СТРАНИЦИ:
1 , 2 ,
Намерени са 1070 резултата от 517 беседи в 2 страници с части от думите : 'Дама'.
На страница 1: 1000 резултата в 492 беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1. Разговор пети - Въздигане Душа и Дух, ИБ , , 18.7.1900г.,
- „И вдъхна Бог на Адама от Своето дихание и той стана жива душа.“ Обаче вторият Адам, който е от Небето, е сам Господ, който стана животворящ Дух.
„И вдъхна Бог на Адама от Своето дихание и той стана жива душа.“ Обаче вторият Адам, който е от Небето, е сам Господ, който стана животворящ Дух. Както за първия бе тъй лесно и естествено да съгреши и да не удържи обещанието и заповедта, тъй за втория бе обратното – който беше сам в сила, чрез Своя Дух да възстанови това, което беше изгубено, и да примири единството на Живота. Защото в самото начало, когато Бог създаде Адама, Той го създаде сам, като го предпази от всяко падение и всяко подплъзване, за да няма злото място да се загнезди в неговата душа. Но понеже той намери сам от опит, че това негово състояние не му е подходящо и не му произвожда никаква приятност, той поиска от Бога другар, нему подобен и подходящ. Всичко това показваше, че той не беше още в състояние да оцени общението на Бога със себе си. Той не беше още духовен да проумее духовните наредби – той беше жива душа, но не и жив Дух. към беседата >>
- Защото в самото начало, когато Бог създаде Адама, Той го създаде сам, като го предпази от всяко падение и всяко подплъзване, за да няма злото място да се загнезди в неговата душа.
„И вдъхна Бог на Адама от Своето дихание и той стана жива душа.“ Обаче вторият Адам, който е от Небето, е сам Господ, който стана животворящ Дух. Както за първия бе тъй лесно и естествено да съгреши и да не удържи обещанието и заповедта, тъй за втория бе обратното – който беше сам в сила, чрез Своя Дух да възстанови това, което беше изгубено, и да примири единството на Живота. Защото в самото начало, когато Бог създаде Адама, Той го създаде сам, като го предпази от всяко падение и всяко подплъзване, за да няма злото място да се загнезди в неговата душа. Но понеже той намери сам от опит, че това негово състояние не му е подходящо и не му произвожда никаква приятност, той поиска от Бога другар, нему подобен и подходящ. Всичко това показваше, че той не беше още в състояние да оцени общението на Бога със себе си. Той не беше още духовен да проумее духовните наредби – той беше жива душа, но не и жив Дух. Той предпочете душевните чувствания и облаги пред духовните. Той видя в естествения свят, че по-долните от него твари ходят две по две и че да имаше известна връзка помежду тях. към беседата >>
- Не, то беше невъзможно в самото естество на Адама.
Тая другарка, която беше жената, трябваше да предизвика всичките страсти, които спяха в неговата душа. И Бог знаеше, че той не ще бъде в състояние да стане господар на себе си и че той сам се обрича на страдания. Защото Дървото на познание добро и зло беше жената, от което му беше запретено да не вкусва от по-после. Изкушението вече стоеше пред него и Бог трябваше да му възбрани със заповед да не вкусва от него – защото в който ден вкуси, ще умре. Но можеше ли той да стои пред такова едно дърво, толкова приятно наглед, без да не вкуси неговите приятни плодове? Не, то беше невъзможно в самото естество на Адама. И жената го убеди най-после да вкуси от този плод, като му даде един пример, като му предложи съблазнителната награда, че ще стане подобен на Бога да познава всичките неща и че ще бъде в сила да си създаде сам потомство и да се радва и възприема от него всичките бъдещи почести. „Това е повече, потвърди тя, отколкото да сме двама и вечно да се движим насам-нататък в тая градина, отколкото да станем обладатели на цялата Земя и нейните богатства.“ Бог предвиждаше бъдещето и когато още издаде своята заповед, за да опита Адама, каза му: „От нине плодете се, множете се, обладайте Земята и напълнете я.“ към беседата >>
- „Това е повече, потвърди тя, отколкото да сме двама и вечно да се движим насам-нататък в тая градина, отколкото да станем обладатели на цялата Земя и нейните богатства.“ Бог предвиждаше бъдещето и когато още издаде своята заповед, за да опита Адама, каза му: „От нине плодете се, множете се, обладайте Земята и напълнете я.“
Защото Дървото на познание добро и зло беше жената, от което му беше запретено да не вкусва от по-после. Изкушението вече стоеше пред него и Бог трябваше да му възбрани със заповед да не вкусва от него – защото в който ден вкуси, ще умре. Но можеше ли той да стои пред такова едно дърво, толкова приятно наглед, без да не вкуси неговите приятни плодове? Не, то беше невъзможно в самото естество на Адама. И жената го убеди най-после да вкуси от този плод, като му даде един пример, като му предложи съблазнителната награда, че ще стане подобен на Бога да познава всичките неща и че ще бъде в сила да си създаде сам потомство и да се радва и възприема от него всичките бъдещи почести. „Това е повече, потвърди тя, отколкото да сме двама и вечно да се движим насам-нататък в тая градина, отколкото да станем обладатели на цялата Земя и нейните богатства.“ Бог предвиждаше бъдещето и когато още издаде своята заповед, за да опита Адама, каза му: „От нине плодете се, множете се, обладайте Земята и напълнете я.“ към беседата >>
- Но по невъзможността на Адама (по това, че беше плътски) да стори Правдата, Господ предопредели сам да се въплъти и да изведе страждующото Адамово потомство от земята на робството.
Но по невъзможността на Адама (по това, че беше плътски) да стори Правдата, Господ предопредели сам да се въплъти и да изведе страждующото Адамово потомство от земята на робството. И затова Господ казва, че които се сподобят с бъдещия век и с живота на Възкресението от мъртвите, не ще се женят, нито за мъж ще отиват, но ще бъдат равно-ангели. Злото вече не ще да има място, защото всички, които са вече изкупени чрез силата на Словото на Господа, като са опитали и вкусили всичко и са се научили от дълбока вътрешна опитност, и знаят вече последствията, които произлизат от всяко желание, от всяка постъпка, ще отхвърлят бремето на греха и престъплението, което може да ги вплита и което може пак изново да произведе тяхното падение. Но духовният обаче человек не може да прави грях, понеже самият грях е нещо несвойствено нему. Грехът и измамата не могат да намерят никаква почва в неговата душа да растат. Той е свободен от тяхното влияние и примамка, както сам Бог е свободен. към беседата >>
3. Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново, СБ , В.Търново, 23.8.1914г.,
- Син Человечески, Който създаде Адама, ето, сега пак иде, за да тури ред и порядък в света.
На мнозина говоря, а не могат да ме разберат. Защо? Защото нямат ум, а пък аз искам от всинца вас да бъдете умни. Отивайте при Мъдростта и си купете от нея ум безплатно. Тогава ще разберете вашето предназначение на земята и всичко това, което ви спира, ще го впрегнете в работа. Едно време, при първоначалния човек, не беше така, както е сега, в това отношение. Син Человечески, Който създаде Адама, ето, сега пак иде, за да тури ред и порядък в света. Той иде да спаси хората. А какво нещо е спасение? Спасение е да очистиш нечистото в себе си и просто да реагираш на отровата в теб; да поемеш въжето в морето, гдето плаваш безнадеждно за живота си. към беседата >>
- Разбира се, вие сте чули нещо за сътворението на света, знаете за Адама и Ева, че са били в Рая, знаете още и за тяхното грехопадение и прочее, но Писанието мълчи и не знаете, как завършиха те своя живот.
Такива съвпадения има много в Евангелията; каквато например е притчата за двата таланта. Забележете, че народът, който следваше Христа, виждаше, гледаше, всички бяха съсредоточени. Тия двама слепци се обърнаха с една просба; Исус Христос ги повика и ги попита, какво искат. Те отговориха: „Искаме да ни се отворят очите! " Знаете ли кои бяха тия слепци? Разбира се, вие сте чули нещо за сътворението на света, знаете за Адама и Ева, че са били в Рая, знаете още и за тяхното грехопадение и прочее, но Писанието мълчи и не знаете, как завършиха те своя живот. Символично, тия двама представляват Адама и Ева. Нашите прародители кой ги ослепи? Те, като съгрешиха в Рая, ослепяха. Слепота, то е да бъдеш лишен от зрение, а зрението е символ на знанието, което значи да видиш обстановката около себе си, та да се ориентираш, съобразно със своето зрение. към беседата >>
- Символично, тия двама представляват Адама и Ева.
Забележете, че народът, който следваше Христа, виждаше, гледаше, всички бяха съсредоточени. Тия двама слепци се обърнаха с една просба; Исус Христос ги повика и ги попита, какво искат. Те отговориха: „Искаме да ни се отворят очите! " Знаете ли кои бяха тия слепци? Разбира се, вие сте чули нещо за сътворението на света, знаете за Адама и Ева, че са били в Рая, знаете още и за тяхното грехопадение и прочее, но Писанието мълчи и не знаете, как завършиха те своя живот. Символично, тия двама представляват Адама и Ева. Нашите прародители кой ги ослепи? Те, като съгрешиха в Рая, ослепяха. Слепота, то е да бъдеш лишен от зрение, а зрението е символ на знанието, което значи да видиш обстановката около себе си, та да се ориентираш, съобразно със своето зрение. към беседата >>
4. Колко по-горе стои човек от овца!, НБ , София, 11.10.1914г.,
- Една дама, която се приготвя да отиде на някоя вечеринка, или на бал, или в театър, гледайте колко труд полага в стаята, в която се облича: цял час тя се обръща насам-нататък, оглежда си лицето, носа си, ръцете си – всичко да е в изправност.
Не, вземете тояжката си, вземете торбата си и хайде на път към бащиния си дом, към бащиното училище, което Господ е приготвил за вас“. Христос ви съветва да турите настрана буквара и читанката и да вземете граматиката; тя е полезна наука, тя учи как да говорим и четем правилно, къде да поставим „ят“ (двойно „Е“ от стария правопис, което се чете като „Е“ или „Я“ в зависимост от известни правила) или „Е“, „Я“ или „А“, „Ъ“ или „Ж“ (буквата от стария правопис, която прилича на „Ж“). От всички се иска правилна мисъл, правилно съждение, правилно чувстване, правилно действане. Да бъде животът ни красив и добър и по форма, и по съдържание, и – както е казано преди 2,000 години: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш Небесни“ – ето лозунгът за новия живот, към който трябва да се стремим – то е Божествен Закон, но в това отношение от нас се изисква малко по-голямо усилие. И аз похвалявам светските хора в едно отношение. Една дама, която се приготвя да отиде на някоя вечеринка, или на бал, или в театър, гледайте колко труд полага в стаята, в която се облича: цял час тя се обръща насам-нататък, оглежда си лицето, носа си, ръцете си – всичко да е в изправност. Аз я похвалявам. Но вие, християните, колко пъти сте седяли пред вашето огледало да се оглеждате и изправите вашия характер? Казвате: „Без огледало мога“. Трябва ви огледало. Вземете пример от тая светска дама. към беседата >>
- Вземете пример от тая светска дама.
Една дама, която се приготвя да отиде на някоя вечеринка, или на бал, или в театър, гледайте колко труд полага в стаята, в която се облича: цял час тя се обръща насам-нататък, оглежда си лицето, носа си, ръцете си – всичко да е в изправност. Аз я похвалявам. Но вие, християните, колко пъти сте седяли пред вашето огледало да се оглеждате и изправите вашия характер? Казвате: „Без огледало мога“. Трябва ви огледало. Вземете пример от тая светска дама. Аз поддържам огледалото, но сърдечното и умствено огледало: като се огледате в него, всичко да е в изправност. Тогава само да се явите пред Господа. Да не мислите, че Господ ще ви приеме на Небето тъй, както сте, не. Светските хора разбират това много по-добре. И затуй Христос казва: „Синовете на този век са по-умни“. към беседата >>
6. Свобода на Духа, НБ , , 5.9.1915г.,
- Ако изучите едната външна форма, а не и вътрешното ѝ съдържание, ще се заблудите и ще я промените тъй, както оная дама, която всякой ден мени костюма си.
Сега, какво нещо е религия? Едновременно наука за формите и наука за Божествената Любов. Ако изучите едната външна форма, а не и вътрешното ѝ съдържание, ще се заблудите и ще я промените тъй, както оная дама, която всякой ден мени костюма си. Като живее 50–60 години, може да направи 10–20 костюма от разни цветове, да тури разни хубави панделки и копчета, но тия дрехи не са дамата, формата още не е религия. Тия форми са, наистина, необходими за религията, както костюмите за тялото, но те не съставляват тялото на дамата. Някой близък умре, почват хората да казват: „Трябва да се почерня, не бива да нося бяла дреха“. Носете такива дрехи, каквито искате, и черни, и бели, червени, зелени, сини, пъстри – всевъзможни, то не е грях. Само че когато отидете при някой умрял, няма да носите бели дрехи, както когато улицата е кална, няма да обуете бели обуща, а такива, каквито изисква сезонът. към беседата >>
- Като живее 50–60 години, може да направи 10–20 костюма от разни цветове, да тури разни хубави панделки и копчета, но тия дрехи не са дамата, формата още не е религия.
Сега, какво нещо е религия? Едновременно наука за формите и наука за Божествената Любов. Ако изучите едната външна форма, а не и вътрешното ѝ съдържание, ще се заблудите и ще я промените тъй, както оная дама, която всякой ден мени костюма си. Като живее 50–60 години, може да направи 10–20 костюма от разни цветове, да тури разни хубави панделки и копчета, но тия дрехи не са дамата, формата още не е религия. Тия форми са, наистина, необходими за религията, както костюмите за тялото, но те не съставляват тялото на дамата. Някой близък умре, почват хората да казват: „Трябва да се почерня, не бива да нося бяла дреха“. Носете такива дрехи, каквито искате, и черни, и бели, червени, зелени, сини, пъстри – всевъзможни, то не е грях. Само че когато отидете при някой умрял, няма да носите бели дрехи, както когато улицата е кална, няма да обуете бели обуща, а такива, каквито изисква сезонът. Светските хора са много умни, те стоят в моите очи 10 пъти по-горе от много религиозни хора. към беседата >>
- Тия форми са, наистина, необходими за религията, както костюмите за тялото, но те не съставляват тялото на дамата.
Сега, какво нещо е религия? Едновременно наука за формите и наука за Божествената Любов. Ако изучите едната външна форма, а не и вътрешното ѝ съдържание, ще се заблудите и ще я промените тъй, както оная дама, която всякой ден мени костюма си. Като живее 50–60 години, може да направи 10–20 костюма от разни цветове, да тури разни хубави панделки и копчета, но тия дрехи не са дамата, формата още не е религия. Тия форми са, наистина, необходими за религията, както костюмите за тялото, но те не съставляват тялото на дамата. Някой близък умре, почват хората да казват: „Трябва да се почерня, не бива да нося бяла дреха“. Носете такива дрехи, каквито искате, и черни, и бели, червени, зелени, сини, пъстри – всевъзможни, то не е грях. Само че когато отидете при някой умрял, няма да носите бели дрехи, както когато улицата е кална, няма да обуете бели обуща, а такива, каквито изисква сезонът. Светските хора са много умни, те стоят в моите очи 10 пъти по-горе от много религиозни хора. Чрез светските хора Господ е решил да оправи света. към беседата >>
10. Децата, НБ , София, 11.2.1917г.,
- Ако е някоя дама, тя би предпочела да се нарани, но без цървули да е, за да може нейният любезен да я хареса.
Птиците, които са в небесното пространство, също се клатушкат, но те разбират много по-добре този закон, отколкото вие. Ще ме извините за всичко това. Ако сте стари, ще се обиждате, ако сте млади – ще ви поздравя. Когато говоря истината, никой да се не докача. Който е тръгнал бос през някое каменисто място, ще му кажа: Обуй си цървули, защото ще ти се наранят краката и сред пътя ще се принудиш да се върнеш; цървулите ще те спасят. Ако е някоя дама, тя би предпочела да се нарани, но без цървули да е, за да може нейният любезен да я хареса. Опасно е да ходите боси. Децата са всякога обути. Вижте и пеперудите, тия малки деца на Господа, каква отлична премяна имат: някоя земна царица да би я имала, щеше да се счете най-щастлива. Тези пеперудки, макар и да живеят мимолетно, Господ добре ги облича. Защо Господ ги облича така? към беседата >>
12. Доброто съкровище, НБ , София, 20.5.1917г.,
- Какво ще се ползува твоя възлюбленъ отъ една хубава дама съ нѣкоя венерическа болесть, или епилептична, или охтичава, или съ разстроенъ стомахъ? (втори вариант)
Онѣзи, които не разбиратъ духовния животъ, казватъ: „Насъ не ни трѣбва богатство, искаме да сме при Бога.“ Какво разбирате да сте при Бога? Когато възлюблената казва: „Азъ искамъ да бѫда при възлюбления, да гледамъ лицето му“, азъ казвамъ: тя трѣбва да бѫде здрава по умъ и сърдце. Какво ще се ползува твоя възлюбленъ отъ една хубава дама съ нѣкоя венерическа болесть, или епилептична, или охтичава, или съ разстроенъ стомахъ? Какъ ще те погледне твоя възлюбленъ? Да сме при Бога, разбирамъ всѣкога да сме богати, здрави, главно да сме добрѣ организирани. към втори вариант >>
- Познавахъ една дама отъ Свищовъ, която се обличаше по три пѫти на день и я наричаха „трикульорната“. (втори вариант)
Ще кажете: „Кажи ни всичко.“ Глупавъ ли съмъ да ви кажа всичко? Азъ не искамъ да ви дъвча храната, вие сами си я сдъвчете и се нахранете. Ще кажете: „Този човѣкъ не мисли логически.“ Азъ мисля много логически, защото познавамъ хората. Ако искате да видите и да разберете моята логика, елате да видите азъ какъ живѣя и съ какви мѫчнотии се боря. Лесно ще е, ако имамъ 10 000 лева и се обличамъ по три пѫти на день. Познавахъ една дама отъ Свищовъ, която се обличаше по три пѫти на день и я наричаха „трикульорната“. Безъ пари да живѣете, отъ земята да вадите, това е майсторлъкъ. Работи самъ. А сега всички хора се стремятъ къмъ лѣность. Мѫжетѣ работятъ, а женитѣ гледатъ какъ да се облѣчатъ. А като се обличате съ тѣзи хубави платове, благодарете на онѣзи бѣдни жени, които сѫ ги тъкали. към втори вариант >>
13. Пребъдете / Пръбѫдване, НБ , София, 27.5.1917г.,
- Жената беше в мъжа, оттам я извади Бог, от реброто на Адама.
Щом се нахрани добре, той е готов да работи. Значи, любовта е потребна като храна за човека. Без любов животът му не върви добре. Ще ми възразите, че животът е тежък, трябва да се издържат жена и деца. Чудно нищо! Жената беше в мъжа, оттам я извади Бог, от реброто на Адама. Тъй щото, дали човек е женен, или не, това не усложнява, нито улеснява живота. Няма човек в света, който да не носи мъжа или жената в себе си. Мъжът и жената вървят всякога заедно. Дали жената, или мъжът е вътре, или вън от човека, не е важно. Всеки мъж носи жената в себе си, и всяка жена носи мъжа в себе си. към беседата >>
14. Бог е Дух / Богъ е Духъ , НБ , София, 3.6.1917г.,
- Срещнете нѣкоя дама – кланяте се; срѣщнете нѣкой господинъ – кланяте се. (втори вариант)
Христосъ казва: „Трѣбва да се кланяме.“ Подъ думата „кланяне“ се разбира изразяване на човѣшката воля. За да работи човѣкъ въ свѣта, трѣбва да се кланя. Я вижте този, който копае на лозето, какъ се кланя. Онзи, който жъне, и той се кланя; онзи, който яде, и той се кланя; онзи, който гребе вода, и той се кланя. Срещнете нѣкоя дама – кланяте се; срѣщнете нѣкой господинъ – кланяте се. Навсѣкѫдѣ кланяне и не само на Господа въ църквитѣ. Това е религия. Като срѣщнете човѣкъ и му се кланяте, това показва, че казвате: „Кланямъ се на Бога, Който живѣе у тебе.“ Христосъ казва: „Който знае така да се кланя на Бога, той живѣе въ духъ и истина.“ Като отивате въ църква, често си мислите като каква подходяща поза да вземете и се явява споръ дали въ църква трѣбва да стоятъ хората прави или сѣднали. Този въпросъ е много широкъ. към втори вариант >>
- Като видѣло Адама, то казало: А — а! (втори вариант)
Той представилъ Адама на коня, да види своя господарь, но коньтъ извикалъ: И — и — и! — така изразилъ недоволството си, нѣщо не му харесало въ Адама. Като видѣлъ Ева, коньтъ извикалъ: А — а — а! — харесала му се жената. Следъ коня, магарето трѣбвало да си даде мнението за своитѣ господари. Като видѣло Адама, то казало: А — а! . . харесва ми се този човѣкъ. За Ева, обаче, казало: Ѫ — ѫ! . . . То искало да каже, че тази жена ще направи нѣщо, съ което ще създаде нещастие и за Адама, и за себе си. към втори вариант >>
- То искало да каже, че тази жена ще направи нѣщо, съ което ще създаде нещастие и за Адама, и за себе си. (втори вариант)
Като видѣло Адама, то казало: А — а! . . харесва ми се този човѣкъ. За Ева, обаче, казало: Ѫ — ѫ! . . . То искало да каже, че тази жена ще направи нѣщо, съ което ще създаде нещастие и за Адама, и за себе си. Понеже коньтъ се произнесълъ добре за възлюбената на Адама, последниятъ го възнаградилъ, а магарето наказалъ, като го обрекълъ за посмѣшище на хората. Магарето видѣло, че Ева била красива, но то спрѣло вниманието си на друго нѣщо, а именно, на това, което ѝ липсвало. Жената трѣбва да работи за придобиване на дълбочина. Магарето е правдиво, обича истината, но човѣкътъ го наказалъ за искреното му мнение. Христосъ, обаче, го възнаградилъ, качилъ се на него и отишълъ въ Ерусалимъ. към втори вариант >>
- Понеже коньтъ се произнесълъ добре за възлюбената на Адама, последниятъ го възнаградилъ, а магарето наказалъ, като го обрекълъ за посмѣшище на хората. (втори вариант)
. . харесва ми се този човѣкъ. За Ева, обаче, казало: Ѫ — ѫ! . . . То искало да каже, че тази жена ще направи нѣщо, съ което ще създаде нещастие и за Адама, и за себе си. Понеже коньтъ се произнесълъ добре за възлюбената на Адама, последниятъ го възнаградилъ, а магарето наказалъ, като го обрекълъ за посмѣшище на хората. Магарето видѣло, че Ева била красива, но то спрѣло вниманието си на друго нѣщо, а именно, на това, което ѝ липсвало. Жената трѣбва да работи за придобиване на дълбочина. Магарето е правдиво, обича истината, но човѣкътъ го наказалъ за искреното му мнение. Христосъ, обаче, го възнаградилъ, качилъ се на него и отишълъ въ Ерусалимъ. Понеже коньтъ не казалъ истината, Богъ го назначилъ на служба при човѣка, да ходи навсѣкѫде съ него: на нивата, на война. към втори вариант >>
16. Трите положения, НБ , София, 7.7.1918г.,
- Всички хора, които отъ времето на Адама досега сѫ се хранили само съ хлѣбъ, сѫ фалирали. (втори вариант)
Каква нужда има тогава да превръща камънитѣ въ хлѣбъ? Той самъ е живиятъ хлѣбъ и, който го яде, има животъ въ себе си. Затова Христосъ отговаря на дявола: „Не само съ хлѣбъ ще живѣе човѣкъ, но съ всѣко Слово, което излиза отъ Божията уста”. Какво ще стане съ човѣчеството, ако се храни само съ хлѣбъ? — Ще фалира. Всички хора, които отъ времето на Адама досега сѫ се хранили само съ хлѣбъ, сѫ фалирали. Ще възразите, че хората могатъ да се осигурятъ съ храна и да продължатъ живота си. Идете на гробищата, да видите, доколко идеята ви е права. към втори вариант >>
- Всички хора, които от времето на Адама досега са се хранили само с хляб, са фалирали.
Каква нужда има тогава да превръща камъните в хляб? Той сам е живият хляб и, който го яде, има Живот в себе си. Затова Христос отговаря на дявола: „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко Слово, което излиза от Божията уста”. Какво ще стане с човечеството, ако се храни само с хляб? Ще фалира. Всички хора, които от времето на Адама досега са се хранили само с хляб, са фалирали. Ще възразите, че хората могат да се осигурят с храна и да продължат живота си. Идете на гробищата, да видите доколко идеята ви е права. Няма осигурен човек на земята. Колкото и да се осигурява, в края на краищата ще останат само сухи кости от него – всичко ще му се отнеме. Като казва, че не само с хляб може да се живее, но и със Словото Божие, Христос има предвид последствията и от двата вида храна. към беседата >>
17. Двете жени, НБ , София, 11.8.1918г.,
- Ако една исокопоставена дама отиде съ нова рокля на балъ, на концертъ или на театъръ, роклята ѝ може да предизвика такава критика, че явяването ѝ втори пѫть съ сѫщата рокля става невъзможно. (втори вариант)
Ние отричаме това твърдение. Споредъ насъ, нервнитѣ болести се дължатъ на голѣми безпокойства, тревоги, смущения и др. Напримѣръ, нѣкой работилъ нѣколко години наредъ върху нѣкаква книга, но като излѣзе на бѣлъ свѣтъ, той започва да се безпокои, какъ ще я приематъ, каква преценка ще дадатъ за нея, какво ще кажатъ критицитѣ за него и т. н. Щомъ се безпокои и смущава отъ тѣзи въпроси, непремѣнно нервитѣ му ще се разстроятъ. Значи, страхътъ отъ критиката прави хората нервни. Ако една исокопоставена дама отиде съ нова рокля на балъ, на концертъ или на театъръ, роклята ѝ може да предизвика такава критика, че явяването ѝ втори пѫть съ сѫщата рокля става невъзможно. към втори вариант >>
- Ако една високопоставена дама отиде с нова рокля на бал, на концерт или на театър, роклята й може да предизвика такава критика, че явяването й втори път със същата рокля става невъзможно.
Ние отричаме това твърдение. Според нас, нервните болести се дължат на големи безпокойства, тревоги, смущения и др. Например, някой работил няколко години наред върху някаква книга, но като излезе на бял свят, той започва да се безпокои как ще я приемат, каква преценка ще дадат за нея, какво ще кажат критиците за него и т.н. Щом се безпокои и смущава от тези въпроси, непременно нервите му ще се разстроят. Значи, страхът от критиката прави хората нервни. Ако една високопоставена дама отиде с нова рокля на бал, на концерт или на театър, роклята й може да предизвика такава критика, че явяването й втори път със същата рокля става невъзможно. към беседата >>
18. Скритият квас, НБ , София, 25.8.1918г.,
- Единъ день и Богъ, като високопоставената дама, ще каже на слугинята: Приготви ли яденето? (втори вариант)
Отъ Божествено гледище, човѣшкиятъ мозъкъ не е нищо друго, освенъ тиганъ, въ който се готвятъ мислитѣ на човѣка, за да излѣзе отъ тѣхъ нѣщо ценно, което да задоволи, както самия човѣкъ, така и неговитѣ ближни. Единъ день и Богъ, като високопоставената дама, ще каже на слугинята: Приготви ли яденето? Донеси го, да го опитамъ. Ако слугинята го е сготвила добре, ще получи похвала; ако не го е сготвила добре, ще бѫде наказана. И вие сега готвите, но се отегчавате. Ако домакинята осмисли готвенето, ще осмисли цѣлия си животъ. Всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣка постѫпка ще бѫдатъ за нея ценни предмети за изучаване. към втори вариант >>
- Един ден и Бог, като високопоставената дама, ще каже на слугинята: "Приготви ли яденето?
От Божествено гледище, човешкият мозък не е нищо друго, освен тиган, в който се готвят мислите на човека, за да излезе от тях нещо ценно, което да задоволи, както самия човек, така и неговите ближни. Един ден и Бог, като високопоставената дама, ще каже на слугинята: "Приготви ли яденето? Донеси го, да го опитам." Ако слугинята го е сготвила добре, ще получи похвала; ако не го е сготвила добре, ще бъде наказана. И вие сега готвите, но се отегчавате. Ако домакинята осмисли готвенето, ще осмисли целия си живот. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка ще бъдат за нея ценни предмети за изучаване. към беседата >>
20. Двата полюса, НБ , София, 13.10.1918г.,
- — Които последваха Адама. (втори вариант)
— Да слѣзе ангелътъ, да раздвижи водата, за да влѣзе той пръвъ и да се окѫпе. Движението на водата представя идването на новия животъ, който има за цель да раздвижи човѣшкия умъ, човѣшкото сърдце и човѣшката воля. Умътъ, сърдцето и волята на мнозина сѫ парализирани, т. е. не могатъ свободно да се проявяватъ. Кои хора не сѫ свободни днесъ? — Които последваха Адама. Тѣ, именно, обикалятъ вече кѫпалнята, искатъ да се освободятъ отъ животинското си естество, което ги ограничава, и да влѣзатъ въ водата да се излѣкуватъ. към втори вариант >>
- Които последваха Адама.
Да слезе Ангелът, да раздвижи водата, за да влезе той пръв и да се окъпе. Движението на водата представлява идването на новия живот, който има за цел да раздвижи човешкия ум, човешкото сърце и човешката воля. Умът, сърцето и волята на мнозина са парализирани, т.е. не могат свободно да се проявяват. Кои хора не са свободни днес? Които последваха Адама. Те, именно, обикалят вече къпалнята, искат да се освободят от животинското си естество, което ги ограничава, и да влязат във водата, да се излекуват. към беседата >>
21. Противоречие в съзвучието, НБ , София, 9.2.1919г.,
- Наистина, Ева яде от този плод, даде и на Адама да яде и от този момент се отвориха очите им.
„Ако дясното око те съблазнява, извади го и го хвърли“. В Битието се говори за змията, която изкушавала Ева да яде от забранения плод, за да се отворят очите й. Наистина, Ева яде от този плод, даде и на Адама да яде и от този момент се отвориха очите им. С дясното си око те гледаха към света, т.е. към съблазните в живота. Казва се, че Адам и Ева били голи в рая; всъщност, не е така. В голотата, за която се говори, се крие друго нещо, не се разбира външна голота. И за развитието на човечеството учените дават различни обяснения, но истината стои далеч от тях. към беседата >>
- Това е в реда на историческите събития, в реда на човешката култура, но не е в реда на Божественото учение, нито в реда на културата преди съгрешаването на Адама.
В противен случай, за предпочитане е да се освободи от тях. Всички народи се бият за повече земя; в края на краищата, освен че нищо не печелят, но животът им поскъпва толкова много, че едва дишат под тежестта му. И България се би за Македония, без да я спечели. Печалбата от войната е поскъпването на живота. Днес всички се чудят, как да плащат дълговете си. Това е в реда на историческите събития, в реда на човешката култура, но не е в реда на Божественото учение, нито в реда на културата преди съгрешаването на Адама. Културата на Мойсея се различава коренно от тази на Христа. Преди Адама са живели възвишени, чисти и умни хора. Това малцина знаят. Ако трябва да се доказва на сегашните хора този факт, нужни са специални пособия и време, с каквито днес не разполагаме. Ще кажете, че това е само за оправдание. към беседата >>
- Преди Адама са живели възвишени, чисти и умни хора.
И България се би за Македония, без да я спечели. Печалбата от войната е поскъпването на живота. Днес всички се чудят, как да плащат дълговете си. Това е в реда на историческите събития, в реда на човешката култура, но не е в реда на Божественото учение, нито в реда на културата преди съгрешаването на Адама. Културата на Мойсея се различава коренно от тази на Христа. Преди Адама са живели възвишени, чисти и умни хора. Това малцина знаят. Ако трябва да се доказва на сегашните хора този факт, нужни са специални пособия и време, с каквито днес не разполагаме. Ще кажете, че това е само за оправдание. И да имам време и пособия, не бих могъл да докажа истинността на думите си. Истината не се нуждае от доказателства. към беседата >>
22. Господ му рече, НБ , София, 6.4.1919г.,
- Той отиваше от Ерусалим за Дамаск - един културен център, и падна от коня си. (втори вариант)
Какво представят болшевиците? Те са бирници на Бога. Дали вие ги признавате, или не, това е друг въпрос. Аз гледам на въпросите другояче и зная, че всичко ще стане така, както трябва. Ето, и Павел беше един от правоверните, но убеждението му се измени. Той отиваше от Ерусалим за Дамаск - един културен център, и падна от коня си. Тогавашните християни бяха болшевици, които застрашаваха старата култура, затова ги гонеха и преследваха, да ги накажат. Срещна го Христос и го запита: „Савле, защо Ме гониш? Защо гониш Моите хора? " Савел запита: „Какво искаш от мене, Господи? " към втори вариант >>
- Той отиваше от Ерусалим за Дамаск – един културен център, и падна от коня си.
Какво представят болшевиците? Те са бирници на Бога. Дали вие ги признавате, или не, това е друг въпрос. Аз гледам на въпросите другояче и зная, че всичко ще стане така, както трябва. Ето, и Павел беше един от правоверните, но убеждението му се измени. Той отиваше от Ерусалим за Дамаск – един културен център, и падна от коня си. Тогавашните християни бяха болшевици, които застрашаваха старата култура, затова ги гонеха и преследваха, да ги накажат. Срещна го Христос и го запита: Савле, защо ме гониш? Защо гониш моите хора? Савел запита: Какво искаш от мене, Господи? към беседата >>
- Павел отиваше в Дамаск да събори тия тела, в които живееше Духът Божи.
Ако не можеш да направиш нова, не бутай старата. Ако Божият Дух не живее в тялото на човека, това тяло може да се събори. Но само смъртта има право да разрушава човешките тела. Там, дето Божият Дух живее, ти нямаш право да насочиш артилерията си към тоя човек и да го събориш. От Божествено гледище, това е престъпно. Павел отиваше в Дамаск да събори тия тела, в които живееше Духът Божи. Те представяха истинската култура. След като се срещна с Ананий, Савел измени своя стар възглед и прогледа. Една от дебрите черти на Ананий е, че той повярва на Господа. Следователно, дойде ли в ума ви една светла мисъл, не казвайте, че сте заблудени, че това е някаква философия, но вярвайте в тая мисъл и я приемете. Аз твърдя, че чувствата и мислите на човека са толкова верни, колкото и чувствата и мислите на даден философ, в който той вярва. към беседата >>
- Дамаск е равностранен триъгълник, т.
Днес всички хора Сме като Павла, без коне. И Павел пита, какво трябва да се прави. Всички трябва да отидем в Дамаск, мястото на разумността, на растенето. Дамаск е равностранен триъгълник, т. е закон на равновесие. Тук силите действат еднакво. Вие, които ме слушате, трябва да имате почитание към всичко в света. Старите корени нека изгният и от тях да се образуват нови корени, нови листа, цветове и плодове. Старите вярвания, старата философия, всичко старо трябва да окапе, да умре. към беседата >>
- Дамаск е новата култура, която иде вече, а Ананий е носител на тая култура.
Небето иска герои. Ако не си готов да бъдеш герой, небето няма да се занимава с тебе. То ще те остави настрана, като последен престъпник. Господ рече на Анания: „Иди при Савла, който живее на улицата, наречена Права”. Правата улица е Христос. Дамаск е новата култура, която иде вече, а Ананий е носител на тая култура. Савел, това са болшевиците. Те имат идеи, но нямат методи. В идейно отношение те са прави, но методите им са криви. Едно трябва да пазят: да не се отклонят от идеите си. Ако не се отклонят, ще свършат добра работа в света. към беседата >>
23. Изгряващото слънце, НБ , , 4.5.1919г.,
- Тя е отлична дама, толкова изящно ходене аз не съм виждал, не съм виждал друга дама да ходи тъй гъвкаво и прилично.
Вие се привличате от нея, приковала ви е тя тук и ви държи. Вие ли ходите или тя ходи? – Аз мисля, че земята ходи във вас. Това са само нахвърляни философски мисли. Земята ходи и се движи. Тя е отлична дама, толкова изящно ходене аз не съм виждал, не съм виждал друга дама да ходи тъй гъвкаво и прилично. Като се движи в пространството, тя не произвежда никакъв шум. Никакъв прах не вдига, както съвременните дами. Земята е толкова учтива, че не иска да събуди никого, като минава, затова никой не я усеща. Понеже тя е впила очите си към слънцето, своя любовник. А съвременните госпожи правят обратното. към беседата >>
24. И отиде та се представи, НБ , София, 30.11.1919г.,
- Бог задоволи преждевременно желанието на Адама, но с това заедно се зае да изправи погрешката, която направиха първите човеци.
Самата величина остава неизменна. Който се опита да дели тази величина, сам си създава нещастие. Адам искаше от Бога другарка, но Бог му каза, че няма условия за това. Адам настояваше и така пристъпи законите на рая. Адам беше роден в петък, първия ден на равноденствието, затова и първото изваждане излязло несполучливо. Бог задоволи преждевременно желанието на Адама, но с това заедно се зае да изправи погрешката, която направиха първите човеци. Сега Бог иде в света да извади още едно ребро на Адама, да направи новата жена. Старата форма на мъжа и на жената умря – нов свят ще се създаде. Нов мъж и нова жена идат в света, носители на новата култура. Блудният син представя старото човечество, а възкръсналия човек – Христос – представя новото човечество, което се създава сега. към беседата >>
- Сега Бог иде в света да извади още едно ребро на Адама, да направи новата жена.
Който се опита да дели тази величина, сам си създава нещастие. Адам искаше от Бога другарка, но Бог му каза, че няма условия за това. Адам настояваше и така пристъпи законите на рая. Адам беше роден в петък, първия ден на равноденствието, затова и първото изваждане излязло несполучливо. Бог задоволи преждевременно желанието на Адама, но с това заедно се зае да изправи погрешката, която направиха първите човеци. Сега Бог иде в света да извади още едно ребро на Адама, да направи новата жена. Старата форма на мъжа и на жената умря – нов свят ще се създаде. Нов мъж и нова жена идат в света, носители на новата култура. Блудният син представя старото човечество, а възкръсналия човек – Христос – представя новото човечество, което се създава сега. към беседата >>
25. Работи на лозето ми, НБ , София, 14.12.1919г.,
- Като се казва в Писанието, че Господ извадил от Адама едно ребро и направил от него жената, разбира се, че първият човек е раждал, но от сърдечната област. (втори вариант)
Съзнателният живот има две посоки на движение. Тези посоки не са произволни, не са необходими, не подразбират насилственост, но са свободно проявление на човешката душа. В прочетената притча Христос представлява тези двама синове, проявление на един и същ баща, на една и съща майка. Като казвам думата „проявление", то е философско изражение. На обикновен език „проявление" на една майка и един баща означава родени от една майка, родени от един баща, макар че сега бащата не ражда. Като се казва в Писанието, че Господ извадил от Адама едно ребро и направил от него жената, разбира се, че първият човек е раждал, но от сърдечната област. Онзи, който разбира този Божествен език, ще изтълкува нещата, тъй както си са, а онзи, който не разбира този език, ще се съблазни и ще изтълкува това, което не е. към втори вариант >>
- Казано е в Писанието, че Бог извади от Адама едно ребро и направи от него жената.
В прочетената притча Христос говори за двама синове, проява на един и същ баща, на една и съща майка. Думата „проява” е употребена в философски смисъл. На обикновен език казваме: Два сина, родени от един и същ баща и от една и съща майка. Казано е в Писанието, че Бог извади от Адама едно ребро и направи от него жената. Оттук излиза, че първият човек е раждал, но от сърдечната област. Който разбира Божествения език, ще си изтълкува въпроса, както е в действителност, без да се съблазни. Който не разбира тоя език, ще се съблазни и криво ще го изтълкува. Под „жена” сегашният мъж ще каже, че тя е същество, което гледа къща, готви, ражда деца и ги отглежда. Под „мъж” сегашната жена ще каже, че той е същество, създадено да гради къщи, да внася в къщата необходимите блага за подържане на живота, да се грижи за външните работи. към беседата >>
26. Девети март (22 март), ИБ , , 9.3.1920г.,
- С появяването на Адама човек е почнал да еволюира, да се качва нагоре към Бога.
Но тъй, просто казано, 9 март, денят на равноденствието, е денят, в който човек е бил създаден, роден. И този ден се пада в петък. Не мислете, че по-напред не е имало равноденствие – имало е. Равноденствието на човека е възкачването на слънцето от юг към север. Югът е надолу, а северът – нагоре. С появяването на Адама човек е почнал да еволюира, да се качва нагоре към Бога. Сега, ако вие може да ознаменувате 9 март, в смисъл че днес се раждате, т.е. скритите във вас сили Божествени да започнат нова еволюция, да еволюирате към Бога, то е равноденствие, или минаване от едно състояние на битието към друго. Равноденствието всякога трябва да внася най-хубавите мисли, най-хубавите желания в човешката душа и тогава всички онези семенца, които са скрити в земята, започват да израстват, да се развиват, да цъфтят и след това се явява тяхното благоухание. Същият закон е и по отношение на човека. Човек без Божественото е като гола земя и ние казваме: „Този човек е студен, отвратителен, няма никаква красота в него.“ Но дойде ли скритото, Божественото у човека, тези семенца, треви и цветя постепенно почват да израстват, цветята се обличат в червенина и човек става красив. към беседата >>
27. Новото човечество, СБ , В.Търново, 19.8.1920г.,
- Тя иска да им каже: "Вие не сте научили закона на Братството." И като прочетете първата глава на Битието, ще видите, че Господ казва на Адама и Ева: "Вие ще ядете от всички плодове, но само от един няма да ядете, и в който ден ядете от този забранен плод, ще умрете." Забраненият плод, това е съвременният егоизъм.
Не, в Живата Природа има един закон, който тя прилага към всички - и към богатия, и към бедния. Сиромахът казва: "Ама този богат човек има да яде, да пие, охолно живее, а за мене няма нищо". Ти не знаеш, че страданията на този богат човек са задържани за след четиридесет-петдесет години. Природата не взема ли еднакво мазнините и на богатия, и на сиромаха? Какво иска да каже Природата с това, като обира мазнините на хората? Тя иска да им каже: "Вие не сте научили закона на Братството." И като прочетете първата глава на Битието, ще видите, че Господ казва на Адама и Ева: "Вие ще ядете от всички плодове, но само от един няма да ядете, и в който ден ядете от този забранен плод, ще умрете." Забраненият плод, това е съвременният егоизъм. Един човек, който иска да работят за него, а той да живее на гърба на другите, един човек, който иска да се храни за сметка на вдовиците и бедните сирачета, един човек, който иска да се бори с толкова народи, той яде от забранения плод. към беседата >>
29. Кротките, НБ , ИБ , , 25.1.1921г.,
- Едно време, преди да се яви Ева, мъжът имаше 13 ребра, но Бог извади едното ребро от него, именно тринадесетото, и каза на Адама: "Бъди внимателен с числото 13, то е едновременно числото на правдата и злото в света." Числото 19 е месечината.
Като се събори твоята колиба, благодари на Бога и кажи: "Благодаря Ти, Боже, че ми помогна да изляза от тази срутена къща." Погледнете птичките, като станат сутрин, как започват да благодарят и славят Бога с пеенето си. А вие като станете, започвате: "Каква съдба настана, да сме роби и двама." Или: Тази моя жена ще ми умори живота." Не, тя няма да ви умори, тя си носи своето щастие, тя беше числото 13 у вас и тогава ви правеше по-голяма беля, а сега е излязла от вас. Едно време, преди да се яви Ева, мъжът имаше 13 ребра, но Бог извади едното ребро от него, именно тринадесетото, и каза на Адама: "Бъди внимателен с числото 13, то е едновременно числото на правдата и злото в света." Числото 19 е месечината. Не се обиждайте вие, жените, защото трябва да знаете, че едно време месечината е била светла като слънцето, но сега е изгаснала, мъртва е. Ще дойде време, когато тя отново ще оживее. към беседата >>
30. Новият човек / Новиятъ човѣкъ, НБ , София, 13.3.1921г.,
- Ще кажете: „Това е малко особено, ние знаемъ, че Адамъ е първия човѣкъ, бащата.“ Не, Адамъ не е никакъвъ баща, Господь е баща и Той извади от Адама реброто. (втори вариант)
Това недоволство, колкото малко и да е, указва влияние върху бѫдещето развитие на ума и на сърцето на дѣтето, тѣ го подтикватъ къмъ бѫдещи прѣстѫпления. Защо? – Защото родителитѣ на дѣтето не сѫ създадени по образъ на познанието. Безразлично е, кой е дошълъ по-рано на свѣта, момчето или момичето. Кажете на дѣтето си „добрѣ дошло“ и благодарете. При първото творение па човѣка, който билъ направенъ по образъ и подобие Божие и синътъ и дъщерята се раждатъ едноврѣменно, а при второто творение на човѣка, първо се ражда синътъ, а послѣ жената, сестрата, като е била направена отъ реброто на брата си. Ще кажете: „Това е малко особено, ние знаемъ, че Адамъ е първия човѣкъ, бащата.“ Не, Адамъ не е никакъвъ баща, Господь е баща и Той извади от Адама реброто. Въ Писанието се казва: „Който люби баща си или майка си повече отъ мене, не е достоенъ за мене“, а то значи: Който люби външната форма повече отъ Мене, Който създавамъ всичко, не е достоенъ за мене. Синътъ, който имате тукъ на земята, той е само по форма вашъ синъ, вие имате другъ синъ, друга дъщеря. Кои сѫ тѣ? Тѣ сѫ създаденитѣ по образъ Божий, тѣ иматъ знания и ако дойдатъ тукъ на земята, ще донесатъ такава любовь, че и майката и бащата ще бѫдатъ доволни. към втори вариант >>
31. Огнената пещ / Огнената пещь, НБ , София, 17.4.1921г.,
- Многоточието значи: азъ съмъ дама отъ високо обществено положение, ти не можешъ да поддържашъ моитѣ изисквания. (втори вариант)
Тѣзи многоточия сѫ ирационални величини. Този господинъ борави съ много неизвѣстни величини. Казвамъ, приятелю, трѣбва да прѣобърнешъ тѣзи числа! – „Между насъ трябва да се възстановятъ тези отношения.“ – „Да, разбирамъ.“ Жената пише писмо: два реда написано, многоточие, два реда написано, пакъ многоточие. Прѣвеждамъ: „Дѣйствително ти си много ученъ човѣкъ, но си обикновенъ чиновникъ, съ малка заплата“, многоточие. Многоточието значи: азъ съмъ дама отъ високо обществено положение, ти не можешъ да поддържашъ моитѣ изисквания. Спира се той, мисли, какво иска да каже тя съ многоточието. Казвамъ, много проста работа! Точкитѣ сѫ пари, златни колелца, но не български пари, а английски или американски долари, Казватъ: „Отлична любовь, много се обичатъ тѣзи двама.“ Не, погледнете писмата имъ, ще видите колко многоточие има. Всички онѣзи, които се женятъ съ многоточие, свършватъ пакъ съ многоточие. Ще се жените тъй, че никакви многоточия да не влизатъ въ писмата ви. към втори вариант >>
- Превеждам нейното писмо: „Наистина, ти си добър, учен човек, но си обикновен чиновник, с малка заплата...“ Многоточието означава: Аз съм дама от високо общество, ти не можеш да изпълняваш моите изисквания.
Тоя момък работи с няколко неизвестни. Казвам: Приятелю, трябва да превърнеш тия числа. Между вас трябва да се установят правилни отношения. И момата пише писмо на момъка. През всеки два–три реда поставя многоточие. Превеждам нейното писмо: „Наистина, ти си добър, учен човек, но си обикновен чиновник, с малка заплата...“ Многоточието означава: Аз съм дама от високо общество, ти не можеш да изпълняваш моите изисквания. Като чете писмото, той се спира, мисли какво иска да каже тя с многоточието. – Много проста работа. Точките са пари, златни колелца, английски или американски. Казваш за двама млади: „Много се обичат тия млади“. – Погледнете писмата им, да видите, на колко места има многоточия. към беседата >>
32. Ангелът отговори / Ангелътъ отговори, НБ , София, 5.6.1921г.,
- Ако паритѣ ви сѫ една пукната дамаджана, едно буре или една недобрѣ устроена бъчва, въ която наливате вашето съдържание, вашия нектарь и всичко това изтече навънъ, какво ви струва бурето или дамаджаната? (втори вариант)
Въ природата има най-голѣми богатства. Най-голѣмото богатство на човѣка е въ неговия мозъкъ и когато човѣкъ го изгуби, казва: „Може и безъ богатство.“ Не може безъ богатство! Богатството има смисълъ, то не седи въ звонковитѣ монети, а седи въ накоплението на онѣзи сили, на онѣзи форми. Слѣдователно, човѣшката форма на земята се прѣдпочита прѣдъ другитѣ, защото съдържа най-много сили и най-изобиленъ животъ. Добрѣ, ако паритѣ ви станатъ причина да се разсипе енергията на мозъка ви, питамъ: колко струва богатството ви? Ако паритѣ ви сѫ една пукната дамаджана, едно буре или една недобрѣ устроена бъчва, въ която наливате вашето съдържание, вашия нектарь и всичко това изтече навънъ, какво ви струва бурето или дамаджаната? Изобилно бурета не ни трѣбватъ и пукнати бурета и дамаджани не ни трѣбватъ. Макаръ и да сѫ скѫпоцѣнни тѣзи дамаджани, азъ прѣдпочитамъ едно глинено, но здраво буре, отколкото едно пукнато и златно. Но да се повърнемъ къмъ въпроса на формитѣ. Въ Божествения свѣтъ всѣка форма е емблемъ на извѣстно съдържание, емблемъ на извѣстенъ животъ. Тъй щото каквато форма си създадете на земята, като влѣзете съ тази форма въ другия свѣтъ, по нея ще четатъ какъ сте живѣли на земята не само въ този си животъ, но и въ хиляди други животи, и ще знаятъ всички тънкости на живота ви, всичко това, което сте извършили въ най-голѣми потайности. към втори вариант >>
- Изобилно бурета не ни трѣбватъ и пукнати бурета и дамаджани не ни трѣбватъ. (втори вариант)
Най-голѣмото богатство на човѣка е въ неговия мозъкъ и когато човѣкъ го изгуби, казва: „Може и безъ богатство.“ Не може безъ богатство! Богатството има смисълъ, то не седи въ звонковитѣ монети, а седи въ накоплението на онѣзи сили, на онѣзи форми. Слѣдователно, човѣшката форма на земята се прѣдпочита прѣдъ другитѣ, защото съдържа най-много сили и най-изобиленъ животъ. Добрѣ, ако паритѣ ви станатъ причина да се разсипе енергията на мозъка ви, питамъ: колко струва богатството ви? Ако паритѣ ви сѫ една пукната дамаджана, едно буре или една недобрѣ устроена бъчва, въ която наливате вашето съдържание, вашия нектарь и всичко това изтече навънъ, какво ви струва бурето или дамаджаната? Изобилно бурета не ни трѣбватъ и пукнати бурета и дамаджани не ни трѣбватъ. Макаръ и да сѫ скѫпоцѣнни тѣзи дамаджани, азъ прѣдпочитамъ едно глинено, но здраво буре, отколкото едно пукнато и златно. Но да се повърнемъ къмъ въпроса на формитѣ. Въ Божествения свѣтъ всѣка форма е емблемъ на извѣстно съдържание, емблемъ на извѣстенъ животъ. Тъй щото каквато форма си създадете на земята, като влѣзете съ тази форма въ другия свѣтъ, по нея ще четатъ какъ сте живѣли на земята не само въ този си животъ, но и въ хиляди други животи, и ще знаятъ всички тънкости на живота ви, всичко това, което сте извършили въ най-голѣми потайности. Всичко ще бѫде открито, затова казва Писанието: „Нѣма скрито-покрито.“ към втори вариант >>
- Макаръ и да сѫ скѫпоцѣнни тѣзи дамаджани, азъ прѣдпочитамъ едно глинено, но здраво буре, отколкото едно пукнато и златно. (втори вариант)
Богатството има смисълъ, то не седи въ звонковитѣ монети, а седи въ накоплението на онѣзи сили, на онѣзи форми. Слѣдователно, човѣшката форма на земята се прѣдпочита прѣдъ другитѣ, защото съдържа най-много сили и най-изобиленъ животъ. Добрѣ, ако паритѣ ви станатъ причина да се разсипе енергията на мозъка ви, питамъ: колко струва богатството ви? Ако паритѣ ви сѫ една пукната дамаджана, едно буре или една недобрѣ устроена бъчва, въ която наливате вашето съдържание, вашия нектарь и всичко това изтече навънъ, какво ви струва бурето или дамаджаната? Изобилно бурета не ни трѣбватъ и пукнати бурета и дамаджани не ни трѣбватъ. Макаръ и да сѫ скѫпоцѣнни тѣзи дамаджани, азъ прѣдпочитамъ едно глинено, но здраво буре, отколкото едно пукнато и златно. Но да се повърнемъ къмъ въпроса на формитѣ. Въ Божествения свѣтъ всѣка форма е емблемъ на извѣстно съдържание, емблемъ на извѣстенъ животъ. Тъй щото каквато форма си създадете на земята, като влѣзете съ тази форма въ другия свѣтъ, по нея ще четатъ какъ сте живѣли на земята не само въ този си животъ, но и въ хиляди други животи, и ще знаятъ всички тънкости на живота ви, всичко това, което сте извършили въ най-голѣми потайности. Всичко ще бѫде открито, затова казва Писанието: „Нѣма скрито-покрито.“ към втори вариант >>
34. Аз ще го възкреся!, НБ , София, 27.11.1921г.,
- Това значи: земята не е била устроена, обикновена дама е била, та за женитба е трябвало един дълъг период, догдето се накичи като булка.
А усъвършенстването е един естествен процес. И аз казвам: момата, когато се готви да се жени, нали трябва да мине известна еволюция, та булски дрехи, та корделки, та чепици, та панделки, та това, та онова, и цяла еволюция; после, зълви наоколо десетина ще я обличат, ще я редят – цяла еволюция трябва да мине, и като я облекат, цял ескорт ще има подире ѝ – със сватове, с кумици, с гайди. Що е сватба? – То е една цяла еволюция. Булката е била неустроена, необлечена в булчински дрехи, и е трябвало да се облече. Това значи: земята не е била устроена, обикновена дама е била, та за женитба е трябвало един дълъг период, догдето се накичи като булка. И като стане тази сватба, тогава всички тръгват с гайдите, със свирките. Това е приятно в живота. Сега някои, като ме слушат, казват: „Този език не е религиозен“. Аз отдавна съм се отказал да говоря на религиозен език. И аз пиша един нов речник, в който казвам тъй: всеки разумен човек трябва да се научи да говори по Божественому; всеки разумен човек трябва да изучи Божествената граматика: глаголите, прилагателните, съществителните, съюзите, местоименията, представките, приставките и там как ги казвате – всичките тия неща трябва да се научат. към беседата >>
35. Още по-блажени са!, НБ , София, 4.12.1921г.,
- А за Адама и Ева казват: „Защото били много чисти и свети, затова ходели голи, а децата били грешни, те да се облекат“.
И културата сега мяза на тези Адам и Ева в рая. Казва там Писанието, че голи били. Един човек, който в Божествения рай може да бъде гол, можете да разберете, какъв е бил мързеливец. И като видял Господ, че няма да работят те в рая, изпъдил ги навън – да се облекат. И сега, слава Богу, всинца сте облечени, а ако някои биха ви видели голи като Адам и Ева, веднага щяха да ви пратят в лудницата. А за Адама и Ева казват: „Защото били много чисти и свети, затова ходели голи, а децата били грешни, те да се облекат“. Но там е въпросът: Адам е бил мързеливец, търговец на едро; ако бяха много почтени хора, Господ не би ги изпъдил из рая. Не е ли така? Но веднъж ги е изпъдил и аз сега като някой адвокат говоря, и те не са били почтени. Какво ще кажете вие ако бащата и майката бяха много почтени, Господ би ги държал в рая, не би ги изпъдил. Тъй че не произлизате от много благородна фамилия, и не само вие, но всички. към беседата >>
36. Стани и опаши се!, НБ , София, 11.12.1921г.,
- И сега, като мине някоя богата дама, облечена хубаво, казвам си: и ти щеше като нея да бъдеш, но сега се научи боса да бъдеш.
Колко ти не достигат? “ – „Един лев.“ Казвам да вървим, че може из пътя, като се разговаряме, някои да купят вестници. Вървим и се разговаряме: „Ти гледаш, че съм боса“, ми казва тя. – „Гледам те.“ – „Знаеш ли защо съм боса? Защото не съм добра; ако бях добра, щях да бъда обута. И сега, като мине някоя богата дама, облечена хубаво, казвам си: и ти щеше като нея да бъдеш, но сега се научи боса да бъдеш. Един ден гледам една дама с един господин седят в една бирария и пият и си говорят любезно; и казвам си: Хм, ще продавате и вие вестници като мене! “ И казва ми тя: „Сега се наказвам, нещо ми говори в мене: не искам нищо даром“. Така вървяхме оттук, оттам и се разговаряхме с това малко момиченце. Запитах я: „Не искаш ли да идеш на училище? “ – „Искам, ако мога сама да си спечеля пари; но ако не, не искам учение. към беседата >>
- Един ден гледам една дама с един господин седят в една бирария и пият и си говорят любезно; и казвам си: Хм, ще продавате и вие вестници като мене!
“ – „Един лев.“ Казвам да вървим, че може из пътя, като се разговаряме, някои да купят вестници. Вървим и се разговаряме: „Ти гледаш, че съм боса“, ми казва тя. – „Гледам те.“ – „Знаеш ли защо съм боса? Защото не съм добра; ако бях добра, щях да бъда обута. И сега, като мине някоя богата дама, облечена хубаво, казвам си: и ти щеше като нея да бъдеш, но сега се научи боса да бъдеш. Един ден гледам една дама с един господин седят в една бирария и пият и си говорят любезно; и казвам си: Хм, ще продавате и вие вестници като мене! “ И казва ми тя: „Сега се наказвам, нещо ми говори в мене: не искам нищо даром“. Така вървяхме оттук, оттам и се разговаряхме с това малко момиченце. Запитах я: „Не искаш ли да идеш на училище? “ – „Искам, ако мога сама да си спечеля пари; но ако не, не искам учение. В света има много учени хора. към беседата >>
37. И Петър се грееше!, НБ , София, 18.12.1921г.,
- И такава дама ще си турне един воал.
Е, ти си ходил в университета, свършил си три факултета: по математика, по химия и по право, а утре, в изборите, никой те хлопне с една цепеница. И всичкото твое знание изчезне. Какво разбра от това учение? Е, хубаво, майка ти те родила красива, за тебе всички тичат, дойде „баба шарка“, обезобрази лицето ти. Е, какъв смисъл има това. И такава дама ще си турне един воал. И защо ще си турне туй було? Защото било модерно. Всички модерни неща са все с покривала. Да се покрие, разбира се. А турците казват: „Понеже сме толкова грозни, да се покрием, за да не дадем повод на хората да се отвращават от нас“, а красивите вдигат булото нагоре, та който мине, да погледне, да види, че са красиви. към беседата >>
40. Царството Божие, НБ , София, 26.2.1922г.,
- Същественото на една дреха, с която дамата се облича, е платът да бъде здрав и да приляга на тялото, а дали има една панделка червена, тук или там, те са неща второстепенни, може и тях да турите, колкото искате, после ще ги турите.
И туй може на опит да се провери. Днес животът е пак евтин. Ако пазиш двете правила в яденето, ще имаш един отличен живот. Ще кажете: „Толкова проста храна, не трябва ли малко месце, масълце? “ Това са излишества в живота. Същественото на една дреха, с която дамата се облича, е платът да бъде здрав и да приляга на тялото, а дали има една панделка червена, тук или там, те са неща второстепенни, може и тях да турите, колкото искате, после ще ги турите. Най-първо, трябва да започнем живота с туй, без което не може. Разрешим ли този въпрос, тогава ще дойдем да разрешим второстепенните и третостепенните неща. А ние всички започваме с последното и вие казвате: „Ама ние сега да си уредим живота“. А как уреждаме този живот? – Гробищата по света показват как уреждаме живота: „Тук почива един млад, който загинал на бойното поле“, „Тук лежи една млада, покосена от инфлуенция“. към беседата >>
41. Волята на Отца, НБ , София, 9.4.1922г.,
- Седи първата дама, казва: „Господин докторе, имам разстройство на сърцето...“ А жена му: „Зная, зная, и моето сърце едно време трепереше“.
Аз ще ви дам един малък анекдот. Доктор Мерил, един знаменит доктор, млад и красив, високо интелигентен и благороден момък, оженва се за една хубава мома, графиня, от високо произхождение. Но тя била толкова ревнива, понеже той бил много хубав, и като лекар, приемал болни. Хубави дами с пръстени, с капели са идвали, а тя казвала: „Хм, тия болни, тя е тъй здрава, но за доктора идат, зная какви болни сте вие“. Първата, която иде, ще я приеме той в стаята си, в кабинета си ще я приеме. Седи първата дама, казва: „Господин докторе, имам разстройство на сърцето...“ А жена му: „Зная, зная, и моето сърце едно време трепереше“. – „Нещо ме стяга в гърдите...“ – „Да, зная, зная, стяга те в гърдите...“, тя тълкува, че и нея стягало едно време така. После казва: „И главата ме боли“. – „И мен едно време ме болеше.“ Едната разправя за болестта си, а другата седи в стаята и философства, тя не вярва: „Знаем тази болест, все искаш да те попипа докторът, нямаш никаква болест“. И след 10 години клиентелата на доктор Мерил съвсем намаляла. Кабинетът му съвсем запустял. към беседата >>
42. Много плод, НБ , София, 21.5.1922г.,
- После казва: „Аз го победих, като играх на карти“, дамата му взела, това-онова взел, вземане все от книги.
Съвременната култура е замязала на културата на ония картоиграчи или таблоиграчи или шахматоиграчи или билярдоиграчи, цялото внимание на които е съсредоточено върху топката с пръчката, и цяла нощ си играят, като че светът седи само в тия топки, от единия край до другия. И като ги въртят, ще кажат: „Играхме и аз победих! “ Какво е победил? – От единия край до другия с топката. Има някои пък с кегелбан, с куклички, прекатурва ги, изправя ги, прекатуря, изправя и казва: „Победих аз“. После казва: „Аз го победих, като играх на карти“, дамата му взела, това-онова взел, вземане все от книги. „Сражавал“ се и „победил“! Аз не виждам никаква победа, никаква култура. Съвременните културни и религиозни хора и те играят на карти и на билярд. Богословците имат такива дълги щеги. Топките от единия край до другия си играят и наоколо има други, които слушат, разискват те и казват, че добре изтълкували еди-кой си стих на Писанието. към беседата >>
43. Какво се изисква от ученика / Изисквания от ученика, МОК , София, 14.6.1922г.,
- Преди години срещнах на улицата една дама от висшето общество, особено красива. (втори вариант)
Преди години срещнах на улицата една дама от висшето общество, особено красива. На лицето си имаше воал, но всичко в нея беше приятно. Както вървеше, тя спря пред една колбасарница и изведнъж лицето и придоби особен израз, яви се нещо неприятно, отблъскващо, събуди се в нея животинското естество; тя влезе в колбасарницата, купи си нещо и на излизане оттам видях на лицето и предишната маска с приятно, добро впечатление. При вида на месото тя не можа да овладее своето низше естество; като си купи нещо от кол- басарницата, тя задоволи в себе си низшето естество и лицето и прие пак първия красив, приятен израз. към втори вариант >>
- Ще ви кажа следующия случай: Гледам една дама от висшето общество, много красива, с воал, толкоз красива, че човек не би помислил, че в нея се крие нещо тъй отвратително, влезе в една колбасница, сне си воала и като че туй първото съзнание съвършено се измени в нея.
– Има една обща черта, която е у всички – всички искат храната. Но един желае само хляб, друг желае месце, печена кокошка, някой желае баница. Различни са мислите, всеки иска нещо специално, всеки иска да се нахрани. Но в туй нахранване се различават образите, всеки има различен образ. И ако дълго време наблюдавате човешкото лице, онзи, който иска да яде месо, лицето му придобива известна окраска. Ще ви кажа следующия случай: Гледам една дама от висшето общество, много красива, с воал, толкоз красива, че човек не би помислил, че в нея се крие нещо тъй отвратително, влезе в една колбасница, сне си воала и като че туй първото съзнание съвършено се измени в нея. Лицето ѝ се измени, очите, както у едно месоядно животно, гледа едно парче просто тъй, както едно животно. Изгуби се съвършено красивото лице. След като си тури месото в чантата, тази маска пак се постави, пак дойде благородното лице. Казвам: Две лица има тя. Тя се забравя, не може да се самовладее. към беседата >>
44. Възможности, МОК , Чамкория, 26.7.1922г.,
- Вечерта господарят освобождава коня от работата, качва се на гърба му и тръгва за дома си; господарят влиза вкъщи, а конят отива в дама. (втори вариант)
Сега ще ви представя един пример, който илюстрира отношенията между висшето и нисшето в човека. Един господар има хубав кон, който обича, вследствие на което между господаря и коня се създават другарски отношения: господарят язди коня, а конят го носи на гърба си. Отиват на вършитба; господарят слиза от коня, впряга го и двамата започват заедно да вършеят. Вечерта господарят освобождава коня от работата, качва се на гърба му и тръгва за дома си; господарят влиза вкъщи, а конят отива в дама. Питам в кого от двамата се крият възможностите - в господаря или в коня? В господаря - само господарят е в състояние да измени, в смисъл да подобри или да влоши, положението на коня; конят пък, от своя страна, е в състояние да улесни положението на господаря си. Следователно нисшето начало у човека улеснява, а висшето подобрява положението му. към втори вариант >>
45. Новият живот, СБ , В.Търново, 19.8.1922г.,
- Те са свещени волове, те орат на нивата, а господарят им ги бие в дама: те пъшкат, но се покоряват, седят покорно.
Не мислете, че овцете не са умни. Колко са те по-умни от нас! А ние за много умни се мислим, за културни хора се мислим! Нека признаем този факт. Аз уважавам ония волове, които орат на нивата. Те са свещени волове, те орат на нивата, а господарят им ги бие в дама: те пъшкат, но се покоряват, седят покорно. Герои са те! А вие казвате: „Той е вол, може да издържа тия страдания.“ Но благодарение на тия волове ние живеем. Тогава де е нашата култура? Вие, които се мислите за културни хора, знаете ли колко милиона волове, овце, кокошки, патици са станали жертва за нас? Един богат търговец в София подарил за нещо десет хиляди лева и пишат името му във вестниците, а една овца, която дава живота си, стои много по-високо от тоя богат човек, разбирате ли? към беседата >>
47. Аз съм вратата на овцете / Вратата на овцете, НБ , СБ , В.Търново, 10.9.1922г.,
- Като се върне от нивата, господарят му го затваря в дама, а сам отива при жена си и децата си да се нахрани добре. (втори вариант)
– Каквото селянинът говори на своя вол. Рано сутринта той го впряга на работа и му казва: Хайде, синко, дий!.. Като изореш нивата, ще ти дам много ечемик, да се нахраниш добре. Като се върне от нивата, господарят му го затваря в дама, а сам отива при жена си и децата си да се нахрани добре. Като седне пред трапезата, казва: Дадох малко храна на вола, нахраних го добре. Ние, пасомите на черквата, не искаме да бъдем волове, да ни връзват с въжета и затварят в дамове. Срамно и тежко е положението на воловете. Всяка овца, всеки вол, всяко говедо, трябва сами да хвърлят юлара си, да не влизат в дамовете. Те сами трябва да се развържат и отидат в гората. към втори вариант >>
- Но накрая, след като изоре, затварят вола в дама, а селянинът разговаря сладко с жена си и децата си и казва: „Дадох на вола малко храна, нахраних го“.
Не защото аз го проповядвам, а защото Бог е в Любовта и защото от опит го зная. Опитайте и ще видите. А сега какво ни проповядват? Слагат ни юлар. Селянинът казва на вола си: „Хайде, дий, дий; като изореш, ще има много ечемик, довечера ще има добра храна“. Но накрая, след като изоре, затварят вола в дама, а селянинът разговаря сладко с жена си и децата си и казва: „Дадох на вола малко храна, нахраних го“. Не, ние – пасомите на тази църква, не искаме да бъдем волове и да ни връзват с въжета. И аз казвам, че воловете трябва да се засрамят. Овца, която не захвърли собствения си юлар, аз ще я порицая. Така е заповядал Господ – овцете и говедата да не стоят в домовете, а да отидат в гората. Каквато и вода и сено да ви дават, идете в гората – там е добрият Пастир, Той ще ви води. към беседата >>
48. Простри ръката си!, НБ , София, 31.12.1922г.,
- Такова беше и положението на Адама в райската градина.
Аз ще ви обясня важността на тази дума, без да ви казвам, коя е тя. Представете си един трудолюбив момък, който копае градини, ниви, лозя, докато един ден забогатее. Той има на разположение слуги и всичко, каквото пожелае, но няма възможност да си избере възлюбена на сърцето. Всичко има той, но възлюбената не е дошла. Той ходи натук - натам и се пита: Защо ми е това богатство, без другарка? Такова беше и положението на Адама в райската градина. Защо му беше другарка? – Той търсеше своята възлюбена. Когато Бог създаде Ева, Адам чу само плача й, не можа да чуе първата дума. Той каза: „Тази е плът от плътта ми и кост от костта ми.” Понеже Адам не чу първата дума, Бог му каза: Ще излезеш вън от рая! Значи, след дългия си сън, Адам чу само това, което и майката чува при раждането на детето. към беседата >>
49. И каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето / На земята и на небето, НБ , София, 21.1.1923г.,
- Щом видят, че слънцето изгрее, всяко животно се обажда от дама или от яхъра и казва: Слънцето изгря! (втори вариант)
Мнозина говорят за нас, че сме посрещали слънцето, наблюдавали сме изгряването му. Питам: Кой не мисли и не говори за слънцето? Преди да стане от сън, всеки пита: Изгря ли слънцето? Някой иска да поспи още, а друг – да стане преди него. Не само хората, но и животните очакват слънцето. Щом видят, че слънцето изгрее, всяко животно се обажда от дама или от яхъра и казва: Слънцето изгря! Пуснете ни да излезем вън. По колко пъти на ден, човек се обръща, да види, де е слънцето, още ли е на изток, на каква височина се е качило. Всеки търси слънцето. Много естествено, енергията на нашия физически, умствен, даже и морален живот иде от слънцето. То носи живот. към втори вариант >>
- Не е вѣрно, въ райската градина преди 8,000 години, когато дойде Онзи и говореше на Адама, Той бѣше Христосъ.
„Ами че ако имаше прѣраждане, нѣмаше нужда да дохожда Христосъ“. Че отъ какъ дойде Христосъ има прѣраждане, по-рано имаше робуване, а сега, като направи този мостъ, Той донесе и прѣраждането. Значи, единъ човѣкъ може да дойде отъ небето, и да живѣе на земята. Че какво има отъ това, ако дойде единъ човѣкъ и живѣе още 50–60 години на земята? Казватъ: „Христосъ единъ пѫть дойде“. Не е вѣрно, въ райската градина преди 8,000 години, когато дойде Онзи и говореше на Адама, Той бѣше Христосъ. Този, Който говореше на Авраама, Той бѣше пакъ Христосъ. Когато се устройваше този козмосъ, тази вселенна, тамъ бѣше пакъ Христосъ. Питамъ: Ако е дошълъ Христосъ, колко пѫти е идвалъ? Този законъ за прѣраждането е Неговъ, Той нареди да се прѣраждатъ хората. Че вие съветници ли ще Му ставате, съвети ли ще Му давате? към беседата >>
- Какво трѣбваше да каже тази жена тамъ, тази другарка на Адама?
Ние днесъ работимъ повече, отколкото едно врѣме. Едно врѣме, когато човѣкъ беше въ рая, тъй както е дадено въ стария завѣтъ, той работеше много малко, а имаше повече врѣме да се занимава съ учение, но единъ день жената отиде на забавлѣние, видя тамъ единъ високоученъ философъ, тамъ го уподобяватъ на змия, но азъ го помня, азъ оспорвамъ това, не беше змия, а съ крака. Едно врѣме змиитѣ бѣха съ крака, а послѣ, като сгрѣши, Господь я прокле, и тя стана безъ крака. Седи този господинъ, дошълъ на дървото, и си похапва отъ неговите плодове. Пита жената защо не яде отъ това дърво? Какво трѣбваше да каже тази жена тамъ, тази другарка на Адама? Тя трѣбваше да му каже: „Господине, какъ си позволявашъ безъ наше позволѣние? Че тукъ има закони! “ А тя започва разговоръ съ него. Той казва: „Отъ това дърво ако ядете…“. Ето глупавата жена. към беседата >>
52. Дерзайте, Аз съм, НБ , София, 13.5.1923г.,
- “ – Всички хора трябва да останат голи, като Адама, и след това да облекат дрехата на светлината, в която няма никакво съмнение, никакъв страх.
