Намерени са 435 резултата от 235 беседи с точна фраза : 'Агне'.
1. Учителите, НБ , София, 20.12.1914г.,
- Претърпете една година, издържете изпита, и тогава Господ ще каже на мъжа: „Няма вече да подиграваш и вредиш на жена си“, и ще видите как той ще стане кротък като агне.
Ако може да издържите тези подигравки, знайте, че сте издържали изпита. И тогава ще бъдете приети. Ако ли пък се разгорещите от нападките и кажете: „Аз ли – чакай! “, вие сте изгубен. „Мъжът ми е лош“; отде знаете, че той не е нарочно поставен от комисията да ви изпита? Претърпете една година, издържете изпита, и тогава Господ ще каже на мъжа: „Няма вече да подиграваш и вредиш на жена си“, и ще видите как той ще стане кротък като агне. Но само тогава – когато претърпите и когато каже Христос. Запомнете това учение, аз ви говоря за външната негова страна; то са мисли нахвърляни, колкото да може да различите лъжливото от благородното. Когато влезе във вас Христовото учение, то ще ви подигне, вие ще познаете хората, ще виждате техните души. Често се срещат двама и се питат: „Аз съм християнин, ти вярваш ли в Христа? “ Ако сте християни, няма защо да се питате: самото питане показва, че в него няма никакво християнство. към беседата >>
2. Многоценният бисер, НБ , , 2.5.1915г.,
- Не би било разумно да даваш на един вълк всеки ден по едно агне.
И Христос, като се обръща към Своите ученици, казва им, че този човек, който търсил „бисера“ – смисъла на своята душа, – като го намерил, отишъл, че продал всичкото си имане, за да го купи. Ако вие не сте готови в този свят да пожертвате всичко, трябва да пожертвате нещо, но да спечелите някакъв бисер, нещо разумно, защото има хора, които жертват цялото си състояние, но никакъв бисер не спечелват – жертват го за пиянство, за билярд, за карти. Ако аз бих намерил у сиромаха този бисер, за който говори Христос, бих продал всичкото си имане. Не е достатъчно да раздаде някой цялото си имане на сиромасите, за да направи добро, защото когато Христос казва, че трябва да се прави добро, Той иска да каже, че това добро трябва да се прави разумно. Не би било разумно да даваш на един вълк всеки ден по едно агне. В зоологическата градина го правят, защото там държат вълците за чешит, но в едно общество този закон не можем да го приложим; ние не можем да жертваме агнетата за вълците: за хората можем да ги жертваме – има си смисъл. към беседата >>
3. Истината, НБ , , 24.4.1916г.,
- “ Овчарят му отговорил: „Понеже днес Господ ще ми дойде на гости, заклах едно агне, да го гостя“.
Жена, когато се омъжи, иска да има деца, защото тя се прониква от Истината, че само така може да спази закона – да наследи имот. И в духовния свят е така – нямаш ли Истината, не можеш да наследиш Божественото богатство. Значи трябва да се роди Истината във вас. Тогава ще имате богатство и по-леко ще прекарате своя живот. Има една легенда за Мойсей: когато отивал на Синайската планина, видял един овчар радостен и го попитал: „Защо си толкози весел? “ Овчарят му отговорил: „Понеже днес Господ ще ми дойде на гости, заклах едно агне, да го гостя“. – „Господ агнета не яде; то е заблуждение на твоя ум“, възразил Мойсей и си тръгнал. Обаче на овчаря станало мъчно; той бил убит духом. Като стигнал Мойсей на Синайската планина, забелязъл, че Господ е недоволен от него, дето е направил голяма погрешка, и той се върнал при овчаря да му съобщи, че Господ ще му отиде на гости и ще яде от неговото агне. Като казал на овчаря какво му поръчал Господ, взел да наблюдава скришом какво ще стане. По едно време вижда, че овчарят заспал спокойно, а от небето слиза огън и изгаря агнето. към беседата >>
- Като стигнал Мойсей на Синайската планина, забелязъл, че Господ е недоволен от него, дето е направил голяма погрешка, и той се върнал при овчаря да му съобщи, че Господ ще му отиде на гости и ще яде от неговото агне.
Тогава ще имате богатство и по-леко ще прекарате своя живот. Има една легенда за Мойсей: когато отивал на Синайската планина, видял един овчар радостен и го попитал: „Защо си толкози весел? “ Овчарят му отговорил: „Понеже днес Господ ще ми дойде на гости, заклах едно агне, да го гостя“. – „Господ агнета не яде; то е заблуждение на твоя ум“, възразил Мойсей и си тръгнал. Обаче на овчаря станало мъчно; той бил убит духом. Като стигнал Мойсей на Синайската планина, забелязъл, че Господ е недоволен от него, дето е направил голяма погрешка, и той се върнал при овчаря да му съобщи, че Господ ще му отиде на гости и ще яде от неговото агне. Като казал на овчаря какво му поръчал Господ, взел да наблюдава скришом какво ще стане. По едно време вижда, че овчарят заспал спокойно, а от небето слиза огън и изгаря агнето. Става овчарят и казва: „Колко съм радостен, че Господ слезе и изяде агнето! “ И когато Истината слезе във вас, нейният огън, Любовта, ще направи жертвоприношение угодно Богу. Това е ралният свят на Истината. към беседата >>
- Когато мъжът или жената носи това Агне, посрещнете го, приемете го, дайте му малко трева и вода.
Искам от днешната беседа да се научите да не колите агнета – на това мнение съм аз. Когато мъжът или жената носи това Агне, посрещнете го, приемете го, дайте му малко трева и вода. Това Агне е Христос, който носи Радостта. Когато Христос се събуди, събуждат се следните пет принципа: да следвате Истината, да ходите с Правдата, да се учите в Мъдростта, да дружите с Добродетелта, да се радвате в Любовта. Някой казва, че ходи с Правдата, но не е с Любовта. Непременно трябва да ходиш с Правдата, да се радваш в Любовта, да се учиш в Мъдростта, да следваш Истината и да дружиш с Добродетелта – това е висшият принцип. Един ден, ако сме живи, т. е. към беседата >>
- Това Агне е Христос, който носи Радостта.
Искам от днешната беседа да се научите да не колите агнета – на това мнение съм аз. Когато мъжът или жената носи това Агне, посрещнете го, приемете го, дайте му малко трева и вода. Това Агне е Христос, който носи Радостта. Когато Христос се събуди, събуждат се следните пет принципа: да следвате Истината, да ходите с Правдата, да се учите в Мъдростта, да дружите с Добродетелта, да се радвате в Любовта. Някой казва, че ходи с Правдата, но не е с Любовта. Непременно трябва да ходиш с Правдата, да се радваш в Любовта, да се учиш в Мъдростта, да следваш Истината и да дружиш с Добродетелта – това е висшият принцип. Един ден, ако сме живи, т. е. ако не ме заколите като някое агне, ще ви говоря върху Добродетелта, Любовта, Правдата и т. н. към беседата >>
- ако не ме заколите като някое агне, ще ви говоря върху Добродетелта, Любовта, Правдата и т. н.
Това Агне е Христос, който носи Радостта. Когато Христос се събуди, събуждат се следните пет принципа: да следвате Истината, да ходите с Правдата, да се учите в Мъдростта, да дружите с Добродетелта, да се радвате в Любовта. Някой казва, че ходи с Правдата, но не е с Любовта. Непременно трябва да ходиш с Правдата, да се радваш в Любовта, да се учиш в Мъдростта, да следваш Истината и да дружиш с Добродетелта – това е висшият принцип. Един ден, ако сме живи, т. е. ако не ме заколите като някое агне, ще ви говоря върху Добродетелта, Любовта, Правдата и т. н. Тази любов, която вие имате, е направена от картофи, и от нея аз имам цели книги. Любовта, за която аз говоря, крепи цял свят, крепи цялото Небе – в нея живее Бог и всички Ангели живеят в нея. Тя не се мени и никога не е на два ума. Когато човек има тази Любов, очите му имат голяма дълбочина. А вие приличате на плитки блата. към беседата >>
6. Растете в благодат! / Растене и познание, НБ , , 7.1.1917г.,
- Изядеш някоя кокошка, овца, агне - всичко съставлява частици от тебе, всичко отива да съгради света. (втори вариант)
Следователно в това растене подразбирам нашето духовно тяло, на което ние съставляваме единица от тази Божествена хармония, и после ще цъфнем. Казвате: „Светът не е съграден още." Не е съграден още, но ще трябва да се работи. Ние сме фабриките, които трябва да работят; възприемаме материалите, които ни дава Господ. Изядеш някоя кокошка, овца, агне - всичко съставлява частици от тебе, всичко отива да съгради света. Един ден всички страдания ще се определят с това, че всички в света са страдали, но затова пък ще живеем всички заедно и ще видим, че и комарите са наши братя. Всички ще бъдете братя. Когато комарът ви ухапе и смуче от вас кръв, той казва: „Аз трябва да направя това нещо за съграждане на своята къща." към втори вариант >>
- Изядеш някоя кокошка, овца, агне – това съставлява частица от тебе, и всичко отива да съгради света.
Ще го търпиш, защото той е част от тебе. Ако го съсипеш, ще съсипеш и себе си. Прочее, в това растене подразбирам растене на нашето духовно тяло, от което ние съставляваме единица в тази Божествена хармония. Казвате: „Светът не е устроен още“. Не е устроен, но за да се устрои, ще трябва да се работи, а ние сме фабриките, които трябва да работят; ние възприемаме и обработваме материалите и ги даваме на Господа. Изядеш някоя кокошка, овца, агне – това съставлява частица от тебе, и всичко отива да съгради света. Един ден всички страдания ще се оправдаят от това гледище. Всички в света сме страдали, но затова пък ще живеем всички заедно. Някога ще видите, че и бубулечките са ваши братя. Когато бубулечка ви ухапе и смучи от вас кръв, тя казва: „Аз трябва да направя това нещо за съграждане на тази къща“. Всички същества имат съзнателен и несъзнателен процес. към беседата >>
7. Децата, НБ , София, 11.2.1917г.,
- В едно село, варненско, имаше преди 40–50 години един чорбаджийски син, много знатен; цялото село говореше за него; като кажеха: „Петран чорбаджията“, всички го знаеха; всяка седмица събираше хора за гуляй, заколваше агне и веселбите се продължаваха дълго време.
Говоря ви да станете като малките деца и да направите опит с това. Внесете тази Христова идея в ума си и постарайте се да бъдете малки пред Бога. Представете си, че сега започвате вашия живот в Царството Божие. Вие може да мислите, че сте видни, знатни хора; но колко велики царе, колко знатни хора е имало едно време, за които сега и помен няма. Ние се заблуждаваме: мислим, че хората, които ни заобикалят, са много видни, знатни, но при едно нещастие познава се колко сме знатни. В едно село, варненско, имаше преди 40–50 години един чорбаджийски син, много знатен; цялото село говореше за него; като кажеха: „Петран чорбаджията“, всички го знаеха; всяка седмица събираше хора за гуляй, заколваше агне и веселбите се продължаваха дълго време. Случи се, че го постигна нещастие, от което той изгуби и стана последен бедняк – всички започнаха да го изоставят и да го подтикват. Този „Петран чорбаджи“ си мислеше, че е знатен човек. Що е знатен човек? То е мъртъв вол – като умре, нахвърлят се псета върху него. И тогава пак говорят за него, но докато го изядат; след това няма нищо вече да се говори. към беседата >>
8. Кръстът, НБ , София, 22.3.1917г.,
- Какво би било вашето положение, ако ви нагостят с много добре изпечено агне и ви вържат за краката, обърнат с устата надолу?
Този е пътят на благословението, ако искате Христос да благослови децата и приятелите ви. Опитайте този кръст, който се нарича Сила на спасението. Ако някой ви дава друг кръст, хвърлите го, той не е истински кръст. Ще ви питам сега какви са желанията ви и накъде са насочени – към земята ли, месце за храна ли търсите? От хиляди години хората ядат животните и растенията, но не е това, което спасява. Какво би било вашето положение, ако ви нагостят с много добре изпечено агне и ви вържат за краката, обърнат с устата надолу? Какво би ви коствало това отлично ядене? Това е състоянието на Дявола. Щом кажете: “Да ядем и да пием”, Дяволът ще ви обърне с главата надолу. Всеки, който яде с главата надолу или с гръб към Господа, не знае да мисли и чувства. към беседата >>
- Макар и възрастен, той трябвало да пасе стадата на чичо си и, за всяко загубено яре или агне, да отговаря пред него.
Мнозина искат да бъдат богати, но за това е нужно изкуство. Който иска да бъде богат, трябва да притежава смелостта на Якова. Яков имал и лоши черти в характера си, но Бог го поставил на големи изпитания и страдания, докато се облагороди. Колко пъти горко е оплаквал съдбата си! Макар и възрастен, той трябвало да пасе стадата на чичо си и, за всяко загубено яре или агне, да отговаря пред него. Чрез страдания и изпитания, Яков придоби способността да съзерцава. Той се свърза с Бога, молеше се и разговаряше с Него, докато един ден реши да вземе жените си, синовете и дъщерите си и всичкия си имот, да напусне дома на Лавана и да се върне в бащиния си дом, при брата си Исава. Той избяга от Лавана и тръгна на път. Когато наближи дома на отца си, Яков изпрати посланици до брата си, и цяла нощ прекара в молитва. В това време дойде при него човек, с когото се бори цяла нощ, до зазоряване. към беседата >>
10. Противоречие в съзвучието, НБ , София, 9.2.1919г.,
- Те се питат: Как е възможно овца да роди вълк, или вълкът да стане агне?
На какво се дължат вътрешните противоречия в човека? Всички хора поддържат, че са излезли от Бога, а като им се говори с езика на любовта, не разбират какво трябва да правят. Те се питат: Как е възможно овца да роди вълк, или вълкът да стане агне? Всички говорят за братство, равенство, любов, себеотричане, но дойде ли до прилагане на тези идеи, те се объркват и нищо не разбират. – Защо не разбират? – Защото в основата на живота им се крие нещо користно; те служат на Бога, но в тяхното служене има корист: Чрез службата си те искат да се прехранват. Други стават търговци с единствената цел да забогатеят – пак личен интерес ги движи. Наистина, като живее, човек трябва да се прехранва, но важно е да работи с любов. към беседата >>
11. Трапезата на Новия Завет, НБ , , 25.5.1919г.,
- Какво подразбира Христос под думата „агне“?
Казваме, че овците са емблема на благородство. Кои овци? Вие се заблуждавате, като мислите, че тези овци са благородни. Има други овци в света, а не тези, които нашите овчари пасат: тези овци са сенки на истинските. Христос казва: „Имам и други овци, които не са от този дом, и тях ще събера“. Какво подразбира Христос под думата „агне“? Вие ще кажете: „Знаем какво нещо е агнето, то е родено от овца, хубаво, палавичко; като му отрежат главата, вкусно е на ядене“. Агнето означава огън, който чисти живота. И когато казват, че Христос е агне, то значи, че Той е Божественият огън, който пречиства човечеството. Всеки, който може да намери този Божествен огън, той е намерил еликсира тук на земята. Сега остава въпросът за овцата, да си помислите върху тая дума. към беседата >>
- И когато казват, че Христос е агне, то значи, че Той е Божественият огън, който пречиства човечеството.
Има други овци в света, а не тези, които нашите овчари пасат: тези овци са сенки на истинските. Христос казва: „Имам и други овци, които не са от този дом, и тях ще събера“. Какво подразбира Христос под думата „агне“? Вие ще кажете: „Знаем какво нещо е агнето, то е родено от овца, хубаво, палавичко; като му отрежат главата, вкусно е на ядене“. Агнето означава огън, който чисти живота. И когато казват, че Христос е агне, то значи, че Той е Божественият огън, който пречиства човечеството. Всеки, който може да намери този Божествен огън, той е намерил еликсира тук на земята. Сега остава въпросът за овцата, да си помислите върху тая дума. В друга беседа ще ви говоря за овците. С тях се разговарям всеки ден, вие ги срещате и аз намирам, че те са най-онеправданите в света, но са най-благородните и от тях няма по-щастливи. Вълк не може да ги яде, червеи в корема им не влизат, краста не ги хваща, от глад не измират, от овчарски нож не се боят, вълната си на земята не хвърлят, млякото си не дават, сирене и масло не може да изкарате от млякото им. към беседата >>
12. Малкият закон, НБ , София, 22.6.1919г.,
- А онзи, който е изпълнил най-малките заповеди, който не е пожелал нито едно агне - той ще бъде най-голям в Царството Божие. (втори вариант)
Щом изядеш едно от тези агнета, всички в семейството ти - жена, деца и ти сам, ще имаш много неприятности и ще бъдеш най-малък в Царството Божие. Ще ме запитате: „Ами какво да правим ние, като сме изяли толкова много агнета? " Ще бъдете най-малки в Царството Божие. „Няма ли поне едно изключение? " Няма. А онзи, който е изпълнил най-малките заповеди, който не е пожелал нито едно агне - той ще бъде най-голям в Царството Божие. Аз вземам думата „пожелание" в лош смисъл. Всички страдания в света са резултат на лоши пожелания, които раждат лоши мисли, а лошите мисли настройват зле нашия мозък, сърце и се отразяват изобщо вредно върху организма ни. Лекарите в такива случаи започват да се произнасят, че е станало някакво отравяне на кръвта и т.н. Това е право, но храната, която приемаме, определя качеството на нашите действия. към втори вариант >>
- Тази мравка подразбира някое агне, гълъбче, дете, момиче, момче, някоя бедна вдовица, някой болен или кой и да е друг човек. (втори вариант)
Имаме ли най-малкото желание да помагаме, то ще създаде условия да помагаме и на по-големите. Не помогнем ли на тази малка мравчица, това за в бъдеще ще бъде условие за лош живот. Ще кажете: „Малко ли мравки се давят? " Вярно е, че много мравки се давят, но тази, която аз видя и за която у мене се породи желание да я избавя, трябва да я спася. Според постъпката ми в този момент Господ ще определи моя бъдещ живот. Тази мравка подразбира някое агне, гълъбче, дете, момиче, момче, някоя бедна вдовица, някой болен или кой и да е друг човек. Мравката е една математическа формула. Представи ли ти се такава за разрешение, ти ще се спреш да помислиш как да я разрешиш. към втори вариант >>
- А онзи, който е изпълнил най-малките заповеди, който не е пожелал нито едно агне, той ще бъде най-голям в Царството Божие.
Нарушили сте една от малките заповеди и ще бъдете най-малък в Царството Божие. Ще ме запитате: „Ами какво да правим ние, които сме изяли толкова агънца? “ – Ще бъдете най-малки в Царството Божие. „Няма ли поне едно изключение? “ – Няма. А онзи, който е изпълнил най-малките заповеди, който не е пожелал нито едно агне, той ще бъде най-голям в Царството Божие. Аз взимам думата „пожелание“ в лош смисъл. Всички страдания в света са резултат на лоши пожелания, защото пораждат лоши мисли, а лошите мисли зле влияят на нашия мозък, сърце, и се отразяват изобщо вредно върху организма ни. В такива случаи лекарите се произнасят, че е станало някакво отравяне на кръвта и т.н. Това е право, но храната, която приемаме, определя качеството на всички наши действия. Някой ще ми възрази: „Може ли човек да живее без желания? към беседата >>
- Тази мравка подразбира някое агне, гълъбче, дете, момиче, момче, някоя бедна вдовица, някой болен или кой и да е друг човек.
Ще кажете: „Малко ли мравки се давят? “ Вярно е, много мравки се давят, но тази, която аз видя и за която се породи желание да избавя, трябва да я спася. Тя е особена мравка. Ако не ѝ помогна, тази мравка след 100 години може да ми причини най-голямото нещастие. Според постъпката ми в този момент, когато се е зародило съзнанието в мене, Господ ще определи моя бъдещ живот. Тази мравка подразбира някое агне, гълъбче, дете, момиче, момче, някоя бедна вдовица, някой болен или кой и да е друг човек. Мравката е една математическа формула. Представи ли ти се такава формула за разрешение, ти ще спреш да помислиш как да я разрешиш. Дойде някой при тебе и ти каже, че е много отчаян, иска да се самоубие. Ти ще се замислиш по какъв начин да му помогнеш. Кажеш ли, че не можеш да му помогнеш, в следния живот тази твоя постъпка кармически носи лоши последствия. към беседата >>
- В известни случаи българинът би се отказал от прясната пита хляб за сметка на печената кокошка или печеното агне.
То е расло първо в човешкия ум, т. е. в мозъка на човека. То постепенно е слизало от умствения свят, докато е дошло на земята. И ние днес се ползуваме от него, знаем, каква сила съдържа то. Въпреки това, малцина знаят истинската стойност на житното зърно. В известни случаи българинът би се отказал от прясната пита хляб за сметка на печената кокошка или печеното агне. До преди войната, все се намираше някой да каже, че се отказва от хляба, но не и от печеното агне След войната всеки казва: Отказвам се от агнето, но не и от хляба. Значи, войната намести изкривеното в човешкия ум. Едва след 250 милиони години на възпитание и чукане на човешкия мозък, хората съзнаха, че без всичко може, но не и без хляб. Това е истинската философия, до която хората са дошли. Само така те ще разберат стиха, в който Христос казва: „Аз съм живия хляб слязъл от небето. към беседата >>
- До преди войната, все се намираше някой да каже, че се отказва от хляба, но не и от печеното агне След войната всеки казва: Отказвам се от агнето, но не и от хляба.
в мозъка на човека. То постепенно е слизало от умствения свят, докато е дошло на земята. И ние днес се ползуваме от него, знаем, каква сила съдържа то. Въпреки това, малцина знаят истинската стойност на житното зърно. В известни случаи българинът би се отказал от прясната пита хляб за сметка на печената кокошка или печеното агне. До преди войната, все се намираше някой да каже, че се отказва от хляба, но не и от печеното агне След войната всеки казва: Отказвам се от агнето, но не и от хляба. Значи, войната намести изкривеното в човешкия ум. Едва след 250 милиони години на възпитание и чукане на човешкия мозък, хората съзнаха, че без всичко може, но не и без хляб. Това е истинската философия, до която хората са дошли. Само така те ще разберат стиха, в който Христос казва: „Аз съм живия хляб слязъл от небето. Който ме яде, той има живот в себе си”. към беседата >>
- Следователно ще ви държат отговорни за това, и то - бащата на това агне. (втори вариант)
Ти заколваш едно агне, но ако ти каже, че това агне е син на един архангел, ще кажете: „Ето един глупец." Не знам кой е глупавият. Следователно ще ви държат отговорни за това, и то - бащата на това агне. Не мислете, че ако той днес премълчава, няма един ден да ви иска отчет за постъпката. Някой срещне сина ви и го набива. Защо? За нищо. Но това няма да мине така, защото за този добър син ще се застъпи сам Бог, Който е по-силен Баща от този, който синът има на земята. Макар и след хиляди години, но ще има кой да се застъпи за този син на земята. към втори вариант >>
- Мислиш ли, че, ако заколиш едно агне, не носиш отговорност?
Истинската, дълбока причина за грехопадението се крие в сърцата на първите човеци. Човешката карма, като змия, обвива човека и го заставя да греши. Кармата е неразумният човек, който мисли, че е свободен да прави, каквото иска, без да носи някаква отговорност. Мислиш ли, че, ако заколиш едно агне, не носиш отговорност? Какво ще отговориш, ако ти кажа, че агнето е дете на някой архангел? Ще кажеш, че това е глупаво. Кой от двамата е глупавият, не зная. Когато ви заставят да отговаряте за постъпката си, тогава ще разберете, кой говори глупости. Бащата на агнето ще иска отчет за неговия живот. към беседата >>
- Ако разбирахте живота правилно, не бихте заклали нито едно агне, или кокошка.
Не само, че не я завладяха, но те я изгубиха. Де са сега асирийците, вавилоняните, египтяните? Де е тяхната стара култура? И сега всички казват, че не може без война. Може и без война, но трябва да се пробуди висшето съзнание на хората. Ако разбирахте живота правилно, не бихте заклали нито едно агне, или кокошка. Много агнета са по-културни, отколкото вие си представяте. Като отидете на оня свят, ще проверите тая истина. Там ще срещнете много агнета, които ще ви кажат: Ние те познаваме. – Отде ме познавате? – Едно време ти ни закла в твоя двор. към беседата >>
17. Земният и небесният, НБ , София, 1.2.1920г.,
- Как ще наречеш частна собственост закланото агне, кокошка, прасенце?
Сегашните хора и до днес се карат за шкембето на агнето, всеки тегли към себе си, всеки иска да го присвои за своя частна собственост. Оня, който не може да го вземе, пита: Трябва ли да съществува частна собственост? Отговарям: Частна собственост не може да съществува. Да владееш нещо, можеш, но да му туриш табела, че това е твоя собственост, нямаш право. Можеш да владееш тялото си, можеш да владееш къщата си, но владението е временно нещо. Как ще наречеш частна собственост закланото агне, кокошка, прасенце? Нямаш право да строиш грамадни къщи. Това самата природа ти доказва. – Как? – Чрез земетресенията. Земята се оплаква, че носи по-голям товар, отколкото трябва, и Бог изпраща едно земетресение да я освободи. към беседата >>
- Можеш да заколиш едно агне, но кое агне и кога?
Ако хората са хитри, Бог е умен. Той ще навика в тях, и свети Георги и ще го пита:" Ти искал ли си да ти колят агнета? – Никога, Господи! Голямо дело ще се заведе против нас. Това трябва да знаете! Можеш да заколиш едно агне, но кое агне и кога? Да заколиш едно агне, това значи, да го трансформираш, да мине от по-низко в по-високо състояние, от по-долен в по-горен живот. Да заколиш една кокошка, значи, да подобриш живота й. Вън от това, клането е престъпно действие. Всичко в природата се основана на закона за трансформирането. Когато изядеш един плод, семката те моли да я посадиш в земята. към беседата >>
- Да заколиш едно агне, това значи, да го трансформираш, да мине от по-низко в по-високо състояние, от по-долен в по-горен живот.
Той ще навика в тях, и свети Георги и ще го пита:" Ти искал ли си да ти колят агнета? – Никога, Господи! Голямо дело ще се заведе против нас. Това трябва да знаете! Можеш да заколиш едно агне, но кое агне и кога? Да заколиш едно агне, това значи, да го трансформираш, да мине от по-низко в по-високо състояние, от по-долен в по-горен живот. Да заколиш една кокошка, значи, да подобриш живота й. Вън от това, клането е престъпно действие. Всичко в природата се основана на закона за трансформирането. Когато изядеш един плод, семката те моли да я посадиш в земята. Тя казва: Заплата за труда ти е моето месце. към беседата >>
20. Път, Истина и живот, СБ , В.Търново, 19.8.1920г.,
- Но намери ли то на пътя някое пиле или агне със счупен крак, донесе го вкъщи и започне да го превързва, това дете ще стане в бъдеще добър човек.
Пътят, за който Христос ни говори, това е материалният свят. Ние всички сме в този материален свят и трябва сега да използваме условията на живота, трябва да проучим всичко, което ни се представя. Трябва да се научим да бъдем нежни, учтиви с малките растения и животни, които ни служат. Ако вашето дете хване някое пиленце и започне да го коли, ако къса крилцата и крачката на някоя муха, не очаквайте от него да стане добър човек или гений. Но намери ли то на пътя някое пиле или агне със счупен крак, донесе го вкъщи и започне да го превързва, това дете ще стане в бъдеще добър човек. Новият морал е да правим добро както на най-малките, така и на най-големите същества. Лесно е да бъдеш добър към човек, който ти е дал назаем десет хиляди лева, и когато го срещнеш, да му се усмихнеш, да го поздравиш любезно. Но ако срещнеш някой просяк, ще му кажеш: „Хайде, остави ме на мира, с човек като тебе нямам работа.“ Представете си обаче, че този просяк е християнин; вие го изпъждате да не ви безпокои, отивате на църква и след това запитвате другаря си: „Разбра ли Христовото учение? “ Но и вие, които питате и които пъдите просяка, не сте го още разбрали. към беседата >>
22. Любовта, НБ , София, 27.2.1921г.,
- Дъщеря ви, която до онзи ден е била кротка като агне, погледнеш я - гледа към земята, надолу. (втори вариант)
Не трябва да лъжем. Той ще ти отговори: "Обичам те със стремежа на любовта, или с чувството на любовта или със силата на любовта". Когато у тебе дойде силата на любовта, в ума и в мислите ти ще настане ясност. Имаш ли любовта на чувствата, ако си тъжен, веднага ще станеш благ и радостен, ще бъдеш готов за всички пожертвувания. Ако при тебе дойде човек, у когото има стремежа на любовта, той ще те направи активен. Дъщеря ви, която до онзи ден е била кротка като агне, погледнеш я - гледа към земята, надолу. Тя иска да се прояви и казва: "Аз искам да слеза в материята, да науча живота". Казваме: "Не трябва да грешим." - Нищо, така само ще разберем елементите на любовта. В стремежа прегрешенията са неизбежни. Ние трябва да имаме в себе си стремежа и силата на любовта. В любовта има две поляризирания: като стремеж и като чувство, които проявления са на физическия свят, и като сила и като принцип, които проявления принадлежат на божествения свят. към втори вариант >>
- Дъщеря ви, която до онзи ден е била кротка като агне, започва да гледа към земята надолу.
Не трябва да лъжем. Той ще ти отговори: Обичам те със стремежа на любовта или с чувството на любовта, или със силата на любовта. Когато у тебе дойде силата на любовта, в ума и мислите ти ще настане яснота. Имаш ли любовта на чувствата, ако си тъжен, веднага ще станеш благ и радостен, ще бъдеш готов за всички жертви. Ако при тебе дойде човек, у когото има стремежа на любовта, той ще те направи активен. Дъщеря ви, която до онзи ден е била кротка като агне, започва да гледа към земята надолу. Тя иска да се прояви и казва: Аз искам да сляза в материята, да изуча живота. Казваме: Не трябва да грешим. Нищо, така само ще разберем елементите на любовта. В любовта като стремеж прегрешенията са неизбежни. Ние трябва да имаме в себе си стремежа и силата на любовта. към беседата >>
23. Фарисей и садукей, НБ , София, 20.3.1921г.,
- Така постѫпва нѣкой благородникъ, хване едно агне, милва го, глади го съ рѫката си, а послѣ го пипне по гръбнака, опитва го колко струва, изхранено ли е и казва на жена си: „Жена, това агне е добро за заколване, да го заколимъ! (втори вариант)
“ Азъ ще ви кажа само надписа му, а той е: „Любовь и Мѫдрость“. Ще ми възразите: „Нима сме толкова глупави ние, та да не знаемъ тази Любовь и Мѫдрость, изпитали сме ги“. Не, не сте опитали вие Любовьта и Мѫдростьта, а имате само опитностьта на разни чувствувания и мѫдрувания. Нѣкой момъкъ хване рѫката на нѣкоя мома, приятно ѝ е, казва: „Колко ме обича той! “ Да, но той ще те изяде. Така постѫпва нѣкой благородникъ, хване едно агне, милва го, глади го съ рѫката си, а послѣ го пипне по гръбнака, опитва го колко струва, изхранено ли е и казва на жена си: „Жена, това агне е добро за заколване, да го заколимъ! “ И онзи, който те пипа по гърба, глади те, той обмисля, по какъвъ начинъ да прѣкара ножа си по гърба ти. Не вѣрвайте въ тази култура! към втори вариант >>
- Хване го, помилва го с ръката си, след това го пипне по гръбнака, да види изхранено ли е, и казва на жена си: „Това агне е вече за колене.
Изпитали сме ги.“ – Вие имате само опитността на различни чувствания и мъдрувания, но не сте опитали още Любовта и Мъдростта. Момък хване ръката на момата. На нея ѝ става приятно, и тя казва: „Колко ме обича той! “ – Да, но той ще те изяде. Така постъпва някой благородник с агнето. Хване го, помилва го с ръката си, след това го пипне по гръбнака, да види изхранено ли е, и казва на жена си: „Това агне е вече за колене. Добре е да го заколим“. Следователно, всеки, който те пипа и глади по гърба, обмисля по какъв начин да забие ножа в гърлото ти. Не вярвайте в културата на ножа. към беседата >>
25. Да ги изпита / Аритметическитѣ дѣйствия въ живота. Събиране, умножение и степенуване, НБ , София, 29.5.1921г.,
- Когато вие изядете едно агне, какъ оправдавате постѫпката си? (втори вариант)
не може да се проявява въ двѣ посоки. Човѣкъ едноврѣменно не може да бѫде и добъръ и лошъ. Имайте прѣдъ видъ, че азъ взимамъ думата „лошъ“ или „зълъ“ като едно проявление, а не както вие я взимате. Има зло относително, има и зло принципално. Това, което спъва нашия личенъ животъ, наричаме зло за насъ, но това което спъва едного, може да служи за добро на другиго. Когато вие изядете едно агне, какъ оправдавате постѫпката си? Оправдава се съ това, че вие живѣете, но единъ день ще си поправите грѣшката. Когато умирате обаче, съ нищо не може да оправдаете тази постѫпка. Всички хора искатъ да се събиратъ, всички искатъ да се умножаватъ, да се степенуватъ, това го желаятъ всички, това е турено въ основата, но съврѣменнитѣ хора не искатъ да бѫдатъ изпитвани; щомъ дойде до изпитанията, казватъ: „Всичко добрѣ, но тѣзи изпитания да не сѫ…“ към втори вариант >>
- Ядеш кокошка, агне и казваш, че ти е добре.
