Намерени са 770 резултата от 405 беседи с части от думите : 'Вечност'.
1. Избраникът Божий и Вождът на Истината, ИБ , Варна, 2.10.1898г.,
- Към тия безпределни Небеса, към тия безпределни светове, към тия безпределни мирове, към тия безпределни вселени от мирове и светове, в които тая вечна, безпределна и неизмерима Душа прониква и изпълня всичко с Благост, пълна от безконечна и непреривна, вечна и славна Любов, която стопля и осветлява, и освежава душите, духовете, умовете на всички малки и велики същества, която изпълня техните сърца с благовейно възторжение и възвишение в този славен път на Живота, който възлиза от вселена във вселена, от мир в мир, от свят в свят, от душа в душа, от дух в дух, от ум в ум, от сърце в сърце, от всяко чувство към всяко чувство, от сила към всяка сила, от мисъл към всяка мисъл, от представление към представление, от начало към всяко начало, от край към всякой край, от частица към всякоя частица, във всяко нещо и във всяка вещ, отначало и докрай към тая жизнена Светова вселена над вселените, към тоя Светов мир над мировете, към тоя Светов свят над световете, в които Вечен свет, Вечен мир, Вечна радост, Вечна истина, Вечна правда и Вечна благост във все и във вся изпълня, от безпределната висота към безпределната висота, от самата безкрайна и безпределна вечност във всичките й безпределни области и владения, необозрими и неизследими във всичко – в това величествено и възторжено мълчание на безпреривната вечност всичко е в тишина.
О, вечни мирове! О, вечни светове, пълни със славен живот, и Вселени духове, пълни с вечна, безкрайна и неизмерима Мъдрост, в която плуват умовете на всички същества, които постоянно се стремят към тази необятна и неизследима Душа, която всички привлича към своето безпределно сърце, което всички люби и весели – сърце, в което всичкият Живот намира своето изражение. Към тия безпределни Небеса, към тия безпределни светове, към тия безпределни мирове, към тия безпределни вселени от мирове и светове, в които тая вечна, безпределна и неизмерима Душа прониква и изпълня всичко с Благост, пълна от безконечна и непреривна, вечна и славна Любов, която стопля и осветлява, и освежава душите, духовете, умовете на всички малки и велики същества, която изпълня техните сърца с благовейно възторжение и възвишение в този славен път на Живота, който възлиза от вселена във вселена, от мир в мир, от свят в свят, от душа в душа, от дух в дух, от ум в ум, от сърце в сърце, от всяко чувство към всяко чувство, от сила към всяка сила, от мисъл към всяка мисъл, от представление към представление, от начало към всяко начало, от край към всякой край, от частица към всякоя частица, във всяко нещо и във всяка вещ, отначало и докрай към тая жизнена Светова вселена над вселените, към тоя Светов мир над мировете, към тоя Светов свят над световете, в които Вечен свет, Вечен мир, Вечна радост, Вечна истина, Вечна правда и Вечна благост във все и във вся изпълня, от безпределната висота към безпределната висота, от самата безкрайна и безпределна вечност във всичките й безпределни области и владения, необозрими и неизследими във всичко – в това величествено и възторжено мълчание на безпреривната вечност всичко е в тишина. Там, в тая свята и славна тишина, се въздават слава и хваление Богу нашему. Там към Неговия вечен Престол възлизат всичките радости и ликувания на Неговите безгранични творения, които отвсякъде възнасят Нему хвала и поклонение. към беседата >>
2. Призвание към народа ми Български синове на семейството славянско / Призив, ИБ , Варна, 20.10.1898г.,
- Пътят, в който ида, да ви поведа да възлезете в Царството Божие, да му служите, е път вечен, път пълен с всяка благост на живота, по него са възлезли всичките чинове и ликове небесни преди зачатъка на самата тая вечност, която е без начало и без край, и помежду вас и пътя на Небесните ликове съществува велика междина, която е неизмерима от никоя мощна сила, и при все това има една невидима връзка, която всичко свързва в едно неразривно Братство.
Пътят, в който ида, да ви поведа да възлезете в Царството Божие, да му служите, е път вечен, път пълен с всяка благост на живота, по него са възлезли всичките чинове и ликове небесни преди зачатъка на самата тая вечност, която е без начало и без край, и помежду вас и пътя на Небесните ликове съществува велика междина, която е неизмерима от никоя мощна сила, и при все това има една невидима връзка, която всичко свързва в едно неразривно Братство. Тази връзка е любовта на вечния невидим БОГ – Извора на живота. към беседата >>
3. Разговор първи - Упътване, ИБ , , 8.7.1900г.,
- Отпървом тя може да не е имала този изглед, но с течение на времето, със слагането на истините в правия си път, ще се окаже най-после, че Бог е работил тук; а такива дела на Бога не се мерят само с преходящето време, но с вечността, в която всичко, което се развие в своята пълнота, ще докаже своето Божествено произхождение.
Зная, че всички неща могат да се спират или карат до известна мярка, но вън от тая граница, която Бог е положил, всичко е риск и злото може да сполети кого и да е. Да, злото, казвам, неугасимия огън на ада, който търси жертви и разрушения. Обаче виждаш и съзнаваш, че силата на Вечнаго е необходима при извършването на всяко нещо и дело. Защото какво поръчителство би имал някой, който искаше да извърши известно дело, за да убеди другите в правотата, ако това самото дело нямаше отпечатъка на Божията ръка. В самото това поръчителство на Господа стои величието на работата, която е почната с Неговото съдействие. Отпървом тя може да не е имала този изглед, но с течение на времето, със слагането на истините в правия си път, ще се окаже най-после, че Бог е работил тук; а такива дела на Бога не се мерят само с преходящето време, но с вечността, в която всичко, което се развие в своята пълнота, ще докаже своето Божествено произхождение. към беседата >>
4. Разговор четвърти - Животът и възраждането, ИБ , , 18.7.1900г.,
- Този е Неговия път, който Той сам е положил преди вечността и под който съблюдава Своята вярност спрямо Своите чада.
Затова и присъствам, за да извърша това дело в твоята душа, която според предопределението Божие, който в Своето вечно усмотрение е решил да ти стори това добро, да те облече в живота на безсмъртието и да те възприеме в Своето царство като син на Истината, когото определя да Му служиш. Това служение е служение по действието на Духът, който ти говори чрез мен и който сам действа в твоето сърце, за да произведе онова деяние на Божието въплъщение вътре в теб. И този Дух на пълната святост ще извърши и ще издейства твоето спасение и ще ти отвори пътя на Царството Божие – да влезеш и да възприемеш съкровените дарове на Господа, които ти е определил и които очакват твоето присъствие да ги възприемеш. Защото само онзи, който е напълно роден от Бога и Негова Дух, може да възприеме тайните на Царството Божие и само той може да възприеме всяка благодат и всяка пълнота на Духа и да стане един с Господа. Без това вътрешно променение и вътрешно обединение Бог не може никога и по никой друг начин да влезе в свръзка с една паднала душа. Този е Неговия път, който Той сам е положил преди вечността и под който съблюдава Своята вярност спрямо Своите чада. Затова е казано, че всеки, който е роден от Бога, и всеки, който е роден от Духа, слуша Неговия глас и иде към Виделината, защото Бог е Виделина. И всеки, който иде към Виделината, възприема Бога в душата си; и всеки, който слуша Негова глас, възприема Духа в сърцето си, за да се запечати и пази Истината. към беседата >>
5. Благовремието, ИБ , , 1903г.,
- В Него няма скокове, нито празнини – в Него е всичко пълно и готово за всеки даден момент на вечността.
И ако просиш и не получаваш, знай, че трябва да проумееш начина на просбата, а не и да млъкнеш. Мълчи само кога си сит, но не и кога си гладен – целта на мълчанието е да даде време на душата да извърши своя дълг. А знай, че да се вършат две неща в едно и също време е несвоеобразно – всякой момент в живота си има своята работа, когато нищо друго не трябва да се върши, освен туй, което се изисква. И разбери, че Бог е Бог на порядъка, а не и на безпорядъка, в Него несъобразности не съществуват. Той всякога поначало излиза, поначало влиза и поначало действа от порядък в порядък. В Него няма скокове, нито празнини – в Него е всичко пълно и готово за всеки даден момент на вечността. Той не може да се изненада от нищо, понеже пребъдва във всичките моменти. към беседата >>
- А всеки момент, изгубен преждевременно, е изгубен за всякога през вечността.
И тъй, всяко нещо от своето начало следва своя даден момент, а тоя момент, непосрещнат на своето временно начало, ще остави отпечатък на безпорядък в тая душа, която не е стояла вярно на своя пост да посрещне всичките дадени моменти на Живота. А всеки момент, изгубен преждевременно, е изгубен за всякога през вечността. И тъй, помни, че няма извинение, че не си разбрал. Затова именно трябва да питаш – да разбереш, че да си готов. Затова и трябва да се молиш, постоянно, за да си в свръзка с моментите, които очакваш, готов като жених за невестата да тръгнеш в определения час. Стой следователно верен на мястото си докрай. И да те не изкушава нищо да напуснеш, или по-напред, или по-напосле, защото в такъв случай ще си вън от Божествения порядък. към беседата >>
- И тъй, пази се да не изгубиш случая на призванието, защото е само един през цялата вечност.
И тъй, пази се да не изгубиш случая на призванието, защото е само един през цялата вечност. И знай, че вечността тича към своята безпределност, в която Животът се заражда. А всичко, което е веднъж зародено, трябва да следва Тогова, който го е родил. Защото, както детето без майката и бащата не може, тъй и твоята душа без Бога е немислима – Той е началото и края на всичко и без Неговото присъствие няма Живот. И тъй, ако разбираш Живота, разбрал си дадения порядък, усвоил си дадените моменти. Следователно вървиш напред към целта, която е обединение на всичко в Божествения порядък, в който всички влизат съзнателно в общото съобщение на Любовта, която е родила всички същества – от безпределно малките до безпределно големите, от человека до Архангела и до безпределно Големия. към беседата >>
- И знай, че вечността тича към своята безпределност, в която Животът се заражда.
И тъй, пази се да не изгубиш случая на призванието, защото е само един през цялата вечност. И знай, че вечността тича към своята безпределност, в която Животът се заражда. А всичко, което е веднъж зародено, трябва да следва Тогова, който го е родил. Защото, както детето без майката и бащата не може, тъй и твоята душа без Бога е немислима – Той е началото и края на всичко и без Неговото присъствие няма Живот. И тъй, ако разбираш Живота, разбрал си дадения порядък, усвоил си дадените моменти. Следователно вървиш напред към целта, която е обединение на всичко в Божествения порядък, в който всички влизат съзнателно в общото съобщение на Любовта, която е родила всички същества – от безпределно малките до безпределно големите, от человека до Архангела и до безпределно Големия. към беседата >>
- И тъй, помни, че има само един даден момент да се родиш и да влезеш в пълнотата на Живота, защото в цялата вечност няма два момента еднакви, нито две души еднообразни.
И тъй, помни, че има само един даден момент да се родиш и да влезеш в пълнотата на Живота, защото в цялата вечност няма два момента еднакви, нито две души еднообразни. Понеже момент от момент личи по силата на своята тежест, а душа от душа личи по силата на своето съзнание. И тъй, не мисли леко за нещата, че Бог може да прави както си ще – у Бога щение няма както у человека. У Него има Любов, която трябва да даде всекиму това, що му се пада. А онова, което Бог дава, трябва да го даде в своето определено време или в определения даден момент. към беседата >>
6. Мисли и упътвания, ИБ , , 1903г.,
- И тъй, разумей Истината, че целта на Живота е раждането, а целта на раждането е Любовта, а целта на Любовта е страданието, а целта на страданието е характерът, а целта на характера е Добродетелта, а целта на Добродетелта е Бог, а целта на Бога е Любов, а Любовта е крайната цел на безпределната вечност, в която всичко е в Мир и Радост.
Знай, че двете вечни цели на Живота са Добродетел и Любов. А онзи, който ги е родил, е Баща на всичко, комуто Името никой не знае. И тъй, разумей Истината, че целта на Живота е раждането, а целта на раждането е Любовта, а целта на Любовта е страданието, а целта на страданието е характерът, а целта на характера е Добродетелта, а целта на Добродетелта е Бог, а целта на Бога е Любов, а Любовта е крайната цел на безпределната вечност, в която всичко е в Мир и Радост. В Мир, защото вечната Воля на непостижимия Емануил, Бог крепкий, управлява; в Радост, защото Добродетел и Любов царуват. Следователно, за да можеш да живееш тъй, както е потребно, нужни са тия две начала на Живота, които да го освежават и повдигат, защото без техните съдействия не може да има Живот. към беседата >>
7. Събрание, водено от г-н Петър Дънов, ИБ , , 10.3.1912г.,
- Тия условия, които сега имате на света, няма да се повторят никога във вечността.
Този стих е равносилен със стиха, който казва: "Истина, истина ви казвам, ако се не роди някой изново, не може да види Царството Божие" Йоана 3: 3. Тия условия, които сега имате на света, няма да се повторят никога във вечността. Ако имате някоя неприятност в живота и се усещате недоволни, неблагодарни, дряхли* и унили, знайте, че причините са кармични и следователно вие сами сте си криви. Ако искаме да влезем в Царството Божие, ни повече, ни по-малко – трябва да станем като децата. "Не трябва да даваме място на съблазните." Не бива да одумваме нашите братя, въобще нека престанем да одумваме. Ако ли се е породило известно недоразумение, да знаете, че някоя горчива карма е застанала отнякъде и дори се е загнездила в нашето естество. Не остава в такива случаи нищо друго, освен да се помолим, да я премахне Господ. към беседата >>
9. Милосърдието, НБ , София, 17.9.1916г.,
- Край във вечността няма.
Един ден бурята ще скърши клончетата от вашето дърво, най-сетне и цялото дърво ще се повали. Но и тогава там, в почвата, остава един жълъд, който носи Живота и казва: “Аз имам силата да ви възкреся”. И той пада на земята, изсмуква соковете й и възкресява всичките. Тогава къде е краят на нещата? Този процес е постоянен. Край във вечността няма. Когато листата паднат на земята, да не мислите, че е дошъл краят на целия свят. Да не разсъждавате като Настрадин Ходжа, който казал: “Когато жена ми умре, половината свят умира, а като умра аз, всичкият свят умира”. Този свят може да умре, но онзи, Божественият свят – ни най-малко. Защо претърпяваме умиране, защо нашият свят не е съвършен? Дойдем ли до едно място, трябва да се преобразим в нова плът, за да ни се даде нов подтик за работа на душата. към беседата >>
10. Числото 153, ИБ , Варна, 22.3.1918г.,
- Имате нула - то представлява вечността, а още и времето.
Числото 153 показва завършена работа, в която присъстват Бог, человек и Духът. 153-те риби имат значение, когато се прибави при 1 отдясно 0, получава се 10; 10 + 5 + 9 = 24; 24 е законът на човешкия живот, а 3-те е законът на равновесието. Затова всеки трябва да опече по една риба през целия си живот. Христос взима рибата за емблема на християнството, защото тя има свойство да се вдига и да слиза нагоре и надолу. Когато човек иска да се вдига нагоре, той тогава разширява своя мехур и по този начин излиза над водата. Имате нула - то представлява вечността, а още и времето. Трите означава двигателя, който движи ръката, човека, който е дошъл за работа. Числото 153 означава колко са спасените. От тях някои ще бъдат на жаравата, а някои във водата. Колко риби са взети от всичките, за да турят на жаравата да се опекат? Понеже Христос каза: "Донесете от рибите, които уловихте сега." Рибите, които бяха на жаравата, когато излязоха учениците от водата, са други, а Той поиска от ония, които уловиха сега. към беседата >>
- Турете едно о, то показва вечността.
Трябва да се направи едно пресмятвание, колко са, които ще се спасят. С умножение ще работите. Турете едно о, то показва вечността. Първо, единицата като я турите при колелото, имате диаметър. Числото 5 показва ръчката, с която се кара колелото, а трите означава двигателя, който движи ръчката. Числото 1 е долната основа на лодката, числото 5 е лодката, а числото 3 е котвата, надеждата. Сега Христос е хванал 153 риби, то показва спасените, които ще идете на жаравата, 153-те категории. В числото 3 е законът на целокупността. към беседата >>
11. Не може да се укрие, НБ , София, 15.9.1918г.,
- Вечност. Центърът и двата диаметъра в кръга показват, че вечността се е самоопределила.
Ако разглеждате само външната страна на един предмет или плод, ще имате частична представа за него, главно за фигурата или образа му. Ако искате да знаете неговото съдържание и смисъл, трябва да проникнете във вътрешната му страна. И геометрията си служи с фигури. Например, тя изучава триъгълника, четириъгълника, петоъгълника, многоъгълника, кръга, като форми, но те имат също така съдържание и смисъл. Какво означава кръгът? Вечност. Центърът и двата диаметъра в кръга показват, че вечността се е самоопределила. Ако окръжността, т.е. кривата линия, се махне, остават само диаметрите – кръста, символ на грехопадането. Значи, кръстът е създаден след разпъването на Христа. Така се разглежда кръгът в живата геометрия. Обаче, обикновената геометрия го разглежда като фигура, със свой център, с диаметри. към беседата >>
12. Двамата братя, НБ , София, 22.9.1918г.,
- Трябва да минете през вечността, да разберете величието на Бога и да видите, че въпреки това Той спира вниманието си върху всяко живо същество, малко и голямо.
Кой му е дал всички блага, с които всеки момент се ползва? Кой му е дал условия да се развива? Кой му е дал тялото, без което не може да се прояви? Бог е навсякъде и във всичко, което ви обикаля. Какво повече искате? Трябва да минете през вечността, да разберете величието на Бога и да видите, че въпреки това Той спира вниманието си върху всяко живо същество, малко и голямо. – “Искам да Го видя, както виждам човека.” – Виждал ли си човека? Знаеш ли какво представлява той? Това, което виждаш, не е човекът, но неговите прояви. Човек се проявява чрез сърцето, ума, волята и душата си. Сърцето на човека се познава по степента на неговото благородство, умът – по замаха на неговите мисли, душата – по готовността и да се жертва. към беседата >>
- С други думи: Любовта обхваща вечността, т.е.
Любовта обхваща всичко, т.е. цялото пространство, Битието, нищо не може да избегне от нея. Вярата обхваща времето, а надеждата — резултатите, които изтичат от тези две сили. С други думи: Любовта обхваща вечността, т.е. безкрайния живот, всички възможности. В любовта няма смърт. Вярата обхваща условията, при които този живот се развива, а надеждата осъществява резултатите. Това са процеси, които вървят последователно. Хора, у които има надежда, вяра и любов, имат особени признаци. към беседата >>
16. Да ги изпита / Аритметическитѣ дѣйствия въ живота. Събиране, умножение и степенуване, НБ , София, 29.5.1921г.,
- Ако в Господа, от безкрайната вечност, се явява желание да създаде форма, име и край на нещата, по-умни ли сме от Него, да се стремим да станем безформени, безименни и безконечни?
В това отношение земният живот е оформен, именуван и ограничен, т.е. конечен. Под „конечен“ не разбирам, че животът на земята се свършва. Това са философски мисли, върху които трябва да се разсъждава дълго време. Мнозина искат да влязат в безформения свят. – Това е неразбиране на живота. Ако в Господа, от безкрайната вечност, се явява желание да създаде форма, име и край на нещата, по-умни ли сме от Него, да се стремим да станем безформени, безименни и безконечни? Това е безумие, което причинява страдания на хората. Желанието на хората е, като направят едно престъпление, то да изгуби формата си, да не се знае името му и да го ограничат. Това не е живот; това са аномалии, отклонения от истинския живот. Това са малки водни капки, които се отклоняват от общото течение на живота. Аз нямам нищо против отклоненията. към беседата >>
17. Ангелът отговори / Ангелътъ отговори, НБ , София, 5.6.1921г.,
- По формата, която сте изработили на земята, ще проникват във всички гънки на душата ви и, с най-големи подробности, ще опишат историята на вашия дълъг живот през вечността.
Сега, да се върнем към въпроса за формите. В Божествения свят всяка форма е емблема на известно съдържание, на известен смисъл. Всяка форма подразбира определен живот. Ето защо каквато форма си създадете на земята, с нея ще влезете и в другия свят. По тая форма ще четат как сте живели на земята, не само в един живот, но във всички минали животи. По формата, която сте изработили на земята, ще проникват във всички гънки на душата ви и, с най-големи подробности, ще опишат историята на вашия дълъг живот през вечността. Целият ви живот ще бъде изложен като на длан. Затова е казано в Писанието, че няма нищо скрито-покрито под небето. към беседата >>
18. Правилното растене на душата и хармоничното развитие на душевните сили, СБ , В.Търново, 22.8.1921г.,
- Плътта е тяло, където духът временно живее, а духовните тела са тела на Вечността.
Следователно нашите нови чувства, сетива и способности ще се включат в тези нови тела, които сега се градят. Новото тяло у някои е в началото си, а у други е на един месец. Аз говоря за изграждането на това ново тяло, от което ще произлезе вашето възкресение. С тези тела, с които сега вие живеете, не можете да вървите в тази Истина. Тялото на плътта е плът, а тялото на духа е дух. Плътта е тяло, където духът временно живее, а духовните тела са тела на Вечността. В този смисъл аз искам от вас да се заемете да изучите учението на Бялото Братство. Вие ще го намерите разхвърляно в целия окултизъм – в теософията, в християнството, навсякъде ще го намерите. В туй учение има навсякъде единство, в него няма разногласие. В учението на Бялото Братство има едно особено разбиране за създаването на света, има една особена теория. Бялото Братство никога не оспорва съвременните теории, то си мълчи за тях. към беседата >>
19. Правилното употребление на ума, сърцето и волята в живота, СБ , В.Търново, 22.8.1921г.,
- Духът, който говори в нас, е един, а всякога, през цялата вечност, ще имаме нужда един от другиго.
Умът ще дойде напълно в услуга на Доброто, сърцето ще дойде напълно в услуга на Любовта, волята ще дойде напълно в услуга на Истината, а душата ви – напълно в услуга на Божията Мъдрост. Това са законите, които са написани като на скрижали вътре във всеки, който иска да стане ученик на Всемирното Бяло Братство, в морала на което няма никакви изключения. И ако вие спазвате тези правила така, Божието благословение ще бъде на ваша страна и ще растете от знание в знание, от сила в сила, и душата ви постепенно ще придобива тия радости, които желаете. Но ако някъде най-малко се опорочите, ще изгубите всичко. Например мнозина са казвали: „Аз нямам нужда от Учител, в мен говори Духът.“ Не е разбрал той. Духът, който говори в нас, е един, а всякога, през цялата вечност, ще имаме нужда един от другиго. Който каже, че няма нужда от другиго, това е от лукаваго. Това да знаете. Затова той няма нужда от Живия Бог. А онзи, който е роден от Бога, той винаги ще има нужда от другите, защото и в тях живее Бог. И ако вие един ден се отклоните от мене, вие ще пострадате, а не аз. към беседата >>
20. Които вас приемат, НБ , София, 26.3.1922г.,
- От един велик източник, безграничен, на вечността иде всичко, от ония велики светове на цялата вселена, на тия слънца и светове, от туй Божествено Съзнание, което ни обгръща.
Свободата всякога иде чрез Бога. И второто нещо – знанието – идва не от хората, защото те са само негови носители, а от Бога. Всички тия велики добродетели идат от Бога. А сега искат да ни заблудят, че трябва да чакаме. Аз не казвам, че Любовта иде от мен, аз ви нося тази Любов, аз отварям душата си да дойде тази Любов. От един велик източник, безграничен, на вечността иде всичко, от ония велики светове на цялата вселена, на тия слънца и светове, от туй Божествено Съзнание, което ни обгръща. Този Великият Господ работи, за да създаде тая хармония в света. И сегашните наши страдания, и всичко, от което сме недоволни, ще изчезне един ден, когато Господ положи ръката Си върху вас, и вашите лица ще бъдат красиви като ангелските. Вие още не знаете какво е красота! Красиви трябва да бъдем! Красиви като ангелите трябва да бъдете! към беседата >>
21. Прави правете Неговите пътеки!, НБ , София, 2.4.1922г.,
- “ Цялата вечност е на разположение.
Нищо повече! Всяко едно същество, най-първо, трябва да е запознато със слънцето, за да има свежа мисъл. А ние можем ли да имаме една свежа мисъл, без да познаваме Бога? Не е така, това е една квадратна лъжа, квадратна лъжа! Всеки един от нас може да види Бога, да се разговори с Него, да живее с Него, да работи, и всички благословения ще дойдат, и да тръгнете към този велик свят. „Кога? “ Цялата вечност е на разположение. Най-първо, ще се освободите от мисълта, че има смърт. Туй може да бъде днес, утре, след една година, след 10, 20 години, хора, които мерят времето, са хора смъртни, а ние не мерим времето. Добър е Господ и за нас, защото ако не в този живот, в другия, петия, шестия, но нека всяко нещо дойде на своето време. към беседата >>
22. Неговата заповед, НБ , София, 28.5.1922г.,
- Това копнеете вие, и сега е моментът, не се колебайте, един на друг не гледайте, сега всички ученици съсредоточете се и кажете: Без страх и без тъмнина в безграничната Любов на вечността!
Да, този закон е вечен живот. И като видя този закон, всичките мои погрешки трябва да слязат в съзнанието ми и трябва да кажа: „Господи, в мен две мисли няма да има, ще има само един свещен ум, само едно сърце чисто и свещено, само една свещена душа, един дух, да извърша Твоята велика воля и през всичките векове на бъдещето да бъда съработник с Тебе и да служа с Теб заедно“. Следователно ще бъдете съработници и ще влезете във великото училище. Казвам: Изгубени сте. Разбирам: Ще изгубите всичките условия да се запознаете с онази велика Истина, с онази велика Мъдрост, за която вашата душа от хиляди години е копнеела. Това копнеете вие, и сега е моментът, не се колебайте, един на друг не гледайте, сега всички ученици съсредоточете се и кажете: Без страх и без тъмнина в безграничната Любов на вечността! към беседата >>
23. Изгрев и залез, ООК , София, 2.6.1922г.,
- Това е цялата вечност събрана вътре!
“ Каквото и да станете, княз може да станете, може да ви угощават, пари да ви дават, но тия 2 1⁄2 минути и трите минути, те ще бъдат глава на цялото ви същество, ще кажете: „Като ония 2 1⁄2 или 3 минути не съм имал“. Те ще бъдат глава. И целият ви живот е включен в тия „трите минути“. И ние иждивяваме целия си живот, за да имаме „трите минутки“. Где са „трите минути“? Това е цялата вечност събрана вътре! И за да се прояви Любовта в най-малката си форма, потребни са усилията на цялата безгранична вечност! Знаете ли това? Любовта може да се прояви само чрез усилието на цялата безгранична вечност, да даде този напор, да може тази реалност да мине през всички тия форми. И сега, разбирате ли, вие сте ученици или оглашени. Тази мисъл е толкова велика, че вие постоянно трябва да мислите заради нея. към беседата >>
- Любовта може да се прояви само чрез усилието на цялата безгранична вечност, да даде този напор, да може тази реалност да мине през всички тия форми.
И ние иждивяваме целия си живот, за да имаме „трите минутки“. Где са „трите минути“? Това е цялата вечност събрана вътре! И за да се прояви Любовта в най-малката си форма, потребни са усилията на цялата безгранична вечност! Знаете ли това? Любовта може да се прояви само чрез усилието на цялата безгранична вечност, да даде този напор, да може тази реалност да мине през всички тия форми. И сега, разбирате ли, вие сте ученици или оглашени. Тази мисъл е толкова велика, че вие постоянно трябва да мислите заради нея. Тя е толкова велика! Вие имате едно схващане толкова велико и толкова съдържателно вътре в себе си, че се иска цяла една вечност, за да го разберете. Цяла една вечност се изисква, за да разберете тия „три минути“. към беседата >>
- Вие имате едно схващане толкова велико и толкова съдържателно вътре в себе си, че се иска цяла една вечност, за да го разберете.
Знаете ли това? Любовта може да се прояви само чрез усилието на цялата безгранична вечност, да даде този напор, да може тази реалност да мине през всички тия форми. И сега, разбирате ли, вие сте ученици или оглашени. Тази мисъл е толкова велика, че вие постоянно трябва да мислите заради нея. Тя е толкова велика! Вие имате едно схващане толкова велико и толкова съдържателно вътре в себе си, че се иска цяла една вечност, за да го разберете. Цяла една вечност се изисква, за да разберете тия „три минути“. А тази вечност, това значи да имате един изгрев и един залез! Ако изгревът е правилен и залезът ще бъде правилен, а ако изгревът е неправилен и залезът ще бъде неправилен. Според основата, върху която градите. Като влезете в окултната школа, ще зависи какви са вашите разбирания. към беседата >>
- Цяла една вечност се изисква, за да разберете тия „три минути“.
Любовта може да се прояви само чрез усилието на цялата безгранична вечност, да даде този напор, да може тази реалност да мине през всички тия форми. И сега, разбирате ли, вие сте ученици или оглашени. Тази мисъл е толкова велика, че вие постоянно трябва да мислите заради нея. Тя е толкова велика! Вие имате едно схващане толкова велико и толкова съдържателно вътре в себе си, че се иска цяла една вечност, за да го разберете. Цяла една вечност се изисква, за да разберете тия „три минути“. А тази вечност, това значи да имате един изгрев и един залез! Ако изгревът е правилен и залезът ще бъде правилен, а ако изгревът е неправилен и залезът ще бъде неправилен. Според основата, върху която градите. Като влезете в окултната школа, ще зависи какви са вашите разбирания. Някои, запример, идат тук да се учат, но те мислят да научат някои тайни. към беседата >>
- А тази вечност, това значи да имате един изгрев и един залез!
И сега, разбирате ли, вие сте ученици или оглашени. Тази мисъл е толкова велика, че вие постоянно трябва да мислите заради нея. Тя е толкова велика! Вие имате едно схващане толкова велико и толкова съдържателно вътре в себе си, че се иска цяла една вечност, за да го разберете. Цяла една вечност се изисква, за да разберете тия „три минути“. А тази вечност, това значи да имате един изгрев и един залез! Ако изгревът е правилен и залезът ще бъде правилен, а ако изгревът е неправилен и залезът ще бъде неправилен. Според основата, върху която градите. Като влезете в окултната школа, ще зависи какви са вашите разбирания. Някои, запример, идат тук да се учат, но те мислят да научат някои тайни. Не, никакви тайни няма да научат! към беседата >>
- За да научите тайните, които искате, трябва ви цялата вечност.
Според основата, върху която градите. Като влезете в окултната школа, ще зависи какви са вашите разбирания. Някои, запример, идат тук да се учат, но те мислят да научат някои тайни. Не, никакви тайни няма да научат! Аз не казвам тайни. За да научите тайните, които искате, трябва ви цялата вечност. Тъй щото нашата тайна с един ден, с един час никой не може да я вземе. Питам: „Какво учат тия хора? “ Нищо няма да научите по тоя начин. Но онзи, който влезе с онова чисто сърце, да търси Бога на Любовта, той може много да разбере. към беседата >>
- Трите минути включват цялата вечност. (втори вариант)
– Най-много три минути. Кратко е времето, през което Любовта посещава човека, но то е незабравимо. Три свещени минути са те, които остават паметни през всички животи на човека. Каквото и да е положението му, цар или овчар, веднъж опитал Любовта, тези три минути остават завинаги най-светло и свещено време за него. Всякакво величие бледнее пред този момент. Трите минути включват цялата вечност. Значи, за да се прояви Любовта в най-малката форма на Битието, нужни са усилията на цялата вечност. От най-малката форма Любовта ще мине постепенно през всички форми на Битието, докато се изяви в своята пълнота и цялост. Велико нещо е да схване и разбере човек проявите на Любовта само в три минути. Това значи да живее той цяла вечност, да има един изгрев и един залез. Ако изгревът е правилен, и залезът ще бъде правилен; ако изгревът е неправилен, и залезът ще бъде неправилен. към втори вариант >>
- Значи, за да се прояви Любовта в най-малката форма на Битието, нужни са усилията на цялата вечност. (втори вариант)
Кратко е времето, през което Любовта посещава човека, но то е незабравимо. Три свещени минути са те, които остават паметни през всички животи на човека. Каквото и да е положението му, цар или овчар, веднъж опитал Любовта, тези три минути остават завинаги най-светло и свещено време за него. Всякакво величие бледнее пред този момент. Трите минути включват цялата вечност. Значи, за да се прояви Любовта в най-малката форма на Битието, нужни са усилията на цялата вечност. От най-малката форма Любовта ще мине постепенно през всички форми на Битието, докато се изяви в своята пълнота и цялост. Велико нещо е да схване и разбере човек проявите на Любовта само в три минути. Това значи да живее той цяла вечност, да има един изгрев и един залез. Ако изгревът е правилен, и залезът ще бъде правилен; ако изгревът е неправилен, и залезът ще бъде неправилен. Това зависи от основата, върху която човек гради. към втори вариант >>
- Когато сте един срещу друг, спрете се – ще се поздравите и ще кажете: „Духът Божий, Духът на вечността, Който пълни сърцата ни с Любовта – подвижи сега моя ум, за да каже: Твоята Светлина.“ Светлината, това е емблема, носителка на всички блага.
Пак ви говоря: туй е за Школата вътре. Когато сте един срещу друг, спрете се – ще се поздравите и ще кажете: „Духът Божий, Духът на вечността, Който пълни сърцата ни с Любовта – подвижи сега моя ум, за да каже: Твоята Светлина.“ Светлината, това е емблема, носителка на всички блага. Там, дето има светлина, има благо. Там, дето отсъства светлина, има горчивини: всички неща са кисели, горчиви, стипчиви, носителки на горчивини. Благостта е емблема, тя показва присъствието на Божията светлина. И тъй, между външното проявление на Природата – светлината, щом изговорите думата светлина, чувствате, че тя е носителка на благото. Нали при светлината плодовете зреят? към беседата >>
- За Духа Божий, за Духа на Вечността, Духа пресвяти, Който пълни сърцата ни с Любов.
И тъй, между външното проявление на Природата – светлината, щом изговорите думата светлина, чувствате, че тя е носителка на благото. Нали при светлината плодовете зреят? Сега ние говорим за светлината, за тази вътрешна светлина, която носи туй благо. Ние сега трябва да сме готови за какво? За този Дух, Който идва. За Духа Божий, за Духа на Вечността, Духа пресвяти, Който пълни сърцата ни с Любов. Всички да изговорим: „Подвижи сега нашия ум, за да кажем: Твоята Светлина.“ към беседата >>
25. Едно с Бога, КД , В.Търново, 19.9.1922г.,
- Кръгът като символ на вечност, че това, което не можеш да постигнеш в един живот, в безкрайността ще го постигнеш.
Ето пентаграмът вписан в един кръг, това е пътя, който ученикът трябва да извърви. Кръгът като символ на вечност, че това, което не можеш да постигнеш в един живот, в безкрайността ще го постигнеш. Пентаграмът като символ трябва да оживее у вас, за да може да се ползувате от него. Пентаграмът, това е човека, върхът е главата. Двете ръце и двата крака са другите върхове. Главата е Истината, десният крак е Правдата, дясната ръка - Мъдростта. Левият крак - Добродетелта, а лявата ръка - Любовта. към беседата >>
26. Станете да отидем!, НБ , София, 29.10.1922г.,
- Човек може да събере цяла вечност в един хамбар.
Въз основа на това, бедният иска да се разшири, а богатият – да се събере на едно място. Покажете на бедния една голяма нива и го слушайте какво говори. Той казва: Да е моя тази нива, зная, какво да правя. Като му я дадат, той веднага я засява, ожънва и събира житото в хамбара, с желание, следната година да засее по-голямо място и да получи повече плод. Той се радва, че се е разширил. Човек може да събере цяла вечност в един хамбар. Под „вечност" разбирам условията, при които животът се проявява. Посятото жито на голямата нива може да се събере в малък хамбар. Значи, и най-големите възможности могат да се съберат в малко пространство. Материята на мозъка е скрита в малко пространство, но знаете ли, какво голямо пространство е заемала преди да се ограничи? Днес мозъкът се е затворил в малък хамбар, като житото в житницата. към беседата >>
- Под „вечност" разбирам условията, при които животът се проявява.
Покажете на бедния една голяма нива и го слушайте какво говори. Той казва: Да е моя тази нива, зная, какво да правя. Като му я дадат, той веднага я засява, ожънва и събира житото в хамбара, с желание, следната година да засее по-голямо място и да получи повече плод. Той се радва, че се е разширил. Човек може да събере цяла вечност в един хамбар. Под „вечност" разбирам условията, при които животът се проявява. Посятото жито на голямата нива може да се събере в малък хамбар. Значи, и най-големите възможности могат да се съберат в малко пространство. Материята на мозъка е скрита в малко пространство, но знаете ли, какво голямо пространство е заемала преди да се ограничи? Днес мозъкът се е затворил в малък хамбар, като житото в житницата. Вашата работа се определя в обработване на възможностите на мозъка чрез мислите, чувствата и постъпките ви. към беседата >>
27. Двете течения – огнената вълна и вълната на Любовта, ООК , София, 19.2.1923г.,
- През хиляди векове, през цялата вечност никога няма да Го узнаят.
Той е една необятна светлина. Ти усещаш една необикновена мека светлина, която те изпълня, но каква форма ще Му дадеш? И като влезеш в Него, ти си нещо особено. И в тази светлина по някой път се явяват форми, които представят Бога, но формите, това не са Бог. Бог е скрит вътре в туй безгранично и всякога ще остане скрит, никога няма да Го познаят. През хиляди векове, през цялата вечност никога няма да Го узнаят. Този Великият, Абсолютният, Безграничен Бог, Той ще остане една велика загадка за всякога! Туй ще го сложите в ума си! Да не мислите, че някога ще разгадаете какво нещо е Господ! Во веки веков Той ще си остане така абсолютен! Да се разгадае животът, значи да се заличи живота. към беседата >>
28. Първата родена мисъл, МОК , София, 21.2.1923г.,
- От този екземпляр, който остава във вечността, можете да четете миналия живот на човека.
Човешкият череп е изложен на постоянни промени. Мислите и впечатленията, които човек възприема, се отразяват не само върху мозъка му, но и върху неговия двойник. Който може да чете мислите на човека, той може по двойника му да разбере какъв е духовният му живот. На този двойник отговаря още един, върху който също така се отпечатват мислите на човека, както и целият му духовен живот. Значи, животът на човека се отпечатва в няколко екземпляра, един от които се запазва и след неговата смърт. От този екземпляр, който остава във вечността, можете да четете миналия живот на човека. Докато е жив, човек носи тия екземпляри със себе си. След смъртта му, един след друг те се отделят от него и остават за вечни времена като копия на неговите минали съществувания. към беседата >>
29. Методи и насърчения за хармонизиране, КД , София, 25.4.1923г.,
- Те са души от вечността, заспали са и много бавно се пробуждат, а пък духът, онзи дух, който е буден, той никога не е заспал.
Но тя мисли, че и тя може да я направи. - „Хубави работи! " - И почне да се радва. Това е Божествен живот. Това са изостанали духове на милиарди същества, това са заспали духове, които сега трябва да заживеят. Те са души от вечността, заспали са и много бавно се пробуждат, а пък духът, онзи дух, който е буден, той никога не е заспал. Има духове, които спят, но като се пробудят, те вечно живеят. Едни духове се събуждат и заспиват, а пък други никога не заспиват. (Има ли духове, които никога не са спали и някога ще заспят ли? Тогава тези, които не са спали, ще заспят, а тези, които са спали, ще се събудят. Ще минат в една по-висока еволюция. към беседата >>
30. Първото правило, МС , София, 3.7.1923г.,
- Не в един живот, но в цялата вечност.
Първото нещо, човек се съмнява, нали? Да кажем, че ти си един музикант. Осъмниш ли се, ти парализирваш своята дарба в себе си. Такъв е Божественият закон. Няма желание, няма мисъл, в каквото и да е направление, да пожелае, или да помисли човек, и да не стане. Не в един живот, но в цялата вечност. Човек има време и условия, всичко, каквото пожелае, всичко, каквото дойде до сърцето, до ума му, всичко туй да го постигне. Туй е великата истина. В цялата вечност имате всичката възможност да опитате всичко, каквото помислете, почувствате и пожелаете. Има такава перспектива на душата. За тази перспектива може да жертвате всичко. към беседата >>
- В цялата вечност имате всичката възможност да опитате всичко, каквото помислете, почувствате и пожелаете.
Такъв е Божественият закон. Няма желание, няма мисъл, в каквото и да е направление, да пожелае, или да помисли човек, и да не стане. Не в един живот, но в цялата вечност. Човек има време и условия, всичко, каквото пожелае, всичко, каквото дойде до сърцето, до ума му, всичко туй да го постигне. Туй е великата истина. В цялата вечност имате всичката възможност да опитате всичко, каквото помислете, почувствате и пожелаете. Има такава перспектива на душата. За тази перспектива може да жертвате всичко. Не в един живот, но в целокупността на цялото битие ще ви се дадат възможности да опитате всичко. И туй е красивото в живота, че имаме възможност за постигане всичко онова, за което копнее душата, ума, сърцето и волята. Всичко туй един ден ще може да се реализира. към беседата >>
32. Двата метода на природата, НБ , , 9.9.1923г.,
- А Божественият план е онзи, когато вие живеете за вечността, за ангелите.
Това са въпроси, които вие сами трябва да разрешите. В този живот трябва да ги разрешите. И тъй, най-първо вие си туряте един общ план, скица – вашия живот. След туй ще има друг един план, вторият план – Божественият. Първият план: вие искате да се ожените, да имате деца. А Божественият план е онзи, когато вие живеете за вечността, за ангелите. Всички тези неща за бъдеще трябва да се съчетават, да се създаде бъдеще за вашата душа. И тъй, когато едно време Христос бил на земята, това учил Той хората: „Това е вечен живот, да познават Тебе Единнаго, Истиннаго Бога“. Всеки, който тъй познава Бога, той е разумен, той е близо до това учение, а онези, който са се отдалечили от това учение, те казват: „Днес Господа не можем да Го намерим“. Аз правя следното сравнение: допуснете, че вие живеете в един палат, който има 100 стаи. В първата стая гори една вощеница, във втората – две, в третата – три, а в стотната стая – 100 свещи. към беседата >>
33. Най-добрият начин за разсъждение, ООК , София, 31.10.1923г.,
- Божествените връзки са връзки, които ще ни свържат с Вечността.
Туй нещо сега е необходимо за вас. Аз ще вляза в необходимостите, за да може тази наука да се реализира, вашият живот и условията ви да се подобрят. Сега, ако имате разединение помежду си, вие ще се срещате, но тъй, както хората се срещат в гостилницата: ядат, пият и си приказват. Но тези връзки са връзки на интерес, не са любовни връзки. Божествените връзки са връзки, които ще ни свържат с Вечността. Те са връзки на Добродетелта, връзки на Божествената Мъдрост и Любов, връзки на свещените Божествени мисли. Когато обичаш някого, като напише нещо, ще го изслушаш. Нека ти прочете един, два, три куплета: тогава си изкажи мнението, тогава си изкажи одобрението, но не за да го подмамваш, а само за да го насърчиш. Не казвай, че е много добре. Кажи само, че е добре. към беседата >>
34. Каквото чух, НБ , София, 9.12.1923г.,
- Туй е единственото нещо, което ще остане за онази вечност!
Ще кажете: „Това е из 1001 нощ“. Не, това са факти вътре из космоса, но трябва да се отворят нашите очи, да видим тази велика Истина, която прониква навсякъде. Трябва да имаме доблестен характер. Земята и небето ще преминат, казва се, но думите на Любовта няма да преминат. Всичко ще премине, но Божествената Любов и всичко онова, което е внесено в нашите тела, в нашите сърца, в нашите умове, в нашите души и духове, ще остане за хиляди векове. Туй е единственото нещо, което ще остане за онази вечност! То ще остане и ще ни придружава. И тогава, когато влезем в небето, с какво ще се похвалим? Ще кажете: „Аз съм чист, аз съм праведен“. Ще ти каже Господ: „Онези животни, които ти стъпка, които разруши, спря ли се да ги подигнеш, поправиш и полееш с малко водица? Онези животни, които нарани, спря ли се да превържеш техните рани? към беседата >>
35. Скръб и радост, НБ , София, 23.12.1923г.,
- Бог не е в тези престъпления, но понеже Бог е Любов, вечност, то в Неговото разположение Той чака.
И тогава аз определям друга една максима. Съвременните хора казват: „Ние искаме да бъдем свободни“. Аз казвам: В света има само един случай, дето човек може да направи нещо без Бога. – То са престъпленията. Следователно всичките наши престъпления, каквито и да са те, които ние вършим на този свят, ние ги вършим без Бога и Бог не е в тях. Бог не е в тези престъпления, но понеже Бог е Любов, вечност, то в Неговото разположение Той чака. И един ден, когато ни прекара през горивото на тези страдания, до един милион, два милиона, три милиона, 10 и повече милиона градуса огън, нашите глави ще узреят. До това време Той ще ни чака. На някои хора главите ще узреят в един ден, на други в два, на трети в година, а за някои трябват най-малко 10 години, докато им узреят главите. Ще узреят главите ви! И аз имам едно изражение: в 10 години главите на хората ще узреят. към беседата >>
36. Школата и развитието на ученика, ООК , София, 26.12.1923г.,
- Туй, което в дадения момент използваш за себе си, него ще носиш през цялата вечност.
Туй, което сега Земята преминава през пространството, втори път никога няма да го мине. Ще кажете: „Идущата година тя ще мине пак по същия път.“ – Да, тя ще мине около Слънцето, но не и през същото пространство, защото и Слънцето се мени. Следователно този момент, който минава сега, използвай го. Ти казваш: „Утре! “ – Не, не, това е философия, която няма никакъв смисъл. Туй, което в дадения момент използваш за себе си, него ще носиш през цялата вечност. Туй пък, което сега си изгубил, никога няма да го добиеш. Може отчасти да се домогнеш до него, но все-таки ще почувстваш, че то е един кърпеж, не е цяло парче. И много праведници от Невидимия свят, като погледнат с онова, вечното око, на тази ти придобивка, ще кажат: „Кръпка е това! “ Тя може да бъде закърпена отлично, но все е кръпка. Сега вие ще кажете: „Защо този закон е толкова строг? към беседата >>
38. Единство на обичта, ООК , София, 2.1.1924г.,
- Най-първо, тези висши същества, които образуват триъгълниците, четириъгълниците, петоъгълниците – с това те изразяват граници на Вечността.
И тези разумни същества зад кристалите почват да строят. Кристалите са основа, от която по-нататък тия разумни същества са почнали да строят растителното царство. По какво се отличават растенията от кристалите? Те се отличават по форма в това, че техните клетки са ъглести. Добре, значи всичките растителни същества се отличават по това, че те започват с кръговете. Най-първо, тези висши същества, които образуват триъгълниците, четириъгълниците, петоъгълниците – с това те изразяват граници на Вечността. Те най-първо са изучавали Вечността. Значи триъгълникът е един начин за изучаване на Вечността в нейните възможности. Аз имам следното определение: правата линия е най-малката отсечка от кръга. Следователно, след като учените са изучавали всичките възможности, те очертават един кръг и в него поставят живота, за да се види дали техните теории за възможностите на живота могат да се проявят в кръга. Възможността на триъгълника може да се прояви в кръга. към беседата >>
- Те най-първо са изучавали Вечността.
Кристалите са основа, от която по-нататък тия разумни същества са почнали да строят растителното царство. По какво се отличават растенията от кристалите? Те се отличават по форма в това, че техните клетки са ъглести. Добре, значи всичките растителни същества се отличават по това, че те започват с кръговете. Най-първо, тези висши същества, които образуват триъгълниците, четириъгълниците, петоъгълниците – с това те изразяват граници на Вечността. Те най-първо са изучавали Вечността. Значи триъгълникът е един начин за изучаване на Вечността в нейните възможности. Аз имам следното определение: правата линия е най-малката отсечка от кръга. Следователно, след като учените са изучавали всичките възможности, те очертават един кръг и в него поставят живота, за да се види дали техните теории за възможностите на живота могат да се проявят в кръга. Възможността на триъгълника може да се прояви в кръга. Това са три малки отсечки от кръга в движението му. към беседата >>
- Значи триъгълникът е един начин за изучаване на Вечността в нейните възможности.
По какво се отличават растенията от кристалите? Те се отличават по форма в това, че техните клетки са ъглести. Добре, значи всичките растителни същества се отличават по това, че те започват с кръговете. Най-първо, тези висши същества, които образуват триъгълниците, четириъгълниците, петоъгълниците – с това те изразяват граници на Вечността. Те най-първо са изучавали Вечността. Значи триъгълникът е един начин за изучаване на Вечността в нейните възможности. Аз имам следното определение: правата линия е най-малката отсечка от кръга. Следователно, след като учените са изучавали всичките възможности, те очертават един кръг и в него поставят живота, за да се види дали техните теории за възможностите на живота могат да се проявят в кръга. Възможността на триъгълника може да се прояви в кръга. Това са три малки отсечки от кръга в движението му. Този кръг, след като се е завъртял около себе си три пъти, при всяко едно завъртане е отрязал по една малка отсечка. към беседата >>
39. Родени изново, НБ , София, 2.3.1924г.,
- Светлият ум подразбира една благородна душа, а благородната душа подразбира един любящ дух, който е излязъл от Бога на вечността.
