Намерени са 491 резултата от 213 беседи с части от думите : 'Глагол'.
1. Условията на вечния живот, НБ , София, 25.10.1914г.,
- Онзи, който говори, е Бог – Той представлява сказуемото, извор на знание, сила и живот; човекът е подлогът, почвата, която приготовлява соковете на живота, а спомагателният глагол „е“ – това са духовете, ангелите, които свързват физическия свят с духовния и които прилагат законите за хармоничното действане на тия два свята.
Плодните растения имат две среди – почвата за корените, и атмосферата за клонищата и цветовете. Тогава „познанието“ подразбира познаването на почвата, като среда, за клонищата, а за корените – като условие за придобиване храна за клонищата, листата и световете. Вие сте, да кажем, долу в корените; като пътувате по това дърво – дървото на живота – там има двояк живот, материален в корените и духовен в клонищата. Те са като подлог и сказуемо. Светът на духовете, на ангелите, който някои наричат астрален свят, е свръзката между човешкия свят (физическия, материалния) и чисто духовния, или Божествен свят. Онзи, който говори, е Бог – Той представлява сказуемото, извор на знание, сила и живот; човекът е подлогът, почвата, която приготовлява соковете на живота, а спомагателният глагол „е“ – това са духовете, ангелите, които свързват физическия свят с духовния и които прилагат законите за хармоничното действане на тия два свята. Вие може да имате подлог, може да имате сказуемо, но ако нямате тази свръзка, нямате изречение. Ангелите именно внасят в нас познанието за Бога, без което не можем да имаме никакъв живот в себе си. Ще ви приведа едно сравнение. Допуснете, че вие излизате нощем зимно време, треперите и се припичате на месечината. Пита ви някой: „Защо седите тук? към беседата >>
3. Познание. Самопожертвуване / Всичко ми е предадено, НБ , София, 18.2.1917г.,
- Когато хората започнат да спрягат глагола „мога” в сегашно време, светът ще се оправи. (втори вариант)
Синът е зародишът на Божественото, което всеки трябва да полива, да обработва, за да израсте и да даде плод. От Божествения зародиш излиза новият човек, готов за нова работа и нов живот. Този зародиш живее във всяка душа, но се нуждае само от условия и простор за своето развитие. Колкото повече вярвате в своите вътрешни сили и възможности, толкова по-скоро ще се развиете. Каквито мъчнотии и препятствия да срещнете на пътя си, всякога казвайте в себе си: Мога да бъда справедлив, любещ, кротък, смирен, добър, ученолюбив – всичко мога да преодолея и да постигна с Божественото в себе си. Когато хората започнат да спрягат глагола „мога” в сегашно време, светът ще се оправи. Не се занимавайте нито със своите грехове и погрешки, нито с чуждите. Те са тор за Божествената нива. Ако брат ти е сгрешил, не го съди, не го отблъсквай от себе си, но помогни му да се очисти, да се облече в нова премина. Ако брат отблъсне брата си, мъжът – жена си, жената – мъжа си, те вървят в разрез с Христовото учение. Обичайте се едни други заради Господа. към втори вариант >>
- У мнозина този човѣкъ живѣе, дайте му просторъ и спрѣгайте глагола „мога“.
У мнозина този човѣкъ живѣе, дайте му просторъ и спрѣгайте глагола „мога“. Мога да бѫда справедливъ, любящъ, кротъкъ, смиренъ, уменъ, ученъ, мога, мога. Когато всички започнатъ да спрѣгатъ този глаголъ въ положителна смисъль, ще има едно отлично общество. Нѣма какво да се борави въ грѣховетѣ, въ миналото на хората, това е торъ на Божествената нива. Що отъ това, че братъ ти е грѣшенъ? Помогни му, очисти го, дай му дрехи, облѣчи го. към беседата >>
- Когато всички започнатъ да спрѣгатъ този глаголъ въ положителна смисъль, ще има едно отлично общество.
У мнозина този човѣкъ живѣе, дайте му просторъ и спрѣгайте глагола „мога“. Мога да бѫда справедливъ, любящъ, кротъкъ, смиренъ, уменъ, ученъ, мога, мога. Когато всички започнатъ да спрѣгатъ този глаголъ въ положителна смисъль, ще има едно отлично общество. Нѣма какво да се борави въ грѣховетѣ, въ миналото на хората, това е торъ на Божествената нива. Що отъ това, че братъ ти е грѣшенъ? Помогни му, очисти го, дай му дрехи, облѣчи го. „Ама ти си грѣшенъ, махни се, не искамъ да ти помогна.“ Това не е Божествено Христово учение. Мѫжътъ казва на жената: „Махни се отъ мене, не те искамъ.“ Или обратно, жената казва на мѫжа. към беседата >>
5. Яковъ и Исавъ / Яков и Исав, НБ , София, 8.4.1917г.,
- Тя не е въ многоглаголствуването, може да чуете само една дума, но нѣма да я забравите никога. (втори вариант)
Като ви говоря за Господа, нѣкой пѫть ще ви дамъ възможность да чуете какъ говори Господь. Излѣзте рано сутринь, пролѣтно врѣме, когато природата се развива, когато цвѣтята цъфтятъ, вдайте се въ съзерцание и ако имате тънъкъ слухъ, ще доловите една музика, която причинява радость. Излѣзте въ гората, ще чуете едно шумоление, една музика между листата. Ако вашиятъ слухъ е малко по-развитъ, ще чуете Божествената рѣчь. Тя не е въ многоглаголствуването, може да чуете само една дума, но нѣма да я забравите никога. Азъ съмъ виждалъ млади момци и момичета, които взели едно писъмце отъ своя възлюбленъ, скриватъ го и го прочитатъ и прѣпрочитатъ, а тамъ е писано само „обичамъ те“. Колко много съдържатъ тѣзи двѣ думички! Стига да може да напишете или изговорите „обичамъ ви“. към втори вариант >>
6. Радвайте се, НБ , София, 15.4.1917г.,
- Не лъжете свѣта, а кажете: „мога“ и спрѣгайте глагола „мога“. (втори вариант)
Ние трѣбва да туримъ, да усилимъ волята си. Ние трѣбва да приличаме на онази американка, която лѣкарьтъ казвалъ, че ще умре. Извикала тя мѫжа си и му казала: „То се вижда, че ще умра, но искамъ едно обѣщание отъ тебе: да се не женишъ слѣдъ моята смърть.“ Мѫжътъ ѝ отговорилъ: „Не мога да ти дамъ такова обѣщание.“ – „Е, тогава и азъ нѣма да умра.“ И наистина не умрѣла. Не лъжете свѣта, а кажете: „мога“ и спрѣгайте глагола „мога“. Никой не умира, умира човѣкъ само когато грѣши. Онзи, който изпълнява закона на Христа, не умира. Умрѣли хора нѣма, не съмъ срѣщалъ такива, но болни има. Кажете кой отъ васъ е умиралъ? Този, който не е умиралъ нѣма право да лъже, че хората умиратъ. към втори вариант >>
- Когато дойдем до множественото число на глагола мога, ние казваме: можем, можете, могат.
Когато дойдем до множественото число на глагола мога, ние казваме: можем, можете, могат. Като кажем можем, значи, че ние, всичките хора, цялото човечество на Земята, можем. Можете означава вие, Ангелите, които сте горе. Могат означава всички Богове, които са горе. Ако така схващате тази дълбока мисъл, във вас веднага ще започнат да се събуждат тези висши чувства, ще започнат естествено да растат и тогава всички около вас ще бъдат разположени и ще ви обичат. Не могат да ви обичат хората, ако не обичате и вие. към беседата >>
8. Пребъдете / Пръбѫдване, НБ , София, 27.5.1917г.,
- Глаголът „държа" има отношение към човешката воля.
„Ако държите моите заповеди и пребъдете в любовта ми". Думата „ако" в оригинала има друго значение, а не, както в български език – условие. Глаголът „държа" има отношение към човешката воля. Да държим заповедите, значи, да ги изпълняваме, а изпълняването става само с участие на волята. Който не изпълнява Божиите заповеди, не може да пребъде в Неговата Любов. Значи, не е достатъчно човек само да пребъдва в заповедите на Отца, но да пребъдва и в Неговата Любов, както Христос е държал заповедите на Отца си и пребъдвал в любовта Му. Изпълняването на Божиите заповеди и в широк, и в тесен смисъл дава един и същ резултат. към беседата >>
9. Доброто вино, НБ , София, 4.8.1918г.,
- Този глаголъ има три низходещи и три възходещи степени: не мога азъ, не можешъ ти, не може той — нисходещи. (втори вариант)
Ахкането пъкъ означава, че мисъльта ви не е чиста. Кажете си: Моята мисъль трѣбва да бѫде чиста и света. Ще кажете, че това сѫ прости работи. Въ тѣзи нѣща, именно, се заключава философията на живота. Никога не казвайте „не мога”. Този глаголъ има три низходещи и три възходещи степени: не мога азъ, не можешъ ти, не може той — нисходещи. Мога азъ, можешъ Ти, Господи, Който си надъ мене; може Той, великиятъ Духъ — възходещи степени. Както съ помощьта на скрипцитѣ можете да спущате тежки предмети надолу, така сѫщо можете съ тѣхъ и да вдигате нагоре тежки предмети. Често мѫжътъ спуща жена си долу и казва: Нали си добра, качвай се нагоре! И жената прави сѫщото съ мѫжа си. Обаче, тѣ трѣбва да постѫпватъ точно обратно: и двамата да си съдействуватъ за своето изкачване. към втори вариант >>
- Този глагол има три низходящи и три възходящи степени: не мога аз, не можеш ти, не може той – низходящи; мога аз, можеш Ти, Господи, Който си над мене; може Той, великият Дух – възходящи степени.
Охкането означава, че колелото на живота ви е лишено от ос. Кажете си: „Моето колело трябва да има ос и да се върти." Ахкането пък означава, че мисълта ви не е чиста. Кажете си: „Моята мисъл трябва да бъде чиста и свята." Ще кажете, че това са прости работи. В тези неща, именно, се заключава философията на Живота. Никога не казвайте не мога. Този глагол има три низходящи и три възходящи степени: не мога аз, не можеш ти, не може той – низходящи; мога аз, можеш Ти, Господи, Който си над мене; може Той, великият Дух – възходящи степени. Както с помощта на скрипците можете да спускате тежки предмети надолу, така също можете с тях и да вдигате нагоре тежки предмети. Често мъжът спуска жена си долу и казва: „Нали си добра, качвай се нагоре! " И жената прави същото с мъжа си. Обаче, те трябва да постъпват точно обратно: и двамата да си съдействат за своето изкачване. Жената се страхува да тури мъжа си горе, да не би да не се върне. към беседата >>
- Прилагайте глаголитѣ „мога и будя”. (втори вариант)
Нищо не е въ състояние да ги измѣни, нито оправдае. Последствията на отрицателнитѣ сили сѫ разрушителни: тѣ действуватъ зле върху ума, сърдцето, тѣлото на човѣка. Следователно, не се мѫчете да ги измѣните, но стремете се да ги избѣгвате, да не попадате подъ тѣхното влияние. Ако мразите нѣкого, вие се свързвате съ всички, които мразятъ, а съ това усилвате вашата омраза. Като знаете това, кажете си: За благото на моя умъ, на моето сърдце, на моята душа и на моя духъ нѣма да лъжа и да мразя. Прилагайте глаголитѣ „мога и будя”. Събуждайте доброто въ себе си. Събудете Христа въ себе си, въ своята кѫща. — У насъ ли е Христосъ? — На това сами можете да си отговорите. Има праздни и пълни кѫщи. към втори вариант >>
- Какво означава глагола жежа, жежене?
Един американски професор отивал да се жени. Запитали го: Къде отиваш? Вместо да отговори, че отива да се жени, той отговорил: Отивам да се жежа. Какво означава глагола жежа, жежене? – Печене. Значи, американският професор отивал да се пече. Когато пече хляб, жената нагорещява пещта Ако я нагорещи повече, отколкото трябва, тя ще изгори хляба. Когато готви, тя пак нагорещява пещта. Нагорещи ли я повече, отколкото трябва, яденето ще прегори, или ще изгори. към беседата >>
12. Да наеме работници, НБ , София, 10.11.1918г.,
- Хората се мѫчатъ, трудятъ и работятъ, но мѫчно успѣватъ, защото си служатъ съ отрицателната глаголна форма „не мога.” Какъ могатъ да вършатъ отрицателни работи? (втори вариант)
Като човѣкъ, ще се мѫчишъ; като ангелъ, ще се трудишъ. Дойдешъ ли до работата, ще работишъ като Бога. Съ други думи казано: Ще се мѫчишъ съ стомаха си, докато смелишъ храната. После ще се трудишъ съ рѫцетѣ си. Най-после ще работишъ съ главата си. Хората се мѫчатъ, трудятъ и работятъ, но мѫчно успѣватъ, защото си служатъ съ отрицателната глаголна форма „не мога.” Какъ могатъ да вършатъ отрицателни работи? Както могатъ да се проявяватъ въ отрицателното, така могатъ и въ положителното. — Ще правя погрѣшки. — Прави погрѣшки, и върви напредъ. За предпочитане е човѣкъ да се труди и работи, макаръ и да прави погрѣшки, отколкото да не работи и да не грѣши. Който прави погрѣшки, може и да ги изправи. към втори вариант >>
- Хората се мъчат, трудят и работят, но мъчно успяват, защото си служат с отрицателната глаголна форма не мога.
Човек е дошъл на земята да мине през мъчението, през труда и през работата. Като човек, ще се мъчиш; като Ангел, ще се трудиш; дойдеш ли до работата, ще работиш като Бога. С други думи казано: ще се мъчиш със стомаха си, докато смелиш храната; после ще се трудиш с ръцете си; най-после ще работиш с главата си. Хората се мъчат, трудят и работят, но мъчно успяват, защото си служат с отрицателната глаголна форма не мога. Как могат да вършат отрицателни работи? Както могат да се проявяват в отрицателното, така могат и в положителното. – "Ще правя погрешки." – Прави погрешки, и върви напред. За предпочитане е човек да се труди и работи, макар и да прави погрешки, отколкото да не работи и да не греши. Който прави погрешки, може и да ги изправя. към беседата >>
- „Азъ” означава човѣка; „буки” — Божествената книга; „веди” — изучавамъ, чета, обръщамъ тази книга; „глаголи” — говоря ви за крадеца. (втори вариант)
Мнозина искатъ да видятъ и познаятъ Христа; преди да сѫ Му приготвили мѣсто въ себе си. Ако знаете азбуката — азъ, буки, веди, глаголи — това е достатъчно за васъ. Какво означаватъ буквитѣ? „Азъ” означава човѣка; „буки” — Божествената книга; „веди” — изучавамъ, чета, обръщамъ тази книга; „глаголи” — говоря ви за крадеца. Ще кажете, че не ви се харесва разговоря за крадеца. Тогава ще дамъ друго обяснение: азъ съмъ азъ, буки — сѣнка. И това не ви харесва. Тогава казвамъ: Приложете огъня на алхимицитѣ, за да отдѣляте съ него чистото отъ нечистото; Така ще се домогнете до истинското богатство, което се равнява на богатството, скрито въ житното зърно. За предпочитане е да имашъ едно житно зрънце, отколкото богатствата на цѣлия свѣтъ. към втори вариант >>
- Аз означава човека; буки – Божествената книга; веди – изучавам, чета, обръщам тази книга; глаголи – говоря ви за крадеца.
Мнозина искат да видят и познаят Христа, преди да са Му приготвили място в себе си. Ако знаете азбуката – аз, буки, веди, глаголи – това е достатъчно за вас. Какво означават буквите? Аз означава човека; буки – Божествената книга; веди – изучавам, чета, обръщам тази книга; глаголи – говоря ви за крадеца. Ще кажете, че не ви се харесва разговора за крадеца. Тогава ще дам друго обяснение: аз съм аз, буки – сянка. И това не ви харесва. Тогава казвам: приложете огъня на алхимиците, за да отделяте с него чистото от нечистото. Така ще се домогнете до истинското богатство, което се равнява на богатството, скрито в житното зърно. към беседата >>
15. Моето иго, НБ , София, 9.3.1919г.,
- При това, като обещаваме нещо, трябва да си служим със сегашното време на глаголите, а не с бъдещето.
Така казвали и китайците за католиците, от които слушали да се говори по един начин, а се постъпва по друг. Те често запитвали: Има ли на другия свят католици? – Има. – Тогава не искаме да влезем в този рай, за който те ни говорят. Ето защо, между делата и думите на човека не трябва да има противоречие. При това, като обещаваме нещо, трябва да си служим със сегашното време на глаголите, а не с бъдещето. Бог говори всякога в настояще време, а не в бъдеще. Настоящето принадлежи на Бога, а бъдещето – на човека. Кажи: Взимам Христовото иго на себе си. Кажеш ли: „Ще взема Христовото иго“, ти залъгваш и себе си, и своя ближен. Който вземе Христовото иго, той придобива нужната свобода. към беседата >>
16. С любов се взима, НБ , София, 22.3.1919г.,
- Думите “жена” и “жиг”1 произтичат от един и същи глагол – “жигосвам”.
И започват да се оправят. По какъв начин? Оправят се с гранати – хвърлят по кораба една, две, три и повече гранати, докато той се обърне, докато се изсипе от него Любовта и Обичта, а след това казват: “Затова ли се оженихме? ” Това е старата култура на женитбата. Господ никъде не е писал хората да се женят. Думите “жена” и “жиг”1 произтичат от един и същи глагол – “жигосвам”. Хората се жигосват, но това не е женитба. Писанието казва: “Което Бог е съчетал, да не се разваля, защото то е съчетание вътрешно”. Често казвате за младите: “Да ги оженим”. Може да ги ожените, има разни женитби – християнски, мохамедански, будистки и т. н., но при всички тях хората все се жигосват. към беседата >>
- Който си служи с глагола „мога“, при хиляда опита само един излиза несполучлив; който си служи с отрицателната форма на този глагол, при хиляда опити само един излиза сполучлив.
За съществата от духовния свят всичко е възможно, понеже те уповават на Бога и работят в Негово име. За хората има мъчни и лесни работи. За мъчните казват: Не можем да свършим тази работа. Към лесните работи се отнасят с пренебрежение. Мъчните работи са Божествени, а лесните – човешки. Който си служи с глагола „мога“, при хиляда опита само един излиза несполучлив; който си служи с отрицателната форма на този глагол, при хиляда опити само един излиза сполучлив. Това е закон, който има приложение и в науката. Например, ако едно колело се движи с един милион обръщения в една посока, ще имаме само едно изключение – колелото да се обърне в обратна посока на първата. Следователно, когато казваме, че всяко правило си има изключение, подразбираме само едно отклонение на милион еднакви случаи. Наблюдавайте движенията на частите в една машина, за да проверите този закон. Той има отношение към физическия свят – към света на трите измерения. към беседата >>
18. Надеждата, ИБ , Русе, 16.1.1920г.,
- Казвам: От много надяване (от глагола "надявам се"), от много обличане детето ти най-после заболява. (втори вариант)
Трябва да се яде, но нито много, нито малко. Казвам: Човек, който иска да живее с надежда, трябва да не яде много, да не преяжда. Някой път, като хапнеш малко, казваш: "Защо не си доядох? " Но, като хапнеш повече, чувствуваш отвращение. Законът на надеждата говори на майките: "Яж, мама, яж“, но детето после се разваля. Казвам: От много надяване (от глагола "надявам се"), от много обличане детето ти най-после заболява. На какво прилича вашата надежда? Еврейският цар Давид, като отишъл на бой, срещнал Голиата и казал: "Аз ще се бия с него". Отива при цар Саула и му съобщава за решението си. Царят му дава шлем, копие, лък. Надянал ги на себе си, но от тяжестта им не бил свободен да действува. към втори вариант >>
19. Необходими условия за ученика, СБ , В.Търново, 20.8.1920г.,
- “ За този, който спряга глагола мога – може, а за този, който не го спряга – нищо не може и той ще излезе навън.
И тъй: искам от вас абсолютна чистота и абсолютно самообладание – без никакво изключение! Ще кажете: „Ама може ли? “ За този, който спряга глагола мога – може, а за този, който не го спряга – нищо не може и той ще излезе навън. Като спрягате глагола мога и като изпълнявате двете правила, няма да бъдете лишени от нищо – било като майки, като учители, търговци, земеделци, и всичко ще ви бъде добре. Ако си чист, където и да отидеш, даже и в Америка, всички твои сестри и братя ще те погледнат приветливо, ще те посрещнат братски. А не си ли чист, където и да отидеш – в Англия, Франция, даже и в България, навсякъде ще има хомот за тебе. Имате ли чистота на сърцето и самообладание на ума и сърцето, навсякъде ще бъдете приети добре. към беседата >>
- Като спрягате глагола мога и като изпълнявате двете правила, няма да бъдете лишени от нищо – било като майки, като учители, търговци, земеделци, и всичко ще ви бъде добре.
И тъй: искам от вас абсолютна чистота и абсолютно самообладание – без никакво изключение! Ще кажете: „Ама може ли? “ За този, който спряга глагола мога – може, а за този, който не го спряга – нищо не може и той ще излезе навън. Като спрягате глагола мога и като изпълнявате двете правила, няма да бъдете лишени от нищо – било като майки, като учители, търговци, земеделци, и всичко ще ви бъде добре. Ако си чист, където и да отидеш, даже и в Америка, всички твои сестри и братя ще те погледнат приветливо, ще те посрещнат братски. А не си ли чист, където и да отидеш – в Англия, Франция, даже и в България, навсякъде ще има хомот за тебе. Имате ли чистота на сърцето и самообладание на ума и сърцето, навсякъде ще бъдете приети добре. към беседата >>
20. Работа върху чистотата и самообладанието, СБ , В.Търново, 23.8.1920г.,
- Няма да спрягате глагола не мога.
Между вас, между вашите души, трябва да се установи хармония – с това ще се занимавате през тази година. Няма да спрягате глагола не мога. Вие спрягате ту мога, ту не мога, ту искам, ту не искам. Като пътувах с влака от София за Търново, във вагона имаше един младеж, който много пушеше. Питам го: „Можеш ли да се откажеш от пушенето? “ „Мога, имам воля, но не искам.“ Продължихме пътя си; след малко той каза: „Ще видите, че в 24 часа ще се откажа да пуша и до сутринта няма повече да пуша.“ Други двама младежи се наеха да го контролират. към беседата >>
22. Любовта, носителка на живота / Любовь – носителка на вѣчния животъ, НБ , София, 10.4.1921г.,
- Отговаряшъ: „Е, е, е…“ Казвамъ, ти си се научилъ да спрѣгашъ отъ спомагателния глаголъ „съмъ“ само третото лице – „е“, това „е“ е връзка. (втори вариант)
Често се запитвате: „Дали съмъ спасенъ азъ? “ Моята диагноза е лесна. Питамъ те: Любовьта влиза ли въ сърцето ти, въ душата ти, въ ума ти и въ силата ти? Отговаряшъ: „Е, е, е…“ Казвамъ, ти си се научилъ да спрѣгашъ отъ спомагателния глаголъ „съмъ“ само третото лице – „е“, това „е“ е връзка. Намѣри сега другитѣ двѣ думи; тури първата дума, послѣ спомагателния глаголъ „е“, слѣдъ това втората дума и образувай едно прѣдложение. Всѣки отъ васъ може да се справи съ тази диагноза. Запитвате: „Ще влѣза ли въ Царството Божие? “ Вижъ, ако Любовьта е влѣзла въ сърцето, въ душата, въ ума и въ силата, ще влезешъ въ Царството Божие. Запитвате още: „Ще възкръсна ли? към втори вариант >>
- Намѣри сега другитѣ двѣ думи; тури първата дума, послѣ спомагателния глаголъ „е“, слѣдъ това втората дума и образувай едно прѣдложение. (втори вариант)
Често се запитвате: „Дали съмъ спасенъ азъ? “ Моята диагноза е лесна. Питамъ те: Любовьта влиза ли въ сърцето ти, въ душата ти, въ ума ти и въ силата ти? Отговаряшъ: „Е, е, е…“ Казвамъ, ти си се научилъ да спрѣгашъ отъ спомагателния глаголъ „съмъ“ само третото лице – „е“, това „е“ е връзка. Намѣри сега другитѣ двѣ думи; тури първата дума, послѣ спомагателния глаголъ „е“, слѣдъ това втората дума и образувай едно прѣдложение. Всѣки отъ васъ може да се справи съ тази диагноза. Запитвате: „Ще влѣза ли въ Царството Божие? “ Вижъ, ако Любовьта е влѣзла въ сърцето, въ душата, въ ума и въ силата, ще влезешъ въ Царството Божие. Запитвате още: „Ще възкръсна ли? “ Вижъ имашъ ли любовь въ сърцето, въ душата, въ ума и въ силата си. към втори вариант >>
- Послѣ вземете глагола „любя“, спрегнете го въ всички врѣмена – настояще, минало и бѫдеще, въ всички числа – единствено и множествено. (втори вариант)
Вие ме слушате сега, но послѣ ще си отидете и ще си карате по стария начинъ. Ще ви дамъ единъ правиленъ методъ за работа – вземете сѫществителното име „любовь“ и го скланяйте въ всички падежни форми. Послѣ вземете глагола „любя“, спрегнете го въ всички врѣмена – настояще, минало и бѫдеще, въ всички числа – единствено и множествено. Правете тѣзи упражнения всѣки день. Казвате: „Ние обичаме Господа! “ Ако този Господь дойде на земята, първата ви работа е да му се оплачете, че хората не ви обичатъ, не ви разбиратъ и т.н. Е, какъ мислите, ще бѫде ли доволенъ Господь отъ това? Напротивъ, като дойде Господь, кажете му: „Господи, доволенъ съмъ, че ми даде различни условия въ живота, за да мога да науча закона на любовьта, доволенъ съмъ, че дойде, за да внесешъ въ мене любовьта! към втори вариант >>
- Онѣзи отъ васъ, у които е събудено висшето съзнание, които искатъ да живѣятъ като разумни сѫщества, нека заработятъ съ любовьта, нека скланятъ сѫществителното „любовь“ и спрягатъ глагола „любя“. (втори вариант)
И тъй, старото, върху което сега живѣете, ще се прѣвърне въ вода. Азъ ви говоря въ по-мека форма, но ако прочетете Петровото послание, той казва, че всичко ще мине прѣзъ огънь, всичко ще се стопи. Азъ ви говоря за вода, а Петъръ – за огънь. Онѣзи отъ васъ, у които е събудено висшето съзнание, които искатъ да живѣятъ като разумни сѫщества, нека заработятъ съ любовьта, нека скланятъ сѫществителното „любовь“ и спрягатъ глагола „любя“. Като се упражнявате така, прослѣдете хората около васъ, дали ставатъ по-добри или по-лоши. Но въ този законъ има извѣстни изключения, които се състоятъ въ слѣдното: като започнете да работите съ тѣзи думи, ще забѣлѣжите въ първо врѣме едно подобрение, послѣ едно влошаване, слѣдъ това по-голѣмо подобрение, което ще се смѣни съ още по-голѣмо влошаване, пак подобрение, но още по-голѣмо, пакъ още по-голѣмо влошаване и слѣдъ редъ кризи, ще се дойде до едно здравословно състояние. към втори вариант >>
- После вземете глагола „любя“ и го спрегнете във всички времена – сегашно, минало и бъдеще.
Сега вие ме слушате, но като си отидете по домовете ще живеете по стария начин. Ще ви дам нов метод за работа: Вземете съществителното „любов“ и го скланяйте във всички падежни форми. После вземете глагола „любя“ и го спрегнете във всички времена – сегашно, минало и бъдеще. Правете това упражнение всеки ден. Казвате: „Ние обичаме Господа“. – Да, но ако Господ дойде на земята, първата ви работа ще бъде да се оплачете, че хората не ви обичат, не ви разбират. Как мислите: Ще бъде ли доволен Господ от вас? Като дойде Господ, кажете Му: „Господи, доволен съм, че ми даде и добри, и лоши условия в живота, за да науча закона на Любовта“. към беседата >>
- Ония от вас, у които е събудено висшето съзнание, които искат да живеят като разумни същества, нека работят с Любовта, да скланят съществителното „любов“ и да спрягат глагола „любя“.
И тъй, старото, с което сега живеете, ще се превърне на вода. Аз ви говоря в мека форма, но Петър, в своето послание, казва, че всичко ще мине през огън, т.е. всичко ще се стопи. Аз говоря за вода, а Петър – за огън. Ония от вас, у които е събудено висшето съзнание, които искат да живеят като разумни същества, нека работят с Любовта, да скланят съществителното „любов“ и да спрягат глагола „любя“. Като правите това упражнение, следете дали хората около вас стават по-добри или по-лоши. Като работите с Любовта, в първо време ще забележите известно подобряване, което ще се смени с едно влошаване; после по-голямо подобряване, след което ще дойде по-голямо влошаване. Така ще се явяват кризи: ту по-голямо подобряване и по-голямо влошаване, докато стигнете до истинското здравословно състояние. Ония от вас, които са тръгнали в правия път, казват: „Едно време бяхме по-спокойни, а сега сме нервни, неспокойни“. Това се дължи на Любовта, която реформира сърцата ви и ви прави по-чувствителни. към беседата >>
- Доста глаголстване!
Те не са научили изкуството да свирят. Зурлите им много бръмчат. Това показва, че тия музиканти нямат Любов. Млади и стари, вложете Любовта в себе си, да заживее Христос не само на небето, а в душите, сърцата, умовете и волята ви. Само така ще приложите новото учение на опит. Доста глаголстване! Никой никога да не критикува! Не критикувай брата си, нито сестра си! Сега няма да ви кажа „Христос възкресе! “ Но ще ви запитам: Влязла ли е Любовта в умовете, в сърцата, в душите и във волята ви? На ония, в които Любовта е влязла в умовете, в сърцата, в душите и във волята, казвам: Христос възкресе, и Любовта възкръсна! към беседата >>
24. Изтълкувай ни тази притча, НБ , София, 15.5.1921г.,
- Нѣкой пѫть сѫществителното, глаголътъ не сѫ турени на мѣстата си по правилата на граматиката и отъ една моя бесѣда изкарватъ двѣ противоположности. (втори вариант)
Ако въ днешната си бесѣда имамъ желание да ви направя адепти на моето учение, ако имамъ желание да ви направя послѣдователи на моето учение, не е право. Азъ имамъ желание слѣдъ хиляди и милиони години да кажете, че това учение е право. Да, защото въ свѣта право е само Божественото. Всички човѣшки вѣрвания иматъ извѣстни недостатъци. Човѣшкиятъ езикъ не е тъй пластиченъ, за да изкаже това Божествено. Нѣкой пѫть сѫществителното, глаголътъ не сѫ турени на мѣстата си по правилата на граматиката и отъ една моя бесѣда изкарватъ двѣ противоположности. Казватъ: „Той говори противъ поповетѣ“. Не съм говорилъ противъ поповетѣ. Говоря противъ онѣзи криви вѣрвания, които докарватъ нещастия на хората. Говоря противъ онѣзи криви вѣрвания, които докарватъ войнитѣ; говоря противъ онѣзи криви вѣрвания, които докарватъ жестокоститѣ въ свѣта. Да, противъ тѣхъ говоря. към втори вариант >>
- Често съществителните имена и глаголите не се поставят на местата си, според правилата на граматиката, и от думите изкарват неща, обратни на това, което съм говорил.
