Намерени са 323 резултата от 247 беседи с точна фраза : 'Величие'.
1. Тайните на Духа, ИБ , Варна, 1897г.,
- Защото Бог, който се е открил, не ще ли да покаже Своята сила, Своята слава, Своето величие?
Онзи, който стои, ще устои; и твърдият в истината ще е твърд винаги. Затова, братя мои, съобразявайте живота си със закона на Благодатта Господня. Бъдете готови да услужите на всяко добро и благо дело, понеже това е Волята на Отца вашего, който е горе на Небето. Затова препашете чреслата си с Правда и пригответе сърцата си в святост, за да сте готови да служите на великото дело, на което Бог на Силите скоро ще ви призове. Защото Бог, който се е открил, не ще ли да покаже Своята сила, Своята слава, Своето величие? Не ще ли да изяви Своята благосклонност, благост, дълготърпение, Своята велика и неизмерима Любов? Да, без всяко съмнение. Защото кой е онзи, който ще се изпречи и ще Му забрани да не струва онова, що е Неговата блага воля? Нима Той трябва да се съобразява с человеческите постановления и человеческите закони? То се разбира, че не. към беседата >>
2. Хио Ели Мели Месаил, ИБ , София, 14.9.1897г.,
- Защото, Богъ който се е открилъ не ще ли да покаже своята сила, своята слава, своето величие? (втори вариант)
Онзи който стои ще устои; и твърдия въ истйната, ще е твърдъ винаги. Затова братия мои съобразявайте живота си съ закона на благодатьта Господня. Бъдете готови да услужите на всѣко добро и благо дѣло, понеже това е волята на Отца вашего, който е горѣ на небето. Затова прѣпашете чрѣслата си съ правда и пригответе сърцата си въ святосъ, за да сте готови да служитѣ на вѣликото дѣло на което Богъ на силитѣ скоро ще ви призове. Защото, Богъ който се е открилъ не ще ли да покаже своята сила, своята слава, своето величие? Не ще ли да изяви своята благосклоность, благость, дълготърпение, своята велика и неизмѣрима любовъ? Да, безъ всѣко съмнение. Защото кой е онзи който ще се испречи и ще му забрани да не струва онова що е неговата блага воля? Нима той трѣбва да се съобразява съ человѣческитѣ постановления и человѣческитѣ закони? То се разбира че не. към втори вариант >>
- Защото Бог, който се е открил, не ще ли да покаже Своята сила, Своята слава, Своето величие?
Защото Бог, който се е открил, не ще ли да покаже Своята сила, Своята слава, Своето величие? Не ще ли да изяви Своята благосклонност, благост, дълготърпение, Своята велика и неизмерима Любов? Да, без всяко съмнение. Защото кой е онзи, който ще се изпречи и ще Му забрани да не струва онова, що е Неговата блага воля? Нима Той трябва да се съобразява с человеческите постановления и человеческите закони? То се разбира, че не. към беседата >>
3. Избраникът Божий и Вождът на Истината, ИБ , Варна, 2.10.1898г.,
- Станете всинца, възпейте с глас велик и с радост неизказана: „Дойде времето Бог Господ да се яви в Своята слава, в Своето величие.“ Пейте Му песен нова, в която всичкият върховен Мир участва.
Станете всинца, възпейте с глас велик и с радост неизказана: „Дойде времето Бог Господ да се яви в Своята слава, в Своето величие.“ Пейте Му песен нова, в която всичкият върховен Мир участва. Дерзай, верни са думите – сам Бог на Силите ще слезе и ще възвести Своето благоволение към Избраника си. Ето Ангелът на завета ще те поздрави и с него – всичкото Войнство заедно, което ще слезе от сферите на Небесните светове, да те посрещне и придружи в славното шествие, което ще пристигне точно на определеното време на Сионовата гора. Стани и погледни, ето светът е узрял за жътва. Повикай своите работници и им кажи да съберат пшеницата в житницата, а плевелите да се изгорят и изхвърлят вън във външната тъмнина. Призови своите братя и им кажи да са бодри и готови за този ден, който вече иде и е близо. към беседата >>
4. Призвание към народа ми Български синове на семейството славянско / Призив, ИБ , Варна, 20.10.1898г.,
- Слушайте Словото: Небето ви отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, което иде и наближава в силата си, да отбележи едно велико събитие в живота на този свят, и ако се покажете верни отсега на това благородно и свято звание, което ви чака, то вярвайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената ви във върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на висшето свято дело на великото избавление.
Братя и сестри от дом славянски, род на страдание, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето, живот и спасение на настоящето, носители и застъпници на мира, синове на Царството Божие. Слушайте Словото: Небето ви отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, което иде и наближава в силата си, да отбележи едно велико събитие в живота на този свят, и ако се покажете верни отсега на това благородно и свято звание, което ви чака, то вярвайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената ви във върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на висшето свято дело на великото избавление. Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде не да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призовани да вземат участие всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удари и минутата на живота настъпва, да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тази многострадална земя. към беседата >>
5. Разговор седми - Заключение, ИБ , Нови Пазар, 22.7.1900г.,
- Преди всичко трябва, както на слепия человек, който дойде при Господа, да им се отворят очите – да видят вътрешно напълно Божията слава, Неговата слава, Неговата Благост и величие.
И за тяхното усъвършенстване и приближение към Бога Духът на Господа работи в сърцата им. Зарята на Духа Святий ги е вече осенила, те са към пътя на Спасението. Господ и в техните сърца има да извърши онова велико действие на Възраждането, за което сам Господ на теб ти е говорил. Когато Духът Святий ги осени и изпълни всецяло, в тях ще произлезе онова вътрешно велико променение на Божественото рождение – Раждане от Духа. В техните души има още много работа да се върши. Преди всичко трябва, както на слепия человек, който дойде при Господа, да им се отворят очите – да видят вътрешно напълно Божията слава, Неговата слава, Неговата Благост и величие. Те са сега още деца в начинающия се Господен Живот, страхът, боязънта ги плаши. Те са тъй също в колебание. Смущенията, ухищренията на дявола постоянно ги смущават и помрачават умът им да не могат да разберат напълно Господните думи. Дяволът се старае да произведе помежду тях недоверие и разделение, да произведе вътрешно обременение, да ги заслепи с благата на тоя свят. Но тъй като Господ е най-силният под Небето, Той ще ги избави от ръката на този измамник и баща на всяка лъжа. към беседата >>
6. Годишна среща на Веригата, Варна, 1906 г., СБ , Варна, 24.8.1906г.,
- Вероятно тия са тримата Ангели, които се явиха на Авраама при маврийския дъб и му обещаха бъдещото величие на народа, който щеше да произлезе от него, бездетния, защото у Бога нищо няма да е невъзможно.
8. Протоколи от годишната среща на Веригата 1910 г. Велико Търново, СБ , В.Търново, 27.8.1910г.,
- Знайте, че Господ е нашата слава и величие.
Всички тия работи са необходими за тия, които искат да се подигнат. Започнем ли да работим, небето вече е взискателно. А вие не сте достатъчно чисти и вследствие на това имате си и мъчнотии. Дяволът е много хитър и иска да ви препятствува, но когато го изгоните измежду вас и от вас, всичките ви работи ще се оправят. И когато ви говоря аз, в мен не бива да разбирате един човек, който е със слабости и има своите дребнавости, а трябва да имате предвид, че Господ е, Който ви говори и иска вашето подигане. Знайте, че Господ е нашата слава и величие. И ако разберем така живота, ще ни настане светлина и виделина. Когато дойде някое страдание във вас, аз мога да го лекувам, но когато дойде върху мен страданието, то аз трябва да изпия чашата до дъно, защото „на когото е много дадено, много се и иска“, а на вас щом като по-малко е дадено, по-малко ще се иска. Прочее, ние имаме работа с един свят организиран, който държи сметка за желанията ви, та изпитът е много строг. И понеже вие сте, които се готвите за небето и за духовния свят, то членовете от духовната Верига имат предвид да ви приготвят място, та животът ви няма да бъде изоставен, а ще имате тяхната протекция; но вие трябва да докажете, че заслужавате това. към беседата >>
9. Силната отрова, ИБ , , 5.5.1912г.,
- И това положение е ужасно; от него даже висшите духове се страхуват, защото такъв дух на безразличието слиза надолу и надолу, докато от него не остане никакво величие.
По тая мисъл излиза, че целия живот може да прекарате в нещастие, а за да го прекарате не в нещастие, трябва да знаете законите, как именно да измените условията. При това истината е, че тази година ако живеете добре, ще ви бъде добре идущата година; днес ако живеете добре, ще ви бъде добре утре; ако живеете през този живот добре, ще ви бъде добре следующия живот и т.н. Що е злото? Злото не е нищо друго освен малко количество добро и от там следва, че то е отиване в място, гдето не можеш да намериш никакво добро, което да възпроизведе каква-годе реакция. Най-лошото състояние на един дух е, когато изпадне в безразличието, когато от нищо не се интересува. И това положение е ужасно; от него даже висшите духове се страхуват, защото такъв дух на безразличието слиза надолу и надолу, докато от него не остане никакво величие. Вие мислите, че сте се подвизавали, обаче вярното е, че вие сте още в забавачницата, отгдето ще отидете в първоначалното училище и там по-мъчно ще бъдете приети. Когато почне човек духовно да се подвизава, Господ ще му даде почивка. Христос дойде на света за това, за да можете да работите и въобще да еволюирате, затова вярвайте в Христа, имайте Бога в сърцето си и работете. Тия три неща вярвайте в Христа, имайте Бога в сърцето си, работете – ви казва Духът. Ний сме арената, за която се борят ангелите. към беседата >>
10. Обсадно положение, ИБ , , 6.10.1912г.,
- Та, ако България със своето бъдещо величие иска да прослави името Божие, тогава ще има благоволението свише.
После, не бива, грешка ще е да си внушавате, че България може да стане една велика държава, защото, като четем историята, питам аз где са Персия, Рим и пр.? Не бяха ли и те велики държави? Та, ако България със своето бъдещо величие иска да прослави името Божие, тогава ще има благоволението свише. Ако Небето не е с един народ, напразно е всичката негова сила и войска. На такъв народ трябва един ум, а този ум е Господ и ако ний отиваме с Неговия план, трябва да положим всичко, за да запазим този народ от опиянение. към беседата >>
11. Законът на служенето, НБ , София, 9.8.1914г.,
- Светът има разни стремежи: съвременните хора се стремят да добият знания, богатства, земи, къщи, слава, величие, сила – имат стремеж към много работи.
Навярно, мнозина ще си зададат въпроса какъв смисъл може да се крие в думите: „А който служи на Мене, него ще почете Моят Отец“. Светът има разни стремежи: съвременните хора се стремят да добият знания, богатства, земи, къщи, слава, величие, сила – имат стремеж към много работи. Исус настоява само върху едно нещо: върху служенето – човек да знае как да слугува. Слуга – ето една прозаична дума, която ни изобразява най-ниското обществено положение. Но има различни слуги – в някоя бирария, в някоя кръчма, в някоя кухня, в театъра, в университета, в министерствата и т.н. В известен смисъл всички хора са слуги, само че не всички признават това. И тъй, в света има два вида служители: едни, които разбират своите длъжности и знаят как да ги изпълняват, а други, които не знаят как да слугуват. към беседата >>
12. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915, СБ , В.Търново, 17.8.1915г.,
- Разбира се, това, което вършим тук, на земята, е само една сянка, то не може да даде онова величие на духовния живот.
Сега, вземете и размислете какво ще бъде положението на вашите души в бъдеще, какво място ще вземете, когато отидете на Небето. Разбира се, това, което вършим тук, на земята, е само една сянка, то не може да даде онова величие на духовния живот. А "духовен живот" разбира хора живи, не хора мъртви. Колкото е пo-живо, по-силно съзнанието във вас в това отношение, толкоз и вие по се доближавате до славата Божия. към беседата >>
13. Рождението, НБ , , 7.1.1916г.,
- И Господ предпочете да напусне Своето величие, Своята слава, да слезе на земята да страда.
Временните страдания, коите имате, са най-голямото благословение за вас. Няма по-хубаво нещо от страданието, защото само чрез него Господ ще ви даде благословение. Когато някой ми се оплаче от своите страдания, аз му казвам: „Дай ми от твоите страдания, аз ти давам моята радост“. И прибавям: „Сега усещам приятност от живота“. Той си казва: „Този човек е много добър“, но и аз казвам в себе си: „Благодаря, защото ми даде повече, отколкото взе; за мен скръбта повече струва“. И Господ предпочете да напусне Своето величие, Своята слава, да слезе на земята да страда. За това има причини и то е най-великата Любов, която Господ изяви. Когато почнем да схващаме, да разбираме вътрешно страданието, ще дойдем до истинския процес, който християнинът нарича „спасение“. Не можем да бъдем спасени, ако не признаем, че страданията са благословение. Спри се и кажи: „Страдание, ти си ми потребно, за да се родя“. Ако страдаш повече, туй показва, че си по-близо до Бога. към беседата >>
14. Растете в благодат! / Растене и познание, НБ , , 7.1.1917г.,
- Гладстон съзнава, че в този метач живее някой негов брат и казва: „Трябва да го посетя." Сегашните хора, като се подигнат малко, не познават баща си и майка си, като мислят, че тяхното величие, положение ще се урони. Няма (втори вариант)
Ние трябва да намерим време, за да се ускори този растеж, тоест съграждането на нашето духовно тяло. Често се дават причини за насърчение, а казваме: „За това няма време, за онова няма време." Един английски проповедник посетил едно бедно момче метач и го запитва: „Идва ли някой да те посещава? " „Да, Глад- стон." „Кой, английският държавник? Чудно нещо - казва проповедникът, при многото си работа, която той има, има време още и да посещава този беден метач." Защо? Кой живее вътре в този метач? Гладстон съзнава, че в този метач живее някой негов брат и казва: „Трябва да го посетя." Сегашните хора, като се подигнат малко, не познават баща си и майка си, като мислят, че тяхното величие, положение ще се урони. Няма към втори вариант >>
- по-голямо величие от това да растем, да познаваме своята длъжност. (втори вариант)
по-голямо величие от това да растем, да познаваме своята длъжност. Най-великата черта у Бога се състои в това, че като е занят с толкова много работи, винаги намира време като Гладстон да посети някоя грешна душа. Господ всякога намира по няколко минути свободни да посети някого, да остави една добра мисъл, да остави Своята помощ. И когато всички се нахвърлят отгоре ви, както често комарите се нахвърлят отгоре ви, Господ се явява и казва: „Не бой се, Аз съм тук, Аз съм с тебе, и всички, които биха вършили лошо с тебе - Аз ще ти помогна." А когато Господ направи това, казвайте Му: „Дай ни сила да растем, да се освободим от преходните неща, да познаваме реалния живот, да познаем Твоята воля", а не казвайте: „Те се нахвърлиха върху мене, ама ще видят." към втори вариант >>
- Сегашните хора, като се подигнат малко, не познават дори баща си и майка си, като мислят, че тяхното положение и величие ще се накърни.
Английският държавник? “ – „Чудно нещо – си казва проповедникът, – при многото си работа, която той има, имал време да посещава този беден метач! “ Защо? Кой живее вътре в този метач? Гладстон съзнава, че в него живее негов брат, и казва: „Трябва да го посетя“. Сегашните хора, като се подигнат малко, не познават дори баща си и майка си, като мислят, че тяхното положение и величие ще се накърни. Няма по-голямо величие от това – да познаваме своите длъжности. Най-великата черта у Бога се състои в това, че като е зает с толкова много и велики работи, винаги намерва време, като Гладстона, да посети някоя грешна душа. Господ всякога намира по няколко минути свободни да посети някого, да остави една добра мислъл, да даде своя помощ. И когато всички се нахвърлят отгоре ви, както често комарите се нахвърлят върху човека, Господ се явява и казва: „Не бой се, Аз съм тук, Аз съм с тебе, Аз ще ти помогна“. А когато Господ направи това, казвайте Му: „Дай ни сила да растем – да се освободим от преходните неща, да познаем Твоята воля“, а не казвайте: „Те се нахвърлиха върху мене, ама ще видят“. към беседата >>
- Няма по-голямо величие от това – да познаваме своите длъжности.
“ – „Чудно нещо – си казва проповедникът, – при многото си работа, която той има, имал време да посещава този беден метач! “ Защо? Кой живее вътре в този метач? Гладстон съзнава, че в него живее негов брат, и казва: „Трябва да го посетя“. Сегашните хора, като се подигнат малко, не познават дори баща си и майка си, като мислят, че тяхното положение и величие ще се накърни. Няма по-голямо величие от това – да познаваме своите длъжности. Най-великата черта у Бога се състои в това, че като е зает с толкова много и велики работи, винаги намерва време, като Гладстона, да посети някоя грешна душа. Господ всякога намира по няколко минути свободни да посети някого, да остави една добра мислъл, да даде своя помощ. И когато всички се нахвърлят отгоре ви, както често комарите се нахвърлят върху човека, Господ се явява и казва: „Не бой се, Аз съм тук, Аз съм с тебе, Аз ще ти помогна“. А когато Господ направи това, казвайте Му: „Дай ни сила да растем – да се освободим от преходните неща, да познаем Твоята воля“, а не казвайте: „Те се нахвърлиха върху мене, ама ще видят“. Често четем Господнята молитва: „Да бъде волята Твоя“. към беседата >>
15. Децата, НБ , София, 11.2.1917г.,
- Този същият закон е и в отношенията на хората – завъртял си ключа, всички те обичат; забравил си да завъртиш ключа, всичко върви в дисхармония; голям човек, голямо величие си, никой няма да те обича.
Не ви трябват тези къщи, първо завъртете ключа, а след това си направете къщи. Станете дете на послушанието; само тогава Бог ще заговори и вие ще разберете отношенията, които съществуват между Бог и вас. Съвременните хора са изгубили отношенията си към Бога; мислят, че са свободни, че имат право да вършат това или онова, че имат право да критикуват дори Бога. Аз питам такъв човек: Като стана тази сутрин, завъртя ли ключа? – „Не съм.“ – Да се върнеш вкъщи да завъртиш ключа, защото инак през целия ден ще бъдеш в тъмнота и неразположение на духа; животът дотогава няма да има смисъл за тебе. Този същият закон е и в отношенията на хората – завъртял си ключа, всички те обичат; забравил си да завъртиш ключа, всичко върви в дисхармония; голям човек, голямо величие си, никой няма да те обича. Никой не обича хора, които много искат. Законът на Небето има символ в децата – в тяхното безкористие. Да носиш много на гърба си и да имаш малко в стомаха си, са две различни неща. Ако носиш 100 килограма жито на гърба си и половин килограм жито в стомаха си, де ще бъде силата? Съвременните икономисти, които товарят държавата с големи дългове, вършат това, защото не разбират Божествения закон. към беседата >>
- Всяка Божествена идея, колкото малка и да е, като влезе, тя носи мир, радост, величие, ето защо всеки може да носи малките деца.
„Отличен проповедник е – казват, – велики идеи проповядва.“ Да, от „велики“ идеи страдаме всички. Евреите, и те имаха велики идеи, богати да станат, възгордяха се от това, че са избраният народ, 33,000 обещания имат от Бога, но Христос им показа, че величието на един човек седи в това – да стане малък като дете: само тогава Бог ще бъде на негова страна. Не съм видял досега нито една майка да носи в утробата си някой стар дядо, ако ще би да ѝ заплатят и милиони. А едно малко дете всеки го носи, без да му платят нещо. Защо? Защото то носи в себе си велики блага. Всяка Божествена идея, колкото малка и да е, като влезе, тя носи мир, радост, величие, ето защо всеки може да носи малките деца. към беседата >>
16. Виделината, НБ , София, 1.4.1917г.,
- Ако искате да служите на Бога и решите това да правите, само тогава Бог ще слезе от своето величие и ще ви направи добри хора и велики духове.
Само че не можете да я задържите задълго. Някой път си мислите, че аз добре проповядвам, но казвате: „Кой знае каква цел има“. Целта ми е да изпълня волята Божия. Не съм от онези, които лъжат; досега никого не съм лъгал, нито са ме излъгали. С нищо друго не може да ме подкупите, а само с добро, Истина, Любов и Мъдрост. Ако искате да служите на Бога и решите това да правите, само тогава Бог ще слезе от своето величие и ще ви направи добри хора и велики духове. Аз ви проповядвам за живия Господ, за Господа на двадесети век – който събаря затвори, пуща затворниците и носи хармония, ред и порядък, радост и веселие. Той носи такива блага, за които хората не са помисляли. Ще превърне тази земя в райска градина, и вие, българите, ще живеете в нея. Всички ще бъдете живи, пак ще ви срещна и ще видите дали е вярно това, което ви говоря, или не. Това не са илюзии, както може да си мисли някой. към беседата >>
- Той иде въ своята слава и величие, придруженъ съ много ангели, съ свѣтли сѫщества, които викатъ: Осана! (втори вариант)
Какъ ще я възприеме, когато неговитѣ органи сѫ въ дисхармония? Новата религия и новата наука иматъ за цель да направятъ всѣки домъ благоугоденъ на Бога. Отъ всѣки домъ да се разнася благоухание. Излѣзте да посрещнете Христа, Който носи новото. Той иде вече въ свѣта. Той иде въ своята слава и величие, придруженъ съ много ангели, съ свѣтли сѫщества, които викатъ: Осана! Алилуия! Той иде на земята и носи възкресение за онѣзи, които сѫ Го очаквали отъ вѣкове. Мъртвитѣ ще възкръснатъ, болнитѣ ще оздравѣятъ, натѫженитѣ ще се развеселятъ, старитѣ ще се подмладятъ. Когато дойде Христосъ на земята, слѣпитѣ ще прогледнатъ, глухитѣ ще прочуятъ, нѣмитѣ ще проговорятъ. Всички хора ще бѫдатъ млади, весели и радостни. към втори вариант >>
- Той иде в своята слава и величие, придружен с много Ангели, със Светли същества, които викат: Осана!
Как ще я възприеме, когато неговите органи са в дисхармония? Новата религия и новата наука имат за цел да направят всеки дом благоугоден на Бога. От всеки дом да се разнася благоухание. Излезте да посрещнете Христа, Който носи новото. Той иде вече в света. Той иде в своята слава и величие, придружен с много Ангели, със Светли същества, които викат: Осана! Алилуия! Той иде на земята и носи Възкресение за онези, които са Го очаквали от векове. Мъртвите ще възкръснат, болните ще оздравеят, натъжените ще се развеселят, старите ще се подмладят. Когато дойде Христос на земята, слепите ще прогледнат, глухите ще прочуят, немите ще проговорят. Всички хора ще бъдат млади, весели и радостни. към беседата >>
18. Призваните, НБ , София, 3.11.1918г.,
- Такива патриоти има днесъ по цѣлия свѣтъ, въ всички държави, Тѣ говорятъ за величието на своето отечество, а, въ сѫщность, за своето величие работятъ. (втори вариант)
Тѣ стоятъ предъ огледалото, само се оглеждатъ и, ако ги поканите на голѣма вечеря, отричатъ се. — Защо се отричатъ? — Занимаватъ се съ нивата си. Следъ това тѣзи хора ще се препорѫчватъ за националисти, за патриоти, за работници на отечеството си. Не ги вѣрвайте, тѣ мислятъ само за нови дрехи и обуща, за кѫщи и имоти. Такива патриоти има днесъ по цѣлия свѣтъ, въ всички държави, Тѣ говорятъ за величието на своето отечество, а, въ сѫщность, за своето величие работятъ. към втори вариант >>
20. Правият път, СБ , В.Търново, 20.8.1919г.,
- Съзнал, че това го прави много нещастен, и се върнал при своя учител, оплакал му се, но последният му казал: „Няма какво, ще носиш славата на своето величие.“ Другият ученик пък поискал от учителя си да го научи на изкуството да става малък според желанието си.
Желанието на единия ученик било: учителят да му покаже начин, чрез който да може да става голям, сиреч да може да увеличава ръста си според желанието си, за да бъде видим от всички. Учителят изпълнил желанието му. Ученикът започнал да увеличава ръста си, да става голям. Този ученик се движел в света, всички го виждали, но той не можел да влезе в ничия къща, да се разговаря с хората, защото те били много дребни, а той – много голям. Пожелал да се върне назад и да стане малък, но не могъл и си останал голям. Съзнал, че това го прави много нещастен, и се върнал при своя учител, оплакал му се, но последният му казал: „Няма какво, ще носиш славата на своето величие.“ Другият ученик пък поискал от учителя си да го научи на изкуството да става малък според желанието си. Учителят му поверил тази тайна. Ученикът започнал да се смалява, колкото желал. Ставал малък, невидим за хората, но с това станал и много нещастен. Когато поискал да се завърне назад, не могъл и си останал малък. Вие, които ме слушате, спадате към тези две категории ученици – вашите желания и стремежи са като на тези двама ученици. към беседата >>
- Като ви го даде, тя ще ви каже като Великия учител: „Ще носите славата на своето величие – последиците на вашата алчност.“ Според това какви искате да сте, малки или големи, ще опитате двете положения – ще опитате плодовете и на Доброто, и на злото.
Вие се намирате при нозете на този велик мъдрец; мъдрец наричам Природата, в която живеем и която всякога ни дава онова, що желаем. Няма нещо, което да пожелаете и да не ви го даде Природата. Тя може да не ви го даде веднага, но после ще ви го даде – то е само въпрос на време. Ако настоявате неразумно и ненавременно, тя ще ви го даде, но ще ви струва скъпо. Като ви го даде, тя ще ви каже като Великия учител: „Ще носите славата на своето величие – последиците на вашата алчност.“ Според това какви искате да сте, малки или големи, ще опитате двете положения – ще опитате плодовете и на Доброто, и на злото. С това индусите определят образуването на човешката карма – причини и следствия. Но с третия метод ще можете да превърнете лошата карма в добра, лошите последици в добри, а на добрите да дадете правилна насока в живота, защото без последното и добрите последици може да се извратят, да се превърнат в лоши. Навсякъде в Природата има смяна на енергии от едно състояние в друго. Аз не говоря за Доброто и злото в Природата, защото Доброто си остава Добро и злото – зло, но говоря за енергията, която служи за изпълнение на Доброто и злото; енергията е, която може да се превръща от едно състояние в друго. Енергия, която е служила за добро, като се превърне в услуга на злото, изменя вече състоянието и вибрациите си на добро. към беседата >>
21. Аз съм онзи човек, НБ , София, 28.9.1919г.,
- Защото иска да стане величие, божество, всички да му се кланят. (втори вариант)
Бог, Който е Всемъдър, ни лишава от ненужни страдания. Привидно това лишение е зло за нас, но като вникнем в него, виждаме, че по-добре е да се лишим от едно благо, в което се крият условия за бъдещи страдания. Кога става човек нервен? Когато носи по- голям товар, отколкото са възможностите му. Защо носи тоя товар? Защото иска да стане величие, божество, всички да му се кланят. Даже и най-простият човек иска да стане божество. Дайте и на най-смирения човек пари, власт, да видите как ще постъпи. Той се моли на Бога, ходи на църква, но като му дадете възможност да се прояви, виждате другото му естество. към втори вариант >>
- – Защото иска да стане величие, божество, всички да му се кланят.
Бог, Който е всемъдър, ни лишава от ненужни страдания. Привидно това лишение е зло за нас, но, като вникнем в него, виждаме, че по-добре е да се лишим от едно благо, в което се крият условия за бъдещи страдания. – Кога става човек нервен? – Когато носи по-голям товар, отколкото са възможностите му. – Защо носи тоя товар? – Защото иска да стане величие, божество, всички да му се кланят. Даже и най-простият човек иска да стане божество. Дайте и на най-смирения човек пари, власт, да видите, как ще постъпи. Той се моли на Бога, ходи на църква, но като му дадете възможност да се прояви, виждате другото му естество. към беседата >>
22. Кротостта и смирението, ИБ ,ООК , , 22.1.1920г.,
- Вие идете с онези понятия за ваше минало величие, с които сте били на небето.
От 300 г изхвърлена вълна една жена може да си напреви цял костюм. Вие не успявате днес, защото изхвърляте много от вълната. Дойде едно чувство, вие казвате: „А, това чувство навън, друго ще взема". Това изхвърляте, онова изхвърляте, и после дойдете при вашата жива майка, която казва, че вълната ви не е останала 700 г, а само 300 г. Това се дължи на обстоятелството, че у вас няма онова смирение и кротост, които е имал Христос. Вие идете с онези понятия за ваше минало величие, с които сте били на небето. Не, тук не сте царски дъщери. За Христа се казва, че като се намерил в рабския образ и подобие на човек, смирил се. Вие сте идвали на земята много пъти; и сега сте дошли да се учите, но, за да се научите, трябва да разбирате основните закони, които Бог е вложил в живота. към беседата >>
23. Сутрешен наряд, 24 август и Големец и слуга, СБ , В.Търново, 23.8.1920г.,
- И тъй, щом си господар, щом си владика, проповедник или някое голямо величие, ще останеш в чакалнята, а щом си ученик, щом си слуга, ще бъдеш при Господа.