Тези неща обаче не може да ни задържат от да не се родим изново. Този, който иска да види царството Божие, неговите очи трябва да бъдат чисти. Чистите очи подразбират чисто сърце. Чистото сърце подразбира светъл ум. Светлият ум подразбира една благородна душа, а благородната душа подразбира един любящ дух, който е излязъл от Бога на вечността. И след всичко това искат някои да ни кажат в кой път трябва да се върви. За сега аз зная, че съществува само един път, по който може да се върви. Да, има и други пътища, има още два пътя, но за кого са те? – Те са за необикновените хора. Има само един път достъпен за всички, той е пътят на Любовта! към беседата >>
40. Без съмнение, без подозрение и без докачение, ООК , София, 12.3.1924г.,
- Стремежите на човека са безконечни – човешкия Дух може да го задоволи само Вечността.
Човек, който не е спокоен, който се дразни и е недоволен от себе си, не е силен. Силният човек не се дразни, слабият се дразни. Опитът показва дали трябва да се съмнявам, или не. Докачението е един опасен недъг. Дълго време ще трябва да се борите с него. Стремежите на човека са безконечни – човешкия Дух може да го задоволи само Вечността. Тук, на Земята, човек не може да се задоволи. Щом кажеш, че ще направиш нещо, не подозирай себе си дали можеш да го направиш, или не. Кажи и го направи! После не се съмнявай, че нямаш толкова сили. Без подозрение, без съмнение, без докачение! към беседата >>
44. Малкото приложение, ООК , София, 18.6.1924г.,
- Като живеете във Вечността, какво ще познавате?
После трябва да познаем Бога как действа в условията. Бог действа в средата по един начин, а в условията – по друг начин. Там е казано: „Ако ние живеем в Бога, не можем да го познаваме“, т. е. ако ние искаме да бъдем като Бога, да живеем в Него, как ще Го познаем? Чудни сте! Като живеете във Вечността, какво ще познавате? Вечното се стреми да познае малките работи, своите части. Бог се стреми да види съотношението между всичко онова, което Той е създал. Ние се стремим да познаем онзи източник, от който сме излезли. Върху тия спорни въпроси много философи са дали 20 – 30 години от живота си за разрешението им. Като ги питаме какво са спечелили, казват: „Окаляхме само умовете си.“ Защо? към беседата >>
46. Двата закона, КД , София, 2.11.1924г.,
- За да постигнете Божественото, това можете изведнъж, но да се прояви у вас това Божествено в своята пълнота, трябва ви цяла вечност.
(Ама Божественото не се постига от един път.)- Ето, погрешката ви е там. За да постигнете Божественото, това можете изведнъж, но да се прояви у вас това Божествено в своята пълнота, трябва ви цяла вечност. Да посея у вас Божественото, не ми взема дълго време, но да изникне тази семка и да се разлисти, и да се развие, то изисква време - цялата вечност. Ще знаете, Божественото изведнъж се добива, но цяла вечност е потребна, за да се прояви. Защото в невидимия свят, в истинския свят под време и пространство всякога разбират промяна на състоянието. Когато се каже, че денят е студен или топъл, че слънцето е изгряло, това е време и пространство за сегашното разбиране, а в невидимия свят винаги разбират промяна на две състояния. Там за време и пространство никога не говорят, а те се свеждат към промени на състоянията. към беседата >>
- Да посея у вас Божественото, не ми взема дълго време, но да изникне тази семка и да се разлисти, и да се развие, то изисква време - цялата вечност.
(Ама Божественото не се постига от един път.)- Ето, погрешката ви е там. За да постигнете Божественото, това можете изведнъж, но да се прояви у вас това Божествено в своята пълнота, трябва ви цяла вечност. Да посея у вас Божественото, не ми взема дълго време, но да изникне тази семка и да се разлисти, и да се развие, то изисква време - цялата вечност. Ще знаете, Божественото изведнъж се добива, но цяла вечност е потребна, за да се прояви. Защото в невидимия свят, в истинския свят под време и пространство всякога разбират промяна на състоянието. Когато се каже, че денят е студен или топъл, че слънцето е изгряло, това е време и пространство за сегашното разбиране, а в невидимия свят винаги разбират промяна на две състояния. Там за време и пространство никога не говорят, а те се свеждат към промени на състоянията. Затуй там нямат година, месец, седмица или ден, там нямат и такова леточисление като нашето. към беседата >>
- Ще знаете, Божественото изведнъж се добива, но цяла вечност е потребна, за да се прояви.
(Ама Божественото не се постига от един път.)- Ето, погрешката ви е там. За да постигнете Божественото, това можете изведнъж, но да се прояви у вас това Божествено в своята пълнота, трябва ви цяла вечност. Да посея у вас Божественото, не ми взема дълго време, но да изникне тази семка и да се разлисти, и да се развие, то изисква време - цялата вечност. Ще знаете, Божественото изведнъж се добива, но цяла вечност е потребна, за да се прояви. Защото в невидимия свят, в истинския свят под време и пространство всякога разбират промяна на състоянието. Когато се каже, че денят е студен или топъл, че слънцето е изгряло, това е време и пространство за сегашното разбиране, а в невидимия свят винаги разбират промяна на две състояния. Там за време и пространство никога не говорят, а те се свеждат към промени на състоянията. Затуй там нямат година, месец, седмица или ден, там нямат и такова леточисление като нашето. към беседата >>
- Една секунда – това е цялата вечност, в която ти трябва да работиш и да се развиваш.
„Тогава, Господи, дай ми пет стотинки! “ – „Почакай Ме една секунда“, му казал Господ. Не мислете, че ние можем да бъдем по-умни от този велик закон в света. Не мислете, че можем да надхитрим Бога. „Почакай Ме една секунда“ – в това има скрита една велика Истина. Една секунда – това е цялата вечност, в която ти трябва да работиш и да се развиваш. А що означава Вечността? – Това е онуй интензивно вътрешно желание, с което ще могат да се реализират ония светли идеали, ония светли мисли на живота. Че как мислите вие? Във вас трябва да има едно непреодолимо желание, на което нищо в света да не е в състояние да му попречи. Вашето желание трябва да е толкова интензивно, толкова непреривно, че и на малки парченца да ви нарежат, туй желание да си остане пак живо във вас. към беседата >>
- А що означава Вечността?
“ – „Почакай Ме една секунда“, му казал Господ. Не мислете, че ние можем да бъдем по-умни от този велик закон в света. Не мислете, че можем да надхитрим Бога. „Почакай Ме една секунда“ – в това има скрита една велика Истина. Една секунда – това е цялата вечност, в която ти трябва да работиш и да се развиваш. А що означава Вечността? – Това е онуй интензивно вътрешно желание, с което ще могат да се реализират ония светли идеали, ония светли мисли на живота. Че как мислите вие? Във вас трябва да има едно непреодолимо желание, на което нищо в света да не е в състояние да му попречи. Вашето желание трябва да е толкова интензивно, толкова непреривно, че и на малки парченца да ви нарежат, туй желание да си остане пак живо във вас. към беседата >>
48. Несъизмеримите неща, ООК , София, 19.11.1924г.,
- Така се придобива във Вечността една душа.
Допуснете, че Бог направи един Космос, в който има десет милиарда душú. Този Космос, след като премине един период от милиарди, милиарди години, ще завърши цикъла си и ще се създаде в него една нова душа, значи ще има в него десет милиарда и една душа. След това Бог ще създаде друг един Космос, който с милиарди години също ще се върти около себе си, докато се придобие още една душа. Така се придобива във Вечността една душа. Тъй щото, в края на краищата от сегашния живот ще се яви само една душа, само един човек. Цялото Небе очаква да види какъв ще е този човек, който ще излезе от сегашния Космос. Цялото Небе, всички ангели работят за този човек, но не се знае каква ще бъде формата му, какво ще бъде лицето му – нищо не се знае. Всички ангели очакват с нетърпение да видят какъв ще бъде този човек. Като се създаде този нов човек и след като живее милиони, милиони години, този нов човек ще каже: „Нека направим сега друг свят, да дойде нов човек! към беседата >>
- Нека има нещо в цялата вечност, което да не знаете за себе си.
“ Паганини повече не се явил. Щом остане само една струна на цигулката, онзи, който свири на нея, няма вече да се яви. Така е с всички хора, които искат да знаят каква ще бъде крайната цел на техния живот. Вие не трябва да знаете това. Хубавото, красивото нека остане като една загадка в живота ви. Нека има нещо в цялата вечност, което да не знаете за себе си. Сега вие ще ми цитирате старите гръцки философи, които са казвали: „Познай себе си! “ Съгласен съм с това, но да познаеш себе си, значи да познаваш, че в теб има нещо несъизмеримо, че има неща в теб, които ще останат непознати. В непознаваемото ще дойде всичкото щастие, всичката радост за през всичките векове на Вечността. към беседата >>
50. Неразбраното, ООК , София, 10.12.1924г.,
- Значи ти ще се покачиш на едно по-високо поле във Вечността.
Тя не е любов, ако нейният ъгъл е 1° или 10°, или 20°. Не, тя трябва да образува ъгъл най-малко от 90°, за да се смята за Любов. Любовта в духовния свят не залязва никога. Там тя представлява един непрекъснат процес, никога не спира. Когато твоята любов на Земята достигне до своя зенит, тогава духовната Любов ще започне своето зазоряване. Значи ти ще се покачиш на едно по-високо поле във Вечността. Следователно ти ще проявиш една по-голяма стабилност, едно по-голямо разширение. Нашата любов на Земята загасва, но истинската Любов никога не загасва. Това трябва да знаете. Ако разбирате обикновения процес на загасване, това са обикновени разбирания, това са обикновени, преходни проявления на Любовта. към беседата >>
51. Миротворци, НБ , София, 21.12.1924г.,
- То е едно качество, за придобиването на което се изисква цялата вечност. (втори вариант)
Миротворството е едно качество, което се придобива, но не в един живот. То е едно качество, за придобиването на което се изисква цялата вечност. Сега, аз няма да се занимавам с математика, да ви доказвам, че за да се развие у вас миротворството, се изисква едно число от години с множество нули. Но да оставим това число, вие няма да го разберете. Едно ще знаете, че за да се развие миротворството, изисква се цялата вечност. Под думата [„]вечност[“], аз разбирам, че всички онези добродетели, които се проявяват в Божественото естество, трябва да дойдат и да подкрепят мира. Мирът, миротворството е най-хубавото качество, което човек трябва да има в себе си. към втори вариант >>
- Едно ще знаете, че за да се развие миротворството, изисква се цялата вечност. (втори вариант)
Миротворството е едно качество, което се придобива, но не в един живот. То е едно качество, за придобиването на което се изисква цялата вечност. Сега, аз няма да се занимавам с математика, да ви доказвам, че за да се развие у вас миротворството, се изисква едно число от години с множество нули. Но да оставим това число, вие няма да го разберете. Едно ще знаете, че за да се развие миротворството, изисква се цялата вечност. Под думата [„]вечност[“], аз разбирам, че всички онези добродетели, които се проявяват в Божественото естество, трябва да дойдат и да подкрепят мира. Мирът, миротворството е най-хубавото качество, което човек трябва да има в себе си. С това се отличава ангелският свят. Светът на мира е ангелският свят. Там, дето има мир, само там ще може да има музика, поезия, изкуство, живот в своята пълнота. към втори вариант >>
- Под думата [„]вечност[“], аз разбирам, че всички онези добродетели, които се проявяват в Божественото естество, трябва да дойдат и да подкрепят мира. (втори вариант)
Миротворството е едно качество, което се придобива, но не в един живот. То е едно качество, за придобиването на което се изисква цялата вечност. Сега, аз няма да се занимавам с математика, да ви доказвам, че за да се развие у вас миротворството, се изисква едно число от години с множество нули. Но да оставим това число, вие няма да го разберете. Едно ще знаете, че за да се развие миротворството, изисква се цялата вечност. Под думата [„]вечност[“], аз разбирам, че всички онези добродетели, които се проявяват в Божественото естество, трябва да дойдат и да подкрепят мира. Мирът, миротворството е най-хубавото качество, което човек трябва да има в себе си. С това се отличава ангелският свят. Светът на мира е ангелският свят. Там, дето има мир, само там ще може да има музика, поезия, изкуство, живот в своята пълнота. Дето няма мир, не може да има никаква култура. към втори вариант >>
53. Азъ Те познахъ / Аз Те познах, НБ , София, 1.2.1925г.,
- Те не са отделни от Него и съществуват едновременно с Него във вечността. (втори вариант)
Христос казва: „Сега познах Бога.“ Той познава Бога по едно нещо: че Бог е великата Любов, ограничила себе си, забравила себе си заради онези малки същества, които живеят в Него. В своите велики планове, Бог, след като създаде всичко, обръща вниманието си отвътре навън. То значи: Божественото проектира своя живот навън, като дава живота си и на всички души, които съществуват едновременно в битието. Аз ще употребя израза: всички души са вечни. Англичаните употребяват израза: душите са тъй вечни, както и Бог е вечен. Те не са отделни от Него и съществуват едновременно с Него във вечността. Те вървят заедно, живеят в един и същ живот, но не са еднакви, различават се. Бог винаги се различава, и те се различават, а при това, между тях има тясна връзка. Връзката е в това, че Бог е Един, а те са много. Следователно, с множеството се означава проявения, ограничения, физическия свят. Без множеството светът не може да се прояви. към втори вариант >>
55. Моето царство, НБ , София, 8.3.1925г.,
- В нея линиите не се прекъсват, те се проектират в цялата вечност; те са без начало и без край. (втори вариант)
Със сегашната математика, с нейните задачи малките деца на небето си играят, лесно ги решават. Представете си, какви са техните задачи! Казват: Математиката е положителна наука. Да, но коя математика? Математиката на онова царство е положителна наука. В нея линиите не се прекъсват, те се проектират в цялата вечност; те са без начало и без край. И тогава някои казват, че времето може да се съкрати, че пространството може да се съкрати. Може да разсъждавате колкото искате, но доколкото аз зная, нашите философи не са дали една определена дефиниция за времето и за пространството. Ако те разбират времето и пространството, трябва да го владеят. Туй, което човек разбира, трябва да го владее. Туй, което човек не разбира, не го владее. към втори вариант >>
- Въ нея линиите не се прѣкѫсватъ, тѣ се проектиратъ въ цѣлата вечность; тѣ сѫ безъ начало, и безъ край.
Съ сегашната математика, съ нейнитѣ задачи малкитѣ дѣца на небето си играятъ, лесно ги рѣшаватъ. Прѣдставете си, какви сѫ тѣхнитѣ задачи! Казватъ: математиката е положителна наука. Да, но коя математика? Математиката на онова царство е положителна наука. Въ нея линиите не се прѣкѫсватъ, тѣ се проектиратъ въ цѣлата вечность; тѣ сѫ безъ начало, и безъ край. И тогава нѣкои казватъ, че врѣмето може да се съкрати, че пространството може да се съкрати. Може да разсѫждавате колкото искате, но доколкото азъ зная, нашитѣ философи не сѫ дали една опрѣдѣлена дефиниция за врѣмето и за пространството. Ако тѣ разбиратъ врѣмето и пространството, трѣбва да го владатъ. Туй, което човѣкъ разбира, трѣбва да го влада. Туй, което човѣкъ не разбира, не го влада. към беседата >>
56. Въ който градъ влѣзвате / В който град влизате, НБ , София, 29.3.1925г.,
- И това посещение, колкото и кратко да трае, ще кажа на ваш език, ще ви държи топло през цялата вечност, докато светът съществува. (втори вариант)
Щом ние приемем Царството Божие в себе си, тогава ще дойде и господарят на това царство. Да възприемем Бог в себе си, това е една от най-великите Истини в света. Това е един от най-великите моменти в живота ни. Всички същества в света, от най-дребните до най-великите, не желаят нищо друго, освен да ги посети Господ за един много кратък момент. Да ви посети Господ само за една минута, или даже само за една секунда, това е най-великият момент за душата ви. И това посещение, колкото и кратко да трае, ще кажа на ваш език, ще ви държи топло през цялата вечност, докато светът съществува. към втори вариант >>
- Те знаят, че във вечността има ред условия, при които човек може да се прояви. (втори вариант)
Изредят още няколко такива поетически работи и казват най-после: Е, тогава работник ще бъда, ще стана един обикновен работник. Но знаете ли, че и най-обикновените работници в това велико царство на Ормуздъ-Дея са по-велики от всички наши най-велики философи и поети? Какво ще кажете на това отгоре? Всеки един от тях може да напише нещо много по-красиво и велико, отколкото всяка една строфа която би написал най-великият поет тук на земята. А при това, те заемат такова скромно положение! Те знаят, че във вечността има ред условия, при които човек може да се прояви. Има един закон за това, но ти ще чакаш своето време – няма да бързаш. За всяка душа Бог е определил един момент, когато трябва да се прояви. За този момент тя трябва да чака хиляди и милиони години. Ще дойде твоят ден, когато ще ти кажат: Излез да се проявиш! И тогава всичкото небе ще се прояви чрез тебе. към втори вариант >>
- Тѣ знаятъ, че въ вечностьта има редъ условия, при които човѣкъ може да се прояви.
Изредятъ още нѣколко такива поетически работи и казватъ най-послѣ: е, тогава работникъ ще бѫда, ще става единъ обикновенъ работникъ. Но знаете ли, че и най-обикновенитѣ работници въ това велико царство на Ормуздъ-Дея сѫ по-велики отъ всички наши най-велики философи и поети? Какво ще кажете на това отгорѣ? Всѣки единъ отъ тѣхъ може да напише нѣщо много по-красиво и велико, отколкото всѣка една строфа която би написалъ най-великия поетъ тукъ на земята. А при това, тѣ заематъ такова скромно положение! Тѣ знаятъ, че въ вечностьта има редъ условия, при които човѣкъ може да се прояви. Има единъ законъ за това, но ти ще чакашъ своето врѣме – нѣма да бързашъ. За всѣка душа Богъ е опрѣдѣлилъ единъ моментъ, когато трѣбва да се прояви. За този моментъ тя трѣбва да чака хиляди и милиони години. Ще дойде твоятъ день, когато ще ти кажатъ: излезъ да се проявишъ! И тогава всичкото небе ще се прояви чрезъ тебе. към беседата >>
57. Съ Духъ и огънь / С Дух и огън, НБ , София, 12.4.1925г.,
- Той е задача, която само вечността, в своите проявления, може да разреши. (втори вариант)
Казва Писанието: „Той ще ви кръсти с Дух Свят.“ Под думата „свят“ се разбира онзи разумен дух в човека, който ще го упъти в разбирането на вътрешния дълбок смисъл на живота. За сега, в самия живот има много усложнения, много сложни въпроси за разрешение. Животът не е задача, която можем да изучим за една, за 100, за 1’000 или даже и за няколко милиона години. Той е задача, която само вечността, в своите проявления, може да разреши. И когато ние разрешим тази задача в нейната първа степен, какво нещо, е физическия живот на земята, ние ще разберем до известна степен, какво нещо е и великата Мъдрост, която повдига съвременното човечество. Йоан Кръстител, който бе дошъл малко преди Христа бе запознат с основата на дълбоката окултна наука, с Божественото учение. Той не е бил от простите, от невежите пророци. Той е бил просветен, учил се е в едно от училищата на древността. И за Христа казват, че не се учил в никое училище. към втори вариант >>
58. Най-малкото чувство, ООК , София, 24.6.1925г.,
- Истинската радост трябва да бъде радост за цялата вечност.
За да осмислите живота си не само за една минута, а за вечни времена, много нещо се изисква. Ако някой каже, че е придобил радостта само за една минута, това не е никаква придобивка. Истинската радост трябва да бъде радост за цялата вечност. Щом не може да я задържите завинаги, това не е радост, това е само една проекция. Вие ще гледате тази радост да влиза постепено във вашите сърца и умове. Влезе ли дълбоко във вас, тя никога няма да изгасне. Тогава морето може отвън да бушува, може да имате скърби, страдания, недоразумения, но това нищо не значи. Нима онзи параход, който минава през Атлантическия океан, е посрещнат от вълните с финикови вейки? към беседата >>
59. Заведоха Исуса, НБ , София, 15.11.1925г.,
- Истината съдържа от памти-века всички методи на вечността за развиването, освобождението на човешката душа и постигането на вечния живот.
Сега съвременните хора мислят, че Истината, това са само думи. Те мислят, че Истината е нещо отвлечено. И ако ние попитаме духовните хора, какво нещо е Истината, те ще ни кажат: Истината не е нищо друго, освен стремеж на човешката душа да се освободи. Казвам: има и друго разбиране за Истината. Истината съдържа в себе си онези Божествени методи, чрез които душата може да стане свободна. Истината съдържа от памти-века всички методи на вечността за развиването, освобождението на човешката душа и постигането на вечния живот. Или другояче можем на кажем, че Истината е най-възвишеният първичен Дух, Който е излязъл от Бога. И следователно, квасът, началото на всички неща, е Истината. И от когато се проявило туй начало в света, от тогава се явява Любовта, да даде живот на Истината. Защото Истината, сама по себе си, произтича от Бога като един вечен принцип, но за да се оживи този принцип, да станат тези методи живи, трябва една среда, а първичната, вечната среда, в която всичко може да живее, това е Любовта. Следователно, когато казваме, че трябва да имаме любов, ние не подразбираме афекциите на хората. към беседата >>
60. Той знаеше, НБ , София, 29.11.1925г.,
- В нея е вечността, тя разполага с време, колкото иска.
Не казвам, че трябва да напуснем сегашния си живот, защото в света всичко изведнъж не може да стане. Преходни периоди, прескачания няма в живота. Живата природа обича последователността, тя никога не бърза. Туй ще помните! Това е един от нейните методи — тя не бърза. В нея е вечността, тя разполага с време, колкото иска. Тя икономисва своите сили, защото силите не са в такова изобилие в каквото е времето. Следователно вие можете да разполагате с нейното време, но не и с нейните сили. По тази причина онези хора, които не живеят според както тя иска, които бързат много, скоро изтощават силите си и умират много рано. Никакви молитви не помагат тогава за продължение на живота им. В това отношение природата не жертвува силите си. към беседата >>
61. Аумен, ООК , София, 2.12.1925г.,
- Във вечността човек минава през ред специалности, но в даден живот му е определена известна работа, която само той може да свърши.
Може ли да бъде доволен цигуларят, който свирил цели 20 години на цигулка, ако вие отнемете цигулката и му дадете лопата и мотика да копае и обработва някое лозе? Ще бъде ли доволен от положението си работникът на лозето, ако му отнемете мотиката и му дадете цигулка да свири? Нито цигуларят ще бъде доволен от мотиката, нито работникът от цигулката. Дайте цигулката на цигуларя да свири и мотиката на работника да копае лозето и двамата ще бъдат доволни. Всеки човек трябва да се постави на своето място, защото в сегашния си живот той има специална работа, определена само за него. Във вечността човек минава през ред специалности, но в даден живот му е определена известна работа, която само той може да свърши. Знае ли това нещо, човек не трябва да се смущава. Ако днес не е музикант, утре ще стане такъв; ако утрешният ден не е философ, на третия ден ще стане такъв. Човек променя специалностите си и с това се развива всестранно. Ако в този живот не сте мъдрец, в друг някой живот ще постигнете това. Стремете се да постигнете всичко, което душата ви желае, но не поставяйте в ума си мисълта да надминете еди-кого си, било като поет, музикант или философ. към беседата >>
62. Видя го Исус, НБ , София, 6.12.1925г.,
- Всичко в това безпределно пространство не се движи, ако цялата вечност, ако цялата вселена, ако целият космос се движи, накъде ще отиде това?
В миналата си беседа аз казах, че няма движение в природата, но има само някакво мърдане. Някои не са ме разбрали добре. В света има движение, но то е само частично, тъй го разбирам аз. Всичко в това безпределно пространство не се движи, ако цялата вечност, ако цялата вселена, ако целият космос се движи, накъде ще отиде това? Толкова повече, че всичкото пространство е изпълнено с една субстанция. Едни философи поддържат движението, други го отричат. И едните са прави, и другите са прави, но едновременно има нещо в света, което се движи. С това подразбирам абсолютната субстанция или реалност, от която е направена цялата вселена. Когато се говори за движение, подразбирам промяна на формите. към беседата >>
63. Откъде ида, НБ , София, 13.12.1925г.,
- Много пъти някои ангели, които са живели хиляди, милиони и милиарди години, са чули, направо от Господа, само две думи, но две съдържателни думи, които съдържат цялата вечност.
Вие трябва да знаете, че всички се учим. Туй е красивото в живота, че ние всякога ще се учим да познаваме Бога в Неговата безгранична Любов, да познаваме Бога в Неговата безгранична Мъдрост и светлина, да познаваме Бога в Неговата Истина и свобода. И всички форми, който съществуват в света, от най-малките до най-големите, във всички тия градации на интелигентност, ние ще изучаваме красивото и хубавото в света. Няма по-хубаво нещо от това, човек да обмени само две мисли с Бога, и Бог да му каже само две думи. Туй е достатъчно! Много пъти някои ангели, които са живели хиляди, милиони и милиарди години, са чули, направо от Господа, само две думи, но две съдържателни думи, които съдържат цялата вечност. И върху тия две думи те работят. Някои от вас искат да говорят цял ден с Господа. Не, само две думи ще ти каже Господ. Знаете ли какво ще ти каже Господ? - Люби Бога! към беседата >>
64. Добрата земя, НБ , София, 20.12.1925г.,
- Когато вечността се ограничава или когато вечността се проявява, или когато вечността проявява своята разумност, трябва да я вложи в една форма.
Аз ви говоря на един разумен език. Когато вечността се ограничава или когато вечността се проявява, или когато вечността проявява своята разумност, трябва да я вложи в една форма. Там именно е най-голямото изкуство в света. Изкуството не е в създаването на великите светове, създаването на слънцата и на планетите, но в създаването на онези дребни нищожни форми, дето не виждаме никаква интелигентност. Обаче във всяка форма, колкото и да е малка, тя има толкова интелигентност, колкото и в човешкото естество. Нека съвременните хора, които отричат всякаква интелигентност на малките същества погледнат на тия малки мидички и видят каква форма, каква култура, какви дрехи имат те, колко хубаво са полирани! Как ще си обясните всичко това? към беседата >>
- Следователно, когато в математиката се казва, че две линии са успоредни, подразбира се, че те не се пресичат, освен във вечността.
Щом той се изменя и е перпендикулярен само към едната страна , а не е перпендикулярен и към другата страна, тия две линии не са успоредни. Щом е перпендикулярен и към двете линии, тези две линии са успоредни. Те не само че са успоредни, но са и разумни. Защото има успоредни линии без да са разумни. Разумните линии се отличават. Следователно, когато в математиката се казва, че две линии са успоредни, подразбира се, че те не се пресичат, освен във вечността. Онези професори, които се занимават с висшата математика, се справят с този въпрос в своите библиотеки. Впрочем, като професори, вие знаете, че две успоредни линии са разумни линии и като така, те ще намерят един метод да се срещнат във вечността. Казвам: ако една царска дъщеря се влюбва в сина на един овчар, привидно взел овчарска форма, а в същност той е ангел, дошъл от небето, от висшите светове за да прекара един живот на земята, и ако този царски син скрито обича царската дъщеря, те няма ли да намерят благоприятни условия да се срещнат, да се разберат, макар че тази царска дъщеря живее при най-строгия морал, при най-строгите обичаи, които владеят в двореца? – Ще намерят. Как? – И на земята, и във въздуха, и в другия свят, те ще намерят начини да се срещнат, понеже са разумни. към беседата >>
- Впрочем, като професори, вие знаете, че две успоредни линии са разумни линии и като така, те ще намерят един метод да се срещнат във вечността.
Те не само че са успоредни, но са и разумни. Защото има успоредни линии без да са разумни. Разумните линии се отличават. Следователно, когато в математиката се казва, че две линии са успоредни, подразбира се, че те не се пресичат, освен във вечността. Онези професори, които се занимават с висшата математика, се справят с този въпрос в своите библиотеки. Впрочем, като професори, вие знаете, че две успоредни линии са разумни линии и като така, те ще намерят един метод да се срещнат във вечността. Казвам: ако една царска дъщеря се влюбва в сина на един овчар, привидно взел овчарска форма, а в същност той е ангел, дошъл от небето, от висшите светове за да прекара един живот на земята, и ако този царски син скрито обича царската дъщеря, те няма ли да намерят благоприятни условия да се срещнат, да се разберат, макар че тази царска дъщеря живее при най-строгия морал, при най-строгите обичаи, които владеят в двореца? – Ще намерят. Как? – И на земята, и във въздуха, и в другия свят, те ще намерят начини да се срещнат, понеже са разумни. Няма само един начин за срещане в света. Начинът за съобщението на две души не е само един – много начини има. към беседата >>
65. Десетте думи (Графология) / Десетте думи, МОК , София, 3.1.1926г.,
- Така завършена работата, тя е дело на Вечността. (втори вариант)
Какъв градеж е този, в който няма никакво издигане на това, което се гради? Когато работниците градят, те трябва да вършат всичко с вдъхновение. Вдъхновението изисква безкористие, както майката отглежда детето си. Който работи безкористно, с вдъхновение, само той има условия да се радва на плодовете на своя труд. Който работи с вдъхновение, безкористно, той има Дух и сила да победи всички мъчнотии, да се справи с трудностите на живота. Така завършена работата, тя е дело на Вечността. към втори вариант >>
66. До скончанието на века, НБ , София, 3.1.1926г.,
- Има още нещо непроявено в този велик Господ и в цялата вечност Той не може да се прояви.
Не, това е несъвместимо с Божествените закони. Писанието казва: “Ще се всели Бог, но няма да се въплоти.” Как ще се всели? – Той ще живее между човешките души, ще живее и между ангелите. Той може да живее навсякъде. Той изпълва всичкото битие, изпълва всичките светове, изпълва всичките слънчеви системи, и все пак остава още една непроявена част от него. Има още нещо непроявено в този велик Господ и в цялата вечност Той не може да се прояви. Следователно, вечността е един начин, чрез Който Господ може да се прояви, но и в тази вечност пак няма всичките форми, чрез които Господ може да се прояви напълно. То е най-красивото в света. към беседата >>
67. Давам власт, НБ , София, 10.1.1926г.,
- Ако дам на този кюнец цялата вечност, която представлява едно число с 15 нули на ред, мислите ли, че през този кюнец, не ще може да премине всичката вода?
Аз ще изпълня всичко, което е Твоя воля.” Та, като ви говоря за Бога и като ви казвам, да вярвате в него, то е, за да направите душите си толкова свободни, че да включите в себе си едновременно и Божията Любов, любовта на всички същества. Вие ще кажете: Божията Любов може ли да се събере в мене? - Може, аз ще ви кажа, как ще се събере. Ако на един малък кюнец, широк около 10 см, кажа: знаеш ли, че през тебе може да премине всичката вода на света - той ще ме пита: възможно ли е? - Възможно е. Ако дам на този кюнец цялата вечност, която представлява едно число с 15 нули на ред, мислите ли, че през този кюнец, не ще може да премине всичката вода? - Ще може. Следователно, през цялата вечност, във всяка една душа, може да премине всичката Божия слава и величие. Та като казвам, че през този кюнец може да премине всичката вода, не подразбирам, че в този момент може да стане това нещо, но през течение на цялата вечност. Ами какво ще кажем ние за живота на онези дръвчета, на онези минерали, на онези животни, на човека, докато най-после стигнем до живота на ангелите? Всичко това представлява една цяла йерархия. към беседата >>
- Следователно, през цялата вечност, във всяка една душа, може да премине всичката Божия слава и величие.
- Може, аз ще ви кажа, как ще се събере. Ако на един малък кюнец, широк около 10 см, кажа: знаеш ли, че през тебе може да премине всичката вода на света - той ще ме пита: възможно ли е? - Възможно е. Ако дам на този кюнец цялата вечност, която представлява едно число с 15 нули на ред, мислите ли, че през този кюнец, не ще може да премине всичката вода? - Ще може. Следователно, през цялата вечност, във всяка една душа, може да премине всичката Божия слава и величие. Та като казвам, че през този кюнец може да премине всичката вода, не подразбирам, че в този момент може да стане това нещо, но през течение на цялата вечност. Ами какво ще кажем ние за живота на онези дръвчета, на онези минерали, на онези животни, на човека, докато най-после стигнем до живота на ангелите? Всичко това представлява една цяла йерархия. Това са възможности за нашия живот, за равитието на нашия ум, нашето сърце и нашата воля. Та казвам: каквито и да са нашите възгледи на миналото, ние трябва да се простим с тях! към беседата >>
- Та като казвам, че през този кюнец може да премине всичката вода, не подразбирам, че в този момент може да стане това нещо, но през течение на цялата вечност.
Ако на един малък кюнец, широк около 10 см, кажа: знаеш ли, че през тебе може да премине всичката вода на света - той ще ме пита: възможно ли е? - Възможно е. Ако дам на този кюнец цялата вечност, която представлява едно число с 15 нули на ред, мислите ли, че през този кюнец, не ще може да премине всичката вода? - Ще може. Следователно, през цялата вечност, във всяка една душа, може да премине всичката Божия слава и величие. Та като казвам, че през този кюнец може да премине всичката вода, не подразбирам, че в този момент може да стане това нещо, но през течение на цялата вечност. Ами какво ще кажем ние за живота на онези дръвчета, на онези минерали, на онези животни, на човека, докато най-после стигнем до живота на ангелите? Всичко това представлява една цяла йерархия. Това са възможности за нашия живот, за равитието на нашия ум, нашето сърце и нашата воля. Та казвам: каквито и да са нашите възгледи на миналото, ние трябва да се простим с тях! Сега трябва да възприемем новите възгледи! към беседата >>
68. Изваждане / Изваждането, МОК , София, 17.1.1926г.,
- Числото 8, това е дългият процес на вечността. (втори вариант)
Второто 2 * 4 – едното е пасивно число, другото положително, умножават се. Значи двете в дадения случай означава онзи Божествен принцип, 4 е пак Божествено число, дадено, ще умножавате нещата, ще имате числото 8. Когато работите за една истина, не очаквайте бързи резултати, понеже ще получите числото 8. Числото 8, това е дългият процес на вечността. Когато боравите с истината, да нямате предвид тези материални дребнави работи, а с жест, тъй. Трябва да имате търпение. Тогава имате 8 : 2 – показва същия закон. Тук процесът е обърнат. 8 : 2 значи процеса на вечността, тоя дълъг процес, можем да се ползваме от него, да делим, да даваме само когато работим по първия начин. към втори вариант >>
69. Свидетелството Негово, НБ , София, 31.1.1926г.,
- В света има една велика книга, в която Бог е писал и в която са написани най-ценните, най-хубавите неща, избрани от вечността.
В света има една велика книга, в която Бог е писал и в която са написани най-ценните, най-хубавите неща, избрани от вечността. Буквите на тая книга са живи, написани са от най-хубавите семенца на всички растения. Като погледнеш в тази книга, ще видиш, че всяко растение има изпратено по едно живо семенце в нея. Това е не само с растенията, но като почнем от кристалите, ще свършим с ангелите. И кристалите са живи същества. Значи по ред вървят: кристалите, растенията, животните, хората и най-после се дохожда до ангелите. към беседата >>
70. Живите закони на добродетелите, ООК , София, 10.3.1926г.,
- Тази година, 26-та, трябва да се отбележи с придобиване на търпение, което да служи във вечността, като стълб на живота.
И тъй, кое е основното за живота ви? Какво трябва да придобиете през тази година? – Търпение. Желая на всинца ви да придобиете търпение, защото то представлява гръбнакът в човека. Както знаете, хората спадат към гръбначните животни. Тази година, 26-та, трябва да се отбележи с придобиване на търпение, което да служи във вечността, като стълб на живота. За Бога се казва, че е дълготърпелив. През 27-та година трябва да придобиете милосърдие, а през 28-та година – любов към Бога. Значи днес ви давам програма за работа за 3 години. През тези 3 години трябва да развиете търпение, милосърдие и любов към Бога. Влязат ли тия добродетели във вашия дом, животът ви коренно ще се измени. към беседата >>
71. Кръг и елипса, ООК , София, 31.3.1926г.,
- Във вечността се крият всички възможности за постигане идеалите на човешката душа.
Да се затвориш в себе си, значи да нямаш ненужни желания. Желай за днес само най-същественото! Имаш ли днес едно малко благо, повече не желай за деня. За всеки ден пожелавай само по едно благо. Не се стреми да постигнеш всичко изведнъж. Във вечността се крият всички възможности за постигане идеалите на човешката душа. В постигане на своите идеали човек ще се натъкне на ред мъчнотии и противоречия. Вземете, за пример, Христа, Който минава за Син Божий. Как Го приеха хората на земята? Светът трябваше да Го посрещне с венци и да приеме веднага учението Му, но така ли излезе? Казваме, че Бог е всесилен, че всичко може да направи, а при това виждаме, че Неговият Син на всяка стъпка беше преследван от садукеите и фарисеите, които Му възразяваха, противодействаха и т.н. към беседата >>
- Трябва да знаете, че вечността е мястото, където се крият всички възможности.
Вечността, това са възможностите за проявлението на разумния живот. Тъй определям аз вечността. Само във вечността се крият възможностите за проявлението на нашата душа и дух. Казвате: вечният живот е важен. Да, важен е, но няма какво да ни плаши вечността. Трябва да знаете, че вечността е мястото, където се крият всички възможности. Като разберем тъй живота, от нас ще изчезне онова учение, което често ни засенчва. Ние мислим, че няма да постигнем някои неща. Ако е въпрос да разберем само нашето съществувание, тогава животът няма смисъл. Някои казва: аз искам да живея. Добре, можеш да живееш, но твоят живот представлява само един ден от целокупния живот, който трябва да преживееш през хилядите години на бъдещето. към беседата >>
73. Пътят на желанията, ООК , София, 26.5.1926г.,
- Тази формула е вярна през всичките времена на вечността.
Представете си сега, че при вас дойде някой външен човек и ви каже: “Моля ви се, понеже сте окултен ученик и знаете добре законите, кажете ми какъв метод за възпитание трябва да приложа към своето дете, което е много своенравно, упорито? ” Вие ще му отговорите, че детето трябва да се остави свободно. Обаче законът на свободата работи само при формулата Вп. Тази формула е вярна през всичките времена на вечността. Това значи: през цялата вечност човек има възможност да опита резултата на своите желания и един ден, когато се увери в тяхното непостоянство, той ще започне да търси правия път. За това обаче се изисква дълго време. Ето защо човек, оставен свободно да се развива сам на себе си, той ще може да се добере до правия път, но за това се изискват дълги лутания. Друго е, ако той знае законите и може да се самовъзпитава. Той ще съкрати времето на своето развитие. към беседата >>
- Това значи: през цялата вечност човек има възможност да опита резултата на своите желания и един ден, когато се увери в тяхното непостоянство, той ще започне да търси правия път.
Представете си сега, че при вас дойде някой външен човек и ви каже: “Моля ви се, понеже сте окултен ученик и знаете добре законите, кажете ми какъв метод за възпитание трябва да приложа към своето дете, което е много своенравно, упорито? ” Вие ще му отговорите, че детето трябва да се остави свободно. Обаче законът на свободата работи само при формулата Вп. Тази формула е вярна през всичките времена на вечността. Това значи: през цялата вечност човек има възможност да опита резултата на своите желания и един ден, когато се увери в тяхното непостоянство, той ще започне да търси правия път. За това обаче се изисква дълго време. Ето защо човек, оставен свободно да се развива сам на себе си, той ще може да се добере до правия път, но за това се изискват дълги лутания. Друго е, ако той знае законите и може да се самовъзпитава. Той ще съкрати времето на своето развитие. Много от съвременните хора се учат от своите опитности. към беседата >>
75. Вътрешни и външни връзки, МС , София, 7.7.1926г.,
- Онова, което е излязло от нас, да върви във вечността, а ние да чуваме само Божественото.
- Пак моята песен. Отида на трето място - все моята песен ми пеят. Казвам: каква нова песен? Доста тези фонографи! Най-скучното нещо е човек да слуша себе си, да го преповтарят и да бъде едно ехо. Онова, което е излязло от нас, да върви във вечността, а ние да чуваме само Божественото. За нас има смисъл да възприемаме, когато Бог ни говори, да чуваме Неговият глас и да не бъдем ехо. Когато аз говоря, Бог да ме слуша. Когато аз ви говоря, не говоря на вас, на Господа говоря. Казвам: Господи, хубав е Твоят свят! Като виждам тези животни, тези цветя, тези хора, които Си направил, аз се радвам в себе си. към беседата >>
- Тази буква означава закона на вечността.
С буквата Б е започнало създаването на света. Б-то означава създаване. Казвате: брат и сестра. Как се казва сестра в другите езици, например във френски, в латински език? - На френски език се казва "Soeur", започва с буквата S. Тази буква означава закона на вечността. Следователно, когато говорим за брат и за сестра, всякога подразбираме два Божествени процеса на нов живот. Брат и сестра са процеси на един нов живот, който трябва да започне. Братът и сестра, това е началото и краят на сегашния живот. Брат и сестра означават границите на новия живот, в който трябва да влезем. Реката е река, ако има брегове, ако има граници. към беседата >>
77. Свещеният огън, СБ , София, 27.8.1926г.,
- Има нещо тайно във всяка душа, което даже и другите не подозират, но Бог, Който вижда цялата вечност, вижда какво може да излезе от всяка душа.
Сега хората страдат от двете болести: от главоболие и от коремоболие. Казвам: сложете Любовта съразмерно и в главата, и в сърцето! Когато говоря за Любовта, подразбирам съвършенството на Бога, изявлението на Бога в Неговата пълнота, т.е. във всички Негови прояви. Любовта е единствената сила, която ни свързва с Бога, а не нашето външно величие. Има нещо тайно във всяка душа, което даже и другите не подозират, но Бог, Който вижда цялата вечност, вижда какво може да излезе от всяка душа. Вие може да гледате една душа, че е бедна, страдаща, без никакво външно величие, но Бог обръща специално внимание на тази душа. към беседата >>
78. Правосъдие, СБ , София, 28.8.1926г.,
- Човек не е пратен на земята за радости; човек не е пратен на земята за щастие; човек не е пратен на земята за блаженство; човек не е пратен на земята за богатство; човек не е пратен на земята за слава; човек не е пратен на земята за сила – той е пратен да научи пътя Господен; той е пратен на земята да научи закона на служенето, закона на смирението; той е пратен на земята да научи онова истинско знание на вечността, което ще му служи за съграждането на неговия бъдещ безсмъртен живот.
Такъв е животът, който сега се проявява на земята. Всички разумни хора в света, които искат да разберат Истината, трябва да я търсят, да я проучват, понеже свободата в света не може да дойде без Истината. Тя е велик закон. Когато хората разберат Истината, само тогава ще имат едно вътрешно гражданство. Но преди да дойде Истината, преди да дойде свободата, на тях предстои усилена работа. Човек не е пратен на земята за радости; човек не е пратен на земята за щастие; човек не е пратен на земята за блаженство; човек не е пратен на земята за богатство; човек не е пратен на земята за слава; човек не е пратен на земята за сила – той е пратен да научи пътя Господен; той е пратен на земята да научи закона на служенето, закона на смирението; той е пратен на земята да научи онова истинско знание на вечността, което ще му служи за съграждането на неговия бъдещ безсмъртен живот. Това е великият закон, това е великият идеал! към беседата >>
79. Отношение на простите истини към човека, ООК , София, 22.9.1926г.,
- Има неща, казани от пророците, които се отнасят за вечността, но човек трябва да различава тия неща от временните, преходните.
Сега мнозина ще ви привеждат стихове, че еди-кой си пророк казал това, еди-кой си казал онова и т. н. Да, всеки пророк е казал нещо, но това, което е казал, се отнасяло за специални случаи. Много от казаното представя временни условия на живота. То не е нещо абсолютно, за вечни времена. Има неща, казани от пророците, които се отнасят за вечността, но човек трябва да различава тия неща от временните, преходните. Как ще изтълкувате думите на майката към детето: „Слушай, да не ходиш на реката да се къпеш; убивам те, ако се удавиш! " Питам: Как може да се бие удавен човек? С това тя иска да каже, че ако то се удави, тогава отношенията между нейната и неговата душа ще се изменят. Тя не ще може вече да изпраща силите на своя живот в неговия. Тя иска с това да му каже: „Не отивай на реката да не се удавиш, защото ще прекъснеш условията на живота си. към беседата >>
80. Ако говоря, НБ , София, 24.10.1926г.,
- Това са три велики свята, които съдържат всички възможности на Вечността.
Често старите хора казват на младите: “Вие не трябва да се занимавате с правене добри дела, дето трябва и не трябва, тия неща ще ви осакатят, преждевременно ще остареете.” - Това не е никаква наука, никаква религия. Бъдещата религия ще почива върху три основни положения: върху Любовта, върху Мъдростта и върху Истината. Любовта дава законите, по които може да се живее свободно, разумно с всички възможности на великия живот. Мъдростта е носителка на Божествената светлина, която създава най-благоприятните условия за развитието на човешкия ум и човешкия дух. Истината пък осмисля живота. Това са три велики свята, които съдържат всички възможности на Вечността. Любовта е плод на Вечността. Вие всякога може да бъдете близо до нея, но никога в самата нея, никога не можете да я достигнете. Никой не може да реализира своята любов. Любовта, Мъдростта и Истината са непостижими неща. Те представляват вечния стремеж на човешката душа. към беседата >>
81. Устой на съзнанието, ООК , София, 17.11.1926г.,
- Следователно те изразяват безкрайни състояния или възможности, които се включват в Бога, в единицата, във вечността.
И тъй като цяло единицата не се събира. Бог е единица. С кого ще Го събереш? Числата 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9,10 и т. н. до безконечност представляват части от цялата единица. Следователно те изразяват безкрайни състояния или възможности, които се включват в Бога, в единицата, във вечността. Сега аз ще дам ново определение за вечността. към беседата >>
- Сега аз ще дам ново определение за вечността.
Бог е единица. С кого ще Го събереш? Числата 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9,10 и т. н. до безконечност представляват части от цялата единица. Следователно те изразяват безкрайни състояния или възможности, които се включват в Бога, в единицата, във вечността. Сега аз ще дам ново определение за вечността. към беседата >>
- Плюсът и минусът представляват течения на сили в две успоредни посоки, които се срещат някъде във вечността и образуват окръжност, затварят един кръг.
Защото окръжността никъде не е прекъсната. Щом се прекъсне някъде, и кръгът се прекъсва или пропуква и тогава казваме, че кръгът е временен. Тогава от едната страна на кръга тече положителна енергия, а от другата страна – отрицателна. Плюсът означава посоката, отдето минава Божествената енергия. Минусът означава мястото, дето Божествената енергия започва да изтича. Плюсът и минусът представляват течения на сили в две успоредни посоки, които се срещат някъде във вечността и образуват окръжност, затварят един кръг. Следователно вечни неща са тия, които нямат нито начало, нито край. Който иска да стане знаменит човек, той трябва да опише около себе си една окръжност, да образува кръг, който няма начало, няма и край. Ако знаменитият човек е недоволен от положението си, иска да се прослави, той разкъсва някъде окръжността и в нея вече се явява положителна и отрицателна енергия. Този човек иска да се представи пред хората, да им заповядва, но ще се намери в положението на човек, който се оглежда в огледало. Каквото върши отвън, това ще види и вътре в огледалото. към беседата >>
82. Любов – колективност, ООК , София, 24.11.1926г.,
- Всеки трябва да постави здрава основа на своя живот, защото този градеж не е само за сегашния живот, но за вечността.
И тъй, като говоря по този начин, вие ще кажете като Давида: „Тежко е оръжието, което Саул ми даде. Аз ще взема старото си оръжие, тоягата, с която досега съм се бранил." Той взе старото си оръжие, което му прилягаше. Сега и на вас казвам: Ако старото не ви пречи и можете да се ползувате от него, дръжте го, не го събаряйте. Обаче, ако сте недоволни от старото, разрушете го, хвърлете настрана старите греди, заместете ги с нови и започнете да градите. Всеки трябва да постави здрава основа на своя живот, защото този градеж не е само за сегашния живот, но за вечността. Щом новото се съгради, старото само по себе си ще рухне. към беседата >>
83. Не Го приеха, НБ , София, 28.11.1926г.,
- Като се съберат две неща, които имат начало и край, те образуват вечността в себе си.
Питам: Защо природата е поставила две очи, две уши, две дупки на носа, две отвърстия на устата - едното, което води за стомаха, а другото за белите дробове? Всеки човек, който не разбира дълбокия смисъл на живота, казва: “Една уста ми трябва само.” - Да, една уста, но с две отвърстия. Такъв е законът в природата. Всяко нещо, което има начало, има и край. И обратно: всяко нещо, което има край, има и начало. Като се съберат две неща, които имат начало и край, те образуват вечността в себе си. към беседата >>
84. Глас в пустинята, НБ , София, 12.12.1926г.,
- Бог е Любов, Мъдрост и Истина - три големи велики свята, за изучаването на които ми е нужна цялата вечност.
