Намерени са 97 резултата от 57 беседи с части от думите : 'Безстрашие'.
1. Страхът, НБ , София, 1.11.1914г.,
- Не подразбирам онова нахалство, оная грубост, онова жестокосърдечие, оная безчувственост, които често минават за храброст и безстрашие.
С тия последни думи аз подразбирам високото, благородното, доброто у човека. Не подразбирам онова нахалство, оная грубост, онова жестокосърдечие, оная безчувственост, които често минават за храброст и безстрашие. Идеалът на геройството седи в това – когато те турят на позорния стълб за правото дело, да можеш с великодушие да понесеш всички страдания, всичкия позор, всички хули и всички злорадства и обвинения на окръжаващите, па било то и на целия свят, и да кажеш на Майка си: „За Тебе, Която Си ме родила в тоя Божи свят, аз жертвам всичко. В Любовта Ти аз намирам своята последна опора на моята душа. Страхът от света, от онези, които убиват моето тяло, е отживял своя век. Аз не се боя, защото Те познавам. Дали ще ми дадеш смърт или живот, еднакво с благодарност ще ги приема. към беседата >>
- Първият изпит е на безстрашието.
Сега и вие говорите за Бога, но в края на краищата казвате: Да не Го водите в нашия дом. Колкото пъти е дохождал, все нещастие ни е носел. Това е криво, лъжливо разбиране. Вие сами се лъжете. Когато франкмасоните приемат нов член в обществото си, първо го подлагат на изпит, да видят, дали може да издържи. Първият изпит е на безстрашието. Ако не издържи, не го приемат помежду си. Срещу него излиза човек с отворена сабя, готов да го промуши. Щом се уплаши, пропада на изпита. Сабята е книжна. Като рече да го мушне, тя се прегъва. към беседата >>
4. Вяра, ИБ , БС , София, 5.3.1920г.,
- Да не внася страх, за да не греши, а да внася безстрашие.
Молитвата подразбира Знание. А има за какво да се молите: трябва да се молите да бъдете умни, добри, честни и справедливи. От човек се изисква много работа – обработване на човешката душа. Това, което човек може да направи за себе си, никой не може да му го направи. Ето защо човек трябва да се затвори в себе си и дълго време да мисли, да отстранява постепенно всички онези чувства, които го спъват, и да внесе положителни чувства. Да не внася страх, за да не греши, а да внася безстрашие. Да не се запитва какво не трябва да прави, а какво да прави. Не да мисли в какво да не вярва, а в какво да вярва. Събирайте се в размишления и всяка от вас да намери в себе си най-слабата си страна, най-слабата си черта. Всеки човек има поне едно слабо място. Забелязали ли сте как прасето, когато иска да намери излаз, обикаля насам-натам и когато намери някое слабо място в оградата, оттам минава. към беседата >>
- В характера на тримата момци се забелязва голямо безстрашие.
Закон е: Никакво същество, никаква сила вън от вас не е в състояние да ви опорочи. Единственият, който може да опорочи човека, това е той сам. Когато сам се опорочи, всеки друг вън от него лесно може да го опорочи. Казваш: „Съблазниха ме“. – Не, ти сам се съблазни. В характера на тримата момци се забелязва голямо безстрашие. – Кога човек проявява безстрашие? – Когато душата и сърцето му са изпълнени с Любов. Само оня, който е видял лицето на Бога и виделината, която излиза от Неговото лице, той разбира великата истина на живота. Докато не познаете тая истина, не говорете за нея. Казано е в Писанието: „Търсете, хлопайте, искайте! към беседата >>
- – Кога човек проявява безстрашие?
Единственият, който може да опорочи човека, това е той сам. Когато сам се опорочи, всеки друг вън от него лесно може да го опорочи. Казваш: „Съблазниха ме“. – Не, ти сам се съблазни. В характера на тримата момци се забелязва голямо безстрашие. – Кога човек проявява безстрашие? – Когато душата и сърцето му са изпълнени с Любов. Само оня, който е видял лицето на Бога и виделината, която излиза от Неговото лице, той разбира великата истина на живота. Докато не познаете тая истина, не говорете за нея. Казано е в Писанието: „Търсете, хлопайте, искайте! “ – Какво? към беседата >>
7. Двете жени / Двѣтѣ жени, НБ , София, 12.6.1921г.,
- Алмаръ разсѫдавалъ така: Този човѣкъ билъ смѣлъ, безстрашенъ и за тѣзи, които нарушавали законитѣ, за тѣхното безстрашие имъ давалъ угощение и ги поставялъ въ затворъ съ килими и канапета. (втори вариант)
И тъй, неспособнитѣ, благороднитѣ хора сѫ тѣзи, които живѣятъ на канапета. Това не е упрѣкъ, азъ не казвамъ като отидете сега въ кѫщи да захвърлите килимитѣ, канапетата, си защото вие нѣмате тази доблесть, но ви казвамъ: „Дръжте си килимитѣ, дръжте си канапетата.“ Само ако ви удари царь Алмаръ 10 тояги, тогава излѣзте отъ затвора. Въ деня, когато ви ударятъ 10 тояжки, прѣкръстете се и на нивата, а до тогава – стойте си въ затвора. Като ви извикатъ да ви ударятъ 10 тояжки и ви изпратятъ на нивата, праведни сте. Ако си грѣшенъ, ще те нагостятъ и ще те поставятъ въ добрѣ мобилиранъ салонъ, съ хубави килими и канапета. Алмаръ разсѫдавалъ така: Този човѣкъ билъ смѣлъ, безстрашенъ и за тѣзи, които нарушавали законитѣ, за тѣхното безстрашие имъ давалъ угощение и ги поставялъ въ затворъ съ килими и канапета. А на праведнитѣ, защото сѫ страхливи, заповѣдвалъ да имъ удрятъ по 10 тояжки, да ги направятъ безстрашни. към втори вариант >>
- – Той възнаграждавал грешните за безстрашието и смелостта им, а наказвал праведните, защото били страхливи.