Аз зная каква е тяхната вяра; зная какво ги вълнува. Някой говори за светли идеи, а в ума му се въртят 4–5 къщи; друг говори за идеи, а в ума му се въртят търговски сделки и печалбите от тях; свещеникът говори за идеи, а в това време философства, разсъждава върху политиката и търси начин как по-добре да се нареди. Бог казва: „Съблечете старите дрехи на тези философи! Съблечете ги и ги оставете голи“. – „Как ще останат голи? “ – Всички хора трябва да останат голи, като Адама, и след това да облекат дрехата на светлината, в която няма никакво съмнение, никакъв страх. Сега сте облечени, но сте порочни. Тогава ще бъдете голи, но чисти, като светлината. към беседата >>
53. За Името Ми / Ще му покажа все, що има, да пострада за името ми, НБ , София, 20.5.1923г.,
- Господ се явява на Анания – един ученик в Дамаск, и рече му: „Иди на улицата, която се казва “Права„ и попитай за някого си на име Савла и ето, моли се. (втори вариант)
Сега, в прочетената глава имаме и един психологически факт. Апостол Павел, който е ревнив за своята отеческа вяра, иска да я наложи на всички. Господ се явява на Анания – един ученик в Дамаск, и рече му: „Иди на улицата, която се казва “Права„ и попитай за някого си на име Савла и ето, моли се. Иди, защото съсъд избран ми е той да носи името ми пред народи и царе и пред синовете Израелеви. Защото аз ще му покажа все, що има, да пострада, за името ми.“ към втори вариант >>
- Бог се явил в Дамаск на Анания, ученик на Христа, и му казал: „Иди на улицата, която се казва Права, и попитай за някого си на име Савел.
В прочетената глава от Деянията на Апостолите срещаме един интересен психологически факт. Павел, който бил толкова ревнив за своята отеческа вяра, който искал да я наложи на всички, той именно бил избран от Бога за разпространител на Неговото Слово. Бог се явил в Дамаск на Анания, ученик на Христа, и му казал: „Иди на улицата, която се казва Права, и попитай за някого си на име Савел. Иди, защото съсъд избран ми е той, да носи името Ми пред народи и царе, и пред синовете Израилеви. Защото аз ще му покажа, все що има да пострада за името Ми“. Питате: „Защо е необходимо страданието? “ – То е първият фактор, който поставя мислите, желанията и действията на човека на тяхното място. Страданието е най-хубавата разтривка, която намества мускулите и костите на човека. към беседата >>
54. Закон за контрастите, ООК , София, 20.5.1923г.,
- Казвам: Тази дама, като стъпва с тия токове, постоянно мисли за тях, не ги изкривява.
Ще започнем по закона на Природата – широки токове! Има хора в света, които ходят с остри, високи токове, но това е друго изкуство вече. Сега ние ще учим закона на Природата. А туй, да ходиш с високи токове, за това нещо се изисква особено концентриране на ума. И действително аз гледам тия дами, които носят високи токове, не ги изкривяват. Казвам: Тази дама, като стъпва с тия токове, постоянно мисли за тях, не ги изкривява. към беседата >>
55. Приложение, ИБ , БС , София, 21.6.1923г.,
- Можем да направим опит: допуснете, че сте една високопоставена светска дама и сте поканена на банкет в някое висше общество.
Сега във всинца ви има едно предубеждение и вие мислите, че знаете. Вие се представяте за смирени, но няма смирение във вас. Аз ви говоря искрено: така, както ви схващам, вие привидно сте смирени, а в сърцето сте горделиви. Можем да направим опит: допуснете, че сте една високопоставена светска дама и сте поканена на банкет в някое висше общество. Да кажем, че сте религиозна, верующа и, отивайки на банкета, по пътя ви среща една просто облечена баба с една кошница цветя и ви казва: „Сестро, можеш ли да вземеш тази кошница и да занесеш някъде този букет? ” Ако това е едно изпитание и ви накарат да занесете тази кошница някъде, ще я вземете ли? Ще кажете: „Чудя се на ума ти, аз съм поканена на банкет, там отивам! ” Че вие именно две покани имате – от една страна, сте поканени на банкет, хубаво облечени сте, гледате се на огледалото, а от друга страна, Христос ви поканва на друг банкет и ви казва: „Ще занесеш кошницата! ” Откажете ли се, свършена е работата. към беседата >>
56. Абсолютно най-малката величина, ИБ ,БР , София, 10.9.1923г.,
- Аз наблюдавам тези, които дялат дърво, което е много чепесто*: удари брадвата на една страна, на друга страна, трябва да му се намери дамара**.
Кой цар на земята, кой народ днес ще го покани? В коя къща ще го настани? И при това, безопасно ли е това Слънце с всичките тези свои служащи, ако дойде на гости, какво би станало с вас? Значи, това Слънце трябва да се смали, за да ви дойде на гости, трябва да стане като най-малко слънце, като лоена свещица, да го турите на масата и да се разговаря с теб. В ума ви трябва да залегнат две мисли: като ученици да се смалявате и да прониквате всичко. Аз наблюдавам тези, които дялат дърво, което е много чепесто*: удари брадвата на една страна, на друга страна, трябва да му се намери дамара**. Турят му се клинове: един, втори, трети. Имате някой богат човек. Такова едно дърво искате да го разцепите. Ще му търсите дамарите, а клиновете в света – това са малките величини. Този човек упорства. към беседата >>
- Ще му търсите дамарите, а клиновете в света – това са малките величини.
В ума ви трябва да залегнат две мисли: като ученици да се смалявате и да прониквате всичко. Аз наблюдавам тези, които дялат дърво, което е много чепесто*: удари брадвата на една страна, на друга страна, трябва да му се намери дамара**. Турят му се клинове: един, втори, трети. Имате някой богат човек. Такова едно дърво искате да го разцепите. Ще му търсите дамарите, а клиновете в света – това са малките величини. Този човек упорства. Ако земята упорства, т. е. твърда е, наливате малко вода и тя се размекчава. Тази година българите казват: "На тези от Бялото Братство няма да им позволим да имат събор." На всички нас стана мъчно. Казваха си: "Така да направим, инак да направим, да направим постъпки пред царя, заявление да подадем, да отидем при министъра" и пр. към беседата >>
57. Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът, НБ , Русе, 1.10.1923г.,
- Всички трябва да минете през тази врата на Адама и Ева, за да минете през тази раса.
Някои неща се преповтарят в пет години, други – в десет години, трети – в сто години, в милиони години и т.н. Тъй щото знанията, които имаме, са относителни. Тъй че сега в света иде особен период на промени, които ще организират света. И в света сега влиза нов тип човек, нов човек се създава, цяла раса. Както едно време се създадоха Адам и Ева в райската градина, тъй и сега Господ образува райска градина и ще тури там новия човек. Всички трябва да минете през тази врата на Адама и Ева, за да минете през тази раса. Ще кажете: „Как ще минем? “ Тъй както минава водата през кюнците. към беседата >>
58. Царството Божие се благовества, НБ , София, 17.2.1924г.,
- Казва се в Писанието, че Господ взел едно ребро от Адама и от него направил една жена.
„При богатството може да има култура, при сиромашията не може да има никаква култура.“ Задавам друг един въпрос: Защо хората трябва да бъдат здрави? – За да могат да работят. Добре, на първия въпрос: защо се женят хората. Ако жената е излязла от мъжа, трябва ли сега с външни свидетелства да доказваме, че тази жена принадлежи на този или на онзи мъж? Всяка една жена, като се жени, знае ли действително, че е реброто на този мъж, за когото се жени? Казва се в Писанието, че Господ взел едно ребро от Адама и от него направил една жена. Адам казал: „Тази е моята жена, плът от плътта ми, кръв от кръвта ми“. Жената как познава, че е ребро от своя мъж, а не е някое чуждо ребро? И аз сега виждам, че мъже и жени си разменили ребрата и затова не се погаждат. Казват: „Тази мома е точно за него“. Ти уверен ли си, че това ребро е точно от него, от този мъж? към беседата >>
59. Обектът на съзнанието, ООК , София, 20.2.1924г.,
- Ще бъде смешно един вол, който е влязъл в дама, да казва: „Аз няма да седя в дама.“ Кой те кара да седиш?
Вие, учениците, сте по-докачливи от светските хора и много сте своенравни. От най-малкото нещо се докачате. Казва някой: „Аз няма да ходя вече на събранията, няма да слушам, аз мога да си живея сам.“ Ами че тук, в училището, никой не те е теглил с кука, нито те е използвал. Защо казваш, че няма да ходиш? Ако имаш някакъв ангажимент, то е друг въпрос. Ще бъде смешно един вол, който е влязъл в дама, да казва: „Аз няма да седя в дама.“ Кой те кара да седиш? Ти сам влезе – ще седиш, колкото искаш. Ще влезеш и после ще кажеш: „Влязох, понеже исках. Излизам, понеже искам.“ Тук няма никаква философия. Трябва да знаете обаче, всички трябва да си запечатите в ума следната мисъл: всички имате отношение към Бога! Вашият живот не е ваш, но е на Бога, разбирате ли? към беседата >>
60. Що е това?, НБ , София, 24.2.1924г.,
- След като го впрегнем в колата да ни свърши работата, ние се качим горе в къщата си, а него пратим долу в дама.
Погрешката не е в това, че вие се различавате във вашите възгледи, но вие мислите, запример, че сте завършили своето развитие; мислите, че туй, което сега знаете, няма да се измени, че туй, което сте постигнали, то е само, друг живот няма. Не, ако вземем ние нещата тъй, както са, ще видим, че в природата има ред същества, на степени са те, според тяхното съзнание, и всички имат различни схващания за живота. Че ние още не сме проучили растителното царство, животинското царство! Ние не сме проучили още законите, които ръководят техния живот; ние не познаваме още животните, не знаем какви пертурбации стават с тях, какви са техните души, какви са техните отношения, какво е тяхното съзнание, как се разговарят – всичко това е тайна за нас. Ние казваме: „Тук има един вол, но за нас този вол е скрит“. След като го впрегнем в колата да ни свърши работата, ние се качим горе в къщата си, а него пратим долу в дама. И ако сравним господаря, който лежи в туй чисто легло, и неговият слуга, който е извършил работата, каква грамадна разлика има в техния живот, в тяхната обстановка! към беседата >>
61. Господи, да прогледам!, НБ , София, 9.3.1924г.,
- И рече на Адама: „Понеже ти излъга, ще работиш с хиляди години тази земя, ще ореш и ще сееш, а тя ще ражда тръни, докато се научиш да любиш Истината“.
Тя каза: „Господи, аз видях змията на дървото горе, тя ми показа един плод. Аз мислих, че този плод е нещо хубаво и ядох от него“. И двамата сгрешиха, и двамата после казаха на Господа: „Господи, тази работа Ти можеше да я оправиш. Не можеше ли по друг начин? “ И повика Господ един ангел и рече му: „Извикай тия двамата избраници и ги изпъди из рая с камшик“. И рече на Адама: „Понеже ти излъга, ще работиш с хиляди години тази земя, ще ореш и ще сееш, а тя ще ражда тръни, докато се научиш да любиш Истината“. А на жената рече: „Ти в мъки ще раждаш, докато се научиш да обичаш Истината“. Хвана тогава Адам жена си под ръка, потекоха сълзи и на двамата, обърнаха се назад, погледнаха към рая и казаха си: „Изгубени сме! “ към беседата >>
- – Преди Адама имаше ли женитба?
– Кога не са се женили хората? От осем хиляди години те непрекъснато се женят. Женитбата влезе в света още от времето на Адама. Първоначално, той беше сам в рая, но поиска от Бога да му даде другар, да не е сам. Бог изпълни желанието му: приспа го, извади едно от ребрата му и направи от него другарката му, Ева. – Преди Адама имаше ли женитба? – Не, женитбата се яви след Адама. Бог създаде човека по образ и подобие свое, даде му възможност да владее земята и да се ползува от нея. Целта на сегашната женитба е изправяне грешките на хората. Според мене, тя не е нищо друго, освен затвор. Всички женени – мъже и жени са затворени, мъчат се и страдат. към беседата >>
- – Не, женитбата се яви след Адама.
От осем хиляди години те непрекъснато се женят. Женитбата влезе в света още от времето на Адама. Първоначално, той беше сам в рая, но поиска от Бога да му даде другар, да не е сам. Бог изпълни желанието му: приспа го, извади едно от ребрата му и направи от него другарката му, Ева. – Преди Адама имаше ли женитба? – Не, женитбата се яви след Адама. Бог създаде човека по образ и подобие свое, даде му възможност да владее земята и да се ползува от нея. Целта на сегашната женитба е изправяне грешките на хората. Според мене, тя не е нищо друго, освен затвор. Всички женени – мъже и жени са затворени, мъчат се и страдат. – Кой се радва тогава? към беседата >>
64. Правила на разумния живот, СБ , , 31.8.1924г.,
- Върнат се от нивата, свалят им юлара, вкарат ги в дама и там ги нахранват. (втори вариант)
Ще кажеш: за това ли се ожених, да му поливам? Е, хубаво, той за това ли се ожени, да те облича? Не си говедо, не си вол. Само тях така гледат. Турят им юлар и хайде на нивата! Върнат се от нивата, свалят им юлара, вкарат ги в дама и там ги нахранват. Само говеда се гледат, а жена или мъж не се гледа. Ще изхвърлите Тези купешки форми от главата си - жена да гледа мъжа си, или мъж да гледа жена си. Една жена, като дойде в дома на мъжа си, да му каже: аз мога само да ти полея да измиеш ръцете и лицето си, нищо повече! Това е 10%, което тя може да направи. Тъй трябва да се препоръча тя. към втори вариант >>
- Върнат се от нивата, свалят им юлара, вкарат ги в дама и там ги нахранват.
Ще кажеш: „Затова ли се ожених, да му поливам? “ Е, хубаво, той затова ли се ожени, да те облича? Не си говедо, но си вол. Само тях така гледат. Турят им юлар и хайде на нивата! Върнат се от нивата, свалят им юлара, вкарат ги в дама и там ги нахранват. Само говедата се гледат, а жена или мъж не се гледа. Ще изхвърлите тези купешки форми от главата си – жена да гледа мъжа си или мъж да гледа жена си. Една жена, като дойде в дома на мъжа си, да му каже: „Аз мога само да ти полея да измиеш ръцете и лицето си, нищо повече! “ Това е десет на сто, което тя може да направи. Тъй трябва да се препоръча тя. към беседата >>
65. Ти си!, НБ , София, 7.12.1924г.,
- Срещнеш някоя дама, хубаво облечена, нагиздена, поусмихва се и от далеч мирише на парфюм. (втори вариант)
А какво по-велико дело от това, да опитаме Божията Любов? Аз зная, че много от вас имат опитности от любовта, но питам ви, задържали ли сте я за дълго време? Аз виждам, че някои могат да задържат любовта за 1–2 минути, или за 1–2 секунди, или най-много половин час и след това и любовта изчезва. Вие знаете ли на какво мязате? – На онези дами, които се пръскат с тия хубавите, миризливи парфюми. Срещнеш някоя дама, хубаво облечена, нагиздена, поусмихва се и от далеч мирише на парфюм. Дойде възлюбленият при нея, казва: Колко хубаво мирише! Не мирише тя, теменужката мирише. Казвате: Колко хубаво мирише – на розичка! Не мирише тя, розата мирише. Не се лъжем ние от тези възгледи! към втори вариант >>
- Послѣ Господь запита Адама: „Ти ли си този, който правѣше заеми?
Ние разрѣшаваме много лесно тия въпроси – икономическитѣ условия лесно ги разрѣшаватъ. Всѣка държава отъ хиляди години развива тия икономически условия. И Адамъ разрѣшаваше този икономически въпросъ, за което го изпѫдиха отъ рая. Слѣдъ като разрѣши този въпросъ, жена му каза: да сключимъ единъ земенъ заемъ! Тази змия, която се бѣше обвила около дървото, бѣше единъ посланикъ, изпратенъ да сключи договора за заема. Послѣ Господь запита Адама: „Ти ли си този, който правѣше заеми? Вънъ скоро! Въ Божията държава не се позволява никакъвъ заемъ“. Заемътъ е нѣщо изкуствено. Въ Божието царство всички нѣща сѫ прѣдвидени. Въ Божията държава всички закони, всичко онова, което е необходимо за нашия умъ, за нашето сърдце, за нашето тѣло, всичко е прѣдвидено въ Божия бюджетъ, до най-малкитѣ подробности. към беседата >>
- Срещнешъ нѣкоя дама, хубаво облѣчена, нагиздена, поусмихва се и отъ далечъ мирише на парфюмъ.
А какво по-велико дѣло отъ това, да опитаме Божията Любовь? Азъ зная, че много отъ васъ иматъ опитности отъ любовьта, но питамъ ви, задържали ли сте я за дълго врѣме? Азъ виждамъ, че нѣкои могатъ да задържатъ любовьта за 1–2 минути, или за 1–2 секунди, или най-много половинъ часъ и слѣдъ това и любовьта изчезва. Вие знаете ли на какво мязате? – На онѣзи дами, които се пръскатъ съ тия хубавите, миризливи парфюми. Срещнешъ нѣкоя дама, хубаво облѣчена, нагиздена, поусмихва се и отъ далечъ мирише на парфюмъ. Дойде възлюблениятъ при нея, казва: колко хубаво мирише! Не мирише тя, теменужката мирише. Казвате: колко хубаво мирише – на розичка! Не мирише тя, розата мирише. Не се лъжемъ ние отъ тѣзи възгледи! към беседата >>
66. Които гладуват, НБ , София, 28.12.1924г.,
- Гледаш, някоя красива дама и някой млад момък седнали да ядат и току си кривят устата на една на друга страна, изпълняват някакво си тайнство. (втори вариант)
Защо сега Бог не може да ни посети? Защото този огън никъде не гори, а щом не гори той, на какво ще четем свещената книга? Ти убеждаваш един човек, че има Любов, че има Мъдрост, че има Истина, а той ти казва, че човекът трябва да яде и да пие. Не, в яденето няма никакъв смисъл, то е само един механически процес. Какъв смисъл има в яденето? Гледаш, някоя красива дама и някой млад момък седнали да ядат и току си кривят устата на една на друга страна, изпълняват някакво си тайнство. Ние сме смешни карикатури пред небето със своите разбирания. Дъвкането е свещено, само когато служиш на Любовта. Служиш ли на Любовта, можеш да кривиш устата си. Например, аз дигам и слагам мотиката на лозето си цял ден, огъвам се. Виж, туй огъване вече е на мястото си. към втори вариант >>
- Гледашъ, нѣкоя красива дама и нѣкой младъ момъкъ седнали да ядатъ и току си кривятъ устата на една на друга страна, изпълняватъ нѣкакво си тайнство.
Защо сега Богъ не може да ни посѣти? Защото този огънь никѫдѣ не гори а щомъ не гори той, на какво ще четемъ свещената книга? Ти убеждавашъ единъ човѣкъ, че има Любовь, че има Мѫдрость, че има Истина, а той ти казва, че човѣкътъ трѣбва да яде и да пие. Не, въ яденето нѣма никакъвъ смисълъ, то е само единъ механически процесъ. Какъвъ смисълъ има въ яденето? Гледашъ, нѣкоя красива дама и нѣкой младъ момъкъ седнали да ядатъ и току си кривятъ устата на една на друга страна, изпълняватъ нѣкакво си тайнство. Ние сме смѣшни карикатури прѣдъ небето съ своитѣ разбирания. Дъвкането е свещено, само когато служишъ на Любовьта. Служишъ ли на Любовьта, можешъ да кривишъ устата си. Запримѣръ, азъ дигамъ и слагамъ мотиката на лозето си цѣлъ день, огъвамъ се. Вижъ, туй огъване вече е на мѣстото си. към беседата >>
67. Видѣхме звѣздата! / Видяхме звездата, НБ , София, 8.2.1925г.,
- – На пудра, с която някоя съвременна дама се пудри, за да стане по-бяла, по-благородна. (втори вариант)
Понякога хората запитват: Как ще се поправи света? Невидимият свят сам може да поправи света, но ако невидимите сили рекат да побутнат, да заработят върху съвременните хора, от тях нищо няма да остане. Аз ще ви кажа, защо именно невидимият свят не иска да тури в действие туй мощното, с което разполага, за да поправи света. От съвременно гледище, знаете ли на какво прилича светът? – На пудра, с която някоя съвременна дама се пудри, за да стане по-бяла, по-благородна. Вместо да се пудри отвътре, тя се пудри отвън. Представете си, че изнеса тази пудра, тъй както е в кутийката, вън на вятъра, какво ще остане от нея? – Само една кутия ще остане. Ако пък водата лисне по лицето на тази дама, какво ще стане с пудрата ѝ? – Ще се измие. към втори вариант >>
- Ако пък водата лисне по лицето на тази дама, какво ще стане с пудрата ѝ? (втори вариант)
От съвременно гледище, знаете ли на какво прилича светът? – На пудра, с която някоя съвременна дама се пудри, за да стане по-бяла, по-благородна. Вместо да се пудри отвътре, тя се пудри отвън. Представете си, че изнеса тази пудра, тъй както е в кутийката, вън на вятъра, какво ще остане от нея? – Само една кутия ще остане. Ако пък водата лисне по лицето на тази дама, какво ще стане с пудрата ѝ? – Ще се измие. Значи, съвременните хора, от гледището на невидимия свят, приличат на тази пудра. Казвам: Тази пудра ще се тури в малко вода, за да стане на тесто. От това тесто ще стане едно ново замесване, ще се извърши един нов процес в света. В природата са ставали такива процеси много пъти. към втори вариант >>
- – На пудра, съ която нѣкоя съврѣменна дама се пудри, за да стане по-бѣла, по-благородна.
По нѣкой пѫть хората запитватъ: какъ ще се поправи свѣта? Невидимиятъ свѣть, самъ може да поправи свѣта, но ако невидимитѣ сили рекатъ да побутнатъ, да заработятъ, върху съврѣменнитѣ хора, отъ тѣхъ нищо нѣма да остане. Азъ ще ви кажа, защо именно невидимиятъ свѣтъ не иска да тури въ дѣйствие туй мощното, съ което разполага, за да поправи свѣта. Отъ съврѣменно гледище, знаете ли на какво мяза свѣтътъ? – На пудра, съ която нѣкоя съврѣменна дама се пудри, за да стане по-бѣла, по-благородна. Вмѣсто да се пудри отвѫтрѣ, тя се пудри отвънъ. Прѣдставете си, че изнеса тази пудра, тъй както е въ кутийката, вънъ на вѣтъра, какво ще остане отъ нея? – Само една кутия ще остане. Ако пъкъ водата лисне по лицето на тази дама, какво ще стане съ пудрата ѝ? – Ще се измие. към беседата >>
- Ако пъкъ водата лисне по лицето на тази дама, какво ще стане съ пудрата ѝ?
Отъ съврѣменно гледище, знаете ли на какво мяза свѣтътъ? – На пудра, съ която нѣкоя съврѣменна дама се пудри, за да стане по-бѣла, по-благородна. Вмѣсто да се пудри отвѫтрѣ, тя се пудри отвънъ. Прѣдставете си, че изнеса тази пудра, тъй както е въ кутийката, вънъ на вѣтъра, какво ще остане отъ нея? – Само една кутия ще остане. Ако пъкъ водата лисне по лицето на тази дама, какво ще стане съ пудрата ѝ? – Ще се измие. Значи, съврѣменнитѣ хора, отъ гледището на невидимия свѣтъ, мязатъ на тази пудра. Казвамъ: тази пудра ще се тури въ малко вода, за да стане на тѣсто. Отъ това тѣсто ще стане едно ново замѣсване, ще се извърши единъ новъ процесъ въ свѣта. Въ природата сѫ ставали такива процеси много пѫти. към беседата >>
68. Той повелѣва на слънцето / Той повелява на слънцето, НБ , София, 15.3.1925г.,
- Затова Господ постави Адама в райската градина, направи го градинар, да изучава растенията. (втори вариант)
Често ни запитват: вие какво проповядвате. Трябва ли хората да се женят, или не трябва? Когато Господ създаде света, каза на първите хора да завладат птиците, рибите, животните. Какво подразбираше с това? – Той подразбираше, че те трябва да завладат всички нисши елементи в себе си. Затова Господ постави Адама в райската градина, направи го градинар, да изучава растенията. Следователно, при сегашното състояние, в което се намираме, ние трябва да изучаваме растенията, да изучаваме бъдещата наука за нашето развитие. Всяко едно растение, и при най-неблагоприятни условия, знае как да извлича от корените си потребните за него сокове. В тези корени живее омразата, завистта, злобата. Те са ненужни материали. Но, когато ние се научим, как да извличаме тези сокове, как да ги преработваме и ненужните за нас препращаме назад в почвата ние ще разберем, какви трябва да бъдат отношенията ни с по-напредналите от нас братя. към втори вариант >>
- Затова Господь постави Адама въ райската градина, направи го градинарь, да изучава растенията.
Често ни запитватъ: вие какво проповѣдвате. Трѣбва ли хората да се женятъ, или не трѣбва? Когато Господь създаде свѣта, каза на първитѣ хора да завладатъ птицитѣ, рибитѣ, животнитѣ. Какво подразбираше съ това? – Той подразбираше, че те трѣбва да завладатъ всички нисши елементи въ себе си. Затова Господь постави Адама въ райската градина, направи го градинарь, да изучава растенията. Слѣдователно, при сегашното състояние, въ което се намираме, ние трѣбва да изучаваме растенията, да изучаваме бѫдащата наука за нашето развитие. Всѣко едно растение, и при най-неблагоприятни условия, знае какъ да извлича отъ коренитѣ си потрѣбнитѣ за него сокове. Въ тѣзи корени живѣе умразата, завистьта, злобата. Тѣ сѫ ненужни материали. Но, когато ние се научимъ, какъ да извличаме тѣзи сокове, какъ да ги прѣработваме и ненужнитѣ за насъ прѣпращаме назадъ въ почвата ние ще разберемъ, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията ни съ по-напрѣдналитѣ отъ насъ братя. към беседата >>
69. Да се не смущава сърцето ви!, НБ , София, 22.3.1925г.,
- Вие знаете, че когато Богъ постави първия човѣкъ въ рая, заобиколи го съ най-хубави дървета, съ най-сладкопойни птици, но на Адама стана тежко на сърдцето и дълго врѣме плака, и най-послѣ изказа една велика мѫдрость, че безъ другарка не може.
Всичкитѣ тия четири елемента съвокупно прѣдставляватъ вѣрата. Тия четири елемента, съ които се намазватъ очитѣ на змията, на лъва, на бика и на воина, това сѫ гълѫбътъ, агнето, крината съ жито и красивата дѣвица, които тръгватъ слѣдъ насъ. Колко струва една крина жито, вие знаете. Какво струва свѣтътъ безъ красива дѣвица, и това знаете. Нищо не струва свѣтътъ безъ красива дѣвица! Вие знаете, че когато Богъ постави първия човѣкъ въ рая, заобиколи го съ най-хубави дървета, съ най-сладкопойни птици, но на Адама стана тежко на сърдцето и дълго врѣме плака, и най-послѣ изказа една велика мѫдрость, че безъ другарка не може. Какво ще прави самъ въ рая, кой ще го утѣшава, съ кого ще сподѣля? Богъ като чу тѫгата му, направи му другарка, създаде Ева. Тъй казва прѣданието. Че е плакалъ Адамъ, това е вѣрно, понеже и днесъ плаче. Вие виждали ли сте мѫжъ, който плаче? към беседата >>
70. Придатъците на разумния живот, ООК , София, 25.3.1925г.,
- Някоя светска дама, преди да ви услужи, ще си измие ръцете, ще се парфюмира, но тя не знае, че този, който е правил парфюма, го е покварил.
Не мислете, че сте чисти. Измивайте ръцете си веднъж, два, три пъти, и тогава направете услугата на когото и да е. Вие се почесвате по носа, по главата си, тук-там, и тогава правите услуги на хората. По този начин обаче се предават болестите. Светските хора пък постъпват с ред етикеции. Някоя светска дама, преди да ви услужи, ще си измие ръцете, ще се парфюмира, но тя не знае, че този, който е правил парфюма, го е покварил. Ако един ангел погледне този парфюм, ще види на него едно извержение. Ще кажете: „Тия работи не трябва да се говорят.“ Трябва да се говорят! Ако ще има чистота, трябва да има обща чистота; ако няма чистота, то е друг въпрос. към беседата >>
71. Въ който градъ влѣзвате / В който град влизате, НБ , София, 29.3.1925г.,
- Някоя дама казва: Булченската дреха е хубава. (втори вариант)
Някои хора обичат да се обличат добре, да имат хубави дрехи. Хубаво е всичко това, но все още не знаете, какво нещо е хубавата дреха. Някоя дама казва: Булченската дреха е хубава. Не, ще дойде ден, когато ще облечете най-хубавата дреха, която ще ви задоволи. Един ден Бог ще ви даде най-хубавия ум, най-красивото сърце, най-разумната душа. Тогава духът ви ще се облече в най-красивата дреха и така ще излезете на сцената. Това нещо засяга малко вашето тщестлавие и вие казвате: Хайде да видим! Не, ще дойде ден за всички съвременни хора, когато ще бъдат облечени в Божествения живот. към втори вариант >>
73. Съ Духъ и огънь / С Дух и огън, НБ , София, 12.4.1925г.,
- А сега, срещам някого и го питам: защо тази дама е турила тази синя панделка отзад на главата си? (втори вариант)
Запитват се още, дали в някоя планета има разумни същества, или не. За да проверят, пак изпращат една експедиция, която скоро се връща назад и казва: ние видяхме и знаем. При сегашните изследвания с телескопите, някои учени казват, че на Марс имало прокарани канали; други казват, че няма такива канали. Едни казват, че тия канали са направени от разумни същества, а други казват, че не са ги правили разумни същества. Всичко това е едно хубаво забавление. А сега, срещам някого и го питам: защо тази дама е турила тази синя панделка отзад на главата си? – От къде да зная? Казвам: все трябва да има някаква подбудителна причина. Това или ще е някаква парижка мода, или ще е някакъв символ. Срещам някой господин, турил черна връзка, облякъл черни дрехи, питам: защо този господин е облякъл всичко черно? – Не зная. към втори вариант >>
- А сега, срѣщамъ нѣкого и го питамъ: защо тази дама е турила тази синя панделка отзадъ на главата си?
Запитватъ се още, дали въ нѣкоя планета има разумни сѫщества, или не. За да провѣрятъ, пакъ изпращатъ една експедиция, която скоро се връща назадъ и казва: ние видѣхме и знаемъ. При сегашнитѣ изслѣдвания съ телескопитѣ, нѣкои учени казватъ, че на Марса имало прокарани канали; други казватъ, че нѣма такива канали. Едни казватъ, че тия канали сѫ направени отъ разумни сѫщества, а други казватъ, че не сѫ ги правили разумни сѫщества. Всичко това е едно хубаво забавление. А сега, срѣщамъ нѣкого и го питамъ: защо тази дама е турила тази синя панделка отзадъ на главата си? – Отдѣ да зная? Казвамъ: все трѣбва да има нѣкаква подбудителна причина. Това или ще е нѣкаква парижка мода, или ще е нѣкакъвъ символъ. Срѣщамъ нѣкой господинъ, турилъ черна връзка, облекълъ черни дрехи, питамъ: защо този господинъ е облекълъ всичко черно? – Не зная. към беседата >>
74. Истинната лоза, НБ , София, 14.6.1925г.,
- Всички тия глупости сѫществуватъ още отъ памти-вѣка, още отъ рождението на Адама и Ева, въ мозъцитѣ на хората и родиха всички грѣховѣ и прѣстѫпления, които и до днесъ съществуватъ.
Този човѣкъ седи и си мисли за Господа: защо Господь не мисли като мене? Слѣпъ ли е, не вижда ли, че азъ страдамъ? Защо не ми влѣзе въ положението, жена, дѣца имамъ? Това сѫ редъ разсѫждения, чрѣзъ които хората искатъ да накаратъ Господа да мисли като тѣхъ, да ходи по тѣхнитѣ щения, по тѣхнитѣ своеволия. Такива и редъ други глупости сѫ минавали и минаватъ въ умоветѣ на хората отъ хиляди, хиляди години и до сега. Всички тия глупости сѫществуватъ още отъ памти-вѣка, още отъ рождението на Адама и Ева, въ мозъцитѣ на хората и родиха всички грѣховѣ и прѣстѫпления, които и до днесъ съществуватъ. Човѣкъ се заблуждава като мисли, че неговиятъ законъ е и Божи законъ. Не е така. Когато дойдатъ страданията, тѣ показватъ, че човѣка не е въ съгласие съ първия законъ, съ закона на цѣлото. Нѣкой пита: защо страдамъ? Защото не си въ съгласие съ първия законъ, съ Божия законъ. към беседата >>
75. Най-малкото чувство, ООК , София, 24.6.1925г.,
- Когато някоя дама ходи с голи ръце денем, на слънце, това разбирам, но да ходи с голи ръце в облачно време или когато седи в някоя стая, или когато отива на някакво събрание, де е смисълът в това?
Кажете ми сега какво значи човек да разсъждава правилно? Сега на мода в света е дамите да носят къси ръкави, да ходят с голи ръце. Защо носят къси ръкави? Всяко нещо, което човек прави, трябва да има свои мотиви, свои причини. Когато някоя дама ходи с голи ръце денем, на слънце, това разбирам, но да ходи с голи ръце в облачно време или когато седи в някоя стая, или когато отива на някакво събрание, де е смисълът в това? На какво слънце ще се пече тогава? Аз искам да кажа, че всяко нещо, което човек прави, трябва да е разумно. Вие можете да се печете на Слънцето както искате и когато искате, без да е на мода ходенето с голи ръце. Аз поддържам това, хората да се пекат на Слънце – и мъже, и жени. Нека всички сестри носят къси ръкави вън от града, но влязат ли в града, трябва да носят дълги ръкави, защото от праха в града порите на кожата ще се запушат и дишането им ще се затрудни. към беседата >>
76. Плодътъ на дървото / Плодът на дървото, НБ , София, 28.6.1925г.,
- Щестлавие имаше въ Адама.
Най-голѣмото геройство на първия човѣкъ въ рая е било това, че слѣдъ като видѣлъ, че самъ не се живѣе и обмислялъ много години този въпросъ, най-послѣ едва се рѣшилъ да каже: „Господи, самъ не се живѣе“. Адамъ билъ голѣмъ аристократъ, макаръ нѣкой мислятъ, че билъ простъ човѣкъ. Слѣдъ като Господь го поставилъ да живѣе въ рая и да се занимава съ животнитѣ той прѣгледалъ всички и си казалъ: „Азъ нѣмамъ другарь, съ когото да дружа, съ тѣхъ не мога да дружа тѣ сѫ нисши сѫщества, тѣ нѣматъ никаква култура“. Пъкъ той трѣбваше да дружи сѫ животнитѣ, трѣбваше да ги учи. Адамъ си казалъ: Господь създаде всичко много умно; и мене и животнитѣ, но едно нѣщо не Му дойде на ума: на мене, този богатия човѣкъ не даде другарь„. Щестлавие имаше въ Адама. Господь го чу, поусмихна се малко и си каза: “Ще имашъ другарь„. И действително Адамъ имаше вече другарь. Той си казваше: “Така, нека излѣзе моята избраница отвънъ, да видятъ славата, величието ми, да видятъ какъвъ великъ човѣкъ съмъ, какво благоволение имамъ прѣдъ Бога„. Това бѣше едно щестлавно чувство, което той криеше въ себе си. Господь му каза: “Другарка ще имашъ! към беседата >>
- „ Обаче, тази жена, направена отъ плъть и кости, не бѣше като Адама.
И действително Адамъ имаше вече другарь. Той си казваше: “Така, нека излѣзе моята избраница отвънъ, да видятъ славата, величието ми, да видятъ какъвъ великъ човѣкъ съмъ, какво благоволение имамъ прѣдъ Бога„. Това бѣше едно щестлавно чувство, което той криеше въ себе си. Господь му каза: “Другарка ще имашъ! „ Като я видѣ, той каза: “Плъть отъ плътьта ми, кость отъ костьта ми! „ Обаче, тази жена, направена отъ плъть и кости, не бѣше като Адама. Тя си каза: не, братко, не съмъ азъ плъть отъ плътьта ти, ще ти докажа, че и въ мене има малко-много умъ“. И му доказва. Отива тя при дървото, което ѝ посочва змията, и казва на Адама: „Ти си голѣмъ страхливецъ! На животнитѣ давашъ умъ, обработвашъ градината, а те е страхъ да бутнешъ онова дърво! “ „Не може, Господь е забранилъ да се бута това дърво“ – прѣподава ѝ Адамъ първиятъ урокъ на послушание. към беседата >>
- Отива тя при дървото, което ѝ посочва змията, и казва на Адама: „Ти си голѣмъ страхливецъ!
Господь му каза: “Другарка ще имашъ! „ Като я видѣ, той каза: “Плъть отъ плътьта ми, кость отъ костьта ми! „ Обаче, тази жена, направена отъ плъть и кости, не бѣше като Адама. Тя си каза: не, братко, не съмъ азъ плъть отъ плътьта ти, ще ти докажа, че и въ мене има малко-много умъ“. И му доказва. Отива тя при дървото, което ѝ посочва змията, и казва на Адама: „Ти си голѣмъ страхливецъ! На животнитѣ давашъ умъ, обработвашъ градината, а те е страхъ да бутнешъ онова дърво! “ „Не може, Господь е забранилъ да се бута това дърво“ – прѣподава ѝ Адамъ първиятъ урокъ на послушание. „Ти си плъть отъ плътьта ми, кость отъ костьта ми, нѣма да буташъ това дърво, ще ме слушашъ! “ – Колко си лѣковеренъ ти! Азъ ще бутна това дърво и ще ти покажа, че не съмъ плъть отъ плътьта ти и кость отъ костьта ти. към беседата >>
- Слѣдъ сгрѣшаването у Адама се пробужда друго едно чувство: въ него нѣмаше доблестьта да остави жена си сама да бѫде наказана по Божиитѣ закони, но си каза: хайде, и азъ ще страдамъ съ нея, да намаля малко страданията ѝ“.
Азъ ще бутна това дърво и ще ти покажа, че не съмъ плъть отъ плътьта ти и кость отъ костьта ти. Ще ти покажа, че съмъ жена, която мисли. Азъ мисля, че и ти ще дойдешъ подиръ мене. Както мисля азъ, това мислишъ и ти„. И двамата нарушиха закона на послушанието и съгрѣшиха. Слѣдъ сгрѣшаването у Адама се пробужда друго едно чувство: въ него нѣмаше доблестьта да остави жена си сама да бѫде наказана по Божиитѣ закони, но си каза: хайде, и азъ ще страдамъ съ нея, да намаля малко страданията ѝ“. Въ него имаше борба, казваше си: „Да оставя ли рая, или да отида съ нея? Съ нея тежко, но безъ нея по-тежко. Тя ми взе сърдцето и кѫдето и да отида, самъ не мога. И въ рая сега животътъ е тежъкъ. Хайде, ще отида съ нея, поне жертва ще направя, че каквато ще да става! към беседата >>
- Всички сегашни жени по цѣлия свѣтъ бѣха събрани тогава въ Ева вѫтрѣ като душички, и всички сегашни мѫже по цѣлия свѣтъ бѣха събрани вѫтрѣ въ Адама като душички.
И тъй, 8,000 години вече откакъ вие се намирате извънъ рая, но всичко сте забравили. Всички сегашни жени по цѣлия свѣтъ бѣха събрани тогава въ Ева вѫтрѣ като душички, и всички сегашни мѫже по цѣлия свѣтъ бѣха събрани вѫтрѣ въ Адама като душички. Всички мѫже и жени заедно гласувахте и сгрѣшихте. А сега всѣки мѫжъ казва: е, този Адамъ! И всѣка жена казва: е, тази Ева! Не, не мислите право, всички заедно сгрѣшихте, всички бѣхте тамъ. Всѣки отъ васъ трѣбваше да каже: не, азъ не давамъ думата си, не се съгласявамъ, не искамъ да постѫпя така. към беседата >>
78. Давам власт, НБ , София, 10.1.1926г.,
- Някоя дама стане сутрин, облече се с бяла рокля; на обед – със синя; вечер – с жълта.
Ние сме един конгломерат, един общ организъм, съставен от милиони, милиарди душички, които живеят заедно, на едно място. Всички вие сте една цяла държава. Сегашните хора трябва да се научат да се разговарят със своята глава, със своя стомах, докато се запознаят с всички клетки. Вие казвате: ние имаме толкова главоболия, че това ли ни остана, да се разговаряме с клетките на нашия стомах! Добре, питам ви: наука ли е тогава това, да се обличаш по 10 пъти на ден с разни костюми, с разни рокли? Някоя дама стане сутрин, облече се с бяла рокля; на обед – със синя; вечер – с жълта. Ходи, оглежда се в огледалото и казва: хубава изглеждам днес! Това наука ли е? Тази дама не мисли ли, в този случай, за времето, което губи? Казвам: ако ти знаеш да се разговаряш с главата си, със стомаха си, с гърдите си, с пръстите си, с ръцете си, да видиш какво има писано в тях, всичко това струва повече, отколкото да се обличаш 10 пъти на ден с разни дрехи. Пък, като се научим да се разговаряме, ще си направим една хубава дреха, която никога не остарява. към беседата >>
- Тази дама не мисли ли, в този случай, за времето, което губи?
Вие казвате: ние имаме толкова главоболия, че това ли ни остана, да се разговаряме с клетките на нашия стомах! Добре, питам ви: наука ли е тогава това, да се обличаш по 10 пъти на ден с разни костюми, с разни рокли? Някоя дама стане сутрин, облече се с бяла рокля; на обед – със синя; вечер – с жълта. Ходи, оглежда се в огледалото и казва: хубава изглеждам днес! Това наука ли е? Тази дама не мисли ли, в този случай, за времето, което губи? Казвам: ако ти знаеш да се разговаряш с главата си, със стомаха си, с гърдите си, с пръстите си, с ръцете си, да видиш какво има писано в тях, всичко това струва повече, отколкото да се обличаш 10 пъти на ден с разни дрехи. Пък, като се научим да се разговаряме, ще си направим една хубава дреха, която никога не остарява. Ще си направим една такава дреха, каквато птиците имат и с такава хас боя, каквато е на перцата и на крилцата им, и колкото повече време минава, тази боя да не избелява. И колкото повече време минава, тия дрехи да стават все по-красиви. И нашите дрехи трябва да бъдат тъй съвършени, както е цигуката на Страдивариуса. към беседата >>
79. Четирите действия, ООК , София, 20.1.1926г.,
- Затова вие ще потърсите селянина, чиято е колата и ще му кажете: „Слушай, приятелю, разпрегни коня си, заведи го в дама, тури колата някъде настрана, да не седи всред двора и тогава иди да пиеш, колкото искаш." Пък и вие сами можете да разпрегнете този кон.
Минават час, два, три, пет, десет, а колата и конят неразпрегнати, седят в двора на приятеля му. Колата и конят представляват една застояла мисъл в човешкия ум. Какво трябва да се направи с нея? Трябва да се изхвърли навън. Казвате: „Това не е наша работа." Не е ваша работа, но колата е във вашия двор. Затова вие ще потърсите селянина, чиято е колата и ще му кажете: „Слушай, приятелю, разпрегни коня си, заведи го в дама, тури колата някъде настрана, да не седи всред двора и тогава иди да пиеш, колкото искаш." Пък и вие сами можете да разпрегнете този кон. Често и някои ваши мисли седят по цели часове, така впрегнати като този кон в двора на някой ваш приятел, и след това мислите, че работите за Бога. Някой от вас дойде при мене, оставя колата и коня си в моя двор и ми казва: „Силно желание имам да работя за Бога, ще остана тук на работа." В това време обаче му дойде друга някаква мисъл, оставя коня впрегнат в колата и излиза навън да се разправя за речено-казано. Като видя, че се забави, аз разпрегна коня му, заведа го в дама, та като дойде някога, да си го вземе. След няколко месеца той пак иде и ми казва: „Едно време дохождах при вас, една светла идея ми беше дошла на ума, но тъй си остана." Казвам: Действително, в моя обор има един кон. Той е вашият, който забравихте по това време. към беседата >>
- Като видя, че се забави, аз разпрегна коня му, заведа го в дама, та като дойде някога, да си го вземе.
Трябва да се изхвърли навън. Казвате: „Това не е наша работа." Не е ваша работа, но колата е във вашия двор. Затова вие ще потърсите селянина, чиято е колата и ще му кажете: „Слушай, приятелю, разпрегни коня си, заведи го в дама, тури колата някъде настрана, да не седи всред двора и тогава иди да пиеш, колкото искаш." Пък и вие сами можете да разпрегнете този кон. Често и някои ваши мисли седят по цели часове, така впрегнати като този кон в двора на някой ваш приятел, и след това мислите, че работите за Бога. Някой от вас дойде при мене, оставя колата и коня си в моя двор и ми казва: „Силно желание имам да работя за Бога, ще остана тук на работа." В това време обаче му дойде друга някаква мисъл, оставя коня впрегнат в колата и излиза навън да се разправя за речено-казано. Като видя, че се забави, аз разпрегна коня му, заведа го в дама, та като дойде някога, да си го вземе. След няколко месеца той пак иде и ми казва: „Едно време дохождах при вас, една светла идея ми беше дошла на ума, но тъй си остана." Казвам: Действително, в моя обор има един кон. Той е вашият, който забравихте по това време. Ако наистина имахте светлата идея да служите на Бога, защо трябваше да я забравяте? към беседата >>
80. Мария избра, НБ , София, 24.1.1926г.,
- Ако един светия може да се повлияе от крака на някоя дама, той не е никакъв светия.
Така е и със съвременните хора. Като бутнат крака на някоя красива жена, снегът им почва да се топи. Добродетели няма в тях. Колко са смешни те! Ако един светия може да се повлияе от крака на някоя дама, той не е никакъв светия. Ако един разумен човек може да се повлияе от крака на някоя дама, той не е никакъв светия. Ако един разумен човек може да се повлияе от крака на една дама, той не е умен човек, в него няма никакъв ум. Ако един човек е светия, ако един човек е разумен, той, като види крака на някоя дама, в него трябва да се зароди една възвишена свята мисъл. Краката, това са символ на Великата Добродетел, върху която е построен целият свят. Това са великите крака, великите добродетели, на които е построено днес цялото общество. към беседата >>
- Ако един разумен човек може да се повлияе от крака на някоя дама, той не е никакъв светия.
Така е и със съвременните хора. Като бутнат крака на някоя красива жена, снегът им почва да се топи. Добродетели няма в тях. Колко са смешни те! Ако един светия може да се повлияе от крака на някоя дама, той не е никакъв светия. Ако един разумен човек може да се повлияе от крака на някоя дама, той не е никакъв светия. Ако един разумен човек може да се повлияе от крака на една дама, той не е умен човек, в него няма никакъв ум. Ако един човек е светия, ако един човек е разумен, той, като види крака на някоя дама, в него трябва да се зароди една възвишена свята мисъл. Краката, това са символ на Великата Добродетел, върху която е построен целият свят. Това са великите крака, великите добродетели, на които е построено днес цялото общество. Казвате: всички трябва да бъдем добродетелни! към беседата >>
- Ако един разумен човек може да се повлияе от крака на една дама, той не е умен човек, в него няма никакъв ум.
Като бутнат крака на някоя красива жена, снегът им почва да се топи. Добродетели няма в тях. Колко са смешни те! Ако един светия може да се повлияе от крака на някоя дама, той не е никакъв светия. Ако един разумен човек може да се повлияе от крака на някоя дама, той не е никакъв светия. Ако един разумен човек може да се повлияе от крака на една дама, той не е умен човек, в него няма никакъв ум. Ако един човек е светия, ако един човек е разумен, той, като види крака на някоя дама, в него трябва да се зароди една възвишена свята мисъл. Краката, това са символ на Великата Добродетел, върху която е построен целият свят. Това са великите крака, великите добродетели, на които е построено днес цялото общество. Казвате: всички трябва да бъдем добродетелни! Ако един банкер няма краката на добродетелта, какво ще прави? към беседата >>
- Ако един човек е светия, ако един човек е разумен, той, като види крака на някоя дама, в него трябва да се зароди една възвишена свята мисъл.
Добродетели няма в тях. Колко са смешни те! Ако един светия може да се повлияе от крака на някоя дама, той не е никакъв светия. Ако един разумен човек може да се повлияе от крака на някоя дама, той не е никакъв светия. Ако един разумен човек може да се повлияе от крака на една дама, той не е умен човек, в него няма никакъв ум. Ако един човек е светия, ако един човек е разумен, той, като види крака на някоя дама, в него трябва да се зароди една възвишена свята мисъл. Краката, това са символ на Великата Добродетел, върху която е построен целият свят. Това са великите крака, великите добродетели, на които е построено днес цялото общество. Казвате: всички трябва да бъдем добродетелни! Ако един банкер няма краката на добродетелта, какво ще прави? Ако един военен няма краката на добродетелта, какво ще прави? към беседата >>
- Дамаджаната празна всеки може от вас. (втори вариант)
Всеки един от вас може да има тази дамаджана. Празна може да я вдигнете, и с вода може да я вдигнете. Но ако тази дамаджана е пълна със злато? Може ли да я вдигнете? (Ще тегне около сто и деветдесет килограма.) Известни идеи при даден случай са възможни, при друг не са възможни. Дамаджаната празна всеки може от вас. Щом я напълним със злато, тогава вие ще се озадачите. Тъй както ви схващам, предполагам до петдесет, шестдесет, осемдесет килограма може да вдигнете. Има друга сега мъчнотия. Допуснете сега, че тази дамаджана вие трябва да я купите. Ако този, който ви е продал дамаджаната, каже – напълни ми я с вода, излей ми водата и я вземи. към втори вариант >>
- Допуснете сега, че тази дамаджана вие трябва да я купите. (втори вариант)
(Ще тегне около сто и деветдесет килограма.) Известни идеи при даден случай са възможни, при друг не са възможни. Дамаджаната празна всеки може от вас. Щом я напълним със злато, тогава вие ще се озадачите. Тъй както ви схващам, предполагам до петдесет, шестдесет, осемдесет килограма може да вдигнете. Има друга сега мъчнотия. Допуснете сега, че тази дамаджана вие трябва да я купите. Ако този, който ви е продал дамаджаната, каже – напълни ми я с вода, излей ми водата и я вземи. Но ако каже – давам дамаджаната, но напълни ми я със злато и ми го дай и вземи дамаджаната? Колцина от вас ще го направят. Първото условие, но второто условие? към втори вариант >>
- Ако този, който ви е продал дамаджаната, каже – напълни ми я с вода, излей ми водата и я вземи. (втори вариант)
Дамаджаната празна всеки може от вас. Щом я напълним със злато, тогава вие ще се озадачите. Тъй както ви схващам, предполагам до петдесет, шестдесет, осемдесет килограма може да вдигнете. Има друга сега мъчнотия. Допуснете сега, че тази дамаджана вие трябва да я купите. Ако този, който ви е продал дамаджаната, каже – напълни ми я с вода, излей ми водата и я вземи. Но ако каже – давам дамаджаната, но напълни ми я със злато и ми го дай и вземи дамаджаната? Колцина от вас ще го направят. Първото условие, но второто условие? към втори вариант >>
- Но ако каже – давам дамаджаната, но напълни ми я със злато и ми го дай и вземи дамаджаната? (втори вариант)
Щом я напълним със злато, тогава вие ще се озадачите. Тъй както ви схващам, предполагам до петдесет, шестдесет, осемдесет килограма може да вдигнете. Има друга сега мъчнотия. Допуснете сега, че тази дамаджана вие трябва да я купите. Ако този, който ви е продал дамаджаната, каже – напълни ми я с вода, излей ми водата и я вземи. Но ако каже – давам дамаджаната, но напълни ми я със злато и ми го дай и вземи дамаджаната? Колцина от вас ще го направят. Първото условие, но второто условие? към втори вариант >>
82. Кръг и елипса, ООК , София, 31.3.1926г.,
- Това се отнася до Адама, който казва: „Бог мене създаде, а аз – вас“.
Казва се в Битието, че Бог създаде първия човек по образ и подобие свое. Това се отнася до Адама, който казва: „Бог мене създаде, а аз – вас“. Адам може да каже, че Бог му е вдъхнал жива душа. Вие, като Адама, можете ли да кажете, че Бог ви вдъхна жива душа? Кой от вас може да каже това? Който може да каже това, той е едно с Адама. При това същият човек, на когото Бог вдъхна жива душа, беше изпъден от рая. Защо? към беседата >>
- Вие, като Адама, можете ли да кажете, че Бог ви вдъхна жива душа?
Казва се в Битието, че Бог създаде първия човек по образ и подобие свое. Това се отнася до Адама, който казва: „Бог мене създаде, а аз – вас“. Адам може да каже, че Бог му е вдъхнал жива душа. Вие, като Адама, можете ли да кажете, че Бог ви вдъхна жива душа? Кой от вас може да каже това? Който може да каже това, той е едно с Адама. При това същият човек, на когото Бог вдъхна жива душа, беше изпъден от рая. Защо? – Защото му липсваше нещо, вследствие на което не можа да запази връзката си с Бога. към беседата >>
- Който може да каже това, той е едно с Адама.
Казва се в Битието, че Бог създаде първия човек по образ и подобие свое. Това се отнася до Адама, който казва: „Бог мене създаде, а аз – вас“. Адам може да каже, че Бог му е вдъхнал жива душа. Вие, като Адама, можете ли да кажете, че Бог ви вдъхна жива душа? Кой от вас може да каже това? Който може да каже това, той е едно с Адама. При това същият човек, на когото Бог вдъхна жива душа, беше изпъден от рая. Защо? – Защото му липсваше нещо, вследствие на което не можа да запази връзката си с Бога. към беседата >>
83. Ще се наситят, НБ , София, 6.6.1926г.,
- Ако би се съставил един референдум, колцина души биха се произнесли, че вярват в Адама?
Сега всички вие трябва да ме разбирате основно, принципално, защото всичко онова, което се ражда, което се твори в съвременния свят се разрушава. Къде са всички ония хиляди поколения, които са били родени преди нас? Къде е нашият прадядо Адам? Ще кажете, че Адам е на онзи свят. Колко души вярват в това? Ако би се съставил един референдум, колцина души биха се произнесли, че вярват в Адама? Всички ще кажат, че това е един измислен мит, една легенда. Ще се запитат: възможно ли е да е съществувал такъв Адам? Възможно е. Трябва да знаете, обаче, че реалностите в света всякога допущат противоположности. Всяка реалност има и своя противоположност. към беседата >>
84. Специалният закон, ООК , София, 7.7.1926г.,
- Жената пък, Ева, беше направена от плът, вследствие на което тя представлява меката, нежната страна в естеството на Адама, т. е.
Често има и обратни прояви на първото явление: срещате мъж с мустаци и брада, но с женски качества: говори нежно, по характер е чувствителен, мекушав, при всяка мъчнотия плаче, обезсърчава се и т. н. Питам: Коя е причината, че в женската форма влязоха мъжки качества, а в мъжката форма влязоха женски качества? Мъжът представлява кварцова канара. И наистина в Битието е казано, че първият човек, Адам, беше направен от пръст. Значи Адам беше мощен човек. Жената пък, Ева, беше направена от плът, вследствие на което тя представлява меката, нежната страна в естеството на Адама, т. е. на мъжа. Питам: Щом жената е направена от плът, как е възможно в това нежно същество да влязат мъжки качества? И щом мъжът е направен от пръст, от твърда материя, как е възможно в него да влязат женски качества? През 40-50-те години на своя живот човек няколко пъти изменя характера си. към беседата >>
87. Неговата заповед, НБ , София, 31.10.1926г.,
- Бог извади едно ребро от Адама и каза: “Ето, давам ти тази жена за другарка през целия живот.
- Тяхната привързаност и тяхното благородство се дължат на факта, че мъжките кучета не хапят женските. Какво става, обаче, меду хората? Днес, между съвременните културни хора ще видите, че мъжът е в състояние да умори жена си, и жената е в състояние да умори своя мъж. Защо някой мъж уморява своята жена? Нали жената е направена от реброто на мъжа? Бог извади едно ребро от Адама и каза: “Ето, давам ти тази жена за другарка през целия живот. Пази свещено нейната душа! ” В това време извън рая имаше друга култура, пред която Адама излезе да се хвали със своята другарка Ева, като казваше: “Аз имам красива, хубава жена, каквато светът не е виждал досега! ” Тогава тази култура изпрати един свой делегат, преобразен в змия, да опита, да разбере добре, каква е тази жена. Какво стана след това? - Тази хубава жена съгреши, а след нея съгреши и Адам, след което и двамата се намериха извън рая. към беседата >>
- ” В това време извън рая имаше друга култура, пред която Адама излезе да се хвали със своята другарка Ева, като казваше: “Аз имам красива, хубава жена, каквато светът не е виждал досега!
Днес, между съвременните културни хора ще видите, че мъжът е в състояние да умори жена си, и жената е в състояние да умори своя мъж. Защо някой мъж уморява своята жена? Нали жената е направена от реброто на мъжа? Бог извади едно ребро от Адама и каза: “Ето, давам ти тази жена за другарка през целия живот. Пази свещено нейната душа! ” В това време извън рая имаше друга култура, пред която Адама излезе да се хвали със своята другарка Ева, като казваше: “Аз имам красива, хубава жена, каквато светът не е виждал досега! ” Тогава тази култура изпрати един свой делегат, преобразен в змия, да опита, да разбере добре, каква е тази жена. Какво стана след това? - Тази хубава жена съгреши, а след нея съгреши и Адам, след което и двамата се намериха извън рая. Имаше един българин, във варненско, на име Драгни, който също така обичаше да се хвали със своята жена, че била работна и трудолюбива. Щом види че жена му изтъче един топ платно, той го взима под мишницата и вечер, когато никой не го вижда, отива в кръчмата, разгъва платното и казва на кръчмаря: “Виждаш ли, платно е това! към беседата >>
88. Освобождаване, МОК , София, 21.11.1926г.,
- Първо Ева открадна от забранения плод, от който яде и даде на Адама, след което Адам излъга Бога.
Представете си, че в ума на някой човек се загнезди мисълта да открадне от приятеля си известна сума. Той се мъчи, страда, бори се, не се решава да извърши кражбата. Така минават ден, два, докато нуждата го застави да открадне парите. Щом извърши кражбата, след нея иде лъжата. Кражбата и лъжата са двата недъзи, които заставиха първите човеци да сгрешат. Първо Ева открадна от забранения плод, от който яде и даде на Адама, след което Адам излъга Бога. Щом открадне и излъже, човек пада. В падането той се изучава, открива своите слаби страни. Като падне и види, че никой не му се притича на помощ, той става и започва да размишлява. Намери ли се втори път пред някаква мъчнотия, той започва да разсъждава и да си казва: Аз съм господар на мъчнотиите си. Аз мога да се владея и няма да им се подам. към беседата >>
89. Не Го приеха, НБ , София, 28.11.1926г.,
- Едно време, когато Бог създал света, той поставил Адама в рая - в Божественото училище - да се учи.
Едно време, когато Бог създал света, той поставил Адама в рая - в Божественото училище - да се учи. Бог изкарал пред Адама всички животни, сам той да им даде имена. След като дал имена на всичките животни, Бог извикал Адама да повтори пред Него имената на животните, според както той ги нарекъл. Като започнали животните да се изреждат две по две пред него, Адам си казал: “Всички животни са по две, имат си другар, аз съм самичък. Адам не разбирал нищо от имената, които дал на животните, но знаел имената им; своето име, обаче, той не знаел, понеже нямал другар, който да го извика по име. В този мит се разправя, че Адам научил името си след като Бог му дал другарка, която го назовала с името Адам. към беседата >>
- Бог изкарал пред Адама всички животни, сам той да им даде имена.
Едно време, когато Бог създал света, той поставил Адама в рая - в Божественото училище - да се учи. Бог изкарал пред Адама всички животни, сам той да им даде имена. След като дал имена на всичките животни, Бог извикал Адама да повтори пред Него имената на животните, според както той ги нарекъл. Като започнали животните да се изреждат две по две пред него, Адам си казал: “Всички животни са по две, имат си другар, аз съм самичък. Адам не разбирал нищо от имената, които дал на животните, но знаел имената им; своето име, обаче, той не знаел, понеже нямал другар, който да го извика по име. В този мит се разправя, че Адам научил името си след като Бог му дал другарка, която го назовала с името Адам. И той я нарекъл Ева, което значи красива жена. към беседата >>
- След като дал имена на всичките животни, Бог извикал Адама да повтори пред Него имената на животните, според както той ги нарекъл.
Едно време, когато Бог създал света, той поставил Адама в рая - в Божественото училище - да се учи. Бог изкарал пред Адама всички животни, сам той да им даде имена. След като дал имена на всичките животни, Бог извикал Адама да повтори пред Него имената на животните, според както той ги нарекъл. Като започнали животните да се изреждат две по две пред него, Адам си казал: “Всички животни са по две, имат си другар, аз съм самичък. Адам не разбирал нищо от имената, които дал на животните, но знаел имената им; своето име, обаче, той не знаел, понеже нямал другар, който да го извика по име. В този мит се разправя, че Адам научил името си след като Бог му дал другарка, която го назовала с името Адам. И той я нарекъл Ева, което значи красива жена. Питам: Как постъпи Адама със своята другарка? към беседата >>
- Питам: Как постъпи Адама със своята другарка?
След като дал имена на всичките животни, Бог извикал Адама да повтори пред Него имената на животните, според както той ги нарекъл. Като започнали животните да се изреждат две по две пред него, Адам си казал: “Всички животни са по две, имат си другар, аз съм самичък. Адам не разбирал нищо от имената, които дал на животните, но знаел имената им; своето име, обаче, той не знаел, понеже нямал другар, който да го извика по име. В този мит се разправя, че Адам научил името си след като Бог му дал другарка, която го назовала с името Адам. И той я нарекъл Ева, което значи красива жена. Питам: Как постъпи Адама със своята другарка? Той направи една грешка, като я остави да скита сама из рая. Адам не трябваше да оставя Ева сама да се разхожда из рая и да се върти около дървото за познаване доброто и злото, а винаги трябваше да бъде с нея. Този закон действа и в човека по следния начин: когато сърцето е само, непременно ще станат някакви погрешки. Следователно, при всяка работа, при всяко изпитание, умът и сърцето на човека трябва да бъдат заедно, на едно място. Този е един от великите закони в света. към беседата >>
- Сега иде втори изпит за Адама.
Както мъжът не трябва да оставя жената сама, така и жената не трябва да оставя мъжа сам да се разхожда из рая. Дето е той, там трябва да бъде и тя; дето е тя, там трябва да бъде и той. Ходят ли всички поотделно, работата се разваля. Заедно трябва да ходят! При първия изпит в рая, Ева направи погрешката. Сега иде втори изпит за Адама. Той ще се постави днес пред дървото на живота, но Ева трябва да бъде при него. Ева трябва да бъде при Адама, да му даде един добър съвет. Иначе, и Адам ще направи погрешка, както Ева, и тогава ще отидат още 8’000 години на изпитания и страдания. При първия изпит змията дойде при Ева и много лесно я изкуси. Сега към същото дърво се приближава Адам, и неговата възлюбена трябва да бъде при него, двамата заедно да разрешат въпроса. към беседата >>
- Най-после минала и Ева покрай Адама.
Волът минал покрай Адама, и той го запитал: “Ти запомни ли Божия закон? ” - Да, запомних го, написах го на рогата си. Минал коня. Адам го запитал: “Ти запомни ли Божия закон? ” - Да, запомних го, написах го на копитото си. Най-после минала и Ева покрай Адама. Той запитал и нея: “Ти запомни ли Божия закон? ” - Да, запомних го, написах го на езика си.” Затова днес жената много говори. След всичко това кучето хапе, волът боде, конят рита. Нека и съвременните хора си дадат отчет какво е останало от Божия закон у тях! Едно трябва да знаят всички хора: Божият закон не се пише нито на език,нито на зъби, нито на рога, нито на копито. към беседата >>
90. Умовете им, НБ , София, 5.12.1926г.,
- Въ Писанието се казва, че когато Господъ видѣлъ скръбьта на Адама за другарка, Той извадилъ едно ребро отъ него и му направилъ другарка, наречена Ева. (втори вариант)
Казвамъ: съврѣменнитѣ хора, които сѫ женени за Лия, за старата култура, трѣбва да работятъ съзнателно върху себе си, за да се оженятъ за Рахила — за новата култура. Ще кажете: „Ние имаме особено мнѣние за брака. Какво е вашето мнѣние по този въпросъ, не ме интересува, но казвамъ: моето мнѣние за брака, за дома, за сѣмейството, за отношенията между мѫже и жени сѫ съвсѣмъ различни отъ тия, които вие имате. Въ Писанието се казва, че когато Господъ видѣлъ скръбьта на Адама за другарка, Той извадилъ едно ребро отъ него и му направилъ другарка, наречена Ева. Азъ казвамъ, че Ева била направена отъ сърцето, а не отъ реброто на Адама. И затова, когато нѣкой мѫжъ изгуби любовьта си, той казва: „Отиде сърцето ми! ” Това е истинскиятъ прѣводъ. Азъ чета свещената книга и правя прѣводи отъ нея. Значи, Ева бѣше направена отъ свещеното сърце на Адама. към втори вариант >>
- Азъ казвамъ, че Ева била направена отъ сърцето, а не отъ реброто на Адама. (втори вариант)
Казвамъ: съврѣменнитѣ хора, които сѫ женени за Лия, за старата култура, трѣбва да работятъ съзнателно върху себе си, за да се оженятъ за Рахила — за новата култура. Ще кажете: „Ние имаме особено мнѣние за брака. Какво е вашето мнѣние по този въпросъ, не ме интересува, но казвамъ: моето мнѣние за брака, за дома, за сѣмейството, за отношенията между мѫже и жени сѫ съвсѣмъ различни отъ тия, които вие имате. Въ Писанието се казва, че когато Господъ видѣлъ скръбьта на Адама за другарка, Той извадилъ едно ребро отъ него и му направилъ другарка, наречена Ева. Азъ казвамъ, че Ева била направена отъ сърцето, а не отъ реброто на Адама. И затова, когато нѣкой мѫжъ изгуби любовьта си, той казва: „Отиде сърцето ми! ” Това е истинскиятъ прѣводъ. Азъ чета свещената книга и правя прѣводи отъ нея. Значи, Ева бѣше направена отъ свещеното сърце на Адама. Подъ думата „свещено сърце” се разбира Божиятъ Духъ. към втори вариант >>
- Значи, Ева бѣше направена отъ свещеното сърце на Адама. (втори вариант)
Въ Писанието се казва, че когато Господъ видѣлъ скръбьта на Адама за другарка, Той извадилъ едно ребро отъ него и му направилъ другарка, наречена Ева. Азъ казвамъ, че Ева била направена отъ сърцето, а не отъ реброто на Адама. И затова, когато нѣкой мѫжъ изгуби любовьта си, той казва: „Отиде сърцето ми! ” Това е истинскиятъ прѣводъ. Азъ чета свещената книга и правя прѣводи отъ нея. Значи, Ева бѣше направена отъ свещеното сърце на Адама. Подъ думата „свещено сърце” се разбира Божиятъ Духъ. И затова се казва въ Писанието, че Богъ вдъхналъ въ ноздритѣ на първия човѣкъ, и той станалъ жива душа. към втори вариант >>
- В Писанието се казва, че когато Господ видял скръбта на Адама за другарка, той извадил едно ребро от него и му направил другарка, наречена Ева.
Казвам: Съвременните хора, които са женени за Лия, за старата култура трябва да работят съзнателно върху себе си, за да се оженят за Рахила - новата култура. Ще кажете: “Ние имаме особено мнение за брака. Какво е вашето мнение по този въпрос, не ме интересува, но казвам: Моето мнение за брака, за дома, за семейството, за отношенията между мъже и жени са съвсем различни от тия, които вие имате. В Писанието се казва, че когато Господ видял скръбта на Адама за другарка, той извадил едно ребро от него и му направил другарка, наречена Ева. Аз казвам, че Ева била направена от сърцето, а не от реброто на Адама. И затова, когато някой мъж изгуби любовта си, той казва: “Отиде сърцето ми! ” Това е истинският превод. Аз чета свещената книга и правя преводи от нея. Значи, Ева беше направена от свещеното сърце на Адама. към беседата >>
- Аз казвам, че Ева била направена от сърцето, а не от реброто на Адама.
Казвам: Съвременните хора, които са женени за Лия, за старата култура трябва да работят съзнателно върху себе си, за да се оженят за Рахила - новата култура. Ще кажете: “Ние имаме особено мнение за брака. Какво е вашето мнение по този въпрос, не ме интересува, но казвам: Моето мнение за брака, за дома, за семейството, за отношенията между мъже и жени са съвсем различни от тия, които вие имате. В Писанието се казва, че когато Господ видял скръбта на Адама за другарка, той извадил едно ребро от него и му направил другарка, наречена Ева. Аз казвам, че Ева била направена от сърцето, а не от реброто на Адама. И затова, когато някой мъж изгуби любовта си, той казва: “Отиде сърцето ми! ” Това е истинският превод. Аз чета свещената книга и правя преводи от нея. Значи, Ева беше направена от свещеното сърце на Адама. Под думата “Свещено сърце” се разбира Божият Дух. към беседата >>
- Значи, Ева беше направена от свещеното сърце на Адама.
В Писанието се казва, че когато Господ видял скръбта на Адама за другарка, той извадил едно ребро от него и му направил другарка, наречена Ева. Аз казвам, че Ева била направена от сърцето, а не от реброто на Адама. И затова, когато някой мъж изгуби любовта си, той казва: “Отиде сърцето ми! ” Това е истинският превод. Аз чета свещената книга и правя преводи от нея. Значи, Ева беше направена от свещеното сърце на Адама. Под думата “Свещено сърце” се разбира Божият Дух. И затова се казва, че Бог вдъхнал в ноздрите на първия човек, и той станал жива душа. към беседата >>
91. Неразрешеното, ООК , София, 15.12.1926г.,
- Има два Адама.
Той е бил и владика, и цар, искал е да оправи света, но все не е успявал. И Ева също така се е прераждала много пъти, и още ще се преражда. И като царица е дохождала, мъчила се е да оправи света, но светът и до днес не е оправен. По този начин, както хората са работили в миналото, както и днес работят, светът не може да се поправи. Ще кажете: Как е възможно Адам да се преражда още, когато е създаден по образ и подобие Божие? Има два Адама. Първият Адам е бил създаден по образ и подобие Божие, а вторият е бил направен от пръст. Когато се казва, че Христос е втория Адам, трябва да се разбира, че Той е произлязъл от Първия, който е бил създаден по Образ и Подобие Божие. към беседата >>
92. Тази притча, НБ , София, 26.12.1926г.,
- ” И откъсна тя един плод от дървото на познаване доброто и злото, вкуси от него и даде на Адама и той да го опита.
Всички жени, които дойдат след тебе, ще се чудят на твоята гениалност и ще си казват: “Каква беше тази жена, която служи на тези велики адепти? ” И тази жена, след като изслушала много внимателно първия урок на този неочакван учител, позамислила се малко, подигнала си главата нагоре и си казала: “Чудно нещо, как Бог ни е заблудил, като ни е поставил в този крив път на живота! Чудно, защо Господ не иска нашето бързо развитие? Тогава нека направя поне един опит. От много опити глава не боли! ” И откъсна тя един плод от дървото на познаване доброто и злото, вкуси от него и даде на Адама и той да го опита. към беседата >>
94. За тяхното неверство, НБ , София, 6.2.1927г.,
- Като свърши работата си, господарят ще извади хомота на воловете, ще ги помилва по главата, ще целуне челата им и ще ги заведе в дама на почивка.
Да, но работата по този начин не върви. Това не е Божествено. За в бъдеще, който иска да води разумен живот, като вземе два вола, той ще ги поглади по главата, ще им покаже хомота, и ако те пожелаят да му слугуват, сами ще си турят главите в хомота. Тогава той ще впрегне колата си, ще се качи на нея и заедно с тях ще отиде на нивата. Тогава и воловете ще бъдат разумни. Като свърши работата си, господарят ще извади хомота на воловете, ще ги помилва по главата, ще целуне челата им и ще ги заведе в дама на почивка. Техните дамове ще бъдат чисти, с големи врати и прозорци, които ще се осветяват добре. В дамовете няма да има никакви извержения, никакви нечистотии. Те ще бъдат така чисти, както са чисти днес къщите на хората. към беседата >>
95. Свещеният олтар, ООК , София, 9.2.1927г.,
- Те цял ден прекарват в ада, впрегнати на работа от вас и вечер, като се върнат от нивата или от полето, давате им малко храна, завързвате ги в дама и не искате да знаете за техните чувства, за това, което те преживяват.
