Намерени са 15 резултата от 10 беседи с точна фраза : 'Добиче'.
1. Добрият самарянин, НБ , София, 24.7.1915г.,
- Самарянинът се спира, превързва раните на ограбения човек с вино и масло, туря го на своето добиче, занася го в град Йерихон, настанява го в една гостилница и на другия ден дава два динария.
Сега, имаме следните действащи лица: свещеникът, левитът и самарянинът с мулето си (може да го наречете осел, защото Палестина е богата с такива животни). Самарянинът се спира, превързва раните на ограбения човек с вино и масло, туря го на своето добиче, занася го в град Йерихон, настанява го в една гостилница и на другия ден дава два динария. Ще кажете, че това е проста работа и какво от това, че минал някакъв свещеник, някакъв левит и след това минал един самарянин и го превързал. Да, но когато четете романа на някой писател, вие изучвате характерите (понеже всеки писател иска да изпъкнат характери). Христос ни представя четири типа: първият е пътник, който отива до Йерихон по печалба, но щастието не му върви; вторият е свещеник, третият е левит и най-после четвъртият е самарянинът. Христос казва: „От тези тримата кой ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в разбойниците? “ Разбира се, че самарянинът. към беседата >>
- От натоварено добиче той може да се превърне в разтоварено.
Вземете, например, какво може да се случи с някой знаменит милиардер, за богатствата на когото всички говорят. Някой ден може да го настигне автомобил, да го удари в ребрата и едно от тях да се счупи. От натоварено добиче той може да се превърне в разтоварено. Тъй щото, когато се говори за величието, за богатството на някой човек, трябва да се разбира неговото сърце, неговия ум, неговата воля, а не парите, които той има. Един човек е велик дотолкова, доколкото той е във връзка с живите сили на природата и доколкото те могат да му бъдат в услуга. Когато часовникарят направи един часовник и тури всяка вилица, всяко колелце на своето место, в какво седи важността на часовника: в неговите части, или в часовникаря,-който го е направил? Следователно, всеки човек представя един малък винт от общия велик организъм, и той е почитан и уважаван, докато е на местото си. Ако е на местото си, целият организъм върви правилно, напусне ли мястото си, и организмът престава да работи, или неправилно работи. към беседата >>
5. Той дойде при Пилат, НБ , София, 20.5.1928г.,
- От натрупването на тази излишна материя по тялото, човек започва да се задушава, трудно се движи, запъхтява се лесно и казва: „Тежък, лош е моят живот." Такъв пълен човек може да се уподоби на добиче, много натоварено, което едва се движи под тежестта на своя товар.
Никодим все още продължава да търси тялото на Христа, разпитва, де е ходил Христос, де се намира сега Неговото тяло и т. н. От 2000 години насам съвременното християнство, като Никодима, отива в Палестина да се покланя на светите неща, да ги превзема, без да му дойде на ум да приложи Христовото учение в себе си и да разбере, какво значи възкресение. Докато човек е пълен с неестествени желания в себе си, той не може да намери Истината. Неестествените желания, според теорията на германския учен Луи Куне, представляват натрупана полуорганична материя в организма на човека. От натрупването на тия полуорганични вещества в организма на човека, тялото му започва да затлъстява, да надебелява: лицето, вратът, коремът му надебеляват. От натрупването на тази излишна материя по тялото, човек започва да се задушава, трудно се движи, запъхтява се лесно и казва: „Тежък, лош е моят живот." Такъв пълен човек може да се уподоби на добиче, много натоварено, което едва се движи под тежестта на своя товар. По същия. начин човек често изпада в живота си пред редица неестествени желания, които създават в него тия неестествени натрупвания, наслоявания. Тези последните са причина за много от нещастията на неговия живот. Човешкият ум може да се натрупа; човешкото сърце може да се натрупа; човешката воля може да се натрупа. С какво? към беседата >>
- Защо не ги вземеш на своето добиче, да ги занесеш и да ги изправиш?
Този самарянин, който помогнал на ранения и го вдигнал на своето добиче и го закарал до странноприемницата, имал Божията Любов в себе си. Той е верующ. И ако ти не си в състояние да се справиш с всяка една скръб, с всяка една лоша мисъл, с всяка една лоша постъпка, които идват в тебе, ти не си силен човек. Твоята мисъл, твоето чувство и твоята постъпка в този случай са попаднали в ръцете на разбойниците. Защо не ги вземеш на своето добиче, да ги занесеш и да ги изправиш? Защо да не можеш да изправиш мисълта си? Или защо да не изхвърлите една своя лоша мисъл? Вън от вас. Аз не съм срещала нито един светия, който да е изхвърлил една своя лоша мисъл от ума си. Поглеждал съм всички светии, но не съм срещал още такъв. към беседата >>
7. Прав и крив път, ООК , София, 12.6.1935г.,
- Ще му кажете „добиче".