Следователно, невъзможно е едно и също нещо да се проявява едновременно в два свята или в две посоки. Не можеш да бъдеш едновременно и добър, и лош. Аз разглеждам думата „лош“ или „зъл“ като проява, а не в тоя смисъл, в който вие я разглеждате. Има относително зло, има и принципиално зло. Това, което спъва даден човек, е зло за него; обаче, същото може да бъде добро за друг някой. Ядеш кокошка, агне и казваш, че ти е добре. Питай агнето, добре ли е за него, като го ядеш. Как ще се оправдаеш? Ще кажеш, че като живееш, трябва да ядеш. Един ден, като се издигнеш на по-високо стъпало, ще разбереш грешката си. към беседата >>
26. В правда, истина и святост / Правда, истина и светость, НБ , София, 26.6.1921г.,
- Вълчицата ражда вълче, овцата ражда агне.
Ако питате православните, ще кажат, че истината е в православната църква. Евангелистите ще кажат, че истината е в евангелската църква. Питам: Ако е така, защо православните и евангелистите не са прогледали досега? Ако майката и бащата са свети хора, как са родили престъпници? Това е несъвместимо. Вълчицата ражда вълче, овцата ражда агне. Подобното подобно ражда. Това е природен закон, в който няма никакво изключение. Ще кажете, че родителите са добри, а детето излязло лошо, метнало се на дядо си. – Не, жено, признай си истината, че когато си заченала това дете, правдата не е била в сърцето ти, истината не е била в ума ти, а светостта не е била във волята ти. И бащата трябва да си признае истината. към беседата >>
27. Разговори с Учителя, ИБ , НБ , София, 8.1.1922г.,
- Според мене, както отдават почит на умрелия човек, опяват го, заравят го, така трябва да опяват и закланото прасе или агне.
— В бъдеще, не само евреите, но никой няма да коли животни. Тогава, всеки момък, който иска да се жени, не само кокошки, нищо няма да коли. Ръцете му трябва да бъдат чисти от убийства или от кръв. Ще кажете, че животното е нисше същество, следователно, всеки може да посегне на неговия живот. — Не е така. Според мене, както отдават почит на умрелия човек, опяват го, заравят го, така трябва да опяват и закланото прасе или агне. Няма действие в живота, което, най-много до четири поколения, да не даде своето противодействие. Знай, че ако днес извършиш едно убийство, рано или късно, ще понесеш неговото последствие. Каквото правите, правете го не от страх, но от любов. Това изисква Божественият морал. към беседата >>
28. Ще се стопи!, НБ , София, 30.4.1922г.,
- Дойде едно агне, ние го убием, дойде втори път, трети и четвърти път и прочие, а ние постоянно произвождаме все нови страдания.
В Писанието за Господа се казва, че е благоутробен, милостив и дълготърпелив. И когато ние разрушаваме тези форми постоянно в света, тези малките същества плачат. Той постоянно твори. Защо? Защото ние постоянно разваляме. Бог е принуден да твори, да им създава нови форми, праща ги при други условия. Дойде едно агне, ние го убием, дойде втори път, трети и четвърти път и прочие, а ние постоянно произвождаме все нови страдания. И тогава чакаме от небето един ден да бъдем щастливи. Небето трябва да започне тук, от земята, от сегашния живот. И всички вие, които ме слушате, не само вие, но и целият български народ, няма човек, който да не разбира Любовта, всеки я разбира. Как няма да я разбере човек? Не се иска дълго време, да ме познаете, честен ли съм или не. към беседата >>
29. Мястото на човека в природата, ООК , София, 11.5.1922г.,
- Ако туй агне дойде и се роди чрез нея, тя ще бъде към агнето също тъй добра. Защо?
В природата няма дефекти. Тия дефекти, които изглежда да се проявяват в природата, са само резултати на онези същества, които индивидуално се проявяват. Но вземете за пример една лъвица, която е толкова жестока спрямо другите, колко е тя нежна спрямо своите деца! Туй е Божественото. Тя може да удави агнето, да го изяде, да се покаже много жестока към него, но спрямо своето си дете, тя ще го ближе, ще го милва – туй е Божественото, което се проявява в нея. Ако туй агне дойде и се роди чрез нея, тя ще бъде към агнето също тъй добра. Защо? Понеже туй агне е минало по Божествения път, чрез тази форма, по която лъвицата познава, че то е Божествено. Тя е достигнала до там, че мисли, какво само онова, което произлиза от нея, то е Божествено, а всяко друго нещо, вън от нея, не е Божествено. Този закон съществува във всички хора. Сега когато влезете в школата, мислите, че само онова, което излиза от вашия ум, само то е хубаво. Пак същият закон. към беседата >>
- Понеже туй агне е минало по Божествения път, чрез тази форма, по която лъвицата познава, че то е Божествено.
Тия дефекти, които изглежда да се проявяват в природата, са само резултати на онези същества, които индивидуално се проявяват. Но вземете за пример една лъвица, която е толкова жестока спрямо другите, колко е тя нежна спрямо своите деца! Туй е Божественото. Тя може да удави агнето, да го изяде, да се покаже много жестока към него, но спрямо своето си дете, тя ще го ближе, ще го милва – туй е Божественото, което се проявява в нея. Ако туй агне дойде и се роди чрез нея, тя ще бъде към агнето също тъй добра. Защо? Понеже туй агне е минало по Божествения път, чрез тази форма, по която лъвицата познава, че то е Божествено. Тя е достигнала до там, че мисли, какво само онова, което произлиза от нея, то е Божествено, а всяко друго нещо, вън от нея, не е Божествено. Този закон съществува във всички хора. Сега когато влезете в школата, мислите, че само онова, което излиза от вашия ум, само то е хубаво. Пак същият закон. Някой като напише някое хубаво изречение, харесва го. Защо? към беседата >>
30. Мисъл и действие, ООК , София, 15.6.1922г.,
- Всеки от вас като се разгневи, какво ли не прави в къщи, а щом изчезне енергията и той е кротък като агне.
Сега много пъти учениците казват: „Той е много нервен, нетърпелив“. Но то са все празни думи. „Нетърпелив“ човек, „нервен“ човек, това са само думи. В същност, гневливи хора няма, нетърпеливи хора няма. Т.е. има в даден момент, известна енергия е натрупана в мозъка, и тази енергия ни безпокои, тя е като една бомба, като излезе навън, ти си спокоен и добре разположен, много добър човек си. Всеки от вас като се разгневи, какво ли не прави в къщи, а щом изчезне енергията и той е кротък като агне. Питам де е лошавината на този човек? Ние казваме сега: „Той е един лош човек“. Но в този човек има известна енергия, която трябва да се употреби разумно на своето място. Сега да се повърнем към предмета. към беседата >>
- Щом изразходва енергията си, той става кротък като агне. (втори вариант)
Ето защо, когато казвате, че някой човек е нервен или нетърпелив, всъщност не е така. Такива хора не съществуват, но в известен момент в някои мозъчни центрове се натрупва излишна енергия, която очаква времето си да се освободи, да излезе навън. В това отношение тя е подобна на бомба, която експлодира и причинява малки или големи пакости. Освободи ли се от тази енергия, човек се успокоява и става добър. Когато е разгневен, човек се сърди, кара се, удря, чупи, каквото намери на пътя си. Щом изразходва енергията си, той става кротък като агне. В какво се заключава лошавината на този човек? – В излишната енергия. Ако може да използва разумно тази енергия, той ще бъде активен, добър и работоспособен. към втори вариант >>
32. Положителни и отрицателни сили в природата, ООК , София, 6.10.1922г.,
- Заколят едно агне, казвате: „Овцете тъй се жертват“.
“ – „Да, аз го съградих.“ „Ти ли повдигна този народ? “ – „Да, аз го повдигнах.“ А когато дойде до сторени престъпления, няма ни, отказваме ги. А, не, сега всички съвременни хора минават за праведници. Ами ако аз като свещеник отида някъде и ми заколят една кокошка, мислите ли, че аз съм праведник? Да, пред хората, но кокошките ще кажат: „Заради този праведник отиде една от нашите сестри“. Заколят едно агне, казвате: „Овцете тъй се жертват“. Но горе овцата казва: „Този праведник е много добър, но една от нашите сестри отиде жертва заради него, изядоха я“. Е, къде са праведните хора в света? Сега злото не е там, че ние ядем овцете. Но когато аз изям една кокошка, ще кажа: „Слушай, сестро, сега ти ставаш жертва заради мене, но бъди уверена, давам ти честна дума, че един ден, като дойдеш в положението, на което съм аз, тогава аз ще стана кокошка и ти ще ме изядеш тъй, както аз те изядох. Запиши това добре и където и да съм, викай ме, аз ще дойда и ще спася живота ти от явна смърт“. към беседата >>
- Като заколя едно агне, пак тъй ще кажа – то е закон.
Но горе овцата казва: „Този праведник е много добър, но една от нашите сестри отиде жертва заради него, изядоха я“. Е, къде са праведните хора в света? Сега злото не е там, че ние ядем овцете. Но когато аз изям една кокошка, ще кажа: „Слушай, сестро, сега ти ставаш жертва заради мене, но бъди уверена, давам ти честна дума, че един ден, като дойдеш в положението, на което съм аз, тогава аз ще стана кокошка и ти ще ме изядеш тъй, както аз те изядох. Запиши това добре и където и да съм, викай ме, аз ще дойда и ще спася живота ти от явна смърт“. Като заколя едно агне, пак тъй ще кажа – то е закон. към беседата >>
33. Ангел Господен говори / И ангел Господен говори на Филипа, НБ , София, 15.10.1922г.,
- И казва се там - мястото на Писанието, което прочиташе, беше това: „Заведоха го като овца на заколение, и като агне безгласно пред тогози, който го стриже, така не отваря устата си. (втори вариант)
Какво четеше той? И като го чу филии, че прочиташе пророк Исайя, рече му: „Разумяваш ли това, което четеш? " Скопецът беше благороден човек. Той можеше да каже като съвременните хора: „Я си върви по пътя, то не е твоя работа тук да се месиш." Този човек е бил скромен и рече филипу: „И как бих могъл да разумея, ако ме не настави някой? " И покани Филипа да възлезе и да седне с него в колесницата. И казва се там - мястото на Писанието, което прочиташе, беше това: „Заведоха го като овца на заколение, и като агне безгласно пред тогози, който го стриже, така не отваря устата си. В неговото унижение отне му се съдбата; а рода му, кой ще изкаже? Защото се взема животът му от земята." Сега вие ще направите едно възражение, ще кажете: „Не си струва човек да бъде като овца, да го стрижат и като агне да го колят." към втори вариант >>
- Защото се взема животът му от земята." Сега вие ще направите едно възражение, ще кажете: „Не си струва човек да бъде като овца, да го стрижат и като агне да го колят." (втори вариант)
" Скопецът беше благороден човек. Той можеше да каже като съвременните хора: „Я си върви по пътя, то не е твоя работа тук да се месиш." Този човек е бил скромен и рече филипу: „И как бих могъл да разумея, ако ме не настави някой? " И покани Филипа да възлезе и да седне с него в колесницата. И казва се там - мястото на Писанието, което прочиташе, беше това: „Заведоха го като овца на заколение, и като агне безгласно пред тогози, който го стриже, така не отваря устата си. В неговото унижение отне му се съдбата; а рода му, кой ще изкаже? Защото се взема животът му от земята." Сега вие ще направите едно възражение, ще кажете: „Не си струва човек да бъде като овца, да го стрижат и като агне да го колят." към втори вариант >>
34. Да наследя, НБ , София, 19.11.1922г.,
- На земния огън можеш да опечеш кокошка, агне, прасе.
Между омразата и любовта има известно отношение. Забелязано е, че онзи, който мрази, температурата му се понижава. Значи, омразата произвежда студ, а любовта – топлина. Обаче, между небесния огън и земния има известна разлика. Небесният огън не прави зло на никого, а земният причинява много пакости. На земния огън можеш да опечеш кокошка, агне, прасе. Слънчевата светлина представя небесния огън. На слънчевата топлина зреят плодовете, а на земния огън не могат. Всички престъпления се вършат все на земния огън. Той има долен произход. Каквото и да готвите на този огън, в края на краищата, за вас остават триците и пепелта – нисшите елементи, а праната – жизнените елементи отиват във въздуха. към беседата >>
35. Музика и пеене – средство за тониране, ООК , София, 19.11.1922г.,
- И казвам: разликата между човешкия огън и Божествения огън е следната: на човешкия огън агне може да опечеш и плодове може да опечеш, но плода не може да го накараш да узрее.
Когато голямото, старото здание се запали, е опасно. Малките колиби – малко горят, малките здания лесно се гасят. Голямото здание като се запали, опасно е, голям пожар става, не може лесно да го изгасиш. Но аз като говоря това, не разбирам запалване. Защото ако запалим ние един човек с човешки огън, той ще изгори, но ако го запалите с Божествения огън, няма да изгори. И казвам: разликата между човешкия огън и Божествения огън е следната: на човешкия огън агне може да опечеш и плодове може да опечеш, но плода не може да го накараш да узрее. На Божествения огън едно агне не може да опечеш, но всички плодове узряват, а агнетата растат. По това се отличава Божественият огън – кара плодовете да узреят, агнетата да растат; човешкият огън изгаря и опича. към беседата >>
- На Божествения огън едно агне не може да опечеш, но всички плодове узряват, а агнетата растат.
Малките колиби – малко горят, малките здания лесно се гасят. Голямото здание като се запали, опасно е, голям пожар става, не може лесно да го изгасиш. Но аз като говоря това, не разбирам запалване. Защото ако запалим ние един човек с човешки огън, той ще изгори, но ако го запалите с Божествения огън, няма да изгори. И казвам: разликата между човешкия огън и Божествения огън е следната: на човешкия огън агне може да опечеш и плодове може да опечеш, но плода не може да го накараш да узрее. На Божествения огън едно агне не може да опечеш, но всички плодове узряват, а агнетата растат. По това се отличава Божественият огън – кара плодовете да узреят, агнетата да растат; човешкият огън изгаря и опича. към беседата >>
36. И отвори устата си, та ги поучаваше / Поучаваше ги, НБ , София, 7.1.1923г.,
- (3) Който коли волъ е както който убива человѣка, – Който жертвува агне, както който прѣсича вратъ на псе, – Който принося хлѣбно приношение, както който принося свинска кръвь, – Който кади ливанъ, както който благославя идолъ: Ей, тѣ сѫ избрали пѫтищата си, И душата имъ се наслаждава въ гнусотиитѣ имъ.
Така говори Господь: Небето ми е престолъ, И земята подножие на нозѣтѣ ми: Кой е домътъ който искате да съградите за мене? И кое е мѣстото на упокоението ми? (2) Защото рѫката ми е направила всичко това, И е станало всичко това, говори Господь; Но азъ ще погледна на тогозъ, На сиромаха и съкрушения духомъ, И на оногозъ който трепери отъ словото ми. (3) Който коли волъ е както който убива человѣка, – Който жертвува агне, както който прѣсича вратъ на псе, – Който принося хлѣбно приношение, както който принося свинска кръвь, – Който кади ливанъ, както който благославя идолъ: Ей, тѣ сѫ избрали пѫтищата си, И душата имъ се наслаждава въ гнусотиитѣ имъ. (4) И азъ ще избера бѣдствията имъ, И ще докарамъ върхъ тѣхъ онѣзи нѣща отъ който се боятъ; Защото зовѣхъ, и никой не отговаряше; Говорѣхъ и не слушаха; Но правѣха зло прѣдъ мене, И избраха неугодното менѣ. (5) Слушайте словото Господне, вие който треперите отъ словото му: Братята ви, който ви мразятъ и ви отхвърлятъ заради моето име, Рекоха: Да се прослави Господь, И да видимъ вашата радость; Но тѣ ще се посрамятъ. (6) Гласъ на метежъ иде отъ града, Гласъ отъ храма, Гласъ на Господа който прави въздаяние на неприятелитѣ си. (7) Прѣди да се замѫчи, роди: Прѣди да дойдатъ болѣзнитѣ ѝ, освободи се и роди мѫжко. (8) Кой е чулъ таквозъ нѣщо? към беседата >>
37. Но да бѫде рѣчьта ви: Ей, ей; Не, не / Ей – ей, не – не, НБ , София, 14.1.1923г.,
- Ако колиш теле, агне или кокошка, остави те доброволно да се пожертвуват за любовта. (втори вариант)
Какво правят хората, като обичат някого? Говорят му меко, нежно. Като дойде в дома им, посрещат го като цар: дават му най-хубавото и чисто легло, най-хубавото ядене. Когото не обичат, турят го да спи на сламеник, с какви и да е завивки; дават му да яде, каквото им останало. На любимия са готови да заколят най-охраненото теле, както постъпил бащата с блудния си син. Ако колиш теле, агне или кокошка, остави те доброволно да се пожертвуват за любовта. Така и ябълката се жертвува: плода изяждаме, а дървото и семката й остават. Можете ли така да заколите едно теле, че месото му да изядете, а семката му да влезе във вашия дух, там да расте и да се развива? Всяко теле, което се жертвува за любовта, ще се роди в бъдеще като човек – като мома или момък, при условия да се развива. Такава жертва има смисъл. Ако и човек се жертвува, за да стане ангел, жертвата е на място. към втори вариант >>
- Като я глѣдашъ, тя веднага ще породи у тебе едно желание, да има едно агне или единъ пуякъ печенъ.
“ Убедѣте хората да почнатъ да обичатъ свѣтлината! Ние не обичаме свѣтлината. Не говоря за тази свѣтлина на нашия огънь и на нашитѣ свѣщи. По нѣкой пѫть свѣтлината е тъмна, тя ражда лоши пороци. Запримѣръ, знаешъ ли какво ще породи у тебе свѣтлината на единъ огънь. Като я глѣдашъ, тя веднага ще породи у тебе едно желание, да има едно агне или единъ пуякъ печенъ. Ако пъкъ имашъ запалена една малка свещица, като глѣдашъ тази нейна свѣтлина, ще си кажешъ: „Съ тази малка свещица азъ мога да обера една каса“. Ще я туришъ въ джоба си, за да ти послужи за нѣкое прѣстѫпление. Не, вложете слънчевата свѣтлина навсѣкѫдѣ, и никой не ще може да краде. Какво правятъ сега въ Америка? Слѣдъ като сѫ употребили всички системи, за да попречатъ на апашитѣ да крадатъ, днесъ навсѣкѫдѣ употребяватъ, като най-сигуренъ методъ свѣтлината. към беседата >>
39. Най-добрият начин за разсъждение, ООК , София, 31.10.1923г.,
- Аз имам право да взема кое и да е агне, коя и да е овца, да я заколя и да я изям.
Сега някой казва: „Не може ли да си поживеем? “ – Свободни сте – няма нещо, което да не може да се позволи, но знайте, че в Природата за всичко се плаща. Един от еврейските царе, виден поет и същевременно пророк, си е позволил един произвол, повидимому една проста постъпка, позволена като на цар, и казал: „Не съм ли цар, не мога ли да направя това, не са ли тия мои поданици? “ Тъй и един овчар казва: „Тия овци не са ли мои? Аз имам право да взема кое и да е агне, коя и да е овца, да я заколя и да я изям. Аз съм господар.“ Обаче тази философия, че овчарят има право да яде овцете, не е права. В Божествения кодекс е турен следният закон: овчарят има право да взема вълната и млякото, но никога не му е позволено нито да коли, нито да продава овцете. Че ги продава, туй е негов закон, но не и Божествен. Това не е философия. Казва: „Аз не съм ли овчар? към беседата >>
40. Езикът на природата, МОК , София, 16.12.1923г.,
- Той, като дойде до някой извор, фантазията заговаря: Ех, да има сега тук едно агне хубаво опечено, малко винце, че като се наредим около този извор, той ще шумоли тъй приятно, а ние ще ядем, ще се веселим.
Често аз ви извеждам на летни екскурзии, но летните екскурзии са много опасни. В какво отношение именно? – Със зеленината в природата. Зеленият цвят предразполага човек към фантазиране, а с това той става мързелив. Фантазията в него работи много. Той, като дойде до някой извор, фантазията заговаря: Ех, да има сега тук едно агне хубаво опечено, малко винце, че като се наредим около този извор, той ще шумоли тъй приятно, а ние ще ядем, ще се веселим. Някой ще каже: Какво има да се мисли за агнето? Как тъй, какво! Докато се опече това агне, най-напред трябва да се заколи, после да видиш, как изтича неговата кръв; след това да го забодеш на шиш и да го въртиш на огъня, да се позачерви. И най-после ще го сложиш пред себе си, ще ядеш и ще си фантазираш за това-онова, ще разискваш върху разни идеи. Това не се отнася до вас, но до други някои, които биха се радвали на печеното агне. към беседата >>
- Докато се опече това агне, най-напред трябва да се заколи, после да видиш, как изтича неговата кръв; след това да го забодеш на шиш и да го въртиш на огъня, да се позачерви.
Зеленият цвят предразполага човек към фантазиране, а с това той става мързелив. Фантазията в него работи много. Той, като дойде до някой извор, фантазията заговаря: Ех, да има сега тук едно агне хубаво опечено, малко винце, че като се наредим около този извор, той ще шумоли тъй приятно, а ние ще ядем, ще се веселим. Някой ще каже: Какво има да се мисли за агнето? Как тъй, какво! Докато се опече това агне, най-напред трябва да се заколи, после да видиш, как изтича неговата кръв; след това да го забодеш на шиш и да го въртиш на огъня, да се позачерви. И най-после ще го сложиш пред себе си, ще ядеш и ще си фантазираш за това-онова, ще разискваш върху разни идеи. Това не се отнася до вас, но до други някои, които биха се радвали на печеното агне. Мислите ли, обаче, че такава една екскурзия може да донесе благо на човека? към беседата >>
- Това не се отнася до вас, но до други някои, които биха се радвали на печеното агне.
Той, като дойде до някой извор, фантазията заговаря: Ех, да има сега тук едно агне хубаво опечено, малко винце, че като се наредим около този извор, той ще шумоли тъй приятно, а ние ще ядем, ще се веселим. Някой ще каже: Какво има да се мисли за агнето? Как тъй, какво! Докато се опече това агне, най-напред трябва да се заколи, после да видиш, как изтича неговата кръв; след това да го забодеш на шиш и да го въртиш на огъня, да се позачерви. И най-после ще го сложиш пред себе си, ще ядеш и ще си фантазираш за това-онова, ще разискваш върху разни идеи. Това не се отнася до вас, но до други някои, които биха се радвали на печеното агне. Мислите ли, обаче, че такава една екскурзия може да донесе благо на човека? към беседата >>
- Когато цялото поле е покрито само със сняг, в твоя ум няма да се явява мисълта за никакво агне, за никаква кокошка.
После, минавате покрай някоя гора и си казвате: Това място е много хубаво, то е тъкмо за скриване; като гонят някой човек, тук да се скрие. Да, но да гонят някой човек не ще да е за някаква идея. Кой знае какво е направил! Може и да е за идея, но това ще бъде на сто случая един. Ето защо на окултните ученици се препоръчват зимните екскурзии. Когато цялото поле е покрито само със сняг, в твоя ум няма да се явява мисълта за никакво агне, за никаква кокошка. Ти ще носиш в ума си само една мисъл: синьото небе и белия сняг! Може да си кажете от време на време: Ех, да е малко по-топло! Но като погледнете белия цвят, той ще произведе едно духовно трептение, едно духовно повдигане в душата ви и вие ще си кажете: Не, и тъй е хубаво – навред синьо небе и бял сняг! Който иска да си влияе добре, зимните екскурзии със сняг са за предпочитане пред другите. От чисто окултно гледище вие може да си правите и умствени екскурзии, за да трансформирате състоянията си. към беседата >>
41. Царството Божие се благовества, НБ , София, 17.2.1924г.,
- Но ако в дадения случай вие свържете вола при едно печено агне и го оставите 4–5 дни гладен, на този вол няма да му дойде на ум, че в това агне се крие известна сила, с която ще може да продължи живота си.
Сега да обясня моята мисъл. Ако вие свържете един вълк с една верига и го държите няколко време гладен, но близо до него държите сено, той при това сено ще умре гладен. Нему на ум не идва, че в това сено се крие известна енергия. Той ще си умре гладен, обаче за него е невъзможно да се нахрани с това сено. Ако свържете един вол до това сено, волът е по-умен в дадения случай, той ще използва сеното, ще яде от него и ще живее. Но ако в дадения случай вие свържете вола при едно печено агне и го оставите 4–5 дни гладен, на този вол няма да му дойде на ум, че в това агне се крие известна сила, с която ще може да продължи живота си. Вълкът обаче, ако е при печеното агне, ще каже: „О, от кога чакам аз туй печено агне! “ Следователно нашите умствени способности се ограничават от онези вътрешни възможности. Вълкът в дадения случай е глупав, и волът в дадения случай е глупав. Ще кажете: „Те не знаят как да използват условията на живота“. Някои пък казват, че светските хора били много умни. към беседата >>
- Вълкът обаче, ако е при печеното агне, ще каже: „О, от кога чакам аз туй печено агне!
Ако вие свържете един вълк с една верига и го държите няколко време гладен, но близо до него държите сено, той при това сено ще умре гладен. Нему на ум не идва, че в това сено се крие известна енергия. Той ще си умре гладен, обаче за него е невъзможно да се нахрани с това сено. Ако свържете един вол до това сено, волът е по-умен в дадения случай, той ще използва сеното, ще яде от него и ще живее. Но ако в дадения случай вие свържете вола при едно печено агне и го оставите 4–5 дни гладен, на този вол няма да му дойде на ум, че в това агне се крие известна сила, с която ще може да продължи живота си. Вълкът обаче, ако е при печеното агне, ще каже: „О, от кога чакам аз туй печено агне! “ Следователно нашите умствени способности се ограничават от онези вътрешни възможности. Вълкът в дадения случай е глупав, и волът в дадения случай е глупав. Ще кажете: „Те не знаят как да използват условията на живота“. Някои пък казват, че светските хора били много умни. Да, светските хора са умни като вълка при печеното агне. към беседата >>
- Да, светските хора са умни като вълка при печеното агне.
Вълкът обаче, ако е при печеното агне, ще каже: „О, от кога чакам аз туй печено агне! “ Следователно нашите умствени способности се ограничават от онези вътрешни възможности. Вълкът в дадения случай е глупав, и волът в дадения случай е глупав. Ще кажете: „Те не знаят как да използват условията на живота“. Някои пък казват, че светските хора били много умни. Да, светските хора са умни като вълка при печеното агне. Казвам: Светските хора при сеното са глупави, при печеното агне – умни. Набожните хора при печеното агне са глупави, при сеното са умни. Питам сега: Ако направим едно уравнение, кой печели? Ако вълкът изяде печеното агне, продължава живота си; ако волът изяде хубавото сено, продължава живота си. При тия две величини, кой е спечелил повече? към беседата >>
- Ако вълкът изяде печеното агне, продължава живота си; ако волът изяде хубавото сено, продължава живота си.
Някои пък казват, че светските хора били много умни. Да, светските хора са умни като вълка при печеното агне. Казвам: Светските хора при сеното са глупави, при печеното агне – умни. Набожните хора при печеното агне са глупави, при сеното са умни. Питам сега: Ако направим едно уравнение, кой печели? Ако вълкът изяде печеното агне, продължава живота си; ако волът изяде хубавото сено, продължава живота си. При тия две величини, кой е спечелил повече? – И двамата са спечелили. Сега може да спорите кой начин е по-добър: сено ли да ядем или печено агне? Е, разбира се, няма съмнение, че печеното агне е за предпочитане пред сухото сено. Мисля, че всички вие, които ме слушате, сте на мнение, че печеното агне е за предпочитане пред сеното, обаче воловете, тревопасните са на особено мнение. към беседата >>
- Сега може да спорите кой начин е по-добър: сено ли да ядем или печено агне?
Набожните хора при печеното агне са глупави, при сеното са умни. Питам сега: Ако направим едно уравнение, кой печели? Ако вълкът изяде печеното агне, продължава живота си; ако волът изяде хубавото сено, продължава живота си. При тия две величини, кой е спечелил повече? – И двамата са спечелили. Сега може да спорите кой начин е по-добър: сено ли да ядем или печено агне? Е, разбира се, няма съмнение, че печеното агне е за предпочитане пред сухото сено. Мисля, че всички вие, които ме слушате, сте на мнение, че печеното агне е за предпочитане пред сеното, обаче воловете, тревопасните са на особено мнение. Волът казва: „За мене сеното е за предпочитане, хубав десерт е то! “ Преведете сега тези две величини. Ако превърнете печеното агне в една духовна сила, ще имате една формула. към беседата >>
- Е, разбира се, няма съмнение, че печеното агне е за предпочитане пред сухото сено.
Питам сега: Ако направим едно уравнение, кой печели? Ако вълкът изяде печеното агне, продължава живота си; ако волът изяде хубавото сено, продължава живота си. При тия две величини, кой е спечелил повече? – И двамата са спечелили. Сега може да спорите кой начин е по-добър: сено ли да ядем или печено агне? Е, разбира се, няма съмнение, че печеното агне е за предпочитане пред сухото сено. Мисля, че всички вие, които ме слушате, сте на мнение, че печеното агне е за предпочитане пред сеното, обаче воловете, тревопасните са на особено мнение. Волът казва: „За мене сеното е за предпочитане, хубав десерт е то! “ Преведете сега тези две величини. Ако превърнете печеното агне в една духовна сила, ще имате една формула. Ако превърнете сеното в друга духовна сила, ще имате друга формула. към беседата >>
- Мисля, че всички вие, които ме слушате, сте на мнение, че печеното агне е за предпочитане пред сеното, обаче воловете, тревопасните са на особено мнение.
Ако вълкът изяде печеното агне, продължава живота си; ако волът изяде хубавото сено, продължава живота си. При тия две величини, кой е спечелил повече? – И двамата са спечелили. Сега може да спорите кой начин е по-добър: сено ли да ядем или печено агне? Е, разбира се, няма съмнение, че печеното агне е за предпочитане пред сухото сено. Мисля, че всички вие, които ме слушате, сте на мнение, че печеното агне е за предпочитане пред сеното, обаче воловете, тревопасните са на особено мнение. Волът казва: „За мене сеното е за предпочитане, хубав десерт е то! “ Преведете сега тези две величини. Ако превърнете печеното агне в една духовна сила, ще имате една формула. Ако превърнете сеното в друга духовна сила, ще имате друга формула. Агнето и сеното ще дадат два различни резултата. към беседата >>
- Ако превърнете печеното агне в една духовна сила, ще имате една формула.
Сега може да спорите кой начин е по-добър: сено ли да ядем или печено агне? Е, разбира се, няма съмнение, че печеното агне е за предпочитане пред сухото сено. Мисля, че всички вие, които ме слушате, сте на мнение, че печеното агне е за предпочитане пред сеното, обаче воловете, тревопасните са на особено мнение. Волът казва: „За мене сеното е за предпочитане, хубав десерт е то! “ Преведете сега тези две величини. Ако превърнете печеното агне в една духовна сила, ще имате една формула. Ако превърнете сеното в друга духовна сила, ще имате друга формула. Агнето и сеното ще дадат два различни резултата. При заколяне на едно агне ще стане известно нарушение вътре в природата, известно спиране, известно подпушване, а при окосяване на тревата ще стане известен подем вътре в природата. Следователно първият процес е в разрез с природните закони, а вторият процес е в съгласие с природните закони. към беседата >>
42. Ще го изцеля, НБ , София, 27.4.1924г.,
- Едно бедно семейство, нейни съседи, си купили едно агне за Великден, което бащата се готвел да заколи.
Една студентка ми разправяше един интересен случай из живота, на който тя била свидетелка. Едно бедно семейство, нейни съседи, си купили едно агне за Великден, което бащата се готвел да заколи. Момиченцето му, ученичка в трето отделение, като видяло, че бащата вдига нож, започнало да плаче и да се моли: Татко, не коли агнето, нека си живее. – Какви са тези глупости! Кой те научи да говориш така ? Аз купих агнето за Великден, да си хапнем, да разберем, че Христос възкръснал. – Моля ти се, татко, не го коли! към беседата >>
44. Ще дойда след Тебе, НБ , София, 20.7.1924г.,
- Не е въпрос да те обичат като кокошка, прасе, агне, които всеки момент могат да заколят.