И тъй, ако мислите, че днес имам желание да ви направя адепти и последователи на моето учение, вие сте на крив път. Аз имам желание след хиляди и милиони години да кажете, че учението, което ви проповядвам, е право. Право верую е само Божественото. Всички човешки вярвания имат известни недостатъци. Обаче, човешкият език не е толкова гъвкав и пластичен, за да изпрази Божественото. Често съществителните имена и глаголите не се поставят на местата си, според правилата на граматиката, и от думите изкарват неща, обратни на това, което съм говорил. Казват, че говоря против свещениците. Не говоря против тях, но против всички криви вярвания, които правят хората нещастни; говоря против всички криви вярвания, които причиняват войните; говоря против всички криви вярвания, които причиняват жестокостите в живота. Отговори Петър и рече Му: „Изтълкувай ни тази притча“. Знаете ли на какво приличат съвременните хора? В древността живял един черен магьосник, който си поставил за задача да улови човешката душа, когато излиза от тялото, и да я затвори в нова форма. към беседата >>
25. Дойди след Мен/ И рече му: „Дойди слѣдъ мене!“, НБ , София, 19.6.1921г.,
- Вие спрѣгали ли сте глагола „ида“, „отивамъ“. (втори вариант)
Христосъ му каза: „Ела слѣдъ мене! “ Тукъ вече не става въпросъ за физическото, за физическия човѣкъ да иде. Вие спрѣгали ли сте глагола „ида“, „отивамъ“. „И отиде“, казва. Думата „отиде“ въ български езикъ се отнася само до човѣкъ, който може да мисли, само той може да отиде. Само човѣкъ, който има отлични мисли, благородни мисли, само човѣкъ, който има единъ възвишенъ умъ, само той може да възприеме едно Божествено учение. към втори вариант >>
- Спрягали ли сте глагола „отивам, ида“?
Щом влезе в разрез с тоя свят, животът му става дисхармоничен, пълен с противоречия и страдания. Следователно страданията показват, че човек е влязъл в разрез със законите на живата разумна природа. „Дойди след мене! “ Тук не става въпрос за физическия човек. Тоя апел не се отправя към него. Спрягали ли сте глагола „отивам, ида“? „И отиде след Него.“ Тоя стих се отнася само до човек, който може да мисли. Само оня може да възприеме Божественото учение, който има възвишени мисли; неговият ум е добре развит, способен за право мислене. Оня, който не мисли право, живее само в чувствения свят, т.е. в света на чувствата. Като знаете това, работете върху ума си, да се развивате правилно. към беседата >>
26. Ненаписаните закони, НБ , София, 6.11.1921г.,
- Второто проявление индусите наричат „ваю“, от санскритския глагол „ва“, който значи да движиш нещата, то е едно видоизменение, обръщане на тази енергия в инволюционен процес и надолу.
Ден на Любовта! И казва Павел: „Ще вложа законите си в сърцата им“. Сега тази енергия в света, която произтича от великия космос, понеже светът се е диференцирал досега в еволюционната енергия, или живата енергия, а душата на вселената е минала през пет степени, тя се е диференцирала в три направления. Затуй ние имаме пет чувства – туй показва пътят, остават още две сили от тази космическа душа да се проявят. Тази първоначална сила в света, която сега действа, туй, което индусите наричат „акаша“, тя е първичното проявление, тя е създала човешкия мозък, човешката мисъл, създала е звука. Второто проявление индусите наричат „ваю“, от санскритския глагол „ва“, който значи да движиш нещата, то е едно видоизменение, обръщане на тази енергия в инволюционен процес и надолу. Тази енергия „ваю“, тъй наречената въздухообразна, азотна енергия, образува облеклото и чувствителността, с която човек си служи днес, при сегашното състояние. И тъй, ако у вас чувствата ви извънмерно се развият и станат силни, значи тази енергия се усилва; ако тази енергия отслабва, тогава чувствата ви се притъпяват. Тия неща стават. Ако мисълта се усили, „акаша“, или тази първична енергия, дойде в ума ви и мисълта ви стане по-ясна; ако мисълта отслабне, връзката ви не е силна, тогава какво трябва да правите? Когато на съвременните хора изстинат краката или ръцете, те слагат бутилки с гореща вода на краката и ръцете, за да може да възстановят естествената топлина. към беседата >>
27. Аз ще го възкреся!, НБ , София, 27.11.1921г.,
- И аз пиша един нов речник, в който казвам тъй: всеки разумен човек трябва да се научи да говори по Божественому; всеки разумен човек трябва да изучи Божествената граматика: глаголите, прилагателните, съществителните, съюзите, местоименията, представките, приставките и там как ги казвате – всичките тия неща трябва да се научат.
Това значи: земята не е била устроена, обикновена дама е била, та за женитба е трябвало един дълъг период, догдето се накичи като булка. И като стане тази сватба, тогава всички тръгват с гайдите, със свирките. Това е приятно в живота. Сега някои, като ме слушат, казват: „Този език не е религиозен“. Аз отдавна съм се отказал да говоря на религиозен език. И аз пиша един нов речник, в който казвам тъй: всеки разумен човек трябва да се научи да говори по Божественому; всеки разумен човек трябва да изучи Божествената граматика: глаголите, прилагателните, съществителните, съюзите, местоименията, представките, приставките и там как ги казвате – всичките тия неща трябва да се научат. Знаете ли колко велико е това нещо? към беседата >>
28. Отрицателни и положителни черти на ученика, ООК , София, 4.4.1922г.,
- Те обичат много да глаголят и всеки, който много говори, помага на черните братя.
Пишете вкратце, колкото се може по-кратко. Когато пишеше върху тия теми, нали казваме: Без страх и без тъмнина! И при това не пишете много, понеже многото писане е тщеславие. Излишни думи не туряйте, защото те са от лукаваго, т. е. казано на окултен език, излишните думи са от лявата страна, от школата на черното братство. Те обичат много да глаголят и всеки, който много говори, помага на черните братя. Който много говори и който никак не говори, и двамата помагат на черните братя. А който малко говори, но умно, спомага на Белите Братя. „Малко“ значи – есенцията, тя ни трябва. Запример ще кажете тъй: „Аз ви много обичам“. Сега започвате – както говорят влюбените – „и съм готов заради тебе това да направя, онова да направя“… Нищо няма да извършиш! към беседата >>
29. Двете посоки, МОК , София, 5.4.1922г.,
- Първо са се явили съюзите, после са се явили глаголите, местоиме- нията, а най-после - съществителните. (втори вариант)
Питам с кои думи е започнал човешкият език. Първо са се явили съюзите, после са се явили глаголите, местоиме- нията, а най-после - съществителните. Че това е така, проверяваме по човек, който е претърпял силен удар в главата, вследствие на което губи речта си: първо той изгубва способността си да изговаря съществителните имена, след тях - местоименията, глаголите, а най-после - съюзите. Изгова- рянето на съюзите почти не се губи - и при най-силен удар в главата човек пак запазва способността си да ги произнася. Съюзите съществуват даже и при животните, които нямат никаква реч - например казваме, че змията съска, тя издава звука ссс...; с това тя иска да подскаже на човека, че неговата реч е започнала със съюзите. към втори вариант >>
- Че това е така, проверяваме по човек, който е претърпял силен удар в главата, вследствие на което губи речта си: първо той изгубва способността си да изговаря съществителните имена, след тях - местоименията, глаголите, а най-после - съюзите. (втори вариант)
Питам с кои думи е започнал човешкият език. Първо са се явили съюзите, после са се явили глаголите, местоиме- нията, а най-после - съществителните. Че това е така, проверяваме по човек, който е претърпял силен удар в главата, вследствие на което губи речта си: първо той изгубва способността си да изговаря съществителните имена, след тях - местоименията, глаголите, а най-после - съюзите. Изгова- рянето на съюзите почти не се губи - и при най-силен удар в главата човек пак запазва способността си да ги произнася. Съюзите съществуват даже и при животните, които нямат никаква реч - например казваме, че змията съска, тя издава звука ссс...; с това тя иска да подскаже на човека, че неговата реч е започнала със съюзите. към втори вариант >>
- Можете да пишете каквито думи искате - глаголи, съществителни, прилагателни, местоимения, само да изразяват някаква идея. (втори вариант)
За следния път напишете всички по една дума, но не е безразлично каква - всеки да напише по една хармонична дума, каквато той обича, та като я произнесе, да му е приятно; при това желателно е думите да не се повтарят. Думите любов, добро, зло, право, красота и други, понеже много се употребяват в езика ви, не трябва да ги пишете. Можете да пишете каквито думи искате - глаголи, съществителни, прилагателни, местоимения, само да изразяват някаква идея. После ще направим опит от написаните думи да съставим едно изречение; по този начин ще разберем доколко сте се хармонизирали и в каква посока вървите - наляво или надясно. Това ще бъде първият изпит, по който ще определим посоката на вашето движение. към втори вариант >>
- Ще пишете глаголи, съществителни, прилагателни – думи, които изразяват идеи.
Ще напишете по една дума, не каквато искате, а по една хармонична дума; дума, която обичате вие, и като я произнесете, да ви е приятно. Но Любов, няма да я пишете и добро, няма да пишете и зло и право и красота няма да пишете. Ще напишете друга дума. В българския език все ще намерите една дума. Ще пишете глаголи, съществителни, прилагателни – думи, които изразяват идеи. Ще видим дали от вашите думи може да излезе едно изречение. То е всичкото. То е закон. Да видим дали сте се хармонирали. Правим опит: вляво ли вървите или в дясно. към беседата >>
- От глагола тръгвам са произлезли още два глагола: влизам и излизам. (втори вариант)
От глагола тръгвам са произлезли още два глагола: влизам и излизам. За да влезете и излезете отнякъде, първо трябва да сте тръгнали. В който момент искате да влезете някъде, подразбирам, че сте тръгнали вече, и в който момент искате да излезете отнякъде, пак подразбирам, че сте тръгнали. Тъй щото каквото да направите, да помислите или да почувствате, всичко това се предшества с тръгване - значи думата тръгвам подразбира поставяне на ключ. Ключът е нужен навсякъде и за всичко. Когато хората казват, че трябва да се върви към Бога, те не са точни в едно отношение, а именно - те трябва да знаят накъде да вървят, те трябва да знаят посоката на своето движение. към втори вариант >>
32. Мисъл и действие, ООК , София, 15.6.1922г.,
- Ученият трябва да спряга глагола „мога“. (втори вариант)
Щом се събудите от сън, веднага станете и докато сте още бодри, с необременен ум и сърце, оставете се свободно на Божията мисъл, тя да ви обладава, да се изсипе върху вас и да се почувствате като новородено дете, което не мисли за нищо, което е свободно от всякакви грижи и безпокойства. Каквато мисъл влезе в ума ви през петте минути на размишление, това е вашата придобивка през деня. Колкото и да е малка мисълта, която сте възприели, тя ще внесе известно разширение в съзнанието и ще развие вашата самоувереност. Тежко е положението на онзи, който няма никаква самоувереност. той всякога се колебае между две състояния, може ли да свърши една работа, или не може. Ученият трябва да спряга глагола „мога“. Щом се намери пред някаква мъчнотия, той трябва да каже: „Всичко мога да направя в името на Христа и на Бога“. Така е казал някога апостол Павел: „Всичко мога да направя чрез Господа Исуса Христа“. Христос казва: „Всичко, каквото попросите в мое име, ще ми бъде, и аз ще ви се изявя“. Като размишлявате всяка сутрин по пет минути, изговаряйте в себе си формулата: „Желая, Господи, със силата на Твоята Любов и Мъдрост да възраснат в мен добродетелите, които отначало още си вложил в моята душа. И аз ще приложа всичките си сили на Твоето лозе, за изпълнение на Твоята воля“. към втори вариант >>
33. Какво ще срещне ученикът на пътя? Правила и мерки за избягване на всички погрешки, ИБ , В.Търново, 17.8.1922г.,
- Ами трябвало да се тури съществителното подир глагола.
Та вие трябва да б ьдетз послушни.Това ви липсва сега. Първото нещо, което ви спъваме непослушанието, че вие не изпълнявате моите думи. Второто нещо е, че вие постоянно, коригирате моите думи: "Господин Учителю, туй граматически не е правилно."-Тъй не може! Но знаете ли, че вашата граматика на земята е безграматична на небето. Мислите ли, че българската граматика е най-съвършена? Ами трябвало да се тури съществителното подир глагола. Ами езици, дето съществителното се турга преди глагола? Някой път съществителното се турга накрая, на опашката, а някой път се турга в средата, някой път в началото, то зависи според езика. към беседата >>
- Ами езици, дето съществителното се турга преди глагола?
Първото нещо, което ви спъваме непослушанието, че вие не изпълнявате моите думи. Второто нещо е, че вие постоянно, коригирате моите думи: "Господин Учителю, туй граматически не е правилно."-Тъй не може! Но знаете ли, че вашата граматика на земята е безграматична на небето. Мислите ли, че българската граматика е най-съвършена? Ами трябвало да се тури съществителното подир глагола. Ами езици, дето съществителното се турга преди глагола? Някой път съществителното се турга накрая, на опашката, а някой път се турга в средата, някой път в началото, то зависи според езика. към беседата >>
34. Истинната лоза / Аз съм истинската лоза, НБ , СБ , В.Търново, 27.8.1922г.,
- Пожелавам ви да се запознаете с езика на Любовта, с неговата граматика - да знаете къде да поставите съществителното - отпред или отзад, къде глагола, прилагателното, съюза или междуметието. (втори вариант)
Няма по-красиво желание от това да бъдеш ученик! Всеки, който е бил ученик, си спомня с възхищение дните на своето ученичество. Така е и в една окултна Школа. Няма по-красиво желание от това да бъдеш неин ученик. Сега, на всички ви като ученици пожелавам добър път към Истината. Пожелавам ви да се запознаете с езика на Любовта, с неговата граматика - да знаете къде да поставите съществителното - отпред или отзад, къде глагола, прилагателното, съюза или междуметието. Пожелавам ви да научите езика на Мъдростта, пожелавам ви да научите езика на Истината. И идната година, когато ви кажа "Кажи ми Истината", да започнете да ми говорите с нейния език. Колко красив е езикът на Истината, колко отличен е той! Снощи дойде при мене една ученичка, която аз похвалявам, и ми каза: "Учителю, ще ви кажа една горчива истина за себе си: не можах да устоя на Любовта така, както трябваше, не можах да опазя своята чистота". Казвам й: "Аз те похвалявам за твоята смелост! към втори вариант >>
35. Правила и мерки за избягване на всички погрешки, СБ , В.Търново, 27.8.1922г.,
- Съществителното трябвало да се постави след глагола.
Вие трябва да бъдете послушни, това ви липсва сега. Първото нещо, което ви спъва, е непослушанието; вие не изпълнявате моите думи. Второто нещо е, че постоянно коригирате моите думи: „Господин Учителю, това граматически не е вярно, не е правилно, така не може“. Не знаете ли, че вашата граматика на земята е безграматичие на Небето? Мислите ли, че българската граматика е най-съвършена? Съществителното трябвало да се постави след глагола. Има езици, където съществителното стои пред глагола. Някой път съществителното се поставя накрая, на опашката, а някой път в средата, друг път – в началото; зависи от езика. Ако българският език е толкова съвършен, произнесете ми думата „Любов“, но така, че хората да разберат какво нещо е Любов. Сега, като кажеш „Любов“, трябва да говориш един час. Такъв език много развит ли е?... към беседата >>
- Има езици, където съществителното стои пред глагола.
Първото нещо, което ви спъва, е непослушанието; вие не изпълнявате моите думи. Второто нещо е, че постоянно коригирате моите думи: „Господин Учителю, това граматически не е вярно, не е правилно, така не може“. Не знаете ли, че вашата граматика на земята е безграматичие на Небето? Мислите ли, че българската граматика е най-съвършена? Съществителното трябвало да се постави след глагола. Има езици, където съществителното стои пред глагола. Някой път съществителното се поставя накрая, на опашката, а някой път в средата, друг път – в началото; зависи от езика. Ако българският език е толкова съвършен, произнесете ми думата „Любов“, но така, че хората да разберат какво нещо е Любов. Сега, като кажеш „Любов“, трябва да говориш един час. Такъв език много развит ли е?... И така, трябва послушание! към беседата >>
38. Дойде да послужи, НБ , София, 3.12.1922г.,
- От нея има ли глагол?
Една от трудните задачи на съвременната култура е да примири интересите на хората, т. е. да съгласува техните интереси. Тук, между вас, има филолози. Думата "интерес" славянска ли е? От нея има ли глагол? Интересен е фактът: защо хора, които произтичат от една кръв, или както се казва, са създадени от един Бог, говорят на различни езици. Защо всички хора да не говорят на един език, разбран за всички народи? И досега се води спор между народите, кой език да има господство над другите. Вземете, например, думата "любов" в различните езици — руски, немски, френски, китайски и др. Във всички езици тя означава една и съща идея, но с различни имена. към беседата >>
- Ами знаете ли какъв е бил първоначалният език, какви са били първоначалните глаголи?
И Природата си има своя граматика, и тя си има свои глаголи, свой първоначален език. Ами знаете ли какъв е бил първоначалният език, какви са били първоначалните глаголи? Ако ударите някого по главата и произведете един силен удар, едно силно сътресение, най-първо се загубват съществителните имена от речта. Туй показва, че те са най-скоро образувани. След туй се изгубват прилагателните, после – глаголите и най-после остават само съюзите. Значи най-старо произхождение имат съюзите. И когато човек почне да се подобрява, думите се възстановяват, възвръщат се, но пак по същия ред. към беседата >>
- След туй се изгубват прилагателните, после – глаголите и най-после остават само съюзите.
И Природата си има своя граматика, и тя си има свои глаголи, свой първоначален език. Ами знаете ли какъв е бил първоначалният език, какви са били първоначалните глаголи? Ако ударите някого по главата и произведете един силен удар, едно силно сътресение, най-първо се загубват съществителните имена от речта. Туй показва, че те са най-скоро образувани. След туй се изгубват прилагателните, после – глаголите и най-после остават само съюзите. Значи най-старо произхождение имат съюзите. И когато човек почне да се подобрява, думите се възстановяват, възвръщат се, но пак по същия ред. Значи при образуването на речта у човека в сегашното му състояние, в нашия мозък има известни пластове, които са покварени, та много думи от езика ни са изчезнали, а ние мислим, че имаме един език, който не се изменя. Е, колко други думи ние сме изгубили! И когато дойдем в нормално състояние, езикът ни ще се възстанови. към беседата >>
- Един човек, у когото мозъкът е повреден, говори само с глаголи.
Значи най-старо произхождение имат съюзите. И когато човек почне да се подобрява, думите се възстановяват, възвръщат се, но пак по същия ред. Значи при образуването на речта у човека в сегашното му състояние, в нашия мозък има известни пластове, които са покварени, та много думи от езика ни са изчезнали, а ние мислим, че имаме един език, който не се изменя. Е, колко други думи ние сме изгубили! И когато дойдем в нормално състояние, езикът ни ще се възстанови. Един човек, у когото мозъкът е повреден, говори само с глаголи. Той казва: "Туй, което сече", вместо да каже "брадва". А за коня не казва "кон", а казва: "Туй, което бяга." Но и кравата бяга, и конят бяга, и много други животни бягат. Той няма да каже железница, а ще каже: "Туй, което се движи." С глаголи говори. Защо? Защото съществителните имена ги няма. Следователно речта става по-сложна. към беседата >>
- Той няма да каже железница, а ще каже: "Туй, което се движи." С глаголи говори. Защо?
Е, колко други думи ние сме изгубили! И когато дойдем в нормално състояние, езикът ни ще се възстанови. Един човек, у когото мозъкът е повреден, говори само с глаголи. Той казва: "Туй, което сече", вместо да каже "брадва". А за коня не казва "кон", а казва: "Туй, което бяга." Но и кравата бяга, и конят бяга, и много други животни бягат. Той няма да каже железница, а ще каже: "Туй, което се движи." С глаголи говори. Защо? Защото съществителните имена ги няма. Следователно речта става по-сложна. И в нашия език ние сме изгубили много думи. Ако влезете в окултния свят и ви кажат една дума, тя съставлява почти цяла една тукашна реч. В окултния свят една цяла наша реч с една дума я изразяват. Как? към беседата >>
- Всички разбирате глагола отварямъ.
Всички разбирате глагола отварямъ. Врата се отваря, каса се отваря и затваря, хората, когато се прозяватъ, си отварятъ устата. Подъ думата отваряне разбирамъ съзнателно отваряне на устата. Азъ пакъ ще се спра да кажа, че съврѣменниятъ езикъ не е точенъ, не опрѣдѣля всички наши подбуждения, не изразява подбужденията ни. За примѣръ – вземете думата вода, на много хора е непонятна. Единъ човѣкъ, който е свикналъ да пие винце, той не разбира значението на водата и казва: водата е за жабитѣ, винцето е за човѣка. към беседата >>
41. Установени мерки, МОК , София, 17.1.1923г.,
- Всички трябва да знаете следното: математиката не търпи много философстване, много глаголстване, в нея всичко е строго определено.
Всички трябва да знаете следното: математиката не търпи много философстване, много глаголстване, в нея всичко е строго определено. Ако започнете да разправяте на геометрика, че между носа и веждите има известно съотношение, трябва да му говорите с часове, за да го убедите. Обаче започнете ли да му доказвате това нещо математически, той веднага ще ви разбере и ще се съгласи с вашето твърдение. Колкото и да му говорите за линиите на лицето, за съотношението между тях, той няма да ви разбере, докато математически не му докажете това нещо. Той ще ви изслуша, но в края на краищата ще каже, че това е някакво съвпадение. към беседата >>
43. Той ги изпита, НБ , София, 16.12.1923г.,
- Съвременните учени хора и поети, аз поне ги следя, всички те – и англичани, и французи, и американци, и индуси, всички си имат правила на своя език, имат си граматика, имат си глаголи, местоимения, съществителни имена, прилагателни, причастия, приставки, но в този език всяка една дума съдържа известно качество.
Всички тия народи, които са свързани в това ядро, имат отношение един към друг, свързани са. Това е една философия. Връщали ли сте се назад да видите как са се образували съвременните общества, как се е образувала човешката реч, как се е образувала човешката мисъл? Всички тия неща ние ги взимаме наготово, както някой математик взима една истина като аксиома. Не, не, вземете за пример човешкия език. Съвременните учени хора и поети, аз поне ги следя, всички те – и англичани, и французи, и американци, и индуси, всички си имат правила на своя език, имат си граматика, имат си глаголи, местоимения, съществителни имена, прилагателни, причастия, приставки, но в този език всяка една дума съдържа известно качество. Думите са живи сами по себе си. Някои думи вътре в себе си носят такава отрова, която е в състояние в една минута отгоре да сломи човек. Ние, за пример, казваме: „зло“, „добро“ и т.н. Или казваме думата „лицемер“, но като туря пред тази дума едно прилагателно или едно съществително, което съответства на твоето име, или едно местоимение, как ще ви се отрази, как мислите? – Веднага ще трепнеш и ще подскочиш. към беседата >>
- Човешкият глагол е само едно трансформиране на Божествения.
Върху този въпрос може да напишете цяла теза, но вие ще пишете малко. Тази тема е доста трудна. Човек ли е създал глаголите или те са съществували преди това? (– Те са съществували преди човека.) Писанието казва: „Преди да е говорил човек, Господ е говорил“. Значи човешките глаголи са произлезли от Божествените. Човешкият глагол е само едно трансформиране на Божествения. По аналогия на горния въггрос ще ви запитам: окото ли се е създало по-рано или зрението? (– Зрението съществувало по-рано от окото.) Значи зрението е създало окото. Между съвременните учени има спор как се е появило окото. (– Има червеи без очи, които виждат обаче, светлината.) Това показва, че зрението е съществувало по-рано от окото и после се е създал органа на зрението. Тогава, според вас как ще класифицирате глаголните форми, към коя област принадлежат, дали към областта на ума, сърцето, душата или духа? към беседата >>
47. Възпитателната сила на страданието / Възпитателната сила на страданията, МОК , София, 2.11.1924г.,
- В българския език обикновено глаголът се поставя в началото, а има езици, в които глаголът се туря накрая. (втори вариант)
Между всички предмети в света трябва да има известно отношение или известно съпоставяне. Две граматики има в света: едната е граматиката, в която речта свободно се изразява, с каквито думи иска, наредени съвсем свободно, по дух. Другата граматика е на буквата. Там думите вървят в строг ред, една след друга, както войниците вървят последователно и по определен ред. Но този ред не е еднакъв във всичките народи. В българския език обикновено глаголът се поставя в началото, а има езици, в които глаголът се туря накрая. В немския език например, след като изкажеш едно дълго предложение, накрая ще туриш глагола. Питам: защо според българската граматика и реч глаголът се туря отпред, а според немската – накрая? Разбира се, и там има изключения. Ще кажете: „Това е свойствено на езика.“ Как мислите, защо на един език е свойствено да туря глагола в началото, а на друг език е свойствено да туря глагола накрая? към втори вариант >>
- В немския език например, след като изкажеш едно дълго предложение, накрая ще туриш глагола. (втори вариант)
Две граматики има в света: едната е граматиката, в която речта свободно се изразява, с каквито думи иска, наредени съвсем свободно, по дух. Другата граматика е на буквата. Там думите вървят в строг ред, една след друга, както войниците вървят последователно и по определен ред. Но този ред не е еднакъв във всичките народи. В българския език обикновено глаголът се поставя в началото, а има езици, в които глаголът се туря накрая. В немския език например, след като изкажеш едно дълго предложение, накрая ще туриш глагола. Питам: защо според българската граматика и реч глаголът се туря отпред, а според немската – накрая? Разбира се, и там има изключения. Ще кажете: „Това е свойствено на езика.“ Как мислите, защо на един език е свойствено да туря глагола в началото, а на друг език е свойствено да туря глагола накрая? към втори вариант >>
- Питам: защо според българската граматика и реч глаголът се туря отпред, а според немската – накрая? (втори вариант)
Другата граматика е на буквата. Там думите вървят в строг ред, една след друга, както войниците вървят последователно и по определен ред. Но този ред не е еднакъв във всичките народи. В българския език обикновено глаголът се поставя в началото, а има езици, в които глаголът се туря накрая. В немския език например, след като изкажеш едно дълго предложение, накрая ще туриш глагола. Питам: защо според българската граматика и реч глаголът се туря отпред, а според немската – накрая? Разбира се, и там има изключения. Ще кажете: „Това е свойствено на езика.“ Как мислите, защо на един език е свойствено да туря глагола в началото, а на друг език е свойствено да туря глагола накрая? към втори вариант >>
- След туй той изгубва прилагателните, после глаголите, а в речта му остават само съюзите. (втори вариант)
Тъй, съвременните научни изследвания показват, че когато човек почне да заболява, най-първо той изгубва съществителните имена. Туй показва, че те са от по-нов произход. След туй той изгубва прилагателните, после глаголите, а в речта му остават само съюзите. И когато човек почне да оздравява, думите се възвръщат пак по същия начин, по същия ред. Когато човек не може да употреби съществителните, той употребява глаголите –например вместо да каже секира, той казва: това, което сече, и т.н. И действително, първата реч на човека е била едносложна, отпосле е станала двусложна. към втори вариант >>
- Когато човек не може да употреби съществителните, той употребява глаголите –например вместо да каже секира, той казва: това, което сече, и т.н. (втори вариант)
Тъй, съвременните научни изследвания показват, че когато човек почне да заболява, най-първо той изгубва съществителните имена. Туй показва, че те са от по-нов произход. След туй той изгубва прилагателните, после глаголите, а в речта му остават само съюзите. И когато човек почне да оздравява, думите се възвръщат пак по същия начин, по същия ред. Когато човек не може да употреби съществителните, той употребява глаголите –например вместо да каже секира, той казва: това, което сече, и т.н. И действително, първата реч на човека е била едносложна, отпосле е станала двусложна. към втори вариант >>
- В българския език обикновено глаголът се поставя в началото, има случаи където глаголът се туря на края.
Човешкият дух е създал тази граматика. Всяка реч трябва да се изкаже по един или друг начин; думите трябва да се нареждат по един начин; а между всички предмети в света трябва да има известно отношение или известно съпоставяне. Две граматики има в света: едната аз разбирам граматика, в която речта е свободна да се изрази с каквито си иска думи и наредени съвсем свободно по дух. И друга една граматика, тя е на буквата, там в строг ред вървят думите, като войници вървят една след друга последователно и по определен ред. Но този ред не е във всичките народи еднакъв. В българския език обикновено глаголът се поставя в началото, има случаи където глаголът се туря на края. А в немски език, след като изкажеш едно дълго предложение [предложение – (рус.) изречение], тогава ще туриш глагола най-накрая. Питам: защо българската граматика е турила глагола отпред, а немската – накрая? Разбира се и там има изключения. Ще кажете: „Така е свойствено на езика.“ Как мислите, защо на един език е свойствено да туря глагола в началото, а на другия език е свойствено да се туря глагола накрая? (– Защото едните най-първо мислят и после действат, а другите първо действат, че после мислят.) Значи българите най-първо действат, а после мислят, а германците първо мислят, а после действат. към беседата >>
- А в немски език, след като изкажеш едно дълго предложение [предложение – (рус.) изречение], тогава ще туриш глагола най-накрая.
Всяка реч трябва да се изкаже по един или друг начин; думите трябва да се нареждат по един начин; а между всички предмети в света трябва да има известно отношение или известно съпоставяне. Две граматики има в света: едната аз разбирам граматика, в която речта е свободна да се изрази с каквито си иска думи и наредени съвсем свободно по дух. И друга една граматика, тя е на буквата, там в строг ред вървят думите, като войници вървят една след друга последователно и по определен ред. Но този ред не е във всичките народи еднакъв. В българския език обикновено глаголът се поставя в началото, има случаи където глаголът се туря на края. А в немски език, след като изкажеш едно дълго предложение [предложение – (рус.) изречение], тогава ще туриш глагола най-накрая. Питам: защо българската граматика е турила глагола отпред, а немската – накрая? Разбира се и там има изключения. Ще кажете: „Така е свойствено на езика.“ Как мислите, защо на един език е свойствено да туря глагола в началото, а на другия език е свойствено да се туря глагола накрая? (– Защото едните най-първо мислят и после действат, а другите първо действат, че после мислят.) Значи българите най-първо действат, а после мислят, а германците първо мислят, а после действат. Всички съгласни ли сте с това? към беседата >>
- Питам: защо българската граматика е турила глагола отпред, а немската – накрая?
Две граматики има в света: едната аз разбирам граматика, в която речта е свободна да се изрази с каквито си иска думи и наредени съвсем свободно по дух. И друга една граматика, тя е на буквата, там в строг ред вървят думите, като войници вървят една след друга последователно и по определен ред. Но този ред не е във всичките народи еднакъв. В българския език обикновено глаголът се поставя в началото, има случаи където глаголът се туря на края. А в немски език, след като изкажеш едно дълго предложение [предложение – (рус.) изречение], тогава ще туриш глагола най-накрая. Питам: защо българската граматика е турила глагола отпред, а немската – накрая? Разбира се и там има изключения. Ще кажете: „Така е свойствено на езика.“ Как мислите, защо на един език е свойствено да туря глагола в началото, а на другия език е свойствено да се туря глагола накрая? (– Защото едните най-първо мислят и после действат, а другите първо действат, че после мислят.) Значи българите най-първо действат, а после мислят, а германците първо мислят, а после действат. Всички съгласни ли сте с това? (Фактически германците повече действат, отколкото българите.) Но германците са били философски народ, те после, по примера на англичаните, взели туй направление и се отказали от философията и може би за в бъдеще пак ще се измени граматиката им. към беседата >>
- Ще кажете: „Така е свойствено на езика.“ Как мислите, защо на един език е свойствено да туря глагола в началото, а на другия език е свойствено да се туря глагола накрая?
