Намерени са 238 резултата от 155 беседи с части от думите : 'Бряг'.
1. Духът и плътта. Приливи и отливи в, НБ , София, 15.11.1914г.,
- За пример, вие се намирате при морския бряг.
Тази сутрин моята беседа ще бъде върху двата велики закона, които формулирам така: „законът на противоположностите“ и „законът на подобието“. Това са закони, които можем да проверяваме всеки ден. Те не са отвлечена философия, не са като прераждането, или трансмигрирането на душите; те са неща, които можем ежедневно да проверим в себе си. И тъмните страни от това гледище на законите ще ви станат до известна степен ясни. За пример, вие се намирате при морския бряг. Виждате морето тихо и спокойно; но изведнъж забелязвате, че то почва постепенно да се вълнува и повдига към брега, образува течение – туй, което учените наричат „прилив“. Има места, дето морето се повдига до 60 крака височина; тогава трябва да избягате колкото се може по-скоро: само така можете да се избавите, иначе ще бъдете застигнати и погълнати от вълните. И този прилив, туй повдигане на вълните продължава 12 часа; след 12 часа ще забележите, че вълните почват да се отдръпват назад – към морето. Туй може да го наблюдавате често, някога всеки ден: в 24 часа веднъж напред, веднъж назад от брега. Такъв прилив и отлив става и във вас. Къде? към беседата >>
2. Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915, СБ , В.Търново, 17.8.1915г.,
- При нашето пътуване в понеделник, 3 август, времето при тръгването ни беше малко начумерено, но към 12 часа, около гара Червен бряг, започна лека-полека да се изяснява, така щото в Търново стигнахме надвечер при много хубаво време.
И тазгодишната среща стана в Търново. Специални и предварителни покани нямаше. Чрез известие, изпратено от Петко Епитропов, се оповести на всички в провинцията, че тази година ще се съберем в Търново, където трябва да сме за 4-ти август, вторник. Но на жените, участващи и повикани, трябваше да се каже за това на 2-ри август. От София трябваше да заминат 36 души, от които на 2-ри, в неделя, и на 3-ти, понеделник, са отпътували 28 души. При нашето пътуване в понеделник, 3 август, времето при тръгването ни беше малко начумерено, но към 12 часа, около гара Червен бряг, започна лека-полека да се изяснява, така щото в Търново стигнахме надвечер при много хубаво време. При все това през нощта между 3-ти и 4-ти август зароси дъждец. към беседата >>
3. Да възлюбиш Господа, НБ , София, 15.10.1916г.,
- Като минали на отсрещния бряг, от гората излезли разбойници и нападнали двамата млади. (втори вариант)
Такова е твоето естество." Кажете това от сърце, а не само на думи. Говорите ли само празни думи, ще приличате на оня граф, който се влюбил в една млада, красива мома и колкото пъти се срещал с нея, все за любовта си й говорел. В същото време и неговият слуга бил влюбен в младата мома, но свещено пазел чувството си, с никого не го споделил. Една вечер графът излязъл на разходка със своята възлюбена. Качили се на една лодка да се разходят по реката. Като минали на отсрещния бряг, от гората излезли разбойници и нападнали двамата млади. Графът се уплашил много и успял да избяга, като напуснал своята възлюбена. В тоя момент слугата, който ги придружавал, спрял бързо лодката си на брега и спасил момата. Успокоил я и я придружил до дома й. На другия ден графът отишъл при възлюбената си да види какво е състоянието й, но тя студено и строго му казала: „Стойте далеч от мене. Не искам повече да ви виждам." към втори вариант >>
- Като минали на отсрещния бряг, от гората излезли разбойници и нападнали двамата млади.
Кажете това от сърце, а не само на думи. Говорите ли само празни думи, ще приличате на оня граф, който се влюбил в една млада, красива мома, и колкото пъти се срещал с нея, все за любовта си й говорел. В същото време и неговият слуга бил влюбен в младата мома, но свещено пазел чувството си, с никого не го споделил. Една вечер графът излязъл на разходка със своята възлюбена. Качили се на една лодка, да се разходят по реката. Като минали на отсрещния бряг, от гората излезли разбойници и нападнали двамата млади. Графът се уплашил много и успял да избяга, като напуснал своята възлюбена. В тоя момент слугата, който ги придружавал, спрял бързо лодката си на брега и спасил момата. Успокоил я и я придружил до дома й. На другия ден графът отишъл при възлюбената си, да види, какво е състоянието й, но тя студено и строго му казала: Стойте далеч от мене. Не искам повече да ви виждам. към беседата >>
4. Спаси ни, НБ , София, 17.12.1916г.,
- Христос ще вдигне ръцете си, бурята ще престане, моретата ще утихнат и лодката ще излезе на другия бряг.
По правило бурята се повдига, когато човек заспи, т. е. когато стават катастрофи, Господ спи. И днес Господ спи. Христос спи в лодката, но бурята, плачът на хората, ще Го събудят. И когато Той се събуди, войната ще престане. Христос ще вдигне ръцете си, бурята ще престане, моретата ще утихнат и лодката ще излезе на другия бряг. Ще ви приведа един пример, за да направя мисълта си по-ясна. Римският военачалник Тит, след като покорил Йерусалим, влязъл в храма, задигнал всичкото му богатство, повдигнал златната плащаница, която покривала кивота, извадил пергамента, на който били написани Мойсеевите заповеди, и казал: “Къде е еврейският Бог, нека покаже силата си тук! ” Натоварил Тит всичкото богатство на корабите си и тръгнал за Рим. Първоначално времето било много хубаво, но насред пътя се явила голяма морска буря, корабите започнали заплашително да се наклоняват насам-натам. Тит скръцнал със зъби и казал: “Еврейският бог е силен само по море, и фараоновите слуги по море измряха, но нека този Господ се опита да се бори с мен по суша! към беседата >>
6. Дали може, НБ , София, 10.6.1917г.,
- Ако се е научил да плава, той ще мине благополучно от единия бряг на другия.
Не ги ли вижда, лесно се натъква на тях и носи лошите им последствия. Като е дошъл на земята, човек трябва да изучава всички условия, за да се справя с тях. Земята се състои от въздух, вода и суша. Съвременните хора изучават условията на водата и на въздуха, да могат да плават като риби и да хвърчат като птици. Когато някой казва, че условията на живота му са неблагоприятни, това показва, че той е попаднал да живее или във водата, или във въздуха. Ако се е научил да плава, той ще мине благополучно от единия бряг на другия. Ако знае да лети, ще пропътува известно пространство във въздуха и пак ще слезе на земята. към беседата >>
7. В истия час, НБ , София, 14.7.1918г.,
- Обаче, противоречието се решава с частичката, която съединява двата противоположни бряга на буквата /Н.
Мнозина постъпват като царя, запитват как се прави едно или друго нещо, как се яде и, без да правят опити, казват, че това не могат да направят онова не могат да направят. Докато търсят път да постигнат нещо, докато мислят, ще се намери някой, който ще избърза; той сам ще направи опита и ще се ползва от резултата. Никога не казвайте, че не можете да направите това или онова. Буквата /Н е знак на противоречие. Обаче, противоречието се решава с частичката, която съединява двата противоположни бряга на буквата /Н. Щом някой ви предлага една хубава череша, вземете я, изяжте я, и противоречието, само по себе си, ще се разреши. към беседата >>
- Според мене, кавалер е онзи, който може да пренесе момата от единия бряг на реката до другия.
Наблюдавах един ден как един млад, левент момък пренасяше през една река жени, деца, да минат от единия бряг на другия. Светът се нуждае от млади, работещи хора, които да пренасят слабите и немощните през водата. Днес срещам много момци, хванали по една мома под ръка и се разхождат гордо. Те минават за кавалери. Според мене, кавалер е онзи, който може да пренесе момата от единия бряг на реката до другия. Лесно е да ходиш по суша с момата. Да си подадем взаимно ръка за братство! Това иска Христос от всички хора. Нека всеки се държи за убежденията си, но да се стреми да цъфне, да завърже, и плодът му да узрее. Нека всеки даде такъв плод, какъвто зародиш е вложил Бог в него. към беседата >>
9. И отиде та се представи, НБ , София, 30.11.1919г.,
- Когато изразходва своята вътрешна енергия, човек дохожда до пълно разочарование от живота и ако отправи надеждата и упованието си към Бога, той излиза на спасителен бряг.
Представете си, че някой ваш приятел, за когото сте жертвали всичко, ви предаде на властта и ви затворят. Или майка, която е жертвала живота си за своите деца, изпита тяхната неблагодарност. Това не са лични страдания, но разочарования от живота. Страшно е да изпита човек такова разочарование. Той губи почва под краката си. Когато изразходва своята вътрешна енергия, човек дохожда до пълно разочарование от живота и ако отправи надеждата и упованието си към Бога, той излиза на спасителен бряг. Не повдигне ли ума и сърцето си към Бога, той изпада в положението на младия син, който казал на баща си: Татко, искам дела си, за да отида в далечна страна. към беседата >>
10. Точка, линия, плоскост, куб, НБ , В.Търново, 7.11.1920г.,
- Ако вие стоите на брега на една река и от отсрещния бряг иде друг човек, и вие, като си подадете ръката, да го хванете, ще образувате линия.
Линията е сила на точката. Всякой човек е точка, а като се съедини с друг, двамата образуват линия. Тия двама като се подвижат, образуват плоскост, а четирима души като подвижат плоскостта, образуват куба. Значи човек е основната точка, която образува линии, плоскости и кубове. Това учение може да го разберете само когато го приложите. Ако вие стоите на брега на една река и от отсрещния бряг иде друг човек, и вие, като си подадете ръката, да го хванете, ще образувате линия. Когато ловят риба двама рибари, и те образуват линия. Христос казва: „Всичко Мое Твое е, и Твоето – Мое“. Онези, които не разбират смисъла на тези думи, казват: „Страшно е това нещо.“ Ти докато не подадеш ръката си другиму, не може да се ръкувате. Христос казва: „Всичко Мое Твое е“ – значи подава ръката Си и Господ Му подава Своята ръка. И хората така трябва да правят, но те така не казват, а само казват: „Боже, дай ми“, а те не дават. към беседата >>
11. Кротките, НБ , ИБ , , 25.1.1921г.,
- Този господин минал с върлината си от единия бряг до другия по въжето.
Кроткият човек нито за момент не изгубва своето равновесие. Имате ли предвид, че пътят, по който вървим в този свят, не е широк път? Той е тесен, тънък като конец. Изисква се голямо изкуство да пази човек равновесие. Трябва да имате хладнокръвието на онзи американец, който преминал през Ниагарския водопад, като прекарали над него едно въже. Този господин минал с върлината си от единия бряг до другия по въжето. Това показва, че той има самообладание, защото, ако в един момент изгуби самообладанието, ще отиде във вълните на Ниагарския водопад. към беседата >>
12. Братя и сестри на Христа, НБ , София, 19.10.1921г.,
- Дайте свобода на вашата душа, и тя ще ви изведе на желания бряг!
Вие ще ме запитате: „Где е тая комисия? “ Вие ще си спомните. Без обезсърчение. Аз ви казвам: Пътят е мъчен, труден, но е път, който трябва да се превъзмогне. Аз ви казвам: За човешката душа, която иска да се подвизава в пътя, няма нищо невъзможно. Дайте свобода на вашата душа, и тя ще ви изведе на желания бряг! Вашата душа ще бъде посредницата да ви направи братя и сестри, и майка на Христа. Само душата ви, а не друга някоя сила, е в състояние да направи това и тая душа, която някога е излязла от Бога, която е във вас, но която вие не познавате. Към нея ще се обърнете. Тя е простият редник, който ще ви запише. Не ходатайствайте никъде другаде. към беседата >>
13. Целувание не Ми даде / Целувание ми не даде, НБ , София, 8.1.1922г.,
- Когато дойде да ни възнаграждават за постъпките ни, да не се протака това с години, а като Наполеон, да издаде заповед да съградим този мост в 20 минути, за да се минава от единия бряг на другия, от единия свят в другия.
„Нямам инструменти.“ – „Аз ти казвам: ако за 20 минути не построиш моста, ще те застрелям.“ Инженерът отдава чест, отива си веднага, умът му заработва и за 20 минути построява моста. Няма време, няма какво с инструменти да се решава, бързо трябва да работим. Когато човек сгреши, иска дълъг срок, обтяга, протака в съдилището. Грешниците искат, когато се разглеждат делата им, да бъде времето дълго. Когато крадем, ние искаме дълго да бъде времето, а когато искаме да имаме резултати – обратно, – късо да бъде. Когато дойде да ни възнаграждават за постъпките ни, да не се протака това с години, а като Наполеон, да издаде заповед да съградим този мост в 20 минути, за да се минава от единия бряг на другия, от единия свят в другия. Следователно тези принципи трябва да приложим в домовете си, в живота си. към беседата >>
14. Слушайте Него!, НБ , София, 12.3.1922г.,
- Аз често съм минавал по варненския бряг и там младежи с бастуните си пишат, и всеки пише според степента на своето развитие.
Тогава „Слушайте Него! “ Този, който се е домогнал да стане ангел, Божественото е вътре в него и няма раздвояване: дали да постъпи така или не. В ума си той има една мисъл, едно желание, една воля, която да извърши великото, воля, с която може да свърши всичко. Сега ние, съвременните културни хора, приличаме на ония малки деца, които седят на брега на морето и пишат. Аз често съм минавал по варненския бряг и там младежи с бастуните си пишат, и всеки пише според степента на своето развитие. Гледам някъде написано: „А-а, сладка е любовта! “ към беседата >>
- И сега всички хора се съдят в света, наслагали са съдии, от хиляди години се съдят и светът още не е оправен: всички ние седим при морския бряг.
Но в деня, когато дойдат близо до морето и тази вълна мине и го заличи, те не се познават. И как бихте обяснили, да кажем: един господин дойде и ти иска пари на заем, казва: „След 4–5 месеца ще ти ги върна, аз съм честен човек, баща ми е честен, майка ми...“ Но след 6 месеца го няма никъде, търсиш го, търсиш го, няма го. Питам: защо този човек не устоя на думата си? Казвам: тази вълна е минала и заличила неговите задължения. Казва: „Няма да ти ги дам, свършена работа, ако искаш, дай ме в съда“. И сега всички хора се съдят в света, наслагали са съдии, от хиляди години се съдят и светът още не е оправен: всички ние седим при морския бряг. Сега аз ви проповядвам, нали, и вие искате да възприемете Божественото, и тъй както ви гледам, красиви са лицата ви, аз ви считам като наследници, които очакват някой богат роднина, като умре, да се отвори завещанието. И всеки от вас е много сериозен: „Колко ли ми се пада от това наследство? “ И седи сериозен, и човек мисли, каква ли философия има в него? – Мисли колко ще вземе. Нищо повече! към беседата >>
15. Не бъди неверен, но верен!, НБ , София, 16.4.1922г.,
- „Не“ означава два бряга, между които тече вода, и следователно онзи, който не знае да плува, той всякога ще се удави в тази река, затова трябва да има мост.
