върне в България. Като дошъл в Казанлък, казва: „Аз разбрах, туй, което Кант и другите философи не можаха да ме убедят, една костена жаба ме убеди. Когато бях гладен, тя ми донесе хляб.“ към беседата >>
- Като дошъл в Казанлък, казва: „Аз разбрах, туй, което Кант и другите философи не можаха да ме убедят, една костена жаба ме убеди.
Седял 3 дни в пещерата, гладувал и казвал: „Господи, майка ми ми е говорила, че Ти съществуваш, че Ти [с] всичко разполагаш, аз нямам никаква опитност, умирам гладен. Ако сега по някой начин може да ми дадеш хляб, ще позная, че Ти съществуваш и като се върна, ще проповядвам за Тебе. Ще седя на думата си, ако ми дадеш доказателство.“ Не се минава и половин час и гледа: една костена жаба носи половин хляб. Откъде го е взела, никой не знае, но носи хляба в пещерата, и го оставила и се върнала назад. Той взема хляба, нахранва се и през нощта успял да се промъкне през гръцките позиции и да се върне в България. Като дошъл в Казанлък, казва: „Аз разбрах, туй, което Кант и другите философи не можаха да ме убедят, една костена жаба ме убеди. Когато бях гладен, тя ми донесе хляб.“ към беседата >>
198. Малките правила, ООК , София, 24.3.1943г.,
- Когато хване една жаба, гълта я.
От моето гледище, туй, което аз съм научил, за да предизвикаш хубавото в хората, не търсете техните погрешки. Аз съм правил опит и казвам: възможно е, не е лесна работа. Във всичките животни, вземете змията, която е много жестока, главата ў е плоска, разрушителните центрове до ушите са силно развити. В змията няма никакво милосърдие. Когато хване една жаба, гълта я. И като гълта жабата, ў е приятно. Жабата усеща страдание, кречи тази жаба. Един човек може да вземе една жаба, да я удря с чук – нищо няма да каже, но щом я хване една змия, тя кречи. Минавам един ден през Борисовата градина, една змия ме видя, дигна си главата, спря се, извади си езика раздвоен, поздравлява ме. Спрях се и аз. към беседата >>
- И като гълта жабата, ў е приятно.
От моето гледище, туй, което аз съм научил, за да предизвикаш хубавото в хората, не търсете техните погрешки. Аз съм правил опит и казвам: възможно е, не е лесна работа. Във всичките животни, вземете змията, която е много жестока, главата ў е плоска, разрушителните центрове до ушите са силно развити. В змията няма никакво милосърдие. Когато хване една жаба, гълта я. И като гълта жабата, ў е приятно. Жабата усеща страдание, кречи тази жаба. Един човек може да вземе една жаба, да я удря с чук – нищо няма да каже, но щом я хване една змия, тя кречи. Минавам един ден през Борисовата градина, една змия ме видя, дигна си главата, спря се, извади си езика раздвоен, поздравлява ме. Спрях се и аз. Казвам на змията: “Добър ден, какво правите? към беседата >>
- Жабата усеща страдание, кречи тази жаба.
Аз съм правил опит и казвам: възможно е, не е лесна работа. Във всичките животни, вземете змията, която е много жестока, главата ў е плоска, разрушителните центрове до ушите са силно развити. В змията няма никакво милосърдие. Когато хване една жаба, гълта я. И като гълта жабата, ў е приятно. Жабата усеща страдание, кречи тази жаба. Един човек може да вземе една жаба, да я удря с чук – нищо няма да каже, но щом я хване една змия, тя кречи. Минавам един ден през Борисовата градина, една змия ме видя, дигна си главата, спря се, извади си езика раздвоен, поздравлява ме. Спрях се и аз. Казвам на змията: “Добър ден, какво правите? ” Тя казва: “Пека се на Слънце”. към беседата >>
- Един човек може да вземе една жаба, да я удря с чук – нищо няма да каже, но щом я хване една змия, тя кречи.