Но този ред не е във всичките народи еднакъв. В българския език обикновено глаголът се поставя в началото, има случаи където глаголът се туря на края. А в немски език, след като изкажеш едно дълго предложение [предложение – (рус.) изречение], тогава ще туриш глагола най-накрая. Питам: защо българската граматика е турила глагола отпред, а немската – накрая? Разбира се и там има изключения. Ще кажете: „Така е свойствено на езика.“ Как мислите, защо на един език е свойствено да туря глагола в началото, а на другия език е свойствено да се туря глагола накрая? (– Защото едните най-първо мислят и после действат, а другите първо действат, че после мислят.) Значи българите най-първо действат, а после мислят, а германците първо мислят, а после действат. Всички съгласни ли сте с това? (Фактически германците повече действат, отколкото българите.) Но германците са били философски народ, те после, по примера на англичаните, взели туй направление и се отказали от философията и може би за в бъдеще пак ще се измени граматиката им. към беседата >>
- (– Според науката най-първо се явили съюзите или подражателните звуци.) Тъй, сега научните изследвания показват, че когато човек почне да заболява, най-първо той загубва съществителните имена, туй показва, че те са от по-нов произход; след туй той изгубва прилагателните, после глаголите и остават само съюзите.
Има и други въпроси. Знаете ли коя дума се е появила най-първо в човешката реч? Има ли някой, който да е чел нещо? (– Според науката най-първо се явили съюзите или подражателните звуци.) Тъй, сега научните изследвания показват, че когато човек почне да заболява, най-първо той загубва съществителните имена, туй показва, че те са от по-нов произход; след туй той изгубва прилагателните, после глаголите и остават само съюзите. И когато човекът почне да заздравява, пак по същия начин се възвръщат думите по реда си. Когато човек не може да употреби съществителните, употребява глаголите, например вместо секира, казва: „това, което сече“ и др. И действително, първата реч на човека е била едносложна, отпосле е станала двусложна. (Кой е първия слог, който е бил произнесен?) Той е като първата дума, съдържал е всичкия смисъл на живота в себе си. към беседата >>
- Когато човек не може да употреби съществителните, употребява глаголите, например вместо секира, казва: „това, което сече“ и др.
Има и други въпроси. Знаете ли коя дума се е появила най-първо в човешката реч? Има ли някой, който да е чел нещо? (– Според науката най-първо се явили съюзите или подражателните звуци.) Тъй, сега научните изследвания показват, че когато човек почне да заболява, най-първо той загубва съществителните имена, туй показва, че те са от по-нов произход; след туй той изгубва прилагателните, после глаголите и остават само съюзите. И когато човекът почне да заздравява, пак по същия начин се възвръщат думите по реда си. Когато човек не може да употреби съществителните, употребява глаголите, например вместо секира, казва: „това, което сече“ и др. И действително, първата реч на човека е била едносложна, отпосле е станала двусложна. (Кой е първия слог, който е бил произнесен?) Той е като първата дума, съдържал е всичкия смисъл на живота в себе си. към беседата >>
48. Забравените неща, ООК , София, 12.11.1924г.,
- Аз зададох на младите ученици въпроса: „Защо българите турят в речта си глагола отпред, а германците – на края на изречението?
Аз зададох на младите ученици въпроса: „Защо българите турят в речта си глагола отпред, а германците – на края на изречението? Защо начинът на говора у германците е един, а у българите друг? И едните са хора, и другите са хора, защо имат различна граматика? “ Те ми отговориха, че това се дължи на обстоятелството, че германците, като си свършат работата, тогава я съобщават, затова глаголът у тях е накрая, а българите най-първо ще кажат какво ще правят, а после започват да работят, затова турят глагола в началото на изреченията. После, вземете англичаните – те постоянно скъсяват думите, докато германците ги разширяват. Защо? – Има си причини. към беседата >>
- “ Те ми отговориха, че това се дължи на обстоятелството, че германците, като си свършат работата, тогава я съобщават, затова глаголът у тях е накрая, а българите най-първо ще кажат какво ще правят, а после започват да работят, затова турят глагола в началото на изреченията.
Аз зададох на младите ученици въпроса: „Защо българите турят в речта си глагола отпред, а германците – на края на изречението? Защо начинът на говора у германците е един, а у българите друг? И едните са хора, и другите са хора, защо имат различна граматика? “ Те ми отговориха, че това се дължи на обстоятелството, че германците, като си свършат работата, тогава я съобщават, затова глаголът у тях е накрая, а българите най-първо ще кажат какво ще правят, а после започват да работят, затова турят глагола в началото на изреченията. После, вземете англичаните – те постоянно скъсяват думите, докато германците ги разширяват. Защо? – Има си причини. Та и вие във вашата граматика някога поставяте глагола отпред, а друг път – отзад. Кой е правилният начин за пеенето? В начало бе Словото – виж, много добре започва песента. към беседата >>
- Та и вие във вашата граматика някога поставяте глагола отпред, а друг път – отзад.
Защо начинът на говора у германците е един, а у българите друг? И едните са хора, и другите са хора, защо имат различна граматика? “ Те ми отговориха, че това се дължи на обстоятелството, че германците, като си свършат работата, тогава я съобщават, затова глаголът у тях е накрая, а българите най-първо ще кажат какво ще правят, а после започват да работят, затова турят глагола в началото на изреченията. После, вземете англичаните – те постоянно скъсяват думите, докато германците ги разширяват. Защо? – Има си причини. Та и вие във вашата граматика някога поставяте глагола отпред, а друг път – отзад. Кой е правилният начин за пеенето? В начало бе Словото – виж, много добре започва песента. В е съюз. Това са първите чувства, с които човек започва, които не може да изрази. Съюзите – това са първите думи, с които човечеството е започнало. към беседата >>
49. Образи на живата природа, КД , София, 24.12.1924г.,
- След това имаме глагола '''бера''', значи в събраното има условия.
Там са условията за него. - този знак показва, че само у Бога има всичките условия, при които човек може да се развива. - това е титла на Бога. На български първата буква на Господ се пише така , после и то е много правилно. После имаме думата бозае - само при майката теленцето иска да расте. След това имаме глагола '''бера''', значи в събраното има условия. В брането, събирането, има смисъл. Думите''' блаженство, благост, благословение, баща''' са много съдържателни. Аз ги наричам тъй: Баща, Татко, Отец. Баща на физическото поле, Татко в Духовния свят, и Отец в Небето. '''Б. Т. О.''' - оттук, от тези думи изваждам думата Бог, което значи двама. към беседата >>
- Може да изберете друга дума: „Ще нареждам, ще нареждам, ще нареждам…”; „ще пълня, ще пълня, ще пълня…”; „ще изпразвам, ще изпразвам, ще изпразвам…”; „ще мия, ще мия, ще мия…“ По-добре е глагол да употребите.
Природата обича точността. Тя не си играе в такъв случай. И ако ти не произнесеш 100 пъти, оставиш само едно, тя ще те хване за ухото. Ще броите точно 100 пъти. Но няма всички да избирате „чистя“. Може да изберете друга дума: „Ще нареждам, ще нареждам, ще нареждам…”; „ще пълня, ще пълня, ще пълня…”; „ще изпразвам, ще изпразвам, ще изпразвам…”; „ще мия, ще мия, ще мия…“ По-добре е глагол да употребите. Вторник: „Ще воювам…”; „ще изправям…“ (– Ще уча?) Във вторник не се учи. Тази философия учениците много добре знаят, във вторник не се учи. Т.е. всеки ден си има по няколко часа за учене. За вторник: „Ще побеждавам; ще превъзмогвам; ще напредвам; ще ставам…“ Сряда: „Ще уча, ще уча, ще уча…“ и т.н. Всеки един ще си избира по една дума. към беседата >>
51. Значение на изслушването, ООК , София, 21.1.1925г.,
- Онези, които са създали езика, които разбират глаголите и дълбокия смисъл на всяка дума, те в живота под думата душа разбират една определена идея.
“ Как ще определите? – Човешкият ум не е нещо, което можем да хванем и да го подложим на анализ. От проявите на човека може да съдим за човешкия ум, но какво е човешкият ум по същина, не можем да си съставим едно ясно понятие. Или например ние говорим за духа, за душата. Какви ли не философски мнения имат хората за душата и за духа. Онези, които са създали езика, които разбират глаголите и дълбокия смисъл на всяка дума, те в живота под думата душа разбират една определена идея. В тях също тъй е точно определен смисълът на думата ум, но при предаването на тези идеи в следващите поколения те са изгубили своя вътрешен смисъл. Ние отделяме душата от себе си, защото искаме да я разгледаме обективно. По същия начин разглеждаме духа като нещо отделно. Значи щом можем да разглеждаме душата и духа като нещо отделно от себе си, те са материални неща. Щом разгледаме ума като нещо отделно от себе си, значи и той е нещо материално. към беседата >>
53. Малкото добро и малкото зло, ООК , София, 12.8.1925г.,
- Най-напред говорел несвързано, имал развалена граматика, размествал местата на глаголите, на местоименията, но въпреки това, понеже имал силен стремеж да говори, дотолкова се упражнил в говоренето, че станал един от красноречивите проповедници, всички го слушали с удоволствие.
Обаче като кажете, че той говори хубаво, с това вие внасяте добри мисли в себе си, изпращате една хубава вълнĈ към него и той се ползва. Че е дърдорко, това показва известна енергия: той иска да говори, да я изразходва. Един знаменит проповедник, наречен Муди, бил голям дърдорко. Той говорел във всяко събрание. Казвали му да престане да говори, да си седне на мястото, но той всякога говорел. Най-напред говорел несвързано, имал развалена граматика, размествал местата на глаголите, на местоименията, но въпреки това, понеже имал силен стремеж да говори, дотолкова се упражнил в говоренето, че станал един от красноречивите проповедници, всички го слушали с удоволствие. Да говориш повечко, отколкото трябва, това е малкото зло за човека. Казвате за някой човек: „Той е отличен, но малко шантав.“ Значи липсва му нещо. И това е една от малките злини за човека. към беседата >>
54. Десетте думи (Графология) / Десетте думи, МОК , София, 3.1.1926г.,
- Глаголи може да си турите каквито искате.
Сега например в нея „и", после „с" го прави по-малко, понеже това показва промените. Тя иска по възможност да ограничи известни промени, които стават, та на „т" той е закон на промените в материалния свят, туря по-голям устой. Един вътрешен стремеж бързите промени, които стават в нея, да може да ги овладее. Тя може да го прави по-голямо. Напишете още сега всеки по едно предложение, че да влизат в него всичките думи по ред, както са написани, да има смисъл. Глаголи може да си турите каквито искате. (Десет души прочетоха своите предложения, повечето бяха доста сполучливи. „В началото на всяка работа трябва да има истина, виделина и правда, за да проникне вдъхновението, както в майката красотата, която носи духа на безконечността.") към беседата >>
55. Благ, НБ , София, 17.1.1926г.,
- С тия местоимения, съществителни, прилагателни и глаголи аз се разговарям, по особен начин ги разбирам.
А какво виждам? Гледам, някои идват при мене, не да се учат на онази велика Божествена Мъдрост, а да гледат и ловят слабостите на този-онзи, защо някой си как казал, как постъпил. Казвам: вие сте цели професори, защо идвате тук? Тук идват тия, които искат да учат. Някой ме слуша и после критикува, че не съм турял на място съществителните, прилагателните и местоименията. С тия местоимения, съществителни, прилагателни и глаголи аз се разговарям, по особен начин ги разбирам. Някой път казвам на глагола: макар че ти си от много високо произхождение, но ще чакаш. Аз ще викам най-напред прилагателното или местоимението, с него ще се разговарям, а после с тебе. “Ами кога ще дойда”! – Когато ти дойде времето. Немците, например, в речта си турят глагола на края. към беседата >>
- Някой път казвам на глагола: макар че ти си от много високо произхождение, но ще чакаш.
Гледам, някои идват при мене, не да се учат на онази велика Божествена Мъдрост, а да гледат и ловят слабостите на този-онзи, защо някой си как казал, как постъпил. Казвам: вие сте цели професори, защо идвате тук? Тук идват тия, които искат да учат. Някой ме слуша и после критикува, че не съм турял на място съществителните, прилагателните и местоименията. С тия местоимения, съществителни, прилагателни и глаголи аз се разговарям, по особен начин ги разбирам. Някой път казвам на глагола: макар че ти си от много високо произхождение, но ще чакаш. Аз ще викам най-напред прилагателното или местоимението, с него ще се разговарям, а после с тебе. “Ами кога ще дойда”! – Когато ти дойде времето. Немците, например, в речта си турят глагола на края. Някой немец ти говори, говори, каже ти някое километрическо изречение и на края ще тури глагола. към беседата >>
- Немците, например, в речта си турят глагола на края.
С тия местоимения, съществителни, прилагателни и глаголи аз се разговарям, по особен начин ги разбирам. Някой път казвам на глагола: макар че ти си от много високо произхождение, но ще чакаш. Аз ще викам най-напред прилагателното или местоимението, с него ще се разговарям, а после с тебе. “Ами кога ще дойда”! – Когато ти дойде времето. Немците, например, в речта си турят глагола на края. Някой немец ти говори, говори, каже ти някое километрическо изречение и на края ще тури глагола. Някой ме пита: ти знаеш ли немски? Казвам: преди няколко хиляди години съм го учил, но сега трябва да си го спомня. Французите пък имат друг строеж. Българите пък имат свой специален строеж – изобщо всеки народ се отличава по конструкцията на своята реч. към беседата >>
- – Защото съществителното име, което обикновено бива подлог в изречението, е образувано по-рано от глагола.
Едно от главните правила в граматиката е следното: когато се пише едно изречение, на първо място слагат подлога, т.е. предметът, за който се говори; после се поставя глагола, т.е. сказуемото. Това правило може ли да се измени? – Може. Питам: защо обикновено на първо място поставят подлога, а после сказуемото? – Защото съществителното име, което обикновено бива подлог в изречението, е образувано по-рано от глагола. Съществителното име е най-ранното, най-първото образувание в речта. В това отношение, когато човек има известни преживявания, той всякога ги свързва с външния свят. И наистина, донякъде те съответстват на предметите и явленията от външния свят. Когато видите, че лицето на някой човек се изкривява, гърчи се, от това вие вадите заключение, че той има някакво страдание или някаква мъчнотия. На друго някое лице виждате няколко реда сълзи и веднага вие се произнасяте в себе си, че това лице преживява нещо. към беседата >>
57. Страдание, търпение, опитност, знание, МОК , София, 28.2.1926г.,
- Когато стане заболяване на човешкия мозък, най-първо изгубва съществителните имена, след това се изгубват глаголите, след това прилагателните, най-после съюзите. (втори вариант)
Най-първо те са били едносложни, по един слог са имали. После двусложни, трисложни, постепенно са се развивали с развиване на човешките органи, на неговите мозъчни центрове, отпосле думите са станали многосложни. Най-първо човек е говорел, речта му е била кратка – с, и, а, у... този природния говор. После със слизането на човешкото съзнание на физическо поле, когато съзнанието си е създало тези органи, докато е направило своите органи, докато направи своя инструмент, докато човек организира своя гортан, организира дробовете и говори тази по-сложна реч. Отпосле е дошла речта. Когато стане заболяване на човешкия мозък, най-първо изгубва съществителните имена, след това се изгубват глаголите, след това прилагателните, най-после съюзите. Съюзите остават, и когато човек почне пак да оздравява, по същия начин почват да се проявяват. Значи съществителните са от най-нов произход, на повърхността на мозъка. Щом се засегне горе повърхността на мозъка, съществителните изчезват, остават глаголите. Щом заболее мозъкът, изличават се и глаголите, остават прилагателните, най-после съюзите. Докато у българите се образува постоянство. към втори вариант >>
- Щом се засегне горе повърхността на мозъка, съществителните изчезват, остават глаголите. (втори вариант)
После със слизането на човешкото съзнание на физическо поле, когато съзнанието си е създало тези органи, докато е направило своите органи, докато направи своя инструмент, докато човек организира своя гортан, организира дробовете и говори тази по-сложна реч. Отпосле е дошла речта. Когато стане заболяване на човешкия мозък, най-първо изгубва съществителните имена, след това се изгубват глаголите, след това прилагателните, най-после съюзите. Съюзите остават, и когато човек почне пак да оздравява, по същия начин почват да се проявяват. Значи съществителните са от най-нов произход, на повърхността на мозъка. Щом се засегне горе повърхността на мозъка, съществителните изчезват, остават глаголите. Щом заболее мозъкът, изличават се и глаголите, остават прилагателните, най-после съюзите. Докато у българите се образува постоянство. Често казват постоянство, без да разбират дълбокия смисъл на постоянството. Има ли хора постоянни сега? към втори вариант >>
- Щом заболее мозъкът, изличават се и глаголите, остават прилагателните, най-после съюзите. (втори вариант)
Отпосле е дошла речта. Когато стане заболяване на човешкия мозък, най-първо изгубва съществителните имена, след това се изгубват глаголите, след това прилагателните, най-после съюзите. Съюзите остават, и когато човек почне пак да оздравява, по същия начин почват да се проявяват. Значи съществителните са от най-нов произход, на повърхността на мозъка. Щом се засегне горе повърхността на мозъка, съществителните изчезват, остават глаголите. Щом заболее мозъкът, изличават се и глаголите, остават прилагателните, най-после съюзите. Докато у българите се образува постоянство. Често казват постоянство, без да разбират дълбокия смисъл на постоянството. Има ли хора постоянни сега? към втори вариант >>
- Когато мозъкът на човека заболее, той първо изгубва способността да произнася съществителните имена, после – глаголите и прилагателните имена, и най-после – съюзите.
Всяка дума представлява резултат на нещо. Първоначално думите са били къси, съставени от по един слог. Впоследствие, с развиването на човешките органи, както и на мозъчните центрове, думите са ставали все по-дълги – двусложни, трисложни и т.н. Първобитният човек си е служил със звукове. Колкото повече се е развивал умствено, толкова повече се е обогатявал неговият говор, обогатявала се е неговата реч. Когато мозъкът на човека заболее, той първо изгубва способността да произнася съществителните имена, после – глаголите и прилагателните имена, и най-после – съюзите. Когато започне да оздравява, по същия начин се възстановява способността му да си служи първо със съюзите, после с прилагателните имена, с глаголите, и най-после – със съществителните имена. Това показва, че съюзите са от най-стар произход, а съществителните имена – от най-нов произход. към беседата >>
- Когато започне да оздравява, по същия начин се възстановява способността му да си служи първо със съюзите, после с прилагателните имена, с глаголите, и най-после – със съществителните имена.
Първоначално думите са били къси, съставени от по един слог. Впоследствие, с развиването на човешките органи, както и на мозъчните центрове, думите са ставали все по-дълги – двусложни, трисложни и т.н. Първобитният човек си е служил със звукове. Колкото повече се е развивал умствено, толкова повече се е обогатявал неговият говор, обогатявала се е неговата реч. Когато мозъкът на човека заболее, той първо изгубва способността да произнася съществителните имена, после – глаголите и прилагателните имена, и най-после – съюзите. Когато започне да оздравява, по същия начин се възстановява способността му да си служи първо със съюзите, после с прилагателните имена, с глаголите, и най-после – със съществителните имена. Това показва, че съюзите са от най-стар произход, а съществителните имена – от най-нов произход. към беседата >>
59. Склонности и разнообразие, МОК , София, 23.5.1926г.,
- Тя произлиза от глагола поя, пея.
Когато една идея се материализира, тя става идол на човека. Какви са качествата на идейния човек? Поетът е идеалист, идеен човек. Кой човек наричаме поет? Думата поет е славянска. Тя произлиза от глагола поя, пея. Поетът може да пее, да говори хармонично. Едно от качествата на идейния човек е безкористието. Той свири, пее, без да очаква нещо. Има ли пари, или не – това не го интересува. Ако няма пари, ходи със стари, избелели дрехи, без да се смущава. към беседата >>
- Глаголът подкрепя проявеното.
Първата важна дума е подлогът, т.е. предметът, за който се говори. Той е проявеното в света. Втора важна част в изречението е сказуемото, т.е. глаголът, който показва, на каква основа трябва да се постави проявеното в света. Глаголът подкрепя проявеното. Между подлога и сказуемото има една съединителна частица, която се поставя като връзка. Преведете тия думи сега. Какво означава подлогът и какво сказуемото в духовния живот на човека? - Подлогът е сърцето, сказуемото, т.е. глаголът е умът, а съединителната връзка, частицата “е” , т.е. към беседата >>
- глаголът е умът, а съединителната връзка, частицата “е” , т.е.
Глаголът подкрепя проявеното. Между подлога и сказуемото има една съединителна частица, която се поставя като връзка. Преведете тия думи сега. Какво означава подлогът и какво сказуемото в духовния живот на човека? - Подлогът е сърцето, сказуемото, т.е. глаголът е умът, а съединителната връзка, частицата “е” , т.е. спомагателния глагол е душата, която свързва ума и сърцето на човека. Всички съвременни хора говорят за сърцето. Понеже душата на човека седи далеч от ума и сърцето, тя не ги разбира добре. За да ги разбере, трябва да дойде близо при тях; затова тя се явява като съединителна връзка помежду им. Душата се намира на такова разстояние от физическия свят, на каквото разстояние се намират много звезди от земята. към беседата >>
- спомагателния глагол е душата, която свързва ума и сърцето на човека.
Между подлога и сказуемото има една съединителна частица, която се поставя като връзка. Преведете тия думи сега. Какво означава подлогът и какво сказуемото в духовния живот на човека? - Подлогът е сърцето, сказуемото, т.е. глаголът е умът, а съединителната връзка, частицата “е” , т.е. спомагателния глагол е душата, която свързва ума и сърцето на човека. Всички съвременни хора говорят за сърцето. Понеже душата на човека седи далеч от ума и сърцето, тя не ги разбира добре. За да ги разбере, трябва да дойде близо при тях; затова тя се явява като съединителна връзка помежду им. Душата се намира на такова разстояние от физическия свят, на каквото разстояние се намират много звезди от земята. Дисковете на много звезди никак не се виждат, даже и с най-силни телескопи. Защо? към беседата >>
62. Светото място / Святото място, МОК , София, 13.2.1927г.,
- Някой ден ще ви намерят някой кусур: там, в книгата си някоя запетайка не си турил на мястото ù, или местоимението не е хубаво, или глаголът не е верен, или еди-как си постъпил, какво си казал, не било вярно. (втори вариант)
И туй не трябва да ви безпокои. Малкото, то може да се напълни и може да се изпразни. Онова малкото, което е хубаво у вас, ако вие вярвате в него, веднага чашата ви ще се напълни и ще имате всичките Божествени блага. И външните хора, като дойдат при вас, всички ви разбират. Пък ще дойде друг ден, никой не те познава. Някой ден ще ви намерят някой кусур: там, в книгата си някоя запетайка не си турил на мястото ù, или местоимението не е хубаво, или глаголът не е верен, или еди-как си постъпил, какво си казал, не било вярно. А когато дойде Божественото, тогава ще намерите само хубавото. към втори вариант >>
64. Що искате?, НБ , София, 22.5.1927г.,
- Какво от това, че някой автор употребил по-рано глагола, а после местоимението?
Да се измъчвате от тези желания, това е равносилно на положението, в което може да изпадне човек с изтънчен, развит слух, когато се намери между хора, които постоянно се карат помежду си. Или ще мязате на човек със силно развит литературен вкус, с вкус към поезията, а при това сте принудени да четете някакъв роман, или друга някаква книга, без идея и съдържание. Такъв човек, без да иска, ще набръчка лицето си, челото си, ще свие веждите си. Защо? – По този начин той изказва своето недоволство. Има начин, когато човек може да чете някоя книга, която не задоволява вкуса му, без да набръчква лицето си и без да свива веждите си. Какво от това, че някой автор употребил по-рано глагола, а после местоимението? В българския език поне много неща се търпят в граматическо отношение, когато, особено в някои езици това не е така. Изобщо, всеки език има свои особености. Запример, англичанинът не може да каже две думи, без да употреби личното местоимение „аз". В него личността е силно развита. Той казва: аз съм англичанин! към беседата >>
65. Правилно дъвчене, МОК , София, 25.5.1928г.,
- Ако напишете няколко глагола, за да ги наредите в естествения им ред, трябва да имате предвид граматическото и логическо нареждане.
И тъй, стремете се да нареждате нещата в естествения им ред. Ако напишете няколко глагола, за да ги наредите в естествения им ред, трябва да имате предвид граматическото и логическо нареждане. Запример, глаголите „пиша“, „работя“, „искам“, „живея“, „проектирам“, „виждам“, „уча“, „дишам“, „чувствам“, „ям“ са в безпорядък, не представят нещо цяло. Обаче те могат да се поставят в такъв ред, да изкажат нещо цяло. Първият глагол е „живея“. Като се роди детето, първият звук, който издава, е звукът „в-ва-а“. Буквата „В“ означава противоречие. към беседата >>
- Запример, глаголите „пиша“, „работя“, „искам“, „живея“, „проектирам“, „виждам“, „уча“, „дишам“, „чувствам“, „ям“ са в безпорядък, не представят нещо цяло.
И тъй, стремете се да нареждате нещата в естествения им ред. Ако напишете няколко глагола, за да ги наредите в естествения им ред, трябва да имате предвид граматическото и логическо нареждане. Запример, глаголите „пиша“, „работя“, „искам“, „живея“, „проектирам“, „виждам“, „уча“, „дишам“, „чувствам“, „ям“ са в безпорядък, не представят нещо цяло. Обаче те могат да се поставят в такъв ред, да изкажат нещо цяло. Първият глагол е „живея“. Като се роди детето, първият звук, който издава, е звукът „в-ва-а“. Буквата „В“ означава противоречие. Значи с раждането си детето разрешава едно противоречие. към беседата >>
- Първият глагол е „живея“.
И тъй, стремете се да нареждате нещата в естествения им ред. Ако напишете няколко глагола, за да ги наредите в естествения им ред, трябва да имате предвид граматическото и логическо нареждане. Запример, глаголите „пиша“, „работя“, „искам“, „живея“, „проектирам“, „виждам“, „уча“, „дишам“, „чувствам“, „ям“ са в безпорядък, не представят нещо цяло. Обаче те могат да се поставят в такъв ред, да изкажат нещо цяло. Първият глагол е „живея“. Като се роди детето, първият звук, който издава, е звукът „в-ва-а“. Буквата „В“ означава противоречие. Значи с раждането си детето разрешава едно противоречие. Вторият глагол е „дишам“. Като издаде първия звук и заплаче, детето започва да диша. към беседата >>
- Вторият глагол е „дишам“.
Обаче те могат да се поставят в такъв ред, да изкажат нещо цяло. Първият глагол е „живея“. Като се роди детето, първият звук, който издава, е звукът „в-ва-а“. Буквата „В“ означава противоречие. Значи с раждането си детето разрешава едно противоречие. Вторият глагол е „дишам“. Като издаде първия звук и заплаче, детето започва да диша. След това вече му се дава малко мляко и то започва да се храни. Нареждането на глаголите в този ред, именно, наричаме естествено или логично: живея, дишам, ям и т.н. За да върви в естествения път на живота, човек трябва да има будно съзнание, да реализира желанията, които Бог е вложил в него. към беседата >>
68. Промени в света, ООК , София, 7.8.1929г.,
- Той се възмущава, че баща му не е турил на място някакъв глагол, съществително или местоимение.
Обаче, постави ли се на мястото на баща си, и той ще постъпи по същия начин. В този случай той не се възмущава, не осъжда поведението си. Значи, неговото възмущение не е било на място. Истинско възмущение е това, което при всички условия, при всички времена е едно и също. За какво се възмущава този син? Той се възмущава, че баща му не е турил на място някакъв глагол, съществително или местоимение. Синът изисква от баща си да говори по всички граматически правила. Да се говори точно по граматическите правила, определени от хората, това значи, да се спазва известна мода при говоренето. И в модата има нещо съществено, но много неща са несъществени. Разумният човек спазва съществените неща на модата, а несъществените туря настрана. В цялата природа има мода: в растенията, в птиците, в животните и в хората. към беседата >>
69. Духовното в човека, НБ , СБ , София, 22.9.1929г.,
- Известно е на всички че глаголът има три основни времена: сегашно, минало и бъдеще, които характеризират три епохи на човечеството – настоящата епоха, миналата и бъдещата.
Действието става сега. Значи, настоящият момент в разбирането, в даването, в ученето, в яденето и в ред още процеси е най-важен. Важен е сегашният ден; важно е усилието, което днес, сега,в този момент правиш. Че някога си правил усилия, че ще правиш усилия в бъдеще, това не е толкова важно. На днешните усилия се надявай, от тях очаквай плодове! Известно е на всички че глаголът има три основни времена: сегашно, минало и бъдеще, които характеризират три епохи на човечеството – настоящата епоха, миналата и бъдещата. Тези три времена, тези три епохи имат връзка една с друга, но реалността на живота седи в настоящата епоха. Казвам: Някой човек живее само с миналото, друг – с бъдещето, а трети – с настоящето. Човекът на миналото казва: Добър човек съм бил. – Да, в миналото си бил добър. Човекът на бъдещето казва: Добър ще стана. към беседата >>
70. Иде Исус, НБ , София, 5.10.1930г.,
- Глаголът „иде" показва, че идат известни сили, известни движения, известни мисли, известен живот – нещо разумно иде.
Ще взема само две думи от прочетения стих: „Иде Исус." Всички неща идат. Глаголът „иде" показва, че идат известни сили, известни движения, известни мисли, известен живот – нещо разумно иде. Това, което иде на земята, има своите положителни и отрицателни страни. Иде богатството, но иде и сиромашията; иде животът, но иде и смъртта; иде здравето, но иде и болестта; иде любовта, но иде и омразата; иде истината, но иде и лъжата. Това са контрасти. Това са разбиранията на хората. Според съвременната култура, човешката философия е поставена на несигурна основа. към беседата >>
71. Ще ме видите, НБ , София, 16.11.1930г.,
- За онзи, който разбира български език, важен е глаголът „виждам".
„Ще ме видите." На български език, в езиково отношение, това изречение има двояко значение. Аз го взимам в буквален смисъл. За онзи, който разбира български език, важен е глаголът „виждам". Да разбираш нещо, значи, да го познаваш, да го знаеш. Глаголът „виждам" има отношение към разумния свят, към разумния живот. Този живот е песен за онзи, който може да я пее. Животът е една от най-хубавите песни, отлично композирана. Чудно е, как и досега още хората не са научили тази хубава песен. към беседата >>
- Глаголът „виждам" има отношение към разумния свят, към разумния живот.