Тогава хората ще те почитат и уважават. Всички хора ще се обичат като братя. Знаете ли, какво нещо е да се обичате един друг ? Малко хора съм срещал, които се обичат. И вие се обичате, но трябва да срещнете такива, които се обичат, да видите, какво значи любов. Не е въпрос да те обичат като кокошка, прасе, агне, които всеки момент могат да заколят. Тази любов се отличава от великата, от онази любов, която носи безсмъртието. Който те обича, той те държи в безсмъртието. И ако ти обичаш някого, също ще го държиш в безсмъртието. Когато двама души се обичат искрено, те стават безсмъртни. Затова, именно, трябва да се обичате. към беседата >>
45. Родените, НБ , София, 2.11.1924г.,
- Когато онова агне блее, ще се молиш с най-усърдната молитва, в която ще вземе участие умът, сърцето и душата ти. (втори вариант)
И аз трябва да се спра с един свещен трепет и да си кажа: Заради мене ги колят. Те се жертват заради мене, аз трябва ли да греша, моето сърце трябва ли да е жестоко? Тези животни умират заради мене, аз трябва да живея, но не трябва да греша! Туй прасе, което квичи заради тебе умира. Ще се спреш, ще се обърнеш към Бога и ще се помолиш с най-усърдната молитва. Когато онова агне блее, ще се молиш с най-усърдната молитва, в която ще вземе участие умът, сърцето и душата ти. Само така то ще бъде изплатено! Ще кажеш: Господи, то заради мене се жертва! Тъй прави човекът, у когото е събудено висшето съзнание, тъй прави човекът, който е роден от Бога. Тъй е и в живота. Туй е дълбока философия. към втори вариант >>
- Когато онова агне блѣе, ще се молишъ съ най-усърдната молитва, въ която ще вземе участие умътъ, сърдцето и душата ти.
И азъ трѣбва да се спра съ единъ свещенъ трепетъ и да си кажа: заради мене ги колятъ. Тѣ се жертвуватъ заради мене, азъ трѣбва ли да грѣша, моето сърдце трѣбва ли да е жестоко? Тѣзи животни умиратъ заради мене, азъ трѣбва да живѣя, но не трѣбва да грѣша! Туй прасе, което квичи заради тебе умира. Ще се спрешъ, ще се обърнешъ къмъ Бога и ще се помолишъ съ най-усърдната молитва. Когато онова агне блѣе, ще се молишъ съ най-усърдната молитва, въ която ще вземе участие умътъ, сърдцето и душата ти. Само така то ще бѫде изплатено! Ще кажешъ: Господи, то заради мене се жертвува! Тъй прави човѣкътъ, у когото е събудено висшето съзнание, тъй прави човѣкътъ, който е роденъ отъ Бога. Тъй е и въ живота. Туй е дълбока философия. към беседата >>
46. Градоветѣ Содомски и Гоморски / Градовете Содомски и Гоморски, НБ , София, 16.11.1924г.,
- Когато злото дойде да действа в света, човек се намира в положението на едно живо агне, което не заколват изведнъж, а бавно го пекат на шиш. (втори вариант)
Сега, важното е, отгде е дошло злото в света, как се е вмъкнало то, защо човек е склонен и към злото, и към доброто? Често, вие се поставяте на пътя на злото, изпитвате неговото влияние, усещате неговите последствия, но да ви попитат, какво нещо е само по себе си злото, нищо не можете да кажете. Когато злото дойде да действа в света, човек се намира в положението на едно живо агне, което не заколват изведнъж, а бавно го пекат на шиш. Попекат, попекат го малко на огъня, след това го извадят от шиша, отрежат едно парче от бута му и го оставят да зарасне малко. След като позарастне, пак го вземат, пак го попекат малко, отрежат едно парче от него и след това пак го оставят да зараства. Дълго време го пекат – режат, пекат – режат и не умира. Такова нещо е животът! Питам: Кои са тези, които пекат човека? към втори вариант >>
- Когато злото дойде да дѣйствува въ свѣта, човѣкъ се намира въ положението на едно живо агне, което не закалатъ изведнъжъ, а бавно го пекатъ на шишъ.
Сега, важното е, отгдѣ е дошло злото въ свѣта, какъ се е вмъкнало то, защо човѣкъ е склоненъ и къмъ злото и къмъ доброто? Често, вие се поставяте на пѫтя на злото, изпитвате неговото влияние, усѣщате неговитѣ послѣдствия, но да ви попитатъ, какво нѣщо е само по себе си злото, нищо не можете да кажете. Когато злото дойде да дѣйствува въ свѣта, човѣкъ се намира въ положението на едно живо агне, което не закалатъ изведнъжъ, а бавно го пекатъ на шишъ. Попекатъ, попекатъ го малко на огъня, слѣдъ това го извадятъ отъ шиша, отрѣжатъ едно парче отъ бута му и го оставятъ да зарасне малко. Слѣдъ като позарастне, пакъ го взематъ, пакъ го попекатъ малко, отрѣжатъ едно парче отъ него и слѣдъ това пакъ го оставятъ да зараства. Дълго врѣме го пекатъ – рѣжатъ, пекатъ – рѣжатъ и не умира. Такова нѣщо е животътъ! Питамъ: кои сѫ тѣзи, които пекатъ човѣка? към беседата >>
47. Да угоди на народа, НБ , София, 23.11.1924г.,
- Щом хванете една кокошка, или едно агне, с цел да го заколите, в тях се заражда чувството на омраза и страх. (втори вариант)
След него има множество по-малки същества, който трябва да го изядат точно тъй, както и той изяжда други същества. Бацилите на чумата, на холерата и на много други болести, всички заедно решават, че човек трябва да умре. Следователно, човешката любов, сама по себе си, носи известни утайки. Хубава е човешката любов, но поради тези утайки, които носи, кръвта се заразява, става нечиста и човек умира. Тази отрова идва от онези живи същества, които човек изяжда. Щом хванете една кокошка, или едно агне, с цел да го заколите, в тях се заражда чувството на омраза и страх. Тази омраза, този страх днес внесат малко отрова в кръвта на човека, утре внесат малко отрова, докато тия отлагания се натрупат толкова много, че стане съвършено отравяне на кръвта. Тъй че въпросът не седи в това, с какво се храним, но как е приета тази храна. Сега аз не говоря тук в полза на кокошките, да ги защитавам. Да се ядат кокошките, това е от полза за тях, но важното е, че ние сме нарушили принципа, престъпили сме закона на Божията Любов. Не е въпросът и в това, да не ядем месо, но важният въпрос е, че разумният човек не е създаден да яде нито кокошки, нито агнета, нито пуйки. към втори вариант >>
- Щомъ хванете една кокошка, или едно агне, съ цѣль да го заколите, въ тѣхъ се заражда чувството на умраза и страхъ.
Слѣдъ него има множество по-малки сѫщества, който трѣбва да го изядатъ точно тъй, както и той изяжда други сѫщества. Бацилитѣ на чумата, на холерата и на много други болести, всички заедно рѣшаватъ, че човѣкъ трѣбва да умре. Слѣдователно, човѣшката любовь, сама по себе си, носи извѣстни утайки. Хубава е човѣшката любовь, но поради тѣзи утайки, който носи, кръвьта се заразява, става нечиста и човѣкъ умира. Тази отрова идва отъ онѣзи живи сѫщества, който човѣкъ изяжда. Щомъ хванете една кокошка, или едно агне, съ цѣль да го заколите, въ тѣхъ се заражда чувството на умраза и страхъ. Тази умраза, този страхъ днесъ внесатъ малко отрова въ кръвьта на човѣка, утрѣ внесатъ малко отрова, докато тия отлагания се натрупатъ толкова много, че стане съвършено отравяне на кръвьта. Тъй че въпросътъ не седи въ това, съ какво се хранимъ, но какъ е приета тази храна. Сега азъ не говоря тукъ въ полза на кокошкитѣ, да ги защищавамъ. Да се ядатъ кокошкитѣ, това е отъ полза за тѣхъ, но важното е, че ние сме нарушили принципа, прѣстѫпили сме закона на Божията Любовь. Не е въпросътъ и въ това, да не ядемъ месо, но важниятъ въпросъ е, че разумниятъ човѣкъ не е създаденъ да яде нито кокошки, нито агнета, нито пуйки. към беседата >>
48. Хармонична деятелност, ООК , София, 17.12.1924г.,
- Те ще ми израснат, ще ги продам и от парите им ще си купя едно агне.
Ще ви дам по моему едно изяснение. Буквата a представлява един търговец, който седи у дома си и си казва: „Аз ще вложа в търговия един капитал от 500 000 лева и в скоро време ще спечеля от този капитал по 10%, значи ще имам печалба от 50 000 лв.“ – Това е ai. Той няма нито пет пари в джоба си, а работи с въображаеми, с имагинерни числа – 500 000 лева и 50 000 лева. Така може да заприлича човек и на онзи циганин, който носел на главата си едно гърне с мляко и си мечтаел: „Ще продам това мляко и с парите от него ще си купя една кокошка. Тя ще ми снася яйца, от които ще се излюпят малки пиленца. Те ще ми израснат, ще ги продам и от парите им ще си купя едно агне. То ще порасне, ще се размножи, ще имам цяло стадо овци. Ще ги продам и ще си купя една крава, която ще има теленца. Тъй ще се размножат и те, че ще се разбогатея много. Като стана богат, виден човек, ще отида при царската дъщеря, тя ще се омъжи за мен, ще си имаме едно хубаво детенце и т.н.“ Зарадвал се, подскочил, но гърнето пада от главата му и се строшава, млякото се разлива, а с това и всичките мечти се разпръсват. Питам: това, в каквото е вярвал този циганин, реално ли е? към беседата >>
49. Проекции, ООК , София, 7.1.1925г.,
- Ако двама затворници ги затворят на едно място или ако едно агне и един вълк ги затворят на едно място, това не е правилно съчетание, това не е един Божествен акт.
Сега мнозина като вас изучават религията или духовните науки, както им попадне, вследствие на което в тях става една цяла галиматия. Това не е наука! Науката определя нещата отвън. Ние трябва да определим нашите отношения извън себе си, извън своята личност. Това, което виждаме в света, не са правилни отношения. Ако двама затворници ги затворят на едно място или ако едно агне и един вълк ги затворят на едно място, това не е правилно съчетание, това не е един Божествен акт. В този случай вълкът може да не изяде агнето, но това ще бъде не защото вълкът е правоверен, но от страх. Той не го изяжда от страх, а не от някакво убеждение. Неговата постъпка ще противоречи на природата му. В духовния свят противоречия не съществуват. Това, което ние смятаме за противоречия, то е от неразбиране на онези основни математически принципи, върху които животът е поставен. към беседата >>
50. Азъ Те познахъ / Аз Те познах, НБ , София, 1.2.1925г.,
- Овцата, майката на това агне, тръгнала подир него, блее, но вълкът носи агнето – той напред, овцата подире му. (втори вариант)
И, ако вие, вълците, не се превърнете в овчарски кучета, очаква ви лоша съдба.“ [–] На твое разположение съм. Каквото ми кажеш, ще върша. Този вълк живял цяла година мирно около своя господар, който си задал една задача: да изчисли, колко хиляди години още ще трае злото в света. Един ден един овчар като минавал със стадото си през тази местност, една от неговите овце с агънцето си се отделила от стадото и се изгубила. Вълкът минал покрай тях и задигнал агнето със себе си. Овцата, майката на това агне, тръгнала подир него, блее, но вълкът носи агнето – той напред, овцата подире му. Вълкът занесъл агнето на господаря си, сложил го пред него и му казал: „Искам да докажа, че стария навик, да давя овце, го оставих и сега искам да спечеля доверието ти“. После отива намира майката, хваща я за врата, довежда и нея пред господаря си и казва: „Тук ще живеете заедно, а аз ще бъда овчарското куче да ви пазя.“ Тогава Бахру-Исава намира в устата на вълка 10 косми, останали от агнето. По тия 10 косми той направил своите изчисления, колко хиляди години ще трае злото в света. Питам съвременните математици: как ще изчислят по тия 10 косми, колко време ще трае злото в света? Бахру-Исава, обаче, направил своите изчисления и казал така: Злото от света ще изчезне, когато слънцето изгрее три пъти от изток, три пъти от запад, три пъти от север и три пъти от юг. към втори вариант >>
- Овцата, майката на това агне, тръгнала подиръ него, блѣе, но вълкътъ носи агнето – той напрѣдъ, овцата подирѣ му.
И, ако вие, вълцитѣ, не се прѣвърнете въ овчарски кучета, очаква ви лоша сѫдба.“ На твое разположение съмъ. Каквото ми кажешъ, ще върша. Този вълкъ живѣлъ цѣла година мирно около своя господарь, който си задалъ една задача: да изчисли, колко хиляди години още ще трае злото въ свѣта. Единъ день единъ овчарь като минавалъ съ стадото си прѣзъ тази мѣстность, една отъ неговитѣ овци съ агънцето си се отдѣлила отъ стадото и се изгубила. Вълкътъ миналъ покрай тѣхъ и задигналъ агнето съ себе си. Овцата, майката на това агне, тръгнала подиръ него, блѣе, но вълкътъ носи агнето – той напрѣдъ, овцата подирѣ му. Вълкътъ занесълъ агнето на господаря си, сложилъ го прѣдъ него и му казалъ: „Искамъ да докажа, че стария навикъ, да давя овци, го оставихъ и сега искамъ да спечеля довѣрието ти“. Послѣ отива намира майката, хваща я за врата, довежда и нея прѣдъ господаря си и казва: „Тукъ ще живѣете заедно, а азъ ще бѫда овчарското куче да ви пазя.“ Тогава Бахру-Исава намира въ устата на вълка 10 косми, останали отъ агнето. По тия 10 косми той направилъ своитѣ изчисления, колко хиляди години ще трае злото въ свѣта. Питамъ съврѣменнитѣ математици: какъ ще изчислятъ по тия 10 косми, колко врѣме ще трае злото въ свѣта? Бахру-Исава, обаче, направилъ своитѣ изчисления и казалъ така: злото отъ свѣта ще изчезне, когато слънцето изгрѣе три пѫти отъ изтокъ, три пѫти отъ западъ, три пѫти отъ сѣверъ и три пѫти отъ югъ. към беседата >>
51. Да се не смущава сърцето ви!, НБ , София, 22.3.1925г.,
- Но когато се приближиш при този лъв, ще срещнеш едно агне, което обикаля около този лъв. (втори вариант)
По-нататък, в продължение на пътя си, ще срещнеш един от най-големите лъвове в света и ако не го победиш, той ще те разкъса на парчета. Но когато се приближиш при този лъв, ще срещнеш едно агне, което обикаля около този лъв. Ти ще се хвърлиш върху лъва, ще го хванеш смело за ушите. След това, ето вземи това шишенце, в него има друг един елемент, във вид на течност, наречена „ерун“ и с нея ще намажеш очите на лъва. Като свършиш течността, агнето ще тръгне подире ти. Тръгне ли агнето подире ти, победата е направена, ти си изкарал изпита и ще можеш да продължиш пътя си. към втори вариант >>
- Но, когато се приближишъ при този лъвъ, ще срещнешъ едно агне, което обикаля около този лъвъ.
По-нататъкъ, въ продължение на пѫтя си, ще срещнешъ единъ отъ най-голѣмитѣ лъвове въ свѣта и ако не го побѣдишъ, той ще те разкѫса на парчета. Но, когато се приближишъ при този лъвъ, ще срещнешъ едно агне, което обикаля около този лъвъ. Ти ще се хвърлишъ върху лъва, ще го хванешъ смѣло за ушитѣ. Слѣдъ това, ето вземи това шишенце, въ него има другъ единъ елементъ, въ видъ на течность, наречена „ерунъ“, и съ нея ще намажешъ очитѣ на лъва. Като свършишъ течностьта, агнето ще тръгне подирѣ ти. Тръгне ли агнето подирѣ ти, побѣдата е направена, ти си изкаралъ изпита и ще можешъ да продължишъ пѫтя си. към беседата >>
52. Въ който градъ влѣзвате / В който град влизате, НБ , София, 29.3.1925г.,
- Представете си, какво ще бъде положението на едно агне, което се изгубва някъде в гората и попада между вълците? (втори вариант)
Или в какво седи доброто на този живот? – Лошото и доброто, това са наши схващания. Ако ние сме добри, и ако нашите отношения един към друг са добри, казваме, че животът е добър. Ако нашите отношения един към друг са лоши, казваме, че животът е лош. Но какъв е животът сам по себе си? Представете си, какво ще бъде положението на едно агне, което се изгубва някъде в гората и попада между вълците? Как ще го посрещне това вълче общество? Как мислите, ще му кажат ли "добре дошло". Ще му постелят ли, ще му дадат ли храница? – Всичките вълци ще се зарадват, но каква ще бъде тяхната радост? Всеки ще каже: И на мене малко от това агънце. към втори вариант >>
- Даже и с едно агне, и с една кокошка, и с едно дърво, нищо не ни препятства да живеем по човешки. (втори вариант)
Щом дойде да се каже една Истина, казват: Истината е горчива. - Не, аз не казвам, че Истината е горчива. Според мене, Истината е нещо сладко. Когато аз говоря на хората за Истината, аз говоря едновременно и за Любовта и за Мъдростта, и за Правдата, и за доброто, и за мира – изобщо между хората трябва да съществуват тези добродетели. Ти можеш да бъдеш французин, англичанин, германец, българин, или какъвто и да е, но какво ти препятства да живееш с всички хора любовно? Даже и с едно агне, и с една кокошка, и с едно дърво, нищо не ни препятства да живеем по човешки. Между едно дърво и тебе има една връзка. Това дърво някога може да ти бъде полезно. Това, че някое същество е животно или растение, то се отнася само до външната страна на въпроса, до формата. Това са само външни отношения. Външните отношения, формите трябва да се изключват. към втори вариант >>
- Прѣдставете си, какво ще бѫде положението на едно агне, което се изгубва нѣкѫдѣ въ гората и попада между вълцитѣ?
Или въ какво седи доброто на този животъ? – Лошото и доброто, това сѫ наши схващания. Ако ние сме добри, и ако нашитѣ отношения единъ към другъ сѫ добри, казваме, че животътъ е добъръ. Ако нашитѣ отношения единъ къмъ другъ сѫ лоши казваме, че животътъ е лошъ. Но какъвъ е животътъ самъ по себе си? Прѣдставете си, какво ще бѫде положението на едно агне, което се изгубва нѣкѫдѣ въ гората и попада между вълцитѣ? Какъ ще го посрещне това вълче общество? Какъ мислите, ще му кажатъ ли „добрѣ дошло“. Ще му постелятъ ли, ще му дадатъ ли храница? – Всичкитѣ вълци ще се зарадватъ, но каква ще бѫде тѣхната радость? Всѣки ще каже: и на мене малко отъ това агънце. към беседата >>
- Даже и съ едно агне, и съ една кокошка, и съ едно дърво, нищо не ни прѣпятствува да живѣемъ по човѣшки.
Щомъ дойде да се каже една Истина, казватъ: Истината е горчива. Не, азъ не казвамъ, че Истината е горчива. Споредъ мене, Истината е нѣщо сладко. Когато азъ говоря на хората за Истината, азъ говоря едноврѣменно и за Любовьта и за Мѫдростьта, и за Правдата, и за доброто, и за мира – изобщо между хората трѣбва да сѫществуватъ тия добродѣтели. Ти можешъ да бѫдешъ французинъ, англичанинъ, германецъ, българинъ, или какъвто и да е, но какво ти прѣпятствува да живѣешъ съ всички хора любовьно? Даже и съ едно агне, и съ една кокошка, и съ едно дърво, нищо не ни прѣпятствува да живѣемъ по човѣшки. Между едно дърво и тебе има една връзка. Това дърво нѣкога може да ти бѫде полезно. Туй че нѣкое сѫщество е животно или растение, то се отнася само до външната страна на въпроса, до формата. Това сѫ само външни отношения. Външнитѣ отношения, формитѣ трѣбва да се изключватъ. към беседата >>
53. И обхождаше Исусъ всичка Галилея / И обхождаше Исус всичка Галилея, НБ , МС , София, 5.7.1925г.,
- Може да пожертвуваш едно агне, но това не е жертва. (втори вариант)
Това не е подигане. Подигане на човешкото съзнание е състояние, когато човек схваща правилно закона на Любовта. Първият признак на великия закон на Любовта е жертвата. Човек, който не е научил закона на жертвата, не може да познае закона на Любовта. Под думата „жертва“ аз не подразбирам тази жертва, която хората правят сега. Може да пожертвуваш едно агне, но това не е жертва. Може да изядеш някого, това не е жертва. В жертвата се съдържа следното качество: този, който жертвува, всякога жив остава, и колкото повече го ядат, толкова повече се размножава. Този, който се жертвува, расте. Казва някой: изядоха ме. Не, това вече не е жертва. към втори вариант >>
- Може да пожертвувашъ едно агне, но това не е жертва.
Това не е подигане. Подигане на човѣшкото съзнание е състояние, когато човѣкъ схваща правилно закона на Любовьта. Първиятъ признакъ на великия законъ на Любовьта е жертвата. Човѣкъ, който не е научилъ закона на жертвата, не може да познае закона на Любовьта. Подъ думата „жертва“ азъ не подразбирамъ тази жертва, която хората правятъ сега. Може да пожертвувашъ едно агне, но това не е жертва. Може да изядешъ нѣкого, това не е жертва. Въ жертвата се съдържа слѣдното качество: този, който жертвува, всѣкога живъ остава, и колкото повече го ядатъ, толкова повече се размножава. Този, който се жертвува, расте. Казва нѣкой: изядоха ме. Не, това вече не е жертва. към беседата >>
54. Великият закон, НБ , Русе, 11.10.1925г.,
- И цяло агне ще заколите даже. Защо? (втори вариант)
– Няма място. Или, друга причина: жена ми, децата ми не са тук. Ще ми кажете, че няма място за мен, че има хотели, дето мога да отида и т.н. Моля ви се, това човек ли е? Но ако кажа, че нося да ви дам 100,000 лева звонкови, веднага ще ми намерите място – жена ви, децата ви веднага ще се съберат някъде, и ще се освободи за мен място. И цяло агне ще заколите даже. Защо? За стоте хиляди звонкови. В какво седи вашата човещина и вашето благородство тогава? Сега вие ме гледате и си казвате: дали този човек говори Истината, или не? Аз ви питам: кой от вас е постъпил тъй, както Бог иска? Този въпрос трябва да разрешим най-напред. към втори вариант >>
- И цѣло агне ще заколите даже. Защо?
– Нѣма мѣсто. Или, друга причина: жена ми, дѣцата ми не сѫ тукъ. Ще ми кажете, че нѣма мѣсто за менъ, че има хотели, дѣто мога да отида и т.н. Моля ви се, това човѣкъ ли е? Но ако кажа, че нося да ви дамъ 100,000 лева звонкови, веднага ще ми намѣрите мѣсто – жена ви, дѣцата ви веднага ще се събератъ нѣкѫдѣ, и ще се освободи за менъ мѣсто. И цѣло агне ще заколите даже. Защо? За стотѣ хиляди звонкови. Въ какво седи вашата човѣщина и вашето благородство тогава? Сега вие ме гледате и си казвате: дали този човѣкъ говори Истината, или не? Азъ ви питамъ: кой отъ васъ е постѫпилъ тъй, както Богъ иска? Този въпросъ трѣбва да разрѣшимъ най-напрѣдъ. към беседата >>
55. Трите състояния S, R и T, МОК , София, 29.11.1925г.,
- Как от този вълк може да се роди агне. (втори вариант)
А тези на R употребяват киселичко, лютичко и те всички са изобщо все месоядци. Те са от radjas, у тях S няма. Човек, който яде месо, завист има в душата му. Ама не сега да се отречете, той трябва да се роди вегетарианец. Някой казва - вегетарианец, какъв вегетарианец, баща ти, майка ти са вълци. Как от този вълк може да се роди агне. То е както кучето, което се отказва пред господаря си, като няма месо - яде хлебец. Човек трябва да се роди вегетарианец, абсолютно да го не съблазнява месото. Ако погледне вече месото и му се прияде, то е вече една съблазън и опетняване в съзнанието. Много дълбока философия е то, как се е заразил човек. към втори вариант >>
56. Благ, НБ , София, 17.1.1926г.,
- Излиза пред селяните, казва им: “Дели-беят иска да му опечете един голям куркой от 12 кг, да му опечете още и четири кокошки, пълни с ориз и смокини, едно агне, да му извадите 4-5 кг.
Ще ме извините, ако някой между вас е Цветан, да не мисли, че говоря заради него, че нарочно съм скроил това име. Не, така се казвал този българин. Идва един “дели-бей” в селото, но никой от селяните не знае турски. Викат Цветана, казват му: “Хайде, разговорете се този турчин “дели-бея”, ние сме готови да му услужим. Турчинът разправя, разправя на Цветана нещо, но той не разбира. Излиза пред селяните, казва им: “Дели-беят иска да му опечете един голям куркой от 12 кг, да му опечете още и четири кокошки, пълни с ориз и смокини, едно агне, да му извадите 4-5 кг. мед от някой кошер. Като донесли всичко това, турчинът се наял добре и казал на Цветана: “Аз съм много доволен от всичко това, благодаря ви, вие сте много добър човек, но друго нещо искам от вас” – и започнал да разправя. Говори му на турски, но Цветан нищо не разбира. Излиза пак пред селяните и им казва: “Дели-беят е много доволен от всичко, но дошла му някаква идея, иска един сак за риба, та сам да отиде на реката да налови риба.” . Донасят му сак за риба. към беседата >>
57. Домовит човек, НБ , София, 7.3.1926г.,
- Не, според мене, религиозният човек не трябва да се спира върху това, как му действа една храна, но трябва дълбоко в себе си да съзнава, че не трябва да причинява никакво страдание, комуто и да е; било на някоя кокошка, или на някое агне. Защо?
Ние трябва да ядем всичко, с благодарност. Ако ти ядеш само маслини, но с благодарност, това е едно благословение. Ако ти ядеш с неблагодарност, това често се явява и като отрова за вас. Всеки от вас трябва да знае, какво трябва да яде днес. Някой си, до вчера ял кокошки, а днес вече проповядва - че не трябвало да се ядат кокошки, защото образували някакви си отрови в организма, които, изобщо влияят зле. Не, според мене, религиозният човек не трябва да се спира върху това, как му действа една храна, но трябва дълбоко в себе си да съзнава, че не трябва да причинява никакво страдание, комуто и да е; било на някоя кокошка, или на някое агне. Защо? - Понеже, туй страдание, по обратен път, ще се върне и към него. Той не трябва да изкоренява тази пръчка. Бог е създал всичко в света; ние нямаме право да изкореняваме пръчките, които Той е посадил. към беседата >>
59. Малката мисия, МОК , София, 2.1.1927г.,
- Имате например някой човек е на умиране – ако вземете едно агне, заколите го, одерете го и болния завиете с кожата тъй, както е, веднага човекът ще се спаси, но агнето ще отиде. (втори вариант)
Когато влезнем в разумния живот, ще видите откъде овцата е вземала тези елементи и няма да причинявате вреда на овцата, а прямо ще извадите тези вещества оттам, откъдето овцата ги е вземала. Овцата има специален начин за приемане на храната. Има известни месни храни, които са лечебни, но костват много. Имате например някой човек е на умиране – ако вземете едно агне, заколите го, одерете го и болния завиете с кожата тъй, както е, веднага човекът ще се спаси, но агнето ще отиде. Туй са методи, които са употребявали в миналото. И българите даже ги употребяват – когато някой е на умиране, заколят един овен и го завият с кожата, и той оздравя. към втори вариант >>
61. Изостаналите укрухи, НБ , София, 24.4.1927г.,
- Нито професорът го е научил, нито проповедникът го е обърнал към Бога, но тази мома, с някаква магическа сила можа да смекчи неговото сърце, да направи от страшния човек кротко агне.
Казвам: не се е запалила чергата му, но сърцето .му се е запалило, запалила се е неговата пещ и сега гори, чисти, отделя ценното от сгурията! Седи ли, ходи ли, той все момата носи в ума си и казва: само с тази мома мога да бъда щастлив! Този голям, страшен юнак сега омекна, на всичко се съгласява и пред всичко отстъпва, само да може момата да постигне. Кой професор го научи на тази обхода? Кой проповедник го обърна към Бога? Нито професорът го е научил, нито проповедникът го е обърнал към Бога, но тази мома, с някаква магическа сила можа да смекчи неговото сърце, да направи от страшния човек кротко агне. Тази магическа сила е Любовта. към беседата >>
62. Що искате?, НБ , София, 22.5.1927г.,
- Ако ти изядеш едно агне по закона на любовта, то ще оживее в тебе; ако не го изядеш по закона на любовта, то ще умре в тебе.
Как ще Го познаем? – Със стомаха си. Щом разберем и познаем Бога със стомаха си, тогава сладко ще ядем, сладко ще пием, сладко ще спим, ще разбираме езика на всички плодове и растения – на царевицата, на житото, на ориза, на ябълките, на крушите, а също така ще разбираме езика и на всички животни и птици. Казвате: всичко, каквото Бог е създал, може да се яде. Да, съгласен съм с това, но ако се ръководите от закона на любовта. Ако ти изядеш едно агне по закона на любовта, то ще оживее в тебе; ако не го изядеш по закона на любовта, то ще умре в тебе. Тъй щото, можем да ядем и птици, и агнета, но само по закона на любовта. Можете ли, също като изядете една птица, да я направите безсмъртна? Ако можете да я направите безсмъртна, тя сама ще се съгласи да стане жертва. към беседата >>
63. Ще оздравее, НБ , София, 19.6.1927г.,
- Питам: когато заколите едно агне и го сготвите, нали го намазвате отгоре с масло?
В един анекдот се разправя, че когато крокодилът иска да глътне жертвата си, той плаче върху нея, да я намокри, за да я глътне по-леко. По същия начин постъпват и някои хора. Те плачат за някого не защото този човек е умрял, нито защото го обичат, но понеже искат да го изядат. Те плачат, за да могат по-лесно да го глътнат, Казвате: това е жестоко. Питам: когато заколите едно агне и го сготвите, нали го намазвате отгоре с масло? Защо го намазвате? – Да го глътнете по-лесно. После, туряте отгоре малко лук, магданоз, това-онова, да стане по-вкусно. към беседата >>
64. Работникът и неговата прехрана, НБ , София, 13.5.1928г.,
- Някой човек изяжда едно агне.
Само така човек ще се освободи от празнословие, от вглеждане в чуждите погрешки, от одумване и т.н. Погрешките, както злото в света, трябва да съставляват поука, учение за всички хора. Учете се от всичко, което става в света! Ние гледаме на света от по-високо становище, от Божествено гледище. Злото в света е условие за проявяване на Божията Любов, на Божията Мъдрост, на Божията благост, милост и т. н. Някой човек изяжда едно агне. За агнето това е зло. Защо се допуща това зло? В дадения случай агнето се жертвува за човека, да премине в нова, по-висока форма, с нова енергия и нови разбирания. При това благо, което ще добие агнето, не струва ли да бъде изядено? Но човекът, който изяжда това агне, трябва да е в състояние да трансформира неговата енергия от по-низка в по-висока. към беседата >>
- Но човекът, който изяжда това агне, трябва да е в състояние да трансформира неговата енергия от по-низка в по-висока.
Някой човек изяжда едно агне. За агнето това е зло. Защо се допуща това зло? В дадения случай агнето се жертвува за човека, да премине в нова, по-висока форма, с нова енергия и нови разбирания. При това благо, което ще добие агнето, не струва ли да бъде изядено? Но човекът, който изяжда това агне, трябва да е в състояние да трансформира неговата енергия от по-низка в по-висока. Не е ли способен да направи това, нито човекът ще се ползува от агнето, нито агнето ще се ползува от тази жертва. Ако ти си един червей и се пожертвуваш за някого, за да минеш в по-високо състояние тази жертва е на мястото си. Някой казва: „Смачкаха ме хората, изгубих човешкия си образ”. Питам: ако с това смачкване ви се даде нещо по-велико, не струва ли да се посмачка малко нашия вид? – Струва, разбира се. към беседата >>
65. Единният / Единият. Основната идея на живота, МОК , София, 26.10.1928г.,
- Той си мислел, как ще продаде млякото, как с парите ще купи една-две кокошки, ще развъди пиленца; като ги продаде, ще си купи агне, после крава и т. н.