След всичко това ще дойде някой философ да ме пита, какво понятие имам за Бога. Бог е Любов, Мъдрост и Истина - три големи велики свята, за изучаването на които ми е нужна цялата вечност. За да науча, какво нещо е Любовта, Мъдростта и Истината, трябва да имам на разположение цялата вечност и като се върна, ще ви разкажа какво представляват тези три свята. Аз няма да постъпя като онзи философ, който живял само в лъжи в живота си. Извика го един ден султанът и му казва: “Кажи една лъжа! ” - Не, аз съм решил вече да не говоря никакви лъжи. Но виж какво ще те помоля: “Баща ми умря, та имам нужда от 500 лири. към беседата >>
- За да науча, какво нещо е Любовта, Мъдростта и Истината, трябва да имам на разположение цялата вечност и като се върна, ще ви разкажа какво представляват тези три свята.
След всичко това ще дойде някой философ да ме пита, какво понятие имам за Бога. Бог е Любов, Мъдрост и Истина - три големи велики свята, за изучаването на които ми е нужна цялата вечност. За да науча, какво нещо е Любовта, Мъдростта и Истината, трябва да имам на разположение цялата вечност и като се върна, ще ви разкажа какво представляват тези три свята. Аз няма да постъпя като онзи философ, който живял само в лъжи в живота си. Извика го един ден султанът и му казва: “Кажи една лъжа! ” - Не, аз съм решил вече да не говоря никакви лъжи. Но виж какво ще те помоля: “Баща ми умря, та имам нужда от 500 лири. Услужи ми моля ти се! към беседата >>
86. Влизане, НБ , София, 2.1.1927г.,
- От материално, физическо гледище, нещата стават мъчно, изисква се вечност, едно число с 15 нули – денят на Брама.
От гледището на самосъзнанието ще кажете: Може ли човек да пътува до слънцето? – Може. Има вътрешно, духовно пътуване. По физически начин не може да се отиде до слънцето, но по духовен начин – може. Когато се говори за живота, ние имаме предвид неговата външна – физическа страна и вътрешна – духовна страна. От материално, физическо гледище, нещата стават мъчно, изисква се вечност, едно число с 15 нули – денят на Брама. Щом изтече това число, ще изтече и Божественият ден, след което ще настане Божествената нощ, пак същото число с 15 нули. Изчислете, колко милиарди години правят тези числа. Денем Бог твори, а нощем, когато спи, Той образува новите светове в себе си. Тъй щото в Бога има постоянен, вечен процес на творчество и създаване. към беседата >>
87. Предназначение, ООК , София, 12.1.1927г.,
- Ти няма да живееш година, две или десет години – цяла вечност ще живееш и велики работи ще учиш.
Приятно е, когато човек седне при една чешма, която тече без да изтича. Красивото седи в неща, които постоянно текат, постоянно извират. Каква красота може да има чешма, която пресъхва или извор, който престава да извира? Когато някой каже, че не разбира нещо, това значи, че туй нещо е престанало да тече. Красотата на живота седи в постоянното течение. Ти няма да живееш година, две или десет години – цяла вечност ще живееш и велики работи ще учиш. към беседата >>
88. Едно стадо, НБ , София, 23.1.1927г.,
- Влезете ли в интимна вътрешна връзка с трептенията на светлината, която излиза от даден човек, вие се свързвате с него, създавате истинско, трайно приятелство във вечността.
Например, вие виждате един човек и казвате: Виждам един такъв и такъв човек и започвате да го описвате. Как става това виждане? Светлината, която иде от този човек, пада в очите ви, където се пречупва и после отразява. По този начин светлината се трансформира няколко пъти във вашите очи, и вие получавате известно впечатление за този човек, за този образ и вече можете да го опишете с най-големи подробности. Тъй щото, ако в окото не става този вътрешен процес със светлината, по механически начин вие не бихте могли да получавате никакви впечатления от външния свят. Влезете ли в интимна вътрешна връзка с трептенията на светлината, която излиза от даден човек, вие се свързвате с него, създавате истинско, трайно приятелство във вечността. Много от сегашните връзки между хората могат да се уподобят на състояния, предизвикани от известни болести у тях. Някой човек страда, например, от огненица, и в това състояние той бълнува, говори за майка си, за баща си, за брата си, за сестра си, за някои приятели, иска да ги види, но всичко това продължава, докато и огненото състояние трае. Мине ли болестта, и връзките се прекъсват. Подобно нещо представлява и ревността в човека. Богатият човек ревнува. Защо? към беседата >>
89. Което оправя, ООК , София, 26.1.1927г.,
- Вечността е пред него; той има много време на разположение да постигне всичко, каквото желае.
Това е незабравим момент, който веднъж само преживян, е в сила да внесе вечна радост и веселие в душата на човека. Когато Божественото посети човека, от този момент той може вече да мисли, да чувства, да действа право; от този момент той може да пее, да свири, да рисува – каквото пожелае, може да направи. Ето защо той трябва да запази този момент, да задържи спомена си за него. Той трябва с всичкото си смирение да учи, да работи, да не съжалява за времето, да казва, че го е изгубил напразно. Който живее в стремеж към постигане на Божествения живот, той никога не губи времето си. Вечността е пред него; той има много време на разположение да постигне всичко, каквото желае. към беседата >>
90. Стари и нови възгледи, ООК , София, 2.2.1927г.,
- В математиката пък се казва, че успоредните линии могат да се пресекат някъде във вечността.
Добре е, че поддържат науката, както и учените, но те трябва да познават истинските учени, изворите на науката, на изкуството, на музиката. Истински художник, истински ваятел е този, който може да направи от восък човек и да му вдъхне жива душа. Ще кажете, че това е от приказките на “Хиляда и една нощ”. Ако това е невъзможно, защо в Писанието е казано, че реките ще запляскат с ръцете си? Де са ръцете на реките? В математиката пък се казва, че успоредните линии могат да се пресекат някъде във вечността. Вярно ли е това? То е толкова вярно, колкото е вярно, че камъкът може да се отвори само от една ваша дума. Ако наистина успоредните линии могат да се пресекат някъде във вечността, това показва, че те не вървят в една и съща плоскост. към беседата >>
- За в бъдеще, във Вечността, всеки може да стане виден човек.
За малко хора е определено това положение. Има статистика, според която е точно определено колко души в света могат да бъдат царе, колко могат да бъдат държавници. Също така е определено колко души могат да бъдат музиканти, поети, художници, учени, философи и т.н. Освен тия, които са в действие, определено е още, кои и колко предстоят да станат видни хора на земята. Това не трябва да ви обезсърчава. За в бъдеще, във Вечността, всеки може да стане виден човек. На всеки човек е определено някога да стане поет и то от първокласните поети, да получи Нобеловата премия. Когато такъв поет дойде отново на земята, ще го посрещнат хиляди души, на които той е посочил пътя чрез своята поезия, и ще кажат: Благодарим ти за стиховете, които ни дадоха Светлина, чрез Която намерихме Пътя към Бога и се отправихме към Него. Тази е най-голямата награда на поета. Тя ще му послужи за стимул в живота да продължава работата си за повдигане на човечеството. Така дават награди за насърчение на ученици, свършили с отличие. към беседата >>
92. Праведният, НБ , София, 20.2.1927г.,
- Когато философите говорят за вечните неща, за вечността, тази идея у тях е съвсем неопределена.
Когато се казва, че не може да се живее без нещо, това подразбира, че при известни условия само не може да се живее. „Може“ и „не може“ са относителни положения. Ако религията представя система, която държи нещата в известен ред и порядък, то е едно нещо; ако религията представя законност, Правда във висшия живот, това е друго нещо. Обаче, що се отнася до нашите мисли и идеи, до нашия ред и порядък в света, тия неща не могат да бъдат вечни. Само Бог е вечен. Когато философите говорят за вечните неща, за вечността, тази идея у тях е съвсем неопределена. Човешките мисли нито могат, нито трябва да бъдат вечни, защото вечните неща са неопределени, а определените неща са конечни и гранични. Ако на един съвременен човек се даде безконечен, вечен живот, какво ще придобие той от него? Когато се говори за безконечност това понятие се свързва с физическия живот, защото той продължава във вечността. към беседата >>
- Когато се говори за безконечност това понятие се свързва с физическия живот, защото той продължава във вечността.
Обаче, що се отнася до нашите мисли и идеи, до нашия ред и порядък в света, тия неща не могат да бъдат вечни. Само Бог е вечен. Когато философите говорят за вечните неща, за вечността, тази идея у тях е съвсем неопределена. Човешките мисли нито могат, нито трябва да бъдат вечни, защото вечните неща са неопределени, а определените неща са конечни и гранични. Ако на един съвременен човек се даде безконечен, вечен живот, какво ще придобие той от него? Когато се говори за безконечност това понятие се свързва с физическия живот, защото той продължава във вечността. към беседата >>
93. Лозените пръчки, НБ , София, 27.3.1927г.,
- – Вечността е пред вас, няма защо да се безпокоите дали ще имате време, или не.
– Как ще Го любите? Вие трябва да знаете, че Бог се проявява в целокупния живот, във всички живи същества. Затова, срещнете ли някой ваш приятел, вие трябва да намерите в него поне една хубава, красива черта, която представлява Божественото в него. За да познаете Бога във всички Негови прояви, вие трябва да обходите целия космос, цялата Вселена. Казвате: Колко време ще трае тази обиколка из Вселената? – Вечността е пред вас, няма защо да се безпокоите дали ще имате време, или не. Вие ще минавате през всички форми на минералното, на растителното, на животинското царства, докато дойдете до положението на човек. От това последно положение вие ще минете и през по-високи фази, ще минете през всички по-високи форми на Битието. Наука е това! Някой ще каже: Нима и през формата на свинята ще минем? – Какво от това, ако трябва да минете и през формата на свинята? към беседата >>
94. Скрити сили, МОК , София, 3.4.1927г.,
- Индивидуалността скачва личността, временния живот, с вечността. (втори вариант)
Създаването е механически процес, а раждането – органически. Кой го ражда? (- Идва със своите способности от друг някой мир.) Между личността и душата има второ състояние, което се нарича индивидуалност. Геният се крайно индивидуализира. Човек, на когото личността е силно развита, на физическия свят взема повече ширина. Индивидуалността скачва личността, временния живот, с вечността. Чрез личността той иска да реализира известни свои идеи, може да е музика или поезия, но за себе си. Ако би можал само, би писал поезия. Гений – това е едно състояние на неговия ум, когато всичките му сили са в положително развитие, той може да се прояви във всяко едно направление. Като при обикновени условия той не усеща никакви лични мъчнотии. Може да бъде изразител на една велика идея вътре и да я изнесе. към втори вариант >>
- временния живот, с душата - животът на вечността.
Такова отдалечаване или приближаване става не само с хората, но и с идеите на човека - понякога между идеите му се вмъква особена енергия, която внася раздвояване в мисълта му, и той ту се отдалечава, ту се приближава към своята идея, която е мислил да реализира. Дойде ли една светла идея в ума ви, не е достатъчно само да я приемете, но трябва да пристъпите към реализирането и; всяка идея се реализира във външния свят - тя се ражда в човека, а се реализира вън от него. Преди да реализира една своя идея, човек все ще мине известно раздвояване, но целта е да се справи с него; това раздвояване е резултат на прекъсване на връзката между личността на човека и неговата душа - тази е причината, че на всеки човек липсва нещо. Съзнателно или несъзнателно всеки човек иска да възстанови връзката между душата и личността си - успее ли да постигне това, той става гениален; индивидуалността в човека свързва личността, т. е. временния живот, с душата - животът на вечността. Гениалният разполага с ум, на който всички сили и способности са добре развити и се проявяват в положителна посока; геният прави нещата достъпни за окръжаващите. Всеки човек има условия да бъде гениален, това е въпрос на време. към беседата >>
95. Великденски подарък / Хигиенични правила, МОК , ИБ , София, 24.4.1927г.,
- Птичката ще мине и замине, но това, което душата отправя към нея, остава във вечността. (втори вариант)
Само здравият човек може да обича. Като обича, той се разширява и облагородява. Обичта е достояние на душата. Само душата обича. Тя изявява любовта си не само към едно същество, но към всичко живо, което среща на пътя си: цвете, дърво, мушица, птичка, животно, човек. Птичката ще мине и замине, но това, което душата отправя към нея, остава във вечността. За да задържите в себе си любовта, пазете свещено правилото: да обичате, без да очаквате да ви обичат. Бъдете в това отношение като Бога. Той обича, Той дава инициатива, без да очаква да Му се отговори. Няма по-велико нещо за човешката душа от стремежа й да обича всичко живо, създадено от Бога. Обичайте, както слънцето обича. към втори вариант >>
96. Светлият кръг, МОК , София, 15.5.1927г.,
- Следователно, когато ние кажем, че е потребна вечността, то тя е потребна за материалния свят. (втори вариант)
Представете си следното: вие мислите, че сте богати. Всеки един от вас може да е идейно богат и може да си въобрази каквото иска. Кой от вас не може да бъде богат идейно, кой от вас не може да бъде цар идейно? Той може да си помисли, че е богат, че е цар, но когато дойдеш да реализираш тази идея, ще срещнеш съпротивление, понеже всички желаят да бъдат царе, а на физическото поле няма възможност. В идейния свят има всички възможности, а в материалния свят няма всички възможности. Следователно, когато ние кажем, че е потребна вечността, то тя е потребна за материалния свят. Т. е. за това, което в идейния свят става за момент, то за него в материалния свят трябват милиарди години, за да се реализира. Препятствията в живота произтичат от факта, че в материалния свят при сегашните условия това, което вие желаете, не може да се реализира веднага; нямате сега тези възможности. Затова ще дойдете много [пъти] на Земята. Да допуснем, че един първичен човек се ражда в растителното царство. към втори вариант >>
- При сегашните условия на живота невъзможно е всички хора да станат царе, но през вечността всички имат възможност да постигнат идеалите си.
Коя е причината за препятствията в живота? Преди всичко препятствия съществуват в материалния свят, където възможностите са ограничени; когато казваме, че възможностите на човека са ограничени, имаме предвид материалния живот, в който идеите не се реализират мигновено, както в Идейния свят - в Идейния свят човек може в един момент да стане милиардер, цар, божество, но дойде ли до реализиране на тия идеи, нужно е време. При сегашните условия на живота невъзможно е всички хора да станат царе, но през вечността всички имат възможност да постигнат идеалите си. Понеже в един живот човек не може да реализира желанията си, затова са предвидени много съществувания; много пъти ще дохожда човек на Земята, докато реализира своите желания и се усъвършенства. към беседата >>
97. Благо и леко, НБ , София, 29.5.1927г.,
- Някой пита: Какво нещо е вечността?
Някой пита: Какво нещо е вечността? Вечността не може да се определи. Ако става въпрос за проявената, за определената вечност, може да се каже много нещо, понеже тя се е самоопределила. За непроявения живот нищо не може да се каже, но за проявения живот много нещо може да се каже. Обаче, ако сега се кажат много неща, те могат криво да се разберат. Например, ако определя характера на човека по неговия нос, по неговите очи, уши, той ще каже: Отде знаете това нещо? към беседата >>
- Вечността не може да се определи.
Някой пита: Какво нещо е вечността? Вечността не може да се определи. Ако става въпрос за проявената, за определената вечност, може да се каже много нещо, понеже тя се е самоопределила. За непроявения живот нищо не може да се каже, но за проявения живот много нещо може да се каже. Обаче, ако сега се кажат много неща, те могат криво да се разберат. Например, ако определя характера на човека по неговия нос, по неговите очи, уши, той ще каже: Отде знаете това нещо? Какво отношение има носа към моя характер? към беседата >>
- Ако става въпрос за проявената, за определената вечност, може да се каже много нещо, понеже тя се е самоопределила.
Някой пита: Какво нещо е вечността? Вечността не може да се определи. Ако става въпрос за проявената, за определената вечност, може да се каже много нещо, понеже тя се е самоопределила. За непроявения живот нищо не може да се каже, но за проявения живот много нещо може да се каже. Обаче, ако сега се кажат много неща, те могат криво да се разберат. Например, ако определя характера на човека по неговия нос, по неговите очи, уши, той ще каже: Отде знаете това нещо? Какво отношение има носа към моя характер? Носът има отношение към харектера на човека: дали той е широк или тесен, завит надолу като кука или гърбав, той има, ако не абсолютно, то поне относително отношение. към беседата >>
99. Ще оздравее, НБ , София, 19.6.1927г.,
- цялата вечност любовта е била и е единствената връзка, която се хвърля в морето, в света, да лови риби.
Няма ли любов, вътрешната връзка ще почива върху свещения егоизъм. Обаче, там,. дето егоизмът цари, всякаква връзка се разкъсва. Ето защо, само Любовта е в сила да създаде връзки. Мъдростта затяга тези връзки, а Истината им дава свобода и ги реализира. През. цялата вечност любовта е била и е единствената връзка, която се хвърля в морето, в света, да лови риби. Какво ще прави с тези риби? Вие какво правите с рибите? – Печете ги. Обаче, трябва да знаете, как да печете. Ако пък имате едно семе, трябва да знаете, как да го посадите. към беседата >>
100. Пътят на ученика, СБ , София, 19.8.1927г.,
- Това не е някакъв идеал за вечността, но той може да се постигне още днес.
Те не съществуват за нас. За нас съществува само правилният живот – животът на Любовта. Аз казвам: Бог е Бог на Любовта, на Светлината, на Мира, на Радостта. Следователно това са качества и на ученика. Ако вие ме запитате какъв трябва да бъде вашият идеал при сегашните условия, ще ви кажа, че вашият идеал трябва да бъде: Любов, Светлина, Мир и Радост за душите. Това не е някакъв идеал за вечността, но той може да се постигне още днес. Вие не можете да кажете, че обичате Истината, Мъдростта, че искате да ги постигнете. За Истината и за Мъдростта ще дойде друга епоха. Те не са за сега, не са за днешните времена. Сега, в началото, на вас трябва Любов, но не без Светлина. На вас трябва Светлина, но не без Мир. към беседата >>
- Любовта, това е най-голямата сестра, най-голямата дъщеря на Бога, родена във вечността.
Любовта, това е най-голямата сестра, най-голямата дъщеря на Бога, родена във вечността. Светлината, това е най-големият брат, също роден във вечността. Мирът, това е най-хубавото жилище, в което Радостта може да живее. За в бъдеще, ако искате да съградите своето тяло, своето жилище, Мирът трябва да ви дойде в помощ. Такъв е законът. И тогава Радостта ще влезе да живее в това тяло. към беседата >>
- Светлината, това е най-големият брат, също роден във вечността.
Любовта, това е най-голямата сестра, най-голямата дъщеря на Бога, родена във вечността. Светлината, това е най-големият брат, също роден във вечността. Мирът, това е най-хубавото жилище, в което Радостта може да живее. За в бъдеще, ако искате да съградите своето тяло, своето жилище, Мирът трябва да ви дойде в помощ. Такъв е законът. И тогава Радостта ще влезе да живее в това тяло. Радостта е най-малката, най-любимата сестра, която всички галят. към беседата >>
101. Пробуждане съзнанието на ученика, СБ , София, 22.8.1927г.,
- Та казвам: Ще дойде в първия ден онзи страшен, велик момент за ученика – безмълвието – светлина няма да има около него, и той, от дълбочината на душата си, от своята опитност, ще призове Онзи невидимия, незнайния Бог на вечността, създателят на всичко в света.
Та казвам: Ще дойде в първия ден онзи страшен, велик момент за ученика – безмълвието – светлина няма да има около него, и той, от дълбочината на душата си, от своята опитност, ще призове Онзи невидимия, незнайния Бог на вечността, създателят на всичко в света. Той ще Го призове с всичката си душа, с всичкия си дух, с всичкия си ум и с всичкото си сърце и ще каже: „Господи, искам да те опитам! Един Си Ти, създателят на всичко. Няма друг в света, освен Тебе! “ Ако ученикът може да призове Бога с тази пълнота, нейде в пространството ще блесне малка, микроскопическа светлина, която ще му причини такава голяма радост, че той изведнъж ще забрави всички скърби и страдания. Отдалеч някъде той ще чуе гласа Господен, гласа на своя Учител: „Нали искаше да Ме познаеш, нали искаше да Ме опиташ? към беседата >>
102. Мнозина казваха, НБ , София, 4.9.1927г.,
- Смисълът, същността на живота седи в това, човек да запази в съзнанието си една основна идея, която да носи със себе си във вечността.
Че идеите, възгледите, знанията на съвременните хора постоянно се рушат. Срещаме хора, които са живели едва 50–60 години, и вече се намират пред развалините на своя живот. Вие още не сте завършили живота си, но след като го завършите, след като направите един цикъл на движение, ще имате ли поне една основна идея, която ще занесете със себе си? Какво ще запазите в съзнанието си? Нека всеки си даде отчет за това. Смисълът, същността на живота седи в това, човек да запази в съзнанието си една основна идея, която да носи със себе си във вечността. към беседата >>
104. И рече Бог, НБ , София, 6.11.1927г.,
- Светлината, както и мисълта са съществували през цялата вечност, а тъмнината и безсмислието, т.е.
Ако човек не е образ и подобие Божие, за права мисъл в него не може да се говори. Защо? Защото правата, възвишената, идейната мисъл иде само от Бога. Някои от съвременните философи казват, че в първичния живот не е съществувала никаква мисъл, но мисълта сега се проявява. Те казват още, че в първичния живот не е съществувала никаква светлина, но светлината сега се проявява. Според мене, това е точно обратно и мисълта, и светлината са съществували в първичния живот. Светлината, както и мисълта са съществували през цялата вечност, а тъмнината и безсмислието, т.е. отсъствието на мисълта се проявили отпосле. Преди всичко, трябва да се прави разлика между първичния и първобитния живот на човека. В Писанието е казано, че първо се е явила светлината в света, а после тъмнината се е опитала да я обсеби. Кой обсебва в света? – Само простият, невежият, който не разбира законите. към беседата >>
105. Така е писано, НБ , София, 13.11.1927г.,
- Възкресението подразбира обличане на душата в нейната красива дреха, в дрехата на вечността.
Към живота. Към кой живот? Към Вечния Живот, към живота на безсмъртието. За Христа се казва, че е възкръснал. Значи, Той е безсмъртен. Възкресението подразбира обличане на душата в нейната красива дреха, в дрехата на вечността. Питам: как ще се познаете в онзи свят, когато сте съблекли смъртната дреха на живота и сте облекли безсмъртната? На земята, ако сте виден човек, било поет, писател, художник, философ или учен, всеки ще ви познава по известни черти. Ами на небето как ще се познавате? Как ще познаете видните хора там? На небето и видните, и обикновените хора са еднакво облечени. към беседата >>
106. Превръщане на киселините, ООК , София, 16.11.1927г.,
- Думата "вечни" времена е относителна, тя подразбира един век, два века и повече, но не подразбира абсолютната вечност.
– При какви условия е възможно това? Това е възможно, когато човек съзнателно скъса връзката си с Бога. Иначе веднъж спасен, Бог е вложил в човека възможности и условия да поддържа своето състояние. Човек е спасен вече, няма защо да очаква ново спасяване. Евреите криво разбраха стиха, че Бог ще изхвърли човека от лицето си за вечни времена. Думата "вечни" времена е относителна, тя подразбира един век, два века и повече, но не подразбира абсолютната вечност. Ето, евреите прекараха в робство под египтяните четиристотин години, след което Мойсей ги освободи. Те изправиха една погрешка, едно престъпление, но направиха друго. Казано е в Писанието, че те няма да получат Божието благословение, докато не кажат: "Благословен Онзи, Който иде в името Господне! " Щом кажат така, те ще разрешат въпроса. към беседата >>
- И при това положение страданията и противоречията ще ни следват, но ще имат разрешение, макар и във вечността.
Следователно, ако изучавате естествените науки като резултат, е едно нещо; ако ги изучавате като битие е друго нещо. Ако изучавате астрологията като резултат е едно нещо; ако я изучавате като битие е друго нещо. Докато съзнаваш, че живееш, всички противоречия за тебе изчезват; щом дойдеш до отношения с хората, до кармата, до проява на явленията във време и пространство, противоречията излизат налице и ти виждаш, че имаш да даваш. Значи, докато изучаваме човека като същество, излязло от Бога, противоречията лесно се разрешават. Това не значи, че няма да имаме никакви страдания и мъчнотии. И при това положение страданията и противоречията ще ни следват, но ще имат разрешение, макар и във вечността. Тогава човек ще разрешава задачите си, ще върви напред и ще намира причините за всяко явление, което става в живота и в природата. Той ще вижда резултатите на днешните противоречия в далечното бъдеще. Ако от страданията на човечеството може да се изработи един голям, великолепен диамант, който да свети на главата на един ангел, тези страдания имат смисъл. Заслужава да се прекара една вечност в страдания, за да светиш цели вечности върху главата на един ангел. Щом е така, заслужава човек да страда, за да се превърне в диамант, който един ден да стои върху главата на някой ангел и да отразява неговата светлина. към беседата >>
- Заслужава да се прекара една вечност в страдания, за да светиш цели вечности върху главата на един ангел.
Това не значи, че няма да имаме никакви страдания и мъчнотии. И при това положение страданията и противоречията ще ни следват, но ще имат разрешение, макар и във вечността. Тогава човек ще разрешава задачите си, ще върви напред и ще намира причините за всяко явление, което става в живота и в природата. Той ще вижда резултатите на днешните противоречия в далечното бъдеще. Ако от страданията на човечеството може да се изработи един голям, великолепен диамант, който да свети на главата на един ангел, тези страдания имат смисъл. Заслужава да се прекара една вечност в страдания, за да светиш цели вечности върху главата на един ангел. Щом е така, заслужава човек да страда, за да се превърне в диамант, който един ден да стои върху главата на някой ангел и да отразява неговата светлина. към беседата >>
- Колкото за плащане, не се безпокой, има време, цялата вечност е пред тебе, ще се изплатиш.
Когато се говори за обновяване, разбирам намаляване на тежестта, която човек е турил върху себе си. Тази тежест се дължи на чрезмерно големи желания, към които човек се стреми. Хронос, от една страна, и Сатурн – от друга, са казвали и продължават да казват на човека:" Ние можем да ти дадем назаем, колкото пари искаш. Колкото за плащане, не се безпокой, има време, цялата вечност е пред тебе, ще се изплатиш. Като се основава на техните думи, човек взема и трупа, не мисли, но един ден го изправят пред дълговете му: трябва да плаща, а пари няма. Дойде ли до плащане, човек изпада в положението на онзи българин от провадийските села, който дал назаем осем крини жито на един турчин. След като плащал десет годиии наред, турчинът останал да дължи на българина още 80 крини жито. Казвам: Вземеш ли от Хроноса осем крини жито назаем, твоята работа е свършена вече. При такива случаи българинът си служи с пословицата: "Не искам нито жилото му, нито меда". към беседата >>
108. За приятелите си, НБ , София, 11.12.1927г.,
- Който разбира тия закони и ги спазва, той не отлага нещата, но взима цигулката си и свири, работи, още сега иска да придобие нещо, което да му послужи за вечността, за живота извън времето и пространството.
Този човек искал да бъде последователен. На това основание, всеки трябва да бъде последователен в своите възгледи за живота, особено, ако тия възгледи почиват върху известни разумни закони. Само при това положение човек може да бъде щастлив. Който не спазва тия закони, той отлага нещата за в бъдеще, за друга някаква еволюция, но с това отлагане той губи благоприятните условия в живота. Този човек протака нещата във време и пространство. Който разбира тия закони и ги спазва, той не отлага нещата, но взима цигулката си и свири, работи, още сега иска да придобие нещо, което да му послужи за вечността, за живота извън времето и пространството. към беседата >>
- И действително, десет месеца след женитбата, дошла смъртта, наречена Яма, да задигне душата на истината, да я отнесе във вечността.
Според мене, парчето, което тя ще свири, представя нейния възлюбен, за когото мъдреците ще определят, ще може ли да живее в хармония, по Божествено с младата мома, или не. Като изслушали парчето, което Савитра свирила, мъдреците казали, че нейният възлюбен ще бъде добър, способен, благороден човек, но ще живее само десет месеца след сватбата. Бащата казал на Савитра за предсказанието на мъдреците, но тя казала: Каквото ще да става, но аз ще взема този момък, който ми е определен от съдбата. Десет месеца да живея с него, но той ще бъде моят избраник. Той се наричал Сативан, което означавало душа на истината. И действително, десет месеца след женитбата, дошла смъртта, наречена Яма, да задигне душата на истината, да я отнесе във вечността. Савитра тръгнала след смъртта и казвала: Моля ти се, върни ми Сативана, не взимай тази душа, остави ми я! Ти имаш толкова много души около себе си, защо взимаш и тази душа? Смъртта върви по пътя си, не обръща внимание на Савитра, не чува думите й, но и Савитра върви подир нея, моли се, настоява да й върнат Сативана. Тя минавала гори и планини, долини и полета, качвала се, слизала и все настоявала на своето. Смъртта й казала: Готова съм на всички услуги. към беседата >>
- Всичко, което човек пише във вечността, представя моменти от времето, т.
В който живот го хване, тя го заставя да плати. В това отношение времето представя написана книга на живота. Когато говорим за времето, разбираме човешките преживявания. Всичко, каквото човек е написал в съзнанието си, представя времето на миналите животи. В този смисъл времето може да бъде или добро, или лошо. Всичко, което човек пише във вечността, представя моменти от времето, т. е. ограничение. Като знае това, човек трябва да бъде буден в делата си, защото всичко се пише във времето. Без съзнанието времето не може да се прояви. Както се определя времето, това е външната страна на живота. За да имате ясна представа за времето и пространството, те трябва да се обяснят психологически. към беседата >>
- Вечността е без начало и без край.
е. ограничение. Като знае това, човек трябва да бъде буден в делата си, защото всичко се пише във времето. Без съзнанието времето не може да се прояви. Както се определя времето, това е външната страна на живота. За да имате ясна представа за времето и пространството, те трябва да се обяснят психологически. Вечността е без начало и без край. В нея няма никакво пре-късване. В нашия живот като част от времето, съществуват ред прекъсвания. Сега каквото и колкото да се говори, времето не е толкова важно за вас, колкото животът е важен. Като говоря за живота, аз нямам предвид вашия обикновен, ежедневен живот, който е непотребен товар на миналото. Ако нямаше идеал в живота си, човек не би се задоволил със сегашния си живот, който минава на земята. към беседата >>
- Когато имаме приятели в невидимия свят, вечността е красива.
Той търпи всичко, благодарение на своя велик идеал, към който се стреми. Значи докато имаме висок идеал, докато търсим Бога, животът ни всякога ще има смисъл. Идеалът, стремежът ни към Великото, към Абсолютното начало показва, че истинският живот е извън обикновения, извън сегашния ни живот. Както живеете днес, ако нямате идеал в живота си, всякога ще завършвате с известни разочарования. Когато имаме приятели на земята, животът ни става красив. Когато имаме приятели в невидимия свят, вечността е красива. Няма по-страшно нещо от това, човек да няма приятели на земята, да няма приятели и в невидимия свят. Тогава той живее в неблагоприятни, тежки условия на живота, които сам трябва да преодолява. Представете си, че се виждате увиснал в пространството без почва, без вода и въздух около вас, без никаква светлина. Поглеждате, не виждате тялото си, не виждате никакви органи, а живеете само в съзнанието си. Можете ли да си представите какво ще бъде вашето състояние? към беседата >>
- По същия начин, когато някой от тия окултисти говори за вечността, за да не се уплашите, вие трябва да разредите във вода неговата философия.
За да дойде до това разбиране, съзнанието му трябва да се пробуди. Много окултисти и теософи са писали за кражбата, но те имат различни разбирания по този въпрос. Те не са разглеждали само въпроса за кражбата, но и много други въпроси, пред които трябва съзнателно да се пристъпва. Защо? – Защото, както са разгледани, те не представят обикновена захар за ядене и за приправки, но захарин, който трябва внимателно да се употребява. Захаринът е 500 пъти по-сладък от обикновената захар, вследствие на което е необходимо да се разтвори в много вода, за да се използва. По същия начин, когато някой от тия окултисти говори за вечността, за да не се уплашите, вие трябва да разредите във вода неговата философия. Един виден астроном пожелал да проникне за момент само във вечността, да види какво нещо е вечност. Той дълго време се молил на Бога да му се даде тази възможност, докато най-после молитвата му била приета. Господ казал на един ангел да извади от тялото на астронома човешкото съзнание и човешкото сърце, да остави тялото му на земята и като дух да го разведе из вселената. Като разбрал, че молитвата му била приета, астрономът се зарадвал и благодарил на Бога. Ангелът го взел и понесъл из пространството. към беседата >>
- Един виден астроном пожелал да проникне за момент само във вечността, да види какво нещо е вечност.
Много окултисти и теософи са писали за кражбата, но те имат различни разбирания по този въпрос. Те не са разглеждали само въпроса за кражбата, но и много други въпроси, пред които трябва съзнателно да се пристъпва. Защо? – Защото, както са разгледани, те не представят обикновена захар за ядене и за приправки, но захарин, който трябва внимателно да се употребява. Захаринът е 500 пъти по-сладък от обикновената захар, вследствие на което е необходимо да се разтвори в много вода, за да се използва. По същия начин, когато някой от тия окултисти говори за вечността, за да не се уплашите, вие трябва да разредите във вода неговата философия. Един виден астроном пожелал да проникне за момент само във вечността, да види какво нещо е вечност. Той дълго време се молил на Бога да му се даде тази възможност, докато най-после молитвата му била приета. Господ казал на един ангел да извади от тялото на астронома човешкото съзнание и човешкото сърце, да остави тялото му на земята и като дух да го разведе из вселената. Като разбрал, че молитвата му била приета, астрономът се зарадвал и благодарил на Бога. Ангелът го взел и понесъл из пространството. Така пътували от една система на друга, от един свят на друг, от едно слънце на друго и т. н. към беседата >>
- Не ме интересува вече въпросът за вечността." Казвам: това, което не е интересно за нас, не значи, че не е интересно за други същества.
Така пътували от една система на друга, от един свят на друг, от едно слънце на друго и т. н. Най-после астрономът запитал ангела:" Няма ли край това нещо? "– "Няма край. Ние едва сме започнали пътуването си." – Я тогава ме върни на земята, не мога вече да издържам. Това не е за мене. Не ме интересува вече въпросът за вечността." Казвам: това, което не е интересно за нас, не значи, че не е интересно за други същества. Има същества, високо напреднали, които биха използвали тази разходка разумно. За да дойдат всички хора до високо съзнание, невидимият свят работи усилено върху тях, приготовлява ги. Едно се изисква от човека – да има любов към Бога. При това положение, дето застане, човек всякога ще има близки, които ще го обичат. Няма по-страшно нещо в све-та от самотията. към беседата >>
111. Пътят на героите, ИБ , София, 6.1.1928г.,
- Във вечността нещата не се повтарят. (втори вариант)
Нали казвате, че земният живот е като сън. Действително обикновеният живот на хората е като сън, продължителен сън. Но има разлика между спящия живот на земята и този кратък сън, който хората прекарват вечерно време. При сегашните условия на живота ние сме дошли на земята да се учим. В това състояние на развитие, в което се намират съвременните хора, те още не са приложили нищо, за да могат да се върнат на небето, откъдето са излезли. Във вечността нещата не се повтарят. Няма два еднакви момента в природата. Ти не можеш да се върнеш на старото място, от което си излязъл, докато не придобиеш нещо – непременно трябва да има някаква разлика между първото положение, при което си излязъл, и второто положение, при което се връщаш. Ако при сегашните условия някой иска да се върне на небето такъв, какъвто е излязъл, той ще бъде най-нещастният човек. По същия закон, ако някой човек е болен и излезе сред природата, колкото и да е красиво, колкото и слънцето да грее приятно, колкото птичките да пеят весело, колкото и изворите да шуртят красиво, този човек все ще бъде недоволен, все ще има нещо да го смущава. Този човек, за да разбере красотата и величието на природата, трябва да се освободи от своето болезнено състояние. към втори вариант >>
- Във вечността нещата не се повтарят.
Та казвам: При сегашните условия на живот, ние сме дошли на земята да се учим. В това състояние на развитие, в което се намират съвременните хора, те не са още готови да се върнат на небето. Хората трябва да се приготвят за това и пак да се върнат, отдето са излезли. Във вечността нещата не се повтарят. Няма два еднакви момента в природата. Ти не можеш да се върнеш на старото място, от което си излязъл, докато не придобиеш нещо. Непременно трябва да има някаква разлика между първото положение, при което си излязъл, и второто, при което се връщаш. Ако при сегашните условия някой иска да се върне на небето такъв, какъвто е излязъл, той ще бъде нещастен. По същия закон, ако някой болен излезе всред природата, колкото красиво да е там; колкото слънцето да грее приятно, колкото птичките да пеят весело и хубаво; колкото изворите да шуртят весело, той ще бъде недоволен – има нещо, което го смущава. към беседата >>
112. Заветът, НБ , София, 15.1.1928г.,
- Буквата "Г" означава – закон на вечността, по който се сменят, т.е.
Факт е, обаче, че хората предпочитат едни животни пред други. Магарето има една лоша черта – упоритост, но то има и добри черти в себе си. Първата буква от името на магарето – "М" означава – закон на жертва. С качването си на магаре, Христос искаше да каже на света, че трябва да се даде някаква жертва. Буквата "А" показва, че тази жертва трябва да бъде разумна. Буквата "Г" означава – закон на вечността, по който се сменят, т.е. трансформират силите. Като спазва този закон, човек ще преодолее всички страдания. Когато магарето стигне крайния предел на своето развитие, всички гонения, всички преследвания срещу него ще престанат. При каквито условия да го поставите, магарето винаги ще намери пътя си. Затова, именно то води и овцете, и камилите. към беседата >>
113. Двете точки, ООК , София, 7.3.1928г.,
- Ето защо вие трябва да имате търпение, да чакате цял живот, цяла вечност, за да разберете какъв е Божият план, каква е Любовта Му.
Кой човек не е помислил нещо лошо за Господа? Кой човек не е изказал недоволството си от Господа, че не му е дал, каквото му е нужно, или че на другите е дал повече, отколкото на него? Хората бързат много. Те нямат търпение да видят какъв е Божият план, какво е определил той за всяка душа. Всеки момент, всеки ден той прибавя по нещо ново за всяка душа. Ето защо вие трябва да имате търпение, да чакате цял живот, цяла вечност, за да разберете какъв е Божият план, каква е Любовта Му. Хората искат изведнъж да видят проявата на Божията Любов, изведнъж да получат всички блага. Това значи, да поставят три точки на своя път. към беседата >>
114. Баща си и майка си, НБ , София, 11.3.1928г.,
- Или колцина от вас могат да се върнат в самата вечност, да видят, как е бил създаден светът, как е бил създаден първият човек?
– Вярно ли е всичко това, или не? – Зависи от вашите разбирания. Обаче, всяко нещо трябва да се опита. Как в същност седи работата, никой нищо не знае. Колцина от вас сте били в онзи свят да знаете това? Или колцина от вас могат да се върнат в самата вечност, да видят, как е бил създаден светът, как е бил създаден първият човек? Съвременните учени казват, че човек е произлязъл от клетка. Така е сега, но първият човек е бил високо културен; той е бил от високо произхождение, но впоследствие тази култура се е изродила, и тогава човек е произлязъл от клетка. Значи, първият човек е слязъл, и след това отново е започнал да възлиза. Първият процес наричат инволюционен, а вторият – еволюционен. При втория процес се предполага, че човек е произлязъл от клетка. към беседата >>
- Който спазва този Божествен закон, той всичко ще придобие, не само за един, или за два деня, но за цялата вечност.
Ако имате резултат 25%, това е максима, с която, ако работите, животът ви ще бъде десет пъти по-добър, отколкото е сега. Затова, именно, Христос е казал: „Почитай баща си и майка си като разумен човек! Люби ближния си като разумен човек! " Само при това положение ще имате Божието благословение, понеже почитта към родителите е закон , основан от Бога. Христос казва: „Който има Божието благословение, той ще има слава и почести, и каквото душата му пожелае, ще има. Който спазва този Божествен закон, той всичко ще придобие, не само за един, или за два деня, но за цялата вечност. Той ще придобие повече, отколкото е очаквал. Това не значи още, че ще дойде ден, когато всички въпроси ще се разрешат. Не, това никога няма да стане. Едно трябва да знаете: в сегашната еволюция на космоса нещата нямат край. Защо няма да дойде край на нещата? към беседата >>
- От двете страни на магаренцето са двата отдушника – s, с формата на знака на безконечността или вечността.
служат, ще видите, че и от нея се изисква чувствителност и въображение. Цигулката е образувана от две чела, а и в, свързани със знака на вечността – s. Въображението в цигулката е силно развито. От двете страни на магаренцето са двата отдушника – s, с формата на знака на безконечността или вечността. Цигулката има четири струни, които изразяват човешките ръце и крака. Струните сол и ре представят краката, а ла и ми – ръцете. В средата цигулката е по-тясна, а горната и долната част са по-широки. Тези две части на цигулката представят два принципа, свързани помежду си посредством тясната част. Горната част представя Божествения свят, а долната – човешкия. към беседата >>
118. Създаване на нови органи, ООК , София, 9.5.1928г.,
- Обаче ако любовта на човека издържа зад гроба и той я носи със себе си през цялата вечност, това показва, че неговото съзнание е било будно, освен в първите два свята, още и в Божествения свят.
Щом кажете на някой човек, че го обичате, веднага ще ви поставят на изпит. Като се намерите пред изпитната комисия, ще разберете любов ли сте имали към даден човек, или някакво временно влечение. Каква любов е тази, която трае само няколко месеци или години? Когато любовта на човека трае най-много 2 години, това показва, че неговото съзнание е било будно само на физическия свят. Когато любовта на човека издържа само до гроба, неговото съзнание е било будно и на физическия, и в духовния свят. Обаче ако любовта на човека издържа зад гроба и той я носи със себе си през цялата вечност, това показва, че неговото съзнание е било будно, освен в първите два свята, още и в Божествения свят. към беседата >>
119. Той дойде при Пилат, НБ , София, 20.5.1928г.,
- Искате ли да разрешите тази велика задача извън Бога, като се индивидуализирате, или като личност, или като божество, отделно от Бога, и цялата вечност не ще бъде в състояние да ви достави нужното време, за да я разрешите.
Защо трябваше земята да се смали толкова много, да стане такава малка топка, каквато я виждаме днес? Защо трябваше да се явим и ние на земята, да разглеждаме редица социални и научни въпроси, като, например, въпросите: защо е създадена земята, защо сме дошли да живеем върху нея и т.н.? Ако човек може да си отговори ясно, положително, защо е дошъл на земята, той е разрешил един кардинален въпрос. Това, което Бог е разрешил в себе си, и ние трябва да разрешим. Щом разрешим въпроса, защо е създаден светът, ние ще станем като Бога и Едно с Него. Искате ли да разрешите тази велика задача извън Бога, като се индивидуализирате, или като личност, или като божество, отделно от Бога, и цялата вечност не ще бъде в състояние да ви достави нужното време, за да я разрешите. към беседата >>
- Какво представляват 120 години пред 2 000 и повече години или пред цялата вечност?
Такъв човек е безсмъртен. Сега, някой човек казва, че няма да умре, а при това умира. Друг някой казва, че ще живее много време на земята, най-малко 120 години, а при това, не се минават десет години, и той умира. Истинското знание на човека седи в това, като каже, че няма да умре, да не умира; когато каже, че ще живее повече от 120 години, да ги доживее. Той казва, че ще живее 120 години, но започва да се колебае, да се съмнява, че ще ги доживее, започва да мисли, как ще ги прекара и т. н. Какво представляват 120 години пред 2 000 и повече години или пред цялата вечност? – Една микроскопическа част от целия живот. към беседата >>
121. Кога ражда, НБ , София, 10.6.1928г.,
- Всеки знае, какво значи да бъде спасен; не е достатъчно да бъде човек спасен за година, две или повече, но за цялата вечност.
Съвременните хора искат да спасят своите тела, да придобият безсмъртие. Тяхното желание не е правилно. Безсмъртието на тялото зависи от душата. Да се спаси човек, да получи безсмъртие, това е една от великите задачи на окултната наука. Всеки знае, какво значи да бъде спасен; не е достатъчно да бъде човек спасен за година, две или повече, но за цялата вечност. И като влезе в живота на безсмъртието, той трябва да бъде в хармония с цялото Битие, да бъде в хармония с всички разумни същества. Вземете, например, някой светия, проследете живота му и ще видите, че всички негови мисли, чувства и действия са насочени към единствената цел – да поддържат тази връзка и хармония със съществата от невидимия свят. към беседата >>
123. Основна идея, МОК , София, 22.6.1928г.,
- Работа има за всички и за цялата вечност.
Изнесете ли ги изведнъж навън, в скоро време ще почувствате известна празнота в себе си. При това, започвайте от най-малките си идеи и постепенно вървете към големите. Като работите по този начин, ще видите, че имате условия за проява на всяка ваша идея. Някой се страхува, че като изнесе идеите си навън, няма какво повече да работи. Не е така. Работа има за всички и за цялата вечност. Вижте, какво прави диригентът. За да състави оркестър, той събира различни музиканти и на всички дава съответна работа. Даже и тъпанджията е необходим. Тъй щото, ако няма с какво да се занимавате, вземете тъпана и бийте върху него – все ще излезе нещо. – Може ли всеки да удря на тъпана? към беседата >>
124. Елипса и парабола, ООК , София, 27.6.1928г.,
- Незавършените процеси обхващат цялата вечност.
– Има една разлика. Тя седи в следното: Религиозните хора от света се движат в завършените процеси, а вие се движите в незавършените. Смисълът на живота се заключава в незавършените процеси. Те са Божествени процеси. Който работи с незавършени процеси, той е влязъл в смисъла на живота и носи в себе си идеята за щастие, за блаженство, за знание, за Мъдрост, за Любов, не като завършени процеси, а като незавършени. Незавършените процеси обхващат цялата вечност. – „Какво ще стане с нас, след като влезем във вечността? “ – Не съединявайте двата края на нещата. Докато разсъждавате по човешки, с човешки ум, вие никога няма да разберете Божиите работи. Божиите работи се разбират с Божествен ум. към беседата >>
- – „Какво ще стане с нас, след като влезем във вечността?
Тя седи в следното: Религиозните хора от света се движат в завършените процеси, а вие се движите в незавършените. Смисълът на живота се заключава в незавършените процеси. Те са Божествени процеси. Който работи с незавършени процеси, той е влязъл в смисъла на живота и носи в себе си идеята за щастие, за блаженство, за знание, за Мъдрост, за Любов, не като завършени процеси, а като незавършени. Незавършените процеси обхващат цялата вечност. – „Какво ще стане с нас, след като влезем във вечността? “ – Не съединявайте двата края на нещата. Докато разсъждавате по човешки, с човешки ум, вие никога няма да разберете Божиите работи. Божиите работи се разбират с Божествен ум. към беседата >>
126. Дейност и почивка / Лѣность и прилежание, МОК , София, 24.8.1928г.,
- Ленивият не бърза, той гледа през очите на вечността; той няма висок идеал, няма определени идеи.
Такъв човек е ленив. Една българска поговорка казва: „Накарайте ленивия на работа, да ви научи на ум“ Значи, ленивите хора са умни. Леността се придружава с едно отрицателно качество – с отлагане. Ако трябва да плаща нещо, ленивият отлага плащането за благоприятни времена; ако трябва да свърши някаква работа, отлага я; ако трябва да се моли, да учи, отлага; ако е дошъл часът на умиране, пак отлага. На каквато работа и да го турите, все ще намери начин да я отложи, или ще поиска време да помисли, да приеме ли тази работа, или да се откаже от нея. Ленивият не бърза, той гледа през очите на вечността; той няма висок идеал, няма определени идеи. Понеже се стреми към вътрешно спокойствие, затова избягва тревогите. Ленивият се оглежда често в огледалото, страхува се да не се явят бръчки на лицето му; след това пипа кожата на ръцете си, да не са огрубели. Той обича да има мека кожа, главно меки ръце. към беседата >>
- Това състояние продължава цяла вечност.
Като се ръководели от принципа, че трябва да се работи на младини, за да се почива на старини, хората са създали леността. Под понятието „почивка“ те разбират едно успокоително състояние, в което човек само си почива и удоволствува. Върху този принцип са съградени и някои религиозни разбирания. Турците, например, си представят рая като блаженство: пред тях стои цяла планина от пилаф, полят с масло. Те държат наргиле в устата си и лъжица в ръка и, от време на време, си пушат и ядат пилаф. Това състояние продължава цяла вечност. Според тях това е живот на вечно щастие и блаженство. Много от съвременните хора си представят живота по същия начин и си казват: Нищо не желая, освен да има пред мене планина от пилаф, и аз да седя с лъжица в ръка пред нея, да бъркам в пилафа, да си хапвам и за нищо да не мисля и да не се безпокоя. В това се крие смисълът на живота. Според мене, това е кривото турско разбиране за рая и за блаженството. Това е изопаченият живот, без мъчнотии и страдания. към беседата >>
130. Смени в природата, ООК , София, 14.11.1928г.,
- - Краят на живота и неговият смисъл са във вечността.