„Ще ме видите." На български език, в езиково отношение, това изречение има двояко значение. Аз го взимам в буквален смисъл. За онзи, който разбира български език, важен е глаголът „виждам". Да разбираш нещо, значи, да го познаваш, да го знаеш. Глаголът „виждам" има отношение към разумния свят, към разумния живот. Този живот е песен за онзи, който може да я пее. Животът е една от най-хубавите песни, отлично композирана. Чудно е, как и досега още хората не са научили тази хубава песен. Когато някой слуша, как други пеят тази песен, тя не му се харесва. Какви ли не трактати, какви ли критики не съществуват за нея. към беседата >>
72. Разумни отношения, ООК , София, 10.12.1930г.,
- В стиха „ако не станете като децата", глаголът е приложен в еднократен вид.
Христос казва: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие.“ Човек трябва да се подмлади, да стане като детето. Дядото трябва да се подмлади, а детето - да расте, да придобива знания и опитности. Тази е причината, поради която погледът на детето е обърнат към дядото. В стиха „ако не станете като децата", глаголът е приложен в еднократен вид. Аз бих казал „ако не ставате като децата" - многократен вид на глагола. Като поглежда към дядо си, детето повдига погледа си нагоре. Като поглежда към детето, дядото сваля погледа си надолу. Като гледа нагоре, детето иска да убеди дядо си, че всичко иде отгоре. Дядото пък иска да убеди детето, че всичко иде отдолу, от земята. към беседата >>
- Аз бих казал „ако не ставате като децата" - многократен вид на глагола.
Христос казва: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие.“ Човек трябва да се подмлади, да стане като детето. Дядото трябва да се подмлади, а детето - да расте, да придобива знания и опитности. Тази е причината, поради която погледът на детето е обърнат към дядото. В стиха „ако не станете като децата", глаголът е приложен в еднократен вид. Аз бих казал „ако не ставате като децата" - многократен вид на глагола. Като поглежда към дядо си, детето повдига погледа си нагоре. Като поглежда към детето, дядото сваля погледа си надолу. Като гледа нагоре, детето иска да убеди дядо си, че всичко иде отгоре. Дядото пък иска да убеди детето, че всичко иде отдолу, от земята. Наистина, семката изниква от земята. към беседата >>
- Като знаете това, употребявайте този глагол при всяко обезсърчаване, недоволство, страдание.
Глаголът „имам“, с който хората често си служат, крие магическа сила в себе си. Като знаете това, употребявайте този глагол при всяко обезсърчаване, недоволство, страдание. Ако се обезсърчиш, че си сиромах, кажи в себе си: „Всичко имам“. – „Как ще кажа така, като нямам пари? “ – Обърни се към слънцето и поискай от него злато. То ще ти даде, колкото искаш. Ако си недоволен, че нямаш възможност да постигнеш нещо, кажи си: „Имам много възможности в себе си за постигане на своите желания“. към беседата >>
74. Четирите положения / Д.У.С.Б.! Добър, умен, силен, богат богат, МОК , София, 9.1.1931г.,
- Има ли глагол от мечка на български? (втори вариант)
Но и направена пакост мечката не я забравя. Тя и след десет прераждания, пак ще те изяде заради тази обида. И като познава тази своя черта, тя я съзнава, че е много лоша черта в характера ѝ и тя живее в горите, да не би да си създаде за бъдеще още по-голяма пакост. Затова тя живее по горите, като калугер, за поправление е там, като монах. И за да си изправи своята погрешка, тя от месоядно животно почва да се занимава с вегетарианството и само понякой път си вкусва месо, и то само от кръвчицата на някое животно. Има ли глагол от мечка на български? Няма. От кой език е дошла тази дума? Мечка, ursus се казва на латински; на френски? Пак същото. Тогава Мечкаров. Каква е разликата между МЕЧКА и МЕЧКАРОВ? към втори вариант >>
76. Зенитът на живота, ООК , София, 18.2.1931г.,
- Като разгледате тия изречения, виждате една глаголна форма, взета за трите рода - мъжки, женски и среден, но употребена в три различни времена: минало, настояще и бъдеще.
Като разгледате тия изречения, виждате една глаголна форма, взета за трите рода - мъжки, женски и среден, но употребена в три различни времена: минало, настояще и бъдеще. Когато стане въпрос за миналото, човек започва да философства. Той не знае какво е било в далечното и близко минало. Когато стане въпрос за настоящето, човек отчасти знае нещата, понеже ги живее и е свидетел на тия времена. Когато стане въпрос за бъдещето, човек не знае какво му предстои, но всеки предстоящ ден разкрива бъдещето му. Има хора, които по ръката, лицето и главата на човека могат да четат неговото минало. към беседата >>
77. Ханизе, МОК , София, 6.3.1931г.,
- Ако разложите думата „ханизе“ на срички, ще получите 3 думи, с които българите си служат: „ха“ – като междуметие, „ни“ – нас или ни – местоимение – и „зе“ – минало време от глагола вземам, трето лице, единствено число – той взе.
Ето защо, първо трябва да се яви слънцето, да огрее пътя на човека. Щом слънцето изгрее, той поема пътя си. Щом тръгне на път, около него е светло, всички неща се разкриват вътре и вън от него. Без път няма движение. Затова, именно, се казва, че човек поема пътя на живота, бил той духовен или светски, обществен или индивидуален. Ако разложите думата „ханизе“ на срички, ще получите 3 думи, с които българите си служат: „ха“ – като междуметие, „ни“ – нас или ни – местоимение – и „зе“ – минало време от глагола вземам, трето лице, единствено число – той взе. Това е свободен превод на думата. към беседата >>
78. Обикновени и необикновени идеи / Обикновени и идейни мисли, МОК , София, 8.5.1931г.,
- (с я, защото глаголът е ям). (втори вариант)
Основната идея беше, че това, което може да предизвика човек, могат да бъдат подбудителните причини, за да бъде здрав, да може да се прояви, за да има разположение на духа, и да бъде готова неговата мисъл. Вие запример как започвате яденето? Даже хич не мислите за тези стимули. Просто остава само едно желание, че трябва да се яде. Как се пише на български със сегашното правописание с Я или с Е: еде или яде? (с я, защото глаголът е ям). ... българинът направил .... е какво показва? Българинът казва тъй: След като се наядеш, можеш да си дигнеш крака. Философия има у него, казва: Трябва да се яде. Защо? Друго яче, ако не се яде на физическото поле, тогава не можеш да си дигнеш крака и да вървиш. А пък щом каже ЯМ, м-то в българския език завожда през планини и гори! към втори вариант >>
- Глаголът „ям“ на български език започва с буквата „Я“, която означава, че човек трябва да яде, да има сили да се движи, да вдига краката си.
Ето защо, когато се казва, че „гладна мечка хоро не играе“, имаме предвид единството между идеите в трите свята. Наистина, човек не може да играе, ако краката му не са здрави. Здравите крака и здравото тяло са в зависимост от чувствата и мислите на човека. Ако идеите на човека в чувствения и в умствения свят са необикновени, човек е здрав и може да играе. За да бъде здрав, той трябва да яде, но съзнателно, с участието на мисълта. Глаголът „ям“ на български език започва с буквата „Я“, която означава, че човек трябва да яде, да има сили да се движи, да вдига краката си. Буквата „М“ показва, че като яде, човек има сили да се качва по планините и да слиза, т.е. да върши високи и трудни работи. На края думата „ямъ“ (в старата форма на правопис) свършва с „Ъ“, който означава почивка. В края на думите „Ъ“ не се произнася, както и французкото нямо „Е“. Обаче когато „Ъ“ е в средата на думите, той се чете. към беседата >>
- Ти си разумно същество, гледай да не те сполети някой глагол.
Извадете съюзите от речта и вижте какво ще представлява тя. Туй, което циментира, споява, това са съюзите. Прилагателните, глаголите, съществителните без съюзите са като овцете без овчар. Следователно съюзите са овчарят, който свързва и дава смисъл. Като минавате покрай някоя патка, тя казва: „С-с-с-с" - съюз. Ти си разумно същество, гледай да не те сполети някой глагол. Защото глаголът е действие. Кога се явяват глаголите? Глаголите се явиха, когато съгреши Адам. Преди да съгреши Адам нямаше никакви глаголи. В този смисъл вие казвате: Аз исках, бях, говорих, пих, мислих и т.н. към беседата >>
- Защото глаголът е действие.
Туй, което циментира, споява, това са съюзите. Прилагателните, глаголите, съществителните без съюзите са като овцете без овчар. Следователно съюзите са овчарят, който свързва и дава смисъл. Като минавате покрай някоя патка, тя казва: „С-с-с-с" - съюз. Ти си разумно същество, гледай да не те сполети някой глагол. Защото глаголът е действие. Кога се явяват глаголите? Глаголите се явиха, когато съгреши Адам. Преди да съгреши Адам нямаше никакви глаголи. В този смисъл вие казвате: Аз исках, бях, говорих, пих, мислих и т.н. След като си искал, какво си направил? към беседата >>
- Кога се явяват глаголите?
Прилагателните, глаголите, съществителните без съюзите са като овцете без овчар. Следователно съюзите са овчарят, който свързва и дава смисъл. Като минавате покрай някоя патка, тя казва: „С-с-с-с" - съюз. Ти си разумно същество, гледай да не те сполети някой глагол. Защото глаголът е действие. Кога се явяват глаголите? Глаголите се явиха, когато съгреши Адам. Преди да съгреши Адам нямаше никакви глаголи. В този смисъл вие казвате: Аз исках, бях, говорих, пих, мислих и т.н. След като си искал, какво си направил? Дал ли си някакъв подтик? към беседата >>
- Глаголите се явиха, когато съгреши Адам.
Следователно съюзите са овчарят, който свързва и дава смисъл. Като минавате покрай някоя патка, тя казва: „С-с-с-с" - съюз. Ти си разумно същество, гледай да не те сполети някой глагол. Защото глаголът е действие. Кога се явяват глаголите? Глаголите се явиха, когато съгреши Адам. Преди да съгреши Адам нямаше никакви глаголи. В този смисъл вие казвате: Аз исках, бях, говорих, пих, мислих и т.н. След като си искал, какво си направил? Дал ли си някакъв подтик? Казвате: култура, бояджийство. към беседата >>
- Французите нямат глагол, англичаните нямат глагол, те са взели тази дума от нас и я считат за своя.
Това е народът. Българският народ е уд на цялото човечество, френският народ е уд на цялото човечество. Всички народи са удове на цялото човечество, което говори един език, а различните езици са само наречия. На френски е „жарден", на български „градина" - думата е една и съща. Тази дума е славянска. Французите нямат глагол, англичаните нямат глагол, те са взели тази дума от нас и я считат за своя. Вземете думата „мляко". Англичаните казват „милк", българинът казва „мляко". Англичанинът казва „вин", българинът „вино". На български е „вълк", англичанинът казва „улк" - те имат същия произход. Ако съпоставите съвременните езици ще видите, че те имат един произход. към беседата >>
81. Думата му държа, НБ , София, 27.12.1931г.,
- Трябва да го туриш най-отпред, иначе глаголът не може да се разбере.
Но има граматика, с която човек се ражда. Има и една логика, с която човек се ражда. Ако тази граматика, българската, беше валидна и за другите езици, би било лесно да се изучават те. Българинът казва: „аз му казах" или „казах му". На английски никога не можеш да кажеш: „Казах му", винаги трябва да кажеш местоимението „аз". Трябва да го туриш най-отпред, иначе глаголът не може да се разбере. Значи, англичаните имат една граматика, която се отличава от нашата по своето местоимение. После, в английски членът е турен отпред на думите, българите турят члена отзад. Така е и у французите, и те турят члена отпред. Това са съображения, това е личното в развитието. Щом славяните минат през това развитие, един ден и те ще изменят своята реч. към беседата >>
82. Вземи детето, НБ , София, 10.1.1932г.,
- В английския език има два спомагателни глагола, две частици за образуване на бъдеще време или за изразяване на намерение: „shall” и „will”.
В английския език има два спомагателни глагола, две частици за образуване на бъдеще време или за изразяване на намерение: „shall” и „will”. Някой англичанин казва: „I shall go” - значи: аз ще ида Може да иде, може и да не иде. Но ако каже „I will go” - значи, че непременно ще иде, иска не иска - ще иде. Разбира се всеки език си има свои свойства Езикът, то е разумното в човека Някой път ние казваме, че еди кой си човек не знае да говори правилно. Действително, човек трябва да знае да говори правилно, но три качества има, с които речта е свързана: права мисъл, право чувство и права постъпка; това значи право говорене. Не може човек да говори право, т.е. към беседата >>
86. Ще и не ще, СБ , РБ , 7-те езера, 6.8.1932г.,
- Глаголите пък имат по няколко спрежения.
Има трудни, сложни задачи, върху които ученикът трябва да мисли дълго време, докато ги реши. Същото нещо може да се каже и за правилата в разните езици. Езикът не е нещо произволно. Учени хора са съставяли граматиките с техните склонения, падежи и т.н. Някои езици имат само три падежа, други имат седем, а трети – около девет. Глаголите пък имат по няколко спрежения. За пример, някой спряга глагола „мога“. Той казва: „Аз мога“, но работите не стават. Щом работите не стават, какво трябва да каже? Той трябва да каже: „Аз мога, ти можеш“. Казва така, но работите пак не стават. към беседата >>
- След това ще спрегне глагола и в трите лица на единствено и множествено число: „Аз мога, ти можеш, той може, ние можем, вие можете, те могат“.
Той трябва да каже: „Аз мога, ти можеш“. Казва така, но работите пак не стават. Още какво трябва да каже? Сега трябва да каже: „Аз мога, ти можеш, той може“. Пак не стават работите. След това ще спрегне глагола и в трите лица на единствено и множествено число: „Аз мога, ти можеш, той може, ние можем, вие можете, те могат“. Работите и сега не стават. Щом и сега не могат работите да се наредят, ще извика и Бога и ще каже: „Аз, ти, той, ние, вие, те и Бог – всички можем“ – и работите напълно ще се наредят. Работите на хората не се нареждат, защото те спрягат глаголите без Любовта, без Бога. За пример, вие спрягате глагола любя: „Любя, любиш, люби, любим, любите, любят“. Спрягате Любовта, но нищо не се нарежда. Защо? към беседата >>
- Работите на хората не се нареждат, защото те спрягат глаголите без Любовта, без Бога.
Сега трябва да каже: „Аз мога, ти можеш, той може“. Пак не стават работите. След това ще спрегне глагола и в трите лица на единствено и множествено число: „Аз мога, ти можеш, той може, ние можем, вие можете, те могат“. Работите и сега не стават. Щом и сега не могат работите да се наредят, ще извика и Бога и ще каже: „Аз, ти, той, ние, вие, те и Бог – всички можем“ – и работите напълно ще се наредят. Работите на хората не се нареждат, защото те спрягат глаголите без Любовта, без Бога. За пример, вие спрягате глагола любя: „Любя, любиш, люби, любим, любите, любят“. Спрягате Любовта, но нищо не се нарежда. Защо? – Защото Любовта се спряга само в първо лице. Досега вие криво сте спрягали Любовта. Питам: защо хората не успяват в Любовта? към беседата >>
- За пример, вие спрягате глагола любя: „Любя, любиш, люби, любим, любите, любят“.
Пак не стават работите. След това ще спрегне глагола и в трите лица на единствено и множествено число: „Аз мога, ти можеш, той може, ние можем, вие можете, те могат“. Работите и сега не стават. Щом и сега не могат работите да се наредят, ще извика и Бога и ще каже: „Аз, ти, той, ние, вие, те и Бог – всички можем“ – и работите напълно ще се наредят. Работите на хората не се нареждат, защото те спрягат глаголите без Любовта, без Бога. За пример, вие спрягате глагола любя: „Любя, любиш, люби, любим, любите, любят“. Спрягате Любовта, но нищо не се нарежда. Защо? – Защото Любовта се спряга само в първо лице. Досега вие криво сте спрягали Любовта. Питам: защо хората не успяват в Любовта? Те не знаят как да постъпват с нея. към беседата >>
- Вярно ли е спрегнат този глагол?
Като се говори за склоненията на имената и за спреженията на глаголите, трябва да знаете, че има два вида спрежения. Учителят казва: „Иване, излез на дъската да спрегнеш глагола „крада“! “ Ученикът отговаря: „Аз крада, ти (учителю) крадеш, той краде; ние крадем, вие крадете, те крадат“. Вярно ли е спрегнат този глагол? – Вярно. Значи вярно е, че всички хора крадат. Ако те не крадяха, този глагол нямаше да съществува в речта. Веднъж съществува, значи всички хора, изобщо, крадат. Учителят казва: „Иване, тази работа не може да остане така, тя трябва да се изправи“. към беседата >>
- Ако те не крадяха, този глагол нямаше да съществува в речта.
Учителят казва: „Иване, излез на дъската да спрегнеш глагола „крада“! “ Ученикът отговаря: „Аз крада, ти (учителю) крадеш, той краде; ние крадем, вие крадете, те крадат“. Вярно ли е спрегнат този глагол? – Вярно. Значи вярно е, че всички хора крадат. Ако те не крадяха, този глагол нямаше да съществува в речта. Веднъж съществува, значи всички хора, изобщо, крадат. Учителят казва: „Иване, тази работа не може да остане така, тя трябва да се изправи“. Как ще се изправи? Сега беше приложен първият начин за спрежение на глагола, който се заключава във взимането, в кражбата. На това действие трябва да се противопостави друго, точно обратно на първото. към беседата >>
- Сега беше приложен първият начин за спрежение на глагола, който се заключава във взимането, в кражбата.
Значи вярно е, че всички хора крадат. Ако те не крадяха, този глагол нямаше да съществува в речта. Веднъж съществува, значи всички хора, изобщо, крадат. Учителят казва: „Иване, тази работа не може да остане така, тя трябва да се изправи“. Как ще се изправи? Сега беше приложен първият начин за спрежение на глагола, който се заключава във взимането, в кражбата. На това действие трябва да се противопостави друго, точно обратно на първото. Значи, сега пристъпваме към втория начин на спрежение на глагола. Кой глагол може да се спрегне по втория начин? – Глаголът „давам“. Ученикът започва: „Аз давам, ти даваш, той дава; ние даваме, вие давате, те дават“. към беседата >>
- Значи, сега пристъпваме към втория начин на спрежение на глагола.
Веднъж съществува, значи всички хора, изобщо, крадат. Учителят казва: „Иване, тази работа не може да остане така, тя трябва да се изправи“. Как ще се изправи? Сега беше приложен първият начин за спрежение на глагола, който се заключава във взимането, в кражбата. На това действие трябва да се противопостави друго, точно обратно на първото. Значи, сега пристъпваме към втория начин на спрежение на глагола. Кой глагол може да се спрегне по втория начин? – Глаголът „давам“. Ученикът започва: „Аз давам, ти даваш, той дава; ние даваме, вие давате, те дават“. Следователно, ако всички хора могат да крадат, също така те могат и да дават. Това значи: ако някой направи една погрешка, той е спрягал глагол от първия вид. към беседата >>
- Кой глагол може да се спрегне по втория начин?
Учителят казва: „Иване, тази работа не може да остане така, тя трябва да се изправи“. Как ще се изправи? Сега беше приложен първият начин за спрежение на глагола, който се заключава във взимането, в кражбата. На това действие трябва да се противопостави друго, точно обратно на първото. Значи, сега пристъпваме към втория начин на спрежение на глагола. Кой глагол може да се спрегне по втория начин? – Глаголът „давам“. Ученикът започва: „Аз давам, ти даваш, той дава; ние даваме, вие давате, те дават“. Следователно, ако всички хора могат да крадат, също така те могат и да дават. Това значи: ако някой направи една погрешка, той е спрягал глагол от първия вид. Иска ли да изправи погрешката си, той трябва да спряга глагол от втория вид, т.е. към беседата >>
- – Глаголът „давам“.
Как ще се изправи? Сега беше приложен първият начин за спрежение на глагола, който се заключава във взимането, в кражбата. На това действие трябва да се противопостави друго, точно обратно на първото. Значи, сега пристъпваме към втория начин на спрежение на глагола. Кой глагол може да се спрегне по втория начин? – Глаголът „давам“. Ученикът започва: „Аз давам, ти даваш, той дава; ние даваме, вие давате, те дават“. Следователно, ако всички хора могат да крадат, също така те могат и да дават. Това значи: ако някой направи една погрешка, той е спрягал глагол от първия вид. Иска ли да изправи погрешката си, той трябва да спряга глагол от втория вид, т.е. да намери такъв глагол, който да има точно обратно значение на първия. към беседата >>
- Това значи: ако някой направи една погрешка, той е спрягал глагол от първия вид.
Значи, сега пристъпваме към втория начин на спрежение на глагола. Кой глагол може да се спрегне по втория начин? – Глаголът „давам“. Ученикът започва: „Аз давам, ти даваш, той дава; ние даваме, вие давате, те дават“. Следователно, ако всички хора могат да крадат, също така те могат и да дават. Това значи: ако някой направи една погрешка, той е спрягал глагол от първия вид. Иска ли да изправи погрешката си, той трябва да спряга глагол от втория вид, т.е. да намери такъв глагол, който да има точно обратно значение на първия. И тъй, глаголите и глаголните форми показват отношението на човека към неговите ближни, а имената и падежните форми показват отношението на човека към себе си. За пример, глаголите давам, любя, обичам, крада, злословя и др. показват отношенията на хората едни към други. към беседата >>
- Иска ли да изправи погрешката си, той трябва да спряга глагол от втория вид, т.е.
Кой глагол може да се спрегне по втория начин? – Глаголът „давам“. Ученикът започва: „Аз давам, ти даваш, той дава; ние даваме, вие давате, те дават“. Следователно, ако всички хора могат да крадат, също така те могат и да дават. Това значи: ако някой направи една погрешка, той е спрягал глагол от първия вид. Иска ли да изправи погрешката си, той трябва да спряга глагол от втория вид, т.е. да намери такъв глагол, който да има точно обратно значение на първия. И тъй, глаголите и глаголните форми показват отношението на човека към неговите ближни, а имената и падежните форми показват отношението на човека към себе си. За пример, глаголите давам, любя, обичам, крада, злословя и др. показват отношенията на хората едни към други. Ако хората могат правилно да спрягат глаголите, те биха се превъзпитали. към беседата >>
- да намери такъв глагол, който да има точно обратно значение на първия.
– Глаголът „давам“. Ученикът започва: „Аз давам, ти даваш, той дава; ние даваме, вие давате, те дават“. Следователно, ако всички хора могат да крадат, също така те могат и да дават. Това значи: ако някой направи една погрешка, той е спрягал глагол от първия вид. Иска ли да изправи погрешката си, той трябва да спряга глагол от втория вид, т.е. да намери такъв глагол, който да има точно обратно значение на първия. И тъй, глаголите и глаголните форми показват отношението на човека към неговите ближни, а имената и падежните форми показват отношението на човека към себе си. За пример, глаголите давам, любя, обичам, крада, злословя и др. показват отношенията на хората едни към други. Ако хората могат правилно да спрягат глаголите, те биха се превъзпитали. Тъй щото, направите ли някаква погрешка, изгубите ли разположението на духа си, отворете граматиката и започнете да скланяте ту едно съществително, ту друго, и да спрягате глаголи, докато най-после изправите погрешката си и подобрите състоянието си. към беседата >>
- И тъй, глаголите и глаголните форми показват отношението на човека към неговите ближни, а имената и падежните форми показват отношението на човека към себе си.
Ученикът започва: „Аз давам, ти даваш, той дава; ние даваме, вие давате, те дават“. Следователно, ако всички хора могат да крадат, също така те могат и да дават. Това значи: ако някой направи една погрешка, той е спрягал глагол от първия вид. Иска ли да изправи погрешката си, той трябва да спряга глагол от втория вид, т.е. да намери такъв глагол, който да има точно обратно значение на първия. И тъй, глаголите и глаголните форми показват отношението на човека към неговите ближни, а имената и падежните форми показват отношението на човека към себе си. За пример, глаголите давам, любя, обичам, крада, злословя и др. показват отношенията на хората едни към други. Ако хората могат правилно да спрягат глаголите, те биха се превъзпитали. Тъй щото, направите ли някаква погрешка, изгубите ли разположението на духа си, отворете граматиката и започнете да скланяте ту едно съществително, ту друго, и да спрягате глаголи, докато най-после изправите погрешката си и подобрите състоянието си. За пример, дойдете до едно гневно състояние. към беседата >>
- За пример, глаголите давам, любя, обичам, крада, злословя и др.
Следователно, ако всички хора могат да крадат, също така те могат и да дават. Това значи: ако някой направи една погрешка, той е спрягал глагол от първия вид. Иска ли да изправи погрешката си, той трябва да спряга глагол от втория вид, т.е. да намери такъв глагол, който да има точно обратно значение на първия. И тъй, глаголите и глаголните форми показват отношението на човека към неговите ближни, а имената и падежните форми показват отношението на човека към себе си. За пример, глаголите давам, любя, обичам, крада, злословя и др. показват отношенията на хората едни към други. Ако хората могат правилно да спрягат глаголите, те биха се превъзпитали. Тъй щото, направите ли някаква погрешка, изгубите ли разположението на духа си, отворете граматиката и започнете да скланяте ту едно съществително, ту друго, и да спрягате глаголи, докато най-после изправите погрешката си и подобрите състоянието си. За пример, дойдете до едно гневно състояние. Започнете да скланяте съществителното „гняв“. към беседата >>
- Ако хората могат правилно да спрягат глаголите, те биха се превъзпитали.
Иска ли да изправи погрешката си, той трябва да спряга глагол от втория вид, т.е. да намери такъв глагол, който да има точно обратно значение на първия. И тъй, глаголите и глаголните форми показват отношението на човека към неговите ближни, а имената и падежните форми показват отношението на човека към себе си. За пример, глаголите давам, любя, обичам, крада, злословя и др. показват отношенията на хората едни към други. Ако хората могат правилно да спрягат глаголите, те биха се превъзпитали. Тъй щото, направите ли някаква погрешка, изгубите ли разположението на духа си, отворете граматиката и започнете да скланяте ту едно съществително, ту друго, и да спрягате глаголи, докато най-после изправите погрешката си и подобрите състоянието си. За пример, дойдете до едно гневно състояние. Започнете да скланяте съществителното „гняв“. После спрягайте глагола „гневя се“, като глагол от първия вид. Най-после намерете глагол от втория вид и го спрегнете. към беседата >>
- Тъй щото, направите ли някаква погрешка, изгубите ли разположението на духа си, отворете граматиката и започнете да скланяте ту едно съществително, ту друго, и да спрягате глаголи, докато най-после изправите погрешката си и подобрите състоянието си.
да намери такъв глагол, който да има точно обратно значение на първия. И тъй, глаголите и глаголните форми показват отношението на човека към неговите ближни, а имената и падежните форми показват отношението на човека към себе си. За пример, глаголите давам, любя, обичам, крада, злословя и др. показват отношенията на хората едни към други. Ако хората могат правилно да спрягат глаголите, те биха се превъзпитали. Тъй щото, направите ли някаква погрешка, изгубите ли разположението на духа си, отворете граматиката и започнете да скланяте ту едно съществително, ту друго, и да спрягате глаголи, докато най-после изправите погрешката си и подобрите състоянието си. За пример, дойдете до едно гневно състояние. Започнете да скланяте съществителното „гняв“. После спрягайте глагола „гневя се“, като глагол от първия вид. Най-после намерете глагол от втория вид и го спрегнете. Всичката мъчнотия се състои в това, да намерите този глагол, защото той ще бъде точно обратен по смисъл на първия. към беседата >>
- После спрягайте глагола „гневя се“, като глагол от първия вид.
показват отношенията на хората едни към други. Ако хората могат правилно да спрягат глаголите, те биха се превъзпитали. Тъй щото, направите ли някаква погрешка, изгубите ли разположението на духа си, отворете граматиката и започнете да скланяте ту едно съществително, ту друго, и да спрягате глаголи, докато най-после изправите погрешката си и подобрите състоянието си. За пример, дойдете до едно гневно състояние. Започнете да скланяте съществителното „гняв“. После спрягайте глагола „гневя се“, като глагол от първия вид. Най-после намерете глагол от втория вид и го спрегнете. Всичката мъчнотия се състои в това, да намерите този глагол, защото той ще бъде точно обратен по смисъл на първия. Намерите ли го, вие ще поправите погрешката си, а с това заедно и състоянието ви ще се измени. Ако спрем вниманието си върху произхода на думите в езиците, ще видим, че съюзите имат най-стар произход. След тях идват глаголите, прилагателните, а най-после съществителните имена. към беседата >>
- Най-после намерете глагол от втория вид и го спрегнете.
Ако хората могат правилно да спрягат глаголите, те биха се превъзпитали. Тъй щото, направите ли някаква погрешка, изгубите ли разположението на духа си, отворете граматиката и започнете да скланяте ту едно съществително, ту друго, и да спрягате глаголи, докато най-после изправите погрешката си и подобрите състоянието си. За пример, дойдете до едно гневно състояние. Започнете да скланяте съществителното „гняв“. После спрягайте глагола „гневя се“, като глагол от първия вид. Най-после намерете глагол от втория вид и го спрегнете. Всичката мъчнотия се състои в това, да намерите този глагол, защото той ще бъде точно обратен по смисъл на първия. Намерите ли го, вие ще поправите погрешката си, а с това заедно и състоянието ви ще се измени. Ако спрем вниманието си върху произхода на думите в езиците, ще видим, че съюзите имат най-стар произход. След тях идват глаголите, прилагателните, а най-после съществителните имена. Учените доказват това по следния начин. към беседата >>
- Всичката мъчнотия се състои в това, да намерите този глагол, защото той ще бъде точно обратен по смисъл на първия.
Тъй щото, направите ли някаква погрешка, изгубите ли разположението на духа си, отворете граматиката и започнете да скланяте ту едно съществително, ту друго, и да спрягате глаголи, докато най-после изправите погрешката си и подобрите състоянието си. За пример, дойдете до едно гневно състояние. Започнете да скланяте съществителното „гняв“. После спрягайте глагола „гневя се“, като глагол от първия вид. Най-после намерете глагол от втория вид и го спрегнете. Всичката мъчнотия се състои в това, да намерите този глагол, защото той ще бъде точно обратен по смисъл на първия. Намерите ли го, вие ще поправите погрешката си, а с това заедно и състоянието ви ще се измени. Ако спрем вниманието си върху произхода на думите в езиците, ще видим, че съюзите имат най-стар произход. След тях идват глаголите, прилагателните, а най-после съществителните имена. Учените доказват това по следния начин. Когато някой човек се умопобърка и забрави да говори, първо той забравя съществителните имена, после прилагателните, глаголите и си служи само със съюзите, като звукове: „че“, „а“, „и“, „но“ и т.н. към беседата >>
- След тях идват глаголите, прилагателните, а най-после съществителните имена.
После спрягайте глагола „гневя се“, като глагол от първия вид. Най-после намерете глагол от втория вид и го спрегнете. Всичката мъчнотия се състои в това, да намерите този глагол, защото той ще бъде точно обратен по смисъл на първия. Намерите ли го, вие ще поправите погрешката си, а с това заедно и състоянието ви ще се измени. Ако спрем вниманието си върху произхода на думите в езиците, ще видим, че съюзите имат най-стар произход. След тях идват глаголите, прилагателните, а най-после съществителните имена. Учените доказват това по следния начин. Когато някой човек се умопобърка и забрави да говори, първо той забравя съществителните имена, после прилагателните, глаголите и си служи само със съюзите, като звукове: „че“, „а“, „и“, „но“ и т.н. Те му служат и като обръщения. Вземе ли да се поправя, да дохожда в нормалното си положение, той започва по обратен път да си спомня думите: първо глаголите, после прилагателните и най-после съществителните имена. Има болни хора, които вместо да се служат направо със съществителни имена, употребяват описателен език. към беседата >>
- Когато някой човек се умопобърка и забрави да говори, първо той забравя съществителните имена, после прилагателните, глаголите и си служи само със съюзите, като звукове: „че“, „а“, „и“, „но“ и т.н.