Започнете да мислите за майка си и за баща си, които са ви родили; за създаването на света, за създаването на животните и на растенията; за смисъла на живота. Като разсъждавате върху нещата метафизически, т. е. отвлечено, неразположението и недоволството ви ще изчезнат. Как е постъпил онзи млекар, който всеки ден продавал млякото си? Животът му не бил розов, но той носел гърнето с млякото на главата си и размишлявал за красиви неща. Той си мислел, как ще продаде млякото, как с парите ще купи една-две кокошки, ще развъди пиленца; като ги продаде, ще си купи агне, после крава и т. н. Като забогатее, ще се ожени за царската дъщеря. От радост той подскочил, но гърнето с млякото паднало от главата му и се счупило. Той си въздъхнал горчиво и казал: Разлях млякото, но поне се ожених за царската дъщеря. към беседата >>
67. Сам Отец, НБ , София, 24.3.1929г.,
- Има любов, на чийто огън може да се свари яйце; има любов, на чийто огън може да се свари боб; има любов, на чийто огън може да се опече агне; има любов, на чийто огън може да се опече цял човек; има любов, на чийто огън човек може да се стопи, или да обезумее.
Сега направете превод на огъня, да видите, на какво представя символ. Съвременните хора едва сега са започнали да изучават огъня на любовта. Те още не са достигнали до областта, в която функционира огъня на любовта. Те още не са достигнали до света, от който любовта слиза. Те още не са разбрали и изучили степените на този огън на любовта. Има любов, на чийто огън може да се свари яйце; има любов, на чийто огън може да се свари боб; има любов, на чийто огън може да се опече агне; има любов, на чийто огън може да се опече цял човек; има любов, на чийто огън човек може да се стопи, или да обезумее. Обаче, има любов, на огъня на която човек може да изживее най-големите радости. За да се изпита този огън, човек трябва да е чист. към беседата >>
68. Противоположни процеси, ООК , София, 3.4.1929г.,
- Всеки ден ние изгубваме своя мир, изгубваме своята чистота на нашето съзнание, изгубваме някоя светла мисъл, някое светло чувство, изгубва се в курника някоя хубава кокошка от хубавите породи, изгуби се някое агне. (втори вариант)
Всеки ден ние изгубваме своя мир, изгубваме своята чистота на нашето съзнание, изгубваме някоя светла мисъл, някое светло чувство, изгубва се в курника някоя хубава кокошка от хубавите породи, изгуби се някое агне. Къде отиде? В някое друго стадо, някой вълк го изяде, кокошката някоя лисица я изяде. За тези вашите мисли трябва да бъдете внимателни. Породистите кокошки, пиленца трябва да ги пазите, тел трябва заради тях. Трябва съзнанието да бъде будно, да се огради с тази мощната мисъл. към втори вариант >>
69. Той е реченият, НБ , София, 7.4.1929г.,
- В този момент той взима нож и коли едно агне.
Съвременните хора отглеждат кокошки, патици, овце, говеда и мислят, че имат право да се разполагат с техния живот, както искат: да ги колят, да ги продават и т.н. – Не забравяйте, обаче, че Христовият камшик е за всички. Детето на някой баща заболява, и той започва да се моли на Бога да оздравее детето му, да се смили на неговото положение. В този момент той взима нож и коли едно агне. – Мислите ли, че молитвата на този баща ще бъде чута? – Щом агнето стане жертва, и детето на този баща ще стане жертва. Невъзможно е тази молитва да бъде чута. В старо време хората са принасяли в жертва на Бога разни животни, но Той никога не се е нуждаел от техните жертви. Хората се оправдават с пророците. към беседата >>
- Намери ли се някое агне, което е готово да се пожертва за вас, имате право да го заколите.
Казано е в Писанието: ”Който дига нож, той сам пада от ударите на този нож.” Само при един случай може да се позволи колене на животните. Ще хванете агнето, ще го потупате малко и ще го питате, съгласно ли е да се пожертва за вас. Ако започне да блее, да ви гледа жално, ще го пуснете на свобода. След това ще хванете второ, трето и тях ще запитате същото. Ако нито едно от агнетата не е готово да се пожертва за вас от любов, ще ги пуснете на свобода. Намери ли се някое агне, което е готово да се пожертва за вас, имате право да го заколите. Учените ще възразят, че поради голямото размножаване, ако не се колят животните, има опасност от увеличаване броя им. – Не се безпокойте за това. Има кой да свърши тази работа. Вълците ще свършат работата, за която вие се наемате. Когато хората зачитат живота на агнето, както зачитат своя, и му дават свобода да живее при тях без страх, настанало е вече между тях Царството Божие. към беседата >>
70. Положителни и отрицателни черти на живота, СБ , София, 26.8.1929г.,
- Например, вземете един слон, който е грамадно животно, обърнете го няколко пъти с гърба към земята и той ще стане кротък като агне.
Който търси своето право, като силен, тя го изпраща в животинското царство, дето законите са железни. В животинското царство няма абсолютно никаква свобода; там няма и закони. Там страхът владее над законите. Той взима надмощие над всичко в техния живот, вследствие на което животните нямат воля. Волята у тях е напълно атрофирана. Например, вземете един слон, който е грамадно животно, обърнете го няколко пъти с гърба към земята и той ще стане кротък като агне. Казва: страшна работа е тази! И слонът, значи, се страхува. Страхът е качество, присъщо на животните. Единствената форма, в която се заражда воля, е човекът. Животните нямат брада, както човек, затова нямат и воля. към беседата >>
71. Влязоха в ладията, НБ , София, 24.11.1929г.,
- Ако пък второто положение излезе вярно, че той е алчен човек и иска да спечели повече, отколкото трябва, той трябва да знае, че клиентите му са повече сиромаси, и тогава от едно агне той може да одере само една кожа, две кожи не може да одере. (втори вариант)
Възможно е тези хора да не са сдъвкали добре храната си и стомахът им да се е развалил, а възможно е и гостилничарят да има грешка - или маслото да не е хубаво, или сиренцето да не е било прясно, та и баницата да не е излязла нещо добре. Ако пък грешката е в гостилничаря, тогава може да има две положения. Първото предположение е, че или гостилничарят не разбира от изкуството си. Второто предположение е, че този гостилничар е един алчен човек, който иска да спечели от гърба на хората. Ако първото предположение е вярно, че този човек не си разбира от изкуството, той трябва да хване друго някакво изкуство или да научи друг някакъв занаят. Ако пък второто положение излезе вярно, че той е алчен човек и иска да спечели повече, отколкото трябва, той трябва да знае, че клиентите му са повече сиромаси, и тогава от едно агне той може да одере само една кожа, две кожи не може да одере. Втори път тези клиенти няма да го посетят. Право е нашето положение, че който иска да живее добре, той трябва да мисли добре, да чувства добре и да постъпва добре. към втори вариант >>
- Ако второто положение е вярно, гостилничарят трябва да познава клиентите си, да вижда тяхната сиромашия и да знае, че от едно агне може да одере само една кожа.
И едното е възможно, и другото. Може би някои от клиентите да не са дъвкали добре храната си, и стомахът им се е развалил. Възможно е грешката да се дължи на гостилничаря: или маслото не е било прясно, или зарзаватите не са били пресни и т.н. Ако се укаже, че грешката е в гостилничаря, тогава две положения могат да се явят: или гостилничарят не е майстор в своето изкуство, или пък е алчен човек, който с малко средства, иска да печели много, вследствие на което купува евтини материали, а продава скъпо. Ако първото положение се укаже вярно, тогава гостилничарят трябва да напусне този занаят и да започне друг, в който се чувства по-способен. Ако второто положение е вярно, гостилничарят трябва да познава клиентите си, да вижда тяхната сиромашия и да знае, че от едно агне може да одере само една кожа. Иска ли да одере две кожи, в края на краищата той ще види гостилницата си празна и ще се принуди да я затвори. При това положение, той ще разбере, че който иска да живее добре, той трябва да мисли, да чувства и да действа право. към беседата >>
72. Възпитателни методи / Възпитание чрез ръцете, МОК , София, 23.3.1930г.,
- Дъното на пръстите показват, че този човек от запек не страда, после и от слаб стомах не страда и цяло агне да му дадеш, той ще го изяде. (втори вариант)
Какво показва един коничен пръст - I ? Това показва, че у този човек първото нещо в света е яденето. Стомахчето му е най-важното. Това се познава по най-долната става на пръстите. Дъното на пръстите показват, че този човек от запек не страда, после и от слаб стомах не страда и цяло агне да му дадеш, той ще го изяде. Но ако имате един човек с такива пръсти - II, той постоянно ще търси пилюлчета. Обаче тия хора, които са с такива дълги тънки пръсти, те постоянно искат финансиално как да помогнат на стомаха си. Понеже, ако фалира това предприятие на стомаха, положението става опасно и често господарят се заема да финансира стомаха. Е, как се финансира? Трябва да се развие вярата? към втори вариант >>
- В баснята за вълка и агнето се казва, че едно младо неопитно агне отишло на един извор да пие вода.
Когато иска да постигне нещо, човек все ще намери начин да се домогне до своето желание. Същото се отнася и до тълкуванията, дадени по различни въпроси. Вие знаете баснята „Вълк и агне”. Желанието на вълка е да яде овце. Където срещне овца, все ще търси начин, как да я хване. В баснята за вълка и агнето се казва, че едно младо неопитно агне отишло на един извор да пие вода. Отдалеч още един вълк видял, че агнето отива към извора и го последвал. Той се приближил до него и му казал: Защо ми мътиш водата? Агнето се почудило, как може да мъти водата на вълка, който спрял да пие вода на горната част на извора, над мястото, където то пие. При това, изворът има и горно, и долно течение. Следователно, докато изворът тече, никой не може да размътва водата му. към беседата >>
75. Да се възвеселим, НБ , София, 18.5.1930г.,
- Щом умре, тогава всички се разтичват, колят курбан, агне за него, да си хапне.
Циганката започнала да го оплаква и да нарежда: Е, мама, поне си хапна от всичко, което сърцето ти искаше. — Хапнало си е детето от всичко, но във въображението си, а не в действителност. И българите имат обичай да обещават, че ще направят това-онова, но малцина изпълняват обещанията си. Докато човек е жив и здрав и живее в лишения, обещават му, че ще го назначат на служба, ще му помогнат да излезе от сиромашията си. Обещават и не изпълняват обещанията си. Щом умре, тогава всички се разтичват, колят курбан, агне за него, да си хапне. В същност, те ще си хапнат, а не умрелият. Ще се съберат в негово име на трапеза, да кажат за него: Бог да го прости! към беседата >>
76. Право си отсъдил, МС , София, 12.7.1930г.,
- Когато някой любим човек ви дойде на гости, вие веднага заколите кокошка, или агне, искате добре да го нагостите.
Животът й се беше обезсмислил, тя искаше да го осмисли. Питам: по кой начин човек може да изкаже любовта си ? Когато младата мома обикне някой момък, тя откъсва едно цвете и му го подарява. С това тя си изказва любовта. Всички хора късат цветя, и си ги подаряват. Когато някой любим човек ви дойде на гости, вие веднага заколите кокошка, или агне, искате добре да го нагостите. С това изказвате любовта си към него. Сега можете да изпаднете в дребнавости, да питате: имаме ли право да късаме цветя? Имаме ли право да колим животни? Аз не съм против даването на цветя, но казвам: не късайте цветята! Искате ли да дадете никому цвете, извадете го с корена му заедно, турете го в една малка саксийка, и така го подарете на човека, когото обичате. към беседата >>
77. На езерата, МОК , СБ , 7-те езера, 1.8.1930г.,
- Като отивал някой дерибей в дома на българина, последният веднага слагал трапеза, на която турял чорба от агне или кокошка, печена кокошка, баница, а след това една-две чаши ракия или вино и му казвал: „Заповядай, ефенди/' Като прекарвал по два-три деня при българина, дерибеят си отивал доволен от гостоприемството. (втори вариант)
Ще кажете, че лошите мисли и желания трябва да се пъдят навън. Как ще изпъдите една лоша мисъл от ума си или едно лошо желание от сърцето си? Не е лесно да се справите с тях. Как се справял българинът с турските дерибейове? Като отивал някой дерибей в дома на българина, последният веднага слагал трапеза, на която турял чорба от агне или кокошка, печена кокошка, баница, а след това една-две чаши ракия или вино и му казвал: „Заповядай, ефенди/' Като прекарвал по два-три деня при българина, дерибеят си отивал доволен от гостоприемството. Учен е българинът, знаел как да постъпи с дерибея, да не го настрои против себе си. към втори вариант >>
- Като отивал някой дери-бей в дома на българина, последният веднага слагал трапеза, на която слагал чорба от агне или кокошка, печена кокошка, баница, а след това една-две чаши ракия или вино и му казвал: Заповядай, ефенди.
Ще кажете, че лошите мисли и желания трябва да се пъдят навън. Как ще изпъдите една лоша мисъл от ума си, или едно лошо желание от сърцето си? Не е лесно да се справите с тях. Как се справял българинът с турските дери-бейове? Като отивал някой дери-бей в дома на българина, последният веднага слагал трапеза, на която слагал чорба от агне или кокошка, печена кокошка, баница, а след това една-две чаши ракия или вино и му казвал: Заповядай, ефенди. Като прекарвал по два-три дена при българина, дери-беят си отивал доволен от гостоприемството. Умен е българинът, знаел как да постъпи с дери-бея, да не го настрои против себе си. към беседата >>
79. Методи за самовъзпитание / Методите на самовъзпитанието, МОК , София, 6.2.1931г.,
- Сегашните слоноукротители обръщат слона на гърба му, търкалят го 3–4 пъти и след това слонът е кротък като агне. (втори вариант)
Ако няма знание, ще каже така. Това са астрологически построения. Това, с което човек се е родил, може да се измени; макар да не е толкоз лесно. Нали даже с години взема, за да укротят един слон, та да стане кротък. Слонът се гневи, сърди се, тогава е опасно. Сегашните слоноукротители обръщат слона на гърба му, търкалят го 3–4 пъти и след това слонът е кротък като агне. И в живота е същото. Като ви поовъргалят в живота ви на гърба ви и ти ще се укротиш. Докато не са те уваргаляли на гърба ти, ти си смел, решителен. към втори вариант >>
- Щом се изправи на краката си, слонът става кротък като агне.
Не е лесно човек да се усъвършенства, но не е невъзможно. Чрез усилена и съзнателна работа върху себе си, той може да възпита своите слабости и да усили доброто, което е вложено в него. И слонът се укротява мъчно, но все пак може да се укроти. Той е страшен, когато го разсърдят. Когато се разяри, слоноукротителят го поваля на земята, да падне на гърба си, и го потъркаля няколко пъти. Щом се изправи на краката си, слонът става кротък като агне. Разумната природа възпитава човека по същия начин. Докато е изправен на краката си, той е смел, решителен. Повалят ли го на земята и търколят няколко пъти, той се укротява. Животът иде в услуга на природата. Като срещне някой буен, упорит човек, той го сваля на земята и го потъркаля няколко пъти. към беседата >>
80. Ден на Божието изявление, СБ , РБ , 7-те езера, 7.8.1931г.,
- Вълкът казва, че иска да бъде свободен, а сграбчва едно агне от стадото, мята го на гърба си и бяга в гората.
Днес сте богати, утре – осиромашавате. Днес сте здрави, утре – болни. Да очаквате на временното здраве, то е все едно да гоните Михала из горите. Някой казва: „Аз искам да бъда свободен! “ Този човек иска да бъде свободен, а налага мнението си на другите. Вълкът казва, че иска да бъде свободен, а сграбчва едно агне от стадото, мята го на гърба си и бяга в гората. Питам вълка: на какво основание ти отнемаш свободата на агнето, а искаш свобода за себе си? Това не е свобода! В стария живот няма свобода. Който живее по старото учение, той винаги ще бъде роб на себе си и на условията. Такъв човек все повече и повече остарява, осиромашава, докато най-после умира и го занасят с кола на гробищата. към беседата >>
81. Везните на природата / Мене, мене, текел у фарсин. Везните на природата!, МОК , София, 6.11.1931г.,
- Някой скъпоценен камък може да се изяде като едно агне. (втори вариант)
Нормалната точка. Вие всички говорите, че животът не е нормален. Коя е нормата? Представете си едно място, дето хората, да кажем, че отиват на работа да обработват скъпоценни камъни или обработват златни материали. Представете си, че всички тия работници нямат еднакви понятия за живота, те отиват да обработват скъпоценни камъни или обработват златните материали и някои от тях се влюбват в златото, някои в скъпоценните камъни и след като се влюбят, погълнат ги. Някой скъпоценен камък може да се изяде като едно агне. Сега скоро имаше из вестниците един анекдот, един български селянин продава един чифт волове за 15 хиляди лева, той имал и едно магаре и докато селянинът проверява другите пари, защото освен 15-те хиляди имало още дребни пари, магарето изяжда 15-те хиляди. Връща се тук в София и пита ветеринарния лекар, какво трябва да се направи, за да се извадят парите от корема на магарето? – Двата вола са отишли. Сега въпросът е така. Защото те си имат везни, в такива рудници, дето и един грам даже ако се вземе, може да се премери. към втори вариант >>
82. Човешките косми, МОК , София, 20.11.1931г.,
- Допуснете сега, нали хората обичат да заколват едно агне, това не се счита за грях, за престъпление, нали? (втори вариант)
Сега да допуснем, някой път човек се гневи на другите хора, но някой път той се гневи и на себе си. Вземете човек, който казва, че се е отчаял и мисли да се самоубие. Среща голяма несрета в живота си, някой военен, някой генерал, за да не попадне в плен, той ще се самоубие. Но интересно е, трябва едно знание, което да даде една посока на човека, нали? Често в света има един относителен морал или относителни съждения. Допуснете сега, нали хората обичат да заколват едно агне, това не се счита за грях, за престъпление, нали? Но, ако В. заколи своето агне, това се счита в реда на нещата. – Право има да го заколи. Но ако В. заколи едно чуждо агне Ч., това се счита вече за престъпление. към втори вариант >>
- заколи своето агне, това се счита в реда на нещата. (втори вариант)
Среща голяма несрета в живота си, някой военен, някой генерал, за да не попадне в плен, той ще се самоубие. Но интересно е, трябва едно знание, което да даде една посока на човека, нали? Често в света има един относителен морал или относителни съждения. Допуснете сега, нали хората обичат да заколват едно агне, това не се счита за грях, за престъпление, нали? Но, ако В. заколи своето агне, това се счита в реда на нещата. – Право има да го заколи. Но ако В. заколи едно чуждо агне Ч., това се счита вече за престъпление. И то престъплението не е, че той е заклал агнето, а го съдят, обвиняват го, могат и да го накажат, че той заклал ЧУЖДО агне. Сега по същия закон, ако бъркаш в своя джоб и извадиш пари, това е в реда на нещата. към втори вариант >>
- заколи едно чуждо агне Ч., това се счита вече за престъпление. (втори вариант)
Допуснете сега, нали хората обичат да заколват едно агне, това не се счита за грях, за престъпление, нали? Но, ако В. заколи своето агне, това се счита в реда на нещата. – Право има да го заколи. Но ако В. заколи едно чуждо агне Ч., това се счита вече за престъпление. И то престъплението не е, че той е заклал агнето, а го съдят, обвиняват го, могат и да го накажат, че той заклал ЧУЖДО агне. Сега по същия закон, ако бъркаш в своя джоб и извадиш пари, това е в реда на нещата. Но ако бръкнеш в чужд джоб и извадиш пари, веднага ще те накажат. Сега отношението не е, че парите са взети, но защо в чуждия джоб бъркаш. Както не, че агнето е заклано, но защо чуждото агне е взето. към втори вариант >>
- И то престъплението не е, че той е заклал агнето, а го съдят, обвиняват го, могат и да го накажат, че той заклал ЧУЖДО агне. (втори вариант)
Но, ако В. заколи своето агне, това се счита в реда на нещата. – Право има да го заколи. Но ако В. заколи едно чуждо агне Ч., това се счита вече за престъпление. И то престъплението не е, че той е заклал агнето, а го съдят, обвиняват го, могат и да го накажат, че той заклал ЧУЖДО агне. Сега по същия закон, ако бъркаш в своя джоб и извадиш пари, това е в реда на нещата. Но ако бръкнеш в чужд джоб и извадиш пари, веднага ще те накажат. Сега отношението не е, че парите са взети, но защо в чуждия джоб бъркаш. Както не, че агнето е заклано, но защо чуждото агне е взето. Питам, какъв морал може да има в това? към втори вариант >>
- Както не, че агнето е заклано, но защо чуждото агне е взето. (втори вариант)
заколи едно чуждо агне Ч., това се счита вече за престъпление. И то престъплението не е, че той е заклал агнето, а го съдят, обвиняват го, могат и да го накажат, че той заклал ЧУЖДО агне. Сега по същия закон, ако бъркаш в своя джоб и извадиш пари, това е в реда на нещата. Но ако бръкнеш в чужд джоб и извадиш пари, веднага ще те накажат. Сега отношението не е, че парите са взети, но защо в чуждия джоб бъркаш. Както не, че агнето е заклано, но защо чуждото агне е взето. Питам, какъв морал може да има в това? Моралът може да е в това: ТИ НЯМАШ ПРАВО ДА УБИВАШ ИЛИ ЗАКАЛЯШ АГНЕТО! А дали е твое или чуждо, в това няма разлика. А сега хората казват: Своето можеш да заколиш, но не и чуждото. А какво право има в това да заколиш своето агне? към втори вариант >>
- Днешните хора, като кажат, кажи истината, те разбират – ти нямаш право да колиш чуждото агне! (втори вариант)
Биха заставили, който и да е от вас, даже някой, който никога не е говорил истината, като му дадат сто хиляди английски, той ще я каже! Ако ти можеш да го убедиш, че той може да стане богаташ, той ще ти каже истината. Обратното е, ако богатият човек знае, че той може да осиромашее, ако каже истината, той няма да я каже! Ще каже лъжата. В такъв случай хората нямат понятие какво нещо е истината. Днешните хора, като кажат, кажи истината, те разбират – ти нямаш право да колиш чуждото агне! До там са дошли! Истината, като е за твой интерес, ти можеш да я кажеш, но като е против, ти тургаш лъжата на място. Сега вие може да кажете, че вие правите едно изключение, но наблюдавали ли сте себе си в живота си. Много пъти една черта има у човека: Някой път говори истината, някой път полъгва, те не са от лошите лъжи. Запример, питат някой ученик в клас: Защо не дойде? към втори вариант >>
- Ако заколи агне, казват, че това е в реда на нещата.
И тук причината се крие някъде дълбоко в човешкото естество. Дали човек е добър, или лош, това се дължи на неговия далечен произход. Някога човек се гневи на хората, а някога на себе си. И това си има причина. Ако някой се самоубие, считат, че върши престъпление. Ако заколи агне, казват, че това е в реда на нещата. Да заколиш своето агне, това не е престъпление; да заколиш чуждо агне, това е престъпление. Да бъркаш в джоба си и да вадиш пари, това е в реда на нещата; да бъркаш в чуждия джоб, това е престъпление. Какъв морал има в това? Моралът е в следното: Никой няма право да убива и да коли! Дали тоя закон се отнася до твоето, или чуждото, не е важно. към беседата >>
- Да заколиш своето агне, това не е престъпление; да заколиш чуждо агне, това е престъпление.
Дали човек е добър, или лош, това се дължи на неговия далечен произход. Някога човек се гневи на хората, а някога на себе си. И това си има причина. Ако някой се самоубие, считат, че върши престъпление. Ако заколи агне, казват, че това е в реда на нещата. Да заколиш своето агне, това не е престъпление; да заколиш чуждо агне, това е престъпление. Да бъркаш в джоба си и да вадиш пари, това е в реда на нещата; да бъркаш в чуждия джоб, това е престъпление. Какъв морал има в това? Моралът е в следното: Никой няма право да убива и да коли! Дали тоя закон се отнася до твоето, или чуждото, не е важно. Тъй щото, не е прав изводът, че своето може да убиваш и колиш, но не и чуждото. към беседата >>
- В истината хората са дошли дотам, да считат, че нямат право да колят чуждото агне.
– Когато има интерес. Ако няма интерес от нещо, той няма да говори истината. Достатъчно е да обещаеш, че ще дадеш на някого сто хиляди английски лири, за да каже истината. Ако богатият знае, че, щом каже истината, ще обеднее, никога няма да я каже. Значи, хората нямат понятие от истината. В истината хората са дошли дотам, да считат, че нямат право да колят чуждото агне. Ако нещо е в твой интерес, може да кажеш истината; щом не е в твой интерес, ще скриеш истината. Ще кажете, че вие правите изключение. Наблюдавайте се, да видите, как някога сте склонни да говорите истината, а някога я скривате. Питат един ученик: Защо не дохожда на училище? – Болеше ме коремът. към беседата >>
83. Проява на живата светлина, НБ , София, 31.1.1932г.,
- Заклах му овен, гълча ме." "Синко, вземи едва овца с едно агне, дай я на някоя бедна вдовица да си куснат от млякото децата й, може баща ти тогава да е доволен." Той взема една хубава овца с агне и я подарява на една вдовица.
Сега, да ви преведа един пример, който се е случил в Ихтиманско. Един българин на средна възраст, около 40 години, баща му иде насън и казва: "Синко, да ми направиш курбан." Става синът на сутринта, заколва един хубав овен на баща си. На другата вечер бащата казва: Такъв курбан не искам, курбан истински искам." Синът се чуди: "Заклах най-хубавия овен, какво иска? Отива при един стар човек, разправя му: "Не зная, нашият баща отиде в оня свят, недоволен е нещо, курбан иска. Заклах му овен, гълча ме." "Синко, вземи едва овца с едно агне, дай я на някоя бедна вдовица да си куснат от млякото децата й, може баща ти тогава да е доволен." Той взема една хубава овца с агне и я подарява на една вдовица. Иде на третата вечер бащата, казва: "Хубаво, това искам, това е курбан." към беседата >>
84. Любовта на безсмъртието / Любов на безсмъртието, ООК , София, 10.2.1932г.,
- Виждаш на трапезата сложена печена кокошка или печено агне, а някой ти говори за вегетарианство.
Тоя псалом трябва да се преведе на език, с който си служи природата. За да разбере известен въпрос, човек трябва да има разположение към него. Без вътрешно разположение към нещата, той не би могъл да възприеме истината. Не можеш да разбереш въпроса за вегетарианството, например, докато обичаш да си хапваш месце. Виждаш на трапезата сложена печена кокошка или печено агне, а някой ти говори за вегетарианство. Ти слушаш, какво ти се говори, но не разбираш. – Защо? – Представяш си, как ще си хапнеш печена кокошчица и след това ще пийнеш чашка винце. Хората виждат, как колят кокошки и агнета, виждат страданията им, но не се трогват. Те имат облаги от тях. към беседата >>
87. Запечатаната книга, НБ , София, 24.4.1932г.,
- И аз плаках много, защото не се намери никой достоен да разгъне и прочете книгата... И видях ето, всред престола Агне стоеше като заклано и имаше 7 рога и 7 очи, които са седемте духове Божии, разпроводени по всичката земя, и дойде, и взе книгата от десницата на седящия на престола...".
"И видях в десницата на седналия на престола книга, написана отвътре и отвън, запечатана със седем печата. И видях ангел крепък, че проповядваше с глас голям: Кой е достоен да разгърне книгата и да развърже печатите ѝ? И никой не можеше, нито на небето, нито на земята, нито под земята, да разгъне книгата. И аз плаках много, защото не се намери никой достоен да разгъне и прочете книгата... И видях ето, всред престола Агне стоеше като заклано и имаше 7 рога и 7 очи, които са седемте духове Божии, разпроводени по всичката земя, и дойде, и взе книгата от десницата на седящия на престола...". Агнето е Божията мъдрост, която е в сърцата на всички добри хора, които работят. Когато вземам числото 13, аз го взимам като едно статистическо число. То е най-прогресивното число. Туй число има сила да се увеличава в света, да направи чудеса, то е числото 13. Сега всички хора могат да боравят с него. към беседата >>
88. Когато беше по-млад, НБ , София, 1.5.1932г.,
- Христос се освободи и възкръсна, но ние, които сме в затвора, казваме: Дай ни едно агне да ядем.
Та казвам: младият трябва да бъде млад. Ако днес на Великден ти може да отидеш на Витоша, през целия си живот може да бъдеш щастлив. Казваш: На Великден ходи ли се на Витоша? Казвам: Ако на Великден не отидеш на Витоша, ти ще загубиш нещо за себе си. Като дойде Великден, какво правят хората7 Че Христос пострадал, хората се събират, за да ядат и пият, че Христос се е освободил и възкръснал, за това не мислят. Христос се освободи и възкръсна, но ние, които сме в затвора, казваме: Дай ни едно агне да ядем. Че тъй по-мъчно ще се освободиш. Ти като си в затвора, почни да просиш, да се молиш, че ти като имаш една смъртна присъда и ако те намерят, че ядеш агнета, непременно ще те обесят. Ако ядеш прасета, непременно ще те обесят. Законът е много верен: каквото правиш, ще ти го направят. Ние казваме, така е казал Господ, че трябва да ядем агнета. към беседата >>
91. Прие го с радост, НБ , София, 10.7.1932г.,
- Казвате, че Настрадин Ходжа няма право да реже един ключ, а пък господарят има право да отреже главата на едно агне.
" "Свиря на кемане." "Къде му е гласът? " "Гласът утре ще се чуе." Гласът на онова, което ние вършим, все ще излезе. Сега ще кажете, има ли право Настрадин Ходжа да реже ключа и да обере дюкяна? Няма право от морално гледище. Има ли право господарят да отреже главата на кокошката, на пуйката, на агнето? Казвате, че Настрадин Ходжа няма право да реже един ключ, а пък господарят има право да отреже главата на едно агне. Ако Настрадин Ходжа няма право да краде един богат, и онзи няма право да реже главата на агнето. Тогава ще си цитирате свещените книги. Не, с нищо не можете да се оправдаваше. Настрадин Ходжа прави това за интерес. Ние в света също вършим много работи, които не са позволени. към беседата >>
92. Езикът на истината, ИБ , София, 12.7.1932г.,
- Хиляди години са го превеждали и днес още го разбират като тия, малките агнета, които стават жертва, а същевременно това агне е емблема на онзи очистителен огън.
За пример вземете образа на Христа. Христос взел образа на агнеца Божи. Хиляди години са го превеждали и днес още го разбират като тия, малките агнета, които стават жертва, а същевременно това агне е емблема на онзи очистителен огън. Христос казва: "Дойдох да запаля огън и ако се е запалил, какво искам повече? " Значи в света онова, което спасява хората, то е огънят, топлината. Огънят, това е емблема на Божията Любов, която се пробужда. Ако вие във вашето съзнание нямате този Божествен образ, то любовта не може да се прояви. Любовта може да се прояви само в един абсолютно чист свят. към беседата >>
93. Истинната лоза, НБ , София, 18.9.1932г.,
- Когато един вълк хване едно агне и мисли откъде да го започне.
Човек е винаги разсеян, понеже обектите на чувствения свят са по-силни, привличат вниманието, човек се раздвоява и не може да мисли. Казвате за някой човек: нима той мисли? Когато отидете при някой банкер да вземете пари от.него, той мисли, той смята колко пари да ви даде в заем. Това е мисъл. Че не е ли все същото? Когато един вълк хване едно агне и мисли откъде да го започне. Отдето да го започне, той има съображения. Мислите ли, че един вълк, който изтърбушва една овца, няма съображения, нима един касапин като заколи едно животно, не мисли как да го изчисти. Това е преносно. В един процес, дето хората измират, само един живее, какво добро се допринася на света? Представете си такова нещо. към беседата >>
96. По този път, ООК , София, 5.10.1932г.,
- Като докара едно агне, ще каже: „Хайде, хапнете си.“ Тигърът има такава любов, както в твоето сърдце. (втори вариант)
Ти казваш: „Той е добър човек.“ Но той е добър спрямо тебе, но той не е добър спрямо другите. Аз, понякой път, разглеждам природата от това становище. Вземете онази лъвица, тигрица, едно от свирепите животни, ти казваш, че тигрицата е лишена от любов. Този тигър е лишен от любов по отношение на тебе. Той може да те разкъса, но като отиде при малките си, каква нежност проявява, какво близане, какво гладене. Като докара едно агне, ще каже: „Хайде, хапнете си.“ Тигърът има такава любов, както в твоето сърдце. Как ще обясните това противоречие, че спрямо едного проявява любов, а спрямо другиго – не? Това различие съществува. Някого ние обичаме повече, някого – по-малко. Някои свои чувствувания обичаме повече, а някои – по-малко. Всяко едно чувство си има свой обект. към втори вариант >>
97. Живот и благо, МОК , София, 18.11.1932г.,
- Един овчар открадне едно агне, и това го считате за престъпление. (втори вариант)
Та трябва да се поставят нещата на известна анализа, за да се избавите от известни мъчнотии. Така, както хората решават, вие не можете да дойдете до никакво заключение. При съвременните хора вие не можете да имате никакъв морал, понеже това, което за един е морал, за други не е морал. За пример, ако едно дете излъже за един орех, това го считате за престъпление. Един овчар открадне едно агне, и това го считате за престъпление. Един богат човек направи една сделка за няколко милиона, злоупотребление наричате това. Сделка, комисионна. Един, който заколва крадената овца, се счита за престъпник. И онзи, който купува крадените кожи и ги употребява за обуща, го считат за престъпник. Обаче в природата не е така. към втори вариант >>
98. Имаше някой человек, НБ , София, 27.11.1932г.,
- Когато един човек отхранва едно агънце, милва го, целува го и дойде някой и му каже: „Продаваш ли това агне?