След това може да напуснете затвора. Щом излезете на свобода, прекръстете се и хайде на нивата. Ако сте праведни, ще ви ударят десет тояжки и ще ви изпратят на нивата. Ако сте грешни, ще ви поставят в добре мебелирани затвори, дето има ядене и пиене. – Защо Амар наказвал праведните, а възнаграждавал грешните? – Той възнаграждавал грешните за безстрашието и смелостта им, а наказвал праведните, защото били страхливи. Той заповядвал да им удрят по десет тояги, за да ги направи смели и решителни. Някой казва: „Аз съм честен човек“. – Честен си, защото се страхуваш от тоягата. Прилагайте доброто, избягвайте злото не от страх, но от разбиране на законите. Това са два несъвместими живота. към беседата >>
8. Страх и безстрашие / За страха и безстрашието, МОК , София, 1.3.1922г.,
- Туй не е безстрашие. (втори вариант)
Защото има смели хора, от страх са смели. Някои казват: „Да бъдеш много смел! “ Но някой път смелостта се дължи на страха. Вземете, вие котката, която я е страх или куче, което квичи. В момента на самосъхранение у нея се заражда най-първо страх, но после тя е готова да се хвърли отгоре ти. Туй не е безстрашие. Това е смелост от страх да запазиш живота си. Когато пък безстрашието, подразбира вътре при всяко положение да е безстрашен човек, или казано на окултен език: Да се колебаеш отвънка, без да се разколебаваш отвътре. Колебание отвънка без разколебаване отвътре. Тези правила ще ги приложите, ще ги имате пред вид, когато изучавате окултните уроци. към втори вариант >>
- Защото именно Божествената Любов ражда безстрашието. (втори вариант)
Защото именно Божествената Любов ражда безстрашието. Само Любовта може да роди безстрашието, и то съвършената Божествена Любов – никоя друга. На физическия свят не може да познаете Любовта, докато не познаете безстрашието. Ако ти тупка сърцето, може за Любовта, да говориш каквото си искаш, тя е непознаваема; не казвам да направиш сърцето да не тупа, но при страха има едно особено трепкане. Това са енергии, които предизвикват точно определени психически състояния, проявяващи се на лицето, като трепвания, побледняване, събиране на кръвта навътре, и след туй има разширение на кръвта, излизане навън; защото, след страха се ражда и гневът. И тъй, за пример, страхливият човек се докача, че си го изложил, него го е страх от общественото мнение. към втори вариант >>
- Само Любовта може да роди безстрашието, и то съвършената Божествена Любов – никоя друга. (втори вариант)
Защото именно Божествената Любов ражда безстрашието. Само Любовта може да роди безстрашието, и то съвършената Божествена Любов – никоя друга. На физическия свят не може да познаете Любовта, докато не познаете безстрашието. Ако ти тупка сърцето, може за Любовта, да говориш каквото си искаш, тя е непознаваема; не казвам да направиш сърцето да не тупа, но при страха има едно особено трепкане. Това са енергии, които предизвикват точно определени психически състояния, проявяващи се на лицето, като трепвания, побледняване, събиране на кръвта навътре, и след туй има разширение на кръвта, излизане навън; защото, след страха се ражда и гневът. И тъй, за пример, страхливият човек се докача, че си го изложил, него го е страх от общественото мнение. Той ще се разгневи, как тъй да го изложиш. към втори вариант >>
- На физическия свят не може да познаете Любовта, докато не познаете безстрашието. (втори вариант)
Защото именно Божествената Любов ражда безстрашието. Само Любовта може да роди безстрашието, и то съвършената Божествена Любов – никоя друга. На физическия свят не може да познаете Любовта, докато не познаете безстрашието. Ако ти тупка сърцето, може за Любовта, да говориш каквото си искаш, тя е непознаваема; не казвам да направиш сърцето да не тупа, но при страха има едно особено трепкане. Това са енергии, които предизвикват точно определени психически състояния, проявяващи се на лицето, като трепвания, побледняване, събиране на кръвта навътре, и след туй има разширение на кръвта, излизане навън; защото, след страха се ражда и гневът. И тъй, за пример, страхливият човек се докача, че си го изложил, него го е страх от общественото мнение. Той ще се разгневи, как тъй да го изложиш. Сега, представете си. към втори вариант >>
- Това не е безстрашие, но е смелост от страх за живота.
Приложете този метод, но не от страх. Защото много хора са смели в живота под влиянието на страха. Това не е смелост. Човек трябва да бъде смел, но от съзнание, не от страх. Че и котката, като се уплаши, в първо време се сгуши, но после инстинктът за самозапазване се събужда в нея, тя става смела и е готова да се хвърли върху нападателя си. Това не е безстрашие, но е смелост от страх за живота. Истинската смелост подразбира безстрашие във всички моменти на живота, при всички положения. На окултен език казано: Смелият човек се колебае отвън, без да се разколебава отвътре. Само Божията Любов, като съвършена, ражда безстрашието. Никоя друга любов не е в състояние да направи човека безстрашен, смел. На физическия свет вие не можете да познаете Любовта, докато не познаете безстрашието. към беседата >>
- Истинската смелост подразбира безстрашие във всички моменти на живота, при всички положения.
Защото много хора са смели в живота под влиянието на страха. Това не е смелост. Човек трябва да бъде смел, но от съзнание, не от страх. Че и котката, като се уплаши, в първо време се сгуши, но после инстинктът за самозапазване се събужда в нея, тя става смела и е готова да се хвърли върху нападателя си. Това не е безстрашие, но е смелост от страх за живота. Истинската смелост подразбира безстрашие във всички моменти на живота, при всички положения. На окултен език казано: Смелият човек се колебае отвън, без да се разколебава отвътре. Само Божията Любов, като съвършена, ражда безстрашието. Никоя друга любов не е в състояние да направи човека безстрашен, смел. На физическия свет вие не можете да познаете Любовта, докато не познаете безстрашието. Докато сърцето ви тупа от страх, каквото и да говорите за любовта, това не е Божествена Любов. към беседата >>
- Само Божията Любов, като съвършена, ражда безстрашието.