Като слушате да се говори така, вие си задавате въпроса: Къде е краят на живота? Какъв е неговият смисъл? - Краят на живота и неговият смисъл са във вечността. Тя съдържа всичко в себе си. Защо човек трябва да се стреми към вечността, какъв е смисълът на това стремление, никой философ не може да отговори. Каквито философи и да съществуват в света, някои от тях дохождат до някакъв край, а други - до никакъв край. Като размишляват по този въпрос, някои хора казват за себе си, че са начало, глава на работата. Други пък съзнават, че са край, опашка на работата. към беседата >>
- Защо човек трябва да се стреми към вечността, какъв е смисълът на това стремление, никой философ не може да отговори.
Като слушате да се говори така, вие си задавате въпроса: Къде е краят на живота? Какъв е неговият смисъл? - Краят на живота и неговият смисъл са във вечността. Тя съдържа всичко в себе си. Защо човек трябва да се стреми към вечността, какъв е смисълът на това стремление, никой философ не може да отговори. Каквито философи и да съществуват в света, някои от тях дохождат до някакъв край, а други - до никакъв край. Като размишляват по този въпрос, някои хора казват за себе си, че са начало, глава на работата. Други пък съзнават, че са край, опашка на работата. Обаче, нито началото може без края, нито краят без начало. Началото и краят, т.е. към беседата >>
- За да реализира всичко това, нужни са не една, но безброй вечности.
Божественият и човешкият свят имат допирни точки помежду си, но са диаметрално противоположни един на друг. Много трябва да учи човек, докато разбере Божествения свят. За развитието на човешката душа има хиляди възможности. Пред човека се открива велико бъдеще. Несметни богатства се разкриват пред неговия поглед. За да реализира всичко това, нужни са не една, но безброй вечности. Това може да послужи като подтик в живота ви, да знаете, че можете да постигнете вашите възвишени идеали, да реализирате вашите стремежи. Искате ли да постигнете това, всяка сутрин, като станете от сън, преди да започнете работата си, идете при Господа. Не правите ли това, нищо няма да постигнете. Бог ще ви научи, какво да правите и как да работите през деня. към беседата >>
132. Лазаре, излез вън!, НБ , София, 10.3.1929г.,
- Кой от вас е ходил на онзи свят, или, кой е проникнал във вечността, да знае, че като умре човек, всичко с него се свършва?
След всичко това, хората започват да мислят, че със смъртта на човека, всичко се свършва. Кой от вас е ходил на онзи свят, или, кой е проникнал във вечността, да знае, че като умре човек, всичко с него се свършва? Това е вярно физиологически, т.е., че след като умре човек, сърцето му престава да бие. Обаче, клетките на същото това сърце, което е престанало да пулсира и което се е разложило вече, свободно живеят в пространството. Също така и клетките на мозъка, на дробовете, на всички удове, продължават своя живот и след смъртта на човека. Значи, след смъртта си, човек не умира, но продължава още да живее, при което, заема по-голям обем и се храни със съвсем други мисли и чувства от тия, които е имал по-рано. Той не живее вече с куклички и с кончета, с които е играл като малко момиченце или момченце. към беседата >>
- Той е глас на Вечността, глас на Абсолютното.
По-право, той говори на Господа, но Господ не му отговаря. Това, което хората наричат "разговор с Бога", не е нищо друго, освен отглас на тяхното съзнание. Запитвам тези, които казват, че Бог им говорил, какъв е Божият глас и те казват, че бил като техния. Не, Божият глас не е като човешкия. В гласа на Бога има нещо особено. Той е глас на Вечността, глас на Абсолютното. Който, веднъж само, е чул Божия глас, той никога няма да го забрави. Някой казва: Господ ми говори всеки ден. – Възможно е; обаче, аз зная, че Господ говореше всеки ден само на Адама, когато беше в рая. Тъй щото, всички ония, които казват, че Бог всеки ден им говори, те трябва да са в рая. Според мене, те сами си говорят. към беседата >>
133. Правилни изводи, ООК , София, 13.3.1929г.,
- Вечността сама по себе си не може да се развива. (втори вариант)
Казвам, ние сме се намерили в едно противоречие. Нямаме сила, брашно нямаме, вода нямаме. "Но може тази сила да дойде отнякъде." Казвам сега, ако човек се огледа в огледалото, колко образа ще се явят? Казвате, че единицата не търпи размножаване. Действително единицата не се размножава, не расте. Вечността сама по себе си не може да се развива. Но вие, след като имате едно отражение, имате десет огледала, колко образа ще се явят в огледалото? Десет. Питам, човек размножил ли се е, увеличил ли се е? към втори вариант >>
- Такова нещо представя и вечността.
И тъй, казахме, че единицата, сама по себе си, нито се умножава, нито расте. Такова нещо представя и вечността. Тя не се размножава, не расте, нито се развива. И за човека, като единица, може да се каже същото. Ако се огледа в огледало, получава се едно изображение, което е негово отражение, но той ни най-малко не се е размножил. Ако десет огледала се наредят под специални ъгли, човек се оглежда в тях, но вече се получават десет изображения на същия човек. Това не значи още, че той се е размножил. към беседата >>
134. Периодичност в живота, МОК , София, 15.3.1929г.,
- В този смисъл, противоречия съществуват само за ограничения човешки живот, но не и за вечността.
Те не подозират, че в противоречията се крие нещо велико. И за кривия рак е противоречие защо ходи настрана; защо черупката му е твърда; защо има десет крака и т.н. В тези противоречия, обаче, се крие някакъв велик замисъл на природата. Условията, при които е живял ракът са го създали крив. Ако се проследи далечното му минало, ще се намерят причините, които са го създали и ще видите, че никакво противоречие няма в устройството на неговия организъм. В този смисъл, противоречия съществуват само за ограничения човешки живот, но не и за вечността. Може ли да делим голямото, безкрайното, вечното на времето? – Може, но все пак ще се получи безкрайно голямо число. Да делите безконечността на времето, това значи, да изливате водата от един котел, в който постоянно се налива нова. От една страна ще го изпразвате, от друга ще се пълни. Това показва, че вечността е неделима, но резултатите й се поддават на разглеждане и на деление. към беседата >>
- Това показва, че вечността е неделима, но резултатите й се поддават на разглеждане и на деление.
В този смисъл, противоречия съществуват само за ограничения човешки живот, но не и за вечността. Може ли да делим голямото, безкрайното, вечното на времето? – Може, но все пак ще се получи безкрайно голямо число. Да делите безконечността на времето, това значи, да изливате водата от един котел, в който постоянно се налива нова. От една страна ще го изпразвате, от друга ще се пълни. Това показва, че вечността е неделима, но резултатите й се поддават на разглеждане и на деление. към беседата >>
138. Другата събота, НБ , София, 26.5.1929г.,
- В този смисъл вечността има начало, има и край, т. е.
Например, земята е съставена от милиарди частици, които имат определена форма и обем. Слънцето, звездите също така са съставени от безгранично число малки частици, с определена форма и определен обем. Съвременните учени са обяснили донякъде, какво значи безгранично, вечно, безкрайно. Субстанцията взима участие в съставянето на великите, на грандиозните работи. С други думи казано: разумното има по-голям устой в субстанцията, отколкото в материята, която се дроби. В този смисъл вечността има начало, има и край, т. е. има глава, има и опашка, които никога не могат да се обяснят. Единственото нещо, което човек може да направи, е да съедини главата с опашката, да образува колело, с което да се движи, колкото иска и когато иска. Такова колело представя животът. Когато искате да спрете живота, т.е. да си починете, трябва да разтворите колелото и да образувате от него права линия. към беседата >>
139. Огън да запаля, НБ , София, 2.6.1929г.,
- За пример, някои искат да разрешат въпросите, какво е Бог, откъде е дошъл, какво представят вечността, времето и пространството, но не знаят, че не могат да си отговорят на тия въпроси.
Съвременните хора са доста лакоми. Като срещнат някой велик учен, те веднага искат да им каже той нещо особено, някои велики идеи. Те не подозират даже, че такива идеи са много тежки, по-тежки от златото, и не могат лесно да се носят. За пример, някои искат да разрешат въпросите, какво е Бог, откъде е дошъл, какво представят вечността, времето и пространството, но не знаят, че не могат да си отговорят на тия въпроси. Това са отвлечени въпроси, тъй щото, каквито обяснения да им се дават, пак ще останат неразбрани. Какво нещо е времето? Времето е дълъг конец, започнат от една красива жена още преди милиони години. Който иска да разбере този въпрос още по-добре, той трябва да се върне милиони години назад, да намери началото на времето, когато красивата жена е прела с хурката си. Кога ще дойде краят на времето, не зная. към беседата >>
- Този конец, обаче, може да стане дълъг, колкото искате – това представя вечността.
Красивата жена искала да изпреде конец за дреха, затова започнала първия конец, с който турила начало на времето. Кога ще свърши преждата за своята дреха и кога ще я изтъче, не зная. Учените могат да говорят за времето, каквото искат – тяхна работа е това. Те казват, че времето е величина без начало и без край. Според мене, конецът има начало, има и край – това е времето. Този конец, обаче, може да стане дълъг, колкото искате – това представя вечността. В същност, времето и вечността са процеси, които се извършват в мисълта, но съществуват и в самата природа. Какво е мислил Бог, като е създавал вселената, не знаем. Обаче, какви ще бъдат крайните резултати от създаването на вселената, това е важно за нас. Впрочем, и това не е толкова важно. За мене е важен моментът, когато се пробужда съзнанието на човека за Господа. към беседата >>
- В същност, времето и вечността са процеси, които се извършват в мисълта, но съществуват и в самата природа.
Кога ще свърши преждата за своята дреха и кога ще я изтъче, не зная. Учените могат да говорят за времето, каквото искат – тяхна работа е това. Те казват, че времето е величина без начало и без край. Според мене, конецът има начало, има и край – това е времето. Този конец, обаче, може да стане дълъг, колкото искате – това представя вечността. В същност, времето и вечността са процеси, които се извършват в мисълта, но съществуват и в самата природа. Какво е мислил Бог, като е създавал вселената, не знаем. Обаче, какви ще бъдат крайните резултати от създаването на вселената, това е важно за нас. Впрочем, и това не е толкова важно. За мене е важен моментът, когато се пробужда съзнанието на човека за Господа. Тогава човек трябва да се обърне към Господа с думите: Господи, ето, милиони години вече, как създаде разумно, безпогрешно цялата вселена, съставена от малки и големи светове. към беседата >>
140. Стари навици, ООК , София, 12.6.1929г.,
- Бог е мислил цяла вечност докато създаде света, който днес виждаме.
Държите ли тия идеи в ума си, от нищо не трябва да се плашите. Живеете ли с идеята, че Бог царува в света, нищо не трябва да ви смущава: никаква сиромашия, никакво невежество, никакво безсилие да не ви безпокои. Като дойдат сиромашията, невежеството, безсилието при вас, вие ще ги поканите, ще се разговорите любезно с тях, ще ги нахраните и ще ги изпратите сити и доволни. – Ама ние трябва да живеем разумно. – Да живее човек разумно, това значи да е приел в себе си идеята, че Бог царува навсякъде. Бог е мислил цяла вечност докато създаде света, който днес виждаме. Засега този свят е най-красивият. По-красив свят от него няма. Той е замислен и създаден много добре. Какъв ще е бъдещият свят, това е друг въпрос. Обаче днес по-добър план от този, по който Бог е създал света, няма. към беседата >>
- Когато казваме, че вечността е безконечна, това е неопределена идея.
Опитвали ли сте безконечността? Вие вземате един дълъг конец, скъсвате го някъде и казвате: "Безконечен е този конец". – Не, конецът не може да бъде безконечен. При това, с конечното вие не можете да мерите безконечното. То е само механическо определение, на думи. Когато казваме, че вечността е безконечна, това е неопределена идея. Сама по себе си, вечността нито може да се определи, нито може да се обхване – тя се разбира. – Що е вечността? – Първата стъпка в живота. Щом направя първата стъпка, аз съм във вечността. Това показва, че аз имам вече всички възможности в живота, не мога и не трябва да мисля за края на нещата. към беседата >>
- Сама по себе си, вечността нито може да се определи, нито може да се обхване – тя се разбира.
Вие вземате един дълъг конец, скъсвате го някъде и казвате: "Безконечен е този конец". – Не, конецът не може да бъде безконечен. При това, с конечното вие не можете да мерите безконечното. То е само механическо определение, на думи. Когато казваме, че вечността е безконечна, това е неопределена идея. Сама по себе си, вечността нито може да се определи, нито може да се обхване – тя се разбира. – Що е вечността? – Първата стъпка в живота. Щом направя първата стъпка, аз съм във вечността. Това показва, че аз имам вече всички възможности в живота, не мога и не трябва да мисля за края на нещата. За какъв край ще говори човек, ако той няма началото? към беседата >>
- – Що е вечността?
– Не, конецът не може да бъде безконечен. При това, с конечното вие не можете да мерите безконечното. То е само механическо определение, на думи. Когато казваме, че вечността е безконечна, това е неопределена идея. Сама по себе си, вечността нито може да се определи, нито може да се обхване – тя се разбира. – Що е вечността? – Първата стъпка в живота. Щом направя първата стъпка, аз съм във вечността. Това показва, че аз имам вече всички възможности в живота, не мога и не трябва да мисля за края на нещата. За какъв край ще говори човек, ако той няма началото? Всеки човек, който няма начало, той не познава Бога. към беседата >>
- Щом направя първата стъпка, аз съм във вечността.
То е само механическо определение, на думи. Когато казваме, че вечността е безконечна, това е неопределена идея. Сама по себе си, вечността нито може да се определи, нито може да се обхване – тя се разбира. – Що е вечността? – Първата стъпка в живота. Щом направя първата стъпка, аз съм във вечността. Това показва, че аз имам вече всички възможности в живота, не мога и не трябва да мисля за края на нещата. За какъв край ще говори човек, ако той няма началото? Всеки човек, който няма начало, той не познава Бога. Някой пита: "Що е вечност? " – Какво ще говориш за вечността, като не си направил още първата стъпка? към беседата >>
- Ще ви дам още едно определение за вечността.
Ще ви дам още едно определение за вечността. Всички прояви, всички неща, които Бог е създал, съставляват вечността. Бог се проявява във вечността, а ние, разумните същества от всички категории, се проявяваме във време и пространство. Това не са понятия за този свят, но за Божествения свят. Значи, човек се проявява във време и пространство. Обаче, за да се прояви, за да работи в света, той трябва да има подтик, тил зад себе си. към беседата >>
- Всички прояви, всички неща, които Бог е създал, съставляват вечността.
Ще ви дам още едно определение за вечността. Всички прояви, всички неща, които Бог е създал, съставляват вечността. Бог се проявява във вечността, а ние, разумните същества от всички категории, се проявяваме във време и пространство. Това не са понятия за този свят, но за Божествения свят. Значи, човек се проявява във време и пространство. Обаче, за да се прояви, за да работи в света, той трябва да има подтик, тил зад себе си. Затова всеки човек трябва да знае, че има такъв тил, такава връзка зад себе си. към беседата >>
- Бог се проявява във вечността, а ние, разумните същества от всички категории, се проявяваме във време и пространство.
Ще ви дам още едно определение за вечността. Всички прояви, всички неща, които Бог е създал, съставляват вечността. Бог се проявява във вечността, а ние, разумните същества от всички категории, се проявяваме във време и пространство. Това не са понятия за този свят, но за Божествения свят. Значи, човек се проявява във време и пространство. Обаче, за да се прояви, за да работи в света, той трябва да има подтик, тил зад себе си. Затова всеки човек трябва да знае, че има такъв тил, такава връзка зад себе си. За да познава този тил, тази връзка, той трябва да живее в Божественото съзнание. към беседата >>
- Защото във вечността всяка стъпка е нова стъпка към разбирането.
Това е един непреривен процес. Някой казва: "Аз имам особено разбиране за Бога – друго разбиране не ми е нужно. Не, познанието на Великото не е само минал, еднократен процес. Всеки ден човек ще има все по-нови и по-нови познания за Него. Всеки момент ще Го разбирате и познавате, няма само един път да Го познаете и да спрете. Защото във вечността всяка стъпка е нова стъпка към разбирането. Когато направите първата стъпка, ще дойде втората, третата, четвъртата и т.н. Ще кажете: "До кога ще се продължава това нещо? " В това, именно, седи хубавото: всеки ден да имате по една нова стъпка, по едно ново разбиране. Човек трябва да благодари, че всеки ден влиза в нова фаза на разбиране на онова, което Първичната Същина е създала. Мнозина, като направят първата стъпка в живота си, веднага се спират и казват: "Аз разбрах какво нещо е Тя. към беседата >>
142. Постоянни и преходни неща. Козметика, ООК , София, 31.7.1929г.,
- Той нарежда нещата според великите закони на Битието и Вечността.
Казват някои, че Бог нарежда нещата, както разбира и както иска. Не, Бог, най-свободният в света, никога не върши произволи. Той нарежда нещата според великите закони на Битието и Вечността. Бог никого не съди, обаче, влезе ли вътре в човека и се ограничи, Той започва да го съветва и му казва, кое е добро и кое не. Божественото в човека постоянно му нашепва, кое е добро и кое зло, като му казва, че като същество, което се движи между два полюса, трябва да бъде внимателен, да се контролира. Ако от човека се изисква себеконтрол, колко повече това е нужно за възвишените, разумни същества! Всички хора говорят, но говорът на всички не е еднакъв. Колкото по-високо седи човек в умствено и духовно отношение, толкова и неговият говор се отличава с по-голяма мекота и точност в думите. към беседата >>
- Вечността, безконечността не може никога да се свърши.
Да познава ш човека, това не значи да измериш границите му, до колко той е голям или малък. Познаването на нещата не се опредяла с измерване на тяхната големина. И вечността не се опредяла с измерване на нейната големина. За вечността няма мърка. Под думата „вечност” се разбират тия условия на живота, които никой не може да ограничи. Вечността, безконечността не може никога да се свърши. Тя съдържа в себе си всички красиви възможности. Има вечност, която е минала вече; има вечност настояща; има и вечност бъдеща. Това, което е минало за нас, за други същества е настояще, а за някои – бъдеще. Тези въпроси са отвлечени, и мнозина от вас може да не се интересуват от тях. Които не се интересуват от тези въпроси, имат право за това. Защо? към беседата >>
- Един момент, даден от Бога, се равнява на цяла вечност.
Те искат да се занимават само с тях. На земята съществуват много хора и много животни. Ако всички се отправят в един и същ момент към Бога, по колко време трябва да се даде на всяко живо същество? Казано е в Писанието: „Постоянно се молете! " Като се молите постоянно, все ще се определи един момент и за вас. Един момент, даден от Бога, се равнява на цяла вечност. Като не се е добрал до този момент, човек критикува своя Създател, че не се занимава само с него. А Той го пита, защо не изучава Неговите закони? Защо не се занимава с това, което Той е създал? Ако се интересува от всичко онова, което Бог е казал, по този начин човек ще се свърже с всички напреднали същества, които са били Божии съработници. Щом се свърже с тях, те ще му помагат. към беседата >>
146. Чуха, че иде Исус, НБ , София, 3.11.1929г.,
- При това, значението на дадена наука е толкова по-голямо, колкото повече има отношение към вечността.
Всички науки и изкуства имат смисъл дотолкова, доколкото са във връзка с действителния живот. Ако нямат връзка с действителния живот, те не представят никакъв интерес. Ако астрономията не допринася нещо за развиване на човешкия ум, ако психологията не допринася нещо за облагородяване на човешкото сърце и ако социологията не допринася нещо за правилните отношения между хората, тези науки не са на мястото си. Те не могат да ни ползуват. Всяка наука има смисъл дотолкова, доколкото е в отношение с външния и вътрешния живот на човека. При това, значението на дадена наука е толкова по-голямо, колкото повече има отношение към вечността. Запример, бактериологията е преходна, временна наука. Един ден, когато хората ще водят чист, свят живот, те няма да боледуват. Следователно, те няма да се нуждаят от бактериолози. Всеки човек ще бъде бактериолог за себе си. Нищо повече, съвременните бактериолози даже не виждат бактериите такива, каквито са всъщност. към беседата >>
147. Влязоха в ладията, НБ , София, 24.11.1929г.,
- При Бог отиват само душите, които любят Бога в пълния смисъл на думата, които са пожертвали живота си за Бога, и то не само в един живот, но през цялата вечност са служили предано на Бога. (втори вариант)
Що е съдилището? Място, дето се изправят кривите работи. Тъй щото умрелият човек отива в съдилището да му се разглеждат кривите работи, да се оправят. Вие го пращате при Бога. Не го пращайте там. При Бог отиват само душите, които любят Бога в пълния смисъл на думата, които са пожертвали живота си за Бога, и то не само в един живот, но през цялата вечност са служили предано на Бога. Откак са излезли от Бога, нито една лоша дума, нито едно колебание не се е явявало в тях. Само такива души знаят, че са служили на Бога. Това е идея. А не тези души, които ти трябва да убеждаваш, че има Господ, и той трябва да отива от една религия в друга, да учи, да признае, че съществува Бог. Аз нямам нищо против това, то е едно училище. към втори вариант >>
- При Бога отива само онази душа, която люби Бога, която през цялата вечност е живяла само заради Него и се е жертвувала за Него.
Това не е вярно. Когато една банка фалира, тя отива на съд, дето се преглеждат сметките й. Какво нещо е съдът? – Място, дето се изправят кривите работи. Следователно, умрелият отива в съда, да се оправят кривите му работи. При Бога отива само онази душа, която люби Бога, която през цялата вечност е живяла само заради Него и се е жертвувала за Него. За тази душа само казваме, че е служила вярно и предано на Бога. Срещнете ли душа, която през целия си живот се е лутала от църква в църква, търсила Бога, очаквала тук или там да я убеждават в Неговото съществуване, знайте, че тя не може да отиде при Бога. Тя е била в училище, но това училище не й е дало всичко, което й е необходимо за приближаването й към Бога. Училището е място, което посочва на ученика правия път, дава му правила, как да живее, как да развива ума, сърцето и волята си. към беседата >>
148. Психологически разбор на явленията / Психологически разбор върху положенията на нещата, МОК , София, 6.12.1929г.,
- Защото всъщност от чисто философско гледище тази първична субстанция, която изпълва вечността, тя не може нито да се увеличи, нито да се намали. (втори вариант)
Сега да се повърнем към думата “увеличение в природата”. В съвременната наука нямат едно правилно философско разбиране, какво се разбира под еволюция, или увеличение на материята. Защото всъщност от чисто философско гледище тази първична субстанция, която изпълва вечността, тя не може нито да се увеличи, нито да се намали. Следователно абсолютната вечност, която съдържа тази субстанция в себе си, от която всичко се строи и която всичко съдържа, тя нито се увеличава, нито се смалява. Защото, ако се увеличи, значи липсва й нещо, трябва да черпи отнякъде нещо. Още значи на вечността може да се придаде нещо. Ако пък вие можете да отнемете от нея нещо, следователно тя е пак ограничена. Два процеса има. към втори вариант >>
- Следователно абсолютната вечност, която съдържа тази субстанция в себе си, от която всичко се строи и която всичко съдържа, тя нито се увеличава, нито се смалява. (втори вариант)
Сега да се повърнем към думата “увеличение в природата”. В съвременната наука нямат едно правилно философско разбиране, какво се разбира под еволюция, или увеличение на материята. Защото всъщност от чисто философско гледище тази първична субстанция, която изпълва вечността, тя не може нито да се увеличи, нито да се намали. Следователно абсолютната вечност, която съдържа тази субстанция в себе си, от която всичко се строи и която всичко съдържа, тя нито се увеличава, нито се смалява. Защото, ако се увеличи, значи липсва й нещо, трябва да черпи отнякъде нещо. Още значи на вечността може да се придаде нещо. Ако пък вие можете да отнемете от нея нещо, следователно тя е пак ограничена. Два процеса има. Тогава битието не би било реално. към втори вариант >>
- Още значи на вечността може да се придаде нещо. (втори вариант)
Сега да се повърнем към думата “увеличение в природата”. В съвременната наука нямат едно правилно философско разбиране, какво се разбира под еволюция, или увеличение на материята. Защото всъщност от чисто философско гледище тази първична субстанция, която изпълва вечността, тя не може нито да се увеличи, нито да се намали. Следователно абсолютната вечност, която съдържа тази субстанция в себе си, от която всичко се строи и която всичко съдържа, тя нито се увеличава, нито се смалява. Защото, ако се увеличи, значи липсва й нещо, трябва да черпи отнякъде нещо. Още значи на вечността може да се придаде нещо. Ако пък вие можете да отнемете от нея нещо, следователно тя е пак ограничена. Два процеса има. Тогава битието не би било реално. Защото реално е това, което нито се увеличава, нито се смалява. Следователно вие не можете нито да му отнемете нещо, нито да му придадете нещо. към втори вариант >>
- Оттук излиза, че на вечността може да се придаде нещо.
Сега, да се върнем към думата „увеличаване“ на материята. Много от съвременните учени нямат ясна представа какво нещо е увеличаване или еволюция на материята. От философско и математическо гледище първичната субстанция, която изпълва пространството, нито се увеличава, нито се намалява. Ако се увеличава, това показва, че й липсва нещо. Тя трябва да черпи материя отнякъде, да си набави това, което й недостига. Оттук излиза, че на вечността може да се придаде нещо. Всъщност, това е невъзможно. Ако пък кажете, че от материята на вечността може да се отнеме нещо, излиза, че тя е ограничена. И това не е вярно. Ако приемем, че вечната материя, т. е. материята на вечността се увеличава и намалява, ще излезе, че Битието е нещо нереално. към беседата >>
- Ако пък кажете, че от материята на вечността може да се отнеме нещо, излиза, че тя е ограничена.
От философско и математическо гледище първичната субстанция, която изпълва пространството, нито се увеличава, нито се намалява. Ако се увеличава, това показва, че й липсва нещо. Тя трябва да черпи материя отнякъде, да си набави това, което й недостига. Оттук излиза, че на вечността може да се придаде нещо. Всъщност, това е невъзможно. Ако пък кажете, че от материята на вечността може да се отнеме нещо, излиза, че тя е ограничена. И това не е вярно. Ако приемем, че вечната материя, т. е. материята на вечността се увеличава и намалява, ще излезе, че Битието е нещо нереално. Това е невъзможно. Защо? Невъзможно е на нереална основа да се градят реални неща. към беседата >>
- материята на вечността се увеличава и намалява, ще излезе, че Битието е нещо нереално.
Оттук излиза, че на вечността може да се придаде нещо. Всъщност, това е невъзможно. Ако пък кажете, че от материята на вечността може да се отнеме нещо, излиза, че тя е ограничена. И това не е вярно. Ако приемем, че вечната материя, т. е. материята на вечността се увеличава и намалява, ще излезе, че Битието е нещо нереално. Това е невъзможно. Защо? Невъзможно е на нереална основа да се градят реални неща. В този смисъл, вечността е реална, защото материята в нея нито се увеличава, нито се намалява. Вие можете да се запитате: Защо трябва да приемем, че материята в природата е неизменна? Защо трябва да приемем, че Битието е реално и абсолютно? към беседата >>
- В този смисъл, вечността е реална, защото материята в нея нито се увеличава, нито се намалява.
И това не е вярно. Ако приемем, че вечната материя, т. е. материята на вечността се увеличава и намалява, ще излезе, че Битието е нещо нереално. Това е невъзможно. Защо? Невъзможно е на нереална основа да се градят реални неща. В този смисъл, вечността е реална, защото материята в нея нито се увеличава, нито се намалява. Вие можете да се запитате: Защо трябва да приемем, че материята в природата е неизменна? Защо трябва да приемем, че Битието е реално и абсолютно? Защото всяко друго твърдение вън от това е относително и отрицателно и ще ви изведе на лъжлив път. Докато човек уповава на величини, на които може да се придаде нещо или от които може да се отнеме нещо, той няма основа в живота си, той е стъпил на нещо неустойчиво, от което всеки момент може да се измести. към беседата >>
149. Да ида да го събудя, НБ , София, 8.12.1929г.,
- Една свещена област има през цялата вечност, дето никой не може да стъпи. (втори вариант)
Каквото е съзнанието му, такова ще бъде и сърцето му. Аз се спирам върху съзнанието, понеже то е понятно на хората. За мене има още една реалност, за която аз не мога да говоря. Зад съзнанието има нещо хубаво и красиво, върху което почива тази абсолютна Божествена наука, но тя е една област само за абсолютната любов, за абсолютната мъдрост и за абсолютната истина. Човек, който няма тези качества, нито един от пръстите на неговия крак не може да стъпи в тази област. Една свещена област има през цялата вечност, дето никой не може да стъпи. Такъв е законът. Ти можеш да се молиш, колкото искаш, само да надзърнеш в тази област, но няма да можеш да влезеш. Защо? Защото, ако едно грешно око би надзърнало там, светът би се опетнил. Не само човек, но ангелите не могат да надзърнат в тази област. Не само ангелите, но и архангелите не могат там да надзърнат. към втори вариант >>
- Понеже нейният живот е дълъг, с вечността заедно. (втори вариант)
Казвам, в природата съществуват известни методи, известни закони, които вие трябва да прилагате. Сега аз говоря за онези, които нямат работа, а другите ще слушат. Аз говоря за онези, които са кандидати за ученици. Вие трябва да намерите методите, които природата е изработила. Защо? Понеже нейният живот е дълъг, с вечността заедно. Тя е работила с години, докато изработи методи, докато е създала световете. И като е създала човешкия живот, тя го е обмисляла с векове. към втори вариант >>
- Искате ли да бъдете ученици, вие трябва да се обърнете към природата, да следвате нейните методи и закони, защото тя има дълъг живот, като вечността, правила е много опити, вследствие на което разполага с положително, истинско знание.
Сега, аз говоря за онези, които нямат работа, които искат да бъдат ученици. Искате ли да бъдете ученици, вие трябва да се обърнете към природата, да следвате нейните методи и закони, защото тя има дълъг живот, като вечността, правила е много опити, вследствие на което разполага с положително, истинско знание. Хиляди години е работила природата, докато създаде световете, които виждаме днес. За да създаде човека, природата е мислила хиляди години. Тя предварително е мислила при какви условия да постави човека, какви чувства и мисли да вложи в него, как да ги съчетае, за да може правилно да се развива той. Условията, при които човек днес се развива, са най-добрите. По-добри от тях не можем да си представим. към беседата >>
150. Да ви даде, НБ , София, 15.12.1929г.,
- Когато дойде някой астроном при Бога и започне да го изучава, Бог се скрива във вечността. (втори вариант)
Сега аз ще се спра тука. Ако река да улеснявам как разбирам нещата, какви разбирания трябва да имаме, казвам, не е достатъчно само да обясняваме нещата, но трябва да ги приложим. Казвам, отношенията на първичната причина към нас са толкова прости. Бог е едно същество, което бедните, сиромасите, неучените, невежите, страдащите хора могат да го намерят повече и по-лесно, отколкото учените философи и поети. Когато дойде някой философ при Бога, той се отстранява далеч от него. Когато дойде някой астроном при Бога и започне да го изучава, Бог се скрива във вечността. Когато философът дойде да го изследва, той се скрива зад причинния свят. Когато дойде някой поет, той се толкова отдалечава, че поетът едва го зърва. Щом дойде едно дете при Бога, Бог го помилва и излиза при него. Като дойде някое дете пред един поет, той му казва: „Чакай, дете, ти нищо не знаеш." И той започва: „О, ти, който владееш всичко, който изпълваш всичко с трепет и ужас, който разклащаш световете и изпълваш сърцето на човека от памти- века с горчивини. Ти, който внасяш всички горчивини в душата! към втори вариант >>
- Той се скрива във вечността, дето никакъв телескоп не може да Го намери.
Всички говорят за Бога, но не Го разбират. Те мислят, че Бог е недостъпен. Наистина, Той е недостъпен, но само за ония учени, философи, поети, които мислят, че са постигнали всичко и нищо повече не им трябва. Затова, когато философът, от висотата на своето положение, започва да изследва Бога, Той се скрива зад причинния свят. Когато астрономът Го изследва. Той се скрива във вечността, дето никакъв телескоп не може да Го намери. Когато поетът Го търси, Той се скрива в най-малките ъгълчета на вселената, да не може да Го зърне. Обаче, Бог се открива на децата, на бедните, на страдащите на унижените и на оскърбените – на чистите по сърце. Дойде ли някое дете при Бога, Той веднага излиза пред него, започва да го милва, да му говори тихо, като му разкрива красотата в света. Ако същото дете отиде при поета, последният го поглежда отвисоко, казва му, че нищо не знае и започва да му декламира: О, Ти, Който владееш над цялата вселена. Ти, Който изпълваш всичко с ужас и трепет. към беседата >>
151. Степени на съзнанието, ООК , София, 25.12.1929г.,
- Ако веднъж само види Бога, човек запазва този образ за цялата вечност. (втори вариант)
Защото методите и проявите на тяхната любов са стари. Старите прояви на любовта предизвикват пропукване на съзнанието. Дойде ли до тази любов, човек трябва да измени мисълта си, да започне да мисли за Бога. Достатъчно е човек да помисли за Бога, за да се разшири сърцето му, да се просвети умът му. А какво би било, ако би могъл да види Бога? Ако веднъж само види Бога, човек запазва този образ за цялата вечност. Всички страдания и противоречия ще изчезнат от неговия живот. Той ще се примири с всички същества. Дойдат ли сиромашията, болестта, страданието, злото при него, той ще им каже: „Елате след мене. Дето отивам аз, елате и вие." Той ще ги заведе при Бога, всеки да придобие това, което му е нужно. Задоволят ли се, те ще го напуснат. към втори вариант >>
- Ако веднъж само види Бога, човек запазва този образ за цялата вечност.
Защото методите и проявите на тяхната любов са стари. Старите прояви на Любовта предизвикват пропукване на съзнанието. Дойде ли до тази любов, човек трябва да измени мисълта си, да започне да мисли за Бога. Достатъчно е човек да помисли за Бога, да се разшири сърцето му, да се просвети ума му. А какво би било, ако би могъл да види Бога? Ако веднъж само види Бога, човек запазва този образ за цялата вечност. Всички страдания и противоречия ще изчезнат от неговия живот. Той ще се примири с всички същества. Дойдат ли сиромашията, болестта, страданието, злото при него, той ще им каже: „Елате след мене! Дето отивам аз, елате и вие“. Той ще ви заведе при Бога, всеки да придобие това, което му е нужно. към беседата >>
- През цялата вечност няма да седиш на върлината. (втори вариант)
Най-първо тя ще ти говори на един език. Щом ти се противопоставиш и кажеш: “Аз искам да бъда свободен”, тя каже: “Ти ще вървиш.” Ще вземеш раницата си, и ще тръгнеш. Нямаш никакъв избор. Тя казва: “Решено е да се качиш на върлината отгоре.” Земята ще се обърне, но ти ще се качиш на върлината. Това ще го направиш и като се качиш на върлината отгоре, ти си свободен, няма да седиш непрекъснато на тази върлина, но ще се качиш и после ще слезеш. През цялата вечност няма да седиш на върлината. То е една минута, две, три, четири, пет. Докато свършиш задачата си, ти ще седиш с онзи, който ще те направи учен човек, поет ще те направи, философ, всичко ще те направи. към втори вариант >>
- Като е дошъл на земята, човек трябва да работи, да се учи, да придобие такова знание, което да занесе със себе си, да му послужи във вечността.
Ученият, както бижутерът, е събрал наготово известни ценности и ги счита за свои. Доколко са негови, познаваме по изпитанията, в които Провидението го поставя. Ако при всички условия на живота си ученият може да се ползва от знанието си и да се справя лесно с мъчнотиите, знанията му са действително негови. Те са негова плът и кръв. Обаче, ако при всички мъчнотии и изпитания той не може да си помогне, знанията му са излишен товар, който всеки може да му отнеме. Като е дошъл на земята, човек трябва да работи, да се учи, да придобие такова знание, което да занесе със себе си, да му послужи във вечността. Поддаде ли се на леност, той не изпълнява предназначението си, както трябва. Какво е предназначението на човека? Да бъде ученик на Великата школа на живота. към беседата >>
- В стремежа си да ги разрешите, вие се натъквате на все по-неразрешими въпроси, докато най-после дойдете до пълно обезличаване и изгубване на всяка индивидуалност Като се рови в неразрешимите въпроси, най-после човек ще дойде до въпроса за вечността, без да може да го разреши.
Ако пожелае да излезе от капана, ще се намери пред котарака. Тъй щото, той ще се намери в положение да не може да разреши, къде да остане: в капана на смъртта, или извън него. Както не можете да разрешите въпроса за смъртта, също така не можете да разрешите въпроса за смисъла на живота, за неговата крайна цел. Защо ви обича някой, и защо вие го обичате, това са въпроси, които не можете да разрешите. Не се опитвайте да разрешавате неразрешими въпроси. В стремежа си да ги разрешите, вие се натъквате на все по-неразрешими въпроси, докато най-после дойдете до пълно обезличаване и изгубване на всяка индивидуалност Като се рови в неразрешимите въпроси, най-после човек ще дойде до въпроса за вечността, без да може да го разреши. Никой смъртен не е разрешил, какво представя вечността. Може ли смъртният да говори за безсмъртното, ограниченият – за безграничното? Това е невъзможно. Който се опита да разреши този въпрос, той неизбежно ще изчезне някъде в Битието. към беседата >>
- Никой смъртен не е разрешил, какво представя вечността.
Тъй щото, той ще се намери в положение да не може да разреши, къде да остане: в капана на смъртта, или извън него. Както не можете да разрешите въпроса за смъртта, също така не можете да разрешите въпроса за смисъла на живота, за неговата крайна цел. Защо ви обича някой, и защо вие го обичате, това са въпроси, които не можете да разрешите. Не се опитвайте да разрешавате неразрешими въпроси. В стремежа си да ги разрешите, вие се натъквате на все по-неразрешими въпроси, докато най-после дойдете до пълно обезличаване и изгубване на всяка индивидуалност Като се рови в неразрешимите въпроси, най-после човек ще дойде до въпроса за вечността, без да може да го разреши. Никой смъртен не е разрешил, какво представя вечността. Може ли смъртният да говори за безсмъртното, ограниченият – за безграничното? Това е невъзможно. Който се опита да разреши този въпрос, той неизбежно ще изчезне някъде в Битието. към беседата >>
- Цяла вечност няма да стоиш на върлината – един момент ще стоиш.
Тя говори на човека по различен начин. Първо ще му говори тихо, любовно, ще му каже да свърши дадена работа. Ако се противопостави, под предлог, че иска да бъде свободен, тя насила ще го накара да вземе раницата си и да тръгне. Каже ли ти природата веднъж да се качиш на върлината, ще я слушаш. За да бъдеш свободен, първо трябва да проявиш послушание към природата: ще се качиш на върлината, ще постоиш известно време там и после ще слезеш. Цяла вечност няма да стоиш на върлината – един момент ще стоиш. При това, няма да бъдеш сам. Около тебе ще стои онзи, който ще те учи. към беседата >>
153. Самосветещата лампа, МОК , София, 17.1.1930г.,
- Тъй щото, когато трябва да учите, за вас е важно, да научите добре урока си, да придобиете такова знание, което да носите със себе си във вечността.
Те познават доброто чрез злото по негативен път. Значи, злото е метод за познаване на доброто, но скъпо струва този метод. Много неща струват скъпо, но са хубави. Ако сте богат, вие купувате скъпи дрехи, защото са хубави. Обаче, не всички скъпи неща са хубави. Тъй щото, когато трябва да учите, за вас е важно, да научите добре урока си, да придобиете такова знание, което да носите със себе си във вечността. Не струва ли да платите скъпо за един урок, който ще ви донесе знанието на вечността? към беседата >>
- Не струва ли да платите скъпо за един урок, който ще ви донесе знанието на вечността?
Значи, злото е метод за познаване на доброто, но скъпо струва този метод. Много неща струват скъпо, но са хубави. Ако сте богат, вие купувате скъпи дрехи, защото са хубави. Обаче, не всички скъпи неща са хубави. Тъй щото, когато трябва да учите, за вас е важно, да научите добре урока си, да придобиете такова знание, което да носите със себе си във вечността. Не струва ли да платите скъпо за един урок, който ще ви донесе знанието на вечността? към беседата >>
- Следователно, всяка мисъл и всяко чувство, които идат от висок свят, са идеи и чувства на вечността.
Следователно, всяка мисъл и всяко чувство, които идат от висок свят, са идеи и чувства на вечността. Те се движат с голяма бързина. Ако мислите и чувствата на човека се движат с малка бързина, това показва, че идат отблизо, от по-низък свят. На същото основание казвам: Морален човек е онзи, на когото мислите и чувствата се движат бързо и, каквито препятствия срещат на пътя си, минават и заминават край тях, без да накърнят целостта си. Неморалният човек не може да се справя с препятствията. Като мине край тях, те все ще го засегнат и ще го отбият от пътя му. към беседата >>
154. Призовете ги на сватба, НБ , София, 9.3.1930г.,
- Истинската култура създава такива отношения между хората, които и вечността не може да заличи.
Съвременните хора трябва да се стремят към такова знание, което сближава душите им, което ги запознава едни с други. Тази култура наричаме Божествена. Знанието пък, с което човек може да си помогне при всички критични случаи в живота, наричаме Божествено. Истинската култура създава такива отношения между хората, които и вечността не може да заличи. Когато говорим за вечността, разбираме проявите на благородното и възвишеното в света, които са без начало и без край. Вечността крие в себе си всички условия, които дават възможност на човека да постигне желанията на своята душа. Вечността съдържа всички условия и възможности за постижения. Това, което е непостижимо във временния живот, във вечността е постижимо, защото Бог живее във вечността. Затова казваме: „Непостижимото за човека е постижимо за Бога”. към беседата >>
- Когато говорим за вечността, разбираме проявите на благородното и възвишеното в света, които са без начало и без край.
Съвременните хора трябва да се стремят към такова знание, което сближава душите им, което ги запознава едни с други. Тази култура наричаме Божествена. Знанието пък, с което човек може да си помогне при всички критични случаи в живота, наричаме Божествено. Истинската култура създава такива отношения между хората, които и вечността не може да заличи. Когато говорим за вечността, разбираме проявите на благородното и възвишеното в света, които са без начало и без край. Вечността крие в себе си всички условия, които дават възможност на човека да постигне желанията на своята душа. Вечността съдържа всички условия и възможности за постижения. Това, което е непостижимо във временния живот, във вечността е постижимо, защото Бог живее във вечността. Затова казваме: „Непостижимото за човека е постижимо за Бога”. Човек живее във временния, в преходния живот, вследствие на което има само няколко допирни точки с вечността, с Божествения живот. към беседата >>
- Вечността крие в себе си всички условия, които дават възможност на човека да постигне желанията на своята душа.
Съвременните хора трябва да се стремят към такова знание, което сближава душите им, което ги запознава едни с други. Тази култура наричаме Божествена. Знанието пък, с което човек може да си помогне при всички критични случаи в живота, наричаме Божествено. Истинската култура създава такива отношения между хората, които и вечността не може да заличи. Когато говорим за вечността, разбираме проявите на благородното и възвишеното в света, които са без начало и без край. Вечността крие в себе си всички условия, които дават възможност на човека да постигне желанията на своята душа. Вечността съдържа всички условия и възможности за постижения. Това, което е непостижимо във временния живот, във вечността е постижимо, защото Бог живее във вечността. Затова казваме: „Непостижимото за човека е постижимо за Бога”. Човек живее във временния, в преходния живот, вследствие на което има само няколко допирни точки с вечността, с Божествения живот. Един ден, когато придобие повече допирни точки с Божествения живот, той ще го разбира добре и ще го живее. към беседата >>
- Вечността съдържа всички условия и възможности за постижения.
Тази култура наричаме Божествена. Знанието пък, с което човек може да си помогне при всички критични случаи в живота, наричаме Божествено. Истинската култура създава такива отношения между хората, които и вечността не може да заличи. Когато говорим за вечността, разбираме проявите на благородното и възвишеното в света, които са без начало и без край. Вечността крие в себе си всички условия, които дават възможност на човека да постигне желанията на своята душа. Вечността съдържа всички условия и възможности за постижения. Това, което е непостижимо във временния живот, във вечността е постижимо, защото Бог живее във вечността. Затова казваме: „Непостижимото за човека е постижимо за Бога”. Човек живее във временния, в преходния живот, вследствие на което има само няколко допирни точки с вечността, с Божествения живот. Един ден, когато придобие повече допирни точки с Божествения живот, той ще го разбира добре и ще го живее. Когато бъде готов за Божествения живот, човек ще влезе в него и ще носи отговорността за постъпките си. към беседата >>
- Това, което е непостижимо във временния живот, във вечността е постижимо, защото Бог живее във вечността.
Знанието пък, с което човек може да си помогне при всички критични случаи в живота, наричаме Божествено. Истинската култура създава такива отношения между хората, които и вечността не може да заличи. Когато говорим за вечността, разбираме проявите на благородното и възвишеното в света, които са без начало и без край. Вечността крие в себе си всички условия, които дават възможност на човека да постигне желанията на своята душа. Вечността съдържа всички условия и възможности за постижения. Това, което е непостижимо във временния живот, във вечността е постижимо, защото Бог живее във вечността. Затова казваме: „Непостижимото за човека е постижимо за Бога”. Човек живее във временния, в преходния живот, вследствие на което има само няколко допирни точки с вечността, с Божествения живот. Един ден, когато придобие повече допирни точки с Божествения живот, той ще го разбира добре и ще го живее. Когато бъде готов за Божествения живот, човек ще влезе в него и ще носи отговорността за постъпките си. Днес човек не е готов за възвишен живот, затова не го допускат да влезе в Божествения свят. към беседата >>
- Човек живее във временния, в преходния живот, вследствие на което има само няколко допирни точки с вечността, с Божествения живот.
Когато говорим за вечността, разбираме проявите на благородното и възвишеното в света, които са без начало и без край. Вечността крие в себе си всички условия, които дават възможност на човека да постигне желанията на своята душа. Вечността съдържа всички условия и възможности за постижения. Това, което е непостижимо във временния живот, във вечността е постижимо, защото Бог живее във вечността. Затова казваме: „Непостижимото за човека е постижимо за Бога”. Човек живее във временния, в преходния живот, вследствие на което има само няколко допирни точки с вечността, с Божествения живот. Един ден, когато придобие повече допирни точки с Божествения живот, той ще го разбира добре и ще го живее. Когато бъде готов за Божествения живот, човек ще влезе в него и ще носи отговорността за постъпките си. Днес човек не е готов за възвишен живот, затова не го допускат да влезе в Божествения свят. Ако влезе в този свят неподготвен, той ще се натъкне на такива нещастия, с които не би могъл да се справи. към беседата >>
155. Дисонанси в живота / Дисонансите в живота (Усмивката и сладкото), МОК , София, 14.3.1930г.,
- Той, като погледне нагоре, ще се усмихне и ще се зарадва, че има през цялата вечност какво да се учи. (втори вариант)
Когато един учен човек погледне на звездите и мисли сериозно, той ще се усмихне на себе си. Той е учил, учил, всичко знае, но като погледне на небето, той седи и се усмихне на себе си като дете. Казва: „Не е лошо." Той се усмихне за възможностите, които се крият, и колко има да се учи. Онзи, който не разбира и си каже тъй и си мърда ръцете, нищо няма да стане. А който разбира тази философия, е като децата. Той, като погледне нагоре, ще се усмихне и ще се зарадва, че има през цялата вечност какво да се учи. При вида на тази вечност ще се зароди една малка усмивка за възможностите. Разумният човек вижда едно, а глупавият вижда друго, той гледа тъй глупаво на нещата, иска да каже: „Какво унижение е за мен. Аз мисля, че знаех нещо, а то." И ще се обезсърчи. Той гледа-гледа нагоре, но в него има едно малко горчиво чувство и унижение има, и честолюбие, че и той не знае какво да прави. В него има едно бълникане, едно неразбиране. към втори вариант >>
- При вида на тази вечност ще се зароди една малка усмивка за възможностите. (втори вариант)
Той е учил, учил, всичко знае, но като погледне на небето, той седи и се усмихне на себе си като дете. Казва: „Не е лошо." Той се усмихне за възможностите, които се крият, и колко има да се учи. Онзи, който не разбира и си каже тъй и си мърда ръцете, нищо няма да стане. А който разбира тази философия, е като децата. Той, като погледне нагоре, ще се усмихне и ще се зарадва, че има през цялата вечност какво да се учи. При вида на тази вечност ще се зароди една малка усмивка за възможностите. Разумният човек вижда едно, а глупавият вижда друго, той гледа тъй глупаво на нещата, иска да каже: „Какво унижение е за мен. Аз мисля, че знаех нещо, а то." И ще се обезсърчи. Той гледа-гледа нагоре, но в него има едно малко горчиво чувство и унижение има, и честолюбие, че и той не знае какво да прави. В него има едно бълникане, едно неразбиране. А който е разбрал, в него има едно движение, той се зарадва и каже: „Хубаво е направено небето, звездите, това е проява на разумни същества. към втори вариант >>
- Светът е направен от едно съвършено същество, което помни вечността. (втори вариант)
Да не лъже себе си. Няма по-хубаво нещо от това, да си представиш нещата тъй, както са. Представете си самата истина в себе си. Защото, ако не си я представите, ще дойде лъжата. Лъжата всякога има обратния резултат върху самия човек. Светът е направен от едно съвършено същество, което помни вечността. Този, който е направил света, той я помни по-добре, отколкото ти като несъвършено същество и който намираш, че светът не е направен както трябва. Тогава считай всичко, което е направено в природата, че е направено от едно велико и съвършено същество и работи с онова благоговение. И се поусмихни малко на този човек, който е създал всичко това. И Господ като те види теб, какъвто и да си, той не те съди. У Бога някой път има тази усмивка. към втори вариант >>
156. С благост и Истина, НБ , София, 16.3.1930г.,
- Обаче, щом се намери пред голямо изпитание или страдание, той казва: Велики Господи на вечността, заради Тебе съм готов да понеса всички страдания и изпитания.