По какво се познават пороците? Когато един порок дойде в човека, той всякога ще даде малко, ще вземе много. Какво те ползва един човек, като дойде при тебе и каже, че те обича? Когато един човек отхранва едно агънце, милва го, целува го и дойде някой и му каже: „Продаваш ли това агне? “ и той отговори, че го продава, любов ли е това? И тия, които ще купят агънцето, ще го заколят, ще го опекат и после ще кажат: „Слава Богу, хубаво се нахранихме, вкусно беше това агънце.“ Питам, любов ли е това? Питам, какво се ползва агънцето от тази любов? Или какво се ползвам аз от тази любов, в която хората могат да ме принесат жертвоприношение? Едно време хората принасяха жертви. към беседата >>
99. Една похвала, ООК , София, 14.12.1932г.,
- Заколиш едно агне и вземеш вълната, кожа-та, месото му за себе си.
Ето защо, като вършиш работата си успешно, ще задържиш за себе си 25 %, на жена си ще дадеш също 25 %, а останалото – 50 % ще дадеш на природата, т.е. на Бога. Ако задържиш всичко за себе си, без да върнеш частта на своя ближен и на природата, те ще се опълчат против тебе. Ти постъпваш така, защото не разбираш законите на природата. Това неразбиране създава твоето нещастие. Заколиш едно агне и вземеш вълната, кожа-та, месото му за себе си. Мислиш, че само ти имаш право на него, без да подозираш, че за това агне са работили слънцето, тревата, водата, въздухът. И те имат право върху него. Обаче, ти заколиш агнето, опечеш го и го изядеш сам. Според мене, ти имаш право само на 25 % от агнето. Останалото принадлежи на ближния ти и на природата. към беседата >>
- Мислиш, че само ти имаш право на него, без да подозираш, че за това агне са работили слънцето, тревата, водата, въздухът.
на Бога. Ако задържиш всичко за себе си, без да върнеш частта на своя ближен и на природата, те ще се опълчат против тебе. Ти постъпваш така, защото не разбираш законите на природата. Това неразбиране създава твоето нещастие. Заколиш едно агне и вземеш вълната, кожа-та, месото му за себе си. Мислиш, че само ти имаш право на него, без да подозираш, че за това агне са работили слънцето, тревата, водата, въздухът. И те имат право върху него. Обаче, ти заколиш агнето, опечеш го и го изядеш сам. Според мене, ти имаш право само на 25 % от агнето. Останалото принадлежи на ближния ти и на природата. Като не изпълняваш делбата правилно, страданията се сипят върху главата ти. към беседата >>
100. Първото място, НБ , София, 5.2.1933г.,
- Вие може да имате агне, после може да имате пържоли от свинско, и то е хубаво, крехко месо.
Сегашните ни хора твърдят кои храни са по-хранителни, хранителността на всяка храна каква е. Една храна, която се приема не с обич, не с едно вътрешно желание, тази храна е отрова за човека. За предпочитане е тогава да гладуваш. Щом дойде онзи импулс, усещаш вътрешен глад, вземи малко хляб със сол или български пиперец – повече енергия ще внесеш, повече здраве, отколкото, ако ядеш печена кокошка. Сега някой може да направи възражение, да каже: „Нека ми дадат кокошка.“ Вие всякога може да имате кокошка, никой не ви забранява. Вие може да имате агне, после може да имате пържоли от свинско, и то е хубаво, крехко месо. После, като го опечете на кебапчета, една чашка винце после, нека аз да си похапна, пък те нека ми разправят, че не било хигиенично. към беседата >>
101. А друго падна на добрата земя / А другото падна, НБ , София, 19.2.1933г.,
- Ще му заколиш едно агне. (втори вариант)
Какво заповядваш? - Какво може да иска мечката? - Най-първо тя ще иска месцето ти, а после тя става вегетарианка. Но ти ще й кажеш: Почакай, аз ще ти дам един хубав обяд и ще й дадеш малко брашно. Ако вълк те срещне, можеш да му дадеш един хубав обяд като на един човек. Ще му заколиш едно агне. Защо да не нагостиш този вълк, а трябва да го хукаш, да го гониш? Действително, от толкова години ние гоним вълците из гората, но какво сме постигнали? Ние можем да изгоним вълците из горите, физическите вълци, но те ще вземат човешки форми и ще влязат между хората. Казва се в Писанието “Вълци облечени в овчи дрехи.” Какво ще правиш с този вълк, който е облечен в овча форма? При това той е свършил два, три, до четири факултета, той разбира от обществен и морален живот, разбира от всички науки. към втори вариант >>
103. Новото разбиране на връзката в живота / Ново разбиране за времето, УС , София, 24.9.1933г.,
- Половин хляб, малко домати, малко ябълки, или половин кокошка, или половин агне, но повече от едно агне ти не можеш да изядеш. (втори вариант)
Онзи, който изпразва стаята си, става сиромах, а който я пълни, става богат. Или гладен си, ти си сиромах, търсиш хляб. Наядеш се, ти си богат. Щом се наядеш, ти си богат. Колко ти трябва? Половин хляб, малко домати, малко ябълки, или половин кокошка, или половин агне, но повече от едно агне ти не можеш да изядеш. Сега ще оставим въпроса дали трябва да ядем агнета или не. Другият въпрос: Каква храна трябва да ядем? Сега аз ще се спра върху този въпрос. Човек трябва да яде онази храна, която му е определена от природата. Първоначално храната за човека е била предопределена точно. към втори вариант >>
- Половин хляб, малко домати, малко ябълки или половин кокошка, или половин агне, но повече от едно агне ти ме можеш да изядеш.
Онзи, който изпразва стаята си, става сиромах, а който я пълни, става богат. Или, гладен си – ти си сиромах, търсиш хляб. Наядеш се – ти си богат. Щом се наядеш, ти си богат. Колко ти трябва? Половин хляб, малко домати, малко ябълки или половин кокошка, или половин агне, но повече от едно агне ти ме можеш да изядеш. към беседата >>
104. За да благовествам, НБ , София, 29.10.1933г.,
- Всеки [...] може да опече едно агне или една кокошка.
Благовествието се от[...] (Тук изглежда нещо липсва долу в страницата. (Бел. на машинописеца.)), но обикновените работи всеки може да направи. Благовествието се отнася до обикновените работи. [Ако е] въпрос до обикновеното, всеки от вас може да направи една отлична баница със сирене, с прясно първокачествено масло, залята отгоре с мляко и яйца. И какви ли не сладкиши можете още да направите. Всеки [...] може да опече едно агне или една кокошка. И как при това може да я опече! Като говоря за печена кокошка, някои от вас се понавъсят, като искат да кажат: „Съжаляваме, че напуснахме месото.“ Съблазнителна работа е печената кокошка. Разправяше ми един български свещеник как се опитвал да стане вегетарианец. Той казваше: „Като видя онази зачервеничка печена кокошка, онова препечено копанче, и току-виж, откъснал съм си едно парченце от нея. Съблазнително нещо е печената кокошка! към беседата >>
105. Там ще бъде и слугата Ми, НБ , София, 5.11.1933г.,
- Ако се заколи едно прасе или едно агне, то оставя в организма си тази отрова и тя после се предава на хората.
Съвременните учени, които се занимават с този въпрос, намират, че всички млекопитающи, както и рибите в моретата, както и птиците, всички носят в себе си зараза. Аз обяснявам тази зараза по следния начин: когато едно млекопитающо животно се заколи, то изпитва в себе си такъв ужас, такъв страх, вследствие на което в неговия организъм се образува една от най-опасните отрови, която се отразява вредно върху човешкия организъм. Ако се заколи едно прасе или едно агне, то оставя в организма си тази отрова и тя после се предава на хората. Тъй щото, неврастенията в бялата раса се дължи на тази органическа отрова от животните. И ако бялата раса продължава да се храни по този начин, много лошо ще бъде за нея. Всички казват, че от хигиенично гледище бялата раса върви към израждане. Аз не казвам, че върви към израждане, но към един неестествен живот, който може да се измени. Вследствие на този неестествен живот невидимият свят е изпратил житото, царевицата и другите зърнени храни да заместят месото. към беседата >>
- А когато един вълк изяде едно агне, агнето роптае.
С трева не ме занимавай, аз искам да си ям месце.“ Сега ще оставим дали е прав този възглед или не. Ние сега вземаме фактите. Вълкът е толкова прав, колкото и овцата е права. Има едно различие, понеже овцата като пасе трева, тревата не роптае от това. Овцата постъпва по-умно, понеже, като прегризва тревата, отгоре тя пак израства. А когато един вълк изяде едно агне, агнето роптае. С това вълкът си създава карма. И има светии, които са възроптали против вълка. Този вълк ще го убият. Следователно на всяка ваша постъпка, дето има малко ропот, там ще има страдание. към беседата >>
111. Усилни времена, НБ , София, 18.2.1934г.,
- Едно агне никога не може да предизвика в един вълк едно благородно чувство.
Като влезнете в тази химия, може да работите с нейните елементи. Сега мнозина се занимават само с материалната химия, с физическата химия; но химията има и други свойства, които хората не са научили. Вие може да предизвикате злото и в най-добрия човек. Как? Ако не знаете как да постъпите с него. Тогава обратно: ако знаете как да постъпите с най-лошия човек, вие може да предизвикате доброто в него. Едно агне никога не може да предизвика в един вълк едно благородно чувство. Малкото дете, като се роди като дете, ако агнето вземе вълча форма като дете, може да предизвика във вълка съвсем други чувства, да е разположен. Ако вие сега, в дадения случай, защото се казва: вълците облечени в овчи кожи... Ако лошите хора може да се облекат в овчи кожи, защо добрите да не се облекат във вълчи кожи? Какво лошо има, ако един човек се облече с вълча кожа? Вълк няма да стане. Както един вълк, който се облече в овча кожа, овца няма да стане, така и една овца, която се облече във вълча кожа, вълк няма да стане. към беседата >>
112. Стана здрав, НБ , София, 18.3.1934г.,
- Ти може да изядеш цяло агне, но колко ще извадиш от това агне?
Та, казвам: Сегашните лекари определят колко грама от всички вещества трябва да вземеш на ден. Колко белтъчини, колко мазнини и т.н. Те определят по един механичен начин. Ти може да вземеш колкото мазнини искаш, но колко от тези мазнини ще бъдат асимилирани? Твоят организъм ще ги върне, не работи. Ти може да изядеш цяло агне, но колко ще извадиш от това агне? Това е въпросът. В Индия индуските йоги на ден ще изядат по 100 грама ориз, някои и по 50 грама, но той ще извади от него 10 пъти повече хранителни вещества, отколкото един човек, който яде 5 пилета на ден. Той седне, че дъвче, дъвче, всички хранителни вещества се асимилират. Съвременните европейски народи седят и ядат и мислят за друго. Никога не се позволява като ядеш, да мислиш за други работи. към беседата >>
113. Тъй мисля аз, НБ , София, 8.4.1934г.,
- Когато залюбя едно агне, трябва да го закачат за крака на куката.
Ако тук-там има междини, ние го наричаме от тъмните ангели, защото има тъмни ангели. Има и такива ангели. Когато в човешкия език като кажеш една дума, има много значения. Като кажеш думата „любов“, има много значения. Когато залюбя кокошката, подразбирам, че тя трябва да влезе в тенджерата. Когато залюбя едно агне, трябва да го закачат за крака на куката. Когато залюбя един богаташ, разбирам, че трябва да му изпразня джобовете. Когато залюбя един учен човек, трябва да взема книжка от библиотеката. Това е едно разбиране. Това е едностранчивост на човешкия живот. Така мисли човек, защото изхожда от своето материално гледище. към беседата >>
114. Божествен и човешки порядък, УС , София, 15.4.1934г.,
- Това агне е мое.“ Заколваш го после това агне или вол, или кокошка, защото ти ги считаш за частна собственост, ти вземаш живота на други същества и ги изяждаш.
Ако кажеш, че всичко имаш, то щом имаш всичко, няма какво да ставаш собственик. Защото, щом ставаш собственик на каквото и да е, подразбира се, че ти си зависим. Ти като си собственик на една къща, гледаш някой да не ти я вземе. Собствеността подразбира състезание. Ти казваш: „Този имот е мой. Това агне е мое.“ Заколваш го после това агне или вол, или кокошка, защото ти ги считаш за частна собственост, ти вземаш живота на други същества и ги изяждаш. Казваш, че всичкото зло е в частната собственост. Ти мислиш, че известно парче земя е дадено на твое разположение. Това никой не ти го е дал. Ти можеш да заграбиш едно място и да кажеш: „Това е мое.“ към беседата >>
116. Възвишеното в човека, ООК , София, 18.4.1934г.,
- Заколете едно агне, отделете кожата му и направете от нея една българска гайда.
У човека има един процес, който е механически, а друг е органически. Заколете едно агне, отделете кожата му и направете от нея една българска гайда. Тази гайда по какво ще се отличава от агнето? Агнето е ходило, дишало е, а пък гайдата ще ви каже: „Я ми тури нещо, понадуй ме нещо, за да се покажа пред хората, направи нещо заради мене.“ Тази гайда все си мърмори. А това агне ще каже: „Пусни ме на свобода, аз ще си паса трева, ще си подишам.“ А пък тази гайда току се моли и казва: „Я, ме понадуй малко, за да се покажа пред хората, че мога да свиря.“ към беседата >>
- А това агне ще каже: „Пусни ме на свобода, аз ще си паса трева, ще си подишам.“ А пък тази гайда току се моли и казва: „Я, ме понадуй малко, за да се покажа пред хората, че мога да свиря.“
У човека има един процес, който е механически, а друг е органически. Заколете едно агне, отделете кожата му и направете от нея една българска гайда. Тази гайда по какво ще се отличава от агнето? Агнето е ходило, дишало е, а пък гайдата ще ви каже: „Я ми тури нещо, понадуй ме нещо, за да се покажа пред хората, направи нещо заради мене.“ Тази гайда все си мърмори. А това агне ще каже: „Пусни ме на свобода, аз ще си паса трева, ще си подишам.“ А пък тази гайда току се моли и казва: „Я, ме понадуй малко, за да се покажа пред хората, че мога да свиря.“ към беседата >>
117. Три възгледа, НБ , София, 22.4.1934г.,
- Отнемете му парите, силата, властта, ще стане кротичък като агне, като божия кравица.
Човек всякога става лош, когато има. Когато няма, хич не е лош. Дайте на човека пари, сила, власт, той ще стане лош. Отнемете му парите, силата, властта, ще стане кротичък като агне, като божия кравица. Всичко обещава: и църкви прави, и училища прави, на сиромаси помага. Но, добие ли богатство, сила и власт, той става старият дядо. Та, младият няма нищо още, затова е много добър; а старият, като забогатее, става лош. Аз тъй го обяснявам. към беседата >>
118. Пред шестата врата, ООК , София, 23.5.1934г.,
- Например виждате едно агне, което се е изгубило в гората.
Например, ако удвоявате с две или умножавате с три или с четири или с пет, тогава въпросът се усложнява. Когато вие изучавате отвлечените числа, те имат отношение към законите на живота. Например, в дадения случай да може да съпоставяте нещата. Имате едно свое желание. Трябва да имате и мисъл. Например виждате едно агне, което се е изгубило в гората. Вие сте месоядци, у вас се заражда желание да го вземете. Вземате това агне и казвате: „Хубаво е това агне, става за печене.“ В дадения случай вие трябва да разрешите по правилата на математиката, трябва ли да заколите това агне или не, да го оставите ли да ядете, или да го ядете. Представете си, че три деня сте били гладен. Какво трябва да направите? към беседата >>
119. Призоваха Исуса, НБ , Русе, 23.9.1934г.,
- За агнето всякога е щастие, че е родено агне.
Най-после казват: Баща му трябва да е бил такъв-онакъв или майка му трябва да е причината за това и т. н. Можете да разсъждавате, както искате, но какво ще се оплаква едно малко вълче, че майка му била вълчица и баща му вълк? То не може да се роди. Но ще каже, защо майка му била вълчица и баща му бил вълк? За овцата пък може да се каже обратното. За агнето всякога е щастие, че е родено агне. Колкото и да търсите причините за това, не ги знаете. Има причини. Обаче, има една философия, която разрешава въпросите в света. Питам: Ако светът беше съставен само от стари хора, какъв щеше да бъде този свят? Представете си един свят все от стари хора, с дълги бради, с патерици в ръка, без нито един възрастен или млад човек, какъв щеше да бъде този свят? към беседата >>
120. Оставете да растат наедно и двете!, НБ , София, 21.10.1934г.,
- Ще заколят едно агне, ще накълцат месото му, ще направят кюфтета, ще ги посолят после отгоре (с) червен пипер, ще ги залеят с яйца и като ги сложат на трапезата, казват: Това е ядене.
Не, всичко се готвеше по дърветата. Когато Адам огладнееше, той отиваше да си откъсне по един–два плода от дърветата. И Ева също така правеше. Ще кажете: Това е проста работа. Как готвят в съвременните култури. Ще заколят едно агне, ще накълцат месото му, ще направят кюфтета, ще ги посолят после отгоре (с) червен пипер, ще ги залеят с яйца и като ги сложат на трапезата, казват: Това е ядене. Да, но колко пъшкания се произвеждат от тези печени и пържени кюфтета. Вашият дядо и прадядо е ял от тези пържени кюфтета, вследствие на което вие сте наследили от него някаква болест, с която с години не можете да се справите. Следователно, яденето е свързано със симпатичната нервна система, с чувствата на човека. Изобщо, яденето не спада към физическия свят, но към един по-висш свят от него. Простите движения спадат към физическия свят. към беседата >>
- Представете си, че ви опичат едно хубаво агне, но не ви дават хляб.
Наистина, така без масълце, това не е живот. Маслото подразбира онзи хубавия метод на природата. При това разбиране и аз съм съгласен. Ако някой разбира под сух хляб неестествения живот в природата, и аз съм съгласен, че не трябва да се яде сух хляб. Хлябът става сух само при човешката мисъл. Представете си, че ви опичат едно хубаво агне, но не ви дават хляб. Ще го ядете ли? Ще го ядете, но както вълкът яде месото. Представете си пък, че ви омесват една прясна, хубава пита, но не я опичат. Предлагат ви тази пита. Ще ядете ли от нея? към беседата >>
121. Законът на любовта, МОК , София, 2.11.1934г.,
- Няма да си представиш, че ти трябва едно печено агне или кокошка, но ще си представиш малко храна.
Ако много ядеш, значи в този център изпращаш повече кръв, отколкото трябва. Ти ядеш повече, отколкото може стомахът ти да смели. Стомахът ти не може да свърши тази работа, но заповедта иде отгоре. Това желание иде от мозъка ти. Тогава в ума си ще си представиш, че ти трябва много малко храна. Няма да си представиш, че ти трябва едно печено агне или кокошка, но ще си представиш малко храна. Така ще си представиш, за да дойде малко кръв. Ти ще си представиш, че искаш да станеш богат, да станеш милионер. Тогава ти пращаш в тази област на мозъка толкова кръв. Защо ти са толкова пари? Те няма да продължат живота ти, но ще станат причина да те убият, ще скъсиш живота си. към беседата >>
- За да свириш, ти трябва да одереш най-първо кожата на едно агне и след това да туриш нечистия въздух в агнето и след това да го изкараш. (втори вариант)
Злото в света привидно прилича на една надута гайда. Злото в дадения случай само привидно произтича от реалността на Доброто, привидно има формата на Доброто, но има друго съдържание. Най-първо тая гайда е пълна с въздух, който е нечист и който е турен в гайдата от гайдарджията. Но гайдарджията заблуждава хората и казва: „От това, нечистото, което турих в гайдата, излиза нещо хубаво.“ И хората забравят за лошия въздух и казват: „Много хубаво свири.“ Следователно ти не можеш да свириш (на гайда), докато не направиш едно престъпление. За да свириш, ти трябва да одереш най-първо кожата на едно агне и след това да туриш нечистия въздух в агнето и след това да го изкараш. Тия разсъждения са верни само при известни условия. Често всеки един от вас има някоя гайда. Сега другата страна на тая философия. Да допуснем, че се е извършило едно престъпление, като са заклали агне и са взели кожата му, да се прави гайда. Тая гайда може да се запази 1 − 2 − 3 − 4 поколения. към втори вариант >>
124. И отиде, та се представи, НБ , София, 10.3.1935г.,
- Например, ако ви дам няколко клетки, едната от птица, другата от риба, третата от агне, четвъртата от човек, как ще можете да изчислите с вашата математика какъв ще бъде развоят на всека една от тия клетки?
Вземете сега например, как седят въпросите с науката. Един математик ми казваше един ден: Аз искам да ми говориш на математически език, строго научно искам да ми обясниш нещата, а не на един прост, обикновен език. Иначе всичко е за мене празна работа. Казвам му: Прав си, това е по отношение на математиката на земята. Що се отнася до физическия свят е така, но що се отнася до органическия свет, до органическата математика, не зная какво можете да направите. Например, ако ви дам няколко клетки, едната от птица, другата от риба, третата от агне, четвъртата от човек, как ще можете да изчислите с вашата математика какъв ще бъде развоят на всека една от тия клетки? Можете ли математически да предскажете тия неща? Ето, големите съвременни астрономи могат да предскажат какво ще бъде, например, слънчевото затъмнение, но не могат да знаят какво ще бъде в продължение на 20 години. Те не могат да кажат нищо за живота на слънцето през няколко бъдещи години. Едно е важно, че всека мисъл трябва да бъде ясна и в количествено отношение. Защо? Защото всяко количествено отношение е в зависимост от едно силово напрежение, а всяко силово напрежение е в зависимост от една разумност, която направлява тези напрежения отвътре. към беседата >>
125. Да мисли, МОК , ИБ , София, 22.3.1935г.,
- Вие слушате едно агне блее, колят го и се радвате, казвате: „Ще го яде някой! (втори вариант)
При най-големите противоречия човек трябва да мисли. Че ако учителят ви даде една трудна задача, вие мислите ли, че той ви обича? Щом имате една задача, значи трудното е в света. Ако вас ви дойде едно нещастие, то ви е дадено да мислите, то не е нещастие. Вие го считате нещастие, защото всички не мислите. Вие слушате едно агне блее, колят го и се радвате, казвате: „Ще го яде някой! “ Това е гледището на хората, които не мислят. Защо колят това агне? − Те не мислят, искат да се удоволствуват. Агнето казва: „Помислете малко.“ − „Няма какво да мислим.“ − казват хората, теглят му един нож и се свършва въпросът. към втори вариант >>
- Чувате някъде едно агне да блee и не се замисляте, защо блee. (втори вариант)
Ще мислите така, както Бог мисли. И при най-големитe противоречия ще мислите. Когато учителят дава една мъчна задача на ученика си, това не показва, че той не го обича. Той му дава тази задача, за да го накара да мисли. Следователно, нещастията, страданията и противоречията в живота не са нищо друго, освен мъчни задачи, дадени от учителя ви, да ви застави да мислите. Чувате някъде едно агне да блee и не се замисляте, защо блee. Агнето блee, защото го колят, но с това то иска да каже на хората, че преди да турят нож на врата му, тe трябва да мислят. Но хората не искат да знаят. Те, турят ножа на врата на агнето и се радват, че ще си хапнат от неговото месце. По-нататък не мислят. към втори вариант >>
- Вие слушате едно агне блее, колят го и се радвате, казвате: "Ще го яде някой!
При най-големите противоречия човек трябва да мисли. Че ако Учителят ви даде една трудна задача, вие мислите ли, че той ви обича? Щом имате една задача, значи трудното е в света. Ако ви дойде едно нещастие, то ви се дава, за да мислите, то не е нещастие. Вие го считате нещастие, защото всички не мислите. Вие слушате едно агне блее, колят го и се радвате, казвате: "Ще го яде някой! " Това е гледището на хората, които не мислят. Защо колят това агне? – Те не мислят, искат да се удоволстват. Агнето казва: "Помислете малко! " -" Няма какво да мислим", казват хората, теглят му един нож и се свърши въпросът. към беседата >>
- Защо колят това агне?
Щом имате една задача, значи трудното е в света. Ако ви дойде едно нещастие, то ви се дава, за да мислите, то не е нещастие. Вие го считате нещастие, защото всички не мислите. Вие слушате едно агне блее, колят го и се радвате, казвате: "Ще го яде някой! " Това е гледището на хората, които не мислят. Защо колят това агне? – Те не мислят, искат да се удоволстват. Агнето казва: "Помислете малко! " -" Няма какво да мислим", казват хората, теглят му един нож и се свърши въпросът. към беседата >>
126. Каквото вържете на земята, НБ , София, 24.3.1935г.,
- Вълкът намерил едно агне и казал на лисицата: По братски ще си разделим това агне.
Това е иносказание. Едно време вълкът и лисицата се сдружили и като приятели пътували заедно в гората. Вълкът намерил едно агне и казал на лисицата: По братски ще си разделим това агне. Като по-умен, той започнал да дели агнето. И като по-опитен, той раздрал агнето, извадил белия му дроб, сърцето му, черния дроб и казал на лисицата: Понеже ти си по-деликатна, на тебе ще дам вътрешността, а понеже аз се занимавам с външните работи, ще взема цялото агне, външността му. – Право ли отсъждаш? – Ако не вярваш, можем да дадем това дело да се разгледа. Най-после те избират човека да реши това дело, той да се произнесе като съдия. към беседата >>
- И като по-опитен, той раздрал агнето, извадил белия му дроб, сърцето му, черния дроб и казал на лисицата: Понеже ти си по-деликатна, на тебе ще дам вътрешността, а понеже аз се занимавам с външните работи, ще взема цялото агне, външността му.
Това е иносказание. Едно време вълкът и лисицата се сдружили и като приятели пътували заедно в гората. Вълкът намерил едно агне и казал на лисицата: По братски ще си разделим това агне. Като по-умен, той започнал да дели агнето. И като по-опитен, той раздрал агнето, извадил белия му дроб, сърцето му, черния дроб и казал на лисицата: Понеже ти си по-деликатна, на тебе ще дам вътрешността, а понеже аз се занимавам с външните работи, ще взема цялото агне, външността му. – Право ли отсъждаш? – Ако не вярваш, можем да дадем това дело да се разгледа. Най-после те избират човека да реши това дело, той да се произнесе като съдия. Занесли агнето при човека. – Какво има, де намерихте това агне? към беседата >>
- – Какво има, де намерихте това агне?
И като по-опитен, той раздрал агнето, извадил белия му дроб, сърцето му, черния дроб и казал на лисицата: Понеже ти си по-деликатна, на тебе ще дам вътрешността, а понеже аз се занимавам с външните работи, ще взема цялото агне, външността му. – Право ли отсъждаш? – Ако не вярваш, можем да дадем това дело да се разгледа. Най-после те избират човека да реши това дело, той да се произнесе като съдия. Занесли агнето при човека. – Какво има, де намерихте това агне? към беседата >>
- Обърнал се към вълка и му казал: Ако ти ядеш от това агне, има опасност да се разболееш.
Вълкът казал: Намерихме го в гората, аз се потрудих, раздрах го, извадих вътрешността му и я дадох на лисицата, моята приятелка, но изглежда, че тя е недоволна от дележа. Съдията казал: Вие не сте раздрали агнето, както трябва, не сте го разпрали правилно, има една опасност за живота ви. Обърнал се към вълка и му казал: Ако ти ядеш от това агне, има опасност да се разболееш. Същото казал и на лисицата. Агнето не е раздрано, както трябва, нито е заклано, както трябва. – Как мислите, какво трябва да правим тогава? – Ще почакате малко, аз имам една слугиня, ще почакате един–два часа. Като зная, че лисицата е много деликатна, ще накарам слугинята си да ѝ направи една кокошка от тесто. към беседата >>
- Вълкът получил тестеното агне, и той се задоволил с него, и тръгнали пак да пътуват.
– Как мислите, какво трябва да правим тогава? – Ще почакате малко, аз имам една слугиня, ще почакате един–два часа. Като зная, че лисицата е много деликатна, ще накарам слугинята си да ѝ направи една кокошка от тесто. Същата слугиня знае да прави агнета от тесто за вълка, а пък аз ще задържа агнето, ще се опитам да го съживя наново. Минали няколко часа, лисицата получила тестената кокошка и се задоволила с нея. Вълкът получил тестеното агне, и той се задоволил с него, и тръгнали пак да пътуват. Те се запитвали помежду си: Как ти се вижда вкусът на това нещо? Малко е бамбашка, не прилича на това, което сме яли друг път. Вижда ми се малко меко. Но как ли ще съживи съдията това? – Кой го знае? към беседата >>
- След като одрал кожата на агнето, като го разделил, дал вътрешностите на лисицата, за себе си задържал цялото агне, и после говорят кой на какъв дял има право.
Сега аз мога да ви обясня много работи, но често като се обясняват нещата, те пак остават необяснени. Хората са така пълни, че човек често не знае как да им говори. Запример, ако от мое гледище ще (засегна) въпроса за честността, какво нещо е човек да бъде честен, аз без да искам ще ви обидя. Ако ви обясня какъв трябва да бъде справедливият човек, аз ще обидя и себе си, и вас. Хората днес говорят за справедливостта, но за тази справедливост, каквато е на вълка и на лисицата. След като одрал кожата на агнето, като го разделил, дал вътрешностите на лисицата, за себе си задържал цялото агне, и после говорят кой на какъв дял има право. Вълкът има право и лисицата има право, но какво е правото на агнето, не питат. Като запитате съдията кой от тях има право, той казал: Оставете агнето на мене, аз ще се опитам да го съживя. В баснята, остава една неразрешена проблема. Казва се само, че съдията имал намерение да съживи агнето. към беседата >>
128. Ако не ядете, НБ , София, 21.4.1935г.,
- Ако е ял агне, има влиянието на агнето, ако е ял ябълки, круши, той има тяхното разположение.
И хората, с които е имал, също не са на своето място. И те са променили мястото си. Пък и самите хора са се изменили, не са същи, съвсем други са станали. Например, ти си срещал един човек половин час преди да е ял, срещаш го половин час след като е ял и тяжестта му е вече съвсем друга. Същевременно той има влиянието на готвача, който е сготвил месцето. Ако е ял агне, има влиянието на агнето, ако е ял ябълки, круши, той има тяхното разположение. Значи човек има разположението на агнето, разположението на крушата и т. н., а ние имаме понятие за крушите и за ябълките, че не мислят. Не, крушите и ябълките мислят по-добре, отколкото ние мислим. Те мислят така правилно, че са готови да се жертвуват за другите хора. Те съзнателно не прилагат Христовото учение, но казват: Ако не ядете плътта ми, нямате живот в себе си. към беседата >>
129. Път към разумността / Пътят на разумното, УС , София, 9.6.1935г.,
- Запример паднало ви се е един лотариен билет от десетина хиляди лева, бащата е купил агне или донесъл е ябълки, круши, масълце, брашно, баница има, винце, всичко туй, купил обуща, дрехи, всички се радвате и казвате: „Този ден е щастлив.“ Туй са обикновените работи. (втори вариант)
Сега вие наричате вашия щастлив живот, когато някой ден сте разположени малко. Запример паднало ви се е един лотариен билет от десетина хиляди лева, бащата е купил агне или донесъл е ябълки, круши, масълце, брашно, баница има, винце, всичко туй, купил обуща, дрехи, всички се радвате и казвате: „Този ден е щастлив.“ Туй са обикновените работи. Всичките тия работи са обикновени, те ще станат. Вие може да се радвате на известно благословение само ако вашето съзнание е будно, но ако вие сте едно спящо същество и баща ви донесе всичките тия блага, та вие живеете в един свят, дето ангелите биха желали да живеят в него, а не им се позволява. Те биха желали да живеят в този свят, понеже го намират за много красив, а не им е позволено там. А вие, които Бог е изпратил, дал ви е право да живеете, вие сте недоволни от този свят. Тогава кой е на правата страна? към втори вариант >>
130. Каза ми всичко, НБ , София, 16.6.1935г.,
- Мислите, че се говори за някакво агне.
Като се гневи Бог, светът ще се запали, а после ще се оправи. Ако Бог не се разгневи, светът няма да се оправи. Най-първо вие не знаете що е гняв Божий. Вие се разгневите за нищо и никакво и мислите, че това е гняв. Вий сте слушали думата „Агнец Божий“. Мислите, че се говори за някакво агне. Не, тук се разбира Божественият пламък, който дава живот. Агнецът не е онзи пламък само, но.............., който ще оправи света. Христос не е от онези прости агнета, които хората могат да колят, но Той е онова агне, че в която къща влезе, хората ще гледат как да излязат навън. към беседата >>
- Христос не е от онези прости агнета, които хората могат да колят, но Той е онова агне, че в която къща влезе, хората ще гледат как да излязат навън.