Като извадиш от неверието „не“-то, то става безопасно, а като туриш „не“-то, то става опасно. И ние винаги казваме: „не, да“. Защо като казваме „не“, не разбираме „да“, и защо като казваме „да“, не разбираме „не“? – Защото вибрациите на „не“-то означават чисто отрицателни качества. Думата „не“ означава две противоположни величини, две противоположни истини, на които трябва едно място или трябва един ум, за да минеш от едно състояние в друго и да примириш тия две противоречиви истини, които нямат допирни точки. „Не“ означава два бряга, между които тече вода, и следователно онзи, който не знае да плува, той всякога ще се удави в тази река, затова трябва да има мост. Онези, които се занимават с отрицателни мисли, трябва да бъдат здрави хора и да имат светли умове. към беседата >>
16. Какво се изисква от ученика / Изисквания от ученика, МОК , София, 14.6.1922г.,
- Подобен опит правят и малките деца: като срещнат една река, в тях се явява желание да я прескочат; погледнат реката, вижда им се дълбока, отстъпят няколко крачки назад; засилят се, отстъпят, пак се засилят, пак отстъпят и най-после придобият нов кураж, засилят се и казват: „Ще прескоча, че каквото ще да става - или в реката, или на другия бряг! (втори вариант)
Опитайте се да видите какви състояния ще преживеете, наблюдавайте ги, за да разберете през какви колебания минава волята ви. В първия момент сте смели: вземате иглата и се готвите да я забиете някъде на ръката; щом иглата се докосне до ръката, изведнъж я вдигате - не се решавате; пак я доближите, пак я вдигате. Интересно е сега да броите колко такива колебания ще имате, докато най-после се решите да направите опита. От този опит ще проверите силата на волята си и способността да концентрирате ума си. Числото, с което определяте броя на вашите колебания, е математическа величина, която показва състоянието, в което се намира вашият организъм, и времето, необходимо за неговото тониране. Подобен опит правят и малките деца: като срещнат една река, в тях се явява желание да я прескочат; погледнат реката, вижда им се дълбока, отстъпят няколко крачки назад; засилят се, отстъпят, пак се засилят, пак отстъпят и най-после придобият нов кураж, засилят се и казват: „Ще прескоча, че каквото ще да става - или в реката, или на другия бряг! ". Щом се засилят, те минават препятствието. към втори вариант >>
17. Простите и сложни движение в природата, ООК , Чамкория, 13.7.1922г.,
- Хората градят, правят мост, за да минават от единия бряг на реката на другия. (втори вариант)
Какво се разбира под думата „създаване“? – Творчество, съграждане. Обаче думите „творчество“, „съграждане“ имат отношение към материалния свят. Значи съгражда се нещо, за да се прояви човек. Вярна ли е тази идея? Хората градят, правят мост, за да минават от единия бряг на реката на другия. Мостът е съобщително средство. В този смисъл и човек е мост за съобщаване с различните светове. Хората говорят за Божествения свят, за умствения, за сърдечния, за физическия, без да ги познават в тяхната същина. Те живеят на физическия свят, без да го познават напълно. Какво е отношението между Божествения и физическия свят, малцина знаят. към втори вариант >>
20. Чий е този образъ? / Чий е този образ, НБ , София, 15.4.1923г.,
- Един свещеник върви по брега на една река, иска да премине на отсрещния бряг. (втори вариант)
Той мисли, че всички хора са като него. Не е така, има разлика. Моят и неговият път са съвършено различни. Казвате: Умни трябва да бъдем. – Да бъдем умни, но както Бог ни е създал. Един свещеник върви по брега на една река, иска да премине на отсрещния бряг. Тук-там, не намира мост. – Чудно нещо, как общината не се е погрижила да направи мост над тази река! – Много просто, ще си събуе обувките и ще мине реката. Той мисли, как ще се събуе, как ще накваси дрехите си. – Какво би направил той, ако го гонеха? към втори вариант >>
21. За Името Ми / Ще му покажа все, що има, да пострада за името ми, НБ , София, 20.5.1923г.,
- Тя може да премине през една река от единия ѝ бряг на другия, без да е по-разумна от човека. (втори вариант)
Да страдаш, значи да имаш противоречия, противодействия, но същевременно ще придобиеш една опитност за онези велики закони, които регулират живота. Един ден тия противоречия, които сега съществуват, може да ги избегнем. Сега някои питат може ли да преминеш пропастта, без да паднеш в нея. При сегашните условия не може. Птицата може да премине през пропастта, без да падне в нея, макар че тя не седи по-горе от човека. Тя може да премине през една река от единия ѝ бряг на другия, без да е по-разумна от човека. Обаче един ден, когато човек научи тия закони, когато ще може да владее всичките свои клетки, да разширява тялото си, да го разпръсне, да премине всичките пропасти, и после пак да събере тялото си отново. Най-после чрез волята си той ще може да го повдигне и във въздуха, ще може да мине и през океани и най-после ще може да мине от земята до слънцето. към втори вариант >>
24. Приливи и отливи на енергиите. Произход на ума и сърцето, МОК , София, 13.1.1924г.,
- Числата 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 – това са радостите на двата противоположни бряга на живота, а 2', 3', 4', 5', 6', 7', 8' – това са скърбите или нещастията на двата противоположни бряга на живота.
И тъй, не се обезсърчавайте от страданията! Страданието почва с отлив, радостта – с прилив. Тогава имате: радост – прилив, скръб – отлив. Значи, един път ще имате ще имате скръб в сърцето си, втори път ще имате скръб в ума си. . Един път ще имате радост в ума си, втори път ще имате радост в сърцето – редуват се тия състояния. Числата 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 – това са радостите на двата противоположни бряга на живота, а 2', 3', 4', 5', 6', 7', 8' – това са скърбите или нещастията на двата противоположни бряга на живота. Ние ги наричаме нещастия за онези, които не разбират законите на живота, а за онези, които разбират законите, нещастието в живота е щастие за тях. Ще ви разправя един анекдот за един беден човек. Този беден човек постоянно се оплаквал от своята сиромашия. Всеки ден той минавал през един мост и си казвал. На, като беден човек, все тъй по крака ще минавам този мост, но ако бях богат, щях да минавам с кон. към беседата >>
25. Придобивки на съзнанието, МОК , София, 20.1.1924г.,
- Щом уповавате на Божественото, каквато голяма мъчнотия или каквото крушение и да ви дойде, вие ще бъдете силни да кажете: Онзи велик закон, който направлява света, той ще ме избави, ще ме изведе на спасителния бряг.
По някой път например вие се въодушевявате, вярвате, че това ще направите, онова ще направите, но защо/ Защото баща ви още изпраща пари, вие не уповавате на вашето сърце, на вашия ум и на вашата воля и да кажете: С труд и постоянство аз мога да изкарвам прехраната си! Казвате: Мен не ме е страх. Защо? Защото бащата и майката са зад гърба ви. Вие сте на една лъжлива почва. Да уповава човек на себе си, аз разбирам да уповава на онова великото, Божественото, което е вложено в неговия ум, сърце и воля. Щом уповавате на Божественото, каквато голяма мъчнотия или каквото крушение и да ви дойде, вие ще бъдете силни да кажете: Онзи велик закон, който направлява света, той ще ме избави, ще ме изведе на спасителния бряг. Ще те избави, но кога? – Когато ти правилно си свързан с природата. В това отношение, онези хора, които не вярват в Бога, които са профани в тази работа, но изпълняват този велик закон, имат по-добри резултати, отколкото верующите. Често религиозните хора, като станат много чувствителни, се намират пред една опасност, а именно: те добиват за себе си едно особено мнение, стават особени хора. Срещнах един път един млад евангелист, който, като дошъл до състоянието на „новораждане“, толкова се въодушевил, че започна да се мисли за всесилен, че никой не може да излезе насреща му и т.н. към беседата >>
26. Закон за късите и дългите линии, ООК , София, 23.1.1924г.,
- Той, като влезе в тази лодка с тези зърна и като премине на другия бряг, ще посади зърната там.
(Един милион лева злато тежат 1500 кг.) Сега представете си, че вашият син трябва да премине океана с една лодка, която само него може да побере. Ще има ли той възможност да тури при себе си и тия 5 милиона лева, които вие ще му оставите, и с тях заедно да премине океана? Следователно, когато съществата тръгнат от Небето за Земята, нито пет пари не им дават от горе. Те тръгват така голи, като туристи. На вашия син в дадения случай най-доброто наследство ще бъде, ако му дадете само петдесет житни зърна. Той, като влезе в тази лодка с тези зърна и като премине на другия бряг, ще посади зърната там. Някой казва: „Трябва да осигуря сина си.“ Казвам: вашият син ще мине през морето, как ще го осигурите? – „Ама аз искам да му оставя 5 милиона лева.“ Нищо не му оставяйте, дайте му само петдесет житни зърна. И Господ някой път ви дава само петдесет такива зърна и ви казва: „Ще ги посеете.“ И всички мислите, че Господ ви е направил щастливи. Но вие още не разбирате дали Господ ви е направил щастливи. към беседата >>
- Ще живеете между единия и другия бряг.
Ти дойдеш до скръбта и казваш: „В моя живот има само скърби.“ – Не, ти си дошъл само до единия бряг на живота. Като дойдеш до другия бряг, ще намериш скръбта. Но ти ще живееш между радостта и скръбта. Трябва да прекопаваш бреговете на Радостта, за да разбереш какво нещо е скръбта. Ако прекопаваш бреговете на скръбта, ще разбереш какво нещо е Радостта. Ще живеете между единия и другия бряг. Ако живеете между двата бряга, все ще изкъртите по малко от тях. Тъй щото, ако искате да живеете в Живота, трябва да бъдете между бреговете му. Щом искате да знаете какво нещо е скръбта, ще знаете, че сте до единия бряг на живота и трябва да се върнете назад. Дойдете ли до радостта, и там ще изгубите живота си. Еднакво е положението. към беседата >>
- Ако живеете между двата бряга, все ще изкъртите по малко от тях.
Като дойдеш до другия бряг, ще намериш скръбта. Но ти ще живееш между радостта и скръбта. Трябва да прекопаваш бреговете на Радостта, за да разбереш какво нещо е скръбта. Ако прекопаваш бреговете на скръбта, ще разбереш какво нещо е Радостта. Ще живеете между единия и другия бряг. Ако живеете между двата бряга, все ще изкъртите по малко от тях. Тъй щото, ако искате да живеете в Живота, трябва да бъдете между бреговете му. Щом искате да знаете какво нещо е скръбта, ще знаете, че сте до единия бряг на живота и трябва да се върнете назад. Дойдете ли до радостта, и там ще изгубите живота си. Еднакво е положението. За разяснение на мисълта си ще ви дам един пример: ако аз ям и пия в кръчмата и се радвам на това, не изгубвам ли живота си? към беседата >>
- Щом искате да знаете какво нещо е скръбта, ще знаете, че сте до единия бряг на живота и трябва да се върнете назад.
Трябва да прекопаваш бреговете на Радостта, за да разбереш какво нещо е скръбта. Ако прекопаваш бреговете на скръбта, ще разбереш какво нещо е Радостта. Ще живеете между единия и другия бряг. Ако живеете между двата бряга, все ще изкъртите по малко от тях. Тъй щото, ако искате да живеете в Живота, трябва да бъдете между бреговете му. Щом искате да знаете какво нещо е скръбта, ще знаете, че сте до единия бряг на живота и трябва да се върнете назад. Дойдете ли до радостта, и там ще изгубите живота си. Еднакво е положението. За разяснение на мисълта си ще ви дам един пример: ако аз ям и пия в кръчмата и се радвам на това, не изгубвам ли живота си? Днес повечето хора умират от преяждане и пиене, отколкото от глад. към беседата >>
29. Добрите навици. Разумното сърце, МОК , София, 30.3.1924г.,
- Ставам рано една сутрин и отивам на морския бряг до варненските лозя.
Ще ви приведа една случка от живота, да видите, че разумното работи в света по какъвто и да е начин. Ставам рано една сутрин и отивам на морския бряг до варненските лозя. Морето беше доста развълнувано и аз го наблюдавах. Гледам, един човек съблича дрехите си и се хвърля в морето. Аз мисля, че знае да плава. По едно време чувам, че той вика, иска помощ. Аз се съсредоточих, свързах се с него, влязох в съзнанието му и казах: в твоето разумно сърце ти знаеш да плаваш, и той придоби присъствие на духа, окуражи се, страхът изчезна от него и след малко той излезе над водата, започна да плава – излезе на брега. към беседата >>
- Вашият кораб ще мине от единия бряг на другия безопасно.
Във всички вас има много добри навици, но ще трябва само да ги предизвикате. Давид казва: „Размислих в сърцето си.“ Затуй при сегашните условия на живота разумните сили на природата лекуват хората чрез страданията. Те изолирват човека, за да проникне дълбоко в сърцето си и да се обърне към доброто, което от хиляди години е заложено в него, да започне да прилага тия добри навици за своето развитие. Само така вие ще можете да станете самостоятелни, вътрешно свободни, да не губите присъствие на духа. Отвън бурите може да ви засягат, да ви люлеят като параход ту на една, ту на друга страна, но тия вълни никога няма да влязат вътре и да ви засегнат. Вашият кораб ще мине от единия бряг на другия безопасно. Но ако вие не уповавате на добрите навици във вас, много пречки и спънки ще ви постигнат. към беседата >>
- Но в него имало едно: той винаги уповавал на своите добри навици и във всички свои борби е преминал благополучно от единия бряг на другия.
Не, те са заложени в тях и учениците сами трябва да ги разработват. Всеки сам трябва да разработва своето вътрешно богатство. Що се отнася до погрешките, които правите, до вашия темперамент, до лошото ви разположение, до лошите ви мисли, тия неща минават всички хора. Няма човек в света, който да не ги е минал. Като четете псалмите на Давида, ще видите как един пророк се оплаква, че станал посмешище на всички, как бил атакуван от лошите духове и отвън и отвътре. Но в него имало едно: той винаги уповавал на своите добри навици и във всички свои борби е преминал благополучно от единия бряг на другия. към беседата >>
30. Просете, търсете и хлопайте, НБ , София, 20.4.1924г.,
- Ако човек сам не помрачава своя ум, нито изопачава своето сърце, Божествената светлина ще го изведе на спасителния бряг.
Така именно ще разберете, има ли изключение в това правило. Сполучливите опити ще турите на една страна, а несполучливите – на друга. Докато се основавате на този закон, той всякога ще ви ръководи правилно. Това показва, че човек не е оставен на произвола на съдбата си. В ума на човека е вложена поне една Божествена, светла идея. Ако човек сам не помрачава своя ум, нито изопачава своето сърце, Божествената светлина ще го изведе на спасителния бряг. Като говоря за Божествената светлина, аз гледам на нея като на жива светлина. Зад всекиго от вас, аз виждам по едно същество, по-развито от вас. То постоянно ви следи, наблюдава, грижи се за вас, да не се провалите някъде. Нали и вие се грижите и за най-малкото плодно дръвче, посадено в градината ви. – Плодното дръвче съзнава ли тази грижа? към беседата >>
33. Великата погрешка, МОК , София, 7.12.1924г.,
- Буквата Н изразява закон на противоречие – хоризонталната линия в тази буква представлява мост, който съединява два бряга, но този мост може да се разруши. (втори вариант)
Първото движение върви от горе на долу, като извива на ляво; после имате друго движение от ляво на дясно; след това от дясно на ляво, после свършва пак към дясно. Значи буквата Д показва, че каквото човек започне, трябва да го свърши. Можеш да вървиш и наляво, и надясно, но работите си трябва да свършиш. Работи, които започват с буквата Д, свършват добре. Тия работи започват денем, а не нощем. Буквата Н изразява закон на противоречие – хоризонталната линия в тази буква представлява мост, който съединява два бряга, но този мост може да се разруши. Как ще примирите две противоположни страни? – Ще теглите една линия между тях. към втори вариант >>
34. Хармонична деятелност, ООК , София, 17.12.1924г.,
- Да, може и без лопати да отидеш на другия бряг, но когато има вятър.
Някой път могат тъй майсторски да ви оплетат, да ви подкопаят къщата, да ви оберат и да си заминат, като ви оставят наново да събирате. Като дойде при вас някой дух, ще го запитате: „Когато си в някоя лодка сред морето, с двете гребла ли гребеш, или само с едното? “ Ще го запиташ това, но ще криеш мисълта си. Ако той ти каже, че можеш и с едно гребло, че може да ти покаже един по-лесен метод, като издигнеш нагоре в лодката си една върлина, обтегнеш на нея платното, ти не оставяй лопатите си. Дръж се за тях! Да, може и без лопати да отидеш на другия бряг, но когато има вятър. Ами когато няма вятър? Има гемиджии, които с такива платна пътуват по три-четири дена по морето, докато с лопати щяха да стигнат на същото място по-скоро. За всеки случай, когато пътувате, по вятър или без вятър, трябват ви две гребла. Разумният човек е параход, който съдържа в себе си динамическа сила, която може да използва разумно на всяко време и място. Такъв параход всякога върви. към беседата >>
35. Вдлъбната и изпъкнала леща, МОК , София, 15.3.1925г.,
- В края на краищата всеки човек ще излезе на спасителния бряг. Кога?
Всички хора се намират под този закон. Никой не може да се избави от влияние. Всеки човек, с когото влизате в съприкосновение, може да ви повлияе. Хиляди хора ни влияят и Природата ни влияе, а най-после и Бог ни влияе. Той се подписва отгоре и работата се свършва. В края на краищата всеки човек ще излезе на спасителния бряг. Кога? – Когато върви в разумния път – по пътя на своя светъл ум и по пътя на своето разумно сърце. Тогава той ще бъде в съгласие с цялата Природа, в съгласие с всички добри и разумни същества от по-висш свят, и най-после – в съгласие с Бога. Щом сте в такова пълно съгласие, и мъчнотиите в живота ви, и учението ви, и всяка работа, която започвате, ще разрешавате добре и ще ви върви лесно. към беседата >>
36. Придатъците на разумния живот, ООК , София, 25.3.1925г.,
- – Трябва да имаме достатъчно въглища, достатъчно разумност, да пестим енергия, за да можем с този кораб, в който сме се ограничили, да излезем на спасителния бряг и да спрем на пристанището, към което сме се отправили.
Той сам си е създал условията, които са вложени в този кораб. Той сам се е ограничил. Следователно по същия закон и ние, които сме слезли от невидимия свят във физическия свят с нашето тяло, сме вече ограничени в света. Ето защо по обратна посока ние сами трябва да премахнем тия ограничения от себе си. Какви условия са необходими обаче за това? – Трябва да имаме достатъчно въглища, достатъчно разумност, да пестим енергия, за да можем с този кораб, в който сме се ограничили, да излезем на спасителния бряг и да спрем на пристанището, към което сме се отправили. Топлината, която се развива от тия въглища, може да се трансформира. Тук се показва разумността. Всеки от вас, за да излезе с кораба си на спасителния бряг, трябва да бъде разумен. към беседата >>
- Всеки от вас, за да излезе с кораба си на спасителния бряг, трябва да бъде разумен.