Във всичките животни, вземете змията, която е много жестока, главата ў е плоска, разрушителните центрове до ушите са силно развити. В змията няма никакво милосърдие. Когато хване една жаба, гълта я. И като гълта жабата, ў е приятно. Жабата усеща страдание, кречи тази жаба. Един човек може да вземе една жаба, да я удря с чук – нищо няма да каже, но щом я хване една змия, тя кречи. Минавам един ден през Борисовата градина, една змия ме видя, дигна си главата, спря се, извади си езика раздвоен, поздравлява ме. Спрях се и аз. Казвам на змията: “Добър ден, какво правите? ” Тя казва: “Пека се на Слънце”. Казвам ў: “Не стой тука, хората са невнимателни, на този път ще ти пречупят главата, иди на друго място. към беседата >>
200. Възпитателен метод, ООК , София, 19.5.1943г.,
- Като уплашиш жабата, приятно ти е да скача във водата.
” Ако минавате покрай една кобра, тя си вдигнала главата, вас ви треперят гащите, какво ще ў кажете на тази кобра? – “Моля, моля, моля” (страхливо и умоляващо). Ако се намери някой заек, какво ще му кажете? – “Ху”. На грубите езици са ви научили страхливите същества като зайците, жабите. Като уплашиш жабата, приятно ти е да скача във водата. Анекдот има, дето заекът като се уплашил едно време в живота и оттам насетне като му израснали ушите, той отишъл да се дави в езерото. Всички жаби се хвърлили в езерото. Той казва: “И от мене има още по-страхливи. Аз съм герой”. към беседата >>
201. По новия път, ООК , София, 9.6.1943г.,
- Жабата, като иде при Господа, си остава жаба.
Баща му е малко сприхав и то унаследило тази сприхавост, и то се показва така. Някой казва: “Да се обърнем към Бога”. И гледам, като се обърнат към Бога, пак остават същите. Сприхавият и при Бога като е, пак е сприхав. Разложеният, и без Бога е разложен, и при Бога пак е разложен. Жабата, като иде при Господа, си остава жаба. Рибата, като иде при Господа, си остава риба. Птицата си остава птица, волът си остава вол. Мислите ли, че една подвързана книга, която вземам от Народната библиотека, ще се промени нейната подвързия. Някои книги имат хубава подвързия. Не е външната подвързия на нещата, но каква форма завзема човек. към беседата >>
- Една жаба, която излиза из водата, водата ли създава жабата?
– “Беше ли там, като го създаде? ” – “Не бях”. Простите хора казват, че Господ създаде света, а учените хора казват, че от само себе си се е създал. И тогава имате въпроса. Вашият баща казва, че ви е създал. Една жаба, която излиза из водата, водата ли създава жабата? Един човек, който излиза от въздушния свят, въздухът ли създава човека? Това са условия, при които живее. Откъде дойде този човек? Първоначалният зародиш не е бил на Земята. Той е дошъл от далечното пространство, може би преди хиляди години, и чака условия. към беседата >>
202. Второ отделение, НБ , София, 18.7.1943г.,
- Очите на жабата са много изпъкнали.
Много естествено, изпъкнали са, понеже имат малко светлина, събират светлина. Недоимък имат. Събират светлина, затова очите им са изпъкнали. Онези, които са родени денем, очите им са вдлъбнати навътре. Казвам: Тия, на които им са изпъкнали и на тия, които са вдлъбнати, трябва да станат нормални, да не са изпъкнали. Очите на жабата са много изпъкнали. 3–4 месеца тя кряка ден и нощ. Туй крякане се дължи на очите. Зимно време жабите престават да крякат. Щом дойде пролетта, всичките жаби крякат. Казвате: „Жабите крякат.“ Я вземете съвременния човек – като забогатее, не кряка ли? към беседата >>
203. Важното в живота, НБ , София, 1.8.1943г.,
- Като идва в България, казва на учениците си: „Слушайте, деца, досега не вярвах в Господа, но сега костената жаба ме увери.
Господи, ако чуваш, както майка ми говореше, гладен съм, кой ще ми донесе в пещерата? Ще ме утрепят, да изляза. Ако ми донесат малко хляб, ще повярвам, че има един Господ.“ Не се минава половин час, иде една костенурка, носи един хляб, влачи го. Оставила хляба и се връща. Той се нахранил и на другата вечер минава границата. Като идва в България, казва на учениците си: „Слушайте, деца, досега не вярвах в Господа, но сега костената жаба ме увери. Нито Кант, нито Декарт можеха, но костената жаба. Сега вярвам, че има един Господ.“ към беседата >>
- Нито Кант, нито Декарт можеха, но костената жаба.