Вие се разгневите за нищо и никакво и мислите, че това е гняв. Вий сте слушали думата „Агнец Божий“. Мислите, че се говори за някакво агне. Не, тук се разбира Божественият пламък, който дава живот. Агнецът не е онзи пламък само, но.............., който ще оправи света. Христос не е от онези прости агнета, които хората могат да колят, но Той е онова агне, че в която къща влезе, хората ще гледат как да излязат навън. към беседата >>
131. Двата закона. Влюбване. Закон на смените, МОК , София, 28.6.1935г.,
- На угоеното агне, хубаво, мазничко, турят му гердан децата, посрещат го всички.
С този, когото посрещат, аз ще тръгна подире му. Той, като мине под арката, и аз ще мина след него, като свирят нему и на мене ще свирят. Каква разлика има? В този закон на посрещане има две противоположности. Аз изнасям известни неща за подобие. На угоеното агне, хубаво, мазничко, турят му гердан децата, посрещат го всички. Какво е туй посрещане? Децата посрещат, бащата ще му отреже главата, одере го, съберат се, жената, децата, всички ядат. Някое мършаво агне никой не го поглежда, но то има условия да живее. Следователно онзи, когото посрещат под арка, може да му отрежат главата. Тебе, когото не посрещат, може да считаш, че ти си унижен, но ще живееш. към беседата >>
- Някое мършаво агне никой не го поглежда, но то има условия да живее.
В този закон на посрещане има две противоположности. Аз изнасям известни неща за подобие. На угоеното агне, хубаво, мазничко, турят му гердан децата, посрещат го всички. Какво е туй посрещане? Децата посрещат, бащата ще му отреже главата, одере го, съберат се, жената, децата, всички ядат. Някое мършаво агне никой не го поглежда, но то има условия да живее. Следователно онзи, когото посрещат под арка, може да му отрежат главата. Тебе, когото не посрещат, може да считаш, че ти си унижен, но ще живееш. Отлагат, казват: "Мършаво е." Няма какво да те посрещат тогава. Казват: "Пуснете го да си върви туй мършаво агне! " Кое положение е по-добро? към беседата >>
- Казват: "Пуснете го да си върви туй мършаво агне!
Децата посрещат, бащата ще му отреже главата, одере го, съберат се, жената, децата, всички ядат. Някое мършаво агне никой не го поглежда, но то има условия да живее. Следователно онзи, когото посрещат под арка, може да му отрежат главата. Тебе, когото не посрещат, може да считаш, че ти си унижен, но ще живееш. Отлагат, казват: "Мършаво е." Няма какво да те посрещат тогава. Казват: "Пуснете го да си върви туй мършаво агне! " Кое положение е по-добро? В света тържествува един закон. Невидимият свят, когато иска да избави една душа или един човек от противоположност, туря го в лоши условия. В тия условия невъзможно е да изгуби живота. към беседата >>
132. Положителни качества / Не лъжете себе си, УС , София, 28.7.1935г.,
- Ако речете да излекувате един болен от треска, той ще ви даде три кила масло, един куркой, едно агне. (втори вариант)
Преди хиляди години може да е говорил, но сега вече не говори той. Сега може да ви говори някой протестантски проповедник, а може понякога да ви говори и Христос. Сега вие искате да дойде Христос да ви говори, вие искате да бъдете като Христа, да можете като него да лекувате болни. И вие искате да имате власт като Христа, да заповядвате на различните болести. Да, но Христос лекуваше навремето си без пари, а вие искате, като лекувате, да взимате пари, да печелите. Ако речете да излекувате един болен от треска, той ще ви даде три кила масло, един куркой, едно агне. Какво ще ги правите тогава? към втори вариант >>
- Като задигне някое агне от кошарата на овчаря, вълкът го слага на гърба си и бяга с него.
Срещам в гората овчар, който носи на гърба си агне. Ще кажете, че този овчар е добродетелен човек. По какво познавате, че е добродетелен? Вълкът не носи ли агнето на гърба си? Като задигне някое агне от кошарата на овчаря, вълкът го слага на гърба си и бяга с него. Добродетелен ли е вълкът? Овчарят е добродетелен, милосърден, само ако е намерил агнето в гората и го носи на майка му. Но ако го е взел от кошарата и го носи на пазара, да го продаде за клане, той не е добродетелен човек. В този случай нито овчарят, нито вълкът са добродетелни. Значи, когато силният услужва на слабия безкористно, той прави добро. към беседата >>
- А той обикалял тая кошара, оная кошара и искал да си вземе оттук-оттам агне.
Тя сготвила по вегетариански. Вълкът, като видял, казал: "Никога не съм ял такова нещо, не мога да го ям. Ще ме оставите. Когато ядете вие, ще ме оставяте да се поразходя." Тя казала: "Може." Но като ходел, той все се връщал с пукната глава. Не можели да разберат,защо се връща след всяка разходка все с пукната глава. А той обикалял тая кошара, оная кошара и искал да си вземе оттук-оттам агне. Опитвал се да вземе агнето и му пукали главата. И досега овцете не могат да разберат, защо на вълците главите се пукат. И вълците не могат да разберат досега защо овцете ходят из гората. Най-после явил се един вълк философ, който казал: "Овцете ходят из гората заради нас, за да ги ядем." И овцете казали защо са пукнати главите на вълците: "Тия герои, като ходят на бой да ни защищават, там им пукат главите." Някой път и вие така извеждате своите заключения. към беседата >>
135. Божественият избор, МОК , София, 8.11.1935г.,
- И вълкът иска да живее, дошло му на ум, че за да живее – намерил лесен начин – хване едно агне, казва: „Трябва да се яде“.
Всяко едно противоречие, което става на земята, ще видите, там се оправдава. Причините са били много добри, но на земята не е изразено; на земята е изложено по начин, който не е разумен. И ние казваме, че някои неща са извършени неразумно, а някои разумно. Някои проявления на земята не съответствуват на ония причини, които от причинния свят са подействували на тебе. Запример, ти искаш да живееш. И вълкът иска да живее, дошло му на ум, че за да живее – намерил лесен начин – хване едно агне, казва: „Трябва да се яде“. Казва някой: „Не трябва ли да яде човек? “ – Не, трябва да яде, не е [там] погрешката. Погрешката произтича не от яденето, от неразбирането. Казвам: Няма да ядеш. – Какво? към беседата >>
136. Вътрешният закон, УС , София, 17.11.1935г.,
- Един ден разбойниците донесоха агне, донесли и вино и той започнал да проповядва.
Четеш Евангелието, но чакаш да те повикат някъде да държиш някоя сказка или чакаш хората да те повикат. Във всинца ви се заражда желание да говорите на някое голямо събрание. Много мъчно е да се говори на някое голямо събрание. Тия хора имат свои възгледи. Вие може да говорите на хората тъй, както е говорил един евангелски проповедник, когото бяха хванали разбойници в Македония и после го откупиха. Един ден разбойниците донесоха агне, донесли и вино и той започнал да проповядва. Главатарят станал весел и се присмял насреща му. Те всички го слушали, и главатарят го слушал, но после главатарят му казва: „Хубаво говориш, но – пари, пари! “ И когато аз ви говоря, вие ще кажете: „Учителю, деца имаме, дрехи трябват, въглища трябват, какво ще се прави? Защо ни говориш тия работи? После, къща нямаме – пари, пари! към беседата >>
139. Вас ви нарекох приятели, НБ , София, 29.12.1935г.,
- Някой вълк ще отиде вечер около стадата, ще открадне едно агне и ще избяга.
Всички хора ядат, и животните ядат, но това е едно безразборно ядене. В това отношение животните имат едно установено правило, те се хранят по инстинкт, но при това хранене, запример, тревопасните приемат храната си такава, каквато я намират, покрита с прах, с кал и всичко поглъщат. Те приемат много малко храна такава, каквато трябва. Ако дойдем до месоядните животни, в тях има много малко хигиена, т. е. почти никаква хигиена няма. Някой вълк ще отиде вечер около стадата, ще открадне едно агне и ще избяга. Като дойдем до хората, те приемат нечиста храна, но я гарнират с някакви приправки, и по този начин заблуждават вкуса си. След като задоволят донякъде стомаха си, той казва: Господарю, тази храна не е добра. Ние не можем да я обработим, нищо не излиза от нея. И тогава. И тогава издават едно решение да се върнат назад, да вземат друга храна. към беседата >>
140. Причина на страданията. Любов, Разумност, Истина и Доброта / Причини за страданията, УС , София, 29.12.1935г.,
- Може ли да ми се забранява да ям кокошка и агне, когато аз трябва да осветя това месо. (втори вариант)
И каквото му каже ангелът, няма да го изпълни. На един свещеник се явил един белобрад, благочестив старец, който му казал: „Съветвам те да не колиш кокошки и агнета, и без тях можеш да живееш. Ако ядеш месо, ще страдаш“. Той се замислил и казал на жена си: „Не зная, истинско видение ли беше или някаква халюцинация, но видях като насън белобрад старец, който ми каза да не коля вече агнета и кокошки. Трябва да е нещо като сън. Може ли да ми се забранява да ям кокошка и агне, когато аз трябва да осветя това месо. Нали селяните си правят курбан? Кой ще чете и благослови курбана им? Като го осветя, все ще си хапна от него“. Така разсъждавал той и забравил думите, които старецът му казал. Обаче видението се повторило. към втори вариант >>
- Няма да ядеш.“ Той казва на попадията сутринта: „Ей, дойде един старец с брада и ми каза да не ям месо.“ Може ли поп да не яде агне?
На един български свещеник там, в Шуменско, се явява един старец с брада и му казва: „Слушай, няма да колиш кокошки и агнета и месо няма да ядеш, защото, ако не ме слушаш, ще ти пати главата. Няма да ядеш.“ Той казва на попадията сутринта: „Ей, дойде един старец с брада и ми каза да не ям месо.“ Може ли поп да не яде агне? Че той трябва да яде, че как ще ги благославяш, ако не ядеш? Наял се той. Втори път му се явява този старец, казва: „Слушай, ти си петият свещеник и ако не ме послушаш, ще хвръкне джубето ти и килимявката ти ще хвръкне.“ – „Е, какво да правя? “ – „Няма да ядеш месо, твоята попска глава не разбира.“ Аз го превеждам – твоята попска глава трябва да разбере! Няма да ядеш месо! към беседата >>
142. Работете с доброто, ООК , София, 5.2.1936г.,
- И казва: „Слава Богу, че Господ създаде това агне, промислил е за моя живот." Котката ще хване една мишка и ще каже: „Колко е велик Господ, че направи мишките да поддържат моя живот." Змията хване една жаба и казва: „Колко добър е Господ, че направил жабите да поддържат моя живот." Или тя ще погълне някоя риба.
Чувството на глад показва пътя на живота, по кой начин ще дойде животът. Но за да добие човек хляба, той се научил на хиляди престъпления. Мога да ви обясня причините, как се зародили тия състояния, които съвременните хора имат при себе си. Едно животно какви ли не движения прави. То, като яде някое друго животно, ще му одере кожата и после ще го изяде. И казва: „Слава Богу, че Господ създаде това агне, промислил е за моя живот." Котката ще хване една мишка и ще каже: „Колко е велик Господ, че направи мишките да поддържат моя живот." Змията хване една жаба и казва: „Колко добър е Господ, че направил жабите да поддържат моя живот." Или тя ще погълне някоя риба. Това е крива философия. Това е от животинско гледище, че Господ направил жабите за змията, мишките - за котката и пр. Господ не направи жабите за змията, агнетата за хората и пр. Как да се обясни това? Сега един паралел съществува. към беседата >>
- Аз съм виждал някой седнал, и пред него кокошка или агне сложени.
Тя е неразположена, не иска да чете. Станалото станало. Но майка й като я вдигна и като я сложи долу по права линия, тя чете. Това значи следното: ако дойде Йорданка и види някой момък, когото харесва, хване й го окото, тя казва: „Аз съм готова да чета „Отче наш"." И кога ние четем хубаво „Отче наш"? Всякога трябва да има нещо, което Бог ни е дал, някое голямо благословение, изобилие. Аз съм виждал някой седнал, и пред него кокошка или агне сложени. Той изяда кокошката и казва: „Колко е хубаво, Господи." Сега не мислете, че това е едно състояние много повдигнато. Едно същество от един висш свят ще ви счита, че вие сте един човек на повърхността. Обичате човека не заради нещо съществено, което има в него, но заради неща външни, на повърхността, не заради нещо съществено, което има в него. Любовта ви е повърхностна. Ти обичаш някого - не че имаш отношение към душата му, към нещо съществено, но има нещо преходно в душата ти. към беседата >>
145. Огънят на любовта / Силният огън, УС , София, 16.2.1936г.,
- И когато казват, че човек се спасява чрез Агнето, огънят е това – те не подразбират българското агне.
И желая ви сега всички да бъдете свободни. Да се приготвите за огъня на Любовта. Тъй. И който издържи на този огън, спасен ще бъде. И казано е, Христос казва: „Огън дойдох да туря на света.“ Той подразбира този огън. И когато казват, че човек се спасява чрез Агнето, огънят е това – те не подразбират българското агне. Огънят на Любовта, то е туй агне, което ще спаси света. Огънят на Любовта е, който трябва да дойде и да освободи хората от всичкото онова робство, в което те са паднали. Тази Любов като дойде, тя ще освободи хората от робство. И всичките връзки, с които хората са свързани, няма да остане връзка, която да не се развърже. И всички ще бъдат свободни. към беседата >>
- Огънят на Любовта, то е туй агне, което ще спаси света.
И желая ви сега всички да бъдете свободни. Да се приготвите за огъня на Любовта. Тъй. И който издържи на този огън, спасен ще бъде. И казано е, Христос казва: „Огън дойдох да туря на света.“ Той подразбира този огън. И когато казват, че човек се спасява чрез Агнето, огънят е това – те не подразбират българското агне. Огънят на Любовта, то е туй агне, което ще спаси света. Огънят на Любовта е, който трябва да дойде и да освободи хората от всичкото онова робство, в което те са паднали. Тази Любов като дойде, тя ще освободи хората от робство. И всичките връзки, с които хората са свързани, няма да остане връзка, която да не се развърже. И всички ще бъдат свободни. към беседата >>
146. Тялото на Любовта. Ограничаване и освобождаване, ООК , София, 26.2.1936г.,
- И в Писанието е казано: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си." Понеже Христос е агне и е позволил да се яде плътта Му, на основание на това, на основание на Христовото учение и аз имам право да ям агнета, овце, за да стана добър." Разсъждението му е право, но кога?
Онзи човек, който мисли като вълка, не може да не се храни с месо. Онзи човек, който мисли като лисицата, не може да не се храни с кокошки. Какво лошо има в това? Нищо лошо няма. Вълкът казва: „Понеже сега съм лош по естество, аз трябва да се храня с овце и с агнета, за да се поправя. И в Писанието е казано: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, нямате живот в себе си." Понеже Христос е агне и е позволил да се яде плътта Му, на основание на това, на основание на Христовото учение и аз имам право да ям агнета, овце, за да стана добър." Разсъждението му е право, но кога? Ако той разбира двете страни на въпроса. Кога е криво? Когато се разбира само едната страна на въпроса. Вълкът разбира само едната страна на въпроса. А злото седи в неразбирането на нещата. към беседата >>
147. Те ще наследят земята, НБ , София, 15.3.1936г.,
- За едни откраднати чорапи или обуща, или едно агне, те са обесвали човека.
Непременно ще има известно повишаване на температурата. Следователно, не е лошо да запалите малко собата ситно (зимно) не лятно време. Ако я запалите лятно време, не е разумно. Ето защо, хората трябва да имат правилни схващания за нещата. Англичаните, които минават за хора с установен характер,....... или 18 столетия са издали един крайно строг закон, а именно: За един откраднат хляб, те са обесвали човека. За едни откраднати чорапи или обуща, или едно агне, те са обесвали човека. Затова има един анекдот, в който се вижда колко е бил практичен англичанинът и каква е била неговата съвест. Този анекдот се отнася до един богат и до един беден англичанин. Богатият имал много овце, а бедният нито една. Бедният имал нужда от пари. Ако рече да открадне една от овцете на богатия, могат да го хванат и тогава не може да се спаси от въжето. към беседата >>
148. Трите устоя, ООК , София, 25.3.1936г.,
- По едно време деряха агнетата живи, живо агне ще го разрежат, да му видят сърцето.
Понеже ти искаш да се повдигнеш в света, да си подобриш положението, искаш да станеш богат. Но за да станеш богат, ти ще направиш мнозина хора нещастни. Някои хора, за да станат учени, правят какво ли не. Ще правят инжекции, ще правят опити с вивисекция, за да спасяват света от някоя язва. Нямам нищо против вивисекцията, но колко животни отиват. По едно време деряха агнетата живи, живо агне ще го разрежат, да му видят сърцето. Но студентите се повдигнаха. Има други начини, по които може да се види сърцето как функционира. Сега, чрез тия невидими лъчи може да се види как функционира човешкото сърце. По-рано, за да се види как работи сърцето, са си служили с вивисекцията. към беседата >>
149. Двете фази / Двете фази в пътя на ученика, УС , София, 5.4.1936г.,
- Той каза: „Има някои братя и сестри тук, които трябва да си вървят – спъват.“ Аз му говоря: „Ти гониш един вълк, той си иде, но той все обикаля около кошарата и като вземе едно агне, с него ще отиде в гората.“ Но докато не вземе агнето, той не отива в гората.
Един брат, от по-старите, от по-напредналите, ми говори снощи. Той каза: „Има някои братя и сестри тук, които трябва да си вървят – спъват.“ Аз му говоря: „Ти гониш един вълк, той си иде, но той все обикаля около кошарата и като вземе едно агне, с него ще отиде в гората.“ Но докато не вземе агнето, той не отива в гората. Някои братя взели някоя сестра, какво има? Вълкът взел агнето. И като го изяде в гората, пак ще дойде. Злото аз го наричам Божествената кал на нечистотите в света. към беседата >>
151. Навреме, ООК , София, 2.9.1936г.,
- Сега, ако вие не можете да разпознавате вашето агне, можеш ли да бъдеш ти майка?
Има хиляди овци. Пръснати са агънцата. Като тичат, агънцето познава майка си и майката познава агънцето си. Питам сега: овцата като е толкоз невежа, кое е онова, което подшушва на майката кое е агънцето? Няма голяма външна разлика, но тая овца познава по ония трептения, които агнето има. Сега, ако вие не можете да разпознавате вашето агне, можеш ли да бъдеш ти майка? Ако тая овца не може да познае, колко причини има, които може да я заблудят? Ако майката е болна, тя не се интересува, има нещо, което отвлича нейното вътрешно внимание. Вие казвате: „Тия работи не ме интересуват“ и ще се занимавате с някои философски работи. Философски работи, но тия философски работи са свързани с малки причини, които могат да отвлекат твоето внимание. Можеш да кажеш: „Това мен не ме интересува“. към беседата >>
152. Реалните неща в Любовта / Реалното в Любовта, УС , София, 11.10.1936г.,
- И овчарят като седнал при трапезата, при яденето, по едно време заспал, и огънят от Небето взел всичкото агне! (втори вариант)
Иди сега и да му кажеш, че Аз ще му ида на гости. Нищо повече! И Моисей взе плочите, и тръгва, отива при овчаря, казва: Ще ме извиниш, казах, че Господ не ходи на гости, но не съм бил прав, ще ти дойде на гости. И веднага става весел овчаря. Моисей искал да научи тайната, скрил се и искал да види, как ще дойде Господ. И овчарят като седнал при трапезата, при яденето, по едно време заспал, и огънят от Небето взел всичкото агне! Събужда се овчаря, казва: Дойде Господ! Моисей тогава забелязал как ходи Господ на гости, и как яде агнета. към втори вариант >>
- – „Ще пека агне за Господа.
Ще ви преведа примера за овчаря и Моисея, да видите как трябва да се говори на хората. Когато Моисей отивал на планината, където Бог му дал плочите с десетте заповеди, видял, че един овчар пали огън, готви обяд. – „Какво правиш? “ – запитал го Мойсей. – „Ще пека агне за Господа. Той обеща да ми дойде на гости и да яде печено агне.“ Моисей се засмял и му отговорил: „Защо се заблуждаваш? Бог не ходи на гости и не яде печено агне“. Като чул това, овчарят се обезсърчил, изгубил разположението си и седнал на земята замислен. Престанал да работи, престанал и да пее. Моисей, доволен, че освободил овчаря от заблуждението му, продължил пътя си към планината. към беседата >>
- Той обеща да ми дойде на гости и да яде печено агне.“ Моисей се засмял и му отговорил: „Защо се заблуждаваш?
Ще ви преведа примера за овчаря и Моисея, да видите как трябва да се говори на хората. Когато Моисей отивал на планината, където Бог му дал плочите с десетте заповеди, видял, че един овчар пали огън, готви обяд. – „Какво правиш? “ – запитал го Мойсей. – „Ще пека агне за Господа. Той обеща да ми дойде на гости и да яде печено агне.“ Моисей се засмял и му отговорил: „Защо се заблуждаваш? Бог не ходи на гости и не яде печено агне“. Като чул това, овчарят се обезсърчил, изгубил разположението си и седнал на земята замислен. Престанал да работи, престанал и да пее. Моисей, доволен, че освободил овчаря от заблуждението му, продължил пътя си към планината. Щом стигнал на върха, Моисей чул гласа на Бога, Който му казал: „Какво направи с моя добър раб? към беседата >>
- Бог не ходи на гости и не яде печено агне“.
Когато Моисей отивал на планината, където Бог му дал плочите с десетте заповеди, видял, че един овчар пали огън, готви обяд. – „Какво правиш? “ – запитал го Мойсей. – „Ще пека агне за Господа. Той обеща да ми дойде на гости и да яде печено агне.“ Моисей се засмял и му отговорил: „Защо се заблуждаваш? Бог не ходи на гости и не яде печено агне“. Като чул това, овчарят се обезсърчил, изгубил разположението си и седнал на земята замислен. Престанал да работи, престанал и да пее. Моисей, доволен, че освободил овчаря от заблуждението му, продължил пътя си към планината. Щом стигнал на върха, Моисей чул гласа на Бога, Който му казал: „Какво направи с моя добър раб? Знаеш ли, че ти уби надеждата на овчаря? към беседата >>
- Върни се сега и му кажи, че ще го посетя и ще ям от неговото агне“.
Като чул това, овчарят се обезсърчил, изгубил разположението си и седнал на земята замислен. Престанал да работи, престанал и да пее. Моисей, доволен, че освободил овчаря от заблуждението му, продължил пътя си към планината. Щом стигнал на върха, Моисей чул гласа на Бога, Който му казал: „Какво направи с моя добър раб? Знаеш ли, че ти уби надеждата на овчаря? Върни се сега и му кажи, че ще го посетя и ще ям от неговото агне“. към беседата >>
155. Качества на ума, сърцето и тялото, СБ , РБ , 7-те езера, 8.8.1937г.,
- Той може да ви задигне или някое агне, или някоя кокошка, или пуйка, или кесията ви с парите ви. (втори вариант)
Сега може да се каже, че когато крадецът дойде в дома ви, какво ще ви остави за спомен? Той може да ви задигне или някое агне, или някоя кокошка, или пуйка, или кесията ви с парите ви. Той все ще остави нещо за спомен, да го помните. Е, когато дойде някой лош дух вътре в вас или една лоша мисъл, какво ще ви остави в ума ви? Питате какво е реалното? Че ако дойде една лоша мисъл в ума ви, не я ли виждате? Или ако дойде едно лошо чувство, не го ли чувствувате? към втори вариант >>
- Не тази жертва, както едно агне, но и тялото да посвети, част от силата на тялото си посвети на Бога. (втори вариант)
Чрез силата си ние сме свързани с Бога. Чрез сърдцето си, ние сме свързани с Бога и чрез ума си, ние сме свързани с Бога. Три връзки имаме, с които ние сме свързани с Бога. Нека трите връзки да функционират. Та, ако ти искаш Бог да действува в тебе, трябва да отвориш ума си; ако ти искаш Бог да действува в тебе, трябва да отвориш сърдето си; ако ти искаш Бог да действува в тебе, отвори и пренеси и тялото си в жертва. Не тази жертва, както едно агне, но и тялото да посвети, част от силата на тялото си посвети на Бога. И това казва Христос: “Отец е в мене и Аз в Отца.” Тази идея трябва да остане да пазите: “Отец е в мене и аз в Отца”. Значи, казва: Бог трябва да пребъдва в умовете ви, в вашия ум, в вашето сърдце и в вашето духовно тяло. В силата ви, в волята ви да присътстува. към втори вариант >>
156. Да познават, СБ , РБ , 7-те езера, 15.8.1937г.,
- Най-после се явило едно агне, което разпечатало тази книга.
Каквото друго и да четете, вие ще се объркате. От всичко четено, задържайте в себе си само онова, което е вярно с оригинала. Което не е съгласно с оригинала, туряйте настрана. В Откровението се говори за една книга, затворена със седем печата. Йоан казва, че нямало кой да отвори тази книга. Най-после се явило едно агне, което разпечатало тази книга. Днес тази книга е отворена, и всеки е свободен да чете от нея. Тази книга е пред вас, и вие трябва да я четете. – Коя е тази книга? – Тя е книгата на вашата душа, на вашия дух, на вашия ум и на вашето сърце. към беседата >>
157. Идете при чистите извори, НБ , София, 19.9.1937г.,
- Никому не се позволява да заколи едно агне и да го яде на Витоша.
Тия туристи, които ходят по Витоша, не се позволява. Те трябва да ходят със свещено чувство, не да ядат и да пият. Които ходят на Витоша, чиста вода и чист хляб ще ядат. Даже не се позволява жертвоприношение. В старо време ходеха жертви да принасят на Бога, но само на Моисея [на] високите места ходеха да принасят жертва на Бога. Никому не се позволява да заколи едно агне и да го яде на Витоша. В Божествения свят не се позволява. За три прегрешения не може да измият греховете. Долу, в полето може да ядат, но горе, на Витоша, не може, не се прощава. Те мислят, че като идат горе, че няма да ги сватосват горе със своите уреди. Месоядството е позволено с любов. към беседата >>
158. Добрият брат и добрият баща, ООК , София, 15.12.1937г.,
- Едно агне ще заколят за Бога, жертвоприношение са правили.
После, при сегашното положение в света, трябва да учите. Духовните хора, религиозните хора, са поставени в един свят в много неблагоприятни условия. Да кажем, искаш да служиш на Бога, не знаеш как да Му служиш. Най-първо, как са се учили хората? Те са принасяли жертва. Едно агне ще заколят за Бога, жертвоприношение са правили. Виждам: От туй служение на Бога, произтича едно престъпление. Един донесъл земледелските си произведения, жито донесъл в жертва, а другият заклал едно агне. Вторият брат, като видял, че неговата жертва не е приета от Бога, обидил се и намислил да убие брата си. Казва: „Ако брат ми пренесе едно агне в жертва и му е приета, аз ако принеса брата си в жертва, ще бъде по-добре“. Направил тоя извод, че ако пренесе брата си на Бога, ще му бъде благоприятна. към беседата >>
- Един донесъл земледелските си произведения, жито донесъл в жертва, а другият заклал едно агне.
Да кажем, искаш да служиш на Бога, не знаеш как да Му служиш. Най-първо, как са се учили хората? Те са принасяли жертва. Едно агне ще заколят за Бога, жертвоприношение са правили. Виждам: От туй служение на Бога, произтича едно престъпление. Един донесъл земледелските си произведения, жито донесъл в жертва, а другият заклал едно агне. Вторият брат, като видял, че неговата жертва не е приета от Бога, обидил се и намислил да убие брата си. Казва: „Ако брат ми пренесе едно агне в жертва и му е приета, аз ако принеса брата си в жертва, ще бъде по-добре“. Направил тоя извод, че ако пренесе брата си на Бога, ще му бъде благоприятна. Вие сега седите и имате един език. Учениците от окултната школа трябва да имат огледало, да извадят езика си и да се оглеждат. към беседата >>
- Казва: „Ако брат ми пренесе едно агне в жертва и му е приета, аз ако принеса брата си в жертва, ще бъде по-добре“.
Те са принасяли жертва. Едно агне ще заколят за Бога, жертвоприношение са правили. Виждам: От туй служение на Бога, произтича едно престъпление. Един донесъл земледелските си произведения, жито донесъл в жертва, а другият заклал едно агне. Вторият брат, като видял, че неговата жертва не е приета от Бога, обидил се и намислил да убие брата си. Казва: „Ако брат ми пренесе едно агне в жертва и му е приета, аз ако принеса брата си в жертва, ще бъде по-добре“. Направил тоя извод, че ако пренесе брата си на Бога, ще му бъде благоприятна. Вие сега седите и имате един език. Учениците от окултната школа трябва да имат огледало, да извадят езика си и да се оглеждат. Тези, които са търпеливи, езикът им има особена форма. Тези, които са устати, езикът пак се различава. към беседата >>
- Като дойде някой служащ у някой българин, веднага трябва да заколят кокошка или агне, после някой от турците имаше неправоверни – ракия ще искат, вино.
Ти мязаш на някой затворник, когото хванат стражари, вържат го и му турят ръцете отзад. Ръцете не трябва да бъдат отподире. Като туриш ръцете отзад, не е хубаво. У турците имаш лоша черта. Обичаха да ядат и пият. Като дойде някой служащ у някой българин, веднага трябва да заколят кокошка или агне, после някой от турците имаше неправоверни – ракия ще искат, вино. Мохамедовият закон не позволяваше да пият. Но вечерно време като дойдат, ще пият, ще похапнат. Ние се смеем на тогавашните турци, но сега и ние не знаем какво да ядем. Ако един ден всички наши учени хора трябва да се заемат, децата отначало трябва да се хранят с много добра храна. За да може детето добре да се храни, майката трябва да има отлична мисъл, чувство и постъпка. към беседата >>
159. Станете вие, които спите!, НБ , София, 13.2.1938г.,
- Да не мислите, че когато ядете една кокошка, е морално, когато ядете едно агне, е морално, когато отсечете едно дърво, когато оцапате водата, е морално?
“ Станете вие всички, които спите по лицето на земята и всичките тия страдания, които идат, не са нищо друго, освен майката, която казва: Станете! Всички трябва да станете. Няма спане. Светът трябва да се пробуди, понеже новата култура, която иде, носи нови разбирания, нови схващания. Вашият морал, който сте имали, този морал е бил на място. Да не мислите, че когато ядете една кокошка, е морално, когато ядете едно агне, е морално, когато отсечете едно дърво, когато оцапате водата, е морално? Когато цапате ума, сърцето, душата си, всичко това е морално? Чудни са тия хора! Ние трябва да се надмогнем. Всеки един човек трябва да бъде закон в себе си. Без съдии, всеки да бъде съдия на себе си. към беседата >>
160. Правият и кривият път, ООК , София, 25.5.1938г.,
- За вас може да е много добре, че едно агне е заклано.
– При какви условия човек може да бъде щастлив? – За да бъдете щастливи, значи хиляди други същества трябва да бъдат нещастни заради вас. Ако те не са щастливи, вие можете да бъдете щастливи. Така е в реалния живот. За вас може да е много добре, че една кокошка е заклана. За вас може да е много добре, че едно агне е заклано. За вас може да е много добре, че майка ви се е мъчила, че баща ви се е мъчил. Вие като останете сам, казвате: „Как да не бъде щастлив? “ Някой път не трябва да бъдеш щастлив, трябва да бъдеш нещастен, за да станат другите щастливи. Закон е: Една обмяна на енергиите има в света. Сега да кажем слънцето, което изгрява на земята, ще видим, че то върви по една линия. към беседата >>
161. Всичко е възможно, НБ , София, 29.5.1938г.,
- Той заклал едно агне, опекъл го.