Ето защо по обратна посока ние сами трябва да премахнем тия ограничения от себе си. Какви условия са необходими обаче за това? – Трябва да имаме достатъчно въглища, достатъчно разумност, да пестим енергия, за да можем с този кораб, в който сме се ограничили, да излезем на спасителния бряг и да спрем на пристанището, към което сме се отправили. Топлината, която се развива от тия въглища, може да се трансформира. Тук се показва разумността. Всеки от вас, за да излезе с кораба си на спасителния бряг, трябва да бъде разумен. към беседата >>
- Вие сте пътник, предстои ви обаче да минете от единия бряг на една река на другия и оттам нататък да продължите пътя си.
Понякога нереализираните идеи причиняват по-голяма радост на човека, отколкото реализираните. За изяснение на тази мисъл ще приведа следния пример. Вие сте пътник, предстои ви обаче да минете от единия бряг на една река на другия и оттам нататък да продължите пътя си. Реката е дълбока, не можете да я преминете, освен ако знаете да плувате. Вие не знаете да плувате, но отдалече още виждате, че има мост, през който можете да минете. Тъкмо се радвате, че сте видели моста, когато един човек ви пресреща и ви предупреждава по никой начин да не минавате през моста, защото гредите му са съвършено изгнили. В първия момент вие се сепвате, оставате недоволни, че желанието ви да минете през реката и да продължите пътя си остава нереализирано. Обаче, като помислите малко, недоволството ви се превръща в радост, че животът ви е спасен. към беседата >>
- Вие казвате: „Благодаря на Бога, че с нереализирането на своето желание можах да спася живота си.“ Представете си, че ви предстои да минете от единия бряг на реката на другия, но без мост.
Реката е дълбока, не можете да я преминете, освен ако знаете да плувате. Вие не знаете да плувате, но отдалече още виждате, че има мост, през който можете да минете. Тъкмо се радвате, че сте видели моста, когато един човек ви пресреща и ви предупреждава по никой начин да не минавате през моста, защото гредите му са съвършено изгнили. В първия момент вие се сепвате, оставате недоволни, че желанието ви да минете през реката и да продължите пътя си остава нереализирано. Обаче, като помислите малко, недоволството ви се превръща в радост, че животът ви е спасен. Вие казвате: „Благодаря на Бога, че с нереализирането на своето желание можах да спася живота си.“ Представете си, че ви предстои да минете от единия бряг на реката на другия, но без мост. Знаете, че тази река няма мост, и разчитате на изкуството си да плувате. Тъкмо се готвите да преплувате реката, когато един човек ви настига и ви казва, че малко по-надолу от мястото, дето се намирате, е построен нов, здрав мост. Вие веднага се отправяте към моста, доволни и радостни, че идеята ви да преминете реката се реализира по-лесно, отколкото сте очаквали. към беседата >>
- Когато двама души се намират на двата бряга на една широка и дълбока река, по-добре е да не се срещат.
Малките и големите реки представляват малки и големи мъчнотии в живота. Човек лесно се справя с малките мъчнотии. Обаче дойде ли до голямата мъчнотия, той започва да търси мост. – Не, никакъв мост не е нужен. Ще дойде човек до мъчнотията, ще огледа обстановката и ще се върне назад, за да намери друг път за преминаването ѝ. Когато двама души се намират на двата бряга на една широка и дълбока река, по-добре е да не се срещат. Съвременните хора са майстори в извършването на престъпления. За да не прибягват често към престъпления, Провидението ги е поставило на далечно разстояние едни от други: да не се срещат, да не си пакостят. Когато добрите хора се намират на голямо разстояние едни от други, те ще намерят естествен път да се срещнат. За да преминат препятствията, те няма да търсят мост, но ще се качат на някой планински връх и оттам ще слязат. към беседата >>
43. Когато страданията произтичат / Произход на страданията, МОК , София, 13.6.1926г.,
- Както при морския бряг, когато дойде вълната, заличи всичко.
А като седнете да пишете, не текат мислите, така както вие искате. Напишете едно предложение, заличете го, пак ходите, ходите, напишете второ – същото. Съзнанието не е още тъй будно, силно, за да задържи истинските образи. Трябва да се упражнява човешкото съзнание. Щом се заличи образът от вашия ум, идеята изчезва сама по себе си. Както при морския бряг, когато дойде вълната, заличи всичко. Вие мислите, че всичко знаете, но дойде една такава вълна на някоя друга мисъл, и не можете да намерите нито помен от предидущото. Конкретно абстрактно не можете да мислите, не само вие – най-видните философи, който и да е, отвлеченото все трябва да има някаква форма. към беседата >>
44. Новите типове / Нови типове, МОК , София, 27.6.1926г.,
- Следователно ако и вие, като окултни ученици, не прилагате идеите, които ви се дават, ще приличате на риба, която се движи от единия до другия бряг на реката, без да знае нещо за външния свят. (втори вариант)
Всяко учение е ценно дотолкова, доколкото може да се приложи. Вън от приложението това учение няма никакъв смисъл. Следователно ако и вие, като окултни ученици, не прилагате идеите, които ви се дават, ще приличате на риба, която се движи от единия до другия бряг на реката, без да знае нещо за външния свят. Ще кажете, че трябва да се само- отречете. Да се самоотрече човек - това значи да излезе вън от законите на водата и да влезе в Новия живот. За да влезе в Новия живот, човек трябва да познава законите на този живот и да живее съобразно с тях. Не ги ли познава, той се натъква на страдания. Каквото и да прави, човек неизбежно ще мине през страданието. към втори вариант >>
- Като не подозира това, през което е минал, човек казва: „Аз живея." - Да, ти живееш като риба, която се движи между двата бряга на реката. (втори вариант)
Те са общи качества, достояние на цялото човечество. Сам за себе си човек представлява богат материал за изучаване. Той не познава своя ум, своето сърце, нито живота си. Той трябва да се върне хиляди години назад, за да види през какъв живот е минал. Всичко това днес е покрито, забулено за човека. Като не подозира това, през което е минал, човек казва: „Аз живея." - Да, ти живееш като риба, която се движи между двата бряга на реката. Първото нещо, на което един ден ще се натъкнете, това ще бъдат вашите минали съществувания. Като започнете да ги разглеждате, тогава само ще разберете закона на еволюцията и на инволюцията. Тогава само ще разберете как са се развивали у вас едни чувства и способности за сметка на други. Тогава само ще разберете защо някои неща са се сложили по един, а не по друг начин. Това е велика наука! към втори вариант >>
- Тя ще отива от единия бряг до другия, и пак назад.
Да кажем, че между успоредните прави В и С има сто метра широчина, какво понятие ще има тази рибка за външния свят? Тя ще отива от единия бряг до другия, и пак назад. Сега вие може да разглеждате окултната наука, всичко, което аз съм говорил, като тази рибка между двата бряга. Ще каже някой: "Ама да се самоотречем. " Да се самоотречеш, значи да излезеш извън водата. Ала щом излезе вън от водата, ако не е научила основния закон на живота, какво я очаква? Страдание. Страданието е импулс, който подтиква съзнанието, пробужда съзнанието. към беседата >>
- Сега вие може да разглеждате окултната наука, всичко, което аз съм говорил, като тази рибка между двата бряга.
Да кажем, че между успоредните прави В и С има сто метра широчина, какво понятие ще има тази рибка за външния свят? Тя ще отива от единия бряг до другия, и пак назад. Сега вие може да разглеждате окултната наука, всичко, което аз съм говорил, като тази рибка между двата бряга. Ще каже някой: "Ама да се самоотречем. " Да се самоотречеш, значи да излезеш извън водата. Ала щом излезе вън от водата, ако не е научила основния закон на живота, какво я очаква? Страдание. Страданието е импулс, който подтиква съзнанието, пробужда съзнанието. Страданието е Божествен остен, който пробужда всички спящи същества. към беседата >>
45. Вътрешни и външни връзки, МС , София, 7.7.1926г.,
- Дойдеш при реката, кажеш и една дума, седнеш над водата и хоп, на другия бряг си вече!
Какво трябва да кажеш на змията, какво трябва да кажеш на реката. Той казва: "Ти ще отидеш при мечката и ще и кажеш само една дума и тя ще ти отвори път. Ще отидеш при змията, ще и кажеш само една дума, и тя ще ти отвори път. Ще отидеш при реката, ще и кажеш само една дума, и тя ще ти отвори път." Ти като тръгнеш, пак трепериш, но кажеш на мечката една дума, и тя се позасмее, отвори ти път. Дойдеш при змията, кажеш и една дума, и тя ти отвори път. Дойдеш при реката, кажеш и една дума, седнеш над водата и хоп, на другия бряг си вече! След това казваш: каквото Господ ми е казал, всичко това е Истина. Като се върнеш вече с туй съзнание, имаш ли страх от мечки? Казваш: зная една дума, на която мечката се подчинява, зная една дума, на която змията се подчинява, зная една дума, на която реката се подчинява. Казвам: по-добре да знаеш една такава дума, отколкото хиляди обикновени думи. По-добре да имаш само един картоф, който да посадиш в земята, отколкото да имаш хиляди картофи, изгнили в някоя изба. към беседата >>
46. Неговата заповед, НБ , София, 31.10.1926г.,
- Ако се намерите пред някоя река без мост, как ще преминете от единия бряг на другия?
Като ги питаш нещо за Господа, виждаш, че те не Го познават, не вярват в Него. В ангелите не вярват, в душата не вярват, в доброто също не вярват; дойде ли, обаче, до късмет, всички вярват. Разправят за един от френските писатели, голям материалист и реалист, че преди да започвал издаването на някои от своите романи, вадил билетчетата от една кутия, на които било написано, с какъв успех ще се ползва неговото съчинение, обществото ще го посрещне добре или зле. Да вярва човек в късмет, това е атавизъм. Въпросът не седи във вярата на човека в късмет или в щастие, но той трябва да има в себе си нещо положително, установено, на което да вярва. Ако се намерите пред някоя река без мост, как ще преминете от единия бряг на другия? - Ще ви трябва едно въже или един прът. Този прът, или въжето представляват вярата на човека. Следователно, колкото и да е слаб този прът, т.е. колкото и да е слабо веруюто на човека, то все ще му помогне да премине реката. В какъв случай е необходимо веруюто на човека? към беседата >>
47. Тази притча, НБ , София, 26.12.1926г.,
- Но ако при това раздвояване, той започва да расте, да цъфти и да връзва, той е на спасителния бряг на своя живот.
Раздвояването не е лошо нещо. Когато житното зърно се раздвои, то започва да расте. След това то цъфти, връзва плод и узрява. Когато кажат за някой човек, че се е раздвоил, опасността седи в това, да не би в раздвояването да спре растенето. Тогава той може да изсъхне. Но ако при това раздвояване, той започва да расте, да цъфти и да връзва, той е на спасителния бряг на своя живот. И ако най-после този плод узрее, процесът който става в човека, е правилен. Тогава семката на плода казва на човека: “Изяж месестата ми част, а семката отново посей в земята! ” към беседата >>
50. Благо и леко, НБ , София, 29.5.1927г.,
- Един ден, като минавал покрай една река, видял един старец, който седял на отвъдния бряг на реката.
Има моменти пък, когато ги усеща много тежки. Това са относителни неща. Разумният човек постепенно се освобождава от своето бреме и от своето иго, без обаче да ги стоварва на гърба на другите. В един от романите на Жул Верн се разказва за един човек, който изпаднал в един съвършено самотен остров, сам, без никакъв човек около себе си. Той си направил медено вино, което поставил в няколко картунки и от време на време се разхлаждал с него. Един ден, като минавал покрай една река, видял един старец, който седял на отвъдния бряг на реката. Той се зарадвал, че най-после вижда човек пред себе си и предложил на стареца да го пренесе на гърба си на другия бряг на реката. Обаче като се качил на гърба му, старецът вече не пожелал да слезе. Той го носил така ден, два, три и вечер, като си лягал, все на гърба му лежал; сутрин като ставал, пак на гърба му седял. Най-после този човек се видял в чудо, как да се освободи от стареца. Казал си: не стига, че попаднах в този самотен остров, но отгоре на това ми дойде и това изпитание, да нося толкова тежко бреме. към беседата >>
- Той се зарадвал, че най-после вижда човек пред себе си и предложил на стареца да го пренесе на гърба си на другия бряг на реката.
Това са относителни неща. Разумният човек постепенно се освобождава от своето бреме и от своето иго, без обаче да ги стоварва на гърба на другите. В един от романите на Жул Верн се разказва за един човек, който изпаднал в един съвършено самотен остров, сам, без никакъв човек около себе си. Той си направил медено вино, което поставил в няколко картунки и от време на време се разхлаждал с него. Един ден, като минавал покрай една река, видял един старец, който седял на отвъдния бряг на реката. Той се зарадвал, че най-после вижда човек пред себе си и предложил на стареца да го пренесе на гърба си на другия бряг на реката. Обаче като се качил на гърба му, старецът вече не пожелал да слезе. Той го носил така ден, два, три и вечер, като си лягал, все на гърба му лежал; сутрин като ставал, пак на гърба му седял. Най-после този човек се видял в чудо, как да се освободи от стареца. Казал си: не стига, че попаднах в този самотен остров, но отгоре на това ми дойде и това изпитание, да нося толкова тежко бреме. Един ден като обикалял острова, дошло му на ум, че има хубаво медено вино в картунките си и пийнал малко. към беседата >>
51. Две думи, НБ , София, 5.6.1927г.,
- Като се видел вече на другия бряг на реката, той се обърнал пак към свети Никола с думите: свети Никола, ти си богат човек, аз съм беден, откажи се от свещта, която обещах да ти запаля.
Ще кажете: ти ни покажи, де е златото, ние обещаваме, че ще изпълним задълженията си към Бога. Тяхното положение мяза .на онова, в което се намерил един циганин, който искал да прегази една река, но не се решавал, та се обърнал с молитва към свети Никола и му обещал нещо. Той му казал: моля ти се, свети Никола, помогни ми да прегазя реката, без да се удавя. Ако ми помогнеш, ще ти запаля една голяма свещ. След молитвата, той се опитал да прегази реката, и я преминал благополучно. Като се видел вече на другия бряг на реката, той се обърнал пак към свети Никола с думите: свети Никола, ти си богат човек, аз съм беден, откажи се от свещта, която обещах да ти запаля. При това, както виждаш, цял се измокрих. И съвременните хора, какво ли не обещават на Бога? Обаче, дойде ли да изпълнят обещанието си, отказват се и намират ред причини за оправдание. Бог не се нуждае от нищо друго, освен от нашите сърца. И в новата култура всеки трябва да посвети сърцето си за служене на Любовта. към беседата >>
54. Божествените условия, МОК , Русе, 9.10.1927г.,
- Какво ще кажете за онзи, който проповядва за Господа, за Неговата сила и любов, а сам не може да мине от единия бряг на реката до другия?
Какво представят мъчнотиите в живота? Те са калта на блатата, от която ученикът сам трябва да излезе. Ако излезе благополучно, той е силен. Не може ли сам да излезе от тази кал, той минава за слаб човек. Какво ще кажете за онзи, който проповядва за Господа, за Неговата сила и любов, а сам не може да мине от единия бряг на реката до другия? Докато проповядва на хората, той представя човек с убеждения, добре облечен и нагизден. Щом срещне река на пътя си, той веднага се замисля, започва да търси мост, как да мине на отвъдния бряг. Той се страхува да не се удави. За свое оправдание казва: Защо трябва да прегазвам реката, щом има възможност да мина през мост? Ако не мина през моста, ще се удавя. към беседата >>
- Щом срещне река на пътя си, той веднага се замисля, започва да търси мост, как да мине на отвъдния бряг.
Те са калта на блатата, от която ученикът сам трябва да излезе. Ако излезе благополучно, той е силен. Не може ли сам да излезе от тази кал, той минава за слаб човек. Какво ще кажете за онзи, който проповядва за Господа, за Неговата сила и любов, а сам не може да мине от единия бряг на реката до другия? Докато проповядва на хората, той представя човек с убеждения, добре облечен и нагизден. Щом срещне река на пътя си, той веднага се замисля, започва да търси мост, как да мине на отвъдния бряг. Той се страхува да не се удави. За свое оправдание казва: Защо трябва да прегазвам реката, щом има възможност да мина през мост? Ако не мина през моста, ще се удавя. Това не е никакво убеждение. Ако същият човек е гонен от разбойници, той няма да разсъждава, няма да търси мост, но направо ще се хвърли в реката и ще я преплава. към беседата >>
- Не следвайте примера на онези хора, които философстват, говорят за убеждения, но щом се натъкнат на мъчнотии, търсят мост, лесно да излязат на другия бряг на мъчнотията.