Съвременните хора се нуждаят от велик идеал, чрез който да станат силни, да се откажат от присадките на старите разбирания и вярвания и да приемат онова верую, което е вложено в душите им. Който носи истината в себе си, той никога не може да произнесе името Божие напразно. Обаче, щом се намери пред голямо изпитание или страдание, той казва: Велики Господи на вечността, заради Тебе съм готов да понеса всички страдания и изпитания. Това е една магическа формула, с която можете да си служите. Някой чете Евангелието, изучава го и си казва: Чудно нещо, защо Христос не ми говори? Защо не ми се яви? За колко моми може да се ожени царският син? Ако е решил да се жени, царският син може да избере само една мома. към беседата >>
- Дълъг период донякъде е за нас това, което съставя вечността. (втори вариант)
Следователно вечността е граница на вечното. Нищо повече. Вечността е един дълъг период, но не безконечен, непреривен. Дълъг период донякъде е за нас това, което съставя вечността. Това се изразява в Писанието. Там, като четете Стария завет, Господ казва: „Вечно ще ви изхвърля от очите си." Какво разбира? Сегашните богослови тълкуват, че то е нескончаемо. Че ако всяка година взимате по една капка от водата, не се минават тридесет-четиридесет години, ще се свърши. Казва Бог: „О, Израиле, обърни се към мене." Вечността значи един век. към втори вариант >>
- Казва Бог: „О, Израиле, обърни се към мене." Вечността значи един век. (втори вариант)
Дълъг период донякъде е за нас това, което съставя вечността. Това се изразява в Писанието. Там, като четете Стария завет, Господ казва: „Вечно ще ви изхвърля от очите си." Какво разбира? Сегашните богослови тълкуват, че то е нескончаемо. Че ако всяка година взимате по една капка от водата, не се минават тридесет-четиридесет години, ще се свърши. Казва Бог: „О, Израиле, обърни се към мене." Вечността значи един век. Криво разбиране на богословците, много лесно турят наказания. Сегашните съдии турят за десет години наказание, но съвременните богослови, които учат богословие, турят десет на стотна степен. Знаете ли какво нещо е в стотна степен? В края на краищата всички тия богословски философски разрешения Господ ще ги разреши по следния начин. Господ ще ги събере и на всичките ще тури това число. към втори вариант >>
- Думата „вечност“ е образувана от думата „век“.
В Стария Завет някъде Бог е казал: „Ще ви изхвърля от очите си завинаги, за вечни времена“. Някои богослови тълкуват този стих в смисъл, че човек ще бъде наказан от Бога, ще бъде подхвърлен на вечно мъчение. На друго място обаче е казано: „О, Израилю, обърни се към мене! “ Как е възможно тогава Бог да наказва един човек за вечни времена и същият Бог да го зове към себе си? Значи тълкуването на богословите не е право. Думата „вечност“ е образувана от думата „век“. Значи вечността подразбира век – един, два или повече, според нуждата. Сегашните съдии наказват някой престъпник на 10-годишен затвор, а богословите го осъждат на толкова годишен затвор, колкото се получава от числото 10,100. Не е въпрос за продължителност на страданията и наказанията, но за тяхната интензивност. В една година човек може да изживее толкова страдания, колкото в 10 години. към беседата >>
- Значи вечността подразбира век – един, два или повече, според нуждата.
Някои богослови тълкуват този стих в смисъл, че човек ще бъде наказан от Бога, ще бъде подхвърлен на вечно мъчение. На друго място обаче е казано: „О, Израилю, обърни се към мене! “ Как е възможно тогава Бог да наказва един човек за вечни времена и същият Бог да го зове към себе си? Значи тълкуването на богословите не е право. Думата „вечност“ е образувана от думата „век“. Значи вечността подразбира век – един, два или повече, според нуждата. Сегашните съдии наказват някой престъпник на 10-годишен затвор, а богословите го осъждат на толкова годишен затвор, колкото се получава от числото 10,100. Не е въпрос за продължителност на страданията и наказанията, но за тяхната интензивност. В една година човек може да изживее толкова страдания, колкото в 10 години. към беседата >>
158. Претръпване и претъпяване, ООК , София, 7.5.1930г.,
- Идеята е във всинца ви да се предаде онзи импулс, вътрешният импулс на онази природа, която работи в цялата вечност. (втори вариант)
При сегашното разбиране искате да обърнете всичките хора. Ако всичките хора се обърнат и започнат да мислят като вас, какво щеше да се постигне? Нищо няма да се постигне. Тъй както вие разбирате, ако всичките хора разбират, нищо не се постига. Това още не е разбиране. Идеята е във всинца ви да се предаде онзи импулс, вътрешният импулс на онази природа, която работи в цялата вечност. Има нещо изработено, какви са вашите схващания, вие се въздържайте. Оставете вашите лични схващания само за себе си, докато имате нещо определено. Някой път вие може да мислите, че сте много добри. Опитайте вашата добродетел докъде се простира. Добрият човек, който се самовлада, той трябва при всичките условия да остане верен на себе си. към втори вариант >>
- Вложете в човека импулс, да се свърже с разумната природа, която носи принципите и законите на вечността.
Дето има недоволство, там има тъмнина и дим. Гледайте широко на света, на всичко, което става около вас. Не мислете, че вашите разбирания са най-прави. Не се стремете да обърнете хората, да мислят като вас. Не е нужно всички хора да мислят по един и същ начин. Вложете в човека импулс, да се свърже с разумната природа, която носи принципите и законите на вечността. Стремете се към великите закони на Битието, а не към личните разбирания на хората. Стремете се към великата доброта, а не към добротата на човека, която ту се намалява, ту се увеличава. Истински добрият човек остава верен на себе си. Той не се подава на външните условия. към беседата >>
159. Стойност на нещата / Постоянна цена, ООК , София, 21.5.1930г.,
- Ти се намираш пред онази вечност. (втори вариант)
Каквото мисли, в него всичко е реално, няма нещо неразрешено. Пред него има един живот на учител, но тъй погледнато от живота, в него има само едно вътрешно благоговение. Туй, което ние не разбираме, тогава се ражда благоговението. Благоговение може да има само към Бога. Като погледнеш това, което не може да изкажеш, не може да схванеш, да го разрешиш. Ти се намираш пред онази вечност. Мистикът благодари, че има нещо, което не може да определи. Не считайте, че разбирането ще донесе мир на душата. Разбирането някой път може съвсем да те разстрои. към втори вариант >>
- Мистични идеи са ония, които остават през вечността.
Много от идеите на хората са подобни на книжните пари и са осъдени на остаряване. Идеи, които остаряват, нищо не ползват човека. Ще каже някой, че идеите му били мистични. Идеите му били мистични, но остаряват. Щом остаряват, те не са мистични. Мистични идеи са ония, които остават през вечността. Такива са идеите на гениалните хора, на светиите, на Учителите. Като погледне към онова, което Бог е създал, мистикът се изпълва с благоговение. И за него има неща непонятни, които изпълват душата му със свещен трепет и любов към Бога. към беседата >>
160. Връзване и развързване, МС , София, 13.7.1930г.,
- Пред Бога седи цялата вечност, на Него се подчиняват и богове, и мъдреци, и философи, които са завършили своето развитие на земята; на Бога се подчиняват и малките хора на земята, на мнозина от които още трябва да се доказва, защо е нужно да се изпълнява волята Божия ; на Бога се подчиняват и бубулечките, и рибите, и птиците, и млекопитаещите.
И тъй, превеждайте сега. Доколкото ние разбираме великия принцип на живота – Бога, Който работи в света, и доколкото сме съгласни да изпълним Неговата воля още днес, дотолкова и ние можем да бъдем в Негова услуга. Пред Бога седи цялата вечност, на Него се подчиняват и богове, и мъдреци, и философи, които са завършили своето развитие на земята; на Бога се подчиняват и малките хора на земята, на мнозина от които още трябва да се доказва, защо е нужно да се изпълнява волята Божия ; на Бога се подчиняват и бубулечките, и рибите, и птиците, и млекопитаещите. Когато майката изпраща дътето си на училище, тя все ще му тури нещо в торбата за ядене. Детето има право да яде, само когато научи урока си. Човек има право да яде, само когато се събуди. към беседата >>
- Във вечността има място и време за всичко: и цар ще бъдеш, и прост човек ще бъдеш; и философ ще бъдеш, и глупец ще бъдеш – всичко, каквото пожелаеш, може да ти се даде.
– Аз искам да стана певец. – Ако всички станете певци, на кого ще пеете? – На себе си. – Щом можете да пеете на себе си, тогава ще можете да проповядвате на себе си, ще можете и да учите себе си. На себе си всичко можете да станете, но искате ли да станете всичко това за хората, вие ще чакате вашия ред. Във вечността има място и време за всичко: и цар ще бъдеш, и прост човек ще бъдеш; и философ ще бъдеш, и глупец ще бъдеш – всичко, каквото пожелаеш, може да ти се даде. Що е вечността? – вечността реализира всички противоречия, които съществуват в света. Тя примирява, т. е. тя съгласува плюса и минуса в света. към беседата >>
- Що е вечността?
– Ако всички станете певци, на кого ще пеете? – На себе си. – Щом можете да пеете на себе си, тогава ще можете да проповядвате на себе си, ще можете и да учите себе си. На себе си всичко можете да станете, но искате ли да станете всичко това за хората, вие ще чакате вашия ред. Във вечността има място и време за всичко: и цар ще бъдеш, и прост човек ще бъдеш; и философ ще бъдеш, и глупец ще бъдеш – всичко, каквото пожелаеш, може да ти се даде. Що е вечността? – вечността реализира всички противоречия, които съществуват в света. Тя примирява, т. е. тя съгласува плюса и минуса в света. към беседата >>
- – вечността реализира всички противоречия, които съществуват в света.
– На себе си. – Щом можете да пеете на себе си, тогава ще можете да проповядвате на себе си, ще можете и да учите себе си. На себе си всичко можете да станете, но искате ли да станете всичко това за хората, вие ще чакате вашия ред. Във вечността има място и време за всичко: и цар ще бъдеш, и прост човек ще бъдеш; и философ ще бъдеш, и глупец ще бъдеш – всичко, каквото пожелаеш, може да ти се даде. Що е вечността? – вечността реализира всички противоречия, които съществуват в света. Тя примирява, т. е. тя съгласува плюса и минуса в света. към беседата >>
162. Наближило е Царството Божие, СБ , 7-те езера, 10.8.1930г.,
- Да познаваме Бога, за това не се изисква само един момент, за това се изисква цялата вечност, за да може да се познае Бога в Неговата пълнота.
Докато Царството Божие не се въдвори, не може да има свобода на Земята. Наука и култура, това са само условия за Царството Божие. И когато Царството Божие се въдвори на Земята в своята пълнота, тогава ние ще очакваме една култура, една наука, едно сближение, едно опознаване, за което съвременните поети, писатели пишат. Опознаването не е единичен акт, както някой казва: да се запознаем. Познаването е един непреривен акт в природата. Да познаваме Бога, за това не се изисква само един момент, за това се изисква цялата вечност, за да може да се познае Бога в Неговата пълнота. И да познаеш един човек, пак се изисква цялата вечност, не мислете, че [е] лесно да познаваш човека. към беседата >>
- И да познаеш един човек, пак се изисква цялата вечност, не мислете, че [е] лесно да познаваш човека.
Наука и култура, това са само условия за Царството Божие. И когато Царството Божие се въдвори на Земята в своята пълнота, тогава ние ще очакваме една култура, една наука, едно сближение, едно опознаване, за което съвременните поети, писатели пишат. Опознаването не е единичен акт, както някой казва: да се запознаем. Познаването е един непреривен акт в природата. Да познаваме Бога, за това не се изисква само един момент, за това се изисква цялата вечност, за да може да се познае Бога в Неговата пълнота. И да познаеш един човек, пак се изисква цялата вечност, не мислете, че [е] лесно да познаваш човека. към беседата >>
- Не в цялата вечност, но в даден случай, в днешния ден да знаем програмата каква трябва да бъде. (втори вариант)
Когато дойде Божественото, ние ще имаме онзи пълен живот в нашето съзнание, ще знаем защо стават нещата. Не в цялата вечност, но в даден случай, в днешния ден да знаем програмата каква трябва да бъде. Да се качите на едно стъпало, да съблечете една дреха, да имате една радост, да седнете да си починете, да започнете да благодарите на Бога, да направите няколко упражнения, като се върнете, да направите една сметка за всички ваши придобивки, които сте придобили. към втори вариант >>
164. Светът на правата линия, МОК , София, 12.9.1930г.,
- Когато някои говорят за вечността, за това има две разбирания. (втори вариант)
А кривата линия е за отбелязване на това, което не си постигнал. Пътят на кривата линия е път на непостигнатите мисли и желания в света. И понеже милиарди мисли и желания има непостигнати в света, затова пътят на кривата линия сега е по-дълъг; а пък понеже всичко в правата линия е постигнато, затова нейният път е най-къс, не се е продължил. Или да ви кажа в друг смисъл, онзи на когото дълговете са се увеличили, той не е вървял по права линия и затова кривата линия се е удължила. Дългият път е път на непостижението. Когато някои говорят за вечността, за това има две разбирания. Ако вие разбирате вечността като възможност за постижението на човешкия живот, това е едно нещо, но ако вие разбирате вечността като място за мъчение, това е друго нещо. Но сега да оставим тези философски работи, понеже те са дълбоки и ще има голямо напрежение на мозъка ви. Сега да остане следната мисъл у вас: ПРАВАТА ЛИНИЯ Е ЕДИНСТВЕНИЯТ ПЪТ ЗА ПОСТИЖЕНИЕ! Ако така държите мисълта, винаги ще успявате и работите ви ще се свършат добре. Сега дали ме разбирате, но вие ще знаете, че правата линия е един свят на постижение. към втори вариант >>
- Ако вие разбирате вечността като възможност за постижението на човешкия живот, това е едно нещо, но ако вие разбирате вечността като място за мъчение, това е друго нещо. (втори вариант)
Пътят на кривата линия е път на непостигнатите мисли и желания в света. И понеже милиарди мисли и желания има непостигнати в света, затова пътят на кривата линия сега е по-дълъг; а пък понеже всичко в правата линия е постигнато, затова нейният път е най-къс, не се е продължил. Или да ви кажа в друг смисъл, онзи на когото дълговете са се увеличили, той не е вървял по права линия и затова кривата линия се е удължила. Дългият път е път на непостижението. Когато някои говорят за вечността, за това има две разбирания. Ако вие разбирате вечността като възможност за постижението на човешкия живот, това е едно нещо, но ако вие разбирате вечността като място за мъчение, това е друго нещо. Но сега да оставим тези философски работи, понеже те са дълбоки и ще има голямо напрежение на мозъка ви. Сега да остане следната мисъл у вас: ПРАВАТА ЛИНИЯ Е ЕДИНСТВЕНИЯТ ПЪТ ЗА ПОСТИЖЕНИЕ! Ако така държите мисълта, винаги ще успявате и работите ви ще се свършат добре. Сега дали ме разбирате, но вие ще знаете, че правата линия е един свят на постижение. Изучавайте този свят на красивите линии, това е светът на правите линии. към втори вариант >>
- Ние искаме да разрешим въпросите на своя живот във вечността, а не във временното.
Като ученици, вие трябва да се освободите от старите идеи и заблуждения, от всичко онова, което внася нечистота в съзнанието ви. Чисто трябва да бъде съзнанието на ученика. Докато живее със старите си разбирания, човек мисли как да се осигури, как да нареди живота си. Ако има 100,000 лева в някоя банка, той иска да ги увеличи, да станат 200,000. Колкото и да се осигурява, той временно само разрешава въпросите. Ние искаме да разрешим въпросите на своя живот във вечността, а не във временното. Но може ли да ги разреши във вечността, човек постоянно се връща назад. Ще кажете, че се движите по права линия. Ако днес се движите по права линия, но живеете със стари разбирания, на другия ден още можете да изкривите пътя си. Правата линия лесно минава в крива. Всички криви линии са образувани от прави. към беседата >>
- Но може ли да ги разреши във вечността, човек постоянно се връща назад.
Чисто трябва да бъде съзнанието на ученика. Докато живее със старите си разбирания, човек мисли как да се осигури, как да нареди живота си. Ако има 100,000 лева в някоя банка, той иска да ги увеличи, да станат 200,000. Колкото и да се осигурява, той временно само разрешава въпросите. Ние искаме да разрешим въпросите на своя живот във вечността, а не във временното. Но може ли да ги разреши във вечността, човек постоянно се връща назад. Ще кажете, че се движите по права линия. Ако днес се движите по права линия, но живеете със стари разбирания, на другия ден още можете да изкривите пътя си. Правата линия лесно минава в крива. Всички криви линии са образувани от прави. Затова човек трябва да внимава, да не изкриви пътя на своето движение. към беседата >>
167. Отец люби Сина, НБ , София, 19.10.1930г.,
- Аз говоря за минутата, като за вечност.
Като ви говоря така, аз не искам нито да ви морализирам, нито да ви налагам своите убеждения, но казвам, че не е лесно да станете поети, учени и философи, каквито трябва да бъдете. За мене, всяка минута от времето е цяла епоха. Следователно, ако от сутринта до вечерта вие не ползувате времето, да станете каквито трябва, всичко е изгубено. Аз говоря за минутата, като за вечност. В една минута човек може да стане, каквото иска: и музикант, и поет, и учен, и философ. В една минута в човека може да стане вътрешен преврат, да се повдигне. Няма по-велико нещо от това, да видиш, как расте човек и се развива, как се повдига той в умствено и сърдечно отношение. Радвай се на всяка душа, която се развива. В това се крие смисълът на живота. към беседата >>
169. Езикът на природата, МОК , София, 19.12.1930г.,
- Но какво се разбира в геометрията под думата, че във вечността ще се пресекат 2 успоредни линии? (втори вариант)
В дадения случай, ако тези две съзнания се движат паралелно, между тях няма никаква колизия, няма състезание, но тези съзнания могат да имат един наклон. Какъв е законът на паралелните линии? (Те никога не се пресичат). Следователно между две същества, които вървят по две паралелни линии, може ли да се яви една дисхармония? (Не може). Но какво се разбира в геометрията под думата, че във вечността ще се пресекат 2 успоредни линии? (Че на безкрайно голямо разстояние, те ще имат една обща точка). А какво подразбира това? (Една точка, която ще се намира едновременно на две прави). (Това показва, че условията ще се изменят). Да, ако две паралелни линии се срещат, това показва, че ние влизаме вече в едно ново измерение. към втори вариант >>
- Ако разбираме две успоредни прави линии, във вечността никога не могат да се срещнат. (втори вариант)
(Че на безкрайно голямо разстояние, те ще имат една обща точка). А какво подразбира това? (Една точка, която ще се намира едновременно на две прави). (Това показва, че условията ще се изменят). Да, ако две паралелни линии се срещат, това показва, че ние влизаме вече в едно ново измерение. Ако разбираме две успоредни прави линии, във вечността никога не могат да се срещнат. Две успоредни линии във вечността могат да се срещнат и две две успоредни линии във вечността никога не могат да се срещнат. Колкото е вярно едното, толкова е вярно и другото. Когато математиците кажат, че се пресичат, това показва, че се е изменило положението на правите линии не в същото поле. Но законът е, да кажем, имате линията C.D. Това, което в правата линия не може да стане, в плоскостта може да стане. към втори вариант >>
- Две успоредни линии във вечността могат да се срещнат и две две успоредни линии във вечността никога не могат да се срещнат. (втори вариант)
А какво подразбира това? (Една точка, която ще се намира едновременно на две прави). (Това показва, че условията ще се изменят). Да, ако две паралелни линии се срещат, това показва, че ние влизаме вече в едно ново измерение. Ако разбираме две успоредни прави линии, във вечността никога не могат да се срещнат. Две успоредни линии във вечността могат да се срещнат и две две успоредни линии във вечността никога не могат да се срещнат. Колкото е вярно едното, толкова е вярно и другото. Когато математиците кажат, че се пресичат, това показва, че се е изменило положението на правите линии не в същото поле. Но законът е, да кажем, имате линията C.D. Това, което в правата линия не може да стане, в плоскостта може да стане. Да кажем, имате плоскостта m. към втори вариант >>
- Но ако всяка вещ, която съществува във вечността, е точка на някое съзнание, допуснете, че вие се намирате в един свят, дето телата спят, представете си,че в някой музей се намират хиляда тела, означени са с числа 1, 2, 3, 4, 5, ...1000. (втори вариант)
Сега изводите. Станало ли е известно изменение в съзнанието? Сега въпросът е малко тъмен, понеже ние чувстваме реалните работи вънка от съзнанието. Виждаме, че обективните работи, обективният свят, като че те нямат никакво отношение към нас. Но ако всяка вещ, която съществува във вечността, е точка на някое съзнание, допуснете, че вие се намирате в един свят, дето телата спят, представете си,че в някой музей се намират хиляда тела, означени са с числа 1, 2, 3, 4, 5, ...1000. Представете си, че в тези тела най-първо вие не виждате нищо друго, а виждате само техните форми, какво ще бъде вашето понятие за тези тела? Тъй като ги гледате наредени едно до друго, какво ще бъде вашето понятие за тях? Вие най-първо ще се интересувате от външната форма, ще определите по какво се различават. Представете си, че всичките тези тела са така живо направени, като от восък, но те имат едно голямо разнообразие, различават се. Но представете си, че тези тела почнат да се движат. към втори вариант >>
- За успоредните линии се знае, че не се пресичат, освен във вечността, на безкрайно голямо разстояние.
Младият е лек, подвижен, лесно минава препятствията; старият е тежък, неподвижен, препъва се, пада и греши. Следователно, млад или стар, щом държи в ума си мисли, които го спъват, непременно ще сгреши и ще падне. Тъй щото, младостта и старостта не са в годините на човека, но в съзнанието му. За да не остарявате, не дръжте в ума си противоречиви мисли, които се пресичат, нито в сърцето си противоречиви чувства, които се сблъскват. За да не се пресичат мислите и да не се сблъскват чувствата, те трябва да следват пътя на успоредните линии. За успоредните линии се знае, че не се пресичат, освен във вечността, на безкрайно голямо разстояние. За да стане пресичане на две успоредни линии, това подразбира, че условията са изменени. Те влизат в някакво ново измерение. Ако условията не се изменят, ако не се яви някакво ново измерение, успоредните линии не могат да се пресичат. Следователно, колкото е вярно твърдението, че успоредните линии се пресичат във вечността, толкова е вярно твърдението, че успоредните линии не се пресичат даже и във вечността, на безкрайно голямо разстояние. към беседата >>
- Следователно, колкото е вярно твърдението, че успоредните линии се пресичат във вечността, толкова е вярно твърдението, че успоредните линии не се пресичат даже и във вечността, на безкрайно голямо разстояние.
За да не се пресичат мислите и да не се сблъскват чувствата, те трябва да следват пътя на успоредните линии. За успоредните линии се знае, че не се пресичат, освен във вечността, на безкрайно голямо разстояние. За да стане пресичане на две успоредни линии, това подразбира, че условията са изменени. Те влизат в някакво ново измерение. Ако условията не се изменят, ако не се яви някакво ново измерение, успоредните линии не могат да се пресичат. Следователно, колкото е вярно твърдението, че успоредните линии се пресичат във вечността, толкова е вярно твърдението, че успоредните линии не се пресичат даже и във вечността, на безкрайно голямо разстояние. към беседата >>
170. Любов и милосърдие, МОК , София, 26.12.1930г.,
- Като кажем, че трябва да обичаме, това е един процес, който отива към вечността, той се занимава с грандиозни работи. (втори вариант)
(От Любовта се ражда животът). Животът, но след като се роди Любовта, в живота кои ще бъдат пелените на живота, с които трябва да се увие животът? (Пелените, това могат да бъдат условията, които могат да подхранят Любовта). Аз превеждам пелените, това е милосердието. В милосердието има жертва, значи милосердието не е един процес, който отива нагоре. Като кажем, че трябва да обичаме, това е един процес, който отива към вечността, той се занимава с грандиозни работи. Любовта не се занимава с дребнави работи. А щом кажем милосердие, ние имаме обратния процес, слизане отгоре надолу към малките работи. В милосердието кое се проявява? Там имаме ред други прояви: съжаление, снизхождение. Следователно, Любовта на майката и бащата са родили живота. към втори вариант >>
- Той не пита какво е неговото предназначение, защото знае, че това е въпрос на вечността, който не се разкрива нито в един ден, нито в един живот.
Той се радва на това слънце, което показва пътя на неговото движение. Когато слънцето огрее върховете на планината, след време ще огрее и долината; когато дъждът пада от планината, ще слезе и в долината, където идеите се реализират. За да се реализира една идея, първо трябва да се освети, после да се посади и полее. Който е реализирал идеята си, той е готов да работи за благото на обществото, на народа си и на цялото човечество. Той не пита какъв е смисълът на живота, но работи и прилага това, което е придобил. Той не пита какво е неговото предназначение, защото знае, че това е въпрос на вечността, който не се разкрива нито в един ден, нито в един живот. към беседата >>
176. Обикновени и необикновени идеи / Обикновени и идейни мисли, МОК , София, 8.5.1931г.,
- Хвалете Господа през всички времена и епохи, през вечността, защо Той е вечен.
Коя е идейната мисъл в прочетения Псалм? – Хвалението на Господа. Да хвалиш Господа, това е безсмъртна, необикновена идея. Хвалете Господа през всички времена и епохи, през вечността, защо Той е вечен. Как ще Го хвалите, това е въпрос, който има отношение към времето. На всяко време ще Го хвалите по различен начин: някога с китара, някога с кимвал и тъпан; някога със свирки, с флейти и цигулки, а някога с песни и слова, които се изливат от дълбочината на душата. Да хвалиш Господа, това е необикновено, което излиза извън времето и пространството. към беседата >>
- Да имаш една необикновена идея, това значи да има на какво да разчиташ, не само през един живот, но и през вечността.
Това показва, че е направена от доброкачествен материал. Когато и да я запалите, тя гори, дава светлина, на която можете да четете. Какво ще кажете за лампа, която може да гори вечно? Ако една доброкачествена свещ е ценна по всяко време, вечногорящата лампа ще бъде още по-ценна. Ако златото, свещта и вечногорящата лампа не губят стойността си, какво бихте казали тогава за необикновените идеи? Да имаш една необикновена идея, това значи да има на какво да разчиташ, не само през един живот, но и през вечността. Достатъчно е да се докоснеш до пружината на необикновената идея, за да ти отговори. към беседата >>
178. Музикални прояви, ООК , София, 20.5.1931г.,
- Буквата „А“, с извитата линия, означава закон на вечността.
За следващия път пишете върху темата: „Причини за щастието“. Като напишете на български думата „щастие“, от геометрическите форми на буквите, които влизат в нея, можете да определите значението на тази дума. Буквата „Щ“ означава закон на разумността. Буквата „А“, с извитата линия, означава закон на вечността. Буквата „С“ – закон на промените: както месечината се мени, така и условията в буквата „С“ са изменчиви. За да разберете този закон, трябва да знаете как стават приливите и отливите във вашия живот. Правият ъгъл, който се образува в буквата „Щ“, показва пътя, по който се движи щастието. За да придобиете щастие, и вие трябва да се движите по същия път. Майката е щастлива, когато има разумно дете. към беседата >>
- Който се движи по крива линия, трябва да знае законите на вечността, защото незавършените процеси имат отношение към вечността.
И тъй, казахме, че кръгът, т.е. кривата линия, представлява незавършен процес. Който се движи по крива линия, трябва да знае законите на вечността, защото незавършените процеси имат отношение към вечността. Който се движи по крива линия, не знае какво ще бъде състоянието му, не знае как ще се изменят отношенията му към хората, даже и към природата. Друг е въпросът, когато човек се движи по права линия. Там отношенията са определени, защото подразбират отношения между две лица. Яви ли се трета точка, линията се изкривява. В търсене на третата точка, човек се стреми нагоре, като издига перпендикуляр – идеалът, към който всеки се стреми. към беседата >>
- Цяла вечност да имате на разположение, пак няма да ви стигне.
– Коя любов познават те? Ако е въпрос за Любовта, тя има 35 милиона форми само на физическия свят. Прибавете към тия форми и формите на Любовта в другите светове, които са безбройни, и вижте какво ще кажете за Любовта. Направете опит, да видите колко много пермутации можете да образувате от Любовта. Колко хиляди години пък ще ви трябват, за да минете през всички форми на Любовта и да я разберете. Цяла вечност да имате на разположение, пак няма да ви стигне. Като изучава Любовта, човек идва до разбирането, че в Любовта има сливане и преливане на души, а не събиране и разединяване. Сливането и преливането на душите подразбира влизане на една душа в друга, с цел да разберат положението и нуждите, в които се намират. Който е възлюбил Бога, той се е прелял в Него и слял с Неговото съзнание. Когато и Божественото съзнание се прелее в човека, последният забравя своето недоволство и влиза в нов живот. към беседата >>
181. 1931_06_12 Неизбежен път / Двете посоки – В и С (неминуемият път на страданието за Благото), МОК , София, 12.6.1931г.,
- Ама ако са 123 вселени, 123 вечности? (втори вариант)
Какво означава 1, 2, 3. Казвате 123. Но ако това са 123 английски лири, означава нещо, нали? Или ако това са 123 слънца в пространството, означава нещо. Вие казвате: 123, нищо повече! Ама ако са 123 вселени, 123 вечности? Казвате си: 123. Но това означава нещо. 123 пари, 123 микроби, 123 пясъчета микроскопически, какво означават? Но 123 КАПКИ от тази първичната материя, от първичния нектар на живота. За да се произведе една капка на живота от този първичния нектар, трябват три хиляди години да работят всичките машини, които сега съществуват в света. към втори вариант >>
182. Човекът на новото, СБ , РБ , 7-те езера, 19.7.1931г.,
- Един ден живот, но разумно използван, струва повече, отколкото животът на цялата вечност, но неразумно използван.
И свещта се радва, когато гори, понеже тогава тя проявява своя живот. Тя благодари, когато я запалите, и казва: „Макар един ден само да живея, но искам да видя своя живот и да му се порадвам“. Този живот на свещта струва хиляди дни. Не е ли запалена свещта, тя е мъртва, балсамирана свещ. В това състояние тя може да прекара цяла година, но все мъртва ще остане. Един ден живот, но разумно използван, струва повече, отколкото животът на цялата вечност, но неразумно използван. И така, човек плаче, защото няма кой да му вярва; той страда, скърби, защото няма кой да му вярва; отчайва се, защото няма кой да му вярва. Всеки човек е сам в света. Когато някой дойде при мене да се оплаква, че е сам в света, ще му кажа: аз зная Един, Който, като тебе, е сам. Ела да те заведа при него. – „Кой е той? към беседата >>
- За да разбере и познае Бога, на човека са нужни не една, а няколко вечности.
Например, някой казва: „Аз видях Господа, облечен с бяла, шопска аба“. Питам: защо Господ беше облечен с шопска дреха? Навярно от Любов към тебе, който си шоп. Действително, когато Бог посещава някого, Той слиза до неговия уровен. Благодарение на това, този човек се колебае, дали Бог го е посетил, или не. За да разбере и познае Бога, на човека са нужни не една, а няколко вечности. Затова посети ли Бог някого, той трябва само да се радва, без да се рови в себе си, Бог ли го е посетил, или друг някой. Човек трябва да се освободи от стария си навик да рови. Той трябва да каже: „Едно време, като свиня, като прасе, рових със зурлата си, но сега ще ровя с пръсти, ще правя дупки в земята и във всяка от тях ще посаждам по едно семенце“. Дойде ли подобно желание, да ровите, ще вземете перо в ръката, между пръстите си, и вместо да ровите, ще напишете някаква хубава мисъл. По този начин ще възпитате свинята, като я заставите вместо да рови с муцуната си, да заравя с пръста си семенца в земята и да пише с пръста си хубави мисли и стихотворения. към беседата >>
- Следователно, в Божията Любов, Мъдрост и Истина се заключава целокупния живот, цялата вечност, както и щастието, благото на всички души.
Сега дадох на всички по една ябълка. На обяд ще ви дам по една круша; надвечер ще ви дам по една кифла. Ябълката, крушата и кифлата са символи, които трябва да се преведат. Ябълката представлява живота, който се ражда от Любовта; крушата представлява Мъдростта, а кифлата – Словото, т.е. Истината. Казано е: „Глава на Словото е Истината“. Следователно, в Божията Любов, Мъдрост и Истина се заключава целокупния живот, цялата вечност, както и щастието, благото на всички души. Искате ли да постъпите в Божествената Школа, Любовта, Мъдростта и Истината трябва да бъдат основа на вашия живот. Само по този начин вие ще разберете смисъла на всичко, което Бог е създал. Затова, именно, и ние сме дошли на Рила, да научим и разберем смисъла на Божиите творения. Ще кажете: „Братята и сестрите, които не са тук, ще съжаляват за това“. Представете си, че всички са тук, но стомасите им са развалени. към беседата >>
184. Ценното в малкото, СБ , РБ , 7-те езера, 2.8.1931г.,
- Човекът на Любовта, като роди едно дете, то го следва във вечността.
Казвам: всички неща, които хората вършат на земята, представляват символи, емблеми на духовния свят. По този начин духовният свят ги напътва към реалния живот. Физическият свят без духовния е свят на илюзии. Хората се женят и все неженени остават. Деца раждат, но те се губят, топят и изчезват пред тях, като лед. Човекът на Любовта, като роди едно дете, то го следва във вечността. Това дете постоянно върви с баща си и му казва „татко“. С това обръщение то иска да каже: „Татко, Ти си начало на Любовта“. Същото става и на земята. Когато детето порасне, то върви след баща си и му казва „татко“. Това значи: „Ти, който си излязъл от Любовта, започвай всяка работа с добро и с Любов! към беседата >>
- Вечността пък е област на истината.
Казвате: „Кога ще стане това? След колко прераждания? “ Това ще стане в бъдеще, в далечната вечност. Вечността пък е област на истината. Ето защо, когато някой говори за вечността, аз подразбирам истината. Вечността е образ на истината, а истината е безгранична. Следователно всички неща се реализират в истината. Дали една идея ще се реализира след година, две, сто, хиляда или повече, това са все граници на истината. Минута или век, година или сто милиона години, това са пак граници на истината. към беседата >>
- Ето защо, когато някой говори за вечността, аз подразбирам истината.
Казвате: „Кога ще стане това? След колко прераждания? “ Това ще стане в бъдеще, в далечната вечност. Вечността пък е област на истината. Ето защо, когато някой говори за вечността, аз подразбирам истината. Вечността е образ на истината, а истината е безгранична. Следователно всички неща се реализират в истината. Дали една идея ще се реализира след година, две, сто, хиляда или повече, това са все граници на истината. Минута или век, година или сто милиона години, това са пак граници на истината. Туй показва, че човек може да постигне нещата и в един момент, и в милиони години. към беседата >>
- Вечността е образ на истината, а истината е безгранична.
Казвате: „Кога ще стане това? След колко прераждания? “ Това ще стане в бъдеще, в далечната вечност. Вечността пък е област на истината. Ето защо, когато някой говори за вечността, аз подразбирам истината. Вечността е образ на истината, а истината е безгранична. Следователно всички неща се реализират в истината. Дали една идея ще се реализира след година, две, сто, хиляда или повече, това са все граници на истината. Минута или век, година или сто милиона години, това са пак граници на истината. Туй показва, че човек може да постигне нещата и в един момент, и в милиони години. Каква е разликата в тия два случая? към беседата >>
186. Оставената торба, ООК , София, 7.10.1931г.,
- Бог е във вечността.
И тъй, всичко в живота е постижимо, когато поставите любовта отвътре, а страха - отвън. Така се придобива животът и безсмъртието. Следователно, когато сте в съгласие с Божиите закони, нищо не може да ви изненада; каквото и да ви се случи, ще знаете, че в един момент само ще се справите с мъчнотията си. Бог е във вечността. Той ръководи света и го оправя. Живейте без страх, за да запазите торбата със златото от ръцете на разбойниците. Пред любовта и безстрашието и най-големият разбойник отстъпва. Той слага оръжието си на земята и казва: Торбата е твоя, разполагай със златото си, както знаеш. Ако обичаш, можеш да дадеш и на мене нещо. към беседата >>
187. Дайте ни от вашето масло, НБ , София, 11.10.1931г.,
- Пред теб седи един път на вечността, по който ти трябва да минеш.
Ако един човек, живял порочен живот, се постави в положението на един безумец, който иска пари на заем от праведния, от светията и му казва: „Моля ти се, помоли се за мен на Господа да ми прости греховете, това е нещо, което не може да бъде. Праведният може да се помоли за него, но само ако той обещае да работи; без да работи, да яде само и да пие, да пиянства, да върши оргии, а другият да се моли за него да му се простят греховете - такова прощаване, такова правило никъде в природата няма. И после, някой може да каже: аз живея много добре. Че живееш много добре, така е, но на твоето добро живеене всеки ден трябва да прибавяш по нещо, понеже животът е непреривен. Това са две фази на еволюция. Пред теб седи един път на вечността, по който ти трябва да минеш. Всеки ден трябва да прибавяш нещо. Всеки ден си носи нещо ново. В това отношение вие трябва да разглеждате живота като едно дърво, което всеки ден расте. И ако всеки ден или всяка година не придава по едно малко клонче, то е осъдено на изсъхване. И ако докато стигне последната възраст то всеки ден не придава по нещо, значи не се е развивало както трябва. към беседата >>
- Значи небето не е само покрив на земята, но нещо велико и необятно, в което влиза цялата вселена, цялата вечност.
Ако питате някого къде е Бог, ще отговори, че Той е на небето. Щом е на небето, не е вездесъщ. - Защо? - Защото, според някои, небето е покривът на земята, а покривът не е всичко в света. Други пък под "небе" разбират необятното пространство, което включва всичко. Значи небето не е само покрив на земята, но нещо велико и необятно, в което влиза цялата вселена, цялата вечност. Вечният живот включва обикновения, а обикновеният е част от вечния. към беседата >>
189. Изново, НБ , София, 1.11.1931г.,
- Тя иде от Великото съзнание, което има начало и произход във вечността.
За пример, отде изгрява нашето слънце, което изгрява и залязва, те знаят; обаче отде изгрява Слънцето на живота, което никога не залязва, те не знаят. Как излизат от земята растенията, които цъфтят и прецъфтяват, те знаят; отде идат обаче растенията, които никога не прецъфтяват, те не знаят. Отде идат изворите, които текат и пресъхват, те знаят; отде идат изворите, които вечно текат, те не знаят; че има добро в света, и това знаят, но отде иде доброто, не знаят. Тия неща не могат да дойдат от хората. Великата мисъл не може да се роди в главата на човека. Тя иде от Великото съзнание, което има начало и произход във вечността. Човек може само да отразява Божиите мисли, но не и да ги ражда. И колкото по-правилно ги отразява, толкова повече той е носител на Божественото. Докато човек приема и предава Божественото, всички го търсят. Дойде ли до положение само да приема и нищо да не дава, той вече скъсва връзка с Божественото и всички го изоставят. към беседата >>
- Във вечността не съществува крайна цел на нещата.
Нещата се постигат и разбират само отчасти. Ако мислиш, че от отговора, който ти се дава за крайната цел на Битието, си разбрал всичко, ти се лъжеш. Зад всяка крайна цел има друга някаква цел. Например, ти искаш да придобиеш такава сила, че да носиш сто килограма тежест на гърба си. Като постигнеш тази цел, зад нея се открива друга. Във вечността не съществува крайна цел на нещата. - Защо? - Защото, като постигнеш едно нещо, явява се второ, трето и т.н. Какво ще научите, ако обиколите няколко пъти земята? Ще научите, че земята е валчеста. Това знание можете да придобиете и от някой учен. към беседата >>
- Какво ще научите, ако минете няколко пъти през вечността?
- Защото, като постигнеш едно нещо, явява се второ, трето и т.н. Какво ще научите, ако обиколите няколко пъти земята? Ще научите, че земята е валчеста. Това знание можете да придобиете и от някой учен. Той ще ви каже, че земята е валчеста, и вие ще го вярвате. Какво ще научите, ако минете няколко пъти през вечността? Ще разберете, че тя е необятна и безгранична. Въпреки това, не можете да обхванете нито необятното, нито безграничното. към беседата >>
191. Везните на природата / Мене, мене, текел у фарсин. Везните на природата!, МОК , София, 6.11.1931г.,
- Тя, природата, която е мислела, когато светът се е създавал, когато цялата вечност се е създавала, тя е мислела, мислела и като е мислела толкова, е измислила това нещо. (втори вариант)
И ако така разбирате, животът ви ще се осмисли. Пък ако така не разбирате, животът ви ще се обезсмисли и ще имате една философия на Шопенхауер: Животът не струва, всичко е една празнота, нищо няма, дотегна ми да живея. Само на мене ли се дадоха страданията. И като някой обран поп ще седите и ще мислите, ще философствувате защо светът е направен така. Много добре е направен светът. Тя, природата, която е мислела, когато светът се е създавал, когато цялата вечност се е създавала, тя е мислела, мислела и като е мислела толкова, е измислила това нещо. И сега вселената както е създадена, това е един метод; и всичките погрешки, които тя е направила. Защото природата и тя прави погрешки. Вие ще кажете: Втасахме я! Не само тя, но всинца сме втасали. Няма някой от вас, който да не е втасал. към втори вариант >>
- За да се създаде тоя свят, природата е работила и мислила през цялата вечност.
Тогава ще дойдете до философията на Шопенхауер, според която всичко в живота е празнота, безсмислие. Ще кажеш: Дотегна ми да живея. Дотегнаха ми тези страдания. Според мене, това е празна философия – философията на обрания поп, който се пита, защо светът е толкова лош. – Светът е добър. За да се създаде тоя свят, природата е работила и мислила през цялата вечност. И да е допуснала някакви грешки, това е метод. Най-малката грешка на природата стои по-високо от най-съвършеното човешко дело. Тя постоянно мени методите си и сама се коригира. Хората грешат, защото не познават законите и методите на природата. Например, една майка има две деца: първото е по-грубичко, по-здраво от второто. към беседата >>
- Ако аз зная, че вие имате отношение към мене, което Бог е поставил в самата вечност, в самото начало на вечността, тогава всички тия отношения аз трябва да ги зачитам и от това зависи моето щастие, моето бъдеще. (втори вариант)
При любовта има правилни отношения. В любовта противоречия не трябва да има. Разумно трябва да разрешаваме въпросите. Ако аз зная, че вие имате отношение към мене, което Бог е поставил в самата вечност, в самото начало на вечността, тогава всички тия отношения аз трябва да ги зачитам и от това зависи моето щастие, моето бъдеще. Тогава аз обичам Бога. Това е любовта ми към Бога. И ако вие в дадения случай съзнавате, че моите отношения към вас са отношения, които Бог е поставил, и вие зачитате тия отношения, от вас зависи вашето щастие. Този закон не може да се измени. Ако мислите за някоя друга философия, мамите се. към втори вариант >>
- Любовта на Бога е от вечността.
Сега вие разглеждате въпросите механично, искате целия свят да ви обърне внимание. В това желание се крие нещо фалшиво. Ако светът сега трябва да ви обърне внимание, вие сте изгубени. Ако Бог сега трябва да ви обикне, вие сте изгубени. Това е крива философия. Любовта на Бога е от вечността. Бог всякога е имал, има и ще има едни и същи отношения към нас. Нищо друго не остава на човека, освен да съжалява, че не е обърнал внимание на тази любов по-рано и не я е преценил. Затова в него се ражда дълбока, вътрешна скръб. Ако човек мисли, че любовта на Бога към него трябва да се увеличи, или че Бог не го обича вече, или сега започва да го обича, това се дължи на кривите човешки идеи. Ако мислиш, че някои хора те мразят - това е крива идея. към беседата >>
- И ако в даден случай вие съзнавате, че отношенията ми към вас, са определени от Бога още от вечността, вие ще ги зачитате.
В любовта противоречие не съществува. Любовта решава въпросите разумно. Ако зная, че отношенията, които имате към мене, са определени от Бога още от началото на вечността, ще зачитам тези отношения. От това зависи моето щастие, моето бъдеще. Това показва любовта ми към Бога. И ако в даден случай вие съзнавате, че отношенията ми към вас, са определени от Бога още от вечността, вие ще ги зачитате. От това зависи вашето щастие. Това е неизменен закон в природата. Ако мислите, че друга философия може да обясни тези въпроси, вие се самозалъгвате. Друга философия не съществува. Ако в света съществува добро и зло, това става по единствената причина, че две същества, събрани заедно, имат два различни възгледа за Бога. към беседата >>
- Като срещнете един човек, трябва да разберете, дали връзките ви с него и отношенията ви към него и към Бога са от вечността.
Ако в света съществува добро и зло, това става по единствената причина, че две същества, събрани заедно, имат два различни възгледа за Бога. Едното същество мисли, че Бог определя отношенията им, а другото отрича това. Когато съзнавам, че отношенията ми към тебе са от Бога определени и когато ти съзнаваш, че отношенията ти към мене са от Бога определени, аз съм радостен и весел. Следователно, когато аз и ти съзнаваме, че взаимните ни отношения са от Бога определени, ние сме дошли до право разбиране на нещата. Всеки човек трябва да разбере тези връзки, да разбере Божествените отношения. Като срещнете един човек, трябва да разберете, дали връзките ви с него и отношенията ви към него и към Бога са от вечността. Зачитай всичко, което е от Бога! към беседата >>
195. Според делата, НБ , София, 20.12.1931г.,
- Може ние да нямаме уважение и почитание към самата истина, понеже не знаем, че в истината седи основата на нашия живот, на нашето бъдеще и на всички сполуки, на всичкото щастие, не само в съвременния живот, но и в хилядите съществувания, които ще дойдат, до самата вечност.
Ако седите и казвате: „Аз вярвам в Христа", аз питам: каква нужда има Христос да вярвате в Него? Ако вашето вярване в Христа допринася нещо - добре, но само да вярвате, че Христос дошъл, живял, проповядвал - какво може да се ползва Христос от това? Какво мога да се ползувам аз, когато ме оберат 10 души разбойници, вземат ми парите - какво се ползувам от това, че са ме обрали? Какъв резултат е това? Силата на мисълта седи в онова единство на хората да мислят по един правилен начин. Може ние да нямаме уважение и почитание към самата истина, понеже не знаем, че в истината седи основата на нашия живот, на нашето бъдеще и на всички сполуки, на всичкото щастие, не само в съвременния живот, но и в хилядите съществувания, които ще дойдат, до самата вечност. Тъй седи истината. Дали вие вярвате в това или не, то е друг въпрос, но туй е една истина, която ще проверите. към беседата >>
- Но понеже този сън се определя, ти няма да спиш цяла вечност, ще спиш 10-20-56-100 години и ще те събудят.
Съществува в природата специфично умиране. За да си почине човек, той трябва да умре. Но за да се освободи от дълговете, той трябва да живее. Като заспиш, ти известно време ще спиш, няма да мислиш, че имаш да даваш. Същевременно си свободен. Но понеже този сън се определя, ти няма да спиш цяла вечност, ще спиш 10-20-56-100 години и ще те събудят. Щом се събудиш, леглото, което си имал, ще ти го вземат. Събудиш ли се, стани! Започват всички да хлопат. Хубаво нещо е да умира човек. Приятно е да умира човек, не е голямо нещастие. към беседата >>
- И хората очакват да се домогнат да живеят в онзи свят, който наричат живот на Вечността, или щастливия живот, или блажения живот, или този идеал, към който вие се стремите.
Но туй, което не е вярно за теб, то е частично. То не е общ закон. И онова, което е вярно за мен - че аз съм ходил там - и то не е общ закон. Не значи, че всички може да идат. Но аз като съм ходил, значи че и всички могат да отидат. И хората очакват да се домогнат да живеят в онзи свят, който наричат живот на Вечността, или щастливия живот, или блажения живот, или този идеал, към който вие се стремите. Какво щастие искате вие да смъкнете от небето не зная, но на Земята човек щастлив не може да бъде. Ти си млад, остарееш, побелее ти главата и казваш: „Не дойде щастието." Или очакваш мъжът ти да те възлюби? Повечето моми това очакват. Първата година като се оженят, много силна е любовта. Втората година е наполовина. към беседата >>
197. От смърт в живот, НБ , София, 3.1.1932г.,
- Има един свят, който от самата вечност съществува, той никога не е направян.