Ще ме утрепят, да изляза. Ако ми донесат малко хляб, ще повярвам, че има един Господ.“ Не се минава половин час, иде една костенурка, носи един хляб, влачи го. Оставила хляба и се връща. Той се нахранил и на другата вечер минава границата. Като идва в България, казва на учениците си: „Слушайте, деца, досега не вярвах в Господа, но сега костената жаба ме увери. Нито Кант, нито Декарт можеха, но костената жаба. Сега вярвам, че има един Господ.“ към беседата >>
204. Новото в живота, СБ , РБ , София, 22.8.1943г.,
- Имаше едно време едни турски часовници, които имаха пет капака, като костена жаба големи.
Ново е да ви дам един билет и да ви пратя на месечината на разходка. След като се върнете, да ми кажете какво сте видели, с кого сте се запознали. Да видим туй, което учените хора говорят, вярно ли е. Учените хора са прави. Като намерите един скъпоценен камък, има една външна обвивка, после втора, скрит е. Имаше едно време едни турски часовници, които имаха пет капака, като костена жаба големи. Най-първо отвори единия капак, втория, третия, четвъртия, петия, най-после – едно малко часовниче. Ще погледне часа, ще затвори капаците като костена жаба. Същественото е малкото часовниче. Тия капачета пари струваха, от сребро направени. Ние сме пълни с капаци, безпредметен е големият капак. към беседата >>
- Ще погледне часа, ще затвори капаците като костена жаба.
Да видим туй, което учените хора говорят, вярно ли е. Учените хора са прави. Като намерите един скъпоценен камък, има една външна обвивка, после втора, скрит е. Имаше едно време едни турски часовници, които имаха пет капака, като костена жаба големи. Най-първо отвори единия капак, втория, третия, четвъртия, петия, най-после – едно малко часовниче. Ще погледне часа, ще затвори капаците като костена жаба. Същественото е малкото часовниче. Тия капачета пари струваха, от сребро направени. Ние сме пълни с капаци, безпредметен е големият капак. Извадете тия капаци, турете ги настрана някъде. Един капак стига на часовника. към беседата >>
205. Плодовете на Духа, УС , София, 24.10.1943г.,
- Пророците казват: "Червее, Якове, не бой се." Аз веднъж видях една змия, хванала една жаба, цяла я гълта. (втори вариант)
Пророците казват: "Червее, Якове, не бой се." Аз веднъж видях една змия, хванала една жаба, цяла я гълта. Казвам й: "Ако мене не беше видяла, можеше да глътнеш жабата, но сега ще я пуснеш. Ще пуснеш жабата. - Казвам: - Ако не пуснеш жабата, тогава свободата, която ти имаш, и аз ще приложа свободата. Ако ме слушаш, ще я пуснеш, друг път може да я хванеш. Сега ще пуснеш тази жаба заради мене. към втори вариант >>
- Казвам й: "Ако мене не беше видяла, можеше да глътнеш жабата, но сега ще я пуснеш. (втори вариант)
Пророците казват: "Червее, Якове, не бой се." Аз веднъж видях една змия, хванала една жаба, цяла я гълта. Казвам й: "Ако мене не беше видяла, можеше да глътнеш жабата, но сега ще я пуснеш. Ще пуснеш жабата. - Казвам: - Ако не пуснеш жабата, тогава свободата, която ти имаш, и аз ще приложа свободата. Ако ме слушаш, ще я пуснеш, друг път може да я хванеш. Сега ще пуснеш тази жаба заради мене. Ако не ме обичаш, аз ще ти покажа какво нещо е обичането." Казва: "Колко време чаках, докато я хвана. към втори вариант >>
- Ще пуснеш жабата. (втори вариант)
Пророците казват: "Червее, Якове, не бой се." Аз веднъж видях една змия, хванала една жаба, цяла я гълта. Казвам й: "Ако мене не беше видяла, можеше да глътнеш жабата, но сега ще я пуснеш. Ще пуснеш жабата. - Казвам: - Ако не пуснеш жабата, тогава свободата, която ти имаш, и аз ще приложа свободата. Ако ме слушаш, ще я пуснеш, друг път може да я хванеш. Сега ще пуснеш тази жаба заради мене. Ако не ме обичаш, аз ще ти покажа какво нещо е обичането." Казва: "Колко време чаках, докато я хвана. Хайде, ще я пусна." Не че това е езикът на змията. към втори вариант >>