Ако същият човек е гонен от разбойници, той няма да разсъждава, няма да търси мост, но направо ще се хвърли в реката и ще я преплава. След това ще се чуди, как е прегазил реката без мост и без ничия помощ. Защо има убеждения човек, ако в момент на мъчнотии не може да си помогне с тях? Ако гонен от разбойниците, човек бяга и прескача реката, а при спокойно състояние не може да мине реката без мост, това показва, че той няма убеждения. Той е страхлив, не прави усилия. Не следвайте примера на онези хора, които философстват, говорят за убеждения, но щом се натъкнат на мъчнотии, търсят мост, лесно да излязат на другия бряг на мъчнотията. Не следвайте примера и на онези, които, като видят неволята и опасността, тогава стават смели и решителни. Следвайте примера на истинския ученик, който прилага силите си при всички външни и вътрешни мъчнотии. Не прилага ли силата си, дето трябва, той сам се спъва. към беседата >>
55. Значение на линиите, МОК , София, 16.10.1927г.,
- Понеже трябвало да минат на другия бряг на реката, те взели една лодка.
То въвежда човека в Божествения свят, във вечния живот. Още със ставането от сън внесете поне една малка Божествена мисъл в ума си и по едно малко Божествено чувство в сърцето си, за да осмислите своя живот. Обаче в желанието си да постигне нещо голямо, велико, човек пропуща малките неща, които, всъщност, ще го ползват най-много. Един ден султан Махмуд тръгнал с великия везир на разходка из Цариград, да види как живеят поданиците му. За тази цел той се дегизирал, никой да не го познае. Понеже трябвало да минат на другия бряг на реката, те взели една лодка. Лодкарят бил умен човек и веднага познал с кого си има работа. По пътя султанът го запитал: „Твоя ли е лодката? “ – „Моя е, купих я в деня, когато султан Махмуд взе престола.“ – „Доволен ли си от работата си? “ – „Откак султан Махмуд дойде, работата ми върви добре.“ Това се харесало на султана. Като стигнали на другия бряг на реката, султанът казал едно мъдро изречение на лодкаря: „Казанът има седем халки. към беседата >>
- Като стигнали на другия бряг на реката, султанът казал едно мъдро изречение на лодкаря: „Казанът има седем халки.
Понеже трябвало да минат на другия бряг на реката, те взели една лодка. Лодкарят бил умен човек и веднага познал с кого си има работа. По пътя султанът го запитал: „Твоя ли е лодката? “ – „Моя е, купих я в деня, когато султан Махмуд взе престола.“ – „Доволен ли си от работата си? “ – „Откак султан Махмуд дойде, работата ми върви добре.“ Това се харесало на султана. Като стигнали на другия бряг на реката, султанът казал едно мъдро изречение на лодкаря: „Казанът има седем халки. Като се намериш в мъчнотия, хвани едната халка и мъчнотията ще се разреши“. След това той извадил една златна монета, да плати на лодкаря. Последният казал: „Не искам пари, но моля ви, да ми напишете за спомен изречението, което ми казахте, много ми хареса“. Султанът извадил един голям ферман от джоба си, написал изречението и се подписал: „Махмуд“. към беседата >>
56. Разумно ограничение, МОК , София, 8.1.1928г.,
- Реката има два бряга, които определят посоката на нейното движение.
Отде произлиза думата „ограничение“? – От граница. Всъщност, не всяка граница е ограничение. Реката има два бряга, които определят посоката на нейното движение. Значи бреговете са граници, без да я ограничават. И обратно: не всяка свобода е истинска. Да мисли, да чувства и да постъпва човек, както иска, както намери за добре, това не подразбира свобода. Свободата е разумен, съзнателен акт. От гледище на свободата, всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка трябва да има определена граница, т.е. към беседата >>
- Като премине реката, той казва: Слава Богу, че можах да мина на другия бряг на реката.
И тъй, понеже Господ вижда, че доброволно хората няма да влязат в Царството Божие, затова е турил разбойници, да ги гонят, да ги заставят насила да влязат в Царството Божие. Днес и праведният служи на Бога, не толкова от голяма любов към Него, но защото разбойници го гонят. Като премине реката, той казва: Слава Богу, че можах да мина на другия бряг на реката. Бог ме спаси от тия разбойници. Според мене, праведният преплува реката, благодарение на разбойниците, които го гониха. Той повярва в тяхната сила и можа да преплува реката. Казвате: Без страдания, не може ли да се служи на Бога? – Без страдания не можете да преплувате реката. към беседата >>
59. Синове на възкресението, НБ , София, 29.1.1928г.,
- Всички ще минете през океана, но щом излезете на другия бряг, в новия живот, в новата култура, ще срещнете ония, към които се стремите.
Казано е в Писанието: „Понеже вие се отказахте от мене, сега ще носите лошите последствия на този отказ". На друго место е казано: „Обърни се към мене, о, Израилю"! Обръщането към Бога подразбира възприемане на Божията Любов и възстановяване на прави отношения между човека и Бога, отношения на син към баща. Това обръщане към Бога води към възкресение, За стария живот не трябва да се съжалява. Новият живот иде сега, и вие трябва да го приемете. Всички ще минете през океана, но щом излезете на другия бряг, в новия живот, в новата култура, ще срещнете ония, към които се стремите. Кракът на много от съвременните хора няма да стъпи на другия бряг на океана. Ако влязат в новата култура, те ще бъдат по-нещастни, отколкото са сега. Те ще влязат в новия живот в бъдеще, когато земята се реформира. При новите условия могат да живеят само ония, които са готови да изпълняват волята Божия. Между тези хора ще владее пълен мир, пълно разбиране и съгласие. към беседата >>
- Кракът на много от съвременните хора няма да стъпи на другия бряг на океана.
На друго место е казано: „Обърни се към мене, о, Израилю"! Обръщането към Бога подразбира възприемане на Божията Любов и възстановяване на прави отношения между човека и Бога, отношения на син към баща. Това обръщане към Бога води към възкресение, За стария живот не трябва да се съжалява. Новият живот иде сега, и вие трябва да го приемете. Всички ще минете през океана, но щом излезете на другия бряг, в новия живот, в новата култура, ще срещнете ония, към които се стремите. Кракът на много от съвременните хора няма да стъпи на другия бряг на океана. Ако влязат в новата култура, те ще бъдат по-нещастни, отколкото са сега. Те ще влязат в новия живот в бъдеще, когато земята се реформира. При новите условия могат да живеят само ония, които са готови да изпълняват волята Божия. Между тези хора ще владее пълен мир, пълно разбиране и съгласие. към беседата >>
61. Роден от Бога, МС , София, 8.7.1928г.,
- Опитът му се състоял в следното: отивал всяка сутрин на морето, преди да е дошъл още Карнаци, и там, върху пясъка на морския бряг, написвал по едно изречение на някой от великите философи, мъдреци или Учители, които са живели от началото на света, до последно време.
Опитът му се състоял в следното: отивал всяка сутрин на морето, преди да е дошъл още Карнаци, и там, върху пясъка на морския бряг, написвал по едно изречение на някой от великите философи, мъдреци или Учители, които са живели от началото на света, до последно време. Написвал изречението и се скривал някъде, откъдето могъл да наблюдава, какво ще направи Карнаци, като дойде покрай морето. Идва Карнаци, разхожда се, наблюдава морето, и изведнъж забелязва нещо написано върху пясъка. Чете, намира, че това изречение е хубаво, дълбока философия има в него и си казва: "Чудно нещо! Кой ще е написал тук това изречение? Жалко, вълните на морето ще дойдат до брега, ще залеят пясъка и ще заличат изречението". към беседата >>
- Карнаци не могъл да си обясни, кой ще е този човек, който пише тия хубави изречения на морския бряг.
Замисля се и си заминава. На втория ден дохожда, вижда друго изречение написано. На третия ден — трето изречение и т.н. Замисля се вече сериозно, как да запази тия изречения, едно от друго по-хубави и смислени. Севадин отдалеч наблюдавал, какъв ефект произвежда тази замислена от него работа. Карнаци не могъл да си обясни, кой ще е този човек, който пише тия хубави изречения на морския бряг. По едно време си казал: "Да не би това да е някаква илюзия на моя ум, да се заблуждавам някак! " Продължавал да прави всеки ден своите разходки и всякога намирал по едно хубаво изречение, което след малко морските вълни заливали. "Важни са тия мисли, не трябва да се изоставят така на морските вълни, да бъдат заличени", си казва той. Бръква в джоба си да извади молив и намира такъв. Не много далеч от него седи Севадин и наблюдава. към беседата >>
- Той се замислил дълбоко върху тия три изречения и казал на Севадин: "Този човек, който пише всеки ден тия изречения по морския бряг, трябва да е някой велик философ.
И тъй, по този начин, между граф Карнаци и Севадин се създала една вътрешна връзка. По едно време Карнаци чете едно от написаните изречения: "Пий от самоизцедения сок на лозовата пръчка! " След това прочита второ изречение: "Пий от живата вода, която тече". И най-после прочита трето изречение: "Направи най-малкото добро, което никога досега не си направил". Той се замислил дълбоко върху тия три изречения и казал на Севадин: "Този човек, който пише всеки ден тия изречения по морския бряг, трябва да е някой велик философ. Обаче, не е достатъчно само да преписваме тия велики изречения, но трябва да ги приложим в живота си, да видим техния резултат. Ще приложа третото изречение, да направя най малкото добро. Кое считаш ти за най-малко добро? " — "Помисли малко! " казва му Севадин. към беседата >>
- Вашият Севадин всеки ден трябва да пише по едно ново изречение на морския бряг, без да се страхува, че вълните ще заличат усилията му.
Мнозина казват: няма работа за нас. Казвам: вземете пример от Севадин. Той не беше богат човек, но намери изходен път, да спечели сърцето на Карнаци и да се сприятелят. Следователно, намерите ли се пред някое противоречие в живота си, трябва правилно да го разрешите. То е вашият Карнаци, с когото вашият Севадин трябва да се заеме, да изучи характера му, да спечели сърцето му и най-после да се сприятели. Вашият Севадин всеки ден трябва да пише по едно ново изречение на морския бряг, без да се страхува, че вълните ще заличат усилията му. Ако едно от тия семенца попадне в ума или в сърцето на Карнаци, целта, към която се стремял Севадин, е постигната. към беседата >>
- Любовта ражда живота." Значи, същевременно Бог е животът, в който се пишат хубавите неща, но идват вълните на морския бряг и заличават написаното.
Роден от Бога! Размишлявайте всички върху тази мисъл. Помислете малко и върху двата малки разказа. Те изясняват някои положения от вашия живот. Казва се в Писанието: "Бог е Любов! Любовта ражда живота." Значи, същевременно Бог е животът, в който се пишат хубавите неща, но идват вълните на морския бряг и заличават написаното. Вълните, това е бурният живот, който заличава всичко. Ако вие, като граф Карнаци, нямате обичай да пишете, светът, бурното море у вас ще заличи всичко. Вие трябва да намерите в себе си този Севадин, който пише всеки ден по нещо ново на морския бряг и после го преписва в чиста тетрадка. Този Севадин се намира във всеки човек. Севадин не е богат, не е силен, не е знатен човек за света, но той разбира живота и за всеки даден случай може да ви помогне. към беседата >>
- Вие трябва да намерите в себе си този Севадин, който пише всеки ден по нещо ново на морския бряг и после го преписва в чиста тетрадка.
Те изясняват някои положения от вашия живот. Казва се в Писанието: "Бог е Любов! Любовта ражда живота." Значи, същевременно Бог е животът, в който се пишат хубавите неща, но идват вълните на морския бряг и заличават написаното. Вълните, това е бурният живот, който заличава всичко. Ако вие, като граф Карнаци, нямате обичай да пишете, светът, бурното море у вас ще заличи всичко. Вие трябва да намерите в себе си този Севадин, който пише всеки ден по нещо ново на морския бряг и после го преписва в чиста тетрадка. Този Севадин се намира във всеки човек. Севадин не е богат, не е силен, не е знатен човек за света, но той разбира живота и за всеки даден случай може да ви помогне. към беседата >>
- Обаче, всеки, който иска да поучи другите хора, трябва да е направил опита на Севадин, да пише велики мисли на морския бряг и да може да заинтересува Карнаци с тях.
— Ще слезеш, защото е непочтително да влезеш с магарето в дома на своя приятел. Магарето ще отиде на едно място, а ти — на друго. Ако искаш да се отдаде на магарето ти същата чест, каквато и на тебе, ти ще обидиш своя приятел. Ако отиваме в Божествения свят с нашето магаре и желаем и на него да се отдаде същата почест, каквато на нас, ние сме на крив път. Когато хората не сполучват в живота си, когато страдат, причината за това е, че те искат да наложат своите възгледи на Бога, както и на другите хора. Обаче, всеки, който иска да поучи другите хора, трябва да е направил опита на Севадин, да пише велики мисли на морския бряг и да може да заинтересува Карнаци с тях. Чудак е бил Севадин, но успял да заинтересува Карнаци, който казва: "Велик човек е този, който пише тия изречения на морския бряг. Щом той пише на морския бряг, дето вълните всичко заличават, значи Господ го е пратил. В такъв случай аз мога да приложа тия изречения в живота си". към беседата >>
- Чудак е бил Севадин, но успял да заинтересува Карнаци, който казва: "Велик човек е този, който пише тия изречения на морския бряг.
Магарето ще отиде на едно място, а ти — на друго. Ако искаш да се отдаде на магарето ти същата чест, каквато и на тебе, ти ще обидиш своя приятел. Ако отиваме в Божествения свят с нашето магаре и желаем и на него да се отдаде същата почест, каквато на нас, ние сме на крив път. Когато хората не сполучват в живота си, когато страдат, причината за това е, че те искат да наложат своите възгледи на Бога, както и на другите хора. Обаче, всеки, който иска да поучи другите хора, трябва да е направил опита на Севадин, да пише велики мисли на морския бряг и да може да заинтересува Карнаци с тях. Чудак е бил Севадин, но успял да заинтересува Карнаци, който казва: "Велик човек е този, който пише тия изречения на морския бряг. Щом той пише на морския бряг, дето вълните всичко заличават, значи Господ го е пратил. В такъв случай аз мога да приложа тия изречения в живота си". към беседата >>
- Щом той пише на морския бряг, дето вълните всичко заличават, значи Господ го е пратил.
Ако искаш да се отдаде на магарето ти същата чест, каквато и на тебе, ти ще обидиш своя приятел. Ако отиваме в Божествения свят с нашето магаре и желаем и на него да се отдаде същата почест, каквато на нас, ние сме на крив път. Когато хората не сполучват в живота си, когато страдат, причината за това е, че те искат да наложат своите възгледи на Бога, както и на другите хора. Обаче, всеки, който иска да поучи другите хора, трябва да е направил опита на Севадин, да пише велики мисли на морския бряг и да може да заинтересува Карнаци с тях. Чудак е бил Севадин, но успял да заинтересува Карнаци, който казва: "Велик човек е този, който пише тия изречения на морския бряг. Щом той пише на морския бряг, дето вълните всичко заличават, значи Господ го е пратил. В такъв случай аз мога да приложа тия изречения в живота си". към беседата >>
- В това отношение човек може да бъде или бряг, или река — няма друго положение.
Ако под думата "брегове" вие разбирате твърда, суха почва, питам: как можете да си обясните образуването на топлото течение Голфщром в Атлантическия океан, което заема пространство около 150 км.? Как може да се образува това топло течение всред водата, без да има брегове от твърда почва? Следователно, по-слабото движение на водата в морето или в океана може да образува брегове на по силно течение. Значи, слабото течение образува бреговете на силното течение. Тъй щото, оттук извличаме следния закон: силните хора са реки, които текат, а слабите хора са брегове, между които тия реки текат. В това отношение човек може да бъде или бряг, или река — няма друго положение. Ако си силен, река ще бъдеш и ще се движиш в морето; ако си слаб, бряг ще бъдеш, и много бавно ще се движиш в морето. към беседата >>
- Ако си силен, река ще бъдеш и ще се движиш в морето; ако си слаб, бряг ще бъдеш, и много бавно ще се движиш в морето.
Как може да се образува това топло течение всред водата, без да има брегове от твърда почва? Следователно, по-слабото движение на водата в морето или в океана може да образува брегове на по силно течение. Значи, слабото течение образува бреговете на силното течение. Тъй щото, оттук извличаме следния закон: силните хора са реки, които текат, а слабите хора са брегове, между които тия реки текат. В това отношение човек може да бъде или бряг, или река — няма друго положение. Ако си силен, река ще бъдеш и ще се движиш в морето; ако си слаб, бряг ще бъдеш, и много бавно ще се движиш в морето. към беседата >>
- Когато животът ти се проявява и бързо тече, река ще бъдеш; когато животът ти бавно тече, бряг ще бъдеш, от който постоянно ще се отнемат частици и ще се отнасят в морето.