Кой човек е сиромах? Глупавият човек е сиромах, лошият човек е сиромах, лъжецът е сиромах, недъгавият е сиромах. Богат човек е онзи, който има знание, сила, Любов, добродетели, с една дума – богат с добродетели; сиромах пък е онзи, който е лишен от добродетели. Ако сиромахът има приятели между жителите на ада, като отиде при тях, още на втория ден ще го впрегнат на работа: ще го накарат да оре, да копае на нивата. И вие постъпвате така с млекопитаещите. Те цял ден прекарват в ада, впрегнати на работа от вас и вечер, като се върнат от нивата или от полето, давате им малко храна, завързвате ги в дама и не искате да знаете за техните чувства, за това, което те преживяват. Казвате: Говедо е това, то нищо не разбира. – Не е така. И това говедо мисли, и то чувства. Докато е било при Бога, то е мислило по един начин. Щом слиза на земята, започва да мисли по друг начин. към беседата >>
96. Природните звукове, ООК , София, 23.2.1927г.,
- Срещате някоя светска дама с отрязани коси, модерно причесани, с модна рокля, голи ръце, с цигара в уста, говори, смее се, не се стеснява от нищо.
Не, разумният човек намира смисъл във всяка работа, във всяко упражнение. – Какво щяхте да кажете, ако някой би ви заставил да правите това упражнение цяла година? Щом е само за един ден, лесно е; за един ден съзнанието на човека може да бъде будно, но мъчно е тази будност да се поддържа цяла година. Не, когато се касае за благородното, за възвишеното, човек трябва да бъде готов да жертва. Той трябва да има готовност, смелост поне колкото светските хора. Срещате някоя светска дама с отрязани коси, модерно причесани, с модна рокля, голи ръце, с цигара в уста, говори, смее се, не се стеснява от нищо. Свободна е тази жена. Защо? Служи на нещо. Казвате: Мода е това. Не е важно, може и на модата да служи, но смела е тя, от никого не се смущава. към беседата >>
97. Иди повикай мъжа си!, НБ , София, 6.3.1927г.,
- Аз я погледна и намирам, че е облечена, като модерна дама.
Като ви говоря тези неща, мнозина мислят, че те са невъзможни, като приказките от 1001 нощ. Например, аз често се разговарям с мухите, и ако ви разкажа, какво говоря с тях, и това ще ви се види от приказките на 1001 нощ. Някоя муха кацне на ръката ми, например, и започва да се докарва, като някоя мома, която очаква своя любим. Аз я погледна и намирам, че е облечена, като модерна дама. Ако няма някакъв интерес, тя започва да хапе. Има ли интерес, тя започва да се глади с хобота си и да се докарва. Питам я: Какво правиш? – Стъпих на едно хубаво място и сега искам да се порадвам на Божия свят. Като ви казвам, че аз се разговарям с мухите, това ви се вижда чудно, но ако ви кажа, че мухата може да се влюби в някой слон, ще ми повярвате ли? към беседата >>
99. Кротките, НБ , София, 20.3.1927г.,
- Всяка сутрин Бог посещаваше Адама и го извикваше: „Адаме, тук ли си?
Можете ли да кажете, дали тя беше православна, евангелска, католическа, теософска или друга някаква? Имаше ли черква по това време? Де се молеше Адам? Имаше ли икони и кандила? Адам признаваше само Един Жив образ, на който се кланяше. Всяка сутрин Бог посещаваше Адама и го извикваше: „Адаме, тук ли си? “ Той излизаше пред Бога и Му се покланяше. Обаче, когато Адам сгреши, Бог го извика за последен път, но той се скри от Лицето Му, не смееше да се покаже. Следователно, когато някой каже, че е религиозен човек, питам го: Ти чуваш ли всяка сутрин гласа на Бога в твоята райска градина? Ако имаш райска градина, в която да чуваш гласа на Бога, ти имаш и религия; нямаш ли такава райска градина, нямаш и религия. Когато хората изгубиха рая, тук си направиха черква, да се забавляват; под думата „църква“ се разбира общение на душата с Бога. към беседата >>
100. Вехтото премина, НБ , София, 3.4.1927г.,
- Ако между една високопоставена дама, която гледа с презрение на низко стоящите около нея хора, и нейното малко кученце може да се образува връзка, колко повече-може да съществува връзка между професора и детето.
Пък и аз не искам всички да. ме разбират еднакво. Това, което ви говоря, мога да изнеса в строго научна форма, в научни формули, но те ще бъдат още по-трудни за разбиране. От всичко говорено има общи въпроси,-които са еднакво понятни и полезни за всички.За пример, между един професор и едно малко дете може да се образува връзка. Ще кажете:: възможно ли е това? Ако между една високопоставена дама, която гледа с презрение на низко стоящите около нея хора, и нейното малко кученце може да се образува връзка, колко повече-може да съществува връзка между професора и детето. Богатите американки, особено, си водят по едно малко кученце, вързано със синджир. Това е похвално, това е права постъпка. Питам: ако между една богата дама и едно малко кученце може да има такава връзка, че тази дама сама да къпе това кученце, да го храни, да го разхожда, защо тогава между богатите и сиромасите да не могат да се създадат отношения да се обичат? Един ден Господ ще извика богатите хора и ще ги пита: как можахте вие, богатите, да направите толкова нещо за вашите кученца, а нищо не можахте да направите за вашите бедни братя? На същото основание вие можете да се грижите и за вашите бедни братя и сестри. Кога? към беседата >>
- Питам: ако между една богата дама и едно малко кученце може да има такава връзка, че тази дама сама да къпе това кученце, да го храни, да го разхожда, защо тогава между богатите и сиромасите да не могат да се създадат отношения да се обичат?
От всичко говорено има общи въпроси,-които са еднакво понятни и полезни за всички.За пример, между един професор и едно малко дете може да се образува връзка. Ще кажете:: възможно ли е това? Ако между една високопоставена дама, която гледа с презрение на низко стоящите около нея хора, и нейното малко кученце може да се образува връзка, колко повече-може да съществува връзка между професора и детето. Богатите американки, особено, си водят по едно малко кученце, вързано със синджир. Това е похвално, това е права постъпка. Питам: ако между една богата дама и едно малко кученце може да има такава връзка, че тази дама сама да къпе това кученце, да го храни, да го разхожда, защо тогава между богатите и сиромасите да не могат да се създадат отношения да се обичат? Един ден Господ ще извика богатите хора и ще ги пита: как можахте вие, богатите, да направите толкова нещо за вашите кученца, а нищо не можахте да направите за вашите бедни братя? На същото основание вие можете да се грижите и за вашите бедни братя и сестри. Кога? Някой ще каже, че тази богата дама не се грижи за всички кученца, но само за това, което тя обича. Да, мода е това. В Америка, по едно време, имаше и друга мода: дамите носеха на синджирче закачено живо жабче, като игла. към беседата >>
- Някой ще каже, че тази богата дама не се грижи за всички кученца, но само за това, което тя обича.
Богатите американки, особено, си водят по едно малко кученце, вързано със синджир. Това е похвално, това е права постъпка. Питам: ако между една богата дама и едно малко кученце може да има такава връзка, че тази дама сама да къпе това кученце, да го храни, да го разхожда, защо тогава между богатите и сиромасите да не могат да се създадат отношения да се обичат? Един ден Господ ще извика богатите хора и ще ги пита: как можахте вие, богатите, да направите толкова нещо за вашите кученца, а нищо не можахте да направите за вашите бедни братя? На същото основание вие можете да се грижите и за вашите бедни братя и сестри. Кога? Някой ще каже, че тази богата дама не се грижи за всички кученца, но само за това, което тя обича. Да, мода е това. В Америка, по едно време, имаше и друга мода: дамите носеха на синджирче закачено живо жабче, като игла. Гледаш, нещо живо мърда по нея, току протака и свива крачката си. Вечер дамата сваля жабчето, туря го в чинийка с вода, дава му храна, а сутрин, като излиза из града, пак го закачва на врата си. Казвам: това е отлична постъпка, която показва, че са възможни любовни отношения между всички живи същества, Тази дама, като погледне към жабчето, казва му: ти при мене ще се учиш на нова култура, на нов живот. към беседата >>
- Вечер дамата сваля жабчето, туря го в чинийка с вода, дава му храна, а сутрин, като излиза из града, пак го закачва на врата си.
На същото основание вие можете да се грижите и за вашите бедни братя и сестри. Кога? Някой ще каже, че тази богата дама не се грижи за всички кученца, но само за това, което тя обича. Да, мода е това. В Америка, по едно време, имаше и друга мода: дамите носеха на синджирче закачено живо жабче, като игла. Гледаш, нещо живо мърда по нея, току протака и свива крачката си. Вечер дамата сваля жабчето, туря го в чинийка с вода, дава му храна, а сутрин, като излиза из града, пак го закачва на врата си. Казвам: това е отлична постъпка, която показва, че са възможни любовни отношения между всички живи същества, Тази дама, като погледне към жабчето, казва му: ти при мене ще се учиш на нова култура, на нов живот. към беседата >>
- Казвам: това е отлична постъпка, която показва, че са възможни любовни отношения между всички живи същества, Тази дама, като погледне към жабчето, казва му: ти при мене ще се учиш на нова култура, на нов живот.
Някой ще каже, че тази богата дама не се грижи за всички кученца, но само за това, което тя обича. Да, мода е това. В Америка, по едно време, имаше и друга мода: дамите носеха на синджирче закачено живо жабче, като игла. Гледаш, нещо живо мърда по нея, току протака и свива крачката си. Вечер дамата сваля жабчето, туря го в чинийка с вода, дава му храна, а сутрин, като излиза из града, пак го закачва на врата си. Казвам: това е отлична постъпка, която показва, че са възможни любовни отношения между всички живи същества, Тази дама, като погледне към жабчето, казва му: ти при мене ще се учиш на нова култура, на нов живот. към беседата >>
101. Раб и син, НБ , София, 17.4.1927г.,
- Спира се една дама, усмихва се, навежда се към паничката на земята и хвърля нещо.
Преди няколко дни, вървя по една из софийските улици и виждам, край пътя, седнал стар човек, на около 60 години, с цигулка в ръка и свири. По всичко се вижда, че сега започва да се учи. Хванал цигулката по особен, своеобразен начин и стърже ли, стърже с лъка върху струните. Кой-как мине покрай него, поспре се, засмее се и си замине. Спира се една дама, усмихва се, навежда се към паничката на земята и хвърля нещо. Минаха още няколко души, всички му подхвърлиха по нещо. Поспрях се и аз, да го послушам, но нищо не му дадох. Ако бях му дал нещо, щях да опороча неговото изкуство. Никой музикант, досега, не ми е правил такова приятно впечатление, както този стар човек със своята цигулка. Той ме поглежда и като че казва: на стари години и аз се заех да уча. към беседата >>
102. Справяне, МОК , София, 17.4.1927г.,
- Попада в едно общество – една дама с мъжа си. (втори вариант)
Подозрението – всяко същество има подозрение – към кое измерение спада? Ревността е двуизмерна, две измерения. Ревнивият човек, той има само две измерения. За ревнивия човек някои съвпадения са подозрителни. Знаете примера за онзи, който имал навика да мига с едното си око. Попада в едно общество – една дама с мъжа си. Става мъжът и казва; «Господине, аз Ви обявявам дуел. Защо намигвате на жена ми? » – «Господине, казва първият, аз страдам от един недъг, който ми причинява много голямо нещастие, и трябва да туря нещо на лявото си око, да го затуля.» Онзи, който има ревност, ще повярва ли? Ще каже: «Иска да ме излъже.» Или седите при някой в дадения случай, вий се усмихнете и погледът ви попада по права линия, но онзи схваща, че вий правите ишарет, че вий се смеете. То е двуизмерно. към втори вариант >>
- Когато Бог създал Адама, пратил някои от птиците да се произнесат за него.
Сега ще ви приведа един мит, който се отнася до създаването на Адама. Когато Бог създал Адама, пратил някои от птиците да се произнесат за него. Най-напред изпратил гаргата, тя да се произнесе, харесва ли Адама. Като минала покрай него, тя плюла отгоре му и си заминала, без да каже нещо. Затова, именно, гаргата и до днес носи черна дреха. След нея Бог изпратил враната, и тя да си каже мнението. Като минала покрай Адама, враната си затворила очите и казала: нищо особено не представя. към беседата >>
- Най-напред изпратил гаргата, тя да се произнесе, харесва ли Адама.
Сега ще ви приведа един мит, който се отнася до създаването на Адама. Когато Бог създал Адама, пратил някои от птиците да се произнесат за него. Най-напред изпратил гаргата, тя да се произнесе, харесва ли Адама. Като минала покрай него, тя плюла отгоре му и си заминала, без да каже нещо. Затова, именно, гаргата и до днес носи черна дреха. След нея Бог изпратил враната, и тя да си каже мнението. Като минала покрай Адама, враната си затворила очите и казала: нищо особено не представя. Тя даже не забелязала, че гаргата плюла върху Адама. към беседата >>
- Като минала покрай Адама, враната си затворила очите и казала: нищо особено не представя.
Когато Бог създал Адама, пратил някои от птиците да се произнесат за него. Най-напред изпратил гаргата, тя да се произнесе, харесва ли Адама. Като минала покрай него, тя плюла отгоре му и си заминала, без да каже нещо. Затова, именно, гаргата и до днес носи черна дреха. След нея Бог изпратил враната, и тя да си каже мнението. Като минала покрай Адама, враната си затворила очите и казала: нищо особено не представя. Тя даже не забелязала, че гаргата плюла върху Адама. Най после Бог изпратил лебеда, и той да се произнесе за Адама. Като минал покрай човека, лебедът забелязал, че някой плюл върху него и затова се спрял и внимателно изчистил плюнката. Като видял постъпката на лебеда, Бог му казал: понеже ти извърши една хубава постъпка, аз ще ти дам бяла дреха. Един ден лебедът прекарал голямо нещастие: случило се, че едно от крилцата на хубавата му дреха се счупило, и той започнал да плаче. към беседата >>
- Тя даже не забелязала, че гаргата плюла върху Адама.
Най-напред изпратил гаргата, тя да се произнесе, харесва ли Адама. Като минала покрай него, тя плюла отгоре му и си заминала, без да каже нещо. Затова, именно, гаргата и до днес носи черна дреха. След нея Бог изпратил враната, и тя да си каже мнението. Като минала покрай Адама, враната си затворила очите и казала: нищо особено не представя. Тя даже не забелязала, че гаргата плюла върху Адама. Най после Бог изпратил лебеда, и той да се произнесе за Адама. Като минал покрай човека, лебедът забелязал, че някой плюл върху него и затова се спрял и внимателно изчистил плюнката. Като видял постъпката на лебеда, Бог му казал: понеже ти извърши една хубава постъпка, аз ще ти дам бяла дреха. Един ден лебедът прекарал голямо нещастие: случило се, че едно от крилцата на хубавата му дреха се счупило, и той започнал да плаче. Като го видял тъжен, Господ му казал: не плачи, понеже ти прояви такава хубава постъпка по отношение на своя господар, аз ще те възнаградя, като дам добра служба на твоето перо. към беседата >>
- Най после Бог изпратил лебеда, и той да се произнесе за Адама.
Като минала покрай него, тя плюла отгоре му и си заминала, без да каже нещо. Затова, именно, гаргата и до днес носи черна дреха. След нея Бог изпратил враната, и тя да си каже мнението. Като минала покрай Адама, враната си затворила очите и казала: нищо особено не представя. Тя даже не забелязала, че гаргата плюла върху Адама. Най после Бог изпратил лебеда, и той да се произнесе за Адама. Като минал покрай човека, лебедът забелязал, че някой плюл върху него и затова се спрял и внимателно изчистил плюнката. Като видял постъпката на лебеда, Бог му казал: понеже ти извърши една хубава постъпка, аз ще ти дам бяла дреха. Един ден лебедът прекарал голямо нещастие: случило се, че едно от крилцата на хубавата му дреха се счупило, и той започнал да плаче. Като го видял тъжен, Господ му казал: не плачи, понеже ти прояви такава хубава постъпка по отношение на своя господар, аз ще те възнаградя, като дам добра служба на твоето перо. От тоз момент с него ще се пишат велики и красиви работи. към беседата >>
104. Четирите кръга, ООК , София, 11.5.1927г.,
- В който дом влезе, ще му отворят вратата, ще го настанят в дама, ще го нахранят добре и после ще го пуснат да си отиде, облекчено от товара, който носеше на гърба си.
Когато казваме, че човек може да стане богат, може да стане и сиромах, ние имаме предвид физическия живот. Само там могат да стават смени в състоянията на човека. Турете на гърба на някое магаре 80 кг. злато, и то ще стане богато. Ако господарят изгуби това магаре, всички ще го посрещат с радост. В който дом влезе, ще му отворят вратата, ще го настанят в дама, ще го нахранят добре и после ще го пуснат да си отиде, облекчено от товара, който носеше на гърба си. Богатство, което може да се сваля от гърба на човека и отново да се туря, е физическо богатство. Ние не говорим за такова богатство. Когато казваме, че богатият не може да стане сиромах, и сиромахът не може да стане богат, имаме предвид духовното богатство, което никога не се губи. Духовното богатство представя същността на нещата. В този смисъл, добрият човек не може да стане лош, нито лошият може да стане добър. към беседата >>
105. Хармонични положения, МОК , София, 29.5.1927г.,
- Видна култура беше културата на Адама. (втори вариант)
Той иска да проучи онзи творчески принцип вътре в природата – оплел се е той. Той е събрал най-видните жени в неговото време. Действително придобил е голяма мъдрост – но вследствие на това изгубил е нещо от своя характер, не е можал да издържи. Не само Соломон, но и по-напреднали от Соломона, като слезнаха на Земята, и те имаха същата участ като Соломона. И не само Соломон, но и първият човек, Адам, не този по образ и подобие – той, първият Адам, остана, не падна, но вторият Адам, който имаше диханието, той не можа да издържи. Видна култура беше културата на Адама. към втори вариант >>
108. Ще се превърне в радост, СБ , София, 21.8.1927г.,
- Следователно днес Бог ни казва това, което едно време е казал на Адама и на Ева: „Ще ядете от плодовете на всички дървета, но няма да ядете само от плода на „дървото за познаване доброто и злото“.
Засега вие трябва да благодарите на светските хора. Те представляват за вас велико училище. Писанието казва: „Не обичайте света! “ То значи: Ако възлюбите първо света, а после Бога, ще се спънете, ще се отдалечите от Него. Възлюбете първо Бога, и един ден, когато Го познаете, Той ще ви заведе в света и ще ви запознае с него. Следователно днес Бог ни казва това, което едно време е казал на Адама и на Ева: „Ще ядете от плодовете на всички дървета, но няма да ядете само от плода на „дървото за познаване доброто и злото“. Или, с други думи, Бог сега казва на всички хора: „Всичко в света може да обичате, но света няма да обичате, този плод няма да опитвате“. Някой казва: „Защо да не обичаме света? “ Може да го обичате, но ще мязате на Адам и Ева: боси и със скъсани дрехи ще ходите. Светът можете да изучавате, но от плодовете му няма да ядете. Като казвам „света“, аз разбирам Божествения живот. към беседата >>
109. Космически възприятия, ООК , София, 9.11.1927г.,
- " – Дълга е историята на Адама, тя няма край.
Знаеш ли каква другарка ми даде Господ? Знаеш ли, че аз пръв построих моста между небето и земята? Знаеш ли, че аз пръв родих поета, учения, философа в света? Знаеш ли, че аз създадох свещеника, владиката? Голямо величие съм аз! " – Дълга е историята на Адама, тя няма край. Като го изслуша, синът казва:" Татко, благодаря ти за тази наука, с която ме запознаваш. Сега и аз желая да опитам този рай, от който ти излезе. Ти излезе от рая, обиколи света; аз пък искам от широкия свят да вляза в рая, в Божествения свят. От тебе искам само да ми услужиш с пари, да отида до онзи светъл свят на блаженство и мир." – Така се разговарят баща и син и взаимно се поучават. Синът не споменава на баща си, че знае какво той е изпъден от рая. към беседата >>
110. Така е писано, НБ , София, 13.11.1927г.,
- В това отношение, тя мяза на една красива почтена дама, която показва само лицето си на слънцето, да я огрява, а гърбът й остава в тъмнина.
– Там, именно, е вашето нещастие. Вие трябва да осъзнаете, че всяка форма, която ви заобикаля, има отношение към вас, и да влезете във връзка с нея. Следователно, и небето, със своите слънца и планети, има отношение към вас. Вие имате връзка, както със земята, така и с небето. И земята, като живо същество, има нужда от движения; и тя се върти, движи се на една, на друга страна, влиза във връзка със слънцето, като му показва, ту едната, ту другата си страна. В това отношение, тя мяза на една красива почтена дама, която показва само лицето си на слънцето, да я огрява, а гърбът й остава в тъмнина. Същото нещо учените обясняват с други думи. Те казват, че слънцето осветява само едната половина на земята, а другата остава неосветена. Когато уподобявам земята на красива дама, в случая, аз си служа с поетически израз. За мнозина това може да е фантазия, но за поета не е така. Когато погледне едно цвете, поетът вижда в него това, което обикновеният човек не вижда. към беседата >>
- Когато уподобявам земята на красива дама, в случая, аз си служа с поетически израз.
Вие имате връзка, както със земята, така и с небето. И земята, като живо същество, има нужда от движения; и тя се върти, движи се на една, на друга страна, влиза във връзка със слънцето, като му показва, ту едната, ту другата си страна. В това отношение, тя мяза на една красива почтена дама, която показва само лицето си на слънцето, да я огрява, а гърбът й остава в тъмнина. Същото нещо учените обясняват с други думи. Те казват, че слънцето осветява само едната половина на земята, а другата остава неосветена. Когато уподобявам земята на красива дама, в случая, аз си служа с поетически израз. За мнозина това може да е фантазия, но за поета не е така. Когато погледне едно цвете, поетът вижда в него това, което обикновеният човек не вижда. Пред него се разкрива цял свят, и той описва цветето като нещо живо, с което се разговаря. Когато ученият разглежда земните пластове, той обръща внимание на огъванията и пречупванията на тия пластове, на техния състав, и от това вади заключение за пътя, по който е минала земята в своето развитие. За обикновения човек това може да е фантазия, но за учения това е писмо. към беседата >>
111. Форми на съзнанието, ООК , София, 4.1.1928г.,
- " Така беше и с Адама.
В дома децата движат ума и сърцето на родителите. Докато децата са при родителите си, домът е богат, майката и бащата имат импулс да работят. Щом изгубят капиталите си, т. е. синовете и дъщерите си, бащата и майката казват: "Какво ще се прави сега? " Най-после те се примиряват с положението си и казват: "Да са живи слугите! " Така беше и с Адама. Той първо беше сам, но пожела да има другар. Бог му каза: "Ще родиш син." Най-после Адам роди своя пръв син – Ева. Сега от всички се изисква установен морал. Когато ви питат нещо за учението, което ви се преподава в Школата, вие трябва да имате определено понятие. Това учение не е учение на любовта, нито е учение на мъдростта, на истината, на правдата или на добродетелта. към беседата >>
112. Жлебът, НБ , София, 8.1.1928г.,
- Една благородна дама отишла с мъжа си на курорт в някое планинско място, но понеже не живеели добре, постоянно се карали, нищо не разбрали от почивката си.
Бог тъпче всички хора, за да ги освободи. Българите разбират смисъла на тъпченето и често го практикуват. Когато някой човек страда дълго време от треска, накарат го да легне на земята и оставят мечка да го тъпче. Мечката е много магнетична, и като потъпче малко човека, с това тя му придава от своята магнетична сила. Не само болни хора оздравяват от мечка, но тя се отразява благоприятно и върху лоши, своенравни хора. Една благородна дама отишла с мъжа си на курорт в някое планинско място, но понеже не живеели добре, постоянно се карали, нищо не разбрали от почивката си. Един ден се спречкали толкова лошо, че жената казала: Дотегна ми вече този живот! Предпочитам да отида в гората, там да живея, отколкото да остана при тебе! Една вечер тя напуснала дома си и избягала в гората. На пътя й се изпречила една мечка и започнала да я плюе: Ти не знаеш ли, че аз имам малки мечета, които грижливо пазя, та си тръгнала по това време да ги плашиш? Тя се уплашила от мечката и се върнала при мъжа си. към беседата >>
113. Състояния на материята, ООК , София, 2.2.1928г.,
- Адама определи на служба да даде имена на всички животни.
Какво се разбира под думата „Бог"? – Под думата „Бог" разбираме съвкупност от всички разумни, възвишени, любещи същества, които са работили преди създаването на света, които и днес продължават да работят. Кой създаде човешкият ум и човешкото сърце? – Създаде ги Този, Който създаде човешката душа. Казва се в Писанието: „И вдъхна Бог в ноздрите на човека дихание, и той стана жива душа." И постави Бог човека в рая между всички растения и животни да учи, да се развива. Адама определи на служба да даде имена на всички животни. Сега и от вас се иска, като се върнете отново в рая, да дадете имена на всички животни, които са у вас. След това пак ще дойде вашата Ева да ви предложи от плода на забраненото дърво, но вие ще се ползвате от опитността на миналото си: ще погледнете плода и ще се откажете от него. Миналото ще служи за поука на сегашния ви живот. Щом втори път успеете да влезете в рая, вие ще останете там за вечни времена като граждани на Царството Божие. Съществува следният закон: Човек никога не може да повтори грешката, която веднъж е направил. към беседата >>
- Но някой път мадамата се разправя, казва: "Тъй-тъй..." Красивото без наказания не може. (втори вариант)
Аз искам да кажа, че ония усилия, които сте направили досега, те ви донесли нещо. Дошли сте до едно положение и оттам трябва да подемете. Вие сте дошли, услужили сте на тази мадам. Майката, като се роди едно детенце, гали го, милва го, но като стане на десет години, имате пръчка. Тази мадам, като дойде, най-първо, целува те по двайсет-трийсет пъти, но като станете на седем-осем години, пръчката дойде и вкъщи има такова красиво пеене. Но някой път мадамата се разправя, казва: "Тъй-тъй..." Красивото без наказания не може. Ако ние не може да използваме всичките страдания, животът е обезсмислен. Всичките страдания в живота трябва да се използват. към втори вариант >>
- Това са методи на „астралната жена", която на обикновен език бих нарекъл „благородна дама" или „английска лейди".
Това са методи на „астралната жена", която на обикновен език бих нарекъл „благородна дама" или „английска лейди". Тя забавлява и мъжете, и жените. Като влезе в някоя мома, тя започва да я въздига, да й казва, че подобна на нея няма, затова трябва да се облича хубаво, да се хареса на някой богат, красив момък. Когато момата намери такъв момък и се ожени за него, благородната лейди обръща политиката си. Тя започва да се проявява чрез мъжа и го настройва срещу жена му. Той се отнася с нея грубо, жестоко и постепенно отношенията им се развалят. към беседата >>
117. Кога ражда, НБ , София, 10.6.1928г.,
- Добре щеше да бъде, ако имахме главата на първия човек, на Адама, да разгледаме черепа му, какъв е бил по форма, по размери.
Като ви говоря за глава, не разбирайте главата на съвременния човек. Добре щеше да бъде, ако имахме главата на първия човек, на Адама, да разгледаме черепа му, какъв е бил по форма, по размери. Цели 8000 години вече, откак главата на Адама е била тласкана във вълните на морето, та сега вече е обезличен първичният вид, който Бог му е дал. За тази първична глава се говори в Битието: „И направи Бог човека по образ и подобие свое." Едва ли може да се намери днес човек в света, който да е запазил първичния образ на своята глава. Тя днес се е напълно изопачила, обезличила. Ако става въпрос за Любовта на съвременния човек, за нея се казва, че е "любов от картошки". Ако става въпрос за Мъдростта, за неговото знание, за тях се казва, че са още на много ниско стъпало. към беседата >>
- Цели 8000 години вече, откак главата на Адама е била тласкана във вълните на морето, та сега вече е обезличен първичният вид, който Бог му е дал.
Като ви говоря за глава, не разбирайте главата на съвременния човек. Добре щеше да бъде, ако имахме главата на първия човек, на Адама, да разгледаме черепа му, какъв е бил по форма, по размери. Цели 8000 години вече, откак главата на Адама е била тласкана във вълните на морето, та сега вече е обезличен първичният вид, който Бог му е дал. За тази първична глава се говори в Битието: „И направи Бог човека по образ и подобие свое." Едва ли може да се намери днес човек в света, който да е запазил първичния образ на своята глава. Тя днес се е напълно изопачила, обезличила. Ако става въпрос за Любовта на съвременния човек, за нея се казва, че е "любов от картошки". Ако става въпрос за Мъдростта, за неговото знание, за тях се казва, че са още на много ниско стъпало. Когато майката се радва на своето живо, здраво дете, тя има едни разбирания; когато изгуби детето си, тя има други разбирания. към беседата >>
118. Към свобода!, МС , София, 10.7.1928г.,
- ” Цял ден ще работиш и вечерта ще се прибереш в дама си, ще въздъхнеш и ще си кажеш: „Слава Богу, освободих се”.
Друг някой казва: „Аз съм роден.” Като какъв си роден? – Роден си като някой вол. Утре ще дойде господарят ти, ще те впрегне, ще ти тури юлар и ще каже: „Дий, синко! ” Цял ден ще работиш и вечерта ще се прибереш в дама си, ще въздъхнеш и ще си кажеш: „Слава Богу, освободих се”. Питам: такова раждане има ли смисъл? Хиляди такива съществувания има, но те не носят свободата. Ще се раждаш и прераждаш, докато най-после дойдеш до същинското раждане – да се родиш като царски син. Истинското раждане подразбира такова раждане, при което човек придобива свободата си. Значи, тогава човек ще престане да се ражда при условия на страданията, които ограничават свободата. към беседата >>
123. Лазаре, излез вън!, НБ , София, 10.3.1929г.,
- – Възможно е; обаче, аз зная, че Господ говореше всеки ден само на Адама, когато беше в рая.
Не, Божият глас не е като човешкия. В гласа на Бога има нещо особено. Той е глас на Вечността, глас на Абсолютното. Който, веднъж само, е чул Божия глас, той никога няма да го забрави. Някой казва: Господ ми говори всеки ден. – Възможно е; обаче, аз зная, че Господ говореше всеки ден само на Адама, когато беше в рая. Тъй щото, всички ония, които казват, че Бог всеки ден им говори, те трябва да са в рая. Според мене, те сами си говорят. Някой седи, мисли и се запитва: Слушай, от тебе човек ще стане ли? – Ще стане. – Ще ликвидираш ли някога със сиромашията? към беседата >>
125. Спорни въпроси, ООК , София, 10.4.1929г.,
- Той се намира като Адама в рая. (втори вариант)
Има една тънкост вътре. Този владика трябваше да се върне, да повика, да й каже: "Сестра, ти си много красива, но си в един опасен път." Тя трябваше да остане, да не бърза. Той мисли, че като го целуне момата, ще придобие нещо. Той има право, но трябва да даде първо място на бабата. От гледището на морала той вече е съгрешил в сърцето си. Той се намира като Адама в рая. Като го повика Господ, той погледна тия животни, казва: "Господи, другар нямам." Че какъв е животът? Владиката казва: че какво е това владичество? Сега преведете. към втори вариант >>
126. Голямото благо, НБ , София, 19.5.1929г.,
- Отивате в дома на някоя съвременна дама, гледате я черничка на лице, естествена.
Яжте само това, което вие сами сте сготвили. Първо опитайте, а после яжте. Който иска да бъде здрав, той трябва да прави избор на храните. Който иска да бъде здрав, той трябва да изпитва гостилничарите, той трябва да изпитва характера на хората, които му дават да яде. Много гостилничари са подобни на модерните дами. Отивате в дома на някоя съвременна дама, гледате я черничка на лице, естествена. Щом я видите на улицата, не я познавате: лицето й набелено, червисано. Да, но това белило и червило разяждат кожата. Такова нещо са и някои от гостилничарите. Днес ви сложат прясно, чисто ядене. На другия ден яденето е смесено с вчерашното. към беседата >>
128. Другата събота, НБ , София, 26.5.1929г.,
- Какво дете ще бъде това, което мяза на Адама и на Ева?
За да предаде своите добри качества на детето си, майката трябва да е избрала хубав лунен ден за неговото зачеване. Каквото се каза за слънцето, същото се отнася и до луната: има лунен ден от една секунда, от една минута, от един, от два, от три, от пет, от десет и от 24 часа; има лунни дни от седмица и най-после от 28 дена. Когато майката и бащата не могат да изберат хубав ден за зачеване и раждане на своето дете, ражда се дете, което не мяза нито на бащата, нито на майката, но мяза на баба си или на дядо си. Кой е нашият баща и коя е нашата майка? Нашият баща е бил Адам, а нашата майка – Ева. Какво дете ще бъде това, което мяза на Адама и на Ева? Ако детето мяза на Адама и на Ева, още сега може да му се напише хороскоп: то ще се роди и ще умре; ще има слава и ще я изгуби; ще има знание и ще го изгуби, и най-после ще умре в безчестие. Това значи да мяза човек на своя прабаща и на своята прамайка. Това значи да се роди човек, в когото бушуват неговият прабаща и неговата прамайка, т. е. неговият дядо и неговата баба. към беседата >>
- Ако детето мяза на Адама и на Ева, още сега може да му се напише хороскоп: то ще се роди и ще умре; ще има слава и ще я изгуби; ще има знание и ще го изгуби, и най-после ще умре в безчестие.
Каквото се каза за слънцето, същото се отнася и до луната: има лунен ден от една секунда, от една минута, от един, от два, от три, от пет, от десет и от 24 часа; има лунни дни от седмица и най-после от 28 дена. Когато майката и бащата не могат да изберат хубав ден за зачеване и раждане на своето дете, ражда се дете, което не мяза нито на бащата, нито на майката, но мяза на баба си или на дядо си. Кой е нашият баща и коя е нашата майка? Нашият баща е бил Адам, а нашата майка – Ева. Какво дете ще бъде това, което мяза на Адама и на Ева? Ако детето мяза на Адама и на Ева, още сега може да му се напише хороскоп: то ще се роди и ще умре; ще има слава и ще я изгуби; ще има знание и ще го изгуби, и най-после ще умре в безчестие. Това значи да мяза човек на своя прабаща и на своята прамайка. Това значи да се роди човек, в когото бушуват неговият прабаща и неговата прамайка, т. е. неговият дядо и неговата баба. към беседата >>
- – Защото сте родени от Адама, който яде от дървото за познаване на доброто и злото, а с това заедно внесе зараза в кръвта ви.
Истинската наука е наука на безсмъртието. Има наука и на смъртта, от която всички хора умират. Ти може да си физик, но ще умреш; може да си химик, но ще умреш; може да си философ, свещеник, но в края на краищата ще умреш. Научно, логически мога да ви докажа, че ще умрете: днес сте млади, след 50 години ще остареете; днес сте здрави, утре ще се разболеете и ще умрете. – Защо ще умрем? – Защото сте родени от Адама, който яде от дървото за познаване на доброто и злото, а с това заедно внесе зараза в кръвта ви. Следователно, докато вървите по закона на наследствеността, по линията на смъртта, същата участ ви очаква. Като се говори за смърт, за болести, турците имат обичай веднага да запитват: Какъв е цярът срещу това? Сега и вие ще запитате, какъв е цярът срещу смъртта? – Цярът срещу смъртта е да напуснете пътищата на вашия дядо и на вашата баба. Първият опит, който човек трябва да направи е да се освободи от лъжата и непослушанието и да приеме истината в себе си. към беседата >>
- Някой обича коня си и веднага го ограничава, затваря го в дама, да не избяга.
Не е лошо човек да бъде женен, но той трябва да даде свобода на онзи, когото обича. Какво виждаме днес? Мома и момък се обичат, оженват се и веднага се ограничават. Господарят обича слугата си и го ограничава, задържа го за себе си. Двама приятели се обичат, но се ограничават. Някой обича коня си и веднага го ограничава, затваря го в дама, да не избяга. Измъчени от ограниченията на живота, мнозина търсят ангелска любов, да бъдат свободни и неограничени. Какво ще бъде положението им, ако при тази любов се намерят в дама на някой ангел както техният кон? Когато пророк Илия се възнесе на небето с огнена колесница, коне теглиха колесницата. Значи и вие можете да бъдете в положението на кон, впрегнат в царска колесница. Да бъдеш велик, знатен човек, пророк, това значи, да бъдеш впрегнат в колата на някой народ и да я теглиш. към беседата >>
- Какво ще бъде положението им, ако при тази любов се намерят в дама на някой ангел както техният кон?
Мома и момък се обичат, оженват се и веднага се ограничават. Господарят обича слугата си и го ограничава, задържа го за себе си. Двама приятели се обичат, но се ограничават. Някой обича коня си и веднага го ограничава, затваря го в дама, да не избяга. Измъчени от ограниченията на живота, мнозина търсят ангелска любов, да бъдат свободни и неограничени. Какво ще бъде положението им, ако при тази любов се намерят в дама на някой ангел както техният кон? Когато пророк Илия се възнесе на небето с огнена колесница, коне теглиха колесницата. Значи и вие можете да бъдете в положението на кон, впрегнат в царска колесница. Да бъдеш велик, знатен човек, пророк, това значи, да бъдеш впрегнат в колата на някой народ и да я теглиш. към беседата >>
130. Естествени връзки, ООК , София, 19.6.1929г.,
- Срещате една дама, напудрена, червисана, ходи насам-натам и току си вее с ветрилото.
Ония, които не го разбират, ще се отнесат към него така, както слепите се отнасят към светлината. Вие ще се поздравявате помежду си свободно, без да се стеснявате. Какво ще кажат хората, това да не ви смущава. Стеснява ли се онзи, който пуши? Той вади цигарата от джоба си и свободно пуши пред хората. Срещате една дама, напудрена, червисана, ходи насам-натам и току си вее с ветрилото. И тя е свободна, от никого не се смущава. Като вдигате ръката си нагоре, вие се свързвате с Божествения свят, с разумни, светли същества. Ръката представлява възвишеното, благородното в човека. към беседата >>
131. Първите стъпки / Ден без възли, МС , София, 7.7.1929г.,
- Когато видя някоя жена, напудрена и намазана с разни помади и бои, аз си мисля: "Колко е красива сега тази дама!
Мъжът ще се облече във фрак, ще обуе лачени обувки и така ще отиде. Не се докарва само жената. И двамата се докарват. Колкото са важни акварелите, четките и сандъчетата за художника, когато ще рисува, толкова е важен и фрака за модерния съвременен мъж, когато отива на бал. Фракът е един от приборите, необходим за бала. Когато видя някоя жена, напудрена и намазана с разни помади и бои, аз си мисля: "Колко е красива сега тази дама! " Обаче, тя трябва да се измие малко, да види, дали ще запази своята красота. Ако се опита някой да я измие, тя ще каже: "Колко некултурен, груб човек е този господин, отне ми всичката красота, и аз станах грозна"! Казвам: ако в това седи всичката красота на жената, тя отново може да се намаже, нищо не и коства това. Да, но не е красота това, което човек може да ти отнеме. Никой не може да ти отнеме истинската красота. към беседата >>
132. Илия вече дойде, НБ , София, 21.7.1929г.,
- Когато Бог създаде Адама, Той го постави на специално място – в райската градина.
Старото не трябва да се стълкновява с новото. Новото ще се посади на ново място, при съвършено нови условия. Когато слезе на земята човек не влезе в стълкновение с животните. Той имаше свое определено място за живеене. По същия начин, когато новото дойде в света, няма да влезе в противоречие със старото. Когато Бог създаде Адама, Той го постави на специално място – в райската градина. Новият човек, който ще дойде на земята, също така ще бъде поставен на специално място. Той няма да влезе в стълкновение със стария. Може ли малкото дете да влезе в стълкновение със стария човек? Детето излиза на двора, пее, играе, скача, а дядото седи вътре и почива. Като се наиграе, влезе вътре, запитва дядото, какво прави, иска ли нещо да му донесе и пак излиза на двора. към беседата >>
134. Моите овце слушат моя глас, НБ , София, 11.8.1929г.,
- Сега, не смесвайте понятието за Христа с понятието за Адама.
Сега, не смесвайте понятието за Христа с понятието за Адама. Апостол Павел нарича Христа втори Адам, но като Адам, Христос никога не е вървял по пътя на човешката еволюция, което значи, че Той никога не е грешил. Христос е слязъл от друг свят, за да опита живота на хората, но Той сам не е от човешка еволюция. В Писанието е казано, че Христос не е дошъл да помага на ангелите, но е дошъл да помага на хората. Той дойде в света да послужи като съединителна нишка между еволюцията на ангелите и еволюцията на хората и да покаже на последните, по кой път могат да придобият Божествения живот. Вярващите мислят, че лесно могат да придобият този живот. към беседата >>
135. Разумни методи, ООК , София, 25.9.1929г.,
- Тази е втората погрешка на Адама.
Като минаваха животните пред него, две по две, всяко с другарката си, Адам видя, че няма нито едно животно, с което би могъл да се разбере. Тогава той помоли Бога да му изпрати другарка, подобна на него, с която да се разбира. Тук той направи първата погрешка. Бог задоволи желанието му, като извади едно от ребрата му и направи от него човек — жена, която нарече Ева. Като я видя, Адам извика: „Тази е плът от плътта ми и кост от костта ми“. Тази е втората погрешка на Адама. Той помисли, че Ева е негова плът и кръв, но Бог му показа, колко е прав в мисълта си. Един ден, когато Ева се разхождаше в райската градина, тя видя една змия, обвита около дървото за познаване на доброто и на злото, от което им беше забранено да ядат. Змията проговори на Ева: Защо не ядете от това дърво? — Бог ни забрани. Той каза, че в който ден ядем от плодовете на това дърво, ще умрем. към беседата >>
- Ева се изкуси от тия думи, веднага взе един плод и даде от него и на Адама.
Един ден, когато Ева се разхождаше в райската градина, тя видя една змия, обвита около дървото за познаване на доброто и на злото, от което им беше забранено да ядат. Змията проговори на Ева: Защо не ядете от това дърво? — Бог ни забрани. Той каза, че в който ден ядем от плодовете на това дърво, ще умрем. Змията отговори: Няма да умрете, но ще станете като Него. Ева се изкуси от тия думи, веднага взе един плод и даде от него и на Адама. И тук Адам направи трета погрешка. Той измоли от Бога другарка, но не Го попита, как трябва да се отнася с нея. Без да питат Господа и двамата ядоха от забранения плод и оголяха. към беседата >>
136. Вечното благовестие, НБ , София, 13.10.1929г.,
- От времето на Адама, досега, не съм срещнал нито един щастлив човек.
– Добре е намислил, но той трябва да знае, как да се самоубие. Щом е решил да се самоубива, той трябва да бъде смел, геройски да умре, а не да търси някакъв лек начин. Нека се подложи на гладна смърт, да гладува 50 – 60 деня. – Ама, нещастен съм, искам по-скоро да туря край на живота си. – Не си само ти нещастен. От времето на Адама, досега, не съм срещнал нито един щастлив човек. към беседата >>
137. Сторете да насядат, НБ , София, 10.11.1929г.,
- От Адама по-богат човек в света нямаше. (втори вариант)
Защото знанието е създадено за човека, а не човек за знанието, богатството е създадено за човека, а не човек за богатството. Да имаш един добър приятел, е по-голямо богатство, отколкото да владееш всичкото богатство в света. Един добър приятел струва повече, отколкото всичкото богатство на света. Ако ти би имал всичкото богатство в света, а си сам, какво ти струва това богатство? Приятелят не струва ли повече от всичко друго? От Адама по-богат човек в света нямаше. Той имаше четири квадралиона злато, превърнато в английски лири. Държавата, в която живял Адам, всички били в рокли от злато, вратите били направени само с бисери, а диамантени огърлици носили кокошките, като яйца големи. Като ви разправям това, ще кажете, че е от „Хиляда и една нощ". Нека и да е, вие сте чели „Хиляда и една нощ" - нека и това да е от същото. към втори вариант >>
138. Сам се опасваше, НБ , София, 17.11.1929г.,
- Реките на Дамаск не са ли по-добри, от всичките води на Израиля?
В това отношение, те приличат на Неемана, войвода на сирийския цар, който бил прокажен и отишъл при Елисея, с препоръка от израилския цар, да го излекува. Отиде Нееман, с конете си и с колесницата си и застана при вратата на Елисеевия дом. Елисей изпрати при него вестители, да му кажат, да се окъпе седем пъти в р. Йордан. Щом се окъпе, проказата му ще изчезне. Нееман се разгневи и рече: Ето, аз мислех, че Елисей непременно ще излезе при мене, ще призове името на Господа Бога своего, ще дигне ръката си върху мене и ще излекува проказата ми. Реките на Дамаск не са ли по-добри, от всичките води на Израиля? Не можах ли да се окъпя в тях и да се очистя? Обърна се и си отиде с гняв. Рабите му се приближиха и му говореха: "Ако пророкът ти беше казал нещо голямо, не би ли го направил? Колко повече сега можеш да го направиш, като ти казва: Окъпи се и очисти се! Послуша рабите си и се окъпа, седем пъти в Йордан, според словото на Божия человек; и плътта му се възвърна, като плът на малко дете, и очисти се". към беседата >>
139. Пасха Господня / Пасха Господня е, НБ , София, 1.12.1929г.,
- Жената иска да се представи пред хората за културна, модерна дама.
Външно те се стремят да бъдат добре облечени, да минават за благородни хора, за аристократи, а що се отнася до яденето, гледат да мине, както и да е. Хората се срамуват от това, от което не трябва да се срамуват. Дето трябва да се срамуват, там затварят очите си и вървят по пътя, по който се движат ония, които не мислят много. Виждате пред масата на някоя бирария седят мъж и жена, бедни хора, но заръчали си бира, кебапчета и минават за аристократи. От време на време и мъжът, и жената запалват цигарка, пушат. Жената иска да се представи пред хората за културна, модерна дама. Не е лошо, че пуши човек, бил той мъж или жена, но лошото е в дима, който трови организма. За предпочитане е човек да пуши, но да е жив, отколкото да не пуши и да е мъртъв. И огънят, който домакинята кладе, пуши. В това отношение той представя една голяма цигара. Значи, животът е пълен с цигари, малки и големи, които отделят дим; дето има дим, там никаква култура не съществува. към беседата >>
140. Възпитание на волята / Вътрешното възпитание на волята, МОК , София, 24.1.1930г.,
- Той казва: “Знаех отлично стихотворението, но на първите редове една дама, като ме погледна в очите, като че ме парализира. (втори вариант)
Парализирането е лесно нещо. Един от даровитите българи, който учил в Америка, почти шест езика знаел и обичал да говори на хората. Бил много красноречив. Той ни разправяше една своя опитност. Викали го на една вечеринка да декламира стихотворение. Той казва: “Знаех отлично стихотворението, но на първите редове една дама, като ме погледна в очите, като че ме парализира. И като никога слязох от сцената, нищо не можах да кажа. Никога не бях срещал такива очи като нейните. Съвсем ме парализира.” Значи в тази жена имало известна сила, парализирва неговата воля, парализирва течението на неговите мисли. Та като насочи обществото своите мисли, като погледне някого, веднага той се озадачи. към втори вариант >>
142. Изпитай и виж, НБ , София, 16.2.1930г.,
- В тази голота на Адама обаче съзираме една възможност за неговото падение. (втори вариант)
Ако сега дойде Адам, как ще се облече? Тогава той е бил гол, но безгрешен, а сега той е облечен, и то модерно, но грешен. Питам, кое е по-хубаво? Да бъдеш гол, но безгрешен или облечен и грешен? Казвам, има нещо, което е пропуснато и първоначално тази голота е изразявала друго нещо. В тази голота на Адама обаче съзираме една възможност за неговото падение. Но в първичния човек, в първия човек нямаше никаква голота. Голотата се явява като резултат само у човека, у когото материята влиза като фактор. В Адама имаше възможност да оголее, но за първия човек, за който се казва, той имаше два първични извора, от които черпеше своите знания. Казва се за този първичен човек, че Бог направи човека по образ и подобие свое и му даде власт над цялата земя, а другият човек, когото нарече Адам, той го направи от пръст. към втори вариант >>
- В Адама имаше възможност да оголее, но за първия човек, за който се казва, той имаше два първични извора, от които черпеше своите знания. (втори вариант)
Да бъдеш гол, но безгрешен или облечен и грешен? Казвам, има нещо, което е пропуснато и първоначално тази голота е изразявала друго нещо. В тази голота на Адама обаче съзираме една възможност за неговото падение. Но в първичния човек, в първия човек нямаше никаква голота. Голотата се явява като резултат само у човека, у когото материята влиза като фактор. В Адама имаше възможност да оголее, но за първия човек, за който се казва, той имаше два първични извора, от които черпеше своите знания. Казва се за този първичен човек, че Бог направи човека по образ и подобие свое и му даде власт над цялата земя, а другият човек, когото нарече Адам, той го направи от пръст. към втори вариант >>
- Казва се за Адама, че бил гол.
„Изпитай и виж, че пророк от Галилея не е възстанал.“ Едно трябва да се знае: всеки пророк е изпратен от невидимия свят. В този смисъл всеки пророк представя написана книга, от която може да се чете онова, което Бог иска да каже на хората. Пророкът не работи за своя слава, но за славата на Онзи, Който го е проводил. Той работи за любовта, в която няма никакви изключения. Когато Адам беше в рая, там нямаше никакви църкви, паметници, както днес ги има. Казва се за Адама, че бил гол. Думата гол подразбира състояние на чистота и святост. Щом сгреши, той се облече в модерни дрехи. Днес виждаме Адама навсякъде облечен в модерни дрехи, но грешен. Той се е отклонил от закона на любовта, от чистотата и светостта. За предпочитане е човек да бъде гол, но чист и свят, отколкото да бъде облечен, но грешен. към беседата >>
- Днес виждаме Адама навсякъде облечен в модерни дрехи, но грешен.
Той работи за любовта, в която няма никакви изключения. Когато Адам беше в рая, там нямаше никакви църкви, паметници, както днес ги има. Казва се за Адама, че бил гол. Думата гол подразбира състояние на чистота и святост. Щом сгреши, той се облече в модерни дрехи. Днес виждаме Адама навсякъде облечен в модерни дрехи, но грешен. Той се е отклонил от закона на любовта, от чистотата и светостта. За предпочитане е човек да бъде гол, но чист и свят, отколкото да бъде облечен, но грешен. Има два вида голота: голота на грешника и голота на праведния. Първият човек е бил направен по образ и подобие Божие – духовният човек, а след него е бил направен физическия човек, наречен втори Адам. Той е бил направен от пръст, в която Бог внесе диханието си и стана жива душа. към беседата >>
143. Новото в живота, ООК , София, 19.2.1930г.,
- Вие сте ходили на извора или с кърчаг, или със стомна, или с някоя хубава дамаджана, напълнили сте я. (втори вариант)
Представете си, че този човек, който казва, че е гладен и жаден, иде отнякъде. Вие сте ходили на извора или с кърчаг, или със стомна, или с някоя хубава дамаджана, напълнили сте я. Този човек на пътя срещнете, казва: „Моля, може ли да ми дадете малко вода." Как трябва да постъпите? Той е вървял по дългия път, уморен е, жаден е. Ти ще му кажеш ли, че: „Аз оттам, отгоре ида. Като хванете тази пътека, ще намерите един хубав извор". Право е, той трябва да иде да пие от този извор, не от твоята стомна. към втори вариант >>
144. Синове на светлината, НБ , София, 23.3.1930г.,
- През време на проповедта му една важна дама минала край един от прозорците и заповядала на кочияша си да спре, да чуе и тя нещо.
Американският проповедник Муди решил да отиде в Англия да проповядва. Трябвало да мине през Ливърпул, да се срещне с един от приятелите си, който обещал да му нареди работата: да наеме специален салон, да плати всички разходи. Стигнал благополучно в Ливърпул, но се указало, че приятелят му умрял преди една седмица. Муди се намерил пред голяма мъчнотия, но, в края на краищата, работата му се наредила, и той държал бляскава проповед, на която присъствали няколко хиляди души. Бляскава била проповедта му, защото синовете на светлината го подкрепили. През време на проповедта му една важна дама минала край един от прозорците и заповядала на кочияша си да спре, да чуе и тя нещо. Муди забелязал тази дама и веднага се обърнал към слушателите си с думите: В този момент продавам душата на една дама. На тази душа светът дава слава, богатство, чест. Обаче, Христос дава друго нещо за тази душа. И той започнал да изброява всичко, което Христос дава за една душа. Като чула тия думи, дамата разбрала, че това се отнася до нея. към беседата >>
- Муди забелязал тази дама и веднага се обърнал към слушателите си с думите: В този момент продавам душата на една дама.
Трябвало да мине през Ливърпул, да се срещне с един от приятелите си, който обещал да му нареди работата: да наеме специален салон, да плати всички разходи. Стигнал благополучно в Ливърпул, но се указало, че приятелят му умрял преди една седмица. Муди се намерил пред голяма мъчнотия, но, в края на краищата, работата му се наредила, и той държал бляскава проповед, на която присъствали няколко хиляди души. Бляскава била проповедта му, защото синовете на светлината го подкрепили. През време на проповедта му една важна дама минала край един от прозорците и заповядала на кочияша си да спре, да чуе и тя нещо. Муди забелязал тази дама и веднага се обърнал към слушателите си с думите: В този момент продавам душата на една дама. На тази душа светът дава слава, богатство, чест. Обаче, Христос дава друго нещо за тази душа. И той започнал да изброява всичко, което Христос дава за една душа. Като чула тия думи, дамата разбрала, че това се отнася до нея. Тя слязла от колата си, влязла в салона и се обърнала към проповедника със следните думи: Отсега нататък напущам своя стар господар и отивам при новия, да Му служа с любов и вярност. към беседата >>
145. Да се възвеселим, НБ , София, 18.5.1930г.,
- Не само сегашният човек е нещастен, но от времето на Адама до днес едва ли ще намерите човек, който да е казал или да каже, че е щастлив.
За да схване тази връзка, преди всичко човек трябва да разбере естеството на своя ум, основата на своето сърце и силата на своята воля. Разбере ли ума, сърцето и волята си, човек се е домогнал до онази наука, която осмисля живота му и го освобождава от противоречията. Ако не може да разбере ума, сърцето и волята си, човек живее само в противоречия, в мъчнотии и страдания. Тази е причината, поради която съвременният човек се оплаква от живота си. Когото срещнете днес, всеки казва, че е нещастен. Не само сегашният човек е нещастен, но от времето на Адама до днес едва ли ще намерите човек, който да е казал или да каже, че е щастлив. Историята не знае нито един щастлив човек. Историята на човечеството е пълна с драми и трагедии, със страдания и нещастия. При все това, човек все още вярва, че и вън от рая може да бъде щастлив, може да създаде нещо велико. В това отношение той прилича на мравката, която попада в пясъчната фуния на мравояда и се надява, че може да излезе навън. Пясъкът на фунията е толкова подвижен, че каквито усилия да прави мравката да излезе от фунията, те остават безрезултатни. към беседата >>
147. Съзнание, точка и права линия, ООК , София, 24.9.1930г.,
- Разумното начало в човека, проговори на Адама, на неговото съзнание, но той се скри.
И тъй, грешите ли, не се крийте в шубраците, както Адам направи, но бъдете смели, да се явите пред лицето на Бога и да се изповядате. Бог, т.е. Разумното начало в човека, проговори на Адама, на неговото съзнание, но той се скри. Защо се скри Адам? Срамуваше се от своята голота. Той каза на Господа: „Тук съм, Господи, но ме е срам да се явя пред лицето Ти с опетнено съзнание“. Откъде знаеше Адам, че съзнанието му е нечисто? Той се огледа в жената, която Господ му даде, и видя греха си. към беседата >>
148. Двама или трима, НБ , София, 23.11.1930г.,
- Тази наука беше предадена на Адама, когото Бог въведе в рая.
е. твори. Ще кажеш, че градежът е проста работа. Аз казвам: Неразбрана работа е да ореш, без да знаеш да ореш; да копаеш, без да знаеш да копаеш; да четеш вестници и да градиш, без да знаеш нито едното, нито другото. Който оре земята, трябва да знае причините, които го заставят да прави това. Това е наука, която тепърва трябва да се изучава. Тази наука беше предадена на Адама, когото Бог въведе в рая. Обаче, Адам не беше от праведните. Той беше направен от кал. Бог го постави на изпит, но Адам не можа да го издържи. Първият човек, когото Бог направи, носеше и жената в себе си. Двамата заедно съставяха един човек. към беседата >>
- И в Писанието се казва, че Бог извади от Адама две ребра.
Бог го постави на изпит, но Адам не можа да го издържи. Първият човек, когото Бог направи, носеше и жената в себе си. Двамата заедно съставяха един човек. Адам, като не можа да живее с Ева в себе си, обърна се към Господа с думите: Господи, не мога да живея с Ева вътре в мене. Извади я вън от мене, така ще живеем по-добре. И в Писанието се казва, че Бог извади от Адама две ребра. Адам искаше, Бог да го освободи от Ева. Както желаеше, така стана. Създаде Бог Адам и Ева и ги постави в рая, там да живеят. към беседата >>
- Като видяла вратата на рая отворена, тя излязла вън от него, но положението на Адама не се подобрило.
Като искали да се освободят от него, използвали неговото голямо гешефтарство. Подшушнали му, че вън се готви някакво предприятие. Като чул това, той излязъл вън, но повече не се върнал. Вратата била затворена за него. По същия начин, Бог казал на жената, че ако излезе от мъжа, ще стане царица. Като видяла вратата на рая отворена, тя излязла вън от него, но положението на Адама не се подобрило. Адам не могъл да се освободи от нея, понеже, като я видял вън от себе си, много му се харесала и си казал: Тя не била толкова лоша, както си я представях. към беседата >>
149. Умствени прояви, ООК , София, 17.12.1930г.,
- Обаче без да мисли много, Ева първа вкуси от този плод, а после даде и на Адама да го опита.
Старият се учил от своите опитности, а младият се учи от опитностите на другите. Ева направи погрешката на стария човек. Когато змията я изкушаваше, тя трябваше да каже: ако наистина, като яде от плода на дървото за познаване на злото и на доброто, човек може да стане подобен на Бога, яж първо ти от него, а после ще ям и аз. Обаче без да мисли много, Ева първа вкуси от този плод, а после даде и на Адама да го опита. Казвате: какво да правим сега? Няма какво да правите вече. Щом си отишъл на бойното поле, ще се биеш; като си започнал някаква търговия, ще търгуваш; като си отишъл на нивата, ще копаеш; като си станал слуга, ще слугуваш; ако си мъж, ще вършиш работата на мъжа; ако си жена, ще вършиш работата на жената; ако си ученик, ще учиш. Бъди доволен от положението, в което се намираш, и не питай защо Бог ти е дал тази или онази служба. Каквато служба да ви е дадена, вие трябва да я изпълните. към беседата >>
150. Езикът на природата, МОК , София, 19.12.1930г.,
- Този по едно съображение не си взема листовете и сутринта се качва на амвона с една самоувереност, но вижда иде една дама с черни очила и като го изглежда, той всичко това забравя, не може да си го спомни. (втори вариант)
На какво се дължи вашето скъсване? Причините са външни. Всякога когато ви скъсат, всяко скъсване се дължи на едно опияняване. Причината е външна, не е вътрешна. Един американски проповедник разправя за проповедта си, американските проповедници два–три дена ще си направят проповедта и който има отлична памет я научава наизуст. Този по едно съображение не си взема листовете и сутринта се качва на амвона с една самоувереност, но вижда иде една дама с черни очила и като го изглежда, той всичко това забравя, не може да си го спомни. Всичко се изглади в съзнанието му и проповедта я няма вече там. Какво да прави? Иска да се извини, да каже на публиката, ще ме извините, не съм разположен, не мога да говоря. Ето влиза един господин, млад момък, и като влиза той всичко блесва в ума му и проповедта се възстановява наново. Че това вие го имате всякога, срещнете някого, стане ви скръбно, тежко, почувствате страдание, свързвате го, не че тази дама го поглежда, има нещо дисхармонично, научно може да се обясни, течението на вълните. към втори вариант >>
- Че това вие го имате всякога, срещнете някого, стане ви скръбно, тежко, почувствате страдание, свързвате го, не че тази дама го поглежда, има нещо дисхармонично, научно може да се обясни, течението на вълните. (втори вариант)
Този по едно съображение не си взема листовете и сутринта се качва на амвона с една самоувереност, но вижда иде една дама с черни очила и като го изглежда, той всичко това забравя, не може да си го спомни. Всичко се изглади в съзнанието му и проповедта я няма вече там. Какво да прави? Иска да се извини, да каже на публиката, ще ме извините, не съм разположен, не мога да говоря. Ето влиза един господин, млад момък, и като влиза той всичко блесва в ума му и проповедта се възстановява наново. Че това вие го имате всякога, срещнете някого, стане ви скръбно, тежко, почувствате страдание, свързвате го, не че тази дама го поглежда, има нещо дисхармонично, научно може да се обясни, течението на вълните. Аз констатирам факта. Срещнете някого в живота, веднага може да се смени и състоянието ви. После срещнете друг, пак се смени състоянието, те не стават произволно, има известен ред на нещата. Пресичания стават; вие как бихте си обяснили случая с черните очила? Обяснете, защо когато се каже нещо, някои хора се смеят? към втори вариант >>
- По едно време вратата се отворила и в стаята влязла една дама с черни очила.
Един американски проповедник се качил на амвона да държи проповедта си, която научил добре наизуст. Той всякога носел бележките си и от време на време поглеждал в тях, да не забрави нещо. Обаче този ден той забравил бележките си у дома, но въпреки това се чувствал уверен в себе си, затова не изгубил присъствие на духа. Той започнал добре проповедта си, помнел всичко. По едно време вратата се отворила и в стаята влязла една дама с черни очила. Като погледнал към нея, проповедникът забравил всичко, не могъл да си спомни какво трябва да говори на слушателите си. Спрял се за момент и решил да се извини, че не е разположен и не може да продължи проповедта си. В това време, обаче, в стаята влязъл млад, красив момък. Проповедникът погледнал към него и за чудо проповедта му изпъкнала в съзнанието така ясно, като че била написана на книга. Зарадван от това щастливо стечение на обстоятелствата, той продължил проповедта си. към беседата >>
- Дамата с черните очила оказала дисхармонично влияние върху силите в организма на проповедника и той се объркал, забравил всичко, което знаел.
В това време, обаче, в стаята влязъл млад, красив момък. Проповедникът погледнал към него и за чудо проповедта му изпъкнала в съзнанието така ясно, като че била написана на книга. Зарадван от това щастливо стечение на обстоятелствата, той продължил проповедта си. – Коя е причината за прекъсването и за възстановяването на проповедта му? – От научна гледна точка това се обяснява с хармоничното и дисхармонично влияние на силите върху човека. Дамата с черните очила оказала дисхармонично влияние върху силите в организма на проповедника и той се объркал, забравил всичко, което знаел. Младият момък му подействал хармонично. Като ученици, за вас е важно да се научите да сменявате състоянията си и по този начин да се справяте с мъчнотиите си. Представете си, че сте попаднали в една чужда страна, без пет пари в джоба си. Три деня не сте турили хляб в устата си, ходите натук–натам, нямате работа, нямате познати. Как ще си помогнете? към беседата >>
151. Прояви на човешкото съзнание, ООК , София, 28.1.1931г.,
- На Адама каза, че ако яде от плодовете на забраненото дърво, ще стане като Бога.
- Ама аз съм християнин. - Това нищо не значи. Колко християни се намират под ударите на злото! Адам беше изкушаван от злото, но не издържа. Същият изкусител се яви и при Христа. На Адама каза, че ако яде от плодовете на забраненото дърво, ще стане като Бога. На Христа каза да превърне камъните в хляб. Ако може да направи това, всички хора ще Го уважават, ще Му се поклонят и ще Го признаят за Син Божи. Христос му отговори: „Не само с хляб може да живее човек, но с всяко Слово, което излиза от устата на Бога". Това значи: Аз не искам да се храня с хляб, направен от камъни. С това Христос искаше да каже на изкусителя си, че живее в голямо изобилие, което иде отгоре, чрез Словото Божие. към беседата >>
- Според мене, причината за грехопадението се криеше в Адама.
Мнозина казват, че първото престъпление, което е свързано с грехопадението, е направено от първите хора. Някои приписват причината за грехопадението на Ева, други - на Адама, трети - на змията. Според мене, причината за грехопадението се криеше в Адама. Преди да беше се явила Ева, Адам ходеше из райската градина, разглеждаше дърветата и често се спираше пред забраненото дърво. Той искаше да знае какви сили се крият в това дърво и защо е забранено да се ядат неговите плодове. Ева и змията дойдоха като изкушение на Адама да задоволят любопитството му. Змията изкуси Ева, а тя - Адама. Змията представлява ума на тъмнината, който крие в себе си голяма сила на привличане. към беседата >>
- Ева и змията дойдоха като изкушение на Адама да задоволят любопитството му.
Мнозина казват, че първото престъпление, което е свързано с грехопадението, е направено от първите хора. Някои приписват причината за грехопадението на Ева, други - на Адама, трети - на змията. Според мене, причината за грехопадението се криеше в Адама. Преди да беше се явила Ева, Адам ходеше из райската градина, разглеждаше дърветата и често се спираше пред забраненото дърво. Той искаше да знае какви сили се крият в това дърво и защо е забранено да се ядат неговите плодове. Ева и змията дойдоха като изкушение на Адама да задоволят любопитството му. Змията изкуси Ева, а тя - Адама. Змията представлява ума на тъмнината, който крие в себе си голяма сила на привличане. Като се уви около забраненото дърво, змията придоби светлина и започна да говори на Ева, че дървото за познаване на доброто и злотосъдържа знания и сили, които могат да направят човека силен, подобен на Бога. Това търсеше Ева. Тя се изкуси, яде от плода на забраненото дърво, а след това даде от него и на Адама. към беседата >>
- Змията изкуси Ева, а тя - Адама.
Някои приписват причината за грехопадението на Ева, други - на Адама, трети - на змията. Според мене, причината за грехопадението се криеше в Адама. Преди да беше се явила Ева, Адам ходеше из райската градина, разглеждаше дърветата и често се спираше пред забраненото дърво. Той искаше да знае какви сили се крият в това дърво и защо е забранено да се ядат неговите плодове. Ева и змията дойдоха като изкушение на Адама да задоволят любопитството му. Змията изкуси Ева, а тя - Адама. Змията представлява ума на тъмнината, който крие в себе си голяма сила на привличане. Като се уви около забраненото дърво, змията придоби светлина и започна да говори на Ева, че дървото за познаване на доброто и злотосъдържа знания и сили, които могат да направят човека силен, подобен на Бога. Това търсеше Ева. Тя се изкуси, яде от плода на забраненото дърво, а след това даде от него и на Адама. И двамата попаднаха под закона на привличането и сгрешиха. към беседата >>
153. Тригон, МОК , София, 3.4.1931г.,
- Градините. Да кажем вие вървите в един град, построен на равнище, много хубави улици има, но вие започвате да кривите от една улица в друга, тъй обикаляте града, да кажем, да вземем една модерна дама, която ходи от улица на улица по магазините да си избира някоя шапка, какви препятствия има там? (втори вариант)
Ако вземем в света на желанията всяко едно отклонение, тук се привлякло вниманието, там се привлякло вниманието, дето има такива набраздени показва, че съзнанието се е отвлекло. Човек за да се отбие от едно място на друго, неговата мисъл трябва да се отвлече. Във физическия свят има мисли, които спират хода на това движение, ти търсиш определен пункт, може да закривиш на едно или друго движение, в мисловния свят или в света на желанията, ти минаваш през разни области, поле е това, градини има, всевъзможни градини, посяти с най-хубавите дървета, и ти започваш да ходиш от градина на градина, какъв път ще изминеш тогава? (Крива линия). Тогава ако те питат, кои са препятствията, които са те отклонили от пътя, защо тази река така криволичи, ако има планина, добре, тя ще заобиколи, но ако полето е равно, а ти правиш крив път, кои са причините за това? Градините. Да кажем вие вървите в един град, построен на равнище, много хубави улици има, но вие започвате да кривите от една улица в друга, тъй обикаляте града, да кажем, да вземем една модерна дама, която ходи от улица на улица по магазините да си избира някоя шапка, какви препятствия има там? Иска да изходи магазините, тези хора, които постоянно ходят, че постоянно странствуват, към кои тела ги туряте? В астрономията как наричат тези тела, които странствуват? (Комети или падащи звезди). Добре. Пренесете закона във вашето съзнание. Станете вие някоя сутрин, имате известно неразположение на духа, запример, какво разбирате вие под думата „неразположение на духа“? към втори вариант >>
- Вие свършвате 4 факултета и мязате на една модерна дама, облечена хубаво и турена в един файтон, седи тя, после пак я снемат, турят я вкъщи на някой стол и седи тя само като показ вкъщи. (втори вариант)
На този човек, за да намерите духа, тури му една корона на главата и той ще почне да управлява. Ако познаеш духа си, ти вече чувствуваш, че управляваш нещата. А щом ги управляваш, ти си господар на нещата. Щом не можеш да ги управляваш, ти не си господар и не познаваш духа си.Ако се качиш на една лодка и хванеш лопатите, и почнеш да ги управляваш наляво, надясно, ти знаеш и си умен; но щом влезнеш и не знаеш как да манипулираш с лопатите, какво те ползуват 4-те факултети в една лодка, ако не знаеш как да я караш. Та казвам, вие сега свършвате училището,знаете ли на какво ви уподобявам някой път? Вие свършвате 4 факултета и мязате на една модерна дама, облечена хубаво и турена в един файтон, седи тя, после пак я снемат, турят я вкъщи на някой стол и седи тя само като показ вкъщи. Всеки един от вас е свършил по едно такова училище. Това не е никакво свършване, това е изложение. Какво наричате вие изложение? Не се излагат художниците. На изложението може ли художниците да се изложат. към втори вариант >>
154. Опитности в живота / Знание и опитност, МОК , София, 24.4.1931г.,
- Душата е царската дъщеря, която иде в света, а умът е адютантът, който трябва да я придружава; а сърдцето е нейната камериерка, придворната дама, съветникът. (втори вариант)
Та единственото нещо, с което човек разполага, то е душата. Тогава идат умът, сърдцето и волята, те са сами. Аз наричам човешкия ум, това е адютантът на душата. Душата е царската дъщеря, която иде в света, а умът е адютантът, който трябва да я придружава; а сърдцето е нейната камериерка, придворната дама, съветникът. А волята това е (пажът) пажът, който трябва да приема гостите и да ги изпраща. Умът е адютантът, който постоянно ходи с нея и урежда всичките ѝ работи. А пажът къде седи? Как да кръстим на български пажа? Умът е адютант, а придворната е сърдцето на душата. към втори вариант >>
- Умът е нейният адютант, сърцето – придворната ѝ дама, а волята – момъкът, който служи за посредник между нея и поданиците ѝ.
Ако кажем, че човек има още и душа, и дух, повечето хора ще ги отрекат. – Защо хората не признават душата и духа? – Защото не ги виждат. Душата е царска дъщеря, която е заобиколена със слуги, придворни и адютанти. Когато излиза на разходка, тя сяда в своята каляска, потънала в цветя, скрита от погледите на любопитните. Умът е нейният адютант, сърцето – придворната ѝ дама, а волята – момъкът, който служи за посредник между нея и поданиците ѝ. Човек живее, докато душата го посещава; прекъсне ли се връзката между душата на човека, последният заминава за другия свят. Това заминаване наричаме „смърт“. Апостол Павел е казал, че ако тялото, т.е. временното жилище на човека, се разруши, той ще живее във вечното жилище, където душата пребивава. Докато дойдете до вечното жилище, ще живеете на земята в тленното си тяло, чрез което ще изучавате законите, по които умът, сърцето и волята работят. към беседата >>
155. Учителю, да прогледам!, НБ , София, 21.6.1931г.,
- Ние виждаме пример в това отношение от Адама.
Любовта пък отпосле ще дойде. За да могат двама души да се обичат, те трябва да бъдат абсолютно свободни. И като дойдат свободните хора, те ще бъдат в сила да извършат нещо за самата природа. Свободният човек няма да търси щастието в света, защото той и без това е щастлив. Търси ли щастието, той ще изгуби и това, което има. Ние виждаме пример в това отношение от Адама. Когато Бог постави Адама в райската градина, в първо време той беше щастлив. Бог му даде работа, да изучава животните. Той беше добър естественик. Един ден Бог прекара всички животни пред него, като го застави да им тури съответни имена. Когато животните минаваха покрай Адама той видя, че всички бяха по две заедно, мъжко и женско беше създал Бог. към беседата >>
- Когато Бог постави Адама в райската градина, в първо време той беше щастлив.
За да могат двама души да се обичат, те трябва да бъдат абсолютно свободни. И като дойдат свободните хора, те ще бъдат в сила да извършат нещо за самата природа. Свободният човек няма да търси щастието в света, защото той и без това е щастлив. Търси ли щастието, той ще изгуби и това, което има. Ние виждаме пример в това отношение от Адама. Когато Бог постави Адама в райската градина, в първо време той беше щастлив. Бог му даде работа, да изучава животните. Той беше добър естественик. Един ден Бог прекара всички животни пред него, като го застави да им тури съответни имена. Когато животните минаваха покрай Адама той видя, че всички бяха по две заедно, мъжко и женско беше създал Бог. Тогава Адам си каза: Господи, на всички животни си дал другар, само аз нямам другарка. към беседата >>
- Когато животните минаваха покрай Адама той видя, че всички бяха по две заедно, мъжко и женско беше създал Бог.