Вашето женене, това е насилие, нищо повече. Вашето женене е все едно когато вие се качите на магарето, натоварено с кожи, и магарето върви, какво ще прави. Този ездач и магарето са женени. Като дойдат тия оженените, магарето иде в дома, другият е господар. Той не смее да каже, че е оженен за магарето. Ще му кажете „добиче". Има много хора, които са женени, и не смеят да кажат, че са женени. Оженил се той за някоя циганка, за грозотия. Отидат някъде, туря я в другата стая. Той минава, че не е женен, казва: „Слугиня ми е, тя ми прислужва." Тя е магарето долу. Как тъй той да се е оженил за такава грозна жена? към беседата >>
8. Съществени връзки / Четирите отношения, СБ , РБ , София, 22.8.1937г.,
- Не само жени не пущат, но не пущат нито едно женско добиче, нито женско животно - котка или куче. (втори вариант)
Една вечер късно той носял нещо в един чувал. Игуменът го видял и го запитал: “Какво носиш в чувала? ”- “Отче свети, гъби нося.” - “Дай да видя, какви са гъбите.” Отваря чувала и вижда там една млада, красива жена. - “Какая щука”, казал игуменът и се засмял. В мъжките монастири не допущат нито една жена. Не само жени не пущат, но не пущат нито едно женско добиче, нито женско животно - котка или куче. По този начин хората са намерили средство да не се развращават тия, които са в монастири. Това е добре, но какво да се прави в този земен монастир, в който има всичко? Да оставим настрана тези официални монастири, но какво да се прави в земния монастир, в който от нищо не можеш да се освободиш? За този голям монастир именно ни трябват знания. към втори вариант >>
9. Младост и старост, МОК , София, 9.12.1938г.,
- Запример, ако имате някое добиче, някое животно и го храните хубаво, то може да иде в другите къщи, но вечер, понеже знае, че вие го обичате, връща се при вас.
Идеята може да иде на гости някъде другаде, а щом една идея не може да намери симпатия, съчувствие в тебе или че не я оценяваш, тя ще офейка от тебе. Всяка идея търси един, който да я обича. Ако имаш една идея и хората я обичат, тя ще иде при тях. Ако искаш да я задържиш, ти трябва да обичаш. Тя може да ходи при другите и пак ще дойде при тебе. Запример, ако имате някое добиче, някое животно и го храните хубаво, то може да иде в другите къщи, но вечер, понеже знае, че вие го обичате, връща се при вас. Вечерта вие да бъдете напълно уверен, че ще се върне в къщи. Така са и идеите. Те са вашите овчици, които ако ги не обичате, те (не) ще се върнат при вас. Аз наричам сиромах човек всеки, който е без идея. Той сиромах, няма добиче. към беседата >>
- Той сиромах, няма добиче.
Запример, ако имате някое добиче, някое животно и го храните хубаво, то може да иде в другите къщи, но вечер, понеже знае, че вие го обичате, връща се при вас. Вечерта вие да бъдете напълно уверен, че ще се върне в къщи. Така са и идеите. Те са вашите овчици, които ако ги не обичате, те (не) ще се върнат при вас. Аз наричам сиромах човек всеки, който е без идея. Той сиромах, няма добиче. Идеята е туй, което помага. Един човек, който няма една кравица, едно конче, който няма поне една овчица, една козица, който няма жито, поне 10–20 зърна, който няма ябълки, няма круши, той е сиромах. Аз може да живея тъй. Природата обича нещата да влизат и да излизат. Природата не обича застоял живот. към беседата >>
10. Възможности за щастие, СБ , София, 24.8.1941г.,
- Спирам се, поглеждам го и не му казвам: “Ти какво право имаш да биеш това добиче.” Но му казвам: “Добър ден, много добро добиче имаш. (втори вариант)
То беше доста отдавна, в Търновско. Един българин иде с един много хубав кон, но нанагорнище, запънал се конят и не може да тръгне. Конят се обръща към мене и ме погледна милно. Казва ми: “Кажи му, че имам всичкото добро желание да изтегля товара, но е много тежък. Кажи му, направи нещо заради мене, бие ме.” Виждам историята много по-добре. Спирам се, поглеждам го и не му казвам: “Ти какво право имаш да биеш това добиче.” Но му казвам: “Добър ден, много добро добиче имаш. Този кон е от особена порода. Как е попаднал при тебе? Казвам: Той носи късмет, щастие. Такова добиче като имаш, всички могат да бъдат здрави. Поглаждам коня и му казвам: Докато този кон е в дома ти, ще бъдеш щастлив.” След това той ме погледна и казва: “Ще извиниш, груби хора сме ние. към втори вариант >>
- Такова добиче като имаш, всички могат да бъдат здрави. (втори вариант)
Кажи му, направи нещо заради мене, бие ме.” Виждам историята много по-добре. Спирам се, поглеждам го и не му казвам: “Ти какво право имаш да биеш това добиче.” Но му казвам: “Добър ден, много добро добиче имаш. Този кон е от особена порода. Как е попаднал при тебе? Казвам: Той носи късмет, щастие. Такова добиче като имаш, всички могат да бъдат здрави. Поглаждам коня и му казвам: Докато този кон е в дома ти, ще бъдеш щастлив.” След това той ме погледна и казва: “Ще извиниш, груби хора сме ние. Господ не ни е просветил.” Казвам: “Много си го натоварил. Извади половината и едната половина да я изнесе горе, че пак се върни и вземи другата половина.” Като му казах, че късмет носи конят, поглади го по главата. към втори вариант >>