Казвам: човек може да заема две положения в живота. Когато животът ти се проявява и бързо тече, река ще бъдеш; когато животът ти бавно тече, бряг ще бъдеш, от който постоянно ще се отнемат частици и ще се отнасят в морето. Ако питате, защо еди-коя си река постоянно завлича своите брегове, ние отговаряме: тази река завлича бреговете си, защото е силна в своето движение, живот има в нея. Кажат ли за някого, че този човек завлича всичко, това показва, че той се движи силно, бързо. Ако се противопоставяте на живота, който движи света, той всичко ще завлече. Страданията в света произтичат от факта, че тялото, сърцето или умът на човека са нечисти. И тогава, Божествените сили, като влязат в човека, срещат известно съпротивление; но понеже те се движат бързо, завличат всички тия препятствия, вследствие на което се явяват страданията. към беседата >>
- Всеки, който е роден от Бога, да започне да пише велики мисли върху морския бряг.
Прочетете шеста глава от Евангелието на Йоан, за да придобиете по-широки разбирания за живота. Всеки, който е роден от Бога, да започне да пише велики мисли върху морския бряг. Красиво е да срещне човек някой млад ученик идеалист, с велики мисли и с широки разбирания! Жалко е да срещнете някой млад ученик, който едва що влиза в училището, започва да мисли, как да се препитава, каква работа да започне, като свърши училището. Не мислете каква работа ще започнете и какво ще ядете. Този въпрос е разрешен. Христос казва: "Погледнете криновете на полето, нито сеят, ни орат." Ако вие сте родени от Бога, този въпрос за вас е разрешен; и ако не сте родени от Бога, въпросът е пак разрешен. към беседата >>
- Като дойдат съмненията в живота, те така го обезсмислят, както морските вълни заличават всичко, което вие пишете на морския бряг.
Някои казват: изгубихме вече смисъла на живота, не знаем, какво ще става по-нататък. Остаряхме вече и не постигнахме своите идеали. Как ще ги постигнете? По този път, по който сега вървите, и хиляди години да живеете, пак няма да постигнете своите идеали. Като дойдат съмненията в живота, те така го обезсмислят, както морските вълни заличават всичко, което вие пишете на морския бряг. Какво можете да постигнете с такова писане? Ако приложите в живота си всичко това, което е изписано на морския бряг, животът ви ще се разреши другояче. Много от съвременните хора очакват щастието да дойде отвън. Щастието е въпрос на дълбоко разбиране на живота. към беседата >>
62. Момчето ми, НБ , София, 28.4.1929г.,
- Като се видял на другия бряг на реката, циганинът казал: Свети Никола, ти си богат и свят човек; защо ти е моята свещ?
Като се намерил в трудно положение, той се обърнал към свети Никола с думите: Моля ти се, свети Никола, помогни ми да се избавя. Имам малки циганчета, няма кой да ги гледа. Ако ми помогнеш да изляза на брега, ще ти запаля една голяма свещ, човешки бой. В това време покрай реката минавал един човек, видял, че някой се дави и се моли за помощ. Той влязъл в реката и спасил циганина от удавяне. Като се видял на другия бряг на реката, циганинът казал: Свети Никола, ти си богат и свят човек; защо ти е моята свещ? Ето, дрехите ми се измокриха. Отде ще взема толкова пари за свещ? Халал да ти е, че ме избави! към беседата >>
63. Двата стълба, ООК , София, 3.7.1929г.,
- Има ли за основа любовта и за подкрепа двата стълба – мъдростта и истината, той свободно може да пропътува широкия океан на живота от единия до другия бряг.
Съвременните хора са обезсмислили живота си, защото са изгубили основата, на която седят. Основа, стълбове са нужни на човека. Без тях той не може да живее. Значи Божията Любов, Мъдрост и Истина представят основата, на която човек стъпва и стълбовете за които се крепи. Има ли за основа любовта и за подкрепа двата стълба – мъдростта и истината, той свободно може да пропътува широкия океан на живота от единия до другия бряг. Той ще се домогне до тия неща само в най-тежките моменти на живота си. Бог се проявява през всички времена и условия, но човек Го вижда в трудните моменти на своя живот. Когато изпитанията дойдат в живота, тогава Бог се изявява най-силно. Затова е казано в Писанието: "Потърси ме в ден скръбен! " Щом се намери в това положение, човек търси двата стълба, на които да се опре. към беседата >>
64. Специфичната светлина и топлина, МОК , Мусала, 12.7.1929г.,
- Искате да минете на другия бряг, да отидете в града да свършите една важна работа.
За да се излюпите, вие трябва да работите усилено върху ума и сърдцето си, да не се вкисвате от малки работи и да не губите лесно радостта си. Съзнателна, вътрешна работа се изисква от всички. Който се вкисва и лесно губи радостта си, той е играчка на условията. Затова трябва да бъдете разумни. Представете си, че се намирате на брега на дълбока и буйна река. Искате да минете на другия бряг, да отидете в града да свършите една важна работа. Как ще минете реката? Мост няма, не знаете да плавате, не се решавате да я прегазите и се чудите, отде ще ви дойде помощта. След известно време виждате, че десетина души носят една голяма греда, която ще поставят за мост на реката. Ако сте разумен, веднага ще се приближите към хората и ще вземете участие в построяването на моста. С общи усилия ще се построи мостът и всеки ще мине реката, ще свърши работата си. към беседата >>
65. Що трябва да речете, НБ , София, 28.7.1929г.,
- С други думи казано: между два бряга може да тече само една река.
Съвременните хора имат известни разбирания за нещата, които се отнасят за дадено време и за даден случай. Например, официалната геометрия определя понятието за правата линия в смисъл на най-късото разстояние между две точки. Значи, между две точки може да се прекара само една права линия. Двете точки представят граници на правата линия. Това определение за правата линия се отнася само за даден случай. С други думи казано: между два бряга може да тече само една река. В геометрията е известно, че сама по себе си точката е несъизмерима. Обаче, щом се измерва правата линия, с нея заедно се измерва и точката. Следователно, може да се каже, че правата линия е измерение на точката. Колкото по-дълга е правата линия, толкова по-голяма е силата, която я е образувала, и толкова по-дълъг е нейния път. Колкото по-къса е дадена линия, толкова по-малка е силата, която я е образувала, и толкова по-къс е нейния път. към беседата >>
66. Вкисване, ООК , София, 6.11.1929г.,
- Щом е свързан с Първата Причина, през каквито мъчнотии и изпитания да минава, в края на краищата той ще излезе на спасителния бряг.
Всеки актьор в живота играе ролята си по-добре от тази, която актьорите играят на сцената. Мнозина гледат страданията на своите ближни в живота, но не се трогват от тях, не плачат. Като отидат на театър, дето се представя някаква тежка пиеса, там плачат. Плачете за истинските актьори, а не за фиктивните. Като е дошъл на земята, човек ще мине през различни драми, трагедии и комедии, но той трябва да бъде силен, да издържа. Щом е свързан с Първата Причина, през каквито мъчнотии и изпитания да минава, в края на краищата той ще излезе на спасителния бряг. към беседата >>
67. Сам се опасваше, НБ , София, 17.11.1929г.,
- Обаче, имам ли едно кило вода, тя може да ме изведе на спасителния бряг. (втори вариант)
Аз казвам, едно кило вода в пустинята струва повече, отколкото всички богословски теории, отколкото всички учени теории. Ако аз съм в пустинята и зная как е създаден светът, че Бог е троеличен, а нямам вода, мога да умра с тези свои знания. Обаче, имам ли едно кило вода, тя може да ме изведе на спасителния бряг. Сега аз не умаловажавам теориите на учените хора. Кога са важни те? Когато не си жаден, когато си вкъщи. Щом си в пустинята, никакви теории не ти трябват, вода ти трябва. Следователно на окултния човек, който знае теориите за водата, ще му кажа: превърни парите от въздуха във вода. към втори вариант >>
69. Аз съм / Аз съм, не бойте се!, НБ , София, 2.2.1930г.,
- Който не се страхува, той може свободно да мине на отвъдния бряг.
Какви са били намеренията на природата, като е създавала тия слънца и планети, кога се е заченала вселената, кога и как е бил създаден човекът, когото днес виждаме да философства върху великия въпрос, има ли животът смисъл или няма. Това са велики въпроси, за разрешаването на които се изисква време и работа. За да разреши тия въпроси, човек трябва да разполага с голям ум. Ако със своя малък, слаб ум се заеме да ги разрешава, той ще се уплаши, както се плаши човек, който се намира на мост, под дълбока пропаст. Който се страхува, да не минава. Който не се страхува, той може свободно да мине на отвъдния бряг. към беседата >>
70. Огъната плоскост, МОК , София, 4.4.1930г.,
- Вие сте минали през малки изпитания, но не сте дошли още до другия бряг на живота. (втори вариант)
Вие не сте влезли още в онзи грамаден параход, който спокойно пътува през океана на живота. Лодката, с която пътувате, представя сегашните ви разбирания. С тези разбирания вие не можете да издържите на изпитанията в живота. Нови разбирания, нов морал са нужни за вас, за да преминете океана на живота. Това значи герои. Вие сте минали през малки изпитания, но не сте дошли още до другия бряг на живота. Един ден, когато минете от единия край на живота до другия, вие ще бъдете истински герои. Тогава ще минете свободно и по огънатата плоскост без никакви пертурбации. Докато не е станал герой, човек носи по-малка отговорност. Че огънал плоскостта, че паднал в нея, отговорността му е малка. Ама защо паднал? към втори вариант >>
- Вие сте минали през малки изпитания, но не сте дошли още до другия бряг на живота.
Вие не сте влезли още в онзи грамаден параход, който спокойно пътува през океана на живота. Лодката, с която пътувате, представя сегашните ви разбирания. С тези разбирания вие не можете да издържите на изпитанията в живота. Нови разбирания, нов морал са нужни за вас, за да преминете океана на живота. Това значи герои. Вие сте минали през малки изпитания, но не сте дошли още до другия бряг на живота. Един ден, когато минете от единия край на живота до другия, вие ще бъдете истински герои. Тогава ще минете свободно и по огънатата плоскост без никакви пертурбации. Докато не е станал герой, човек носи по-малка отговорност. Че огънал плоскостта, че паднал в нея, отговорността му е малка. - Ама защо паднал? към беседата >>
71. Закон и принцип, ООК , София, 25.6.1930г.,
- Някоя паница, някъде някоя река, някой бряг може да се опетни. (втори вариант)
Тя прощава, не се занимава. Ако човек гледа от гледището на любовта, той изключва греха. Грехът е една кал, едно вещество кално. Тя не е толкоз изобилна, че да може да опетни целия космос. Временно може да опетни човека. Някоя паница, някъде някоя река, някой бряг може да се опетни. Ако ти вярваш в греха, той ще те опетни. Ако не вярваш, няма да те опетни. Щом повярваш, че си откраднал, може да се опетниш. Щом повярваш, че си казал нещо лошо, може да се опетниш. към втори вариант >>
- Запример, той може да изцапа една чиния, един човек, един бряг, но в никой случай не може да опетни цялото.
Любовта прощава всичко. Тя не се занимава с греховете на хората. Тя изключва греха от космоса. Грехът е кал, която, колкото много да е, не може да опетни космоса. Грехът може да предизвика само частично опетняване на нещата. Запример, той може да изцапа една чиния, един човек, един бряг, но в никой случай не може да опетни цялото. При това, ако вярвате в силата на греха, опетняването ще бъде по-голямо. Колкото по-малко вярвате в греха, толкова по-малко ще се опетните. Човек може моментално да се освободи от калта на греха. Това зависи от неговите мисли и чувства. Като се заговори за греха, хората се чудят, как се е родил той. към беседата >>
72. Условия за растене, НБ , София, 31.8.1930г.,
- Тя ще те изведе на спасителния бряг.
Дето върви той, и ти върви след него. Гледай, какво правят умните хора. Господарите са умните хора в света. Наблюдавай, през кои пътища и през коя врата минават те. През която врата минава разумният човек, през нея ще минеш и ти. Тя ще те изведе на спасителния бряг. Който може да се домогне до учения човек, в пълния смисъл на думата, той е придобил нещо. Ученият никога няма да ти каже, че не разбиращ живота. Той казва: Всичко, каквото говориш, е вярно, но за реализирането му са нужни условия, време и стремеж. Вече 20–30 години, как се занимавам с известен въпрос; имам малки постижения. Ти, който ме следваш, ще имаш по-малки постижения от моите. към беседата >>
73. Милосърдие и користолюбие / Линиите на милосърдието и користолюбието. Отвесът на правата мисъл, МОК , София, 26.9.1930г.,
- Както написаните неща на морския бряг не оцеляват, така и съзнанието на който и да е човек, даже и ако е гениален той, щом се намира близо до житейското море, всичко онова, което той трябва да върши и пише, се заличава. (втори вариант)
Сега вие трябва да поставите вашето съзнание далеч от житейското море. Както написаните неща на морския бряг не оцеляват, така и съзнанието на който и да е човек, даже и ако е гениален той, щом се намира близо до житейското море, всичко онова, което той трябва да върши и пише, се заличава. Сега може някои да кажат: не трябва ли да ходим при морето. Трябва да ходите, но не трябва да живеете при морето. Вълните на това море не трябва да се блъскат във вашето съзнание, затова трябва да седите далеч от морето. Мнозина от вас привличате света много близо до сърцето си, въобще младите във всички векове и в този век правят се същата погрешка – те мислят, че всичкото благо ще добият от света. Казвам – единственото нещастие, което може да добиете, то е от света. към втори вариант >>
75. Любов и милосърдие, МОК , София, 26.12.1930г.,
- Ако ти в даден случай не можеш да чувстваш човечеството като една фамилия и ти като един член на тази фамилия и не можеш да имаш присърдце всичко това, което Божият Дух е турил за живота ти, ще мязаш на едно въже, което е опънато, ти си един карагьозчия и ще минаваш няколко пъти на ден с върлината по това въже и като минаваш по въжето отгоре, от единия край до другия и тогава ще напишеш един трактат и всичките вестници ще пишат, че еди-кой си карагьозчия е минал от единия бряг до другия с върлината си! (втори вариант)
Ние говорим за една външна страна на живота, която трябва да бъде израз на вътрешните наши идеи. Ако в нашия живот няма слизане, да схванем положението на окръжающите хора, ние много нависоко гледаме. Ти си женен, казваш, на мен и жената като е добре, на целия свят е добре! Целият свят в даден случай представлява една фамилия. Ти си член на човечеството, толкова братя имаш и приятели, 100, 200, 300 хиляди братя, както и да е, отношението е вярно. Ако ти в даден случай не можеш да чувстваш човечеството като една фамилия и ти като един член на тази фамилия и не можеш да имаш присърдце всичко това, което Божият Дух е турил за живота ти, ще мязаш на едно въже, което е опънато, ти си един карагьозчия и ще минаваш няколко пъти на ден с върлината по това въже и като минаваш по въжето отгоре, от единия край до другия и тогава ще напишеш един трактат и всичките вестници ще пишат, че еди-кой си карагьозчия е минал от единия бряг до другия с върлината си! Какво от това, като е минал от единия бряг на любовта до другия? Когато тези хора долу със своите нужди и страдания чакат, казвам слез долу от върлината! Запример често някой от вас има идеята, искате да бъдете някой ангел и да прехвръкнете по света с крилата си, да ви видят хората, такава идея имате. Аз разглеждам този човек, който минава с върлината си по този път, по въжето, това е неговото съзнание. Той не схваща живота. към втори вариант >>
- Какво от това, като е минал от единия бряг на любовта до другия? (втори вариант)
Ако в нашия живот няма слизане, да схванем положението на окръжающите хора, ние много нависоко гледаме. Ти си женен, казваш, на мен и жената като е добре, на целия свят е добре! Целият свят в даден случай представлява една фамилия. Ти си член на човечеството, толкова братя имаш и приятели, 100, 200, 300 хиляди братя, както и да е, отношението е вярно. Ако ти в даден случай не можеш да чувстваш човечеството като една фамилия и ти като един член на тази фамилия и не можеш да имаш присърдце всичко това, което Божият Дух е турил за живота ти, ще мязаш на едно въже, което е опънато, ти си един карагьозчия и ще минаваш няколко пъти на ден с върлината по това въже и като минаваш по въжето отгоре, от единия край до другия и тогава ще напишеш един трактат и всичките вестници ще пишат, че еди-кой си карагьозчия е минал от единия бряг до другия с върлината си! Какво от това, като е минал от единия бряг на любовта до другия? Когато тези хора долу със своите нужди и страдания чакат, казвам слез долу от върлината! Запример често някой от вас има идеята, искате да бъдете някой ангел и да прехвръкнете по света с крилата си, да ви видят хората, такава идея имате. Аз разглеждам този човек, който минава с върлината си по този път, по въжето, това е неговото съзнание. Той не схваща живота. Неговите разбирания са такива. към втори вариант >>
76. Отношение към Бога, УС , София, 1.2.1931г.,
- Като се намерите пред една дълбока река и не знаете да плавате, отсечете няколко дебели клона, преплетете ги и като по лодка ще преплавате реката, ще минете на другия бряг.