- - Казвам: - Ако не пуснеш жабата, тогава свободата, която ти имаш, и аз ще приложа свободата. (втори вариант)
Пророците казват: "Червее, Якове, не бой се." Аз веднъж видях една змия, хванала една жаба, цяла я гълта. Казвам й: "Ако мене не беше видяла, можеше да глътнеш жабата, но сега ще я пуснеш. Ще пуснеш жабата. - Казвам: - Ако не пуснеш жабата, тогава свободата, която ти имаш, и аз ще приложа свободата. Ако ме слушаш, ще я пуснеш, друг път може да я хванеш. Сега ще пуснеш тази жаба заради мене. Ако не ме обичаш, аз ще ти покажа какво нещо е обичането." Казва: "Колко време чаках, докато я хвана. Хайде, ще я пусна." Не че това е езикът на змията. Този дух, който е в змията, с него се разговарям. към втори вариант >>
- Сега ще пуснеш тази жаба заради мене. (втори вариант)
Пророците казват: "Червее, Якове, не бой се." Аз веднъж видях една змия, хванала една жаба, цяла я гълта. Казвам й: "Ако мене не беше видяла, можеше да глътнеш жабата, но сега ще я пуснеш. Ще пуснеш жабата. - Казвам: - Ако не пуснеш жабата, тогава свободата, която ти имаш, и аз ще приложа свободата. Ако ме слушаш, ще я пуснеш, друг път може да я хванеш. Сега ще пуснеш тази жаба заради мене. Ако не ме обичаш, аз ще ти покажа какво нещо е обичането." Казва: "Колко време чаках, докато я хвана. Хайде, ще я пусна." Не че това е езикът на змията. Този дух, който е в змията, с него се разговарям. Змията е само една форма. Казвам: "Ще пуснеш тази жаба. към втори вариант >>
- Веднъж видях една змия, хванала една жаба.
Плодовете на Духа са: Любов, радост, мир, дълготърпение, благост, кротост, въздържание. Радостта има отношение към ангелския свят, мирът – към човешкия свят, а дълготърпението – към животинския свят. Дълготърпението е слизане дълбоко в материята. Всички живи същества се нуждаят от благост, милосърдие, кротост, въздържание. Веднъж видях една змия, хванала една жаба. Тъкмо се готвеше да я глътне, аз се приближих до нея и мислено й казах: В мое присъствие не позволявам да стават престъпления. Ще пуснеш жабата и ще продължиш пътя си. Змията се опита да ми възрази, че дълго време дебнала жабата, не й се иска да я пусне, но най-после се съгласи – пусна жабата и се скри някъде между камъните. Ще кажете, че змията не може да говори. Аз говоря с духа, който е в змията, а не с нея. към беседата >>
- Ще пуснеш жабата и ще продължиш пътя си.
Радостта има отношение към ангелския свят, мирът – към човешкия свят, а дълготърпението – към животинския свят. Дълготърпението е слизане дълбоко в материята. Всички живи същества се нуждаят от благост, милосърдие, кротост, въздържание. Веднъж видях една змия, хванала една жаба. Тъкмо се готвеше да я глътне, аз се приближих до нея и мислено й казах: В мое присъствие не позволявам да стават престъпления. Ще пуснеш жабата и ще продължиш пътя си. Змията се опита да ми възрази, че дълго време дебнала жабата, не й се иска да я пусне, но най-после се съгласи – пусна жабата и се скри някъде между камъните. Ще кажете, че змията не може да говори. Аз говоря с духа, който е в змията, а не с нея. Змията е форма, в която се крие някакъв дух. Той разбра, че в мое присъствие не позволявам да се вършат престъпления. към беседата >>
- Змията се опита да ми възрази, че дълго време дебнала жабата, не й се иска да я пусне, но най-после се съгласи – пусна жабата и се скри някъде между камъните.
