НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
7
резултата в
4
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Сравнителният биологически процес. Аналогии и заключения – новите хора
Най-висока форма на
целесъобразност
при делението на клетката имаме, когато се разцепват хромозомите, понеже чрез това се постига равномерно разпределение на наследствените качества в двете нови клетки.
По този начин клетката се усъвършенствува, преминава от по-проста форма и строеж към по-сложни, както една нива от едно пусто място може да се превърне в градина, но не самата тя го произвежда. Почиващото състояние на клетката, което виждаме в началото, е един подсъзнателен процес. Клетката е вече резултат на едно минало, което е дадено. Размножението на клетката е един разумен процес. Първите фази при делене на клетката, след като е излязла от почиващото си състояние, съответствуват на състоянието, през което е минал човек, а именно от подсъзнанието към съзнанието.
Най-висока форма на
целесъобразност
при делението на клетката имаме, когато се разцепват хромозомите, понеже чрез това се постига равномерно разпределение на наследствените качества в двете нови клетки.
Този процес е проява на висша разумност. Този процес и образуването на двойната звезда (диастер) съответствува в човека на преминаване към най-висока съзнателна дейност. Ние виждаме тук как подсъзнанието, което царуваше в почиващото състояние на клетката, постепенно се сменява към края на клетъчното деление с по-висока проява на съзнанието. И в развитието на човечеството виждаме как по-ниските степени на съзнанието се сменяват постепенно с по-високите степени – как почваме от подсъзнанието и през съзнанието и самосъзнанието вървим към свръхсъзнанието. Подсъзнанието е началото на една форма, а свръхсъзнанието е в края ѝ.
към текста >>
2.
Умът, сърцето и волята. Влиянието им върху живота – форма, съдържание и смисъл на живота
Когато един организъм действува по този начин, ние казваме, че една висша разумна сила се проявява чрез един
целесъобразен
закон вътре в самата природа.
Принципът на сърцето или силата на чувствителността е свързана с неговата дихателна, кръвоносна и храносмилателна системи, в които главната роля играят дробовете, стомахът и кръвоносните съдове; те имат връзка с чувствата на човека. Волята на човека, която е обусловена от най-висшата му способност – разума, е сила, която се проявява чрез тъй наречената двигателна система. Главната роля в нея играят костите, мускулите, лигаментите и краишниците. Човекът е разумен само тогава, когато знае как да употребява разните членове на тялото си. В тях трябва да има хармонична проява.
Когато един организъм действува по този начин, ние казваме, че една висша разумна сила се проявява чрез един
целесъобразен
закон вътре в самата природа.
Законосъобразността и целесъобразността се проявяват само в дадения случай: тя действува само в настоящето. Например: целесъобразно е човек да се храни, понеже храната уталожва глада му и го избавя от страданията, на които е изложен без нея. Но само подходящата храна уталожва глада. Тя трябва да има тясна връзка със самия организъм. И всякога, когато се вземе една храна, която не е законосъобразна и целесъобразна, тя след като задоволи гладния, произвежда болестите.
към текста >>
Законосъобразността и
целесъобразността
се проявяват само в дадения случай: тя действува само в настоящето.
Волята на човека, която е обусловена от най-висшата му способност – разума, е сила, която се проявява чрез тъй наречената двигателна система. Главната роля в нея играят костите, мускулите, лигаментите и краишниците. Човекът е разумен само тогава, когато знае как да употребява разните членове на тялото си. В тях трябва да има хармонична проява. Когато един организъм действува по този начин, ние казваме, че една висша разумна сила се проявява чрез един целесъобразен закон вътре в самата природа.
Законосъобразността и
целесъобразността
се проявяват само в дадения случай: тя действува само в настоящето.
Например: целесъобразно е човек да се храни, понеже храната уталожва глада му и го избавя от страданията, на които е изложен без нея. Но само подходящата храна уталожва глада. Тя трябва да има тясна връзка със самия организъм. И всякога, когато се вземе една храна, която не е законосъобразна и целесъобразна, тя след като задоволи гладния, произвежда болестите. При такива случаи учените хора казват, че има известни анормалности, че законите на природата не действуват правилно.
към текста >>
Например:
целесъобразно
е човек да се храни, понеже храната уталожва глада му и го избавя от страданията, на които е изложен без нея.
Главната роля в нея играят костите, мускулите, лигаментите и краишниците. Човекът е разумен само тогава, когато знае как да употребява разните членове на тялото си. В тях трябва да има хармонична проява. Когато един организъм действува по този начин, ние казваме, че една висша разумна сила се проявява чрез един целесъобразен закон вътре в самата природа. Законосъобразността и целесъобразността се проявяват само в дадения случай: тя действува само в настоящето.
Например:
целесъобразно
е човек да се храни, понеже храната уталожва глада му и го избавя от страданията, на които е изложен без нея.
Но само подходящата храна уталожва глада. Тя трябва да има тясна връзка със самия организъм. И всякога, когато се вземе една храна, която не е законосъобразна и целесъобразна, тя след като задоволи гладния, произвежда болестите. При такива случаи учените хора казват, че има известни анормалности, че законите на природата не действуват правилно. Мисълта, като разумна сила в природата, е свързана с всички живи същества, които се стремят да намерят подходяща за себе си храна, което значи да намерят условията, при които могат да живеят и да запазят това състояние за по-дълго време.