Там, дето има живот, трябва да има време. Във времето, в безкрайността всичко може да се постигне. Човек трябва да разбере, че за сбъдването на всяко нещо си има определено време. Важно е да знаеш какво трябва да учиш в този момент. Този, който е направил света, не е направил някои неща тъй както учените хора. Има един свят, който от самата вечност съществува, той никога не е направян. Направен е нашият свят. И този, нашият свят е направен по образец на онзи, идейния свят. към беседата >>
- Вие искате да бъдете здрави, от туй зависи здравето на човека, от туй зависи неговата права мисъл, от туй зависи неговото бъдеще отсега до вечността, от този момент зависи. (втори вариант)
Ти, като ядеш, радвай се на тази хапка. Една хапка, на която се радваш, ще принесе хиляди пъти по-голямо благо, от хиляди паници, те нищо не допринасят. Този закон може да го приложите по-широко. Онова, което виждате отвън, то са паниците; онова, което вие чувствувате вътре в себе си, то са хапките. Философия трябва да имате на живота. Вие искате да бъдете здрави, от туй зависи здравето на човека, от туй зависи неговата права мисъл, от туй зависи неговото бъдеще отсега до вечността, от този момент зависи. Ти казваш: Ние за бъдеще ще станем нещо. Оставете тия глупави работи. Ти ако в даден момент човек не може да станеш, ако хапката сега не я сдъвчеш, както трябва, всичките ти работи през цялата вечност такива ще бъдат. към втори вариант >>
- Ти ако в даден момент човек не може да станеш, ако хапката сега не я сдъвчеш, както трябва, всичките ти работи през цялата вечност такива ще бъдат. (втори вариант)
Онова, което виждате отвън, то са паниците; онова, което вие чувствувате вътре в себе си, то са хапките. Философия трябва да имате на живота. Вие искате да бъдете здрави, от туй зависи здравето на човека, от туй зависи неговата права мисъл, от туй зависи неговото бъдеще отсега до вечността, от този момент зависи. Ти казваш: Ние за бъдеще ще станем нещо. Оставете тия глупави работи. Ти ако в даден момент човек не може да станеш, ако хапката сега не я сдъвчеш, както трябва, всичките ти работи през цялата вечност такива ще бъдат. към втори вариант >>
- Всъщност, центърът е видим, но във вечността.
Така е. Правата АС е основата на платното. Де са кросната? Ще кажете, че не се виждат. Това е заблуждение, както се заблуждавате, като мислите, че центърът на кръга е невидима точка. Всъщност, центърът е видим, но във вечността. Вие го виждате перспективно, като малка, невидима точица. Другите елементи изглеждат по-големи. Всъщност, цялата дейност на кръга произлиза от центъра, от тази малка точица. Обаче, силата на тоя център не се дължи на пространството, което той заема. Малката точица е по-силна от целия кръг. към беседата >>
- Вторите казват: Вечността е пред нас.
И тъй, съществуват две категории хора: категорията на недоволните и категорията на доволните. Първите се движат с голяма бързина. Те казват: Времето лети! Трябва да бързаме. Казвам: Дайте им свобода, нека се движат, с каквато бързина искат. Вторите казват: Вечността е пред нас. Да работим, да изучим нещата добре. – Дайте свобода и на тях. Важно е, като се срещнат един ден, да образуват правилен кръг. Между мислите, които се движат бавно, и тия, които се движат бързо, трябва да се създаде тясна връзка. Създаде ли се тази връзка, само тогава човек е доволен от това, което е свършил. към беседата >>
199. Вземи детето, НБ , София, 10.1.1932г.,
- Туй дете през цялата вечност трябва да остане неопорочено.
Детето е противоположният принцип на бащата и майката. То е отражение на онова, което се крие в душата на майката и бащата. Детето отразява и двамата до известна степен Детето винаги трябва да остане дете. Вие казвате: „Детето става мъж, или туй малкото дете става мома за женене” - то не е дете вече, изгубва се свещеното. Във вечния живот онова красивото дете, то е идеал, то е неопорочено. Туй дете през цялата вечност трябва да остане неопорочено. Детето трябва да бъде идеал. Този идеал е непостижим. Всяко нещо, което може да се постигне, то ще бъде майка, то ще бъде баща. Непостижимото е детето. Сега, дали го разбирате това или не, аз не искам да го разбирате. към беседата >>
200. Свободата / Свобода, МОК , София, 15.1.1932г.,
- Всички хора търсят разрешение на своя живот, не еднократно, но за вечността.
Никога не пиши любовно писмо на човек, който не е издържал своя изпит. Разбирам, да искаш помощ от човек, който може да ти помогне. Да искаш помощ от оня, който и на себе си не може да помогне, това е глупава работа. Безумието на човечеството се заключава в това, че то търси помощ оттам, отдето не може да дойде. Безумие е да търсиш изходен път в живота си там, дето го няма. Всички хора търсят разрешение на своя живот, не еднократно, но за вечността. Намерят ли това разрешение, те са дошли до най-щастливия момент на живота. към беседата >>
201. Проява на живата светлина, НБ , София, 31.1.1932г.,
- Да разрешиш въпроса на вечността, значи да изпиеш всичката вода.
Аз ще ви приведа един пример. Ако си намерил балканския извор, не мисли, че ти трябва да го изпиеш. Това значи, че като идеш, ще пиеш колкото ти се пие, хиляди хора ще дойдат, този извор все ще извира. Да разрешиш въпроса на вечността, значи да изпиеш всичката вода. То е невъзможно. Океанът не е могъл да събере всичката вода на едно място, защото има много вода, има вода събрана в пространството, и океанът казва: "стига толкоз", постоянно тече. Ако вие имате знанието на древните мъдреци, ще видите, има постоянно слизане и качване на водата. Горе в пространството има много по-големи океани, отколкото на земята. Вие ще кажете; "Покажете ни ги тия океани къде са." Най-първо идете и вижте Атлантическия и Великия океан на земята, идете, пребродете ги; после идеше на Северния и Южния полюс, да видите и тамошните океани, и като дойдете, ще ви кажа и другите къде са, да се разходите и до тях. към беседата >>
- Бог е мислил цяла вечност, докато създаде света, а вие, с един замах, искате да го измените.
Докато слънцето грее, все ще хвърля сенки, и триъгълникът ще се отразява. Когато слънцето престане да грее, сенките, сами по себе си, ще изчезнат. Като се махне доброто, и злото ще се махне. Тогава, де ще отиде човекът? Вие искате да дадете ум на Господа, как да пресъздаде света. Бог е мислил цяла вечност, докато създаде света, а вие, с един замах, искате да го измените. Дайте своя проект на Господа, да видим, какъв свят ще създадете. Който се опитва да коригира Бога и Неговите прояви, ще се намери в положението на пророк Йона, който лежа три деня в утробата на кита. към беседата >>
- Всичко добро и хубаво в нас ни е дадено не само за един живот, но за вечността.
Даже и Бог, Създателят на света, сменя нещата. След като ти е давал, Той казва: Сега ти ще даваш. Пръв Бог те е възлюбил. След това ти ще Го възлюбиш. Всичко, което ни е дадено, се дължи на Божията Любов към нас. Всичко добро и хубаво в нас ни е дадено не само за един живот, но за вечността. Бог е предвидил всичко, което е нужно за човешката душа. Като знаете това, трябва само да се радвате. Вие нямате представа, какво нещо е небето. Не мислете, че небето е подобно на земята. Казвате: Животът е тук, на земята. към беседата >>
204. Начало на Мъдростта / Две състояния, ООК , София, 16.3.1932г.,
- Трябва да се движиш в областта на вечността, във времето и пространството. (втори вариант)
съдържа началото и края на нещата - отдето започват и дето завършват. Не може да почнеш по един начин, а да свършиш по друг. Както започнеш, така ще свършиш. Буквата "с" в думата "истина" показва, че трябва да се движиш. Трябва да се движиш в областта на вечността, във времето и пространството. Тази крива линия означава реалното пространство и реалното време. В буквата "т" горе е препятствието, а отдолу чертата е мощната сила на човешкия дух, който преодолява мъчнотиите. Буквата "н", това са фактите, които съществуват. Мостът, който съединява двата бряга. "А"-то е онзи, който обича истината, който трябва да е в движение. към втори вариант >>
205. Динамика на живота / Динамическият живот. (Динамиката на живота), ООК , София, 20.4.1932г.,
- Вие ръкували ли сте се с един жив, динамически човек, че като се ръкувате един път с него, през цялата вечност ще помниш това ръкуване, силно впечатление ще запазите. (втори вариант)
Иначе като здрав постоянно ще ме караш това да направя, онова да направя. Няма да ме помилваш." Бог ще те помилва, но не може всякога да бъдеш милван. От ръката излиза динамически живот. Някога се ръкуваш с някого, но ръцете му са като на мъртвец. Не че миришат, но нямат никакъв живот в себе си. Вие ръкували ли сте се с един жив, динамически човек, че като се ръкувате един път с него, през цялата вечност ще помниш това ръкуване, силно впечатление ще запазите. От ръката на този човек излиза нещо особено. И затова Бог ни е дал ръце, че като се ръкуваш с един човек, да кажеш: "Ръкувах се с един човек, но той ми остави впечатление за цял живот." към втори вариант >>
- Ученият човек ще докаже, че с ред формули, че тия хиперболи някъде във вечността ще претърпят такова видоизменение, ще докаже, че не се движат по една плоскост и движенията на тия хиперболи ще се пресекат. (втори вариант)
Законите на елипсата не са както на кръга. И движението на ония сили, които се движат по хиперболичен път, то е духовният свят. Човек, който не е запознат със законите на хиперболата, не знае какъв е духовният свят. Запример да вярваш, че след като умреш, ще живееш, то е хипербола или да вярваш, че от невежа учен човек ще станеш, то е хипербола. Или да вярваш от грешник светия ще станеш, то е хипербола. Ученият човек ще докаже, че с ред формули, че тия хиперболи някъде във вечността ще претърпят такова видоизменение, ще докаже, че не се движат по една плоскост и движенията на тия хиперболи ще се пресекат. Невъзможното в едно отношение е възможно в друго. Сега законът, който изваждам: Някой път вие казвате, това нещо е невъзможно. Невъзможно е при дадени условия, но е възможно при други условия. Невъзможно е един човек, когото мразиш, да ти даде пари. Може когато го мразиш да ти даде пари, ще идеш с парабел и ще кажеш, ще те убия. към втори вариант >>
- Ученият с ред формули ще докаже, че хиперболата някъде във вечността ще претърпи известна промяна.
Като ученици на окултна школа, вие трябва да разбирате и трите свята. Ако се движите в кръг, трябва да разбирате физическия свят с неговите закони; ако се движите по елипса, трябва да разбирате нейните закони. Те се различават от законите на кръга; ако се движите по хипербола, трябва да разбирате нейните закони. Да вярваш, че след смъртта си пак ще живееш, това е хипербола; да вярваш, че от невежа можеш да станеш учен, това е хипербола; да вярваш, че от грешник можеш да станеш светия, това е хипербола. Ученият с ред формули ще докаже, че хиперболата някъде във вечността ще претърпи известна промяна. Невъзможното в едно отношение е възможно в друго. Това значи: нещо е невъзможно при едни условия, а възможно при други. Невъзможно е да мразиш един човек или да те мрази, и да ти даде пари. Възможно е само при един случай, ако го заплашиш, че ще му напакостиш по някакъв начин. Друг е въпросът, ако го обикнеш. към беседата >>
209. Обич и знание, УС , София, 8.5.1932г.,
- Две вечности не могат да бъдат в отношение.
Там има само временни изводи. Например, ако злото е извод на нещо, казвам: Временно зло има, но вечно – няма. Временна болест има, но вечна болест няма; временна смърт има, но вечна смърт няма. Тогава правя следния извод: Има вечен живот, но не и вечна смърт. Не може да има едновременно вечен живот и вечна смърт. Две вечности не могат да бъдат в отношение. Не може да поставите двама силни мъже в отношения. Какво е отношението на 1:1? – Ще се получи числото 3. Обаче, ако съберем 1+1=2. В случая, в отношението 1:2=3, имаме предвид следното: първата единица е бащата, втората – майката, а числото 3 е детето – резултат. към беседата >>
- Ти се движиш между полюсите на вечността.
Нито началото ще знаеш, нито края му. Помните ли кога сте слезли на земята? Ти знаеш, че живееш на земята, но началото на твоя живот не знаеш. Къде отиваш, не знаеш. Къде ще спреш временно, пак не знаеш. Ти се движиш между полюсите на вечността. Казва се, че си излязъл от Бога, но няма да се върнеш там, откъдето си излязъл. Пак ще се върнеш при Бога, но в област, в която никога не си стъпвал. Между мястото, откъдето си излязъл и където ще се върнеш, има една малка празнина, която Бог ще запълни. Там е Божественото съзнание. Значи Бог ще свърже двата края и ще образува кръг. към беседата >>
- Един ден, когато ти се наситиш на вечността, в тебе отново ще се яви желание да слезеш на земята.
Казва се, че си излязъл от Бога, но няма да се върнеш там, откъдето си излязъл. Пак ще се върнеш при Бога, но в област, в която никога не си стъпвал. Между мястото, откъдето си излязъл и където ще се върнеш, има една малка празнина, която Бог ще запълни. Там е Божественото съзнание. Значи Бог ще свърже двата края и ще образува кръг. Един ден, когато ти се наситиш на вечността, в тебе отново ще се яви желание да слезеш на земята. Бог ще премахне връзката на двата полюса и ти ще започнеш да слизаш. към беседата >>
210. Пътища на Мъдростта, ИБ , БС , София, 12.5.1932г.,
- Това, което сега придобиете, ще го притежавате през цялата Вечност, следователно заслужава си човек да изучава пътищата на Мъдростта.
Това, което сега придобиете, ще го притежавате през цялата Вечност, следователно заслужава си човек да изучава пътищата на Мъдростта. Първото изискване е да имате силна Вяра, да бъдете пълни с Любов – Любов, която да лекува даже. Ако обичаш една болест, ако ти стане много приятна, тогава тя ще си замине. Аз съм виждал хора, които при треска вземат стомната и отиват за вода. След един-два месеца треската ги оставя, а пък онзи, който се бои, с години може да има треска. към беседата >>
212. Знание и прилагане, ООК , София, 8.6.1932г.,
- Вечността е създала само един Господар.
После момъкът казва: Сега аз ще бъда господар, а ти слуга. Значи, той я е лъгал, не й е говорил истината. Това не е любов. Такова нещо в природата не съществува. Там има само един господар, а не двама. Вечността е създала само един Господар. Има един кандидат за господар, но той носи нещастията на света. Засега той е ученик, но иска да стане господар, да управлява света. Понеже той не се е научил да слугува, не може да бъде добър господар. За да не попаднете в ръцете на тоя кандидат за господар, трябва да бъдете умни, да знаете, как да постъпвате. към беседата >>
- Да станете старци се изисква цяла вечност, не се изисква година, но милиони години се изискват.
Следователно ако младият остарява, той остарява с цел да придобие знание, да остане безсмъртен. За стари хора в света няма място. Ние знаем, че има само 24 души старци в целия свят. Казвам: ако всички вие, два милиарда хора, искате да станете старци, няма място за вас. 24 души старци има само. Да станете старци се изисква цяла вечност, не се изисква година, но милиони години се изискват. Та сегашните хора казват, че са стари. В театъра, на сцената, си станал стар, но знание се изисква. И в действителния живот мъчно се остарява. към беседата >>
214. Философия и наука, ООК , София, 15.6.1932г.,
- За вечността това нищо не значи.
Значи, колкото повече работи, толкова повече ще се увеличава знанието му. И вие трябва да работите по същия начин в лабораторията си, всеки ден по три-четири часа, за да придобиете нещо ценно. Ако работите 300 дни по четири часа, стават всичко 1200 часа годишно. Шестдесет дена ще ви останат за почивка. Ако опитът ви излезе несполучлив, отново ще го повторите. За вечността това нищо не значи. Ако постъпваш неправилно в живота си, ще знаеш, че опитът ти ще излезе несполучлив. - Не зная, как да постъпвам. - Ще се научиш. Невежеството е причина за дисхармонията в живота. Хората на миналото, както и сегашните, говорят за управление, за държава, семейство, училище, но вместо да подобряват живота, те създават каша, в която сами се объркват. към беседата >>
215. Прие го с радост, НБ , София, 10.7.1932г.,
- Да те люби Бог, това е да притежаваш най-голямото благо в живота, а щом имаш най-голямото благо, ти имаш всичките блага, които Вечността съдържа в себе си.
Може ли едновременно Любовта да произтича от два източника? Може ли Бог да ни люби и хората да ни любят? Ако ние приемем, че хората ни любят, тогава ние от Любовта на Бога нямаме нужда, а пък ако Бог ни люби, тогава ние нямаме нужда от любовта на хората. Не само да мислим, че някой ни обича, но онзи, който ни обича, трябва да допринесе нещо за нашето развитие. Христос казва: "Това е Живот Вечен" – Любовта на Бога внася Вечния Живот като едно благо. Да те люби Бог, това е да притежаваш най-голямото благо в живота, а щом имаш най-голямото благо, ти имаш всичките блага, които Вечността съдържа в себе си. Щом имаш тия блага, ще бъдат изключени всичките тревоги, които сега имаме. Сега всички хора сме поставени на големи тревоги. И богатите, и бедните, и учените хора, всички са подложени на една вътрешна коренна промяна, на едно терзание; даже и светиите на земята, и те са подложени на големи изпитания. И светията може да бъде изложен на изпитания. Но във всяко едно изпитание има нещо, една задача, която човек трябва да разреши. към беседата >>
- Никой не може да венчава когото Бог венчае, той е венчан от вечността.
Не че Бог ги е утвърдил. Когато зададоха на Христа въпрос защо Моисей заповяда да даде мъжът разводно писмо на жена си, отговорът беше: "Заради вашето жестокосърдечие." Отначало не беше така, отначало съществуваше законът на Любовта между мъжа и жената, а отпосле условията са се изменили, хората сами внесли разводното писмо. Те се съчетават, женят и разженват, но това не е Божествено. Правят си каквото искат, това не е Божествено. В Божествените неща туй, което Отгоре е съчетано, онези, които трябва да се оженят, никой не може да ги спре. Никой не може да венчава когото Бог венчае, той е венчан от вечността. Христос казва: "В края на Възкресението нито се женят, нито за мъж отиват." Понеже човек няма да се жени, любовта е, която ще образува онази връзка, която няма да се опетнява. Човек в лицето на една жена ще вижда повече от жена, повече отколкото майка, повече отколкото дева, в жена си той ще вижда едно Божество. И жената ще вижда в мъжа не само един мъж, тя ще вижда нещо Божествено. Само така е възможно да се създадат условия за новия живот. Всички ония души, които са будни, така трябва да започнат да живеят, вътрешно. към беседата >>
216. Новите възгледи, СБ , РБ , 7-те езера, 7.8.1932г.,
- През цялата вечност този лист стои на мястото си и върши своята работа.
Ако той не разбира въпроса така, то е все едно да доказва, че цялото дърво се заключава в един лист. Не, листът е само частица от голямото дърво, но той подразбира всички останали листа, клончета, цветове, плодове и т.н. Тъй щото, каже ли някой, че Бог живее в него, и няма предвид цялото битие, той не разбира Истината. Този човек е в положението на лист от дърво, който всеки вятър може да откъсне и да разиграва. Който разбира Истината, той е лист от дървото на живота и никой не е в сила да го откъсне. През цялата вечност този лист стои на мястото си и върши своята работа. Сега, като ви говоря по този начин, пазете се от следното: не слагайте старите си възгледи в разрез с новите. Не мислете, че старите възгледи нищо не струват. Когато посадите една семка, първо тя изкарва две–три малки коренчета, после още две–три и т.н. След коренчетата излиза стъбло, което постепенно се разклонява, разлиства и продължава да се развива. Питам: трябва ли да мислите, че първите коренчета не са важни, защото са най-стари? към беседата >>
217. Книжници и фарисеи, СБ , РБ , 7-те езера, 8.8.1932г.,
- Обаче той заема това място временно, а не през цялата вечност.
Той ще ви отговори, че Бог никого не забравя. Не, и Бог забравя. Когато някой страда, това показва, че Бог го е забравил. Какво разбирате, като се каже, че Бог е забравил някого? Когато Бог забрави някого, това показва, че той не заема първо място в ума на Бога, а едно от последните места. Обаче той заема това място временно, а не през цялата вечност. Бог забравя понякога човека, защото последният трябва да мине през изпитание, необходимо за неговото развитие. Тъй щото, само тогава има смисъл да пита човек Бога защо го е оставил, когато може да получи отговор на своя въпрос. Сега, аз мога да ви кажа какъв е бил отговорът на въпроса, който Христос е задал, но ако го кажа, много от вас ще пострадат. Аз не искам да страдате, не е време за това. Когато бъдете на кръста и зададете въпроса, ще получите отговора. към беседата >>
218. Видяхме славата, СБ , София, 28.8.1932г.,
- Духът от далечното пространство, от вечността носи идеи, материята този материал го оформява, пък животът го поддържа.
И по-голяма философия може да се даде. Много пъти в обясненията Духът е това, което създава. То е цяла философия, която може да се получи. Материята е това, което оформява. Животът е това, което поддържа. Духът от далечното пространство, от вечността носи идеи, материята този материал го оформява, пък животът го поддържа. Това са три блага, за които човек трябва да има връзка, връзка с Духа, туй, което е създало всичко; връзка с туй, което оформява; и връзка с това, което поддържа отвън един живот. към беседата >>
- Да се говори за вечността, това значи, да се постигнат всички човешки желания.
– Що е вечността? – Постижение на всички възможности. Да се говори за вечността, това значи, да се постигнат всички човешки желания. Като чуя думата „вечност“, казвам: Всичко е постигнато, всичко се постига, всичко ще се постигне. Това, което ти не можеш да постигнеш, някой го е постигнал вече, друг го постига, а трети ще го постигне. Приятно и весело е да се говори за вечността. Когато постигне нещо, човек се е установил вече. Добре е, когато живееш с мисълта, че ще постигнеш нещо. към беседата >>
- Като чуя думата „вечност“, казвам: Всичко е постигнато, всичко се постига, всичко ще се постигне.
– Що е вечността? – Постижение на всички възможности. Да се говори за вечността, това значи, да се постигнат всички човешки желания. Като чуя думата „вечност“, казвам: Всичко е постигнато, всичко се постига, всичко ще се постигне. Това, което ти не можеш да постигнеш, някой го е постигнал вече, друг го постига, а трети ще го постигне. Приятно и весело е да се говори за вечността. Когато постигне нещо, човек се е установил вече. Добре е, когато живееш с мисълта, че ще постигнеш нещо. Тази мисъл поддържа духа на човека и го прави млад. към беседата >>
- Приятно и весело е да се говори за вечността.
– Що е вечността? – Постижение на всички възможности. Да се говори за вечността, това значи, да се постигнат всички човешки желания. Като чуя думата „вечност“, казвам: Всичко е постигнато, всичко се постига, всичко ще се постигне. Това, което ти не можеш да постигнеш, някой го е постигнал вече, друг го постига, а трети ще го постигне. Приятно и весело е да се говори за вечността. Когато постигне нещо, човек се е установил вече. Добре е, когато живееш с мисълта, че ще постигнеш нещо. Тази мисъл поддържа духа на човека и го прави млад. към беседата >>
225. Терцата в живота / Една терца (Първата терца на живота), МОК , София, 16.12.1932г.,
- Ако вземете гръцката дума ,,-идео“, то е нещо оформено, което съществува във вечността. (втори вариант)
Малко идея трябва да има човек. Идеята е нещо много материално. Ако вземете гръцката дума ,,-идео“, то е нещо оформено, което съществува във вечността. Идеите не се раждат сега. Те съществуват от незапомнени времена. Следователно, ако ти вървиш по пътя на една идея и слушаш това, което тя ти говори и я следваш, ти ще я постигнеш, ако вървиш подире й. Но ако ти седиш и я чакаш тя сама да дойде при тебе, тя ще дойде, но и ще си замине. Те вървят идеите, не се спират при нас. към втори вариант >>
- На гръцки, думата „идея“означава нещо оформено, което съществува във вечността.
Имаш книги, чети! – Не ми се учи. – Твоето щастие е скрито в книгите. Ако не четеш, ще изгубиш щастието си. Малко идеи трябва да има човек. На гръцки, думата „идея“означава нещо оформено, което съществува във вечността. Идеите не се раждат, те съществуват от незапомнени времена. Следователно, ако следваш една идея и слушаш, какво ти говори, ще я постигнеш; ако стоиш на едно място и очакваш да дойде при тебе, тя ще дойде, но и ще си замине, без да я постигнеш. към беседата >>
226. На двама господари, НБ , София, 1.1.1933г.,
- На всички онези хора, които имат съзнание, като на апостол Павел, имената им ще бъде записани, не само в сегашната история, но в историята на вечността, или в историята на онзи живот, който има толкова познания, които никога не се забравят. (втори вариант)
- Аз нищо не казвам, но питам: Как вие ще завършите вашата роля? - Ако останете само като Савел, нищо няма да придобиете, но ако станете Павел, тогава ще придобиете сила. Ако Савел не беше паднал от коня си и не беше питал: "Кой си Ти Господи? ", никой нямаше да знае името му, но като падна от коня, всички го узнаха и тогава той стана апостол Павел. Днес апостол Павел е един от най-видните апостоли и всеки чете неговите послания. На всички онези хора, които имат съзнание, като на апостол Павел, имената им ще бъде записани, не само в сегашната история, но в историята на вечността, или в историята на онзи живот, който има толкова познания, които никога не се забравят. Имената им ще бъдат записани в историята на съвършените души, където няма никакво забравяне! към втори вариант >>
- И всички онези хора, които имат съзнание като на апостола Павла, името им ще бъде записано не само в сегашната история, но в историята на вечността, или в историята на онзи живот, който има толкова познания, които никога не се забравят.
Аз нищо не казвам, но питам. Как вие ще завършите вашата роля? Ако останете само като Савла, нищо няма да придобиете, но ако станете Павел, тогава ще придобиете сила. Ако Павел не беше паднал от коня си и не беше питал: „Кой си ти Господи“, никой не би знаел досега името му, но като падна от коня, всички го знаят, и тогава той стана апостол Павел. Днес апостол Павел е един от най-силните апостоли и неговите послания всеки ги чете. И всички онези хора, които имат съзнание като на апостола Павла, името им ще бъде записано не само в сегашната история, но в историята на вечността, или в историята на онзи живот, който има толкова познания, които никога не се забравят. Името му ще бъде записано в историята на съвършените души, дето няма никакво забравяне. към беседата >>
227. А друго падна на добрата земя / А другото падна, НБ , София, 19.2.1933г.,
- Сега, както и да мислим, Това Същество изпълня цялата вечност, но ние не знаем каква форма има то. (втори вариант)
“Доброто семе паднало на добра почва.” За да се създадат хубавите, добрите условия, това напълно зависи от вас. Не, че ние сме абсолютни, но три фактора има в света, които винаги трябва да имаме пред вид. Първият фактор е природата, в която ние живеем; Вторият фактор сме ние самите и третият фактор са окръжаващите хора. В центъра на тия възможности седи Първата Причина или Първото Същество, Което е създало всичко в света. Сега, както и да мислим, Това Същество изпълня цялата вечност, но ние не знаем каква форма има то. Това Същество почти няма никаква форма, понеже изпълва цялата вечност, няма място където да не е то. Това Същество се нагажда с живота на всички същества, разбира живота и на най-малките и на най-големите същества, знае как живеят, какво мислят. Той регулира всичко и го хармонизира. Това е Бог и ако искате да вярвате в Него, това е Той. Не казвайте, че Бог не съществува! към втори вариант >>
- Това Същество почти няма никаква форма, понеже изпълва цялата вечност, няма място където да не е то. (втори вариант)
“Доброто семе паднало на добра почва.” За да се създадат хубавите, добрите условия, това напълно зависи от вас. Не, че ние сме абсолютни, но три фактора има в света, които винаги трябва да имаме пред вид. Първият фактор е природата, в която ние живеем; Вторият фактор сме ние самите и третият фактор са окръжаващите хора. В центъра на тия възможности седи Първата Причина или Първото Същество, Което е създало всичко в света. Сега, както и да мислим, Това Същество изпълня цялата вечност, но ние не знаем каква форма има то. Това Същество почти няма никаква форма, понеже изпълва цялата вечност, няма място където да не е то. Това Същество се нагажда с живота на всички същества, разбира живота и на най-малките и на най-големите същества, знае как живеят, какво мислят. Той регулира всичко и го хармонизира. Това е Бог и ако искате да вярвате в Него, това е Той. Не казвайте, че Бог не съществува! Питам: Как можете да го отречете? към втори вариант >>
- Сега, както и да мислим, това същество изпълня цялата вечност, но ние не знаем каква форма има то.
Та доброто семе паднало на добра почва. За да се създадат хубавите, добрите условия, това напълно зависи от нас. Не че ние сме абсолютни, но три фактора има в света, които винаги трябва да имаме предвид. Първият фактор е природата, в която ние живеем; вторият фактор сме ние самите и третият фактор е окръжаващите хора. В центъра на тия възможности седи Първата Причина или Първото същество, което е създало всичко в света. Сега, както и да мислим, това същество изпълня цялата вечност, но ние не знаем каква форма има то. Това същество почти няма никаква форма. Понеже изпълва цялата вечност, няма място, дето да не е то. Това същество се нагажда с живота на всички същества, разбира живота и на най-малките, и на най-големите същества, знае как живеят, какво мислят. Той регулира всичко и го хармонизира. Това е Бог и ако искате да вярвате в него, това е той. към беседата >>
- Понеже изпълва цялата вечност, няма място, дето да не е то.
Не че ние сме абсолютни, но три фактора има в света, които винаги трябва да имаме предвид. Първият фактор е природата, в която ние живеем; вторият фактор сме ние самите и третият фактор е окръжаващите хора. В центъра на тия възможности седи Първата Причина или Първото същество, което е създало всичко в света. Сега, както и да мислим, това същество изпълня цялата вечност, но ние не знаем каква форма има то. Това същество почти няма никаква форма. Понеже изпълва цялата вечност, няма място, дето да не е то. Това същество се нагажда с живота на всички същества, разбира живота и на най-малките, и на най-големите същества, знае как живеят, какво мислят. Той регулира всичко и го хармонизира. Това е Бог и ако искате да вярвате в него, това е той. към беседата >>
228. Човешкият нос / За човешкия нос, ООК , София, 1.3.1933г.,
- И след това, като почнете да чертаете, ще повикате един от големите богове, Сатурн, един от боговете на вечността, средния пръст. (втори вариант)
И след това, като почнете да чертаете, ще повикате един от големите богове, Сатурн, един от боговете на вечността, средния пръст. По едно време този бог загазил. Като не бил доволен, той решил да се ожени. Бог му определил една много хубава, млада мома, но тя се влюбила в друг, и той и до днес е останал невенчан. И досега още този венец седи на главата му. Като погледне към всички хора, той казва: „Не искам нищо от никого.“ Той е недоволен от всички. към втори вариант >>
- Да постъпва Бог като нас, това значи да се унищожи вечността.
Често хората, със своите разбирания, искат да заставят Бога да мисли и да постъпва като тях. Това е невъзможно. През цялата вечност това не може да стане. Да постъпва Бог като нас, това значи да се унищожи вечността. На въпроса, защо Бог постъпва така, а не иначе, това е Негова работа. Ти искаш да си построиш къща и не обръщаш внимание на времето. Дъжд вали, студено е, а ти градиш. Каква ще излезе тази къща? Ще направиш една колиба, ще се скриеш в нея, като в дупка, и ще си въобразяваш, че си направил много нещо. към беседата >>
233. Великата формула, СБ , София, 3.9.1933г.,
- Във вечността нещата не се повтарят.
И тъй, красивото, великото в живота на всеки човек се заключава в благодарността му към Бога за онова, което му е дадено. Това, което Бог е дал на човека, е временно, само за даден случай, за даден момент. То никога няма да се повтори. Във вечността нещата не се повтарят. Като знае това, човек сам трябва да оцени онова, което Бог му е дал. Тази оценка за нещата зависи от разбиранията на човека. Нещастията и страданията на хората зависят от техните разбирания за живота. Някой е нещастен, защото така разбира. За пример, давате една хубава круша на един стар човек. към беседата >>
234. Едно звено, СБ , София, 3.9.1933г.,
- Следователно през цялата вечност безброй светове са съществували и изчезвали и нови ще се създават.
Това показва, че неговата мисъл, неговата разумност работи. Човек трябва да се радва на трите елемента в своя живот – на почивката, на движението и на мисълта и да знае, че не е дошъл на земята да решава всички въпроси. Създателят на света не е пратил човека на земята да решава какво нещо е животът, или докъде се простират границите на този свят, нито пък да изчислява колко светове съществуват. Никой досега не е решил тия въпроси и вие няма да ги решите. Според окултната наука, сегашната вселена съществува от преди милиарди години, но един ден ще изчезне и ще се замести с нова вселена. Следователно през цялата вечност безброй светове са съществували и изчезвали и нови ще се създават. Ето защо, при това положение, не се старайте да изчислите броя на тия светове. Ако е въпрос за световете, които съществуват в тази вселена, те са милиарди на брой, но вие не можете да ги изчислите. Направете като турците, които, щом дойдат до някаква трудна задача, казват: „Седем ката нагоре и седем ката надолу“ – и там спират. Колко са седем ката? Ако вземете един кат от десет метра, ще получите всичко 70 метра. към беседата >>
235. Постижимото, НБ , София, 1.10.1933г.,
- „О“-то означава вечността, в която всичките нещастия са вложени.
Тя казва, че моята сила иде отгоре, от Слънцето иде силата ми. „А“-то показва разумното в света, което ръководи туй движение. „Г“-то показва вечния процес, туй безкрайното, вечното начало. В математиката се употребява този знак. „Г“-то показва нещата, които държи, всички неща, свързани в едно. „О“-то означава вечността, в която всичките нещастия са вложени. „С“-то показва големите промени, които стават. „Т“-то показва силата, която побеждава всичките мъчнотии. „Ь“ показва онзи велик закон на равновесие. Първата буква съдържа всичко туй в себе си. Всичките букви са коментар на благостта. към беседата >>
- Когато кажа „благост“, в мене изпъква силата, която расте, разумната сила, вечното начало, което държи всичко хубаво, вечността, всичките условия – всички те дават сила на мисълта.
Първата буква съдържа всичко туй в себе си. Всичките букви са коментар на благостта. Имате думата „благост“, която съдържа всичко туй. Който от вас каже „благост“, ще разбере всичко туй, което казах. На нито един от вас не му е идвало на ум. Когато кажа „благост“, в мене изпъква силата, която расте, разумната сила, вечното начало, което държи всичко хубаво, вечността, всичките условия – всички те дават сила на мисълта. Думата „благост“ почти считам най-силната дума в български език. Съдържа нещо, което няма двойственост. Не може да мислиш нищо друго. към беседата >>
236. Придобивките на деня, ООК , София, 29.11.1933г.,
- Но Бог през цяла вечност е работил, но ние не сме работили като Него.
Ти можеш да наследиш чертите на учеността, но ти трябва да се учиш толкова години, колкото е учил баща ти. Ти казваш: Ще добия по закона на наследството. По закона на наследството се онаследяват само възможностите, но ти трябва да учиш да работиш. Ти може да имаш предразположенията на баща си, но не си като него. Ние казваме: Бог е Всеблаг. Но Бог през цяла вечност е работил, но ние не сме работили като Него. У нас има предразположение да бъдем като Бога. Следователно ние трябва да направим едно усилие, много малко усилие, за да бъдем така добри като Него. Че имаш препятствие в живота си, това нищо не значи. Че имаш прегрешения, падане, ставане, това нищо не значи. Може да имаш грехове колкото искаш. към беседата >>
237. Постигни реалността, ООК , София, 27.12.1933г.,
- Една хубава постъпка, непременно върви с вас, през вечността.
Един човек, който не е господар на своите мисли, на своите чувства и на своите постъпки, той е роб. В него да тече мисълта, както в едно радио и чувствата му да текат, както светлината и постъпките му да се проявяват, както топлината се проявява. Тези мисли, аз ги познавам и те да ме познават. Тези мисли не слушат, те вървят с мене. И постъпките да вървят с човека. Една хубава постъпка, непременно върви с вас, през вечността. И вие като се обърнете ще видите вашата постъпка, като красиво същество, което ви се усмихва и ще кажеш: „Много ти благодаря, че ти ми помогна да направя това! “ към беседата >>
239. Новото направление в живота, ООК , София, 3.1.1934г.,
- Туй, което сега придобиете, то ще ви бъде потребно за през цялата вечност.
Вие търсите нещо в света, прави сте. Туй, което сте намерили, хубаво е. От сега стоят още по-хубави работи, които ще придобиете. Ти не може да сравниш туй, което ще придобиеш, с онуй, което си придобил. Казвам, трябва да бъдете готови. Туй, което сега придобиете, то ще ви бъде потребно за през цялата вечност. То ще бъде храната, която ще гради за в бъдеще. Върху него ще почива целия ваш живот, вашето щастие, целия ваш прогрес, вашата сила в света. Всичко в света почива върху туй. Туй, което иде сега в света. Сега не да се плашите. към беседата >>
241. Единственият свободен, УС , София, 1.4.1934г.,
- Сегашното верую, което имате, не само да ви бъде за 100 години, но това верую да ви бъде винаги, за през вечността.
Мнозина, които не разбират този закон, се спъват. Те 5–6 години са вярвали в Бога, но един ден се събудят и кажат: „Туй, което сме вярвали, не е право.“ Питам тогава: Кое е правото учение? Сегашното верую, което имате, не само да ви бъде за 100 години, но това верую да ви бъде винаги, за през вечността. Веруюто, което имате, да бъде един непреривен процес, който да ви води към постигане на великото в света. А не такова, което ще прилича на онова дете, което само няколко месеци или години може да носи едни обувки и после ги захвърли. Ние трябва да имаме дрехите на птиците, които много повече са постигнали. Вие сега се безпокоите, че нямате нови дрехи за Великден. У птиците това го няма. към беседата >>
246. Приемете Духа, НБ , София, 8.7.1934г.,
- Един и същ е през всичките векове, през всичките вечности, които са минали, Той е един и същ, неизменен.
Ако бащата е приложил любовта към сина си, то ще има една вътрешна връзка и бащата ще се подмлади. Докато бащата остарява и умира, то синът не обича баща си. Докато синът остарява, то бащата не обича сина. Казано е: „Онези, които обичат Господа, силата им ще се обнови.“ Бог не е стар, както мислят някои. Бог е единственото същество, в което няма абсолютно никаква промяна. Един и същ е през всичките векове, през всичките вечности, които са минали, Той е един и същ, неизменен. към беседата >>
248. Противоречия и възможности, СБ , ИБ , Витоша, 12.8.1934г.,
- За да си представи човек каква е тази философия, някои учени я сравняват с вечността.
В човешкото естество съществуват три големи противоречия и три големи възможности, от които произтичат всички нещастия и блага за човека. От противоречията произтичат всички страдания, а от възможностите – всички блага. Това е такава философия, за предаването на която са нужни не само ден-два, но най-малко хиляда години. Тези хиляда години са необходими за предаването само на една лекция от цялата философия. Представете си тогава колко години са необходими за цялата философия! За да си представи човек каква е тази философия, някои учени я сравняват с вечността. Какво нещо е вечността? За да си съставите понятие за вечността, ще приведа аналогията, с която си е послужил един от древните мъдреци. Той казва: "За да имате понятие за вечността, представете си една голяма земя с 400 хиляди мили дължина, 400 хиляди мили широчина и толкова дебелина. Тази земя е нещо подобно на голям остров, на който всяка година прелита една птица; тя взема по една малка частица от нея и я занася на друго място. Колкото време ще употреби, за да пренесе земята на това място, толкова време трае първата секунда на вечността." към беседата >>
- Какво нещо е вечността?
От противоречията произтичат всички страдания, а от възможностите – всички блага. Това е такава философия, за предаването на която са нужни не само ден-два, но най-малко хиляда години. Тези хиляда години са необходими за предаването само на една лекция от цялата философия. Представете си тогава колко години са необходими за цялата философия! За да си представи човек каква е тази философия, някои учени я сравняват с вечността. Какво нещо е вечността? За да си съставите понятие за вечността, ще приведа аналогията, с която си е послужил един от древните мъдреци. Той казва: "За да имате понятие за вечността, представете си една голяма земя с 400 хиляди мили дължина, 400 хиляди мили широчина и толкова дебелина. Тази земя е нещо подобно на голям остров, на който всяка година прелита една птица; тя взема по една малка частица от нея и я занася на друго място. Колкото време ще употреби, за да пренесе земята на това място, толкова време трае първата секунда на вечността." към беседата >>
- За да си съставите понятие за вечността, ще приведа аналогията, с която си е послужил един от древните мъдреци.
Това е такава философия, за предаването на която са нужни не само ден-два, но най-малко хиляда години. Тези хиляда години са необходими за предаването само на една лекция от цялата философия. Представете си тогава колко години са необходими за цялата философия! За да си представи човек каква е тази философия, някои учени я сравняват с вечността. Какво нещо е вечността? За да си съставите понятие за вечността, ще приведа аналогията, с която си е послужил един от древните мъдреци. Той казва: "За да имате понятие за вечността, представете си една голяма земя с 400 хиляди мили дължина, 400 хиляди мили широчина и толкова дебелина. Тази земя е нещо подобно на голям остров, на който всяка година прелита една птица; тя взема по една малка частица от нея и я занася на друго място. Колкото време ще употреби, за да пренесе земята на това място, толкова време трае първата секунда на вечността." към беседата >>
251. Колко са прекрасни нозете, НБ , София, 14.10.1934г.,
- Например, какво схващане може да има една микроба за вечността?
И в Меркурий е също така. И на Марс има жители, които са съвсем другояче устроени от тия на земята. Онези, които са строили вселената, имат един общ велик план. Техните умове и техните разсъждения, например, за време и пространство се коренно различават от нашите разсъждения и схващания за време и пространство. От тяхното гледище нашите разсъждения са съвсем детински, те изглеждат съвсем смешни. Например, какво схващане може да има една микроба за вечността? Според нейните схващания понятието за вечността ще бъде трилиони или квадрилиони километри далеч от нашето. Кажете ми, колко време ще отнеме на човека, за да извърви едно разстояние от един квадрилион километри? Има същества, на които съзнанието е толкова голямо, че обхващат земята. За тях земята представя нещо като една малка топка, която те виждат отвсякъде. Те като че имат милиони очи и обхващат земята в съзнанието си като малка топка. към беседата >>
- Според нейните схващания понятието за вечността ще бъде трилиони или квадрилиони километри далеч от нашето.
И на Марс има жители, които са съвсем другояче устроени от тия на земята. Онези, които са строили вселената, имат един общ велик план. Техните умове и техните разсъждения, например, за време и пространство се коренно различават от нашите разсъждения и схващания за време и пространство. От тяхното гледище нашите разсъждения са съвсем детински, те изглеждат съвсем смешни. Например, какво схващане може да има една микроба за вечността? Според нейните схващания понятието за вечността ще бъде трилиони или квадрилиони километри далеч от нашето. Кажете ми, колко време ще отнеме на човека, за да извърви едно разстояние от един квадрилион километри? Има същества, на които съзнанието е толкова голямо, че обхващат земята. За тях земята представя нещо като една малка топка, която те виждат отвсякъде. Те като че имат милиони очи и обхващат земята в съзнанието си като малка топка. Хората, които имат само две очи, едва ли виждат една малка дупчица от земята и казват: Това е нашата земя. към беседата >>
- Времето и пространството са временни идеи, те не представят вечността.
Не говорете така. Така може да се говори само на човешки език. Бог живее в човешкото сърце Че Бог не е толкова малък, че да се събере в едно човешко сърце При това, Той е толкова голям, че и в цялата вселена не може да се събере. Той не е никъде, а същевременно е навсякъде. Време и пространство – това са ограничени идеи. Времето и пространството са временни идеи, те не представят вечността. От нашето триизмерно пространство, вечността на триизмерния свят съставя една хилядна частица от четириизмерния свят. Кубът е тяло от триизмерното пространство, а за да се образува от границите на едно четириизмерно тяло, необходими са осем куба като нашия. Следователно, ако искате да преведете вечността на четириизмерния свят, трябва да вземете много кубове като нашия. Значи трябва да се преведе с кубическото увеличение на нашия триизмерен свят. /Трябва да се увеличи осем пъти/. към беседата >>
- От нашето триизмерно пространство, вечността на триизмерния свят съставя една хилядна частица от четириизмерния свят.
Така може да се говори само на човешки език. Бог живее в човешкото сърце Че Бог не е толкова малък, че да се събере в едно човешко сърце При това, Той е толкова голям, че и в цялата вселена не може да се събере. Той не е никъде, а същевременно е навсякъде. Време и пространство – това са ограничени идеи. Времето и пространството са временни идеи, те не представят вечността. От нашето триизмерно пространство, вечността на триизмерния свят съставя една хилядна частица от четириизмерния свят. Кубът е тяло от триизмерното пространство, а за да се образува от границите на едно четириизмерно тяло, необходими са осем куба като нашия. Следователно, ако искате да преведете вечността на четириизмерния свят, трябва да вземете много кубове като нашия. Значи трябва да се преведе с кубическото увеличение на нашия триизмерен свят. /Трябва да се увеличи осем пъти/. Питам тогава: Какъв трябва да бъде четириизмерният човек? към беседата >>
253. Който сее и който жъне, НБ , София, 25.11.1934г.,
- Тя включва цялата вечност, която е съставена от хиляди и милиони вечности.
Истината представя целокупния живот. Тя включва това, в което Бог се проявява. Тя включва това, в което всички съвършени същества се проявяват. Истината е най-хубавото, най-красивото нещо в света, което и на ума на човека не е дохождало. Тя не може да се изрази. Тя включва цялата вечност, която е съставена от хиляди и милиони вечности. Значи, има вечности, които са пределни, а има вечности, които са безпределни, неограничени. На това турците казват: Акалъ зарар. към беседата >>
- Значи, има вечности, които са пределни, а има вечности, които са безпределни, неограничени.
Тя включва това, в което Бог се проявява. Тя включва това, в което всички съвършени същества се проявяват. Истината е най-хубавото, най-красивото нещо в света, което и на ума на човека не е дохождало. Тя не може да се изрази. Тя включва цялата вечност, която е съставена от хиляди и милиони вечности. Значи, има вечности, които са пределни, а има вечности, които са безпределни, неограничени. На това турците казват: Акалъ зарар. към беседата >>
254. Петте постижения, УС , София, 25.11.1934г.,
- Залюби ли веднъж някого, Той във вечността му остава верен.
Щом е разумен, той превръща нещата така, че от всичко се ползва. Ако дойде някой при него и започне да го ласкае, да му казва, че подобен на него няма в целия свят, той не трябва да се изкушава, но да преведе думите на изкусителя в друг смисъл. Той трябва да си каже: „Ако е въпрос за моята личност, аз зная какво представлявам като човек, но ако става въпрос за Божественото в мене, и аз съм съгласен, че като него няма подобно в света“. Бог е единственият в света, Който знае да мълчи, да търпи и да вярва. Той е единственият, Който никога не се разколебава и никога не разлюбва. Залюби ли веднъж някого, Той във вечността му остава верен. Бог мери нещата с мярката на вечността. Разчитайте на тия качества на Бога и никога не се обезсърчавайте. Каквото да загубите в живота си, Бог пак ще го върне, но по-изобилно от първото. Вярвайте в Онзи, на Когото вярата никога не се разколебава. Каквито грехове и престъпления да правите, в края на краищата добре ще завършите живота си. към беседата >>
- Бог мери нещата с мярката на вечността.
Ако дойде някой при него и започне да го ласкае, да му казва, че подобен на него няма в целия свят, той не трябва да се изкушава, но да преведе думите на изкусителя в друг смисъл. Той трябва да си каже: „Ако е въпрос за моята личност, аз зная какво представлявам като човек, но ако става въпрос за Божественото в мене, и аз съм съгласен, че като него няма подобно в света“. Бог е единственият в света, Който знае да мълчи, да търпи и да вярва. Той е единственият, Който никога не се разколебава и никога не разлюбва. Залюби ли веднъж някого, Той във вечността му остава верен. Бог мери нещата с мярката на вечността. Разчитайте на тия качества на Бога и никога не се обезсърчавайте. Каквото да загубите в живота си, Бог пак ще го върне, но по-изобилно от първото. Вярвайте в Онзи, на Когото вярата никога не се разколебава. Каквито грехове и престъпления да правите, в края на краищата добре ще завършите живота си. Кога да е, всеки човек ще дойде до съвършенството като стремеж на неговата душа. към беседата >>
256. Законът на свободата, ООК , София, 19.12.1934г.,
- Правата мисъл, това е най-чистият извор, който извира от умовете на онези същества, които някога във вечността са постигнали своето съвършенство.
Не че тази теория не е вярна, но с тази теория се постигат основните работи. Но има една друга страна на музиката. Ако аз туря няколко тона в действие, те ще произведат един съвсем друг резултат, защото има тонове на живота – има в музиката тонове, които съответстват на любовта. Но вие не може да имате понятие за тази музика, докато вашата мисъл не е права. Докато не дойдете до правата мисъл, никаква висота на тоновете не можете да имате. Правата мисъл, това е най-чистият извор, който извира от умовете на онези същества, които някога във вечността са постигнали своето съвършенство. От тях излиза тяхната права мисъл, която изпращат към хората. Те казват: "Ползвайте се от нашата права мисъл." И като дойде тази мисъл, онзи, който не я разбира, той ще напусне дома си. към беседата >>
257. И ще доведат всичките ви братя, НБ , София, 6.1.1935г.,
- Важна е опитността на вечността.