Човек трябва да бъде смел, но от съзнание, не от страх. Че и котката, като се уплаши, в първо време се сгуши, но после инстинктът за самозапазване се събужда в нея, тя става смела и е готова да се хвърли върху нападателя си. Това не е безстрашие, но е смелост от страх за живота. Истинската смелост подразбира безстрашие във всички моменти на живота, при всички положения. На окултен език казано: Смелият човек се колебае отвън, без да се разколебава отвътре. Само Божията Любов, като съвършена, ражда безстрашието. Никоя друга любов не е в състояние да направи човека безстрашен, смел. На физическия свет вие не можете да познаете Любовта, докато не познаете безстрашието. Докато сърцето ви тупа от страх, каквото и да говорите за любовта, това не е Божествена Любов. Когато човек се уплаши от нещо, сърцето му особено трепва. Значи енергиите на страха предизвикват в човека особени психически състояния, които се отразяват на сърцето, като особено трепване, при което лицето побледнява. към беседата >>
- На физическия свет вие не можете да познаете Любовта, докато не познаете безстрашието.
Това не е безстрашие, но е смелост от страх за живота. Истинската смелост подразбира безстрашие във всички моменти на живота, при всички положения. На окултен език казано: Смелият човек се колебае отвън, без да се разколебава отвътре. Само Божията Любов, като съвършена, ражда безстрашието. Никоя друга любов не е в състояние да направи човека безстрашен, смел. На физическия свет вие не можете да познаете Любовта, докато не познаете безстрашието. Докато сърцето ви тупа от страх, каквото и да говорите за любовта, това не е Божествена Любов. Когато човек се уплаши от нещо, сърцето му особено трепва. Значи енергиите на страха предизвикват в човека особени психически състояния, които се отразяват на сърцето, като особено трепване, при което лицето побледнява. Като се уплаши, човек първо побледнява, вследствие на прибиране на кръвта към сърцето, а после почервенява, става раздвижване на кръвта, а заедно с това и гневът се проявява. И наистина, страхливият човек се бои от общественото мнение, лесно се докача; когато го изложат пред хората, той се гневи, сърди се. към беседата >>
9. Трите методи на природата, ООК , София, 2.3.1922г.,
- Ще си помислите сега, не от срам, ще помислите хубаво, и ако в душата ви има безстрашие и няма тъмнина – елате, ако имате страх и тъмнина, не идвайте.
Тази работа е сериозна, ще си обмислите. Ще следим изпълнението, да видим резултатите. Който реши, добре; който не, нека си седи дома, да се занимава с други работи. Но, който реши да следва известни правила, ще ги турим в изпълнение, да видим има ли резултат. Според тази теория ще опитаме резултатите, другояче няма как. Ще си помислите сега, не от срам, ще помислите хубаво, и ако в душата ви има безстрашие и няма тъмнина – елате, ако имате страх и тъмнина, не идвайте. към беседата >>
- Смелост и безстрашие не е едно и също. (втори вариант)
Сега ще ви дам едно мото: „Без страх и без тъмнина, с любов и със светлина! “ В живота на ученика всичко трябва да става без страх и без тъмнина – в абсолютна виделина. Това е Божествено правило за ученика, което се отнася само до физическия свят, дето човек трябва да бъде безстрашен. Смелост и безстрашие не е едно и също. Страхът ражда смелостта. Безстрашието е друго нещо. Котката, която е страхлива, ако я нападнеш, става смела, хвърля се върху човека, но това не е безстрашие. И хората, в желанието си да се осигурят, са смели, но от страх. Само ученикът на новото учение, който съзнава, че в Бога всичко е добро, е безстрашен. към втори вариант >>
- Безстрашието е друго нещо. (втори вариант)
Сега ще ви дам едно мото: „Без страх и без тъмнина, с любов и със светлина! “ В живота на ученика всичко трябва да става без страх и без тъмнина – в абсолютна виделина. Това е Божествено правило за ученика, което се отнася само до физическия свят, дето човек трябва да бъде безстрашен. Смелост и безстрашие не е едно и също. Страхът ражда смелостта. Безстрашието е друго нещо. Котката, която е страхлива, ако я нападнеш, става смела, хвърля се върху човека, но това не е безстрашие. И хората, в желанието си да се осигурят, са смели, но от страх. Само ученикът на новото учение, който съзнава, че в Бога всичко е добро, е безстрашен. Докато вярваш, че Бог е навсякъде и във всички моменти на живота е с тебе, ти си безстрашен. Поколебаеш ли се, страхът веднага дохожда. към втори вариант >>
- Котката, която е страхлива, ако я нападнеш, става смела, хвърля се върху човека, но това не е безстрашие. (втори вариант)
“ В живота на ученика всичко трябва да става без страх и без тъмнина – в абсолютна виделина. Това е Божествено правило за ученика, което се отнася само до физическия свят, дето човек трябва да бъде безстрашен. Смелост и безстрашие не е едно и също. Страхът ражда смелостта. Безстрашието е друго нещо. Котката, която е страхлива, ако я нападнеш, става смела, хвърля се върху човека, но това не е безстрашие. И хората, в желанието си да се осигурят, са смели, но от страх. Само ученикът на новото учение, който съзнава, че в Бога всичко е добро, е безстрашен. Докато вярваш, че Бог е навсякъде и във всички моменти на живота е с тебе, ти си безстрашен. Поколебаеш ли се, страхът веднага дохожда. Който се страхува, той е вън от школата. към втори вариант >>
10. Прояви на съзнанието, МОК , София, 28.6.1922г.,
- Преди да се стремите към видения, трябва да развивате в себе си безстрашие, но не нахалство; някой е нахален, натрапва се и мисли, че е безстрашлив - безстрашието е качество на разумния човек. (втори вариант)
Ако посадите едно малко цвете в саксийка, за да се развива добре, вие трябва да му сложите добра пръст и редовно да го поливате, иначе то в скоро време ще изсъхне - такова нещо представляват и центровете, чрез които човек влиза в контакт с Духовния свят. Духовните опитности изискват условия за своята проява - например за да бъде ясновидец, човек трябва да има широко чело - въображението в него трябва да бъде добре развито. Тъй щото за да развие в себе си ясновидски способности, човек трябва да бъде в контакт с хора, в които тези способности са добре развити - по този начин тези сили оказват въздействие върху ония хора, в които съответните центрове не са още развити. Ученик, който има стремеж към музика, трябва да търси хора с добре развити музикални способности; който обича рисуване, той пък ще дружи с художници; писателят ще търси писатели, свещеникът ще търси свещеници, ученикът - ученици. Вие, като окултни ученици, ще търсите учени хора, които знаят повече от вас. Преди да се стремите към видения, трябва да развивате в себе си безстрашие, но не нахалство; някой е нахален, натрапва се и мисли, че е безстрашлив - безстрашието е качество на разумния човек. към втори вариант >>
- Колкото по-близо е някой от центровете на мозъка до физическия свят, толкова по-голямо е въздействието върху него на физическите качества на волята: твърдостта, смелостта, безстрашието без отлагане.