“ Тъй гласи Новото учение. И тъй, слугите няма да изгонят господарите, а ще им кажат: „Братя, вие като господари ще стоите на трапезата, а ние ще ви прислужваме.“ Това е учението, което Христос иска за вас. И днес вече Христос иде, но не иде за господарите на този свят, а иде за слугите. И като дойде, Той няма да пита къде са учителите, свещениците, владиците, господарите, а ще пита къде са учениците на Новото учение, слугите. На първите ще даде фелони, корони и ще ги постави отвън, в чакалнята. И тъй, щом си господар, щом си владика, проповедник или някое голямо величие, ще останеш в чакалнята, а щом си ученик, щом си слуга, ще бъдеш при Господа. Тази мисъл ще схващате правилно и ако мислите така, ще разрешите радикално този въпрос, та като дойдете догодина отново тук, да не питате вече как ще се оправи тази работа. Този е единственият път, по който ще може да се оправи, друг път няма. Този е законът, който Христос е положил в света. Майките от хиляди години са започнали да го прилагат – и всяка майка започва добре. към беседата >>
24. Точка, линия, плоскост, куб, НБ , В.Търново, 7.11.1920г.,
- Виждали ли сте някоя нагиздена жена с копринена рокля, накичена с кордели, като ходи, се надува, пъчи се, върти си главата наляво-надясно, да види дали я гледат отвсякъде, като си мисли, че всичкото величие се състои в нейната рокля?
Ние много пъти мязаме на снежни топки, които, щом се търкалят, стават големи, но щом слязат в долините, се стопяват и се изгубват. Когато дойдат страданията, и ние се стопяваме. Ние трябва да пазим в нашето съзнание тия различия. Така са и съвременните учени, които са свършили по разни науки: по правото, за инженер, за лекар и т.н. Те си мислят, че са много учени и си представляват, че са много големи, но след време, като се измени науката, те стават прости. Виждали ли сте някоя нагиздена жена с копринена рокля, накичена с кордели, като ходи, се надува, пъчи се, върти си главата наляво-надясно, да види дали я гледат отвсякъде, като си мисли, че всичкото величие се състои в нейната рокля? Но при нещастие всичко напуща. В живота ние често постъпваме както малките деца, обичаме да правим неща, които ни забранява Божественият закон. (Пример: едно дете обичало да яде скришом захарта, която майка му била скрила в една кратунка. При всичките съвети на майка му то все продължавало скришом да си взема. И тогава майка му, за да отвикне детето си от лошавия му навик, вместо захар сложила в кратуната раци. към беседата >>
25. Изтълкувай ни тази притча, НБ , София, 15.5.1921г.,
- “ Взима го той, чопли го, изяжда го най-послѣ и казва: „Малко горчиво, но никакво величие нѣма.“ Повиква третия синъ, дава и нему сѣмето. (втори вариант)
Тогава съврѣменнитѣ учени хора на какво мязатъ. Единъ индуски баща дава на сина си едно ябълчно сѣме и казва: „Синко, искамъ да ми кажешъ какво има въ това ябълчно сѣме.“ Взима сѣмето този малъкъ синъ и го туря въ едно джезве, сварява го. Нѣма нищо… – „Какво излѣзе? “ – „Нищо, сварихъ го, нищо не излѣзе“. Бащата повиква втория си синъ, казва му: „Вземи ти това ябълчно сѣме, вижъ какво има! “ Взима го той, чопли го, изяжда го най-послѣ и казва: „Малко горчиво, но никакво величие нѣма.“ Повиква третия синъ, дава и нему сѣмето. Той го посѣва. Та съврѣменнитѣ хора, като имъ дадемъ сѣмката, турятъ я въ джезве и я сваряватъ, други философи я изяждатъ и никой не се сѣща да я посѣе. Онзи синъ, който посѣлъ тази сѣмка, той разбралъ силата, която е вѫтрѣ въ нея. Сѣмката, това е дървото. към втори вариант >>
26. Правилното растене на душата и хармоничното развитие на душевните сили, СБ , В.Търново, 22.8.1921г.,
- В това седи тяхното величие, тяхната слава – че са предали тази Истина тъй, както Бог им я е дал, а всеки, който не е предал тази Истина тъй, както му е дадена, е от черните братя.
Ако аз сега съм го измислил, утре ще дойде някой Иван, някой Петко, някой Стоян. Е, какво ще стане, ако ние измисляме нещата? Какво ще стане с тези картини? Другояче стои въпросът. Всички велики хора, които са идвали, са предали тази Божествена Истина тъй, както тя им е дадена. В това седи тяхното величие, тяхната слава – че са предали тази Истина тъй, както Бог им я е дал, а всеки, който не е предал тази Истина тъй, както му е дадена, е от черните братя. Не е въпросът за Петко и за Стоян, а за Божествената Мъдрост и Божествената Любов, в която всички трябва да се учим и посвещаваме, че като ходим в нея, на всички да се отворят очите. Всички да сме с отворени очи, а не вие да сте слепи, а аз да виждам. към беседата >>
27. Искайте, търсете, хлопайте!, НБ , София, 19.2.1922г.,
- Е, то е една фигура, лекарят иде с всичкото свое величие, да спомогне на един свой брат, който е атакуван от малки микроби.
“ Таман го хване този, после онзи, и този човек постоянно се разправя с тия микроби, които грабят и крадат. Следователно той ги хваща като разбойници, и тогава с краката, с ръцете, с устата си мърда. Но въпросът не се свършва тук, той не може да надделее и тогава казва: „Тази работа няма да я бъде, скоро да дойде лекарят“. И той дойде със своята инжекция, със своята аптека и силна доза от хинин. Но след 4–5 дена инжекцията подейства и той казва: „Слава Богу, освободих се от тия разбойници“. Е, то е една фигура, лекарят иде с всичкото свое величие, да спомогне на един свой брат, който е атакуван от малки микроби. Но има и друга страна, че микробите нападат хора, които някога незаконно са забогатели. Микробите никога не нападат човек с чиста и здрава кръв, а там, дето намерят нечиста кръв и нечисти мазнини – нападат. И затуй, когато ние обуславяме защо трябва да се живее чист живот, казваме: За да не те атакуват микробите, защото ако намерят нечистота в тебе, ще тракат краката ти, ще дойдат много лекари и като мине, ще бъдеш малко жълт, очите хлътнали. към беседата >>
28. Изгрев и залез, ООК , София, 2.6.1922г.,
- Всякакво величие бледнее пред този момент. (втори вариант)
Колко време е нужно да задоволи човек жаждата си? – Най-много три минути. Кратко е времето, през което Любовта посещава човека, но то е незабравимо. Три свещени минути са те, които остават паметни през всички животи на човека. Каквото и да е положението му, цар или овчар, веднъж опитал Любовта, тези три минути остават завинаги най-светло и свещено време за него. Всякакво величие бледнее пред този момент. Трите минути включват цялата вечност. Значи, за да се прояви Любовта в най-малката форма на Битието, нужни са усилията на цялата вечност. От най-малката форма Любовта ще мине постепенно през всички форми на Битието, докато се изяви в своята пълнота и цялост. Велико нещо е да схване и разбере човек проявите на Любовта само в три минути. Това значи да живее той цяла вечност, да има един изгрев и един залез. към втори вариант >>
29. Трите основни закона: Любов, Мъдрост и Истина, ООК , София, 7.7.1922г.,
- В Божията Мъдрост се показва онзи истински път, в който хората разумно може да живеят и да израснат не една педя пигмеи, но като един Бог в своята мисъл и в своето величие.
Те казват: „Знание не ни трябва“. Ее, какво ни трябва? – Да ядем, да пием да се обличаме, да се караме, да се женим, да се парясваме или развеждаме, да колим животните, статии да пишем в вестниците, да се осъждаме, религии да правим… Техните права и техните съвети не искаме. Това са все астрални влияния. Това не са проявления на Божията Мъдрост. В Божията Мъдрост се показва онзи истински път, в който хората разумно може да живеят и да израснат не една педя пигмеи, но като един Бог в своята мисъл и в своето величие. И ще има едно слънце, не дребнаво, което да не може да издигне едно житно зърно, а голямо, че да подобри житото на целия свят. Такова голямо слънце! към беседата >>
30. Предназначение на слънцето, луната и звездите, МОК , София, 14.2.1923г.,
- Значи, ще дойде ден, когато държавите, религиозните системи и великите хора на земята ще изгубят своята сила и светлина и ще паднат от своето величие.
Когато един народ, едно племе, една раса или цялото човечество се организира в една външна сила и започне да проявява своето, това се нарича слънце. В Писанието се казва, че слънцето, луната и звездите ще потъмнеят и ще изгубят светлината си. Когато се казва, че слънцето потъмнява, това подразбира държава, която губи своята сила, своята светлина. Луната представя известна религиозна система, независимо от това дали е права или крива. Звездите пък представят великите хора на земята. Значи, ще дойде ден, когато държавите, религиозните системи и великите хора на земята ще изгубят своята сила и светлина и ще паднат от своето величие. Поетите възпяват слънцето, луната и звездите. Вярно ли е всичко, което те пишат? към беседата >>
31. Видѣхме Господа / Видяхме Господа, НБ , София, 11.3.1923г.,
- Излѣзохъ, казва, на амвона въодушевенъ, но отъ гдѣ се намѣри една жена съ черни очила, като ме погледна, азъ забравихъ всичко, и най-послѣ съ всичкото си величие слѣзохъ отъ амвона.
И знаешъ ли на какво ще замязатъ тѣ? Азъ ще ви привѣда единъ фактъ. Тукъ въ България имаме единъ виденъ евангелски проповѣдникъ, нѣма да кажа името му – то е фактъ. Азъ цитирамъ нещата както сѫ – човѣкъ уменъ, докторъ е, знае много езици, краснорѣчивъ, ораторъ е. Той разправя за една своя опитность, когато билъ въ Америка, повикватъ го да говори въ едно многолюдно събрание. Излѣзохъ, казва, на амвона въодушевенъ, но отъ гдѣ се намѣри една жена съ черни очила, като ме погледна, азъ забравихъ всичко, и най-послѣ съ всичкото си величие слѣзохъ отъ амвона. Въ всѣка една църква си има една жена съ черни очила, и като погледне свещеника, проповѣдника, тѣ се смразяватъ, каквото има да кажатъ, не го казватъ. И казватъ: врѣмето не позволява, човѣкъ трѣбва да бѫде уменъ, да пази своитѣ интереси, защото има жена, дѣца и т.н. Противъ туй нѣмамъ нищо, но въпросътъ е, че трѣбва да се каже истината, но да се каже истината! Коя истина? Онази жива истина, която може да създаде една философска мисъль вѫтрѣ въ насъ, едно благородно желание и едно благородно дѣйствие, вѫтрѣ въ нашата воля. към беседата >>
- Влѣзъ въ своето величие, което прѣди врѣме си ималъ“.
Въ източната философия, всичкитѣ философи на изтока, и сега нѣкои казватъ, че Нирвана е самоунищожение, изчезване на всичкитѣ души. Душата като влѣзе въ Нирвана, тя се слива съ корена на Бога, изгубва своята индивидуалность, не сѫществува вече. И това нѣкои го базиратъ на думитѣ на Гаутама Буда. А какво е казалъ той самъ? – Ето какво е казалъ Гаутама Буда, когато той е умиралъ: „Стани“, казва и „Влѣзъ въ Нирвана“ и „напусни тази форма изопачена, въ която толкозъ години си живѣлъ. Влѣзъ въ своето величие, което прѣди врѣме си ималъ“. Значи Нирвана не е унищожение на човѣка, ами човѣкъ взима своето първоначално произхождение, което е ималъ. Слѣдователно, сегашнитѣ хора трѣбва да ги учимъ, че тѣ иматъ по-високо произхождѣние. И колко години, тѣ не сѫ се убедили, че тѣ иматъ по-високо произхождѣние. И ние сега ще имъ докажемъ, че човѣкъ има произхождѣние. Сега, ако кажемъ, че единъ човѣкъ произхожда отъ Господа, ние ще разберемъ физически. към беседата >>
- Когато дойдемъ въ съприкосновение, нѣма да го видимъ въ неговото величие.
А щомъ дойдемъ да кажемъ, че искаме да имаме достъпъ до Господа, вече ще кажемъ: Остави се отъ тия заблуждѣния. Въ какво седи туй заблуждѣние? – Вие имате ли понятие какво нещо е Господь? – Той е цѣль, смисълъ въ живота. Да дойдешъ въ съприкосновѣние съ тази велика мѫдрость въ свѣта, отъ която всичката интелигенция произтича. Когато дойдемъ въ съприкосновение, нѣма да го видимъ въ неговото величие. Нѣкои въ църквата си прѣдставлѣватъ, че когато видатъ Господа, цѣлата земя ще блѣсне. То е физическата страна на Бога. Но вие, за да намѣритѣ Бога, трѣбва да го търсите въ най-малкитѣ неща. Бога може да го намѣритѣ само въ цвѣтята, въ изворитѣ, въ кристалитѣ и въ онази най-чиста материя, дѣто може да се прояви. Даже въ нашитѣ съврѣменни мозъци не може да се прояви Господь. към беседата >>
32. Влияние на планетите, ООК , София, 12.3.1923г.,
- Тъй е паднал този бог от своето величие.
Той изгубил своя престол и станал недоволен. Хората, върху които тази планета има влияние, са големи скептици. Едно окултно предание казва, че за да изгуби Сатурн туй си положение, причината била, че се влюбил в една от дъщерите на човечеството. Тя го излъгала и затова го свалили от престола му. Ето защо Сатурн спрямо хората е крайно подозрителен. Тъй е паднал този бог от своето величие. Туй, което ние наричаме „съдба в света“, това са всякога сатурновите типове. Те се отличават с крайно подозрителен характер. Всичките най-ужасни престъпления, които стават в света, всички мъчения, убийства се дължат все на Сатурн. Разбира се, някой път тия влияния идат във свръзка с Марс. към беседата >>
33. Бяла и черна светлина, МОК , София, 21.3.1923г.,
- Това е контрастно положение, но вие ще разберете идеята за Бога, за Неговото величие, за всичко, каквото Той е създал в Битието, само при Любовта, която можете да отправите към Великото и към малкото.
Главната задача на учениците е да реализират Любовта към Единния, т.е. Любовта към всички. Сега, за една седмица ще ви дам следното упражнение: всяка вечер, като си лягате, мислете по две минути върху Любовта към Единния, когото не познавате. Като размишлявате за Бога, представете си Го като център, от който Животът излиза. После мислено си представете една малка буболечица и отправете към нея Любовта си, като към същество, излязло от Единния. Това е контрастно положение, но вие ще разберете идеята за Бога, за Неговото величие, за всичко, каквото Той е създал в Битието, само при Любовта, която можете да отправите към Великото и към малкото. Колкото малки и да са някои форми, в които Животът тече, те са пълни със съдържание. Великият, Единният е вложил своята мисъл и в тях. към беседата >>
- Отъ тогава тѣ потъмнѣха, изгубиха всичкото си величие, тѣ се усъмниха въ Бога, изгубиха своята любовь, и въ всички съврѣменни християнски църкви трѣбва да си зададемъ въпроса: Любимъ ли ние Христа?
Ето глупавата жена. Слѣдъ туй, ето и глупавия мѫжъ. Дойде един философъ… „Новъ философъ“, казва, „дойде въ нашата градина и той казва, какъ така ние да не знаемъ, че въ това дърво има такива сили, и казва, че като ядемъ отъ него, ще добиемъ толкова знания – сила и знания, и ще ни се отворятъ очитѣ“. Като си похапнаха и двамата, не само че не придобиха, но изгубиха и оголѣха. Той казваше: „Жено, сега я втасахме, досега бѣхме радостни, весели“. Отъ тогава тѣ потъмнѣха, изгубиха всичкото си величие, тѣ се усъмниха въ Бога, изгубиха своята любовь, и въ всички съврѣменни християнски църкви трѣбва да си зададемъ въпроса: Любимъ ли ние Христа? Тѣ трѣбва да си зададатъ този въпросъ, а не азъ. За мене въпроса другояче седи. Тѣ трѣбва да се запитатъ: Ние любимъ ли Христа? Казватъ, че азъ съмъ говорилъ противъ тѣхъ. Та, Христосъ ви пита: Вие моето учение отъ 2,000 години приложихте ли го въ свѣта? към беседата >>
35. Отношение на природните сили / Отношение на природните сили към човешката душа, МОК , София, 30.5.1923г.,
- Тяхното величие и гениалност се заключават в това, че са могли да превъзмогнат неблагоприятните условия.
Не е въпрос да повтаря едни и същи мисли. Повторението на нещата не води към знание. Каквито и да са условията, при които живеете, те ни най-малко не могат да пречат за приемане на новото. Който чака да дойдат благоприятни условия за него и тогава да приеме новата мисъл, той е на крив път. Като проследите историята на човешкото развитие, ще видите, че най-великите и гениални хора, както и великите Учители на света са били поставени при неблагоприятни условия. Тяхното величие и гениалност се заключават в това, че са могли да превъзмогнат неблагоприятните условия. Всеки човек, който е бил поставен при добри условия на живота, в края на краищата всякога е пропадал. Всеки, който е дошъл на земята, е започнал от елементарните неща. Той нищо не знае, но започва да учи и постепенно придобива знания. Ето защо и най-елементарните работи му се виждат мъчни. Когато се дават задачи на децата, в първо време те се намират в чудо, но постепенно започват да ги решават, да им се виждат лесни. към беседата >>
36. Приложение, ИБ , БС , София, 21.6.1923г.,
- Когато се върнете, ще разправяте за външното величие, но вътре какво има няма да знаете.
За вашите права други ще се грижат– всички Бели братя ще се грижат за вашите права. Вие се грижете за вашите задължения, а те ще се грижат за вашите права. Когато влизате в Школата, ще се учите на вашите задължения. Не спазите ли това правило, ще седите вън от Школата. И тогава знаете ли на какво ще приличате – ще ходите, ще обикаляте около университетите на Бялото Братство, ще гледате какво има отвън, но вътре какво има няма да знаете. Когато се върнете, ще разправяте за външното величие, но вътре какво има няма да знаете. Сега някои от вас ще кажат, че са слушали за тия неща. Добре, слушали сте ги, но сега трябва да ги разберете, а за да ги разберете, трябва да влезете вътре. към беседата >>
37. Божественото и човешкото, ООК , София, 28.6.1923г.,
- Хората, това са проявление на онова величие, което е Бог.
И тъй, без критика в живота! Разбирате ли какво значи без критика? Ако е за величието, не търсете величието другаде, погледнете в Природата. Ако искате да знаете колко е велик Бог, погледнете на всички същества! Ако искате да знаете колко е велик Бог, погледнете хората! Хората, това са проявление на онова величие, което е Бог. Те са проявление на туй великото, мощното. А всичко това е само един момент на проявление на Божията Любов. Това е само един миг от Божието величие. Тогава какво мога да ви говоря? За да ви говоря тъй съзнателно, за да разберете Божието величие, всинца трябва да ви вдигна от тука, да ви заведа на Слънцето. към беседата >>
- Това е само един миг от Божието величие.
Ако искате да знаете колко е велик Бог, погледнете на всички същества! Ако искате да знаете колко е велик Бог, погледнете хората! Хората, това са проявление на онова величие, което е Бог. Те са проявление на туй великото, мощното. А всичко това е само един момент на проявление на Божията Любов. Това е само един миг от Божието величие. Тогава какво мога да ви говоря? За да ви говоря тъй съзнателно, за да разберете Божието величие, всинца трябва да ви вдигна от тука, да ви заведа на Слънцето. Да ви казвам, че аз имам тази сила – всичко е напразно, това са само думи, аз не искам да се занимавам с това. За да ви покажа самата действителност, трябва да ви вдигна всинца и в продължение на половин час да бъдете на Слънцето и като се върнете назад, няма какво да ви говоря повече. Дела! Един факт струва повече, отколкото цели томове с философски разсъждения. към беседата >>
- За да ви говоря тъй съзнателно, за да разберете Божието величие, всинца трябва да ви вдигна от тука, да ви заведа на Слънцето.
Хората, това са проявление на онова величие, което е Бог. Те са проявление на туй великото, мощното. А всичко това е само един момент на проявление на Божията Любов. Това е само един миг от Божието величие. Тогава какво мога да ви говоря? За да ви говоря тъй съзнателно, за да разберете Божието величие, всинца трябва да ви вдигна от тука, да ви заведа на Слънцето. Да ви казвам, че аз имам тази сила – всичко е напразно, това са само думи, аз не искам да се занимавам с това. За да ви покажа самата действителност, трябва да ви вдигна всинца и в продължение на половин час да бъдете на Слънцето и като се върнете назад, няма какво да ви говоря повече. Дела! Един факт струва повече, отколкото цели томове с философски разсъждения. Величието на Бога не е в прославянето на хората в света. При сегашните условия на живота името Божие трябва да се изяви и Бог трябва да се прослави в света. към беседата >>
38. Абсолютното малко и абсолютното велико, ООК , София, 12.7.1923г.,
- Да кажем, ти желаеш Бог в тебе да стане велик и в туй величие ти се разширяваш.
Може ли абсолютно малкото да изпълни волята на Бога? – Не може. То може да я прояви. В абсолютно малкото може да се зароди силният стремеж да изпълни волята Божия, тогава и абсолютно великото ще изпълни неговата воля. Да кажем, ти желаеш Бог в тебе да стане велик и в туй величие ти се разширяваш. Понеже Бог е велик, като Го повикаш, Той дойде и ти казва: „Твоята колибка е малка, да я разширим! “ Ти отговаряш: „Малка е, но пари нямам“. Тогава Бог влага средства. Ти градиш, Той влага, Той влага, ти градиш, Той влага и така ти създаде работа. Ти трябва да Го повикаш. към беседата >>
- Като стигнеш до абсолютно малкото, Бог ще те посрещне, ще те спре и в този момент на крайно отчаяние, когато ти искаш да се самоунищожиш, Той ще те запита: „Ти разбра ли безкрайното величие на твоето съществувание?
И всеки, който в най-малкия смисъл пристъпи закона, само като помисли, че е безграничен, трябва да влезе в абсолютно малкото, да се смири. Безграничен е само Един Бог! Всички ние се стремим към Него. Щом някой помисли, че е безграничен, той влиза в стълкновение със закона и трябва да вземе обратно движение, към абсолютно малкото. Като стигне дъното, от тук вече човек започва да се възражда наново. Като стигнеш до абсолютно малкото, Бог ще те посрещне, ще те спре и в този момент на крайно отчаяние, когато ти искаш да се самоунищожиш, Той ще те запита: „Ти разбра ли безкрайното величие на твоето съществувание? “ Ти ще кажеш: „Разбрах“. Тогава Той ще те вземе в друга посока и ще ти покаже абсолютно великото. Той ще те понесе на своите крила, ще те разведе из цялата вселена и ще ти каже: „Ако ти ходиш в съгласие с Моите закони, всичко туй ще бъде твое, но денят, в който ти направиш най-малкото престъпление, ще се намериш в положение на последен слуга“. към беседата >>
40. Изпитвайте Писанията!, НБ , София, 28.10.1923г.,
- Той го гледа с едно величие, погледне парите си и казва: „Докато са тези пари, ще се покланяш насреща ми“.
И всеки един е скрит в себе си, мисли, че не е министър, а някой цар, не цар, а някое божество, някой Бог; тъй мислят, но не се изказват. И всеки иска да паднат пред него, да се покланят. Даже в сърцето на една млада мома живее желанието, момъкът да падне пред нея, да ѝ се поклони, а тя да каже: „Да знаеш, че аз заповядвам“. Обаче колко е смешно, че тия божества често променят престола си: днес момъкът се покланя пред момата, утре момата се покланя пред момъка. Онзи, бедният човек, се покланя пред банкерина, на колене пада и му се моли. Той го гледа с едно величие, погледне парите си и казва: „Докато са тези пари, ще се покланяш насреща ми“. А бедният казва: „Благороден човек е“. Аз бих желал да видя един благороден човек. Нека някой философ напише в какво седи благородството на един човек. В неговото знание ли, в неговата философия ли, в неговото произхождение ли? Не, благородството на човека е извън времето и пространството. към беседата >>
- Ти мислиш, че си едно величие.
Оплаква се ученик на учителя си, казва: „Учителю, откак съм дошъл тук, в твоя клас на гимназията, всички ученици ми се смеят, станах прозвище, всички ме считат за смахнат, за ексцентричен и т.н.“ Добре, какво нещо е подигравката? На един богат човек можеш ли да се подиграваш? С един силен човек можеш ли да се подиграваш? Ако си една сламка, вятърът ще те носи из въздуха. Ще те носи, разбира се, и заслужаваш да те носи. Ти мислиш, че си едно величие. Ако си една канара, която тежи стотина–двеста тона, кой вятър ще те вдигне? Трябва едно голямо земетресение, за да те разтърси. В обикновените работи на живота човек издребнява. Ние издребняваме със своите прически, със своите обуща, със своите деца, със своите книги, с всичко. Същественото в света, което трябва да четем, да знаем, не го знаем още. към беседата >>
41. Който има уши, НБ , София, 11.11.1923г.,
- “ Богатите имат външно величие, а вътрешно нямат, а бедните имат вътрешно величие, а външно нямат.
Какво има? – „Е, малко сме неразположени.“ Каквото бутнат тия учените философи, все трепват и си казват: „Няма ли да се свърши тази трапеза? “ Почват да мислят, че се намират на някакъв огън. А бедните ядат... Царят от време на време хвърли око към едните и другите, наблюдава ги. Учените си казват: „Защо ни е всичко това, щом не може да се използва? “ Богатите имат външно величие, а вътрешно нямат, а бедните имат вътрешно величие, а външно нямат. Бедните преспокойно и сладко си ядат. И Господ така е направил света; туй същото е и в природата. Господ ще ви даде богатство, ще ви даде къщи, ама токове ще има. Всеки ден, като туриш паницата отпреде си, ще подскачаш: глава ще те боли, корем ще те боли, крака ще те болят, това-онова – богат човек. Но смисълът на живота не е в това, ние хората трябва да разбираме живота другояче. към беседата >>
42. Превръщане на цветовете, МОК , София, 11.11.1923г.,
- Пък ако отиде с всичкото си величие, като някой цар, нищо няма да остане от него.
Ако имаш хубаво разположение на душата си и се приближиш при Бога, ще усетиш най-нежни вибрации, но ако се приближиш при Бога неприготвен, ще изживееш най-големи сътресения, най-големи взривове. Ето защо, когато грешните хора се приближават при Бога, изчезват яко дим, а праведниците се радват. Затова най-напред трябва да се нагодим към Неговата запалка. Човек трябва да отиде при Бога с всичкото си смирение, със съкрушено сърце. Като отиде така при Бога, той ще оживее. Пък ако отиде с всичкото си величие, като някой цар, нищо няма да остане от него. Господ не иска при себе си царе. Царят е емблема на грехове. Той не е сигурен за живота си, за престола си, затова има армия, която да го брани. Какъв цар е това? Да, разбирам цар, но такъв, който е готов да заеме всяко положение в света. към беседата >>
43. Каквото чух, НБ , София, 9.12.1923г.,
- Аз зная, много философи имат особени, красиви схващания за Бога, те искат да Му предадат външно величие.
Намери друг някой със счупена ръка – поправя му ръката. Намери някой със счупено сърце – поправя му сърцето. С хиляди години Господ върши тези работи, а сега Му приписват, че Той седи на един грамаден стол и от там командва с пръста си. Не е така. По някой път аз гледам, някои братя и сестри, четат някоя философска книга, в която се излагат схващанията за Бога. Аз зная, много философи имат особени, красиви схващания за Бога, те искат да Му предадат външно величие. Казват: „Христос бил Син Божи, това бил, онова бил“. Но дойде Христос и казва: „Я направи това нещо за мене! “ – „Не мога, нямам условия.“ Син Божий бил Христос, а не могат да направят най-малкото нещо за Него! Някой казва: „Господи, много Те обичам! “ Но като дойде да направи нещо за Него, няма го. към беседата >>
44. Той ги изпита, НБ , София, 16.12.1923г.,
- Но да не мислите, че съм някакво величие.