Каквито препятствия срещне на пътя си, той трябва да ги преодолее. И стена да срещне, да я премине. Ако срещне на пътя си река без мост, и нея да премине. Как ще я премине? – И за това има лесен начин. Като се намерите пред една дълбока река и не знаете да плавате, отсечете няколко дебели клона, преплетете ги и като по лодка ще преплавате реката, ще минете на другия бряг. – „Имаме ли право да сечем клоните? “ – Ако вашата работа е важна, отсичането на клоните се позволява. Като преминете реката, оставете клоните на брега, други да се ползват от тях. Вашият подвиг ще се отрази добре и върху дърветата, чиито клони сте отсекли. Който не разбира отношенията между живите същества, казва: „Как е възможно да жертваш едно същество за друго? към беседата >>
77. Новата епоха, МОК , София, 15.5.1931г.,
- Обаче който не знае да плува, ще изгуби много време, докато намери лодка или мост, да мине на другия бряг.
– Ако това е така в действителност, насърчавайте се, без да се спъвате. Слугата, който е прекарал повече години при господаря си, естествено ще свърши повече работа. Ако някой е научил изкуството да плува, това не подразбира, че знае всичко. Той може да плува, да владее водата, но като излезе на суша, вижда, че много неща не може да направи. Ето защо, който владее водата, може да свърши много работа. Обаче който не знае да плува, ще изгуби много време, докато намери лодка или мост, да мине на другия бряг. Щом излезе на брега, той влиза вече в ролята си – господар е на сушата. Той започва да работи и си набавя изгубеното време. към беседата >>
78. Красивите линии / Линиите на красотата в природата!, МОК , София, 26.6.1931г.,
- Ти ще трябва да направиш един мост, трябва да минеш от единия бряг до другия. (втори вариант)
Всичките тези процеси се отнасят до човека. Ако ние не можем да сведем положенията, които съществуват в науката за развиването на нашия ум, тогава науката сама по себе си няма отношение към нас. Хармонични отношения няма. Защото, ако един инженер, който строи един мост над една река, вие казвате, това е негова работа. Но един ден ти се намериш в затруднение с живота си, там няма никакъв инженер. Ти ще трябва да направиш един мост, трябва да минеш от единия бряг до другия. Инженер ще станеш, да построиш този мост. И ако не разбираш тази наука, твоята работа ще остане назад, ако разбираш, твоята работа ще тръгне напред. Ти ще си направиш една каруца в ума си да ти тръгне работата. Не ти вървят работите, спре се каруцата на ума и сърдцето ти. Един ден паметта ти спре, спряла се каруцата на паметта ти. към втори вариант >>
- Според мене всеки човек трябва да бъде инженер за себе си и щом се намери пред някаква мъчнотия, веднага да си построи мост от единия бряг на своя ум до другия.
Това може да постигне човек само когато използва всички положения в науката за развиване на своя ум. Наука, която не може да изправи мисълта на човека, не е истинска. Каквато наука и да изучава, човек трябва да я прилага не само във физическия живот, но и в умствения и сърдечния. Виждате, че инженер строи мост от единия до другия край на реката. Казвате, че това може да направи само инженерът. Според мене всеки човек трябва да бъде инженер за себе си и щом се намери пред някаква мъчнотия, веднага да си построи мост от единия бряг на своя ум до другия. Когато се натъкне на противоречие в чувствата си и колата му престане да работи, той сам трябва да си помогне. – Как ще си помогне? – Ще извика своя вътрешен колар, ще го накара да поправи колата му. Щом се изправи колата, работите се нареждат добре. С една дума казано: Човек трябва да има вътрешно отношение към знанието, да се ползва от него не само за задоволяване на своите физически нужди, но да задоволява своите умствени и сърдечни нужди, да решава противоречията на ума и на сърцето си. към беседата >>
79. Оставената торба, ООК , София, 7.10.1931г.,
- Ще влезе в парахода и, през каквито изпитания да мине, в края на краищата, ще излезе на спасителния бряг.
Страхуваш се да не се разбие парахода и да се намериш на дъното на океана. - Кой човек се страхува? - Който не е свързан с Бога. Който има отношение към Бога, преди да се качи на парахода, ще Го запита, да пътува ли с този параход, или да се качи на друг? Ако му се отговори положително, той няма защо да се съмнява. Ще влезе в парахода и, през каквито изпитания да мине, в края на краищата, ще излезе на спасителния бряг. Всичко може да стане с парахода, в който си ти, но няма да потъне. - Защо? - Защото Бог ти е позволил да пътуваш с него. Никаква сила в света не е в състояние да се противопостави на Божиите решения. Ако параходът потъне, това показва, че ти си влязъл в него без позволението на Бога. към беседата >>
81. Законът и Любовта / Противоположности на живота, ООК , София, 13.1.1932г.,
- Реката трябва да върви в границите на своите два бряга. (втори вариант)
Хора, които не се самовладат, нищо не може да постигнат, което и да е. Не е имало никакво изключение в света. Самовладането е необходимо. Ти не си турен да оправяш света. Трябва да имаш воля да се самовладаш. Реката трябва да върви в границите на своите два бряга. Някой път може да излезе навън, но реката, която мени своето корито, е неканализирана, не върви по естествения й път, който природата дала. Какво ще се хвали една река неканализирана, излиза постоянно из бреговете си. Канализираната тече през всичките кюнци. Каква ще бъде водата на тази река, която излиза. Ще носи всичката помия на софиянци. към втори вариант >>
83. Физическият и Божествения живот, ООК , София, 2.3.1932г.,
- Вълните ще бият отвсякъде, но ако вие имате вяра, ще излезете на спасителния бряг. (втори вариант)
Та казвам, вие трябва да имате такава вяра, която да не се разклаща от никакви вътрешни и външни бури. Бъдете като един параход, който вълните бият отзад и отпред, но той не се счупва, издържа. Вълните ще бият отвсякъде, но ако вие имате вяра, ще излезете на спасителния бряг. Няма никаква сила в света, която ще може да ви потопи, докато имате разумно- тo, Божественото в себе си. Докато господства Божественото, там е Господ. Дето господства човешкото, там Бог не е. А човешкото именно трябва да се подчини на Божественото. към втори вариант >>
84. В последното време, НБ , София, 6.3.1932г.,
- Всичко това се заличава, както написаното на морския бряг.
Братът ще отиде при сестрата и ще каже: "Можеш ли това да направиш за мен"? Сестрата ще разчита на брата, братът ще, разчита на сестрата, слугата - на господаря, господарят - на слугата, навсякъде на думата ще си разчитат. Всичко ще върви тъй, както никога не е вървяло. Сега за да накарате някой да направи нещо, колко души трябва да вървят подире му, какви ли не разноски се правят. При това думата няма никакъв резултат. Всичко това се заличава, както написаното на морския бряг. Всичката наша култура като минава времето се заличава. Де е египетската култура, де е вавилонската култура, де е сирийската култура, де е еврейската култура? Има едно малко продължение, остане нещо малко за продължение. Един ден ще бъде така и с нашата култура. към беседата >>
85. Начало на Мъдростта / Две състояния, ООК , София, 16.3.1932г.,
- Мостът, който съединява двата бряга. (втори вариант)
Буквата "с" в думата "истина" показва, че трябва да се движиш. Трябва да се движиш в областта на вечността, във времето и пространството. Тази крива линия означава реалното пространство и реалното време. В буквата "т" горе е препятствието, а отдолу чертата е мощната сила на човешкия дух, който преодолява мъчнотиите. Буквата "н", това са фактите, които съществуват. Мостът, който съединява двата бряга. "А"-то е онзи, който обича истината, който трябва да е в движение. Разумен човек трябва да е. Той не трябва да се обезсърчава от противоречията, дето и да ги среща. Трябва да се справи с тях, с тях да не се колебае. И така истинолюбивият човек е онзи, който никак не се колебае в живота си. към втори вариант >>
86. Подражатели на Бога, СБ , РБ , 7-те езера, 27.7.1932г.,
- Като прескочите от единия на другия бряг, вие ще минете за герой, че не сте хвърлили око на чуждата жена.
Като види, че газите във водата, той ще ви хване, ще ви потопи в нея и ще каже: „Защо петниш жена ми? “ Затова, видите ли мътна вода, отдалеч още се пригответе да прескачате. Това значи: дойдете ли до положение да направите някоя беля, прескочете я. – „Мога ли? “ – Можете, разбира се. Като прескочите от единия на другия бряг, вие ще минете за герой, че не сте хвърлили око на чуждата жена. С други думи казано: не възприемай мисли, които могат да размътят ума ти. Не възприемай чувства, които могат да размътят сърцето ти. Не възприемай сили, които могат да покварят тялото ти. Дойдете ли до нечисти мисли, чувства и постъпки, прескочете ги. Сега вече идеята за мъжа и жената е ясна. към беседата >>
87. Общото благо, СБ , РБ , 7-те езера, 11.8.1932г.,
- Ангелът веднага ви взима на ръце, хвърля се през реката и минава на другия бряг.
Ако един ангел дойде на земята, той ще учуди хората със своята сръчност и сила. Пътувате с него в гората, но замръкнете, стане студено, а вие нямате дрехи, няма къде да се подслоните. Ангелът веднага ще запали огън да се сгреете, ще направи колибка да се приберете и да прекарате нощта. Продължавате пътуването си. Срещате голяма река, няма мост, не можете да я прегазите. Ангелът веднага ви взима на ръце, хвърля се през реката и минава на другия бряг. Изкачвате се по един висок планински връх, почти непроходим. Ангелът се поогледа натук-натам и изведнъж ви повежда по най-хубав път. Не усещате как сте се изкачили на върха. Това значи да пътувате с приятел, който носи в себе си истинско знание, приложимо във всички светове. Той може да ви помогне при всички мъчнотии в живота. към беседата >>
89. Свещен трепет,, ИБ , София, 22.9.1932г.,
- Графът офейква, няма го никакъв, той става на гр...[1] Слугата с лодката отива наново на другия бряг, спуща се, разпръсква всички, взема господарката си, туря я в лодката и я завежда у дома й.
Един германски конт или граф, не зная какъв бил, май граф бил, води една богата германка една вечер да минат една река, води я на забавление някъде, на театър. Той мисли да се жени за нея, ухажва я, носи й подаръци, но същевременно и слугата на тази германка ги придружава. Той с лодката превежда ги на брега и се връща. Като излизат на другата страна, веднага ги нападат разбойници, случайно, не в засада. Графът офейква, оставя момата и тя почва да вика, да плаче. Графът офейква, няма го никакъв, той става на гр...[1] Слугата с лодката отива наново на другия бряг, спуща се, разпръсква всички, взема господарката си, туря я в лодката и я завежда у дома й. Една случайност, която в дадения случай повдига слугата в съзнанието на господарката, а графът пада в очите на момата. Сутринта иде графът с цветя и казва: "Много съм радостен, че вие така сполучливо се избавихте." Тя му казва: "Ще бъдете тъй добър втори път да не ви виждам тук." Един несполучлив опит е туй. Той искаше да заведе тази, богатата мома на театър, но случва се, че разбойници развалят и правят опита му несполучлив, обаче сполучлив за нейния слуга. към беседата >>
- Самосъзнанието и съзнанието на хората мязат да имаш идеите, писани на морския бряг.
Пък ако не е вярно, ще кажа – туй е само едно предположение, една хипотеза, теория. След хиляди години ще се докаже. След хиляди години се доказват само неверните работи, верните работи се доказват само сега. За бъдеще учените хора ще докажат има ли Господ, или не. Въпроса на самосъзнанието и съзнанието, Господа никога няма да го доказват на хората. Самосъзнанието и съзнанието на хората мязат да имаш идеите, писани на морския бряг. Като дойде вълната, ще го заличи. Следователно всичко онова, което е написано на самосъзнанието и съзнанието, всичко това се заличава. Остава туй, което се пренася в подсъзнанието и свръхсъзнанието. След като заминете за другия свят, след като се освободите от тялото, ще познаете. Вие ни най-малко няма да мислите, че сте мъж или жена. към беседата >>
92. Имаше някой человек, НБ , София, 27.11.1932г.,
- Защото или прехвръквам над реката или пък гледам да не види някой и тогава прескоча от единия бряг на другия без мост. (втори вариант)
Че аз не искам да направя всичките мостове изведнъж. Аз също ходя, само отивам да видя, къде хората не са правили мостове. На мене мостове не ми трябват. Когато аз дойда до една река и видя, че тя няма мостове, тогава аз прилагам един от своите методи за преминаването й. Аз не се нуждая от мостове. Защо? Защото или прехвръквам над реката или пък гледам да не види някой и тогава прескоча от единия бряг на другия без мост. Който мине след мене, той нека чака да направят мост и тогава да мине. Или друго нещо правя. Като видя, че наоколо ми няма никой, тогава аз изваждам от джоба си една гумена лодка, с тежина 2 килограма, надуя я и вляза с нея във водата. Като премина на другия край, пак свивам лодката, прибирам я в джоба си и продължавам по-нататък по пътя си. Питате: Как премина реката? към втори вариант >>
- Защото или прехвръквам над реката, или пък гледам да не види някой, и тогава прескачам от единия бряг на другия без мост.
Че аз не искам да направя всичките мостове изведнъж. Аз ходя само да видя де хората не са направили мостове. Мене мостове не ми трябват. Когато аз дойда до една река и видя, че тя няма мостове, тогава аз прилагам един от своите методи за преминаването ѝ. Аз не се нуждая от мостове. Защо? Защото или прехвръквам над реката, или пък гледам да не види някой, и тогава прескачам от единия бряг на другия без мост. Който мине след мене, той нека чака да направят мост, и тогава да мине. Или друго нещо правя. Като видя, че наоколо ми няма никой, тогава аз изваждам от джоба си една гумена лодка на тежина два килограма минимум и влизам с нея във водата. Като премина на другия край, пак свивам лодката, прибирам я в джоба си и продължавам нататък пътя. Казвате: „Как премина реката? към беседата >>
93. Новата канализация, ООК , София, 30.11.1932г.,
- При една буря, кралят излязъл с трона си на самия бряг, да наблюдава, как бушуват вълните.
Един от придворните му, голям ласкател, винаги ласкаел краля. Казвал му: Ти си единственият човек в света, пред когото всичко отстъпва. И природните стихии отстъпват пред тебе. Достатъчно е да кажеш една дума, за да ти се подчинят. Един ден кралят заповядал да му построят дворец на брега на морето, отблизо да се любува на неговата красота. При една буря, кралят излязъл с трона си на самия бряг, да наблюдава, как бушуват вълните. Придворните били около него и, като виждали, как вълните се надигат и удрят брега, съветвали краля да отстъпи от мястото си, да не го завлекат вълните. Той не слушал никого. С вдигната нагоре ръка, той казвал: Заповядвам на вълните да отстъпят навътре! Никакъв отговор. Морето все повече бушувало. към беседата >>
94. Новото знание, УС , София, 11.6.1933г.,
- Който живее на чист въздух, той е на спасителния бряг; който живее в нечист въздух, той е изложен на болести и смърт.
– Искал да се проветрява, затова имал дупки на дрехите. – Щом иска да се проветрява, това показва, че той живее в нечист въздух. Видите ли, че една къща има много прозорци и все големи, това показва, че тя се нуждае от много проветряване, въздухът й е нечист. И това не е лошо. За предпочитане е къщата често да се проветрява, отколкото да има малки, тесни прозорци и да не може да се проветрява. Който живее на чист въздух, той е на спасителния бряг; който живее в нечист въздух, той е изложен на болести и смърт. Радвайте се, че имате прозорци и на къщата си, и на тялото си. Прозорците на тялото са двете очи, чрез които човек се свързва с външния свят. Това е една позната истина. към беседата >>
96. Един удар, СБ , София, 2.9.1933г.,
- Слугата карал лодката и благополучно стигнали на другия бряг.
Ще кажете, че харесвате нещо в него и затова го обичате. Питам: ще обичате ли този човек, ако любовта му не издържи? Един граф се влюбил в една млада, красива германка и често отивал в дома ѝ, като изказвал любовта си чрез подаръци, чрез носене букети, цветя. Работата дошла почти до женитба. Една вечер те решили да се разходят из околността на града, но трябвало да минат с лодка през близката до града река. Слугата карал лодката и благополучно стигнали на другия бряг. Едва стъпили на брега, от гората излезли няколко разбойници и ги нападнали. Графът успял да избяга. Възползвани от това, разбойниците се нахвърлили върху момата, с цел да вземат от нея пари, или някакви скъпоценности. Тя започнала да вика, да се брани и потърсила с очи графа, да ѝ се притече на помощ, но останала изненадана като видяла, че той избягал. Обаче, слугата, който останал с нея, веднага се притекъл на помощ: ударил на единия, на втория, на третия разбойник по един юмрук в устата и ги прогонил. към беседата >>
102. Да имат живот, НБ , София, 22.12.1935г.,
- Защото това ваше верую ще ви изведе на спасителен бряг.