Ние виждаме пример в това отношение от Адама. Когато Бог постави Адама в райската градина, в първо време той беше щастлив. Бог му даде работа, да изучава животните. Той беше добър естественик. Един ден Бог прекара всички животни пред него, като го застави да им тури съответни имена. Когато животните минаваха покрай Адама той видя, че всички бяха по две заедно, мъжко и женско беше създал Бог. Тогава Адам си каза: Господи, на всички животни си дал другар, само аз нямам другарка. Колкото и да съм учен, и аз имам нужда от другарка. Какво ще правя сам в райската градина? Значи, въз основа на зрението, на това, което видя, у него преждевременно се роди едно неестествено желание. Адам организира една работа преждевременно, вследствие на което Бог каза: Не е добре човек да бъде сам. към беседата >>
- Затова Той го постави в дълбок магнетичен сън и му извади едно ребро, от което направи жената, другарка на Адама.
Колкото и да съм учен, и аз имам нужда от другарка. Какво ще правя сам в райската градина? Значи, въз основа на зрението, на това, което видя, у него преждевременно се роди едно неестествено желание. Адам организира една работа преждевременно, вследствие на което Бог каза: Не е добре човек да бъде сам. Така е от гледището на човека, разбира се. Затова Той го постави в дълбок магнетичен сън и му извади едно ребро, от което направи жената, другарка на Адама. Тогава Адам рече: „Тази е плът от плътта ми и кост от костта ми.” Питам: какво разумно същество може да бъде това, което е плът от плътта му и кост от костта му? Адам не каза, че другарката му е есенция от неговата душа, или от неговия ум, или от неговото сърце, но каза, че тя е плът от плътта му и кост от костта му. Така е разбирал той, затова и така се е изказал. към беседата >>
156. Красивите линии / Линиите на красотата в природата!, МОК , София, 26.6.1931г.,
- Онази дама, облечена тъй хубаво, на всичките си пръсти има по един пръстен, но проповедта си отива. (втори вариант)
Кои са лошите хора? Които вземат проповедта. Кои са добрите хора, знаете вече, които донасят проповедта. Казват: Добър човек е той. Щом той може да донесе проповедта, която ти си изгубил, какъвто и да е този човек, той е добър. Онази дама, облечена тъй хубаво, на всичките си пръсти има по един пръстен, но проповедта си отива. И всичко отива. А влиза бедният, никакви очила няма той, много скромно е облечен, но като го поглежда, веднага неговата мисъл почва да работи. към втори вариант >>
- По едно време в салона влиза една дама с черни очила, богато облечена, накичена с украшения, и погледнала към проповедника.
Един виден американски проповедник излиза на амвона да проповядва. Той започва да развива темата си, говори въодушевено, увлича слушателите си. По едно време в салона влиза една дама с черни очила, богато облечена, накичена с украшения, и погледнала към проповедника. В същия момент мисълта му се прекъснала. Той престанал да говори. Взел чаша вода, пил малко от нея и тъкмо се готвел да каже на слушателите си, че не се чувства добре, вратата се отворила и в салона влязъл един беден, скромно облечен човек. Проповедникът погледнал към него, и мисълта му моментално се възстановила. към беседата >>
- Всеки човек може да изпадне в положението на проповедника, да забрави проповедта си, но всеки човек може да действа върху близките си или както дамата с черните очила, или както бедният и скромен човек.
Всеки човек може да изпадне в положението на проповедника, да забрави проповедта си, но всеки човек може да действа върху близките си или както дамата с черните очила, или както бедният и скромен човек. От кои хора трябва да бъдете вие? Първо, човек трябва да бъде господар на своята мисъл, на своето знание, никой да не е в състояние да прекъсва мисълта му и да отнеме неговата проповед. Но ако това се случи с някого, бъдете като бедния и скромен човек, чийто спокоен поглед е в сила да възстанови мисълта на човека. Не бъдете като богатата дама, с черните очила и украшенията, която с един поглед може да внесе дисхармония в човешкия ум и да прекъсне мисълта му. към беседата >>
- Не бъдете като богатата дама, с черните очила и украшенията, която с един поглед може да внесе дисхармония в човешкия ум и да прекъсне мисълта му.
Всеки човек може да изпадне в положението на проповедника, да забрави проповедта си, но всеки човек може да действа върху близките си или както дамата с черните очила, или както бедният и скромен човек. От кои хора трябва да бъдете вие? Първо, човек трябва да бъде господар на своята мисъл, на своето знание, никой да не е в състояние да прекъсва мисълта му и да отнеме неговата проповед. Но ако това се случи с някого, бъдете като бедния и скромен човек, чийто спокоен поглед е в сила да възстанови мисълта на човека. Не бъдете като богатата дама, с черните очила и украшенията, която с един поглед може да внесе дисхармония в човешкия ум и да прекъсне мисълта му. към беседата >>
157. Отиване и връщане, СБ , София, 21.8.1931г.,
- ” Питам, вие разсъждавали ли сте по въпроса как Бог създаде жената от Адама, как е възможно от мъж да се роди жена.
Като слушате да се говори така, някои ще се намерят в противоречие и ще кажат: „Половината човечество ще обича дъщерите на Бога, ами какво трябва да прави другата половина? ” Питам, вие разсъждавали ли сте по въпроса как Бог създаде жената от Адама, как е възможно от мъж да се роди жена. Според законите, които вие познавате, мъжът ражда мъж, а жената – жена; тогава как е възможно от реброто на Адама да излезе жена? Казвам: когато хората работят в света, те трябва да бъдат разделени на мъже и жени, но когато работят за Бога, те трябва да се съединят в едно цяло. Когато у хората се явят желания, мисли и чувства, противоположни на Бога, те се отделят от Него, а с това заедно те се делят на мъже и жени. Следователно щом мъжът търси жената и жената търси мъжа, те се отдалечават от Бога, от Истината; когато мъжът и жената се обикнат и бъдат готови да се жертват един за друг, те се сливат в едно и се движат към Бога. И тогава Бог е цел, смисъл за тях – те живеят вече в една плът, в едно тяло. към беседата >>
- Според законите, които вие познавате, мъжът ражда мъж, а жената – жена; тогава как е възможно от реброто на Адама да излезе жена?
Като слушате да се говори така, някои ще се намерят в противоречие и ще кажат: „Половината човечество ще обича дъщерите на Бога, ами какво трябва да прави другата половина? ” Питам, вие разсъждавали ли сте по въпроса как Бог създаде жената от Адама, как е възможно от мъж да се роди жена. Според законите, които вие познавате, мъжът ражда мъж, а жената – жена; тогава как е възможно от реброто на Адама да излезе жена? Казвам: когато хората работят в света, те трябва да бъдат разделени на мъже и жени, но когато работят за Бога, те трябва да се съединят в едно цяло. Когато у хората се явят желания, мисли и чувства, противоположни на Бога, те се отделят от Него, а с това заедно те се делят на мъже и жени. Следователно щом мъжът търси жената и жената търси мъжа, те се отдалечават от Бога, от Истината; когато мъжът и жената се обикнат и бъдат готови да се жертват един за друг, те се сливат в едно и се движат към Бога. И тогава Бог е цел, смисъл за тях – те живеят вече в една плът, в едно тяло. към беседата >>
158. Дайте ни от вашето масло, НБ , София, 11.10.1931г.,
- Той преподаваше уроци на Адама, на първото свое създание, как да живее, как да обработва градината.
Важно е да се знае когато се създаде първият човек какви бяха неговите отношения. Вие не разсъждавайте какви са сегашните ви отношения, но какви бяха вашите първи отношения. Трябва да се знае какви бяха първите отношения на първия човек. Когато беше в Райската градина и когато около него нямаше още никакъв живот, неговите първи отношения бяха към Бога. Бог посещаваше първия човек всяка сутрин и му преподаваше уроци при изгрева на слънцето по един час. Той преподаваше уроци на Адама, на първото свое създание, как да живее, как да обработва градината. Един ден Адам свърши това теоретическо училище и влезе в опитното училище на Райската градина, да обработва растенията и да изучава зоологията, за да тури имена на всички животни. Господ му каза: „Аз те учих, а ти сега трябва да туриш имена на всички тия животни." Това, което Мойсей каза за Адама, аз малко ще го коригирам, т.е. няма да го коригирам, но ще кажа как седи истината по този въпрос. Господ прекара всички животни пред Адама и го накара той да им даде имена. Всяко животно си има свое значение, в азбуката на Природата всяко животно имало свое определено предназначение. към беседата >>
- Господ му каза: „Аз те учих, а ти сега трябва да туриш имена на всички тия животни." Това, което Мойсей каза за Адама, аз малко ще го коригирам, т.е.
Трябва да се знае какви бяха първите отношения на първия човек. Когато беше в Райската градина и когато около него нямаше още никакъв живот, неговите първи отношения бяха към Бога. Бог посещаваше първия човек всяка сутрин и му преподаваше уроци при изгрева на слънцето по един час. Той преподаваше уроци на Адама, на първото свое създание, как да живее, как да обработва градината. Един ден Адам свърши това теоретическо училище и влезе в опитното училище на Райската градина, да обработва растенията и да изучава зоологията, за да тури имена на всички животни. Господ му каза: „Аз те учих, а ти сега трябва да туриш имена на всички тия животни." Това, което Мойсей каза за Адама, аз малко ще го коригирам, т.е. няма да го коригирам, но ще кажа как седи истината по този въпрос. Господ прекара всички животни пред Адама и го накара той да им даде имена. Всяко животно си има свое значение, в азбуката на Природата всяко животно имало свое определено предназначение. Каквито имена дал Адам, Господ ги одобрил и на гърбовете на тия животни били написани имената им. Обаче останал един въпрос неразрешен: Господ запита човека за неговото име, но той не го знаеше. към беседата >>
- Господ прекара всички животни пред Адама и го накара той да им даде имена.
Бог посещаваше първия човек всяка сутрин и му преподаваше уроци при изгрева на слънцето по един час. Той преподаваше уроци на Адама, на първото свое създание, как да живее, как да обработва градината. Един ден Адам свърши това теоретическо училище и влезе в опитното училище на Райската градина, да обработва растенията и да изучава зоологията, за да тури имена на всички животни. Господ му каза: „Аз те учих, а ти сега трябва да туриш имена на всички тия животни." Това, което Мойсей каза за Адама, аз малко ще го коригирам, т.е. няма да го коригирам, но ще кажа как седи истината по този въпрос. Господ прекара всички животни пред Адама и го накара той да им даде имена. Всяко животно си има свое значение, в азбуката на Природата всяко животно имало свое определено предназначение. Каквито имена дал Адам, Господ ги одобрил и на гърбовете на тия животни били написани имената им. Обаче останал един въпрос неразрешен: Господ запита човека за неговото име, но той не го знаеше. Тогава Господ го приспа, извади две от ребрата му и направи от тях едно същество, за което Адам каза: това е плът от плътта ми и кост от костта ми. Как нарече това същество? към беседата >>
159. Везните на природата / Мене, мене, текел у фарсин. Везните на природата!, МОК , София, 6.11.1931г.,
- Да го отпрегнеш от колата, да го оставиш от работа, да го оставиш в дама, да си почине, да му дадеш да яде и след като си почине, пак ще го впрегнеш и пак на работа. (втори вариант)
И всяка една мисъл, колкото и да е чиста и добра, след известно време, като си я упражнявал, ти ще я освободиш. Сега аз може да ви преведа един контраст, но гледам, ако ви преведа един контраст – един човек трябва да го залюбиш и трябва да го разлюбиш. Какво ще разберете вие сега? Вие нямате научното разбиране, ще кажете, че разлюбване значи преставане на любене. Не, оставил си го да не оре на нивата. Да го отпрегнеш от колата, да го оставиш от работа, да го оставиш в дама, да си почине, да му дадеш да яде и след като си почине, пак ще го впрегнеш и пак на работа. – Пак ще го залюбиш. Това е Любов и разлюбване. А вие разбирате друго яче. Казвате, той го е любил до известно време, вземал пари назаем от него, защото имал, но след известно време той го напуснал, защото няма вече пари. Не че е сиромах, но казваш: Аз от него вече пари на заем, не вземам, не че няма, но в дадения случай не вземам пари. към втори вариант >>
160. Син Человечески отхожда, НБ , София, 8.11.1931г.,
- Вие пък мислите, че грехът е започнал от Адама, когато е бил в Райската градина.
Писанието казва, че е вдъхнал Бог в човека дихание и той станал жива душа. Това вече е естествена култура. Казано е там, че Бог казал на човека, че трябва да живее по особен начин. Казано е, че Бог е ходил между животните и от там е взел човешката душа. Значи грехът е съществувал и преди човека, в животинското царство. Вие пък мислите, че грехът е започнал от Адама, когато е бил в Райската градина. Не, грехът е съществувал и преди Адама. На тази душа, която била между животните, Бог вдъхнал живот и й казал: „Отсега нататък ти няма да бъдеш като животните, но ще живееш според закона, който сега ти давам - според закона на свободата. И докато спазваш този закон, ти ще бъдеш свободен. В който ден се опиташ да престъпиш моя закон, ти пак ще дойдеш в състоянието, в което си сега." Тъй седи истината. Ние, съвременните хора, сме в състоянието на животните, върнали сме се назад. към беседата >>
- Не, грехът е съществувал и преди Адама.
Това вече е естествена култура. Казано е там, че Бог казал на човека, че трябва да живее по особен начин. Казано е, че Бог е ходил между животните и от там е взел човешката душа. Значи грехът е съществувал и преди човека, в животинското царство. Вие пък мислите, че грехът е започнал от Адама, когато е бил в Райската градина. Не, грехът е съществувал и преди Адама. На тази душа, която била между животните, Бог вдъхнал живот и й казал: „Отсега нататък ти няма да бъдеш като животните, но ще живееш според закона, който сега ти давам - според закона на свободата. И докато спазваш този закон, ти ще бъдеш свободен. В който ден се опиташ да престъпиш моя закон, ти пак ще дойдеш в състоянието, в което си сега." Тъй седи истината. Ние, съвременните хора, сме в състоянието на животните, върнали сме се назад. Съвременната култура е култура на животните. към беседата >>
161. Двоен дял / Полюси на доброто и злото (Двоен дял), ООК , София, 11.11.1931г.,
- И направи Господ Бог от реброто, което взе от Адама, жена, и доведе я при Адама." Значи, Бог създаде мъжа, човека, от пръст, от твърда материя и внесе в него своето дихание - мисълта.
"И създаде Господ Бог человека от пръст из земята; и вдъхна в ноздрите му дихание на живот, и стана человек жива душа. И направи Господ Бог от реброто, което взе от Адама, жена, и доведе я при Адама." Значи, Бог създаде мъжа, човека, от пръст, от твърда материя и внесе в него своето дихание - мисълта. И направи жената от реброто, от друго състояние на материята - от водата. Мъжът е направен от материята на физическия свят, а жената - от материята на астралния свят - светът на желанията. Мъжът живее повече в мисълта, а жената - в чувствата и желанията. Като се говори за мъжа и за жената, разбираме поляризиране на енергиите. Това забелязваме и във всеки човек отделно. към беседата >>
165. Според делата, НБ , София, 20.12.1931г.,
- Не е Адам, защото онези, които бяха преди Адама, животните ядяха, а той се научи от тях да яде.
Насилието, всичко това е създадено от хора, които са много умни. Какви са техните съображения, то е друг въпрос. Сегашният ред на нещата не е така наследен, в смисъл: той е създаден последователно, после е станал наследствен, по причина на факта, че се е повтарял хиляди пъти и е станал навик у хората. За пример, вземете чувството у вас към яденето. Кой е Отецът на яденето? Не е Адам, защото онези, които бяха преди Адама, животните ядяха, а той се научи от тях да яде. Не е Адам, който научи животните как да ядат, но животните научиха Адама как да яде. Животните, които бяха създадени преди Адама, мислеха. Не е Адам, който ги научи как да мислят и как да живеят, а те го научиха до известна степен на някои неща, те бяха един авторитет за него. Ние имаме предразположението, слабостта да мислим, че ние сме фактори за всичко в света. Забравяме, че фактори на нашия живот са и растенията, и животните. към беседата >>
- Не е Адам, който научи животните как да ядат, но животните научиха Адама как да яде.
Какви са техните съображения, то е друг въпрос. Сегашният ред на нещата не е така наследен, в смисъл: той е създаден последователно, после е станал наследствен, по причина на факта, че се е повтарял хиляди пъти и е станал навик у хората. За пример, вземете чувството у вас към яденето. Кой е Отецът на яденето? Не е Адам, защото онези, които бяха преди Адама, животните ядяха, а той се научи от тях да яде. Не е Адам, който научи животните как да ядат, но животните научиха Адама как да яде. Животните, които бяха създадени преди Адама, мислеха. Не е Адам, който ги научи как да мислят и как да живеят, а те го научиха до известна степен на някои неща, те бяха един авторитет за него. Ние имаме предразположението, слабостта да мислим, че ние сме фактори за всичко в света. Забравяме, че фактори на нашия живот са и растенията, и животните. Въздухът, светлината и много още фактори мога да ви дам, да ви ги наредя. към беседата >>
- Животните, които бяха създадени преди Адама, мислеха.
Сегашният ред на нещата не е така наследен, в смисъл: той е създаден последователно, после е станал наследствен, по причина на факта, че се е повтарял хиляди пъти и е станал навик у хората. За пример, вземете чувството у вас към яденето. Кой е Отецът на яденето? Не е Адам, защото онези, които бяха преди Адама, животните ядяха, а той се научи от тях да яде. Не е Адам, който научи животните как да ядат, но животните научиха Адама как да яде. Животните, които бяха създадени преди Адама, мислеха. Не е Адам, който ги научи как да мислят и как да живеят, а те го научиха до известна степен на някои неща, те бяха един авторитет за него. Ние имаме предразположението, слабостта да мислим, че ние сме фактори за всичко в света. Забравяме, че фактори на нашия живот са и растенията, и животните. Въздухът, светлината и много още фактори мога да ви дам, да ви ги наредя. В известен смисъл човек, физическият човек е само резултат на тия фактори. към беседата >>
167. Законът и Любовта / Противоположности на живота, ООК , София, 13.1.1932г.,
- Тя повярва на обещанията му, яде от тоя плод, даде и на Адама.
Той има само една задача: да изпитва хората, да види, колко са послушни и верни на Господа. Тоя адепт им обещава големи придобивки: знание, слава, богатство. Той им описва такъв свят, какъвто никой не може да им даде. Само едно нещо иска от тях: да ядат от забранения плод. И Ева излезе много лековерна. Тя повярва на обещанията му, яде от тоя плод, даде и на Адама. В края на краищата, и двамата видяха, че са излъгани. Много гадатели има в света, но малцина казват истината. Трябва да се каже истината на човека, но само оня може да я каже, който е свързан с Бога. към беседата >>
168. Доведете ми го, НБ , София, 24.1.1932г.,
- Този французин, който е влязъл без да знае в театъра, неговата погрешка е там, че той търсил истината в "Нотр дам", а "Нотр дам" значи "Нашата дама".
Той вижда целия процес, как онзи открадва, как го съдят, и нито един от публиката не казва нищо! Той не могъл да се стърпи повече, скача от стола си и вика: "Как, аз не те ли видях, защо лъжеш всички хора! ” Цялата публика ръкопляска. Той се обръща и не знае на кого ръкопляскат, чуди се. Ние се намираме в положението на французина; и като си изкажем мнението на съвременните хора, като кажем истината, те ръкопляскат и казват: "Малко смахнат е този човек, ние се забавляваме." Значи каквото пише един философ е вярно, ако е съгласно с мнението на окръжаващата среда. Този французин, който е влязъл без да знае в театъра, неговата погрешка е там, че той търсил истината в "Нотр дам", а "Нотр дам" значи "Нашата дама". Всеки, който търси нашата дама, вие знаете какво може да стане с дамата. към беседата >>
- Всеки, който търси нашата дама, вие знаете какво може да стане с дамата.
Той не могъл да се стърпи повече, скача от стола си и вика: "Как, аз не те ли видях, защо лъжеш всички хора! ” Цялата публика ръкопляска. Той се обръща и не знае на кого ръкопляскат, чуди се. Ние се намираме в положението на французина; и като си изкажем мнението на съвременните хора, като кажем истината, те ръкопляскат и казват: "Малко смахнат е този човек, ние се забавляваме." Значи каквото пише един философ е вярно, ако е съгласно с мнението на окръжаващата среда. Този французин, който е влязъл без да знае в театъра, неговата погрешка е там, че той търсил истината в "Нотр дам", а "Нотр дам" значи "Нашата дама". Всеки, който търси нашата дама, вие знаете какво може да стане с дамата. към беседата >>
- Вие, като погледнете, ще кажете: "Чада на Адама." Чада не на първия Адам, който отпосле е станал, след като е фалирал Адам. (втори вариант)
Бог не прави играчки. Сега разсъждение трябва. Аз обяснявам, казвам, Бог никога не прави играчки. Той, като направи туй нещо, ще го направи хубаво. Вие мислите, че Божията работа ще мяза на вас. Вие, като погледнете, ще кажете: "Чада на Адама." Чада не на първия Адам, който отпосле е станал, след като е фалирал Адам. Та вие сте деца на фалиралия Адам, който няма нищо общо с Бога. към втори вариант >>
- Господ пита Адама: "Кой ти каза, че си гол? (втори вариант)
" Та отде знаеш, че страдаш? Кога дойде страданието в света? Страданието дойде след непослушанието. В първия живот нямаше страдание. Страданието влезе в живота след непослушанието. Господ пита Адама: "Кой ти каза, че си гол? " Адам каза пред Бога: "Гол съм." Той е обърнал живота вече отвътре навън. Когато той оглежда вече живота, обръща вниманието навън. С грехопадението, с изгубването на това състояние Адам обръща погледа си навън, живота си навън. Чуди се на себе си и вижда, че е гол, че има едно неестествено положение - гол е, не е облечен този човек. Е, хубаво, вие се оплаквате, че сте слаб и казвате, че в дадения случай "аз това не мога да го направя". към втори вариант >>
- Това дърво беше създадено заедно с Адама.
Те не обръщаха внимание на външността си, но черният адепт ги събуди преждевременно. Тогава те видяха, че са голи и се засрамиха. Адам беше толкова вглъбен в себе си, във вътрешния смисъл на живота, че не виждаше своята голота. Той размишляваше върху важни въпроси, но не спираше вниманието си върху тялото си. Заедно с Ева, той изучаваше райските дървета, но се пазеха от дървото за познаване на доброто и на злото – така им беше заповядано от Бога. Това дърво беше създадено заедно с Адама. Колкото порасна Адам, толкова голямо стана и дървото. Колко голям е бил Адам? Ще кажете, че той е бил като вас. Лъжете се. За първия Адам е казано, че е създаден по образ и подобие на Бога. към беседата >>
171. След това, НБ , София, 28.2.1932г.,
- Веднъж гледам - благородна, красива дама влиза в саламджийницата.
Някой казва: "Аз ще се освободя от злото." Така говори, защото не разбира. Щом дойде доброто естество на човека, той има едно възходящо състояние, мисли за небето, всичко е широко, умът има цел. Другото естество на човека е обратно: ти мислиш да завладееш хората; затвори правиш, букаи им слагаш на затворниците; искаш да ги бесиш, да ги колиш, на пастърма да ги правиш. Това е лошото естество на човека. Минавам аз покрай месарите и гледам, окачени тия същества, а те са радостни, че има стока, че търговията ще върви. Веднъж гледам - благородна, красива дама влиза в саламджийницата. Преди да купи салам, чертите й бяха изопнати, напрегнати, малко приличаше на уплашено животно, въпреки че беше красива. След като взе салама, пак се измени лицето й, тури маската, изразът й се успокои. Дойде някой в името на Бога, моли се, но гледа парите ти къде са. След като ти задигнал парите, и той се изпарил, няма го никъде. Този живот в човека, това е лошото естество. към беседата >>
- Права ли е Ева, да се оплаква от Адама и от любовта му?
Вие се смеете. Много голяма любов имал Адам, че като съгрешил, казал на Господа: "Където пратиш нея и аз ще ида". Господ го изпитвал. Но той не можел да се откаже от нея, казва: "Каквато е нейната съдба и моята ще бъде такава." Господ, като казал на жената да си върви, и Адам тръгнал подир нея, и плакал. Обича я. Права ли е Ева, да се оплаква от Адама и от любовта му? Той, осем хиляди години, върви подир нея и плаче. Жената поглежда, върви напред. Герои са и двамата. Жената пада, и той след нея пада. Аз бих желал сега да видя мъжа - герой във въздигането на жената. към беседата >>
172. Физическият и Божествения живот, ООК , София, 2.3.1932г.,
- На Адама Бог вдъхна жива душа, а на жената вдъхна интелигентност. (втори вариант)
Така седи въпросът в библейския разказ. И ще ви обясня защо е така. Жената е последното творение на Господа, а всяко последно творение седи по-горе от другите. И ние виждаме, че преди човек Бог създаде растенията и животните, а после създаде и човека. След човека се роди и жената. На Адама Бог вдъхна жива душа, а на жената вдъхна интелигентност. Следователно жената носи интелигентността в себе си. И когато казват, че жената е само женствена, но не и интелигентна, това не е право. В дадения случай жената е по-интелигентна от мъжа. Мъжът е нагоден повече да воюва, да ходи на война, но той няма голяма философия в себе си. И когато казват, че мъжът е учен, гениален, те трябва да имат предвид следното. към втори вариант >>
- Първо Ева яде и даде на Адама.
Ще работите, без да употребявате насилие върху себе си. Всяко насилие носи лоши последствия. Адам и Ева насилиха себе си, т.е. Божественото начало в себе си. Бог им заповяда да не ядат от забраненото дърво, но те не Го послушаха. Първо Ева яде и даде на Адама. Когато Бог запита Адама, защо наруши заповедта Му, Адам не обвини Ева, но каза, че тя е обмислила добре въпроса и след това предложила и на него от забранения плод. Ева, на въпроса, защо яде от забранения плод, побърза да обвини змията, като виновница за станалото. Тогава Бог каза на жената: “Понеже излъга, ще поставя вражда между твоето семе и змията.” Следователно, днес не се борят мъжът и жената, но жената се бори със злото. към беседата >>
- Когато Бог запита Адама, защо наруши заповедта Му, Адам не обвини Ева, но каза, че тя е обмислила добре въпроса и след това предложила и на него от забранения плод.
Всяко насилие носи лоши последствия. Адам и Ева насилиха себе си, т.е. Божественото начало в себе си. Бог им заповяда да не ядат от забраненото дърво, но те не Го послушаха. Първо Ева яде и даде на Адама. Когато Бог запита Адама, защо наруши заповедта Му, Адам не обвини Ева, но каза, че тя е обмислила добре въпроса и след това предложила и на него от забранения плод. Ева, на въпроса, защо яде от забранения плод, побърза да обвини змията, като виновница за станалото. Тогава Бог каза на жената: “Понеже излъга, ще поставя вражда между твоето семе и змията.” Следователно, днес не се борят мъжът и жената, но жената се бори със злото. към беседата >>
- Бог вдъхна на Адама жива душа, а на Ева – интелигентност.
Всяко последно творение е по-високо от предидущите. Бог направи растенията и животните преди човека. Значи, човекът стои по-високо от растенията и животните. На същото основание, Ева стои по-високо от Адама, т.е. жената стои по-високо от мъжа. Бог вдъхна на Адама жива душа, а на Ева – интелигентност. Значи, жената представя интелигентността. Когато се казва, че жената е само женствена, но не е интелигентна, това не е право. Изобщо, жената е по-интелигентна от мъжа. Той е нагоден повече да воюва, да се бори – силен е, но в него няма голяма философия. Казват, че мъжът е гениален, учен, философ. към беседата >>
173. Живот, светлина и свобода, НБ , София, 10.4.1932г.,
- Бог изпъди и Адама, и Ева от рая, и двамата ги изпъди навън.
В природата съществува един закон: не можеш да избегнеш последствията на твоите постъпки. Бог, като направи първия човек, макар да му вдъхна дихание от себе си, като съгреши този първи човек, макар че той казваше, че жената била виновна, това-онова и после се разкая, но Господ ни най-малко не му прости. Той го изпъди вън от рая. Вие казвате: повикайте този син, нека се разкае. Бог изпъди своя син, а днес някой баща не може да изпъди сина си. Бог изпъди и Адама, и Ева от рая, и двамата ги изпъди навън. И след това тури един ангел при вратата, да пази, да не се върнат, като им каза: идете сега в света, там да се учите. Вече осем хиляди години, и ние не сме в рая. Значи не разкаяние, а поправление трябва, изправяне се изисква от съвременните хора. Докато човек не се поправи, той не може да се разкае. Като се поправи, той ще се разкае. към беседата >>
- Всичките животни, всичките буболечици научиха този занаят все от Адама.
Понеже Адам преждевременно научи това учение, но не можа да го приложи, не беше в състояние да го употреби, затова Бог казва: понеже Адам е като нас, да разбира и злото, трябва да излезе вън от рая, понеже няма този ум, да го приложи, както трябва. Адам не може да приложи това учение като Бога и ако беше останал в рая, той щеше да направи най-големите пакости. И наистина, като излезе в света, той направи цялата земя на пъкъл. Това е вярно. Ние виждаме днес цялата земя покрита с кръв. Всичките животни, всичките буболечици научиха този занаят все от Адама. Щом той изневери на Бога, животните и по-малките същества от Адама казаха: ако нашият господар изневери на Бога, какво остава за нас? И те удариха нашироко. След това те нападнаха и господаря си. И днес тези животни с милиони се размножават. Като влязат в кръвта и на най-големия юнак, в три вечери те го изпращат на онзи свят, задигат тялото му и го изяждат. към беседата >>
- Щом той изневери на Бога, животните и по-малките същества от Адама казаха: ако нашият господар изневери на Бога, какво остава за нас?
Адам не може да приложи това учение като Бога и ако беше останал в рая, той щеше да направи най-големите пакости. И наистина, като излезе в света, той направи цялата земя на пъкъл. Това е вярно. Ние виждаме днес цялата земя покрита с кръв. Всичките животни, всичките буболечици научиха този занаят все от Адама. Щом той изневери на Бога, животните и по-малките същества от Адама казаха: ако нашият господар изневери на Бога, какво остава за нас? И те удариха нашироко. След това те нападнаха и господаря си. И днес тези животни с милиони се размножават. Като влязат в кръвта и на най-големия юнак, в три вечери те го изпращат на онзи свят, задигат тялото му и го изяждат. И след това казвате: Бог да го прости, така е писано, така е искал Господ. към беседата >>
174. Запечатаната книга, НБ , София, 24.4.1932г.,
- Голяма ревност има, докато тази почтена дама е в джоба.
Съвременните хора искат да турят всичко в движение, но парите си не може да ги търкалят. Кой как хване парите, ги крие. Парите трябва свободно да ходят, да се разхождат, както дамите. А сега ги турят в такива джуздани, в джобове, крият ги, поглеждат ги скрито от другите. Казват на тези дами да не излизат от джобовете навън, само него – собственика да гледат. Голяма ревност има, докато тази почтена дама е в джоба. Щом дамите излязат из джобовете, казват: Осиромашах. Едно време бяхме богати, всичко вървеше, сега нямаме нито пет пари. Това е разбиране. Съгласен съм с това да имаш пари. Аз разбирам от това, но питам: Какво те ползва тебе, ако имаш един хамбар с жито, а стомахът ти е развален и не може да ядеш? към беседата >>
- Тогава Господ ги извикал и двамата, и Адама, и Ева в небето и ги променил: Адама направил жена, Ева направил мъж и ги изпратил пак на земята.
- Добре е, само по някой път има нещо особено. – Че как, тя е една от най-добрите дъщери. Кажи на Господа, че е много добра, но има нещо особено. Откак е дошла тук, в градината, особена е станала. Не се живее, почнах да не мога да живея с нея. Тогава Господ ги извикал и двамата, и Адама, и Ева в небето и ги променил: Адама направил жена, Ева направил мъж и ги изпратил пак на земята. Ной-първо жената се оплакала от Адама. Сега мъжът започнал да се оплаква от жена си. Той казва: Не струва, много проста е тази жена, да не дава Господ такава жена. Питам, другото разрешение на задачата какво е? Размениха си ролите. към беседата >>
- Ной-първо жената се оплакала от Адама.
– Че как, тя е една от най-добрите дъщери. Кажи на Господа, че е много добра, но има нещо особено. Откак е дошла тук, в градината, особена е станала. Не се живее, почнах да не мога да живея с нея. Тогава Господ ги извикал и двамата, и Адама, и Ева в небето и ги променил: Адама направил жена, Ева направил мъж и ги изпратил пак на земята. Ной-първо жената се оплакала от Адама. Сега мъжът започнал да се оплаква от жена си. Той казва: Не струва, много проста е тази жена, да не дава Господ такава жена. Питам, другото разрешение на задачата какво е? Размениха си ролите. Най-първо тази жена беше недоволна от мъжа си, сега мъжът е недоволен от жената. към беседата >>
176. Разумност в природата, МОК , София, 13.5.1932г.,
- Виждаш една дама, която ходи облечена в копринени дрехи, твоите дрехи са окъсани. (втори вариант)
След време ще знаем. Някои казват: 500 милиона години, други казват 2,5 милиарда години. Но ако влезете в един по-висш свят, ще видите, че това число се увеличава. Сега ние влизаме в една област по-отвлечена. Да направя едно уподобление, което няма връзка с реалността. Виждаш една дама, която ходи облечена в копринени дрехи, твоите дрехи са окъсани. Ти искаш да знаеш може ли да имаш такава дреха. Правиш си сметката. Колко струват тези дрехи на тази дама и дали ще имаш толкоз пари да си купиш? Като ти кажат, че много струват, казваш, че е много скъпа работа. към втори вариант >>
- Представете си, че тази дама се влюби в тебе, тя е една млада мома, тогава може да имаш един такъв костюм без пари. (втори вариант)
Невъзможното за един е възможно за друг. Представете си, че тази дама се влюби в тебе, тя е една млада мома, тогава може да имаш един такъв костюм без пари. Но ако не се влюби тази дама в тебе, ти ще си ходиш със своите скъсани дрехи. Ако вие сте станали разумен, гениален човек, значи влюбила се е някоя млада мома в тебе. Коя е причината, че някой е станал гениален, влюбила се е някоя мома в него. Казват, че е станал такъв с усилие. За това, което си станал, трябват усилия. към втори вариант >>
- Но ако не се влюби тази дама в тебе, ти ще си ходиш със своите скъсани дрехи. (втори вариант)
Невъзможното за един е възможно за друг. Представете си, че тази дама се влюби в тебе, тя е една млада мома, тогава може да имаш един такъв костюм без пари. Но ако не се влюби тази дама в тебе, ти ще си ходиш със своите скъсани дрехи. Ако вие сте станали разумен, гениален човек, значи влюбила се е някоя млада мома в тебе. Коя е причината, че някой е станал гениален, влюбила се е някоя мома в него. Казват, че е станал такъв с усилие. За това, което си станал, трябват усилия. Но вложеното в тебе, не е чрез твоите усилия. към втори вариант >>
178. Една задача / Задача за самовъзпитание, ИБ , БС , София, 2.6.1932г.,
- Някоя дама ви дойде нагости и започва да гледа тук и там – не са красиви очите й. (втори вариант)
Една статуя, направена от восък, е всякога красива, а човек всякога не е красив. Това, което всякога е красиво, то е красиво, а това, което понякога е красиво, а понякога – не, не е красиво. В какво седи красотата? Ще кажете: „Той има красиви очи” – в какво седи красотата на тези очи? Красивите очи трябва да бъдат меки, изразителни, да не са разсеяни, да не гледа едного, а да вижда другиго. Някоя дама ви дойде нагости и започва да гледа тук и там – не са красиви очите й. Красивият човек нищо не го интересува; той, като влезе в стаята, отведнъж всичко вижда, след което не обръща никакво внимание нито на столовете, нито на другите вещи. Който вижда столовете и другите неща, очите му не са красиви – занимават го дреболии. Щом го занимава това каква е твоята рокля, той няма красиви очи; ако утре твоята рокля овехтее, той ще каже, че не е хубава. към втори вариант >>
- Някоя дама ви дойде на гости, гледа тук-там, не са красиви очите й.
В какво се състои красотата? Ще кажете: "Той има красиви очи." В какво седят красивите очи? Красивите очи трябва да бъдат меки, изразителни, да няма разсеяност, да не гледа едного, а да вижда другиго. Някоя дама ви дойде на гости, гледа тук-там, не са красиви очите й. Красивият човек нищо не го интересува. Той като влезе в стаята, всичко вижда, после не обръща внимание, нито столовете вижда, нито другите вещи. Който вижда столовете и другите неща, очите му не са красиви, занимават го дреболии. Щом го занимава каква е твоята рокля, той няма красиви очи. Ако утре твоята рокля овехтее, той ще каже, че не е хубава роклята. към беседата >>
179. Новото знание / Ново знание, МОК , София, 10.6.1932г.,
- Представете си, че вляза в една гостилница, дето има млада дама-господарка. (втори вариант)
Ти гладуваш, понеже не разбираш числото 3. Аз, човекът, който съм гладен, всеки ден може да ме нахранят. Сега трябва ли да ви доказват в какво седи магията? – Представете си, че аз зная изкуството да ставам красив. Толкоз красив с изящни дрехи, облечен хубаво. Представете си, че вляза в една гостилница, дето има млада дама-господарка. Нямам нито пет пари в джоба, поканят ме, поусмихна се малко. Питам тази дама няма ли да ме кредитира. Веднъж, дваж, три, четири, пет пъти ще ме кредитира. Като погледне в лицето, казва: За лицето струва си да му дам да яде, на нея ще ѝ бъде приятно да ходя да ям и тя да яде с такъв красавец. Тя ще те попогледне и тя плаща. към втори вариант >>
- Питам тази дама няма ли да ме кредитира. (втори вариант)
Сега трябва ли да ви доказват в какво седи магията? – Представете си, че аз зная изкуството да ставам красив. Толкоз красив с изящни дрехи, облечен хубаво. Представете си, че вляза в една гостилница, дето има млада дама-господарка. Нямам нито пет пари в джоба, поканят ме, поусмихна се малко. Питам тази дама няма ли да ме кредитира. Веднъж, дваж, три, четири, пет пъти ще ме кредитира. Като погледне в лицето, казва: За лицето струва си да му дам да яде, на нея ще ѝ бъде приятно да ходя да ям и тя да яде с такъв красавец. Тя ще те попогледне и тя плаща. Ако съм грозотия? – Сега аз развивам вътрешната страна, туй, което носи магическата сила. към втори вариант >>
180. Живейте разумно, НБ , София, 19.6.1932г.,
- Онзи, който е скроил преданието за Адама, казва едно – то е по закона на вярата.
Но щом се ожени, изпъдиха го от рая навън. Аз засягам въпроси принципно. Не съм против женитбата, но казвам резултатът е такъв. Едно съвпадение е: Адам искаше да се ожени и като се ожени, Господ му каза: Хайде сега навънка. Женени хора в рая не се търпят. Онзи, който е скроил преданието за Адама, казва едно – то е по закона на вярата. Аз научно го развивам. Той като се оженил, Господ казал: В рая има място за един мъж, няма място и за една жена. Жената, тя още е пълна с тщеславие. Раят е малък за нея. Тя като погледнала на външния свят, дошъл при нея един кавалер, рицар и заради това, което са направили, Господ трябваше да ги изпъди навън от рая. към беседата >>
182. Истинната лоза, НБ , София, 18.9.1932г.,
- Господ ще оправи света, тъй както онзи, който карал воловете си целия ден и казал: ха днес ще работим, пък довечера, в дама ще си почивате и на другия ден ще си почивате.
Всички умни хора в света, които знаят да дадат своето мнение как да се преустрои светът, понеже тя е намислила да строи един нов свят и иска да има мнението на учените. Всеки да си даде проекта. Всичките несгоди на света, неразбиранията между мъже и жени, учители и ученици, всички да си дадат проекта, съобразен с разбиранията им, всичко туй ще се вземе под внимание. Онези, които не разбират работата, казват: Господ ще оправи света. Това е залъгване. Господ ще оправи света, тъй както онзи, който карал воловете си целия ден и казал: ха днес ще работим, пък довечера, в дама ще си почивате и на другия ден ще си почивате. Но не почива волът. И като умре волът, одере му кожата и я продаде. към беседата >>
183. Свещен трепет,, ИБ , София, 22.9.1932г.,
- Та човешкото знание от Адама досега може да се събере в 90 такива книги и остава място в мозъка за още 900.
Съвременните учени хора като правят своите изследвания, те са изчислили, че в мозъка човек има 3 билиона и 600 милиона клетки. Какво нещо е това? Някои от тези учени хора правят своите изследвания, че всичкото знание, което досега имаме, може да се събере в 90 книги като Библията и те като се напечатат в мозъка, ще остане място още за 900 такива книги. Та човешкото знание от Адама досега може да се събере в 90 такива книги и остава място в мозъка за още 900. Всичкото това знание очаква своето място и време да се разбере. Каква грамадна площ и възможност за наука) Ти седиш и казваш:" Какво може да излезе от мене? " Ще изучаваш 90-те книги, в които знанието е написано, после ще се приготвиш за 900-те книги. Религиозните хора, за да се избавят, казват: "Ще идем в рая." Турците си представят рая с планини от пилаф с масло, при това си представят, че най-хубави, най-красиви моми около един турчин налягали и те играят наоколо, и той ще бъде в тоя рай. Че кой не обича такъв рай? към беседата >>
184. Превръщане на числата, НБ , София, 25.9.1932г.,
- Запример, ако аз бях дама, щях да се червисвам и белисвам по съвсем друг начин. (втори вариант)
Приятно й е, радва се, че се е изменила малко. Тя не е измислила това. Това природата го прави. Онзи, непознатият, който е влязъл у нея, той се боядисва. Живее в тялото й и се боядисва всеки ден. Запример, ако аз бях дама, щях да се червисвам и белисвам по съвсем друг начин. Ако исках да бъда бял, щях да ям грах три четири месеца и тогава ще имам бяло лице. Ако искам да бъда малко червен, щях да пия малко винце, но не тъй, както вие го употребявате. Как ще го направя, това е моя работа. към втори вариант >>
- Запример, ако аз бях дама, щях да се червисвам и белисвам по съвсем друг начин.
Туй и природата прави. Че този – първоначалният, който е влязъл, той се боядисва. Който живее в тялото, той се боядисва всеки ден. Ние казваме някой път – човек да се червисва. Има хас боя и такава, която не е хас, която излиза. Запример, ако аз бях дама, щях да се червисвам и белисвам по съвсем друг начин. Ако исках да се белисам, щях да ям грах три–четири месеца, и тогава щях да имам бяло лице. Пък ако искам да бъда малко червеничък, щях да пия малко винце, ама не тъй, както вие го употребявате. Аз казвам какво щях да направя. Как ще го направя, това е моя работа. към беседата >>
185. Намерената овца, НБ , София, 2.10.1932г.,
- Някой път на някоя дама или на някой кавалер, хубаво сресани, им разбърква косите, но те прощават няма какво да се прави. (втори вариант)
Вие не може да не се интересувате от въздуха. Няма някой, който да не се интересува. И най-малките, и най-големите животни, всички на земята се интересуват от въздуха; когато той говори, всички го слушат. Той има общ достъп, влиза излиза навън, ходи навсякъде, нищо не разваля. Някой път блъсне ви шапката, търколи я, събори това-онова, но му прощаваме за всичките волности, които може да направи. Някой път на някоя дама или на някой кавалер, хубаво сресани, им разбърква косите, но те прощават няма какво да се прави. Прави някои неща несъобразни, но благата, които прави, надвишават разбъркването на косите. към втори вариант >>
- Някой път някоя дама или някой кавалер, хубаво вчесан, разбърка косата, но прости – няма какво да се прави.
Няма някой, който да не се интересува. И най-малките, и най-големите животни, всичките на земята се интересуват. Когато той говори, всички го слушат. Той има общ достъп, влиза-излиза навън, ходи навсякъде, нищо не разваля. Някой път блъсне ти шапката, търколи я, събори това-онова, но прощаваме за всичките волности, които може да направи. Някой път някоя дама или някой кавалер, хубаво вчесан, разбърка косата, но прости – няма какво да се прави. Прави някои неща несъобразни, но благата, които прави, надвишават размърдването на косите. към беседата >>
186. Даване и вземане, УС , София, 16.10.1932г.,
- Като вървите по този път, слушайте Божия глас и знайте, че Той ви говори, както говори на Адама в райската градина.
Не казвам да слушате моите думи, но да слушате Бога и да вземете това, което Той ви дава. Да слушам светлината, аз разбирам, да взема онова, което тя ми дава. Обработвайте Божественото и не се влюбвайте в това, което може да ви заблуди. Нека всеки от вас си изработи мироглед, който да е в хармония с Бога и с небето. Това е човекът. Като вървите по този път, слушайте Божия глас и знайте, че Той ви говори, както говори на Адама в райската градина. Като дойде Бог, трябва ли да се криете от Него, като Адама? към беседата >>
- Като дойде Бог, трябва ли да се криете от Него, като Адама?
Да слушам светлината, аз разбирам, да взема онова, което тя ми дава. Обработвайте Божественото и не се влюбвайте в това, което може да ви заблуди. Нека всеки от вас си изработи мироглед, който да е в хармония с Бога и с небето. Това е човекът. Като вървите по този път, слушайте Божия глас и знайте, че Той ви говори, както говори на Адама в райската градина. Като дойде Бог, трябва ли да се криете от Него, като Адама? към беседата >>
187. Три типа хора / Трите типа хора - положителен, отрицателен и неутрален, ООК , София, 23.11.1932г.,
- И в последствие всички хора, които са дошли след Адама, мязат на него и във възходящата, и в низходящата степен. (втори вариант)
Представете си, че вие в същност не знаете какво представят числата 1 и 2. Вие умножавате числото 2, но то никога не може да се умножи. То представя едно абсолютно число в природата. Това, което изработва двойката, когато се проявява, то е че дава числото три, но и тройката е абсолютно число. Като дойдете до тройката, ако не разбирате абсолютната стойност на това число, вие казвате: „Аз, първият човек.“ Първият човек е бил Адам. И в последствие всички хора, които са дошли след Адама, мязат на него и във възходящата, и в низходящата степен. Като се казва, че хората мязат на Адама, това не значи, че те мязат на него по прегрешенията си, но по възможностите, които се крият в тях. към втори вариант >>
- Като се казва, че хората мязат на Адама, това не значи, че те мязат на него по прегрешенията си, но по възможностите, които се крият в тях. (втори вариант)
Вие умножавате числото 2, но то никога не може да се умножи. То представя едно абсолютно число в природата. Това, което изработва двойката, когато се проявява, то е че дава числото три, но и тройката е абсолютно число. Като дойдете до тройката, ако не разбирате абсолютната стойност на това число, вие казвате: „Аз, първият човек.“ Първият човек е бил Адам. И в последствие всички хора, които са дошли след Адама, мязат на него и във възходящата, и в низходящата степен. Като се казва, че хората мязат на Адама, това не значи, че те мязат на него по прегрешенията си, но по възможностите, които се крият в тях. към втори вариант >>
188. Думи на Правда, НБ , София, 11.12.1932г.,
- По едно време жените носеха корсети, стягаха се така, че всяка дама приличаше на една оса, а след това дойде една мода, аз помня, слагаха си възглавнички отзад, като се дала. (втори вариант)
Тия наши обущари трябва да отидат и да се научат от природата, да видят тя как прави обущата. Аз зная, преди 30 години най-първо правеха обущата остри, като волски рога. Мнозина са се оплаквали от мазоли, от осакатени крака. След туй ги правеха широки, американска мода. Кои е онзи, истинският път за правене на обуща? По едно време жените носеха корсети, стягаха се така, че всяка дама приличаше на една оса, а след това дойде една мода, аз помня, слагаха си възглавнички отзад, като се дала. А веднъж видях една дама, сложила около себе си близо половин метър голяма възглавничка. Преспокойно може да се седне на това седло. Сега тия седла изчезнаха, намериха, че не са практични. Корсетите ги прогониха, след това дойде друга мода. Значи, няма нещо установено. към втори вариант >>
- А веднъж видях една дама, сложила около себе си близо половин метър голяма възглавничка. (втори вариант)
Аз зная, преди 30 години най-първо правеха обущата остри, като волски рога. Мнозина са се оплаквали от мазоли, от осакатени крака. След туй ги правеха широки, американска мода. Кои е онзи, истинският път за правене на обуща? По едно време жените носеха корсети, стягаха се така, че всяка дама приличаше на една оса, а след това дойде една мода, аз помня, слагаха си възглавнички отзад, като се дала. А веднъж видях една дама, сложила около себе си близо половин метър голяма възглавничка. Преспокойно може да се седне на това седло. Сега тия седла изчезнаха, намериха, че не са практични. Корсетите ги прогониха, след това дойде друга мода. Значи, няма нещо установено. Каква трябва да бъде модата, не зная. към втори вариант >>
- По едно време носеха корсети, стягаха се, всяка мязаше на една оса, а след туй дойде една мода, аз помня, туриха си възглавнички, седала и аз помня, веднъж видях една дама – облякла половин метър – около нея нея имаше възглавничка.
Казвам, кой е онзи истинският път за правене на обуща? По едно време носеха корсети, стягаха се, всяка мязаше на една оса, а след туй дойде една мода, аз помня, туриха си възглавнички, седала и аз помня, веднъж видях една дама – облякла половин метър – около нея нея имаше възглавничка. Преспокойно може да се седне на това седло. Сега тия седла изчезнаха, намериха, че не са практични. Корсетите ги прогониха, след това дойде друга мода. Значи няма нещо установено. Каква трябва да бъде, не зная. към беседата >>
- Тогава казваме, до Адама имало други хора.
Ще видите разни черепи, създадени отпреди 100 милиона години. Може би милиони години да няма, но има черепи, които 100 хиляди години са, това не съответства на библейското леточисление. Учените, като дойдат дотам, мънкат. Туриха едва 10 000 години. Пък сегашните учени хора станаха по-смели, туриха 100 хиляди години. Тогава казваме, до Адама имало други хора. Имало, разбира се. Адам, това беше първият човек, в когото се роди самосъзнанието. Адам аз го наричам Отец на самосъзнанието, което сега имаме. До момента, докато не беше се родило самосъзнанието в тях – неговата жена Ева и в него, те бяха щастливи в рая. Но когато се родиха, но когато родиха първото дете – туй самосъзнание, излязоха из рая и станаха най-нещастните хора. към беседата >>
- Ако първият син, който се е родил, мяза на баща си, както е у Адама – сега се спрях, че Каин беше негов син – ако първият син мяза на бащата, непременно ще убие брата си.
Всякога в закона на самосъзнанието ти не може да разчиташ на щастлив живот на земята, щом живееш в самосъзнанието. Ако днес си щастлив, трябва да очакваш след един, два часа или след два дена или повече дни – това периодически става, да те сполети някакво страдание. Сега в този закон вървят нещата по този начин. Ако първият син, който се е родил, мяза на баща си, както е у Адама – сега се спрях, че Каин беше негов син – ако първият син мяза на бащата, непременно ще убие брата си. Ако първият син мяза на майката, той непременно ще спаси брата си. Следователно всеки убиец в света мяза на баща си и Христос дава сега кой е този първият баща. Този първият баща, на който мязате, той казва – вие сте чада на дявола. Той отначало беше човекоубийца. Евреите бяха Божи народ, избран, но вие не сте чада на Аврама. към беседата >>
189. Духът дава живот, НБ , София, 8.1.1933г.,
- Ако приемем, че преди Адама имало други хора, които са живели, и можем да кажем, че Адам от Бога се е научил.
Та казвам, предава се, че първата жена е излъгала. Първите хора отде научиха това изкуство? Ако приемем, че преди Адама имало други хора, които са живели, и можем да кажем, че Адам от Бога се е научил. Съществувала е една раса, от която Бог го е извадил и му казва: „Аз ще те въведа в рая, виждам, че от тебе ще стане човек.“ Той го внесе в рая вътре, но му каза едно нещо: „Няма да лъжеш.“ И той обеща, но не си устоя на думата. И когато Адам дойде при Бога, казва му: „Жената, която ми даде, ме излъга.“ Той тури вината на другите. Казва, да опитам, все ще стане нещо и казва още, намерих едно изкуство тук. Ние такива бедни няма да бъдем в рая. Господ да ни лъже не бива, да станем хора в рая. към беседата >>
190. Истина и добро, УС , София, 5.3.1933г.,
- Обаче скоро след това се яви вторият учител, който казваше на Адама: „Не само в рая има знания, но и вън от рая.
Доброто представлява рая, небето, т.е. сили, които идат отгоре. Обаче злото и доброто са създадени едновременно. Те съществуват по единствената причина, да може човек правилно да се развива. Когато Адам влезе в рая, Бог му даде своя закон, по който да живее. Обаче скоро след това се яви вторият учител, който казваше на Адама: „Не само в рая има знания, но и вън от рая. Вкуси от забранения плод, да видиш какви знания ще придобиеш“. Адам и Ева послушаха този учител, но напуснаха рая. Бог им каза: „Ще отидете в света, там да се учите. И като научите уроците си добре, тогава пак ще се върнете в рая“. Казваш: „Не искам да отида в света“. към беседата >>
191. Затвор и освобождение, МОК , София, 10.3.1933г.,
- Гледа там, дама с пера, хора с бомбета, с цилиндри - всички го поглеждат, и той наблюдава спокойно. (втори вариант)
В китайците не можеш да забележиш нито един оттенък в лицето, в движението на мускулите. Стои като един истукан. При всичките си наблюдения аз съм наблюдавал само един път един китаец да се усмихне и разбрах защо се усмихна. Той влизаше в една електрическа кола със своите дебели прости налъми и с едно чулче. Косата му отзад пусната дълга. Гледа там, дама с пера, хора с бомбета, с цилиндри - всички го поглеждат, и той наблюдава спокойно. Той се смее на тях, той казва: „Вие се смеете на мене, и аз на вас. Само, че аз съм с перчем, а вие сте без перчем. Вие сте с бомбета, а пък аз съм без бомбе.“ Той се чуди, като се усмихва, как е попаднал между тях, какво стечение на условията. Той казва: „Дълбоко научен въпрос е това. Що ми трябва да си блъскам китайската глава.“ Той не разрешава въпроса, гледа надолу и мисли, мисли, като се върне, какво ще яде. към втори вариант >>
192. Общи положения / Устата - продължение, ООК , София, 29.3.1933г.,
- Аз снощи бях на един концерт, пред мене беше една млада дама. (втори вариант)
Аз снощи бях на един концерт, пред мене беше една млада дама. Ухото, устата – правилни, но челото не е правилно, Божественото, времето не е развито, такт няма. Аз разделям челото на три части, крайните части, дето е изразен такта, няма ги. Тя иска да види кой е зад гърба й, приказва с друга дама и хвърля поглед назад и тя ме наблюдава. Тя ме наблюдава да види кой съм, дали съм млад или стар, а пък мене ме интересува научната страна, гледам челото й, гледам какъв е умът й. Тази млада жена обича дребулиите. към втори вариант >>
- Тя иска да види кой е зад гърба й, приказва с друга дама и хвърля поглед назад и тя ме наблюдава. (втори вариант)
Аз снощи бях на един концерт, пред мене беше една млада дама. Ухото, устата – правилни, но челото не е правилно, Божественото, времето не е развито, такт няма. Аз разделям челото на три части, крайните части, дето е изразен такта, няма ги. Тя иска да види кой е зад гърба й, приказва с друга дама и хвърля поглед назад и тя ме наблюдава. Тя ме наблюдава да види кой съм, дали съм млад или стар, а пък мене ме интересува научната страна, гледам челото й, гледам какъв е умът й. Тази млада жена обича дребулиите. Много е добра, но в малките работи обаче, ако останеш да живееш с нея една година, ще си вземеш шапката. Аз вземам в съображение очите й, устата й, носа й, челото й, за да изкарам заключението и тя схваща моята мисъл и си мисли, че бамбашка[1] човек седи отзаде и тя хвърля поглед крайно любопитен. Тя в малките работи е любопитна. към втори вариант >>
- Мене ми представиха една млада дама, много добра, от високо общество. (втори вариант)
За някой хора сме чували следните думи: „Остави го, гой е страшен“, и като погледна, зад този, страшния човек, се крие нещо хубаво. Отвън е страшен, а пък вътре е добър. Мене ми представиха една млада дама, много добра, от високо общество. Тя люби един момък, трепнало й сърдцето, имаше известно разположение към него. Но момъкът е сприхав отвън, няма маниери. Господарят му такъв, че дяла на общо основание. Казват на момата: „Виж го, малко груб е той.“ Момата казала: „Той е груб, но има нещо вътре в него друго.“ Младата мома на какво основание казала това? Каквото е вън, не иде отвътре. към втори вариант >>
193. Овчарите, НБ , София, 7.5.1933г.,
- Под думите модна дама какво се подразбира?
Тъй както искате да вървите, както ви гледам, нито един от вас няма да постигне туй, което желае. „Ама как тъй? “ Ще го опитате защо именно. Тия идеи, които сега поддържате, те са като модните дами, които обичат външна украска, удоволствия и един ден, като изпохарчат всичко, каквото имат, те ще излязат и ще намерят някого другиго. Вие ще оставите туй. Под думите модна дама какво се подразбира? Аз разбирам и един човек, който разбира външния живот само. Казва: „Сега да ми е добре, че на оня свят да ме правят каквото искат.“ към беседата >>
- И тази дама от това общество ще вземе най-скромната човешка форма.
Тя има само формата на жена, но не е жена. Тя не мяза още на жена. Ако би дошла, такава дама не може да я видите. Ако дойде, ето по какво се отличава. Може да дойде. И тази дама от това общество ще вземе най-скромната човешка форма. Тя ще бъде облечена много скромно, но прилично. Няма да бъде чрезмерно красива, ще забележиш във всичките ѝ черти изтънченост. Тя се отличава по това, че нейната коса никога не пада, устата ѝ никога не побелява, очите ѝ никога не потъмняват, сърцето ѝ никога не трепти, страх не знае какво е. Нея огън не я гори, може да влезе в огъня, да се нажежи, десет кола дърва да турите, като излезе от огъня, дрехите ѝ ще светят още повече. В която къща влезе, дето има раздор, всичко ще се просвети, ще има ред и порядък. към беседата >>
196. Добрите дарби, НБ , София, 25.6.1933г.,
- Някоя високопоставена дама облече рокля, постави всички украшения, обаче простият не може да има никаква представа колко струва тази рокля, тези украшения. (втори вариант)
Някои казват: Смели са учените. Не са смели. Те едва са слезли на 1000 метра, а има 15 хиляди метра дълбочина, а може и 20 хиляди метра. За слънцето, което ни грее и за него не знаем много. Планетите, които ни заобикалят, звездите, всичко това е украшение, едно труфило на света. Някоя високопоставена дама облече рокля, постави всички украшения, обаче простият не може да има никаква представа колко струва тази рокля, тези украшения. Нас ни занимават понякога много дребнави въпроси. Ние се занимаваме някой път тъй както мравките се занимават със своя мравуняк, както пчелите със своя кошер. Иди бутни някой кошер и веднага всички излизат и на общо основание ще те нажилят. Може да си имал много хубави намерения, да отидеш на гости, да ги видиш, но ако не си внимателен, не спазиш ли благоприличието и светия да си, на общо основание ще ти дадат урок и като излизаш оттам, лицето ти ще бъде малко подуто. Казвате, че пчелите хапят. към втори вариант >>
- Някоя високопоставена дама облече рокля, тури всички украшения, обаче простият не може да има никаква представа колко струва тази рокля, понеже нас ни занимават някой път много дребнави въпроси.
Едва са слезли на 1000 метра, а има 15 000 метра дълбочина, има и 20 000 метра на известни места дълбочина. До ония дълбочини, които се крият в земята, както е устроена земята, туй са още предположения. И за слънцето, което ни грее, и за него идеята е тъмна. Онези планети, които ни заобикалят, звездите, всичко това е украшение – като едно труфило. Ние гледаме на света като на едно просто труфило. Някоя високопоставена дама облече рокля, тури всички украшения, обаче простият не може да има никаква представа колко струва тази рокля, понеже нас ни занимават някой път много дребнави въпроси. Някой път ние се занимаваме, тъй както мравите се занимават със своя мравуняк, както пчелите със своя кошер. Иди, бутни някой кошер, и веднага всичките излязат и на общо основание ще те нажилят. Може да си имал много хубаво намерение – да идеш на гости, да ги видиш, но ако не си внимателен, не спазиш благоприличието, може и светия да си, на общо основание ще ти дадат един урок и като излизаш оттам, лицето ти ще бъде малко подуто. Казвате – пчелите хапят. Зная. Ако беше минал далеч един километър от тях, дали щяха да те ухапят, то е въпрос. към беседата >>
197. Красивите линии в природата, ООК , София, 12.7.1933г.,
- Ще намери Адама в рая. (втори вариант)
Казваш: „Може ли да бъде това? “ – Може. Има хора, които помнят от създанието на мира. Помни човека, че е бил в рая. Ще намери Адама в рая. Казва: „Бях в рая, изпъдиха ме.“ Вас ако попита къде сте били, откъде започва вашата история? Адам ще каже: „От рая започва моята история.“ И Адама има нещо, което не знае. Той не знае как Господ го е мачкал. Казва: „Това, как ме мачкал Господ, не го помня.“ И Ева ако попитате, когато я направиха от Адама, ще каже: „Не зная. Че и аз не зная нещо.“ Че Господ живее в рая и че я направил, не знае. към втори вариант >>
- Адам ще каже: „От рая започва моята история.“ И Адама има нещо, което не знае. (втори вариант)
“ – Може. Има хора, които помнят от създанието на мира. Помни човека, че е бил в рая. Ще намери Адама в рая. Казва: „Бях в рая, изпъдиха ме.“ Вас ако попита къде сте били, откъде започва вашата история? Адам ще каже: „От рая започва моята история.“ И Адама има нещо, което не знае. Той не знае как Господ го е мачкал. Казва: „Това, как ме мачкал Господ, не го помня.“ И Ева ако попитате, когато я направиха от Адама, ще каже: „Не зная. Че и аз не зная нещо.“ Че Господ живее в рая и че я направил, не знае. Ева знае едно нещо. Казва: „Аз помня онова дърво, от което ядох. към втори вариант >>
- Казва: „Това, как ме мачкал Господ, не го помня.“ И Ева ако попитате, когато я направиха от Адама, ще каже: „Не зная. (втори вариант)
Помни човека, че е бил в рая. Ще намери Адама в рая. Казва: „Бях в рая, изпъдиха ме.“ Вас ако попита къде сте били, откъде започва вашата история? Адам ще каже: „От рая започва моята история.“ И Адама има нещо, което не знае. Той не знае как Господ го е мачкал. Казва: „Това, как ме мачкал Господ, не го помня.“ И Ева ако попитате, когато я направиха от Адама, ще каже: „Не зная. Че и аз не зная нещо.“ Че Господ живее в рая и че я направил, не знае. Ева знае едно нещо. Казва: „Аз помня онова дърво, от което ядох. Помня онзи, който ме изкуси за пръв път. За любовта ми говори.“ Първото нещастие в любовта беше на Ева. към втори вариант >>
- И Бог направи на Адама кожени дрехи и като го облече, изпъди го из рая навън. (втори вариант)
Доброто ще го направиш тъй както пееш. Седни, че попей. Казваш: „Как ще пея, ще ми се смеят.“ Ами как ще направиш доброто? Ти ще дадеш на един човек 20 лева и мислиш, че правиш добро, ти го съблазняваш. Ти му даваш дрехи, че какво добро има в това? И Бог направи на Адама кожени дрехи и като го облече, изпъди го из рая навън. И ти, като го облечеш, ще го изпъдиш из рая навън. Щом те облече някой, той е намислил да те изпрати из рая навън. Ти казваш: „Мъжът ми да ми купи един хубав костюм.“ Из рая навън ще те прати. Като купи един хубав костюм, из рая навън ще идеш. Докато хората бяха голи, бяха в рая. към втори вариант >>
198. Елате да обядваме / Елате и обядвайте, НБ , София, 16.7.1933г.,
- Господ е знаел какво нещо е злото и в какво седи престъплението на Адама, като познал доброто и злото.
Сегашното Битие започва с числото две. Великата философия е в раздвояването. Ако ти не разбираш основата на доброто и ако ти не разбираш основата на злото, ти не може да разбереш в какво седи същината на живота. Понеже казват, че яде. Писанието казва, че Бог казва: „Понеже Адам стана като един от нас – да познава доброто и злото.“ И за да не би сега да яде от дървото на живота, защото ще си създаде друго зло, изпъди го Господ из рая. Господ е знаел какво нещо е злото и в какво седи престъплението на Адама, като познал доброто и злото. Казвам, няма по-голямо престъпление, като ял от забраненото дърво, но престъплението е, понеже Адам стана като един от нас – да познава доброто и злото. Слабостта на Адама беше в туй, че той се изкуси с яденето. Той взе един обед ненавреме, затова го изпъдиха навън. Всеки един човек се изкушава в света, той не яде навреме. Той има право да закусва вечер, но дойде ли обедът, той трябва да го вземе точно когато слънцето е на най-високата точка. към беседата >>
- Слабостта на Адама беше в туй, че той се изкуси с яденето.
Ако ти не разбираш основата на доброто и ако ти не разбираш основата на злото, ти не може да разбереш в какво седи същината на живота. Понеже казват, че яде. Писанието казва, че Бог казва: „Понеже Адам стана като един от нас – да познава доброто и злото.“ И за да не би сега да яде от дървото на живота, защото ще си създаде друго зло, изпъди го Господ из рая. Господ е знаел какво нещо е злото и в какво седи престъплението на Адама, като познал доброто и злото. Казвам, няма по-голямо престъпление, като ял от забраненото дърво, но престъплението е, понеже Адам стана като един от нас – да познава доброто и злото. Слабостта на Адама беше в туй, че той се изкуси с яденето. Той взе един обед ненавреме, затова го изпъдиха навън. Всеки един човек се изкушава в света, той не яде навреме. Той има право да закусва вечер, но дойде ли обедът, той трябва да го вземе точно когато слънцето е на най-високата точка. Туй подразбира, че той има знание, той не трябва да ходи в тъмно. Един човек, който ходи да търси да му кажеш може ли да живее дълъг живот, той никога не може да яде един обед. към беседата >>
199. Който направи небето и земята, НБ , София, 30.7.1933г.,
- Онази змия, която изкуси Адама и Ева, е в човешкия гръбначен стълб и в главата му.
Когато се разгадава характера на човека, веднага си съставяме понятие, какво нещо е човек. Ако вие снемете кожата на човека и отворите неговия мозък, видите човека без кожата, видите това, с което оперира, то е страшна работа. Ако извадите мозъка от гръбначния стълб, нервната система представя една змия с такава голяма глава, че е страшно чудовище. Онази змия, която изкуси Адама и Ева, е в човешкия гръбначен стълб и в главата му. Ние бягаме от онзи дявол, който живее в нас, както негърът, който носи своята чернота. Ние не сме отговорни за това, когато човек иска да създаде жилище, когато влезе някоя микроба в нашето тяло. Човек не е отговорен за онези последици. Тия микроби съществуват, влизат и в човека и не искат да знаят. Някой път загнездят се в неговите дробове, някой път загнездят се в неговия стомах, загнездят се в неговите мускули и започват да го измъчват. към беседата >>
202. Трите първични принципа. Елементи в живота, ООК , София, 4.10.1933г.,
- “ Ние имаме само един пример в Писанието, Бог, Който дал заповед на Адама, казва му: „От тия плодове няма да ядеш!
Лъже някой път човек и крие нещо. Защо? И големите хора лъжат и малките лъжат. Когато малкото дете лъже, бащата казва: Не! Но и той, като се намери на тясно, в трудно положение, и той лъже, както малкото дете. И питам сега, ако детето изяло една круша, бащата трябва ли да го пита: „Изяде ли крушата? “ Ние имаме само един пример в Писанието, Бог, Който дал заповед на Адама, казва му: „От тия плодове няма да ядеш! “ И след като беше яла Ева, Той ходи из рая и казва: „Адаме, къде си синко? “ Няма нищо. Сега тъй поставено и като го намери, не му казва: „Ти да не си ял? “ Нищо не му казва, а казва: „Защо не излезнеш? Къде си ходил? към беседата >>
204. Силен и умен – Двете погрешки. Трите категории. Третото положение, УС , София, 12.11.1933г.,
- И като се върне в дама, турят му малко слама и като умре, му одират кожата и правят от нея цървули, пита волът: „Какво постигнах аз?
“ И мислите вие, че ако станете цар, ще оправите света и какви ли други мисли от този род не ви идват. А в живота, ако изправите погрешката, тия работи ще дойдат, но ако не направите погрешката на своето раждане, вие ще носите букаите на краката си, както ги носят млекопитаещите. Всеки кон всеки ден получава по 10–20 камшика на задницата си и казва: „За какво се родих? “ – Да теглиш каруцата, да носиш брашното, да ореш на нивата по 7–8 часа. Питам: Какъв смисъл може да има животът на един вол, който оре по 8 часа и прави бразди? И като се върне в дама, турят му малко слама и като умре, му одират кожата и правят от нея цървули, пита волът: „Какво постигнах аз? “ Нищо не е постигнал. Но ако човек е прекарал живота си тъй, какво е постигнал? Трябва обективно да се разглежда животът. И всички тия млекопитаещи, които служат сега, те са едно предметно учение за вас. Ти казваш: „Защо този вол оре? към беседата >>
- Неправилното биене на сърцето, когато сърцето бие неправилно, тази дама, която регулира пулса, казва: „Ти не се храниш добре.
Следователно храносмилането за да е правилно в човека, този пулс на сърцето... Аз не говоря само за жената. Вие никога не сте броили пулса на вашето сърце бие ли редовно. Някой път сърцето подскача, има известно сърцебиене. Този пулс на сърцето от неправилното ядене се ражда. Неправилното биене на сърцето, когато сърцето бие неправилно, тази дама, която регулира пулса, казва: „Ти не се храниш добре. Ако тъй продължаваш, ще ме заставиш да те лиша от благото. Един ден ще спреш да пулсираш. И тогава повече аз не искам да ставам причина ти да образуваш известни отрови и да тровиш окръжаващите, защото отровата, която е в твоето тяло, ще мине и в другите организми.“ към беседата >>
208. Същественото в живота, МОК , София, 8.12.1933г.,
- Ако вие намерите един хубав чиличен нож или тези, дамаскинените шашки или саби, които се възпяват в песните с названието сабля дамаскиня.
- Пречупването на светлината. Диамантът се отличава с едно съществено качество, че най-хубавото пречупване на светлината става в него, но има и едно друго качество, което го отличава; нали онези минералози, които изучават минералогията, го класифицират като един от най-твърдите камъни. Каква му е твърдостта? -10. Добре. Сега по закона на разсъжденията. Ако вие намерите един хубав чиличен нож или тези, дамаскинените шашки или саби, които се възпяват в песните с названието сабля дамаскиня. Чиличените, дамаскинените саби може да се свият така, че двата им края да се съединят. После, като ги пуснеш, звъни като звънец. Това е сабля дамаскиня. Сега като намерите една такава сабля, какво ще мислите за нея? Ще мислите или че природата си е играла и я създала, или че друг някой я създал. към беседата >>
- Чиличените, дамаскинените саби може да се свият така, че двата им края да се съединят.
Диамантът се отличава с едно съществено качество, че най-хубавото пречупване на светлината става в него, но има и едно друго качество, което го отличава; нали онези минералози, които изучават минералогията, го класифицират като един от най-твърдите камъни. Каква му е твърдостта? -10. Добре. Сега по закона на разсъжденията. Ако вие намерите един хубав чиличен нож или тези, дамаскинените шашки или саби, които се възпяват в песните с названието сабля дамаскиня. Чиличените, дамаскинените саби може да се свият така, че двата им края да се съединят. После, като ги пуснеш, звъни като звънец. Това е сабля дамаскиня. Сега като намерите една такава сабля, какво ще мислите за нея? Ще мислите или че природата си е играла и я създала, или че друг някой я създал. И действително природата я създала чрез човека. към беседата >>
- Това е сабля дамаскиня.
-10. Добре. Сега по закона на разсъжденията. Ако вие намерите един хубав чиличен нож или тези, дамаскинените шашки или саби, които се възпяват в песните с названието сабля дамаскиня. Чиличените, дамаскинените саби може да се свият така, че двата им края да се съединят. После, като ги пуснеш, звъни като звънец. Това е сабля дамаскиня. Сега като намерите една такава сабля, какво ще мислите за нея? Ще мислите или че природата си е играла и я създала, или че друг някой я създал. И действително природата я създала чрез човека. Но понякога тази сабя ще ви даде понятие, че съществото, което я направило, не е глупаво, а умно. Ако намерите някое обикновено ножче, ще кажете, че този, който го е направил, е бил обикновен майстор. към беседата >>
- Но щом намерите дамаскиня ще видите, че този, който я направил, е бил майстор.