Знаете ли, ако всичките тия хора се задоволят, нагостите ги, тогава как ще се разрешат въпросите? Всичките да вземат по един гостенин и да го заведат в дома си, ето веруюто. Има я сега практическата страна в живота, която Бог изисква от всичките хора. Аз говоря за вярващите от вас, които искат да идат в оня свят, вие ще видите лицето на Бога, но няма да го видите еднакво. Когато Мойсей отивал на Синайската гора да вземе закона, минавал покрай един овчар, който имал видение, един сън, казал му, че Господ ще му дойде на гости. Той заклал едно агне, опекъл го. Минава Мойсей и му казва: „Какво си се развеселил? “ – „Сънувах, че Господ ще ми дойде на гости.“ Мойсей, с човешкото знание казва: „Ти си се заблудил, Господ агнета не яде.“ Като отишъл в Синайската гора, Мойсей видял, че лицето на Бога има нещо изменено. Той му казва: Ти направи една погрешка, иди кажи на овчаря, че аз ще му ида на гости. Връща се Мойсей при овчаря и му казва: „Ще ме извиниш, аз ти казах, че Господ няма да дойде, но Господ ще дойде.“ Овчарят се зарадвал, развеселил се, че Господ ще дойде. Скрил се Мойсей да види как ще дойде Господ на гости на овчаря. към беседата >>
- Събудил се овчарят и казва: „Колко съм радостен, че Господ изяде моето агне.“
“ – „Сънувах, че Господ ще ми дойде на гости.“ Мойсей, с човешкото знание казва: „Ти си се заблудил, Господ агнета не яде.“ Като отишъл в Синайската гора, Мойсей видял, че лицето на Бога има нещо изменено. Той му казва: Ти направи една погрешка, иди кажи на овчаря, че аз ще му ида на гости. Връща се Мойсей при овчаря и му казва: „Ще ме извиниш, аз ти казах, че Господ няма да дойде, но Господ ще дойде.“ Овчарят се зарадвал, развеселил се, че Господ ще дойде. Скрил се Мойсей да види как ще дойде Господ на гости на овчаря. Заспал овчарят, в това време слязъл огън от небето и изгорил агнето. Събудил се овчарят и казва: „Колко съм радостен, че Господ изяде моето агне.“ към беседата >>
162. Последен в света, УС , София, 19.6.1938г.,
- После заклаха агне, с кръвта на което напръскаха дрехите му, за да докажат на баща си, че звяр го разкъсал.
Ще дойде ден, когато Бог ще изпрати ангели от небето да вземат всички големци от земята и да ги заведат в другия свят. Вие ще се намерите в положението на Йосиф, когото братята продадоха. После заклаха агне, с кръвта на което напръскаха дрехите му, за да докажат на баща си, че звяр го разкъсал. Всъщност, те го продадоха и взеха пари за това. Еврейска работа! Когато дойдоха гладни години, синовете на Яков отидоха при Йосиф, който им се откри. Аз желая да бъдете на страната на Йосиф, а не на страната на братята му, които го продадоха. Бъдете последни в света! към беседата >>
164. Милосърдие, СБ , РБ , 7-те езера, 12.8.1938г.,
- Като жертвува кокошка, овца или агне, човек не взима в внимание страданията, които причинява на тия същества.
Значи, милостта стои по-горе от жертвата. Жертвата е външна страна на нещата. Какво може да жертвува човек? Той ще пожертвува една овца, една кокошка, плодове и т.н. Човек жертвува нещо, което е вън от него, а в милостта, и милосърдието той дава от себе си онова, което е научил и опитал. Като жертвува кокошка, овца или агне, човек не взима в внимание страданията, които причинява на тия същества. Като проявява милостта, милосърдието си, човек опитва нещата и, ако намери, че са добри, ще ги даде и на другите; не са ли добри за него, той не ги дала на никого. Милосърдието има отношение към човешкия дух и към човешката душа, а жертвоприношението – към човешкия ум и към човешкото сърце. В този смисъл, човекът на жертвата не означава високо издигнат човек. Какъв човек е този, който дава неща, които са вън от него? Има смисъл човек да дава само онова, което е вътре в него. към беседата >>
165. Всяко растение, СБ , РБ , 7-те езера, 17.8.1938г.,
- Казвам тогава, че ако не излезе пате, ще излезе пиленце; ако не излезе агне, ще излезе козле.
Много още има човек да учи, докато завърши своето развитие на земята. Като се обезсърчават, някои казват, че няма да излезе човек от тях. Ако не излезе човек, какво друго може да излезе? Как могат да твърдят това, когато не знаят, какво всъщност е човекът? Като говори така, човек трябва да знае, какво може и какво не може да излезе от него. Казвам тогава, че ако не излезе пате, ще излезе пиленце; ако не излезе агне, ще излезе козле. Каква е разликата между овцата и козата? към беседата >>
166. Силата на човека, УС , София, 30.10.1938г.,
- “ „Приведете жертвата, вързана с въжета, до роговете на олтара.“ (27 ст.) Може да се разбере, че човек да жертва някой вол, някое агне – да се вържат тия жертви.
Какъв трябва да стане? Онзи, който не е от благородно произхождение, трябва да протече в него благородна кръв. Но онзи, в когото тече благородна кръв, какъв трябва да стане? Псаломът, който ви прочетох, е писан преди повече от две хиляди години. Вие може да ми кажете: „Този псалом ли се намери да четете? “ „Приведете жертвата, вързана с въжета, до роговете на олтара.“ (27 ст.) Може да се разбере, че човек да жертва някой вол, някое агне – да се вържат тия жертви. Ако някой от вас би написал този псалом, как би го написал по модерному? Авторът малко модерно го е написал. Намерил се е в трудно положение. В 10 стих се казва: „С Името Господне ще изтребя народите.“ Но тези народи, освен че не са изтребени, но в негово време са били много малко, а сега са два милиарда. Какво е изтребил? към беседата >>
167. Божественият подтик, ООК , София, 2.11.1938г.,
- Ти мислиш, че това агне е праведно.
Ял си нещо, ял си грешни същества. Мислиш ли, че една кокошка, която си ял, е праведна? Тя е грешница. Тя е изяла хиляди червейчета и ти мислиш, че като ядеш тази кокошка, ще ти тръгне. И агнето е голям грешник. Ти мислиш, че това агне е праведно. Праведно е агнето в едно отношение, а пък е грешно в друго отношение. Ако агнето беше толкова праведно, какво търси в тази форма? Под „агне“ разбирате това, което е кротко и незлобливо. Но то трябва да има мисъл. Това агне не знае как да живее. към беседата >>
- Под „агне“ разбирате това, което е кротко и незлобливо.
Тя е изяла хиляди червейчета и ти мислиш, че като ядеш тази кокошка, ще ти тръгне. И агнето е голям грешник. Ти мислиш, че това агне е праведно. Праведно е агнето в едно отношение, а пък е грешно в друго отношение. Ако агнето беше толкова праведно, какво търси в тази форма? Под „агне“ разбирате това, което е кротко и незлобливо. Но то трябва да има мисъл. Това агне не знае как да живее. Гдето седи, там си оставя всичкото. Навсякъде си оставя визитните картички. Толкова е тщестлавно, че дето мине, навсякъде се подписва: Иван Драганов, агне, агне, агне. към беседата >>
- Това агне не знае как да живее.
Ти мислиш, че това агне е праведно. Праведно е агнето в едно отношение, а пък е грешно в друго отношение. Ако агнето беше толкова праведно, какво търси в тази форма? Под „агне“ разбирате това, което е кротко и незлобливо. Но то трябва да има мисъл. Това агне не знае как да живее. Гдето седи, там си оставя всичкото. Навсякъде си оставя визитните картички. Толкова е тщестлавно, че дето мине, навсякъде се подписва: Иван Драганов, агне, агне, агне. И козата, дето мине, си оставя визитните картички. Много са тщестлавни и млекопитающите, оставят си визитните карти. към беседата >>
- Толкова е тщестлавно, че дето мине, навсякъде се подписва: Иван Драганов, агне, агне, агне.
Под „агне“ разбирате това, което е кротко и незлобливо. Но то трябва да има мисъл. Това агне не знае как да живее. Гдето седи, там си оставя всичкото. Навсякъде си оставя визитните картички. Толкова е тщестлавно, че дето мине, навсякъде се подписва: Иван Драганов, агне, агне, агне. И козата, дето мине, си оставя визитните картички. Много са тщестлавни и млекопитающите, оставят си визитните карти. Вие казвате: „Те са животни.“ Хубаво, един човек по какво трябва да се отличава? Той трябва да се отличава по своята права мисъл. Коя е правата мисъл? към беседата >>
168. Физически, духовни и умствени нужди, ООК , София, 28.12.1938г.,
- Този българин заколва им агне, изпраща им вино на тези разбойници.
Дойде ли приятел, сладко вино му дай, което днес си извадил от гроздето. Като дойде неприятел, 20 годишно вино му дай да се напие колкото иска. И за теб е добре. Във Варненско хващат на един чорбаджия сина, разбойници – турци и те искат от бащата голям откуп. Нямал толкоз бащата, той се ухитрил. Този българин заколва им агне, изпраща им вино на тези разбойници. Те, като яли агнето и пили виното, онези, които пазели сина, всички се изпонапили и на него, понеже нищо не му дали да яде и пие, той седял буден. Всички заспали; гледа, отива донякъде, пак се върне, веднъж, два пъти, три пъти. Взема пътя, връща се в селото. На какво се дължи? Ако бащата не беше ги нахранил и напил, те щяха да убият сина му. към беседата >>
- Аз нося това агне да направя едно добро.
Разбрахте ли хубаво? Вие ще идете да го повторите: „Учителят каза най-първо на Господа да служим, после на дявола.“ Тъй ще го кажете, но то е неразбрана работа. Щом се върна от Господа, аз съм самостоятелен. Ще направя на дявола една услуга, не отивам да му служа, но аз ще направя една услуга. Да ви изясня моята идея каква е: Сега представете си, че дяволът представя един вълк, който взел агнето и го турил на врата си и казва: „Ела да ми послужиш. Аз нося това агне да направя едно добро. Ела да ми донесеш вода“, да го направи. Казвам: Аз нося кибритена клечка и мисля, като ида при този вълк, ще му драсна зад опашката една кибритена клечка и ще му запаля козината. Като му запаля козината, ще иде да търси вода да се угаси и ще остави агнето. Ти ще идеш на дявола да му служиш, но ще му запалиш козината отзад. И ще тичаш и ти с него да го гасиш. към беседата >>
170. Не може да се слугува на двама господари, НБ , София, 22.1.1939г.,
- Аз бих предпочел да ми пее едно живо агне, отколкото да ми свири една гайда.
Не се заблуждавайте с вашите бради, с вашите бели косми или с това, че устните ви посинели и че сте болни. Не се заблуждавайте и с вашите хлътнали очи и изсъхнали ръце. Съвременните хора водят един изкуствен живот, като този на гайдата. Когато овцата на някой овчар умре, той одере кожата ѝ и направи от нея гайда, с която свири. Той ту я надува, ту я свива. Аз бих предпочел да ми пее едно живо агне, отколкото да ми свири една гайда. В агнето има живот, а какво особено може да свири един гайдарджия? Има гайдарджии, които свирят добре, но има и такива, които и без никаква гайда свирят така добре, че подражават на гайдата. Какво ще кажете за вантрелозите, които свирят със стомаха си? Те пеят, а гласът им излиза от стомаха. към беседата >>
173. Да види царството Божие, НБ , София, 5.3.1939г.,
- Това означава стиха, който Христос е казал: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си.“ Тъй щото, когато един човек изяде едно агне, душата на агнето се слива с душата на този човек и в бъдеще това агне има по-големи възможности за подигането си.
Опитаните неща пък, са факти. Кокошката или агнето, които сте изяли, един ден ще ви станат синове или дъщери – нищо повече. Казвате, че сте изяли една кокошка. Радвам сте, че сте ги изяли, защото един ден кокошката ще ви стане дъщеря, а агнето – син. По този начин излизат от положението, в което днес се намират и ще минат в по-високо положение. Това означава стиха, който Христос е казал: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си.“ Тъй щото, когато един човек изяде едно агне, душата на агнето се слива с душата на този човек и в бъдеще това агне има по-големи възможности за подигането си. Ако мислите, че като казвате, какво, Бог е създал овцете, агнетата, кокошките да ги ядете, вие сте на крив път. Така не се разрешават въпросите. Във всички неща, които Бог е създал има голяма съобразност, разумност и благородство. Бог не е създал едни същества да управляват, а други да страдат и да робуват. Той е създал съществата, за да се ползват взаимно едни от други, всички да бъдат носители на Неговата любов, на Неговото знание и истина. към беседата >>
178. Вам завещавам царството, НБ , София, 2.7.1939г.,
- Като влезе, вижда най-угоеното агне, и казва: „Искам да го взема в нашият университет, много добър ученик ще стане.“ Казва: „Имайте вяра в мене, ще го занеса на врата, толкоз ми е обичен.“ Мята го на врата, прескочи кошарата, носи го на врата.
Да те обичат ближните, разбирам. Да те обича онзи, когото ти обичаш, разбирам. Но да те обича онзи, когото ти не обичаш, знаете ли какво може да ти създаде той? Как вълка обича овцата? Като я хване, той като влезе в едно стадо, доста интелигентен е, дългата му муцуна показва, че е интелигентен, философски ум има и той е голям кавалер. Като влезе, вижда най-угоеното агне, и казва: „Искам да го взема в нашият университет, много добър ученик ще стане.“ Казва: „Имайте вяра в мене, ще го занеса на врата, толкоз ми е обичен.“ Мята го на врата, прескочи кошарата, носи го на врата. Агнето мисли, че в университета ще влезе. Сега няма да ви разправям другата история. Всички ние имаме такива надежди като агнето. На врата на вълка като седи, мисли, че ще влезе в университета, ще влезе, ще свърши, ще бъде щастливо. Щастие извън Бога не съществува. към беседата >>
180. Гласът на Любовта, СБ , РБ , 7-те езера, 13.8.1939г.,
- Той може да ме угости с едно агне, да ми покаже любовта си, но това не е неговата любов, това е любовта на агнето. (втори вариант)
След като преведете една истина на човека, оставете го да я разбере той вътрешно, както тя е създадена. Как може един човек да ме убеди, че ме обича? Той може да ми даде една дреха, но това ни най-малко не е любов. Той обрал вълната от овцата и направил дреха, но вълната не е негова. Друг Някой може да ми даде 10, 20 или сто хиляди лева, за да покаже, че ме обича, но тези пари не са негови, той е обрал земята. Той може да ме угости с едно агне, да ми покаже любовта си, но това не е неговата любов, това е любовта на агнето. Когато човек ми дава дреха, аз познавам любовта на овцете. Когато ми дава пари, аз познавам любовта на земята. Когато ме угощава с агне, аз познавам любовта на агнето. Но как ще ми покаже своята любов? Той трябва да ми покаже, своето добро сърдце. към втори вариант >>
- Когато ме угощава с агне, аз познавам любовта на агнето. (втори вариант)
Той обрал вълната от овцата и направил дреха, но вълната не е негова. Друг Някой може да ми даде 10, 20 или сто хиляди лева, за да покаже, че ме обича, но тези пари не са негови, той е обрал земята. Той може да ме угости с едно агне, да ми покаже любовта си, но това не е неговата любов, това е любовта на агнето. Когато човек ми дава дреха, аз познавам любовта на овцете. Когато ми дава пари, аз познавам любовта на земята. Когато ме угощава с агне, аз познавам любовта на агнето. Но как ще ми покаже своята любов? Той трябва да ми покаже, своето добро сърдце. Той трябва да ми покаже, че ме обича, тъй както Бог ме обича. Той трябва да ме обича така, както майка ми и баща ми са ме обичали. Той трябва да ме обича така, както брат ми и сестра ми са ме обичали. към втори вариант >>
- Брат ми закла агне и Ти принесе жертва, която Ти прие.
Има неща правдоподобни. Бог знаеше, че Каин уби брата си и го попита: „Къде е брат ти Авел? “ Каин не каза: „Принесох го на Тебе“, но се уплаши и излъга. Той каза на Господа: „Не съм стражар на брата си, да го зная къде ходи.“ Тогава Бог му каза: „Кръвта на брата ти вика към Мене.“ Каин се обърна към Бога с думите: „Защо ме гониш от лицето Си? Аз исках да Ти принеса жертва и принесох от своето жито, но Ти не прие жертвата ми. Брат ми закла агне и Ти принесе жертва, която Ти прие. Аз исках да Ти угодя, но не можах, Ти остана недоволен от мене. Сега, който ме срещне, ще ме убие.“ Господ му каза: „Не, никой няма да те убие. Който те убие, той ще бъде седмократно наказан.“ По този начин Каин се лиши от страдания. Бог му каза: „Няма да имаш страдания, но ще се мъчиш.“ към беседата >>
185. Пестене на енергията, МОК , София, 16.2.1940г.,
- Запример обичаш едно агне.
Нещата, които човек обича, ги помни. Онези неща, които не ги обича, не ги помни. И туй, което не обичаш, го помниш, защото омразата, необичта е противното на любовта. Туй, което го обичаш, го помниш и това, което го мразиш, го помниш. Към нещата, които обичаш, имаш едно разположение, към нещата, които не обичаш, имаш друго разположение. Запример обичаш едно агне. Щом го обичаш, искаш да минеш край него, да го погледаш, да го погладиш, да го помилваш. Туй, което не обичаш – искаш да вземеш един камък и да го удариш. Да кажем, ако видите една змия, какво ще направите? Някой, като види змия, иска да се отстрани. Друг, като види змия, има желание да я удари, да я убие. към беседата >>
186. Жилище ще направим, МОК , София, 22.3.1940г.,
- То е кожа, одрана от някое агне.
Ами какво е тогава? Туй, което ти разбираш за душата, то не е никаква душа, то е една гайда. Ти мислиш за душата като една гайда, която напълваш с въздух, и после, като я натиснеш, свири. Мислиш, че това е твоята душа. Това е гайдарска работа. То е кожа, одрана от някое агне. Понеже разбираш законите на въздуха, турил си една пищялка с няколко дупчици, мърдаш си пръстите по тях и хората играят около тебе. към беседата >>
187. Постиженията на Любовта, ООК , София, 8.5.1940г.,
- Гледа, един овчар – весел, заклал едно агне, шета.
Вие сега казвате: „Колко жестоко.“ Някой път какви [ли] погрешки не правим. Някой човек е весел, радостен, ще идем, ще теглим куршум – увисне му кракът. Някой човек има някое верую. Казваш: „Какво си тръгнал по тия заблуждения? “ Привеждал съм примера за Моисея, когато отивал на планината Хорив да вземе заповедите от Господа. Гледа, един овчар – весел, заклал едно агне, шета. Пита го: „Какво си се разшетал? “ Казва: „Каза ми Господ, че ще ми дойде на гости! “ Опекъл агнето, всичко приготвил. Казва: „Той Господ агнета не яде. Ти си се заблудил, остави тия работи.“ Като му казал така, овчарят се умислил, седнал. към беседата >>
- Един огнен стълб слиза отгоре и изпоял всичкото агне.
“ „Казах му, че Ти агнета не ядеш.“ – „Я да му кажеш, че Аз ще му ида на гости! “ Слиза Моисей от планината, минава край овчаря и му казва: „Макар че ти казах, че Господ агнета не яде, но Той ще ти дойде на гости.“ Овчарят се зарадвал. Моисей сега се интересува как Господ ще му дойде на гости, как ще яде агнето. Скрил се да гледа. По едно време, когато този овчар приготвил всичкото ядене, заспал. Един огнен стълб слиза отгоре и изпоял всичкото агне. След един час събужда се овчарят, зарадвал се. Казва: „Господ дойде и видях как изяде агнето.“ Разбрал и Мойсей философията на живота. Той е един пример. Той не е станал, както се разправя – по човешки го разправям. Принципално този пример е верен, но формата не е вярна. към беседата >>
188. Мозъчни центрове, МОК , София, 10.5.1940г.,
- Иде Авел, заколва едно агне, запалва го, димът отива нагоре.
Иде им идеята за служене на Бога, да отиват при големите хора с подаръци. Отиват с подаръци при Бога. Каин, който е земеделец, започва да гори жито. Димът пъплел по земята, не ходил нагоре. Лошо било времето, затова пъплил по земята. Иде Авел, заколва едно агне, запалва го, димът отива нагоре. Каин се докачил, как тъй неговият дим пъпли по земята, а този на брат му отива нагоре. Той задига едно дърво и убива брата си. Той не го убива там, но той започва да мисли. Да ви кажа неговите разсъждения. Авел е добър човек, като заколва едно агне, дава един лош пример на брата си, изкушава го. към беседата >>
- Авел е добър човек, като заколва едно агне, дава един лош пример на брата си, изкушава го.
Иде Авел, заколва едно агне, запалва го, димът отива нагоре. Каин се докачил, как тъй неговият дим пъпли по земята, а този на брат му отива нагоре. Той задига едно дърво и убива брата си. Той не го убива там, но той започва да мисли. Да ви кажа неговите разсъждения. Авел е добър човек, като заколва едно агне, дава един лош пример на брата си, изкушава го. Каин си мислил: „Ако брат ми закла едно агне и Бог благоволява на това агне, ако аз принеса брата си в жертва, Господ ще бъде още по-добър към мене.“ Тъй си мислил, и го принася в жертва. Той не го удари, хвана брата си, пък му отряза гърлото, изтече кръвта. Когато потърсил дима, видял, че дим не излиза, нито огънят гори. Димът не се явил. Като заклал брата си, нито дим се образувал, нито огън наклал. към беседата >>
- Каин си мислил: „Ако брат ми закла едно агне и Бог благоволява на това агне, ако аз принеса брата си в жертва, Господ ще бъде още по-добър към мене.“ Тъй си мислил, и го принася в жертва.
Каин се докачил, как тъй неговият дим пъпли по земята, а този на брат му отива нагоре. Той задига едно дърво и убива брата си. Той не го убива там, но той започва да мисли. Да ви кажа неговите разсъждения. Авел е добър човек, като заколва едно агне, дава един лош пример на брата си, изкушава го. Каин си мислил: „Ако брат ми закла едно агне и Бог благоволява на това агне, ако аз принеса брата си в жертва, Господ ще бъде още по-добър към мене.“ Тъй си мислил, и го принася в жертва. Той не го удари, хвана брата си, пък му отряза гърлото, изтече кръвта. Когато потърсил дима, видял, че дим не излиза, нито огънят гори. Димът не се явил. Като заклал брата си, нито дим се образувал, нито огън наклал. Слуша един глас от небето му казва: „Къде е брат ти? към беседата >>
189. Новият закон, НБ , София, 23.6.1940г.,
- Защото принесе в жертва на Бога едно агне.
Знаете ли защо умря Авел? Защото принесе в жертва на Бога едно агне. Господ казва: той даде повод, пример даде на брата си, научи го как да убива. Земеделец беше Каин и той принесе в жертва жито и димът пъплеше по земята, а димът от Авеловата жертва отиде нагоре. Каин като помисли, казва: „На Бога Му е приятно, като закла едно агне Авел. Аз като пречукам брата си, на Бога ще бъде още по-приятно“ и го принесе в жертва. В старите времена, има вярване, че хората се принасяли в жертва, жертва на боговете, за да бъдат благоприятни на Бога. към беседата >>
- Каин като помисли, казва: „На Бога Му е приятно, като закла едно агне Авел.
Знаете ли защо умря Авел? Защото принесе в жертва на Бога едно агне. Господ казва: той даде повод, пример даде на брата си, научи го как да убива. Земеделец беше Каин и той принесе в жертва жито и димът пъплеше по земята, а димът от Авеловата жертва отиде нагоре. Каин като помисли, казва: „На Бога Му е приятно, като закла едно агне Авел. Аз като пречукам брата си, на Бога ще бъде още по-приятно“ и го принесе в жертва. В старите времена, има вярване, че хората се принасяли в жертва, жертва на боговете, за да бъдат благоприятни на Бога. Тогава го пита Господ: „Къде е братът ти? “ и той излъга, казва: „Не го зная.“ Той казва: „Защо уби брата си? “ Онези, които са писали свещените книги, нищо не са говорили за това положение, понеже туй е един щекотлив въпрос. към беседата >>
190. Първата запалка, УС , София, 30.6.1940г.,
- Яков каза: „Баща ми ще ме познае, брат ми е космат и наместо благословение, ще ме прокълне, че искам да го излъжа.“ – „Не бой се“, казва майка му, – „ще вземеш кожата на някое одрано агне, баща ти ще попипа и ще мисли, че си Исав.“ Като отиде Яков при баща си, казва му: „Гласът ти мяза на Яковия, но ръката ти мяза на Исавовата.
Но лошото в евреите, ето къде седеше. Те бяха народ много религиозен, но и много користолюбив. Двама брая Яков и Исав бяха, но малкият брат, за да вземе първенството, отиде, че излъга баща си, показа користолюбие. И майката взема участие, тя го научи. Яков каза: „Баща ми ще ме познае, брат ми е космат и наместо благословение, ще ме прокълне, че искам да го излъжа.“ – „Не бой се“, казва майка му, – „ще вземеш кожата на някое одрано агне, баща ти ще попипа и ще мисли, че си Исав.“ Като отиде Яков при баща си, казва му: „Гласът ти мяза на Яковия, но ръката ти мяза на Исавовата. Нещо е станало.“ към беседата >>
193. Словото стана плът, НБ , София, 27.10.1940г.,
- Толкоз време ти работя и досега нито агне, нито козле да заколя не си ми дал, да се повеселя с приятелите си.
Като дойде големият брат, праведникът, аристократът, като разбра, че за малкият му брат баща му заклал теле и направил пир, разсърдил се и казва: Той за онзи, който изяде и изпи всичко, баща ми, с всичкия си ум да заклоли теле и да се весели. Не влизам в къщи. Тук има голяма неправда. Излиза баща му да го моли. – Не, казва, не влизам. Толкоз време ти работя и досега нито агне, нито козле да заколя не си ми дал, да се повеселя с приятелите си. А как за този, който изяде всичкото, за него закла теле? към беседата >>
- Влѣзе въ тази кошара – задигне едно агне, влѣзе въ онази кошара – задигне друго агне.
Но умниятъ човѣкъ, който разбира писмото, вижда отъ писмото свѣтлина. Нѣкой пѫть вие искате да знаете кой е виноватъ въ свѣта. Азъ ще ви представя нѣколко примѣра. Когато наказватъ вълка, за какво го наказватъ? Понеже изѣда овцетѣ. Влѣзе въ тази кошара – задигне едно агне, влѣзе въ онази кошара – задигне друго агне. Тукъ хване нѣщо, тамъ хване друго. Съгласни сме, че го убиватъ, одератъ му кожата и я носятъ. Хората, които намиратъ постѫпката на вълка, несъобразна съ законитѣ, обичатъ да носятъ неговата кожа. Понеже въ вълчата кожа въшки не влизатъ и бълхи не влизатъ. Паразититѣ бѣгатъ отъ кожата на вълка. към беседата >>
195. Превъзмогване, МОК , София, 3.1.1941г.,
- Дойде едно агне, може да се увеличи пулсът.
Който увеличава пулса, той какъв е? Той е нито добър, нито лош. И който го намалява, той е нито добър, нито лош. Който го [уравновесява], той е нито лош, нито добър. Дойде един вълк, увеличи се. Дойде едно агне, може да се увеличи пулсът. Каква е разликата? Трябва ли да се страхувате? Трябва да се страхувате. Защо? Някой път човек трябва да сподели истината. Един брат, когото двайсет години не сте видели, той ви е писал. към беседата >>
196. Мощната сила, ООК , София, 22.1.1941г.,
- Господарят, (като) заколи едно агне – в реда на нещата е. (втори вариант)
Ти какво се ползваш, че е лош човек? Казваш: „Това не мога, онова не мога.“ Или да допуснеш (и) казваш, че вълкът изял овцата. Хубаво, това е негова работа. Един вълк, като изяде овцата, лош става. Човек, като изяде овцата, не е лош. Господарят, (като) заколи едно агне – в реда на нещата е. Ако един вълк го изяде – лошо е. Ако е лошо вълкът да яде овцата, лошо е и господарят да (я) яде. към втори вариант >>
197. Живот, светлина и сила, МОК , София, 14.2.1941г.,
- Дойде ви някой гост – в миналото го правехте – хванете някоя кокошка в курника или някое агне, заколите го, одерете го, приготвите, опечете агнето, угощавате вашия приятел.
Но тази наука, която създал, върви ли по правия път? Човек е създал и религията, но религията върви ли по правия път? Старите религии са принасяли жертвоприношение човека. Хванат живия човек, за да угодят на боговете, принесат го в жертва. Като умре мъжът, хванат жената, и нея заровят с мъжа, не трябва да остава тя. Дойде ви някой гост – в миналото го правехте – хванете някоя кокошка в курника или някое агне, заколите го, одерете го, приготвите, опечете агнето, угощавате вашия приятел. към беседата >>
- Една овца, като рече да възпитава едно агне, как ще го възпита?
Мислите ли, ако ви дадат хубав тебешир, можете да пишете? Или ако ви дадат хубаво златно перо, [че] може да пишете? За да пише човек, той трябва да е роден писател. В този живот художник не можеш да станеш. Казват: „Човек може да стане каквото и да е.“ Художник не можеш да станеш, музикант не можеш да станеш, пък поп не можеш да станеш, пък и учител не можеш да станеш, ако не си роден [за това]. Една овца, като рече да възпитава едно агне, как ще го възпита? Овцата, като роди едно агне, тя му предава всичките качества, няма да го възпитава. Никога овцата не вика децата си, да им дава наставления, морал, че тъй трябва да пасете. Всяко агне вече знае как да пасе. Младото орле, като го измъти майка му, като го отхрани, майката казва на малкото орле: „Ще гледаш, каквото аз правя, и ти ще го правиш.“ То наблюдава какво прави майка му, хваща птичката и я изяде. То прави, каквото майка му прави и каквото баща му прави. към беседата >>
- Овцата, като роди едно агне, тя му предава всичките качества, няма да го възпитава.
Или ако ви дадат хубаво златно перо, [че] може да пишете? За да пише човек, той трябва да е роден писател. В този живот художник не можеш да станеш. Казват: „Човек може да стане каквото и да е.“ Художник не можеш да станеш, музикант не можеш да станеш, пък поп не можеш да станеш, пък и учител не можеш да станеш, ако не си роден [за това]. Една овца, като рече да възпитава едно агне, как ще го възпита? Овцата, като роди едно агне, тя му предава всичките качества, няма да го възпитава. Никога овцата не вика децата си, да им дава наставления, морал, че тъй трябва да пасете. Всяко агне вече знае как да пасе. Младото орле, като го измъти майка му, като го отхрани, майката казва на малкото орле: „Ще гледаш, каквото аз правя, и ти ще го правиш.“ То наблюдава какво прави майка му, хваща птичката и я изяде. То прави, каквото майка му прави и каквото баща му прави. към беседата >>
- Всяко агне вече знае как да пасе.
В този живот художник не можеш да станеш. Казват: „Човек може да стане каквото и да е.“ Художник не можеш да станеш, музикант не можеш да станеш, пък поп не можеш да станеш, пък и учител не можеш да станеш, ако не си роден [за това]. Една овца, като рече да възпитава едно агне, как ще го възпита? Овцата, като роди едно агне, тя му предава всичките качества, няма да го възпитава. Никога овцата не вика децата си, да им дава наставления, морал, че тъй трябва да пасете. Всяко агне вече знае как да пасе. Младото орле, като го измъти майка му, като го отхрани, майката казва на малкото орле: „Ще гледаш, каквото аз правя, и ти ще го правиш.“ То наблюдава какво прави майка му, хваща птичката и я изяде. То прави, каквото майка му прави и каквото баща му прави. към беседата >>
198. Малката любов, УС , София, 23.2.1941г.,
- Някой човек ви се усмихне, погледне ви с един хубав поглед, вие не сте доволен, вие искате да го хванете за ръката, да се ръкувате, искате да ви говори, да ви даде угощение, да ви заколи агне хубаво, да ви даде дрехи, някой голям пръстен с някой диамант като кокоше яйце.
Който намери малкото в този Божествен път на нещата, всички неща се увеличават. То е разграничено. Трябва да знаете, че големите работи са смаляват, малките работи се увеличават. Динамически законът е верен. Радвайте се на малката любов. Някой човек ви се усмихне, погледне ви с един хубав поглед, вие не сте доволен, вие искате да го хванете за ръката, да се ръкувате, искате да ви говори, да ви даде угощение, да ви заколи агне хубаво, да ви даде дрехи, някой голям пръстен с някой диамант като кокоше яйце. После искате голям човек да станете, министър с голяма заплата. Много проста работа 2000, 3000, 4000, но 10000, 15, 20 хиляди, един милион. Един милиардер повикал един секретар в Америка, че му дал пет милиона долара да му оправя сметките. Колко души може да получават такива заплати? То са приказки от хиляда и една нощ. към беседата >>
201. Трите придобивки, УС , София, 13.4.1941г.,
- Не някоя грешна постъпка, но най-хубавата, както са носили и най-хубавото агне, защото ако занесеш някое с някакъв недъг, няма да го приеме.