Всичката мъчнотия се състои в това, да намерите този глагол, защото той ще бъде точно обратен по смисъл на първия. Намерите ли го, вие ще поправите погрешката си, а с това заедно и състоянието ви ще се измени. Ако спрем вниманието си върху произхода на думите в езиците, ще видим, че съюзите имат най-стар произход. След тях идват глаголите, прилагателните, а най-после съществителните имена. Учените доказват това по следния начин. Когато някой човек се умопобърка и забрави да говори, първо той забравя съществителните имена, после прилагателните, глаголите и си служи само със съюзите, като звукове: „че“, „а“, „и“, „но“ и т.н. Те му служат и като обръщения. Вземе ли да се поправя, да дохожда в нормалното си положение, той започва по обратен път да си спомня думите: първо глаголите, после прилагателните и най-после съществителните имена. Има болни хора, които вместо да се служат направо със съществителни имена, употребяват описателен език. За пример, ако такъв човек иска да каже думата брадва, той не може да си я спомни и затова казва: „Дайте ми това, с което се сече“. Казвам: съвременните хора са не само физически болни, но и психически. към беседата >>
- Вземе ли да се поправя, да дохожда в нормалното си положение, той започва по обратен път да си спомня думите: първо глаголите, после прилагателните и най-после съществителните имена.
Ако спрем вниманието си върху произхода на думите в езиците, ще видим, че съюзите имат най-стар произход. След тях идват глаголите, прилагателните, а най-после съществителните имена. Учените доказват това по следния начин. Когато някой човек се умопобърка и забрави да говори, първо той забравя съществителните имена, после прилагателните, глаголите и си служи само със съюзите, като звукове: „че“, „а“, „и“, „но“ и т.н. Те му служат и като обръщения. Вземе ли да се поправя, да дохожда в нормалното си положение, той започва по обратен път да си спомня думите: първо глаголите, после прилагателните и най-после съществителните имена. Има болни хора, които вместо да се служат направо със съществителни имена, употребяват описателен език. За пример, ако такъв човек иска да каже думата брадва, той не може да си я спомни и затова казва: „Дайте ми това, с което се сече“. Казвам: съвременните хора са не само физически болни, но и психически. За пример, някой казва: „Не трябва да лъжем“. Каже ли човек така, това говори за едно болезнено състояние в него. към беседата >>
89. Божествени и човешки процеси / Човешки и Божествен процес, МОК , София, 9.9.1932г.,
- Ти си първокласен невежа, после глаголите не си турил на място. (втори вариант)
Едно тяло трябва да бъде като вас, но ако загубата е по-голяма отколкото печалбата, питам тогава какво сте постигнали? Ако един учител, един професор, един реформатор, който и да е, когато иска да обясни едно явление, ако при предаването на едно знание, в един клас учениците са живeли по-добре и след като започнал да ги учи им предал знание за природата, видиш между тях настане раздор, не се спогаждат: Един казва: Ти не знаеш нищо, аз зная, започват да спорят. Дотогава се разправяха по братски, а сега си казват: Ти не разбираш нищо. Напише едно писмо някой, казват му, ти си първокласен невежа. Понеже не си турил на място точките, запетаите или двоеточието или на място не си турил удивителната или въпросителната. Ти си първокласен невежа, после глаголите не си турил на място. Но ако ти пишеш добре глаголите, а не знаеш как да глаголствуваш, ако ти туриш съществителните имена на място, а ти сам не си такова съществително име, каквото трябва, тогава? – Или сега да ви изясня идеята. Ако господарят иска неговият слуга да бъде добър, а той сам не е добър, тогава не се ли излага? – Ако той иска слугата му да бъде добър, честен, справедлив, а той сам не е такъв, той се излага. Защото ученият слуга веднага ще го види. към втори вариант >>
- Но ако ти пишеш добре глаголите, а не знаеш как да глаголствуваш, ако ти туриш съществителните имена на място, а ти сам не си такова съществително име, каквото трябва, тогава? (втори вариант)
Ако един учител, един професор, един реформатор, който и да е, когато иска да обясни едно явление, ако при предаването на едно знание, в един клас учениците са живeли по-добре и след като започнал да ги учи им предал знание за природата, видиш между тях настане раздор, не се спогаждат: Един казва: Ти не знаеш нищо, аз зная, започват да спорят. Дотогава се разправяха по братски, а сега си казват: Ти не разбираш нищо. Напише едно писмо някой, казват му, ти си първокласен невежа. Понеже не си турил на място точките, запетаите или двоеточието или на място не си турил удивителната или въпросителната. Ти си първокласен невежа, после глаголите не си турил на място. Но ако ти пишеш добре глаголите, а не знаеш как да глаголствуваш, ако ти туриш съществителните имена на място, а ти сам не си такова съществително име, каквото трябва, тогава? – Или сега да ви изясня идеята. Ако господарят иска неговият слуга да бъде добър, а той сам не е добър, тогава не се ли излага? – Ако той иска слугата му да бъде добър, честен, справедлив, а той сам не е такъв, той се излага. Защото ученият слуга веднага ще го види. Господарят най-първо губи в очите на своя слуга. към втори вариант >>
90. Свобода и ограничение, УС , София, 9.10.1932г.,
- Когато се поставя личното местоимение „аз“ пред глагола, човек развива една черта в своя характер; ако употреби глагола без местоимението, развива се друга черта.
Това, което хората наричат свобода, всъщност е ограничение. Някой иска да се изкаже, но се въздържа и казва: Като говоря, трябва да мисля, как и къде да поставям думите. Всеки език има свой начин на изложение. Например, на български казваме: Аз направих, или направих. Двата израза имат различно значение. Когато се поставя личното местоимение „аз“ пред глагола, човек развива една черта в своя характер; ако употреби глагола без местоимението, развива се друга черта. Ако кажеш „аз обичам“, разбираме едно нещо; кажеш ли „обичам“, разбираме друго нещо. Добре е да те обичат, но добре е и ти да обичаш. Ако само тебе обичат, няма да имаш възможност ти да обичаш. Ако ти сам се обичаш много, няма да остане място другите хора да те обичат. Как ще разберете мисълта, че „няма да остане място други да те обичат“? към беседата >>
91. Имаше някой человек, НБ , София, 27.11.1932г.,
- Думата Бог в българския език няма глагол от който да е произлязла, от което се вижда, че тя не е от български произход. (втори вариант)
Това не е човекът, който мисли. Всички тия народи, които днес минават за културни, всички говорят за съвременната култура, за другите култури, но те не знаят в какво се различава нашата култура от другите култури. Като погледнете на всички древни култури, на Персия, на Асирия, на Египет, които отдавна са изчезнали, ще видите, че те покрай полезните неща, са оставили и своите недъзи в наследство на съвременните народи. Техните недъзи и до днес съществуват катЪ задача за разрешение. Религиозните хора казват, че Господ ще оправи света. Думата Бог в българския език няма глагол от който да е произлязла, от което се вижда, че тя не е от български произход. Нашият Господ е английски Бог. Ние казваме: Господи, Боже наш! Бог има два принципа: Бог и Господ. И в двата принципа се крият две различни идеи. Господ е нещо, което съдържа в себе си любовта. към втори вариант >>
- Думата Бог в български език няма глагол, от който да е произлязла, от което се вижда, че тя не е от български произход.
Това не е човекът, който мисли. Всички тия народи, които днес минават за културни, всички говорят за съвременната култура, за другите култури, но те не знаят в какво се различава нашата култура от другите култури. Като погледнете на всички ония култури на Персия, на Асирия, на Египет, които отдавна са изчезнали, обаче те са оставили своите недъзи и в съвременните народи. Техните недъзи и до днес съществуват като задачи за разрешение. Религиозните хора казват, че Господ ще оправи света. Думата Бог в български език няма глагол, от който да е произлязла, от което се вижда, че тя не е от български произход. Нашият Господ е английският Бог. Ние казваме: „Господи, Боже наш.“ Бог има два принципа. Бог и Господ. И в двата принципа се крият две различни идеи. Господ е нещо, което съдържа в себе си любовта. към беседата >>
92. Затвор и освобождение, МОК , София, 10.3.1933г.,
- Когато заболява човешкият ум, човешкият мозък, най- първо човек изгубва съществителните имена, на второ място се изгубват прилагателните имена, след това - глаголите и най-после - съюзите. (втори вариант)
Вие се намирате, да кажем, в трудно положение в университета и не може да си издържите изпита. Вие казвате: „Не съм толкова паметлив и затова не мога да си издържа изпита.“ Кои са причините, че не сте толкова паметлив? Причините могат да са сегашни или отпреди едно поколение, отпреди две или три поколения. И ако вие не разбирате закона, вие може да оправите това. Има един закон за изправяне. Когато заболява човешкият ум, човешкият мозък, най- първо човек изгубва съществителните имена, на второ място се изгубват прилагателните имена, след това - глаголите и най-после - съюзите. Когато човек почне да се поправя от болезненото състояние, в него по същия начин изпъкват съюзите, глаголите, прилагателните, съществителните, и при това се установява, че съществителните имена са от най-нов произход. По-стари са прилагателните, още по-стари са глаголите, а пък най-старите думи, с които разумните същества са си служили, са съюзите. Човешкият живот има съществителни имена, прилагателни, глаголи, които функционират, и вие трябва да разбирате законите им. към втори вариант >>
- Когато човек почне да се поправя от болезненото състояние, в него по същия начин изпъкват съюзите, глаголите, прилагателните, съществителните, и при това се установява, че съществителните имена са от най-нов произход. (втори вариант)
Вие казвате: „Не съм толкова паметлив и затова не мога да си издържа изпита.“ Кои са причините, че не сте толкова паметлив? Причините могат да са сегашни или отпреди едно поколение, отпреди две или три поколения. И ако вие не разбирате закона, вие може да оправите това. Има един закон за изправяне. Когато заболява човешкият ум, човешкият мозък, най- първо човек изгубва съществителните имена, на второ място се изгубват прилагателните имена, след това - глаголите и най-после - съюзите. Когато човек почне да се поправя от болезненото състояние, в него по същия начин изпъкват съюзите, глаголите, прилагателните, съществителните, и при това се установява, че съществителните имена са от най-нов произход. По-стари са прилагателните, още по-стари са глаголите, а пък най-старите думи, с които разумните същества са си служили, са съюзите. Човешкият живот има съществителни имена, прилагателни, глаголи, които функционират, и вие трябва да разбирате законите им. към втори вариант >>
- По-стари са прилагателните, още по-стари са глаголите, а пък най-старите думи, с които разумните същества са си служили, са съюзите. (втори вариант)
Причините могат да са сегашни или отпреди едно поколение, отпреди две или три поколения. И ако вие не разбирате закона, вие може да оправите това. Има един закон за изправяне. Когато заболява човешкият ум, човешкият мозък, най- първо човек изгубва съществителните имена, на второ място се изгубват прилагателните имена, след това - глаголите и най-после - съюзите. Когато човек почне да се поправя от болезненото състояние, в него по същия начин изпъкват съюзите, глаголите, прилагателните, съществителните, и при това се установява, че съществителните имена са от най-нов произход. По-стари са прилагателните, още по-стари са глаголите, а пък най-старите думи, с които разумните същества са си служили, са съюзите. Човешкият живот има съществителни имена, прилагателни, глаголи, които функционират, и вие трябва да разбирате законите им. към втори вариант >>
- Човешкият живот има съществителни имена, прилагателни, глаголи, които функционират, и вие трябва да разбирате законите им. (втори вариант)
И ако вие не разбирате закона, вие може да оправите това. Има един закон за изправяне. Когато заболява човешкият ум, човешкият мозък, най- първо човек изгубва съществителните имена, на второ място се изгубват прилагателните имена, след това - глаголите и най-после - съюзите. Когато човек почне да се поправя от болезненото състояние, в него по същия начин изпъкват съюзите, глаголите, прилагателните, съществителните, и при това се установява, че съществителните имена са от най-нов произход. По-стари са прилагателните, още по-стари са глаголите, а пък най-старите думи, с които разумните същества са си служили, са съюзите. Човешкият живот има съществителни имена, прилагателни, глаголи, които функционират, и вие трябва да разбирате законите им. към втори вариант >>
- Забелязано е, че когато мозъкът заболява, първо се забравят съществителните имена, после прилагателните, глагола и най-после – съюзите.
Казваш: „Не съм паметлив“. – Коя е причината за това? Причината може да е в сегашния ти живот, а може да е в миналото прераждане. Ако разбираш законите, може да изправиш този недостатък. Интересно е да знаеш в какви случаи паметта ти е слаба: дали при запомняне на имена, на дати или събития. Забелязано е, че когато мозъкът заболява, първо се забравят съществителните имена, после прилагателните, глагола и най-после – съюзите. Когато паметта се възстановява, става обратното: първо си спомня съюзите, глаголите, прилагателните и най-после, съществителните. Това показва, че съществителните са от най-нов произход. Значи съюзите, прилагателните и глаголите са най-старите думи. Човек трябва да знае произхода и значението на всяка дума в речта. Ако няма нужното знание, човек естествено се обезсърчава. към беседата >>
- Когато паметта се възстановява, става обратното: първо си спомня съюзите, глаголите, прилагателните и най-после, съществителните.
– Коя е причината за това? Причината може да е в сегашния ти живот, а може да е в миналото прераждане. Ако разбираш законите, може да изправиш този недостатък. Интересно е да знаеш в какви случаи паметта ти е слаба: дали при запомняне на имена, на дати или събития. Забелязано е, че когато мозъкът заболява, първо се забравят съществителните имена, после прилагателните, глагола и най-после – съюзите. Когато паметта се възстановява, става обратното: първо си спомня съюзите, глаголите, прилагателните и най-после, съществителните. Това показва, че съществителните са от най-нов произход. Значи съюзите, прилагателните и глаголите са най-старите думи. Човек трябва да знае произхода и значението на всяка дума в речта. Ако няма нужното знание, човек естествено се обезсърчава. Това е неизбежно. към беседата >>
- Значи съюзите, прилагателните и глаголите са най-старите думи.
Ако разбираш законите, може да изправиш този недостатък. Интересно е да знаеш в какви случаи паметта ти е слаба: дали при запомняне на имена, на дати или събития. Забелязано е, че когато мозъкът заболява, първо се забравят съществителните имена, после прилагателните, глагола и най-после – съюзите. Когато паметта се възстановява, става обратното: първо си спомня съюзите, глаголите, прилагателните и най-после, съществителните. Това показва, че съществителните са от най-нов произход. Значи съюзите, прилагателните и глаголите са най-старите думи. Човек трябва да знае произхода и значението на всяка дума в речта. Ако няма нужното знание, човек естествено се обезсърчава. Това е неизбежно. Чрез обезсърчаването ти преодоляваш известна мъчнотия и придобиваш опитност. Има едно специално място на носа, дето се отразява обезсърчението. към беседата >>
- Ако туриш един глагол на мястото на плоскостта, ти няма да постигнеш това, което искаш, защото във всеки глагол трябва да желаеш да постигнеш нещо по един път.
Това са личните местоимения. Де е тялото? Това са съществителните и прилагателните. Вие ще им намерите мястото. Вие трябва да обмислите своята реч. Ако туриш един глагол на мястото на плоскостта, ти няма да постигнеш това, което искаш, защото във всеки глагол трябва да желаеш да постигнеш нещо по един път. Глаголът показва пътя, направлението, в което ти трябва да се движиш, да мислиш. Ако ти оставиш нашироко да се развива твоята мисъл, нищо няма да постигнеш. Много ние в живота не постигаме някои неща, понеже нашата мисъл не върви в правата посока. Ти искаш едновременно да бъдеш здрав, да ти е добре на сърцето, да ти е силна мисълта. Всичко да се уреди. към беседата >>
- Глаголът показва пътя, направлението, в което ти трябва да се движиш, да мислиш.
Де е тялото? Това са съществителните и прилагателните. Вие ще им намерите мястото. Вие трябва да обмислите своята реч. Ако туриш един глагол на мястото на плоскостта, ти няма да постигнеш това, което искаш, защото във всеки глагол трябва да желаеш да постигнеш нещо по един път. Глаголът показва пътя, направлението, в което ти трябва да се движиш, да мислиш. Ако ти оставиш нашироко да се развива твоята мисъл, нищо няма да постигнеш. Много ние в живота не постигаме някои неща, понеже нашата мисъл не върви в правата посока. Ти искаш едновременно да бъдеш здрав, да ти е добре на сърцето, да ти е силна мисълта. Всичко да се уреди. Такова нещо в света го няма. към беседата >>
95. Правила за приложение, УС , София, 25.6.1933г.,
- Друг пише красиво, а думите не са на място: съществителните, прилагателните имена, глаголите – всичко е объркано.
Казват за някого, че е добър шивач. – Защо? – Защото бодовете, които излизат от ръката му, са равни, отмерени, вървят по права линия, като с машина. Същото е в писането. Пишеш, но буквите са криви, не на място поставени. Друг пише красиво, а думите не са на място: съществителните, прилагателните имена, глаголите – всичко е объркано. Като го питаш, защо е сбъркал думите, той казва: Така разбирам, така пиша. Какво се крие под думите „така разбирам? “ Ще кажеш: Аз така вярвам. – Какво се крие в твоята вяра? – Така искам. към беседата >>
98. Опитай!, ООК , София, 21.2.1934г.,
- Например да кажем, че той знае, какво нещо е съществително, но не знае какво нещо е глагол и де трябва да се тури един глагол.
Някой не може да учи. Защо? Защото няма любов. Аз сега вземам непреривната връзка в разбирането. Не на едно место да разбираш, а пък на друго да не разбираш. Непреривна връзка трябва да имаш в знанието. Например да кажем, че той знае, какво нещо е съществително, но не знае какво нещо е глагол и де трябва да се тури един глагол. Какво значи глаголът „бия“? От какво произлиза този глагол? Има друг глагол – „правя“ (на английски „do“). Който разбира, ще свърши някаква работа, а който не разбира работата, ще бие. Който бие, не разбира закона, а пък който направи нещо, разбира закона. към беседата >>
- Какво значи глаголът „бия“?
Защото няма любов. Аз сега вземам непреривната връзка в разбирането. Не на едно место да разбираш, а пък на друго да не разбираш. Непреривна връзка трябва да имаш в знанието. Например да кажем, че той знае, какво нещо е съществително, но не знае какво нещо е глагол и де трябва да се тури един глагол. Какво значи глаголът „бия“? От какво произлиза този глагол? Има друг глагол – „правя“ (на английски „do“). Който разбира, ще свърши някаква работа, а който не разбира работата, ще бие. Който бие, не разбира закона, а пък който направи нещо, разбира закона. „Бие“ е външната страна на закона, а пък „прави“ е вътрешната страна на закона. към беседата >>
- От какво произлиза този глагол?
Аз сега вземам непреривната връзка в разбирането. Не на едно место да разбираш, а пък на друго да не разбираш. Непреривна връзка трябва да имаш в знанието. Например да кажем, че той знае, какво нещо е съществително, но не знае какво нещо е глагол и де трябва да се тури един глагол. Какво значи глаголът „бия“? От какво произлиза този глагол? Има друг глагол – „правя“ (на английски „do“). Който разбира, ще свърши някаква работа, а който не разбира работата, ще бие. Който бие, не разбира закона, а пък който направи нещо, разбира закона. „Бие“ е външната страна на закона, а пък „прави“ е вътрешната страна на закона. Щом направиш нещо както трябва, няма бой, а пък щом не знаеш как да го направиш, има бой. към беседата >>
- Има друг глагол – „правя“ (на английски „do“).
Не на едно место да разбираш, а пък на друго да не разбираш. Непреривна връзка трябва да имаш в знанието. Например да кажем, че той знае, какво нещо е съществително, но не знае какво нещо е глагол и де трябва да се тури един глагол. Какво значи глаголът „бия“? От какво произлиза този глагол? Има друг глагол – „правя“ (на английски „do“). Който разбира, ще свърши някаква работа, а който не разбира работата, ще бие. Който бие, не разбира закона, а пък който направи нещо, разбира закона. „Бие“ е външната страна на закона, а пък „прави“ е вътрешната страна на закона. Щом направиш нещо както трябва, няма бой, а пък щом не знаеш как да го направиш, има бой. към беседата >>
99. Посвещения в живота / Четирите посвещения в живота (Великите посвещения. В какво седи силата ми), УС , София, 7.10.1934г.,
- Една буква, една дума, един глагол, съществително, прилагателно, от немай–къде трябва да го взема, прилагателно или местоимение, защото трябва да си послужа с него. (втори вариант)
Ще изясня. В живота на всяка една стъпка се среща. Сега аз вземам една мома, не мислете, че имам нещо с момите. Общо вземам момата като една форма, като една буква, с която да си послужа. Една буква, една дума, един глагол, съществително, прилагателно, от немай–къде трябва да го взема, прилагателно или местоимение, защото трябва да си послужа с него. Може, ако не употребя прилагателното, местоимението и глаголите намясто... Тя среща един момък и казва: „Нищо не струва.“ Минава покрай него и не обръща никакво внимание. Мирна й е главата. Тя може двайсет пъти да е минала около него и да не е обърнала внимание. Един ден иде една стара баба и й казва: „Обърни внимание на този момък! Я му виж мустачките, очите.“ Бабата казва на момата. към втори вариант >>
- Може, ако не употребя прилагателното, местоимението и глаголите намясто... Тя среща един момък и казва: „Нищо не струва.“ Минава покрай него и не обръща никакво внимание. (втори вариант)
Ще изясня. В живота на всяка една стъпка се среща. Сега аз вземам една мома, не мислете, че имам нещо с момите. Общо вземам момата като една форма, като една буква, с която да си послужа. Една буква, една дума, един глагол, съществително, прилагателно, от немай–къде трябва да го взема, прилагателно или местоимение, защото трябва да си послужа с него. Може, ако не употребя прилагателното, местоимението и глаголите намясто... Тя среща един момък и казва: „Нищо не струва.“ Минава покрай него и не обръща никакво внимание. Мирна й е главата. Тя може двайсет пъти да е минала около него и да не е обърнала внимание. Един ден иде една стара баба и й казва: „Обърни внимание на този момък! Я му виж мустачките, очите.“ Бабата казва на момата. „А и ако ти имаш за другар такъв момък, с тебе ще стане туй, което никога не е ставало! към втори вариант >>
101. Божествената справедливост, ООК , София, 16.1.1935г.,
- По тези правила се нареждат глаголите, прилагателните, местоименията, съществителните.
Вие трябва да се учите да харчите малка енергия. Човек трябва да е свободен от какви да е предразсъдъци. Например може да се занимавате с изучаване на френски или английски, турски, китайски или кой да е друг език. Всеки език си има свои особености, граматически правила. По тези правила се нареждат глаголите, прилагателните, местоименията, съществителните. Трябва да знаеш къде да туриш глагола, прилагателното и прочее. Съществителните имат най-последен произход в човешкия език. Когато човек заболява умствено, най-първо се изгубват съществителните имена в паметта му, след това се изгубват местоименията, после прилагателните, и най-после остават съюзите. И когато човек почне да се поправя, думите се възвръщат в паметта в обратен ред. Съществителните се припомнят най-после. към беседата >>
- Трябва да знаеш къде да туриш глагола, прилагателното и прочее.
Вие трябва да се учите да харчите малка енергия. Човек трябва да е свободен от какви да е предразсъдъци. Например може да се занимавате с изучаване на френски или английски, турски, китайски или кой да е друг език. Всеки език си има свои особености, граматически правила. По тези правила се нареждат глаголите, прилагателните, местоименията, съществителните. Трябва да знаеш къде да туриш глагола, прилагателното и прочее. Съществителните имат най-последен произход в човешкия език. Когато човек заболява умствено, най-първо се изгубват съществителните имена в паметта му, след това се изгубват местоименията, после прилагателните, и най-после остават съюзите. И когато човек почне да се поправя, думите се възвръщат в паметта в обратен ред. Съществителните се припомнят най-после. С това искат да покажат по кой ред са се създавали думите - пътя, по който са дошли думите в човешкия ум. към беседата >>
102. Здравословното положение на човешката душа, ООК , София, 13.2.1935г.,
- Има учители, че както и да напише ученикът, учителят все ще намери да пише с червено мастило, ще намери една малка погрешка - не си турил запетайка, после погрешка има в местоименията, в глаголите, в техните времена някъде.
Това, от което те е страх, то е било твой господар. Значи за да се избавиш от страха, изискват се психологически съвсем други методи. Да допуснем, че ти си слуга при един господар, който е строг, лош, лъже човека на общо основание. В сегашния живот да вземем някой строг генерал, някой строг фелдфебел или строг учител. Ти ще изпълниш закона, но както и да изпълниш закона, той все ще ти намери някоя погрешка. Има учители, че както и да напише ученикът, учителят все ще намери да пише с червено мастило, ще намери една малка погрешка - не си турил запетайка, после погрешка има в местоименията, в глаголите, в техните времена някъде. Ако български пишеш, ще има едни мъчнотии, ако пишеш на английски, ще имаш други мъчнотии. към беседата >>
- После глаголите.
− (Съюзите.) Най-първо са произлезли съюзите. След съюзите кое иде? Съществителните са най-после. Техният произход е последен. Понеже, като разглеждаме физиологически, като заболее мозъкът, най-първо се изгубват съществителните, после местоименията и прилагателните. После глаголите. Като се изгубят глаголите, остават съюзите. Тогава си съвсем потънал в болестта. После, като започне да оздравява човек, най-първо се явяват съюзите, после глаголите, прилагателните, местоименията и най-после съществителните. Произходът на съществителните е в по-ново време. В ума на животните съществителни имена не съществуват. към беседата >>
- Като се изгубят глаголите, остават съюзите.
След съюзите кое иде? Съществителните са най-после. Техният произход е последен. Понеже, като разглеждаме физиологически, като заболее мозъкът, най-първо се изгубват съществителните, после местоименията и прилагателните. После глаголите. Като се изгубят глаголите, остават съюзите. Тогава си съвсем потънал в болестта. После, като започне да оздравява човек, най-първо се явяват съюзите, после глаголите, прилагателните, местоименията и най-после съществителните. Произходът на съществителните е в по-ново време. В ума на животните съществителни имена не съществуват. Разбира се, това трябва да се докаже. към беседата >>
- После, като започне да оздравява човек, най-първо се явяват съюзите, после глаголите, прилагателните, местоименията и най-после съществителните.
Техният произход е последен. Понеже, като разглеждаме физиологически, като заболее мозъкът, най-първо се изгубват съществителните, после местоименията и прилагателните. После глаголите. Като се изгубят глаголите, остават съюзите. Тогава си съвсем потънал в болестта. После, като започне да оздравява човек, най-първо се явяват съюзите, после глаголите, прилагателните, местоименията и най-после съществителните. Произходът на съществителните е в по-ново време. В ума на животните съществителни имена не съществуват. Разбира се, това трябва да се докаже. Един папагал можем да научим да произнася съществителни имена, а има и папагали, които пеят цели арии от Бетовен, от Моцарт. Те пеят много хубаво, дори по-хубаво от някой певец. към беседата >>
- Какъв глагол ще туриш, за да не се докачиш?
Всички временни процеси, които стават вътре в нашите мисли, всички процеси, които стават в нашите чувства и всички процеси, които стават в нашите постъпки, това са геометрически и математически отношения, които съществуват. Следователно може да се превърне. Щом са геометрически отношения, тогава геометрията ще я превърнем в звукова реч. За пример ти си честолюбив. Докачиш се. Какъв глагол ще туриш, за да не се докачиш? Кое ще туриш, за да уравновесиш нещата? Кой е докачливият глагол на личния елемент. Онзи глагол, който доказва докачение в българския език, кой е? Може ли да ми дадете един глагол? Обидя. В какво седи този глагол? към беседата >>
104. Фа–фа диез / Фа и фа диез, МОК , София, 31.5.1935г.,
- „Всичко“, тази дума „всичко“ не е изразителна, трябва да се измени, трябва да се тури някой глагол, който изразява определена идея. (втори вариант)
Вземете фа диез! Вземете тогава „Всичко в живота е постижимо.“ От фа вземете пак фа, но по-ниско от преди. (Пеят повече братята от класа.) Това е правилно. Изпейте сега с мене. (Учителя свири „Всичко в живота е постижимо“.) Право е, но никакви постижения няма вътре. „Всичко“, тази дума „всичко“ не е изразителна, трябва да се измени, трябва да се тури някой глагол, който изразява определена идея. За пример ставам, излизам. Вие сте свикнали на един много определен начин. Вие вървите по най-лесния път. Имаш пари в джоба си, бръкваш, плащаш, качваш се на някой файтон или автомобил. Казваш: „Колко искаш? към втори вариант >>
- "Всичко", тази дума "всичко" не е изразителна, трябва да се измени, трябва да се тури някой глагол, който изразява определена идея.
Това е правилно. Изпейте сега с мене. (Учителят свири "Всичко в живота е постижимо".) Право е, но никакви постижения няма вътре. "Всичко", тази дума "всичко" не е изразителна, трябва да се измени, трябва да се тури някой глагол, който изразява определена идея. Запример "ставам", "излизам", вие сте свикнали да вървите по един много определен начин, по най-лесния път. Имате пари в джоба си, бръквате, плащате, качвате се на някой файтон или автомобил. Питате: "Колко искаш? " – "Петдесет лева." -"Няма." -"Не мога да ви возя. Той ще тръгне, ако му дадете пари. към беседата >>
110. Скъпоценото камъче / Скъпоценното камъче под езика, УС , София, 15.9.1935г.,
- Представете си, че имате глагола „бях“. (втори вариант)
Сега да дойдем до онова, да се разбере същественото. Не се занимавай с противоречията, които произтичат във вас, понеже ще се спънеш. Направил си известна погрешка. Например, имате в училището описание. Представете си, че имате глагола „бях“. Вие пишете на английски „gut“, как ще го напишете? Англичаните ще го напишат с „g“, две „o“–та и едно „d“. Туй се нарича „good“, „gut“. Хубаво, ако махнете в английски едното „o“, ще стане „гот“, ако напишете „гоот“. Е, добре, ако пишете към втори вариант >>
111. Новото верую, ООК , София, 25.9.1935г.,
- Някои учители казват на своите ученици да спрегнат глагола крада.
Те не искат да говорят този език, защото ще се омърси техният. Вземете например думата мразя. Тя е нечиста дума. Ако я кажеш, ще се омърси езикът ти. Вземете думата кражба – и тая дума е нечиста, трябва да я измиеш 10 пъти, преди да я произнесеш. Някои учители казват на своите ученици да спрегнат глагола крада. "Аз крада, ти крадеш, той краде" и пр. Или пък: "Аз мразя, ти мразиш, той мрази" и пр. Всякога, когато произнасяте такива думи като мразя, в съзнанието си трябва да произнасяте противоположната дума, за да се избавите от едно неприятно последствие. Като кажеш "мразя", след омразата ще произнесеш другата дума: "обичам". Като кажеш "крада", ще кажеш: "давам". към беседата >>
113. Котелът и торбата. Което имам / Земята като училище, УС , София, 22.12.1935г.,
- В писането, ако не знаете къде да турите местоименията, къде – глаголите, ако вие пишете по обикновения начин, вие ще бъдете един обикновен писец.