Сега като намерите една такава сабля, какво ще мислите за нея? Ще мислите или че природата си е играла и я създала, или че друг някой я създал. И действително природата я създала чрез човека. Но понякога тази сабя ще ви даде понятие, че съществото, което я направило, не е глупаво, а умно. Ако намерите някое обикновено ножче, ще кажете, че този, който го е направил, е бил обикновен майстор. Но щом намерите дамаскиня ще видите, че този, който я направил, е бил майстор. Ако намерите някоя хубава флейта, какво може да мислите за човека, който я направил. Ще кажете, че той е бил с висша култура. Най-първо ще се чудите, ще ви дойде наум, че колкото повече дупки и клапи има, толкова по-умно е било това същество. Следователно законът е все същият. Колкото човек има повече способност, повече чувства и повече органи вътре в неговото тяло, това показва, че окръжаващата среда, в която това същество живее, са умни същества, нищо повече. към беседата >>
209. Да живее душата ми, НБ , София, 31.12.1933г.,
- Щом пожалееш като Адама, че не ти достига нещо, ще се роди туморът и ще трябва да се направи операция, да ти извадят две ребра.
Казвам: Има нещо по-хубаво от галенето. Любовта е нещо по-хубаво от галенето. Като дойде любовта, за тебе тя ще направи цял един рай. Ще ти направи един палат, ще те тури и няма да бъдеш сам. Няма да остави нито слуги, нито животни, но ще те остави да се радваш на чистия въздух, на звездите; каквото пожелаеш, ще го имаш. Щом пожалееш като Адама, че не ти достига нещо, ще се роди туморът и ще трябва да се направи операция, да ти извадят две ребра. Отидоха двете ребра на Адама. То беше същественото. Две ребра извадиха от мъжа. Ако разбираш числото 2, то е човечеството. Всеки, който даде живот на другите, той трябва да има живот. към беседата >>
- Отидоха двете ребра на Адама.
Любовта е нещо по-хубаво от галенето. Като дойде любовта, за тебе тя ще направи цял един рай. Ще ти направи един палат, ще те тури и няма да бъдеш сам. Няма да остави нито слуги, нито животни, но ще те остави да се радваш на чистия въздух, на звездите; каквото пожелаеш, ще го имаш. Щом пожалееш като Адама, че не ти достига нещо, ще се роди туморът и ще трябва да се направи операция, да ти извадят две ребра. Отидоха двете ребра на Адама. То беше същественото. Две ребра извадиха от мъжа. Ако разбираш числото 2, то е човечеството. Всеки, който даде живот на другите, той трябва да има живот. Законът е такъв. към беседата >>
212. Любов и разбиране, УС , София, 25.2.1934г.,
- Ако Господ ти е дал глава, гърди, стомах – едно тяло, и като Адама те е турил господар на това тяло и ти е казал: „Пазете това и това, вратата няма да остане отворена, за да не влезе някой друг.“ И ако влезе някой, когато оставите вратата отворена, не сте ли виновни вие?
Сега, да направим една аналогия. Ако Господ ти е дал глава, гърди, стомах – едно тяло, и като Адама те е турил господар на това тяло и ти е казал: „Пазете това и това, вратата няма да остане отворена, за да не влезе някой друг.“ И ако влезе някой, когато оставите вратата отворена, не сте ли виновни вие? Ти казваш: „Ние вярваме в Господа Исуса Христа.“ Не, отворените врати при известни условия трябва да се затварят. Като дойде грехът, ще затвориш вратата си и като затвориш устата си, ще мълчиш като риба. Но като седи вратата ти отворена, тогава грехът е неизбежен. към беседата >>
216. Словото, НБ , София, 11.3.1934г.,
- Един селянин, юнак, чува една вечер, че в дама се чува някакъв шум.
Да ви приведа един пример. Скоро ми разправяха един анекдот, нещо писали вестниците, та ще го приведа за обяснение. Този анекдот седи в следното. Тази година през зимата става туй, в Сърбия. Един селянин, юнак, чува една вечер, че в дама се чува някакъв шум. Влиза и вижда, че един вълк влязъл, иска да задигне добитъка. Борил се, той бил силен, вързал вълка с пояса си. Дошли селяните, казва: „Дойде ми една идея.“ Взима един околовратник с един голям звънец, връзва го на вълка и го пуща в гората да си върви със звънеца. Първият вълк, на който е турен един звънец. към беседата >>
217. Числото 153, НБ , София, 13.5.1934г.,
- Трябва да се занимава с риболовство не тъй, както се занимава една дама, която е красива.
Онези, които са се занимавали с тайните науки, под думата „153 риби“ те означават една от великите тайни. Рибата е емблема на християнството. Само човек, който разбира естеството на рибите, може да победи всички мъчнотии в живота. Ако ти не разбираш живота на рибите, винаги ще те следват нещастия. Затова, който иска да бъде щастлив, трябва да се занимава малко с риболовство. Трябва да се занимава с риболовство не тъй, както се занимава една дама, която е красива. Защото, зад красотата ако не седи една разумна сила – разумността, добротата, тази красота е една уловка, това е един капан, в който може всеки да пострада. А красотата, зад която седи разумността, добротата, то е благословение да срещне човек такава една красива жена. Няма по-голямо благословение да срещне някой такава красива жена. А няма и по-голямо нещастие да те срещне една жена без тези добродетели. Тя е една мечка с мечета. към беседата >>
- Неразумността на онези, които изведоха съдбините [на човечеството] от една погрешка на Адама.
Цяла философия има на неразбиране. Цяла философия има, че трябва да обичаме. Ние, които обичаме себе си, правим си толкова големи нещастия. Сега, ако вземете философията на първия човек, какво сполучи той с опита, който направи? Нищо не сполучи. Неразумността на онези, които изведоха съдбините [на човечеството] от една погрешка на Адама. От този, първия човек те искаха да извадят поука за цялото човечество. Те сега работят, за да оправят нашите погрешки и да ги превърнат в нещо полезно. Сега се говори за организиране на цялото човечество, да се преобразят хората, да се възпитат мъже, жени и деца, че това е един процес за облагородяване на цялото човечество, да се избави от онези лъжливите схващания. към беседата >>
219. Стремеж и постъпка, МОК , София, 13.7.1934г.,
- Майя казва: „Всичко е заблуждение." Заблуждението е като някоя високопоставена дама, която се обвива с воал и през воала я виждаме красива, а без воала мислим, че е още по-красива.
Но имаме и друг термин, наричаме я глупава майка. Туй, което индусите наричат Майя и от което искат да се освободят. Майя, това са всичките страдания. Майя в живота, това са всичките идеи, с които се заблуждаваме. Човек търси щастието там, дето го няма. Майя казва: „Всичко е заблуждение." Заблуждението е като някоя високопоставена дама, която се обвива с воал и през воала я виждаме красива, а без воала мислим, че е още по-красива. Някой път искаме да си снеме воала. И сега всеки един от вас носи воал. Воалът, това са страданията. Вътрешните страдания са воал. На място са те. към беседата >>
221. Трите изпита (Трите велики закона), УС , София, 26.8.1934г.,
- След като му се отвориха очите, оттам насетне казва: „Считам всичко онова, което съм изживял досега, за измет.“ Ако ние не ослепеем за миналото и ако не прогледнем за бъдещето, ние сме още един Савел, който се е качил на коня и отива за Дамаск, да оправя света.
Апостол Павел имаше опитността. Трябваше първо да падне от своя кон, да изгуби своя ум, да ослепее. Слепотата е една преграда. Слепотата е най-старото учение. Той трябваше да ослепее за старото, да му се отворят очите, да види новите условия на живота, при които трябва да живее. След като му се отвориха очите, оттам насетне казва: „Считам всичко онова, което съм изживял досега, за измет.“ Ако ние не ослепеем за миналото и ако не прогледнем за бъдещето, ние сме още един Савел, който се е качил на коня и отива за Дамаск, да оправя света. към беседата >>
- А причината седи в самите вас, защото в света вие сте дошли до служите на Бога, Волята на Бога да изпълнявате, а не волята на някоя дама.
Казват: „От Господа по-добър няма.“ Молят се веднъж, дваж, 10 години, 20 години. Господ ги прекара през едно изпитание, през второ, прекара ги през болест, както онзи, който е боледувал 38 години. Казвате: „След 38 години, като уредя работите си, и аз ще стана християнин.“ Ще дойде Христос и ще каже: „В Царството Божие вие не може да влезете, докато не укрепнете в любовта.“ Да имате онзи мир, да сте доволни от себе си. Вие не можете да сте доволни без правата мисъл, без мъдростта, ако нямате истината вътре в себе си. Това не е само разсъждение, но казвам: Нямате ли любовта, мира, мъдростта и истината в себе си, винаги ще бъдете недоволни, все нещо ще ви е криво. А причината седи в самите вас, защото в света вие сте дошли до служите на Бога, Волята на Бога да изпълнявате, а не волята на някоя дама. Най-първо ще служите на майка си, после на баща си, после на вашите братя, на четвърто място ще дойдете да служите на себе си. Човек, който не е служил на майка си, на баща си и на братята и на сестрите си, който е чакал само да му служат, той не е човек. След туй ти ще знаеш как да служиш и на себе си. Ще служиш на себе си по същия начин, както си служил на майка си, както си служил на баща си, на братята и на сестрите си. към беседата >>
- И сега, всички вие, които сте тръгнали за Дамаск, трябва да слезете от конете си.
И сега, всички вие, които сте тръгнали за Дамаск, трябва да слезете от конете си. Всеки един човек, който е недоволен от живота, той отива за Дамаск. Ще паднете от коня, ще блесне светлината, ще станете всички доволни. Или, другояче казано: Всички трябва да се заемете да изпълнявате Волята Божия, като оставите настрана какво е положението, то да не ви интересува. Каквото трябва, без да се интересувате, ще достигне до вашите уши. Съвършено трябва да станете глухи за света. към беседата >>
- Всеки един човек, който е недоволен от живота, той отива за Дамаск.
И сега, всички вие, които сте тръгнали за Дамаск, трябва да слезете от конете си. Всеки един човек, който е недоволен от живота, той отива за Дамаск. Ще паднете от коня, ще блесне светлината, ще станете всички доволни. Или, другояче казано: Всички трябва да се заемете да изпълнявате Волята Божия, като оставите настрана какво е положението, то да не ви интересува. Каквото трябва, без да се интересувате, ще достигне до вашите уши. Съвършено трябва да станете глухи за света. Апостол Павел казва: „Всичко считам за измет, освен да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил.“ Не външно да се откажем, но вътрешно. към беседата >>
224. С какво тяло?, НБ , София, 7.10.1934г.,
- Започнах да проповядвам, но в стаята влиза една дама с черни очила.
Всеки от вас може да бъде невежа. Един американски проповедник ми разправяше една своя опитност. Един ден си заучавал проповедта наизуст. Отивам на църква, готвя се да изляза на амвона, но виждам, че съм забравил проповедта си, която бях написал. Успокоих се веднага, защото я знаех наизуст и можех и без написаната. Започнах да проповядвам, но в стаята влиза една дама с черни очила. Поглеждам към нея и моментално забравих проповедта си, не знаех вече какво да говоря. Цялата ми проповед изчезна от ума ми. В това време започнах да си мисля какво да кажа и реших да се извиня, че не съм разположен, не мога да говоря. Обаче, в този момент влиза в стаята един господин с весело, засмяно лице. Като погледнах към него, изведнъж мисълта ми се просветли и аз можах да продължа проповедта си. към беседата >>
225. Колко са прекрасни нозете, НБ , София, 14.10.1934г.,
- Аз засягам един органически въпрос, какъвто е въпросът с Адама, например.
Той не иска да се бие, но какво ще прави. Като казвам, че от човека зависи да живее, аз взимам пред вид най-благоприятните условия на живота, когато няма война, когато този човек е богат, намира се при добри условия, всичко има. И ако тогава умре, питам: Кои са причините за неговата преждевременна смърт? Когато е на бойното поле, разбирам. Когато е при сиромашия, разбирам, но когато е при най-добри условия, коя е причината за неговата преждевременна смърт? Аз засягам един органически въпрос, какъвто е въпросът с Адама, например. Адам и Ева живяха в рая, при всички най-добри условия, разполагаха с всички блага на рая, живяха като принцове, защо съгрешиха и защо умряха? Питам: Коя е причината, дето те изгубиха рая? Ще кажете, че съгрешиха. Грехът е една от причините, но защо съгрешиха те? На какво се дължи грехът? към беседата >>
- Когато Бог въведе Адама в рая, Той не му каза: Ето жената.
Ти може да си родил едно хилаво дете, а има деца здрави, добре родени. По-добре е да си вземеш едно здраво родено дете, отколкото ти да родиш едно хилаво дете. Има хора бездетни, които могат да си вземат някое дете, но не подхвърлено, разбира се. Никой няма право да се оплаква, че нямал деца. Никой няма право да се оплаква, че нямал добра жена. Когато Бог въведе Адама в рая, Той не му каза: Ето жената. Но Той му каза: Ще ти направя жената помощник в живота. Жената е помощник на мъжа. Тя е сърцето, което тупти. Мъжът трябва да пази това сърце Той трябва да намери едно сърце и да го премери, да види дали е за него. Чудни са хората като искат да се женят. към беседата >>
- И тогава изпъдил Бог Адама от рая за многоженство.
Той е един толкова сложен въпрос, толкова тънък, че и аз дори нямам мнение за него. Сега всички си дават мнението, говорят за жената, но аз казвам, че това, което казват за жената, не е вярно. Това още не е жената. Има едно предание, според което се казва, че не е съгрешила Ева, но някоя си Лилит. Казва се, че Сит имал две жени, затова се явило двуженството, многоженството. И тогава изпъдил Бог Адама от рая за многоженство. Това е предание, което не трябва да се разпространява. Казва се, че тази Лилит морила всички деца, затова умирали децата на съвременните хора, тя ги душила. Така казва преданието, а дали е вярно или не, аз нямам мнение. към беседата >>
226. Дързайте!, НБ , София, 28.10.1934г.,
- Аз не говоря за това с какви дрехи са се обличали хората, това са второстепенни работи, но от хиляди години насам, откак хората са излезли от рая, от времето на Адама, всички мислят за едни и същи неща.
Това са научни твърдения. Вие ще кажете: Какво ни интересува как живеят сегашните хора? – Преди три хиляди години и повече хората пак са живели и мислили като вас. Едно време хората са мислили точно като вас, по принцип. Младите мислеха да се женят, възрастните – да раждат деца, а старите – за своите старини. Аз не говоря за това с какви дрехи са се обличали хората, това са второстепенни работи, но от хиляди години насам, откак хората са излезли от рая, от времето на Адама, всички мислят за едни и същи неща. Опровергайте това, ако можете. Не е лошо, ако човек мисли да се ожени, да роди деца и да стане стар, хубаво е всичко това, но питам, след като се ожениш, какво ще придобиеш. Защото всеки, който се ожени, трябва да умре. И всеки, който роди някого, трябва да пострада. И всеки, който трябва да остарее, трябва да оглупее, нищо повече. Тогава? към беседата >>
228. Живият квадрат на човешките отношения, МОК , София, 9.11.1934г.,
- Да вземем за пример една госпожа, една дама от висшето общество.
А пък ДС и АВ са успоредни в друго направление. Успоредността е разумно отношение, обаче посоките са противоположни. И вследствие на това се получава това разногласие. Там има друг един закон, който ще примири противоречията, но човек трябва да бъде много умен. Ако ти си успореден с един светски човек, другояче ще постъпиш. Да вземем за пример една госпожа, една дама от висшето общество. Тя е запозната с някой княз или цар, с някой светски човек, тя ще се облече хубаво, ще си тури пръстен, капела, ще бъде изящна отвън. Всичко иде отвън. Допуснете, че тази дама е запозната с някой благочестив владика, светия, тогава ще се облече скромно. Ще отиде ли там с пръстен? Тя ще се облече много скромно, като светица. към беседата >>
- Допуснете, че тази дама е запозната с някой благочестив владика, светия, тогава ще се облече скромно.
Там има друг един закон, който ще примири противоречията, но човек трябва да бъде много умен. Ако ти си успореден с един светски човек, другояче ще постъпиш. Да вземем за пример една госпожа, една дама от висшето общество. Тя е запозната с някой княз или цар, с някой светски човек, тя ще се облече хубаво, ще си тури пръстен, капела, ще бъде изящна отвън. Всичко иде отвън. Допуснете, че тази дама е запозната с някой благочестив владика, светия, тогава ще се облече скромно. Ще отиде ли там с пръстен? Тя ще се облече много скромно, като светица. Значи ще се нагоди на онези състояния точно, които той има. Като отидеш при един музикант, ще му говориш за музика, като отидеш при един проповедник, ще му говориш за Бога, като отидеш при философа, ще му говориш за философия, при търговеца − за търговия, за вземане, даване, при земеделеца − за земята и, ако му говорим за тези работи, той ще каже: „Разбирам този човек, влиза в положението ми.“ При болния ще му говориш за болестта, на здравия ще говориш за здравето. Защо това е така? към беседата >>
230. Веселие и радост, ООК , София, 5.12.1934г.,
- Четете някой път в Библията за апостол Павел, за Адама, Исаия, Христа.
Четете някой път в Библията за апостол Павел, за Адама, Исаия, Христа. Щом помислите за тях, като четете това, вашият живот се свързва с тях и благословението на апостол Павел и всички други вие възприемате, понеже те са проводници на Божията любов, и мир навлиза в душата ви, и онова, което нас ни смущава, то си отива. Ако вземете една златна монета и я турите близо до очите си, вие нищо няма да виждате. Всеки един предмет трябва да го държите далеч от вас. Всички тези хора в света, които сега живеят, са само условие за развитието на целокупния живот. Никой човек не трябва да го държите много близко до себе си. към беседата >>
231. Абсолютната и Относителната реалност / Абсолютна и Относителна реалност, УС , София, 9.12.1934г.,
- Има една светска дама, натъкмена с обуща, панделки, с шапката си и казват за нея, че е голяма грешница. (втори вариант)
Някой човек обича да се носи по–добре, да е облечен добре, а друг се носи тъй по–модерно, казано, неглиже или малко немарливо, не обръща внимание. Един обича дрехите му да нямат никакво петно, всичко туй да е чисто, а другият казва – няма що. Търпи той петна. Единият ще каже, че трябва човек, за да бъде праведен, нека ходи малко оцапан. Защото, ако се носиш много спретнато и се труфиш, това е погрешка. Има една светска дама, натъкмена с обуща, панделки, с шапката си и казват за нея, че е голяма грешница. Тя не се облякла за себе си, тя търси някого с дрехите си да го привлече. И може да се направи едно сравнение. Представете си, когато вие турите малко кашкавал в един капан, миши капан, туй го правите от някои морални съображения, че сте помислили за тази ваша съседка, която без позволение влиза в къщата ви и бара тук–там без ваше позволение. Казваш: „Влез, тук съм приготвил нещо за тебе и като ядеш, ще бъдеш щастлива.“ А като се хване, казва: „Кой ти позволи? “ И тогава няма да я пуснеш някъде, а ще повикаш вашия стражар, снажен такъв сокол, турен на служба с една доста тлъста заплата, с шашката, стои той и казваш: „Отсъди сега! към втори вариант >>
232. Добри вести, НБ , София, 9.12.1934г.,
- Те функционират още преди Адама, защото окултните науки казват, че преди да е съгрешил първият човек, преди него са съществували други същества, които са съгрешили.
Сега, аз не искам да ви говоря, както обикновено се говори, с цел да се замести една система с друга. Всички системи, които съществуват от памтивека в света, функционират едновременно. Доброто и злото функционират едновременно. Те функционират още преди Адама, защото окултните науки казват, че преди да е съгрешил първият човек, преди него са съществували други същества, които са съгрешили. Какъв е бил поводът да съгрешат, това е друг въпрос, но казва се, че техните постъпки са били от друг характер. Казват те, че някои ангели са паднали още преди човека, но какво нещо е падането? Какво нещо е паднал ангел? Това падане се дължи на някаква промяна, която е станала в техните възгледи за създаването на света. Това падане е от умствен характер, затова то е в техните клетки, в тяхното сърце и ум. към беседата >>
- През всичкото време говореше дамата, а те я слушаха със страхопочитание.
Всеки човек трябва да се прояви такъв какъвто си е, а не какъвто не е. Никого не подпушвайте. Ако не искате да обидите човека, след като ви е говорил много, а имате работа, кажете му: Много те харесвам както говориш, но понеже сега имам работа, ще ме извиниш, че ще прекъсна, но друг път бих те слушал повече. Но после след него да не кажете, че добре се освободих. Във Варна преди години срещнах двама господа и една мома, които се разговаряха. През всичкото време говореше дамата, а те я слушаха със страхопочитание. Като се отделиха от нея, те взеха да си изтърсват яката, доволни че се освободили от нея. Много говорила, че им омръзнала. Да, но ако хората не се предизвикват едни други, те ще се изкажат много добре. Когато срещнете един човек, дайте му възможност да се изкаже. Не казвайте, че говори много. към беседата >>
233. Най-съвършеният идеал. Песента на малката тревица, ООК , София, 12.12.1934г.,
- Ако носиш един билник [* билник (тур.) - стъклен съд за вино и ракия във форма на шише, с плетена обвивка и вместимост над 3 л, дамаджана], аз ще ви го напълня.
Ще носите един съд много голям, такъв съд, какъвто вие може да носите. Но ако дойдете с един джобур [* джобур (диал.) - джебър, чобур, вид каче] от двеста и петдесет килограма, аз ще напълня този джобур с онова, което вие искате, но законът е, че всеки сам трябва да го носи. Ти ще питаш: „Има ли някой да носи този джобур за мене? ” Такова нещо няма в Божествения свят. Тогава какво ще правите? Ако носиш един билник [* билник (тур.) - стъклен съд за вино и ракия във форма на шише, с плетена обвивка и вместимост над 3 л, дамаджана], аз ще ви го напълня. Аз може да ви дам злато, колкото искате. Но колко може да носите? Аз ще го нагорещя това злато, което ще ви го дам, на четиристотин-петстотин градуса топлина и вие трябва да го носите. Как ще го носите? Трябва да бъдете умен. към беседата >>
236. И ще доведат всичките ви братя, НБ , София, 6.1.1935г.,
- У Адама се яви едно желание, което Бог се съгласи да задоволи.
Адам казваше: Господи, нека дойде сестра ми, заедно ще бъдем щастливи, ще видиш как хубаво ще си гугуцаме. Сега аз представям работите как седят според нашите схващания. Вие мислите, че като дойде някой при вас, ще ви направи щастливи. Възможно е и това, но само при едно разбиране. При условията, при които беше създаден Адам, това беше невъзможно. У Адама се яви едно желание, което Бог се съгласи да задоволи. Природата тогава направи една погрешка. Погрешката седеше в това, че след като се каза на Адама да не яде от забраненото дърво, той яде. Бог му каза да не яде, а същевременно му даде възможност да яде. Ако беше заградил това дърво, той нямаше да яде. Тогава Адам се изхитри, той хвърли всичката вина на Ева. към беседата >>
- Погрешката седеше в това, че след като се каза на Адама да не яде от забраненото дърво, той яде.
Вие мислите, че като дойде някой при вас, ще ви направи щастливи. Възможно е и това, но само при едно разбиране. При условията, при които беше създаден Адам, това беше невъзможно. У Адама се яви едно желание, което Бог се съгласи да задоволи. Природата тогава направи една погрешка. Погрешката седеше в това, че след като се каза на Адама да не яде от забраненото дърво, той яде. Бог му каза да не яде, а същевременно му даде възможност да яде. Ако беше заградил това дърво, той нямаше да яде. Тогава Адам се изхитри, той хвърли всичката вина на Ева. Но работата не беше така, аз ще я разбуля малко. Адам казва на Ева: +Виж, на мене Господ забрани да ям от това дърво, пък аз съм и по-голям, затова виж, иди заобиколи малко около това дърво и ела да ми съобщиш може ли да се яде. към беседата >>
- Ева отиде около забраненото дърво, поогледа се малко, заобиколи го по заповед на Адама.
Ако беше заградил това дърво, той нямаше да яде. Тогава Адам се изхитри, той хвърли всичката вина на Ева. Но работата не беше така, аз ще я разбуля малко. Адам казва на Ева: +Виж, на мене Господ забрани да ям от това дърво, пък аз съм и по-голям, затова виж, иди заобиколи малко около това дърво и ела да ми съобщиш може ли да се яде. Аз не искам да се хвърли вината върху мене, че не съм изпълнил Божия закон. Ева отиде около забраненото дърво, поогледа се малко, заобиколи го по заповед на Адама. Тя се върна при Адама и каза: Струва ми се, че тези плодове са много хубави. Така ли? Я тогава пак иди, виж може да има друг някой, който може да откъсне от тях и по този начин да хвърлим вината върху него. Когато отиде втори път около дървото, там имаше вече един пазач, един адепт – змията, която откъсна от плодовете на забраненото дърво, яде той, даде и на Ева, която занесе на Адама. Но видяха после, че работата не излезе, както са я мислили. към беседата >>
- Тя се върна при Адама и каза: Струва ми се, че тези плодове са много хубави.
Тогава Адам се изхитри, той хвърли всичката вина на Ева. Но работата не беше така, аз ще я разбуля малко. Адам казва на Ева: +Виж, на мене Господ забрани да ям от това дърво, пък аз съм и по-голям, затова виж, иди заобиколи малко около това дърво и ела да ми съобщиш може ли да се яде. Аз не искам да се хвърли вината върху мене, че не съм изпълнил Божия закон. Ева отиде около забраненото дърво, поогледа се малко, заобиколи го по заповед на Адама. Тя се върна при Адама и каза: Струва ми се, че тези плодове са много хубави. Така ли? Я тогава пак иди, виж може да има друг някой, който може да откъсне от тях и по този начин да хвърлим вината върху него. Когато отиде втори път около дървото, там имаше вече един пазач, един адепт – змията, която откъсна от плодовете на забраненото дърво, яде той, даде и на Ева, която занесе на Адама. Но видяха после, че работата не излезе, както са я мислили. към беседата >>
- Когато отиде втори път около дървото, там имаше вече един пазач, един адепт – змията, която откъсна от плодовете на забраненото дърво, яде той, даде и на Ева, която занесе на Адама.
Аз не искам да се хвърли вината върху мене, че не съм изпълнил Божия закон. Ева отиде около забраненото дърво, поогледа се малко, заобиколи го по заповед на Адама. Тя се върна при Адама и каза: Струва ми се, че тези плодове са много хубави. Така ли? Я тогава пак иди, виж може да има друг някой, който може да откъсне от тях и по този начин да хвърлим вината върху него. Когато отиде втори път около дървото, там имаше вече един пазач, един адепт – змията, която откъсна от плодовете на забраненото дърво, яде той, даде и на Ева, която занесе на Адама. Но видяха после, че работата не излезе, както са я мислили. към беседата >>
- Драмата на Адама и Ева се разиграва навсякъде и в края на краищата всички казват, че не искат да грешат.
Това е вярно и в нашия живот.Често хората правят тази погрешка в своя вътрешен живот постоянно, в следствие на което в живота на всички хора се разиграва тази драма: И за млади, и за стари, и на учени, и на философи, навсякъде се разиграва тази драма. Драмата на Адама и Ева се разиграва навсякъде и в края на краищата всички казват, че не искат да грешат. Не че хората грешат, но се спъват. Грехът на съвременните хора се заключава в спънките, които те сами си създават. Хората се спъват от това, че противодействуват на Волята Божия. Вие искате да коригирате света и казвате: Защо Бог създаде света така, а не иначе? Как трябваше да се създаде светът? към беседата >>
237. Естествени положения, МОК , София, 11.1.1935г.,
- Усеща, че има една хубава миризма за обонянието ми, привлича ме, както една дама, която е наръсена с козметически парфюми.
Защо го обичам? Аз вземам въпроса другояче. Обичам една ябълка по единствената причина, че между мене и ябълката има влечение, обичаме се, привличаме се. И тя ме обича. Най-първо тази ябълка е парфюмирана. Усеща, че има една хубава миризма за обонянието ми, привлича ме, както една дама, която е наръсена с козметически парфюми. Най-първо, като минаваш, ябълката те привлича, като мирише. След туй − с нейният цвят и, най-после, има нещо друго − вкусът. Усещаш, че тази ябълка трябва да е сладка. Искаш да я пипнеш, да я хванеш. Като погледнеш, хванеш ябълката, има нещо, което те привлича. към беседата >>
- Каква е била голотата на Адама обаче, не се знае точно. (втори вариант)
Те са доволни от положението си, но на вас това се вижда чудно. Един европеец пожелал да присъства със семейството си на сватбата на един нудист, който бил от високо произхождение. Сватбарите му казали, че може да присъства, ако той и семейството му се съблекат голи. Понеже желанието им било силно, те приели предложението и се съблекли голи. Ще кажете, че и Адам бил гол в рая. Каква е била голотата на Адама обаче, не се знае точно. Къде е сгрешил той, и това не се знае. Според някои грехопадението е станало в астралния свят и оттам Адам и Ева, облечени в кожени дрехи, трябвало да слязат на земята. Кожените дрехи представят плътта, в която астралният човек се облича, за да стане жител на земята. към втори вариант >>
240. Всеки, който слуша тези мои думи, НБ , София, 3.3.1935г.,
- Те се намират в положението на онзи американски проповедник, който от погледа на една дама, забравил проповедта си.
Много хора са излезли от формата на жабата и на заека, но и до днес още са останали в ограничителните условия на жабата и на заека. Страхът не е излязъл от тях. Например, виждаме студенти, които са изучили добре материята, пред другите могат да я разказват, знаят я добре, но ги е страх от професора. Като излезе пред професора, всичко забравя. Той знае всичко, но учителят мисли че не е учил. Те се намират в положението на онзи американски проповедник, който от погледа на една дама, забравил проповедта си. Той започнал да говори, развивал добре проповедта си, но в това време в стаята влиза една дама с черни очила, сяда на един от първите столове и го погледнала. Щом го погледнала, той забравил веднага проповедта си, и нищо не могъл да каже. Тъкмо се канел да се извини пред публиката, че не се чувствува добре и не може да продължи проповедта, когато в стаята влязъл един млад засмян господин и погледнал към проповедника. В този момент съзнанието на проповедника се прояснило и цялата му проповед се възстановила. Така той свършил проповедта си. към беседата >>
- Той започнал да говори, развивал добре проповедта си, но в това време в стаята влиза една дама с черни очила, сяда на един от първите столове и го погледнала.
Страхът не е излязъл от тях. Например, виждаме студенти, които са изучили добре материята, пред другите могат да я разказват, знаят я добре, но ги е страх от професора. Като излезе пред професора, всичко забравя. Той знае всичко, но учителят мисли че не е учил. Те се намират в положението на онзи американски проповедник, който от погледа на една дама, забравил проповедта си. Той започнал да говори, развивал добре проповедта си, но в това време в стаята влиза една дама с черни очила, сяда на един от първите столове и го погледнала. Щом го погледнала, той забравил веднага проповедта си, и нищо не могъл да каже. Тъкмо се канел да се извини пред публиката, че не се чувствува добре и не може да продължи проповедта, когато в стаята влязъл един млад засмян господин и погледнал към проповедника. В този момент съзнанието на проповедника се прояснило и цялата му проповед се възстановила. Така той свършил проповедта си. Тогава той се обърнал към този млад господин и му казал: Господине, много ви благодаря, че ми помогнахте да завърша беседата си. към беседата >>
- С тези надежди вий ще се намерите в положението на онази млада дама – софиянка, която дохожда при мене преди 4–5 месеца да ме пита какво да прави с мъжа си.
Ако някой отиде в Англия и знае 4–5 езика, той по-лесно ще си проправи път, отколкото онзи, който не знае никакъв език и сега започва да ги изучава. И с 4–5 езика пак ще ти бъде мъчно, но все пак има възможност по-лесно да си проправиш пътя. Да знаеш няколко езика, това са вече няколко способности, с които можеш да разполагаш. Например, някой е даровит по музика, или по изкуство, или по скулптура, или по земеделие, или по някоя наука като ботаника или зоология, и като изпадне в трудно положение, той ще тури в действие една от тези свои способности, ще вложи всичкото си усилие в това което знае, а няма да мисли да купува лотариен билет, че дано спечели нещо. Лотарийният билет е една хазартна игра, я ще се падне нещо, я няма да се падне. С тези надежди вий ще се намерите в положението на онази млада дама – софиянка, която дохожда при мене преди 4–5 месеца да ме пита какво да прави с мъжа си. Женена била от преди няколко години. Имала две деца, но сега не можела да го търпи, не иска да живее при него. Казвам ѝ: Сега е вече безпредметно да ти давам някакъв съвет. Ако беше дошла преди да се ожениш, щях да ти кажа да не се жениш, но сега вече е късно. Защо не го обичаш? към беседата >>
241. Двете добродетели / Двата вида добродетели. (Кой е правият път), УС , София, 24.3.1935г.,
- Кое е по–хубаво, да имаш един вол, пуснат на свобода, в гората да го пуснеш, при зелените пасбища, при бистрите потоци, или един вол в дама вътре – и като го изкараш, с хубав юлар и хомотът му на него, та целия ден да оре на нивата. (втори вариант)
Защото кои са признаците на слушането? Според мене, ако слушам словото Божие, туй което прилагам, то е слушане. Мога да слушам, да кажа: „Много добро учение е, но не е заради мене още.“ Туй е неразбиране. И сега казват: „То религията не е заради младите хора.“ Прави са, сегашната религия не е за младите хора. Че каква е сегашната религия? Кое е по–хубаво, да имаш един вол, пуснат на свобода, в гората да го пуснеш, при зелените пасбища, при бистрите потоци, или един вол в дама вътре – и като го изкараш, с хубав юлар и хомотът му на него, та целия ден да оре на нивата. Това е религия: това не прави, онова не прави. И ти се чудиш какво да правиш. Туй да не мислиш, онова да не мислиш. И от религиозно гледище ти една мома ще я подлудиш. Ще й кажат: „Ти няма да гледаш никакъв момък.“ И тя горката ходи и не трябва да гледа никой момък. към втори вариант >>
242. Един от дванадесетте, НБ , София, 28.4.1935г.,
- Първата жена на Адама се казвала Лилита, а втората Ева.
Адам сгреши още като пожела да има жена. Той имаше една жена в себе си, но пожела да има още една. И така станаха му две жени, вследствие на което той съгреши. Човек не може да прокопса с две жени. Дали това е вярно, но така говори преданието. Първата жена на Адама се казвала Лилита, а втората Ева. Тези две жени се разсърдили, казва Преданието. Сега да оставим този въпрос на страна, той е доста щекотлив, пък, ако Адам се научи какво говоря за него, ще се обиди, че го излагам. Той е Отец на всички, а ние си позволяваме да говорим за него такива работи. Пък и за старата майка да си говорим това-онова и то не е позволено. Трябва да бъдем внимателни към тях. към беседата >>
- Тя била много учена и постоянно казвала на Адама: Ти няма ли да се занимаваш малко с по други научни работи?
Сега да оставим този въпрос на страна, той е доста щекотлив, пък, ако Адам се научи какво говоря за него, ще се обиди, че го излагам. Той е Отец на всички, а ние си позволяваме да говорим за него такива работи. Пък и за старата майка да си говорим това-онова и то не е позволено. Трябва да бъдем внимателни към тях. Адам не харесвал първата си жена, тя е била много сприхава, постоянно се карала, намирала му недостатъци. Тя била много учена и постоянно казвала на Адама: Ти няма ли да се занимаваш малко с по други научни работи? Постоянно го учила какво да прави. Той не бил свободен, от първата си жена. Той се обърнал към Господа и казал: Господи, дай ми нещо по-близо до сърцето. Господ му дал нещо по-близо на сърцето, Той създаде Ева, която била много красива и обичала Адама. Първата му жена постоянно го учила, а втората – го обичала, но като обичала него, тя започнала да обича (и) други. към беседата >>
- Господ му дал нещо по-близо на сърцето, Той създаде Ева, която била много красива и обичала Адама.
Адам не харесвал първата си жена, тя е била много сприхава, постоянно се карала, намирала му недостатъци. Тя била много учена и постоянно казвала на Адама: Ти няма ли да се занимаваш малко с по други научни работи? Постоянно го учила какво да прави. Той не бил свободен, от първата си жена. Той се обърнал към Господа и казал: Господи, дай ми нещо по-близо до сърцето. Господ му дал нещо по-близо на сърцето, Той създаде Ева, която била много красива и обичала Адама. Първата му жена постоянно го учила, а втората – го обичала, но като обичала него, тя започнала да обича (и) други. Като се намерил в чудо, Адам си казал: Не зная дали Господ така създаде света или аз криво го разбрах. Най-после Адам заченал и от двете си жени, напуснал рая. Такова предание има, но за вероятността на това предание аз не гарантирам. Все трябва да има някаква истина. към беседата >>
243. Пак се яви, НБ , София, 5.5.1935г.,
- Това, че първият човек се показа непослушен на Божия Закон, това показва, че в Адама имаше двама души, които се разговаряха.
„Пак се яви“. Изяви се, но какво? Изяви се не Божието наказание, а се изяви Божията Любов. Това, че първият човек се показа непослушен на Божия Закон, това показва, че в Адама имаше двама души, които се разговаряха. Първият Адам, който послуша жена си, казваше: Ако е възможно тази чаша да ме отмине. Той се страхуваше от страданието. Вторият казваше: Нека бъде Твоята Воля. А дървото, което стана да се съблазни Ева, на това дърво разпнаха Христа. От дървото, от което се съблазни Ева, направиха кръста, на който разпнаха Христа, та по този начин и дървото пострада. към беседата >>
- В Адама имаше една хубава черта.
Любовта седи в това да откриеш в човека една добра черта и като откриеш тази черта, той да се радва. Онзи, когото не обичате, виждате само лошите му черти. Ако видите добрата му черта, вие ще го повдигнете. Ние се нуждаем от хора, които могат да откриват не лошите, но добрите черти в човека и като открият добрата черта, да я държат пред себе си, Христос се яви в света, за да извади хубавото в човека. Казано е в Писанието: „Възлюбил си истината в човека“. В Адама имаше една хубава черта. Като сгреши другарката му, той си помисли малко и каза: Аз няма да оставя другарката си сама, да я изпъдят от рая. Според едно предание, първата жена на Адама го напуснала, а Ева е втората му жена. Тогава Адам си казал: Първата жена ме напусна, без да ме разбере. Ако и аз напусна сега жена си, и аз няма да я разбера. Нека тогава да изляза с нея заедно, заедно да носим съдбата, която ѝ се пада за греха. към беседата >>
- Според едно предание, първата жена на Адама го напуснала, а Ева е втората му жена.
Ако видите добрата му черта, вие ще го повдигнете. Ние се нуждаем от хора, които могат да откриват не лошите, но добрите черти в човека и като открият добрата черта, да я държат пред себе си, Христос се яви в света, за да извади хубавото в човека. Казано е в Писанието: „Възлюбил си истината в човека“. В Адама имаше една хубава черта. Като сгреши другарката му, той си помисли малко и каза: Аз няма да оставя другарката си сама, да я изпъдят от рая. Според едно предание, първата жена на Адама го напуснала, а Ева е втората му жена. Тогава Адам си казал: Първата жена ме напусна, без да ме разбере. Ако и аз напусна сега жена си, и аз няма да я разбера. Нека тогава да изляза с нея заедно, заедно да носим съдбата, която ѝ се пада за греха. Той искал с това да поправи погрешката на първата жена. Добродетелността на Адама седи в това, че той ял от плода, който Ева му дала от Любов. към беседата >>
- Добродетелността на Адама седи в това, че той ял от плода, който Ева му дала от Любов.
Според едно предание, първата жена на Адама го напуснала, а Ева е втората му жена. Тогава Адам си казал: Първата жена ме напусна, без да ме разбере. Ако и аз напусна сега жена си, и аз няма да я разбера. Нека тогава да изляза с нея заедно, заедно да носим съдбата, която ѝ се пада за греха. Той искал с това да поправи погрешката на първата жена. Добродетелността на Адама седи в това, че той ял от плода, който Ева му дала от Любов. И тогава казал: Хайде и аз ще отстъпя. Каквато е твоята съдба, такава да бъде и моята. И като видял доброто в човека, Бог му помогнал, обикнал го. Сегашният човек има две жени: Едната лоша, която постоянно му прави пакости, другата – добра. Затова и Христос казал: Да бъде Твоята воля! към беседата >>
244. Тонът Фа / Няма да бъда излъган, УС , София, 2.6.1935г.,
- В дадения случай вие се намирате в положението на една високопоставена дама, която е била богата, научена на най–лекия живот, но толкова изпаднала, намерила се в много бедно положение и е заставена да отиде да работи на нивата. (втори вариант)
Сега туй, което е сега в съзнанието ви, то е, че вие се намирате в едно противоречие. В дадения случай вие се намирате в положението на една високопоставена дама, която е била богата, научена на най–лекия живот, но толкова изпаднала, намерила се в много бедно положение и е заставена да отиде да работи на нивата. Друго е да седи пред огледалото, да се понамаже малко, да си тури хубава шапка, дрехи, това–онова – това е лесна работа. Но сега да отиде с мотичката си да си изкарва прехраната с този тежък труд, не е лесно. А тъй с чепичките си, да ги обува и събува – това е лесна работа. Виждаш някоя дама, обула хубави обуща, но обущата не ги направили добре, че се уморили краката й. Или пък дълго време ги обува и събува и все е недоволна. към втори вариант >>
- Виждаш някоя дама, обула хубави обуща, но обущата не ги направили добре, че се уморили краката й. (втори вариант)
Сега туй, което е сега в съзнанието ви, то е, че вие се намирате в едно противоречие. В дадения случай вие се намирате в положението на една високопоставена дама, която е била богата, научена на най–лекия живот, но толкова изпаднала, намерила се в много бедно положение и е заставена да отиде да работи на нивата. Друго е да седи пред огледалото, да се понамаже малко, да си тури хубава шапка, дрехи, това–онова – това е лесна работа. Но сега да отиде с мотичката си да си изкарва прехраната с този тежък труд, не е лесно. А тъй с чепичките си, да ги обува и събува – това е лесна работа. Виждаш някоя дама, обула хубави обуща, но обущата не ги направили добре, че се уморили краката й. Или пък дълго време ги обува и събува и все е недоволна. Или пък шапката й не била хубаво направена, или дрехите й не са докарани. И като погледнеш по три–четири пъти на ден се облича и съблича. И това тя счита за работа. Не е. към втори вариант >>
245. Правилното пеене, ООК , София, 5.6.1935г.,
- Казвам: "Този сапун тук си е на мястото, измива черното." Но виждам някоя дама, не е ходила в рудника, лицето е бяло, като вземе сапун, трие, трие.
Човек в специфични случаи може да се мие само. По някой път, като удариш с палката, махне се прахът. Ако миеш тъпана, кожата може да се развали. Сега аз виждам. работници излизат от някоя мина почернели, вземат сапун, мият, мият черното. Казвам: "Този сапун тук си е на мястото, измива черното." Но виждам някоя дама, не е ходила в рудника, лицето е бяло, като вземе сапун, трие, трие. Ето, казвам, една дама, която не знае как да употребява своите свински обувки, една дама, която не знае как да употребява своите камилски обуща. Щом не сте влезли в рудника, тебе не ти трябва такова миене, тебе ти трябва само малко вода, само да се понаплискаш. Никакъв сапун, нищо повече. Ако си се окалял, тури сапун колкото искаш. Ако не си се окалял, никакъв сапун не туряй. към беседата >>
- Ето, казвам, една дама, която не знае как да употребява своите свински обувки, една дама, която не знае как да употребява своите камилски обуща.
По някой път, като удариш с палката, махне се прахът. Ако миеш тъпана, кожата може да се развали. Сега аз виждам. работници излизат от някоя мина почернели, вземат сапун, мият, мият черното. Казвам: "Този сапун тук си е на мястото, измива черното." Но виждам някоя дама, не е ходила в рудника, лицето е бяло, като вземе сапун, трие, трие. Ето, казвам, една дама, която не знае как да употребява своите свински обувки, една дама, която не знае как да употребява своите камилски обуща. Щом не сте влезли в рудника, тебе не ти трябва такова миене, тебе ти трябва само малко вода, само да се понаплискаш. Никакъв сапун, нищо повече. Ако си се окалял, тури сапун колкото искаш. Ако не си се окалял, никакъв сапун не туряй. Сапунът ще измие най-хубавото от лицето ти. към беседата >>
- Гледам, една дама се разговаря с двама кавалери.
Някои приемат, че има Господ, някои приемат, че няма Господ. По-лесно може да ми кажете по какво се познава дяволът, понеже сте по-добре опознати с него. Както ви виждам, дето съм ходил, все съм виждал картички, от дявола писани. Не съм срещал човек в България, който да няма любовно писмо от дявола. Сега по какво се отличава човек, който е запознат с дявола? Гледам, една дама се разговаря с двама кавалери. Спирам се, интересувам се от този разговор. Тя, като говори на единия, на другия, тъй с едното си око намигне и му даде знак с пръсти, че да го позанимае малко: "После ще го пратя и с тебе ще остана." Тя говори с първия, а вторият седи спокоен. Тя мърда с пръсти, дава му знак. Казвам: това са ишарети*[ишарет* - таен знак - от турски ез.] на дявола. Дяволът казва: "Първо ще се занимая с този, после с тебе." Онзи вторият кавалер, мисли, че тя него обича, но тя и двамата лъже. към беседата >>
- Тази дама се обръща към мене и ми дава знак да мълча.
Гледам, тя се е разположила. И тримата имат да ми дават, аз отивам да си взема даденото. Като отивам, не искам да нарушавам етикецията. Казвам: "Аз се радвам, че са седнали да ядат и пият. Позабогатели са, има какво да ми платят." И наблюдавам. Тази дама се обръща към мене и ми дава знак да мълча. И за мене дава ишарет. Аз разбирам да седя, погледна единия, погледна другия. Тя на единия казва, че ще му даде път, пък на мене дава знак да мълча, туря пръсти нагоре и казва: "Един Господ има, да ме не издадеш." Аз сега се уча от това положение. Тя на мене казва истината: "Какво да ги правя тия мъже неразбрани? И този е неразбран, и онзи е неразбран. към беседата >>
247. Бъдете като децата, НБ , София, 30.6.1935г.,
- Погрешката на Адама седеше в това, че той имаше една........... вследствие на което жена му не си гледаше работата.
Животните бяха много, и, макар учен човек, Адам не можа сам да свърши тази работа, затова се обърна към Бога с молба да му даде една другарка, един помощник в работата, който да го стимулира. Адам се видя в невъзможност да се справи с толкова много животни и растения да им даде имена, затова поиска от Бога един секретар, който да му помага. Господ обеща да му даде и му даде Ева. Това учение не е прието от общите вярвания, не е приложено, но аз съм човек извън общите вярвания. Аз съм човек на извънредните вярвания, а не на общите вярвания. Погрешката на Адама седеше в това, че той имаше една........... вследствие на което жена му не си гледаше работата. Ева пък имаше една слабост, каквато имат всички жени, че не се занимаваше със своята работа, не гледаше децата си и къщата си, но се занимаваше с кой какво казал, какво казали тези-онези съседи, а съседите всякога развалят работите. Тя не се занимаваше с това какво става в рая, но се занимаваше с това, което ставаше извън рая. Един ден тя чула, че имало един велик адепт извън рая, който знаел много неща и те го поканили на гости да им разправи някои неща. Възползуван от това, той предал на Ева първата лекция, която ѝ донесе всичката беля на главата. Заради тази лекция я изпъдиха от рая. към беседата >>
249. Колко е добър Господ, ООК , София, 17.7.1935г.,
- Той слиза на една гара и една благородна дама го прегръща, казва му: „Чичо!
Щом ги изпушите, вие ще заспите и те ще ви оберат каквото имате в куфарите и в джобовете си. И като се събудите, тези приятели ги няма, но и в джобовете няма нищо. Лошите хора се показват много любезни, услужливи. Те дори могат да ви свалят куфара, да ви питат за адреса, но вие не разбирате потънкостите, задната цел, която имат. Разправяше ми един приятел за някой българин богаташ, който имал един хубав часовник със златен кордон и много украшения. Той слиза на една гара и една благородна дама го прегръща, казва му: „Чичо! " Целува го. Тя била дъщеря на брат му. Той се учудва кое ще е това момиче, че не може сега да го познае. Тя го води към един хотел и му казва: „Качи се горе, аз ще дойда след малко." Той се качва и поглежда, че часовникът и скъпоценните камъни ги няма. Тя оставила чичото. към беседата >>
- по пътя на Адама, на баща си.
Тези жени, именно са донесли най-големите нещастия, които съществуват. И ако ние не сме готови заради Онзи, Който ни е дал в света всичко, не сме готови да се жертвуваме, да жертвуваме и своето верую, какво можем тогава да направим в света? Тогава ние имаме две раси в света: едната раса върви по пътя на Каина, по пътя на линията на майка си, втората раса върви по пътя на баща си. Писанието казва: „Вие сте чада на дявола“. Значи втората раса върви по пътя на Сита, т. е. по пътя на Адама, на баща си. Има мъже в света, които вървят по Каиновата линия, а други вървят по Ситовата линия. Тези мъже, които вървят по линията на Каина, са непросветени мъже. Има и жени, които вървят по линията на Каина. Обаче, има мъже и жени, които вървят по линията на Сита. Това са мъже и жени, които трябва да създадат новата религия. към беседата >>
251. Стар и нов порядък, ООК , София, 24.7.1935г.,
- Той е свързан с едно въже в дама*, седи и си мисли кой може да го освободи от това въже.
Вие в един ден вол не може да станете, и ако искате, пак не може да станете. Какво подразбирате под думата „вол"? Волът има два стремежа. Волът има стремеж към култура, но е крайно ограничен. Волът е крайно ограничен. Той е свързан с едно въже в дама*, седи и си мисли кой може да го освободи от това въже. Мисли ден, два, три дни, година, моли се и след като се моли, молитвата му докъде може да е достигнала? Господ казва: „Извади този вол и го впрегни, иди на нивата да ореш, да започне да мисли той." Дойдат, извеждат го, впрягат го и той отива на нивата да оре. Той оре на нивата, но гледа надолу към земята. Господ иска да го накара, като оре, да си вдига главата нагоре, а той не си я вдига нагоре, а гледа надолу. И казва: „Не е разрешена тази работа." Ако някой не си повдига главата, няма да разреши въпроса. към беседата >>
252. Буря голяма. Горделивият и тщеславният / Развълнуваното море, УС , София, 29.9.1935г.,
- Срещам една светска дама, тук една млада сестра, тя онази е доста видна, казва на младата сестра: „Да се разменим.“ Онази вече е на 50–60 години, а младата е на 20 години.
Срещам една светска дама, тук една млада сестра, тя онази е доста видна, казва на младата сестра: „Да се разменим.“ Онази вече е на 50–60 години, а младата е на 20 години. Тя иска да се разменят, че младостта има по-големи богатства от старостта. Какво има старостта? Знанието, което имаш вътре, любовта, която имаш, то е младостта. Ако ги изгубиш, ти си стар дядо, стара баба. Ако изгубиш своята младост, любов, ако изгубиш своето знание, ти си стар дядо. към беседата >>
253. Забравените неща, НБ , София, 20.10.1935г.,
- Мъжкото куче може да се нахвърли върху някое куче, да го дави, но като види, че е женско – да не му кажа името – такава благородна дама, той се покланя, повърти опашка, обикаля около нея, казва: Много съм радостен, много съм щастлив, че ви срещнах.
Ако не ме обичаш, ако не се ожениш за мене, аз ще те убия. Това не е неговата идея. Питам: В животинското царство, в птиците някой път мъжките се бият и между животните има борба. Но никога една птица не убива една женска птица. Никога едно мъжко куче не дави едно женско куче. Мъжкото куче може да се нахвърли върху някое куче, да го дави, но като види, че е женско – да не му кажа името – такава благородна дама, той се покланя, повърти опашка, обикаля около нея, казва: Много съм радостен, много съм щастлив, че ви срещнах. Ако някой се яви, казва: Да го ухапя ли? Недей, недей и маха опашка. Аз сега да кажа едно благородство в кучетата, в женските кучета. Аз имам само един такъв изключителен пример от моята опитност, той не трябва да се привежда, но ще го приведа за изяснение. Това беше във Варна в монастиря Св. към беседата >>
254. Приложението като източник на знанието / Източник на знанието, УС , София, 27.10.1935г.,
- Някоя дама се облякла добре, нагиздила се тя – това е външната страна.
Та ми разправя, сега, показва как диша, как си поправил здравето, всичко туй. Потупа си корема, гърдите, навсякъде, все е здрав. Мисли, че това е окултизъм. Това е мода на окултизъм. Облечен е той. Някоя дама се облякла добре, нагиздила се тя – това е външната страна. Това не е красотата. Това е външното облекло. Утре ако се разболее, тези дрехи нищо не ползуват. Аз бих предпочел скъсаните дрехи със здраве, отколкото хубавите дрехи с болест. към беседата >>
255. Тайната на даването, ООК , София, 13.11.1935г.,
- Ева излезе от Адама, значи като животно.
Вторият беше Ева. Адам беше син на Бога, а пък Ева беше дъщеря на Бога – нищо повече. Сега, синът е излязъл от земята. Значи Адам, като растение, израсна от земята. Беше растение. Ева излезе от Адама, значи като животно. Ева, която Бог създаде от реброто на Адама, излезе от растителното царство и следователно представляваше животните. Значи когато дойдоха до великия изпит да познават доброто и злото, те нямаха още онази човешка форма, която може да устои на големите противоречия. Ева нямаше воля, както животните, и се увлече от малките работи – и направи една погрешка. И Адам, като едно растение, казваше: "Дето ме посеете, аз ще израсна." Ева му каза да яде, и той яде. Той не му мисли, а й каза: "Ти да му мислиш. към беседата >>
- Ева, която Бог създаде от реброто на Адама, излезе от растителното царство и следователно представляваше животните.
Адам беше син на Бога, а пък Ева беше дъщеря на Бога – нищо повече. Сега, синът е излязъл от земята. Значи Адам, като растение, израсна от земята. Беше растение. Ева излезе от Адама, значи като животно. Ева, която Бог създаде от реброто на Адама, излезе от растителното царство и следователно представляваше животните. Значи когато дойдоха до великия изпит да познават доброто и злото, те нямаха още онази човешка форма, която може да устои на големите противоречия. Ева нямаше воля, както животните, и се увлече от малките работи – и направи една погрешка. И Адам, като едно растение, казваше: "Дето ме посеете, аз ще израсна." Ева му каза да яде, и той яде. Той не му мисли, а й каза: "Ти да му мислиш. Ти ще отговаряш за нещата." Вие вземете предвид сегашното ваше положение. към беседата >>
257. Бъди доволен / Доволството, УС , София, 24.11.1935г.,
- Господарят се усмихнал и казал: „Нека остане днес в дама, да си почине; не го изкарвай на нивата. (втори вариант)
Няма да ям два–три дена и господарят ни ще се принуди да ти даде почивка“. Волът харесал този съвет и го приложил. Обаче господарят разбирал езика на животните и чул разговора между вола и магарето. Слугата занесъл храна на животните в дома, но забелязал, че волът не яде. Той веднага отишъл при господаря и казал: „Господарю, волът е болен, не яде“. Господарят се усмихнал и казал: „Нека остане днес в дама, да си почине; не го изкарвай на нивата. Вместо вола вземи магарето със себе си, то да свърши неговата работа“. Магарето отишло на нивата, цял ден работило и се върнало крайно уморено. Като разбрало какво го очаква, то казало на вола: „Чух господарят да казва на слугата, че ако си все още болен, да те заведе на кланицата да те заколят“. Волът се уплашил и като му донесъл слугата храна, ял. Тогава магарето му казало: „Дадох ти един съвет, от който ти си почина, но не бих дал същия съвет на хората“. към втори вариант >>
- Като излезете вън от дама, ще имате друга философия.
Никакво връзване, никаква религия! Ще изхвърлите всички религии, които имате във вас от памтивека! Ще ги изхвърлите! Че като останете без ясли, няма да мислите кой влязъл, каква била е сламата – едра или дребна, че ечемикът, че зобта, после, оборът не бил пречистен, че било пречистено, дали дамът бил проветрен или не. Оставете тия, глупавите работи. Като излезете вън от дама, ще имате друга философия. Ще оставите философията на оборите. Ако разправяте всe за философии, аз не искам да се занимавам с тях. Дали дамът е чист или нечист, то е ваша работа, мене не ме интересува. Тия говеда там не са мои, те са чужди. Който ги вързал, той да се занимава с тях. към беседата >>
- Лисицата казва на тази дама, която не разбира езика: „Едно време и аз живеех на Земята, обичах кокошките.
Аз да ви преведа сега, то е хубавата страна. Лисицата казва на тази дама, която не разбира езика: „Едно време и аз живеех на Земята, обичах кокошките. Сега, като влязох в духовния свят, разбрах. Ти не следвай моя живот, понеже и ти като мене, ще те носят на врата. Едно време и аз скубах перата на кокошките, за да живея; сега, като оскубаха моя живот, разбрах.“ Че, лисиците са много користолюбиви. Лисицата казва: „Колко те обичам. Ако държиш моя ум, ще бъдеш много почтена. към беседата >>
258. Иди повикай мъжа си, НБ , София, 1.12.1935г.,
- За онази епоха, когато Господ е създал Адама, първия човек от пръст, Той е трябвало скъпо да плати за него.
Вдъхнал в носа жива душа, т. е. това се отнасяло за момента. Сегашният момент е още по-важен от тогавашния. Сегашната епоха е по-важна от онази, когато Господ е създал човек в рая. Сегашният момент е много по-важен от миналия. За онази епоха, когато Господ е създал Адама, първия човек от пръст, Той е трябвало скъпо да плати за него. Този човек направи такава погрешка, че Господ трябваше да изпрати своя любим син да стане жертва, за да изкупи човечеството. Христос е дошъл да изкупи погрешката на миналото човечество, което не е знаело как да употреби своето съзнание. Първите хора направиха погрешка по незнание етикециите на яденето. Защо е създаден мъжът, защо е създадена жената и защо е създадена змията? Според законите на невидимия свят, или според законите на един висш свят, Адам и Ева първи трябвало да поканят един гост в рая. към беседата >>
- Обаче, без да повика мъжа си, без да си припомни правилото на рая, тя вкуси от забранения плод и даде после на Адама да яде.
Ева направила първата погрешка: Тя опитала плода първа, без да каже на госта, че по правилата на рая той пръв трябва да го опита. Гостът продължил: Такива у нас има много. Те правят човека гениален, равен на Бога. Тя трябваше да каже на госта: Пръв опитайте вие от този плод, да ни покажете как се яде, защото ние не сме яли от него, не го познаваме. Същевременно тя трябваше да извика мъжа си, с него да се посъветва по въпроса. Обаче, без да повика мъжа си, без да си припомни правилото на рая, тя вкуси от забранения плод и даде после на Адама да яде. И Адам вкусил от плода, без да я запита: Ти даде ли първо на госта да яде от този плод: Като дошъл Господ при тях, Той ги наказал. Той повикал първо Адама и го запитал: Кой ви даде от това дърво да ядете? Нали ви казах, че не трябва да ядете от него? Адам казал: Жена ми ми даде. Тя ми го донесе, да ядем от него. към беседата >>
- Той повикал първо Адама и го запитал: Кой ви даде от това дърво да ядете?
Те правят човека гениален, равен на Бога. Тя трябваше да каже на госта: Пръв опитайте вие от този плод, да ни покажете как се яде, защото ние не сме яли от него, не го познаваме. Същевременно тя трябваше да извика мъжа си, с него да се посъветва по въпроса. Обаче, без да повика мъжа си, без да си припомни правилото на рая, тя вкуси от забранения плод и даде после на Адама да яде. И Адам вкусил от плода, без да я запита: Ти даде ли първо на госта да яде от този плод: Като дошъл Господ при тях, Той ги наказал. Той повикал първо Адама и го запитал: Кой ви даде от това дърво да ядете? Нали ви казах, че не трябва да ядете от него? Адам казал: Жена ми ми даде. Тя ми го донесе, да ядем от него. Адам казал: Другарката ми Ева, като се разхождала с госта из рая, видяла, че плодовете на това дърво са хубави, вкусила от тях и после и на мене даде да ги опитам. Бог нищо не му каза; Той извикал Ева и я попитал: Кой ти даде от плодовете на това дърво? към беседата >>
- Тогава Бог казал на Адама: Ти ми поиска една помощница и аз ти дадох такава.
Адам казал: Другарката ми Ева, като се разхождала с госта из рая, видяла, че плодовете на това дърво са хубави, вкусила от тях и после и на мене даде да ги опитам. Бог нищо не му каза; Той извикал Ева и я попитал: Кой ти даде от плодовете на това дърво? Тя казала: Като се разхождах с гостенина из рая, той ми каза, че такива дървета, като това, имали много в рая, и плодовете му били много вкусни. Ти накара ли го да яде от плодовете на това дърво? – Не го накарах. Тогава Бог казал на Адама: Ти ми поиска една помощница и аз ти дадох такава. Обаче ти не се погрижи да ѝ дадеш първото правило, че когато дойде някой гост, първо трябва да опита той плодовете, а после вие да ги опитате. Понеже ти не направи това, затова земята ще бъде проклета заради тебе – много ще работиш, много ще се потиш, а малко ще печелиш. После се обърнал към Ева и казал: Понеже ти не изпълни първото правило на рая, не даде първо гостът да опита плодовете, а после ти да ядеш, с болезни ще раждаш. Каквото заченеш, с болезни ще раждаш и за да видиш какво произлиза от лошите работи. После и на змията казал: Понеже ти влезе в страноприемницата и си послужи с измама, излъга, като наруши първото правило в рая, не опита първо ти плода, а даде на домакините да ядат и ги изкуси, затова ти ще се влачиш по корем и с пръст ще се храниш. към беседата >>
259. Трите връзки, ООК , София, 11.12.1935г.,
- " Да е някоя дама, както и да е, но, за пръв път, аз виждам един артист да целуне ръката на едно малко момиче.
На мен това ми направи много хубаво впечатление, като целуна ръката на момиченцето. Музикално е това! Казвам: Ако вие нямате смирение, какво ще постигнете! Ето – един човек, при една публика от 600-700 души, не го е срам да целуне ръката на малкото момиченце! Вместо да каже: "Аз, Корто! " Да е някоя дама, както и да е, но, за пръв път, аз виждам един артист да целуне ръката на едно малко момиче. Казвам: Много хубаво! Отлично! Целуна дясната му ръка. И той я целуна, за да ви разправя аз сега това. Речта ми искам да бъде реална. към беседата >>
261. Вас ви нарекох приятели, НБ , София, 29.12.1935г.,
- Бог прекарал всички животни през Адама да им тури имена.
Сега това е едната страна. За да мисли правилно, човек трябва да впрегне ума си на работа. Ако не впрегнете ума си на работа, вие бедствувате да изгубите това, което имате. Според Библията, хората били поставени в рая, като в школа за посвещение. Тогава Бог им казал по какъв начин трябва да учат. Бог прекарал всички животни през Адама да им тури имена. Там Бог му даде цяла програма как да работи. Откъде дойде грехът? Грехът дойде с влизането на змията, на адепта, на учения в рая и каза на Ева, че ако ядат от плода на забраненото дърво, те ще придобият много повече знания от тези, които Бог ще им даде. Това е заблуждение. Плодът не може да съдържа повече знания, отколкото човешката глава. към беседата >>
262. Причина на страданията. Любов, Разумност, Истина и Доброта / Причини за страданията, УС , София, 29.12.1935г.,
- Ще дойде, ще мине покрай краката ти, ще пърка; и като дойде вкъщи, ще се очисти, ще си чисти кожата, тъй, модерна аристократка е, една първокласна дама.
Животните умират от глад, а човек умира от пресищане. Запример една котка, като хване една мишка, веднага с козината я изяда. От страх да не би да ѝ вземат мишката, изяда я с козината ѝ, с нечистотиите, всичко туй го нагълта. И тази котка целия ден се пече на слънцето. И каква дипломатка е. Ще дойде, ще мине покрай краката ти, ще пърка; и като дойде вкъщи, ще се очисти, ще си чисти кожата, тъй, модерна аристократка е, една първокласна дама. Чисти се хубаво. Ама все е котка. към беседата >>
263. Двата вида пеене, МОК , София, 3.1.1936г.,
- Едно същество като Адама, което Бог направи, Той го нарича „чадо Божие“.
Всяко нещо трябва да е добре обмислено. Не можеш да правиш, каквото искаш. – „Аз съм свободен да правя каквото искам“. Като правиш каквото искаш, ще се намериш отвън. Вие се чудите. Едно същество като Адама, което Бог направи, Той го нарича „чадо Божие“. Адам каза: „Може да направя това“. Направи, яде от плода. Много малка погрешка направиха и двамата [с Ева], откъснаха една ябълка от дървото, и хайде, вън от училището, вън от рая. Турят на вратата един ангел да пази, да не ги пуща. Казват им: „Навън! към беседата >>
264. Едно ви трябва, ООК , София, 15.1.1936г.,
- " Снощи имаше концерт; идва един, говори френски, приказва с една дама; поклони й се, целуна й ръката.
А не само така, да говориш! И на английски също има ударения. Някой англичанин може да говори малко грубо, но французинът е тъй деликатен! Ще каже: "О, Маdame! Qu`est-се quе с`еst? " Снощи имаше концерт; идва един, говори френски, приказва с една дама; поклони й се, целуна й ръката. Това е учтивост! Иска да каже: "На ваше разположение съм." Тя го погледна, той й се поклони, смирение прояви. Ако беше я погледнал надменно, съвсем друго щеше да бъде! Вие говорите на един остър език и искате да получите в отговор, добро отношение. Мекота се изисква в мисълта! към беседата >>
- Те орат, турят си врата в хомота, отиват в дама*.
Ако вие се качите в мисловния или в причинния свят, ще видите, че волът представлява едно разумно същество; ангели са те, които имат един отличен ум, разрешават такива задачи, които и най-големите философи не разрешават. Горе са много умни воловете, а долу са много глупави. Защото са дошли да свършат една работа. Те не искат да мислят, те казват: "Когато свършим нашата работа, тогава ще мислим. Сега другите да му мислят, ние – каквото ни заповядват". Те орат, турят си врата в хомота, отиват в дама*. Като си свърши работата, когато умира, волът казва на господаря си: "Господарю, аз вече в хомот не турям врата си, в дама не влизам, с рало не ора – свободен съм, отивам там, отдето съм дошъл." Благородни същества са воловете, магаретата. Един човек ще ти слугува, но ще каже: "Дай ми сметката! " Де е доброто на човека? На вола никаква сметка не даваш, само малко слама. Следователно, Бог направи животните предметно учение, за да се учите на смирение от тях – от воловете, от конете. към беседата >>
- Като си свърши работата, когато умира, волът казва на господаря си: "Господарю, аз вече в хомот не турям врата си, в дама не влизам, с рало не ора – свободен съм, отивам там, отдето съм дошъл." Благородни същества са воловете, магаретата.
Горе са много умни воловете, а долу са много глупави. Защото са дошли да свършат една работа. Те не искат да мислят, те казват: "Когато свършим нашата работа, тогава ще мислим. Сега другите да му мислят, ние – каквото ни заповядват". Те орат, турят си врата в хомота, отиват в дама*. Като си свърши работата, когато умира, волът казва на господаря си: "Господарю, аз вече в хомот не турям врата си, в дама не влизам, с рало не ора – свободен съм, отивам там, отдето съм дошъл." Благородни същества са воловете, магаретата. Един човек ще ти слугува, но ще каже: "Дай ми сметката! " Де е доброто на човека? На вола никаква сметка не даваш, само малко слама. Следователно, Бог направи животните предметно учение, за да се учите на смирение от тях – от воловете, от конете. Змиите и всички други животни са предметно учение. към беседата >>
265. Петте врати, ООК , София, 22.1.1936г.,
- Тя каза: „Дотегна ми да живея в този свят тук, колкото и да е хубав, но да сляза в един свят с по-голяма широта.“ И тогаз Господ я пратил в света на Адама, той да я възпитава. (втори вариант)
И змията почнала да говори на нейния език и тя се зачудила как тая змия може да говори на райския език. Ева й казала: „Как си дошла тук? “ „Дойдох да видя какъв е вашият свят. Но вие учените хора тук в рая обръщали ли сте внимание какво нещо има тук, от хигиеническо гледище каква тайна се крие в този плод? “ Тя го погледнала и казала: „Чакай да му видим вкуса.“ Най-първо, прегрешението на Ева беше в това, че тя седеше в един възвишен свят и мърмореше. Тя каза: „Дотегна ми да живея в този свят тук, колкото и да е хубав, но да сляза в един свят с по-голяма широта.“ И тогаз Господ я пратил в света на Адама, той да я възпитава. Той беше първият директор на някакъв си пансион и Господ прати дъщеря си, да я възпитава този директор. И даде му наставление, каза: „Тя ще дойде. Тя е доста умна, разумна. И като свърши училището, ще я назнача на някаква работа.“ Той, като я погледнал, казал: „Има нещо да стане.“ към втори вариант >>
- Бог обърна внимание на Адама: „Няма да ядете от този плод.“ И Адам не можа да изтърпи. (втори вариант)
Вие искате известно благо, но мислите, че няма да има известни последствия. Има противоположни последствия. Като дойдат външните изпитания, ще кажете: „Защо ми трябваше този път? “ Че този път на изпитания не можете да избегнете. Вие ще минете райски живот на земята, но ще дойдат и изпитанията. Бог обърна внимание на Адама: „Няма да ядете от този плод.“ И Адам не можа да изтърпи. Бог каза на Адама: „Няма да го поглеждаш, няма да го пипаш, няма да го вкусваш, няма да го миришеш, няма да го чуваш.“ Ева отиде и го погледна, и го чу, и го вкуси, и го попипа, и го помириса, и го изяде. Значи с петте си сетива вътре влезе. Та вашите пет сетива, които имате, са канали, през които всякога изкушението може да дойде. Но сетивата са и канали, през който доброто може да дойде. към втори вариант >>
- Бог каза на Адама: „Няма да го поглеждаш, няма да го пипаш, няма да го вкусваш, няма да го миришеш, няма да го чуваш.“ Ева отиде и го погледна, и го чу, и го вкуси, и го попипа, и го помириса, и го изяде. (втори вариант)
Има противоположни последствия. Като дойдат външните изпитания, ще кажете: „Защо ми трябваше този път? “ Че този път на изпитания не можете да избегнете. Вие ще минете райски живот на земята, но ще дойдат и изпитанията. Бог обърна внимание на Адама: „Няма да ядете от този плод.“ И Адам не можа да изтърпи. Бог каза на Адама: „Няма да го поглеждаш, няма да го пипаш, няма да го вкусваш, няма да го миришеш, няма да го чуваш.“ Ева отиде и го погледна, и го чу, и го вкуси, и го попипа, и го помириса, и го изяде. Значи с петте си сетива вътре влезе. Та вашите пет сетива, които имате, са канали, през които всякога изкушението може да дойде. Но сетивата са и канали, през който доброто може да дойде. към втори вариант >>
- Искам да сляза в един свят с по-голяма широта." Тогава Господ я прати в света на Адама, той да я възпитава.
Попитала я: "Как си дошла тук? " "Дойдох да видя какъв е вашият свят. Но вие, учените хора в Рая, обръщали ли сте внимание от хигиенно гледище каква тайна се крие в този плод? " Ева погледнала ябълката и казала: "Чакай да й видя вкуса! " Най-първо прегрешението на Ева беше в това, че тя седеше в един възвишен свят и мърмореше: "Дотегна ми да живея в този свят, колкото и да е хубав. Искам да сляза в един свят с по-голяма широта." Тогава Господ я прати в света на Адама, той да я възпитава. Той беше първият директор на един пансион и Господ прати дъщеря си да я възпитава този директор, като му даде наставления: "Тя е доста умна и разумна. И като свърши училището, ще я назнача на някаква работа." Адам като я погледнал, казал: "Има нещо да стане." Казвам: Това, което Адам направи – вие вървите сега по същия път. Вие седите тук, близо един до друг, побутне ви някой и веднага, по някакъв атавизъм, ставате недоволен. Ако до вас седи някой болен, на вас ви е неприятно. Седи една стара сестра; много е благочестива, за Господа мисли всякога, тя мисли, че е изправна и че не е като другите, но като дойде някой красив брат и седне до нея, тя го погледне, после погледне настрани и си казва: "Мъж имам, стара съм." В какво седи престъплението? към беседата >>
- Казва се, че надвечер дошъл Бог в райската градина и повикал Адама.
Ако Бог е в тая мома, тя не може да те изкуси. Ти можеш да се изкушаваш само там, дето не е Бог. Дето е Бог, изкушение не може да има и прегрешение не може да има. И когато Бог даде заповедта си в райската градина, Той се оттегли. Нямаше Го в градината. Казва се, че надвечер дошъл Бог в райската градина и повикал Адама. Адам, като останал без Господа, дошъл в изкушение. Той беше малко дипломат и каза на Ева: "Чух за един адепт", и я изпрати да го посрещне, а той остана вкъщи. Адептът почнал да й говори на ватански език. Ако вие бяхте на мястото на Ева, сега, след толкова хиляди години, какво щяхте да направите? Ще направите пак същата погрешка, но в друга форма. към беседата >>
- Бог обърна внимание на Адама: "Няма да ядете от този плод!