Ако искам, аз мога и да лекувам. Ще науча хората на едно изкуство, но трябва да разбирате от химия, от физика. Аз разбирам великото изкуство как да се подмладите, как да възстановите вашите сили и да знаете как да живеете. Ще ви покажа, приятели, туй малко изкуство, да знаете как да живеете. Аз съм един пътник, посетих вашата страна, няма какво да ви оставя, затова ви оставям един спомен. Но да не мислите, че съм някакво величие. За туй великите хора са дошли, сега е останала само чорбата. Учените са дошли, пророците са дошли, апостолите са дошли, Христос е дошъл, и сега, от сегашния свят е останало само опашката. Аз се държа за опашката. Казват ми: „Какво правиш там? “ – Е, махам наоколо. към беседата >>
- “ – „Една глава, ваше царско величие!
Щом не познава коя е, говори, че е Магдалена. Ще ви приведа един анекдот за един действителен случай. Руският цар, за да излекува злоупотребленията в Русия, писал до всички манастири: „В който манастир се намира главата на Йоан Кръстителя, да ми я донесат“. Като знаел, че ще му донесат от много места главата на Йоан Кръстителя, определил 40–50 стаи, в които да поставят поотделно донесените глави. Свиква няколко старци от светия синод и ги запитва: „Колко глави има Йоан Кръстител? “ – „Една глава, ваше царско величие! “ – „А, не, в моите последни изследвания аз намерих 40 глави.“ – „Как? “ – „Ще ви докажа.“ Завежда всички тия старци по всички стаи и с документи по дати им показва получените 40 глави. Умен човек бил царят. И след туй им казва: „Не говорете лъжата, защото тя не подига никой народ! “ Е, колко Магдалени има на света? към беседата >>
45. Едно ти не достига!, НБ , София, 6.1.1924г.,
- Той не се вижда, излиза, върви си свободно, но всички хора му се смеят, а той си мисли, че е голямо величие.
Всичките наши съвременни дисертации, проповеди, говорения за Истината са толкова смешни, че ако един жител от небето би дошъл да я чуе, той би се хванал за корема от смях за тази извратеност, за гениалността ни да изопачаваме нещата. Той би казал: „Гениални са днес хората, но гениални в низходяща степен“. Не че това изопачаване на Истината е умишлено, но често човек върви по един негативен път, обаче мисли, че той е на правата страна. На какво мяза това? Представете си, че един човек излезе и по невнимание си облече палтото наопаки. Той не се вижда, излиза, върви си свободно, но всички хора му се смеят, а той си мисли, че е голямо величие. Всички хора се смеят, че турил палтото си наопаки. Какво показва това? – Това показва една небрежност от негова страна, липсва му нещо. Ако е един философ, аз бих го извинил. Ако е някой сиромах, аз бих го извинил, но има хора, които като облекат дрехите си наопаки, не могат да се извинят. към беседата >>
46. Що е това?, НБ , София, 24.2.1924г.,
- Някакво голямо величие е той!
Представете си сега вие един свят, дето хората нито умират, нито се раждат, нито остаряват. Ние казваме, че човек трябва да се роди, трябва да расте, да порасне, да умре, и затуй, като наближи краят, започва да мисли кой ще го зарови, как ще го заровят, къде ще го заровят, с какви дрехи ще го облекат, где ще му бъде гробът, какъв надпис ще има и т.н. Някакво голямо величие е той! „Е – казват, – тук някакъв великан поет умрял! “ Аз не вярвам в поети, които умират. „Тук – казват – лежи заровен еди-кой си почтен човек, глава на църквата бил.“ Аз не вярвам в глава на църквата, който умрял. „Тук лежи един виден лекар, който помагал на хората.“ Помагал на хората, но и той умрял. И после го величаят! към беседата >>
- “ Ако отида в свети Крал, всичкото ми величие ще изчезне, ще се опетня.
Ти си пред Бога и твоята женитба пред Бога е благословена, приета е горе на небето. Избереш ли най-скромната, най-незавидната, от небето казват: „В този човек има морал! “ Ако ти влезеш в някоя църква, аз взимам църквата в друго значение, и избереш най-видната църква, ти престъпваш закона. Не, ти трябва да избереш най-скромната църква, дето има най-малко хора. Някои казват: „Защо не отиваш в църквата свети Крал? “ Ако отида в свети Крал, всичкото ми величие ще изчезне, ще се опетня. Това не е защото хората са лоши, но аз трябва да избера най-малката църква, в която да има само двама богомолци и аз да бъда трети измежду тях. Че това е морал! Да влезеш в свети Крал, та да обърнеш внимание на света със своето влизане, това право ли е? Че да не съм някой плуг, та да обръщам хората! Обръщат се ниви, но човек да обърне човека към Бога, това обръщение е двусмислено. към беседата >>
47. Без съмнение, без подозрение и без докачение, ООК , София, 12.3.1924г.,
- На човека, който не може да умре за Божията Любов, за Божията Мъдрост и за Божията Истина, не знам къде седи неговото величие.
Когато човек изгуби своята гордост, се отчайва. Вие ще пазите вашата гордост. И като ви бият, пак ще стоите горди. Човек трябва да бъде спокоен като вечната скала, в която морските вълни се разбиват. Да си горд – това значи да не се поколебаеш, да не се подкупваш от никаква съблазън, да останеш верен на Бога в Любовта си, да си верен на Истината. На човека, който не може да умре за Божията Любов, за Божията Мъдрост и за Божията Истина, не знам къде седи неговото величие. Който издържи смело всички изпитания, неговите по-големи братя го поздравяват и му казват: „Не бой се, ние ще превърнем тия плесници на благословения. Те са само по лицето ти – твоята душа не е засегната.“ Божествените плесници са хубави! Ако Господ някога ни прати Своето благословение, не трябва да Го подозираме. Най-мъчното нещо в света е да изтърпим всички изпитания без докачение. Тези неща не са за деца, а са за възрастни хора – за хора, които разсъждават. към беседата >>
48. Познай себе си, ООК , София, 19.3.1924г.,
- Даже Бог, Който е всесилен в Своето величие, Който няма нужда от нищо, радва се, когато ние направим едно Добро.
Не трябва да се бориш нито със себе си, нито със своите близки. По същия закон трябва да се стремим да познаем и тях. Има моменти, когато един брат или една сестра са тъжни, скръбни в душата си и се нуждаят от една малка услуга. Това е в реда на нещата. Такава нужда от услуга всякога ще се яви, не сме ние всесилни. Даже Бог, Който е всесилен в Своето величие, Който няма нужда от нищо, радва се, когато ние направим едно Добро. Какво печели Той от това? – Нищо не е спечелил, но Той се радва, че вие сте изпълнили, че вие сте разбрали едно Негово свещено желание. Радва се, че вие сте възприели и реализирали една ваша свещена мисъл, която е чакала хиляди години реда си. Бог се весели, а щом се весели Той, ние се радваме, че ще имаме възможност да изпъдим от себе си лошите навици. Човек трябва да познава себе си! към беседата >>
49. Плати ми, що ми си длъжен, НБ , София, 30.3.1924г.,
- Като гледал този беден човек, ангелът искал да разбере, какво величие представял той, но нищо не могъл да намери.
Един ден гой се обърнал към Господа с молба да слезе на земята, да види, коя е тази душа, с която Бог се разговаря всяка сутрин. Молбата му била задоволена. Той слязъл на земята и какво било учудването му, като видял, че Бог се разговаря с един крайно беден човек, който живял някъде в гората. Бедният човек отивал всеки ден на работа и, каквото печелил, приемал го с благодарност. Той посветил целия си живот на работа и благодарил на Бога, че е здрав и може да изпълнява волята Му. Като гледал този беден човек, ангелът искал да разбере, какво величие представял той, но нищо не могъл да намери. Обаче, Бог вижда и най-малката любов, която прониква в човешката душа. Следователно, ако търсите добър приятел, ще го намерите в лицето на Бога. Ако искате да намерите един добър брат, търсете го между ангелите и светиите. – Как ще дружим с тези братя? – Много просто, те са навсякъде, в цялата вселена. към беседата >>
50. Разумното сърце, ООК , София, 2.4.1924г.,
- Това е най-голямото величие на Бога.
Ами че какво има да делите? Какво има да делите в този свят? Не е ли най-хубаво да имате Божествената Любов? Онова, което може да даде сила на ума ни, онова, което може да даде сила на сърцето ни, онова, което може да даде сила на волята ни – това е Бог, Който се е ограничил, за да живее в нас. Има Един Бог в света, Който се е ограничил заради нас. Това е най-голямото величие на Бога. Ако ти пренебрегнеш тази жертва, която Господ е направил – да влезе в човешкото сърце, създаваш условия за смъртта. Оттам произтича смъртта. Ние всеки ден и умираме, и възкръсваме. Ако още тази вечер вие решите да бъдете верни на този велик закон на Божественото проявление, знаете ли каква промяна ще стане с вас? Ако вие се подчините на този Божествен закон, то който човек и да срещнете на пътя, и най-лошият да е, щом се спрете и го погледнете, Бог ще ви се усмихне чрез него. към беседата >>
51. Кажи само реч, НБ , София, 6.4.1924г.,
- Всеки човек, какъвто и да е, дължи своето величие на три съществени фактора: на своя ум, сърце и воля.
Две положения са важни в живота: отрицателното и положителното. Стотникът разсъждавал правилно, разумно, логично. Той съзнавал, че силата на Христа не е във влизането в дома му, но в речта, която може да каже. Следователно, и нашата сила не е в тялото, нито в ръста, нито в пълнотата ни, нито в нашето богатство, но в разумността, която проявяваме в своя живот. Всеки човек, какъвто и да е, дължи своето величие на три съществени фактора: на своя ум, сърце и воля. Например, казват за някой лекар, че е знаменит, прочут. – Защо е прочут? – Защото е умен, знае как да използва четирите важни, основни елементи в природата – светлината, въздуха, водата и храната. Ако болният не използва тези елементи, колкото лекари да го лекуват, техните усилия ще бъдат безполезни. Ораторът или проповедникът, колкото и да са велики, без тези елементи нищо не струват. към беседата >>
52. Тъчете мислите си!, ООК , София, 9.4.1924г.,
- Ние дължим нашето величие не на сегашните наши мисли, но на онова, което е вложено в нас от миналото ни.
Но същият този човек, като минава покрай реката, вижда, че някой се дави, и веднага се хвърля във водата и го изважда. Казват му: „Ти казваше, че няма Господ, защо извади този човек от водата? “ – „Е, будала съм бил.“ Значи, ако би спрял: да разсъждава дали да го спаси, или не, би казал: „Нека се удави! “ Той го спасява, защото в този момент в него заговаря нещо възвишено и благородно от миналото. Неговият минал живот му казва: „Тази философия не струва, не е права.“ Ето защо той влиза във водата, спасява човека и с това изпълнява Волята Божия. Ние дължим нашето величие не на сегашните наши мисли, но на онова, което е вложено в нас от миналото ни. Има нещо хубаво, благородно в нас. Вие и не подозирате даже какво велико нещо има, заложено в известни души. Дайте на човека благоприятни условия да се прояви и тогава ще го познаете. Хората, за да се проявят в Доброто, трябва да минат през много тежки изпитания. Само така ще може да излезе онази хубава почва, дълбоко скрита в тяхното естество. към беседата >>
53. Правилно разбиране на природните действия / Разумното тълкувание на природните действия, МС , София, 6.7.1924г.,
- Вие сте чудни, вие мислите, че сте царски синове, че светът трябва да мисли само заради* вас, като че вие сте най-голямото величие, като че сте най-умния, най-добрия и най-силния, вие искате всички да ви обичат най-много. Не. (втори вариант)
Имаш един приятел, който сега ви съдейства, но не се мине една година, той ви противодейства. Защо? Как тъй? Движението се видоизменило. Аз казвам: най-първо той се движи по този Божествен закон (3.4) Обаче в движението си той изменя посоката и положението (1.2 ) и сега без да иска, той се движи в разрез с първото положение. Сега тия противоречия в живота произтичат не от самите нас, тия мъчнотии произтичат от самия козмос, от самите сили. Вие сте чудни, вие мислите, че сте царски синове, че светът трябва да мисли само заради* вас, като че вие сте най-голямото величие, като че сте най-умния, най-добрия и най-силния, вие искате всички да ви обичат най-много. Не. Най-умният, най-добрият и най-силният е само Господ! Нищо повече. И ако искаш ти да бъдеш такъв, трябва да бъдеш свързан с Него. Нищо повече. Но щом си една малка част, отделена от Него, у тебе няма нищо добро. към втори вариант >>
54. Разумният живот, ООК , София, 16.7.1924г.,
- Той ще ви съблече, вие ще изгубите всичкото си величие на Земята и ще се намерите в положението на едно малко детенце.
От резултата съдим за принципа. Това са все разумни сили. Не мислете, че ние трябва да ги подчиним. Не, трябва само да спазим законите. Когато отивате при един свят Дух, вие няма да се приближавате тъй, направо, но във вас ще се яви един трепет. Той ще ви съблече, вие ще изгубите всичкото си величие на Земята и ще се намерите в положението на едно малко детенце. Всяка ваша философия ще изчезне и вие ще чувствате, че сте нищожество. Че сте философ, че сте завършили някакъв университет, че майка ви, баща ви са от такова високо произхождение – всичко туй ще изчезне, ще ви остане само това, че сте нищо, че сте един малък лъч, излязъл от Бога, и че не сте изпълнили още вашата задача. Някой казва: „Аз съм човек.“ Човек ли си? Че ти досега мислил ли си правилно? Колко пъти досега си се спирал в пътя си? към беседата >>
55. Ще дойда след Тебе, НБ , София, 20.7.1924г.,
- Следователно, ще се отречеш от мъжа си, когато е богат; когато живее като цар, когато е във всичката си слава и величие,-когато има синове и дъщери около себе!
– Това значи: ако мъжът ти е беден, да му оставиш всичкото си богатство, да му оставиш и децата си и, като ги осигуриш, да го питаш: Доволен ли си сега ? Щастлив ли си ? – Щастлив съм. – Тогава и аз отивам по своя път, да уча великата наука на живота. Не е отричане, да напуснеш мъжа си, когато е осиромашал, когато е останал без никакви средства. Следователно, ще се отречеш от мъжа си, когато е богат; когато живее като цар, когато е във всичката си слава и величие,-когато има синове и дъщери около себе! си. Това значи напущане на мъжа, това е самоотричане. А/ ти се отричаш от мъжа си, когато е закъсал, когато е в окаяно положение; когато плаче и се моли: Остани с мене! Казваш : Аз искам да живея с Бога. – Тази жена е користолюбива. Същото казвам и за мъжа. към беседата >>
56. Общи въпроси, СБ , ИБ , Мусала, 12.8.1924г.,
- Това приятно настроение, което изпитвате, като се качвате нагоре, се дължи на това, че вие изживявате останките от миналото величие, което е царяло тук.
Всички тези камъни, които виждате по височините, това са все развалини, останки. Това приятно настроение, което изпитвате, като се качвате нагоре, се дължи на това, че вие изживявате останките от миналото величие, което е царяло тук. И днес тези разрушения са дадени на децата за радост. Вие можете да изследвате тези неща, но трябва да знаете, че всеки, който иска да изследва Божиите работи, трябва да бъде абсолютно чист, абсолютно безкористен. Щом у тебе се зароди най-малкото желание да вземеш нещо от мястото, което изследваш, ти ще причиниш вреда на себе си и на другите. Нищо не трябва да пожелаваш. Това е чистота! към беседата >>
57. Моето верую, КД , София, 12.9.1924г.,
- Ще се учите, ще наблюдавате, това е величие на характера.
Ще кажа: Господи, ти си, който даваш светлина, аз искам да свърша училището заради тебе, не заради дипломата, а заради самото знание. Защото човек между професорите все ще научи нещо, като учи съзнателно. В такъв един човек има една красива страна. Може да знаете повече от професора, но ще се представите като най-скромния ученик. Тук се изисква характер, търпение. Ще се учите, ще наблюдавате, това е величие на характера. А тези, които много знаят, виждаме ги все да забатачват в живота. към беседата >>
59. Азъ Те познахъ / Аз Те познах, НБ , София, 1.2.1925г.,
- Значи, влагам живота си вътре в Тебе, защото аз дойдох на земята да изпълня Твоята воля, да изявя Твоето величие, Твоята слава пред света. (втори вариант)
– Когато пожертваш живота си за Бога. Всяка друга смърт вън от Бога, в моите очи, не е оправдана. Следователно, единственото нещо, за което трябва да пожертваме живота си, е Бог. Защо? Защото, ако пожертваме живота си за Бога, всякога ще го намерим; ако пожертваме живота си за всяко друго нещо, няма да го намерим. И казва Христос: „Познавам Те“. Значи, влагам живота си вътре в Тебе, защото аз дойдох на земята да изпълня Твоята воля, да изявя Твоето величие, Твоята слава пред света. Христос беше един велик Учител, но Той се смири, дойде като един прост слуга, даде един велик пример на света и така свърши своята работа. А сега, у съвременните хора, у съвременните християни, липсва именно тази черта – смирението. И колко пъти ние разваляме най-хубавите неща, само поради това, че сме се докачили, и никога не мислим за Онзи, който ни е пратил на земята. Някой път ние мислим, че хората могат да ни опетнят. Ще бъде смешно когато някоя муха остави своите извержения на върха Мон-Блан и мисли, че това ще опетни тази планина. към втори вариант >>
- Значи, влагамъ живота си вѫтрѣ въ Тебе, защото азъ дойдохъ на земята да изпълня Твоята воля, да изявя Твоето величие, Твоята слава прѣдъ свѣта.
– Когато пожертвувашъ живота си за Бога. Всѣка друга смърть вънъ отъ Бога, въ моитѣ очи, не е оправдана. Слѣдователно, единственото нѣщо, за което трѣбва да пожертвуваме живота си, е Богъ. Защо? Защото, ако пожертвуваме живота си за Бога, всѣкога ще го намѣримъ; ако пожертвуваме живота си за всѣко друго нѣщо, нѣма да го намѣримъ. И казва Христосъ: „Познавамъ Те“. Значи, влагамъ живота си вѫтрѣ въ Тебе, защото азъ дойдохъ на земята да изпълня Твоята воля, да изявя Твоето величие, Твоята слава прѣдъ свѣта. Христосъ бѣше единъ великъ Учитель, но Той се смири, дойде като единъ простъ слуга, даде единъ великъ примѣръ на свѣта и така свърши своята работа. А сега, у съврѣменнитѣ хора, у съврѣменнитѣ християни, липсва именно тази чърта – смирението. И колко пѫти ние разваляме най-хубавитѣ нѣща, само поради това, че сме се докачили, и никога не мислимъ за Онзи, който ни е пратилъ на земята. Нѣкой пѫть ние мислимъ, че хората могатъ да ни опетнятъ. Ще бѫде смѣшно когато нѣкоя муха остави своитѣ извержения на върха Монъ-Бланъ и мисли, че това ще опетни тази планина. към беседата >>
62. Съвместими отношения, ООК , София, 29.7.1925г.,
- Щом се намери на земята, няма да има първото величие, други ще го вдигат.
– Има един страх, който не е потребен на човека, но има един страх, който представлява велик закон. Този закон на страха всякога трябва да имате предвид. Всеки химик трябва да знае качествата на елементите, с които работи. Не ги ли знае, това може да коства живота му. Всеки, който хвърчи във въздуха с аероплан, трябва да разбира законите на хвърченето, иначе ще се намери на земята. Щом се намери на земята, няма да има първото величие, други ще го вдигат. Някой казва: „Аз ще стана учен човек.“ Знаете ли колко е опасно човек да стане учен? Велико благо е да бъдеш учен, но в това има големи опасности, големи страдания. Простият човек не може да страда, както ученият. към беседата >>
63. Служене на Бога и на себе си, ООК , София, 9.12.1925г.,
- Много от съвременните хора нямат търпение да работят върху себе си, те искат с един замах да постигнат всичко и затова казват: „Ние искаме да видим Христа в Неговата слава и величие." Как ще видите Христа?
При изчисленията си те трябва да имат предвид не само зодиака на земята, но и зодиаците на слънцето, на всички планети, както и на целия космос. И астролозите сами съзнават, че в изчисленията им липсват много подробности. Големи тънкости има в живота. Вследствие на това, дойдем ли до създаване на характера на човека, необходими са много условия. В това се крие дълбоката философия на живота. Много от съвременните хора нямат търпение да работят върху себе си, те искат с един замах да постигнат всичко и затова казват: „Ние искаме да видим Христа в Неговата слава и величие." Как ще видите Христа? За да Го видите, вие трябва да имате ум, сърце, душа и дух като Неговите. Само по този начин можете да видите и да разберете Христа. Всички, които са виждали Христа, са падали с лице към земята и след това е трябвало ангел да слезе от небето, да дигне тия хора и да прекара през устата им нагорещен въглен от олтаря, за да се пречистят. Щом се пречистят, те ще станат прави. Същото е станало и с пророк Данаила, за когото се казва, че като видял ангел господен, паднал на земята и изгубил силата си. към беседата >>
64. Показа им ръцете си, НБ , София, 27.12.1925г.,
- Ние няма ли да имаме поне и толкова признателност към Бога, Който ни е изпратил на земята, дал ни е живот, на който да се радваме и да проучваме неговото величие и дълбочина?
Не, доказано е, че в животните има много голяма признателност. Има случаи, дето плъхове са хранили гълъби. И ред други наблюдения са правени върху животните, при които е констатирана тяхната признателност. И в животните има разумност. Щом и в животните има разумност, ние, по-разумните същества от тах, няма ли да имаме разумността поне на тази мечка? Ние няма ли да имаме поне и толкова признателност към Бога, Който ни е изпратил на земята, дал ни е живот, на който да се радваме и да проучваме неговото величие и дълбочина? Хайде да не произнасяме постоянно думата “Бог”, защото може би ще кажете: гръмна ми главата от тази дума! Тогава ще кажа: не трябва ли да имате благодарност към тази жива природа, която ни е дала всичко? Не трябва ли да определим отношенията си към нея, към всички наши по-напреднали, по-възвишени, по-разумни братя, които са били тъй благородни, тъй доблестни да ни помагат в нашето развитие? Как трябва да им се отплатим? Ако една мечка, за изваждането на един трън от крака й, показва на този българин, де има дърва да си ги насече и събере, де има мед да си похапне, какво трябва да направим ние, за да изразим своята благодарност? към беседата >>
65. Давам власт, НБ , София, 10.1.1926г.,
- Следователно, през цялата вечност, във всяка една душа, може да премине всичката Божия слава и величие.
- Може, аз ще ви кажа, как ще се събере. Ако на един малък кюнец, широк около 10 см, кажа: знаеш ли, че през тебе може да премине всичката вода на света - той ще ме пита: възможно ли е? - Възможно е. Ако дам на този кюнец цялата вечност, която представлява едно число с 15 нули на ред, мислите ли, че през този кюнец, не ще може да премине всичката вода? - Ще може. Следователно, през цялата вечност, във всяка една душа, може да премине всичката Божия слава и величие. Та като казвам, че през този кюнец може да премине всичката вода, не подразбирам, че в този момент може да стане това нещо, но през течение на цялата вечност. Ами какво ще кажем ние за живота на онези дръвчета, на онези минерали, на онези животни, на човека, докато най-после стигнем до живота на ангелите? Всичко това представлява една цяла йерархия. Това са възможности за нашия живот, за равитието на нашия ум, нашето сърце и нашата воля. Та казвам: каквито и да са нашите възгледи на миналото, ние трябва да се простим с тях! към беседата >>
66. Благ, НБ , София, 17.1.1926г.,
- Някой съвременен учен за да покаже своето величие изучава живота на някой микроб, напише цял том върху него, и всички казват: браво на този учен!
И техните дами се разхождат там без чадъри. Ще кажете: е и дами имало там! И какви дами има! Аз ще ги нарека като тия английски лейди, или като французките контеси, или като руските княгини, като княгиня Бурковская например, и др. такива. Цялата вселена е пълна с познания, с един толкова интересен живот. Някой съвременен учен за да покаже своето величие изучава живота на някой микроб, напише цял том върху него, и всички казват: браво на този учен! Като ни открива тези научни неща, прави светът толкова интересен за нас, толкова красив! Когато този учен говори за един свят, който те не виждат, всички се учудват, щом ние заговорим за онзи свят, казват ни: баш не е така. Ами това, което пише онзи учен, тъй ли е? Той разговарял ли се е с тези микроби? – Не, наблюдавал ги е само, как се движат, как мърдат насам-натам. към беседата >>
- Той е Божията благост, Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина, Благостта е Божието величие.
В такъв случай по-хубаво е да бъдеш една овца. Една блага дума струва хиляди пъти повече, отколкото хилядите горчиви думи, които можеш да кажеш на хората. И какво можете да им кажете? Може да кажете някому, че е невежа, че е вагабонтин, това – онова, но какво ще спечелите от всичко това? Не, кажете в душата си: има един велик идеал за нас. Той е Божията благост, Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина, Благостта е Божието величие. Тя носи за нас условия за разумния живот, да се разширим и да бъдем свободни. Тя съдържа в себе си нашето щастие, нашата свобода. Съвременните хора свободни ли са? Аз имам друго понятие за свободата. Някой човек казва, че е свободен, но как? към беседата >>
67. Изваждане / Изваждането, МОК , София, 17.1.1926г.,
- 7 - 2, двете – женски принцип е той, слава, величие, богатство, залъгалки са те, привидни неща са те, които могат да ви оплетат. (втори вариант)
Онзи, който го е писал, тоя не е мислил за това, но се издаде. Туй „В" според законите, направете една пермутация, че да се избавите от този закон, ще го турите в началото или в средата. Първо място не може да му дадете, защото то е при събирането, а вие ще направите тази погрешка не при събирането, а при изваждането. Следователно ще му дадете второ място. Значи, когато изваждате, има опасност да кръшнете. 7 - 2, двете – женски принцип е той, слава, величие, богатство, залъгалки са те, привидни неща са те, които могат да ви оплетат. Седем е силно число – знание, сила, число, което всичко може да направи, човек, който е свършил. Две – това са усилията да си уреди работата, казва: „Ще ударя наляво да угодя на хората." А за да угодиш на хората, трябва да идеш с тях заедно. Щом изваждате, ще се пазите. Ще се пазите в изваждането си. Когато търсим погрешките на хората, изваждане е и когато търсим своите погрешки, пак изваждане е. към втори вариант >>
68. Изразително лице / Красивото лице (Изразителното лице), МОК , София, 21.2.1926г.,
- След това идат душата и Духът му като последни изразители на човешката красота и величие.
Подвижният ум създава пластично, подвижно лице, върху което идеите се отпечатват като върху чувствителни стъкла. Лицето на човека трябва да говори. То трябва да представя стопанина на къщата. Като стопанин на къщата лицето ще се грижи за нейното благосъстояние и навреме ще взема мерки за най-малките повреди и нарушения. Красивото, което човек носи всебе си, трябва да бъде изразено в главата, в лицето, в ръцете, в краката, в цялото му тяло, а най-после и в словото му, израз на което са неговите мисли, чувства и постъпки. След това идат душата и Духът му като последни изразители на човешката красота и величие. Това са степени на човешкото развитие, които го водят от видимия към невидимия свят. Като говоря за човешката красота, аз имам предвид не само външната, но и вътрешната красота. към беседата >>
69. Жива реч / Живата реч, МОК , София, 21.3.1926г.,
- Истината е един израз на Неговото величие. (втори вариант)
Коя истина? Истината, това е един атрибут на Бога. Истината, тя е неотделима от Бога. Истината сама по себе си не съществува. И когато казваме истина, ние подразбираме атрибут на Бога, Който съществува. Истината е един израз на Неговото величие. И когато Той иска да се изрази, изразява се в тази форма на истината. Любовта е друг атрибут на Бога, мъдростта е трети. Веднага, щом като кажеш истината, ще схванеш разумното, ще схванеш Бога, че в Него живееш, имаш известни отношения. И целият разумен живот трябва да затрепти в тебе, и ти трябва да чуваш в себе си тези дълбоки вълни, които пристигат – и твоята мисъл се понася тихо и спокойно. Бурното море утихна, ти като произнесеш "само истината". към втори вариант >>
70. Петте разумни, НБ , София, 28.3.1926г.,
- Като влязох там, видях всичката слава и величие на рая.
Един ден, както се разхождал из града, спира се пред дюкяна на един търговец, който продавал вехтории на дребно. Той седял пред мангала си, греел се и си казвал: “Запушено и запушено, не върви! ” Почудил се Махмуд, какво говори този човек, кое е запушено. Запитва го: “Какво има? ” Търговецът му отговорил: “Слушай, виждам те, че си учен и благороден човек, моля ти се изслушай ме, дано ми дадеш някои наставления, как да поправя живота си.” Започва да разказва: “Преди две вечери сънувах, че отивам на Небето. Като влязох там, видях всичката слава и величие на рая. По едно време виждам една чешма, направена от мрамор, с километри дълга и с хиляди курни. Наблюдавам курните, виждам от някои тече изобилно вода, от някои едва капе, я някои съвършено пресъхнали, никаква вода не се излива.” Запитва го Махмуд: “Какво означават тия курни? ” - Пророкът, който ме развеждаше, ми каза, че това е животът на Земята. Всяка от тия курни съответства на живота на всеки човек. И според това, колкото един човек е по-умен, толкова повече вода тече от неговата курна, а колкото е по- глупав, толкова по-малко вода тече от курната му. към беседата >>
71. Окултни познания / Окултни елементарни познания, МОК , София, 30.5.1926г.,
- Като ставате сутрин, казвайте си: „Господи, благослови всички ония, които са в мене и извън мене, да работим за Твоята слава и величие.