Дълготърпението е слизане дълбоко в материята. Всички живи същества се нуждаят от благост, милосърдие, кротост, въздържание. Веднъж видях една змия, хванала една жаба. Тъкмо се готвеше да я глътне, аз се приближих до нея и мислено й казах: В мое присъствие не позволявам да стават престъпления. Ще пуснеш жабата и ще продължиш пътя си. Змията се опита да ми възрази, че дълго време дебнала жабата, не й се иска да я пусне, но най-после се съгласи – пусна жабата и се скри някъде между камъните. Ще кажете, че змията не може да говори. Аз говоря с духа, който е в змията, а не с нея. Змията е форма, в която се крие някакъв дух. Той разбра, че в мое присъствие не позволявам да се вършат престъпления. След мене той е свободен да прави, каквото иска. към беседата >>
207. Божията воля / Волята Божия, УС , София, 26.12.1943г.,
- Привеждал съм примера за онзи българин в гръцко-българската война, който останал да се моли и казва: "Господи, покажи ми, че си жив." Една костена жаба, която чула, задига половин самун хляб, занася му в пещерата. (втори вариант)
Любовта в цялото битие е една и съща. Когато едно животно те обикне, става мекичко, готово на услуга. Една птичка, като те обикне, тя ти услужва. Като изпрати Господ Илия, гарваните го хранеха, понеже отиваше да върши волята Божия. Този гарван, за да ти донесе хляб, той те обича. Привеждал съм примера за онзи българин в гръцко-българската война, който останал да се моли и казва: "Господи, покажи ми, че си жив." Една костена жаба, която чула, задига половин самун хляб, занася му в пещерата. Жабата го накарала да повярва, че Бог е жив. Ако една жаба може да върши волята Божия, защо ние да не можем да вършим волята Божия. към втори вариант >>
- Жабата го накарала да повярва, че Бог е жив. (втори вариант)
Когато едно животно те обикне, става мекичко, готово на услуга. Една птичка, като те обикне, тя ти услужва. Като изпрати Господ Илия, гарваните го хранеха, понеже отиваше да върши волята Божия. Този гарван, за да ти донесе хляб, той те обича. Привеждал съм примера за онзи българин в гръцко-българската война, който останал да се моли и казва: "Господи, покажи ми, че си жив." Една костена жаба, която чула, задига половин самун хляб, занася му в пещерата. Жабата го накарала да повярва, че Бог е жив. Ако една жаба може да върши волята Божия, защо ние да не можем да вършим волята Божия. към втори вариант >>
- Ако една жаба може да върши волята Божия, защо ние да не можем да вършим волята Божия. (втори вариант)
Една птичка, като те обикне, тя ти услужва. Като изпрати Господ Илия, гарваните го хранеха, понеже отиваше да върши волята Божия. Този гарван, за да ти донесе хляб, той те обича. Привеждал съм примера за онзи българин в гръцко-българската война, който останал да се моли и казва: "Господи, покажи ми, че си жив." Една костена жаба, която чула, задига половин самун хляб, занася му в пещерата. Жабата го накарала да повярва, че Бог е жив. Ако една жаба може да върши волята Божия, защо ние да не можем да вършим волята Божия. към втори вариант >>
- Не се минало много време, една костена жаба се приближила до пещерата, оставила хляба, който носела в устата си, и продължила своя път.
Един българин, в миналата война, останал далеч от своята част, под неприятелските куршуми. Едва успял да се скрие в една пещера, дето прекарал три деня, лишен от парче хляб. Дошло му на ума да се обърне към Бога, макар, че не вярвал в Него. Той казал: Господи, покажи ми по някакъв начин, че съществуваш. Не се минало много време, една костена жаба се приближила до пещерата, оставила хляба, който носела в устата си, и продължила своя път. Една костена жаба го накарала да повярва в Бога. Ако тя върши Божията воля, защо човек да не я върши? към беседата >>
- Една костена жаба го накарала да повярва в Бога.