Или в най-древните времена ще принесе малко жито и ще го изгори. Тогава Господ ще го приеме. Ние съвременните хора, като отиваме при Господа какво ще занесем? Векове принасяли жертва агънца, волове, жито горели. Сега ще занесеш една хубава мисъл жертвоприношение, ще занесеш едно хубаво чувство жертвоприношение една хубава постъпка жертвоприношение. Не някоя грешна постъпка, но най-хубавата, както са носили и най-хубавото агне, защото ако занесеш някое с някакъв недъг, няма да го приеме. Питам сега: Ако ви дойде на гости един човек хубаво облечен, ще го приемеш, но ако дойде един със скъсани дрехи, нечисти, оцапани, пък и мирише, вие ще го приемете ли в приемната си стая на гости? Най-първо ще трябва да го пратите в банята да се очисти, ще трябва да му дадете хубава чиста риза, чисти дрехи да се облече. Като умре човек, как ще се яви при Господа? Той с неговите нечисти мисли и желания няма да го приеме. В католическата църква казват, че умрелият остава 40 дни в чистилището. към беседата >>
202. Безлюбие и любов, УС , София, 18.5.1941г.,
- Светските хора са по щедри, агне ще има, кокошки ще има, майонеза ще има, всичко хубаво, само да знаеш как да ядеш.
Като те обичат, ще ти сготвят нещо много хубаво. Като идеш някъде, по степента на готвеното може да познаеш и любовта. Като не те обичат, малко лук, пипер, лютеница малко. Като те обичат, ще има нещо точено, баклава хубава, майонеза с яйца, или варени яйца във вода и после полети с прясно масло и червен пипер. Религио зните хора са много скържави в любовта. Светските хора са по щедри, агне ще има, кокошки ще има, майонеза ще има, всичко хубаво, само да знаеш как да ядеш. Вие ще кажете: Какво искаш да кажеш с тия работи? Аз постъпвам като онзи, който имал един приятел и бръкнал в джоба си изважда ръката си и казва: Какво имам в ръката? Ако го улучиш, ще ти го дам. Той бръква и изважда няколко пъти ръката си и онзи все не можел да улучи. Какво значи да улучи? към беседата >>
205. Стана плът, НБ , София, 1.6.1941г.,
- Казва – умряло детето: „Такава е Волята Божия.“ Та ако вълкът задигне едно агне от кошарата, това Волята Божия ли е?
Ако имаш пари, ще се откупиш, ако нямаш пари, какво ще правиш? Не само апашите на физическия свят – колко апаши има извън земята. Дойде онзи апаш, задигне сина ти, дъщеря ти. Задигнат някой път детето ти, ти казваш: „Господ го взе.“ Никакъв Господ. Господ не се нуждае от твоето дете. Казва – умряло детето: „Такава е Волята Божия.“ Та ако вълкът задигне едно агне от кошарата, това Волята Божия ли е? Човек изял едно агне, това Волята Божия ли е? Господ казва: „Не е така моята воля, да се ядат агнетата.“ Оженил си се – такава е Волята Божия. Оставил жена си – такава е Волята Божия. Ти, като се ожени, не извърши Волята Божия, и като напусна жена си, не извърши Волята Божия. към беседата >>
- Човек изял едно агне, това Волята Божия ли е?
Не само апашите на физическия свят – колко апаши има извън земята. Дойде онзи апаш, задигне сина ти, дъщеря ти. Задигнат някой път детето ти, ти казваш: „Господ го взе.“ Никакъв Господ. Господ не се нуждае от твоето дете. Казва – умряло детето: „Такава е Волята Божия.“ Та ако вълкът задигне едно агне от кошарата, това Волята Божия ли е? Човек изял едно агне, това Волята Божия ли е? Господ казва: „Не е така моята воля, да се ядат агнетата.“ Оженил си се – такава е Волята Божия. Оставил жена си – такава е Волята Божия. Ти, като се ожени, не извърши Волята Божия, и като напусна жена си, не извърши Волята Божия. към беседата >>
207. Ново воюване, ООК , София, 25.6.1941г.,
- Онзи, който изяде един кон или изяде едно агне, прав ли е? (втори вариант)
Че той си върши своята длъжност. Чудни са, когато казват, че това не е право. Че кажете им кой е прав в света. Онзи, който отива да сече едно дърво, прав ли е? Като сече дървото, прав ли е? Онзи, който изяде един кон или изяде едно агне, прав ли е? Казвам: Де е престъплението в света? Има едно право. Аз го определям така, казвам: Всяко нещо в света, което става без любов, е престъпление. Всяко нещо в света, което става с любов, то е Божие благословение. Всяко нещо, което става по закон, е Божия мъдрост, то е благословение. към втори вариант >>
- Онзи, който изѣде единъ конь или изѣде едно агне, правъ ли е?
Че той си върши своята длъжность. Чудни сѫ, когато казватъ, че това не е право. Че кажете имъ кой е правъ въ свѣта. Онзи, който отива да сѣче едно дърво, правъ ли е? Като сѣче дървото, правъ ли е? Онзи, който изѣде единъ конь или изѣде едно агне, правъ ли е? Казвамъ: Де е престѫплението въ свѣта? Има едно право. Азъ го опредѣлямъ така, казвамъ: Всѣко нѣщо въ свѣта, което става безъ любовь, е престѫпление. Всѣко нѣщо въ свѣта, което става съ любовь, то е Божие благословение. Всѣко нѣщо, което става по законъ, е Божия мѫдрость, то е благословение. към беседата >>
209. Служение с Любов / С любов, СБ , УС , София, 31.8.1941г.,
- И единият брат, който беше овчар, Авел, един ден закла едно агне пред брата си и го понесе в жертва. (втори вариант)
Казвам, драмата се образува в рая. Ако ме питат кой образува драмата, ще кажа, че Ева образува драмата, тя яде от забраненото дърво и създаде една драма. Като създаде драмата, изпъдиха ги навън. Щом излязоха извън рая, създадоха трагедията. Тя, като излезе из рая, роди два сина Каин и Авел. И единият брат, който беше овчар, Авел, един ден закла едно агне пред брата си и го понесе в жертва. Казва: “Господ прие дима.” Господ, като го погледнал, приел дима. Господ искал да помирише дима на Авела, да види, че го забелязал и казва: “Не направи хубаво, че закла това агне. Аз не се нуждая от него.” Брат му, като видя, че Господ искал да помири дима, рече си: “Чакай аз да заколя брата си.” Взе едно дърво и претрепа брата си. Като го претрепа, от кръвта на брата му димът излезе към Бога. Бог, като помириса миризмата, каза: “Къде е брат ти? към втори вариант >>
- Господ искал да помирише дима на Авела, да види, че го забелязал и казва: “Не направи хубаво, че закла това агне. (втори вариант)
Като създаде драмата, изпъдиха ги навън. Щом излязоха извън рая, създадоха трагедията. Тя, като излезе из рая, роди два сина Каин и Авел. И единият брат, който беше овчар, Авел, един ден закла едно агне пред брата си и го понесе в жертва. Казва: “Господ прие дима.” Господ, като го погледнал, приел дима. Господ искал да помирише дима на Авела, да види, че го забелязал и казва: “Не направи хубаво, че закла това агне. Аз не се нуждая от него.” Брат му, като видя, че Господ искал да помири дима, рече си: “Чакай аз да заколя брата си.” Взе едно дърво и претрепа брата си. Като го претрепа, от кръвта на брата му димът излезе към Бога. Бог, като помириса миризмата, каза: “Къде е брат ти? ” Казва: “Не съм стражар на брата си.” Първата лъжа. Кой го научи да лъже? към втори вариант >>
- ” “Убих го, защото помислих, че той като ти закла агне и ти благоволи към него, аз като ти пренеса в жертва брата си на тебе, ти пак ще благоволиш. (втори вариант)
Бог, като помириса миризмата, каза: “Къде е брат ти? ” Казва: “Не съм стражар на брата си.” Първата лъжа. Кой го научи да лъже? Казва: “Кръвта на брата ти вика, миризмата на брата ти вика към мене. Защо го уби? ” “Убих го, защото помислих, че той като ти закла агне и ти благоволи към него, аз като ти пренеса в жертва брата си на тебе, ти пак ще благоволиш. Пък ти си недоволен от мене. Сега който ме срещне мене, мене ще претрепа. Аз като видях брата си, че закла агне, аз него претрепах. Сега всеки мене ще претрепе.” Хубаво. Какъв е законът? към втори вариант >>
- Аз като видях брата си, че закла агне, аз него претрепах. (втори вариант)
Казва: “Кръвта на брата ти вика, миризмата на брата ти вика към мене. Защо го уби? ” “Убих го, защото помислих, че той като ти закла агне и ти благоволи към него, аз като ти пренеса в жертва брата си на тебе, ти пак ще благоволиш. Пък ти си недоволен от мене. Сега който ме срещне мене, мене ще претрепа. Аз като видях брата си, че закла агне, аз него претрепах. Сега всеки мене ще претрепе.” Хубаво. Какъв е законът? Казва: “Тебе няма да претрепат. Който те претрепа, седем пъти ще бъде наказанието по-голямо. Ти ще носиш белега на един престъпник, който не си разбрал законите на Господа, Бога твоего, до деня, в който ти се разкаеш. към втори вариант >>
- Каин си мислеше: „Ако Бог прие жертвата на Авел – агне, колко повече ще приеме моята.
Като влязоха в света, Ева роди два сина: Каин – земеделец и Авел – овчар. Един ден двамата братя решиха да принесат жертва на Господа, всеки от най-хубавия си плод. Каин принесе в жертва най-хубавите си плодове, Авел – едно от най-угоените си агнета. Бог благоволи към Авел и прие жертвата му, а от Каин не прие. Това смути духа на Каин и той реши да убие брат си. Каин си мислеше: „Ако Бог прие жертвата на Авел – агне, колко повече ще приеме моята. Вместо агне, аз ще пожертвам брата си – цял човек“. Обаче не излезе, както мислеше. Не само че жертвата му не се прие, но той чу гласа на Бога, Който го питаше: „Каин, къде е брат ти? “ – „Не съм стражар, Господи, да ходя по следите му.“ Каин направи престъпление – уби брат си, а след това излъга, че не знае къде е. Той чу пак Божия глас: „Кръвта на брат ти вика след тебе“. към беседата >>
- Вместо агне, аз ще пожертвам брата си – цял човек“.
Един ден двамата братя решиха да принесат жертва на Господа, всеки от най-хубавия си плод. Каин принесе в жертва най-хубавите си плодове, Авел – едно от най-угоените си агнета. Бог благоволи към Авел и прие жертвата му, а от Каин не прие. Това смути духа на Каин и той реши да убие брат си. Каин си мислеше: „Ако Бог прие жертвата на Авел – агне, колко повече ще приеме моята. Вместо агне, аз ще пожертвам брата си – цял човек“. Обаче не излезе, както мислеше. Не само че жертвата му не се прие, но той чу гласа на Бога, Който го питаше: „Каин, къде е брат ти? “ – „Не съм стражар, Господи, да ходя по следите му.“ Каин направи престъпление – уби брат си, а след това излъга, че не знае къде е. Той чу пак Божия глас: „Кръвта на брат ти вика след тебе“. Каин се уплаши, да не го убие някой за стореното престъпление, но Бог му каза, че който се осмели да го убие, ще бъде седмократно наказан. към беседата >>
214. Повече спокойствие, ООК , София, 19.11.1941г.,
- “ Щом намери, че овчарят е в спящо състояние, ще му вземе едно агне, да види дали ще разбере дали е учен или не.
Понеже го е оставил да живее, значи той си живее доста добре. Или някой казва, че той е вълк. Я го виж, какво прилежание има – 10–15 кошари ще обиколи, каква инициатива има, да намери нещо, да вземе. Ще прегледа кошарите как са заградени, имат ли страж, овчарят буден ли е или не. Учен човек е, казва: „Чакай да видя! “ Щом намери, че овчарят е в спящо състояние, ще му вземе едно агне, да види дали ще разбере дали е учен или не. Някой път вземе, овчарят като прочете овцете, вижда, че една е изгубена. Казва вълкът: „Учен човек е, знае да чете, познава овцете.“ към беседата >>
216. Пристъпиха при Исуса, НБ , София, 22.3.1942г.,
- Мисли като изяде това агне, че ще стане нещо, ще се възмогне.
Аз се чудя как ще намери причина да бие жена си. Той трябва да има някакъв повод. Ако във вълка се заражда едно желание да изяде една овца, той има повод. Месото на овцата или на агнето привлича, то има магнетическа сила. Вълкът не може да се въздържи на своя инстинкт, сладко му е. Мисли като изяде това агне, че ще стане нещо, ще се възмогне. Виждал съм котка мине покрай жаба, бутне я, хич не я яде. Защо? – Няма сродство между тях. Онази змия като хване жабата за крачето, жабата, която е мълчалива, можеш да чуеш как кряка. Змията щом я хване, започва да крещи, на половин километър можеш да чуеш, когато жабата дига шум. към беседата >>
217. Примирете се със себе си, ООК , София, 13.5.1942г.,
- Представете си, че са евтини работи, едно агне – 15 лева, една кокошка – 3 лева, маслото – 2,50 лева, сиренето – 1,50 лева килото.
Какво добиваш? Живееш на Земята и представете си, че живеете за един [ден] само, от изгрева на Слънцето до залеза на Слънцето, живееш само за един ден, след туй не знаеш накъде. Имаш 100 лева в джоба си, за какво ще ти послужат? Ще си купиш хляб с тях, ще си купиш круши, ябълки. Може да си купиш млечице, масълце (то беше в хубавите времена), можеш да си купиш рибица, скумрия, можеш да си купиш тлъста кокошка, някое агънце. Представете си, че са евтини работи, едно агне – 15 лева, една кокошка – 3 лева, маслото – 2,50 лева, сиренето – 1,50 лева килото. Тия пари имаш и си осигурен от сутрин до вечер. Какво ще правите, като изгрее Слънцето? Най-първо станете сутрин, събудите се, хванете юргана и питате се защо сте дошли на Земята. Не знаете. Защо изгрява Слънцето? към беседата >>
218. Любов, вяра и надежда, УС , София, 24.5.1942г.,
- Овцете ги вземат като образец на благородство, но и овцата, като дойде до едно агне, което не е нейно, помирише го, оставя го; като дойде нейното агне, помилва го.
Вземете една тигрица, с любов гледа на своите деца. Една овца, и тя гледа с любов на своите деца. Тигрицата е нежна към своите деца. И овцата е нежна към своите деца, ближе ги, гали ги, за тях се грижи. Но тигрицата е нежна само към своите деца, към децата на другите ни най-малко не постъпва тъй. Овцете ги вземат като образец на благородство, но и овцата, като дойде до едно агне, което не е нейно, помирише го, оставя го; като дойде нейното агне, помилва го. Всяка овца познава между двеста агнета своето агне по уханието. Някой ще каже: „Защо да не може да вземе чуждото агне, да го подува? “ към беседата >>
- Всяка овца познава между двеста агнета своето агне по уханието.
Една овца, и тя гледа с любов на своите деца. Тигрицата е нежна към своите деца. И овцата е нежна към своите деца, ближе ги, гали ги, за тях се грижи. Но тигрицата е нежна само към своите деца, към децата на другите ни най-малко не постъпва тъй. Овцете ги вземат като образец на благородство, но и овцата, като дойде до едно агне, което не е нейно, помирише го, оставя го; като дойде нейното агне, помилва го. Всяка овца познава между двеста агнета своето агне по уханието. Някой ще каже: „Защо да не може да вземе чуждото агне, да го подува? “ към беседата >>
- Някой ще каже: „Защо да не може да вземе чуждото агне, да го подува?
Тигрицата е нежна към своите деца. И овцата е нежна към своите деца, ближе ги, гали ги, за тях се грижи. Но тигрицата е нежна само към своите деца, към децата на другите ни най-малко не постъпва тъй. Овцете ги вземат като образец на благородство, но и овцата, като дойде до едно агне, което не е нейно, помирише го, оставя го; като дойде нейното агне, помилва го. Всяка овца познава между двеста агнета своето агне по уханието. Някой ще каже: „Защо да не може да вземе чуждото агне, да го подува? “ към беседата >>
220. Любов и обич / Вложи в сърцето, СБ , РБ , София, 29.8.1942г.,
- Като пораснат пиленцата, той ще ги продаде и ще си купи агне; то ще порасне, ще стане голяма овца.
Един млад циганин турил на главата си едно гърне с мляко и тръгнал да го продава. Като вървял, той си мислел за бъдещето и си представил, че, като продаде млякото, ще си купи една кокошка, която ще снесе много яйца. Яйцата ще се излюпят, ще си има пиленца. Като пораснат пиленцата, той ще ги продаде и ще си купи агне; то ще порасне, ще стане голяма овца. Тя ще му роди няколко агънца, които ще продаде и ще си купи една крава. После ще продаде теленцата, ще си купи кон, ще го впрегне и ще работи с него, докато забогатее. Като стане богат, ще си намери една красива циганка, която ще му роди едно красиво циганче. Така си рисувал живота циганинът и подскочил от радост. Гърнето паднало на земята, млякото се разляло, и той се озовал пред разбити мечти – нито циганката, нито циганчето постигнал. към беседата >>
221. Живи и мъртви закони, ООК , София, 2.9.1942г.,
- Щом изядеш едно агне, щом изядеш един вол, ти ще идеш да му помагаш.
Вегетарианството е един начин на храненето. То един ден ще се измени. Той яде месната храна, понеже между млекопитающите и него има вземане и даване. Един ден, когато се прекрати кармата, той ще стане вегетарианец. Онези, които са станали вегетарианци, нямат вече вземане и даване с животните. Щом изядеш едно агне, щом изядеш един вол, ти ще идеш да му помагаш. Два пъти ти си го клал и един ден, когато ти станеш ангел, ще те пратят от небето да помагаш на този вол, понеже той ще бъде тогава човек. Ти ще идеш да му помагаш и ще кажеш: „Защо Господ ме прати да помагам на този човек? “ Ти ще му се отплатиш по този начин. Може би 4–5 години ще седиш около него, да му помагаш и да му оправяш работите. Той греши, ти ще му помагаш. към беседата >>
222. Малки възможности, СБ , РБ , София, 20.9.1942г.,
- За друг пък разправят, че изяждал на едно ядене цяло агне, от 12 кг., два килограма халва и един голям хляб.
Тях трябва да възпитава той, а не доброто. Какво представя злото в човека? — Навик да яде повече, отколкото трябва. Като яде повече, той изяжда част от дела на другите хора. Разправят за едного, че сам, на едно ядене, изяждал обяда, приготвен за 72 деца. За друг пък разправят, че изяждал на едно ядене цяло агне, от 12 кг., два килограма халва и един голям хляб. Богатството, придобивките не се заключават в големите работи, нито в многото ядене. Стремете се към малките възможности. Който иска да се развива, трябва да остава на заден план, да не се стреми да излиза всякога напред. Последното място е за предпочитане пред първото. Ако е въпрос за първо място, това право се пада на планината. към беседата >>
223. Търсете Господа!, НБ , София, 18.10.1942г.,
- Разправят, когато Моисей се качил на Синайската планина, отивал да се качи, минал покрай един овчар (един анекдот е това), този овчар заклал едно агне и казва на Моисея: „Господ ми каза днес, че ще ми дойде на гости, затова заклах това агне за Него.“ Моисей бил еднобожник, казва: „Господ агнета не яде, ти си се заблудил.“ Станало тъжно на овчаря, започнал да плаче.
Разправят, когато Моисей се качил на Синайската планина, отивал да се качи, минал покрай един овчар (един анекдот е това), този овчар заклал едно агне и казва на Моисея: „Господ ми каза днес, че ще ми дойде на гости, затова заклах това агне за Него.“ Моисей бил еднобожник, казва: „Господ агнета не яде, ти си се заблудил.“ Станало тъжно на овчаря, започнал да плаче. Моисей отишъл при Господа и Господ като го видял, му казал: „Ти знаеш ли, че даде лош съвет на този овчар. Да се върнеш да поправиш погрешката.“ Върнал се Моисей и казал на овчаря: „Аз ти казах, че Господ няма да ти дойде на гости, но това не е вярно, както ти мислиш, е право. Аз не обмислих работата.“ Овчарят станал пак радостен и весел. Моисей се скрил да види как Господ ще слезе да яде агне. По едно време вижда овчарят заспал, слязъл огън от небето и погълнал всичкото агне. към беседата >>
- Моисей се скрил да види как Господ ще слезе да яде агне.
Разправят, когато Моисей се качил на Синайската планина, отивал да се качи, минал покрай един овчар (един анекдот е това), този овчар заклал едно агне и казва на Моисея: „Господ ми каза днес, че ще ми дойде на гости, затова заклах това агне за Него.“ Моисей бил еднобожник, казва: „Господ агнета не яде, ти си се заблудил.“ Станало тъжно на овчаря, започнал да плаче. Моисей отишъл при Господа и Господ като го видял, му казал: „Ти знаеш ли, че даде лош съвет на този овчар. Да се върнеш да поправиш погрешката.“ Върнал се Моисей и казал на овчаря: „Аз ти казах, че Господ няма да ти дойде на гости, но това не е вярно, както ти мислиш, е право. Аз не обмислих работата.“ Овчарят станал пак радостен и весел. Моисей се скрил да види как Господ ще слезе да яде агне. По едно време вижда овчарят заспал, слязъл огън от небето и погълнал всичкото агне. Овчарят като се събудил, казва: „Много хубаво ядохме и пихме.“ Моисей разбрал, че Божественото ядене е огънят, който погълна нещата. към беседата >>
- По едно време вижда овчарят заспал, слязъл огън от небето и погълнал всичкото агне.
Разправят, когато Моисей се качил на Синайската планина, отивал да се качи, минал покрай един овчар (един анекдот е това), този овчар заклал едно агне и казва на Моисея: „Господ ми каза днес, че ще ми дойде на гости, затова заклах това агне за Него.“ Моисей бил еднобожник, казва: „Господ агнета не яде, ти си се заблудил.“ Станало тъжно на овчаря, започнал да плаче. Моисей отишъл при Господа и Господ като го видял, му казал: „Ти знаеш ли, че даде лош съвет на този овчар. Да се върнеш да поправиш погрешката.“ Върнал се Моисей и казал на овчаря: „Аз ти казах, че Господ няма да ти дойде на гости, но това не е вярно, както ти мислиш, е право. Аз не обмислих работата.“ Овчарят станал пак радостен и весел. Моисей се скрил да види как Господ ще слезе да яде агне. По едно време вижда овчарят заспал, слязъл огън от небето и погълнал всичкото агне. Овчарят като се събудил, казва: „Много хубаво ядохме и пихме.“ Моисей разбрал, че Божественото ядене е огънят, който погълна нещата. към беседата >>
224. Да направим човека, УС , София, 1.11.1942г.,
- На другия ден срещнете някое агне, някое теле, някоя риба и започвате да изучавате тях.
Като няма, влезете в курника, хванете една кокошка, считате, че тя е виновна. Тя кряка, моли се, но вие я извадите навънка и с брадвата ѝ отрязвате главата. Казвате, че тази глава, която Бог ѝ е създал, не струва, безпредметна е и че без глава може. Отсечете главата на тази кокошка, изядете нейното тяло. Но въпросът не се свършва само с една кокошка. На другия ден срещнете някое агне, някое теле, някоя риба и започвате да изучавате тях. После започвате да изучавате характера на рибите: коя риба е по-прясна, по-хубава, по-доброкачествена, изучавате как трябва да се готви рибата, да се опече хубаво и отгоре един стиснат лимон, ще я полееш с малко зехтин. Сега, като ме слушате, искате сериозни работи да ви говоря. Религиозните хора искат някой път да им се говорят много сериозни работи. към беседата >>
225. Малкият опит, ООК , София, 11.11.1942г.,
- Направи някой грях, ще заколи някое агне за изкупление.
Виждам, че евреите, които ги изведе Господ из Египет, като ги въведе в Обетованата земя, как можеха тия хора да живеят в мир. Постоянно трябваше да колят агънца, говеда в храма, да ръсят с кръв. Направи някой грях, ще заколи някое агне за изкупление. Казвате: „Мойсей така писал“. Тия работи Мойсей не ги писа. Учениците на Мойсея натрупаха тия работи на Мойсея. Той ги изведе из Египет, искаше да ги направи вегетарианци. Храни ги с манна, всеки ден отиваха да събират манна, вегетарианска, сладка прана. към беседата >>
229. Истинно, честно и справедливо, НБ , София, 6.6.1943г.,
- Що е агне?
Хората материално вярват, че като се бият, ще дойде Истината в света. Едно време евреите мислеха, че като принесат жертвоприношение, ще им се простят греховете. Като съгреши някой, хване някое агънце, заколи го, направи жертвоприношение на Господа. Или ще заколи някоя гургулица, или някое теле, но те не разбираха закона. Що е агне? – Агне е свещеният огън. Ти да принесеш едно агне в жертва, значи да запалиш свещения огън в себе си и като запалиш свещения огън, всичко може да сготви. Човешката мисъл може да расте и да се развива само при свещения огън. Сърцето може да се развива и здрав да бъде човек само при свещения огън. към беседата >>
- – Агне е свещеният огън.
Хората материално вярват, че като се бият, ще дойде Истината в света. Едно време евреите мислеха, че като принесат жертвоприношение, ще им се простят греховете. Като съгреши някой, хване някое агънце, заколи го, направи жертвоприношение на Господа. Или ще заколи някоя гургулица, или някое теле, но те не разбираха закона. Що е агне? – Агне е свещеният огън. Ти да принесеш едно агне в жертва, значи да запалиш свещения огън в себе си и като запалиш свещения огън, всичко може да сготви. Човешката мисъл може да расте и да се развива само при свещения огън. Сърцето може да се развива и здрав да бъде човек само при свещения огън. към беседата >>
230. Числото тринадесет, УС , София, 6.6.1943г.,
- В турско време, когато дойде някой турчин много лош, готов е да ги бие, те ще му направят баница, ще му заколят кокошка или агне, после ще му направят баница със свинска мас.
Още като иде отдалече, приспи го. Защо ще го оставиш свидетел, да го утрепваш, да кажеш, че от любов си го направил? То е от безлюбие. В любовта най-малкото престъпление, което се допуща, е да го приспиш. Българите са разбрали този закон. В турско време, когато дойде някой турчин много лош, готов е да ги бие, те ще му направят баница, ще му заколят кокошка или агне, после ще му направят баница със свинска мас. Те вярват, че свинската мас прави меки хората. Действително турците, като ядяха мас, ставаха меки. После ще пие ракийца, понапие се, разшири се сърцето. Ще го изпратят, няма да бие никого. към беседата >>
231. Блаженствата, СБ , РБ , София, 5.9.1943г.,
- На онзи, когото обичате, давате голямо угощение: печено агне, кокошка или прасенце.
Може ли да те утеши онзи, който не те обича? Страшно е положението на човека, когото не обичат. Той минава през големи страдания. Като обичате някого, давате му най-хубавите неща. Ако не го обичате, давате му най-лошите работи. На онзи, когото обичате, давате голямо угощение: печено агне, кокошка или прасенце. Добре е за него, че ще си хапне печено агне, но питайте агнето, какво ще каже. Колкото и да го залъгвате, положението му е тежко. Ще го убеждавате, че като влезе във вас, то се повдига: от четириного животно минава в двуного. С това искате да кажете, че давате сто на сто от себе си за агнето. В същност, агнето дава нещо от себе си, а не вие. към беседата >>
- Добре е за него, че ще си хапне печено агне, но питайте агнето, какво ще каже.
Страшно е положението на човека, когото не обичат. Той минава през големи страдания. Като обичате някого, давате му най-хубавите неща. Ако не го обичате, давате му най-лошите работи. На онзи, когото обичате, давате голямо угощение: печено агне, кокошка или прасенце. Добре е за него, че ще си хапне печено агне, но питайте агнето, какво ще каже. Колкото и да го залъгвате, положението му е тежко. Ще го убеждавате, че като влезе във вас, то се повдига: от четириного животно минава в двуного. С това искате да кажете, че давате сто на сто от себе си за агнето. В същност, агнето дава нещо от себе си, а не вие. към беседата >>
- Разправят за един българин, от Варненско, че могъл да изяде цяло агне.
Разправят за един българин, от Варненско, че могъл да изяде цяло агне. При един случай той изял едно агне, което тежало 12 кг., два килограма хляб и един килограм халва. Дали е истина това, или преувеличено, не се знае. Агнето може да е тежало 12 кг., но с кожата, с вътрешностите – неочистено. Като се одере кожата му и очисти, ще тежи по-малко, 7–8 килограма най-много. Има нещо преувеличено в тоя факт, но има и нещо вярно. към беседата >>
- При един случай той изял едно агне, което тежало 12 кг., два килограма хляб и един килограм халва.
Разправят за един българин, от Варненско, че могъл да изяде цяло агне. При един случай той изял едно агне, което тежало 12 кг., два килограма хляб и един килограм халва. Дали е истина това, или преувеличено, не се знае. Агнето може да е тежало 12 кг., но с кожата, с вътрешностите – неочистено. Като се одере кожата му и очисти, ще тежи по-малко, 7–8 килограма най-много. Има нещо преувеличено в тоя факт, но има и нещо вярно. Срещат се хора, които ядат много и около тях се създават легенди. към беседата >>
233. Божията воля / Волята Божия, УС , София, 26.12.1943г.,
- Защото или си вълк, или агне. (втори вариант)
Никаква фалшива мисъл не допущайте в ума си, никакво фалшиво чувство не допущайте в сърцето си, нищо неблагородно в душата си. Никакви нечисти работи, не ги допущайте. Често мене ме цитират: "И вълкът, и агнето ще живеят заедно." Тази идея е неразбрана. Засега аз може ли да живея с вълка? Ако съм вълк, може. Защото или си вълк, или агне. Ако съм вълк, дали може да живея. Щом не го ям, започна да паса трева. Ако съм агне, не изяждам вълка. Агнето и вълкът може да живеят заедно, когато вълкът не изяжда агнето. Кога вълкът не изяжда агнето? към втори вариант >>
- Вълк, който не яде агне, не е вълк.
Често цитират стиха от Писанието: „Вълкът и агнето ще живеят заедно”. Може ли сега човек да живее заедно с вълка? Ако е вълк, може, но ако е агне, по никой начин не може. Вълк, който не яде агне, не е вълк. Той се е преобразил и започнал да пасе трева, както агнето. Тогава вълкът и агнето могат да живеят заедно. Преди години, във Варненско се яви една голяма пророчица гадателка, която предсказваше па хората много неща. При нея идеха и вълци, и агнета – от двете категории хора. На всички предсказваше, на себе си не можа да предскаже. към беседата >>
234. Новото в живота, ИБ , ПС , Мърчаево, 22.3.1944г.,
- Ето, и брат ми закла агне, но димът му отива нагоре. (втори вариант)
Като гореше житото, димът му не отиваше нагоре, към Бога, а пъплеше по земята, като мъгла. Другият син беше овчар. И той принесе едно от своите агнета в жертва на Господа. Димът от жертвата му възлизаше нагоре. Тогава Каин си каза: Извадих най-хубавото жито от земята, принесох го в жертва, но защо димът пъпли по земята? Ето, и брат ми закла агне, но димът му отива нагоре. И започна Каин да разсъждава научно: Материалът на моята жертва е по-долен от материала на брата ми. Ако принеса брата си в жертва на Бога, Той ще погледне към мене благосклонно. И принесе брата си в жертва. Това, което беше теория в неговия ум, стана действителност. Тогава Господ го запита: Каине, къде е брат ти? към втори вариант >>
235. , , , г.,
- Когато ни дойде някой човек на гости, ний ще заколим някое [агне].
Защо искат хората тия ключове? Най-възвишеното и най-благородното – това расте в човешкото сърце. Човешкото сърце е олтар, където гори огънят на живота. Умът е светилникът на този олтар, а всички желания, това са огънят отдолу, който се подклажда и трябва да го има при жертвоприношението. Желанията трябват. Когато ни дойде някой човек на гости, ний ще заколим някое [агне]. И Аврам, когато му дошли три-четири ангели, им заклал едно теле. То има мистичен характер: ти ще заколиш едно желание, и то най-хубавото, ще го опечеш и ще нахраниш госта с тия желания. Ще принесеш едно желание – най-чиста храна ще им дадеш. А Господ е казал преди три [две] хиляди години – не ви искам нито телина7, нито да ми колите волове. Казано е от пророка в 66-а гл. към беседата >>
- А който принася агне в жертва, е като онзи, който прерязва гръцмона8 на псе.
То има мистичен характер: ти ще заколиш едно желание, и то най-хубавото, ще го опечеш и ще нахраниш госта с тия желания. Ще принесеш едно желание – най-чиста храна ще им дадеш. А Господ е казал преди три [две] хиляди години – не ви искам нито телина7, нито да ми колите волове. Казано е от пророка в 66-а гл. от Исайя, че който коли вол е като онзи, който убива човек. А който принася агне в жертва, е като онзи, който прерязва гръцмона8 на псе. Следователно ний сме още далеч-далеч от истината. Някой ще спечели малко – аз ще дам на църквата 10 000–15 000 лева, и мисли, че е направил много. Или ще направи златен ореол на Света Богородица и мисли, че много нещо е направил. Къде отидоха тия златни и сребърни ореоли в Русия? Болшевиките ги стопиха. към беседата >>