Докато дойде до въздържанието, до владеенето на органите и удовете на своето тяло, човек трябва да изучава себе си, както и другите хора. Той трябва да дойде до положението на пълно владеене на своите удове: те сами да разберат, че имат разумен господар. Като ставате сутрин, казвайте си: „Господи, благослови всички ония, които са в мене и извън мене, да работим за Твоята слава и величие. Дай ни Светлина да разбираме Волята Ти и да я изпълняваме." Клетките, които живеят в човека, са разумни, интелигентни същества. Те имат много знания, но господарят им трябва да бъде умен, да знае как да ги управлява. За да влязат в човешкия организъм, те съзнателно са се обезличили. Целта им е да се пожертват за своя господар и по този начин да го повдигнат. Човек се радва на живота, докато тия интелигентни същества са в съгласие с него и работят за неговото благо. към беседата >>
73. Раждането на свободата, СБ , София, 23.8.1926г.,
- Мислите ли, че сте някакво величие?
Започнем ли да работим за Бога, всички наши желания, които се отнасят не до нашия личен живот, но до живота на нашата душа, до живота на нашия дух, ще се реализират. Това е човекът! Работите ли така, за в бъдеще вие ще дойдете до положението на един светещ ангел, и ако ви сложат на няколко билиона километра разстояние от земята, ще се виждате с телескоп, ще светите като слънце. Това е индивидуалност! А сега, като ви сложат на един километър разстояние от себе си, никаква светлина не излиза от вас. Мислите ли, че сте някакво величие? Какво можем да бъдем ние, само Господ знае. Има същества, които даже и не подозират, че вие се събирате тук на събор. Господ знае всичко, което става в света, от всичко се интересува. И като се събираме тук, това става по причина на Божията интелигентност, на Божията Мъдрост. Той ни подкрепя. към беседата >>
74. Свещеният огън, СБ , София, 27.8.1926г.,
- Любовта е единствената сила, която ни свързва с Бога, а не нашето външно величие.
Сега хората страдат от двете болести: от главоболие и от коремоболие. Казвам: сложете Любовта съразмерно и в главата, и в сърцето! Когато говоря за Любовта, подразбирам съвършенството на Бога, изявлението на Бога в Неговата пълнота, т.е. във всички Негови прояви. Любовта е единствената сила, която ни свързва с Бога, а не нашето външно величие. Има нещо тайно във всяка душа, което даже и другите не подозират, но Бог, Който вижда цялата вечност, вижда какво може да излезе от всяка душа. Вие може да гледате една душа, че е бедна, страдаща, без никакво външно величие, но Бог обръща специално внимание на тази душа. към беседата >>
- Вие може да гледате една душа, че е бедна, страдаща, без никакво външно величие, но Бог обръща специално внимание на тази душа.
Казвам: сложете Любовта съразмерно и в главата, и в сърцето! Когато говоря за Любовта, подразбирам съвършенството на Бога, изявлението на Бога в Неговата пълнота, т.е. във всички Негови прояви. Любовта е единствената сила, която ни свързва с Бога, а не нашето външно величие. Има нещо тайно във всяка душа, което даже и другите не подозират, но Бог, Който вижда цялата вечност, вижда какво може да излезе от всяка душа. Вие може да гледате една душа, че е бедна, страдаща, без никакво външно величие, но Бог обръща специално внимание на тази душа. към беседата >>
- Завежда го в едно капище, където един беден човек, без никакво величие, се молел на Бога, като постоянно прегръщал един идол.
Той си помислил: „Тази душа трябва да е някоя светла, велика, щом Господ я обича така много, щом се занимава толкова много с нея“. Този ангел пожелал да види, коя е тази душа, да се запознае с нея . Той казал: „Господи, много ти се моля, голяма привилегия ще бъде за мен да ме пратиш да видя тази душа, с която Ти всяка сутрин говориш“. Господ се обърнал, погледнал го и нищо не му казал – пратил го на земята. И какво мислите? Завежда го в едно капище, където един беден човек, без никакво величие, се молел на Бога, като постоянно прегръщал един идол. Ангелът се почудил, как е възможно Бог да обръща такова внимание на този беден, на никого неизвестен човек. Да, но Бог вижда великото, което се крие дълбоко в тази душа. Вие ще кажете: „Какво голямо заблуждение, да прегръща човек един идол! “ Ами когато майката прегърне своето детенце и внесе всичката си надежда в него, не е ли същият този идол? Когато онзи християнин банкер прегърне своята каса, не е ли същият този идол? към беседата >>
75. Правосъдие, СБ , София, 28.8.1926г.,
- Онзи човек, който извинява своя грях и не се обръща към Бога, в моите очи той е лош човек, няма никакво величие в себе си.
Сега, изпитанията в света не са нищо друго, освен условия да се проверим, да видим какви сме. Те са най-благоприятните условия да се измътим. За всички хора в света ще дойдат тежки изпитания, морални страдания, та всеки ще покаже своето естество. Но има велики души в света! Ако един човек съзнава своя грях и се моли на Бога, в моите очи този човек е велик. Онзи човек, който извинява своя грях и не се обръща към Бога, в моите очи той е лош човек, няма никакво величие в себе си. Днес ни предстои едно нещо: да признаем своите грешки в душата си и да проявим доброто, което се крие в нас, да проявим Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина. След това да проявим смирението, кротостта, въздържанието, щедростта и т.н. като се притичаме един на друг в помощ, да дадем свобода на всички страдащи. И тогава ние ще бъдем носители на онова велико ново учение, което ще внесе мир и радост във всяка душа, във всеки дом, във всяко общество, в цялото човечество. Това учение ще ни съедини с небето и ние ще живеем братски, така както Бог изисква. към беседата >>
77. Ако говоря, НБ , София, 24.10.1926г.,
- Тази наука носи радост, блаженство и величие за човешката душа.
Мнозина се съмняват в това, което им говоря. Казвам: Ако запаля моя огън и се образуват дим, сажди и пепел, думите ми не са верни; ако в моя огън няма сажди, няма дим и пепел, а има свобода, светлина и любов, както и всичко хубаво, което търсите, думите ми са верни. Този огън ще бъде идеалът на човешкия живот. Придобиете ли този огън, пазете го да не изгасне! Имате ли този огън, вие ще се ползвате от науката на великите учители, на великите адепти и гении в света, които са завършили своето развитие. Тази наука носи радост, блаженство и величие за човешката душа. Само така човек може да познава Бога и Бог ще го познава. Това подразбира да се говори с любов. към беседата >>
78. Как ти се отвориха очите?, НБ , София, 21.11.1926г.,
- Да се хвали и гордее човек с някакво минало величие, това е лъжлива философия.
Българите, например, казват: “Велик цар беше Симеон велики! Велик цар беше Самуил! ” Питам: Какво остана от великата България на Симеона велики, на цар Самуил? Смешно е човек да се хвали с неща, които вече не съществуват. Смешни са българите, като се хвалят с величието на някогашна България. Да се хвали и гордее човек с някакво минало величие, това е лъжлива философия. По този начин съвременното човечество не може да се възпита. Обаче, днес всички съвременни народи се възпитават именно по този начин, което показва, че те вървят в крив път на своето развитие. Има нещо велико в света, но то не е нито великата България, нито великата Франция, нито великата Германия, нито великата Америка, нито великата Русия, нито великата Япония, нито великия Китай, нито кой и да е народ. Единственото велико нещо в света е Любовта. И всеки, който иска да има нещо велико в света, той трябва да се стреми да постигне Любовта. към беседата >>
79. Неразрешеното, ООК , София, 15.12.1926г.,
- Царете днес са велики, утре ги свалят от това им величие.
Тъй щото задачата на човека не е да стане велик, но да се справи със сърцето и с ума си. Няма по-велика наука за човека от тази, да се справи със своя ум и със своето сърце. Може ли да се счита за велико положението на царя изобщо? Царете днес са велики, утре ги свалят от това им величие. Ако хората днес те правят велик, а утре отнемат величието ти, това не е истинско величие. Ако днес имаш знание, но утре го изгубиш, това не е знание. Ако днес си разположен, но утре изгубиш разположението на Духа си, ти не си господар на положението си, ти не можеш да се наречеш велик. Велик човек е онзи, който помни своето детство от най-ранната си възраст. Кой от вас помни своето детинство още от първата, втората или третата си година? към беседата >>
- Ако хората днес те правят велик, а утре отнемат величието ти, това не е истинско величие.
Тъй щото задачата на човека не е да стане велик, но да се справи със сърцето и с ума си. Няма по-велика наука за човека от тази, да се справи със своя ум и със своето сърце. Може ли да се счита за велико положението на царя изобщо? Царете днес са велики, утре ги свалят от това им величие. Ако хората днес те правят велик, а утре отнемат величието ти, това не е истинско величие. Ако днес имаш знание, но утре го изгубиш, това не е знание. Ако днес си разположен, но утре изгубиш разположението на Духа си, ти не си господар на положението си, ти не можеш да се наречеш велик. Велик човек е онзи, който помни своето детство от най-ранната си възраст. Кой от вас помни своето детинство още от първата, втората или третата си година? Някои деца запазват смътни спомени за своето детинство едва от четвъртата година нататък. към беседата >>
80. Предназначение, ООК , София, 12.1.1927г.,
- Ако човек се стреми към сила, величие, мощ, той ще намери това в Царството Божие, а не в земните царства.
И тъй съвременните хора трябва да дойдат до съзнание да разберат, че са съработници с Бога. Техните мисли, чувства и желания трябва да се приложат към съграждане на Царството Божие. Ако човек се стреми към сила, величие, мощ, той ще намери това в Царството Божие, а не в земните царства. Кой е онзи, който в потънкости може да разбира копнежите на човешката душа? Кой е онзи, който може да разбере желанията на сърцето и стремежите на Духа? Един Бог е в сила да проникне в най-затаените кътове на човешката душа, да разбере мислите и желанията, които вълнуват човека. Докато човек не е свързан с Бога, той се намира в положението на пътник, изхвърлен от морските вълни на някой остров, и там, изолиран от всички хора, мъчи се, търси начин да преживее. Такова е положението на съвременните хора, които искат да намерят Истината, да си обяснят противоречията в живота, но в края на краищата всичко остава необяснено. към беседата >>
81. Дело свършено, НБ , София, 30.1.1927г.,
- Какво ще бъде положението на богатия, който до вчера е разполагал с милиони, с власт над десетки слуги, с почести и уважение, и изведнъж изгуби съзнание за своето богатство и величие?
Значи, веднъж слязъл на земята, духът, изгубил своето съзнание за сила и мощ, започва отново да гради, да съгражда, но като си служи вече с малки величини, със слаби неща. Защо духът трябва да изгуби съзнанието си? – За да създаде света. Не изгуби ли съзнанието си, той не може да създаде света. Знаете ли, какво нещо е да изгуби човек съзнанието си? Какво ще бъде положението на богатия, който до вчера е разполагал с милиони, с власт над десетки слуги, с почести и уважение, и изведнъж изгуби съзнание за своето богатство и величие? Страшно е, наистина, положението на този човек, но питам: Може ли този човек да извърши нещо велико със съзнанието си, че е богат, че има власт и сила над хората? – Не може. Той само ще дрънка на звънците да дойде слугата Иван, или Стоян, да им дава заповеди за известна работа. Обаче, не извършат ли слугите работата, както господарят заповядал, той се сърди, вика, дразни. И каква полза от всичко това? към беседата >>
83. Лозените пръчки, НБ , София, 27.3.1927г.,
- От тях ще останат само някои неща, които ще говорят за някогашното тяхно величие.
Христос казва: „Всяка пръчка, която не дава плод, Отец ми я отрязва; и всяко дърво, което Отец ми не е насадил, ще се изкорени.“ Това значи: Всяка идея, всяка връзка, всяко желание, които не са в съгласие с Бога, ще се разрушат, ще изчезнат. От тях ще останат само някои неща, които ще говорят за някогашното тяхно величие. Те ще представляват нещо подобно на разкопките, които и до днес продължават да правят в Египет, в Америка, в Африка и другаде. Тези разкопки говорят за съществуването на някаква велика култура, от която днес намираме само останки. Тази велика култура на миналото днес лежи дълбоко заровена в недрата на земята. И други култури има заровени във Великия Тихи океан, както и в Атлантическия океан, и от тях намираме от време на време само известни останки. Кои са причините за пропадането на тези култури? към беседата >>
84. Раб и син, НБ , София, 17.4.1927г.,
- Който не хлопа на вратата на Бога, а чака, Бог да отиде при него, той е горделив човек, той е величие.
Той не се интересува нито от радостите, нито от скърбите на хората. Обърнете ли се към Бога, с молба за нещо, Той ще ви отговори. Бог има следното качество: Той е готов да помогне на всички, без изключение, но при известни условия. Ако чакате Бог да дойде при вас, Той никога няма да ви се отзове. Искате ли нещо от Него, вие ще хлопате на вратата Му 99 пъти. Който не хлопа на вратата на Бога, а чака, Бог да отиде при него, той е горделив човек, той е величие. Някой казва: ако иска Бог, Той ще ми помогне, Той ще ме успокои. Да, ако Бог иска, Той може и да те умъртви. Обаче, това не е разрешение на въпроса. Смирение се иска от хората! Всички велики хора са били смирени. към беседата >>
85. Братя в единомислие, СБ , София, 20.8.1927г.,
- Влезе ли да живее в човешкия организъм, тя ще опита онова величие, което съществува в общата хармония на човешката душа.
Когато клетките в човешкия организъм се индивидуализират и всяка за себе си каже, че тя може да работи тъй, както си разбира, в организма на човека става анархия. Идват лекари тогава – един, двама, трима, правят инжекции, препоръчват разтривки, изпотявания, какви ли съвети не дават, но всичко това може да се сведе към следното: всички клетки трябва да разберат, че те са живи същества, че щастието на всяка една от тях зависи от общото състояние на организма. Затова клетките, които живеят в човешкия организъм, трябва да имат взаимно съгласие помежду си. Ако те живеят всяка за себе си, никога не ще имат благото на общото, благото на цялото. Ако всяка клетка пожелае да живее някъде отделно, като малка микроба, тя ще има един прост, нищожен живот. Влезе ли да живее в човешкия организъм, тя ще опита онова величие, което съществува в общата хармония на човешката душа. към беседата >>
87. Великите хора, МОК , София, 11.9.1927г.,
- Отсега нататък те ще слизат на земята, за да се проявят в своята пълнота и величие.
Като проследите живота на великите хора, виждате, че те са живели при големи ограничения, поради което не са могли да се проявят напълно. Те се проявили частично. Христос беше велик човек, но не можа да се прояви напълно, не му се даде възможност: биха Го, разпнаха Го и Го изпратиха на онзи свят. Христос носеше в себе си велико слово, светлина и мъдрост, знание и любов, но не можа напълно да се прояви. Днес постепенно се създават условия за проявяване на великите хора. Отсега нататък те ще слизат на земята, за да се проявят в своята пълнота и величие. И в сегашните времена слизат велики хора на земята, но малцина ги приемат с любов, още по-малцина ги познават. За да познаете кой човек е велик, вие трябва да имате отзивчиво сърце и будно съзнание. Който не е готов да познае великите хора, той минава край тях, както край обикновените, без да придобие нещо. Много естествено. Как може слепият да се ползва от светлината на слънцето? към беседата >>
88. Качества и линии на красотата, МОК , София, 18.9.1927г.,
- Като четете живота на великите хора, вие се свързвате с тяхното величие и подсъзнателно възприемате някои техни черти.
Това занимание с Библията дало отпечатък на лицето ѝ. Тя придобила особени линии, които ѝ предали нежност, красота и пластичност. Тя възприела добрите черти на библейските пророци и на апостолите. Затова е казано: „С какъвто дружиш, такъв ставаш“. Дружбата не подразбира само външни приятели, но и приятелство с възвишените и светли мисли и чувства на разумни, велики хора. Като четете живота на великите хора, вие се свързвате с тяхното величие и подсъзнателно възприемате някои техни черти. Казвате за някого, че е велик. За да се произнесете така, това показва, че имате представа за великия човек. Казвате за някого, че е строг, сериозен човек. По какво познавате? – По линиите на лицето, на устата, на челото, на очите. към беседата >>
89. По-долен от ангелите, НБ , София, 23.10.1927г.,
- Във втората фаза на живота си, обаче, човек всеки ден расте от слава в слава, от величие във величие, като семе, посадено пред бистрите води на някой планински извор.
В живота на човека се забелязват главно две фази: в първата фаза човек днес е добър, утре – лош. И обратно: днес е лош, утре – добър и т.н. Това е фазата на обикновения човек. Във втората фаза на живота си, обаче, човек всеки ден расте от слава в слава, от величие във величие, като семе, посадено пред бистрите води на някой планински извор. Листата и цветовете на това растение всякога ще бъдат живи. Това е фазата на ученика. В живота на ученика има силни бури, ветрове, но падания няма. При всички изпитания на живота си ученикът расте и постоянно се развива. По това, именно, се отличава живота на ученика от този на обикновения човек. към беседата >>
90. Космически възприятия, ООК , София, 9.11.1927г.,
- Адам и до днес не може да забрави своето величие и казва:"Синко, знаеш ли какъв живот съм прекарал в рая?
Всъщност красотата на живота седи в разнообразието, а не в различието. Разнообразието подразбира единство на принципите. Духовният живот е външно разнообразен, а вътрешно еднообразен. Откажете се от живота и философията на стария Адам. Главата на този Адам е пълна с теории, с философии, нищо ново не може да се вложи в нея. Адам и до днес не може да забрави своето величие и казва:"Синко, знаеш ли какъв живот съм прекарал в рая? Знаеш ли колко пъти съм се разговарял с Господа? Знаеш ли каква другарка ми даде Господ? Знаеш ли, че аз пръв построих моста между небето и земята? Знаеш ли, че аз пръв родих поета, учения, философа в света? Знаеш ли, че аз създадох свещеника, владиката? към беседата >>
- Голямо величие съм аз!
Знаеш ли колко пъти съм се разговарял с Господа? Знаеш ли каква другарка ми даде Господ? Знаеш ли, че аз пръв построих моста между небето и земята? Знаеш ли, че аз пръв родих поета, учения, философа в света? Знаеш ли, че аз създадох свещеника, владиката? Голямо величие съм аз! " – Дълга е историята на Адама, тя няма край. Като го изслуша, синът казва:" Татко, благодаря ти за тази наука, с която ме запознаваш. Сега и аз желая да опитам този рай, от който ти излезе. Ти излезе от рая, обиколи света; аз пък искам от широкия свят да вляза в рая, в Божествения свят. От тебе искам само да ми услужиш с пари, да отида до онзи светъл свят на блаженство и мир." – Така се разговарят баща и син и взаимно се поучават. към беседата >>
91. Лъч на пробуждане, МОК , София, 4.12.1927г.,
- Сатурн е материалист, паднало величие.
Но достатъчно е да дойде някое кученце при него, да си поиграе, да му донесе една кост, за да се освободи от песимизма. Като види, че някой го обича, грижи се за него, кучето се освобождава от песимистичното настроение. Кога изпада човек в песимизъм? – Когато мисли, че хората не го оценяват, не му мислят доброто и търсят начин да го изиграят. Песимистичното състояние в човека се дължи на влиянието на Сатурн. Сатурн е материалист, паднало величие. Той е детрониран Бог. Каквото и да му говорите, той казва: „Аз съм бил между боговете, какво ли не съм видял и опитал“. Много неща е видял Сатурн, много неща е опитал, но любовта не е опитал. Към всички е недоверчив, но като види Луната, особено Венера, веднага изменя възгледите си. към беседата >>
92. Реалното в човека, МОК , София, 1.1.1928г.,
- Ако на земята слезе един ангел в своята красота и величие, много хора ще се влюбят в него и ще страдат, че не са красиви като него.
Кои неща са неразбрани? – Великите. Запример, има велики радости и скърби, които са неразбрани. Те произвеждат обратни резултати. Голямата радост причинява голяма скръб; голямата скръб причинява радост. Ако на земята слезе един ангел в своята красота и величие, много хора ще се влюбят в него и ще страдат, че не са красиви като него. Ако срещнат грозен човек, ще се зарадват. Грозният страда, че не е красив, а красивият се радва, че му се дава възможност да изпъкне с красотата си. Това са прояви, свойствени на човешката личност, а не на човешката душа. Когато душата се проявява, човек се радва на красивото и скърби заедно със страдащия. Оттук вадим заключението: Злото действа в личността, а доброто – в душата. към беседата >>
93. Къси и дълги линии, ООК , София, 15.2.1928г.,
- Ще влезете с всичкото си величие, а ще излезете обрани, оскубани, за посмешище на хората.
Но това не значи, че те принадлежат на света, нито са от категорията на света. Светът нищо не е създал. Светът е банка, в която са вложени Божествените капитали. Когато казвате, че трябва да влезете в света, подразбирам Божествения свят, а не онзи, който върви надолу, в гъстата материя. Ако влезете в този свят, вие ще мязате на пауни, ще стъпвате гордо, с разперени крила, но ще излезете оскубани, без пера. Ще влезете с всичкото си величие, а ще излезете обрани, оскубани, за посмешище на хората. Волът ще влезе в света с рогата си, а ще излезе без рога и с одрана кожа. Овцата пък ще влезе с вълната си, а ще излезе оскубана и одрана. към беседата >>
94. Изгревите на слънцето, ИБ , София, 22.3.1928г.,
- Тогава той е богат, щастлив, намира се окржжен от слава и величие.
Вторият изгрев е духовният - изгревът на слънцето в духовния свят. Той е в момента, когато нашето слънце е в зенита. Често запитват: защо хората живеят повече физически, материален живот, отколкото духовен? Причината за това е, че тогава човек се намира в тази фаза на своя живот, когато слънцето на физическия свят е в своя зенит, в най-голямата си сила. Тогава той е богат, щастлив, намира се окржжен от слава и величие. Той е силен, радва се на живота си и се весели, не мисли, че иде залез на това слънце. В този момент на живота му изгрява духовното слънце, но ярка е светлината на физическото слънце, заслепява човека и той не може да види онази мека, приятна светлина, що носи слънцето на духовния живот. към беседата >>
- Това значи: човекът, който се е намирал в своята слава и величие, слиза от това място и започва да възлиза към Божествения свят.
Не, те още не са готови да разберат, какво значи залез на слънцето. Залезът на физическото слънце подразбира изгрев на Божественото. Залезе ли слънцето, хората трябва да се радват, че Божественото слънце изгрява. Обаче, те като не разбират това нещо, казват: залезе нашето слънце! Не, не е залязло слънцето, но е изгряло в Божествения свят. Това значи: човекът, който се е намирал в своята слава и величие, слиза от това място и започва да възлиза към Божествения свят. към беседата >>
95. Работникът и неговата прехрана, НБ , София, 13.5.1928г.,
- Каква красота, какво величие се крие в такъв език!
– Ако вярвате, вярно е; ако не вярвате, не е вярно. Числото 35 милиона показва богатство на съзнанието. Каква тънкост, каква широта и простор на съзнанието се изисква, за да се постигнат тия неща! Колко хиляди години се изискват, докато стигнете до тук! Ще дойде ден, когато човек ще борави с 35 милиона думи в своя речник. Каква красота, какво величие се крие в такъв език! Всички тия думи се включват само в една дума. Езикът съдържа цял космос в себе си. Като влезете в Божествения свят, ще видите, че всяка дума има своя определена форма. Например, думата Любов има своя форма, във вид на тяло, на предмет, с който може да се забавлявате. Думата Мъдрост също така има своя определена форма. към беседата >>
96. Той дойде при Пилат, НБ , София, 20.5.1928г.,
- Ако един ден тия същества се събудят и се изправят пред вас с всичкото си величие, от вас помен няма да остане.
" – Това показва, че всички съвременни хора обичат реалния свят. Реалният или материалният свят е свят без любов. Той е съставен от труповете на милиарди възвишени на времето си същества, които са живели преди милиони години в безконечните вселени. Този свят представлява мъртва материя или материя на спящи същества, разхвърляни по цялата вселена. Почвата, върху която днес стъпвате, е посята от труповете на тия възвишени същества. Ако един ден тия същества се събудят и се изправят пред вас с всичкото си величие, от вас помен няма да остане. Те ще ви кажат: „Не знаете ли, какви божества сме ние? С какво право тъпчите отгоре ни? " Вие тъпчите спокойно върху земята и казвате: „Земя, пръст е това, която се е образувала от разлагането на неорганически вещества и гниенето на органически, като листа, корени и клончета на дървета, животински остатъци и т.н." Питам: как се образуваха тия листа? Отде взеха те своята материя? Едно време материята, от която се създаде земята, е била разпръсната из цялото пространство, и тогава тя е заемала по-голям обем отколкото е обемът на слънчевата система днес. към беседата >>
97. Кога ражда, НБ , София, 10.6.1928г.,
- Ще попитате: „На какво величие може да се надява един народ, който се използва за запушване на малки дупки"?
Мнозина се интересуват да знаят, на кой орган от човешкия организъм отговаря всеки народ. Аз ще ви кажа само тия органи, които съответстват на българите и на евреите, а за другите народи няма да ви кажа. Окултистите казват, че славяните представляват стомашната система от общия организъм; българите представляват черния дроб, специално жлъчката, а евреите представляват един малък възел, който се намира близо до сърцето. Тази е била службата на евреите в общия организъм, още от най-старите времена на човечеството, но сега, те се мъчат да запушат отверстието в гърдите на Христа, което се е образувало при пробождането Му на кръста. Значи, в бъдеще, евреите трябва да станат запушалки на дупки. Ще попитате: „На какво величие може да се надява един народ, който се използва за запушване на малки дупки"? – Това е голяма привилегия! Ако ти можеш да запушиш една дупка, която зее в раната на някой човек, това е голяма привилегия за тебе. Този човек ще ти благодари, че си му облекчил болката. към беседата >>
- Всички хора ще Го посрещнат в слава и величие.
„Понеже Христос пострада за нас по плът, въоръжете се и вие със същата мисъл.“ – С други думи казано: Понеже едно време Христос пострада, въоръжете се и вие със същата мисъл, т.е. пригответе се в мисълта си, че и вие ще страдате. Такова е положението днес. Обаче след време, когато човечеството престане да греши, и страданията ще престанат. И тогава, като дойде Христос втори път на земята, няма да страда вече. Всички хора ще Го посрещнат в слава и величие. Тогава първият стих на това Послание ще бъде преведен по нов начин, със следните думи: „Понеже Христос дойде на земята в слава и величие и учението Му се прие от всички, и вие ще ходите в слава и величие“. Ако Христос се радва, и вие ще се радвате. Каквото Христос носи в себе си, и вие трябва да имате същото. Когато дойде на земята, Христос ли пожела да страда, или други Му наложиха страданията? Той направи опит да заобиколи страданията, но видя, че са неизбежни, и доброволно ги прие. към беседата >>
- Тогава първият стих на това Послание ще бъде преведен по нов начин, със следните думи: „Понеже Христос дойде на земята в слава и величие и учението Му се прие от всички, и вие ще ходите в слава и величие“.
пригответе се в мисълта си, че и вие ще страдате. Такова е положението днес. Обаче след време, когато човечеството престане да греши, и страданията ще престанат. И тогава, като дойде Христос втори път на земята, няма да страда вече. Всички хора ще Го посрещнат в слава и величие. Тогава първият стих на това Послание ще бъде преведен по нов начин, със следните думи: „Понеже Христос дойде на земята в слава и величие и учението Му се прие от всички, и вие ще ходите в слава и величие“. Ако Христос се радва, и вие ще се радвате. Каквото Христос носи в себе си, и вие трябва да имате същото. Когато дойде на земята, Христос ли пожела да страда, или други Му наложиха страданията? Той направи опит да заобиколи страданията, но видя, че са неизбежни, и доброволно ги прие. Той имаше ученици, които можеха да Го запазят, но трябваше да се изпълни волята Божия. към беседата >>
99. Към свобода!, МС , София, 10.7.1928г.,
- Представете си, че вие сте ангел, който живее на небето, облечен в своите красиви ангелски дрехи, украсен със своите леки, ефирни крилца и обиколен със слава и величие.