Като знаете отличителните качества на волята в три различни свята, вие ще можете да окажете влияние върху своето тяло, върху сърцето и мозъка си. Запример разбирането, проумяването, схващането и долавянето са методи, чрез които можете да упражните влияние върху предната част на вашия мозък. Колкото по-близо е някой от центровете на мозъка до физическия свят, толкова по-голямо е въздействието върху него на физическите качества на волята: твърдостта, смелостта, безстрашието без отлагане. Развитието на горната част на мозъка, т.е. развитието на моралните чувства се постига чрез благороден подтик, предизвикан от милосърдие, правдивост, любов към Бога и любов към ближните. Тялото на човека е дадено като пособие за упражняване на волята. За да влезете в контакт, в прямо общение или в правилна обмяна със силите на природата, непременно трябва да знаете как да владеете тялото си. Органите на тялото трябва да бъдат под контрол на волята. към беседата >>
- Способността седи в това безстрашие на вашата мисъл.
Няма да мислиш, че ти си праведен, но ще знаеш, че пътят ти е отворен. Там е способният ученик, в това се вижда дали той е добър, или лош. Способен ли е той, пътят му е отворен навсякъде. За резултатите на неговата способност той после си дава отговор, но пътят му е всякога отворен. Та сега първото нещо – вие трябва да развивате тази способност в себе си. Способността седи в това безстрашие на вашата мисъл. Тази мисъл да я развиете тъй, както е в първоначалното свое произхождение, т.е. да схванете една Божествена мисъл тъй чиста и ясна, както си е, без да се опасяваме от нейните последствия. Ние някой път говорим за Любовта и после ще кажем: „Е, има философия, за да се разбере тя“. Не, не, Любовта може да се разбере само по един начин. Ако аз бих пуснал тази вечер тока на Любовта, вие щяхте да я почувствате... Може някой път за половин час да пуснем тока на Божествената Любов, тогава вие ще почувствате какво нещо е Любовта. към беседата >>
- (– Изобщо как трябва да се гледа на опасностите?) – Който е придобил безстрашие, той може да излезе срещу опасността и нищо да не го засегне.
За да се калите, за да преодолеете страха, излизайте вечер, в тъмна бурна нощ, във време на светкавици и гръмотевици вън от града – първо на половин километър, после на един, два и повече километра, като се стремите да запазите присъствие на духа. Може да ви се случи да минете през някоя гора и да ви нападнат вълци. Вие трябва да бъдете готови да минете покрай тях без да ви засегнат. Вълк никога не напада смел човек. (– Ако някъде ни следят да ни застрелят, трябва ли да минем през това място?) – Ако не сте готови, минете от друго място. (– Изобщо как трябва да се гледа на опасностите?) – Който е придобил безстрашие, той може да излезе срещу опасността и нищо да не го засегне. Който е страхлив, нека седи у дома си, докато опасността мине. Едно е вярно: окултният ученик не може да бъде преследван с цел да го убият. Ако някой от вас е подложен на такъв изпит, това е негова карма, с която той трябва правилно да ликвидира. Ще бъдеш смел – ще излезеш един, два, три пъти срещу неприятеля си и на четвъртия път той непременно ще избяга. И да стреля, няма да улучи. Защо? към беседата >>
- Безстрашието е сила, която отбива куршума от неговия път.
Който е страхлив, нека седи у дома си, докато опасността мине. Едно е вярно: окултният ученик не може да бъде преследван с цел да го убият. Ако някой от вас е подложен на такъв изпит, това е негова карма, с която той трябва правилно да ликвидира. Ще бъдеш смел – ще излезеш един, два, три пъти срещу неприятеля си и на четвъртия път той непременно ще избяга. И да стреля, няма да улучи. Защо? Безстрашието е сила, която отбива куршума от неговия път. Ако успеете да се срещнете лице с лице с неприятеля си, ще турите ръката си върху рамото му и ще кажете: "Слушай, приятелю, няма защо да стреляш; ако си обиден нещо от мене, аз съм готов да изправя погрешката си; ако ти дължа нещо, готов съм да се изплатя с лихвите отгоре." Смел трябва да бъде човек – с връзка, с вяра в Учителя си. Пред такъв човек всяко зло отстъпва. Ако неприятелят ви вдигне револвер да ви убива, достатъчно е да погледне лицето ви, да види вашето безстрашие и Любов, за да свали моментално ръката си и да се откаже от намерението си. По този начин вие минавате спокойно, защото сте издържали изпита си. Този човек е изпратен от Невидимия свят само да ви изпита. към беседата >>
- Ако неприятелят ви вдигне револвер да ви убива, достатъчно е да погледне лицето ви, да види вашето безстрашие и Любов, за да свали моментално ръката си и да се откаже от намерението си.
Ще бъдеш смел – ще излезеш един, два, три пъти срещу неприятеля си и на четвъртия път той непременно ще избяга. И да стреля, няма да улучи. Защо? Безстрашието е сила, която отбива куршума от неговия път. Ако успеете да се срещнете лице с лице с неприятеля си, ще турите ръката си върху рамото му и ще кажете: "Слушай, приятелю, няма защо да стреляш; ако си обиден нещо от мене, аз съм готов да изправя погрешката си; ако ти дължа нещо, готов съм да се изплатя с лихвите отгоре." Смел трябва да бъде човек – с връзка, с вяра в Учителя си. Пред такъв човек всяко зло отстъпва. Ако неприятелят ви вдигне револвер да ви убива, достатъчно е да погледне лицето ви, да види вашето безстрашие и Любов, за да свали моментално ръката си и да се откаже от намерението си. По този начин вие минавате спокойно, защото сте издържали изпита си. Този човек е изпратен от Невидимия свят само да ви изпита. Не е лесна тази задача, но може да се реши. към беседата >>
14. Не дойдохъ да разруша, но да изпълня / Дойдох да изпълня, НБ , София, 18.2.1923г.,
- Бремѣнната жена не трѣбва да се бои отъ нищо, трѣбва да ѝ се внушава безстрашие, тя трѣбва да бѫде смела и рѣшителна, безъ страхъ и тъмнина трѣбва да ходи тя.