Един българин, в миналата война, останал далеч от своята част, под неприятелските куршуми. Едва успял да се скрие в една пещера, дето прекарал три деня, лишен от парче хляб. Дошло му на ума да се обърне към Бога, макар, че не вярвал в Него. Той казал: Господи, покажи ми по някакъв начин, че съществуваш. Не се минало много време, една костена жаба се приближила до пещерата, оставила хляба, който носела в устата си, и продължила своя път. Една костена жаба го накарала да повярва в Бога. Ако тя върши Божията воля, защо човек да не я върши? към беседата >>
208. Новото в живота, ИБ , ПС , Мърчаево, 22.3.1944г.,
- Наблюдавал съм, как змията хваща жабата за крачето. (втори вариант)
Ако човек не изпълнява законите на истината, главата му започва да се деформира на специфично място. Какво струва главата, на която е деформирана предната, задната или горната част? Глава, спитена горе, прилича на змийска глава, на която горната част е срастната с гръбначния стълб. В такава глава липсват моралните чувства. Ако търсиш съчувствие в змията, няма да го намериш. Наблюдавал съм, как змията хваща жабата за крачето. Жабата кряка, но змията спокойно си я хваща и поглъща. Което животно да хване жабата, тя не кряка; хване ли я змията, кряка. От любов ли кряка, или от страх? Някога и змията си получава урока – учител й е таралежът. Той я хваща за опашката, свива се и показва само бодлите си. към втори вариант >>
- Жабата кряка, но змията спокойно си я хваща и поглъща. (втори вариант)
Какво струва главата, на която е деформирана предната, задната или горната част? Глава, спитена горе, прилича на змийска глава, на която горната част е срастната с гръбначния стълб. В такава глава липсват моралните чувства. Ако търсиш съчувствие в змията, няма да го намериш. Наблюдавал съм, как змията хваща жабата за крачето. Жабата кряка, но змията спокойно си я хваща и поглъща. Което животно да хване жабата, тя не кряка; хване ли я змията, кряка. От любов ли кряка, или от страх? Някога и змията си получава урока – учител й е таралежът. Той я хваща за опашката, свива се и показва само бодлите си. Змията се увива около таралежа, но нищо не може да му направи. към втори вариант >>
- Което животно да хване жабата, тя не кряка; хване ли я змията, кряка. (втори вариант)
Глава, спитена горе, прилича на змийска глава, на която горната част е срастната с гръбначния стълб. В такава глава липсват моралните чувства. Ако търсиш съчувствие в змията, няма да го намериш. Наблюдавал съм, как змията хваща жабата за крачето. Жабата кряка, но змията спокойно си я хваща и поглъща. Което животно да хване жабата, тя не кряка; хване ли я змията, кряка. От любов ли кряка, или от страх? Някога и змията си получава урока – учител й е таралежът. Той я хваща за опашката, свива се и показва само бодлите си. Змията се увива около таралежа, но нищо не може да му направи. Тя става негова жертва. към втори вариант >>
- Аз съм гледал как змията хваща някоя жаба за крачето.
Всеки трябва да знае това. Когато един човек не върви по пътя на Мъдростта, главата му се деформира пак на друго място; и когато човек не изпълнява закона на Истината, главата му се деформира на трето място. Че какво струва главата, която е деформирана в предната част, задната част и горната си част, спитена е горе. Такъв човек прилича на змийска глава, на която горната част е срасната с гръбначният стълб, с гръбначният мозък. И ако търсиш съчувствието на змията, няма да го намериш у нея. Аз съм гледал как змията хваща някоя жаба за крачето. Жабата кряка, но змията спокойно я хваща и поглъща. Жабата при никое друго животно не кряка, но като я хване змията кряка – от Любов кряка или от страх. Но по някой път и змията получава урок. Някой път я хваща таралежа за опашката. Таралежът си свие тялото и си покаже само бодилите. към беседата >>
- Жабата кряка, но змията спокойно я хваща и поглъща.