Бог обърна внимание на Адама: "Няма да ядете от този плод! " Но Адам не може да изтърпи. Бог му каза: "Няма да го поглеждате, няма да го пипате, няма да го вкусвате, няма да го миришете, няма да го чувате." Ева отиде и го погледна, и го чу, и го вкуси, и го попипа, и го помириса, и го изяде. Значи с петте си сетива влезе вътре! Та вашите 5 сетива, които имате, са канали, през които всякога изкушението може да дойде. Но сетивата са и канали, през които доброто може да дойде. към беседата >>
267. Тониране, ООК , София, 12.2.1936г.,
- Те са направени по подобие на Адама.
Де е онзи човек, когото Бог е създал? И после казвате: това са форми. Вие носите форми, не които Бог е направил, а формите, които Адам е направил. Като излезе от рая, Адам създаде човек по образ и подобие свое. Той роди синове. Те са направени по подобие на Адама. Вие казвате: „Чада Божии сме.“ Не, вие сте това, което Адам е направил. Всички вие носите модата на Адама. Той имаше двама синове: първият, Каин - човек на силата, който направи първото престъпление, че уби брата си. Вторият е бил овчар. После на Адама се роди третият син - Сит. към беседата >>
- Всички вие носите модата на Адама.
Вие носите форми, не които Бог е направил, а формите, които Адам е направил. Като излезе от рая, Адам създаде човек по образ и подобие свое. Той роди синове. Те са направени по подобие на Адама. Вие казвате: „Чада Божии сме.“ Не, вие сте това, което Адам е направил. Всички вие носите модата на Адама. Той имаше двама синове: първият, Каин - човек на силата, който направи първото престъпление, че уби брата си. Вторият е бил овчар. После на Адама се роди третият син - Сит. Какво означава Сит? Сит е на ядене, наситен е, няма какво да яде повече. към беседата >>
268. Възможности и условия на ума и сърцето, МОК , София, 14.2.1936г.,
- Затова жената останала малко недоволна от магарето, казала на Адама: „Тури му някое име!
Той бил сведущ, знаел езика. И според Мойсеевия разказ турил тия имена, но много от тия имена не съответствуват на животните. Защото като турил на магарето името, не зная какво било първото име на магарето, на български е магаре, на английски – „ес“, на турски „ешек“, на френски – „ан“, на германски – „езел“, на китайски, на японски, на арабски как е? Магарето било първото, което като направил Господ и като ги прекарал тия животни пред човека се поклонили, само магарето още отдалече запяло, заревало. Първия тон, като взело, казва: „Много хубава е жената, ще създаде беля на господаря.“ То забелязало, че ѝ липсва нещо. Затова жената останала малко недоволна от магарето, казала на Адама: „Тури му някое име! “ Сега не смея да ви кажа това име. И вие често казвате: „Той си показа магарещината.“ Показа си магарещината, какво показа? – Магари. Магари или магаре? Голяма погрешка е, че в магарето се повтаря[т] двете букви. към беседата >>
269. Огънят на любовта / Силният огън, УС , София, 16.2.1936г.,
- Докато дойде този ден, те ще орат и сеят земята, с пот на челото ще изкарват прехраната си, както беше казано на Адама. (втори вариант)
Следователно, съзнаете ли погрeшката си, изправете я. Ако започнете да се оправдавате, ще ви изпъдят от райската градина. След това ще минат хиляди години, докато се върнете отново в рая. Съвременните хора едва сега са започнали да съзнават погрешките си. След това ще започнат да ги изправят. Докато дойде този ден, те ще орат и сеят земята, с пот на челото ще изкарват прехраната си, както беше казано на Адама. И жената ражда деца с мъки и страдания, както беше казано на Ева. И на змията беше казано, по корем да се влачи и с пръст да се храни. Като видя Бог, че се разкаяха, каза им: Ще изпратя Сина си, да ви научи, как да живеете. Така ще се спасите и ще се върнете в рая. Христос дойде на земята и проповядваше на човечеството новия закон – законът на любовта. към втори вариант >>
- Определям: някой човек има другарка, която е дама, тя му заповядва.
Определям: някой човек има другарка, която е дама, тя му заповядва. Когато той умре, тя си тури черни дрехи. Дамата с черни дрехи, туй показва. Една година ще ги носи, черните дрехи, след туй ги хвърли, облече се с нови дрехи – търси друг мъж. А която е негова жена, тя, като се облече с черни дрехи, ще отиде до гроба, ще поплаче малко за него и след една година и тя ще престане да плаче. Дамата не плаче, жената плаче. към беседата >>
- Дамата с черни дрехи, туй показва.
Определям: някой човек има другарка, която е дама, тя му заповядва. Когато той умре, тя си тури черни дрехи. Дамата с черни дрехи, туй показва. Една година ще ги носи, черните дрехи, след туй ги хвърли, облече се с нови дрехи – търси друг мъж. А която е негова жена, тя, като се облече с черни дрехи, ще отиде до гроба, ще поплаче малко за него и след една година и тя ще престане да плаче. Дамата не плаче, жената плаче. Но и двете пари не струват. Нищо повече. към беседата >>
- Дамата не плаче, жената плаче.
Определям: някой човек има другарка, която е дама, тя му заповядва. Когато той умре, тя си тури черни дрехи. Дамата с черни дрехи, туй показва. Една година ще ги носи, черните дрехи, след туй ги хвърли, облече се с нови дрехи – търси друг мъж. А която е негова жена, тя, като се облече с черни дрехи, ще отиде до гроба, ще поплаче малко за него и след една година и тя ще престане да плаче. Дамата не плаче, жената плаче. Но и двете пари не струват. Нищо повече. Истинската жена е тази, която, като занесе мъжа си, казва: „Аз подир тебе идвам, подир една година.“ Неговата другарка, която го обича, тя казва: „Върви, приготви място, след тебе и аз ще дойда.“ Тя не се облича с никакви черни дрехи и след една година и тя си замине. Подир него и тя не остава. Той като си замине, и тя отива, не остава да живее. към беседата >>
271. Ще се похваля / Ще се похваля. Божественото начало, УС , София, 23.2.1936г.,
- Сега, из модерния свят, види се, така е направена тази приказка, върви една съвременна дама, не ги зная, другари ли са или женени са, върви тя и носи една хубава чанта и омбрела.
Ще ви приведа един пример и ще заключа с него. Някой път Любовта в мен ме кара, една слабост, да ви говоря много. Все съм решавал да не говоря много, защото, като говоря, изсипва се шишето и излиза навънка. И трябва да го събирам. Сега, из модерния свят, види се, така е направена тази приказка, върви една съвременна дама, не ги зная, другари ли са или женени са, върви тя и носи една хубава чанта и омбрела. Отвънка се разхождат, казва на другаря си: „Тъй, както си вървял, не може. Ние трябва да си осигурим още по-добре живота; трябва да ми купиш още по-хубава чанта от тази, и омбрела трябва да ми купиш друга.“ Носи тя едно палто и казва: „Туй палто овехтя нещо, по-хубаво трябва, не може така. Ти трябва да разбираш тия работи. Този старомоден [живот] не може, по-моден [живот] трябва човек да води.“ Другарят, който върви с нея, гледа: там, из гората, една мечка иде. Той се качва на дървото. към беседата >>
- Тази дама оставя чадъра и чантата и дрехата, и качва се и тя на дървото.
Отвънка се разхождат, казва на другаря си: „Тъй, както си вървял, не може. Ние трябва да си осигурим още по-добре живота; трябва да ми купиш още по-хубава чанта от тази, и омбрела трябва да ми купиш друга.“ Носи тя едно палто и казва: „Туй палто овехтя нещо, по-хубаво трябва, не може така. Ти трябва да разбираш тия работи. Този старомоден [живот] не може, по-моден [живот] трябва човек да води.“ Другарят, който върви с нея, гледа: там, из гората, една мечка иде. Той се качва на дървото. Тази дама оставя чадъра и чантата и дрехата, и качва се и тя на дървото. И той я пита: „Жена, какво ни трябва сега? “ Иде мечката, бута ги с муцуната си тъй. към беседата >>
272. Тялото на Любовта. Ограничаване и освобождаване, ООК , София, 26.2.1936г.,
- Като каза на Адама да не яде от дървото за познаване на доброто и злото, с това Господ иска да изпита Адама, да види доколко е готов.
Та когато дойдат противоречията в живота, вие трябва да държите в ума си мисълта, че зад всяко противоречие седи Божественият Дух, който скрито работи, чрез всяко изпитание Господ изпитва ума и сърцето на човека. Като каза на Адама да не яде от дървото за познаване на доброто и злото, с това Господ иска да изпита Адама, да види доколко е готов. Адам не сгреши като Ева, но неговата погрешка седеше в това, че той не искаше да остави Ева сама. Когато Господ искаше да изпъди Ева от рая, Адам каза: „И аз ще отида с нея." И Господ му позволи да излезе. Той предпочете да напусне Бога, но да не се отдели от жена си. към беседата >>
- Като излязла дамата навън, и то тръгнало подир нея.
Тя имала една дъщеря, която се занимавала с бялата магия. Погледнала кучето и му казала: „Ако дойдеш с мене, имам възможност да те спася от положението, в което се намираш.“ Кучето се чудило как да се отдели от този хлебар. Като излязла дамата навън, и то тръгнало подир нея. Влиза в дома на тази мома, дъщеря на госпожата. Като видяла кучето, момата взела малко вода, напръскала кучето и то веднага станало такова, каквото си било – един млад момък. Така се превърнало във формата, в която бил първоначално. Тогава момата му казала: „Сега пак ще отидеш при жена си, но ще се пазиш да не ти напакости, защото, щом е лоша жена, тя пак може да те превърне на куче. Затова, бъди внимателен.“ Той не разбирал нищо от магията, от това знание. към беседата >>
275. Тази заповед приех от Отца си, НБ , София, 1.3.1936г.,
- Бог направи Адама от червена пръст, но той взе тази пръст от животните.
Същото се забелязва и при създаването на света. Бог първо създаде мъжкото дете, Адам. Второто дете, което Бог създаде, беше Ева – женското дете. Адам беше първият син на Бога, а после Той създаде Ева. Тъй щото и Адам беше създаден от Бога, и Ева беше създадена от Бога. Бог направи Адама от червена пръст, но той взе тази пръст от животните. Те създадоха, те направиха червената пръст. Бог направи Адама от най-ранната пръст, която животните направиха, а после създаде Ева от най-фината материя на Адама. Той извади от него две ребра и създаде Ева. Сега човек има 12 ребра, а от 13-тото направи жената – Ева. Според Писанието всичкото нещастие на човека седи в това, че бил направен от едно ребро само. към беседата >>
- Бог направи Адама от най-ранната пръст, която животните направиха, а после създаде Ева от най-фината материя на Адама.
Второто дете, което Бог създаде, беше Ева – женското дете. Адам беше първият син на Бога, а после Той създаде Ева. Тъй щото и Адам беше създаден от Бога, и Ева беше създадена от Бога. Бог направи Адама от червена пръст, но той взе тази пръст от животните. Те създадоха, те направиха червената пръст. Бог направи Адама от най-ранната пръст, която животните направиха, а после създаде Ева от най-фината материя на Адама. Той извади от него две ребра и създаде Ева. Сега човек има 12 ребра, а от 13-тото направи жената – Ева. Според Писанието всичкото нещастие на човека седи в това, че бил направен от едно ребро само. Не, двойни са били ребрата, от които Бог създал жената. Тогава Адам имал всичко 13 ребра, от едната страна имал шест ребра, а от другата седем. към беседата >>
- За да освободи Адама от разногласие, Бог извадил седмото ребро от една му страна и по този начин извадил разногласието на Адама отвън, да може по-лесно да се справя с него.
Сега човек има 12 ребра, а от 13-тото направи жената – Ева. Според Писанието всичкото нещастие на човека седи в това, че бил направен от едно ребро само. Не, двойни са били ребрата, от които Бог създал жената. Тогава Адам имал всичко 13 ребра, от едната страна имал шест ребра, а от другата седем. В него имало едно разногласие. За да освободи Адама от разногласие, Бог извадил седмото ребро от една му страна и по този начин извадил разногласието на Адама отвън, да може по-лесно да се справя с него. Следователно, числото 13 е преодоляващото влияние на мъжкия принцип. Че е така, това се вижда от факта, че Ева се съблазни с втория принцип. Когато в рая влезе един млад момък, един кавалер като Адама, Ева се влюби в него. Там е грехът. Грехът се роди с преобладаващото влияние на мъжкия принцип. към беседата >>
- Когато в рая влезе един млад момък, един кавалер като Адама, Ева се влюби в него.
Тогава Адам имал всичко 13 ребра, от едната страна имал шест ребра, а от другата седем. В него имало едно разногласие. За да освободи Адама от разногласие, Бог извадил седмото ребро от една му страна и по този начин извадил разногласието на Адама отвън, да може по-лесно да се справя с него. Следователно, числото 13 е преодоляващото влияние на мъжкия принцип. Че е така, това се вижда от факта, че Ева се съблазни с втория принцип. Когато в рая влезе един млад момък, един кавалер като Адама, Ева се влюби в него. Там е грехът. Грехът се роди с преобладаващото влияние на мъжкия принцип. Това се вижда от факта, че след като Адам и Ева се задомиха, трябваше да излязат вън от рая и родиха тогава две мъжки деца. Те нямаха синове и дъщери, но родиха само момчета, с което дадоха преимущество на мъжкия принцип и по този начин изопачиха нещата, спънаха човешкото. Това се дължи на една грандиозна идея в първия човек да бъде като Бога. към беседата >>
- Всички вие, които излязоха от рая, сте направени по метода на Адама.
Те нямаха синове и дъщери, но родиха само момчета, с което дадоха преимущество на мъжкия принцип и по този начин изопачиха нещата, спънаха човешкото. Това се дължи на една грандиозна идея в първия човек да бъде като Бога. Значи, първите хора нямаха доверие на онова, което Бог им даде, те искаха да станат като Него. Те станаха като Бога външно, но откак излязохте от рая, те създадоха сегашния свят. Тъй щото, сегашният свят е направен от първите хора. Всички вие, които излязоха от рая, сте направени по метода на Адама. Сега вие искате щастие от един плод, който е чисто човешки. Този плод е Адамов плод. Този плод е Адамов плод. В него не може да има никакво щастие, в него не може да има никакво съвършенство, в него не може да има никакво блаженство. Това е едно училище, от което ние тепърва трябва да излезем. към беседата >>
- Бог каза на Адама това.
Бог не взе Ева от ребрата на Адама. Той направи от ребрата на Адама само нейната дреха, и тури друго в нея. А пък Адам каза: „Тя е като мене." Не, той се излъгал, като казал за Ева: „Тя е плът от плътта ми и кост от костта ми и каквото аз правя, това и тя прави. Въпросът е разрешен." Не, тя не направи това, което Адам направи. Бог не заповяда на Ева да не яде от дървото. Бог каза на Адама това. А Адам каза на Ева: „Няма да ядеш от този плод. Аз ти казвам това." И тя отиде и каза: „Баща ми каза това." После, като се върна, тя убеди Адама да яде. Тя после му се присмя. Аз бих ви привел една приказка по това, но иска много време, сега се разсъмва вече. Ще оставя приказката за друг път. към беседата >>
- Аз ти казвам това." И тя отиде и каза: „Баща ми каза това." После, като се върна, тя убеди Адама да яде.
А пък Адам каза: „Тя е като мене." Не, той се излъгал, като казал за Ева: „Тя е плът от плътта ми и кост от костта ми и каквото аз правя, това и тя прави. Въпросът е разрешен." Не, тя не направи това, което Адам направи. Бог не заповяда на Ева да не яде от дървото. Бог каза на Адама това. А Адам каза на Ева: „Няма да ядеш от този плод. Аз ти казвам това." И тя отиде и каза: „Баща ми каза това." После, като се върна, тя убеди Адама да яде. Тя после му се присмя. Аз бих ви привел една приказка по това, но иска много време, сега се разсъмва вече. Ще оставя приказката за друг път. ("Ако може, сега да се разправи приказката.") Аз се радвам, че сте недоволни, понеже всички сте все светии, и няма кой да ви почита. Вие сте недоволни, че нямате поклонници. към беседата >>
- ("Сега, ако може, да се разкаже приказката."} За приказката на Ева ще ви изпратя Адама да ви я разправи.
При доброто, което те упътва към Бога, и при злото, което те упътва към Бога, резултатите ще бъдат различни. Доброто ще те прати при Бога на любовта, а злото няма да те прати при любовта. В това е различието. И злото ще те упъти към Бога, ти няма да имаш това високо разбиране, каквото ще имаш при доброто. Най-първо злото ще ти стане подложка, върху която доброто ще може да се изгражда. ("Сега, ако може, да се разкаже приказката."} За приказката на Ева ще ви изпратя Адама да ви я разправи. Втори път ще доведа него, той да ви говори. За чуждата жена аз не мога да говоря. За чуждата дъщеря аз не мога да говоря. Ако втори път ме видите да идвам с някого, ще ви говоря за приказката. Ако не, ще чакате. към беседата >>
277. Самовъзпитание, МОК , София, 20.3.1936г.,
- Богословците знаят много работи за небето, разправят за Адама, за Ева, знаят как ги създал Господ, в колко деня създал света, много работи знаят.
Някой от вас сте невежи. Всички знаете за Господа много работи. Богословците знаят много работи за небето, разправят за Адама, за Ева, знаят как ги създал Господ, в колко деня създал света, много работи знаят. Казвам: Същия закон, туй което преди 8 000 години Господ направил го знаят, а туй, което сега става, не знаят. Него след 8 000 години ще го знаят. Такъв е законът. Както в астрономията, за да знаят нещо, за една звезда, трябва светлината да е дошла, не може да говори. Защо не може да го приеме? към беседата >>
278. Отец ме люби, НБ , ИБ , София, 22.3.1936г.,
- Въпреки това, тя вкусила от плода, предложила от него и на Адама, и по този начин се облякла със зелена рокля.
Наистина, Ева не е била във времето, когато дървото цъфтяло, за да види, какви са цветовете му, каква е миризмата им; тя не е била и във времето, когато плодът узрявал, да види, на каква светлина зрее. Обаче, трябвало да вярва в написаното. Когато змията предложила на Ева да опита плода на забраненото дърво, тя вкусила от него, но не останала много доволна. Защо? — Плодът бил още зелен . Ева знаела, че едно от правилата на рая гласяло: никога не яж зелени плодове. Въпреки това, тя вкусила от плода, предложила от него и на Адама, и по този начин се облякла със зелена рокля. Всички трябва да знаете, че плодът на злото е зелен . В първо време той е горчив, после става кисел, и след дълго време узрява, става сладък. Тъй, щото, ако искате да опитате злото, чакайте го да узрее, да стане плодът му сладък. И ако тогава го вкусите, поне няма да умрете. към беседата >>
279. Трите устоя, ООК , София, 25.3.1936г.,
- Господ казал на Адама: „Предупреждавам те от това дърво да не ядеш, и в който ден ядеш, ще изгубиш свободата си, ще изгубиш всичко, каквото си придобил и ще умреш, и ще станеш един от последните, и после трябва да те избавят." Вие казвате: „Каквото Господ казва, човек трябва да го изпълни." Изпълни ли Адам това, което му казал Бог, че не трябва да яде?
И затова всички Учители препоръчват на ония, които влизат в духовния свят, да имат Учител, който да им показва кои чувства да барат, да възприемат и кои чувства да не барат, да не възприемат, кои мисли да възприемат и кои не. Можеш да ги възприемеш, но ще платиш, за някои мисли ще платиш. Има мисли и чувства, с които по никой начин не трябва да се занимаваш. С такова непослушание можете да пострадате, хиляди години и да са минали. Дават едно поверие за рая, за онова дърво на познание на доброто и злото. Господ казал на Адама: „Предупреждавам те от това дърво да не ядеш, и в който ден ядеш, ще изгубиш свободата си, ще изгубиш всичко, каквото си придобил и ще умреш, и ще станеш един от последните, и после трябва да те избавят." Вие казвате: „Каквото Господ казва, човек трябва да го изпълни." Изпълни ли Адам това, което му казал Бог, че не трябва да яде? Сега прегрешението на мъжа е едносложно, а пък прегрешението на жената е двусложно. Как е там в Библията, както сте чели в Библията, как е? Бог на Адама ли даде заповед, или на Ева? ("На Адама, Битие, втора глава.") към беседата >>
- Бог на Адама ли даде заповед, или на Ева?
С такова непослушание можете да пострадате, хиляди години и да са минали. Дават едно поверие за рая, за онова дърво на познание на доброто и злото. Господ казал на Адама: „Предупреждавам те от това дърво да не ядеш, и в който ден ядеш, ще изгубиш свободата си, ще изгубиш всичко, каквото си придобил и ще умреш, и ще станеш един от последните, и после трябва да те избавят." Вие казвате: „Каквото Господ казва, човек трябва да го изпълни." Изпълни ли Адам това, което му казал Бог, че не трябва да яде? Сега прегрешението на мъжа е едносложно, а пък прегрешението на жената е двусложно. Как е там в Библията, както сте чели в Библията, как е? Бог на Адама ли даде заповед, или на Ева? ("На Адама, Битие, втора глава.") към беседата >>
- ("На Адама, Битие, втора глава.")
Дават едно поверие за рая, за онова дърво на познание на доброто и злото. Господ казал на Адама: „Предупреждавам те от това дърво да не ядеш, и в който ден ядеш, ще изгубиш свободата си, ще изгубиш всичко, каквото си придобил и ще умреш, и ще станеш един от последните, и после трябва да те избавят." Вие казвате: „Каквото Господ казва, човек трябва да го изпълни." Изпълни ли Адам това, което му казал Бог, че не трябва да яде? Сега прегрешението на мъжа е едносложно, а пък прегрешението на жената е двусложно. Как е там в Библията, както сте чели в Библията, как е? Бог на Адама ли даде заповед, или на Ева? ("На Адама, Битие, втора глава.") към беседата >>
280. Понеже ви изказах това, НБ , София, 5.4.1936г.,
- Ева е била дъщеря на Адама.
На какво се дължи това безлюбие? – Това се дължи на неестествените желания в човека. Казва се в Библията: Че първоначално хората били безсмъртни. Един ден в първата жена, първата девица, която не е била женена, се явило едно неестествено желание. От този момент тя станала смъртна. Ева е била дъщеря на Адама. Там, дето се казва за Адама, че се произнесъл за Ева: Тази е кост от костта ми и плът от плътта ми, това подразбира, че тя е била дете на Адама. Така се произнасяте и вие за вашите деца. Той е родил Ева. В Библията се разправя една цяла история, която ние знаем, но не искам да ви я разправям, защото криво ще я разберете. Тази история е много интересна. към беседата >>
- Там, дето се казва за Адама, че се произнесъл за Ева: Тази е кост от костта ми и плът от плътта ми, това подразбира, че тя е била дете на Адама.
– Това се дължи на неестествените желания в човека. Казва се в Библията: Че първоначално хората били безсмъртни. Един ден в първата жена, първата девица, която не е била женена, се явило едно неестествено желание. От този момент тя станала смъртна. Ева е била дъщеря на Адама. Там, дето се казва за Адама, че се произнесъл за Ева: Тази е кост от костта ми и плът от плътта ми, това подразбира, че тя е била дете на Адама. Така се произнасяте и вие за вашите деца. Той е родил Ева. В Библията се разправя една цяла история, която ние знаем, но не искам да ви я разправям, защото криво ще я разберете. Тази история е много интересна. Ева е била дете на Адама, който ѝ преподавал уроци в рая. към беседата >>
- Ева е била дете на Адама, който ѝ преподавал уроци в рая.
Там, дето се казва за Адама, че се произнесъл за Ева: Тази е кост от костта ми и плът от плътта ми, това подразбира, че тя е била дете на Адама. Така се произнасяте и вие за вашите деца. Той е родил Ева. В Библията се разправя една цяла история, която ние знаем, но не искам да ви я разправям, защото криво ще я разберете. Тази история е много интересна. Ева е била дете на Адама, който ѝ преподавал уроци в рая. В рая тя е живяла като царска дъщеря, разхождала се е в градината. Но след грехопадането, след излизането си от рая, Адам е станал жълт. Първоначално той не е бил такъв, каквото учените го считат. Всъщност учените казват едно нещо за Адама, а религиозните – друго. От Адама произлязла черната раса; от него е произлязла жълтата раса, после червената раса, и най-после бялата раса. към беседата >>
- Всъщност учените казват едно нещо за Адама, а религиозните – друго.
Тази история е много интересна. Ева е била дете на Адама, който ѝ преподавал уроци в рая. В рая тя е живяла като царска дъщеря, разхождала се е в градината. Но след грехопадането, след излизането си от рая, Адам е станал жълт. Първоначално той не е бил такъв, каквото учените го считат. Всъщност учените казват едно нещо за Адама, а религиозните – друго. От Адама произлязла черната раса; от него е произлязла жълтата раса, после червената раса, и най-после бялата раса. В бъдеще от Адама ще произлезе и шестата, светещата раса. И тогава Адам ще се върне в първото си положение, какъвто е бил първият човек. Той ще се яви в своето знание, Любовта се проявява само чрез светлината. Там, дето има светлина, има и любов. към беседата >>
- От Адама произлязла черната раса; от него е произлязла жълтата раса, после червената раса, и най-после бялата раса.
Ева е била дете на Адама, който ѝ преподавал уроци в рая. В рая тя е живяла като царска дъщеря, разхождала се е в градината. Но след грехопадането, след излизането си от рая, Адам е станал жълт. Първоначално той не е бил такъв, каквото учените го считат. Всъщност учените казват едно нещо за Адама, а религиозните – друго. От Адама произлязла черната раса; от него е произлязла жълтата раса, после червената раса, и най-после бялата раса. В бъдеще от Адама ще произлезе и шестата, светещата раса. И тогава Адам ще се върне в първото си положение, какъвто е бил първият човек. Той ще се яви в своето знание, Любовта се проявява само чрез светлината. Там, дето има светлина, има и любов. Дето няма светлина, няма никаква любов. към беседата >>
- В бъдеще от Адама ще произлезе и шестата, светещата раса.
В рая тя е живяла като царска дъщеря, разхождала се е в градината. Но след грехопадането, след излизането си от рая, Адам е станал жълт. Първоначално той не е бил такъв, каквото учените го считат. Всъщност учените казват едно нещо за Адама, а религиозните – друго. От Адама произлязла черната раса; от него е произлязла жълтата раса, после червената раса, и най-после бялата раса. В бъдеще от Адама ще произлезе и шестата, светещата раса. И тогава Адам ще се върне в първото си положение, какъвто е бил първият човек. Той ще се яви в своето знание, Любовта се проявява само чрез светлината. Там, дето има светлина, има и любов. Дето няма светлина, няма никаква любов. Следователно, огънят на Любовта носи светлината. към беседата >>
- Като отиде при Адама, Ева започна да му говори за този учен човек, но усети, че с нея стана нещо, тя зачна.
Той ѝ каза, че този плод е свещен, и затова не трябва да се изхвърля от него нищо навън. Щом го изяде със семките, от този момент плодът се насади в нея и почна да расте. От този момент в човека се насади семето от дървото за познаване на доброто и на злото. И днес всеки човек си носи това семе в себе си. Всеки човек плаче от него, но не може да се освободи. Като отиде при Адама, Ева започна да му говори за този учен човек, но усети, че с нея стана нещо, тя зачна. За да не остане сама, за да скрие това, което стана с нея, Ева предложи и на Адама да яде от забраненото дърво. И той яде, и усети, че и с него стана нещо. И той разбра, че има нещо в това дърво. Те мислеха, че това дърво е свещено, както им бе казал адептът. Като яде от този плод, и Адам зачна от него. към беседата >>
- За да не остане сама, за да скрие това, което стана с нея, Ева предложи и на Адама да яде от забраненото дърво.
Щом го изяде със семките, от този момент плодът се насади в нея и почна да расте. От този момент в човека се насади семето от дървото за познаване на доброто и на злото. И днес всеки човек си носи това семе в себе си. Всеки човек плаче от него, но не може да се освободи. Като отиде при Адама, Ева започна да му говори за този учен човек, но усети, че с нея стана нещо, тя зачна. За да не остане сама, за да скрие това, което стана с нея, Ева предложи и на Адама да яде от забраненото дърво. И той яде, и усети, че и с него стана нещо. И той разбра, че има нещо в това дърво. Те мислеха, че това дърво е свещено, както им бе казал адептът. Като яде от този плод, и Адам зачна от него. Не, нищо няма да излезе от това дърво, от този плод. към беседата >>
- “ Рекох: Една дама е дошла горе, в малката къща (верандата над къщата).
Разправете добрата страна на магарето. Магарето има една много добра страна. Аз съм слушал, сега както разправят за магарето, те разправят това, което не е съществено, само модата на магарето. Един ми разправя на една съвременна дама каква е нейната шапка. Един ден ме питат: „Какво си направил? “ Рекох: Една дама е дошла горе, в малката къща (верандата над къщата). Повикаха я, тук е дошла, пък много е взискателна. Искат да ѝ купя една нова шапка. И аз ѝ купих една шапка от тенеке. И казвам, понеже е седяла сираче, осинових я отнякъде. Важна дама, много е страдала, в колиба е живяла, прозорци е нямала, пък аз ѝ направих прозорци отвсякъде. към беседата >>
- Важна дама, много е страдала, в колиба е живяла, прозорци е нямала, пък аз ѝ направих прозорци отвсякъде.
“ Рекох: Една дама е дошла горе, в малката къща (верандата над къщата). Повикаха я, тук е дошла, пък много е взискателна. Искат да ѝ купя една нова шапка. И аз ѝ купих една шапка от тенеке. И казвам, понеже е седяла сираче, осинових я отнякъде. Важна дама, много е страдала, в колиба е живяла, прозорци е нямала, пък аз ѝ направих прозорци отвсякъде. Да може да се обърнеш навсякъде и всичко да гледаш. Сега, туй, ще кажете, е един много неестествен разговор. Какъв е този разговор? Къщата, но вече не казвам, че е къща, но една дама, доста приятна, като ме види, се ухили, весела е. Добре ме посреща, понеже шапката ѝ е от тенеке. към беседата >>
- Къщата, но вече не казвам, че е къща, но една дама, доста приятна, като ме види, се ухили, весела е.
И казвам, понеже е седяла сираче, осинових я отнякъде. Важна дама, много е страдала, в колиба е живяла, прозорци е нямала, пък аз ѝ направих прозорци отвсякъде. Да може да се обърнеш навсякъде и всичко да гледаш. Сега, туй, ще кажете, е един много неестествен разговор. Какъв е този разговор? Къщата, но вече не казвам, че е къща, но една дама, доста приятна, като ме види, се ухили, весела е. Добре ме посреща, понеже шапката ѝ е от тенеке. Много прозорци има, стъкла натургали. към беседата >>
283. Основни черти на новото / Основната черта на новото, СБ , София, 22.8.1936г.,
- — Човек може да даде храна на коня и да го затвори в дама.
Коя е отличителната черта на новия живот? — Новият живот носи свобода. Той освобождава човека от всички връзки, от всички заблуждения. Каква свобода може да даде човек на коня? — Човек може да даде храна на коня и да го затвори в дама. Той го е освободил от глада само, но не му е дал още пълна свобода. Човек може да нахрани коня си, да го помилва с ръката си и да го пусне в гората на свобода. И човек може да бъде свободен по тия два начина. За да дойде в положението на коня, който е пуснат в гората на свобода, човек трябва да се развърже от всички условия, при които живее. Докато критикува, докато вижда ред несъответствия и противоречия в живота, човек всякога ще се намира в положението на кон, вързан за един дарак, да развлича вълна. към беседата >>
- Докато Бог говореше на Адама отвън, той беше във външния живот.
Едно време човек беше в рая. Той пожела да отиде в широкия свят, да учи, да придобие повече от това, което му беше дадено. Тази е причината, задето той сгреши и оголя. Като се отдели от Бога, човека разбра, какво нещо е оголяването. Който не обича, той оголява. Докато Бог говореше на Адама отвън, той беше във външния живот. Една спънка беше поставена на Адама: да не яде от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото. Адам пристъпи тази заповед, вследствие на което трябваше да излезе вън от рая. Бог каза: "Понеже Адам стана като един от боговете, да познава доброто и злото, той трябва да напусне рая, за да не яде от дървото на живота и придобие безсмъртие". Велика наука е да знае човек, как да се ползва от доброто и злото. Който не знае тази наука, той съвършено ще пропадне. към беседата >>
- Една спънка беше поставена на Адама: да не яде от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото.
Той пожела да отиде в широкия свят, да учи, да придобие повече от това, което му беше дадено. Тази е причината, задето той сгреши и оголя. Като се отдели от Бога, човека разбра, какво нещо е оголяването. Който не обича, той оголява. Докато Бог говореше на Адама отвън, той беше във външния живот. Една спънка беше поставена на Адама: да не яде от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото. Адам пристъпи тази заповед, вследствие на което трябваше да излезе вън от рая. Бог каза: "Понеже Адам стана като един от боговете, да познава доброто и злото, той трябва да напусне рая, за да не яде от дървото на живота и придобие безсмъртие". Велика наука е да знае човек, как да се ползва от доброто и злото. Който не знае тази наука, той съвършено ще пропадне. Адам беше учен човек, но сгреши. към беседата >>
- Отрязал това, което тежало на Адама като раница на гърба му. (втори вариант)
Обръща се, нищо не вижда. Най-после Бог направил той да мисли малко по-другояче. Той мислил, че при тая тежест, която имал, му липсва нещо. Той казал да има един като себе си. Този равин казва, че Господ имал едни ножици. Отрязал това, което тежало на Адама като раница на гърба му. Като се откачила тя от неговия гръб, той не знаел откъде е дошла тя. И той казва: “Тя като дойде, мен ми олекна вече.” Всички тежести на тоя свят, които ни тежат, са на нашия гръб и ние искаме сега новите неща, за да променим живота. То е едно състояние. към втори вариант >>
- Как, именно, се е родило желанието на Адама да има другарка, и как се е явила тя, по това са създадени много легенди.
Когато беше в рая, той имаше всички условия да прояви Божественото в себе си, но всичко изгуби. Той виждаше нещата отвън, а не отвътре, вследствие на което не видя погрешката си и не издържа своя изпит. Погрешката му се заключаваше в желанието да има жена. Той вид, че му недостига нещо. Когато недостига нещо на човека, това показва, че той живее по човешки. Как, именно, се е родило желанието на Адама да има другарка, и как се е явила тя, по това са създадени много легенди. към беседата >>
- Ева веднага скочила от гърба на Адама и се изправила пред него.
Той казва, че първоначално Бог е създал Адам и Ева едновременно. Ева била невидима за Адама. Той постоянно я носил на гърба си като раница, вследствие на което усещал известна тежест. Той молил Бога да го освободи от този товар. Един ден Бог скъсал връзките на товара му. Ева веднага скочила от гърба на Адама и се изправила пред него. Като я видял, Адам се зарадвал, защото усетил голямо облекчение на гърба си, но и той сам не знаел, как и откъде е дошла Ева. Дали тази легенда е вярна, или не, и ние не знаем, но вярно е, че когато хората се оплакват от страдания, от мъчнотии, това показва, че те носят тежести на гърба си и молят Бога да ги освободи, да променят условията си, да влязат в новия живот. към беседата >>
285. Сляпороденият / Слепороденият човек, УС , София, 6.9.1936г.,
- Като стигнеш до местоназначението си, ще слезеш от коня, ще го заведеш в дама, а ти сам ще влезеш в къщата; ако си на автомобил, ще го внесеш в гаража и ще продължиш пътя си пеш, докато срещнеш приятелите си, които те търсят. (втори вариант)
Днес аз говоря за онези, които имат съзнателно отношение към противоречията и мъчнотиите. Който не се отнася съзнателно към живота, той мисли само за забогатяване. Не е лошо да бъде човек богат, но ако пороби душата си в придобиване на богатство, той е изгубен. Ти трябва да се качиш на богатството, както конникът на коня си, и шофьорът на автомобила, а не богатството върху тебе. Като стигнеш до местоназначението си, ще слезеш от коня, ще го заведеш в дама, а ти сам ще влезеш в къщата; ако си на автомобил, ще го внесеш в гаража и ще продължиш пътя си пеш, докато срещнеш приятелите си, които те търсят. И Христос отиваше в Ерусалим, възседнал на ослица, но като дойде до храма, слезе от ослицата и пеш влезе вътре. Христос прати двама ученици да намерят една ослица и да му я доведат. Ако ги питат, защо им е ослицата, ще кажат, че трябва на Учителя. към втори вариант >>
287. Най-голям в Царството небесно, НБ , София, 27.9.1936г.,
- Гледай сега да не ядеш.“ Вие мислите, че човек не е съществувал преди Адама, и като така, не е ял нищо.
И Господ, като искаше да ръководи човека, тури го в райската градина и му каза: „Слушай, от толкова години вече ти си ял от забраненото дърво. Гледай сега да не ядеш.“ Вие мислите, че човек не е съществувал преди Адама, и като така, не е ял нищо. Като му забрани да яде от дървото за познаване на доброто и на злото, всъщност Господ не му забрани да яде от нещо, от което никога не е ял. Той и без това е ял много пъти, защото той е стомахът на битието. Господ му каза: „В който ден ядеш от дървото за познаване на доброто и на злото, ти ще умреш. Затова ти ще ядеш от дървото на живота.“ След това дойде новата философия чрез някой си философ, много учен, който е свършил 12 факултета, и каза на Адама: „Има един нов начин за ядене. И ако ти ядеш от това дърво по този начин, ще станеш като един от боговете.“ Господ създаде тази забрана. към беседата >>
- Затова ти ще ядеш от дървото на живота.“ След това дойде новата философия чрез някой си философ, много учен, който е свършил 12 факултета, и каза на Адама: „Има един нов начин за ядене.
И Господ, като искаше да ръководи човека, тури го в райската градина и му каза: „Слушай, от толкова години вече ти си ял от забраненото дърво. Гледай сега да не ядеш.“ Вие мислите, че човек не е съществувал преди Адама, и като така, не е ял нищо. Като му забрани да яде от дървото за познаване на доброто и на злото, всъщност Господ не му забрани да яде от нещо, от което никога не е ял. Той и без това е ял много пъти, защото той е стомахът на битието. Господ му каза: „В който ден ядеш от дървото за познаване на доброто и на злото, ти ще умреш. Затова ти ще ядеш от дървото на живота.“ След това дойде новата философия чрез някой си философ, много учен, който е свършил 12 факултета, и каза на Адама: „Има един нов начин за ядене. И ако ти ядеш от това дърво по този начин, ще станеш като един от боговете.“ Господ създаде тази забрана. към беседата >>
289. Реалните неща в Любовта / Реалното в Любовта, УС , София, 11.10.1936г.,
- Как постъпи Той с Адама?
Това е престъпление. Казваш: „Бог не постъпи с мене, както трябва“. Значи с всички постъпва добре, само с тебе постъпва лошо. Това показва, че ти се считаш божество, на което трябва да се обърне специално внимание. Бог е абсолютно справедлив и никого не съди. Как постъпи Той с Адама? Като сгреши, Адам се скри от лицето на Бога. Като го търсеше из райската градина, най-после Бог го намери и попита: „Къде си, Адаме? “ – „Скрих се, Господи, от лицето ти, защото съм гол.“ – „Кой ти каза това? Да не си ял от забраненото дърво? “ Бог не каза на Адама, че е сгрешил, не го осъди, но го остави сам да си признае погрешката. към беседата >>
290. Усет, влечение, чувство, стремеж, ООК , София, 14.10.1936г.,
- И Адама съгреши, понеже Бог не беше с него.
Щом е Господ у тебе, ти не можеш да обидиш никого. Тогаз в тебе има разположение. Обидиш някога, тогаз ще работиш Бог да влезе да живее в тебе. Ако Бог не живее в нас, ние не можеш да се избавим от противоречия. Ева не можа да се избави, понеже Бог не беше с нея. И Адама съгреши, понеже Бог не беше с него. Писанието казва, че когато съгрешили, те чули тогаз, че Господ дошъл отнякъде и Господ казал: „Адаме! “ Търсел ги Господ. Господ не е бил там, когато те съгрешили. Ти не можеш да бъдеш учен, ако Бог не е с тебе. Ти ще се заблудиш в знанието. към беседата >>
292. Реалността в живота / Реалността в живота! Качествата на мъжа и на жената. Доброто мислене, доброто обличане и готвене, УС , София, 3.1.1937г.,
- Такова е било положението на Адама в райската градина. (втори вариант)
ТЕ излизат заедно мъжът, жената, синът, дъщерята, и пак минават през същата гора, разбойница нападат, но ги остават, защото нямат пари. Тогава пък, те им дават пари. Това е втората категория милосърдие. Какво става после. Минава той пак през гората, поглежда ги всички се свили. Такова е било положението на Адама в райската градина. Адам се скрил в един храсталак. Господ го вика, говори му, а той си мълчи. Адам никога не беше почувствувал, колко милостив е Господ. Господ ходи из градината, вика, но Адам не се обажда, страхува се. Но когато дойде до храста, и видя, че там се е сгушил, Господ го попита: Какво си се сгушил? към втори вариант >>
- Тя е дама от високо общество, в стомаха не слиза – отива в носа, качва се там, взема първите стаи в апартамента и след туй започва да чисти, отваря прозорците.
Отровата на микробите зависи от техните извержения. Сега учените хора се опитват да спрат процеса на тяхното размножаване и така са дошли до положението, че човек трябва да има чиста кръв и щом дойдат микробите, да не намерят храна за размножаване и да измрат гладни. Някой пита защо те трябва да живеят вътре. Ти трябва да имаш чиста кръв, за да не те изядат микробите; щом имаш нечиста кръв, ще ти идват нагости. Най-първо, да кажем, идва хремата. Тя е дама от високо общество, в стомаха не слиза – отива в носа, качва се там, взема първите стаи в апартамента и след туй започва да чисти, отваря прозорците. И понеже се е качила в носа, ти не може да я изпъдиш... към беседата >>
295. Светът на духа, на душата, на ума и на сърцето, НБ , София, 10.1.1937г.,
- Ето, като проследим човешката история от времето на Адама досега, колкото много години да е живял човек на Земята, в края на краищата, все е умрял.
Сега аз ще направя едно малко възражение, защото вие искате да ви избавят от онова, от което няма нужда да ви избавят. За пример вас ви е страх да умрете, а това ще ви дойде до главата. Ето, като проследим човешката история от времето на Адама досега, колкото много години да е живял човек на Земята, в края на краищата, все е умрял. И Адам, който живя 900 години, пак умря. След като съгреши човек, смъртта неизбежно ще дойде. От времето на Адама годините на живота постепенно се намалявали, докато днес човек може да умре още в първата година след раждането или във втората, третата, четвъртата и т. н. Аз не вярвам, че [сред] онези от вас, които днес ме слушате, може да се намери един, който да преживее над 120 години. На когото и да е от вас, давам най-много 120 години живот. към беседата >>
- От времето на Адама годините на живота постепенно се намалявали, докато днес човек може да умре още в първата година след раждането или във втората, третата, четвъртата и т. н.
Сега аз ще направя едно малко възражение, защото вие искате да ви избавят от онова, от което няма нужда да ви избавят. За пример вас ви е страх да умрете, а това ще ви дойде до главата. Ето, като проследим човешката история от времето на Адама досега, колкото много години да е живял човек на Земята, в края на краищата, все е умрял. И Адам, който живя 900 години, пак умря. След като съгреши човек, смъртта неизбежно ще дойде. От времето на Адама годините на живота постепенно се намалявали, докато днес човек може да умре още в първата година след раждането или във втората, третата, четвъртата и т. н. Аз не вярвам, че [сред] онези от вас, които днес ме слушате, може да се намери един, който да преживее над 120 години. На когото и да е от вас, давам най-много 120 години живот. И след това той непременно ще умре. към беседата >>
- Като видя ума на Адама, Господ го приспа, извади две от ребрата му и създаде от тях неговата другарка.
Адам прибърза в своето желание да има другарка. Като видя ума на Адама, Господ го приспа, извади две от ребрата му и създаде от тях неговата другарка. Някога човек е имал 13 ребра, но от долното, от тринадесетото, Господ направи жената. Числото 13 е силно число. И така и на Адама дошла другарка, от която той много се нуждаеше. Когато тури имена на животните, Господ каза на Адама, че всичко това, което вижда около себе си, е негово. В животинското царство, в което влязъл Адам, се породило желанието му да има другарка, която да му помага. към беседата >>
- И така и на Адама дошла другарка, от която той много се нуждаеше.
Адам прибърза в своето желание да има другарка. Като видя ума на Адама, Господ го приспа, извади две от ребрата му и създаде от тях неговата другарка. Някога човек е имал 13 ребра, но от долното, от тринадесетото, Господ направи жената. Числото 13 е силно число. И така и на Адама дошла другарка, от която той много се нуждаеше. Когато тури имена на животните, Господ каза на Адама, че всичко това, което вижда около себе си, е негово. В животинското царство, в което влязъл Адам, се породило желанието му да има другарка, която да му помага. И така се създала жената. към беседата >>
- Когато тури имена на животните, Господ каза на Адама, че всичко това, което вижда около себе си, е негово.
Адам прибърза в своето желание да има другарка. Като видя ума на Адама, Господ го приспа, извади две от ребрата му и създаде от тях неговата другарка. Някога човек е имал 13 ребра, но от долното, от тринадесетото, Господ направи жената. Числото 13 е силно число. И така и на Адама дошла другарка, от която той много се нуждаеше. Когато тури имена на животните, Господ каза на Адама, че всичко това, което вижда около себе си, е негово. В животинското царство, в което влязъл Адам, се породило желанието му да има другарка, която да му помага. И така се създала жената. към беседата >>
- Ева дойде, за да научи Адама какво нещо е страхът.
Ева дойде, за да научи Адама какво нещо е страхът. Като сгреши пред Бога, Адам се уплаши и се скри. Като го викаше Господ, той отговори: „Чувам гласа Ти, Господи, но се убоях от Твоя глас. Убоях се от лицето Ти.“ – „Защо се убоя? “ – „Онази другарка, която ми даде, даде ми един съвет и аз съвсем закъсах.“ В ума на Адама седеше идеята, че Господ е крив. – „Аз мислех, че ще имам една добра другарка, а Ти ми даде такава другарка, която ме накара да сгреша.“ После Господ се обръща към жената и тя казва: „Онези животни, на които Адам даде имена, едно от тях, змията, дойде в рая и ме излъга. към беседата >>
- “ – „Онази другарка, която ми даде, даде ми един съвет и аз съвсем закъсах.“ В ума на Адама седеше идеята, че Господ е крив.
Ева дойде, за да научи Адама какво нещо е страхът. Като сгреши пред Бога, Адам се уплаши и се скри. Като го викаше Господ, той отговори: „Чувам гласа Ти, Господи, но се убоях от Твоя глас. Убоях се от лицето Ти.“ – „Защо се убоя? “ – „Онази другарка, която ми даде, даде ми един съвет и аз съвсем закъсах.“ В ума на Адама седеше идеята, че Господ е крив. – „Аз мислех, че ще имам една добра другарка, а Ти ми даде такава другарка, която ме накара да сгреша.“ После Господ се обръща към жената и тя казва: „Онези животни, на които Адам даде имена, едно от тях, змията, дойде в рая и ме излъга. Моят другар ѝ даде името и аз ѝ повярвах, но тя ме излъга.“ към беседата >>
303. Лотовата жена, НБ , София, 21.3.1937г.,
- Той взел две ребра от Адама, а не едно, чифт ребра взе.
Господ идва при мене само като Учител, предаде ми една лекция и си отиде, оставя ме сам. Всички същества, които ме заобикалят, са по-низки от мене, не влизат в положението ми.“ Така си разсъждаваше Адам. Бог видя в неговото лице недоволство. Тогава Той каза: „Не е добре за човека да бъде сам. Трябва да му създам един помощник, не както първоначално, а от елементите на света.“ Понеже Адам искаше една помощница, Бог взе едно от ребрата му, един чифт от ребрата му и от тях създаде жената. Той взел две ребра от Адама, а не едно, чифт ребра взе. Значи, дотогава човек е имал 13 ребра. А числото 2 е число на борба. За да вървят работите на Адама, останали му 12 чифта ребра. към беседата >>
- Тогава вие не трябва да имате слабостта на Ева, слабостта на Адама, слабостта на Лотовата жена, нито слабостта на Лотовите дъщери, нито слабостта на Ноевите синове.
Та, сега всички ние трябва да живеем за онези резултати, които идат от Божиите блага, от Божието благословение. Това трябва да дойде по мирен начин. Тогава вие не трябва да имате слабостта на Ева, слабостта на Адама, слабостта на Лотовата жена, нито слабостта на Лотовите дъщери, нито слабостта на Ноевите синове. Ние трябва да бъдем образци на смирение, на послушание. Христос казва: „Аз съм кротък и смирен по сърце.“ „Аз не дойдох да изпълня Своята воля, но волята на Онзи, Който Ме е проводил“. Казвам: Благото, което Христос ни донесе, и до днес остана за пример на цялото човечество. Христос не донесе някаква философия отвлечена, но за живота, и Той казва на учениците Си: „Ако вярвате в Бога, и вие ще правите чудеса, по-големи от тези, които Аз правя.“ Това е бъдещето. Вие имате добри условия. към беседата >>
308. Запалят свещ, НБ , София, 13.6.1937г.,
- Понеже първото дете е Божествено и нямаше с кого да си играе, нямаше забавление, Господ дава сън на Адама и даде му и друго дете.
Или, мъжът като говори за жената, под думата „жена“ разбирам, това е първото дете, което се роди в света. Първото дете на човека е жената, а първото дете на Бога, което се роди, това беше Адам. Понеже първото дете е Божествено и нямаше с кого да си играе, нямаше забавление, Господ дава сън на Адама и даде му и друго дете. Божието дете и детето на човечеството идват да си играят, двамата да се забавляват, значи за едно развлечение. Думата „развлечение“ взимам в много хубав смисъл: да се занимава Адам. Той от Божествения свят носеше всичките свои богатства и Ева носеше всичките богатства на човешкия свят. Тя носеше своите богатства, за да могат двамата да живеят в рая добре. към беседата >>
- Синовете на Адама, техните деца, създадоха своето нещастие.
Всякога, когато ние не разбираме нещата, създаваме своето нещастие в света. Ние търсим причината. Че причината е била в Ева. Ева създаде своето нещастие, така е. И Адам създаде сам своето нещастие. Синовете на Адама, техните деца, създадоха своето нещастие. Всеки сам създава своето нещастие. Тогава, след като създадем своите нещастия, казваме: „Как Господ нареди света! “ След туй ще намерим един дявол и ще го турим той за причина. Дяволът създаде своето нещастие, но дяволът не създаде нашето нещастие. Бог създаде благото, но туй благо не можем да възприемем, ако не възприемем Божията любов. към беседата >>
309. Пътят на музиката, ООК , София, 16.6.1937г.,
- Сега си представяте Адама като човек.
Не, но има едно естествено положение. Човек като направи първото прегрешение, защото прегрешението започна с вкуса на човека. Той още във второто чувство, направи своето прегрешение, прояви второто нещо: непослушание. Казва му Господ: „Ти като дойдеш до яденето, ще бъдеш внимателен, всичко няма да ядеш. Има едно нещо, от което ще се пазиш, понеже ако вкусиш от това ядене, целият твой живот ще се измени, ще изгубиш смисълът на живота си“. Сега си представяте Адама като човек. Представете си го, имате едно въображение, тъй както е писано в Библията. Тъй както е писано в Библията, тъй ли е всъщност? – Вие го считате така. Ако кажете, че не е тъй, значи Библията не е верна. А щом не е верна. към беседата >>
310. Великoтo малко и великото голямо, НБ , София, 20.6.1937г.,
- Един ден Бог отишъл при Адама и му казал, че в рая има едно дърво, от плодовете на което по никой начин не трябва да ядат.
Първите хора, които Бог е създал, според описанието на Библията, са поставени в рая, при най-добрите условия на живота. Един ден Бог отишъл при Адама и му казал, че в рая има едно дърво, от плодовете на което по никой начин не трябва да ядат. Който яде от плодовете му, той непременно ще умре. „Ако ти и твоята другарка ядете от плодовете на това дърво, каквото имате, ще го изгубите и ще умрете. Всичко добро, което имате в себе си, ще го изгубите.“ към беседата >>
311. Външен и вътрешен живот / Вътрешен и външен живот, УС , София, 27.6.1937г.,
- Ако е вярно, че бащата и майката раждат децата, кой беше бащата и коя майката на Адама?
Ще му кажеш, че ти го храниш. — И това не е истина. Бог дава на човека хляб, вода, въздух и светлина. Имаш ли право да заемаш мястото на Бога? Той създава, а ти казваш на сина си, че си го родил, че ти си му дал живот. Ако е вярно, че бащата и майката раждат децата, кой беше бащата и коя майката на Адама? Ева я роди баща й Адам, но кой роди Адама? В света съществуват външни и вътрешни закони, които трябва да се изучават. към беседата >>
312. Планини и долини / Планини и долини. Умът и сърцето, СБ , РБ , 7-те езера, 30.7.1937г.,
- Погрешката на Адама, знаете ли къде е? (втори вариант)
В жената и трите лица са открити. Жената е по-напреднала от мъжа. Тя казва: “Каквото го направих, го направих.” Третото лице го откри, махна яшмака, а пък мъжът не познава, той още държи на жена си един ким[3]. Казва: “Ако не беше тя, нямаше да изляза от рая.” Адам имаше голяма любов към Ева, защото той предпочете да напусне рая заради нея. Сега, като ходи по света, казва: “Ако не беше направила тази погрешка, щях да бъда в рая.” Все я осъжда и третото лице в мъжа още не е отворено. Погрешката на Адама, знаете ли къде е? Той считаше, че Ева, която е излязла от него, че тя никога не може да направи една погрешка, понеже казваше: “Аз съм много умен.” То е невъзможно да направи погрешка. Така е, докато възлюблената беше в него, но когато тя излезе от него, той не ѝ предаде ония правила, които Бог говори на него. Той казва: “От това дърво няма да ядеш.” Разправя му на дълго и на широко. И мъжът кат баща се държеше по-високо, мислеше, че дъщеря му не трябва да знае тия работи. Мислеше, че е много целомъдрена, че никога няма да ходи да пипа това дърво на познанието доброто и злото. към втори вариант >>
- Наистина, докато беше в Адама, Ева не можеше да греши, но щом излезе вън от него, тя имаше възможност вече да греши.
Първоначално Адам мислеше, че Ева не може да направи никаква погрешка, защото е излязла от него. Адам казваше за Ева: „Тази е плът от плътта ми и кост от костта ми". Обаче, като сгрешиха и двамата, Адам отдаде всичката вина на Ева. Наистина, докато беше в Адама, Ева не можеше да греши, но щом излезе вън от него, тя имаше възможност вече да греши. – Защо? – Защото той не й предаде законите, които Бог му беше дал. Той се държеше към Ева като нейн баща и мислеше, че тя не трябва да знае това, което той знае. Адам мислеше, че дъщеря му е толкова целомъдрена, че никога няма да си позволи да яде от забраненото дърво за познаване на доброто и на злото. – Кое е забраненото дърво? към беседата >>
- Дяволът извърши едно голямо престъпление – открадна Ева, дъщерята на Адама.
Иначе, не му е позволено. Невидимият свят държи отговорен всеки човек, който е дал слушалките си в услуга на дявола. Тази е причината за страданията на хората. Щом чуе някъде нещо, дяволът все ще направи никаква пакост. Като влезе в райската градина, и там направи една пакост, наруши правилата, които съществуваха там. Дяволът извърши едно голямо престъпление – открадна Ева, дъщерята на Адама. За да я спаси от неговите ръце, Адам трябваше да напусне рая. Окултните ученици изучават окултизма, за да различават нещата, да познават свойствата на езика, на думите, с които си служат. Всяка дума съдържа в себе си взривни елементи, каквито има и в химията. Ако не знае свойствата им, човек може да си причини големи пакости. В това отношение магията е опасна наука. към беседата >>
314. Четирите правила, СБ , РБ , 7-те езера, 13.8.1937г.,
- Ако имате един парфюм, ако някоя модна дама има парфюм, извади го отворен, когато духа вятър, той ще се изпари. (втори вариант)
Понеже дяволът, като дух, духа. Ако имаш нещо в ръката си, издухва го, занесе го, ограби те. Ни най-малко не е имал пред вид да те ограби. Като си го държал отворено, харесал го, взел го. Защо не го държиш затворено. Ако имате един парфюм, ако някоя модна дама има парфюм, извади го отворен, когато духа вятър, той ще се изпари. Той казва: “Понеже е много хубав, чакай да понашаря всичките моми с него.” Парфюмът нали е за лицето. Казва: “Ако е хубаво, нека всички лица да се нашарят.” Той, като извади парфюма из кутията, казваш: “Отиде този парфюм.” Де седи злото, че в кутията няма прах? към втори вариант >>
315. Аристократ и демократ, МОК , София, 17.9.1937г.,
- Разказваха как една високопоставена дама от София я видели в градината – държи вестник ''Le temps'', обърнат обратно, седи и "чете".
Например, виждате един набожен човек и виждате друг, който не е набожен, и казвате, че не вярва. Защо единият вярва, а другият не? Как определяте вярата, след като тя не е нещо, което се вижда? Или казвате за някой, че не може да смята добре. Все пак вие намирате нещо –намирате причината, която определя отношението на нещата. Разказваха как една високопоставена дама от София я видели в градината – държи вестник ''Le temps'', обърнат обратно, седи и "чете". Облякла се хубаво и взела вестника да покаже, че разбира френски. Минава един господин, гледа, че държи вестника обратно, и казва: "Госпожо, турили сте вестника наопаки." – "Много ви благодаря" – дамата обърнала вестника. Значи следващите минувачи ще виждат, че тя знае френски. Питам с това изменил ли се е умът на дамата? – Само положението на вестника се изменило. към беседата >>
- Минава един господин, гледа, че държи вестника обратно, и казва: "Госпожо, турили сте вестника наопаки." – "Много ви благодаря" – дамата обърнала вестника.
Как определяте вярата, след като тя не е нещо, което се вижда? Или казвате за някой, че не може да смята добре. Все пак вие намирате нещо –намирате причината, която определя отношението на нещата. Разказваха как една високопоставена дама от София я видели в градината – държи вестник ''Le temps'', обърнат обратно, седи и "чете". Облякла се хубаво и взела вестника да покаже, че разбира френски. Минава един господин, гледа, че държи вестника обратно, и казва: "Госпожо, турили сте вестника наопаки." – "Много ви благодаря" – дамата обърнала вестника. Значи следващите минувачи ще виждат, че тя знае френски. Питам с това изменил ли се е умът на дамата? – Само положението на вестника се изменило. В началото тези, които минаваха покрай нея, знаеха, че не знае да чете, а и тя самата знаеше в себе си, че не знае. След като обърна вестника, другите вече мислят, че знае да чете, но тя знае, че не знае. към беседата >>
- Питам с това изменил ли се е умът на дамата?
Все пак вие намирате нещо –намирате причината, която определя отношението на нещата. Разказваха как една високопоставена дама от София я видели в градината – държи вестник ''Le temps'', обърнат обратно, седи и "чете". Облякла се хубаво и взела вестника да покаже, че разбира френски. Минава един господин, гледа, че държи вестника обратно, и казва: "Госпожо, турили сте вестника наопаки." – "Много ви благодаря" – дамата обърнала вестника. Значи следващите минувачи ще виждат, че тя знае френски. Питам с това изменил ли се е умът на дамата? – Само положението на вестника се изменило. В началото тези, които минаваха покрай нея, знаеха, че не знае да чете, а и тя самата знаеше в себе си, че не знае. След като обърна вестника, другите вече мислят, че знае да чете, но тя знае, че не знае. Сега, представете си, че минава един ваш приятел и ви казва, че имате една погрешка, т.е. че държите вестника наопаки. към беседата >>
- Ако този човек не беше ви казал, че го държите наопаки, щяха да минат тридесет-четиридесет души и щяха да разправят, че една високопоставена дама е обърнала вестника наопаки и такова щеше да е общественото мнение.
В началото тези, които минаваха покрай нея, знаеха, че не знае да чете, а и тя самата знаеше в себе си, че не знае. След като обърна вестника, другите вече мислят, че знае да чете, но тя знае, че не знае. Сега, представете си, че минава един ваш приятел и ви казва, че имате една погрешка, т.е. че държите вестника наопаки. Вие поправили ли сте погрешката си, когато обърнете вестника? Ако този човек не беше ви казал, че го държите наопаки, щяха да минат тридесет-четиридесет души и щяха да разправят, че една високопоставена дама е обърнала вестника наопаки и такова щеше да е общественото мнение. Вие може да измените общественото мнение, като обърнете вестника и така другите ще мислят, че знаете да четете. Понякога във вас се заражда желание да се покажете, че знаете нещо. Това не е ли разположението на тази софийска дама? Например, искате да се покажете, че знаете нещо по математика, че знаете нещо по пеене или че пишете стихове. Много пишат стихове и когато ги чета, виждам, че има рими, но на колко места думите не са турени на място, колко много думи не си хармонират. към беседата >>
- Това не е ли разположението на тази софийска дама?
че държите вестника наопаки. Вие поправили ли сте погрешката си, когато обърнете вестника? Ако този човек не беше ви казал, че го държите наопаки, щяха да минат тридесет-четиридесет души и щяха да разправят, че една високопоставена дама е обърнала вестника наопаки и такова щеше да е общественото мнение. Вие може да измените общественото мнение, като обърнете вестника и така другите ще мислят, че знаете да четете. Понякога във вас се заражда желание да се покажете, че знаете нещо. Това не е ли разположението на тази софийска дама? Например, искате да се покажете, че знаете нещо по математика, че знаете нещо по пеене или че пишете стихове. Много пишат стихове и когато ги чета, виждам, че има рими, но на колко места думите не са турени на място, колко много думи не си хармонират. Веднъж четох един английски поет, при който всяка дума е турена на място така, че ти е приятно да четеш, и си казах: "Това е поет! " Наричат го Лорет Псалмопевец. към беседата >>
316. По образ и подобие, НБ , София, 26.9.1937г.,
- Казва се за Адама, че бил роден с дрехите на светлината.
Това е учението, което Христос е проповядвал. Той казва, че трябва да се отречем от всички лъжливи учения, които до сега са ни залъгвали. От тях трябва да се отречем. Аз виждам заблужденията на онази млада невеста, булка, с венец на глава, с копринена рокля, с гирлянди околовръст, с лачени обуща, с пръстени на ръцете и си казвам: О, невесто, колко ще опъваш каиша! Аз бих желал да видя една невеста, на която дрехите да не са шити тук, на земята, че после да плаче с тях, но да е родена с дрехите си. Казва се за Адама, че бил роден с дрехите на светлината. Сега това е правото учение. Но аз не искам да дойдете в стълкновение със себе си. На този въпрос аз искам да гледам практически. Представете си, че вие сте един болен, който лежи на леглото си и са ви гледали десет души доктори но в края на краищата ви казват: „Ти искаш ли да живееш? “ – „Искам, разбира се.“ – „Ти богат човек ли си? към беседата >>
- Като изпъди Бог Адама от рая, даде му условия да се учи и развива.
Чудно нещо, чеда Божии! Бог е вечен и безсмъртен, а вие, чедата Божии – смъртни. Как е възможно, безсмъртният да роди смъртен? Да мислиш, че си чедо Божие, то е по отношение на твоя дух. Но този дух трябва да се събуди. Като изпъди Бог Адама от рая, даде му условия да се учи и развива. Бог създаде планетите за развиване на човешкото сърце; създаде слънцата за развиване на човешкия ум. И вдъхна в него дихание за живот, да се разширява неговата душа, да изучава целия космос, цялата вселена. И укрепи духа му да работи във вечността. Това е само за размишление. към беседата >>
318. И не можаха на това да му отговорят, НБ , София, 14.11.1937г.,
- Така е казал Бог на Адама.
Като осиромашее, той казва: „Ще отида горе да взема пак някакви блага.“ Казвате: „Пак ще се преродим.“ Можете да се преродите след 5, 10, 20, 30 години. Няма нищо страшно в смъртта. Страшното седи в неразбирането. За да предпази хората от смъртта, Бог им казва: От това дърво няма да ядете нищо повече. Право ще мислите, право ще чувствувате, право ще постъпвате, право ще ядете. Така е казал Бог на Адама. Но след него дохожда другият и му казва: Няма да приемете нещата на вяра, без да ви се доказват. Всичко ще опитате, ще проверите, вярно ли е това, което ви се казва. Значи, две философии съществуват в живота. Сега ние вървим по философията на доказването, всичко иска да ни се докаже. Някой, който ще се жени, пита: „Добра ли е тази мома? към беседата >>
319. Първата песен, УС , София, 14.11.1937г.,
- Тя е мисълта на втория учител, който казва: „В деня, в който ядеш от забраненото дърво, ще станеш като Бога.“ Но Бог казал на Адама, че ако яде от забраненото дърво, ще умре.
– Това е невъзможно. Ти можеш после да разсъждаваш по друг начин, но кривата мисъл е крива, не се изправя. Нея можеш само да туриш настрана, да не ти пречи. Тя не е твое произведение. Тя е резултат на втория възглед. Тя е мисълта на втория учител, който казва: „В деня, в който ядеш от забраненото дърво, ще станеш като Бога.“ Но Бог казал на Адама, че ако яде от забраненото дърво, ще умре. Адам нямаше никаква опитност. Той не знаеше какво нещо е смърт и си каза: Ще ям от забраненото дърво, да видя, ще стана ли като Бога. към беседата >>
320. Недоизказаното, ООК , София, 8.12.1937г.,
- Седи една високо образована дама и чете французки вестник, иска да покаже, че знае нещо на френски.
Ще кажете този лук, не този лук. Този лук като го взема в ръката, казва: „Той ще ме издаде“. И хлябът като го взема и той ще ме издаде, ще ме покаже такъв, какъвто съм. По-добре е някой път да нямаш хляб, по-добре е да нямаш лук, защото ако имаш, ще те издадат. Аз ви превеждам един пример. Седи една високо образована дама и чете французки вестник, иска да покаже, че знае нещо на френски. Обърнала „Льотан“ и чете. Казвам: Ти, ако държиш един вестник така, ще те издаде дали знаеш езика. Някой път вие, набожните, не говорите, защото като речете да говорите, ще се издаде дали знаете или не. Ще обърнете набожността надолу. Някой казва: „ Аз имам много набито ухо, разбирам“. към беседата >>
321. Ползата от краката, ООК , София, 22.12.1937г.,
- Имаме две противоположни идеи, най-първо Бог каза на Адама, че в който ден яде, ще умре.
Вие мислите, че като започнеш да мислиш, то е човешко, то е началото. Като започнете да различавате, казвате: Понеже Адам стана като един от нас, да различава доброто от злото, да не би да хапне от дървото на живота, затова го изпъдиха навън. Да (не) направи друга погрешка. Тя по-мъчно ще се поправи. Сега в живота сте дошли да поправите вашата погрешка и вторият път като влезете в рая, да не престъпвате Божия закон. Имаме две противоположни идеи, най-първо Бог каза на Адама, че в който ден яде, ще умре. Думата „умиране“ значи, че той ще влезе в един свят на промени. И там ще бъде много трудно. И пак му казва Господ: В който ден ядеш от това дърво, ти ще слезеш долу, а пък като дойде змията, казва: В който ден ядеш от този плод ще се качиш горе. Кое е вярното от двете? – Виждаме, че първото е вярно. към беседата >>
322. Имаше някой человек, НБ , София, 26.12.1937г.,
- Като запитали Адама защо сгреши, той се оправда с Ева, като казва: „Господи, аз мислех, че тя знае повече от мене, но тя ме увлече.“ Господ му отговорил: „Че тя от тебе излезе.
В нея се крият неоценими богатства. Често съм говорил за Адам и Ева, но криво сте ме разбирали. Много казват: „Отде дойде тази Ева в рая, че развали цялата работа.“ Това е неразбиране на нещата. Вие трябва да благодарите на Ева, на тая царска дъщеря, че внесе толкова много знание. Тя направи една малка погрешка и когато Господ я попита защо сгреши, тя се оправда със змията. Като запитали Адама защо сгреши, той се оправда с Ева, като казва: „Господи, аз мислех, че тя знае повече от мене, но тя ме увлече.“ Господ му отговорил: „Че тя от тебе излезе. Аз от тебе взех ребро и направих жената.“ Адам и Ева се оправдали със змията, мислили, че тя е по-учена от тях, а всъщност, тя ги излъга. Щом змията ви е излъгала, аз ще ви поставя в борба с нея. Тя ще нарани петата на мъжа, а жената ще ѝ смаже главата. И тогава питам жените: От какво има да се плашите в света? Жените постоянно се оплаквате от мъжете, а те са ваши бащи. към беседата >>
- Когато змията влезе в рая и излъга Ева, в душата на Адама се яви ревност.
И какво има да се оплаква от своето дете? Когато мъжът види една жена, трябва да каже: „Това е моето дете.“ И когато жената види мъжа, трябва да каже: „Това е моят баща.“ Всичката погрешка в първите хора седеше в това, че първият човек не знаеше какво нещо е любов. Нито Адам знаеше какво нещо е любов, нито Ева знаеше какво нещо е любов. Те дойдоха за пръв път на земята и не знаеха какво нещо е любов. Те се оплетоха в любовта. Когато змията влезе в рая и излъга Ева, в душата на Адама се яви ревност. Той каза: „Взеха дъщеря ми.“ И след това той тръгна след нея. Той обичаше дъщеря си, тази хубава царска дъщеря и каза: „Не мога без нея, дето отиде тя, там ще отида и аз.“ Тя беше кръстена на името на Бога – Ева – Йехова. Сега аз искам да ви дам едно обяснение. Ева, това е онзи свещен идеал, който има всеки човек в душата си. Два идеала има в света. към беседата >>
324. Който приеме свидетелството Негово, НБ , София, 2.1.1938г.,
- Ако Ева, която толкова много обвиняват, не беше излязла от Адама, и ако Адам и Ева не бяха излезли от рая, знаете ли какво щеше да бъде положението на света?
Ако дъщерята не ги напусне, тогава или бащата, или майката трябва да напусне къщата. Когато бащата или майката заминат за онзи свят, те си вземат безсрочен билет. Когато дъщерята напусне бащиния си дом, това значи, че тя възприема една нова идея. Идеите на бащата и майката са били нови, когато са се съединили и оженили, но щом родят деца, техните идеи стават вече стари. Понеже децата трябва да възприемат нови идеи, дъщерята и синът трябва да излязат от дома на баща си. Ако Ева, която толкова много обвиняват, не беше излязла от Адама, и ако Адам и Ева не бяха излезли от рая, знаете ли какво щеше да бъде положението на света? Вие предполагате, че ако Адам и Ева не бяха излезли от рая, положението им щеше да бъде по-добро. Не, ако те не бяха излезли, положението им щеше да бъде по-лошо, отколкото е сега. Адам, който минаваше за учен човек, който тури имена на всичките животни, докато не беше ял от плодовете на забраненото дърво, не знаеше, че е гол. Щом хапна от неговите плодове, той каза: Гол съм, срам ме е да се явя пред Бога. Бог го запита: Кой ти каза, че си гол? към беседата >>
- Тогава Господ каза на Адама: Ще те изпратя на земята да ореш и да копаеш, за да се научиш да цениш работите.
За да се оправдае, Адам си послужи с първата лъжа. Той каза: Онази жена, която ми даде, която аз мислех, че ще ме научи на добри работи, ме вкара в лош път. И жената се оправда със змията, и тя каза втората лъжа. Отде дойде лъжата, никой не беше ги научил да лъжат. Те си послужиха обаче с лъжа. Тогава Господ каза на Адама: Ще те изпратя на земята да ореш и да копаеш, за да се научиш да цениш работите. А на Ева каза: Тебе ще те пратя на земята да раждаш деца, да научиш какво нещо е животът и как може човек да стане велик. Като раждаш деца, ще видиш как хората стават велики. Сега, като говоря за раждането, не разбирайте раждането в обикновен смисъл на думата. И апостол Павел казваше: Родих ви в Христа. В Писанието се казва, че Аврам родил еди-кой си, Исак родил еди-кого си. към беседата >>
- Един ден, когато възвишеното, космическото съзнание се пробуди у вас, вие тогава ще си спомните ясно, как сте излезли от Бога и какви са били първите думи, казани на Адама: Да не яде от дървото за познание на доброто и злото.
Ако днес нямате никакво възпоменание, един ден поне ще имате възпоменание, ще си спомните, че сте излезли от Слънцето. Сега, не е въпрос дали сте излезли от Слънцето или не, но всинца сте излезли от Бога. Помните ли това? Имате ли поне най-малък спомен за онзи момент, когато сте излезли от Слънцето? Нямате, забравили сте този момент. Един ден, когато възвишеното, космическото съзнание се пробуди у вас, вие тогава ще си спомните ясно, как сте излезли от Бога и какви са били първите думи, казани на Адама: Да не яде от дървото за познание на доброто и злото. Какво ще кажете, ако ви кажа, че всички вие сте били в рая и сте получили онази заповед от Бога да не ядете от дървото за познаване на доброто и на злото, която не сте изпълнили? Всички вие гласувахте да дойдете на Земята. Но днес всички се отказвате, че някога сте били в рая, както Адама. Питам, ако не сте били в рая, къде другаде бяхте? Щом се отказвате, че сте били заедно с Адама в рая, къде другаде бяхте? към беседата >>
- Но днес всички се отказвате, че някога сте били в рая, както Адама.