Сега ще ви представя в образ Истината, за която ви говоря. Представете си, че вие сте ангел, който живее на небето, облечен в своите красиви ангелски дрехи, украсен със своите леки, ефирни крилца и обиколен със слава и величие. В това положение ви поставят на изпит и следят, как ще го издържите. Пред вас нареждат около стотина души, все красиви, хубаво облечени и ви казват: „Изберете си от тия хора двама, които искате да ви бъдат майка и баща.” Питам: кого ще изберете за ваш баща и за ваша майка? Кой ще бъде истинският ви баща? Или коя ще бъде истинската ви майка? Между тези 100 души ще срещнете майката и бащата на вола, на заека, на вълка, на лъва, на птиците, на бръмбарите, на всички растения, и вие трябва да избирате, да познаете вашите истински баща и майка. към беседата >>
100. Дейност и почивка / Лѣность и прилежание, МОК , София, 24.8.1928г.,
- Лѣнивияъ човѣкъ се движи съ голѣмо достойнство и величие, дава си видъ, че всичко разбира. (втори вариант)
На едного казва: иди да копаешъ на лозето! На другиго казва: ти чети, учи! На трети казва: иди да орешъ на нивата! А той само седи и се подсмива на слабоститѣ на хората. Нѣкои наричатъ лѣностьта „вѫтрѣшна аристокрация“ на човѣка. Лѣнивияъ човѣкъ се движи съ голѣмо достойнство и величие, дава си видъ, че всичко разбира. Отъ кога води началото си лѣностьта? – Още отъ първия човѣкъ, който, като останалъ безъ работа, искалъ да надхитри природата, да й се наложи. Но разумната природа не обича лъжитѣ, не обича бездѣйствието, не обича да се прѣстѫпватъ нейнитѣ закони. Дълго врѣме тя е мълчала и наблюдавала само, до кога ще се продължи тази работа. И като видѣла, че тази работа нѣма да се изправи сама по себе си, като минавала покрай човѣка, тя започнала всѣки день да туря на гърба му по една малка прашинка. към втори вариант >>
- Този човѣкъ си прѣдставя най-хубави нѣща и се чуди, какъ тъй, Господъ се осмѣлява да не отговори на молитвтата на такова величие, на такова божество, като него! (втори вариант)
Онѣзи хора, които само седятъ на едно мѣсто и молитви четатъ, тѣхната молитва е молитвата на лѣнивия, на мързеливия човѣкъ. Тия хора въ края на краищата ще свършатъ лошо. Тѣ четатъ молитви една слѣдъ друга и, като не получатъ отговоръ, казватъ: защо Господъ не отговори на моята молитва? Азъ имахъ нужда отъ 10–15,000 лева, отъ 10–15 слуги. Защо Господъ не задоволи моитѣ нужди? Този човѣкъ си прѣдставя най-хубави нѣща и се чуди, какъ тъй, Господъ се осмѣлява да не отговори на молитвтата на такова величие, на такова божество, като него! Той мисли, че и Господъ трѣбва да му слугува. Този човѣкъ има голѣмо мнѣние за себе си. към втори вариант >>
101. Не противи се на злото / Основнитѣ идеи на Викторъ Хюго и Толстой въ „Клетницитѣ“ и „Война и миръ“ (продължение), МОК , София, 23.11.1928г.,
- „ -“Е, сега не съм разположен.“ Обаче на следния ден гледам, че този, който ходи така с вдигната опашка, цяло величие на земята и това величие го хванали по двора, детронирали го и с него всичко се свършва. (втори вариант)
Някой път гледам някой пуяк минава из пътя: тър-тър-тър. Гледам веднъж един пуяк минава покрай мене, върви и все си обръща задницата пред мене. Хубаво, той е красив, но после гледам друг един пуяк бяга от мене. Виждам аз, че опашката му е оскубана. Питам го: „Защо бягаш? „ -“Е, сега не съм разположен.“ Обаче на следния ден гледам, че този, който ходи така с вдигната опашка, цяло величие на земята и това величие го хванали по двора, детронирали го и с него всичко се свършва. Рекох, той е пуяк. Че ние по същия начин не ставаме ли жертви на пуяците? Една особена треска те хване и ти казваш: „Не знаеш ли аз кой съм? “ Дойде треската и ти започваш да трепериш, зъбите ти тракат, но все пак казваш: „Знаеш ли кой съм? “ Кой си? към втори вариант >>
- Докато мине тези посвещения, човек ще бъде оскубан като пуяк, ще забрави своето величие и ще се смири.
Едното посвещение е за обикновения човек. Той минава през страдания, докато прояви доброто в себе си. Талантливият човек минава през второто посвещение, докато развие силата си. Гениалният минава през третото и най-тежко посвещение, докато развие висшата разумност в себе си. Като се съединят трите придобивки – доброто, силата и разумността, имаме истинския човек. Докато мине тези посвещения, човек ще бъде оскубан като пуяк, ще забрави своето величие и ще се смири. Колко пъти човек ще пада и става, колко пъти ще бъде неразположен, докато най-после се изправи на краката си! Това са изпити, през които неизбежно трябва да се мине. към беседата >>
102. Самоопределение на съзнанието, ООК , София, 16.1.1929г.,
- Когато мъдростта е вътре в човека, а глупостта отвън, той върви от слава в слава, от величие във величие.
Вложете любовта вътре, а страхът отвън. При това положение, вие ще придобиете живот, сила, знание и слава. Вложите ли страха вътре, а любовта остане отвън, вие сте изложени на смърт. Когато доброто е вътре във вас, а злото отвън, вие ще победите всички мъчнотии и противоречия. Ако злото е вътре, а доброто отвън, вие ще бъдете победени. Когато мъдростта е вътре в човека, а глупостта отвън, той върви от слава в слава, от величие във величие. Когато глупостта е вътре в човека, а мъдростта отвън, той върви от безчестие в безчестие. Любовта, мъдростта, истината, доброто, за които говорим, не са абстрактни понятия, но реални. Те се проявяват в живота. Вън от живота, доброто не съществува. Вън от живота, любовта не съществува. към беседата >>
103. Лазаре, излез вън!, НБ , София, 10.3.1929г.,
- Отде се яви това достойнство, това голямо величие в малкото дете, че не иска само да влезе, докато не дойдат при него родителите му, да го увещават?
И тъй, чуете ли гласа на Христа, който ви казва, да излезете вън, веднага трябва да излезете. Вие не трябва да мязате на онези деца, които се сърдят на майка си и на баща си и изискват от тях, те да им се молят, да ги карат да ядат и т.н. Някоя майка казва на детето си: Излез вън! То излиза вън, но се обижда, не иска вече да влезе, накърнило се неговото достойнство. И това дете седи вън, чака да дойдат майка му, баща му, да го викат, да влезе вътре да яде, да спи. Отде се яви това достойнство, това голямо величие в малкото дете, че не иска само да влезе, докато не дойдат при него родителите му, да го увещават? И родителите трябва да преговарят с детето, да водят ред дипломатически отношения, докато най-после го заставят да влезе вътре и да яде. С това, детето иска да им каже: Знаете ли, кой съм аз? Може би това дете има право, може би то съзнава, че един ден, ще стане цар, или княз, или друго някакво величие. Възможно е и това, но възможно е, туй дете, един ден да стане и прост овчар, или говедар. Няма защо това дете да изисква почит от родителите си, преди още да е станало някакво величие. към беседата >>
- Може би това дете има право, може би то съзнава, че един ден, ще стане цар, или княз, или друго някакво величие.
То излиза вън, но се обижда, не иска вече да влезе, накърнило се неговото достойнство. И това дете седи вън, чака да дойдат майка му, баща му, да го викат, да влезе вътре да яде, да спи. Отде се яви това достойнство, това голямо величие в малкото дете, че не иска само да влезе, докато не дойдат при него родителите му, да го увещават? И родителите трябва да преговарят с детето, да водят ред дипломатически отношения, докато най-после го заставят да влезе вътре и да яде. С това, детето иска да им каже: Знаете ли, кой съм аз? Може би това дете има право, може би то съзнава, че един ден, ще стане цар, или княз, или друго някакво величие. Възможно е и това, но възможно е, туй дете, един ден да стане и прост овчар, или говедар. Няма защо това дете да изисква почит от родителите си, преди още да е станало някакво величие. При това, ако детето е величие и родителите му, от които е дошло, не са по-малки величия от него. Тогава, кой пред кого трябва да отстъпва? Все-таки, малкото величие, днес се нуждае от грижите и помощта на по-големите величия. към беседата >>
- Няма защо това дете да изисква почит от родителите си, преди още да е станало някакво величие.
Отде се яви това достойнство, това голямо величие в малкото дете, че не иска само да влезе, докато не дойдат при него родителите му, да го увещават? И родителите трябва да преговарят с детето, да водят ред дипломатически отношения, докато най-после го заставят да влезе вътре и да яде. С това, детето иска да им каже: Знаете ли, кой съм аз? Може би това дете има право, може би то съзнава, че един ден, ще стане цар, или княз, или друго някакво величие. Възможно е и това, но възможно е, туй дете, един ден да стане и прост овчар, или говедар. Няма защо това дете да изисква почит от родителите си, преди още да е станало някакво величие. При това, ако детето е величие и родителите му, от които е дошло, не са по-малки величия от него. Тогава, кой пред кого трябва да отстъпва? Все-таки, малкото величие, днес се нуждае от грижите и помощта на по-големите величия. към беседата >>
- При това, ако детето е величие и родителите му, от които е дошло, не са по-малки величия от него.
И родителите трябва да преговарят с детето, да водят ред дипломатически отношения, докато най-после го заставят да влезе вътре и да яде. С това, детето иска да им каже: Знаете ли, кой съм аз? Може би това дете има право, може би то съзнава, че един ден, ще стане цар, или княз, или друго някакво величие. Възможно е и това, но възможно е, туй дете, един ден да стане и прост овчар, или говедар. Няма защо това дете да изисква почит от родителите си, преди още да е станало някакво величие. При това, ако детето е величие и родителите му, от които е дошло, не са по-малки величия от него. Тогава, кой пред кого трябва да отстъпва? Все-таки, малкото величие, днес се нуждае от грижите и помощта на по-големите величия. към беседата >>
- Все-таки, малкото величие, днес се нуждае от грижите и помощта на по-големите величия.
Може би това дете има право, може би то съзнава, че един ден, ще стане цар, или княз, или друго някакво величие. Възможно е и това, но възможно е, туй дете, един ден да стане и прост овчар, или говедар. Няма защо това дете да изисква почит от родителите си, преди още да е станало някакво величие. При това, ако детето е величие и родителите му, от които е дошло, не са по-малки величия от него. Тогава, кой пред кого трябва да отстъпва? Все-таки, малкото величие, днес се нуждае от грижите и помощта на по-големите величия. към беседата >>
104. Сам Отец, НБ , София, 24.3.1929г.,
- Във вътрешната страна на слънцето, обаче, живеят възвишени същества, които прекарват отличен живот, пълен с красота и величие.
Който отиде на месечината да краде, каквото хване в ръцете си, моментално ще го изпусне, ще се скове от студ. Следователно, големият студ запазва месечината от крадци. И слънцето има своя фотосфера, която го предпазва от атаките на крадците. Температурата на слънцето е от три милиона градуса нагоре. Никакви войски, никакви адепти не са в състояние да завладеят слънцето. Във вътрешната страна на слънцето, обаче, живеят възвишени същества, които прекарват отличен живот, пълен с красота и величие. Когато някои покойници, влязат в слънцето, тогава те ще разберат, какво нещо е Царството Божие. Там ще разберат, какво нещо е висока планина. На слънцето има планини по-високи от Хималаите. Казвате: Вярно ли е всичко това? – Вярно е. към беседата >>
105. Втръсване, ООК , София, 27.3.1929г.,
- Ще мълчиш." Трябва да мълчи, понеже всички са го раздърпали, всичкото величие отишло. (втори вариант)
В старо време учителите са препоръчвали на учениците мълчание. Колко ще мълчат? Ще мълчи, като умре човек. Казват: "Да спи зло под камък. Ще мълчиш." Трябва да мълчи, понеже всички са го раздърпали, всичкото величие отишло. Вие мислите, като умрете, веднага ангелите ще ви вземат и ще ви заведат в лоното Авраамово. Докато идеш в лоното Авраамово, ще има втръсване, после ще те облекат в ангелски дрехи. Докато минеш, е печалното. Ще има миене, докато те очистят, докато те облекат, ти не може да припариш небето. Тъй трябва да се схваща. към втори вариант >>
106. Вързано и развързано, НБ , София, 31.3.1929г.,
- Желанията у хората за големство, за величие са архаични останки от тия големи животни и растения, които вече са изчезнали от лицето на земята.
За да не те бият, трябва да научиш това изкуство. Съвременните войни стават по единствената причина да покажат народите помежду си, кой е по-силен, коя култура е по-висока и т.н. Когато започнаха да стават културни, народите проявиха юмручното право. Обаче, това е проява на физическа култура, а не на духовна. Едно време големите, предисторическите животни, които разполагаха с грамадна сила, гледаха на хората като на малки, дребни същества; обаче, тия малки, но разумни същества и до днес останаха на земята да изучават костите на големите животни и да търсят причината за тяхното изчезване. Желанията у хората за големство, за величие са архаични останки от тия големи животни и растения, които вече са изчезнали от лицето на земята. към беседата >>
107. Наклали огън, НБ , София, 21.4.1929г.,
- Когато светията види красотата на онзи свят, от любов към хората той пожелава пак да слезе на земята, да им покаже, как да живеят, за да намерят и те пътя към онзи свят, да влязат там и да се радват на неговата красота и величие.
Красив е онзи свят! Който влезе в онзи свят, той не желае да се върне отново на земята. Когато светията види красотата на онзи свят, от любов към хората той пожелава пак да слезе на земята, да им покаже, как да живеят, за да намерят и те пътя към онзи свят, да влязат там и да се радват на неговата красота и величие. Докато всички хора не отидат на онзи свят, нищо не може да се очаква от тях. Докато живее в нечист въздух, болният никога няма да оздравее. – Какво трябва да направи, за да оздравее? – Да влезе в чистия въздух на онзи свят. Когато струи от този чист въздух влязат в дробовете на човека, той ще придобие в себе си една Божествена идея, която ще го обнови и повдигне. към беседата >>
108. Постижения на богатия и на сиромаха, ООК , София, 24.4.1929г.,
- Този философ не трябва да живее със своето минало величие, но да се примири с положението си на дете и да желае майка му да го къпе често.
Този философ трябва отново да се роди като малко дете, да опита последствията на своята теория и да се заеме с изправянето й. Докато е малко дете още, майката го повива в пелени, къпе, храни, както и когато намира за добре. То плаче, иска да й каже, че е виден философ и не трябва да постъпва с него против желанията му. Като го повива и разповива, с това майка му иска да каже: Едно време и ти по този начин си завързвал умовете на хората със своите теории, но сега ще ги развържеш, т. е. ще ги освободиш. Този философ не трябва да живее със своето минало величие, но да се примири с положението си на дете и да желае майка му да го къпе често. Като го къпе често, майка му ще освободи съзнанието му от ред наслоявания на неговото минало. Като се освободи от тия наслоявания, той може да изправи погрешките си към човечеството. Всяка негова погрешка е погрешка и на цялото човечество. И обратно: погрешката на цялото е погрешка и на частта. към беседата >>
109. Голямото благо, НБ , София, 19.5.1929г.,
- Той не ги е създал да се стремят към величие.
Като излязат от тръбите, поетът, философът, ученият, които са заблуждавали хората, ще хвърлят своите пера на заблуждения и отново ще започнат да пишат. Техните пера ще пишат за истината, за мъдростта и за любовта. Като излезе от тръбите, и владиката ще захвърли своята корона и ще заговори на хората за истинската религия, за религията на любовта. Господ не търпи лъжите и заблужденията. Когато е създавал човека, когато е създавал народите, Бог имал пред вид съвсем друго нещо. Той не ги е създал да се стремят към величие. В икономиката на Бога човек има съвсем друго предназначение от това, което той сам си е определил. Всеки народ иска да стане велик. Бог ни най-малко не ги е създал да стават велики. Той ги е създал с единствената цел да живеят и да учат. Като живеят и учат добре, Бог ще им даде условия да станат велики, но това ще дойде впоследствие, а не като първа цел. към беседата >>
110. Разумните кротки / Блажени кротките, НБ , София, 23.6.1929г.,
- Ако ние седим и се хвалим със своето величие, че днес сме нещо, но утре дойде смъртта и ви хване - днес си жив, а утре - умрял, какво представляваш ти тогава? (втори вариант)
Ако ние седим и се хвалим със своето величие, че днес сме нещо, но утре дойде смъртта и ви хване - днес си жив, а утре - умрял, какво представляваш ти тогава? Какъв светия си ти тогава? Казват за някого: „Този човек вчера беше жив, днес е вече мъртъв." Той не е от кротките. Всеки човек, който е от кротките, когато наближи да умира, трябва да извика своите приятели и да им каже: „Слушайте, приятели, аз ви предупреждавам, че съм от кротките и си заминавам, като оставям наследник на моето положение еди-кого си." Не може ли този човек да предупреди близките си, той не е от кротките. „Ама аз се измъчвам много, викайте лекари да ме лекуват." И този човек не е от кротките. „Ама викайте свещеник да ме изповяда." И той не е от кротките. към втори вариант >>
- Днес е величие, утре не е никакво величие.
Като говоря по този начин, вие трябва да мислите, да разбирате добре. Аз говоря, без да имам пред вид вашите личности. Целта ми е да ви изнеса истината тъй, както е, без никакво снизхождение. Че някой бил голямо величие. Какво от това? Днес е величие, утре не е никакво величие. Някой минава пред хората за светия. Днес е светия, утре не е никакъв светия. Смъртта дойде при него, хване го за гушата и го души тъй, както задушава и обикновените хора. Когато истинският светия умира, той извиква своите приятели и се сбогува с тях. Той им казва, че е решил вече да си замине и за наследник оставя еди–кого си. към беседата >>
111. Специфичната светлина и топлина, МОК , Мусала, 12.7.1929г.,
- Седите на брега на морето и близо до вас виждате човек, добре облечен, държи се с достойнство, със съзнание за някакво величие.
Как се прекъсва светлината на вашия ум и как се възстановява, това са съзнателни процеси, които се извършват, както в отделния човек, така и в природата. Всеки процес в човека се основава на разумността, която работи в природата. Седите на брега на морето и близо до вас виждате човек, добре облечен, държи се с достойнство, със съзнание за някакво величие. Вие го поглеждате, но той не ви обръща внимание, не иска да има никакво отношение с вас. По едно време, той усеща глад, иска да намери отнякъде хляб, да задоволи нуждата на стомаха, да си хапне. Обръща се натук-натам, докато най-после се принуждава да ви заговори, да иска парче хляб от вас. Вие веднага отваряте торбата си и му предлагате част от своя хляб. Чрез глада гордият човек се запознава с вас. към беседата >>
112. Стотникът, НБ , София, 8.9.1929г.,
- Ако вие се намерите пред едно голямо море или пред един океан и не виждате брега му, вие ще кажете: „Това е един особен свят." При това положение този океан, който ви вдъхва такова голямо благоговение с неговото величие, няма да го разглеждате като нещо отделно, но ще го разгледате като един голям, обширен свят. (втори вариант)
Ако вие се намерите пред едно голямо море или пред един океан и не виждате брега му, вие ще кажете: „Това е един особен свят." При това положение този океан, който ви вдъхва такова голямо благоговение с неговото величие, няма да го разглеждате като нещо отделно, но ще го разгледате като един голям, обширен свят. И тогава някой казва: „Аз искам да зная какво нещо е Бог." Ти не можеш да Го видиш, но казвам: това, което не можеш да видиш, не можеш да възприемеш неговата безкрайност, но можеш да дойдеш в съприкосновение с него - това е реалността. Сега от този свят ще минем в друг. Тази реалност си има пътища, чрез които тя се обявява. Това невидимото има свой начин, свои пътища, своя реч, чрез която иска да ни научи. И всички страдания, които сега ние претърпяваме, не са нищо друго освен това, че едно учено същество или разумната жива природа иска да ни научи на нейния език. към втори вариант >>
- Който малко е проникнал в този свят, той не може да не изпитва благоговение пред неговото величие и необятност.
Оттук можем да извадим следното заключение: Красивото, великото в света седи в това, което не се вижда и не може да се определи. Ако стоите пред море или пред океан и не виждате бреговете му, трябва ли да считате, че те не съществуват, или че не са реални? Вие изпитвате особени чувства пред величието на океана и казвате, че той представя особен свят. Такова нещо представя невидимият свят, който се открива на хората отчасти само, според степента на тяхното развитие. Който малко е проникнал в този свят, той не може да не изпитва благоговение пред неговото величие и необятност. Такова нещо представя Бог. Човек не може да Го види, не може да Го обхване, но може да влезе в съприкосновение с Него. И това, което възприеме от Него, представя реалност, към която той се стреми. Много пътища има, чрез които човек може да се домогне до тази реалност. По който от тия пътища да тръгне, човек все ще научи нещо. към беседата >>
114. Дух Господен / Духът Господен, НБ , София, 29.9.1929г.,
- Когато човек се стреми към богатство, към придобиване на слава и величие, това не е живот.
Тъй представен животът, това е една от неговите красиви страни. Когато човек се стреми към богатство, към придобиване на слава и величие, това не е живот. Ако е въпрос за слава и почести, ако е въпрос, името ви да бъде записано някъде, нека се напише там, дето никой не е в състояние да го заличи. Какъв смисъл има да се напише името ви на дъска, отдето, на другия ден още, може да се заличи? Като не могат да реализират стремежите си в света, хората казват: Трябва да вярваме в Бога! – Не, човек трябва да отиде по-далеч в своята вяра. Не е достатъчно само да вярва в Бога, но вярата му трябва да бъде такава, че да създаде от него истински човек. към беседата >>
115. Блажени са очите и ушите, НБ , София, 27.10.1929г.,
- Всяка дарба, всяка способност в човека се определя, не само от нейните външни прояви, но и от ония скрити сили в нея, които постепенно се развиват, докато един ден се проявят, като цъфнал цвят, във всичката си красота и величие.
Вън от това, човек се забавлява само. Невъзможните неща, с които човек понякога се занимава, са забавления, а възможните неща са реалности. Реалността на нещата, обаче, не седи в тяхната външност. Добре е яденето да има ред приправки, да има красив външен изглед, но това не определя неговата доброкачественост. Яденето се определя, не само от своите външни качества, но и от своето вътрешно съдържание. Всяка дарба, всяка способност в човека се определя, не само от нейните външни прояви, но и от ония скрити сили в нея, които постепенно се развиват, докато един ден се проявят, като цъфнал цвят, във всичката си красота и величие. към беседата >>
116. Чуха, че иде Исус, НБ , София, 3.11.1929г.,
- Ако паметниците са толкова необходими, като свидетелство на минала слава и величие на човечеството, защо Христос не остави след себе си някакъв паметник?
Ще кажете, че паметниците са необходими, като живи свидетели, че някога, в еди-коя си епоха са живели на земята еди-кои си видни учени, писатели, поети и музиканти. 3а предпочитане е човек да посети всички разсадници в света, да види различните видове круши, ябълки, отколкото да отиде в някои гробища, да разглежда паметниците на видни поети, учени и философи. По-добре е човек да остави след себе си едно-две плодни дръвчета, или някакво малко знание, отколкото на гроба му да стърчи някакъв величествен паметник. Ако паметниците са толкова необходими, като свидетелство на минала слава и величие на човечеството, защо Христос не остави след себе си някакъв паметник? Къде е гробът на Христа? – Христос няма гроб, но въпреки това и до днес още хората продължават да Го търсят. Христос запита учениците си: Защо търсите живия между мъртвите? към беседата >>
117. Сам се опасваше, НБ , София, 17.11.1929г.,
- Те са хора с достойнство, които очакват да ги посрещнат, с почести и величие.
Не е въпрос, човек да отиде при Бога с препоръка от някого, но сам да отиде, без никаква външна препоръка. Който отива при Бога с външни препоръки, той непременно ще бъде върнат. Отиде ли сам, без никакви препоръки и каже, че е изгубил смисъла на живота, че се е разочаровал и сега търси истината, Бог непременно ще го приеме. Значи, Бог приема само онези, които нямат препоръки. Ония пък, които имат препоръки, тях оставя да чакат, докато се смирят. Те са хора с достойнство, които очакват да ги посрещнат, с почести и величие. В това отношение, те приличат на Неемана, войвода на сирийския цар, който бил прокажен и отишъл при Елисея, с препоръка от израилския цар, да го излекува. Отиде Нееман, с конете си и с колесницата си и застана при вратата на Елисеевия дом. Елисей изпрати при него вестители, да му кажат, да се окъпе седем пъти в р. Йордан. Щом се окъпе, проказата му ще изчезне. Нееман се разгневи и рече: Ето, аз мислех, че Елисей непременно ще излезе при мене, ще призове името на Господа Бога своего, ще дигне ръката си върху мене и ще излекува проказата ми. към беседата >>
118. Наука за езика, ООК , София, 18.12.1929г.,
- От княз на небето той слезе на земята като обикновен човек, лишен от всякаква власт и величие.
Владее ли тази наука, той знае, как да говори. Той никога няма да се оплаква от живота си, от положението, което заема в обществото. Каквото положение да заеме, той лесно се справя с него. Високото положение на човека се определя от умението му да го изпълни, както трябва. Ето, князът на света имаше високо положение, но не можа да устои на него, вследствие на което слезе на земята да изправи погрешката си. От княз на небето той слезе на земята като обикновен човек, лишен от всякаква власт и величие. Недоволството на всички хора се дължи на недоволството на този стар княз, който намира, че животът няма смисъл, че светът не е създаден, както трябва. Каквото казва този княз, това повтарят всички хора след него, като папагали. Не се подавайте на лъжите на този княз. Слушайте го, какво говори, но не следвайте неговия път. Борете се с всички сили срещу това, което той ви говори, без да се подавате на неговото влияние. към беседата >>
119. Опитната школа, ООК , София, 22.1.1930г.,
- Ти като познаеш Бога, ти тогава ще бъдеш величие, всичко може да направиш. (втори вариант)
Казвате: „Не съм способен човек." Не мислете за това, че не сте способен човек. Грешен си. Благодари, че си грешен, ти ще опиташ Божията благост. Ти си дошъл в света да опознаеш Бога, не себе си. Ти остави себе си, ти си една форма. Ти като познаеш Бога, ти тогава ще бъдеш величие, всичко може да направиш. В момента, в който не може да познаеш, ще кажеш: две втъкаваш, три разтъкаваш. Не се ровете, не казвайте: „Грешен съм." Кажи: „Много хубаво, че съм грешен, намясто е. Светия съм. Много хубаво, че съм светия, намясто е. Невежа съм. към втори вариант >>
120. Побеждавайте злото, НБ , София, 9.2.1930г.,
- Ако той иска да те разположи, трябва да се облече в човешка форма, но ако слезе с всичкото си величие, той ще внесе такъв страх в тебе, ще се простреш на земята или ако си в леглото си, ще се скриеш под юргана и ще изпиташ голям страх в себе си. (втори вариант)
После, като умря майка ми, започнах да проповядвам: Господ, Исус Христос, ангелите, баща ми и майка ми. После взеха да се изреждат: умря чичо ми, леля ми, приятели мои и познатите ми на небето взеха да стават повече, отколкото тия на земята. Щом небето се насели, тогава и аз мога да живея там." Каквото и да казваме за Бога, за Христа и за ангелите, понеже Христос взе човешка форма и дойде между хората, той ни е по-близък, а ангелите стоят по-далеч от нас. Те са същества съвършено чисти. Когато един ангел слезе между нас, той ще внесе страх и трепет в душите ни. Ако той иска да те разположи, трябва да се облече в човешка форма, но ако слезе с всичкото си величие, той ще внесе такъв страх в тебе, ще се простреш на земята или ако си в леглото си, ще се скриеш под юргана и ще изпиташ голям страх в себе си. После ще си извадиш главата от юргана и като видиш, че го няма, ще се прекръстиш и ще се успокоиш. към втори вариант >>
- Слезе ли от небето един ангел между хората, облечен в своята слава и величие, вместо радост той ще внесе страх.