На всяка една част на лъка трябва да свириш; като го разделиш този лък на 10 части, всяка една част си има специфичен метод. Това са работи, които вас не ви интересуват. И в пианото е така. Във всички инструменти. И в писането донякъде е същото нещо. В писането, ако не знаете къде да турите местоименията, къде – глаголите, ако вие пишете по обикновения начин, вие ще бъдете един обикновен писец. Но изпълнение трябва. След като се научиш да пишеш по всичките правила, които граматиката изисква, ти ще дойдеш да пишеш тъй, както видните списатели пишат. А има, които обикновено пишат. А [хубостта на] Библията и хубостта на Евангелието седи в това, че е писано по особен начин, вдъхновение има там, такава музика има, поезия! Такива образци. към беседата >>
115. Лесният и мъчният път, ООК , София, 19.2.1936г.,
- Едното показва земя, в която вие трябва да сеете нещо, другото означава действие, някакъв глагол, работа показва.
Защото не само трябва да произнесеш една дума, но трябва да знаеш и да я напишеш. Запример вземете думата „почва“ на български. Тя еднозначеща дума ли е? Почва значи това, в което се сее нещо, но почва значи и нещо, което начева. Значи има два смисъла. Едното показва земя, в която вие трябва да сеете нещо, другото означава действие, някакъв глагол, работа показва. Почвам сега. Ако е почва, сееш жито, царевица, зеле, какво не. Ако не е почва, какво ще сеете? Може да почва нещо. Казвам: „Почва любовта.“ Любовта е семе, което се сее с туй, което почва. към беседата >>
116. Сегашният момент, ООК , София, 11.3.1936г.,
- Мнозина от вас не поставяте глаголите, местоименията, прилагателните, съюзите, съществителните, дето трябва.
Сега мнозина от вас имате неща, които не сте постигнали. Запример някои от вас не пишат красиво, нали? Някои от вас не пишете свързано. Някои пък, като пишете, не туряте запетаите намясто. Мнозина пък изяждат букви. Мнозина от вас не поставяте глаголите, местоименията, прилагателните, съюзите, съществителните, дето трябва. Когато човек почне на мисли и да говори, има закон, който обуславя мисълта, говора, изобщо целия живот. Не може да говори човек, каквото иска. Той може да говори, каквото иска, но последствията ще бъдат съответни. И ако ви кажа да напишете едно обидно писмо на някого, без да се обиди той, възможно ли е това за обикновения човек? Сега ще ви дам една задача: напишете едно обидно писмо, без да се обиди онзи, който ще го чете и до когото се отнася. към беседата >>
118. Увеличаване и размножаване, МОК , София, 24.4.1936г.,
- То произлиза от глагола събирам, че значи отново.
Резюме не е българска дума. Р – значи да хванеш нещо, да го държиш в ръката си, на френски, ако е туй, което изтича, да знаеш къде да го туриш. Подобно е сега. Как се пише резюме на френски? – Résumé. То произлиза от глагола събирам, че значи отново. Хубаво, значи да извадиш розовото масло от три хиляди килограма рози. Три хиляди килограма не е лесно да носиш. Човек, като извади този вътрешен нектар, един килограм лесно се носи. Едно богатство е. Първо, основната идея каква беше? към беседата >>
119. Разумните същества, МОК , София, 25.9.1936г.,
- Не безразличен говорът, като употребяваш прилагателни, местоимения, глаголи, съществителни, съюзи. (втори вариант)
Сега има педагози, които искат да възпитават децата, като им казват: "това прави, онова не прави". Първо ще научиш детето как да ходи, как да говори. Не безразличен говорът, като употребяваш прилагателни, местоимения, глаголи, съществителни, съюзи. Като изучавам някои поети, проучвам поезията по онова благородното, което може да внесе. Благородното иде от друго място. Казваш: "един съюз". Много важна дума е съюзът. Те са първите думи, с които човек е започнал. към втори вариант >>
- Онези, които заболяват умствено, първо загубват съществителните имена, остават глаголите, после идват прилагателните, местоименията и най-после остават съюзите. (втори вариант)
Те са първите думи, с които човек е започнал. То е връзката. Ако съюзите не разбираш и другите части в изречението ще останат неясни. Запример, съществителните имена са произлезли най-после. Въпросът не е за произхода. Онези, които заболяват умствено, първо загубват съществителните имена, остават глаголите, после идват прилагателните, местоименията и най-после остават съюзите. Като започне оздравяването, човек ги възстановява по обратен ред. постепенно. В природата има ред, по който нещата стават. Като говориш, не може да не употребиш "аз", "аз". Като станеш скръбен, не употребяваш "аз", тогава се подига втория връх на буквата "М". Ако искаш да знаеш дали си се научил да мислиш право, ще се опиташ да напишеш буквата "М". към втори вариант >>
- Не е безразличен говорът, когато туряш прилагателни, местоимения, глаголи, съществителни, съюзи.
Ти ще се самовъзпиташ, когато пишеш хубаво, правилно, красиво. Или когато ходиш, не съзнаваш как ходиш; ти можеш да се самовъзпиташ: ако знаеш как да ходиш, ще придобиеш известни качества в себе си. Ако не изявиш това в себе си, не можеш да се самовъзпиташ. Сега има педагози, които искат да възпитат децата, като им казват: „Това не прави, онова не прави“. Най-първо ще научиш детето как да ходи, как да говори. Не е безразличен говорът, когато туряш прилагателни, местоимения, глаголи, съществителни, съюзи. Когато проучвам някои поети, аз разглеждам поезията по онова благородното, което тя може да внесе. Благородното иде от друго място. Ти казваш: „Е, един съюз“. Че това е много важна дума. Съюзите са първите думи, с които човек е започнал. към беседата >>
120. Същественото за младите, МОК , София, 16.10.1936г.,
- ” Да кажем, вие знаете да говорите един език, но не разбирате известни съществителни, глаголи, местоимения, прилагателни, съюзи и т.н. (втори вариант)
Други същества, които изведоха това дърво за познаване на доброто и злото, поставиха го в рая и туриха знак, никой да не го бута. На всички дървета имаше указания. Като влезе, Адам трябваше да чете като дойде при някое дърво какво ще стане от него. На дървото за познаване на доброто и злото и на него имаше надпис: “Не бутай.” Но понеже Адам не знаеше езика, не знаеше, че има изяснения. Казва: “Как да не знае? ” Да кажем, вие знаете да говорите един език, но не разбирате известни съществителни, глаголи, местоимения, прилагателни, съюзи и т.н. Пита те някой прост човек, какво е съюзът. Казваш: “Да сдружи хората.” Но той не разбира тези съюзи на речта. Какви са съюзите в българския език, колко съюзи има в българския език, аз не съм ги броил. към втори вариант >>
- българинът е скрил своето Аз в окончанието на глагола, много скромен е.
Изразът „мисля“ е безличен. Сега, има хора, които казват: „Безлично трябва да се говори“. Но англичанинът безлично не може да говори, той казва: „Аз така правя“. Българите казват: „Правя така“. Българинът е по-безличен, той туря „аз“ не отпред, а в глагола – има една буква, която показва Аз-а, т. е. българинът е скрил своето Аз в окончанието на глагола, много скромен е. Той се крие зад глагола, но англичанинът така не може да се крие. Питам тогава кой е по-успял – който се крие или който не се крие? В сегашния живот кои са успели повече? Може да се оспори. Ако вземете английското „аз“, англичанинът се крие зад него. към беседата >>
- Той се крие зад глагола, но англичанинът така не може да се крие.
Сега, има хора, които казват: „Безлично трябва да се говори“. Но англичанинът безлично не може да говори, той казва: „Аз така правя“. Българите казват: „Правя така“. Българинът е по-безличен, той туря „аз“ не отпред, а в глагола – има една буква, която показва Аз-а, т. е. българинът е скрил своето Аз в окончанието на глагола, много скромен е. Той се крие зад глагола, но англичанинът така не може да се крие. Питам тогава кой е по-успял – който се крие или който не се крие? В сегашния живот кои са успели повече? Може да се оспори. Ако вземете английското „аз“, англичанинът се крие зад него. Славяните са донякъде по-скромни. към беседата >>
122. Хигиена на сетивата, МОК , София, 19.2.1937г.,
- Той така съчинил изреченията, така наредил глаголите, прилагателните, съюзите, местоименията, съществителните, интересува ви. (втори вариант)
Кое подбудило детето да вземе ябълките? Първо детето иска да вкуси ябълките. Ако ябълките бяха горчиви, то щеше ли да вземе ябълките? Ако помиришете едно цвете, вие се възхищавате от неговото ухание. Като слушате някой оратор, вие се вдъхновявате от неговия говор. Той така съчинил изреченията, така наредил глаголите, прилагателните, съюзите, местоименията, съществителните, интересува ви. Когато цигуларят свири, като бутне с лъка тоновете излизат и тебе ти е приятно. Като вземе неправилен тон, тебе ти е неприятно. Коригираш го, направил погрешка. Певецът не взел някой тон правилно, ораторът не поставил на място съществителното, тебе ти е неприятно. Къде трябва да тури съществителното? към втори вариант >>
- Той така е съчинил изреченията, така е наредил глаголите, прилагателните, съюзите, местоименията, съществителните, че събужда във вас интерес да го слушате.
Когато помиришете едно цвете, вие се възхищавате от неговото ухание. Когато слушате някой оратор, вие се вдъхновявате от неговия говор. Той така е съчинил изреченията, така е наредил глаголите, прилагателните, съюзите, местоименията, съществителните, че събужда във вас интерес да го слушате. Също и когато някой цигулар поставя пръсти по струните, от тях излизат тонове и теб ти е приятно да слушаш. Щом някой път вземе неправилен тон, не ти е приятно и го коригираш. Значи, ти усещаш, че цигуларят не е турил някой пръст на място или че ораторът не е турил съществителното на място. Къде трябва да се тури съществителното и всъщност коя е най-важната част на речта? – Глаголът. към беседата >>
- – Глаголът.
Той така е съчинил изреченията, така е наредил глаголите, прилагателните, съюзите, местоименията, съществителните, че събужда във вас интерес да го слушате. Също и когато някой цигулар поставя пръсти по струните, от тях излизат тонове и теб ти е приятно да слушаш. Щом някой път вземе неправилен тон, не ти е приятно и го коригираш. Значи, ти усещаш, че цигуларят не е турил някой пръст на място или че ораторът не е турил съществителното на място. Къде трябва да се тури съществителното и всъщност коя е най-важната част на речта? – Глаголът. Глаголът не е основа на речта. Съюзът е най-старото, с което човек е започнал, а след туй е дошъл глаголът. Съюзът е баща на глагола. Например, ти казваш „и“. На български „и“ е съюз, а на турски „и“ е наречие и значи „хубаво“. към беседата >>
123. Виделината и тъмнината, НБ , София, 11.4.1937г.,
- Като се махне слогът „об“ от думата „обзе“, остава само глагола „зе“ [„взе“].
„И тъмнината я не обзе.“ Тъмнината подразбира нещо гъсто, известна гъстота. Значи, искаш или не искаш, нещата стават, но не стават така, както ти ги искаш. Под думата „тъмнина“ ние разбираме всички материални светове. Като се махне слогът „об“ от думата „обзе“, остава само глагола „зе“ [„взе“]. Значи, като дошла виделината, която носила дял и знание, дошла и тъмнината, която била много сиромахкиня, че могла да вземе нещо от виделината. Това са филологически работи, в които има доста голяма философия. Това е един особен род филологически разбор на думите. Някои филолози, които ме слушат сега, могат да преведат тия думи от филологическо гледище. Те се занимават с произхода на езиците. към беседата >>
124. Възможности в живота, ООК , София, 21.4.1937г.,
- Веднага ако ти дадеш на френски написана една тема, веднага ще коригира професорът с червено мастило; еди коя си дума не е написана правилно, глаголите не са турени на място, съществителните, прилагателните, местоименията не са турени на място.
Но в дадения случай трябва да бъдем внимателни да не се накърняват чувствата на хората. Понеже с накърняването на чувствата вредим и на себе си. Всякога има едно отражение. Това, което направим на другите, ще се повърне и върху тебе в една форма. В невидимия свят твоята мисъл ще мине в света на разумните същества и те ще те коригират. Веднага ако ти дадеш на френски написана една тема, веднага ще коригира професорът с червено мастило; еди коя си дума не е написана правилно, глаголите не са турени на място, съществителните, прилагателните, местоименията не са турени на място. Вие ще кажете: „То е начин на изложение“. Аз толкова години говоря и не съм намерил начин, как да се изразявам. Гледам каквото са писали писателите, много малко българи съм намерил, които говорят така правилно. И в английски е така. Малцина има, които говорят правилно. към беседата >>
125. Първата дума, УС , София, 25.4.1937г.,
- Въпросителните не са на мястото, удивителните не са на мястото, периодите не си разделил правилно, после глаголните форми не са на място. (втори вариант)
Представете си, че един човек, има 1000 души, които го обичат и ти го обичаш, какво ще му допринесеш? Да допуснем 1000 души, които го обичат, му пишат любовни писма и той трябва да чете хилядата писма, в които си изказват своите чувства, как го обичат. Ти си 1001-ви и ти имаш едно любовно писмо. Като пишеш туй любовно писмо, очакваш отговор. Представи си, че след като си писал любовното писмо, че той е взискателен и ти каже, не си турил запетаята на място. Въпросителните не са на мястото, удивителните не са на мястото, периодите не си разделил правилно, после глаголните форми не са на място. Съществителните имена не са на място. Малко речта ти е претрупана. Казал си повече, отколкото трябва. Коригирай любовното си писмо. Защото този господин, когото ти обичаш, той е професор на Любовта, коригира. към втори вариант >>
126. Богатство, знание, свобода, МОК , София, 30.4.1937г.,
- Например, когато заболее мозъкът, в говора на човека първо се загубват съществителните имена, след туй се загубват местоименията, после – прилагателните, после –глаголите и, когато се загубят и те, останат съюзите.
Колко Божествени думи ще намерим в българския език? Колко Божествени думи има в английския или във френския? Ако кажеш нещо на Божествен език, ти веднага ще се зарадваш, ще направиш някое движение, ще кажеш някаква необикновена дума, след което ще дойдат и други думи. Когато изучавате произхода на езиците, вие се спирате на личните имена или на съществителните, но първоначално те не са съществували. В началото всички същества са започнали със съюзите – изговаряли са ''и, с''. Например, когато заболее мозъкът, в говора на човека първо се загубват съществителните имена, след туй се загубват местоименията, после – прилагателните, после –глаголите и, когато се загубят и те, останат съюзите. Болният вече не казва съществителното ''нож'', например, а казва "онова, което реже." Също така е забелязано, че когато човек започне да оздравява, в говора му по обратен ред се възстановяват думите. Следователно има един възходящ път, по който думите се наслояват в човешкия мозък. Значи има един път, по който речта е дошла на Земята. Тия неща сега се изучават. към беседата >>
127. Цялото и частите, ООК , София, 19.5.1937г.,
- У българите имат един общ глагол, зает е от един език. Тегнет.
Бог е искал от нищо, нещо да създаде. Ние хората се спъваме от думите си. Казвате: „Той е претенциозен човек“. Какво значи претенциозен човек? – Претенциозен значи нещо, което е натегнато. У българите имат един общ глагол, зает е от един език. Тегнет. Един човек, който натегнал, иска да се поправи. Иска да тури един глас, че да го слушат хората. Натегнал нещо, иска да се покаже. Какво лошо има, че иска да се покаже? – Свири човекът, претенции има, че свири. към беседата >>
128. Четирите правила, СБ , РБ , 7-те езера, 13.8.1937г.,
- Тонът „si" се отнася до музиката, а като част на речта представя спомагателния глагол си: ти си.
Изкуството на музиканта и на певеца седи в точното определяне трептенията на тоновете. Истинският музикант може да определя броя, силата и качеството на трептенията не само на тоновете, но и на думите по форма, по съдържание и по смисъл. Запример, свободата, силата, светлината, доброто имат свой специфичен тон. Свободата е най-високият тон в гамата. Тя се изразява чрез тона „si". Тонът „si" се отнася до музиката, а като част на речта представя спомагателния глагол си: ти си. Какво си ти? – Ти си богат, ти си силен, ти си учен човeк. Като кажа „си", разбирам, че аз зная работите, проникнал съм в тях. За да дойда до тона „si", минал съм през шест тона „si". Всеки човек, който има нещо на разположение, може да се уподоби на тона „si". към беседата >>
129. Аристократ и демократ, МОК , София, 17.9.1937г.,
- Има ли глагол, произлизащ от българската дума ''дете''?
Когато говорим за мъжа, разбираме онзи принцип в света, чрез който можеш да работиш. Женският принцип пък е този, който може да бъде турен на работа. Трябва да впрегнеш и двата принципа. Най-първо трябва да имаш твърда почва – това е мъжкият елемент; трябва да имаш и вода – това е женският елемент; тогава нещата се одухотворяват и всичко, което израства от земята – тревите, плодовете, всички неща за ядене, това са децата. Какво разбирате под думата ''деца''? Има ли глагол, произлизащ от българската дума ''дете''? Вие не знаете произхода на тази дума. Под ''дете'' разбираме да съединиш един твърд с един мек принцип и туй, което се свързва, е детето. Следователно на земята децата образуват връзката. С Любовта и Мъдростта е същото – те се свързват с Истината. Не можете да свържете Любовта със Знанието и с Мъдростта, ако нямате Истината – тя е връзката на нещата. към беседата >>
130. Бал маске, НБ , София, 3.10.1937г.,
- После забравя глаголите и остават в паметта му само съюзите.
Че наистина умът е платно, се вижда по това, че каквото човек знае, всичко пише на екрана. Обаче, махнат ли се картините от екрана, човек нищо не знае. Има известни центрове на човешкия мозък, дето като бутнат, той всичко забравя. Има болести, след които човек всичко забравя. Той забравя съществителните имена, прилагателните и местоименията. После забравя глаголите и остават в паметта му само съюзите. Като започне да оздравява, всичко това постепенно се възстановява. Най-последни се възстановяват съществителните имена, понеже са от най-нов произход. Съвременните философи и учени се занимават с въпроса за създаване на земята, за произхода на живота, за което са писали ред книги. Те не са били свидетели на това създаване на земята. Въпреки това, някои от тях описват нещата много ясно, но все пак се нуждаят от една справка, по-точно да опишат процесите, през които е минала земята в пътя на своето създаване. към беседата >>
132. Малките заповеди, НБ , София, 28.11.1937г.,
- Като излезеш да говориш, веднага тия, които разбират от граматика, ще почнат да теглят думите ти, че не си турил глагола на място, или съществителното, или местоимението, или съюза и т.н.
При сегашните условия не се живее лесно. Дошло е време, когато човек трябва да тегли думите си. Всяка дума, която той изказва, трябва да я тегли. Като дойде да кажеш една дума, преди още да си я изказал, трябва да я туриш на везните, да я претеглиш по английски. Защото излезе ли човек да говори, без да контролира думите си, ще бъде поставен на страшна критика. Като излезеш да говориш, веднага тия, които разбират от граматика, ще почнат да теглят думите ти, че не си турил глагола на място, или съществителното, или местоимението, или съюза и т.н. Когато говори, човек трябва да бъде много внимателен. Не само това, но хората са научили по почерка да познават характера ти. Като намерят почерка ти, ще те критикуват, ще определят характера ти. По почерка може да се познае дали си щедър или си скръжав, как вършиш работата си, учиш ли се добре или не, умен ли си или глупав и т.н. Що се отнася до човешкия характер, всичко е написано в почерка му. към беседата >>
133. Който приеме свидетелството Негово, НБ , София, 2.1.1938г.,
- Следователно, всеки свят си има своя азбука, своя граматика, свой език, свои съществителни, прилагателни, глаголи, наречия, съюзи, местоимения и т. н.
За реалния свят свидетелствува сърцето. За идеалния свят свидетелствува умът. За мене тези аргументи са достатъчни. Повече аз не искам да аргументирам. Каквото ми говорят от реалния свят, аз го разбирам със сърцето си. Следователно, всеки свят си има своя азбука, своя граматика, свой език, свои съществителни, прилагателни, глаголи, наречия, съюзи, местоимения и т. н. Всеки свят си има своите препинателни знаци. към беседата >>
134. Бъдете щедри, МОК , София, 7.1.1938г.,
- Аз понякой път като говоря, забелязвам някой граматик, който изучава българска граматика, тук свие вежди, значи някоя дума не е произнесена както трябва, някой глагол не е турен на място, някое местоимение не е турено на място, някой период не добре изказан, някой глагол не е бил в еди-кое лице, бъдеще или минало време.
Само учените хора, които много знаят, те правят погрешки. Кой прави прегрешения? Който много говори. Който малко говори, не прави прегрешения, той минава за мъдрец. Почни да говориш и веднага ще видиш, че ще направиш някакво прегрешение. Аз понякой път като говоря, забелязвам някой граматик, който изучава българска граматика, тук свие вежди, значи някоя дума не е произнесена както трябва, някой глагол не е турен на място, някое местоимение не е турено на място, някой период не добре изказан, някой глагол не е бил в еди-кое лице, бъдеще или минало време. Ние го констатираме така. Казвам: Прав е този човек. Аз веднага му казвам: Ти си майстор в граматиката, не си невежа в смисъла на онова, което думите съдържат. Ние на български казваме: „Аз казвам“, но може да кажем и само „Казвам“. Англичаните казват само „Аз казвам“. към беседата >>
135. Противоречията в живота, МОК , София, 14.1.1938г.,
- Един брат чел „В царството на живата природа“, казва: „Намерих една много малка погрешка в глаголите, във формите на еди кое си място“.
Не чакайте да ви задоволяват с много, от малкото, с една малка услуга. Вие някой път искате много. Да кажем, как бихте похвалили някого, който ви чел нещо? Някой поет, след като сте му чели поезията, с какви думи трябва да му благодарите? Как бихте казали на този поет? Един брат чел „В царството на живата природа“, казва: „Намерих една много малка погрешка в глаголите, във формите на еди кое си място“. Пък то може да се пише и така, и така. Една форма много рядко се употребява, другата по-често. Казвам: Не се спирайте на такива дребни работи. Един англичанин ще каже: „Ай-тел-ю“. Българинът казва: „Казвам ви“. към беседата >>
- Те ще критикуват всяка дума: всеки глагол, всяко съществително, прилагателно, местоимение; всяка точка, запетая – де съм се спрял, колко съм се спрял.
Това е невъзможно. От години вие ме слушате и добре ме слушате. Защо? – Защото сте влезли в моята държава. Ако отида сред публика, която никога не ме е слушала, ще ме подложат на голяма критика. – Влязъл съм в тяхната държава. Те ще критикуват всяка дума: всеки глагол, всяко съществително, прилагателно, местоимение; всяка точка, запетая – де съм се спрял, колко съм се спрял. Тези хора критикуват. Знайте, че и вие ще влезете в един свят, дето ще ви критикуват. Светът, в който влизате сега, е крайно взискателен. Хората там не са груби, но взискателни. Ако отидеш в Америка, трябва всяка дума да изговориш правилно, точно, на срички ще я изговориш, за да те разберат. към беседата >>
139. Радостни и весели, УС , София, 23.1.1938г.,
- В нея си служите с частите на речта – глагол, съществително име, прилагателно, местоимение и други.
Чудно ви се вижда, защо трябва да се занимавате с тези неща. Не може да не се занимавате. Те са основа, върху която е поставено знанието. Да изучавате азбуката, това не е ли елементарно знание? Въпреки това, от различното съчетание на тези букви се образува човешката реч. В нея си служите с частите на речта – глагол, съществително име, прилагателно, местоимение и други. Също така си служите с препинателни знакове – точка, запетая, многоточие, две точки, точка и запетая, удивителна, тире и т. н. Хората не спорят върху частите на речта и знаковете, но върху мястото им, де да се поставят. Ако ученикът не знае местата на думите и на знаците, може да пропадне на изпита. към беседата >>
- Казваш: „Глагол ли е?
Между тях са всичките други части на речта. У животните едно местоимение не съществува. Питаш едно животно: „Ти кой си? “ – В животните и прилагателни не съществуват, и глаголи не съществуват. Те говорят, но да го попиташ каква част на речта е, какво действие показват, животните не знаят. Казваш: „Глагол ли е? “ – То говори, без да знае. Може да го научиш да произнася един глагол, без да разбира. Папагалите може да произнасят някои думи без да знаят какво съдържание има тази дума. Когато думите имат съдържание за някого, те имат известна цена. Някой път, кажат ти някоя дума, тя не ти произвежда никакво впечатление, значи тази дума е неразбрана. към беседата >>
- Може да го научиш да произнася един глагол, без да разбира.
Питаш едно животно: „Ти кой си? “ – В животните и прилагателни не съществуват, и глаголи не съществуват. Те говорят, но да го попиташ каква част на речта е, какво действие показват, животните не знаят. Казваш: „Глагол ли е? “ – То говори, без да знае. Може да го научиш да произнася един глагол, без да разбира. Папагалите може да произнасят някои думи без да знаят какво съдържание има тази дума. Когато думите имат съдържание за някого, те имат известна цена. Някой път, кажат ти някоя дума, тя не ти произвежда никакво впечатление, значи тази дума е неразбрана. Да допуснем сега, че срещате един човек, който е облечен в червени дрехи. Неприятно ти е някой път, не ти е приятен червеният цвят. към беседата >>
141. Учене и служене, УС , София, 30.1.1938г.,
- За да не правят такива грешки, англичаните са ограничили своите глаголи, в смисъл, сам глаголът да не изразява лицето, което действа.
Питате: Може ли човек, който служи на Бога, да греши? – Може, разбира се. Колкото и да е красноречив един оратор, все ще направи една грешка: или ударението не турил на място, или употребил една дума вместо друга. Някога ораторът може да обърка личните местоимения, вместо едно да тури друго. За да не правят такива грешки, англичаните са ограничили своите глаголи, в смисъл, сам глаголът да не изразява лицето, което действа. На български, например, можеш да кажеш „играя“, можеш да кажеш и „аз играя“. На английски непременно трябва да туриш личното местоимение „аз“. Иначе, няма да се разбере, кой играе. В това отношение, българинът е голям дипломат. Той няма да каже, например, „аз казвам“, но ще каже „казвам“ – няма да се хване. към беседата >>
142. Обич и любов, МОК , София, 25.2.1938г.,
- В английски има два спомагателни глагола: „уил“ и „шал“.
“ Българският език е малко по-богат в туй отношение. Ако кажеш: „Аз мога да кажа“, много се ангажираш. „Мога да кажа“, ако кажеш не се ангажираш. Може да кажа, ако има условия. Може това да кажа, ако има условия. В английски има два спомагателни глагола: „уил“ и „шал“. Ако кажеш „ю уил“, значи че можеш да направиш нещо и може да не го направиш, но ако кажеш „ю шал“ във второ лице, значи искаш, не искаш, ще идеш. Значи нямаш избор. Та казвам: Ако кажеш „Аз ще ида“, значи нямаш избор. Като кажа: „Трябва да ида, каквито и да са условията, трябва да го направя“, значи извън условията е. Пък има неща, които са условни. към беседата >>
143. Музикалният живот на душата, ООК , София, 23.3.1938г.,
- И после колко глагола да употребявате, колко съществителни, колко прилагателни, колко местоимения, колко съюзи?
Та казвам сега: Всеки ден произнасяй хубави думи. Бих ви дал една задача, да не употребявате повече от 100 хубави думи на ден. 100 думи като кажеш на ден, нито една повече. Сутринта като станете ще определите колко думи да кажете. Когато дойде някой да държи кратка реч, а не дълга, колцина от вас биха могли да изпълнят това правило. И после колко глагола да употребявате, колко съществителни, колко прилагателни, колко местоимения, колко съюзи? Има известно съотношение между тях. Ако вземете думата „мома“, на български език значи едно, а пък в природата знаете ли какво значи? Думата „мома“ означава едно течение в природата. И музиката на това течение е или нагоре, или надолу. Някой път може да означава музика надолу, като произнесеш тази дума. към беседата >>
144. Учат и страдат, ООК , София, 11.5.1938г.,
- С глагол ли да започнете, със съюз ли, с някое прилагателно, с местоимение, със съществетелно или с някое причастие.
Един художник, да допуснем, че иска да рисува. Той избира една точка, откъдето да разглежда предмета, да го рисува. Вие искате да наблюдавате един предмет. Трябва да си изберете една точка, откъдето да разгледате този предмет. Да кажем, искате да говорите, трябва да знаете отде да започнете. С глагол ли да започнете, със съюз ли, с някое прилагателно, с местоимение, със съществетелно или с някое причастие. Цяло изкуство е. Онези, които изучават ораторството изобщо, вземат предвид тия неща. Ораторът е добре осведомен за своята реч. Онези, които не се карат както вас, казват по вдъхновение. Някои отделят вдъхновението, но вдъхновението е най-разумното, вдъхновеното влиза (в) правилната реч. към беседата >>
145. Ще дойдем, НБ , София, 13.11.1938г.,
- Когато заболее от нервната система, човек започва да забравя думите: първо забравя съществителните, после прилагателните, след това местоименията, после глаголите и най-после остават съюзите.
На пътя го среща един негов приятел и го извиква: „Как си господин Джон? “ – „Благодаря, добре съм.“ Зарадван, че чул името си, той веднага се върнал при пощенския чиновник да получи писмото си, като казал името си. Това се дължи на особено болезнено състояние, в което често съвременните хора изпадат. Причината на това болезнено състояние се дължи на излишното количество млечна киселина, която се събира на повърхността на мозъка и пречи на правилната му деятелност. В това състояние човек мисли, че нищо не знае. Когато заболее от нервната система, човек започва да забравя думите: първо забравя съществителните, после прилагателните, след това местоименията, после глаголите и най-после остават съюзите. Като се забравят и глаголите остават само съюзите: и, а и т.н. В българския език съюзът „и“ не означава нищо особено, обаче на турски език означава нещо смислено, а именно: „добре е това“. Ония хора, които са изгубили съществителните имена, говорят описателно. Запример, думата „брадва“, не може да си я спомни и тогава казва: „Как се казваше онова, с което се цепят дърва? “ На место да каже „кон“, той казва: „онова, което рита“. към беседата >>
- Като се забравят и глаголите остават само съюзите: и, а и т.н.
“ – „Благодаря, добре съм.“ Зарадван, че чул името си, той веднага се върнал при пощенския чиновник да получи писмото си, като казал името си. Това се дължи на особено болезнено състояние, в което често съвременните хора изпадат. Причината на това болезнено състояние се дължи на излишното количество млечна киселина, която се събира на повърхността на мозъка и пречи на правилната му деятелност. В това състояние човек мисли, че нищо не знае. Когато заболее от нервната система, човек започва да забравя думите: първо забравя съществителните, после прилагателните, след това местоименията, после глаголите и най-после остават съюзите. Като се забравят и глаголите остават само съюзите: и, а и т.н. В българския език съюзът „и“ не означава нищо особено, обаче на турски език означава нещо смислено, а именно: „добре е това“. Ония хора, които са изгубили съществителните имена, говорят описателно. Запример, думата „брадва“, не може да си я спомни и тогава казва: „Как се казваше онова, с което се цепят дърва? “ На место да каже „кон“, той казва: „онова, което рита“. На жена си, ако не може да каже името, казва: „Как се казваше онова, което постоянно се кара в къщи? към беседата >>
146. Правилно разбиране, ООК , София, 11.1.1939г.,
- След съюзите са дошли глаголните форми, които показват действие.