Въ тази почва всичко може да се приложи; всички съврѣменни социални, политически партии, защото, да признаемъ, всички партии, изобщо, безъ разлика, иматъ нещо идейно, макаръ че иматъ неща, които не сѫ приложими. Всичкитѣ тѣхни идеи могатъ да се приложатъ само възъ основа на разбирането на Христовото учение. Затуй съмъ казвалъ много пѫти, че майкитѣ и бащитѣ могатъ да приложатъ Христовото учение. Какъ? Вие трѣбва да вѣрвате въ Христовото учение, и когато се ражда синъ или дъщеря, вие трѣбва да знаете какъвъ наклонъ да дадете на вашето дѣте. Майката може да вдъхне на дѣтето си разумность и интелигентность, може да му вдъхне религиозно чувство, да уякчи волята му, а може да го направи и полуидиотъ. Бремѣнната жена не трѣбва да се бои отъ нищо, трѣбва да ѝ се внушава безстрашие, тя трѣбва да бѫде смела и рѣшителна, безъ страхъ и тъмнина трѣбва да ходи тя. Туй трѣбва да се проповѣдва на бремѣнната жена. Нейниятъ умъ трѣбва да бѫде бодъръ, да е заетъ съ всички възвишени и благородни мисли, и то не само съ мисли отъ отвлѣчения свѣтъ, но и съ всички реални истини, които занимаватъ днесъ съврѣменното общество. Бремѣнната жена не трѣбва да се плаши отъ нищо. Тя трѣбва да бѫде крайно оптимистка, да каже на дѣтето си: „Слушай, мама, азъ искамъ отъ тебѣ да бѫдешъ единъ съвършенъ човѣкъ, да носишъ всичкото благо въ свѣта, и да знаешъ, че човѣкъ всичко може да направи въ името Божие“. А сега, какъ ще може онази бремѣнна майка да вдъхне нещо велико, благородно въ дѣтето си, когато тя се страхува, мѫжътъ ѝ по цѣли нощи не се връща въ кѫщи, съседкитѣ ѝ я дразнятъ, и тя постоянно плаче. към беседата >>
16. Допреният въглен, НБ , София, 20.1.1924г.,
- Не чрез нож ще се избави светът, но сърце трябва, ум трябва, безстрашие трябва, а ти си, Петре, страхлив, страхлив като заяк!
Като отидоха там, в преторията, казват на Петра: „И ти си един от Неговите ученици“. – „А, аз съм човек с други възгледи, не съм от Неговите ученици“ – отрече се. Три пъти се отрече от Христа и след туй Христос го попита: „Петре, где ти е ножът? “ И като му каза Христос тия думи, той Го разбра. Докосна го Христос с онзи огън на Любовта и му каза где е пътят за избавлението на човечеството. Не чрез нож ще се избави светът, но сърце трябва, ум трябва, безстрашие трябва, а ти си, Петре, страхлив, страхлив като заяк! Аз съм ви привеждал онзи анекдот за заяка, който казвал: „Дотегна ми вече в горите, аз ще изляза навън в света“. Купил си два кобура, въоръжил се, разхожда се. „Паф! “ – тракнало нещо, подскочил и избягал. „Втори път няма да бъда страхлив.“ Тракнало пак, пак избягал. Колкото пъти тракнало, все избягвал в гората. към беседата >>
- През всичките векове Учителите, които са идвали в света, са изисквали от своите ученици безстрашие – това е първото нещо.
Вие сте най-безстрашните хора. Вие мислите, че аз съм толкова будала, та като няма какво да правя, събрал съм, който ми попадне. И у вас има страх, само че по-малко, отколкото у другите. Това е една Истина. Онзи човек, който ще те остави посред пътя, как ще пътуваш с него? През всичките векове Учителите, които са идвали в света, са изисквали от своите ученици безстрашие – това е първото нещо. Затова, за да се придобие безстрашие, придобивали са предварително други малки качества. Какво качество се изисква от ученика, за да бъде безстрашен? към беседата >>
- Затова, за да се придобие безстрашие, придобивали са предварително други малки качества.
Вие мислите, че аз съм толкова будала, та като няма какво да правя, събрал съм, който ми попадне. И у вас има страх, само че по-малко, отколкото у другите. Това е една Истина. Онзи човек, който ще те остави посред пътя, как ще пътуваш с него? През всичките векове Учителите, които са идвали в света, са изисквали от своите ученици безстрашие – това е първото нещо. Затова, за да се придобие безстрашие, придобивали са предварително други малки качества. Какво качество се изисква от ученика, за да бъде безстрашен? към беседата >>
20. Раздай всичко!, НБ , София, 26.10.1924г.,
- Туй наричаме любов, туй наричаме безстрашие. (втори вариант)
Питам: Кой от вас не е опасан с една такава боа? Аз виждам всички хора опасани с по една боа. Где е вашия възлюбен, който може да я хване за врата? Изисква се сръчност, изисква се геройство. Туй наричаме закон на себеотричане и онзи, който не знае, как да се бори, той ще плати с живота си. Туй наричаме любов, туй наричаме безстрашие. В този случай графът показа своя ум, своята сила, разумност, и своето благородство. Той казва на своята възлюбена: Когато си слаба, сама не ходи. Слабите хора в опасни места нямат право сами да ходят. към втори вариант >>
- Туй наричаме любовь, туй наричаме безстрашие.