Понятието му за Бога, за Христа, за светлите и добри същества станали по-близки до разбирането му. В детството си Муди гледал на Христа като на същество, далеч от хората, но когато започнал да изучава живота Му, да гледа на Него като на светло същество, дошло на земята в човешка форма, да помага на слабите и страдащите, той Го признал за свой ближен. Така, именно, той разбрал, какво означава понятието „ближен“ и „любов към ближния“. Докато светлите и напреднали същества не слязат на земята и не се облекат в човешка форма, те всякога ще останат неразбрани за човека и ще внесат в съзнанието му страх и трепет. Докато ангелите са на небето, човек си мисли за тях с приятност. Слезе ли от небето един ангел между хората, облечен в своята слава и величие, вместо радост той ще внесе страх. Като знае това, Бог изпраща тия светли същества на земята в човешки форми, незабелязани от никого. Те оставят своето благословение на земята и си заминават за онзи свят. към беседата >>
121. Идейната обич, ООК , София, 12.3.1930г.,
- Значи, като беше в своето величие горе, подобен на Бога, смирява се на земята. (втори вариант)
Христос заема високо положение. По-високо положение от Христа надали някой е заемал. Пращат го на земята да заеме едно от най-долните положения, да може в туй положение да не се роди никакво съмнение. Да мине от едното положение в другото, без да се роди никаква реакция в душата. Да не направи различие, какво бях по-рано. Значи, като беше в своето величие горе, подобен на Бога, смирява се на земята. Като слуга го пращат да работи. Никога не каза: „Знаете ли кой съм аз! " Даже не искаше някой да му слугува. Целия ден той ходеше, лекуваше, който имаше желание да учи, поучаваше. Някои поучаваше с притчи, на някои ученици, които можеха да го разберат, казва: „На вас може да ви обясня истината." към втори вариант >>
- Той трябваше да слезе от своето величие, да приеме човешка форма, да покаже на хората, какво значи смирение.
Ние говорим за безкористната любов, защото тя прави човека силен. Ако има нещо забележително в характера на Христа, това е Неговото смирение, търпение и безкористие. Той слезе на земята, за да приеме най-долното положение. Той трябваше да слезе от своето величие, да приеме човешка форма, да покаже на хората, какво значи смирение. И в този образ Той трябваше да понесе най-големите поругания, докато най-после Го разпнаха. Тук Той показа велико търпение. Без да пороптае, без да се усъмни, Той търпеливо понесе своите страдания. През целия си живот Христос даде пример на пълно безкористие. Той лекуваше, учеше хората, без да очаква нещо от тях. към беседата >>
123. Да се възвеселим, НБ , София, 18.5.1930г.,
- Близките им взимат телата им, погребват ги, пеят надгробни песни, държат речи за тяхното земно величие, говорят за техните подвизи и дела, докато най-после казват: Бог да ги прости!
Съвременните хора са попаднали в една фуния, подобна на тази, която мравоядът прави, и не могат да излязат вън от нея. Те правят усилия да станат, да излязат на свобода, но усилията им остават напразни. След големи борби и мъчнотии те излизат от тази фуния, но без душата си. Тялото им остава на една страна, душата — на друга, и те се лутат като странници на земята, без приятели и познати. Близките им взимат телата им, погребват ги, пеят надгробни песни, държат речи за тяхното земно величие, говорят за техните подвизи и дела, докато най-после казват: Бог да ги прости! Къде е истинският човек, какво е станало с него, те нищо не знаят и не се интересуват. Значи, докато останките на човека са пред вас, вие им четете надгробни речи за утеха. Вдигнат ли останките им, всичко се забравя. Ние не се интересуваме от надгробните речи, които се държат за умрелите, нито пък от неизпълнените обещания, които се дават на живите. Колкото надгробните речи могат да възкресят мъртвите, толкова и неизпълнените желания хранят живите. към беседата >>
124. В дома на Симона, НБ , София, 6.7.1930г.,
- Мнозина живеят с илюзията, че представят някакво величие.
Мнозина живеят с илюзията, че представят някакво величие. Обаче, като умрат, тогава виждат, какво величие са били. Тялото им се разпада, мускулите окапват и от тях остава едно голо съзнание, че са били нещо, но какво, и те не знаят. Много философи и учени взимат празните черепи на тия величия и ги изследват. Който разбира да чете по човешката глава, той чете по нея, като по книга. Каквото мисли и чувствува човек и както постъпва, всичко се пише на главата му. към беседата >>
- Обаче, като умрат, тогава виждат, какво величие са били.
Мнозина живеят с илюзията, че представят някакво величие. Обаче, като умрат, тогава виждат, какво величие са били. Тялото им се разпада, мускулите окапват и от тях остава едно голо съзнание, че са били нещо, но какво, и те не знаят. Много философи и учени взимат празните черепи на тия величия и ги изследват. Който разбира да чете по човешката глава, той чете по нея, като по книга. Каквото мисли и чувствува човек и както постъпва, всичко се пише на главата му. към беседата >>
125. Проява, връзка и причина, ООК , София, 16.7.1930г.,
- Най-после всичко това трябва да бъде за слава и величие на Бога и на ония същества, които живеят в Неговото царство.
„В началото бе Словото.” След като мислил цяла вечност, най-после Бог се проявил чрез Словото, т.е. чрез разумността. Започнете и вие с разумността, със Словото на Бога. После Бог е довел всички неща до една велика цел – велика връзка, велика хармония на живота. Най-после всичко това трябва да бъде за слава и величие на Бога и на ония същества, които живеят в Неговото царство. Така трябва да постъпва всеки човек. Каквато работа предприема, първо трябва да я обмисли и после да си отговори за кого я прави и как трябва да я направи. Обичаш ли някого, трябва да знаеш, защо обичаш; обичат ли те, също трябва да знаеш, защо те обичат. Няма по-голямо нещастие за човека от това, да не знае, защо обича и защо го обичат. Някой иска Бог да го обича, но не знае, защо иска тази любов. към беседата >>
127. Определено време и място, ООК , София, 15.10.1930г.,
- Ако отидете при учения с всичкото си величие и съзнание за своя висок произход, той ще ви приеме, ще ви разгледа като плод, който носи линиите на своя минал и сегашен живот, и ще ви сложи далеч от съзнанието си.
Какво значи да направите връзка с Бога? Как можете да направите тази връзка? Представете си, че вие искате да се свържете с един учен човек, но сте от княжески род, не знаете как да пристъпите. Ако отидете при учения с всичкото си величие и съзнание за своя висок произход, той ще ви приеме, ще ви разгледа като плод, който носи линиите на своя минал и сегашен живот, и ще ви сложи далеч от съзнанието си. При това положение вие не сте направили връзка с него. Ако искате да направите съзнателна връзка с учения човек, вие трябва да отидете при него с всичкото си смирение, да забравите своя висок произход и да се заинтересувате от това, което ученият изследва. И това не е достатъчно. Трябва да започнете да изучавате неговия предмет, да го разпространявате между ония, които се интересуват. Като го разпространявате, същевременно трябва сам да допълвате онова, което на другите не е ясно. към беседата >>
128. Важността на размишлението, УС , София, 7.12.1930г.,
- Ще знаете, че сегашният свят, с всичката си слава и величие, е създаден от Каин.
Всички хора, които живеят само за себе си, те са чада на Каин, който уби брат си Авел. Те са Каиновци. Добри хора са те, но пред нищо не се спират. Те са хора на крайната свобода, не признават друга воля, освен своята. Да им говориш за Божията воля, това е чуждо за тях. Ще знаете, че сегашният свят, с всичката си слава и величие, е създаден от Каин. Някои казват: „Вижте как живее светът! “ – Какво особено ще видим в света? – Там има страдания, наказания, огньове, затвори. Не мислете, че Каиновците са дяволи. Не, и те са хора, но с особени разбирания. към беседата >>
130. Основна мисъл, ООК , София, 25.3.1931г.,
- Той ще ви разказва за своето минало величие, за своите деди и прадеди, но това не ви ползва.
След това трябва да чакате още много време, докато посеете отново семената и получите плод. Ето защо, ако искате да познаете човека, опитайте неговите плодове, т.е. неговите мисли, чувства и постъпки. Докато не сте опитали плодовете му, не се произнасяйте. Ако е безплоден, ще останете гладни. Той ще ви разказва за своето минало величие, за своите деди и прадеди, но това не ви ползва. Вие ще се уморите да го слушате и ще се върнете у дома си гладен. Човек представлява дърво, което ражда. Ако не ражда, казваме, че е станала някаква катастрофа, някакво израждане. Мисли, чувства и постъпки, които не раждат, са осъдени на смърт. Сами по себе си те ще престанат да съществуват. към беседата >>
132. Смяна на силите, ООК , София, 1.4.1931г.,
- Мнозина мислят, че са някакво голямо величие, че са свободни да правят, каквото искат.
Мнозина мислят, че са някакво голямо величие, че са свободни да правят, каквото искат. Те са свободни по отношение на своя личен живот; обаче дойдат ли до целокупния живот, към който имат отношение, вече не са свободни. Всеки човек представлява лист, клонче, пъпка или коренче от висшия, разумен свят, с който е свързан. Той трябва да знае, че не е абсолютно свободен и носи отговорност за своите постъпки. Възвишеният свят, с който сте свързани, е положителен. По отношение към него вие сте отрицателни, вследствие на което той работи за вашето развитие и оформяне. към беседата >>
133. 1931_06_12 Неизбежен път / Двете посоки – В и С (неминуемият път на страданието за Благото), МОК , София, 12.6.1931г.,
- Някой път вие сте израснали на 10 метра, като дойде една съдба, отреже те и ти се сбръчкаш, чувствуваш, че всичкото ти величие изчезнало. (втори вариант)
Сега на първо място ще си зададете въпроса: Могат ли да станат такива работи? Всеки ден стават те. Някой път вие сте израснали на 10 метра, като дойде една съдба, отреже те и ти се сбръчкаш, чувствуваш, че всичкото ти величие изчезнало. Този тежкият философ казва: Много голям шум вдигате. Чакай малко да ви орежа, че да може моята глава да диша свободно. Сега защо стават тези работи, че няма да израсне. Допуснете, че вие влизате в една гъста гора, букаци 200, 300 годишни, дърво до дърво. Питам тогава, в тази гора живее ли се? към втори вариант >>
- След това ще кажеш, че всичкото ти величие пропаднало, или всичкото ти достойнство се накърнило.
И тъй, щом си зададете въпроса, защо идат страданията, ще знаете, че причината е двояка: или сте се оплели с други философи, или сте пораснали повече, отколкото трябва. И в единия, и в другия случай съдбата ще дойде във вид на гребен и ножици или да те разплете, или да те отреже, да не бъдеш много голям. След това ще кажеш, че всичкото ти величие пропаднало, или всичкото ти достойнство се накърнило. За тебе не е добре, но за философа е добре. Той казва: „Добре стана, че отрязах малко космите си, да подиша главата ми свободно“. – „Защо трябва да страдам? “ – За да дишате свободно чистия планински въздух, да приемете безпрепятствено слънчевата светлина. Какво трябва да направите, ако живеете в гора, където дърветата са гъсто насадени? към беседата >>
134. Любовта към Бога, РБ , 7-те езера, 12.7.1931г.,
- Няма защо да си въобразява човек, че е бил някакъв голям проповедник, или реформатор, или друго някакво величие.
Какво ще намери Христос, като дойде на земята? – Той ще намери умове, които мъжделеят, и сърца, които димят. Не е достатъчно да очаквате Христос да сложи венец на главата ви, да ви вземе с колесница, да ви заведе в рая и да каже: „Ето един човек от величията на земята, който беше реформатор, управляваше света“. Думите на Христос трябва да бъдат истинни. Ако Христос каже така за някой човек, той действително трябва да бъде такъв. Няма защо да си въобразява човек, че е бил някакъв голям проповедник, или реформатор, или друго някакво величие. За човека е важно, в каквото обществено положение и да се намира днес, да изпълни волята Божия, като Син Божи. Каквото заповяда Бог, той да го изпълни. И каквото изпълни, ще го носи със себе си през всички времена и епохи. Трябва ли ябълката, която дава плодове, да се препоръчва от хората? Нейните плодове сами я препоръчват. към беседата >>
135. Отиване и връщане, СБ , София, 21.8.1931г.,
- Юпитер пък иска да й обърне внимание със своето величие – той е неподражаем в поклоните, които прави на Венера.
От тях Юпитер и Сатурн са нейни любимци, които се скарали за нея; спорът дошъл до Слънцето, което най-после успяло да ги примири. Щом дойде въпрос за работа, всички се съединяват в едно и свършват работата, после пак се отделят – всеки отива на мястото си. Всички пръсти се стремят към Венера, всеки иска от нея да им даде по един поглед. Тя отправя към всички по един поглед, с което ги изпитва. Сатурн, средният пръст, който е израснал най-високо, иска да обърне внимание на Венера със своята височина, като й казва: „Аз съм най-високият връх” – Сатурн е философ, той разглежда нещата от причините към последствията. Юпитер пък иска да й обърне внимание със своето величие – той е неподражаем в поклоните, които прави на Венера. Слънцето, четвъртият пръст, е музикант, художник, който носи Живота; той е весел, жизнерадостен, богат, на всички дава – с това той иска да обърне внимание на Венера. Най-малкият пръст, Меркурий, е опитен търговец, който върти търговия, ходи натук-натам; щом се оплетат работите на другите богове, всички се обръщат към Меркурий – той да ги оправя; не само боговете се обръщат към Меркурий, но и целият космос търси неговата помощ. Показалецът е най-много влюбен във Венера – дето ходи, той все нея търси. към беседата >>
136. Изново, НБ , София, 1.11.1931г.,
- Силата на човека не седи в неговото величие и големина, да блести като слънце, всички да го виждат.
Казвам: всеки трябва да се стреми към постигане на положителната наука. Дойде ли до тази наука, той ще разбере силите, които действуват вън и вътре в него. Всеки даден момент човек е силен в малкото. Силата на човека не седи в неговото величие и големина, да блести като слънце, всички да го виждат. Силата на човека седи в това той да става толкова малък, че никой да го не вижда. Тогава той ще влиза и излиза от великия свят, без да го вижда някой. Следователно първото нещо е човек да се занимава с най-малкото, което му е необходимо. Той трябва да влезе в дълбочините на своето естество, да познае духа, душата, ума, сърцето и волята си. Сърцето, умът, душата и духът са извън човека, а волята му е единствената сила, която прониква в дълбините на живота и го изследва. към беседата >>
138. Материални прояви на жвота / Животът като математически действия, ООК , София, 18.11.1931г.,
- И после не оставяйте Бога пред себе си като една планина, която може да ви засенчи със своето величие, със своя ум. (втори вариант)
И Писанието казва: "Никой не живее за себе си, понеже Бог е целокупност." Организмът е здрав дотогава, докато всяка една част от него работи съобразно законите на цялото. И ние живеем и успяваме добре дотогава, докато работим целесъобразно със законите, които Бог е вложил в нас и в живата природа. Докато изпълняваме волята Божия съзнателно или несъзнателно, ние прогресираме, но деня, в който речем да се отделим от Бога, веднага умираме или най-малко остаряваме. Никога не правете опит да се отделите от Бога, защото няма да се отделите. По какъв начин ще създадете вашия Бог? И после не оставяйте Бога пред себе си като една планина, която може да ви засенчи със своето величие, със своя ум. Бог за вас трябва да бъде величие, но което да ви послужи като подтик за работа и като си помислите за него, да се стопли сърцето ви, да ви се просвети умът. И ако сте били болни, достатъчно е само да си помислите за Бога - и веднага да станете от леглото си. Понякога аз правя ред опити в това направление. към втори вариант >>
- Бог за вас трябва да бъде величие, но което да ви послужи като подтик за работа и като си помислите за него, да се стопли сърцето ви, да ви се просвети умът. (втори вариант)
И ние живеем и успяваме добре дотогава, докато работим целесъобразно със законите, които Бог е вложил в нас и в живата природа. Докато изпълняваме волята Божия съзнателно или несъзнателно, ние прогресираме, но деня, в който речем да се отделим от Бога, веднага умираме или най-малко остаряваме. Никога не правете опит да се отделите от Бога, защото няма да се отделите. По какъв начин ще създадете вашия Бог? И после не оставяйте Бога пред себе си като една планина, която може да ви засенчи със своето величие, със своя ум. Бог за вас трябва да бъде величие, но което да ви послужи като подтик за работа и като си помислите за него, да се стопли сърцето ви, да ви се просвети умът. И ако сте били болни, достатъчно е само да си помислите за Бога - и веднага да станете от леглото си. Понякога аз правя ред опити в това направление. към втори вариант >>
139. Законът и Любовта / Противоположности на живота, ООК , София, 13.1.1932г.,
- Змията казва: "Освен че няма да умрете, но като Бога ще бъдете." Описа едно такова величие и слава за сила. (втори вариант)
Първият човек, който се увлече в змията, тя е 72-годишна баба без крака. Тъй както я представят, тя знае само да говори и да обещава всичко, казва: "Това ще направя, онова ще направя." От деветдесет и девет кладенеца вода ще донесе. Турете тази баба да направи нещо заради вас. Казва: "Не му е времето. - Казва: - Ще видя." Колко лековерен е бил първият човек, тъй както Мойсей го предава. Змията казва: "Освен че няма да умрете, но като Бога ще бъдете." Описа едно такова величие и слава за сила. Жената повярвала. Колко е човек лековерен. Аз може да дойда при вас, вие сте много положителен. Казвам ви - имате това, имате онова. Има гадатели, казват: "Имаш девет оки късмет." Така не се гадае. към втори вариант >>
140. Доведете ми го, НБ , София, 24.1.1932г.,
- Такъв един проповедник се връща от изток в Париж и минава за голямо величие, нещо като махатма, или адепт, запознат с всички тайни.
Търси нещо, гледа през прозореца, очаква пощаджията, нещо очаква отвън, очаква от някъде от земята. Адвокатът очаква да дойде някой, лекарят очаква да дойде някой болен, стражарят очаква да хване някого, ученият човек и той очаква, всички ходят и търсят. Като питаш някого какво търси, няма да ти каже истината, ще те излъже. Онзи проповедник, и той търси грешника да го обърне към Господа. Но след като го .обърне, гледа да обърне и неговата кесия. Такъв един проповедник се връща от изток в Париж и минава за голямо величие, нещо като махатма, или адепт, запознат с всички тайни. След като убедил парижкото общество, че притежава мощна сила, той щял да докаже това, но му липсвало едно нещо: ако имал скъпоценности, огърлици със скъпоценни камъни, щял да ги запознае с всичко онова, което не са видели. Те му повярвали и му донесли огърлици. Той се качва на експреса да им покаже, че със своята мисъл ще може да го спре, но какво било учудването им, когато експресът не се спрял и адептът изчезнал със скъпоценностите. към беседата >>
141. Проява на живата светлина, НБ , София, 31.1.1932г.,
- Като се отвори вратата, князът с всичкото си величие влиза; гости наредени, ядене, пиене има.
То е небето. Нищо повече. Да го види отвън, то е една фаза, но той трябва да дойде в дома. Когато ще идва в къщи, тичане ще има. Сега не само момата гледа през прозореца, но и бащата гледа и синът гледа, майката гледа, сестрата гледа. Като се отвори вратата, князът с всичкото си величие влиза; гости наредени, ядене, пиене има. То е Царството Божие - да дойде избраникът. Тогава ще има ядене и пиене, че в туй ядене да участвува не само един, цялото човечество да участвува, да няма човек гладен. Тогава ще дойде Онзи, Когото толкоз дирехме през прозорците от хиляди години, и когото чакаме. От прозорците надникнем - няма Го; в църквата идем, надникнем - няма Го; в училището надникнем - няма Го, в света надникнем - няма Го. Един ден ще дойде, ще Го зърнем, ще се зарадваме и когато дойде вкъщи, всички ще се зарадваме. към беседата >>
143. Физическият и Божествения живот, ООК , София, 2.3.1932г.,
- Ако не ме слушаш, ще страдаш." Ти искаш да станеш величие, това-онова, но не успяваш. Защо? (втори вариант)
Ти казваш: "Защо боледувам? " Божественото не ти казва защо боледуваш. "Ама защо страдам? " И на този въпрос Божественото не ти отговаря нищо. То само казва: "Ако ме слушаш, няма да страдаш. Ако не ме слушаш, ще страдаш." Ти искаш да станеш величие, това-онова, но не успяваш. Защо? Защото това са стремежи на различни същества, които са преплетени помежду си. Когато човек иска да стане велик, той се поддава на низшето начало в себе си. Той, като вижда богатството на духовния човек, иска да го постигне, да се приближи към него. Ако човек върви по стремежите на низшето в себе си, той е осъден на падане, на сгрешаване, при което той постепенно потъва, докато най-после изгуби всички условия на развитие. към втори вариант >>
- Стремят ли се към величие, към надмощие над Божественото, те влизат в аномалиите на живота, които водят към греха.
Докато страда, докато се бори, Божествената душа присъства в него, и той има условия да се развива. Напусне ли го тя, с него всичко е свършено. Затова казваме, че човек има бъдеще, докато се стреми към Божественото. Народът има бъдеще, докато всички хора се стремят към Божественото. Ако всички хора проявят любовта си към Бога, тяхното бъдеще е осигурено. Стремят ли се към величие, към надмощие над Божественото, те влизат в аномалиите на живота, които водят към греха. Прочетете пета глава към Галатяните, дето са изброени 17 качества на греха и девет плода на Духа. към беседата >>
144. Единният живот, ИБ , София, 22.3.1932г.,
- Богатство, слава, величие, всичко това трбва да излезе вън от къщата на човека, да се раздаде на сиромасите.
Защо ме заблуди? Казвам: същото нещо става, когато любовта дойде в човека. Той се запалва, гори и непременно трябва да излезе вън от къщата си. Не излезе ли, това показва, че е инвалид. Когато любовта дойде, всяко нещо трябва да падне от ръката на човека. Богатство, слава, величие, всичко това трбва да излезе вън от къщата на човека, да се раздаде на сиромасите. Това подразбира „даром си взел, даром ще даваш." Материалното трябва да се раздаде на сиромасите Когато любовта дойде, ние ще бъдемъ носители на Божиите блага, на новото. Щом човек стане носител на новото, той става извор, който постоянно блика, тече, без да пресъхва. към беседата >>
147. На живите, СБ , РБ , 7-те езера, 21.8.1932г.,
- На времето тя се славеше с величие, заемаше първо място между държавите.
Казвам: не започвай работа, в която ще закъсаш. Който не разбира този закон, ще каже: „Нима не трябва да се работи? “ – Трябва да се работи, но според вътрешните и външните сили, с които човек разполага. И работата се подчинява на известни закони. Вземете пример от римската империя. На времето тя се славеше с величие, заемаше първо място между държавите. По нейните закони и до днес се управляват европейските народи, но къде остана тя? Ще кажете, че внуците и правнуците са виновни, те задигнаха дядото. Добре, ето, съвременните народи създават нови закони, но ще оправят ли те света? По този начин светът не може да се оправи. Днес между народите се явява само надежда за спасение на света, но те нямат методи, чрез които да го спасят. към беседата >>
148. Иде час, СБ , РБ , 7-те езера, 24.8.1932г.,
- Желанията, копнежите на съвременните хора за слава, за величие, за господство над цялата природа говорят против самите тях.
Човек се е заел с много по-трудни задачи, с по-велики работи от тия, които Бог му бе дал в рая. Той се е заел със задачата да завладее земята, да стане неин господар, да сложи нов ред и порядък. И в силата на тази амбиция, на това негово желание, ние го виждаме да коли, да беси, да затваря хората и т.н. И след всичко това същият този човек твърди, че бил слаб, че нямал сили да издържи на Божията заповед, че не могъл да не падне. Питам: може ли слаб човек да върши това? Желанията, копнежите на съвременните хора за слава, за величие, за господство над цялата природа говорят против самите тях. Те сами отричат твърдението си, че са слаби. За постижение на техните желания се искат силни хора. Някой казва: „Аз не мога да водя чист живот; това не е по силите ми“. Когато вълкът влезе в кошарата между овците, той избира най-тлъстата от тях, хваща я за врата и я носи. Ако му попадне някоя мършава, той я бутне по корема и я оставя настрана, защото търси тлъста овца. към беседата >>
149. Новата работа, СБ , София, 30.8.1932г.,
- Остава в тебе една хилава мисъл, ти ставаш някое величие в света. (втори вариант)
Болният казва: „Господ здраве да дава на хората." Не е лесно да си болен. Че кое е по-хубаво да си болен и да желаеш доброто на света или да си здрав и да казваш: „Да измрат всичките, да ги избием? " Хубаво, тогава само ти ще останеш в света. Няма никаква философия в това. Ако ти в себе си убиваш всичко онова, което е възвишено и благородно, ако ти в себе си убиваш всяка хубава мисъл, която съгражда, ако ти в себе си убиваш всяко чувство, което съгражда, ти си убиец на себе си. Остава в тебе една хилава мисъл, ти ставаш някое величие в света. Питам: Какво ще спечелиш? Следователно, ще приложиш закона: никакво убийство на никаква мисъл, никакво убийство на никакво чувство и желание, никакво убийство на постъпките. Мислите, чувствата, желанията и постъпките да живеят. Никакъв затвор на никаква твоя мисъл, никакъв затвор на никое твое чувство, никакъв затвор на каквато и да е твоя постъпка. Аз разбирам право. към втори вариант >>
- Ако станеш някое величие в света, питам: Какво ще спечелиш?
Онзи казва: "Аз работих, трябва да ям и пия, да живея." Всички трябва да измрат, той да живее. Болният казва: "Господ здраве да дава на хората." Не е лесно да си болен. Че кое е по-хубаво: да си болен и да желаеш доброто на света или да си здрав и да казваш: "Да измрат всичките, да ги избием." Хубаво, тогава само ти ще останеш в света. Няма никаква философия в това. Ако ти в себе си убиеш всичко онова, което е възвишено и благородно, ако ти в себе си убиеш всяка хубава мисъл, която съгражда, ако ти в себе си убиеш всяко чувство, което съгражда, ако ти в себе си убиеш всяка постъпка, която съгражда, ти си убиец на себе си - остава в тебе една хилава мисъл. Ако станеш някое величие в света, питам: Какво ще спечелиш? към беседата >>
151. Новата мисъл / Обикновени и необикновени прояви на природата, ООК , София, 21.9.1932г.,
- И Христос прояви своето величие, благодарение на неблагоприятните условия, през които мина.
Докато не мине през неблагоприятните условия на живота, човек не може да обича. Страданията имат, именно, тази цел, да повдигнат човека, да събудят в него възвишени мисли и чувства. Всички велики и възвишени души, които помагат на човечеството, са минали през дисциплината на страданията. Само чрез мъчнотиите и страданията, те са разбрали своето истинско предназначение. Без страданията те щяха да останат обикновени хора. И Христос прояви своето величие, благодарение на неблагоприятните условия, през които мина. Те го поставиха здраво на пътя, определен от Бога. Той превъзмогна и най-големите страдания. Когато Го туриха на кръста, Той каза: „Който ме е поставил тук, той ще ме снеме.” Като видя, че не стана така, Той каза: „Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема.” Христос доказа на света, че е повече от цялата римски империя, че стои над смъртта. Днес виждаме, че 500 милиона хора вървят в Христовия път, но нямат Неговото разбиране. Докато не минете през гроба, не може да бъдете християни. към беседата >>
153. Вътрешните сили / Вътрешни сили в човека, ООК , София, 26.10.1932г.,
- Какво представя Бог в своето величие, не зная, но ако съм във връзка с Него, Той заставя обкръжаващите да ми съдействат в доброто, и аз се ползвам от Неговата Любов.
Като не знаете, как да работите, ще изгубите времето, без да имате резултат. Дам ли ви малка площ, лесно ще я обработите и ще имате резултат. Твое е само това, което можеш да обработиш. Какво представя всичкият въздух, не зная, но се ползвам от въздуха, който поемам в дробовете си. Какво представя светлината, не зная, но се ползвам от онази светлина, която прониква в мене. Какво представя Бог в своето величие, не зная, но ако съм във връзка с Него, Той заставя обкръжаващите да ми съдействат в доброто, и аз се ползвам от Неговата Любов. към беседата >>
154. Три типа хора / Трите типа хора - положителен, отрицателен и неутрален, ООК , София, 23.11.1932г.,
- Наистина, велик е Господ, но вие не сте изпитали Неговото величие, не Го познавате.
Какви ще бъдат отношенията между господаря и слугата, ако господарят само хвали слугата си, че е добър, работлив, без да вижда работата му. В края на краищата, отношенията им ще се развалят. Какво ще стане, ако пък слугата хвали своя господар, че е добър, милостив, без да вижда тези качества у него. Ако наистина, господарят е доволен от слугата си, и слугата от господаря, те трябва да направят нещо един за друг. Какво ще придобиете, ако говорите за Бога, че е велик, че е благ, а не вярвате в това? Наистина, велик е Господ, но вие не сте изпитали Неговото величие, не Го познавате. Хората знаят нещо за слънцето, за земята, за небесните светила, но това не е достатъчно. Много още има да учат, докато дойдат до истинското знание. към беседата >>
- Питам, онези хора, които сега заминат с величие, след две хиляди години какво ще кажат хората за тях?