Може да кажеш: каквото научиш на български, такова ще бъде и на френски. Има общи работи. В езика кои са най-важните форми? Онези, които говорят. В езика най-важните форми са съюзите. След съюзите са дошли глаголните форми, които показват действие. Че някоя работа, която е свършена, при свършването на една работа се образува една глаголна форма. Първоначално не са съществували съществителните имена. Човек първоначално е казвал „туй, което сече“, не е казвал „брадва“. Не казва „човек“, но казва „туй, което мисли“. Най-последната формация, психологическата формация на речта, най-горният пласт това са съществителните, собствените имена. към беседата >>
- Че някоя работа, която е свършена, при свършването на една работа се образува една глаголна форма.
Има общи работи. В езика кои са най-важните форми? Онези, които говорят. В езика най-важните форми са съюзите. След съюзите са дошли глаголните форми, които показват действие. Че някоя работа, която е свършена, при свършването на една работа се образува една глаголна форма. Първоначално не са съществували съществителните имена. Човек първоначално е казвал „туй, което сече“, не е казвал „брадва“. Не казва „човек“, но казва „туй, което мисли“. Най-последната формация, психологическата формация на речта, най-горният пласт това са съществителните, собствените имена. Тия, учените хора, по някой път, показват реда, по който се е създала речта. към беседата >>
- Не помни съществителните имена, остават местоименията, прилагателните, глаголите, след туй започва да изгубва постепенно тия форми на речта, докато дойде до съюзите.
Човек първоначално е казвал „туй, което сече“, не е казвал „брадва“. Не казва „човек“, но казва „туй, което мисли“. Най-последната формация, психологическата формация на речта, най-горният пласт това са съществителните, собствените имена. Тия, учените хора, по някой път, показват реда, по който се е създала речта. Когато някой човек заболее умствено, най-първо загубва съществителните имена. Не помни съществителните имена, остават местоименията, прилагателните, глаголите, след туй започва да изгубва постепенно тия форми на речта, докато дойде до съюзите. Остават съюзите и там спре. Когато започва да оздравява, започват тия форми по обратен ред да се възстановяват, докато дойде до съществителните имена. Щом си спомни съществителните имена, неговият ум е на място. Трябва да знаете сега здрави ли сте и какво помните? Ако забравяте съществителните имена в духовния свят, после, ако забравяте местоименията, прилагателните, после забравяте глаголите, все ще се спрете някъде, но ви липсва нещо. към беседата >>
- Ако забравяте съществителните имена в духовния свят, после, ако забравяте местоименията, прилагателните, после забравяте глаголите, все ще се спрете някъде, но ви липсва нещо.
Не помни съществителните имена, остават местоименията, прилагателните, глаголите, след туй започва да изгубва постепенно тия форми на речта, докато дойде до съюзите. Остават съюзите и там спре. Когато започва да оздравява, започват тия форми по обратен ред да се възстановяват, докато дойде до съществителните имена. Щом си спомни съществителните имена, неговият ум е на място. Трябва да знаете сега здрави ли сте и какво помните? Ако забравяте съществителните имена в духовния свят, после, ако забравяте местоименията, прилагателните, после забравяте глаголите, все ще се спрете някъде, но ви липсва нещо. За пример вземете един човек, щом влезе в духовния свят и щом си на земята, съмнението в душата ти не може да влезе. Щом влезеш в духовния свят, ще влезе някое съмнение. Духовният свят е пълен със съмнение и с вяра. Духовните хора са крайно лековерни. По-лековерни хора от тях надали ще има и по-вярващи от тях надали ще има, две крайности. към беседата >>
147. Качествата на ученика, ООК , София, 29.3.1939г.,
- „Сла“ е началото на глагола „слагам“.
Това е най-хубавото. Този е онзи, скритият вътре. Славянина трябва да познае Баща си. А пък „сла“ какво значи? Каквото човек си постила, на това ще легне. „Сла“ е началото на глагола „слагам“. Вие трябва да сложите великия закон на любовта като основа на живота си, да познаете вашия Баща. Това е славянин. Славянин е онзи, който познава своя Баща и върши Неговата воля. Та желая, в това отношение, всички да бъдете славяни, да познавате вашия Баща и да извършите по дух Неговата воля. Че който ви види, да каже: „Блажени тези синове, които вършат волята Божия.“ Блажен е онзи, който върши волята Божия. към беседата >>
148. Ще бъдат опитани, УС , София, 5.11.1939г.,
- Писаха, че съм бил голям профан, че стилът ми не бил добър, че глаголите, местоименията, прилагателните не съм турил на място, че точките, запетаите, точка и запетаите не съм турил както трябва.
Ето, всички хора обръщат внимание на тебе“. Казах му: „Как се справихте после с въпроса? “ Той каза: „Три, четири вечери не можах да спя. Мислих: Еди кой си вестник, какво е писал и си казвах: Чакай, аз ще му се отплатя. Това е една беля. Писаха, че съм бил голям профан, че стилът ми не бил добър, че глаголите, местоименията, прилагателните не съм турил на място, че точките, запетаите, точка и запетаите не съм турил както трябва. Дотогава аз мислех, че глаголите, местоименията, точките са на място. А пък като излезе тази книга, излезе, че глаголите не са на място.“ към беседата >>
- Дотогава аз мислех, че глаголите, местоименията, точките са на място.
Казах му: „Как се справихте после с въпроса? “ Той каза: „Три, четири вечери не можах да спя. Мислих: Еди кой си вестник, какво е писал и си казвах: Чакай, аз ще му се отплатя. Това е една беля. Писаха, че съм бил голям профан, че стилът ми не бил добър, че глаголите, местоименията, прилагателните не съм турил на място, че точките, запетаите, точка и запетаите не съм турил както трябва. Дотогава аз мислех, че глаголите, местоименията, точките са на място. А пък като излезе тази книга, излезе, че глаголите не са на място.“ към беседата >>
- А пък като излезе тази книга, излезе, че глаголите не са на място.“
“ Той каза: „Три, четири вечери не можах да спя. Мислих: Еди кой си вестник, какво е писал и си казвах: Чакай, аз ще му се отплатя. Това е една беля. Писаха, че съм бил голям профан, че стилът ми не бил добър, че глаголите, местоименията, прилагателните не съм турил на място, че точките, запетаите, точка и запетаите не съм турил както трябва. Дотогава аз мислех, че глаголите, местоименията, точките са на място. А пък като излезе тази книга, излезе, че глаголите не са на място.“ към беседата >>
- Да изучаваш една чужда граматика, това значи преди всичко да познаваш граматиката на своя народ, да знаеш къде да туряш местоименията, къде глагола, къде всички останали думи.
Не само всеки народ си има своя граматика, но и всеки човек, който живее на Земята, има своя граматика. Човек първо трябва да изучи граматиката на своя народ, а после чуждите. Да изучаваш една чужда граматика, това значи преди всичко да познаваш граматиката на своя народ, да знаеш къде да туряш местоименията, къде глагола, къде всички останали думи. Много хора още не знаят съществителните имена, понеже са от нов произход. Най-новите научни изследвания показват, че най-стари са съюзите, после глаголът, прилагателните, местоименията, и най-после идат съществителните имена. Когато някой човек заболее от някакво мозъчно разстройство, забелязано е, че първо той забравя съществителните имена. И тогава, наместо да каже „брадва“, запример, той казва: „това което сече“, наместо да каже „кон“, той казва: „това, което се язди“. Тъкмо това показва, че съществителните имена са от най-нов произход. към беседата >>
- Най-новите научни изследвания показват, че най-стари са съюзите, после глаголът, прилагателните, местоименията, и най-после идат съществителните имена.
Не само всеки народ си има своя граматика, но и всеки човек, който живее на Земята, има своя граматика. Човек първо трябва да изучи граматиката на своя народ, а после чуждите. Да изучаваш една чужда граматика, това значи преди всичко да познаваш граматиката на своя народ, да знаеш къде да туряш местоименията, къде глагола, къде всички останали думи. Много хора още не знаят съществителните имена, понеже са от нов произход. Най-новите научни изследвания показват, че най-стари са съюзите, после глаголът, прилагателните, местоименията, и най-после идат съществителните имена. Когато някой човек заболее от някакво мозъчно разстройство, забелязано е, че първо той забравя съществителните имена. И тогава, наместо да каже „брадва“, запример, той казва: „това което сече“, наместо да каже „кон“, той казва: „това, което се язди“. Тъкмо това показва, че съществителните имена са от най-нов произход. След това той забравя прилагателните имена, местоименията, глагола и най-после остават само съюзите, понеже те са от най-стар произход. Само съюзите не се забравят. към беседата >>
- След това той забравя прилагателните имена, местоименията, глагола и най-после остават само съюзите, понеже те са от най-стар произход.
Много хора още не знаят съществителните имена, понеже са от нов произход. Най-новите научни изследвания показват, че най-стари са съюзите, после глаголът, прилагателните, местоименията, и най-после идат съществителните имена. Когато някой човек заболее от някакво мозъчно разстройство, забелязано е, че първо той забравя съществителните имена. И тогава, наместо да каже „брадва“, запример, той казва: „това което сече“, наместо да каже „кон“, той казва: „това, което се язди“. Тъкмо това показва, че съществителните имена са от най-нов произход. След това той забравя прилагателните имена, местоименията, глагола и най-после остават само съюзите, понеже те са от най-стар произход. Само съюзите не се забравят. След като започне да оздравява, човек си припомня първо глагола, после местоименията, прилагателните, и най-после съществителните имена. Изкуство е човек да се научи да говори. И ако вие бихте се научили да говорите така, както иска Онзи, Който е вътре във вас, природата щеше да ви разбира и вие щяхте да я разбирате. към беседата >>
- След като започне да оздравява, човек си припомня първо глагола, после местоименията, прилагателните, и най-после съществителните имена.
Когато някой човек заболее от някакво мозъчно разстройство, забелязано е, че първо той забравя съществителните имена. И тогава, наместо да каже „брадва“, запример, той казва: „това което сече“, наместо да каже „кон“, той казва: „това, което се язди“. Тъкмо това показва, че съществителните имена са от най-нов произход. След това той забравя прилагателните имена, местоименията, глагола и най-после остават само съюзите, понеже те са от най-стар произход. Само съюзите не се забравят. След като започне да оздравява, човек си припомня първо глагола, после местоименията, прилагателните, и най-после съществителните имена. Изкуство е човек да се научи да говори. И ако вие бихте се научили да говорите така, както иска Онзи, Който е вътре във вас, природата щеше да ви разбира и вие щяхте да я разбирате. към беседата >>
- Човешкият живот сега отива към глагола.
От предлог тя ще стане глагол, ще се измени думата. Някой казва: „Как ще се измени животът.“ Една дума, като се употребява дълго от предлог, ще стане глагол. Ако животинският живот не можем да го превърнем на божествен живот – на глагол, трябва да стане. Какво значи глагол? Животът на животните е предлог. Човешкият живот сега отива към глагола. На славянски език думата „глаголяти“ значи да говоря, да уча. Човек не се е научил да говори. Ако той се научи да говори, тъй както трябва, той ще бъде щастлив, ще бъде радостен. Защото всяка дума, която каже, изведнъж ще стане. Кажеш, светлина, изведнъж ще стане светлина. към беседата >>
- На славянски език думата „глаголяти“ значи да говоря, да уча.
Някой казва: „Как ще се измени животът.“ Една дума, като се употребява дълго от предлог, ще стане глагол. Ако животинският живот не можем да го превърнем на божествен живот – на глагол, трябва да стане. Какво значи глагол? Животът на животните е предлог. Човешкият живот сега отива към глагола. На славянски език думата „глаголяти“ значи да говоря, да уча. Човек не се е научил да говори. Ако той се научи да говори, тъй както трябва, той ще бъде щастлив, ще бъде радостен. Защото всяка дума, която каже, изведнъж ще стане. Кажеш, светлина, изведнъж ще стане светлина. Кажеш радост, ще стане радост. към беседата >>
152. Реална и идеална обстановка на нещата, НБ , София, 14.1.1940г.,
- Както ученикът трябва да знае къде да постави точка, къде запетая, двоеточие, или как и къде да постави глаголите, така и всеки човек трябва да изправи погрешките си.
Човек е дошъл на Земята, за да изправи някои свои погрешки на ума, на сърцето и на тялото си. В Божествения свят тези погрешки не могат да се изправят, не се виждат. Това, което не се вижда, което няма външен израз, ти не можеш да го поправиш. Един ден всички същества, които живеят горе, ще дойдат на Земята, за да изправят погрешките си. И най-напредналите същества, ако имат някаква малка погрешка, непременно трябва да дойдат на Земята, за да я изправят. Както ученикът трябва да знае къде да постави точка, къде запетая, двоеточие, или как и къде да постави глаголите, така и всеки човек трябва да изправи погрешките си. Това влиза в задачата на неговото самовъзпитание. За една запетая даже, той трябва да дойде на Земята, да се научи как и къде да я поставя. Ще кажете, че това са афоризми, не е възможно за една запетая да слиза човек от небето. В гръцки език има определителен и неопределителен член. Някои филолози са употребили цели тридесет години да тълкуват и обясняват защо Апостол Павел е употребил в посланията си определителен или неопределителен член. към беседата >>
154. Без кал, УС , София, 11.2.1940г.,
- Не се туря Ь, Ъ.“ После ще намери, че местоименията не си турил на място, че спрежението на глаголите не е правилно, настояще време, че минало неопределено време.
Симпатия има той, обикнали се. Много сприхав е сътурновият пръст, понеже навсякъде търси само погрешките на хората. Не че желае да търси погрешките, но е съдия, дето влезе вижда. Той е като учител по български език. Като му дадеш нещо написано, изведнъж казва: „Така не се пише. Не се туря Ь, Ъ.“ После ще намери, че местоименията не си турил на място, че спрежението на глаголите не е правилно, настояще време, че минало неопределено време. После ще намери, че буквите не са написани добре, казва: „Така не се пишат буквите. Какво си написал една буква по-голяма, така не се пише.“ Казвам: Аз похвалявам този човек, че знае езика. Ние в нашия език сме строги, но англичаните са още по-взискателни. В българския език може да туриш „е“ просто, вместо „е“ двойно, думата няма да се измени, остава същата, но в английски, ако на края на думата туриш „д“ вместо „т“, ще измениш съвършено значението на думата. Казваш: „Какво има, една буква? към беседата >>
158. Най-малката погрешка и най-малкото добро, УС , София, 5.5.1940г.,
- Всички съвременни хора ги смущават глаголите.
Сега, всички тези неща трябва да се приведат в едно изправно състояние. Да кажем, вие говорите. Всеки един език има свои добри и лоши страни. Всички съвременни хора ги смущават глаголите. Глаголи има несполучливи. После, съществителни има, които безпокоят, местоимения, прилагателни, съюзи. Езикът има положителни и отрицателни страни. Например, думата „умира“, ти не си спокоен вече. Дойде глагола „оживява“, ти имаш друго разположение. към беседата >>
- Глаголи има несполучливи.
Сега, всички тези неща трябва да се приведат в едно изправно състояние. Да кажем, вие говорите. Всеки един език има свои добри и лоши страни. Всички съвременни хора ги смущават глаголите. Глаголи има несполучливи. После, съществителни има, които безпокоят, местоимения, прилагателни, съюзи. Езикът има положителни и отрицателни страни. Например, думата „умира“, ти не си спокоен вече. Дойде глагола „оживява“, ти имаш друго разположение. Щом кажеш „умре“, имаш друго разположение. към беседата >>
159. Две положения, МОК , София, 13.9.1940г.,
- Със съществителните ли имена започна, с прилагателните, с местоименията, с глаголите или със съюзите?
Аз може да ви попитам: в човешкия език кои думи дойдоха най-първо? Отде започна човек? Със съществителните ли имена започна, с прилагателните, с местоименията, с глаголите или със съюзите? Съвременната наука разрешава този въпрос. Щом заболее човешкият мозък, най-първо, изчезват съществителните, после изчезват местоименията, глаголите и най-после остават съюзите. Като започне да се поправя човек, по обратен ред се повръщат думите в съзнанието: съюзи, глаголи, местоимения, прилагателни имена и най-после идат съществителните. Не че те се създават. Значи най-първо се създали условия за съюзите, след тях дошли глаголите, които показват действие. към беседата >>
- Щом заболее човешкият мозък, най-първо, изчезват съществителните, после изчезват местоименията, глаголите и най-после остават съюзите.
Аз може да ви попитам: в човешкия език кои думи дойдоха най-първо? Отде започна човек? Със съществителните ли имена започна, с прилагателните, с местоименията, с глаголите или със съюзите? Съвременната наука разрешава този въпрос. Щом заболее човешкият мозък, най-първо, изчезват съществителните, после изчезват местоименията, глаголите и най-после остават съюзите. Като започне да се поправя човек, по обратен ред се повръщат думите в съзнанието: съюзи, глаголи, местоимения, прилагателни имена и най-после идат съществителните. Не че те се създават. Значи най-първо се създали условия за съюзите, след тях дошли глаголите, които показват действие. Съюзите какво показват? Глаголните форми показват някаква работа. към беседата >>
- Като започне да се поправя човек, по обратен ред се повръщат думите в съзнанието: съюзи, глаголи, местоимения, прилагателни имена и най-после идат съществителните.
Аз може да ви попитам: в човешкия език кои думи дойдоха най-първо? Отде започна човек? Със съществителните ли имена започна, с прилагателните, с местоименията, с глаголите или със съюзите? Съвременната наука разрешава този въпрос. Щом заболее човешкият мозък, най-първо, изчезват съществителните, после изчезват местоименията, глаголите и най-после остават съюзите. Като започне да се поправя човек, по обратен ред се повръщат думите в съзнанието: съюзи, глаголи, местоимения, прилагателни имена и най-после идат съществителните. Не че те се създават. Значи най-първо се създали условия за съюзите, след тях дошли глаголите, които показват действие. Съюзите какво показват? Глаголните форми показват някаква работа. Какво показват съюзите? към беседата >>
- Значи най-първо се създали условия за съюзите, след тях дошли глаголите, които показват действие.
Със съществителните ли имена започна, с прилагателните, с местоименията, с глаголите или със съюзите? Съвременната наука разрешава този въпрос. Щом заболее човешкият мозък, най-първо, изчезват съществителните, после изчезват местоименията, глаголите и най-после остават съюзите. Като започне да се поправя човек, по обратен ред се повръщат думите в съзнанието: съюзи, глаголи, местоимения, прилагателни имена и най-после идат съществителните. Не че те се създават. Значи най-първо се създали условия за съюзите, след тях дошли глаголите, които показват действие. Съюзите какво показват? Глаголните форми показват някаква работа. Какво показват съюзите? Свързват. Какво показват прилагателните и местоименията? Значи личните чувства кога се явяват? към беседата >>
- Глаголните форми показват някаква работа.
Щом заболее човешкият мозък, най-първо, изчезват съществителните, после изчезват местоименията, глаголите и най-после остават съюзите. Като започне да се поправя човек, по обратен ред се повръщат думите в съзнанието: съюзи, глаголи, местоимения, прилагателни имена и най-после идат съществителните. Не че те се създават. Значи най-първо се създали условия за съюзите, след тях дошли глаголите, които показват действие. Съюзите какво показват? Глаголните форми показват някаква работа. Какво показват съюзите? Свързват. Какво показват прилагателните и местоименията? Значи личните чувства кога се явяват? Царството на личните чувства са местоименията. Казваш: „Аз, Стоян Пенджурски. към беседата >>
- Когато дойдоха глаголите в света, започна да работи.
Аз, братът. Аз, сестрата.“ То са вече местоимения. Като дошли местоименията в света, те мислят да завладат света. След местоименията са дошли съществителните. Може ли да си въобразите кога дойдоха съюзите в света? Когато дойдоха глаголите в света, започна да работи. Когато дойдоха прилагателните в света, хората започнаха да се събират един с друг, да се прилагат, хващат се. Като дойдоха местоименията в света, хората се индивидуализираха. Казват: „Аз, аз.“ След това дойдоха съществителните имена. Какво ще дойде след съществителните? Да оставим този въпрос, нека да остане неразрешен. към беседата >>
162. Чистене съзнанието, МОК , София, 10.1.1941г.,
- Някоя дума, която ви прави впечатление: може да е собствено име, може да е глагол, прилагателно, някое местоимение, изпейте го.
Когато умът взема участие, има широчина, красота. Когато волята взема участие, има сила. Три съчетания има. Често вземате една дума, която обичате. Изпейте я. Някоя дума, която ви прави впечатление: може да е собствено име, може да е глагол, прилагателно, някое местоимение, изпейте го. После, в музиката трябва да турите вашата надежда. Надеждата – ти трябва да я материализираш. Вярата е към по-висока степен, в духовния свят е тя. Като дойде любовта, може да пеете в музиката, то е вече Божественият свят. С вярата пеете, то е духовният свят. към беседата >>
164. Правъ пѫть / Прав път, ООК , София, 12.2.1941г.,
- Критикуват на някой човек стила, някоя дума турил не на място, глаголът или местоимението не е на место. (втори вариант)
Аз виждам някои от вас можеха да бъдат отлични певци. Някои от вас бихте били големи художници, някои бихте били оратори, да говорите. Някои от вас сте критици, тъй на място критикувате. Критик наричам онзи, който знае да изчиства лекетата. Някое леке така да го махне, да остане дрехата чиста. Критикуват на някой човек стила, някоя дума турил не на място, глаголът или местоимението не е на место. Или запетаята, или точка и запетая, или някъде две точки не са турени на място. На български по-лесно се пише, но на български знаеш колко мъчно се пише. към втори вариант >>
- Критикуватъ на нѣкой човѣкъ стила, нѣкоя дума турилъ не на мѣсто, глаголътъ или мѣстоимението не е на мѣсто.
Азъ виждамъ нѣкои отъ васъ можеха да бѫдатъ отлични пѣвци. Нѣкои отъ васъ бихте били голѣми художници, нѣкои бихте били оратори, да говорите. Нѣкои отъ васъ сте критици, тъй на мѣсто критикувате. Критикъ наричамъ онзи, който знае да изчиства лекетата. Нѣкое леке така да го махне, да остане дрехата чиста. Критикуватъ на нѣкой човѣкъ стила, нѣкоя дума турилъ не на мѣсто, глаголътъ или мѣстоимението не е на мѣсто. Или запетаята, или точка и запетая, или нѣкѫде две точки не сѫ турени на мѣсто. На български по-лесно се пише, но на български знаешъ колко мѫчно се пише. към беседата >>
166. Ще се наситят, НБ , София, 9.3.1941г.,
- Или писал си някой разказ, та те критикува, че не си турил глагола, местоимението, съществителните намясто, че стилът не е хубав, и ти се откажеш да пишеш разказ.
Сега вие казвате: „Ощипал я.“ В туй ощипване той има една свещена идея. Толкоз знае човекът, толкоз прави. Изнасям факт, но то не е между вас. Пък туй щипане съществува в умствения свят. Някой критикува някоя поезия, която си написал, че той като те зачеше, обърне всичкото, та ти се отказваш да пишеш поезия вече. Или писал си някой разказ, та те критикува, че не си турил глагола, местоимението, съществителните намясто, че стилът не е хубав, и ти се откажеш да пишеш разказ. Туй е само за разнообразие. към беседата >>
167. Правилни съотношения, МОК , София, 16.5.1941г.,
- (Shall, will – ще, бъдеще време на глагола съм (англ.)) Когато кажа: „I shall go“, значи ще ида, но може и да не ида, но когато кажа: „I will go“, значи аз ще ида непременно.
Кое е по-хубаво да кажем: аз ви казвам или казвам ви? В израза аз ви казвам значи сигурно, а в казвам ви – някой ми е казал и аз ви казвам. Аз ви казвам – аз съм разсъждавал и аз ви казвам, че тъй, както вървите, ще загазите. На английски има думите shall и will. (Shall, will – ще, бъдеще време на глагола съм (англ.)) Когато кажа: „I shall go“, значи ще ида, но може и да не ида, но когато кажа: „I will go“, значи аз ще ида непременно. Това, което в първото лице означава, че непременно ще ида, за второто лице you will go значи, че може да иде, и може да не иде. Това, което за първото лице означава, че може да иде и може да не иде, за второто лице означава, че непременно ще иде, you shall go. Форми на речта са това. На български, когато кажем аз ви казвам, значи мислил съм, че по този начин, по който вие вървите, ще загазите. А когато кажа казвам ви, значи хората казват, че по този път, по който вървите, ще загазите. към беседата >>
- Казвам, ако вие не туряте онзи глагол намясто при Иван, тогава не може да се определи работата.
Казвам, съюз ще турите на глагола. Какво местоимение? Казвате: „Наш Иван.“ Или ще го направите наш Иван, или чужд Иван. Наш Иван ходи в училище. Наш Иван е написал някоя песен, някой роман. Казвам, ако вие не туряте онзи глагол намясто при Иван, тогава не може да се определи работата. Казва някой да мислим. Но мисълта е цял закон. Трябва да знаеш, като мислиш, какъв глагол да туриш, най-първо. Защото има три вида глаголи, защото има едни глаголи, които показват действие на земята; други – в духовния свят и трети – в мисловния свят. Тия действия се различават. към беседата >>
- Глагол може да се образува между две разумни същества, които имат отношение.
„И рече Бог.“ Рече е глагол. И – значи Бог намисли да свърже. Съюзът свързва. Две противоречиви неща като ги хармонираш, то е съюз. След като си свързал това противоречие, трябва да искаш да накараш тия същества да действат хармонично. Глагол може да се образува между две разумни същества, които имат отношение. То е действие между тях. Двете ръце образуват един глагол в движението. Някои казват: „Всинца да бъдем равни, да имаме едни и същи права.“ Едни и същи права, както вие мислите, е немислимо да имате. Ако турим еднакво право на краката, може ли да ходят двата крака заедно? Може, ако са ведно двата крака, ще ви турят в автомобил, ще седите, и краката ще бъдат прави. към беседата >>
- Двете ръце образуват един глагол в движението.
Съюзът свързва. Две противоречиви неща като ги хармонираш, то е съюз. След като си свързал това противоречие, трябва да искаш да накараш тия същества да действат хармонично. Глагол може да се образува между две разумни същества, които имат отношение. То е действие между тях. Двете ръце образуват един глагол в движението. Някои казват: „Всинца да бъдем равни, да имаме едни и същи права.“ Едни и същи права, както вие мислите, е немислимо да имате. Ако турим еднакво право на краката, може ли да ходят двата крака заедно? Може, ако са ведно двата крака, ще ви турят в автомобил, ще седите, и краката ще бъдат прави. Автомобилът се движи. Но когато излизате из автомобила, как ще излезете? към беседата >>
171. Трите перпендикуляра, СБ , София, 12.9.1941г.,
- Сричката „би“ има няколко значения: минало време от спомагателния глагол „съм“; минало свършено време на глагола „бия“.
Тя предава уроци на всички хора. Няма човек в света, който да не учи при скръбта. Тя дава програма на всекиго и ако не я изпълни, положението се влошава. Като влезе скръбта в дома на някого, той започва да скърби. Думата „скърби“ е образувана от две срички – скър-би. Сричката „би“ има няколко значения: минало време от спомагателния глагол „съм“; минало свършено време на глагола „бия“. Майките бият децата си обикновено по задницата, която е свързана с нервната система. С това те искат да събудят нервната им система, да бъдат внимателни, да избират мястото, където сядат, за да могат добре да учат. Като научат уроците си, или като свършат добре работата си, децата се радват. И възрастният се радва, като учи и работи. Радостта е богата трапеза, пред която всеки сяда да яде и да пие. към беседата >>
172. Царството Божие / Името, царството и волята Божия, СБ , УС , София, 21.9.1941г.,
- “Ритам” произлиза от глагола “отрия”. (втори вариант)
Има хора, които мязат на крави с рога. Има хора, които мязат на коне. Те пък обичат да ритат. Ако дойдеш отзад на коня, рита. “Ритам” произлиза от глагола “отрия”. Значи вземаш една лопата, преместиш, риташ с лопатата, набучкаш пръстта и я хванеш. Ритам е от риене, че станало ритам, когато конят те рита, иска да ти каже: “Моля, моля, задните крака са заден вход.” Конят казва: “От предния вход, не от задния. Конят казва: От задния вход излизат нашите гости, а пък гостите, които влизат, отпред идат. Всеки, който влиза от задния вход, ритане.” Тъй иска да каже конят. Според обичаите всеки, който иде отзад, той е неприятен. към втори вариант >>
174. Две врати за освобождение, ООК , София, 3.12.1941г.,
- При сегашните условия, щом опознаеш човека, ще намериш не добрите му страни, но погрешките – че мигал много, че говорът му бил неправилен, че местоименията не са турени на място, глаголите не били на място.
Аз считам истинска любов, която не остарява. Щом един човек стане обикновен, вие не го обичате. Всякога човек трябва да бъде необикновен, непознат за вас. Дотогава, докато хората са непознати за вас, вие ще ги обичате. Щом ги опознаете, свърши се работата. При сегашните условия, щом опознаеш човека, ще намериш не добрите му страни, но погрешките – че мигал много, че говорът му бил неправилен, че местоименията не са турени на място, глаголите не били на място. Ако говориш на чужд език, ще каже, че произношението не било хубаво, или на английски, или на френски, че някои букви не ги произнасяш хубаво, изядаш буквите. Има англичани, говорят своя си език, но фъфли, не може да им разбереш нищо. На 10–20 думи една ще разбереш. Някои много ясно и точно произнасят. към беседата >>
176. Умът и сърцето, ООК , София, 17.12.1941г.,
- Гоня е все същият глагол, излиза от същия корен.
Може да работи с носа си. Може да работи с очите си, значи възприема. Може да работи с ушите си, с ръцете си, с краката си. Нали има една дума на санскритски – гуна, гунос. Няма да ви го кажа, защото българите имат гуна, куна – то е една и съща дума. Гоня е все същият глагол, излиза от същия корен. Гоня нещо – имам някакъв стремеж, някакво желание неопределено. Така житното зърно седи в хамбара, има една идея, че се притеснява. Като го посеят на нивата, веднага това желание се проявява. Като се намира в лошо състояние, като го заровят в почвата, събуди се в него желание да се освободи от тия ограничения, които има. към беседата >>
177. Млад, възрастен и стар, ООК , София, 21.1.1942г.,
- Крайното окончание на глагола показва лицето, дали е първо, второ или трето лице.
За пример, аз ще мисля добре, аз ще чувствувам добре, аз ще постъпвам добре. Всеки да си направи една песен в себе си. Тия думи изпейте, както вие знаете: „Ще мисля добре“. Ако е в английски, все трябва да кажете аз. На български може да употребите на едно място аз, на друго място без аз може. Крайното окончание на глагола показва лицето, дали е първо, второ или трето лице. Ако вие не знаете да пеете, една мисъл не може да бъде хармонична. Една мисъл за да бъде хармонична, трябва да знаеш какви тонове да ѝ дадеш. към беседата >>
178. Настана денят, НБ , София, 19.4.1942г.,
- После идат глаголите, причастията, прилагателните, местоименията и най-после съществителните.