Питамъ: кой отъ васъ не е опасанъ съ една такава боа? Азъ виждамъ всички хора опасани съ по една боа. Гдѣ е вашия възлюбенъ, който може да я хване за врата? Изисква се сръчностъ, изисква се геройство. Туй наричаме законъ на себеотричане и онзи, който не знае, какъ да се бори, той ще плати съ живота си. Туй наричаме любовь, туй наричаме безстрашие. Въ този случай графътъ показа своя умъ, своята сила, разумность, и своето благородство. Той казва на своята възлюбена: когато си слаба, сама не ходи. Слабитѣ хора въ опасни мѣста нѣматъ право сами да ходятъ. към беседата >>
24. Влизане, НБ , София, 2.1.1927г.,
- Човекът на Истината, на Правдата, предполага абсолютно безстрашие.
Дали точно така мисли петелът, не зная, това е мое тълкувание. Значи, две положения може да има тук: Или петелът е прав, че като него певец няма, или моето тълкувание не е право. Трето качество, което характеризира човека, като истински човек, е справедливостта. При това, за да се застъпи човек за известна Истина, той трябва да бъде смел. Страхливите хора не могат да бъдат справедливи. Човекът на Истината, на Правдата, предполага абсолютно безстрашие. На страхливия човек не може да се разчита. Дойде ли до някое опасно място, той веднага ще избяга. Страхливият момък, преди да се ожени, казва на своята възлюбена, че я обича, че е готов на всякакви жертви за нея. Обаче, щом се ожени не минават две години, и той избягва, не издържа на обещанията си. към беседата >>
- Ще ви разправя един пример, да видите доколко страхливият момък може да издържи в своята вярност и безстрашие.
Ще ви разправя един пример, да видите доколко страхливият момък може да издържи в своята вярност и безстрашие. Един млад българин, много страхлив, се влюбил в една млада, хубава мома. Един ден и двамата тръгнали на път, но трябвало да минат през една голяма, гъста гора. Той й казал: Не се страхувай, на мене разчитай! Аз съм силен, безстрашен човек, няма да те оставя сама, при каквото и положение да изпаднем. По едно време насреща им се задала една мечка. към беседата >>
25. Научни изследвания, МОК , София, 23.10.1927г.,
- За да не изпада в погрешки, нужно е да развива наблюдателност, точност, безстрашие, да мери вярно, а после да си служи с външни пособия.
Добре е човек да изучава окултните науки, но трябва да бъде готов за тях. За да не изпада в погрешки, нужно е да развива наблюдателност, точност, безстрашие, да мери вярно, а после да си служи с външни пособия. Той трябва да схваща нещата правилно и каквото му се открие, да не се страхува. Човек не може да бъде астролог, френолог, хиромантик, ако не е чувствителен. Много неща познава той по линиите, по центровете, по влиянието на планетите, но много неща му се откриват при съприкосновението му с даден човек. Достатъчно е да пипне ръката му и ако е чувствителен, да каже много неща. Сухата и слаба ръка с дълги пръсти говори едно, а влажната и пълна ръка с къси пръсти говори друго. към беседата >>
26. Свещ, която не гасне, ООК , София, 23.11.1927г.,
- Освен това от вас се изисква безстрашие.
Като ученици на окултна школа, от всички се изисква точност. Всяко нещо трябва да става точно навреме. Невидимият свят е много точен. Освен това от вас се изисква безстрашие. През най-големите бури на живота да минавате, ще вървите напред. Космите ви могат да настръхват от страх – важно е да не спирате по пътя, нито да се връщате назад. Напред трябва да вървите! Ще минавате през страдания, през мъчнотии; ще плачете, ще се смеете, но при всички положения напред ще вървите. Като минете през всички изпитания, един ден ще кажете:"Плаках, страдах, сълзи проливах, смях се, радостен бях, но свърших най-после определената за мене работа." – " Защо трябва да минем през тези изпитания? към беседата >>
27. Седем кошници, НБ , София, 4.12.1927г.,
- И ако жената трябва да придобие тази смелост, това безстрашие, да гледа, как ножовете се отправят към нея, без да трепне, и за това има ред методи, по-безопасни и по-рационални.
29. Божествена светлина, ООК , София, 6.6.1928г.,
- Кажете ли, че се страхувате да противодействате на престъплението, което се върши пред очите ви, ще ви поставят в положението на заек, да ви гонят, да ви преследват, докато развиете смелост и безстрашие.
Някои ще възразят, че Господ е създал всички животни, че Той е наредил животните да се изтребват едни-други. – Вие трябва да знаете, че всичко, което става около вас, е предметно учение и човек трябва да учи от това, да прояви своята разумност. Когато види, че пред очите му се върши някакво престъпление, разумният човек не чака да слезе Господ от небето и да го спре, но с мисълта, с чувствата и с волята си той го предотвратява. Бог се проявява чрез мислите, чувствата и действията на разумния човек. Волята на Бога се заключава в помощта, която можете да дадете на по-слабите, на по-малките от вас. Кажете ли, че се страхувате да противодействате на престъплението, което се върши пред очите ви, ще ви поставят в положението на заек, да ви гонят, да ви преследват, докато развиете смелост и безстрашие. към беседата >>
30. Търпение и безстрашие, МОК , София, 15.6.1928г.,
- Запример, човек трябва да работи върху безстрашието, търпението, милосърдието.
Хората се оплакват от противоречията на живота, но лесно могат да се справят с тях. Как? – Като научат законите на земния и небесен живот. Под думата „небе“ разбираме нещо вътрешно, невидимо, отвлечено, недостъпно за обикновения човек. Като изучава законите на земята и на небето, човек изучава себе си – от една страна организма си, а от друга – своите мисли и чувства. Така той се домогва до онова, което му липсва и върху което трябва да работи. Запример, човек трябва да работи върху безстрашието, търпението, милосърдието. Чувството на страх е силно развито в човека, като остатък от животинското му състояние. Не е лесно да живее човек под постоянен страх, да не заболее, да не бъде убит и т.н. Страхът се преодолява чрез Любовта. Прилагайте Любовта, за да се справите със страха. Търпението пък е във връзка с устойчивостта на чувствата. към беседата >>
31. Много знания, ООК , София, 12.9.1928г.,
- – Безстрашие, смелост.