към текста >>
И всякога, когато се вземе една храна, която не е законосъобразна и
целесъобразна
, тя след като задоволи гладния, произвежда болестите.
Когато един организъм действува по този начин, ние казваме, че една висша разумна сила се проявява чрез един целесъобразен закон вътре в самата природа. Законосъобразността и целесъобразността се проявяват само в дадения случай: тя действува само в настоящето. Например: целесъобразно е човек да се храни, понеже храната уталожва глада му и го избавя от страданията, на които е изложен без нея. Но само подходящата храна уталожва глада. Тя трябва да има тясна връзка със самия организъм.
И всякога, когато се вземе една храна, която не е законосъобразна и
целесъобразна
, тя след като задоволи гладния, произвежда болестите.
При такива случаи учените хора казват, че има известни анормалности, че законите на природата не действуват правилно. Мисълта, като разумна сила в природата, е свързана с всички живи същества, които се стремят да намерят подходяща за себе си храна, което значи да намерят условията, при които могат да живеят и да запазят това състояние за по-дълго време. И следователно във всички същества забелязваме способността да наблюдават и изследват всичко – те са първите пионери на науката. За доказателство на това всеки може да направи един малък опит: ако поставите една въдица в някоя бистра течаща вода и ако някой от жителите на тая вода, например рибата, се хване еднаж–дваж на въдицата и се освободи от нея, запомня формата ѝ, почва да я заобикаля и никога вече не се улавя на нея. Правени са и други опити: турят се охлюви в една градина и последната се загражда с електрическа жица, пуска се слаб ток по тази жица и всеки охлюв, който е минал през този ток, ако го е опарил, втори път не приближава до жицата.
към текста >>
3.
1922_11 Учителя на Бялото Братство и Българската православна църква
А що се отнася до идейните различия, тяхната същност и място в Словото на Учителя бяха така добре изяснени от него, че не оставяха никакво място за съмнение в
целесъобразността
си.
Тук се крият корените на огромната нравствена сила и невъзмутимост на духа, в който се пречупиха стрелите на всички зложелатели и необективни критици на Братството. Кампанията на БПЦ срещу Учителя и ББ си бе поставила три основни цели в идеологическо и чисто практическо отношение. На първо място – налице бе явен стремеж за дискредитиране на Учителя и неговата идейна платформа. В тази насока бяха използвани всички възможни средства, описани по-горе. Но доколкото чистотата и непорочният живот на П.Дънов бяха открити за всички и съвършено лесно доказуеми, този род домогвания претърпяха пълен провал.
А що се отнася до идейните различия, тяхната същност и място в Словото на Учителя бяха така добре изяснени от него, че не оставяха никакво място за съмнение в
целесъобразността
си.
Това, на свой ред, предизвикваше подронване авторитета на Църквата в самата основа на нейната многовековна утвърдена доктрина – факт, от който духовенството се боеше най-много. На второ място – БПЦ започна да полага максимални усилия за спиране потока на непрекъснато увеличаващите се последователи на П.Дънов и евентуално, да ги възвърне в лоното на Църквата. Т.е. това бе борба за обществено влияние, за социален и духовен приоритет, отстояване на вече завоювани и на пръв поглед, ненакърнени позиции в общественото пространство. Както е известно, освен непосредствено-идейните последствия от владеенето на подобни позиции, те са свързани неминуемо с определен род привилегии и светско измерение. Веднъж постигнала такава социална роля, Църквата най-малко нямаше намерение да се разделя с нея, или дори да я споделя с някакво ново „еретично" движение, каквото бе ББ.
към текста >>
4.
030. Духовната просветителска дейност на Константин Дъновски
С течение на времето турската власт, като преце-нявала
целесъобразността
на битовите мероприятия и инициативи, предприемани от Варненската българска църковна община, започнала да им съдейства и да ги подпомага.
Гюн-Доуду, Варненско, на 13 октомври 1865 г. са отправили до ръководството на варненската българска църква “Св. Арахангел Михаил” следната молба: “Подписаните селяни от селото Гюн-Доуду молиме българската черква във Варна, която знае, че сме се отделили от гръцката патриаршия и сме в мераза, молиме българското общество да представлява селото при Хюкюмата за всичките ни работи и признаваме българската черква във Варна за наша майка, та да ни варди в духовните ни черковни работи.”20 Все в този смисъл отец Константин започва да играе почетната роля на “деспот ефенди български”, т.е. като автономен български разпоредител.21
С течение на времето турската власт, като преце-нявала
целесъобразността
на битовите мероприятия и инициативи, предприемани от Варненската българска църковна община, започнала да им съдейства и да ги подпомага.
Онова, което в близкото минало се вършило за охраняване правата на българите и българщината във Варна и Варненско от Атанас Чорбаджи, сега изцяло минало в ръцете на отец Константин. С разрастване функциите на Варненската българска църковна община се налагали по-големи разходи, поради което настъпили финансови затруднения. Търсейки изход от това положение, решило се начело на Варненската българска църковна община да застане лице с по-висок духовен сан, чийто авторитет да импонира на българите и да ги стимулира към по-големи парични помощи. През септември на 1867 г. свещеник Константин Дъновски се оттегля от председателския пост и се озовава в с. Хадърджа.
към текста >>
НАГОРЕ