Казвам: Елементарни работи, които трябва да изучавате. Вземете човешката реч. Ако някой ви попита, кои думи са образувани най-първо в света на земята? – Най-първо тези думи, които са образувани, са съюзите. После идат глаголите, причастията, прилагателните, местоименията и най-после съществителните. Именно на кое основание? – Когато хората заболяват от афазия, престават да говорят, най-първо загубват имената. Не могат да кажат кон, казват: Това, което се язди. Не може да казват брадва, казват: Това, което сече. После загубват и глаголите и най-после казват само и, със. към беседата >>
- После загубват и глаголите и най-после казват само и, със.
После идат глаголите, причастията, прилагателните, местоименията и най-после съществителните. Именно на кое основание? – Когато хората заболяват от афазия, престават да говорят, най-първо загубват имената. Не могат да кажат кон, казват: Това, което се язди. Не може да казват брадва, казват: Това, което сече. После загубват и глаголите и най-после казват само и, със. Като започне такъв човек да се поправя, думите се възстановяват по обратен ред. Учените хора намират тази вътрешна връзка. Не само това. Ти научаваш един език, и не знаеш къде да туриш едно прилагателно, не знаеш къде да туриш едно местоимение, не знаеш къде да туриш един глагол, не знаеш къде да туриш един съюз. Най-първо като туриш едно съществително име, каква реч ще говориш в дадения случай. към беседата >>
- Ти научаваш един език, и не знаеш къде да туриш едно прилагателно, не знаеш къде да туриш едно местоимение, не знаеш къде да туриш един глагол, не знаеш къде да туриш един съюз.
Не може да казват брадва, казват: Това, което сече. После загубват и глаголите и най-после казват само и, със. Като започне такъв човек да се поправя, думите се възстановяват по обратен ред. Учените хора намират тази вътрешна връзка. Не само това. Ти научаваш един език, и не знаеш къде да туриш едно прилагателно, не знаеш къде да туриш едно местоимение, не знаеш къде да туриш един глагол, не знаеш къде да туриш един съюз. Най-първо като туриш едно съществително име, каква реч ще говориш в дадения случай. После когато произнасяш един глагол, ако той в тебе не произвежда някакво впечатление. Вземете думата любов, какво произвежда. Като кажеш любов, нищо не произвежда във вас. Като кажа пожар, всички ще станете на крака. към беседата >>
- После когато произнасяш един глагол, ако той в тебе не произвежда някакво впечатление.
Като започне такъв човек да се поправя, думите се възстановяват по обратен ред. Учените хора намират тази вътрешна връзка. Не само това. Ти научаваш един език, и не знаеш къде да туриш едно прилагателно, не знаеш къде да туриш едно местоимение, не знаеш къде да туриш един глагол, не знаеш къде да туриш един съюз. Най-първо като туриш едно съществително име, каква реч ще говориш в дадения случай. После когато произнасяш един глагол, ако той в тебе не произвежда някакво впечатление. Вземете думата любов, какво произвежда. Като кажеш любов, нищо не произвежда във вас. Като кажа пожар, всички ще станете на крака. Динамична дума е пожар, като я чуете, всички гледате да намерите вратата. Като кажа Любов, гледате нагоре. към беседата >>
- Аз вземам глагола иде като положителна, динамична сила.
Не иде злото, то няма крака. Онова, което иде в света, то е доброто. Иде доброто. Туй, което иде, е само Любовта. Безлюбието, злото, не могат да ходят. Аз вземам глагола иде като положителна, динамична сила. Мъчно е да се говори в едно такова време. Хората не обичат да им се говори туй, което е. Запример, никой не обича да говориш зло заради него. А той прави лошото. Обича да говориш добро за него, а той не прави доброто. към беседата >>
180. Състояние и разположение, ООК , София, 20.5.1942г.,
- Ние в български език личното местоимение може да го турим при глагола, пък може и само глаголната форма да изрази лицето.
Малкото дете се намира в едно състояние: като влезе в училището, не знае буквите. После буква по буква започват да им откриват. Има разни методи. След като му се открият буквите, започва да срича, да пише цели предложения, цели периоди. Най-после може да бъде писател, поет, да пише и той знае законите, думите как се нареждат. Ние в български език личното местоимение може да го турим при глагола, пък може и само глаголната форма да изрази лицето. Казваме: „Казах.“ Англичанинът не може да каже „Казах“, но „Аз казах“. Българинът може да каже „Казах“ и „Аз казах“. По-силно [е] глаголът и личното местоимение. Сега, на английски има „I shall“, „I shall go“, „I will go“. „I shall go“ – може да ида и може да не ида. към беседата >>
- По-силно [е] глаголът и личното местоимение.
След като му се открият буквите, започва да срича, да пише цели предложения, цели периоди. Най-после може да бъде писател, поет, да пише и той знае законите, думите как се нареждат. Ние в български език личното местоимение може да го турим при глагола, пък може и само глаголната форма да изрази лицето. Казваме: „Казах.“ Англичанинът не може да каже „Казах“, но „Аз казах“. Българинът може да каже „Казах“ и „Аз казах“. По-силно [е] глаголът и личното местоимение. Сега, на английски има „I shall“, „I shall go“, „I will go“. „I shall go“ – може да ида и може да не ида. „I will go“ – непременно трябва да ида. А „You shall go“ – ти непременно трябва да идеш. Та, сега няма да се спираме върху философията. към беседата >>
188. Да работим с радост, УС , София, 18.10.1942г.,
- Ми значи глагол.
Те имат двеста и петдесет корена, от които са произлезли всичките думи. Значи речта е като едно дърво, което се е разлистило, и всяка дума представя листо на това дърво. Онези, които са запознати с езиците, разбират този закон и са го опростотворили. Ние, както изучаваме, изучаваме резултатите. Вземете на български думата ми. Ми значи глагол. На турски имате думата ир, която значи добро. Има едно съвпадение. Върви един гръцки поп с кандилницата и пее: „И-и-и-и-...-и“, църковно пее. Носят след него един, умрял е. Един турчин казва на свещеника: „Папаз ефенди, на тебе е много добре, но на умрелия как е работата? към беседата >>
189. Разумни отношения, ООК , София, 4.11.1942г.,
- На български имаме тона ми, имаме и глагола ми.
Славяните казват: „Я“. Щом знаем закона, вече носим една отговорност. Щом кажем „Аз“, човешкото съзнание вече се е пробудило. На турски имаме думата и, а на български значи добре. В български имаме нотата ла, това е шестия тон, а казваме че и кучето ла. На български имаме тона ми, имаме и глагола ми. Имаме тона си, а също и възвратното местоимение си. Тъй щото в езика имаме три музикални тона, „ми“, „ла“, „си“. Поуката сега каква е? Ние не можем да извадим поуката, понеже има препятствия. Когато един човек го боли крака, какво ще му разправяш за музика. към беседата >>
192. Три неща, ООК , София, 16.12.1942г.,
- Щом те заболи корем, съществително ли е, глагол ли е, прилагателно ли е, местоимение ли е, причастие ли е?
Сега ние трябва да знаем езика на Природата. Стомахът има език. Щом те боли, каква е речта на стомаха. Щом те заболи корем, съществително ли е, глагол ли е, прилагателно ли е, местоимение ли е, причастие ли е? Каква част на речта е, щом те боли стомахът? Сега някой път аз нещата ги представям много прости. Не е така лесно, цяла наука е. Да работи стомахът, то значи да си съгласен с цялата физическа Природа. Щом стомахът ти е здрав, ти си в съгласие със Слънцето, ти си в съгласие и със звездите, с всичко си в съгласие. към беседата >>
193. Съотношение на тяло и продобивки, МОК , София, 22.1.1943г.,
- "Плака", глаголът "плача", и "плака", на която се пише.
Колко трябва да се смееш? Една минута, а ти си се смял половин час, изразходвал си много енергия. Позволено ти е да плачеш 5 минути, а ти си плакал цял един час. Излишно е плакането. Думата."плака" на български има два смисъла. "Плака", глаголът "плача", и "плака", на която се пише. Да плачеш, има нещо, за което плачеш, но с плача трябва да се изчистиш. Плачът чисти съзнанието, чисти очите да виждат ясно. Чисти съзнанието да възприемеш светлината и да имаш правилно понятие. Човек, който разумно плаче, правилно трябва да вижда хората. Който не плаче разумно, често в сълзите се образува една кал. към беседата >>
- След тях идат глаголите.
Трябва да говориш правилно. Трябва да знаеш къде да туриш един глагол. Глаголът показва туй, което правиш, на кое място трябва да го туриш, на кое място трябва да туриш прилагателното, местоимението, съюза. Съществителните имена са дошли най-после в езика. Най-новите думи са съществителните имена, най-старите са съюзите. След тях идат глаголите. Другите са предпоставка. Цялата реч трябва музикално да я поставиш. Колко мъчно е да пишеш правилно, да говориш правилно. Имаме една задача – като говориш, да ти е приятно, като пееш, да ти е приятно. Подбудителната причина трябва да бъде съзнанието на онази Любов. към беседата >>
197. Една мярка, МОК , София, 16.4.1943г.,
- Първите думи са били съюзите, след туй са дошли глаголите, след туй прилагателните, местоименията, причастията.
На себе си ако пеете: "висок е моя идеал", как бихте го изпели? Как ще изпеете думата "висок"? Много лесно ще го изпеете. "Ви" – значи вие, нещо, което се навива, значи още и вие. Имате "ви" и "сок", станало "висок". Първите думи са били съюзите, след туй са дошли глаголите, след туй прилагателните, местоименията, причастията. Първите думи, които са се явили в света, са съюзите. Доста думи са заети от природата. Много интересно е как се е създал езикът. (Учителят пее думата "висок"). "Ви" – значи – отдолу почва. към беседата >>
198. Възходящ и низходящ порядък, МОК , София, 30.4.1943г.,
- Казва: Този глагол не е на място, съществителното не е на място.
Дисхармонични числа са. Има положителни числа, които са хармонични. Има хора, които са в противовес, има хора, които не си хармонират, каквото кажеш, те го оспорват. Каквото им направиш, те ще намерят погрешка. Ако такъв човек ти е учител, който не те обича, все ще намери нещо неправо. Казва: Този глагол не е на място, съществителното не е на място. После ще намери, че някъде не си турил точка или запетая. Някъде ще намери, че не си турил запетайка. Защото този, който не те обича, търси твоите малки слабости. Онзи учител, който обича ученика си, ученикът, ако е турил запетайка, той ще тури отгоре точка. Ако не го обича, не туря точката. към беседата >>
199. Религиозни и духовни хора, УС , София, 20.6.1943г.,
- Затова трябва да спрягаме глагола мога: мога, можеш, може, можем, можете, могат – във всички времена трябва да спрягаме този глагол мога.
Сега ние се нуждаем от хора, които могат да правят нещата – не които казват не мога, но които казват мога. Затова трябва да спрягаме глагола мога: мога, можеш, може, можем, можете, могат – във всички времена трябва да спрягаме този глагол мога. Значи слязъл си до дъното на известен въпрос. Хванал си много добре „Г“, то е вечният закон, хванал си се – имаш два полюса. Ти си натоварен с това, което можеш да носиш. Значи върху този въпрос имаш светлина, топлина и сила. Всеки човек, който има светлина, топлина и сила, той може да извърши каквато и да е работа в света. към беседата >>
200. Най-разумният акт, ООК , София, 23.6.1943г.,
- Думата love на английски, англичаните са я взели от българите, те нямат глагол.
Ще чакаш може би година, две-три. Сега всички трябва да се научите да говорите на този Божествен език. Я ми кажете една Божествена дума. Вие знаете ли на Божествен език думата Любов каква е? Думата Любов не е Божествена дума, тя е човешка дума. Думата love на английски, англичаните са я взели от българите, те нямат глагол. Българинът има думата градина, французинът няма градина, той казва жарден. Но jardin е станало от градина. Аз наблюдавам хората. Щом една мома стане на 16-17 години, започне баща ў да ў купува рокли, да я облича хубаво, кичат я с разни украшения, искат да я оженят. Това значи, искат да я продадат. към беседата >>
201. Раждането, СБ , РБ , София, 29.8.1943г.,
- Сричката „чу", отделно взета, представя глагола „чувам, слушам", а „пи" означава глагол „пия".
Изобщо, всяка дума има смисъл, когато се употреби на своето място. Например, думите „боря, чупя" не са хубави, ако се употребяват безразборно. Това значи, да не разбираме техния произход и състав. Например, думата „чупя, чупи" е съставена от две срички: „чу" и „пи". Сричката „чу", отделно взета, представя глагола „чувам, слушам", а „пи" означава глагол „пия". Достатъчно е да чуваш правилно и да пиеш на време и на място, за да не чупиш главата си. Който не чува добре и не пие добре, лесна може да счупи главата си. Чупят се несъществените, нереални неща. Обаче, съществените неща никой не може да ги счупи. Кой ще счупи хляба, водата, въздуха и светлината? към беседата >>
202. Възприемане и предаване, СБ , РБ , София, 8.9.1943г.,
- Спрегнете глагола "подмладявам се" във всички лица и станете млади.
Без опити нищо не се постига. Ще кажете: Ние можем да постигнем всичко. Кои са тези "ние"? При това, не е достатъчно само да кажете нещо, но трябва да опитате силата на думите, с които си служите. Кажете, например, че ще се подмладите и наистина, да се подмладите. Спрегнете глагола "подмладявам се" във всички лица и станете млади. Кажете: "Аз ще се подмладя, ти ще се подмладиш, той ще се подмлади. Ние, които следваме пътя на доброто, ще се подмладим. Вие, които следвате пътя на доброто, ще се подмладите. Те, които следват пътя на доброто, ще се подмладят”. Следвайте пътя на доброто, за да се подмладите. към беседата >>
204. Закон на хармонията, МОК , София, 12.11.1943г.,
- В английски език никога не отделят личното местоимение от глагола.
Казваш, че омразата не съществува. Тя не съществува като материален обект, невидима е, но последствията й се виждат. И гневът не се вижда, но знаеш, какво е гняв, и защо се гневиш. Ти се гневиш на приятеля си, че иска да ти представи любовта такава, каквато той я разбира. Някой напише едно писмо с много грешки, но иска да те убеди, че писмото е написано според правилата на граматиката, и ти се гневиш. В английски език никога не отделят личното местоимение от глагола. То стои пред него. Например, англичанинът казва: Аз говоря. Личните чувства в него са силно развити. Българинът може да си служи с глагола и без местоимението. По окончанието на спрегнатия глагол се познава за кое лице се говори. към беседата >>
- Болният загубва говора си, като първо изчезват от речта му съществителните имена, после местоименията, прилагателните, глаголите и най-после съюзите.
Кой е основният тон на речта? – Съюзът. Лекарите са доказали това при случаи на мозъчни заболявания. Болният загубва говора си, като първо изчезват от речта му съществителните имена, после местоименията, прилагателните, глаголите и най-после съюзите. Щом за почне да се възстановява говорът, болният си служи с думите по обратен път: първо употребява съюзите, после глаголите, прилагателните, местоименията, най-после съществителните имена. Например, той не казва брадва, но това, с което сечеш дърва; той не казва кон, но това, което се езди; не казва храна, но това, което се яде. Центърът на речта, който се на мира в задната част на главата, е свързан с очите. Хора с изпъкнали очи обичат да говорят много. Когато дойде лятото, няма мълчание вече, всички говорят. към беседата >>
- Щом за почне да се възстановява говорът, болният си служи с думите по обратен път: първо употребява съюзите, после глаголите, прилагателните, местоименията, най-после съществителните имена.
Кой е основният тон на речта? – Съюзът. Лекарите са доказали това при случаи на мозъчни заболявания. Болният загубва говора си, като първо изчезват от речта му съществителните имена, после местоименията, прилагателните, глаголите и най-после съюзите. Щом за почне да се възстановява говорът, болният си служи с думите по обратен път: първо употребява съюзите, после глаголите, прилагателните, местоименията, най-после съществителните имена. Например, той не казва брадва, но това, с което сечеш дърва; той не казва кон, но това, което се езди; не казва храна, но това, което се яде. Центърът на речта, който се на мира в задната част на главата, е свързан с очите. Хора с изпъкнали очи обичат да говорят много. Когато дойде лятото, няма мълчание вече, всички говорят. Ония, на които очите са вдлъбнати, не говорят много – центърът на речта в тях не е развит. към беседата >>
- Българинът, като махне личното местоимение, туря на глагола на края едно окончание и от него се показва лицето. (втори вариант)
Питам, личното местоимение, ако си англичанин, къде ще го туриш? Като говориш, къде ще го туриш? Отпред на глагола ли, или след глагола ще го поставиш? Пред глагола ще го поставиш. Българинът, като махне личното местоимение, туря на глагола на края едно окончание и от него се показва лицето. В английския език никога не може да кажеш „казвам“. Винаги трябва да кажеш „аз казвам“. Кои са причините? Българинът продължава времето, доста време има, прави си опити. Отзад поставя, отпред го туря местоимението. към втори вариант >>
- Ти никога не може да придобиеш свобода, ако не разбираш глагола. (втори вариант)
Ако дойде един ден и иска да се учи, казвам му, че може да се научи. Ако дойде някой път да преподавате българска граматика, как ще я преподавате? Ти не може да бъдеш личност, ако не обичаш, ако не любиш. Ти не може да бъдеш личност, ако не учиш. Ти не може да бъдеш личност, ако не си свободен, ако не воюваш за своята свобода. Ти никога не може да придобиеш свобода, ако не разбираш глагола. Глаголът сила носи в себе си. Една реч без глагол не може. Имаш местоимение, трябва силата да дойде. Прилагателното къде ще го туриш? Прилагателно значи да знаеш как да се нагаждаш навсякъде – и при лошите, и при добрите хора. към втори вариант >>
- Една реч без глагол не може. (втори вариант)
Ти не може да бъдеш личност, ако не обичаш, ако не любиш. Ти не може да бъдеш личност, ако не учиш. Ти не може да бъдеш личност, ако не си свободен, ако не воюваш за своята свобода. Ти никога не може да придобиеш свобода, ако не разбираш глагола. Глаголът сила носи в себе си. Една реч без глагол не може. Имаш местоимение, трябва силата да дойде. Прилагателното къде ще го туриш? Прилагателно значи да знаеш как да се нагаждаш навсякъде – и при лошите, и при добрите хора. Кой от вас е изучавал прилагателните? Къде туряте запетая, къде туряте точка и запетая, къде туряте две точки. към втори вариант >>
- Не можеш да придобиваш сила, ако не разбираш глагола, като част на речта, или действието и противодействието на силите.
Ако един ден пожелае да се учи, кажи му, че може да учи. – Кой ще го учи? – Който има знания. Не можеш да преподаваш българска граматика, ако не си я изучавал. Не можеш да бъдеш личност, ако не учиш; не можеш да бъдеш личност, ако не любиш; не можеш да бъдеш личност, да бъдеш свободен, ако не воюваш за своята свобода. Не можеш да придобиваш сила, ако не разбираш глагола, като част на речта, или действието и противодействието на силите. Глаголът крие сила в себе си. Без глагол речта нищо не струва. И местоимението подразбира сила. Прилагателното име означава нагаждане на човека, да знае, как да се поставя при добрите и лошите хора. Трябва да изучавате всички части на речта, да знаете, как и къде да ги поставяте. към беседата >>
- Глаголът крие сила в себе си.
– Кой ще го учи? – Който има знания. Не можеш да преподаваш българска граматика, ако не си я изучавал. Не можеш да бъдеш личност, ако не учиш; не можеш да бъдеш личност, ако не любиш; не можеш да бъдеш личност, да бъдеш свободен, ако не воюваш за своята свобода. Не можеш да придобиваш сила, ако не разбираш глагола, като част на речта, или действието и противодействието на силите. Глаголът крие сила в себе си. Без глагол речта нищо не струва. И местоимението подразбира сила. Прилагателното име означава нагаждане на човека, да знае, как да се поставя при добрите и лошите хора. Трябва да изучавате всички части на речта, да знаете, как и къде да ги поставяте. Трябва да си служите правилно и с препинателните знакове. към беседата >>
- Без глагол речта нищо не струва.
– Който има знания. Не можеш да преподаваш българска граматика, ако не си я изучавал. Не можеш да бъдеш личност, ако не учиш; не можеш да бъдеш личност, ако не любиш; не можеш да бъдеш личност, да бъдеш свободен, ако не воюваш за своята свобода. Не можеш да придобиваш сила, ако не разбираш глагола, като част на речта, или действието и противодействието на силите. Глаголът крие сила в себе си. Без глагол речта нищо не струва. И местоимението подразбира сила. Прилагателното име означава нагаждане на човека, да знае, как да се поставя при добрите и лошите хора. Трябва да изучавате всички части на речта, да знаете, как и къде да ги поставяте. Трябва да си служите правилно и с препинателните знакове. Къде поставяте точка, запетая, точка и запетая и две точки? към беседата >>
208. Най-великата наука, УС , София, 12.12.1943г.,
- След туй дойдоха глаголите, прилагателните, местоименията, съществителните. (втори вариант)
Говориш, в речта най-първо трябва да имаш един глас. Едно слово трябва да бъде съдържателно, да има съдържание. Съществителните имена са дошли най-после в света. Най-първо дойдоха съюзите. То е първата реч. След туй дойдоха глаголите, прилагателните, местоименията, съществителните. Това учените хора го обуславят научно. Когато някои хора заболяват, изгубват първо съществителните имена. Не може да каже брадва, казва: туй, което сече. Не може да каже кон, казва: туй, което се язди. Забравя съществителните. към втори вариант >>
- Първи се явиха съюзите, после глаголите, прилагателните, местоимената.
Тия закони показват, кое е начало на нещата и кое – край, кое е първо и кое – последно. Говориш на някакъв език, държиш реч. Първо трябва да имаш глас, да говориш; после, словото трябва да бъде съдържателно. Най-после, трябва да нареждаш думите така, че да предаваш мисълта си правилно, да те разберат хората. Кои думи се явиха първи в речта? Първи се явиха съюзите, после глаголите, прилагателните, местоимената. Последни се явиха съществителните. Това са доказали учените опитно. Когато някой заболее мозъчно, първо забравя съществителните имена. Той не може да каже брадва, но казва: Това, което сече. Не казва кон, но това, което се язди. към беседата >>
- Глаголът е подвижен, възрастен.
Имаме, обаче, собствено име Добра. Има ли разлика между добро, добра и Добра? Каква е разликата между съществителното име и глагола? Съществителните имена са неподвижни. Те са деца, които не могат още да ходят. Глаголът е подвижен, възрастен. Като кажете Добра, разбирате дете, което не е проходило. Някои моми носят името Череша. Каква е разликата между дървото череша и момата Череша? Дървото ражда череши, а момата не ражда. Значи, Божествените неща раждат, а човешките са безплодни. към беседата >>
211. Безопасното място / Посока на движение, ООК , София, 22.12.1943г.,
- Българинът, например, употребява глаголът „казвам“ в безлична и в лична форма: „казвам“ и „аз казвам“.
За тях ли говорите? Значи, искате лошите работи да се свършат, а добрите никога да не се свършват. Едно трябва да знае човек: какво иска и как го иска. Първо, езикът му трябва да бъде точен, определен, да знае, какво иска. А тъй, да говорим едно, да се разбира друго, това не е език. Българинът, например, употребява глаголът „казвам“ в безлична и в лична форма: „казвам“ и „аз казвам“. В първия случай той предава нещо, което е чул от други; следователно, то може да бъде вярно, може и да не е вярно. Обаче, „аз казвам“ подразбира, че това, което казва, е вярно, и държи на думата си. Англичанинът има само една форма „аз казвам“. Той никога не говори без личното местоимение „аз“. Българинът има повече време, затова си служи с две форми. към беседата >>
212. Слабият и силният, ИБ , ПС , София, 29.10.1944г.,
- След тях забравя местоименията, прилагателните, глаголите. (втори вариант)
Казват за някого: Речта му не е логична. Когато предавате един език, с коя дума трябва да започнете? Как започва природата, с коя дума? Тя започва със съюзите. Забележете, че когато човек изгуби паметта си, първо забравя съществителните, понеже най-последни са се явили. След тях забравя местоименията, прилагателните, глаголите. Само съюзите остават, с тях си служи. Когато говорът се възстановява, болният си припомня първо глаголите, а най-после съществителните. Така казват учените, които са правили наблюдения. Такъв болен, като не може да си спомни думата човек, казва: Онова, което ходи. Вместо кон, казва: Онова, което бяга. към втори вариант >>
- Когато говорът се възстановява, болният си припомня първо глаголите, а най-после съществителните. (втори вариант)
Как започва природата, с коя дума? Тя започва със съюзите. Забележете, че когато човек изгуби паметта си, първо забравя съществителните, понеже най-последни са се явили. След тях забравя местоименията, прилагателните, глаголите. Само съюзите остават, с тях си служи. Когато говорът се възстановява, болният си припомня първо глаголите, а най-после съществителните. Така казват учените, които са правили наблюдения. Такъв болен, като не може да си спомни думата човек, казва: Онова, което ходи. Вместо кон, казва: Онова, което бяга. Ако бях писал буквар, ще започна със съюзите, после с глаголите, прилагателните, местоименията. Най-силната дума в езика е глаголът. към втори вариант >>
- Ако бях писал буквар, ще започна със съюзите, после с глаголите, прилагателните, местоименията. (втори вариант)
Само съюзите остават, с тях си служи. Когато говорът се възстановява, болният си припомня първо глаголите, а най-после съществителните. Така казват учените, които са правили наблюдения. Такъв болен, като не може да си спомни думата човек, казва: Онова, което ходи. Вместо кон, казва: Онова, което бяга. Ако бях писал буквар, ще започна със съюзите, после с глаголите, прилагателните, местоименията. Най-силната дума в езика е глаголът. От него са произлезли прилагателното, местоимението, съществителното. Езикът е създаден от разумни същества, които са живели на земята. Създателите на езика са били умни хора. За да бъде езикът разбран от хората, те направиха превод от природата. към втори вариант >>
- Най-силната дума в езика е глаголът. (втори вариант)
Когато говорът се възстановява, болният си припомня първо глаголите, а най-после съществителните. Така казват учените, които са правили наблюдения. Такъв болен, като не може да си спомни думата човек, казва: Онова, което ходи. Вместо кон, казва: Онова, което бяга. Ако бях писал буквар, ще започна със съюзите, после с глаголите, прилагателните, местоименията. Най-силната дума в езика е глаголът. От него са произлезли прилагателното, местоимението, съществителното. Езикът е създаден от разумни същества, които са живели на земята. Създателите на езика са били умни хора. За да бъде езикът разбран от хората, те направиха превод от природата. към втори вариант >>
- Когато човек си загуби паметта, забравя съществителните, понеже са скорошни произведения, после се изгубват местоименията, глаголите и съюзите остават, не се губят.
Ще мислим. Казвате: Речта му не беше логическа. Аз ви питам, за да се предаде един език, с коя дума трябва да се започне. От де започва природата в езика. Природата започва със съюзите, започва с и. Когато човек си загуби паметта, забравя съществителните, понеже са скорошни произведения, после се изгубват местоименията, глаголите и съюзите остават, не се губят. Като започне да се възстановява речта, спомня си глаголите. Това учените хора го казват, правили са наблюдения. Най-после се възстановяват съществителните имена. Не може да каже човек, но казва: Онова, което ходи. Не може да каже кон, но казва: Онова, което бяга. към беседата >>
- Като започне да се възстановява речта, спомня си глаголите.
Казвате: Речта му не беше логическа. Аз ви питам, за да се предаде един език, с коя дума трябва да се започне. От де започва природата в езика. Природата започва със съюзите, започва с и. Когато човек си загуби паметта, забравя съществителните, понеже са скорошни произведения, после се изгубват местоименията, глаголите и съюзите остават, не се губят. Като започне да се възстановява речта, спомня си глаголите. Това учените хора го казват, правили са наблюдения. Най-после се възстановяват съществителните имена. Не може да каже човек, но казва: Онова, което ходи. Не може да каже кон, но казва: Онова, което бяга. Ако бях писал един буквар, ще започна със съюзите: и, а, у. към беседата >>
- Ще дойда после до глаголите, че после прилагателните, местоименията.
Това учените хора го казват, правили са наблюдения. Най-после се възстановяват съществителните имена. Не може да каже човек, но казва: Онова, което ходи. Не може да каже кон, но казва: Онова, което бяга. Ако бях писал един буквар, ще започна със съюзите: и, а, у. Ще дойда после до глаголите, че после прилагателните, местоименията. Най-силната дума в езика е глаголът. От тях са излезнали прилагателните, местоименията, съществителните. Онези, които създадоха езика са разумни същества, които са били на земята. Каквото и да говорят, онези, които създадоха езика, бяха умни хора. Те направиха превод от широкия свят да бъде понятен на съвременните хора, при тия условия при които живеят. към беседата >>
- Най-силната дума в езика е глаголът.
Най-после се възстановяват съществителните имена. Не може да каже човек, но казва: Онова, което ходи. Не може да каже кон, но казва: Онова, което бяга. Ако бях писал един буквар, ще започна със съюзите: и, а, у. Ще дойда после до глаголите, че после прилагателните, местоименията. Най-силната дума в езика е глаголът. От тях са излезнали прилагателните, местоименията, съществителните. Онези, които създадоха езика са разумни същества, които са били на земята. Каквото и да говорят, онези, които създадоха езика, бяха умни хора. Те направиха превод от широкия свят да бъде понятен на съвременните хора, при тия условия при които живеят. Една жена откъде трябва да започне? към беседата >>
213. Като малките деца / Като децата, ИБ , ПС , София, 12.11.1944г.,
- След съюзите дошли глаголите, които показват действие – трябва да се работи в света. (втори вариант)
Българите говорят български, французите – френски. Запитайте някой французин, как се е образувала френската реч, ще отговори, че не знае. Той знае математика, но не може да каже, как се е образувала речта. За да слезе речта от разумния свят, първо са се явили съюзите. Те са път за разумната реч. След съюзите дошли глаголите, които показват действие – трябва да се работи в света. Който слиза на материалното поле, трябва да работи. Който не работи, не трябва да слиза. След това иде обходата – как трябва хората да се отнасят помежду си. Затова дошли прилагателните. След тях – местоименията. към втори вариант >>
- След съюзите са дошли глаголите, които показват действия, че трябва да се работи в света.
Вземете в съвременната реч. Вие говорите български, говорят френски французите. Попитайте един французин, как се е образувала френската реч, не знае. Знае математика, но не знае как се е образувала речта. Най-първо от разумния свят, за да слезе речта, явили се съюзите, те станали път за разумната реч. След съюзите са дошли глаголите, които показват действия, че трябва да се работи в света. Казват: Който слезе на материалното поле трябва да работи. Който не работи, не трябва да слиза. След туй дошло до обхода, как да се обхождаш. Дошли прилагателните. Сега какво име ще турите за бъдеще които дойдат. към беседата >>
- Много глаголи има, трябва да знаеш, кой глагол да употребиш.
Дошли местоименията да научат хората, аз, ти, той. Тогава ще стане Петко, Драган, Стоян. Най-после дошли съществителните имена, господарите на света. Трябва да знаеш къде да употребиш едно прилагателно. Трябва да знаеш къде да употребиш един глагол. Много глаголи има, трябва да знаеш, кой глагол да употребиш. Употребиш глагола вземам. Знаеш колко мъчно е да вземаш. Защото който взема, трябва да върне. Който не връща с лихвите плаща. Той мисли, че може да вземе. към беседата >>