Някой път искаме да станем големи в света. Но големината в света, славата на човека не седи от 10–15–20 години. Христос, за да стане велик едва след две хиляди години – един престъпник, за когото римляните написаха – цар юдейски се провъзгласи. И досега спор има. Не той се провъзгласи. Питам, онези хора, които сега заминат с величие, след две хиляди години какво ще кажат хората за тях? Ние казваме: „Сега да съм.“ Но вашият живот след две хиляди години едва ще бъде оценен. До две хиляди години може да дойдете пак още колко пъти на земята. Вие казвате: „Още веднъж? Не.“ Ще дойдеш, дали вярваш, или не, ще дойдеш. Че някой не вярва, то е друг въпрос. към беседата >>
157. Външна и вътрешна вяра, УС , София, 8.1.1933г.,
- Мога ли след това да си въобразявам, че съм някакво величие?
Има едно състояние, от което познавам, че аз съм по-силен от канарата. В този случай, ако тя се наведе към мене, казвам ѝ: Ще стоиш права. Аз заповядвам. Ако тя почне да се събаря, аз съм по-слаб от нея. И тогава, ако ме помете от пътя си, аз съм играчка в нейните ръце. Мога ли след това да си въобразявам, че съм някакво величие? Ако съм лист, паднал от дървото, и вятърът ме носи, трябва ли да се заблуждавам, да мисля, че съм величие? Казваш: „Аз имам убеждение, сила“. – Ако можеш да заповядваш на скалата и тя те слуша, ти имаш сила, имаш и убеждение. Значи има нещо в тебе, на което можеш да разчиташ. Христос е казал: „Ако имате вяра, ще кажете на тази планина да се премести и тя ще се премести“. към беседата >>
- Ако съм лист, паднал от дървото, и вятърът ме носи, трябва ли да се заблуждавам, да мисля, че съм величие?
В този случай, ако тя се наведе към мене, казвам ѝ: Ще стоиш права. Аз заповядвам. Ако тя почне да се събаря, аз съм по-слаб от нея. И тогава, ако ме помете от пътя си, аз съм играчка в нейните ръце. Мога ли след това да си въобразявам, че съм някакво величие? Ако съм лист, паднал от дървото, и вятърът ме носи, трябва ли да се заблуждавам, да мисля, че съм величие? Казваш: „Аз имам убеждение, сила“. – Ако можеш да заповядваш на скалата и тя те слуша, ти имаш сила, имаш и убеждение. Значи има нещо в тебе, на което можеш да разчиташ. Христос е казал: „Ако имате вяра, ще кажете на тази планина да се премести и тя ще се премести“. Та и вие, ако можете да кажете на канарата да се премести и тя ви послуша, това наричам вяра, разумност. към беседата >>
159. Божествен импулс, УС , София, 5.2.1933г.,
- Не, сложи на първо място Божественото в себе си, а на последно – своето величие и знанието, с което разполагаш.
Благородството на човека е в това, да прекъсне и най-важната си работа, но да спаси мушицата, която се дави. Според мене благородна мома е онази, която е готова да се спре в пътя си, да върже връзката на обувката на стария и немощен човек. Каже ли, че не се занимава с такива работи, тя няма никакво благородство. Тази мома не е умна, нищо не може да се очаква от нея. И вие давате първо място на общественото мнение и не се интересувате от това, какво Бог мисли за вас. Не, сложи на първо място Божественото в себе си, а на последно – своето величие и знанието, с което разполагаш. И най-малкото проявено добро в тебе е в сила да ти донесе повече блага, отколкото най-голямото знание. Ще ви приведа един пример за един виден музикант. Той бил крайно взискателен и строг към учениците си. Който не го задоволявал, веднага го изпъждал. Нови ученици мъчно приемал. към беседата >>
160. Познаването на Истината, НБ , София, 9.4.1933г.,
- Нищо не може да оправи този свят, който е създаден вече, но българският народ трябва да оправи вътрешния си свят и тогава да мисли за величие. (втори вариант)
Ние, съвременните хора не си даваме никакъв отчет за голямото богатство, което имаме. Българите искат да бъдат виден народ. Все правила създават. Нищо не може да оправи този свят, който е създаден вече, но българският народ трябва да оправи вътрешния си свят и тогава да мисли за величие. Написаните закони трябва да се изпълняват. Толкова закони има, които не се зачитат. Най-първо трябва да се зачита свещеното лице на човека, свещеното лице на бащата, на майката, на брата, свещеното лице на сестрата, на приятеля, свещеното лице на учителя, на свещеника, на съдията, на адвоката, на всички. Какво значи това, че бил гражданин на България, или гражданин на Англия? Това са закони, които съществуват в невидимия свят. към втори вариант >>
163. Свещената област на живота, ООК , София, 28.6.1933г.,
- Ще изгубиш всичкото величие и като я напуснат всичките разбойници, настава голяма тъга, че е изгубила формата и никакво величие не представя. (втори вариант)
Вие ще излезете от тялото. Но щом излезете, има лоши хора, които чакат, те ще влязат в тялото и ще започнат да грабят, да крадат твоите органи. Това е разлагането на тялото. Други ще искат да те турят в робство и душата ти започва да бяга. Те отзад те гонят и тогава душата започва да се смалява, да се смалява и стане толкоз малка, че изгуби тази форма, избави се от едно страдание и те не може да я намерят. Ще изгубиш всичкото величие и като я напуснат всичките разбойници, настава голяма тъга, че е изгубила формата и никакво величие не представя. С какво ще мерим този човек? Най-малката точица, че като духне вятърът, ходи в пространството. Въздухът е пълен с такива души, които вятърът ги носи. Едно време беше велика, това е направила, онова е направилата сега вятърът я носи като прашинка из въздуха. Ако се носиш като прашинка, ти нямаш уважение и почитание. към втори вариант >>
164. Елате да обядваме / Елате и обядвайте, НБ , София, 16.7.1933г.,
- Ако вие търсите слава, величие на земята, вие не може да имате обяд. (втори вариант)
Човек има право да закусва след изгрев, да вечеря след залез, но дойде ли до обеда, трябва да го вземе точно когато слънцето е на най-високата точка. Това означава, че той има знание и ходи в тъмно. Човек, който търси някой да му каже ще живее ли дълъго, никога не може да яде един обяд. Човек, който търси своето щастие на земята, никога не може да има обяд. Човек, който иска да бъде силен на земята, никога не може да има обяд. Ако вие търсите слава, величие на земята, вие не може да имате обяд. Даже ако търсите живот на земята, не може да имате. Може да имате само един временен живот. Ще минат 40-50 години, най-много 120 години и вие трябва да се откажете от този живот и да влезете в една нова форма. Когато се разсъждава за онзи свят, за този свят, аз уподобявам всичко това на следното положение: да се разговаряте с човек, на който двата крака са изкълчени и го лекуват лекари и да разговаряте с един здрав човек, който ходи, работи. Болният пита здравия: Къде ходиш? към втори вариант >>
- Ако вие търсите слава, величие на земята, вие обед не може да имате даже, ако търсите живот на земята, не може да имате.
Всеки един човек се изкушава в света, той не яде навреме. Той има право да закусва вечер, но дойде ли обедът, той трябва да го вземе точно когато слънцето е на най-високата точка. Туй подразбира, че той има знание, той не трябва да ходи в тъмно. Един човек, който ходи да търси да му кажеш може ли да живее дълъг живот, той никога не може да яде един обед. Онзи човек, който търси своето щастие на земята, той никога не може да има обед. Ако вие търсите слава, величие на земята, вие обед не може да имате даже, ако търсите живот на земята, не може да имате. Може да имате само един временен живот. Няма да се мине 40–50 години, най-много 120 години, и веднага вие трябва да се откажете от този живот и да влезете в една нова форма. към беседата >>
- Обаче, има случаи, когато ангели са идвали на земята във всичката своя красота и величие и който веднъж само е могъл да види един от тия ангели, той се е простирал на земята.
Голяма е красотата на ангела и никой не може да устои на нея. И ако ангелите днес не искат да слизат на земята, причината за това е, че те не искат да създават нещастия на хората. В това отношение, те са високо благородни и възвишени. Като знаят, че хората не могат изведнъж да постигнат тяхната красота, те се пазят да не ги обезсърчат. Когато трябва да дойдат на земята, ангелите се обличат в най-скромна дреха, да не предизвикват съблазън между хората. Обаче, има случаи, когато ангели са идвали на земята във всичката своя красота и величие и който веднъж само е могъл да види един от тия ангели, той се е простирал на земята. Данаил, виден израилски пророк, като видял един от тия ангели, изгубил съзнанието си и паднал на земята. Трябвало този ангел да се приближи до него, за да го изправи на краката. Това показва, че хората още не могат да издържат на мощното, на благородното, на възвишеното и красивото в света. Ангелите са хора, които някога са живели на земята и са минали през особена област на мъчнотии и страдания, за да достигнат до пътя на съвършенство. Значи те са минали от човешката раса в расата на съвършените хора, или в положението на ангели. към беседата >>
167. Стана здрав, НБ , София, 18.3.1934г.,
- Благодарим за това величие, което е създало гробище, което е създало затвори, онова, което е създало всичките нещастия.
Ще ми говори за своя дядо, че бил нещо! За нашето минало няма какво да се хвалим. Ти му тури една точка. От 8000 години миналото ни е толкова мрачно, че Господ да ни е на помощ. Сега ще ни казват, че еди-кой си народ бил велик. Благодарим за това величие, което е създало гробище, което е създало затвори, онова, което е създало всичките нещастия. Хвалят се тия хора, че са създали дом. Нищо не са създали. Съвременната култура нищо не е създала. Туй, което е създадено, се дължи на туй, което е дадено преди падението на човечеството. Като сме го изхарчили, едва малко останало от бащи и майки, които станали като вейки. към беседата >>
169. Разпаленият въглен, НБ , София, 29.4.1934г.,
- Според мене [няма] по-голямо ограничение на човешкото съзнание: затворен си, твоето съзнание остава в тъмнина, имаш само едно просто съзнание, че някога си бил някое величие, цар, министър, философ, владика, свещеник, проповедник, майка, баща, слуга, какво ли не, хиляди неща.
Не казва: „Като умра аз, всичко ще се свърши.“ Какво разбираш под това? Ако ти, след като умреш, ти се освободиш от всички твои земни ограничения, от всички твои страдания, от всички твои противоречия, от всичката онази злоба, омраза, която те е мъчила, ти се освободиш и влезеш в един свят, дето ще се почувствуваш свободен и [ще] почнеш да работиш, тогава смъртта е на място. „От смърт в живот“ – казва Писанието. Та ние сега сме мъртви, ние сега, хората на Земята, сме мъртви. По-голямата част от хората, [които] живеят на Земята, живеят в най-голямото ограничение на човешкото съзнание. Според мене [няма] по-голямо ограничение на човешкото съзнание: затворен си, твоето съзнание остава в тъмнина, имаш само едно просто съзнание, че някога си бил някое величие, цар, министър, философ, владика, свещеник, проповедник, майка, баща, слуга, какво ли не, хиляди неща. Сега си се вцепенил, не може да мръднеш. Питам: Какво те ползува всичко това в миналото? Какво е смъртта? Туй е смъртта. Сега, аз, както изследвам нещата, животът, това е обратно на смъртта. към беседата >>
170. Път за постижение, ООК , София, 2.5.1934г.,
- Искал той да види какво е Божието величие.
Казвам, човек има нужда от повече топлина, която трябва да влезе като едно условие в ума, за да мисли. Човешкият ум без светлина не може да мисли. Някоя мисъл е толкова силна, че тя е непоносима за човека. Някой път хората искат да създадат някаква мисъл, но в това състояние, в което се намираме, една мисъл може да ни обремени. Има един такъв разказ: някой си астроном се молил на Бога да му покаже величието на света. Искал той да види какво е Божието величие. И след като се молил 10–15 години, една вечер идва един ангел и му казва: „Молитвата ти се чу сега.“ И взема го ангелът. Но чул ангелът един глас, който му казва: „Измени неговото естество, но остави човешкото сърце. Човешкото му сърце не бутай. Всичко друго измени.“ Хваща го ангела и почва да го носи през пространствата. Показва се един свят, друг свят, едно слънце, друго слънце, пътуват, вървят нагоре ден, два, три, четири, пет дена. към беседата >>
173. Най-съвършеният идеал. Песента на малката тревица, ООК , София, 12.12.1934г.,
- Най-после, като обичаш Господа, ти няма да Го разбираш в онова величие, в което Той се намира, но Бог ще се изяви в такава форма, която да бъде достъпна за твоя ум.
И Господ, като ни обикнал, ако сме богати, Той ще ни вземе богатството и ще станем сиромаси. Ако сте богати, Той ще ви направи сиромаси. Защото Той ще каже: „Ако си богат, не може да те обичам.” Той ще те освободи от всичките противоречия, в които се намираш. Тогава ти може да бъдеш обичан от Господа. Най-после, като обичаш Господа, ти няма да Го разбираш в онова величие, в което Той се намира, но Бог ще се изяви в такава форма, която да бъде достъпна за твоя ум. Така Господ обръща внимание на малките неща. Той е внимателен към това малкото, което искаш. Той обръща внимание на малките неща. Например Господ по-лесно може да ти направи, като поискаш едно бонбонче, отколкото да поискаш да ти съгради една къща. Защото бонбончето ще го туриш в устата си, и ще се стопи, а къщата ще ти остане товар, ще се безпокоиш за нея. към беседата >>
175. Да обичаш и да те обичат, НБ , София, 7.4.1935г.,
- Той представя един необозрим свят, с всичката си красота и сила, и величие.
Тази Любов не обича много да се говори за нея. Тя обича повече да се работи за нея, отколкото да се говори за нея. Онзи човек, който е запален от тази Любов, който я разбира, другояче му са отворени очите. Аз не съм виждал по-красиви очи от очите на онзи човек, у когото Любовта прозира. Като го погледнеш, той мяза на едно ясно небе, украсен с всички звезди. Той представя един необозрим свят, с всичката си красота и сила, и величие. Той не се усеща слаб човек. Като дойде Любовта в тебе, ти усещаш като че цялата вселена е в тебе. Ти вече възприемаш и слушаш Любовта на всички същества. Тяхната Любов и твоята Любов е едно и също нещо. Тогава ти чуваш гласа на всички ангели, на всички светии, на всички същества по света. към беседата >>
176. Прав и крив път, ООК , София, 12.6.1935г.,
- Защото когато аз обичам Господа, Той се представя в Своето величие, не тъй както Го представят.
Защо искате хората да ви обичат? До идеята за хората елате, след като сте обичали Бога. Най-първо съзнайте любовта на Бога, тогава елате до идеята другите хора да ви обичат. Или вие искате другите хора да ви обичат. Най-първо съзнайте идеята, с която Бог обича хората, тогава проявете любовта, тъй както Бог я проявява. Защото когато аз обичам Господа, Той се представя в Своето величие, не тъй както Го представят. Когато аз искам да обичам Господа, Той ще ми се представи в такава малка форма, че като Го видя, аз вземам да се съмнявам дали е този Господ, или не, дали заслужава да Го обичам, или не, дали да си губя времето с Него, или не. Във вас постоянно се явява едно съмнение, дали да Го обичаме, или не, не ви хваща окото. Погледнете наоколо, светът е голям. Погледнете Господа, вижда ви се малък. към беседата >>
181. Отец ме люби, НБ , ИБ , София, 22.3.1936г.,
- Той седял важно, със своето величие, и разглеждал всичко онова, което Бог е създал .
Когато Бог създал земята, на небето било устроено изложение на всичко онова, което било направено. На изложението дошли представители от всички светове, от всички царства, които съществували по това време. Между всички ангели, които присъствали на изложението, бил и падналият ангел — Луцифер . Той седял важно, със своето величие, и разглеждал всичко онова, което Бог е създал . По едно време той видял едно малко, дребно същество, подобно на синапово семе. Указало се, че това същество бил човекът . Господ видял, че Луцифер не обърнал внимание на това малко същество, не се спрял да го разгледа отблизо, затова го запитал: Видя ли човека? — Видях едно малко, дребно същество, но не се спрях да го разглеждам. — Вярваш ли, че от него ще излезе нещо? към беседата >>
184. Той създава / Аз го създадох!, УС , София, 27.9.1936г.,
- Той вижда неговото величие и красотата на природата.
Всички хора ще се пробудят. Разликата между тях ще бъде само в това, че едни ще знаят защо са пробудени, а други няма да знаят и ще кажат: „Отиде ни сънят! “ Един ден, когато минат през големи страдания и мъчнотии, и те ще съзнаят защо са пробудени и ще почнат да работят. И те трябва да се събудят от дълбокия сън на миналото. Който се е пробудил и осъзнал, той вижда присъствието на Бога навсякъде. Той вижда неговото величие и красотата на природата. Той разбира смисъла на живота. Той живее с отворени очи. Който е станал, но не се е пробудил, той е сляп за всичко. Каквото и да му говориш, нищо не вижда. Пророкът казва: „Ослепил си ги, да не виждат, да не би да се обърнат към Тебе и се спасят“. към беседата >>
185. Реалността в живота / Реалността в живота! Качествата на мъжа и на жената. Доброто мислене, доброто обличане и готвене, УС , София, 3.1.1937г.,
- Това е твоето величие. (втори вариант)
Всичките мъже са й еднакво любими. Няма мъж в света, когото тя да не обича. Който мъж държи в ръцете си пари, тя ще му се усмихне. Той се усмихне, и тя му се усмихва. Като пуснеш монетата в ръцете, тази разпусната жена казва: Дръж я, не я пущай. Това е твоето величие. Докато съм аз в тебе, ти ще имаш почит и уважение. Щом аз те напусна, ти ще бъдеш един простак, един просяк. Това значи звънтенето на пътя. Природата, разбира се и тя си има една пара, направена от злато. Тя е вече най-красивата. към втори вариант >>
- В нея се крие твоето величие“.
Богатството е красива, разпусната жена, без никакъв морал. Който ѝ се усмихне, тя е готова да тръгне с него. Няма мъж, когото тя да не обича. Важно е за нея, той да бъде богат. Като го срещне, тя гледа в ръцете му, пари да има, и казва: „Дръж парата, не я пущай. В нея се крие твоето величие“. И парата казва на човека: „Докато съм с тебе, всички ще те почитат и уважават. Щом те напусна, ти ставаш обикновен човек, просяк“. Това означава звънтенето на парата. И природата има една монета, с която си служи. Нейната монета е от чисто злато. към беседата >>
187. Царството на Духа, ООК , София, 3.2.1937г.,
- Апостол Павел казва: „Той, който беше богат, раздаде всичкото си богатство и живота, който имаше и всичката си слава и величие, и беше дошъл да живее между хората, за да помогне на тия хора“.
Някой казва за мен: „Той прилича малко на Христа! “ Аз съм ги слушал. Казвам: Бих желал да приличам на Христа. Не че е лошо, но да го правя това. Христос се отличаваше с това, че като имаше високото богатство придобито, дойде, че го раздаде на хората. Апостол Павел казва: „Той, който беше богат, раздаде всичкото си богатство и живота, който имаше и всичката си слава и величие, и беше дошъл да живее между хората, за да помогне на тия хора“. Някой казва: „Аз съм жертвувал 10–20 000 лева“. Ще ви приведа тогаз един анекдот, има го във вестниците. Не зная колко е верен този анекдот, но много добре е скроен той. Няколко апаши, които загазили, намислили следното: Един шоп носел около 200 килограма масло. По 50 лева килограма, то са доста пари. към беседата >>
190. Двамата сина, УС , София, 11.4.1937г.,
- ТЕ мислят, че всичко се заключава във външното растене, във външното богатство, и знанието във външното величие. (втори вариант)
Думата „не изтича", в дадения случай е двусмислена. Едното значение е, че започва да тече и не изтича. Пък другото подразбира, че колкото и да разправяш за един предмет, колкото и да тече, не може да изтече тази вода. Продължава Учителят да говори на учениците: „Думите на Свещената Книга", казва Учителят, са свещени, понеже те съдържат велика Истина в себе си, те са велики имено в това, че носят живот. Мнозина искат да станат велики в живота. ТЕ мислят, че всичко се заключава във външното растене, във външното богатство, и знанието във външното величие. В същност, величието на човека се заключава в неговия живот. Това величие иде от най-силния извор, от най- силния източник, от най-голямата сила, които изпълнят Битието! Учени и прости знаят това нещо, и го приемат като побудителна причина, като велик подтик в живота. Този подтик носи различни имена. Някои го наричат Любов, без да знаят какво нещо е Любовта. към втори вариант >>
- Това величие иде от най-силния извор, от най- силния източник, от най-голямата сила, които изпълнят Битието! (втори вариант)
Пък другото подразбира, че колкото и да разправяш за един предмет, колкото и да тече, не може да изтече тази вода. Продължава Учителят да говори на учениците: „Думите на Свещената Книга", казва Учителят, са свещени, понеже те съдържат велика Истина в себе си, те са велики имено в това, че носят живот. Мнозина искат да станат велики в живота. ТЕ мислят, че всичко се заключава във външното растене, във външното богатство, и знанието във външното величие. В същност, величието на човека се заключава в неговия живот. Това величие иде от най-силния извор, от най- силния източник, от най-голямата сила, които изпълнят Битието! Учени и прости знаят това нещо, и го приемат като побудителна причина, като велик подтик в живота. Този подтик носи различни имена. Някои го наричат Любов, без да знаят какво нещо е Любовта. Любовта ще остане неразбрана за вечни времена. В това седи красотата на живота. към втори вариант >>
191. Умни, здрави и богати, ООК , София, 28.4.1937г.,
- Голямо величие“.
Казва му: „Ако ти беше изял този бонбон, щеше да заспиш веднага. И като заспиш, куфарите всичко туй, ще се претарашува и всичко каквото има ще вземат. След като се събудиш, ще видиш, че изяждането на един бонбон, ще ти струва обиране.“ Дяволът дойде при тебе, ще ти даде едно такова бонбонче. Как да ви приведа сега дяволският бонбон. Да кажем дойде и казва: „Я да те направим министър-председател на България. Голямо величие“. Дяволът те представи и казва: „Стани министър-председател“. Какво ще направиш като станеш министър-председател? – Ти ще имаш много добри проекти, бедните, способните ще ги назначаваш. Добре, какво ще направиш повече от туй. Всеки министър може това да направи. към беседата >>
195. Първата песен, ООК , София, 26.5.1937г.,
- Представя си, че в света ще иде, голямо величие ще стане.
Сега, то е една интрига, какво ли съм свирил? – И на хората съм свирил, и съм опитвал хората какви са. Свирил съм песента на блудния син. Една песен съм свирил. Тя седи в туй, как на младия син му иде на ум да напусне баща си. Представя си, че в света ще иде, голямо величие ще стане. Тръгва музикално, върви в света и намира другари, започват да ядат и да пият. Млади и стари, както тук миналата вечер абитуриентите се веселиха. Гледам там свирят, въртят се, след туй викат, свободни са. Няма да се смущават. Вие казвате: „Учителят как ли е преминал? към беседата >>
- От своето величие Той слезе на земята, облече се в рабски образ и се смири.
Казвам! Не се страхувайте, като Пилата, да изповядвате своята идея. Мислете за Бога, Мислете и за Христа, като образец на търпение. От своето величие Той слезе на земята, облече се в рабски образ и се смири. Той знаеше, каква работа Му предстоеше на земята. Бъдете и вие като Христа, да понасяте страданията с търпение. Ще кажете, че било определено, Христос да мине през тия страдания. И за вас е същото. Щом е определено, и вие ще си носите страданията. към беседата >>
198. Всичко е създадено за добро, ООК , София, 30.6.1937г.,
- Вие сте величие, вие сте такава красота, такова благоухание излиза от вас, че моя живот се осмисли.
От какво зависи вашето приятелство? – Някой ваш приятел ви е казал сладка дума. От какво зависи цената на възлюбления и възлюблената? На сладките думи. Той казва: „Вие сте божество, като вас не съм срещал. Вие сте величие, вие сте такава красота, такова благоухание излиза от вас, че моя живот се осмисли. Ако не бях ви срещал, от мене нищо нямаше да стане, благодарение на вас, аз станах това“. Хубави думи са тия. Един ден казва: „Слушай, ти ни най-малко не си такова величие, каквото мислих, ти си едно малко бръмбарче“. Аз не мисля, че твоят възлюблен ти казва това, ами в твоят възлюблен има две плочи. Първият път, когато ти говори, то е едната плоча. към беседата >>
- Един ден казва: „Слушай, ти ни най-малко не си такова величие, каквото мислих, ти си едно малко бръмбарче“.
На сладките думи. Той казва: „Вие сте божество, като вас не съм срещал. Вие сте величие, вие сте такава красота, такова благоухание излиза от вас, че моя живот се осмисли. Ако не бях ви срещал, от мене нищо нямаше да стане, благодарение на вас, аз станах това“. Хубави думи са тия. Един ден казва: „Слушай, ти ни най-малко не си такова величие, каквото мислих, ти си едно малко бръмбарче“. Аз не мисля, че твоят възлюблен ти казва това, ами в твоят възлюблен има две плочи. Първият път, когато ти говори, то е едната плоча. Когато той спря, туря другата плоча, която ти казва, че си бръмбар. Тогава из устата на този високоговорител, из устата на този възлюблен излиза други един. Като го питаш, той казва: „Аз никога не съм говорил“. към беседата >>
199. Реалното и идеалното, ООК , СБ , РБ , 7-те езера, 28.7.1937г.,
- И всичкото величие на човека седи в това, да бъдем подобни на Бога! (втори вариант)
Вие сега искате, без да сте обичали да ви обичат. Това никак не може да бъде. Помнете това. Бог сега изисква това, което е посял в нас, и по същия закон очаква от нас добрия живот, добрите мисли, желания, стремежи, съвършенството. Ние живеем не за себе си, но за Бога, за Онзи, който ни е възлюбил, който е създал всичко заради нас, за да бъдем ние подобни Нему. И всичкото величие на човека седи в това, да бъдем подобни на Бога! Каквото Бог върши и човек да го върши в един малък размер. към втори вариант >>
200. Четирите правила, СБ , РБ , 7-те езера, 13.8.1937г.,
- Ако разглеждате един велик художник в какво седи неговото величие. (втори вариант)
Този учител ще раздвижва пред вас въздуха, само ще усещате неговото ухание, нещо ще се докосва до вашите уши. Всичкото знание е, че ще видите, че той си маха ръцете, обръща се на една - на друга страна, наляво - надясно. Някой път на черната дъска нашари нещо, затрие го, пак нашари друго, пак го затрие. Направи някой опит, получи някой невидим елемент, ще говори за кислорода, за водорода, изгори, скрие го, ей такива работи. Питам: какво ще научите вие? Ако разглеждате един велик художник в какво седи неговото величие. Взел една четка, бои и току само цапа. Ако не разбирате - цапа, но в какво седи всичката сила и красота на един художник? Силата и красотата на един художник седи в неговите картини, да поставя линиите на място. към втори вариант >>
201. Свят на промени / Религиозни хора, УС , София, 12.9.1937г.,
- Той се чуди, за себе си мисли, че е някакво величие. (втори вариант)
Гледа той, очаква той да го приема, братски хубаво да му говоря. Аз го чувствувам, виждам го в сърцето, но виждам в него едно безпокойство - натоварил се с товар, нечистотии носи със себе си. Днес, в събота, таман съм се облякъл, на поляната ще отивам, една конференция правя, той ще ме оцапа сега. Казвам: Не приемам днес никого. Той се учуди как да го не приема. Той се чуди, за себе си мисли, че е някакво величие. Как тъй, за пръв път го виждам, как тъй да дойде, и да го не приема. Казва ми, аз имам уважение, почитание към тебе, високо мнение, а ти да не ме приемеш. Всичко туй виждам. Виждам и неговото състояние и казвам: Не приемам. Казва: Кога можеш да ме приемеш? към втори вариант >>
202. Ликвидация на века, УС , София, 26.9.1937г.,
- Това показва Неговото величие.
Казано е, че Бог е всеблаг. Въпреки това, като създавал света, Той допуснал в него и доброто, и злото. Като се натъкват на тези сили, хората изпадат в противоречия и започват да страдат. Бог вижда техните противоречия и им се притича на помощ. Това показва Неговото величие. И Христос, като дойде на земята, пое греховете на хората. Така Той им показа, как работи Бог. Знаеш ли, какво нещо е да носиш греховете на хората и да плащаш за тях? В това отношение, всеки има поне една малка опитност. Всеки знае, какво значи, да носиш греховете на другите. към беседата >>
203. Да видят, УС , София, 10.10.1937г.,
- Само така ще видиш Неговото величие.