Когато един човек не върви по пътя на Мъдростта, главата му се деформира пак на друго място; и когато човек не изпълнява закона на Истината, главата му се деформира на трето място. Че какво струва главата, която е деформирана в предната част, задната част и горната си част, спитена е горе. Такъв човек прилича на змийска глава, на която горната част е срасната с гръбначният стълб, с гръбначният мозък. И ако търсиш съчувствието на змията, няма да го намериш у нея. Аз съм гледал как змията хваща някоя жаба за крачето. Жабата кряка, но змията спокойно я хваща и поглъща. Жабата при никое друго животно не кряка, но като я хване змията кряка – от Любов кряка или от страх. Но по някой път и змията получава урок. Някой път я хваща таралежа за опашката. Таралежът си свие тялото и си покаже само бодилите. Змията се увива около таралежа, но не може да направи нищо. към беседата >>
209. Факти, закони, причини, ИБ , ПС , София, 1.11.1944г.,
- Но и ако мислиш само за кон, твоята мисъл не може да бъде чиста; ако мислиш само за буболечици, твоята мисъл не може да бъде Чиста; ако мислиш само за жаба, мисълта ти пак не може да бъде чиста. (втори вариант)
Първо трябва да се очисти мисълта; също така трябва да се очистят чувствата и постъпките. Оттам трябва да се започне. Как ще очистиш мисълта си? – Като предизвикаш в ума си само еднородни мисли. В даден момент ти мислиш за кон, за магаре, за буболечица – смесваш различни мисли в ума си и не можеш да очистиш своята мисъл. Но и ако мислиш само за кон, твоята мисъл не може да бъде чиста; ако мислиш само за буболечици, твоята мисъл не може да бъде Чиста; ако мислиш само за жаба, мисълта ти пак не може да бъде чиста. Как можеш да очистиш мисълта си? – Като очистиш окото си. Човек, на когото окото не е чисто, не може да бъде чист. Човек, на когото ухото не е развито, да слуша хубаво, и сърцето му не може да бъде чисто; ако не разбира и възприема правилно звука, сърцето му не може да бъде чисто. Ако не можеш да възприемаш фините трептения на храната, която влиза в стомаха ти, без да го мъчи, ти не можеш да разбереш истината. към втори вариант >>
- Ако мислиш за жаба, твоята мисъл никога не може да очистиш.
Как ще я очистиш? Таман речеш да очистиш мисълта си, но в дадения случай да извикаш само еднородни мисли. Мислиш за кон, за магаре, за буболечица, всичко туй смесиш вътре, не може да очистиш мисълта си. Ако ти мислиш само за кон, твоята мисъл никога няма да бъде чиста. Ако ти мислиш само за буби, твоята мисъл не може да очистиш. Ако мислиш за жаба, твоята мисъл никога не може да очистиш. Ако мислиш за риби, пак няма да очистиш мисълта си. Как трябва да се започне чистенето на една мисъл? В мисълта трябва да очистиш окото. Окото трябва да бъде чисто. Човек, на когото окото не е чисто, не може да бъде чист. към беседата >>
210. Най-голямото благо / Голямото благо, ИБ , ПС , София, 13.12.1944г.,
- Когато слънцето изгрява, цялата природа пее: и славеят, и чучулигата, и канарчето, и щурчето, и жабата. (втори вариант)
Много хора пеят, но само ако никой ги подтиква. Като чуват славеите да пеят, и те започват да пеят. Обаче, истинските певци – гениите на музиката сами се вдъхновяват. Славеите са ангели, изпратени на земята да пеят на хората. За някакви малки погрешки, те пеят, и през вековете ще пеят. Когато слънцето изгрява, цялата природа пее: и славеят, и чучулигата, и канарчето, и щурчето, и жабата. Всички пеят и те славят Бога. И човек трябва да пее. Който страда от ревматизъм, да пее; който страда от главоболие, да пее; който страда от коремоболие, да пее. На когото хлябът не достига, да пее– никой да не познае, че е гладен. към втори вариант >>
- Една сестра ми казва, тамън пея и ми казват, че съм крякала като жаба.
Старите сестри как пеете мислено? Сутрин като станете кой от вас пее? Някои сестри съм слушал. Аз съм слушал една сестра на френски, освен че на български, на френски пее. Слушал съм сестри драматично, оперно да пеят толкоз прочувствено, че сълзи текат от очите, като пее. Една сестра ми казва, тамън пея и ми казват, че съм крякала като жаба. Жабите са артисти, много добри артисти. В тях има оперно пеене, тенори има, алтисти има, бас има, сопран има. Като ходят, движат се музикално. Много хубаво има в гласа на жабите. Като кресне жабата, пее, като се (запали) сърдцето ѝ, пее. към беседата >>
- Като кресне жабата, пее, като се (запали) сърдцето ѝ, пее.
Една сестра ми казва, тамън пея и ми казват, че съм крякала като жаба. Жабите са артисти, много добри артисти. В тях има оперно пеене, тенори има, алтисти има, бас има, сопран има. Като ходят, движат се музикално. Много хубаво има в гласа на жабите. Като кресне жабата, пее, като се (запали) сърдцето ѝ, пее. Ние трябва да благодарим на жабите, на щурците. Да благодарим на славеите, на канарчетата, на чучулигата. Други има, които представят оперното пеене. Гаргите не са така музикални. към беседата >>