Ние трябва да се радваме на голямото разнообразие, което съществува в света. Ние трябва да се радваме на всички веруюта, каквито и да са те. Радвайте се на всички веруюта, били те от умствен или от духовен характер. Всяко верую в света има свое приложение, макар и в най-малък размер. Вярвайте в своето верую, но дръжте го за себе си. Защото това ваше верую ще ви изведе на спасителен бряг. Ако нямате това верую, вий ще се изложите на по-голяма опасност. Следователно, не желайте да имате едно тяло, като другите хора. Това тяло, което ви е дадено, то е най-подходящо за вас. Един американски професор казваше: Аз за нищо в света не бих желал да заменя своето тяло, с това на някой цар. Онова, което имам, струва повече, отколкото това, което един цар има. към беседата >>
104. Стара и нова българска песен, МОК , Витоша, 1.5.1936г.,
- Учените хора мязат когато пишеш стихотворения на морския бряг, че като дойдат вълните нищо не остава.
Сегашните хора се смущават. „Виж, казва, колко учен човек е.“ Учеността се добива в една минута и се изгубва в една минута. Туй, което сегашните хора имат, той е учен човек, но той дошъл да се прероди и нищо не останало в него. Всичко туй се е изличило. Учените хора мязат когато пишеш стихотворения на морския бряг, че като дойдат вълните нищо не остава. Кое остава в човека? Само доброто остава в човека. Злото не остава. Всички ония знания, в които е проникнало злото, изчезват, те няма да останат. Онова знание, което човек придобие при Божията Любов, при Божията истина, те ще останат сега. към беседата >>
107. Двете колела, МОК , София, 9.10.1936г.,
- Изправя се до брега на реката и гледа да заеме такова положение, при което козирката му да опре до другия бряг. (втори вариант)
Тази работа трябвало бързо да стане. Вика Наполеон един от своите инженери и му заповядва да направи един мост. – “Нямам инструменти, Ваше Величество.” Казва: “В 25 минути ако не построиш мост, ще те застрелям. За 25 минути, за половин час мостът трябва да бъде готов, иначе ще бъдеш застрелян.” Той седи, върти се, какво да прави. Идва му една идея. Изправя се до брега на реката и гледа да заеме такова положение, при което козирката му да опре до другия бряг. След това гледа до коя точка се опира краят на козирката му, тогава измерва това разстояние и вече знае колко ще бъде дължината на моста и започва да строи. Някога и на вас ви кажат за 25 минути да построите един мост. Ако не можете, ще последва смърт. Като мислил този инженер, идва му на ум да използва козирката си. Ще кажете, че не е човешко да изисква да построи мост без никакви инструменти и ако не може да го застреля. към втори вариант >>
- Идва му една идея, изправя се до брега на реката и гледа да заеме такова положение, при което краят на козирката му да опре на другия бряг.
Ще се намериш в положението на онзи наполеонов инженер, на когото заповядали да направи мост за двадесет минути, за да минат войските през една река. Вика Наполеон един от своите инженери и му заповядва да направи бързо един мост. – „Нямаме инструменти, Ваше величество“. Императорът казва: „За двадесет и пет минути, за половин час мостът трябва да бъде готов, иначе ще те застрелят! “ Той седи, върти се, какво да прави? Идва му една идея, изправя се до брега на реката и гледа да заеме такова положение, при което краят на козирката му да опре на другия бряг. След това се обръща и гледа пак в коя точка опира краят на козирката му. Тогава измерва това разстояние, вече знае дължината на моста и започва да строи... към беседата >>
108. Така трябва да бъде издигнат Син Человечески!, НБ , София, 24.1.1937г.,
- Казвам: Щом дими, той е на спасителния бряг, на спасителна точка.
Като ви гледам, когото срещна, виждам, че сте много добри хора. Вие сте запалени вече и сте започнали да димите. Казвате, че някой човек дими. Казвам: Щом дими, той е на спасителния бряг, на спасителна точка. Ако някой никак не дими, аз го съжалявам. Аз не облажавам хора, които никак не димят. Като вляза в един дом и видя, че вътре дими, казвам: Добре е това, огънят се е запалил, не гори още добре, правилно, но горението ще се усили. – „Не може ли без дим? “ – И без дим може, но при сегашните условия по-добре е да има дим, защото ще има и силен огън след време, отколкото да няма никакъв дим. към беседата >>
110. Бяга в Тарсис, НБ , София, 6.6.1937г.,
- Те като спорят в света, тогава се хваща тази диагоналната линия, по която хората ще излязат на спасителния бряг.
Сега може да оспорвате. Аз твърдя върху научно основание. Който оспорва... В науката има спор. Двама души, които се спорят – двама души като теглят въжето. Коя е посоката на истината, по която вървят хората? Те като спорят в света, тогава се хваща тази диагоналната линия, по която хората ще излязат на спасителния бряг. Двама души – единият обича, другият мрази. Те теглят едно и също въже. Че, любовта е едно въже – единият на едната страна, който мрази, и другият на другата страна, който обича. Онзи, който мрази, тегли въжето към себе си и онзи, който обича, и той тегли въжето към себе си. Тогава има посока по средата. към беседата >>
111. Свободно даване, СБ , РБ , София, 22.8.1937г.,
- За него е важно да знае, като се е качил на парахода, ще стигне ли другия бряг на океана, или ще потъне в дълбочините му.
Тогава, по-добре останете на сушата и чакайте друг параход, здрав, сигурен, на който напълно можете да разчитате. Ако човек слиза на земята, за да потъне и да се удави, по-добре да не слиза. Често светските и религиозните хора искат да се представят, че живеят добре, но външно само. Не е въпрос човек да се представя такъв, какъвто не е. Това няма да го спаси. За него е важно да знае, като се е качил на парахода, ще стигне ли другия бряг на океана, или ще потъне в дълбочините му. Ако потъне, по-добре да не се качва на парахода, да отложи пътуването си за по-благоприятно време. Ако стигне благополучно на другия бряг, има смисъл да се качва на парахода. Мнозина се хвалят с вярата си и казват, че разчитат на нея. Някой вярва в парахода, но ако той потъне, къде остава неговата вяра? Друг вярва в баща си и в майка си, но ако те умрат, къде остава неговата вяра? към беседата >>
- Ако стигне благополучно на другия бряг, има смисъл да се качва на парахода.
Често светските и религиозните хора искат да се представят, че живеят добре, но външно само. Не е въпрос човек да се представя такъв, какъвто не е. Това няма да го спаси. За него е важно да знае, като се е качил на парахода, ще стигне ли другия бряг на океана, или ще потъне в дълбочините му. Ако потъне, по-добре да не се качва на парахода, да отложи пътуването си за по-благоприятно време. Ако стигне благополучно на другия бряг, има смисъл да се качва на парахода. Мнозина се хвалят с вярата си и казват, че разчитат на нея. Някой вярва в парахода, но ако той потъне, къде остава неговата вяра? Друг вярва в баща си и в майка си, но ако те умрат, къде остава неговата вяра? Трети вярва в Свещените книги, в онзи свят, който те описват. Той сам ходил ли е в онзи свят? към беседата >>
112. Вечно подмладяване / Закон за вечна младост, ООК , СБ , РБ , София, 22.9.1937г.,
- Той иска да премине на другия бряг на реката, но не знае как — мост няма. (втори вариант)
Това, което днес ви говоря, е познато на всички, но имате известни съображения, поради които не го прилагате. Седи един човек край брега на една река, облечен с хубави, нови дрехи. Той иска да премине на другия бряг на реката, но не знае как — мост няма. Да я прегази, това значи, да намокри новите си дрехи, а не иска да се мокри. Да съблече дрехите си и да преплува реката, и това не иска да направи. Отдалеч някъде той вижда, че се задават крадци. Той вече не мисли. Хвърля се в реката, преплува я и се спасява. към втори вариант >>
113. Бъдете щедри, МОК , София, 7.1.1938г.,
- Ако реката ми се похвали, че много вода минава, не са двата бряга, които образуват водата.
И тъй като започнете някои да остарявате, какво ще стане с вас? Докато сте млади насърчавате се, понеже майка ви, баща ви, насърчавате се. Гледам младите насърчават се, въодушевяват се. Не е това. Всички съвременни хора са роби на стари идеи, стари мисли, стари желания, които сега у тях функционират. Ако реката ми се похвали, че много вода минава, не са двата бряга, които образуват водата. Водата от друго място иде. Вие казвате, че обичате някого. Аз другояче разбирам любовта. Малко хора съм срещал да обичат. Щом той те обикнал, той веднага ще се докачи, че не го обичаш. към беседата >>
114. Законът на хармонията в тялото, МОК , София, 4.2.1938г.,
- Терцата е мост, който се прави на двата бряга – 1 /едно/ е първия бряг, 2 /две/ е втория бряг – 3 /трите/ е мостът, който съединява противоречията.
Но човек може и в най-добрия живот да се удави. И в най-лошия живот нищо няма да остане, но и в най-добрия живот нищо няма да остане. Питам: Ако се обърнеш на пепел, и ако се удавиш, каква е разликата? Да допуснем, че и двете може да станат. Следователно, за да не се удавиш, трите, това е терцата. Терцата е мост, който се прави на двата бряга – 1 /едно/ е първия бряг, 2 /две/ е втория бряг – 3 /трите/ е мостът, който съединява противоречията. Те са двата бряга, тук текат мощни сили на природата, и меките, и силните. Между двама души приятели ти не може да се намесиш. Може ли да влезеш между двама приятели, които се обичат? – Не може, завличат те и двамата. Ако се намесиш, ще те завлекат. към беседата >>
- Те са двата бряга, тук текат мощни сили на природата, и меките, и силните.
И в най-лошия живот нищо няма да остане, но и в най-добрия живот нищо няма да остане. Питам: Ако се обърнеш на пепел, и ако се удавиш, каква е разликата? Да допуснем, че и двете може да станат. Следователно, за да не се удавиш, трите, това е терцата. Терцата е мост, който се прави на двата бряга – 1 /едно/ е първия бряг, 2 /две/ е втория бряг – 3 /трите/ е мостът, който съединява противоречията. Те са двата бряга, тук текат мощни сили на природата, и меките, и силните. Между двама души приятели ти не може да се намесиш. Може ли да влезеш между двама приятели, които се обичат? – Не може, завличат те и двамата. Ако се намесиш, ще те завлекат. Често всичките стълкновения произтичат, че те искат да се намесят между числото едно и две, да влезеш вътре. към беседата >>
117. Ценности на любовта, СБ , РБ , 7-те езера, 27.7.1938г.,
- От силната вода лодката им се разбила, но те могли щастливо да се спасят: единият от тях стъпил върху една от дъските на лодката и се оста-вил на водата, да го отнесе на спасителния бряг.
Двама млади американци отишли да видят Ниагарския водопад. Те влезли в един хотел да си починат, дето пийнали повече, отколкото трябва. Като се развеселили, те се качили на една лодка, да се поразходят по горното течение на водопада. По невнимание те закарали лодката доста близо до падащата вода и незабелязано се спуснали по течението й. От силната вода лодката им се разбила, но те могли щастливо да се спасят: единият от тях стъпил върху една от дъските на лодката и се оста-вил на водата, да го отнесе на спасителния бряг. Вторият, обаче, скочил върху една голяма канара и останал там, докато му дойде помощ отвън. Хората, които били в хотела и около водопада, се събрали на съвет да обмислят, как да им помогнат. Значи, първият получил нещо от дъската, а вторият – от канарата. към беседата >>
118. Една свещена идея, УС , София, 4.12.1938г.,
- Мисля, един от турските султани, Мехмед ли беше, или Меджид, но който и да е бил, един ден той пътувал инкогнито в Цариград и искал да премине през Босфора от единия бряг до другия, да не го познават хората, че е султанът.
Та ви казвам, ползвайте се сега от оная любов, която изпраща своята топлина. А вие искате много. И хубаво е, не е лошо което искате, но не му е времето. Та ще ви наведа онзи пример. Мисля, един от турските султани, Мехмед ли беше, или Меджид, но който и да е бил, един ден той пътувал инкогнито в Цариград и искал да премине през Босфора от единия бряг до другия, да не го познават хората, че е султанът. И се качил на една лодка. Султанът пита лодкаря как поминава, какво е времето. Лодкарят обаче го познал и отговаря: „Слава Богу, във времето на Султан Мехмед много съм добре, благодарим на Бога! “ Тогава турският султан – падишах, му казал на турски: „Синко, този свят мяза на един голям казан, котел със 7 превезла, та хвани единия и си прекарай живота добре.“ Този лодкар казал: „Много умно казал този човек! “ На излизане султанът му дава една турска лира, но онзи казва: „А, не, я ми дайте онова изречение, което ми казахте сега.“ И султанът изважда една книжка и му написва тези думи и се подписва отдолу. към беседата >>
119. Основното правило, УС , София, 22.1.1939г.,
- Един ходил в кръчмата и се напил и вечерта минал по един голям бряг, по едно дърво, което било толкоз тясно, че можел да падне и да се убие.
Сега е настанало време, когато човек трябва да се справя със себе си. Няма по-мъчна работа в света от това да се справиш със себе си. За да бъдеш герой, трябва да знаеш, трябва да имаш светлина, да виждаш какво е истинското положение на човека. Има ред факти, които показват какво може да свърши страхът. Един ходил в кръчмата и се напил и вечерта минал по един голям бряг, по едно дърво, което било толкоз тясно, че можел да падне и да се убие. На другия ден, като видял през какво дърво е минал, от страх му побеляла главата – как не се убил. Та вие постоянно се плашите от неща, които сте минали, като видите през каква голяма опасност сте минали. към беседата >>
123. Постиженията на човека, УС , София, 4.2.1940г.,
- Казва морето: „Дотогава, докато ти пишеш на моя бряг, ти си глупав.“ Когато напишеш в душата си и започнеш да живееш по тая философия, че аз да не мога да го залича, то е любов.
Сега, туй което ви говоря е потребно, за да произведе един резултат. Колкото и да ви говоря, може да ви говоря още сто години, ако вие не възприемете това, вие се намирате в положението на човек, който е на брега на морето и пише на пясъка: „Бог е Любов.“ Дойдат вълните, казват: „Не е любов.“ Изтрият написаното. Ти пак пишеш: „Бог е Любов.“ Вълните казват: „Не е любов“ и изтриват. Целия ден вие пишете, те заличават. И в края на краищата, кое ще излезе вярно? Казва морето: „Дотогава, докато ти пишеш на моя бряг, ти си глупав.“ Когато напишеш в душата си и започнеш да живееш по тая философия, че аз да не мога да го залича, то е любов. Тази любов, която всеки може да заличи във вас, вие сте при морето и пишете на пясъка. Вие напишете да живеем по любов. Заличи го. Любов е само онова, което остава в тебе, което те прави силен, мощен, което те прави безсмъртен. Нашата цел е да станем безсмъртни. към беседата >>
126. Дете, възрастенъ и старъ / Дете, възрастен и стар, ООК , София, 30.10.1940г.,
- Едната е на единия бряг, другата на другия бряг. (втори вариант)
Един анекдот има за две българки. Едната от тях говорила много, другата била мълчалива. Минават по една река и двете се скарали. Едната е на единия бряг, другата на другия бряг. Едната говори много, кара се, вика. Другата мълчи. Онази й казва: „Слушай, кажи нещо, че ще се пукна.“ Дяволът, когато ви хука, вие да седите спокойни, слушайте го. Той иска да ви предизвика вие да говорите. Щом вие говорите, вие сте изгубили сражението. към втори вариант >>
129. Трите придобивки, УС , София, 13.4.1941г.,
- 40 дена ще пътуваш, докато минеш от единия бряг до другия бряг.
Ще се учиш да обичаш, защото ще пазиш равновесие. Ти не може да обичаш някого, понеже има смрад, краката му миришат, ръцете, дъхът му мирише. Ако тук малкия смрад не може да го носиш, как ще го носиш онзи, в който ако паднеш, 250 години трябва да се переш, докато се изчистиш. Ти трябва да обичаш, че ще минеш по-лесно. 40 дена ще взема, докато се мине от този свят в оня свят. 40 дена ще пътуваш, докато минеш от единия бряг до другия бряг. Ще ходиш, ще се връщаш, ще ходиш, ще се връщаш 40 дена, на 40-ия ден ще ти отворят вратата. Има врата там, че трябва да минеш в другия свят. Идеш до вратата, ще се върнеш назад. 40 дена наред ще те изпитват. Най-напред ще те питат как си живял, върнат те назад. към беседата >>
- Единият е на единия бряг, другият е на другия.