Казвам: Важна е онази дълбока опитност, която ние имаме, а не тази временната. Важна е опитността на вечността. Само тя остава за вечността. Всяка погрешка носи известна опитност със себе си. Тогава, как ще си обясните стиха от Писанието, дето се казва: „И разкая се Бог, че създаде човека.“ Този стих означава: Бог видя, че тези блага, които даде на хората, те не ги използваха както трябва, в следствие на което си създадоха ред ненужни страдания, които приписват на Бога. Веднъж човек е облечен в тази мантия, той неизбежно ще прави погрешки, защото още неговото тяло не е създадено както трябва. Материята, от която е създадено човешкото тяло е ровка, тя още е неустойчива. към беседата >>
- Само тя остава за вечността.
Казвам: Важна е онази дълбока опитност, която ние имаме, а не тази временната. Важна е опитността на вечността. Само тя остава за вечността. Всяка погрешка носи известна опитност със себе си. Тогава, как ще си обясните стиха от Писанието, дето се казва: „И разкая се Бог, че създаде човека.“ Този стих означава: Бог видя, че тези блага, които даде на хората, те не ги използваха както трябва, в следствие на което си създадоха ред ненужни страдания, които приписват на Бога. Веднъж човек е облечен в тази мантия, той неизбежно ще прави погрешки, защото още неговото тяло не е създадено както трябва. Материята, от която е създадено човешкото тяло е ровка, тя още е неустойчива. Това показва, че човешкият организъм още не е добре организиран. към беседата >>
258. Правият път, УС , София, 6.1.1935г.,
- Всеки подтик, предизвикан от Любовта, следва човека през цялата вечност.
Ако не е дошло време да се проявиш като мъдрец, време е, обаче, да се проявиш като ученик; ако не е време да се проявиш като ученик, време е да се проявиш като млада мома, да любиш и да скачаш на хорото. Всяко нещо, което човек върши от любов, е свещен акт и никога не се губи. Проявите на Любовта са свещени и вечни. Прояви, извършени без любов, са временни. По това се отличава Божията Любов от човешката. Всеки подтик, предизвикан от Любовта, следва човека през цялата вечност. Когато се казва, че Любовта се отличава с пълнота, ние нямаме предвид определен мащаб на нейните действия, но казваме, че тя обхваща всички постъпки, колкото малки да са те. За пример, колкото малка да е семката на някое растение или дърво, след няколко години тя ще се прояви в своята пълнота: ще израсте, ще цъфне, ще завърже и плодът и ще узрее. Ако носите семката в джоба си, нищо няма да излезе от нея. Посадите ли семката в земята, тя се превръща в голямо дърво. При това положение, вие не можете вече да я носите в джоба си. към беседата >>
262. Правото на Любовта / Близкият човек. (Двете права на човека, който обича. Примирението), УС , София, 12.5.1935г.,
- “ Една дума, която я произнасят в цялата вечност. (втори вариант)
Тоест може да ни помогне, може да ни упъти, може да ни даде онова, от което ние имаме нужда. Ще кажете: „Че каква нужда може да имаме? “ В света малките работи всякога имат нужда, а големите неща всякога могат да помогнат, а малките неща всякога се нуждаят от нещо. Малките неща казват: „Дай! “ И при тях, дето и да минеш в света, ще слушаш: „Дай, дай, дай! “ Една дума, която я произнасят в цялата вечност. И такива ярци има много, малки мушички, които, като влезнат в един цвят, казват: „Дай! “ Ти идеш в кошера, в пчелния кошер, казваш: „Дай! “ Те не дават. Тогава човекът се въоръжи със своето оръжие. Защото един пчелар, като иде при пчелите, той си носи едно топче, такъв револвер има, и като влезне при мухите, казва: „Трак, трак, трак.“ Те са всички вътре, те се изпоплашат, сгушат се, и той извади меда и казва: „Това е мое право.“ към втори вариант >>
263. Правилното пеене, ООК , София, 5.6.1935г.,
- Към този човек аз имам малка симпатия, но за през цялата вечност желая му доброто, желая му да живее в любовта, да разбира истината, да е свободен човек.
Аз няма да употребя израза "аз ви любя" или "аз ви обичам". Казвам: "Имам едно малко разположение към вас." На когото аз кажа, че имам малко разположение, моето малко разположение към когото и да е има повече цена, отколкото любовта на целия свят, събрана вкупом. Към този човек аз имам малка симпатия, но за през цялата вечност желая му доброто, желая му да живее в любовта, да разбира истината, да е свободен човек. Най-първо желая да стане един свободен човек, да има едно вътрешно разбиране, да се освободи. Той, като ме гледа, страхува се какво ще кажа. Не е лошо, нека се страхува. Нека се страхува, но един ден искам да провери нещата как седят. Един ден двамата ще ходим рамо до рамо и той ще провери нещата. към беседата >>
264. Прав и крив път, ООК , София, 12.6.1935г.,
- Всичките същества, които са излезли преди вечността, излезнаха женени, и тогава дойдоха тук, на земята.
Някои са ме разбрали, че трябва да се женят, други - че не трябва да се женят. Въпроса за женитбата не съм засягал. За мене женитбата е една земя неизвестна, то е човеческо явление, което и хората не знаят. Няма същество на земята, което да не е женено. Следователно всичките същества, които са слезли от небето, са излезли женени, нищо повече. Всичките същества, които са излезли преди вечността, излезнаха женени, и тогава дойдоха тук, на земята. Всеки от вас е женен. към беседата >>
266. Когато беше по-млад, НБ , София, 15.9.1935г.,
- Причината на съвременните нещастия почват от нечистотията, която влезе в умовете на съществата, които са съществували някога във вечността, които са напуснали своята първоначална чистота на ума и от тях започват съвременните страдания.
Казват, че Ева не е откъснала плода, той откъснал плода и го дал с ръката си. Следователно, той със свойта ръка вложил нещо в плода. Ева като яде от този плод, съгреши. Защото змията се подразбира много учен човек, такъв, какъвто светът не е виждал. Така дойде грехът, но това още не е обяснение. Причината на съвременните нещастия почват от нечистотията, която влезе в умовете на съществата, които са съществували някога във вечността, които са напуснали своята първоначална чистота на ума и от тях започват съвременните страдания. Писанието казва, че ангелите, които напуснаха небето, не устояха на своята чистота. Те затова напуснаха небето. Човек се заразил от тази нечистота. Понеже нечистотата влезе в умовете на ангелите, влязла и в сърцето на хората. Погрешката на ангелите не може да се изправи, погрешката на хората може да се изправи до някъде. към беседата >>
267. Проводници, ООК , София, 18.9.1935г.,
- Казано е в Стария завет: "Вечно ще ви отхвърля от лицето си." И не се минават четирийсет-петдесет години, и Господ чрез някой пророк казва: „О, Израилю, обърни се към Мене." Значи под „вечност" се разбират сто години, и като се минат четирийсет-петдесет години, приготовлява се покаянието и прощаването.
И изчисляват какво ли не. Аз съм слушал проповедници - изчисляват тъй. Колко ще се продължи наказанието на един грешник, ако се изпарява по една капка вода от целия океан? Този, колкото милиона години се изпарява водата от него, толкова години ще трае наказанието, а след като се изпари океанът, пак наказанието щяло да продължава. Аз им правя на тия богослови едно възражение. Казано е в Стария завет: "Вечно ще ви отхвърля от лицето си." И не се минават четирийсет-петдесет години, и Господ чрез някой пророк казва: „О, Израилю, обърни се към Мене." Значи под „вечност" се разбират сто години, и като се минат четирийсет-петдесет години, приготовлява се покаянието и прощаването. А те турили милиони години. към беседата >>
269. Закхее, сляз скоро, НБ , София, 24.11.1935г.,
- Като придобиеш Любовта, Мъдростта и Истината, тогава само ще се стремиш към Бога, към вечността, към безконечността.
И светлината иска да бъде свободна. Следователно, Любовта се стреми към Мъдростта, Мъдростта се стреми към Истината. Казвате: Какво ще правя като добия Любовта? – Като придобиеш Любовта, ти ще имаш стремеж към Мъдростта, щом се стремиш към Мъдростта, ще придобиеш знание и светлина. Като придобиеш Мъдростта, ще се стремиш към Истината, а в Истината ще придобиеш свободата. Като придобиеш Любовта, Мъдростта и Истината, тогава само ще се стремиш към Бога, към вечността, към безконечността. Никой не може да познае Бога вън от Любовта, вън от безконечността! Ти не можеш да вярваш в Бога, ако нямаш Любовта, ти не можеш да познаеш Бога, ако нямаш Мъдростта – ако нямаш знание и светлина. Ти не може да вярваш в Бога, ако нямаш в себе си Истината и свободата. Да ви представя тази мисъл по-ясно. Ти не можеш да виждаш, ако нямаш очи. към беседата >>
270. Огънят на пречистването. Едно добро / Огън на пречистване, УС , София, 1.12.1935г.,
- Настоящето е вечността, т.е. (втори вариант)
А свободен е онзи, който мисли, чувства и постъпва право. Свободата се проявява извън триизмерния свят. Каже ли някой, че в миналото си е бил свободен, а сега е ограничен, той не мисли право. Каже ли, че ще прояви свободата в бъдеще, пак не мисли право. Свободата се проявява в настоящето; настоящето пък е извън триизмерния свят. Настоящето е вечността, т.е. безграничният свят. Днес всички се стремят към физическия свят с надежда да намерят в него живот, знание и свобода. Обаче на физическия свят няма нито живот, нито знание, нито свобода. Може ли да се нарече живот това, където има само състрадания, противоречия и спънки? Човек е дошъл на земята да реши мъчнотиите и противоречията. към втори вариант >>
- Вечността работи за доброто, а моментът – за злото. (втори вариант)
Същото се отнася и до лошите наследствени черти. Колкото повече време минава, толкова повече те отслабват. Добродетелите, обаче, растат и се развиват все повече и повече. Някога, в далечното минало, злото е било по-силно, отколкото днес. Доброто привидно е по-слабо, но колкото повече време минава, толкова по-силно става то. Вечността работи за доброто, а моментът – за злото. Доброто има два помощника: вечността и времето. Злото има само един помощник – времето. На хората се говори за добро и за зло, за да не се спъват, да знаят как да се справят със злото и как да усилват доброто. Временните неща не трябва да ви спъват. Защо не се спъвате от въпроса какво ще стане с вас, как ще се прехраните, откъде ще вземете пари и т.н. към втори вариант >>
- Доброто има два помощника: вечността и времето. (втори вариант)
Колкото повече време минава, толкова повече те отслабват. Добродетелите, обаче, растат и се развиват все повече и повече. Някога, в далечното минало, злото е било по-силно, отколкото днес. Доброто привидно е по-слабо, но колкото повече време минава, толкова по-силно става то. Вечността работи за доброто, а моментът – за злото. Доброто има два помощника: вечността и времето. Злото има само един помощник – времето. На хората се говори за добро и за зло, за да не се спъват, да знаят как да се справят със злото и как да усилват доброто. Временните неща не трябва да ви спъват. Защо не се спъвате от въпроса какво ще стане с вас, как ще се прехраните, откъде ще вземете пари и т.н. Яденето и парите са неща от временен характер. към втори вариант >>
271. Дванадесетият час, НБ , София, 8.12.1935г.,
- една вечност, една безконечност, както искате можете да я наречете.
Всеки (всички) вери вярват в един и същи принцип. Не е въпрос до дуализма в света. Ние трябва да напуснем дуализма. Дуализмът е човешко понятие. В света съществува само една разумна причина, т. е. една вечност, една безконечност, както искате можете да я наречете. Други я наричат Бог. Една Причина съществува в света, която обема всичко. Не е въпрос до дуализма. В дуализма съществува добро и зло. Следователно, ако вярвате в Първата Причина на нещата, в Разумното Начало, ще знаете, че всичко, което става и съществува в света, ще се обърне на добро. към беседата >>
272. Трите връзки, ООК , София, 11.12.1935г.,
- Във вашия ум да стои вечността!
Тази, която много е работила; търкане има, изтрива се. Коя дреха остарява? Която много са носили, тя се изтърква. Вие си туряте 120 години. Това е един дълъг период, един астрологически период, движение по 12-те зодии около един център. Във вашия ум да стои вечността! Във вашия ум да седи, че ще се подмладите, че ще бъдете млади и никога няма да остарявате. Защо да носите идеята, че сте остарели? Като сте остарели, какво знаете? Каква мъдрост имате? Първото знание, с което сте се занимавали, е яденето, него сте научили хубаво. към беседата >>
273. Не съдете по лице, НБ , София, 12.1.1936г.,
- Цялата природа, цялата вечност, цялото пространство е проникнато с ум и с мисъл.
Също така и слънцето, което е милион и половина пъти по-голямо от земята, се движи в тази рядка материя. Кой ги държи тия грамадни тела, на какво се държат в това безвъздушно пространство, можете ли да кажете? При такива чудни явления вие се чудите на човешките изобретения. Аз отговарям на този въпрос. Само мисълта, само умът държи тия грамадни тела в безвъздушното пространство. Цялата природа, цялата вечност, цялото пространство е проникнато с ум и с мисъл. Следователно, мисълта поддържа земята и слънцето, и звездите, както и всички хора тя поддържа всичко в живота и вселената. към беседата >>
275. Всичко, което чух, НБ , София, 19.1.1936г.,
- Както намираме камъните и правим къщи, така и тия същества от вечността намират туй вещество и образуват атомите, с които е построена цялата наша земя, слънчевата система, звездите.
Казват сега, че атомите разлагат и йоните. Те имат три състояния на материята, които учените хора не са ги разложили. Атомите, както сега са създадени, те са произведения на разумни същества, които са работили. Тези тухли, с които светът е съграден. Това е градивото, с което светът е създаден. Както намираме камъните и правим къщи, така и тия същества от вечността намират туй вещество и образуват атомите, с които е построена цялата наша земя, слънчевата система, звездите. И светът е нареден тъй разумно. За тази музика, за която ви говоря, не мислете, че тя скоро е влязла. Един ден ние ще приемем по радиото музикалните творби от слънцето. И може би няма да се минат повече от хиляда години, някои ще слушат музика от слънцето. Колко чувствително трябва да бъде радиото, да имате тези плочи. към беседата >>
277. Ти кой си?, НБ , София, 26.1.1936г.,
- Според този научен език истината е крайният резултат на вечността.
И ако в пътя на Истината не можеш да намериш себе си, да знаеш какво си, ти не си намерил този път. Ти трябва да знаеш кой си, да знаеш, че си едно с Любовта и Мъдростта. Това е истината. Що е истина? Там, дето Любовта и Мъдростта, дето животът и знанието, и светлината действуват съвокупно, това е истината. Според този научен език истината е крайният резултат на вечността. Това не значи, че тя е един резултат свършен, но е резултат, който има център в себе си. Той не се изгубва, той е непреривен резултат. Тя е като течението на реката. Това е едно ново схващане. Щом дойде до вашето старо схващане, аз нямам нищо против него, вие можете да си го държите като светиня. към беседата >>
279. Лесният и мъчният път, ООК , София, 19.2.1936г.,
- Той взел, тия граници разточил във вечността: бъдещето е някъде далеч, миналото е някъде далеч.
Питам, от какво произтича това? От характера, от онова психологическо разбиране, което евреинът има. Той цени времето. Евреите от толкова хиляди години, те имат отлично понятие за времето. У един евреин времето е много хубаво развито у него. Той взел, тия граници разточил във вечността: бъдещето е някъде далеч, миналото е някъде далеч. Туй време той го разделил, макар че няма настояще в него - пак той знае. Евреинът знае бъдещето колко се приближава и кога се приближава; евреинът разбира миналото колко се отдалечило. Две времена има той, минало и бъдеще. Но той разбира миналото и бъдещето много добре. Ние имаме и бъдеще, и настояще, и минало и не сме толкова запознати с бъдещето, не го знаем колко близо е. към беседата >>
- Аз считам настоящето, когато един въпрос от вечността, от бъдещето, минава в миналото.
Но той разбира миналото и бъдещето много добре. Ние имаме и бъдеще, и настояще, и минало и не сме толкова запознати с бъдещето, не го знаем колко близо е. Пък и настоящето не го знаем колко е настояще. Сега кой е прав? Евреите не са прави. Аз считам настоящето, когато един въпрос от вечността, от бъдещето, минава в миналото. Докато ми е тази преходна форма, е настояще. Настоящето е един момент, в който бъдещето се трансформира на минало. Или житото, което взимаш от хамбаря, то е бъдещето. След като посееш, този момент, като хвърляш житото на земята, то е настояще. А като падне на земята, то е минало вече. към беседата >>
- „Г“-то е знак не вечността.
„Гол“ значи „необлечен“ на български. Гол значи предопределена съдба, велик идеал. Езикът, от който е излязъл. „Г“ - гол какво означава? „Г“-то е знак не вечността. А пък „о“-то, това са условията. Значи човек, който иска да бъде гол, той трябва да бъде освободен от всички посторонни неща, които го спъват в живота, да има чиста мисъл, да разбира Божия път, не да го смущава, че пари няма, че ядене няма, как Господ да не помисли за неговото ядене, как Господ да не помисли за неговите обуща? Господ, като те види с обуща, казва: „Моя син го подковали отдолу.“ Като отидете при Бога, Той снема подковите, съблича ни. Казва: „Снемете подковите, съблечете го, шапката свалете. Гол го оставете да се върне при Мене.“ „Гол“ какво значи? към беседата >>
281. Божествената връзка. Новият живот. Трите врати / Божествената връзка , УС , София, 12.4.1936г.,
- Какво са две хиляди години пред вечността? (втори вариант)
Тогава Христос е бил на 33 години. Според мене, като говорят за Христа, трябва да знаят, че днес Той е пораснал, възмъжал и станал възрастен. Тъй щото, сегашният Христос е вече на две хиляди години. Въпреки това, всички говорят за Христа, Който живял в миналото, страх ги е да говорят за сегашния Христос. Те не могат да си представят, какъв е бил Христос като млад и какъв е сега, като възрастен, на две хиляди години. Какво са две хиляди години пред вечността? Това са два Божествени дни. Ако в миналото Христос е живял 33 години, все едно, че е бил още пеленаче. Днес, когато живее две хиляди години вече, Той минава за малко, двегодишно момченце. В двете години се крият благата и опитностите на двете хиляди години. към втори вариант >>
283. Основната мярка, ООК , София, 29.4.1936г.,
- Господ, Който мислил, Който направил цялата вечност, Който направил света, не могъл да премахне противоречията.
Кажеш: "Аз съм готов да приема твоята съдба." Тогава любовта ще направи нещо, което никога не си виждал. Това е философия. И ако нямате тази философия в живота, много постижения не може да имате. Всякога ще имате противоречия. Защо идат противоречията? Господ, Който мислил, Който направил цялата вечност, Който направил света, не могъл да премахне противоречията. На ваш език казано, да премахваш противоречията, това значи да нямаш противоречия. Противоречия няма, тях ние сами си ги създаваме. Ние мислим, че има противоречия. Един е красив, друг е грозен. Защо е красив? към беседата >>
285. Да им дам живот / Вяра, СБ , София, 19.8.1936г.,
- Знанието не е достояние само на един човек, нито е определено само за един ден, то е определено за цялата вечност. (втори вариант)
Това, което мислиш, че знаеш, а не можеш да го направиш, не е знание. Вследствие на това ние казваме, че има една крива основа, на която хората са стъпили. Някой казва: „Аз така съм се учил.” Може да си се учил така, но това още нищо не значи. Ти можеш да знаеш много неща, но това, което знаеш, трябва да излиза от твоята душа. Знанието трябва да произтича от човешката душа. Знанието не е достояние само на един човек, нито е определено само за един ден, то е определено за цялата вечност. Човек трябва да се учи през цялата вечност. Има нещо красиво в знанието, но без вяра знанието не може да се реализира. И Писанието не казва: „което знаеш”, но „в което вярваш”. А човек трябва да вярва в Онзи, Който знае всичко и Който е направил всичко. Много неща има в света, от които сегашните хора се смущават. към втори вариант >>
- Човек трябва да се учи през цялата вечност. (втори вариант)
Вследствие на това ние казваме, че има една крива основа, на която хората са стъпили. Някой казва: „Аз така съм се учил.” Може да си се учил така, но това още нищо не значи. Ти можеш да знаеш много неща, но това, което знаеш, трябва да излиза от твоята душа. Знанието трябва да произтича от човешката душа. Знанието не е достояние само на един човек, нито е определено само за един ден, то е определено за цялата вечност. Човек трябва да се учи през цялата вечност. Има нещо красиво в знанието, но без вяра знанието не може да се реализира. И Писанието не казва: „което знаеш”, но „в което вярваш”. А човек трябва да вярва в Онзи, Който знае всичко и Който е направил всичко. Много неща има в света, от които сегашните хора се смущават. Защо се смущават? към втори вариант >>
- Учените говорят за вечността, за другия свят, за милионите слънца и звезди в вселената, но за обикновения човек всичко това остава непознато, докато той не разбере временните неща.
Човек трябва да разсъждава върху всичко, което го обикаля, което става около него, за да различи временното, преходното от вечното. Докато не разбере временното, човек не може да дойде до вечното. Учените говорят за вечността, за другия свят, за милионите слънца и звезди в вселената, но за обикновения човек всичко това остава непознато, докато той не разбере временните неща. Докато не изучи временното, човек гледа на вечното като на предположение. Той казва: Аз не съм ходил на тия слънца и не ги признавам. – Има хора на тия слънца. – Възможно е, аз не съм ги видял. За да разберете далечните, отялечените неща, вие трябва да изучите и най-малките бубулечици на земята. към беседата >>
- Той продължава през цялата вечност.
В тоя смисъл Христовото учение дойде да спаси света. Да се спаси човек, това значи да познае Бога. Само Бог може да спаси човечеството. Само оня човек може да се спаси, който познава Бога. Познаването на Бога не е еднократен процес, но многократен, т.е. непреривен. Той продължава през цялата вечност. Вечно ще учиш, за да познаеш величието на Бога. Това ще бъде радостта на твоята душа. Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да познаем Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил“. В познаването Бог се изразява на всички хора по различен начин: на добрите и праведните по един начин, на разумните – по друг начин, на светиите – по трети начин. Изобщо, няма същество в света, на което Бог да не се изявява. към беседата >>
288. И доведи тука сиромасите, и клосните, и хромите, и слепите!, НБ , София, 3.1.1937г.,
- Истината представя единственият Син на Бога, роден преди самата вечност.
Ще ме извините, че се произнасям така, но ето какъв е моят критерий. Под думата „семейство“ аз разбирам мястото, дето любовта царува, дето мъдростта учи хората, а истината ги осветява. И тогава, според мене, любовта е майката, мъдростта е бащата, а истината представя първия син или първата дъщеря на Бога. Всички, съединени в едно, съставят човека. Дъщерята и синът, съединени в едно, представят истината. Истината представя единственият Син на Бога, роден преди самата вечност. към беседата >>
291. Така трябва да бъде издигнат Син Человечески!, НБ , София, 24.1.1937г.,
- И Бог даже, за да създаде свят, Той е мислил цяла вечност.
Ние, съвременните хора, искаме да уредим всички работи изведнъж. Това е привилегия само за Бога. И Бог даже, за да създаде свят, Той е мислил цяла вечност. Сега сме в друга една вечност, в която Той пак мисли за онова, което впоследствие ще създаде. И при това положение, ние искаме да Му дадем съвет. Ние искаме да дадем своя проект. Затова аз казвам и съм казал на мнозина: Дайте вашия проект, по който светът трябва да бъде създаден, и аз ще го изпратя на Господа. Вие казвате, че светът не създаден както трябва. към беседата >>
- Сега сме в друга една вечност, в която Той пак мисли за онова, което впоследствие ще създаде.
Ние, съвременните хора, искаме да уредим всички работи изведнъж. Това е привилегия само за Бога. И Бог даже, за да създаде свят, Той е мислил цяла вечност. Сега сме в друга една вечност, в която Той пак мисли за онова, което впоследствие ще създаде. И при това положение, ние искаме да Му дадем съвет. Ние искаме да дадем своя проект. Затова аз казвам и съм казал на мнозина: Дайте вашия проект, по който светът трябва да бъде създаден, и аз ще го изпратя на Господа. Вие казвате, че светът не създаден както трябва. Всички вие сте недоволни от това, което не знаете. към беседата >>
293. Да сторя, НБ , София, 31.1.1937г.,
- Небето е центърът на напреднали същества, които живеят в самата вечност, които творят, които са създали материалния свят.
Бог е навсякъде. Бог е Същество, Което живее навсякъде. Апостол Павел казва: „Ние живеем и се движим в Бога.“ Въпреки това ние Го търсим някъде. Това е физическо схващане на въпроса. Но според духовното схващане Бог наистина е небето, но под думата „небе“ ние разбираме образ, символ, идеал на един възвишен, уреден живот – живот на възвишена разумност. Небето е центърът на напреднали същества, които живеят в самата вечност, които творят, които са създали материалния свят. Това представя небето – един уреден свят, който се грижи за всички същества около себе си. Всички звезди, които виждате на небето, това са все техни творби. към беседата >>
- Та, на онези хора, които се страхуват, че когато хората се размножават, ще изпълнят света, ние възразяваме: вечността с нищо не може да се изпълни.
Та, на онези хора, които се страхуват, че когато хората се размножават, ще изпълнят света, ние възразяваме: вечността с нищо не може да се изпълни. Това, което е вечно, което е безпределно, никога не може да се изпълни. Размножаването е един разумен, духовен живот, от който не трябва да се страхувате. Ако ние мислим обратното, погрешката е в нашето схващане. към беседата >>
295. Прави и криви линии, МОК , София, 12.2.1937г.,
- Нали казват геометриците, че ако една права линия се продължи във вечността, тя ще се срещне.
Сега, геометрически как се определят кривите линии? Кривата линия е сбор от прави линии. Вземете един център, от който излиза една права линия, и придвижете тази права около центъра – образува се крива линия. Защо при движението на права около център се образува крива линия? Нали казват геометриците, че ако една права линия се продължи във вечността, тя ще се срещне. Ако продължите две успоредни прави, във вечността те ще се пресекат, т. е. ще се приближат. Ако движението върви от точка В към точка А, ще се приближат ли? Правите, които могат да се срещнат в центъра по този начин, успоредни ли са? При обикновеното механично разбиране, причината, която движи две успоредни прави, е външна и тогава вътрешното отношение между тях няма да се измени. към беседата >>
- Ако продължите две успоредни прави, във вечността те ще се пресекат, т. е.
Сега, геометрически как се определят кривите линии? Кривата линия е сбор от прави линии. Вземете един център, от който излиза една права линия, и придвижете тази права около центъра – образува се крива линия. Защо при движението на права около център се образува крива линия? Нали казват геометриците, че ако една права линия се продължи във вечността, тя ще се срещне. Ако продължите две успоредни прави, във вечността те ще се пресекат, т. е. ще се приближат. Ако движението върви от точка В към точка А, ще се приближат ли? Правите, които могат да се срещнат в центъра по този начин, успоредни ли са? При обикновеното механично разбиране, причината, която движи две успоредни прави, е външна и тогава вътрешното отношение между тях няма да се измени. Но да допуснем, че влиянието на тези успоредни линии се пренесе върху самите тях. към беседата >>
296. Тримата професори, МОК , София, 2.4.1937г.,
- Няма нужда да знаеш всичко изведнъж, а трябва през цялата вечност да изучаваш нещата.
Докато не сте го разбрали, вие се намирате на твърда почва, дето всичкото седи отвън. Следователно, знанието образува шупли, а невежеството държи нещата твърди. Има едно невежество в света, което Природата е турила; има и друго невежество, което не е от нея. Ние не трябва да знаем всичко, защото най-голямото нещастие щеше да бъде, ако знаем всичко. Това е невъзможно и никога не го пожелавай. Няма нужда да знаеш всичко изведнъж, а трябва през цялата вечност да изучаваш нещата. Да искаш да разбереш всичко изведнъж означава, че не разбираш Живота. Кажете ми какво ще стане, когато разбереш всичко изведнъж?... към беседата >>
299. Както Бог мисли и прави, УС , София, 2.5.1937г.,
- И той иска жененият да знае дали през вечността тази жена, която има сега, ще бъде с него. (втори вариант)
Най-първо ще мислиш, че не си женен и докато не избиете тези идеи от главите си, вие ще живеете в света на илюзиите и на разочарованията. Под думата "женен“ ще считате един слуга, който има да извърши една работа на господаря си и като я свършите, ще кажеш: Господи, освободи ме от тази работа, която свърших. И той иска жененият да знае дали през вечността тази жена, която има сега, ще бъде с него. И тя иска да знае същото. във вечността само един ще бъде с вас и Този, който ще бъде с вас, това е Бог, който ви е създал. А човекът в сегашната форма, той се измени, и няма да го познавате. към втори вариант >>
- във вечността само един ще бъде с вас и Този, който ще бъде с вас, това е Бог, който ви е създал. (втори вариант)
Най-първо ще мислиш, че не си женен и докато не избиете тези идеи от главите си, вие ще живеете в света на илюзиите и на разочарованията. Под думата "женен“ ще считате един слуга, който има да извърши една работа на господаря си и като я свършите, ще кажеш: Господи, освободи ме от тази работа, която свърших. И той иска жененият да знае дали през вечността тази жена, която има сега, ще бъде с него. И тя иска да знае същото. във вечността само един ще бъде с вас и Този, който ще бъде с вас, това е Бог, който ви е създал. А човекът в сегашната форма, той се измени, и няма да го познавате. към втори вариант >>
- Който не гледа на женитбата така, иска да знае, ще среща ли през вечността своята възлюбена.
Преди да влезете в другия свят, ще ви поставят на карантина, да ви освободят от мисълта, че сте женени. Докато не се освободите от тая мисъл, вие ще живеете в света на илюзиите и разочарованията. Под „женен човек" разбирам слуга, който трябва да свърши една работа за господаря си. Като я свърши, ще каже: Господи, свърших работата, която ми даде. Дай ми друга работа. Който не гледа на женитбата така, иска да знае, ще среща ли през вечността своята възлюбена. През вечността ти ще срещаш само Оня, Който те е създал и те обича. Вън от Бога, всички форми, които сте познавали на земята, ще се изменят. Следователно, в оня свят ще се познавате като души, а не като мъже и жени. към беседата >>
- През вечността ти ще срещаш само Оня, Който те е създал и те обича.
Докато не се освободите от тая мисъл, вие ще живеете в света на илюзиите и разочарованията. Под „женен човек" разбирам слуга, който трябва да свърши една работа за господаря си. Като я свърши, ще каже: Господи, свърших работата, която ми даде. Дай ми друга работа. Който не гледа на женитбата така, иска да знае, ще среща ли през вечността своята възлюбена. През вечността ти ще срещаш само Оня, Който те е създал и те обича. Вън от Бога, всички форми, които сте познавали на земята, ще се изменят. Следователно, в оня свят ще се познавате като души, а не като мъже и жени. към беседата >>
300. Разумният музикален живот, ООК , София, 5.5.1937г.,
- Ако вземете в египтяните тази линия на буквата А, тя е линията на вечността.
Вие сега не можете да спазвате онова, което сте придобили, понеже не обръщате внимание на музиката. Ти седнеш най-първо. В музиката има една основа. О-то показва условията, които Бог ти дал, то е гласът. А-то показва онова бреме, ония задължения, които ти са дадени в живота, по кой начин ти трябва да ги разрешиш. Ако вземете в египтяните тази линия на буквата А, тя е линията на вечността. Едно движение отгоре надолу, това е законът на инволюцията – а. Така написано това е законът на инволюцията. Това е А, но и евреите имат тая буква. Това е тяхният Алеф. Ние я имаме като гласна, а у тях е съгласна. към беседата >>
- Като изучавате смисъла на тоновете и тяхното съчетание, дохождате до различните добродетели, като музикални пиеси, написани от видни музиканти през вечността.
Важно е да проникнеш във вътрешната страна на музиката, да разбереш законите на всеки тон. Например, тонът „си" е мощен. Той представя най-високото стъпало, до което човек може да стисна в известна област. Той е врата за преминаване от една гама на живота в друга. За да се изяви силата на този тон, трябва да го вземете чисто. Като изучавате смисъла на тоновете и тяхното съчетание, дохождате до различните добродетели, като музикални пиеси, написани от видни музиканти през вечността. Да бъдеш добър, това значи, да произведеш правилно една музикална пиеса, написана от някой виден музикант с участието на видни философи и художници. Реално нещо е доброто. То е една от великите картини на живота, наречена в Писанието „дървото на живота." Говори се в Писанието и за дървото за познаване на доброто и злото. Доброто има отношение към сърцето. към беседата >>
302. Първата песен, ООК , София, 26.5.1937г.,
- Време и пространство и вечност, всичко това е построено от Бога.
Знаете ли какво нещо е Син Божий? – Тази идея е неопределена. И думата Бог и тя е неопределена. Бог е Същество, Което всичко прави и разумно го прави. Няма за Него нещо невъзможно. Време и пространство и вечност, всичко това е построено от Бога. Божественото регулира нещата. Ти като идеш при Бога, при най-големите нещастия, оплачеш му се за смъртта, която те е постигнала, Той веднага каже само една дума и като каже, животът, всичко дойде и мир ти даде, и радост ти даде, и всичко. Каже една дума и радостта ти иде, мирът иде, богатството иде. Всичко се заличава. То е Господ. към беседата >>
303. Великoтo малко и великото голямо, НБ , София, 20.6.1937г.,
- Бог, Който е размишлявал през цялата вечност, Той е предвидил в продължение на 120-годишен живот на Земята какви способности, какви дарби трябва да имате, каква нервна система, какви органи трябва да имате, за да съответствуват на сегашното ви развитие.
Та казвам: Ние трябва да взимаме нещата в тази форма, в каквато Бог ги е създал. Бог, Който е размишлявал през цялата вечност, Той е предвидил в продължение на 120-годишен живот на Земята какви способности, какви дарби трябва да имате, каква нервна система, какви органи трябва да имате, за да съответствуват на сегашното ви развитие. Обаче за всичко това ви трябва метод, начин, по който да можете да използувате Божествените блага, които ви са дадени. Във всички религии досега все са били давани начини. Някои религии са препоръчвали като метод вярата, други са препоръчвали обичта, любовта, но при всички тия методи и начини хората все са дохождали до някакви противоречия. към беседата >>
304. Външен и вътрешен живот / Вътрешен и външен живот, УС , София, 27.6.1937г.,
- Светията е ученик, който се учил през вечността с голямо постоянство и любов.
Ще изправиш грешката си. Ако кажеш една обидна дума, втори път не я казвай. — Не мога изведнъж да се откажа от нея. — Щом не можеш изведнъж, втория път ще я кажеш по-меко, третия път още по-меко, докато отвикнеш да я употребяваш. Аз не искам изведнъж да станете светии. Светията е ученик, който се учил през вечността с голямо постоянство и любов. Той падал, ставал, но за любовта всичко преодолявал. Светията е бил гонен, преследван, бит, но всичко понасял с търпение и радост. Той вярвал, че светът ще се оправи, че животът е вечен. към беседата >>
306. Лъчи на живота / Първият лъч на топлината, СБ , РБ , 7-те езера, 18.7.1937г.,
- Пробуждането на туй, великото, то заличава всичките грехове, каквито човек е имал през цялата вечност по човешки като се говори. (втори вариант)
Като символ го взимам. Всяка една душа в Божествения свят мяза на една пъпка, която чака своето време. Туй пробуждане не става така произволно, но то е най-великото събитие на битието! Както в един дом най-великото събитие е раждането на едно дете, така и в Божествения свят най-великото събитие е пробуждането на човешката душа, за която ангелите се радват. Защото всеки, който се обръща към Бога, другояче трябва да се разбира - не един грешник, който се обръща, то са човешки схващания. Пробуждането на туй, великото, то заличава всичките грехове, каквито човек е имал през цялата вечност по човешки като се говори. Като се събужда човешката душа, като цъвне, всичко това се съблича. Онова, великото събитие, събуждането как става? Там е сега величието на Божията Любов. То е първият лъч на топлината, която душата приема от Любовта. Първият лъч на топлината го наричам, не на светлината. към втори вариант >>
307. Ценности и възможности, ООК , СБ , РБ , 7-те езера, 21.7.1937г.,
- Душата е склад, която има всичко онова, което от цялата вечност Бог е създал. (втори вариант)
Не че изтичането е Духът. Това, което възприема, е душата. Туй, което създава нещата, е Духът. Туй, което съгражда отвътре, е душата. Значи туй, което съгражда неща, вътре ги урежда, то е душата. Душата е склад, която има всичко онова, което от цялата вечност Бог е създал. Всичко това е складирано в душата. Душата, това е една библиотека, написана с най-хубавата книга. И всеки един човек може да иде и да вземе от някой шкаф някоя книга и да чете. Душата е една галерия, в която са турени най-хубавите книги. Душата е склад на скъпоценности, на скъпоценни камъни. към втори вариант >>
- Душата е склад, която има всичко онова, което от цялата вечност Бог е създал. (втори вариант)
Не, че изтичането е духа. Това, което възприема, е душата. Туй, което създава нещата, е духа. Туй, което съгражда отвътре, е душата. Значи туй, което съгражда неща, вътре ги урежда, то е душата. Душата е склад, която има всичко онова, което от цялата вечност Бог е създал. Всичко това е складирано в душата. Душата това е една библиотека, написана с най-хубавата книга. И всеки един човек може да иде и да вземе от някой шкаф някоя книга и да чете. Душата е една галерия, в която са турени най-хубавите книги. Душата е склад на скъпоценности, на скъпоценни камъни. към втори вариант >>
- Всичко, което Бог е създал през вечността, е складирано в душата.
– Това начало в човека, което създава нещата отвън. – Що е душа? – Това начало, което урежда нещата отвътре. Значи, всичко, което тече навън, е дело на духа. Душата пък възприема нещата навътре. Всичко, което Бог е създал през вечността, е складирано в душата. В това отношение тя представя грамадна библиотека, пълна с най-хубавите книги в света. Който иска да учи, той може да вземе една от книгите на тази обширна библиотека и да чете. Ако търсите някакъв скъпоценен камък, ще го намерите в склада на душата. Ако търсите някакъв хубав, сладък плод, ще го намерите в градината на душата. Каквото потърсите, ще го намерите в скривалището на душата. към беседата >>
308. Идете при чистите извори, НБ , София, 19.9.1937г.,
- За да може Бог да раздаде ония блага, които преди векове, от цялата вечност е определил за вас, Неговото желание е да бъдете вие Негови добри деца, носители на онова Велико учение, за което сте дошли на Земята.
В каквото и противоречие да сте, повикайте любовта, тя е необходима. Любовта е, която носи всички Божествени блага в света. В този смисъл, „Любовта“ е един израз. В древната окултна наука го наричат „Дух“, Който изнася и раздава всичките дарби на човеците, според Свое осмотрение. Бог в Своята любов раздава Своите блага на хората, на Земята. За да може Бог да раздаде ония блага, които преди векове, от цялата вечност е определил за вас, Неговото желание е да бъдете вие Негови добри деца, носители на онова Велико учение, за което сте дошли на Земята. към беседата >>
309. Бал маске, НБ , София, 3.10.1937г.,
- И през целия си живот, и през цялата вечност все трябва да се притуря по нещо ново, както в молитвата „Отче наш“, така и във всичко, което правите.
Ами не е ли еднообразие, ако всеки ден четем молитвата „Отче наш“ все по един и същ начин? Днес я четем, утре я четем, ред дни я четем, все по един и същ начин, докато най-после тя стане еднообразна. Всякога, когато четеш „Отче наш“, трябва да внасяш една нова мисъл. Всеки ден човек трябва да внася едно ново тълкувание в нея. Ако два пъти четеш „Отче наш“ с една и съща мисъл, ти си вече на крив път. И през целия си живот, и през цялата вечност все трябва да се притуря по нещо ново, както в молитвата „Отче наш“, така и във всичко, което правите. Щом тази молитва стане еднообразна, тя изгубва вече своя смисъл. Такова еднообразие има и в съвременната математика и геометрия. Те стават вече дедуктивни, сухи науки. Например, в геометрията имаме теоремата, че срещу равни страни лежат равни ъгли и срещу неравни страни лежат неравни ъгли. Защо е така, това геометриците го доказват. към беседата >>
310. Да видят, УС , София, 10.10.1937г.,
- Какво представят хиляда години пред вечността?
Като влезете там, ще ви приемат с готовност, но веднага ще ви дадат една мъчна задача. Ако можете да я решите, ще ви приемат; ако не можете, ще ви върнат назад. Казвате: Достатъчно е 20 години да следваме пътя на новото учение, за да ни приемат там. – Не, и 100, и 200 години са малко. Едва след хиляда години може да ви приемат на небето, между възвишените същества. Какво представят хиляда години пред вечността? – Едва една секунда. Ако хиляда години са една секунда, каква част от секундата съставят 20 години? – Какво сте правили през тези 20 години? – Молили сте се по три пъти на ден: сутрин около 5 – 10 минути, на обяд 5 – 10 минути и вечер 5 – 10 минути. Значи, по три пъти на ден си мислил за Господа. към беседата >>
311. Подобно е на невод, НБ , София, 10.10.1937г.,
- Човешката душа е създала вселената, а човешкият дух е създал вечността.
Ако при пеенето или при свиренето умът на човека не взима участие или ако и сърцето не взима участие, ако и душата не взима участие и най-после, ако и духът не взима участие, ти никакъв музикант не можеш да бъдеш. Ако и в говора на човека не взима участие умът, сърцето, душата и духът му, той ще бъде един обикновен говор. Каквато работа и да върши човек, ако в тази работа не взима (участие) неговото сърце, неговият ум, неговата душа и неговият дух, нищо няма да излезе от нея. Затова именно казвам: Човешкото сърце е създало планетите. Човешкият ум е създал Слънцето. Човешката душа е създала вселената, а човешкият дух е създал вечността. Значи, духът е създал хилядите безбройни вселени. Тъй щото, когато говорите за сърцето, не мислете, че то е слабо, както вие си го представяте. То е създало нашата земя, както и всички останали планети. Чрез сърцето Бог е пожелал да създаде, да устрои земята. Казва се в Писанието: „Дух Божий се носеше по земята.“ Значи, земята е устроена според желанието на сърцето. към беседата >>
- Ако искаме да изучаваме духа, трябва да изучаваме вечността.
Следователно, доброто е за самия тебе. Ако ние разглеждаме по този начин Царството Божие, то е една възможност да излезем от земята и да отидем към Слънцето. Значи, да се запознаем със Слънцето, това е въпрос на ума. Като се запознаем със Слънцето, ще искаме да опознаем нашата душа. За тази цел ние трябва да изучаваме вселената. Ако искаме да изучаваме духа, трябва да изучаваме вечността. Какво нещо е вечността? Вечността е проспект или едно велико бъдеще, което стои пред човека, за да знае какво стои пред него. Когато художникът рисува краските, той ги нарежда по закона на музиката. И богатството се определя от законите на музиката. Ти не можеш да станеш богат, ако не знаеш правилно да вземеш тона „фа“. към беседата >>
- Какво нещо е вечността?
Ако ние разглеждаме по този начин Царството Божие, то е една възможност да излезем от земята и да отидем към Слънцето. Значи, да се запознаем със Слънцето, това е въпрос на ума. Като се запознаем със Слънцето, ще искаме да опознаем нашата душа. За тази цел ние трябва да изучаваме вселената. Ако искаме да изучаваме духа, трябва да изучаваме вечността. Какво нещо е вечността? Вечността е проспект или едно велико бъдеще, което стои пред човека, за да знае какво стои пред него. Когато художникът рисува краските, той ги нарежда по закона на музиката. И богатството се определя от законите на музиката. Ти не можеш да станеш богат, ако не знаеш правилно да вземеш тона „фа“. Онези, които са станали богати, пеят добре тона „фа“. към беседата >>
- Вечността е проспект или едно велико бъдеще, което стои пред човека, за да знае какво стои пред него.
Значи, да се запознаем със Слънцето, това е въпрос на ума. Като се запознаем със Слънцето, ще искаме да опознаем нашата душа. За тази цел ние трябва да изучаваме вселената. Ако искаме да изучаваме духа, трябва да изучаваме вечността. Какво нещо е вечността? Вечността е проспект или едно велико бъдеще, което стои пред човека, за да знае какво стои пред него. Когато художникът рисува краските, той ги нарежда по закона на музиката. И богатството се определя от законите на музиката. Ти не можеш да станеш богат, ако не знаеш правилно да вземеш тона „фа“. Онези, които са станали богати, пеят добре тона „фа“. Онези, които са станали умни, пеят добре тона „ми“. към беседата >>
- – Какво нещо е вечността?
Аз зная, че във вечността има един Дух, който всичко е създал. Какво ще разберете вие? – Какво нещо е природата? – Какво нещо е слънцето? – Какво нещо е вселената? – Какво нещо е вечността? – Това са области непонятни. Човек мисли, че знае. Хубаво е, защото има някои, които знаят. Туй, което аз зная, други го не знаят. Пък туй, което онзи не знае, все таки в света има един, който знае. към беседата >>
- Той нищо не знае за сърцето на природата, нищо не знае за ума на слънцето, нищо не знае за душата на вселената и нищо не знае за духа на вечността, а пита за онзи, който няма никакво отношение.
Сега вие знаете как постъпва. Вие току изведнъж минавате за големи авторитети. Всичките хора казват така: „Защо Бог направи света така? “ Ами, че те знаят. То е най-голямата галиматия, никаква философия няма. Той нищо не знае за сърцето на природата, нищо не знае за ума на слънцето, нищо не знае за душата на вселената и нищо не знае за духа на вечността, а пита за онзи, който няма никакво отношение. Този, вечният, той ни най-малко няма отношение, той ни най-малко не се интересува от нито едно същество на земята. За този, един народ пет пари не струва. И цялото човечество нищо не струва. Те започват да струват дотолкоз, доколкото сърцето на природата, умът на слънцето, душата на вселената и духът на вечността – вечният дух може да ги препоръча. Тяхната препоръка за даден човек е важна. към беседата >>
- Те започват да струват дотолкоз, доколкото сърцето на природата, умът на слънцето, душата на вселената и духът на вечността – вечният дух може да ги препоръча.
То е най-голямата галиматия, никаква философия няма. Той нищо не знае за сърцето на природата, нищо не знае за ума на слънцето, нищо не знае за душата на вселената и нищо не знае за духа на вечността, а пита за онзи, който няма никакво отношение. Този, вечният, той ни най-малко няма отношение, той ни най-малко не се интересува от нито едно същество на земята. За този, един народ пет пари не струва. И цялото човечество нищо не струва. Те започват да струват дотолкоз, доколкото сърцето на природата, умът на слънцето, душата на вселената и духът на вечността – вечният дух може да ги препоръча. Тяхната препоръка за даден човек е важна. Ако тия четирите кажат нещо за тебе, Той ще се заинтересува, и ако тия четирите кажат нещо за един народ, ще се заинтересува, но ако те не кажат, нищо не струва един народ. Вие някой път питате: „Защо Господ така създал света? “ Вие не вървите по онзи канал, по пътя на разумното. Питайте сърцето на природата, питайте ума на слънцето, питайте душата на вселената, питайте духа на вечността и те ще хвърлят известна светлина във вашия ум. към беседата >>
- Питайте сърцето на природата, питайте ума на слънцето, питайте душата на вселената, питайте духа на вечността и те ще хвърлят известна светлина във вашия ум.
Те започват да струват дотолкоз, доколкото сърцето на природата, умът на слънцето, душата на вселената и духът на вечността – вечният дух може да ги препоръча. Тяхната препоръка за даден човек е важна. Ако тия четирите кажат нещо за тебе, Той ще се заинтересува, и ако тия четирите кажат нещо за един народ, ще се заинтересува, но ако те не кажат, нищо не струва един народ. Вие някой път питате: „Защо Господ така създал света? “ Вие не вървите по онзи канал, по пътя на разумното. Питайте сърцето на природата, питайте ума на слънцето, питайте душата на вселената, питайте духа на вечността и те ще хвърлят известна светлина във вашия ум. Та аз бих поставил въпроса математически на един, който пита има ли Господ или няма. Вие задайте въпроса на един математик, на един учен човек: „Какъв е центърът на вселената, материалният център на цялата вселена какъв е? “ Ако нашата слънчева система има един център, ако всичките други системи имат едно вечно движение, в какво направление е туй движение, де е този общ център на движението? Вие никога не сте мислили заради него. Ние сега изучаваме неща, за които нищо не знаем. към беседата >>
- 38-та година изисква да боравите със сърцето на природата, да боравите с ума на слънцето, да боравите с душата на вселената и да боравите с духа на вечността и онзи проявения Бог, Който чрез тях се проявява.