Имате ли поне най-малък спомен за онзи момент, когато сте излезли от Слънцето? Нямате, забравили сте този момент. Един ден, когато възвишеното, космическото съзнание се пробуди у вас, вие тогава ще си спомните ясно, как сте излезли от Бога и какви са били първите думи, казани на Адама: Да не яде от дървото за познание на доброто и злото. Какво ще кажете, ако ви кажа, че всички вие сте били в рая и сте получили онази заповед от Бога да не ядете от дървото за познаване на доброто и на злото, която не сте изпълнили? Всички вие гласувахте да дойдете на Земята. Но днес всички се отказвате, че някога сте били в рая, както Адама. Питам, ако не сте били в рая, къде другаде бяхте? Щом се отказвате, че сте били заедно с Адама в рая, къде другаде бяхте? Така постъпват всички съвременни хора. Когато видят, че някои неща пропаднат, те се отказват. Но щом работите тръгват напред, те тръгват след това нещо. към беседата >>
- Щом се отказвате, че сте били заедно с Адама в рая, къде другаде бяхте?
Един ден, когато възвишеното, космическото съзнание се пробуди у вас, вие тогава ще си спомните ясно, как сте излезли от Бога и какви са били първите думи, казани на Адама: Да не яде от дървото за познание на доброто и злото. Какво ще кажете, ако ви кажа, че всички вие сте били в рая и сте получили онази заповед от Бога да не ядете от дървото за познаване на доброто и на злото, която не сте изпълнили? Всички вие гласувахте да дойдете на Земята. Но днес всички се отказвате, че някога сте били в рая, както Адама. Питам, ако не сте били в рая, къде другаде бяхте? Щом се отказвате, че сте били заедно с Адама в рая, къде другаде бяхте? Така постъпват всички съвременни хора. Когато видят, че някои неща пропаднат, те се отказват. Но щом работите тръгват напред, те тръгват след това нещо. Когато някое предприятие започва да пропада, всички хора си изтеглят акциите и се отказват от него. Щом известно предприятие тръгне напред, хората веднага си купуват акции, дано по-скоро разбогатеят. към беседата >>
- И като яде Ева от забранения плод, даде и на Адама да яде.
Сега аз не искам да ви обвинявам, но казвам: Всички мъже бяха в рая с Адама заедно, а всички жени бяха с Ева. Младите момци бяха с Адама, а всички моми бяха с Ева. Когато Ева се съгласи да яде от плодовете (на) дървото за познаване доброто и злото, с нея заедно бяха всички жени. И те гласуваха за това, за да станат като Бога. И като яде Ева от забранения плод, даде и на Адама да яде. Сега аз не искам да дигам завесата, да ви описвам как стана всичко това. Мога да ви опиша как е станало, но вие трябва да се освободите от илюзиите на живота. Един прост българин отива на кино и гледа, че на платно се представя един трен в движение. Той си помислил, че това е наистина и хуква да бяга. Той се уплашил да не го прегази тази хала. към беседата >>
325. Съзвучие, ООК , София, 5.1.1938г.,
- Най-първо Бог каза на Адама: „Няма да ядеш от това дърво!
Този направил пакост, онзи, а пък като казвам „кукуригу“, има ли някаква пакост в „кукуригу“? Не, аз разсъждавам в мене. Като каже „кукуригу“ никому пакост не прави. Не че другите работи са лоши, но тия материални блага са дошли преждевременно. Те се дължат на съвсем друга чужда школа. Най-първо Бог каза на Адама: „Няма да ядеш от това дърво! “, другояче ще ви кажа: Ти грандиозни работи няма да искаш в света. Той му каза само едно нещо, „Няма да ядеш от дървото на познание добро и зло“. Там бяха скрити тия грандиозните работи. Мисълта да знае, да бъде княгиня, да бъде красива, богата, силна, учена да бъде. Казва: Няма да вкусиш, няма да ядеш от другите работи, от малките работи ще ядеш. към беседата >>
326. И пак се наведе на земята, НБ , София, 9.1.1938г.,
- Тези ребра само пакости правеха на Адама, затова Господ ги извади, да не му препятствуват.
Какви ли не славни препоръки съм слушал за жените и в България, и навсякъде. И в Америка, и в Англия, и в Германия, навсякъде говорят лошо за жената, но в България казват: „Жена ли е, тя все е змия, но поне гледай да не е отровна.“ Не, така не може да се мисли. Къде е погрешката? Погрешката е в мъжа, понеже той мисли, че е родил жената. А Господ е взел от него само две ребра и е направил жената. Тези ребра само пакости правеха на Адама, затова Господ ги извади, да не му препятствуват. Това беше 13-то ребро. Жената е много енергична, понеже е направена от 13-то ребро. Значи Бог взе материал от Адама и направи от него жената, но той не я роди. След това Бог вдъхна дихание в нея. Грешката е в Адама, че той считал Ева за своя дъщеря, и затова казал: „Тя е кост от костта ми и плът от плътта ми.“ Не, жената не е никаква собственост на мъжа. към беседата >>
- Значи Бог взе материал от Адама и направи от него жената, но той не я роди.
Погрешката е в мъжа, понеже той мисли, че е родил жената. А Господ е взел от него само две ребра и е направил жената. Тези ребра само пакости правеха на Адама, затова Господ ги извади, да не му препятствуват. Това беше 13-то ребро. Жената е много енергична, понеже е направена от 13-то ребро. Значи Бог взе материал от Адама и направи от него жената, но той не я роди. След това Бог вдъхна дихание в нея. Грешката е в Адама, че той считал Ева за своя дъщеря, и затова казал: „Тя е кост от костта ми и плът от плътта ми.“ Не, жената не е никаква собственост на мъжа. Като говоря по този начин, жените се усмихват. Но и жените имат същата погрешка, понеже помислиха, че мъжът е тяхна собственост. Нито жената е собственост на мъжа, нито мъжът е собственост на жената. към беседата >>
- Грешката е в Адама, че той считал Ева за своя дъщеря, и затова казал: „Тя е кост от костта ми и плът от плътта ми.“ Не, жената не е никаква собственост на мъжа.
Тези ребра само пакости правеха на Адама, затова Господ ги извади, да не му препятствуват. Това беше 13-то ребро. Жената е много енергична, понеже е направена от 13-то ребро. Значи Бог взе материал от Адама и направи от него жената, но той не я роди. След това Бог вдъхна дихание в нея. Грешката е в Адама, че той считал Ева за своя дъщеря, и затова казал: „Тя е кост от костта ми и плът от плътта ми.“ Не, жената не е никаква собственост на мъжа. Като говоря по този начин, жените се усмихват. Но и жените имат същата погрешка, понеже помислиха, че мъжът е тяхна собственост. Нито жената е собственост на мъжа, нито мъжът е собственост на жената. Мъжът и жената са слуги на Бога. Жената трябва да се радва, че е взета от хубаво място от човека. към беседата >>
- Понеже Бог е разпределил всичката работа между животните, на Адама, като на най-умното същество, Бог казал: Давам ти власт над всички животни да ги завладаш, но с любов.
Така се намират скъпоценните камъни. Когато небето понякога се навъси и завали дъжд, Бог има за цел да полее растенията, да ги освежи. За кого са създадени океаните и моретата? Те са създадени за рибите, а не за човека. И сухата почва е създадена за животните, те да ходят по нея, а човек да я обработва. Понеже Бог е разпределил всичката работа между животните, на Адама, като на най-умното същество, Бог казал: Давам ти власт над всички животни да ги завладаш, но с любов. Злото не е във властта, но във власт без любов. Всяка власт без любов е насилие. Всяко знание с любов е благо. Когато нещата се извършват от побуждение на любов, те всякога са на място. към беседата >>
327. Четиритях точки, ООК , София, 12.1.1938г.,
- Сега разсъждавам: Да им дам ли дамаджаната или да не им дам?
Хубаво, те искат да ми услужат, но те без да искат ми правят пакост. Аз очаквам този да дойде да ми донесе вода, онзи да дойде да ми донесе вода. Намеря се в друго положение, няма кой да ми донесе вода. Пък така е, че аз нямам време. Тогава казвам: Как тия хора да не знаят, че имам нужда от вода, разсърдя се. Сега разсъждавам: Да им дам ли дамаджаната или да не им дам? – Имам три дамаджани, които са станали жертва. Налял съм вода в тях от Рила и като съм занят в това студеното време, гледам потекла водата в стаята. Викам някоя сестра да изчисти тази вода. Три дамаджани като замръзнала водата, пукнали се. Сега като дошло хубавото време, искат да покажат, че тази вода трябва да тече. към беседата >>
- – Имам три дамаджани, които са станали жертва.
Аз очаквам този да дойде да ми донесе вода, онзи да дойде да ми донесе вода. Намеря се в друго положение, няма кой да ми донесе вода. Пък така е, че аз нямам време. Тогава казвам: Как тия хора да не знаят, че имам нужда от вода, разсърдя се. Сега разсъждавам: Да им дам ли дамаджаната или да не им дам? – Имам три дамаджани, които са станали жертва. Налял съм вода в тях от Рила и като съм занят в това студеното време, гледам потекла водата в стаята. Викам някоя сестра да изчисти тази вода. Три дамаджани като замръзнала водата, пукнали се. Сега като дошло хубавото време, искат да покажат, че тази вода трябва да тече. Казва водата: „Защо си ни затворил тук? към беседата >>
333. Музикална любов, ООК , София, 4.5.1938г.,
- В Адама се тури страхът и тури лъжата в най-малката форма, че той не взе прегрешението върху себе си, но казва: „Ако аз бях сам, тази работа не щеше да бъде“.
Веднага Бог му казва: Да не си ял от онзи, забранения плод? Страха от него иде. Заражда се не само страх, заражда се една форма на лъжа. Той да се извини, казва: „Онова голямо благословение, което ми направи, онзи помощник уж щеше да ми бъде помощник в рая; онази моята другарка, която ми изпрати, тя донесе тази работа, тя стана причина“. Но това не беше, понеже Адам не можа да си помогне ни най-малко. В Адама се тури страхът и тури лъжата в най-малката форма, че той не взе прегрешението върху себе си, но казва: „Ако аз бях сам, тази работа не щеше да бъде“. Но работата не помогна, остана и днес да носим последствията. Казвам: В днешния живот ние не може да се обосновем на ония поколения, както са живяли в миналото. Днес има един момент, трябва да знаем как да постъпим. Новият живот, който иде, изисква нови условия. Трябва да постъпиш по един или по друг начин. към беседата >>
334. Всичко е възможно, НБ , София, 29.5.1938г.,
- Но въпросът е сега, онова, което Адам е преживял и тия растения са преживяли, дали тия растения имат същата опитност, същото преживяване както Адама.
Най-дълъг живот имат растенията. Има растения, които са по на 4, 5, 6 хиляди години. Стари дървета има, които са живяли толкоз. Казвате, че Адам живял 900 години. Растения има, които са живяли 5 пъти повече, отколкото Адам е живял. Но въпросът е сега, онова, което Адам е преживял и тия растения са преживяли, дали тия растения имат същата опитност, същото преживяване както Адама. Имат ли, следователно, същото знание. Знанието на тия растения не може да се сравни със знанието на (Адама, което той) имал в себе си, с вашето знание, ако вие разбирате, ако сте доволни. Вие някой път искате да бъдете доволни от онова, което притежавате. Истинското притежание на човека седи във възможността на живота. Истинската възможност на човека седи в знанието, в разумността, която има. към беседата >>
- Знанието на тия растения не може да се сравни със знанието на (Адама, което той) имал в себе си, с вашето знание, ако вие разбирате, ако сте доволни.
Стари дървета има, които са живяли толкоз. Казвате, че Адам живял 900 години. Растения има, които са живяли 5 пъти повече, отколкото Адам е живял. Но въпросът е сега, онова, което Адам е преживял и тия растения са преживяли, дали тия растения имат същата опитност, същото преживяване както Адама. Имат ли, следователно, същото знание. Знанието на тия растения не може да се сравни със знанието на (Адама, което той) имал в себе си, с вашето знание, ако вие разбирате, ако сте доволни. Вие някой път искате да бъдете доволни от онова, което притежавате. Истинското притежание на човека седи във възможността на живота. Истинската възможност на човека седи в знанието, в разумността, която има. Истинската възможност на човека седи в свободата, която има. Три неща има. към беседата >>
335. Великият подтик, СБ , РБ , София, 26.8.1938г.,
- Големи блага са били дадени на Адама, но той не е могъл да ги запази.
В шестия ден Бог направи човека и го прати в Божественото училище да учи. За тази цел Той му създаде различни предметни учения да учи, да се развива. Животните бяха предметно учение за него. Първият човек трябвало да даде имена на всички животни. Растенията, дърветата са били също така предметно учение за него. Големи блага са били дадени на Адама, но той не е могъл да ги запази. Казват, че той изгубил щастието си. – Не, щастието не се губи. Това, което човек е изгубил, не е било реално. Реалното никога не се губи. Да изгуби човек дрехите, обущата, шапката, парите си, това не представя никаква реалност. към беседата >>
341. Една свещена идея, УС , София, 4.12.1938г.,
- От времето на Адама досега хората се заблуждават, казват: „Ако приемем Божествената идея, тя ще ни лиши от онези Божествените блага.“ Не е така.
Царството Божие трябва доброволно да го вземете и да го приложите. Царството Божие е дошло на земята и който го приеме е щастлив, а който не го приеме е нещастен. Онези от вас, които сте възприели Царството Божие, сте щастливи; онези, които не сте го приели, сте нещастни. Възприемането на Божествената идея седи в следующето. Заблуждението седи в туй, че ако ние възприемем Божествения живот, ще се лишим от великите блага на живота. От времето на Адама досега хората се заблуждават, казват: „Ако приемем Божествената идея, тя ще ни лиши от онези Божествените блага.“ Не е така. Например човешката идея лишава човека от Божествените блага. Питам: Онази кокошка, която служи на някоя човешка мисъл, седи в курника и какво я очаква тази кокошка? Иде господарят, храни я там. Но тази кокошка ще плати с живота си. Тя мисли, че е щастлива така. към беседата >>
342. Спокойно сърдце, ООК , София, 7.12.1938г.,
- “ Хвана Адама и казва: „Как ти досега да не знаеш, че аз те създадох?
Тя влиза в противоречие със себе си. Тогава се образува първата лъжа. Твърденията не бяха верни. Господ казва: „Кой ви казва, че Аз не съм ви създал? “ На Ева казва: „Кой те излъга, че мислиш, че не съм те създал? “ Хвана Адама и казва: „Как ти досега да не знаеш, че аз те създадох? “ Казва: „Онази жена.“ Не, не хвърляй погрешка дето няма. Сърцето, умът, не беше право. Казвам: Сега правите същата погрешка. Всичките погрешки произтичат, че сърцето е размътено и там е причината. Сърцето ви ще утихне, да мълчи земята, да утихне сърцето, да се отрази създаденият Божи свят и да се яви Божествената светлина. към беседата >>
344. Закон на вярата, НБ , София, 11.12.1938г.,
- Когато говорим за познаване на дървото на доброто и на злото, Бог казал на Адама да яде само от това дърво, което може да го подмлади, но не и от това, което може преждевременно да го състари.
Ако искате, вие можете да приложите това учение в един ден. Ако всички майки и бащи решат да служат на Бога по този начин, в домовете им ще дойде нова светлина. Днес всички очакват да умрат, та тогава светът да се оправи. Под думата „умиране“, аз разбирам злото да умре, а доброто да остане да живее. С други думи казано: злото да остарее, а доброто да се подмлади. Когато говорим за познаване на дървото на доброто и на злото, Бог казал на Адама да яде само от това дърво, което може да го подмлади, но не и от това, което може преждевременно да го състари. Адам не разбра, какво означават тия думи. Това е едно елементарно разбиране. Аз мога да ви дам и друго разбиране, но вие не можете да го понесете. Вие ще се изкусите така, както се изкусява една млада мома. Така може да се изкуси и младият момък. към беседата >>
345. Трите закона, МОК , София, 23.12.1938г.,
- Ще го турят в дама и ще му дадат слама.
Да разнесете Божията светлина, Божията топлина, Божията сила и тогава за възнаграждение какво ще имате? След като си разнесъл Божията светлина, след като си работил за тия трите, тогава ще ти дадат един хубав обед, тогава заслужаваш да ти дадат едно хубаво ядене. Когато един човек умре, иде в другия свят или разнесъл светлината и топлината, нему дават отличен обяд. Туй, което наричат щастие, то е приятно ядене, което ще се даде за възнаграждение за работата, която сте свършили на земята. Ако не е изнесъл, ще яде кориците, както на говедата им дават слама. Ще го турят в дама и ще му дадат слама. Казвате: „Човек като иде в другия свят, като говедо ли ще го хранят? “ към беседата >>
346. Иди си с миром, НБ , София, 25.12.1938г.,
- Днес земята не е такава, каквато е била първоначално, нито такава, каквато е била във времето на Адама, нито такава, каквато е била във времето на Христа.
Единият департамент е физическият свят. Той е свят на постоянни промени. Там всичко се мени, нищо не е постоянно. Там ежеминутно и ежесекундно нещата се променят, нищо не остава постоянно. Като наблюдавате цялата природа, откакто човечеството е започнало да живее, виждате, че земята се е изменила. Днес земята не е такава, каквато е била първоначално, нито такава, каквато е била във времето на Адама, нито такава, каквато е била във времето на Христа. И след хиляда години тя няма да бъде такава, каквато я виждаме днес. И човек се различава. И той не е същият, какъвто е бил във времето на Христа. Нито пък във времето на Адама е бил такъв, какъвто във времето на Христа. Казват, че хората си мязат. към беседата >>
- Нито пък във времето на Адама е бил такъв, какъвто във времето на Христа.
Като наблюдавате цялата природа, откакто човечеството е започнало да живее, виждате, че земята се е изменила. Днес земята не е такава, каквато е била първоначално, нито такава, каквато е била във времето на Адама, нито такава, каквато е била във времето на Христа. И след хиляда години тя няма да бъде такава, каквато я виждаме днес. И човек се различава. И той не е същият, какъвто е бил във времето на Христа. Нито пък във времето на Адама е бил такъв, какъвто във времето на Христа. Казват, че хората си мязат. Не, те толкова много се различават, че почти са неузнаваеми. Във времето на Христа хората имаха ли радио, органи, пиана да им свирят? Бяха ли достигнали такива строежи, каквито имаме в сегашната епоха? Тогава хората имаха ли такива обсерватории, дето с големи телескопи наблюдават живота на небето? към беседата >>
347. Малкият брат, ИБ , София, 1.1.1939г.,
- Ако тази година работите съзнателно въру себе си, вие ще имате по-големи постижения от тия, които сте имали от времето на Адама до днес.
И тъй, понеже 1939 г. е епохална, желая ви разумно да използувате всички условия, които тя носи. Ако не ги използувате, същите условия ще дойдат пак, но в 1999 г. Вие сте работили стотици години, именно, за тази година. Ако тази година работите съзнателно въру себе си, вие ще имате по-големи постижения от тия, които сте имали от времето на Адама до днес. Като мине това време, ще се убедите в истинностьта на думите ми. Благото, което тази година носи е резултат на Божието Слово, на Великото в света. Всички трябва да работим за възстановяване на Царството Божие и Неговата правда в нашите умове, сърца и души. Приложите ли това нещо в живота си, ще бъдете радостни и весели. През тази година не се позволяват никакви оплаквания. към беседата >>
349. Най-малкото и най-голямото, ООК , София, 18.1.1939г.,
- Най-първо, когато Бог създаде Адама, той като седя сам в райската градина помисли, че му не достига нещо.
“ Щом сте дошли на земята вие сте минали през една зона, като слезете на земята, какво трябва да правите всичко ви е казано, само че вие сте го забравили. Те са ви казали, че канотът на живота е Любовта. Дотогава, докато разбирате живота всичко ще имате. В момента, в който се поколебаете в живота и в любовта, ще ви дойдат всичките страдания. От какво дойдоха страданията на хората? Най-първо, когато Бог създаде Адама, той като седя сам в райската градина помисли, че му не достига нещо. Бог ги направи в райската градина. Туй, което не ти достига, е твоето нещастие, страданието не ти достигна. На Адама му липсваше страданието. Единственото нещо, което ни липсваше, е страданието. Господ казва: „Без страдание не може.“ След като създаде туй страдание, създаде и жената в Рая. към беседата >>
- На Адама му липсваше страданието.
В момента, в който се поколебаете в живота и в любовта, ще ви дойдат всичките страдания. От какво дойдоха страданията на хората? Най-първо, когато Бог създаде Адама, той като седя сам в райската градина помисли, че му не достига нещо. Бог ги направи в райската градина. Туй, което не ти достига, е твоето нещастие, страданието не ти достигна. На Адама му липсваше страданието. Единственото нещо, което ни липсваше, е страданието. Господ казва: „Без страдание не може.“ След като създаде туй страдание, създаде и жената в Рая. Тя беше съвършена. Тя казва, че и на нея ѝ трябва нещо ново и търси страданието. И двамата поискаха страданието и след като намериха страданието, те излязоха из рая навън. към беседата >>
350. Налягане и напрежение, МОК , София, 20.1.1939г.,
- Тук, в Борисовата градина в София седи една дама добре облечена, с капела, с пръстени, взема един френски вестник, но го обърнала наопаки и го чете.
Пък може да нямаш възможности, имаш външни условия. От условията създай вътрешните възможности. Пък ако имаш и вътрешни възможности, и външни условия, тогава въпросът върви по-добре. Тогава приложение ви трябва. Не отлагай. Тук, в Борисовата градина в София седи една дама добре облечена, с капела, с пръстени, взема един френски вестник, но го обърнала наопаки и го чете. Заглавието надолу, опашката нагоре. Минава един господин и тя таман се замислила, той ѝ казва: „Госпожо, вестника не държите право.“ Казва: „Извинете“ и тя обръща вестника. Значи, тя научила как да държи вестника. към беседата >>
351. Не може да се слугува на двама господари, НБ , София, 22.1.1939г.,
- Този човек мяза на една модерна дама, която се облича по три пъти на ден с различни костюми, ходи по журфикси и вечер се прибира дома си и се съблича.
До това време ти ще му отдаваш всичкото почитание и уважение. Някои хора пък са живели доста години религиозен живот. Аз считам религиозни хора ония, които помагат на човечеството. Не помагат ли на човечеството за неговото повдигане, те не са религиозни хора. Да живее човек само за себе си, това не е никаква религия. Този човек мяза на една модерна дама, която се облича по три пъти на ден с различни костюми, ходи по журфикси и вечер се прибира дома си и се съблича. Какво се интересува човечеството от нейните костюми, шапки и обуща? Какво се интересува от нейните журфикси? Човечеството се интересува само от това, което може да го повдигне. Повдигането на човечеството е и наше повдигане. Всички хора, религиозни и светски, всички народи трябва да имат една обща идея – повдигането на човечеството, на растенията, на животните, както и на цялата земя. към беседата >>
353. Надежда, вяра и любов, ООК , София, 8.2.1939г.,
- Когато ние казваме, то е по отношение на първия човек, на Адама са братя.
Казвате, че всички хора са братя. Не са всички хора братя. По кръв не са всички братя. Братя са само родените от един баща и една майка по кръв. До четвъртото поколение са братя и сестри в едно отношение. Когато ние казваме, то е по отношение на първия човек, на Адама са братя. По отношение на първия човек Адама, всичките хора са излезли от Един Баща. Тогава връзките са онаследени. Всички излязли от Един Баща, но сега, в туй поколение, бащата не е Адам, нито Ева ти е майка. Ти имаш съвсем друг баща, който е подобен на Адама и друга майка, която е подобна на Ева. Правили ли сте вие изчисления колко поколения са минали от Адама до сегашното поколение? към беседата >>
- По отношение на първия човек Адама, всичките хора са излезли от Един Баща.
Не са всички хора братя. По кръв не са всички братя. Братя са само родените от един баща и една майка по кръв. До четвъртото поколение са братя и сестри в едно отношение. Когато ние казваме, то е по отношение на първия човек, на Адама са братя. По отношение на първия човек Адама, всичките хора са излезли от Един Баща. Тогава връзките са онаследени. Всички излязли от Един Баща, но сега, в туй поколение, бащата не е Адам, нито Ева ти е майка. Ти имаш съвсем друг баща, който е подобен на Адама и друга майка, която е подобна на Ева. Правили ли сте вие изчисления колко поколения са минали от Адама до сегашното поколение? Онзи ден ви казах, че човек има 30 милиарда клетки. към беседата >>
- Ти имаш съвсем друг баща, който е подобен на Адама и друга майка, която е подобна на Ева.
До четвъртото поколение са братя и сестри в едно отношение. Когато ние казваме, то е по отношение на първия човек, на Адама са братя. По отношение на първия човек Адама, всичките хора са излезли от Един Баща. Тогава връзките са онаследени. Всички излязли от Един Баща, но сега, в туй поколение, бащата не е Адам, нито Ева ти е майка. Ти имаш съвсем друг баща, който е подобен на Адама и друга майка, която е подобна на Ева. Правили ли сте вие изчисления колко поколения са минали от Адама до сегашното поколение? Онзи ден ви казах, че човек има 30 милиарда клетки. По една стотинка, 30 милиарда колко правят? (– 300 милиона лева.) Значи, имате един бюджет на вашия организъм, 300 милиона външен бюджет. А за сто деня какъв ще бъде? към беседата >>
- Правили ли сте вие изчисления колко поколения са минали от Адама до сегашното поколение?
Когато ние казваме, то е по отношение на първия човек, на Адама са братя. По отношение на първия човек Адама, всичките хора са излезли от Един Баща. Тогава връзките са онаследени. Всички излязли от Един Баща, но сега, в туй поколение, бащата не е Адам, нито Ева ти е майка. Ти имаш съвсем друг баща, който е подобен на Адама и друга майка, която е подобна на Ева. Правили ли сте вие изчисления колко поколения са минали от Адама до сегашното поколение? Онзи ден ви казах, че човек има 30 милиарда клетки. По една стотинка, 30 милиарда колко правят? (– 300 милиона лева.) Значи, имате един бюджет на вашия организъм, 300 милиона външен бюджет. А за сто деня какъв ще бъде? – 30 милиарда. към беседата >>
354. Да бъдеш обичан, НБ , София, 19.2.1939г.,
- Ева, другарката на Адама, понеже той се занимаваше със зоология, тя се зае да изучава ботаниката и загази с ботаниката.
Например, тепърва нашите ботаници има да изучават силата на плодните дървета, с каква храна трябва да се хранят хората. Ако ние искаме да създадем един интелектуален тип, с каква храна трябва да го храним? Или ако ние искаме да развием човешките чувства, или ако ние искаме да създадем един морален тип, каква храна трябва да се употребява? Труден въпрос! Тогава седим и най-първо човек се занимава с животните. Ева, другарката на Адама, понеже той се занимаваше със зоология, тя се зае да изучава ботаниката и загази с ботаниката. Адам със зоология а Ева с ботаника. Като започна за изучава ботаниката, дойде до едно растение, което беше отровно и Бог каза: „Отрова има това растение, да не я ядете.“ Те искаха да знаят, каква е тази отрова и опитаха отровата на това растение, наричат го дърво на познанието, на доброто и злото. Това са действащи сили, които действат в нас. Това дърво на доброто и злото е в нас. Доброто е в главата, а злото е в стомаха. към беседата >>
355. Да види царството Божие, НБ , София, 5.3.1939г.,
- Когато някои от кавалерите трябвало да изкаже своята любов на някоя дама, той трябвало да прави такива движения, които да се харесат на дамата.
И в тях се проявява Божествена сила. От хиляди години насам Бог възпитава и направлява и тия малки същества, като им казва: „Аз съм изпратил на земята един голям ваш брат, когото вие трябва да слушате. Вие трябва да се съберете всички на едно място и да му помагате. Каквото вие придобиете, той ще го използва, за да придобие повече знания.“ В един вестник четох за наблюденията, които един естественик правил с паяците. Като изучавал живота им, той спрял вниманието си върху техните любовни отношения. Когато някои от кавалерите трябвало да изкаже своята любов на някоя дама, той трябвало да прави такива движения, които да се харесат на дамата. Ако едно от движенията му не ѝ се понрави, тя се нахвърляла върху него и го разкъсвала. Затова той трябвало да употреби всичкото си внимание, всичките си способности, защото от това негово поведение зависел живота или смъртта му. С години този естественик правел своите наблюдения, докато дойде до заключението, че паякът трябвало да бъде много внимателен към женската. Каже ли му, че го обича, животът му бивал подарен. Най-малкото нещо ако не ѝ хареса, смъртта го чакала. към беседата >>
356. Зрелостният изпит, УС , София, 5.3.1939г.,
- Ако се намираш в дома или в трен, като дойде някоя дама, някой стане и даде мястото си.
Може да имате благородна кръв, но ако не учите, вашата кръв няма да ви помогне в нищо. Сега има една опасност, когато се говори. Аз ви говоря: В сегашния живот вие сте дошли в едно положение, че който ви срещне, все ще ви покаже една погрешка. Може да ти каже, че ти не знаеш как да се обхождаш. Като срещнеш някого, трябва да знаеш как да го поздравиш. Ако се намираш в дома или в трен, като дойде някоя дама, някой стане и даде мястото си. Даже и светските хора го правят това. И ако господинът не знае това правило, тогаз дамата казва: Тези не са възпитани, не ми дават почтено място. Питам: Какво задължава хората да станат? Този господин гледа тази дама и ѝ дава мястото си. Защо ѝ дава мястото, кажете ми? към беседата >>
- И ако господинът не знае това правило, тогаз дамата казва: Тези не са възпитани, не ми дават почтено място.
Аз ви говоря: В сегашния живот вие сте дошли в едно положение, че който ви срещне, все ще ви покаже една погрешка. Може да ти каже, че ти не знаеш как да се обхождаш. Като срещнеш някого, трябва да знаеш как да го поздравиш. Ако се намираш в дома или в трен, като дойде някоя дама, някой стане и даде мястото си. Даже и светските хора го правят това. И ако господинът не знае това правило, тогаз дамата казва: Тези не са възпитани, не ми дават почтено място. Питам: Какво задължава хората да станат? Този господин гледа тази дама и ѝ дава мястото си. Защо ѝ дава мястото, кажете ми? Защото всичкото негово бъдеще зависи от ставането му. Ако той стане, бъдещето ще му тръгне. към беседата >>
- Този господин гледа тази дама и ѝ дава мястото си.
Като срещнеш някого, трябва да знаеш как да го поздравиш. Ако се намираш в дома или в трен, като дойде някоя дама, някой стане и даде мястото си. Даже и светските хора го правят това. И ако господинът не знае това правило, тогаз дамата казва: Тези не са възпитани, не ми дават почтено място. Питам: Какво задължава хората да станат? Този господин гледа тази дама и ѝ дава мястото си. Защо ѝ дава мястото, кажете ми? Защото всичкото негово бъдеще зависи от ставането му. Ако той стане, бъдещето ще му тръгне. Ако не стане, няма да му тръгне бъдещето. Тази, която сяда, е една царска дъщеря. към беседата >>
357. Радостта, УС , София, 12.3.1939г.,
- Ами ако волът, който е в дама, пък се отвърже, отхвърли юларя, замине, отиде в гората, питам: Как се изгубил волът?
Каква е тази вяра, която може да се губи? Тя е била твърда като камък. Щом си изгубил нещо, то е било твърдо. Твърдите работи се губят. Щом си изгубил вярата, тази вяра може да се изгуби. Ами ако волът, който е в дама, пък се отвърже, отхвърли юларя, замине, отиде в гората, питам: Как се изгубил волът? Има една вяра, която хората имат – твърда вяра. Сега каква трябва да бъде вярата? Има една вяра, която е течна и има една вяра въздухообразна. Пък има една вяра, която мяза на светлината. Изобщо под думата „твърдо вещество“ се разбира туй, което не може да се дели. към беседата >>
358. Скритият сън, НБ , София, 12.3.1939г.,
- Това подразбира, че съзнанието на Христа е било будно много по-рано от съзнанието на Адама.
Вие ще кажете, че това не е вярно. Можете да спорите, колкото искате, но всички неща, които стават в Бога, са верни, нищо повече. Христос казва: „Преди да беше Адам, аз бях.“ Какво означават тия думи? Това се отнася до светлината на съзнанието. Било е време, когато съзнанието на човека не е било будно, тогава той е спал. Това подразбира, че съзнанието на Христа е било будно много по-рано от съзнанието на Адама. Адам имаше нужда да му се явява Христос, да му покаже, че Той е. Но какво лошо има в това? Детето ли е било преди майката, или майката преди детето? Майката е била преди детето. Сега това са неизвестни и неразбрани работи. към беседата >>
359. Трите перпендикуляра, МОК , София, 31.3.1939г.,
- Върви той по пътя с таблата, като една дама с шапка с голяма периферия.
В турско време във Варна, симикиджиите като станат сутрин, натурят гевреци, 50, 60, 100 парчета и половината напълнят със симиди, натурят на една голяма торба, после турят едно кръжило на главата и отгоре на това кръжило турят таблата със симидите и гевреците. Върви той по пътя с таблата, като една дама с шапка с голяма периферия. Тръгнал, върви и вика: „Гевреци, симиди! “ Този човек, той шапка носи. Но от тази шапка изважда и продава. към беседата >>
360. Трите пътища, УС , София, 2.4.1939г.,
- Вземете една светска дама.
Съществува едно еднообразие на чувствата. Често светските хора стават еднообразни. Дотяга им животът. Светският живот наистина е много еднообразен. Хората са недоволни. Вземете една светска дама. Тя ще стане, ще се измие хубаво, ще си изчисти нектите хубаво, ще се вчеше, ще си направи космите, ще тури някое украшение, ще си тури шапката наляво или надясно, каквито са законите сега. След това ще вземе обущата си, ще ги погледне дали са добре очистени. После ще си тури една копринена връзка. Ще си тури нанизи, обици, ще вземе ще се напудри и начерви. После има шишенце, с него ще направи магически движения, ще напръска лицето си и ще замирише много хубаво. към беседата >>
362. Събиране и раздаване, заробване и освобождаване, НБ , София, 16.4.1939г.,
- Когато всички животни се изредиха пред Адама, той им даде имена, раздаде всичко, каквото имаше и после остана с празен чувал.
И съвременните хора страдат от големите женски благословения. Жената мисли, че е много умна. Тя мисли, че като нейната философия няма друга. Тя си казва: „Тази философия, която Адам създаде, няма да оправи света, но нека аз да туря своята философия.“ Сегашната философия на жената е второто издание на философията на мъжа. Тя казва: „Не, само с раздаване не може да се живее, но и със събиране.“ Като се изпразни чувала, на човека му става леко. Когато всички животни се изредиха пред Адама, той им даде имена, раздаде всичко, каквото имаше и после остана с празен чувал. Следователно, за да го задоволи, Господ му каза: „Сега аз ще ти създам една другарка, която няма да бъде толкова разточителна като тебе, тя ще събира.“ И след това ние имаме плодовете на двете философии. Всички консерви в света са все от женски произход. Всички тигани, всички котли, всички ножове, всички начупени камъни, всичко, каквото виждаме днес в света, е все от женски произход. За това не е виновна жената, философията е такава. Така разглеждам аз въпроса, не считам жената за виновница на тия неща. към беседата >>
- Казвам: Когато човек мисли като Адама, той все ще създаде нещо.
Следователно, за да го задоволи, Господ му каза: „Сега аз ще ти създам една другарка, която няма да бъде толкова разточителна като тебе, тя ще събира.“ И след това ние имаме плодовете на двете философии. Всички консерви в света са все от женски произход. Всички тигани, всички котли, всички ножове, всички начупени камъни, всичко, каквото виждаме днес в света, е все от женски произход. За това не е виновна жената, философията е такава. Така разглеждам аз въпроса, не считам жената за виновница на тия неща. Казвам: Когато човек мисли като Адама, той все ще създаде нещо. После, като не е доволен от себе си, той ще се обърне към жената в себе си. Нея ще потърси. Първо в живота се е явил ума, но като не бил доволен от ума си, явило се човешкото сърце. Така се явили чувствата в човека. Следователно човек е станал недоволен, след като са се явили желанията в него. към беседата >>
- Ако всички хора напуснат старата философия на Адама, който мислеше, че светът ще се оправи, след като раздаде всичко и ако напуснат старата философия на Ева, която мислеше, че като събира, светът ще се оправи наистина, животът на хората ще стане щастлив.
Като опитате и вие ще се убедите в моите думи. Но сега вие се питате, по кой начин животът може да стане щастлив. Всички хора са създадени щастливи. Ако са нещастни, това е по тяхна грешка или по грешка на майката, на бащата, на окръжаващите хора. Причина за всички нещастия в света сме сами ние. Ако всички хора напуснат старата философия на Адама, който мислеше, че светът ще се оправи, след като раздаде всичко и ако напуснат старата философия на Ева, която мислеше, че като събира, светът ще се оправи наистина, животът на хората ще стане щастлив. И едната философия не е вярна, и другата не е вярна. Ако ти раздадеш всичкия си живот и останеш без живот, какво ще се ползваш? Днес всички проповядват, че човек трябва да раздаде имането си. Но какво ще се ползва, ако раздаде имането си? Това е крива философия. към беседата >>
- Ева пък излезе от човека, от Адама, т. е.
От прочетената глава за любовта вадим заключение, че ако мъжът и жената не изправят своите отношения един към друг, светът няма да се изправи. Докато жената мисли за че мъжа, че е насилник и докато мъжът мисли за жената, че е изнудвачка, те се намират в човешки отношения, а човешкото не разрешава въпросите. Правото е в Божественото, а не в човешкото. Казва се, че Адам излезе от Бога. Значи, Бог му е вдъхнал дихание на живот. Ева пък излезе от човека, от Адама, т. е. от Божественото, което Бог вложи в човека. Понеже и двамата, и Адам и Ева имаха Божественото в себе си, те трябваше да служат на Бога. И мъжът и жената трябва да служат на Бога. Днес всички хора страдат от неразбиране на нещата. Адам не си призна грешката. към беседата >>
- Той трябваше да каже: „Господи, съжалявам, че не взех под внимание Твоите добри съвети, каквото ми каза да го направя.“ Ева яде от забранения плод без да пита Адама, без да пита Господа, а после дойде да убеждава Адам и той да яде от този плод.
от Божественото, което Бог вложи в човека. Понеже и двамата, и Адам и Ева имаха Божественото в себе си, те трябваше да служат на Бога. И мъжът и жената трябва да служат на Бога. Днес всички хора страдат от неразбиране на нещата. Адам не си призна грешката. Той трябваше да каже: „Господи, съжалявам, че не взех под внимание Твоите добри съвети, каквото ми каза да го направя.“ Ева яде от забранения плод без да пита Адама, без да пита Господа, а после дойде да убеждава Адам и той да яде от този плод. Погрешката на Адама седеше в неразбирането на живота. Като видя, че животните, които минаха край него, бяха с другари, мъжко и женско, той си каза: „Господ направи всичкото добро на животните, а на мен нищо не направи.“ Когато Бог създаде жената, каза на Адама: „Ето, тази е твоята другарка, направи я такава, каквато искаш да бъде.“ Така се опита човекът. Така опита той себе си. Дотогава, докато ние се съмняваме в Бога, добро в света не може да има. Аз говоря за онзи Бог, Който е създал живота, от Когото зависи индивидуалния, семейния, обществения живот, живота на народите, на държавите, на цялото човечество, на цялата вселена, на цялото Битие. към беседата >>
- Погрешката на Адама седеше в неразбирането на живота.
Понеже и двамата, и Адам и Ева имаха Божественото в себе си, те трябваше да служат на Бога. И мъжът и жената трябва да служат на Бога. Днес всички хора страдат от неразбиране на нещата. Адам не си призна грешката. Той трябваше да каже: „Господи, съжалявам, че не взех под внимание Твоите добри съвети, каквото ми каза да го направя.“ Ева яде от забранения плод без да пита Адама, без да пита Господа, а после дойде да убеждава Адам и той да яде от този плод. Погрешката на Адама седеше в неразбирането на живота. Като видя, че животните, които минаха край него, бяха с другари, мъжко и женско, той си каза: „Господ направи всичкото добро на животните, а на мен нищо не направи.“ Когато Бог създаде жената, каза на Адама: „Ето, тази е твоята другарка, направи я такава, каквато искаш да бъде.“ Така се опита човекът. Така опита той себе си. Дотогава, докато ние се съмняваме в Бога, добро в света не може да има. Аз говоря за онзи Бог, Който е създал живота, от Когото зависи индивидуалния, семейния, обществения живот, живота на народите, на държавите, на цялото човечество, на цялата вселена, на цялото Битие. От Него зависи всичко. към беседата >>
- Като видя, че животните, които минаха край него, бяха с другари, мъжко и женско, той си каза: „Господ направи всичкото добро на животните, а на мен нищо не направи.“ Когато Бог създаде жената, каза на Адама: „Ето, тази е твоята другарка, направи я такава, каквато искаш да бъде.“ Така се опита човекът.
И мъжът и жената трябва да служат на Бога. Днес всички хора страдат от неразбиране на нещата. Адам не си призна грешката. Той трябваше да каже: „Господи, съжалявам, че не взех под внимание Твоите добри съвети, каквото ми каза да го направя.“ Ева яде от забранения плод без да пита Адама, без да пита Господа, а после дойде да убеждава Адам и той да яде от този плод. Погрешката на Адама седеше в неразбирането на живота. Като видя, че животните, които минаха край него, бяха с другари, мъжко и женско, той си каза: „Господ направи всичкото добро на животните, а на мен нищо не направи.“ Когато Бог създаде жената, каза на Адама: „Ето, тази е твоята другарка, направи я такава, каквато искаш да бъде.“ Така се опита човекът. Така опита той себе си. Дотогава, докато ние се съмняваме в Бога, добро в света не може да има. Аз говоря за онзи Бог, Който е създал живота, от Когото зависи индивидуалния, семейния, обществения живот, живота на народите, на държавите, на цялото човечество, на цялата вселена, на цялото Битие. От Него зависи всичко. Човек, който се съмнява в този Бог, никакво добро не го очаква. към беседата >>
- Той иде в света да освободи всички хора и всички народи от кривото разбиране на Адама.
Трети очакват на Франция. Всички се лъжат. Нито Англия, нито Германия, нито Франция ще оправят света. Онзи, Който е създал света, Той сам ще го оправи. Всички народи в света са служители на Великия Бог, Който има предвид правото на всички хора, на всички народи. Той иде в света да освободи всички хора и всички народи от кривото разбиране на Адама. Днес хората и народите се стремят към свобода, но те искат да освободят себе си, да освободят своя народ, а другите да заробят. Това е невъзможно. Те говорят за свобода, освобождават своя народ, а заробват другите народи. Освобождаването на своя народ е Адамова идея, т. е. идея на раздаване. към беседата >>
- Щом освобождаваш, това е идея на мъжа, мъжка идея, идея на Адама.
Освобождаването на своя народ е Адамова идея, т. е. идея на раздаване. А заробването на другите народи, това е идеята на жената, женска идея, т. е. идея на събиране. Щом заробваш, това е идея на жената, на Ева, женска идея. Щом освобождаваш, това е идея на мъжа, мъжка идея, идея на Адама. Днес светът не е свободен. Божественият свят поддържа идеята на Адама, да освободи света, но същевременно поддържа и идеята на жената, да зароби света, но не по този начин, както жената го заробва. Божественият свят иска да примири тези две идеи, като превъзпита мъжа и жената. Всички жени по лицето на земята трябва да се обединят и да реформират своята идея, като разберат, че не със заграбване може светът да се оправи. И всички мъже по лицето на земята трябва да се обединят и да реформират своята идея, като разберат, че не с раздаване на всичко, светът може да се оправи. към беседата >>
- Божественият свят поддържа идеята на Адама, да освободи света, но същевременно поддържа и идеята на жената, да зароби света, но не по този начин, както жената го заробва.
А заробването на другите народи, това е идеята на жената, женска идея, т. е. идея на събиране. Щом заробваш, това е идея на жената, на Ева, женска идея. Щом освобождаваш, това е идея на мъжа, мъжка идея, идея на Адама. Днес светът не е свободен. Божественият свят поддържа идеята на Адама, да освободи света, но същевременно поддържа и идеята на жената, да зароби света, но не по този начин, както жената го заробва. Божественият свят иска да примири тези две идеи, като превъзпита мъжа и жената. Всички жени по лицето на земята трябва да се обединят и да реформират своята идея, като разберат, че не със заграбване може светът да се оправи. И всички мъже по лицето на земята трябва да се обединят и да реформират своята идея, като разберат, че не с раздаване на всичко, светът може да се оправи. Трябва да се даде свобода на всеки човек, да се прояви. Под думата „свобода“ аз разбирам да се даде възможност на всеки човек, да прояви Божественото в своя ум, в своето сърце и в своето тяло, да бъде полезен, както за себе си, така и за своите ближни. към беседата >>
363. Естествената среда на човешката душа, УС , София, 23.4.1939г.,
- Сегашното готвене жената го въведе, понеже искаше да угоди на Адама.
Ще каже някой: Ние с храненето ли ще започнем? – Че първата наука в света е започнала с яденето. Ние сме още в яденето. Тогаз ще ви приведа един пример. Прегрешението в света е започнало с първото ядене. Сегашното готвене жената го въведе, понеже искаше да угоди на Адама. И един ден искаше да намери из градината плодове да му сготви много хубаво, че той да се учуди от хубавото сготвено. И отиде при едно дърво, дето имаше един голям готвач, който ѝ каза: От това дърво като приготвиш на мъжа си, ще му светне лицето и ще те обича така, както никога не те е обичал. Аз го разглеждам по своему. Както аз го тълкувам, е по-право, отколкото както го тълкуват другите. Но този, който разправяше това меню за готвенето, той знаеше попарата на тази работа. към беседата >>
364. Симфония на щастието, , София, 26.4.1939г.,
- Да кажем, че на някой човек, например на една дама е капнало черно мастило на бялата ѝ рокля.
Вие вървите подир някого, искате да вземете нещо. Като го нападнете, искате нещо от него. И когато говорите нещо добро, също така. И когато хвалите човека, имате известна мисъл и като го укорявате, пък имате нещо скрито. Но това помнете: човек трябва да бъде абсолютно искрен.Че говориш някому, трябва да знаеш, това което говориш, истина ли е, вярно ли е. Да кажем, че на някой човек, например на една дама е капнало черно мастило на бялата ѝ рокля. Има няколко начина. Може да ѝ кажеш: „Как така да не пазиш дрехата! Не знаеш ли, че не може да се изчисти? “ Не, ти ще кажеш: „Извинете, аз имам начин. Някой те оцапал, развалил хубавата рокля, но аз имам един начин как да се очисти петното.“ Вземи си кърпичката и кажи: „Мога ли да ти направя една услуга? към беседата >>
368. С човешки и ангелски езици, НБ , София, 25.6.1939г.,
- Понеже като прекара Бог всичките животни пред лицето на Адама и каза да им тури имена, Адам замълча, като видя, че всичките вървят по двойки.
Жената мисли, че мъжът е създаден за нея. Вие се заблуждавате. Бог създаде човека за кого? За самия него или за кого го създаде? Създаде жената за кого? Понеже като прекара Бог всичките животни пред лицето на Адама и каза да им тури имена, Адам замълча, като видя, че всичките вървят по двойки. Животните умираха преди човека. Адам помисли и си казва: „Мене сам остави, аз да се мъча сам, без такова красиво същество.“ Тогава, за да го избави Бог от това мъчение, извади жената от него. Тя била вътре и той я извади. Две ребра извади, тя била поставена под сърцето, около слънчевия възел. И тогава Адам казва: „Тази е, която търся.“ За Адама се казва, че Бог направил от пръст и му вдъхнал жива душа. към беседата >>
- И тогава Адам казва: „Тази е, която търся.“ За Адама се казва, че Бог направил от пръст и му вдъхнал жива душа.
Понеже като прекара Бог всичките животни пред лицето на Адама и каза да им тури имена, Адам замълча, като видя, че всичките вървят по двойки. Животните умираха преди човека. Адам помисли и си казва: „Мене сам остави, аз да се мъча сам, без такова красиво същество.“ Тогава, за да го избави Бог от това мъчение, извади жената от него. Тя била вътре и той я извади. Две ребра извади, тя била поставена под сърцето, около слънчевия възел. И тогава Адам казва: „Тази е, която търся.“ За Адама се казва, че Бог направил от пръст и му вдъхнал жива душа. Жената направи, ни дихание, няма нищо. Казва се само, че я направи. И Адам казва: „Плът от плътта ми и кост от костта ми.“ Сега всичките жени се възмущават от мъжете, знаете ли защо? Казва: „Защо ми дадоха две ребра? Живот, душа, не ми дадоха.“ Казва: „Когато Господ вас създаде, вдъхна ви дихание на вас мъжете, на нас не е дал.“ И сега всичките жени търсят Господа, или мъжа да им даде дихание. към беседата >>
369. Отличителни качества на мисълта, СБ , РБ , 7-те езера, 12.7.1939г.,
- Едно се искаше от Адама – послушание и разумност.
Това е една от великите истини на живота. Не мислете, че е лесно да срещнете човек, роден от Бога. Това е Божествено благо, а Божествените блага се дават само на онзи, който може да ги оцени. От момента, в който срещнете този човек, положението ви се изменя коренно – с вас става голям преврат. И Адам, преди да влезе в райската градина, беше едно обикновено животно, но Бог го срещна, извади го от лошите условия, постави го в рая, да управлява животните, да им бъде господар. Едно се искаше от Адама – послушание и разумност. За да запази новите условия, Адам трябваше да изпълни това, което се искаше от него. Всеки човек, който иска да се върне в рая, трябва да изпълни условието, което се искаше и от Адама: да не яде от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото. Не издържи ли на това условие, не само, че няма да се върне в рая, но той ще изгуби и сегашните условия, ще се намери в положението на животно, което маха опашката си и се състезава с другите животни. към беседата >>
- Всеки човек, който иска да се върне в рая, трябва да изпълни условието, което се искаше и от Адама: да не яде от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото.
Това е Божествено благо, а Божествените блага се дават само на онзи, който може да ги оцени. От момента, в който срещнете този човек, положението ви се изменя коренно – с вас става голям преврат. И Адам, преди да влезе в райската градина, беше едно обикновено животно, но Бог го срещна, извади го от лошите условия, постави го в рая, да управлява животните, да им бъде господар. Едно се искаше от Адама – послушание и разумност. За да запази новите условия, Адам трябваше да изпълни това, което се искаше от него. Всеки човек, който иска да се върне в рая, трябва да изпълни условието, което се искаше и от Адама: да не яде от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото. Не издържи ли на това условие, не само, че няма да се върне в рая, но той ще изгуби и сегашните условия, ще се намери в положението на животно, което маха опашката си и се състезава с другите животни. към беседата >>
370. Път към живота / Той е!, СБ , РБ , 7-те езера, 26.7.1939г.,
- И като се откопчил от там, сутринта го вижда господарят му, че влиза в дама. (втори вариант)
Аз съм привеждал следния пример: Един бивол, от едно село от Варненско, избягал. Дотегнало му от господаря му и отишел в Камчията, в една гора. Господарят казал: “Нека си остане там, няма да го търся.” Две години го оставил да се върне. След две години, една зима имало дълбок сняг. Дотогаз този бивол си ходел свободно, но сега го загащила една глутница и той турил гърба до едно дърво, за да се варди и се бранил. И като се откопчил от там, сутринта го вижда господарят му, че влиза в дама. И казал биволът: “При тебе - лошо, но от вън - още по-лошо! ” При Бога - лошо, но от вън е още по-лошо. към втори вариант >>
- По едно време той успял да се освободи от тях и ударил на бяг, докато стигнал къщата на господаря си и, незабелязано от него, се скрил в дама.
Господарят му не го търсил, оставил го да бъде свободен, както пожелал. Две години се минали, но биволът все не се връщал. Настъпила тежка, студена зима. Биволът още скитал из гората, но един ден бил нападнат от глутница вълци. Той се облегнал с гърба на едно дърво и отчаяно се бранил от вълците. По едно време той успял да се освободи от тях и ударил на бяг, докато стигнал къщата на господаря си и, незабелязано от него, се скрил в дама. Едва на сутринта господарят му го видял. Биволът си мислил: При тебе е лошо, но вън е още по-лошо. С Бога е лошо, но без Бога – още по-лошо. към беседата >>
372. Търпение, СБ , РБ , 7-те езера, 4.8.1939г.,
- Мислите ли, че когато Господ правеше Адама, когато Господ създаде Адама, вземаше онази пръст и го прави веднъж, дваж, триж, много рядка беше тази пръст.
Ти казваш сега, че не може да търпиш някого. Помисли, че ти си при Господа. Мислиш ли, че всичко онова, което ти мислиш и чувствуваш, Господ го одобрява? Ти виждаш много дефекти. Не е довършен човекът. Мислите ли, че когато Господ правеше Адама, когато Господ създаде Адама, вземаше онази пръст и го прави веднъж, дваж, триж, много рядка беше тази пръст. Един негър, като проповядвал как Гостод създал човека, казал, че три дни на един плет, три дни го сушил. Друг негър го питал: „Ами плета кой го направил? “ Казва: „То не е ваша работа.“ Едни казват, че първото същество, което е създадено, е човекът, плетът кой го е създал? Се таки този плет съществува. Всякога нетърпението се ражда при един плет. към беседата >>
373. Законът на сегашният човек, НБ , София, 3.9.1939г.,
- Ева, като опита плода от забраненото дърво, даде и на Адама да яде от него.
Богатият трябва да каже: „Ела, братко, да живеем заедно. Ти си сиромах, аз съм богат. Като се обичаме, ще уредим тази работа. Някой път ще вземеш моето място, някога аз ще взема твоето място.“ Сега хората искат специфични работи и казват: „Жената си има женска работа, мъжът си има мъжка работа.“ Казвам: В райската градина Адам се занимаваше с женска работа, а Ева – с мъжка. Но и двамата учеха. Ева, като опита плода от забраненото дърво, даде и на Адама да яде от него. С това тя направи първата погрешка. Тя се занимаваше с градината, разглеждаше дърветата, но не можа да разбере смисъла и значението на всяко едно от тях. Мъжът и до днес търси жената в градината, понеже, като я изпрати в рая, дето направи първата погрешка, мисли, че там ще я намери. Не, когато мъжът и жената се съберат заедно, те трябва да работят задно. Каквото мъжът прави и жената трябва да знае, и каквото жената прави, и мъжът трябва да знае. към беседата >>
375. Единственото богатство, ООК , София, 27.9.1939г.,
- Плащам само за онова, което струва нещо, а пък за онова, което нищо не струва, не плащам." Седи една светска дама и иска да ме разположи, за да й гадая. (втори вариант)
Казвам: тези примигвания аз ги зная. Те са от дявола. Светски хора идват, и като ме гледат, измерват ме, преценяват ме, дали приличам на светия. И аз ги гледам и казвам: "Аз съм от новите светии. Плащам на всекиго така, както трябва. Плащам само за онова, което струва нещо, а пък за онова, което нищо не струва, не плащам." Седи една светска дама и иска да ме разположи, за да й гадая. И ме гледа като светица. Аз я погледнах строго, тя се сгуши. Тя казва: "Колко страшно ме погледна! Страшно гледа той! " към втори вариант >>
378. Оценка на Божествената Любов / Оценяване на Божествената Любов, ООК , София, 1.11.1939г.,
- И човекът изважда и туря в кесията на всяка дама само по един долар. (втори вариант)
Сега може да се повдигне у вас едно съмнение дали е вярно това или не? Приемам противоречието - може да е вярно или невярно. Да допуснем, че е вярно. Как ще го обясните? Аз го обяснявам по следующия начин: кесиите на онези, 12-те, които са отишли, били толкова малки, че всяка кесия само по един долар можела да събере. И човекът изважда и туря в кесията на всяка дама само по един долар. Той е съобразителен. Туря толкова, колкото се събира в кесията им. Той е взел това предвид. А пък като дошла тази, младата мома, тя носила кесия, която събирала много. Българинът като види, че чувалът е голям, казва: "Ела насам към хамбаря." И туря 2, 3, 4, 5, 6 крини. към втори вариант >>
384. Служене на Бога, УС , София, 14.1.1940г.,
- Златен е, при това швейцарски, пък е тънък и дама може да го носи, но е ексцентричен.
В какво седи причината? Часовникът е правен от разни метали, които разно се влияят от климатическите промени, които стават. Някой път климатическите промени може да влияят на един хубав часовник да закъснее. Тези обикновените часовници, които не са хронометри, може да закъснеят 5 минути. Аз имам един часовник доста скъп, купува го някой и ми го дава подарък. Златен е, при това швейцарски, пък е тънък и дама може да го носи, но е ексцентричен. Като върви правилно, изведнъж отскочи 30 секунди или закъснее 30 секунди. Поправиш го, пак закъснее 30 секунди. Най-после му казвам: „Прави каквото искаш.“ Аз го курдисвам, пък той да прави каквото иска. Забелязвам, че той сам се изправя. Закъснее 30 секунди и след 30 дена той сам се коригира. към беседата >>
- Сега вие сте при тази дама.
Та сега, ако вие не може да се справите с едно налягане и едно напрежение, вие не можете да вземете първото място в Египет, в света. Вие всички в света сте на мястото на Иосифа. И не може да вземете първото място, ако не се справите с налягането и напрежението. Сега вие сте при тази дама. Казвате: „Да си поживеем, парички трябват.“ По-добре е да оставим дрехата си и да намерим затвора, и да те извади Господ от затвора като гадател, отколкото да тръгнеш подир една жена. Под думата „жена“ аз разбирам в дадения случай друго – това са онези лъжливи възможности, от които мислиш да станеш нещо. И възможностите, и условията имат някакъв смисъл, но не са те, които правят човека щастлив, а Божественото. Ако използуваш условията и възможностите според Божествения закон, ти всичко може да постигнеш. Вие всички имате какво да постигате. към беседата >>
387. Постиженията на човека, УС , София, 4.2.1940г.,
- Влиза една дама с черни очила и като го погледнала, той забравил цялата проповед.
Разправяше един млад американец, че той си написал една проповед. Заучил я хубаво и вече си мисли, че в неделя ще държи проповед, с която да учуди всичките слушатели. Мисли, че добре я заучил и оставил писаната проповед вкъщи. Отива на амвона и започва проповедта. Влиза една дама с черни очила и като го погледнала, той забравил цялата проповед. Всичко е заличено в неговото съзнание, за да не се прослави. Таман мисли да каже, че е нещо неразположен, болен и не може да държи проповедта, влиза един господин със сини очи малко, като го поглежда и веднага му иде проповедта. към беседата >>
388. Светлината на Любовта, НБ , София, 4.2.1940г.,
- Че, цялото човечество в Адама беше, когато сгреши.
Срещнеш господар обезсърчен, че няма кой да го обича. И войникът, и генералът, навсякъде всичките хора страдат, че се съмняват. Няма по-хубаво нещо в света от това да те обичат. Казвате: „Да има двама, да се обичаме.“ Щом се обичате двама и изключвате други, това не е любов. Не можеш да обичаш едного, ако не обичаш всички души едновременно. Че, цялото човечество в Адама беше, когато сгреши. Цялото съвременно човечество, което е на два милиарда, всички тия души, които не са се преродили, ще се преродят. Окултната наука дава някои данни, те не са фактически данни, че човешката раса наброявала около шестдесет милиарда души. Два милиарда ги имаме на Земята; другите петдесет и осем милиарда къде са? Тях ги носим вътре. Само че за тях няма условия да се проявят. към беседата >>
389. Що е истинно, НБ , София, 25.2.1940г.,
- “ Благодарение, че даде на Адама и той поумня.
Радвайте се, че един човек е направил една погрешка, понеже той ви е освободил. Сега всички вдигате шум за Ева. Благодарете на Ева. Трябва да благодарите на нея, защото всичката наука, която имате, се дължи на Ева, която направи погрешка. Казвате: „Отде се намери тази Ева да яде този плод? “ Благодарение, че даде на Адама и той поумня. Той по-напред не знаеше, че е гол. Преди да беше ял от плода на дървото за познание на доброто и злото, той не знаеше, че е гол. Като яде от плода, видя, че е гол. към беседата >>
391. Пътят към щастието, МОК , София, 8.3.1940г.,
- Един вол, който е вързан в дама с юларя за яслите, сам ли се е вързал?
Питам: робството откъде иде? Робството иде отвън. Когато ние ограничаваме една птичка или едно животно, самото животно ли е ограничено, или вие сте го ограничили? Един вол, който е вързан в дама с юларя за яслите, сам ли се е вързал? Не, човек го е вързал. За десет–петнайсет години той е свързан. Волът не знае защо е свързан с юларя, постоянно седи. Държи го там на яслите, турят му слама и му казва господарят: „Тук ще ядеш и ще учиш.“ Двайсет години като живее в дама един вол, какво научава? Вие, когато четете една книга за щастието, как да бъдете щастливи – нали четете по някой път такива книги, нали има такива книги – разправя се как да бъдат воловете в дама, яслите какви трябва да бъдат, гемовете какви да бъдат, храната каква трябва да бъде. към беседата >>
- Държи го там на яслите, турят му слама и му казва господарят: „Тук ще ядеш и ще учиш.“ Двайсет години като живее в дама един вол, какво научава?
Когато ние ограничаваме една птичка или едно животно, самото животно ли е ограничено, или вие сте го ограничили? Един вол, който е вързан в дама с юларя за яслите, сам ли се е вързал? Не, човек го е вързал. За десет–петнайсет години той е свързан. Волът не знае защо е свързан с юларя, постоянно седи. Държи го там на яслите, турят му слама и му казва господарят: „Тук ще ядеш и ще учиш.“ Двайсет години като живее в дама един вол, какво научава? Вие, когато четете една книга за щастието, как да бъдете щастливи – нали четете по някой път такива книги, нали има такива книги – разправя се как да бъдат воловете в дама, яслите какви трябва да бъдат, гемовете какви да бъдат, храната каква трябва да бъде. Каквато и храна да дадете на един вол, вие не можете да го направите щастлив. По някой път и аз съм чел книги за щастието. към беседата >>
- Вие, когато четете една книга за щастието, как да бъдете щастливи – нали четете по някой път такива книги, нали има такива книги – разправя се как да бъдат воловете в дама, яслите какви трябва да бъдат, гемовете какви да бъдат, храната каква трябва да бъде.
Един вол, който е вързан в дама с юларя за яслите, сам ли се е вързал? Не, човек го е вързал. За десет–петнайсет години той е свързан. Волът не знае защо е свързан с юларя, постоянно седи. Държи го там на яслите, турят му слама и му казва господарят: „Тук ще ядеш и ще учиш.“ Двайсет години като живее в дама един вол, какво научава? Вие, когато четете една книга за щастието, как да бъдете щастливи – нали четете по някой път такива книги, нали има такива книги – разправя се как да бъдат воловете в дама, яслите какви трябва да бъдат, гемовете какви да бъдат, храната каква трябва да бъде. Каквато и храна да дадете на един вол, вие не можете да го направите щастлив. По някой път и аз съм чел книги за щастието. към беседата >>
392. И Петър се грееше, НБ , София, 31.3.1940г.,
- Та сега, аз говоря на хора, които са произлезли от Адама и Ева, но не са произлезли в рая, а от вън рая.
Понеже вие сте от високо произхождение, не сте от долно произхождение. А всеки, който търси своя произход, ще дойде до Адам и Ева. Адам беше създаден от Бога. И Ева беше създадена от Бога. И двамата бяха от висок произход. Та сега, аз говоря на хора, които са произлезли от Адама и Ева, но не са произлезли в рая, а от вън рая. Не е лошо човек да произлезе извън рая, защото Адам произлезе в рая, а излезе извън рая. Вас ще ви насърча, като ви кажа следното: Вие излязохте вън от рая, а ще влезете в рая. Това е хубавата, насърчителна страна на живота. към беседата >>
393. Влюбване и любов, ООК , София, 3.4.1940г.,
- Веднъж наблюдавах един млад момък, говореше с една млада 35-годишна дама.
И той не знае какво да прави. Един път говорил той с една млада жена и мигал с окото. Мъжът ѝ, като видял това, казва: „Туй безобразие не искам да правите с жена ми.“ Казва: „Извинете, това е един стар навик, като дете като бях, се научих и не може да се отуча.“ Ти виждаш една млада жена и веднага дойде ти една лоша мисъл в главата. Не че ти искаш, но дойде ти една мисъл. Като дойде, ти сам се измъчваш. Веднъж наблюдавах един млад момък, говореше с една млада 35-годишна дама. Като замина дамата, момъкът започна да маха с ръцете, като че искаше да изгони мислите си из главата. Аз чета мислите. Дойдоха му в главата такива мисли лоши, маха, иска да се махнат тия трептения. Той маха с ръката си, да се освободи. Тя носи това в ума си. към беседата >>
- Като замина дамата, момъкът започна да маха с ръцете, като че искаше да изгони мислите си из главата.
Един път говорил той с една млада жена и мигал с окото. Мъжът ѝ, като видял това, казва: „Туй безобразие не искам да правите с жена ми.“ Казва: „Извинете, това е един стар навик, като дете като бях, се научих и не може да се отуча.“ Ти виждаш една млада жена и веднага дойде ти една лоша мисъл в главата. Не че ти искаш, но дойде ти една мисъл. Като дойде, ти сам се измъчваш. Веднъж наблюдавах един млад момък, говореше с една млада 35-годишна дама. Като замина дамата, момъкът започна да маха с ръцете, като че искаше да изгони мислите си из главата. Аз чета мислите. Дойдоха му в главата такива мисли лоши, маха, иска да се махнат тия трептения. Той маха с ръката си, да се освободи. Тя носи това в ума си. Той маха сега, горкият, да се премахнат, да се затворят вратите за тях. към беседата >>
- Ева казва: „Господи, мене змията ме излъга.“ Адам казва: „Мене жената ме излъга.“ На Адама Господ каза: „Ти ще ореш земята.“ А на жената каза: „Ти ще раждаш хората, че те ще оправят света чрез раждането.“ Всичките майки сега оправят погрешките на своето минало.
Но ако параходът е потънал, хвани се за една бяла лъжа, тя ще те спаси. Някой път лъжата те спасява, но само когато параходът е разрушен. На здравия параход няма лъжи. Когато си на сушата – ни бяла, ни черна лъжа. Първият, който каза лъжата, то е Адам и Ева. Ева казва: „Господи, мене змията ме излъга.“ Адам казва: „Мене жената ме излъга.“ На Адама Господ каза: „Ти ще ореш земята.“ А на жената каза: „Ти ще раждаш хората, че те ще оправят света чрез раждането.“ Всичките майки сега оправят погрешките на своето минало. Всичките бащи, които орат и работят за децата, оправят погрешките на своето минало. към беседата >>
394. Към съвършенство!, ООК , София, 10.4.1940г.,
- Бог каза на Адама: „Да не ядеш от това дърво, защото ще умреш.“ Вие сега всички се оплаквате, че първият човек ял.
Че, ние имаме първия закон. Имаме първия човек. Бог каза на Адама: „Да не ядеш от това дърво, защото ще умреш.“ Вие сега всички се оплаквате, че първият човек ял. Ами че всички вие правите същото. Адам, като вкуси, Бог не му даде да яде; като яде, изпъди го извън рая, той започна само от това дърво да се храни. И вие вече 8000 години (8000 години го вземам като прозвище), 8000 годни по 3 пъти на ден яде все от това дърво – сутрин от него яде, на обяд от него яде и вечер от него яде. И при това искате да бъдете щастливи. Какво почувствува Адам, като яде от това дърво? към беседата >>
- Бог казва на Адама да разправи на Ева, че тя да знае, пък той не разправи на Ева.
Няма да го буташ, не яж от него, стой настрана от него.“ На другата страна на рая дойде един адепт и казва на Ева: „В който ден ядете от това дърво, като Бога ще станете.“ Адам имаше един възглед, който Бог му даде, че ако яде, ще умре. Ева друг възглед имаше – че ако яде, като Бога ще стане. Сега вие всички все по тия два възгледа вървите. Къде е погрешката? Митът е такъв. Бог казва на Адама да разправи на Ева, че тя да знае, пък той не разправи на Ева. Той казва: „Тя е дете, какво ще ѝ разправям? Тя е млада.“ После Господ му казва: „Кажи ѝ да не ходи около дървото.“ Той [си] казва: „Дете е още, има толкоз други работи, няма да иде.“ Забрави Адам да ѝ каже. Дойде черният адепт и той ѝ даде другия възглед. Мъжът нямаше инициатива, той беше занят със своята наука, понеже Адам се занимаваше със зоология, голям зоолог беше. Той е най-прочутият зоолог, който някога е съществувал на Земята. към беседата >>
- Защо Господ накара Адама той именно да тури имена на животните?
Когато Бог създаде животните, прекара ги всички през Адама, да им даде имена. Защо Господ накара Адама той именно да тури имена на животните? Господ каза на Адама: „Като туриш имена на животните, гледай да не замязаш на тях.“ Той не спазва това правило. Като минаваха животните покрай него, две по две, другар и другарка, Адам започна да философствува: защо всички животни са две по две, а той е сам? Мислите ли, че Адам си отговори на този философски въпрос – защо той е сам в рая? Като го остави сам, Бог искаше да му каже: „Ти още не си дозрял да имаш другарка. Дълго време още трябва да живееш сам, докато един ден станеш достоен за онази, която ще дойде като твоя другарка. към беседата >>
- Господ каза на Адама: „Като туриш имена на животните, гледай да не замязаш на тях.“ Той не спазва това правило.
Когато Бог създаде животните, прекара ги всички през Адама, да им даде имена. Защо Господ накара Адама той именно да тури имена на животните? Господ каза на Адама: „Като туриш имена на животните, гледай да не замязаш на тях.“ Той не спазва това правило. Като минаваха животните покрай него, две по две, другар и другарка, Адам започна да философствува: защо всички животни са две по две, а той е сам? Мислите ли, че Адам си отговори на този философски въпрос – защо той е сам в рая? Като го остави сам, Бог искаше да му каже: „Ти още не си дозрял да имаш другарка. Дълго време още трябва да живееш сам, докато един ден станеш достоен за онази, която ще дойде като твоя другарка. Като дойде твоята другарка, ти трябва да бъдеш учител, а ти още не си готов да предадеш нужните уроци.“ И най-после, когато Бог му даде другарка, Адам я изпрати да изучава ботаника. към беседата >>
398. Божественият център, ООК , София, 1.5.1940г.,
- Адам преди да съгреши, Господ го учеше сутрин, а пък като съгреши, надвечер дойде Господ и потърси Адама.
Казвам: Дългият живот и щастливият живот зависят от онзи стимул – Бог, Който живее в нас. Първо, хората като се отдалечиха от Бога, умряха. И умряха по единствената причина, че се отдалечиха от Любовта. Отдалечиха се от Бога. Адам преди да съгреши, Господ го учеше сутрин, а пък като съгреши, надвечер дойде Господ и потърси Адама. Целият ден Господ не се яви. Казва Адам: „Чух гласа Ти, но се убоях.“ Господ не е вътре, а отвън. Щом Господ те търси вечерно време, ти си ял от забранения плод, тебе не те очаква нещо хубаво. Щом Господ вечерно време ти говори, тебе те очаква извън рая да идеш. към беседата >>
399. Постиженията на Любовта, ООК , София, 8.5.1940г.,
- Понеже преди Ева да дойде на Земята, имаше мрежа между Адама и Ева и прегрешение не можеше да стане.
Защо хората съгрешиха? Понеже преди Ева да дойде на Земята, имаше мрежа между Адама и Ева и прегрешение не можеше да стане. Като дойде на Земята Адам, даде съвет на Бога, казва: „Господи, дигни тази мрежа, двамата да можем да вършим Волята Ти.“ Каза им Той: „Няма да ядете от забраненото дърво! “ Господ дигна мрежата. Щом дигна мрежата, скараха се Адам и Ева, разногласието дойде вече. Вие сега не може да разберете как се скараха. Щом тя дойде до дървото, не се върна да пита Адама, но каза: „Аз сама ще разреша този въпрос.“ И Адам казва: „Аз сам го разрешавам.“ Тя сама и той сам го разрешиха и като видяха последствията, разбраха, че са сгрешили, че направиха погрешка. към беседата >>
- Щом тя дойде до дървото, не се върна да пита Адама, но каза: „Аз сама ще разреша този въпрос.“ И Адам казва: „Аз сам го разрешавам.“ Тя сама и той сам го разрешиха и като видяха последствията, разбраха, че са сгрешили, че направиха погрешка.