Ти имаш желанието да ядеш. На желанието да ядеш първата побудителна причина коя е? Представете си, че вие сте двама приятели. Допуснете, че вие се намирате на двата бряга. Допуснете, че A е единият бряг, B е другият. Единият е на единия бряг, другият е на другия. Онзи от брега B е по-силен. Допуснете, че тази река е широка два–три метра. Посочват ви един прът, за който се хващате. Хващате се за пръта, засилвате се и прескачате реката. B ви дава един подтик отвътре, но в същото време ви дава един подтик отвън, да ви помогне. към беседата >>
131. Да дойде при мене, УС , София, 27.4.1941г.,
- Или някой човек иска да мине през някоя река, ще го вземеш, ще го пренесеш от единия бряг на другия.
На един човек искаш да направиш добро по същия начин. Искаме да ни обичат хората или да ни любят. Тогава няма да идеш при някое сухо дърво да искаш от него, но ще идеш при някое плодно дърво, което е окичено с плодове, отгоре ще вземеш и като вземеш, ще благодариш. Като полееш цветето, ще благодариш, че Бог ти дал условия да помогнеш. Може да видиш една мравка, която се дави във водата, помогнеш ѝ, това е любов. Или някой човек иска да мине през някоя река, ще го вземеш, ще го пренесеш от единия бряг на другия. Това е любов. Някой човек е обезсърчен, ще му кажеш една дума да го насърчиш. Това е любов. Дал си му нещо. Някой е невежа, ще го учиш, някой не знае да свири или да пее, на каквото добро научиш човека, това е любов, която ти можеш да имаш. към беседата >>
132. Три основни тона, ООК , София, 18.6.1941г.,
- На морският бряг, ако нарисува – ще дойдат вълните и ще го заличат. (втори вариант)
Доброто дава основните тонове – до, ми, сол – доброта, справедливост и разумност. Това са основните тонове. В сол нещата цъфтят, в ми нещата вземат посока. Един художник, за да нарисува една картина, трябва да разбира какво нещо е ми. За да може да рисува, трябва да има хубаво платно, не може да рисува на каквото и да е платно. На морският бряг, ако нарисува – ще дойдат вълните и ще го заличат. Трябва да има хубаво платно. Сега влизам в положението, развивам една философия. Казвам: Пейте добре. Но комуто и да кажа от вас, се стеснява. Някой път аз може да пея. към втори вариант >>
136. Малкият опит / Малък опит, СБ , София, 10.9.1941г.,
- Така минал той на другия бряг на реката.
За тази цел той поставил на една река две дъски, една до друга и накарал войника да мине реката само по едната дъска. Като видял, че ще падне във водата, войникът приложил хитрост: с единия крак стъпил на едната дъска, а с другия – на втората и извикал: „Ваше, високоблагородие! Да живее отечеството, да живеете и вие! С единия крак вървя за отечеството, с другия – за вас. Ако отечеството не съществуваше, вие нямаше да бъдете полковник“. Така минал той на другия бряг на реката. Полковникът се засмял, потупал го по рамото и му казал: „Лошо правиш, че пиеш, но добре мислиш“. Мисли право и върви напред. Следователно не е забранено да мисли човек за велики и красиви работи. Забранено е да живее зле и да допуска лоши мисли в ума си. към беседата >>
140. Най-малкото добро, ООК , София, 10.6.1942г.,
- Ще си измия краката, ще си измия пръстите, с чисти крака като мина на другия бряг, ще погледна и ще бъда доволен.
Когато аз минавам през някоя река и трябва да я пребродя, имам едно правило: изувам обущата си, чорапите си и измивам краката и така минавам с чисти крака. Мушиците, хората надолу ще пият. Аз с калните крака да мина, това е небрежност. Имам пред вид като мене, да не калям, тревата да мина с чисти крака, да предам нещо от своя живот в тази вода, че който пие отдолу, да му тръгне. Ако мина с кални крака, ще влоша живота му. Ще си измия краката, ще си измия пръстите, с чисти крака като мина на другия бряг, ще погледна и ще бъда доволен. Никой няма около мене, но като си измия краката, аз съм доволен, всичките мушици, които пият вода, ще бъдат весели, понеже минал един човек. Ако мина с нечисти крака, кой ще знае, че са нечисти? Аз съм правило за себе си. То за мене е музика. Казва: „Нямам време.“ към беседата >>
141. Заслужава да прави добро, ООК , София, 22.7.1942г.,
- (Учителят свири жива българска песен.) Той търси един начин, блъскане от единия бряг на другия бряг, няма разрешение на този въпрос.
(Учителят нагласи цигулката си и свири, взема отделно тонове.) Какво означава това? (Учителят свири.) Българинът, който не е знаел, който изменил тази хармония. (Учителят свири българска песен.) Той се оплаква: „Лоши времена, лоши години, неразбрани хора, какво ще се прави, какво ще се прави? “ Ще ваксаш обуща. Какво ще се прави? (Учителят свири жива българска песен.) Той търси един начин, блъскане от единия бряг на другия бряг, няма разрешение на този въпрос. Как няма разрешение? Отклонил се той от Божествената хармония. (Учителят свири ритмично.) Движение, казва. към беседата >>
142. Самовъзпитание, СБ , РБ , НБ , София, 2.8.1942г.,
- Онези, които са акробати, те минават на другия бряг.
Та когато минават през тази зона, както Мойсей дигна тоягата и раздели Червеното море, те така разделят тази зона. Който няма знание, дави се в това море. Тази зона представя една голяма пропаст. Мостът, по който минават, бил тънък като паяжина, че душите трябвало по тази паяжина да минават. Като гледали пропастта, малко души минавали, завива им се свят и падат. Онези, които са акробати, те минават на другия бряг. Значи, които са праведни. Грешните падат. Този конец на грешника се къса, но праведният, понеже е лек, минава. Затуй, при конеца като дойдеш, всичко, каквото си придобил, ще го оставиш. Ако не го оставиш, къса се този конец и отиваш долу. към беседата >>
143. Любов и обич, УС , София, 9.8.1942г.,
- Виждам ги: единият на единия бряг, другият на другия бряг, че двамата се карат, пререкания има.
Запример боли те коляното. Слушаш беседата, но в коляното се развива една беседа, съдържанието на беседата е много интересно. Някой път имаш главоболие. Сега главоболието: то е разправия в главата, вземане и даване. Братя и сестри, като не могат да се споразумеят в главата, започват да се карат. Виждам ги: единият на единия бряг, другият на другия бряг, че двамата се карат, пререкания има. Карали се две жени селянки, едната на едната страна, другата на другата страна. Едната говори, другата мълчи, едната говори, говори, другата мълчи. Тя казва: „Кажи нещо, мари, ще се пукна.“ Какво ще ѝ каже? Среща те, казва: „Ти си невежа.“ „И ти си невежа. Невежа... простак... некултурен... зелен си още, неузрял...“ После: „Не си духовен...“ Още: „Божествен не си станал...“ към беседата >>
144. Малки възможности, СБ , РБ , София, 20.9.1942г.,
- Докато момата и момъкът разчитат на малките възможности, те са на спасителния бряг на живота.
Търсете малките възможности и на тях уповавайте. Докато момата и момъкът разчитат на малките възможности, те са на спасителния бряг на живота. Стремят ли се към големите възможности, те влизат във вълните на морето и започват да се давят. Докато не са женени, младите са свободни, разчитат само на онова, което е вложено в тях. По едно време родителите, приятелите и познатите им започват да ги увещават да се оженят, да придобият щастието. Щом се убедят, че женитбата им носи щастие, те тръгват по пътя на големите възможности и там загазват. Момъкът намира една млада, красива мома и започва да поетизира пред нея: Ти си ангел, божество; ако се ожениш за мене, ще ме спасиш. към беседата >>
145. Неможко и можко, МОК , София, 16.10.1942г.,
- Добре, вие казвате: "Не мога", ето аз какво разбирам: Седя при една река и "Не"-то означава, че между мен и другия бряг няма мост.
С години седите и чакате, някой да ви запали собата. Вие можете сами да драснете и да запалите дървата. Да не чакате отвън. Най-добрият слуга сте вие, който може да свърши тая работа най-бързо и най-ефикасно. Ако чакате другите хора да го направят, то е въпрос проблематичен. Добре, вие казвате: "Не мога", ето аз какво разбирам: Седя при една река и "Не"-то означава, че между мен и другия бряг няма мост. Аз седя на единия бряг и няма мост да мина, следователно не мога да мина. Не, че не мога, но трябва да направя мост. Досега трябваше да направя този мост. Като направя моста, ще кажа: Аз мога. Докато мостът не е направен, "Не"-то е на място. към беседата >>
- Аз седя на единия бряг и няма мост да мина, следователно не мога да мина.
Вие можете сами да драснете и да запалите дървата. Да не чакате отвън. Най-добрият слуга сте вие, който може да свърши тая работа най-бързо и най-ефикасно. Ако чакате другите хора да го направят, то е въпрос проблематичен. Добре, вие казвате: "Не мога", ето аз какво разбирам: Седя при една река и "Не"-то означава, че между мен и другия бряг няма мост. Аз седя на единия бряг и няма мост да мина, следователно не мога да мина. Не, че не мога, но трябва да направя мост. Досега трябваше да направя този мост. Като направя моста, ще кажа: Аз мога. Докато мостът не е направен, "Не"-то е на място. Какво показва "Не"-то? към беседата >>
147. Отвън дрънкането, отвътре ученето, УС , София, 6.12.1942г.,
- В тия усилни времена, в които се намираме, само Божията любов може да ни извади на спасителния бряг, няма никаква несигурност.
То е ужасен закон - когото любовта е хванала, прах и пепел ще стане. Ако я слушате, най-голямото благословение, което в света може да дойде, тя го носи. Следователно Бог е любов и когато Той ни призовава, трябва да бъдем готови всички. Както е Той благ към нас, и ние трябва да се научим, както онзи син се връща при баща си, да се научим да Му служим. И тогава ще дойде благословението до нас. В тия усилни времена, в които се намираме, само Божията любов може да ни извади на спасителния бряг, няма никаква несигурност. През тия мъчнотии, в които сега се намираме, единствена е Божията любов, която може да ни избави. Единствено е Божията любов, която може да ни избави от смъртта; единствено е Божията любов, която може да ни избави от сиромашията; единствено е Божията любов, която може да ни избави от болестите, от несгодите, от недоразуменията. Единственото нещо е Божията любов, която може да ни избави. Но да потърсим Господа с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила. Да се решим да Му слугуваме доброволно. към беседата >>
148. Пожелаване, УС , София, 3.1.1943г.,
- Значи онзи, който обича, е на единия бряг, вие сте на другия бряг.
Не си разбират езика. Туй неразбиране, дето хората не си разбират езика на любовта, уподобявам на следното: един млад момък среща един стар дядо, който си купил нова шапка. Казва: „Добър ден, дядо.“ „На пазар ходих“ – казва дядото. Онзи пак му казва: „Добър ден.“ „Хубав, добър, купих го веке.“ Идеята в моя ум, ето как седи. Казва: „Аз не ви обичам.“ Че вие не сте разбрали. Значи онзи, който обича, е на единия бряг, вие сте на другия бряг. Доста широка, голяма река. Онзи, който ви обича, е на лявата страна на реката. Ти си бил на дясната. „Не ви обичам“ значи, че е на дясната страна. Не че не ви обича, но има нещо, което препятства. към беседата >>
- Като турите любовта, ще се образува ност, махване н-то, минал си на неговия бряг.
Доста широка, голяма река. Онзи, който ви обича, е на лявата страна на реката. Ти си бил на дясната. „Не ви обичам“ значи, че е на дясната страна. Не че не ви обича, но има нещо, което препятства. Като турите любовта, ще се образува ност, махване н-то, минал си на неговия бряг. Сега реката тече между вас. Как ще се обичате? Трябва да се хванете, да се ръкувате. Казвам, когато някой казва, че не ви обича, направете мост, да се обикнете. Не ви обича, значи мост няма. към беседата >>
149. Първата любов, МОК , София, 12.2.1943г.,
- После "оня свят", "Н" е на противоречие, ако не можеш от единия на другия бряг да минеш.
Вие често седите и казвате: Какво ще бъде на оня свят? Ако не знаеш да ядеш, на оня свят зле ще ти бъде. "Оня свят" значи условия. После "оня свят", "Н" е на противоречие, ако не можеш от единия на другия бряг да минеш. "Я" = "И А" – според мене то е човек, който седи празен, да знаеш как да го натовариш. Значи оня свят е на условия, на противоречия и на товар. Да идеш в оня свят, ще имаш условия, ще имаш противоречия, ще ги примириш. Като отивате в оня свят, щом се намерите в противоречия, и ако използвате условията, ако примириш противоречията и се натовариш, ти си в оня свят. Щом не използваш условията, щом не знаеш да примириш противоречията и не знаеш как да се натовариш, в оня свят не можеш да бъдеш. към беседата >>
150. Път на избавление, УС , София, 30.5.1943г.,
- Отива на другия бряг.
Дойде до реката, и няма мост. Разсъждава и казва: „Че трябваше да направят мост, да има откъде да се мине. Какво е това безобразие, да няма направен мост? “ Така разсъждава как да няма мост. Но идват разбойници и той, като ги вижда, хуква и минава реката. Отива на другия бряг. Научава се да плава и така се освобождава от разбойниците. А те, понеже не искат да се оквасят, казват: „Нека си върви.“ Ако имаше мост, той щеше да мине по моста, но и разбойниците щяха да минат по моста, да го оберат. Благодарение, че няма мост, не е обран. Вие, като минавате реката, без мост ще минете, и опасността ще остане на брега, няма да дойде при вас. Човек, който минава през големи мъчнотии, не го обират. към беседата >>
152. Умът и сърцето, МОК , София, 4.6.1943г.,
- Единият бряг е невежеетвото, другият бряг е науката, мостът е по средата, съединява ги.
Колко гениални хора са работили, докато създадат буквите. Сегашните хора казват: Не, не. "Не"-то показва, че има противоречие, тече вода, мост трябва да се направи и по този мост да може да се минава. Що е мост? – Противоречие имаш, трябва да учиш. Единият бряг е невежеетвото, другият бряг е науката, мостът е по средата, съединява ги. Невежеството и науката са свързани. Що е науката? – Науката е мост, по който трябва да минем и по който човек може да влезе в знанието. Който не иска да учи, да пише буквата "Н". Когато нещата не са верни, има много дрънкане, когато нещата са разумни, образуват сладчина. към беседата >>
153. Раждането, СБ , РБ , София, 29.8.1943г.,
- Често мостовете на хората се топят и преминаването от единия бряг на ръката до другия става невъзможно.
Щом дойде пролетта, ледът започва да се топи, омеква и губи своята самостоятелност. Ако искате да минете някоя река без мост, трябва да чакате зимата. Тогава и пешеходци, и коли минават по замръзналата река без мост. През пролетта и лятото, за да минете реката, трябва да потърсите мост. Дълбока е реката, не можете да я прегазите без мост. Често мостовете на хората се топят и преминаването от единия бряг на ръката до другия става невъзможно. – Защо се топят мостовете на хората? – Защото имат неприятели. Пролетта и лятото, които са неприятели на леда, на ледените мостове, са добри приятели на здравето, на плодородието, на житото, на водата, на въздуха. Значи, това, което подържа якостта на моста, става причина да треперят хората, да се свиват от студ. към беседата >>
- Буквата "Н" показва, че трябва да туриш мост на реката и да минеш на другия бряг, където те чака буквата "Е".
Казвам: Не се обезсърчавайте! Влезе в ума ти една отрицателна мисъл и ти казваш: Не съм даровит човек, нищо няма да излезе от мене. – Тури запетая след частицата "не" и кажи: Не, даровит съм. Частицата "не" е река с двата си бряга. Не можеш да минеш от единия бряг на другия, ако не туриш мост между тях. Буквата "Н" показва, че трябва да туриш мост на реката и да минеш на другия бряг, където те чака буквата "Е". Тази буква показва начина за разрешаване на задачата. Тя е закон на хармонията. За онзи, който не разбира този закон, "не" е отрицателна частица. За онзи, който го разбира, "не" е положителна частица. Буквата "Н" казва: Мислиш ли, че не мога да свърша тази работа? към беседата >>
- Ти се намираш в положението на онзи човек, който искал да пренесе вълка, агнето и сеното от единия на другия бряг на реката.
Ако търговецът ги продава по 20 лв. килограма, ти ги продавай по пет лева. Виж тогава, няма ли хората да те обичат и започнат да те посещават. Казваш: Кой ще се занимава с плодни дървета? Искам наготово да получа всичко. Ти се намираш в положението на онзи човек, който искал да пренесе вълка, агнето и сеното от единия на другия бряг на реката. Как да ги пренесе? Ако пренесе първо агнето и сеното, агнето ще изяде сеното; ако пренесе първо вълка и агнето, вълкът ще изяде агнето. Ето една мъчна задача. Природата е дала мъчни задачи на човека, защото намира, че е склонен към пасивен живот. Той иска, без да работи, да печели. към беседата >>