Ако ме питате: „Защо искаш да бъдеш добър? “, ще кажа: Ако не бъда добър на цялото човечество няма да му върви. Та аз сега искам ученици от този род. Казвам ви тази година какво нещо е ученикът. Тъй както сте сега, няма да си направя заключение, вие сами ще си го направите. 38-та година изисква да боравите със сърцето на природата, да боравите с ума на слънцето, да боравите с душата на вселената и да боравите с духа на вечността и онзи проявения Бог, Който чрез тях се проявява. Тогава ученикът е на място и може да стане каквото иска. Сегашният човек е стар аероплан, ще го продадете „пощо защо“. Старите аероплани се продават. Онова, което имате, вие сте постигнали, туй което сега имате, бъдещите постижения, които имате предвид, те може да се постигнат само по този начин. Вземете, когато човечеството се е намирало в гъстата материя, те са имали богове подобни на тях. към беседата >>
317. Обичай и освобождавай, ООК , София, 26.1.1938г.,
- Не само трябва да обичаш човека, не само да го прегърнеш и целунеш, но онова, което направиш за него, да остане паметно в неговия живот, че през цялата вечност да е доволен, че си му направил добро.
Една илюзия има. Че нашето сърце чувствува по-бързо отколкото нашият ум. Ти чувствуваш нещата преди да си мислил. Добре е първо да мислим, че чувствата да дойдат отпосле. Мисълта да даде едно направление на нашите чувства. Не само трябва да обичаш човека, не само да го прегърнеш и целунеш, но онова, което направиш за него, да остане паметно в неговия живот, че през цялата вечност да е доволен, че си му направил добро. Казва: „Оставаше още да ми счупи ребрата като ме стисна“. Значи, че не е направил добро. Или си го угостил, че той после трябва да повръща. Ти си го целунал, стиснал си му ръката, че през целия живот не може да забрави туй. Това е едно добро. към беседата >>
318. Ще идеш и ще се възродиш, ООК , София, 2.2.1938г.,
- Квадратът означава законът на вечността.
Казано е, чистите по сърце. Този брат е хубаво говорил, но не го разбира, той наизуст го е научил. Той казва: Две по две е четири, но защо е четири, той не знае. Това са земни работи. От физическия свят, винаги означава един преходен свят, който трябва да се разшири. Квадратът означава законът на вечността. Понеже, което става в Божественият свят, само физическият свят дава възможност Божествения свят да се прояви, да има разнообразие. Понеже в Божествения свят промяна и измяна няма, той е неизменен. Божественото във физическия свят трябва да се прояви. Казвам: Физическият свят е едно проявление на Божественият свят. Като идем при Бога от физическия свят ще намерим туй, за което сме копняли, ще го намерим. към беседата >>
320. Да бъде речта ви: ей, ей, не, не, НБ , София, 22.5.1938г.,
- Ако пък опитът излезе сполучлив, ще бъдете осигурени за цялата вечност.
После за един месец, за два, за три, за четири, за пет до 12 месеца. И тогава ако опитът ви излезе сполучлив, елате при мене да ми кажете дали законът е бил верен или не. Пък ако опитът ви е бил несполучлив и останете ощетени, елате при мене, аз ще ви платя всички разноски. Колкото разноски направите, аз ще ви ги платя щедро с най-големи лихви. Ако опитът не излезе сполучлив, ще бъдете осигурени за цял живот. Ако пък опитът излезе сполучлив, ще бъдете осигурени за цялата вечност. Затова казвам: Приложете Божията любов. Тя е приложима навсякъде, във всички работи. Ако болният би приложил любовта, той би разбрал смисъла на своята болест. Ако невежият би приложил любовта, той би разбрал причината на своето невежество. Ако слабият би приложил любовта, той би разбрал причината на своята слабост. към беседата >>
321. Който има уши, нека слуша, СБ , РБ , 7-те езера, 3.8.1938г.,
- Пред него стои вечността.
Какво нещо е животът? – Най-великото изкуство на земята. Да може човек правилно да живее, това значи, да владее най-великото изкуство в света. Всичко в живота е създадено за човека. Пред него стои вечността. Той трябва да учи, да дойде до познаване на Бога, на цялата вселена. В Писанието е казано: „Нито око е видяло, нито ухо е чуло това, което Бог е приготвил за човека". Когато любовта дойде в човека, тя ще отвори очите, му да вижда всичко, което е приготвено за него. Без любов, човек е сляп. Слепият, като срещне своя ближен не намира никакво съдържание в него. към беседата >>
322. Правилна преценка, МОК , София, 28.10.1938г.,
- Трябва да живеете десет вечности.
Какво от това? – Ти не си ходил в оня свят, то е предположение. Ти не знаеш какъв е оня свят, един свят на противоречие. То е един процес, в който всичките мисли, желания се реализират. Безконечните мисли, безконечните желания, безконечните постъпки за човека се реализират постепенно. Трябва да живеете десет вечности. Всяка една вечност е единица с 30 нули. Като живееш, като преживееш, тогава ще разсъждаваш. Като прекарате тия 30 нули, туй време да знаете, да имате ясна представа какво представя единица с 30 нули. Той мисли, че бил в оня свят. Казва: „Какво от това, че си видял един ангел? към беседата >>
- Всяка една вечност е единица с 30 нули.
– Ти не си ходил в оня свят, то е предположение. Ти не знаеш какъв е оня свят, един свят на противоречие. То е един процес, в който всичките мисли, желания се реализират. Безконечните мисли, безконечните желания, безконечните постъпки за човека се реализират постепенно. Трябва да живеете десет вечности. Всяка една вечност е единица с 30 нули. Като живееш, като преживееш, тогава ще разсъждаваш. Като прекарате тия 30 нули, туй време да знаете, да имате ясна представа какво представя единица с 30 нули. Той мисли, че бил в оня свят. Казва: „Какво от това, че си видял един ангел? “ Ти така може да говориш за това, което никога не си видял, но ти като видиш един ангел, няма да говориш така. към беседата >>
323. Ще дойдем, НБ , София, 13.11.1938г.,
- Тази светлина е за цялата вечност.
Животът седи в онова велико разнообразие, което Бог е вложил. Аз взимам думата „Бог“ и вложеното от Него в динамическо, а не в статическо положение. Динамическото положение е всякога известно. Запример, за мен не е важно какво представя светлината изобщо. За мен светлината е това, което във всеки даден момент ми дава възможност да виждам нещата ясно и да се ползвам от тях. Тази светлина е за цялата вечност. Светлината, с която си служите на земята няма да ви служи и на другия свят. Ако речете да си служите с физическата светлина и на другия свят, вие ще бъдете слепи. И ако човек мисли, че на физическия свят може да се ползува с духовната светлина, той пак ще бъде сляп. Човек е дошъл на земята да се учи на ония неща, които на небето ги няма. После той отива на небето да изучава такива неща, които на земята ги няма. към беседата >>
327. Основното правило, УС , София, 22.1.1939г.,
- Господ, който е създал света, Той не е мислил един ден само, но през цялата вечност.
Направи си една къща, в която ти сам да живееш. Не прави къща за хората да живеят. От мене един съвет. И ако ти се хареса къщата, в която ти можеш да живееш добре, тогаз направи друга, но никога не прави за другите, преди да си направиш за себе си да живееш най-малко десет години. А пък сегашното правило, сегашната житейска мъдрост казва: „Като направиш една къща, първата година я дай на враговете си, дай я на приятелите си и най-после за себе си.“ Хората трябва да бъдат умни. Господ, който е създал света, Той не е мислил един ден само, но през цялата вечност. И всяко нещо толкоз дълго време го е обмислял, че всичко, което може да изпъкне, е взето предвид в Божествения план. И човек мисли, че с вяра всичко може да стане. Казваш: „Лесна работа е.“ Ти казваш, че вярваш. Че ако искаш от Бога нещо, което не е разумно, как ще ти го даде? Има много неща, които не са потребни в живота. към беседата >>
328. Правилно верую, НБ , София, 5.2.1939г.,
- Ако да един ден може да го уреди и за цяла вечност може да го уреди.
Всички трябва да държите една мисъл в ума си, която е съществена. Човек, който не може да уреди в един ден живота си, той никога не може да го уреди. И за хиляди години не може да го уреди. Ако да един ден може да го уреди и за цяла вечност може да го уреди. За един ден като не го уреди, той не може да го уреди. Но за да го уреди за един ден, той трябва да вярва в една права мисъл, че Бог, Който е създал човека, че Той е промислил за всичките нужди и всичко е предвидял. Няма нещо, което да не е предвидял и няма защо толкоз да се безпокоим. Всякога има ред писатели – хубаво е за поощрение, че трябва да работим, но трябва да работим от целесъобразност. Изобщо, работата ни не е целесъобразна. към беседата >>
- И тогава от глъбините на своята душа ще призове той Невидимия, Незнайния Бог на вечността, Създателя на всичко.
Ала преди да настъпи то, ученикът ще влезе във великото безмълвие: там няма ни звук, ни светлина. И тогава от глъбините на своята душа ще призове той Невидимия, Незнайния Бог на вечността, Създателя на всичко. Ще Го призове с всичката си душа, с всичкия си дух, с всичкия си ум и с всичкото си сърце и ще каже: „Господи, искам да Те опитам. Един си Ти, Създателят на всичко, и освен Тебе няма други Бог! “ И ако ученикът може да призове Бога с тази пълнота, нейде в пространството ще блесне една малка, микроскопическа светлина, която ще му причини такава радост, че той изведнъж ще забрави всички скърби и страдания. Отдалеч някъде той ще чуе гласа на Бога, на своя Учител, който ще му каже: „Ти искаш да ме познаеш и опиташ. Приготви се тогава за работа. към беседата >>
332. Знаменосци на Любовта, УС , София, 18.6.1939г.,
- И хиляди години да минат, и векове да минат, и вечността да мине, то е ценно.
И единственото, което пребъдва, то е туй, което иде по закона на Любовта. Щом влезете в закона на Любовта, вие влизате в онзи свят, дето нещата всякога имат цена. А пък другите неща са книжни пари. А добродетелите на Любовта са звонкови пари. То е ефикасното, с което небето разполага. И хиляди години да минат, и векове да минат, и вечността да мине, то е ценно. Казвам: Само делата на Любовта ще преживеят всички промени, които ще станат вътре в нашия живот. Другите неща са едно предисловие. към беседата >>
333. Самоотричане, УС , София, 9.7.1939г.,
- В любовта се подразбира онази цена, която в цялата вечност не може да се измени и освен че не се изменя, но нейната цена се увеличава.
Ако обичаш тялото, това тяло един ден ще се разкапе. Кое е онова, което трябва да обичаш? За да обичаш нещо, то трябва да е нещо, което да е постоянно и да не се изменя. Ако ти обичаш един човек и той се изменя спрямо тебе, питам тогава: На каква реалност или на каква база седи тази любов? Тя е неразбрана тази любов. В любовта се подразбира онази цена, която в цялата вечност не може да се измени и освен че не се изменя, но нейната цена се увеличава. В любовта животът се увеличава постепенно. Казано е: „Това е живот вечен, да познаем Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и Господа Исуса Христа, когото си изпратил.“ към беседата >>
334. Умен, добър и силен, СБ , РБ , 7-те езера, 2.8.1939г.,
- Какво представят една, две, три или повече години по отношение на цялата вечност?
Обаче, има случаи, когато на лозената пръчка не оставят нито едно око. Това правят лозарите тогава, когато оставят пръчката да си почине. Тази година тя не дава никакъв плод, но следната година дава изобилно. Това, което става с лозата, става и с човека. И в живота на човека има безплодни години. Какво представят една, две, три или повече години по отношение на цялата вечност? По отношение на вечността годината е равна на една секунда. Светлината се движи с бързина 300 000 км. в секунда. За колко време човек би извървял този път, ако всеки ден изминава по 50 км.? Направете изчисление, да видите, какво е отношението между бързината на светлината и тази на човека в една секунда. към беседата >>
- По отношение на вечността годината е равна на една секунда.
Това правят лозарите тогава, когато оставят пръчката да си почине. Тази година тя не дава никакъв плод, но следната година дава изобилно. Това, което става с лозата, става и с човека. И в живота на човека има безплодни години. Какво представят една, две, три или повече години по отношение на цялата вечност? По отношение на вечността годината е равна на една секунда. Светлината се движи с бързина 300 000 км. в секунда. За колко време човек би извървял този път, ако всеки ден изминава по 50 км.? Направете изчисление, да видите, какво е отношението между бързината на светлината и тази на човека в една секунда. Тъй щото, не се смущавайте от това, че не сте успели да направите онова, което другите хора над вас са направили. към беседата >>
336. Бъдете служители, ООК , София, 20.9.1939г.,
- Следователно, при всяка една вдлъбната плоскост, туй означава човек на вечността.
Аз, когато произнасям думата „лош“, всякога, преди да произнеса думата „лош“, произнасям думата бавно, сричам думите. Казвам, помнете: Всякога, когато искате да говорите, спрете се! Понеже, като размърдате въздуха, ще изпратите кал и тази кал после ще се върне при вас. Понеже в умствения свят и в психическия свят и [във] физическия свят има огънати плоскости. Злото винаги се събира в огънатите плоскости,иде от изпъкналите плоскости и се събира в огънатите. Следователно, при всяка една вдлъбната плоскост, туй означава човек на вечността. към беседата >>
337. Мощните сили в природата, НБ , София, 8.10.1939г.,
- Надеждата разрешава въпросите само на един ден, вярата разрешава въпросите на векове, а любовта е сила, която обхваща цялата вечност.
Надеждата се занимава само с един ден – от изгрева на Слънцето до залязването. Надеждата разрешава въпросите само на един ден, вярата разрешава въпросите на векове, а любовта е сила, която обхваща цялата вечност. Тя обхваща цялото човечество. Ако не можеш да обичаш хората поне умствено, ти не можеш да започнеш с любовта. Ако не можеш да вярваш, че един ден ще ти се дадат условия да се подигнеш, ти не можеш да започнеш с вярата. Ти трябва да вярваш в това въпреки всички противоречия, които съществуват в света. И после, ти трябва да се надяваш, че всеки ден има нещо, което е отредено специално за тебе. към беседата >>
338. Правилно възприемане и правилно даване, ООК , София, 8.11.1939г.,
- Бъди благодарен от живота, който имаш сега, в този момент, понеже цялата вечност, цялото бъдеще е твое.
Като не искаш да изпълниш Волята Божия, като не искаш да услужиш, ти ще се отчуждиш от Бога. И ако не оцениш онова, което Бог ти е дал, ако роптаеш, ти се отдалечаваш от Бога. Бъди благодарен във всеки момент от това, което имаш. То е едно велика благо, което Бог ти е дал. Бъди благодарен от живота, който имаш сега, в този момент, понеже цялата вечност, цялото бъдеще е твое. към беседата >>
342. Познаване на великото, НБ , София, 7.1.1940г.,
- Нулата накрая представя вечността, която е донесла хубавите работи и ги е турила под квачката да се мътят.
Казвам: Гласът на тази година ще се чуе чак след 999 година. Тази година е Слънчева. Най-първо имате числото 19, което е щастливо число. Числото 19, това е онзи небесен Господар, който е направил всичко в света. Числото 40 представя влиянието на Слънцето. Нулата накрая представя вечността, която е донесла хубавите работи и ги е турила под квачката да се мътят. Като се излюпят малките, ще видите гълъбчета ли са, юрдечета ли са, гургулички ли са, змийчета ли са, гущерчета ли са. За да се излюпят всички, изисква се дълъг период от време, затова не се плашете. Ако дочакате 999 година, ето какво ще се случи – змиите ще ги употребяват за въжета, да си простират дрехите на тях. Те ще си служат с живи въжета. Ако змията е дълга, дълго въже ще се направи от нея. към беседата >>
344. И ще родиш син, НБ , София, 28.1.1940г.,
- На разходка, понеже през цялата вечност те са живели все на едно място, дотегнало им е вече да живеят там, затова решили да си направят своите екскурзии.
Къде отиват жителите на Слънцето? На разходка, понеже през цялата вечност те са живели все на едно място, дотегнало им е вече да живеят там, затова решили да си направят своите екскурзии. Един ден те пак ще се върнат в своето отечество. Не стига това, но понякога понасят и нас, че, щем-не щем, и ние вървим с тях. Те си правят своите екскурзии, а ние по принуждение ги следваме. Значи, ние сме зависими от тях. Те си имат свое отопление и осветление, те са богати като князе и царе, а ние, които живеем на Земята, се нуждаем от въглища, от осветление. към беседата >>
346. Слава във вишних Богу, НБ , София, 11.2.1940г.,
- Има едно знание на вечността, наречено Божествено знание, което никога, никога не се изменя.
Сега вие можете да ми зададете въпроса: това научно ли е? Това е повече от научно. Не само че е вярно, но и реално. Има едно знание на вечността, наречено Божествено знание, което никога, никога не се изменя. Но има едно знание, което се явява във временното, постоянно се изменя. Запример, само за Слънцето в сегашния век има повече от сто теории, които след време са изхвърлени и са се заместили с нови. Теориите за светлината днес са други в сравнение с тия на миналия век. Също така и за силите на природата има много теории, които постоянно се менят и заместват с нови. Не че природата се е изменила – тя си е останала една и съща, но нашите изяснения се менят и заместват с нови. към беседата >>
- Там се складират всички неща от цялата вечност.
Когато влезем в подсъзнателния свят, трябва да сме будни. Тъй щото, съзнанието има свои полюси, които наричаме полюси на Божественото съзнание. Подсъзнанието и свръхсъзнанието са двата полюса на Божественото съзнание. А съзнанието и самосъзнанието пък са други два полюса на друго съзнание. В подсъзнанието се намират всички неща на миналото. Там се складират всички неща от цялата вечност. И ако ние познаваме законите, каквото ни потрябва от миналото, ще се обърнем към това Божествено съкровище, да го изтеглим. Всичко, каквото ни потрябва в бъдещето, ще черпим от подсъзнанието. Сега ние трябва да прилагаме съзнанието в живота си. В дадения случай съзнанието ще бъде за сърцето, за чувствата, а самосъзнанието – за ума. Ние трябва да изправим погрешките си със самосъзнанието. към беседата >>
351. Математическо отношение и геометрическо положение, НБ , София, 5.5.1940г.,
- Едно математическо отношение, то изисква проверка през цялата вечност.
Дали е вярно, научни работи. Те са положения, които трябва да ги проверявате. Ние говорим сега свободно. Като ги проверите, аз казвам: няма изключения, но трябва да се проверят. Сега не трябва да вярвате. Едно математическо отношение, то изисква проверка през цялата вечност. Вие ще го проверявате. Ако едно математическо отношение през цялата вечност няма нито едно изключение, то е вярно. Ако едно геометрическо положение през цялата вечност вие може да го опитате, то е вярно. Не само да бъде два, три пъти вярно, но през всичкото време като опитвате, то не се изменя в себе си, то е самата истина на нещата. към беседата >>
352. Старият и новият човек, НБ , София, 12.5.1940г.,
- Ние изискваме доказване, понеже се изисква цяла една вечност да се докаже.
Разни определения на философите може да четете. Всяко едно определение може да е вярно за своето време. Човек е същество, за което е създаден целият материален свят. Туй, което сега съществува, което изучавате, безбройните слънца, са създадени за човека. Той е дете на Бога, за което Той е създал всичко. Ние изискваме доказване, понеже се изисква цяла една вечност да се докаже. Нещата се доказват само когато се опитат, когато се опитат чрез ума, когато се опитат чрез сърцето, когато се опитат чрез човешката душа или чрез човешката воля. Или, другояче казано, когато нещата ги опитаме, чрез онази Божествена Мъдрост, която ще внесе знания в нас или чрез онази Божествена Любов, която ще внесе всичките благородни чувства и когато ще ги опитаме чрез Божествената Истина, която ще внесе свобода в нас. Казваме: що е човек? Човек е последното дете, което носи свободата за човешкия ум. Човек е това, което носи свобода за човешкото сърце. към беседата >>
355. На сватба, СБ , РБ , София, 28.7.1940г.,
- Това се отнася до настоящето и до бъдещето, до цялата вечност.
Ония, които казват, че имат Любов, ще ги заведем в някоя болница, да приложат любовта си. Ако болните оздравеят, любовта им е силна; ако болните не оздравеят, те нямат любов. Любовта на хората се изявява в яденето, в обличането, в книгите, които пишат – в целия им живот. Всичко, което е казано за Любовта, е напечатано в книги, които ангелите четат. Всяка мисъл, която е родена от Любовта, носи в себе си знание; всяко чувство, родено от Любовта, носи знание; всяка постъпка, родена от Любовта, носи знание. Това се отнася до настоящето и до бъдещето, до цялата вечност. към беседата >>
359. Проводници, МОК , София, 8.11.1940г.,
- Всичките условия имате да станете видни не само в този живот, но и в цялата вечност.
Лицето показва капитала, който е турен в обръщение. Ръката показва какво ще донесе. Като погледнете ръката, ще знаете колко приход ще имате. Като погледнете лицето си, ще знаете колко от този капитал е вложен в обръщение. Ще живеете, и вие схващате за бъдеще в много ограничен смисъл: вие искате да станете видни само в този живот. Всичките условия имате да станете видни не само в този живот, но и в цялата вечност. Всичките хора имат условия да станат видни. То е както колелата, с които вадят вода да поливат. Един съд се пълни, друг се празни. Колелото се върти, но всичките тия съдове едновременно не могат да бъдат пълни. Едни, които поливат, се празнят. към беседата >>
361. Благословен!, НБ , София, 9.2.1941г.,
- Сега аз не зная какво се ползувате, ако някой ви би обяснил, че вечността има край.
Това е човешкият свят. Духовният свят е обратното: Започваш с омразата и свършваш с любовта, започваш със смъртта и свършваш с живота. Божествения свят започваш с живота и вечно продължаваш. Някой казва: Няма ли край това вечно? – Туй, което има край, не е вечно. Сега аз не зная какво се ползувате, ако някой ви би обяснил, че вечността има край. Тогава във вас ще настане такава паника, такова отчаяние, което не сте виждали. Благодарение, че има нещо вечно, няма паника. Благодарение на безкрайната любов, която съществува, благодарение на безкрайната доброта, на свободата, на истината, която съществува, знаем, че всичките нещастия, които имаме сега, ще свършат, ще се мре, ще влезем в другия свят. След като идем в другия свят и оттам ще подемем от живот в смърт, и от смърт в живот, и пак в живот, във втори живот. Ще имаме съвсем друго положение. към беседата >>
362. Правъ пѫть / Прав път, ООК , София, 12.2.1941г.,
- в далечното бъдеще, във вечността може би ще ви се даде някога. (втори вариант)
За деца има място, но за стари няма. Съжалявам, че сте турили кандидатурата си, дето всички ще фалирате. Всички, като идете в другия свят, ще ви скъсат. Защото има шанс да бъдете деца, да бъдете старци няма шанс. За земята е тъй. в далечното бъдеще, във вечността може би ще ви се даде някога. Малко музика сега. Да изпеем “Тъги, скърби”. /Учителят пее и ние пеем “Тъги, скърби”. Учителят свири “Братство, единство”, “Време е да вървим” и ние ги изпяхме. След това изпяхме “Давай, давай”/. към втори вариант >>
363. Малката любов, УС , София, 23.2.1941г.,
- Заблуждение е, когато ние искаме да сме големи, да завладеем цялата вечност, пък всичко е на наше разположение.
Когато желаем големите работи на този шоп, ще носим кончето. Няма по-хубаво нещо в света, човек да е доволен от малките работи, които върши. Няма по-хубаво нещо. Дойде ти една мисъл, която никой не вижда, тя ти носи толкоз радост, че ако ти би имал всичкото богатство, такава радост не би ти произвело. Казвам: Малките ония чувства, малките мисли и постъпки по някой път, произвеждат много по-голяма радост, отколкото, ако бяха ни дали наследство цялата земя. Заблуждение е, когато ние искаме да сме големи, да завладеем цялата вечност, пък всичко е на наше разположение. Всичко туй на земята е предметно учение, цялата физическа вселена е предметно учение. Ти в света можеш да се учиш, разходки да правиш по цялата земя и след като обиколиш, ще се върнеш, ще пишеш една теза и ще напишеш своите пътешествия, ще опишеш една своя добродетел, къде си ходил, какво си видял, какви същества Бог е създал, какви приключения си имал по пътя. Мъчнотии има навсякъде. Каква е била температурата на разните звезди. Какъв е животът на месечината, навсякъде. към беседата >>
364. Музикални тактове, ООК , София, 12.3.1941г.,
- О-то е нула, в дадения случай показва условията, означава и самата вечност, отдето нещата излизат. (втори вариант)
Ако можеш ти да ги съединиш, ако съединиш Л и Ю, какво става? ЛЮ – учудване, някога се учудваш на онази, младата мома: „Лю, брей, как е израснала! ” БО – богат, започва с Б, не с В. Б-то е вързано със земята, има на какво да уповаваш. Богатият уповава на своите пари. О-то е нула, в дадения случай показва условията, означава и самата вечност, отдето нещата излизат. Самата единица е излязла от нищо. Когато казват, че светът е създаден от ни що, от нула е създаден светът. Какво нещо е нищо? Нулата е нищо. Ако имаш нула, тя сама по себе си е нищо. към втори вариант >>
- Да помислиш, че вечността има край, то е лъжа.
Една идея има начало, което е завършено, и след всеки край имате ново начало, и след всяко начало – край. Те са схващания – да се разберат. Единственото нещо, което нас ни радва, е вечното в душата. В духа имаме едно временно понятие. Дотогава, докато мислиш, че са безкрайни, се радваш – и в момента, ако помислиш, че са крайни, ставаш нещастен. Да помислиш, че вечността има край, то е лъжа. Да помислиш, че Бог има слабостите на човека, то е лъжа. Казваш: „Как може да обичам всичките хора? “ Тогава не мислиш право. Всичко в света е единно. Само Бог е едно. към беседата >>
366. Да дойде при мене, УС , София, 27.4.1941г.,
- Цялата вечност може да седите в Божия хамбар, непосети никъде, ще бъдете на зрънца.
Всяко житено зърно ще стане една красива мома или един красив момък, един учен философ, един музикант, един скулптор, един художник, един ангел. Следователно, заслужава житеното зърно да страда, понеже ще стане промяна. Без туй страдание, нищо не може да стане житото. Казвате: По друг начин не може ли? – Може, но ще седите в хамбара вътре. Цялата вечност може да седите в Божия хамбар, непосети никъде, ще бъдете на зрънца. Но и тогава няма да ви бъде хубаво. Ще има милиони зрънца на вашия гръб, вие ще бъдете притеснени, ще пазите вашата големина, ни по-големи, ни по-малки ще станете. Ще ви бъде несносен животът в Божествения хамбар. към беседата >>
367. Две състояния, ООК , София, 28.5.1941г.,
- Като кажем: „Бог е Любов”, имате вече всичките възможности в себе си, не само за даден момент, но за цяла вечност имате всичките възможности. (втори вариант)
То е външна работа. Сега казват, че любовта имала цветове, но цветовете не са любов. Може да кажете, (че) любовта носи топлина, но топлината е само качество, тя не е любов. Може светлина да носи, но любовта не е това, което носи. Чистота може да носи в себе си, но тя е проявление на Бога в всичката Негова пълнота. Като кажем: „Бог е Любов”, имате вече всичките възможности в себе си, не само за даден момент, но за цяла вечност имате всичките възможности. Ако вие схващате така вие ще се радвате. Вие ще се уплашите, ако престане Божията Любов. Казвате: „Ако постигнем всичкото познание, после какво ще има? ” Че там се спъвате всички. Аз съм слушал много мъже да казват: „Сега ме обича, ами за бъдеще не зная дали ще ме обича”. към втори вариант >>
369. Зародиш, дърво, плод, УС , София, 22.6.1941г.,
- В цялата вечност има да Го познавате.
Мисля това е най-хубавия начин, свещена книга е човек. Ако аз обичам тази свещена книга, ще обичам и Бога. Бог ще се наслаждава. Понеже във всичко в света Той се проявява и всичко е направил заради нас, та от него да го познаем. Познаването на Бога не мислете, че така бързо ще стане. В цялата вечност има да Го познавате. Вие искате да познаете Господа изведнъж. Там има в Евангелието турено: „Това е живот вечен, да позная Тебе, единаго, истинаго Бога.“ Това е живот вечен, да позная Тебе в цялата вечност. Тебе да позная, непреривната форма в преривната. В тази форма, понеже да не обременяваме нашето съзнание с многократните форми. към беседата >>
371. Предназначението на човека, НБ , СБ , София, 31.8.1941г.,
- Но не онази временна любов, която трая месец, година, две, но любовта, която трая през вечността. (втори вариант)
Новата светлина в света трябва да се проповядва. Без любов светът не може да се обнови. Единственото нещо, което трае, е любовта. Но не онази временна любов, която трая месец, година, две, но любовта, която трая през вечността. Любовта, каквато е на земята, такава е и в другия свят. Никога не се изменя любовта. Бог казва, че той ни написал на дланта си. Баща ви и майка ви може да ви забравят, но „аз – казва – никога няма да ви забравя, написал съм ви на дланта си“. Всеки път, като погледне, ще си спомни. към втори вариант >>
- Единственото нещо, което трае, е любовта, но не онази временна любов, която трае месец, година, две, но любовта, която трае през вечността.
Новата светлина в света трябва да се проповядва. Без любов светът не може да се обнови. Единственото нещо, което трае, е любовта, но не онази временна любов, която трае месец, година, две, но любовта, която трае през вечността. Любовта, каквато е на земята, такава е и в другия свят. Никога не се изменя любовта. Бог казва, че той ни написал на дланта си. Баща ви и майка ви може да ви забравят, но „Аз – казва – никога няма да ви забравя, написал съм ви на дланта си“. Всеки път, като погледне, ще си спомни. към беседата >>
373. В Начало бе Словото, неделна беседа, НБ , София, 26.10.1941г.,
- Казвам: Не туряйте в ума си, да правите малки работи, но онова, което ще направите, да бъде ценно, да остане през цялата вечност, да върви с вас.
Вие треперите, когато давате пари. Ние имаме един наш приятел, който казваше: Човек не трябва да дава много, но от сърце да дава. Аз съм забелязал по 5 стотинки, по 10 стотинки ще даде, но казва, от сърце го давам. Аз влизам в положението, разбирам го. Че не дава много. Казвам: Не туряйте в ума си, да правите малки работи, но онова, което ще направите, да бъде ценно, да остане през цялата вечност, да върви с вас. Ако ще направиш една постъпка, тази постъпка с теб ще трябва да върви. Ако ще покажеш едно любовно чувство, през цялата вечност с тебе да върви. Това са реалните работи. Ако твоята мисъл, която имаш, не те следва, ако твоите чувства, които имаш, не те следват, ако твоите постъпки, които имаш, не те следват, ти не си в реалния свят на нещата. Каквато религия и да имаш, каквато и свобода да имаш, каквото и учение да имаш, те са безпредметни. към беседата >>
- Ако ще покажеш едно любовно чувство, през цялата вечност с тебе да върви.
Аз съм забелязал по 5 стотинки, по 10 стотинки ще даде, но казва, от сърце го давам. Аз влизам в положението, разбирам го. Че не дава много. Казвам: Не туряйте в ума си, да правите малки работи, но онова, което ще направите, да бъде ценно, да остане през цялата вечност, да върви с вас. Ако ще направиш една постъпка, тази постъпка с теб ще трябва да върви. Ако ще покажеш едно любовно чувство, през цялата вечност с тебе да върви. Това са реалните работи. Ако твоята мисъл, която имаш, не те следва, ако твоите чувства, които имаш, не те следват, ако твоите постъпки, които имаш, не те следват, ти не си в реалния свят на нещата. Каквато религия и да имаш, каквато и свобода да имаш, каквото и учение да имаш, те са безпредметни. Народът, той е едно учреждение, един възпитателен дом. Народите са училища. към беседата >>
- За един милион, за 10 милиона, за 10 милиарда, за 100 милиарда, любовта ви да не умира за цялата вечност.
Любовта ви да не умира за една година, Любовта ви да не умира за 10 години, за 100 години, за 1000 години, 10 000 години. За един милион, за 10 милиона, за 10 милиарда, за 100 милиарда, любовта ви да не умира за цялата вечност. Това е реалност в света. Като посетите цялата вселена ще видите ония грандиозните работи, които Бог е създал като училище. Ще срещнете ония напредналите същества, каква щедрост, какво изобилие на любов те имат. Казвам: Един ден като обиколите цялата слънчева система или като влезете в млечния път и го обиколите и докато свършите обиколката, ще минат толкоз години, колкото е числото 10 с 15 нули. Толкоз години ще минат. към беседата >>
377. С малкото, УС , София, 4.1.1942г.,
- Във всички има промяна, в Него няма промяна, в цялата вечност остава един и същ, няма никакво лошо разположение.
Питам сега: кой се е изменил, Господ ли се е изменил, или вие сте се изменили? Всички вярваме в Бога. Във всички има промяна, в Него няма промяна, в цялата вечност остава един и същ, няма никакво лошо разположение. Той има всякога най-доброто разположение към всяко живо същество, каквото и да е то. Към най-малката буболечица Господ има най-доброто разположение, туй бръмбарче да живее тъй, както то разбира; шест крака има, с шест крака да живее, десет крака има – да живее. Не му казва: „Че тебе не са ти потребни десеттях крака“, но казва му: „Много добре, десет крака, сто крака – колкото ти трябват“, не му казва: „Защо ти са сто крака? “ Някой иска голяма къща – голяма къща; друг иска малка: „Каквато искаш“, Той го намира на място. Ние имаме особени идеи за Бога, с които се мъчим. към беседата >>
380. Изгрява слънцето, ООК , София, 18.2.1942г.,
- Ония закони, които Бог положил (Бог като мислил цялата вечност, положил закони), по-хубави закони от тях няма.
Та, казвам: Съществува закон, който трябва да пазим. Не искам да ви турям закон, аз не искам никакви нови закони. Ония закони, които Бог положил (Бог като мислил цялата вечност, положил закони), по-хубави закони от тях няма. Писанието казва, че не са тежки тия закони. Заради Любовта на Бога трябва да бъдем в състояние да се учим хубаво. Ние обичаме да се учим, понеже Бог ни обича. Казва да бъдем добри, понеже доброто е основа на цялото битие, на всичките блага, които ние имаме. към беседата >>
381. Най-лесното, УС , София, 8.3.1942г.,
- Всяко едно нещо, каквото направиш в дадения случай, че през цялата вечност да остане с тебе.
Такива неща при Господа не могат да станат. То е количествено разбиране на времето. Всяко едно нещо, каквото направиш в дадения случай, че през цялата вечност да остане с тебе. Онова, което сега направиш, то не само сега ще ти служи, но и след хиляди години то ще бъде за твоя полза или за твоя вреда. Казва: „Не вреди.“ Имаш крива мисъл, която за бъдеще ще се развие. Знаеш как ще се развие? Както едно змийско яйце се излюпва, да кажем, яйцето на една боа. Туй яйце е безопасно, но като се излюпи и израсте тази боа, най-първо тебе ще погълне. към беседата >>
382. Инертност и движение, МОК , София, 13.3.1942г.,
- Богатството е за през целия живот, не за една година, за две, то е за вечността.
Ти цяла година си се потривал и искаш да я свършиш за няколко деня, заболи те кръстът. Този човек е глупав. Един човек, който иска да вкуси всичките блага на живота в един ден, е глупав човек. Глава го заболява, защото иска всичко. Да бъде богат. Богатството е за през целия живот, не за една година, за две, то е за вечността. Мисли, че като стане богат, не иска да бъде богат. Богатството значи условие, при което можеш да живееш добре. Сиромашията, това е условие, от което можеш да излезеш извън мъчнотиите. Богатството е богатство, за да използуваш добрите условия на живота. Сиромашията е сиромашия да излезеш из мъчнотиите на живота. към беседата >>
383. Слаби и силни, УС , София, 5.7.1942г.,
- Щом любиш, имаш всичките Божии блага на разположение в цялата вечност.
Възходящият път на любовта. Когато Бог ни служи на нас, ние да Му благодарим. Казва: „Син Човечески не дойде да Му служат, но да служи.“ Вие, които още не знаете как да служите, да бъдете весели деца. И за най-малкото подаръче да ви светнат очите: за едно малко палто, за една кърпичка, за обици, за едно парче хляб, за една капка вода да благодариш, като че ли целият свят е твой. Щом любиш, имаш всичките Божии блага на разположение в цялата вечност. Щом не Му служиш, ти си затворил пътя, по който благата идат. Единственият път, по който Божиите блага идат, то е любовта. Единствените слуги, чрез които любовта служи, то е доброто, справедливостта и разумността. То са методи на любовта. към беседата >>
384. Проявление, НБ , София, 27.9.1942г.,
- Цялата вечност е създадена заради нас, да опитаме всичките блага, които Бог е вложил.
Нас ни трябва само една лопата. Вземете две ябълки, но хубави, големи. Едното е за предпочитане. При две караница ще има. Цялата вечност е създадена заради нас, да опитаме всичките блага, които Бог е вложил. Бог има нещо велико, което е приготвил, което трябва да опитаме. Ние трябва да бъдем подготвени да опитаме всичките материални блага. На нас ни трябва едно здраво тяло, един здрав мозък, здраво сърце, здрави крака, здрави ръце. И като спиш да ти бъде приятно, и като се събудиш да ти бъде приятно, навсякъде да усещаш една приятност и да благодариш – това всеки може да има. към беседата >>
385. Положителен живот, ООК , София, 7.10.1942г.,
- Любовта най-първо произлиза от Вечността, влиза в Божествения свят, защото под думата Божествен свят разбираме първия свят, който е проявление на Божественото.
Една малка и хубава мисъл струва повече от милион. Една сестра боледува, дошла при мене и ми казва: „Дайте ми Любов“. Аз я гледам, какво да ѝ дадеш. Стомната пробита, какво да се тури вътре. Казвам ѝ: „Любовта не е като вода, да се дава“. Любовта най-първо произлиза от Вечността, влиза в Божествения свят, защото под думата Божествен свят разбираме първия свят, който е проявление на Божественото. От туй, незнайното, влиза Любовта. Имаме първото пречупване, след второто пречупване тази Любов минава в духовния свят. Има трето пречупване, минава в човешкия свят. Любовта не върви по права линия. През колко препятствия ще мине, докато дойде. към беседата >>
386. Да работим с радост, УС , София, 18.10.1942г.,
- В цялата вечност през туй място, гдето сега минаваме, няма да минем вече.
Сега правите другото възражение, казвате: „Защо Господ направи света така? “ Аз ви отговарям: Господ е правил света много пъти по различни начини. Сега пък го е направил такъв. И този начин няма да бъде последният. Животът, който сега имаме, никога вече няма да мине по този път. В цялата вечност през туй място, гдето сега минаваме, няма да минем вече. Този живот, който сега живеете, никога вече няма да го живеете. Той ще бъде за вас като детинство. Запример сега къде е вашето детинство? Човек минава детинството, минава младенческия път, влиза във възрастния път, а някои са дошли в стария път. Някои са в средата, някои са в началото, а някои в края. към беседата >>
387. Усмихвай се, УС , София, 13.12.1942г.,
- Ние нямаме понятие каква вечност е минала, когато е мислил да създаде сегашния свят.
Ако в тебе има желание да се спреш, а в тях няма желание да се спрат, тогава вие не се разбирате. Ако от събраните тук всеки не влиза в положението на другите, ние не се разбираме. Ние трябва да влезем в положението на Бога. Да искаме да разберем защо е създаден светът, да се ползваме от този свят. Бог е мислил толкова. Ние нямаме понятие каква вечност е минала, когато е мислил да създаде сегашния свят. Сегашният свят е създаден по най-добрия начин от всички начини, по които можеше да бъде създаден тоя свят. Ако в този свят намираме, че му липсва нещо, ние се намираме в крива посока. Колко ти си мислил заради това? Хрумнало ти нещо, че светът не е хубав, че ти не си мислил най-първо. В какво седи, че светът не е красив? към беседата >>
389. С благодат и истина, НБ , София, 24.1.1943г.,
- Единственото нещо, което има тежест, без да се изменя в цялата вечност, това е Истината.
Истината има една определена тежест, която никога не се мени. Единственото нещо, което има тежест, без да се изменя в цялата вечност, това е Истината. И следователно чрез Истината ние подобряваме знанието, подобряваме Любовта, защото Любовта няма тежест. Това е нейното преимущество. Единственото нещо без тежест е Любовта. Единственото нещо, което е безгранично, то е Мъдростта. Единственото нещо, което тежи и което никой не може да дигне, то е Истината. към беседата >>
390. Трите зова, НБ , София, 7.3.1943г.,
- Човек във вечността е определен за нещо велико.
Като дойде Божествената музика, готови сме всичко да дадем. Като излезем от концертната зала, казваме пак старото. Туй няма да бъде така. Една гъсеница е определена да бъде за известно време гъсеница. Човек във вечността е определен за нещо велико. Понеже е минал през всичките етапи, ще мине всичко това, което е определено. Той ще мине през шлифовките, като скъпоценен камък, който е излязъл из утробата на Земята, ще го шлифоват, за да стане диамант, да пречупва светлината. Ако не мине, не придобива цена. към беседата >>
- Може цялата вечност да крякаш, няма да те чуе.
На три неща Господ отговаря. Ако в душата ти има зова на Любовта, слуша. Като кажеш зова на Любовта, слуша. Ако в душата ти има зова на Мъдростта, слуша. Ако в душата ти има зова на Истината, слуша. Може цялата вечност да крякаш, няма да те чуе. За да те послуша Господ, трябва да имаш този зов. Ти минаваш и виждаш, че една мравя се дави във водата. Тя има зов, вика, ти казваш: „С мравята ли аз ще се занимавам. Велика идея имам, нека се дави мравята.“ И загубиш едно условие, с което може Бог да ти помогне. Помогни на мравята, то е Любов в дадения случай. към беседата >>
391. Движение, учение и работа, НБ , София, 25.4.1943г.,
- Всяка постъпка, направена с Любов, е мощна, за вечността пребъдва.
Аз поставям така: Ако освободиш цял народ без Любов, тази постъпка не струва. Ако помогнеш на едно дете да напише нещо с Любов, туй струва повече. Всяка постъпка, направена с Любов, е мощна, за вечността пребъдва. Постъпка, направена без Любов, е само за този живот. Най-малкото нещо, направено с Любов, на хиляди, милиони години отиват. към беседата >>
392. Слуги, ученици, синове, УС , София, 25.4.1943г.,
- Любовта, това е изявление на Бога в Своята вечност, в Своята благост.
От всичко може да правиш дар, но от любовта не може да правиш дар. Любовта никого не ограничава: нито сама се ограничава, нито някого ограничава. Тя е единственото благо в света, което примирява всичките неща. Някой казва: „Аз му подарих своята любов.“ Вие се заблуждавате. Другите работи стават подарък, доброто може да е дар, но за любовта зная, че тя не е дар. Любовта, това е изявление на Бога в Своята вечност, в Своята благост. Апостол Павел казва: „Око не е видяло онова, което Бог е приготвил за онези, които Го любят.“ Любовта е едно благо, не е един дар. Не давайте вашата любов дар никому. Ще направите погрешка. Не приемайте любовта за дар от когото и да е. Всеки дар приемам, но дар от любовта никога не приемам. към беседата >>
393. Нищо и нещо, МОК , София, 14.5.1943г.,
- Две линии че са успоредни, не показва, че за вечността ще останат успоредни, може да се пресекат, да изменят своето положение.
– в нищото няма нещо, тогава в нещото има ли нищо? – И двете са материалистични думи: "нищо" и "нещо". Сега често обясняват: вие гледате един ъгъл, в геометрията казват, че две успоредни линии ще се пресекат в безкрайността. Щом се пресекат, могат ли да бъдат успоредни? Значи две успоредни линии, щом се пресичат, изменят своето направление, движат се, не са в статическо положение. Две линии че са успоредни, не показва, че за вечността ще останат успоредни, може да се пресекат, да изменят своето положение. Че си изменил посоката, няма нищо. Представете си, че имате един приятел, който иде и двамата се срещате лице срещу лице, това е успоредно движение. Срещате се, поздравлявате се, след туй си обръщате гръб един на друг. Единият се придвижва в направление на другия. Единият взема направлението на другия, пресичат се пътищата им. към беседата >>
397. Основа за вечността, ООК , София, 28.7.1943г.,
- Онзи човек, който се научил да обича Бога, той е добил онази основа за цялата вечност.
Аз бих предпочел сто години да живея и да изкажа Любовта тъй, отколкото да съм правил други работи. Тази дума като изкажа, Любов, за бъдеще ще ми създаде много по-добри условия, отколкото всички други работи, които не може да ми бъдат основа. Писанието казва: “Това е живот вечен, да позная Тебе...” Това е живот вечен, да възлюбя Тебе, Господи, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърдце, с всичката си сила. Ако не възлюбиш Господа, всичко друго може да направиш, нищо няма да те ползва. Ако бъдеш най-великият човек и всички хора да те хвалят, но ако не си придобил Любовта, нищо не си добил. Онзи човек, който се научил да обича Бога, той е добил онази основа за цялата вечност. Казвам: положете една основа – Любов към Бога. Всеки от вас да я приложи тъй, както разбира. Не дядото ти как постъпил, не баща ти и майка ти как са постъпвали. Ти постъпи, както разбираш, няма да съгрешиш. Често се спъвате от хората. към беседата >>
- Ако само те си гугуцат през цялата вечност, какво ще придобият?
За да проточиш краката си, трябва да станеш материалист, трябва да влезеш да живееш между хората. Ако искаш да станеш идеалист, живей сам, стани калугер. Най-първо религиозните хора се индивидуализират и искат само с Бога да живеят. Тази идея е неразбрана. Една мома иска да живее само със своя възлюблен. Ако само те си гугуцат през цялата вечност, какво ще придобият? Че е хубаво, е хубаво, но то е временно, временен акт. Ако искаш да придадеш един сантиметър на своя ръст, може да идеш да живееш между хората. Да направя едно сравнение, какво значи да живееш между хората. Представете си, аз съм певец. Певците как живеят? към беседата >>
399. Хармония в живота, СБ , РБ , София, 10.9.1943г.,
- Той прави само една вдишка и една издишка през цялата вечност.
Хората искат да бъдат търпеливи, но и това още не е възможно. Докато правиш 10 вдишки и 10 издишки в минута, ти не можеш да бъдеш търпелив. За търпеливия човек е нормално да прави три вдишки и три издишки на минута. За Бога е казано, че е дълготърпелив. Той прави само една вдишка и една издишка през цялата вечност. Съвременната наука счита нормално дишане, да поемаш десет пъти въздух в минута и десет пъти да издишаш, десет вдишки и десет издишки. Нервните хора дишат бързо, слабогръдите – също. При нормалното дишане, което става тихо, спокойно, без шум, човек изпитва приятност и разположение. Като спи, здравият човек диша толкова тихо, че не се чува, не можеш да разбереш жив ли е, или не. Някой, като спи, хърка. към беседата >>
- Само вечността оправя човека.
Никой от домашните му не знаел за тия пари и така останали – обезценили се. Ще дойде ден, когато човешката любов, на която разчиташ, ще се обезцени. Днес тоя те обича, оня те обича, обсипват те с подаръци, но всичко това нищо не струва. Това са залъгалки, с които черните братя заблуждават хората. Те им говорят за хубави работи, за идеали, но вместо да ги повдигнат, спъват ги; вместо да ги оправят, объркват ги. Само вечността оправя човека. Черните братя са майстори да представят нещата в благовидна форма, за да не виждаш лошото. към беседата >>
403. Блажени нищите, УС , София, 19.12.1943г.,
- Туй, което научиш от любовта, то остава за цялата вечност. (втори вариант)
То са неща, които по един вътрешен начин се учат. Ако остане да те учат как да любиш хората, тя любовта сама учи хората. Кой ще ни научи? Всичките ще бъдат научени от Господа. Туй, което научиш, е най-добрата наука. Туй, което научиш от любовта, то остава за цялата вечност. То не се разваля. Единственото нещо, което не се разваля, е туй, което е излязло от Бога. Този извор никой не може да го размъти, понеже на бреговете на любовта няма никаква кал. Най- чистият пясък като кристалчета, никаква кал няма, като тече водата, е чисто кристална. към втори вариант >>
- Не само сега, но през цялата вечност ще имате нужда от Бога. (втори вариант)
Щом дойде до човешкото сърце, ти ще оставиш сърцето си в ръцете на Бога. Той може да го поправи. Хората човешкото сърце не може да поправят. Човешката душа, човешкият дух, те са прерогативи на Бога. Като дойдете, оттам ще очаквате всичко. Не само сега, но през цялата вечност ще имате нужда от Бога. Отдалечиш се от Бога, ще замръзнеш. Дойдеш при него, ще се стоплиш. Обичаш го, винаги ще имаш изобилие. Престанеш да го обичаш, не че той не е благо, но няма да се ползваш от неговите блага. към втори вариант >>
- Това, което научиш от любовта, то остава за цялата вечност.
Никой не може да научи това отвън. Ако рече някой да те учи, как да любиш, нищо няма да научиш. Любовта сама учи хората. Казано е в Писанието: "Духът ще ни научи на всичко". Това, което научиш от Бога, е най-великата наука, най-великото знание. Това, което научиш от любовта, то остава за цялата вечност. То никога не се разваля, не се губи. Единственото нещо, което не се разваля, е това, което излиза от Бога. Той е извор, Който никога не се размътва. По бреговете на тоя извор няма никаква кал, никакви утайки, никакви нечистотии. Дъното на тоя извор не се вижда. към беседата >>