Понеже преди Ева да дойде на Земята, имаше мрежа между Адама и Ева и прегрешение не можеше да стане. Като дойде на Земята Адам, даде съвет на Бога, казва: „Господи, дигни тази мрежа, двамата да можем да вършим Волята Ти.“ Каза им Той: „Няма да ядете от забраненото дърво! “ Господ дигна мрежата. Щом дигна мрежата, скараха се Адам и Ева, разногласието дойде вече. Вие сега не може да разберете как се скараха. Щом тя дойде до дървото, не се върна да пита Адама, но каза: „Аз сама ще разреша този въпрос.“ И Адам казва: „Аз сам го разрешавам.“ Тя сама и той сам го разрешиха и като видяха последствията, разбраха, че са сгрешили, че направиха погрешка. Като дойде Господ, Адам, той се опъва. Как му дойде на ум да се извинява? Казва: „Аз имах доверие в тази, която Ти направи, мислех, че е мислила.“ Хваща жената – и тя умна, и тя се извинява, казва: „Змията ме излъга.“ Тя казва: „Ти тия неща със Словото си ги направи, повярвах, че нещо, което Ти си направил, не може да лъже.“ към беседата >>
- Господ казва на Адама: „Понеже ти си престъпил Моя закон, ще ореш земята.“ А на жената казва: „Понеже ти си престъпила Моя закон, ще раждаш децата си с болки, докато и двамата не се върнете при Мене, понеже хванахте един крив път.“ Ако един ден вие се върнете при любовта, вие ще разберете.
Сега аз така разсъждавам, за да може да разберете нещата. Господ казва на Адама: „Понеже ти си престъпил Моя закон, ще ореш земята.“ А на жената казва: „Понеже ти си престъпила Моя закон, ще раждаш децата си с болки, докато и двамата не се върнете при Мене, понеже хванахте един крив път.“ Ако един ден вие се върнете при любовта, вие ще разберете. Да умре човек, това значи да влезе в пътя на любовта. То е аргумент. Всяка мома, която иска да влезе в пътя на любовта, тя иска да умре. Когато младите искат да умрат, разбирам, че искат да любят. Някой ми казва: „Искам да умра.“ Не че иска да умре, но той търси любовта. към беседата >>
400. Мозъчни центрове, МОК , София, 10.5.1940г.,
- Адама като го изпъдиха из райската градина, къде отиде?
Много добре. Вие имате една глава намясто поставена, имате дробове, стомах, тяло добро. Планирате една идея, идеята един ден се измени, всичко се измени, изпъдят ви из рая навън. Вие казвате, че отивате в един друг свят. Вие отивате в един свят, но този свят не мяза на този, в който живеете. Адама като го изпъдиха из райската градина, къде отиде? Той отиде пак в света, във външния свят. Какъв беше този свят? Много реален свят е. И Адам имаше двама синове, които започнаха работа. Единият претрепа брата си. към беседата >>
- Нейният гръб бил залепен за гърба на Адама.
Има един анекдот, един еврейски кабалистически анекдот, малко груб. Според него Ева била на гърба на Адама. Мъчно му било, че не могъл да я види. Тя израснала на гърба му и той ходи, усеща някаква тежест, не може да я види. Нейният гръб бил залепен за гърба на Адама. Тя гледала на една страна, той на друга, на две противоположни посоки гледали. Казва: „Господи, има нещо, което ме безпокои. Много хубаво си направил всичко, но нещо на гърба ми има.“ Господ нищо не му казал, но го приспал. Направил първата операция. Тя, като се отделила, започнала да работи. към беседата >>
406. Словото стана плът, НБ , София, 27.10.1940г.,
- Позволява се да ядете масло, за да си помислите за кравите, за да може по някой път да си припомним за кравите, които седят в дама.
Какво има да ни смущава стоте грама кашкавал и масло. Нима Господ ни е създал за кашкавал, за масло? То е по единствената причина, че когато вие ядете, да си помисляте за овците. Когато видите кашкавала, да си помислите за овците и те да се зарадват. Вие никак не мислите. Позволява се да ядете масло, за да си помислите за кравите, за да може по някой път да си припомним за кравите, които седят в дама. Другояче все за велики работи мислим. Англичаните, които проповядваха евангелието, които разпространяваха с милиони Библията в света, сега се бият. Християни се бият с кого? С някои езичници? Не, пак с християни, с евангелисти. към беседата >>
- Сега Ева въвежда Адама в рая.
И когато небето видя, че Адам направи това, похвалиха го. Адам казва: Отсега нататък се жертвам заради нея, каквато е нейната съдба, и аз ще нося нейните страдания. Какво има вие, сестри, да се оплаквате от този Адам, който се жертва заради вас? Като излезе Ева, и Адам се пожертва. Тя казва: Аз те изведох из рая, и аз ще те въведа в рая. Сега Ева въвежда Адама в рая. Затова аз онзи ден ви казах, че този Адам аз наричам българин. Българката Ева, която въвежда българския Адам в рая. Сега не говоря за тия българи, които не са българи. Някои тук минават за българи, но не са българи. Всеки, който не отива с Ева в рая, той не е българин. към беседата >>
- Преживявате нещо като тази дама.
Запример вие сега седите и минавате, че имате морален устой. Представете си, че вие сте беден, минавате някъде и една каса отворена, със злато, лъщи. Спирате се, погледнете. Преживявате нещо като тази дама. Значи, като минеш покрай касата, да ги считаш като цветове, да ги погледаш, да ги погледаш малко и после да си тръгнеш по пътя. Тези пари са като цветове, нацъфтели в касата. Ако си позволиш да откъснеш някое цвете, ще те хванат за престъпник. Нямаш право да късаш. То е цвят, цъфнал в касата. към беседата >>
410. Животъ, сила, здраве / Живот, сила, здраве, ООК , София, 4.12.1940г.,
- Като създаде Господ Адама от земя и го направи, каза: „Адаме, стани.“ И той стана. (втори вариант)
411. Две врати, УС , София, 15.12.1940г.,
- Мислите ли, че една дама, която се безпокои, коя дреха да тури, коя шапка да тури, кои обуща да тури, че то е нещо съществено?
Някой път има някои мъчнотии. Но често големите мъчнотии на онези модерни дами, които имат много дрехи са, че не знаят коя дреха да облекат. Имат много шапки, че не знаят коя шапка да турят, мъчи се, докато да определи, коя шапка да тури. Имат много обуща, че не знаят кои обуща да турят. Мислите ли, че една дама, която се безпокои, коя дреха да тури, коя шапка да тури, кои обуща да тури, че то е нещо съществено? Че трябва да се облече е съществено, но какъв костюм да тури, какъв цвят да има дрехата, то е второстепенно. Но вечерно време, като ходи в тъмното, трябва ли да се облече в бяла дреха? Вечер черно да носи, денем бяло да носи. Денем бялото е на мода. Сега вечерно време хората се обличат в бяло, а през деня в черно. към беседата >>
- Трикульорната дама я наричаха.
Ще се наядеш, ще станеш. Ще поработиш, пак ще напуснеш работа, пак ще се върнеш, пак легнеш, пак спиш. На другата сутрин пак станеш, пак ядеш. Ще се облечеш сутринта с един костюм, на обед с друг, вечерта с трети. Аз зная една българка, една малка красива българка от Свищов, свършила в Европа, която се обличаше по три пъти на ден, сутрин в един цвят, на обед в друг и вечер в трети. Трикульорната дама я наричаха. Когато бях в Свищов, ходих им на гости. Но беше като образец, хубаво облечена. Някой ще каже: Защо се обличаше? То е щастие. Като си облече утринната рокля е щастлива; като облече обедната е щастлива и като облече вечерната пак е щастлива. към беседата >>
- Казва на Адама: Понеже ти послуша жена си, ще ореш земята.
Тя изучава ботаника, прави химически опити. Пита я: Ти защо яде от забраненото дърво? Тя казва: Господи, онази змия, която създаде, тя ме излъга. Тя ми каза, че ако ям, ще имам живот. И нея Той не гълча. Казва на Адама: Понеже ти послуша жена си, ще ореш земята. На жената казва: Понеже ти послуша змията, ще раждаш с мъка и страдания. Ако ореш земята, Адам си, ако раждаш с болка – жена си. Ако страдаш като Адама – слушал си жена си. Ако страдаш като жената – слушал си змията. Следователно, страданията на Адама са от жена му, понеже жена му го излъга. към беседата >>
418. Най-светлият път, УС , София, 9.2.1941г.,
- По какво се отличава дамата от жената?
Както ви виждам, вие вече имате една сформирана мода на любовта. Аз не съм за модната любов. – Обичам я. Това е модна любов. Модната любов е приятелката, другарката. По какво се отличава дамата от жената? Като умре мъжът, дамата се облича в черно. Тя се радва, че се освободила от мъжа. Жената, която не е дама, тя ще иде до гроба, ще пролее няколко сълзи, ще вземе пръст, ще поръси тялото на мъжа си. Ще си каже: Аз се освободих от него. Като влезе той в тази дупка, тя казва: Да си вървиш. към беседата >>
- Като умре мъжът, дамата се облича в черно.
Аз не съм за модната любов. – Обичам я. Това е модна любов. Модната любов е приятелката, другарката. По какво се отличава дамата от жената? Като умре мъжът, дамата се облича в черно. Тя се радва, че се освободила от мъжа. Жената, която не е дама, тя ще иде до гроба, ще пролее няколко сълзи, ще вземе пръст, ще поръси тялото на мъжа си. Ще си каже: Аз се освободих от него. Като влезе той в тази дупка, тя казва: Да си вървиш. Онзи, който те обича, той с тебе в дупката ще влезе, с тебе заедно, ще дойде до края с тебе. към беседата >>
- Жената, която не е дама, тя ще иде до гроба, ще пролее няколко сълзи, ще вземе пръст, ще поръси тялото на мъжа си.
Това е модна любов. Модната любов е приятелката, другарката. По какво се отличава дамата от жената? Като умре мъжът, дамата се облича в черно. Тя се радва, че се освободила от мъжа. Жената, която не е дама, тя ще иде до гроба, ще пролее няколко сълзи, ще вземе пръст, ще поръси тялото на мъжа си. Ще си каже: Аз се освободих от него. Като влезе той в тази дупка, тя казва: Да си вървиш. Онзи, който те обича, той с тебе в дупката ще влезе, с тебе заедно, ще дойде до края с тебе. Ако с един човек не може да идете до края, вие не го обичате. Ако той не може да дойде с вас до края, той не ви обича. към беседата >>
- Вие, старитѣ, сте преди Адама.
Не мислете: „Ние сме остарѣли“. Ако сте остарѣли, азъ ще ви питамъ колко знание имате. Щомъ сте стари, всичко трѣбва да знаете. Щомъ сте стари, трѣбва да сте били въ рая, трѣбва да сте гледали какъ Адамъ обработва, понеже старитѣ сѫ по-стари отъ Адама. Адамъ е червениятъ човѣкъ. Вие, старитѣ, сте преди Адама. Стариятъ човѣкъ преди Адама е билъ. Адамъ е отъ новитѣ, червениятъ човѣкъ е. Отъ червениятъ човѣкъ ние страдаме. Той е ненаситенъ. Иска много да яде, много да пие, много нѣща да има. към беседата >>
- Стариятъ човѣкъ преди Адама е билъ.
Ако сте остарѣли, азъ ще ви питамъ колко знание имате. Щомъ сте стари, всичко трѣбва да знаете. Щомъ сте стари, трѣбва да сте били въ рая, трѣбва да сте гледали какъ Адамъ обработва, понеже старитѣ сѫ по-стари отъ Адама. Адамъ е червениятъ човѣкъ. Вие, старитѣ, сте преди Адама. Стариятъ човѣкъ преди Адама е билъ. Адамъ е отъ новитѣ, червениятъ човѣкъ е. Отъ червениятъ човѣкъ ние страдаме. Той е ненаситенъ. Иска много да яде, много да пие, много нѣща да има. Всичкото много не му е потрѣбно. към беседата >>
422. Настанало е Царството Божие, НБ , София, 30.3.1941г.,
- Господ на Адама му създаде една жена, създаде му другарка.
Ще ви приведа един пример за Джон Веслей. Той, като се оженил, бил нещастен в своя живот. Иде един млад момък при него и казва: „Учителю, намерих една млада християнка, искам да се оженя заради нея. Много добра.“ Казва му: „Тя е много млада и много добра, с Христа може да живее, но с тебе – не.“ Не мислете, че ако живее с Христа, ще живее и с тебе. Няма единение между темпераментите. Господ на Адама му създаде една жена, създаде му другарка. Адам не можа да разбере. Той казва: „Ето кост от костта ми и плът от плътта ми.“ Не е така, това е погрешно разбиране. Адам, понеже спеше, когато Господ създаде Ева, и той имаше представа за външното естество. Казва, че Бог взел пръст и направил човека, но в тази пръст Бог турил диханието си, и човекът станал жива душа. Божественият принцип е вложен. към беседата >>
- Слугите на Адама, които бяха в рая, в градината на тях им казва: „Кажете на вашия почитаем господар, че ние идем и му носим едно голямо откровение от Бога.
Той никога не може да бъде. Ако това можеше да бъде, то в началото, в края щеше човек да бъде. Там дойде страданието. Страданието не дойде в един лош свят, но в рая влезе неприятелят и излъга първите хора. Той ги подкупи. Слугите на Адама, които бяха в рая, в градината на тях им казва: „Кажете на вашия почитаем господар, че ние идем и му носим едно голямо откровение от Бога. Той ни изпрати.“ Така го излъгаха. Те казваха: „Щом сте от Бога, ще послушаме.“ Не казаха: „Дайте си книжката да видим.“ Те повярваха лековерно, пуснаха ги. И той намери неговата благообразна другарка, показа ѝ всичкото изкуство. Сега да оставим това. Погрешката, която Ева направи, доднес е в сърцето на всичките жени. към беседата >>
425. Две състояния, ООК , София, 28.5.1941г.,
- При мъжете той се явява като красива дама, като ги погледне – поусмихне им се, казва: „Високоуважаеми господине, моите почитания. (втори вариант)
Ще оставим тия (неща). Искам да мислите. Не искам да ви запознавам с дявола, вие сте запознати с него. Вие сте го видели облечен с цилиндър, с фрак*. При мъжете той се явява като красива дама, като ги погледне – поусмихне им се, казва: „Високоуважаеми господине, моите почитания. Високопочитаеми”, че като го хване за врата, сега няма да представям страшното. Когато дойдете при него, ще го поздравите. На дявола ще му дадете почитание. Няма да му казваш какъв е, не е твоя работа, че той изкушава този-онзи. Не е твоя работа, то е негова работа. към втори вариант >>
- При мѫжете той се явява като красива дама, като ги погледне – поусмихне имъ се, казва: „Високоуважаеми господине, моитѣ почитания.
Ще оставимъ тия (нѣща). Искамъ да мислите. Не искамъ да ви запознавамъ съ дявола, вие сте запознати съ него. Вие сте го видѣли облѣченъ съ цилиндъръ, съ фракъ. При мѫжете той се явява като красива дама, като ги погледне – поусмихне имъ се, казва: „Високоуважаеми господине, моитѣ почитания. Високопочитаеми“, че като го хване за врата, сега нѣма да представямъ страшното. Когато дойдете при него, ще го поздравите. На дявола ще му дадете почитание. Нѣма да му казвашъ какъвъ е, не е твоя работа, че той изкушава този-онзи. Не е твоя работа, то е негова работа. към беседата >>
426. Стана плът, НБ , София, 1.6.1941г.,
- Едно време нямаше жени в света до Адама.
Ще минат може би милиони години, докато се убедят, че онова, което той е направил, е добро, ще благодарят. Сега не разбират Божиите пътища, деца са. Какво може да разбере едно дете от 5 години защо е направен един университет. Какво ще разбере защо свири един виртуоз по този начин, защо Бетовен е писал така своите сонати или песни, или симфонични творби. Кой може да разбере защо в дадения случай вие сте родени жени, други са родени мъже. Едно време нямаше жени в света до Адама. След Адама дойде жената. Било е време, когато жени нямало в света. Мъже и жени нямаше, всичкото беше един човек. Нямаше мъже, нямаше жени. Този човек после се раздвои – половината стана жена, половината стана мъж. към беседата >>
427. Да просветнат, УС , София, 15.6.1941г.,
- В дама като си да бъдеш весел, слама като ти дават, да бъдеш весел.
Бог го праща във формата на един вол да разреши един социален въпрос на милосърдие и снизхождение. Казва: Хората след като се отнасят с тебе лошо, ти да не изгубиш своето разположение. При всичките условия, каквото и да правят хората, ти да бъдеш винаги весел. То е задачата на вола. Като те впрегнат, да бъдеш весел, като ореш да бъдеш весел. В дама като си да бъдеш весел, слама като ти дават, да бъдеш весел. Като те потупат, да бъдеш весел, като те колят да бъдеш весел, като те дерат, да бъдеш весел, навсякъде да бъдеш весел. Знаете колко трудно е това? Аз разглеждам този въпрос, но казвам и мене един ден може да ме турят там. Сега съм Учител, но един ден може да стана както вола. Казва: Как може вол да стана? към беседата >>
428. Скръб и радост, МОК , София, 20.6.1941г.,
- Писанието казва, че Бог направил всичките животни и ги турил при Адама, който им турил имена.
Всичко туй са външни признаци. Зад кучето седи нещо по-разумно. От кучето вие трябва да се запознаете с другото, вие трябва да съзнаете защо кучето е станало куче. Думата куче – Божествен ли е произходът [ѝ] или човешки? Писанието казва, че Бог направил всичките животни и ги турил при Адама, който им турил имена. Всичките имена, които сега съществуват, са Адамови. Каквото име Адам турил, това останало. Не казва Господ, че всичките имена, които турил, са добри имена. Понеже нямаше по-умен от Адама… Сега на български – куче, на английски е Dog, на турски е кюпек, на френски е chien. Разнообразие има в имената. към беседата >>
- Понеже нямаше по-умен от Адама… Сега на български – куче, на английски е Dog, на турски е кюпек, на френски е chien.
Думата куче – Божествен ли е произходът [ѝ] или човешки? Писанието казва, че Бог направил всичките животни и ги турил при Адама, който им турил имена. Всичките имена, които сега съществуват, са Адамови. Каквото име Адам турил, това останало. Не казва Господ, че всичките имена, които турил, са добри имена. Понеже нямаше по-умен от Адама… Сега на български – куче, на английски е Dog, на турски е кюпек, на френски е chien. Разнообразие има в имената. Произходът на думата куче показва едно същество от астралния свят, същество на чувствата, [което] разбира живота в ядене и пиене. към беседата >>
429. Възможности за щастие, СБ , София, 24.8.1941г.,
- Вярвам да има някое дърво някъде, което още живее и расте и е от времето на Адама. (втори вариант)
Знаете каква история се крие в цветята? Сега няма да говоря, защото, ако говоря, във вас ще дойде една мисъл, как е възможно, тия дървета могат ли да бъдат умни. Тия дървета живеят по пет-шест хиляди години и мислите ли, че тия дървета не са умни. Ние, умните хора, едва може да живеем хиляда години. Тия глупавите дървета живеят по седем-осем хиляди години. Вярвам да има някое дърво някъде, което още живее и расте и е от времето на Адама. То носи историята, написана на Адама. към втори вариант >>
- То носи историята, написана на Адама. (втори вариант)
Сега няма да говоря, защото, ако говоря, във вас ще дойде една мисъл, как е възможно, тия дървета могат ли да бъдат умни. Тия дървета живеят по пет-шест хиляди години и мислите ли, че тия дървета не са умни. Ние, умните хора, едва може да живеем хиляда години. Тия глупавите дървета живеят по седем-осем хиляди години. Вярвам да има някое дърво някъде, което още живее и расте и е от времето на Адама. То носи историята, написана на Адама. към втори вариант >>
430. Същината на човека, СБ , София, 24.8.1941г.,
- Запример, мнозина поддържат теорията за създаването на Адама от пръст, а Ева от реброто му. (втори вариант)
Истината пък е метод, който освобождава човека от всички преходни и временни схващания и тълкувания за създаването на битието, както и за създаването на мъжа и на жената. Много теории съществуват за създаването на първите човеци, но нито една от тях не е абсолютно вярна. Запример, мнозина поддържат теорията за създаването на Адама от пръст, а Ева от реброто му. На Ева, специално на жената, приписват вината за първия грях, поради което нея държат отговорна за нещастията на човечеството. Зад жената стои мъжът, който пожела да има другарка. Жената нямаше желание да дойде на земята, но мъжът я извика преждевременно. Когато всички животни минаваха пред Адама, за да им даде имена, той видя, че те бяха две по две другар и другарка. Тогава Адам се обърна към Бога с думите: “Господи, на всички животни си дал другарка. към втори вариант >>
- Когато всички животни минаваха пред Адама, за да им даде имена, той видя, че те бяха две по две другар и другарка. (втори вариант)
Много теории съществуват за създаването на първите човеци, но нито една от тях не е абсолютно вярна. Запример, мнозина поддържат теорията за създаването на Адама от пръст, а Ева от реброто му. На Ева, специално на жената, приписват вината за първия грях, поради което нея държат отговорна за нещастията на човечеството. Зад жената стои мъжът, който пожела да има другарка. Жената нямаше желание да дойде на земята, но мъжът я извика преждевременно. Когато всички животни минаваха пред Адама, за да им даде имена, той видя, че те бяха две по две другар и другарка. Тогава Адам се обърна към Бога с думите: “Господи, на всички животни си дал другарка. Аз останах сам, няма с кого да споделя нещо, няма кой да влезе в положението ми и да ми помогне.” Тогава Бог видя, че не е добре човекът да бъде сам и му даде другарка. Обаче след грехопадането Адам изми ръцете си с жената и каза: “Господи, жената, която ми даде, стана причина да сгреша.” към втори вариант >>
- Ние не говорим за Ева, която беше направена от реброто на Адама, но говорим за първия Адам и първата Ева, и двамата Божествени човеци, които сега слизат на земята като представители на шестата раса. (втори вариант)
В Битието е казано, че Бог направи човека по образ и подобие свое, мъжки и женски пол ги създаде. Ние не говорим за Ева, която беше направена от реброто на Адама, но говорим за първия Адам и първата Ева, и двамата Божествени човеци, които сега слизат на земята като представители на шестата раса. Вие трябва да бъдете готови, да приемете предците на човечеството, които идат вече в света. Това е Христос, когото всички очакват. Някои го очакват да слезе от небето, придружен с ангели, но въпреки това те се страхуват от идването на Христа. Те казват: “Страшен плач и вик ще бъде при слизането на Христа на земята.” Никакъв плач и вик няма да се чува. към втори вариант >>
432. Зората на живота, СБ , София, 27.8.1941г.,
- Преди години, то беше във Варна, гледам, една дама с двама полковници говори. (втори вариант)
Преди години, то беше във Варна, гледам, една дама с двама полковници говори. Тя е една жива, подвижна, опитна жена, която разбира мъжкото естество и добрата, и лошата страна на мъжа разбира. Пък е и красива, подвижна. Седят двамата полковници като войници. Единият, като ги остави, върви и си маха ръката. Какво му е говорила, не зная, не искам да ви кажа тайната. към втори вариант >>
433. Което не е / Законът на лъжата, УС , СБ , София, 7.9.1941г.,
- За пръв път Господ вижда лъжата в Адама. (втори вариант)
Знаеше Господ къде е, но Господ не вижда лъжата. Той познава лъжата, но не я вижда. Не иска да я вижда. Една лъжа не може да се яви пред Господа. Лъжата е гола. За пръв път Господ вижда лъжата в Адама. Жената и тя се скрила. Коя е причината? Казва Адам: “Онази другарка, която ми даде лъже сега той, тя ме накара да ям.” Не казва, че той искаше да стане божество, че неговата другарка обича я повече, мисли, че като яде от този плод, ще стане шишкав, корона ще има на главата, мантия, венец. Така си мислеше. Изведнъж пак му дойде на ума и лъже. към втори вариант >>
437. От Неговите ученици, НБ , София, 19.10.1941г.,
- Аз вземам Първоначално Бог създаде Адама, от Адама създаде Ева.
В природата има нещо като тази лъжливата жена, която ни лъже нас. Казва, че ни обича, че всичко ще направи заради нас, но щом влезем в контакт с него, веднага бой ще ядеш. Това го наричаме зло. Аз го наричам свещен егоизъм на земята, който съществува между хората. Това не е любов към Бога. Аз вземам Първоначално Бог създаде Адама, от Адама създаде Ева. Какво има тия двамата хора да се спорят. Единият направен от Бога и другият направен. Трябва да се уважават, по единствената причина, че в Адама Бог вдъхна Божествено дихание, а в Ева не казва, че е вдъхнал, но само се подразбира. Понеже Адам ѝ даде от Духа, който Бог му даде, той даде на жена си. Но в нея се зароди желание, да вземе всичкият дух, който имаше в Адама вътре. към беседата >>
- Трябва да се уважават, по единствената причина, че в Адама Бог вдъхна Божествено дихание, а в Ева не казва, че е вдъхнал, но само се подразбира.
Аз го наричам свещен егоизъм на земята, който съществува между хората. Това не е любов към Бога. Аз вземам Първоначално Бог създаде Адама, от Адама създаде Ева. Какво има тия двамата хора да се спорят. Единият направен от Бога и другият направен. Трябва да се уважават, по единствената причина, че в Адама Бог вдъхна Божествено дихание, а в Ева не казва, че е вдъхнал, но само се подразбира. Понеже Адам ѝ даде от Духа, който Бог му даде, той даде на жена си. Но в нея се зароди желание, да вземе всичкият дух, който имаше в Адама вътре. Туй е грехопадението, казва се само половиния дух да го има, не целият да го има. Адам роди едно дете момиче, не на време, от което гледище. Защото когато Бог прекара всички животни пред Адама, всичките две по две минаха. към беседата >>
- Но в нея се зароди желание, да вземе всичкият дух, който имаше в Адама вътре.
Аз вземам Първоначално Бог създаде Адама, от Адама създаде Ева. Какво има тия двамата хора да се спорят. Единият направен от Бога и другият направен. Трябва да се уважават, по единствената причина, че в Адама Бог вдъхна Божествено дихание, а в Ева не казва, че е вдъхнал, но само се подразбира. Понеже Адам ѝ даде от Духа, който Бог му даде, той даде на жена си. Но в нея се зароди желание, да вземе всичкият дух, който имаше в Адама вътре. Туй е грехопадението, казва се само половиния дух да го има, не целият да го има. Адам роди едно дете момиче, не на време, от което гледище. Защото когато Бог прекара всички животни пред Адама, всичките две по две минаха. Казва Адам, Господ на мене не дал като на тези другарчета. Нямаше нужда. към беседата >>
- Защото когато Бог прекара всички животни пред Адама, всичките две по две минаха.
Трябва да се уважават, по единствената причина, че в Адама Бог вдъхна Божествено дихание, а в Ева не казва, че е вдъхнал, но само се подразбира. Понеже Адам ѝ даде от Духа, който Бог му даде, той даде на жена си. Но в нея се зароди желание, да вземе всичкият дух, който имаше в Адама вътре. Туй е грехопадението, казва се само половиния дух да го има, не целият да го има. Адам роди едно дете момиче, не на време, от което гледище. Защото когато Бог прекара всички животни пред Адама, всичките две по две минаха. Казва Адам, Господ на мене не дал като на тези другарчета. Нямаше нужда. За Ева нямаше нужда. Тя преждевременно дойде. Преждевременно стана и Адам се огорчи, че няма другарка. към беседата >>
439. Да ме очистиш, НБ , София, 9.11.1941г.,
- Че когато една кокона, хайде да я кажем английска лейди, на турски ханъмка, на френски дама, на български госпожа, мисли само къде с какъв парцал да се накичи, каква панделка, каква връзка да си тури и то дали отпред или отзад.
Като ореш, ти разваляш жилищата на разни червейчета, на разни бръмбари, мислиш, че са влезли в твоето място. Но ако той е на своето място, а ти взимаш неговото място? И бръмбарите си имат свои места. Казвате: Това ли остана с бръмбари да се занимаваме. Че вие се занимавате с по-долни работи от бръмбарите. Че когато една кокона, хайде да я кажем английска лейди, на турски ханъмка, на френски дама, на български госпожа, мисли само къде с какъв парцал да се накичи, каква панделка, каква връзка да си тури и то дали отпред или отзад. Това не е ли по-долно занимание от онова да се занимаваш с бръмбарите? – Ама да бъде учтив. Казвам, както и да е постъпил човекът, благодари му. Ама той не е застанал от дясната страна. Какво се разбира от дясната страна? към беседата >>
- Подир Адама започна да се съкратява животът на хората, те употребиха месната храна.
Някои от тях вземат разни положения в държавата. Сега туй дърво на познание доброто и злото и дървото на живота. Най-първо в храненето малко хора има, които знаят как да се хранят. Този, който знае как да се храни, живее дълъг живот: 80, 90, 100, 120, 130, 140, 200, 250 години. Адам, който знаеше закона, живя до 900 години. Подир Адама започна да се съкратява животът на хората, те употребиха месната храна. Авел беше овчар. От рая още като излязоха научи се да коли и да принася жертва. Каин беше земледелец, той принесе жертва от житните си произведения и така се появи понятие за религия. Тази религия на кого димът отишъл направо като комин към Господа, той е праведен. Благоприятна е жертвата, на която димът не пъпли по земята, но върви направо нагоре. към беседата >>
- Котката живее така хигиенично, сутрин излиза да се пече като някоя дама се изглажда, но не знае да яде.
Така я обича, че с козината я изяда. Всичко, каквото има в мишката, го изяда, нищо не остава. Котката всичко изяда от любов. Често котките страдат от тази любов. Като яде такава мишка, котките страдат от тази любов. Котката живее така хигиенично, сутрин излиза да се пече като някоя дама се изглажда, но не знае да яде. Не че не знае, но от любов. Тя мисли, като изяде мишката, всичко ще ѝ донесе тази мишка. Тази мишка със своите нечистотии разстройва нейното здраве. към беседата >>
442. На прага е, НБ , София, 28.12.1941г.,
- Един негър обяснявал, как Господ направил Адама.
Христос казва: „Елате вие, благословени от Отца Моего да наследите Царството Божие“ Защо? Защото гладен бях, нахранихте ме. Болен бях, изцелихте ме, в тъмница бях, посетихте ме. Казват: Господи, кога те видяхме. По някой път хората изясняват Писанието по негърски. Един негър обяснявал, как Господ направил Адама. Казва, Господ три деня се мъчи да направи Адама, суши го три деня на един плет. Някой запитвал, ами плета кой го е правил. Казва: То не е ваша работа! Онова, което създава човекът, то е онова вечното начало. Мисълта е нещо вечно. към беседата >>
- Казва, Господ три деня се мъчи да направи Адама, суши го три деня на един плет.
Защото гладен бях, нахранихте ме. Болен бях, изцелихте ме, в тъмница бях, посетихте ме. Казват: Господи, кога те видяхме. По някой път хората изясняват Писанието по негърски. Един негър обяснявал, как Господ направил Адама. Казва, Господ три деня се мъчи да направи Адама, суши го три деня на един плет. Някой запитвал, ами плета кой го е правил. Казва: То не е ваша работа! Онова, което създава човекът, то е онова вечното начало. Мисълта е нещо вечно. Любовта е нещо вечно, която приканва диханието на Бога, което вдъхна в Адама. към беседата >>
- Любовта е нещо вечно, която приканва диханието на Бога, което вдъхна в Адама.
Казва, Господ три деня се мъчи да направи Адама, суши го три деня на един плет. Някой запитвал, ами плета кой го е правил. Казва: То не е ваша работа! Онова, което създава човекът, то е онова вечното начало. Мисълта е нещо вечно. Любовта е нещо вечно, която приканва диханието на Бога, което вдъхна в Адама. Той е вдъхнал от Любовта си и той е станал жива душа. Следователно, Бог постоянно вдъхва при всяко страдание. Мислите ли, че този Адам, който беше в пръстта, той страдаше в тази пръст? Съжали го Господ, че страда. Един ден ще четете как е тази история. към беседата >>
444. Добри певци, ООК , София, 7.1.1942г.,
- Този, който много говори, на тази дама казва, че това харесва, онова харесва.
Да ви приведа един анекдот. Седят две дами на едно място и двама кавалери, които се запознават. Единият много говори, а другият мълчи. Казва: „Много говори.“ Но другият мълчи. Този, който много говори, на тази дама казва, че това харесва, онова харесва. След като си замине кавалерът, дамата усеща, че нещо липсва от нея. Като ѝ казвал, че това е хубаво, онова е хубаво, задигнал го. Другият кавалер, който не говорил нищо на дамата, оставил ѝ нещо. Онзи, който говорил, тя трябвало да плати за говора. Усетила, че след като си заминал кавалерът, изчезнало нещо от нея. към беседата >>
- След като си замине кавалерът, дамата усеща, че нещо липсва от нея.
Да ви приведа един анекдот. Седят две дами на едно място и двама кавалери, които се запознават. Единият много говори, а другият мълчи. Казва: „Много говори.“ Но другият мълчи. Този, който много говори, на тази дама казва, че това харесва, онова харесва. След като си замине кавалерът, дамата усеща, че нещо липсва от нея. Като ѝ казвал, че това е хубаво, онова е хубаво, задигнал го. Другият кавалер, който не говорил нищо на дамата, оставил ѝ нещо. Онзи, който говорил, тя трябвало да плати за говора. Усетила, че след като си заминал кавалерът, изчезнало нещо от нея. към беседата >>
- Другият кавалер, който не говорил нищо на дамата, оставил ѝ нещо.
Единият много говори, а другият мълчи. Казва: „Много говори.“ Но другият мълчи. Този, който много говори, на тази дама казва, че това харесва, онова харесва. След като си замине кавалерът, дамата усеща, че нещо липсва от нея. Като ѝ казвал, че това е хубаво, онова е хубаво, задигнал го. Другият кавалер, който не говорил нищо на дамата, оставил ѝ нещо. Онзи, който говорил, тя трябвало да плати за говора. Усетила, че след като си заминал кавалерът, изчезнало нещо от нея. към беседата >>
- Той постави Адама и Ева в рая, като проповедници на Новото учение и там те не устояха.
– За Христа са проповядвали туй, което не е. Христос дойде на земята, болезнените отношения, които хората имаха към Бога, Христос дойде да изправи една погрешка. Той да изправи единствената погрешка на непослушанието на Адама и Ева. То беше Неговата задача да образува една връзка на непослушанието. Казва: „Не дойдох да изпълня своята си воля, но волята на Онзи, Който Ме е пратил“. Той постави Адама и Ева в рая, като проповедници на Новото учение и там те не устояха. Вторият Адама дойде да покаже по кой начин може да поправи погрешката. Адам и Ева имаха много добри условия в рая. Раят беше отлична градина, съобщаваха се с ангелите, всички животни им служеха, всички растения им служеха, и при това не бяха доволни, искаха да станат като Бога, големи хора да станат като Бога, да създадат един нов свят. Тази идея влезе в ума на Ева. Тя искаше да стане голяма, че да знаят коя е Ева. към беседата >>
- Вторият Адама дойде да покаже по кой начин може да поправи погрешката.
Христос дойде на земята, болезнените отношения, които хората имаха към Бога, Христос дойде да изправи една погрешка. Той да изправи единствената погрешка на непослушанието на Адама и Ева. То беше Неговата задача да образува една връзка на непослушанието. Казва: „Не дойдох да изпълня своята си воля, но волята на Онзи, Който Ме е пратил“. Той постави Адама и Ева в рая, като проповедници на Новото учение и там те не устояха. Вторият Адама дойде да покаже по кой начин може да поправи погрешката. Адам и Ева имаха много добри условия в рая. Раят беше отлична градина, съобщаваха се с ангелите, всички животни им служеха, всички растения им служеха, и при това не бяха доволни, искаха да станат като Бога, големи хора да станат като Бога, да създадат един нов свят. Тази идея влезе в ума на Ева. Тя искаше да стане голяма, че да знаят коя е Ева. После като представи идеята на Адама и двамата проектираха да бъдат богове и двамата създадоха сегашния свят. към беседата >>
- После като представи идеята на Адама и двамата проектираха да бъдат богове и двамата създадоха сегашния свят.
Вторият Адама дойде да покаже по кой начин може да поправи погрешката. Адам и Ева имаха много добри условия в рая. Раят беше отлична градина, съобщаваха се с ангелите, всички животни им служеха, всички растения им служеха, и при това не бяха доволни, искаха да станат като Бога, големи хора да станат като Бога, да създадат един нов свят. Тази идея влезе в ума на Ева. Тя искаше да стане голяма, че да знаят коя е Ева. После като представи идеята на Адама и двамата проектираха да бъдат богове и двамата създадоха сегашния свят. Туй, което сега е в света, Адам и Ева го създадоха. Човек го създаде. Нашият пръв баща и нашата първа майка създадоха да се бият, да се избиват. Още като излязоха из рая, родиха двама синове и единият уби другия. към беседата >>
448. Кесаревото кесарю, Божието Богу, НБ , София, 1.3.1942г.,
- – Възможно е да е бил на Адама, тъй щото спомня си.
Противи се злому, когато си лош, противи се злому, когато си добър. Не противи се злому, когато живееш в безлюбие, противи се, когато си в Любовта, нищо повече. То са максими. Онези, Които от памти века са учили човечеството са направили един превод, както на Илиада има превод на български, или преведени има от Данте или от Милтон е преведен „Изгубеният рай“. Питам: Милтон беше ли, когато се изгуби раят? – Възможно е да е бил на Адама, тъй щото спомня си. Кой от двамата синове е Милтон? – Кой предполагате, че е Каин или Авел? – Аз не искам да си дадете мнението, защото как ще докажете, че е бил син на Адама, или че сме синове на Адама? – Че досега вие не знаете, кой ви е баща. Защото баща ви умрял, неговият баща умрял, всички тия бащи умрели, бащи ли са? към беседата >>
- – Аз не искам да си дадете мнението, защото как ще докажете, че е бил син на Адама, или че сме синове на Адама?
Онези, Които от памти века са учили човечеството са направили един превод, както на Илиада има превод на български, или преведени има от Данте или от Милтон е преведен „Изгубеният рай“. Питам: Милтон беше ли, когато се изгуби раят? – Възможно е да е бил на Адама, тъй щото спомня си. Кой от двамата синове е Милтон? – Кой предполагате, че е Каин или Авел? – Аз не искам да си дадете мнението, защото как ще докажете, че е бил син на Адама, или че сме синове на Адама? – Че досега вие не знаете, кой ви е баща. Защото баща ви умрял, неговият баща умрял, всички тия бащи умрели, бащи ли са? – Баща, който умира, не може да бъде баща. Приятел, който умира, не може да бъде приятел. Любещ, който умира, не може да бъде любещ. към беседата >>
- Дама, като умре мъжът ѝ, ще се почерни, ще иде на гроба, ще се поклони и ще си замине.
Нас не трябват дами, ни лейди, но жени ни трябват. Давам смисъла на две думи. Деви, девици, значи чисти. Жена е, която има търпение. Тя носи живота. Дама, като умре мъжът ѝ, ще се почерни, ще иде на гроба, ще се поклони и ще си замине. Тя гледа какво оставил на нея. Лейди е, като умре мъжът, ще иде на гроба, ще тури цветя на гроба, ще тури вода, ще остави той да разрешава въпроса. Ако е жена, ще го възкреси. Ще го зачене в себе си, ще го роди. Искате да възкръснете, ще минете през тесните врата. към беседата >>
453. Настана денят, НБ , София, 19.4.1942г.,
- Ние трябва да се повърнем в рая, да вземем онова, което беше вложено в Адама и Ева в рая, не онова, което придобиха вън от рая.
Туй трябва да го носите в себе си. Виртуози трябва да бъдете, като дадат тази цигулка, ще свирите. Човек трябва да разчита на онова, което Бог е вложил в неговата душа. Най-първо всички хора трябва да се освободят от всички човешки наслоявания, от хиляди поколения има наслоявания. Всичките човешки наслоявания трябва да се изхвърлят, да стане Божественото, тогава всичко е възможно. Ние трябва да се повърнем в рая, да вземем онова, което беше вложено в Адама и Ева в рая, не онова, което придобиха вън от рая. На онова, което беше в рая, на него можем да обусловим. Адам и Ева като приеха онова, което беше вън от рая, то ги изкара вън от рая. Сега мислим, че знанието, което хората добиха в света, ще ни ползува. С туй знание нищо не се добива. Някои говорят за оня свят. към беседата >>
- Този Адам, който е направен от пръст и му вдъхна диханието си и Ева, която е направена от ребрата на Адама, те съгрешиха.
Та казвам: Предназначението на живота, какво е? – Бог изисква от нас, децата му, които са дошли на земята да се учим. Не изучавайте Адам, който Господ направи от пръст, него не го изучавайте, но изучавайте този Адам, дето казва: И направи Бог човека по образ и подобие свое и даде му власт. Този е Адам, той не (е) съгрешил. Този Адам, който е направен от пръст и му вдъхна диханието си и Ева, която е направена от ребрата на Адама, те съгрешиха. Има една Ева, която не е направена от ребрата на Адама. Направи ги Бог мъжки и женски пол по образ и подобие свое. Никакво ребро няма. Като дойде вторият Адам, казва: Взел пръст и направил човека и за Ева се казва, че взел две ребра от Адама и я направил. То е човекът на земята. към беседата >>
- Има една Ева, която не е направена от ребрата на Адама.
Та казвам: Предназначението на живота, какво е? – Бог изисква от нас, децата му, които са дошли на земята да се учим. Не изучавайте Адам, който Господ направи от пръст, него не го изучавайте, но изучавайте този Адам, дето казва: И направи Бог човека по образ и подобие свое и даде му власт. Този е Адам, той не (е) съгрешил. Този Адам, който е направен от пръст и му вдъхна диханието си и Ева, която е направена от ребрата на Адама, те съгрешиха. Има една Ева, която не е направена от ребрата на Адама. Направи ги Бог мъжки и женски пол по образ и подобие свое. Никакво ребро няма. Като дойде вторият Адам, казва: Взел пръст и направил човека и за Ева се казва, че взел две ребра от Адама и я направил. То е човекът на земята. И Ева направена от ребрата, греши. към беседата >>
454. Светлина, топлина и сила, ООК , София, 29.4.1942г.,
- Казва: „Чух Те, срам ме беше да изляза, понеже съм гола.“ Адам на Господа казва, че е гол, Ева на Адама казва, че е гола.
455. Врата на Любовта, НБ , София, 10.5.1942г.,
- На Адама, кой му проговори да поиска Ева.
Питам: Когато младата мома се жени, кой ѝ говори? Ще кажете: Майка ѝ. Майка ѝ, като се ожени, кой ѝ говореше? Баба ѝ. Ами най-първо кой ѝ говореше? На Адама, кой му проговори да поиска Ева. Той не я искаше. Господ искаше да го направи учен човек, да добие живота извън света, изведе го из райската граница, че прекара всичките животни и му каза, ако живееш добре, всичките животни ще ги дам на твое разположение. И Адам имената им даде, кръсти ги. Той вижда, че във външния свят не са сами, по две ходят. Казва си, че е на (каква) работа: Аз в рая съм, един съм, а те извън рая, по двама. към беседата >>
457. Разумни и незлобиви, НБ , София, 14.6.1942г.,
- Питам ви: Във времето на Адама, когато ви създаде Господ, какви бяхте?
Ти търсиш своето щастие вън от себе си, не се вглеждаш в своята душа. Ти не подозираш, че си предназначен за нещо велико в света. Това е предназначението на душата. Ти си предназначен един ден да станеш ангел, да ходиш като посланик от едно място на друго, да внесеш нов ред, свобода, да носиш знанието на Бога в света. Казваш: Какъв ще бъда. Питам ви: Във времето на Адама, когато ви създаде Господ, какви бяхте? Вие бяхте като бръмбарчета в Адама, малки клетки. Казват, че в Адама всички са сгрешили. Вие в Адама играхте роля, каквато играят сегашните клетки в човешкото тяло. Има повече от тридесет милиарда клетки в човешкия организъм. Знаете ли, колко голямо число е 30 милиарда? към беседата >>
- Вие бяхте като бръмбарчета в Адама, малки клетки.
Ти не подозираш, че си предназначен за нещо велико в света. Това е предназначението на душата. Ти си предназначен един ден да станеш ангел, да ходиш като посланик от едно място на друго, да внесеш нов ред, свобода, да носиш знанието на Бога в света. Казваш: Какъв ще бъда. Питам ви: Във времето на Адама, когато ви създаде Господ, какви бяхте? Вие бяхте като бръмбарчета в Адама, малки клетки. Казват, че в Адама всички са сгрешили. Вие в Адама играхте роля, каквато играят сегашните клетки в човешкото тяло. Има повече от тридесет милиарда клетки в човешкия организъм. Знаете ли, колко голямо число е 30 милиарда? За да прочетете тия клетки, знаете ли колко време ще ви вземе? към беседата >>
- Казват, че в Адама всички са сгрешили.
Това е предназначението на душата. Ти си предназначен един ден да станеш ангел, да ходиш като посланик от едно място на друго, да внесеш нов ред, свобода, да носиш знанието на Бога в света. Казваш: Какъв ще бъда. Питам ви: Във времето на Адама, когато ви създаде Господ, какви бяхте? Вие бяхте като бръмбарчета в Адама, малки клетки. Казват, че в Адама всички са сгрешили. Вие в Адама играхте роля, каквато играят сегашните клетки в човешкото тяло. Има повече от тридесет милиарда клетки в човешкия организъм. Знаете ли, колко голямо число е 30 милиарда? За да прочетете тия клетки, знаете ли колко време ще ви вземе? Един живот няма да ви стигне, пък и два няма да ви стигнат. към беседата >>
- Вие в Адама играхте роля, каквато играят сегашните клетки в човешкото тяло.
Ти си предназначен един ден да станеш ангел, да ходиш като посланик от едно място на друго, да внесеш нов ред, свобода, да носиш знанието на Бога в света. Казваш: Какъв ще бъда. Питам ви: Във времето на Адама, когато ви създаде Господ, какви бяхте? Вие бяхте като бръмбарчета в Адама, малки клетки. Казват, че в Адама всички са сгрешили. Вие в Адама играхте роля, каквато играят сегашните клетки в човешкото тяло. Има повече от тридесет милиарда клетки в човешкия организъм. Знаете ли, колко голямо число е 30 милиарда? За да прочетете тия клетки, знаете ли колко време ще ви вземе? Един живот няма да ви стигне, пък и два няма да ви стигнат. Обаче днес вие сте извън Адама. към беседата >>
- Обаче днес вие сте извън Адама.
Вие в Адама играхте роля, каквато играят сегашните клетки в човешкото тяло. Има повече от тридесет милиарда клетки в човешкия организъм. Знаете ли, колко голямо число е 30 милиарда? За да прочетете тия клетки, знаете ли колко време ще ви вземе? Един живот няма да ви стигне, пък и два няма да ви стигнат. Обаче днес вие сте извън Адама. Този Адам е станал по-голям, че вие, малките клетки, не може да играете роля сега, но само разсъждавате и критикувате Адама, защо той е направил тази по-грешка. Че тогава защо гласувахте и вие в него? Защо не си дадохте бюлетината за друго нещо? Ако ви кажа, че двама от вас тук сте били съветници на Адама, какво ще кажете? Ако вие не бяхте си дали думата. към беседата >>
- Този Адам е станал по-голям, че вие, малките клетки, не може да играете роля сега, но само разсъждавате и критикувате Адама, защо той е направил тази по-грешка.
Има повече от тридесет милиарда клетки в човешкия организъм. Знаете ли, колко голямо число е 30 милиарда? За да прочетете тия клетки, знаете ли колко време ще ви вземе? Един живот няма да ви стигне, пък и два няма да ви стигнат. Обаче днес вие сте извън Адама. Този Адам е станал по-голям, че вие, малките клетки, не може да играете роля сега, но само разсъждавате и критикувате Адама, защо той е направил тази по-грешка. Че тогава защо гласувахте и вие в него? Защо не си дадохте бюлетината за друго нещо? Ако ви кажа, че двама от вас тук сте били съветници на Адама, какво ще кажете? Ако вие не бяхте си дали думата. Ева нямаше да сгреши. към беседата >>
- Ако ви кажа, че двама от вас тук сте били съветници на Адама, какво ще кажете?
Един живот няма да ви стигне, пък и два няма да ви стигнат. Обаче днес вие сте извън Адама. Този Адам е станал по-голям, че вие, малките клетки, не може да играете роля сега, но само разсъждавате и критикувате Адама, защо той е направил тази по-грешка. Че тогава защо гласувахте и вие в него? Защо не си дадохте бюлетината за друго нещо? Ако ви кажа, че двама от вас тук сте били съветници на Адама, какво ще кажете? Ако вие не бяхте си дали думата. Ева нямаше да сгреши. Какво ще кажете на това? Ще кажете, че това не е истина. Но това още не значи, че вашето отричане е абсолютна истина. към беседата >>
459. Прилагане на живите числа, СБ , РБ , 7-те езера, 26.6.1942г.,
- Бог каза на Адама да не яде от плодовете на забраненото дърво, и той каза „да"; обеща, че ще изпълни Божията заповед.
Той праща слънчевата светлина и топлина на всички живи същества. Той изпраща хляба на човека. Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето". Значи, хлябът иде отгоре, от слънчевата светлина и топлина. И тъй, кажете ли в душата си за нещо „да", не отстъпвайте от думите си. Бог каза на Адама да не яде от плодовете на забраненото дърво, и той каза „да"; обеща, че ще изпълни Божията заповед. Когато дойде изкусителят и го накара да яде, той не повтори думите, казани пред Бога, и се отрече. Йон пък имаше желание да отиде на запад, в Испания, но Бог му каза да не отива там, а да отиде в Ниневия, да проповядва на тамошните жители да се разкаят. Йон не послуша Господа и замина за Испания, дето за наказание го хвърлиха в морето. Тук го глътна кита и трябваше да престои три дена в утробата му; след дълга молитва, китът го изхвърли на брега. Ето защо, когато Бог ти казва да вървиш напред, върви и не мисли. към беседата >>
- Най-после Господ казва на змията: „Понеже ти си направила това, тебе ще те лиша от ръце и крака, ще ходиш, по корем да се влачиш и пръст да ядеш.“ На жената каза: „Понеже ти си послушала това, което се влече по земята, затова с мъка ще раждаш децата, девет месеца ще се мъчиш.“ На Адама казва: „Ти си послушал едно същество, което ражда, ти ще обработваш земята, и тя много малко плод ще ти дава.“
И Ева страха роди, и Адам. И двамата на един ум бяха. Адам, като го хвана Господ, уплаши се, казва: „Онази жена, която ми даде, ми даде да ям. Аз мислех, че ще създадем нещо добро, тя ме тикна в тази беля.“ Оправда се. Хвана Ева, тя казва: „Господи, онази змия, ако не беше дошла в райската градина.“ Адам обвини Ева, Ева обвини змията. Най-после Господ казва на змията: „Понеже ти си направила това, тебе ще те лиша от ръце и крака, ще ходиш, по корем да се влачиш и пръст да ядеш.“ На жената каза: „Понеже ти си послушала това, което се влече по земята, затова с мъка ще раждаш децата, девет месеца ще се мъчиш.“ На Адама казва: „Ти си послушал едно същество, което ражда, ти ще обработваш земята, и тя много малко плод ще ти дава.“ към беседата >>
462. Единствената нишка, УС , София, 19.7.1942г.,
- Казва: „Магаре нали е, все си е магаре.“ Случило се тъй, че всичките животни минали покрай Адама, и магарето с тях, да им тури имена.
Случило се, че един градинар, като го видял, че има такава форма, той имал нужда някой да му пази градината, оставил го да пази градината. Птиците ходили, и то ходило да пази от птиците. Като ходило да пази от птиците, изпогазило цялата градина. Градинарят, като видял, казва: „Голям ти е ръстът, но глупаво си. Така градината не се пази.“ Като намерил магарето, изпъдил го из градината и оттогава му излязло прозвището магаре. Казва: „Магаре нали е, все си е магаре.“ Случило се тъй, че всичките животни минали покрай Адама, и магарето с тях, да им тури имена. Адам му турил името магаре. А магаре значи, че си дава мнението там, дето никой не го пита. Магаре, това значи, когато си даваш мнението, когато никой не те пита. Когато минавали животните да им тури Адам имена, то си дало мнението за жената. Ева седяла, много красива, всичките животни я погледнали, то казва: „Красива е, но ще създаде някаква беля на Господа.“ Разчуло се това, че ще създаде някаква беля на Господа. към беседата >>
465. Любов и обич / Вложи в сърцето, СБ , РБ , София, 29.8.1942г.,
- Бог каза на Адама да не яде. (втори вариант)
Ни най-малко няма да бъде облечена с царска мантия. Ще дойде по особен начин, в най-скромната си дреха, дето някога обичта се е обличала. Ако може да я познаете, ще имате най-голямото благо. Любовта ще дойде в най-скромната си дреха, но най-хубавата. Вие ще кажете: “Може, може, всичко може, но това.” Гледайте да ви не изкуси дяволът. Бог каза на Адама да не яде. Аз ви казвам, че днес любовта ще дойде в най-скромната си дреха, да я познаете. В положителен смисъл, ако вие я знаете, тя ще ви даде онзи плод на живота и вие като Адама няма да съгрешите, но ще оживеете. Тя ще ви донесе първия плод. към втори вариант >>
- В положителен смисъл, ако вие я знаете, тя ще ви даде онзи плод на живота и вие като Адама няма да съгрешите, но ще оживеете. (втори вариант)
Ако може да я познаете, ще имате най-голямото благо. Любовта ще дойде в най-скромната си дреха, но най-хубавата. Вие ще кажете: “Може, може, всичко може, но това.” Гледайте да ви не изкуси дяволът. Бог каза на Адама да не яде. Аз ви казвам, че днес любовта ще дойде в най-скромната си дреха, да я познаете. В положителен смисъл, ако вие я знаете, тя ще ви даде онзи плод на живота и вие като Адама няма да съгрешите, но ще оживеете. Тя ще ви донесе първия плод. към втори вариант >>
- Погрешката на Адама се заключаваше в неговото скрито желание, да получи един плод направо от ръката на Ева.
Кой стана причина за излизането на първите човеци от рая? – Изкусителят. Той започна да им описва красотата на външния свят, с което ги съблазни. Обаче, те не знаеха, как да излязат. Той им даде съвет да направят някаква погрешка, с която да проявят неподчинение на Божиите заповеди. Погрешката на Адама се заключаваше в неговото скрито желание, да получи един плод направо от ръката на Ева. Той сам си късаше плодове, когато пожелаеше, но не беше опитал, какво значи да получи плод от ръката на Ева. Тя възприе желанието на Адама и при първия случай, който й се представи, тя му поднесе един от плодовете на забраненото дърво. Не само това, но тя даже му показа, как се яде този плод. Първо тя хапна от него, а после даде и на Адама. Щом ядоха от забранения плод, царските мантии паднаха от гърба им, и те се намериха пред отворената врата на рая. към беседата >>
- Тя възприе желанието на Адама и при първия случай, който й се представи, тя му поднесе един от плодовете на забраненото дърво.
Той започна да им описва красотата на външния свят, с което ги съблазни. Обаче, те не знаеха, как да излязат. Той им даде съвет да направят някаква погрешка, с която да проявят неподчинение на Божиите заповеди. Погрешката на Адама се заключаваше в неговото скрито желание, да получи един плод направо от ръката на Ева. Той сам си късаше плодове, когато пожелаеше, но не беше опитал, какво значи да получи плод от ръката на Ева. Тя възприе желанието на Адама и при първия случай, който й се представи, тя му поднесе един от плодовете на забраненото дърво. Не само това, но тя даже му показа, как се яде този плод. Първо тя хапна от него, а после даде и на Адама. Щом ядоха от забранения плод, царските мантии паднаха от гърба им, и те се намериха пред отворената врата на рая. към беседата >>
- Първо тя хапна от него, а после даде и на Адама.
Той им даде съвет да направят някаква погрешка, с която да проявят неподчинение на Божиите заповеди. Погрешката на Адама се заключаваше в неговото скрито желание, да получи един плод направо от ръката на Ева. Той сам си късаше плодове, когато пожелаеше, но не беше опитал, какво значи да получи плод от ръката на Ева. Тя възприе желанието на Адама и при първия случай, който й се представи, тя му поднесе един от плодовете на забраненото дърво. Не само това, но тя даже му показа, как се яде този плод. Първо тя хапна от него, а после даде и на Адама. Щом ядоха от забранения плод, царските мантии паднаха от гърба им, и те се намериха пред отворената врата на рая. към беседата >>
466. Опознаване, СБ , РБ , УС , София, 30.8.1942г.,
- То отворило сърцето на някоя дама, и тя го обикнала.
Много видни жени, с високо обществена положение, обичат кучета и ги водят с верижки, разхождат ги по улиците. Те се занимават с тях по цели часове: къпят ги, чистят ги, радват им се като на деца. Ще кажете, че това не е естествено. Малко ли бедни деца и сираци има, че трябва да се занимават с кучета, да изразходват средства по тях? Право е това, но те не са срещнали дете, което е могло да направи това, което малкото кученце е направило. То отворило сърцето на някоя дама, и тя го обикнала. Ще кажете, че животното е по-глупаво от човека. И това е право, но има животни, които някога проявяват по-голяма интелигентност от човека. Какво ще кажете за ослицата на пророк Валаама? За нея се казва, че тя видяла ангела, преди господарят й да го види. И когато той я биел, за да върви напред тя проговорила и му обърнала внимание на видението, че ангел стои пред тях. към беседата >>
468. Проявление, НБ , София, 27.9.1942г.,
- Казва, че Бог вдъхна в ноздрите на Адама и той стана жива душа.
Някой казва: „В какво да вярвам? “ Вярвай в твоя ум, в който Бог живее. Господ живее в ума. Вярвай, че Бог живее в сърцето ти, желанието е от Бога. Да вярваш, че Бог е в душата ти, в диханието, което е излязло от Бога. Казва, че Бог вдъхна в ноздрите на Адама и той стана жива душа. Един човек, който вярва в присъствието на Бога в неговата мисъл, в неговото сърце и в неговата душа, този човек е силен. Този човек е, който е дошъл да помага в света. Светът се нуждае от такива хора. към беседата >>
469. Скръб и радост, МОК , София, 2.10.1942г.,
- Когато волът е свързан вътре в дама, казва: Аз не мога да работя.
Няма затворени кръгове в природата. То е една временна илюзия в ума ви. Тия неща трябва да ги имате в умът, за да имате правилен възглед. Ако нямате правилен възглед, вие сами ще се спънете. Не искам да турите в мисълта си: От мене нищо няма да стане. Когато волът е свързан вътре в дама, казва: Аз не мога да работя. Вързан е не може да работи. Когато дойде господарят и го отвърже, впрегне го, вземе остена и той почва да работи. Та когато и вие казвате, че не може да работите, вие сте като свързания вол, обаче, като дойде господарят и ви отвърже – юларят отпред и остенът отзад – вие веднага ще работите. Вие пак ще бъдете доволни. Радвате се, че сте излезли от дама. към беседата >>
- Радвате се, че сте излезли от дама.
Когато волът е свързан вътре в дама, казва: Аз не мога да работя. Вързан е не може да работи. Когато дойде господарят и го отвърже, впрегне го, вземе остена и той почва да работи. Та когато и вие казвате, че не може да работите, вие сте като свързания вол, обаче, като дойде господарят и ви отвърже – юларят отпред и остенът отзад – вие веднага ще работите. Вие пак ще бъдете доволни. Радвате се, че сте излезли от дама. И на нивата не е толкоз приятно, но е за предпочитане, отколкото в дама. Има една обмяна на светлината. Сега по някой път вие искате да бъдете свободни, че всички страдате от свобода. Хората, които не са свободни, не страдат. Страдат само свободните хора. към беседата >>
- И на нивата не е толкоз приятно, но е за предпочитане, отколкото в дама.
Вързан е не може да работи. Когато дойде господарят и го отвърже, впрегне го, вземе остена и той почва да работи. Та когато и вие казвате, че не може да работите, вие сте като свързания вол, обаче, като дойде господарят и ви отвърже – юларят отпред и остенът отзад – вие веднага ще работите. Вие пак ще бъдете доволни. Радвате се, че сте излезли от дама. И на нивата не е толкоз приятно, но е за предпочитане, отколкото в дама. Има една обмяна на светлината. Сега по някой път вие искате да бъдете свободни, че всички страдате от свобода. Хората, които не са свободни, не страдат. Страдат само свободните хора. Чудно е когато някой човек търси свобода, че той от свобода страда. към беседата >>
- Господ като създаде от пръст Адама, той съгреши.
Господ като създаде от пръст Адама, той съгреши. Този човек, направеният от пръст, съгреши. Адам и Ева, като ги туриха в пещта – като ги поставиха на изкушение, съгрешиха. Моисей за деца е писал така. Господ така направил човека от пръст, рекъл да ги пече и като ги турил да ги пече, най-първо се пукнала жената, после се пукнал мъжът – и двамата се пукнаха. Господ казва: „От тия паници не става нищо.“ Оставил ги, да прави друг човек, друг Адам. към беседата >>
473. Новият път, УС , София, 8.11.1942г.,
- Понеже Господ прекарва в рая животните пред Адама, да им даде имена и като им даде имена на всички животни, видя, че все две по две вървят: мъжко и женско.
Адам се подложи на изпитания и не си издържа изпита. И Ева не можа да си издържи изпита. Учен човек беше той. Господ искаше да го изпита. Понеже не се позволяваше животните да влизат в рая – нечисти бяха животните, живееха отвън. Понеже Господ прекарва в рая животните пред Адама, да им даде имена и като им даде имена на всички животни, видя, че все две по две вървят: мъжко и женско. Казва си: „Животните – мъже, жени, заедно вървят, пък аз, човекът, съм сам. Мене ми липсва нещо, Господ е скрил нещо от мене. И аз да си имам такава другарка...“ Господ видя това и казва: „Не е хубаво човек да бъде сам.“ Но Адам не можа да си издържи изпита, похапна от плода. После се роди Ева. Ева гледа дървото и казва: „От последното дърво като хапна, ще стана като Бога.“ Ето едно изкушение. към беседата >>
475. Връзване и развързване, НБ , София, 29.11.1942г.,
- Казват: „Жената е лоша.“ Щом жената е лоша и Адам е лош – жената излезе от Адама.
Казвам: Ние, съвременните хора, трябва да извлечем една поука. Ние вземаме жената, създаваме една жена, която не съществува. Казват: „Жената е лоша.“ Щом жената е лоша и Адам е лош – жената излезе от Адама. Но Адам, аз го виждам, имаше много добри чувства. Като направи погрешка неговата другарка, казва: „И аз съм виновен, и аз ще вървя с тебе. Туй, което си направила, то е в мене. Аз направих същата погрешка. Нека вървим извън рая, да се научим. към беседата >>
- Тогава каза на Адама: „Ще работиш много, ще страдаш много.“ На жената казва: „Ще раждаш, много ще страдаш.“ На змията каза: „Понеже ти си направила това, твоята глава ще бъде смазана.“
“ Казва: „Ядох.“ Казва: „Кой ти каза, че си гол, да не би да си ял от плода? “ – „Ядох.“ Адам веднага казва: „Жена ми, която ми даде, понеже Ти я направи, доверих се на нея.“ Господ не му казва нищо. Отива при жената: „Ти защо яде? “ – „Онази змия, която Ти си направил, тя ми даде. Че Ти я направи умна.“ Казва: „По Твоята воля е.“ Остави въпроса – и на нея не каза нищо. Тогава каза на Адама: „Ще работиш много, ще страдаш много.“ На жената казва: „Ще раждаш, много ще страдаш.“ На змията каза: „Понеже ти си направила това, твоята глава ще бъде смазана.“ към беседата >>
476. Като младия син, УС , София, 29.11.1942г.,
- Вързах го в дама, докато му намеря сайбията.“ Съдията бил духовит, казва: „Ти, като идеш вкъщи, пусни го и гледай втория път да не падаш на гърба му.“
Съдията казва: „Ти защо открадна този кон, той е чужд? “ „Господин съдия, аз не го откраднах, но аз се качих на една круша, да бера. Той дошъл долу под крушата. Падам аз от крушата и, хоп, на гърба на коня. Хуква да тича и занася ме у дома. Вързах го в дама, докато му намеря сайбията.“ Съдията бил духовит, казва: „Ти, като идеш вкъщи, пусни го и гледай втория път да не падаш на гърба му.“ към беседата >>
477. Любовта бе в началото, НБ , София, 13.12.1942г.,
- Преди години, гледам една много красива дама отиваше да купува колбаси, наденици.
Аз мога да ви кажа, веднъж имах случай да видя един крадец какво нещо е. Този крадец го наблюдавах. Веднъж един даровит художник рисуваше и в него виждам един крадец: като взема боите, като посяга, като че краде. Не бях виждал такъв крадец. Всичко хубаво нарисува и след туй крадецът се скри вътре и пак излезе обикновеният човек. Преди години, гледам една много красива дама отиваше да купува колбаси, наденици. Като влезе вътре, като погледна, като се отвориха очите ѝ, нещо зверско имаше. След като взе колбасите, тури ги в чантата, лицето ѝ стана пак като икона. към беседата >>
480. Вратите на Любовта, УС , София, 24.1.1943г.,
- Когато Бог създаде Адама, беше целият рай на негово разположение, с всичките възможности, и той беше недоволен.
Ако имате едно същество, което има първата степен на любовта, може на гърдите му да поставите цялата земя, и то ще я носи. Леко ще я носи, като перце. Ако поставите на гърба му слънцето, и него ще носи като перушинка. Най-малкото същество невидимо, което притежава любовта, може да носи на гърба си земята и слънцето. Ще ви приведа пример. Когато Бог създаде Адама, беше целият рай на негово разположение, с всичките възможности, и той беше недоволен. Гледа: животните по-низши, но и те не може да го разберат. Като тури имена на тях, Адам направи една погрешка, че тури лоши имена. Магарето и до днес не може да се оправи със своето лошо име, което му тури. И волът не може да се справи, и свинята не може да се справи. Рибите, на които тури имена, не могат да се справят. към беседата >>
482. Три съзнания, ООК , София, 17.2.1943г.,
- Какво липсваше на Адама?
То е едно пасивно състояние. Ти най-първо смел си, весел си, здрав си, радваш се, дойде ти на ум, че сам не се живее. Тогава минава мисълта в ума ти, че не е Добро човек да е сам. И Адам като беше в Рая видя, че нещо му липсва, но туй, което му липсва, той не е в състояние да разбере. Казва: „Липсва ми нещо съществено“. Какво липсваше на Адама? Бог всичко му е дал, всичко е задоволил, но няма нещо съществено. Бог прочете в неговото лице, че му липсва нещо. Казва: „Не е Добро на човека да бъде сам“. Така е писано в Писанието, Библията. Има един анекдот в евереите. към беседата >>
485. Новата идея, УС , София, 7.3.1943г.,
- Бог създаде Адама, но го създаде от два елемента.
Онова, което съблазнява у жената, не е нейното лице. То е заблуждение. Не са нейните очи, не са нейните ръце. То е едно извинение, обяснение – такова, каквото не съществува в света. Човек е излязъл от Бога. Бог създаде Адама, но го създаде от два елемента. Събрал малко пръст отнякъде, едно вещество Бог намерил на земята, най-хубавото вещество, което може да се намери на земята. Бог взел от това вещество и направил тялото на човека. В туй вещество турил Своя Дух и човек оживял, станал жива душа. Туй, което наричат плът сега, то е туй вещество. Като турил Духа Си в туй вещество, то с Божествения Дух започва да се не спогажда. към беседата >>
486. Навреме и без време, НБ , София, 14.3.1943г.,
- Господ направил Адама и Ева била на гърба му едно момиченце.
Та казваме, че Ева дойде не навреме. В еврейската кабала има един анекдот. Кабалистите са казали много фантастични неща. Господ направил Адама и Ева била на гърба му едно момиченце. Най-първо не е усещал, [че] носел нещо на гърба си. Като започнал да се интересува, и тя започнала да расте на гърба му. И той понеже не може да я види, забелязва една промяна и се зародило в него желание да види тази, която носи. Явило се желание да види коя е тази, която той носи! Тя като расте, започнала да мисли, искала да узнае, кой е този, който я носи. към беседата >>
- Вие казвате, че Ева е направена от двете ребра, а според този анекдот, еврейския анекдот, Господ приспал Адама отрязъл само нарамките, с които е била свързана.
Като започнал да се интересува, и тя започнала да расте на гърба му. И той понеже не може да я види, забелязва една промяна и се зародило в него желание да види тази, която носи. Явило се желание да види коя е тази, която той носи! Тя като расте, започнала да мисли, искала да узнае, кой е този, който я носи. В него се явило желание да види коя е тази, която той носи. Вие казвате, че Ева е направена от двете ребра, а според този анекдот, еврейския анекдот, Господ приспал Адама отрязъл само нарамките, с които е била свързана. Като я видял, казал... Той усетил, че му е леко, но не знае откъде е дошла тя. Казва: „Имах една голяма тежест и много ти благодаря, че ти като дойде, я няма. Леко ми стана.“ Защото тя слязла от гърба му. Той не е разбрал, че тя слязла от гърба му. Помислил, че тя като влязла в рая, го избавила от голямата тежест, която имал на гърба си. към беседата >>
487. На място, ООК , София, 17.3.1943г.,
- Кой от вас има силата да изхвърли една лоша мисъл навън, както Бог изпъди Адама из Рая?
Казвам – всички може да направите този опит със себе си. Дойде една лоша мисъл, ще ў кажеш: “В мое присъствие, аз не ви позволявам да правите това”. Ако не, ще я хванеш и ще я изхвърлиш навън. Кой от вас има силата да изхвърли една лоша мисъл навън, както Бог изпъди Адама из Рая? Както Бог имаше право да изпъди Адама и Ева от Рая, така изпъдете тази мисъл, и турете един ангел на вратата. Нека и те идат навън, да поскитат. Вие мислите, че нямате право. Като поставите Господа на място в Рая, правото ви ще дойде. Ако Господ не е във вас, нямате никакво право. към беседата >>
- Както Бог имаше право да изпъди Адама и Ева от Рая, така изпъдете тази мисъл, и турете един ангел на вратата.
Казвам – всички може да направите този опит със себе си. Дойде една лоша мисъл, ще ў кажеш: “В мое присъствие, аз не ви позволявам да правите това”. Ако не, ще я хванеш и ще я изхвърлиш навън. Кой от вас има силата да изхвърли една лоша мисъл навън, както Бог изпъди Адама из Рая? Както Бог имаше право да изпъди Адама и Ева от Рая, така изпъдете тази мисъл, и турете един ангел на вратата. Нека и те идат навън, да поскитат. Вие мислите, че нямате право. Като поставите Господа на място в Рая, правото ви ще дойде. Ако Господ не е във вас, нямате никакво право. Единственото право в света е Бог. към беседата >>
489. Зачитане, МОК , София, 26.3.1943г.,
- Какъв беше занаятът на Адама и на неговата сестра?
Родителите му не бяха на Земята. Той беше пратен в Рая, но баща му и майка му ги нямаше. Бог не живееше там в този смисъл. Той го посещава от друго място и Той му донесе едно сестриче и Адам казва: "Плът от плътта ми, кост от костта ми." Хората нямат разбиране, какво нещо е човекът. Адам трябваше да мисли. Какъв беше занаятът на Адама и на неговата сестра? Ева трябваше да учи предмета, как да обича. Адам се занимаваше със зоология, а Ева с ботаника. Тя като ходи из Рая, намери, че от всичките дървета може да се яде, а само едно дърво имало, от което било забранено да се яде. Тя искаше да прави изследвания, да знае причината, защо от туй дърво да не може да се яде. Някой човърка бомба. към беседата >>
490. Два пъти родени, УС , София, 28.3.1943г.,
- Като умрем, ще видим точно туй, което сега виждаме, понеже човек като беше в рая, каза му Бог така: „В който ден ядеш, ще умреш.“ Господ каза на Адама: в който ден ядеш от забраненото дърво, ще влезеш в този живот, в който ние сме на земята.
Без любов не може да говоря с един ангел, с един светия. Но не такава любов, човешка. Съвременните хора, когато изучават тия дребните същества през микроскоп, трябва да има светлина, да ги озари и като гледа през микроскопа, ги вижда. Защо по същия начин и ние да не можем да видим онзи свят? Всички проповядват: „Като умрем.“ А аз казвам: сега, като живеем. Като умрем, ще видим точно туй, което сега виждаме, понеже човек като беше в рая, каза му Бог така: „В който ден ядеш, ще умреш.“ Господ каза на Адама: в който ден ядеш от забраненото дърво, ще влезеш в този живот, в който ние сме на земята. И като яде човек, веднага влезе. Ние поддържаме другото учение на земята, казваме: „В който ден ядеш от плода, като Бога ще станеш.“ Туй, което каза змията, стана ли? Ева стана ли като Бога? Адам стана ли като Бога? Изгубиха и туй, което имаха. към беседата >>
491. Доброта, справедливост, красота, разумност, ООК , София, 31.3.1943г.,
- На Адама Господ му даде една заповед: “Няма да ядеш от забранения плод.
Ако ви сравня с птиците, пак сте гениални. На всичките хора им липсва нещо. Сегашните хора трябва да ги подкупиш с нещо. Те нямат послушание, не знаят какво нещо е послушание. И в Рая беше човек. На Адама Господ му даде една заповед: “Няма да ядеш от забранения плод. От всичките плодове ще ядеш, но от туй Дърво няма да ядеш”. Понеже Господ му каза, че това Дърво не е за него, Адам беше доста послушен. Той, като погледна на това Дърво, не бута, послушен беше. Обаче, като дойде тази другарка, която излезе от реброто, тя беше много любопитна. Казва: “Защо да не хапнем от туй Дърво? към беседата >>