Като ученици, вие трябва да разбирате смисъла на страданията, за да не се вкисвате. Някой страда и, като не разбира, защо е дошло страданието, започва да роптае, да се сърди на Бога. Не, в страданието и изпитанието трябва да се смириш, да видиш Бога. Само така ще видиш Неговото величие. И тогава, ако си имал желание да умреш и да се освободиш от страданията, ще искаш да живееш, да свършиш някаква работа за Господа. Ти ще съзнаеш, че си пътник, дошъл на земята да учиш. Каквото срещнеш на пътя си, ще го използваш като пособие, като предметно учение. Сега, като срещнеш някого, ти не го изучаваш, но го туряш на везните си, да видиш, колко тежи. Можеш ли да измериш, колко тежи човешката интелигентност? към беседата >>
204. Бъдете щедри, МОК , София, 7.1.1938г.,
- Представете си, че вие срещнете един разярен бик, как ще му докажете, че вие сте едно благородно величие?
Всеки човек, който не знае да греши, да лъже, да краде, който не знае да смета хората, е един първокачествен простак. Сега невежият ще се обиди, ще си каже: „Аз да бъда простак! Да крада мога, много учен човек съм, мога и да убия, как мисли че съм простак? “ Ами, че всички вие казвате: „Докажи му, че не си толкова глупав човек“. Че как ще му докажеш? Представете си, че вие срещнете един разярен бик, как ще му докажете, че вие сте едно благородно величие? – Отмахни се от пътя. Та ще ви приведа примера за един невежа Симеон в Елинско живее. Невежа, той една солена идея има. Един ден излиза и като изкарват от Елена говедата, върви и бикът. Като вижда тази бука, която мучи и вика, казва: „Заповядвам ти, в името на Исуса Христа да не мучиш“. към беседата >>
205. Новата любов, НБ , София, 30.1.1938г.,
- “ – „Никаква мома не гледам, но гледам едно Божие създание и се чудя на тази интелигентност, на това величие, което е създало такова сложно нещо като човека, като човешката душа.
И като поддържа в ума си тази мисъл дълго време, така става. Мъжът ѝ тръгва по други жени. Какво лошо има в това, че мъжът ѝ тръгнал по други жени? Това са изопачени човешки понятия. Някой мъж гледа една мома и жената веднага го пита: „Защо гледаш тази мома? “ – „Никаква мома не гледам, но гледам едно Божие създание и се чудя на тази интелигентност, на това величие, което е създало такова сложно нещо като човека, като човешката душа. За мене не съществува никакво тяло. Аз гледам в човека душата, едно велико съдружие. Човек не представя едно същество, но милиони души, събрани на едно място. Всички тия души работят, трудът им е разпределен. Каквото помисля за тия души, лошо или добро, те вече го знаят. към беседата >>
206. Божественият глас, ООК , София, 16.2.1938г.,
- “ Слава, величие, чест, туй те очаква.
В какво ще се познае новата Любов? В новата Любов ти няма да бъдеш недъгав, ти ще бъдеш богат, ти няма да имаш никакви дългове, няма да имаш никакви заблуждения. Ти ще бъдеш свободен тъй, както е свободна светлината. Освободен, ти ще се чувствуваш като новородено дете. Няма да кажеш: „Какво ме очаква за бъдеще? “ Слава, величие, чест, туй те очаква. Сега вие седите и се питате: „Тъй както ни учи Учителят къде ще му излезе краят? “ Тъй както аз уча, ще ви посрещнат в рая. Тъй както аз не уча, ще ви посрещнат в затвора. Смъртта, това е един затвор, от който трябва да се освободите. Ни най-малко не е приятен. към беседата >>
208. Последен в света, УС , София, 19.6.1938г.,
- Всички казват, че Любовта е велика сила, но в какво се заключава нейното величие?
Влизал ли си между бедни, страдащи и нещастни? Ако е на думи, всеки може да каже, че обича хората. Как ще го покаже на дело? По какво се различава Божията Любов от ангелската, човешката и животинската? Много учени и философи са писали за Любовта, но същественото не са писали. Всички казват, че Любовта е велика сила, но в какво се заключава нейното величие? Конкретно трябва да се определи. Казвате, че топлината и светлината се различават една от друга. Кои са отличителните качества на светлината и топлината? Светлината дава възможност на слепия да прогледне. Докато е в тъмнина, той се блъска натук-натам, минава за невежа. към беседата >>
210. Търпение, МОК , София, 16.12.1938г.,
- А пък българинът от много знание и от голямо величие, той се е изстудил и осиромашал.
Думата „сиромах“ е изопачена. Турците, като не разбират тази дума, казват „сюрмах“, значи чисти, изнася навън. Сюрмек, фукара, „фу“ значи много духа, „кар“ – студено. Туй, което духа и което изстудява, е фукара. Турското разбиране на думата „сиромах“ страда от туй, което духа и което изстудява. А пък българинът от много знание и от голямо величие, той се е изстудил и осиромашал. Сиромахът изгубил доверие в себе си. Значи той като придобил голямото богатство, знанието, пак не знае какво да прави. Дали му власт, не знае как да я употребява. Сиромахът е човек, на когото му е дадена известна дарба, но не знае в какво седи и се чуди. Който е сиромах се пита защо е осиромашал. към беседата >>
211. Иди си с миром, НБ , София, 25.12.1938г.,
- “ Те са слезли от онова величие и са дошли между хората на земята, като зверове да правят пакости.
Естеството ви веднага ще се измени и вие няма да ме гледате тихо и спокойно. Коя е причината за това? Направил съм ви пакост, причинил съм ви болка. Да оставим този въпрос настрана, но питам: „Коя е била подбудителната причина, задето някои ангели напуснали небето, мястото на вечно блаженство и чистота, място на радост и веселие и дойдоха на земята между грешните човешки синове? Кой ги застави да напуснат небето и да изгубят своята чистота? “ Те са слезли от онова величие и са дошли между хората на земята, като зверове да правят пакости. Някога, в далечното минало месоядните животни са били ангели, които днес са слезли във вид на животни да причиняват пакости на хората. Първоначално те са били миролюбиви като овцете, но като са слезли на земята във вид на тигри, вълци, лъвове, започнали да нападат тревопасните и да ги ядат. към беседата >>
212. Господари на външния и вътрешния живот, ООК , София, 5.4.1939г.,
- Бог значи, от своето величие е слязъл до неговото място, до неговото положение, а ти да не искаш.
И той, като те обича и той трябва да влезе в твоето положение. И ако вие не влизате един други в положението си, както Бог влиза, не може да се разберете. Та можем да обичаме един човек, когато влизаме в положението му, в което Бог го е поставил. Ти казваш: „Защо аз да сляза до неговото място, до неговото положение? “ Бог от пръст е образувал неговото тяло? Бог значи, от своето величие е слязъл до неговото място, до неговото положение, а ти да не искаш. Там, дето Бог е ходил, и аз ще ходя. Там, дето Господ е ходил, всички трябва да ходим. Вашата погрешка седи в това – някои казват: „Аз не искам да отида долу, не искам да отида и горе.“ – Къде искаш да отидеш тогаз? В тази школа, в която сте сега, трябва да вървите по пътя на самоотричането. Какво означават думите Христови: „Ако човек не се отрече от себе си.“ Как ще се отречеш от себе си? към беседата >>
213. Опознаване, СБ , РБ , 7-те езера, 12.8.1939г.,
- Значи Бог се самоотрича от своята слава, величие, от всичко, което има и слиза да живее между своите деца. (втори вариант)
Любовта се изразява чрез живота. Това че Бог е слезъл, показва живота, който имаме сега. Това е присътствието на Бога в нас. И понеже Той е слезъл от един възвишен свят, дошъл е в един свят, както вие сте дошли тук в планината. За да слезе в този свят, Той се е приспособил, за да намери едно малко место в нас, в което да се настани. Значи Бог се самоотрича от своята слава, величие, от всичко, което има и слиза да живее между своите деца. И ние може да кажем, че Бог живее както човек, както ние живеем. После пък ние ще отидем при Бога, ще живеем в Бога като човеци. Значи Бог живее в нас като човек, а ние живеем в Бога като човеци. Бог, който е слезъл у нас, носи всички свои благословения и търси начини да ни предаде своите благословения, за да не злоупотребим с всичко онова, което Той ще ни даде. Следователно чрез закона на страданията и радостите, Той е почнал да ни учи да оценяваме Неговите блага. към втори вариант >>
214. Хвалете Господа, НБ , София, 15.10.1939г.,
- Когато щастието дойде, ти ще впрегнеш своя ум, неговото величие да размишлява за живота както трябва.
Те мислят, че когато хората са щастливи, тогава са на прав път. Възможно е да е така, но възможно е и да не е. Ако ти се спъваш от нещастието, ти си слаб човек. Но ако се забавляваш от щастието, ти си пак слаб човек. Щастието не трябва да забавлява човека, но той трябва да се учи от него. Когато щастието дойде, ти ще впрегнеш своя ум, неговото величие да размишлява за живота както трябва. Като дойде щастието, ще впрегнеш сърцето си на работа. Ти няма да им станеш господар, но ще работиш заедно с тях и ще вземеш половината. Ако умът ти се намира в противоречия, ти ще вземеш половината от неговите противоречия. Ако волята ти е слаба, ти ще вземеш половината от нейната слабост. Така казва Великият, Който е създал света. към беседата >>
215. Бог е истинен, НБ , София, 2.6.1940г.,
- Като осиромашееш, глупавият ти казва: „Ти си будала, ти си това, онова, едно нищо.“ Като забогатееш, започва да те маже с масло: „Като тебе няма, ти си величие, ти си Божество, на тебе всички се покланят.“ Той е все същият, глупавият, който ти говори.
А той ще ти проповядва как да живееш, ще ти проповядва коя религия е по-права, кой е по-учен, кой народ е по-благороден. А отказва, че животът има смисъл. Сега, този глупавият човек е толкоз хитър, че никога не се явява да го виждат, само по радиото говори той и то особено вечерно време. Глупавият човек много говори; когато осиромашее, брътви най-много. И когато е богат, пак говори. Като осиромашееш, глупавият ти казва: „Ти си будала, ти си това, онова, едно нищо.“ Като забогатееш, започва да те маже с масло: „Като тебе няма, ти си величие, ти си Божество, на тебе всички се покланят.“ Той е все същият, глупавият, който ти говори. към беседата >>
- Той не ни се изявява във всичкото величие.
Бог се отделя по някой път, за да си починем. То е закон на съобразителност. За да може да растем, Бог не иска да ни притесни със Своето величие в съзнанието. Като донесе благословението, оттегля се, за да можем да се ползуваме. Той не ни се изявява във всичкото величие. Ако ни се изяви, не можем да издържим. Той ни се представя във форма, която е достъпна за нас, за да ни даде един подтик. Той ще ти пошепне, казва: „Обичай.“ Ти му казваш: „Много пъти съм се изгарял.“ Няма нищо, ако си се изгарял. Какво има, че си се изгорил? В какво седи изгарянето? към беседата >>
218. Десетте девици, СБ , РБ , УС , София, 1.9.1940г.,
- В своето величие ли?
Когато мисли, човек изявява мисълта на Бога, която е отправена към него. Следователно, щом мисли, човек не може да пита, съществува ли Бог, или не съществува. Когато човек мисли за себе си, дали е добър, трябва ли да учи и какво да учи, това показва, че Бог мисли за него. Хората мислят, че трябва да видят Бога. – Как ще им се представи Той? В своето величие ли? Не, никой човек не може да види Бога. Човек не може да види още подобния си, а иска да види нещо повече. Срещате един човек и казвате, че сте видели еди-кого си. Вие не сте видели човека, но дрехата му. Виждате очите му, това са неговите прозорци; виждате ушите му – неговите слушалки; виждате устата му – главният вход на къщата му; виждате носа му – неговият вентилатор. към беседата >>
219. Израил и българин, СБ , РБ , София, 8.9.1940г.,
- Човек е велик, но като не съзнава това, стреми се към някакво въображаемо величие.
Вие още не живеете в настоящето. Вашите идеи са на миналото, в тях няма никаква реалност. Те са бентове, които всеки порой, всяка по-силна вода може да отнесе. Една от идеите на миналото е човек да стане велик. Чудно нещо! Човек е велик, но като не съзнава това, стреми се към някакво въображаемо величие. Слонът е велик, голям, но може ли да заповядва на човека? Човекът, малкото същество, се качва на гърба на слона и го управлява. – Защо? – Защото е по-умен и по-добър от него. Той възсяда слона, управлява го и му говори: „Голям и велик си, но си изпратен при мене, да те уча“. към беседата >>
221. Словото стана плът, НБ , София, 27.10.1940г.,
- Ако Той се прояви във величие и слава, Той знае, че ще седите мирно като войници, когато дойде генералът.
Евреите направиха един храм, но в храмове не може да се побере Господ. Единственото място, дето Бог говори, то е човешкото сърце. Единственото място, дето Бог говори и дето по някой път Господ прави визита, то е човешката душа. По някой път прониква Божията светлина в сърцето, по някой път Бог ви посещава в такава форма, дето не подозирате. След като си замине, тогава ще ви дойде на ум, че Той е бил. Ако Той се прояви във величие и слава, Той знае, че ще седите мирно като войници, когато дойде генералът. Кой войник не седи мирно, като се яви генералът? Гледа само напред, не смее да се премести. Вие мислите как ще стане. към беседата >>
223. Което излиза от устата, НБ , София, 16.3.1941г.,
- То е величие, един строеж, едно тяло.
Та в света, когато се проповядва за любовта, хората мислят, че хората на любовта са разкашкавен свят, меки, хора смахнати. По-красиви хора от хората на любовта няма. По-свободни хора от хората на любовта няма. То е величие, един строеж, едно тяло. Онзи, който служи на любовта, той носи живота. Светлина и топлина излизат от него. Той е бодър, не е дряхъл. Той не казва, че ще се страда. Той се радва, че страда. към беседата >>
224. Да дойде при мене, УС , София, 27.4.1941г.,
- Преди 20 години Сърбия стана велика, Румъния стана велика, Гърция стана велика, Франция стана велика, сега след 20 години всичкото това величие отиде.
На една биволица на земята, какво пиано ѝ трябва? На един бивол каква цигулка, Страдивариус ли трябва да му купим? Като се пробуди в нас онова съзнание, понеже трябва да минем от временното към вечното, от обикновените към просторните неща. Ние се намираме в света на пясъка. Всичко, което сега градим, ще рухне. Преди 20 години Сърбия стана велика, Румъния стана велика, Гърция стана велика, Франция стана велика, сега след 20 години всичкото това величие отиде. Пък и сега каквото стане и то няма да е тъй трайно. Ние сега се радваме, но и това, което сега става, и то не е реално. Ние не знаем Божиите работи. Влезе във вас страхът сега да не падне някоя бомба. Тук имаме по хиляда кила бомби. към беседата >>
226. Да се не смущава сърцето ви, НБ , София, 18.1.1942г.,
- Днес ти ги завалиш, утре той те завали и тогава имаме величие.
Със сила не се оправят работите. Защото, когато двама силни хора се срещнат, когато двама пехливани се срещнат на сцената, всеки един иска да гътне другия. Като го повали на земята, казва: Признаваш ли, че те победих? – На гърба на неговата победа, той ще се въздигне и ще има слава. Ние сме от тия пехливани, искаме тия, с които се борим, да ги победим. Днес ти ги завалиш, утре той те завали и тогава имаме величие. Нали имахме Дан Колов, намери смъртта най-после. към беседата >>
228. Музикална екскурзия, ООК , София, 25.3.1942г.,
- За пример, идеш в някоя галерия, нарисувани картини, гледаш: величие, хора, туй-онуй.
Та, казвам: Сегашната мисъл на човека никак не отговаря на реалността на нещата. Много малко минути човек през деня е събуден. Живее човек в един свят, който не го ползува. За пример, идеш в някоя галерия, нарисувани картини, гледаш: величие, хора, туй-онуй. Какво ви ползуват тия картини? Гледаш: хубави работи, бои. Тебе за деня те интересува една топла пита, една баница, направена със сиренце, млечице с кафенце – те имат по-голямо съдържание. към беседата >>
229. Радости и страдания, УС , София, 26.4.1942г.,
- Бог, Такъв, Какъвто е в Своето естество и величие, не Го знаем.
Невъзможно е. „Ти, казва, видя ли слънцето? “ В тази форма, един милион и петстотин хиляди пъти, никой не го е видял, нито един философ не го е видял, невъзможно е. Но туй, малкото, слънце като диня, и децата са го видели; то се отразява и във водата, но малко е, и водата не може да го види така голямо. Пък и да го увеличаваме, не може да го видим в неговата големина. Бог, Такъв, Какъвто е в Своето естество и величие, не Го знаем. Но тъй, намален, е понятен на нашия ум, ние Го знаем. към беседата >>
- Като вярвате, като се напълните с вяра, дяволът е отвън търговец, казва: „Доста си успял, голямо величие си станал, като тебе няма, ти си първият.
Казва: „Къде е дяволът? “ „В празните стомни.“ „Къде е дяволът? “ „В сиромашията, в празните стомни.“ На богатия е извън стомната. Той е търговец, като напълни стомната, излиза навън и продава вода. По някой път, като сте сиромах, вие сте недоволен. Като вярвате, като се напълните с вяра, дяволът е отвън търговец, казва: „Доста си успял, голямо величие си станал, като тебе няма, ти си първият. За бъдеще хората ще те турят да те целуват, като тебе няма друг.“ Лъже-маже. Ти казваш: „Хубаво ми иде.“ Казва: „Напълни стомната, аз ще изляза навън.“ към беседата >>
230. Три картини, ООК , София, 6.5.1942г.,
- Казвам: Господ дошъл в Своето величие, ставаш Му на крака.
В малките работи трябва да бъдем внимателни. Ако дойде един цар, ти добре ще го приемеш, ще го нагостиш, добре ще се облечеш. То е принудително. Като дойде един цар, ще станеш от стола, ще го поканиш; като дойде някой бедняк, ще кажеш: „Какво искаш? “ Защо единия посрещаш добре, пък другия зле? Казвам: Господ дошъл в Своето величие, ставаш Му на крака. Във втория случай се скрил, ти не Го познаваш, казваш: „Какво искаш, какво търсиш? “ към беседата >>
232. Мажорни и миньорни гами, МОК , София, 10.7.1942г.,
- Личните чувства са развити, имаш голямо мнение за себе си, че си голямо величие, че си гений.
Причината на недоволството произтича от личните чувства. Тази линия (3) е много дълга. Линията на милосърдието (2) е по-къса и на наблюдението е много къса (1). Малко си наблюдавал, малко си учил. Онази линия (2) показва, че в някоя лекция, която си държал за милосърдието, много малко знаеш, малко наблюдения имаш. Личните чувства са развити, имаш голямо мнение за себе си, че си голямо величие, че си гений. Геният трябва да е роден. Ако си роден гений – гений си. Ако не си роден гений да мислиш, че си гений то е едно заблуждение. Ако мислиш, че семето на краставицата е това на крушата, вярно ли е? Казваш: „Това е круша“. към беседата >>
235. Слаби и силни, УС , София, 5.7.1942г.,
- В Божествения порядък детето като заплаче, майката стане, казва: „Какво, ваше величие?
Най-малко да може да дигне сто тона, той е силен човек. Досега силните хора дигаха тон, и малко има в света, които могат да дигнат. Аз зная за едного в Америка, който дига един кон с едно конче. Трябва да стане един преврат в нас. В Божествения порядък слабите заповядват. В Божествения порядък детето като заплаче, майката стане, казва: „Какво, ваше величие? “ По четири–пет пъти на нощ я вдига. Тя стане от леглото и мълчи. Тя постъпва така, докато е дете. Щом стане детето силно, майката казва: „Ти не можеш да заповядваш вече, слуга ще станеш.“ Силните не могат да разберат как тъй в ранната възраст са заповядвали, пък сега им заповядват. В Божествения свят слабите заповядват, силните слугуват. към беседата >>
236. Единствената нишка, УС , София, 19.7.1942г.,
- Божественият свят е свят на светлината, значи свят на човешкия ум, свят на ред и порядък, свят на вечната Божествена хармония, що светлите души разнасят във вселената, която Бог е създал за Своята слава и величие.
Божественият свят е свят на светлината, значи свят на човешкия ум, свят на ред и порядък, свят на вечната Божествена хармония, що светлите души разнасят във вселената, която Бог е създал за Своята слава и величие. Значи, ако ти не употребяваш ума, който Бог ти е дал, тогава няма да знаеш защо светът е създаден. Съвременните хора се занимават с туй, което Бог не е създал. Някой човек носи някаква дреха, шапка, обуща или връзката не е свързана както трябва. Влезеш в някоя къща, видиш, къщата не е направена както трябва, че мебелите, че кофата, че стомната не е както трябва. Навсякъде се занимаваме с неща, които Бог не е създал. към беседата >>
237. Животът е по-драгоценен, НБ , София, 15.11.1942г.,
- Казва: „Ще ме извиниш, аз съм взел[а] тази малката форма, да не ме мислят голямо величие.
Вие ще питате: „Това вярно ли е? “ Аз ви питам: Всичко туй, за което вие мислите, вярно ли е? То е един свят по човешки. Аз виждам пред себе си едно същество, разумно като мене. Казва: „Ще ме извиниш, аз съм взел[а] тази малката форма, да не ме мислят голямо величие. Сега ще скоча на носа ти, да не се смущаваш. Защото ако [съм] в голяма форма и кацна на носа ти, ще го счупя. Понеже искам да те целуна, затуй взех малката форма. Ще те целуна и никой няма да ме обвинява. Другояче, ако имам човешка форма и те целуна, ще кажат: „Как смее тази мома да те целуне? към беседата >>
238. Правилно разбиране, ООК , София, 18.11.1942г.,
- Любов. Имате благост – Б, величие – В, Г – Господ, Д – Добро, Е – единство, Ж – живот, З – злато, И – Истина, искам, К – красота, Л – Любов, М – милост, Н – надежда, О – обич, П – Правда, приятел, Р – радост.
Природата е много внимателна, към всичко онова, което вършим. Ако ти не си готов да направиш една малка, но хубава линия, че да ти е приятно, когато теглиш една линия. Ако вземете разните думи в български, всичките букви могат да бъдат първи. Л-то при коя хубава дума е първо? Любов. Имате благост – Б, величие – В, Г – Господ, Д – Добро, Е – единство, Ж – живот, З – злато, И – Истина, искам, К – красота, Л – Любов, М – милост, Н – надежда, О – обич, П – Правда, приятел, Р – радост. Дайте на всичките букви първо място, те ще ви благодарят. Не ги туряйте на опашката. Кажете: „Всички можете да бъдете първи“. В нас всяко нещо, ако знаем как да го поставим, ще му дадем първо място. Две неща трябва да знаем: кога буквите вземат първо място и кога нашата мисъл взема първо място, и да знаеш коя мисъл завзема първо място. към беседата >>
239. Съотношение на тяло и продобивки, МОК , София, 22.1.1943г.,
- Гледам един ден един висок господин 2 метра, облечен в царска мантия, корона на главата, казвам си, как туй величие да ходи тъй с такава хубава мантия между толкова много хора, като погледнах – на гърба му има обявление, целият гръб е пълен с обявления.
Представете си сега, че един карикатурист направи една карикатура и иска да я разнася из града. Често като идете в Америка, ще видите, че има хора, които разнасят карикатурите на художниците. На гърба носи карикатура, той върви отзад на гърба с карикатурата. Мен ми разправяше един българин, който бил в Бостън. Гледам един ден един висок господин 2 метра, облечен в царска мантия, корона на главата, казвам си, как туй величие да ходи тъй с такава хубава мантия между толкова много хора, като погледнах – на гърба му има обявление, целият гръб е пълен с обявления. Отпред е с мантия, а отзад – с обявленията на някаква фирма. От главата до петите обявления на гърба на царя. Сега, често когато вие се дразните, носите тия обявления. Ангажирана е една фирма. Отпред царят е много добре облечен, но отзад са обявленията на фирмата. към беседата >>
- Казвате: „Що е величие?
В какво седи величието на Сократа, в какво седи величието на Платона, в какво седи величието на Аристотеля, величието на Канта, или на Шекспира, или на Байрона? Все велики хора – в какво седи величието им? Ние трябва да имаме една ясна представа за величието. Казвате: „Що е величие? “ Величие, което няма отношение към нас, нас не ни интересува. Светлина, която няма отношение към нас, тя е безпредметна. Знание, което няма отношение към нас, то е безпредметно. Любов, която отношение няма към нас, тя е безпредметна. Истина, която няма отношение към нас, тя е безпредметна. към беседата >>
- “ Величие, което няма отношение към нас, нас не ни интересува.
В какво седи величието на Сократа, в какво седи величието на Платона, в какво седи величието на Аристотеля, величието на Канта, или на Шекспира, или на Байрона? Все велики хора – в какво седи величието им? Ние трябва да имаме една ясна представа за величието. Казвате: „Що е величие? “ Величие, което няма отношение към нас, нас не ни интересува. Светлина, която няма отношение към нас, тя е безпредметна. Знание, което няма отношение към нас, то е безпредметно. Любов, която отношение няма към нас, тя е безпредметна. Истина, която няма отношение към нас, тя е безпредметна. Всички ония неща, които нямат отношения към нас, са безпредметни. към беседата >>
242. Пътят към изток, СБ , РБ , София, 12.9.1943г.,
- Те мислят, че са голямо величие, от висок произход.
Мнозина си въобразяват, че знаят всичко, че носят любовта, но се заблуждават. Те мислят, че са голямо величие, от висок произход. Прави са, те са от високо произхождение, дошли от различни планети на слънчевата система, но не са издържали изпита си. Бог ги създал по образ и подобие свое, изпратил ги е на земята да се учат, но не им се учи. Те говорят за своето минало, когато са били големи величини. Ако питат мене, ще им кажа, че в миналото са заемали по-ниско положение от сегашното. В миналото някой е бил пчела, която жилела, или кобра, която хапвала и тровела хората, или тигър, или крокодил, който гълтал жертвите си цели. към беседата >>
243. Добри плодове, СБ , РБ , София, 15.9.1943г.,
- Всеки си остава с онова величие, което носи в себе си.
Какво чувство е това, което не се отпечатва на носа ви? Каква постъпка е тази, която не се отпечатва на брадата ви? За такава мисъл, такова чувство и такава постъпка казваме, че са преходни и несъществени. При това положение, хората мислят за вас, че сте велик, гениален човек – това нищо не значи. Важно е, какво вие мислите за себе си. Всеки си остава с онова величие, което носи в себе си. Колкото и да е голям слонът, пак си остава слон. Каквото и да мислят хората за тебе, тяхната мисъл не може да те направи нито по-велик, нито да те унижи. Преди да те нарисува художникът хубаво, ти сам трябва да си се нарисувал. Ако художникът вложи в твоя портрет нещо хубаво, което ти не си изработил още, този портрет не отговаря на действителността. Добрият и гениален художник схваща онези черти на човека, които никога не се изменят. към беседата >>
244. Проявеният живот, СБ , РБ , София, 3.10.1943г.,
- Ако се прояви в своето величие, Той ще бъде недостъпен за нас.
Колкото малки и да са тези блага, те постепенно се увеличават. В разумния свят малките неща растат и се увеличават, а големите се смаляват. Ако си малък, ще се увеличиш; ако си голям, ще се смалиш. Когато се изявява на земята, Бог постоянно се смалява. Той е велик, не може повече да расте и да се увеличава. Ако се прояви в своето величие, Той ще бъде недостъпен за нас. Ето защо, Бог постоянно мисли, как да се изяви, да бъде разбран и достъпен за всички същества. Слънцето, което е 1 500 000 пъти по-голямо от земята, се вижда толкова малко, че и децата могат да го обхванат. Бог постави слънцето на голямо разстояние от земята, да бъде достъпно за човешкото съзнание, да го приеме човек в себе си и отдалеч да го изучава. Човешкото съзнание не е развито още, не може да се ползува от големите неща. Ако слънцето би се проявило в своята големина, нищо не би останало от човека и от живота на земята. към беседата >>
247. Слабият и силният, ИБ , ПС , София, 29.10.1944г.,
- Там е написано тяхното минало величие. (втори вариант)
Сега и ние, съвременните хора, гледаме гърба на някои царствени личности само за обявите, които носят. Лицето е като на всички хора, но гърбът е важен. Там е написано тяхното минало величие. И днес, кой как мине покрай тия хора, обръща се да види, какви обяви има на гърба им. Господ не ни е създал за царе и за князе, за министри и управници. Това са почетни длъжности. И такива служби ще изпълняваш, но ще те уволняват. Артистът на сцената играе роля на някой цар, или на някой съдия, но, като излезе от театъра, пак е обикновен човек. към втори вариант >>