Сега, какво изисква новото учение от човека? – Безстрашие, смелост. Когато дойде лекарят да лекува счупения крак на някой човек, той веднага ще разбере, герой ли е този човек, или не. Ако болният се съгласи лекарят да намести крака му без упойка, той минава за герой. Иска ли да го упоят, той не е герой. И тогава за него не остава нищо друго, освен да легне на операционната маса и да диша от упоителната течност, докато изгуби съзнание. Това показва, че този човек е непостоянен, страхлив и неустойчив. към беседата >>
32. Възприемане и предаване, ООК , София, 17.10.1928г.,
- Като види смелостта и безстрашието на майката, ангелът се връща на небето, без да вземе душата на това дете.
“ Обаче смелата и безстрашлива майка упорства докрай. Тя не дава детето си и казва на ангела: „Господ е изпратил това дете при мене, да го възпитавам. Докато не го възпитам, няма да го пусна. Бог му е дал условия да живее, а не да умира. Върни се на небето и кажи на Господа, че не давам детето си“. Като види смелостта и безстрашието на майката, ангелът се връща на небето, без да вземе душата на това дете. Човек трябва да бъде готов да изпълни докрай задълженията си, да изплати всичките си дългове. Мнозина искат по-скоро да заминат за другия свят, да се освободят от дълговете си. Обаче добрият, справедливият човек иска по-дълго време да живее на земята, да изплати докрай дълговете си. Да изплати човек дълговете си, това е задачата на неговия живот. Сега, обръщам вниманието ви, будни да бъдете. към беседата >>
33. Който има невестата, НБ , София, 17.3.1929г.,
- Смелост, решителност, безстрашие се изисква от вас.
Колкото пъти разбойникът отсичал главата на адепта, толкова пъти той я поставял на мястото й. Най-после, когато ръката на разбойника отмаляла, той се отказал да се бори с адепта. Адептът му казал: Колкото пъти да сваляш главата ми, ще знаеш, че парите си никога няма да ти дам. – Това значи смелост! Питам: колцина от съвременните хора, като видят, че главата им ще слезе от раменете, няма да дадат съкровището си, което Бог им е дал? Смелост, решителност, безстрашие се изисква от вас. Вие искате сега да ви се говори научно. Питам: с езика на коя наука искате да ви се говори – с езика на човешката, или с езика на Божествената наука? Каква наука е тази, която внася страх и трепет в човека и го кара да се бои от сянката си? към беседата >>
35. Носител на Божиите мисли, СБ , РБ , Рила, 19.8.1930г.,
- Голямо безстрашие се изисква от човека, който се качва на аероплан.
Затова, като я пипнете, вие ще се освободите от омразата. Кой смее да пипне мечка, без да трепне сърцето му? Нима положението на авиатора, който лети с аероплан из въздуха, е по-лесно? За предпочитане е човек да срещне мечка и да я поглади по гърба, отколкото да се качи на някой аероплан, който всеки момент може да се повреди. По-лесно е да се справиш с една мечка в гората, отколкото да се качиш на някой повреден аероплан. Голямо безстрашие се изисква от човека, който се качва на аероплан. Питам: щом в света има укротители на злото, и вие не можете ли да бъдете такива? към беседата >>
37. Оставената торба, ООК , София, 7.10.1931г.,
- Пред любовта и безстрашието и най-големият разбойник отстъпва.
Така се придобива животът и безсмъртието. Следователно, когато сте в съгласие с Божиите закони, нищо не може да ви изненада; каквото и да ви се случи, ще знаете, че в един момент само ще се справите с мъчнотията си. Бог е във вечността. Той ръководи света и го оправя. Живейте без страх, за да запазите торбата със златото от ръцете на разбойниците. Пред любовта и безстрашието и най-големият разбойник отстъпва. Той слага оръжието си на земята и казва: Торбата е твоя, разполагай със златото си, както знаеш. Ако обичаш, можеш да дадеш и на мене нещо. Ти бръкваш в торбата и даваш на разбойника част от златото. Това подразбира истински отношения между хората. Когато имаш повече блага от своя ближен, дай му част от благата си, но доброволно. към беседата >>
38. Методи за усилване на паметта / Памет. Методи за усилване на паметта, МОК , София, 23.10.1931г.,
- Ти се свиваш от страх, този да не бутнеш, онзи да не бутнеш, все се свиваш, свиваш, а при безстрашието ти се разширяваш; отпускаш се. (втори вариант)
Мен ме учудват две неща, първо, че се явил страх. Най-първо иде страхът, значи, едно противоречие има в ума му. И второто противоречие, откъде му дошло на ум да се скрие в една шубрака? (Защо страхът изчезва при дълбоко дишане?) Защото страхът е винаги придружен от едно свиване на капилярните съдове, свива се човек, схващат му се краката. И дето стават такива гърчения и прояви, то е все от страх. Ти се свиваш от страх, този да не бутнеш, онзи да не бутнеш, все се свиваш, свиваш, а при безстрашието ти се разширяваш; отпускаш се. Щом човек се уплаши, даже най-големият герой да е, все малко приклекне на земята, а щом няма никаква опасност, тогава има разширение. Всякога в страха има едно свиване на капилярните съдове, кръвообращението не е правилно. Та философията на живота е един неправилен живот. При един правилен живот има правилно кръвообращение и правилно разширение и свиване. В един неправилен живот има свиване, а свиването е свойство на студа. към втори вариант >>
- При страха човек се свива, а при безстрашието се разширява.
Щом сгреши, яви се страхът и срамът. Когато Бог го търсеше из рая, той каза: Господи, убоях се от Тебе, затова се скрих. Първото чувство след греха е страхът. – Защо при дълбокото дишане страхът изчезва? – При дълбокото дишане става разширяване на капилярите, които при страха се свиват. При страха човек се свива, а при безстрашието се разширява. Някой иска да мине незабелязано, да не бутне никого и се свива. Това е страх. Мини свободно, не се свивай. Изпъди страха навън! И най-големият герой, като се уплаши, свива се – кръвообращението му се нарушава, става неправилно. към беседата >>
40. Трите принципа / Трите типа, ООК , София, 27.4.1932г.,
- Човек трябва да извоюва безстрашието. (втори вариант)
Той беше безизвестен в света. Всички, които са тръгнали в този път, - вас ви е страх от страданието. Страх ви е от дявола, от лошите духове, от лошите книги, от Ивана, от Петка. Човек не може без известни наследствени черти, но не трябва да ви е страх. Човек трябва да извоюва безстрашието. Тебе те е страх, но ще се научиш да не те е страх. Ще дойде време тебе да не те е страх, да не те е страх и от смъртта. Като дойде смъртта, какво може да направиш? Смъртта може да задигне твоето тяло, но да хване душата ви, не може. Душата не се хваща. към втори вариант >>
- Трябва да работите върху безстрашието, да не ви е страх даже и от смъртта.
- За да възкръсне в третия ден. - Защо трябваше да страда? - За да научи хората на търпение, да им покаже, как да понасят страданията. Сегашните хора се страхуват от страданието, от лошите хора, от злото, от дявола. Те трябва да работят върху себе си, да станат безстрашни. Трябва да работите върху безстрашието, да не ви е страх даже и от смъртта. Какво може да направи смъртта? Тя може да задигне тялото ви, но не и душата. Невидима е душата, тя може да се смалява толкова много, че да избегне от ръцете на ония, които я гонят. Има души, които се придружават от ангели; има души, които са оставени сами на себе си. Като се намерят пред лицето на своите неприятели, те бягат от тях. към беседата >>
44. Работа и почивка / Почивка, ООК , София, 9.8.1933г.,
- Най-първо заравя един герой, до него туря един страхливец, защото и героят не се е страхувал и умрял от безстрашие. (втори вариант)
Този клон ще го туриш на дървото, ще започне да расте и той ще стане силен. Досега учените хора увеличават своята воля, как да стане силен човек, да заповядва на хората, да заповядва на масата. Всичките тия генерали, които по този начин работят, в последствие с всички става едно и също. Те са осъдени на една и съща съдба. Героите и страхливците, всичките природата ги е турила на едно и също място. Най-първо заравя един герой, до него туря един страхливец, защото и героят не се е страхувал и умрял от безстрашие. Страхливецът умрял от страх. Турили ги двамата на едно място, че единият да вземе от геройството на другият, другия от страха му, че да се уравновесял. двамата. Че така е. Един светия в света не се праща при светии, но се праща при грешниците. Този светия мисли, че е светия. към втори вариант >>
45. Същественото в живота, МОК , София, 8.12.1933г.,
- Понеже в окултната наука се изисква грамадно безстрашие, смелост, окултистите са почти най-умните хора.
- Окултизмът е една наука, която се занимава с реалността на самия живот, с външните и вътрешните условия на живота и с органическото развитие. Окултистите имат много прави понятия за развоя, който съществува вътре в самата природа. Помнете едно нещо: човек не може да бъде окултист, като е скържав. Човек не може да е окултист, ако е мързелив. Човек не може да бъде окултист, ако е страхлив. Понеже в окултната наука се изисква грамадно безстрашие, смелост, окултистите са почти най-умните хора. Не може да кажете, че те са най-добрите, но са най-умните хора. Почти са най-умните хора. Имат много добри разбирания за нещата. Като казвам, че не са най-добрите хора, разбирам следното: изобщо всички са добри хора. към беседата >>
46. Права обхода и права постъпка, МОК , София, 24.8.1934г.,
- Къде е поставен знакът, нишанът на вашата добродетел, на вашата разумност, на вашето безстрашие, на вярата, надеждата, любовта, на Любовта към Бога?
Вие знаете ли къде е поставен знакът на вашата доброта? Къде е поставен знакът, нишанът на вашата добродетел, на вашата разумност, на вашето безстрашие, на вярата, надеждата, любовта, на Любовта към Бога? Казвате, че имате Любов към Бога. Това не е вятър, не е лесна работа. Това, което наричате любов към Бога, е само едно състояние на чувствата и то е ценно, но не е от тази Любов. Всяко нещо си има свой център. към беседата >>
- Какво ви ползува това безстрашие, когато изгубваш крака, ръката?
Сега това са психологически наблюдения. Откъде произтичат нещастията на хората? Не искайте да се освободите от страха, то е невъзможно. Понеже като се освободите от страха опасностите съществуват. Щом се освободиш от страха, погледнеш, на някой безстрашен ръката я няма, на друг безстрашен окото му няма, на някой безстрашен ухото няма. Какво ви ползува това безстрашие, когато изгубваш крака, ръката? – По добре да си страхлив, да са всичките ти удове на място, и умът ти, и сърцето ти да е на място, отколкото да си от безстрашните и да си лишен от много удове. То е ново становище, да се осмислят нещата в хората. Така трябва да мислите. Казва: „Защо светът е така създаден? “ Не че светът е лош, но преимущество е за неразумния страх. към беседата >>
56. Реалност на живота, СБ , РБ , УС , София, 4.8.1940г.,
- При страх и безстрашие също така човек няма еднакъв пулс.
Добре е да изследвате пулса на сърцето си, да знаете как бие при различни състояния. Поне един път в седмицата опитвайте пулса си. При това вижте, има ли някаква разлика в пулса на сърцето ви при обикновено състояние и при случаи, когато обичате или мразите, когато проявявате вяра, надежда, милосърдие и т.н. Като правите наблюдения върху пулса си, ще видите, че при различни чувства и състояния имате различен пулс. При страх и безстрашие също така човек няма еднакъв пулс. Значи пулсът на човешкото сърце се намира под влиянието на различните гами на неговия живот. За пример, мажорните, миньорните, хроматичните гами оказват различно влияние върху пулса на сърцето. към беседата >>
57. Най-малкото и най-голямото добро, МОК , София, 2.4.1943г.,
- Страхът се продава и безстрашието, и то се продава.
При такива условия не се живее. Като наближил към водата да се дави, всичките жаби се изпоплашили и се хвърлили във водата. Той казва: Има и от мене по-страхливи. И благодарение на жабите се е спасил живота на заека. Страхът трябва да го продавате. Страхът се продава и безстрашието, и то се продава. Вярата се продава, надеждата, милосърдието, всичко се продава. Стига да знаете как да го купите, бакалници има. Само че, вие вярвате в купуването на захар, ориз – не вярвате, че може да се купува вярата. С кило не може да се купува вярата. И действително има случаи, може да ви приведа: хората, в които е развито милосърдието, като влязат при някой бакалин, който е скържав, който гледа първо да вземе парите, в присъствието на щедрия човек и той става щедър. към беседата >>